НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
268
резултата в
82
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разговор пети - Въздигане Душа и Дух
,
ИБ
, , 18.7.1900г.,
От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти
самосъзнание
на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.
Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти
самосъзнание
на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.
Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли теб, твоя мощен Дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволят временните неща и облаги?
към беседата >>
Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново
самосъзнание
, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога.
Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново
самосъзнание
, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към беседата >>
Обаче усъвършенстването, вътрешното
самосъзнание
, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Този е общ и неумолим закон на Живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
Обаче усъвършенстването, вътрешното
самосъзнание
, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Вярата е едно
самосъзнание
на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си.
— Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си.
Вярата е едно
самосъзнание
на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си.
Втората стъпка, надеждата, се е развила на земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство. А тялото на плътта е тялото на животните. Борбата е между тези две тела.
към беседата >>
3.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото Съзнание, и върху него ще се издигне стволът, ще израстнат клонищата, ще се развият листата на нашето
самосъзнание
, а във вейките на това последното ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието – на ангелите.
В тия винтове е начертан пътят, по който трябва да се върви. Те съединяват, те затягат разединените части на живота. И онзи, който се вгледва в техните витлообразни нарези и в ръката, която ги завинтва, ще разбере дълбокия смисъл на великите закони, които движат всичко към определена цел. Това са Божествени сили, които според Божията воля скоро ще се явят в живота и ще наместят и турят на своите места разгласените елементи, ще насочат Божествените сокове към човешката душа, ще поставят душата в нейната истинска среда, ще ѝ създадат най-сгодни условия за нейното развитие, ще ѝ внесат истинските елементи на живота. Тогава нашата душа ще бозае, тъй както дете бозае от гърдите на майка си, здраво, чисто и непримесено мляко.
Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото Съзнание, и върху него ще се издигне стволът, ще израстнат клонищата, ще се развият листата на нашето
самосъзнание
, а във вейките на това последното ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието – на ангелите.
Когато това стане, то ще бъде признак на духовната пролет, човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността. И ние с положителна вяра, с положително знание можем да очакваме неоценимото богатство – плода от дървото на вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод – за поддържането на безсмъртието на човешката душа и единението ѝ с Бога. А това велико събитие е на прага на днешния живот.
към беседата >>
4.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
Доброто учителстване подразбира един акт на висше
самосъзнание
– трябва да се извърши един чисто духовен процес, между учителя и ученика трябва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят, да съществува една обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва.
Господ не е поставил тези хора за учители, те са самозвани такива. Във всяка църква има такива учители, които са седели, като споменатия българин, само една седмица в училището и са тръгнали да проповядват. Сега какво трябва да подразбирате под думата „учител“? Тази дума има отношение към чисто духовния свят. Не е учителстване да учиш хората как да градят църкви, как да посяват цветя, зеле; това не е учителстване.
Доброто учителстване подразбира един акт на висше
самосъзнание
– трябва да се извърши един чисто духовен процес, между учителя и ученика трябва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят, да съществува една обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва.
Ще ви приведа за обяснение друг пример. Разправят за един англичанин, ходил на лов в Индия, че когато завивал по една пътека, усетил един силен удар на лявата ръка – удар, нанесен от една тигрица. Тя се задоволила само да му счупи лявата ръка, за да не стреля с пушката, която била окачена на дясната. Задига го и го отнася в леговището си при своите малки 3–4 тигърчета; слага го, натиска му главата и му казва: „Ще кротуваш, защото ще обучавам малките си“. Кара тигърчетата да се опитват да го давят; те обикалят наоколо му, но ги е страх да се приближат.
към беседата >>
5.
Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли
,
ИБ
, Бургас, 28.1.1915г.,
Това е животът на
самосъзнанието
.
В човека има дух и материя, които, съединени, образуват живота. Той бива свръхсъзнателен, самосъзнателен, съзнателен и подсъзнателен. Самосъзнателният живот е: "Познай себе си", както определя старата философия, т е. да се пази равновесие. В живота трябва да има мисъл, чувства и воля.
Това е животът на
самосъзнанието
.
Сегашните хора са обезсолени, а Христос казва: "Солта да не обезсолее." Човешкият живот обезсолява, като изгуби своя смисъл. Когато човек изгуби своето равновесие, той бива мрачен и може да се самоубие. Съвременната наука е изучила човека до всичките му подробности в неговото телосложение, но това е само вънкашната страна на човека. Последният е като орех с три черупки, три обвивки. Най-вътре е душата, тя е самият човек.
към беседата >>
6.
Блудният син
,
НБ
, София, 3.7.1915г.,
Няма по-голяма борба от тази да се смири човек и да дойде вътрешното
самосъзнание
.
Аз играя ролята на малкия брат – между грешните хора в света съм, и аз не съм по-праведен. Да, пред вас може да съм праведен, но пред Бога не съм – колко хляб има още да ям, за да стана такъв, какъвто Бог иска. Не искам да мислите нещо повече за мен, искам всички да опитате; и тогава ще кажете: „Ние го опитахме.“ Ако нещо не е вярно, кажете ми, но не зад гърба ми да говорите, че не е вярно – ние трябва да проповядваме едно учение на опита. Като малкия син аз искам да играя тази роля на смирение. Това не е лесно; да те терзае жена ти е тежко.
Няма по-голяма борба от тази да се смири човек и да дойде вътрешното
самосъзнание
.
Това е много тежко, това е геройство – само великите души могат да вършат тази роля, само малките братя могат да вършат тази роля. И Христос беше един от малките братя; Той беше пръв, който служи на хората за всичките им грехове, но Бог Го въздигна, защото в Него течеше Божествената кръв. Той казваше: „Отец живее вътре в Мен.“ Аз и всички ние трябва да имаме кръвта на Христа – само тогава тази кръв ще роди и свещеници, и учители, и мъже, и жени; само тогава ще имате такива деца, каквито вие искате. Старайте се да предавате на младото само тогава, когато имате кръвта, която Христос има; ако нямате такава чиста кръв, отворете артериите си, за да се влее.
към беседата >>
7.
Молитва
,
НБ
, София, 17.7.1915г.,
И тъй, молитвата произтича от
самосъзнанието
и с Духа държи съзнанието на човека.
От гледище на ембриологията, когато едно дете се зачене в утробата на майката, започват да се сформират неговите органи. Първоначално детето не се движи; най-напред се образуват крайниците му – първо ръцете, после краката; по-късно се образуват червата, после – мозъкът и най-после се образуват белите дробове; тогава детето почва да прави движения и показва, че се нуждае от по-висок акт. Такова състояние преживява и човешката душа – и тя се пробужда, и тя се ражда. Някой човек може да е много учен, да е много силен, но когато дойде време „да се роди“, той чувства една слабост и една нужда – чувства нужда от Бога. Следователно молитвата е признак, че душата се нуждае да влезе в Духовния свят, нуждае се да бъде в прегръдките на Божеството – това е молитва.
И тъй, молитвата произтича от
самосъзнанието
и с Духа държи съзнанието на човека.
Дълго време трябва да се моли човешката душа, за да достигне този Божествен извор; тъй че, за да стане душата чиста, човек трябва да се моли. Ще попитате защо. Както дихателната система е нужна на човек, за да диша и да създава необходимата енергия, така и молитвата е необходима, за да се храни нашето Душевно тяло. Затова молитва има сила дотолкова, доколкото човек се моли съзнателно. Върху молитвата има много погрешни схващания, произтичащи от нашите криви разбирания и затова ние често безпокоим Бога за дребнави работи.
към беседата >>
8.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
през четири степени на развитие: процес на подсъзнанието, на съзнанието, на
самосъзнанието
и на свръхсъзнанието или така нареченото космическо, Божествено съзнание.
не се изменя. Ако при изпитанията човек мени характера си, казваме, че той няма характер. Всички същества, които нямат характер, са безлични, т.е. лишени от индивидуалност. За да развие основната черта на характера си – устойчивостта, човек минава през четири процеса, т.е.
през четири степени на развитие: процес на подсъзнанието, на съзнанието, на
самосъзнанието
и на свръхсъзнанието или така нареченото космическо, Божествено съзнание.
Сегашният човек е дошъл до самосъзнанието. В това съзнание се крият условията за човешкото падане. Човек има желание да владее света и казва: Само аз живея, затова всички трябва да ми служат. Като е добре на мене, на всички е добре; щом е зле на мене, на всички е зле. Това гледище на човека е създало двете философски учения: песимизъм и оптимизъм.
към беседата >>
Сегашният човек е дошъл до
самосъзнанието
.
Ако при изпитанията човек мени характера си, казваме, че той няма характер. Всички същества, които нямат характер, са безлични, т.е. лишени от индивидуалност. За да развие основната черта на характера си – устойчивостта, човек минава през четири процеса, т.е. през четири степени на развитие: процес на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието или така нареченото космическо, Божествено съзнание.
Сегашният човек е дошъл до
самосъзнанието
.
В това съзнание се крият условията за човешкото падане. Човек има желание да владее света и казва: Само аз живея, затова всички трябва да ми служат. Като е добре на мене, на всички е добре; щом е зле на мене, на всички е зле. Това гледище на човека е създало двете философски учения: песимизъм и оптимизъм. Когато човек е болен, когато работите му не вървят добре, той е песимист.
към беседата >>
Това е проява на човешкия егоизъм, проява на човешкото
самосъзнание
.
Това са относителни неща. Като изучавам сегашните хора, виждам, че те не могат да обичат повече от един човек. Ако едновременно обичат двама души, те, или ще се скарат, или ще бъдат принудени да лъжат. Обичаш едновременно двама души и започваш да лъжеш ту единия, ту другия, ставаш неискрен. Това любов ли е?
Това е проява на човешкия егоизъм, проява на човешкото
самосъзнание
.
Човек, в своя егоизъм, се проявява като малко, жестоко божество, в форма на син, или дъщеря, в форма на възлюбен, или възлюбена. Това всеки е опитал. Аз съм виждал, как това божество бие своята възлюбена, или своя възлюбен. Понякога синът бие баща си, дъщерята бие майка си. Докато това божество не се спусне дълбоко в пропастта, да изгуби всичко земно, то не може да разбере вътрешния смисъл на Божествения живот.
към беседата >>
В съвременния живот те са дадени като съзнание, подсъзнание, свръхсъзнание или
самосъзнание
и космическо съзнание.
(втори вариант)
Ако може да намерите по-добро определение, може да приемете него. Но сега ви давам това, което може да разберете. Ако при изпитанията вие се мените и тази черта се мени, значи у вас няма характер, а всички същества, които нямат характер, те са безлични и нямат индивидуалност. Сега ще направя няколко забележки, преди да встъпя във вътрешния смисъл на въпроса. За да може да развие своята основна черта, човек трябва да мине през четири степени на своето развитие.
В съвременния живот те са дадени като съзнание, подсъзнание, свръхсъзнание или
самосъзнание
и космическо съзнание.
Човек е минал през трите периода, сега именно е в периода на самосъзнанието или това, което наричаме грехопадане. Самосъзнанието и грехопадането имат обща връзка. В грехопадането човек желае да завладее света. Той си казва: „Аз само живея и на мене трябва всички да служат." Затова хората казват: „Нему като е добре, и на всички е добре; и щом нему е зле, и в цял свят е зло." Затова в съвременната философия има две течения - оптимисти и песимисти. Когато човек е добре, той е оптимист, също когато е и здрав; а когато е зле, когато е болен, той е песимист.
към втори вариант >>
Човек е минал през трите периода, сега именно е в периода на
самосъзнанието
или това, което наричаме грехопадане.
(втори вариант)
Но сега ви давам това, което може да разберете. Ако при изпитанията вие се мените и тази черта се мени, значи у вас няма характер, а всички същества, които нямат характер, те са безлични и нямат индивидуалност. Сега ще направя няколко забележки, преди да встъпя във вътрешния смисъл на въпроса. За да може да развие своята основна черта, човек трябва да мине през четири степени на своето развитие. В съвременния живот те са дадени като съзнание, подсъзнание, свръхсъзнание или самосъзнание и космическо съзнание.
Човек е минал през трите периода, сега именно е в периода на
самосъзнанието
или това, което наричаме грехопадане.
Самосъзнанието и грехопадането имат обща връзка. В грехопадането човек желае да завладее света. Той си казва: „Аз само живея и на мене трябва всички да служат." Затова хората казват: „Нему като е добре, и на всички е добре; и щом нему е зле, и в цял свят е зло." Затова в съвременната философия има две течения - оптимисти и песимисти. Когато човек е добре, той е оптимист, също когато е и здрав; а когато е зле, когато е болен, той е песимист. Но това ни най-малко не подразбира какво е положението във вселената.
към втори вариант >>
Самосъзнанието
и грехопадането имат обща връзка.
(втори вариант)
Ако при изпитанията вие се мените и тази черта се мени, значи у вас няма характер, а всички същества, които нямат характер, те са безлични и нямат индивидуалност. Сега ще направя няколко забележки, преди да встъпя във вътрешния смисъл на въпроса. За да може да развие своята основна черта, човек трябва да мине през четири степени на своето развитие. В съвременния живот те са дадени като съзнание, подсъзнание, свръхсъзнание или самосъзнание и космическо съзнание. Човек е минал през трите периода, сега именно е в периода на самосъзнанието или това, което наричаме грехопадане.
Самосъзнанието
и грехопадането имат обща връзка.
В грехопадането човек желае да завладее света. Той си казва: „Аз само живея и на мене трябва всички да служат." Затова хората казват: „Нему като е добре, и на всички е добре; и щом нему е зле, и в цял свят е зло." Затова в съвременната философия има две течения - оптимисти и песимисти. Когато човек е добре, той е оптимист, също когато е и здрав; а когато е зле, когато е болен, той е песимист. Но това ни най-малко не подразбира какво е положението във вселената. От вашите субективни възгледи за света, това ни най-малко не разбира Божиите закони, тоест крайната цел на Божиите закони.
към втори вариант >>
Това е човешкият егоизъм, вашето
самосъзнание
.
(втори вариант)
Тези неща са относителни. Аз виждам, че сегашните хора може да любят само един човек. Вие не може да любите повече от един човек, веднага ще се скарате. Ако някога обичате едного, а после другиго, вие ще започнете да лъжете и пред единия, и пред другия, и ще започнете да живеете един живот неискрен. Пита се, защо е то, любов ли е това.
Това е човешкият егоизъм, вашето
самосъзнание
.
Вие сте в себе си едно малко жестоко божество. И мъж, и жена са опитали това божество. Това божество живее във форма на дъщеря и на син. Аз съм виждал това божество да бие поклонника си - мъж или жена; дъщеря да бие майка си или син да бие баща си. Такова е нашето божество и докато то не се пусне дълбоко в пропастта, ние не можем да разберем дълбокия Божествен смисъл.
към втори вариант >>
9.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Следователно, когато говорим за Виделина, подразбираме процес, в който човешкият ум се разширява и придобива вътрешно
самосъзнание
; а под Топлина се разбира процес на сгъстяване, на вътрешно съграждане.
Според единия процес, едни хора иска да забогатеят, да станат учени, философи, министри, генерали, да образуват държава. Тези хора наричаме велики, защото са научили изкуството да стават големи. Те разбират тайната да се увеличават, да привличат всички хора, цялото общество наоколо си, но главното не са научили - изкуството да организират хората, обществата като съзнателни единици. Магнитът и той привлича железните стърготини, но не знае как да ги организира. Да организираш още не значи възпитание; да даваш образование още не значи да учиш на закона на Обичта.
Следователно, когато говорим за Виделина, подразбираме процес, в който човешкият ум се разширява и придобива вътрешно
самосъзнание
; а под Топлина се разбира процес на сгъстяване, на вътрешно съграждане.
Светлината е процес, който иде от центъра към периферията, а Топлината - процес, който иде от периферията към центъра. Аз наричам Светлината артериална кръв, а Топлината - венозна. Затова Обичта, когато мине през сърцето на някой човек, понеже представлява венозната кръв, поема и изхвърля всички нечистотии. Ето защо казваме, че Обичта лекува. Светлината и Топлината, т.е.
към беседата >>
10.
Начин за себеконтрол
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Неволните грешки в чувствата, мислите и действията са в подсъзнанието; волните на сърцето, ума и волята – в съзнанието, а ония на душата, духа и тялото – в
самосъзнанието
.
Инак ще съборите онова, що градите. Това, което ви давам, е практически метод за самопознание и изправяне. Сега ще ви дам упътване с какви краски да отбелязвате точиците в триъгълниците – как да ги нашарите и да ги направите по-красиви. Точиците ще се поставят там, където дейността и проявата са най-силни: черните – извън триъгълниците и ще вървят отгоре надолу, а за основата – отдясно наляво. Цветните пък ще отбелязвате отдолу нагоре, а за основата отляво надясно.
Неволните грешки в чувствата, мислите и действията са в подсъзнанието; волните на сърцето, ума и волята – в съзнанието, а ония на душата, духа и тялото – в
самосъзнанието
.
Обяснение: когато чувствата ви са в дисхармония, на страната на триъгълника, където е отбелязано чувства, ще поставите горе черна точица. Ако мислите ви са в дисхармония, на страната, където стои мисли, горе – черна точица. Ако има дисхармония в действията ви, на страната, където е написано действие, ще поставите черна точица, като вървите отляво към дясно. Ако сърцето ви е неразположено, усещате слабост, ще поставите черна точица на съответната страна. Зле ли сте разположени, точиците ще слизат отгоре надолу; добре ли сте разположени – отдолу нагоре.
към беседата >>
11.
Електричеството и магнетизмът
,
ИБ
,
ООК
, , 22.1.1920г.,
Някои от сегашната раса ще минат от подсъзнанието в съзнанието, други – от съзнанието в
самосъзнанието
, а трети – от съзнанието в свърхсъзнанието.
Ако някой би ви попитал: „Каква е вашата опитност? Какво знаете за Бога, или за Христа", ще кажете: „Аз чуствам" – то е вашето подсъзнание, или, най-много може да кажете: „Аз мисля" – то е вашето съзнание. Обаче, когато дойде до самопожертване, ще кажете: „Дотам не съм дорасъл още". Но смисълът на живота е само в завързването и узряването на плода – когато една идея завърже плод в свърхсъзнанието. Условията, при които живеем, не са изключителни – това са нови фази в човешкото развитие.
Някои от сегашната раса ще минат от подсъзнанието в съзнанието, други – от съзнанието в
самосъзнанието
, а трети – от съзнанието в свърхсъзнанието.
Бедата стои именно в това, че вие се страхувате да направите опит. И аз мога да определя, какъв страх по някой път ви обзема, какви съмнения проникват в душата ви. Учението, по което вървите, е строго математически определено – в него няма никакви изключения, и във вас не трябва да има никакви съмнения. Усъмните ли се в Бога за една минута, веднага ще ви се изпречи вашето минало, всичкият ваш живот в картини – цял ад, ще изпитате големи страдания; повярвате ли в Бога, ще дойде бъдещият ви светъл живот. Ще кажете: „Аз ще си остана на особено мнение"; в тази школа и в този път няма особени мнения – ще трябва да отидете или наляво, или надясно: не може да бъдете неутрални.
към беседата >>
Именно, за да можете да се запознаете с духовния свят – ще определя сега това – вам са потребни електричеството и магнетизмът на свърхсъзнанието, а ако искате да развиете вашето
самосъзнание
, потребно ви е електричеството и магнетизмът на съзнанието.
Бедата стои именно в това, че вие се страхувате да направите опит. И аз мога да определя, какъв страх по някой път ви обзема, какви съмнения проникват в душата ви. Учението, по което вървите, е строго математически определено – в него няма никакви изключения, и във вас не трябва да има никакви съмнения. Усъмните ли се в Бога за една минута, веднага ще ви се изпречи вашето минало, всичкият ваш живот в картини – цял ад, ще изпитате големи страдания; повярвате ли в Бога, ще дойде бъдещият ви светъл живот. Ще кажете: „Аз ще си остана на особено мнение"; в тази школа и в този път няма особени мнения – ще трябва да отидете или наляво, или надясно: не може да бъдете неутрални.
Именно, за да можете да се запознаете с духовния свят – ще определя сега това – вам са потребни електричеството и магнетизмът на свърхсъзнанието, а ако искате да развиете вашето
самосъзнание
, потребно ви е електричеството и магнетизмът на съзнанието.
А по какъв начин ще познаете, че ги имате? Когато в природата лятно време падне роса, всичкият прах и сажди, които са се вдигнали и хвърчат по въздуха, падат на земята, и атмосферата се пречиства; също и ние, когато сме пълни с този магнетизъм и това електричество, за които ви говорих, скоро прощаваме. На оногова, който не може да прощава, казвам му: „Ти имаш много малко магнетизъм и електричество". И думите на Христа: "Докато не се родите от дух и вода" аз превеждам така: думата „вода" с думата „магнетизъм", а „духът" – това е движение, електричество на свърхсъзнанието. Именно тези два елемента, иска да каже Христос, ако не влязат във вас, не може да имате живот, понеже те са най-важните елементи.
към беседата >>
12.
Десен и ляв път
,
НБ
,
ИБ
, Сливен, 13.6.1920г.,
В света има четири положения: подсъзнание, съзнание,
самосъзнание
и свръхсъзнание.
Един Учител е бил Христос. Сегашните християни не са спирали Христовото учение. Хората вярват, че идели от Бога и отивали към Бога. Важен въпрос: от где идем, защо сме дошли и къде ще отидем. Земята е училище, гдето ще научим съвременните закони.
В света има четири положения: подсъзнание, съзнание,
самосъзнание
и свръхсъзнание.
В природата има закони, които съществуват и могат да премахнат всички пречки в нашия живот. Само една магическа дума може да премахне страданията на един народ. Цялата природа е като един жив организъм. Духовният свят е свят, в който разумните същества владеят всички закони и са господари на смъртта. Смъртта е преминаване от една стадия в друга, от една форма по-проста в друга по-сложна.
към беседата >>
13.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
И тъй, ще разглеждате каква е вярата ви в подсъзнанието, в съзнанието, в
самосъзнанието
и в свръхсъзнанието.
Между величините има известно съотношение. Някой пита: Защо трябва да умирам? — Не, няма да умреш, но казвам: решено ти е да се родиш в другия свят, а друг да се роди на земята. Ще кажете: Дотук те слушахме, но оттук нататък няма да те слушаме. Не настоявам да приемете това като една положителна истина, а като един символ, но ще го проверявате и ще разберете, че има известно съотношение между духовния и физическия свят.
И тъй, ще разглеждате каква е вярата ви в подсъзнанието, в съзнанието, в
самосъзнанието
и в свръхсъзнанието.
Когато от вашата душа изчезне всяко съмнение, омраза, лъжа и те излязат на повърхността, кажете си: Не, с тази величина вече не мога да боравя. Кажете ли си така, това показва, че вярата е турила в сърцето ви своя пръв корен. Вярата има връзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу. А западните народи още не знаят това.
към беседата >>
Ние трябва да съчетаем силата на духа, на ума, на душата, на сърцето — като стремеж на сърцето в подсъзнанието, като чувство на душата в съзнанието, като сила на ума в
самосъзнанието
и като принцип на духа в свръхсъзнанието и в това съчетание ще дойде новата мисъл, която може да ни обнови.
И тъй, вярата е един жив принцип на ума. Само чрез нея ще можем да узнаем всички тайни, които са вътре в природата. Знаем ли тези тайни, ще можем да обновим и живота си. Това няма да стане в една, две или десет години, но вътре в сто години ще стане. И тъй, тези два принципа — любовта и вярата, трябва да ги съединим.
Ние трябва да съчетаем силата на духа, на ума, на душата, на сърцето — като стремеж на сърцето в подсъзнанието, като чувство на душата в съзнанието, като сила на ума в
самосъзнанието
и като принцип на духа в свръхсъзнанието и в това съчетание ще дойде новата мисъл, която може да ни обнови.
И тогава ще забележите, че когато се срещнат двама души, у които има такова обновление, те могат да се търпят. А това е много естествено, защото и двамата са негативни или по сърце, или по душа, или по ум , или по дух. Всякога трябва да има хармония и допълване, т.е. когато умът действува в момъка, в момата трябва да действува сърцето; когато у момъка действува духът, в момата трябва да действува душата. Само така ще има пълна хармония, пълно съчетание.
към беседата >>
Подложете на опит учението, направете дишането си ритмично, внесете в сърцето си, в душата, в ума и в духа си, както и в подсъзнанието, съзнанието,
самосъзнанието
и свръхсъзнанието си да видите тези същества, и вие ще ги видите.
Казват: “Бог вдъхнал душа в човека.” Сега Бог прави нова вдишка. В хиляди години Бог един път вдишва. Ще разберете двата принципа — че Бог е всеобемна Любов, която обгръща всички същества, и че Бог е всеобемна Интелигентност. Тази Интелигентност ще се прояви според естеството на всяко същество. Трябва да има разнообразие, но и във всинца нас трябва да има тази Божествена хармония.
Подложете на опит учението, направете дишането си ритмично, внесете в сърцето си, в душата, в ума и в духа си, както и в подсъзнанието, съзнанието,
самосъзнанието
и свръхсъзнанието си да видите тези същества, и вие ще ги видите.
Когато видите тези същества, вие ще намерите вашите учители, вашите братя и сестри. Те са благородни същества, и тъй високи в своите постъпки, и така изпълняват Христовото учение, че вие и понятие нямате от всичко това. Когато отидете в дома им на гости, ще ви приемат като по-малки свои братя, ще ви дадат най-добрия прием и ще ви изпратят в този свят да носите новото учение. При сегашното ви състояние, с тези умове, сърца и души, които имате, не може да ги видите. Вашето небе е облачно.
към беседата >>
Ще засегна вярата от четири гледища, а именно ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърдцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или, с други думи, научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в
самосъзнанието
и като принцип в свръхсъзнанието.
(втори вариант)
Днес хората се въздигат, страдат и умират все от вервания. Светът е пълен с вервания. Всички учени и религиозни хора учат само вервания. Но това вярване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовта, които очакваме - защото е вярване. Не казвам, че вярването е лошо, но то е само предговор на вярата.
Ще засегна вярата от четири гледища, а именно ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърдцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или, с други думи, научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в
самосъзнанието
и като принцип в свръхсъзнанието.
Сега спазете тези съотношения. Аз ще говоря по въпроса принципално. Нямам за цял да защищавам никаква ограничена кауза, никакво ограничено учение. Целта ми е да говоря за истината тъй, както си е. Вярата е принцип на човешкия ум.
към втори вариант >>
И тъй, ще разгледате, каква е вярата ви в подсъзнанието, в съзнанието, в
самосъзнанието
и в свръхсъзнанието.
(втори вариант)
Между величините има известно съотношение. Някой пита: "Защо трябва да умирам? " - Не, няма да умреш, но казвам: решено ти е да се родиш в другия свят, а друг да се роди на земята. Ще кажете: "Дотук те слушахме, но оттук нататък няма да те слушаме". Не настоявам да приемете това като една положителна истина, а като един символ, но ще го проверявате и ще разберете, че има известно съотношение между духовния и физическия свят.
И тъй, ще разгледате, каква е вярата ви в подсъзнанието, в съзнанието, в
самосъзнанието
и в свръхсъзнанието.
Когато от вашата душа изчезне всякакво съмнение, умраза, лъжа, и те излязат на повърхността, кажете си: "Не, с тази величина вече не мога да боравя." Кажете ли си така, това показва, че вярата е турила в сърдцето ви своя пръв корен. Вярата има свръзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу. А западните още не знаят това: те имат стремеж отдолу нагоре. Забелязано е, че у охтичавите хора дишането става бързо, ритъмът на дишането им е къс, Следователно, смяната на енергиите у тях с неправилна, което значи, че между вярата и мисълта има борба.
към втори вариант >>
Ние трябва да съчетаем силата на духа, на ума, на душата, на сърдцето, като стремеж на сърдцето в подсъзнанието, като чувство на душата в съзнанието, като сила на ума в
самосъзнанието
, и като принцип на духа в свръхсъзнанието, и в това съчетание ще дойде новата мисъл, която може да ни обнови.
(втори вариант)
И тъй, вярата е един жив принцип на ума. Само чрез нея ще можем да узнаем всички тайни, които са вътре в природата. Знаем ли Тези тайни, ще можем да обновим и живота си. Това няма да стане в 1, 2 или 10 години, но вътре в 100 години ще стане. И тъй, Тези два принципа - любовта и вярата, трябва да ги съединим.
Ние трябва да съчетаем силата на духа, на ума, на душата, на сърдцето, като стремеж на сърдцето в подсъзнанието, като чувство на душата в съзнанието, като сила на ума в
самосъзнанието
, и като принцип на духа в свръхсъзнанието, и в това съчетание ще дойде новата мисъл, която може да ни обнови.
И тогава ще забележите, че, когато се срещнат двама души, у които има такова обновление, те може да се търпят. Няма ли това обновление, те не може да се търпят. А това е много естествено, защото и двамата са негативни или по сърдце, или по душа, или по ум, или по дух. Всякога трябва да има хармония и допълване, т. е., когато умът действува у момъка, в момата трябва да действува сърдцето; когато у момъка действува духът, в момата трябва да действува душата.
към втори вариант >>
Подложете на опит учението, направете дишането си ритмично, внесете в сърдцето си, в душата, в ума и в духа си, както и в подсъзнанието, съзнанието,
самосъзнанието
и свръхсъзнанието си мисълта да видите тези същества, и вие ще ги видите.
(втори вариант)
Сега Бог прави нови вдишвания. В хиляди години Бог един път вдишва. Ще разберете двата принципа, че Бог е всеобемна любов, която обгръща всички същества, че Бог е все- обемна интелигентност. Тази интелигентност ще се прояви според естеството на всяко същество. Трябва да има едно разнообразие, но и във всинца нас трябва да има тази божествена хармония.
Подложете на опит учението, направете дишането си ритмично, внесете в сърдцето си, в душата, в ума и в духа си, както и в подсъзнанието, съзнанието,
самосъзнанието
и свръхсъзнанието си мисълта да видите тези същества, и вие ще ги видите.
Когато видите тези същества, вие ще намерите вашите учители, вашите братя и сестри. Те са благородни същества и тъй високи в своите постъпки, и така изпълняват Христовото учение, че вие и понятие нямате от всичко това. Когато отидете в дома им на гости, ще ви приемат като по-малки свои братя, ще ви дадат най-добрия прием, и ще ви изпратят в този свят, да носите новото учение. При сегашното ви състояние, с тези умове, сърдца и души, които имате, не може да ги видите. Вашето небе е облачно.
към втори вариант >>
14.
Аз ще го възкреся!
,
НБ
, София, 27.11.1921г.,
Следователно, когато едно низше животно мине от подсъзнателен в съзнателен живот,
самосъзнанието
, което се заражда, е възкресение, оживяване.
Аз бих желал да зная това. Следния път да ми кажете. Жените, които знаят, когато нямат друга работа, и ония от тях, които не знаят, да повикат мъжете си, и втори път да пресметнете колко пермутации има. Трябва да се разбира основният закон на възкресението. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот към съзнателен и свръхсъзнателен живот.
Следователно, когато едно низше животно мине от подсъзнателен в съзнателен живот,
самосъзнанието
, което се заражда, е възкресение, оживяване.
Следователно в сегашния живот самосъзнанието у вас е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно. Вашият живот не е онзи, който вие очаквате. Като съзнаете всички ваши грешки, всички тия недостатъци и недоимъци на тоя живот, страданията, които произтичат от незнание на тия закони, тогава ще се приготвите за възкресението. Вие ще се решите да излезете най-после като една жаба от това блато, което е вече пресъхнало. Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието.
към беседата >>
Следователно в сегашния живот
самосъзнанието
у вас е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно.
Следния път да ми кажете. Жените, които знаят, когато нямат друга работа, и ония от тях, които не знаят, да повикат мъжете си, и втори път да пресметнете колко пермутации има. Трябва да се разбира основният закон на възкресението. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот към съзнателен и свръхсъзнателен живот. Следователно, когато едно низше животно мине от подсъзнателен в съзнателен живот, самосъзнанието, което се заражда, е възкресение, оживяване.
Следователно в сегашния живот
самосъзнанието
у вас е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно.
Вашият живот не е онзи, който вие очаквате. Като съзнаете всички ваши грешки, всички тия недостатъци и недоимъци на тоя живот, страданията, които произтичат от незнание на тия закони, тогава ще се приготвите за възкресението. Вие ще се решите да излезете най-после като една жаба от това блато, което е вече пресъхнало. Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието. Сегашната бяла раса ще мине изцяло в пълно съзнание, а не в пробуждане и заспиване.
към беседата >>
Ако вие се решите днес да пробудите това
самосъзнание
, вие можете да възкръснете.
Има си дълбоки причини, понеже Христос не искаше да изгуби своя капитал и неговото слово да остане безплодно. Не е въпрос сега да се спираме, дали трябва да ядем плътта на Христа или не. То е друг въпрос. Казва Христос: „Аз ще го възкреся в последния ден“. Вие сега сте в последния ден.
Ако вие се решите днес да пробудите това
самосъзнание
, вие можете да възкръснете.
И Писанието казва, че когато Христос възкръсна, много телеса възкръснаха с него заедно, и се явиха на мнозина свои приятели и ги убедиха, че има друг живот, по-разумен, по-устойчив и по-щастлив, отколкото е сегашният. Понятията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум. В съвременните хора висшият ум не е още развит. Теософите го наричат „висшият манас“.
към беседата >>
15.
Каквото вържете на земята
,
НБ
, София, 25.12.1921г.,
То е една философия – да не бъде твоето
самосъзнание
болезнено. Защо?
Ако една идея сложиш в подсъзнанието си, тя ще се сбъдне; ако я сложиш в съзнанието, няма да се сбъдне. Направете един опит. Съзнателният живот разваля: той е онзи, който носи чука и постоянно троши камъни, приготовлява материали. И затуй в окултната наука и умните хора казват, че трябва да мълчим, т.е. да живеем в подсъзнанието, много да не говорим.
То е една философия – да не бъде твоето
самосъзнание
болезнено. Защо?
– Ако ти станеш толкова самосъзнателен, че постоянно да се самоосъждаш, трябва да знаеш закона да минеш в свръхсъзнанието. Ако ти си направил една грешка, няма какво да се спираш на нея. Ако онзи ученик, който свири на цигулката си направи една грешка, той няма да остави цигулката си и да му потекат четири реда сълзи. Учителят ще каже: „Дръж цигулката си, поправи тона“. И съвременните християни все плачат, та и вие ще плачете, но Господ казва: „Дръж цигулката и лъка, доста тия сълзи!
към беседата >>
16.
Сродни души
,
ИБ
, София, 1.1.1922г.,
Понеже минавате от подсъзнанието в съзнанието, от съзнанието в
самосъзнанието
и от
самосъзнанието
в свръхсъзнанието, трябва да разделите времето си на четири части.
Това е неправилно. Ще дишате дълбоко, за да възстановите хармонията в организма. Който диша правилно, става пъргав, еластичен. Някога дишаш бързо, ускорено и изведнъж спреш. И това е неправилно дишане.
Понеже минавате от подсъзнанието в съзнанието, от съзнанието в
самосъзнанието
и от
самосъзнанието
в свръхсъзнанието, трябва да разделите времето си на четири части.
Значи, ще разделите 24 часа на четири. Така ще живеете по 6 часа във всяка област на съзнанието. Някога прекарваш цел ден в съзнанието или цял ден в подсъзнанието. Това е неправилно. Докато си в подсъзнанието, виждаш, че дължиш нещо, искаш да се освободиш от задълженията си.
към беседата >>
Като влезеш в съзнанието и
самосъзнанието
, там се явяват греховете.
Според мене, в подсъзнанието нито имаш да даваш, нито да взимаш. Значи, там се ликвидира с всички сметки. Богата е душата. Като влезе в подсъзнанието, тя веднага плаща дълговете си. Затова Бог казва: „Ще залича всичките ви грешки и няма да ги спомена." Бог е в подсъзнанието.
Като влезеш в съзнанието и
самосъзнанието
, там се явяват греховете.
Обаче, в подсъзнанието и свръхсъзнанието всички грехове се заличават. Докато си в съзнанието, постоянно мислиш, от кого имаш да взимаш и на кого имаш да даваш. В подсъзнанието и свръхсъзнанието има пълна ликвидация. Ето защо, добре е често да се издигате до подсъзнанието и свръхсъзнанието, да забравяте дълговете си и да казвате: На никого нищо не дължа. Ще кажете, че това е лесно.
към беседата >>
17.
Сродните души
,
НБ
, София, 1.1.1922г.,
Следователно вие, които разбирате математиката, ще направите тия пермутации: ще образувате двата полюса на Духа и ще турите сърцето на противоположния полюс, защото животът не се намира в
самосъзнанието
и съзнанието; това са преходни етапи, през които душата трябва да мине.
Следователно, когато кажем, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем. Сега, в първата заповед – „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила“, Христос дава правила и методи, които ние разбираме. Сърцето, това е съзнателният живот. Умът, това е самосъзнателният живот. Душата, това е подсъзнателният живот, а силата на духа, това е свръхсъзнателният живот.
Следователно вие, които разбирате математиката, ще направите тия пермутации: ще образувате двата полюса на Духа и ще турите сърцето на противоположния полюс, защото животът не се намира в
самосъзнанието
и съзнанието; това са преходни етапи, през които душата трябва да мине.
Това е движение. Ти очакваш бъдещето си благо. Можеш да се радваш на неща, които в миналото си преживял, или пък на неща, които в бъдеще ще преживееш, но никога не можеш да се радваш на неща, които преживяваш в настоящия момент. Всичкият ни живот седи или в бъдещето, или в миналото. Следователно, който очаква щастието си в сегашния момент на своето съзнание, той всякога се лъже.
към беседата >>
В съзнанието и
самосъзнанието
спада законът на жертвите, защото в тях ние почваме да виждаме своите грешки, постъпките на миналото, и тогава, в подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от миналото си, в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори, който носи бъдещото знание, т.е.
Ти очакваш бъдещето си благо. Можеш да се радваш на неща, които в миналото си преживял, или пък на неща, които в бъдеще ще преживееш, но никога не можеш да се радваш на неща, които преживяваш в настоящия момент. Всичкият ни живот седи или в бъдещето, или в миналото. Следователно, който очаква щастието си в сегашния момент на своето съзнание, той всякога се лъже. В съзнанието всякога има едно жило на горчивини – те са процеси на чистене.
В съзнанието и
самосъзнанието
спада законът на жертвите, защото в тях ние почваме да виждаме своите грешки, постъпките на миналото, и тогава, в подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от миналото си, в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори, който носи бъдещото знание, т.е.
онова, което Бог сега твори в света, само тогава ще почне да се проявява между тези два полюса Божествената Любов. Сега аз виждам, че във вашите къщи често има някакви останки. За пример някой ходил на Света гора, донесъл си някое малко парченце оттам и го туря в къщата си като светиня. Друг ходил на Божи гроб, донесъл от кръста на Христа нещо, оставил го вкъщи. Трети взел от космите на някой свой приятел и ги държи като муска.
към беседата >>
Първо, ще намерите методи в своето съзнание, подсъзнание,
самосъзнание
и свръхсъзнание, и само като приложите тия методи в живота си, ще намерите своята сродна душа, и като я намерите, двамата мълком, тихо ще започнете да работите и няма да правите голям шум в света.
Ние сме като една опорна точка в един кинематограф на Вселената. Всичко, което става в ума ви, всички мисли, които ви идват моментално, те не са ваши. Следователно вие си правите илюзия, че мислите, които ви идват и ви се взимат, са ваши, и скърбите за тях. Те са чужди, няма защо да се радвате и скърбите за чуждото. Христос казва: „Да възлюбиш ближния си като себе си“.
Първо, ще намерите методи в своето съзнание, подсъзнание,
самосъзнание
и свръхсъзнание, и само като приложите тия методи в живота си, ще намерите своята сродна душа, и като я намерите, двамата мълком, тихо ще започнете да работите и няма да правите голям шум в света.
Ако аз съм милиардер, няма защо да разправям това. Ако аз познавах и цялата Вселена, не ми трябва да правя реклама по вестниците, няма защо да разправям на българските журналисти, че зная това. Какво ще ми придадат те? Аз с тях ще се разправям за лук, за чесън, за Македония и Тракия, за Англия и Германия, но за същественото – никога! Един ден, когато някой заслужил човек умре, те казват: „Еди-кой си светия тъй направил“.
към беседата >>
Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето,
самосъзнанието
– това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух.
И вие като тия верующи ще се усъмните дали видяхте, или не. Само когато дойде онзи велик закон – „Да възлюбиш ближния си като себе си“ – вие ще бъдете на пътя на същинското знание. И тъй, не считайте, че жертвата е Любов. Жертвата е само примирение. Чистотата в нея е основа.
Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето,
самосъзнанието
– това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух.
Това, дето са казали старите гърци: „Познай себе си! “ – и те не са имали голяма философия, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието; значи човешкият дух, човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския път на своето развитие, и тогава сегашните мъже и жени ще бъдат свободни и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вече ще ни разбирате, а сега децата казват: „Майката трябва да се пожертва“. Майката някой път казва: „Децата трябва да се пожертват“. Държавата казва: „Моите поданици трябва да се пожертват“.
към беседата >>
“ – и те не са имали голяма философия, те са се занимавали само със съзнанието и
самосъзнанието
, а сега християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието; значи човешкият дух, човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския път на своето развитие, и тогава сегашните мъже и жени ще бъдат свободни и ще се разбират.
И тъй, не считайте, че жертвата е Любов. Жертвата е само примирение. Чистотата в нея е основа. Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух. Това, дето са казали старите гърци: „Познай себе си!
“ – и те не са имали голяма философия, те са се занимавали само със съзнанието и
самосъзнанието
, а сега християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието; значи човешкият дух, човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския път на своето развитие, и тогава сегашните мъже и жени ще бъдат свободни и ще се разбират.
И децата ви ще ви разбират, и вече ще ни разбирате, а сега децата казват: „Майката трябва да се пожертва“. Майката някой път казва: „Децата трябва да се пожертват“. Държавата казва: „Моите поданици трябва да се пожертват“. Всички искат жертви. Не, да започнем новата култура без жертви.
към беседата >>
Значи, като разбереш своето съзнание и
самосъзнание
, ще видиш, че нито сърцето, нито умът няма да те спасят.
Майката някой път казва: „Децата трябва да се пожертват“. Държавата казва: „Моите поданици трябва да се пожертват“. Всички искат жертви. Не, да започнем новата култура без жертви. И Давид в един от своите псалми казва: „Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертви за теб са сърце чисто и смирено и дух съкрушен“.
Значи, като разбереш своето съзнание и
самосъзнание
, ще видиш, че нито сърцето, нито умът няма да те спасят.
Давид казва: „Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от Тебе, само там ще Те потърся“. Сега ще се върнем да потърсим този Христос на Любовта. Днес, като е Нова година, ще го потърсим по новия начин и по стария начин. Ние ще направим като Давид, който отишъл при Саул. Саул му дал нови оръжия, но той, като походил малко с тях, с тези нови научни инструменти, казал: „Това не е за мене“, съблякъл ги и си взел своята прашка.
към беседата >>
18.
Живите сили в природата / Живите сили на природата
,
ООК
, Чамкория, 20.7.1922г.,
Когато дойдете до силите, които се крият в
самосъзнанието
и свръхсъзнанието, ще бъдете внимателни, така да ги възприемате и прилагате, че да можете да се обновявате.
– Божият Дух. Но Той се различава коренно от обикновените духове. Божият Дух се отличава със смирение, кротост, правда, Любов, Истина, Мъдрост и т.н. Той всякога заема последно място. Видите ли, че някой заема всякога първо място, ще знаете, че Духът не е в него.
Когато дойдете до силите, които се крият в
самосъзнанието
и свръхсъзнанието, ще бъдете внимателни, така да ги възприемате и прилагате, че да можете да се обновявате.
Това подразбира правилно и разумно изпълняване на Божията воля. Проверявайте как се отразяват вашите влияния върху окръжаващите. Като си правите забележки едни на други, трябва да се ползвате от тях. Да направите една забележка на своя ближен, това значи да направите превръзка на раната му. Но и това не е достатъчно.
към беседата >>
Когато дойдете до силите, които се крият в
самосъзнанието
и свръхсъзнанието, ще бъдете внимателни, така да ги възприемате и прилагате, че да можете да се обновявате.
– Божият Дух. Но Той се различава коренно от обикновените духове. Божият Дух се отличава със смирение, кротост, правда, Любов, Истина, Мъдрост и т.н. Той всякога заема последно място. Видите ли, че някой заема всякога първо място, ще знаете, че Духът не е в него.
Когато дойдете до силите, които се крият в
самосъзнанието
и свръхсъзнанието, ще бъдете внимателни, така да ги възприемате и прилагате, че да можете да се обновявате.
Това подразбира правилно и разумно изпълняване на Божията воля. Проверявайте как се отразяват вашите влияния върху окръжаващите. Като си правите забележки едни на други, трябва да се ползвате от тях. Да направите една забележка на своя ближен, това значи да направите превръзка на раната му. Но и това не е достатъчно.
към беседата >>
19.
Хармонизиране на енергиите
,
МОК
, София, 8.11.1922г.,
Също така движенията могат да произлизат от съзнанието, от
самосъзнанието
, от подсъзнанието и от свръхсъзнанието на човека.
Необходимо е от време на време да поглежда човек и към земята, но ако постоянно гледа към земята, той ще се изопачи. Българите казват: „Пази се от човек, който гледа към земята". Турците казват: „Който гледа към земята, той гори сърцата". Всяко движение е резултат на някакви сили, независимо от това, дали човек ги съзнава. Те могат да бъдат от умствен или от сърдечен характер.
Също така движенията могат да произлизат от съзнанието, от
самосъзнанието
, от подсъзнанието и от свръхсъзнанието на човека.
Ученикът трябва да се наблюдава, да изучава движенията и силите, които са свързани с тях, за да може чрез думите правилно да ги регулира. Сега, като пишете върху зададената тема „Разлика между дух и душа", спрете се известно време върху думите „дух" и „душа" и помислете малко. Те ще хвърлят светлина в съзнанието ви и ще напишете нещо самостоятелно. Тези думи са идейни, те носят светлина в себе си. Като се спирате върху думите, вие ще се научите да разбирате дълбокия смисъл, който е вложен в тях.
към беседата >>
20.
Самоопределение
,
МОК
, София, 20.12.1922г.,
За тази цел вие трябва да четете какво са писали различните автори върху съзнанието и
самосъзнанието
, след това и аз ще говоря по същия въпрос.
Като се самоопределите, ще ви се говори на математически език, и вие ще разбирате този език. Математическият език е кратък, ясен и строго определен. В него няма повторения, излишни думи и двусмисленост. Когато определите отношението, в което се намират вашите Дух, душа, ум и сърце към Първата Причина, вие ще бъдете вече напълно самоопределени. Самоопределението е въпрос на съзнанието.
За тази цел вие трябва да четете какво са писали различните автори върху съзнанието и
самосъзнанието
, след това и аз ще говоря по същия въпрос.
Ако се ползвате от чужди езици, върху съзнанието е писано и на немски, и на френски, и на английски езици. Можете да четете, да разширявате знанията си. Вие трябва да изучавате проявите на съзнанието не само като философска, отвлечена мисъл, но и като приложение, за да видите какви резултати дават. В съзнанието си човек проявява един род чувства, мисли и действия, в самосъзнанието си – друг род, в подсъзнанието – трети и в свръхсъзнанието – четвърти. В каквато област на духовния живот да се намира човек, такъв израз ще има неговият живот на Земята.
към беседата >>
В съзнанието си човек проявява един род чувства, мисли и действия, в
самосъзнанието
си – друг род, в подсъзнанието – трети и в свръхсъзнанието – четвърти.
Самоопределението е въпрос на съзнанието. За тази цел вие трябва да четете какво са писали различните автори върху съзнанието и самосъзнанието, след това и аз ще говоря по същия въпрос. Ако се ползвате от чужди езици, върху съзнанието е писано и на немски, и на френски, и на английски езици. Можете да четете, да разширявате знанията си. Вие трябва да изучавате проявите на съзнанието не само като философска, отвлечена мисъл, но и като приложение, за да видите какви резултати дават.
В съзнанието си човек проявява един род чувства, мисли и действия, в
самосъзнанието
си – друг род, в подсъзнанието – трети и в свръхсъзнанието – четвърти.
В каквато област на духовния живот да се намира човек, такъв израз ще има неговият живот на Земята. Обаче трябва да знаете, че вън от човека съзнанието не може да се определи. Някои философи казват, че съзнанието е самият човек. Не, човек е нещо повече от съзнанието. Съзнанието е елемент, който влиза в човека, но не е самият човек.
към беседата >>
Докато узрее, плодът минава в четири последователни фази: съзнание,
самосъзнание
, подсъзнание и свръхсъзнание.
Съзнанието е елемент, който влиза в човека, но не е самият човек. (– Каква разлика има между познанието и съзнанието?) – Познанието е повърхностно нещо, а съзнанието е вътрешно нещо, придобито чрез дълъг опит – то е положително знание. Да имаш познание за захарта, това значи да си чел някъде за нея, че е бяла, че е сладка, че лесно се разтваря във вода. Да съзнаваш какво нещо е захарта, това значи да си я видял, да си я вкусил, да си я разтворил във вода. Познанието подразбира зародишното състояние на телата, а съзнанието – тяхното постепенно развитие, докато стигнат до узряване.
Докато узрее, плодът минава в четири последователни фази: съзнание,
самосъзнание
, подсъзнание и свръхсъзнание.
Когато плодът напълно узрее, имаме състояние на свръхсъзнание. Четирите фази на съзнанието представляват различните Ангелски йерархии. В някои отношения Ангелите седят по-високо от Боговете. Те не се борят помежду си както Боговете. Заради чистотата си те са проводници на Божествения Дух.
към беседата >>
21.
Правилният растеж на Ученика
,
ООК
, София, 2.1.1923г.,
“ – За да дойде
самосъзнанието
.
– „А защо трябва да израснем? “ – За да могат тия набрани енергии в нас да се превърнат, да минат от едно състояние в друго. – „Защо трябва да се превърнат енергиите? “ – За да се появи съзнателният живот у човека. – „Защо трябва да се появи съзнанието?
“ – За да дойде
самосъзнанието
.
Те са два полюса. Съзнанието и самосъзнанието, това включва само рамките на човешкия живот. То е живот на постоянните, вечни промени, на скръб и радост. Скръб и радост, днес печелиш, утре губиш. Усещаш, че си ял, доволен си, след няколко часа усещаш новия глад.
към беседата >>
Съзнанието и
самосъзнанието
, това включва само рамките на човешкия живот.
– „Защо трябва да се превърнат енергиите? “ – За да се появи съзнателният живот у човека. – „Защо трябва да се появи съзнанието? “ – За да дойде самосъзнанието. Те са два полюса.
Съзнанието и
самосъзнанието
, това включва само рамките на човешкия живот.
То е живот на постоянните, вечни промени, на скръб и радост. Скръб и радост, днес печелиш, утре губиш. Усещаш, че си ял, доволен си, след няколко часа усещаш новия глад. Следователно растенето подразбира да спуснеш своите корени в подсъзнанието, то е Божественият свят, и след туй да прекараш клонищата на своя живот в свръхсъзнанието – то е пак Божественият свят. Те са два полюса.
към беседата >>
Сега, като казвам тия думи – съзнание и
самосъзнание
, то е, за да ги разберете.
Скръб и радост, днес печелиш, утре губиш. Усещаш, че си ял, доволен си, след няколко часа усещаш новия глад. Следователно растенето подразбира да спуснеш своите корени в подсъзнанието, то е Божественият свят, и след туй да прекараш клонищата на своя живот в свръхсъзнанието – то е пак Божественият свят. Те са два полюса. Трябва да прекараш корените в подсъзнанието и клонищата в свръхсъзнанието, в Божествения свят, и ще започне „новият живот, живот на хармония“, както го наричат, или още „живот на безсмъртие“, или живот, дето няма гниене.
Сега, като казвам тия думи – съзнание и
самосъзнание
, то е, за да ги разберете.
В съзнанието при сегашните условия ние съзнаваме, че стават известни промени. В нашето самосъзнание ние констатираме нашите погрешки или правите си дела. В самосъзнанието някой път имаме осъждане или възнаграждение за едно добро. Усещаме, че някои постъпки са прави, а някои не са. Но смисълът на живота не седи в самосъзнанието на човека, той седи в неговото свръхсъзнание.
към беседата >>
В нашето
самосъзнание
ние констатираме нашите погрешки или правите си дела.
Следователно растенето подразбира да спуснеш своите корени в подсъзнанието, то е Божественият свят, и след туй да прекараш клонищата на своя живот в свръхсъзнанието – то е пак Божественият свят. Те са два полюса. Трябва да прекараш корените в подсъзнанието и клонищата в свръхсъзнанието, в Божествения свят, и ще започне „новият живот, живот на хармония“, както го наричат, или още „живот на безсмъртие“, или живот, дето няма гниене. Сега, като казвам тия думи – съзнание и самосъзнание, то е, за да ги разберете. В съзнанието при сегашните условия ние съзнаваме, че стават известни промени.
В нашето
самосъзнание
ние констатираме нашите погрешки или правите си дела.
В самосъзнанието някой път имаме осъждане или възнаграждение за едно добро. Усещаме, че някои постъпки са прави, а някои не са. Но смисълът на живота не седи в самосъзнанието на човека, той седи в неговото свръхсъзнание. Човек трябва да мине този период, да влезе в подсъзнанието, да забрави погрешките си. Защо? Добро е само това, което се помни.
към беседата >>
В
самосъзнанието
някой път имаме осъждане или възнаграждение за едно добро.
Те са два полюса. Трябва да прекараш корените в подсъзнанието и клонищата в свръхсъзнанието, в Божествения свят, и ще започне „новият живот, живот на хармония“, както го наричат, или още „живот на безсмъртие“, или живот, дето няма гниене. Сега, като казвам тия думи – съзнание и самосъзнание, то е, за да ги разберете. В съзнанието при сегашните условия ние съзнаваме, че стават известни промени. В нашето самосъзнание ние констатираме нашите погрешки или правите си дела.
В
самосъзнанието
някой път имаме осъждане или възнаграждение за едно добро.
Усещаме, че някои постъпки са прави, а някои не са. Но смисълът на живота не седи в самосъзнанието на човека, той седи в неговото свръхсъзнание. Човек трябва да мине този период, да влезе в подсъзнанието, да забрави погрешките си. Защо? Добро е само това, което се помни. Добър човек или добър ученик е онзи, който помни доброто, а забравя злото.
към беседата >>
Но смисълът на живота не седи в
самосъзнанието
на човека, той седи в неговото свръхсъзнание.
Сега, като казвам тия думи – съзнание и самосъзнание, то е, за да ги разберете. В съзнанието при сегашните условия ние съзнаваме, че стават известни промени. В нашето самосъзнание ние констатираме нашите погрешки или правите си дела. В самосъзнанието някой път имаме осъждане или възнаграждение за едно добро. Усещаме, че някои постъпки са прави, а някои не са.
Но смисълът на живота не седи в
самосъзнанието
на човека, той седи в неговото свръхсъзнание.
Човек трябва да мине този период, да влезе в подсъзнанието, да забрави погрешките си. Защо? Добро е само това, което се помни. Добър човек или добър ученик е онзи, който помни доброто, а забравя злото. Ученик е онзи, който помни само Любовта, а забравя омразата. Ученик е онзи, който помни само Мъдростта, нея има всякога пред вид, а забравя своите глупости.
към беседата >>
Ако една истина се прояви в твоето съзнание или
самосъзнание
, това е едно преходно състояние на тази истина.
Тия дрехи са износени. Онова същественото в дрехите е изчезнало и те изгубват онази приятна красота в себе си тъй, както известна храна, ако вие я държите, тя започва да се разлага и ония набрани енергии в нея изчезват – храната става безполезна. Някои казват: „Старите истини“. Те мислят, че истините може да стоят някъде и да бъдат стари. Истина е само това, което в даден момент ти самосъзнаваш, туй, което се проявява в твоето подсъзнание, което се проявява в твоето свръхсъзнание в даден момент.
Ако една истина се прояви в твоето съзнание или
самосъзнание
, това е едно преходно състояние на тази истина.
Ако тя се яви в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, тя е истина, на която ти можеш да разчиташ. Може да направите опит, той е следният. Този опит е верен. Ако вие застанете вечерно време и кажете на вашето подсъзнание: „Аз искам да стана утре в 4 часа“, и забравите, подсъзнанието ще ви събуди точно навреме. Но кажете ли два пъти, то няма да изпълни.
към беседата >>
То е работа на съзнанието и
самосъзнанието
на човешкия живот.
След една година работите ви ще се оправят. Но ще вложите вяра. Като кажете, вие ще вярвате. В Божествения закон няма никакво изключение! Сега за пример аз седя и съдя: Дали ме разбраха тази вечер учениците?
То е работа на съзнанието и
самосъзнанието
на човешкия живот.
Когато аз работя в границите на Божествения живот и ви казвам една истина, туй, което ви казвам тази вечер, то ще принесе своята полза. Аз нямам никакво съмнение и в моя ум е определено след колко време тя ще принесе своята полза. Ще принесе. Защо? Защото вие всинца се намирате в известна тревога и не знаете как да оправите работите си, съзнавате, самосъзнавате се, мъчите се и всеки от вас иска да излезе от туй безизходно положение, всеки иска повече щастие. Всеки иска да подобри материалното си положение; всеки иска да подобри здравето си, семейните си отношения, отношенията между приятелите, всеки иска да усили своя ум, да облагороди своето сърце, да уякчи своята воля.
към беседата >>
Тази енергия, която е вложена в подсъзнанието, може да се развива в Божествения свят и оттам ще мине през човешкия живот: съзнанието и
самосъзнанието
.
Слънцето постоянно има връзка с тази енергия, която сте акумулирали. Щом кажете, че нямате нужда от слънцето, вие скъсвате вашите връзки с него. Сега във вашето подсъзнание работи Божественият закон. Всички опитности на миналите векове са вложени вътре в туй подсъзнание, там са събрани всичките Божествени закони. То е склад на тази потенциална енергия.
Тази енергия, която е вложена в подсъзнанието, може да се развива в Божествения свят и оттам ще мине през човешкия живот: съзнанието и
самосъзнанието
.
Следователно съзнанието и самосъзнанието са като едно условие да трансформирате енергията си. За да мине Божествената енергия от едно съзнание в друго, потребен е един преходен период, а той е човешкото съзнание и самосъзнание. Сега аз, като говоря за „Учител“, подразбирам не много учители – един Учител в света! Туй ще го пазите. Един е Учителят в света.
към беседата >>
Следователно съзнанието и
самосъзнанието
са като едно условие да трансформирате енергията си.
Щом кажете, че нямате нужда от слънцето, вие скъсвате вашите връзки с него. Сега във вашето подсъзнание работи Божественият закон. Всички опитности на миналите векове са вложени вътре в туй подсъзнание, там са събрани всичките Божествени закони. То е склад на тази потенциална енергия. Тази енергия, която е вложена в подсъзнанието, може да се развива в Божествения свят и оттам ще мине през човешкия живот: съзнанието и самосъзнанието.
Следователно съзнанието и
самосъзнанието
са като едно условие да трансформирате енергията си.
За да мине Божествената енергия от едно съзнание в друго, потребен е един преходен период, а той е човешкото съзнание и самосъзнание. Сега аз, като говоря за „Учител“, подразбирам не много учители – един Учител в света! Туй ще го пазите. Един е Учителят в света. Този, Божествения Учител, вие ще го научите.
към беседата >>
За да мине Божествената енергия от едно съзнание в друго, потребен е един преходен период, а той е човешкото съзнание и
самосъзнание
.
Сега във вашето подсъзнание работи Божественият закон. Всички опитности на миналите векове са вложени вътре в туй подсъзнание, там са събрани всичките Божествени закони. То е склад на тази потенциална енергия. Тази енергия, която е вложена в подсъзнанието, може да се развива в Божествения свят и оттам ще мине през човешкия живот: съзнанието и самосъзнанието. Следователно съзнанието и самосъзнанието са като едно условие да трансформирате енергията си.
За да мине Божествената енергия от едно съзнание в друго, потребен е един преходен период, а той е човешкото съзнание и
самосъзнание
.
Сега аз, като говоря за „Учител“, подразбирам не много учители – един Учител в света! Туй ще го пазите. Един е Учителят в света. Този, Божествения Учител, вие ще го научите. Той постоянно слиза и възлиза в света.
към беседата >>
И този, вътрешният свят, обхваща, съставя едно условие за нашето съзнание и за нашето
самосъзнание
.
да има туй знание, което Учителят има, да има тия чувства, които Учителят има, да има тая воля, която Учителят има, и да работи в света тъй, както Учителят работи. В туй растене окултният ученик трябва да има едно много правилно схващане за окръжаващата го среда. Той трябва да знае, че Истината не може да дойде отвън. Отвън ще дойдат всичките спомагателни средства, но Истината ще дойде отвътре. А „отвътре“, то е закон на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
И този, вътрешният свят, обхваща, съставя едно условие за нашето съзнание и за нашето
самосъзнание
.
По някой път ние мислим, че подсъзнанието и свръхсъзнанието са вън. Там е нашата погрешка. Вътрешният свят в този окултен смисъл е широкият свят. Туй Божествено съзнание прониква нашето съзнание и самосъзнание. Вие, като ученици, ще си зададете следния въпрос.
към беседата >>
Туй Божествено съзнание прониква нашето съзнание и
самосъзнание
.
А „отвътре“, то е закон на подсъзнанието и свръхсъзнанието. И този, вътрешният свят, обхваща, съставя едно условие за нашето съзнание и за нашето самосъзнание. По някой път ние мислим, че подсъзнанието и свръхсъзнанието са вън. Там е нашата погрешка. Вътрешният свят в този окултен смисъл е широкият свят.
Туй Божествено съзнание прониква нашето съзнание и
самосъзнание
.
Вие, като ученици, ще си зададете следния въпрос. Допуснете, че вие растете, имате известен идеал, най-после остарявате, след туй дойде смъртта и вие умирате. Представете си, че туй състояние трябва да преживеете най-малко веднъж, преди да сте умрели. Представете си, че напускате тялото си. Какво ще стане с вас?
към беседата >>
Туй тяло е образувано по закона на съзнанието и
самосъзнанието
, а за в бъдеще ние ще образуваме своето тяло по закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Мислите ли, че един вол ще ми даде известна интелигентност? Аз мога да го науча как да оре, мога да го храня, но той за небето нищо няма да ми разправи. Нивите, които обработвам, и те няма да ми дадат смисъла. Всичките неща, които имам, ще ми дадат понятие само за обикновените работи, а дълбокият смисъл къде е? Няма да го търсим в тялото, а извън тялото.
Туй тяло е образувано по закона на съзнанието и
самосъзнанието
, а за в бъдеще ние ще образуваме своето тяло по закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
И следователно във всяка една школа ние ще започнем да градим своето тяло. То е изкуство. И ако питате един франкмасон как да съградим туй тяло, какво ще ви каже? Там има чукове. По новия начин, а то по старому всеки може да гради.
към беседата >>
В своето съзнание и
самосъзнание
той може да се ангажира с обикновения живот, но никога да не си позволи тия, обикновените неща на съзнанието и
самосъзнанието
да ги внесе в подсъзнанието и свръхсъзнанието!
Защото ако човек не може да плаче, значи условията са тежки. Като си смекчи сърцето, тогава ще дойде Духът Божии. И за онези, които плачат, Духът действа по един начин, а за онези, които не плачат – действа по друг начин. Сега ученикът трябва да има предвид съграждането на своето ново тяло. Никаква друга задача не трябва да ангажира неговото висше съзнание!
В своето съзнание и
самосъзнание
той може да се ангажира с обикновения живот, но никога да не си позволи тия, обикновените неща на съзнанието и
самосъзнанието
да ги внесе в подсъзнанието и свръхсъзнанието!
Той прави едно прегрешение и е осъден на ред страдания. Ти в съзнанието си като търговец, като учен човек може да живееш както искаш, но опиташ ли се в Божествения свят да внесеш една от тия човешки мисли от своето съзнание, ти ще се спънеш в своето развитие. И когато ние казваме, че по Бога трябва да живеем, ние не разбираме самосъзнанието, не, но ти ще се повдигнеш в своето свръхсъзнание и ще живееш като човек. Но ти може да пуснеш своите клонища в Божествения свят и там да живееш. Как ще живееш?
към беседата >>
И когато ние казваме, че по Бога трябва да живеем, ние не разбираме
самосъзнанието
, не, но ти ще се повдигнеш в своето свръхсъзнание и ще живееш като човек.
Сега ученикът трябва да има предвид съграждането на своето ново тяло. Никаква друга задача не трябва да ангажира неговото висше съзнание! В своето съзнание и самосъзнание той може да се ангажира с обикновения живот, но никога да не си позволи тия, обикновените неща на съзнанието и самосъзнанието да ги внесе в подсъзнанието и свръхсъзнанието! Той прави едно прегрешение и е осъден на ред страдания. Ти в съзнанието си като търговец, като учен човек може да живееш както искаш, но опиташ ли се в Божествения свят да внесеш една от тия човешки мисли от своето съзнание, ти ще се спънеш в своето развитие.
И когато ние казваме, че по Бога трябва да живеем, ние не разбираме
самосъзнанието
, не, но ти ще се повдигнеш в своето свръхсъзнание и ще живееш като човек.
Но ти може да пуснеш своите клонища в Божествения свят и там да живееш. Как ще живееш? Като ученик. Аз взимам думата „ученик“ във висш смисъл. И затова казва Христос, че когато дойде подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще се отречеш и от баща си, и от майка си.
към беседата >>
Тъй че връзките на подсъзнанието и свръхсъзнанието са постоянни, а връзките на съзнанието и
самосъзнанието
постоянно се късат и вследствие на това виждаме всичката дисхармония, която сега съществува.
Защото в Божествения свят други са предметите, други са нещата, които ще ви занимават. Ти казваш: „Аз имах един приятел, като отида в другия свят, дали ще мисли за мен? “ Мнозина от вас може да мислят така. Вашият приятел може да мисли за вас само ако сте го обичали и той ви е обичал, ако сте хранили едно възвишено чувство към него, не обикновената любов, но Любов, на която нишките не се късат. Той, щом влезе там, постоянно ще мисли за вас, постоянно ще бъде във връзка с вас.
Тъй че връзките на подсъзнанието и свръхсъзнанието са постоянни, а връзките на съзнанието и
самосъзнанието
постоянно се късат и вследствие на това виждаме всичката дисхармония, която сега съществува.
Сега всички хора, даже и тия от окултните школи, страдат от смесването на тия два въпроса: те искат да внесат Божественото в човешкото. То е немислимо. Божественото не може да се вмести в човешкото съзнание и самосъзнание. Когато Соломон искал да съгради храм на Господа, казали му: „Ти ли ще Му съградиш храм? Небето не може да побере Бога, че ти в тоя малък храм!
към беседата >>
Божественото не може да се вмести в човешкото съзнание и
самосъзнание
.
Вашият приятел може да мисли за вас само ако сте го обичали и той ви е обичал, ако сте хранили едно възвишено чувство към него, не обикновената любов, но Любов, на която нишките не се късат. Той, щом влезе там, постоянно ще мисли за вас, постоянно ще бъде във връзка с вас. Тъй че връзките на подсъзнанието и свръхсъзнанието са постоянни, а връзките на съзнанието и самосъзнанието постоянно се късат и вследствие на това виждаме всичката дисхармония, която сега съществува. Сега всички хора, даже и тия от окултните школи, страдат от смесването на тия два въпроса: те искат да внесат Божественото в човешкото. То е немислимо.
Божественото не може да се вмести в човешкото съзнание и
самосъзнание
.
Когато Соломон искал да съгради храм на Господа, казали му: „Ти ли ще Му съградиш храм? Небето не може да побере Бога, че ти в тоя малък храм! “ Туй наше съзнание и самосъзнание не може да вмести великото Божествено подсъзнание и свръхсъзнание. Следователно едновременно ние ще имаме два живота – и като човек ще живеете, и като Дух в съзнанието и в самосъзнанието. Като спазвате двоякото съзнание, ще знаете как да изправите вашия живот.
към беседата >>
“ Туй наше съзнание и
самосъзнание
не може да вмести великото Божествено подсъзнание и свръхсъзнание.
Сега всички хора, даже и тия от окултните школи, страдат от смесването на тия два въпроса: те искат да внесат Божественото в човешкото. То е немислимо. Божественото не може да се вмести в човешкото съзнание и самосъзнание. Когато Соломон искал да съгради храм на Господа, казали му: „Ти ли ще Му съградиш храм? Небето не може да побере Бога, че ти в тоя малък храм!
“ Туй наше съзнание и
самосъзнание
не може да вмести великото Божествено подсъзнание и свръхсъзнание.
Следователно едновременно ние ще имаме два живота – и като човек ще живеете, и като Дух в съзнанието и в самосъзнанието. Като спазвате двоякото съзнание, ще знаете как да изправите вашия живот. Казвам: Боли ви главата, имате главоболие. Ако го лекувам по закона на самосъзнанието или съзнанието, след един месец пак ще имаш главоболие. Ще печелиш, ще губиш.
към беседата >>
Следователно едновременно ние ще имаме два живота – и като човек ще живеете, и като Дух в съзнанието и в
самосъзнанието
.
То е немислимо. Божественото не може да се вмести в човешкото съзнание и самосъзнание. Когато Соломон искал да съгради храм на Господа, казали му: „Ти ли ще Му съградиш храм? Небето не може да побере Бога, че ти в тоя малък храм! “ Туй наше съзнание и самосъзнание не може да вмести великото Божествено подсъзнание и свръхсъзнание.
Следователно едновременно ние ще имаме два живота – и като човек ще живеете, и като Дух в съзнанието и в
самосъзнанието
.
Като спазвате двоякото съзнание, ще знаете как да изправите вашия живот. Казвам: Боли ви главата, имате главоболие. Ако го лекувам по закона на самосъзнанието или съзнанието, след един месец пак ще имаш главоболие. Ще печелиш, ще губиш. Ще се раждаш, ще умираш.
към беседата >>
Ако го лекувам по закона на
самосъзнанието
или съзнанието, след един месец пак ще имаш главоболие.
Небето не може да побере Бога, че ти в тоя малък храм! “ Туй наше съзнание и самосъзнание не може да вмести великото Божествено подсъзнание и свръхсъзнание. Следователно едновременно ние ще имаме два живота – и като човек ще живеете, и като Дух в съзнанието и в самосъзнанието. Като спазвате двоякото съзнание, ще знаете как да изправите вашия живот. Казвам: Боли ви главата, имате главоболие.
Ако го лекувам по закона на
самосъзнанието
или съзнанието, след един месец пак ще имаш главоболие.
Ще печелиш, ще губиш. Ще се раждаш, ще умираш. При такъв един морал, който се върти, не може да си оправиш работите. Ще го лекуваш по Божественому, в подсъзнанието и свръхсъзнанието. Дойдеш ли до този закон, всичко можеш да оправиш.
към беседата >>
И ако вие искате да бъдете щастливи във вашето съзнание и
самосъзнание
, не можете да бъдете щастливи, защото самият процес е обратен.
Човешкият живот е живот на постоянно разрушение, а Божественият живот е живот на постоянно съграждане. Човешкият живот е един процес на разрушение, разрушение, разрушение... И като погледнете от единия край до другия, това е все разрушение, нищо повече! А Божественият живот, това е живот на постоянно съграждане, съграждане, съграждане... И следователно туй, което ние искаме в света, всичките условия се намират само в този живот. Туй трябва да го знаете.
И ако вие искате да бъдете щастливи във вашето съзнание и
самосъзнание
, не можете да бъдете щастливи, защото самият процес е обратен.
Тъй е засега. Той е процес на разрушение. И ние виждаме, че туй е така. Четете историята, разгледайте живота, как ще го обясните. Всичко в света, туй, което съдържа живота, всичко се разрушава, едно друго се разрушава, а в Божествения свят едно има, което разрушава, а другото съгражда.
към беседата >>
Всяка една книга е написана по закона на
самосъзнанието
и съзнанието, а при онази великата Истина, която се крие в подсъзнанието и свръхсъзнанието, там всички учени хора мълчат, всички окултисти мълчат и всички учители мълчат.
Ще кажете: „Чакай да си помисля“. Какво има да си мислиш? С хиляди години сте мислили, някои от вас сте на 20, 40, 60 години и сериозно сте мислили. С образование сте, мислите. Тази Истина няма да я намерите никъде, тя не е написана в никоя книга.
Всяка една книга е написана по закона на
самосъзнанието
и съзнанието, а при онази великата Истина, която се крие в подсъзнанието и свръхсъзнанието, там всички учени хора мълчат, всички окултисти мълчат и всички учители мълчат.
Когато учениците на Хермес са го попитали за една дума от Великата книга на живота, да им я изясни, той само си стиснал устата и нищо не казал. А ние веднага ще си отворим устата два пъти. И когато Йоан видял тия работи отгоре, казали му: „Туй го запечатай“. Той е писал нещо, но туй, което е писал Йоан, то е за съзнанието и самосъзнанието, а ония неща, които се отнасят до чисто Божественото, за тях му казват: „Туй го запечатай, то е тайна! “
към беседата >>
Той е писал нещо, но туй, което е писал Йоан, то е за съзнанието и
самосъзнанието
, а ония неща, които се отнасят до чисто Божественото, за тях му казват: „Туй го запечатай, то е тайна!
Тази Истина няма да я намерите никъде, тя не е написана в никоя книга. Всяка една книга е написана по закона на самосъзнанието и съзнанието, а при онази великата Истина, която се крие в подсъзнанието и свръхсъзнанието, там всички учени хора мълчат, всички окултисти мълчат и всички учители мълчат. Когато учениците на Хермес са го попитали за една дума от Великата книга на живота, да им я изясни, той само си стиснал устата и нищо не казал. А ние веднага ще си отворим устата два пъти. И когато Йоан видял тия работи отгоре, казали му: „Туй го запечатай“.
Той е писал нещо, но туй, което е писал Йоан, то е за съзнанието и
самосъзнанието
, а ония неща, които се отнасят до чисто Божественото, за тях му казват: „Туй го запечатай, то е тайна!
“ Сега на вас, като ученици, ви трябва едно основно правило. Без туй правило вие не можете да направите никакъв успех. То е следното: вие трябва да се познавате добре, добре да се познавате! Но туй познаване не може да стане чрез научно изучаване.
към беседата >>
На вашето сърце най-първо и после на вашия ум, но не как чувствате и как мислите чрез закона на съзнанието и
самосъзнанието
, но чрез закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Бог на всички гледа еднакво, без разлика! Той не се заблуждава от външните форми, които сега сте образували. Той не се заблуждава от вашето знание, нито от вашето неразположение, което сега имате, някой взел повече, някой взел по-малко. Той с тия неща не се заблуждава. И казва Писанието там, че трябва да обръщаме внимание на човешките сърца.
На вашето сърце най-първо и после на вашия ум, но не как чувствате и как мислите чрез закона на съзнанието и
самосъзнанието
, но чрез закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Сега ние ще имаме един малък опит, едно упражнение го наричам аз, психическо упражнение. Туй упражнение е следното: тази вечер ще отидем от месечината в слънцето. Ще тръгнем от земята към месечината и от месечината към слънцето, и обратно – от месечината към земята. Сега вие ще си представите, че излизате из вашето тяло, ще отправите вашата мисъл първо към месечината. Всеки от вас ще си определи една скорост, с която ще пътува.
към беседата >>
22.
Прояви на съзнанието
,
МОК
, София, 3.1.1923г.,
По този начин ние си представяме минаването на обикновеното човешко съзнание и
самосъзнание
в неговото подсъзнание и свръхсъзнание.
При това движение на съзнанието ние имаме три неподвижни, устойчиви точки, в които въпросите могат да се разрешават. Обаче мъчно се спира съзнанието в тези точки. Фигура 4 представя създаването на макрокосмоса, а същевременно и пътя на слизането и възлизането на човешкия Дух. Тази фигура се нарича Соломонов знак. От центъра А може да се опише окръжност; тя представлява голямата и малката вселена, големия и малкия космос.
По този начин ние си представяме минаването на обикновеното човешко съзнание и
самосъзнание
в неговото подсъзнание и свръхсъзнание.
С други думи казано, човек минава от обикновеното в Божественото съзнание, от обикновения – в Божествения свят, дето започва да се движи в перпендикулярна посока на всяко свое желание. Как ще разберете мисълта, че трябва да се движите в посока, перпендикулярна на своите желания? Представете си, че някой обича да пие, да пиянства; това желание влече човека надолу, към центъра на земята. Какво трябва да направи този човек? Той трябва да тръгне в обратна посока на своето желание, а именно – в перпендикулярна посока нагоре, към центъра на Слънцето.
към беседата >>
23.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
По някой път трябва съзнанието и
самосъзнанието
да ги отдалечавате, те ви спъват.
Някой път аз казвам, че не сте ученици. На физическото поле сте ученици, но в астралния свят не сте, в Божествения не сте. Туй подразбирам. У всинца ви трябва да има един съзнателен подтик. Не искам само съзнанието ви да работи, да се самоосъждате, но моето желание е да живеете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание.
По някой път трябва съзнанието и
самосъзнанието
да ги отдалечавате, те ви спъват.
Почне ли човек да се занимава със своите или с погрешките на другите, той се спъва. Не се стремете да си криете погрешките. Може ли един художник да скрие погрешката си в картината? Един музикант може ли да скрие погрешката си в пеенето или в свиренето си? Един оратор може ли да скрие своя дефект в речта си?
към беседата >>
24.
Житно зърно / Житното зърно
,
МОК
, София, 11.4.1923г.,
Значи вие да имате такова
самосъзнание
, че никога да не стане причина да си ударите главата някъде.
(втори вариант)
Не, те са предвидени, точно са предвидени. И тогава за в бъдеще, не само да добием едно зърно, но туй зърно трябва да знаем как да го използваме. Забележете, двайсет години вие сте се учили, свършили сте два университета, но не знаете как да използвате вашето знание. Един ден ви хване тифозна треска, някога паднете, ударите си главата, остане утайка в мозъка, повреди се паметта, всичкото знание изчезне. Каква полза имате?
Значи вие да имате такова
самосъзнание
, че никога да не стане причина да си ударите главата някъде.
Никога да не стане причина, щото тази тифозна треска да остави тия утайки. И ще се калите. Всички вие трябва да калите вашата воля. Сега ще ви дам една тема, „Отличителните черти на силната воля" (XVIII). По какво се отличава?
към втори вариант >>
25.
Четирите съзнания
,
МОК
, София, 25.4.1923г.,
Запример, той няма ясна представа какво нещо е съзнание,
самосъзнание
, подсъзнание и свръхсъзнание.
Цял живот да ядете, и няколко живота наред да ядете, пак няма да разрешите въпроса за яденето. Този въпрос е неразрешим. Нито като яде, нито като не яде човек може да разреши въпроса за яденето. Като се нахрани добре, човек не мисли за ядене; като е гладен, човек мисли само за ядене, той усеща, че му липсва нещо. Човек не може да разреши въпроса за яденето, но същевременно той не може да си отговори още на много въпроси.
Запример, той няма ясна представа какво нещо е съзнание,
самосъзнание
, подсъзнание и свръхсъзнание.
Думата „съзнание" се е образувала от предлога „с" и съществителното „знание". Тази дума означава още „живот". Тя е произлязла от гръцката дума „зои". Тогава „подсъзнание" означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща.
към беседата >>
Самосъзнанието
представя живота на човека.
Пътят, истината и животът представляват три еднакво важни и необходими величини за целокупния живот. Такова нещо представляват и четирите вида съзнания. Те са величини, неразривно свързани. Подсъзнанието представя миналия живот, в който влиза животът на минералите, растенията, животните, хората и ангелите. Съзнанието представя живота на минералите, растенията, животните.
Самосъзнанието
представя живота на човека.
Свръхсъзнанието представя живота на ангелите. Следователно съзнанието и подсъзнанието представляват основа на човешкия живот, а свръхсъзнанието е извън този живот. То няма нищо общо с човешкия живот. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са два живота, съвършено независими един от друг. Те са два полюса, които се движат в противоположни посоки.
към беседата >>
Подсъзнанието ражда съзнанието;
самосъзнанието
пък е по-близо до свръхсъзнанието.
Свръхсъзнанието представя живота на ангелите. Следователно съзнанието и подсъзнанието представляват основа на човешкия живот, а свръхсъзнанието е извън този живот. То няма нищо общо с човешкия живот. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са два живота, съвършено независими един от друг. Те са два полюса, които се движат в противоположни посоки.
Подсъзнанието ражда съзнанието;
самосъзнанието
пък е по-близо до свръхсъзнанието.
Наистина човешкият живот е по-близо до ангелския, отколкото живота на минералите, растенията и животните. Съзнанието представлява платното, върху което природата като вещ художник рисува, нахвърля предметите, които с течение на времето обработва. Сега ще приведа един стар окултен разказ, който никога досега не е изяснен. Хиляда години преди християнството в Египет живял един беден художник — Бар-Един-Бу. Един ден той намислил да нарисува картината на изгряващото слънце, но нямал пари да купи платно за картината си.
към беседата >>
Разрешението на този въпрос може да стане от гледището на съзнанието, на
самосъзнанието
, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието.
Платното, боите, четките, рамката не са негови. Като са услужили на художника с нещо, тъкачът, както и двамата търговци са казали в себе си, че щом художникът нарисува картината, всеки от тях ще я вземе за себе си. След всичко това художникът, който нарисувал картината, казва, че тя е негова. Сега оставям този разказ да мислите върху него, вие да го разрешите. Тази присъда може да се разреши по четири различни начина.
Разрешението на този въпрос може да стане от гледището на съзнанието, на
самосъзнанието
, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието.
Бар-Един-Бу е художникът, който разполага с четирите реални неща: платното, боите, четките, рамката и картината. Всеки, който е услужил с нещо на художника, заявява своето право върху картината. Обаче вие казвате, че картината е на художника. Това е пристрастие. Нима тъкачът няма никакъв дял в картината?
към беседата >>
26.
Движение на разумните сили
,
МОК
, София, 9.5.1923г.,
човек, в когото
самосъзнанието
не е още пробудено.
Събираме числителя и знаменателя: 1 + 4 = 5. Това е философско съкращаване на дробите. Тъй щото, за да намерите съкратената формула на приятелството, трябва да съберете числата 1 + 4. Като ги съберете, ще получите числото 5 – човекът. Единицата представлява Божествения принцип, четворката – животинския принцип, т.е.
човек, в когото
самосъзнанието
не е още пробудено.
За да проработи тази формула в човека, той трябва да намери Божественото в себе си – в това седи смисълът на Живота. Като знаете това, започнете да работите. Вие имате вече основата – числото 5, върху което като върху почва можете да садите, т.е. да градите вашия живот. В дробта 1/4 и двете числа са киселини: 1 е киселина от първа степен, а 4 – киселина от втора степен.
към беседата >>
27.
Опити
,
МОК
, София, 20.6.1923г.,
Личните чувства пък са свързани с човешкото
самосъзнание
.
Когато се намерите между деца, вие се чувствате над тях, свободно говорите, свободно мислите. Това се отразява и върху дишането ви. Щом влезете в общество на учени хора, професори, вие веднага се стеснявате, ограничавате се и не можете да мислите свободно. Това се отразява и върху дишането ви. Това стеснение на човека се дължи на неговите лични чувства.
Личните чувства пък са свързани с човешкото
самосъзнание
.
Възрастният човек мисли, че много знае и като изпадне между учени хора, професори, които знаят повече от него, той започва да се стеснява, да се свива, да не се изложи пред тях. Пред учените хора личните чувства на човека го правят смирен, за да не издаде невежеството си. Попадне ли между деца, които не знаят повече от него, той е свободен, господар е на положението. Следователно, когато искате да правите упражнения за дишане или каквито и да е опити и упражнения, вие трябва да имате такова съзнание, каквото имате пред децата. Само по този начин ще придобиете нещо.
към беседата >>
Понеже знаят другите повече от вас, стеснявате се, понеже възрастният има
самосъзнание
, че той знае, а
самосъзнанието
, че той знае, това са неговите лични чувства.
(втори вариант)
Обаче щом се намерите между учени хора, професори, които знаят повече от вас, вие се сгушвате. Откъде произтича туй - като някой войник се стягате? Защо между децата седите и разширение имате, а щом се намерите между учени професори, седите така, в малко стеснително положение, на какво го отдавате? („На страх.") Не. Тук работят вече вашите лични чувства.
Понеже знаят другите повече от вас, стеснявате се, понеже възрастният има
самосъзнание
, че той знае, а
самосъзнанието
, че той знае, това са неговите лични чувства.
Знаете по-малко. За да не се издадете, че сте невежа, тия лични чувства ви карат да държите едно положение на смирение. А при децата, понеже не ви наблюдават, вие сте свободни. Та ако речете да правите каквото и да е упражнение и вашето съзнание е [стеснено] като при възрастните, вие нищо няма да придобиете. Вие трябва да имате съзнание като при малките деца.
към втори вариант >>
28.
Упътване
,
ООК
, София, 8.7.1923г.,
Искате да развиете
самосъзнанието
, съединете палеца и средния пръст и ще възприемете онази необходима енергия, която ще въздейства на съзнанието ви.
На пръв поглед това ще ви се види детинско упражнение, но в дадения случай, когато концентрирате ума си, ще видите, че то има добри резултати. Всеки един пръст е свързан с известни течения. за пример вие искате да образувате в себе си една черта на достойнство и благородство. Ако искате да работите над ума си, съединете палеца и показалеца си много бавно, а другите пръсти да останат свити. Съсредоточете ума си върху тази група пръсти (палецът и показалецът съединени).
Искате да развиете
самосъзнанието
, съединете палеца и средния пръст и ще възприемете онази необходима енергия, която ще въздейства на съзнанието ви.
Искате да развиете изкуството, обичта към Природата, съединете безименния с палеца. Искате да бъдете тактични, ще съберете палеца и малкия си пръст, защото някой път вие постъпвате нетактично, сприхави сте. Сутрин и на обед ще правите това упражнение и ще видите какво влияние ще окаже. Това са елементарни упражнения. Имайте едно нещо предвид: ако вие отидете да разправяте тези неща другиму, този ключ е изгубен.
към беседата >>
29.
Живите точки в природата
,
МОК
, София, 28.10.1923г.,
Единият процес върви от подсъзнанието към съзнанието; другият процес върви от
самосъзнанието
към свърхсъзнанието, а другите два процеса са промеждуточни – от съзнанието към
самосъзнанието
и от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
– Причина за това е вашето подсъзнание. Понеже вашето желание спада към Божествения свят, вашето подсъзнание е разбрало много скоро, че вие имате нужда от музика и затова започва да приготовлява условия, за да се прояви това желание. То ви подтиква към музика, завежда ви на концерт, без да подозирате вие как става всичко това. След това вашето съзнание започва да действа, докато най-после вие се намерите в благоприятни условия за реализиране на вашето желание. При реализирането на всяко желание действат, според мене, едновременно четири процеса.
Единият процес върви от подсъзнанието към съзнанието; другият процес върви от
самосъзнанието
към свърхсъзнанието, а другите два процеса са промеждуточни – от съзнанието към
самосъзнанието
и от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
И тъй, когато едно ваше желание не се реализира поради това, че не сте били достатъчно умни, то минава в свръхсъзнанието. След време висшите, разумните същества, които се занимават с живота ви, разглеждат кои са били причините да се спре този подтик у вас, какви препятствия сте имали, за да се реализира това желание и като ги намерят, връщат желанието ви отново в подсъзнанието, в Божествения свят и от там в съзнанието, за да се пристъпи към реализиране. Този процес на връщане може да се продължи една секунда, една минута, един час или повече. Подсъзнанието вече доброволно ще ви създаде условия да посетите някой хубав концерт, за да събуди отново това желание във вас и да се заемете да го реализирате. Ако и този път не го реализирате, то пак ще отиде в свръхсъзнанието, ще обиколи същия кръг, докато един ден го реализирате.
към беседата >>
–
самосъзнанието
.
Само по този закон може да успявате. Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окръжността на който се намират следните центрове: С.С. – свръхсъзнанието; П.С. – подсъзнанието; С. съзнанието; С1.С1.
–
самосъзнанието
.
Значи всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде в самосъзнанието. Този процес представлява цяла една обиколка. Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира, Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. Аз ви давам тази съществена мисъл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, който е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания. Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и Ще излиза от него.
към беседата >>
Значи всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде в
самосъзнанието
.
Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окръжността на който се намират следните центрове: С.С. – свръхсъзнанието; П.С. – подсъзнанието; С. съзнанието; С1.С1. – самосъзнанието.
Значи всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде в
самосъзнанието
.
Този процес представлява цяла една обиколка. Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира, Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. Аз ви давам тази съществена мисъл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, който е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания. Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и Ще излиза от него. Туй колело се движи с различна бързина: някой път се движи много бързо, някой път много медлено, много бавно.
към беседата >>
От тук минава през животинския свят, влиза след това в
самосъзнанието
, докато най-после се реализира във вашия живот.
Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира, Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. Аз ви давам тази съществена мисъл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, който е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания. Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и Ще излиза от него. Туй колело се движи с различна бързина: някой път се движи много бързо, някой път много медлено, много бавно. Помнете съществената мисъл: всяка ваша нереализирана мисъл отива най-напред в Божественото свръхсъзнание, от там слиза в подсъзнанието, после в съзнанието.
От тук минава през животинския свят, влиза след това в
самосъзнанието
, докато най-после се реализира във вашия живот.
Сега, онези от вас, които изучават живата природа, които се занимават с растенията, какво правят, когато забележат, че някои дървета са безплодни или раждат хилави плодове? – Наторяват почвата с тор. Следователно, когато почвата е бедна, тя трябва да се натори, за да се реализират някои ваши желания, мисли, идеи. За да стане това наторяване, непременно трябва да имате една несполука. Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате.
към беседата >>
Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в
самосъзнанието
, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате.
От тук минава през животинския свят, влиза след това в самосъзнанието, докато най-после се реализира във вашия живот. Сега, онези от вас, които изучават живата природа, които се занимават с растенията, какво правят, когато забележат, че някои дървета са безплодни или раждат хилави плодове? – Наторяват почвата с тор. Следователно, когато почвата е бедна, тя трябва да се натори, за да се реализират някои ваши желания, мисли, идеи. За да стане това наторяване, непременно трябва да имате една несполука.
Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в
самосъзнанието
, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате.
Това е един закон, в който няма изключение. И всеки, който има търпение, разумност и поезия може да стане музикант. Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек. Само разумният човек търпи. Той трябва да е свободен, да не е ограничен.
към беседата >>
Когато една мисъл е била в Божественото свръхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и
самосъзнанието
, при което тия две точки – С и С1С1, ще се съберат в точка A и поезията ще дойде.
Само Бог е дълготърпелив и Него никой не ограничава. Той сам си налага известни ограничения. Когато добием туй качество, което Бог има – дълготърпението, тогава ще дойде разумността, поезията и музиката. И тъй, Божественото колело трябва да се завърти, за да се хармонизирате. Аз бих желал някой от вас да разработи това колело, да го тури в движение.
Когато една мисъл е била в Божественото свръхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и
самосъзнанието
, при което тия две точки – С и С1С1, ще се съберат в точка A и поезията ще дойде.
Но трябва да има едно качване в Божествения свят, защото всяка мисъл се реализира в Божествения свят. Тя се изпитва на земята, а се реализира в Божествения свят. Поезията не е земно нещо. И музиката не е земно нещо. Следователно от двете страни на този кръг, от съзнанието и самосъзнанието трябва да има едно движение към живата точка А, за да може едно желание или една мисъл да се реализира веднага.
към беседата >>
Следователно от двете страни на този кръг, от съзнанието и
самосъзнанието
трябва да има едно движение към живата точка А, за да може едно желание или една мисъл да се реализира веднага.
Когато една мисъл е била в Божественото свръхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и самосъзнанието, при което тия две точки – С и С1С1, ще се съберат в точка A и поезията ще дойде. Но трябва да има едно качване в Божествения свят, защото всяка мисъл се реализира в Божествения свят. Тя се изпитва на земята, а се реализира в Божествения свят. Поезията не е земно нещо. И музиката не е земно нещо.
Следователно от двете страни на този кръг, от съзнанието и
самосъзнанието
трябва да има едно движение към живата точка А, за да може едно желание или една мисъл да се реализира веднага.
към беседата >>
30.
Трансформиране на енергиите
,
МОК
, София, 27.1.1924г.,
Причината на това неразположение може да е вътрешна, може да се крие нейде в подсъзнанието, съзнанието или
самосъзнанието
.
В кой от двата случая задачата е по-мъчна? – При втория случай, разбира се. Често у съвременните хора се заражда едно тягостно състояние, едно неразположение на духа. За пример, ставате сутрин, но сте неразположени, гневни, пуснали сте пояса си и казвате: Днес съм неразположен, не ме бутайте. Вие не се спирате да разберете защо сте неразположени.
Причината на това неразположение може да е вътрешна, може да се крие нейде в подсъзнанието, съзнанието или
самосъзнанието
.
Вие може да сте подпушени в една от тия три области. Какво трябва да правите тогава? Ще се вдълбочите дълбоко в себе си и ще се запитате: защо се нервирам, защо не мога да търпя? Ще се стремите да си дадете един искрен отговор, като пред Бога, и само така ще премахнете причината, която ви дразни, безпокои. Сега ще ви изнеса два психологически противоположни момента.
към беседата >>
31.
Несъизмеримите неща
,
ООК
, София, 19.11.1924г.,
– Това зависи от туй, дали вашето подсъзнание или вашето съзнание, или вашето
самосъзнание
, оставяме настрана свръхсъзнанието, определят вашия живот.
Сила, която не може да се измери, е истинска сила. Но тази сила, която се е събрала в една малка машина и която може да пръсне машината, е сила, само докато е затворена вътре натясно, но като я пуснете навън, тя изгубва силата си, няма вече тази активност. При живата мисъл обаче, при несъизмеримата мисъл, в каквото условие и да поставиш човека, той си остава всякога един и същ. Затуй именно в духовния свят всички ние трябва да се стремим към несъизмеримата мисъл. Мнозина от вас стават песимисти. Защо?
– Това зависи от туй, дали вашето подсъзнание или вашето съзнание, или вашето
самосъзнание
, оставяме настрана свръхсъзнанието, определят вашия живот.
От това се ражда един вътрешен песимизъм. На всички философи песимисти, като Шопенхауер, мислите са били съизмерими. Те казват, че в света съществува една голяма скръб. От малката скръб, която Шопенхауер опитал, той прави заключение за голямата скръб, но голямата скръб той не я е опитал. Нима като удрят някому 25 тояги, а аз чувам само ударите, разбирам болката?
към беседата >>
32.
Съсредоточение
,
МОК
, София, 30.11.1924г.,
Сега кои са тези десет души, които ще пишат за подсъзнанието, съзнанието и
самосъзнанието
?
Сега, туй което го създадохме на дъската, то беше в подсъзнанието ви вътре. Значи, тия идеи в самите ви действия ги няма още. Може да ви задам една тема: „Защо природата е създала благоуханието у цветята? “ Или: „Каква роля има благоуханието у цветята? “ Тема шеста ще бъде това след идующия път.
Сега кои са тези десет души, които ще пишат за подсъзнанието, съзнанието и
самосъзнанието
?
(Тема 5) Тези, които излязоха тук на дъската, те ще бъдат десетте. Щом природата е вложила туй благоухание, тя си има и своята задача. Естествениците ще кажат: „Да си привличат малките мушички“, но не е само за това. Туй благоухание има и друго предназначение. (– Показва скръбта им.) Да, скръб, но същевременно тази миризма образува и една дреха да се запазят от студа, особено сутрин и вечер през пролетта, когато е по-студено, тогава цветята издават по-силна миризма.
към беседата >>
А същите десет души, които нарисуваха десетте фигури на дъската, ще пишат и върху подсъзнанието, съзнанието и
самосъзнанието
.
(втори вариант)
Ти няма да изхвърлиш навън мозъка си, той ти е необходим, но мислите трябва да излязат навън. Тия фигури, които нарисувахте на дъската, бяха в подсъзнанието ви. Значи тия идеи не съществуват още в самите ви действия. За следния път ще ви дам да пишете върху тема №6: Защо Природата есъздала благоуханието у цветята? Или Каква роля играе благоуханието у цветята?
А същите десет души, които нарисуваха десетте фигури на дъската, ще пишат и върху подсъзнанието, съзнанието и
самосъзнанието
.
Като се говори за благоуханието на цветята, казвам: щом Природата е вложила туй благоухание у тях, тя има предвид известна своя задача. Естествениците ще кажат, че благоуханието у цветята е създадено, за да се привличат малките мушици. Не е само за това. Отговор: Благоуханието има и друго предназначение: то показва скръбта им. Да, така е, но същевременно благоуханието образува в цветята дреха, чрез която те се запазват от студ.
към втори вариант >>
33.
Великата погрешка
,
МОК
, София, 7.12.1924г.,
И като дойде
самосъзнанието
, то ти казва: „Ти си дребнав човек“ и вие се свиете в черупката си.
като че ще разрешите всичките въпроси, разхождате се в стаята си и си махате ръцете натук-натам. То е хубаво. Питам: от къде е дошло туй състояние? Вие не го знаете, но се разхождате смело и сте доволен сам от себе си. Мине известно време, промени се състоянието, вие се посвиете малко, казвате: „Тази работа не е за мен“.
И като дойде
самосъзнанието
, то ти казва: „Ти си дребнав човек“ и вие се свиете в черупката си.
Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш; и най-после, при самосъзнанието - ти станеш една запетая. Казваш: „Що ми трябва, я да си гледам аз своето положение.“ Питам аз: как се явяват тия психологически състояния? Ще кажете вие: „От подсъзнанието идат.“ Но тия бутончета как идат? Най-после ти не се спираш в подсъзнанието и влизаш в една друга област на обезсърчение. Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубиш посоката и на подсъзнанието и на съзнанието и на самосъзнанието и се намираш в мъгла.
към беседата >>
Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш; и най-после, при
самосъзнанието
- ти станеш една запетая.
То е хубаво. Питам: от къде е дошло туй състояние? Вие не го знаете, но се разхождате смело и сте доволен сам от себе си. Мине известно време, промени се състоянието, вие се посвиете малко, казвате: „Тази работа не е за мен“. И като дойде самосъзнанието, то ти казва: „Ти си дребнав човек“ и вие се свиете в черупката си.
Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш; и най-после, при
самосъзнанието
- ти станеш една запетая.
Казваш: „Що ми трябва, я да си гледам аз своето положение.“ Питам аз: как се явяват тия психологически състояния? Ще кажете вие: „От подсъзнанието идат.“ Но тия бутончета как идат? Най-после ти не се спираш в подсъзнанието и влизаш в една друга област на обезсърчение. Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубиш посоката и на подсъзнанието и на съзнанието и на самосъзнанието и се намираш в мъгла. След като напусне човек самосъзнанието, в коя област влиза?
към беседата >>
Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубиш посоката и на подсъзнанието и на съзнанието и на
самосъзнанието
и се намираш в мъгла.
И като дойде самосъзнанието, то ти казва: „Ти си дребнав човек“ и вие се свиете в черупката си. Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш; и най-после, при самосъзнанието - ти станеш една запетая. Казваш: „Що ми трябва, я да си гледам аз своето положение.“ Питам аз: как се явяват тия психологически състояния? Ще кажете вие: „От подсъзнанието идат.“ Но тия бутончета как идат? Най-после ти не се спираш в подсъзнанието и влизаш в една друга област на обезсърчение.
Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубиш посоката и на подсъзнанието и на съзнанието и на
самосъзнанието
и се намираш в мъгла.
След като напусне човек самосъзнанието, в коя област влиза? Аз ще ви дам една математическа вероятност. Когато чувствувате тези разположения на обезсърчение аз го оприличавам на един плод преждевременно откъснат от вятъра, че е паднал долу при корена си. Всяка една ваша мисъл неузряла, като падне, тя отново трябва да се трансформира и да се подеме пак отново от корените на живота и да ѝ се даде нова форма, нов живот. Вие като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „И този плод остана малък.“ Мислите, че ще излезе нещо, но дойде една малка буря, раздруса дървото и плодът падна долу.
към беседата >>
След като напусне човек
самосъзнанието
, в коя област влиза?
Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш; и най-после, при самосъзнанието - ти станеш една запетая. Казваш: „Що ми трябва, я да си гледам аз своето положение.“ Питам аз: как се явяват тия психологически състояния? Ще кажете вие: „От подсъзнанието идат.“ Но тия бутончета как идат? Най-после ти не се спираш в подсъзнанието и влизаш в една друга област на обезсърчение. Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубиш посоката и на подсъзнанието и на съзнанието и на самосъзнанието и се намираш в мъгла.
След като напусне човек
самосъзнанието
, в коя област влиза?
Аз ще ви дам една математическа вероятност. Когато чувствувате тези разположения на обезсърчение аз го оприличавам на един плод преждевременно откъснат от вятъра, че е паднал долу при корена си. Всяка една ваша мисъл неузряла, като падне, тя отново трябва да се трансформира и да се подеме пак отново от корените на живота и да ѝ се даде нова форма, нов живот. Вие като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „И този плод остана малък.“ Мислите, че ще излезе нещо, но дойде една малка буря, раздруса дървото и плодът падна долу. Вие това не можете да го обясните, вие вятъра не може да го чуете, малко сте глух, но виждате ябълката паднала долу при дънера.
към беседата >>
„Т“ показва
самосъзнанието
у човека да изменя живота си.
А, елипса мисля, че е резултат на едно движение, защото и планетите се движат в елипса.) Човекът има елипсообразна форма. „Т”-то произтича от . Същият знак обърнат представлява буквата „Т“, само че тук двата края отстрани с по-къси. Туй е едно материалистическо противодействие на невидимия свят. А обърната буквата нагоре, „T“ показва едно примирение.
„Т“ показва
самосъзнанието
у човека да изменя живота си.
Затова на тази буква „Т“ турят една змия. Т.е. нисшият ум трябва да го разпъват или онова самосъзнание хваща нисшия ум и казва: „Слушай, ти няма да ми бъдеш господар, ти си заповядвал досега, а сега ще слугуваш. Пък каквото ти се заповядва, това ще вършиш.“ И тъй, тази елипса показва не само, че човек трябва да се съзнава като едно същество, но и неговата деятелност трябва да бъде определена. И туй същество в своето подсъзнание трябва да изправи една велика своя погрешка, защото този, нисшият ум е свързан с човешкото сърце, а оттам започват всичките пороци и погрешки. (– Може ли една погрешка да бъде велика?) Велика е погрешката, защото човек е помислил, че може да живее без Бога.
към беседата >>
нисшият ум трябва да го разпъват или онова
самосъзнание
хваща нисшия ум и казва: „Слушай, ти няма да ми бъдеш господар, ти си заповядвал досега, а сега ще слугуваш.
Същият знак обърнат представлява буквата „Т“, само че тук двата края отстрани с по-къси. Туй е едно материалистическо противодействие на невидимия свят. А обърната буквата нагоре, „T“ показва едно примирение. „Т“ показва самосъзнанието у човека да изменя живота си. Затова на тази буква „Т“ турят една змия. Т.е.
нисшият ум трябва да го разпъват или онова
самосъзнание
хваща нисшия ум и казва: „Слушай, ти няма да ми бъдеш господар, ти си заповядвал досега, а сега ще слугуваш.
Пък каквото ти се заповядва, това ще вършиш.“ И тъй, тази елипса показва не само, че човек трябва да се съзнава като едно същество, но и неговата деятелност трябва да бъде определена. И туй същество в своето подсъзнание трябва да изправи една велика своя погрешка, защото този, нисшият ум е свързан с човешкото сърце, а оттам започват всичките пороци и погрешки. (– Може ли една погрешка да бъде велика?) Велика е погрешката, защото човек е помислил, че може да живее без Бога. Там е погрешката. Човек, като е взел живота, казал: „Аз и без Бога мога да живея.“ Това е нисшият ум у човека, обаче достигнал до това положение да разбира, че частта извън цялото не може да съществува, не може да живее, а човек е част от цялото.
към беседата >>
“ Значи дошло е
самосъзнанието
, което ви казва: „Ти си дребнав човек.“ Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш малко; най-после иде
самосъзнанието
, при което ти ставаш на запетая и казваш: „Що ми трябва това нещо!
(втори вариант)
Някой път вие се считате за гениални, мислите, че ще разрешите всички въпроси. Седите в стаята си, разхождате се, махате ръцете си натук-натам, като че всичко можете да направите. Питам ви: откъде е дошло това състояние? Вие не знаете, но се разхождате смело нагоре-надолу, доволен сте от себе си. Мине обаче известно време и състоянието ви се изменя – вие се посвиете малко в черупката си, казвате: „Тази работа не е за мен!
“ Значи дошло е
самосъзнанието
, което ви казва: „Ти си дребнав човек.“ Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш малко; най-после иде
самосъзнанието
, при което ти ставаш на запетая и казваш: „Що ми трябва това нещо!
Я да си гледам своето положение.“ Питам ви: как се явяват тия психологически състояния? Ще кажете, че идват от подсъзнанието. Но кой бута тия бутончета? Най-после ти не спираш и тук: ти влизаш в една област на обезсърчение. Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубваш посоката и на подсъзнанието, и на съзнанието, и на самосъзнанието, и се намериш в мъгла.
към втори вариант >>
Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубваш посоката и на подсъзнанието, и на съзнанието, и на
самосъзнанието
, и се намериш в мъгла.
(втори вариант)
“ Значи дошло е самосъзнанието, което ви казва: „Ти си дребнав човек.“ Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш малко; най-после иде самосъзнанието, при което ти ставаш на запетая и казваш: „Що ми трябва това нещо! Я да си гледам своето положение.“ Питам ви: как се явяват тия психологически състояния? Ще кажете, че идват от подсъзнанието. Но кой бута тия бутончета? Най-после ти не спираш и тук: ти влизаш в една област на обезсърчение.
Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубваш посоката и на подсъзнанието, и на съзнанието, и на
самосъзнанието
, и се намериш в мъгла.
В коя област влиза човек, след като напусне самосъзнанието? Аз ще си послужа с една математическа вероятност. Когато чувствате състояния на обезсърчение, аз ги уподобявам на един плод, който преждевременно е откъснат от вятъра и седи долу при корена си. Всяка ваша неузряла мисъл, като падне на земята, трябва веднага да се трансформира и отново да се подеме от корените на живота, да Ă се даде нова форма, нов живот. Вие, като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „Все ще излезе нещо от този плод.“ Но дойде някоя малка буря, раздруса дървото и плодът пада долу.
към втори вариант >>
В коя област влиза човек, след като напусне
самосъзнанието
?
(втори вариант)
Я да си гледам своето положение.“ Питам ви: как се явяват тия психологически състояния? Ще кажете, че идват от подсъзнанието. Но кой бута тия бутончета? Най-после ти не спираш и тук: ти влизаш в една област на обезсърчение. Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубваш посоката и на подсъзнанието, и на съзнанието, и на самосъзнанието, и се намериш в мъгла.
В коя област влиза човек, след като напусне
самосъзнанието
?
Аз ще си послужа с една математическа вероятност. Когато чувствате състояния на обезсърчение, аз ги уподобявам на един плод, който преждевременно е откъснат от вятъра и седи долу при корена си. Всяка ваша неузряла мисъл, като падне на земята, трябва веднага да се трансформира и отново да се подеме от корените на живота, да Ă се даде нова форма, нов живот. Вие, като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „Все ще излезе нещо от този плод.“ Но дойде някоя малка буря, раздруса дървото и плодът пада долу. Вие не можете да си обясните това, защото не можете да чуете вятъра, глух сте малко, но виждате ябълката, паднала долу, при дънера на дървото.
към втори вариант >>
Буквата А всякога означава
самосъзнание
.
(втори вариант)
Добре е, когато мислите ви са разхвърляни, да си чертаете малки кръгчета (Фигура 4). Тези кръгчета означават, че деятелността на човека постепенно се разширява. Какво означава буквата А, написана в кръга? – Този знак на Фигура 5 е взет от египетската азбука. Той показва, че египтяните, които са тръгвали в пътя, са били изправен народ.
Буквата А всякога означава
самосъзнание
.
Казва се аз, то значи: аз, който определям своята деятелност, мога да мисля, самосъзнавам се. Какво означава буквата Т, написана в елипсата (Фигура 2)? Защо написахте тази буква именно? Отговор: Аз харесвам тази буква. А за елипсата мисля, че тя е резултат на движение, защото и планетите се движат по елипса.
към втори вариант >>
Тогава в човека действа
самосъзнанието
, което изменя живота му.
(втори вариант)
Човекът има елипсообразна форма. Буквата Т произтича от знака, означен на Фигура 6. Ако този знак се обърне нагоре, той представлява буквата Т, само че тук двата странични края са по-къси. Това е едно материалистическо противодействие на Невидимия свят. Буквата Т пък показва примирение.
Тогава в човека действа
самосъзнанието
, което изменя живота му.
Затова на буквата Т турят една змия. Това значи: самосъзнанието хваща нисшия ум на човека, разпъва го и казва: „Слушай, ти вече няма да ми бъдеш господар. Досега ти си заповядвал, но отсега нататък аз ще заповядвам, а ти ще слушаш. Каквото ти се заповядва, това ще вършиш! “
към втори вариант >>
Това значи:
самосъзнанието
хваща нисшия ум на човека, разпъва го и казва: „Слушай, ти вече няма да ми бъдеш господар.
(втори вариант)
Ако този знак се обърне нагоре, той представлява буквата Т, само че тук двата странични края са по-къси. Това е едно материалистическо противодействие на Невидимия свят. Буквата Т пък показва примирение. Тогава в човека действа самосъзнанието, което изменя живота му. Затова на буквата Т турят една змия.
Това значи:
самосъзнанието
хваща нисшия ум на човека, разпъва го и казва: „Слушай, ти вече няма да ми бъдеш господар.
Досега ти си заповядвал, но отсега нататък аз ще заповядвам, а ти ще слушаш. Каквото ти се заповядва, това ще вършиш! “ И тъй, елипсата показва, че човек не трябва само да се съзнава като мислещо същество, но неговата деятелност трябва да бъде определена. Туй същество трябва да изправи една своя велика погрешка, защото нисшият ум е свързан с човешкото сърце, а оттам започват всички пороци и погрешки.
към втори вариант >>
34.
Възможното у Бога, възможното у човека / Двете възможности
,
МОК
, София, 18.1.1925г.,
Или пък някоя мисъл от друго лице е дошла във вашето подсъзнание, или съзнание, или
самосъзнание
, която не е хармонична с вас и вие падате.
Ако туй движение се повлияе отвън, човек изгубва своето равновесие и пада. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, като се наруши туй въртене, той пада. Направете следния опит: когато вървите по пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, но малко дисхармонично и като помислите само, вие ще паднете или в ляво, или в дясно, или напред, или назад. Тези мисли ще направят една спирка на туй етерно движение. И винаги, когато падате на земята, някоя мисъл за друго лице е заела вашето съзнание.
Или пък някоя мисъл от друго лице е дошла във вашето подсъзнание, или съзнание, или
самосъзнание
, която не е хармонична с вас и вие падате.
Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си, а ако помислите за някое лице и не паднете, тогава туй лице е в хармония с вас. Въобще ще знаете – когато ходите на високи места, винаги трябва да се пазите. Когато пътувате абсолютно няма да мислите за никого, а ще мислите за нещо възвишено, то да занимава вашия ум, никаква идея за посторонни предмети, само с жива идея за възвишеното, благородното, за да става движението правилно. Другояче много пътници са платили с живота си. При най-малкото отклонение в такъв случай, човек може да се отплъзне.
към беседата >>
Вие падате още и по причина на това, че някоя дисхармонична мисъл е дошла от друго лице във вашето съзнание, подсъзнание или
самосъзнание
.
(втори вариант)
Същевременно в мозъка, или по-право казано – в етерния двойник на човека, има друго едно движение, кръгообразно, което ни спомага да ходим право. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, то като дойде някакво влияние отвън, което нарушава това движение в човека, той изгубва своето равновесие и пада. Направете следния опит: когато вървите из пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, което е в дисхармония с вас, и ще забележите, че веднага ще изгубите равновесието си и ще паднете или наляво, или надясно; или напред, или назад. Тези дисхармонични мисли, които ще се явят в ума ви, ще предизвикат спиране на етерното движение във вас. И всякога, когато падате на земята, причината за това е, че мисълта за друго някое лице заема първо място в съзнанието ви.
Вие падате още и по причина на това, че някоя дисхармонична мисъл е дошла от друго лице във вашето съзнание, подсъзнание или
самосъзнание
.
Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане, е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си. Когато пък помислите за някое лице и не паднете, значи това лице е в хармония с вас. Изобщо ще знаете, че когато пътувате по високи места, ще трябва да се пазите да мислите за слабостите на някой човек, а ще мислите само за възвишени и благородни неща. Не трябва да ви занимават никакви посторонни идеи, но само живи идеи. Идеи за възвишеното, красивото и великото в света трябва да движат вашия ум.
към втори вариант >>
35.
Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило
,
НБ
, София, 18.1.1925г.,
Въ този великиятъ животъ пакъ се проявява подсъзнанието, съзнанието и
самосъзнанието
– то е човѣкътъ, но се проявява още и свърхсъзнанието – то е бѫдащиятъ човѣкъ – възможноститѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ този животъ, какво трѣбва да стане отъ човѣка.
Това е първиятъ животъ. И човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега. Любовьта не е още като единъ даръ въ живота ни. Любовьта е само едно условие въ живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрѣпва само великия животъ въ насъ.
Въ този великиятъ животъ пакъ се проявява подсъзнанието, съзнанието и
самосъзнанието
– то е човѣкътъ, но се проявява още и свърхсъзнанието – то е бѫдащиятъ човѣкъ – възможноститѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ този животъ, какво трѣбва да стане отъ човѣка.
Затова, всѣки единъ човѣкъ трѣбва да развие въ себе си всички онѣзи възможни сили, които сѫ скрити въ него. Той не трѣбва да чака своето спасение отвънъ, то е вѫтрѣ въ него. Божествениятъ законъ работи у всѣки човѣкъ за неговото спасение. Ти имашъ едно желание. Помислилъ ли си, какъ е дошло това желание въ тебе?
към беседата >>
В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и
самосъзнанието
– то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека.
(втори вариант)
Това е първият живот. И човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега. Любовта не е още като един дар в живота ни. Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрепя само великия живот в нас.
В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и
самосъзнанието
– то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека.
Затова, всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него. Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него. Божественият закон работи у всеки човек за неговото спасение. Ти имаш едно желание. Помислил ли си, как е дошло това желание в тебе?
към втори вариант >>
36.
Равностранният триъгълник
,
МОК
, София, 8.3.1925г.,
Мисленето на подсъзнанието има отношение към съзнанието: П:С; мисленето на съзнанието има отношение към
самосъзнанието
: С:СС; мисленето на
самосъзнанието
има отношение към свръхсъзнанието: СС:С1С1.
Те правят известни пречупвания на светлината, за да превъзмогнат външната реалност. Само ние не мислим. И тия малки същества, клетките, мислят. Аз ще се спра друг път подробно върху въпроса кой мисли у нас. Сега ще ви представя няколко отношения, от които можем да съставим една пропорция.
Мисленето на подсъзнанието има отношение към съзнанието: П:С; мисленето на съзнанието има отношение към
самосъзнанието
: С:СС; мисленето на
самосъзнанието
има отношение към свръхсъзнанието: СС:С1С1.
Оттук изваждаме следната пропорция: П:С = СС:С1С1. Мисленето на подсъзнанието е Божествен процес. Както в подсъзнанието, така и в съзнанието много същества мислят. Например ти съзнаваш, че трябва да изучиш известен предмет. Какво трябва да направиш?
към беседата >>
Самосъзнанието
е единичен процес – там човек не съзнава какво са мислили другите, но съзнава само какво той мисли.
Например ти съзнаваш, че трябва да изучиш известен предмет. Какво трябва да направиш? – Ще се заемеш да изучиш известни автори и от тях ще пласираш нещо в съзнанието си. Хора, които съзнават това нещо, винаги ходят на групи. Светът на подсъзнанието представлява група от още повече същества.
Самосъзнанието
е единичен процес – там човек не съзнава какво са мислили другите, но съзнава само какво той мисли.
Свръхсъзнанието е също тъй единичен процес – там човек съзнава какво Бог мисли. Значи подсъзнанието и съзнанието са групови, множествени процеси, а самосъзнанието и свръхсъзнанието са единични процеси. Оттук имаме следната пропорция: С1С1:П=СС:С. Всеки от вас ще опита и двата вида процеси. Най-първо ще живееш в подсъзнанието, а после в свръхсъзнанието, защото те са Божествените процеси в човека.
към беседата >>
Значи подсъзнанието и съзнанието са групови, множествени процеси, а
самосъзнанието
и свръхсъзнанието са единични процеси.
– Ще се заемеш да изучиш известни автори и от тях ще пласираш нещо в съзнанието си. Хора, които съзнават това нещо, винаги ходят на групи. Светът на подсъзнанието представлява група от още повече същества. Самосъзнанието е единичен процес – там човек не съзнава какво са мислили другите, но съзнава само какво той мисли. Свръхсъзнанието е също тъй единичен процес – там човек съзнава какво Бог мисли.
Значи подсъзнанието и съзнанието са групови, множествени процеси, а
самосъзнанието
и свръхсъзнанието са единични процеси.
Оттук имаме следната пропорция: С1С1:П=СС:С. Всеки от вас ще опита и двата вида процеси. Най-първо ще живееш в подсъзнанието, а после в свръхсъзнанието, защото те са Божествените процеси в човека. То значи: първо ще мислят възвишените духове, после ангелите и най-после Бог. След това тия процеси ще се отразят и върху нас.
към беседата >>
Та казвам: подсъзнанието е групов процес, в който се разглежда какво мислят Великите духове; съзнанието е групов процес, в който се разглежда какво мислят окръжаващите човека, ближните му, както и цялата човешка раса; свръхсъзнанието е единичен процес, в който се разглежда какво Бог мисли;
самосъзнанието
е единичен процес, в който се разглежда какво мисли човекът сам.
То значи: първо ще мислят възвишените духове, после ангелите и най-после Бог. След това тия процеси ще се отразят и върху нас. Тогава ние ще се допитаме до всички онези, които са мислили като нас – това е процесът на съзнанието; след него ще си дадем заключение какво ние мислим вече. По този начин ще се образува цял един кръг. В това седи философията на живота.
Та казвам: подсъзнанието е групов процес, в който се разглежда какво мислят Великите духове; съзнанието е групов процес, в който се разглежда какво мислят окръжаващите човека, ближните му, както и цялата човешка раса; свръхсъзнанието е единичен процес, в който се разглежда какво Бог мисли;
самосъзнанието
е единичен процес, в който се разглежда какво мисли човекът сам.
Някой път казвате: „Трябва да бъдем съзнателни! “ Това се отнася до другите хора. Когато казвате, че трябва да бъдете самосъзнателни, това се отнася до самите вас.
към беседата >>
37.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Самосъзнанието
пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ.
То значи: азъ съмъ въ връзка съ тия висши сѫщества. Вториятъ процесъ се крие въ съзнанието, което се срѣща и въ всички животни и растения. То е сѫщо така единъ множественъ процесъ. Значи, подсъзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички висши сѫщества, а съзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички нисши сѫщества. Той е процесъ присѫщъ на всички животни, растения и човѣка.
Самосъзнанието
пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ.
Той е единиченъ процесъ. Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ. Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ. Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему.
към беседата >>
Тогава имашъ
самосъзнание
.
Той е единиченъ процесъ. Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ. Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ. Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему.
Тогава имашъ
самосъзнание
.
То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка. Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ. Много рѣдки сѫ моментитѣ, когато Божественото сѫзнание прониква въ насъ. Когато Божественото сѫзнание проникне въ насъ, ние ще го чуемъ като вѫтрѣшенъ гласъ. Има моменти въ живота ви, когато това съзнание ще ви проговори.
към беседата >>
Самосъзнанието
е индивидуаленъ процесъ.
Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ. Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему. Тогава имашъ самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка.
Самосъзнанието
е индивидуаленъ процесъ.
Много рѣдки сѫ моментитѣ, когато Божественото сѫзнание прониква въ насъ. Когато Божественото сѫзнание проникне въ насъ, ние ще го чуемъ като вѫтрѣшенъ гласъ. Има моменти въ живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този моментъ въ вашия животъ ще бѫде епохаленъ. Той ще бѫде най-красивиятъ моментъ.
към беседата >>
Самосъзнанието
пък е единственото нещо, с което ние сами работим.
(втори вариант)
То значи: аз съм във връзка с тия висши същества. Вторият процес се крие в съзнанието, което се среща и във всички животни и растения. То е също така един множествен процес. Значи, подсъзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички висши същества, а съзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички нисши същества. Той е процес присъщ на всички животни, растения и човека.
Самосъзнанието
пък е единственото нещо, с което ние сами работим.
Той е единичен процес. Когато работи в тебе съзнанието, ти се наемаш да пишеш по някой въпрос. Пишеш: тъй казал Кант, Шопенхауер, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто един компилатор, пишеш, какво са казали другите. Но когато дойдеш до положение ти сам да мислиш, тогава оставаш всички философи на страна, искаш да разбереш въпроса сам, по своему.
към втори вариант >>
Тогава имаш
самосъзнание
.
(втори вариант)
Той е единичен процес. Когато работи в тебе съзнанието, ти се наемаш да пишеш по някой въпрос. Пишеш: тъй казал Кант, Шопенхауер, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто един компилатор, пишеш, какво са казали другите. Но когато дойдеш до положение ти сам да мислиш, тогава оставаш всички философи на страна, искаш да разбереш въпроса сам, по своему.
Тогава имаш
самосъзнание
.
То е Божественото съзнание, което прониква в човека. Самосъзнанието е индивидуален процес. Много редки са моментите, когато Божественото съзнание прониква в нас. Когато Божественото съзнание проникне в нас, ние ще го чуем като вътрешен глас. Има моменти в живота ви, когато това съзнание ще ви проговори.
към втори вариант >>
Самосъзнанието
е индивидуален процес.
(втори вариант)
Пишеш: тъй казал Кант, Шопенхауер, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто един компилатор, пишеш, какво са казали другите. Но когато дойдеш до положение ти сам да мислиш, тогава оставаш всички философи на страна, искаш да разбереш въпроса сам, по своему. Тогава имаш самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква в човека.
Самосъзнанието
е индивидуален процес.
Много редки са моментите, когато Божественото съзнание прониква в нас. Когато Божественото съзнание проникне в нас, ние ще го чуем като вътрешен глас. Има моменти в живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този момент във вашия живот ще бъде епохален. Той ще бъде най-красивият момент.
към втори вариант >>
38.
Влияние на вътрешната светлина
,
МОК
, София, 12.4.1925г.,
В съзнанието на светлината по отношение на вас има същите фази, каквито и във вашето съзнание: фаза на подсъзнание, на
самосъзнание
и на свръхсъзнание.
Влезе ли в сърцето ви някакво горчиво чувство, или в ума ви някаква горчива мисъл, спрете се пред тях, изследвайте ги като учен човек и ги изхвърлете навън. По този начин вие трябва сами да се самовъзпитавате. И тъй, вие трябва да си служите със светлината, да изучавате нейните свойства и закони, понеже тя е жива и оказва благотворно действие върху човека. Съвременните хора още не могат да си представят, че светлината е жива. Ние живеем в живата светлина, а тази, за която говорят физиците, представлява подсъзнанието на живата светлина.
В съзнанието на светлината по отношение на вас има същите фази, каквито и във вашето съзнание: фаза на подсъзнание, на
самосъзнание
и на свръхсъзнание.
Вие трябва да изучавате влиянията на светлината. Разгледайте например влиянията на светлината върху кой и да е плод. В първо време плодът е стипчив и кисел, съдържа повече киселини. Като узрее, той става сладък. Значи светлината със своето влияние е в състояние да превърне киселинността и стипчивостта в сладчина.
към беседата >>
39.
Проявленията на ума
,
МОК
, София, 21.6.1925г.,
На трето място иде разумният живот, в който влиза
самосъзнанието
на човека.
Естественият ум е приготовление за природния. При природния живот човек започва да твори, да събира и Природата вече започва да му иска сметка за всичко сторено. Вследствие на това клетките в организъма се събират в общества и започват да функционират съзнателно. Това се дължи на женския елемент, на женския принцип в Природата, който събира и действа, проявява се от вътре на вън. В природния ум се намира подсъзнанието на човека.
На трето място иде разумният живот, в който влиза
самосъзнанието
на човека.
Моралният живот на човека се отнася към една морална област, дето той е свързан със същества, които по развитието си седят по-високо от сегашните хора. Дойдете ли до индивидуалния живот на човека, трябва да подразбирате това състояние, когато човек иска да се прояви като самостоятелно същество, което търси своето щастие, своето благо. В моралния живот човек има общение не само със съществото, при което живее, но и с цялата Разумна Природа. Щом дойдете до личния живот на човека, той вече се проявява в обществото като личност. Направете един опит – да видите ще можете ли да различите в себе си своя естествен ум.
към беседата >>
40.
Мозъчни наслоявания
,
ООК
, София, 24.3.1926г.,
Този човек се е възпитал и в съзнанието си, и в
самосъзнанието
си, и в подсъзнанието си, и в свръхсъзнанието си.
Сега гледайте да не изпадате в друга крайност, да мислите, че човек със самообладание не може да изживее никакво отрицателно чувство или настроение. Не е така. И светията даже изпада в лоши настроения. Вие мислите, че при днешните условия човек може да се роди чист и свят. Не, чист и свят човек е онзи, който е минал през закона на самовъзпитанието.
Този човек се е възпитал и в съзнанието си, и в
самосъзнанието
си, и в подсъзнанието си, и в свръхсъзнанието си.
Той е минал през всички области на съзнанието, подвизавал се е усърдно в духовния живот, докато е научил великите закони на битието. Такъв човек вече не се блазни от външните, от преходните прояви на живота. Той разграничава същественото от несъщественото. Човек не може да постигне това нещо в един ден, нито в един месец, нито в една година, нито даже в 100 години. Това е плод на усилена, продължителна работа.
към беседата >>
41.
Скритото имане
,
НБ
, София, 23.5.1926г.,
Това значи, че човек не трябва да живее в подсъзнанието си, нито в съзнанието си, където живеят всички животни, нито дори в
самосъзнанието
си.
Някой се моли, понеже дъщеря му е болна, друг - понеже синът му е болен, а трети, защото се намира в затвор. Повечето хора днес се молят Господ да уреди материалните им работи. Питам: при такова състояние на душата, в което се намирате днес, можете ли да бъдете благородни? Следователно, боваризмът казва, че вибрациите на човешката душа трябва да се видоизменят и лъчите на очите да имат направление нагоре към Слънцето. Те трябва да се свързват съзнателно с човешката душа.
Това значи, че човек не трябва да живее в подсъзнанието си, нито в съзнанието си, където живеят всички животни, нито дори в
самосъзнанието
си.
Той трябва да излезе от тия състояния и да живее в свръхсъзнанието си. Та казвам: човешкото тяло, което имаме, то е всичкият капитал, всичкото богатство, чрез което трябва да създадем своето бъдеще. Алхимиците са се занимавали още през средните векове за придобиване на това богатство. Те се стремели да придобият този вътрешен еликсир на живота – безсмъртието. И всички усилия на съвременното човечество са все към това.
към беседата >>
42.
Внушение / Внушението
,
МОК
, София, 10.10.1926г.,
Качи ли се в
самосъзнанието
и в свръхсъзнанието си, човек е на небето.
Съзнателно или несъзнателно, животните и хората си служат с този закон. Като разумни същества, вие ще си служите с внушението, при всички случаи на живота си: за лекуване, за усилване на паметта си, за насърдчаване, за понасяне на скърби и страдания и т.н. Внушението е оръжие, чрез което човек може да воюва със злото, с отрицателните сили в света. Съвременните хора живеят в ада, затова трябва да бъдат готови да воюват. Докато живее в съзнанието и в подсъзнанието си, човек е повече на земята и в ада.
Качи ли се в
самосъзнанието
и в свръхсъзнанието си, човек е на небето.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да съедини земния и небесния живот в себе си и да определи посоката на движението си в сегашния си живот. За да намерите правата посока на своя живот, вие трябва да работите, да правите опити, както химикът – в своята лаборатория. Не само един, но стотици опити трябва да направите, докато дойдете до онази абсолютна увереност в нещата, в която няма никакво изключение.
към беседата >>
А когато дойдете до
самосъзнанието
и свръхсъзнанието - то е вече Небето.
(втори вариант)
Може да ви се дадат известни формули и по тях ще си създадете други. Или известни принципи, които може да ги прилагате. То е едно оръжие, вий сте сега в ада. Хора, които живеят за себе си, те живеят в ада. Аз тази сутрин говорих за съзнание и подсъзнание - те са за един земен живот.
А когато дойдете до
самосъзнанието
и свръхсъзнанието - то е вече Небето.
После ще се занимавате с тях, ще съедините тези два живота и ще определите посоката на сегашния живот, как трябва да се движите, в какво направление. Всички имате условия за работа, да опитате един Божествен закон, да добиете онази самоувереност, както един химик, който прави своите опити в лабораторията. Не само един опит, но 99 опита, да бъдеш уверен сто на сто.
към втори вариант >>
43.
Затова се родих
,
НБ
, София, 10.10.1926г.,
Като разглеждаме въпроса за
самосъзнанието
у човека, то често се явява като спънка, като препятствие в неговия живот.
Магнетизмът е сила, която изтича от Бога. И когато се говори за Любов към Бога, това разбира, че ние съзнаваме този Божествен закон. И електричеството също произтича от Бога. Значи, като слизат тия две сили от Бога, магнетизмът влиза в сърцето, а електричеството в ума на човека, и посредством тях той може да премахне всички препятствия, които среща на пътя си. Само по този начин човек може да работи с Бога.
Като разглеждаме въпроса за
самосъзнанието
у човека, то често се явява като спънка, като препятствие в неговия живот.
Да съзнаваш, че си много нещо, че всичко можеш да направиш, това значи да се спънеш. Например, някое малко дете среща на улицата едно свое другарче, по-малко от него, и го набива. Друг път среща друго дете, и него набива. След това среща трето, четвърто, и тях набива. В неговото съзнание се изработва мисълта, че то може да направи много неща.
към беседата >>
44.
Път към свобода
,
МОК
, София, 31.10.1926г.,
От свръхсъзнанието му тази мисъл ще слезе в подсъзнанието, после в
самосъзнанието
, и най-после в съзнанието.
Затова, именно, за него всичко, което става в живота, е добро. Следователно, като съберете царя, добрия човек и философа на едно място, вие образувате един триъгълник. Царят образува основата на триъгълника, а добрият човек и философът – останалите страни на триъгълника. През тази година ви давам задачата да бъдете царе, добри хора и философи, и то първокласни. Срещнете ли някой ваш брат, който се е обезсърдчил, изпратете една добра мисъл към свръхсъзнанието му и продължете пътя си.
От свръхсъзнанието му тази мисъл ще слезе в подсъзнанието, после в
самосъзнанието
, и най-после в съзнанието.
Като мине през четирите съзнания на човека, тя ще остави нещо от себе си, което ще го ободри. След известно време скръбта, която е причинила обезсърдчението му, ще изчезне. Опасно е, когато някоя незаконородена мисъл влезе в ума на човека и му се натрапи. Като знаете това, вие трябва да държите съзнанието си будно, да не се подавате на такива мисли. Запазите ли съзнанието си будно, невидимият свят ще ви изпрати такива мисли, които ще изпъдят натрапените.
към беседата >>
От свръхсъзнанието му тази мисъл ще слезе в подсъзнанието, после – в
самосъзнанието
и най-после – в съзнанието.
(втори вариант)
Затова, именно, за него всичко, което става в живота, е добро. Следователно, като съберете царя, добрия човек и философа на едно място, вие образувате един триъгълник. Царят образува основата на триъгълника, а добрият човек и философът – останалите страни на триъгълника. През тази година ви давам задачата да бъдете царе, добри хора и философи, и то първокласни. Срещнете ли някой ваш брат, който се е обезсърчил, изпратете една добра мисъл към свръхсъзнанието му и продължете пътя си.
От свръхсъзнанието му тази мисъл ще слезе в подсъзнанието, после – в
самосъзнанието
и най-после – в съзнанието.
Като мине през четирите съзнания на човека, тя ще остави нещо от себе си, което ще го ободри. След известно време скръбта, която е причинила обезсърчението му, ще изчезне. Опасно е, когато някоя незаконородена мисъл влезе в ума на човека и му се натрапи. Като знаете това, вие трябва да държите съзнанието си будно, да не се поддавате на такива мисли. Запазите ли съзнанието си будно, невидимият свят ще ви изпрати такива мисли, които ще изпъдят натрапените.
към втори вариант >>
45.
Проява на музиката в съзнанието
,
ООК
, София, 28.12.1926г.,
То е започнало да се развива с проявата на
самосъзнанието
в човека.
Произходът на музиката датира от скоро време, от сегашната раса. При това всички хора не са еднакво музикални, вследствие на което може да се каже, че музикалното чувство в човека е ново чувство.
То е започнало да се развива с проявата на
самосъзнанието
в човека.
Самосъзнанието пък се е явило от триста хиляди години насам. Пението и музиката са дадени на човека като метод за трансформиране на енергиите в него, а не като професия, като средство за прехрана. Ето защо човек трябва да работи усилено върху себе си, да развива своето музикално чувство. У някои хора музикалното чувство е добре развито, у други – слабо, но всички трябва да работят в това направление. За да може човек да пее или да свири, той трябва да има някаква идея, някакъв дълбок вътрешен импулс.
към беседата >>
Самосъзнанието
пък се е явило от триста хиляди години насам.
Произходът на музиката датира от скоро време, от сегашната раса. При това всички хора не са еднакво музикални, вследствие на което може да се каже, че музикалното чувство в човека е ново чувство. То е започнало да се развива с проявата на самосъзнанието в човека.
Самосъзнанието
пък се е явило от триста хиляди години насам.
Пението и музиката са дадени на човека като метод за трансформиране на енергиите в него, а не като професия, като средство за прехрана. Ето защо човек трябва да работи усилено върху себе си, да развива своето музикално чувство. У някои хора музикалното чувство е добре развито, у други – слабо, но всички трябва да работят в това направление. За да може човек да пее или да свири, той трябва да има някаква идея, някакъв дълбок вътрешен импулс. Без идея няма песен.
към беседата >>
Второто течение е това на човешкото съзнание, което единствено отличава човека от животните; то е
самосъзнанието
.
Той е неизменен и постоянен. Ако някой от вас би могъл да изпее това упражнение както трябва, той би събрал много публика около себе си. Четоха се някои от работите върху темата: “Съществените качества на съвременната култура”. В съвременната култура се забелязват три течения, които вървят паралелно. Едното течение наричат животинско; то представя простото съзнание на животните, у които няма още съзнание за личност.
Второто течение е това на човешкото съзнание, което единствено отличава човека от животните; то е
самосъзнанието
.
В това положение човек съзнава себе си като личност, като добър или лош човек, като живо същество, което се ражда и умира. Третото течение е това на Космическото Съзнание, в което човек губи страх от смъртта и влиза в новата култура. Който живее в Космическото Съзнание, той гледа вече на цялата природа като на жив организъм, на който всички части са живи: растенията, животните, хората – всички съставят клетки на целокупния живот. Животът на самосъзнанието има своите добри и лоши страни. Докато човек не започне да изучава живота основно от неговата вътрешна страна, как е създаден, как се е развивал с течение на времето, той не може да влезе в новата култура.
към беседата >>
Животът на
самосъзнанието
има своите добри и лоши страни.
Едното течение наричат животинско; то представя простото съзнание на животните, у които няма още съзнание за личност. Второто течение е това на човешкото съзнание, което единствено отличава човека от животните; то е самосъзнанието. В това положение човек съзнава себе си като личност, като добър или лош човек, като живо същество, което се ражда и умира. Третото течение е това на Космическото Съзнание, в което човек губи страх от смъртта и влиза в новата култура. Който живее в Космическото Съзнание, той гледа вече на цялата природа като на жив организъм, на който всички части са живи: растенията, животните, хората – всички съставят клетки на целокупния живот.
Животът на
самосъзнанието
има своите добри и лоши страни.
Докато човек не започне да изучава живота основно от неговата вътрешна страна, как е създаден, как се е развивал с течение на времето, той не може да влезе в новата култура. Казвам: вие имате известни понятия за културата, но какво представя в същност културата? Какво се разбира под думата “култура”? Всеки трябва да си състави точно понятие за тази дума. Всяка дума е израз на някакво понятие.
към беседата >>
Ако живее в
самосъзнанието
, той влиза в областта на греха, в областта на смъртта.
Изобщо схващането на най-тънките тонове на цветовете зависи от развитието на очите, от мозъчните клетки и от ред още причини. С влизането на човека в Космическото Съзнание започва развитието на ред мозъчни центрове и способности в него, вследствие на което той дохожда до по-тънко различаване на цветовете, тоновете и звуците. Днес хората различават много цветове. И тъй човек се намира на по-високо или по-ниско стъпало на развитие в зависимост от степента на развитие на неговото съзнание. Ако живее в простото съзнание, той не се отличава много от животните.
Ако живее в
самосъзнанието
, той влиза в областта на греха, в областта на смъртта.
Щом се натъкне на тази област, той иска да излезе от нея, да мине в безсмъртието, в свободата. Някои хора вече са влезли в Космическото Съзнание. Запример апостол Павел казва, че се е пренесъл на третото небе. Третото небе подразбира пробуждане на Космическото Съзнание в човека. Много светии, много велики хора са живели в това съзнание.
към беседата >>
Ето защо в Космическото съзнание Вярата е непреривен процес, а в
самосъзнанието
– преривен процес.
Някой християнин, в стремежа си да намери Истината, ще обиколи всички християнски черкви, после ще отиде между източните народи и, в края на краищата, пак ще остане незадоволен. Това зависи от степента на развитието, до което е стигнало неговото съзнание. Съзнанието представя вътрешния организъм на човека, чрез който душата се съобщава с Божествения свят. То е вътрешната обвивка на душата. От теософско и окултно гледище, будическото тяло свързва душата с Невидимия свят.
Ето защо в Космическото съзнание Вярата е непреривен процес, а в
самосъзнанието
– преривен процес.
В самосъзнанието човек ту вярва, ту губи вярата си; той е пълен със съмнения, с подозрения. Който живее в Космическото съзнание, той никога не се съмнява; той вижда нещата каквито са, в истинското им положение. Ако в дома на такъв човек дойде някой апаш и задигне парите му, той вижда това и знае де ще ги скрие. Не само туй, но той знае кога ще дойде този апаш в дома му. Като види, че се готви да отваря касата,той тихо се приближава до него, потупва го по рамото и го пита: Колко пари искаш?
към беседата >>
В
самосъзнанието
човек ту вярва, ту губи вярата си; той е пълен със съмнения, с подозрения.
Това зависи от степента на развитието, до което е стигнало неговото съзнание. Съзнанието представя вътрешния организъм на човека, чрез който душата се съобщава с Божествения свят. То е вътрешната обвивка на душата. От теософско и окултно гледище, будическото тяло свързва душата с Невидимия свят. Ето защо в Космическото съзнание Вярата е непреривен процес, а в самосъзнанието – преривен процес.
В
самосъзнанието
човек ту вярва, ту губи вярата си; той е пълен със съмнения, с подозрения.
Който живее в Космическото съзнание, той никога не се съмнява; той вижда нещата каквито са, в истинското им положение. Ако в дома на такъв човек дойде някой апаш и задигне парите му, той вижда това и знае де ще ги скрие. Не само туй, но той знае кога ще дойде този апаш в дома му. Като види, че се готви да отваря касата,той тихо се приближава до него, потупва го по рамото и го пита: Колко пари искаш? – Еди-колко.
към беседата >>
Обаче докато съвременните хора живеят още в своето съзнание и
самосъзнание
, те ще живеят във вечен страх и безпокойствие какво ще стане с тях, как ще прекарат живота си и т.н.
Ако в дома на такъв човек дойде някой апаш и задигне парите му, той вижда това и знае де ще ги скрие. Не само туй, но той знае кога ще дойде този апаш в дома му. Като види, че се готви да отваря касата,той тихо се приближава до него, потупва го по рамото и го пита: Колко пари искаш? – Еди-колко. Той сам изважда от касата си пари и му дава.
Обаче докато съвременните хора живеят още в своето съзнание и
самосъзнание
, те ще живеят във вечен страх и безпокойствие какво ще стане с тях, как ще прекарат живота си и т.н.
Казвам: няма защо да се страхуват. Веднъж дошли на земята, хората ще бъдат подтиквани към вътрешен прогрес и развитие. Има право да се страхува човек само тогава, когато служи на мързела, на своята леност. Има хора мързеливи, които пречат на своето спасение. Те не искат да работят, да учат, да се молят, очакват всичко наготово.
към беседата >>
Работата, мисленето, молитвата са процеси на
самосъзнанието
.
Казвам: няма защо да се страхуват. Веднъж дошли на земята, хората ще бъдат подтиквани към вътрешен прогрес и развитие. Има право да се страхува човек само тогава, когато служи на мързела, на своята леност. Има хора мързеливи, които пречат на своето спасение. Те не искат да работят, да учат, да се молят, очакват всичко наготово.
Работата, мисленето, молитвата са процеси на
самосъзнанието
.
Ако човек се откаже от тях, нищо не би останало от него. От хиляди години насам се е проявявало човешкото самосъзнание. Сега идва времето на Космическото съзнание или, както се казва в Писанието: “Сега Бог създава ново Небе и нова Земя”. Следователно новата Земя е за праведните хора, за светиите, които живеят в културата на Космическото съзнание. То сега си пробива път в живота, вследствие на което се заражда борба между него и самосъзнанието.
към беседата >>
От хиляди години насам се е проявявало човешкото
самосъзнание
.
Има право да се страхува човек само тогава, когато служи на мързела, на своята леност. Има хора мързеливи, които пречат на своето спасение. Те не искат да работят, да учат, да се молят, очакват всичко наготово. Работата, мисленето, молитвата са процеси на самосъзнанието. Ако човек се откаже от тях, нищо не би останало от него.
От хиляди години насам се е проявявало човешкото
самосъзнание
.
Сега идва времето на Космическото съзнание или, както се казва в Писанието: “Сега Бог създава ново Небе и нова Земя”. Следователно новата Земя е за праведните хора, за светиите, които живеят в културата на Космическото съзнание. То сега си пробива път в живота, вследствие на което се заражда борба между него и самосъзнанието. Светлината на това съзнание е голяма; тя осветява и най-забулените кътове в живота на хората и те днес виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време. Няма нищо скрито-покрито.
към беседата >>
То сега си пробива път в живота, вследствие на което се заражда борба между него и
самосъзнанието
.
Работата, мисленето, молитвата са процеси на самосъзнанието. Ако човек се откаже от тях, нищо не би останало от него. От хиляди години насам се е проявявало човешкото самосъзнание. Сега идва времето на Космическото съзнание или, както се казва в Писанието: “Сега Бог създава ново Небе и нова Земя”. Следователно новата Земя е за праведните хора, за светиите, които живеят в културата на Космическото съзнание.
То сега си пробива път в живота, вследствие на което се заражда борба между него и
самосъзнанието
.
Светлината на това съзнание е голяма; тя осветява и най-забулените кътове в живота на хората и те днес виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време. Няма нищо скрито-покрито. Човек може да се скрие от хората, но от себе си, от светлината, която иде, той не може да се скрие. Някой греши и се страхува да не го видят отвън. Не отвън, но отвътре трябва да се страхувате, от светлината, която иде.
към беседата >>
Сега трябва да се яви Учител на човечеството, Който да прекара
самосъзнанието
през Космическото съзнание.
Когато богословите казват, че никой не може да изчисти човека от греховете му, освен той сам, то е все едно да кажете, че никой не може да изчисти къщата, освен слугинята. Не, и господарката може да изчисти къщата си. Как може да се изчисти къщата от големия боклук? – Чрез запалване на боклука. В този смисъл спасението на човека не е нищо друго, освен запалване на онези нечистотии, утайки, които той носи от миналото.
Сега трябва да се яви Учител на човечеството, Който да прекара
самосъзнанието
през Космическото съзнание.
Запалка трябва, подтик трябва за душите на хората! Тези запалки са вълни, които идат в света, а всяка такава вълна носи със себе си нова Светлина, която повдига съзнанието. Съзнанието на хората трябва да се повдигне на по-висока степен. Ако не се повдигне, животът ще остане за хората непознат – terra incognita. Каква е разликата между думите когнос и кома?
към беседата >>
Съвременната култура е условие за проява на
самосъзнанието
в човека, да види той своите недъзи.
Ако знаеше това нещо предварително, този ден ти щеше да разпуснеш воловете, да ги пратиш в гората на свобода. Речеш ли да ореш, ще дойдат стършелите, ще нападнат воловете, а ти ще ходиш да ги гониш. Достатъчно е един стършел да бръмне край ухото на вола, за да го застави да бяга. Интересно е отде е дошъл този страх във воловете от тези малки мухи – стършели. Ето защо човек трябва да използва условията на живота, на културата за своето усъвършенстване.
Съвременната култура е условие за проява на
самосъзнанието
в човека, да види той своите недъзи.
И наистина днес всички хора са недоволни от своя живот. Ученият е недоволен; проповедникът е недоволен; музикантът, художникът, поетът, писателят – всички са недоволни от своя живот. Имат право хората да са недоволни от живота си. Защо? – Защото докато живеят в самосъзнанието, те никога не могат да изразят онези велики идеи и стремежи, които са вложени в тяхната душа и в техния Дух. В човека трябва да се събуди по-високо съзнание, което да му даде подтик да гради, да създава ония органи, чрез които да изрази своите велики идеи и възвишени чувства.
към беседата >>
– Защото докато живеят в
самосъзнанието
, те никога не могат да изразят онези велики идеи и стремежи, които са вложени в тяхната душа и в техния Дух.
Ето защо човек трябва да използва условията на живота, на културата за своето усъвършенстване. Съвременната култура е условие за проява на самосъзнанието в човека, да види той своите недъзи. И наистина днес всички хора са недоволни от своя живот. Ученият е недоволен; проповедникът е недоволен; музикантът, художникът, поетът, писателят – всички са недоволни от своя живот. Имат право хората да са недоволни от живота си. Защо?
– Защото докато живеят в
самосъзнанието
, те никога не могат да изразят онези велики идеи и стремежи, които са вложени в тяхната душа и в техния Дух.
В човека трябва да се събуди по-високо съзнание, което да му даде подтик да гради, да създава ония органи, чрез които да изрази своите велики идеи и възвишени чувства. Казвам: когато човек започне да работи от гледището на Божественото съзнание, той ще придобие в себе си вътрешно богатство, към което днес се стреми. Както хората биват различно богати, така и съвременните езици, а също така и езиците на миналото са били различно богати. Запример в арабския език за понятието камила има пет хиляди думи. В санскритския език за слънцето има 45 думи.
към беседата >>
46.
Трите вида съзнания
,
ИБ
, София, 31.12.1926г.,
Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за
самосъзнанието
; а туй, което е бъдеще за
самосъзнанието
, е настояще за космическото съзнание.
Семето, което е в почвата, не го знаем какво е, но щом почне да расте, да се развива, да връзва плод, то се самоопределя. Христос казва: "Всяко дърво от плода се познава." Следователно нашият живот сега не може да се определи, да се познае какво може да излезе. Ние още растем. Противоречията, които могат да поникнат в нашето съзнание, могат по някой път да ни заблудят по отношение на крайните резултати на живота. Да ви приведа едно сравнение, за да разберете общия ход на съзнанието.
Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за
самосъзнанието
; а туй, което е бъдеще за
самосъзнанието
, е настояще за космическото съзнание.
Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели.
към беседата >>
- Значи
самосъзнанието
е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си
самосъзнанието
.
Ние още растем. Противоречията, които могат да поникнат в нашето съзнание, могат по някой път да ни заблудят по отношение на крайните резултати на живота. Да ви приведа едно сравнение, за да разберете общия ход на съзнанието. Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание. Схващате, ли идеята каква е?
- Значи
самосъзнанието
е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си
самосъзнанието
.
Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели. Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха. В самосъзнанието се явява идеята за греха.
към беседата >>
Тъй щото в
самосъзнанието
изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите.
Противоречията, които могат да поникнат в нашето съзнание, могат по някой път да ни заблудят по отношение на крайните резултати на живота. Да ви приведа едно сравнение, за да разберете общия ход на съзнанието. Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание. Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието.
Тъй щото в
самосъзнанието
изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите.
В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели. Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха. В самосъзнанието се явява идеята за греха. Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на самосъзнанието.
към беседата >>
В
самосъзнанието
има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа.
Да ви приведа едно сравнение, за да разберете общия ход на съзнанието. Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание. Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите.
В
самосъзнанието
има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа.
Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели. Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха. В самосъзнанието се явява идеята за греха. Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на самосъзнанието. В религията например истините са давали само на посветените, а на другите са дали само обредите: палене свещи, кандила, кадене тамян, принасяне жертви.
към беседата >>
Във всичките добродетели, които съществуват в нашето
самосъзнание
, има и противните сенки на тия добродетели.
Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание. Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа.
Във всичките добродетели, които съществуват в нашето
самосъзнание
, има и противните сенки на тия добродетели.
Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха. В самосъзнанието се явява идеята за греха. Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на самосъзнанието. В религията например истините са давали само на посветените, а на другите са дали само обредите: палене свещи, кандила, кадене тамян, принасяне жертви. Всичко това е отдалечаване от истината.
към беседата >>
Следователно, докато човек е в
самосъзнанието
, той не може да се избави от идеята за греха.
Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели.
Следователно, докато човек е в
самосъзнанието
, той не може да се избави от идеята за греха.
В самосъзнанието се явява идеята за греха. Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на самосъзнанието. В религията например истините са давали само на посветените, а на другите са дали само обредите: палене свещи, кандила, кадене тамян, принасяне жертви. Всичко това е отдалечаване от истината. Не е това същественото.
към беседата >>
В
самосъзнанието
се явява идеята за греха.
- Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели. Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха.
В
самосъзнанието
се явява идеята за греха.
Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на самосъзнанието. В религията например истините са давали само на посветените, а на другите са дали само обредите: палене свещи, кандила, кадене тамян, принасяне жертви. Всичко това е отдалечаване от истината. Не е това същественото. Един човек може да принесе 100 вола в жертва и ни най-малко няма да се приближи до Бога.
към беседата >>
Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на
самосъзнанието
.
Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели. Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха. В самосъзнанието се явява идеята за греха.
Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на
самосъзнанието
.
В религията например истините са давали само на посветените, а на другите са дали само обредите: палене свещи, кандила, кадене тамян, принасяне жертви. Всичко това е отдалечаване от истината. Не е това същественото. Един човек може да принесе 100 вола в жертва и ни най-малко няма да се приближи до Бога. А тази идея - да бъдем добри, да бъдем любими на Бога, да правим добро, вътрешният смисъл на това са разбрали само посветените, а мисълта, че трябва да принасяме жертви, да се кади тамян, то не е съществена мисъл за Него.
към беседата >>
И ще дойде време, когато вие няма да живеете в това
самосъзнание
, а ще се изкачите една стъпка по-горе.
В разумния човек може да вярваш. Следователно от наша страна се иска, ние трябва да вярваме в Бога, понеже Той е всемъдрият в света. А щом вярваме в Бога, трябва да имаме и послушание към Него. Трябва да вярваме, да слушаме и да прилагаме това, което Той изисква, то е пък да служим Нему. Щом имаме тия два принципа, нашето временно състояние на земята ще бъде осигурено.
И ще дойде време, когато вие няма да живеете в това
самосъзнание
, а ще се изкачите една стъпка по-горе.
Сега вие търсите живота извън себе си, извън вашето съзнание. А щом влезнете в космическото съзнание или когато придобиете новото сърце, или когато дойде Божественият Дух, или което индусите наричат "нирвана", тогава хората съвършено ще се освободят от всички кошмари и противоречия в живота. Нирвана не значи изгубване, а значи освобождаване от греха. В нирвана се разширява човешката личност, а тук на запад мислят, че нирвана е изчезване на личността, че там човек изчезва. Човекът не изчезва там, но изчезват всички негови стари, лъжливи схващания за живота и криви разбирания за Бога, всичкият съвременен порядък на живота, всичко туй изчезва и идва Новото, Мощното у човека.
към беседата >>
Ако вие по някой път сте обезсърчени, ако вие падате духом, това се дължи на вашето
самосъзнание
.
Нирвана, то е мястото на блажените, които живеят в онази вечна радост, там човекът се освобождава от жилото на смъртта. В нашия език и в другите, в английски за пример Holiness, нирвана може да се замести с думата святост. Но думата святост не може напълно да изнесе това, което нирвана съдържа в себе си. Нирвана напълно изразява онази основна идея, която индусите в миналото са влагали. Та сега пред нас седи една велика задача.
Ако вие по някой път сте обезсърчени, ако вие падате духом, това се дължи на вашето
самосъзнание
.
Туй самосъзнание трябва да го напуснете, тъй както сега хората са напуснали простото, животинското си съзнание. Самосъзнанието не е мястото, дето човек може да живее. Мястото, дето може да живее, е нирвана, то е жилището на човека. Следователно всеки да се стреми към нирвана, то е безсмъртие, или космическото съзнание, дето можем да се развиваме правилно. И щом влезнете в туй състояние, няма да има нужда, като се съберете, да се гледате така подозрително.
към беседата >>
Туй
самосъзнание
трябва да го напуснете, тъй както сега хората са напуснали простото, животинското си съзнание.
В нашия език и в другите, в английски за пример Holiness, нирвана може да се замести с думата святост. Но думата святост не може напълно да изнесе това, което нирвана съдържа в себе си. Нирвана напълно изразява онази основна идея, която индусите в миналото са влагали. Та сега пред нас седи една велика задача. Ако вие по някой път сте обезсърчени, ако вие падате духом, това се дължи на вашето самосъзнание.
Туй
самосъзнание
трябва да го напуснете, тъй както сега хората са напуснали простото, животинското си съзнание.
Самосъзнанието не е мястото, дето човек може да живее. Мястото, дето може да живее, е нирвана, то е жилището на човека. Следователно всеки да се стреми към нирвана, то е безсмъртие, или космическото съзнание, дето можем да се развиваме правилно. И щом влезнете в туй състояние, няма да има нужда, като се съберете, да се гледате така подозрително. Вие сега още не се познавате, всеки един от вас седи и почнете да се наблюдавате кой как седи, кого гледа, какво иска да каже с погледа си и т.н.
към беседата >>
Самосъзнанието
не е мястото, дето човек може да живее.
Но думата святост не може напълно да изнесе това, което нирвана съдържа в себе си. Нирвана напълно изразява онази основна идея, която индусите в миналото са влагали. Та сега пред нас седи една велика задача. Ако вие по някой път сте обезсърчени, ако вие падате духом, това се дължи на вашето самосъзнание. Туй самосъзнание трябва да го напуснете, тъй както сега хората са напуснали простото, животинското си съзнание.
Самосъзнанието
не е мястото, дето човек може да живее.
Мястото, дето може да живее, е нирвана, то е жилището на човека. Следователно всеки да се стреми към нирвана, то е безсмъртие, или космическото съзнание, дето можем да се развиваме правилно. И щом влезнете в туй състояние, няма да има нужда, като се съберете, да се гледате така подозрително. Вие сега още не се познавате, всеки един от вас седи и почнете да се наблюдавате кой как седи, кого гледа, какво иска да каже с погледа си и т.н. Но всички движения на човека ни най-малко не изразяват същността на нашия душевен живот.
към беседата >>
Тъй щото ние не можем да кажем: "Благороден човек беше еди-кой си; баба, и тя е благородна." Откакто хората са добили вътрешното
самосъзнание
, благороден човек в тази висока смисъл в света не съществува.
Често казвате: "Вие трябва да знаете, че моето произхождение и това на жена ми, от благородна кръв сме." Че де е тази благородна кръв? Най-благородната кръв, от която някога се е раждал човек, беше кръвта, или линията, по която Христос се роди. Но колко от тях бяха нехранимайковци, ако вземете Давид, ако вземете Соломон и някои други. Това беше ли кръвта, чрез която Христос дойде, тъй чиста? Не, опетнена беше тя.
Тъй щото ние не можем да кажем: "Благороден човек беше еди-кой си; баба, и тя е благородна." Откакто хората са добили вътрешното
самосъзнание
, благороден човек в тази висока смисъл в света не съществува.
Не казвам да се обезсърчавате. Но виждате ли колко сме користолюбиви, ето сега пред мен е турена една голяма чиния с жито. Всички нямат по толкова. Справедливо ли е това? Сега, нищо не казвам, но всеки от вас ще каже: "Ех, да съм аз на стола на Учителя, аз ще имам тия паници." Но питам, това ли ме прави Учител?
към беседата >>
Има ли промени, това не е любов, това са чувства, това са състояния на човешкото
самосъзнание
, а Любовта, тя е абсолютна.
И туй верую трябва да бъде такова, че през всичките векове да се не продира и колкото времето минава, краските стават още по-хубави и красиви. Сега, аз толкова време съм ви говорил за Любовта, но вие още не я разбирате. И тази любов, за която сега говорите, все съдържа един материален характер, т. е. който и да е от вас щом се постави на изпит, веднага се докача и после казва: " Тази работа е празна." В истинската Любов няма промени, тя никога не се мени. В Любовта абсолютно няма никакви промени!
Има ли промени, това не е любов, това са чувства, това са състояния на човешкото
самосъзнание
, а Любовта, тя е абсолютна.
И онзи, който веднъж се сдобие със закона на Любовта, вътре той има онази радост и този вътрешен мир, че никой не може да наруши мира му. И тъй, нирвана съдържа три неща: Мир, Доброта и Мъдрост. Мир значи онова, вечното спокойствие, онази радост, за която съвременните хора даже нямат понятие какво нещо е мир. И онази вътрешна доброта, от която е изтъкана дрехата на човешката душа. И тази Мъдрост, Божествената, с която човешкият ум е облечен и увенчан.
към беседата >>
Сега далеч не ви критикувам, аз изнасям само един принцип, който засяга еднакво всички - онези, които седят в
самосъзнанието
и които са близо до висшето съзнание, еднакво засяга.
Казват: "Ти мене ме обиждаш." Хем обиждат те. Христа като Го биха римските войници, Той казали: "Вие Ме обиждате! " Аз нито една сестра не съм чул, като я нападне някой, да каже: "Съжалявам, но много малко ми каза, кажи още." А сега казвате: "Аз ти казах много малко, още трябваше да ти кажа." Другата пък се обижда. А тя трябва да каже: "Още нищо не ми каза, кажи ми още, всичко ми кажи и много ти благодаря, че Господ те е пратил да ми говориш." Върни се сега при Господа и кажи че "Аз ще изправя живота си." - "Ама сестрата, ти си такава-онакава..." - "Аз ще поправя всичко туй, благодаря ти, че ми го каза." Но коя от вас го казва това? Я ми кажете, колко сестри има, които това могат да направят, и колко братя, като се съберат на събрание, могат така да си претърпят.
Сега далеч не ви критикувам, аз изнасям само един принцип, който засяга еднакво всички - онези, които седят в
самосъзнанието
и които са близо до висшето съзнание, еднакво засяга.
Защото за мен и малките погрешки, туй, което вие никога не виждате, аз го виждам и то за мен произвежда много големи страдания, отколкото вашите големи грехове. Една малка погрешка е това, но същевременно тази, малката погрешка ми произвежда и тази вътрешна радост, като погледна на бъдещето. Сега вие не знаете защо идват погрешките в света. Ще ви представя следното обяснение. Днес като говорих на един ученик, му казвам тъй: Представи си една много красива мома на 17-18-19 или на 20 години, някой, който я мрази, я бутнал в един кюнец.
към беседата >>
Нали казахме сега: Туй, което е бъдеще за
самосъзнанието
, е настояще за космическото съзнание.
Това го дават не ученици от Бялото Братство, не от православната църква служители, но ученици и ученички, които ходят да се пързалят, виждат коня паднал, налепят се и помагат на коня. И се смеят - кис-кис-кис. Казват на коня: "Карай нагоре, сега е леко! " И тъй, аз ви поздравявам с Новата година. Тя е влязла вече (22 ч.) два часа по-рано.
Нали казахме сега: Туй, което е бъдеще за
самосъзнанието
, е настояще за космическото съзнание.
За Божественото съзнание Новата 1927 година е вече дошла. Тъй щото ви поздравявам с Новата година. Ще се налепят всички на Божествената каруца, та дано този кон да изкара въглищата си нагоре!
към беседата >>
47.
Влизане
,
НБ
, София, 2.1.1927г.,
Вторият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към
самосъзнанието
, което се изразява чрез плоскостта.
В това съзнание има само две точки: едната, от която човек излиза и втората, към която отива. В това съзнание човек пътува само вечерно време, като се ръководи в пътя по втората точка. Щом дойде до нея, той се спира и казва: Свърших работата си вече! А по-нататък, какъв е външният свят, какви условия за развитие има, това не влиза в кръга на обикновеното съзнание, което се изразява с права линия. Правата линия представлява граници на плоскостта или отношения между две разумни същества.
Вторият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към
самосъзнанието
, което се изразява чрез плоскостта.
В това отношение животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Следователно, съзнанието, което представлява живот на правата линия, не се движи изключително в границата на правата линия, но се движи в посоки извън правата линия, като образува плоскост. Тази плоскост граничи пак с прави линии. Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към самосъзнанието. Самосъзнанието може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито със сняг.
към беседата >>
В това отношение животните имат съзнание, но нямат
самосъзнание
.
В това съзнание човек пътува само вечерно време, като се ръководи в пътя по втората точка. Щом дойде до нея, той се спира и казва: Свърших работата си вече! А по-нататък, какъв е външният свят, какви условия за развитие има, това не влиза в кръга на обикновеното съзнание, което се изразява с права линия. Правата линия представлява граници на плоскостта или отношения между две разумни същества. Вторият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към самосъзнанието, което се изразява чрез плоскостта.
В това отношение животните имат съзнание, но нямат
самосъзнание
.
Следователно, съзнанието, което представлява живот на правата линия, не се движи изключително в границата на правата линия, но се движи в посоки извън правата линия, като образува плоскост. Тази плоскост граничи пак с прави линии. Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към самосъзнанието. Самосъзнанието може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито със сняг. При това положение, дето и да отиде човек, той вижда навсякъде сняг, не намира условия за работа.
към беседата >>
Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към
самосъзнанието
.
Правата линия представлява граници на плоскостта или отношения между две разумни същества. Вторият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към самосъзнанието, което се изразява чрез плоскостта. В това отношение животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Следователно, съзнанието, което представлява живот на правата линия, не се движи изключително в границата на правата линия, но се движи в посоки извън правата линия, като образува плоскост. Тази плоскост граничи пак с прави линии.
Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към
самосъзнанието
.
Самосъзнанието може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито със сняг. При това положение, дето и да отиде човек, той вижда навсякъде сняг, не намира условия за работа. Такова е положението на съвременния човек. Такива са условията, при които той днес живее. Някой казва: Ледено е сърцето ми, нямам условия за живот. Защо?
към беседата >>
Самосъзнанието
може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито със сняг.
Вторият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към самосъзнанието, което се изразява чрез плоскостта. В това отношение животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Следователно, съзнанието, което представлява живот на правата линия, не се движи изключително в границата на правата линия, но се движи в посоки извън правата линия, като образува плоскост. Тази плоскост граничи пак с прави линии. Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към самосъзнанието.
Самосъзнанието
може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито със сняг.
При това положение, дето и да отиде човек, той вижда навсякъде сняг, не намира условия за работа. Такова е положението на съвременния човек. Такива са условията, при които той днес живее. Някой казва: Ледено е сърцето ми, нямам условия за живот. Защо? – Зима е вън.
към беседата >>
Когато казваме, че трябва да правим добро, ние не подразбираме закона на
самосъзнанието
.
Някъде ще те приемат, а някъде, и десет пъти да хлопаш на вратата им, нито ще те чуят, нито ще ти отворят. Имаш нужда от нещо, минеш покрай някой човек, помолиш му се, той казва: Махни се оттук! С това той иска да каже: Аз разрешавам само своя въпрос, а не и твоя. Донякъде този човек е прав. Всеки сам трябва да разрешава въпросите си.
Когато казваме, че трябва да правим добро, ние не подразбираме закона на
самосъзнанието
.
В живота на самосъзнанието съществуват само понятията за добро и за зло, но там не съществува правене на добро. Човек, който живее в самосъзнанието и прави добро някому казва: Аз ще ти направя едно добро, ще ти дам пари на заем, но с 25% лихва. Трябва да знаеш, че аз съм добър човек, не ти искам 30% лихва, както другите хора, но само 25%. – Да, това са пари, взети със сложна лихва. Питам: В какво седи доброто?
към беседата >>
В живота на
самосъзнанието
съществуват само понятията за добро и за зло, но там не съществува правене на добро.
Имаш нужда от нещо, минеш покрай някой човек, помолиш му се, той казва: Махни се оттук! С това той иска да каже: Аз разрешавам само своя въпрос, а не и твоя. Донякъде този човек е прав. Всеки сам трябва да разрешава въпросите си. Когато казваме, че трябва да правим добро, ние не подразбираме закона на самосъзнанието.
В живота на
самосъзнанието
съществуват само понятията за добро и за зло, но там не съществува правене на добро.
Човек, който живее в самосъзнанието и прави добро някому казва: Аз ще ти направя едно добро, ще ти дам пари на заем, но с 25% лихва. Трябва да знаеш, че аз съм добър човек, не ти искам 30% лихва, както другите хора, но само 25%. – Да, това са пари, взети със сложна лихва. Питам: В какво седи доброто? То е все едно да имаш само 10,000 лв.
към беседата >>
Човек, който живее в
самосъзнанието
и прави добро някому казва: Аз ще ти направя едно добро, ще ти дам пари на заем, но с 25% лихва.
С това той иска да каже: Аз разрешавам само своя въпрос, а не и твоя. Донякъде този човек е прав. Всеки сам трябва да разрешава въпросите си. Когато казваме, че трябва да правим добро, ние не подразбираме закона на самосъзнанието. В живота на самосъзнанието съществуват само понятията за добро и за зло, но там не съществува правене на добро.
Човек, който живее в
самосъзнанието
и прави добро някому казва: Аз ще ти направя едно добро, ще ти дам пари на заем, но с 25% лихва.
Трябва да знаеш, че аз съм добър човек, не ти искам 30% лихва, както другите хора, но само 25%. – Да, това са пари, взети със сложна лихва. Питам: В какво седи доброто? То е все едно да имаш само 10,000 лв. дълг за къщата си, който след време нараства толкова много, че продават къщата ти.
към беседата >>
В живота на
самосъзнанието
човек се учи чрез страданията.
Харесат един момък и гледат, дали той е здрав, снажен, дали е богат, има ли къща, пари и т. н. Ако момъкът отговаря на тези условия, казват: Отличен човек е този момък! Когато избират мома, също тъй гледат, дали е здрава, снажна, богата и т. н. Ако и тя отговаря на тези условия, казват: Отлична е момата! В тези разбирания за живота няма никакъв морал.
В живота на
самосъзнанието
човек се учи чрез страданията.
Само чрез страданията той познава, че в света има още по-велико състояние от това, в което днес се намира. В това състояние, именно, човек може да разреши великите проблеми на живота. Днес могат да дойдат най-велики поети, учени и философи да говорят на света, но с това въпросите не се разрешават. В умовете на съвременните хора трябва да стане велика вътрешна промяна. В умовете на майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици, трябва да стане коренно преобразуване.
към беседата >>
Ние трябва да знаем, че това са преходни състояния на
самосъзнанието
.
По този начин тя иска да предизвика съседките си да отидат при мъжа й, да го бутнат оттук-оттам, да го заставят да й купи нещо ново. Де е моралът в тази постъпка? Ако мъжът трябва да се кара с остен да изпълни задълженията си, както заставят вола с остен да оре нивата, де е тогава разликата между човека и животното? Де е моралната стабилност в човека? Казвам: Като изнасяме и лошите, и добрите страни на живота, с това не го упрекваме.
Ние трябва да знаем, че това са преходни състояния на
самосъзнанието
.
Самосъзнанието е процес на чистене. Да съзнаваш нещо, значи да се чистиш, да изплащаш дълговете си, да уреждаш разбърканите си работи и да се приготовляваш за новия живот. Ето защо, животът на самосъзнанието е преходен. Някой казва: Аз съзнавам, че имам дълг към своя народ. – Какъв е този дълг?
към беседата >>
Самосъзнанието
е процес на чистене.
Де е моралът в тази постъпка? Ако мъжът трябва да се кара с остен да изпълни задълженията си, както заставят вола с остен да оре нивата, де е тогава разликата между човека и животното? Де е моралната стабилност в човека? Казвам: Като изнасяме и лошите, и добрите страни на живота, с това не го упрекваме. Ние трябва да знаем, че това са преходни състояния на самосъзнанието.
Самосъзнанието
е процес на чистене.
Да съзнаваш нещо, значи да се чистиш, да изплащаш дълговете си, да уреждаш разбърканите си работи и да се приготовляваш за новия живот. Ето защо, животът на самосъзнанието е преходен. Някой казва: Аз съзнавам, че имам дълг към своя народ. – Какъв е този дълг? Да отидеш да се биеш за народа си.
към беседата >>
Ето защо, животът на
самосъзнанието
е преходен.
Де е моралната стабилност в човека? Казвам: Като изнасяме и лошите, и добрите страни на живота, с това не го упрекваме. Ние трябва да знаем, че това са преходни състояния на самосъзнанието. Самосъзнанието е процес на чистене. Да съзнаваш нещо, значи да се чистиш, да изплащаш дълговете си, да уреждаш разбърканите си работи и да се приготовляваш за новия живот.
Ето защо, животът на
самосъзнанието
е преходен.
Някой казва: Аз съзнавам, че имам дълг към своя народ. – Какъв е този дълг? Да отидеш да се биеш за народа си. Като отидеш да се биеш за него, ще го освободиш ли? Кажете ми, от толкова хиляди години насам, кой народ се е освободил чрез войни, чрез бой и насилие?
към беседата >>
Време е вече човек да влезе в третия принцип на живота, да мине от
самосъзнанието
в Божественото съзнание или в космическото съзнание.
Трябва да се бием, но как? Хората трябва да предприемат едно велико сражение, една велика война! Кога? – Когато всички, като безброй малки реки от разни посоки се слеят в едно голямо, велико море, или в една мощна, пълноводна река, която дето мине, всичко напоява в света. Това значи война.
Време е вече човек да влезе в третия принцип на живота, да мине от
самосъзнанието
в Божественото съзнание или в космическото съзнание.
Според езика на Евангелието това значи да се роди човек от вода и Дух. Тук думите „космическо съзнание“ са заместени с думите „ще им отнема каменното сърце и ще го заместя с ново“. С други думи: Бог ще ни отнеме каменното съзнание и ще ни даде ново, космическо съзнание, което разрешава въпроса на безсмъртието. В самосъзнанието, като живот на плоскостта, ние представляваме страна на някакво тяло. Казват за някого: Той е страна.
към беседата >>
В
самосъзнанието
, като живот на плоскостта, ние представляваме страна на някакво тяло.
Това значи война. Време е вече човек да влезе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в Божественото съзнание или в космическото съзнание. Според езика на Евангелието това значи да се роди човек от вода и Дух. Тук думите „космическо съзнание“ са заместени с думите „ще им отнема каменното сърце и ще го заместя с ново“. С други думи: Бог ще ни отнеме каменното съзнание и ще ни даде ново, космическо съзнание, което разрешава въпроса на безсмъртието.
В
самосъзнанието
, като живот на плоскостта, ние представляваме страна на някакво тяло.
Казват за някого: Той е страна. – На какво? – На куба, например. Какво е кубът? – Тяло, с определена форма, големина, твърдост, с определен обем и т. н.
към беседата >>
Сега, според законите на
самосъзнанието
ние казваме, че земята се върти.
Само в Неговите условия нашето тяло ще се оформи и пресъздаде. Апостол Павел казва: „Сега имаме плътско тяло, но когато дойде космическото съзнание, ще се създаде духовното ни тяло.“ Каква разлика има между плътското и духовното тяло? – Плътското тяло умира, а духовното не умира; плътското тяло страда, а духовното не страда, противоречията в живота съществуват за плътското тяло, а за духовното тяло няма никакви противоречия. Духовното тяло живее във вечна радост, в разбиране дълбокия смисъл на живота. То живее във вечния Живот.
Сега, според законите на
самосъзнанието
ние казваме, че земята се върти.
Питам: Колелото на аероплана вечно ли се върти? – Не, колелото се върти, само когато аеропланът пътува. Знаят ли тогава съвременните учени, кой пръв завъртя колелото на земята, да тръгне на път? Преди колко милиарди години земята излезе от своето пристанище и тръгна да пътува из пространството? След колко милиарда години ще стигне в друго пристанище?
към беседата >>
За обяснение на мисълта си, ще ви представя следния контраст: Това, което е настояще за обикновеното съзнание, е минало за
самосъзнанието
; бъдещето за
самосъзнанието
пък е настояще за космическото съзнание.
Засега земята е дошла до средата на своя път. Още много път има тя да изминава, докато стигне в космическото съзнание. Мнозина ще кажат: Значи, много има да се чака. Няма защо да се чака, но с нея заедно ще се пътува. Човек, който чака, той не работи.
За обяснение на мисълта си, ще ви представя следния контраст: Това, което е настояще за обикновеното съзнание, е минало за
самосъзнанието
; бъдещето за
самосъзнанието
пък е настояще за космическото съзнание.
Следователно, ако някой човек седи и чака реализиране на своите идеали, без да работи, може да чака милиони години, но те няма наготово да дойдат. Всеки, който схваща тази идея и живее според нея, той има условия да се повдигне, той може да влезе вече в новия живот. Очите му веднага ще се отворят, телефоните му веднага ще заработят. Който влезе в космическото съзнание, ще се намери пред един свят абсолютно жив. Слънцето за него няма да бъде само едно светло тяло, но ще живее, ще му проговори на негов език.
към беседата >>
Съвременните хора не виждат тази вътрешна връзка между всички същества, понеже съдят за нещата от гледището на
самосъзнанието
и казват: Защо сме се родили, и ние не знаем.
Да, има нещо, което привлича хората към един общ център. Този център е космическото, Божественото съзнание, чиято дейност е непреривна. Значи, всички тела във вселената са свързани помежду си и представляват един общ, велик организъм. Всички планети, които се подчиняват на този организъм, същевременно са и абсолютно свободни. Между мравката и човека няма никакво подобие, но има някаква вътрешна връзка.
Съвременните хора не виждат тази вътрешна връзка между всички същества, понеже съдят за нещата от гледището на
самосъзнанието
и казват: Защо сме се родили, и ние не знаем.
Създал ни е Бог, но ни е забравил. – Не се знае, кой кого е забравил: дали Господ ви е забравил, или вие сте Го забравили. Човекът в миналото се е проявил като непослушно дете, заради което Баща му го изпъдил вън, да се учи и да работи. Цялата съвременна бяла раса днес е в положението на блудния син. Християнството дойде в света, за да покаже пътя, по който бялата раса трябва да върви, да я научи на закона на жертвата, чрез който може да се върне към Бога.
към беседата >>
– Човешкото
самосъзнание
, или казано на друг език: човешкият егоизъм.
Какво да правим? – Да отворим война! Отварят една война, като сегашната, в която избиха около 25 милиона хора. После започват да търсят виновника на войната. Кой е виновникът на войната?
– Човешкото
самосъзнание
, или казано на друг език: човешкият егоизъм.
Човек иска да устрои живота си вън от Бога. Обаче, за разумните хора, разрешението на всички въпроси седи в космическото съзнание. Всеки човек има допирни точки с космическото съзнание. Щом дойде в съприкосновение с тях, веднага у него се заражда един вътрешен подтик да се обърне към Бога, но не по начина, както съвременните богослови учат. В него се заражда велик импулс към самоотричане от всички материални блага и желания да служи на хората от любов към Бога, да носи навсякъде радост и веселие.
към беседата >>
В живота на
самосъзнанието
има подчинение, робство, а в живота на космическото съзнание има послушание.
Кое положение е по-хубаво: да слушам някой да ми свири, или аз да свиря, а други да ме слушат? И двете положения са необходими. Някога ще слушам, някога ще ме слушат. Не може да се нарече човек този, който не знае да слуша. Първото качество, необходимо за човека, който иска да влезе в космическото съзнание е послушанието.
В живота на
самосъзнанието
има подчинение, робство, а в живота на космическото съзнание има послушание.
Който не знае да слуша, нищо няма да придобие. Когато обичате някого, как го слушате? Слушате го, без отегчение, и усещате, като че във вас се влива някакъв еликсир, който ви ободрява и съживява. Като си замине любимият ви човек, казвате: Много нещо ми остави този човек. Това значи да любите и да ви любят.
към беседата >>
Ако вървите по закона на
самосъзнанието
, това раждане е въпрос на далечното бъдеще; ако вървите по закона на космическото съзнание, то може да бъде в настоящия момент.
Духът ще донесе абсолютната справедливост; водата ще донесе мекотата и чистотата; чистотата ще донесе здраве, а здравето – светлина. Тогава животът ви няма да бъде мъчение и труд, а работа и наслаждение. „Ако се не родите изново от вода и Дух.“ Някои от вас сте едва заченати; други сте по на един месец; трети сте по на два месеца; четвърти – на три месеца, а малко хора има, които са на девет месеца. Но всеки, у когото Божественото се е заченало, трябва да го пази. Дълъг период се изисква, докато се родите изново от вода и Дух.
Ако вървите по закона на
самосъзнанието
, това раждане е въпрос на далечното бъдеще; ако вървите по закона на космическото съзнание, то може да бъде в настоящия момент.
За самосъзнанието разстоянието от земята до слънцето е милиони километри, когато за космическото съзнание това разстояние може да се вземе само за осем минути. Ако пътувате с крилата на самосъзнанието, трябва да имате един бърз трен, с който ще изминете разстоянието от земята до слънцето за 250 години. Това не е за осъждане, нито за самоосъждане. Задачата на човечеството е да се чисти всеки момент и да върви напред. Няма какво човек само да признава греховете си, но той трябва да се обърне към Бога, да възприеме Неговата Любов, Мъдрост и Истина по новия начин, по начина на космическото съзнание и да ги приложи в живота си.
към беседата >>
За
самосъзнанието
разстоянието от земята до слънцето е милиони километри, когато за космическото съзнание това разстояние може да се вземе само за осем минути.
Тогава животът ви няма да бъде мъчение и труд, а работа и наслаждение. „Ако се не родите изново от вода и Дух.“ Някои от вас сте едва заченати; други сте по на един месец; трети сте по на два месеца; четвърти – на три месеца, а малко хора има, които са на девет месеца. Но всеки, у когото Божественото се е заченало, трябва да го пази. Дълъг период се изисква, докато се родите изново от вода и Дух. Ако вървите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпрос на далечното бъдеще; ако вървите по закона на космическото съзнание, то може да бъде в настоящия момент.
За
самосъзнанието
разстоянието от земята до слънцето е милиони километри, когато за космическото съзнание това разстояние може да се вземе само за осем минути.
Ако пътувате с крилата на самосъзнанието, трябва да имате един бърз трен, с който ще изминете разстоянието от земята до слънцето за 250 години. Това не е за осъждане, нито за самоосъждане. Задачата на човечеството е да се чисти всеки момент и да върви напред. Няма какво човек само да признава греховете си, но той трябва да се обърне към Бога, да възприеме Неговата Любов, Мъдрост и Истина по новия начин, по начина на космическото съзнание и да ги приложи в живота си. Човек не трябва за вечни времена да остане твърдо тяло, нито пък страна на някое тяло, но да има отношения с хората, като души, които живеят в едно тяло, т. е.
към беседата >>
Ако пътувате с крилата на
самосъзнанието
, трябва да имате един бърз трен, с който ще изминете разстоянието от земята до слънцето за 250 години.
„Ако се не родите изново от вода и Дух.“ Някои от вас сте едва заченати; други сте по на един месец; трети сте по на два месеца; четвърти – на три месеца, а малко хора има, които са на девет месеца. Но всеки, у когото Божественото се е заченало, трябва да го пази. Дълъг период се изисква, докато се родите изново от вода и Дух. Ако вървите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпрос на далечното бъдеще; ако вървите по закона на космическото съзнание, то може да бъде в настоящия момент. За самосъзнанието разстоянието от земята до слънцето е милиони километри, когато за космическото съзнание това разстояние може да се вземе само за осем минути.
Ако пътувате с крилата на
самосъзнанието
, трябва да имате един бърз трен, с който ще изминете разстоянието от земята до слънцето за 250 години.
Това не е за осъждане, нито за самоосъждане. Задачата на човечеството е да се чисти всеки момент и да върви напред. Няма какво човек само да признава греховете си, но той трябва да се обърне към Бога, да възприеме Неговата Любов, Мъдрост и Истина по новия начин, по начина на космическото съзнание и да ги приложи в живота си. Човек не трябва за вечни времена да остане твърдо тяло, нито пък страна на някое тяло, но да има отношения с хората, като души, които живеят в едно тяло, т. е. във вечна хармония.
към беседата >>
От гледището на
самосъзнанието
ще кажете: Може ли човек да пътува до слънцето?
Човек не трябва за вечни времена да остане твърдо тяло, нито пък страна на някое тяло, но да има отношения с хората, като души, които живеят в едно тяло, т. е. във вечна хармония. Когато една душа живее в космическото съзнание, тя може навсякъде да бъде приета. Ако живее на земята, тя може временно да я напусне, да отиде на слънцето, да се разговори със своите любими и после пак да се върне на земята. Тази душа е свободна да се разхожда, дето иска из слънчевата система.
От гледището на
самосъзнанието
ще кажете: Може ли човек да пътува до слънцето?
– Може. Има вътрешно, духовно пътуване. По физически начин не може да се отиде до слънцето, но по духовен начин – може. Когато се говори за живота, ние имаме предвид неговата външна – физическа страна и вътрешна – духовна страна. От материално, физическо гледище, нещата стават мъчно, изисква се вечност, едно число с 15 нули – денят на Брама.
към беседата >>
Така може да мисли само този, който живее в закона на
самосъзнанието
.
Реалните неща нямат начало, нямат и край. Казвате: Апостол Павел е проповядвал някога в миналото Христовото учение. Не, той не е проповядвал само в миналото; той проповядва и сега. Ние не гледаме на Христа и на Неговото учение, като на минало нещо; ние не гледаме на Христа и на учението Му, като нещо, което ще дойде в бъдеще; ние гледаме на Христа и на Неговото учение, като на етично настояще. Казвате за някого: Този човек се мисли за нещо по-горе от Христа.
Така може да мисли само този, който живее в закона на
самосъзнанието
.
Ръката не може да се отдели от тялото и да каже, че тя седи по-високо от него. Всички трябва да знаете, че съставлявате едно цяло, в което всеки заема своето определено място. Ние знаем, кое място в цялото заема Христос, кое – апостол Павел, кое – Буда, кое – Шекспир, кое – Бетховен и т. н. Ние точно знаем местата на всички хора и поставяме всеки на неговото определено място – нито по-горе нито по-долу от това, което им е дадено и което те заслужават. Например, никой до сега не е дал на Бетховена това място, което ние му даваме.
към беседата >>
Това се разбира в стиха: „Господ ще заличи всичките ни грехове.“ Всичко отрицателно, което носим от живота на съзнанието и
самосъзнанието
, ще се заличи и вече няма да бъдем хора, прегърбени от тежестите на живота, изтощени от неуспехи и недоразумения.
Можеш да имаш брат само в живота на космическото съзнание. Сега всички трябва да работим за своето самоусъвършенстване. Готовите души за нов живот трябва да влязат в космическото съзнание, за да отворят място на другите. Този е пътят, по който ще дойде спасението на човечеството. Когато хората възприемат новото учение и заживеят в космическото съзнание, омразата, завистта, недоволството – всички отрицателни черти в живота на човека ще изчезнат.
Това се разбира в стиха: „Господ ще заличи всичките ни грехове.“ Всичко отрицателно, което носим от живота на съзнанието и
самосъзнанието
, ще се заличи и вече няма да бъдем хора, прегърбени от тежестите на живота, изтощени от неуспехи и недоразумения.
Сега гледаш някой, върви отчаян, замислен. – Какво си се замислил? Мисля, как да изкарам прехраната си. Значи, самосъзнанието разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога. Разрешим ли този въпрос, любовта ще донесе своето изобилие, от което ние ще се храним.
към беседата >>
Значи,
самосъзнанието
разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога.
Когато хората възприемат новото учение и заживеят в космическото съзнание, омразата, завистта, недоволството – всички отрицателни черти в живота на човека ще изчезнат. Това се разбира в стиха: „Господ ще заличи всичките ни грехове.“ Всичко отрицателно, което носим от живота на съзнанието и самосъзнанието, ще се заличи и вече няма да бъдем хора, прегърбени от тежестите на живота, изтощени от неуспехи и недоразумения. Сега гледаш някой, върви отчаян, замислен. – Какво си се замислил? Мисля, как да изкарам прехраната си.
Значи,
самосъзнанието
разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога.
Разрешим ли този въпрос, любовта ще донесе своето изобилие, от което ние ще се храним. Тогава цялата земя ще се превърне в райска градина, в която ще има работа за всички. Кой каквито дарби или възможности има ще се прояви. Някой може да пише, ще му дадат условия да напише най-хубавата си работа. Сега, седите без работа, без импулс в живота и казвате: Остаряхме вече.
към беседата >>
Казвам: Така се приемат хората, когато живеят в
самосъзнанието
.
– Как тъй, нали този, с когото говоря сега, сте Вие сам, поетът, когото търся? – Не вярвате ли, че не съм у дома си? Как аз можах да повярвам на вашия слуга, че Ви няма вкъщи, а Вие не вярвате на мене? – Нали Вие сте поетът? – Да, аз съм, но не съм за Вас.
Казвам: Така се приемат хората, когато живеят в
самосъзнанието
.
Обаче, когато влязат в космическото съзнание, те ще отворят широко вратата си за своя приятел с братска усмивка, със светъл ум и с чисто сърце. Какъв по-хубав прием от този може да очаквате? Няма по-хубаво нещо от това, да разполага човек с вътрешен мир и доброта! Какво по-хубаво от това, да виждаш навсякъде Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина? Няма подобри условия за работа от този живот.
към беседата >>
48.
Малката мисия
,
МОК
, София, 2.1.1927г.,
Той трябваше да излезе от рая, да мине през големи страдания, за да започне развитието на
самосъзнанието
.
Съвременният човек говори за доброто, за истината, за любовта, но още не е разбрал техния дълбок, вътрешен смисъл. Не е достатъчно да се говори само, но човек трябва да прилага нещата. Едва в последните години човек е започнал съзнателно да работи за развиване на своите морални чувства. Адам, запример, нямаше висок морал. Моралните чувства в него не бяха развити.
Той трябваше да излезе от рая, да мине през големи страдания, за да започне развитието на
самосъзнанието
.
Човек трябва да се роди още веднъж, но вече духовно, за да може напълно да се изправи. Яков е наречен червей. Това показва, че съзнанието на човека постепенно се пробужда. Докато е в положението на червей, човек прави ред пакости: корени гризе, листа яде. Стане ли какавида, влезе ли в пашкул, той престава да прави пакости.
към беседата >>
А след съгрешението – тогава се ражда у човека
самосъзнанието
.
(втори вариант)
В тази смисъл как разбираме ние «морал нямаха»? Ако ви накарам да нарисувате Адама, как ще го нарисувате, Адам? В него чувствителността алегорически или символически е представена, че Бог прекарал пред него всички животни. Имал е буден ум, познавал е своята чувствителност, но по отношение на външния свят е бил невежествен – той не е разбирал какво отношение са имали тези предмети спрямо него. Той е бил като едно дете.
А след съгрешението – тогава се ражда у човека
самосъзнанието
.
И го изпъждат, напуска рая – раждане на самосъзнанието. Човек трябва още веднаж да се роди, за да се изправи. И този закон съществува. Най-първо нали се излупи червеят? Адам най-първо стана червей.
към втори вариант >>
И го изпъждат, напуска рая – раждане на
самосъзнанието
.
(втори вариант)
Ако ви накарам да нарисувате Адама, как ще го нарисувате, Адам? В него чувствителността алегорически или символически е представена, че Бог прекарал пред него всички животни. Имал е буден ум, познавал е своята чувствителност, но по отношение на външния свят е бил невежествен – той не е разбирал какво отношение са имали тези предмети спрямо него. Той е бил като едно дете. А след съгрешението – тогава се ражда у човека самосъзнанието.
И го изпъждат, напуска рая – раждане на
самосъзнанието
.
Човек трябва още веднаж да се роди, за да се изправи. И този закон съществува. Най-първо нали се излупи червеят? Адам най-първо стана червей. И Писанието казва: «Яков е червей Божий.» Ходи насам-нататък, прави пакост.
към втори вариант >>
49.
Право разбиране
,
ООК
, София, 5.1.1927г.,
Например според законите на
самосъзнанието
, когато хората придобиват, те мислят, че са изгубили нещо.
Кинетичната енергия е закон на изпразване, а потенциалната е закон на пълнене. Доброто е пълнене, злото е изпразване. Който се изпразва, той се освобождава от злото. Следователно когато човек се изпразва от злото, той нищо не губи от това, а печели. Като наблюдавам живота и разбиранията на съвременните хора, виждам колко мъчно е за тях, даже и за учените, да схванат и приложат новия морал в живота си.
Например според законите на
самосъзнанието
, когато хората придобиват, те мислят, че са изгубили нещо.
Ако е въпрос за загуба, истинска загуба е, когато човек не се пълни с доброто; истинска печалба е, когато човек се празни от злото. Обаче в пълния смисъл на думата загуба в света не съществува. Запример дали губиш пари, или печелиш пари, това не е загуба, нито печалба, защото тази загуба или печалба не изменя твоя характер. Парите, силата, учението не придават никаква цена на човешкия характер. Богатството, силата, знанието не могат да увеличат, нито да намалят добротата на човека; те представят само методи към намиране и придобиване на доброто.
към беседата >>
50.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните;
самосъзнание
, което съществува у хората и космическо или Божествено съзнание, което се явява у високонапреднали в духовно отношение хора.
Други казват, че очите на човека не са още хубаво направени. Нека дойде някой човек да покаже по-хубав образец за очите от този, който сега имаме. Днес няма по-велико нещо от устройството на човешкия мозък, както и от устройството на неговите очи. Според качеството и количеството на мозъчните клетки, които възприемат Божията Любов, Мъдрост и Истина, се определя и любовта, мъдростта и истината в самия човек. Каквато и колкото светлина възприемат тези клетки в себе си, те я изпращат навън чрез съзнанието на човека.
Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните;
самосъзнание
, което съществува у хората и космическо или Божествено съзнание, което се явява у високонапреднали в духовно отношение хора.
Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Когато казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но то трябва да отстъпи своето место на космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята.
към беседата >>
Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание,
самосъзнание
и свръхсъзнание.
Нека дойде някой човек да покаже по-хубав образец за очите от този, който сега имаме. Днес няма по-велико нещо от устройството на човешкия мозък, както и от устройството на неговите очи. Според качеството и количеството на мозъчните клетки, които възприемат Божията Любов, Мъдрост и Истина, се определя и любовта, мъдростта и истината в самия човек. Каквато и колкото светлина възприемат тези клетки в себе си, те я изпращат навън чрез съзнанието на човека. Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората и космическо или Божествено съзнание, което се явява у високонапреднали в духовно отношение хора.
Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание,
самосъзнание
и свръхсъзнание.
Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Когато казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но то трябва да отстъпи своето место на космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Така както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро.
към беседата >>
Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и
самосъзнанието
пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят.
Днес няма по-велико нещо от устройството на човешкия мозък, както и от устройството на неговите очи. Според качеството и количеството на мозъчните клетки, които възприемат Божията Любов, Мъдрост и Истина, се определя и любовта, мъдростта и истината в самия човек. Каквато и колкото светлина възприемат тези клетки в себе си, те я изпращат навън чрез съзнанието на човека. Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората и космическо или Божествено съзнание, което се явява у високонапреднали в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и
самосъзнанието
пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят.
Когато казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но то трябва да отстъпи своето место на космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Така както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро. Вземете всички проповедници на християнството из целия свят, както и онези духовно просветени хора в Индия, и вижте дали имат желание да се обединят, не външно, но вътрешно.
към беседата >>
Когато казваме, че
самосъзнанието
трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но то трябва да отстъпи своето место на космическото, на Божественото съзнание, т. е.
Според качеството и количеството на мозъчните клетки, които възприемат Божията Любов, Мъдрост и Истина, се определя и любовта, мъдростта и истината в самия човек. Каквато и колкото светлина възприемат тези клетки в себе си, те я изпращат навън чрез съзнанието на човека. Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората и космическо или Божествено съзнание, което се явява у високонапреднали в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят.
Когато казваме, че
самосъзнанието
трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но то трябва да отстъпи своето место на космическото, на Божественото съзнание, т. е.
трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Така както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро. Вземете всички проповедници на християнството из целия свят, както и онези духовно просветени хора в Индия, и вижте дали имат желание да се обединят, не външно, но вътрешно. Даже и в Америка доскоро проповедници от една църква не позволяваха на проповедници от друга църква да посещават службата им.
към беседата >>
Така както живее сега човечеството, в своето
самосъзнание
, Царството Божие няма да дойде скоро.
Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Когато казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но то трябва да отстъпи своето место на космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята.
Така както живее сега човечеството, в своето
самосъзнание
, Царството Божие няма да дойде скоро.
Вземете всички проповедници на християнството из целия свят, както и онези духовно просветени хора в Индия, и вижте дали имат желание да се обединят, не външно, но вътрешно. Даже и в Америка доскоро проповедници от една църква не позволяваха на проповедници от друга църква да посещават службата им. Едните се считат за по-правоверни от другите. Вземете съвременните православни и протестанти, които са все християни, и вижте, ще позволят ли на един православен свещеник да излезе на амвона в евангелската църква да проповядва? Или, ще позволят ли на един евангелски пастор да проповядва в православна църква?
към беседата >>
Те живеят още в съзнанието и
самосъзнанието
, служат на себе си и на своя народ, но не и на Бог.
Вземете съвременните православни и протестанти, които са все християни, и вижте, ще позволят ли на един православен свещеник да излезе на амвона в евангелската църква да проповядва? Или, ще позволят ли на един евангелски пастор да проповядва в православна църква? – Няма да позволят. Какво показва това? – Че тези хора нямат дълбоко вътрешно разбиране.
Те живеят още в съзнанието и
самосъзнанието
, служат на себе си и на своя народ, но не и на Бог.
Казвате: Как ще познаем, че хората служат на Бога? Когато се дойде до служене на Бога в света, хората ще пътуват по тренове, по железници безплатно; по театрите ще се отива пак безплатно; всеки ще заеме своето място и ще седи свободно; артистите ще играят безплатно; музикантите ще свирят безплатно, но в замяна на това, техните слушатели ще ги хранят безплатно, с най-хубава и чиста храна. Някой казва: Това са утопии на далечното бъдеще. Всяко нещо, което не може да се направи или постигне днес, хората считат за утопия. Ако преди хиляди години биха казали на първата маймуна в света, че един ден от нея ще произлезе разумният човек, от когото ще произлязат велики хора, кантовци, лапласовци, тази маймуна не би повярвала в това.
към беседата >>
Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка в живота; той ще разбере още, че между съзнанието,
самосъзнанието
и космическото съзнание има връзка, която съдейства за пренасяне на светлината от духовния свят, от едното към другото съзнание.
Такива хора съставляват благото, кредита в света. Ако всички хора живеят разумно и служат на Великия Божи Закон, те ще създадат своето бъдещо щастие. Само чрез Божията Любов, Мъдрост и Истина съвременните хора ще могат да превърнат всички прости камъни, всички въглени в диаманти и скъпоценни камъни, от които ще съградят своя бъдещ живот. И тъй, всички хора са призвани на земята да работят, затова те трябва да мислят за живота, а не за смъртта. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ Същевременно Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма да даде плод.“ Това значи: човек трябва да умре за нещо, за да оживее за друго.
Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка в живота; той ще разбере още, че между съзнанието,
самосъзнанието
и космическото съзнание има връзка, която съдейства за пренасяне на светлината от духовния свят, от едното към другото съзнание.
Когато искаме да разберем хората, ще влезем в самосъзнанието; когато искаме да разберем животните, ще влезем в обикновеното съзнание; когато искаме да разберем растенията и минералите, ще влезем в Божественото съзнание. За всичко това обаче се изискват посредници, жици, както става при радиото. Едно време хората се осветяваха с газени лампи, в които имаше фитил. Днес се осветяват с електрически лампи, без фитил, но електричеството тече по жици. В бъдеще електричеството ще се пренася и без жици.
към беседата >>
Когато искаме да разберем хората, ще влезем в
самосъзнанието
; когато искаме да разберем животните, ще влезем в обикновеното съзнание; когато искаме да разберем растенията и минералите, ще влезем в Божественото съзнание.
Ако всички хора живеят разумно и служат на Великия Божи Закон, те ще създадат своето бъдещо щастие. Само чрез Божията Любов, Мъдрост и Истина съвременните хора ще могат да превърнат всички прости камъни, всички въглени в диаманти и скъпоценни камъни, от които ще съградят своя бъдещ живот. И тъй, всички хора са призвани на земята да работят, затова те трябва да мислят за живота, а не за смъртта. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ Същевременно Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма да даде плод.“ Това значи: човек трябва да умре за нещо, за да оживее за друго. Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка в живота; той ще разбере още, че между съзнанието, самосъзнанието и космическото съзнание има връзка, която съдейства за пренасяне на светлината от духовния свят, от едното към другото съзнание.
Когато искаме да разберем хората, ще влезем в
самосъзнанието
; когато искаме да разберем животните, ще влезем в обикновеното съзнание; когато искаме да разберем растенията и минералите, ще влезем в Божественото съзнание.
За всичко това обаче се изискват посредници, жици, както става при радиото. Едно време хората се осветяваха с газени лампи, в които имаше фитил. Днес се осветяват с електрически лампи, без фитил, но електричеството тече по жици. В бъдеще електричеството ще се пренася и без жици. Тогава всеки човек ще има своя собствена лампа.
към беседата >>
51.
Дело свършено
,
НБ
, София, 30.1.1927г.,
Четири състояния отличават човека, първото състояние е свръхсъзнанието; второто – подсъзнанието; третото – съзнанието и четвъртото –
самосъзнанието
.
Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от самия него? – От него ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава. Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които действат в нея, ще бъдат разнородни. В такава среда, именно, живеят всички напреднали същества. Сега, за да разбира човек вътрешния смисъл на нещата, той трябва да се разглежда като съзнание.
Четири състояния отличават човека, първото състояние е свръхсъзнанието; второто – подсъзнанието; третото – съзнанието и четвъртото –
самосъзнанието
.
Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на душата, чрез които човек се проявява. Те представляват същината на човека. Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, където се крият всички негови възможности. Оттук започва истинската наука. Под „наука“ разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал.
към беседата >>
Самосъзнанието
пък включва специално човешкия живот.
Под „наука“ разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята. Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми – силата и материята. Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека. Съзнанието е център, в който се включва целокупния живот на земята.
Самосъзнанието
пък включва специално човешкия живот.
То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава. Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга.
към беседата >>
Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и
самосъзнанието
от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга.
Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава.
Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и
самосъзнанието
от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга.
Значи, низшият и висшият живот, т.е. животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа!
към беседата >>
Самосъзнанието
е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам.
Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава. Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга. Значи, низшият и висшият живот, т.е. животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба.
Самосъзнанието
е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам.
Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този?
към беседата >>
– Това се дължи на
самосъзнанието
, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи.
животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо?
– Това се дължи на
самосъзнанието
, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи.
Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този? Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака. Сегашният свят не е добре организиран и за да се организира, се изисква дълго време. Същото нещо става и с човешкия организъм.
към беседата >>
Човекът на
самосъзнанието
казва: Защо да не съм аз, а да е този?
Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи.
Човекът на
самосъзнанието
казва: Защо да не съм аз, а да е този?
Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака. Сегашният свят не е добре организиран и за да се организира, се изисква дълго време. Същото нещо става и с човешкия организъм. Ако вземем предвид еволюционния закон и разглеждаме пътя, по който човек е вървял, ще видим всички по-ниски форми, през които той е минал.
към беседата >>
Според закона на
самосъзнанието
всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление.
Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този?
Според закона на
самосъзнанието
всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление.
Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака. Сегашният свят не е добре организиран и за да се организира, се изисква дълго време. Същото нещо става и с човешкия организъм. Ако вземем предвид еволюционния закон и разглеждаме пътя, по който човек е вървял, ще видим всички по-ниски форми, през които той е минал. Например, той е минал през фазата на рибите, на птиците и най-после е дошъл до фазата на млекопитаещите.
към беседата >>
от
самосъзнанието
към свръхсъзнанието.“
В други риби геният се изразил в създаване особени мастилнички, с течност подобна на мастило, но те не я използвали за писане, а за отбрана срещу неприятелите, с тази течност те пръскали в очите им. В някои риби геният се изразил в създаване на особени електрически батерии, с които пак се защитавали от своите неприятели. Всички тези постижения са резултат на Божествения Дух в пътя на слизането или инволюцията. И когато Духът е дошъл до края на своето слизане, настъпил обратният процес – път на възлизането или възкачването. И тогава Бог е казал: „Сега ще създам разумния човек, който може правилно да мисли, чувства и действа, за да тръгне по обратния път, т.е.
от
самосъзнанието
към свръхсъзнанието.“
Сега, в пътя на възлизането у всички хора се забелязва желание да бъдат богати, учени, гениални. Това е Божествен стремеж. Всеки човек иска да стане съвършен, стреми се към нещо съвършено. Този стремеж е правилен. Животът не се заключава само в ядене и пиене.
към беседата >>
У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и
самосъзнанието
, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието.
Най-хубавите неща, които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух са създали, се пазят в тайна; те не се пишат на книги, които се разрушават. Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде шестата раса на земята, всички тези велики неща ще се изнесат, и тогава хората ще кажат: Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага. Казвате: Ще помним ли това? – Всичко ще си припомните.
У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и
самосъзнанието
, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието.
Всички тези съзнания ще се обединят в едно, и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно. Казвам: Докато дойде това време, за всички ви е необходимо търпение. Само чрез търпение ще дочакате времето, когато всички души, които са готови да служат на Бог, направят връзка с него и започнат война за победа на злото и възстановяване на доброто. Само по този начин Божията Любов, Мъдрост и Истина ще царуват в този свят.
към беседата >>
52.
Иди повикай мъжа си!
,
НБ
, София, 6.3.1927г.,
нито на старите религии и култури, но ще се кланя на Отца с Дух и Истина.“ Дойде ли човек до последното положение, да се кланя на Отца с Дух и Истина, според Христа, той е човек с пробудено съзнание,
самосъзнание
, подсъзнание и свръхсъзнание.
На този човек казвам: Ти си самарянин. Друг казва: Аз ще се кланям на тази църква. – Ти си евреин. Христос казва: „Който е дошъл до новите разбирания на живота, той нито на тази гора ще се кланя, т. е. нито на своите отци, нито в Ерусалим, т. е.
нито на старите религии и култури, но ще се кланя на Отца с Дух и Истина.“ Дойде ли човек до последното положение, да се кланя на Отца с Дух и Истина, според Христа, той е човек с пробудено съзнание,
самосъзнание
, подсъзнание и свръхсъзнание.
Пробудят ли се тези неща в човека, той вече може да влиза във връзка с живата природа, т. е. с външната страна на Бога. По този начин Духът, който живее в него, ще принесе своето поклонение и служене на Бога. Под думата „поклонение“, съвременните хора разбират коленичене на земята. Това не е поклонение.
към беседата >>
В любовта на човека трябва да вземат участие и съзнанието, и
самосъзнанието
, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието, както и неговите ум и сърце, а също така и неговите душа и дух.
В природата има известно количество недиференцирана материя и сили, които трябва да се трансформират, да се облагородят и така да се впрегнат в работа. Много учени, като не подозират това нещо, бутат с пръчицата си, където трябва и не трябва, и в резултат на това стават експлозии в ретортите им; вследствие на тези експлозии и те, и ретортите им, и цялата наука хвръкват във въздуха. Казвате за някои: Учени хора са тези! Преди всичко бъдещите учени хора трябва да работят с Любовта. Някой казва: Сърцето ми гори от любов.
В любовта на човека трябва да вземат участие и съзнанието, и
самосъзнанието
, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието, както и неговите ум и сърце, а също така и неговите душа и дух.
Вземат ли тези неща участие в любовта му, вие имате пред себе си истински човек. Следователно, ако писателят е проникнат от тази любов, като топне перото си в мастилото, той ще напише нещо велико и красиво. Казва й Исус: „Иди и повикай мъжа си и дойди тук! “ Апостол Павел казва: „Аз ви сгодих за един мъж.“ За кого говори той? – За Христа.
към беседата >>
със своето съзнание, със своето
самосъзнание
, със своето подсъзнание, със своето свръхсъзнание.
Мислят ли хората така, те пропадат в изпитите си. Който изгуби добрите условия в живота, той пропада. Днес и поети, и художници, и музиканти, и учени, и свещеници, и проповедници, всички пропадат. Защо? – Защото те не апелират към Онзи, който истински ги обича. Всеки човек трябва да има една душа, която да го обича с цялото си естество, т. е.
със своето съзнание, със своето
самосъзнание
, със своето подсъзнание, със своето свръхсъзнание.
Има ли човек такава душа, всички Божествени блага ще дойдат чрез нея. Тази душа именно, представлява канала, чрез който се пренасят благата от невидимия свят за душата, която живее на земята. Човек не може да възприеме Божията Любов и Божиите блага откъдето и да е. Тази душа, която ни обича, тя ще ни покаже начин, как да постъпваме с всички останали души. Не е лесно да обичате човека.
към беседата >>
53.
Планетни влияния
,
МОК
, София, 27.3.1927г.,
Изобщо, външният свят оказва влияние върху подсъзнанието, съзнанието,
самосъзнанието
и свръхсъзнанието на човека.
Зодиакът, който виждате на фиг. 1, представя пътя на физическото развитие на човека; кръгът, който изразява, е в постоянно движение и през всеки 25 000 години прави пълно обръщане - значи след 25 000 години ще го видите на същото място, на което е днес. В сегашната епоха равноденствената точка е в областта на съзвездието Водолей. Като ученици, вие трябва да се занимавате с външния свят, да изучавате и Земята, и небето. Изучаването на небето помага за развиването на човешкия ум.
Изобщо, външният свят оказва влияние върху подсъзнанието, съзнанието,
самосъзнанието
и свръхсъзнанието на човека.
Някои считат, че астрологията е отвлечена наука, вследствие на което изучаването и няма никакво практическо приложение. От астрологическо гледище какво влияние имат звездите върху човека? Влиянието на неподвижните звезди не е конкретизирано, сегашните астролози изучават влиянието само на ония неподвижни звезди, които са близо до зодиака. Зодиакалният кръг е разделен на 12 равни части, наречени домове, и всеки дом е свързан с определено зодиакално съзвездие; следователно всеки дом служи като резервоар, в който се влива ако не всичката, то поне част от енергията на звездите от съзвездието, с което е свързан този дом. В който дом влиза човек, под негово влияние се намира.
към беседата >>
54.
Светлият кръг
,
МОК
, София, 15.5.1927г.,
Могат да се постигнат вашите идеи, и то не със знание или
самосъзнание
, но или чрез подсъзнанието, или чрез свръхсъзнанието.
(втори вариант)
Тази храна, трябва да я възприемете чрез устата си. През друго място не може да я приемете. Ангелите приемат храната през порите си. Храненето през порите става у нас несъзнателно. Например порите всмукват праната от въздуха.
Могат да се постигнат вашите идеи, и то не със знание или
самосъзнание
, но или чрез подсъзнанието, или чрез свръхсъзнанието.
Има два начина. Например искаш да си припомниш нещо. Помисли известно време и го остави. И след това то ти се съобщава. Има един разумен закон, който действува в случая.
към втори вариант >>
Но ти със своето
самосъзнание
си изместил тази плоча.
(втори вариант)
Например искаш да си припомниш нещо. Помисли известно време и го остави. И след това то ти се съобщава. Има един разумен закон, който действува в случая. Има една плочка, на която е писана тая идея, която искаш да си припомниш.
Но ти със своето
самосъзнание
си изместил тази плоча.
Остави на своето подсъзнание и свръхсъзнание да намерят плочката. Остави свободно съзнанието си да работи! То е закон, трябва да го приложите отлично в духовния свят и във всеки друг свят. Имаш една идея. Начертай я в съзнанието си.
към втори вариант >>
55.
Дойде на себе си
,
НБ
, София, 12.6.1927г.,
Казвам: при пробуждане на човешкото съзнание се забелязват четири важни фази или състояния: пробуждане на
самосъзнанието
, на съзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието.
Това са духовни състояния извън времето и пространството на сегашния живот. Така трябва да разглеждате въпросите в живота. Вие не ги разглеждате дълбоко, и казвате: защо хората не ме обичат? Трябва да знаете, че ако отношенията ви към невидимия свят са прави, тогава и отношенията на хората към вас ще бъдат прави. Ако вие се колебаете за нещо, тия колебания ще преминат и в другите хора.
Казвам: при пробуждане на човешкото съзнание се забелязват четири важни фази или състояния: пробуждане на
самосъзнанието
, на съзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието.
От фазите, до които е стигнало пробуждането на съзнанието, зависи и човешката интелигентност. Ако човек не разбира закона на вечното движение, той не би могъл да си обясни промените, които стават в съзнанието му. Например, понякога съзнанието на човека се помрачава толкова, че той изгубва всякаква светлина. Това се дължи на факта, че съзнанието на човека не е будно. Или, преведено на Божествен език: отношенията на човека към Първичната Причина не са хармонични.
към беседата >>
Обаче, при това положение, нашата задача е да работим за пробуждане на своето подсъзнание, съзнание,
самосъзнание
и свръхсъзнание.
Каквото е писал, се дължи на положителни знания, извлечени от житейската му опитност. Съчиненията му са много насърчителни. И като дойде на себе си, той каза: „На колко наемници бащини ми остава хляб, а аз мра от глад. Този е само един стих от една дълга Христова беседа, която е предадена на съвременните хора отчасти само. Ако имахме на лице цялата беседа, тя щеше да ни даде много обяснения на ред въпроси.
Обаче, при това положение, нашата задача е да работим за пробуждане на своето подсъзнание, съзнание,
самосъзнание
и свръхсъзнание.
Щом постигнем това, ние ще дойдем до положението, от един стих само да възстановим цяла беседа на Христа. Това е възможно, понеже всяко произнесено слово съществува в пространството. По този начин ще възстановим всички хубави, велики неща в живота, които привидно са изчезнали. Някой казва: как можем да четем Евангелието? Правилното четене се състои в това, като прочете човек един стих, да възстанови всичко, което е казано около него.
към беседата >>
Онези пък, които са будни в съзнанието, в
самосъзнанието
, в подсъзнанието и в свръхсъзнанието си, те са новите хора, които идат сега.
Такъв пример имаме в Новия Завет със Захари, на когото се яви ангел Господен и каза, че волята Божия е жена му да роди син. Обаче, Захари се усъмни, за което онемя до деня, в който трябваше да му се роди син. Значи, могат да се съмняват даже и ония хора, към които Бог се обръща. Това показва, че на хората е дадена свобода да мислят, чувствуват и действуват свободно, независимо това, което отвън им се казва. Който се съмнява, той е несъвършен човек; който не се съмнява, той е съвършен.
Онези пък, които са будни в съзнанието, в
самосъзнанието
, в подсъзнанието и в свръхсъзнанието си, те са новите хора, които идат сега.
Следователно, ако искате да продължите живота си, да бъдете носители на новата култура, да бъдете хора на шестата раса, вие трябва да започнете съзнателна работа още днес, още тази сутрин. Някой ще каже: нека започнем работата си от утре, с изтриването на слънцето. Не, не трябва да чакате изгряването на слънцето. Който иска да види изгряването на слънцето, той трябва да се качи в Божествения свят, дето има вечно зазоряване, вечен изгрев и вечен зенит, от който слънцето никога не се мърда. Това е вечно изгряващото слънце, което не се мърда от своя зенит, но обикаля само около един център.
към беседата >>
Сега, пожелавам на всички пробуждане на Божественото начало в съзнанието, в
самосъзнанието
, в подсъзнанието и в свръхсъзнанието.
Следователно, Бог сега устройва земята и човека върху нея. Казвате: казано е, че Бог е направил, създал човека. Той е създал човека, но не го е устроил. Един ден, когато станем съвършени, когато сърцата и умовете ни придобият светлината на ангелите, тогава ще се разберем, познаем и придобием Божията Любов. Тази любов не е във време и пространство; тя е извън времето и пространството; тя е любовта на вечния живот.
Сега, пожелавам на всички пробуждане на Божественото начало в съзнанието, в
самосъзнанието
, в подсъзнанието и в свръхсъзнанието.
Забравете външните си прояви и вървете напред. Някои от вас са тщеславни, говорят много; други са горделиви, говорят малко. Едни са страхливи, други – много смели. Човек трябва да бъде предпазлив, но не и страхлив. Той трябва да има любов към Бога, но да не бъде фанатик, Той трябва да бъде фанатик да разсъждава, но да не рови.
към беседата >>
56.
Типове и образи
,
МОК
, София, 12.6.1927г.,
В знанието събужда се човешкото
самосъзнание
.
(втори вариант)
Три фактора. Времето, това са условия и онзи, който ви е дал тези капки, той ще бъде като една подбудителна причина. Щом се събирате, за да добиете познания – каква е целта на знанието? Знанието трябва да влиза като един елемент за усилване на живота, да осмисли живота. Красота е то.
В знанието събужда се човешкото
самосъзнание
.
Само по този начин може да се осмислят всички стремежи на човека... Сега, не сте проучвали отношенията на белите дробове и стомаха, по какво се отличават? Когато се пълнят само горнята част на дробовете, психически какво положение добива човек? Всички онези хора, нервни, нетърпеливи, имат горно дишане, дишане само с върховете на дробовете и кратко дишане. (фиг. 36.1) А онези, търпеливите, издръжливите хора, имат дълбоко дишане.
към втори вариант >>
57.
Връзка на съзнанието
,
ООК
, София, 15.6.1927г.,
Космическото съзнание има пред вид човека само тогава, когато неговото съзнание е будно и в четирите свои области: като съзнание,
самосъзнание
, подсъзнание и свръхсъзнание.
Същевременно животът е и наука. Следователно, когато разглеждаме живота като изкуство, ние трябва да го поставим по отношение на вътрешното съзнание, което свързва всички факти на живота в едно цяло. При това, тия факти трябва да се тълкуват положително, всеки от който да се постави на своето място по отношение на целокупния живот, както и по отношение на всички живи същества. Това може да се постигне при положение, когато човек има частично, или индивидуално отношение към космоса. В този случай, аз разглеждам космоса като живо същество.
Космическото съзнание има пред вид човека само тогава, когато неговото съзнание е будно и в четирите свои области: като съзнание,
самосъзнание
, подсъзнание и свръхсъзнание.
Днес хората се намират на повърхнината на космическото съзнание, тъй щото, каквото започват, от негово гледище, всичко свършват успешно. Като говорят за живота, сегашните хора имат пред вид главно материалните работи, материалните интереси на хората. Обаче, материалните блага са последните блага в света. Когато от невидимия свят решат да уморят някого, да го лишат от живота, дават му материални блага. Например, достатъчно е да окачат на врата на някого торба със злато и да го пуснат в морето.
към беседата >>
58.
Мислещият човек
,
МС
, София, 14.8.1927г.,
Бог може да живее в нашето подсъзнание, в нашето съзнание, в нашето
самосъзнание
и в нашето свърхсъзнание.
Кое ще се реализира? - Бог да живее у нас. Не мислете, че Бог и днес не живее у вас. Той живее у вас, но не във всичката си пълнота, затова вие не сте уверени. Божественото постепенно се буди и развива у вас.
Бог може да живее в нашето подсъзнание, в нашето съзнание, в нашето
самосъзнание
и в нашето свърхсъзнание.
Когато Бог започне да живее във вашето свърхсъзнание, тогава ще почувствате живата връзка между Него и вас. Сега вие не сте напълно уверени, дали Бог живее във вас, или не; вие не сте още и напълно уверени, дали имате връзка с Него, или не - постоянно се съмнявате. Вследствие на това и връзката ви с Бога постоянно се прекъсва. Та казвам: всички ще излезете навън с пълни крини! На какво мяза млад човек с празна крина?
към беседата >>
59.
Великото и красивото
,
ООК
, София, 25.8.1927г.,
Това съзнание не е нито
самосъзнанието
, нито съзнанието, нито подсъзнанието на човека, но тъй нареченото Велико Космическо съзнание, което се стреми да направи всички хора приятели, братя на един дом, да работят заедно и да се разбират.
Те се намират помежду си в тясна вътрешна връзка: кореспондират си, разговарят се – поддържат известни отношения. Един ден всички хора ще се свържат и взаимно ще си помагат. Било е време, когато отделните хора, общества и народи не са били свързани помежду си, но сега вече всички чувстват, че са членове на едно Велико цяло. Това Велико цяло наричаме Всемирна душа, Космическо съзнание, което е важен фактор в света. Към това съзнание се стреми днес цялото чо-вечество.
Това съзнание не е нито
самосъзнанието
, нито съзнанието, нито подсъзнанието на човека, но тъй нареченото Велико Космическо съзнание, което се стреми да направи всички хора приятели, братя на един дом, да работят заедно и да се разбират.
Това не е утопия, не е химера, но е нещо реално. С какво се занимава човек, какъв занаят има, това не може да го спъва в реализирането на неговите стремежи. Каквото изкуство или занятие да има човек, това не може да го спъва в неговия велик идеал. Великият идеал включва всички науки и занаяти. Той ги освещава и осмисля.
към беседата >>
60.
Твърдата храна
,
НБ
, София, 18.12.1927г.,
Гордостта,
самосъзнанието
, амбицията и ред още отрицателни прояви в човека се дължат на излишни вещества в неговото умствено тяло.
Колкото и да се говори за тия светове, те представят за човека ненужно знание. Ако той не може да се ползва от него, в ума му ще се създаде голямо натрупване. И наистина, ако се проследят причините за човешките страдания, ще се види, че една от причините се дължи на натрупването на излишна енергия във физическото, умственото и духовното тяло на човека, или в тъй нареченото звездно тяло. Натрупването на тези ненужни вещества в различните тела на човека, произвежда аномалия в неговия живот. Запример, всички отрицателни чувства в човека, като омраза, завист, гняв и др., се дължат на излишни вещества в неговото астрално или звездно тяло.
Гордостта,
самосъзнанието
, амбицията и ред още отрицателни прояви в човека се дължат на излишни вещества в неговото умствено тяло.
Вследствие на тия излишъци, човек може да изпадне в някакво неестествено състояние, било във физическо, в умствено или в сърдечно отношение. Тъй щото, когато се говори за самовъзпитанието на човека, това подразбира да възпита той своето тяло, своето сърце и своя ум. Тялото, сърцето и мозъкът са трите главни фактора, които играят важна роля за развитието на човешкия дух и човешката душа. В прочетената глава се казва, че на жените е забранено да говорят в църква. Питам: вечен принцип ли е този?
към беседата >>
61.
Идат дни
,
НБ
, София, 25.12.1927г.,
Засега ние знаем само четири съзнания:
самосъзнание
, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
Казвате: какви са тия напреднали същества? Трябва да знаете, че не само ние живеем в света. Има същества, които живеят под нас, на които съзнанието е преплетено с нашето. Вследствие на това преплитане на съзнанията, всички същества се намират под взаимното влияние на съзнания, по-високи и по-низки от тях. И съзнанието има свои степени на развитие, както и умът и сърцето.
Засега ние знаем само четири съзнания:
самосъзнание
, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
Освен тези четири, съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси, както и противоречията в живота. Противоречията се дължат на степента на съзнанието, до което е достигнал даден човек. На съзнанието се дължат неправилните образи, неправилните отношения между хората. Понякога човек за нищо и никакво е радостен или скръбен. Следователно, колкото по-високо е съзнанието на човека, толкова по-малко са и противоречията в неговия живот.
към беседата >>
62.
Живата наука
,
ООК
, София, 14.3.1928г.,
Докато сте в личния живот, вие ще разглеждате нещата от положението на
самосъзнанието
.
Кой е виновен за това? Ученикът е гладувал при Учителя си само един ден, или един-два часа, и вече е недоволен. Има хора, които са гладували с дни и недели, и въпреки това разположението им не се изменя. Който не иска да гладува, той трябва да бъде разумен, да попада в светлата страна на хората, да бъде всякога сит и доволен. И тъй, стремете се да разбирате нещата по Божествен начин.
Докато сте в личния живот, вие ще разглеждате нещата от положението на
самосъзнанието
.
Щом живеете в свръхсъзнанието, ще разглеждате нещата по Божествен начин. Докато е на земята, човек се движи между две съзнания – човешко и Божествено. Щом живее на повърхността на нещата, по отношение на тях човек ще прилага човешка мярка; щом се вдълбочи в нещата, той ще прилага Божествена мярка. Тези две съзнания говорят за двете естества у човека: низше и висше, или човешко и Божествено. Ако разглеждате човека с окото на ясновидеца, ще забележите, че отляво го заобикалят и следват опашати, рогати същества.
към беседата >>
63.
Гордост и ревност / Гордость и ревность
,
МОК
, София, 31.8.1928г.,
Но
самосъзнанието
на двамата млади е временно.
Истински духовният човек не греши, понеже живее вътрешен, а не външен живот.. За такъв човек е казано в Писанието, че роденият от Бога грях не прави. Докато живее само на физическия свят, човек постоянно е изложен на погрешки. Гордостта така се подкрадва в него, както в младия момък – мисълта за някоя красива мома, че само той има право да се разхожда, да се разговаря с нея и да й се радва. И момата, в която гордостта взима надмощие, мисли, че само тя има право да се разхожда и разговаря с красивия момък. Горделивият момък и горделивата мома се разхождат заедно и от време на време поглеждат към хората, за да разберат, мислят ли и те, че са един за друг, че само те имат право да се разговарят и разхождат заедно, че само те са особени и необикновени хора.
Но
самосъзнанието
на двамата млади е временно.
Момъкът среща по-красива мома от своята възлюбена; момата среща по-красив момък от своя възлюбен. И двамата пожелават да постигнат по-красивото, но не успяват. Като видят, че има нещо красиво, което не могат да постигнат, те започват да се страхуват от своята мисъл, гордостта ги плаши и постепенно изправят разбирането си. Те се плашат и от желанието, което е минало през сърцата им. Същевременно, и на двамата е минала мисълта, че красивата мома и красивият момък могат да ги изместят.
към беседата >>
64.
На Бога живаго
,
НБ
, София, 10.2.1929г.,
Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и
самосъзнанието
.
Човешкият дух представя слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети. Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса. Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него. Това показва, че между външния, т.е. физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия.
Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и
самосъзнанието
.
Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е. външния, обективния свят. Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза той излиза от всички промени, от всички противоречия.
към беседата >>
Докато живее в съзнанието и
самосъзнанието
си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите.
физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е. външния, обективния свят.
Докато живее в съзнанието и
самосъзнанието
си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите.
Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост. Неговият живот, сам по себе си, е молитва, т.е. непреривна, съзнателна връзка с Бога. Съвременните хора се молят, но молитвата им няма резултат. Защо?
към беседата >>
65.
Силата на движенията / Замисъл на природата
,
МОК
, София, 15.2.1929г.,
Те се дължат на неговото съзнание, подсъзнание и
самосъзнание
, но не и на свръхсъзнанието му.
Движенията биват хармонични и дисхармонични. За да си изработи характер, човек трябва да се стреми към хармоничните движения. Често хората правят движения, на които не разбират смисъла и не си дават сметка какво означават. Някой туря единия си крак върху другия, движи пръстите си, маха ръцете си, почесва се по носа, зад ухото, изкривява главата си на една или на друга страна и т. н. Защо прави тези движения и той не знае.
Те се дължат на неговото съзнание, подсъзнание и
самосъзнание
, но не и на свръхсъзнанието му.
Всяко движение е израз на някаква мисъл, чувство или енергия в човека. Понякога в човека се събира излишна енергия, особено в децата, която трябва разумно да се използва. Децата я изразходват чрез игри и разходки, а възрастните я впрягат във физическа работа. Съзнателният човек изразходва тази енергия в естествени движения, гимнастика и упражнения. Като наблюдавате хората, виждате какви движения произвеждат различните мисли и чувства в човека.
към беседата >>
Може би те се дължат на вашето подсъзнание, съзнание или на вашето
самосъзнание
.
(втори вариант)
Да допуснем, вие седите и мърдате пръстите си, единия показател удря другия, питам: каква е мисълта на този, който прави така? Или някой път седите, мислите, мислите и се почешете зад ухото. Това са известен род движения, които правите. Всички правите известни движения. Не се стремете да дадете известни обяснения на тия движения.
Може би те се дължат на вашето подсъзнание, съзнание или на вашето
самосъзнание
.
Но те не се дължат на вашето свърхсъзнание. Някой път като седите, турите си единия крак върху другия, поизкривите се на едната страна, на другата. Вдигнеш едната си ръка нагоре, туриш я в джоба, извадиш я. Не ви свърта на едно място. Накривите си главата на едната страна, на другата.
към втори вариант >>
66.
На този камък
,
НБ
, София, 17.2.1929г.,
Този път е извън човешкото съзнание и
самосъзнание
.
Какво лошо има в това? Оставете вашите заблуждения, вашите изопачени вярвания настрана и живейте, както Бог е определил. И религиозните хора се намират пред същата опасност, да изопачат своите възгледи и вярвания. Виждате, един човек върви в правия път, но изведнъж, минава някакво съмнение в ума му и той се запитва: дали е в правия път, или не. Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал.
Този път е извън човешкото съзнание и
самосъзнание
.
Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път. Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота си, няма определен път от Бога, по който той трябва да върви. Синът, на някои родители, се отклонява от правия път и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава. Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва да се опомни, но той не иска да чуе. Викат го родителите му, и те го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи.
към беседата >>
Докато живее само в съзнанието и
самосъзнанието
си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път.
Оставете вашите заблуждения, вашите изопачени вярвания настрана и живейте, както Бог е определил. И религиозните хора се намират пред същата опасност, да изопачат своите възгледи и вярвания. Виждате, един човек върви в правия път, но изведнъж, минава някакво съмнение в ума му и той се запитва: дали е в правия път, или не. Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал. Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание.
Докато живее само в съзнанието и
самосъзнанието
си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път.
Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота си, няма определен път от Бога, по който той трябва да върви. Синът, на някои родители, се отклонява от правия път и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава. Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва да се опомни, но той не иска да чуе. Викат го родителите му, и те го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи. Обаче, един ден, той среща красивата мома Ен-Суфи и веднага в него става промяна: той започва да се прибира дома си, да ходи чисто облечен, добре причесан, всякога и към всички внимателен, учтив.
към беседата >>
67.
Първите стъпки / Ден без възли
,
МС
, София, 7.7.1929г.,
Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и
самосъзнание
, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания.
Обаче, за да се прояви, за да работи в света, той трябва да има подтик, тил зад себе си. Затова всеки човек трябва да знае, че има такъв тил, такава връзка зад себе си. За да познава този тил, тази връзка, той трябва да живее в Божественото съзнание. Казвам: две съзнания съществуват - човешко и Божествено. В сегашното си проявление човек живее повече в своето обикновено, човешко съзнание, което непрекъснато му носи скърби и радости, противоречия и мъчнотии.
Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и
самосъзнание
, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания.
Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човек е в борба. Божественото съзнание, в което влизат свръхсъзнанието и подсъзнанието, искат да се освободят от обикновеното съзнание. В това състояние човек не познава себе си. Той се бори, докато се свърже с Божественото съзнание, и тогава скърбта му се превръща в радост. Ако човек не се свърже с Божественото съзнание, той не може да реализира своите благородни желания, и целият му живот е пълен само с разочарования.
към беседата >>
Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и
самосъзнанието
му, и ние казваме, че този човек е в борба.
Затова всеки човек трябва да знае, че има такъв тил, такава връзка зад себе си. За да познава този тил, тази връзка, той трябва да живее в Божественото съзнание. Казвам: две съзнания съществуват - човешко и Божествено. В сегашното си проявление човек живее повече в своето обикновено, човешко съзнание, което непрекъснато му носи скърби и радости, противоречия и мъчнотии. Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и самосъзнание, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания.
Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и
самосъзнанието
му, и ние казваме, че този човек е в борба.
Божественото съзнание, в което влизат свръхсъзнанието и подсъзнанието, искат да се освободят от обикновеното съзнание. В това състояние човек не познава себе си. Той се бори, докато се свърже с Божественото съзнание, и тогава скърбта му се превръща в радост. Ако човек не се свърже с Божественото съзнание, той не може да реализира своите благородни желания, и целият му живот е пълен само с разочарования. Следователно, когато някой човек каже, че живее, това показва, че в този човек съществува връзка между обикновеното и Божественото съзнание.
към беседата >>
68.
Имам власт
,
НБ
, София, 22.12.1929г.,
Тя действа в мислите, в чувствата и в постъпките на човека, както и в подсъзнанието, съзнанието,
самосъзнанието
и свръхсъзнанието му.
Да повтаря човек нещата, това още не значи, че той е разрешил въпросите си. Повторението не урежда работите. И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да се домогне до великата наука на любовта. Да се домогне до тази наука, това значи да я изучава в нейното последователно развиване, в проява на силите, които се крият в нея. Става ли въпрос за приложението ѝ, тя може да се приложи в своето максимално и минимално проявление.
Тя действа в мислите, в чувствата и в постъпките на човека, както и в подсъзнанието, съзнанието,
самосъзнанието
и свръхсъзнанието му.
Пилат казва: „Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна.“ От това гледище мнозина казват: „Имаме право да живеем, както разбираме и както желаем.“ Кога хората не са живели, както разбират и както искат? Не е въпрос за свободата на човека. Всеки е свободен да живее според разбиранията си. Важно е обаче така да живее, че да придобие нещо ценно. Иска ли да придобие нещо ценно, човек трябва да се откаже от дребнавостите на живота.
към беседата >>
69.
Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете
,
НБ
, София, 29.12.1929г.,
Да познава човек любовта на
самосъзнанието
, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит.
Задачата на човека е да освободи любовта от ония патологически прояви, останали от вековете, и да я приложи в нейния естествен вид. Задачата на човека е да освободи и религията, и науката от техните неестествени положения, да ги види в онази чистота, в каквато са се родили за пръв път в човешкия ум и в човешкото сърце. Следователно една от задачите на новото учение е да изнесе любовта в тази форма, в каквато е поставена в свръхсъзнанието на човека. Да познае човек любовта, която действа в свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения живот. Този живот наричаме изгрев на слънцето.
Да познава човек любовта на
самосъзнанието
, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит.
И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез. Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта. Този момент е наречен пръв лъч на любовта. Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер при залеза на слънцето. Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят.
към беседата >>
70.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
Значи между подсъзнанието, съзнанието,
самосъзнанието
и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка.
Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз.
Значи между подсъзнанието, съзнанието,
самосъзнанието
и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка.
Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата. Следователно личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост.
към беседата >>
Самосъзнанието
е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата.
Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка.
Самосъзнанието
е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата.
Следователно личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата.
към беседата >>
Значи между подсъзнанието, съзнанието,
самосъзнанието
и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка.
(втори вариант)
Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. В момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз.
Значи между подсъзнанието, съзнанието,
самосъзнанието
и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка.
Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата. Следователно личността може да живее повече или по- малко в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава, не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост.
към втори вариант >>
Самосъзнанието
е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.
(втори вариант)
В момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка.
Самосъзнанието
е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.
Следователно личността може да живее повече или по- малко в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава, не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата.
към втори вариант >>
71.
Доведете ми го тук
,
НБ
, София, 27.4.1930г.,
Ако със ставането си от сън човек вземе правилен тон в съзнанието,
самосъзнанието
, подсъзнанието и свръхсъзнанието си, всичките му работи ще вървят добре.
Мнозина мислят, че само младите моми и момци трябва да пеят. Съгласен съм, че младите трябва да пеят, но какво ще кажете за свещениците, които пеят в църква? Какво ще кажете за войниците, които пеят? Значи, пеенето е необходимо за всички хора, млади и стари, здрави и болни. Музиката е храна за душата.
Ако със ставането си от сън човек вземе правилен тон в съзнанието,
самосъзнанието
, подсъзнанието и свръхсъзнанието си, всичките му работи ще вървят добре.
Не може ли да вземе правилен тон, всичките му работи се спъват. Това се отнася и до обикновения човек, и до писателя, и до поета, и до учения, и до философа . Ако работата на писателя не върви добре, той търси вината в хартията, в перото, в мастилото, в ред външни условия. Не, вината се заключава в неправилния тон, който човек е взел още със ставането си от сън. Сега, като говоря за музиката, имам пред вид разумните същества, които се ползват от нейните сили, за да управляват света.
към беседата >>
72.
Ще ме видите
,
НБ
, София, 16.11.1930г.,
Следователно, от гледище на храната, която употребяват, хората се делят на четири категории: първата категория хора живеят в своето подсъзнание; втората категория живеят в своето съзнание; третата категория – в своето
самосъзнание
и четвъртата категория – в свърхсъзнанието си.
В Египет бяхме роби, но ядяхме месо, кисели краставици и др. Тази сладка храна ни дотегна, ще ни измориш тук. И до днес още, като слушате някой да ви проповядва, казвате: Докога ще ни храниш с тази сладка манна? Искаме нещо киселичко, да отговаря на вкуса ни. Казвам: Всяко учение, което храни слушателите си със сладка храна, има отношение към напредналите души.
Следователно, от гледище на храната, която употребяват, хората се делят на четири категории: първата категория хора живеят в своето подсъзнание; втората категория живеят в своето съзнание; третата категория – в своето
самосъзнание
и четвъртата категория – в свърхсъзнанието си.
Подсъзнанието и свърхсъзнанието означават два Божествени полюса. Единият полюс означава човешката душа, а другият – човешкия дух. Съзнанието и самосъзнанието представят други два полюса. Единият означава човешкото сърце, а другият – човешкия ум. Съзнанието има отношение към животинското царство, а самосъзнанието – към човешкия живот.
към беседата >>
Съзнанието и
самосъзнанието
представят други два полюса.
Искаме нещо киселичко, да отговаря на вкуса ни. Казвам: Всяко учение, което храни слушателите си със сладка храна, има отношение към напредналите души. Следователно, от гледище на храната, която употребяват, хората се делят на четири категории: първата категория хора живеят в своето подсъзнание; втората категория живеят в своето съзнание; третата категория – в своето самосъзнание и четвъртата категория – в свърхсъзнанието си. Подсъзнанието и свърхсъзнанието означават два Божествени полюса. Единият полюс означава човешката душа, а другият – човешкия дух.
Съзнанието и
самосъзнанието
представят други два полюса.
Единият означава човешкото сърце, а другият – човешкия ум. Съзнанието има отношение към животинското царство, а самосъзнанието – към човешкия живот. Не можете да живеете добре с хората, ако не познавате животните, ако нямате правилно отношение към тях. Много човешки чувства са взети от животните. Те не ги създадоха, но първи минават през тях.
към беседата >>
Съзнанието има отношение към животинското царство, а
самосъзнанието
– към човешкия живот.
Следователно, от гледище на храната, която употребяват, хората се делят на четири категории: първата категория хора живеят в своето подсъзнание; втората категория живеят в своето съзнание; третата категория – в своето самосъзнание и четвъртата категория – в свърхсъзнанието си. Подсъзнанието и свърхсъзнанието означават два Божествени полюса. Единият полюс означава човешката душа, а другият – човешкия дух. Съзнанието и самосъзнанието представят други два полюса. Единият означава човешкото сърце, а другият – човешкия ум.
Съзнанието има отношение към животинското царство, а
самосъзнанието
– към човешкия живот.
Не можете да живеете добре с хората, ако не познавате животните, ако нямате правилно отношение към тях. Много човешки чувства са взети от животните. Те не ги създадоха, но първи минават през тях. Ако познавате тези чувства в животните, ще знаете, как да се справите с тях. Щом минат през вас, ще им дадете нужното място.
към беседата >>
73.
Методи за усилване на паметта / Памет. Методи за усилване на паметта
,
МОК
, София, 23.10.1931г.,
Паметта е в най-добро състояние, когато между подсъзнанието, съзнанието и
самосъзнанието
съществува известна връзка.
– Какво представя паметта? – Склад на човешкия ум. Някои хора по естество са паметливи, а други имат слаба памет. Паметта е способност на човека, която има точно определено място на главата. Паметта се дели на няколко категории: историческа, музикална памет и др.
Паметта е в най-добро състояние, когато между подсъзнанието, съзнанието и
самосъзнанието
съществува известна връзка.
Ако в съзнанието на човека се вмъкне една чужда мисъл, която постоянно го безпокои, паметта му постепенно отслабва. Например, когато човек се уплаши, всичко забравя. Това сте опитали всички като ученици. Някой ученик знае добре урока си, но като го накарат да го разкаже, той се стресне и всичко забравя. Щом седне на мястото си и се успокои, отново си спомня всичко, което учил.
към беседата >>
Най-доброто състояние на паметта зависи от отношението, което съществува между подсъзнанието, съзнанието и
самосъзнанието
на човека.
(втори вариант)
Сега в тази философия за паметта, понеже тя е един склад на човешкия ум или дух. Има хора, които по естество са родени паметливи, а има хора, които са родени по естество и не са паметливи, тази способност у тях на паметта е по-слабо развита. Сега, има ред категории на паметта. От категории е паметта. Някои хора имат историческа памет развита, някои имат музикална памет, някои имат памет за анекдоти.
Най-доброто състояние на паметта зависи от отношението, което съществува между подсъзнанието, съзнанието и
самосъзнанието
на човека.
Щом в съзнанието се вмъкне някоя мисъл, която безпокои, тя постоянно става като един проводник за отслабването на човешката памет. Запример, всички вие сте били студенти, ученици, знаете чувството на страх като влезне в ученика, учениците забравят всичко. Добре учил урока си, знае го хубаво, но като излезе на дъската, стресне се, уплаши се и забрави всичко, като си иде на мястото, пак му хрумне всичко, което е учил. Но в дадения случай на дъската, страхът е това. Имате две противоположни състояния.
към втори вариант >>
74.
През онези дни
,
НБ
, София, 25.10.1931г.,
Човек не може да знае това, понеже духът му минава през четири фази на съзнанието: през фазата на подсъзнанието, на съзнанието, на
самосъзнанието
и на свръхсъзнанието.
Другият процес може да се нарече Божествен. Специфичното в него е, че той носи освобождение. Ако човек разбира този процес, ще види, че само той може да го освободи. Веднъж дошъл на Земята, целта на човека е да придобие свобода. Той иска да се освободи от нещо, но от какво, сам не знае.
Човек не може да знае това, понеже духът му минава през четири фази на съзнанието: през фазата на подсъзнанието, на съзнанието, на
самосъзнанието
и на свръхсъзнанието.
Той не разбира процесите, които стават в неговото подсъзнание, понеже то обхваща обширното битие; затова именно човек не помни миналото си. Своето минало той схваща донякъде в съзнанието си, понеже то е процес, който временно се проявява. Това, което схваща в съзнанието си е, че човек е същество, което живее, което има известни права, известна свобода да се развива правилно. Съзнанието като процес съществува във всички животни. Самосъзнанието пък отличава човека от всички животни.
към беседата >>
Самосъзнанието
пък отличава човека от всички животни.
Човек не може да знае това, понеже духът му минава през четири фази на съзнанието: през фазата на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието. Той не разбира процесите, които стават в неговото подсъзнание, понеже то обхваща обширното битие; затова именно човек не помни миналото си. Своето минало той схваща донякъде в съзнанието си, понеже то е процес, който временно се проявява. Това, което схваща в съзнанието си е, че човек е същество, което живее, което има известни права, известна свобода да се развива правилно. Съзнанието като процес съществува във всички животни.
Самосъзнанието
пък отличава човека от всички животни.
Той казва: „Аз съм човек! " Значи той се самоосъзнава. Най-после иде свръхсъзнанието, за което се знае много малко. То е смисълът, целта, към която човек се стреми. Разбере ли човек законите, които се крият в неговото свръхсъзнание, той ще бъде свободен.
към беседата >>
75.
Предназначението на носа / Предназначението на носа - служба и функция
,
ООК
, София, 28.10.1931г.,
Според тях духът и умът могат да се изучават чрез
самосъзнанието
.
Ще кажете, че младостта е причина за възходящото му състояние. Не, в младините си този човек е бил впрегнат от разумни, възвишени същества, а на старини се е поддал на низши същества, те да го управляват. Значи като млад е бил умен; като стар е оглупял. Много от съвременните хора говорят за ума като за нещо реално, което трябва да се изучава. От ума те отиват към духа.
Според тях духът и умът могат да се изучават чрез
самосъзнанието
.
Обаче това е труден въпрос. Самосъзнанието е навсякъде, то обхваща всичко. Тогава как ще обхванете всичкото, т.е. цялото? Като изучавате своите мисли, вие идвате до хармонията и дисхармонията в живота. Така се натъквате на някои дисхармонични мисли, които са вън от вашия живот.
към беседата >>
Самосъзнанието
е навсякъде, то обхваща всичко.
Значи като млад е бил умен; като стар е оглупял. Много от съвременните хора говорят за ума като за нещо реално, което трябва да се изучава. От ума те отиват към духа. Според тях духът и умът могат да се изучават чрез самосъзнанието. Обаче това е труден въпрос.
Самосъзнанието
е навсякъде, то обхваща всичко.
Тогава как ще обхванете всичкото, т.е. цялото? Като изучавате своите мисли, вие идвате до хармонията и дисхармонията в живота. Така се натъквате на някои дисхармонични мисли, които са вън от вашия живот. Някога намирате причината на тези мисли, а някога остават скрити за самите вас. Минавате през една гора и постепенно навлизате все по-навътре.
към беседата >>
В
самосъзнанието
.
(втори вариант)
Ако е било на млади години, значи на млади години ти си бил под влиянието на висши същества, които ти са внасяли нещо хубаво, а на стари години глупави са те впрегнали и ти казваш: "Животът няма смисъл." Тогава онзи старият нищо не е придобил, той оглупял само. Защо е оглупял? Защото е под влиянието на по-нисши същества от него. Та сега в изучаването на окултните науки - казваш да изучаваш човешкия дух, да изучаваш човешкия ум. Де ще го изучаваш?
В
самосъзнанието
.
Но това е един много сложен въпрос. Де е самосъзнанието на човека? Някъде си. Трябва да изучаваш именно всяка една мисъл, която хвърля дисхармония в целокупния ти живот. Тази мисъл иде от една сфера, която няма нищо общо с твоя живот.
към втори вариант >>
Де е
самосъзнанието
на човека?
(втори вариант)
Защото е под влиянието на по-нисши същества от него. Та сега в изучаването на окултните науки - казваш да изучаваш човешкия дух, да изучаваш човешкия ум. Де ще го изучаваш? В самосъзнанието. Но това е един много сложен въпрос.
Де е
самосъзнанието
на човека?
Някъде си. Трябва да изучаваш именно всяка една мисъл, която хвърля дисхармония в целокупния ти живот. Тази мисъл иде от една сфера, която няма нищо общо с твоя живот. Вземете един прост пример. Ти вървиш с вяра, но вървиш в гората, влизаш все по-дълбоко и по-навътре и изведнъж ти почувстваш известен страх.
към втори вариант >>
76.
В последното време
,
НБ
, София, 6.3.1932г.,
Туй, което аз наричам заблуждение, то може да бъде по отношение на времето, по отношение на нашето съзнание, на нашето подсъзнание, на нашето
самосъзнание
и на нашето свръхсъзнание.
И в заблуждението има известна красота. То е едно оптическо отношение: ти не виждаш нещата такива, каквито са, понеже има една оптическа измама. Такова е отношението на окото. Туй, което ние наричаме заблуждение, то е по отношение на окото. Един човек отдалече ти го виждаш млад, отблизо - голям, а много отдалече - още по-млад.
Туй, което аз наричам заблуждение, то може да бъде по отношение на времето, по отношение на нашето съзнание, на нашето подсъзнание, на нашето
самосъзнание
и на нашето свръхсъзнание.
Като се намесват тези елементи, дават различни гледания на живота. Благодарение на тях ние от гледището на подсъзнанието ще имаме едно разбиране на живота, от гледището на съзнанието - друго, от самосъзнанието - съвсем друго и от свръхсъзнанието - друго, непонятно за човека. Та когато някой ми каже истината, трябва конкретно да се знае какво подразбира под думата "истина". И Христа запитаха какво нещо е истината, и Той не отговори. Истината съществува като един факт.
към беседата >>
Благодарение на тях ние от гледището на подсъзнанието ще имаме едно разбиране на живота, от гледището на съзнанието - друго, от
самосъзнанието
- съвсем друго и от свръхсъзнанието - друго, непонятно за човека.
Такова е отношението на окото. Туй, което ние наричаме заблуждение, то е по отношение на окото. Един човек отдалече ти го виждаш млад, отблизо - голям, а много отдалече - още по-млад. Туй, което аз наричам заблуждение, то може да бъде по отношение на времето, по отношение на нашето съзнание, на нашето подсъзнание, на нашето самосъзнание и на нашето свръхсъзнание. Като се намесват тези елементи, дават различни гледания на живота.
Благодарение на тях ние от гледището на подсъзнанието ще имаме едно разбиране на живота, от гледището на съзнанието - друго, от
самосъзнанието
- съвсем друго и от свръхсъзнанието - друго, непонятно за човека.
Та когато някой ми каже истината, трябва конкретно да се знае какво подразбира под думата "истина". И Христа запитаха какво нещо е истината, и Той не отговори. Истината съществува като един факт. Тя не може да се обясни. По отрицателен път може да се обясни, но по положителен път никой не може да обясни какво нещо е истината.
към беседата >>
Ако ти имаш една трезва мисъл в твоето подсъзнание, съзнание,
самосъзнание
и свръхсъзнание, разбирам такъв един живот.
Ами след хиляди години, когато имаме други факти събрани, какво ще бъде нашето понятие за света? Ами когато мъжете и жените се повдигнат на по-висок уровен, какви възгледи ще имаме за живота? Някой път ние остаряваме и казваме: "Аз остарях, аз съм на 45 години". На 45 години ти си едно малко яйце, турено някъде да дреме. Нищо не значат 45 години.
Ако ти имаш една трезва мисъл в твоето подсъзнание, съзнание,
самосъзнание
и свръхсъзнание, разбирам такъв един живот.
Но един живот, в който ти си вегетирал само, какво значение има, че земята се обърнала 45 пъти, какво отношение има земята? На 45 лазарника, казваш, съм. Какво от това? Та мисълта, която искам да ви кажа, е следната. Освободете се от всички ваши превзети възгледи, които имате за природата, за Бога, за религията.
към беседата >>
77.
Приложете Добродетел
,
НБ
, София, 13.3.1932г.,
Дотолкова, доколкото ти вярваш, че вярваш, че вярата ти е в твоето подсъзнание, съзнание,
самосъзнание
и свръхсъзнание, тя е мощна.
Сега, апостол Петър казва, че трябва да се приложи на вярата добродетел. Много работи трябва да се приложат на добродетелта. За да стане вярата устойчива, трябва да има добродетел. Без добродетел вярата не е устойчива, няма основа, върху която да работа. Единствената магическа сила, която спонтанно работи, това е вярата.
Дотолкова, доколкото ти вярваш, че вярваш, че вярата ти е в твоето подсъзнание, съзнание,
самосъзнание
и свръхсъзнание, тя е мощна.
Ако вярата дойде в подсъзнанието, тя е силна; ако дойде в съзнанието, е силна; дойде ли в самосъзнанието, тя е слаба. Много пъти се работи в двете области и работите не стават тъй както .очакваме. Вярата не се е изразила. Когато се работи в подсъзнанието, каквото пожелаеш, става. Но туй вярване в подсъзнанието, то е определено, а всички определени работи стават.
към беседата >>
Ако вярата дойде в подсъзнанието, тя е силна; ако дойде в съзнанието, е силна; дойде ли в
самосъзнанието
, тя е слаба.
Много работи трябва да се приложат на добродетелта. За да стане вярата устойчива, трябва да има добродетел. Без добродетел вярата не е устойчива, няма основа, върху която да работа. Единствената магическа сила, която спонтанно работи, това е вярата. Дотолкова, доколкото ти вярваш, че вярваш, че вярата ти е в твоето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, тя е мощна.
Ако вярата дойде в подсъзнанието, тя е силна; ако дойде в съзнанието, е силна; дойде ли в
самосъзнанието
, тя е слаба.
Много пъти се работи в двете области и работите не стават тъй както .очакваме. Вярата не се е изразила. Когато се работи в подсъзнанието, каквото пожелаеш, става. Но туй вярване в подсъзнанието, то е определено, а всички определени работи стават. Не се осъществяват онези работи, които не са определена Щом едно знание не е определено в човешкия живот, туй знание не става.
към беседата >>
78.
Пътят на възможностите
,
МОК
, София, 29.4.1932г.,
Първоначално то живее в подсъзнанието си, а после – в съзнанието и
самосъзнанието
.
Някъде се ражда дете – следствие. Причина за раждането му са родителите. То не знае защо е дошло на земята. Има съзнание, че живее, но защо, самo не знае. След време ще разбере защо живее и какво трябва да прави.
Първоначално то живее в подсъзнанието си, а после – в съзнанието и
самосъзнанието
.
И материалистът признава това, без да мисли много върху тоя въпрос. Той не признава съществуването на душата. Като умре, човек губи нещо от себе си; всъщност нищо не се губи. Права мисъл е нужна на човека. Студент си в университета, но си беден, често изпадаш в затруднения.
към беседата >>
79.
Носители на Новото
,
ИБ
,
БС
, София, 19.5.1932г.,
Значи в кучето има едно благородно чувство на привързаност и чувство на
самосъзнание
, на дълг към противния пол.
Ако ги погледнеш и нямаш чувство към тях, те те залайват и казват: „Не си благороден! ” Кучето е образ на привързаност – откъде е останало това чувство у него? Това е един психологичен феномен и ако хората биха имали дори привързаността на кучетата, биха живели много по-добре. У кучетата, освен чувство на привързаност, има и чувство на кавалерство: едно мъжко куче никога няма да сдави някое женско, благородство има; може да има някои изключения при дресираните кучета, но поне аз не съм видял. Между хората така ли е?
Значи в кучето има едно благородно чувство на привързаност и чувство на
самосъзнание
, на дълг към противния пол.
Хората трябва да вземат тези качества за пример. Каква е целта на религията? Да внесе най-красивото, най-благородното в човешката душа. А в сегашния век има една опасност от морализиране – казвате: „Така трябва да живеем! ” Аз съм за учението.
към беседата >>
Искам да ви наведа на основната мисъл за онази велика Вяра в Божественото, което дава Мир и спокойствие на човешката мисъл, онова
самосъзнание
, чрез което във всеки даден случай можеш да преодоляваш мъчнотиите.
Онзи, който живее по Бога, прави икономия за десет години по един костюм от две хиляди лева. Ако живееш по Бога, твоите дрехи ще бъдат винаги нови. Някой светия е седял тридесет години с едно наметало, което е оставало ново. Който светия не си издържи изпита, наметалото му овехтява. Христос не снемаше дрехите от гърба си, не ги закачваше, когато влизаше в някой дом.
Искам да ви наведа на основната мисъл за онази велика Вяра в Божественото, което дава Мир и спокойствие на човешката мисъл, онова
самосъзнание
, чрез което във всеки даден случай можеш да преодоляваш мъчнотиите.
Например скръбен си, мъчно ти е – когато отправиш мисълта си, мъката ти изчезва. Или имаш спор – отправяш мисълта си към Бога и казваш: „Господи, уреди тази работа! ” Ако се е оцапала една дреха, ще я опереш и ще се свърши работата. Някой ти е казал нещо – ще се опиташ да го разбереш в Божествения смисъл. След всяка казана лоша дума, след всяко изпитание, ако издържите, у вас ще се яви едно велико благословение, което даже не подозирате.
към беседата >>
80.
Новата мисъл / Обикновени и необикновени прояви на природата
,
ООК
, София, 21.9.1932г.,
Съществува една любов, извън човешкото съзнание и
самосъзнание
.
Щом не спечели и втората, задоволява се с третата. Като не спечели и третата печалба, най-после казва: Съгласен съм да спечеля колкото да изкарам парите си. Какво се разрешава с тази мисъл? – Нищо не се разрешава. Аз не съм за еднократната любов.
Съществува една любов, извън човешкото съзнание и
самосъзнание
.
Нещастията се дължат на съзнанието и самосъзнанието на човека. Любовта трябва да изхожда от подсъзнанието и свръхсъзнанието. Съзнателният и самосъзнателният живот са ограничени, а подсъзнателният и свръхсъзнателният – свободни и неограничени. Ти съзнаваш, че си слаб, че нямаш знания, че обществото не е такова, каквото трябва. Какво придобиваш от това съзнание?
към беседата >>
Нещастията се дължат на съзнанието и
самосъзнанието
на човека.
Като не спечели и третата печалба, най-после казва: Съгласен съм да спечеля колкото да изкарам парите си. Какво се разрешава с тази мисъл? – Нищо не се разрешава. Аз не съм за еднократната любов. Съществува една любов, извън човешкото съзнание и самосъзнание.
Нещастията се дължат на съзнанието и
самосъзнанието
на човека.
Любовта трябва да изхожда от подсъзнанието и свръхсъзнанието. Съзнателният и самосъзнателният живот са ограничени, а подсъзнателният и свръхсъзнателният – свободни и неограничени. Ти съзнаваш, че си слаб, че нямаш знания, че обществото не е такова, каквото трябва. Какво придобиваш от това съзнание? – Нищо не придобиваш.
към беседата >>
В света съществува една любов, извън нашето съзнание и
самосъзнание
.
(втори вариант)
Вие имате желание, като че имате лотариен билет. И вие очаквате тегленето. Всички мислят за първия билет, за най-голямата печалба, като се изтегли най-голямата печалба, всички мислят за втората печалба и най-после казвате: „Поне да взема толкоз пари, колкото съм дал.“ Какво се разрешава при такава мисъл? Нищо не се разрешава. Аз не съм за еднократната любов в света.
В света съществува една любов, извън нашето съзнание и
самосъзнание
.
Понеже всичкото нещастие в света произтича от съзнанието и самосъзнанието. Ние трябва да внесем любовта в подсъзнанието и в свръхсъзнанието. Съзнателният и самосъзнателният живот са ограничени. Ти се самосъзнаваш, че си слаб, че нямаш толкоз знание, че обществото не живее така, както трябва и пр. Какво те ползува това съзнание?
към втори вариант >>
Понеже всичкото нещастие в света произтича от съзнанието и
самосъзнанието
.
(втори вариант)
И вие очаквате тегленето. Всички мислят за първия билет, за най-голямата печалба, като се изтегли най-голямата печалба, всички мислят за втората печалба и най-после казвате: „Поне да взема толкоз пари, колкото съм дал.“ Какво се разрешава при такава мисъл? Нищо не се разрешава. Аз не съм за еднократната любов в света. В света съществува една любов, извън нашето съзнание и самосъзнание.
Понеже всичкото нещастие в света произтича от съзнанието и
самосъзнанието
.
Ние трябва да внесем любовта в подсъзнанието и в свръхсъзнанието. Съзнателният и самосъзнателният живот са ограничени. Ти се самосъзнаваш, че си слаб, че нямаш толкоз знание, че обществото не живее така, както трябва и пр. Какво те ползува това съзнание? Нищо не те ползува.
към втори вариант >>
81.
Свещен трепет,
,
ИБ
, София, 22.9.1932г.,
Всичко онова, което вие сте видели, всичко това е отпечатано в тази площ на вашия мозък и всичко, което сте видели в съзнанието, което сте видели в
самосъзнанието
и което сте видели в свръхсъзнанието и подсъзнанието, всичко е събрано във вашия мозък, и каквото сте мечтали, и ще имате една отлична сбирка.
И мене някой път ме фотографират, без да искам. Аз минавам и някой се спрял някъде с шапката си, дебне той. Аз пък някой път таман той ще цъкне, аз си обърна гърба. Все ще хване нещо. Но туй, което казвам, е вярно, тази фотография всички я имате, човек от единия край на живота си до другия, той е една жива фотография.
Всичко онова, което вие сте видели, всичко това е отпечатано в тази площ на вашия мозък и всичко, което сте видели в съзнанието, което сте видели в
самосъзнанието
и което сте видели в свръхсъзнанието и подсъзнанието, всичко е събрано във вашия мозък, и каквото сте мечтали, и ще имате една отлична сбирка.
За в бъдеще ще я разберете и ще благодарите, че сте имали тази жива фотография. Някой път и аз имам такава фотография, и вие я имате. Та казвам сега: Кой трябва да дойде? Трябва да дойде онзи, който ще внесе туй знание да освободи хората от привременните и привидни страдания и нещастия, който сега имаме. Привидни страдания имат хората, че са привидни, чудя се някой път, гледам аз, който съм толкова уравновесен, по някой път си изгубвам равновесието, не по причина на себе си.
към беседата >>
82.
Съзнание и свръхсъзнание / Знание - съзнание и свръхсъзнание (Силите в пръстите. Знанието в природата)
,
МОК
, София, 7.10.1932г.,
– В съзнанието,
самосъзнанието
и подсъзнанието му.
Само гладният може да оцени хляба. Само болният цени здравето. Без контрасти в съзнанието си, човек не може да дойде до истината. Човек борави с много понятия, но те стават ясни за него само тогава, когато носи опитност за тях от далечното минало. – Къде се крие тази опитност?
– В съзнанието,
самосъзнанието
и подсъзнанието му.
Оттам тя изплува в свръхсъзнанието му и понятията вече стават за него положително, истинско знание. Разчитай на това, което е вложено в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, а не на това, което е вложено в съзнанието и самосъзнанието ти. Болен си, викаш лекари да те лекуват. Всички казват, че няма да оздравееш. Обаче, нещо дълбоко в тебе ти казва, че ще оздравееш.
към беседата >>
Разчитай на това, което е вложено в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, а не на това, което е вложено в съзнанието и
самосъзнанието
ти.
Без контрасти в съзнанието си, човек не може да дойде до истината. Човек борави с много понятия, но те стават ясни за него само тогава, когато носи опитност за тях от далечното минало. – Къде се крие тази опитност? – В съзнанието, самосъзнанието и подсъзнанието му. Оттам тя изплува в свръхсъзнанието му и понятията вече стават за него положително, истинско знание.
Разчитай на това, което е вложено в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, а не на това, което е вложено в съзнанието и
самосъзнанието
ти.
Болен си, викаш лекари да те лекуват. Всички казват, че няма да оздравееш. Обаче, нещо дълбоко в тебе ти казва, че ще оздравееш. Външни доказателства нямаш, но нещо вътрешно те успокоява. И наистина, оздравяваш.
към беседата >>
Лекарите, които се водят от съзнанието и
самосъзнанието
си, не можаха да попаднат на истината.
Обаче, нещо дълбоко в тебе ти казва, че ще оздравееш. Външни доказателства нямаш, но нещо вътрешно те успокоява. И наистина, оздравяваш. Твоето вътрешно разположение излиза вярно. Значи, твоето подсъзнание ти казва истината.
Лекарите, които се водят от съзнанието и
самосъзнанието
си, не можаха да попаднат на истината.
Много гадатели се провалят, защото не се ръководят от подсъзнанието. Те изнасят фактите, както са в съзнанието и самосъзнанието им, поради което грешат. Малко гадатели могат да кажат, точно какво ще стане. Някой гадател ти каже, че ще станеш богат, учен, но не ставаш такъв. Е, ако ти не забогатееш, все някой ще забогатее.
към беседата >>
Те изнасят фактите, както са в съзнанието и
самосъзнанието
им, поради което грешат.
И наистина, оздравяваш. Твоето вътрешно разположение излиза вярно. Значи, твоето подсъзнание ти казва истината. Лекарите, които се водят от съзнанието и самосъзнанието си, не можаха да попаднат на истината. Много гадатели се провалят, защото не се ръководят от подсъзнанието.
Те изнасят фактите, както са в съзнанието и
самосъзнанието
им, поради което грешат.
Малко гадатели могат да кажат, точно какво ще стане. Някой гадател ти каже, че ще станеш богат, учен, но не ставаш такъв. Е, ако ти не забогатееш, все някой ще забогатее. В това отношение, гадателите приличат на младите войници, които се обучават в стрелба. Те се учат да стрелят в мешанки, но и в тях не попадат.
към беседата >>
Разчитай всякога на това, което е вложено във вашето съзнание и
самосъзнание
.
(втори вариант)
Всеки човек, който цени живота, трябва да има един контраст. Та вие имате контрасти, които съществуват във вашето съзнание от миналото. Съществуват известни понятия. За пример понятието за добро, за зло съществуват. Един контраст, съществува една опитност, която е потаена някъде във вашето съзнание, в подсъзнанието ви и свръхсъзнанието ви.
Разчитай всякога на това, което е вложено във вашето съзнание и
самосъзнание
.
За пример ти си болен. Лекарят казва за тебе: „Изпята му е работата. Той скоро ще замине за другия свят.“ Винаги един лекар, други, трети и всичките все казват: „Изпята му е работата.“ Но ти слушаш - нещо дълбоко вътре ти шепне: „Не, ти ще оздравееш.“ Нямаш никакви доказателства, но нещо ти казва: „Ти ще оздравееш.“ И нещо ти светне отвътре, и ти казваш: „Аз ще оздравея.“ Онези казват: „Свършена е работата му.“ А нещо отвътре ти казва: „Не ти е свършена работата. Имаш да я свършиш още.“ И се случва това, което отвътре ти казва, то излиза по-вярно, отколкото това, което лекарите отвънка ти казват. Онзи лекар ти казва това от съзнанието и самосъзнанието си, но излиза, че болният оздравява.
към втори вариант >>
Онзи лекар ти казва това от съзнанието и
самосъзнанието
си, но излиза, че болният оздравява.
(втори вариант)
Разчитай всякога на това, което е вложено във вашето съзнание и самосъзнание. За пример ти си болен. Лекарят казва за тебе: „Изпята му е работата. Той скоро ще замине за другия свят.“ Винаги един лекар, други, трети и всичките все казват: „Изпята му е работата.“ Но ти слушаш - нещо дълбоко вътре ти шепне: „Не, ти ще оздравееш.“ Нямаш никакви доказателства, но нещо ти казва: „Ти ще оздравееш.“ И нещо ти светне отвътре, и ти казваш: „Аз ще оздравея.“ Онези казват: „Свършена е работата му.“ А нещо отвътре ти казва: „Не ти е свършена работата. Имаш да я свършиш още.“ И се случва това, което отвътре ти казва, то излиза по-вярно, отколкото това, което лекарите отвънка ти казват.
Онзи лекар ти казва това от съзнанието и
самосъзнанието
си, но излиза, че болният оздравява.
Така често гадателите казват, така както лекарите: „Няма да го бъде.“ А нещо друго у тебе говори обратното. Аз съм седял при цигани, когато плачат и казват някому: „Така ще стане, онова ще стане.“ После ме питат: „Ти какво мислиш? “ Казвам: „Нещо в мене ми говори - ще стане точно обратното на това, което ти казваш.“ И действително след време става точно обратното. Никой гадател не може да каже това, което ще стане. Защото аз като а;е кажа нещо, то и.;е стане.
към втори вариант >>
НАГОРЕ