НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
76
резултата в
61
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите
пасоми
, учител с учениците си.
А с кого воюва? С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“. И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз!
Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите
пасоми
, учител с учениците си.
Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам. Туй показва, че хората не разбират отношението, което съществува между тях и техния Дух, задачите, които им налага последният. Апостол Павел описва в прочетената глава какво трябва да бъде това отношение.
към беседата >>
2.
Законът на служенето
,
НБ
, София, 9.8.1914г.,
Свещеникът трябва да разбира душата на своите
пасоми
, за да може да им даде съответната храна за тяхното сърце.
Когато съвременният шивач сбърка някоя дреха и не може да я ушие както трябва, връщат му я, и той плаща и плата, и всички загуби; същото е и с природата: тя ни дава един плат – животът, който имаме, е един вид плат – и ни казва: „Скройте и съшийте тая дреха“, и ако не можем да я съшием добре, тя ни глобява. Ако искаме да се научим как да слугуваме, трябва да се обърнем към Христа, Той да ни научи. Слугата трябва да бъде много умен: глупав човек не може да слугува както трябва. Учителите, свещениците – и те са слуги. Ако учителят разбира своето призвание, най-напред трябва да разбира детската душа, за да знае как да упъти детето към наука.
Свещеникът трябва да разбира душата на своите
пасоми
, за да може да им даде съответната храна за тяхното сърце.
Трябва да притежаваме и друга една черта – да имаме голямо търпение. Мнозина наричат търпеливите хора „волове“ – „Той е – казват – вол“. Да бъдеш търпелив не значи да бъдеш вол; търпението е разумен акт; за да можем да претърпим външните несгоди на живота, трябва да имаме вътрешно равновесие на душата, сърцето и ума. Ще ви кажа един пример за един математик от миналите векове. Той работил 20 години върху известни изчисления, по тях имал вътре в стаята си разхвърляни разни книжчета и винаги заключвал стаята си; един ден забравил да я заключи, слугинята влиза да разтреби стаята, вижда много книжки разхвърляни по пода, взима ги всички листчета, хвърля ги в печката и ги изгаря – пречиства хубаво стаята.
към беседата >>
3.
Словесното мляко
,
НБ
, София, 29.11.1914г.,
Също и свещениците, които по отношение на паството си са на мястото на майките, когато проповядват, и учителите, когато преподават, ако се смущават и тревожят, тровят своите
пасоми
и питомци.
Пита се: Дали всички, които живеят на земята, са смукнали това словесно мляко? Не всички, и затова умират. Майката трябва не само да роди детето и да има мляко, но туй мляко трябва да бъде и непокварено. Колко майки са отровили своите деца с лошото си мляко! Ако майката се гневи по няколко пъти на ден, подир няколко дена ще отрови с млякото си детето.
Също и свещениците, които по отношение на паството си са на мястото на майките, когато проповядват, и учителите, когато преподават, ако се смущават и тревожят, тровят своите
пасоми
и питомци.
Съвременните хора страдат от едно голямо невежество: те много неща знаят – от геометрия, аритметика, граматика, ботаника, физика, за движението на небесните тела, как е създал Бог човека, как последният се е развил, – но същественото знание, необходимото словесно мляко те нямат. И знаете ли на какво приличат те? Има анекдот за един турски мъдрец, който разправял, че знаял всичко, каквото ставало на Небето – в колко часа ставал Господ, какво правел, какво правели ангелите. Като разправял един ден това на султана, последният повикал още един, като него философ, и като искал да ги изобличи, че има неща, които не знаят, рекъл им: „Желая да се поразходим с моя параход насаме и да си поприказваме приятелски“. Тръгнали. Като се разговаряли, сложили им тепсия с хляб и мляко; султанът рекъл на съпътниците си да дробят залъци в млякото; като надробили хляба, той разбъркал залъците и рекъл: „Всеки да изяде своите залъци“.
към беседата >>
4.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Днес всички хора се карат, сърдят се – мъже и жени, ученици и учители, свещеници с
пасомите
си.
От 14 години нататък децата започват да поумняват. Като пораснат, те работят повече с ума си, стават разумни и, от 28 – 30 годишна възраст, те стават съзнателни – започват да търсят Бога и Христа. Сега и на вас проповядвам новото учение, което ще ви заведе при Христа. Днес, като наблюдавам живота на хората, навсякъде виждам дисхармония: В домовете, в обществата, в училищата. Това ме кара да се измъчвам и страдам.
Днес всички хора се карат, сърдят се – мъже и жени, ученици и учители, свещеници с
пасомите
си.
В това отношение, всички хора са герои-мъченици. – Защо са мъченици? – Защото са дали първо място на своето тяло на желанията, а са изместили Бога от себе си. Днес никой не слуша Господа. Всички хора искат да бъдат щастливи, учени, умни, богати.
към беседата >>
5.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Да се определят истински и правилни отношения между човешката душа и Бога, между свещеници и
пасоми
, между учители и ученици, между мъже и жени.
С други думи казано: Разширете мисълта си, отворете съзнанието си, да влиза повече светлина. Много идеи, вярвания и убеждения имат съвременните хора, но те трябва да ги разширят, да им турят големи, широки прозорци. През големите прозорци може да влиза и малко, и много светлина, но през малките ще влиза малко светлина. В големите идеи влизат и малките, но малките изключват големите, място няма за тях. Време е вече да се отворят широко прозорците на църквите, на училищата, на домовете, на съдилищата.
Да се определят истински и правилни отношения между човешката душа и Бога, между свещеници и
пасоми
, между учители и ученици, между мъже и жени.
Да влезе повече светлина в умовете и в сърцата им, както излиза от душите им и ги озарява. Желая ви да отворите Библията и Евангелието на своя ум и на своето сърце и да четете в тях всичко, което Бог е написал преди хиляди векове. Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво иска да открадне крадецът? – Вашата свещ. Щом открадне свещта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете.
към беседата >>
6.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
Всички негови слушатели и
пасоми
излезли да го изпратят, понеже бил общ любимец.
За предпочитане е, един момък да обича една мома, а не десет. Десет момъка ще разбъркат главата й, ще смутят сърцето й и в скоро време, тя ще заболее. Всъщност, само един обича, а не двама. Някъде в Америка, имало един знаменит проповедник, който увличал слушателите си със своето красноречие. Дошъл денят, когато трябвало да си замине.
Всички негови слушатели и
пасоми
излезли да го изпратят, понеже бил общ любимец.
Заедно с тях излезли и кучетата, и патките, и гъските - да му кажат сбогом и да му пожелаят добър път. Най-после, той се качил на един кон и тръгнал към гарата. На края на града, конят се изправил на краката си, хвърлил го на земята и казал: Сбогом, приятелю, ние не се нуждаем от такива знаменитости. Те не са нужни за нашето развитие. Кой човек е знаменит?
към беседата >>
7.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Той успял да се домогне до тази проповед, преписал я и в скоро време я държал на
пасомите
си, като своя собствена.
Това става не само в материалния живот на хората, но и в умствения. Много писатели, учени и философи търсят лек начин за прославяне. Те искат да се прочуят в света за чужда сметка. Други да свирят, да носят товара, а те да застанат пред тях и да махат с пръчицата си, да минават за капелмайстори. Преди години, един знаменит американски проповедник, държал една отлична проповед, която особено се харесала на един от посредствените проповедници.
Той успял да се домогне до тази проповед, преписал я и в скоро време я държал на
пасомите
си, като своя собствена.
Пасомите му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповед не е държал никой проповедник досега. Единствен нашият проповедник може да изнесе такава проповед. В скоро време тази проповед се разнесла по цяла Америка. Един след друг проповедниците я преписвали, и всеки я говорил пред слушателите си като своя. Едно трябва да знаете: чуждото нещо е всякога чуждо.
към беседата >>
Пасомите
му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповед не е държал никой проповедник досега.
Много писатели, учени и философи търсят лек начин за прославяне. Те искат да се прочуят в света за чужда сметка. Други да свирят, да носят товара, а те да застанат пред тях и да махат с пръчицата си, да минават за капелмайстори. Преди години, един знаменит американски проповедник, държал една отлична проповед, която особено се харесала на един от посредствените проповедници. Той успял да се домогне до тази проповед, преписал я и в скоро време я държал на пасомите си, като своя собствена.
Пасомите
му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповед не е държал никой проповедник досега.
Единствен нашият проповедник може да изнесе такава проповед. В скоро време тази проповед се разнесла по цяла Америка. Един след друг проповедниците я преписвали, и всеки я говорил пред слушателите си като своя. Едно трябва да знаете: чуждото нещо е всякога чуждо. Не мислете с чужд ум, и не гледайте с чужди очи на нещата.
към беседата >>
Той успѣлъ да се домогне до тази проповѣдь, преписалъ я и въ скоро време я държалъ на
пасомитѣ
си, като своя собствена.
(втори вариант)
Това става не само въ материалния животъ на хората, но и въ умствения. Много писатели, учени и философи търсятъ лекъ начинъ за прославяне. Тѣ искатъ да се прочуятъ въ свѣта за чужда смѣтка. Други да свирятъ, да носятъ товара, а тѣ да застанатъ предъ тѣхъ и да махатъ съ прѫчицата си, да минаватъ за капелмайстори. Преди години, единъ знаменитъ американски проповѣдникъ, държалъ една отлична проповѣдь, която особено се харесала на единъ отъ посрѣдственитѣ проповѣдници.
Той успѣлъ да се домогне до тази проповѣдь, преписалъ я и въ скоро време я държалъ на
пасомитѣ
си, като своя собствена.
Пасомитѣ му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповѣдь не е държалъ никой проповѣдникъ досега. Единственъ нашиятъ проповѣдникъ може да изнесе такава проповѣдь. Въ скоро време тази проповѣдь се разнесла по цѣла Америка. Единъ следъ другъ проповѣдницитѣ я преписвали, и всѣки я говорилъ предъ слушателитѣ си като своя. Едно трѣбва да знаете: чуждото нѣщо е всѣкога чуждо.
към втори вариант >>
Пасомитѣ
му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповѣдь не е държалъ никой проповѣдникъ досега.
(втори вариант)
Много писатели, учени и философи търсятъ лекъ начинъ за прославяне. Тѣ искатъ да се прочуятъ въ свѣта за чужда смѣтка. Други да свирятъ, да носятъ товара, а тѣ да застанатъ предъ тѣхъ и да махатъ съ прѫчицата си, да минаватъ за капелмайстори. Преди години, единъ знаменитъ американски проповѣдникъ, държалъ една отлична проповѣдь, която особено се харесала на единъ отъ посрѣдственитѣ проповѣдници. Той успѣлъ да се домогне до тази проповѣдь, преписалъ я и въ скоро време я държалъ на пасомитѣ си, като своя собствена.
Пасомитѣ
му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповѣдь не е държалъ никой проповѣдникъ досега.
Единственъ нашиятъ проповѣдникъ може да изнесе такава проповѣдь. Въ скоро време тази проповѣдь се разнесла по цѣла Америка. Единъ следъ другъ проповѣдницитѣ я преписвали, и всѣки я говорилъ предъ слушателитѣ си като своя. Едно трѣбва да знаете: чуждото нѣщо е всѣкога чуждо. Не мислете съ чуждъ умъ, и не гледайте съ чужди очи на нѣщата.
към втори вариант >>
8.
Добрият пастир
,
НБ
, София, 18.1.1920г.,
Както между овчаря и тия овце има разумни отношения, такива трябва да има между учители и ученици, свещеници и
пасоми
.
Мога само да кажа на хората, че това, което вършат, не е добро. И това, което вършат, ще им се върне назад. Христос казва: „Аз съм добрият пастир, и моите ме познават." – Кои са тия овце? – Те са ония разумни овце, които са готови да приемат моето учение. Те ме слушат, и аз ги слушам.
Както между овчаря и тия овце има разумни отношения, такива трябва да има между учители и ученици, свещеници и
пасоми
.
– Де се прилага добрият пастир? – Дето човешкото не помага, там иде Божественото – добрият пастир. Представете си, че в крака на вашето дете влезе трън. То плаче, вика, цяла нощ не може да спи от болки. Викате лекар да го разтрива, но болките не минават.
към беседата >>
Те Ме слушат и Аз ги слушам." Както между овчаря и тия овце има разумни отношения, такива трябва да има между учители и ученици, свещеници и
пасоми
.
(втори вариант)
Със сила не мога да заставя човека да постъпва по един или по друг начин. Мога само да кажа на хората, че това, което вършат, не е добро. И това, което вършат, ще им се върне назад. Христос казва: „Аз съм добрият пастир и Моите Ме познават." Кои са тия овце? „Те са ония разумни овце, които са готови да приемат моето учение.
Те Ме слушат и Аз ги слушам." Както между овчаря и тия овце има разумни отношения, такива трябва да има между учители и ученици, свещеници и
пасоми
.
Де се прилага добрият пастир? Дето човешкото не помага, там иде Божественото - добрият пастир. Представете си, че в крака на вашето дете влезе трън. То плаче, вика, цяла нощ не може да спи от болки. Викате лекар да го разтрива, но болките не минават.
към втори вариант >>
9.
Ще управлява всички народи
,
НБ
, София, 7.3.1920г.,
– Своите деца,
пасомите
си.
Човек трябва да яде навреме и да си ляга навреме. Казва се в прочетената глава, че жената ще роди дете. Коя е тази жена? Според свещениците, тази жена е черквата. – Какво ще роди тя?
– Своите деца,
пасомите
си.
В Стария Завет се казва, че безплодната Рахил, най-после, родила много деца. Нисшите животни, както и рибите, раждат много деца. Жената ражда едно дете – някакъв символ, но в него се крият много неща. Всеки човек, който живее в съгласие с ума, сърцето и волята на Бога, струва повече от цялото човечество, което не живее в съгласие с Божествените закони. Един ден, когато хората заживеят в хармония с Бога, ще кажем, че е дошъл вече съвършеният живот на земята.
към беседата >>
10.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
Свещеникът, като не може да изправи паството си, отлъчва го от църквата, обявява
пасомите
си за еретици.
Белите дробове не са едно духало, както някои казват, и те работят по известни закони. Също така и мозъкът си свършва добре работата. А ние, съвременните хора, които се мислим за умни, интелигентни, какви ли гупости не правим! Мъжът, като не може да изправи жена си, набие я хубаво. Учителят, като не може да поправи ученика си, изпъжда го вън от училището.
Свещеникът, като не може да изправи паството си, отлъчва го от църквата, обявява
пасомите
си за еретици.
Държавата, като не може да поправи някои от поданиците си, изпраща ги в затвора, на бесилката. И всички съвременни държави правят специални заведения за провинилите се свои поданици.Това са заведения на вашите глупости, за които ще ви съдят! Така пише горе, в невидимия свят. Това са полици, които един ден ще се плащат. Да не мислят разните министри и властвуващи лица, че един ден няма да отговарят за ония стотици и хиляди хора, които те са затворили в тъмница!
към беседата >>
Свещеникът като не може да изправи паството си, отлъчва го от църквата, обявява
пасомите
си за еретици.
(втори вариант)
След няколкочасова работа, тъй смлената храна преминава в червата, за да си задържат те от нея което им е потребно, и после се разнася чрез кръвта по целия организъм. И белите дробове не са едно духало, както някой казват, и те работят по известни закони, също така и мозъкът си свършва Добре работата. А ние, съвременните хора, които се мислим за умни, интелигентни, какви ли глупости не правим! Мъжът, като не може да изправи жена си, набие я хубаво. Учителят, като не може да поправи ученика, изпъжда го вън от училището.
Свещеникът като не може да изправи паството си, отлъчва го от църквата, обявява
пасомите
си за еретици.
Държавата не може да поправи някой от поданиците си, хайде в затвора, хайде на бесилката. И всички съвременни държави правят специални заведения за провинилите се свои поданици. Това са заведения на вашите глупости, за които ще ви съдят! Тъй пише горе, в невидимия свят. Това са полици, които един ден ще се плащат.
към втори вариант >>
11.
Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия
,
НБ
, София, 22.5.1921г.,
– Да изкара честни и любещи
пасоми
.
При тоя склад от мисли и чувства, от разбирания и морал, каква посока може да даде на живота? Какъв вътрешен смисъл ще дадете на своя живот? Какъв е смисълът на семейството? – Да възпита добри граждани. – Какъв е смисълът на църквата?
– Да изкара честни и любещи
пасоми
.
– Каква е целта на държавата? – Да възпита добри и честни поданици. Един от основните закони на християнството гласи: „Само праведният трябва да се наказва“. Когато се разбере тоя закон, общественият живот ще мине през голяма реформа. – Кой може да бъде учител?
към беседата >>
Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия
пасоми
, тия лицемери на главата ми?
Моята жена ме направи мъченик, съсипа ме“. Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху нея“. Учителят казва: „Господи, защо ми даде тия лоши, невъзпитани деца? Каква е моята съдба, да занимавам тия говеда! “ Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“.
Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия
пасоми
, тия лицемери на главата ми?
“ Христос казва: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Христос пише за всички. Които чуват какво пише, един по един стават и излизат вън. Един по един напускат църквата и остават само блудницата и Христос. Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата.
към беседата >>
12.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
Майки и бащи, ученици и учители, духовници и
пасоми
, управници и управляеми, служете даром.
Ако обичаш, както трябва, няма да се намери брат или сестра в света, които да не отворят сърцето си за тебе и ти помогнат. Ако похлопате на някое сърце и не ви се отвори, нямате Любов в себе си. При когото и да отидете, щом имате желание да помагате, всеки ще ви отвори. Ако искате света да се оправи, прилагайте Любовта. Да приложите закона на Любовта, това значи да служите даром.
Майки и бащи, ученици и учители, духовници и
пасоми
, управници и управляеми, служете даром.
Както съществува закон на Любовта, така съществува закон на дарбите и добродетелите. Това са методи, които се изучават в Божественото училище, а резултатите им се виждат на земята. „Дойди след мене! “ Сега аз говоря принципно за митаря, като единичен и като колективен живот. Тоя митар е живял преди две хиляди години, но живее и днес.
към беседата >>
13.
Ученикът не е по-горен от учителя си
,
НБ
, София, 7.5.1922г.,
Следователно той счита своите
пасоми
, слушатели, за юлар на главата си и за остен отзад и затуй не може, не му дават да говори, както той иска, но ще говори и даже ще мисли, както те искат.
Излизат, обаче, и отидат в евангелската църква, там пастирът казва: „Не е вярно, такива духове няма“. Там не могат да се разберат, защото евангелският проповедник е минал през една призма, светлината вече не е цяла, вътре вече има личен интерес, в него е заговорил портокаленият цвят. „Аз съм проповедник, ако аз поддържам такова учение, с което моите слушатели не са фамилиарни, може да изгубя репутацията си, следователно духове не съществуват и прераждане не съществува.“ Защо не съществуват? – „Понеже са вредни за моя интерес.“ Събират се на третия ден, единият казва: „Как тъй, защо не поддържаш това, за което бяхме съгласни? “ А другият отговаря: „Е, ти си човек свободен, без закон си, а аз съм под закон; един ден, като махна юлара и остена отзад, и аз ще говоря като теб“.
Следователно той счита своите
пасоми
, слушатели, за юлар на главата си и за остен отзад и затуй не може, не му дават да говори, както той иска, но ще говори и даже ще мисли, както те искат.
Смешно е тогава, ако учениците заставят учителя си да мисли тъй, както те искат. Смешно е, ако слугите заставят господарите си да действат тъй, както те искат да действат. Учителят ще мисли по правилата, по които той е длъжен да мисли, и ученикът ще възприема това знание според правилата, на които животът му е подчинен. Учителят има известно задължение, а ученикът има друго задължение. Но не мислете, че тия отношения се раждат сега.
към беседата >>
14.
Новият живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Майката трябва да знае как да отглежда своето дете; учителят трябва да знае как да възпитава своите ученици; свещеникът трябва да знае как да служи на своите
пасоми
; съдията трябва да знае как да решава своите дела.
Това е един резултат не от една-две години, а отпреди две хиляди години. Оттогава е станало това. Следователно сега се завършва един цикъл и българите се намират в началото на пътя, отдето са направили отклонението, и пак ще дойдат да хванат правия път. Как да хванат тоя прав път? Тоя прав път е път на онази съзнателна Любов, в която Мъдростта трябва да владее законите.
Майката трябва да знае как да отглежда своето дете; учителят трябва да знае как да възпитава своите ученици; свещеникът трябва да знае как да служи на своите
пасоми
; съдията трябва да знае как да решава своите дела.
Трябват методи, за да се изправи животът. Преди всичко ние трябва да имаме един честен и почтен живот, защото, вън от това, никой не се е родил нито свещеник, нито учител, нито съдия. Ние се раждаме разумни същества, като хора, които трябва съзнателно да работят. А при сегашната култура аз ви казвам: ако и занапред живеете според нея, добро бъдеще не ви очаква. Туй не казвам само аз, тъй се произнасят всички учени хора в Европа, няма да цитирам техните имена.
към беседата >>
15.
Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 10.9.1922г.,
Не, ние –
пасомите
на тази църква, не искаме да бъдем волове и да ни връзват с въжета.
Опитайте и ще видите. А сега какво ни проповядват? Слагат ни юлар. Селянинът казва на вола си: „Хайде, дий, дий; като изореш, ще има много ечемик, довечера ще има добра храна“. Но накрая, след като изоре, затварят вола в дама, а селянинът разговаря сладко с жена си и децата си и казва: „Дадох на вола малко храна, нахраних го“.
Не, ние –
пасомите
на тази църква, не искаме да бъдем волове и да ни връзват с въжета.
И аз казвам, че воловете трябва да се засрамят. Овца, която не захвърли собствения си юлар, аз ще я порицая. Така е заповядал Господ – овцете и говедата да не стоят в домовете, а да отидат в гората. Каквато и вода и сено да ви дават, идете в гората – там е добрият Пастир, Той ще ви води. И знаете ли какво ще стане с вас?
към беседата >>
Ние,
пасомите
на черквата, не искаме да бъдем волове, да ни връзват с въжета и затварят в дамове.
(втори вариант)
– Каквото селянинът говори на своя вол. Рано сутринта той го впряга на работа и му казва: Хайде, синко, дий!.. Като изореш нивата, ще ти дам много ечемик, да се нахраниш добре. Като се върне от нивата, господарят му го затваря в дама, а сам отива при жена си и децата си да се нахрани добре. Като седне пред трапезата, казва: Дадох малко храна на вола, нахраних го добре.
Ние,
пасомите
на черквата, не искаме да бъдем волове, да ни връзват с въжета и затварят в дамове.
Срамно и тежко е положението на воловете. Всяка овца, всеки вол, всяко говедо, трябва сами да хвърлят юлара си, да не влизат в дамовете. Те сами трябва да се развържат и отидат в гората. И на вас казвам: Каквато вода или каквото село и да ни дават, откажете се от тях и идете в гората. Там е добрият Пастир.
към втори вариант >>
16.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Ако свещеникът работи, не само за прехраната си, но и за повдигането на своите
пасоми
, той е на прав път.
(втори вариант)
– Първо, трябва да имаш светлина, след това – свобода и най-после – чистота. Казано е, обаче, че човек трябва да се контролира, да изхвърли лошите си мисли вън от своя ум; да останат в ума на човека само светли и чисти мисли. Ако си търговец, работи не само за себе си – да забогатееш, но да помагаш на другите. Само така ще реализираш желанията си. Ако учителят работи, не само за прехраната си, но да повдигне своите ученици, той е на мястото си.
Ако свещеникът работи, не само за прехраната си, но и за повдигането на своите
пасоми
, той е на прав път.
Така трябва да се работи. Това изисква философията на живота. Животът не е на земята. Това, което наричаме живот, не е истински живот. Нима и моето е живот?
към втори вариант >>
17.
Добри навици / Образуване на добрите навици
,
МОК
, София, 7.2.1923г.,
Когато учителят застане пред учениците си, той взима една поза; свещеникът пред
пасомите
си — друга поза; офицерът пред войниците си — трета поза; търговецът пред клиентите си — четвърта поза.
Вие туряте ръка на ухото си. Какво означава това положение на ръката? Че се вслушвате да чуете стъпките му. После ставате, разхождате се, все още го няма. Това са ред положения, пози, които трябва да изучавате.
Когато учителят застане пред учениците си, той взима една поза; свещеникът пред
пасомите
си — друга поза; офицерът пред войниците си — трета поза; търговецът пред клиентите си — четвърта поза.
За да изучавате разните пози, различните положения, които хората взимат, вие трябва да влизате в тяхната психика. Срещате един човек, който държи главата си малко наведена наляво. Защо? — Защото в лявото полушарие на мозъка приижда повече кръв, вследствие на което тази част е повече развита. Човек не трябва да държи главата си нито надясно, нито наляво, но право, т.е. перпендикулярно на земята.
към беседата >>
18.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
– Христос е Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина, които трябва да се приложат между мъже и жени, между учители и ученици, между свещеници и
пасоми
.
(втори вариант)
Няма нищо човекът против теб. Твоето неразположение не иде отвън. Всеки човек си има по един червей или по един трън в петата – Павлов трън, който го мъчи. Как ще извадиш този трън от себе си? Казвате, че Христос ще оправи света.
– Христос е Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина, които трябва да се приложат между мъже и жени, между учители и ученици, между свещеници и
пасоми
.
Цялото човечество трябва да знае тези принципи и да ги прилага разумно. Затова Христос казва, че Бог е верен на своя Закон. Ако и майката не е вярна на този закон, ще даде лош наклон на своето дете. След това ще дойдат различни заведения да изправят живота на това дете, да изправят неговия наклон. Как ще се изправи това дете?
към втори вариант >>
19.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Свещеникътъ трѣбва да люби своитѣ
пасоми
, но не както онзи свещеникъ, който яде кокошка въ дома, а вънъ да минава за благочестивъ, но той трѣбва да люби тия
пасоми
, не привидна любовь.
Срещна дъщерята. – Рецепта имамъ, вземи си, отлична е. Срещна съдията, свещеника, учителя – рецепта имамъ. Всички сте недоволни, всички трѣбва да приложимъ Любовьта. Учительтъ трѣбва да люби ученицитѣ си съ всичкото си сърдце, като себе си.
Свещеникътъ трѣбва да люби своитѣ
пасоми
, но не както онзи свещеникъ, който яде кокошка въ дома, а вънъ да минава за благочестивъ, но той трѣбва да люби тия
пасоми
, не привидна любовь.
Трѣбва да имаме искреность, абсолютно никаква лъжа! – Туй е, което проповѣдвамъ: абсолютно никаква лъжа! – Азъ не говоря за бѣлитѣ лъжи, въ нашата душа никаква лъжа не трѣбва да има. „Видѣхме Господа“. Тава значи да видишъ Господа.
към беседата >>
Свещеникът трябва да обича своите
пасоми
, като себе си; да бъде истинолюбив.
(втори вариант)
Имам рецепта, с която мога да помогна и на съдията, и на свещеника, и на учителя. – Каква е тази рецепта? В какво се състои тя? – В любовта, мъдростта и истината. Учителят трябва да обича учениците си като себе си.
Свещеникът трябва да обича своите
пасоми
, като себе си; да бъде истинолюбив.
Той не трябва да бъде като онзи свещеник, който ял кокошка на велики петък, и да минава за благочестив. От всички се иска искреност, абсолютно никаква лъжа. Това проповядвам: Без никаква лъжа! Не допущам даже бяла лъжа. Това значи да видиш Господа.
към втори вариант >>
20.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Има ли любов между владиците и богомолците, между свещениците и техните
пасоми
?
(втори вариант)
И религиите трябва да се пречистят. Има нещо Божествено в тях, но то се губи между големите заблуждения. И те трябва да се филтрират. Сегашните религии са на формите, религии на човешките интереси. Днес всички съзнават това.
Има ли любов между владиците и богомолците, между свещениците и техните
пасоми
?
Ако владиката посети едно село, веднага ще дойде заповед, как да го посрещнат. Селяните ще се разтичат, стражарите – също. – Защо? – Владиката посетил селото. Ако владиката има любов към селяните, той трябва да се яви между тях като прост гражданин, без никакви одежди.
към втори вариант >>
21.
Нежност и грубост
,
МОК
, София, 27.6.1923г.,
Ако свещеникът се отнася грубо със своите
пасоми
, и той огрубява.
Освен чрез препариране на животни природата може да се изучава и по съвсем други методи, различни от досегашните. И тъй, пазете се от огрубяване на чувствата. При изучаване на естествените науки, на математиката човек може да огрубее. Ако не е внимателен, всеки човек може да огрубее, бил той министър, учител, свещеник и т.н. Ако учителят бие учениците си, няма да минат десет години и той ще започне да огрубява.
Ако свещеникът се отнася грубо със своите
пасоми
, и той огрубява.
Ако министърът е груб със своите подведомствени, и той огрубява. Всяка работа може да огруби човека, но той трябва да бъде внимателен, да се пази. Няма естественик, който да не е платил скъпо за препариранията, които е направил. Няма рибар, който да не платил скъпо за уловените риби. Няма касапин, който да не платил скъпо за закланите овце и говеда.
към беседата >>
22.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Свещеникътъ като помисли за
пасомитѣ
си работи.
– Не, но само като си помисли за своя възлюбленъ, става и работи. Войникътъ казва: не ми се работи. Да, но като помисли за началство, работи и не се спира. Учительтъ като помисли за ученицитѣ си, работи. Ученикътъ като помисли за учителя си, работи.
Свещеникътъ като помисли за
пасомитѣ
си работи.
Кой е свободенъ въ този свѣтъ? – Всички ние сме свързани въ този свѣтъ, роби сме на условията. За въ бѫдеще ще имаме такъвъ строй, дѣто хората ще работятъ безъ пари, отъ любовь ще работятъ. Туй ще бѫде най-красивото нѣщо! „И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“.
към беседата >>
Свещеникът като помисли за
пасомите
си работи.
(втори вариант)
– Не, но само като си помисли за своя възлюблен, става и работи. Войникът казва: не ми се работи. Да, но като помисли за началство, работи и не се спира. Учителят като помисли за учениците си, работи. Ученикът като помисли за учителя си, работи.
Свещеникът като помисли за
пасомите
си работи.
Кой е свободен в този свят? – Всички ние сме свързани в този свят, роби сме на условията. За в бъдеще ще имаме такъв строй, дето хората ще работят без пари, от любов ще работят. Туй ще бъде най-красивото нещо! „И заповяда Господ на слънцето да изгрява и на добрите, и на злите“.
към втори вариант >>
23.
Най-малкото чувство
,
ООК
, София, 24.6.1925г.,
Тя внася хармония между учители и ученици, между свещеници и
пасоми
и т.н.
Двойката също може да се разложи на своите съставни части и т.н. Та казвам: най-малката добродетел в света всякога образува хармония между всички хора. Тя нагласява хората. Като дойде между животните, и в тях внася радост. Всички овци и вълци се примиряват при нея.
Тя внася хармония между учители и ученици, между свещеници и
пасоми
и т.н.
И между вас като дойде, пак действа същият закон. Следователно, щом някога вие сте разтревожени, ще се помолите на Господа да ви изпрати най-малката добродетел, да внесе мир и хармония във вас. Така ли правите вие? – Не. Вие започвате да разказвате на Господа: „Господи, знаеш ли, че аз съм голям грешник?
към беседата >>
24.
Ще бъде жив
,
НБ
, София, 9.5.1926г.,
Свещеникът ще има уважението на своите
пасоми
, но и той ги уважава.
Тя може да се приложи и в държавата. Свещениците, учителите също могат да я приложат. Тази жива вяра може да се приложи навсякъде. И тогава учителите и учениците ще застанат на почвата на взаимно уважение. Учителите ще имат уважение към учениците си, както и към себе си.
Свещеникът ще има уважението на своите
пасоми
, но и той ги уважава.
Държавникът ще бъде уважаван от гражданите, но и той ще ги уважава, без да прави разлика между богати и бедни. Всички хора трябва да имат еднаква почит като души. Казват: пред закона всички хора трябва да бъдат еднакви. Да, в съзнанието на държавника, в съзнанието на свещеника трябва да живее свещения закон на Бога: всички хора трябва да бъдат еднакво почитани пред Господа. И всеки съдия, всеки държавник не трябва да прави разлика между хората.
към беседата >>
25.
Правосъдие
,
СБ
, София, 28.8.1926г.,
Много свещеници и проповедници са пропаднали за своите
пасоми
.
Този идеал се променя вече, идват страданията в живота. За какво страдаме ние? – Много търговци са пропаднали за своите дюкяни. Много адвокати са пропаднали за своята клиентела. Много доктори са пропаднали за своите пациенти.
Много свещеници и проповедници са пропаднали за своите
пасоми
.
Да, те стават пастири на своите пасоми в църквата, за да ги пасат добре. Казваше един овчар: „Аз съм отличен овчар, паса стадото си, храня го, обичам го“. Овците изпитват неговата любов и те на свой ред казват: „Много ни обича нашият овчар, но вълната ни стриже, млякото ни взима. Ние сме съгласни на всичко това, но и децата ни продава, а най-после взима нож, че и нашите глави отрязва. След това и кожите ни одира и от нас нищо не остава“.
към беседата >>
Да, те стават пастири на своите
пасоми
в църквата, за да ги пасат добре.
За какво страдаме ние? – Много търговци са пропаднали за своите дюкяни. Много адвокати са пропаднали за своята клиентела. Много доктори са пропаднали за своите пациенти. Много свещеници и проповедници са пропаднали за своите пасоми.
Да, те стават пастири на своите
пасоми
в църквата, за да ги пасат добре.
Казваше един овчар: „Аз съм отличен овчар, паса стадото си, храня го, обичам го“. Овците изпитват неговата любов и те на свой ред казват: „Много ни обича нашият овчар, но вълната ни стриже, млякото ни взима. Ние сме съгласни на всичко това, но и децата ни продава, а най-после взима нож, че и нашите глави отрязва. След това и кожите ни одира и от нас нищо не остава“. На такъв овчар, който казва, че много обича овците си, казвам: какъв е този овчар, който взима млякото и вълната и кожата на овците?
към беседата >>
“ Един ден, когато тези служби станат почтени, благородни, и всички хора служат без пари, тогава децата ще се грижат за своите учители, а не техните майки и бащи;
пасомите
ще се грижат за своите пастири.
Като му разправяли, че трябва да се направи това-онова, той запитвал: „Ами пари? “ Навсякъде сега хората казват: „Да направим повече училища, да вземем повече учители, да направим повече църкви, да имаме повече свещеници и т.н. Ами кой ще им плаща? “ Докато има учители, които работят за пари, докато има проповедници, които проповядват за пари, докато има съдии, които служат за пари, докато всичко става с пари, ние ще имаме свят като сегашния. Ще кажете: „Ами как ще се прехранваме?
“ Един ден, когато тези служби станат почтени, благородни, и всички хора служат без пари, тогава децата ще се грижат за своите учители, а не техните майки и бащи;
пасомите
ще се грижат за своите пастири.
Аз бих желал един учител да се уповава на своите ученици, да ги учи, да работи с тях и по този начин да си изкарва прехраната. Той може да обработва с тях градини, да отглежда пчели. Един ден тези деца, като пораснат, ще му се отплатят стократно. Вие ще кажете, че това не е съгласно с вашите разбирания. Но вижте, ние срещаме този закон навсякъде в света.
към беседата >>
26.
За тяхното неверство
,
НБ
, София, 6.2.1927г.,
В ума на свещеника седи някой от неговите
пасоми
, когото той обърнал към Бога.
Парите ли? – Не. В ума на майката седи нейното малко дете, което й създава радост. В ума на учителя седи неговият ученик, когото той обича. В ума на бащата седи неговият син, когото той обича.
В ума на свещеника седи някой от неговите
пасоми
, когото той обърнал към Бога.
Всеки човек има поне една душа, която обича. И тогава, всички неща придобиват смисъл по причина на това, което човек обича. Някой казва: Човек трябва да обикне някого и да се ожени за него. Що е женитба? Може ли да се нарече женитба впрягането на два вола в една кола?
към беседата >>
27.
Иди повикай мъжа си!
,
НБ
, София, 6.3.1927г.,
Как може да се въдвори мир и любов между съвременните свещеници, проповедници, владици и техните
пасоми
при сегашните им разбирания за живота?
Например, съвременните хора искат веднага да се въдвори Царството Божие на земята и за това се запитват: Кой е причината, че Царството Божие не може още днес да се въдвори? Питам: Как може да се въдвори мир и любов между съвременните хора? Как е възможно да се въдвори мир и любов между съвременните мъже и жени при сегашните им разбирания за живота? Как може да се въдвори мир и любов между братя и сестри при сегашните им разбирания за живота? Как може да се въдвори мир и любов между учители и ученици при сегашните им разбирания за живота?
Как може да се въдвори мир и любов между съвременните свещеници, проповедници, владици и техните
пасоми
при сегашните им разбирания за живота?
Как може да се въдвори мир и любов между съвременните управници и управляеми при сегашните им разбирания за живота? Традиции са това! Всяка държава има свои традиции. От тези традиции много държави са загинали. Традициите представляват вътрешния консерватизъм на хората, който често ги спъва.
към беседата >>
28.
Забравената дума
,
ООК
, София, 27.4.1927г.,
Когато свещеникът е недоволен от
пасомите
си, той ги морализира.
Това не подразбира, че Той одобрява техния неправилен живот, но не ги съди, оставя ги свободни да учат, да се развиват. Той има търпение да дочака онзи ден, когато те ще се пробудят и ще се обърнат към Него. Ето защо и вие, заради любовта си към Бога, трябва да бъдете благосклонни към всички хора, ако искате правилно да растете и да се развивате. Какво правят съвременните хора? Когато някой баща е недоволен от сина си, той се отказва от него и го изпъжда от дома си.
Когато свещеникът е недоволен от
пасомите
си, той ги морализира.
Мнозина даже заличава от списъка на църковниците. Когато учителите са недоволни от някой ученик, те го изключват от училището. Обаче хората не се поправят нито с пъдене от домовете им, нито с изключване от църквите и училищата, нито пък с морализиране. Кой е истинският път за изправяне на хората? Като говоря така, аз не засягам грешките ви индивидуално, но принципно, като обръщам внимание на това какви трябва да бъдат отношенията ви към Бога.
към беседата >>
29.
Две думи
,
НБ
, София, 5.6.1927г.,
Някой господар има слуга или слугиня: господарят изпитва слугата, а слугата – господаря си; свещеникът се учи от своите
пасоми
, а
пасомите
се учат от свещеника; овчарят учи овците и овците учат овчаря.
Например, вие още не сте си обяснили, какво нещо е любовта. Често хората наричат любов онези повърхностни отношения, когато едни-други се ревнуват, дразнят, обиждат и т.н. Това не е никаква любов. Това са само изпитания. По този начин Бог изпитва хората, да види, каква е тяхната любов.
Някой господар има слуга или слугиня: господарят изпитва слугата, а слугата – господаря си; свещеникът се учи от своите
пасоми
, а
пасомите
се учат от свещеника; овчарят учи овците и овците учат овчаря.
Всяка проява, всяко отношение на хората едни към други не е нищо друго, освен изплащане на стари дългове. Това показва, че хората имат много дългове. По този начин те учат закона на златото; те изучават алхимическия закон, да могат от малко злато да създадат повече, да го увеличат. Вие трябва да дойдете до знанието, с което разполага адептът, който, ако има в джоба си една златна монета, с нея ще може да прекара цял живот. Като я тури веднъж в джоба си, през целия си живот ще дава от нея, и тя няма да се свърши.
към беседата >>
30.
Така е писано
,
НБ
, София, 13.11.1927г.,
Когато всички хора по лицето на земята, били те управляващи или управляеми, професори или ученици, проповедници или
пасоми
, майки или бащи, учители или ученици, господари или работници, осъзнаят, че са едно цяло, те взаимно ще си въздействуват.
Ако работи по този начин, най-после човек ще дойде до третата фаза, до любовта, като вътрешна връзка. Само тази любов е в сила да обедини хората в едно тяло и в един дух, да осъзнаят, че са части от Божествения живот, от Великия Божествен организъм. Когато хората дойдат до това положение, ще се изпълни писаното в Свещената книга: „ И ще избърша сълзите от очите им". Кога ще бъде това? Когато станете проводници на Божията Любов в живота.
Когато всички хора по лицето на земята, били те управляващи или управляеми, професори или ученици, проповедници или
пасоми
, майки или бащи, учители или ученици, господари или работници, осъзнаят, че са едно цяло, те взаимно ще си въздействуват.
Между тях ще настане единство, и всички мъчнотии в живота им ще изчезнат, ще се стопят като свещ, и няма да остане страдалец в света. Казвате: Да дойде по-скоро това време! – Времето сме ние. – Кога ще бъде това? – От нас зависи, от нашето вътрешно желание.
към беседата >>
31.
Помаза ме
,
НБ
, София, 18.3.1928г.,
Също така, който иска да стане свещеник, той трябва да има в душата си велик, възвишен идеал, който да внесе и в душите на своите
пасоми
.
Например, някой иска да стане чиновник, но с това чиновничество той ще изгуби своя идеал. Щом е така, никакво чиновничество не му трябва. Той не е роден за чиновник, Друг иска да стане учител. Обаче, за да стане учител, той трябва да има в себе си нещо възвишено и благородно, което да вложи в душите на децата. Той не трябва да гледа на учителството като на професия и да заблуждава децата.
Също така, който иска да стане свещеник, той трябва да има в душата си велик, възвишен идеал, който да внесе и в душите на своите
пасоми
.
Свещеничеството не е професия, не е занаят. Учителството, свещеничеството са отговорни служби. Всички ученици и всички хора, които минават през ръцете на учителите и на свещениците, един ден ще ги държат отговорни за всяко отклонение, за всяко заблуждение, в което те са ги поставили. Техните възпитаници ще ги питат: Защо не ни казахте Истината? Какво правят съвременните хора?
към беседата >>
32.
Обхода към себе си и към природата / Правилна обхода към себе си и към природата
,
МОК
, София, 28.9.1928г.,
Никой от вас няма да се спаси." Неговите
пасоми
го пратили в болницата за лекуване.
(втори вариант)
И ще имаме изопачени схващания за природата и за околните. Някой казва: „Не съм разположен днес да говоря с хората." Защо не е разположен? Един американски проповедник започнал да говори в проповедите си много лошо за живота. Той казва: „Светът е лудница. Вие ще идете в ада.
Никой от вас няма да се спаси." Неговите
пасоми
го пратили в болницата за лекуване.
Лекарят в болницата му направил промивка на стомаха 3-4 пъти с топла вода няколко килограма. И след това, като се връща от болницата, проповядва една отлична лекция за любовта и приятелството, братството. По-рано тези киселини в стомаха му са били причината на отрицанието. Някой казва: „Изопачи се моя характер." Това е когато имаш киселини в стомаха си. Затова се явява нужда и от постенето.
към втори вариант >>
33.
Самоопределение на съзнанието
,
ООК
, София, 16.1.1929г.,
Виждате, как проповедникът по цели дни се рови в книгите, да събира материал оттук-оттам, за да държи една проповед пред своите
пасоми
, да направи впечатление.
- Кога? - Когато вярва в Бога и се моли по три пъти на ден. - Това е длъжност, служба, но не и вяра. Кой не постъпва така? Виждате, че чиновникът по два пъти на ден отива и се връща от работа - изпълнява длъжността си.
Виждате, как проповедникът по цели дни се рови в книгите, да събира материал оттук-оттам, за да държи една проповед пред своите
пасоми
, да направи впечатление.
Обаче, какво особено е придобил богомолецът, който се молил по три пъти на ден? Какво особено е придобил чиновникът, който по цели дни е писал или правил изчисления? Какво особено е допринесъл проповедникът със своите проповеди, събрани оттук-оттам? Какво особено е придобил бедняка със запознанството си с кръчмаря? В края на краищата, беднякът ще получи изпълнителен лист, да плати задължението си към кръчмаря.
към беседата >>
34.
Момчето ми
,
НБ
, София, 28.4.1929г.,
Така трябвало учениците да поздравяват учителите си; така трябвало
пасомите
да поздравяват своите пастори, духовните си ръководители; така трябвало, обикновените хора да поздравяват учените и философите.
Действително, някои от техните схващания са по-правилни от тия на миналите поколения, но тези схващания не могат да се сравняват със схващанията на поколенията, които ще дойдат след хиляда години. Знаете ли, какво ще представяте, ако след хиляда години се явите в света с вашите възгледи за живота? Сега ще приведа един разказ за живота и обичаите на хората от царството на Соломон-Ра. В това царство хората имали обичай да се поздравяват с езика си, като го изплезвали навън, а не както сега – с ръцете си. Значи, за да се поздравят, трябвало всеки да изплези езика си навън.
Така трябвало учениците да поздравяват учителите си; така трябвало
пасомите
да поздравяват своите пастори, духовните си ръководители; така трябвало, обикновените хора да поздравяват учените и философите.
Един от най-видните философи по това време бил някой си Хамиба, тъй аз го наричам. Който иска да знае, какво е било същинското му име, нека се порови в аналите на миналото, и като го намери, да го преведе на български. Според мене, името Хамиба се дава на човек, който мисли, че е философ, но още не е завършил своята философия. Един ден, като се разхождал из града, той срещнал една от най-красивите моми на царството, каквато никога до това време не е виждал. Тази мома минала покрай него и не изплезила езика си да го поздрави, както бил обичаят.
към беседата >>
35.
Стотникът
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
Свещеникът се възмущава от своите
пасоми
, че не изпълняват това, което слушат да им се проповядва.
Ако не знаете да управлявате мислите и чувствата си, вие всеки ден ще се натъквате на противоречия в самите вас, както и на противоречия с окръжаващите. Това ще ви доведе до положение да се възмущавате от себе си и от хората. Вие ще се възмущавате от хората, но и те ще се възмущават от вас. Господарят се възмущава от слугата си, че не изпълнява службата си, както трябва. Учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не учи.
Свещеникът се възмущава от своите
пасоми
, че не изпълняват това, което слушат да им се проповядва.
Навсякъде в живота виждате противоречия, недоволства, възмущения. Ако влезете в православната църква, ще видите, как един друг се осъждат, че еди-кой си не запалил свещ, или не знае, как да я запали. Изкуство е човек да може да запали свещ! Важно е, каква свещ трябва да запали. Восъчните свещи се палят лесно, но и се гасят лесно.
към беседата >>
Господарят се възмущава от слугата, че не му свършил работата, както трябва; учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не го разбира; свещеникът се възмущава от проповедниците или от своите
пасоми
, че не знаят как да правят кръста или че не знаят как да запалят свещта на светилника и т.н.
(втори вариант)
Едни от вашите желания са господари, а другите са слуги. Едни от вашите мисли са господари, а другите са слуги. Някои от вашите мисли са князе, консули, контове, а други са слуги - има от разните съсловия, като започнете от най-малките и свършите до най-големите положения. Казвам: вие се възмущавате от хората, но същевременно и те се възмущават от вас. Питам: защо се възмущават хората?
Господарят се възмущава от слугата, че не му свършил работата, както трябва; учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не го разбира; свещеникът се възмущава от проповедниците или от своите
пасоми
, че не знаят как да правят кръста или че не знаят как да запалят свещта на светилника и т.н.
Навсякъде в света съществува известно по-голямо или по-малко противоречие. Питам: ти като запалиш едва свещ на Господа, какво ще ти плати Той? Голямо изкуство е да знае човек как трябва да запали свещ. Вощените свещи всеки ги запалва, но и всеки може да ги изгасва. Някой казва: „Запалих свещта." Казвам: изнесете вашата свещ на вятъра и вижте - ще изгасне или не.
към втори вариант >>
36.
Господар на съботата
,
НБ
, София, 13.4.1930г.,
Какъв духовник или проповедник е този, който използува своите
пасоми
?
Жената се оплаква, че някой мъж я погледнал двусмислено, внесъл нещо лошо в нея. Така може да гледа и жената. Това показва, че хората не са свободни още от животинското си естество. Ако до днес те още се използуват едни други, къде остава тяхната човещина? Какъв лекар е този, който мисли само, как по-лесно да използува своите клиенти?
Какъв духовник или проповедник е този, който използува своите
пасоми
?
Когато хората се поставят във взаимна нужда един от друг, природата има пред вид тяхното опознаване. Като не мислят за това, хората искат да намерят начин, да прекарат по-лесно живота си. Чувате някой да казва: Да прекараме живота си, както и да е, да не мислим много. – Не е така, животът има цел, смисъл, не е само да си поживее човек. Старите възгледи за живота са отживели времето си.
към беседата >>
37.
Добрият ден
,
ООК
, София, 14.5.1930г.,
Днес всички хора се стремят към завладяване: майката и бащата искат да завладеят сърцето на децата си: момата иска да завладее сърцето на момъка; момъкът иска да завладее сърцето на момата; свещеникът иска да завладее сърцата на своите
пасоми
, професорът – на студентите си и т.н.
То има автономно управление. Понеже е представител на Божественото начало в човека, сърцето представя държава, напълно независима и свободна. Божествените закони са написани на човешкото сърце, благодарение на което умственият и физическият свят имат отношение към него. Ако спазва тия закони, човек ще живее така, както Бог изисква. Обаче, в желанието си да завладее сърцето си, човек се е отклонил от своя нормален път на развитие.
Днес всички хора се стремят към завладяване: майката и бащата искат да завладеят сърцето на децата си: момата иска да завладее сърцето на момъка; момъкът иска да завладее сърцето на момата; свещеникът иска да завладее сърцата на своите
пасоми
, професорът – на студентите си и т.н.
Всеки иска да завладява, да печели последователи. Човек не е дошъл на земята на завладява, но е дошъл да създава правилни отношения с умовете и сърцата, с дробовете и стомаха на хората. Срещнеш ли някой гладен човек – нахрани го. Така ще си създадеш добри отношения с него на физическия свят. Ако го нахраниш с цел да го привържеш към себе си, ти си на крив път.
към беседата >>
38.
Правилно отношение към числата
,
ООК
, София, 12.11.1930г.,
Мъжът иска да заповядва на жената; жената – на мъжа; учителят – на учениците си; господарят – на слугата си; свещеникът – на своите
пасоми
; майката и бащата – на децата си и т.н.
Щом изправи отношенията си към Бога, животът му се дава отново, за да го реализира. Да реализира човек живота си, това значи да прецени благата, които му са дадени, и да ги използва. Не приписвайте своите криви прояви и погрешки на Бога. Човек греши, защото дава път на желанието си да бъде господар, да владее света. Всеки има желание да владее нещо.
Мъжът иска да заповядва на жената; жената – на мъжа; учителят – на учениците си; господарят – на слугата си; свещеникът – на своите
пасоми
; майката и бащата – на децата си и т.н.
Желанието на човека да заповядва на някого показва, че в него се крие някакво користолюбие. Малцина признават тази черта в себе си, и затова не могат да се освободят от нея. Какво придобива човек, ако може да заповядва на хората? За предпочитане е да имате отношение с хора, които са разумни, досетливи, любещи, които са готови на услуга преди да сте им заповядали, отколкото да срещнете такива, на които трябва да заповядвате на всяка стъпка. Само глупавият човек работи по заповеди.
към беседата >>
39.
Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли
,
МОК
, София, 8.5.1931г.,
Проповедникът говори от амвона си и чува фалшивите тонове на своите
пасоми
.
Те дразнят ухото, особено чувствителното. Ако някой музикален човек чуе един обикновен тон, той напуска салона и излиза вън. За него обикновеният тон е фалшив. Ухото му не може да възприема фалшивите тонове. На такива тонове се натъкваме навсякъде в живота.
Проповедникът говори от амвона си и чува фалшивите тонове на своите
пасоми
.
Ако има крайно музикално ухо, той веднага ще напусне амвона. Изкуство е човек да чува фалшиви тонове, т.е. обикновени, и да ги трасформира. Не може ли да ги трансформира, той иска да напусне живота и казва: „Дотегна ми този живот“. – Кое му е дотегнало?
към беседата >>
40.
Тези три неща
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1931г.,
Много от съвременните проповедници постъпват със своите
пасоми
, както един адепт постъпил с един свой ученик, когото занимавал по окултните науки.
Проповедник казва на един от богомолците: „Ти знаеш ли, че аз те обърнах към Бога? “ – „Зная. Какво искаш след това? Аз ти благодаря, но и ти, от своя страна, благодари на Бога, че ти е дал възможност да се проявиш. Обаче всеки ден да ми разправяш едно и също нещо, не мога да търпя.“
Много от съвременните проповедници постъпват със своите
пасоми
, както един адепт постъпил с един свой ученик, когото занимавал по окултните науки.
Като преподавал на ученика си някакъв урок, той слагал на масата пред него едно от най-хубавите яденета и казвал: „Това е царско ядене, но ти не си достоен още за него“. Адептът седял пред масата и сам изяждал яденето, а ученикът поглеждал само към него, но знаел, че не е достоен за такова царско ядене. Ученикът често запитвал учителя си: „Кога и аз ще бъда достоен да хапна от царското ядене? “ – „Не зная, ще видим. Ако беше достоен, щеше да ти се даде от това ядене.“ Днес и проповедници, и философи, и писатели – всички говорят за Любовта, но всеки я задържа за себе си, счита, че другите още не са достойни да вкусят от нея.
към беседата >>
41.
Жал ми е за народа
,
НБ
, София, 6.12.1931г.,
Питам: защо този архиерей не изповяда убежденията си пред своите
пасоми
, а им проповядва това, в което не вярва?
Яж и пий, весели се в живота; жени много има, не е само една. Аз съм се убедил в това, което ти говоря. Животът е само на Земята! Умре ли човек, всичко се свършва. Това, което проповядвам, се отнася до простата маса."
Питам: защо този архиерей не изповяда убежденията си пред своите
пасоми
, а им проповядва това, в което не вярва?
В този случай безверникът, който открито пише своите убеждения във вестниците, седи по-високо от архиерея, който не смее да изповяда своето дълбоко убеждение. С това аз не осъждам архиерея, защото и той си има свои схващания, но казвам, че той е актьор, който играе на сцената. Нима актьорът, който играе ролята на умиращ и страда, мъчи се, плаче, действително страда? Някой умиращ страдал, мъчил се, а актьорът на сцената се сили да покаже как страдал този умиращ. Слушал съм в Странство видни проповедници, знаменити капацитети по духовната наука, които говорят с голямо красноречие, искат да покажат на хората как страдал Христос на кръста.
към беседата >>
Сега, ако искам да повярвате, трябва да ви доказвам тия неща, както един гръцки поп доказвал на своите
пасоми
един стих от Евангелието.
" Едно време плодовете не били като сегашните; те били много-по-големи. С един орех човек се е нахранвал. Едновремешните ябълки са били големи, всяка ябълка е тежала по два килограма. Това е само за обяснение, не искам да ви заставя непременно да вярвате. Някои ябълки са тежали и по десет килограма, само че опашките им са били жилави.
Сега, ако искам да повярвате, трябва да ви доказвам тия неща, както един гръцки поп доказвал на своите
пасоми
един стих от Евангелието.
Той им цитирал стиха, в който се казва, че Христос нахранил няколко-хиляден народ с пет хляба и две риби. За да убеди слушателите си в истинността на този факт, той казал: „Братя християни, вие трябва да знаете, че тези пет хляба не са били като сегашните; те били големи като могили." Между слушателите имало един овчар, който, като чул тия обяснения на попа, свирнал с уста. „Защо свириш? Какво искаш да кажеш с това? " Овчарят отговорил: „Не се учудвам, че хлябовете били големи като могили, но се чудя, каква ли е била устата на пещта, в която са пекли тия хлябове!
към беседата >>
42.
Живот, светлина и свобода
,
НБ
, София, 10.4.1932г.,
И ще ми разправят след това, че един свещеник може да бъде лош човек, но той като проповядва Словото Божие, пак ще може да влияе на своите
пасоми
.
И добрият човек може да направи една лоша постъпка, както и лошият човек може да направи нещо, което да спаси човека, макар и несъзнателно. Някой човек, например, е престъпник, обаче вижда, че един добър човек прави някакво добро. Тази мисъл за доброто работи в този престъпник и ще видите, че след пет-шест години тази мисъл проработва в него и той желае да постъпи като добрия човек. Следователно, в света ние сме фактори, ние сме проводници на Божествените мисли и енергии. На това се основава създаването на някой университет, или гимназия, или академия, или някаква колегия – тяхното съществуване зависи от учените и добрите хора в тях Църквата зависи от добрите свещеници.
И ще ми разправят след това, че един свещеник може да бъде лош човек, но той като проповядва Словото Божие, пак ще може да влияе на своите
пасоми
.
Не, свещеникът трябва да има добър живот. Професорът в университета трябва да бъде знатен, да се въодушевяват от неговото знание. Ако всички професори са глупаци в университета, такива ще бъдат и студентите. Та във всяко училище, каквито са учителите, такива са и учениците. Във всеки дом, каквито са майката и бащата, такива са и децата.
към беседата >>
43.
Послушание
,
УС
, Русе, 30.9.1934г.,
Свещеникът развивал този стих пред своите
пасоми
, а същевременно сам се чудел как е възможно човек да има само две ризи и едната от тях да даде на ближния си.
Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбере и проучи. Слушате някой проповедник да говори на слушателите си нещо от Стария или Новия завет, но виждате, че той сам не е разбрал дълбокия смисъл на това, което проповядва. Вследствие на което не може да го приложи. Един свещеник или проповедник развива пред слушателите си стиха от Евангелието, изказан от Христа: „Който има две ризи, да даде една от тях на ближния си“.
Свещеникът развивал този стих пред своите
пасоми
, а същевременно сам се чудел как е възможно човек да има само две ризи и едната от тях да даде на ближния си.
Един неделен ден свещеникът държал беседа на слушателите си върху „даването“. За тази цел той цитирал горния стих от Евангелието. Попадията слушала проповедта на мъжа си и се върнала у дома си доволна, че разбрала и чула нещо хубаво. В това време на пътната врата потропал един беден и окъсан просяк. Като го видяла, попадията се съжалила над него и си казала: „Ще дам на този просяк една от ризите на мъжа си.
към беседата >>
44.
Положителни качества / Не лъжете себе си
,
УС
, София, 28.7.1935г.,
Те мязат на един американски проповедник, който, като разправял на
пасомите
си за лисиците, казвал, че те имали дълги опашки по три метра.
(втори вариант)
Ще започнете със същественото: вяра в Бога, но без лъжа в себе си. Не е въпросът само да повярваш, да имаш ясна представа за себе си. Като се разглежда въпросът така, ще намериш добрата и лошата страна на нещата. И тогава няма да се осъждаш, но ще познаваш нещата, ще преценяваш доде си стигнал, доде е силата ти. Малко хора съм срещнал досега, като ми разправят нещо, да не са турили една малка качулка, да не преувеличат нещата.
Те мязат на един американски проповедник, който, като разправял на
пасомите
си за лисиците, казвал, че те имали дълги опашки по три метра.
Той изобщо обичал да преувеличава нещата. Като познавал тази своя слабост, той казвал на приятеля си да го следи и да му дава знак, че се увлякъл някъде и преувеличил факта. Като го слушал, приятелят му дал знак, че е много три метра дълга лисича опашка. Тогава той скъсил с половин метър. Приятелят му пак дал знак.
към втори вариант >>
45.
Причина на страданията. Любов, Разумност, Истина и Доброта / Причини за страданията
,
УС
, София, 29.12.1935г.,
И много проповедници държат своите
пасоми
като тия моми, да не би де им се повредят ръцете, в някоя вяра; и над туй само да седят за стока за продан.
Но едно добро направил ли си някому? “ Той помислил, помислил, казва: „Веднъж направих едно добро, дадох на една вдовица един долар.“ – „Чакай да попитам Господа.“ И Господ му казва: „Дайте му два долара и го пратете на Земята.“ Та, ако вие имате този живот на американеца, ще се върнете с два долара, нищо повече. Интересното е, защо майката може да работи, а тя проповядва на дъщерята си да не работи. Чудна работа е, някой път виждам майки, които работят вкъщи, а като рече дъщерята да работи, казва: „Недей, дъще, ще се повредят ръцете ти.“ И целия ден тя я държи като писано яйце, да не работи.
И много проповедници държат своите
пасоми
като тия моми, да не би де им се повредят ръцете, в някоя вяра; и над туй само да седят за стока за продан.
Майката иска да я продаде – като дойде някой, да я хареса, да не намери, че ръцете ѝ са груби, а те да бъдат меки. Това са разбирания. Хубави работи са. Не е лошо да ти работят хората. Но не е и лошо сам да работиш – но съществените работи в света.
към беседата >>
Както майката пази дъщеря си като писано яйце, така и някои проповедници пазят своите
пасоми
от работа на ума, за да не се натъкват на противоречиви идеи.
(втори вариант)
Майката мисли, че ако дъщерята работи, ръцете ѝ ще огрубеят. Тя иска ръцете на дъщерята да бъдат меки, нежни, да я харесват момците. Така ще я продадат по-скъпо. Това е криво разбиране, което ще донесе страдания и на майката, и на дъщерята. И в религиозния живот има подобно нещо.
Както майката пази дъщеря си като писано яйце, така и някои проповедници пазят своите
пасоми
от работа на ума, за да не се натъкват на противоречиви идеи.
Има ли нещо лошо, опасно в това, че мозъкът на човека работи? Колкото повече работи, толкова по-добре за него. Всеки човек трябва да работи за съществени, а не за несъществени и преходни неща. Щом яде, човек трябва да работи, да мисли, да чувства, да учи и т.н. Всичко това, в широк смисъл, наричаме работа.
към втори вариант >>
46.
Абсолютна справедливост
,
УС
, София, 8.3.1936г.,
Учителят се сърди на учениците си, свещеникът – на своите
пасоми
.
(втори вариант)
Не съжалявайте за доброто, което правите. Не съжалявайте за състоянията, през които минавате. Че сте неразположен, гневен, сърдит – не се смущавайте. И неразположението, и гневът са на място. Когато някой те безпокои, първо ще се разгневиш, а после ще разбереш, защо те безпокои, и ще влезеш в положението му.
Учителят се сърди на учениците си, свещеникът – на своите
пасоми
.
– Защо се сърдят? – Защото не ги слушат. Вместо да се сърдят, по-добре да запеят една песен. Така ще трансформират състоянието им и ще ги заставят да бъдат внимателни. Сега и аз ви говоря като учител и се интересувам за промените, които стават с вас.
към втори вариант >>
47.
Понеже ви изказах това
,
НБ
, София, 5.4.1936г.,
Един евангелски проповедник проповядвал пред своите
пасоми
, че не трябва да се плаче за умрелите.
Съжалявам, че не мога да им отговоря. Аз повече бих желал да се интересувате от това, как ще възкръснете, от колкото как ще бъдете погребани. Хората се интересуват как ще бъдат погребани, като умрат, а не знаят, че те и сега не са живи. Мислите ли, че вие сте живи? Като наблюдавам хората, виждам колко са слаби във вярата си.
Един евангелски проповедник проповядвал пред своите
пасоми
, че не трябва да се плаче за умрелите.
За тази цел той си послужил с различни стихове от Евангелието. Както проповядвал, идват да му съобщят, че неговият шурей умрял. Като видял жена си разплакана и той заплакал заедно с нея. Това било тъкмо след проповедта му. И аз се чудя защо трябва да се плаче за умрелите.
към беседата >>
48.
Изгрев и залез / Настояще, минало и бъдеще. Изгрев, пълен ден и залез. Прощението! Превод трябва
,
УС
, София, 19.4.1936г.,
Понеже добре изпълнявал службата си,
пасомите
му го обичали и щедро го възнаграждавали.
(втори вариант)
Приложете мекотата в живота си, за да се ползвате от всички блага. Приложете мекотата, за да не изгубите условията и възможностите в живота си. Който губи добрите и благоприятни условия, той е в положението на обран поп. Той е изгубил своите добри мисли, чувства и постъпки. Един поп забогатял.
Понеже добре изпълнявал службата си,
пасомите
му го обичали и щедро го възнаграждавали.
Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си. Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко. Като останал без пет пари в джоба си, принудил се отново да стане поп и да продължи работата си. Какво означава думата „поп“? – Папа, баща.
към втори вариант >>
49.
Идете в Галилея
,
НБ
, София, 5.7.1936г.,
Един свещеник разправял на своите
пасоми
по какво се познава правоверният човек и казал: Онзи човек е правоверен, който повече дава.
Това е заблуждение. Бог, Който обгръща нещата, е дал възможност на всяко живо същество да се справи по някакъв начин с мъчнотиите си. Сега да дойдем до разумното разрешение на нещата. Питам: В какво седи правото верую на сегашните християни? Въпросът не се разрешава с това кой колко дава, но кой колко взема.
Един свещеник разправял на своите
пасоми
по какво се познава правоверният човек и казал: Онзи човек е правоверен, който повече дава.
Като дойде въпрос за самия свещеник, нека той приложи своята философия към себе си, да види колко и той е правоверен. Ако той взима повече, а по-малко дава, въпросът не може да се разреши. Та силата на човека седи в онова, което той в даден случай може да даде. Това е Божествената заложба в човека. Онова, което даваш, е Божествено, но и онова, което взимаш, то пак е резултат на това как си използувал Божественото.
към беседата >>
50.
Проникване
,
СБ
, София, 23.8.1936г.,
Един свещеник проповядвал в църква на своите
пасоми
върху стиха, който Христос е казал: „Който има две ризи, да даде едната на бедни".
Човек все трябва да има нещо ценно в себе си, за което да живее. И тъй, дълбоко в себе си всеки трябва да си каже: Дошъл съм на земята да разбирам това, което Христос ще ни каже. Христос няма да ви каже да се отречете от себе си, защото това е казано вече. Ако досега не сте научили, как да се отречете от себе си, безпредметно е пак да се говори същото. Каквото е казал Христос, трябва да се приложи.
Един свещеник проповядвал в църква на своите
пасоми
върху стиха, който Христос е казал: „Който има две ризи, да даде едната на бедни".
Жената на свещеника била в църква и чула, какво проповядва мъжът й. Като се върнала в дома си, един просяк дошъл да иска нещо от нея. Тя започнала да мисли, какво да даде на просяка. Изведнъж в главата й дошла мисълта да приложи това, което днес чула от мъжа си. Отишла в килера, извадила от сандъка две нови ризи на мъжа си и едната дала на просяка.
към беседата >>
Вие няма да мязате на онзи свещеник, който проповядвал на своите
пасоми
, че Христос казал: „Ако някой има две ризи, да даде едната на онзи, който няма нито една." Жената на свещеника била на църква и като чула проповедта на мъжа си, казала: „Ще направя както е казал Христос." Като отишла у дома си, дала едната риза на мъжа си на един беден.
(втори вариант)
Добрият, светият трябва да има необходимата доброта и светост. Човекът все трябва да има нещо в себе си, заради което трябва да живее. И тъй, всички трябва да си кажете: „Дошъл съм вече да разбирам това, което Христос ще ни каже." Какво ще ви каже Христос? Христос няма да ви каже да се откажете от себе си. Защо? Защото, ако от две хиляди години насам не сте се научили да се отказвате, то е безпредметно и сега да ви се говори същото.
Вие няма да мязате на онзи свещеник, който проповядвал на своите
пасоми
, че Христос казал: „Ако някой има две ризи, да даде едната на онзи, който няма нито една." Жената на свещеника била на църква и като чула проповедта на мъжа си, казала: „Ще направя както е казал Христос." Като отишла у дома си, дала едната риза на мъжа си на един беден.
Като се върнал от църква, мъжът казал на жена си да му даде другата риза, да се преоблече. „Че аз я дадох на един беден." -„Защо? " - „Та нали днес проповядваше в църквата, че който има две ризи, да даде едната на онзи, който няма нито една." - „Слушай, жена, аз проповядвах това нещо за другите хора, а не за мене." Не, така не се разрешават въпросите. Всеки трябва да се домогне до вътрешната свобода на своята мисъл.
към втори вариант >>
51.
Естествена хладина и топлина
,
МОК
, София, 5.2.1937г.,
Той имал в енорията си около 500
пасоми
и всички те по подражание също си носели главите, наведени наляво... Та затова ще мислите повече за Слънцето, отколкото за Земята.
Следователно в окултната наука трябва да поставим Земята в нейното първично състояние. И това, дето не можем да ходим както трябва, се дължи на земната ос. Когато тя се изправи, и ние ще се изправим. Сега е много трудно – и тя ходи наведена, и ние ходим наведени. Аз съм привеждал в беседите примера за онзи американски епископ, който имал навик да си носи главата наведена наляво.
Той имал в енорията си около 500
пасоми
и всички те по подражание също си носели главите, наведени наляво... Та затова ще мислите повече за Слънцето, отколкото за Земята.
Щом мислиш за Земята, веднага ще се наведеш на 23 градуса. Щом мислиш за Слънцето, твоето състояние ще се измени. Мислиш ли за Земята, това означава, че още нищо не е разрешено, защото най-важните въпроси тя още не е разрешила. Ами че какво е разрешила Земята? Тя първо накарала всички тия същества, които живеят на нея, да дойдат, а после, когато видяла, че много се размножават, взела да ги мори.
към беседата >>
52.
Външен и вътрешен живот / Вътрешен и външен живот
,
УС
, София, 27.6.1937г.,
Свещеникът се оплаква от своите
пасоми
, че не ходят на черква.
Всеки има свое задължение, своя определена работа, която трябва да свърши. Хората не искат да знаят това, и постоянно безпокоят Господа със своите объркани работи. Жената казва: Господи, не виждаш ли, че страдам? Децата ми не са наредени, мъжът ми не ме обича. И мъжът се оплаква от своите сбъркани работи.
Свещеникът се оплаква от своите
пасоми
, че не ходят на черква.
Българите се питат: Защо България не спечели в Балканската война. Това са обикновени работи, които не се поправят с оплакване. Защо бащата не работи върху децата си, за да ги наведе на идеята да живеят помежду си като братя и сестри, а оставят силните да господаруват на по-слабите? Сега вие ще кажете, че говорите на децата си за добри, братски отношения. — Не е достатъчно само да говорите; вие трябва да носите идеята за братството в себе си.
към беседата >>
53.
Постоянната връзка и единствената мярка
,
УС
, София, 23.10.1938г.,
Даже един проповедник, който е обърнал толкова хора, между своите
пасоми
бил ли е щастлив?
Казват: „Да живеем при хората! “ Аз разбирам, че да живееш между хората, трябва да страдаш. И кой от вас, като е живял между хората, не е страдал? Даже между най-обичните от вас. Майката, която счита за идеал своите деца, тя била ли е така щастлива?
Даже един проповедник, който е обърнал толкова хора, между своите
пасоми
бил ли е щастлив?
Учителят при учениците си бил ли е щастлив? Съдията бил ли е щастлив при хората? Не. Всякога там, дето са хората, има едно недоразумение. Сега мен ми е целта да ви дам едно конкретно определение. Страдаш – значи си между хората.
към беседата >>
54.
Отмерени отношения
,
МОК
, София, 3.11.1939г.,
Сега ще ви запитам като един гръцки свещеник, който запитал своите
пасоми
.
Ако хората нямаха нужда един от друг, те щяха да бъдат разделени. Сега въпросът е: ние не трябва да влизаме в орбитата на една комета, която иде в пространството. Да бъдете в един организиран свят. Всякога след препятствията в живота ще дойдат и благоприятните условия. Поне вие тук, които живеете в умерения пояс, зимно време нямате условия, но напролет, след като минат три месеца, след като минат декември, януари, февруари, дойде март, от двайсет и втори март започва вече пролетта, условията се проявяват.
Сега ще ви запитам като един гръцки свещеник, който запитал своите
пасоми
.
На една задушница, като взел хляба и го наредил на една камара, попитал хората: „Братя селяни, виждате ли ме? “ „Виждаме те, дядо попе. Виждаме те, дядо попе – малко калимавката.“ „Идната година никак да не ме виждате.“ Никак да го не виждат изказва користолюбие. Ако вие искате да не ви виждат хората, то не е скромност. Казвам, човек не трябва да се показва.
към беседата >>
55.
Разбиране на природните закони
,
ООК
, София, 7.8.1940г.,
Свещеникът не е спокоен за своите
пасоми
.
Двама души пият и се скарат. Човек трябва да бъде спокоен. Да кажем, че една майка е неспокойна за своите деца. Един овчарин е неспокоен за своите овце. Един банкерин е неспокоен за своите пари.
Свещеникът не е спокоен за своите
пасоми
.
Учителят е неспокоен за своите ученици. А пък учениците са неспокойни за друго. Трябва да дадете свобода на всички хора. Човек трябва да даде свобода и на себе си. Едновременно човек има нужда от много работи.
към беседата >>
56.
Да имате любов
,
СБ
,
РБ
, София, 11.8.1940г.,
Слушам проповедникът, все за онзи свят говори, приготвя своите
пасоми
, но в края на краищата нищо не постига и се разочарова.
Ако тези сълзи, за които казвате, че са от любов, капят върху някое дърво или растение, те ще го унищожат; ако капят върху животно, то ще умре; ако капят върху човека, и той ще умре. Изобщо, тези сълзи умъртвяват, не се отразяват добре върху живите същества. Днес повечето хора плачат от любов и се оплакват, че са нещастни. Има смисъл човек да плаче за любов, а не от любов. Като изучавам хората, аз търся причините за техните смущения.
Слушам проповедникът, все за онзи свят говори, приготвя своите
пасоми
, но в края на краищата нищо не постига и се разочарова.
Младата мома мечтае за някой красив и богат момък. Тя си въобразява как той ще я гледа като царица, как ще живее в палат, обиколена със слугини. Като се ожени, вижда, че нищо не се сбъдва. Лицето ѝ се разваля, тя се разочарова и казва: „Лош човек излезе моят възлюбен. Не струва човек да се жени.
към беседата >>
57.
Двете царства
,
СБ
,
РБ
, София, 25.8.1940г.,
За да господарства, бащата също трябва да има няколко деца; учителят – няколко ученици, свещеникът – няколко
пасоми
.
Това е числото, от което хората се страхуват. Центърът е Божията Любов. Ако извадите Божията Любов от центъра, ще дойдете до най-опасното число, което съществува в света. Къде ще проявите своята любов? За да има на кого да господарства, майката трябва да роди най-малко две–три деца.
За да господарства, бащата също трябва да има няколко деца; учителят – няколко ученици, свещеникът – няколко
пасоми
.
Всеки човек трябва да има нещо, на което да господарства. Ако остане сам, той няма на кого да бъде господар. Земеделецът трябва да има ниви, лозя, градини, волове, овце, да има на какво да господарства. Човек трябва да господарства на своите мисли, чувства и постъпки. Ако остане сам, без нищо, без мисли, чувства и постъпки, човек няма на кого да заповядва.
към беседата >>
58.
Даване и вземане
,
МОК
, София, 1.11.1940г.,
(„Не знаем.“) Питал един свещеник
пасомите
си: „Знаете ли, братя, какво ще ви кажа?
Тежко тяло да се издигне горе в пространството, дето атмосферата е рядка, във формата на малки капчици? Вие по някой път сте забелязали, че мъглата пъпли по земята. Защо пъпли? Защо не се дига нагоре? Сега ще ви попитам: знаете ли защо не се дига?
(„Не знаем.“) Питал един свещеник
пасомите
си: „Знаете ли, братя, какво ще ви кажа?
“ „Е, не знаем, дядо попе.“ „Като не знаете, няма защо да ви казвам.“ „Знаем.“ „Като знаете, пак няма защо да ви казвам.“ Сега това са нови възгледи, нови веяния на философията. Електричеството е, което дига водните капки в пространството. Когато атмосферното електричество и земното са положителни, отблъскват се. Електричеството, което е в малките водни капки, се отблъсква от земното, затова те пъплят по земята.
към беседата >>
59.
Любовта бе в началото
,
НБ
, София, 13.12.1942г.,
Мислите ли, че онзи свещеник, който позволил
пасомите
му да се обезверят, че той ги обича?
Старите хора не са религиозни. Но защо не са религиозни? Мислите ли, че онзи стар дядо, който позволил да остарее баба му, че той я обичал? Мислите ли, че онази стара баба, която позволила дядо ѝ да остарее, че тя го обича? Мислите ли, че онзи учител, който позволил учениците му да оглупеят, че този учител ги обича?
Мислите ли, че онзи свещеник, който позволил
пасомите
му да се обезверят, че той ги обича?
Мислите ли, че онези майка и баща, които позволили децата им да боледуват, че те ги обичат? Безпокоите се отвън, имате надежда, че лекарят може да ги излекува. Не че лекарите не лекуват, но лекарят като дойде при болния и няма Любов, не може да лекува. Като дойде, дадат му 100 лева. За 100 лева лекува ли се човек?
към беседата >>
60.
Да се родите изново
,
НБ
, София, 13.6.1943г.,
Слугата мисли как да угоди на господаря си, свещеникът мисли как да угоди на
пасомите
си, те мислят как да угодят на свещеника, всички угаждат едни на други.
Този, който не е направил нищо заради мене, и аз не съм готов да направя нещо заради него. Ще бъде срамота един човек за мене да направи всичко, кредитирал ме е, като дойде в дома ми, аз да не мога да направя нищо заради него. Един обед не може ли да му дам? Какво ще ми коства да се отнеса хубаво с него? Сега, всички ние сме хора.
Слугата мисли как да угоди на господаря си, свещеникът мисли как да угоди на
пасомите
си, те мислят как да угодят на свещеника, всички угаждат едни на други.
Много малко хора ще срещнете, които искат в съзнанието си да угодят на Този, Който е направил всичко на Земята заради него, дал му [е] всичките условия, и да Му благодари. Той седи и мисли дали има Господ или не. „Къде ли е, досега не съм Го виждал.“ Добре, денем виждам, но вечерно време, когато е тъмно като в рог, твоят приятел ти говори и ти чуваш гласа му само, не го виждаш. Като не го виждаш, не е ли реален? Реален е.
към беседата >>
61.
Божественият ден
,
УС
, София, 9.1.1944г.,
Аз съм гледал, съществува голямо различие между майка и дъщеря, между учител и ученици, между свещеници и
пасоми
.
(втори вариант)
На най-малкия лъч, който може да дойде, радвайте се. На този лъч ако се радвате, всичко може да постигнете. Не изведнъж. Всичко може да постигнете в света. Въпрос е на време.
Аз съм гледал, съществува голямо различие между майка и дъщеря, между учител и ученици, между свещеници и
пасоми
.
Навсякъде спорът излиза, че ние искаме много. Не искай много. Дето влезеш, искай най-малкото. Христос дава онзи пример, казва: "Ти, като идеш някъде, не вземай първото място, вземи последното място. Като дойде домоначалникът, той да те повика."
към втори вариант >>
НАГОРЕ