НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
134
резултата в
96
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Завета на цветните лъчи на светлината
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1912г.,
Речта
, която сега ще започна, е чисто Слово Божие, предавано, говорено и опитано от хиляди години.
Речта
, която сега ще започна, е чисто Слово Божие, предавано, говорено и опитано от хиляди години.
Това са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно проучване произвеждат всичките краски, необходимо нужни за духовното ваше повдигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което прочета, ще се сформира и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение В тази книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тези стихове Това е книгата "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА " (Учителят чете стиховете, които произвеждат червената и портокалената краска ) Аз искам да образувам силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година и всички тези стихове са извадени под Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всички тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила. Всички вие образувате съвременния ЕРУСАЛИМ Имаме представители от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и други страни Всички тия духове са с Христа, на Когото България дължи всичките благословения, на които сега се радва.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Речта
, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години.
Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли.
Речта
, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години.
То са стихове от книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски1, необходимо нужни за духовното подигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас и това, което тук прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове. Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска и, след като изпяхме всички „Воскресение Твое“ и „Великото славословие“, добави: — Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година.
към беседата >>
3.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
Речта
ни може да бъде само тогава логична, когато се ограничим в тесния кръг на нещата, които можем да схванем, т.е.
Знаете ли защо? Като преминавам от този свят да ви обясня нещата на онзи свят, има една междина. Ако ви разправя за музиката, ще кажа, че човек може да схване със своето ухо в една секунда най-много от 32 до 46,000 трептения на звуковите вълни. Когато дойдем до светлината, тя се появява веднага като червен лъч, който се произвежда в нашето око от 428 билиона трептения в една секунда. Като се качваме нагоре по тази летвица, между червените и виолетовите лъчи има 739 билиона трептения в секундата.
Речта
ни може да бъде само тогава логична, когато се ограничим в тесния кръг на нещата, които можем да схванем, т.е.
които можем да опитаме и разберем. Щом минаваме рязко от звука към светлината, не всякога можем да бъдем логични, защото между звука и светлината има известни трептения, които не сме взели предвид. Минаваме от звука към светлината, но сме пропуснали известни области, за които нямаме понятие. Тръгваме за онзи свят от 32 трептения и дохождаме до 46,000 трептения в секундата – до света, достъпен за нашето ухо, и казваме: „Знаем до тук“; но като продължим оттук нататък, ние сме в тъмнота и казваме: „Това не познаваме“. Като дойдем до червените лъчи, казваме: „Слава Богу, изминахме тази пустиня“.
към беседата >>
4.
Молитва
,
НБ
, София, 17.7.1915г.,
Защото, за да се изрази молитва, трябва известна форма, следователно
речта
е създадена, за да се моли човек.
Беседата ми тази сутрин ще бъде върху молитвата. От чисто философска и научна страна, има доста спор върху молитвата; има спор и в църквата как трябва да се моли човек. Религиозните хора спорят върху формата и начина – дали трябва да се молим прави, или да коленичим; хората на науката гледат дали има нужда от молитва, т.е. дали молитвата е нещо нормално в човешкия живот, или е нещо анормално. Аз трябва да ви обясня този въпрос от религиозно гледище: молитвата е акт на душата, това е едно душевно състояние (изразявам се така, понеже нямаме по-добра дума), един стремеж, който обуславя човешката реч.
Защото, за да се изрази молитва, трябва известна форма, следователно
речта
е създадена, за да се моли човек.
Сега, аз ще взема думата молитва в нейния широк смисъл, за да разберем какво нещо е тя. Има четири вида молитва: първо, молитвата може да бъде чисто физическа, второ, молитвата може да произлиза от сърцето, трето, молитвата може да е просто една форма на ума, четвърто, молитвата може да е един стремеж на душата, един акт на Духа. Следователно зависи с какво се молите. Например, когато нуждата е за вас, молитвата произтича от стремежа на вашето тяло, т.е. тялото ви се моли по отношение на тялото; такова отношение съществува, когато тялото на човека е болно – налице е едно пробуждане и стремеж за съобщение.
към беседата >>
5.
Виделината
,
НБ
, София, 1.4.1917г.,
В бъдеще
речта
трябва да бъде осолена, да съдържа в себе си виделина.
Не трябва да бъдем като малките деца – само да вадим клечки от кутията, да ги палим и да ги хвърляме. Това не е философия. Има много съвременни писатели, които постоянно вадят клечки, палят ги и ги хвърлят. Питам: Какъв ефект могат да произведат техните тъй запалени клечки? Вие сами съдете какъв е ефектът от такова палене.
В бъдеще
речта
трябва да бъде осолена, да съдържа в себе си виделина.
За виделината имате още смътно понятие. Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, т.е. който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл. В съвременната наука физиците спорят върху светлината, дали иде от слънцето или е нещо друго.
към беседата >>
6.
Погледна Петра
,
НБ
, София, 18.8.1918г.,
Спомни си Петър
речта
на Исуса, Който му беше рекъл: „Преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене".
Христос и петелът представляват два принципа, тясно свързани помежду си. Христос е висшият разум в човека, а петелът – човешкият интелект, или нисшият разум. Христос, т.е. висшият разум в човека се бори със злото, а петелът – нисшият разум показва погрешките на човека, за да ги изправи. Когато искат да кажат, че интелектът в човека е добре развит, представят го във вид на петел.
Спомни си Петър
речта
на Исуса, Който му беше рекъл: „Преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене".
Защо Петър се отрече три пъти от Христа? Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само един път? Първия път Петър се отказа от страх. Като го запитаха и той ли е ученик на Христа, Петър се замисли и се отказа.
към беседата >>
7.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
Както думите, с които си служим, представляват символи, образи на
речта
, така и положенията, през които минава човек, символизират нещо.
Като изстиска гроздовия сок и го остави да ферментира, получава вино, което развеселява човека. И най-големият песимист, като сръбне две-три чаши вино, развеселява се и става оптимист. И страхливият, като пие половин килограм вино, става смел и решителен. Думите, с които Христос си служи, представляват символи, принципи за изяснение на някои идеи. Трябва да разбирате езика на Христа – той е Божествен език.
Както думите, с които си служим, представляват символи, образи на
речта
, така и положенията, през които минава човек, символизират нещо.
Казваме слуга и господар. Слугата заема едно положение, господарят – друго. Като слуга, човек заема ниско положение. Господарите му говорят по негов адрес лошо, турят му различни епитети, и той е длъжен да търпи. Като господар, човек заема високо положение; всички му се кланят.
към беседата >>
8.
Встъпление в Любовта
,
ИБ
,
БС
, София, 16.1.1919г.,
Говорете само същественото, контролирайте езика и
речта
си.
Важно е упражнението да се разбере в определен момент. Намерете връзката между посланието към Ефесяните и Притчите. Второто нещо, което ще спазвате, е да въздържате езика си, да не говорите много. Обсъждайте предварително всичко, което ще говорите. Възбудени сте – не говорете.
Говорете само същественото, контролирайте езика и
речта
си.
Да няма скърцане на кола, да няма преплитане на краката на коня, т.е. господарят, който кара колата, да не е със замаяна глава. Третото упражнение, което ще изпълнявате поне един път на ден, е следното: ще седнете хубаво на един стол или ще застанете прави, ще отворите прозореца, ще оставите временно раницата си, за да имате добро разположение, ще затворите дясната си ноздра, а с лявата ще поемате въздух, като броите мислено до десет. След това ще затворите и лявата си ноздра и при затворени две ноздри ще задържите въздуха в дробовете си, като броите пак до десет. След това ще отворите дясната си ноздра и от нея ще изпуснете въздуха, като броите пак до десет.
към беседата >>
9.
Лозата и пръчките
,
НБ
, София, 26.1.1919г.,
То ги обединява и образува
речта
.
Ще кажете, че човек трябва да живее първо за отечеството си, а после за душата си. Право е, има едно отечество, за което трябва да се живее. Има едно Царство, което е на първо място. Човек е дошъл на земята да стане гражданин на Царството Божие, от което всички царства и държави са клончета. Отделните държави са букви на азбуката, а Словото си служи с всички букви.
То ги обединява и образува
речта
.
Каквито са отношенията между отделните държави, такива са и между хората. Тази е причината, поради която някога даже двама души не се разбират. Те се свързват в името на любовта, но скоро се насищат един на друг и пожелават да се разделят. Те могат да се разделят, ако знаят действията изваждане и деление. Някоя жена иска да напусне мъжа си.
към беседата >>
10.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
Запетаята показва, че
речта
му още не е завършена, и той трябва да приготви перото си, да я завърши.
Сегашните хора се съмняват, защото са вярвали на човешки обещания, а не на Божествени. Много мъже и жени си дават големи обещания, без да ги изпълняват. Така те губят вярата си и се разочароват. Като обещаваш нещо, ще говориш в съгласие с Божествената граматика и логика, дето всички знаци и всяка дума са на мястото си. Какво означава запетаята при обещанията, които един човек дава на друг?
Запетаята показва, че
речта
му още не е завършена, и той трябва да приготви перото си, да я завърши.
Докато речта не е завършена, можете да поставяте запетая, точка и запетая, двоеточие и др. След двоеточието се изнасят ред качества на предмета или лицето, за което се говори. Най-после, като се свърши речта, поставят точка. Сега, всички, които ме слушате, излязохте от рая и започнахте със запетая, после с точка и запетая, с двоеточие, докато най-после свършихте с точка. Какво означава точката?
към беседата >>
Докато
речта
не е завършена, можете да поставяте запетая, точка и запетая, двоеточие и др.
Много мъже и жени си дават големи обещания, без да ги изпълняват. Така те губят вярата си и се разочароват. Като обещаваш нещо, ще говориш в съгласие с Божествената граматика и логика, дето всички знаци и всяка дума са на мястото си. Какво означава запетаята при обещанията, които един човек дава на друг? Запетаята показва, че речта му още не е завършена, и той трябва да приготви перото си, да я завърши.
Докато
речта
не е завършена, можете да поставяте запетая, точка и запетая, двоеточие и др.
След двоеточието се изнасят ред качества на предмета или лицето, за което се говори. Най-после, като се свърши речта, поставят точка. Сега, всички, които ме слушате, излязохте от рая и започнахте със запетая, после с точка и запетая, с двоеточие, докато най-после свършихте с точка. Какво означава точката? – Тя означава смъртта – край на стария живот и начало на новия.
към беседата >>
Най-после, като се свърши
речта
, поставят точка.
Като обещаваш нещо, ще говориш в съгласие с Божествената граматика и логика, дето всички знаци и всяка дума са на мястото си. Какво означава запетаята при обещанията, които един човек дава на друг? Запетаята показва, че речта му още не е завършена, и той трябва да приготви перото си, да я завърши. Докато речта не е завършена, можете да поставяте запетая, точка и запетая, двоеточие и др. След двоеточието се изнасят ред качества на предмета или лицето, за което се говори.
Най-после, като се свърши
речта
, поставят точка.
Сега, всички, които ме слушате, излязохте от рая и започнахте със запетая, после с точка и запетая, с двоеточие, докато най-после свършихте с точка. Какво означава точката? – Тя означава смъртта – край на стария живот и начало на новия. След точката иде нова мисъл, ново положение. Някой казва за себе си: Аз, – поставя запетая, богатият някога търговец, днес фалирах; живях неправилно и неразумно.
към беседата >>
11.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Като слушате беседата, казвате: Не е свързана
речта
му.
Влезете ли в тоя път, трябва да носите в себе си мисълта и стремежа към разширяване. Сега аз нахвърлям много мисли. От тая материя могат да се съставят няколко беседи, които да попълнят празнините във вашия ум. – Защо правя това? – Защото ви каня на угощение, на което слагам богата трапеза.
Като слушате беседата, казвате: Не е свързана
речта
му.
– Право е, речта ми не е свързана, защото представя богато угощение, на което ви предлагам и телешко готвено, и пилешко, и сладкиши, и плодове, и вино. На вас остава да си изберете, каквото искате. Ако някой философ ви разведе из стаите на една богата къща и ви покаже, де какво има, вие ще кажете, че той е отличен философ. Отличен е, но за човек, който не е гладен. Гладният няма търпение да се разхожда от стая в стая – той иска да яде.
към беседата >>
– Право е,
речта
ми не е свързана, защото представя богато угощение, на което ви предлагам и телешко готвено, и пилешко, и сладкиши, и плодове, и вино.
Сега аз нахвърлям много мисли. От тая материя могат да се съставят няколко беседи, които да попълнят празнините във вашия ум. – Защо правя това? – Защото ви каня на угощение, на което слагам богата трапеза. Като слушате беседата, казвате: Не е свързана речта му.
– Право е,
речта
ми не е свързана, защото представя богато угощение, на което ви предлагам и телешко готвено, и пилешко, и сладкиши, и плодове, и вино.
На вас остава да си изберете, каквото искате. Ако някой философ ви разведе из стаите на една богата къща и ви покаже, де какво има, вие ще кажете, че той е отличен философ. Отличен е, но за човек, който не е гладен. Гладният няма търпение да се разхожда от стая в стая – той иска да яде. Ако срещна гладен човек, който няма търпение да философства, ще му кажа: Ела при мене да си хапнеш.
към беседата >>
Като слушате беседата, казвате: „Не е свързана
речта
му." Право е,
речта
ми не е свързана, защото представя богато угощение, на което ви предлагам и телешко готвено, и пилешко, и сладкиши, и плодове, и вино.
(втори вариант)
Влезете ли в тоя път, трябва да носите в себе си мисълта и стремежа към разширяване. Сега аз нахвърлям много мисли. От тая материя могат да се съставят няколко беседи, които да попълнят празнините във вашия ум. Защо правя това? Защото ви каня на угощение, на което слагам богата трапеза.
Като слушате беседата, казвате: „Не е свързана
речта
му." Право е,
речта
ми не е свързана, защото представя богато угощение, на което ви предлагам и телешко готвено, и пилешко, и сладкиши, и плодове, и вино.
На вас остава да си изберете каквото искате. Ако някой философ ви разведе из стаите на една богата къща и ви покаже де какво има, вие ще кажете, че той е отличен философ. Отличен е, но за човек, който не е гладен. Гладният няма търпение да се разхожда от стая в стая - той иска да яде. Ако срещна гладен човек, който няма търпение да философства, ще му кажа: „Ела при мене да си хапнеш." Ако ме пита добре ли е сготвено, разбирам, че тоя човек не е гладен.
към втори вариант >>
12.
Разбиране и прилагане
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
Така също и очите ни показват две състояния: например понякога изпъкналите очи показват, че човек е богат в
речта
, готов да говори, богат във виждането да възприема всичко, а понякога такива очи означават грубост; хора с много изпъкнали очи са много груби.
“ „Ще Го слушам.“ Тогава Майката започва да му прави дрешки и го праща горе да слави Бога. С хиляди години ще слизате и ще се качвате горе, докато познаете своя Баща. Като отидете при Бога, Той ще ви каже: „Пред Мене трябва да сте добри, милостиви, истинолюбиви.“ Ако види една бръчка по лицето ви, ще каже на Майката: „Вземи това дете при себе си, за да му оправиш бръчките.“ Това, що ви казвам, не е алегория. Знаете ли какво означават бръчките? Някой път те показват, че сме научили урока си, а някога – че сме далеч от това.
Така също и очите ни показват две състояния: например понякога изпъкналите очи показват, че човек е богат в
речта
, готов да говори, богат във виждането да възприема всичко, а понякога такива очи означават грубост; хора с много изпъкнали очи са много груби.
Малко хлътналите очи означават съсредоточеност, благородство, понякога замисленост, сериозност, но понякога и краен егоизъм. С такива хора никога не можеш да се разбереш, за такива добър човек няма, добра дума не може за никого да се каже, те са крайни критици. Всяко нещо си има своята права и опака страна, своите добри и лоши признаци; та изпъкналите и вдлъбнатите очи са и добър, и лош признак. Изпъкналите очи са проектиране на душата да излезе навън и след като поживее вън хиляди години, най-после си казва: „Човек не трябва да излиза навън, а да се вдълбочи в себе си.“ Ако с това си вглъбяване човек прояви добра мисъл, добро желание, хубаво ще бъде, но ако в задълбочаването си той заприлича на куче, което постоянно гложди, ръмжи – постоянно критикува – такива хора аз наричам гризачи на чужди кокали. Питам ви: след като изгризете една, две, три или повече кости, какви учени или религиозни хора ще излезете?
към беседата >>
13.
Ще живее
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
Някои казват, че беседите ми не отговаряли на изискванията на
речта
, липсвало въведение, първа и втора част и заключение.
– Достатъчно е да повдигнете мисълта си, да се свържете с мисълта на живия Господ, за да изгрее слънцето и да се оправи времето. – Докажи това! – За да ви го докажа, нужни са часове, през което време вие ще измръзнете – вън е студено и мъгливо. Отказвам се да аргументирам нещата. Както и да говоря, все ще има недоволни.
Някои казват, че беседите ми не отговаряли на изискванията на
речта
, липсвало въведение, първа и втора част и заключение.
Ето, хиляди години вече, как хората държат беседи по всички правила, с въведение, съдържание и заключение, но светът още не се е оправил. В живота се извършват действия, които се развиват по всички правила – с въведение, съдържание – първа и втора част, и заключение, но животът на хората не се подобрява. Какъв е смисълът на такъв живот? Някой намислил да обере един богат човек – въведение. Потърсил съучастници и ги намерил – първа част на съдържанието; уговорил се с тях, колко да им плати – втора част на съдържанието.
към беседата >>
14.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Човек, който има писателски дарби, схваща и тези съотношения на
речта
, които човек без тези способности не би схванал. Защо?
(втори вариант)
Как ще обясните тези факти? Кой е объркан - аз или другите хора? Тук не е въпросът за объркване, но за притежаване на едно чувство повече, отколкото у другите хора. Музикантът, който има развито ухо, може да чуе, да възприеме тези тонове, които хора с неразвито ухо не могат да ги възприемат. Художникът, който има развито око, схваща тези цветове, които човек с обикновено развито око не може да ги схване.
Човек, който има писателски дарби, схваща и тези съотношения на
речта
, които човек без тези способности не би схванал. Защо?
Защото нямат развити тези чувства. Лесно може да разберете всеки човек, ако го разглеждате френологически. Тогава ще запитате: „Този човек може ли да бъде музикант? " Може. „Може ли да бъде философ?
към втори вариант >>
15.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Ексцентричен човек е този, който много мълчи или, ако говори много,
речта
му е несвързана.
Ами че пръстът е създаден за друга работа, а не да го хващате. Ако искате, може да го хващате по друг начин, а не така. Сега на Земята настава Нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от Слънцето иде една нова вълна. Ако се изразя с нови термини, ще бъдат непонятни за вас и моята беседа ще бъде съвсем отвлечена. Тази вълна, която сега иде, засяга човешките мозъци и някои хора под нейно влияние стават ексцентрични.
Ексцентричен човек е този, който много мълчи или, ако говори много,
речта
му е несвързана.
Това са крайности, които съществуват между хората, но правилното развитие има своята норма. Някои казват, че речта всякога трябва да бъде логична. Според моите схващания, в света трябва да има три вида логики: едната наричам чисто материалистична логика, втората - логика на съзнателния живот, а третата - Божествена логика. В Божествената логика не се допуска абсолютно никаква лъжа и следователно, за да може човек да работи с първите две логики, трябва да има благородна и възвишена душа, т.е. да е готов да се жертва за своите братя, а не да живее само за себе си.
към беседата >>
Някои казват, че
речта
всякога трябва да бъде логична.
Сега на Земята настава Нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от Слънцето иде една нова вълна. Ако се изразя с нови термини, ще бъдат непонятни за вас и моята беседа ще бъде съвсем отвлечена. Тази вълна, която сега иде, засяга човешките мозъци и някои хора под нейно влияние стават ексцентрични. Ексцентричен човек е този, който много мълчи или, ако говори много, речта му е несвързана. Това са крайности, които съществуват между хората, но правилното развитие има своята норма.
Някои казват, че
речта
всякога трябва да бъде логична.
Според моите схващания, в света трябва да има три вида логики: едната наричам чисто материалистична логика, втората - логика на съзнателния живот, а третата - Божествена логика. В Божествената логика не се допуска абсолютно никаква лъжа и следователно, за да може човек да работи с първите две логики, трябва да има благородна и възвишена душа, т.е. да е готов да се жертва за своите братя, а не да живее само за себе си. Друго нещо, което трябва да се определи, то е да се докаже, де е Истината. За да се провери Истината, се изисква време и опит.
към беседата >>
16.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Сега, като говоря, някои от слушателите намират, че
речта
ми била несвързана.
Вие не разбирате временния живот, а говорите за вечния. Себе си не разбирате, а говорите за Бога. Първо трябва да разберете своя живот, своя ум и сърце, а после ще говорите за живота на другите хора и за вечния живот. Ако не разбирате близките неща, далечните съвсем няма да разберете. Прескочите ли близките неща, вашата математика ще бъде лишена от логика, съдържание и смисъл.
Сега, като говоря, някои от слушателите намират, че
речта
ми била несвързана.
Не зная коя реч е несвързана, моята, или вашата. Моята реч изглежда несвързана, защото аз си служа едновременно с две величини – с плюс и минус, а вие си служите с една от тях – някога с плюс, а някога с минус. Следователно, според вас аз съм нелогичен, но според мене вие сте нелогични. Сега аз ще ви задам темата: Защо трябва да ядем? Задайте тоя въпрос на вашите професори, свещеници и проповедници да видите какво ще отговорят те.
към беседата >>
17.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
Речта
ви трябва да бъде определена.
Казваш за двама млади: „Много се обичат тия млади“. – Погледнете писмата им, да видите, на колко места има многоточия. Който се жени с многоточие, свършва пак с многоточие. Женете се така, че нито едно многоточие да не влиза в писмата. Думите „ако“ и „прочие“ ще изхвърлите навън.
Речта
ви трябва да бъде определена.
Кажете: „Аз ще ти бъда верен тъй, както съм верен на своя ум, сърце и воля, както съм верен на своя дух и душа“. – Тогава дайте ръката си. Това е характер! И да не ни избави нашият Бог, ние трябва да сме готови да жертваме всичко за Него. „Трима младежи паднаха вързани в огнената пещ.“ Те са познавали истината, затова четвъртият слезе между тях, за да види какво става.
към беседата >>
18.
Път на мисълта
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1921г.,
Един от публиката, едър, снажен човек, въодушевен от
речта
, започнал да маха с ръце, да ръкопляска.
За да се избегне обирането, християнството препоръчва безкористието. Човек трябва да прави усилия, да се повдигне на по-високо стъпало от това, на което се намира. Това подразбира съзнателно пренасяно на енергията от стомаха в дробовете и от дробовете в мозъка. На едно голямо публично събрание в София присъствали много хора. Говорел един виден оратор.
Един от публиката, едър, снажен човек, въодушевен от
речта
, започнал да маха с ръце, да ръкопляска.
По едно време, той чул отдолу да се вика: Моля, шапката ми смачкахте! Едва в този момент високият, едър господин забелязал, че под него стои един дребен, низък човек. Опасно е човек да се въодушевява, да вдига и слага ръцете си, да ръкопляска бурно. Все ще се намери под него някой по-низък човек, който ще пострада. Щом се въодушевяваш, ще отидеш там, дето няма хора.
към беседата >>
19.
Физическият живот – път към духовния и Божествен живот
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1921г.,
Един едър, възрастен господин се въодушевил от
речта
, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска.
Защото, като се качи човек на по-високо стъпало в дейността на живота, изискват се по-добри условия. Енергията от стомаха трябва да се препраща нагоре. Ще ви приведа един анекдот, случил се в София. В едно събрание някой си добър оратор държал реч. Имало много публика, та хората били сгъстени.
Един едър, възрастен господин се въодушевил от
речта
, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска.
Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте! " - разбрал, че под него имало човек. Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда. Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе. Извън хората може да се въодушевяваш.
към беседата >>
20.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Изобщо в състава на
речта
влизат три основни елемента: подлог, т.е.
„По образа на Бога.“ Думата „образ“ не съществува в оригинала. Тя е вметната в превода на български, за по-голяма яснота. Когато изучавате някой чужд език, стар или нов, вие го изучавате в най-прост вид.
Изобщо в състава на
речта
влизат три основни елемента: подлог, т.е.
предметът, за който се говори; сказуемо – какво се говори за предмета, и връзка, която свързва разумното, за което се говори в действието, което става с него. Апостол Павел се произнася за разумния човек, в смисъл, създадения човек в правда, истина и светост. Правдата е подлогът, истината е сказуемото, а светостта – връзката. Когато дойде истината в света, само тогава се налага правдата. Сегашните християни изучават Евангелието, както е било дадено преди две хиляди години за учениците на Христа.
към беседата >>
мнозинството, е слушало, за да създаде
речта
.
Правдата е подлогът, истината е сказуемото, а светостта – връзката. Когато дойде истината в света, само тогава се налага правдата. Сегашните християни изучават Евангелието, както е било дадено преди две хиляди години за учениците на Христа. По-голямата част от Евангелието е била говорена за учениците, а не за мнозинството. Публиката, т.е.
мнозинството, е слушало, за да създаде
речта
.
То представя определенията и допълненията на речта. Обаче, изречението може и без определение и допълнение. „И да се облечете с новия человек.“ Новият човек има отношение към разумния живот. Често хората, без да вникват в дълбокия смисъл на закона, който регулира разумния живот, си въобразяват неща, които не съществуват, които нямат в себе си. Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за действителност.
към беседата >>
То представя определенията и допълненията на
речта
.
Когато дойде истината в света, само тогава се налага правдата. Сегашните християни изучават Евангелието, както е било дадено преди две хиляди години за учениците на Христа. По-голямата част от Евангелието е била говорена за учениците, а не за мнозинството. Публиката, т.е. мнозинството, е слушало, за да създаде речта.
То представя определенията и допълненията на
речта
.
Обаче, изречението може и без определение и допълнение. „И да се облечете с новия человек.“ Новият човек има отношение към разумния живот. Често хората, без да вникват в дълбокия смисъл на закона, който регулира разумния живот, си въобразяват неща, които не съществуват, които нямат в себе си. Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за действителност. Ще кажете, че на младите е простено да живеят с илюзии.
към беседата >>
21.
Двете посоки
,
МОК
, София, 5.4.1922г.,
Че това е така, проверяваме по човек, който е претърпял силен удар в главата, вследствие на което губи
речта
си: първо той изгубва способността си да изговаря съществителните имена, след тях - местоименията, глаголите, а най-после - съюзите.
(втори вариант)
Ето защо човек трябва да има търпение, да чака картината да се завърши и тогава да дава мнението си. Не давайте мнението си за когото и да е, преди той да е завършил работата си - това значи да не критикувате никого. В правата човешка реч, в правата мисъл критиката е изключена. Питам с кои думи е започнал човешкият език. Първо са се явили съюзите, после са се явили глаголите, местоиме- нията, а най-после - съществителните.
Че това е така, проверяваме по човек, който е претърпял силен удар в главата, вследствие на което губи
речта
си: първо той изгубва способността си да изговаря съществителните имена, след тях - местоименията, глаголите, а най-после - съюзите.
Изгова- рянето на съюзите почти не се губи - и при най-силен удар в главата човек пак запазва способността си да ги произнася. Съюзите съществуват даже и при животните, които нямат никаква реч - например казваме, че змията съска, тя издава звука ссс...; с това тя иска да подскаже на човека, че неговата реч е започнала със съюзите. За следния път напишете всички по една дума, но не е безразлично каква - всеки да напише по една хармонична дума, каквато той обича, та като я произнесе, да му е приятно; при това желателно е думите да не се повтарят. Думите любов, добро, зло, право, красота и други, понеже много се употребяват в езика ви, не трябва да ги пишете. Можете да пишете каквито думи искате - глаголи, съществителни, прилагателни, местоимения, само да изразяват някаква идея.
към втори вариант >>
22.
Разбор на думи
,
МОК
, София, 19.4.1922г.,
Сега, ще знаете вече, че думите в
речта
се нареждат така, както се нареждат нотите в музикалните пиеси.
(втори вариант)
Тръгването в известна посока се предизвиква от вътрешен подтик с цел да се извърши нещо. Ако произнесете името на майка си без Любов, тази дума - майка, е вече без съдържание и смисъл, вследствие на което тя произвежда в мислите и в чувствата на човека известна дисхармония. В този смисъл Обичта, Любовта е ключ на Живота, както и в музиката има ключ, според който инструментите се настройват. Значи думата Господ има смисъл само тогава, когато е произнесена с Обич, с Любов. Обичта, Любовта пък е ключ на петолинието в Живота, следователно, ако вземете този ключ и после произнесете думата Господ, тя вече има смисъл, има и съдържание; щом тази дума се осмисли, с нея заедно се осмислят и всички останали думи: тръгвам, хармония, симфония и т.н.
Сега, ще знаете вече, че думите в
речта
се нареждат така, както се нареждат нотите в музикалните пиеси.
Ония от вас, които са поети, ако не са изучавали думите като ключове на речта, трябва да се позанимаят с тях, да знаят къде и как да ги поставят. Кое подтиква поета да пише стихотворения - любовта към родината, към майката, към приятелите го заставя да пише. Значи Любовта, Обичта е път, който води за някъде. Човек не може всякога да тръгне на път, но щом тръгне, той има вече определена посока, определена цел. Накъде тръгва ябълковата семка, която сте посадили в земята?
към втори вариант >>
Ония от вас, които са поети, ако не са изучавали думите като ключове на
речта
, трябва да се позанимаят с тях, да знаят къде и как да ги поставят.
(втори вариант)
Ако произнесете името на майка си без Любов, тази дума - майка, е вече без съдържание и смисъл, вследствие на което тя произвежда в мислите и в чувствата на човека известна дисхармония. В този смисъл Обичта, Любовта е ключ на Живота, както и в музиката има ключ, според който инструментите се настройват. Значи думата Господ има смисъл само тогава, когато е произнесена с Обич, с Любов. Обичта, Любовта пък е ключ на петолинието в Живота, следователно, ако вземете този ключ и после произнесете думата Господ, тя вече има смисъл, има и съдържание; щом тази дума се осмисли, с нея заедно се осмислят и всички останали думи: тръгвам, хармония, симфония и т.н. Сега, ще знаете вече, че думите в речта се нареждат така, както се нареждат нотите в музикалните пиеси.
Ония от вас, които са поети, ако не са изучавали думите като ключове на
речта
, трябва да се позанимаят с тях, да знаят къде и как да ги поставят.
Кое подтиква поета да пише стихотворения - любовта към родината, към майката, към приятелите го заставя да пише. Значи Любовта, Обичта е път, който води за някъде. Човек не може всякога да тръгне на път, но щом тръгне, той има вече определена посока, определена цел. Накъде тръгва ябълковата семка, която сте посадили в земята? Ябълковата семка тръгва в две посоки: нагоре - към центъра на Слънцето, и надолу - към центъра на Земята.
към втори вариант >>
23.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!
,
НБ
, София, 4.6.1922г.,
Туй е фигура на
речта
, от ония фигури из „Хиляда и една нощ“.
На земята съвършено да говориш, значи да правиш грешки, а на небето с погрешки да говориш, значи да бъдеш несъвършен. Ще ви кажа сега защо на земята трябва с погрешки да говорим: на земята, като направиш една къща, не трябва да я напрвиш херметически затворена, без аралък, а с големи дупки, че вечерно време, като дойде някой беден човек, да може да влезе. Понеже си заспал, като чука, не може да влезе, но като намери тази пукнатина, да каже: „Слава Богу, намерих“. Затуй в моите беседи оставям големи пукнатини, за да може да влезе някой човек вкъщи, защото някой път не съм вкъщи, а слугите са заспали, тъй че за да влезе, оставям пукнатини. Разбирате ли тази философия?
Туй е фигура на
речта
, от ония фигури из „Хиляда и една нощ“.
Впрочем такива къщи в България поне няма направени, нито в Англия, нито в Индия, никъде по света няма направена такава къща, за каквато ви говоря, с пукнатини, никъде по света. Следователно, като един факт тя не съществува, но съществува като една вероятност, математическа вероятност. А пък когато тази математическа вероятност може да се изпълни, става математическа надежда. Защото има математическа вероятност, математическа вяра и математическа надежда. Математиците казват: „Когато всички условия са тъй благоприятни, верни, и няма изключение, то можеш вече в аванс да вземеш печалбата“ – това значи математическа надежда.
към беседата >>
24.
Окултна хигиена / Природна хигиена
,
ООК
, София, 8.6.1922г.,
Представете си, ако вие, учениците, всички които ме слушате тази вечер, имахте тия меки гласове и
речта
ви беше тъй звучна, знаете ли каква атмосфера щеше да има?
Ти не разсъждавай, реши първата задача. После и втората, и питай „защо“. И като решаваш тия задачи, ще намериш отговора им. Тоя отговор е, че всичките наши постъпки в живота трябва да бъдат съвършени. Ако ме питат, защо трябва да говорим – ще говорим до тогава, докато езикът ни стане съвършен, докато тия думи произнасяме така както в небето, дето като произнесат думата, тя е толкова приятна, че да бъде красиво в ухото на всеки едного.
Представете си, ако вие, учениците, всички които ме слушате тази вечер, имахте тия меки гласове и
речта
ви беше тъй звучна, знаете ли каква атмосфера щеше да има?
Ако мислите ви бяха гладки, отривисти, добре щеше да бъде. Някой път те са така остри, защото и мисълта излита по някога като някоя бомба от езика. И какъвто е ритъмът на мисълта, такъв е на езика, такъв е и на мускулите. Сега волята си ще употребим, имаш голямо напрежение, разсърдил си се, обидил те е някой. Казваш: „аз ще му дам да разбере!
към беседата >>
25.
Влиянието на музиката / Влияние на музиката
,
ООК
, София, 22.6.1922г.,
Също така тя способства да се развие
речта
в човека, да създаде правилни форми за живота.
Например, ще ви се даде да пишете: „Отношение между музиката и планинските върхове“. Колкото по-сложни са темите, толкова по-голяма подготовка се изисква от ученика. Важно е сега да поставите здрава основа на учението си, за да можете върху нея да съградите бъдещия си живот. Задачата на школата, която следвате, е велика. Тя има за цел от една страна да развие добродетелите – Любовта, Мъдростта, Истината, а от друга – чувствата и умствените способности – вяра, надежда, музика, разсъдъка, въображение, творческия ум, дружелюбие – да регулира честолюбието, гордостта и т.н.
Също така тя способства да се развие
речта
в човека, да създаде правилни форми за живота.
Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се сложат на работа. Всеки мозъчен център е свързан с известно космично течение, което трябва да се използва разумно. Радвайте се, че има какво да учите и да работите. Представете си, че сте ученик в гимназията или студент в университета, и пропадате на изпит. Какво ще правите?
към беседата >>
Също така тя способства да се развие
речта
в човека, да създаде правилни форми за живота.
Например, ще ви се даде да пишете: „Отношение между музиката и планинските върхове“. Колкото по-сложни са темите, толкова по-голяма подготовка се изисква от ученика. Важно е сега да поставите здрава основа на учението си, за да можете върху нея да съградите бъдещия си живот. Задачата на школата, която следвате, е велика. Тя има за цел от една страна да развие добродетелите – Любовта, Мъдростта, Истината, а от друга – чувствата и умствените способности – вяра, надежда, музика, разсъдъка, въображение, творческия ум, дружелюбие – да регулира честолюбието, гордостта и т.н.
Също така тя способства да се развие
речта
в човека, да създаде правилни форми за живота.
Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се сложат на работа. Всеки мозъчен център е свързан с известно космично течение, което трябва да се използва разумно. Радвайте се, че има какво да учите и да работите. Представете си, че сте ученик в гимназията или студент в университета, и пропадате на изпит. Какво ще правите?
към беседата >>
26.
Новият и старият живот
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1922г.,
След време той слуша
речта
на един английски проповедник, който говори в църквата, че на небето хората живеят добре.
Следователно свещеникът казвал: „За мене е много добре, мър-мър! “ Но за умрелия дали е добре? Попът може да каже „мър-мър“, защото ще му платят сто–двеста лева, но за умрелия как е? Аз бих желал тези свещеници, когато заровят някого, да казват какво е състоянието му. В една английска църква се случило следното: на един богат англичанин умира дъщеря му.
След време той слуша
речта
на един английски проповедник, който говори в църквата, че на небето хората живеят добре.
Бащата се обръща към него и му казва: „Дъщеря ми умря преди две седмици; моля, кажете ми какво е положението ѝ там? “ Проповедникът отговаря: „Не зная, само Господ знае какво е положението ѝ там“. Тогава става един от слушателите – ясновидец, и обяснява: „Дъщеря ти не е на небето, а е тук“. После подробно описва каква е тя... Питам кой казва истината – проповедникът или другият? Няма умрели хора.
към беседата >>
27.
Обичен и скъп
,
НБ
, София, 8.10.1922г.,
Както в
речта
, всяка дума трябва да бъде на мястото си, така и всяка мисъл, трябва да бъде определена и на мястото си.
Тази дума няма хубави вибрации. Сричката „зен" в нея показва, че започваш добре, приятелски, а свършваш зле. Сега, аз искам да ви обърна вниманието към съзнателно отнасяне със своите мисли и чувства, да ги изследвате, да сте доволни от тях. Да бъдеш доволен от своите мисли и чувства, това е истинската философия на живота. Ако си недоволен от мислите си, никой не може да бъде доволен от тях.
Както в
речта
, всяка дума трябва да бъде на мястото си, така и всяка мисъл, трябва да бъде определена и на мястото си.
Съществата на разумния свят обичат да им се говори на определен език: всяка дума да има точно определено значение, без никакво двусмислие. Питам: Каква връзка има между думите „обичен и скъп"? Нещата трябва да бъдат обични, а не скъпи. Когато хората се обичат, между тях трябва да има разумни отношения. Обичта внася разбирателство между хората.
към беседата >>
28.
Лама савахтани
,
НБ
, София, 26.11.1922г.,
Ще кажете, че това са фигури на
речта
.
Следователно, тихият глас на природата представя външна проява на Бога. И светлината говори тихо, защото носи любовта в себе си. Можете ли да наострите ухото си така, че да чуете, какво ви носи светлината? Познавате ли нейния език? Красив език има светлината.
Ще кажете, че това са фигури на
речта
.
Не, светлината говори. Мога да убедя всекиго, че светлината говори. Обаче, на ваш език, мъчно може да се предаде говорът на светлината. Седим двама души в тъмна стая. Единият казва: Имам да плащам една полица от 100 хиляди лева и, ако не я изплатя в два-три дена, ще отида в затвора.
към беседата >>
29.
Окултна музика
,
ООК
, София, 3.12.1922г.,
Когато музиката се съедини с движенията – това е красивото; а като се съедини с
речта
, тя става още по-красива.
Задръж погледа си. После, някой се ръкува бързо и си отдръпне ръката. Като се ръкуваш, не задържай ръката дълго време, не я стискай много; като хванеш ръката, хвани я добре. Тъй и ръкуването, и то е ритъм вътре в Природата, следователно и движенията ни трябва да са музикални. Сега аз не искам да започнете само да пеете, но казвам, че музиката има свои вътрешни изрази в движенията.
Когато музиката се съедини с движенията – това е красивото; а като се съедини с
речта
, тя става още по-красива.
Аз съм слушал човек да говори музикално – всяка една негова дума се нарежда правилно, всички слогове са музикални. Хора, които не са живели редовен живот, не могат да говорят красноречиво. И всички трябва да говорим красноречиво. Под красноречиво разбирам тъй естествено, че да обичат хората да ни слушат. Затова ни е създал Господ и затова сме в тази Школа на Земята.
към беседата >>
Ако ударите някого по главата и произведете един силен удар, едно силно сътресение, най-първо се загубват съществителните имена от
речта
.
Всеки един от нас трябва да знае къде и как да поправя. Да кажем, че нещо е криво, на едно място е криво – поправи го. Ама не говориш правилно, не пишеш правилно граматически – поправи се. И Природата си има своя граматика, и тя си има свои глаголи, свой първоначален език. Ами знаете ли какъв е бил първоначалният език, какви са били първоначалните глаголи?
Ако ударите някого по главата и произведете един силен удар, едно силно сътресение, най-първо се загубват съществителните имена от
речта
.
Туй показва, че те са най-скоро образувани. След туй се изгубват прилагателните, после – глаголите и най-после остават само съюзите. Значи най-старо произхождение имат съюзите. И когато човек почне да се подобрява, думите се възстановяват, възвръщат се, но пак по същия ред. Значи при образуването на речта у човека в сегашното му състояние, в нашия мозък има известни пластове, които са покварени, та много думи от езика ни са изчезнали, а ние мислим, че имаме един език, който не се изменя.
към беседата >>
Значи при образуването на
речта
у човека в сегашното му състояние, в нашия мозък има известни пластове, които са покварени, та много думи от езика ни са изчезнали, а ние мислим, че имаме един език, който не се изменя.
Ако ударите някого по главата и произведете един силен удар, едно силно сътресение, най-първо се загубват съществителните имена от речта. Туй показва, че те са най-скоро образувани. След туй се изгубват прилагателните, после – глаголите и най-после остават само съюзите. Значи най-старо произхождение имат съюзите. И когато човек почне да се подобрява, думите се възстановяват, възвръщат се, но пак по същия ред.
Значи при образуването на
речта
у човека в сегашното му състояние, в нашия мозък има известни пластове, които са покварени, та много думи от езика ни са изчезнали, а ние мислим, че имаме един език, който не се изменя.
Е, колко други думи ние сме изгубили! И когато дойдем в нормално състояние, езикът ни ще се възстанови. Един човек, у когото мозъкът е повреден, говори само с глаголи. Той казва: "Туй, което сече", вместо да каже "брадва". А за коня не казва "кон", а казва: "Туй, което бяга." Но и кравата бяга, и конят бяга, и много други животни бягат.
към беседата >>
Следователно
речта
става по-сложна.
Един човек, у когото мозъкът е повреден, говори само с глаголи. Той казва: "Туй, което сече", вместо да каже "брадва". А за коня не казва "кон", а казва: "Туй, което бяга." Но и кравата бяга, и конят бяга, и много други животни бягат. Той няма да каже железница, а ще каже: "Туй, което се движи." С глаголи говори. Защо? Защото съществителните имена ги няма.
Следователно
речта
става по-сложна.
И в нашия език ние сме изгубили много думи. Ако влезете в окултния свят и ви кажат една дума, тя съставлява почти цяла една тукашна реч. В окултния свят една цяла наша реч с една дума я изразяват. Как? С всяка една буква изразяват една дума. Да кажем, че една дума има десет букви – те означават десет думи.
към беседата >>
30.
Ще ви научи
,
НБ
, София, 10.12.1922г.,
Като слушал
речта
, турчинът казал: Кога донесоха този фонограф, и той научи вече турски език?
Ще кажете, че едните и другите партии са идеалисти. Там знаят всички интриги на българите и ги делят на българи дружбаши и българи блокари. Смешно е да се наблюдават проявите и разсъжденията на сегашните хора. В това отношение, те приличат на онзи турчин, който за пръв път чул фонограф. Поставили един фонограф да произведе реч на турски език.
Като слушал
речта
, турчинът казал: Кога донесоха този фонограф, и той научи вече турски език?
Този човек е умствено ограничен и не може да си представи, как е възможно, в толкова малко време, една машина да научи турски език. Някога и вие разрешавате важни въпроси в кратко време, както се произвеждат речи на фонограф. Фонографът възпроизвежда решените въпроси, но сам той не ги разрешава. Лесно се декламират стихотворения, но не се пишат лесно. Съвременните хора страдат от хроническо съмнение.
към беседата >>
31.
Окултна медицина
,
ООК
, София, 24.12.1922г.,
Че в тази музика, като говорим,
речта
ни да бъде тиха, мека, приятна.
Да кажем, захласнеш се някъде пееш „до“ – съвсем гърлено, а сега, като мислиш, пееш „до“ – ясно. Колкото повече мислиш, по-ясно излиза; щом не мислиш, не излиза. Трябва да бъдете всинца господари на своя ларинкс. Вие ще почнете да желаете доброто на вашето гърло. Всяка сутрин всички правете молитва на вашето гърло, да се повърне гласа ви.
Че в тази музика, като говорим,
речта
ни да бъде тиха, мека, приятна.
Тихо и спокойно вземете 3–4 тона, но всякога имайте желание да ги вземете вярно. Сега, да допуснем в тона „до“ има едно преходно състояние, нали? Нека музикантите кажат. В църквата, запример, има някои извивки „до...о...о“. Каква друга дума може да турите?
към беседата >>
32.
Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не
,
НБ
, София, 14.1.1923г.,
Христос казва: „Да се не кълнеш нито с небето, нито със земята, нито с Ерусалим, нито с главата си, но да бъде
речта
ти „ей – ей; не – не.” Ще кажеш истината, както я знаеш.
(втори вариант)
– Защото не вярват в Бога. Клетвата, макар и в името на Бога, подразбира отричане на Божието име. Чудя се, как църквата е допуснала такова богохулство! Клетвата беше приета в еврейската църква, допусна се и в християнската църква. Днес хората се кълнат в името на Бога, в Евангелието, в Светото причастие.
Христос казва: „Да се не кълнеш нито с небето, нито със земята, нито с Ерусалим, нито с главата си, но да бъде
речта
ти „ей – ей; не – не.” Ще кажеш истината, както я знаеш.
Българинът има навик, останал от деди и прадеди, да се кълне. Той се кълне в очите си: Да ми изтекат очите, ако не говоря истината. Кълне се и в жена си, и в децата си: Да умре жена ми! Той може да има нещо против жена си и по този начин я туря за поръчител. Ако не изплати полицата, поръчителят плаща.
към втори вариант >>
Да бъде
речта
ви: „Ей-ей; не-не.” След това ще ми цитират стихове от стария завет, че и Бог се заклел.
(втори вариант)
За колко лева се кълнат? За хиляда, за две хиляди, за десет, за сто хиляди лева. Така всички хора се кълнат. Но всеки иска да вземе нещо, а нищо не вади от джобовете си. И двете страни – и която има да дава, и която има да взима, искат да вземат нещо.
Да бъде
речта
ви: „Ей-ей; не-не.” След това ще ми цитират стихове от стария завет, че и Бог се заклел.
Не, Бог не се кълне. Няма случай, дето Бог да се е заклел. Той е казал много неща, и каквото е казал, така е станало. Казал, че ще направи света и Го направи. Казал, че ще направи човека и Го направи.
към втори вариант >>
И Христос казва: Да се не кълнеш в името Божие, но да бъде
речта
ти „ей – ей; не – не.” Дето се казва в Писанието, че Бог се закле, това беше Христос.
(втори вариант)
Казал, че ще направи човека и Го направи. Каза на Аврама: В тебе ще се благословят всички народи. Както каза, така стана. Понеже Аврам се поколебал малко, не повярвал; за да повярва, трябвало Бог да му даде обещание. Това наричат в Стария завет клетва.
И Христос казва: Да се не кълнеш в името Божие, но да бъде
речта
ти „ей – ей; не – не.” Дето се казва в Писанието, че Бог се закле, това беше Христос.
Той беше при Аврама. Казано е: Преди да бъде Аврам, аз бях. Христос казва: „Едно време аз бях при Аврама и казах да бъде думата му – „ей-ей; не – не.” И продължава по-нататък: Аз ще дойда да изведа този народ, ще им дам ново учение, ще им покажа правия път. И пак ще бъда с него. Христос не се закле, но думата му беше: „Ей-ей; не-не.” Повече от това, от лукаваго е.
към втори вариант >>
33.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Като говори, човек пак връзва - две по две мисли в едно цяло и така образува
речта
.
(втори вариант)
После то изниква, пораства, цъфти и връзва плод, от който се ползват всички. Лозарят също връзва пръчките. И градинарят връзва. Изобщо, всички се учат да връзват. Важно е разумно да се връзва.
Като говори, човек пак връзва - две по две мисли в едно цяло и така образува
речта
.
Ако внасяш раздор между хората, връзване ли е това? Това е развързване. „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето." Значи, Божественото, което връзва на земята, вързано ще бъде и на небето. Ще му се дадат условия да поникне. „Каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Има два начина за връзване.
към втори вариант >>
34.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
Един оратор може ли да скрие своя дефект в
речта
си?
По някой път трябва съзнанието и самосъзнанието да ги отдалечавате, те ви спъват. Почне ли човек да се занимава със своите или с погрешките на другите, той се спъва. Не се стремете да си криете погрешките. Може ли един художник да скрие погрешката си в картината? Един музикант може ли да скрие погрешката си в пеенето или в свиренето си?
Един оратор може ли да скрие своя дефект в
речта
си?
Има известни изкуства, дето може да се скрие една погрешка, но дойдем ли до художника, и децата ще забележат погрешките му. Музикант си, няма скрито-покрито; писател си, оратор си – също. Като чете човек книгата, той ще види погрешката. Ще кажеш: „Моя е погрешката, ще я поправя“ – нищо повече! Не се извинявай!
към беседата >>
35.
Правилни отношения
,
ООК
, София, 22.4.1923г.,
Следователно
речта
днес е минала в нова форма, от движения в говор.
Днес те са архаистични неща, изостанали. Вие трябва да знаете техния смисъл. Тук има една сестра, която като седи, прави разни движения, маха с ръцете си, хваща лицето си, челюстта си и разни други, духовете я карат. Някои неща, някои движения имат смисъл, а някои, понеже не знаете значението им, остават безсмислени за вас. Всяко движение представлява геометрически ъгли, които са математически изчислени.
Следователно
речта
днес е минала в нова форма, от движения в говор.
Казва някой: „Защо ме щипеш? “ Той ти говори на стария език, на който някога си е говорил. Тогава да ощипеш някого се считало за привилегия, а сега да ощипеш някого е престъпление. Било е време, когато човек с очите си е давал сигнали, а сега това е престъпление. Тогава, ако някой ти мигне 3–4 пъти, това изразява нещо, а сега, ако ти намигне някой, ти оставаш недоволен.
към беседата >>
36.
Нежност и грубост
,
МОК
, София, 27.6.1923г.,
Слушате, че грамофонът изговаря
речта
на някои виден оратор.
Без тези условия никой човек не може да бъде умен. Той всякога ще представя малка частица, която няма нищо общо с цялото. Представете си, че вие се оглеждате в едно плоско огледало и виждате отражението си в него. Отражението ви в огледалото има ли същите качества, каквито имате вие? Привидно отражението мяза на вас, но то няма тези качества, каквито вие имате.
Слушате, че грамофонът изговаря
речта
на някои виден оратор.
Сам грамофонът има ли качествата на човека, чиято реч възпроизвежда? Има ли той някаква разумност? — В грамофона или във фонографа няма никаква разумност. Те могат да бъдат само отражение на човека. Следователно отражението не може да бъде равно на реалността.
към беседата >>
37.
Речи само реч
,
НБ
, София, 8.7.1923г.,
“ Значи
речта
, т.е.
„Кажи само реч! Нека твоята дума остане в моя дом“ – това избра стотникът. Той каза: „За другото не съм достоен, но кажи само реч! “ Христос отговори: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра“. „Речи само реч!
“ Значи
речта
, т.е.
думата, крие мощна сила в себе си. Има силни, има и слаби думи. Така и човек е някога силен, а понякога отслабва и по ум, и по сърце, и по воля. Някога и ние казваме: „Господи, не искаме твоето присъствие, но кажи само дума, и ще бъдем силни и по ум, и по сърце, и по воля“. Има известни положения, известни максими, които човек трябва да знае.
към беседата >>
–
Речта
на новия живот.
Ще кажеш: „Господи, няма да се поколебая в Любовта Ти! Винаги ще нося в ума си образа на Твоята Любов и светлина“. Това значи да живее Бог в сърцата и умовете на хората. „Кажи само реч! “ – Каква е тази реч?
–
Речта
на новия живот.
Когато новороденото дете влезе в новите условия на живота, първият поглед, първата усмивка и първата дума идват от майка му. Същото можем да кажем и за онзи, който влиза в новия живот. Той ще види първо Бога и на Него ще уповава. Две мощни, велики ръце ще го пазят. Каква по-голяма сигурност и безопасност може да очаквате?
към беседата >>
38.
Основният закон на съзнателния живот
,
ИБ
,
БР
, София, 9.9.1923г.,
" Белите Братя ще ви кажат: "Това е вярно."
Речта
на Белите Братя е отривиста, а на черните не.
Абсолютно не позволявам никакво съмнение в думите ми! Защото аз никога не съм се съмнявал. Това е Божественото учение. То няма изключение. Ще дойде някой от черните братя (някои от тях са в плът, някои не) и ще каже: "Мислите ли, че това, което ви казва Учителят, е вярно?
" Белите Братя ще ви кажат: "Това е вярно."
Речта
на Белите Братя е отривиста, а на черните не.
Когато Белите Братя ви говорят, вие ще усещате едно спокойствие в ума си, в сърцето си и нещо приятно. А когато черните братя ви говорят, усещате едно стеснение в ума и сърцето, като че губите светлината. Вие не знаете, защо тази година се спря съборът. Добре ли стана, или зле стана? (Брат Иларионов: Добре стана.) Българите не могат да се убедят още в силата Божия.
към беседата >>
39.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
Аз ви представям това фигурално, това е фигура на
речта
.
Сега, още днес, всичката работа е оправена. Туй, което ви казвам днес, само днес ще можете да го чуете. Когато дойдат сватове да искат някоя мома, до три пъти дохождат за нея, три пъти я калясват, но като им откажат, оставят я, повече не дохождат. Така и Истината изпраща своите посланници до три пъти и ако ѝ откажете, няма да дойде повече, ще я чакате с векове. И сега казвам: Вие всички сте готови.
Аз ви представям това фигурално, това е фигура на
речта
.
Мога да употребя друго сравнение, но то ще бъде по-грубо. Мога да кажа, че Истината ще дойде, както един търговец, който натрупва своето богатство и чака мющериите си на пътя. Но аз казвам: Тя идва като при някоя мома, която чака своя избранник. По-велико нещо от това има ли, да посрещнем Господа? Да Го посрещнем в Истината, да направи душите ни свободни, ума ни свободен, телата ни свободни, да ни освободи от всички недъзи, от всички недоразумения, да внесе туй богатство, което ни трябва, и като се срещнем, да се познаем, да разберем, че действително у мене и у тебе говори Господ, че у тебе живее Господ, и у мене живее Господ, че у тебе живее свободата, и у мене живее свободата.
към беседата >>
40.
Задачи на истинската наука
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
Едни от вас гледат по-обективно на нещата, по-наблюдателни са; у други пък разсъдителните способности са по-силно развити; у трети музикалните чувства; у четвърти въображението; у пети паметта; у шести
речта
и т.н.
Не, мислете само за днес! „Това, което ви е потребно за днес, имате достатъчно, а утрешният ден ще се погрижи сам за себе си“, казва Христос. Умният човек всеки ден ще намира необходимите условия за живота си. Има ги тия условия, те всякога се създават. а Всички вие не гледате еднакво на нещата, затова може да се роди различие във възгледите ви.
Едни от вас гледат по-обективно на нещата, по-наблюдателни са; у други пък разсъдителните способности са по-силно развити; у трети музикалните чувства; у четвърти въображението; у пети паметта; у шести
речта
и т.н.
Всичко това не е преимущество, обаче, нито за едните, нито за другите; напротив, с всички тия неща вие можете да се допълняте и да си хармонирате. Човек не може да бъде във всички отношения талантлив, гениален, все ще има нещо, което да му не достига. Ако той беше съвършен в целокупността на своето развитие, работите щяха да седят другояче. Ако разглеждате от това гледище науката, каква трябваше да бъде например големината на лицето спрямо тялото? Старите гърци са определяли, че дължината на лицето трябва да съставлява 1/10 от целия ръст на човека.
към беседата >>
41.
Нашите длъжници
,
НБ
, София, 30.12.1923г.,
Има в света закон на мисълта, има закон на
речта
, има закон на човешката воля.
Трябва да се докаже туй An. А за да се докаже An, знаете ли колко милиона години трябва да работи човек? Някои казват: „Докажи ми! “ Те мислят, че е тъй лесно да се докаже. Те мислят, че тъй, като махнеш с камшика, тъй скоро ще се намери маймуната отдолу на тоягата чак горе на върха.
Има в света закон на мисълта, има закон на
речта
, има закон на човешката воля.
Сега ще се върна към стиха: „И прости ни дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници“. Всички хора, изобщо, които имат дават, всякога говорят за този стих: „Да ни се простят греховете“. Казват: „Знаете ли какво се говори там в „Отче наш“? “ – Трябва да се простят нашите грехове. Но знаете ли защо искат да им простят?
към беседата >>
42.
Единство на обичта
,
ООК
, София, 2.1.1924г.,
“ Но утре дойде един малък удар и той изгубва всичко, изгубва
речта
си.
Някой казва: „А, докато имам туй сърце, на него мога да уповавам.“ Но утре онзи лекар му пръкне една инжекция, сърцето му клекне. Питам тогава: где е силата на човека? Можем ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една малка инжекция отстъпва? Можем ли да разчитаме на такава ръка, която от едно малко ядро отпада? Някой философ казва: „Е, тука глава имам аз, мозък има в нея!
“ Но утре дойде един малък удар и той изгубва всичко, изгубва
речта
си.
Питам: где е знанието сега на този човек? Аз ще пристъпя сега към едно обяснение: не към самата реалност на нещата, но ще направя една аналогия. Представете си, че вие сте един библиотекар в една съвременна голяма библиотека, в която има около два и половина милиона тома книги. Вие сте учен човек: наредите я, знаете коя книга где се намира, знаете всички надписи. Но, представете си, че в тази библиотека, която се осветява от електрическо осветление, един ден се прекъсне токът.
към беседата >>
43.
Морален стремеж и морален устой. Значение на дробите
,
МОК
, София, 2.3.1924г.,
От чисто френологическо гледище центърът на
речта
у жабите е силно развит и очите им са съвсем изпъкнали навън.
То става, когато се образува активна грубост. Изпъкналите очи показват и някои добри черти. Такива хора са много разговорчиви. Жабата има много изпъкнали очи и затова цели четири месеца се разговаря в блатото – и денем и нощем не млъква. Това е разговор у тях.
От чисто френологическо гледище центърът на
речта
у жабите е силно развит и очите им са съвсем изпъкнали навън.
Сега, всички трябва да имате в себе си по един идеален тип, към който да се стремите. Те може да се различават, но всеки трябва да има в себе си един идеален тип и да работи за реализирането на този тип. Ако ви се зададе въпросът коя е най-важната работа, с която човек трябва да се занимава в сегашния си живот как бихте отговорили? – Онази основна работа, която да представлява най-високия връх на неговия живот, а всичко друго да се централизира около нея. Коя ще бъде тази основна работа?
към беседата >>
44.
Кажи само реч
,
НБ
, София, 6.4.1924г.,
Той съзнавал, че силата на Христа не е във влизането в дома му, но в
речта
, която може да каже.
Две положения са важни в живота: отрицателното и положителното. Стотникът разсъждавал правилно, разумно, логично.
Той съзнавал, че силата на Христа не е във влизането в дома му, но в
речта
, която може да каже.
Следователно, и нашата сила не е в тялото, нито в ръста, нито в пълнотата ни, нито в нашето богатство, но в разумността, която проявяваме в своя живот. Всеки човек, какъвто и да е, дължи своето величие на три съществени фактора: на своя ум, сърце и воля. Например, казват за някой лекар, че е знаменит, прочут. – Защо е прочут? – Защото е умен, знае как да използва четирите важни, основни елементи в природата – светлината, въздуха, водата и храната.
към беседата >>
45.
Предаване на мислите. Музикалност
,
МОК
, София, 20.4.1924г.,
Речта
ви трябва да бъде музикална.
„Трели“ значи нещо, което трепти, звучи. Някой път може да се спрем върху окултното значение на разните тонове, за цветовете, които те произвеждат, за влиянието, което те упражняват и т.н. Всеки тон си има своето влияние. И нашата реч всеки ден се видоизменя. Вие всякога не почвате с един и същ тон.
Речта
ви трябва да бъде музикална.
Това, дето не говорите музикално, то е, защото има едно отклонение от правилния път на живота ви. Музикално говорене не разбирам говорене в този специален смисъл, както сега се подразбира. Под музикалност разбирам вътрешен стремеж на душата към възвишеното. Музикалността от френологическо гледище има свой център при слепите очи. У някои хора този център е по-развит, у други по-слаб и в тях се вижда слепоочната кухина.
към беседата >>
46.
Страхът
,
ООК
, София, 7.5.1924г.,
Речта
ви трябва да бъде много естествена.
Казвам: във вас сега господства синият цвят на страха. Вие казвате: „Ако се моля много пред хората, какво ще мислят за мене? “ Това е страх. Човек трябва да бъде свободен. Когато дойдем до Божественото, ние ще бъдем най-умни.
Речта
ви трябва да бъде много естествена.
Не трябва да бъдете ексцентрични. Ексцентричността е качество на страха. Страхът е използвал благородството на човека. Той е добър негов учител. Страхът е негативно качество.
към беседата >>
47.
Онези дни ще се съкратят
,
НБ
, София, 25.5.1924г.,
Значи, това са фигури на
речта
.
– Как ще паднат звездите? Възможно ли е слънцето да потъмнее, и луната да не свети? – Да оставим този стих настрана и да дойдем до звездите. Казва се, че тези звезди са хиляди пъти по-големи от слънцето, а слънцето – един милион и половина пъти по-голямо от земята. Ако тези звезди паднат на земята, де ще се съберат?
Значи, това са фигури на
речта
.
Звездите, за които се говори в стиха, не са онези, които Бог е поставил на небето. Като се казва, че слънцето няма да дава светлината си, това е символ. Като се казва, че месечината няма да свети, и силите небесни ще се поколебаят, и това е символ. Който не разбира този вътрешен език, като малкото момче, ще вкара мисирките вътре; ще даде едно тълкуване, че да става, каквото ще. И сега светът е пълен с тълкувания, които не се сбъдват.
към беседата >>
48.
Разумният и неразумният слуга
,
ООК
, София, 3.9.1924г.,
Това са фигури на
речта
, затуй мъдрите хора на света са образували мъдри правила, по които може да направляваме нашия живот.
мръднала му е дъската. И те не са далече от истината. Ще пазите вашите дъски хубаво. Тия дъски са турени на мястото си. Много лесно може да се размести дъската на някой човек.
Това са фигури на
речта
, затуй мъдрите хора на света са образували мъдри правила, по които може да направляваме нашия живот.
Тялото, в което вие сте поставени, което ви служи в живота – това е само едно условие да може вашият разумен живот да се проявява. По някой път вие сте недоволни от вашето тяло, но то е една малка фирма, без която не може да живеете на Земята. За предпочитане е някой път малката и честна фирма, отколкото голямата и безчестната. Някой казва: „Аз не съм много умен човек.“ Не си много умен човек? Ако употребиш своя ум за пакост на другите хора, защо ти е този ум?
към беседата >>
49.
Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията
,
МОК
, София, 2.11.1924г.,
Граматиката ли се е образувала по-рано и после
речта
?
Върху тази тема, която писахте, аз ще задам няколко въпроса:
Граматиката ли се е образувала по-рано и после
речта
?
Логиката ли се е образувала по-рано и после първото съждение? И моралът ли се роди по-рано и после отношенията на човешката душа? Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне.
към беседата >>
Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал
речта
.
Върху тази тема, която писахте, аз ще задам няколко въпроса: Граматиката ли се е образувала по-рано и после речта? Логиката ли се е образувала по-рано и после първото съждение? И моралът ли се роди по-рано и после отношенията на човешката душа?
Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал
речта
.
Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв.
към беседата >>
Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която
речта
е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух.
Логиката ли се е образувала по-рано и после първото съждение? И моралът ли се роди по-рано и после отношенията на човешката душа? Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне.
Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която
речта
е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух.
И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая?
към беседата >>
Върху тази тема, по която писахте, ще ви задам няколко въпроса: Граматиката ли се е образувала по-рано, или
речта
?
(втори вариант)
За следния път ще пишете върху тема №2: Първата отличителна черта на мисълта.
Върху тази тема, по която писахте, ще ви задам няколко въпроса: Граматиката ли се е образувала по-рано, или
речта
?
Логиката ли се е образувала по-рано, или първото съждение? Моралът ли се роди по-рано, или отношенията на човешката душа? Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал граматиката. Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин.
към втори вариант >>
Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал
речта
.
(втори вариант)
За следния път ще пишете върху тема №2: Първата отличителна черта на мисълта. Върху тази тема, по която писахте, ще ви задам няколко въпроса: Граматиката ли се е образувала по-рано, или речта? Логиката ли се е образувала по-рано, или първото съждение? Моралът ли се роди по-рано, или отношенията на човешката душа?
Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал
речта
.
Човешкият дух е създал граматиката. Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин. Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух. Другата граматика е на буквата.
към втори вариант >>
Две граматики има в света: едната е граматиката, в която
речта
свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух.
(втори вариант)
Моралът ли се роди по-рано, или отношенията на човешката душа? Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал граматиката. Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин. Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне.
Две граматики има в света: едната е граматиката, в която
речта
свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух.
Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола.
към втори вариант >>
След туй той изгубва прилагателните, после глаголите, а в
речта
му остават само съюзите.
(втори вариант)
Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой от вас, който е чел нещо за това? Отговор: Според науката най-първо са се явили съюзите, или подражателните звуци. Тъй, съвременните научни изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той изгубва съществителните имена. Туй показва, че те са от по-нов произход.
След туй той изгубва прилагателните, после глаголите, а в
речта
му остават само съюзите.
И когато човек почне да оздравява, думите се възвръщат пак по същия начин, по същия ред. Когато човек не може да употреби съществителните, той употребява глаголите –например вместо да каже секира, той казва: това, което сече, и т.н. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. Въпрос: Кой е първият слог, който е бил произнесен. Той е като първата дума: съдържал е в себе си всичкия смисъл на живота.
към втори вариант >>
50.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
Това е само фигура на
речта
.
(втори вариант)
В тях има сила, само ги запали. Някои казват: Е, черен въглен е той! Не, аз познавам този брат. Днес той е черен, но той може да гори, в него има такава енергия, че един ден, като се запали, чудо ще направи. Та, сега всички сме въглени.
Това е само фигура на
речта
.
Един ден, като се запалят тия въглени, те ще дадат онази Божествена топлина, и тогава ние ще започнем да чувстваме блеенето на тия агънца. То ще произведе най-свещения трепет у нас, и като се върнем, ще има мир, радост, молитви и славословия, че Бог е толкова велик към нас да излива и Живота, и Святостта си, и Милостта си, и всичко, което има в Себе си. Ние трябва да се родим изново! Туй е, което наричат „новораждане“, раждане в Бога, но не само веднъж да се родиш и да кажеш: Родих се! Туй е един акт на постоянство – постоянно трябва да живеем в Бога и да бъдем изпълнени с Неговата мисъл, с Неговото сърце и чувство и с Неговото действие.
към втори вариант >>
51.
Забравените неща
,
ООК
, София, 12.11.1924г.,
Аз зададох на младите ученици въпроса: „Защо българите турят в
речта
си глагола отпред, а германците – на края на изречението?
В това седи силата на певеца. И аз желая всички ученици на Окултната школа, като пеете, да се отличавате: да зная, че сте певци. Гласът ви да няма меден тон, а да се отличава с голяма мекота и изразителност. Ще пеете от сърце, без правила, не че няма да има правила, но те не приличат на сегашните. Ще спазвате тези бележки.
Аз зададох на младите ученици въпроса: „Защо българите турят в
речта
си глагола отпред, а германците – на края на изречението?
Защо начинът на говора у германците е един, а у българите друг? И едните са хора, и другите са хора, защо имат различна граматика? “ Те ми отговориха, че това се дължи на обстоятелството, че германците, като си свършат работата, тогава я съобщават, затова глаголът у тях е накрая, а българите най-първо ще кажат какво ще правят, а после започват да работят, затова турят глагола в началото на изреченията. После, вземете англичаните – те постоянно скъсяват думите, докато германците ги разширяват. Защо? – Има си причини.
към беседата >>
52.
Пелените на живота. Радости и скърби
,
ООК
, София, 26.11.1924г.,
Това е фигура на
речта
.
Не, трябва да знаете, че такъв прът са яли светиите, какъвто не можете да си представите. И вие ще ядете такъв прът. Какво мислите? Прът има, ще играе той и по краката, и по ръцете, хубаво шибане ще има; и след като минете туй шибане, тогава у вас ще остане истинският живот и вие ще възкръснете. Така ще се освободите от стария човек и ще остане новият.
Това е фигура на
речта
.
Страданията ще дойдат, това да знаете! И ако някой мисли, че ще мине в другия свят без бой, той се лъже. Един древен цар имал трон, на който поставил един остър нож, който се свивал и изваждал навън с помощта на някаква пружина. Никой не знаел за този нож, обаче кой как дохождал, като сядал на трона, ножът го бодвал и той веднага подскачал. Всички придворни опитали този трон и затова той седял празен.
към беседата >>
53.
Съсредоточение
,
МОК
, София, 30.11.1924г.,
Сега да оставим това настрана, то е вметнато предложение в
речта
.
(втори вариант)
Той представлява най-ограничените условия, дето човек не може да се развива. Светлината там е черна като катран – нищо повече. По-право там няма светлина, но по-напредналите същества между тях изваждат по малко от светлината си, защото я нямат в голямо количество, та не обичат да я изразходват: те пазят светлината си. Като я добият, пазят я, както ние пазим скъпоценните си камъни, или както се казва още: пазят я като зеницата на окото си, понеже им трябва за важни случаи. Като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
Сега да оставим това настрана, то е вметнато предложение в
речта
.
Ще знаете, че човек, на когото идеите не се разширяват, е само едно растение. И той трябва да спре там, дето растенията спират – да не отива по-долу. Растенията се отличават с едно ценно качество, а именно – нямат омраза; те изкупват греховете си, като се самопожертват – дават плодовете си. У тях се забелязва още и голяма доверчивост, която не е достояние на човека. Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяж, а после семето ми посей!
към втори вариант >>
54.
Хармонична деятелност
,
ООК
, София, 17.12.1924г.,
“ Това е една фигура на
речта
.
Апостол Павел казва на едно място в Писанието, че главата на Църквата е Христос. Всъщност Христос е Словото, а глава на Христа е Бог. На много места в Писанието думата Господ е заменена с думата Бог. В тази книга на евреите само на четири места е употребена думата Бог, а в българския превод думата Господ е заместена с думата Бог. На друго място апостол Павел казва: „Съблечете се от вехтия човек и облечете се в новия!
“ Това е една фигура на
речта
.
Как може човек да се съблече от вехтия човек и как да се облече в новия? Ако тия думи не се отнасят до мисълта на човека, как ще се разберат? Значи човек трябва да изостави всички стари, вехти мисли, и да се облече с нови, с Божествените мисли, които идат само от Бога. Мисълта на човека е единственото нещо, което го определя какъв е. Сега ще дойда до главната, основната идея, върху която щях да ви говоря.
към беседата >>
55.
Насока и направление на енергията / Направление на енергиите
,
МОК
, София, 4.1.1925г.,
И тогава, докато
речта
на онзи, който говори отдалече, стигне до определеното място, вълните на говора постепенно отслабват и този, който слуша, чува мекичък глас.
(втори вариант)
Ще ви запитам следното нещо: как трябва да говорите в даден случай – меко или остро? Кой говор е по-добър, мекият или острият? Отговор: Мекият. Да, когато говориш отблизо, трябва да говориш меко, но когато говориш отдалече, от един километър разстояние, ще говориш остро, високо. Тъй че под остро и високо говорене се разбира говорене отдалече.
И тогава, докато
речта
на онзи, който говори отдалече, стигне до определеното място, вълните на говора постепенно отслабват и този, който слуша, чува мекичък глас.
Та когато някои хора ви се виждат много мекички, то е, защото говорят отдалече, а когато се приближавате към тях, гласът им става по-силен, по-висок и вие казвате за тия хора, че говорят грубо. Същото нещо се забелязва и в Природата: някои от нейните тонове са силни, а някои – слаби. Когато Природата ни говори отдалече, тя е много тиха, нежна, затова пък ние не трябва да изменяме своята дистанция по отношение на нея. За да чуем някои от нейните тонове, трябва да сме близо до нея – тогава тя ни се вижда страшна. И тъй, числото 1 е положително.
към втори вариант >>
56.
Проекции
,
ООК
, София, 7.1.1925г.,
Човек трябва да мисли добре, за да бъде
речта
му понятна.
Казват някои, че за да бъде мисълта понятна, човек трябва да говори разумно.
Човек трябва да мисли добре, за да бъде
речта
му понятна.
Колкото мисълта е по-ясна, толкоз и речта ще бъде по-ясна. Всяка идея трябва да изразява нещо. Всеки конкретен предмет трябва да е ясен в ума, за да може да си го представим. Например сега ние говорим за Любовта, нали? Каква идея, каква представа имате за Любовта?
към беседата >>
Колкото мисълта е по-ясна, толкоз и
речта
ще бъде по-ясна.
Казват някои, че за да бъде мисълта понятна, човек трябва да говори разумно. Човек трябва да мисли добре, за да бъде речта му понятна.
Колкото мисълта е по-ясна, толкоз и
речта
ще бъде по-ясна.
Всяка идея трябва да изразява нещо. Всеки конкретен предмет трябва да е ясен в ума, за да може да си го представим. Например сега ние говорим за Любовта, нали? Каква идея, каква представа имате за Любовта? Каква форма имате за Любовта например, ако речете да си я представите?
към беседата >>
57.
Равностранният триъгълник
,
ООК
, София, 11.3.1925г.,
Ако трябва да му говоря, ще кажа: „Приятелю, каквото има да кажеш, добро или лошо, кажи го конкретно, но нека
речта
ти бъде отривиста, защото не разполагам с много време.
Ако имате търпение, щом някой ви обиди, вие ще седите тихо, спокойно, ще се въздържите да си помислите дори това: как този човек смее да ви обижда. Вие ще почувствате обидата, но няма да реагирате срещу нея. Тия неща ще дойдат за ученика, но той не трябва да кипва, а трябва да задържа силите си. Ако дойде някой при мене и ме обиди, аз трябва да запитам Господа да му отговоря ли, или да не му отговаря. Ако Господ ми каже да му отговоря, ще му отговоря по всички правила, но ако ми каже да мълча, ще мълча пак по всички правила.
Ако трябва да му говоря, ще кажа: „Приятелю, каквото има да кажеш, добро или лошо, кажи го конкретно, но нека
речта
ти бъде отривиста, защото не разполагам с много време.
Каквото има да ми кажеш, изкажи го в половин час, без увъртане натук-натам.“ След като се изкаже, аз ще му отговоря: „Добре, ще имам предвид всичко това и аз ще го изследвам. Туй, което е право, ще го приема, а туй, което не е право, ще ти го върна. Аз съм търговец човек, взех стоката ти на доверие, но ще купя от нея само тази, която влиза в работа. Онази пък, която не харесвам, ще ти я върна. Търси друг някой търговец, комуто ще можеш да продадеш върнатата стока.“
към беседата >>
58.
Израз
,
ООК
, София, 1.4.1925г.,
И
речта
на човека също може да има израз.
Ще се спра върху думите израз, изражение, изразявам се, изразява се, изразил се и т.н. Какво се подразбира под тия думи? Питам: какъв израз например може да има лицето на човека? – Лицето на даден човек може да има сериозен израз или усмихнат израз – две крайни положения.
И
речта
на човека също може да има израз.
Тя може да бъде стегната, логическа, свободна, разхвърляна или пък тъй да е изречена, че може да няма почти никаква връзка. За последната казваме, че тази реч не е изразителна. После, и в мисловно отношение имаме същото нещо, т.е. и мисълта има израз. Тя може да е стегната, може да е логическа, може да е разхвърляна и т.н.
към беседата >>
– Тя е израз, съкращение на
речта
.
Това показва, че вие имате вече връзка с едно живо същество, с една отвлечена идея, с целия невидим свят. Свещената книга казва: „Просете и ще получите! “ Вие просите и не получавате, защото неправилно просите. Сега аз ви говоря за вътрешния израз. Например какво представлява музиката сама по себе си?
– Тя е израз, съкращение на
речта
.
В една песен от две или три строфи вие имате израз на нещо преживяно. Авторът, за да предаде състоянието на душата, трябва да напише един голям роман, докато с една песен от два-три куплета той веднага предава есенцията или ядката на самата мисъл. Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо мъртво, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз. Следователно, когато искаме да изразим нашите идеи в стегната форма, употребяваме за това музиката. Затова всеки човек, който иска да бъде кратък в своята реч, той трябва да бъде музикален.
към беседата >>
Когато пеем, по-добре се разбираме,
речта
ни е изразителна.
Музикалността е едно от качествата на израза. За да може музиката да изразява, трябва въображение. В музиката трябва да има изражение, трябва да има идея във време и пространство. Тя трябва да изразява целия живот, а не само един момент от него. При говора, тъй както сега разговаряме, влизат много ненужни неща, вследствие на което ние не можем да се разбираме.
Когато пеем, по-добре се разбираме,
речта
ни е изразителна.
Затуй Писанието казва: „Човек всякога трябва да пее, да възпява Бога в душата си.“ Това вече не е нищо друго освен музика. При окултната музика се изисква голямо разположение от страна на слушателите. Тя е свещена. Ако сте разсеяни, някой път тази музика може да произведе обратен ефект. В музиката изобщо се изискват две съчетания.
към беседата >>
59.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
За в бъдеще, когато се научим да говорим хубаво,
речта
ни ще бъде така музикална, че като говорим, ще изпитваме приятност.
(втори вариант)
Следователно, всеки човек трябва да прави своите опити до тогава, докато се убеди в истиността на известно положение. И законът, който извади от тези си опити, трябва да го тури като едно свещено правило в живота си и да се не колебае повече. Щом дойдем до такива резултати, няма какво да се убеждаваме, няма какво да се колебаем, а ще слушаме и ще разбираме, както в музиката. Музиката е едно изкуство, един добър метод, който ни показва, как трябва да работим. Щом дойде онзи великият музикант и засвири, всички размишляват, всички слушат и се ползват.
За в бъдеще, когато се научим да говорим хубаво,
речта
ни ще бъде така музикална, че като говорим, ще изпитваме приятност.
Тази реч ще внася в нас живот и здраве, и всички ще се насърчаваме в Божественото. Най-първо трябва да се отвори ума на човека и да се разшири неговото сърце. А сега, при тази фаза, в която се намирате, който и да ви проповядва, както и да ви говори, все ще бутне някое болно място. Както и да говориш, колкото умен и да си, все ще засегнеш някого в неговото вярване. Ние трябва да се опростим с всички онези вярвания, които не са ни причинили до сега никакво благо и да придобием една непоколебима вяра – вяра в един Бог, в един Господ, Който може да внесе в нас онова вечно благо, което да осмисли живота ни.
към втори вариант >>
60.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 14.6.1925г.,
Образите всякога са носители на
речта
.
(втори вариант)
Бог ли е казал така? Тъй че, когато Бог каза на Мойсей да каже на евреите да изгонят злото от себе си и да отидат в Ханаанската земя, Той не разбра Божия закон. Да се повърнем към второто положение, където имаме тъй наречения „образния човек“, словесния или разумния човек, човекът, който мисли. Човек за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трябва да мисли, затова разумният живот на хората се изказва чрез устата. Той се изказва още и чрез лицето.
Образите всякога са носители на
речта
.
Където има образ, има и реч: където няма образ, няма и реч. Някои ще възразят на това. Но вижте онзи момък, който, като срещне някоя красива мома, започва да пише, образите в него започват да текат. Поезия се ражда! Я покажете на този момък един умрял кон, който се разлага, в когото няма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той?
към втори вариант >>
61.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
И действително, и мен ме възхищава фонографа, но не толкова това колело в него, което се върти и възпроизвежда
речта
, колкото мисълта, която е накарала една игла да говори.
(втори вариант)
Фонографът преди да заговори, шуми, съска и при това не е толкова ясен. Фонографът е отпечатък на човешката реч и то в изопачена форма. Ако тези плочи се изоставят 5–6 години без употребление и след това се завъртят, не зная, дали биха могли да произведат същата човешка реч, както сега. Но, да оставим това нещо, изобретението на фонографа е все пак крачка напред. Ние се възхищаваме от изкуството на фонографа.
И действително, и мен ме възхищава фонографа, но не толкова това колело в него, което се върти и възпроизвежда
речта
, колкото мисълта, която е накарала една игла да говори.
Как се е дошло до това изобретение, това ме интересува. Този, който изнамерил фонографа, е взел в съображение човешкия език. И човешкият език е една подобна игла, само че по-широка. Иглата на фонографа е малка и остра, а от човешкия език може да се направят няколко стотин хиляди игли, подобни на тези от фонографа. Така че и по съдържание, и по количество, иглата на съвременния фонограф не може да се сравнява с човешкия език; и речта, която произвежда фонографа, не може да се сравнява с речта, която излиза от плочите на човешкия мозък.
към втори вариант >>
Така че и по съдържание, и по количество, иглата на съвременния фонограф не може да се сравнява с човешкия език; и
речта
, която произвежда фонографа, не може да се сравнява с
речта
, която излиза от плочите на човешкия мозък.
(втори вариант)
И действително, и мен ме възхищава фонографа, но не толкова това колело в него, което се върти и възпроизвежда речта, колкото мисълта, която е накарала една игла да говори. Как се е дошло до това изобретение, това ме интересува. Този, който изнамерил фонографа, е взел в съображение човешкия език. И човешкият език е една подобна игла, само че по-широка. Иглата на фонографа е малка и остра, а от човешкия език може да се направят няколко стотин хиляди игли, подобни на тези от фонографа.
Така че и по съдържание, и по количество, иглата на съвременния фонограф не може да се сравнява с човешкия език; и
речта
, която произвежда фонографа, не може да се сравнява с
речта
, която излиза от плочите на човешкия мозък.
Питам: Ако е чудно изкуството на онзи, който накарал една игла да говори, не е ли още по-чудна онази висша интелигентност, която отпечатила човешката мисъл върху плочите на мозъчните клетки? Вие още не сте се замислили върху това, как се произвежда човешката мисъл, как минава през мозъчните нервни влакна и как най-после се предава през гортана във вид на глас. Върху колко работи вие не сте се спирали! Тези неща за вас са толкова прости, колкото да направите една баница. Казвате: Баница е това!
към втори вариант >>
62.
Земята се върти. Стремеж на душата
,
ООК
, София, 1.7.1925г.,
У хората има едно естествено, разумно говорене, но понякога центърът на
речта
се възбужда толкова силно, че у тия хора се явява желание за чрезмерно говорене.
От това, че у някои хора тия центрове са по-силно развити, а у други – по-слабо развити, това показва, че всички хора не са еднакво чувствителни, всички хора не са еднакво разумни, всички хора не са еднакво съвестни, и т.н. Хората се различават много един от друг. Но благодарение на това, че вие още не познавате физиогномията, хиромантията и ред други науки, та можете донякъде да се търпите. Един ден, когато човешката душа добие своята красива форма, когато всички сили и способности у вас се развият, вие ще разбирате Истината. Понякога у човека се заражда желание да говори.
У хората има едно естествено, разумно говорене, но понякога центърът на
речта
се възбужда толкова силно, че у тия хора се явява желание за чрезмерно говорене.
Такива хора и като спят, говорят. Не, ти ще спиш и ще мълчиш! Воденицата не трябва да говори по всяко време. Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито. Иначе говорът е опасен.
към беседата >>
63.
Вътрешна връзка
,
МС
, София, 6.7.1925г.,
Онези хора, които са създали
речта
, писмеността, с имали предвид и значението на всяка дума.
Когато говорим за бъдещи проспекти, или за стремежите на човешката душа, виждаме, че тия неща са толкова велики, че човек съвсем се изгубва в тях. В тях се прозират великите замисли на Бога. В туй състояние, в което се намирате днес, най-важното нещо за вас е да образувате една вътрешна връзка с невидимия свят. Ще ви напиша думата ЛЮБОВ. Какво разбирате от нея?
Онези хора, които са създали
речта
, писмеността, с имали предвид и значението на всяка дума.
Двете линии, които образуват буквата Л, показват, че у човека има две същества. Едното изразява стремежа на човешката душа, а другото - стремежа на човешкия дух. Накъде? - Към Бога. При този стремеж Любовта трябва да бъде разумна. Ако разложим буквата Ю, ще получим от нея следните елементи '''I и О'''.
към беседата >>
Науката е средство, музиката е средство,
речта
на човека е средство, богатството е средство.
- Всяка сутрин като ставаме, ние ще виждаме лицето на Бога тихо и спокойно, и ще бъдем доволни; каквато работа започваме, ще ни върви добре; каквито спънки и да срещаме в живота си, те винаги ще се разрешават разумно. И тъй, какво мислите да направите в тази ваша среща? Ще ви трябват някакви методи за работа. Какви ще бъдат тия методи? Как трябва да разбирате новото учение, науката, изкуството, музиката?
Науката е средство, музиката е средство,
речта
на човека е средство, богатството е средство.
Изобщо, всички неща, които имаме в света, се средства, които ще ни доведат в съприкосновение, за да работим за Бога. Сега казвам на вас, младите, да се пазите, докато любовта ви не е покварена, защото, щом се поквари, вие ще бъдете в неведение. Аз употребявам думата "млад" в добър смисъл - млад в Любовта. Ще ви дам едно малко обяснение. Вие казвате, че човек трябва да живее.
към беседата >>
64.
Теория и практика
,
ООК
, София, 8.7.1925г.,
Речта
на човека е музикална, ако той има силно развито музикално чувство.
Някой казва: „Аз вече съм израснал, не трябва да пея. Аз мога само да говоря, но не и да пея.“ – Музиката, пеенето седят десет градуса по-горе от говоренето. Ти научи ли закона на говоренето, за да прекараш тия десет градуса в музиката? Ти още не си усвоил говоренето, а се отказваш от музиката. Всеки човек, в когото музикалното чувство е слабо развито, има дрезгав глас.
Речта
на човека е музикална, ако той има силно развито музикално чувство.
Затова именно животните нямат глас. Те не могат да говорят. Кучето се опитва да говори, но лае. Волът се опитва да говори, но мучи. Материята, от която животните са създадени, им пречи да говорят.
към беседата >>
Някой оратор говори много хубаво, но духовете в него го подтикват да продължи дълго време
речта
си.
Каквито препятствия или неприятности и да срещате в живота си, те представляват условия за вашето повдигане. За света всички мъчнотии и противоречия в живота са безсмислени, но за ученика те имат смисъл. Невидимият свят нарочно ги създава за него. Те са задачи, които той трябва да решава. Сега например у вас се явява мисълта: „Време е вече да свършвам часа.“ Аз ви поставям сега на изпит, за да проверите един закон.
Някой оратор говори много хубаво, но духовете в него го подтикват да продължи дълго време
речта
си.
Публиката, която слуша, казва: „Много говори този човек, да спре вече! “ Колкото те се отегчават, толкова у него се събужда по-голямо желание да говори. Някога духовете създават друго положение. Те казват на оратора да говори малко. Тогава пък у публиката се създава желанието този човек да им поговори повече.
към беседата >>
65.
Малкото добро и малкото зло
,
ООК
, София, 12.8.1925г.,
Това е фигура на
речта
, а не буквално изражение.
Като започнеш да търкаш някой човек, той казва: „Остави, тази работа не става лесно.“ След като го огладят хубаво, ще му турят някакви изпъкналости, някакви релефи. Природата туря на тия шлифовани деца разум. Те ще бъдат статуите, по които хората ще се учат. Първите грапавини, изпъкналости са безсмислени, а вторите, които остават върху завършената статуя, стават смислени. Ако човек е умен, сам трябва да се търка, да се изглажда.
Това е фигура на
речта
, а не буквално изражение.
Аз не разбирам, че трябва да вземете един камък и да се търкате с него. Дойде ли ви на ума да кажете за някого, че е малко дърдорко, кажете си: „Той е отличен брат.“ Това значи, че сте взели един камък, с който се полирате. Прекарате ли го десет пъти върху себе си, вие ще се шлифовате, както онзи майстор, който прави хубава мраморна чешма. Като погледнете тази чешма, отдалече лъщи тя. Вие ще кажете: „Учителю, за всичко говорете, но за полировка недейте ни говори!
към беседата >>
66.
Живите образи
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
Вторият стих, това е встъпление в
речта
му.
на име Никодим, началник юдейски. Той дойде през нощта при Исуса и рече Му: Равви, знаем, че от Бога си дошъл Учител, защото никой не може да прави тези знамения, които Ти правиш, ако не е Бог с него.“
Вторият стих, това е встъпление в
речта
му.
Той започва внимателно, похвалява Го, понамазва малко колата, много отдалече пипа. На туй приветствие, на тази реч на Никодим, Христос отговаря: „Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие.“ – „Че Аз съм дошъл от Бога, то е тъй – казва му Христос, – и че съм Учител, и то е право, но важното за тебе е ти да влезеш в Царството Божие.“ Казва Му Никодим: „Как може стар човек да се роди? “ Това е важният въпрос. Вие казвате: „Грешен човек може ли да се изправи?
към беседата >>
67.
Служене на Бога и на себе си
,
ООК
, София, 9.12.1925г.,
Обаче аз мога да направя
речта
си толкова интересна, че всички да се превърнете на слух.
Обаче от окултно гледище вън от големия брой части, каквото представляват живите души, съществува друго едно цяло, от което тези души са излезли. Питам: Какво е практическото приложение на въпроса за частите и цялото? Кога даден предмет или въпрос е важен за човека? - Когато той засяга живота отблизо. Сега например, като говоря, едни от вас разбират въпросите, други не ги разбират; едни се интересуват, други не се интересуват.
Обаче аз мога да направя
речта
си толкова интересна, че всички да се превърнете на слух.
Ще кажете: „Как може да стане това? " Достатъчно е само да махна с магическата си тояжка и пред мен ще се изсипят голям брой златни монети. След това ще взема чекове и на всеки едного от вас ще напиша един чек от 100 000 златни лева. При това положение няма ли да ме слушате? Между вас веднага ще настане голямо оживление, всички ще слушате всяка моя дума, да не пропуснете нещо.
към беседата >>
68.
До скончанието на века
,
НБ
, София, 3.1.1926г.,
Някои от вас, които ме слушате, казвате:
речта
на този човек е тъй впечатлителна, той иска да запечати нещо в нас.
” – казва Христос На какво? – Че Бог е Бог на Любовта. Идете и ги научете, че Бог е Бог на Мъдростта. Идете и ги научете, че Бог е Бог на Истината. Идете и ги научете, че този Бог обича милосърдието, обича кротостта, обича въздържанието, обича всичко онова, което е възвишено и благородно, обича всеки подтик, колкото и да е малък.
Някои от вас, които ме слушате, казвате:
речта
на този човек е тъй впечатлителна, той иска да запечати нещо в нас.
Не, пазил ме е Господ от това! Аз не съм някой печатар, та да запечатвам. Ако запечатвам във вас, вие ще замязате на някоя книга. Аз съм от онези, които пиша свещената книга, но пиша тъй, както пише светлината. Моето писане не се отпечатва, но събужда, то е живото слово.
към беседата >>
69.
Каквото става
,
ООК
, София, 13.1.1926г.,
В Царството Божие приемат хора, на които
речта
е музикална, с подбрани думи.
" - Пейте за Господа! Когато хората отиват на някоя опера, като се връщат дома си, из целия път тананикат. Ако те не се срамуват да пеят, защо вие се срамувате да пеете ангелските песни, които сте чули горе? Който не иска да пее, той няма да влезе в Царството Божие. Който не знае да пее като ангел, той не може да влезе в Царството Божие.
В Царството Божие приемат хора, на които
речта
е музикална, с подбрани думи.
Вие казвате: „И без пение може, и без музикално говорене може." Не, кандидатите за Царството Божие трябва да бъдат добри певци и да говорят музикално. В Царството Божие приемат само даровити хора, които знаят да пеят хубаво, да говорят разумно и да мислят правилно. Освен това, който иска да влезе в Царството Божие, той трябва да знае и етика. Външната страна на етиката е естетиката. Вие сте започнали с естетиката, а трябва да бъде обратно: започнете с етиката, а после да дойде естетиката.
към беседата >>
70.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
Немците, например, в
речта
си турят глагола на края.
С тия местоимения, съществителни, прилагателни и глаголи аз се разговарям, по особен начин ги разбирам. Някой път казвам на глагола: макар че ти си от много високо произхождение, но ще чакаш. Аз ще викам най-напред прилагателното или местоимението, с него ще се разговарям, а после с тебе. “Ами кога ще дойда”! – Когато ти дойде времето.
Немците, например, в
речта
си турят глагола на края.
Някой немец ти говори, говори, каже ти някое километрическо изречение и на края ще тури глагола. Някой ме пита: ти знаеш ли немски? Казвам: преди няколко хиляди години съм го учил, но сега трябва да си го спомня. Французите пък имат друг строеж. Българите пък имат свой специален строеж – изобщо всеки народ се отличава по конструкцията на своята реч.
към беседата >>
71.
Обмяна
,
ООК
, София, 24.2.1926г.,
Съществителното име е най-ранното, най-първото образувание в
речта
.
предметът, за който се говори; после се поставя глагола, т.е. сказуемото. Това правило може ли да се измени? – Може. Питам: защо обикновено на първо място поставят подлога, а после сказуемото? – Защото съществителното име, което обикновено бива подлог в изречението, е образувано по-рано от глагола.
Съществителното име е най-ранното, най-първото образувание в
речта
.
В това отношение, когато човек има известни преживявания, той всякога ги свързва с външния свят. И наистина, донякъде те съответстват на предметите и явленията от външния свят. Когато видите, че лицето на някой човек се изкривява, гърчи се, от това вие вадите заключение, че той има някакво страдание или някаква мъчнотия. На друго някое лице виждате няколко реда сълзи и веднага вие се произнасяте в себе си, че това лице преживява нещо. Откъде знаете, че то преживява нещо?
към беседата >>
72.
Приех от Отца Си
,
НБ
, София, 28.2.1926г.,
Речта
, граматиката например, с която си служите, не беше ли готова?
Те определят посоката, към която трябва да се движим. Те определят времето, кога трябва да си лягаме и да ставаме. Те определят как трябва да се обличаме и т.н. Някои мислят, че когато казваме, че всичко в света е определено, това значи, че всичко става механически. Ами когато дойдохте на Земята, не намерихте ли всичко готово?
Речта
, граматиката например, с която си служите, не беше ли готова?
Вие започнахте да изучавате наготово българския език и станахте българи. Или започвате да изучавате английски език и ставате англичани. Или започвате да изучавате френски език и ставате французи и т.н. Всичко това механически ли е? Под думата "българин" се разбира една определена мярка.
към беседата >>
73.
Страдание, търпение, опитност, знание
,
МОК
, София, 28.2.1926г.,
Най-първо човек е говорел,
речта
му е била кратка – с, и, а, у... този природния говор.
(втори вариант)
Тъй че от безсъдържателни неща – една точка, да направите линия, плоскост от тях, куб. Всяка една дума, това е един резултат. Първоначално думите не са били тъй дълги. Най-първо те са били едносложни, по един слог са имали. После двусложни, трисложни, постепенно са се развивали с развиване на човешките органи, на неговите мозъчни центрове, отпосле думите са станали многосложни.
Най-първо човек е говорел,
речта
му е била кратка – с, и, а, у... този природния говор.
После със слизането на човешкото съзнание на физическо поле, когато съзнанието си е създало тези органи, докато е направило своите органи, докато направи своя инструмент, докато човек организира своя гортан, организира дробовете и говори тази по-сложна реч. Отпосле е дошла речта. Когато стане заболяване на човешкия мозък, най-първо изгубва съществителните имена, след това се изгубват глаголите, след това прилагателните, най-после съюзите. Съюзите остават, и когато човек почне пак да оздравява, по същия начин почват да се проявяват. Значи съществителните са от най-нов произход, на повърхността на мозъка.
към втори вариант >>
Отпосле е дошла
речта
.
(втори вариант)
Първоначално думите не са били тъй дълги. Най-първо те са били едносложни, по един слог са имали. После двусложни, трисложни, постепенно са се развивали с развиване на човешките органи, на неговите мозъчни центрове, отпосле думите са станали многосложни. Най-първо човек е говорел, речта му е била кратка – с, и, а, у... този природния говор. После със слизането на човешкото съзнание на физическо поле, когато съзнанието си е създало тези органи, докато е направило своите органи, докато направи своя инструмент, докато човек организира своя гортан, организира дробовете и говори тази по-сложна реч.
Отпосле е дошла
речта
.
Когато стане заболяване на човешкия мозък, най-първо изгубва съществителните имена, след това се изгубват глаголите, след това прилагателните, най-после съюзите. Съюзите остават, и когато човек почне пак да оздравява, по същия начин почват да се проявяват. Значи съществителните са от най-нов произход, на повърхността на мозъка. Щом се засегне горе повърхността на мозъка, съществителните изчезват, остават глаголите. Щом заболее мозъкът, изличават се и глаголите, остават прилагателните, най-после съюзите.
към втори вариант >>
74.
Жива реч / Живата реч
,
МОК
, София, 21.3.1926г.,
За да бъде
речта
на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума, или във всяка дума трябва да има поне по една положителна сричка.
По азбуката на всеки народ се съди още и за неговата култура. В немски език първата буква на думата истина е w, което показва, че за немеца Истината е свързана с гъстата материя. Буквата и, с която българите пишат Истината, представлява празна чаша. С това българинът казва: „Ако ми сипете нещо в чашата, от своя страна и аз ще ви дам нещо. Ако нищо не ми налеете в чашата, и аз нищо няма да ви дам.“ Едно нещо трябва да имате предвид: всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви.
За да бъде
речта
на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума, или във всяка дума трябва да има поне по една положителна сричка.
Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до живата реч, до Живото Слово, което повдига и съживява. За обикновения човек е достатъчна официалната реч – речта на етикециите: високоуважаеми, високоблагородни и т.н. Като изучават различните отрасли на съвременната наука, хората се стремят да ги прилагат в живота си. Колкото по-голямо практическо приложение има дадена наука, толкова повече хората се интересуват от нея и я изучават.
към беседата >>
За обикновения човек е достатъчна официалната реч –
речта
на етикециите: високоуважаеми, високоблагородни и т.н.
С това българинът казва: „Ако ми сипете нещо в чашата, от своя страна и аз ще ви дам нещо. Ако нищо не ми налеете в чашата, и аз нищо няма да ви дам.“ Едно нещо трябва да имате предвид: всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви. За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума, или във всяка дума трябва да има поне по една положителна сричка. Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до живата реч, до Живото Слово, което повдига и съживява.
За обикновения човек е достатъчна официалната реч –
речта
на етикециите: високоуважаеми, високоблагородни и т.н.
Като изучават различните отрасли на съвременната наука, хората се стремят да ги прилагат в живота си. Колкото по-голямо практическо приложение има дадена наука, толкова повече хората се интересуват от нея и я изучават. Значи всяка наука има известно отношение към физическия, духовния, даже и към Божествения живот на човека. Достатъчно е една наука да се докосне до Божественото в човека, за да му даде условия да се прояви. Например преди хиляди години на Земята са съществували известни зародиши, които са се развивали добре, понеже тогавашните условия са били благоприятни за тях.
към беседата >>
За да бъде
речта
ви жива, един слог или една дума трябва да бъде.
(втори вариант)
Азбуката показва каква е културата на един народ. В немски как е? Wahrcheit. "W" – и там истината е свързана с материята, с гъстата материя. Българинът как започва истината, с "И". "И"-то е като чаша, казва: "Ако сипеш нещо, и аз ще ти дам, ако не сипеш, и аз не ще ти дам нищо." Във всяко едно предложение, като го пишете, трябва да има една положителна дума най-малкото, един слог съществен, на който да базирате мисълта си.
За да бъде
речта
ви жива, един слог или една дума трябва да бъде.
Разбира се, този начин не е за външния свят, той е аналитичен и за външния свят съвсем не е, те ще се спънат. За външния свят е живата реч: благородния, високопочтения и т.н. При сегашното развитие на човечеството всички науки, които се изучават, все имат известно практическо приложение. Запример изучаването на зоологията или ботаниката. Всички имат известно приложение, затова ни интересуват.
към втори вариант >>
75.
Здравословни условия
,
ООК
, София, 28.4.1926г.,
Това е символистичен израз на
речта
, но не и действителен.
Има светии пък със 100,000,000 очи. Можете ли да се представите какво нещо са тези светии? Разбира се, това се отнася до същества с висока напреднала култура. Съвременните хора, за пример, имат само по две очи. Ще кажете: „Не е възможно човек, бил той даже светия, да има повече от две очи“.
Това е символистичен израз на
речта
, но не и действителен.
Питам: Как е възможно тогава хиляди лъчи да се събират в един фокус? Вие знаете, че има огледала, едни от които събират лъчите – събирателни, и други, които ги разпръсват – разсейвателни. Вие изучавали ли сте въпроса, по какъв начин, именно, лещата може да събира лъчите, когато всъщност те вървят паралелно? Съвременните физици говорят само за способността на лещите да събират и да разпръсват лъчите, но как става това, те нищо не обясняват. Да се казва, че човек може да събира лъчите с ръце, това разбирам, той поне е живо същество; обаче да се казва, че леща може да събира и да разпръсва лъчи, това не разбирам.
към беседата >>
76.
Скритото имане
,
НБ
, София, 23.5.1926г.,
Дръжте тази мисъл:
речта
е само за разумните хора.
Великите неща в природата се крият в нейните дребни постъпки. Следователно, има един вътрешен закон, който определя пътя на всеки разумен човек.
Дръжте тази мисъл:
речта
е само за разумните хора.
Може да се говори само на разумни хора, може да се учат само разумни хора. Някои говорят за гениалността. Разумността седи по-горе от гениалността. Разумният човек е по-горе от гениалния. Геният е начало на разумността.
към беседата >>
77.
Стана плът
,
НБ
, София, 13.6.1926г.,
Аз наричам периодите в
речта
малки и големи станции.
Да ви проповядвам, аз разбирам да ви дам нещо от себе си, а не да взема нещо от вас. И като се върнете дома си, да кажете: сега разбираме Бога! Тъй че това, което имате още не е проповед. Не е и проповед това, да наредя една мисъл с нейните точки, запетаи, двоеточия, дълги и къси изречения, периоди и т.н. Всички тия неща са красиви, но те представляват малки и големи спирки.
Аз наричам периодите в
речта
малки и големи станции.
Такава една голяма станция, един голям период е например Горна Оряховица. Там се спират много пътници, починат си малко, купят си нови билети и пак продължават пътуването си. Другите малки спирки са точки, запетаи, двоеточия. След ред такива малки и големи спирки се достига до Варна, където цялата глава е завършена. Тази глава се скачва в общата фигура.
към беседата >>
78.
Отвън и отвътре
,
СБ
, София, 22.8.1926г.,
Това са фигури на
речта
, но казвам: няма по-хубаво състояние от това, да добием Любовта.
Той обтяга струните, съгласно своя камертон, и когато дойде до известен предел, спира. Така и страданията във вашия живот ще дойдат до крайния си предел и ще спрат. Не се бойте, Бог няма да скъса струните на вашата цигулка! След като нагласи цигулката ви, т.е. вашата душа, Той ще започне да свири на нея, но по някой път, като минават Божиите пръсти по струните на вашата цигулка, на вашата душа, вие като не сте свикнали на тази музика, ще ви се види малко особена.
Това са фигури на
речта
, но казвам: няма по-хубаво състояние от това, да добием Любовта.
Това е благото в света. Като придобие човек Любовта, където и да се намира, той е мощен. Има ли Любовта в себе си, света ще победи. Затова ние трябва да призовем Божията Любов върху нас. Всеки от вас, като се върне у дома си, да прилича на запалена свещ, на запален огън, който да няма нужда от духане – без духане да гори.
към беседата >>
79.
Ще се изкоренят
,
СБ
, София, 29.8.1926г.,
Хора, у които е силно развит органът на
речта
, очите им са особено устроени и задната част на мозъка им е също особено устроена.
В черепите на тези двама души винаги се забелязва едно различие. Онзи, който е музикален, около слепите очи има една издаденост, а у немузикалния тази част на главата е тясна. Наблюдавайте главата на някой писател. У него е силно развито въображението. Значи в мозъка на всеки човек има известни органи, които са израз на силите, с които той работи.
Хора, у които е силно развит органът на
речта
, очите им са особено устроени и задната част на мозъка им е също особено устроена.
Тези, които не разбират тези неща, мислят, че главите на всички хора са еднакви. Не, има велико вътрешно разнообразие между хората, което трябва да се проучва. Каква е нашата цел на земята? Нашата цел е да се учим да обичаме, да разбираме Бога. Бога можем да разберем само когато Го любим.
към беседата >>
80.
Облагородяване на сърдцето
,
МОК
, София, 3.10.1926г.,
Та, не се радвайте, не мислете, че ако някой ден сте много силен... Нали има такива случаи – напишеш си
речта
: «тъй ще кажа, инак ще кажа», какво ли не, дойдеш отвън – нито буква не можеш да кажеш.
(втори вариант)
Кажеш: «Ще свърша училище» – няма да го свършиш. Казваш: «Ще ида някъде» – няма да идеш. После казваш: «Няма да ида», а отидеш. Този закон – всички велики хора, те са се въздигнали, когато вече са се отчайвали, като са казвали: «Тази работа няма да бъде» – тогава се завземат и се повдигат. И най-мързеливите ученици от училището са ставали най-способни, а даровитите после са пропадали.
Та, не се радвайте, не мислете, че ако някой ден сте много силен... Нали има такива случаи – напишеш си
речта
: «тъй ще кажа, инак ще кажа», какво ли не, дойдеш отвън – нито буква не можеш да кажеш.
Не каквото си [планирал]. Не мислете, че както вие сте си планирали, тъй ще си живеете. Някой си планира: «Аз, като стана учител...», намисли; по всички педагогически правила, и по тях няма, ще говоря по съвсем други правила, па и учениците, както си ги представя, и те няма да бъдат такива. Значи (...) В природата има един Божествен закон, който регулира нещата, на който закон нашето съзнание трябва да се подчини.
към втори вариант >>
81.
Човешкият дух
,
ООК
, София, 3.11.1926г.,
Вземете една плоча, турите я на грамофона, завъртите ключа и слушате
речта
на някой учен.
В този смисъл казваме, че нищо в живота не се губи. Богатството, което човешкият дух е придобил, е скрито в душата му, и един ден, когато потрябва, то ще се даде като дар, като наследство на онзи, който го е изработил. Един ден това знание, това богатство ще бъде достояние на всички души. Ще дойде ден, когато и невежите, без да са работили, ще имат на разположение науката на миналото. Не става ли това и днес?
Вземете една плоча, турите я на грамофона, завъртите ключа и слушате
речта
на някой учен.
Той не съществува вече на земята, заминал е за онзи свят, но преподава, развива, обяснява своите формули. Може ли при това положение да наречете плочата учена? Колкото плочата е учена, толкова учен може да бъде и онзи автомат, който механически решава най-трудните задачи. Може ли да се нарече учен човек онзи, който от създаването на света до днес е изчислил, колко хора са се родили и колко са умрели? Учен е той, но какво ще допринесе неговата ученост за човечеството?
към беседата >>
82.
Устой на съзнанието
,
ООК
, София, 17.11.1926г.,
Нервната система на съвременния човек не може да издържа абсолютна хармония в тоновете, в звуковете, вследствие на което и в
речта
, и в музиката се допуща поне един дисонанс.
Всяко нещо, което е направено с любов, не може да не се хареса. При това вие трябва да знаете, че се намирате в процес на развитие. Ето и аз ви дадох една незавършена работа, вие да я завършите. Красотата седи в незавършените процеси. Ако искате, вие можете да измените текста, да разместите думите така, че да съответствуват на мелодията, която ще дадете.
Нервната система на съвременния човек не може да издържа абсолютна хармония в тоновете, в звуковете, вследствие на което и в
речта
, и в музиката се допуща поне един дисонанс.
Всички поети и музиканти, които са писали произведения, издържани в хармонично отношение, млади са умрели. Животът може да се продължи благодарение на дисонансите. В този смисъл страданията не са нищо друго освен дисонанси. При страдания, при дисонанси животът е по-устойчив, а материята – по-издръжлива. Абсолютната хармония създава голямо напрежение върху нервната система на човека, а дисонансът е почивка, той е необходим за смяна на състоянията.
към беседата >>
83.
Едно стадо
,
НБ
, София, 23.1.1927г.,
Рече ли да говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъл започва разговора или
речта
си.
Следователно, разумните неща в света не се определят от техните външни качества, а от това, което е в нас, как ние гледаме на тези неща. И тъй, каквото човек върши, трябва съзнателно да го проучва и наблюдава. За всяко нещо той трябва да си дава отчет. Легне ли вечер да спи, човек трябва да се запита: Къде ще бъда по време на съня? Къде отивам?
Рече ли да говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъл започва разговора или
речта
си.
В какво се проявява единството на вашите мисли, чувства и действия? Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще се занимаваме с тази работа. Сега ни занимават по-близки до нас въпроси. Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище. Онзи свят, за който говорите, е този свят, в който сега живеете.
към беседата >>
84.
Силните течения
,
ООК
, София, 9.3.1927г.,
те са произлезли най-после, затова се считат деца в
речта
.
Като говорите за съществителните имена, трябва да знаете кога са произлезли. Те са най-нови, т.е.
те са произлезли най-после, затова се считат деца в
речта
.
Най-стари думи са съюзите. Значи съюзите са старците в речта. Следователно вие ще започнете от съществителните и постепенно ще вървите, докато дойдете най-после до съюзите. Ще започнете от младото поколение и ще стигнете до старците. Като изброявате думите, интересно е да знаете колко от тях се отнасят към материалния свят и са свързани с ядене и пиене.
към беседата >>
Значи съюзите са старците в
речта
.
Като говорите за съществителните имена, трябва да знаете кога са произлезли. Те са най-нови, т.е. те са произлезли най-после, затова се считат деца в речта. Най-стари думи са съюзите.
Значи съюзите са старците в
речта
.
Следователно вие ще започнете от съществителните и постепенно ще вървите, докато дойдете най-после до съюзите. Ще започнете от младото поколение и ще стигнете до старците. Като изброявате думите, интересно е да знаете колко от тях се отнасят към материалния свят и са свързани с ядене и пиене. По този начин ще определите какви течения преобладават от 9 до 12 часа. Ще забележите, че в това време можете да изпаднете в някакъв разговор, от който не можете да се освободите: искате да млъкнете, не можете; искате да промените разговора, пак не можете.
към беседата >>
85.
Двете страни
,
МОК
, София, 20.3.1927г.,
Когато излизал на амвона да говори, той говорел с часове и през всичкото време
речта
му се леела като вода.
Като се движела из улиците на града, от време на време изпадала в такова състояние, сякаш губи равновесие и не може повече да ходи; тя лягала на пътя и лежала, докато самоувереността и отново се върне. Защо губи тя своята смелост и самоувереност? Разправят за един офицер, че изгубил смелостта си благодарение на книги, в които се описва животът след смъртта; като чел такива книги, той се наплашил много и не се решавал да излиза вечер сам, а взимал пушката в ръка и молел жена си да го придружи да излезе вън - и с пушка в ръка пак се страхувал да излиза сам. Страхът е чувство, при което човек губи и смелостта, и паметта си. Един знаменит проповедник, в Америка някъде, бил известен между слушателите си с голямото си красноречие.
Когато излизал на амвона да говори, той говорел с часове и през всичкото време
речта
му се леела като вода.
Един ден, както проповядвал, той видял, че в стаята влязла една госпожа с черни очила; като погледнал към нея, веднага забравил проповедта си. Докато се готвел да се извини пред слушателите си, че не се чувства добре и не може да довърши беседата си, отвън влязъл един благ, добър човек; той погледнал към него, в този момент паметта му се върнала, продължил проповедта си и я завършил. Значи госпожата с черните очила предизвикала в него дисхармонично състояние и забравил всичко, което трябвало да каже на слушателите си, а после добрият господин му съдействал да възстанови цялата проповед в паметта си. За да не губи своята самоувереност, добре е понякога човек да се насърчава. В някои случаи насърчението повдига човека, а понякога го спъва; понякога е добре да насърчиш човека, а понякога е добре да премълчиш.
към беседата >>
Ако някой е бързорек, такъв да си остане -той е извор, от който водата изобилно блика; ако си бавен, тежък в
речта
си, ти си щерна, която има малко вода - щом имаш малко вода, бавно ще течеш и малко ще даваш; ако си страхлив, ще приложиш страха си в живота, за да развиеш благоразумие; ако си сприхав, ще прилагаш енергията си в работа, да придобиеш нещо - има коне сприхави по характер, но крайно работливи и такъв кон е за предпочитане пред кроткия, който върши малко работа.
Това е великата философия на живота. Дойдете ли до изучаване на Небето, там се откриват други знания. Като изучавате характера си чрез сравняване с проявите на нисшите същества, не се мъчете да го измените, но се стремете да го изчистите от нисшите елементи на животинското царство. Човек трябва да облагороди характера си, но не да го измени: ако си сприхав по характер, бъди сприхав, но справедлив; ако си флегматичен, бъди такъв, но за злото, за отрицателното в света. Кой какъвто е по характер, такъв да си остане, но на мястото си; разнообразието е една от красивите страни на живота.
Ако някой е бързорек, такъв да си остане -той е извор, от който водата изобилно блика; ако си бавен, тежък в
речта
си, ти си щерна, която има малко вода - щом имаш малко вода, бавно ще течеш и малко ще даваш; ако си страхлив, ще приложиш страха си в живота, за да развиеш благоразумие; ако си сприхав, ще прилагаш енергията си в работа, да придобиеш нещо - има коне сприхави по характер, но крайно работливи и такъв кон е за предпочитане пред кроткия, който върши малко работа.
Един български чорбаджия си купил малко конче, което обикнал много; и кончето обикнало господаря си. То било много сприхаво - когато оставало само в обора, ритало, хапело другите коне; щом виждало господаря си, утихвало и започвало радостно да цвили. Когато станало голям кон, способен за работа, работело на господаря си по цели дни и чорбаджията бил доволен от него. Конят имал любов към господаря си, боготворял го. Следователно, за да обичаш някого, ти трябва да го боготвориш; не го ли боготвориш в себе си, ти не го обичаш.
към беседата >>
86.
Кротките
,
НБ
, София, 20.3.1927г.,
Думите, които се употребяват в
речта
, едновременно имат външен израз, както и вътрешно съдържание и смисъл.
Думите, които се употребяват в
речта
, едновременно имат външен израз, както и вътрешно съдържание и смисъл.
Стремежът на човешкия дух се заключава в това, да разбере съдържанието и смисъла на думите, които съставляват неговата реч. Думите приличат на скъпоценни камъни, които могат да се оценят само от разумните хора. Глупавите хора не могат да оценяват скъпоценните камъни. Това виждаме в баснята „Петел и елмаз“. Един петел, като ровил бунището, намерил в него един елмаз, голям като кокошо яйце.
към беседата >>
87.
Общи упътвания
,
ООК
, София, 18.5.1927г.,
Сама по себе си, душата съществува, а хората изучават законите на душата; умът съществува, а хората изучават законите на ума;
речта
съществува, а хората изучават законите на
речта
.
Другите учени също така са възприели тази наука от свои предшественици. Анатомията, физиологията, която съвременните учени преподават, е взета от самия човек. В това отношение, човек съдържа в себе си и физиология, и анатомия, и химия, и физика — всички науки. Без съществуването на човека, никаква наука не би имало в света. Без човека, никаква наука „психология" не би съществувала.
Сама по себе си, душата съществува, а хората изучават законите на душата; умът съществува, а хората изучават законите на ума;
речта
съществува, а хората изучават законите на
речта
.
Забележете, музиката се движи около седем тона, с техните повишавания и понижавания. Значи, музиката си служи със седем тона, математиката — с десет числа, а речта — с 22 букви най-малко. Кое от трите изкуства е най-богато? Най-богата е речта. Колкото повече пособия са в услуга на едно изкуство, толкова и то ще бъде по-богато.
към беседата >>
Значи, музиката си служи със седем тона, математиката — с десет числа, а
речта
— с 22 букви най-малко.
В това отношение, човек съдържа в себе си и физиология, и анатомия, и химия, и физика — всички науки. Без съществуването на човека, никаква наука не би имало в света. Без човека, никаква наука „психология" не би съществувала. Сама по себе си, душата съществува, а хората изучават законите на душата; умът съществува, а хората изучават законите на ума; речта съществува, а хората изучават законите на речта. Забележете, музиката се движи около седем тона, с техните повишавания и понижавания.
Значи, музиката си служи със седем тона, математиката — с десет числа, а
речта
— с 22 букви най-малко.
Кое от трите изкуства е най-богато? Най-богата е речта. Колкото повече пособия са в услуга на едно изкуство, толкова и то ще бъде по-богато. В това отношение, музиката седи по- долу и от математиката. Още три тона са нужни на музиката, за да се изравни с математиката.
към беседата >>
Най-богата е
речта
.
Без човека, никаква наука „психология" не би съществувала. Сама по себе си, душата съществува, а хората изучават законите на душата; умът съществува, а хората изучават законите на ума; речта съществува, а хората изучават законите на речта. Забележете, музиката се движи около седем тона, с техните повишавания и понижавания. Значи, музиката си служи със седем тона, математиката — с десет числа, а речта — с 22 букви най-малко. Кое от трите изкуства е най-богато?
Най-богата е
речта
.
Колкото повече пособия са в услуга на едно изкуство, толкова и то ще бъде по-богато. В това отношение, музиката седи по- долу и от математиката. Още три тона са нужни на музиката, за да се изравни с математиката. Тия три тона съществуват, но хората не са в състояние още да ги възпроизведат. Един ден, когато се развият повече, те ще си служат с десет тона.
към беседата >>
Ако носът е много широк, той е преувеличен, както има преувеличаване и в
речта
.
После, към тях ще се присъединят още осем и така ще се образуват големи ядра, които вече са хармонизирани помежду си. По тоя начин целият клас ще бъде в хармония. Този закон на групиране съществува и в самата природа. Когато между учениците възникне някой въпрос на разглеждане, те могат да разискват върху него, да го обясняват от разни страни, но спорът трябва да се избягва. Като разглеждате носа в чертеж 1., как мислите, може ли да съществува толкова широк нос?
Ако носът е много широк, той е преувеличен, както има преувеличаване и в
речта
.
Например, когато искат да кажат, че някъде е имало много хора, българите си служат с фигуративния израз: „Яйце да хвърлиш, няма де да падне". Когато искат да покажат, че някой човек се движи с голяма бързина, те си служат с израза: „Бяга като куршум". Възможно ли е човек да се движи с бързината на куршума? Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума. Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката.
към беседата >>
88.
Хармонични положения
,
МОК
, София, 29.5.1927г.,
Французки ви говори, но разбирате; думите не разбирате, но съдържанието в думите разбирате и може да преведете
речта
, която ви говори.
(втори вариант)
Ако дойде един от една по-висша култура, ние трябва да знаем неговия език. То ще бъде почит. А когато ние идем в този по-висш свят, те говорят на нашия език. Един българин, като иде в невидимия свят – ангелите знаят български език, тъй, чистия, неопетнен, в своята първична чистота български език. Нали сте имали туй положение – някой път сънувате, че някой ви говори на чужд език, но го разбирате.
Французки ви говори, но разбирате; думите не разбирате, но съдържанието в думите разбирате и може да преведете
речта
, която ви говори.
Пътуване – в живота не бързайте да пътувате, не трябва да се пресилвате. Изхарчването на голяма физическа енергия има своите лоши последствия. Има едно умерено пътуване, при което става една пълна обмяна. Този закон трябва да се приложи и в живота. Да се обнадеждвате всякога.
към втори вариант >>
89.
Съзвучно движение
,
ООК
, София, 1.6.1927г.,
И думите в
речта
се подчиняват на известни психологически закони.
Триене се извършва и между клетките на растенията. Те трябва много пъти да се трият, докато се образува между тях нужната топлина. Триенето трябва да става деликатно, внимателно, и то така, че да не става претриване. Претриването подразбира търкане, а триенето е правилен, съзнателен процес, който върви в паралел с растенето. Тъй щото, дойдете ли до понятията, вие трябва да ги различавате в психическо отношение, според резултатите, които те произвеждат.
И думите в
речта
се подчиняват на известни психологически закони.
Следователно, ако една дума е граматически правилно поставена, логически правилно изказана, а не е съгласна с Божествените закони, тя е в състояние да наруши мира на човека, вследствие на което той изгубва своята топлина и светлина. Всяка дума, която не е съгласна с Божествените закони, произвежда мрак, тъмнина в съзнанието на човека. Сега, аз говоря върху практически въпроси, които всеки момент можете да опитате. Всички сте забелязали, например, какви пресичания стават в мисълта на човека. Започвате да говорите нещо, но без да мислите много, кажете някоя дума не на място, и веднага мисълта ви се прекъсва. Защо?
към беседата >>
90.
Идат дни
,
НБ
, София, 25.12.1927г.,
Това са образи, фигури, с които си служим в
речта
за изяснение на нещата.
Виж, какви дефекти има ръката ти! Всяка линия на ръката има своето значение. Запример, когато човек свива ръцете си на юмрук, това означава: Трябва ли да пусна от ръцете си това, което веднъж съм хванал здраво? Някой човек поставя палеца си върху цялата ръка, свита на юмрук, а друг поставя палеца си вътре, между пръстите на ръката. Какво означава едното положение на палеца, и какво – другото?
Това са образи, фигури, с които си служим в
речта
за изяснение на нещата.
Когато някой отваря юмруците си, това означава: Аз пущам всичко, каквото съм придобил. Когато някой крие ръцете си, с това заедно той скрива и своето лице. Когато някой отвори ръцете си и покаже дланите си, този е истински човек. Той иска да каже: Ето ме, гледайте, четете по мене, това съм аз. Когато римлянинът поздравлява, той вдига ръката си нагоре, и прикляка малко на едното си коляно.
към беседата >>
91.
Нови възгледи и методи
,
ООК
, София, 11.1.1928г.,
Това не е само фигура, нито образ на
речта
, но действителност.
Като се завъртиш с колелото, ще се благословиш. Някой дойде, иска пари, а не иска да се завърти с колелото. Такъв закон не съществува в природата. Наистина, който е готов да се качи на колелото и да се завърти с него, той всякога ще има пари; който не е готов да направи това, той никога няма да има пари. Следователно докато колелото се върти около оста си, пари ще има; щом спре това движение, пари няма да има.
Това не е само фигура, нито образ на
речта
, но действителност.
Като ученици вие трябва да изучавате съществените неща в живота, за да различавате постоянното, непреходното, от непостоянното, от преходното. Като се домогнете до това различаване, вие ще измените начина на живота си. Животните, растенията живеят по свой начин, но учениците, които са влезли в новия, в Божествения живот, не могат да живеят по своему; те трябва да живеят по нов начин, по Божествения закон. В този живот законите са съвършено различни от тия в обикновения живот. Докато е у дома си, при майка си детето може да живее както иска; щом влезе в училището, детето трябва да се подчинява на законите, които там съществуват.
към беседата >>
92.
Двете точки
,
ООК
, София, 7.3.1928г.,
Ако един човек е убедителен и с
речта
си може да убеди мнозина, че животът няма смисъл, каква полза от неговата убедителна реч?
Напишат една своя теория и я разнасят от човек на човек, да им показват, че като тяхната теория подобна не съществува. Кой мъж не може да вземе платното, което жена му е изтъкала, и да го изнесе пред хората? Че някоя жена е тъкала платно, това още нищо не доказва. Важно е защо е тъкала това платно или какво е допринесло то в живота? Ако въжарят прави въжета, с които бесят хората, каква полза от тия въжета?
Ако един човек е убедителен и с
речта
си може да убеди мнозина, че животът няма смисъл, каква полза от неговата убедителна реч?
Каква полза има човечеството, че някой се е родил мъж или жена? Формата не определя нещата. Дали някой ще се роди мъж или жена, това нищо не допринася за живота. Важно е как мъжът и жената ще изпълнят своето предназначение. Сега ще ви задам следния въпрос: Господ щеше ли да даде другарка на Адама, ако той не искаше?
към беседата >>
93.
Добри и лоши условия
,
ООК
, София, 2.5.1928г.,
Центърът на
речта
у човека се намира в зависимост от това как той гради къщата си, т.е.
Сиромашията е особен род налягане, което стеснява човека. Това стесняване, това външно ограничаване, именно, заставя човека да прави усилия да се прояви, да преодолее външните неблагоприятни условия. Следователно работата на невидимия свят върху хората се свежда към това, да ги застави да изучат както физическите закони на динамиката, така и психическите. Някой иска да бъде красноречив, но той не знае, че красноречието се обуславя от известен мозъчен център, за разработването на който се изисква специална работа. Не може да бъде красноречив онзи, на когото очите са вдлъбнати или премрежени.
Центърът на
речта
у човека се намира в зависимост от това как той гради къщата си, т.е.
тялото си. Да бъде човек красноречив, това ни най-малко не значи, че трябва да бъде философ, мислител или добър. Човек може да бъде красноречив, без да е добър. И обратно: Той може да бъде добър, без да е красноречив. Същото може да се каже за красотата и за добротата.
към беседата >>
94.
Накъде
,
ООК
, София, 31.10.1928г.,
Точността на нещата, точността на
речта
води човека към правилен живот.
Обаче ако запази присъствието на духа си и каже, че нищо особено не е станало, освен смяна на числата, вместо 100 лири е останала само една, това е човек, който има самообладание. Стремете се да гледате на парите като на математически числа, а не като на условия, без които не можете да живеете. Вместо да се ужасявате, че сте изгубили 99 лири, кажете си, че числото 100 се е превърнало в единица. И след това продължете пътя си, без никакво смущение. Едно се иска от човека: всичко, което става в неговото съзнание, в неговия ум или в неговото сърце да се предава точно.
Точността на нещата, точността на
речта
води човека към правилен живот.
Той трябва да каже, че числото 100 се е сменило с числото 1, а да не казва, че е изгубил 99 лири. – Защо? – Защото нищо в природата не се губи. Някой казва, че вижда трима души, които идват срещу него. Какви са тия трима души?
към беседата >>
Изведнъж
речта
му се отклонява, взима крива посока.
В даден момент мисълта на човека върви по права посока, а в следния момент тя взима друга посока, т.е. прави известно отклоняване. – Защо? – Срещнала е някакво съпротивление на пътя си. Някой човек говори плавно, отмерено, красиво.
Изведнъж
речта
му се отклонява, взима крива посока.
– Защо? – Това става по две причини: или в него е станала някаква промяна, или се е явило някакво външно влияние. Изобщо, правите и кривите посоки в живота на човека се преплитат. В това кръстосване, именно, той расте и се развива. Защо идвате сутрин в клас?
към беседата >>
Някой е силен в математиката, друг – в музиката, трети – в
речта
, четвърти – има силна памет.
Не е добре да остава човек дълго време с едни и същи мисли, чувства и желания. Старото трябва да се замества с ново. Затова, именно, човек трябва да учи, да развива своите дарби и способности. Така той ще познае себе си, ще познае и своите ближни. Като се запознава със себе си и с хората, човек вижда кой къде е силен.
Някой е силен в математиката, друг – в музиката, трети – в
речта
, четвърти – има силна памет.
Казват за някого, че много говори. – Богат е човекът. Да говори човек много, но на място, това е благословение. Ако е философ, той ще има избрани мисли; ако е богат по сърце, той ще изразява чувствата си красиво; ако е поет, стихът му ще бъде цветист. Вътрешното и външното богатство определят мястото на човека.
към беседата >>
95.
Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата
,
МОК
, София, 30.11.1928г.,
Същото може да се каже и за мислите, които са свързани със слуха, с вкуса, с обонянието, с
речта
и т. н.
Задачата на училището не е само да даде знания на ученика, но те трябва да се приложат. На теория мнозина знаят, къде се намират Китай, Япония, Патагония, Мексико, както и най-забутаните провинции и държави, но, какво е отношението между различните провинции и държави, какво е значението им в космоса, малцина знаят. Всяка външна форма в природата има отношение към човешката мисъл. Мислите пък имат отношение към човешките органи. Например, когато мислите, които са свързани със зрението, отслабват, тогава отслабва и зрението.
Същото може да се каже и за мислите, които са свързани със слуха, с вкуса, с обонянието, с
речта
и т. н.
Няма орган в човешкото тяло, който да не се управлява от известен род мисли и чувства. Като знаете това, пазете ума и сърцето си в изправност, за да могат те правилно да възприемат мислите и чувствата, които идат от възвишения свят. Съществата от този свят ще помагат на човека дотогава, докато мислите, които са създали неговите органи, проникнат в съзнанието му. Това значи, да дойде човек до положение, да владее своите органи, да стане господар на себе си. Днес всички хора се стремят към господарство, всеки иска да бъде господар.
към беседата >>
96.
Разбиране на живота
,
ООК
, София, 12.12.1928г.,
- Това са хиперболи, фигури на
речта
.
Този човек се е натъкнал на десетина души, които го излъгали, вследствие на което вади заключение, че няма честни хора в целия свят. Обаче, като помисли добре, той сам ще се убеди в противното. Светът не се състои от десет души. Милиарди хора има в света, между които ще срещнете и добри, и честни, и разумни. Някой казва: Яйце да хвърлиш, няма къде да падне.
- Това са хиперболи, фигури на
речта
.
Всъщност, нещата не са така, както се представят. Като искаш да отидеш някъде, все ще намериш място. Фигурите на речта показват, че човек понякога е наклонен да преувеличава нещата, а понякога - да ги намалява. Някой казва за себе си, че от него нищо не може да излезе. Друг пък казва, че всичко може да постигне.
към беседата >>
Фигурите на
речта
показват, че човек понякога е наклонен да преувеличава нещата, а понякога - да ги намалява.
Милиарди хора има в света, между които ще срещнете и добри, и честни, и разумни. Някой казва: Яйце да хвърлиш, няма къде да падне. - Това са хиперболи, фигури на речта. Всъщност, нещата не са така, както се представят. Като искаш да отидеш някъде, все ще намериш място.
Фигурите на
речта
показват, че човек понякога е наклонен да преувеличава нещата, а понякога - да ги намалява.
Някой казва за себе си, че от него нищо не може да излезе. Друг пък казва, че всичко може да постигне. - И двете неща не са верни. Човек е дошъл на земята да направи нещо. Следователно, искаш ли да станеш учен, кажи в себе си: „Аз мога да стана учен“.
към беседата >>
НАГОРЕ