НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
921
резултата в
466
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото
публиката
, която ни очаква, още не е готова.
2.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
– Кой цигулар се харесва на
публиката
?
3.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
Те приличат на онази
публика
, която поканила Паганини да им свири.
Тѣ приличатъ на онази
публика
, която поканила Паганини да имъ свири.
(втори вариант)
4.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
След това
публиката
ще им ръкопляска.
Като дойде краят на драмата, всички казват: "Авторът е написал драмата си точно според законите на Живота."
Публиката
ръкопляска, доволна е от развръзката на драмата, и всички си отиват по домовете.
Следъ това
публиката
ще имъ рѫкоплѣска.
(втори вариант)
Публиката
рѫкоплѣска, доволна е отъ развръзката на драмата, и всички си отиватъ по домоветѣ.
(втори вариант)
5.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
Публиката
седи, слуша и ръкопляска.
6.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Публиката
му дава букет и го запитва, доволен ли е от положението си.
7.
Зачудиха се
,
НБ
, София, 4.4.1920г.,
Той седи, очаква да турят нещо в кесията му и, като не получи нищо, казва: Тази
публика
е необикновена, нищо не разбира – „сбогом"!
И
публиката
намира, че проповедникът е необикновен, ексцентричен, затова му казва сбогом.
8.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
“ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена
публика
, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка.
(втори вариант)
9.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Залата, въ която държалъ проповѣдьта се провѣтрявала добрѣ чрѣзъ вентилатори, но този день забравили да ги отворятъ и отъ многобройната
публика
, въздухътъ въ залата се развалилъ отъ отдѣления въ по-голѣмо количество вѫгледвуокисъ.
(втори вариант)
Вслѣдствие на това,
публиката
започнала да клима съ глава, да заспива.
(втори вариант)
10.
Път на мисълта
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1921г.,
Един от
публиката
, едър, снажен човек, въодушевен от речта, започнал да маха с ръце, да ръкопляска.
11.
Физическият живот – път към духовния и Божествен живот
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1921г.,
Имало много
публика
, та хората били сгъстени.
12.
Влиянието на хармонията в живота
,
ИБ
,
БС
, , 20.6.1921г.,
Щом се завърши музиката, всички се възхищават и
публиката
ръкопляска - "бис-бис" - да се повтори.
13.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Публиката
, т.е.
Публиката
, това е опрѣдѣлението и допълнението на речьта.
(втори вариант)
14.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
Когато виден цигулар свири на сцената,
публиката
се възхищава от него и му ръкопляска.
15.
Плевелите и пшеницата
,
НБ
, София, 22.1.1922г.,
Тази сутрин съм решил да говоря много кратко, понеже моята почитаема
публика
е изложена на студ.
Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата
публика
би изфирясала.
16.
Предназначението на музиката / Силите на мозъка
,
ООК
, София, 20.4.1922г.,
Ще каже: „А, аз проповядвах в неделя, но като мене никой не може да проповядва, какви доказателства изнесох, а
публиката
беше тъй очарована, че ще помни за всякога“.
17.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
И когато идвал някой друг, проповедникът съсредоточавал цялото си внимание върху него, като че
публика
е той.
Ако някой съвременен музикант свири, и ако вие сте музикант като него, той ще ви каже: „
Публиката
не разбира от моето свирене, не разбира от музика, но няма какво да се прави, ще се свири, ще внасяме култура“.
Ако е някой свещеник, който хубаво е служил, а
публиката
е вдигала шум, и ако има друг някой свещеник, който знае да служи като него, той ще каже: „Употребих най-големите усилия, но не разбират“.
18.
Символически, окултни правила и мерки / Символични и научни правила
,
ООК
, София, 2.5.1922г.,
И тогава този цигулар има вяра във вас, вие сте
публиката
и той разчита вече на вашата дума.
19.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
“ Ние, съвременните хора, мязаме на онзи евангелски проповедник, който проповядва в църквата върху страданията на Христа, и цялата
публика
плаче.
20.
Изгрев и залез / Изгрев и залез
,
ООК
, София, 2.6.1922г.,
В Англия имало един много красноречив проповедник, толкова красноречив, че всичката
публика
, и богати и бедни, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко.
Като го изслушали, двама души от
публиката
се явили кандидати за опита.
(втори вариант)
21.
Работа за новия живот
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
Става един от
публиката
и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там, на сцената.“ Чувам по едно време: „Пиу-пиу“ – идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш!
22.
Практическо приложение на музиката
,
ООК
, София, 12.10.1922г.,
Някой път, като дадете концерт, туй ще го сложите между номерата като куриоз, да изненадате
публиката
, да видим какъв ефект ще произведе.
23.
Влияние на музиката, пеенето и движенията
,
ООК
, София, 15.10.1922г.,
Сега някои от тия упражнения ще внесем в някои ваши концерти и ще забележите ефекта в
публиката
.
Веднага ще забележите едно шумолене в
публиката
.
Най-малкото в тази
публика
, която е седяла спокойно, ще стане в нея едно брожение.
24.
Никаква лъжа
,
ООК
, София, 5.11.1922г.,
Ако дойде някой от най-знаменитите виртуози, който е израз на съвременната музика, той може да прикове вниманието на една
публика
от 10,000 души тъй, че като падне една игла долу, ще се чуе... такова внимание!
25.
Окултна медицина
,
ООК
, София, 24.12.1922г.,
Идете на един концерт, ще видите с какво благоговение сяда
публиката
, какво затишие има!
26.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Ако той е единъ камъкъ, и
публиката
, която го слуша, е другиятъ камъкъ, и мѣлятъ брашно, какво става съ това брашно?
Ако той е единият камък, а
публиката
– другият, заедно ще мелят житото.
(втори вариант)
27.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Въ Америка има много проповѣдници, нѣкои отъ тѣхъ сѫ много ексцентрични, въ всичкитѣ църкви има такива, та единъ отъ тѣхъ проповѣдва прѣдъ голѣма
публика
, казва имъ: „Или трѣбва да живѣете, както Богъ казва, или всички ще отидете въ пъкъла.
28.
Първата родена мисъл
,
МОК
, София, 21.2.1923г.,
Слушате някой оратор и виждате, че той маха с ръце, сочи с юмрук към
публиката
, удря на масата.
29.
Закон за контрастите
,
ООК
, София, 20.5.1923г.,
“ Нима аз като свиря за себе си, та трябва да излизам на сцената и да питам
публиката
в София как свиря?
30.
Вяра и съмнение
,
ООК
, София, 17.6.1923г.,
И ще има само едно царство на земята, царство, а не
република
.
И ще има само едно царство на земята, царство, а не
република
.
(втори вариант)
31.
Окултната музика в живота
,
ООК
, София, 19.12.1923г.,
Казват: „Този музикант влага чувство в свиренето си.“ Влага чувство, защото иска да има благоволението на
публиката
, иска да му ръкопляскат.
32.
Придобивки на съзнанието
,
МОК
, София, 20.1.1924г.,
Излиза той пред
публиката
, на която трябва да говори.
33.
Тъчете мислите си!
,
ООК
, София, 9.4.1924г.,
След това се изправя пред огледалото, имитира всички гримаси и изрази в тях техните отношения, и тогава излиза пред
публиката
да представя, да играе своята роля.
34.
Предаване на мислите. Музикалност
,
МОК
, София, 20.4.1924г.,
Едновременно ще бъда и певец, и
публика
.
И като говориш, пак едновременно трябва да бъдеш и говорител, и
публика
.
Ако този, който говори, маха с ръцете си, той вече има предвид
публиката
.
35.
Малки придобивки в живота
,
МОК
, София, 25.5.1924г.,
Публиката
го слуша.
36.
Съзнателният живот като забава
,
СБ
, София, 1.9.1924г.,
Докато дойде нашият ред, ние трябва да седим като
публика
и да гледаме.
Докато дойде нашият ред, ние трябва да седим като
публика
и да гледаме.
(втори вариант)
37.
Новитѣ схващания на ученика
,
МОК
, София, 19.10.1924г.,
И тогава, като излезе пред
публиката
, ще изсвири нещо хубаво, а не тия обикновени упражнения.
Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое хубаво парче пред
публиката
, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни.
Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред
публиката
, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения.
(втори вариант)
Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред
публиката
, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни.
(втори вариант)
38.
Мястото на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
интересуват само от музиката, трети от
публиката
.
39.
Темпераментите
,
ООК
, София, 29.10.1924г.,
В Америка имало един много духовит проповедник, който тъй проповядвал, че цялата
публика
се късала от смях.
40.
Връзки в геометрическите форми
,
ООК
, София, 5.11.1924г.,
Удáри мехура с нож, но той остане здрав и читав и казва на жена си: „Хайде, жена, да си пийнем малко, хубаво изиграхме ролята си,
публиката
е доволна от нас.
41.
Неразбраното
,
ООК
, София, 10.12.1924г.,
Има ли право външната
публика
да съди онзи касиер, когото господарят на банката съди?
42.
Който иска славата
,
НБ
, София, 25.1.1925г.,
А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали
публиката
ще хареса свиренето му.
Той знае, че ако
публиката
не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде.
– За да дойде
публиката
и втори пѫть.
А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали
публиката
ще хареса свиренето му.
(втори вариант)
Той знае, че ако
публиката
не хареса свиренето му, втори път няма да дойде.
(втори вариант)
– За да дойде
публиката
и втори път.
(втори вариант)
43.
Правилно пение
,
ООК
, София, 28.1.1925г.,
Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази
публика
за мене?
44.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината
публика
остава навънъ.
Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината
публика
остава навън.
(втори вариант)
45.
Равностранният триъгълник
,
ООК
, София, 11.3.1925г.,
Когато музикантът свърши да свири,
публиката
веднага се разотива.
Ако като свърши музикантът,
публиката
остане по местата си около десет минути да мисли, значи музиката е произвела своето въздействие.
46.
Израз
,
ООК
, София, 1.4.1925г.,
Та между окръжаващата
публика
и всички велики артисти се изисква спазване на следния закон: пълна хармония между слушателите и онзи, който свири или пее.
47.
Съ Духъ и огънь / С Дух и огън
,
НБ
, София, 12.4.1925г.,
И тия, които сѫ
публика
, по сѫщия начинъ, сѫ различно костюмирани и често мѣнятъ костюмитѣ си.
И тия, които са
публика
, по същия начин, са различно костюмирани и често менят костюмите си.
(втори вариант)
48.
Закон на съотношения
,
ООК
, София, 15.4.1925г.,
“ Представете си, че вие имате 100 000 лева, вложени в банката за стари години, и син ви дойде, че изсвири всички тия парчета пред
публиката
.
49.
Теория и практика
,
ООК
, София, 8.7.1925г.,
Публиката
, която слуша, казва: „Много говори този човек, да спре вече!
Тогава пък у
публиката
се създава желанието този човек да им поговори повече.
50.
Козативни сили
,
ООК
, София, 18.11.1925г.,
Като слязла от амвона,
публиката
започнала да я поздравлява и дай казва: „Много хубаво говорите." - „Това ми се каза, още когато бях на амвона." Само Бог казва хубавите, красивите неща.
51.
Аумен
,
ООК
, София, 2.12.1925г.,
Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху
публиката
.
52.
Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две
,
МОК
, София, 6.12.1925г.,
Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и
публиката
няма да е доволна от него.
Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред
публика
?
53.
Добрата земя
,
НБ
, София, 20.12.1925г.,
Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към
публиката
и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо?
Публиката
и ти сте едно и също нещо.
Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е
публиката
.
Подига се въпросът: как тъй
публиката
да гледа и на другите хора?
Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е
публиката
.
Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към
публиката
, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството.
54.
Мария избра
,
НБ
, София, 24.1.1926г.,
Казвам му: ако софийската
публика
те чуе да разправяш това нещо, знаеш ли какво ще те направи?
55.
Светлина на мисълта
,
ООК
, София, 10.2.1926г.,
Когато някой знаменит цигулар свири, той разбира каква е
публиката
и според това свири.
Ако
публиката
е по-музикална, той свири по-добре; ако не е музикална, той свири по-лошо.
Не ги ли разбираме, те казват: „Изпейте на тази
публика
нещо обикновено, а добрият концерт отложете за друг път“.
56.
Обмяна
,
ООК
, София, 24.2.1926г.,
Търсите ли
публика
, пред която да пеете, можете да намерите такава, а можете и да не намерите.
Най-добра
публика
си ти сам за себе си.
57.
Качествата на здравия човек / Качества на здравия човек
,
МОК
, София, 18.4.1926г.,
Някой казва: „Да мога да свиря." Ама да свириш, у вас ще се увеличи чувствителността, вие ще чувствате неразположението на
публиката
– и тъй ще го почувствате, че казвате: „И хиляди да ми дадат, не излизам." Усещате неразположението на
публиката
.
Излезе да свири пред
публика
, но чувства нейното неразположение или разположение към себе си.
(втори вариант)
58.
Среда и условия
,
ООК
, София, 23.6.1926г.,
Ако дадеш някакъв голям концерт,
публиката
, която те слуша, ще погали малко твоето честолюбие, но от това ти нищо няма да спечелиш.
59.
В своите си
,
НБ
, София, 27.6.1926г.,
Ако влезете в един театър и произнесете думата любов, всичката
публика
става и започва да бяга. Защо?
Ако, обаче влезете всред тази
публика
и произнесете думата любов, всички ще кажат този е смахнат. Защо?
60.
Педагогически правила
,
МС
, София, 9.7.1926г.,
Играе той тази роля, криви се, превива се пред
публиката
.
61.
Свободно движение
,
ООК
, София, 13.10.1926г.,
Те се вдъхновяват или когато се харесат на
публиката
, или когато им се плаща добре.
62.
Раздай го на сиромасите
,
НБ
, София, 17.10.1926г.,
Казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие такава
публика
, която мисли по такъв начин!
63.
Ранните лъчи / Зората
,
МОК
, София, 24.10.1926г.,
Вий ще бъдете най-хубавата
публика
.
(втори вариант)
64.
Любов – колективност
,
ООК
, София, 24.11.1926г.,
Когато музикантът свири, неговият успех зависи от
публиката
, която го слуша.
Колкото повече любители на музиката има сред
публиката
, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови.
Ако
публиката
не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта.
Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на
публиката
, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови.
Освен това, който свири или пее, било пред
публика
или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях.
65.
Проява на музиката в съзнанието
,
ООК
, София, 28.12.1926г.,
– Ако
публиката
, която дохожда да слуша някой певец или музикант сама по себе си е музикална, тя ще изисква, ще очаква от музиканта нещо повече от това, което той може да даде.
Ако певецът изпълни своята програма с чувство,
публиката
ще го слуша; обаче ако той е посредствен певец, тя няма да го слуша, ще го освирка и ще го свали от сцената.
Ако някой от вас би могъл да изпее това упражнение както трябва, той би събрал много
публика
около себе си.
66.
Право разбиране
,
ООК
, София, 5.1.1927г.,
Когато пеете, вие не трябва да мислите за външната
публика
, нея да задоволите, а трябва да мислите за вътрешната
публика
, която е в самите вас.
67.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
Когато някоя съвременна певица излезе на сцената да пее, тя следи, наблюдава какво впечатление произвежда пеенето й върху
публиката
.
С какво привлича
публиката
музикантът?
68.
Едно стадо
,
НБ
, София, 23.1.1927г.,
След ревизия на делото, осъдените на смърт се амнистират, и
публиката
тържествува, ръкопляска и си отива по домовете доволна и облекчена.
69.
Дело свършено
,
НБ
, София, 30.1.1927г.,
При такова изпълнение, всичката
публика
би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот.
А сега, и кабаретната
публика
продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени.
70.
Новата земя
,
НБ
, София, 13.2.1927г.,
Публиката
седи на ниски дивани, и музикантите започват концерта, като едновременно свирят, пеят и съчиняват.
Публиката
, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат.
71.
Слънцето не ще зайде
,
НБ
, София, 27.2.1927г.,
Публиката
, която го слуша да свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение!
72.
Двете страни
,
МОК
, София, 20.3.1927г.,
Имало в
публиката
една жена с черни очила.
(втори вариант)
73.
Кротките
,
НБ
, София, 20.3.1927г.,
След свършване на концерта,
публиката
ще им поднесе няколко хубави букети и с това всичко се свършва.
Тия музиканти си въобразяват, че
публиката
е разбрала и оценила тяхното свирене.
74.
Малкият повод
,
ООК
, София, 23.3.1927г.,
Цялата
публика
остава изненадана от въведението на тази реч.
75.
Сто пеняза
,
НБ
, София, 8.5.1927г.,
Ще отидете в един театър, дълго на сцената представят убийството на някой човек, и цялата
публика
се трогва от положението му, плаче, че станало никакво нещастие.
76.
Ще ви се даде
,
НБ
, София, 15.5.1927г.,
Американските вестници веднага изнесоха този важен факт пред американската
публика
.
77.
Благо и леко
,
НБ
, София, 29.5.1927г.,
В Съединените Щати, когато двама видни кандидати спорят, кой от тях да бъде избран за председател на
Републиката
, след като единият от тях се избере, другият му изпраща поздравителна телеграма, че много се радва за неговия успех.
78.
Типове и образи
,
МОК
, София, 12.6.1927г.,
Аз говоря много минути, но на една
публика
две минути ако говоря, тя ще ме разбере.
(втори вариант)
79.
Правата мисъл
,
МС
, София, 15.8.1927г.,
Той туря царската корона, намята царската мантия, ходи, разхожда се наляво-надясно със своя скиптър, и като погледне към
публиката
, казва: "Цар съм аз, да знаете!
Като слезе от сцената,
публиката
казва: "Този актьор изигра добре своята роля".
80.
Свещеният час
,
СБ
, София, 24.8.1927г.,
Той иска да произведе ефект пред
публиката
със своето красноречие, но тъй се случва, че
публиката
остава индиферентна към проповедта му.
Проповедникът излиза да говори на известна
публика
, без да я познава.
81.
Седем кошници
,
НБ
, София, 4.12.1927г.,
Цялата
публика
гледа, следи, трепери, да не би този мъж несполучливо да замери с някой от тия ножове, да рани жената.
82.
Идат дни
,
НБ
, София, 25.12.1927г.,
Такива братя и сестри, такава
публика
, на които главите, очите, ушите, устата, сърцата и мозъците светят, са всякога добре дошли.
83.
В образ Божи
,
НБ
, София, 1.1.1928г.,
Цялата
публика
се изказала в полза на този римлянин, да бъде помилван, защото такова нещо може да се случи само с Бога, но не и с човека.
84.
Равнодействие на силите
,
ООК
, София, 25.1.1928г.,
Ако
публиката
не е музикално настроена, и най-добрият певец или музикант няма да изпълни програмата си добре.
85.
Изново
,
НБ
, София, 4.3.1928г.,
Да, ами ако този носач е Председателят на
Републиката
?
Един ден, американският председател на
републиката
, Вашингтон, вървял из града и спрял малко на пазаря.
Тръгват двамата: богаташът напред, председателят на
републиката
след него.
Тогава, Вашингтон извадил от джоба картичката си, подал я на богаташа, като му казал: Приятно ми е, че можах да Ви направя една малка услуга – „Председател на
републиката
– Вашингтон." И съвременните хора, като този богаташ, са научени да извадят от кесията си четвърт долар, да го дадат на носача, който носи пуйката им и с това, разрешават въпроса.
86.
Полюси на съзнанието
,
ООК
, София, 28.3.1928г.,
Той се облякъл със специални дрехи за концерт, понеже мислил, че ще свири пред
публика
.
87.
Той дойде при Пилат
,
НБ
, София, 20.5.1928г.,
Някой човек свършва музикална академия, но не може да свири хубаво, не се харесва на
публиката
.
88.
Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 29.8.1928г.,
Той иска да излезе пред
публика
, да го слушат и да се възхищават от него.
89.
Акустика на съзнанието
,
ООК
, София, 26.9.1928г.,
Акторът може да е много добър, но ако театърът не е акустичен,
публиката
няма да чува добре.
90.
Смени в природата
,
ООК
, София, 14.11.1928г.,
Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в
публиката
?
91.
Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата
,
МОК
, София, 30.11.1928г.,
“ Иска нещо да осведоми
публиката
си.
(втори вариант)
92.
Смени на състоянията
,
ООК
, София, 5.12.1928г.,
Той пее, защото има
публика
, която го слуша.
93.
Направление на истинския живот
,
ООК
, София, 26.12.1928г.,
Публиката
го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен.
Той счита
публиката
виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена.
94.
Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция)
,
МОК
, София, 1.2.1929г.,
Каква е обидата на някой певец, който излиза да пее на сцената, и
публиката
го освирква?
Най-после решава да направи втори опит, да се яви пред
публиката
да пее, да им покаже, че е добър певец.
Като излезе повторно на сцената и задоволи
публиката
, обидата му се сменя с друга енергия.
Истинският певец се явява дотогава, докато
публиката
остане доволна от него и му ръкопляска.
Сега
публиката
го харесва и му благодари.
Разсърдиш се на
публиката
и казваш: „Те не разбраха, но аз пак ще направя един малък опит.“ Ставаш смел.
(втори вариант)
Той, като гледа тази
публика
, не е със страх, но с едно умиление, тъй миличко.
(втори вариант)
95.
Променява времената
,
НБ
, София, 24.2.1929г.,
Актьор, който иска да задоволи само
публиката
, той не е истински актьор; учител, който иска да задоволи само своите ученици, не е истински учител.
96.
Отворени форми
,
МОК
, София, 8.3.1929г.,
Друг иска да стане добър оратор, да владее
публиката
и, ако не може да постигне това, той започва да се мъчи.
Какъв смисъл има да говориш пред
публика
?
Някой говори с часове, но в края на краищата,
публиката
го освирква.
Има смисъл да говори човек пред
публика
, но ако може да й предаде нещо от себе си, тя да остане доволна от него.
97.
Той е реченият
,
НБ
, София, 7.4.1929г.,
В това време между
публиката
излязъл един добре облечен господин и казал на богаташа: Моля, аз мога да ви услужа.
98.
Аксиома на живота / Една аксиома
,
ООК
, София, 8.5.1929г.,
Числото едно, например, е първото отношение, представя артист, който има отношение към двете си ръце (2) и към
публиката
(3).
Публиката
, която слуша.
(втори вариант)
Колкото по-хубаво свириш, толкоз и резултат - трите,
публиката
, ще дойде повече, повече пари ще дойдат.
(втори вариант)
99.
Абсолютна реалност
,
ООК
, София, 16.5.1929г.,
Този певец или музикант се вдъхновява от любовта на
публиката
, от вниманието, с което тя го слуша, а не от парите, които ще събере.
Не го ли обича
публиката
, не го ли слуша, както трябва, той напуща сцената.
Някой път артистите свирят и пеят хубаво, защото
публиката
ги разбира повече.
(втори вариант)
Щом не ги разбира
публиката
, ти ще изпъдиш певеца.
(втори вариант)
100.
Определени движения / Любовният поглед
,
ООК
, София, 29.5.1929г.,
Често певицата търси между
публиката
своя възлюбен.
При това, певицата не пее всички свои песни пред
публиката
.
Но
публиката
някой път се разочарова от нея.
(втори вариант)
Тази певица не търси само препитание, тя търси някого в
публиката
и като го намери, вече не пее.
(втори вариант)
Певицата, като намери някого, тя пее само на едного, не пее на
публиката
.
(втори вариант)
Тя пее на цялата
публика
, тя казва: "Тебе търся, тебе пея.
(втори вариант)
Има неща, които певицата никога на
публиката
не пее.
(втори вариант)
Българката не мисли за никаква
публика
.
(втори вариант)
101.
Мълчание и говор
,
МОК
, София, 2.8.1929г.,
Ако ораторът, преди да говори, мълчи пет минути,
публиката
също изпитва голямо напрежение.
102.
Който слуша моите думи
,
НБ
, София, 4.8.1929г.,
Пред каквато
публика
и да свири, той нищо не губи.
Ако музикантът губи своето изкуство и всеки ден отпада, като се оправдава с немузикалността на
публиката
, той не е истински музикант.
103.
Отношения към природата / Правилни физически отношения с природата
,
МОК
, София, 13.9.1929г.,
Ако суфльорът не ти казва какво да говориш ти,
публиката
отвън ще те освирка.
(втори вариант)
104.
Динамическа сила на мисълта
,
ООК
, София, 3.10.1929г.,
Когато такъв музикант излезе да свири на сцената, той забравя
публиката
, забравя себе си даже и свири за Великото в живота.
105.
Съпоставяне на нещата / Правилното съпоставяне (Съпоставяне на нещата)
,
МОК
, София, 18.10.1929г.,
Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на
публика
.
Единият ще свири, другият ще бъде
публика
.
След това те сменят ролите си: първият става изпълнител, а вторият –
публика
.
Той иска да свири, но има една
публика
, казва така: “Искам да ви посвиря.
(втори вариант)
Аз досега съм свирил на много хора, но на такава
публика
като вас никога не съм свирил.
(втори вариант)
Този, пред когото ще свиря, той е
публиката
.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка.
(втори вариант)
Вторият казва така: “И аз искам да ви посвиря.” И онзи веднага става
публика
.
(втори вариант)
106.
Здраве, богатство и учение / Здраве и злато (Здраве, богатство и учение)
,
МОК
, София, 25.10.1929г.,
Ще се изправят пред
публиката
и ще започнат да пеят.
107.
Източници на живота
,
ООК
, София, 30.10.1929г.,
Изобретателят погледнал самодоволно към
публиката
, с което подчертавал своето превъзходство над нея.
Следователно, искате ли да изнесете своето изобретение пред
публиката
, първо направете опита си сам, да видите, ще хвърчи ли, или не.
108.
Два центъра
,
ООК
, София, 13.11.1929г.,
Публиката
е самият човек.
Без
публика
никой не може да свири.
109.
Външни и вътрешни условия / Силни и слаби външни условия (Външни и вътрешни условия)
,
МОК
, София, 15.11.1929г.,
Цигуларят се явява при готови условия – салон,
публика
и започва да свири.
Той сам си наел салон, сам си издал обявление, сам събрал
публика
.
110.
Природни гами / Природни гами в живота
,
МОК
, София, 22.11.1929г.,
Там той не се излага, обаче пред една
публика
пее, не го е срам плаща му се.
(втори вариант)
111.
Влязоха в ладията
,
НБ
, София, 24.11.1929г.,
Публиката
е възхитена от свиренето му и настоява и втори път да свири, да даде още един концерт.
Възможно е единият от тях да има по-верни схващания за Бога от другия, но като дойде до практиката, до практическия живот, аз, който имам криви схващания за Бога, съм голям виртуоз, взимам цигулката си и свиря пред една
публика
от десет хиляди души и всички ме слушат с внимание.
(втори вариант)
112.
Да ида да го събудя
,
НБ
, София, 8.12.1929г.,
Когато на сцената се извършва престъпление, трябва ли
публиката
да скочи на крак и да се хвърли върху онзи, който убива?
Публиката
гледа само какво става на сцената и като се свърши действието, тя ръкопляска на актьорите, че добре са изиграли ролите си.
Трябва ли
публиката
в някое представление да заповядва на актьорите да не извършват никакво представление на сцената. Не.
(втори вариант)
Публиката
трябва да гледа с всичкото си хладнокръвие как се извършва представлението.
(втори вариант)
113.
Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека
,
МОК
, София, 10.1.1930г.,
Кое е за предпочитане: сцената да е проста,
публиката
малочислена, но да играеш добре, или сцената да е голяма,
публиката
избрана, а да не играеш добре?
Ако не играеш добре, многочислената
публика
ще те освирка и ще те запита, защо не си излязъл да направиш първия си опит на някоя малка сцена, пред малко хора?
Един млад музикант, виртуоз, се явил пред многолюдна
публика
, да даде своя пръв концерт.
Едва излязъл на сцената,
публиката
го посрещнала с ръкопляскане, с бурни овации.
Той се смутил от този прием, разтреперил се, но понеже бил чистосърдечен човек, обърнал се към
публиката
с думите: Моля, почакайте малко, да свърша концерта си.
Публиката
моментално утихнала.
След свършване на концерта,
публиката
изказала одобрението си с бурни ръкопляскания и овации.
Излезте пред
публиката
и кажете: Не ме освирквайте, докато не свърша работата си.
Понякога сцената е богата,
публиката
– избрана, но актьорите не играят добре.
Има случаи, когато сцената е бедна,
публиката
– малочислена, а актьорите играят отлично.
Казва на
публиката
: Моля ви господа, имайте добрината да ме изслушате докрай, докато свиря, че после ме освирквайте.
(втори вариант)
Сега бъдете добри, само да ме изслушате, но само в началото не ме освирквайте.”
Публиката
го слуша, чистосърдечно говори той.
(втори вариант)
Та казвам, ако човек не може да свърши една работа, поне да излезе пред
публиката
, да каже: “Не ме освирквайте.” Човек трябва да каже на природата: “Аз съм слаб, но имай малко търпение да си свърша концерта, и тогава ме освирквай както искаш.” Тя ще каже: “Ето един човек, от когото може да излезе нещо.”
(втори вариант)
Условията, това е сцената, на която актьорите могат да играят пред
публиката
.
(втори вариант)
Много актьори могат да имат една отлична сцена, могат да имат и
публика
, а не могат да играят.
(втори вариант)
При други сцената не е толкова голяма и
публиката
е малка, но те играят много добре.
(втори вариант)
Сега кое е по-добре, да имаш голяма сцена и много
публика
, а да не можеш да играеш добре или да имаш малка сцена, малко
публика
, но ти да играеш добре?
(втори вариант)
Защото тази голямата сцена и
публика
, многото, те ще те освиркат, щом не знаеш да играеш, няма да ти ръкопляскат.
(втори вариант)
114.
Да се радват наедно
,
НБ
, София, 12.1.1930г.,
В това време
публиката
ръкопляска, чака, иска по-скоро да види певицата.
(втори вариант)
Публиката
губила търпение и силно ръкопляскала.
(втори вариант)
115.
Махалото
,
ООК
, София, 29.1.1930г.,
Аз говоря на една
публика
друга, нито за един от вас не говоря.
(втори вариант)
Има една друга
публика
, която вие не виждате, хич не я виждате.
(втори вариант)
Хубаво, сега аз като кажа, че тук има една
публика
, вие изведнъж мислите какви са те.
(втори вариант)
Тази
публика
може да се радва, по-хубав глас не може, тия хора не биха издържали.
(втори вариант)
Едно същество вътре, като излезе на тази
публика
, пее.
(втори вариант)
116.
Побеждавайте злото
,
НБ
, София, 9.2.1930г.,
Ако някой певец или музикант излезе на сцената да пее, или да свири, и концертът му не излезе сполучлив, той ще се безпокои, защо не е излязъл, както очаквал, защото
публиката
не го е оценила, както трябва и т.н.
117.
Разумност и доброта / Разумност, доброта и здраве
,
МОК
, София, 21.2.1930г.,
И ти си певец, и
публика
едновременно.
(втори вариант)
Едновременно ти си лицето, което философства, и
публиката
, която слуша.
(втори вариант)
118.
Както светът дава
,
НБ
, София, 2.3.1930г.,
След това селянинът се обърнал към
публиката
с учудване, защо всички мълчат, щом са свидетели на извършеното престъпление.
119.
Термометъра на човека / Човешкият термометър
,
ООК
, София, 5.3.1930г.,
Докато
публиката
не престане да критикува цигуларя, той всякога ще чувствува, че е изразходвал много енергия, вследствие на което се изтощава.
120.
Права мисъл / Чиста мисъл
,
ООК
, София, 2.4.1930г.,
Добрите музиканти и артисти са любимци на
публиката
.
121.
Светлина и знание / Знание и светлина
,
МОК
, София, 25.4.1930г.,
Пък щом не можем да пеем, и
публиката
казва: „Не го искам, той не знае да пее." И когато ние кажем, че трябва да обичаме, любовта в невидимия свят се представлява като една велика песен на живота.
(втори вариант)
И ако вие можете хубаво да я изпеете, цялата
публика
ще ви ръкопляска, ще каже: „Този човек пее хубаво." Вие на земята може да се срамувате и казвате: „Как така да го обичам?
(втори вариант)
122.
Показване / Демонстрация
,
МОК
, София, 2.5.1930г.,
Но щом излезете да свирите, вас
публиката
може да ви влияе.
(втори вариант)
123.
Добрият ден
,
ООК
, София, 14.5.1930г.,
Някой музикант минава за самостоятелен, но и той разчита на
публиката
, да чуе нейното мнение.
Онзи музикант, който мисли, че е музикант, той ще свири,
публиката
трябва да ръкопляска, да му покаже своето одобрение.
(втори вариант)
124.
Музика и работа / Музиката като метод за смяна на състоянията. Работата - отглас на любовта
,
МОК
, София, 23.5.1930г.,
Тогава всеки един музикант, който свири добре, и
публиката
му ръкопляска, и обича го.
(втори вариант)
Същият закон е и за вас - ако вие не знаете как да свирите на вашето сърце,
публиката
ще ви освирка, нищо повече.
(втори вариант)
Той не можал да се влюби, Значи той не е можал да свири хубаво парчето и
публиката
го освирква.
(втори вариант)
125.
Преди Авраама
,
НБ
, София, 15.6.1930г.,
слушателите,
публиката
, пред която се разиграва действието.
126.
Разумното слово
,
НБ
, София, 12.10.1930г.,
След сказката, от
публиката
излиза един млад човек, който се отправя към проповедника с думите: Ето, аз имам музикални дарби, искам да ги развия, но нямам средства.
127.
Живият хляб
,
НБ
, София, 26.10.1930г.,
Например, искаш да станеш председател на някоя
република
.
Не е лошо желанието на човека да стане председател на
република
, но той трябва да бъде много умен, много способен.
128.
Постижими и непостижими неща / Идеалът на великите души! Органически и неорганически сили в природата
,
МОК
, София, 7.11.1930г.,
Богат става, а все събира парите на хората, от
публиката
, значи не е богат.
(втори вариант)
129.
Ще ме видите
,
НБ
, София, 16.11.1930г.,
Как ще го посрещне
публиката
, ако той не знае да пее?
Колкото по-културна е
публиката
, толкова по-взискателна е тя.
– И без
публика
може.
Певецът се нуждае от
публика
.
130.
Езикът на природата
,
МОК
, София, 19.12.1930г.,
Иска да се извини, да каже на
публиката
, ще ме извините, не съм разположен, не мога да говоря.
(втори вариант)
131.
Разумността / Разумното
,
МОК
, София, 30.1.1931г.,
Един певец, когото хората,
публиката
не критикуват какъв певец е?
(втори вариант)
132.
Израз на Божествените идеи
,
ООК
, София, 11.2.1931г.,
Щом престане да свири, да радва
публиката
, той живее в отражението на своето щастие.
133.
Живот и радост / Живот и радост. Принципи на здравето
,
МОК
, София, 20.2.1931г.,
Представете си, че ученикът представлява
публиката
, а професорът е авторът и пише някоя книга.
(втори вариант)
Онези отвън ще бъдат
публика
, които няма да вземат участие.
(втори вариант)
134.
Причини за несполуки
,
ООК
, София, 25.2.1931г.,
Ако не задоволи от една страна себе си, а от друга -
публиката
, той ще се убеди, че се е лъгал в свиренето си.
135.
Човешките идеали / Постижимото, разумното и реалното! Идеалите на човека
,
МОК
, София, 10.4.1931г.,
Силно засрамен и обиден, студентът станал, изчистил праха от дрехите си и се скрил между
публиката
.
136.
Хикс, игрек и зет
,
ООК
, София, 29.4.1931г.,
„Американците са – казал той – дребни, ниски на ръст, но стройни.“ В това време един от присъстващите американци, който бил висок 1.85 метра, излязъл пред
публиката
и казал: „Господа, аз съм американец“.
137.
Свещеният трепет
,
ООК
, София, 13.5.1931г.,
Някои оратори излизат да говорят пред многочислена
публика
и докато започнат да говорят, въртят ръцете си на една и на друга страна, не знаят къде да ги поставят.
138.
Трите отношения / Първите отношения
,
МОК
, София, 5.6.1931г.,
Но докато двамата вървяха заедно, всичката
публика
слушаше, което Муди проповядва и всички се захласваха в пеенето на Сенкел.
(втори вариант)
Сенкел приготовляваше
публиката
на Муди.
(втори вариант)
139.
Музикален живот
,
ООК
, София, 17.6.1931г.,
Започне ли да пее, песента му настройва
публиката
, която започва да го слуша с внимание.
Ако певецът или музикантът очаква на
публиката
, на условията, на времето, неговата гениалност е проблематична.
Гениалният пее, където попадне: с
публика
и без
публика
, в салон или без салон, при добро и при лошо време.
140.
Свиване и разширяване
,
МОК
, София, 19.6.1931г.,
Някой певец, музикант или оратор излиза на сцената и
публиката
го харесва, остава доволна от него.
Не може ли да попадне в една от тези точки,
публиката
ще го освирка и свали от сцената.
А
публиката
излезне и каже: Много лошо пя.
(втори вариант)
Ако
публиката
не ви одобрява, какво сте образували в
публиката
?
(втори вариант)
Когато
публиката
е недоволна от нас, неодобрява пението ви, какъв е процесът у вас, свиване или разширяване?
(втори вариант)
Ако
публиката
ви ръкопляска, значи образува се разширение.
(втори вариант)
Той трябва да има един нюх, да знае къде да застане на естрадата, че да произведе хармония у
публиката
.
(втори вариант)
141.
Да се облечете в новия човек
,
НБ
, София, 4.10.1931г.,
И в Природата съществува един ред и порядък, съществува едно царство, което не може да се уподоби нито на монархия, нито на теокрация, нито на демокрация, нито пък на
република
.
142.
Човешките косми
,
МОК
, София, 20.11.1931г.,
Колко оратори, сказчици, преди да говорят, изваждат гребенчето си и се вчесват пред
публиката
.
– Вярно, не е добре да се реши пред
публиката
, но в тоя момент почувствал нужда да оправи мисълта си.
Представете си един оратор ще излезе пред
публиката
и ще си вчеше косата?
(втори вариант)
(Това не е прилично пред
публиката
да си чеше косата.) Сега самият човек е един автор.
(втори вариант)
Ти пред себе си, една голяма
публика
, излизаш пред огледалото и хубаво е, не е лошо.
(втори вариант)
143.
Щастливи числа
,
МОК
, София, 11.12.1931г.,
Ти си цигулар, излизаш на сцената да свириш, но
публиката
те освирква.
Не, ще забравиш освиркването,
публиката
и ще започнеш да мислиш за оня момент, когато ще се явиш отново на сцената, и
публиката
ще ти ръкопляска.
Той успял да се наложи на
публиката
.
Качиш се на сцената, но
публиката
вика: Долу!
Това същество в тебе, което иска да свали Паганини от сцената, е
публиката
.
Той излиза на сцената, свири, но времето не му благоприятства;
публиката
остава недоволна от него.
Наистина, друг път той свири хубаво и задоволява
публиката
.
Публиката
не е доволна и той се усеща, че е изложен.
(втори вариант)
Той трябва да остави тази
публика
, да счита, че този инцидент го е видял насън и да си представи втория момент, когато всичките му ръкопляскат.
(втори вариант)
Най-после той трябвало да укроти
публиката
.
(втори вариант)
Този, който казва така, е голямата
публика
.
(втори вариант)
144.
Според делата
,
НБ
, София, 20.12.1931г.,
Не минете ли,
публиката
ще се смее и ще каже: „Глупак е.
145.
От смърт в живот
,
НБ
, София, 3.1.1932г.,
Но понеже имаме честолюбие, мислим какво ще каже
публиката
.
Че
публиката
е по-невежа от капелмайстора.
Той ще се влияе от
публиката
!
Какво разбира
публиката
?
146.
Вземи детето
,
НБ
, София, 10.1.1932г.,
Роденият цигулар знае как да тегли лък, прави едно особено движение на лъка така, че цялата
публика
е във възторг.
147.
Законът и Любовта / Противоположности на живота
,
ООК
, София, 13.1.1932г.,
Той седи между
публиката
и се усмихва на детето.
Може да видите в
публиката
някой човек - като декламират тия деца, нему е приятно, той не може да седи спокоен, той е авторът.
(втори вариант)
148.
Освободени
,
НБ
, София, 17.1.1932г.,
Питам сега: тази
публика
, какво ще мисли за проповедника и какво ще мисли за онзи ясновидец?
149.
Раждане и растене
,
ООК
, София, 20.1.1932г.,
Публиката
го слуша и дава мнението си за него.
Поканил и
публиката
да пие от нея, за да се убедят в методите на пречистването и.
Публиката
схваща това.
(втори вариант)
Той пил от тази вода пред
публиката
и казал: "Пречистих я, няма никаква миризма." Вие бихте ли пили тази вода?
(втори вариант)
150.
Доведете ми го
,
НБ
, София, 24.1.1932г.,
Човекът седи на стола, гледа и се чуди как тази грамадна
публика
гледа и мълчи.
Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от
публиката
не казва нищо!
” Цялата
публика
ръкопляска.
151.
Тези малките
,
НБ
, София, 7.2.1932г.,
Аз най-добрата
публика
съм намерил.
По-добра
публика
от себе си досега не съм намерил, а вие сега сте ми гости, искам да ви дам едно забавление.
152.
Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието
,
ООК
, София, 10.2.1932г.,
Публиката
се вдъхновила толкова много, че всички напуснали салона и и излезли вън да пеят и играят.
Човек, за да пее, той трябва да забрави
публиката
, той всички тези хора трябва да ги тури в себе си.
(втори вариант)
153.
Да известят на учениците Му
,
НБ
, София, 14.2.1932г.,
Публика
не търси.
Публиката
е посторонно нещо.
Някой свири на сцената и не излезе както трябва, започва да разправя, че времето било влажно,
публиката
не го разбрала, салонът не бил отоплен - разправя, разправя.
154.
Човешкото лице
,
МОК
, София, 26.2.1932г.,
Най-добрата
публика
е самият той.
Най-хубавата
публика
е самият той.
(втори вариант)
155.
Движения в природата / Съзнателни и механически движения
,
МОК
, София, 4.3.1932г.,
Питам: Защо
публиката
е недоволна от някой певец и го освирква?
– Не ти е дадено да бъдеш голям певец, да задоволиш една голяма
публика
, но имаш възможност да пееш, да се опиташ да задоволиш себе си.
Не да привлечете вниманието на
публиката
, вие нямате тази сила, но пейте сами.
(втори вариант)
Вие ще забележите, че в
публиката
, когато човек се облича хубаво и иска да даде внимание, той задържа дишането си и когато дълго време е спирал дишането си, тогава ще каже хуу – въздъхне.
(втори вариант)
Ако сте сам, вие ще направите опит, но ако сте тук в клас, вас ви е срам, има ред причини, и вие няма да се решите, и ако рече някой да пее, даже и най-добрият певец тук няма да пее, при тази критическа
публика
.
(втори вариант)
Вие сте една
публика
отлична, тъй снизходителна към себе си, но онази
публика
е много взискателна, веднага ще ти каже: Ти като не знаеш да пееш, защо пееш, пей малко, но пей по-хубаво!
(втори вариант)
Аз ще задам един въпрос, защо именно когато певецът пее лошо,
публиката
е недоволна?
(втори вариант)
И защо при доброто пеене
публиката
е доволна и му ръкопляскат.
(втори вариант)
В
публиката
се заражда едно недоволство, че не е тъй добре както тя е очаквала, следователно, в
публиката
се заражда едно обратно движение на недоволство, че това, което е очаквала, не е излязло и тогава за онзи, който пее, те казват: Още веднъж да не си позволиш да пееш така.
(втори вариант)
156.
Приложете Добродетел
,
НБ
, София, 13.3.1932г.,
Като излезе душата му и влезе в ръчката, цялата
публика
може да плаче.
157.
Добрият поглед
,
МОК
, София, 8.4.1932г.,
Според тебе добре си наредил речта си, добре си я изказал,
публиката
те слушала внимателно.
Има нещо, което препятствува на
публиката
да се изкаже.
Какво бихте мислили, не може да си обясните защо поне един от цялата
публика
не се намери да изкаже своето доволство.
(втори вариант)
158.
Вечният порядък
,
НБ
, София, 29.5.1932г.,
Аз наричам майстор, който знае да свири на четири струни, а пък един пианист бих счел за майстор, ако може не само да направи пианото да пее, но като прекръстосва ръцете си нагоре надолу, да накара цялата
публика
да настръхне от вълнение.
159.
Философия и наука
,
ООК
, София, 15.6.1932г.,
Цигулар, който свири, за да се хареса на
публиката
, не е истински музикант.
160.
Ще и не ще
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1932г.,
Ако един вещ цигулар вземе чужда цигулка и свири пред една
публика
няколко часа, след това той трябва да върне цигулката на притежателя.
161.
Иде час
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.8.1932г.,
Като пречистил водата, той пръв пил от нея, а след това дал и на няколко души от
публиката
, за да се убедят в съвършеното пречистване на водата.
162.
Божествени и човешки процеси / Човешки и Божествен процес
,
МОК
, София, 9.9.1932г.,
Всичката
публика
, която е събрана, след като свири някое класическо парче, тия хора не се намират в същото положение.
(втори вариант)
163.
Любов към Бога / Обичай Бога
,
ООК
, София, 14.9.1932г.,
Готвиш се за министър, за председател на
република
, но парите те съблазнят и свършваш живота си в затвор.
164.
Петте области в човека
,
МОК
, София, 16.9.1932г.,
В един съвременен салон, дето се дават концерти, този салон трябва да е добре построен, да е отоплен и този, който е свирил, трябва да се е нахранил по-рано, да е добре разположен и
публиката
да е добре разположена.
(втори вариант)
165.
Великата разумност / Разумност
,
МОК
, София, 23.9.1932г.,
Той отправя вниманието си към едно лице от
публиката
, което го вдъхновява и свири само за него.
И във всяка
публика
ти ще намериш един център да туриш лоста си.
(втори вариант)
166.
Превръщане на числата
,
НБ
, София, 25.9.1932г.,
Всичката
публика
дошла да види туй чудо, но сцената била празна.
Публика
дошла да види това чудо, но сцената останала празна.
(втори вариант)
167.
Правила за живота
,
УС
, София, 2.10.1932г.,
Ако говориш пред
публика
, ще вземеш най-много пет минути.
168.
Като дете
,
НБ
, София, 23.10.1932г.,
Значи на земята ние, като дойдем до щастието, го прекланяме като
публика
.
169.
Постигнати резултати
,
МОК
, София, 28.10.1932г.,
Отиват в събранието, дето сказчикът говори - много
публика
имало.
(втори вариант)
Публиката
гледа - два метра височина.
(втори вариант)
И след като станал Джон Хол – 2 метра и 30 сантиметра, всичката
публика
започва да се смее.
(втори вариант)
170.
Любов към Бога / Люби Бога
,
ООК
, София, 2.11.1932г.,
Какво ще каже
публиката
, ако на сцената излезе диригент без музиканти?
Той ще се движи на една и на друга страна, ще прави хармонични движения, но
публиката
ще протестира - тя иска да чуе музика.
Важна е музиката, която
публиката
трябва да слуша.
(втори вариант)
Той ще се криви на една или на друга страна, ще прави правилни движения, но
публиката
няма да бъде доволна, а някой път може да е обикновен диригент, но музикантите са способни и музиката излиза добре.
(втори вариант)
171.
Три типа хора / Трите типа хора - положителен, отрицателен и неутрален
,
ООК
, София, 23.11.1932г.,
Един ден той решил да направи този опит пред
публика
, да покаже, как се заравя в земята, дето прекарва без въздух известно време.
Един ден, когато правил опита си пред
публика
, преди да го заровят още в земята, противникът му турил в дупката много червени мравки.
(втори вариант)
172.
Мисълта – мощна сила
,
УС
, София, 27.11.1932г.,
Щом си роден с музикални способности, ще се намери инструмент, на който да свириш; ще се събере и
публика
, да те слуша.
173.
Зависимост в природата / Зависимост на мислите и чувствата от постъпките (Зависимост в природата)
,
МОК
, София, 2.12.1932г.,
Той прилича на онзи певец, който пее добре, издига гласа си, а с това владее и
публиката
.
174.
Музикален път
,
МОК
, София, 9.12.1932г.,
Ти, като свириш, искаш да се индивидуализираш, искаш да дадеш смелост на
публиката
.
(втори вариант)
Той може да гледа цялата
публика
, гледа или свири.
(втори вариант)
175.
Терцата в живота / Една терца (Първата терца на живота)
,
МОК
, София, 16.12.1932г.,
В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от
публиката
.
Той излиза на сцената да пее, страхува се от
публиката
, но си казва: Ще пея, ще преодолея страха.
Онзи, който излиза на сцената, пее, но страхът е от
публиката
.
(втори вариант)
176.
Внушение и вдъхновение
,
ООК
, София, 21.12.1932г.,
Цялата
публика
взима участие.
177.
И украсиха светилниците си
,
НБ
, София, 15.1.1933г.,
Проследих този човек в
публиката
де ще отиде.
178.
Новата песен
,
ООК
, София, 25.1.1933г.,
Когато цигуларят свири добре,
публиката
е доволна от него и е готова да дава повече.
Ако не свири добре,
публиката
нищо не дава.
179.
Значение на удовете
,
ООК
, София, 1.2.1933г.,
Ще мислиш, ще пееш и свириш за себе си, а не за
публиката
.
180.
Първото място
,
НБ
, София, 5.2.1933г.,
Питам, ако една такава
публика
, както сте вие, влезете в едно кафене, дето някой път има двеста, триста, четиристотин, петстотин души.
181.
Честното ухо
,
ООК
, София, 8.2.1933г.,
Че ти говориш на една
публика
или на приятеля си.
(втори вариант)
182.
Отношение към природата / Съотношение с природата
,
ООК
, София, 22.2.1933г.,
Публиката
слушала с внимание, но той се увлякъл толкова много, че забравил колко време продължил свиренето.
Един цигулар в Париж свирил една вечер дълго време и
публиката
си излязла всичката и вратарят на театъра казал: „Ето ключа, след като свършиш, заключи.“ Аз мисля, че той много се е концентрирал в своята мисъл, той е недосетлив.
(втори вариант)
183.
Добро и човещина
,
НБ
, София, 26.2.1933г.,
Сега не мислете, че вие сте само
публиката
, че вие трябва да вземете участие.
Всичката
публика
са първостепенни цигулари, имаш една
публика
, която разбира.
Тук
публиката
слуша, нищо не разбира, ръкопляска, това-онова прави, шашарми, но не разбира.
За да има все пак някакво разрешение на въпроса за свободата, разумните хора трябва да вземат участие в разрешаването му, а не само да участват като
публика
.
(втори вариант)
Там има и
публика
, която разбира.
(втори вариант)
Тук
публиката
слуша, нищо не разбира, ръкопляска на това-онова, но не разбира.
(втори вариант)
184.
В Неговата Любов
,
НБ
, София, 12.3.1933г.,
Седи един господин и той приказва за онзи свят и най-после, за да развесели
публиката
, казва, че той имал една тъща, която била много лоша.
Да кажем, ако в тебе се роди идеята, да станеш министър-председател в Съединените щати или да завземеш най-високия пост, да станеш председател на
републиката
.
Човек, който се е качил на един
републикански
пост, освен че няма да оправи света, но съвсем ще загази.
185.
Председател на фирмата / Кандидати за председатели на фирма
,
МОК
, София, 28.4.1933г.,
–
Република
.
Сега ще пеят председателите на
републиката
.
Сега вече ще пеят все председатели на
републиката
.
(втори вариант)
186.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 24.5.1933г.,
Тогава
публиката
му ръкопляска.
Публиката
, която ви гледа, ръкопляска.
(втори вариант)
Публиката
за направените престъпления на сцената ръкопляска, а за направените в живота туря в затвор.
(втори вариант)
187.
Пауза в живота
,
МОК
, София, 26.5.1933г.,
В мисълта си ще си представиш, че си голям артист, че свириш пред
публика
.
Като чувстваш, ти си представяш ефекта, който произвежда твоето свирене върху
публиката
.
Следователно, който мисли, дава обявления; който чувства, събира
публиката
; който действа, излиза на сцената и слуша възхищенията от изпълнението му като добър цигулар.
Ако сам не признаеш, че си добър цигулар, не си свирил пред
публика
, но на себе си.
Закон е: Ако
публиката
не се превърне в един човек, който слуша с две уши, няма да имате успех.
Докато гледате на
публиката
като на множество, които спорят, изказват различни мнения, няма да имате успех.
Когато
публиката
излезе вън, тогава се допущат разисквания, които обаче да имат един общ център.
Или, как ще свириш в салон без
публика
?
Кое е по-хубаво: да имаш отличен салон, добре отоплен, но без
публика
, и ти да свириш за себе си, или да има
публика
и салонът да не е отоплен?
За предпочитане е да свириш на себе си в отоплен салон, без
публика
, отколкото да свириш пред голяма
публика
в неотоплен салон.
Това е за предпочитане, отколкото да се намериш пред една
публика
, която не те разбира и оценява.
Приятно ли е да свириш пред
публика
, която всеки момент може да те освирка и да каже: „Съжаляваме, че дойдохме тук да си губим времето“.
Но може и
публиката
да е недоволна.
халатът, е
публиката
в студения салон.
Или как ще свириш В салон без
публика
?
(втори вариант)
Кое е по- хубаво: да имаш отличен салон, добре отоплен, но без
публика
и ти да свириш за себе си или да има
публика
и салонът да не е отоплен?
(втори вариант)
За предпочитане е да свириш на себе си в отоплен салон без
публика
, отколкото да свириш пред голяма
публика
в неотоплен салон.
(втори вариант)
Това е за предпочитане, отколкото да се намериш пред една
публика
, която не те разбира и оценява.
(втори вариант)
Приятно ли е да свириш пред
публика
, която всеки момент може да те освирка и да каже: „Съжаляваме, че дойдохме тук да си губим времето.“ При всяко обезсърчение цигуларят казва: „Съжалявам, че дадох толкова пари за салона и не можах да покрия разноските си.
(втори вариант)
Но може и
публиката
да е недоволна.
(втори вариант)
халатът, е
публиката
в студения салон.
(втори вариант)
В мисълта си ще си представиш, че си голям артист, че свириш пред
публика
.
(втори вариант)
Като чувстваш, ти си представяш ефекта, който произвежда твоето свирене върху
публиката
.
(втори вариант)
Следователно, който мисли, дава обявления, който чувства, събира
публиката
, който действа, излиза на сцената и слуша възхищенията от изпълнението му като добър цигулар.
(втори вариант)
Ако сам не признаеш, че си добър цигулар, не си свирил пред
публика
, но на себе си.
(втори вариант)
Закон е: ако
публиката
не се превърне в един човек, който слуша с две уши, няма да имате успех.
(втори вариант)
Докато гледате на
публиката
като на множество, които спорят, изказват различни мнения, няма да имате успех.
(втори вариант)
Когато
публиката
излезе вън, тогава се допущат разисквания, които обаче да имат един общ център.
(втори вариант)
188.
Живот и идеал
,
МОК
, София, 30.6.1933г.,
– От
публиката
.
Как ще се справиш с
публиката
?
Знаеш ли друг начин, по който да се справиш с
публиката
?
Ще кажеш, че
публиката
е реална, не можеш да я пренебрегнеш.
От
публиката
.
(втори вариант)
Как ще се справиш с
публиката
?
(втори вариант)
Знаеш ли друг начин, по който да се справиш с
публиката
?
(втори вариант)
Ще кажеш, че
публиката
е реална, не можеш да я пренебрегнеш.
(втори вариант)
189.
Мъдростта съгради
,
НБ
, София, 9.7.1933г.,
Авторът иска да направи впечатление, да се чете от
публиката
, да се похарчи романът му, да печели пари.
Авторът иска да направи впечатление и романът му да се чете от
публиката
, да се продаде.
(втори вариант)
190.
Не се сравнявай с нея
,
НБ
, София, 23.7.1933г.,
Всичката
публика
иска да го заведе в участъка.
Публиката
иска да заведе индуса в участъка.
(втори вариант)
191.
Който направи небето и земята
,
НБ
, София, 30.7.1933г.,
Гледал съм музиканти, знаят същината на музиката, той, като излезе на сцената, не само тук, но и в Америка, музикантът не гледа на първите редове на
публиката
, но някоя музикална сила, която си хармонира с него.
Той свири, но същевременно има някой да му помага в
публиката
.
Гледал съм музиканти, знаят същината на музиката, но като излязат на сцената, не гледат в първите редове на
публиката
, но се свързват с някого, с когото си хармонират.
(втори вариант)
Той свири, но същевременно някой от
публиката
му помага.
(втори вариант)
192.
Едно звено
,
СБ
, София, 3.9.1933г.,
Преди години слушах един американски професор, който говореше пред многобройна
публика
за пречистването на водата.
193.
Постижимото
,
НБ
, София, 1.10.1933г.,
Когато един говорител или музикант свири, зависи от
публиката
неговият успех.
Ако има една
публика
, която е под негова идея, кооперира се, веднага му дава вдъхновение, той изкарва добре.
194.
Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли
,
ООК
, София, 25.10.1933г.,
Та
публиката
ѝ даваше букети, в знак на одобрение на нейното свирене.
Тя свири, а
публиката
ѝ дава цветя, букети, то тези цветя препятствуват на пението, на свиренето.
195.
Там ще бъде и слугата Ми
,
НБ
, София, 5.11.1933г.,
От тази
публика
, която ме слуша сега, за в бъдеще ще се образува една нова служба за акордиране на човечеството.
196.
Истинската добродетел
,
УС
, София, 19.11.1933г.,
Ако отидете на Небето, между
публиката
там, и някой млад, още новак, излезе да свири, колкото и да е невежа, там и най-вещите, и най-гениалните, всички го обичат и се възхищават от него.
Този новак, като погледне към
публиката
, отчайва се.
197.
Стани и яж!
,
НБ
, София, 3.12.1933г.,
Веднъж се събрала голяма
публика
да го слуша.
Първоначално много заинтересована, но той свирил час, два, три,
публиката
почнала един по едни да излиза и целият театър се изпразнил, той продължавал да свири.
198.
Същественото в живота
,
МОК
, София, 8.12.1933г.,
" Някой пее и казва: „Тази
публика
не ме оценява.
199.
Законът на молитвата
,
УС
, София, 10.12.1933г.,
Публиката
чакала и след това започнал да свири.
200.
Закон за музиката
,
МОК
, София, 29.12.1933г.,
Бъдете уверени, че имате най-хубавата
публика
да ви слуша.
Ще имаш една
публика
, която ще оцени пеенето ти.
201.
Радост, която никой няма да отнеме
,
УС
, София, 31.12.1933г.,
Събира се грамадна
публика
и почват да хвърлят много пари.
202.
Обичайте положителното
,
МОК
, София, 5.1.1934г.,
Представете си, че дам на една
публика
концерт, едно музикално състояние, както на говедата.
203.
Ключ за постижения
,
ООК
, София, 28.2.1934г.,
Аз не зная, дали ще се намери в цялата
публика
един, който да желае да бъде сляп като него.
И наблюдавах
публиката
, която слушаше.
204.
Приготовленията на сърцето
,
НБ
, София, 4.3.1934г.,
Цялата
публика
, като го слуша, се държи за корема – от единия край на събранието до другия всички все се смеят.
205.
Развитие на заложбите
,
ООК
, София, 14.3.1934г.,
Например, оня виртуоз, който идва да изсвири едно класическо парче, той най-първо не трябва да мисли за
публиката
.
Публиката
трябва да бъде на втори план за него.
Оная
публика
, ако тя вземе неверен тон, дали ще я приеме?
Публиката
видя, че свири правилно.
Да свириш едно парче на Бетховен и да те освирка
публиката
, какви страдания ще имате?
206.
Какво знамение показваш нам?
,
НБ
, София, 25.3.1934г.,
С това той искал да каже на
публиката
да не бъдат като тъща му, защото огън и мъчение ги чака.
Като слизал от амвона, един господин от
публиката
спрял проповедника и му казал: „Слушай, и ти ще идеш в ада.
Събрала се
публиката
, ръкопляска вече.
Вън
публиката
вдига шум, а тя седи и не обува другия чепик.
207.
Път за постижение
,
ООК
, София, 2.5.1934г.,
Но
публиката
, като слуша се върти, чеше се, обръща се, шуми.
Сега за пението правилното е: при хубавото пеене, като запееш, веднага да се трогне сърцето на
публиката
, да не се мърда никой и лицата им се изменят, обединяват се всички, стават като едни човек, като че са един човек.
Ти чувствуваш, че между
публиката
и тебе има обмена, ти даваш и вземаш.
Когато между Божественото в
публиката
и Божественото у певеца почва да става тази обмяна, аз наричам това хубава музика.
208.
Противоречие и благо
,
УС
, София, 10.6.1934г.,
А силният ще бъде
публика
.
Пък ако сте от силните, вие сте
публиката
и ще гледате как ще гонят другите на сцената.
Ще бъдете или
публика
, или актьори на сцената.
И тогава ще кажете: „Не излезе снощи хубаво.“ А
публиката
ще каже: „Парите ни отидоха на вятъра.
209.
Не живея за себе си
,
НБ
, София, 24.6.1934г.,
Най-добрата
публика
си ти, самият човек.
Ти сам си и най-добрият певец, и най-добрият слушател, най-добрата
публика
си ти.
210.
Великото изкуство
,
ООК
, София, 25.7.1934г.,
И отивате да пеете и ако не знаете как да пеете, вие ще станете посмешище на цялата
публика
.
211.
Дигни одъра си!
,
СБ
, София, 21.8.1934г.,
Някой едва се научил да пее, ще излезе пред
публика
, а после ще каже, че не са го оценили.
212.
Законът на подмладяването
,
УС
, София, 2.9.1934г.,
Говорил дълго,
публиката
се смаяла малко.
Ако има друг американец, нека каже.“ Става вторият, който бил 1,95 м и най-сетне, като става Джон Холт, висок 2 метра,
публиката
започва да се смее, а пък ораторът изчезнал от сцената.
213.
Връзка с Бога
,
ООК
, София, 12.9.1934г.,
Ако ти не свириш хубаво на една музикална
публика
, тая
публика
ще бъде недоволна и ще каже: „Изгубихме си времето, не искаме такова свирене.“ Ти ще кажеш, че те са невежи.
214.
Силните и слабите степени / Силни и слаби степени
,
МОК
, Русе, 28.9.1934г.,
Но утре стане една малка повреда на гърлото й, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази
публика
.
Но утре става една малка повреда на гърлото ù, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази
публика
.
(втори вариант)
215.
Оставете да растат наедно и двете!
,
НБ
, София, 21.10.1934г.,
В Англия, един англичанин прокарал идеята, че с параход може да се преплава океанът, но в това време един виден математик говорил пред много голяма
публика
, че в своите изчисления той дохожда до мисълта, че по никой начин не може да се преплава океанът с параход.
216.
Най-високият връх
,
ООК
, София, 31.10.1934г.,
Десет, петнадесет, двадесет метра да бъде далеч от
публиката
.
217.
Механическо и органическо пеене
,
ООК
, София, 14.11.1934г.,
Публиката
останала крайно доволна.
218.
Действието на музиката
,
ООК
, София, 21.11.1934г.,
Публиката
отвън за какъв ще ме счита, като попея на тези двама болни и те оздравеят?
219.
Причини и условия
,
МОК
, София, 23.11.1934г.,
Щастлив е онзи музикант, който знае да свири хубаво, за да задоволи
публиката
.
Това са пътища, по които може да направите една пиеса приятна за
публиката
.
220.
Най-съвършеният идеал. Песента на малката тревица
,
ООК
, София, 12.12.1934г.,
Ако някого от вас накарам да пее, то мислите ли, че ще бъде доволна всичката
публика
?
221.
Философия на трептенията
,
МОК
, София, 14.12.1934г.,
Тази
публика
и тя не разбира.
Много мъчно може да се понрави един певец на
публиката
.
Той като излезе пред
публиката
, трябва да намери фокуса.
222.
И ще доведат всичките ви братя
,
НБ
, София, 6.1.1935г.,
В това време той намислил да се извини пред
публиката
, да каже, че е нещо неразположен, в следствие на което не може повече да говори.
223.
Естествени положения
,
МОК
, София, 11.1.1935г.,
Представи си, че пееш пред една
публика
, и веднага ще се спънеш.
Като си представиш, че пееш пред голяма
публика
, веднага ще се зароди едно стеснение.
Някой път ще намериш аудитория, дето
публиката
е взела естествено положение.
224.
В нова окраска. Богатството на деня
,
ООК
, София, 30.1.1935г.,
Царят ще седи, а пък ти ще коленичиш и ще кажеш: „Царю честити.” Питат сега ония от
публиката
: „Защо единият седи, а пък другият стои?
225.
Закон за освобождение
,
МОК
, София, 8.2.1935г.,
А не едни да пеят, а други да са
публика
, защото е казано: „Хвалете ги.“ Всички трябва да хвалят.
226.
Този е живият хляб
,
НБ
, София, 10.2.1935г.,
И ако има нещо тъжно,
публиката
плаче, рони сълзи.
За тази цел извикали временно да проповядва в нея един знаменит проповедник, който искал да покаже на
публиката
, че е много учен, че е голям философ и може да проповядва върху всички въпроси.
Цялата
публика
му ръкопляскала.
227.
Първото и последното място
,
МОК
, София, 15.2.1935г.,
Защото свиренето трябва да бъде нагодено на трептенията на
публиката
.
Музикалната
публика
има импулс.
228.
Бъдете прочее разумни
,
НБ
, София, 17.2.1935г.,
– Тя не се създава за
публиката
, но се създава за онези, които ще дойдат да свирят и да пеят, или за онези автори, които ще пишат нещо хубаво.
229.
Тогаз се обърнах аз и видях
,
НБ
, София, 24.2.1935г.,
Стохилядна
публика
го гледала отдолу.
Някога е опасно да говориш на хората, когато
публиката
е здрава.
Когато
публиката
е от болни хора, на тия хора трябва да говориш по друг начин.
230.
Всеки, който слуша тези мои думи
,
НБ
, София, 3.3.1935г.,
Тъкмо се канел да се извини пред
публиката
, че не се чувствува добре и не може да продължи проповедта, когато в стаята влязъл един млад засмян господин и погледнал към проповедника.
Публиката
слуша как пеят папагалите.
231.
Добрият живот / Да живеете
,
УС
, София, 17.3.1935г.,
Един ден проповядва на своята
публика
и казва как Господ е направил човека.
(втори вариант)
Но в този говор сега за придобиване на знание мяза като някой оратор, качи се пред
публиката
и започне да маха с ръцете си насам–нататък, мисли – ще оправи света.
(втори вариант)
232.
Който се учи на словото Божие
,
НБ
, София, 31.3.1935г.,
Че и най-гениалните музиканти и певци са започнали така, първоначално и те са свирили така, но след десетина и повече години, те се научили да свирят добре и излизат пред голяма
публика
, която ги слуша.
233.
Първото стъпало на Любовта
,
ООК
, София, 3.4.1935г.,
А пък като станете религиозни и набожни, две китари ще носите - една за
публиката
, а пък другата специално за братята тук.
234.
Математически отношения
,
МОК
, София, 5.4.1935г.,
“ − „Срам ме е да гледам
публиката
, а като чета проповедта си, очите ми гледат все надолу.“ Той е духовит.
235.
Два метода / Двата метода и двата пътища към сродната душа
,
УС
, София, 7.4.1935г.,
Но един ден, ако той тръгне в една
публика
и тук се блъсне, там се блъсне, иска извинение от този, от онзи.
(втори вариант)
236.
Най-голямото изкуство
,
ООК
, София, 17.4.1935г.,
И другите хващат цигулката, но
публиката
, като го слуша, казва: „Тая работа не е за нас." Питам тогава: ако животът като изкуство не е за вас, какво друго ще хванете?
237.
Последният изпит
,
ООК
, София, 15.5.1935г.,
Съвсем млада мома, около двайсетгодишна, тя свири и казва: „Туй е само една малка дарба." Но аз казвам: за да свири така, колко хиляди хора, умове и сърца са работили, докато създадат този материал, и колко умове са работили, докато създадат това пиано, и колко други са работили да създадат тази
публика
, за да я слушат, и тя иде като един ангел да предаде онова, което Бог е приготвил.
238.
Сгърбената жена
,
НБ
, София, 23.6.1935г.,
Че кокошките, патките, овците, това е
публика
, която ще ви слуша.
239.
Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него
,
УС
, София, 23.6.1935г.,
Всичките съвременни проповедници аз ги представям, които носят книжни хлябове и на
публиката
навсякъде дават.
(втори вариант)
240.
Начало и край / И до края, както и в началото. (Нищо няма да ви стане)
,
УС
, София, 30.6.1935г.,
Развлечение е за една съвършена
публика
.
(втори вариант)
241.
Към мене / Обърнете се към мене
,
УС
, София, 7.7.1935г.,
Не знае ли да пее, а излезе сред
публиката
, всички ще му се смеят.
Ако онзи е певец и започне да пее, събира се онази
публика
и всички слушат.
(втори вариант)
Щом той дойде да ме слуша като
публика
, аз ще пея и ти ще внимаваш как аз пея.
(втори вариант)
242.
На утрешния ден
,
НБ
, София, 7.7.1935г.,
Тези хора ще излязат пред
публиката
, ще се намажат с масло, ще се бият, не ги е срам.
243.
Първата дума
,
МОК
, София, 12.7.1935г.,
За половин час попей на тази
публика
, ще имаш нужното.
244.
Блажен, който яде хляб в Царството Божие
,
НБ
, София, 21.7.1935г.,
Един американски проповедник проповядвал на американска
публика
как могъл китът да глътне Йона.
245.
Млад, възрастен и стар
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 9.8.1935г.,
Докато не сте на неговото място, вие сте актьори, които играят чужди роли: излизате на сцената и представяте пред
публиката
страданието на житото.
246.
Ценност на нещата
,
РБ
, 7-те езера, 21.8.1935г.,
И самата
публика
гледа представлението или операта, но не е доволна, намира, че актьорите не играят както трябва.
247.
Всичко е за добро
,
СБ
,
РБ
, София, 3.9.1935г.,
Излезе някой да пее или да свири пред
публика
и веднага се разколебава, съмнява се, че може да пее.
248.
Отворени книги
,
СБ
,
РБ
, София, 4.9.1935г.,
Много певци и музиканти са били освирквани от
публиката
.
Ако
публиката
не ги разбира, кой е причина за това: певецът или самата
публика
?
249.
Отребване, разтопяване, отвяване
,
МОК
, София, 6.9.1935г.,
Един оратор, след като говорил пред една голяма
публика
, все ще закачи някого.
250.
Трите родословия. Моето верую. Новото верую / Трите родословия
,
УС
, София, 22.9.1935г.,
Пред една
публика
един говорител като им говорил, та им говорил за сиромашията, искал да покаже, че сиромашията е добра, но те казали: „Сиромашията задръж за себе си, пък на нас дай ни богатството и ти опитай сиромашията.“
251.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
Ще кажете, че той може би пее пред една
публика
, която не го разбира.
Няма какво да пея за
публиката
, аз ще пея за себе си.
252.
Господар и слуга
,
МОК
, София, 27.9.1935г.,
Ти като излезеш, най-първо тури си ръцете в джобовете, надолу гледай към земята, не гледай
публиката
.
253.
Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море
,
УС
, София, 29.9.1935г.,
Дали
публиката
е доволна, то е друг въпрос.
Дали ще бъде
публиката
доволна, не е важно.
(втори вариант)
254.
Новото учение
,
ООК
, София, 2.10.1935г.,
Всеки цигулар трябва да има нещо ново в душата си, което може да предаде на
публиката
.
255.
Методи на самовъзпитание
,
МОК
, София, 11.10.1935г.,
Най-добрата
публика
за пеенето в човека е човекът.
По-добра
публика
от него няма.
256.
Вътрешните качества на числото 12. Дванадесеттях хляба. Божественият и човешкият порядък / Фарисеи и садукеи
,
УС
, София, 13.10.1935г.,
Само при добри външни и вътрешни условия цигуларят може да се прояви и да задоволи
публиката
.
(втори вариант)
257.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 13.10.1935г.,
Но пуснете
публиката
да ги слуша, веднага ще се измени тяхното състояние.
Публиката
ще започне да преценява, който от двамата свири по-хубаво: първият или вторият?
Най-после
публиката
се произнася, че онзи свири по-добре, другият казва –
публиката
не разбира.
258.
Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране / Степени на разбиране
,
УС
, София, 20.10.1935г.,
Само да говори, пък
публиката
, ако иска, го слуша.
259.
Безкрайните неща
,
ООК
, София, 23.10.1935г.,
" Значи майстор е този певец – той е дошъл да изкара
публиката
из салона навън.
260.
Срещата на Любовта
,
ООК
, София, 6.11.1935г.,
Като станал третият, Джон Хол, който бил по-висок от два метра, цялата
публика
почнала да се смее и лекторът излязъл от задната врата.
261.
Божественият избор
,
МОК
, София, 8.11.1935г.,
Той, като свири, иска да се хареса на
публиката
.
262.
Вътрешният закон
,
УС
, София, 17.11.1935г.,
“ Защото, проповедникът, като говори, все ще засегне някого от
публиката
.
Една част от
публиката
е доволна от музиката, а друга е недоволна.
(втори вариант)
263.
Бъди доволен / Доволството
,
УС
, София, 24.11.1935г.,
Някои от
публиката
му правили бележки, той не вземал под внимание.
264.
Същественото
,
МОК
, София, 6.12.1935г.,
Казва на
публиката
: „Благодарение на него аз свиря“.
265.
Трите връзки
,
ООК
, София, 11.12.1935г.,
Ето – един човек, при една
публика
от 600-700 души, не го е срам да целуне ръката на малкото момиченце!
266.
Котелът и торбата. Което имам / Земята като училище
,
УС
, София, 22.12.1935г.,
Някъде тихо ще направиш, [някъде –] по-драматично, да накараш
публиката
да мисли; някъде трябва да свириш с бемоли, ще дадеш тихо.
Така той завладява
публиката
и се ползва от любовта ѝ.
(втори вариант)
267.
Трите плода
,
ООК
, София, 8.1.1936г.,
Вярвам в оная, вътрешната възможност; вярвам и знам, че като дам концерт,
публиката
ще ме слуша, че ще ми заплати добре, че ще имам 50-60 000 лева в джоба си.
268.
Основният тон
,
МОК
, София, 17.1.1936г.,
Значи в киното трябва да има
публика
.
Когато във вашия живот искате да имате
публика
, вие сте в киното.
Ти си
публика
, слушай да пееш сега.
Ако платното е хубаво и се хареса на
публиката
, ще седи по-дълго време на сцената, ако не е хубаво по-скоро [се] снема.
269.
Всичко, което чух
,
НБ
, София, 19.1.1936г.,
Всичката
публика
ръкопляска.
270.
Петте врати
,
ООК
, София, 22.1.1936г.,
Когато някой говори, ако неговата мисъл не е възприета от
публиката
, тя се връща върху него, а всяка мисъл, която се приема, остава при тях.
Всякога един говорител като говори и ако неговата мисъл не е възприета от
публиката
, то тя се връща върху него.
(втори вариант)
271.
Придобиване на енергия
,
МОК
, София, 31.1.1936г.,
Пей веднъж, дваж, три, четири пъти, ти да си
публика
и певец, че сам да се харесаш.
Щом искаш да пееш, ще се раздвои съзнанието, че има
публика
, отвън те слуша.
272.
Абсолютна справедливост
,
УС
, София, 8.3.1936г.,
Един проповедник проповядва на
публиката
, като че говори нещо ново, но и той сам е толкова невежа, колкото и обикновените хора, които го слушат.
Един испански поет декламирал едно стихотворение пред една
публика
.
Публиката
го запитала: „Какво искаш да кажеш с това стихотворение?
273.
Отец ме люби
,
НБ
,
ИБ
, София, 22.3.1936г.,
От време на време той проповядвал пред известна
публика
.
274.
Трите устоя
,
ООК
, София, 25.3.1936г.,
(И Учителят е слушал този концерт по радиото от Изгрева.} Тонът с десет пъти беше намален от онзи тон, с който италианецът свиреше на
публиката
.
275.
Ако се родите изново
,
НБ
, София, 29.3.1936г.,
Той разправял цял час и половина на
публиката
как станало това нещо, как китът глътнал Иона и след като давал големи обяснения по това, Иона бил глътнат.
276.
Вътрешна връзка / Вътрешната връзка на живота
,
СБ
, София, 20.8.1936г.,
От музиката се ползува цялата
публика
, която слуша музиканта, но с нея заедно и той се ползува.
277.
Външна и вътрешна любов
,
СБ
, София, 21.8.1936г.,
Докато седите всред
публиката
и гледате, как актьорите играят една или друга драма, вие никога няма да разберете истината.
278.
Навреме
,
ООК
, София, 2.9.1936г.,
Ти като намериш Бога, ако си певец, ако е дрезгав гласът ти, като помислиш за Него, гласът ти ще стане мек, приятен и
публиката
ще те изслуша.
Щом не те изслушала
публиката
и не ти е ръкопляскала, не си намерил Господа.
279.
Важността на черния дроб
,
УС
, София, 4.10.1936г.,
Добрият певец и с най-простата песен може да трогне
публиката
.
280.
Трите картини.
,
ООК
, София, 6.1.1937г.,
Цялата
публика
се възхищава от движенията му.
281.
Царството небесно
,
НБ
, София, 17.1.1937г.,
Сънувал една вечер, че пял пред една голяма
публика
, но така хубаво пял, че всички му ръкопляскали.
Като се събудил сутринта, нито
публиката
останала, нито песента му.
282.
Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!
,
НБ
, София, 24.1.1937г.,
За да свири един цигулар добре, това зависи още и от
публиката
, която го слуша.
Публиката
може да стане такъв добър проводник, че да вдъхнови цигуларя и той да свири вдъхновено, а същата
публика
може да се постави спрямо цигуларя така, че той съвършено да изстине.
283.
Музикална забава
,
ООК
, София, 10.2.1937г.,
Сега всички певци, които излизат да пеят, искат да се харесат на
публиката
.
284.
Обичай и познавай! Добър и учен!
,
ООК
, София, 17.2.1937г.,
В една
публика
от 2–3000 души, стотина най-малко ще спят.
Ученикът ще пее, а пък Учителят ще бъде
публика
, той ще го слуша.
285.
Мислене и чувствувание
,
ООК
, София, 10.3.1937г.,
Но той на тази
публика
е дал нещо.
286.
Плосък и объл говор
,
ООК
, София, 17.3.1937г.,
Ти ще кажеш: „Ще пея, учителю за тебе, тия хора отвън са
публика
“.
287.
Да живеем за Господа
,
ИБ
, София, 23.3.1937г.,
Като говори пред хора, той трябва да забравя, че е пред
публика
, да мисли, че е сам.
Добрите оратори имат естествени движения, вследствие на което влияят на
публиката
.
288.
Икономия в природата
,
НБ
, София, 28.3.1937г.,
Публиката
се събрала, чакала, ръкопляскала, но нея я нямало.
289.
Малката топлина и малката светлина
,
ООК
, София, 31.3.1937г.,
Сега в Испания се борят двете страни:
републиканци
и националисти. Защо?
290.
Здравото учение
,
НБ
, София, 4.4.1937г.,
Публиката
мисли, че е в действителност.
291.
Истина и благост / Благост и Истина
,
УС
, София, 18.4.1937г.,
Например, говориш пред
публика
.
292.
Възможности в живота
,
ООК
, София, 21.4.1937г.,
Стани и си мисли, че си пансионерка, че баща ти е богат, книги имаш за четене, че може да рисуваш, много добре свириш на пиано, като вземеш да свириш цяла
публика
те слуша, тъй си представи.
293.
Свободният човек
,
ООК
, София, 12.5.1937г.,
Ама той турил
публика
.
294.
Реалното и идеалното
,
ООК
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 28.7.1937г.,
Запример, един певец излиза на сцената да пее, но чувствува че
публиката
е недоволна от него.
Недоволството на
публиката
внася смущение в неговото съзнание.
Публиката
е недоволна от неговото пеене.
Певецът се запитва: Мога ли да се науча да пея толкова хубаво, че да задоволя
публиката
?
Ако не пее хубаво, как се е решил да излезе на сцената и да очаква уважение и одобрение на
публиката
?
Например представете си един певец, който пее и вижда, че
публиката
не е доволна от него.
(втори вариант)
Той се чуди защо
публиката
не е доволна.
(втори вариант)
Единственото нещо, от което
публиката
не е доволна, в дадения случай, е че не пее хубаво.
(втори вариант)
295.
Път и възможности / Пътят и възможностите
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1937г.,
Ако с такова пеене излезе на сцената,
публиката
ще го освирка и ще го изпъди вън.
296.
Съществени връзки / Четирите отношения
,
СБ
,
РБ
, София, 22.8.1937г.,
Най-добрата
публика
за певеца е самият той.
Пее ли първо за себе си, а после за
публиката
, той е истински певец.
По-добра
публика
от самия човек, който пее, няма.
(втори вариант)
297.
Трите ухания
,
СБ
,
РБ
, София, 23.8.1937г.,
След като Паганини дал един хубав концерт,
публиката
го попитала, може ли да свири на три струни.
298.
Силният / Силен в света
,
УС
, София, 5.9.1937г.,
До известно време той говори красноречиво, задоволява
публиката
.
Както тази катеричка се качва, ако остане в тази
публика
, тя не познава другиго, ако тя не се качи при него, нейната кожа ще хвръкне.
(втори вариант)
299.
Ликвидация на века
,
УС
, София, 26.9.1937г.,
Той извикваше няколко души от
публиката
и ги караше да напишат или да начертаят, каквото искат.
300.
Аз ще оздравея
,
ООК
, София, 24.11.1937г.,
Започнал един концерт и толкоз дълго свирил,
публиката
започва да го напуща, излизат всички, а той свири на естрадата.
301.
Възпитание на чувствата
,
МОК
, София, 17.12.1937г.,
Онзи капелмайстор
публиката
чака, умее да дирижира.
302.
Съзвучие
,
ООК
, София, 5.1.1938г.,
Той казва: „Де ще намеря по-добра
публика
от тебе?
303.
Двете жени
,
УС
, София, 16.1.1938г.,
Ако отида сред
публика
, която никога не ме е слушала, ще ме подложат на голяма критика.
304.
Новата любов
,
НБ
, София, 30.1.1938г.,
Половината от тях в даден случай е
публика
, а другата половина са действуващите лица, актьорите.
След време те сменят ролите си, които са играли, стават
публика
, а другите – актьори.
305.
Законът на хармонията в тялото
,
МОК
, София, 4.2.1938г.,
След туй ще дойде великият артист, той като дойде в салона, всичко ще бъде чисто, вие ще седнете да бъдете
публика
.
От един певец,
публиката
трябва да се постави на едно разстояние.
306.
Четири погледа
,
УС
, София, 13.2.1938г.,
Ако не е разбрано, грешката е в
публиката
.
Оставете
публиката
сама да се изправи.
307.
Да ми бъде ученик
,
НБ
, София, 20.2.1938г.,
Когато един тенор вземе горно „си“, най-високия тон, всичката
публика
ръкопляска.
Да проявим онази, мощната любов в света, най-високият тон, до който нашата душа може да се подигне и тогава ще се образува един трепет около нас, който ще бъде благотворен заради нас самите и за
публиката
.
308.
Единствената връзка
,
УС
, София, 20.2.1938г.,
Като видиш
публиката
пред себе си, ти още повече съзнаваш ролята си на цар.
309.
Богатство и сиромашия
,
ООК
, София, 23.2.1938г.,
На земята щастливите хора и на небето ти като погледнеш на тях всеки от тях по едно левче като ти дадат, като тази
публика
, ти ще станеш доволен.
310.
Обич и любов
,
МОК
, София, 25.2.1938г.,
Всички се приближават,
публика
има.
Публиката
отваря джоба си, започват да се отварят.
Имате една
публика
, която слуша вашата музика.
Виждате,
публиката
не е доволна.
Понякой начин трябва да снемете този репертоар, защото
публиката
иска вие да им свирите това, което те обичат, а не онова, което те не обичат.
Аз като пея, трябва да пея не за
публиката
, не трябва да вземам фалшиво, нечисто.
То е
публиката
.
По-добра
публика
няма.
Значи като пееш, имаш най-хубавата
публика
.
Защото като има
публика
,
публиката
ме слуша, като няма
публика
, Господ ме слуша.
Пред
публиката
пейте по-слабо.
311.
Възвиси ме Духът
,
НБ
, София, 27.2.1938г.,
Тогава дошъл един сказчик, духовник, проповедник и пита
публиката
, казва: „Знаете ли какво ще ви кажа?
312.
Единство в живота
,
УС
, София, 27.2.1938г.,
Трето,
публиката
да го обича – да няма нищо пресилено.
313.
Лечебното действие на музиката
,
ООК
, София, 2.3.1938г.,
Децата се учат да пеят, а старият е
публика
.
314.
Радвайте се и веселете се
,
НБ
, София, 6.3.1938г.,
Неприятността е там, че няма кой да чете вашите съчинения, нямате
публика
.
315.
Да слушат
,
УС
, София, 13.3.1938г.,
гласът, няма условия да расте,
публиката
не е доволна от певеца.
316.
Музикалният живот на душата
,
ООК
, София, 23.3.1938г.,
Този мед не е за
публиката
.
– Паганини е правил един опит, за да покаже на
публиката
, че е добър свирец.
317.
Великите пътища
,
УС
, София, 27.3.1938г.,
В момента, когато експресът минал, той с голяма ловкост и бързина се хвърлил във влака и бързо изчезнал пред очите на
публиката
, без да спре експреса.
318.
Добрата круша
,
НБ
, София, 27.3.1938г.,
Туй, за което аз говоря, ако имате туй учение и го приложите, тогава тази
публика
съвсем другояче щеше да бъде.
319.
Беззаветна благодарност
,
ООК
, София, 20.4.1938г.,
Запример, ако един цигулар излезе на сцената и каже без да свири,
публиката
ще го вдъхнови?
Ще изсвири и тази
публика
ще каже: „Този човек разбира от всичко в света“.
Един музикант може да има изкуство в музиката и често
публиката
е недоволна, казва: „Техника има, но душа няма“.
Той свири, но
публиката
не го въодушевлява.
320.
Божественият импулс
,
ООК
, София, 27.4.1938г.,
Виждате, даже един музикант, когато свири, като гледа
публиката
, веднага в
публиката
ще намери някого, когото обича и той да го обича.
321.
Опорна точка
,
МОК
, София, 20.5.1938г.,
Ако той една
публика
не може да подигне, в даден случай, той не е певец.
322.
Правата линия
,
МОК
, София, 3.6.1938г.,
По-добра
публика
от тебе няма.
Някои певци искат да имат
публика
.
По-добра
публика
от самия певец няма.
323.
Две посоки
,
УС
, София, 26.6.1938г.,
Няма кой да ме слуша.“ – Представи си, че си в салон пред
публика
и ти говориш.
324.
Възможни условия
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 31.7.1938г.,
В това време, един от тримата американци, висок 1.95 м., излязъл пред
публиката
и казал: Господа, аз съм американец.
Често теориите на учените се опровергават само с явяването на двама-трима души пред
публиката
.
325.
Който има уши, нека слуша
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1938г.,
Ако певецът очаква от
публиката
одобрение, той не е пял добре.
Щом той е доволен от своето пение, свирене или рисуване, и
публиката
ще бъде доволна.
326.
Азбука на Божествения език
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1938г.,
За да задоволи себе си, както и
публиката
, певецът трябва да взима и мажорни, и минорни тонове.
Трябва ли да се оправдава с
публиката
или с други външни причини?
327.
Да Му служим без страх
,
НБ
, София, 18.9.1938г.,
Ако ти имаш една
публика
от ангели и светии, че след като си пял, те да останат доволни, те (не) ще те оставят без възнаграждение.
328.
В името Божие
,
НБ
, София, 6.11.1938г.,
Публика
, която слуша такъв оратор, не може да издържа на неговите трептения.
329.
Новата религия
,
ООК
, София, 30.11.1938г.,
Ако е на сцената, ще направи една гримаса, която няма да бъде [безразлична] на
публиката
.
330.
Вътрешният мир
,
УС
, София, 11.12.1938г.,
Дъновист тютюн не пуши, дъновист месо не яде, вино не пие.“ Едва тогава
публиката
разбира, че дядо Георги разбира съвсем друго, като казва, че всичко по реда си върви.
331.
Път и постижение
,
ООК
, София, 14.12.1938г.,
Вие искате да живеете добре, нямате
публика
, казвате: „За кого да живея?
Щом произнася хубаво, няма да има бележка нито от
публиката
, нито от своите приятели, нито от
публиката
, нито от своя учител.
Тези, като свириха, искаха благоволението на
публиката
, да се покажат, че свирят, не са прости хора, имат едно благоволение, дошли да посвирят на тази
публика
.
332.
Обич и преценка
,
ООК
, София, 21.12.1938г.,
Та казва[м], във вас, някой път, сърцето прави погрешки, може да събере
публика
, която ни в клин, ни в ръкав, не разбира нищо.
333.
Здравословното състояние на човешката душа
,
ООК
, София, 4.1.1939г.,
Вие, които сте тук, ще срещнете една
публика
безбройна, наредени, ще видите с какво благоволение, какво слушане има на речта.
334.
Основни положения на живота
,
МОК
, София, 6.1.1939г.,
Ако се напишат тия работи, може да се изсвирят, може да се събере
публика
.
335.
Двете слугини
,
НБ
, София, 29.1.1939г.,
По едно време от
публиката
долетя до сцената едно букетче от кокичета, след което последваха още две-три.
Но те не стигнаха до сцената, паднаха някъде между
публиката
.
Питам, какво щеше да бъде положението на
публиката
, ако тия букетчета бяха саксийки?
Като наблюдавах
публиката
, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха.
От какво се бяха въодушевили и
публиката
, не зная, но предполагам, от своите млади професори.
336.
Правилно верую
,
НБ
, София, 5.2.1939г.,
Най-цветущите градове на тази
република
, всички са смъкнати до земята, чуват се виковете, воплите на онези, които са живи, за помощ.
337.
Надежда, вяра и любов
,
ООК
, София, 8.2.1939г.,
Публиката
започнали да излизат един след друг.
338.
Правилни схващания и правилен живот
,
ООК
, София, 15.2.1939г.,
След като пеем за дърветата, и ни стане приятно, ябълката която ме слуша, след като съм пял, че не се харесвам и мисля, че
публиката
ще ме хареса, аз съм на крив път.
339.
Недоволството
,
МОК
, София, 17.2.1939г.,
Можем да кажем, че ако един цигулар може да се обхожда с четирите струни, с цигулката, ако знае да се обхожда добре с лъка, те ще го препоръчат на цялата
публика
.
Допуснете сега, че
публиката
не го оценява, той трябва ли да се разсърди на цигулката си?
340.
Зрелостният изпит
,
УС
, София, 5.3.1939г.,
Да кажем, че вие сте музикант, имате желание да имате един хубав салон, отлично отоплен и после да имате
публика
.
И тази
публика
да разбира това, което ще свирите.
Тази
публика
ще дойде.
341.
Елате да разсъждаваме
,
УС
, София, 26.3.1939г.,
Чета във вестниците, че френският председател на
републиката
, който отива в Англия, поставил англичаните в трудно положение, понеже не знаели какво да правят с лекаря му.
342.
Господари на външния и вътрешния живот
,
ООК
, София, 5.4.1939г.,
Но имате една
публика
от музиканти.
343.
Дайте свобода
,
МОК
, София, 7.4.1939г.,
Ако един певец не го обича
публиката
, коя е причината?
Той ще търси причината, той ще каже: „Тази
публика
, тя е невежа, не разбира нищо от музика, не разбира модерната музика.“ Може да разправя, но
публиката
си има особени правила да оценява кой пее и кой не.
344.
Музикалния тон на живота
,
ООК
, София, 17.5.1939г.,
Всинца искате да бъдете певци, да имате един отоплен салон, после
публика
.
“ Някои казват: „Не върви работата.“ Рекох ѝ: „Проверила ли си ти на
публиката
да се опреш?
345.
Музика на мислите, чувствата и постъпките
,
ООК
, София, 31.5.1939г.,
Нали в театъра изсвирват няколко тона, за да накарат
публиката
да влиза.
346.
Денят Господен
,
НБ
, София, 11.6.1939г.,
Един отличен цигулар, който свири хубаво,
публиката
няма ли да има обхода към него?
347.
Нагоре и напред
,
ООК
, София, 21.6.1939г.,
И
публиката
ще разрешава, кой пее по-хубаво.
348.
Ценни придобивки / Запазване и спечелване
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1939г.,
Като чула това справедливо възмущение,
публиката
започнала да ръкопляска.
Той се обърнал към
публиката
с голямо учудване, че всички били свидетели на престъплението, а въпреки това мълчат.
Авторът на някоя пиеса, за да въздейства върху чувствата на хората, написал някаква драма, от която
публиката
се трогва, възхищава, плаче.
Публиката
плаче за недействителните страдания на актьорите, а не плаче и не страда за истинските актьори в живота, които минават през големи изпитания и мъчнотии.
А на сцената, в театъра хората плачат и страдат, а
публиката
плаче и се смущава.
(втори вариант)
Като гледал как всички хора на сцената, актьорите увъртвали действието, как адвокатите защищават престъпника и той се чуди, че след като всички хора, цялата
публика
видели как е извършено престъплението и всички мълчат, никой нищо не казва, той се възмутил и казва: “Аз те видех как извърши престъплението!
(втори вариант)
Той се обръща след това към
публиката
и се чуди на ума им, че всеки от тях нищо не казва.
(втори вариант)
349.
Светлина, топлина и сила
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1939г.,
И във време на изложбата той покани
публиката
да му начертаят каквато и да е линия и той, изхождайки от тая линия, туряше я така на место, всички линии така наместваше, че излизаше нещо красиво.
(втори вариант)
350.
Господар и слуга / Служене
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1939г.,
Събира се много голяма
публика
да го слуша.
Той така се захласнал в свиренето, свирил толкоз дълго, че
публиката
се уморила да го слуша и напуснала залата.
Понеже тя знаела, че онзи директор не обичал да плаща,
публиката
дошла в театъра, ръкопляска, а тя си обула само едната обувка и седи с един крак необут.
В определения час
публиката
се събрала, очаквала да се яви на сцената Аделина Пати.
(втори вариант)
Публиката
ръкопляскала, протестирала, с нетърпение очаквала знаменитата певица.
(втори вариант)
Като започнал да свири, той се увлякъл в свиренето и забравил
публиката
– изгубил мярка на времето.
(втори вариант)
351.
На Него можем да разчитаме
,
УС
, София, 1.10.1939г.,
Публика
имало много.
352.
Към обетованата земя! Великата песен / Към обетованата земя
,
ООК
, София, 11.10.1939г.,
След 10–15 минути събира се една
публика
от 20–30 души и повече, и всички слушат!
След 10-15 минути се събира една
публика
от 20-30 души и повече - и всички слушат!
(втори вариант)
353.
Оценка на Божествената Любов / Оценяване на Божествената Любов
,
ООК
, София, 1.11.1939г.,
Разтърсиха сърцата на
публиката
.
Разтърсиха сърцата на
публиката
.
(втори вариант)
354.
Ще бъдат опитани
,
УС
, София, 5.11.1939г.,
Той бил такъв голям смешкар, че като говори, цялата
публика
, всички се смеят.
Цялата
публика
се смее.
Каквото обещаеш, трябва да го направиш.“ Сем Джонс така говори на своята
публика
.
И Сем Джонс разправя на
публиката
си живота на друг проповедник.
355.
Разумни отношения
,
МОК
, София, 17.11.1939г.,
Казваш: „Не върви, не ме слушат.“ Хубаво, ако един певец излезе на сцената и не го слушат, кой е крив,
публиката
или той е крив?
356.
Психологически синтез
,
МОК
, София, 24.11.1939г.,
Дърветата са най-добрата
публика
, ще те слушат.“ Той отишъл и пял на дърветата.
357.
Там имаше някой си человек
,
НБ
, София, 26.11.1939г.,
Той беше свикал
публика
, да им устрои едно забавление.
Той пожела да излязат от
публиката
няколко души, около десет–петнадесет, и всеки от тях да нарисува по една линия, каквато желае.
358.
Сила, усет, мисъл
,
МОК
, София, 22.12.1939г.,
Ти знаеш, учил си десет–петнайсет години за певец, като излезеш, страх те е от тази
публика
, да не би да те критикува.
359.
Даром
,
УС
, София, 24.12.1939г.,
Ако попитат
публиката
, която е събрана в някой театър, или певчески салон: „защо сте дошли“, тя ще отговори: „За да те чуем, като пееш.“ Той ще ги попита: „Учите ви отворени ли са?
“ Или някой художник, който дава изложба, може да попита
публиката
: „Защо дойдохте?
360.
Музикална задача
,
ООК
, София, 27.12.1939г.,
Публиката
като гледа, представлението действува възпитателно.
361.
Вътрешният господар
,
ООК
, София, 3.1.1940г.,
И идва
публиката
и се възхищава.
Ето
публика
!
Къде ще намериш такава
публика
?
362.
Познаване на великото
,
НБ
, София, 7.1.1940г.,
Капелмайсторът на един оркестър или диригентът на един хор не трябва да се ръководят от амбиции да задоволят
публиката
, но да се стремят да предадат онова Божествено благо, което е скрито в съдържанието на музиката.
Така те трябва да пренесат
публиката
в Божествения свят, да видят какво благо слиза чрез музиката.
Ако музикантите успеят да направят това, всичката
публика
, като излиза от концерта, ще почувствува в себе си нов живот.
363.
Става истина
,
НБ
, София, 3.3.1940г.,
Авторът, който е писал една драма, той седи, той не играе на сцената, той е в
публиката
, седи и гледа как ще играят неговата драма, той ги назначил – някой цар, княгиня, някой професор; всичките те играят ролята си.
364.
Теория, реалност и приложение
,
МОК
, София, 3.5.1940г.,
Казва ми: „Имах една сказка върху спиритизма, имах голяма
публика
.
365.
Най-малката погрешка и най-малкото добро
,
УС
, София, 5.5.1940г.,
Ще се намериш в един свят приятен, като един цигулар, който свири в един салон добре отоплен, цигулката е на място, лъкът е на място, той е разположен,
публиката
ръкопляска.
При сегашните условия свириш, салонът не е отоплен, струните на цигулката не са на място,
публиката
те освирква, вестниците пишат зле, че да се чудиш, де да си скриеш главата.
Цялата
публика
, която слуша и те трябва да бъдат разположени, да бъдат готови да слушат.
366.
Разумни отношения
,
МОК
, София, 17.5.1940г.,
Те са вашата
публика
и ръкопляскат, по носа ви кацат, казват: „Браво.
367.
Вяра и вярване
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 11.8.1940г.,
Публиката
гледа, слуша техните излияния, мисли, че наистина се обичат.
Един час преди това те се обясняваха в любов пред
публиката
, но щом слязоха от сцената, любовта им се свърши.
След това той ще обвинява времето,
публиката
, лъка, струните и т.н.
368.
Изучаване и приемане
,
СБ
,
РБ
,
УС
, 7-те езера, 18.8.1940г.,
Излизате ли пред
публика
, говорете върху това, което най-добре знаете; свирете това, което най-добре сте заучили.
Публиката
останала възхитена от него и го запитала: „Можеш ли да дадеш същия концерт на три струни?
“
Публиката
очаквала Паганини да даде концерта си на една струна, но той не се явил.
369.
Връзка между Бога и човека
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 22.9.1940г.,
Някой оратор излиза на сцената да говори и се оплаква от
публиката
, че не го слушали, както трябва.
370.
Съгласуване на мислите
,
УС
, София, 29.9.1940г.,
Да кажем в една
публика
, която слуша един концерт, половината са музикални, половината отчасти знаят, не ги интересува музиката.
371.
Планетни влияния
,
ООК
, София, 16.10.1940г.,
Онази
публика
има особено мнение.
Онази
публика
има особено мнение.
(втори вариант)
372.
По пѫтя на Любовьта / По пътя на Любовта
,
ООК
, София, 23.10.1940г.,
Азъ не мога да говоря тия нѣща на
публиката
.
Аз не мога да говоря тия неща на
публиката
.
(втори вариант)
373.
Даване и вземане
,
МОК
, София, 1.11.1940г.,
Може би гърлото му е простудено, може би той е неразположен или някой път го е страх какво ще каже
публиката
, или пък личните му чувства са силни, че иска да даде повече, отколкото може, иска да вземе по-високи тонове.
374.
По образ и подобие
,
НБ
, София, 3.11.1940г.,
Да кажем, един виртуоз, който свири, чака някаква
публика
, че да свири.
Не искай голяма
публика
.
375.
Чантата на Любовта
,
УС
, София, 1.12.1940г.,
Цялата
публика
гледа двата лъва.
376.
Младият син
,
НБ
, София, 26.1.1941г.,
Знаете ли, че веднъж, когато Аделина Пати била ангажирана да пее в операта в Ню Йорк, усетила, че директорът на театъра иска да я играе; тя седи и
публиката
събрана и я чака.
Публиката
ръкопляска, чака я да се яви на сцената; не излиза, докато не и даде цялата сума.
377.
Законъ за обнова / Закон за обнова
,
ООК
, София, 29.1.1941г.,
Да допуснемъ, че вие сте въ единъ голѣмъ салонъ, има много
публика
.
Да допуснем, че вие сте в един голям салон, има много
публика
.
(втори вариант)
378.
Учение и служене
,
ООК
, София, 5.2.1941г.,
Най-първо излиза непознатъ цигуларь,
публиката
го гледа, но изсвири Паганини (и) всички започнаха да рѫкоплѣскатъ.
Ако не знае да свири тъй хубаво,
публиката
нѣма да се отвори.
Ако не знае да свири тъй хубаво,
публиката
няма да се отвори.
(втори вариант)
Най-първо излиза непознат цигулар,
публиката
го гледа, но изсвири Паганини (и) всички започнаха да ръкопляскат.
(втори вариант)
379.
Да не оскудее твоята вяра
,
НБ
, София, 16.2.1941г.,
Всичката
публика
започва да се смее и сказчикът излиза през задната врата.
380.
Отношение на цялото и частите
,
МОК
, София, 21.2.1941г.,
Представете си, един актьор на сцената играе ролята на един цар с мантия, с корона, макар че знае, че е само на сцената, пред
публиката
.
381.
Силното число
,
МОК
, София, 14.3.1941г.,
Носил шапка, хвърлил я в
публиката
.
382.
Гениална воля
,
МОК
, София, 28.3.1941г.,
Ако свири и привлече вниманието на
публиката
, те ще му платят добре.
Ако хубаво свири, веднага
публиката
е добре разположена.
383.
Не разваляйте пакта
,
ООК
, София, 9.4.1941г.,
Ако нѣкой отъ
публиката
излѣзе и на царетѣ имъ даде единъ пликъ, изненада онѣзи пазители на закона, защото духоветѣ много пазятъ.
Ако някой от
публиката
излезе и на царете им даде един плик, изненада онези пазители на закона, защото духовете много пазят.
(втори вариант)
384.
Ще ви даде царство
,
НБ
, София, 20.4.1941г.,
Ти пей, слез от сцената, като слезеш, смятай, че
публиката
даром те слуша.
385.
Самовъзпитание
,
ООК
, София, 23.4.1941г.,
За да се извини, казва, че времето било влажно, салонътъ билъ неотопленъ,
публиката
била студена.
За да се извини, казва, че времето било влажно, салонът бил неотоплен,
публиката
била студена.
(втори вариант)
386.
Основенъ тонъ / Основен тон
,
ООК
, София, 30.4.1941г.,
Туря красота въ пѣсеньта, туря съдържание, мекота, магнетичность въ пѣсеньта, изпѣя я, задоволя всичката
публика
.
Гледай твоето добро ще произведе ли този ефектъ въ
публиката
.
Туря красота в песента, туря съдържание, мекота, магнетичност в песента, изпея я, задоволя всичката
публика
.
(втори вариант)
Гледай твоето добро ще произведе ли този ефект в
публиката
.
(втори вариант)
387.
Добрият живот
,
УС
, София, 4.5.1941г.,
Той цял час доказвал пред голяма
публика
, че китът може да го глътне.
След два часа минавам по улицата, той ме посреща сред
публиката
и пак ми разправя за съвсем друго.
388.
Приятно занимание
,
ООК
, София, 14.5.1941г.,
Ти, като си ораторъ, мислишъ какво да кажешъ на
публиката
.
Ти, като си оратор,мислиш какво да кажеш на
публиката
.
(втори вариант)
389.
Една дума
,
НБ
, София, 18.5.1941г.,
Цялата
публика
вика: „Много хубав лъв.“ По едно време гледа, че влиза друг един лъв – още по-голям от него.
390.
Крайното добро и крайното зло
,
УС
, София, 1.6.1941г.,
Ти си
публика
, чакаш единият да набие другия.
В невидимия свят, ще бъдем наедно и
публиката
е, която ще си даде мнението.
391.
Стана плът
,
НБ
, София, 1.6.1941г.,
Американската
публика
извикала един знаменит професор по богословие, който им проповядвал за пророк Йона, как китът го погълнал.
392.
Най-разумнитѣ отношения / Най-разумните отношения
,
ООК
, София, 11.6.1941г.,
Когато двама души се обичатъ, единиятъ е
публика
, другиятъ му свири.
Когато двама души се обичат, единият е
публика
, другият му свири.
(втори вариант)
393.
Да просветнат
,
УС
, София, 15.6.1941г.,
Казвам си: Вече имам
публика
.
Най-първо сам си бях
публика
.
394.
Правилно дишане / Дишането
,
СБ
, София, 29.8.1941г.,
Възмутен от лъжата на крадеца, селянинът станал от мястото си и се обърнал към
публиката
: „Господа, защо мълчите?
“
Публиката
го изслушала, всички се засмели сърдечно и почнали да му ръкопляскат.
Той гледа как цялата
публика
седи и гледа и нищо не казва, като гледат как ги лъже.
(втори вариант)
395.
Трите перпендикуляра
,
СБ
, София, 12.9.1941г.,
За пример, идеалът на ученика е да учи и да свърши училище; идеалът на земеделеца е да изоре земята си и да я посее; идеалът на говорителя е да говори добре и да задоволи
публиката
; идеалът на музиканта е да свири добре; идеалът на художника е да рисува добре; идеалът на всеки човек, в широк смисъл, е да живее добре, т.е.
Да говори хубаво на
публиката
.
(втори вариант)
396.
Двама или трима
,
СБ
,
НБ
, София, 14.9.1941г.,
Като излязъл Джон Хол, цялата
публика
почва да се смее.
Той описал устройството на машината, доказал принципите, на които се основавало летенето, и когато трябвало да направи опит, да покаже на
публиката
как лети, останал изненадан – машината се забила в земята и не се повдигнала нито на сантиметър.
(втори вариант)
Между
публиката
присъствали трима американци.
(втори вариант)
Като видели тримата американци, наредени един до друг по височина,
публиката
се засмяла – всички започнали да ръкопляскат.
(втори вариант)
Като излязъл Джон Хол, цялата
публика
почва да се смее.
(втори вариант)
397.
Божественият и човешкият порядък
,
УС
, София, 9.11.1941г.,
Снощи на концерта един италианец музикант се поклони на царицата с главата си, а пък за
публиката
си вдигна ръката нагоре полегато.
398.
Ново възпитание
,
МОК
, София, 28.11.1941г.,
Ти сам като се слушаш доста добра
публика
си.
Музикалните сили в невидимия свят, щом започне някой да пее, там има доста голяма
публика
да те слуша, ти обръщат внимание.
399.
Божии блага
,
ООК
, София, 24.12.1941г.,
“ Всичката
публика
ръкопляска.
Болестта в дадения случай е
публика
.
Публиката
е болест.
Казва: за да може
публиката
да го види друг.
Цялата
публика
гледа, хиляди хора седят и те всичките видели престъплението, как престъпникът обрал и той лъже, че не е извършил престъплението.
400.
Едно, две, три
,
ООК
, София, 31.12.1941г.,
Децата представляват
публиката
.
401.
Добри певци
,
ООК
, София, 7.1.1942г.,
Туй е
публиката
.
“ Носът аплодира,
публика
е, ръкопляска.
402.
Да се не смущава сърцето ви
,
НБ
, София, 18.1.1942г.,
Певец без
публика
не може да пее.
Следователно, жената е
публика
, пък мъжът е певецът.
403.
Единственият път
,
УС
, София, 25.1.1942г.,
Аз харесвам една опера, в която
публиката
взема участие с артистите заедно; да вземат участие, но да знаят, да не нарушават хармонията, хубаво да пеят.
Някой път артистите, като играят, не се харесват, но заради
публиката
, обича, не обича, ще играе, за да не се компрометира.
Знаеш какво значи да бъде артист: да пее, да има дълбок и ясен глас, да има топлина, да има светлина, енергия, че като слезе от сцената, и той да е доволен, и
публиката
да е доволна.
404.
Не съдете, но садете
,
НБ
, София, 25.1.1942г.,
Като отива вижда милионера със своето кученце, само двамата били
публика
.
405.
Не пренебрегвайте благата
,
ООК
, София, 4.2.1942г.,
Аз ти пея, ти ме слушаш, ти си
публика
.
406.
Гордост и смирение
,
МОК
, София, 13.2.1942г.,
Доволството на
публиката
показва, че свири хубаво.
Ако
публиката
е недоволна, не е свирил хубаво.
407.
Съживява
,
НБ
, София, 15.2.1942г.,
Един става от
публиката
, и проповедникът му казва: „Стой, къде отиваш“.
408.
Кесаревото кесарю, Божието Богу
,
НБ
, София, 1.3.1942г.,
Борят се двама борци, цяла(та)
публика
следи.
409.
Добра мисъл, добро чувство и здраве
,
ООК
, София, 11.3.1942г.,
Всеки от вас да бъде най-добрата
публика
.
410.
Музика в живота
,
ООК
, София, 18.3.1942г.,
Най-първо и за
публика
няма да ви пуснат, понеже в оня свят, които слушате, трябва да бъдете погълнати от слушането, защото две неща се изискват от музиката: да пееш и да знаеш да слушаш.
Тези, които слушат, ще бъдат
публика
, а другите ще пеят.
Цялата
публика
харесва и казва: „Много хубаво му се кара.“ Но още не може да се карат хубаво.
411.
Постижения
,
МОК
, София, 27.3.1942г.,
Добра
публика
са птиците.
412.
Да изповядваме!
,
НБ
, София, 29.3.1942г.,
Събрала се цяла
публика
.
413.
Основна идея
,
МОК
, София, 17.4.1942г.,
“ Пей в къщи, без
публика
пей.
Имаш
публика
300 милиарда клетки, пей на тях.
Казваш: „Няма
публика
да пея.“ Срамота е.
300 милиарда души има
публика
, те слушат.
414.
Радости и страдания
,
УС
, София, 26.4.1942г.,
После, самите певци избират такива песни, които са класически, които
публиката
разбира.
415.
Обикновен, талантлив и гениален
,
МОК
, София, 22.5.1942г.,
И музикантът, като погледне
публиката
, само няколко хора му допадат.
416.
Всели се между нас
,
НБ
, София, 7.6.1942г.,
Вие се намирате събрана
публика
.
417.
Разумни и незлобиви
,
НБ
, София, 14.6.1942г.,
Но не каквато
публиката
иска.
418.
Слаби и силни
,
УС
, София, 5.7.1942г.,
Този колко време се учил, заучавал писаното, трябва да го изрази тъй, че цялата
публика
трябва да бъде доволна от него.
419.
Път на доброто – път на Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1942г.,
Да пее
публиката
, която не е разположена, като запее, всичките изведнъж да имат хубаво разположение.
420.
Любов и обич
,
УС
, София, 9.8.1942г.,
Държал в Плевен една сказка, събрала се доста голяма
публика
.
Един от
публиката
излиза и казва: „Искам да ти кажа нещо на тайно.“ „Аз, казва, си мисля какво ли ще ми каже.“ Иска да му каже нещо, никой да не го чуе.
421.
От любов и обич
,
УС
, София, 11.10.1942г.,
Ако свиря на една
публика
, всички да бъдат доволни.
422.
Перпендикулярът
,
ООК
, София, 28.10.1942г.,
Аз по някой път гледам музиканти, идат, седнат на пианото, гледа
публиката
2-3 минути, прекара ръцете по пианото, като утихне
публиката
хубаво, тогава започва изведнъж да свири.
Вие сте
публика
, чакайте да утихнете.
Докато не е утихнала
публиката
, нито свирене, нито пеене.
423.
Да направим човека
,
УС
, София, 1.11.1942г.,
Един музикант, който обича
публиката
, свири много хубаво, който не ги обича, свири обикновени работи.
424.
Разумни и неразумни линии
,
МОК
, София, 11.12.1942г.,
Певецът като пее, и
публиката
пее.
425.
Нов поздрав
,
ООК
, София, 23.12.1942г.,
Кажете на една
публика
думата Любов.
426.
Пожелаване
,
УС
, София, 3.1.1943г.,
Даже
публиката
се радва повече от самия музикант.
427.
Пътят на праведния
,
НБ
, София, 3.1.1943г.,
После: да е чист въздухът, да има отлична
публика
, да няма влага.
Салонът не е отоплен, нечист е въздухът,
публиката
и тя е със скъсани дрехи.
428.
Любов без закон
,
УС
, София, 31.1.1943г.,
Свирил, свирил и по едно време идва служителят на салона и казва: „Господине,
публиката
си отиде от салона.“ Цигуларят продължава да свири.
429.
Път за всички
,
ООК
, София, 10.2.1943г.,
Някой оратор иска да говори, но някой в
публиката
е по-силен, изпраща своите снаряди и той не може да говори.
430.
Приятни на Бога
,
НБ
, София, 21.2.1943г.,
Някои цигулари са любимци на
публиката
, а някои не са.
Публиката
е шило за него.
Който свири добре, той е любимец на
публиката
.
Който не свири добре,
публиката
не го обича.
431.
Трите зова
,
НБ
, София, 7.3.1943г.,
Мисля, че това момиченце е слушало много хубаво, повече от цялата
публика
.
432.
Новото верую
,
ООК
, София, 10.3.1943г.,
Седи
публика
в едно здание и всички казват: “Ние не се мърдаме от тук”.
433.
Малките правила
,
ООК
, София, 24.3.1943г.,
От едната страна като пееш и от другата страна като пееш, ти сам да си
публика
.
Публика
имаше и тия трептения бяха много влажни, дисхармонични, мъчи се човекът – не излиза.
От
публиката
зад гърба се освободете, всички да бъдат пред вас.
434.
Една мярка
,
МОК
, София, 16.4.1943г.,
Щом има
публика
, събуди се у вас осторожността, предпазливостта и имате свиване на гърлото.
435.
Слуги, ученици, синове
,
УС
, София, 25.4.1943г.,
После да има една отлична
публика
, приготвена да го слуша.
436.
Вяра и Любов
,
ООК
, София, 2.6.1943г.,
Като поставя пръстите си, като съчетава нотите по този начин на хармония, цялата
публика
предразполага.
437.
Любов и обич
,
ООК
, София, 30.6.1943г.,
За да бъдеш симпатичен на една
публика
, трябва да пееш много меко и вярно да вземаш тоновете.
После от твоето сърдце трябва да излиза нещо, трябва да имаш разположение към
публиката
.
А
публиката
да пусне в касата.
438.
Иоа
,
ООК
, София, 7.7.1943г.,
Аз влизам в положението му, когато някой не иска да пее,
публиката
няма Любов – не му се пее.
439.
Даровити
,
НБ
, София, 8.8.1943г.,
Събира се цяла
публика
да слуша и копанката пред цигуларя почва да се пълни.
440.
Жилища на човешката душа
,
СБ
,
РБ
, София, 27.8.1943г.,
– Защото и ти си се изменил, и
публиката
се изменила, и обстановката е изменена.
441.
Възприемане и предаване
,
СБ
,
РБ
, София, 8.9.1943г.,
Ако си цигулар, преди всичко, ще държиш цигулката правилно, ще управляваш лъка добре и след това ще свириш пред
публика
.
Публиката
ще те освирка и ще те застави да напуснеш сцената.
442.
Хармония в живота
,
СБ
,
РБ
, София, 10.9.1943г.,
Някой цигулар свири пред
публика
.
Ако изпусне една нота или изпълни невярно някои тактове,
публиката
може да не забележи това – зависи от нейното ухо.
Музикалната
публика
схваща и най-малките погрешки на цигуларя.
Ако
публиката
не е музикална, погрешките остават незабелязани.
Цигуларят се извинява с
публиката
: не била много музикална, или салонът не бил добре отоплен.
443.
Добри плодове
,
СБ
,
РБ
, София, 15.9.1943г.,
Вземи един чист, ясен, мек тон и виж, ще задоволиш ли
публиката
.
444.
Проявеният живот
,
СБ
,
РБ
, София, 3.10.1943г.,
Той свири или пее и поглежда към
публиката
, оттам иска да почерпи сила.
Публиката
е сила, наистина, но ако всички го разбират и оценяват.
445.
Прими в музиката
,
МОК
, София, 22.10.1943г.,
Той казва, че салонът не бил добре отоплен, че
публиката
не го разбирала.
Възможно е, случва се салонът да не е отоплен; случва се и
публиката
да не разбира от музика, но главната причина е в него – не знае да свири.
446.
Плодовете на Духа
,
УС
, София, 24.10.1943г.,
Когато съм
публика
, разбрах, че трябва да слушам, няма какво да свиря.
(втори вариант)
447.
Новото начало
,
УС
, София, 31.10.1943г.,
Окръжаващата среда,
публиката
, също трябва да бъде музикална.
Публиката
предразполага певеца, дава му импулс да пее.
Следователно, за да бъде някой певец, трябва да се спазват следните условия: майката и бащата да са музикални, да имат разположение към музиката; певецът да има същото разположение и музикалност, и
публиката
да е музикална и да обича певеца.
Като изиграете ролята си, ще слезете от сцената; други ще продължат ролите ви, а вие ще станете
публика
.
Публиката
предразполага човека да пее.
(втори вариант)
Ако
публиката
не го обича, какъв певец ще стане?
(втори вариант)
Бащата и майката трябва да имат предразположение, певецът трябва да има предразположение и
публиката
да има разположение, тогава нещата стават.
(втори вариант)
Щом ликвидирате ролята, ще слезете от сцената, ще бъдете
публика
, че други да играят.
(втори вариант)
448.
Ценни неща
,
НБ
, София, 31.10.1943г.,
Ако си музикант или певец, преди да даваш концерти пред
публика
, виж, дали твоите музиканти или певци могат да подобрят времето.
449.
Закон на хармонията
,
МОК
, София, 12.11.1943г.,
Тоя път
публиката
беше два пъти по-малко – двойката пречеше.
450.
Любов и безсмъртие / Смъртни и безмъртни
,
ООК
, София, 17.11.1943г.,
Значи,
публиката
има доверие в него.
Значи, певецът трябва да има доверие в
публиката
.
Ние сме от тая
публика
, първо слушаме, после плащаме.
Както
публиката
има вяра в певеца, така и певецът трябва да има вяра в
публиката
.
Закон е: Певецът пее, когато
публиката
има желание да го слуша.
Сега, първо да пеете, певецът да има доверие на
публиката
.
(втори вариант)
Ние сме от тази
публика
, след като слушаме, плащаме.
(втори вариант)
Искам да ви кажа, както
публиката
има вяра, така и певците да имат вяра.
(втори вариант)
Този човек е
публика
.
(втори вариант)
Законът е - един певец пее, когато
публиката
има желание да го слуша; едно семенце израства, слънцето иска да израсне.
(втори вариант)
451.
Ново разбиране
,
ООК
, София, 24.11.1943г.,
По някой път добре е другите да бъдат
публика
.
(втори вариант)
Които не знаят, са
публика
, а които пеят, са артисти.
(втори вариант)
452.
Най-голямото изкуство
,
МОК
, София, 3.12.1943г.,
Падаревски ще свири, а
публиката
ще слуша.
Публиката
слушала с голямо внимание – никакъв глас не се чул.
453.
Музикални упражнения
,
МОК
, София, 10.12.1943г.,
Дошъл часът за излизане на сцената,
публиката
нетърпеливо чакала, но Аделина Пати бавно се приготвяла.
Публиката
ръкопляскала, изказвала нетърпението си.
454.
Безопасното място / Посока на движение
,
ООК
, София, 22.12.1943г.,
Да управляваш една държава, това значи, да бъдеш велик музикант и да знаеш, какви песни обича
публиката
.
Ще свириш и пееш, каквото
публиката
обича.
Важно е така да свири музикантът, че музиката му да носи здраве, да повдигне духа на
публиката
.
455.
Сянка и реалност
,
МОК
, София, 24.12.1943г.,
Когато цигуларят свири на
публиката
с любов, всички го обичат; ако не свири с любов, не го обичат.
456.
Малкото добро
,
ООК
, София, 29.12.1943г.,
Аз бях негова
публика
, а той ми свиреше.
Аз бях
публика
, той ми свири.
(втори вариант)
457.
Родени от Бога
,
ООК
, София, 5.1.1944г.,
Първият задоволява
публиката
, вторият не я задоволява.
458.
Божественият ден
,
УС
, София, 9.1.1944г.,
Цигуларят, колкото повече хора го слушат, колкото по-голяма
публика
има, по-добър цигулар е.
(втори вариант)
Аз съм
публиката
" - казва любовта.
(втори вариант)
459.
Новото в живота
,
ИБ
,
ПС
, Мърчаево, 22.3.1944г.,
Публиката
ще му ръкопляска.
Ако не я представи правилно,
публиката
няма да я хареса.
(втори вариант)
Ако добре ги изиграят,
публиката
им ръкопляска – счита ги герои.
(втори вариант)
460.
Най-красивият ден
,
УС
,
ИБ
,
ПС
, Мърчаево, 16.4.1944г.,
Тогава като един възпитателен метод: цигуларят много добре говори,
публиката
слуша.
Цигуларят, като свири, говори, а
публиката
слуша.
(втори вариант)
461.
Сиромах и богат
,
ИБ
,
ПС
, в.Острец, 26.8.1944г.,
После представете си другото:
публиката
е болна, кой корем го боли,кой ревматизъм на коляното.
При това,
публиката
е болна.
(втори вариант)
462.
Най-лесната работа
,
ИБ
,
ПС
, София, 8.11.1944г.,
Види се салонът не е отоплен,
публиката
не е разположена, не може да пеете.
Никой не се решава да пее, което показва, че или салонът не е добре отоплен, или
публиката
не е разположена.
(втори вариант)
463.
На фокус
,
ИБ
,
ПС
, София, 15.11.1944г.,
Двама представители, един на демократическата партия, другият на
републиканската
партия се състезаваха.
Двама души се състезаваха: единият представяше демократичната партия, а другият –
републиканската
.
(втори вариант)
464.
Най-малката работа / Мога да постигна
,
ИБ
,
ПС
, София, 6.12.1944г.,
И за тебе ще бъде по-добре, ще се увеличи
публиката
.
Аз съм
публиката
, ще кажа: Свири.
Публиката
лесно се събира, зависи, как ще говориш.
(втори вариант)
Когато бомбите заговориха, не само че нямаше
публика
, но всички хора се разпръснаха из цяла България.
(втори вариант)
Героят припада пред
публиката
.
(втори вариант)
465.
Постижения / Постижение
,
ИБ
,
ПС
, София, 8.12.1944г.,
Публиката
иска някой да победи.
Публиката
гледа, иска единият да победи. Ако
(втори вариант)
466.
Най-добрият подарък / Добрият подарък
,
ИБ
,
ПС
, София, 17.12.1944г.,
Да му пеят като
публика
и той да е доволен.
НАГОРЕ