НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
176
резултата в
82
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
Затуй Христос казва в прочетената глава от Евангелието: „Аз съм вратата“, и на друго място: „Онзи, който през Мене влезе и излезе, и
паша
ще намери“.
Хора, които мислят, че като умрат, ще отидат на онзи свят, приличат на онзи син престъпник, който като го затварят, си казва: „Отивам да видя баща си“. В затвора ли ще видите вашия баща? Вие ще идете в мястото на изправлението. В оня свят няма да отидете при Небесния ваш Отец. За да отидете там, трябва да победите смъртта, да излезете из затвора, да сте свободни.
Затуй Христос казва в прочетената глава от Евангелието: „Аз съм вратата“, и на друго място: „Онзи, който през Мене влезе и излезе, и
паша
ще намери“.
Я ми кажете, вие влизали ли сте през тази врата и излизали ли сте навън през нея и как сте направили това? Ако ви попитам за къщата на някой ваш приятел, вие ще кажете: „Вьншната порта на неговата къща се намира на запад, а вътрешната – към север, или юг“; ще опишете и колко е голяма, каква боя има и как се затваря. Всички църковници казват: „Христос е врата“. Щом Христос е врата, я ни осветлете от какво е тя направена – от дърво ли или от желязо, от злато или от сребро; от скъпоценни ли камъни или от нещо друго; с какви брънки е закачена и на какви основи почива? „Ама – ще кажете – то е в преносен смисъл.“ Хубаво, направете превод на тази врата, какво е Христос, в какъв смисъл Той е врата?
към беседата >>
2.
Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли
,
ИБ
, Бургас, 28.1.1915г.,
Един
паша
повикал този майстор в къщата си, да му скрои гащи "бирбочуклия".
Най-вътре е душата, тя е самият човек. Да мислим, чувствуваме, действуваме - това е човекът - душата. В живота трябва да имаме насока. Един българин работил 10 години в Македония бахчаванлък и най-после му дотегнал този занаят. Отишъл в Солун и понеже решил да залови друга работа, видял му се най-лек занаят абаджия, та се условил при един абаджия-майстор.
Един
паша
повикал този майстор в къщата си, да му скрои гащи "бирбочуклия".
Майсторът изпратил новия калфа напред с метъра и ножицата, а той се позабавил. Отива калфата вкъщи при пашата, който го помислил за майстора и дава пред него плата, да му скрои "бирбочуклия" гащи. Калфата не се изказва, че той не е майсторът, но започва, оттук мерил, оттам рязал и все нищо не излизало. Пашата като гледал, че това е далеч от това да стане "бирбочуклия" гащи, казал му от тоя плат поне една салтамарка да скрои. Почнал той наново, рязал, струвал, но пашата пак гледа, че не става салтамарка.
към беседата >>
Отива калфата вкъщи при
пашата
, който го помислил за майстора и дава пред него плата, да му скрои "бирбочуклия" гащи.
В живота трябва да имаме насока. Един българин работил 10 години в Македония бахчаванлък и най-после му дотегнал този занаят. Отишъл в Солун и понеже решил да залови друга работа, видял му се най-лек занаят абаджия, та се условил при един абаджия-майстор. Един паша повикал този майстор в къщата си, да му скрои гащи "бирбочуклия". Майсторът изпратил новия калфа напред с метъра и ножицата, а той се позабавил.
Отива калфата вкъщи при
пашата
, който го помислил за майстора и дава пред него плата, да му скрои "бирбочуклия" гащи.
Калфата не се изказва, че той не е майсторът, но започва, оттук мерил, оттам рязал и все нищо не излизало. Пашата като гледал, че това е далеч от това да стане "бирбочуклия" гащи, казал му от тоя плат поне една салтамарка да скрои. Почнал той наново, рязал, струвал, но пашата пак гледа, че не става салтамарка. Тогава му казал: "Ти и салтамарка не можа да скроиш, но барем така и така изхаби плата, направи ми една тютюнева кесия от него, но хубаво крой, защото, ако и това не умееш, ще те бия. Ние често като този българин калфа с метъра и ножиците кроим в живота, но когато сме невежи, нищо друго не можем да направим освен тютюневи кесии.
към беседата >>
Пашата
като гледал, че това е далеч от това да стане "бирбочуклия" гащи, казал му от тоя плат поне една салтамарка да скрои.
Отишъл в Солун и понеже решил да залови друга работа, видял му се най-лек занаят абаджия, та се условил при един абаджия-майстор. Един паша повикал този майстор в къщата си, да му скрои гащи "бирбочуклия". Майсторът изпратил новия калфа напред с метъра и ножицата, а той се позабавил. Отива калфата вкъщи при пашата, който го помислил за майстора и дава пред него плата, да му скрои "бирбочуклия" гащи. Калфата не се изказва, че той не е майсторът, но започва, оттук мерил, оттам рязал и все нищо не излизало.
Пашата
като гледал, че това е далеч от това да стане "бирбочуклия" гащи, казал му от тоя плат поне една салтамарка да скрои.
Почнал той наново, рязал, струвал, но пашата пак гледа, че не става салтамарка. Тогава му казал: "Ти и салтамарка не можа да скроиш, но барем така и така изхаби плата, направи ми една тютюнева кесия от него, но хубаво крой, защото, ако и това не умееш, ще те бия. Ние често като този българин калфа с метъра и ножиците кроим в живота, но когато сме невежи, нищо друго не можем да направим освен тютюневи кесии. Но защо ни са те? В съвременния живот всички са като тютюневи кесии, всички нервни, всички други лоши, а само ние сме добри.
към беседата >>
Почнал той наново, рязал, струвал, но
пашата
пак гледа, че не става салтамарка.
Един паша повикал този майстор в къщата си, да му скрои гащи "бирбочуклия". Майсторът изпратил новия калфа напред с метъра и ножицата, а той се позабавил. Отива калфата вкъщи при пашата, който го помислил за майстора и дава пред него плата, да му скрои "бирбочуклия" гащи. Калфата не се изказва, че той не е майсторът, но започва, оттук мерил, оттам рязал и все нищо не излизало. Пашата като гледал, че това е далеч от това да стане "бирбочуклия" гащи, казал му от тоя плат поне една салтамарка да скрои.
Почнал той наново, рязал, струвал, но
пашата
пак гледа, че не става салтамарка.
Тогава му казал: "Ти и салтамарка не можа да скроиш, но барем така и така изхаби плата, направи ми една тютюнева кесия от него, но хубаво крой, защото, ако и това не умееш, ще те бия. Ние често като този българин калфа с метъра и ножиците кроим в живота, но когато сме невежи, нищо друго не можем да направим освен тютюневи кесии. Но защо ни са те? В съвременния живот всички са като тютюневи кесии, всички нервни, всички други лоши, а само ние сме добри. Това е едно болезнено състояние на нашия ум - интелект.
към беседата >>
3.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
Той не му проповядва, но го насочва там, дето има добра
паша
и чист извор.
Тръгнете ли в едно направление, не се връщайте назад. Възприемете ли една Божествена идея, дайте й първо широчина, или дължина; после – пространственост – широчина и дължина, след това – триизмерност – обем и най-после, със силата на своя Дух, вложете в нея съдържание и смисъл. Това значи да люби човек с ума, със сърцето, с душата и със силата си. Това е проповядвал Христос на учениците си – да се напълни душата им с Божествени идеи, с Божествено съдържание, което да ги повдигне. Какво прави разумният човек, като срещне едно говедо, което свободно маха опашката си?
Той не му проповядва, но го насочва там, дето има добра
паша
и чист извор.
Всички хора са поставени при добри условия, на всички е показано къде има изобилна и доброкачествена храна и чиста вода, но малцина използват добрите условия. Повечето хора се отклоняват от пътя си и като умрат, близките им казват: “Умря, горкият, но поне изпълни задълженията си като човек.” – Нищо не е изпълнил той. Градил и разрушавал, т.е. живял по стар начин. Новият живот подразбира нов начин на градене.
към беседата >>
Той не му проповѣдва, но го насочва тамъ, дето има добра
паша
и чистъ изворъ.
(втори вариант)
Тръгнете ли въ едно направление, не се връщайте назадъ. Възприемете ли една Божествена идея, дайте ѝ първо широчина, или дължина; после — пространственость — широчина и дължина, следъ това — триизмѣрность — обемъ и най-после, съ силата на своя духъ, вложете въ нея съдържание и смисълъ. Това значи, да люби човѣкъ съ ума, съ сърдцето, съ душата и съ силата си. Това е проповѣдвалъ Христосъ на ученицитѣ си — да се напълни душата имъ съ Божествени идеи, съ Божествено съдържание, което да ги повдигне. Какво прави разумниятъ човѣкъ, като срещне едно говедо, което свободно маха опашката си?
Той не му проповѣдва, но го насочва тамъ, дето има добра
паша
и чистъ изворъ.
Всички хора сѫ поставени при добри условия, на всички е показано, кѫде има изобилна и доброкачествена храна и чиста вода, но малцина използуватъ добритѣ условия. Повечето хора се отклоняватъ отъ пѫтя си и, като умратъ, близкитѣ имъ казватъ: Умрѣ, горкиятъ, но поне изпълни задълженията си като човѣкъ. — Нищо не е изпълнилъ той. Градилъ и разрушавалъ, т. е. живѣлъ по старъ начинъ.
към втори вариант >>
4.
Гредата
,
НБ
, , 18.5.1919г.,
Христос те извежда от кошарата и ще те заведе на
паша
.
Господ всякога дава богатство, но в частна собственост не вярва. Днес хората се възхищават от тази поговорка. Аз намирам, че тя е човешко изобретение. Христос казва: „Извади тази греда, т.е. частната собственост, от окото си, никаква кошара не ти трябва“.
Христос те извежда от кошарата и ще те заведе на
паша
.
Това показва, че той не вярва в частната собственост. И всички християни, които вярват в частната собственост, имат църкви, секти и прочие. В религиозно отношение те считат, че трябва да се делят на будисти, брамини и други, което показва, че вярват в частната собственост. Аз вярвам само в един велик Божествен принцип, но в никакви форми не вярвам. Господ е създал принципите, а формите ние създаваме.
към беседата >>
5.
Добрият пастир
,
НБ
, София, 18.1.1920г.,
Щеше ли той да даде пари на
апаша
, ако не беше видял револвера?
Милиардерът се прибрал в стаята си, заключил се и, като мислел, че е сам, започнал да брои парите си и да им се радва. В тоя момент апашът, който бил скрит под масата, излязъл срещу богаташа с револвер в ръка. Последният го погледнал и веднага казал: Вземи, колкото пари искаш. Ще кажете, че милиардерът бил много щедър. Така всички хора са щедри.
Щеше ли той да даде пари на
апаша
, ако не беше видял револвера?
Трябваше ли апашът да се крие под масата му? Какво изисква новото учение от вас? – Да бъдете верни на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. Не мислете, че сте слаби. Бъдете слаби за греха и за злото в света.
към беседата >>
Щеше ли той да даде пари на
апаша
, ако не беше видял револвера?
(втори вариант)
Една вечер той влязъл в дома на един милиардер, голям скъперник, с намерение да го обере. Милиардерът се прибрал в стаята си, заключил се, и като мислел, че е сам, започнал да брои парите си и да им се радва. В тоя момент апашът, който бил скрит под масата, излязъл срещу богаташа с револвер в ръка. Последният го погледнал и веднага казал: „Вземи колкото пари искаш." Ще кажете, че милиардерът бил много щедър. Така всички хора са щедри.
Щеше ли той да даде пари на
апаша
, ако не беше видял револвера?
Трябваше ли апашът да се крие под масата му? Какво изисква новото учение от вас? Да бъдете верни на своя ум, на свето сърце, на своята душа и на своя дух. Не мислете, че сте слаби. Бъдете слаби за греха и за злото в света.
към втори вариант >>
6.
С любов и вяра
,
ИБ
, В.Търново, 26.9.1920г.,
С това се изпълни българската песен: „Расти ми, мома, расти, та като пораснеш, сабя френгия ще ти
препаша
“ и т.н.
Предпочитам да ям сух хляб и да бъда много по-доволен от всекиго другиго. Христос казва: „Тази вяра, която Аз нося, е хлябът наш насъщен, дай го нам днес.“ Там няма масло, сирене, ориз, захар и др. Истинската вяра не търпи всички тия работи. Това е новото учение, а старото учение иска само да реже глави и на животни, и на човеци. Като се изклаха 25 хиляди души в тази война, какво се спечели?
С това се изпълни българската песен: „Расти ми, мома, расти, та като пораснеш, сабя френгия ще ти
препаша
“ и т.н.
Досега за Христовата вяра никой не е носил кръстове, а ги носят за изколвание. Христос казва, че ще правите по-големи работи в добро. И наистина, че в нашите времена има много по-добри условия с тая книжнина, да се дадат големи резултати. Днес един градинар може да посади няколко плодни дръвчета и с това да принесе полза. На сегашните хора какво им трябва?
към беседата >>
7.
Съвети от Учителя
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Пчелите са ясновидци.Те отблизо не виждат, преместете кошера 4-5 крачки встрани, те ще се ударят в кошера при завръщането си от
паша
.
Днешната беседа за любовта и хубавият ден показват, че 1921 г. ще бъде хубава година - тя носи благодат за хората. Една малка лампичка от радий ще дава голяма светлина и ще гори трийсет и три хиляди години. Пчелите са научили лакомството от човека. Да крадат - приели са мисълта от своя господар -човека.
Пчелите са ясновидци.Те отблизо не виждат, преместете кошера 4-5 крачки встрани, те ще се ударят в кошера при завръщането си от
паша
.
Китайците, индусите - приятелите на Съглашението - сега са с болшевиците и против Съглашението. Русия е земята, която не се превзема - тя сама се пази. Тя е свята земя. Който влезе в нея, забогатява. Така стана с Германия.
към беседата >>
8.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
Бързият начин е оня на
апаша
: когато отидеш при някого с револвер в ръка и той сам казва: Взимай, взимай по-скоро!
Започваш да го убеждаваш. Отиваш първия ден при него, говориш му, не се съгласява. Отиваш втория ден, пак го убеждаваш — не се съгласява. Най-после успяваш да му вземеш парите. Той казва: Излъга ме този човек!
Бързият начин е оня на
апаша
: когато отидеш при някого с револвер в ръка и той сам казва: Взимай, взимай по-скоро!
Така не се губи време. Бързият метод е вреден. Всички сегашни хора постъпват според него, носят си револвер и казват: Дай си парите! Ти ще работиш, а аз ще почивам. А в Божия закон е писано: Всинца ще работим и еднакво ще делим благата.
към беседата >>
Бързият начин е оня на
апаша
: когато отидеш при някого с револвер в ръка, и той сам казва: "Взимай, взимай, по-скоро!
(втори вариант)
Започваш да го убеждаваш. Отиваш първия ден при него, говориш му, не се съгласява. Отиваш втория ден, пак го убеждаваш - не се съгласява. Най-после успяваш да му вземеш пapите. Той казва: Излъга ме този човек!
Бързият начин е оня на
апаша
: когато отидеш при някого с револвер в ръка, и той сам казва: "Взимай, взимай, по-скоро!
" Така не се губи време. Бързият метод е вреден. Всички сегашни хора постъпват според него, носят си револвера и казват: "дай си пapите, ти ще работиш, а аз ще почивам“, а в Божия закон е писано: "Всинца ще работим, и еднакво ще делим благата". Всеки ще работи, според колкото може, и никой никого не трябва да използува. Туй е законът на Вярата.
към втори вариант >>
9.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
Във Варна, преди Митхад
Паша
, имало един валия, който издал заповед да насадят Варненския и Силистренския окръзи с плодни дървета.
Ще махнеш с пръчицата и ще оправиш България. – Как ще оправиш България? Със затвори и бесилки? Тоя виновен, оня виновен, хайде на бесилката! Има ли нещо гениално в това?
Във Варна, преди Митхад
Паша
, имало един валия, който издал заповед да насадят Варненския и Силистренския окръзи с плодни дървета.
Заповедта била изпълнена. Дърветата израснали, започнали да дават плодове. Забелязали, че много от плодовете постепенно липсвали – някой ги крадял. Сложили един пазач да следи кой краде – плодовете липсвали още повече. Сложили двама пазачи – плодовете липсвали постоянно.
към беседата >>
Въ Варна, прѣди Митхадъ
паша
, е имало единъ валия, който издалъ заповѣдь да насадятъ съ плодни дървета цѣлитѣ варненски и силистренски окрѫзи.
(втори вариант)
Да взематъ една магическа тояжка и съ нея – allez-passez (идва-преминава), хопъ! И тогава ще започнатъ: „Сега ще прѣмѣстя тази планина, България ще оправя въ най-скоро врѣме, стига да ми я дадатъ“ и т.н. Ами какъ ще оправятъ България? Ще турятъ навсѣкѫдѣ бѣсилки и виновенъ ли си за нѣщо, хайде на бѣсилката! Че това гениално нѣщо ли е?
Въ Варна, прѣди Митхадъ
паша
, е имало единъ валия, който издалъ заповѣдь да насадятъ съ плодни дървета цѣлитѣ варненски и силистренски окрѫзи.
Насадили всичко съ плодни дървета, но ги оставили безъ пазачъ. Забѣлѣзватъ, че липсватъ плодове, значи крадатъ ги. Поставили единъ пазачъ, липсватъ повече. Поставили още единъ пазачъ, кражбата на плодове се усилила. И двамата крадѣли.
към втори вариант >>
10.
Искайте, търсете, хлопайте!
,
НБ
, София, 19.2.1922г.,
Живеел при един турски
паша
, и искал много да си дойде за малко при своите.
Да определим сега: Само онзи човек може да иска, да търси и да хлопа, у когото има един просветен ум и добри разбирания, той не е човек на случайностите, на щастието, защото ние на земята търсим само щастие. Казваш: „Дано някой дядо да умре, че да ми се падне наследството му“. Да, може да умре, но може и да не умре. Не мислете, че вашата молитва може да се случи, може малко по-другояче да ви се отговори на молитвата. Покойният Михалаки Георгиев разправяше един пример за един шоп, който живеел в Цариград.
Живеел при един турски
паша
, и искал много да си дойде за малко при своите.
Той му позволил, но му казал: „Ако след 30 дена не се върнеш, ще те обеся“. Той дошъл в софийско, но закъснял. Тръгнал и казал: „Ще ме обеси този човек, но дано дойде един кон да се избавя“. Този човек помолил се и гледа един турски бирник иде на кон и води едно малко конче, и си казал: „Хубаво, той ще ми даде коня си и ще стигна навреме“. Но като го настигнал, бирникът му казал: „Я вземи кончето и го носи“.
към беседата >>
11.
Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота
,
МОК
, Витоша, 24.5.1922г.,
/Край нас мина стадо овци, връща се от
паша
.
И тъй, щом дойде страхът до сърцето, ще зададе въпроса: туй, което виждате, туй, което усещате, туй, което преживявате, реално ли е или не? И, ако може да се самообладаете, може да седнете на някой камък, дето има мечки, тигри, много свирепи животни, ако се самообладаете, имате воля да концентрирате ума си, тия животни ще минават и нищо няма да ви направят. Но, почнете ли да се спирате, те ще ви нападнат. Те нападат страхливия човек, смелия човек никога не го нападат, те сами се боят от него, те чувствуват, че силата му е по-голяма от тяхната, и отстъпват. Това инстинктивно правят.
/Край нас мина стадо овци, връща се от
паша
.
Весело блеят малките агънца. Едно куче се приближи към нас, поспре се, изгледа ни, и отмина/. Сега тук дойде едно куче. Какво помисли то? Дойде, погледа; може ли да проникнете в неговото съзнание?
към беседата >>
12.
Възможности
,
МОК
, Чамкория, 26.7.1922г.,
– Ще подобрите храната, ще подобрите (
пашата
), ще подобрите жилището и той ще бъде по-силен, ще може да върши по-добре работата си.
Сега в школата вие заемате мястото на коня и ще улеснявате, а пък господарят заема мястото на учителя и ще подобрява. Учителят трябва да подобрява условията у човека, които той ще използува. Та тази възможност е разумното у вас. Тия възможности ще ги употребите за подобрение на коня си, за да може той да ви улесни. Например какво ще подобрите?
– Ще подобрите храната, ще подобрите (
пашата
), ще подобрите жилището и той ще бъде по-силен, ще може да върши по-добре работата си.
Значи ако вие не подобрите мислителните сили на вашия ум, ако не подобрите чувствителните сили на вашето сърце, ако не подобрите действуващите сили на вашата воля, то вие не можете да имате улеснения в живота си. Сега в школата ще използувате недоволството, което може би за в години ще ви е като една спънка. Недоволство: недоволство от себе си, недоволство от ума си, от сърцето си, от волята си, от самите вас, от окръжаващите ви. Туй недоволство ще го използувате като един стимул за работа, защото в недоволството все-таки има една идея, че човек съзнава, че му липсва нещо, което му е много потребно, което е необходимо за неговото щастие, а го няма. И тъй ако търсите сега топлината, отде трябва да я търсите?
към беседата >>
13.
Защо не можахме?
,
НБ
, София, 24.12.1922г.,
Може ли волът, избягал в гората, при бистрата вода и зелената
паша
, да се върне в обора?
Докато бил жив, тя му чукала сол на главата, карала се с него, а сега се представя, че го обичала: ходи на гробищата, пали свещи, плаче. Той се обажда от гроба: Слушай, жено, не вярвам в нищо и не искам да изляза от гроба. Тук ми е по-добре, отколкото вкъщи. — Защо умрелите не се връщат? Веднъж освободили се от тялото си, те са по-доволни, отколкото на земята.
Може ли волът, избягал в гората, при бистрата вода и зелената
паша
, да се върне в обора?
— Волът казва: За нищо в света не се връщам в обора. Тук е по-хубаво, отколкото в задушливия въздух на обора. И умрелият казва: Онзи свят, в който съм сега, е хиляди пъти по-хубав от човешкия. Кое може да ме привлече при вас: яденето ли, облеклото ли, къщите ли, науката, изкуството, музиката ли, вашите мисли и чувства ли, вашата любов ли? Нищо не ме привлича при вас.
към беседата >>
14.
Свещеното правило
,
КД
, София, 9.2.1923г.,
(
Паша
: „Ние ще го проучим.) То няма какво да го проучавате.
Ако не, аз ще го взема назад, не ви пущам навънка. То е едно богатство, за що ще го употребите, другояче аз ще ви върна. Днес съм безпощаден. Искам да говоря много искрено. Тъй ми казаха да ви говоря.
(
Паша
: „Ние ще го проучим.) То няма какво да го проучавате.
Господ ми казва: „То е едно богатство и ще ги питаш, какво ще правят с него." Вие сте поучавали нещата толкова време, няма какво да проучавате. Аз ви казвам: Идете на чешмата със стомната за вода. Вие казвате: „Ние ще проучим пътя." Не, смелият човек ще иде, ще налее вода, макар да има хиляди препятствия. В един военен лагер капитанинът заповядва да идат няколко души войници да донесат вода - идат, избият ги. Тъй и с други.
към беседата >>
(
Паша
: „ Чисто сърце"; Мика: „Да станем проводници на Бога".)
Много пъти сте се молили, ама само едно нещо може да искате, смятайте, дадат ви право само едно нещо да поискате, не само да го поискате, но да го приложите в живота. Може да поискате здраве, знание, може слава, сила. Кое е най-главното желание? Кое е най-силното ви желание, между вас, между многото ви желания, кое изпъква у вас? Всеки човек има много желания, но едно желание, което се издига като висок планински върх.
(
Паша
: „ Чисто сърце"; Мика: „Да станем проводници на Бога".)
Трябва да ви изведа на екскурзия, дето бях аз вчера. Там ще ви предам един урок. Там до пояс като газите през снега и като излезнете на другия бряг, ще научите какво трябва да се прави. Тогава утре ще се стегнете четирите ученички, трябва да направя един опит с вас. Или утре (събота) или в понеделник.
към беседата >>
(
Паша
: „25страница." Падна се от беседата „Плачът")
То е един малък опит. Ще видим какъв ще бъде денят, по него ще съдим. Първото правило. Истината ви казвам, когато човек има едно свещено правило: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето и каквото отвържете на земята, отвързано ще бъде на небето." (Учителят донесе своята книга IV и V серия беседите, подаде я на Мария и каза) : „Определете едно число, някоя страница.
(
Паша
: „25страница." Падна се от беседата „Плачът")
Савка - 47 страница: „Тогаз праведните ще просветнат." [От четвърта серия на Сила и живот.] Мария 200 - Волята на Отца [От пета серия на Сила и живот] Сотирка 914 - „Ти целувание ми не даде." [Четвърта серия на Сила и живот] Мика 325 - Много плод [ Беседата „Много плод" от пета серия на Сила и живот.] Сега вие имате желание да повикате други във вашия клас.
към беседата >>
15.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
Небето се отваря и затваря, и като се отвори, нѣма много да мислишъ, ще влѣзешъ, ще влѣзешъ и
паша
ще намѣришъ.
Ще кажете: „Готови сме вече“. Да, азъ вѣрвамъ, че сте готови, но не сте точни. Ако закъснѣете половинъ минута, ще изгубите условията. Въ този огънь ще влѣзете точно на врѣме, и точно на врѣме ще излѣзете. Има светии, които сѫ живѣли по 20 години въ пустинитѣ, и сѫ молили да намѣрятъ този промѣждутъкъ, да намѣрятъ тѣхното врѣме, да влѣзатъ въ този огънь.
Небето се отваря и затваря, и като се отвори, нѣма много да мислишъ, ще влѣзешъ, ще влѣзешъ и
паша
ще намѣришъ.
„Чий е този образъ? “ И пакъ ще остане мисъльта у васъ: дали туй нещо, което се разправя е вѣрно или не? Направете опита, който ви казвамъ. Нѣма нищо по възвишено, по-идеално отъ това, човѣкъ да се свърже само съ една майка, да преживѣе това, и всичкиятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ.
към беседата >>
"Ще влезеш, ще излезеш и
паша
ще намериш."
(втори вариант)
Ако закъснеете половин минута, ще изгубите условията. В този огън се влиза точно навреме и се излиза точно навреме. Някои светии са живели по 20 – 30 години в пустинята, в очакване, именно, на този момент – да влязат в огъня на любовта. Небето се отваря и затваря точно навреме. Щом се отвори, влез, без да му мислиш много.
"Ще влезеш, ще излезеш и
паша
ще намериш."
"Чий е този образ? " У вас ще остане мисълта: Вярно ли е това, което ни се говори? Направете опита, който ви казах, и ще се убедите, че великото, възвишеното в света е във връзката на човешката душа с Бога, с майката на любовта. Тази връзка осмисля живота. Лицето на такъв човек е светещо.
към втори вариант >>
16.
Методи и насърчения за хармонизиране
,
КД
, София, 25.4.1923г.,
(
Паша
: Бихме искали да ни поговорите върху следното: Какви да бъдат нашите взаимни отношения, за да бъдат връзките ни по-силни?
Какво бихте искали?
(
Паша
: Бихме искали да ни поговорите върху следното: Какви да бъдат нашите взаимни отношения, за да бъдат връзките ни по-силни?
Как да създаваме отношения на искреност? Как да постигнем свързване с Бога, за да имаме успех в работата си?) Е, вие трябва да хармонизирате вашите общи действия в една посока. Човек преди всичко е едно индивидуално същество, което живее само за себе си. Това е в едно отношение.
към беседата >>
17.
Където е Любовта, там е Бог
,
КД
, София, 6.7.1923г.,
(
Паша
: По никой начин да не се домогнем до Божественото по човешки начин.)
По аналогия в Божествения свят също сте пътник. Понякога може да не знаете къде да влезете, но питате: „В кой вагон да вляза? " Все ще влезете, дали в първа или във втора класа ще влезете, няма какво да се безпокоите. Дотук какво разбрахте? Какво ви направи най-силно впечатлете?
(
Паша
: По никой начин да не се домогнем до Божественото по човешки начин.)
(Савка: Че при душата не трябва да влизаме със сърцето и ума.) (Олга: На тези змийски яйца не трябва да им се дава никаква храна и никакви условия за живот.) Понеже вие влизате в душевния живот, тази кутия ще я премахнете. Вие все за яйцата мислите. Не си изпращате погледа да гледа душевните неща, а само с яйцата се занимавате.
към беседата >>
18.
Тъчете мислите си!
,
ООК
, София, 9.4.1924г.,
Допуснете, че А е един вол, който живее в София, а В представлява
пашата
му някъде горе по Витоша.
Какво може да направи тази величина в движението си към В? Къде ще бъде следното положение на тази точка А? – Щом тази величина дойде до В, тя ще се обърне назад. Сега няма да се впущам в обяснение на механическите закони, понеже живите закони на Природата се отличават от механическите, а съзнателните закони на Живата природа се различават от живите закони. В тия закони има градация.
Допуснете, че А е един вол, който живее в София, а В представлява
пашата
му някъде горе по Витоша.
Този вол прекарва цяло лято на паша и не мисли за София. Значи той се намира в движение към В. Но дохожда зимата, цялата местност се покрива със сняг. Едва тогава му дохожда наум, че трябва да се върне в София. Следователно от В той трябва да се върне назад.
към беседата >>
Този вол прекарва цяло лято на
паша
и не мисли за София.
Къде ще бъде следното положение на тази точка А? – Щом тази величина дойде до В, тя ще се обърне назад. Сега няма да се впущам в обяснение на механическите закони, понеже живите закони на Природата се отличават от механическите, а съзнателните закони на Живата природа се различават от живите закони. В тия закони има градация. Допуснете, че А е един вол, който живее в София, а В представлява пашата му някъде горе по Витоша.
Този вол прекарва цяло лято на
паша
и не мисли за София.
Значи той се намира в движение към В. Но дохожда зимата, цялата местност се покрива със сняг. Едва тогава му дохожда наум, че трябва да се върне в София. Следователно от В той трябва да се върне назад. Значи величината А се движи от величината В назад към София.
към беседата >>
Той е същата величина, която слиза от Невидимия свят А във видимия, физическия свят В, дето остава на
паша
.
Можете ли математически да определите например след колко време величината А ще се върне обратно в София? За решението на тази задача имат значение условията, а също и времето, през което ще се върне този вол. Този вол ще се върне в София, когато падне сняг и покрие цялата местност. И наистина, тъкмо така става. Същото нещо прилагаме и по отношение на човека.
Той е същата величина, която слиза от Невидимия свят А във видимия, физическия свят В, дето остава на
паша
.
Той прекарва на Земята 40-50 години: яде, пие, забравя за онзи свят. Обаче щом снегът падне, дохожда смъртта. Тази величина от В се връща пак в А, в първоначалното си състояние. Тъй че човек най-напред се движи от горе на долу, а после от долу на горе. Там, откъдето започва движението, положението на тази точка наричаме горе.
към беседата >>
Можете ли вие например математически да определите коя посока ще вземе един вол, като тръгне от София за
паша
на Витоша.
Следователно силата, която е заставила човека да се движи, е отгоре. Изминатият път АВ може да е път на един вол, може да е път и на един човек, но резултатите ще се различават. Ако величината А е един вол, който е дошъл до В, той през цялото лято само ще пасе и за нищо няма да мисли. Ако пък е един човек, който слиза на Земята, процесът на движението за него ще е по-сложен. Туй движение по посока АВ представлява задачи за решение от висшата математика на живота.
Можете ли вие например математически да определите коя посока ще вземе един вол, като тръгне от София за
паша
на Витоша.
Той все ще вземе една посока, но откъде ще тръгне: дали от южната, източната, западната или северната страна? Освен това можете ли да определите математически где ще спре? – Може. Онези, които разбират законите и правилата за решението на тия задачи, ще могат да ги решат. Също така математически може да се определи кога ще се роди някой човек на Земята, какво е способен да извърши и какво ще извърши.
към беседата >>
Той непременно ще трябва да излезе на
паша
по Витоша – В, за да си събере оттам енергия, та като се върне в София, да бъде оправен и да може да използва живота.
Той трябва да се прероди в В, т. е. на Витоша, и там да живее. Той живее в София, но слама няма, сено няма – трябва да излезе вън от София. Ако този вол каже: „Аз не мога да напусна София, ще остана да живея в нея, София е отличен град“, какво ще стане с него? – Краката му ще почнат да се преплитат.
Той непременно ще трябва да излезе на
паша
по Витоша – В, за да си събере оттам енергия, та като се върне в София, да бъде оправен и да може да използва живота.
Ако вие, които сте дошли в условията В, както вола, не пасете, няма да можете да се развивате правилно. Сега да преведа смисъла на този символ. Да пасете, значи да мислите правилно. Ако не мислиш, ако не туряш тия нишки в едно, ако не събираш тази енергия в себе си, какво друго ще работиш? Всеки момент, всеки час, всеки ден от вашия живот е пълен с енергия.
към беседата >>
19.
Възможности и прояви на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
(
Паша
: Не.) - Защо?
(Марийка: Как можем да знаем, че вземаме своя дял и кога - на другия дела?)- Да кажем на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго. Второто се нарича пресищане в природата. Задоволяването на глада е една нужда, то е естествено, но когато човек яде повече, идва пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия. Сега един друг въпрос. Човек може ли да има двама приятели едновременно?
(
Паша
: Не.) - Защо?
Защото приятелството спада към единичните случаи, то не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека. Ако направиш добро на много хора, то е обществен дълг, пък ако направиш добро само на един човек, то е приятелски дълг. Пък ако любиш някого като себе си, то е Божествен дълг. Значи, ако любиш ближния като себе си, то е Божествено. Обичта се проявява в три посоки.
към беседата >>
20.
Време и сила
,
МОК
, София, 15.11.1925г.,
По тази причина именно човек още от най-стари времена е бил овчар, водил е овцете на
паша
.
Не е достатъчно човек само да слуша или да чете какво говорят другите, но има един практически, опитен начин, по който той може да се учи. Който иска да се учи и да напредва в живота, той трябва да си избира такива другари, които Природата е щедро надарила. Тия хора са родени при благоприятни условия. Човек може да добие някои благородни, възвишени чувства от растенията и от животните. Например милосърдието е развито и у някои растения и животни.
По тази причина именно човек още от най-стари времена е бил овчар, водил е овцете на
паша
.
Овцете развиват смирение в човешкия характер. Те го учат още и на самопожертване. Волът пък учи човека на търпение. Петелът заставя човека да мисли. Например някой човек е много замислен, иска да реши известен въпрос, но не може.
към беседата >>
По тази причина именно човек още от най-стари времена е бил овчар, водил е овцете на
паша
.
(втори вариант)
Не е достатъчно човек само да слуша или да чете какво говорят другите, но има един практически, опитен, начин, по който той може да се учи. Който иска да се учи и да напредва в живота, той трябва да си избира такива другари, които природата е щедро надарила. Тия хора са родени при благоприятни условия. Човек може да добие някои благородни, възвишени чувства от растенията и от животните. Например милосърдието е развито и у някои растения и животни.
По тази причина именно човек още от най-стари времена е бил овчар, водил е овцете на
паша
.
Овцете развиват смирение в човешкия характер. Те го учат още и на самопожертвувание. Волът пък учи човека на търпение. Петелът заставя човека да мисли. Например някой човек е много замислен, иска да реши известен въпрос, но не може.
към втори вариант >>
21.
Познат от Него
,
НБ
, София, 7.2.1926г.,
Ние виждаме ред слънчеви системи, безброй метеори,
опашати
звезди и други, разхвърляни навсякъде.
Един основен въпрос, едно основно звено, което може да свърже цялото човечество, това е Любовта. Ние виждаме, че цялата вселена е разделена на единици, на тела, които плават из пространството.
Ние виждаме ред слънчеви системи, безброй метеори,
опашати
звезди и други, разхвърляни навсякъде.
Съвременните учени хора искат да ни докажат, че тия неща движат по-известни орбити, и се подчиняват на известни закони. Каква е задачата на вселената? Сега вие ще отговорите: какво ни интересува задачата на вселената? Каква е моята задача, това ме интересува. Добре, и това е важно.
към беседата >>
22.
Три вида съзнание
,
ООК
, София, 7.4.1926г.,
Пусни ги на
паша
и след като се изхранят и засилят, впрегни ги на работа, за да преживееш заедно с тях.
Оттук виждате, че единицата не е опасна величина. Когато учителят пише единица на някой ученик и той се обезсърчи и каже, че от него нищо няма да излезе, той не разбира закона на единицата. Казвам на този ученик: Впрегни единицата, т.е. своя кон, в колата и гледай си работата! Ако имаш два мършави коня, какво ще правиш с тях?
Пусни ги на
паша
и след като се изхранят и засилят, впрегни ги на работа, за да преживееш заедно с тях.
И тъй, числата изразяват сили в природата. Ако човек може да впрегне единицата, двойката и другите числа на работа, той ще може да се ползва от тях. Числата са още и символи, които съдържат известни подтици в себе си. Живата природа дава тия символи и на млади, и на стари, за да си послужат с тях при разрешение на елементарните житейски въпроси. Изобщо природата започва с най-простата, с най-елементарната величина.
към беседата >>
23.
Ще ми изявиш
,
НБ
, София, 16.5.1926г.,
Трябва да има по-голямо пространство, повече
паша
.
Но да се вържеш за своето отечество - това не разбирам. Казвам: ако ние разбираме нещата така, ще видим, че в света има и други сили, с които можем да разполагаме. Питам: как може да се разреши спорът между една овца и един вълк? Вълкът ще изяде овцата. Ами как ще се разреши спорът между две овци?
Трябва да има по-голямо пространство, повече
паша
.
Вълкът вълк не дави. Та казвам: съвременните християни трябва да си определят ясно какво нещо е патриотизмът. Да любиш отечеството си, разбирам. Да пазиш свещените закони на държавата, разбирам. Но кои закони?
към беседата >>
24.
Което дава живот
,
НБ
, София, 30.5.1926г.,
Те наемат богати хотели, дето предполагат да се крие
апаша
и следят, дано го намерят между някои от пътниците.
Да, действително ще се освободи, но как? Ако един българин направи някое престъпление в България и избяга в Англия, там законите няма да го преследват, но ако и в Англия направи някое престъпление, английските закони ще го хванат, а те пипат много здраво. Знаете ли какви са английските дедективи? В Англия има специални дедективи за хващане на крадци, на апаши. Там нямат обичай да водят дела, както в България, да затварят крадците, но постъпват по следния начин: ако се окаже, че някой богат лорд е обран и са му взели скъпоцености за около един милион стерлинги, дедективите веднага влизат в ролята си.
Те наемат богати хотели, дето предполагат да се крие
апаша
и следят, дано го намерят между някои от пътниците.
Достатъчно е да намерят някое загубено копче или друга някоя малка вещ на крадеца във време на кражбата у дома на лорда и те веднага я използват. Щом намерят притежателя на това копче, спират го и му казват: господине, в името на закона вие сте арестуван. Дедективът премерва копчето по големина, по форма и намира, че действително този човек е крадецът на скъпоценностите. Той му казва: ти си откраднал еди–какви си скъпоценности, затова веднага да ги донесеш. Не ги ли донесеш, ще бъдеш преследван по-нататък според английските закони.
към беседата >>
25.
В малкото
,
НБ
, София, 20.6.1926г.,
Ако сте някой войник, вие сте буден, хващате пушката си, стигате
апаша
и го убивате.
Обаче, колцина от вас се занимават с живите линии? Но всеки може да направи тези опити. Да допуснем, че вие носите в джоба си една сума от 10,000 лева и заспите някъде по пътя. Подуши ви някой апаш, обере ви и избяга. Вие ставате, хващате се за главата, казвате: отидоха ми парите!
Ако сте някой войник, вие сте буден, хващате пушката си, стигате
апаша
и го убивате.
Така и вие можете да хванете вашия апаш. Ще извадите своето оръжие, което е вашата силна мисъл, вашия център и ще се концентрирате силно. Тази мисъл ще отиде до мозъка на апаша, ще му повлияе, и той ще се върне при вас, ще донесе парите ви назад. Няма защо да го убивате. Така няма да има нужда и от детективи.
към беседата >>
Тази мисъл ще отиде до мозъка на
апаша
, ще му повлияе, и той ще се върне при вас, ще донесе парите ви назад.
Подуши ви някой апаш, обере ви и избяга. Вие ставате, хващате се за главата, казвате: отидоха ми парите! Ако сте някой войник, вие сте буден, хващате пушката си, стигате апаша и го убивате. Така и вие можете да хванете вашия апаш. Ще извадите своето оръжие, което е вашата силна мисъл, вашия център и ще се концентрирате силно.
Тази мисъл ще отиде до мозъка на
апаша
, ще му повлияе, и той ще се върне при вас, ще донесе парите ви назад.
Няма защо да го убивате. Така няма да има нужда и от детективи. Колцина от вас сте правили този опит? Някой от вас изгуби пръстена си. Нека проектира мисълта си към крадеца и да го намери.
към беседата >>
26.
Отношение на простите истини към човека
,
ООК
, София, 22.9.1926г.,
Когато се говори за разположение на хората едни към други, това не подразбира разположението на
апаша
, който има предвид да обере някой човек.
На същото основание ние можем да правим заключения за отношенията на хората едни към други, според това дали те се приближават или отдалечават. Какви са отношенията на хората към вас, ако те постоянно се отдалечават? Когато едно тяло се отдалечава от земята, то е неприязнено настроено към нея. И обратно: когато земята се отдалечава от едно тяло, тя не е разположена към него. Колкото повече телата се приближават едни към други, толкова по-голямо е взаимното им разположение.
Когато се говори за разположение на хората едни към други, това не подразбира разположението на
апаша
, който има предвид да обере някой човек.
Да бъде един човек разположен към друг, това значи да бъде той в хармония с него; между мислите, чувствата и постъпките на тия двама души трябва да има съответствие и съгласие. Само такива хора могат да се приближават един към друг. Всяко приближаване между двама души представя приятно съзвучие между два тона. Когато гледате звездите на небето, вие спирате погледа си на една или на друга звезда. Защо? – Понеже една от звездите привлича вниманието ви повече от другите.
към беседата >>
27.
Образи на реалността
,
МОК
, София, 10.4.1927г.,
«Бог самичък ме посея и поля ме, да раста.» (
Паша
)
(втори вариант)
Може ли някой от вас да излезне на дъската и да напише една мисъл в стихове? Не само стихоплетство – стихотворна мисъл.
«Бог самичък ме посея и поля ме, да раста.» (
Паша
)
Какво разбирате под туй «Бог самичък ме посея и поля ме, да раста»? (- Схващам го като процес, който се отнася до душата.) Каква е разликата между «посява» и «насажда»? (- Семената се сеят, а растенията се саждат. Посяването предшества насаждането.) При сегашните условия, при които живеем, ако се възстанови мисълта, че едно семе живее, има съзнание, то е друго. Едно съзнание може да внесе една тягостна мисъл.
към втори вариант >>
28.
Пътят на ученика
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Козите, като се връщали вечерно време от
паша
, козината им била набодена с много цигански тръни.
Колкото повече отваряш тази дупчица, толкова повече светлина ще влезе. Да се отваря тази дупчица повече и да става все по-голяма, това зависи и от самия човек. Та казвам: Вие ще проповядвате Любовта в своя живот. Как? Ще ви дам един пример. В един чифлик живели в съдружие две кози и една маймуна.
Козите, като се връщали вечерно време от
паша
, козината им била набодена с много цигански тръни.
Маймунката, като виждала, че се връщат, отивала при тях да ги пощи – изхвърляла всички тия тръни от козината им. Най-напред изчиствала едната, после другата и като нямала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушите им, дращела ги, с което искала да им каже: „Донесете още тръни! “ Козите викали, кряскали, искали да се освободят от нея. Какво заключение ще извадите от този пример? – Щом мъчнотиите дойдат в живота ви, трябва да знаете, че маймуната е свършила работата си, и вие трябва да отидете в гората.
към беседата >>
29.
Явно говорих
,
СБ
, София, 24.8.1927г.,
И за него е казано: „Всеки, който дойде при мене, няма да го изпъдя, ще му отворя вратата, той ще влезе и
паша
ще намери“.
Вие се измъчвате от това и казвате: „Защо животът е нареден така? Защо Господ не е направил света другояче? “ Казвам: Има един свят, какъвто вие търсите. Той е създаден отдавна, Бог живее и царува в него. Този свят е светът на Любовта.
И за него е казано: „Всеки, който дойде при мене, няма да го изпъдя, ще му отворя вратата, той ще влезе и
паша
ще намери“.
За този свят, именно, се говори в 23 псалм. Отговори му Исус: „Аз явно говорих на света; аз всякога поучавах в съборището и в храма, дето юдеите се събират винаги; и нищо не съм говорил на скрито“. Казвам: Щом знаете това нещо, няма защо да се смущавате от противоречията в живота. Вие няма защо да се смущавате от това, което става. То е станало вече.
към беседата >>
30.
Идат дни
,
НБ
, София, 25.12.1927г.,
Външно той представя една малка
опашата
звезда, но в идейния свят той е грамаден.
Който усилено се занимава с умствена работа, в продължение на десет години най-много, той ще развие специфични умствени центрове, които се намират на челото. Следователно, в развитието си, човек не се увеличава по форма, но по сложност. Ако разтеглим човешките клетки, или материята, от която е направено тялото му, в плоскост, ще видим, че то ще заеме по-голямо пространство, отколкото, ако по същия начин разтеглим най-големия мамут. Човешката материя е фина и разтеглива. В този смисъл, по форма, човек е най-голямото животно на земята.
Външно той представя една малка
опашата
звезда, но в идейния свят той е грамаден.
Неговите идеи отиват до слънцето, до звездите. За какво може да мисли един мамут? Преди всичко неговата форма не е толкова голяма, пък и мисълта му се простира на около 2–3 км., а най-много десет километра. Обаче, човекът, с този голям простор на своя ум и с това голямо разширение на своето сърце, може да влезе във връзка с всички хора. Често съм казвал, че ние трябва да любим Бога.
към беседата >>
31.
Никодим
,
НБ
, София, 22.1.1928г.,
По тези неща вие ще различите
апаша
от благодетелния човек.
Всичко е отбелязано на човека: на главата, на лицето, на ръцете, на краката, на цялото му тяло, както и в движенията му. Това е наука, която трябва да се изучава. Казвам: който иска да изучава живота, той трябва първо да изучава себе си, а едновременно с това и хората, техните движения, техните прояви. Има учени, които изучават хората по лицето, по ръцете, по краката, по движенията им. Запример, апашите, разбойниците се познават по това, как се обличат и събличат, как турят и свалят шапката си, как обуват и събуват обущата си и т.н.
По тези неща вие ще различите
апаша
от благодетелния човек.
Учени хора са посветили десетки години от живота си, за да изучават хората по техните външни движения и са се добрали до ценни данни из тази област. В това отношение, съвременните хора имат по-голяма светлина от тази на миналите поколения. Бъдещите хора пък ще разполагат с още по-голяма светлина от сегашните, докато дойде ден, в който няма да има скрито-покрито. Хората на бъдещето няма да вършат престъпления. Защо? Преди да извършат престъплението, ще дойдат при тях добри хора, които ще виждат мисълта им, и ще кажат: Това, което сте намислили да правите, не е добро.
към беседата >>
32.
Живата наука
,
ООК
, София, 14.3.1928г.,
Ако разглеждате човека с окото на ясновидеца, ще забележите, че отляво го заобикалят и следват
опашати
, рогати същества.
Докато сте в личния живот, вие ще разглеждате нещата от положението на самосъзнанието. Щом живеете в свръхсъзнанието, ще разглеждате нещата по Божествен начин. Докато е на земята, човек се движи между две съзнания – човешко и Божествено. Щом живее на повърхността на нещата, по отношение на тях човек ще прилага човешка мярка; щом се вдълбочи в нещата, той ще прилага Божествена мярка. Тези две съзнания говорят за двете естества у човека: низше и висше, или човешко и Божествено.
Ако разглеждате човека с окото на ясновидеца, ще забележите, че отляво го заобикалят и следват
опашати
, рогати същества.
Отдясно пък го обикалят и следват светли, възвишени същества. Значи, от лявата му страна е адът, а от дясната – раят. Тъй щото, ако погледнете от лявата му страна, не се отвращавайте от него, нито се страхувайте, нито го съдете. Той трябва да възпитава тия същества, да ги учи. Той тряб-ва разумно да се разговаря с тях, да ги назидава и напътва в правия път.
към беседата >>
33.
Главният фактор / Основните идеи на Виктор Хюго и Толстой в „Клетниците“ и „Война и мир“
,
МОК
, София, 9.11.1928г.,
Смешно е положението на свинаря, тръгнал с тояга след свинете и ги води на
паша
.
Докато са в диво състояние, те не се нуждаят от свинар. Човек сам си създава нещастието. Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази. Свинете нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята. Те знаят това изкуство, няма нужда друг да ги учи.
Смешно е положението на свинаря, тръгнал с тояга след свинете и ги води на
паша
.
Той си мисли, че върши някаква работа, а всъщност, напразно губи времето си. Свинарството е най-долният занаят, който човек може да избере. Това са разсъждения, които дават права насока на мисълта. Ще кажете, че занаятите, които човек извършва, са резултат на обществения строй. На кой обществен строй?
към беседата >>
Смешно е положението на свинаря, той си носи само една тояга и кара свинете некъде на
паша
, той нищо не ги учи, те вървят и само ровят.
(втори вариант)
Питам: когато тия свине бяха в диво състояние, имаха ли те нужда от свинар? Те по-добре си живееха. Питам: свинете имат ли нужда от проповедници, да ги учат по кой начин да ровят земята, дали по-плитко или по-дълбоко. Човек проповедник на свинете не може да стане. Защото свиня на свиня ще каже как да рови, но този свинар, човекът не може да покаже какво трябва да прави.
Смешно е положението на свинаря, той си носи само една тояга и кара свинете некъде на
паша
, той нищо не ги учи, те вървят и само ровят.
И после ще кажат, че той ги пасъл. Той не ги пасе, той нищо не върши, само си губи времето напразно. Даже свинете му казват: „Ти не стой около нас, защото нищо няма да свършиш или като седиш тук, започни като нас да ровиш тук или не си губи времето.“ Той казва: „Аз трябва да си имам един занаят.“ Да бъдеш свинар, това е най-долният занаят. Рекох, това са условия за разсъждения. Ако искате да разгадаете известни социални условия, те си имат предшедствуващи елементи.
към втори вариант >>
34.
Личност, общество и свят
,
ООК
, София, 23.1.1929г.,
За
апаша
, обаче, това е добро.
Човек трябва да знае, че доброто е съществувало и съществува във всички светове, но злото - само в материалния свят. Преди създаването на материалния свят, злото не е съществувало. Със създаването на този свят, злото се е явило като необходимост, като неизбежно противоречие. Понятията на хората за добро и за зло са съвършено относителни. Ако някой открадне пари от касата на банкера, за последния това е зло.
За
апаша
, обаче, това е добро.
Два коня вървят един до друг с господарите си. Единият кон е натоварен със сто килограма злато, а другият върви празен. Господарят на първия кон е радостен и доволен, че има злато. Конят му пък е недоволен, защото носи на гърба си сто килограма тежест. Господарят на втория кон не е радостен.
към беседата >>
35.
Светът на ограниченията / Светът на ограниченията. Физическият живот
,
МОК
, София, 28.6.1929г.,
(
Паша
излезе.) Сега да излязат двама, които са разположени.
(втори вариант)
Кой от вас е неразположен? Кажете истината сега. Вие искате ца ме [преметнете]. Който от вас е неразположен, да излезе от мястото си. Ще направим един опит.
(
Паша
излезе.) Сега да излязат двама, които са разположени.
(Излязоха Олга и Цеко.) Вие двамата, турете си първия пръст (показалеца) на дясната ръка върху слепите очи на сестрата. Защо си неразположена, сестра? Тези двамата са двама ангели, които са изпратени да по-дигнат твоето неразположение. (Учителят направи три пъти особени обливания, при което написа следните числа: 3, 4 1/5 и 01.) Ако някой брат или сестра е неразположена, направете този опит, като турите пръстите си върху слепите й очи. Той е един ефикасен опит.
към втори вариант >>
36.
От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много
,
НБ
, София, 20.10.1929г.,
Това не се отнася за кометите, за
опашатите
звезди, които имат относителна скорост, но за онези звезди и планети, които са поставени в известна система.
Най-малката промяна в силите и законите, които регулират движението на земята, би създала такава катастрофа за живота на организмите, каквато никога не са очаквали. Оттук ние виждаме каква велика разумност управлява земята, за да може тя да запази своето равновесие, да запази живота, който се развива върху нея. Скоростта, с която земята се движи, отговаря на степента на развитието, до което човешкото съзнание е достигнало. Всички планети, всички небесни тела се движат със скорост, която отговаря на съзнанието на съществата, които живеят на тях. При това, колкото по-голяма е скоростта на движението на тия тела, толкова по-голяма е интелигентността на съществата, които ги населяват.
Това не се отнася за кометите, за
опашатите
звезди, които имат относителна скорост, но за онези звезди и планети, които са поставени в известна система.
Колкото по-голяма е скоростта и разстоянието им от слънцето, толкова по-голяма е и тяхната разумност. Колкото по-малка е скоростта и разстоянието им от слънцето, толкова по-малка е и тяхната разумност. За тях може да се каже, че са остарели вече. Мнозина ще запитат, какво отношение има между живота на хората и скоростта на движението на планетите. Между живота на хората и движението на планетите има известно отношение.
към беседата >>
Аз не говоря за
опашатите
звезди, за кометите, които имат относителна скорост, но говоря за онези същества, които са поставени в известна система.
(втори вариант)
Ако пък скоростта на движението й се увеличи три или десет пъти, толкова пъти и ние ще олекнем. Ние едва ще долитаме до повърхността на Земята, но в природата това са допущения. Понеже земята е създадена по един разумен закон, тя се движи с такава скорост, каквато отговаря на нашето съзнание. Следователно всички тела в природата се движат с такава скорост, която съответства на съзнанието на съществата, които живеят по земята. И колкото скоростта е по-голяма, толкова по-голяма е и интелигентността им.
Аз не говоря за
опашатите
звезди, за кометите, които имат относителна скорост, но говоря за онези същества, които са поставени в известна система.
Ако тяхната скорост се увеличава и те се отдалечават от слънцето, тези тела имат по-голяма разумност от онези тела, които се приближават към слънцето и намаляват своята скорост. Тези тела са остарели вече. Сега мнозина ще зададат въпроса, какво отношение има това, че някои тела ускоряват движението си. Има известно отношение. Ние още не сме дошли в съгласие с движението на земята, на слънцето, както и с още много планети от слънчевата система.
към втори вариант >>
37.
Здраве, богатство и учение / Здраве и злато (Здраве, богатство и учение)
,
МОК
, София, 25.10.1929г.,
Достатъчно е да попаднете под окото на
апаша
, за да ви омагьоса така, че да отвлече вниманието ви.
Друг е въпросът, като познаваш скритите сили на природата, да можеш разумно да се ползваш от тях и да ги прилагаш, както за своето добро, така и за доброто на своите ближни. Не можеш ли разумно да използваш тия сили, ти може да си окултист, без да си Божествен човек. И на запад има окултисти, но те нямат такова значение, каквото мнозина им предават. Под думата „окултист“, западните народи разбират човек, който се занимава с тайните науки, каквато е, например, магията. Ако е въпрос до магията, и апашите познават тази наука.
Достатъчно е да попаднете под окото на
апаша
, за да ви омагьоса така, че да отвлече вниманието ви.
Успее ли да постигне това, той бръква в джоба ви и изважда кесията с парите. След това вие се чудите, как е станала тази работа. Голям магьосник е апашът! Един богат търговец отишъл в Цариград по работа. Понеже слушал, че в Цариград има много апаши, той решил да провери слуховете за тази цел, като излизал по работа, той оставял златния си часовник у дома си, а на златния синджир закачвал една лукова глава.
към беседата >>
38.
Сам се опасваше
,
НБ
, София, 17.11.1929г.,
В древността някога, един турчин турил в една тепсия от най-хубавите череши, които имал в градината си и тръгнал да ги носи на
пашата
, да ги опита.
При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите. – Как можем да разберем това? – Като го опитате. Гледайте, обаче, да не би други да го опитат, преди вас. Вие ще останете без опитност и ще съжалявате, че сте пропуснали моментите.
В древността някога, един турчин турил в една тепсия от най-хубавите череши, които имал в градината си и тръгнал да ги носи на
пашата
, да ги опита.
Той се клатил из пътя и при движението на тепсията, отвреме–навреме, падали по две-три череши на земята. Турчинът се навеждал, взимал от земята черешите и ги изяждал. Докато стигне до двореца, в тепсията останала само една череша. Въпреки това, той занесъл черешата на пашата, като му казал, че е от неговата градина. Пашата погледнал черешата и запитал: Как се яде това нещо?
към беседата >>
Въпреки това, той занесъл черешата на
пашата
, като му казал, че е от неговата градина.
Вие ще останете без опитност и ще съжалявате, че сте пропуснали моментите. В древността някога, един турчин турил в една тепсия от най-хубавите череши, които имал в градината си и тръгнал да ги носи на пашата, да ги опита. Той се клатил из пътя и при движението на тепсията, отвреме–навреме, падали по две-три череши на земята. Турчинът се навеждал, взимал от земята черешите и ги изяждал. Докато стигне до двореца, в тепсията останала само една череша.
Въпреки това, той занесъл черешата на
пашата
, като му казал, че е от неговата градина.
Пашата погледнал черешата и запитал: Как се яде това нещо? Турчинът лапнал и последната череша, за да покаже на пашата, как се яде и последният видял, как се яде череша, но не могъл да разбере, какъв е вкусът й. Какво се ползва човек, ако вижда неща, които не е опитал? Човек трябва да има реален опит за нещата, да разбира техния вътрешен смисъл. Не е въпрос, човек да отиде при Бога с препоръка от някого, но сам да отиде, без никаква външна препоръка.
към беседата >>
Пашата
погледнал черешата и запитал: Как се яде това нещо?
В древността някога, един турчин турил в една тепсия от най-хубавите череши, които имал в градината си и тръгнал да ги носи на пашата, да ги опита. Той се клатил из пътя и при движението на тепсията, отвреме–навреме, падали по две-три череши на земята. Турчинът се навеждал, взимал от земята черешите и ги изяждал. Докато стигне до двореца, в тепсията останала само една череша. Въпреки това, той занесъл черешата на пашата, като му казал, че е от неговата градина.
Пашата
погледнал черешата и запитал: Как се яде това нещо?
Турчинът лапнал и последната череша, за да покаже на пашата, как се яде и последният видял, как се яде череша, но не могъл да разбере, какъв е вкусът й. Какво се ползва човек, ако вижда неща, които не е опитал? Човек трябва да има реален опит за нещата, да разбира техния вътрешен смисъл. Не е въпрос, човек да отиде при Бога с препоръка от някого, но сам да отиде, без никаква външна препоръка. Който отива при Бога с външни препоръки, той непременно ще бъде върнат.
към беседата >>
Турчинът лапнал и последната череша, за да покаже на
пашата
, как се яде и последният видял, как се яде череша, но не могъл да разбере, какъв е вкусът й.
Той се клатил из пътя и при движението на тепсията, отвреме–навреме, падали по две-три череши на земята. Турчинът се навеждал, взимал от земята черешите и ги изяждал. Докато стигне до двореца, в тепсията останала само една череша. Въпреки това, той занесъл черешата на пашата, като му казал, че е от неговата градина. Пашата погледнал черешата и запитал: Как се яде това нещо?
Турчинът лапнал и последната череша, за да покаже на
пашата
, как се яде и последният видял, как се яде череша, но не могъл да разбере, какъв е вкусът й.
Какво се ползва човек, ако вижда неща, които не е опитал? Човек трябва да има реален опит за нещата, да разбира техния вътрешен смисъл. Не е въпрос, човек да отиде при Бога с препоръка от някого, но сам да отиде, без никаква външна препоръка. Който отива при Бога с външни препоръки, той непременно ще бъде върнат. Отиде ли сам, без никакви препоръки и каже, че е изгубил смисъла на живота, че се е разочаровал и сега търси истината, Бог непременно ще го приеме.
към беседата >>
39.
Природна философия / Природни гами в живота (продължение и разбор)
,
МОК
, София, 29.11.1929г.,
Тогава няма ли да се намерите в положението на онзи шоп, който е продавал своето масло скъпо, но из пътя отиват двама
апаша
, пазарят маслото, дават му една трета от парите и една забележка на шопа, че да иде той при еди-кой си свещеник, той ще доплати.
(втори вариант)
Казва: “Хубаво, че го хванах, той е мазничък, нека плаща.” Питам, след като си платите тия 20 хиляди лева и си заминете за другия свят, какво сте спечелили? Ще дойдат тебе да утешават, че за онзи свят си спечелил. Може да си спечелил за онзи свят, а може и нищо да не си спечелил. Сега, ако някой каже, че той е спечелил за онзи свят, ти черно на бяло имаш ли?
Тогава няма ли да се намерите в положението на онзи шоп, който е продавал своето масло скъпо, но из пътя отиват двама
апаша
, пазарят маслото, дават му една трета от парите и една забележка на шопа, че да иде той при еди-кой си свещеник, той ще доплати.
Шопът повярвал това, дава маслото и отива. Към село Княжево е било това и дава книжката на попа. А в книжката пише: “Дядо попе, този човек е малко болен, чети му една молитва и затова ви плащаме 30 лева.” Шопът пита попа: “Прочете ли, дядо попе? ” Четох. Завежда го той в църквата, турга си епитрахила и чете.
към втори вариант >>
40.
Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата
,
МОК
, София, 6.12.1929г.,
Затичали се хора, стигнали
апаша
и го запитали: Защо взе житото на бедната жена?
Един апаш срещнал една бедна вдовица, която носела на гърба си чувал с жито. Като се уморила, тя седнала да си почине. Апашът се приближил до чувала, сграбчил го, метнал го на гърба си и се запътил към дома си. Като видяла това, бедната вдовица започнала да плаче, да вика, че житото й откраднали. Веднага й се притекли на помощ.
Затичали се хора, стигнали
апаша
и го запитали: Защо взе житото на бедната жена?
– Взех го, за да й помогна. Като видях, че тя изнемогва под неговата тежест, реших да я облекча. Ти си добър човек, казали хората. Всъщност, той не е толкова добър, както се представил. Обаче, за да избегне закона, той си послужил с лъжа.
към беседата >>
Представете си, че вдовицата не може да стигне
апаша
и след известно време си купува нов чувал с жито.
Важно е да има будно съзнание, да избягва лъжата. За да я избягва, той трябва да я познава. Често тя се скрива така майсторски, че влиза в истината, без да я познаят. Затова някои хора говорят истината, без да подозират, че вътре е скрита лъжата. Други пък говорят лъжа, без да подозират, че вътре е скрита истината.
Представете си, че вдовицата не може да стигне
апаша
и след известно време си купува нов чувал с жито.
Сега вече апашът е свободен и от затвора, и от лъжата. Той продължава да носи чувала с определено намерение да го занесе у дома си. По едно време той се спира да си почине и задрямва. Друг апаш, по-голям майстор от него, сграбчва чувала, туря го на рамото си и тръгва напред. Докато първият апаш се събуди и окопити от съня си, вторият се отдалечил на известно разстояние от него.
към беседата >>
Ако полицията хване
апаша
за лъжа или кражба, налага му глоба според откраднатата вещ.
Ако бяха отговорили така, те щяха да бъдат по-близо до истината, отколкото да твърдят с положителност, че житото е негово. Като знаете верността на относителните неща, вие трябва да внимавате да не изпадате в лъжливи положения. Следователно, натъкнете ли се на известни мисли, чувства и постъпки, търсете техния произход и тогава ги приемайте като свои. И лъжата има свой произход. Като не знаете произхода й, вие често я приемате в себе си и без да искате, носите последствията й.
Ако полицията хване
апаша
за лъжа или кражба, налага му глоба според откраднатата вещ.
Глобата може да бъде 500 лв., хиляда, две хиляди лева и повече. Това показва, че лъжата има отрицателна стойност. Ако пък апашът е дал лъжлива клетва, освен глоба, налагат му и друго наказание – затвор. Значи, лъжата се наказва с глоба, с пари и със затвор. Понякога тя се равнява на няколкомесечен или няколкогодишен затвор.
към беседата >>
41.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
Пашата
задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята.
(втори вариант)
Щом Бог е създал света, трябва ли да оставим малките същества да го управляват? Защо е създаден светът? Това е Божия работа. Щом е създал света. Бог е имал някаква велика цел.
Пашата
задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята.
Хората задават този въпрос и различно си отговарят. Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие. Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот. Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята. Без ядене животът на земята е невъзможен.
към втори вариант >>
42.
Огъната плоскост
,
МОК
, София, 4.4.1930г.,
Обаче, собственикът на торбата е по-силен, настига
апаша
, взема торбата си и го набива.
Мисълта повдига човека нагоре, както крилата повдигат птицата. Мнозина поддържат мисълта, че човек трябва да бъде морален. Те говорят за морал, а подразбират сила. Някой седи пред торбата си с пари и мисли, какво да прави с това богатство. Край него минава един човек, взема торбата му и бяга.
Обаче, собственикът на торбата е по-силен, настига
апаша
, взема торбата си и го набива.
Апашът казва, че торбата е негова. Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си. Къде е моралът тук? Ние виждаме силата на човека, но не морала му. Случва се някога, че апашът е по-силен.
към беседата >>
Случаен свидетел настоява, че торбата е на
апаша
, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си.
Те говорят за морал, а подразбират сила. Някой седи пред торбата си с пари и мисли, какво да прави с това богатство. Край него минава един човек, взема торбата му и бяга. Обаче, собственикът на торбата е по-силен, настига апаша, взема торбата си и го набива. Апашът казва, че торбата е негова.
Случаен свидетел настоява, че торбата е на
апаша
, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си.
Къде е моралът тук? Ние виждаме силата на човека, но не морала му. Случва се някога, че апашът е по-силен. Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга. Къде е моралът?
към беседата >>
Обаче собственикът на торбата е по-силен, настига
апаша
, взима торбата си и го набива.
(втори вариант)
Мисълта повдига човека нагоре, както крилата повдигат птицата. Мнозина поддържат мисълта, че човек трябва да бъде морален. Те говорят за морал, а подразбират сила. Някой седи пред торбата си с пари и мисли какво да прави с това богатство. Край него минава един човек, взима торбата му и бяга.
Обаче собственикът на торбата е по-силен, настига
апаша
, взима торбата си и го набива.
Апашът казва, че торбата е негова. Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си. Къде е моралът тук? Ние виждаме силата на човека, но не морала му. Случва се някога, че апашът е по-силен.
към втори вариант >>
Случаен свидетел настоява, че торбата е на
апаша
, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си.
(втори вариант)
Те говорят за морал, а подразбират сила. Някой седи пред торбата си с пари и мисли какво да прави с това богатство. Край него минава един човек, взима торбата му и бяга. Обаче собственикът на торбата е по-силен, настига апаша, взима торбата си и го набива. Апашът казва, че торбата е негова.
Случаен свидетел настоява, че торбата е на
апаша
, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си.
Къде е моралът тук? Ние виждаме силата на човека, но не морала му. Случва се някога, че апашът е по-силен. Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга. Къде е моралът?
към втори вариант >>
43.
Освобождаване / Абсолютно освобождение от лъжата в съзнанието
,
МОК
, София, 4.7.1930г.,
Сега най-първо с най-големите лъжи, с дългите,
опашати
по 3-4 метра дълги, и като се освободите от дългите опашки, иде дойдете до късите опашки.
(втори вариант)
Сега лъжата къде е? Казва: „Аз толкова време изгубих." Пък той 5 минути е чакал. А другият е чакал половин час и казва: „Сега дойдох." Не е лошо това. Белите лъжи пари не струват. И те имат смисъл.
Сега най-първо с най-големите лъжи, с дългите,
опашати
по 3-4 метра дълги, и като се освободите от дългите опашки, иде дойдете до късите опашки.
Ако с дългите опашки не се справите, с късите по-мъчно ще можете да се справите. Те са много сродни. И аз считам, според мене няма по-голямо геройство в света от това, да кажеш истината. Най-голямото геройство в света според мен е да кажеш истината. И по-голям герой, каквото и да ми кажете, няма.
към втори вариант >>
44.
Познава гласа му
,
СБ
,
РБ
, Рила, 20.8.1930г.,
Ако овците познават своя овчар, който ще ги заведе на
паша
, хората по-малко ли от тях ще познават своя пастир?
защото гласа на чужденците не знаят. (5. ст.) Питам: кой от вас би отишъл при някого, който ще върже ръцете и краката му и ще го положи на земята? Кой човек, след като придобие свободата си, ще отиде при някого, за да му завърже ръцете и краката? Няма такъв глупав човек в света.
Ако овците познават своя овчар, който ще ги заведе на
паша
, хората по-малко ли от тях ще познават своя пастир?
Тази притча им рече Исус, но те не разумяха що бе това, което им говореше. (6. ст.) Всичко, каквото Христос е говорил някога, е останало неразбрано.
към беседата >>
и ще излезе, и
паша
ще намери.
но овците ги не послушаха. (8. ст.) Всеки, който не събужда съзнанието, а го приспива, той е крадец и разбойник. Аз съм вратата: през Мене ако влезе някой, спасен ще бъде; и ще влезе,
и ще излезе, и
паша
ще намери.
(9. ст.) Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно. (10. ст.)
към беседата >>
45.
От Египет
,
НБ
, София, 21.9.1930г.,
Щом се оженят, тя става
опашата
, а той — рогат.
Когато се сгодят, младите си турят пръстен на ръката. И женените носят пръстени, но техните пръстени вече нищо не струват. Когато младите се оженят, стомните им се счупват. Всички женени имат такива опитности. Докато не са женени, момата е ангелица, а момъкът — ангел.
Щом се оженят, тя става
опашата
, а той — рогат.
Аз изнасям фактите, както са в живота. Аз изнасям истината, както си е, без никакво намаляване или преувеличаване. Животът на сегашните хора не се основава на онази велика наука, към която човек се стреми. Повечето хора са още в невежество. Дето и да проникнете — в индивидуалния живот на човека, в семейния, в обществения, или в религиозния живот, навсякъде се натъквате на невежеството на хората.
към беседата >>
46.
Вътрешни прояви
,
ООК
, София, 8.10.1930г.,
Докато свещеникът се разговарял с
апаша
, последният бръкнал в джоба му и извадил кесията.
Ако той се разбере, и другите ще го разберат; ако той разбере себе си, ще разбира и другите. Без да разбират себе си, съвременните хора казват, че са разбрали близките си. Това е невъзможно. Познай себе си първо, за да познаеш ближния си. При един свещеник дошъл един апаш, да се изповяда.
Докато свещеникът се разговарял с
апаша
, последният бръкнал в джоба му и извадил кесията.
Свещеникът забелязъл това, но продължавал да се разговоря с апаша, като че нищо не е станало. Той му казал: „Синко, както живееш, ти не можеш да се спасиш“. Апашът му отговорил: „Отче, спасението, за което ми говориш, не е в мой интерес“. Свещеникът и апашът се разговаряли приятелски, след което се разделили. Това е един от редките примери.
към беседата >>
Свещеникът забелязъл това, но продължавал да се разговоря с
апаша
, като че нищо не е станало.
Без да разбират себе си, съвременните хора казват, че са разбрали близките си. Това е невъзможно. Познай себе си първо, за да познаеш ближния си. При един свещеник дошъл един апаш, да се изповяда. Докато свещеникът се разговарял с апаша, последният бръкнал в джоба му и извадил кесията.
Свещеникът забелязъл това, но продължавал да се разговоря с
апаша
, като че нищо не е станало.
Той му казал: „Синко, както живееш, ти не можеш да се спасиш“. Апашът му отговорил: „Отче, спасението, за което ми говориш, не е в мой интерес“. Свещеникът и апашът се разговаряли приятелски, след което се разделили. Това е един от редките примери. Да дойде в дома ти апаш, да извади кесията ти от джоба, ти да видиш това и да се разговаряш, като че нищо не е станало.
към беседата >>
И след това да пуснеш
апаша
на свобода.
Той му казал: „Синко, както живееш, ти не можеш да се спасиш“. Апашът му отговорил: „Отче, спасението, за което ми говориш, не е в мой интерес“. Свещеникът и апашът се разговаряли приятелски, след което се разделили. Това е един от редките примери. Да дойде в дома ти апаш, да извади кесията ти от джоба, ти да видиш това и да се разговаряш, като че нищо не е станало.
И след това да пуснеш
апаша
на свобода.
Този пример е интересен, именно, като един от редките примери в живота. Мнозина очакват спасението си при някакъв особен случай. Те се надяват сам Господ да слезе на земята, да ги спаси. И това е възможно, но трябва да чакат или 365 милиони години или 100 милиона години или 1500 години. Бог слиза на земята през едно от тия три числа.
към беседата >>
47.
Нов мироглед / Мироглед и човекът
,
МОК
, София, 10.10.1930г.,
Като хване
апаша
, той го държи здраво в ръцете си.
Те внасят нещо добро в човека. Разчитайте на онзи, който хваща здраво. Ако е ваш приятел, той ще ви помага във всички случаи на живота. Ако ви е неприятел, мъчно можете да се освободите от ръката му. Какво прави силният стражар?
Като хване
апаша
, той го държи здраво в ръцете си.
На такива стражари обществото може да разчита, да се чувства защитено от тях. Само онзи човек може да държи нещата здраво, който има излишък от енергия в себе си. Като говорим за физическата енергия, ние я разглеждаме като резултат на умствения живот от миналите поколения. Ако не можете да определите какъв е бил центърът на умствената дейност на човека в неговото минало, не можете да определите нито настоящето, нито бъдещето му. Ако знаете настоящето положение на човека, ще знаете и неговото минало и бъдеще.
към беседата >>
48.
Разумното слово
,
НБ
, София, 12.10.1930г.,
– Какво станало с
апаша
?
Аз наричам истинска вяра тази на тримата младежи, които хвърлиха в огнената пещ, и те не изгоряха. Каква вяра е тази, при която лъвовете могат да те разкъсат, и огънят да те изгори? Апашът, който краде, има ли вяра? Той отива да краде с вяра, но като дойдат изпитанията, никаква вяра няма. Хвърлили един апаш във варница с току-що изгасена вар.
– Какво станало с
апаша
?
– Изгорял. Като наблюдавали изгарянето му, видели, че светлината на варницата се увеличила – станала някаква химическа промяна. Обаче, вярата на апаша не могла да го спаси. Човек, като гори, издава особена светлина. Дърветата също издават особена светлина: дъбът, букът, чамът горят по особен начин.
към беседата >>
Обаче, вярата на
апаша
не могла да го спаси.
Той отива да краде с вяра, но като дойдат изпитанията, никаква вяра няма. Хвърлили един апаш във варница с току-що изгасена вар. – Какво станало с апаша? – Изгорял. Като наблюдавали изгарянето му, видели, че светлината на варницата се увеличила – станала някаква химическа промяна.
Обаче, вярата на
апаша
не могла да го спаси.
Човек, като гори, издава особена светлина. Дърветата също издават особена светлина: дъбът, букът, чамът горят по особен начин. Това са процеси, които заслужават да се изучават. Това е наука. Изучавайте влиянието на различните храни върху организма, да знаете, каква храна ви подхожда.
към беседата >>
49.
Влизане и излизане / Влизане и излизане. Изборът на числата и природата
,
МОК
, София, 21.11.1930г.,
Какво е положението на
апаша
, който спасил давещия се, но задигнал парите му?
Никой не може да избегне мъчнотиите, но може да ги понесе разумно и да се ползва от тях. Дрехата, която се употребява, не може да се освободи от нечистотии, но може да се изпере и очисти. Ако не знае как да я чисти, човек може да си причини много пакости. Той трябва да се научи как да се чисти, как да изправя погрешките си. Не е страшно, че човек прави погрешки; страшно е, когато не изправя погрешките си.
Какво е положението на
апаша
, който спасил давещия се, но задигнал парите му?
Богатият, който е спасен от смърт, иска да го види, да му благодари. Обаче апашът бяга от него, не иска да го срещне, защото задигнал парите му. С това той се лишава от възможността да срещне една признателна душа и да свърже с нея приятелство. Той трябва да бъде готов да изправи погрешката си. Като се намерят пред големи мъчнотии, мнозина казват, че Бог ги е поставил в това положение.
към беседата >>
50.
Гредите на живота
,
ООК
, София, 14.1.1931г.,
Дълго време мислил
пашата
как да ги застави да не увиват главите си толкова много.
Следователно, който се справя разумно с изпитанията и мъчнотиите си, той се мъчи в началото, накрая благува. Който иска да избегне изпитанията, в началото благува, накрая се мъчи. Кое от двете положения е за предпочитане? Когато злото дойде в света, всички казват: „Ела зло, че без тебе по-зло." За изяснение на тази поговорка, ще приведа един анекдот от турския живот. Във времето на един от турските паши турците имали обичай да носят чалми на главата си, дълги пет-шест метра.
Дълго време мислил
пашата
как да ги застави да не увиват главите си толкова много.
Той намирал, че тия чалми нито са. хигиенични, нито икономични. Знаете ли какво нещо е да увиеш около главата си пет-шест метра плат? Най-после пашата дошъл до едно решение. Той издал заповед да хващат българите, наречени гяури, и да ги връзват.
към беседата >>
Най-после
пашата
дошъл до едно решение.
Във времето на един от турските паши турците имали обичай да носят чалми на главата си, дълги пет-шест метра. Дълго време мислил пашата как да ги застави да не увиват главите си толкова много. Той намирал, че тия чалми нито са. хигиенични, нито икономични. Знаете ли какво нещо е да увиеш около главата си пет-шест метра плат?
Най-после
пашата
дошъл до едно решение.
Той издал заповед да хващат българите, наречени гяури, и да ги връзват. Всеки турчин имал право като срещне гяур да го хване и върже без никаква предварителна присъда. Ако няма на разположение въже, да отреже от чалмата си едно парче и с него да го върже. Същевременно пашата говорил лоши работи по адрес на българите за да създаде настроение против тях. Като изпълнявали ревностно заповедта на пашата турците останали с чалми, дълги около един метър.
към беседата >>
Същевременно
пашата
говорил лоши работи по адрес на българите за да създаде настроение против тях.
Знаете ли какво нещо е да увиеш около главата си пет-шест метра плат? Най-после пашата дошъл до едно решение. Той издал заповед да хващат българите, наречени гяури, и да ги връзват. Всеки турчин имал право като срещне гяур да го хване и върже без никаква предварителна присъда. Ако няма на разположение въже, да отреже от чалмата си едно парче и с него да го върже.
Същевременно
пашата
говорил лоши работи по адрес на българите за да създаде настроение против тях.
Като изпълнявали ревностно заповедта на пашата турците останали с чалми, дълги около един метър. В първо време те протестирали против заповедта на пашата, защото изрязали чалмите си, но като опитали практичността на късите чалми, останали доволни. Българите, от своя страна, носели в домовете си парчета от турските чалми. Във всеки български дом се развявали турски чалми. Днес всички хора, мъже и жени, носят на главите си чалми по десет метра дълги.
към беседата >>
Като изпълнявали ревностно заповедта на
пашата
турците останали с чалми, дълги около един метър.
Най-после пашата дошъл до едно решение. Той издал заповед да хващат българите, наречени гяури, и да ги връзват. Всеки турчин имал право като срещне гяур да го хване и върже без никаква предварителна присъда. Ако няма на разположение въже, да отреже от чалмата си едно парче и с него да го върже. Същевременно пашата говорил лоши работи по адрес на българите за да създаде настроение против тях.
Като изпълнявали ревностно заповедта на
пашата
турците останали с чалми, дълги около един метър.
В първо време те протестирали против заповедта на пашата, защото изрязали чалмите си, но като опитали практичността на късите чалми, останали доволни. Българите, от своя страна, носели в домовете си парчета от турските чалми. Във всеки български дом се развявали турски чалми. Днес всички хора, мъже и жени, носят на главите си чалми по десет метра дълги. Като срещне някой човек с такава чалма природата намира причина, за която го заставя да отреже девет метра от чалмата си и казва: „Скоро отрежи девет метра от чалмата си.
към беседата >>
В първо време те протестирали против заповедта на
пашата
, защото изрязали чалмите си, но като опитали практичността на късите чалми, останали доволни.
Той издал заповед да хващат българите, наречени гяури, и да ги връзват. Всеки турчин имал право като срещне гяур да го хване и върже без никаква предварителна присъда. Ако няма на разположение въже, да отреже от чалмата си едно парче и с него да го върже. Същевременно пашата говорил лоши работи по адрес на българите за да създаде настроение против тях. Като изпълнявали ревностно заповедта на пашата турците останали с чалми, дълги около един метър.
В първо време те протестирали против заповедта на
пашата
, защото изрязали чалмите си, но като опитали практичността на късите чалми, останали доволни.
Българите, от своя страна, носели в домовете си парчета от турските чалми. Във всеки български дом се развявали турски чалми. Днес всички хора, мъже и жени, носят на главите си чалми по десет метра дълги. Като срещне някой човек с такава чалма природата намира причина, за която го заставя да отреже девет метра от чалмата си и казва: „Скоро отрежи девет метра от чалмата си. Достатъчно ти е един метър дълга чалма.“ Чалма, дълга десет метра, представя неестествените човешки желания.
към беседата >>
51.
Методи за самовъзпитание / Методите на самовъзпитанието
,
МОК
, София, 6.2.1931г.,
Когато братът на някоя мома е в затвор, осъден на смъртно наказание от някой
паша
, момата трябва да отиде при него, да моли за освобождаването на брата си.
Докато е зелена, и ябълката се държи на клона на дървото; като узрее, тя пада на земята, а оттам – в устата на някое живо същество – човек, птица или някое четвероного. Ако попадне в ръцете на някоя мома, с меки и нежни ръце, ябълката ще се зарадва. Обаче попадне ли на нейните твърди и яки зъби, тя се чуди на промяната в обходата ѝ, как е възможно едно и също същество да има едновременно толкова меки ръце и толкова яки зъби. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата, да прилагате знанията и способностите си като методи за самовъзпитанието си. Като знаете това, не се чудете защо момата има меки ръце и яки зъби, но прилагайте всяко нещо на мястото му.
Когато братът на някоя мома е в затвор, осъден на смъртно наказание от някой
паша
, момата трябва да отиде при него, да моли за освобождаването на брата си.
Кой метод трябва да приложи към пашата: методът на меките ръце, или методът на яките зъби? – Методът на меките ръце. – Щом проси милост, момата трябва да бъде разумна, да приложи най-мека, благородна обхода към пашата. Ако е чувствителен към меките и благородни отношения, пашата ще помилва брата на разумната мома. Обаче ако си послужи с яките зъби, вместо милост, момата ще ускори смъртта на брата си.
към беседата >>
Кой метод трябва да приложи към
пашата
: методът на меките ръце, или методът на яките зъби?
Ако попадне в ръцете на някоя мома, с меки и нежни ръце, ябълката ще се зарадва. Обаче попадне ли на нейните твърди и яки зъби, тя се чуди на промяната в обходата ѝ, как е възможно едно и също същество да има едновременно толкова меки ръце и толкова яки зъби. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата, да прилагате знанията и способностите си като методи за самовъзпитанието си. Като знаете това, не се чудете защо момата има меки ръце и яки зъби, но прилагайте всяко нещо на мястото му. Когато братът на някоя мома е в затвор, осъден на смъртно наказание от някой паша, момата трябва да отиде при него, да моли за освобождаването на брата си.
Кой метод трябва да приложи към
пашата
: методът на меките ръце, или методът на яките зъби?
– Методът на меките ръце. – Щом проси милост, момата трябва да бъде разумна, да приложи най-мека, благородна обхода към пашата. Ако е чувствителен към меките и благородни отношения, пашата ще помилва брата на разумната мома. Обаче ако си послужи с яките зъби, вместо милост, момата ще ускори смъртта на брата си. Следователно на коравото сърце ще действате с меки и нежни отношения.
към беседата >>
– Щом проси милост, момата трябва да бъде разумна, да приложи най-мека, благородна обхода към
пашата
.
Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата, да прилагате знанията и способностите си като методи за самовъзпитанието си. Като знаете това, не се чудете защо момата има меки ръце и яки зъби, но прилагайте всяко нещо на мястото му. Когато братът на някоя мома е в затвор, осъден на смъртно наказание от някой паша, момата трябва да отиде при него, да моли за освобождаването на брата си. Кой метод трябва да приложи към пашата: методът на меките ръце, или методът на яките зъби? – Методът на меките ръце.
– Щом проси милост, момата трябва да бъде разумна, да приложи най-мека, благородна обхода към
пашата
.
Ако е чувствителен към меките и благородни отношения, пашата ще помилва брата на разумната мома. Обаче ако си послужи с яките зъби, вместо милост, момата ще ускори смъртта на брата си. Следователно на коравото сърце ще действате с меки и нежни отношения. И тъй, коравото сърце и меките отношения представляват две равни сили, които действат в противоположни посоки. – Какво става с тялото, което е изложено на действието на тези сили?
към беседата >>
Ако е чувствителен към меките и благородни отношения,
пашата
ще помилва брата на разумната мома.
Като знаете това, не се чудете защо момата има меки ръце и яки зъби, но прилагайте всяко нещо на мястото му. Когато братът на някоя мома е в затвор, осъден на смъртно наказание от някой паша, момата трябва да отиде при него, да моли за освобождаването на брата си. Кой метод трябва да приложи към пашата: методът на меките ръце, или методът на яките зъби? – Методът на меките ръце. – Щом проси милост, момата трябва да бъде разумна, да приложи най-мека, благородна обхода към пашата.
Ако е чувствителен към меките и благородни отношения,
пашата
ще помилва брата на разумната мома.
Обаче ако си послужи с яките зъби, вместо милост, момата ще ускори смъртта на брата си. Следователно на коравото сърце ще действате с меки и нежни отношения. И тъй, коравото сърце и меките отношения представляват две равни сили, които действат в противоположни посоки. – Какво става с тялото, което е изложено на действието на тези сили? – Тялото остава в покой.
към беседата >>
Като вижда знанието, силата и истината на младата мома,
пашата
не може да устои и отстъпва пред нея.
Следователно братът на младата мома остава на мястото си жив и здрав, т.е. присъдата не се прилага към него. Всяка мома, която може да освободи брата си от затвора, е красива и разумна, т.е. тя разполага със знание и сила, чрез които прилага методите си. Красотата представлява истината в човека.
Като вижда знанието, силата и истината на младата мома,
пашата
не може да устои и отстъпва пред нея.
Тя смекчава сърцето му, и той освобождава брата ѝ от затвора. Няма човек, който може да устои пред Истината. Където е Истината, там е и Любовта. Където царува Любовта, там отношенията са правилни. Където е Любовта, обмяната между съществата е правилна: двамата дават, и двамата взимат.
към беседата >>
Може някой българин в турско време да го бесят, но една мома хубаво облечена отиде при турския
паша
, който има слабост да вижда жените добре облечени, и тази мома, след като му каже само 10 думи и той ще отмени смъртното наказание.
(втори вариант)
Имате известно верую, защо? Изучавате известен клон от науката, защо? Какъв метод трябва да употребите след като го изучавате, за да го турите в действие? Вземете най-простата форма: модата. Пита някой: Защо трябва да се разсърдиш?
Може някой българин в турско време да го бесят, но една мома хубаво облечена отиде при турския
паша
, който има слабост да вижда жените добре облечени, и тази мома, след като му каже само 10 думи и той ще отмени смъртното наказание.
Питам: Умна ли е тази мома да се облича така хубаво? Някой ще каже: религиозен трябва да бъде човек, да остави на Бога, Бог да го спаси! Вие имате едно положение: тази мома се облича добре. Но това е външната страна, това е най-простата форма. В този случай нали модата си има място?
към втори вариант >>
Но представете си, че тази мома разбира нещо от магията, тя отива просто облечена, но приспива
пашата
, завзема неговото място, дегизирва се като
паша
и намира едно извинение за брата си, и го опрощава.
(втори вариант)
Питам: Умна ли е тази мома да се облича така хубаво? Някой ще каже: религиозен трябва да бъде човек, да остави на Бога, Бог да го спаси! Вие имате едно положение: тази мома се облича добре. Но това е външната страна, това е най-простата форма. В този случай нали модата си има място?
Но представете си, че тази мома разбира нещо от магията, тя отива просто облечена, но приспива
пашата
, завзема неговото място, дегизирва се като
паша
и намира едно извинение за брата си, и го опрощава.
Пашата спи и тя на неговото място разрешава въпроса – освобождава брата си и след това пак събужда пашата, но момата казва на брата си да офейка и след това казва: Затворникът избягал. В първия случай пашата ще каже: Аз ще освободя брат ти, но ще искам да имаш приятелски отношения с мене. Един вид като признателност за услугата, която направих. Вие, които живеете на земята, намирате това отношение малко неблагородно. Но всеки един от вас има един такъв договор.
към втори вариант >>
Пашата
спи и тя на неговото място разрешава въпроса – освобождава брата си и след това пак събужда
пашата
, но момата казва на брата си да офейка и след това казва: Затворникът избягал.
(втори вариант)
Някой ще каже: религиозен трябва да бъде човек, да остави на Бога, Бог да го спаси! Вие имате едно положение: тази мома се облича добре. Но това е външната страна, това е най-простата форма. В този случай нали модата си има място? Но представете си, че тази мома разбира нещо от магията, тя отива просто облечена, но приспива пашата, завзема неговото място, дегизирва се като паша и намира едно извинение за брата си, и го опрощава.
Пашата
спи и тя на неговото място разрешава въпроса – освобождава брата си и след това пак събужда
пашата
, но момата казва на брата си да офейка и след това казва: Затворникът избягал.
В първия случай пашата ще каже: Аз ще освободя брат ти, но ще искам да имаш приятелски отношения с мене. Един вид като признателност за услугата, която направих. Вие, които живеете на земята, намирате това отношение малко неблагородно. Но всеки един от вас има един такъв договор. Тук на земята има един паша.
към втори вариант >>
В първия случай
пашата
ще каже: Аз ще освободя брат ти, но ще искам да имаш приятелски отношения с мене.
(втори вариант)
Вие имате едно положение: тази мома се облича добре. Но това е външната страна, това е най-простата форма. В този случай нали модата си има място? Но представете си, че тази мома разбира нещо от магията, тя отива просто облечена, но приспива пашата, завзема неговото място, дегизирва се като паша и намира едно извинение за брата си, и го опрощава. Пашата спи и тя на неговото място разрешава въпроса – освобождава брата си и след това пак събужда пашата, но момата казва на брата си да офейка и след това казва: Затворникът избягал.
В първия случай
пашата
ще каже: Аз ще освободя брат ти, но ще искам да имаш приятелски отношения с мене.
Един вид като признателност за услугата, която направих. Вие, които живеете на земята, намирате това отношение малко неблагородно. Но всеки един от вас има един такъв договор. Тук на земята има един паша. Няма някой от вас, който да не се е обличал с хубавите дрехи и да не е ходил при тоз паша.
към втори вариант >>
Тук на земята има един
паша
.
(втори вариант)
Пашата спи и тя на неговото място разрешава въпроса – освобождава брата си и след това пак събужда пашата, но момата казва на брата си да офейка и след това казва: Затворникът избягал. В първия случай пашата ще каже: Аз ще освободя брат ти, но ще искам да имаш приятелски отношения с мене. Един вид като признателност за услугата, която направих. Вие, които живеете на земята, намирате това отношение малко неблагородно. Но всеки един от вас има един такъв договор.
Тук на земята има един
паша
.
Няма някой от вас, който да не се е обличал с хубавите дрехи и да не е ходил при тоз паша. Онзи, за когото се обличате, все е пашата. Момата мисли, че се облича за някой момък, но момъкът е затворен и тя отива при пашата, тя иска да се хареса, на кого? На пашата. Брат ѝ е затворник.
към втори вариант >>
Няма някой от вас, който да не се е обличал с хубавите дрехи и да не е ходил при тоз
паша
.
(втори вариант)
В първия случай пашата ще каже: Аз ще освободя брат ти, но ще искам да имаш приятелски отношения с мене. Един вид като признателност за услугата, която направих. Вие, които живеете на земята, намирате това отношение малко неблагородно. Но всеки един от вас има един такъв договор. Тук на земята има един паша.
Няма някой от вас, който да не се е обличал с хубавите дрехи и да не е ходил при тоз
паша
.
Онзи, за когото се обличате, все е пашата. Момата мисли, че се облича за някой момък, но момъкът е затворен и тя отива при пашата, тя иска да се хареса, на кого? На пашата. Брат ѝ е затворник. Тя има ли нужда да се представи пред момъка с красиви дрехи?
към втори вариант >>
Онзи, за когото се обличате, все е
пашата
.
(втори вариант)
Един вид като признателност за услугата, която направих. Вие, които живеете на земята, намирате това отношение малко неблагородно. Но всеки един от вас има един такъв договор. Тук на земята има един паша. Няма някой от вас, който да не се е обличал с хубавите дрехи и да не е ходил при тоз паша.
Онзи, за когото се обличате, все е
пашата
.
Момата мисли, че се облича за някой момък, но момъкът е затворен и тя отива при пашата, тя иска да се хареса, на кого? На пашата. Брат ѝ е затворник. Тя има ли нужда да се представи пред момъка с красиви дрехи? Не. На пашата трепери сърцето за момата, а на момата трепери сърцето за брата.
към втори вариант >>
Момата мисли, че се облича за някой момък, но момъкът е затворен и тя отива при
пашата
, тя иска да се хареса, на кого?
(втори вариант)
Вие, които живеете на земята, намирате това отношение малко неблагородно. Но всеки един от вас има един такъв договор. Тук на земята има един паша. Няма някой от вас, който да не се е обличал с хубавите дрехи и да не е ходил при тоз паша. Онзи, за когото се обличате, все е пашата.
Момата мисли, че се облича за някой момък, но момъкът е затворен и тя отива при
пашата
, тя иска да се хареса, на кого?
На пашата. Брат ѝ е затворник. Тя има ли нужда да се представи пред момъка с красиви дрехи? Не. На пашата трепери сърцето за момата, а на момата трепери сърцето за брата. Когато силите действуват в противоположна посока и са равни, имаме покой.
към втори вариант >>
На
пашата
.
(втори вариант)
Но всеки един от вас има един такъв договор. Тук на земята има един паша. Няма някой от вас, който да не се е обличал с хубавите дрехи и да не е ходил при тоз паша. Онзи, за когото се обличате, все е пашата. Момата мисли, че се облича за някой момък, но момъкът е затворен и тя отива при пашата, тя иска да се хареса, на кого?
На
пашата
.
Брат ѝ е затворник. Тя има ли нужда да се представи пред момъка с красиви дрехи? Не. На пашата трепери сърцето за момата, а на момата трепери сърцето за брата. Когато силите действуват в противоположна посока и са равни, имаме покой. И предметите остават на мястото си.
към втори вариант >>
Не. На
пашата
трепери сърцето за момата, а на момата трепери сърцето за брата.
(втори вариант)
Онзи, за когото се обличате, все е пашата. Момата мисли, че се облича за някой момък, но момъкът е затворен и тя отива при пашата, тя иска да се хареса, на кого? На пашата. Брат ѝ е затворник. Тя има ли нужда да се представи пред момъка с красиви дрехи?
Не. На
пашата
трепери сърцето за момата, а на момата трепери сърцето за брата.
Когато силите действуват в противоположна посока и са равни, имаме покой. И предметите остават на мястото си. Всяка сестра, която не може да освободи брата си, каква е? Тя не е красива.Тя не е хубаво облечена. А всяка сестра, която може да освободи брата си, тя е красива и е хубаво облечена.
към втори вариант >>
И тогава какво става с
пашата
?
(втори вариант)
Тя не е красива.Тя не е хубаво облечена. А всяка сестра, която може да освободи брата си, тя е красива и е хубаво облечена. Добре облечена, значи че има знание. Облеклата отвън са знание, а красотата на лицето какво представлява? Това е силата, чрез която знанието се прилага в живота.
И тогава какво става с
пашата
?
Смекчава се неговото сърце. Той за нищо друго не бил пуснал брата – един гяурин! Но да се постави думата на една учена жена, това не може да бъде. На същото основание може да преведете така: Как ще преведете тази красива мома? Красотата е израз на истината.
към втори вариант >>
52.
Дайте ни от вашето масло
,
НБ
, София, 11.10.1931г.,
Като кажеш „богат човек" търпи се това, но като кажеш „богаташ", тази дума става вече
опашата
.
Тези промени могат да бъдат нормални, могат да бъдат и анормални. Например разболява се човек - това е анормална промяна; осиромашава - това е анормална промяна. Обаче забогатява човек - това е нормална промяна. Вземете например думата „богат", богат човек - това е дума, която означава нормално състояние. Прибавите ли към тази дума частицата ,,-аш" - „богаташ", вече се изменя съдържанието на думата, тя означава вече анормално състояние.
Като кажеш „богат човек" търпи се това, но като кажеш „богаташ", тази дума става вече
опашата
.
Какво й придават тези две букви? Какво означава частицата „аш" на края на думата? Частицата „аш" на думата „богаташ" показва, че този човек така живее, че оттук-оттам зачеква, лъже хората, а иска да им покаже, че уж по Бога живее. Тъй щото в думата „богат" има нещо нормално, но като се каже „богаташ", в тази дума има вече нещо криво. Или думата „буржоа" – и в нея има като българското „богаташ".
към беседата >>
53.
Изново
,
НБ
, София, 1.11.1931г.,
Богатият се гневи, сърди се, иска да улови
апаша
, да го предаде на полицията, но като си помисли какво искал да направи с тези пари, отказва се да преследва
апаша
.
Не, той е благороден човек; той извърши една благородна постъпка. Този господин е замислил някакво престъпление, но ката вижда, че кобурът не е в джоба му, ядосва се, сърди се и най-после се примирява, отказва се да извърши престъплението. Отива един богат при един беден. Джобът на богатия е пълен с пари, иска да подкупи бедния, да извърши някакво престъпление. Обаче един апаш настига богатия, обира го и продължава пътя си.
Богатият се гневи, сърди се, иска да улови
апаша
, да го предаде на полицията, но като си помисли какво искал да направи с тези пари, отказва се да преследва
апаша
.
Лош човек ли е апашът в този случай? Казвам: не е право да се краде, но ако дойде някой да отнеме кобура или кесията на човек, който е тръгнал да върши престъпление, тази кражба е на мястото си. Тя е временна. Утре пак ще върнат и кобура, и парите на този богат човек, но след като съзнае грешката си. Тъй щото, докато животът е в сегашната фаза на развитие, между хората ще има временни и постоянни отношения.
към беседата >>
54.
Син Человечески отхожда
,
НБ
, София, 8.11.1931г.,
Тогава
пашата
казва: „Нека си върви този българин, и Бог не е съгласен да бъде обесен." Не зная дали сегашните българи биха освободили човека по този начин.
Денят, когато трябвало да го бесят, той се приближава до бесилката, поглежда към въжето и си казва: „Кой може сега да ме избави от това положение, освен Бог? " Отива до бесилката, турят вече въжето на врата му, но нещо отвътре му казва: „Не бой се, въжето ще се скъса." Увисва на въжето, но наистина то се скъсва. След това той си казва: „Благодаря Ти, Господи. Първото се скъса, но второто вече не знам какво ще стане." Увисва на второто въже - и то се скъсва. Турчинът казва: „До трети път ще го бесим, дайте сега друго, по-дебело въже." Взимат трето въже, увисва той и си казва: „Сега вече работата е сериозна." Но интересен факт, наистина - и третото въже се скъсва.
Тогава
пашата
казва: „Нека си върви този българин, и Бог не е съгласен да бъде обесен." Не зная дали сегашните българи биха освободили човека по този начин.
Аз вярвам, че те биха го окачили на желязно въже, да не се къса втори път. Питам: какво ще придобием, ако обесим или ако обвиним един човек? Човек трябва да избягва злото. Каква полза, ако си отмъстите някому? Ето как разсъждавам аз.
към беседата >>
55.
Истинско познаване
,
ООК
, София, 30.12.1931г.,
Той вижда намерението на
апаша
още отдалеч и му казва: Ти имаш нужда от пари.
Реалността е в душата на човека. Както светлината определя лампата, така и мислите, чувствата и постъпките определят човека. Те го правят красив. Като се говори за кражбата, имам предвид само слепците. Как ще оберат ясновидеца?
Той вижда намерението на
апаша
още отдалеч и му казва: Ти имаш нужда от пари.
Колко искаш? Ако някой иска да го убие, той вижда още отдалеч ножа в ръката му и го превръща на книжен. Ако рече да замахне с ножа, сам ще се учуди, че вместо метален нож, държи книжен. Какъв герой ще излезе от него? С книжен нож не можеш да убиеш никого.
към беседата >>
56.
Свещеното място
,
МОК
, София, 5.2.1932г.,
В това време, професорът влязъл в кабинета си и, като видял
апаша
, спрял се пред него и свързал цилиндрите с тока.
Казваш: Млад съм, ще си поживея като млад. – Млад си, ще си поживееш, както разбираш, но ще понесеш последствията на тоя живот. Всяко нещо, добро или зло, носи своите последствия. Един американски апаш влязъл в кабинета на един учен физик, с намерение да го обере. Той имал желание да задигне двата златни цилиндъра, с които професорът правел своите опити.
В това време, професорът влязъл в кабинета си и, като видял
апаша
, спрял се пред него и свързал цилиндрите с тока.
Изненадан от това, апашът се вкаменил на мястото си. Понеже не могъл да отнеме ръцете си от цилиндрите, токът започнал да му действа, а професорът го разхождал заедно с цилиндрите из кабинета си. Най-после го запитал: Ще крадеш ли друг път цилиндрите на учения? Казвам: Имаш едно малко желание, искаш да го реализираш и мислиш, че то е невежо. Не, това желание е учено, то е професор, който се занимава с великите сили в природата.
към беседата >>
Той бил благороден човек, пуснал
апаша
на свобода, като му казал: Радвам се, че ме посети.
Казвам: Имаш едно малко желание, искаш да го реализираш и мислиш, че то е невежо. Не, това желание е учено, то е професор, който се занимава с великите сили в природата. Хващаш златния цилиндър, но оставаш изненадан. Токът протича през цилиндъра, и ти не можеш да се освободиш от него. Нищо друго не остава, освен да обикаляш с цилиндъра заедно стаята на професора.
Той бил благороден човек, пуснал
апаша
на свобода, като му казал: Радвам се, че ме посети.
Ако обичаш, можеш да дойдеш и друг път. Помни: Има опасни неща в света, които не трябва да се пипат. Не пипай златния цилиндър на професора! Той е свързан със сила, на която не можеш да издържиш. Има свещени неща в природата, които нямаш право да пипаш.
към беседата >>
Силните ще ви разиграват, както американският професор разигравал
апаша
.
Смисълът на твоя живот е в това, да запазиш чистота на свещеното място в твоята душа, в твоето сърце и в твоя ум. – В какво да вярвам? – Ще вярваш в свещеното място в себе си. Сега вие искате да влезете в света, там да работите. – С това знание, което имате, нищо не можете да направите.
Силните ще ви разиграват, както американският професор разигравал
апаша
.
Да не кажете, като турчина: „Теле дошъл, вол си отишъл“. Казвате: Няма ли нещо добро в нас? – Има нещо добро, за което, именно, аз говоря. Който е запазил чистотата на своето свещено място, е добър. Пазете това място!
към беседата >>
Професорът изкарал
апаша
на улицата и още веднъж да идваш.
(втори вариант)
Ти хващаш златния цилиндър, но като го пипнеш, не можеш да се спреш. Като легнеш под юргана, не те свърта. Не че не те свърта, но професорът държи ръчката. Ти обикаляш наоколо. Професорът бил благороден, въртял го половин час с ръчката и казал: Много се радвам, че си ме посетил.
Професорът изкарал
апаша
на улицата и още веднъж да идваш.
Най-после той оставил ръчката и той пуснал цилиндъра. Професорът му казал: Не бутай златния цилиндър, опасен е. Има неща в света, които не може да се бутат. Това помнете. Има неща, които може да буташ, да пипаш, безопасни са.
към втори вариант >>
Силните ще ви разиграват, както американският професор,
апаша
.
(втори вариант)
Ще вярваш в онова святото място, което е в тебе. Ти имаш едно свещено място вътре в тебе. Това свято място е най-разумното, най-чистото, най-умното. Вие нали искате да влезете в света. С това знание, което имате, не можете да влезете в света.
Силните ще ви разиграват, както американският професор,
апаша
.
Ще кажете тогава, както казва турската поговорка: Теле дошъл, вол си отива. У вас може да се зароди една мисъл: Няма ли нещо добро в нас? – Ами, че аз за това говоря. Ако има място, на което не сте стъпвали, да. Но трябва да го пазите.
към втори вариант >>
57.
Наклали огън
,
НБ
, София, 3.4.1932г.,
Защо изгасването на светлината при
апаша
предизвиква радост?
При двата случая става различно пречупване на светлината, което произвежда два вида съединение. Може да се определи даже, какво съединение е станало в мозъка на единия и на другия човек от светлината на моята свещ. Апашът ще се уплаши от тази светлина и ще каже: този човек ни развали работата със своята свещ. Ако изгася свещта си, този апаш ще се зарадва. Обаче, ако аз изгася свещта си за онзи, който се е заблудил в пътя си, той ще съжалява.
Защо изгасването на светлината при
апаша
предизвиква радост?
Защото тогава именно той се намира в своето естествено положение. Изгасването на свещта за онзи, който е изгубил пътя си, предизвиква отчаяние, той изгубва всякаква надежда и потъва надолу. Веднага донасям свещ и кибрит, запалвам свещта, и той се зарадва, защото намира пътя си. Той ще каже: много благодаря за тази светлина, защото намерих пътя си. Апашът, като дойде до мене, който нося запалената свещ, ще каже: кой ти даде право да палиш тази свещ?
към беседата >>
58.
Покрива и изправя
,
НБ
, София, 17.4.1932г.,
Защото човек е по-миролюбив от вълка: той ще изкара овцете на
паша
, ще им даде трева, ще ги нагледа и когато стане нужда, той ще влезе в кошарата, ще си вземе само една от овцете и ще я заколи.
Когато вълкът обикаля около една кошара, какво мисли той? Той мисли да задигне една от най-охранените овци, интерес има той. И когато овчарят пасе овцете си, защо ги пази? Интерес има той от тях. Аз намирам, че човек е по-малко вълк от вълка.
Защото човек е по-миролюбив от вълка: той ще изкара овцете на
паша
, ще им даде трева, ще ги нагледа и когато стане нужда, той ще влезе в кошарата, ще си вземе само една от овцете и ще я заколи.
Той ще им каже: както аз жертвам за вас, така и вие трябва да направите една жертва за мене. Пуснете ли обаче вълкът в кошарата, той ще издави всичките овце. Сега ще си зададете въпроса: кой е научил вълка да дави овцете по този начин? На този въпрос индусите отговарят; те казват, че според една теория, вълците са ненапреднали човешки души, т.е. изостанали души в развитието си; най-големите крадци и разбойници.
към беседата >>
59.
Живейте разумно
,
НБ
, София, 19.6.1932г.,
Той работил при един
паша
в Цариград, който му казал: Ако не дойдеш навреме, ще те обеся.
Вашата вяра не издържа и най-малкото изпитание. Вие сте крайно лековерни. Искате да заставите невидимия свят да ви слуша. Както мислите вие за Господа, всички така мислят. Михалаки Георгиев привежда един пример: Един българин от Цариград дошъл на гости на един шоп за 40 дни.
Той работил при един
паша
в Цариград, който му казал: Ако не дойдеш навреме, ще те обеся.
Той се позабравил в София повече и оставил 5-6 дни само за път. Молил се той на Господа да му помогне, кон да му изпрати, та да стигне навреме. Към Пловдивско гледа един турчин, който вървял с един кон и едно малко конче. Турчинът му казал: Гяур, я поноси това конче. Той си помислил този благодетел ще ме качи на кобилата, та да стигна навреме, а той му казва: Гяур, я поноси кончето.
към беседата >>
60.
Добрата воля Божия
,
УС
, София, 26.6.1932г.,
Какво е научил говедерят, който води говедата на
паша
?
И наистина, красив е онзи свят! Там няма болести и страдания; там няма сиромашия и глад; там няма грешници и старци; там няма мъчение, няма женитби и смърт. Там животът е особен: слънцето грее по друг начин; атмосферата е мека, приятна. Който не е влязъл в духовния свят и не го е опитал, казва, че земният живот е отличен. Не, сегашният земен живот е говедарски.
Какво е научил говедерят, който води говедата на
паша
?
Аз не искам да развалям вашето разположение към земния живот, както един старец развалял лицата на белосаните и червисани моми. Когато срещал такива моми, той духвал в лицето им и то веднага посинявало. – На какво се дължи това? – На чесъна, който старецът употребявал. Понеже често ял чесън, той лесно проверявал коя мома е белосана, и коя – не е.
към беседата >>
61.
Общото благо
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1932г.,
И за това, когато човек възпита говедата в себе си, той казва: „Едно време имах говеда, които сам пасях, бях техен говедар, но те се възпитаха вече и днес сами излизат сутрин на
паша
и вечер сами се връщат“.
– Докато ги възпита, докато ги постави на мястото им. Та когато учителят казва на ученика си, че не е роден за ученик и трябва да отиде на нивата да оре, или на полето да пасе говеда, това още не значи, че този ученик е роден за говедар или за овчар, но временно само има такива състояния. За момента, обаче, учителят е прав. В този смисъл не е било случай да се каже нещо на човека, което да не е вярно. То не се отнася за всякога и за всички случаи в живота му, но само за даден момент.
И за това, когато човек възпита говедата в себе си, той казва: „Едно време имах говеда, които сам пасях, бях техен говедар, но те се възпитаха вече и днес сами излизат сутрин на
паша
и вечер сами се връщат“.
Ще кажете, че това е невъзможно. За обикновените говеда това е невъзможно, но за умствените говеда е възможно. За пример, човек изпрати една своя мисъл някъде из пространството, тя обиколи, измине известен път и след това отново се връща при него. При това този човек знае, че тази мисъл е излязла от него и сега я разглежда какво ново носи тя със себе си, как се е видоизменила. От казаното за учителя и за ученика ще извадя следното заключение: учителят няма право да ругае учениците.
към беседата >>
62.
Намерената овца
,
НБ
, София, 2.10.1932г.,
Тогава ми иде наум за един турски
паша
, когато бил в Албания, във войната между Турция и Черна Гора.
(втори вариант)
Следователно, под думата стар човек, разбираме почивка от работа, а под млад, разбираме работа. Младите хора за мене работа вършат, старият човек е свършил работата си и се връща със своята придобивка у дома си. Онзи, блудният син бил остарял Писанието не казва, че се връща като дядо. Вие мислите, че бил млад. Той носил толкова пари, изгулял всичко за няколко години и когато се решил да се върне при баща си, най-малко е бил на 60 години.
Тогава ми иде наум за един турски
паша
, когато бил в Албания, във войната между Турция и Черна Гора.
Идва един стар човек при него. Оплаква се: Бие ме баща ми. Как баща ти? А той, човекът е на 60 години и казва: Баща ми ме бие. Пашата вижда, че баща му е на 120 години, работи.
към втори вариант >>
Пашата
вижда, че баща му е на 120 години, работи.
(втори вариант)
Тогава ми иде наум за един турски паша, когато бил в Албания, във войната между Турция и Черна Гора. Идва един стар човек при него. Оплаква се: Бие ме баща ми. Как баща ти? А той, човекът е на 60 години и казва: Баща ми ме бие.
Пашата
вижда, че баща му е на 120 години, работи.
Казва му: Защо го биеш? Отговаря му: Не работи, хайлазин е, даже колкото моя баща не работи. Баща ми, който е в къщи, и той работи. Пък неговият баща работи повече отколкото сина си. В сегашната култура ние имаме изопачени понятия за религиозни, обществени, семейни отношения, за млади, за стари, за моми, за момци, за майки, бащи.
към втори вариант >>
63.
По този път
,
ООК
, София, 5.10.1932г.,
Когато овчарят изкарва овцете на нова
паша
, казва ли им какво да правят?
Ако си учител, какво трябва да кажеш на хората? Ще отвориш вратата и ще им кажеш: По този път ще вървите! – Защо? – За да влезете в новия живот. Божиите блага са в новия живот.
Когато овчарят изкарва овцете на нова
паша
, казва ли им какво да правят?
Щом видят прясна, зелена трева, те сами, знаят какво да правят -пасат. Днес и аз отварям вратата на болницата и казвам: Тръгнете по този път! Хвърлете болничните дрехи и се облечете с дрехи на здрави хора. – Ще имаме ли удобства, каквито в болницата?
към беседата >>
Овчарят, като закара овцете на нова
паша
, всичките тези овци, пасат, пасат.
(втори вариант)
Вие сте спрели на едно място и добрите, и учените, и богатите, не знаете какво да правите. Какво е предназначението на един учител в света? Да каже на всичките тези хора: „Отварям вратата.“ Рекох, по този път! Да влезете в този, Новия свят. Всичките блага са в този, Новият свят.
Овчарят, като закара овцете на нова
паша
, всичките тези овци, пасат, пасат.
Те не питат там какво да правят. Ще пасат. Сега аз искам да ви покажа пътят. Дали ще имаме там удобствата на болницата? Всичките тези дрехи на болницата, ще ги оставите както са и ще излезете като един здрав човек.
към втори вариант >>
64.
Чуваш ли
,
НБ
, София, 16.10.1932г.,
Ти може да отвлечеш тия овце, но трябва да ги водиш на
паша
.
Всичките овце са се влюбили в него. Този, който се намира в положението на тези овце, овчарят отиде и казва: „Мене ми е чудно. Подир мене тия овце така никога не са тичали, никога не са ходили. Казва – опасен човек е той. Можеш да отвлечеш което и да е стадо в гората.“ Казвам, няма нужда да отвлека тия овце в гората.
Ти може да отвлечеш тия овце, но трябва да ги водиш на
паша
.
Ако трябва да ги водиш на паша, с тебе е свършено. Тези овце, които блеят, те храна искат, подобрение на живота. Ако някой човек се притече при тебе и иска помощ, той само блее, това е една овца, която блее. Вие казвате, той Господ ще ни помогне. Изводът, който аз правя, е следният.
към беседата >>
Ако трябва да ги водиш на
паша
, с тебе е свършено.
Този, който се намира в положението на тези овце, овчарят отиде и казва: „Мене ми е чудно. Подир мене тия овце така никога не са тичали, никога не са ходили. Казва – опасен човек е той. Можеш да отвлечеш което и да е стадо в гората.“ Казвам, няма нужда да отвлека тия овце в гората. Ти може да отвлечеш тия овце, но трябва да ги водиш на паша.
Ако трябва да ги водиш на
паша
, с тебе е свършено.
Тези овце, които блеят, те храна искат, подобрение на живота. Ако някой човек се притече при тебе и иска помощ, той само блее, това е една овца, която блее. Вие казвате, той Господ ще ни помогне. Изводът, който аз правя, е следният. Мислете по-малко за злото, мислете повече за доброто в света.
към беседата >>
Защото са гладни, а той ги води на
паша
, подобрява живота им.
(втори вариант)
Ще се разочароваш във всичко, в баща си, в майка си, в брата си, в приятелите си, във всички познати. Сега аз искам да ви изнеса един пример. Един приятел искаше да ми изясни един факт: Минавам покрай едно поле, един овчар пасе 50-100 овце. Овчарят идва при мене, остави стадото си, но цялото стадо тръгна подир овчаря. Защо блеят?
Защото са гладни, а той ги води на
паша
, подобрява живота им.
Всичките овце са се влюбили в него. Те знаят от кого да искат помощ. Мислете по-малко за злото, мислете повече за доброто в света. Ако искате да търсите вашето щастие, мислете повече за здравето, отколкото за болестите. Мислете повече за вътрешното богатство, за реалното.
към втори вариант >>
65.
Дадено и установено / Движение, трептение и разширение (Дадено и установено)
,
МОК
, София, 4.11.1932г.,
В този момент, философът влязъл в стаята и се обърнал към
апаша
с думите: Стой, върни всичко на този човек!
Философът отговорил: След половин час ще ти дам отговор. В това време, философът отишъл при един апаш и му казал: Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство. Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му. Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива. Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика: Господи, помогни ми!
В този момент, философът влязъл в стаята и се обърнал към
апаша
с думите: Стой, върни всичко на този човек!
Апашът изпълнил заповедта му. След това философът казал на богатия: Господ е Този, Който те освобождава от ръцете на апаша; Който ти дава благата на живота и Който връща всичко, което ти е отнето. Търсиш ли Бога вън от това, никъде не можеш да Го намериш. Търси Го в положителното, а не в отрицателното на живота. Помни: Когато се намериш в трудно положение, обърни се към съществата от установения свят, без колебание и без съмнение.
към беседата >>
След това философът казал на богатия: Господ е Този, Който те освобождава от ръцете на
апаша
; Който ти дава благата на живота и Който връща всичко, което ти е отнето.
Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му. Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива. Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика: Господи, помогни ми! В този момент, философът влязъл в стаята и се обърнал към апаша с думите: Стой, върни всичко на този човек! Апашът изпълнил заповедта му.
След това философът казал на богатия: Господ е Този, Който те освобождава от ръцете на
апаша
; Който ти дава благата на живота и Който връща всичко, което ти е отнето.
Търсиш ли Бога вън от това, никъде не можеш да Го намериш. Търси Го в положителното, а не в отрицателното на живота. Помни: Когато се намериш в трудно положение, обърни се към съществата от установения свят, без колебание и без съмнение. Не питай, достоен ли си да видиш едно от тия същества. Не питай, достоен ли си да видиш слънцето.
към беседата >>
След това, ще дойде едно разумно същество, което ще накара
апаша
да ти върне назад откраднатото богатство.
Те го възпитават. Показват му, какво е смъртта и какво е животът. Богатият запита философа, що е Бог и след половин час дойде апаш да го обере. Обирът е смъртта. Като те оберат, веднага викаш Бога на помощ.
След това, ще дойде едно разумно същество, което ще накара
апаша
да ти върне назад откраднатото богатство.
Кое е по-добро: Да учиш в затвора, или да ходиш на училище и там да се учиш? Да бъдеш здрав, или болен? Ето защо, от всички се иска смирение и разбиране. Като сте смирени, ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Вие седите и се сравнявате един с друг – кой повече и кой по-малко е получил.
към беседата >>
66.
Новата канализация
,
ООК
, София, 30.11.1932г.,
Коларят, като заведе
апаша
на определеното място, въздъхва свободно и казва:
Аз, умният човек, мога да спра всеки колар на пътя му и да го накарам да ни заведе до определеното място. И апашът може да постъпи така, но по друг начин. Той изважда револвера от джоба си и заставя коларя да го заведе, където иска. Много просто, ако не иска, с живота си ще плати. Добрият човек работи с ума си, а апашът – с револвера си.
Коларят, като заведе
апаша
на определеното място, въздъхва свободно и казва:
Благодаря на Бога, че не ме уби. Казвам: В човешкия живот тези неща стават всеки ден. Често хората стават играчка на своите чувства и, въпреки това, мислят, че са свободни. Те са дотолкова свободни, доколкото е свободен коларят в ръцете на въоръжения апаш. Щом види револвера, коларят е готов да кара апаша, където му заповядва.
към беседата >>
Щом види револвера, коларят е готов да кара
апаша
, където му заповядва.
Коларят, като заведе апаша на определеното място, въздъхва свободно и казва: Благодаря на Бога, че не ме уби. Казвам: В човешкия живот тези неща стават всеки ден. Често хората стават играчка на своите чувства и, въпреки това, мислят, че са свободни. Те са дотолкова свободни, доколкото е свободен коларят в ръцете на въоръжения апаш.
Щом види револвера, коларят е готов да кара
апаша
, където му заповядва.
Религиозният не си служи с насилие. Той трябва да познава, дали един колар е готов да му услужи, или не. Ако коларят е положителен тип, религиозният трябва да бъде отрицателен. Ако и двамата са положителни, ще се отблъснат. Как ще постъпи коларят, ако срещне на пътя си една красива мома?
към беседата >>
И като разгледаме целия живот, ние мислим, че сме свободни, а то ние сме същите играчки, както е играчка шофьора в ръцете на
апаша
.
(втори вариант)
И ще го заведе дето иска. Защо? Той казва: „Отрепвам те, ако не ме заведеш до това място! “ Добрият човек кара с ума си, а шофьорът, кой[то] се бои да не умре, като види кобура, закарва те дето искаш. След като слезе този апаш, шофьорът казва: „Слава Богу, че не ме уби.“ Тия неща стават всеки ден и в живота. Та ние сме играчка на нашите чувства.
И като разгледаме целия живот, ние мислим, че сме свободни, а то ние сме същите играчки, както е играчка шофьора в ръцете на
апаша
.
Покаже му кобура и той кара дето апашът иска, без да му заплати даже. И след това слиза. Религиозният човек не може да направи насилие. Той ще те накара да го возиш за Господа. Обаче, ако религиозният човек разбираше законите, като види коларя, той ще познае отдалеч, дали ще го кара или не.
към втори вариант >>
67.
Зависимост в природата / Зависимост на мислите и чувствата от постъпките (Зависимост в природата)
,
МОК
, София, 2.12.1932г.,
Ако си алтруист към овцете, ще ги водиш на добра
паша
, но
пашата
ще страда.
Ще се пазите от голямата любов и голямото безлюбие – двете крайности в живота. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. Казваш: Аз съм алтруист към всички. – И към вълците? Да бъдеш алтруист към вълците, това значи, да ги храниш с овце, да се размножават, а овцете да страдат.
Ако си алтруист към овцете, ще ги водиш на добра
паша
, но
пашата
ще страда.
Кое е за предпочитане: Да бъдеш алтруист към вълците, или към овцете? Ако пък искаш да накараш овцете да станат месоядци, а вълците – тревопасни, какво ще постигнеш? Вълкът вече е наследил месоядството, не може лесно да се измени, да стане тревопасно животно. Той е станал вълк, именно, поради месоядството. Първоначално, вълкът имал друга форма, не като сегашната.
към беседата >>
Той ще ги заведе на хубава
паша
.
(втори вариант)
Ако един алтруист би искал да е алтруист към вълците, той всеки ден ще им носи овце да ги храни. Питам, този алтруизъм какво ще донесе на вълците? Много. А на овцете, какво ще стане с тях? Овцете ще обеднеят, а вълците ще се разплодят. После дойде друг алтруист към овцете пък.
Той ще ги заведе на хубава
паша
.
Овците ще бъдат доволни, но пашата ще се отъпче. Но в дадения случай овците ще забогатеят. Кой алтруизъм е по-добър - към вълците или към овците? Кой алтруизъм бихте предпочели вие? Е, добре, ако сега един приложи алтруизма на вълците към овците, друг приложи алтруизма на овците към вълците, какво ще стане?
към втори вариант >>
Овците ще бъдат доволни, но
пашата
ще се отъпче.
(втори вариант)
Питам, този алтруизъм какво ще донесе на вълците? Много. А на овцете, какво ще стане с тях? Овцете ще обеднеят, а вълците ще се разплодят. После дойде друг алтруист към овцете пък. Той ще ги заведе на хубава паша.
Овците ще бъдат доволни, но
пашата
ще се отъпче.
Но в дадения случай овците ще забогатеят. Кой алтруизъм е по-добър - към вълците или към овците? Кой алтруизъм бихте предпочели вие? Е, добре, ако сега един приложи алтруизма на вълците към овците, друг приложи алтруизма на овците към вълците, какво ще стане? Единият иска да накара овците месо да ядат, а другият иска да накара
към втори вариант >>
68.
Внушение и вдъхновение
,
ООК
, София, 21.12.1932г.,
Дал на
апаша
нещо и се освободил.
Затова не искам да се моля. Той излязъл с приятеля си на разходка из гората. Там ги срещнал един апаш, който хванал безверника и започнал да го бие. – Моля ти се, не ме бий. Каквото искаш, ще ти дам, само, моля ти се, престани да ме биеш.
Дал на
апаша
нещо и се освободил.
След това приятелят му го запитал: Нали казваше, че никога не си се молил? Откъде знаеш, как да се молиш? Апашът те би, за да ти покаже, че можеш да се молиш. Значи, ние се молим на онези, които ни бият. Защо тогава да не се молим на Господа?
към беседата >>
Трябваше ли да се спре, да морализира и възпитава
апаша
?
Извадил кесията си и започнал да отваря всичките преградки – нямало нищо. Апашът го погледнал и казал: Хайде, върви си. Друг път да носиш пълна кесия. Какво ще му иска? Беден е човекът, нищо няма.
Трябваше ли да се спре, да морализира и възпитава
апаша
?
Отваря кесията си, показва му я и си заминава. Казвам: Не се подпушвай. Имаш едно желание, не го подпушвай. Не реагирай в себе си. Не мисли, че със сила можеш да измениш нещата.
към беседата >>
69.
Економия на енергиите / Икономия на силите
,
МОК
, София, 6.1.1933г.,
Защо
апаша
, който разрешава задачата си с отваряне на заключената каса, го държат отговорен?
Щом ти тежи, ти си богат; ако нищо не ти тежи, ти си беден. Ако си богат, защо си недоволен от богатството си? Недоволен си, защото не можеш да разрешиш правилно задачата с богатството си. Ти си в положението на ученик, който не може да реши задачата си и се страхува да не падне в очите на учителя. Ако не можете да решите задачата си и вие се намирате в същото положение; ако решите задачата си, учителят ще ви признае за способен ученик.
Защо
апаша
, който разрешава задачата си с отваряне на заключената каса, го държат отговорен?
Защо не държат отговорен онзи, който отваря касата на банкера в негово присъствие? – Понеже банкерът изгубил ключа от касата си, той даже благодари на онзи, който му отключва касата. В първия случай, постъпката на апаша е неестествена; във втория случай, постъпката е естествена. Това се дължи на отношенията на нещата във физическия свят. Казвам: Ако влезете в духовния свят, там всичко е другояче поставено.
към беседата >>
В първия случай, постъпката на
апаша
е неестествена; във втория случай, постъпката е естествена.
Ти си в положението на ученик, който не може да реши задачата си и се страхува да не падне в очите на учителя. Ако не можете да решите задачата си и вие се намирате в същото положение; ако решите задачата си, учителят ще ви признае за способен ученик. Защо апаша, който разрешава задачата си с отваряне на заключената каса, го държат отговорен? Защо не държат отговорен онзи, който отваря касата на банкера в негово присъствие? – Понеже банкерът изгубил ключа от касата си, той даже благодари на онзи, който му отключва касата.
В първия случай, постъпката на
апаша
е неестествена; във втория случай, постъпката е естествена.
Това се дължи на отношенията на нещата във физическия свят. Казвам: Ако влезете в духовния свят, там всичко е другояче поставено. Като помагаш на другите, ще те затворят. Искаш да отвориш касата на онзи, който е изгубил ключа си, но ще се намериш затворен в касата. След това, ще дойде друг да те отключи.
към беседата >>
70.
Общи и частни положения
,
МОК
, София, 17.3.1933г.,
Ще стоиш на последното място, докато дойде кравата от
паша
.
– „Закъсах, обърках се.“ – Защо закъса? – Защото си недоволен от последното място. – „Какво да правя? Да отида на първо място, при главата? “ – Не, там няма нищо да получиш.
Ще стоиш на последното място, докато дойде кравата от
паша
.
Ще се наведеш и ще почнеш да я доиш. Сега ще ви дам темата „Грее слънцето“, да я разработите свободно. Как ще започнете да пеете? Първо ще отидете при главата, а оттам – при опашката, в края на слънцето. (Учителят пее мощно: „Грее слънцето, на болните носи здраве, а на здравите – щастие“.) Опитайте се и вие да изпеете тази песен, може да турите други думи.
към беседата >>
71.
Не се мълви
,
НБ
, София, 28.5.1933г.,
Като балерини те трептят с крилата си и тогава всички пчели излизат на
паша
.
(втори вариант)
Има много учени пчели. Оказва се, че те си имат радиостанции. Всяка една пчела има радио в тялото си. Когато една пчела отиде да бере мед, като намери някъде много цвят, оттам тя съобщава чрез вълни в станцията на кошера, а другите пчели долавят тези вълни. По този начин пчелите се разговарят.
Като балерини те трептят с крилата си и тогава всички пчели излизат на
паша
.
Тези прояви на пчелите ги описват не религиозни хора, а такива, които са скептици и не вярват в Бога. Те са изследвали, че в стомаха или някъде другаде в тялото си пчелите имат някакви органи, с които като с много точен барометър познават кога ще се развали времето и се връщат в кошера. Имат си инструменти. И не само това, но те си имат вътрешно осветление, цяла инсталация си имат на къси вълни. Те възприемат лъчи, които ние не можем да възприемем.
към втори вариант >>
72.
Координирани движения
,
МОК
, София, 2.6.1933г.,
Щом видел гъската,
пашата
се усмихвал.
Така, именно, ще изучаваш слънцето. Когато българите били под турското робство, за да облекчат положението си, първо изучавали характера на турците и след това влизали във връзка с тях. Така те се координирали. Българинът занасял мисирка или гъска на турчина, и последният оставал доволен от него. Каквато услуга искал българинът, турчинът веднага му услужвал.
Щом видел гъската,
пашата
се усмихвал.
Това било за него „приказка от 1001 нощ“. Ще кажете, че пашата се подкупвал. Не, това е координиране. В нашите времена не носят гъски и мисирки, а препоръчителни писма. Щом искаш услуга от някое видно лице, ще занесеш писмо от най-добрия му приятел.
към беседата >>
Ще кажете, че
пашата
се подкупвал.
Така те се координирали. Българинът занасял мисирка или гъска на турчина, и последният оставал доволен от него. Каквато услуга искал българинът, турчинът веднага му услужвал. Щом видел гъската, пашата се усмихвал. Това било за него „приказка от 1001 нощ“.
Ще кажете, че
пашата
се подкупвал.
Не, това е координиране. В нашите времена не носят гъски и мисирки, а препоръчителни писма. Щом искаш услуга от някое видно лице, ще занесеш писмо от най-добрия му приятел. Когато има гъска, работата се нарежда добре. Щом няма гъска, работата не се нарежда.
към беседата >>
Щом видел гъската,
пашата
се усмихвал.
(втори вариант)
Така именно ще изучаваш слънцето. Когато българите били под турското робство, за да облекчат положението си, първо изучавали характера на турците и след това влизали във връзка с тях. Така те се координирали. Българинът занасял мисирка или гъска на турчина и последният оставал доволен от него. Каквато услуга искал българинът, турчинът веднага му услужвал.
Щом видел гъската,
пашата
се усмихвал.
Това било за него приказка от 1001 нощ. Ще кажете, че пашата се подкупвал. Не, това е координиране. В нашите времена не носят гъски и мисирки, а препоръчителни писма. Щом искаш услуга от някое видно лице, ще занесеш писмо от най-добрия му приятел.
към втори вариант >>
Ще кажете, че
пашата
се подкупвал.
(втори вариант)
Така те се координирали. Българинът занасял мисирка или гъска на турчина и последният оставал доволен от него. Каквато услуга искал българинът, турчинът веднага му услужвал. Щом видел гъската, пашата се усмихвал. Това било за него приказка от 1001 нощ.
Ще кажете, че
пашата
се подкупвал.
Не, това е координиране. В нашите времена не носят гъски и мисирки, а препоръчителни писма. Щом искаш услуга от някое видно лице, ще занесеш писмо от най-добрия му приятел. Когато има гъска, работата, се нарежда добре. Щом няма гъска, работата не се нарежда.
към втори вариант >>
73.
Новото знание
,
УС
, София, 11.6.1933г.,
Докато виждаш
апаша
, той не е опасен за тебе, не може да те обере.
Истинският човек седи по-високо от физическото му естество. И да боледува някога, той гледа на болестите като на нещо вън от себе си. Докато човек не вижда кой влиза и кой излиза от къщата му, всякога ще боледува. Той живее в тъмнина. Щом вижда какво става с него, той е в светлина.
Докато виждаш
апаша
, той не е опасен за тебе, не може да те обере.
Щом престанеш да го виждаш, той влиза в къщата ти и те обира. Злото дебне онзи, който не го вижда. Щом се отворят очите на човека, злото отстъпва настрана. Тогава доброто иде при него и му помага. – Защо трябва да се стремим към доброто?
към беседата >>
74.
Правила за приложение
,
УС
, София, 25.6.1933г.,
Един турски
паша
имал един голям, хубав слон.
Младата мома туря в ума си мисълта да се ожени за княжески син и ако не го намери, тя започва да съхне, да жълтее. – Защо ? – Тежка е тази мисъл. Мисълта за княжеския син е тежка, голяма. Тя е слон, за изхранването на който са нужни много средства.
Един турски
паша
имал един голям, хубав слон.
Един ден пашата отишъл в едно село, дето го приели много добре. За да изкаже благодарността си, той изпратил на селяните един слон, да им работи и да го хранят. Наистина, слонът им работил, но толкова много ориз изяждал, че в една година селото обедняло. След време пашата пак посетил селото и запитал някои от селяните: Доволни ли сте от слона ? – Доволни сме.
към беседата >>
Един ден
пашата
отишъл в едно село, дето го приели много добре.
– Защо ? – Тежка е тази мисъл. Мисълта за княжеския син е тежка, голяма. Тя е слон, за изхранването на който са нужни много средства. Един турски паша имал един голям, хубав слон.
Един ден
пашата
отишъл в едно село, дето го приели много добре.
За да изкаже благодарността си, той изпратил на селяните един слон, да им работи и да го хранят. Наистина, слонът им работил, но толкова много ориз изяждал, че в една година селото обедняло. След време пашата пак посетил селото и запитал някои от селяните: Доволни ли сте от слона ? – Доволни сме. – Върши ли работа ?
към беседата >>
След време
пашата
пак посетил селото и запитал някои от селяните: Доволни ли сте от слона ?
Тя е слон, за изхранването на който са нужни много средства. Един турски паша имал един голям, хубав слон. Един ден пашата отишъл в едно село, дето го приели много добре. За да изкаже благодарността си, той изпратил на селяните един слон, да им работи и да го хранят. Наистина, слонът им работил, но толкова много ориз изяждал, че в една година селото обедняло.
След време
пашата
пак посетил селото и запитал някои от селяните: Доволни ли сте от слона ?
– Доволни сме. – Върши ли работа ? – Върши. – Тогава ще ви изпратя още един слон. Един беден, но умен селянин се обадил: Паша ефенди, ние сме достатъчно облагодетелствани.
към беседата >>
Един беден, но умен селянин се обадил:
Паша
ефенди, ние сме достатъчно облагодетелствани.
След време пашата пак посетил селото и запитал някои от селяните: Доволни ли сте от слона ? – Доволни сме. – Върши ли работа ? – Върши. – Тогава ще ви изпратя още един слон.
Един беден, но умен селянин се обадил:
Паша
ефенди, ние сме достатъчно облагодетелствани.
Вместо на нас, изпрати втория слон на съседното село, те имат нужда от забогатяване. Това е един интересен пример из живота на българите в турско време. Пашата имал желание да помогне на селото, но вместо да подобри положението на селяните, в една година те обедняли. Пазете се от велики идеи, които в една година могат да ви опропастят. Може да туриш в ума си идеята да станеш светия.
към беседата >>
Пашата
имал желание да помогне на селото, но вместо да подобри положението на селяните, в една година те обедняли.
– Върши. – Тогава ще ви изпратя още един слон. Един беден, но умен селянин се обадил: Паша ефенди, ние сме достатъчно облагодетелствани. Вместо на нас, изпрати втория слон на съседното село, те имат нужда от забогатяване. Това е един интересен пример из живота на българите в турско време.
Пашата
имал желание да помогне на селото, но вместо да подобри положението на селяните, в една година те обедняли.
Пазете се от велики идеи, които в една година могат да ви опропастят. Може да туриш в ума си идеята да станеш светия. Светийството е голям слон. Ако подхранваш в ума си идеята да станеш светия, ще се намериш в чудо. Светията иска много храна.
към беседата >>
Като правя сравнение между вашите идеи и слона, казвам: Ако не разбирате вашите идеи, и вие ще се намерите в положението на селяните, на които
пашата
подарил слона.
Ако е за яйце, ще поискам от съседите. Ако яде кокошка, ще му заколя най-тлъстата. Като не можах да намеря сушени круши, той си замина. Така се освободих от този слон. Казвам й: Благодари, че лесно се освободи от него.
Като правя сравнение между вашите идеи и слона, казвам: Ако не разбирате вашите идеи, и вие ще се намерите в положението на селяните, на които
пашата
подарил слона.
Вие трябва да разбирате естеството на своите идеи и да ги храните с подходяща храна. Всяка идея е едно възвишено същество, което ще прекара у вас толкова време, колкото може да го храните. Щом няма храна, то си заминава. Докато идеята е у вас и я поддържате, вие сте радостни и весели. Щом се свърши храната ви, идеята ви напуща, и вие ставате недоволни, скръбни.
към беседата >>
– Защото ще се намерите в положението на селяните, които получили от
пашата
подарък един слон.
Колкото и да усеща тежестта, ще го носи. Някога човек иска да изхвърли една идея от себе си, но се натъква на страдания. Сега аз ви представям един контраст, за да мислите. Къде е разрешението на този контраст, не казвам. – Защо?
– Защото ще се намерите в положението на селяните, които получили от
пашата
подарък един слон.
Мъчнотия е това, но тя трябва да се реши. Колкото по-необикновен е животът на човека, толкова по-големи са мъчнотиите му. Който води обикновен живот, той има малки мъчнотии. Щом реши да води чист и свят живот, мъчнотиите се увеличават. Следователно, ако подаряваш слон, подарявай го на богати хора, които могат да го хранят.
към беседата >>
Външната страна на една велика идея е слонът, а вътрешната й страна –
пашата
.
– Може и без него. Нима селяните имаха нужда от слона ? И без него можеха. Това е външната страна. Всяка идея има приложението си отвън.
Външната страна на една велика идея е слонът, а вътрешната й страна –
пашата
.
Обаче, за мене е важно моето разбиране. Аз имам отношение и към пашата, и към слона. Ние лесно ще се разберем с пашата, като кажем истината. Ще му кажем: Паша ефенди, ние сме бедни хора, не можем да изхранваме слона. Скъпо животно е слонът, много работа върши, но и много яде.
към беседата >>
Аз имам отношение и към
пашата
, и към слона.
И без него можеха. Това е външната страна. Всяка идея има приложението си отвън. Външната страна на една велика идея е слонът, а вътрешната й страна – пашата. Обаче, за мене е важно моето разбиране.
Аз имам отношение и към
пашата
, и към слона.
Ние лесно ще се разберем с пашата, като кажем истината. Ще му кажем: Паша ефенди, ние сме бедни хора, не можем да изхранваме слона. Скъпо животно е слонът, много работа върши, но и много яде. На ден му трябват 75 кг. ориз. Единият килограм струва 16 лв.
към беседата >>
Ние лесно ще се разберем с
пашата
, като кажем истината.
Това е външната страна. Всяка идея има приложението си отвън. Външната страна на една велика идея е слонът, а вътрешната й страна – пашата. Обаче, за мене е важно моето разбиране. Аз имам отношение и към пашата, и към слона.
Ние лесно ще се разберем с
пашата
, като кажем истината.
Ще му кажем: Паша ефенди, ние сме бедни хора, не можем да изхранваме слона. Скъпо животно е слонът, много работа върши, но и много яде. На ден му трябват 75 кг. ориз. Единият килограм струва 16 лв. Умножете 75X16 и вижте, колко лева са нужни дневно за храна на слона.
към беседата >>
Ще му кажем:
Паша
ефенди, ние сме бедни хора, не можем да изхранваме слона.
Всяка идея има приложението си отвън. Външната страна на една велика идея е слонът, а вътрешната й страна – пашата. Обаче, за мене е важно моето разбиране. Аз имам отношение и към пашата, и към слона. Ние лесно ще се разберем с пашата, като кажем истината.
Ще му кажем:
Паша
ефенди, ние сме бедни хора, не можем да изхранваме слона.
Скъпо животно е слонът, много работа върши, но и много яде. На ден му трябват 75 кг. ориз. Единият килограм струва 16 лв. Умножете 75X16 и вижте, колко лева са нужни дневно за храна на слона. Прати слона при някой богат човек.
към беседата >>
И тогава, ако не го храниш,
пашата
ще те държи отговорен.
Ние сме доволни от малките подаръци. Сега, както ви наблюдавам, намирам, че нито един от вас не се задоволява с малки подаръци. Всеки иска да стане голям човек, светия, всички да го познават. Поради тази причина слонът ще дойде. Щом искаш да станеш голям, слон ще ти изпратят.
И тогава, ако не го храниш,
пашата
ще те държи отговорен.
Всеки цяр, който не може да се приложи на място и на време, не е цяр. Една баба казала на внука си: Синко, да ти бая, като те срещне мечка, да не те яде. Внукът отговорил: Бабо, по-добре ми бай да не ме среща мечка. И вие не се спирайте на мисълта, как да се справите със слона, но се молете да не ви го изпратят. Христос казва: „Който иска да спаси живота си, ще го изгуби.
към беседата >>
75.
Новите положения. Мислова централа / Новите положения на живота. Мисловата централа
,
ООК
, София, 2.8.1933г.,
Наистина, след два-три месеца младият човек бил назначен на служба, секретар при турския
паша
.
Нямал никакъв занаят. В това време го срещнал един познат свещеник – един от рядко добрите и разумни свещеници, който разбрал отчаянието му, и го поканил у дома си на гости. Угостил го добре и, от дума на дума, младият човек му разказал в какво положение се намира. – Не се отчайвай, вземи тази лира, посрещни нуждите си. Аз няма да те оставя, ще ти помагам, докато вземеш някаква работа.
Наистина, след два-три месеца младият човек бил назначен на служба, секретар при турския
паша
.
След известно време, турците преследвали българските комити. Между тях бил заподозрян и свещеникът. Обискирали дома му и взели всички книжа. Пашата се чудел, на кого да ги даде да се прегледат. Понеже младият човек му внушавал доверие, пашата ги дал на него.
към беседата >>
Пашата
се чудел, на кого да ги даде да се прегледат.
Аз няма да те оставя, ще ти помагам, докато вземеш някаква работа. Наистина, след два-три месеца младият човек бил назначен на служба, секретар при турския паша. След известно време, турците преследвали българските комити. Между тях бил заподозрян и свещеникът. Обискирали дома му и взели всички книжа.
Пашата
се чудел, на кого да ги даде да се прегледат.
Понеже младият човек му внушавал доверие, пашата ги дал на него. Младият човек ги прегледал и, колкото подозрителни писма намерил, всички изгорил и казал на пашата: Този свещеник е добър човек. Няма нищо подозрително в писмата му, свободен е от отговорност. След това той срещнал свещеника и му казал: Дядо попе, угощението, и турската лира, които ми даде, спасиха главата ти от огъня. Аз прегледах твоите книжа, изгорих подозрителните и казах, че няма нищо опасно, ти си добър човек.
към беседата >>
Понеже младият човек му внушавал доверие,
пашата
ги дал на него.
Наистина, след два-три месеца младият човек бил назначен на служба, секретар при турския паша. След известно време, турците преследвали българските комити. Между тях бил заподозрян и свещеникът. Обискирали дома му и взели всички книжа. Пашата се чудел, на кого да ги даде да се прегледат.
Понеже младият човек му внушавал доверие,
пашата
ги дал на него.
Младият човек ги прегледал и, колкото подозрителни писма намерил, всички изгорил и казал на пашата: Този свещеник е добър човек. Няма нищо подозрително в писмата му, свободен е от отговорност. След това той срещнал свещеника и му казал: Дядо попе, угощението, и турската лира, които ми даде, спасиха главата ти от огъня. Аз прегледах твоите книжа, изгорих подозрителните и казах, че няма нищо опасно, ти си добър човек. Прави доброто навреме!
към беседата >>
Младият човек ги прегледал и, колкото подозрителни писма намерил, всички изгорил и казал на
пашата
: Този свещеник е добър човек.
След известно време, турците преследвали българските комити. Между тях бил заподозрян и свещеникът. Обискирали дома му и взели всички книжа. Пашата се чудел, на кого да ги даде да се прегледат. Понеже младият човек му внушавал доверие, пашата ги дал на него.
Младият човек ги прегледал и, колкото подозрителни писма намерил, всички изгорил и казал на
пашата
: Този свещеник е добър човек.
Няма нищо подозрително в писмата му, свободен е от отговорност. След това той срещнал свещеника и му казал: Дядо попе, угощението, и турската лира, които ми даде, спасиха главата ти от огъня. Аз прегледах твоите книжа, изгорих подозрителните и казах, че няма нищо опасно, ти си добър човек. Прави доброто навреме! Не знаеш, кой ден ще ти бъде в услуга.
към беседата >>
Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие[4] и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския
паша
.
(втори вариант)
Но станало недоразумение между богатите и не искал да преподава. Той бил много честолюбив, останал без петаче. Да копае не може, да жъне не може, да прави обуща, дошъл до престъпна мисъл. Среща го един свещеник, най-умният човек у българите, казва му: „Много ми е приятно, че ви виждам. Ела с мене в дома.“ Поразговарят се, угощава го хубаво и онзи му разправя за безизходното си положение.
Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие[4] и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския
паша
.
Пашата го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение. Наклеветели този свещеник, че той бил комита и задигат книгите от него. „Много работи имах, ми разправяше свещеникът, много подозрителни работи имах.“ Пашата взима книжата и търси кой да ги прегледа, да не го излъже. Дава ги на този българин, секретаря, той да му прегледа книгите. После, като видял свещеника, казва: „Дядо попе, ако нямах онзи обед, който ми даде и меджидието, не щеше да остане главата ти, щяха да те опекат на огън.
към втори вариант >>
Пашата
го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение.
(втори вариант)
Той бил много честолюбив, останал без петаче. Да копае не може, да жъне не може, да прави обуща, дошъл до престъпна мисъл. Среща го един свещеник, най-умният човек у българите, казва му: „Много ми е приятно, че ви виждам. Ела с мене в дома.“ Поразговарят се, угощава го хубаво и онзи му разправя за безизходното си положение. Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие[4] и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския паша.
Пашата
го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение.
Наклеветели този свещеник, че той бил комита и задигат книгите от него. „Много работи имах, ми разправяше свещеникът, много подозрителни работи имах.“ Пашата взима книжата и търси кой да ги прегледа, да не го излъже. Дава ги на този българин, секретаря, той да му прегледа книгите. После, като видял свещеника, казва: „Дядо попе, ако нямах онзи обед, който ми даде и меджидието, не щеше да остане главата ти, щяха да те опекат на огън. Но аз отнех всички подозрителни писма и ги изгорих.“ И казал на пашата: „Оставете този човек, той е добър човек, няма нищо лошо.“
към втори вариант >>
„Много работи имах, ми разправяше свещеникът, много подозрителни работи имах.“
Пашата
взима книжата и търси кой да ги прегледа, да не го излъже.
(втори вариант)
Среща го един свещеник, най-умният човек у българите, казва му: „Много ми е приятно, че ви виждам. Ела с мене в дома.“ Поразговарят се, угощава го хубаво и онзи му разправя за безизходното си положение. Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие[4] и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския паша. Пашата го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение. Наклеветели този свещеник, че той бил комита и задигат книгите от него.
„Много работи имах, ми разправяше свещеникът, много подозрителни работи имах.“
Пашата
взима книжата и търси кой да ги прегледа, да не го излъже.
Дава ги на този българин, секретаря, той да му прегледа книгите. После, като видял свещеника, казва: „Дядо попе, ако нямах онзи обед, който ми даде и меджидието, не щеше да остане главата ти, щяха да те опекат на огън. Но аз отнех всички подозрителни писма и ги изгорих.“ И казал на пашата: „Оставете този човек, той е добър човек, няма нищо лошо.“ Прави доброто навреме. Прояви своята доброта навреме, защото тази доброта един ден ще ти бъде в услуга.
към втори вариант >>
Но аз отнех всички подозрителни писма и ги изгорих.“ И казал на
пашата
: „Оставете този човек, той е добър човек, няма нищо лошо.“
(втори вариант)
Пашата го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение. Наклеветели този свещеник, че той бил комита и задигат книгите от него. „Много работи имах, ми разправяше свещеникът, много подозрителни работи имах.“ Пашата взима книжата и търси кой да ги прегледа, да не го излъже. Дава ги на този българин, секретаря, той да му прегледа книгите. После, като видял свещеника, казва: „Дядо попе, ако нямах онзи обед, който ми даде и меджидието, не щеше да остане главата ти, щяха да те опекат на огън.
Но аз отнех всички подозрителни писма и ги изгорих.“ И казал на
пашата
: „Оставете този човек, той е добър човек, няма нищо лошо.“
Прави доброто навреме. Прояви своята доброта навреме, защото тази доброта един ден ще ти бъде в услуга. И ние трябва да проявим своята доброта или онова, което в нас е заложено. В природата туй, което сме наследили от нея, да проявим, своята доброта, понеже, като я проявим, ние сме във връзка с нейното съзнание. Като проявим своята доброта ти си радостен, ти си във връзка с всички хора в света.
към втори вариант >>
76.
Великата формула
,
СБ
, София, 3.9.1933г.,
Това внимание е подобно на вниманието на
апаша
, който върви, оглежда се натук-натам, да не го хванат.
Без внимание човек не може да направи никаква връзка. При това връзките, които човек прави в живота си, зависят от неговото внимание. Понякога човек внимава от страх. Той прилича на дете, което току-що е проходило и върви внимателно, едва стъпва. Сърцето на това дете трепти от страх, да не падне.
Това внимание е подобно на вниманието на
апаша
, който върви, оглежда се натук-натам, да не го хванат.
Понякога човек внимава не от страх, но от очакване. Той прилича на затворник, когото осъждат на смърт и току се ослушва, откъде ще дойде неговото спасение. Той внимава, следи, ослушва се, дано дойде някой и донесе благата вест, че е оправдан. Следователно най-хубавото, най-красивото нещо в живота е вниманието. Човек е дошъл на земята да се радва.
към беседата >>
77.
Общото благо
,
УС
, София, 5.11.1933г.,
А не на
апаша
, на разбойника, които воюват за своето благо.
Каквато храна искате. А сега голяма борба има за хляба. Колко милиони хора се избиват за хляба и всичките хора са извадили ножовете си. Аз ги харесвам, трябва да воюва човек. И аз поддържам едно правило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа.
А не на
апаша
, на разбойника, които воюват за своето благо.
Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближни, а не на този, който воюва за своето лично благо. Не е човек, който воюва за себе си. Но човек да си извади ножа и да воюва за Любовта. И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство: като срещнеш своя противник и като му удариш един удар, и той ще си извади ножа и ще тръгне с тебе да воюва за Любовта. Той веднага ще се обърне, ще те хване и ще ти каже: „Братко, много ти благодаря, че ми извади ножа!
към беседата >>
78.
Там ще бъде и слугата Ми
,
НБ
, София, 5.11.1933г.,
На един турски
паша
жената, ханъмката, си изкълчила крака и трябвало да се намери лекар да ѝ намести крака, но без да я пипне.
Да, каквото каже господарят-слънце, да стане. Разбира, но каквото каже господарят-слънце да стане, не става. Какво може да направи един глупав човек? Каквото правя аз, той го разваля. Вие трябва да бъдете много умни, да постъпите като онзи чакръкчия във Варненско.
На един турски
паша
жената, ханъмката, си изкълчила крака и трябвало да се намери лекар да ѝ намести крака, но без да я пипне.
Невъзможно било да я пипне някой. За тази цел той търсил един, втори лекар и не могъл да намери такъв, който да намести крака на ханъмката, без да я пипне. Най-после казали на пашата, че в едно от близките села има такъв чакръкчия, който бил забележителен по своята сръчност. Пашата го извикал и му казал: „Моята ханъма си изкълчи крака и сега трябва да се намести. Ти наемаш ли се да го наместиш така, че никак да не пипнеш ханъмката?
към беседата >>
Най-после казали на
пашата
, че в едно от близките села има такъв чакръкчия, който бил забележителен по своята сръчност.
Каквото правя аз, той го разваля. Вие трябва да бъдете много умни, да постъпите като онзи чакръкчия във Варненско. На един турски паша жената, ханъмката, си изкълчила крака и трябвало да се намери лекар да ѝ намести крака, но без да я пипне. Невъзможно било да я пипне някой. За тази цел той търсил един, втори лекар и не могъл да намери такъв, който да намести крака на ханъмката, без да я пипне.
Най-после казали на
пашата
, че в едно от близките села има такъв чакръкчия, който бил забележителен по своята сръчност.
Пашата го извикал и му казал: „Моята ханъма си изкълчи крака и сега трябва да се намести. Ти наемаш ли се да го наместиш така, че никак да не пипнеш ханъмката? “ Той мислил, мислил, такова нещо не му се е случвало. Но най-после му дошла една светла идея. Тогава той запитал пашата: „Вие имате ли един хубав кон, такъв ат кон?
към беседата >>
Пашата
го извикал и му казал: „Моята ханъма си изкълчи крака и сега трябва да се намести.
Вие трябва да бъдете много умни, да постъпите като онзи чакръкчия във Варненско. На един турски паша жената, ханъмката, си изкълчила крака и трябвало да се намери лекар да ѝ намести крака, но без да я пипне. Невъзможно било да я пипне някой. За тази цел той търсил един, втори лекар и не могъл да намери такъв, който да намести крака на ханъмката, без да я пипне. Най-после казали на пашата, че в едно от близките села има такъв чакръкчия, който бил забележителен по своята сръчност.
Пашата
го извикал и му казал: „Моята ханъма си изкълчи крака и сега трябва да се намести.
Ти наемаш ли се да го наместиш така, че никак да не пипнеш ханъмката? “ Той мислил, мислил, такова нещо не му се е случвало. Но най-после му дошла една светла идея. Тогава той запитал пашата: „Вие имате ли един хубав кон, такъв ат кон? – „Имам.“ Тогава ще държите този кон 3 деня гладен и жаден и след това ще го доведете при мене.“ Пашата заповядал на слутите си да изпълнят съвета на този прочут чакръкчия.
към беседата >>
Тогава той запитал
пашата
: „Вие имате ли един хубав кон, такъв ат кон?
Най-после казали на пашата, че в едно от близките села има такъв чакръкчия, който бил забележителен по своята сръчност. Пашата го извикал и му казал: „Моята ханъма си изкълчи крака и сега трябва да се намести. Ти наемаш ли се да го наместиш така, че никак да не пипнеш ханъмката? “ Той мислил, мислил, такова нещо не му се е случвало. Но най-после му дошла една светла идея.
Тогава той запитал
пашата
: „Вие имате ли един хубав кон, такъв ат кон?
– „Имам.“ Тогава ще държите този кон 3 деня гладен и жаден и след това ще го доведете при мене.“ Пашата заповядал на слутите си да изпълнят съвета на този прочут чакръкчия. И наистина този кон гладувал и жадувал цели 3 деня. След изтичането на това време извеждат коня навън и викат чакръкчията. Последният започнал да дава храна и по малко вода на този гладен и изжъднял кон. Като почнал да яде и да пие вода, конят започнал да се разширява и по този начин дръпнал крака на ханъмката, която била върху коня, и кракът се разширил.
към беседата >>
– „Имам.“ Тогава ще държите този кон 3 деня гладен и жаден и след това ще го доведете при мене.“
Пашата
заповядал на слутите си да изпълнят съвета на този прочут чакръкчия.
Пашата го извикал и му казал: „Моята ханъма си изкълчи крака и сега трябва да се намести. Ти наемаш ли се да го наместиш така, че никак да не пипнеш ханъмката? “ Той мислил, мислил, такова нещо не му се е случвало. Но най-после му дошла една светла идея. Тогава той запитал пашата: „Вие имате ли един хубав кон, такъв ат кон?
– „Имам.“ Тогава ще държите този кон 3 деня гладен и жаден и след това ще го доведете при мене.“
Пашата
заповядал на слутите си да изпълнят съвета на този прочут чакръкчия.
И наистина този кон гладувал и жадувал цели 3 деня. След изтичането на това време извеждат коня навън и викат чакръкчията. Последният започнал да дава храна и по малко вода на този гладен и изжъднял кон. Като почнал да яде и да пие вода, конят започнал да се разширява и по този начин дръпнал крака на ханъмката, която била върху коня, и кракът се разширил. С разширяването си той се наместил.
към беседата >>
Според сведенията за този случай, казва се, че
пашата
подарил този ат на чакръкчията, но го запитал: „Ти отде владееш това изкуство?
И наистина този кон гладувал и жадувал цели 3 деня. След изтичането на това време извеждат коня навън и викат чакръкчията. Последният започнал да дава храна и по малко вода на този гладен и изжъднял кон. Като почнал да яде и да пие вода, конят започнал да се разширява и по този начин дръпнал крака на ханъмката, която била върху коня, и кракът се разширил. С разширяването си той се наместил.
Според сведенията за този случай, казва се, че
пашата
подарил този ат на чакръкчията, но го запитал: „Ти отде владееш това изкуство?
“ – „Наследил съм го.“ След това, за да покаже на пашата, че голямо изкуство има в ръцете си, той казал на пашата да заповяда на слугите си да му донесат една голяма стомна. Слугата донесъл стомната, турил я в един чувал. Тогава чакръкчията му казал: „Тури стомната във водата и я удряй с всичка сила в земята.“ Слугата направил както му било заповядано. Стомната станала на безброй парчета. И в това положение той започнал отвън на чувала да пипа с ръцете си счупените части на стомната и да ги намества една до друга, всяко на своето място и възстановил цялата стомна.
към беседата >>
“ – „Наследил съм го.“ След това, за да покаже на
пашата
, че голямо изкуство има в ръцете си, той казал на
пашата
да заповяда на слугите си да му донесат една голяма стомна.
След изтичането на това време извеждат коня навън и викат чакръкчията. Последният започнал да дава храна и по малко вода на този гладен и изжъднял кон. Като почнал да яде и да пие вода, конят започнал да се разширява и по този начин дръпнал крака на ханъмката, която била върху коня, и кракът се разширил. С разширяването си той се наместил. Според сведенията за този случай, казва се, че пашата подарил този ат на чакръкчията, но го запитал: „Ти отде владееш това изкуство?
“ – „Наследил съм го.“ След това, за да покаже на
пашата
, че голямо изкуство има в ръцете си, той казал на
пашата
да заповяда на слугите си да му донесат една голяма стомна.
Слугата донесъл стомната, турил я в един чувал. Тогава чакръкчията му казал: „Тури стомната във водата и я удряй с всичка сила в земята.“ Слугата направил както му било заповядано. Стомната станала на безброй парчета. И в това положение той започнал отвън на чувала да пипа с ръцете си счупените части на стомната и да ги намества една до друга, всяко на своето място и възстановил цялата стомна. Тогава пашата го хваща и му казва: „Ти си изпратен от Бога, голям майстор си!
към беседата >>
Тогава
пашата
го хваща и му казва: „Ти си изпратен от Бога, голям майстор си!
“ – „Наследил съм го.“ След това, за да покаже на пашата, че голямо изкуство има в ръцете си, той казал на пашата да заповяда на слугите си да му донесат една голяма стомна. Слугата донесъл стомната, турил я в един чувал. Тогава чакръкчията му казал: „Тури стомната във водата и я удряй с всичка сила в земята.“ Слугата направил както му било заповядано. Стомната станала на безброй парчета. И в това положение той започнал отвън на чувала да пипа с ръцете си счупените части на стомната и да ги намества една до друга, всяко на своето място и възстановил цялата стомна.
Тогава
пашата
го хваща и му казва: „Ти си изпратен от Бога, голям майстор си!
“ Та, и вие трябва да поставите вашата ханъмка на кон и да я изцерите, без да я пипнете. Счупената стомна в природата трябва да я наместите така, но за това изкуство трябва да имате. Другояче работата не върви. Сега аз ни най-малко не искам с това да обезценя вашите вярвания.
към беседата >>
79.
Произход и значение на светилника
,
НБ
, София, 19.11.1933г.,
Като влязъл сутринта в стаята, стражарят не намерил
апаша
в стаята.
След това той взел свещта в ръце и я доближил до краката, да прегори въжето, с което били вързани. Въжето прегоряло и той бил вече съвършено свободен. Като се видял напълно свободен, с развързани ръце и крака, той почнал да мисли как да избяга вън от затвора. Като се огледал натук-натам, видял на леглото си един чаршаф. Взел чаршафа и го разкъсал на парчета, които свързал добре едно с друго, направил ги като въже и се спуснал с него от прозореца.
Като влязъл сутринта в стаята, стражарят не намерил
апаша
в стаята.
Казвате: „Има ли право този човек да бяга? “ Казвам: Ако той не беше избягал, щеше да се [...] против своя ум. Той си казал: „Сега Господ ме е турил на изпит, да види дали ще може да избягам от тези ограничения.“ Ограничителните условия може да бъдат полиция, могат да бъдат болести или какво и да е друго. Ти трябва да превъзмогнеш тези ограничителни условия. Как? Прегори въжето на ръцете и краката си и излез в широкия свят да служиш на Бога.
към беседата >>
80.
Дигни одъра си!
,
СБ
, София, 21.8.1934г.,
След това той ще прати хора да гонят
апаша
, за да върне дрехата му назад.
Ако я вземат от гърба му, без да я заместят с нова, то ще започне да страда от студ. Всеки, който търси дрехата си и се оплаква, че са му я откраднали, минава за слаб човек. Той не може да бъде умен. Никой не може да посегне върху дрехата на умния, на силния човек. На слабия, на глупавия всеки апаш може да снеме дрехата от гърба му.
След това той ще прати хора да гонят
апаша
, за да върне дрехата му назад.
Така и съвременните хора търсят изгубеното си щастие. Питам: ако вие търсите изгубеното си щастие, мислите ли, че сте умни и силни хора? Не, умният, силният човек никога не може да изгуби щастието си. Казвате: "Как ще намерим щастието си? " – Чрез страданията.
към беседата >>
81.
Вдлъбнати и изпъкнали линии
,
МОК
, София, 14.9.1934г.,
" Най-после станал секретар при турския
паша
, но след като погладувал доста със своята класическа музика.
Бедният син трябва да работи, а богатият си почива, забавлява се, учи, няма страдания. Тази епоха е трудна за нас, условията са неблагоприятни, има доста мъчнотии, но може да си представим, че още по-стеснителни условия може да настанат. Един българин завършил в странство висше образование, връща се в България и не може дълго време да си намери работа. Почнал да преподава музика на богаташките дъщери, но не била музиката толкова на почит тогава. Хората казвали : "Как ще изпращаме децата си да учат цигански занаят, особено цигулка!
" Най-после станал секретар при турския
паша
, но след като погладувал доста със своята класическа музика.
Днес музиката е поставена на по-високо място, както и музикантите. Имате дарби и по други изкуства, но нямате условия да се проявите. Какво трябва да правите? Добър сте, имате дарби, но нито дарбите, нито доброто се ценят. Обичаш да казваш нещата както са, но и това не се цени.
към беседата >>
" Страдал той, страдал и най-после станал секретар на турския
паша
.
(втори вариант)
Той свирил на цигулка. Преподавал танци, ритмични игри. Който го слушал, казвал: „О, то е цяла цигания! На циганска гъдулка свири! " Богаташите казвали: „Как ще изпращаме дъщерите си при този човек да ги учи!
" Страдал той, страдал и най-после станал секретар на турския
паша
.
Дотогаз цяла година гладувал със своята класическа музика. Всички казвали: „Тая работа хляб не дава". Сега музикантите са поставени при много по-добри условия. В някои случаи вие имате дарби и за други изкуства, но нямате условия да се проявите. Какво трябва да се направи?
към втори вариант >>
82.
Езикът на дъгата
,
УС
, София, 18.11.1934г.,
Банкерът изкушава
апаша
.
Лакомият човек лесно се изкушава. Кой човек се изкушава? Слабият. От какво може да се изкуси човек? Човек се изкушава от красотата, от яденето, от парите, от богатството и т.н. Красивата мома изкушава момците.
Банкерът изкушава
апаша
.
Земеделецът, със своите пълни хамбари, изкушава сиромаха. Кръчмарят изкушава пияницата. Защо поставят човека на изкушение? За да го изпитат, да видят какъв е неговият морален устой. За да изпитат човека, понякога му представят две неща, да видят кое от тях ще избере.
към беседата >>
НАГОРЕ