НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
11
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
11
:
1000
резултата в
138
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Божествен и човешки порядък
,
УС
, София, 15.4.1934г.,
Но обърнатият към Господ един ден му задигнал кесията и казал на проповедника: „Понеже
парите
са на Господа, Господ ми каза да ги взема.
Това е от дявола, ти искаш да вземеш
парите
.“ Кой е на правата страна?
2.
Наяве
,
НБ
, София, 15.4.1934г.,
– „Имаш ли
пари
?
Ако ти си един вол и искаш да останеш през целия си живот, аз ще те впрягам, ще те храня със слама и ще те залъгвам, че това е волята Божия, даром ще служиш, никакви
пари
.
Сега искаш да ти помогна,
пари
да ти дам.
Тези
пари
не ги сякох аз, нито съм работил за тях.
Най-после дошъл един, на когото му трябвали
пари
.
Когато аз работя, не работя за
пари
.
Взел той тези апостоли и ги направил на
пари
, на тяхно място турил друго нещо.
Аз отивам един ден, 4–5 часа работя с мотиката и дам
парите
на него.
Но аз работя за
пари
, които никога не може да дам в ръката на човек, който греши.
3.
Възвишеното в човека
,
ООК
, София, 18.4.1934г.,
Пари
ми трябват, две превръзки ми трябват.
4.
Опорна точка в живота
,
МОК
, София, 20.4.1934г.,
За пример коя е опорната точка на
парите
?
Човек е създал
парите
и той сега се влияе от
парите
.
Ние мислим, че тези
пари
всичко могат да направят за нас.
Ти като умираш,
парите
не могат да те спасят.
Струва ли си 30 - 40 години човек да работи и да спечели
пари
, да направи една хубава къща и да умре или с тези
пари
да купи хубава цигулка и да умре?
5.
Бъдете като Баща си!
,
УС
, София, 22.4.1934г.,
Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет
пари
, слугата ще напусне веднага господаря си.
Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции, да събират пак
пари
.
И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокрадат Библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали
парите
на туй дружество, те не са се мъчили за
парите
, за да се напечатат Библиите.
Имали са съображение да се продадат и то много евтино, само заради подвързията, понеже били с кожена подвързия; само за подвързията взели малко
пари
, а за печатането нищо не са взели.
От мое становище, това са
парите
, които му давам.
Ще каже: „Досега ти ми заповядваше, сега и ти ще ми послужиш малко.“ Казва някой: „От толкова години аз тичах подир него.“ Тичате заради
парите
.
За какво са ми толкова много
пари
?
Младият син взема
парите
и отива там, където не трябва; започва да яде, да пие, да разпилява имането си и след това слиза в положението на най-нисшия живот.
6.
Три възгледа
,
НБ
, София, 22.4.1934г.,
Дайте на човека
пари
, сила, власт, той ще стане лош.
Отнемете му
парите
, силата, властта, ще стане кротичък като агне, като божия кравица.
Дават му
парите
и той тръгва из Цариград.
Той се интересува от
парите
.
Като дойде един богат, ще му направим уважение, почит, понеже ще вземем малко
пари
.
И ние, като виждаме, че някой има повече или по-малко
пари
, не ценим хората както трябва.
Той да ѝ помага, да ѝ даде
пари
, да ѝ помага, но нека се ожени за друга и той да се радва.
Хвани крана на това колело и го завърти както трябва.“ Нищо не му дал, нито
пари
, той само записал това нещо.
7.
Сигурният пазител
,
ООК
, София, 25.4.1934г.,
Ако Му занесеш
пари
, Той не се нуждае от тях.
Няма някой, комуто да съм дал
пари
и да му върви.
Комуто съм дал
пари
и добро желание да имам, не му върви на този човек.
И на комуто съм дал
пари
, не само, че не му върви, но и голяма беля му е направена.
Мислите ли, че
парите
са нещо Божествено?
Искаш да имаш
пари
.
Ще се наядеш с
пари
.
Сега аз не ви турям по колко
пари
трябва да носите, колко ще бъдеш сиромах или богат, това ни най-малко не ме интересува.
8.
Проводници на Божественото
,
МОК
, София, 27.4.1934г.,
Дошъл някой и му взел
парите
.
Или че ти взели
парите
, какво мъчение може да има в това?
9.
Бедният Лазар и богатият
,
УС
, София, 29.4.1934г.,
Христос представя два примера: единият – богат, облечен хубаво, със способности, с
пари
, с къщи, с музика, децата му, жена му, всички щастливи; а другият – Лазар, със съвсем друго положение.
10.
Разпаленият въглен
,
НБ
, София, 29.4.1934г.,
Те казват: „За нас хората нито пет
пари
не струват!
И вселената си има мода, като
парижката
мода – облича се тя, има модни костюми, с които се облича.
Аз ни най-малко не се нуждая от
пари
.
Защо не се нуждая от
пари
?
11.
Път за постижение
,
ООК
, София, 2.5.1934г.,
И почва господарят да мисли: „Дали съм ги дал някъде тези
пари
?
И той, като чете
парите
, почва да налучква: „Еди кой си, ха, ха!
Парите
не се ядат.
Престъплението седи в това, че ти си бръкнал за тези
пари
, които, в дадения случай, не ти са нужни.
12.
Слуга на доброто
,
МОК
, София, 4.5.1934г.,
Представете си, че тя е от средно съсловие, баща й няма
пари
, но иде Великден.
13.
Да имат живот
,
НБ
, София, 6.5.1934г.,
Дойде някой и ти казва: „Имаш
пари
в банката, дай ги на мене с 200 % [лихва].“ Туй е вече суеверие.
Ти нямаш никаква вяра, нямаш никакво доказателство и даваш
парите
на вяра.
Често хората по Коледа, приказват си и казват: „Имаме свиня“, които ги гоят, и те казват: „
Опарив
се е като шопар, може да има 100 кила.“ Като я попила господарят тази свиня, тя грухти, хич не знае каква ѝ е съдбата.
14.
Що е човек
,
ООК
, София, 9.5.1934г.,
Той е бил сиромах, нямал
пари
да си купи дървено масло, зехтин.
15.
Числото 153
,
НБ
, София, 13.5.1934г.,
“ Аз, като вляза и видя, че мъж бие жена си, понеже на този човек му трябват дрехи,
пари
, това-онова, а той няма
пари
и служба.
Той казва: „Ще вземеш
пари
от баща си!
Колко
пари
ти трябват?
Дай им
пари
.“ Аз мога да финансирам българите, ако тия българи ми дадат обещание, че може да възлюбят Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
Не само
парите
, но и каква жертва може да направи за тебе.
16.
Божественият филтър
,
ООК
, София, 16.5.1934г.,
Златните
пари
ние можем да ги турим в горния джоб, а пък медните
пари
, в долния джоб.
Някой път златните
пари
туряме в особени кожени джуздани, с особено внимание, а пък медните туряме така просто в джоба си и казваме: „И да се изгубят, нищо.“ Ако златните
пари
, към тях сме много внимателни.
Като влезеш в него,
пари
не ти трябват.
В сегашния живот ви трябва
пари
.
17.
Основният тон
,
МОК
, София, 18.5.1934г.,
" Онези, които имат по-малко
пари
, ще кажат: „Имате ли второстепенни стаи." А бедните ще кажат: „Имате ли третостепенни стаи?
- Защото имате много
пари
.
- Защото имате малко
пари
.
Например хлопаш 20 пъти на едно място за
пари
и не ти дават.
Предлагат разни условия, но
пари
не идват.
Искаш да построиш едно триетажно здание, но нямаш
пари
.
Най-сетне, ако не харесате бюста, продавате го и вземате
пари
.
18.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 20.5.1934г.,
– „Нямам нищо против това, но според мене ти не можеш да живееш с този момък.“ – „Ама аз искам да се оженя за него.“ – „Можеш да се ожениш.“ – „Ще ни даваш ли
пари
да живеем?
“ Възлюбленият ѝ казва: „Ако не вземеш
пари
от баща си, ти с мене не можеш да живееш.“ Такъв възлюблен, който може само с
пари
да живее с възлюблената си, но без
пари
не може.
Бащата казва: „При мене можеш да живееш и без
пари
.
Но ако се върнеш при него, и пет
пари
не давам.“ При кого трябва да живее?
Земята е възлюбленият, при когото ние живеем, и той ни праща все горе, при Баща ни, да се молим за
пари
.
“ Казвате: „Че Господ е богат, че Баща ми има много
пари
!
Когато твоят възлюблен не иска да живее с тебе, понеже
пари
иска.
Ако може без
пари
да живее с тебе, добре е.
Ако не иска, кажи му: „Хайде да работим двама заедно.“ Каже ли обаче, че ако баща ти не ти даде
пари
, не можеш да живееш при него, напусни го!
Бръкне в джоба си, има
пари
.
Пак бръкне, пак извади
пари
.
И 20 пъти да бръкне, все има
пари
.
Казвам им: „Без
пари
можете да се лекувате.“ – „Как така?
“ Казвам им: „Има един закон, който ако изпълните, без
пари
можете да се лекувате.“ – „Как така, вече 3–4 месеца страдам от треска.“ – „Ето как.
19.
Трите идеи / Като себе си! Трите идеи
,
УС
, София, 20.5.1934г.,
Ако нямаше въздух, който да пренася тия
пари
от едно място на друго, тогава какво добро ще стане?
После, нямаш достатъчно
пари
, казваш: „С 1000 лева живее ли се?
„Господи, или ми дай 20
пари
да платя, или да се събори тази баня.
И казал: „Господ няма
пари
.
Един ходжа го чул и казал: „Ти искаш 20
пари
от Господа да си платиш банята?
Ето ти 20
пари
.“
20.
Пред шестата врата
,
ООК
, София, 23.5.1934г.,
Представете си, че нямате пет
пари
в джоба си и три деня сте гладували.
Ето иде един човек и ти казва: „Господине, вие не намерихте ли
пари
?
Вече се осигурихте за цяла година, но онзи пита: „Намерихте ли
пари
?
Аз наричам измръзване, изстиване положението, когато нямате да ядете или да пиете или когато нямате
пари
.
Когато имате нужда пак можете да пишете.“ Но представете си, че онзи, комуто пишете е един бедняк, няма нито пет
пари
и нему пишете едно писмо.
Той ви пише: „Много съм благороден, но нямам нито пет
пари
в джоба си и много съжалявам, че не мога да ви помогна.“ Вие казвате: „Съжалявам, че си изхабих мислите [мастилото].“ Не пишете на вашия беден приятел да искате
пари
от него, защото вие, в дадения случай му причинявате болка.
След като ви е писал, той си е казал: „Да бях богат, щях да му направя добро, но нямам нито пет
пари
.“ Той ви казва: „Много съжалявам, че не мога да ви помогна.“ А пък вие казвате: „Така лесно се говори.
21.
Практическо приложение на музиката
,
МОК
, София, 25.5.1934г.,
Турили са за поощрение
парите
, а не музиката.
Сега, за да накарат някого да работи, турят му за поощрение
парите
.
Парите
са главният стимул.
Любовта към
парите
спада към полуинтелектуалните способности.
И като турят като стимул
парите
, той прави усилие.
Не е лошо човек и за
пари
да работи, но казвам: Средствата, с които си служи, са чисто механически, физически, оказват много лошо влияние върху човека.
Човек се стимулира чрез
парите
.
Докато са бедни, докато нямат
пари
, работят, а щом забогатеят, казват: „Друг да работи вече, ние доста работихме." Този възглед е само за този краткотраен живот.
22.
Двата порядъка / Двата порядъка. Качества на младия
,
УС
, София, 27.5.1934г.,
Парите
ми взеха, здравето ми взеха...“ Всяко нещо, което може да се вземе, то не е реално, то не е за тебе.
Човек, като няма
пари
, той се обръща с главата надолу.
Като има
пари
, той е изправен, весел, мисли добре.
Щом изгуби
парите
си, той няма никакво достойнство.
В дадения случай той си носи една чанта с
пари
и ти проповядва добър да бъдеш, да не го обереш.
23.
Има време
,
НБ
, София, 27.5.1934г.,
Ти си първокачествен идиот и вярваш в
парите
, в къщата, в нивите, вярваш в своята сила.
24.
Послушание
,
ООК
, София, 30.5.1934г.,
Ако захарта се стопи и водата, можем да
изпарим
водата и да остане пак захарта.
25.
Изпълнѝ
,
НБ
, София, 3.6.1934г.,
Обичаш
парите
си – трепериш за тях; не ги обичаш, оставяш ги спокойни.
Ако един от вас си Тури за задача да посети
Париж
, да отиде в Лондон, трябва да спести малко
пари
, [за] да направи една обиколка.
Изгубил
парите
си, изгубил стоката си, къщата си; изгубил своите приятели, изгубил сина си, дъщеря си.
26.
Неразрешените задачи
,
ООК
, София, 6.6.1934г.,
Както един английски милионер при коронацията на английския крал Едуард, който е милионер, имал 360 000 000 английски лири, се е хвърлил в морето – отчаял се, че
парите
няма да му стигнат.
Той имал 360 000 000 английски лири и когато пътувал с един параход, мислил, че тези
пари
няма да му стигнат и се хвърлил в морето и се удавил.
Един светски човек може да се отчае за
пари
, за къщи, за ниви, семейният човек може да се отчае за децата си и т.н.
27.
Противоречие и благо
,
УС
, София, 10.6.1934г.,
И тогава ще кажете: „Не излезе снощи хубаво.“ А публиката ще каже: „
Парите
ни отидоха на вятъра.
28.
Умно дете
,
НБ
, София, 10.6.1934г.,
Попът го гощава, но на калугера трябвали
пари
, една голяма сума, да си купи билет.
Той те изпитва.“ Той казва: „Не думай, аз имам
пари
.
При някой богаташ дойде стар човек, той казва: „Нямам
пари
.“ Замине си старият човек, иде една млада мома и той веднага си отваря кесията.
– „Макар да съм философ, аз не мога да поправя направената погрешка, тази счупената стомна не може да я поправя, но може да дам
пари
да купиш нова стомна.
Господ ще им даде
пари
за нови стомни да си купят.
29.
Двете линии
,
ООК
, София, 13.6.1934г.,
Но задигнеш всичките
пари
– това е престъпление.
Ако, като отворя своята [твоята] кесия, вземам толкова
пари
, колкото ми трябва и ти, като отвориш моята кесия, ще вземеш колкото ти трябва, значи по Бога е това.
Някой казва: „Дал ми
пари
на заем.“ Казваш му: „Ти Господа питал ли си?
Не че е взел от мене
пари
, но го държа отговорен, че ме лъже.
Той може да каже: „Аз едно време на брата ти направих голяма услуга, дадох
пари
на заем.“ Аз направих услугата, но моя брат е в Америка да кажем.
И като вземе тези крадени
пари
и ги тури в джобовете си, те ще му прегорят дрехите.
А дрехите му струват повече, отколкото крадените
пари
.
Крадените
пари
струват 120 000 лева, а дрехите му струват да кажем, 5 милиона.
И ще тури тези
пари
в джобовете си, за да прегорят дрехите.
Щом почнеш да трепериш, дойдеш до студа, веднага ще откраднеш юрган, обуща, дрехи,
пари
и всичко можеш да откраднеш и ще кажеш в ума си: „
Пари
, дрехи, не ми трябват!
30.
Три фактора
,
НБ
, София, 17.6.1934г.,
Толкоз
пари
съм придобил, не мога да намеря един честен човек.
Той развъждал охлюви в градината си и турил една жица и чрез нея прекарал много слаб електрически ток и забелязвал, че всеки един охлюв, който се е
опарил
от жицата (той отбелязал отгоре на охлюва, който се е опарвал), намерил, че този охлюв, който се опарвал от жицата (той отбелязвал отгоре), никога не е намерил този охлюв, който веднъж се е
опарил
, да дойде втори път при жицата.
Онези, които са се
опарили
, не се приближавали.
Ние, след като се
опарим
10 пъти на Божествената жица, която турят, ние пак искаме да прекрачим.
Аз срещнах един българин, казва: „От 10 години съм спестил 10 000 лева.“ Дал ги на един бакалин, а пък бакалинът фалирал и отидоха
парите
му.
Благодаря, че злото отиде на
парите
.“ Друг ще каже: „Защо Господ допусна?
“ А другият казва: „Добре, че не си счупих крака.“ След 2 години ме среща и ми казва: „Спечелих един път и половина повече от изгубените
пари
.“
31.
Правият път
,
ООК
, София, 20.6.1934г.,
Сега ще внесеш
пари
.
Ще заведат там, ти бъркаш тук там и нямаш
пари
.
Ти ще кажеш: „Имам
пари
, но забравих ги в къщи.“ Ще те върнат в къщи, за да вземеш
парите
.
Влезеш ли в нея, то там работата е лесна – без
пари
върви.
А пък докато влезеш в любовта, всичко е с
пари
.
32.
Не живея за себе си
,
НБ
, София, 24.6.1934г.,
В относителната реалност колкото
пари
имаш, ще се изпарят.
Пари
няма, за да остане, няма защо да прави приятелство с нея.
Ако дъвчеш една храна в устата си и ти си банкерин и казваш: „Онзи е изедник, не ми е дал
парите
“ – дъвчеш и така мислиш, мислиш ли, че този хляб ще иде на място?
“ – „Десет милиона са ми достатъчни.“ А на другия дал едно житено зрънце, впрегнал го в каруцата и казал Господ: „Като идеш, ще го посееш.“ Казва му Господ: „Ще опъваш каиша 15 години и твоята работа ще расте, а неговата ще се смалява.“ Като се върнали след 1000 години на Земята, Господ пита банкера: „Колко
пари
ти трябват?
Един скъперник, американец, отиват при него една комисия от мъже и жени да искат
пари
за някакво благотворително дружество.
“ Питам сега: Кое е по-хубаво, той да мисли за
парите
си, тъй да ги държи, или да мисли за ръката на тази мома, която го подига за нещо да даде.
33.
Дишането и вътрешният живот
,
ООК
, София, 27.6.1934г.,
Опарил
си се някъде.
34.
Самовъзпитание
,
ООК
, София, 4.7.1934г.,
Той казва: „Тези
пари
можеш ли да ги носиш на гърба си?
Ако искате неговата помощ, ако се намирате в трудно положение, например гладен сте, той няма да ти остави
пари
, но ще ти каже: „Имате ли парче хляб?
Вие ще кажете: „Ако вземе
пари
и ги тури така?
“ Казвам, защо ви са
пари
?
Ако те са необходими за вашето спасение, той и
пари
може да направи.
Но кога трябва да имате
пари
?
Ще туриш истинската цифра, ще увеличиш
парите
на хиляда.
35.
Трите правила
,
МОК
, София, 6.7.1934г.,
Казах му: Ако си платиш
парите
, ще ти върна душата, ако не върнеш
парите
, душата ти е заложена.
Отвлечените
пари
, казваме.
Всички хора имат много добро мнение за вас като чиновник, но имате една малка слабост, че не знаете как да се отнасяте към
парите
, не оценявате
парите
или може да обичате
парите
повече, отколкото трябва.
Имат по-голяма любов към
парите
, отколкото трябва.
И тогава какво става, когато човек има по-голяма любов към
парите
, отколкото трябва?
Един ден той види
парите
, влюби се в тях, погледне ги, почне да се разговаря и казва: „Може ли да дойдете с мен?
"
Парите
в касата казват: „Не.
Ние сме
пари
в касата на господаря." Той казва: „Аз мога да ви взема с мене."
Парите
казват: „Не може." В преносен смисъл ви казвам какво става.
И след като е извадил този чиновник
парите
от касата и е изгубил своята честност, в него ще влезе друга идея.
Представете си, че има съд, казват му: „Къде са
парите
?
Ще се доказва по някакъв начин, че вие сте употребили тези
пари
по някакъв начин.
Макар да не сте намерили нищо, да не сте взели никакви
пари
, той казва: „Този човек е неустойчив, в знанието му няма ценност." Сега някои, които искат да извършат нещо, което не е позволено в природата, те ще отрекат някой закон.
Палтото ти няма,
парите
ти няма.
Ти оставаш без палто и без
пари
.
Да пренеса
парите
, да си починеш малко.
36.
Приемете Духа
,
НБ
, София, 8.7.1934г.,
Понеже вие живеете в един век, който наричате реален, казвате: „
Парички
,
парички
, не ми говорете за Господа!
Даваш
пари
назаем и след това умираш за
парите
си.
37.
Стремеж и постъпка
,
МОК
, София, 13.7.1934г.,
Вие ще кажете къща му трябва,
пари
му трябват, знание му трябва.
Да допуснем, че вие имате
пари
.
Питам, какво ще ви ползват вашите
пари
?
Ако вие тръгнете като екскурзиант, имате нужда от
пари
и всеки човек смята за привилегия да може да ви направи услуга.
Вие ще носите ли
пари
със себе си?
38.
Изново родени
,
НБ
, София, 15.7.1934г.,
Казвате: „
Парите
отидоха.“ След като се минат два-три месеца, казваш: „Да си опитам, хайде, пак късмета!
Сега някои казват, че
парите
са съблазън.
За слабия човек
парите
са съблазън, за силния и умния човек са едно благо.
Ти казваш: „Страдам, защото нямам
пари
.“ Това не е вярно.
Ти може да страдаш и когато имаш
пари
.
Може да ти дам
пари
, с тия
пари
ти ще си купиш хляб.
Парите
са условие за хляба.
Тогава ще те глобят и с тия
пари
20 шапки ще можеш да купиш.
Все за
парите
този ще те излъже, онзи ще те излъже.
За Бога ще ти говори, за Христа ще ти говори и в края на краищата ще ти каже: „Имам малка нужда от
пари
.
Съжаляват те, затуй не ти връщат
парите
.“ – „Прав си, казва, но като карам, да не ме изпразнят, та съвсем да не се обърна.“
Казват българите: „Днес – с
пари
, утре – без
пари
.“ Много хубав метод е в търговията: „Днес – с
пари
, а утре – без
пари
.“ Ако карат обратното: „Днес – без
пари
, утре – с
пари
“, отиде конят в реката.
„Днес с
пари
“ – което днес е микроскопическo, туй го направи.
39.
Справедливост, милосърдие
,
УС
, София, 15.7.1934г.,
Често човек започва идеално в младини, казва: „Без
пари
може, без това може...“ В старини, като дойде на същото място, казва: „Не може без
пари
, без хляб не може, без водица не може.“ И почва да нарежда и съжалява, че на младини не е мислил така.
Петър и Иоан и да имаха
пари
, и да му бяха дали, какво щяха да го ползуват?
40.
Вътрешни състояния и външни условия
,
ООК
, София, 18.7.1934г.,
Взел си 10 000 лева чужди
пари
на заем и казваш: „Много мисля.“ – За какво мислиш?
И 20 години мислиш, как да изплатиш 10 000 лева чужди
пари
.
– Как да изплатиш 10 000 лева чужди
пари
.
Не ти трябва, като син на един богат баща, да ходиш да вземаш
пари
на заем.
Баща ти не позволява да ходиш да вземаш
пари
на заем.
Ако нямаш, пиши му да ти прати
пари
.
Ако нямаш
пари
, издържай.
– Докато баща ти изпрати
пари
.
Ще кажеш: „Това е вече традиция, да се вземат
пари
на заем.“ То е друг въпрос.
Едни казват, че това станало в Рим, други казват, че е станало в Лондон, трети – в Египет, четвърти – в
Париж
.
41.
Отношение на вътрешните състояния и външните условия
,
МОК
, София, 20.7.1934г.,
Той, старият сиромах, вече няма
пари
.
Като минете отвън, намерите
пари
, някоя кесия.
42.
Пътят на възкресението
,
УС
, София, 22.7.1934г.,
Например вас ви мъчи сега мисълта за сиромашията, че нямате
парици
.
43.
Хвърлѝ хляба
,
НБ
, София, 22.7.1934г.,
Съберете
парите
, кооперирайте се, че Господ ще изпълни вашите сърца да изпълните Неговата воля.
“ Иска
пари
назаем.
Казва: „Дай ми нещо.“ Казвам му: „Ела с мене.“ – „Не – казва, – оставам.“ – „Ела с мене.“ Отиваме в гостилницата и казвам: „Ще му дадеш ядене да яде, но
пари
няма да му даваш.“ Защото аз виждам, ако му дам
парите
, ще отиде да ги изпие.
За да сплаши, той казва на слушателите си: „Ако всяка една година по една капка се изпарява от океана, че като влезе някой в ада, колкото милиона години вземе да се
изпари
всичката вода от океана, пак наказанието няма да се свърши!
Казвам: Има 3 вида музиканти: едни, които свирят за удоволствие, други, които свирят за
пари
, и трети, които служат на Бога.
Те като дойдат, като засвирят… Сега двата вида музиканти ги имаме: за удоволствие и за
пари
.
“ Ти нямаш толкова
пари
– дойде страданието.
Казва: „Като си имал толкова
пари
, защо толкова много яде?
44.
Великото изкуство
,
ООК
, София, 25.7.1934г.,
– „Тогава преди колко прераждания е взел той от мене
пари
?
45.
Вътрешният човек
,
НБ
, София, 29.7.1934г.,
Може да ги намерите в Ню-Йорк, може да ги намерите в Бостон, може да ги намерите в Лондон, може да ги намерите в Берлин, може да ги намерите в
Париж
, може да ги намерите и в Индия.
46.
Човешкото и Божественото
,
УС
, София, 29.7.1934г.,
Парите
не са ли твои, след като я продаде?
47.
Противоречия и възможности
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 12.8.1934г.,
Тази работа прилича на спасителя на един търговец, който дошьл уж да го спасява, а го насилил и взел
парите
му.
Ако търговецът се беше противопоставил да му даде
парите
, които е имал в джоба си, и той щеше да постъпи като разбойниците.
48.
И помаза
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Това не може да се каже, защото съвременните хора страдат от изобилие на
пари
, а не от
безпаричие
.
Те имат
пари
повече, отколкото им трябва; те имат хляб в излишък, но знание имат малко.
49.
Дигни одъра си!
,
СБ
, София, 21.8.1934г.,
Аз тълкувам обявлението по следния начин: който влезе, даде
парите
си и не разбере това, каквото е видял, той ще бъде нещастен.
50.
Търпение, чистота и приложение
,
ООК
, София, 22.8.1934г.,
Без да четете
парите
, вие ги туряте в джоба си.
Прочети си
парите
, за да знаеш погрешката в тебе ли е или в друг.
Но не зная колко
пари
може да изкарате с това си пеене.
51.
Права обхода и права постъпка
,
МОК
, София, 24.8.1934г.,
При един добър християнин дохожда съседът му, да иска
пари
на заем.
Християнинът казва: "Аз не съм свикнал да давам
пари
на заем, но ето ключа от моята каса и когато ти потрябват
пари
, взимай си колкото искаш." Съседът взел ключа и повече не го върнал.
След две години донася ключа и казва: "Няма повече
пари
в касата." – "Няма нищо, в касата няма
пари
, понеже ти само си вземал, а нищо не си внасял." - "Ами сега?
– Взимате
пари
и не туряте нищо в касата или взимате и туряте?
52.
Който прави истината
,
НБ
, София, 26.8.1934г.,
Вие при дишането сте свободни: може да вземете колкото искате обеда без да плащате нищо, а за яденето се плаща, но за дишането нищо не се плаща, никакви
пари
не се дават.
53.
Трите изпита (Трите велики закона)
,
УС
, София, 26.8.1934г.,
Пари
имат, дрехи имат, за ядене имат, в какво ще вярват?
Колко
пари
имате в банката?
– „Не мога да кажа, защото ще дойдат да ми искат назаем
пари
.“ Ако ти си господар, никой не може да ти вземе твоите
пари
насила.
Ще дойде някой човек да ти иска
пари
назаем, защо ще те е страх?
Кажи: „Имам
пари
, но не съм разположен.“ – „Ама, ще бъда груб.“ По-добре да бъдеш груб, отколкото да говориш лъжата.
Кажи: „Имам
пари
в банката, 100 000 лева, но тебе считам човек, който не плащаш, не мога да ти дам.“ Казваш: „Аз не искам тъй да го обидя.“ Ами като му кажеш лъжа, не обиждаш ли себе си?
Един човек може да не ти даде
пари
назаем, може да не те приеме вкъщи – каква е подбудителната причина?
Ще кажеш за колко
пари
си продал нивата, без да задържиш нито една стотинка.
Ти, докато нямаш пет
пари
в джоба си, не си спокоен; но щом имаш 50 000 лева в касата, ти си още по-неспокоен – мислиш да не те оберат, броиш ги постоянно, мислиш за
парите
.
Като дойде до езика една лъжа, като че те
припари
Неговото присъствие, в тебе трябва да се яви желанието да вършиш Волята Божия.
После, няма да става нужда да вземаш
пари
назаем, да има съдба, да плащаш, затвори. Не.
54.
На своето место
,
ООК
, София, 29.8.1934г.,
– Който има знание или който има
пари
?
– Който има
пари
.
Ти, човекът със знанието, ако си цигулар, ще свириш на онзи, който има
пари
.
А пък при повече
пари
ще му свириш всички класически парчета.
Джоба му пълен с
пари
, а пък ти си сиромах.
Имате нужда от
пари
и нямате ги.
А
пари
ти трябват – каквото обещава, изяжда го.
Вие сте облечени, влизате и веднага гостилничарят, като ви погледне, той мисли, че вие разполагате със средства, с
пари
, които той няма.
“ Ако нямаш
пари
, не пипай яденето.
И
пари
нямате.
Да не се покажете, че нямате
пари
в джоба си?
По кой начин да кажеш, че нямаш
пари
?
Единият начин е да кажеш, че нямаш
пари
, той е най-простия начин.
55.
Перпендикулярни движения
,
МОК
, София, 31.8.1934г.,
Била сте ученичка, баща ви е пращал
пари
и вие сте помагали на вашата приятелка.
Докога може да изтърпите, да не си искате
парите
, докато тя сама не ги върне?
Баща ви праща
пари
, имате всичко, но един ден закъсате в материално отношение, веднага ще си поискате
парите
.
Любовта е любов, а
парите
са дадени.
" Значи
парите
да не ги искаш.
Защо любовта не търпи да искаш
парите
?
Защо Любовта търпи да даваш
парите
, а не търпи да вземаш
парите
?
56.
Доброто семе
,
НБ
, София, 2.9.1934г.,
Силно е развито у евреите и там е [в] едно противоречие с
парите
.
Виждам тебе, виждам, че ти си човек, който нямаш любов към Бога, после си човек, който имаш много малко съвест: откъдето вземеш
пари
назаем, не връщаш; обичаш да икономисваш истината; в училище като си бил, не си се учил, дипломът, който имаш, е слаб.“ – „Отде знаеш?
Вие обичате да жертвувате, вие подразбирате
парите
на някой човек.
Трябва да дадеш мисъл, не
пари
.
Хората не се нуждаят от
пари
.
Парите
са на втори план.
Трябва да идеш при банкера, който има
пари
, да ти даде назаем.
Дойде един учен човек, казва: „Я да видим съвестта как е развита, религиозното чувство как е развито.“ Не само за
пари
да ти прегледа главата.
Ако е за
пари
, като я гледа и ако дадеш повече, ще ти каже неща, които не са верни, ще позаглади, ще позамаже и т.н.
57.
Изпит на ученика
,
ООК
, София, 5.9.1934г.,
Ако отидеш при един човек и не му кажеш, че го обичаш, той ще ти даде
пари
на заем.
И понеже съм богат човек, ти искаш да ме залъжеш с любовта си, за да ти дам
пари
.
Може би с тези
пари
ще развратите тези хора.
Ако
парите
можеха да направят света добър, то Бог можеше да даде
пари
.
Или може баща ви не е оставил нито 5
пари
, а дълг, който трябва да плащате.
Един човек има малко
пари
.
“ И в някое религиозно събрание ще кажеш: „Едно време аз нямах
пари
, намерих се в затруднено положение, помолих се на Господа и намерих
пари
.“ Представете си, че аз разправям своята опитност.
Аз като ви давам един пример, пакостя на себе си и като дам
пари
някому пакостя на себе си.
58.
Път на Божиите блага
,
МОК
, София, 7.9.1934г.,
Следующият игумен, който дошъл, обвинили го, че той направил злоупотребление с
парите
.
Нито пет
пари
не дава.
59.
Мечът на Духа
,
НБ
, София, 9.9.1934г.,
“ – „Трябват ми 10 000 долара.“ Той ѝ дал
парите
и ѝ казал: „Аз съм на Ваше разположение, елате пак.“ Тази мома отворила сърцето на банкера и в този човек станало едно преобразувание.
Тази мома не изкориства тези
пари
.
Казвам: „Нямам
пари
.“ Казвам на един брат да даде за мене.
Ти искаш да бъдеш богат, да имаш милиони
пари
в банката.
Ти може да станеш добър, може да се прояви добротата ти и ако ти дам 100 000 лева днес в банката, ти ще станеш добър, но щом се свършат
парите
, пак ще проявиш склонност към лошото.
Вие може да забравите деня, в който сте взели
пари
от някой банкер, но този банкер си има книга, дето е записал колко си взимал.
Някой казва: „Аз съм решил вече да служа на Господа.“ Аз го виждам, че след 4–5 години той дава
пари
под лихва.
60.
Връзка с Бога
,
ООК
, София, 12.9.1934г.,
Иди и му върни
парите
с лихвите и му се извини, че си забравил.
И ти не можеш ли за Бога да му върнеш
парите
и да му се извиниш.
Той ви дал
пари
и вие му ги връщате.
61.
Призоваха Исуса
,
НБ
, Русе, 23.9.1934г.,
В това време към мене се приближава един човек, който води една крава със себе си, иска да ми вземе торбата с
парите
.
Когато богатият изгуби
парите
си, какво ще му остане?
Докато има
пари
, всички могат да го използуват.
Всеки човек има дарба в себе си, посредством която може да открие де има заровени
пари
в земята и да ги намери.
Тези
пари
аз не искам за себе си, но болестта му се крие в неговото богатство.
И да искате да откраднете
пари
, няма да можете.
Един богат човек умрял и синовете му турили в гроба една торба със злато, да му се намират и там
пари
, в случай на нужда.
– Тук не вървят тези
пари
.
Като получил
парите
, започнал да плаща с петте стотинки, но пак му отговорили: И тези
пари
тук не вървят.
Този, богатият, като седял няколко дена гладен, най-после видял една торба с
пари
отворена.
Задигнал торбата с
парите
, занесъл я в къщи, но докато се обърне, вижда, че торбата сама се дигнала във въздуха и се върнала на своето место.
Тук няма стражари, няма затвори, можеш да взимаш, колкото щеш торби с
пари
, но в края на краищата тия торби пак се връщат на своето место.
Когато синът няма доверие в баща си, като намери торбата с
пари
, той ще почне да краде от тази торба.
62.
Учение и работа
,
УС
, Русе, 23.9.1934г.,
Днес хората си служат повече с книжни
пари
, които един ден могат да се обезценят.
Ако сте богати, бъдете богати със звонкови
пари
, с чисто злато.
Каква е стойността на книжните
пари
?
След Всеобщата война германската марка спадна толкова много, че сумата 600,000 лева се равняваше на по-малко от десет стотинки български
пари
.
Днес те разчитат на
парите
, на здравето си, на знанието си, на силата си, но един ден ще видят, че всичко това се е обезценило – не струва даже и десет стотинки.
За пример, някой се влюбва в
парите
си и трепери за тях, като за нещо свещено, без което не може да живее.
Откраднат ли
парите
му, той страда, мъчи се, дохожда до отчаяние.
63.
Ако говоря
,
ООК
, Русе, 26.9.1934г.,
Нас
пари
,
пари
ни трябват.
Дошъл при него един господин, подал му в ръката една торба с
пари
и му казал: "Вземи тези
пари
и докато съм още тук при тебе няколко часа, иди на пазара и виж какво можеш да си купиш с тях.
След това ще си замина." Той взел торбата с
парите
и отишъл на пазара.
И ръката не взема
парите
за себе си, тя ги туря в джоба, където ще се скрият за общите нужди.
Ти искаш някой човек да ти услужи, да ти даде
пари
на заем, но същевременно не мислиш да му върнеш
парите
.
64.
Силните и слабите степени / Силни и слаби степени
,
МОК
, Русе, 28.9.1934г.,
Казвате: "Да, но като държи
парите
в себе си пет години повече, все ще спечели нещо." Въпрос е дали ще спечели.
Много бедни даже бяха вложили
парите
си в тия банки все за черни дни, но като отидоха
парите
, останаха им само черните дни.
Де са тези
пари
?
Та в света, в който живеете, и вие влагате някъде своите капитали, но гледате един ден, че вашите
пари
изчезнали. Защо?
Един българин беше вложил
парите
си в Америка, в една банка, но в кризата тази банка фалира и отидоха 500-600 хиляди долара на този българин.
Друг българин беше вложил 500-600 хиляди марки в една германска банка, но във време на кризата тия
пари
спаднаха толкова, че касиерът на банката пише на този българин, че трябва да си извади
парите
, защото не могат да поддържат книжата.
За смях даже той казваше на касиера, че ако искат да държат сметка за неговите
пари
, той е готов да даде още един и половина милион марки за разноски по книжата.
Толкова бяха спаднали германските
пари
.
Той влага
парите
си в банката, но не е господар на тях, а трябва да ги вложи.
Как е възможно да вложиш
парите
си в Божията банка и да изгубиш?
Парите
в Божията банка не се губят.
Не, този човек е вложил
парите
си в някоя популярна банка, която минава за Божествена.
Обаче
парите
са нещо по-установено, на тях можеш да разчиташ.
Казвате: „Но като държи
парите
пет години повече в себе си, все ще спечели нещо.“ Въпрос е дали ще спечели.
(втори вариант)
Много бедни даже бяха вложили
парите
си в тия банки все за черни дни, но като отидоха
парите
, останаха им само черните дни.
(втори вариант)
Де са тези
пари
?
(втори вариант)
Та в света, в който живеете, и вие влагате някъде своите капитали, но гледате един ден, че вашите
пари
изчезнали. Защо?
(втори вариант)
Един българин беше вложил
парите
си в Америка, в една банка, но в кризата тази банка фалира и отидоха 500 − 600 хиляди долара на този българин.
(втори вариант)
Друг българин беше вложил 500-600 хиляди марки в една германска банка, но във време на кризата тия
пари
спаднаха толкова, че касиерът на банката пише на българин, че трябва да си извади
парите
, защото не могат да поддържат книжката.
(втори вариант)
На смях даже той казва на касиера, че ако искат да държат сметка за неговите
пари
, той е готов да даде още един милион и половина марки за разноски по книжката.
(втори вариант)
Толкова бяха спаднали германските
пари
.
(втори вариант)
Той влага
парите
си в банката, но не е господар на тях, а трябва да ги вложи.
(втори вариант)
Как е възможно да вложиш
парите
си в Божията банка и да изгубиш?
(втори вариант)
Парите
в Божията банка не се губят.
(втори вариант)
Не, този човек е вложил
парите
си в някоя популярна банка, която минава за Божествена.
(втори вариант)
Обаче
парите
са нещо по-установено, на тях можеш да разчиташ.
(втори вариант)
65.
Послушание
,
УС
, Русе, 30.9.1934г.,
Като се нахранил добре, беят му дал различни подаръци,
пари
и го изпратил с благословение.
Единствен ти постъпи по друг начин, заради което получи подаръци и
пари
, без да те бият.“
66.
Милосърдие, смирение и молитва
,
ООК
, София, 3.10.1934г.,
Като вземете
пари
на заем, да бъдете точни, на падеж да си платите
парите
.
Ако имате сто хиляди и около вас се съберат хора, които нямат
пари
, те ще почнат да ви мамят, да ви лъжат, и вие няма да знаете истината.
Така Славейков е казал: "
Парице
,
парице
, всесилна царице, с тебе - в рая, а без теб съм на края." Хубаво, сега "
парице
,
парице
, всесилна царице" - ако това беше вярно, тогава всички богати хора трябва да бъдат все в рая, а пък Писанието казва, че богат човек не може да влезе в Царството Божие.
Какво е разбирал Славейков под думата "
пари
"?
Ако
парите
се разбират по отношение на Божията мъдрост - да.
Ако се вземат
парите
в преносен смисъл, като Божията мъдрост, тогава - да, но ако се вземат в буквален смисъл, думите "
парице
,
парице
, всесилна царице, с тебе в - рая, без тебе - на края" нямат смисъл.
Например имате
пари
, вложени в банката.
Утре извадите
парите
от банката и казвате: "Пет
пари
не давам за банката."
Ти ще напуснеш българските
пари
, но като отидеш в Англия, други
пари
имаш.
Един отишъл да вземе
пари
от един банкер.
Аз не искам да ви чета морал, но ви казвам така:
парите
, които Бог ви дава, не ги харчете нахалост.
Най-първо, вземете си хубави дрехи първокласни, едни хубави обуща, една хубава шапка и всичко хубаво, веднага, с тези
пари
.
Направи си една хубава порядъчна къща, вземи си едно хубаво легло, употреби
парите
така.
67.
Посвещения в живота / Четирите посвещения в живота (Великите посвещения. В какво седи силата ми)
,
УС
, София, 7.10.1934г.,
Пък и авторът, който е писал пиесата, на първо място се е ръководил от нещо материално, да се прослави, да спечели
пари
, а после дохожда идейната страна на въпроса.
Тя постоянно се движи около хората и им нашепва: „Без
пари
не може да се живее.
Нямате ли
пари
, гладни ще умрете.
Змията ти каже: „Без
пари
не може!
(втори вариант)
Змията казва: „Без
пари
не може.“ Кому змията досега е дала
пари
?
(втори вариант)
Толкова като е тя хитра, като я слушате, кому е дала змията
пари
?
(втори вариант)
Ако вземеш и работиш на нивата, ще вземеш малко
пари
.
(втори вариант)
Тя е доволна от невежеството, от сиромашията, от богатството, от
безпаричие
, от бедност, каквото има, от всичко е доволна.
(втори вариант)
Казвате –
пари
няма, условия няма, всичко туй.
(втори вариант)
Те искат да покажат само на хората своето изкуство, да вземат малко
парици
, да си подобрят положението, живота.
(втори вариант)
Той я е написал за
пари
.
(втори вариант)
68.
С какво тяло?
,
НБ
, София, 7.10.1934г.,
Като има
пари
, човек всичко може да разреши.
„
Парице
,
парице
, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе по света се скитам и за тебе питам.“ Ако имаш
пари
, в рая си; ако нямаш
пари
, извън рая си, извън света се скиташ.
Щом имаш
пари
, въпросът е свършен, разрешен е, няма какво да му мислиш.
Парите
са за мене.
Ако аз се интересувам от един банкер, аз не се интересувам от неговия ум, нито от съвета, който може да ми даде, но единствено (от)
парите
, които мога да взема от него.
В това време един религиозен беден човек намира тези
пари
, прекръства се и казва: Благодаря Ти, Боже, Ти ми отговори на молитвата.
След малко го настига този, който изгубил
парите
си и му казва: Господине, не намерихте ли една кесия със златни
пари
?
Ако той задържи
парите
, в неговите капилярни съдове ще стане такова едно произшествие, което скъпо ще му струва.
Един ден вие ще давате
пари
за това нещо, но няма да го имате, няма да се върне вече.
Ако сте богат, както и да е, но ако нямате пет
пари
в джоба си, какво ще правите?
Казвате: Като има
пари
, човек всичко може да разреши.
69.
Каин и Авел
,
УС
, София, 14.10.1934г.,
Той обича
парите
, къщата, имотите, удоволствията и т.н.
70.
Колко са прекрасни нозете
,
НБ
, София, 14.10.1934г.,
Американецът изважда от джоба си
парите
и плаща на виртуоза.
– Ако не мога да изкарам овцете навън, ще ти служа девет години без
пари
.
Той не е ходил нито в
Париж
, нито другаде, но свири хубаво.
Под думата човек на Любовта вие разбирате онзи, който е благ към вас, който ви услужва с
пари
, с дрехи, с ядене и пиене, и който е готов всякога да ви угости.
Той харчи
парите
на баща си, живее, както иска, а не учи, и отгоре на това ще говори за любовта си към баща си.
Колкото
пари
е дал, най-много толкова е спечелил.
Той раздал тия
пари
на бедни.
71.
Богат и сиромах
,
ООК
, София, 17.10.1934г.,
Ти се заинтересуваш от
парите
му, а самият той за тебе е второстепенно нещо.
От един банкер само един ще отиде да вземе
пари
на заем, двама души няма да отидат.
И когато искаме да направим добро на някого, ние си мислим да му дадем
пари
.
Оставете
парите
настрана,
парите
развращават.
Ако дадете
пари
на тези, които вървят по Бога, непременно
парите
ще ги развратят.
Парите
имат едно развращаващо влияние.
Щом на един човек му дадеш
пари
, той е вече ограничен.
Парите
ограничават хората.
Като считаш, че даването на
пари
е престъпление, ти като направиш това престъпление, поне онзи да не знае, и да се чуди кой е този престъпник, който е турил тези
пари
в джоба му.
Например аз искам да ми направиш известна услуга, ти ще кажеш: "Ще платиш." Казвам: "Нямам
пари
."
Възстанови паметта си и ще извадиш гърнето с
парите
.
Сега вие сте го забравили и ще отидеш на друго място да търсиш
пари
.
Когато отидеш при един банкер и ти даде
пари
, ти се насърчаваш, но ако не ти даде
пари
, ти се обезсърчаваш.
Парите
им са били толкова." Той сега живее в малка къща и казва: "Като спечеля малко
пари
, ще я разширя." Не е лошо да я разшириш.
72.
Орехът и орехчето. Вода и пара. Слизане, хлъзгане и падане
,
МОК
, София, 19.10.1934г.,
(Учителят върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: "Но този професор, който така върви, бавно, бавно, той мисли, че за утре
пари
няма.
А на пътя има паднало злато." Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе
парите
.
Навежда се, туря
парите
в джеба и си върви по пътя.
Имаше ли професорът някоя възвишена идея, когато взе
парите
?
Професорът се навел надолу, за да вземе тези
пари
.
А професорът ще каже: "Това не е за мене", а като види
парите
, той ги взима.
Детето и
парите
ще вземе отдолу и плодът ще откъсне отгоре.
– Детето, което и
парите
вдига и орехите снима, когато професорът вдига
парите
, а ореха не снима.
И вие по някой път
парите
вдигате, а орехите не снимате.
А детето без разлика,
парите
ще вдигне и орехите ще снеме.
Водата, която слиза надолу, това са
парите
, които са долу.
Защо детето вдига
парите
и простира ръцете нагоре за орехите?
Но има деца, които няма да вдигнат
парите
, защото нямат понятие за
пари
.
Има деца, които са възпитани така, че имат понятие за
пари
.
Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне
парите
.
С
парите
е лошо, но без тях – два пъти по-лошо.
Ама вие искате да видите
парите
.
(Учителя върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: „Но този професор, който върви така, бавно, бавно, той мисли, че няма да има
пари
утре.
(втори вариант)
А на пътя има паднало злато.“ Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе
парите
.
(втори вариант)
Навежда се, туря
парите
в джоба си и върви по пътя.
(втори вариант)
Имаше ли професорът някаква възвишена идея, когато взе
парите
?
(втори вариант)
Професорът се навел надолу, за да вземе тези
пари
.
(втори вариант)
А професорът ще каже: „Това не е за мене.“ А като види
парите
, той ги взема.
(втори вариант)
Детето и
парите
ще вземе отдолу, а плода ще откъсне отгоре.
(втори вариант)
− Детето, което и
парите
вдига и орехите снема, когато професорът вдига
парите
, а ореха не снема.
(втори вариант)
И вие по някой път
парите
вдигате, а орехите не снемате.
(втори вариант)
А детето без разлика
парите
ще вдигне и орехите ще снеме.
(втори вариант)
Водата, която слиза надолу, това са
парите
, които са долу.
(втори вариант)
Защо детето вдига
парите
и простира ръцете нагоре за орехите?
(втори вариант)
Но има деца, които няма да вдигнат
парите
, защото нямат понятие за
пари
.
(втори вариант)
Има деца, които са възпитани така, че имат понятие от
пари
.
(втори вариант)
Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне
парите
.
(втори вариант)
С
парите
е лошо, но без тях − два пъти по-лошо.
(втори вариант)
Ама вие искате да видите
парите
.
(втори вариант)
73.
Оставете да растат наедно и двете!
,
НБ
, София, 21.10.1934г.,
Когато някой направи едно престъпление, нека му се наложи наказанието десет години да копае лозе или градини без
пари
.
Представете си, че ти си беден човек, нямаш пет
пари
в джоба си.
Изважда от джоба си
пари
и ѝ услужва, като казва: Моля, не считайте това за докачване, искам да ви помогна.
Знаете ли колко
пари
струва вашата храна?
Когато някой човек мисли много за
пари
, тези мисли се отпечатват върху него и всеки ясновидец ще познае, че този човек мисли само за
пари
.
Главата на този човек е пълна само с мисли за
пари
.
След това наблюдавайте кой от охлювите, като мине един път през тази жица и се
опари
от тока, ще повтори ли да мине през същото место.
Забелязано е, че онзи охлюв, който веднъж се е
опарил
, помни вече, втори път не минава.
Човек пък, като се
опари
веднъж, казва: Няма да бъда като охлюва, ще вляза и ще изляза и два, и три, и пет, и десет пъти през тези условия, докато ги преодолея.
И забележете, когато в живота на човека започват да се изреждат ред неуспехи, заедно с това се създават ред болести, страдания, загуби в
пари
, в близки и т. н.
От тях остават някакви
пари
, някакъв газ, който те затварят в особени тръбици.
74.
Добри проводници
,
ООК
, София, 24.10.1934г.,
Ти имаш слабост към
парите
, но
парите
са проводници.
Парите
са проводник на какво?
В ръцете на един добър човек, те са проводник на известен род сили, а пък в ръцете на лошите хора
парите
са проводник на други сили, и вследствие на това стават разни престъпления.
Например дадат ти
пари
да ги дадеш някому.
75.
Дързайте!
,
НБ
, София, 28.10.1934г.,
Ще ви приведа един пример: Ако дадете
пари
някому на заем, и той се върне и ви ги плати, вие го считате честен човек.
Обаче, ако вие му дадете
пари
, и той никакъв не се върне при вас, не върне
парите
, вие го считате нечестен човек, защото не е устоял на думата си.
Значи, онзи, който е взел
пари
на заем и не ги е върнал, предполага се, че е умрял, отишъл е на онзи свят, и там, между умрелите, се чувствува по-добре, та не му дохожда на ум да се върне на земята, да изплати задълженията си.
Аз мисля, че момата по никой начин не иска такъв момък, който, като е взел
пари
на заем, не мисли да ги връща.
Представете си, че ви предложат да ви изпратят като проповедници на Словото Божие, но с
пари
или пък ви пратят да лекувате разните болести, но без
пари
, със скъсани дрехи и обуща.
Напоследък пишеше (за) един случай в унгарските вестници: един богат човек западнал, и колкото
пари
му останали, решил с тях да си купи един лотариен билет, като си казал: И тъй загубих всичко, ще дам
парите
си за билет, че да зная поне защо страдам.
Като получил тия
пари
, той веднага ги раздал на бедни работници.
Пак раздал
парите
на бедните.
От тези
пари
той задържал една част и за себе си.
76.
Най-високият връх
,
ООК
, София, 31.10.1934г.,
И си казвам: "Извади
парите
на билета." Видях едно правило.
Да си представим, че вие сте един цар, инкогнито ходите и като пътувате инкогнито, сте останали без
пари
.
Качвате се на коня си и отивате някъде в града да намерите
пари
, и виждате на пътя цяла една торба със злато, и устата на торбата са отворени.
Казах на децата: "Колко
пари
да ви дам, да пуснете този паток?
Казах им: "Пуснете патока и аз ще ви дам
пари
." Гледайте някой път и вие да не се хванете като патока.
Пари
ми дайте."
Парите
дават работа.
Магията е в ума." Той ми каза: "Аз ходих при един ваш гледач, който ми каза, че на едно място на прага закопал
пари
." Започнахме с дъщеря му и дойдохме до
парите
.
Казах му: "Ти защо даваш тези
пари
, за да извадиш всичката магия?
77.
Законът на любовта
,
МОК
, София, 2.11.1934г.,
Някой поглежда на кафето и почне да говори, аз не виждам нищо, а той гледа там, имало кон,
пари
.
Казва, че щяло да има
пари
след няколко години, това щяло да има, онова щяло да има.
Ти събираш
пари
за децата си, за внучетата си.
Ако имаш
пари
, аз мога да ти дам.“
Защо ти са толкова
пари
?
Колкото по-малко петна има, хората са по-трезви, но има сухота,
безпаричие
, кризи се явяват, социални кризи.
Ами
парите
?
Когато човек обича
парите
, кои планети въздействуват при любовта към
парите
?
78.
Всичко е възможно
,
НБ
, София, 4.11.1934г.,
Някои и без
пари
се женят, но носят тежките последствия на това бързане.
Невъзможно е без
пари
да станеш богат, а възможно е с
пари
да станеш богат.
Аз мога да ви кажа как, но трябва да плащате по десет хиляди лева и то с французко злато, а без
пари
не може.
Без
пари
могат да ви се дадат така само едно, две кила.
Едно време достатъчно човек да имаше
пари
, взимаше си билети и отиваше, дето искаше в странство.
Случило се, обаче, че този негов роднина изгубил доверието си в своя племенник и не му оставил нито пет
пари
.
79.
Самоотричане
,
ООК
, София, 7.11.1934г.,
Младежът взе книги от книжаря, разпродаде ги, изяде
парите
и не се върна.
Аз казах на евангелиста: "Ще ме извиниш, той ми даде
пари
, за да ти ги дам.
Струва си толкова
пари
." Колко
пари
бяха, не зная, петстотин или хиляда лева.
Но вие казвате: „Щом дойде до човешкия мозък, мисълта може да е в мозъка, както може да са турени в касата
пари
." Касата може да е направена от желязо, а вътре да е златото.
По-скъпо е златото, а твоят мозък е една желязна каса, а пък тези
пари
са потребни някому - на онова съзнателно същество, което не е в мозъка.
Казват му: „Дай ключа." Той дава ключа и съзнава, че е дошъл неговият господар, който е дошъл или да вложи
пари
в касата, или да вземе
пари
.
А пък лошият човек, ти си паднал на пътя, той ще дойде, ще бръкне в джоба ви, ще ви вземе
парите
, ще ви съблече дрехите и ще ги вземе.
80.
Живият квадрат на човешките отношения
,
МОК
, София, 9.11.1934г.,
Казваш: „Отличен човек беше, толкова
пари
ми даде.“ Доброто, което заминава отвън, а пък остава отвътре, е добро; доброто, което заминава отвътре, а пък остава отвън, това не е добро.
81.
В царството на Христа и Бога
,
НБ
, София, 11.11.1934г.,
Като изпеете и вие няколко тона, ще познаете дали ще можете да вземете
пари
назаем от някой банкер, или не можете да вземете.
Ако отидете при един банкер за
пари
, а не сте изпели добре тези тонове, той ще ви каже, че няма
пари
и не може да ви услужи.
Той трябва да ви каже: Господине, понеже познавам, че вие не вършите Волята Божия, не мога да ви дам
пари
, защото аз съм касиер на Божествена банка и нямам разрешение да ви услужа.
Като изправите положението си и дойдете при мене, ще ви дам
пари
.
При един богат американец отива един младеж социалист, с парабел в ръка и казва на този богаташ: Господине, ти ми дължиш една голяма сума, понеже тези
пари
са общ труд.
Ако някой проповядва Словото с
пари
, това не е от Бога.
Дойде някой при мене, иска помощ в
пари
.
Не е въпросът в
парите
.
Ако този човек люби Бога и ако сърцето му бие правилно, така че да не злоупотреби с доверието на никого, аз бих му казал де има
пари
заровени да отиде и да си разрови.
Добре, тогава кажи на каменаря, че на еди-кое си место има заровени
пари
, нека си вземе, колкото иска.
Каменарят изровил тези
пари
, и започнал да подобрява положението си: направил си големи къщи, като палати, взел си слуги, облякъл жена си и децата си добре, и в скоро време станал толкова виден, че го избрали пръв министър на египетския фараон.
И след това започнали гонения срещу каменаря, турили му секвестри на имането,
парите
изгубил и като останал последен бедняк, принудил се да отиде пак на същото си место, да продължава стария си занаят.
Достатъчно да имаш
пари
на онзи свят, за да видите колко добре се живее.
За да почетат паметта на баща си, децата му турили в сандъка една торба с чисто злато, да има
пари
и на онзи свят.
Да, но тук не се развалят никакви
пари
.
Тогава милионерът писал на синовете си да му изпратят една торба от по пет стотинки, защото там не вървят никакви други
пари
, освен по пет стотинки.
Взима той тези
пари
, и пак... отива на гостилницата.
Наистина, евтино е яденето, но никакви
пари
от земните не вървят в онзи свят.
В една от най-прочутите евангелски църкви се събрали няколко от богатите членове да поговорят и да се помолят помежду си, как могат да съберат
пари
да помогнат на своите бедни събратя в Лондон.
Ако бакалинът взима повече
пари
, а дава по-малко стока, жената на този бакалин ще се радва и ще счита, че мъжът ѝ е умен човек, знае да върти търговия.
Колко жени има, които искат мъжете им да харчат
парите
си за обществото?
82.
Тънкият конец
,
УС
, София, 11.11.1934г.,
Докато дойде до това богатство, човек все ще се нуждае от външни блага: дрехи, обуща, къща,
пари
и т.н.
Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи,
пари
, знание, сила“.
Докато дойде до това богатство, човек все ще се нуждае от външни блага: дрехи, обуща, къща,
пари
и т.н.
Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи,
пари
, знание, сила“.
83.
Механическо и органическо пеене
,
ООК
, София, 14.11.1934г.,
Някой път няма крава или вол за продан, житото не е станало, малко е, няма какво да продадеш, и намислиш да вземеш
пари
на заем от някой свой ближен, от някой приятел.
Някой казва: „Без
пари
може." Заведете ме при хора, които живеят без
пари
.
Досега пеенето се разрешаваше с
пари
, а пък отсега нататък органически се разрешава с любов.
Ако само им пееш, за да дават
пари
, то е обикновено пеене.
Ще каже някой: „Аз не искам да пипам
пари
, то е грешно." Значи
пари
да пипаш е грешно, но хляба, който се купува с
пари
, ти го ядеш.
84.
Променчиви величини
,
МОК
, София, 16.11.1934г.,
Защото там
парите
си влага, да му даде нещо.
Докато има
парички
.
− За
пари
.
Например една нещастна майка, която си е изгубила детето, един нещастен търговец, който си е изгубил
парите
, един нещастен професор, който си е изгубил мястото, или някой човек, който си е изгубил окото?
Един от знаменитите писатели на Англия, на който съчиненията се ценят, пише, че баща му като го хванал, казвал: „Дай ми
пари
!
Много пъти вие казвате: „Без
пари
не може.“ Съгласен съм с вас.
Има културни американски апаши, гангстери, които задигат не само
пари
, но и живи хора.
Парите
не са за ядене, но това, което е същественото в света, най-съществените неща в света, природата ги пази.
Какво ще стане с
парите
?
Но един ден дойде слънцето, разтопи се тази вода, отиде надолу, пет
пари
не дава за вас.
85.
Езикът на дъгата
,
УС
, София, 18.11.1934г.,
Човек се изкушава от красотата, от яденето, от
парите
, от богатството и т.н.
Някой огладнее, но няма
пари
да си купи хляб.
Кой е виновен, че се изкушавате от
парите
на богатия?
Единият е богат, има
пари
за отопление и осветление, а другият седи в стаята си и трепери от студ.
Като се отдалечил просякът, той започнал да си мисли колко добре би било, ако разполагаше с
пари
, да помага на бедни.
86.
Животът е по-драгоценен
,
НБ
, София, 18.11.1934г.,
И то такъв богат, в такъв смисъл, че като (искаш) кажеш, че ти трябват толкова и толкова
пари
, те сами да дойдат при тебе.
След това ще ги преброиш и ще кажеш: Тези
пари
не ми трябват повече.
И веднага излишните
пари
изчезват.
После, когато българинът взима
пари
на заем, той казва: Скоро ще ги върна.
Тези
пари
той едва ли ще може да ги върне след две години.
Ако вие нападнете един човек, хванете го за гушата, изнасилите го и му вземете десет хиляди лева, ще видите, че няма да се минат и пет години, този човек ще ви намери на улицата, ще ви хване за гушата и ще си вземе
парите
назад.
Някой може да обръща внимание на ръцете си, на краката си, на очите си, на ушите си, на веждите си, на тялото си, а някой обръща внимание на
парите
си.
87.
Действието на музиката
,
ООК
, София, 21.11.1934г.,
„Баща ми не е оставил
пари
.” Друг човек, и той страда.
Баща му е оставил
пари
, но пак страда?
Сега няма да бъда аз религиозен, да кажа: „Даром ще пея.” Аз ще им кажа: „Аз с
пари
не пея.
88.
Причини и условия
,
МОК
, София, 23.11.1934г.,
Хващат го двама души разбойници, изваждат му
парите
, вземат 5 хиляди лева, а другите му ги дават.
Онзи казва: „Слава Богу.“ Срещат го още двама души, вземат всичките му
пари
и той остава без
пари
.
Той казва: „Взеха ми
парите
.“ − „Колко ти взеха?
В дадения случай имате една
парична
сметка.
Той може да похарчи стоте хиляди лева, но когато дойде до другите
пари
, онзи ще му каже: „Или ще ликвидираш, или ще престанеш да играеш.“ Ти си в една среда.
Хората правят и
парите
.
Парите
съществуват.
89.
Който сее и който жъне
,
НБ
, София, 25.11.1934г.,
Страх го е да не му обера
парите
.
90.
Петте постижения
,
УС
, София, 25.11.1934г.,
Те казват: „Времето е
пари
“.
Значи за тях
парите
са ценна мярка.
И американците подържат същия девиз: „Времето е
пари
“.
Като изминали пет минути, той извадил 25 английски лири и ги дал на милиардера: Заповядайте, тия
пари
са за вас, а останалите са мои.
91.
Принципи и условия. Връх и долина
,
ООК
, София, 28.11.1934г.,
Нали някои хора крият
пари
по дрехите, по ръкавите и прочее.
А пък ония, които претърсват, бутат в ръкавите, по гърба и намират
парите
.
Пет
пари
не струваш." „Аз пет
пари
не струвам, а ти и две
пари
не струваш." Казва ми той: „Аз ще ти докажа логически." Аз му казвам: „И аз ще ти докажа логически." Той ми казва: „2x2 = 4." Аз му казвам: „2x3 = 6." Каква е разликата между тия две съждения, 2x2 = 4 и 2x3 = 6?
И като го намерят, почват да разшиват мястото, за да вземат
парите
, и тогава ти почваш да чувстваш болка.
Недоволен си, че
пари
нямаш.
Но
парите
не продължават живота.
Аз съм срещал хора, които и учени са, и
пари
имат, и пак са недоволни - има нещо, което ги мъчи.
Той ще вижда
парите
, но не ще може да ги употребява.
92.
Качества на реалното
,
МОК
, София, 30.11.1934г.,
Богатство,
пари
има, но всичко е затворено с ключ.
Скърби, че няма
пари
.
Какво отношение има между него и
парите
?
Парите
никак не скърбят, а пък той скърби за
парите
.
Парите
да са болни, не са.
Всичко си имат, а пък при това скърбиш за
парите
.
Скърби за сиромашията, а пък сиромашията нито пет
пари
не дава.
Например вие намирате нари по пътя, защо ще връщате
парите
.
Намерите по пътя някоя кесия с
пари
.
Някой път онзи стопанин, който е изгубил
парите
, е умрял и няма роднини.
Какво трябва да се прави с
парите
?
Някой от вас ще турят в стаята пълна с каси, пълни със злато, пък ви трябват
пари
, трябва ви един апартамент.
Всички богати хора са събрали
парите
и те имат да дават, те са големи длъжници.
93.
Доброто име
,
УС
, София, 2.12.1934г.,
Като се намери в големи мъчнотии и затруднения, сиромахът тръгва да иска
пари
оттук-оттам, докато задлъжнее толкова много, че не може да изплати дълговете си, с което опетнява своето име.
Богатият не може да опетни лесно името си, защото откъдето вземе
пари
, скоро ги връща.
Той казва: „Нямам
пари
, не искам да плащам“ – нищо повече.
В желанието си да се освободи от сиромашията, от ограничителните условия на живота, той се отказва да плаща, да търси
пари
оттук-оттам.
– „Ще ви услужа, но с условие да ги изплатите на определения срок.“ Тя взела
парите
, благодарила и си отишла.
Не се минало много време, старата госпожа заболяла сериозно, вследствие на което не могла да изплати
парите
в уречения срок.
Ако не, друг път
пари
не мога да ти дам.“ И няма да имате никакъв кредит.
(втори вариант)
Казва някой: „Много съм нервен.“ Казвам: „Трябват ти повече
пари
, повече знание ти трябва, повече сила.
(втори вариант)
Щом има
пари
, богатство, тогава той има име, и при това добро име, а ако няма богатство, името е лошо.
(втори вариант)
Много естествено, като сиромах ще вземеш
пари
оттук–оттам и няма да ги върнеш, и тогава за тебе ще кажат: „Цял доломдарджия, обича да полягва.“ Ако е богат и върне
парите
навреме, ако платиш, ще имаш добро име.
(втори вариант)
Ще трябва да вземеш
пари
назаем, а ако бяхте отишли и двамата – работата ще се уреди, но понеже жена му не иска да иде с него, и той отлага концерта си.
(втори вариант)
Казва: „Няма да платя.“ У българите в старо време, в турско управление, когато в България имаше юсурджии, та един българин казва: „Няма да плащам.“ Преди да дойде юсурджията, казва: „Пет
пари
не давам.“ Той е отличен, смел е българинът.
(втори вариант)
И питам сега, ако кажем, че вие сте беден човек и сте решили да не плащате на богатия, и този богатият е по–силен от вас, не с
пари
, но физически е силен, да кажем, че законът е такъв, че ще го прати вкъщи у вас.
(втори вариант)
Питам тогава, с каква дума ще започнете, като имате да вземате
пари
, как ще кажете на онзи, който ви дължи, който има да ви дава?
(втори вариант)
94.
Помни Създателя си!
,
НБ
, София, 2.12.1934г.,
Всяка вечер той заключвал стаята си, отварял сандъка и започвал да брои
парите
си, които дрънкали, понеже били металически и по пет и десет стотинки.
Като го чували синовете му да дрънка
пари
в стаята си, казали помежду си: Този стар вълк има още
пари
, държи ги затворени, не е раздал всичкото си богатство.
Но всяка вечер отварял сандъка си и броил
парите
в него.
Като умрял, синовете побързали да отворят сандъка, да видят какво има в него и останали зачудени, като намерили малко
пари
и то дребни, и пет и десет стотинки монети, но също така намерили едно писмо и едно въже.
С
парите
, които получил като отговор на своите молитви, той отгледал повече от две хиляди деца сирачета в едно сиропиталище, без да иска направо от хората
пари
.
Той седял и се молил, без да казва някому, че има нужда от
пари
, че отглежда сирачета.
Един ден имал голяма нужда от
пари
за сиропиталището си и се помолил на Бога да му помогне.
Трети път пак го пита, и след като излязъл вън, най-после се върнал и казал на този благороден човек: Имате или нямате нужда, аз ще оставя
парите
на вас.
Вземете тези
пари
и си свършете някоя работа.
Например, американците казват – времето е
пари
.
Сега, като отидете в Америка, ще видите, че всички проповядват да се спестяват
пари
за черни дни, за стари години.
Но ето сега дойде кризата и около повече от две хиляди банки, в които имаше спестени
пари
за черни дни, фалираха, а
парите
отидоха.
Донякъде този начин за спестяване на
парите
, все е едно разрешение на въпроса.
Вземете какво е положението на един беден, който трябва да лежи четири–пет месеца от една сериозна болест, а няма
пари
да се лекува?
Това е един голям данък, отде ще вземе той
пари
да се лекува?
Ти си печелил 20–30 години, а някой вземе тия
пари
, яде и пие, облече се, а ти останеш с един дълг.
След като изяде всичките ти
пари
, след това ще вземе и отгоре нещо.
Мнозина адвокати казват, че са защищавали бедните хора без
пари
.
Най-после му дошло на ума, че трябва да поиска от някъде
пари
на заем.
Като мислил дълго време, решил да отиде при турския султан да го помоли да му помогне, да му даде
пари
на заем.
Той взел
парите
и му се оправили работите.
Като чул това нещо, друг един изпаднал богаташ решил също да отиде при султана да му даде
пари
на заем.
Не, щом искаш
пари
на заем, ще си кажеш истината.
Утре това дете свободно ще бръкне в джоба на баща си и ще вземе
пари
.
Малките деца са дребните
пари
, младата мома е капиталът в обращение, а майката, жената в дома е големият капитал.
И когато човек изгуби
парите
си, и това е едно развлечение.
95.
Веселие и радост
,
ООК
, София, 5.12.1934г.,
Да видим кой колко ще запише за лекцията - единствената лекция, която ще бъде с
пари
.
И после, ще гласуваме за какво да употребим тези
пари
.
И най-после, да видим колко
пари
ще съберем от тази лекция и от нея ще ви кажа как ще ви вървят работите.
Сега искам да ви кажа колко
пари
ще се съберат от тази лекция.
И като нямаш
пари
, давай, и като имаш, давай.
И не само че този разбойник ще го хванеш за врата и ще го държиш хубаво, и ще го питаш: „Колко
пари
ти трябват?
Като съберем
парите
, не мислете, че много
пари
можем да съберем, но тези
пари
да са благословени и всеки да остави една добра мисъл при влагането.
Колкото вложите, да вложите най-хубавата мисъл с
парите
.
Апашът, като дойде, казва: „Има келепир тука.” Той барне и изведнъж мине токът в ръката му, и той падне,
парите
не може да вземе.
Някой ще се оплаче, че няма
пари
, ще му създадем работа да извади
пари
.
Онези от вас, които нямат
пари
, нека да ваксат едни обуща или да донесат едно буре с вода, или да отиде в града да направи нещо и така да си изкара
пари
.
96.
Помни го
,
МОК
, София, 7.12.1934г.,
Има свобода на богатството, на
парите
− всички искат да бъдат богати.
Представете си, че той събере своите другари, даде им увеселение една вечер и похарчва всичките си
пари
.
Да допуснем сега, че ти искаш да учиш, имаш
пари
.
Пари
имаш, но не можеш да ядеш.
“ А пък другият му казва: „Дето ще ме учиш как да се боядисвам, по-хубаво ми дай
пари
.“ Боядисването е дълга работа.
Казва: „Стоянчо, дай
парите
.“
Защо ти ще чакаш този апаш да дойде с веригата и да те кара да дадеш
парите
?
97.
Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност
,
УС
, София, 9.12.1934г.,
Някой влага
пари
в банката и постоянно мисли за нея. Защо?
Щом извади
парите
си от банката, той престава да се интересува от нея.
Допуснете, че тебе никаква жена не те изкушава, никакви
пари
, никаква слава не те изкушава, нищо не те изкушава.
(втори вариант)
Не им трябват
пари
.
(втори вариант)
Един ден тя казва: „Мене ми дотегна аз да седя вкъщи, не искам вече да слушам.“ В нейната душа се зароди една мисъл, да напусне бащиния си дом и с един човек, който пет
пари
не е дал за нея, само й писал похвални писма.
(втори вариант)
Ти си вложил
парите
в някоя банка и мислиш за банката толкова, колкото се интересуваш.
(втори вариант)
Щом си извадиш
парите
от банката, казваш: „Нито пет
пари
не давам за нея.“ Значи ти обичаш младата мома докога?
(втори вариант)
Ти идеш при него, и пет
пари
не може за изчоплиш, а за път похарчиш петстотин лева.
(втори вариант)
Ти идеш в някой град, искаш
пари
, и пет
пари
не можеш да вземеш.
(втори вариант)
Казвам, ако ти десет години не беше ходил да го търсиш, ти щеше да си вземеш
парите
.
(втори вариант)
Аз съм похарчил толкова
пари
.“ Идеш в съда, съдиш го, че има да ти дава шест хиляди лева и пет си похарчил, стават единайсет хиляди.
(втори вариант)
Щом аз имам
пари
в джоба си, не искам никой да бърка в кесията ми, да извади
парите
ми.
(втори вариант)
Защото, ако намериш богатия, а не може да намериш
парите
, казваш – изгубено е времето.
(втори вариант)
Защото, като бутнеш една пара, всичките
пари
тръгнат отподире ти.
(втори вариант)
Не само че не може да свърши, ама харчи повече
пари
за момата, отколкото баща му може да даде.
(втори вариант)
Той, само за писма не му стигат
парите
да пише, и той най–хубавите писма, най–хубавата книга, най–хубавите пликове, от най–скъпите.
(втори вариант)
98.
Добри вести
,
НБ
, София, 9.12.1934г.,
Разправяше ми един наш приятел, който сега е в онзи свят, следното: Когато бил в
Париж
, той беше д-р Миркович, отишъл при един ясновидец, който му предсказал всичко, каквото ще му се случи в живота.
Някой си грък, който впоследствие свършил по медицина, станал доктор – доктор Ксанти, като отивал да следва в
Париж
по медицина, той си казал: Ако свърша науките си успешно, ще се върна в България пеш.
Като свършил добре, турският посланик му дал
пари
за път, но той каза: Аз си обещах, че ако свърша добре, ще се върна пеш в България.
Когато професорът преподава своите лекции, той предава за
пари
, а не от Любов.
Когато лекарят лекува, и той лекува за
пари
, а не от Любов.
Когато свещеникът служи и той служи за
пари
, а не от Любов.
Като
изпарите
водата, захарта пак ще се отдели, тя не се е изгубила.
Казвате: Кой ще харчи тия
пари
за такива градини?
99.
Най-съвършеният идеал. Песента на малката тревица
,
ООК
, София, 12.12.1934г.,
Има
пари
заровени, колкото искат.
Пожелавам сега, колкото
пари
има вътре в тази кошница, толкоз на всеки един да ви дадат още през тази година.
Ще намерим в тези
пари
кои числа преодоляват.
Той искал от Бога да му даде един шиник [* шиник (от гр.) - дървен цилиндричен съд, който служи за мярка на зърнени храни (8 - 10 кг)] злато, но той, като си извадил главата през прозореца, казал на Бога да му направи голяма главата, за да може да смята
парите
.
100.
Философия на трептенията
,
МОК
, София, 14.12.1934г.,
Но ако ви кажа, че тази сума ще бъде за благотворителни работи, пак може да направите опита, но ще се зароди едно противоречие, ще си кажете: „Защо тези
пари
да не са за мене.“ Да допуснем, че като станете сутрин, искате да пеете.
Имате 500 хиляди лева в банката, а пък дошъл един и ви взел
парите
насила.
Какво ще се зароди във вас, като ви вземе
парите
?
И ще му дадеш да разбере, че така не се вземат
пари
.
Ще го удариш, ще го търкулиш на земята и ще си вземеш
парите
.
Но представете си, че този човек е въоръжен и казва: „Няма да мърдаш, дай насам
парите
.“ Но в теб се появява омраза.
Ти мислиш за начина, по който да си вземеш
парите
назад.
По кой начин ще си вземеш
парите
?
Ти отидеш и му кажеш: „Слушай, аз мога да те извадя от затвора, ако ми върнеш 500-те хиляди лева.“ (Такива хора прахосват
парите
.) Че ги прахосват, прахосват ги, но за да обясня работата.
Някой ще каже от християнско гледище: „Ти забрави
парите
.“ Не е въпрос да забравиш
парите
, но аз искам да изменя моята омраза в любов.
Ако тези
пари
стоят в моето съзнание, не мога да изменя състоянието си.
С години
парите
ще ги търсиш.
(Ще храним чувство на любов към този, който е взел
парите
, за да се превърне омразата в любов.) Сега да ви представя въпроса малко по-конкретно.
Вие казвате: „Ако мразите някого, трябва да бъдете много щедри към него.“ На нас не ни трябват
пари
.
В София пращам един беден човек да иска
пари
от един банкер и тогава пращам вас, с вашата мисъл да може да въздействувате, че той да ви даде без никакви гаранции.
Вие да му кажете: „вие сте добър човек, дайте тези
пари
без никакви гаранции“ и той да ги даде.
Ти си щедър, искаш да даваш, но казваш: „Зима иде, дърва трябват, брат имам, сестра имам, деца имам,
пари
трябват.“ А пък щедрият човек, той е свободен от всички тези посторонни влияния.
101.
В Ниневия
,
УС
, София, 16.12.1934г.,
От тия
пари
ми останаха и за път.
Има ли човек светлина, и
парите
ще дойдат.
Парите
нито се ядат, нито се пият.
Като има
пари
, човек може да направи колкото къщи иска.
“ – „Сто лева.“ – „Хайде, плати ги още сега.“ Обвиняемият вади
парите
, плаща и делото приключва.
102.
Когото възкръси
,
НБ
, София, 16.12.1934г.,
– Имам нужда от
пари
.
Представете си сега, че вие имате нужда от
пари
и отивате при един банкер да искате заем.
Вие сте богат, имате
пари
на разположение, но сте болен.
Разправят за Паганини следния случай: Като вървял из улиците, видял на една улица един старец около 85-годишен, седи на земята, в едната си ръка държи паничка за
пари
, а в другата цигулката си, с която свири, но едва стържел с лъка си.
103.
Законът на свободата
,
ООК
, София, 19.12.1934г.,
Онзи взима сбогом и на тръгване казва: "Ще ме извиниш малко, мисля да си направя къща, ще се пооженя, и като си поуредя работите, пак мога да дойда." Светията пробил дупка в торбата на едно място и
парите
падат.
Онзи се връща в дома, и в торбата има само две
пари
.
Обаче още докато пътува пътникът, светията поправя изгорената торба и онзи човек се намира в чудо, че торбата е здрава, а
пари
няма в нея.
104.
Естествено разположение
,
МОК
, София, 21.12.1934г.,
Или след като е получил
пари
.
Аз говоря за разположение, което предшествува
парите
.
Ако някой каже, че му дадох
пари
да си купи въздух, ще повярвате ли?
Сега хората в
Париж
и Лондон, богатите хора, събират планински въздух в ред батерии и го носят в къщи.
Аз съм ви привеждал онзи пример за един религиозен човек, след като ходил на събрание − вечерно време в Америка имат такива съживителни събрания, − гледа един богаташ, който като си броил
парите
, оставил, забравил на прозореца торбата със златни долари.
Този религиозен човек си казал: „Този човек има много
пари
, той забравил тази торба заради мене.“ Взел торбата, носи я и мисли, че работите му са уредени.
Той си казва: „То ще мине, аз още не съм свикнал с
парите
.“ На другата сутрин, като станал да се моли, пак
парите
пред него.
105.
Проводници (Където и да отидем)
,
ООК
, София, 2.1.1935г.,
Понеже условията отвън са лоши и ще ме оберат, то казвам: „Нека седят във вас
парите
.” Вие може да ме считате за много добър, а пък аз съм съобразителен.
Та и вие постъпвайте, както аз постъпвам - когато външните условия са лоши,
пари
не взимайте от никого, а пък когато външните условия са добри, вземайте
пари
от всекиго.
Под добър човек разбираме човек, чиито джобове са пълни с
пари
.
А пък даване на
пари
, на жито, да се прави добро - това са само резултати.
106.
Погрешка и спънка
,
МОК
, София, 4.1.1935г.,
Ако извадиш от касата
пари
и ти олекне, това е погрешка.
Някой казва: "Баща ми направи голяма погрешка, раздаде
парите
на хората, пък на нас не ни остави." Ако остави
парите
за синовете, хората ще кажат: "На нас не остави, остави всичко на синовете си." Така и едните те обвиняват, и другите те обвиняват.
Ако извадиш от касата
пари
и ти олекне, това е погрешка.
(втори вариант)
Казва: „Баща ми направил голяма погрешка, раздаде
парите
на хората, пък на нас не ни остави.“ Ако остави
парите
за синовете, хората ще кажат: „На нас не остави, остави само на синовете си.“ Така и едните те обвиняват, и другите те обвиняват.
(втори вариант)
107.
И ще доведат всичките ви братя
,
НБ
, София, 6.1.1935г.,
Например, някой човек има
пари
, но не ги е турил в никаква банка.
От който момент, обаче, той постави
парите
в банката, веднага започва да се интересува от нея.
Щом извади
парите
от банката, той пак престава да се интересува от нея.
Дойде някой при тебе, иска да му дадеш нещо, да му дадеш
пари
, а ти сам се намираш в нужда.
Който отива за онзи свят, той няма нужда от
пари
, от къщи.
108.
Ново раждане
,
ООК
, София, 9.1.1935г.,
Едното страдание – че няма да му дава вече
пари
, то е външно страдание, повърхностно, а пък другото страдание – че не може вече да говори с баща си, то е по-дълбоко страдание.
Но
парите
не стигат.
Ти ще си кажеш: „Тази книга ще дойде при мене.“ А пък за разходката – като нямаш
пари
за билета, ще си кажеш: „Значи предвидили са да отида пеш.“ И си кажи: „Много хубаво.“ Допуснете, че богати хора, които се качват с аероплан на планината, и вие бъркате в джоба си и виждате, че нямате
пари
.
Някой е останал на сух хляб, някой е без
пари
, някой е без обуща, някой е без шапка, някой е без юрган.
Вие седите на повърхността и разглеждате живота много повърхностно – от много малки работи се тревожите, за нищо и никакво, за пет
пари
работа.
109.
Естествени положения
,
МОК
, София, 11.1.1935г.,
“ Някои от вас
пари
нямате.
На този човек дълго време съм задържал
парите
.
Ще мисля да му върна
парите
, да му дам лихва.
Ходил е Стоян на търговия, как е спечелил
парите
.
110.
Здравото учение
,
НБ
, София, 13.1.1935г.,
Един българин, слуга при един богат господар, носил в ръцете си
парите
на своя господар в една торба.
Обаче, един турчин го гонил, искал да му вземе торбата с
парите
.
Като се видял на тясно слугата започнал да се моли на Господа: Господи, моля Ти се, помогни ми да занеса
парите
на господаря си, защото не знам какво да говоря ако този турчин ми вземе
парите
.
Туриш го пред отворената каса, минава, заминава, не се изкушава, казва:
Парите
не ме интересуват.
Велик сте заради
парите
си, заради знанието, което имате.
111.
Причинният свят
,
УС
, София, 13.1.1935г.,
Както книжните
пари
губят стойността си, така и добрините на човека в причинния свят губят своето значение.
Много лекари лекуват без
пари
, но и природата не търпи това.
С малко
пари
вие можете да си вземете стая в един от големите хотели на милосърдието, на разумността.
Той е изпълнителен към задълженията си, но понякога си услужва с отпуснатите от държавата
пари
.
Обаче случва се, че друг чиновник го замества и веднага иска да представи сметка за
парите
, да даде отчет за извършената работа.
112.
Божествената справедливост
,
ООК
, София, 16.1.1935г.,
Ако аз бях несправедлив, като дойдете и донесете
парите
, щях да кажа: „Не си устоя на думата." Като дойдете сега, не ви правя въпрос, но ще ви кажа: „Друг път аз обичам да бъда точен.
Ти не трябваше да вземаш от тези сто души
пари
, и каквото вземеш, трябваше на втория или третия месец да ги платиш.
Не вземай
пари
на заем.
Ако мислиш утре да платиш, ако имаш всичкото добро желание за това, тези
пари
ще дойдат.
113.
Обективни и субективни разсъждения
,
МОК
, София, 18.1.1935г.,
Когато тези
пари
станат на капчици, постоянно се утаяват от високите пластове на въздуха и водата постоянно пада във вид на капки.
114.
Плод стократен
,
НБ
, София, 20.1.1935г.,
На всички хора, които идвали при него да им услужи с
пари
, той им давал, но срещу това им взимал големи лихви, одирал кожите им.
Това в обществения живот наричат да имаш външни добри условия, да имаш
пари
, да имаш средства, да си богат, да си здрав.
Обаче да имаш
пари
, това е резултат; да имаш средства, това е резултат; да имаш здраве, това е пак резултат.
115.
Товарене и разтоварване
,
УС
, София, 20.1.1935г.,
Три–четири месеца наред тя гадаела на хората и събрала много
пари
.
Един ден в дома ѝ влезли крадци и обрали всичките ѝ
пари
.
За пример, един богат човек раздава на бедните
пари
с цел да се прочуе, да пишат вестниците за него.
Търсят стар зет с малко ум и с много
пари
.
(втори вариант)
В една от най-добрите и богати църкви в Лондон става дума да се съберат
пари
за нещо.
(втори вариант)
116.
Новият опит
,
ООК
, София, 23.1.1935г.,
Без
пари
вие ще бъдете сигурен, че никой няма да ви обере и да ви убие.
Те ще ви кажат: „Дайте
парите
или..." Но представете си, че отивате при тях, и нямате пет
пари
.
Ако си с
пари
, трябва да се пазиш, а пък без
пари
никой няма да те пази.
"
Пари
няма: „Ох!
Вие се мъчите, че нямате
пари
, а пък аз се мъча, че тия
пари
спъват човек да живее добре.
Парите
са спънка.
" Почнеш да се страхуваш, че ще умреш, че къща нямаш, че приятели нямаш, че
пари
нямаш.
Парите
са един резултат на човека най-първо, и второ - те са произведение на ангелите, и след това те са една субстанция на Бога.
Имаш малко
пари
в банката, но тая банка фалира.
Американците, които имаха най-добрата система на спасителни банки, те туриха
парите
си в спасителни банки, но в сегашната криза две хиляди банки фалираха и бедните останаха да се спасяват.
Къде отидоха
парите
?
Ако нямаш
пари
, можеш да отидеш сам." Вие казвате: „Каквото Учителят ми каже.
Каквото Учителят ми даде." Учителят някой път дава с
пари
.
Който отива горе - без
пари
, а който не отива горе - с
пари
.
Това е човешкото - палиш я, и изгасва, палиш я, изгасва, и
пари
трябва да даваш.
Парите
, всичко трябва да вземете.
Кучетата му казваха: „Нищо не ти искаме, само да вземем нещо от твоята храна." Без
пари
му слугуваха.
Ти искаш да ти слугуват хората, да имаш
пари
.
Нямам нищо против, че имате къщи, че имате автомобили,
пари
, това-онова.
„Без
пари
може ли?
" Казваш: „Не може без
пари
." Че твоят ум, този ум, който имаш, това са
пари
.
Някой път ти казваш: „Какво трябва да правя, като ми трябват
пари
?
Вие казвате по някой път: „Моите мнения са по-прави." Че ако вие без
пари
не можете да живеете, с
пари
- никак.
Без
пари
ще имате един вид страдания в света, а пък с
парите
ще имате друг вид страдания.
117.
Недейте се грижи за живота си
,
НБ
, София, 27.1.1935г.,
Сега това е външната страна на въпроса, от който се вижда, че хората се интересуват от
парите
.
Човек може да има
пари
, колкото иска.
На човека не му трябват много
пари
, защото всичкото злато в света е равномерно разпределено между всички хора на земята.
Слушал съм как отговарят някои богати хора, когато отиват да им искат
пари
на заем.
Те казват: Тези
пари
не са мои, те са на чужди хора.
Когато дойде онзи, на когото са тези
пари
, тогава нека той да даде.
Аз съм дошел на света, само за да пазя тези
пари
.
По едно време го настигнали разбойници и претърсили джебовете му, да намерят
пари
.
Турят червено желязо на врата на човека и му казват да даде
парите
си, колкото има.
Като отидеш при един банкер да искаш
пари
, ако той те гледа с отворени очи, нищо няма да ти даде.
– Но понеже, казваше той, нямах
пари
за билет, не го взех.
118.
Подмладяване
,
УС
, София, 27.1.1935г.,
Вие сте недоволен от него, че ви е взел последните
пари
, които с труд сте спечелили.
Щом искахте да му услужите, вие трябваше да му дадете само половината от
парите
си, а другата половина да задържите за себе си.
119.
В нова окраска. Богатството на деня
,
ООК
, София, 30.1.1935г.,
И после не давайте
парите
си с високи лихви.
120.
Разумният домостроител
,
НБ
, София, 3.2.1935г.,
Той имал малко
пари
и с тях купил 40 нови стомни, всяка от които съдържала по пет килограма.
Тя казва: Пет
пари
не давам за това жито.
Значи, достолепието на султана не позволява да каже „ола белир“, че баща му може да вземе назаем
пари
от този обикновен човек.
Той имал малко
пари
и с тях купил 40 нови стомни, всяка от които съдържала по пет килограма.
(втори вариант)
Тя казва: Пет
пари
не давам за това жито.
(втори вариант)
Значи, достолепието на султана не позволява да каже „ола белир“, че баща му може да вземе назаем
пари
от този обикновен човек.
(втори вариант)
121.
Ценната дума
,
УС
, София, 3.2.1935г.,
Жененият представлява богатия, който има на разположение всичко: къщи, ниви, лозя,
пари
, жена, деца.
Ако има
пари
в джоба си, ще му даде.
Като свърши
парите
си и срещне друг беден, ще му даде горната си дреха.
Жененият представя богатия, който има на разположение всичко: къщи, ниви, лозя,
пари
, жена, деца.
(втори вариант)
Ако има
пари
в джоба си, ще му даде.
(втори вариант)
Като свърши
парите
си и срещне друг беден, ще му даде горната си дреха.
(втори вариант)
122.
Закон за освобождение
,
МОК
, София, 8.2.1935г.,
Един ден
пари
ще давате за страданията, ще искате да ги купите, но няма да можете да ги купите.
Който взема
пари
, няма доверие.
И който дава
пари
, и той няма доверие.
Щом имаш
пари
, не вземаш на кредит.
Когато нямаш
пари
, не вземай на кредит.
Ти нямаш
пари
, а отиваш да вземаш на кредит дрехи, обуща, шапка, минават се месец, два, три, четири, пет, ти не минаваш вече по улицата, дето си взел кредит.
Продавачът казва: „Аз му продадох нивата и всичко, което е в нея.“ А пък другият казва: „Аз му дадох
пари
само за нивата, това злато е негово.“ Продавачът разбира, че продава всичко, което е в нивата.
Парите
дават на сина и на дъщерята, те да се оправят с тях.
123.
Здравословното положение на човешката душа
,
ООК
, София, 13.2.1935г.,
Един американски проповедник много пъти събирал
пари
и отишъл в една богата църква – там имало много големи богаташи, които били стиснати, не давали.
Проповедникът държал своята проповед, че трябва да бъдат щедри за мисионерската работа и трябва
пари
, за да се печатат книги.
Разбойникът, без да дава
пари
, се спасил.” Онзи проповедник му казал: „Той беше един умиращ разбойник, нямаше условия какво да дава.
Ти имаш
пари
, ти механически си свободен от сиромашията.
Нямаш
пари
- механически си заробен.
Даже и най-учен да си, ще станеш прост, щом нямаш
пари
.
Изваждаш
парите
си и ги броиш и казваш: „Никой не ме вижда.” А каквото преброиш, те го виждат.
Вие сте като онзи слуга, но сте присвоили правото да казвате: „Аз имам право.” Ти имаш правото да си вземеш
парите
и да си заминеш.
124.
Първото и последното място
,
МОК
, София, 15.2.1935г.,
Че този човек, който ви обича, той знае, че вие имате един слаб характер, той не ви дава, защото, ако ви даде
пари
, вие ще отидете да се напиете.
Ще им давам да си обличат палтата без
пари
, само за храната.“ Всички се подсмиват: „Дошъл един, който работи без
пари
.
Той казва: „Нямам нищо, нямам пет
пари
.“ Ти казваш: „Защо бях толкова глупав?
Пари
.“ Пръстите ще изгорят.
125.
Бъдете прочее разумни
,
НБ
, София, 17.2.1935г.,
Не мисли, че ако имаш
пари
в банката, че си осигурен.
Ти не уповавай само на
парите
си.
Без пет
пари
да си, пак да си богат, ти трябва да се чувствуваш над условията.
126.
Път към Любовта / Страданието – път към Любовта
,
УС
, София, 17.2.1935г.,
Докато няма пет
пари
в джоба си, човек е тих и спокоен, с никого не се кара, на никого не се сърди - няма отношения с хората.
Като имаш
пари
, ще влезеш в отношение с този - с онзи, докато един ден се скараш с тях.
- Ама без
пари
не може да се живее.
Казвате: Не може ли човек да има
пари
и да не се безпокои?
А лошото място ще дам на богатия, на когото дадох
парите
.“
(втори вариант)
Допусни, че ти нямаш пет
пари
в джоба си, до това време ти си спокоен, няма с кого да се караш.
(втори вариант)
Докато нямаш пет
пари
в банките, ти не се интересуваш от банките.
(втори вариант)
Вложил си
парите
си в банките.
(втори вариант)
Ще кажеш, че
парите
ти са потребни.
(втори вариант)
Сега другият въпрос, не може ли да има човек
пари
, без да се тревожи.
(втори вариант)
127.
Изпитите на ученика
,
ООК
, София, 20.2.1935г.,
Докато желаеш
парите
, ти не можеш да се освободиш от тях.
Огънят
пари
, трябва да си имаме дилаф.
Ние едвам се справяме като онзи търговец, от който ще вземете малко
пари
на заем.
128.
Практическа философия
,
МОК
, София, 22.2.1935г.,
Нямаш нито пет
пари
, почни да пееш.
Не ти върви напред в живота, закъсал си, а пък ти трябват
парици
, зелен цвят ти трябва.
129.
Съучастници в благата
,
УС
, София, 24.2.1935г.,
Там няма богати хора, както на земята, да разполагат с
пари
, с имоти, с файтони и автомобили.
Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение
пари
, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк.
Казва,
пари
съм дал, иска да ги продаде.
(втори вариант)
Представете си, че ви обяснявам нещата хубаво, но вие нямате пет
пари
в джоба си, гладен сте.
(втори вариант)
Трябва да бъдете човек е добре устроено тяло, трябва да имате
пари
, най–малко един приход от петстотин хиляди лева, трябва да имате една къща с четири–пет стаи, кухня, трябва да имате две– три слугини, автомобил трябва да имате и трябва да имате всички модерни придобивки, за да бъдете свободен.
(втори вариант)
Учен си, свършил си университет, положение,
пари
имаш, всичко, но има нещо, което ти липсва.
(втори вариант)
130.
Тогаз се обърнах аз и видях
,
НБ
, София, 24.2.1935г.,
Да допуснем, че някой дохожда при някой банкер и му казва: Господине, искам да ми дадеш
пари
назаем, но с условие да ми дадеш най-ниска лихва.
Ако дадете на българина
пари
на заем да му услужите, той веднага ще ви има доверие, но ако му откажете, той веднага се разколебава, губи доверието си към вас.
131.
Развитие на справедливостта
,
ООК
, София, 27.2.1935г.,
Като отидете в Лондон и в други градове, в големите хотели като влезете, ако имате
пари
, ще треперят над вас, ще ви вземат палтото, обущата ще ви изчистят, кофа вода ще ви донесат, чиста покривка ще ви турят, ще запалят печката.
За
пари
ли посреща той хората или без
пари
?
Когато нямате нито пет
пари
и като бръкнете в джоба си, не намирате нищо, да кажете: „Аллах керим."* [*Аллах керим (тур.) - Добър е Господ.
Младежът казва: „Аз
пари
не искам." Богатият казва: „Как така може да се живее без
пари
?
Но решил съм да не държа за
парите
." И богатият иска да обърне този младеж, да го тури в правия път.
Казва му, че трябва да спестява
пари
.
Аз обичам баща си и майка си заради
парите
и се отказах от
парите
, да видя мога ли да обичам баща си и майка си, и учителя си за самите тях." Богатият му казал: „Как така без
пари
, ще умреш от глад." Младият казал: „Колкото за гладен, аз вярвам в Господа." „Какво ще вярваш в Господа, ти гладен ще умреш и оттатък ще минеш.
Аз не искам сега никакви средства от тебе, но искам да покажа любовта и това, че можем да живеем без
пари
." Може да живеете, но ако носите едно изкуство.
Някой казва: човек да има
пари
.
Та какво ще постигне с
парите
?
Ще дойде един ден, когато
парите
ще бъдат така безсъдържателни, че няма да имате нужда от тях.
Някои от вас искат да кажат, че без
пари
не може.
Щом
парите
изчезнат, те трябва да се заменят с нещо друго.
Няма още практически метод, който да замести
парите
.
Сегашните европейски народи, колкото
пари
имат, ги задържат в себе си.
За да живеете добре, трябва да имате
парици
, баща ви и майка ви трябва да бъдат богати.
Вземете например едно средство, без което сега хората не могат да прекарат живота си,
парите
.
Изсичането на
парите
е едно удобство за хората.
И счита се за морално, когато с пот на лицето си изкараш
пари
, а пък считат те за престъпник, когато бръкнеш и ги извадиш от някоя каса.
Един казва, че откраднал
парите
.
132.
Голямото и малкото
,
МОК
, София, 1.3.1935г.,
Единият казва: „
Пари
трябват, без
пари
не може да се учи.
Като има
пари
, човек може да свърши.
Без
пари
не може.“ Виждат те, че върви един богаташ, милионер, и пада кесията му.
Единият, който взема кесията с
парите
или онзи, който върна
парите
и си намери работа, чрез която може да свърши учението?
Една вдовица искала
пари
от него, но той не ù дал.
Той казва: „Тези
пари
са мои.“ Никому не дава, нищо не изпълнява.
133.
Всеки, който слуша тези мои думи
,
НБ
, София, 3.3.1935г.,
Вземете тези подаръци и
пари
и вървете дома си.
Ти нямаш пет
пари
в джоба си, но имаш книжни, ценни книжа.
Като отидете там да искате
пари
, те веднага ще ви дадат някаква работа, и после ще ви платят за работата, която сте свършили.
Аз съм чиновничка, аз работя, а той седи, няма пет
пари
в джоба си, аз не съм доволна от това негово положение, не зная сега какво да правя с него.
Този човек е заинтересуван, ще ѝ каже: Значи, докато имах
пари
, добър бях, а сега, като осиромашах, вече не ме искаш.
Днес ако имаш
пари
, свободен си, ако имаш знания, свободен си, ако имаш здраве, свободен си.
Ако нямаш
пари
, ако нямаш знание, не си свободен.
Казвате: От какво зависи да нямаш
пари
?
134.
Насилията под слънцето
,
УС
, София, 3.3.1935г.,
Важно е да се спазва законът на гостилницата, който гласи: Днес с
пари
, утре без
пари
.
Дойде ли до тези закони, Той знае, че днес нещата се придобиват с
пари
, а утре - без
пари
.
Думата "
пари
" подразбира труд, усилие, работа.
Светът е гостилница, в която може да влезе само онзи, който има
пари
, т.е.
Днес хората работят повече за
пари
.
Те уповават на
парите
, на имотите си, на децата си и т.н.
Щом влезеш в гостилницата без
пари
, непременно ще бъдеш чужд и за гостилничаря, и за клиентите му.
За да изпълни своето предназначение като личност и като душа, човек трябва да работи, да учи, за да има
пари
, с които може да влезе в гостилницата.
-
Пари
нямам.
- Щом нямате
пари
, не трябваше да ядете.
Който няма
пари
, няма право да яде.
Значи, който ти даде да ядеш, същият дойде да иска
пари
и като не можа да му платиш, наби те.
Но, като нямал
пари
да плати, гостилничарят го набил добре и го изпъдил вън.
И помнете примера: в гостилницата трябват
пари
, трябва знание.
(втори вариант)
В сегашния ви живот трябват
пари
и трябва знание, без които, ако ги нямате, ще ви покажат пътя навънка.
(втори вариант)
Тогава, ако влезнете в една гостилница, в която правилото е така: „Днес с
пари
, утре без
пари
“, какво трябва да направите тогава?
(втори вариант)
Бръкнете в джоба си, ако имате
пари
.
(втори вариант)
И тогава вие ще се запознаете с гостилничаря, той ще ви каже: „Заповядайте, нас ни е много приятно да имаме такъв клиент, ти тук ще ядеш.“ И ти ще кажеш: „Много е добър този гостилничар, много учтив, отлично готви.“ Но влезете вътре, бръкнете в джоба си, нямате нито пет
пари
.
(втори вариант)
Сега, щом нямате
пари
, какво трябва да правите в гостилницата вътре?
(втори вариант)
Е, казвате, тъй и тъй е казано: който няма
пари
, да не яде.
(втори вариант)
Е, спечели
пари
, че яж.
(втори вариант)
Разберете, светът е гостилница, в която с
пари
се яде.
(втори вариант)
Без
пари
се слугува вътре, да спечелиш.
(втори вариант)
Понеже основният закон е: с
пари
се яде, без
пари
се работи.
(втори вариант)
Имаш
пари
– ще седнеш да ядеш.
(втори вариант)
Сега ще преведеш какво означават
парите
.
(втори вариант)
Първото обяснение на физическото поле, това са
парите
.
(втори вариант)
Второто положение, на което трябва да преведеш
парите
, или равносилното на
парите
в един по–висш свят, това е знанието.
(втори вариант)
Първият превод с
пари
, вторият превод със знание.
(втори вариант)
И Ева се опита да яде без
пари
.
(втори вариант)
Ева се опита да яде без
пари
и какви бяха лоши последствията.
(втори вариант)
И ядоха без
пари
и двамата, но казаха: „Вънка!
(втори вариант)
С
пари
!
(втори вариант)
“ И когато Господ каза на Адам и на Ева: „От това дърво няма да ядете“, понеже тук с
пари
се яде.
(втори вариант)
От това дърво се яде само с
пари
.
(втори вариант)
Който няма знание, значи няма
пари
не се позволява.
(втори вариант)
в гостилницата и като няма
пари
, казва: „Господине, нямате ли нещо за ядене?
(втори вариант)
В гостилницата онзи, който ти дава храната, и онзи, който ти взема
парите
, не е ли един и същ?
(втори вариант)
Ти нямаш
пари
.
(втори вариант)
Като нямаш
пари
, защо ядеш?
(втори вариант)
Пише така: „Всеки, който няма
пари
, няма право да яде.“ Ти защо не изпълни закона тук?
(втори вариант)
Като нямаш
пари
, защо ядеш?
(втори вариант)
Влязъл съм в гостилницата, пък
пари
нямам, не зная какво да правя, как да изляза навън.
(втори вариант)
И след като излезеш, казваш: „Той животът няма смисъл.“ Животът, гостилницата без
пари
, няма смисъл.
(втори вариант)
Хубавото е, че поне, който е влязъл вътре и като е прочел закона: тук, който е без
пари
, господарят му показва пътя навънка да излезе.
(втори вариант)
Хора без
пари
тук не могат да останат.
(втори вариант)
Този, който създаде тази гостилница, дето пише „Днес с
пари
, утре без
пари
“, тази гостилница не е направена от Господ.
(втори вариант)
Вие мислите, че като влезете в живота... Но животът е една гостилница и там е писано: с
пари
ще ядеш, без
пари
– от вратата вън.
(втори вариант)
Той е умен, казва да не го лъжат, тук с
пари
се яде, а който няма
пари
, да работи.
(втори вариант)
Ти завиждаш на един човек, който е влязъл в гостилницата, който яде, понеже има
пари
.
(втори вариант)
“ Защото
пари
нямате.
(втори вариант)
„Безумният сгъва ръцете си и яде плътта си.“ Ами че целия ден като седиш и сгъваш ръцете си и се тровиш, и ставаш – и нямаш
пари
.
(втори вариант)
“ „Даже името му не съм чул тук.“ А в тази гостилница е днес с
пари
, утре без
пари
.
(втори вариант)
Че чужд ще бъдеш, щом влезнеш в една гостилница и нямаш
пари
.
(втори вариант)
Щом имаш
пари
, ще бъдеш свой.
(втори вариант)
Аз го превеждам: като влезеш в гостилницата според учението на Кришнамурти, трябва да имаш
пари
.
(втори вариант)
Щом нямаш
пари
, трябва да работиш.
(втори вариант)
135.
Законът на помагането
,
ООК
, София, 6.3.1935г.,
Онзи, който получава
парите
.
Селянинът казал: „Господи, излекувай вола ми и като оздравее, ще го продам и ще направя една голяма свещ от
парите
." И случило се, че волът му оздравял.
И той казал: „Защо са на Господа толкова
пари
и такава свещ да му паля.
Евтините работи скъпо се продават, а скъпите - евтино." Един купува, вижда, че волът е хубав и дава
парите
.
Мислят, че като имат
пари
, всичко могат да направят.
Това е така, с
пари
всичко можеш да направиш, но
парите
си имат своята неприятна страна, те си имат своите тунеядци.
Щом забогатеете, хората хвърлят око на
парите
ви и искат да ви използват, и ако по добър начин не могат, ще гледат по друг начин.
Някой път като се почешете,
пари
ще вземете, а пък някой път като се почешете,
пари
ще дадете.
Седите замислен, нямате нито пет
пари
.
Отива, намира онзи човек, който мислеше, че го лъже и му казва: „Много ти благодаря." И си прави къща с тези
пари
.
Някой човек е турен в лоши условия, за да се събудят дарбите му, а пък ти му даваш
пари
и с това ще махнеш пръстта, която е на семето.
Забелязал съм, че често дойде някой и иска
пари
.
136.
Двата университета. Съживяване на царския син / Двата университета (Съживяване на царския син)
,
МОК
, София, 8.3.1935г.,
Можеш да вземеш
пари
на заем, но ще станеш роб на условията.
Ако ги държиш тия
пари
една седмица, нищо, но щом ги държиш цяла година, тогаз стават скъпи.
За един скъперник англичанин, който никому не дава
пари
, един апаш казва: "Аз ще го накарам да даде
пари
." Той влиза с два револвера и се скрива под масата.
И му казва: "Ти от тия
пари
, ще ми дадеш!
Казваш: Ако имаш
пари
, ти непременно трябва да разрешиш това!
Сега във вас остава мисълта, тя е следната: Разправя, разправя, но как се добиват
пари
?
Сега във вас остава следната мисъл: „Разправя, разправя, но как се добиват
пари
?
(втори вариант)
Може да вземаш
пари
на заем, но ще станеш роб на условията.
(втори вариант)
Ако ги държиш тия
пари
една седмица − нищо, но щом ги държиш цяла година, тогава стават скъпи.
(втори вариант)
За един скъперник англичанин, който никому не дава
пари
, един апаш казва: „Аз ще го накарам да даде
пари
.“ Той влиза с два револвера и се скрива под масата.
(втори вариант)
Той му казва, като му показва револверите и го поглежда в очите: „Слушай, ако не дадеш, ще те утрепя.“ „Ти от тия
пари
ще ми дадеш“.
(втори вариант)
“ Казвам: Ако имаш
пари
, ти непременно трябва да разрешиш това.
(втори вариант)
137.
Най-добрият плод
,
ООК
, София, 13.3.1935г.,
А той ще седне да ми разправя как боледувал, че
пари
нямал, че деца имал и прочее.
Пари
имал.
Мъжът й казал: "Миличка, нямам
пари
.
Ще купя, нищо повече." Че много
пари
струва, че къщата щяла да се продава, няма нищо.
"Ама за това
пари
трябват." И
парите
ще дойдат.
Доста
пари
са дадени.
Ще кажете: "Защо харчат тези
пари
?
138.
Най-младият в света
,
МОК
, София, 15.3.1935г.,
Първият път е знанието, че
пари
огънят.
Ти вярваш, че ако си туриш втория пръст, пак ще се
опариш
.
Например някой човек е взел
пари
на заем от тебе и не ги връща.
Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал
пари
на дрехаря и му казал, като ушие дрехата, да ви ги даде.
(-Трябва да даде
пари
на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна.
Нямам нито пет
пари
в джоба си.
Да му кажа една блага дума." И при това казва: "Стар е, но
пари
има.
И като се приближиш до него и вземеш
парите
и ти остарееш.
Та и
парите
не ти трябват – нищо не ти трябва.
Някой път вие искате от някое напреднало същество
пари
.
Те не носят
пари
.
Но тук на земята, отивате при един банкер и казвате: "Аз съм честен, добър човек." За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли
пари
?
Тя мисли да намери от някого
пари
.
Той й казва: "Вземи тия
пари
, че от мен да не искате." Той се съгласява да даде 10-тях марки.
"Щастие искам,
пари
,
пари
, щастие!
Във вашата каса
парите
се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява.
Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и
парите
в касата.
Той казва някому: "Дай на онзи, а пък аз ще ти ги върна после." Той отдето взема не връща и винаги няма нито пет
пари
.
И тръгнете подир него и почнете да псувате, че сте нещастен: „Щастие искам,
пари
,
пари
, щастие!
(втори вариант)
Той казва някому: „Дай на онзи, а пък аз ще ти върна после.“ Той, отдето взема, не връща и винаги няма нито пет
пари
.
(втори вариант)
Във вашата каса
парите
се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява.
(втори вариант)
Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и
парите
в касата.
(втори вариант)
Първият път е знанието, че
пари
огънят.
(втори вариант)
Ти вярваш, че ако си турил втория пръст, пак ще се
опариш
.
(втори вариант)
Например някой човек е взел
пари
назаем от тебе и не ги връща.
(втори вариант)
Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал
пари
на дрехаря и му казал, като ушие дрехите, да ви ги даде.
(втори вариант)
(Трябва да даде
пари
на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна.
(втори вариант)
Да му кажа една блага дума.“ И при това казва: „Стар е, но
пари
има.
(втори вариант)
Нямам нито пет
пари
в джоба си.
(втори вариант)
Трябва да се приближа до него.“ И като се приближиш до него и вземеш
парите
, и ти остаряваш.
(втори вариант)
Та и
парите
не ти трябват − нищо не ни трябва.
(втори вариант)
Някой път вие искате от някое напреднало същество
пари
.
(втори вариант)
НАГОРЕ