НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
144
резултата в
88
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото
публиката
, която ни очаква, още не е готова.
И единствените неща, които са задължителни, са законите, които ви се дадоха. Сега, тази Пръчица, ако я намери човек, ще мисли, че е една играчка, но всъщност е с голямо значение. Тя може да се уподоби и на една флейта. И действително, че Животът е една флейта. Един ден, като влезем в Небето, ще дадем първия си концерт.
Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото
публиката
, която ни очаква, още не е готова.
Така ще видите, че някой от вас е тенор, друг е алт, трети – бас, и прочее – четирите основни гласа. Друго – в тази Пръчка вие имате и седемте краски. Тя е продиктувана Отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия. Но фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да се стори добро на тоя народ. Господ се интересува за всичките работи на България – и в политическо, и в икономическо, и в материално отношение.
към беседата >>
2.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
– Кой цигулар се харесва на
публиката
?
Лъкът на цигулката символизира човешката воля. Ако волята не е възпитана, човек не може да изрази правилно своите мисли и чувства. При невъзпитана воля можем да говорим за неправилен и дисхармоничен живот. При възпитана воля имаме правилен и хармоничен живот. Мислите и чувствата са тоновете, които цигуларят предава чрез своята цигулка.
– Кой цигулар се харесва на
публиката
?
– Който свири хармонично. – Защо някои мъже и жени не могат да се търпят? – Защото цигулките им не са нагласени. – Какво трябва да се направи, за да се търпят? – Трябва да се обърнат към милосърдието.
към беседата >>
3.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
Те приличат на онази
публика
, която поканила Паганини да им свири.
Кое ще бъде красивото в такъв свят? Днес, дишането, яденето, пиенето представляват истинска красота в живота. Опитайте се да отнемете тази красота, за да видите какъв свят ще създадете. Смешно е положението на онези философи, които разсъждават по този начин. Те не могат да преобразят себе си, а говорят за създаване на един свят от нищо и без нищо.
Те приличат на онази
публика
, която поканила Паганини да им свири.
След като изпълнил програмата си, те го запитали: – На три струни можеш ли да свириш? – Мога. – Той извадил едната струна и свирил на три. – На две струни можеш ли да свириш?
към беседата >>
Тѣ приличатъ на онази
публика
, която поканила Паганини да имъ свири.
(втори вариант)
Кое ще бѫде красивото въ такъвъ свѣтъ? Днесъ, дишането, яденето, пиенето представятъ истинска красота въ живота. Опитайте се да отнемете тази красота, да видите, какъвъ свѣтъ ще създадете. Смѣшно е положението на онѣзи философи, които разсѫждаватъ по този начинъ. Тѣ не могатъ да преобразятъ себе си, а говорятъ за създаване на единъ свѣтъ отъ нищо и безъ нищо.
Тѣ приличатъ на онази
публика
, която поканила Паганини да имъ свири.
Следъ като изпълнилъ програмата си, тѣ го запитали: На три струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Той извадилъ едната струна и свирилъ на три. — На две струни можешъ ли да свиришъ? — Мога.
към втори вариант >>
4.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
След това
публиката
ще им ръкопляска.
Така е писал Авторът, така става. Днес ние присъстваме като зрители на една велика Божествена драма. Какво ще стане с действащите лица? Каквото Авторът е написал. Героите ще минат през големи мъчнотии и страдания, ще разрешат мъчнотиите си правилно и ще се спасят.
След това
публиката
ще им ръкопляска.
Защо се дава една драма в света? За възпитание на хората. Драматическите моменти не са нищо друго, освен последствия на някакви неправилности в човешкия живот. Страданията на действащите лица се дължат на интриги и на лоши постъпки между самите тях. Момък и мома искат да се оженят, но се явяват интриги около тях.
към беседата >>
Като дойде краят на драмата, всички казват: "Авторът е написал драмата си точно според законите на Живота."
Публиката
ръкопляска, доволна е от развръзката на драмата, и всички си отиват по домовете.
Момък и мома искат да се оженят, но се явяват интриги около тях. Майката и бащата се разделят във възгледите си. Майката държи страната на дъщерята, бащата – на момъка. И обществото отвън също се разделя: едни поддържат момата, други – момъка. Като дойде краят, въпросът се решава така, както Бог иска.
Като дойде краят на драмата, всички казват: "Авторът е написал драмата си точно според законите на Живота."
Публиката
ръкопляска, доволна е от развръзката на драмата, и всички си отиват по домовете.
Един от присъстващите използват добре това, което са чули и видели; други – нищо не използват, те гледат на действията като на картини. Всяка драма трябва да остави в ума и в сърцето на човека нещо, което да го ползва. Животът е драма, а не трагедия. Героите могат да бъдат изпъдени от отечеството си, да изгубят имането си, да бъдат опозорени, да страдат с години, но, в края на краищата, съдбата им се подобрява, и те отново придобиват всичко изгубено. Сега вие сте сгодени за Господа, за Христа, искате да се ожените за Него, но светът не е съгласен, не позволява.
към беседата >>
Следъ това
публиката
ще имъ рѫкоплѣска.
(втори вариант)
Така е писалъ авторътъ, така става. Днесъ ние присѫтствуваме като зрители на една велика Божествена драма. — Какво ще стане съ действуващитѣ лица? — Каквото Авторътъ е написалъ. Героитѣ ще минатъ презъ голѣми мѫчнотии и страдания, ще разрешатъ мѫчнотиитѣ си правилно и ще се спасятъ.
Следъ това
публиката
ще имъ рѫкоплѣска.
— Защо се дава една драма въ свѣта? — За възпитание на хората. Драматическитѣ моменти не сѫ нищо друго, освенъ последствия на нѣкакви неправилности въ човѣшкия животъ. Страданията на действуващитѣ лица се дължатъ на интриги и на лоши постѫпки между самитѣ тѣхъ. Момъкъ и мома искатъ да се оженятъ, но се явяватъ интриги около тѣхъ.
към втори вариант >>
Публиката
рѫкоплѣска, доволна е отъ развръзката на драмата, и всички си отиватъ по домоветѣ.
(втори вариант)
Майката и бащата се раздѣлятъ въ възгледитѣ си. Майката държи страната на дъщерята, бащата — на момъка. И обществото отвънъ сѫщо се раздѣля: едни подържатъ момата, други — момъка. Като дойде краятъ, въпросътъ се решава така, както Богъ иска. Като дойде краятъ на драмата, всички казватъ: Авторътъ е написалъ драмата си точно споредъ законитѣ на живота.
Публиката
рѫкоплѣска, доволна е отъ развръзката на драмата, и всички си отиватъ по домоветѣ.
Един отъ присѫтствуващитѣ използуватъ добре това, което сѫ чули и видѣли; други — нищо не използуватъ, тѣ гледатъ на действията като на картини. Всѣка драма трѣбва да остави въ ума и въ сърдцето на човѣка нѣщо, което да го ползува. Животътъ е драма, а не трагедия. Героитѣ могатъ да бѫдатъ изпѫдени отъ отечеството си, да изгубятъ имането си, да бѫдатъ опозорени, да страдатъ съ години, но, въ края на краищата, сѫдбата имъ се подобрява, и тѣ отново придобиватъ всичко изгубено. Сега вие сте сгодени за Господа, за Христа, искате да се ожените за Него, но свѣтътъ не е съгласенъ, не позволява.
към втори вариант >>
5.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
Публиката
седи, слуша и ръкопляска.
Почитайте и уважавайте всекиго, заради Божественото, което се крие в него. То може да е малка искрица, но с време тя ще се увеличи, ще стане голям огън. Всеки може да помогне за раздухването на тази искрица. Това значи, хората да си помагат и да се разбират. Така се разбират музикантите в един оркестър.
Публиката
седи, слуша и ръкопляска.
И вие, като мои слушатели, представлявате музиканти на великия житейски оркестър. Вие свирите, ангелите ви слушат и дават мнението си. За да не ви съдят строго, аз им казвам, че сега сте започнали да свирите. Един ден ще станете добри музиканти и ще ги задоволите. Външно сте добри, благочестиви, но от всички се иска вътрешно благочестие и доброта.
към беседата >>
6.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Публиката
му дава букет и го запитва, доволен ли е от положението си.
в морето, той става по-сериозен и замислен. Като се ожени, става още по-замислен – параходът навлиза дълбоко в морските води. Раждат му се деца, които не го уважават и той се обърква съвсем, не може вече да играе ролята си. Синът и дъщеря му са недоволни от него, намират, че е изостанал назад, не може да възприема новото. Като се види в това положение, той слиза от сцената и отстъпва мястото си на новите актьори.
Публиката
му дава букет и го запитва, доволен ли е от положението си.
„Да възлюбиш Бога и ближния си.“ Това значи, да мине човек безопасно през океана или морето. Който има любов в себе си, ще избере такова време за пътуване, когато морето или океанът е тих, спокоен. Без любов няма успех. Трябва да обичаш поне един човек. Сегашните хора страдат от любов, придружена с ревност.
към беседата >>
7.
Зачудиха се
,
НБ
, София, 4.4.1920г.,
Той седи, очаква да турят нещо в кесията му и, като не получи нищо, казва: Тази
публика
е необикновена, нищо не разбира – „сбогом"!
Защото кесиите им са празни. Момата отново сяда и чака, дано дойде друг, с пълна кесия. В света има много хора с празни кесии, които посрещат с „добре дошли", а изпращат със „сбогом". Това са обикновените и необикновените процеси в човешкия живот. Събират се много хора на едно място да слушат някой проповедник или сказчик и, като не получат нищо от него, отиват си недоволни, с празни кесии и му казват: Сбогом!
Той седи, очаква да турят нещо в кесията му и, като не получи нищо, казва: Тази
публика
е необикновена, нищо не разбира – „сбогом"!
И публиката намира, че проповедникът е необикновен, ексцентричен, затова му казва сбогом. Аз бих желал да проповядвам на необикновени хора, с празни кесии. Не обичам хора с пълни кесии. На онзи с празната кесия ще кажа: Добре дошъл! Отворете празните си кесии да ви ги напълня.
към беседата >>
И
публиката
намира, че проповедникът е необикновен, ексцентричен, затова му казва сбогом.
Момата отново сяда и чака, дано дойде друг, с пълна кесия. В света има много хора с празни кесии, които посрещат с „добре дошли", а изпращат със „сбогом". Това са обикновените и необикновените процеси в човешкия живот. Събират се много хора на едно място да слушат някой проповедник или сказчик и, като не получат нищо от него, отиват си недоволни, с празни кесии и му казват: Сбогом! Той седи, очаква да турят нещо в кесията му и, като не получи нищо, казва: Тази публика е необикновена, нищо не разбира – „сбогом"!
И
публиката
намира, че проповедникът е необикновен, ексцентричен, затова му казва сбогом.
Аз бих желал да проповядвам на необикновени хора, с празни кесии. Не обичам хора с пълни кесии. На онзи с празната кесия ще кажа: Добре дошъл! Отворете празните си кесии да ви ги напълня. След това, вие може да си кажете „добре дошъл".
към беседата >>
8.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
“ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена
публика
, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка.
(втори вариант)
Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н. Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“. Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него! “. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България! “ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия!
“ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена
публика
, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка.
Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание. Запитали го: „Ами кой направи плета? “ – „Това не е ваша работа! “ Сега съврѣменнитѣ хора разрѣшаватъ какъ човѣкъ се развилъ отъ единъ малъкъ микробъ, какъ е попадналъ на земята, какъ го сушили на плета и оживѣлъ.
към втори вариант >>
9.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Залата, въ която държалъ проповѣдьта се провѣтрявала добрѣ чрѣзъ вентилатори, но този день забравили да ги отворятъ и отъ многобройната
публика
, въздухътъ въ залата се развалилъ отъ отдѣления въ по-голѣмо количество вѫгледвуокисъ.
(втори вариант)
И тъй има двѣ философии: агностицизъмъ, съ минусъ и агностицизъмъ съ плюсъ. И двѣтѣ спорятъ върху това, трѣбва ли да се пие кръвь или не? Като седнете да ядете, постарайте се да разберете дълбокия смисълъ на яденето, да разберете, защо природата ви го е наложила. Ще ви се види малко смѣшна тази работа, но азъ често си служа съ смѣшни нѣща, защото, ако ви държа много сериозно, ще заспите. Единъ знаменитъ евангелски проповѣдникъ държалъ една хубава, съ дълбоко съдържание проповѣдь.
Залата, въ която държалъ проповѣдьта се провѣтрявала добрѣ чрѣзъ вентилатори, но този день забравили да ги отворятъ и отъ многобройната
публика
, въздухътъ въ залата се развалилъ отъ отдѣления въ по-голѣмо количество вѫгледвуокисъ.
Вслѣдствие на това, публиката започнала да клима съ глава, да заспива. Тъй полузаспали, слушали, казвали: „Тъй, тъй много право казвашъ! “ Проповѣдникътъ, като ги вижда, че заспиватъ, извикал: „Огънь! “ – „Кѫдѣ? “ – „Въ ада!
към втори вариант >>
Вслѣдствие на това,
публиката
започнала да клима съ глава, да заспива.
(втори вариант)
И двѣтѣ спорятъ върху това, трѣбва ли да се пие кръвь или не? Като седнете да ядете, постарайте се да разберете дълбокия смисълъ на яденето, да разберете, защо природата ви го е наложила. Ще ви се види малко смѣшна тази работа, но азъ често си служа съ смѣшни нѣща, защото, ако ви държа много сериозно, ще заспите. Единъ знаменитъ евангелски проповѣдникъ държалъ една хубава, съ дълбоко съдържание проповѣдь. Залата, въ която държалъ проповѣдьта се провѣтрявала добрѣ чрѣзъ вентилатори, но този день забравили да ги отворятъ и отъ многобройната публика, въздухътъ въ залата се развалилъ отъ отдѣления въ по-голѣмо количество вѫгледвуокисъ.
Вслѣдствие на това,
публиката
започнала да клима съ глава, да заспива.
Тъй полузаспали, слушали, казвали: „Тъй, тъй много право казвашъ! “ Проповѣдникътъ, като ги вижда, че заспиватъ, извикал: „Огънь! “ – „Кѫдѣ? “ – „Въ ада! “ Едно противорѣчие.
към втори вариант >>
10.
Път на мисълта
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1921г.,
Един от
публиката
, едър, снажен човек, въодушевен от речта, започнал да маха с ръце, да ръкопляска.
За да се избегне обирането, християнството препоръчва безкористието. Човек трябва да прави усилия, да се повдигне на по-високо стъпало от това, на което се намира. Това подразбира съзнателно пренасяно на енергията от стомаха в дробовете и от дробовете в мозъка. На едно голямо публично събрание в София присъствали много хора. Говорел един виден оратор.
Един от
публиката
, едър, снажен човек, въодушевен от речта, започнал да маха с ръце, да ръкопляска.
По едно време, той чул отдолу да се вика: Моля, шапката ми смачкахте! Едва в този момент високият, едър господин забелязал, че под него стои един дребен, низък човек. Опасно е човек да се въодушевява, да вдига и слага ръцете си, да ръкопляска бурно. Все ще се намери под него някой по-низък човек, който ще пострада. Щом се въодушевяваш, ще отидеш там, дето няма хора.
към беседата >>
11.
Физическият живот – път към духовния и Божествен живот
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1921г.,
Имало много
публика
, та хората били сгъстени.
Ето защо в християнството се препоръчва безкористието. Защото, като се качи човек на по-високо стъпало в дейността на живота, изискват се по-добри условия. Енергията от стомаха трябва да се препраща нагоре. Ще ви приведа един анекдот, случил се в София. В едно събрание някой си добър оратор държал реч.
Имало много
публика
, та хората били сгъстени.
Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска. Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте! " - разбрал, че под него имало човек. Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда. Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе.
към беседата >>
12.
Влиянието на хармонията в живота
,
ИБ
,
БС
, , 20.6.1921г.,
Щом се завърши музиката, всички се възхищават и
публиката
ръкопляска - "бис-бис" - да се повтори.
Това значи да подхвърляш една топка и да си играеш: млад-стар, млад-стар. А що е млад и стар в музиката? Началото на музиката е младостта, а краят на музиката -старостта, младият е в началото, а старият - в края. Как разбирате музиката? Като остарее музикантът, няма никакво ръкопляскане.
Щом се завърши музиката, всички се възхищават и
публиката
ръкопляска - "бис-бис" - да се повтори.
Започват отначало да свирят Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява, това е схващане в музикално отношение. Няма старост, както вие мислите. И в този смисъл в музиката под "млад човек" се подразбира човек достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен всички свои чувства и способности, това е старост. Тогава той е най-силен, най-мощен. И най-силното, най-мощното извън музиката го разбираме като най-старо, най-неспособно и казваме: "Стар човек." Та щом влезете в хармонията, ще измените вашите схващания.
към беседата >>
13.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Публиката
, т.е.
Апостол Павел се произнася за разумния човек, в смисъл, създадения човек в правда, истина и светост. Правдата е подлогът, истината е сказуемото, а светостта – връзката. Когато дойде истината в света, само тогава се налага правдата. Сегашните християни изучават Евангелието, както е било дадено преди две хиляди години за учениците на Христа. По-голямата част от Евангелието е била говорена за учениците, а не за мнозинството.
Публиката
, т.е.
мнозинството, е слушало, за да създаде речта. То представя определенията и допълненията на речта. Обаче, изречението може и без определение и допълнение. „И да се облечете с новия человек.“ Новият човек има отношение към разумния живот. Често хората, без да вникват в дълбокия смисъл на закона, който регулира разумния живот, си въобразяват неща, които не съществуват, които нямат в себе си.
към беседата >>
Публиката
, това е опрѣдѣлението и допълнението на речьта.
(втори вариант)
Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата. Правдата, това е подлежащето, предметътъ, за който трѣбва да се говори, да се види въ какво седи правдата. Сега съврѣменнитѣ Християни изучаватъ Евангелието тъй, както е било дадено прѣди 2000 години за Христовитѣ ученици. По-голѣма часть отъ Евангелието е било говорено за ученицитѣ на Христа, а не за другитѣ, не за мнозинството. Мнозинството е слушало, за да създаде тази речь и тѣхъ азъ наричамъ опрѣдѣления и допълнения на речьта.
Публиката
, това е опрѣдѣлението и допълнението на речьта.
Безъ опрѣдѣление и допълнение нѣкой пѫть може. Хората, безъ да влѣзатъ въ дълбокия смисълъ на онзи великъ законъ, който регулира нѣщата, тѣ си въобразяватъ това, което не сѫществува, тѣ си въобразяватъ, че иматъ въ себе си това, което го нѣматъ. Запримѣръ, такива илюзии иматъ младитѣ моми, такива илюзии иматъ и младитѣ момци, но такива илюзии иматъ и старитѣ баби и дѣдовци, т.е. илюзията е еднаква и за стари и за млади. Това не е упрѣкъ, това е лъжливость на нашитѣ схващания.
към втори вариант >>
14.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
Когато виден цигулар свири на сцената,
публиката
се възхищава от него и му ръкопляска.
По материала на гимназията може да се познае в кой клас сте. Същото е и в духовния свят. По задачите, които решавате, може да се определи класа, до който сте стигнали. Да бъдеш добродетелен, това е велика наука. Тя осмисля живота.
Когато виден цигулар свири на сцената,
публиката
се възхищава от него и му ръкопляска.
Колко години е учил той, докато усвои това изкуство! Колко години са нужни на ученика, докато стане умен, да познава формата на нещата, тяхното съдържание и смисъл? И тъй, ще се поздравявате с новата формула. Като срещнеш брата си, ще му кажеш: „Няма Любов като Божията Любов“. Той ще ти отговори: „Само Божията Любов е Любов“.
към беседата >>
15.
Плевелите и пшеницата
,
НБ
, София, 22.1.1922г.,
Тази сутрин съм решил да говоря много кратко, понеже моята почитаема
публика
е изложена на студ.
“ Сега туй, което спъва съвременните хора, е, че те искат да се освободят от злото, те искат да се освободят от всички тия неприятни чувства, от всички неприятни мисли, от всички неприятни действия, и всичко да им върви като по мед и масло. Всички искат да работят, тъй както в Халима на „Хиляда и една нощ“ – като вдигнат пръчицата. Обаче съвременният космос е създаден на съвсем друга основа, на която ние трябва да се подчиним. „Оставете ги – казва умният господар, – нека растат.“ Сега аз няма да аргументирам защо трябва да растат. Няма да обяснявам, понеже имам един силен аргумент.
Тази сутрин съм решил да говоря много кратко, понеже моята почитаема
публика
е изложена на студ.
Аз имам и други аргументи, понеже се засягат и моите лични интереси: понеже и аз обещах, който се простуди да му платя, 10 души ако се простудят, ще платя по хилядо лева, и освен че даром трябва да проповядвам, но трябва и да платя глоба 10,000 лева. Трябва да растат и едните, и другите, т.е. трябва да станем ние толерантни, въз основа на този велик закон, без който не е възможен никакъв културен живот, никакъв умствен живот. Всеки философ, от каквато и да е категория, трябва да примири тия две противоречия: да остави и доброто, и злото, еднакво да имат условия да растат и да се развиват. Туй ни най-малко не означава, че трябва да поощряваме злото.
към беседата >>
Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата
публика
би изфирясала.
Оставете всички неща във вас да растат, и не седете всеки ден да казвате: „Чакайте, аз ще си туря една програма, какво ще правя и какво ще говоря“. Не, не, твоята програма остави, доброто в твоята душа само̀ по себе си да расте, не мисли за него. Не мисли, че си добър, нито че си лош. И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: „Аз съм оставил доброто и злото да растат в мене, и в края на века Господ да отсъди тази работа“. Вие сега казвате: „Отлично нещо е това“, нали?
Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата
публика
би изфирясала.
Злото е една необходимост при сегашните условия на живота, и доброто е друга необходимост за растенето на човека. Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа. Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно. Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта! И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея.
към беседата >>
16.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
И когато идвал някой друг, проповедникът съсредоточавал цялото си внимание върху него, като че
публика
е той.
Само той знае туй изкуство. И дълго време вие трябва да се учите при него. И аз следя сега хората, които вървят сега в новото учение и в старото учение, и във всички църкви, много добре започват. Започват с Любовта, а завършват без Любов. И съм забелязал това като факт в църквите: в една евангелска църква един проповедник като проповядвал 10 години все върху едни и същи въпроси: спасение, покаяние, това, онова, и всички слушатели почнали да спят вече, и той усетил, че те са разбрали всичко.
И когато идвал някой друг, проповедникът съсредоточавал цялото си внимание върху него, като че
публика
е той.
А другите не го слушат, защото са преситени от безмислени работи. Проповедникът говори за спасение, а той сам не е спасен; говори за милосърдие, а той сам не е милосърд; говори за самопожертване, а той сам не се жертва; говори, че когато някой умре, не трябва да се плаче, но като умре жена му или детето му, той пръв заплаква. Хората проповядват неща, които не прилагат. И казват: „Опасно е новото учение, то разрушава обществото“. Онези войници, които отиват на бойното поле, как се връщат?
към беседата >>
Ако някой съвременен музикант свири, и ако вие сте музикант като него, той ще ви каже: „
Публиката
не разбира от моето свирене, не разбира от музика, но няма какво да се прави, ще се свири, ще внасяме култура“.
Никога няма да се наредите вие! От 8,000 години все по този начин се нареждате, но вътре в нас, в нашия ум, в нашето сърце, в нашата душа трябва да стане един прелом, таен прелом, да приложим туй учение за себе си, и като го приложим и опитаме неговата сила, тогава всички ще почнем правилно да живеем. „Решил бях – казва Павел – между вас“, между кои? – Между вас, които се карате, вие, които враждувате, които спорите и всеки един от вас иска да бъде пръв, решил бях нищо друго да не слушам, да не зная вашите спорове, а само едно искам да зная – само Христа разпят, само Любовта искам да зная. Ако идете в съвременна някоя църква, дето проповедникът е даровит, той, като слезе от амвона, и ако вие сте един интелигентен човек, ще ви каже: „Жалко ми е, че тия хора не са интелигентни, не ме разбират“.
Ако някой съвременен музикант свири, и ако вие сте музикант като него, той ще ви каже: „
Публиката
не разбира от моето свирене, не разбира от музика, но няма какво да се прави, ще се свири, ще внасяме култура“.
Ако е някой свещеник, който хубаво е служил, а публиката е вдигала шум, и ако има друг някой свещеник, който знае да служи като него, той ще каже: „Употребих най-големите усилия, но не разбират“. Защо не разбират? – Любов нямат. И действително, Любовта контролира ума на човека. Да ви го докажа ли туй?
към беседата >>
Ако е някой свещеник, който хубаво е служил, а
публиката
е вдигала шум, и ако има друг някой свещеник, който знае да служи като него, той ще каже: „Употребих най-големите усилия, но не разбират“.
От 8,000 години все по този начин се нареждате, но вътре в нас, в нашия ум, в нашето сърце, в нашата душа трябва да стане един прелом, таен прелом, да приложим туй учение за себе си, и като го приложим и опитаме неговата сила, тогава всички ще почнем правилно да живеем. „Решил бях – казва Павел – между вас“, между кои? – Между вас, които се карате, вие, които враждувате, които спорите и всеки един от вас иска да бъде пръв, решил бях нищо друго да не слушам, да не зная вашите спорове, а само едно искам да зная – само Христа разпят, само Любовта искам да зная. Ако идете в съвременна някоя църква, дето проповедникът е даровит, той, като слезе от амвона, и ако вие сте един интелигентен човек, ще ви каже: „Жалко ми е, че тия хора не са интелигентни, не ме разбират“. Ако някой съвременен музикант свири, и ако вие сте музикант като него, той ще ви каже: „Публиката не разбира от моето свирене, не разбира от музика, но няма какво да се прави, ще се свири, ще внасяме култура“.
Ако е някой свещеник, който хубаво е служил, а
публиката
е вдигала шум, и ако има друг някой свещеник, който знае да служи като него, той ще каже: „Употребих най-големите усилия, но не разбират“.
Защо не разбират? – Любов нямат. И действително, Любовта контролира ума на човека. Да ви го докажа ли туй? Аз ще ви го докажа с много силни аргументи.
към беседата >>
17.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
“ Ние, съвременните хора, мязаме на онзи евангелски проповедник, който проповядва в църквата върху страданията на Христа, и цялата
публика
плаче.
Казвам: За тях плачете, а за вътрешните се смейте. Някой ден, аз съм намислил, имам една дума да ви кажа. Една дума ще ви кажа, една бележка, ще направя един малък психологически опит. И тя ще бъде толкова силна и такава експлозия ще направи, че нито един от вас няма да се намери в този салон. „Ах – ще кажете, – чудна дума, трябва да бъде много силна дума, каква дума ще каже той?
“ Ние, съвременните хора, мязаме на онзи евангелски проповедник, който проповядва в църквата върху страданията на Христа, и цялата
публика
плаче.
Една бедна жена влиза вътре и казва: „Помогнете ми“, отговарят ѝ: „Не ни смущавай“. Сега са бедните отвътре, а Христос е отвънка, той страда, а вътре го няма Христос. Следователно тази дума, когато я изкажеш, да произведе цял един преврат, да кажеш: „Отсега нататък аз ще живея по Бога“, не калугерски живот, не свят живот, не. Святият живот ще дойде след като прекараш целия си живот само в добри дела, и после ще станеш светия – като изпълниш волята Божия. За пример, аз зададох такава задача на моите ученици: ще ми кажете един от най-големите ваши недостатъци, но зная, че те ще кажат най-малкия си недостатък.
към беседата >>
18.
Изгрев и залез / Изгрев и залез
,
ООК
, София, 2.6.1922г.,
Като го изслушали, двама души от
публиката
се явили кандидати за опита.
Ученикът може да отиде на слънцето, да се върне и да разкаже какво е видял там. Ако ви попитам кой иска да отиде на слънцето, много кандидати ще се явят, но не се отива лесно там. Който иска да отиде на слънцето, трябва да бъде готов и по ум, и по сърце, и по воля, да издържи на всички мъчнотии, които ще срещне на пътя си. Един американец, като измервал точно разстоянието от земята до луната, направил изчисление за колко време може да стигне една граната, хвърлена от земята до луната с определена дължина и под известен наклон. Като направил точни изчисления, той построил съответен уред, с който ще се хвърли гранатата в пространството и съобщил своите постижения пред голямо събрание от хора.
Като го изслушали, двама души от
публиката
се явили кандидати за опита.
Единият бил готов още в момента да влезе в уреда и да отиде на луната. Не се отива лесно на луната, а още по-мъчно може да отиде човек на слънцето. Какво се иска за това? Само онзи може да отиде на слънцето, който е минал през 999 милиона форми и опитал Любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено. Който е ходил на слънцето, той е всякога радостен и весел.
към беседата >>
Като го изслушали, двама души от
публиката
се явили кандидати за опита.
Ученикът може да отиде на слънцето, да се върне и да разкаже какво е видял там. Ако ви попитам кой иска да отиде на слънцето, много кандидати ще се явят, но не се отива лесно там. Който иска да отиде на слънцето, трябва да бъде готов и по ум, и по сърце, и по воля, да издържи на всички мъчнотии, които ще срещне на пътя си. Един американец, като измервал точно разстоянието от земята до луната, направил изчисление за колко време може да стигне една граната, хвърлена от земята до луната с определена дължина и под известен наклон. Като направил точни изчисления, той построил съответен уред, с който ще се хвърли гранатата в пространството и съобщил своите постижения пред голямо събрание от хора.
Като го изслушали, двама души от
публиката
се явили кандидати за опита.
Единият бил готов още в момента да влезе в уреда и да отиде на луната. Не се отива лесно на луната, а още по-мъчно може да отиде човек на слънцето. Какво се иска за това? Само онзи може да отиде на слънцето, който е минал през 999 милиона форми и опитал Любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено. Който е ходил на слънцето, той е всякога радостен и весел.
към беседата >>
19.
Работа за новия живот
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
Става един от
публиката
и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там, на сцената.“ Чувам по едно време: „Пиу-пиу“ – идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш!
Казвате си: „Тази работа може да не е тъй, както се говори.“ – Не, тъй е, тъй е, абсолютно няма никакво изключение. Разбирате ли? Някои ще кажат за мене: „Вчера там, в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го.“ Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, дето комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бях нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената.
Става един от
публиката
и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там, на сцената.“ Чувам по едно време: „Пиу-пиу“ – идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш!
“ Другият казва: „Какво стои този там на сцената, сто души го вардят! “ И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме.“ Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? – Защото Бог живее във всичките сърца и каквото каже, всичко става, няма изключение. Винаги ще живееш по Божия закон – заради Бога.
към беседата >>
20.
Практическо приложение на музиката
,
ООК
, София, 12.10.1922г.,
Някой път, като дадете концерт, туй ще го сложите между номерата като куриоз, да изненадате
публиката
, да видим какъв ефект ще произведе.
Няма да ги изнасяте навън, ще правите опити, ще наблюдавате и един ден, когато ще имате резултати, тогава може да ги поверите. Но вие ще кажете: „Нали това е едно благо, защо да не го поверим на света? “ Какво ще го поверявате, други хора си имат песни. Я го изпейте пак! (Изпяхме го наново.)
Някой път, като дадете концерт, туй ще го сложите между номерата като куриоз, да изненадате
публиката
, да видим какъв ефект ще произведе.
Половината е на български, половината – на език, който не го знаете. Още веднъж! (Пак го изпяхме.) Сега в ума ми има една мисъл: да ви поверя ли втория глас, или да го задържа за друг път? Защото щом вземем втория глас, ще се измени настроението ви. Първият е в мажорна гама, а вторият е даден в минорна гама.
към беседата >>
21.
Влияние на музиката, пеенето и движенията
,
ООК
, София, 15.10.1922г.,
Сега някои от тия упражнения ще внесем в някои ваши концерти и ще забележите ефекта в
публиката
.
Половината от вас не сте разположени да пеете. (Учителят пее и свири на нов глас „Сила жива“.) Е, питам, сега може ли да нямаш разположение, ако можеш така да си пееш? Можете ли да отбележите нещо, т.е. да нотирате песента? Малкото, което доловите, печалбата от това е ваша.
Сега някои от тия упражнения ще внесем в някои ваши концерти и ще забележите ефекта в
публиката
.
В средата, тъй, между другите номера, ще сложите едно окултно упражнение, само да видите ефекта, да видите на опит какво брожение ще се произведе, като вмъкнем туй упражнение. Веднага ще забележите едно шумолене в публиката. Най-малкото в тази публика, която е седяла спокойно, ще стане в нея едно брожение. Туй показва минаване от едно състояние в друго. Като мени човек състоянията си, у него става едно движение.
към беседата >>
Веднага ще забележите едно шумолене в
публиката
.
Можете ли да отбележите нещо, т.е. да нотирате песента? Малкото, което доловите, печалбата от това е ваша. Сега някои от тия упражнения ще внесем в някои ваши концерти и ще забележите ефекта в публиката. В средата, тъй, между другите номера, ще сложите едно окултно упражнение, само да видите ефекта, да видите на опит какво брожение ще се произведе, като вмъкнем туй упражнение.
Веднага ще забележите едно шумолене в
публиката
.
Най-малкото в тази публика, която е седяла спокойно, ще стане в нея едно брожение. Туй показва минаване от едно състояние в друго. Като мени човек състоянията си, у него става едно движение. Това са упражнения само за тониране на организма. Демагнетизиран си, неразположен си, започни да пееш едно окултно упражнение – 5, 10, 15, 20 минути, и ще се тонираш. Тъй.
към беседата >>
Най-малкото в тази
публика
, която е седяла спокойно, ще стане в нея едно брожение.
да нотирате песента? Малкото, което доловите, печалбата от това е ваша. Сега някои от тия упражнения ще внесем в някои ваши концерти и ще забележите ефекта в публиката. В средата, тъй, между другите номера, ще сложите едно окултно упражнение, само да видите ефекта, да видите на опит какво брожение ще се произведе, като вмъкнем туй упражнение. Веднага ще забележите едно шумолене в публиката.
Най-малкото в тази
публика
, която е седяла спокойно, ще стане в нея едно брожение.
Туй показва минаване от едно състояние в друго. Като мени човек състоянията си, у него става едно движение. Това са упражнения само за тониране на организма. Демагнетизиран си, неразположен си, започни да пееш едно окултно упражнение – 5, 10, 15, 20 минути, и ще се тонираш. Тъй. Сега аз забелязвам, някой път песните ги пеете по-добре, а някой път има някаква дрезгавина в гласовете ви.
към беседата >>
22.
Никаква лъжа
,
ООК
, София, 5.11.1922г.,
Ако дойде някой от най-знаменитите виртуози, който е израз на съвременната музика, той може да прикове вниманието на една
публика
от 10,000 души тъй, че като падне една игла долу, ще се чуе... такова внимание!
А сега свирят Бетховен и се напъват, напъват и казват: „Отлично свири! “ Аз виждам – хубаво свири той, техника има, но смисъл няма това свирене. И тогава казвам: Каква е разликата между окултната музика и съвременната светска музика? Ето каква е разликата. Аз не омаловажавам тази музика, но разликата е в резултатите.
Ако дойде някой от най-знаменитите виртуози, който е израз на съвременната музика, той може да прикове вниманието на една
публика
от 10,000 души тъй, че като падне една игла долу, ще се чуе... такова внимание!
Дълбоко уважение и почитание и след като свърши, ще има ръкопляскане, хвалби, писане по вестниците, но след една неделя всичко се забрави. Ако дойде някой виртуоз на окултната музика, ето какъв ще бъде резултатът. Ако той даде един концерт, всички ония 10,000 души, кой как стане, ще каже: „Аз чух една музика – чудо! “ Ще иде да уреди сметките си. Скарал се с жена си, ще иде да се примири.
към беседата >>
23.
Окултна медицина
,
ООК
, София, 24.12.1922г.,
Идете на един концерт, ще видите с какво благоговение сяда
публиката
, какво затишие има!
Първото нещо: ние ще схванем музиката като нещо идейно, възвишено, дето не само нашият ум, а и цялата ни душа трябва да вземе участие. Да се качим някъде и да пеем тъй, както ангелите пеят. Това ще бъде за в бъдеще. И като чуете някой певец, не казвайте, че е светски. Някой път светските певци пеят много хубаво, те туй изкуство учат, у тях има един стремеж и може да се каже, те повече ценят музиката.
Идете на един концерт, ще видите с какво благоговение сяда
публиката
, какво затишие има!
Те там седят много по-благоговейно, отколкото вие тук. И когато някой артист свири на пиано, такова затишие има, всички го следят каква идея иска да изрази, всеки иска да разбере. Аз бих желал окултните ученици да вземат един пример; то е съсредоточение на мисълта, следят го каква е идеята. А ние, нашите песни се отличават. За пример: „Бог е Любов“ – пеем, ама не мислим в туй.
към беседата >>
24.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Ако той е единъ камъкъ, и
публиката
, която го слуша, е другиятъ камъкъ, и мѣлятъ брашно, какво става съ това брашно?
Дойде воденичарьтъ, тури си крака отгорѣ. Камъкътъ мисли, че е придобилъ нѣщо. Нищо, а само се е изхабилъ, и послѣ го смѣнятъ съ другъ. Ще дойде нѣкой проповѣдникъ. Какво е той?
Ако той е единъ камъкъ, и
публиката
, която го слуша, е другиятъ камъкъ, и мѣлятъ брашно, какво става съ това брашно?
Въ всѣка проповѣдъ трѣбва да има нѣщо живо. Когато ви говоря за Бога, това е нѣщо сѫществено, толкова сѫществено и реално, че всѣкога и навсѣкѫдѣ може да го провѣрите: и въ хората, и въ животнитѣ, и въ дърветата, и въ въздуха, навсѣкѫдѣ. И тъй обектъ на мѫдростьта е свѣтлината. Слѣдователно, въ нашитѣ умове трѣбва да има свѣтлина. Е какъ ще се разберемъ?
към беседата >>
Ако той е единият камък, а
публиката
– другият, заедно ще мелят житото.
(втори вариант)
Живял си 60 години на земята, ял си и пил по три пъти на ден. Какво особено си придобил? Ти приличаш на воденичния камък, който с години мели житото, но нищо не придобива. Стотици и хиляди килограми жито е смлял, без да придобие нещо за себе си. Един ден ще дойде проповедникът, ще тури крака си на камъка, и всичко се свършва.
Ако той е единият камък, а
публиката
– другият, заедно ще мелят житото.
Какво ще стане с житото? Ще се смели на брашно. Във всяка проповед трябва да намериш нещо живо. Ето защо, като ви говоря за Бога, имам предвид същественото, реалното, което може да се опита навсякъде. Ако търсите Бога, ще Го опитате и в човека, и в животното, и в растението, и във въздуха, и във водата – навсякъде.
към втори вариант >>
25.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Въ Америка има много проповѣдници, нѣкои отъ тѣхъ сѫ много ексцентрични, въ всичкитѣ църкви има такива, та единъ отъ тѣхъ проповѣдва прѣдъ голѣма
публика
, казва имъ: „Или трѣбва да живѣете, както Богъ казва, или всички ще отидете въ пъкъла.
Имашъ нѣкоя възлюблена, вземешъ перото, драсъ-драсъ, написвашъ нещо – поетъ си. Проповѣдникътъ стане сутринь, седне и той да мисли. Чакай, дойде му наумъ нещо, взѣме Библията, прочете нѣкой стихъ, ще проповѣдва върху него. Прочита стиха: ако не се покаете… Ако не се покаете, като че той е най-голѣмиятъ праведникъ, та за другитѣ… ако се не покаете. Ами ти ако се не покаешъ?
Въ Америка има много проповѣдници, нѣкои отъ тѣхъ сѫ много ексцентрични, въ всичкитѣ църкви има такива, та единъ отъ тѣхъ проповѣдва прѣдъ голѣма
публика
, казва имъ: „Или трѣбва да живѣете, както Богъ казва, или всички ще отидете въ пъкъла.
Азъ имахъ една баба, тя не слушаше Господа, и като умрѣ, въ пъкала отиде“. Единъ господинъ отъ събранието, като го слушаше, стана и взе да излиза. „Стой, стой, гдѣ отивашъ“ – Въ пъкъла отивамъ, нѣма ли да пратишъ много здраве на баба си? Питамъ този проповѣдникъ, който казва, че баба му е била въ пъкъла, той ходилъ ли е въ пъкъла? Само този човѣкъ, който е ходилъ въ пъкъла, само той може тъй сигурно да казва това.
към беседата >>
26.
Първата родена мисъл
,
МОК
, София, 21.2.1923г.,
Слушате някой оратор и виждате, че той маха с ръце, сочи с юмрук към
публиката
, удря на масата.
Докато не получи резултат, ученикът не трябва да се отказва от започнатата работа. Напише една тема — не му харесва. Нека я напише втори, трети път, докато сам я хареса. Като четете темите си, виждам как всеки проявява свои специфични чувства и способности. Същото се забелязва и у различните оратори.
Слушате някой оратор и виждате, че той маха с ръце, сочи с юмрук към
публиката
, удря на масата.
Тези движения показват, че чувството на разрушение в този човек е силно развито. Казват за него, че е отличен оратор. — Да, отличен оратор е, но той може да набие този, онзи; той може моментално да разруши това, което хората с години са градили. След него излиза друг оратор. Той говори тихо, обръща се на една, на друга страна, разтваря ръцете си.
към беседата >>
27.
Закон за контрастите
,
ООК
, София, 20.5.1923г.,
“ Нима аз като свиря за себе си, та трябва да излизам на сцената и да питам
публиката
в София как свиря?
И сега мнозина казват, че влизането в една окултна Школа е опасно. Да, всеки, който е влязъл в окултната Школа и противодейства на нейните методи, пътят му е много опасен. Най-първо, в такъв човек трябва да има чистота във всичките му намерения и каквото прави в името Божие, да е доволен от себе си. Няма по-хубаво нещо от това, да си доволен от себе си и да се радваш, че изпълняваш волята Божия. А не, след като напишеш нещо, да питаш другаря си: „Хубаво ли свиря?
“ Нима аз като свиря за себе си, та трябва да излизам на сцената и да питам
публиката
в София как свиря?
Аз зная колко и как свиря. Как свиря, аз това зная по-добре от критиците. Аз зная това според моето ухо как въздейства цигулката върху ми. За пример някой път съм настроен зле, искам да направя пакост някому и взема цигулката, изсвиря нещо. Ако се измени настроението ми и вместо да направя зло, направя добро, значи добре свиря, добър цигулар съм.
към беседата >>
28.
Вяра и съмнение
,
ООК
, София, 17.6.1923г.,
И ще има само едно царство на земята, царство, а не
република
.
Какво търпение имаха те! И пророците, и те също. А сега ние казваме: „Денят Господен е на нашия праг“. Братя, първият звънец е ударил, остават още два! И като ударят последните два звънеца, всичките царства на земята ще бъдат царства на Бялото Братство.
И ще има само едно царство на земята, царство, а не
република
.
Царство ще има! Всички хора тогава ще бъдат царе и свещеници на Бога. Тия са великите мисли, великите идеи, които бъдещето носи в себе си. Засега имаме още някои мъчнотии, които трябва да преодолеем. Аз ще ви кажа какви мъчнотии са те.
към беседата >>
И ще има само едно царство на земята, царство, а не
република
.
(втори вариант)
Какво търпѣние имаха тѣ! И пророцитѣ, и тѣ сѫщо. А сега ние казваме: „Деньтъ Господенъ е на нашия прагъ”. Братя, първиятъ звънецъ е ударилъ, оставатъ още два! И като ударятъ послѣднитѣ два звънци, всичкитѣ царства на земята ще бѫдатъ царства на Бѣлото Братство.
И ще има само едно царство на земята, царство, а не
република
.
Царство ще има! Всичкитѣ хора тогава ще бѫдатъ царе и свещеници на Бога. Тия сѫ великитѣ мисли, великитѣ идеи, които бѫдещето носи въ себе си. За сега имаме още нѣкои мѫчнотии, които трѣбва да прѣодолѣемъ. Азъ ще ви кажа какви мѫчнотии сѫ тѣ.
към втори вариант >>
29.
Окултната музика в живота
,
ООК
, София, 19.12.1923г.,
Казват: „Този музикант влага чувство в свиренето си.“ Влага чувство, защото иска да има благоволението на
публиката
, иска да му ръкопляскат.
Един музикант, за да свири хубаво, непременно трябва да изкара двойника си и да го тури на лъка си или в пианото. Може ли да направи това, за такъв музикант казват: „Харесва ми този музикант! “ Изобщо музикантът трябва да има вдъхновение. Идеалните музиканти ще дойдат, но кога? Марто хубаво свири, но като му плащат, той губи половината от силата си.
Казват: „Този музикант влага чувство в свиренето си.“ Влага чувство, защото иска да има благоволението на
публиката
, иска да му ръкопляскат.
После някой музикант като свири, прави особени жестове. Казва: „Нали хубаво ги направих? “ – Не, когато музикантът свири за себе си, когато се вдълбочи и никого не вижда, тогава и цветовете са други. След туй пак го виждаш, слиза от сцената, очите му са към слушателите. Истинският музикант трябва да свири без пари, без цветя, без всякакви ръкопляскания.
към беседата >>
30.
Придобивки на съзнанието
,
МОК
, София, 20.1.1924г.,
Излиза той пред
публиката
, на която трябва да говори.
Не, кажете си: Втори път ще изляза. Излезте на сцена и трети път, постоянствайте. Знаете ли какво е направил красноречивият американски оратор Бичер? Той отива в Англия с известна мисия, да говори нещо, да направи някакви предложения. В това време обаче, англичаните и американците били в неприязнени отношения.
Излиза той пред
публиката
, на която трябва да говори.
Казва няколко думи, но всички стават на крака, дигат шум, не искат да го слушат. Той престава да говори, чака ги да поутихнат. Щом се смирят, пак започва да говори. Каже няколко предложения, но отново шум, викове, не искат да го слушат. Той пак чака да утихнат.
към беседата >>
31.
Тъчете мислите си!
,
ООК
, София, 9.4.1924г.,
След това се изправя пред огледалото, имитира всички гримаси и изрази в тях техните отношения, и тогава излиза пред
публиката
да представя, да играе своята роля.
Дайте един пример! Мнозина от вас трябва да проучват живота на актьорите. Те са много интересни. Например в Англия и Америка има актьори, които играят само любовни роли. Някой такъв актьор, за да изнесе по-сполучливо своята роля, обикаля света, наблюдава хората, проучва ги с техните любовни роли на житейската сцена.
След това се изправя пред огледалото, имитира всички гримаси и изрази в тях техните отношения, и тогава излиза пред
публиката
да представя, да играе своята роля.
Друг актьор иска да представи на сцената някой умиращ. Затова той търси такива случаи в живота, наблюдава умиращите как се мъчат, проучва отделните моменти от изживяванията им и тогава излиза на сцената. Тренировка трябва, не може другояче! Когато човек иска да развие каква да е сила в себе си: било умствена, било душевна, било волева, непременно трябва да се тренира. Той трябва да проучи външната форма, външния израз на тази сила; трябва да знае как се проявява тя.
към беседата >>
32.
Предаване на мислите. Музикалност
,
МОК
, София, 20.4.1924г.,
Едновременно ще бъда и певец, и
публика
.
Да кажем, че някой певец иска да пее, но в него има амбиция, той мисли, че като излезе на сцената, трябва да го обсипят с букети. Мисли ли така, това разваля работата. Той трябва да пее за себе си. Всеки от вас трябва да обича музиката за себе си, за самата музика. Аз съм за това, да пея за себе си и сам да се слушам.
Едновременно ще бъда и певец, и
публика
.
Няма по-красиво нещо от това! И като говориш, пак едновременно трябва да бъдеш и говорител, и публика. Ако този, който говори, маха с ръцете си, той вече има предвид публиката. Той не говори на себе си. Като говоря на себе си, няма какво да махам с ръце.
към беседата >>
И като говориш, пак едновременно трябва да бъдеш и говорител, и
публика
.
Той трябва да пее за себе си. Всеки от вас трябва да обича музиката за себе си, за самата музика. Аз съм за това, да пея за себе си и сам да се слушам. Едновременно ще бъда и певец, и публика. Няма по-красиво нещо от това!
И като говориш, пак едновременно трябва да бъдеш и говорител, и
публика
.
Ако този, който говори, маха с ръцете си, той вече има предвид публиката. Той не говори на себе си. Като говоря на себе си, няма какво да махам с ръце. На себе си ще говоря много тихо. Този, който се напъва да говори много силно, той говори на окръжаващата среда, а тази среда няма да го разбере, колкото да ѝ говори.
към беседата >>
Ако този, който говори, маха с ръцете си, той вече има предвид
публиката
.
Всеки от вас трябва да обича музиката за себе си, за самата музика. Аз съм за това, да пея за себе си и сам да се слушам. Едновременно ще бъда и певец, и публика. Няма по-красиво нещо от това! И като говориш, пак едновременно трябва да бъдеш и говорител, и публика.
Ако този, който говори, маха с ръцете си, той вече има предвид
публиката
.
Той не говори на себе си. Като говоря на себе си, няма какво да махам с ръце. На себе си ще говоря много тихо. Този, който се напъва да говори много силно, той говори на окръжаващата среда, а тази среда няма да го разбере, колкото да ѝ говори. Не мислете, че като говорите високо, хората отвън ще ви разберат.
към беседата >>
33.
Малки придобивки в живота
,
МОК
, София, 25.5.1924г.,
Публиката
го слуша.
Та като заприказвал проповедникът за опашките на лисиците, че били дълги по три метра, приятелят му мръднал с ръката. Проповедникът се поправя, казва: Вижда ми се, че по три метра опашки са много дълги, това е почти невероятно, но предполагам да са били поне два метра и половина дълги. Приятелят му пак си мръднал ръката. Той се поправя: Вижда ми се, че тази дължина при сегашните условия е невъзможна, но според друг един автор те били два метра дълги. Приятелят му пак си мръднал ръката.
Публиката
го слуша.
Най-после проповедникът съкращава до половин метър. Приятелят пак мръдва с пръста си, но той му казал: Повече не скъсявам, т.е. аз съм съгласен да мисля, че тия лисици са имали половин метър дълги опашки. Та всякога трябва да имате един приятел, който да мръдне с пръста си от среща ви, за да можете да скъсявате дължината на лисичите опашки. Трябва да знаете, че у животните опашката изразява тяхната интелигентност.
към беседата >>
34.
Съзнателният живот като забава
,
СБ
, София, 1.9.1924г.,
Докато дойде нашият ред, ние трябва да седим като
публика
и да гледаме.
Питам: направила ли е нещо лошо дъщерята? Не, тя преподава на майка си следния урок: „Мамо, ти, след като нарисуваш хубавата картина, ще я дигнеш по-високо, за да не мога да я достигна. Щом не си я дигнала по-високо, и аз ще рисувам, и аз ще покажа своето изкуство.“ И Господ е направил така. Той е вдигнал хубавите неща толкова високо, че като ги гледаме, да казваме: „Е, да съм там сега! “ Когато не ни се дават някои неща, то не е, защото не искат да ни ги дадат, но други актьори играят на сцената, други се забавляват – нашият ред още не е дошъл.
Докато дойде нашият ред, ние трябва да седим като
публика
и да гледаме.
По някой път вие казвате: „Защо хората страдат толкова много? “ Какво нещо е страданието? – Страданието е едно от най-приятните чувствания. Когато човек страда, идват му най-хубавите мисли. Може да кажем, че страданията са създали у хората най-хубавите идеи, най-приятните импулси, най-приятните стремежи.
към беседата >>
Докато дойде нашият ред, ние трябва да седим като
публика
и да гледаме.
(втори вариант)
Не, тя преподава на майка си следния урок: мамо, ти след като нарисуваш хубавата картина, ще я дигнеш по-високо, за да не мога да я достигна. Щом не си я дигнала по-високо, и аз ще рисувам, и аз ще покажа своето изкуство. И Господ е направил така. Той е дигнал хубавите неща толкова високо, че като ги гледаме, да казваме: е, да съм там сега! Когато не ни се дават някой неща то не е защото не искат да ни ги дадат, но други актьори играят на сцената, други се забавляват, нашият ред още не е дошъл.
Докато дойде нашият ред, ние трябва да седим като
публика
и да гледаме.
По някой път вие казвате: защо хората страдат толкова много? Какво нещо е страданието? - Страданието е едно от най- приятните чувствувания. Когато човек страда, идват му най- хубавите мисли. Може да кажем, че страданията са създали у хората най-хубавите идеи, най-приятните импулси, най-приятните стремежи.
към втори вариант >>
35.
Новитѣ схващания на ученика
,
МОК
, София, 19.10.1924г.,
И тогава, като излезе пред
публиката
, ще изсвири нещо хубаво, а не тия обикновени упражнения.
Едно от великите изкуства в света е да се владате, когато вие искате. И не мислете, че то може да стане изведнъж. То е, както онзи цигулар, който сега учи. Най-напред учи първа позиция, после втора, трета, че после упражнения, упражнения, упражнения. И след като изкара всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз.
И тогава, като излезе пред
публиката
, ще изсвири нещо хубаво, а не тия обикновени упражнения.
Човек, който прави опити да се самовлада, това са все упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да може да ги изпълните! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое хубаво парче пред публиката, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг – не. И колко пъти той ще се умори, докато тоновете станат отчетливи и ясни!
към беседата >>
Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое хубаво парче пред
публиката
, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни.
Най-напред учи първа позиция, после втора, трета, че после упражнения, упражнения, упражнения. И след като изкара всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз. И тогава, като излезе пред публиката, ще изсвири нещо хубаво, а не тия обикновени упражнения. Човек, който прави опити да се самовлада, това са все упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да може да ги изпълните!
Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое хубаво парче пред
публиката
, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни.
Един тон е ясен, друг – не. И колко пъти той ще се умори, докато тоновете станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват и той ги маха, маха. Мислите ли вие, че когато искате да се въздържате, че ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако кажете: „Аз от сега нататък няма да се гневя”, ще издържите ли?
към беседата >>
Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред
публиката
, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения.
(втори вариант)
То е нещо много деликатно, нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения.
Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред
публиката
, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения.
Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг не. Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни!
към втори вариант >>
Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред
публиката
, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни.
(втори вариант)
Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения. Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре!
Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред
публиката
, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни.
Един тон е ясен, друг не. Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват, друг път – ръцете, и той ги маха, движи, докато си отпочине. Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако си кажете, че няма да се гневите, ще издържите ли?
към втори вариант >>
36.
Мястото на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
интересуват само от музиката, трети от
публиката
.
Всички хора се различават много един от друг. Нищо не се повтаря. Наблюдавайте колко са различни ушите на хората. Някои схващат формата от някое музикално парче, други ще схванат идейното в него. Някои ще се интересуват от това как свири артистът, други ще се
интересуват само от музиката, трети от
публиката
.
На някои хора ръката е малка, значи преобладава аналитичният ум. И естетика има у такива хора, те са миролюбиви. Те казват: „Ако ми е късмет, на краката ми да дойде.“ Някои гледат не само как свири музикантът, а и как е вчесан, как е облечен и заедно с това какво впечатление прави, като свири. Доброто е всякога красиво като закон. Но красивото не всякога е добро.
към беседата >>
37.
Темпераментите
,
ООК
, София, 29.10.1924г.,
В Америка имало един много духовит проповедник, който тъй проповядвал, че цялата
публика
се късала от смях.
В деня, в който ви хване хремата, направете едно микроскопическо добро на най-нещастния човек, когото намерите, и ще видите какво ще стане с хремата. Хване ви главоболие, коремоболие, гърдоболие или каква и да е друга болест – направете най-микроскопическото добро и болестта ви ще изчезне. Направете този опит, да видите верен ли е, или не. Вие, като заболеете, казвате: „Идете, кажете на Учителя да се помоли за мен.“ Знаете ли на какво приличате вие в този случай? Ще ви приведа един пример из живота.
В Америка имало един много духовит проповедник, който тъй проповядвал, че цялата
публика
се късала от смях.
Той разправял един случай от своя живот като проповедник. Викали го при един много богат човек, член на църквата, който сериозно заболял, искал да се помоли за него. Проповедникът отива при болния и му казва: „Не мога да се моля за тебе, ти не си направил никакво добро, аз не мога да коленича пред Господа за тебе, няма какво да Му кажа.“ – „Моля ти се, ще умра! “ – „Не, докато не дадеш нещо за Господа, ако не обещаеш поне половината от имането си, аз не мога да се моля за тебе. Не мога да коленича на голата земя.
към беседата >>
38.
Връзки в геометрическите форми
,
ООК
, София, 5.11.1924г.,
Удáри мехура с нож, но той остане здрав и читав и казва на жена си: „Хайде, жена, да си пийнем малко, хубаво изиграхме ролята си,
публиката
е доволна от нас.
Виждате и двамата примирени. Сегашният наш живот е подобие на такова едно представление. Виждате някой човек тъжен, казва: „Много съм скръбен.“ Този човек, от когото днес текоха четири реда сълзи, утре го виждате весел. Как е възможно човек, който до вчера е бил така неутешим, сега да е весел? Казвам: той е бил на сцената, под дрехата си е имал мехур, пълен с червена вода.
Удáри мехура с нож, но той остане здрав и читав и казва на жена си: „Хайде, жена, да си пийнем малко, хубаво изиграхме ролята си,
публиката
е доволна от нас.
Хайде да си пийнем по още една чашка, хубаво изиграхме ролята си.“ Този морал зад сцената е прекрасен, понеже е взет от реалния живот на сцената, но сегашният ни живот е взет от един по-висш живот. Животът, който ние сега живеем, тъй както сега се проявява, в него влизат елементи от един по-висш живот и ние искаме да представим този живот именно. Някои казват: „Няма морал в света.“ – Не, морал има! За онзи, който има очи, светлината съществува, т.е. проявява се.
към беседата >>
39.
Неразбраното
,
ООК
, София, 10.12.1924г.,
Има ли право външната
публика
да съди онзи касиер, когото господарят на банката съди?
Оставете богатството настрана! Така трябва да мислите, другояче не може да се разрешат въпросите. Господ ще съди работите. Богатият е кесия на Бога. Пари ли туря Бог, вода ли туря – то не е наша работа.
Има ли право външната
публика
да съди онзи касиер, когото господарят на банката съди?
Нали в банката има инспектор, той ще прегледа касата, ще види дали касиерът е злоупотребил, или не. Казват за някого: „Ама той обича да бърка в касата.“ Инспекторът дóйде, проверú – няма никаква кражба. Като говорим за богатите хора, ние ги вземаме принципно, разбираме богат човек във всяко отношение: богата кръв, богат живот, богат дух. Три вида богатство различаваме: или богата кръв, или богат живот, или богат дух. Кое ще изберете?
към беседата >>
40.
Който иска славата
,
НБ
, София, 25.1.1925г.,
А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали
публиката
ще хареса свиренето му.
Една вечерь този великъ виртуозъ взима цигулката си и отива въ дома на момиченцето да му посвири даромъ. Слѣдъ като свири, той казва: това бѣше най-щастливиятъ моментъ въ моя животъ. Това бѣше най-хубавиятъ концертъ, който съмъ далъ нѣкога въ живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си. И той свирелъ съ душа.
А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали
публиката
ще хареса свиренето му.
Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори пѫть. Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде. Тукъ не важи количеството, а качеството.
към беседата >>
Той знае, че ако
публиката
не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде.
Слѣдъ като свири, той казва: това бѣше най-щастливиятъ моментъ въ моя животъ. Това бѣше най-хубавиятъ концертъ, който съмъ далъ нѣкога въ живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си. И той свирелъ съ душа. А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му.
Той знае, че ако
публиката
не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде.
И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори пѫть. Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде. Тукъ не важи количеството, а качеството. Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости.
към беседата >>
– За да дойде
публиката
и втори пѫть.
Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си. И той свирелъ съ душа. А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо?
– За да дойде
публиката
и втори пѫть.
Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде. Тукъ не важи количеството, а качеството. Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости. Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това учение. Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ.
към беседата >>
А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали
публиката
ще хареса свиренето му.
(втори вариант)
Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром. След като свири, той казва: Това беше най-щастливият момент в моя живот. Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си. И той свирел с душа.
А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали
публиката
ще хареса свиренето му.
Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството.
към втори вариант >>
Той знае, че ако
публиката
не хареса свиренето му, втори път няма да дойде.
(втори вариант)
След като свири, той казва: Това беше най-щастливият момент в моя живот. Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си. И той свирел с душа. А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му.
Той знае, че ако
публиката
не хареса свиренето му, втори път няма да дойде.
И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството. Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости.
към втори вариант >>
– За да дойде
публиката
и втори път.
(втори вариант)
Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си. И той свирел с душа. А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо?
– За да дойде
публиката
и втори път.
Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството. Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости. Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това учение. Аз ще имам всичкото почитание към тях.
към втори вариант >>
41.
Правилно пение
,
ООК
, София, 28.1.1925г.,
Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази
публика
за мене?
Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци. Всички убийци нямат музика. Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика. В музиката има три степени на проявление: проявление във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие.
Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази
публика
за мене?
“ Какво ще каже? – Най-първо ще ви разкритикуват дали имате, или нямате изпълнение. Запее ли някой човек, трябва да пее за себе си. Я нека някой от вас да има глас като на Аделина Пати7, да вземе като нея три тона по-високо от цигулката, освен това да взема чисти правилни тонове, да видим дали няма да го слушат. Ще го слушат, разбира се.
към беседата >>
42.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината
публика
остава навънъ.
Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията? Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията? Сега, да ви дамъ друго обяснение. Прѣдставете си, че въ единъ голѣмъ, великолѣпенъ театъръ се дава едно, рѣдко по своето естество, прѣдставление, на което сѫ дошли отъ цѣлия свѣтъ най-добритѣ артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успѣватъ да се вредятъ, се раздаватъ свободно, гратисъ билети.
Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината
публика
остава навънъ.
Тия, които оставатъ вънъ сѫ недоволни. Казватъ: какъ така да останемъ вънъ! Недоволни сѫ, защото не сѫ влѣзли вѫтрѣ да видятъ, какво става. Тѣ вдигатъ шумъ отвънъ – недоволни сѫ. Тия пъкъ, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, иматъ друго недоволство.
към беседата >>
Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината
публика
остава навън.
(втори вариант)
Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията? Сега, да ви дам друго обяснение. Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успяват да се вредят, се раздават свободно, гратис билети.
Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината
публика
остава навън.
Тия, които остават вън са недоволни. Казват: как така да останем вън! Недоволни са, защото не са влезли вътре да видят, какво става. Те вдигат шум отвън – недоволни са. Тия пък, които са влезли вътре, имат друго недоволство.
към втори вариант >>
43.
Равностранният триъгълник
,
ООК
, София, 11.3.1925г.,
Когато музикантът свърши да свири,
публиката
веднага се разотива.
Всеки тон се отразява в едно малко движение. Силните движения развалят тоновете. При всяко движение се изисква микроскопическа работа. Трябва да знаете, че ние не създаваме музиката, но тя се отразява съобразно законите на невидимия свят. Музикантът трябва да свири така, че да забрави всичко наоколо си.
Когато музикантът свърши да свири,
публиката
веднага се разотива.
Това показва, че музиката на този човек не е произвела своето влияние. Ако като свърши музикантът, публиката остане по местата си около десет минути да мисли, значи музиката е произвела своето въздействие. Започне ли се разговорът веднага, това не е музика. И в пеенето е същият закон. Като пеете, сам трябва да останете доволен.
към беседата >>
Ако като свърши музикантът,
публиката
остане по местата си около десет минути да мисли, значи музиката е произвела своето въздействие.
При всяко движение се изисква микроскопическа работа. Трябва да знаете, че ние не създаваме музиката, но тя се отразява съобразно законите на невидимия свят. Музикантът трябва да свири така, че да забрави всичко наоколо си. Когато музикантът свърши да свири, публиката веднага се разотива. Това показва, че музиката на този човек не е произвела своето влияние.
Ако като свърши музикантът,
публиката
остане по местата си около десет минути да мисли, значи музиката е произвела своето въздействие.
Започне ли се разговорът веднага, това не е музика. И в пеенето е същият закон. Като пеете, сам трябва да останете доволен. Някой път у вас се заражда желание да дойде Духът, да ви осени и тогава да пеете. Други пък казвате: „Да бих имал гласа на еди-коя си сестра, бих пяла.“ – Не философствай!
към беседата >>
44.
Израз
,
ООК
, София, 1.4.1925г.,
Та между окръжаващата
публика
и всички велики артисти се изисква спазване на следния закон: пълна хармония между слушателите и онзи, който свири или пее.
Тя е свещена. Ако сте разсеяни, някой път тази музика може да произведе обратен ефект. В музиката изобщо се изискват две съчетания. Вибрациите или музикалните вълни са отмерени, когато умовете на обкръжаващите хора съвпадат с музикалните вълни. Не съвпадат ли, получава се вътрешен дисонанс.
Та между окръжаващата
публика
и всички велики артисти се изисква спазване на следния закон: пълна хармония между слушателите и онзи, който свири или пее.
Няма ли хармония, музиката не може да бъде изразителна. Сега, разбира се, това не може да се наложи. Казват, че великите певци или музиканти могат да се наложат на слушателите си. Тъй е, но много по-хубаво би било, ако слушателите биха могли да разположат музиканта. Туй говори в полза на слушателите.
към беседата >>
45.
Съ Духъ и огънь / С Дух и огън
,
НБ
, София, 12.4.1925г.,
И тия, които сѫ
публика
, по сѫщия начинъ, сѫ различно костюмирани и често мѣнятъ костюмитѣ си.
Но ако ме срѣщнете слѣдъ 20 години, и азъ съмъ хвърлилъ брадата си, изглеждамъ 25 годишенъ, вие дори нѣма да подозирате, че това съмъ азъ. Ще кажете: дали е той, или не? Вие казвате сега, че се познаваме. Не, не се познаваме. Нашитѣ костюми постоянно се мѣнятъ, понеже сме на сцената, а това го изисква тази пиеса на живота.
И тия, които сѫ
публика
, по сѫщия начинъ, сѫ различно костюмирани и често мѣнятъ костюмитѣ си.
Нашитѣ костюми съотвѣтствуватъ на това, което е написано върху тѣхъ. Единъ день, когато излѣземъ вънъ отъ театъра, дѣто нѣщата не сѫ написани, ние ще се явимъ въ истинската си форма, която не се мѣни. Тогава ще се яви Божественото. И тъй, човѣшкото трѣбва да се снеме, да се види онова великото, Божественото. Виждашъ нѣкой човѣкъ навъсенъ, сърдитъ, недоволенъ е отъ нѣщо.
към беседата >>
И тия, които са
публика
, по същия начин, са различно костюмирани и често менят костюмите си.
(втори вариант)
Но ако ме срещнете след 20 години, и аз съм хвърлил брадата си, изглеждам 25 годишен, вие дори няма да подозирате, че това съм аз. Ще кажете: дали е той, или не? Вие казвате сега, че се познаваме. Не, не се познаваме. Нашите костюми постоянно се менят, понеже сме на сцената, а това го изисква тази пиеса на живота.
И тия, които са
публика
, по същия начин, са различно костюмирани и често менят костюмите си.
Нашите костюми съответстват на това, което е написано върху тях. Един ден, когато излезем вън от театъра, дето нещата не са написани, ние ще се явим в истинската си форма, която не се мени. Тогава ще се яви Божественото. И тъй, човешкото трябва да се снеме, да се види онова великото, Божественото. Виждаш някой човек навъсен, сърдит, недоволен е от нещо.
към втори вариант >>
46.
Закон на съотношения
,
ООК
, София, 15.4.1925г.,
“ Представете си, че вие имате 100 000 лева, вложени в банката за стари години, и син ви дойде, че изсвири всички тия парчета пред
публиката
.
Срещал съм синове на големи богаташи, които имат голямо понятие за себе си, мислят, че нямат нужда да се учат, и казват: „Баща ни е богат, няма защо да учим, няма защо да работим, ще ядем и ще пием до насита.“ Питам ви: кое е по-хубаво – да стържеш на цигулка или да стържеш баща си! По-добре е да стържеш на цигулка или, казано с други думи, да свириш на цигулка, отколкото да свириш на баща си. Аз вземам бащата като цигулка. Като държиш на баща си един такъв концерт, той ще каже: „Синко, втори път не свири на мене! “ Ще кажете: „Защо да не свири?
“ Представете си, че вие имате 100 000 лева, вложени в банката за стари години, и син ви дойде, че изсвири всички тия парчета пред
публиката
.
Питам: какво ще стане с бащата? Той осиромашава и казва: „Няма какво, втори път няма да оставя да се свири върху мен.“ Сега ще се научите как трябва да ви говори Христос или как трябва да ви говорят разумните учители. Българинът е избран народ, както и евреинът. Децата брулят хубавата круша. И затова ще видите, че което дете мине покрай нея, все по клонищата се катери.
към беседата >>
47.
Теория и практика
,
ООК
, София, 8.7.1925г.,
Публиката
, която слуша, казва: „Много говори този човек, да спре вече!
За света всички мъчнотии и противоречия в живота са безсмислени, но за ученика те имат смисъл. Невидимият свят нарочно ги създава за него. Те са задачи, които той трябва да решава. Сега например у вас се явява мисълта: „Време е вече да свършвам часа.“ Аз ви поставям сега на изпит, за да проверите един закон. Някой оратор говори много хубаво, но духовете в него го подтикват да продължи дълго време речта си.
Публиката
, която слуша, казва: „Много говори този човек, да спре вече!
“ Колкото те се отегчават, толкова у него се събужда по-голямо желание да говори. Някога духовете създават друго положение. Те казват на оратора да говори малко. Тогава пък у публиката се създава желанието този човек да им поговори повече. Та казвам: и в говоренето, и в пеененето всичко трябва да става не по ония внушения от духовете, а съобразно разумните закони на Природата.
към беседата >>
Тогава пък у
публиката
се създава желанието този човек да им поговори повече.
Някой оратор говори много хубаво, но духовете в него го подтикват да продължи дълго време речта си. Публиката, която слуша, казва: „Много говори този човек, да спре вече! “ Колкото те се отегчават, толкова у него се събужда по-голямо желание да говори. Някога духовете създават друго положение. Те казват на оратора да говори малко.
Тогава пък у
публиката
се създава желанието този човек да им поговори повече.
Та казвам: и в говоренето, и в пеененето всичко трябва да става не по ония внушения от духовете, а съобразно разумните закони на Природата. Например, като пеете упражнението В начало бе Словото, душата ви трябва да вземе участие в пеененето. Всичко, което пеете, да си го представите в картини за себе си. Само тогава пеененето има смисъл. При пеененето има неща, които никакъв инструмент не може да предаде.
към беседата >>
48.
Козативни сили
,
ООК
, София, 18.11.1925г.,
Като слязла от амвона,
публиката
започнала да я поздравлява и дай казва: „Много хубаво говорите." - „Това ми се каза, още когато бях на амвона." Само Бог казва хубавите, красивите неща.
" Ти излизаш на сцената, държиш някаква реч. В това време идва изкушението пред теб и ти пошепва: „Колко хубаво говориш! " Речеш ли да се вслушаш в думите му, хубавата реч изчезва. Една знаменита проповедница в Америка излязла на амвона да говори. В това време иде изкушението и тя чува глас: „Много хубаво, красноречиво говориш." Обаче проповедницата не обърнала никакво внимание на тези думи.
Като слязла от амвона,
публиката
започнала да я поздравлява и дай казва: „Много хубаво говорите." - „Това ми се каза, още когато бях на амвона." Само Бог казва хубавите, красивите неща.
Ние обаче сме само носители на Божиите мисли и чувства. Каже ли човек нещо красиво, истинско, това е Божественото, което се е проявило чрез него. Човек трябва да работи за развиване на Божественото в себе си. И тогава, говори ли красиво, той трябва сам да се радва, че е казал Истината, тъй както Бог изисква. По какво се различава Истината от лъжата?
към беседата >>
49.
Аумен
,
ООК
, София, 2.12.1925г.,
Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху
публиката
.
И най-великите музиканти, и най-учените хора на земята не могат да се похвалят нито с музиката си, нито с науката си. В какво отношение е така? Аз правя сравнение между музиката и науката във възвишения разумен свят и музиката и науката на земята. Повдигне ли се човек малко по-високо от обикновеното си състояние, ще види, че между разумните същества той няма с какво да се похвали. Гледате някой актьор играе на сцената някаква роля, но тя е заучена наизуст, тя не е нещо негово.
Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху
публиката
.
На същото основание казвам: Доколкото и ние можем да се вдъхновим от Божественото, което се проявява в живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можем да бъдем похвалени. Ние няма да бъдем актьори. Под думата „актьор" разбираме човек, който действа, изявява, проявява нещата навън. В обикновения живот под думата „актьор" разбират човек, който представя нещата така, както не са. В този смисъл, ако искате да бъдете свободни хора, не трябва да бъдете актьори.
към беседата >>
50.
Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две
,
МОК
, София, 6.12.1925г.,
Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред
публика
?
Тази е причината, поради която хората са недоволни от светския живот и търсят духовния. Кое прави човека доволен? Представете си, че едно дете се готви да декламира някое стихотворение. То цяла нощ чете, учи стихотворението, радва се, че ще декламира. Поглеждате го – на лицето му е изписано доволство.
Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред
публика
?
Доволството на детето се заключава в самото приготвяне. То му дава възможност да задоволи своя вътрешен стремеж да се прояви. Кои са причините за горенето на телата? За да гори едно тяло, необходим е въздух, главно кислород. Без кислород никакво горене не може да стане.
към беседата >>
Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и
публиката
няма да е доволна от него.
Чрез математиката човек може точно да определи след колко време дадено състояние ще се смени и с какво състояние именно ще се смени – с активно или с пасивно. Забелязано е обаче, че две активни или две пасивни състояния не могат да вървят едно след друго. В това отношение всеки има опитности. Излезе някой на сцената да декламира едно стихотворение. Всички са доволни от него, ръкопляскат му.
Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и
публиката
няма да е доволна от него.
Виден проповедник излиза на амвона да проповядва. Той е доволен от себе си, говори вдъхновено, красноречиво и всички слушатели излизат възхитени от проповедта. На другата неделя същият проповедник излиза да говори, но мисълта му не върви гладко, думите му се преплитат и вместо да се оправи, той все повече се забърква. Като излезе от събранието, не иска да среща хора, с никого не иска да говори. Като се върне у дома си, мълчи, недоволен е от себе си.
към беседата >>
51.
Добрата земя
,
НБ
, София, 20.12.1925г.,
Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към
публиката
и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо?
Единственото важно нещо за вас е това, че очите ви не трябва да се местят. Даже ако очите се движат много, изтриват се. От какво ослепяват хората. Много съвременни хора ослепяват от това, че искат да виждат всичко. Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт.
Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към
публиката
и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо?
Защото гледат много. Нали отишли за концерта? Кой е главния актьор там? – Виртуозът. Ако са отишли на театър, кой е главният актьор?
към беседата >>
Публиката
и ти сте едно и също нещо.
Кой е главния актьор там? – Виртуозът. Ако са отишли на театър, кой е главният актьор? Който играе. Какво ще разглеждаш другите?
Публиката
и ти сте едно и също нещо.
Вие сте един и същ числител. Важното нещо е героят, актьорът. А колко са ти актьори? Може да са 10–15. Гледайте тях, и очите ви няма да се развалят.
към беседата >>
Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е
публиката
.
И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н. В България всеки земеделец казва: “дий-ди”. Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори. Туй е едно съвпадение на нещата. Защо, обаче, се развали семейния живот на хората?
Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е
публиката
.
Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите. В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите. Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора? Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението?
към беседата >>
Подига се въпросът: как тъй
публиката
да гледа и на другите хора?
Туй е едно съвпадение на нещата. Защо, обаче, се развали семейния живот на хората? Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката. Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите. В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите.
Подига се въпросът: как тъй
публиката
да гледа и на другите хора?
Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението? Той има право и да гледа, и да фотографира. Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката. Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството.
към беседата >>
Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е
публиката
.
В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите. Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора? Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението? Той има право и да гледа, и да фотографира.
Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е
публиката
.
Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството. Как тъй те смеят да поглеждат към този актьор! Чудни са хората! Бог е дал свобода на всички хора да гледат. Турците казват: да гледаш хубавото, това е щастие, има нещо добродетелно в него.
към беседата >>
Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към
публиката
, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството.
Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора? Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението? Той има право и да гледа, и да фотографира. Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката.
Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към
публиката
, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството.
Как тъй те смеят да поглеждат към този актьор! Чудни са хората! Бог е дал свобода на всички хора да гледат. Турците казват: да гледаш хубавото, това е щастие, има нещо добродетелно в него. Това спасява човека, подиква го към нещо хубаво.
към беседата >>
52.
Мария избра
,
НБ
, София, 24.1.1926г.,
Казвам му: ако софийската
публика
те чуе да разправяш това нещо, знаеш ли какво ще те направи?
Щом вървиш с тия крака на Добродетелта, ти ще можеш да носиш и земята на гърба си. Не мислете, че тази земя е тежка; не, тя е много лека. Земята е много тежка, това е тъй, но е по отношение на нейните силови линии, но тъй, както тя плава в пространството, тя е много лека и едно дете може да я носи. Ето, преди няколко дни, един изобретател математик ми разправя своите изчисления и казва, че с един килограм въглища и с един трен от 60 вагона той може да обиколи земята три пъти. И доказва това нещо човекът математически.
Казвам му: ако софийската
публика
те чуе да разправяш това нещо, знаеш ли какво ще те направи?
Но модерен човек той, не се бои, доказва своята теория. Не само това, но аз мога да кажа, че с един килограм въглища мога да отида три пъти до слънцето и да се върна, като водя със себе си един трен от 1000 вагона. Това прави само разумният човек. Само разумният човек може да прави такива силни съобщения. Това е въпрос само на времето.
към беседата >>
53.
Светлина на мисълта
,
ООК
, София, 10.2.1926г.,
Когато някой знаменит цигулар свири, той разбира каква е
публиката
и според това свири.
Така мислят, и така става. Младите пък се стесняват, като че ли имат спирачка в гърлото си. Спазвайте правилото: и сам да сте, и пред хора да сте, пейте всякога за себе си! Давайте най-хубавите концерти за себе си и не очаквайте други да ви дават концерти. Който не може да пее и свири за себе си, и другите не могат да пеят и свирят за него.
Когато някой знаменит цигулар свири, той разбира каква е
публиката
и според това свири.
Ако публиката е по-музикална, той свири по-добре; ако не е музикална, той свири по-лошо. И невидимият свят постъпва с нас по същия начин. Ако ние ги разбираме, те ни изпращат добри певци, които ни помагат. Не ги ли разбираме, те казват: „Изпейте на тази публика нещо обикновено, а добрият концерт отложете за друг път“. Не дойдат ли тези същества да ни помогнат, можем да пеем, колкото искаме, но то ще бъде песен без душа, без вдъхновение.
към беседата >>
Ако
публиката
е по-музикална, той свири по-добре; ако не е музикална, той свири по-лошо.
Младите пък се стесняват, като че ли имат спирачка в гърлото си. Спазвайте правилото: и сам да сте, и пред хора да сте, пейте всякога за себе си! Давайте най-хубавите концерти за себе си и не очаквайте други да ви дават концерти. Който не може да пее и свири за себе си, и другите не могат да пеят и свирят за него. Когато някой знаменит цигулар свири, той разбира каква е публиката и според това свири.
Ако
публиката
е по-музикална, той свири по-добре; ако не е музикална, той свири по-лошо.
И невидимият свят постъпва с нас по същия начин. Ако ние ги разбираме, те ни изпращат добри певци, които ни помагат. Не ги ли разбираме, те казват: „Изпейте на тази публика нещо обикновено, а добрият концерт отложете за друг път“. Не дойдат ли тези същества да ни помогнат, можем да пеем, колкото искаме, но то ще бъде песен без душа, без вдъхновение. Човек трябва да пее, да учи, да работи с вътрешен стремеж, ако иска да има помощта на възвишените същества от невидимия свят.
към беседата >>
Не ги ли разбираме, те казват: „Изпейте на тази
публика
нещо обикновено, а добрият концерт отложете за друг път“.
Който не може да пее и свири за себе си, и другите не могат да пеят и свирят за него. Когато някой знаменит цигулар свири, той разбира каква е публиката и според това свири. Ако публиката е по-музикална, той свири по-добре; ако не е музикална, той свири по-лошо. И невидимият свят постъпва с нас по същия начин. Ако ние ги разбираме, те ни изпращат добри певци, които ни помагат.
Не ги ли разбираме, те казват: „Изпейте на тази
публика
нещо обикновено, а добрият концерт отложете за друг път“.
Не дойдат ли тези същества да ни помогнат, можем да пеем, колкото искаме, но то ще бъде песен без душа, без вдъхновение. Човек трябва да пее, да учи, да работи с вътрешен стремеж, ако иска да има помощта на възвишените същества от невидимия свят. Ние наричаме този стремеж „свещен Божествен жар“. Пеете ли така, учите ли така, вие ще бъдете доволни от себе си. Когато пеете, вслушвайте се в онзи, който пее вътре във вас.
към беседата >>
54.
Обмяна
,
ООК
, София, 24.2.1926г.,
Търсите ли
публика
, пред която да пеете, можете да намерите такава, а можете и да не намерите.
– Условия, в които да се развиват, и среда, в която да се проявяват. Да допуснем, че вие сте отличен певец, но сте говедар. Кому ще пеете? Ще пеете за себе си. Най-добър певец е този, който пее за себе си.
Търсите ли
публика
, пред която да пеете, можете да намерите такава, а можете и да не намерите.
Най-добра публика си ти сам за себе си. Ти сам ще се оценяваш. Яви ли се множество да те слуша и да те оценява, то е друг въпрос вече. Същото се отнася и до мисълта. Щом мислиш, ще се радваш сам на себе си.
към беседата >>
Най-добра
публика
си ти сам за себе си.
Да допуснем, че вие сте отличен певец, но сте говедар. Кому ще пеете? Ще пеете за себе си. Най-добър певец е този, който пее за себе си. Търсите ли публика, пред която да пеете, можете да намерите такава, а можете и да не намерите.
Най-добра
публика
си ти сам за себе си.
Ти сам ще се оценяваш. Яви ли се множество да те слуша и да те оценява, то е друг въпрос вече. Същото се отнася и до мисълта. Щом мислиш, ще се радваш сам на себе си. Радваш ли се на мисълта си, ти внасяш в нея нещо хубаво, което принася известна полза, както за теб, така и за околните.
към беседата >>
55.
Качествата на здравия човек / Качества на здравия човек
,
МОК
, София, 18.4.1926г.,
Някой казва: „Да мога да свиря." Ама да свириш, у вас ще се увеличи чувствителността, вие ще чувствате неразположението на
публиката
– и тъй ще го почувствате, че казвате: „И хиляди да ми дадат, не излизам." Усещате неразположението на
публиката
.
Сега този закон навсякъде действа, във всички разумни същества действа. Запример вий искате да станете знаменит поет. Знаете ли колко ще платите? После искате да станете знаменит музикант, но знаете ли колко плаща знаменитият виртуоз? Вие ще платите толкова скъпо, че кървава пот ще потече от вас.
Някой казва: „Да мога да свиря." Ама да свириш, у вас ще се увеличи чувствителността, вие ще чувствате неразположението на
публиката
– и тъй ще го почувствате, че казвате: „И хиляди да ми дадат, не излизам." Усещате неразположението на
публиката
.
Казват, този иска да ни занимава с тези работи. Той го чувства това вътре, той не е от тези базиргяни, излиза с голяма мъка. Ще минат ден, два, три, седмица, докато се съвземе и почне да изправи погрешката. Великите неща в света всеки иска да ги придобие – ще платите съответстващата цена. Даром няма, не се дава.
към беседата >>
Излезе да свири пред
публика
, но чувства нейното неразположение или разположение към себе си.
(втори вариант)
Например някой иска да стане виден поет или виден музикант. Знаете ли колко и какви усилия трябва да направи той, докато постигне своето желание? Каква пот трябва да потече от челото му, докато той стане виден поет или музикант. Скъпо се плаща за едно голямо постижение. При това този музикант развива в себе си голяма чувствителност, вследствие на което преживява тежки страдания.
Излезе да свири пред
публика
, но чувства нейното неразположение или разположение към себе си.
И тук трябва да прилага волята си, да преодолее тези енергии, за да може да свири добре. Не може ли да се справи с тях, той трябва да изразходва много вътрешна енергия от себе си, да се освободи от всичко отрицателно, което се е наслоило върху него. Който иска да придобие нещо велико в себе си, той трябва да го изплати със съответна на него цена. Природата не дава нищо даром. Обикновеният цигулар малко плаща, а гениалният - десетократно.
към втори вариант >>
56.
Среда и условия
,
ООК
, София, 23.6.1926г.,
Ако дадеш някакъв голям концерт,
публиката
, която те слуша, ще погали малко твоето честолюбие, но от това ти нищо няма да спечелиш.
Тогава какъв по-добър случай от този, да се занимава с тия ученици, които в замяна на неговия труд ще му заплатят нещо? Срещате някой цигулар, свършил в странство, търси средства за прехрана, но чака случай да даде някакъв концерт. Казвам: Докато му се представи случай да даде концерт, нека отиде в някой локал там да свири. Той казва: “Как може аз, такъв виден цигулар, свършил в странство, да отида в някой локал, да свиря на пияници? ” – Нищо от това, иди при тези хора, посвири им малко, направи някаква жертва от себе си, поне ще ги повдигнеш малко.
Ако дадеш някакъв голям концерт,
публиката
, която те слуша, ще погали малко твоето честолюбие, но от това ти нищо няма да спечелиш.
Когато цигуларят свири идейно, макар и пред пияни хора, той прилича на чистосърдечен, прост, смирен човек, който възнася своята молитва пред Бога и Бог му отговаря. Когато обаче цигуларят дава своя концерт пред висшето общество, той мяза на владика, облечен в парадната си мантия, с корона на глава, със златен кръст на гърди, с кадилница в ръка и ходи из църква, обикаля, кади, но молитвата му не е приета от Бога. Бог не се лъже от никакви дрехи, от никакви бляскави одежди. Всичко хубаво се заключава в сърдечността и в чистия ум на човека: светли мисли и чисти чувства са в състояние да се възнесат нагоре към Бога и да получат своя отговор. Дрехите представляват само методи, които отпосле са дошли.
към беседата >>
57.
В своите си
,
НБ
, София, 27.6.1926г.,
Ако влезете в един театър и произнесете думата любов, всичката
публика
става и започва да бяга. Защо?
Той трябва да знае името на любовта. Аз бих желал да зная какво ще кажете вие. Какво е името на любовта? Съвременните хора не знаят името на любовта. Днес, на който език и да произнесете думата любов, тя няма ефект, не реагира върху човека.
Ако влезете в един театър и произнесете думата любов, всичката
публика
става и започва да бяга. Защо?
Те разбират смисъла на тази дума. Ако, обаче влезете всред тази публика и произнесете думата любов, всички ще кажат този е смахнат. Защо? Те не разбират смисъла на тази дума. Някой наричат Христа “Син Божий”. Ние не можем да разберем Сина Божий, докато не разберем любовта.
към беседата >>
Ако, обаче влезете всред тази
публика
и произнесете думата любов, всички ще кажат този е смахнат. Защо?
Какво е името на любовта? Съвременните хора не знаят името на любовта. Днес, на който език и да произнесете думата любов, тя няма ефект, не реагира върху човека. Ако влезете в един театър и произнесете думата любов, всичката публика става и започва да бяга. Защо? Те разбират смисъла на тази дума.
Ако, обаче влезете всред тази
публика
и произнесете думата любов, всички ще кажат този е смахнат. Защо?
Те не разбират смисъла на тази дума. Някой наричат Христа “Син Божий”. Ние не можем да разберем Сина Божий, докато не разберем любовта. Думата “Син” подразбира любовта. Тя крие в себе си един от Божествените методи в света.
към беседата >>
58.
Педагогически правила
,
МС
, София, 9.7.1926г.,
Играе той тази роля, криви се, превива се пред
публиката
.
Няма какво да ви залъгвам, много сте умни. Защо сте умни? - Понеже Господ ви е родил. По някой път вие правите представление. Запример, някой от вас е виден професор в университета, но играе на сцената ролята на някой клоун.
Играе той тази роля, криви се, превива се пред
публиката
.
Казвате: този професор там какво се криви, с всичкия си ум ли е? "Какво да прави човекът? Такава му е ролята! " Авторът написал тази смешна роля, и той се мъчи да влезе в нея, да я представи добре, да схване мисълта на автора. Не, не трябва да казвате, че тази роля е смешна.
към беседата >>
59.
Свободно движение
,
ООК
, София, 13.10.1926г.,
Те се вдъхновяват или когато се харесат на
публиката
, или когато им се плаща добре.
Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачите, които се дават в Школата. За пример една от задачите, която трябва да имате предвид, е да работите върху музиката, да придобиете нещо ново, нещо повече от това, което съвременната музика е постигнала. Ако е въпрос за наука, за музика, за изкуство, с каквито съвременният свят разполага, тогава няма защо да вървите по новите пътища. Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново? От какво се вдъхновяват съвременните певци и музиканти?
Те се вдъхновяват или когато се харесат на
публиката
, или когато им се плаща добре.
От какво трябва да се вдъхновява бъдещият музикант или певец? Той трябва да се вдъхновява от това, дали неговата музика е в сила да направи преврат в душата на падналия човек. Какво по-голямо възнаграждение може да има за музиканта от това, когато той свири в една кръчма на пияници и половината от тях се откажат веднага от пиянството? Те ще кажат: „Бог да те благослови, дето дойде между нас да ни посвириш! " Какво по-голямо морално удовлетворение може да очаква музикантът, ако със своята музика той е успял да събуди импулс към наука у този, който никога не е пожелавал да учи?
към беседата >>
60.
Раздай го на сиромасите
,
НБ
, София, 17.10.1926г.,
Казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие такава
публика
, която мисли по такъв начин!
” - Господ може да ви срещне, но кога? - Когато можете да живеете във водата без да потъвате; да се движите във въздуха без да падате; да влизате и излизате от огъня без да изгаряте; да живеете в светлината без да почернявате и най-после да живеете в света без да се съблазнявате. Христос казва: “Иди, продай имането си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! ” Аз не искам да останете с отрицателна мисъл в себе си и да се запитвате, дали е възможно всичко това, или е невъзможно? Не са ли хипотези всички тия неща?
Казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие такава
публика
, която мисли по такъв начин!
Аз не казвам да раздадете имането си, понеже не сте милионери, но казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие всеки човек, който мисли по този начин! Този стих, който Христос казал на учениците си, има дълбок смисъл. Всеки човек трябва да търси и да разгадава смисъла на стиха. Мнозина казват: “Какви ценни неща са казали апостолите Павел, Петър, Яков и други! ” Казвам: Това не е всичкото, което те са казали преди две хиляди години.
към беседата >>
61.
Ранните лъчи / Зората
,
МОК
, София, 24.10.1926г.,
Вий ще бъдете най-хубавата
публика
.
(втори вариант)
Какво трябва да предаде музикантът? Какво трябва да прави музикантът? Представете си, че имате един ваш приятел, който с отличие е свършил на Запад по пеене – връща се, посещава ви. Какво ще направи най-първо? Ще пее.
Вий ще бъдете най-хубавата
публика
.
Ако ви обича, той ще седне и ще ви изпее и вий ще се чувствувате добре. Ако е поет, върне се – каквото е написал най-хубаво, ще го прочете, ще го извади от джоба си – или от лявата страна, или от дясната, след туй пак ще го прибере. И вие ще кажете: «Моля, дайте ми тия стихове, да ги имам за спомен.» Всеки човек все трябва да има нещо, да предаде нещо. И нещастието седи само в това, когато ние само вземаме и нищо не даваме.
към втори вариант >>
62.
Любов – колективност
,
ООК
, София, 24.11.1926г.,
Когато музикантът свири, неговият успех зависи от
публиката
, която го слуша.
Изкуството седи в това, докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Казвам: Силен човек е онзи, който има връзка с душите на другите хора като с негови ближни. Душата на човека е вашият ближен. Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан.
Когато музикантът свири, неговият успех зависи от
публиката
, която го слуша.
Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта. Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови. Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях. В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат.
към беседата >>
Колкото повече любители на музиката има сред
публиката
, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови.
Казвам: Силен човек е онзи, който има връзка с душите на другите хора като с негови ближни. Душата на човека е вашият ближен. Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша.
Колкото повече любители на музиката има сред
публиката
, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови.
Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта. Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови. Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях. В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот.
към беседата >>
Ако
публиката
не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта.
Душата на човека е вашият ближен. Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови.
Ако
публиката
не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта.
Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови. Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях. В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него!
към беседата >>
Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на
публиката
, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови.
Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта.
Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на
публиката
, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови.
Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях. В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и музикант, и певец, и поет, и художник, и учен.
към беседата >>
Освен това, който свири или пее, било пред
публика
или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях.
Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта. Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови.
Освен това, който свири или пее, било пред
публика
или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях.
В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и музикант, и певец, и поет, и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане.
към беседата >>
63.
Проява на музиката в съзнанието
,
ООК
, София, 28.12.1926г.,
– Ако
публиката
, която дохожда да слуша някой певец или музикант сама по себе си е музикална, тя ще изисква, ще очаква от музиканта нещо повече от това, което той може да даде.
Те могат да пеят, да свирят и по съзнание седят по-високо от първите, които не пеят, нито свирят. Между музикантите и певците можете да срещнете пияници, но никога няма да срещнете крадци и разбойници. Едно нещо, което пречи на музикантите и на певците, е стеснението. Когато някой иска да пее, той започва да мисли за окръжаващата среда и се стеснява. Естествено е това стеснение. Защо?
– Ако
публиката
, която дохожда да слуша някой певец или музикант сама по себе си е музикална, тя ще изисква, ще очаква от музиканта нещо повече от това, което той може да даде.
Ако певецът изпълни своята програма с чувство, публиката ще го слуша; обаче ако той е посредствен певец, тя няма да го слуша, ще го освирка и ще го свали от сцената. Ако сравнявате американеца с българина, в музикално отношение българинът седи по-високо от американеца. Изобщо българинът е антипод на американеца в много отношения. В музикално отношение и българите трябва много още да работят. Те имат желание да бъдат музикални, но работите не стават само с желание.
към беседата >>
Ако певецът изпълни своята програма с чувство,
публиката
ще го слуша; обаче ако той е посредствен певец, тя няма да го слуша, ще го освирка и ще го свали от сцената.
Между музикантите и певците можете да срещнете пияници, но никога няма да срещнете крадци и разбойници. Едно нещо, което пречи на музикантите и на певците, е стеснението. Когато някой иска да пее, той започва да мисли за окръжаващата среда и се стеснява. Естествено е това стеснение. Защо? – Ако публиката, която дохожда да слуша някой певец или музикант сама по себе си е музикална, тя ще изисква, ще очаква от музиканта нещо повече от това, което той може да даде.
Ако певецът изпълни своята програма с чувство,
публиката
ще го слуша; обаче ако той е посредствен певец, тя няма да го слуша, ще го освирка и ще го свали от сцената.
Ако сравнявате американеца с българина, в музикално отношение българинът седи по-високо от американеца. Изобщо българинът е антипод на американеца в много отношения. В музикално отношение и българите трябва много още да работят. Те имат желание да бъдат музикални, но работите не стават само с желание. Изисква се работа, упражнение.
към беседата >>
Ако някой от вас би могъл да изпее това упражнение както трябва, той би събрал много
публика
около себе си.
Те имат желание да бъдат музикални, но работите не стават само с желание. Изисква се работа, упражнение. Изпейте сега упражнението “Киамет Зену”, да видим как сте го схванали.Буквата К в думата “Киамет” означава Великото в Живота, което се крие във времето и пространството. “Киамет-Зену, Махар-Бену” – Махар-Бену е Великият, Който урежда и съгражда нещата. Той е неизменен и постоянен.
Ако някой от вас би могъл да изпее това упражнение както трябва, той би събрал много
публика
около себе си.
Четоха се някои от работите върху темата: “Съществените качества на съвременната култура”. В съвременната култура се забелязват три течения, които вървят паралелно. Едното течение наричат животинско; то представя простото съзнание на животните, у които няма още съзнание за личност. Второто течение е това на човешкото съзнание, което единствено отличава човека от животните; то е самосъзнанието. В това положение човек съзнава себе си като личност, като добър или лош човек, като живо същество, което се ражда и умира.
към беседата >>
64.
Право разбиране
,
ООК
, София, 5.1.1927г.,
Когато пеете, вие не трябва да мислите за външната
публика
, нея да задоволите, а трябва да мислите за вътрешната
публика
, която е в самите вас.
Когато дойдете до паузите в една песен, те винаги изразяват едно засилване. Паузата засилва съдържанието на песента. Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе.
Когато пеете, вие не трябва да мислите за външната
публика
, нея да задоволите, а трябва да мислите за вътрешната
публика
, която е в самите вас.
Ще пеете на себе си, докато сами бъдете доволни. Ще накарам да я изпее някой от вас, който пее хубаво, и друг, който пее слабо, който не минава за певец, да видим кой как ще я изпее. Всеки трябва да бъде свободен да пее, макар и да му се смеят. Музиката, пението са необходими за човека. Бъдещият говор ще бъде музикален, отмерен.
към беседата >>
65.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
С какво привлича
публиката
музикантът?
Някой казва: Този човек ме привлича към себе си. – С какво може да те привлече един човек? – С разумността си. С какво професорът, ученият човек привлича хората? – Със знанието си.
С какво привлича
публиката
музикантът?
– С хубавото свирене. Художникът с какво привлича своите обожатели? – С умението си да рисува хубави картини. С какво военният насърчава войниците? – С голямата си смелост да се хвърля в боя.
към беседата >>
Когато някоя съвременна певица излезе на сцената да пее, тя следи, наблюдава какво впечатление произвежда пеенето й върху
публиката
.
Питам: Може ли богатството на физическия живот да се сравни с богатството на Вечния Живот? Кое е по-хубаво: да следваш в някой от европейските университети или да се запишеш за студент в един от ангелските университети? Кое е по хубаво: да следваш в някоя италианска академия по пеене, или да следваш пеене между ангелите? Ако една наша певица отиде да пее между ангелите, те трябва да турят на ушите си няколко тръби, с които да намалят силата на нейния глас. Този глас за тях е викане, крякане.
Когато някоя съвременна певица излезе на сцената да пее, тя следи, наблюдава какво впечатление произвежда пеенето й върху
публиката
.
Велика певица е тази, която пее само за себе си; велик музикант или художник е този, който свири само за себе си; велик проповедник е този, който проповядва само за себе си; велик поет е този, който пише само за себе си. Само такива хора познават Истината. И ако техните слушатели и почитатели ги разбират, значи и те познават Истината. И тогава, щом се съберат двама души, които познават Истината, те ще могат напълно да се разберат. Който познава Истината, той е велик човек.
към беседата >>
66.
Едно стадо
,
НБ
, София, 23.1.1927г.,
След ревизия на делото, осъдените на смърт се амнистират, и
публиката
тържествува, ръкопляска и си отива по домовете доволна и облекчена.
Казвам: Това, което става на сцената, много лесно може да се измени. От автора на драмата зависи, какъв ще бъде краят на неговите герои. От него зависи да подпише или да отмени смъртната присъда на героите си. Реши ли да прости на своя герой, да отмени смъртната му присада, той превръща своята трагедия в драма, без да знае някой за това негово решение. Най-напред героят се осъжда на смърт, но после иде заповед от царя, да спрат изпълнението на присъдата и да ревизират делото.
След ревизия на делото, осъдените на смърт се амнистират, и
публиката
тържествува, ръкопляска и си отива по домовете доволна и облекчена.
Питам: Когато Господ ви е поставял пред известни мъчнотии и изпитания в живота, вие изигравали ли сте ролите си, както трябва? Господ ви е поставял пред най-малки изпитания, но вие и тогава сте отстъпвали. Може ли да минавате за герои при такива положения? Обаче, срещате десетки, стотици и хиляди такива хора, които носят кръст за храброст на гърдите си и вървят, надуват се, минават за герои. Истински герой е само онзи, който никога не се подкупва, никога не се съблазнява.
към беседата >>
67.
Дело свършено
,
НБ
, София, 30.1.1927г.,
При такова изпълнение, всичката
публика
би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот.
Дойде ли Христос, опявания няма да има, защото мъртвите ще възкръснат; търговски вземания-давания няма да има; политически партии няма да има – всички хора ще бъдат истински братя и сестри помежду си; кабарета няма да има, а с това заедно и техните музиканти ще престанат да свирят. Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тях седят хора, пият и се разговарят: Хубаво нещо е класическата музика! – Какво свирят тези музиканти? Деветата симфония на Бетховен. Казвам: Ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, щяха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си.
При такова изпълнение, всичката
публика
би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот.
А сега, и кабаретната публика продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени. Това не е музика. Истинският музикант или актъор, като слезе от сцената, трябва да е въодушевен, повдигнат духом. Така трябва да се чувстват в работата си и учителите, и художниците, и поетите, и майките, и бащите; в живота на всеки един ще има растене, подем нагоре. Това е резултатът на Божественото в човека, на Любовта, която идва в света.
към беседата >>
А сега, и кабаретната
публика
продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени.
Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тях седят хора, пият и се разговарят: Хубаво нещо е класическата музика! – Какво свирят тези музиканти? Деветата симфония на Бетховен. Казвам: Ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, щяха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си. При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот.
А сега, и кабаретната
публика
продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени.
Това не е музика. Истинският музикант или актъор, като слезе от сцената, трябва да е въодушевен, повдигнат духом. Така трябва да се чувстват в работата си и учителите, и художниците, и поетите, и майките, и бащите; в живота на всеки един ще има растене, подем нагоре. Това е резултатът на Божественото в човека, на Любовта, която идва в света. Търпение трябва на света!
към беседата >>
68.
Новата земя
,
НБ
, София, 13.2.1927г.,
Публиката
седи на ниски дивани, и музикантите започват концерта, като едновременно свирят, пеят и съчиняват.
В отражението човек чува само себе си, а в реалността той води разумен разговор. Зададе ли въпрос, ще получи веднага отговор. Това положение мяза на музиката, която изпълняват особени източни музиканти. Те свирят на инструменти, наречени сазове, които имат по 12 струни. Нареждат се обикновено 12 души музиканти в четири групи, по трима души в група, и започват да свирят.
Публиката
седи на ниски дивани, и музикантите започват концерта, като едновременно свирят, пеят и съчиняват.
Те са добри поети. Най-напред започва да свири и пее едната група, а другите слушат. Като свършат те, започва втората група; тя отговаря на първата, а другите слушат. Така се изреждат всичките четири групи последователно. В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения.
към беседата >>
Публиката
, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат.
Най-напред започва да свири и пее едната група, а другите слушат. Като свършат те, започва втората група; тя отговаря на първата, а другите слушат. Така се изреждат всичките четири групи последователно. В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения. Една от групите, например, запитва, какъв е смисълът на страданията, а друга им отговаря, че всяко страдание носи добро за човека.
Публиката
, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат.
Старците си гладят само брадите и благодарят на Бога, че има такива велики виртуози, които изливат живота в музика и в поезия. Съвременните артисти или свирят, или пеят, а източните музиканти едновременно и пеят, и свирят. Изкуство е това! Но и тази музика още не представлява най-великото. Един ден тя ще се преведе в нова, по-съвършена форма от сегашната.
към беседата >>
69.
Слънцето не ще зайде
,
НБ
, София, 27.2.1927г.,
Публиката
, която го слуша да свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение!
И сега, когато между съвременните хора се засягат такива въпроси, те казват: Отдалечени, отвлечени са тия въпроси, те не са за нас. Хората искат да се разглеждат въпроси, близки до техния живот и до тяхното разбиране. Казвам: Материалните блага, които съществуват на земята, са отражение на духовния свят или са резултат на любовта на някои близки нам души. Ако някой човек е щастлив на земята, то е защото той има близки приятели повече в невидимия свят, отколкото на земята. Например, когато някой виден цигулар свири на сцената, около него има десетина музи от невидимия свят, които му помагат.
Публиката
, която го слуша да свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение!
Да, отлично свири той, защото музи го вдъхновяват. Махнете тия музи от него и той ще се прояви като обикновен цигулар. Има ли нещо чудно в това? Когато вие нагорещите парче желязо от един килограм от 1 – 1000°, ще можете ли лесно да го дигнете? Вие не можете да го дигнете, докато не премахнете тази нова сила, вложена в него.
към беседата >>
70.
Двете страни
,
МОК
, София, 20.3.1927г.,
Имало в
публиката
една жена с черни очила.
(втори вариант)
От какво го е страх? Шашка (шашка (рус.) – остар. Сабя)* носи той, при това го е страх. От кого – от духовете. Аз съм ви привеждал онзи пример: Един от най-способните българи, когото познавам, който много говори, като някой извор – реч като държи, думите се леят, в Америка излязъл да говори на един амвон.
Имало в
публиката
една жена с черни очила.
Като го погледнала, той забравил всичко. Седял, седял и слезнал. Изгубил всичко, нито една дума не може да каже. Самовъзпитанието – вие имате една задача. Най-трудните въпроси сега са законът за самовъзпитанието на човешката чувствителност.
към втори вариант >>
71.
Кротките
,
НБ
, София, 20.3.1927г.,
След свършване на концерта,
публиката
ще им поднесе няколко хубави букети и с това всичко се свършва.
Днешният ден не е определен за сказки, за концерти, за забавления. Някой казва: Тази вечер съм определил да отида на концерт, дошъл е един виден музикант. Аз наричам първокласен, виден музикант или певец този, който е готов да отиде в дома на някоя бедна вдовица, да събере децата и наоколо си, да извика след това още няколко бедни семейства и да започне да им свири или пее най-хубавите си номера. Сега какво правят видните музиканти? Те определят някой ден, или някоя вечер за концерт, събират хора от висшето общество, които ще им платят добре, и започват да свирят.
След свършване на концерта,
публиката
ще им поднесе няколко хубави букети и с това всичко се свършва.
Тия музиканти си въобразяват, че публиката е разбрала и оценила тяхното свирене. Истински музикален човек е този, комуто сърцето трепва при слушане на музика, или на пеене. Ако търсите истинския музикант, или певец, вие ще го намерите в кроткия човек. Каквото изкуство и да има, той ще го посвети за благото на своите ближни. Ако кроткият човек е музикант, той ще вземе цигулката си неделен ден и ще отиде поне при две три бедни вдовици, да им посвири малко.
към беседата >>
Тия музиканти си въобразяват, че
публиката
е разбрала и оценила тяхното свирене.
Някой казва: Тази вечер съм определил да отида на концерт, дошъл е един виден музикант. Аз наричам първокласен, виден музикант или певец този, който е готов да отиде в дома на някоя бедна вдовица, да събере децата и наоколо си, да извика след това още няколко бедни семейства и да започне да им свири или пее най-хубавите си номера. Сега какво правят видните музиканти? Те определят някой ден, или някоя вечер за концерт, събират хора от висшето общество, които ще им платят добре, и започват да свирят. След свършване на концерта, публиката ще им поднесе няколко хубави букети и с това всичко се свършва.
Тия музиканти си въобразяват, че
публиката
е разбрала и оценила тяхното свирене.
Истински музикален човек е този, комуто сърцето трепва при слушане на музика, или на пеене. Ако търсите истинския музикант, или певец, вие ще го намерите в кроткия човек. Каквото изкуство и да има, той ще го посвети за благото на своите ближни. Ако кроткият човек е музикант, той ще вземе цигулката си неделен ден и ще отиде поне при две три бедни вдовици, да им посвири малко. Ако е поет, той ще вземе своите най-хубави произведения и ще им прочете нещо от тях.
към беседата >>
72.
Малкият повод
,
ООК
, София, 23.3.1927г.,
Цялата
публика
остава изненадана от въведението на тази реч.
Следователно, ако някой извади заключение, че вие наблюдавате Черни връх, това заключение не е право. Другаде е вашата мисъл, а не за Черни връх. Слушате някой виден оратор. Той започва: Господа, знаете ли, какво искам да ви кажа? Ще разберете ли това, което ще говоря?
Цялата
публика
остава изненадана от въведението на тази реч.
Защо се изненадват? Защото всички са учени хора, професори, а ораторът ги счита за прости, за невежи хора.Казвам: такава ще бъде изненадата на всички хора от онова, което бъдещето им готви. Тази изненада ще урони престижа, достойнството на хората и ще ги лиши от възможността да използват доброто, което се готви да дойде. Следователно, за да се ползва от условията на живота, човек трябва да разполага със знание, което носи мир на душата. Това значи истинско знание.
към беседата >>
73.
Сто пеняза
,
НБ
, София, 8.5.1927г.,
Ще отидете в един театър, дълго на сцената представят убийството на някой човек, и цялата
публика
се трогва от положението му, плаче, че станало никакво нещастие.
Ака отидете сега в Америка, в Англия, в Франция, в Германия, както и в малката България, навсякъде ще намерите затворите пълни с затворници. Не само затворите, но и домовете са пълни със затворници. Някой казва: дотегна ни вече да слушаме духовни беседи, както и разни поучителни сказки. Питам: не ви ли дотегна да ходите по театри и по концерти? Какво особено има в театрите?
Ще отидете в един театър, дълго на сцената представят убийството на някой човек, и цялата
публика
се трогва от положението му, плаче, че станало никакво нещастие.
Казвам: когато хората виждат на улицата да убиват човек, като някое куче, тогава те не плачат и не се трогват, а като отидат в театъра, плачат за съдбата на някакъв фиктивен герой. Този герой или тази героиня, за които вие плачете, в действителност не съществуват. Има смисъл да ходите и на театър, но след като излезете оттам, трогнати от неправдите и насилията в живота, като срещнете някой страдалец, беден човек, да го заведете у дома си, да се разговорите с него, да го нахраните и облечете. Какво правят съвременните хора? Те ходят тук-там за удоволствие и после гледат да се наредят, да си направят къща, да се осигурят.
към беседата >>
74.
Ще ви се даде
,
НБ
, София, 15.5.1927г.,
Американските вестници веднага изнесоха този важен факт пред американската
публика
.
В положителната мисъл се заключава Истината, а Истината не може да се отрича. Да отречем Истината, това значи, моментално да умрем. Дали има истина в света, дали тя може да се отрича, или не, това е опитал един от съвременните учени. Тсй свикал голямо събрание от хора и започнал да отрича Истината, да отрича вселената, да отрича Бога и всякакъв смисъл в живота, като добавил: ако, наистина, съществува някаква сила, ако съществува Бог, нека ме порази в този момент! Едва изрекъл тези думи, и той, наистина, паднал на земята мъртав.
Американските вестници веднага изнесоха този важен факт пред американската
публика
.
Не само един американец умря, но много хора пострадаха, като отричаха Истината и съществуването на Бога. Оттогава, много американци станаха внимателни. Много пъти човек може да се отрече от Бога, но при това отричане, случва се някога и да умре. Питам: ако се отречете от Бога, от Истината, от Висшата интелигентност и разумност, кому ще служите тогава? С това, аз искам да ви дам едно изяснение, та да се откажете от старите възгледи на живота.
към беседата >>
75.
Благо и леко
,
НБ
, София, 29.5.1927г.,
В Съединените Щати, когато двама видни кандидати спорят, кой от тях да бъде избран за председател на
Републиката
, след като единият от тях се избере, другият му изпраща поздравителна телеграма, че много се радва за неговия успех.
Като имал пред вид това положение, Христос казал на учениците си: „Вземете моето иго и моето бреме! “ Аз не говоря за това иго, което е било преди две хиляди години, но говоря, за игото, което сега ще дойде. Питам: Вие готови ли сте да приемете това иго? Искате, или не, то ще ви се наложи. Някой от вас ще го приемат по закона на любовта, а на други, които не са готови да го приемат по този закон, ще им се наложи.
В Съединените Щати, когато двама видни кандидати спорят, кой от тях да бъде избран за председател на
Републиката
, след като единият от тях се избере, другият му изпраща поздравителна телеграма, че много се радва за неговия успех.
Доколко в същност се радва, това е въпрос, но важното е, че той спазва известни правила на учтивост. Последният знае, че след четири години и той ще има надежда да се кандидатира и да бъде избран за председател. Мнозина запитват: Кога ще се оправи светът? – Светът ще се оправи, когато дойдат тези осем хиляди адепти. Това не подразбира, че трябва да напуснете живота си, домовете си, мъжете си.
към беседата >>
76.
Типове и образи
,
МОК
, София, 12.6.1927г.,
Аз говоря много минути, но на една
публика
две минути ако говоря, тя ще ме разбере.
(втори вариант)
Казват: 12 часа. Две минути! Две минути, то е голямо преживяване, то е толкова интензивно, че който е минал, казва: «Цял час приказват», пък то е две минути. И действително, във всяко едно занимание – тази вечер – едва ли във всяка една лекция има две минути. Аз говоря само две минути.
Аз говоря много минути, но на една
публика
две минути ако говоря, тя ще ме разбере.
Хубаво е две минути човек да има. Като влезнеш някъде, театър или концерт, две минути като го слушаш, то е достатъчно. Ти и себе си ще ползуваш, и доста**. Ако е някой музикант, две минути – той ще почувствува и веднага ще насочи погледа си към тебе, и за две минути по-хубаво ще свири. Ако аз подам някому, който да е от вас, ако му дам само две минути, да съсредоточа мисълта си към него, той може да напише гениални работи.
към втори вариант >>
77.
Правата мисъл
,
МС
, София, 15.8.1927г.,
Той туря царската корона, намята царската мантия, ходи, разхожда се наляво-надясно със своя скиптър, и като погледне към
публиката
, казва: "Цар съм аз, да знаете!
Животът ти ще се осмисли. Казват някой, че това са заблуждения. Не, ако е въпрос за заблуждения, именно при сегашното положение, в което живеем, се намираме и пред най-големи заблуждения. По-големи заблуждения в света от сегашните никога не са съществували. Ние сме като оня актьор, който представлява на сцената цар.
Той туря царската корона, намята царската мантия, ходи, разхожда се наляво-надясно със своя скиптър, и като погледне към
публиката
, казва: "Цар съм аз, да знаете!
" Да, той е сянката на царя. Като слезе от сцената, публиката казва: "Този актьор изигра добре своята роля". Той мисли, че е цар, обаче, той е цар само в драмата. При сегашното положение ние сме актьори на сцената, но трябва да слезем от сцената, не играем правилно ролята си. Сега вие ще се намерите пред друго противоречие и ще кажете: от толкова години като живеем, не можахме ли да намерим правата мисъл?
към беседата >>
Като слезе от сцената,
публиката
казва: "Този актьор изигра добре своята роля".
Не, ако е въпрос за заблуждения, именно при сегашното положение, в което живеем, се намираме и пред най-големи заблуждения. По-големи заблуждения в света от сегашните никога не са съществували. Ние сме като оня актьор, който представлява на сцената цар. Той туря царската корона, намята царската мантия, ходи, разхожда се наляво-надясно със своя скиптър, и като погледне към публиката, казва: "Цар съм аз, да знаете! " Да, той е сянката на царя.
Като слезе от сцената,
публиката
казва: "Този актьор изигра добре своята роля".
Той мисли, че е цар, обаче, той е цар само в драмата. При сегашното положение ние сме актьори на сцената, но трябва да слезем от сцената, не играем правилно ролята си. Сега вие ще се намерите пред друго противоречие и ще кажете: от толкова години като живеем, не можахме ли да намерим правата мисъл? Правата мисъл представлява сбор от живи същества, на които трябва да се даде път, изход, тъй както, ако водата на едно езеро не изтича, ще застои и ще се развали. Обаче, ти си разумен човек и като придобиеш правата мисъл, ще дадеш изход на водата в това езеро.
към беседата >>
78.
Свещеният час
,
СБ
, София, 24.8.1927г.,
Той иска да произведе ефект пред
публиката
със своето красноречие, но тъй се случва, че
публиката
остава индиферентна към проповедта му.
Вие може да говорите някога повечко, но ако всякога говорите много, това не е правилно. Многото говорене е хабене на енергия. В Америка, например, проповедниците говорят извънредно много, вследствие на което те страдат от изтощаване на нервната система. Там проповедничеството е достигнало висока степен на развитие. Излиза проповедникът на амвона да говори.
Той иска да произведе ефект пред
публиката
със своето красноречие, но тъй се случва, че
публиката
остава индиферентна към проповедта му.
Връща се този проповедник у дома си недоволен, разтревожен, с намерение втори път да не излиза да проповядва. Той отваря душата си, говори, а слушателите му го посрещат със студен душ. Тези сътресения произвеждат известен род органически повреди в организма на проповедника. Надали има проповедници в света, които да не страдат от нервно разстройство и от окапване на космите от главите им. Това се дължи на вътрешно безпокойство в тях.
към беседата >>
Проповедникът излиза да говори на известна
публика
, без да я познава.
Той отваря душата си, говори, а слушателите му го посрещат със студен душ. Тези сътресения произвеждат известен род органически повреди в организма на проповедника. Надали има проповедници в света, които да не страдат от нервно разстройство и от окапване на космите от главите им. Това се дължи на вътрешно безпокойство в тях. Те навлизат в една непозната област – не разбират окръжаващите хора.
Проповедникът излиза да говори на известна
публика
, без да я познава.
Той мисли само върху това, как да говори и колко повече да говори, без да има предвид, че ще бъде подложен на такава критика, каквато никога в живота си не е сънувал. Знаете ли какви са американците? Щом не им хареса някой проповедник, те казват: „Хлопа му нещо дъската! “ Често у хората се събужда, съзнателно или несъзнателно, желанието да запознаят света със своите най-свещени идеи, но това е неправилно. Христос е казал: „Не давайте скъпоценните си бисери на свинете“.
към беседата >>
79.
Седем кошници
,
НБ
, София, 4.12.1927г.,
Цялата
публика
гледа, следи, трепери, да не би този мъж несполучливо да замери с някой от тия ножове, да рани жената.
Следователно, да се задава въпроса, може ли да съществува човек без живот, този въпрос логически не е поставен на своето място. Също така не можете да задавате въпросите, съществува ли Бог, или не; съществува ли душа и дух, или не и т. н. Съвременните хора разискват върху тия въпроси, но това е губене на време, както мнозина губят времето си в различни изкуства. Запример, влизате в един цирк и гледате разни фокуси, упражнения, скачания, ходене по въжета и т. н. Много от тия упражнения са на място, но виждате една жена облегната на дъска и един мъж я замерва с 12 ножа, но така, че всеки нож да падне точно до едното, до другото й ухо, до главата, около ръцете, около краката, цяла да я заобиколи с тия ножове, без, обаче, да я засегне някой от тях.
Цялата
публика
гледа, следи, трепери, да не би този мъж несполучливо да замери с някой от тия ножове, да рани жената.
И ако опитът излезе сполучлив, всички ръкопляскат. Какво печели жената от този опит? Какво печели мъжът? Нищо особено. Ако е въпрос човек да придобие изкуство точно да мери, има хиляди начини за това.
към беседата >>
80.
Идат дни
,
НБ
, София, 25.12.1927г.,
Такива братя и сестри, такава
публика
, на които главите, очите, ушите, устата, сърцата и мозъците светят, са всякога добре дошли.
От мозъка и от сърцето на много учени излиза също такава светлина. Приятно е на човека да среща хора, на които главите, лицата и сърцата светят. Това значи култура! Аз бих желал и вие така да светите. Щом светите, няма да имате нужда от никаква лампа.
Такива братя и сестри, такава
публика
, на които главите, очите, ушите, устата, сърцата и мозъците светят, са всякога добре дошли.
Това значи хора на новата култура! Не е достатъчно само да се говори за новата култура, но трябва да се знае, че хората от новата култура светят. Когато всички хора придобият тази светлина, те ще си подадат ръка, и всички заедно ще светят, ще показват пътя на ония, които са се отклонили от него. Само по този начин ще се създаде Великото Братство в света. „И ще проводя глад на земята." Този глад подразбира стремеж към Божественото.
към беседата >>
81.
В образ Божи
,
НБ
, София, 1.1.1928г.,
Цялата
публика
се изказала в полза на този римлянин, да бъде помилван, защото такова нещо може да се случи само с Бога, но не и с човека.
Лъвът се отдалечил, а римлянинът започнал да си мисли: Каква полза, че съм направил едно добро на лъва? Извадих тръна му, и нищо повече. След известно време този римлянин се върнал в Рим, когато християните отново били подложени на преследвания. Като християнин, и той бил уловен и осъден на смърт, да бъде разкъсан от лъвовете. Когато го извели на арената и пуснали срещу него един лъв, всички останали поразени, като видели, че този лъв не се хвърлил върху него да го разкъса, но коленичил и започнал да лиже нозете му.
Цялата
публика
се изказала в полза на този римлянин, да бъде помилван, защото такова нещо може да се случи само с Бога, но не и с човека.
Този лъв бил същият, на когото римлянинът извадил тръна от лапата. Оттук вадим следния закон: доброто, което човек прави, се връща към него. Велико, мощно е доброто! Съвременните хора трябва да се занимават с доброто. Те разглеждат външната страна на живота и спорят върху въпросите: Има ли Бог, или не; съществува ли друг свят, освен физическия; що е душа, що е дух; какво нещо е материализъм, и какво – идеализъм.
към беседата >>
82.
Равнодействие на силите
,
ООК
, София, 25.1.1928г.,
Ако
публиката
не е музикално настроена, и най-добрият певец или музикант няма да изпълни програмата си добре.
Изпейте сега упражненията: „Изгрява слънцето" и „Сила жива, изворна, течуща". Сега като пеете хорово, песента излиза добре. Обаче ако един само пее, песента няма да излезе добре. От кого зависи това? – Освен от певеца, още и от слушателите.
Ако
публиката
не е музикално настроена, и най-добрият певец или музикант няма да изпълни програмата си добре.
С ума, с мисълта си слушателите трябва да подкрепват музиканта. Те трябва да вземат такова участие, че мислено да придружават певеца или музиканта. Като слушат музиканта, всеки за себе си да чувства, като че хор пее. Мислите на всички трябва да се отправят към певеца и да го придружават. Мисъл се изисква и от певеца, и от слушателите.
към беседата >>
83.
Изново
,
НБ
, София, 4.3.1928г.,
Един ден, американският председател на
републиката
, Вашингтон, вървял из града и спрял малко на пазаря.
Дето да се обърнете, все капрали ще срещнете: и в науката, и в изкуствата – навсякъде в живота. Щом дойде въпрос, да се помага някому, ние трябва да бъдем готови, да подложим рамото си под гредата, т.е. под мъчнотията и да я повдигнем. Мъчнотиите и благата са общи за цялото човечество. Ще приведа още един пример за правилни разбирания.
Един ден, американският председател на
републиката
, Вашингтон, вървял из града и спрял малко на пазаря.
В това време, той видял, че един богат човек се озъртал, като че търсил нещо. Той го запитал: Господине, какво търсите? – Търся някой човек, да ми занесе пуйката до дома. – Аз мога да ви услужа. – Добре, вземете пуйката.
към беседата >>
Тръгват двамата: богаташът напред, председателят на
републиката
след него.
В това време, той видял, че един богат човек се озъртал, като че търсил нещо. Той го запитал: Господине, какво търсите? – Търся някой човек, да ми занесе пуйката до дома. – Аз мога да ви услужа. – Добре, вземете пуйката.
Тръгват двамата: богаташът напред, председателят на
републиката
след него.
Стигнали най-после до дома на богаташа. Последният се спрял, бръкнал в джоба си, извадил от кесията си четвърт долар и го подал на носача. Носачът погледнал към парите, погледнал към богаташа и мълчал. – Защо не вземеш парите? Не си ли доволен от това, което ти давам?
към беседата >>
Тогава, Вашингтон извадил от джоба картичката си, подал я на богаташа, като му казал: Приятно ми е, че можах да Ви направя една малка услуга – „Председател на
републиката
– Вашингтон." И съвременните хора, като този богаташ, са научени да извадят от кесията си четвърт долар, да го дадат на носача, който носи пуйката им и с това, разрешават въпроса.
Ето, вземи още четвърт долар! Той пак мълчал. – Защо мълчиш? Навярно си недоволен нещо. Че пуйката не струва, колкото възнаграждението, което ти дадох.
Тогава, Вашингтон извадил от джоба картичката си, подал я на богаташа, като му казал: Приятно ми е, че можах да Ви направя една малка услуга – „Председател на
републиката
– Вашингтон." И съвременните хора, като този богаташ, са научени да извадят от кесията си четвърт долар, да го дадат на носача, който носи пуйката им и с това, разрешават въпроса.
Да, ами ако този носач е Председателят на Републиката? Какво ще правят тогава? Съзнание и разбиране се иска от хората. „Изново." В какво се заключава новото? Кое е новото в българския народ?
към беседата >>
Да, ами ако този носач е Председателят на
Републиката
?
Той пак мълчал. – Защо мълчиш? Навярно си недоволен нещо. Че пуйката не струва, колкото възнаграждението, което ти дадох. Тогава, Вашингтон извадил от джоба картичката си, подал я на богаташа, като му казал: Приятно ми е, че можах да Ви направя една малка услуга – „Председател на републиката – Вашингтон." И съвременните хора, като този богаташ, са научени да извадят от кесията си четвърт долар, да го дадат на носача, който носи пуйката им и с това, разрешават въпроса.
Да, ами ако този носач е Председателят на
Републиката
?
Какво ще правят тогава? Съзнание и разбиране се иска от хората. „Изново." В какво се заключава новото? Кое е новото в българския народ? Кое е новото в духовенството?
към беседата >>
84.
Полюси на съзнанието
,
ООК
, София, 28.3.1928г.,
Той се облякъл със специални дрехи за концерт, понеже мислил, че ще свири пред
публика
.
Щом този скъперник отвори касата си и започне да раздава на нуждаещите, той е отворил и сърцето си. Така трябва да действа всеки музикант, всеки говорител върху човешките сърца Един знаменит певец отишъл в Америка да дава концерт. След концерта си той бил поканен да пее в дома на един милиардер. Като получил поканата, певецът се приготвил да посети милиардера.
Той се облякъл със специални дрехи за концерт, понеже мислил, че ще свири пред
публика
.
В определения ден и час певецът се явил в дома на милиардера. Като влязъл в залата, дето трябвало да свири, той останал изненадан. В залата бил само милиардерът със своето малко кученце, което дремело около господаря си. – „Заповядайте, господине, започнете да пеете.” Певецът започнал да пее, но щом чуло гласа му, кученцето скочило на крака и започнало да лае, да скача Тогава милиардерът казал:- „Достатъчно, господине.” Той взел в ръката си един чек, дал го на певеца и го изпратил. Какъв урок извлякъл певецът от този случай?
към беседата >>
85.
Той дойде при Пилат
,
НБ
, София, 20.5.1928г.,
Някой човек свършва музикална академия, но не може да свири хубаво, не се харесва на
публиката
.
– Аз съм недоволен, че не съм свършил университет. – В това седи твоето зло. Тия и ред други недоволства създават нещастието на съвременните хора. Истинското недоволство се заключава във факта, че човек има желание да използува всички условия, дадени за неговото развитие, а по някакви причини, вън или вътре в него, не може да ги използва. Ако е въпрос да бъде човек недоволен от това, че не е свършил университет, ние виждаме два вида хора в света: едни свършват университет, излизат оттам с диплом, обаче, като влязат в живота, не могат да реализират, да приложат своята наука; други пък не свършват никакъв университет, влизат в живота без диплом, обаче, те имат творчески ум, могат да творят, и се проявяват.
Някой човек свършва музикална академия, но не може да свири хубаво, не се харесва на
публиката
.
Друг някой не свършва никаква музикална академия, самоук е, обаче, свири хубаво и задоволява хората. Това именно е вътрешната, реалната страна на живота. Да живеем добре, това е най-голямото изкуство, на което човек, ако го притежава, може да се радва. Питам: как се обяснява желанието на Никодима да отиде при един светски човек, какъвто беше Пилат, и да иска тялото Христово? Главната задача на съвременния човек е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него.
към беседата >>
86.
Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 29.8.1928г.,
Той иска да излезе пред
публика
, да го слушат и да се възхищават от него.
Само онзи може да бъде господар на себе си, който не влиза в стълкновение със своето вътрешно Аз. За да не се натъква на това стълкновение, той трябва да бъде доволен в недоволството си. Кога е недоволен човек от себе си? – Често човек е недоволен от себе си, когато не е постигнал желанията си. Някой иска да стане добър цигулар и ако не може да постигне желанието си, той страда, недоволен е от себе си.
Той иска да излезе пред
публика
, да го слушат и да се възхищават от него.
Който иска да стане добър цигулар за хората, той никога не може да постигне това. Добрият цигулар първо свири за себе си, а после за хората. Това, което човек може да направи за себе си, може да го направи и за другите. Това, което човек обича за себе си, може да го даде и на другите. Не обича ли нещо за себе си, той не може нито да го предаде, нито да го даде на другите.
към беседата >>
87.
Акустика на съзнанието
,
ООК
, София, 26.9.1928г.,
Акторът може да е много добър, но ако театърът не е акустичен,
публиката
няма да чува добре.
Думата „акустика“, „акустичен“ се употребява в случаи, когато искат да обяснят как става предаването на звука. Казват, за пример, акустичен салон. Това подразбира такъв салон, в който звука на даден инструмент, или гласа на певеца, на говорителя, се предава еднакво силно, ясно и чисто от всички места на салона. На който край и да застане човек, все добре ще чува. Акустиката има приложение в музикални салони, в читалища, където се държат сказки, в театри.
Акторът може да е много добър, но ако театърът не е акустичен,
публиката
няма да чува добре.
Ораторът може да е много добър, но ако салонът не е акустичен, слушателите няма да чуват добре и един след друг ще си излязат. Като знаят значението на акустиката, турците правят баните си акустични. Като влезе човек един път в турска баня, пожелава пак да отиде. Има акустика и на човешкото съзнание. Когато човек има акустика на съзнанието си, всички го разбират и остават доволни от неговата мисъл.
към беседата >>
88.
Смени в природата
,
ООК
, София, 14.11.1928г.,
Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в
публиката
?
Думата любов има своя песен и свои движения. Истински музикалният може да изпее думата любов с движения. Изпее ли я по този начин, тя ще произведе нужния ефект. Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Представете си, че един човек излиза на сцената да говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение.
Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в
публиката
?
Един след друг хората ще започнат да излизат и ще го оставят сам. Ние не сме за живот без движения. Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста. В движенията, в хода на човека трябва да има нещо пластично, хармонично, да се радва, че живее. Всеки може да стане красив, да изработи пластика в движенията си - от човека зависи това.
към беседата >>
НАГОРЕ