НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
159
резултата в
40
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Назидавайте себе си
,
ИБ
, София, 26.8.1913г.,
Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са отворени към света, също както на бивола окото е все в
просото
.
Тогава бившата му жена отива при него и го помолила да й разреши да се върне в неговия дом, да забрави миналото и да заживеят пак заедно. Той не й отговорил нищо, но взел, че излял на земята една чаша, пълна с нектар, като й рекъл, ако може да събере от разлелия се нектар, да го върне в чашата и да запази чистотата му. Разбира се, тя не могла да стори това. Така и Христос, като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но вие няма да можете да го съберете. Можех да ви оставя, та сами да разрешите този ребус.
Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са отворени към света, също както на бивола окото е все в
просото
.
Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души, и ще ви помогне Христос.
към беседата >>
2.
Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1914г.,
Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на глава, ами хайде да го ударим през
просото
“.
Казвате: „Защо Бог не ми е дал по-големи способности, по-голяма сила, повече пари? “ – Аз виждам много причини за това. Защото колкото пъти ви е пращал на нивата, вас, вашите деди и прадеди, да работите, вместо да се завземете да обработвате умовете и сърцата си, вие сте се занимавали с вкуса на забраненото дърво, да правите все нови и нови опити, които са коствали всичкия ваш капитал. Колкото пъти сте идвали целокупно на тая нива, вместо да работите, вие сте бягали и сте се връщали при Него и сте се молили пак да ви даде нещо наготово. Вие сте като ученици, които бащата и майката искат да направят учени, а те не се учат, бягат от училището; мнозина от вас са бягали от това Божествено училище.
Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на глава, ами хайде да го ударим през
просото
“.
Много пъти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нещо. Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, отгдето да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на земята със зрелостен изпит. В това свършване седи благото на всекиго. Неподготвени в тоя свят, ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите пътища, докато научите онова, което конете, ралото, камъните и пътищата ви учат – да се подготвите за Царството Христово. Непослушните деца Господ ги туря камъни да трошат, а на послушните дава благородни занятия.
към беседата >>
3.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
Някоя красива, черноока мома, с розов цвят на лицето, жизнерадостна, се ожени за някой Дон Жуан, който веднага я затваря в кафез и я залъгва с малко
просо
.
Много от сегашните хора са осъдени да живеят в кафез, т.е. осъдени са на преждевременна смърт. Като не съзнават това, те казват: Тук е истинският живот. Колкото и да им предлагат да напуснат кафеза, те отказват под предлог, че свободата е празна работа. Излязат ли вън от кафеза, те разбират вече смисъла на живота и на свободата.
Някоя красива, черноока мома, с розов цвят на лицето, жизнерадостна, се ожени за някой Дон Жуан, който веднага я затваря в кафез и я залъгва с малко
просо
.
Тя подскача в кафеза нагоре-надолу, върти се, но престава да пее. Като й се насити, той я захвърля и я замества с друга птичка. Много жени днес са изхвърлени от кафезите навън и страдат, оплакват дните си. – Защо са изхвърлени? – Защото Бог им е говорил да не влизат в кафеза, но те не са Го слушали.
към беседата >>
4.
Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта
,
НБ
, София, 1.5.1921г.,
– Жива, съзнателна любов, а не с любов от картошки или
просо
, както наричат обикновената човешка любов.
Той е уловка, слабост за човешкия характер. Най-голямата част от престъпленията се дължи на страха. Който иска да бъде герой, трябва да изпъди страха от сърцето си. Неговото сърце трябва да бъде пълно с Любов. – С каква любов?
– Жива, съзнателна любов, а не с любов от картошки или
просо
, както наричат обикновената човешка любов.
Едно време житото, ечемикът, ръжта, овесът и царевицата тръгнали да воюват, да освободят света от робството. Понеже трябвало да оставят някой от тях да храни човечеството, те решили да натоварят с тая служба просото. Те му казали: „В наше отсъствие ти ще храниш хората. Като се върнем, всеки от нас ще заеме своето място и ще изпълни задължението си“. Просото ги запитало: „Мога ли да позволя на хората да правят от мене баница?
към беседата >>
Понеже трябвало да оставят някой от тях да храни човечеството, те решили да натоварят с тая служба
просото
.
Който иска да бъде герой, трябва да изпъди страха от сърцето си. Неговото сърце трябва да бъде пълно с Любов. – С каква любов? – Жива, съзнателна любов, а не с любов от картошки или просо, както наричат обикновената човешка любов. Едно време житото, ечемикът, ръжта, овесът и царевицата тръгнали да воюват, да освободят света от робството.
Понеже трябвало да оставят някой от тях да храни човечеството, те решили да натоварят с тая служба
просото
.
Те му казали: „В наше отсъствие ти ще храниш хората. Като се върнем, всеки от нас ще заеме своето място и ще изпълни задължението си“. Просото ги запитало: „Мога ли да позволя на хората да правят от мене баница? “ Те му отговорили: „Ти стани за хляб, че за баница не мисли! “ Някой говори за култура, за баница.
към беседата >>
Просото
ги запитало: „Мога ли да позволя на хората да правят от мене баница?
– Жива, съзнателна любов, а не с любов от картошки или просо, както наричат обикновената човешка любов. Едно време житото, ечемикът, ръжта, овесът и царевицата тръгнали да воюват, да освободят света от робството. Понеже трябвало да оставят някой от тях да храни човечеството, те решили да натоварят с тая служба просото. Те му казали: „В наше отсъствие ти ще храниш хората. Като се върнем, всеки от нас ще заеме своето място и ще изпълни задължението си“.
Просото
ги запитало: „Мога ли да позволя на хората да правят от мене баница?
“ Те му отговорили: „Ти стани за хляб, че за баница не мисли! “ Някой говори за култура, за баница. – Той не става за хляб, а иска да стане на баница. Той не е изправил още живота си на земята, а мисли за небето – каква баница ще има там. Казвам: Първо изправи живота си на земята, а после мисли за небето.
към беседата >>
Неговото сърце трѣбва да бѫде пълно съ любовь, но не любовь отъ картошки или
просо
.
(втори вариант)
И тъй страхътъ е произлѣзълъ отъ изневѣрване на хората. Тогава лѣкътъ за страха е любовьта. Страхътъ е най-голѣмата болесть, която съврѣменнитѣ хора иматъ. Той е една уловка, една слабость за човѣшкия характеръ и 99% отъ прѣстѫпленията се дължатъ на страха. Слѣдователно, всѣки отъ васъ, който иска да бѫде герой въ сърцето си не трѣбва да има абсолютно никакъвъ страхъ.
Неговото сърце трѣбва да бѫде пълно съ любовь, но не любовь отъ картошки или
просо
.
Едно врѣме, когато ечемикътъ, житото, ръжьта, овесътъ и царевицата отивали да воюватъ, да освободятъ свѣта отъ нѣкакво робство, намѣрили просото за най-дребно и му казали: „Тебе ще оставимъ въ наше отсѫствие да хранишъ свѣта, а послѣ като побѣдимъ, всѣки ще си заеме длъжностьта.“ Тогава то запитало: „Кажете ми, моля ви се, мога ли да позволявамъ на хората да правятъ отъ мене баница? “ Тѣ му казали: „Ти за хлѣбъ стани, че остави за точено за баница.“ Сегашнитѣ хора говорятъ за култура, за точено. Той за хлѣбъ не е, а иска точено да стане. Той още своя животъ не е изправилъ, а за небето мисли, какво ще бѫде точеното. Ти най-първо изправи живота си.
към втори вариант >>
Едно врѣме, когато ечемикътъ, житото, ръжьта, овесътъ и царевицата отивали да воюватъ, да освободятъ свѣта отъ нѣкакво робство, намѣрили
просото
за най-дребно и му казали: „Тебе ще оставимъ въ наше отсѫствие да хранишъ свѣта, а послѣ като побѣдимъ, всѣки ще си заеме длъжностьта.“ Тогава то запитало: „Кажете ми, моля ви се, мога ли да позволявамъ на хората да правятъ отъ мене баница?
(втори вариант)
Тогава лѣкътъ за страха е любовьта. Страхътъ е най-голѣмата болесть, която съврѣменнитѣ хора иматъ. Той е една уловка, една слабость за човѣшкия характеръ и 99% отъ прѣстѫпленията се дължатъ на страха. Слѣдователно, всѣки отъ васъ, който иска да бѫде герой въ сърцето си не трѣбва да има абсолютно никакъвъ страхъ. Неговото сърце трѣбва да бѫде пълно съ любовь, но не любовь отъ картошки или просо.
Едно врѣме, когато ечемикътъ, житото, ръжьта, овесътъ и царевицата отивали да воюватъ, да освободятъ свѣта отъ нѣкакво робство, намѣрили
просото
за най-дребно и му казали: „Тебе ще оставимъ въ наше отсѫствие да хранишъ свѣта, а послѣ като побѣдимъ, всѣки ще си заеме длъжностьта.“ Тогава то запитало: „Кажете ми, моля ви се, мога ли да позволявамъ на хората да правятъ отъ мене баница?
“ Тѣ му казали: „Ти за хлѣбъ стани, че остави за точено за баница.“ Сегашнитѣ хора говорятъ за култура, за точено. Той за хлѣбъ не е, а иска точено да стане. Той още своя животъ не е изправилъ, а за небето мисли, какво ще бѫде точеното. Ти най-първо изправи живота си. Сега Христосъ казва: „Не бойте се, азъ нося единъ новъ елементъ на любовьта.“ У кои?
към втори вариант >>
5.
Свидетелството на Духа
,
ИБ
,
БС
, София, 10.11.1921г.,
В своята душа някога вие изгубвате туй упование, този авторитет, туй съзнание, всяка любов и ударите го тогава през
просото
и казвате.
Щото в историята на човешката култура мъжете колко жени са продавали, колко крака не са счупили, и прави сте. Сега, ако ви кажа за онзи мъж "сгодих ви за един мъж", как ще го опишете вие него9 Вие, че живеете при сегашните мъже, се дължи на този мъж, който е горе. Той всеки ден го изпраща при нея: "Макар че е такава, дайте й, няма нищо." Той недовижда вашите грехове Нека си живеят добре, нека са щастливи на земята Но щастливи ли сте? Не сте Не само не сте щастливи вие, но и вашите мъже и те са нещастни Че мъжете ви са нещастни, те постоянно пишат книги. Сега туй, което става вънка в обществото, което става в семейството, туй е и което става в душата.
В своята душа някога вие изгубвате туй упование, този авторитет, туй съзнание, всяка любов и ударите го тогава през
просото
и казвате.
"Да върви! " И изгубвате всяко понятие за онова възвишено дадено на душата, и тогава се отказвате и от Бога, и оставате в света само да ядете и пиете. И сега, всички вие, жени, ако още търсите много мъже, ще има сълзи, сълзи, сълзи. Но ако търсите този един мъж и когато той дойде в света, на всички сегашни мъже ще кажете: "Да си вървите." Ето това, когато жената падне долу, мъжът остава горе в небето А когато мъжът падна, жената остана горе Тъй като истинските мъже и истинските жени са горе сега, а тези, които напуснаха небето и дойдоха да търсят своето щастие тук, на земята, те са героите на деня. Сега, този Дух на Истината трябва да дойде, чрез Него ще стане туй спасение.
към беседата >>
6.
Аз ще го възкреся!
,
НБ
, София, 27.11.1921г.,
И ще кажат хората: „Тя е дълбока работа, кой ще сее
просо
на тези корени?
Не, не трябва да се съединят. При сегашните условия не е позволено мъже и жени да се съединяват. Единият е като кислорода, а другият – като азота във въздуха. Ако вие се съедините, ще отровите живота си, ще отровите децата си. И мога да ви дам пример: на много майки и бащи, на които измират децата, причината е, че те са съединени, и вследствие на това те отравят организма на своите деца.
И ще кажат хората: „Тя е дълбока работа, кой ще сее
просо
на тези корени?
“ Ако не сеете просо, децата ви няма да живеят. Ще сеете просо и боза ще правите от него. Някой казва: „Няма да сея просо“. Ще сееш просо! Потребно е, това просо трябва да се сее.
към беседата >>
“ Ако не сеете
просо
, децата ви няма да живеят.
При сегашните условия не е позволено мъже и жени да се съединяват. Единият е като кислорода, а другият – като азота във въздуха. Ако вие се съедините, ще отровите живота си, ще отровите децата си. И мога да ви дам пример: на много майки и бащи, на които измират децата, причината е, че те са съединени, и вследствие на това те отравят организма на своите деца. И ще кажат хората: „Тя е дълбока работа, кой ще сее просо на тези корени?
“ Ако не сеете
просо
, децата ви няма да живеят.
Ще сеете просо и боза ще правите от него. Някой казва: „Няма да сея просо“. Ще сееш просо! Потребно е, това просо трябва да се сее. Тия корени са необходими за развитието на нашия живот.
към беседата >>
Ще сеете
просо
и боза ще правите от него.
Единият е като кислорода, а другият – като азота във въздуха. Ако вие се съедините, ще отровите живота си, ще отровите децата си. И мога да ви дам пример: на много майки и бащи, на които измират децата, причината е, че те са съединени, и вследствие на това те отравят организма на своите деца. И ще кажат хората: „Тя е дълбока работа, кой ще сее просо на тези корени? “ Ако не сеете просо, децата ви няма да живеят.
Ще сеете
просо
и боза ще правите от него.
Някой казва: „Няма да сея просо“. Ще сееш просо! Потребно е, това просо трябва да се сее. Тия корени са необходими за развитието на нашия живот. Вие трябва да бъдете смесени, за да разберете вашите длъжности един към друг.
към беседата >>
Някой казва: „Няма да сея
просо
“.
Ако вие се съедините, ще отровите живота си, ще отровите децата си. И мога да ви дам пример: на много майки и бащи, на които измират децата, причината е, че те са съединени, и вследствие на това те отравят организма на своите деца. И ще кажат хората: „Тя е дълбока работа, кой ще сее просо на тези корени? “ Ако не сеете просо, децата ви няма да живеят. Ще сеете просо и боза ще правите от него.
Някой казва: „Няма да сея
просо
“.
Ще сееш просо! Потребно е, това просо трябва да се сее. Тия корени са необходими за развитието на нашия живот. Вие трябва да бъдете смесени, за да разберете вашите длъжности един към друг. Защото ако майката и бащата се влюбят, те забравят децата си.
към беседата >>
Ще сееш
просо
!
И мога да ви дам пример: на много майки и бащи, на които измират децата, причината е, че те са съединени, и вследствие на това те отравят организма на своите деца. И ще кажат хората: „Тя е дълбока работа, кой ще сее просо на тези корени? “ Ако не сеете просо, децата ви няма да живеят. Ще сеете просо и боза ще правите от него. Някой казва: „Няма да сея просо“.
Ще сееш
просо
!
Потребно е, това просо трябва да се сее. Тия корени са необходими за развитието на нашия живот. Вие трябва да бъдете смесени, за да разберете вашите длъжности един към друг. Защото ако майката и бащата се влюбят, те забравят децата си. Ако мъжът и жената цял ден се целуват, ако те постоянно си казват: „Колко те обичам, за тебе умирам“ – децата гладни ще умрат.
към беседата >>
Потребно е, това
просо
трябва да се сее.
И ще кажат хората: „Тя е дълбока работа, кой ще сее просо на тези корени? “ Ако не сеете просо, децата ви няма да живеят. Ще сеете просо и боза ще правите от него. Някой казва: „Няма да сея просо“. Ще сееш просо!
Потребно е, това
просо
трябва да се сее.
Тия корени са необходими за развитието на нашия живот. Вие трябва да бъдете смесени, за да разберете вашите длъжности един към друг. Защото ако майката и бащата се влюбят, те забравят децата си. Ако мъжът и жената цял ден се целуват, ако те постоянно си казват: „Колко те обичам, за тебе умирам“ – децата гладни ще умрат. Сега и мъже и жени се оплакват: „Няма любов в света“.
към беседата >>
7.
Истинната лоза / Аз съм истинската лоза
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
Те така са се съединили, не окото им е все в
просото
: мъжът ходи навън и гледа, жената ходи навън и гледа... Външното гледане опетнява човека.
(втори вариант)
Ако попитам когото и да е приложимо ли е Христовото Учение, всички ще отвърнат, че е неприложимо и несъвместимо. А стане ли въпрос за Чистотата, казвате: "Не може да бъдем чисти, аз съм женен и не мога да бъда чист". Ти и да не си женен, пак ще бъдеш нечист. Жената за тебе е една стъкленица, в която си затворен, за да не се окаляш. Знаете ли кога се оцапват мъже и жени?
Те така са се съединили, не окото им е все в
просото
: мъжът ходи навън и гледа, жената ходи навън и гледа... Външното гледане опетнява човека.
Когато човек престане да гледа Бога в себе си и да се възхищава от Неговата Любов, а започне да се възхищава от външния свят, той е върху пътя на престъпленията, извършил е всичките престъпления. И всеки може да те подкупи тогава: ще се подкупиш от очите на една жена, че били черни, че била пълничка, че носът й бил гръцки, че бузите й били пълнички, че това-онова. После ще се подкупиш от това, че еди-кой си имал къщи, ниви, парици. Всичко ще те подкупи. Това вече не е Любов; това в Писанието го наричат "място на престъпление".
към втори вариант >>
8.
Обичен и скъп
,
НБ
, София, 8.10.1922г.,
В първия случай – сте се хранили с
просо
, а във втория – с пшеничен хляб.
И като учител, и като свещеник, и като писател – искрен трябва да бъдеш. Често младите се увличат в писателите и поетите; особено в ония, които си служат с фразеология. Аз наричам тези писатели „бомбастични фразеолози." Направете следния опит: Четете, цяла година, произведенията на един от тези писатели и вижте, какъв резултат ще имате. Следната година, четете произведенията на друг писател, с малко фразеология, а с голямо съдържание. След това, сравнете двата резултата.
В първия случай – сте се хранили с
просо
, а във втория – с пшеничен хляб.
Всеки е опитал резултата на пшеничения хляб. Фразеологът пише: Слънце на моя живот! Без тебе не мога да живея! Оказва се, че и без това слънце, живее. Кое е това слънце?
към беседата >>
Единият ще ви храни с
просо
, а другият -с пшеничен хляб.
(втори вариант)
А вие седите и като дойдете при Господа, вземате една особена поза, не сте естествени, вземате една поза на привидно благочестие, повдигнете си очите нагоре. Е, хубаво е, ако всичко туй произтича от душата ви, но ако това е едно актьорство, мислите ли, че Господ ще се излъже от това ваше примигване на очите? Сега, гледам някои от вас, младите, се въодушевяват от младите писатели. Някои от тези млади писатели наричам бомбастически фразеолози. Аз бих желал цяла една година да те храня с фразеология, да четеш някой такъв писател, и цяла една година да четеш друг някой писател, който е писал, макар и по-малко, но без такава фразеология, а с по-голямо съдържание; и да сравниш резултатите.
Единият ще ви храни с
просо
, а другият -с пшеничен хляб.
И след една година ще се покаже дали просото има влияние, или пшеничният хляб. Ще вземете сега, да кажем, думите: „О, мила моя, без тебе аз не мога да живея; о, мило слънце, без тебе не мога да живея." А при това, оказва се, че без него можете да живеете. Без него не сте могли да живеете. Без кого? Без милия не можете да живеете.
към втори вариант >>
И след една година ще се покаже дали
просото
има влияние, или пшеничният хляб.
(втори вариант)
Е, хубаво е, ако всичко туй произтича от душата ви, но ако това е едно актьорство, мислите ли, че Господ ще се излъже от това ваше примигване на очите? Сега, гледам някои от вас, младите, се въодушевяват от младите писатели. Някои от тези млади писатели наричам бомбастически фразеолози. Аз бих желал цяла една година да те храня с фразеология, да четеш някой такъв писател, и цяла една година да четеш друг някой писател, който е писал, макар и по-малко, но без такава фразеология, а с по-голямо съдържание; и да сравниш резултатите. Единият ще ви храни с просо, а другият -с пшеничен хляб.
И след една година ще се покаже дали
просото
има влияние, или пшеничният хляб.
Ще вземете сега, да кажем, думите: „О, мила моя, без тебе аз не мога да живея; о, мило слънце, без тебе не мога да живея." А при това, оказва се, че без него можете да живеете. Без него не сте могли да живеете. Без кого? Без милия не можете да живеете. Но този ли именно е вашият мил?
към втори вариант >>
9.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото, ечемикътъ, рѫжта и кукурузътъ отишли да помагатъ на човѣчеството, и рекли на
просото
: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ да помагашъ на хората, който не се биятъ“.
Казватъ: „Такава е сѫдбата му, късметътъ му е такъвъ, или пъкъ урочасало е нещо дѣтето, или пъкъ, майката, като бремѣнна още, като вървѣла нѣкога изъ улицата, уплашила се отъ нещо“. Не, не сѫ тамъ причинитѣ. Ако вие взѣмете просено брашно, ще можете ли отъ него да направите баница? Кому отъ васъ, ако дамъ брашно отъ просено семе, ще може да направи баница? За просеното брашно има дори единъ разказъ.
Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото, ечемикътъ, рѫжта и кукурузътъ отишли да помагатъ на човѣчеството, и рекли на
просото
: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ да помагашъ на хората, който не се биятъ“.
Просото ги запитало: Баница да ставамъ ли? „Ти хлѣбъ стани, че за баница не мисли! “ Отъ просото едва хлѣбъ можешъ да направишъ, та и баница! Сега, ако майката образува тѣлото на дѣтето си отъ просено брашно, никаква баница не може да стане отъ него, даже и хлѣбъ мѫчно става. Боза отъ него може да става, даже първокачествена боза, която по пѫтя се продава.
към беседата >>
Просото
ги запитало: Баница да ставамъ ли?
Не, не сѫ тамъ причинитѣ. Ако вие взѣмете просено брашно, ще можете ли отъ него да направите баница? Кому отъ васъ, ако дамъ брашно отъ просено семе, ще може да направи баница? За просеното брашно има дори единъ разказъ. Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото, ечемикътъ, рѫжта и кукурузътъ отишли да помагатъ на човѣчеството, и рекли на просото: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ да помагашъ на хората, който не се биятъ“.
Просото
ги запитало: Баница да ставамъ ли?
„Ти хлѣбъ стани, че за баница не мисли! “ Отъ просото едва хлѣбъ можешъ да направишъ, та и баница! Сега, ако майката образува тѣлото на дѣтето си отъ просено брашно, никаква баница не може да стане отъ него, даже и хлѣбъ мѫчно става. Боза отъ него може да става, даже първокачествена боза, която по пѫтя се продава. И тогава, ако единъ човѣкъ е създаденъ отъ такова брашно, той ще бѫде само съ прѣтенции въ свѣта, че това не е право, онова не е право, и тъй ще мине живота си.
към беседата >>
“ Отъ
просото
едва хлѣбъ можешъ да направишъ, та и баница!
Кому отъ васъ, ако дамъ брашно отъ просено семе, ще може да направи баница? За просеното брашно има дори единъ разказъ. Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото, ечемикътъ, рѫжта и кукурузътъ отишли да помагатъ на човѣчеството, и рекли на просото: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ да помагашъ на хората, който не се биятъ“. Просото ги запитало: Баница да ставамъ ли? „Ти хлѣбъ стани, че за баница не мисли!
“ Отъ
просото
едва хлѣбъ можешъ да направишъ, та и баница!
Сега, ако майката образува тѣлото на дѣтето си отъ просено брашно, никаква баница не може да стане отъ него, даже и хлѣбъ мѫчно става. Боза отъ него може да става, даже първокачествена боза, която по пѫтя се продава. И тогава, ако единъ човѣкъ е създаденъ отъ такова брашно, той ще бѫде само съ прѣтенции въ свѣта, че това не е право, онова не е право, и тъй ще мине живота си. Добрѣ, но има единъ основенъ законъ, съ който ние не трѣбва да си играемъ. Той е, че свѣта има абсолютенъ редъ и порѣдъкъ.
към беседата >>
В приказката за
просото
се разказва следното.
(втори вариант)
Имат три деца, и всички умират. Защо умират? Ще кажете, че причината се крие в родителите, или в това, което детето носи в себе си. Не, причината за това е друга. Питам: От просено брашно можете ли да направите баница?
В приказката за
просото
се разказва следното.
Някога в света се отворила война. Житото, царевицата, ръжта и ечемикът отишли на бойното поле с воюващите, да им помагат. Те оставили просото да услужва на хората, които не се биели. То ги запитало: На баница да ставам ли? – Ти стани на хляб, че за баница не мисли.
към втори вариант >>
Те оставили
просото
да услужва на хората, които не се биели.
(втори вариант)
Не, причината за това е друга. Питам: От просено брашно можете ли да направите баница? В приказката за просото се разказва следното. Някога в света се отворила война. Житото, царевицата, ръжта и ечемикът отишли на бойното поле с воюващите, да им помагат.
Те оставили
просото
да услужва на хората, които не се биели.
То ги запитало: На баница да ставам ли? – Ти стани на хляб, че за баница не мисли. Наистина, просото едва става на хляб. За баница то съвсем не е годно. Какво може да се очаква от дете, направено от просено брашно?
към втори вариант >>
Наистина,
просото
едва става на хляб.
(втори вариант)
Някога в света се отворила война. Житото, царевицата, ръжта и ечемикът отишли на бойното поле с воюващите, да им помагат. Те оставили просото да услужва на хората, които не се биели. То ги запитало: На баница да ставам ли? – Ти стани на хляб, че за баница не мисли.
Наистина,
просото
едва става на хляб.
За баница то съвсем не е годно. Какво може да се очаква от дете, направено от просено брашно? Ог просено брашно даже, хляб мъчно се прави. Остане ли баница да се прави, нищо не може да излезе. От просото става хубава боза.
към втори вариант >>
От
просото
става хубава боза.
(втори вариант)
Наистина, просото едва става на хляб. За баница то съвсем не е годно. Какво може да се очаква от дете, направено от просено брашно? Ог просено брашно даже, хляб мъчно се прави. Остане ли баница да се прави, нищо не може да излезе.
От
просото
става хубава боза.
Какво може да се очаква от човек, направен от просено тесто? Той ще бъде с големи изисквания; ще казва, че това не е право, онова не е право и така ще мине живота си. Да, но има един основен закон в живота, с който не може да си играете. В света съществува абсолютен ред и порядък. Философите отричат този закон.
към втори вариант >>
10.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
– Мисля, какъ може да се направи баница отъ
просо
.
Върху колко работи вие не сте се спирали! Тия нѣща за васъ сѫ толкова прости, колкото да направитѣ една баница. Казвате: баница е това! При това, я да те накарамъ да наточишъ една баница, тогава ще видишъ! Нѣкои ме запитватъ: какво мислишъ?
– Мисля, какъ може да се направи баница отъ
просо
.
Мисъльта на нѣкой хора е такава, че баница не можешъ да направишъ отъ него. Боза отъ него става, но баница – никога! Право сѫ опрѣдѣлили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Единъ день житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни свѣта. То ги запитало: каква длъжность ми оставяте?
към беседата >>
Право сѫ опрѣдѣлили житото и царевицата на
просото
, каква е неговата задача.
При това, я да те накарамъ да наточишъ една баница, тогава ще видишъ! Нѣкои ме запитватъ: какво мислишъ? – Мисля, какъ може да се направи баница отъ просо. Мисъльта на нѣкой хора е такава, че баница не можешъ да направишъ отъ него. Боза отъ него става, но баница – никога!
Право сѫ опрѣдѣлили житото и царевицата на
просото
, каква е неговата задача.
Единъ день житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни свѣта. То ги запитало: каква длъжность ми оставяте? – Да хранишъ свѣта. На баница мога ли да ставамъ? – Ти на хлѣбъ стани, че за баница не мисли!
към беседата >>
Единъ день житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили
просото
да храни свѣта.
Нѣкои ме запитватъ: какво мислишъ? – Мисля, какъ може да се направи баница отъ просо. Мисъльта на нѣкой хора е такава, че баница не можешъ да направишъ отъ него. Боза отъ него става, но баница – никога! Право сѫ опрѣдѣлили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача.
Единъ день житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили
просото
да храни свѣта.
То ги запитало: каква длъжность ми оставяте? – Да хранишъ свѣта. На баница мога ли да ставамъ? – Ти на хлѣбъ стани, че за баница не мисли! Просото не може да става на баница.
към беседата >>
Просото
не може да става на баница.
Единъ день житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни свѣта. То ги запитало: каква длъжность ми оставяте? – Да хранишъ свѣта. На баница мога ли да ставамъ? – Ти на хлѣбъ стани, че за баница не мисли!
Просото
не може да става на баница.
„Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Значи, въ всѣко растение има едно качество, че то расте постоянно къмъ слънцето, има стремежъ нагорѣ. Сѫщеврѣменно въ това растение има и стремежъ къмъ центъра на земята, двояко се развива. То разбира законитѣ на слънцето, разбира и законитѣ на земята. Азъ нѣма да се спирамъ да ви говоря за това.
към беседата >>
– Мисля, как може да се направи баница от
просо
.
(втори вариант)
Върху колко работи вие не сте се спирали! Тези неща за вас са толкова прости, колкото да направите една баница. Казвате: Баница е това! При това, я да те накарам да наточиш една баница, тогава ще видиш! Някои ме запитват: Какво мислиш?
– Мисля, как може да се направи баница от
просо
.
Мисълта на някой хора е такава, че баница не можеш да направиш от него. Боза от него става, но баница – никога! Право са определили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Един ден житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни света. То ги запитало: Каква длъжност ми оставяте?
към втори вариант >>
Право са определили житото и царевицата на
просото
, каква е неговата задача.
(втори вариант)
При това, я да те накарам да наточиш една баница, тогава ще видиш! Някои ме запитват: Какво мислиш? – Мисля, как може да се направи баница от просо. Мисълта на някой хора е такава, че баница не можеш да направиш от него. Боза от него става, но баница – никога!
Право са определили житото и царевицата на
просото
, каква е неговата задача.
Един ден житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни света. То ги запитало: Каква длъжност ми оставяте? – Да храниш света. На баница мога ли да ставам? – Ти на хляб стани, че за баница не мисли!
към втори вариант >>
Един ден житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили
просото
да храни света.
(втори вариант)
Някои ме запитват: Какво мислиш? – Мисля, как може да се направи баница от просо. Мисълта на някой хора е такава, че баница не можеш да направиш от него. Боза от него става, но баница – никога! Право са определили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача.
Един ден житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили
просото
да храни света.
То ги запитало: Каква длъжност ми оставяте? – Да храниш света. На баница мога ли да ставам? – Ти на хляб стани, че за баница не мисли! Просото не може да става на баница.
към втори вариант >>
Просото
не може да става на баница.
(втори вариант)
Един ден житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни света. То ги запитало: Каква длъжност ми оставяте? – Да храниш света. На баница мога ли да ставам? – Ти на хляб стани, че за баница не мисли!
Просото
не може да става на баница.
"Всяко дърво се познава от плода си". Значи, във всяко растение има едно качество, че то расте постоянно към слънцето, има стремеж нагоре. Същевременно в това растение има и стремеж към центъра на земята, двояко се развива. То разбира законите на слънцето, разбира и законите на земята. Аз няма да се спирам да ви говоря за това.
към втори вариант >>
11.
Седмият кръг на живота
,
МОК
, София, 22.5.1927г.,
Тя ще порасне като една ябълчена семка или както зърното; да не ви смущава, че е малка като
просо
– не е то.
(втори вариант)
Под нулата ще го посеете. Всички идеи под нулата – то е почвата. Щом дойде страданието (препятствия известни), тук [е] вашата идея; като влезне една идея, тя е по-силна. Всяка една идея, посадена в мозъка, тя има живот, както едно житно зърно. Ти посади идеята в мозъка си вътре и не я бъркай; вий само ще поливате вашата идея.
Тя ще порасне като една ябълчена семка или както зърното; да не ви смущава, че е малка като
просо
– не е то.
Тук е животът, който се проявява като просо – животът, който се проявява като ябълка. Животът не е казал последната си дума. След туй, щом мине тази фаза – това е първата фаза, на растенията, – след това ще почнат идеите да се реализират над нулата. Под нулата, това са растенията. Нашият живот сега се реализира във въздуха, за пример.
към втори вариант >>
Тук е животът, който се проявява като
просо
– животът, който се проявява като ябълка.
(втори вариант)
Всички идеи под нулата – то е почвата. Щом дойде страданието (препятствия известни), тук [е] вашата идея; като влезне една идея, тя е по-силна. Всяка една идея, посадена в мозъка, тя има живот, както едно житно зърно. Ти посади идеята в мозъка си вътре и не я бъркай; вий само ще поливате вашата идея. Тя ще порасне като една ябълчена семка или както зърното; да не ви смущава, че е малка като просо – не е то.
Тук е животът, който се проявява като
просо
– животът, който се проявява като ябълка.
Животът не е казал последната си дума. След туй, щом мине тази фаза – това е първата фаза, на растенията, – след това ще почнат идеите да се реализират над нулата. Под нулата, това са растенията. Нашият живот сега се реализира във въздуха, за пример. Има известни идеи, които сега се реализират във въздуха.
към втори вариант >>
12.
Методи за наблюдения / Методи за наблюдения. Обикновени и научни
,
МОК
, София, 21.12.1928г.,
Пък защо
просо
да не сееш, а ряпа?
(втори вариант)
Обикновените хора казват: „Този плод зрее през май и повече не мислят.“ Или кажат: „Тези плодове зреят в септември или октомври и нищо повече не казват.“ Прости наблюдения са това. Те нататък не се спират. А ученият човек казва: „Този плод зрее в май“, и знае причините, защо зрее тогава. Ако вие запитате някого: „Защо черешите зреят тъй рано и защо трънките зреят по-късно, кои са причините за това? “ Обикновеният човек ще каже: „Ти на корена ряпа няма да сееш.“ Пък и защо да не сееш?
Пък защо
просо
да не сееш, а ряпа?
И защо ряпа? Не разравяй, не сей ряпа, защото ряпата мирише. Като не си в състояние да разрешиш един философски въпрос, не смущавай ума си с работи, които не можеш да разрешиш. Нали казват: „Не разравяй, да не мирише“, живей като обикновените хора, това значи. Онзи, който е турил ряпата, не е българин.
към втори вариант >>
13.
Смяна на енергиите / Смяна на енергията
,
МОК
, София, 25.1.1929г.,
За следния път всеки да вземе десет грама
просо
и да преброи зрънцата.
За следния път всеки да вземе десет грама
просо
и да преброи зрънцата.
След това ще видим, каква разлика има в числата. Като се върнете по домовете си, ще опражите просото с малко зехтин и ще го изядете. Преди да го ядете, ще си отбележите, какво е времето и вашето вътрешно състояние. Ще го ядете бавно, с разположение, и ще си отбележите състоянието, в което се намирате. Като го изядете, също ще опишете вътрешното си състояние и времето: дали грее слънце или е облачно, тихо или ветровито.
към беседата >>
Като се върнете по домовете си, ще опражите
просото
с малко зехтин и ще го изядете.
За следния път всеки да вземе десет грама просо и да преброи зрънцата. След това ще видим, каква разлика има в числата.
Като се върнете по домовете си, ще опражите
просото
с малко зехтин и ще го изядете.
Преди да го ядете, ще си отбележите, какво е времето и вашето вътрешно състояние. Ще го ядете бавно, с разположение, и ще си отбележите състоянието, в което се намирате. Като го изядете, също ще опишете вътрешното си състояние и времето: дали грее слънце или е облачно, тихо или ветровито. Значи, три момента са важни: преди ядене на просото, във време на ядене и след ядене. Кога ще го ядете, не е определено – кой когато има разположение.
към беседата >>
Значи, три момента са важни: преди ядене на
просото
, във време на ядене и след ядене.
След това ще видим, каква разлика има в числата. Като се върнете по домовете си, ще опражите просото с малко зехтин и ще го изядете. Преди да го ядете, ще си отбележите, какво е времето и вашето вътрешно състояние. Ще го ядете бавно, с разположение, и ще си отбележите състоянието, в което се намирате. Като го изядете, също ще опишете вътрешното си състояние и времето: дали грее слънце или е облачно, тихо или ветровито.
Значи, три момента са важни: преди ядене на
просото
, във време на ядене и след ядене.
Кога ще го ядете, не е определено – кой когато има разположение. Като направите задачата си, ще имате една придобивка в знанията си, една нова опитност. Тези наблюдения са важни за вас. Аз се интересувам главно от броя на зрънцата в десетте грама. В един мит се говори за просото и за неговата служба.
към беседата >>
В един мит се говори за
просото
и за неговата служба.
Значи, три момента са важни: преди ядене на просото, във време на ядене и след ядене. Кога ще го ядете, не е определено – кой когато има разположение. Като направите задачата си, ще имате една придобивка в знанията си, една нова опитност. Тези наблюдения са важни за вас. Аз се интересувам главно от броя на зрънцата в десетте грама.
В един мит се говори за
просото
и за неговата служба.
След създаването на зърнените храни, така се случило, че просото било определено да храни човечеството. То запитало другите храни: Какво трябва да се прави от мене – хляб или баница? Те му отговорили: Ти стани на хляб, че за баница не мисли. Просото, като дребно, се взима за символ на смаляването. Не може човек да гледа просените зрънца и да не мисли за смаляването.
към беседата >>
След създаването на зърнените храни, така се случило, че
просото
било определено да храни човечеството.
Кога ще го ядете, не е определено – кой когато има разположение. Като направите задачата си, ще имате една придобивка в знанията си, една нова опитност. Тези наблюдения са важни за вас. Аз се интересувам главно от броя на зрънцата в десетте грама. В един мит се говори за просото и за неговата служба.
След създаването на зърнените храни, така се случило, че
просото
било определено да храни човечеството.
То запитало другите храни: Какво трябва да се прави от мене – хляб или баница? Те му отговорили: Ти стани на хляб, че за баница не мисли. Просото, като дребно, се взима за символ на смаляването. Не може човек да гледа просените зрънца и да не мисли за смаляването. Христос взима синаповото семе за представител на малките величини.
към беседата >>
Просото
, като дребно, се взима за символ на смаляването.
Аз се интересувам главно от броя на зрънцата в десетте грама. В един мит се говори за просото и за неговата служба. След създаването на зърнените храни, така се случило, че просото било определено да храни човечеството. То запитало другите храни: Какво трябва да се прави от мене – хляб или баница? Те му отговорили: Ти стани на хляб, че за баница не мисли.
Просото
, като дребно, се взима за символ на смаляването.
Не може човек да гледа просените зрънца и да не мисли за смаляването. Христос взима синаповото семе за представител на малките величини. В Евангелието е казано: „Ако имате вяра, колкото синаповото зърно...“ Като четете Евангелието, ще се чудите, каква връзка има между вярата на човека и синаповото зърно. Външно тези неща изглеждат разхвърляни, но само за онези, които не ги разбират. Ученият разбира отношението между всички части и ги разглежда като удове на едно цяло.
към беседата >>
Като прочетете зърната, ще имате една опитност за
просото
.
(втори вариант)
Да видим какво различие ще има между изчисленията. Това ще ви бъде една тема, отлична тема.
Като прочетете зърната, ще имате една опитност за
просото
.
За просото има един малък митически разказ в много вариации. Когато слезли всички тия плодни зърна от Невидимия свят, те отишли навънка да помагат на човечеството и се паднало просото да стане хляб. То попитало: „Какво да стана? “ „Е, на хляб.“ „На точено? “ „Ти хляб стани, пък за точеното не мисли.“ Вие ще намерите на какво съответствува хляба и на какво точеното в живота.
към втори вариант >>
За
просото
има един малък митически разказ в много вариации.
(втори вариант)
Да видим какво различие ще има между изчисленията. Това ще ви бъде една тема, отлична тема. Като прочетете зърната, ще имате една опитност за просото.
За
просото
има един малък митически разказ в много вариации.
Когато слезли всички тия плодни зърна от Невидимия свят, те отишли навънка да помагат на човечеството и се паднало просото да стане хляб. То попитало: „Какво да стана? “ „Е, на хляб.“ „На точено? “ „Ти хляб стани, пък за точеното не мисли.“ Вие ще намерите на какво съответствува хляба и на какво точеното в живота. Защото мнозина искат да бъдат точено.
към втори вариант >>
Когато слезли всички тия плодни зърна от Невидимия свят, те отишли навънка да помагат на човечеството и се паднало
просото
да стане хляб.
(втори вариант)
Да видим какво различие ще има между изчисленията. Това ще ви бъде една тема, отлична тема. Като прочетете зърната, ще имате една опитност за просото. За просото има един малък митически разказ в много вариации.
Когато слезли всички тия плодни зърна от Невидимия свят, те отишли навънка да помагат на човечеството и се паднало
просото
да стане хляб.
То попитало: „Какво да стана? “ „Е, на хляб.“ „На точено? “ „Ти хляб стани, пък за точеното не мисли.“ Вие ще намерите на какво съответствува хляба и на какво точеното в живота. Защото мнозина искат да бъдат точено. Знаете ли колко се продава просото?
към втори вариант >>
Знаете ли колко се продава
просото
?
(втори вариант)
Когато слезли всички тия плодни зърна от Невидимия свят, те отишли навънка да помагат на човечеството и се паднало просото да стане хляб. То попитало: „Какво да стана? “ „Е, на хляб.“ „На точено? “ „Ти хляб стани, пък за точеното не мисли.“ Вие ще намерите на какво съответствува хляба и на какво точеното в живота. Защото мнозина искат да бъдат точено.
Знаете ли колко се продава
просото
?
(-16 лева.) Ще изберете хубаво да е просото, защото после ще го изпукате и ще го изядете. Вие яли ли сте просо? (-Не.) Просен хляб яли ли сте? (Не.) Като преброите просото, ще го изпържите в малко зехтин и няма да го ядете изведнъж, бавно ще го ядете. Сега това ще ви бъде задачата.
към втори вариант >>
(-16 лева.) Ще изберете хубаво да е
просото
, защото после ще го изпукате и ще го изядете.
(втори вариант)
То попитало: „Какво да стана? “ „Е, на хляб.“ „На точено? “ „Ти хляб стани, пък за точеното не мисли.“ Вие ще намерите на какво съответствува хляба и на какво точеното в живота. Защото мнозина искат да бъдат точено. Знаете ли колко се продава просото?
(-16 лева.) Ще изберете хубаво да е
просото
, защото после ще го изпукате и ще го изядете.
Вие яли ли сте просо? (-Не.) Просен хляб яли ли сте? (Не.) Като преброите просото, ще го изпържите в малко зехтин и няма да го ядете изведнъж, бавно ще го ядете. Сега това ще ви бъде задачата. Вие, като го преброите, ще го опукате и ще видите вкуса какъв е.
към втори вариант >>
Вие яли ли сте
просо
?
(втори вариант)
“ „Е, на хляб.“ „На точено? “ „Ти хляб стани, пък за точеното не мисли.“ Вие ще намерите на какво съответствува хляба и на какво точеното в живота. Защото мнозина искат да бъдат точено. Знаете ли колко се продава просото? (-16 лева.) Ще изберете хубаво да е просото, защото после ще го изпукате и ще го изядете.
Вие яли ли сте
просо
?
(-Не.) Просен хляб яли ли сте? (Не.) Като преброите просото, ще го изпържите в малко зехтин и няма да го ядете изведнъж, бавно ще го ядете. Сега това ще ви бъде задачата. Вие, като го преброите, ще го опукате и ще видите вкуса какъв е. Вие ще го изядете, пък на мен ще кажете колко зърна има в 10 грама.
към втори вариант >>
(Не.) Като преброите
просото
, ще го изпържите в малко зехтин и няма да го ядете изведнъж, бавно ще го ядете.
(втори вариант)
Защото мнозина искат да бъдат точено. Знаете ли колко се продава просото? (-16 лева.) Ще изберете хубаво да е просото, защото после ще го изпукате и ще го изядете. Вие яли ли сте просо? (-Не.) Просен хляб яли ли сте?
(Не.) Като преброите
просото
, ще го изпържите в малко зехтин и няма да го ядете изведнъж, бавно ще го ядете.
Сега това ще ви бъде задачата. Вие, като го преброите, ще го опукате и ще видите вкуса какъв е. Вие ще го изядете, пък на мен ще кажете колко зърна има в 10 грама. Аз се интересувам от зърната, пък вие от вкуса му. След като преброите и изядете просото, вие ще имате една малка опитност и наблюдение върху себе си.
към втори вариант >>
След като преброите и изядете
просото
, вие ще имате една малка опитност и наблюдение върху себе си.
(втори вариант)
(Не.) Като преброите просото, ще го изпържите в малко зехтин и няма да го ядете изведнъж, бавно ще го ядете. Сега това ще ви бъде задачата. Вие, като го преброите, ще го опукате и ще видите вкуса какъв е. Вие ще го изядете, пък на мен ще кажете колко зърна има в 10 грама. Аз се интересувам от зърната, пък вие от вкуса му.
След като преброите и изядете
просото
, вие ще имате една малка опитност и наблюдение върху себе си.
Като почнете опита, ще отбележите един психологичен момент, всъщност той е органически. Най-първо ще отбележите какво е времето, ясно или облачно. След туй ще отбележите вашето вътрешно състояние. След като изядете просото, пак ще отбележите какво е времето отвънка и какво е вашето вътрешно състояние. Това са наблюдения, които ще правите върху себе си.
към втори вариант >>
След като изядете
просото
, пак ще отбележите какво е времето отвънка и какво е вашето вътрешно състояние.
(втори вариант)
Аз се интересувам от зърната, пък вие от вкуса му. След като преброите и изядете просото, вие ще имате една малка опитност и наблюдение върху себе си. Като почнете опита, ще отбележите един психологичен момент, всъщност той е органически. Най-първо ще отбележите какво е времето, ясно или облачно. След туй ще отбележите вашето вътрешно състояние.
След като изядете
просото
, пак ще отбележите какво е времето отвънка и какво е вашето вътрешно състояние.
Това са наблюдения, които ще правите върху себе си. Защото всеки един опит си има своите вътрешни резултати. Вземете идеята за просото. Като изядете просото, може то да ви даде една особена мисъл. Може да извадите оттам закон на смаляването, нали има една притча в Писанието за синаповото зърно.
към втори вариант >>
Вземете идеята за
просото
.
(втори вариант)
Най-първо ще отбележите какво е времето, ясно или облачно. След туй ще отбележите вашето вътрешно състояние. След като изядете просото, пак ще отбележите какво е времето отвънка и какво е вашето вътрешно състояние. Това са наблюдения, които ще правите върху себе си. Защото всеки един опит си има своите вътрешни резултати.
Вземете идеята за
просото
.
Като изядете просото, може то да ви даде една особена мисъл. Може да извадите оттам закон на смаляването, нали има една притча в Писанието за синаповото зърно. За онези хора, които не разбират, всичко е разхвърлено. И действително, в природата има разхвърлени неща. Но тия, разхвърлените предмети са части на едно цяло.
към втори вариант >>
Като изядете
просото
, може то да ви даде една особена мисъл.
(втори вариант)
След туй ще отбележите вашето вътрешно състояние. След като изядете просото, пак ще отбележите какво е времето отвънка и какво е вашето вътрешно състояние. Това са наблюдения, които ще правите върху себе си. Защото всеки един опит си има своите вътрешни резултати. Вземете идеята за просото.
Като изядете
просото
, може то да ви даде една особена мисъл.
Може да извадите оттам закон на смаляването, нали има една притча в Писанието за синаповото зърно. За онези хора, които не разбират, всичко е разхвърлено. И действително, в природата има разхвърлени неща. Но тия, разхвърлените предмети са части на едно цяло. Ученият и умният човек разбират отношението на тия части.
към втори вариант >>
14.
Пътят на слабия и на силния / Двата свещени пътя
,
ООК
, София, 1.5.1929г.,
Какво започна да газиш през
просото
?
(втори вариант)
Той седи като другите хора, носи товара. Царската корона, скиптърът изчезнали. Той ходи бос като цар Давид, който бягаше от сина си. Давид бяга бос, да види как се вземат чужди жени. Господ погледна с благоволение, казва на царя: "Аз те изведох като овчар.
Какво започна да газиш през
просото
?
" Казвам, не мислете, че това, което стана с Давид, няма да стане и с вас. Ще стане. Изключение няма. За никого досега не е направено изключение, нито пък за вас ще се направи.
към втори вариант >>
15.
Забранихме му
,
НБ
, София, 6.10.1929г.,
Те хранят децата си с различни кашички от овес, от
просо
, ечемик и т.н.
Дете, което не е кърмено от майка си, не може да стане гений, нито светия. Когато майка кърми детето си три години наред, тя трябва да живее чист живот, без да допусне една отрицателна мисъл в ума си. Че къщата им изгоряла, че мъжът й я напуснал, това не трябва да нарушава нейния мир. През тези три години тя трябва да бъде тиха и спокойна. Какво правят сегашните майки?
Те хранят децата си с различни кашички от овес, от
просо
, ечемик и т.н.
Тези кашички не могат да предадат на детето онези елементи, които майчиното мляко съдържа. В млякото на жената се съдържат разумни сили, които в никаква друга храна не можете да намерите. И овчето, и кравето мляко са добри, но те изключват от себе си онези разумни сили, които млякото на жената съдържа. Ето защо, ние се чудим, когато хората, при науката и знанието, които носят в себе си, не знаят, как да се хранят и как да живеят. Овцата знае, как да храни малките си, а човек, създаден по образ и подобие Божие, не знае.
към беседата >>
16.
Когато беше по-млад
,
НБ
, София, 1.5.1932г.,
Тия, които нямат тези бели нишки, постъпват през
просото
на нещата.
Между късите и дългите има известно отношение, когато се предават мислите. Не само това, по-възвишените нишки имат специфични нишки. Те са същевременно различни, образуват се в предната част. В тези най-добрите типове се образуват същевременно много такива красиви бели нишки и у тях се заражда такова висше съзнание. Тези хора са крайно интелигентни, разбират нещата.
Тия, които нямат тези бели нишки, постъпват през
просото
на нещата.
И тогава ако вие имате несрета, ако вашите дълги и къси нишки са тъй пропорционално направени, вие ще бъдете един музикант. Ако са къси, вие ще бъдете един обикновен човек, няма с какво да се занимавате. Следователно, когато се измерва човешката глава, щом се измери окръжността на главата, ние имаме предвид да измерим радиуса, тази е само една привидна окръжност, но в тази привидна окръжност вие взимате един малък ъгъл, а с този ъгъл вземате едно далечно пространство на няколко хиляди, дори и милиони километра. Тази глава е само една малка форма, да се измери една форма, която седи далече, но поставена на физическото поле ти трябва да съпоставиш какви са нишките на твоя мозък, каква е силата в дадения случай, с която ти разполагаш. Вие може да ми кажете: тия работи са тъмни, не са ясни.
към беседата >>
17.
Божествен импулс
,
УС
, София, 5.2.1933г.,
Ако мислиш, че можеш да направиш всичко, ще приличаш на
просото
, което си въобразило, че е годно за всичко.
Докато умът пази тялото, човек не се простудява. Нещастията в живота идат, когато умът и съзнанието на хората ги напущат. Колкото по-здрава е връзката на човека с Бога, толкова по-далеч са нещастията от него. Тогава той може да направи всичко. Под „всичко“ не разбирам да излезе вън от своите възможности.
Ако мислиш, че можеш да направиш всичко, ще приличаш на
просото
, което си въобразило, че е годно за всичко.
Един ден всички растения, всички зърнени храни – жито, ръж, царевица, ечемик, отишли на война, да воюват за свободата си. Хвърлили жребие, който от тях да остане за храна на хората. Жребието паднало на просото, то да остане да храни човечеството. То запитало: „Каква работа да върша? За какво да послужа?
към беседата >>
Жребието паднало на
просото
, то да остане да храни човечеството.
Тогава той може да направи всичко. Под „всичко“ не разбирам да излезе вън от своите възможности. Ако мислиш, че можеш да направиш всичко, ще приличаш на просото, което си въобразило, че е годно за всичко. Един ден всички растения, всички зърнени храни – жито, ръж, царевица, ечемик, отишли на война, да воюват за свободата си. Хвърлили жребие, който от тях да остане за храна на хората.
Жребието паднало на
просото
, то да остане да храни човечеството.
То запитало: „Каква работа да върша? За какво да послужа? На баница да ставам ли? “ – „Ти стани на хляб, че за баница не мисли“ – отговорили всички в един глас. Наистина, невъзможно е да се прави баница от просо.
към беседата >>
Наистина, невъзможно е да се прави баница от
просо
.
Жребието паднало на просото, то да остане да храни човечеството. То запитало: „Каква работа да върша? За какво да послужа? На баница да ставам ли? “ – „Ти стани на хляб, че за баница не мисли“ – отговорили всички в един глас.
Наистина, невъзможно е да се прави баница от
просо
.
Изкуство е да се направих хляб от просо, а за баница въпрос не става. Хората ще минат и без баница. Някои хора, като просото, питат: „На баница да ставаме ли? “ – Вие станете на хляб, че за баница не мислете. Сега ще ви запитам: Кое е по-добро – ти ли да ядеш хляба, или тебе да ядат като хляб?
към беседата >>
Изкуство е да се направих хляб от
просо
, а за баница въпрос не става.
То запитало: „Каква работа да върша? За какво да послужа? На баница да ставам ли? “ – „Ти стани на хляб, че за баница не мисли“ – отговорили всички в един глас. Наистина, невъзможно е да се прави баница от просо.
Изкуство е да се направих хляб от
просо
, а за баница въпрос не става.
Хората ще минат и без баница. Някои хора, като просото, питат: „На баница да ставаме ли? “ – Вие станете на хляб, че за баница не мислете. Сега ще ви запитам: Кое е по-добро – ти ли да ядеш хляба, или тебе да ядат като хляб? Ако можете да отговорите на този въпрос, ще разберете стиха, където Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“.
към беседата >>
Някои хора, като
просото
, питат: „На баница да ставаме ли?
На баница да ставам ли? “ – „Ти стани на хляб, че за баница не мисли“ – отговорили всички в един глас. Наистина, невъзможно е да се прави баница от просо. Изкуство е да се направих хляб от просо, а за баница въпрос не става. Хората ще минат и без баница.
Някои хора, като
просото
, питат: „На баница да ставаме ли?
“ – Вие станете на хляб, че за баница не мислете. Сега ще ви запитам: Кое е по-добро – ти ли да ядеш хляба, или тебе да ядат като хляб? Ако можете да отговорите на този въпрос, ще разберете стиха, където Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Питате: „Какво се ползва Христос, ако ядем плътта Му и пием кръвта Му? “ – Ползата е в това, че като живеем ние, и Христос ще живее чрез нас.
към беседата >>
18.
Живот и идеал
,
МОК
, София, 30.6.1933г.,
За онзи, който не знае законите, придобиването на богатството е събиране
просо
от земята.
Като употребят млякото, те ще оставят котела за тебе. Котелът, това е твоето тяло. Ти пак ще забогатееш, т.е. отново ще напълниш котела с мляко. За онзи, който знае законите, лесно се придобива богатство.
За онзи, който не знае законите, придобиването на богатството е събиране
просо
от земята.
Ако разпилееш иглите си в тревата, как ще ги събереш? Умният взима един голям магнит и го насочва към мястото, дето са иглите. Всички игли се полепват по магнита. Той ги прочете, туря ги в кутия и си отива. Глупавият рови из тревата с часове и пак не може да ги събере.
към беседата >>
За онзи, който не знае законите, придобиването на богатството е събиране
просо
от земята.
(втори вариант)
Като употребят млякото, те ще оставят котела за тебе. Котелът, това е твоето тяло. Ти пак ще забогатееш, т.е. отново ще напълниш котела с мляко. За онзи, който знае законите, лесно се придобива богатство.
За онзи, който не знае законите, придобиването на богатството е събиране
просо
от земята.
Ако разпилееш иглите си в тревата, как ще ги събереш? Умният взима един голям магнит и го насочва към мястото, дето са иглите. Всички игли се полепват по магнита. Той ги прочете, туря ги в кутия и си отива. Глупавият рови из тревата с часове, и пак не може да ги събере.
към втори вариант >>
19.
Обичайте я!
,
НБ
, София, 21.1.1934г.,
Ще ви приведа разказа за
просото
.
“ Какво ще стане с тебе, ако не повярваш? Ами ако си учен човек, какво ще стане? Ако останеш такъв, какъвто си, какво ще стане от тебе? От тебе трябва да стане нещо. Какво трябва да стане сега?
Ще ви приведа разказа за
просото
.
Отиват житото, ръжта, ечемикът да освобождават света, воюват и оставят просото да отглежда света. Дали му наставления какво да прави. То казва: „На млина да ставам ли? “ – „Ти на хляб стани, че на млина остави.“ Аз не ви казвам да ставате на млина. Хлябът, то е същественото.
към беседата >>
Отиват житото, ръжта, ечемикът да освобождават света, воюват и оставят
просото
да отглежда света.
Ами ако си учен човек, какво ще стане? Ако останеш такъв, какъвто си, какво ще стане от тебе? От тебе трябва да стане нещо. Какво трябва да стане сега? Ще ви приведа разказа за просото.
Отиват житото, ръжта, ечемикът да освобождават света, воюват и оставят
просото
да отглежда света.
Дали му наставления какво да прави. То казва: „На млина да ставам ли? “ – „Ти на хляб стани, че на млина остави.“ Аз не ви казвам да ставате на млина. Хлябът, то е същественото. Просото, ако може да стане на хляб... Но просото на хляб не става, боза става.
към беседата >>
Просото
, ако може да стане на хляб... Но
просото
на хляб не става, боза става.
Отиват житото, ръжта, ечемикът да освобождават света, воюват и оставят просото да отглежда света. Дали му наставления какво да прави. То казва: „На млина да ставам ли? “ – „Ти на хляб стани, че на млина остави.“ Аз не ви казвам да ставате на млина. Хлябът, то е същественото.
Просото
, ако може да стане на хляб... Но
просото
на хляб не става, боза става.
Като се върнало житото, светът се оплакал и казва му: „Моля ти се, втори път не ни оставяй на просото. Дотегна ни, омръзна ни само боза. Хляб не видяхме.“ Не ви трябва боза, не ви трябва шербет, хляб ви трябва и вода, нищо повече. Не съм против бозаджиите, не съм и против шербетчиите, но само за изяснение.
към беседата >>
Като се върнало житото, светът се оплакал и казва му: „Моля ти се, втори път не ни оставяй на
просото
.
Дали му наставления какво да прави. То казва: „На млина да ставам ли? “ – „Ти на хляб стани, че на млина остави.“ Аз не ви казвам да ставате на млина. Хлябът, то е същественото. Просото, ако може да стане на хляб... Но просото на хляб не става, боза става.
Като се върнало житото, светът се оплакал и казва му: „Моля ти се, втори път не ни оставяй на
просото
.
Дотегна ни, омръзна ни само боза. Хляб не видяхме.“ Не ви трябва боза, не ви трябва шербет, хляб ви трябва и вода, нищо повече. Не съм против бозаджиите, не съм и против шербетчиите, но само за изяснение. Понеже бозата не дава същественото.
към беседата >>
20.
Доброто семе
,
НБ
, София, 2.9.1934г.,
Сега жената – отвън, мъжът – отвън и всичко карат през
просото
и са нещастни.
Жената е излязла от мъжа и трябва да се върне при мъжа. Човек е излязъл от Бога и трябва да се върне при Бога. Вие не разбирате каква е тайната. Жената като се върне при мъжа си, тогава и той ще се върне при Бога. Само тогава може да живеят заедно.
Сега жената – отвън, мъжът – отвън и всичко карат през
просото
и са нещастни.
Дотогава, докато твоята жена е извън тебе, дотогава тя ще греши. Дотогава, докато ти си извън Бога, ти ще грешиш. „Не искаме да грешим! “ Ще влезеш при Бога. Жена ти, [за] да не греши, тя трябва да влезе в тебе.
към беседата >>
21.
Божествената справедливост
,
ООК
, София, 16.1.1935г.,
Просото
му, лозето му, царевицата му не са посадени на място, а човекът седи и очаква нещо, и казва: „Загазих.
Ти казваш, че си остарял и си поумнял, а пък не знаеш как да ходиш. Старият човек трябва да знае как да ходи, нищо повече. По какво се отличава старият човек? Старият човек е един отличен земеделец, който е хубаво работил, но като не е разбирал почвата, посял е на една нива, на друга нива, на трета нива това, което не е продуктивно. Посял е, но не ражда.
Просото
му, лозето му, царевицата му не са посадени на място, а човекът седи и очаква нещо, и казва: „Загазих.
Остарях от работа." Ще садиш нещата на мястото. Всички трябва да се занимавате малко със земеделие. Един казва - най-голямото откритие в света, в човешкия свят, било, че семената растат. Това било най-голямото откритие, а не огънят и другите работи. Човек трябва да знае да посажда своите мисли.
към беседата >>
22.
Приложението като източник на знанието / Източник на знанието
,
УС
, София, 27.10.1935г.,
Та на
просото
[се] паднало да брани хората.
Някой път домакинята е имала добро желание, месила го е, но не го доомесила; или пекла го и не го доопекла. Не е виновата жената. Не се е доомесил или не се е доопекъл – кой е крив? Като ще месиш хляб, вземи от прясно брашно, че да правиш хляб. Има един анекдот: Като отишли всичките зърнести растения на война, отиват да бранят своята свобода.
Та на
просото
[се] паднало да брани хората.
Казват му: „Ти ще ги храниш, на хляб ще ставаш.“ Казва: „Ами на млина и на баница? “ Казало му житото: „Ти на хляб стани, та за баница не мисли. Ти само хляб ако можеш да станеш – добре. За точено – остави го това настрани! “
към беседата >>
За да не умрат хората от глад, те решили да оставят
просото
за храна на човечеството.
(втори вариант)
Тя не се оправдава нито с брашното, нито с пещта; тя знае качествата на брашното, познава пещта си и изкарва добър хляб. Най-главното, което тя има предвид, е да омеси хляба, както трябва; тя не мисли за баници. Според нея баницата е второстепенна работа. В един анекдот се говори за службата на зърнестите храни. Един ден трябвало да отидат на война, да воюват за свободата си.
За да не умрат хората от глад, те решили да оставят
просото
за храна на човечеството.
То се възгордяло от службата, която му дали, и ги запитало: „Да ставам ли на баница? “ Те му отговорили: „Ти стани на хляб, че за баница не мисли“. И съвременните хора изпадат в положението на просото. Те не се задоволяват да изпълнят своето предназначение, колкото и да е малко, но се стремят към велики работи. Те не се задоволяват да станат на хляб, да нахранят гладните, но искат да правят от тях баници, да ги поставят на богати трапези.
към втори вариант >>
И съвременните хора изпадат в положението на
просото
.
(втори вариант)
В един анекдот се говори за службата на зърнестите храни. Един ден трябвало да отидат на война, да воюват за свободата си. За да не умрат хората от глад, те решили да оставят просото за храна на човечеството. То се възгордяло от службата, която му дали, и ги запитало: „Да ставам ли на баница? “ Те му отговорили: „Ти стани на хляб, че за баница не мисли“.
И съвременните хора изпадат в положението на
просото
.
Те не се задоволяват да изпълнят своето предназначение, колкото и да е малко, но се стремят към велики работи. Те не се задоволяват да станат на хляб, да нахранят гладните, но искат да правят от тях баници, да ги поставят на богати трапези. Тук, именно, грешат хората. Изпълнете първо малките си задължения, а после мислете за големите. Да станеш на баница, това значи да си изработил такъв материал, който е удобен за точене.
към втори вариант >>
23.
Действието на музиката
,
ООК
, София, 1.4.1936г.,
Ти от
просо
не можеш да направиш един хляб, както от пшеницата.
Крадецът, това е всяка лъжлива мисъл. Крадецът, това е всяко лъжливо чувство. Крадецът, това е всяка лъжлива постъпка. Това е вътрешната страна.
Ти от
просо
не можеш да направиш един хляб, както от пшеницата.
Има неща, които са невъзможни. Има два вида мисли: зависи от естеството на материала, от който са направени. Има едни мисли, които по самото естество на материала, от който са направени, са разрушителни, експлозивни. Това всички трябва да го знаете. Няма да ви обясня научно, но понеже не сте готови още, имате един навик от миналото.
към беседата >>
24.
Примирителната постъпка / Мекота, примирителната постъпка. Красотата ще спаси света!)
,
УС
, София, 28.3.1937г.,
Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с
просо
.
Сега, и вие, като седите в стаята си, каквато мисъл мине през ума ви, каквото чувство мине през сърцето ви, вие се проявявате външно или вътрешно. Казвате, че някои ваши прояви са добри, а други – лоши. Лошите работи вие наричате престъпления. Ще ви дам пример от едно престъпление и начин за неговото изправяне. В дома на един богат човек влиза апаш, с намерение да открадне нещо.
Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с
просо
.
Апашът иска да вземе и житото, и просото. За тая цел изсипва просото в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си. В този момент, богатият го хваща и предава на полицията. Питат го, защо смесил житото с просото. Той отговорил: Исках да нося само една торба.
към беседата >>
Апашът иска да вземе и житото, и
просото
.
Казвате, че някои ваши прояви са добри, а други – лоши. Лошите работи вие наричате престъпления. Ще ви дам пример от едно престъпление и начин за неговото изправяне. В дома на един богат човек влиза апаш, с намерение да открадне нещо. Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с просо.
Апашът иска да вземе и житото, и
просото
.
За тая цел изсипва просото в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си. В този момент, богатият го хваща и предава на полицията. Питат го, защо смесил житото с просото. Той отговорил: Исках да нося само една торба. Ако носех две торби, щях да ги разсипя по пътя.
към беседата >>
За тая цел изсипва
просото
в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си.
Лошите работи вие наричате престъпления. Ще ви дам пример от едно престъпление и начин за неговото изправяне. В дома на един богат човек влиза апаш, с намерение да открадне нещо. Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с просо. Апашът иска да вземе и житото, и просото.
За тая цел изсипва
просото
в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си.
В този момент, богатият го хваща и предава на полицията. Питат го, защо смесил житото с просото. Той отговорил: Исках да нося само една торба. Ако носех две торби, щях да ги разсипя по пътя. Съдията разглежда престъплението и налага следното наказание на апаша: да отдели внимателно житото от просото и да ги върне на човека, от когото ги откраднал.
към беседата >>
Питат го, защо смесил житото с
просото
.
В дома на един богат човек влиза апаш, с намерение да открадне нещо. Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с просо. Апашът иска да вземе и житото, и просото. За тая цел изсипва просото в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си. В този момент, богатият го хваща и предава на полицията.
Питат го, защо смесил житото с
просото
.
Той отговорил: Исках да нося само една торба. Ако носех две торби, щях да ги разсипя по пътя. Съдията разглежда престъплението и налага следното наказание на апаша: да отдели внимателно житото от просото и да ги върне на човека, от когото ги откраднал. Какво представят човешките престъпления? – Смесване на житото с просото.
към беседата >>
Съдията разглежда престъплението и налага следното наказание на апаша: да отдели внимателно житото от
просото
и да ги върне на човека, от когото ги откраднал.
За тая цел изсипва просото в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си. В този момент, богатият го хваща и предава на полицията. Питат го, защо смесил житото с просото. Той отговорил: Исках да нося само една торба. Ако носех две торби, щях да ги разсипя по пътя.
Съдията разглежда престъплението и налага следното наказание на апаша: да отдели внимателно житото от
просото
и да ги върне на човека, от когото ги откраднал.
Какво представят човешките престъпления? – Смесване на житото с просото. Като разглежда престъпленията на хората, Бог издава следната присъда: отделете житото от просото, турете ги в отделни торби и ги върнете на богатия. И днес Бог стои и наблюдава, какво правят хората. Той вижда, как някой влиза в дома на богатия, смесва житото с просото и задига торбата, но нищо не казва, а дава следното наказание: Както си смесил житото с просото, така ще ги отделиш едно от друго и ще ги занесеш там, отдето си ги взел.
към беседата >>
– Смесване на житото с
просото
.
Питат го, защо смесил житото с просото. Той отговорил: Исках да нося само една торба. Ако носех две торби, щях да ги разсипя по пътя. Съдията разглежда престъплението и налага следното наказание на апаша: да отдели внимателно житото от просото и да ги върне на човека, от когото ги откраднал. Какво представят човешките престъпления?
– Смесване на житото с
просото
.
Като разглежда престъпленията на хората, Бог издава следната присъда: отделете житото от просото, турете ги в отделни торби и ги върнете на богатия. И днес Бог стои и наблюдава, какво правят хората. Той вижда, как някой влиза в дома на богатия, смесва житото с просото и задига торбата, но нищо не казва, а дава следното наказание: Както си смесил житото с просото, така ще ги отделиш едно от друго и ще ги занесеш там, отдето си ги взел. Житото представя доброто, а просото – злото. Не смесвайте доброто със злото.
към беседата >>
Като разглежда престъпленията на хората, Бог издава следната присъда: отделете житото от
просото
, турете ги в отделни торби и ги върнете на богатия.
Той отговорил: Исках да нося само една торба. Ако носех две торби, щях да ги разсипя по пътя. Съдията разглежда престъплението и налага следното наказание на апаша: да отдели внимателно житото от просото и да ги върне на човека, от когото ги откраднал. Какво представят човешките престъпления? – Смесване на житото с просото.
Като разглежда престъпленията на хората, Бог издава следната присъда: отделете житото от
просото
, турете ги в отделни торби и ги върнете на богатия.
И днес Бог стои и наблюдава, какво правят хората. Той вижда, как някой влиза в дома на богатия, смесва житото с просото и задига торбата, но нищо не казва, а дава следното наказание: Както си смесил житото с просото, така ще ги отделиш едно от друго и ще ги занесеш там, отдето си ги взел. Житото представя доброто, а просото – злото. Не смесвайте доброто със злото. Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за просото.
към беседата >>
Той вижда, как някой влиза в дома на богатия, смесва житото с
просото
и задига торбата, но нищо не казва, а дава следното наказание: Както си смесил житото с
просото
, така ще ги отделиш едно от друго и ще ги занесеш там, отдето си ги взел.
Съдията разглежда престъплението и налага следното наказание на апаша: да отдели внимателно житото от просото и да ги върне на човека, от когото ги откраднал. Какво представят човешките престъпления? – Смесване на житото с просото. Като разглежда престъпленията на хората, Бог издава следната присъда: отделете житото от просото, турете ги в отделни торби и ги върнете на богатия. И днес Бог стои и наблюдава, какво правят хората.
Той вижда, как някой влиза в дома на богатия, смесва житото с
просото
и задига торбата, но нищо не казва, а дава следното наказание: Както си смесил житото с
просото
, така ще ги отделиш едно от друго и ще ги занесеш там, отдето си ги взел.
Житото представя доброто, а просото – злото. Не смесвайте доброто със злото. Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за просото. Някой отива и ги смесва в една торба. Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш.
към беседата >>
Житото представя доброто, а
просото
– злото.
Какво представят човешките престъпления? – Смесване на житото с просото. Като разглежда престъпленията на хората, Бог издава следната присъда: отделете житото от просото, турете ги в отделни торби и ги върнете на богатия. И днес Бог стои и наблюдава, какво правят хората. Той вижда, как някой влиза в дома на богатия, смесва житото с просото и задига торбата, но нищо не казва, а дава следното наказание: Както си смесил житото с просото, така ще ги отделиш едно от друго и ще ги занесеш там, отдето си ги взел.
Житото представя доброто, а
просото
– злото.
Не смесвайте доброто със злото. Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за просото. Някой отива и ги смесва в една торба. Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш. Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието.
към беседата >>
Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за
просото
.
Като разглежда престъпленията на хората, Бог издава следната присъда: отделете житото от просото, турете ги в отделни торби и ги върнете на богатия. И днес Бог стои и наблюдава, какво правят хората. Той вижда, как някой влиза в дома на богатия, смесва житото с просото и задига торбата, но нищо не казва, а дава следното наказание: Както си смесил житото с просото, така ще ги отделиш едно от друго и ще ги занесеш там, отдето си ги взел. Житото представя доброто, а просото – злото. Не смесвайте доброто със злото.
Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за
просото
.
Някой отива и ги смесва в една торба. Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш. Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието. Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо? Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна.
към беседата >>
Просото
е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието.
Житото представя доброто, а просото – злото. Не смесвайте доброто със злото. Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за просото. Някой отива и ги смесва в една торба. Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш.
Просото
е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието.
Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо? Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна. Сега оставям на вас, да преброите, колко зърна съдържа един килограм просо. За да не губите много време, ще ви дам следния метод: Вземете един грам просо и пребройте, колко зърна се съдържат в него. Полученото число умножете на хиляда и ще получите броя на зрънцата в един килограм просо.
към беседата >>
Знаете ли, колко зрънца има в един килограм
просо
?
Не смесвайте доброто със злото. Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за просото. Някой отива и ги смесва в една торба. Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш. Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието.
Знаете ли, колко зрънца има в един килограм
просо
?
Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна. Сега оставям на вас, да преброите, колко зърна съдържа един килограм просо. За да не губите много време, ще ви дам следния метод: Вземете един грам просо и пребройте, колко зърна се съдържат в него. Полученото число умножете на хиляда и ще получите броя на зрънцата в един килограм просо. Казвам: Вие трябва да имате ясна представа за всичко, което правите.
към беседата >>
Сега оставям на вас, да преброите, колко зърна съдържа един килограм
просо
.
Някой отива и ги смесва в една торба. Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш. Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието. Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо? Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна.
Сега оставям на вас, да преброите, колко зърна съдържа един килограм
просо
.
За да не губите много време, ще ви дам следния метод: Вземете един грам просо и пребройте, колко зърна се съдържат в него. Полученото число умножете на хиляда и ще получите броя на зрънцата в един килограм просо. Казвам: Вие трябва да имате ясна представа за всичко, което правите. Не мислете, че никой не вижда, какво правите. Ако отвън никой не ви вижда, вие сами се виждате.
към беседата >>
За да не губите много време, ще ви дам следния метод: Вземете един грам
просо
и пребройте, колко зърна се съдържат в него.
Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш. Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието. Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо? Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна. Сега оставям на вас, да преброите, колко зърна съдържа един килограм просо.
За да не губите много време, ще ви дам следния метод: Вземете един грам
просо
и пребройте, колко зърна се съдържат в него.
Полученото число умножете на хиляда и ще получите броя на зрънцата в един килограм просо. Казвам: Вие трябва да имате ясна представа за всичко, което правите. Не мислете, че никой не вижда, какво правите. Ако отвън никой не ви вижда, вие сами се виждате. Не мислете, че можете да правите, каквото искате.
към беседата >>
Полученото число умножете на хиляда и ще получите броя на зрънцата в един килограм
просо
.
Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието. Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо? Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна. Сега оставям на вас, да преброите, колко зърна съдържа един килограм просо. За да не губите много време, ще ви дам следния метод: Вземете един грам просо и пребройте, колко зърна се съдържат в него.
Полученото число умножете на хиляда и ще получите броя на зрънцата в един килограм
просо
.
Казвам: Вие трябва да имате ясна представа за всичко, което правите. Не мислете, че никой не вижда, какво правите. Ако отвън никой не ви вижда, вие сами се виждате. Не мислете, че можете да правите, каквото искате. Ще правите само това, което е право, макар че някога вършите неща, които не са прави.
към беседата >>
Обидата подразбира смесване на житото с
просото
и поставянето им в една торба.
Защо го пъдиш? Той ти закрива слънцето, не можеш да се грееш на него. Какво трябва да направиш? Отстрани се малко наляво, или надясно. Така ще бъде по-добре и за тебе, и за него.
Обидата подразбира смесване на житото с
просото
и поставянето им в една торба.
Не казвай на човека да се махне, но кажи: Моля ти се, отстрани се малко надясно, или наляво, да не ми засенчваш слънцето. Можеш да кажеш още по-меко: Моля ти се, бъди тъй добър, да отвориш малко място, да виждам слънцето и да се погрея. И тъй, като човек, ти можеш да кажеш на ближния си да се махне. Ангелът, обаче, не може да изговори тия думи. Само оня, който е на ниско стъпало на развитие, може да каже на ближния си да се махне.
към беседата >>
Накарай обвиняемия да отдели житото от
просото
и кажи: Не те обичам – това е
просото
.
– Като раздвижите въздуха по нов начин. Не ровете толкова дълбоко, защо тоя или оня ви осъжда. Криво си казал, криво те разбрали. Криво те разбрали, криво те осъдили. Ти си съдия.
Накарай обвиняемия да отдели житото от
просото
и кажи: Не те обичам – това е
просото
.
Обичам те – това е житото. Тури житото в едната торба, просото в другата, върни ги на богатия и му кажи: Моля ти се, дай ми няколко зрънца да ги посея на своята нива. Като ги посееш, след четири-пет години ще имащ пълен хамбар с жито. – На оня, когото мразя, не мога да кажа, че го обичам. – Щом не можеш, ще чуеш присъдата си.
към беседата >>
Тури житото в едната торба,
просото
в другата, върни ги на богатия и му кажи: Моля ти се, дай ми няколко зрънца да ги посея на своята нива.
Криво си казал, криво те разбрали. Криво те разбрали, криво те осъдили. Ти си съдия. Накарай обвиняемия да отдели житото от просото и кажи: Не те обичам – това е просото. Обичам те – това е житото.
Тури житото в едната торба,
просото
в другата, върни ги на богатия и му кажи: Моля ти се, дай ми няколко зрънца да ги посея на своята нива.
Като ги посееш, след четири-пет години ще имащ пълен хамбар с жито. – На оня, когото мразя, не мога да кажа, че го обичам. – Щом не можеш, ще чуеш присъдата си. – Мъчно се превръща омразата в любов. – Това е най-лесната работа.
към беседата >>
Представям си така, че при един богат човек, той има едно кило жито и едно кило
просо
.
(втори вариант)
И представете си, че вие като живеете денем, и вие дефилирате пред Господа. И сега с вашите мисли, с вашите желания, с вашите постъпки, като седите във вашата стая и вие правите нещо, което може да е или добро, или може да е лошо. Каквото и да правим, ние казваме, че Някои неща са хубави, Някои са лоши. Представете си по някой път, аз употребявам едно изяснение, е в какво седят човешките престъпления? Аз тургам най-леката форма на едно престъпление, на една погрешка.
Представям си така, че при един богат човек, той има едно кило жито и едно кило
просо
.
От вънка, някой си, друго същество в болезнено състояние, го наричат крадец или апаш, влиза вътре, и намира тия двете торби с житото и с просото. И от практическо съображение, той взема, че изсипва просото в житото, и взема торбата. Но от вънка го хващат, да го съдят, че той взел житото и просото. Сега, в какво седи престъплението? Две неща има.
към втори вариант >>
От вънка, някой си, друго същество в болезнено състояние, го наричат крадец или апаш, влиза вътре, и намира тия двете торби с житото и с
просото
.
(втори вариант)
И сега с вашите мисли, с вашите желания, с вашите постъпки, като седите във вашата стая и вие правите нещо, което може да е или добро, или може да е лошо. Каквото и да правим, ние казваме, че Някои неща са хубави, Някои са лоши. Представете си по някой път, аз употребявам едно изяснение, е в какво седят човешките престъпления? Аз тургам най-леката форма на едно престъпление, на една погрешка. Представям си така, че при един богат човек, той има едно кило жито и едно кило просо.
От вънка, някой си, друго същество в болезнено състояние, го наричат крадец или апаш, влиза вътре, и намира тия двете торби с житото и с
просото
.
И от практическо съображение, той взема, че изсипва просото в житото, и взема торбата. Но от вънка го хващат, да го съдят, че той взел житото и просото. Сега, в какво седи престъплението? Две неща има. Първо той оставил една торба празна от вънка в къщи; а другото престъпление седи в това, че е смесил житото и просото в едно.
към втори вариант >>
И от практическо съображение, той взема, че изсипва
просото
в житото, и взема торбата.
(втори вариант)
Каквото и да правим, ние казваме, че Някои неща са хубави, Някои са лоши. Представете си по някой път, аз употребявам едно изяснение, е в какво седят човешките престъпления? Аз тургам най-леката форма на едно престъпление, на една погрешка. Представям си така, че при един богат човек, той има едно кило жито и едно кило просо. От вънка, някой си, друго същество в болезнено състояние, го наричат крадец или апаш, влиза вътре, и намира тия двете торби с житото и с просото.
И от практическо съображение, той взема, че изсипва
просото
в житото, и взема торбата.
Но от вънка го хващат, да го съдят, че той взел житото и просото. Сега, в какво седи престъплението? Две неща има. Първо той оставил една торба празна от вънка в къщи; а другото престъпление седи в това, че е смесил житото и просото в едно. Сега този богатият човек дава заявление до съдията, че някой си влезнал в къщата му, и задигнал житото и просото, като ги смесил в едно.
към втори вариант >>
Но от вънка го хващат, да го съдят, че той взел житото и
просото
.
(втори вариант)
Представете си по някой път, аз употребявам едно изяснение, е в какво седят човешките престъпления? Аз тургам най-леката форма на едно престъпление, на една погрешка. Представям си така, че при един богат човек, той има едно кило жито и едно кило просо. От вънка, някой си, друго същество в болезнено състояние, го наричат крадец или апаш, влиза вътре, и намира тия двете торби с житото и с просото. И от практическо съображение, той взема, че изсипва просото в житото, и взема торбата.
Но от вънка го хващат, да го съдят, че той взел житото и
просото
.
Сега, в какво седи престъплението? Две неща има. Първо той оставил една торба празна от вънка в къщи; а другото престъпление седи в това, че е смесил житото и просото в едно. Сега този богатият човек дава заявление до съдията, че някой си влезнал в къщата му, и задигнал житото и просото, като ги смесил в едно. Питам, от ваше гледище, какво наказание трябва да даде съдията на този, който е престъпил този обществен закон?
към втори вариант >>
Първо той оставил една торба празна от вънка в къщи; а другото престъпление седи в това, че е смесил житото и
просото
в едно.
(втори вариант)
От вънка, някой си, друго същество в болезнено състояние, го наричат крадец или апаш, влиза вътре, и намира тия двете торби с житото и с просото. И от практическо съображение, той взема, че изсипва просото в житото, и взема торбата. Но от вънка го хващат, да го съдят, че той взел житото и просото. Сега, в какво седи престъплението? Две неща има.
Първо той оставил една торба празна от вънка в къщи; а другото престъпление седи в това, че е смесил житото и
просото
в едно.
Сега този богатият човек дава заявление до съдията, че някой си влезнал в къщата му, и задигнал житото и просото, като ги смесил в едно. Питам, от ваше гледище, какво наказание трябва да даде съдията на този, който е престъпил този обществен закон? Аз считам, че съдията е умен човек. И той като го гледа, казва: Ти ли си задигнал торбата? Да, аз.
към втори вариант >>
Сега този богатият човек дава заявление до съдията, че някой си влезнал в къщата му, и задигнал житото и
просото
, като ги смесил в едно.
(втори вариант)
И от практическо съображение, той взема, че изсипва просото в житото, и взема торбата. Но от вънка го хващат, да го съдят, че той взел житото и просото. Сега, в какво седи престъплението? Две неща има. Първо той оставил една торба празна от вънка в къщи; а другото престъпление седи в това, че е смесил житото и просото в едно.
Сега този богатият човек дава заявление до съдията, че някой си влезнал в къщата му, и задигнал житото и
просото
, като ги смесил в едно.
Питам, от ваше гледище, какво наказание трябва да даде съдията на този, който е престъпил този обществен закон? Аз считам, че съдията е умен човек. И той като го гледа, казва: Ти ли си задигнал торбата? Да, аз. Ами защо ги смеси едното и другото?
към втори вариант >>
И тогава съдията дава нареждане, да вземе той и да отдели
просото
и житото, и да върне торбите на богатия, тъй както са били първоначално.
(втори вариант)
Аз считам, че съдията е умен човек. И той като го гледа, казва: Ти ли си задигнал торбата? Да, аз. Ами защо ги смеси едното и другото? Е, за по-лесно, да не носа две торби.
И тогава съдията дава нареждане, да вземе той и да отдели
просото
и житото, и да върне торбите на богатия, тъй както са били първоначално.
Следователно, в какво седят вашите престъпления? Че сте смесили житото и просото. И тогава, Господ като ви сади, ще каже: Турете житото в едната торба и просото в другата торба. И ги дайте на богатия. И ще се свърши въпроса!
към втори вариант >>
Че сте смесили житото и
просото
.
(втори вариант)
Да, аз. Ами защо ги смеси едното и другото? Е, за по-лесно, да не носа две торби. И тогава съдията дава нареждане, да вземе той и да отдели просото и житото, и да върне торбите на богатия, тъй както са били първоначално. Следователно, в какво седят вашите престъпления?
Че сте смесили житото и
просото
.
И тогава, Господ като ви сади, ще каже: Турете житото в едната торба и просото в другата торба. И ги дайте на богатия. И ще се свърши въпроса! И казвам сега, седи Господ и те гледа, че ти си задигнал двете торби с просото и житото. Той те наблюдава и мълчи, нищо не казва.
към втори вариант >>
И тогава, Господ като ви сади, ще каже: Турете житото в едната торба и
просото
в другата торба.
(втори вариант)
Ами защо ги смеси едното и другото? Е, за по-лесно, да не носа две торби. И тогава съдията дава нареждане, да вземе той и да отдели просото и житото, и да върне торбите на богатия, тъй както са били първоначално. Следователно, в какво седят вашите престъпления? Че сте смесили житото и просото.
И тогава, Господ като ви сади, ще каже: Турете житото в едната торба и
просото
в другата торба.
И ги дайте на богатия. И ще се свърши въпроса! И казвам сега, седи Господ и те гледа, че ти си задигнал двете торби с просото и житото. Той те наблюдава и мълчи, нищо не казва. Той наблюдава, ти вдигаш едната торба просото изсипваш го в житото вътре.
към втори вариант >>
И казвам сега, седи Господ и те гледа, че ти си задигнал двете торби с
просото
и житото.
(втори вариант)
Следователно, в какво седят вашите престъпления? Че сте смесили житото и просото. И тогава, Господ като ви сади, ще каже: Турете житото в едната торба и просото в другата торба. И ги дайте на богатия. И ще се свърши въпроса!
И казвам сега, седи Господ и те гледа, че ти си задигнал двете торби с
просото
и житото.
Той те наблюдава и мълчи, нищо не казва. Той наблюдава, ти вдигаш едната торба просото изсипваш го в житото вътре. И Той ти дава едно наказание, както си ги разбъркал, да отделиш житото и просото на една страна и на друга страна. Ето какво сравнение аз правя! Тия двете торби - просото и житото, житото това е доброто, а просото, това е злото.
към втори вариант >>
Той наблюдава, ти вдигаш едната торба
просото
изсипваш го в житото вътре.
(втори вариант)
И тогава, Господ като ви сади, ще каже: Турете житото в едната торба и просото в другата торба. И ги дайте на богатия. И ще се свърши въпроса! И казвам сега, седи Господ и те гледа, че ти си задигнал двете торби с просото и житото. Той те наблюдава и мълчи, нищо не казва.
Той наблюдава, ти вдигаш едната торба
просото
изсипваш го в житото вътре.
И Той ти дава едно наказание, както си ги разбъркал, да отделиш житото и просото на една страна и на друга страна. Ето какво сравнение аз правя! Тия двете торби - просото и житото, житото това е доброто, а просото, това е злото. Един богат човек има две торби, жито и просо, и ти отиваш и ги смесваш. Господ ти каже, да отделиш просото и житото.
към втори вариант >>
И Той ти дава едно наказание, както си ги разбъркал, да отделиш житото и
просото
на една страна и на друга страна.
(втори вариант)
И ги дайте на богатия. И ще се свърши въпроса! И казвам сега, седи Господ и те гледа, че ти си задигнал двете торби с просото и житото. Той те наблюдава и мълчи, нищо не казва. Той наблюдава, ти вдигаш едната торба просото изсипваш го в житото вътре.
И Той ти дава едно наказание, както си ги разбъркал, да отделиш житото и
просото
на една страна и на друга страна.
Ето какво сравнение аз правя! Тия двете торби - просото и житото, житото това е доброто, а просото, това е злото. Един богат човек има две торби, жито и просо, и ти отиваш и ги смесваш. Господ ти каже, да отделиш просото и житото. Просото е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш.
към втори вариант >>
Тия двете торби -
просото
и житото, житото това е доброто, а
просото
, това е злото.
(втори вариант)
И казвам сега, седи Господ и те гледа, че ти си задигнал двете торби с просото и житото. Той те наблюдава и мълчи, нищо не казва. Той наблюдава, ти вдигаш едната торба просото изсипваш го в житото вътре. И Той ти дава едно наказание, както си ги разбъркал, да отделиш житото и просото на една страна и на друга страна. Ето какво сравнение аз правя!
Тия двете торби -
просото
и житото, житото това е доброто, а
просото
, това е злото.
Един богат човек има две торби, жито и просо, и ти отиваш и ги смесваш. Господ ти каже, да отделиш просото и житото. Просото е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш. Вие не знаете колко зърна просо се съдържа в едно кило. За житото аз съм правил изчисления.
към втори вариант >>
Един богат човек има две торби, жито и
просо
, и ти отиваш и ги смесваш.
(втори вариант)
Той те наблюдава и мълчи, нищо не казва. Той наблюдава, ти вдигаш едната торба просото изсипваш го в житото вътре. И Той ти дава едно наказание, както си ги разбъркал, да отделиш житото и просото на една страна и на друга страна. Ето какво сравнение аз правя! Тия двете торби - просото и житото, житото това е доброто, а просото, това е злото.
Един богат човек има две торби, жито и
просо
, и ти отиваш и ги смесваш.
Господ ти каже, да отделиш просото и житото. Просото е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш. Вие не знаете колко зърна просо се съдържа в едно кило. За житото аз съм правил изчисления. Едно кило жито съдържа 16 хиляди зрънца.
към втори вариант >>
Господ ти каже, да отделиш
просото
и житото.
(втори вариант)
Той наблюдава, ти вдигаш едната торба просото изсипваш го в житото вътре. И Той ти дава едно наказание, както си ги разбъркал, да отделиш житото и просото на една страна и на друга страна. Ето какво сравнение аз правя! Тия двете торби - просото и житото, житото това е доброто, а просото, това е злото. Един богат човек има две торби, жито и просо, и ти отиваш и ги смесваш.
Господ ти каже, да отделиш
просото
и житото.
Просото е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш. Вие не знаете колко зърна просо се съдържа в едно кило. За житото аз съм правил изчисления. Едно кило жито съдържа 16 хиляди зрънца. А от вас искам, вие да изчислите колко зърна има в едно кило?
към втори вариант >>
Просото
е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш.
(втори вариант)
И Той ти дава едно наказание, както си ги разбъркал, да отделиш житото и просото на една страна и на друга страна. Ето какво сравнение аз правя! Тия двете торби - просото и житото, житото това е доброто, а просото, това е злото. Един богат човек има две торби, жито и просо, и ти отиваш и ги смесваш. Господ ти каже, да отделиш просото и житото.
Просото
е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш.
Вие не знаете колко зърна просо се съдържа в едно кило. За житото аз съм правил изчисления. Едно кило жито съдържа 16 хиляди зрънца. А от вас искам, вие да изчислите колко зърна има в едно кило? Да ви дам едно правило.
към втори вариант >>
Вие не знаете колко зърна
просо
се съдържа в едно кило.
(втори вариант)
Ето какво сравнение аз правя! Тия двете торби - просото и житото, житото това е доброто, а просото, това е злото. Един богат човек има две торби, жито и просо, и ти отиваш и ги смесваш. Господ ти каже, да отделиш просото и житото. Просото е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш.
Вие не знаете колко зърна
просо
се съдържа в едно кило.
За житото аз съм правил изчисления. Едно кило жито съдържа 16 хиляди зрънца. А от вас искам, вие да изчислите колко зърна има в едно кило? Да ви дам едно правило. Не ви трябва да броите цяло кило.
към втори вариант >>
Но вземете три грама
просо
, или 5 грама
просо
, и прочетете колко зрънца има в 5 грама.
(втори вариант)
Едно кило жито съдържа 16 хиляди зрънца. А от вас искам, вие да изчислите колко зърна има в едно кило? Да ви дам едно правило. Не ви трябва да броите цяло кило. Дълго време ще ви вземе.
Но вземете три грама
просо
, или 5 грама
просо
, и прочетете колко зрънца има в 5 грама.
Или може да вземете един грам просо, и вижте колко зърна има вътре, и после ще ги умножите на хиляда, и ще намерите колко хиляди зърна има в едно кило. Казвам трябва да имаме една ясна представа за това, което вършим. Но ние всякога мислим, като че никой не ни вижда. И че всичко можем да правим. Че най-първо ние се виждаме сами.
към втори вариант >>
Или може да вземете един грам
просо
, и вижте колко зърна има вътре, и после ще ги умножите на хиляда, и ще намерите колко хиляди зърна има в едно кило.
(втори вариант)
А от вас искам, вие да изчислите колко зърна има в едно кило? Да ви дам едно правило. Не ви трябва да броите цяло кило. Дълго време ще ви вземе. Но вземете три грама просо, или 5 грама просо, и прочетете колко зрънца има в 5 грама.
Или може да вземете един грам
просо
, и вижте колко зърна има вътре, и после ще ги умножите на хиляда, и ще намерите колко хиляди зърна има в едно кило.
Казвам трябва да имаме една ясна представа за това, което вършим. Но ние всякога мислим, като че никой не ни вижда. И че всичко можем да правим. Че най-първо ние се виждаме сами. Ти правиш нещо, и виждаш което правиш.
към втори вариант >>
Сега аз ги вземам тия двете торби и ги смесвам,
просото
и житото на едно място.
(втори вариант)
В какво седи обидата? Да кажем, този човек ми заприщва Слънцето отпреде ми, и аз му казвам: Махни се. Обидата седи, че аз смесвам двете торби в едно. Какво ми коствува на мене, да ида от ляво или в дясно от него на 10, 20 метра. И за него ще е хубаво и за мене ще е хубаво.
Сега аз ги вземам тия двете торби и ги смесвам,
просото
и житото на едно място.
Кое е по-хубаво, той ли да се махне, или аз да се махна? Казва: Махни се! Сега казвам: Отстрани се! Това е по-меко, отстрани се от тук; или да кажем: бъдете тъй добър, да ми направите една услуга, и да не ми засенчате Слънцето! Как може да се каже още по-меко?
към втори вариант >>
А ти си един съдия, накарай, той да отдели
просото
от житото!
(втори вариант)
Вие сега очаквате, да дойде Христос да ви примири. Вие се ровите дълбоко. Че как става това? Развъртете малко въздуха. Ти криво си разбрал, и той криво те отсадил.
А ти си един съдия, накарай, той да отдели
просото
от житото!
„Обичам те! ", това е житото; „Не те обичам“, това е просото. Върнете житото в торбата и просото в торбата, втората. И какво ми коствува на този богати, да му кажа: Ще бъдете ли тъй добър да ми дадете 4, 5 зрънца от вашето жито, да ги посея аз на нивата си. А след 4, 5 години ще имаш цял един хамбар пълен!
към втори вариант >>
", това е житото; „Не те обичам“, това е
просото
.
(втори вариант)
Че как става това? Развъртете малко въздуха. Ти криво си разбрал, и той криво те отсадил. А ти си един съдия, накарай, той да отдели просото от житото! „Обичам те!
", това е житото; „Не те обичам“, това е
просото
.
Върнете житото в торбата и просото в торбата, втората. И какво ми коствува на този богати, да му кажа: Ще бъдете ли тъй добър да ми дадете 4, 5 зрънца от вашето жито, да ги посея аз на нивата си. А след 4, 5 години ще имаш цял един хамбар пълен! Та казвам, най-лесните работи, вие сте ги направили най-мъчни. Ти казваш: Аз не мога да кажа, че го обичам.
към втори вариант >>
Върнете житото в торбата и
просото
в торбата, втората.
(втори вариант)
Развъртете малко въздуха. Ти криво си разбрал, и той криво те отсадил. А ти си един съдия, накарай, той да отдели просото от житото! „Обичам те! ", това е житото; „Не те обичам“, това е просото.
Върнете житото в торбата и
просото
в торбата, втората.
И какво ми коствува на този богати, да му кажа: Ще бъдете ли тъй добър да ми дадете 4, 5 зрънца от вашето жито, да ги посея аз на нивата си. А след 4, 5 години ще имаш цял един хамбар пълен! Та казвам, най-лесните работи, вие сте ги направили най-мъчни. Ти казваш: Аз не мога да кажа, че го обичам. Ама съдията казва: Прочети присадата.
към втори вариант >>
25.
Път към новото
,
ООК
, София, 14.4.1937г.,
Или ако сее
просо
, или ако сее къклица, какво ще израстне на неговата нива?
Струва ли си един млад момък и една млада мома да се оженят и да родят грешници? Кажете ми, какво ще придобият бащата и майката, ако родят грешни синове? Как е възможно един праведен баща да роди един грешен син? Хубаво, един земледелец, ако посее нивата си с ечемик, ще излезе ли пшеница. Ечемик ще се роди.
Или ако сее
просо
, или ако сее къклица, какво ще израстне на неговата нива?
Ако сее гъби, гъби ще израстнат. Ако сее къклица, къклица ще израсте. Ако сее жито, жито ще израсте. Гледам някои казват: „Господ тъй определил“. То е философия: „Тъй е определено, тъй е предопределено“.
към беседата >>
26.
Идеален, реален и материален порядък
,
МОК
, София, 5.11.1937г.,
С пет кила
просо
колко декара земя може да посеете?
Лакомия е това. Казва: „Не се носи“. Що му трябва цял чувал, пет кила са достатъчни. Казва „Мъчна работа, този чувал как ще нося, няма как да го дигам“. Пет кила вземи, те са ти достатъчни.
С пет кила
просо
колко декара земя може да посеете?
Много ситно е. Малко носете, ще свършите много повече, отколкото много ако носите. Малкото знание приложено придобива повече отколкото многото знание. Запример, седите и проповядвате как е създаден света, какво има на слънцето. Ама какви елементи има.
към беседата >>
27.
Аз ще оздравея
,
ООК
, София, 24.11.1937г.,
Сега гледам някои турят яйца под квачката, започнал много добре, иска да се измътят, ходи на тия пиленца, дава им всяка сутрин
просо
.
За мене тичането на момите е благородно нещо, за мене това представя Божествена идея. Но не мисля, че трябва да отида и гоня мухите. Когато майката се занимава със своето дете, права е тя. Каквото да върши, всичко е добро. Ние започваме добре, но свършваме зле.
Сега гледам някои турят яйца под квачката, започнал много добре, иска да се измътят, ходи на тия пиленца, дава им всяка сутрин
просо
.
Казвам: Колко е благородна. Тя потупа кокошката, хване пиленцата, помилва ги, но гледам като станат пиленцата ярки, току както върви, хване го за врата, тури го на дръвника, вземе и отреже главата. Напълни тенджерата с топла вода, туря я в тенджерата, оскуби я, след това ха с ножа, извади това онова, червата. Тури я в тенджерата да се вари. Казвам: Този човек започва добре, но свършва зле.
към беседата >>
28.
Страдание и учение
,
ООК
, София, 9.2.1938г.,
Но и който през
просото
не гледам.
Вие не сте по-стари от мене. Ако има някой, който да е стар, най-стар съм аз. И ако има някой, който да е млад, аз съм най-млад. Две неща има: И най-стар и най-млад съм аз. Аз казвам тъй: Най-стар и най-умен съм аз.
Но и който през
просото
не гледам.
Не гледам погрешките на хората. Най-млад съм, понеже никаква погрешка не гледам. Няма да гледам погрешките. Имам едно качество – сляп съм, понеже съм млад. Като стана стар, виждам всичко.
към беседата >>
29.
Новата храна
,
УС
, София, 6.3.1938г.,
За да не пострада човечеството от глад, те оставили
просото
да ги храни.
От години вече работим. Нищо ли не сме постигнали? “ Ще ви отговоря с един пример. Случило се, че всички зърнени храни – житото, царевицата, ръжта, ечемикът се обидили нещо и обявили война на този, който ги е обидил. Въоръжени добре, те напуснали местата си и тръгнали на бой.
За да не пострада човечеството от глад, те оставили
просото
да ги храни.
То ги запитало: „Каква ще бъде моята длъжност? “ – „Оставяме те да храниш хората, да правят хляб от тебе.“ – „На баница да ставам ли? “ – „Ти стани на хляб, а за баница не мисли.“ Кой от вас е правил хляб от просо, да знае колко мъчно се прави. И на вас казвам: Бъдете готови да ставате на хляб, да храните хората, а за баници не мислете. При сегашните условия на живота не може да се говори за баница.
към беседата >>
“ – „Ти стани на хляб, а за баница не мисли.“ Кой от вас е правил хляб от
просо
, да знае колко мъчно се прави.
Случило се, че всички зърнени храни – житото, царевицата, ръжта, ечемикът се обидили нещо и обявили война на този, който ги е обидил. Въоръжени добре, те напуснали местата си и тръгнали на бой. За да не пострада човечеството от глад, те оставили просото да ги храни. То ги запитало: „Каква ще бъде моята длъжност? “ – „Оставяме те да храниш хората, да правят хляб от тебе.“ – „На баница да ставам ли?
“ – „Ти стани на хляб, а за баница не мисли.“ Кой от вас е правил хляб от
просо
, да знае колко мъчно се прави.
И на вас казвам: Бъдете готови да ставате на хляб, да храните хората, а за баници не мислете. При сегашните условия на живота не може да се говори за баница. Много от страданията на хората се дължат на баниците. Днес малко хора стават на хляб, а още по-малко на баница. Не е време да се мисли за това.
към беседата >>
30.
Спокойно сърдце
,
ООК
, София, 7.12.1938г.,
Любов, която произвежда безпокойство, това е една просена каша, от
просо
каша.
Той сам иде да реализира този Божествен план. Той не казва „Ще дойде някой“, а казва „Аз ида. Аз съм изпратен.“ Казва Писанието: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя Син Единороден, за да не пострада всеки, който вярва в Него.“ Та на вас какво ви трябва? Вие се плашите, че ако вие обичате някого, разбирайте ме, трябва да напуснете тази обикновената любов, трябва да я оставите настрана.
Любов, която произвежда безпокойство, това е една просена каша, от
просо
каша.
Няма нищо реално вътре. Какво има в любовта? Ако ти в даден случай, Бог, Който е Любов, ти опиташ от този човек, като един плод. Какво лошо има, ако опиташ Божието присъствие в него? Но най-първо ти ще се допиташ до пръстите.
към беседата >>
31.
Здравословното състояние на човешката душа
,
ООК
, София, 4.1.1939г.,
Щом удариш през
просото
, не мислиш, носът е мъртъв.
Горната част на ноздрите означава силата на човека, относителна е тя. Не е в големината на носа. Има и мъртви носове, има и живи носове. Живият нос е, когато ти мислиш, когато ти наблюдаваш и се стремиш към всичко добро. Тогава носът е жив.
Щом удариш през
просото
, не мислиш, носът е мъртъв.
И ухото трябва да бъде живо. Живото ухо е, което слуша. И всяко нещо, което чуеш, преценяваш. И уханието може да бъде мъртво и живо. Ако всяко нещо, което близнеш с езика си, преценяваш, радвай се, като близнеш.
към беседата >>
32.
Минало и настояще
,
ООК
, София, 28.2.1940г.,
Има една любов, как да я нарека, просена любов, от
просо
.
Давам едно правило: Никога не осмивай любовта! Никога не осмивай мъдростта! Никога не осмивай истината! Имай едно свещено чувство. Като дойде любовта, да кажеш: „Един свещен образ.“ Дойдеш до другите работи.
Има една любов, как да я нарека, просена любов, от
просо
.
От просо може ли да направите точено? Не може да направиш. Защо? Защото просото се занимава с малките величини. То е ситно. Индивидуализира се мъчно.
към беседата >>
От
просо
може ли да направите точено?
Никога не осмивай мъдростта! Никога не осмивай истината! Имай едно свещено чувство. Като дойде любовта, да кажеш: „Един свещен образ.“ Дойдеш до другите работи. Има една любов, как да я нарека, просена любов, от просо.
От
просо
може ли да направите точено?
Не може да направиш. Защо? Защото просото се занимава с малките величини. То е ситно. Индивидуализира се мъчно. Често съм давал този пример.
към беседата >>
Защото
просото
се занимава с малките величини.
Имай едно свещено чувство. Като дойде любовта, да кажеш: „Един свещен образ.“ Дойдеш до другите работи. Има една любов, как да я нарека, просена любов, от просо. От просо може ли да направите точено? Не може да направиш. Защо?
Защото
просото
се занимава с малките величини.
То е ситно. Индивидуализира се мъчно. Често съм давал този пример. Отивали да воюват едно време всички хранителни растения: житото, ечемикът, ръжта, царевицата и другите тръгнали на война и останало само просото в тила, да храни света. Те казват: „Сега ние отиваме, няма да може да храним света.
към беседата >>
Отивали да воюват едно време всички хранителни растения: житото, ечемикът, ръжта, царевицата и другите тръгнали на война и останало само
просото
в тила, да храни света.
Не може да направиш. Защо? Защото просото се занимава с малките величини. То е ситно. Индивидуализира се мъчно. Често съм давал този пример.
Отивали да воюват едно време всички хранителни растения: житото, ечемикът, ръжта, царевицата и другите тръгнали на война и останало само
просото
в тила, да храни света.
Те казват: „Сега ние отиваме, няма да може да храним света. Ти да го храниш.“ То казва: „Точено да ставам ли? “ Казват му: „Ти на хляб стани, че точеното остави.“ От просото боза може да направиш. Трябва да е голям майстор, за да изкара от просото точено. Не осмивайте любовта!
към беседата >>
“ Казват му: „Ти на хляб стани, че точеното остави.“ От
просото
боза може да направиш.
Индивидуализира се мъчно. Често съм давал този пример. Отивали да воюват едно време всички хранителни растения: житото, ечемикът, ръжта, царевицата и другите тръгнали на война и останало само просото в тила, да храни света. Те казват: „Сега ние отиваме, няма да може да храним света. Ти да го храниш.“ То казва: „Точено да ставам ли?
“ Казват му: „Ти на хляб стани, че точеното остави.“ От
просото
боза може да направиш.
Трябва да е голям майстор, за да изкара от просото точено. Не осмивайте любовта! Единственото нещо, което може да облагороди човека, е любовта. В какъвто смисъл да се явява любовта, има една любов, която е лъжлива. Туря човек една маска отвън, показва боята на любовта, една боядисана любов.
към беседата >>
Трябва да е голям майстор, за да изкара от
просото
точено.
Често съм давал този пример. Отивали да воюват едно време всички хранителни растения: житото, ечемикът, ръжта, царевицата и другите тръгнали на война и останало само просото в тила, да храни света. Те казват: „Сега ние отиваме, няма да може да храним света. Ти да го храниш.“ То казва: „Точено да ставам ли? “ Казват му: „Ти на хляб стани, че точеното остави.“ От просото боза може да направиш.
Трябва да е голям майстор, за да изкара от
просото
точено.
Не осмивайте любовта! Единственото нещо, което може да облагороди човека, е любовта. В какъвто смисъл да се явява любовта, има една любов, която е лъжлива. Туря човек една маска отвън, показва боята на любовта, една боядисана любов. Нея може да осмивате колкото искате.
към беседата >>
33.
Основната мисъл
,
МОК
, София, 28.6.1940г.,
Дръжте в ума си идеята, че всеки човек има трима представители: един като себе си в Божествения свят, който е съвършен, един в духовния свят – полусъвършен, и той, на земята – през
просото
го кара.
Не се нервирайте за нищо и никакво, за вятъра, който духа. Срещнете някого добре разположен, после, като го срещнете, казвате: защо се е вкиснал? Защото има повече оцет. Защо е отслабнал? Малко яде човекът, отслабнал е.
Дръжте в ума си идеята, че всеки човек има трима представители: един като себе си в Божествения свят, който е съвършен, един в духовния свят – полусъвършен, и той, на земята – през
просото
го кара.
Та сега вие на земята, които през просото карате, мислете за онзи, който е съвършен горе. Вие още сте на долната страна на Божествената страна, него уподобявайте.
към беседата >>
Та сега вие на земята, които през
просото
карате, мислете за онзи, който е съвършен горе.
Срещнете някого добре разположен, после, като го срещнете, казвате: защо се е вкиснал? Защото има повече оцет. Защо е отслабнал? Малко яде човекът, отслабнал е. Дръжте в ума си идеята, че всеки човек има трима представители: един като себе си в Божествения свят, който е съвършен, един в духовния свят – полусъвършен, и той, на земята – през просото го кара.
Та сега вие на земята, които през
просото
карате, мислете за онзи, който е съвършен горе.
Вие още сте на долната страна на Божествената страна, него уподобявайте.
към беседата >>
34.
Възелът / *** (Беседата няма посочено заглавие)
,
НБ
, София, 7.9.1941г.,
Другояче – когато сме здрави, гледаме през
просото
.
Бог е, който ни тласка. Или думата тласка не е толкова хармонична. Господ ни подтиква да бъдем здрави. Даже когато сме болни, и то е за добро. Често трябва да станем болни, за да станем по-възприемчиви, меки, за да бъдем възприемчиви на закона на вярата.
Другояче – когато сме здрави, гледаме през
просото
.
Щом се разболеем, малко ставаме по-внимателни в живота. Казва: „Който денем не се спъва, който разбира, не се спъва, но който не разбира, се спъва.“ Та казвам, има спънки. Сегашният свят е пълен със спънки. Спънките не са лоши. Знаете колко спънки има на една цигулка?
към беседата >>
Другояче, когато сме здрави, гледаме през
просото
.
(втори вариант)
Или думата „тласка“ не е толкова хармонична. Господ ни подтиква да бъдем здрави даже когато сме болни. И то е за добро. Често трябва да станем болни, за да станем по-възприемчиви, меки. За да бъдем възприемчиви на закона на вярата.
Другояче, когато сме здрави, гледаме през
просото
.
Щом се разболеем, малко ставаме по-внимателни в живота. Казва, който разбира, не се спъва, но който не разбира, се спъва. Та казвам, има спънки. Сегашният свят е пълен със спънки. Спънките не са лоши.
към втори вариант >>
35.
Гордост и смирение
,
МОК
, София, 13.2.1942г.,
„Орда“ значи събрани хора, че вървят през
просото
.
Когато хората отвън замажат, но след малко се зацапа, показва, че външните условия са лоши. Замажеш едно здание, дойде буря, дъжд, зацапа се зданието. Това показва, че външните условия са лоши. Естественото положение на гордостта е да се превърне в самоуважение. Гордостта е орда.
„Орда“ значи събрани хора, че вървят през
просото
.
Думата „орда“ показва, който върви без посока, безразборно. Горделивият човек безразборно иска да мине, не търси обикновени пътища. Може да мине през много пътища и да си създаде неприятности на себе си. Тогава какъв е законът? Гордостта и смирението са две противоположни неща.
към беседата >>
36.
Кесаревото кесарю, Божието Богу
,
НБ
, София, 1.3.1942г.,
Голяма война се водила в миналото: и тогава останало
просото
да храни света.
Сега иде една епоха, когато трябва да се запознаем с Любовта. Мнозина говорят за любовта. Има една любов, която наричам котешка. Познание на Любовта, ето аз какво разбирам. Отиват всичките плодни дървета на война да защищават своите права.
Голяма война се водила в миналото: и тогава останало
просото
да храни света.
Явило се то при житото и казва: Да ставам ли баница? – Житото му казало: Ти стани на хляб, че не мисли за баница. От просо баница ще направим, че никой няма да я види. От просо баница не става, то е дребно. Съединителната нишка между частиците е слаба.
към беседата >>
От
просо
баница ще направим, че никой няма да я види.
Познание на Любовта, ето аз какво разбирам. Отиват всичките плодни дървета на война да защищават своите права. Голяма война се водила в миналото: и тогава останало просото да храни света. Явило се то при житото и казва: Да ставам ли баница? – Житото му казало: Ти стани на хляб, че не мисли за баница.
От
просо
баница ще направим, че никой няма да я види.
От просо баница не става, то е дребно. Съединителната нишка между частиците е слаба. Слабата страна на просото, коя е? – Дребни работи просото може да (свърши), но за големи работи не разчитай на просото. Щом ми каже някой с просо да се занимаваш, аз разбирам, че с малки работи този човек се занимава.
към беседата >>
От
просо
баница не става, то е дребно.
Отиват всичките плодни дървета на война да защищават своите права. Голяма война се водила в миналото: и тогава останало просото да храни света. Явило се то при житото и казва: Да ставам ли баница? – Житото му казало: Ти стани на хляб, че не мисли за баница. От просо баница ще направим, че никой няма да я види.
От
просо
баница не става, то е дребно.
Съединителната нишка между частиците е слаба. Слабата страна на просото, коя е? – Дребни работи просото може да (свърши), но за големи работи не разчитай на просото. Щом ми каже някой с просо да се занимаваш, аз разбирам, че с малки работи този човек се занимава. Един човек, който се занимава с просото, той не може да възпитава хората.
към беседата >>
Слабата страна на
просото
, коя е?
Явило се то при житото и казва: Да ставам ли баница? – Житото му казало: Ти стани на хляб, че не мисли за баница. От просо баница ще направим, че никой няма да я види. От просо баница не става, то е дребно. Съединителната нишка между частиците е слаба.
Слабата страна на
просото
, коя е?
– Дребни работи просото може да (свърши), но за големи работи не разчитай на просото. Щом ми каже някой с просо да се занимаваш, аз разбирам, че с малки работи този човек се занимава. Един човек, който се занимава с просото, той не може да възпитава хората. Има хора, на които имаш да даваш пет стотинки. Като ги (те) срещне, казва: Петте стотинки, които има да ми даваш, кога ще ми ги върнеш?
към беседата >>
– Дребни работи
просото
може да (свърши), но за големи работи не разчитай на
просото
.
– Житото му казало: Ти стани на хляб, че не мисли за баница. От просо баница ще направим, че никой няма да я види. От просо баница не става, то е дребно. Съединителната нишка между частиците е слаба. Слабата страна на просото, коя е?
– Дребни работи
просото
може да (свърши), но за големи работи не разчитай на
просото
.
Щом ми каже някой с просо да се занимаваш, аз разбирам, че с малки работи този човек се занимава. Един човек, който се занимава с просото, той не може да възпитава хората. Има хора, на които имаш да даваш пет стотинки. Като ги (те) срещне, казва: Петте стотинки, които има да ми даваш, кога ще ми ги върнеш? – Колкото пъти те срещне, ще ти иска петте стотинки.
към беседата >>
Щом ми каже някой с
просо
да се занимаваш, аз разбирам, че с малки работи този човек се занимава.
От просо баница ще направим, че никой няма да я види. От просо баница не става, то е дребно. Съединителната нишка между частиците е слаба. Слабата страна на просото, коя е? – Дребни работи просото може да (свърши), но за големи работи не разчитай на просото.
Щом ми каже някой с
просо
да се занимаваш, аз разбирам, че с малки работи този човек се занимава.
Един човек, който се занимава с просото, той не може да възпитава хората. Има хора, на които имаш да даваш пет стотинки. Като ги (те) срещне, казва: Петте стотинки, които има да ми даваш, кога ще ми ги върнеш? – Колкото пъти те срещне, ще ти иска петте стотинки. Той изхарчва повече енергия да ги иска, отколкото струват петте стотинки.
към беседата >>
Един човек, който се занимава с
просото
, той не може да възпитава хората.
От просо баница не става, то е дребно. Съединителната нишка между частиците е слаба. Слабата страна на просото, коя е? – Дребни работи просото може да (свърши), но за големи работи не разчитай на просото. Щом ми каже някой с просо да се занимаваш, аз разбирам, че с малки работи този човек се занимава.
Един човек, който се занимава с
просото
, той не може да възпитава хората.
Има хора, на които имаш да даваш пет стотинки. Като ги (те) срещне, казва: Петте стотинки, които има да ми даваш, кога ще ми ги върнеш? – Колкото пъти те срещне, ще ти иска петте стотинки. Той изхарчва повече енергия да ги иска, отколкото струват петте стотинки. Не си струва човек да си отвори устата не за пет стотинки, но за пет лева.
към беседата >>
37.
Законът на Любовта
,
ООК
, София, 15.7.1942г.,
В този свят понеже хората станаха горделиви, Христос казва: „Ако не станете като малките деца.“ Всеки човек, който умира, той ще стане по-дребен от
просото
.
Ако един художник не знае да размива боите си, какво ще направи? Той ще се учи на изкуството да размива боите си, после да знае колко боя трябва да тури. Религиозните хора казват: „Като идем в онзи свят, там ще се научим.“ Пък защо в този свят да го не учат? В оня свят да го учат. Оня свят не е място за децата.
В този свят понеже хората станаха горделиви, Христос казва: „Ако не станете като малките деца.“ Всеки човек, който умира, той ще стане по-дребен от
просото
.
Като умре, човек е много голям. Първото нещо е, че ще го погнат духовете; като го погнат да го хванат, да го вържат, той хуква да бяга и се свива, свива, свива, че стане невидим. Избави се от лошите духове, но не знае как да се върне в своята форма. Стане толкоз дребен, обезсърчи се, казва: „Нямам никаква форма.“ Единственото нещо, което дава форма, то е Любовта. Единственото нещо, което дава форма, то е Знанието.
към беседата >>
38.
Ще ви се изявя
,
НБ
, София, 8.11.1942г.,
Ако раздам едно кило
просо
, те са почти 20 000.
Не туряй в ума си „Ще даваш“, но тури в ума си „Започвам да давам“. Мини покрай някой човек и мислено си кажи: „Давам ти 100 000 лева.“ Като минеш край друг, кажи: „Давам ти 200 000.“ На друг – 500 000, на друг – милион, на друг – 100 милиона и като се върнеш, кажи си: „Много раздадох.“ Не казвай колко си раздал, но кажи: „Доволен съм от туй, което дадох.“ Може да кажеш: „16 000 лева раздадох.“ Какво значи 16 000 – това е едно кило жито. В едно кило жито има 16 000 зърна. Всяко зърно е един лев. Раздавам едно кило жито, това са 16 000 лева.
Ако раздам едно кило
просо
, те са почти 20 000.
Значи като кажа, че съм раздал 20 000, това е едно кило просо. Всяко зърно струва повече от един лев. Казва: „Хубава боза става от просото, лечебно действува просото.“ Просото като житото на хляб не става, но някой път просото може да се употреби за цяр. Просото е дребничко, влиза там, дето житото не може да влезе.
към беседата >>
Значи като кажа, че съм раздал 20 000, това е едно кило
просо
.
Мини покрай някой човек и мислено си кажи: „Давам ти 100 000 лева.“ Като минеш край друг, кажи: „Давам ти 200 000.“ На друг – 500 000, на друг – милион, на друг – 100 милиона и като се върнеш, кажи си: „Много раздадох.“ Не казвай колко си раздал, но кажи: „Доволен съм от туй, което дадох.“ Може да кажеш: „16 000 лева раздадох.“ Какво значи 16 000 – това е едно кило жито. В едно кило жито има 16 000 зърна. Всяко зърно е един лев. Раздавам едно кило жито, това са 16 000 лева. Ако раздам едно кило просо, те са почти 20 000.
Значи като кажа, че съм раздал 20 000, това е едно кило
просо
.
Всяко зърно струва повече от един лев. Казва: „Хубава боза става от просото, лечебно действува просото.“ Просото като житото на хляб не става, но някой път просото може да се употреби за цяр. Просото е дребничко, влиза там, дето житото не може да влезе. Едно време, когато отивали всички растения да воюват за своята свобода, останало просото да храни света.
към беседата >>
Казва: „Хубава боза става от
просото
, лечебно действува
просото
.“
Всяко зърно е един лев. Раздавам едно кило жито, това са 16 000 лева. Ако раздам едно кило просо, те са почти 20 000. Значи като кажа, че съм раздал 20 000, това е едно кило просо. Всяко зърно струва повече от един лев.
Казва: „Хубава боза става от
просото
, лечебно действува
просото
.“
Просото като житото на хляб не става, но някой път просото може да се употреби за цяр. Просото е дребничко, влиза там, дето житото не може да влезе. Едно време, когато отивали всички растения да воюват за своята свобода, останало просото да храни света. Дотогава то заемало най-ниската служба, житото било на първо място, и то попитало житото: „На баница да ставам ли? “ Житото му казва: „Ти стани на хляб, че за баница остави.“ Баница от просо никога не можеш да направиш.
към беседата >>
Просото
като житото на хляб не става, но някой път
просото
може да се употреби за цяр.
Раздавам едно кило жито, това са 16 000 лева. Ако раздам едно кило просо, те са почти 20 000. Значи като кажа, че съм раздал 20 000, това е едно кило просо. Всяко зърно струва повече от един лев. Казва: „Хубава боза става от просото, лечебно действува просото.“
Просото
като житото на хляб не става, но някой път
просото
може да се употреби за цяр.
Просото е дребничко, влиза там, дето житото не може да влезе. Едно време, когато отивали всички растения да воюват за своята свобода, останало просото да храни света. Дотогава то заемало най-ниската служба, житото било на първо място, и то попитало житото: „На баница да ставам ли? “ Житото му казва: „Ти стани на хляб, че за баница остави.“ Баница от просо никога не можеш да направиш. Просото е най-скромното.
към беседата >>
Просото
е дребничко, влиза там, дето житото не може да влезе.
Ако раздам едно кило просо, те са почти 20 000. Значи като кажа, че съм раздал 20 000, това е едно кило просо. Всяко зърно струва повече от един лев. Казва: „Хубава боза става от просото, лечебно действува просото.“ Просото като житото на хляб не става, но някой път просото може да се употреби за цяр.
Просото
е дребничко, влиза там, дето житото не може да влезе.
Едно време, когато отивали всички растения да воюват за своята свобода, останало просото да храни света. Дотогава то заемало най-ниската служба, житото било на първо място, и то попитало житото: „На баница да ставам ли? “ Житото му казва: „Ти стани на хляб, че за баница остави.“ Баница от просо никога не можеш да направиш. Просото е най-скромното. Хляб може да стане от него, просеник; лесно се чупи, не е жилав, няма да се мъчиш, понеже е неустойчиво.
към беседата >>
Едно време, когато отивали всички растения да воюват за своята свобода, останало
просото
да храни света.
Значи като кажа, че съм раздал 20 000, това е едно кило просо. Всяко зърно струва повече от един лев. Казва: „Хубава боза става от просото, лечебно действува просото.“ Просото като житото на хляб не става, но някой път просото може да се употреби за цяр. Просото е дребничко, влиза там, дето житото не може да влезе.
Едно време, когато отивали всички растения да воюват за своята свобода, останало
просото
да храни света.
Дотогава то заемало най-ниската служба, житото било на първо място, и то попитало житото: „На баница да ставам ли? “ Житото му казва: „Ти стани на хляб, че за баница остави.“ Баница от просо никога не можеш да направиш. Просото е най-скромното. Хляб може да стане от него, просеник; лесно се чупи, не е жилав, няма да се мъчиш, понеже е неустойчиво. Хората не си правят хляб от просото, мъчно се обработва просото.
към беседата >>
“ Житото му казва: „Ти стани на хляб, че за баница остави.“ Баница от
просо
никога не можеш да направиш.
Казва: „Хубава боза става от просото, лечебно действува просото.“ Просото като житото на хляб не става, но някой път просото може да се употреби за цяр. Просото е дребничко, влиза там, дето житото не може да влезе. Едно време, когато отивали всички растения да воюват за своята свобода, останало просото да храни света. Дотогава то заемало най-ниската служба, житото било на първо място, и то попитало житото: „На баница да ставам ли?
“ Житото му казва: „Ти стани на хляб, че за баница остави.“ Баница от
просо
никога не можеш да направиш.
Просото е най-скромното. Хляб може да стане от него, просеник; лесно се чупи, не е жилав, няма да се мъчиш, понеже е неустойчиво. Хората не си правят хляб от просото, мъчно се обработва просото. Засега най-хранителното е житото – то е дошло от Венера, то е растение на Любовта. Хората ако ядяха просо, много дребнави щяха да станат.
към беседата >>
Просото
е най-скромното.
Просото като житото на хляб не става, но някой път просото може да се употреби за цяр. Просото е дребничко, влиза там, дето житото не може да влезе. Едно време, когато отивали всички растения да воюват за своята свобода, останало просото да храни света. Дотогава то заемало най-ниската служба, житото било на първо място, и то попитало житото: „На баница да ставам ли? “ Житото му казва: „Ти стани на хляб, че за баница остави.“ Баница от просо никога не можеш да направиш.
Просото
е най-скромното.
Хляб може да стане от него, просеник; лесно се чупи, не е жилав, няма да се мъчиш, понеже е неустойчиво. Хората не си правят хляб от просото, мъчно се обработва просото. Засега най-хранителното е житото – то е дошло от Венера, то е растение на Любовта. Хората ако ядяха просо, много дребнави щяха да станат. Житото е много устойчиво, много устойчив характер има.
към беседата >>
Хората не си правят хляб от
просото
, мъчно се обработва
просото
.
Едно време, когато отивали всички растения да воюват за своята свобода, останало просото да храни света. Дотогава то заемало най-ниската служба, житото било на първо място, и то попитало житото: „На баница да ставам ли? “ Житото му казва: „Ти стани на хляб, че за баница остави.“ Баница от просо никога не можеш да направиш. Просото е най-скромното. Хляб може да стане от него, просеник; лесно се чупи, не е жилав, няма да се мъчиш, понеже е неустойчиво.
Хората не си правят хляб от
просото
, мъчно се обработва
просото
.
Засега най-хранителното е житото – то е дошло от Венера, то е растение на Любовта. Хората ако ядяха просо, много дребнави щяха да станат. Житото е много устойчиво, много устойчив характер има. Оказва се, че близо от 6000 години (това трябва да се провери) жито, което е намерено в египетските гробища, като се посее, израства. Устойчиво е житото.
към беседата >>
Хората ако ядяха
просо
, много дребнави щяха да станат.
“ Житото му казва: „Ти стани на хляб, че за баница остави.“ Баница от просо никога не можеш да направиш. Просото е най-скромното. Хляб може да стане от него, просеник; лесно се чупи, не е жилав, няма да се мъчиш, понеже е неустойчиво. Хората не си правят хляб от просото, мъчно се обработва просото. Засега най-хранителното е житото – то е дошло от Венера, то е растение на Любовта.
Хората ако ядяха
просо
, много дребнави щяха да станат.
Житото е много устойчиво, много устойчив характер има. Оказва се, че близо от 6000 години (това трябва да се провери) жито, което е намерено в египетските гробища, като се посее, израства. Устойчиво е житото. Казвам: ние, съвременните хора, имаме нужда от хляб. Българинът яде хляб повече.
към беседата >>
39.
Четирите неща
,
НБ
, София, 6.12.1942г.,
Ние през
просото
ходим.
“ Някой казва: „Аз съжалявам, че се родих на Земята.“ Защо съжаляваш? Че откъде идеш? Трябва ни мисъл. Трябва ние, съвременните хора, да имаме една ясна представа поне какво нещо е Онзи, Който създаде света, Който ни даде всичките дарби, дал ни тази светлина, дал ни уста. Да имаме една представа за Него.
Ние през
просото
ходим.
Казваме: „Какво е Господ? “ Разправяха ми за един млад българин [на] около 30 години. Това било във Видинско. Доколко е вярно, не зная.
към беседата >>
Тази любовна мисъл не е направена от най-хубавото жито, смесена е с
просо
, ечемик, ръж.
Трябва да се премие стомахът. Казвам: Дошло е време, когато трябва да се направи една любовна промивка на стомаха, да се направи една любовна промивка на дробовете, да се направи една любовна промивка на ума. Тогава ние ще предаваме мислите и чувствата, даром ние ще приемаме и ще предаваме Любовта. Има какво да се промие. Има любовно течение.
Тази любовна мисъл не е направена от най-хубавото жито, смесена е с
просо
, ечемик, ръж.
Да направиш хляб от най-хубавото жито, да си изкопал нивата с бел, да си посял нивата и да си пял, никога да не е влязло лоша мисъл, лошо чувство, да си го пожънал, да си извадил житото добре, без да си казвал лоша дума. И от това жито като направиш хляб, на всеки като дадеш, ще му падне като мед на сърцето. Този хляб, който ядем, не е такъв. Всичките българи най-първо трябва да се научат да орат и да не псуват говедата. Нали искат педагогика – няма да псуваш вола, няма да псуваш кравата, кокошката.
към беседата >>
40.
Възходящ и низходящ порядък
,
МОК
, София, 30.4.1943г.,
Ако дам 10 кила жито или едно кило
просо
, с кое колко земя ще насееш?
А този, с върха надолу, е низходящ. Вие имате числото 3, но ако това число е едно живо число – представете си, че тия ученици са от тия типове – този, който има три, е Юпитеров тип. Този с 4 е Земен, този с 5 е Меркуриев, а този с 6 е Венерин. В дадения случай 3-ката е семе, което се дава на ученика, 4-ката е семе. Да допуснем сега, че дам на едного 1 кило, на друг дам 10 кила.
Ако дам 10 кила жито или едно кило
просо
, с кое колко земя ще насееш?
С едно кило просо колко земя може да насеете? С едно кило просо ще засеете повече пространство, отколкото с 10 кила жито. Казвам: В дадения случай (са) тези, дребните работи – просото е производително. С едно кило просо може да насееш голямо пространство. В природата дребните неща са мощни.
към беседата >>
С едно кило
просо
колко земя може да насеете?
Вие имате числото 3, но ако това число е едно живо число – представете си, че тия ученици са от тия типове – този, който има три, е Юпитеров тип. Този с 4 е Земен, този с 5 е Меркуриев, а този с 6 е Венерин. В дадения случай 3-ката е семе, което се дава на ученика, 4-ката е семе. Да допуснем сега, че дам на едного 1 кило, на друг дам 10 кила. Ако дам 10 кила жито или едно кило просо, с кое колко земя ще насееш?
С едно кило
просо
колко земя може да насеете?
С едно кило просо ще засеете повече пространство, отколкото с 10 кила жито. Казвам: В дадения случай (са) тези, дребните работи – просото е производително. С едно кило просо може да насееш голямо пространство. В природата дребните неща са мощни. В светлината, за пример, колко трептения има в червените лъчи?
към беседата >>
С едно кило
просо
ще засеете повече пространство, отколкото с 10 кила жито.
Този с 4 е Земен, този с 5 е Меркуриев, а този с 6 е Венерин. В дадения случай 3-ката е семе, което се дава на ученика, 4-ката е семе. Да допуснем сега, че дам на едного 1 кило, на друг дам 10 кила. Ако дам 10 кила жито или едно кило просо, с кое колко земя ще насееш? С едно кило просо колко земя може да насеете?
С едно кило
просо
ще засеете повече пространство, отколкото с 10 кила жито.
Казвам: В дадения случай (са) тези, дребните работи – просото е производително. С едно кило просо може да насееш голямо пространство. В природата дребните неща са мощни. В светлината, за пример, колко трептения има в червените лъчи? Те са милиони трептения.
към беседата >>
Казвам: В дадения случай (са) тези, дребните работи –
просото
е производително.
В дадения случай 3-ката е семе, което се дава на ученика, 4-ката е семе. Да допуснем сега, че дам на едного 1 кило, на друг дам 10 кила. Ако дам 10 кила жито или едно кило просо, с кое колко земя ще насееш? С едно кило просо колко земя може да насеете? С едно кило просо ще засеете повече пространство, отколкото с 10 кила жито.
Казвам: В дадения случай (са) тези, дребните работи –
просото
е производително.
С едно кило просо може да насееш голямо пространство. В природата дребните неща са мощни. В светлината, за пример, колко трептения има в червените лъчи? Те са милиони трептения. Всички трептения сами по себе си, събрани в едно, дават един малък резултат на червения цвят, на портокаловия цвят.
към беседата >>
С едно кило
просо
може да насееш голямо пространство.
Да допуснем сега, че дам на едного 1 кило, на друг дам 10 кила. Ако дам 10 кила жито или едно кило просо, с кое колко земя ще насееш? С едно кило просо колко земя може да насеете? С едно кило просо ще засеете повече пространство, отколкото с 10 кила жито. Казвам: В дадения случай (са) тези, дребните работи – просото е производително.
С едно кило
просо
може да насееш голямо пространство.
В природата дребните неща са мощни. В светлината, за пример, колко трептения има в червените лъчи? Те са милиони трептения. Всички трептения сами по себе си, събрани в едно, дават един малък резултат на червения цвят, на портокаловия цвят. Колкото отиваме нагоре, броят на трептенията се увеличава.
към беседата >>
НАГОРЕ