НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
241
резултата в
80
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
Например, едно
куче
минавало през един мост и като видяло във водата, че друго
куче
носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката да грабне другия кокал – изгубило своя кокал.
Пак стария закон. Една малка неприятност ще ви извади от релсите, и ще забравите вечния живот. Слугинята прегорила ястието, вие почнете да викате и се разправяте, изгубвате в това ядене всичкия ум и сърцето си. Знаете ли на какво мязате? Много пъти умните хора са съставяли приказки за известни случаи.
Например, едно
куче
минавало през един мост и като видяло във водата, че друго
куче
носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката да грабне другия кокал – изгубило своя кокал.
Често и ние, по отражение, оставяме питомното, за да гоним дивото. Нека слугинята прегори вашето ястие – това да не ви смущава: когато готвите вечен живот за вас, имайте търпението и самообладанието на онзи философ, който като работил 20 години върху известни математически въпроси, които отбелязвал върху листчета, не се разгневил на слугинята, когато се върнал в къщи и видял, че тя, при разтребването на стаята, хвърлила в огъня всичките му листчета, а трябва да вардите вашите листчета. Сега вие често вземате, събирате всичките тия листчета, които Господ е написал, и казвате: „Какви са тия парцали“, и ги хвърляте в огъня. Когато Господ дойде и попита: „Де ви са книжките? “, какво ще отговорите?
към беседата >>
2.
Страхът
,
НБ
, София, 1.11.1914г.,
Един англичанин се хваща на бас за 4,000 лири с друг, който имал 40
кучета
от породата булдог и който казвал: „От моите
кучета
по-ужасни няма, не можеш да се доближиш до тях“.
Ами ако остане във въздуха така слепен в ръката ти? – „Ама ще извадя нож.“ – Я го извади: изваждал ли си нож, да видиш какво нещо е? Не се вади тъй. Трябва да има за това разрешение отгоре. Ако отгоре искат да изпитат дали си твърд, дали имаш търпение и самоотричане, може да те подложат на разни изпитания, и ти трябва да ги изтърпиш; обаче ако няма отгоре разрешение, цял свят може да стане, но само ще обикаля наоколо ти.
Един англичанин се хваща на бас за 4,000 лири с друг, който имал 40
кучета
от породата булдог и който казвал: „От моите
кучета
по-ужасни няма, не можеш да се доближиш до тях“.
Първият англичанин се хваща на бас и тегли един кръг около себе си, а другият пуснал кучетата върху него, но те обикаляли около кръга и не могли да минат. Най-после оня англичанин изсвирил по един особен начин, и кучетата хукнали да бягат през хората. С какво ги е изпоплашил? Имал е известна сила в себе си. С пушка не ги е гонил; с тояга също не.
към беседата >>
Първият англичанин се хваща на бас и тегли един кръг около себе си, а другият пуснал
кучетата
върху него, но те обикаляли около кръга и не могли да минат.
– „Ама ще извадя нож.“ – Я го извади: изваждал ли си нож, да видиш какво нещо е? Не се вади тъй. Трябва да има за това разрешение отгоре. Ако отгоре искат да изпитат дали си твърд, дали имаш търпение и самоотричане, може да те подложат на разни изпитания, и ти трябва да ги изтърпиш; обаче ако няма отгоре разрешение, цял свят може да стане, но само ще обикаля наоколо ти. Един англичанин се хваща на бас за 4,000 лири с друг, който имал 40 кучета от породата булдог и който казвал: „От моите кучета по-ужасни няма, не можеш да се доближиш до тях“.
Първият англичанин се хваща на бас и тегли един кръг около себе си, а другият пуснал
кучетата
върху него, но те обикаляли около кръга и не могли да минат.
Най-после оня англичанин изсвирил по един особен начин, и кучетата хукнали да бягат през хората. С какво ги е изпоплашил? Имал е известна сила в себе си. С пушка не ги е гонил; с тояга също не. Той е имал известна сила, която употребил, затова те избягали.
към беседата >>
Най-после оня англичанин изсвирил по един особен начин, и
кучетата
хукнали да бягат през хората.
Не се вади тъй. Трябва да има за това разрешение отгоре. Ако отгоре искат да изпитат дали си твърд, дали имаш търпение и самоотричане, може да те подложат на разни изпитания, и ти трябва да ги изтърпиш; обаче ако няма отгоре разрешение, цял свят може да стане, но само ще обикаля наоколо ти. Един англичанин се хваща на бас за 4,000 лири с друг, който имал 40 кучета от породата булдог и който казвал: „От моите кучета по-ужасни няма, не можеш да се доближиш до тях“. Първият англичанин се хваща на бас и тегли един кръг около себе си, а другият пуснал кучетата върху него, но те обикаляли около кръга и не могли да минат.
Най-после оня англичанин изсвирил по един особен начин, и
кучетата
хукнали да бягат през хората.
С какво ги е изпоплашил? Имал е известна сила в себе си. С пушка не ги е гонил; с тояга също не. Той е имал известна сила, която употребил, затова те избягали. Питам: Вашата сила де е?
към беседата >>
Някой ден може някой лош дух да каже: „Като пусна моите
кучета
“.
С какво ги е изпоплашил? Имал е известна сила в себе си. С пушка не ги е гонил; с тояга също не. Той е имал известна сила, която употребил, затова те избягали. Питам: Вашата сила де е?
Някой ден може някой лош дух да каже: „Като пусна моите
кучета
“.
– „Пусни ги; ще направя един кръг и щом изсвиря, като дим ще изчезнат“. Силата е в тази Божествена свирка, и който я има, той всякога е свободен и властен. Та имате сега метода как да властвате над лошите духове, да нямате техните слабости. Ако се страхувате, всички духове на страха ще бъдат около вас. Затуй изхвърлете всички тия слабости от себе си.
към беседата >>
3.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
Върху това една турска пословица казва, че „Памукчия от бяло
куче
хас не струва“.
Законът казва тъй: На едно купище само един петел трябва да пее. Тъй че в света може да има само добро или зло. Две злини не могат да се търпят на едно място. Светия със светия не могат да се търпят, учен с учен – също. Вземете двама лекари – пак тъй.
Върху това една турска пословица казва, че „Памукчия от бяло
куче
хас не струва“.
Защото тук на земята действат именно тия два закона – на „противоположностите“ и на „подобието“. Доброто има стремление към злото, а злото – към доброто; затуй именно онзи, който иска да живее на земята, непременно трябва да има за приятели лоши хора, па и лошите трябва да имат за приятели добри хора. На Небето законът е друг, но на земята е тъй. Онзи, който иска да се събира с добри хора, с хора като себе си, всякога ще има нещастие. Защо? Защото трябва да има обмяна.
към беседата >>
4.
Христос ще дойде и ще се прояви
,
ИБ
, Бургас, 3.2.1915г.,
Ухапало ви
куче
и викате да ви чуе целият свят.
Отговор на Г. А.: "Вода газят, жадни ходят." Очистете сърцата си и умовете си и сила ще дойде - това аз зная - каза Учителят г-н Дънов. В дните, когато има беднотия, да бъдем разположени и доволни, а не когато сме богати и наситени - ето, когато сме с Бога, ще бъдем в сила и ще ни се даде. Тук, в Бургас, не сте умни, а сте създали много неприятности.
Ухапало ви
куче
и викате да ви чуе целият свят.
Когато ви хвърлят петна и когато сте чисти, тогава ще имате похвала в небето. Аз по-мъчно се разправям с вас, отколкото с поповете, които говорили заради вас. Съвършеният закон има прилагане на принципите Божествени - а то е смирение и други. И в София пращаха детективи - но такова е тяхното просвещение. Ние сме в сила и който би противодействувал на Царството Божие, главата му ще бъде смачкана, тялото стрито.
към беседата >>
5.
Молитва
,
НБ
, София, 17.7.1915г.,
Направете опит с вашето
куче
: например понякога влизате разположен и
кучето
идва при вас, но понякога се връщате сърдит и
кучето
си свива опашката, защото разбира вашето състояние.
Всеки народ има свое призвание, всеки народ трябва да извърши някаква мисия; едно време бяха египтяни, римляни, гърци, англичани, германци, американци, а сега идват славяните. Всички народи трябва да служат на Бога и пред Него всички те стоят като един индивид. И когато ние придобием тази молитва, тогава ще дойде новата философия и новата наука ще изясни смисъла на нещата – тогава Природата ще разбере нашия език. Първоначално, преди грехопадението, когато човек минавал покрай някое дърво, на които имало плодове, то само се навеждало към него; сега дърветата не само че не се навеждат към хората, но вдигат клоните си нагоре. Когато дойдем до това състояние, ще видим, че тези животни, които сега мислим, че не разбират нищо, са интелигентни.
Направете опит с вашето
куче
: например понякога влизате разположен и
кучето
идва при вас, но понякога се връщате сърдит и
кучето
си свива опашката, защото разбира вашето състояние.
Затова Христос казва: „Всякога търсете вашия Бог и Неговата правда“ – тогава ще имаме това Знание. Аз зная, че мнозина имате мъчнотии; лицата на мнозина показват, че сте неспокойни, че имате някаква нужда, че всички имате по един трън – и индивидите, и семействата, и обществото имат по един трън и се чудим какво да направим с тези тръни. Трябва да отидем при Бога – Той ще ги извади; трябва да се върнем при нашия Баща, който може да ни обича, да ни люби. И тогава нашите лица ще сияят, умовете ни ще се пробудят, сърцата ни ще станат радостни. И тъй, обърнете се към Бога.
към беседата >>
6.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
В Черното братство те най-първо си служат, като ви представят нещо красиво и постепенно, от ден на ден, изменяват формите и един ден, например, една красива мома я преобръщат на едно
куче
или котка.
Тази Истина, като я турим в работа, ще създаде прогрес и издигане на света, тя влияе върху него; разбирам думата „влияние" малко едностранчиво. Който разбира Духа така: другите да му се подчиняват, а той да бъде господар, той не разбира закона. Когато едно дете проектира, желае една круша, чрез тази форма то заставя Господа да му я достави. От нашите мисли, доколкото тяхната форма е възвишена правилно, толкова Бог се влияе от тях; следователно, за да бъдем чути, трябва формата на нашите мисли да бъдат правилни. Понеже двете Братства, Черното и Бялото, разбират този вътрешен закон, създават форми, чрез които развращават умовете и сърцата ни.
В Черното братство те най-първо си служат, като ви представят нещо красиво и постепенно, от ден на ден, изменяват формите и един ден, например, една красива мома я преобръщат на едно
куче
или котка.
Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва Истината, която е глава на Славата Божия, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник. И Бялото Братство си служи с примамка на човека, но туря добри форми, защото лошите форми оттласкват хората. В Африка жената, която е по-черна, толкоз е по-красива, а у нас е обратното – колкото е по-бяла, толкоз е по-красива. Следователно, мерки за формите едното и другото Братства имат много.
към беседата >>
Тия, именно, лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали
кучешки
зъби.
Вярваме в духовете на Виделината, които работят, които изработват нашата свобода, които просвещават нашите умове, които облагородяват нашите сърца – в тях ние вярваме. Долу ония духове, които ни мислят злото! Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него – и практично, и целесъобразно. Така цялата земя ще се преобрази в плодна градина и ще станем хора плодоядни, а не месоядни.
Тия, именно, лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали
кучешки
зъби.
Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствените си зъби; тях Господ ли ти ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почне да яде месо.
към беседата >>
Когато направи Господ човек, последният нямаше
кучешки
зъби.
Долу ония духове, които ни мислят злото! Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него – и практично, и целесъобразно. Така цялата земя ще се преобрази в плодна градина и ще станем хора плодоядни, а не месоядни. Тия, именно, лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби.
Когато направи Господ човек, последният нямаше
кучешки
зъби.
Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствените си зъби; тях Господ ли ти ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почне да яде месо. Разбирам месоядене не само във физическото поле, а и в широк смисъл, защото има такива и в умствения, и в духовния свят.
към беседата >>
Кучешките
зъби човек си ги създаде.
Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него – и практично, и целесъобразно. Така цялата земя ще се преобрази в плодна градина и ще станем хора плодоядни, а не месоядни. Тия, именно, лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби. Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа.
Кучешките
зъби човек си ги създаде.
Турил си изкуствените си зъби; тях Господ ли ти ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почне да яде месо. Разбирам месоядене не само във физическото поле, а и в широк смисъл, защото има такива и в умствения, и в духовния свят. Долу всички тия месоядци! Казвате: „Ама как ще живеем без месо?
към беседата >>
7.
Рождението
,
НБ
, , 7.1.1916г.,
Кучето
квичи от пръчката, която се слага върху му, но щом се махне тя, и страданието престава.
Казвам ви, че няма на света по-велико знание от това, да знаете да страдате. Най-високото проявление на Любовта е страданието. Който не е разбрал смисъла на страданието, той е още животно, микроб, който ще се преражда много, и обратното, оня, който е разбрал смисъла на страданието, той се е родил, той е човек. Страданието е дял само на човека. Животните не страдат, както човекът: ударите за тях са само масаж.
Кучето
квичи от пръчката, която се слага върху му, но щом се махне тя, и страданието престава.
В страданието е дълбокият смисъл на живота, тъй наречената „мирова скръб“. Тайната на живота се крие в страданието. Ако искате да усвоите Божествената Мъдрост и тайните на природата, казвам ви, че няма друг път, освен страданието. Когато човек иска от Бога да го прати на земята, Бог го пита: „Искаш ли да минеш през закона на страданието? Ако искаш, да те пратя“.
към беседата >>
8.
Закхей
,
НБ
, София, 26.11.1916г.,
Така възникнаха съвременните
кучета
.
Овчарят го гонел и биел, но той успявал сегиз-тогиз да си вземе по една овца. По едно време в тази местност се появила някаква болест по животните, която отнела живота на всичките овце. Когато чул за това, вълкът започнал да плаче, отишъл при овчаря и му казал: “Какво голямо нещастие ни сполетя и двама – на теб ти измряха овцете, тъй че ти изгуби и вълна, и млеко, и месо, а пък аз изгубих възможността да си взимам понякога по една овца”. Овчарят рекъл: “Защо плачеш, нищо че ни постигна такова нещастие, едно време живяхме като неприятели, а сега ще живеем като приятели”. А вълкът казал: “Бих желал всякога да ме гониш, но овцете ти да са живи”... Това не е благородна идея, това е идея на користолюбие – да имат другите хора, за да имаме и ние.
Така възникнаха съвременните
кучета
.
Този вълк е бил първият, превърнал се на едно овчарско куче. Този стар едновремешен вълк държи и до днес на обещанието си и той е, който върви с овчаря. А овчарят му казва: “Не бой се, аз всякога ще ти давам от овцата, когато я заколя, само ти не кради! ” И Христос влезе в дома на Закхей, за да го повдигне.
към беседата >>
Този вълк е бил първият, превърнал се на едно овчарско
куче
.
По едно време в тази местност се появила някаква болест по животните, която отнела живота на всичките овце. Когато чул за това, вълкът започнал да плаче, отишъл при овчаря и му казал: “Какво голямо нещастие ни сполетя и двама – на теб ти измряха овцете, тъй че ти изгуби и вълна, и млеко, и месо, а пък аз изгубих възможността да си взимам понякога по една овца”. Овчарят рекъл: “Защо плачеш, нищо че ни постигна такова нещастие, едно време живяхме като неприятели, а сега ще живеем като приятели”. А вълкът казал: “Бих желал всякога да ме гониш, но овцете ти да са живи”... Това не е благородна идея, това е идея на користолюбие – да имат другите хора, за да имаме и ние. Така възникнаха съвременните кучета.
Този вълк е бил първият, превърнал се на едно овчарско
куче
.
Този стар едновремешен вълк държи и до днес на обещанието си и той е, който върви с овчаря. А овчарят му казва: “Не бой се, аз всякога ще ти давам от овцата, когато я заколя, само ти не кради! ” И Христос влезе в дома на Закхей, за да го повдигне. Ако Христос влезе във вашата душа, Той ще ви подигне.
към беседата >>
9.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Ако знае, как да влезе във връзка с тях, човек може да се разговаря и с коня, и с вола, и с
кучето
, даже и с по-низкостоящите животни.
(втори вариант)
Като изучавате естествена история, виждате, как формите постепенно минават от една в друга и се усъвършенстват. Разбира се, това е дълъг процес, който се извършва в продължение на хиляди години. За нас не важи времето, а резултатите. Ето защо, като дойдете до животните, не гледайте на тях с пренебрежение, но знайте, че един ден и те ще се изменят, ще се повдигнат. По съзнание, по материални условия, животните са по-долу от човека, но и те, един ден, ще се повдигнат.
Ако знае, как да влезе във връзка с тях, човек може да се разговаря и с коня, и с вола, и с
кучето
, даже и с по-низкостоящите животни.
Овчарят, който живее в колиба, и царят, който живее в палат, се намират при различни физически и духовни условия, но вие можете да се разговаряте и с двамата. Има хора, които, по съзнание, не стоят по-високо от животните. Има и животни, които, по съзнание, са като хората. Ето защо, не трябва да се влияете от външната форма на нещата, но да обръщате внимание на съдържанието и на смисъла им. Истината разкрива произхода на човека.
към втори вариант >>
Тъй щото, когато някой каже, че ви обича, вие трябва да знаете, каква е неговата любов: като на червея, на паяка, на комара, на кокошката, на
кучето
, на мечката, на вълка, на вола, на коня, или като на майката, на светията, на ангела и т.н.
(втори вариант)
Приложете любовта и животът ви, сам по себе си, ще се изправи. – Коя любов? – За която вие сте готови. Любовта има 350 милиона форми. Задача на човека е да изучава формите на любовта и да ги различава.
Тъй щото, когато някой каже, че ви обича, вие трябва да знаете, каква е неговата любов: като на червея, на паяка, на комара, на кокошката, на
кучето
, на мечката, на вълка, на вола, на коня, или като на майката, на светията, на ангела и т.н.
Не е позволено на човека да си служи с любовта на паяка, да смучи кръвта на своята възлюбена или на своя възлюбен; не е позволено да си служи и с любовта на хищника, който разкъсва своята жертва. Бог слиза на земята, не да съди хората, но да ги поучава. Той разтваря книгата на живота пред всеки човек и го заставя да чете, сам да види своите погрешки. Къде греши човек най-много? – По отношение на любовта.
към втори вариант >>
10.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Срѣща на пѫтя едно
куче
, което носило въ устата си едно голѣмо парче хлѣбъ.
Христосъ казва: „Азъ съмъ истина, азъ съмъ лоза! “ Кой отъ васъ е проучилъ историята на лозата? Тази лоза всѣка година се самопожертвува. Христосъ казва: „Азъ съмъ хлѣбъ.“ Сега хлѣбътъ е единъ дневенъ въпросъ и всички хора го цѣнятъ. Разказваше ми единъ господинъ, че единъ день тъй много огладнѣлъ, та търсилъ случай отъ гдѣ да намѣри малко хлѣбъ.
Срѣща на пѫтя едно
куче
, което носило въ устата си едно голѣмо парче хлѣбъ.
Взелъ той единъ камъкъ, ударилъ кучето и грабналъ отъ него хлѣба. Сега той цѣни хлѣба. Христосъ казва: „Азъ съмъ врата, азъ съмъ овчаринъ, азъ съмъ Синъ Человѣчески, учитель, наставникъ и т.н.“ Това сѫ отношения на Божественото, които сѫществуватъ къмъ нашата душа и когато дойдемъ до онова велико положение на самопожертвуване за Бога, ще можемъ да разберемъ тѣзи съотношения. Като говоря за Бога, не разбирамъ нѣкой отвлѣченъ Богъ, а Този, Който е произвелъ съзнателния животъ, за Когото можемъ всѣкога да направимъ опитъ. Ние може да се помолимъ за единъ боленъ и ако имаме закона на самопожертвуването, ние ще му помогнемъ.
към беседата >>
Взелъ той единъ камъкъ, ударилъ
кучето
и грабналъ отъ него хлѣба.
“ Кой отъ васъ е проучилъ историята на лозата? Тази лоза всѣка година се самопожертвува. Христосъ казва: „Азъ съмъ хлѣбъ.“ Сега хлѣбътъ е единъ дневенъ въпросъ и всички хора го цѣнятъ. Разказваше ми единъ господинъ, че единъ день тъй много огладнѣлъ, та търсилъ случай отъ гдѣ да намѣри малко хлѣбъ. Срѣща на пѫтя едно куче, което носило въ устата си едно голѣмо парче хлѣбъ.
Взелъ той единъ камъкъ, ударилъ
кучето
и грабналъ отъ него хлѣба.
Сега той цѣни хлѣба. Христосъ казва: „Азъ съмъ врата, азъ съмъ овчаринъ, азъ съмъ Синъ Человѣчески, учитель, наставникъ и т.н.“ Това сѫ отношения на Божественото, които сѫществуватъ къмъ нашата душа и когато дойдемъ до онова велико положение на самопожертвуване за Бога, ще можемъ да разберемъ тѣзи съотношения. Като говоря за Бога, не разбирамъ нѣкой отвлѣченъ Богъ, а Този, Който е произвелъ съзнателния животъ, за Когото можемъ всѣкога да направимъ опитъ. Ние може да се помолимъ за единъ боленъ и ако имаме закона на самопожертвуването, ние ще му помогнемъ. Нѣкой казва: „Изкусихъ Господа.“ Когато въ вашия умъ се породи мисъль, която е въ разрѣзъ съ Небето, вие изкушавате Бога; когато водите пороченъ животъ, вие изкушавате Бога.
към беседата >>
Като вървял по пътя, видял едно
куче
носи парче хляб в устата си.
(втори вариант)
Въпросът за хляба е социален; той се разрешава от всички общества и народи. Всички хора ценят хляба и съзнават, че без него няма живот. Един млад човек разправя своя опитност, от която разбрал истинската цена на хляба. Така се случило в живота му, че трябвало да гладува четири-пет дена. Той огладнял толкова много, че търсел случай да намери отнякъде хапка хляб да задоволи глада, който страшно го мъчел.
Като вървял по пътя, видял едно
куче
носи парче хляб в устата си.
Без да мисли много, той се навел, взел един камък и ударил кучето. Изненадано от удара, кучето почнало да бяга и в страха си изпуснало хляба. Момъкът веднага се спуснал към хляба, взел го и радостно започнал да яде. В заключение, той казва: Трябваше да гладувам няколко дена, за да разбера и оценя хляба. Христос казва: „Аз съм вратата, аз съм добрият пастир, аз съм Син Человечески, аз съм Учител и Наставник”.
към втори вариант >>
Без да мисли много, той се навел, взел един камък и ударил
кучето
.
(втори вариант)
Всички хора ценят хляба и съзнават, че без него няма живот. Един млад човек разправя своя опитност, от която разбрал истинската цена на хляба. Така се случило в живота му, че трябвало да гладува четири-пет дена. Той огладнял толкова много, че търсел случай да намери отнякъде хапка хляб да задоволи глада, който страшно го мъчел. Като вървял по пътя, видял едно куче носи парче хляб в устата си.
Без да мисли много, той се навел, взел един камък и ударил
кучето
.
Изненадано от удара, кучето почнало да бяга и в страха си изпуснало хляба. Момъкът веднага се спуснал към хляба, взел го и радостно започнал да яде. В заключение, той казва: Трябваше да гладувам няколко дена, за да разбера и оценя хляба. Христос казва: „Аз съм вратата, аз съм добрият пастир, аз съм Син Человечески, аз съм Учител и Наставник”. Това са отношения на Сина към своя ближен, на Божественото към човешката душа.
към втори вариант >>
Изненадано от удара,
кучето
почнало да бяга и в страха си изпуснало хляба.
(втори вариант)
Един млад човек разправя своя опитност, от която разбрал истинската цена на хляба. Така се случило в живота му, че трябвало да гладува четири-пет дена. Той огладнял толкова много, че търсел случай да намери отнякъде хапка хляб да задоволи глада, който страшно го мъчел. Като вървял по пътя, видял едно куче носи парче хляб в устата си. Без да мисли много, той се навел, взел един камък и ударил кучето.
Изненадано от удара,
кучето
почнало да бяга и в страха си изпуснало хляба.
Момъкът веднага се спуснал към хляба, взел го и радостно започнал да яде. В заключение, той казва: Трябваше да гладувам няколко дена, за да разбера и оценя хляба. Христос казва: „Аз съм вратата, аз съм добрият пастир, аз съм Син Человечески, аз съм Учител и Наставник”. Това са отношения на Сина към своя ближен, на Божественото към човешката душа. Като говоря за Бога, не разбирам някакво далечно, отвлечено понятие, но имам пред вид Онзи, Който е създал съзнателния живот и Когото всякога можем да опитаме.
към втори вариант >>
11.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Съврѣменната любовь въ свѣта, за която хората говорятъ, тя е любовь на орли, на гарги, на
кучета
.
(втори вариант)
Когато кажете за нѣкого, че е богатъ, то значи, че искате да се настаните на неговото мѣсто. Когато каже една жена за друга, че не е красива, то значи, че тя иска да вземе нейното мѣсто. Когато нѣкой мѫжъ каже за другия, че е поплювко, то значи, че той иска да вземе неговото мѣсто. Тѣзи нѣща отдалечаватъ хората отъ Бога. Може да те обичатъ всички живи сѫщества на свѣта и пакъ да погинешъ.
Съврѣменната любовь въ свѣта, за която хората говорятъ, тя е любовь на орли, на гарги, на
кучета
.
Не искамъ да се обиждате отъ това, но ви казвамъ, че любовь, която не съгражда, а разрушава, тя е любовь на орли и гарги и тя спада къмъ „не убивай“. Колко красиви моми съмъ виждалъ съ благородни мисли и желания, а като се оженатъ, въ тѣхъ се заражда мисъльта да се самоубиятъ. Защо така? Това показва, че момъкътъ, за когото тѣ се оженватъ, нѣма въ него тѣзи елементи, които сѫ потрѣбни за нейното развитие и тя е отровена. Така е и съ мѫжетѣ.
към втори вариант >>
12.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Какво ще придобиете от едно умряло
куче
, или от един умрял лъв?
Човек трябва да бъде смел, да гръмне с пушката или с револвера си върху някой свой порок и да го убие. Някой обича да краде, друг – да лъже, трети – да пиянствува, четвърти – да развращава хората. Нека всеки бъде смел, да гръмне срещу своя порок, да го унищожи. Порокът ограничава и заробва човека, без да принася някаква полза. Той е мъртъв труп, който се разлага и мирише, внася проказата в човека.
Какво ще придобиете от едно умряло
куче
, или от един умрял лъв?
Да се върнем към примера с американеца, който страдал от ипохондрия. За да се излекува от болестта си, той жертвувал всичко, каквото имал, но не могъл да намери лекар, който да му помогне. Най-после той чул, че някакъв знаменит доктор лекувал ипохондрията. Отишъл при него и му разказал положението си. Като го изслушал, лекарят казал: Обещавам да те излекувам, но с условие да не протестираш срещу метода, който ще приложа към тебе.
към беседата >>
13.
Съчетанието (Което Бог е съчетал)
,
ИБ
,
БС
, София, 3.5.1917г.,
Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло
куче
, казали: „Колко лошо мирише!
Ако казваме за някого, че той е добър, с това действително ще го подобрим. Ще учите закона на подмладяването. То е Възкресението. Няма да казвате: „Остаряхме”, а ще казвате: „Млади сме, ние отсега нататък ще работим! ” Няма да казвате: „Ще умра”, а ще казвате: „Намислих да си направя нова къща.” Изгубил си парите си – ще кажеш: „Дадох ги на банката.” Тълкувайте нещата в прав смисъл.
Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло
куче
, казали: „Колко лошо мирише!
”, а Христос казал: „Колко хубави бели зъби има то! ” Пази се от това, не казвай колко лошо мирише, а си измий ръцете. Да си миеш ръцете значи да си правдив. Само така ще се оправи светът. А докато научите проявленията, които хората имат, се искат много години.
към беседата >>
14.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
Заедно с тях излезли и
кучетата
, и патките, и гъските - да му кажат сбогом и да му пожелаят добър път.
Десет момъка ще разбъркат главата й, ще смутят сърцето й и в скоро време, тя ще заболее. Всъщност, само един обича, а не двама. Някъде в Америка, имало един знаменит проповедник, който увличал слушателите си със своето красноречие. Дошъл денят, когато трябвало да си замине. Всички негови слушатели и пасоми излезли да го изпратят, понеже бил общ любимец.
Заедно с тях излезли и
кучетата
, и патките, и гъските - да му кажат сбогом и да му пожелаят добър път.
Най-после, той се качил на един кон и тръгнал към гарата. На края на града, конят се изправил на краката си, хвърлил го на земята и казал: Сбогом, приятелю, ние не се нуждаем от такива знаменитости. Те не са нужни за нашето развитие. Кой човек е знаменит? – Който върши Божията воля и като слънцето, носи благословение за всички живи същества.
към беседата >>
Като срещна едно
куче
, то ме погледне, завърти опашката си и ме пита: Да ме биеш ли мислиш, или да ме оставиш свободно да си вярва?
Ще стана да се порадвам на деня, да благодаря за благата, които той крие в себе си. Благодарете на вятъра, защото той проветрява мислите и чувствата ви. Благодарете и на облаците, защото те носят влага, чрез която се освежават цветята, дърветата и плодовете. Това е правото учение, към което хората се стремят. Всичко живо иска да бъде обичано, да живее свободно и да се радва на благата, които природата дава.
Като срещна едно
куче
, то ме погледне, завърти опашката си и ме пита: Да ме биеш ли мислиш, или да ме оставиш свободно да си вярва?
– Върви свободно по пътя си, аз нося мир, а не насилие. Кучето ми повярва, завърти отново опашка и тръгва напред. „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." За да запази тази връзка, човек трябва да е готов да приложи учението на Христа. Това значи, да спазва закона на хармонията, известен под името "закон на симпатията". Два закона действат в света: закон на симпатията и закон на антипатията, т.е.
към беседата >>
Кучето
ми повярва, завърти отново опашка и тръгва напред.
Благодарете и на облаците, защото те носят влага, чрез която се освежават цветята, дърветата и плодовете. Това е правото учение, към което хората се стремят. Всичко живо иска да бъде обичано, да живее свободно и да се радва на благата, които природата дава. Като срещна едно куче, то ме погледне, завърти опашката си и ме пита: Да ме биеш ли мислиш, или да ме оставиш свободно да си вярва? – Върви свободно по пътя си, аз нося мир, а не насилие.
Кучето
ми повярва, завърти отново опашка и тръгва напред.
„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." За да запази тази връзка, човек трябва да е готов да приложи учението на Христа. Това значи, да спазва закона на хармонията, известен под името "закон на симпатията". Два закона действат в света: закон на симпатията и закон на антипатията, т.е. закон на хармонията и закон на дисхармонията. Когато се обичат, хората прилагат закона на симпатията, или на хармонията, живеят братски помежду си; когато не се обичат, те живеят по закона на антипатията или дисхармонията.
към беседата >>
И
кучетата
, и паткитѣ, и тѣ го изпратили.
(втори вариант)
И дѣйствително, въ свѣта само единъ може да те обича, а не двама. Ще ви приведа единъ примѣръ изъ американския животъ. Въ Америка имало единъ много знаменитъ проповѣдникъ съ своитѣ рѣчи и единъ день трѣбвало да напусне своитѣ енорияши, за което тѣ излѣзли всички да го изпращатъ, защото го много обичали. Той се казвалъ Иванъ. „Сбогомъ, Иване,“ му казали тѣ и го изпратили.
И
кучетата
, и паткитѣ, и тѣ го изпратили.
Най-послѣ, като излѣзълъ на полето, кобилата му подскочила, хвърлила го и му казала сѫщо: „Сбогомъ, Иване! “ Такава знаменитость не е приятна за нашето развитие. Споредъ мене, знаменитъ е онзи човѣкъ, който извършва точно волята Божия и който като Слънцето изпраща своето благословение. Дали ти спишъ или си станалъ, то изпраща своето благословение и си заминава. Има опасность да не мислятъ нѣкои: „Че ние сме правовѣрни,“ и като така спасението си иде.
към втори вариант >>
Напримѣръ нѣкое
куче
, като ме срѣщне, гледа ме и ми казва: „Какво мислишъ за мене, да не си като другитѣ, които мислятъ да ме биятъ?
(втори вариант)
Облацитѣ пъкъ показватъ, че у васъ трѣбва да има влага, за да вирѣятъ всички цвѣтя, растения и плодове. Това е правовѣрното учение. Какви хора щѣхме да бѫдемъ тогава? Щѣхме да имаме очи свѣтли, лице ясно, свѣтло. Азъ често забѣлѣзвамъ какъ ме гледатъ животнитѣ, като ме срѣщнатъ.
Напримѣръ нѣкое
куче
, като ме срѣщне, гледа ме и ми казва: „Какво мислишъ за мене, да не си като другитѣ, които мислятъ да ме биятъ?
“ – „Не, азъ миръ проповѣдвамъ.“ – „Е, добрѣ тогава,“ завъртва си опашката и си отива. Прѣди нѣколко дни бѣхъ съ приятели въ Борисовата градина. Дохожда при насъ едно птиче да си кълве и азъ рекохъ: „Не го бутайте, то ни опитва дали сме отъ тѣзи хора, които биятъ.“ Не, отъ новото учение сме ние и то започна да се радва и свободно да кълве около насъ. Може ли животнитѣ да иматъ у насъ довѣрие? – Това е съчетанието, което Богъ е турилъ и което трѣбва да научимъ.
към втори вариант >>
15.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
Ако вляза в Божествения свят с
кучето
си, аз ще видя всичко, което съществува там;
кучето
ми нищо няма да види и разбере.
А сегашните философи седят на едно място и само разсъждават, съществува ли Бог, или не; има ли друг свят, освен физическия, има ли душа и т.н. Това е гимнастика на ума. Божественият свят е толкова реален, колкото и физическият. – „Отде знаеш това? ” – Виждам.
Ако вляза в Божествения свят с
кучето
си, аз ще видя всичко, което съществува там;
кучето
ми нищо няма да види и разбере.
Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит професор, аз ще разбера всичко, а кучето нищо няма да разбере. То даже ще се смути от присъствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нещата, това не показва, че те не съществуват. Следователно, ако хората не виждат Бога и Божествения свят, това не показва, че те не съществуват. Как ще докажете на слепия, че Слънцето грее, че има физически свят?
към беседата >>
Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит професор, аз ще разбера всичко, а
кучето
нищо няма да разбере.
Това е гимнастика на ума. Божественият свят е толкова реален, колкото и физическият. – „Отде знаеш това? ” – Виждам. Ако вляза в Божествения свят с кучето си, аз ще видя всичко, което съществува там; кучето ми нищо няма да види и разбере.
Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит професор, аз ще разбера всичко, а
кучето
нищо няма да разбере.
То даже ще се смути от присъствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нещата, това не показва, че те не съществуват. Следователно, ако хората не виждат Бога и Божествения свят, това не показва, че те не съществуват. Как ще докажете на слепия, че Слънцето грее, че има физически свят? Той ще пипа, но всички неща не могат да се пипат.
към беседата >>
Че
кучето
не вижда и не разбира нещата, това не показва, че те не съществуват.
– „Отде знаеш това? ” – Виждам. Ако вляза в Божествения свят с кучето си, аз ще видя всичко, което съществува там; кучето ми нищо няма да види и разбере. Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит професор, аз ще разбера всичко, а кучето нищо няма да разбере. То даже ще се смути от присъствието на много хора и ще започне да лае.
Че
кучето
не вижда и не разбира нещата, това не показва, че те не съществуват.
Следователно, ако хората не виждат Бога и Божествения свят, това не показва, че те не съществуват. Как ще докажете на слепия, че Слънцето грее, че има физически свят? Той ще пипа, но всички неща не могат да се пипат. Следователно, щом хората спорят за съществуването на Бога, това, именно, показва, че Той съществува. Не можеш да спориш за неща, които не съществуват.
към беседата >>
Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ
кучето
си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ;
кучето
ми нищо нѣма да види и разбере.
(втори вариант)
А сегашнитѣ философи седатъ на едно мѣсто и само разсѫждаватъ, сѫществува ли Богъ, или не; има ли другъ свѣтъ, освенъ физическия, има ли душа и т. н. Това е гимнастика на ума. Божествениятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и физическиятъ. — Отде знаешъ това? — Виждамъ.
Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ
кучето
си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ;
кучето
ми нищо нѣма да види и разбере.
Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере. То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ?
към втори вариант >>
Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а
кучето
нищо нѣма да разбере.
(втори вариант)
Това е гимнастика на ума. Божествениятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и физическиятъ. — Отде знаешъ това? — Виждамъ. Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере.
Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а
кучето
нищо нѣма да разбере.
То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ? Той ще пипа, но всички нѣща не могатъ да се пипатъ.
към втори вариант >>
Че
кучето
не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ.
(втори вариант)
— Отде знаешъ това? — Виждамъ. Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере. Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере. То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае.
Че
кучето
не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ.
Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ? Той ще пипа, но всички нѣща не могатъ да се пипатъ. Следователно, щомъ хората спорятъ за сѫществуването на Бога, това, именно, показва, че Той сѫществува. Не можешъ да споришъ за нѣща, които не сѫществуватъ.
към втори вариант >>
16.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Те изучават проявите им, особено на животните, и казват, че
кучето
лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блее, свинята грухти и рови и т.н.
– “Как да се предпазим от тази киселина? ” – Като не жертвате другите хора за вашата Любов – това значи да бъдеш истински човек. Бог прави всичко, за да помогне на човека, да го издигне от положението на обикновен и да го направи истински човек. Затова Той е създал камъните, растенията и животните. Като не разбират предназначението им, хората ги изучават външно, дават им различни имена и ги използват.
Те изучават проявите им, особено на животните, и казват, че
кучето
лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блее, свинята грухти и рови и т.н.
Обаче, защо агнето блее, защо свинята грухти и рови, не се запитват. Чрез растенията и животните Създателят иска да помогне на хората, а те мислят, че са много умни и всичко знаят, и така изпускат благоприятните случаи за учене. Една баба, голяма скъперница, постоянно молела Бога да подобри положението й, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи. Един ден тя намерила пред къщата си гърне, пълно с трици. – "Кой е донесъл това гърне с трици?
към беседата >>
Тѣ изучаватъ проявитѣ имъ, особено на животнитѣ, и казватъ, че
кучето
лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блѣе, свинята грухти и рови и т. н.
(втори вариант)
— Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь. Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ. Богъ прави всичко, за да помогне на човѣка, да го издигне отъ положението на обикновенъ и да го направи истински човѣкъ. Затова Той е създалъ камънитѣ, растенията и животнитѣ. Като не разбиратъ предназначението имъ, хората ги изучаватъ външно, даватъ имъ различни имена и ги използуватъ.
Тѣ изучаватъ проявитѣ имъ, особено на животнитѣ, и казватъ, че
кучето
лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блѣе, свинята грухти и рови и т. н.
Обаче, защо агнето блѣе, защо свинята грухти и рови, не се запитватъ. Чрезъ растенията и животнитѣ Създательтъ иска да помогне на хората, а тѣ мислятъ, че сѫ много умни, и всичко знаятъ и така изпущатъ благоприятнитѣ случаи за учене. Една баба, голѣма скѫперница, постоянно молѣла Бога да подобри положението ѝ, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи. Единъ день тя намѣрила предъ кѫщата си гърне, пълно съ трици. — Кой донесълъ това гърне съ трици?
към втори вариант >>
17.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
В това отношение,
кучето
има по-силно обоняние от човека.
Съвременните окултисти казват, че днес човек разполага с пет сетива, които още не са напълно развити. У някои хора се развива, или е развито вече шестото сетиво. В бъдеще постепенно ще се развиват и останалите седем. Значи, дванадесетте врати в човешката глава отговарят на дванадесетте сетива. Сегашният човек има обоняние, но не може да усеща миризми на повече от стотина до двеста метра.
В това отношение,
кучето
има по-силно обоняние от човека.
То може да открие заека само по следите му. Човек казва, че с очите си гледа и вижда всичко. Всъщност, той вижда само близките предмети и мисли, че това е реалният свят – това не е виждане. Да гледаш нещата, които стоят пред носа ти, това е гледане, но не е виждане. Вижда само онзи, който се движи във всички светове без спъване.
към беседата >>
Въ това отношение,
кучето
има по-силно обоняние отъ човѣка.
(втори вариант)
Съвременнитѣ окултисти казватъ, че днесъ човѣкъ разполага съ петь сѣтива, които още не сѫ напълно развити. У нѣкои хора се развива, или е развито вече шестото сѣтиво. Въ бѫдеще постепенно ще се развиватъ и останалитѣ седемь. Значи, 12тѣ врати въ човѣшката глава отговарятъ на 12тѣ сѣтива. Сегашниятъ човѣкъ има обоняние, но не може да усѣща миризми на повече отъ стотина до двеста метра.
Въ това отношение,
кучето
има по-силно обоняние отъ човѣка.
То може да открие заека само по следитѣ му. Човѣкъ казва, че съ очитѣ си гледа и вижда всичко. Въ сѫщность, той вижда само близкитѣ предмети и мисли, че това е реалниятъ свѣтъ. Това не е виждане. Да гледашъ нѣщата, които стоятъ предъ носа ти, това е гледане, но не е виждане.
към втори вариант >>
18.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Кучето
му вървяло след него.
Те ще чуят гласа Му и ще престанат да се карат и бият, да мушкат, да ритат, да ровят. Свинята ще каже: “Досега ровех, но разбрах, че и по друг начин може да се живее, и от днес преставам да ровя.” Волът ще каже: “Досега мушках, но отсега нататък преставам да мушкам.” Конят ще се откаже от ритането. Изобщо, всички животни ще се повдигнат на по-високо стъпало и ще започнат да мислят. И днес има животни, които мислят по-добре от някои хора, макар че не говорят. Един пътник минавал на кон през една гора.
Кучето
му вървяло след него.
По едно време пътникът слязъл от коня и седнал на една полянка да си почине и похапне. След това пак възседнал коня и продължил пътя си. Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае. Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае.
към беседата >>
Кучето
забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае.
И днес има животни, които мислят по-добре от някои хора, макар че не говорят. Един пътник минавал на кон през една гора. Кучето му вървяло след него. По едно време пътникът слязъл от коня и седнал на една полянка да си почине и похапне. След това пак възседнал коня и продължил пътя си.
Кучето
забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае.
Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето.
към беседата >>
Кучето
продължавало да лае.
Кучето му вървяло след него. По едно време пътникът слязъл от коня и седнал на една полянка да си почине и похапне. След това пак възседнал коня и продължил пътя си. Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае. Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял.
Кучето
продължавало да лае.
Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето. Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил. Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето.
към беседата >>
Най-после господарят му си помислил, че
кучето
е побесняло, извадил револвера си и го застрелял.
По едно време пътникът слязъл от коня и седнал на една полянка да си почине и похапне. След това пак възседнал коня и продължил пътя си. Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае. Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае.
Най-после господарят му си помислил, че
кучето
е побесняло, извадил револвера си и го застрелял.
Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето. Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил. Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето. Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си.
към беседата >>
Кучето
направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало.
След това пак възседнал коня и продължил пътя си. Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае. Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял.
Кучето
направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало.
Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето. Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил. Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето. Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си. Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор.
към беседата >>
Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с
кучето
.
Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае. Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало.
Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с
кучето
.
Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил. Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето. Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си. Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор. Ще кажете, че човек трябва да мисли, да се повдигне по-високо от сегашното си положение.
към беседата >>
Върнал се няколко крачки назад и видял
кучето
си мъртво, лежи до торбата, която той забравил.
Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето.
Върнал се няколко крачки назад и видял
кучето
си мъртво, лежи до торбата, която той забравил.
Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето. Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си. Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор. Ще кажете, че човек трябва да мисли, да се повдигне по-високо от сегашното си положение. Ако и животните мислят, колко повече човек трябва да мисли!
към беседата >>
Едва сега той разбрал причината за лаенето на
кучето
.
Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето. Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил.
Едва сега той разбрал причината за лаенето на
кучето
.
Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си. Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор. Ще кажете, че човек трябва да мисли, да се повдигне по-високо от сегашното си положение. Ако и животните мислят, колко повече човек трябва да мисли! Виждам птички, които, като срещнат човека, запитват го: “От кое учение си, от старото или от новото?
към беседата >>
Ето едно
куче
, което ще се освободи от своя затвор.
Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето. Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил. Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето. Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си.
Ето едно
куче
, което ще се освободи от своя затвор.
Ще кажете, че човек трябва да мисли, да се повдигне по-високо от сегашното си положение. Ако и животните мислят, колко повече човек трябва да мисли! Виждам птички, които, като срещнат човека, запитват го: “От кое учение си, от старото или от новото? Обичаш ли да режеш глави, или си забравил този занаят? Ако си от старото учение, ще хвръкна далеч от тебе; ако си от новото учение, ще ти попея.” Много птички пеят днес за идването на новото време, за освобождаването им от затвора.
към беседата >>
Кучето
му вървѣло следъ него.
(втори вариант)
Свинята ще каже: Досега ровѣхъ, но разбрахъ, че и по другъ начинъ може да се живѣе, и отднесъ преставамъ да ровя. Волътъ ще каже: Досега мушкахъ, но отсега нататъкъ преставамъ да мушкамъ. Коньтъ ще се откаже отъ ритането Изобщо, всички животни ще се повдигнатъ на по високо стѫпало и ще започнатъ да мислятъ. И днесъ има животни, които мислятъ по добре отъ нѣкои хора, макаръ че не говорятъ. Единъ пѫтникъ минавалъ на конь презъ една гора.
Кучето
му вървѣло следъ него.
По едно време пѫтникътъ слѣзълъ отъ коня и седналъ на една полянка да си почине и похапне. Следъ това пакъ възседналъ коня и продължилъ пѫтя си. Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае. Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае.
към втори вариант >>
Кучето
забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае.
(втори вариант)
И днесъ има животни, които мислятъ по добре отъ нѣкои хора, макаръ че не говорятъ. Единъ пѫтникъ минавалъ на конь презъ една гора. Кучето му вървѣло следъ него. По едно време пѫтникътъ слѣзълъ отъ коня и седналъ на една полянка да си почине и похапне. Следъ това пакъ възседналъ коня и продължилъ пѫтя си.
Кучето
забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае.
Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае. Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето.
към втори вариант >>
Кучето
продължавало да лае.
(втори вариант)
Кучето му вървѣло следъ него. По едно време пѫтникътъ слѣзълъ отъ коня и седналъ на една полянка да си почине и похапне. Следъ това пакъ възседналъ коня и продължилъ пѫтя си. Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае. Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ.
Кучето
продължавало да лае.
Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето. Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ. Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето.
към втори вариант >>
Най-после господарьтъ му си помислилъ, че
кучето
е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ.
(втори вариант)
По едно време пѫтникътъ слѣзълъ отъ коня и седналъ на една полянка да си почине и похапне. Следъ това пакъ възседналъ коня и продължилъ пѫтя си. Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае. Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае.
Най-после господарьтъ му си помислилъ, че
кучето
е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ.
Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето. Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ. Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето. Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си.
към втори вариант >>
Кучето
направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало.
(втори вариант)
Следъ това пакъ възседналъ коня и продължилъ пѫтя си. Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае. Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае. Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ.
Кучето
направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало.
Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето. Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ. Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето. Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си. Ето едно куче, което ще се освободи отъ своя затворъ.
към втори вариант >>
Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ
кучето
.
(втори вариант)
Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае. Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае. Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало.
Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ
кучето
.
Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ. Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето. Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си. Ето едно куче, което ще се освободи отъ своя затворъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли, да се повдигне по-високо отъ сегашното си положение.
към втори вариант >>
Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ
кучето
си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ.
(втори вариант)
Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае. Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето.
Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ
кучето
си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ.
Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето. Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си. Ето едно куче, което ще се освободи отъ своя затворъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли, да се повдигне по-високо отъ сегашното си положение. Ако и животнитѣ мислятъ, колко повече човѣкъ трѣбва да мисли!
към втори вариант >>
Едва сега той разбралъ причината за лаенето на
кучето
.
(втори вариант)
Кучето продължавало да лае. Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето. Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ.
Едва сега той разбралъ причината за лаенето на
кучето
.
Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си. Ето едно куче, което ще се освободи отъ своя затворъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли, да се повдигне по-високо отъ сегашното си положение. Ако и животнитѣ мислятъ, колко повече човѣкъ трѣбва да мисли! Виждамъ птички, които, като срещнатъ човѣка, запитватъ го: Отъ кое учение си, отъ старото или отъ новото?
към втори вариант >>
Ето едно
куче
, което ще се освободи отъ своя затворъ.
(втори вариант)
Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето. Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ. Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето. Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си.
Ето едно
куче
, което ще се освободи отъ своя затворъ.
Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли, да се повдигне по-високо отъ сегашното си положение. Ако и животнитѣ мислятъ, колко повече човѣкъ трѣбва да мисли! Виждамъ птички, които, като срещнатъ човѣка, запитватъ го: Отъ кое учение си, отъ старото или отъ новото? Обичашъ ли да рѣжешъ глави, или си забравилъ този занаятъ? Ако си отъ старото учение, ще хвръкна далечъ отъ тебе; ако си отъ новото учение, ще ти попѣя.
към втори вариант >>
19.
Лозата и пръчките
,
НБ
, София, 26.1.1919г.,
И
кучето
се докосва с опашката си до своя господар, но не го познава.
Вътрешно хората се намират на такова разстояние един от друг, на каквото са кометите и планетите; въпреки това, те пак говорят за близост. Каква близост е тази? Има комети, на които опашката е на километри разстояние от земята, а какво остава за главата й? Може ли да се каже тогава, че кометата е близо до земята? Такава близост съществува често между хората.
И
кучето
се докосва с опашката си до своя господар, но не го познава.
Разстоянието и близостта между кучето и господаря му са грамадни. Хората не се познават помежду си, но и човек сам себе си не познава. След всичко това той говори за свръхчовека. Какво представя свръхчовекът? Той се отличава с необикновена сила и възможности.
към беседата >>
Разстоянието и близостта между
кучето
и господаря му са грамадни.
Каква близост е тази? Има комети, на които опашката е на километри разстояние от земята, а какво остава за главата й? Може ли да се каже тогава, че кометата е близо до земята? Такава близост съществува често между хората. И кучето се докосва с опашката си до своя господар, но не го познава.
Разстоянието и близостта между
кучето
и господаря му са грамадни.
Хората не се познават помежду си, но и човек сам себе си не познава. След всичко това той говори за свръхчовека. Какво представя свръхчовекът? Той се отличава с необикновена сила и възможности. Каквото пожелае, може да го направи.
към беседата >>
20.
Нито тържик
,
НБ
, София, 13.4.1919г.,
Някой от тях туря главата си в едно гърне, като
куче
, и не може да я извади.
Казвам: Съблечете старите си кожи, за да облечете нови. Ако от днешната беседа не можете да се откажете от старите си тържици, вие ще се върнете пак същи, със същите страдания и недоразумения и ще гледате на всеки новодошъл като на оглашен, като на човек, който иска да се домогне до нещо. Опасни са хората, които имат тържици. Знаете ли, какво правят някои разбойници? Докато много хитруват, сами попадат в капан.
Някой от тях туря главата си в едно гърне, като
куче
, и не може да я извади.
Той блъска главата си в гърнето и, който го види, казва: Кучето носи гърне на главата си. Това не е гърне, а тържик. Децата го закачат, удрят го с камъни. Как ще се спаси той? Счупете гърнето, и той ще прогледа, ще се спаси от нещастията си.
към беседата >>
Той блъска главата си в гърнето и, който го види, казва:
Кучето
носи гърне на главата си.
Ако от днешната беседа не можете да се откажете от старите си тържици, вие ще се върнете пак същи, със същите страдания и недоразумения и ще гледате на всеки новодошъл като на оглашен, като на човек, който иска да се домогне до нещо. Опасни са хората, които имат тържици. Знаете ли, какво правят някои разбойници? Докато много хитруват, сами попадат в капан. Някой от тях туря главата си в едно гърне, като куче, и не може да я извади.
Той блъска главата си в гърнето и, който го види, казва:
Кучето
носи гърне на главата си.
Това не е гърне, а тържик. Децата го закачат, удрят го с камъни. Как ще се спаси той? Счупете гърнето, и той ще прогледа, ще се спаси от нещастията си. Гърнето е тържикът, който сегашните хора носят на главите си.
към беседата >>
Някой от тях туря главата си в едно гърне като
куче
и не може да я извади.
(втори вариант)
Казвам: съблечете старите си кожи, за да облечете нови. Ако от днешната беседа не можете да се откажете от старите си тържици, вие ще се върнете пак същи, със същите страдания и недоразумения, и ще гледате на всеки новодошъл като на оглашен, като на човек, който иска да се домогне до нещо. Опасни са хората, които имат тържици. Знаете ли какво правят някои разбойници? Докато много хитруват, сами попадат в капан.
Някой от тях туря главата си в едно гърне като
куче
и не може да я извади.
Той блъска главата си в гърнето и който го види, казва: „Кучето носи гърне на главата си." Това не е гърне, а тържик. Децата го закачат, удрят го с камъни. Как ще се спаси той? Счупете гърнето и той ще прогледа, ще се спаси от нещастията си. Гърнето е тържикът, който сегашните хора носят на главите си.
към втори вариант >>
Той блъска главата си в гърнето и който го види, казва: „
Кучето
носи гърне на главата си." Това не е гърне, а тържик.
(втори вариант)
Ако от днешната беседа не можете да се откажете от старите си тържици, вие ще се върнете пак същи, със същите страдания и недоразумения, и ще гледате на всеки новодошъл като на оглашен, като на човек, който иска да се домогне до нещо. Опасни са хората, които имат тържици. Знаете ли какво правят някои разбойници? Докато много хитруват, сами попадат в капан. Някой от тях туря главата си в едно гърне като куче и не може да я извади.
Той блъска главата си в гърнето и който го види, казва: „
Кучето
носи гърне на главата си." Това не е гърне, а тържик.
Децата го закачат, удрят го с камъни. Как ще се спаси той? Счупете гърнето и той ще прогледа, ще се спаси от нещастията си. Гърнето е тържикът, който сегашните хора носят на главите си. Ще кажете, че лесно се говори, мъчно се прави.
към втори вариант >>
21.
Това учение
,
ИБ
,
БС
, София, 17.4.1919г.,
Например някое
куче
ви е ухапало – изкуството е да турите на раната такъв лек, щото да не остане никакъв белег.
– Раждането. Следователно, ако някой не се роди от Дух Божий, на какво ще се учи? Някой казва: „Аз не мога да разбера това нещо, нямам подтик.” Как ще го разбереш, след като трябва първо да се родиш – Божественото трябва да дойде вътре в теб и тогава ще започнеш да разбираш елементарните неща. Най-елементарното е да можете да измените своето състояние. Ако за пет, десет или петнадесет минути можете да измените своето състояние, след като ви е някой наскърбил, вие имате тази наука в себе си.
Например някое
куче
ви е ухапало – изкуството е да турите на раната такъв лек, щото да не остане никакъв белег.
Христовото Учение носи лек за всички недъзи. Сега ще ви кажа нещо за часовете. Някой пита дали точно в 5 ч. да става. Когато усетите едно голямо желание да се молите, тогава е 5 ч., т.е.
към беседата >>
22.
Отхвърленият камък
,
НБ
, , 1.6.1919г.,
За тази последна постъпка Господ изпъдил вълка в гората, а на негово място оставил
кучето
, което и до днес изпълнява ревностно тази служба.
Жената се жени за мъжа само за неговите пари, защото е силен и неговите мишци са здрави, за да изкарват прехраната. Когато някой каже, че идейно обича, той сам себе си лъже. Така идейно и котката хваща мишката, така идейно и вълкът сграбчва овцата. Едно време, когато Господ създал вълка, пратил го да пази овците, направил го техен пастир. На първо време вълкът започнал да им използва вълната, после млякото, докато най-после започнал да опитва и месцето им.
За тази последна постъпка Господ изпъдил вълка в гората, а на негово място оставил
кучето
, което и до днес изпълнява ревностно тази служба.
Какъв е в основата си този камък, който зидарите отхвърлиха и стана глава на ъгъла? Как трябва да се подразбира това нещо геометрически – глава на ъгъла? Защо да не е глава на линията? Вие, които сте изучавали геометрията, какво ще кажете за посоката на тази глава: накъде трябва да бъде тя, дали нагоре, дали надолу или настрана? Ако обърнем този ъгъл надолу, ние имаме една посока на движение, обърнем ли го нагоре, имаме друга посока на движение.
към беседата >>
23.
Разбиране и прилагане
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
Изпъкналите очи са проектиране на душата да излезе навън и след като поживее вън хиляди години, най-после си казва: „Човек не трябва да излиза навън, а да се вдълбочи в себе си.“ Ако с това си вглъбяване човек прояви добра мисъл, добро желание, хубаво ще бъде, но ако в задълбочаването си той заприлича на
куче
, което постоянно гложди, ръмжи – постоянно критикува – такива хора аз наричам гризачи на чужди кокали.
Някой път те показват, че сме научили урока си, а някога – че сме далеч от това. Така също и очите ни показват две състояния: например понякога изпъкналите очи показват, че човек е богат в речта, готов да говори, богат във виждането да възприема всичко, а понякога такива очи означават грубост; хора с много изпъкнали очи са много груби. Малко хлътналите очи означават съсредоточеност, благородство, понякога замисленост, сериозност, но понякога и краен егоизъм. С такива хора никога не можеш да се разбереш, за такива добър човек няма, добра дума не може за никого да се каже, те са крайни критици. Всяко нещо си има своята права и опака страна, своите добри и лоши признаци; та изпъкналите и вдлъбнатите очи са и добър, и лош признак.
Изпъкналите очи са проектиране на душата да излезе навън и след като поживее вън хиляди години, най-после си казва: „Човек не трябва да излиза навън, а да се вдълбочи в себе си.“ Ако с това си вглъбяване човек прояви добра мисъл, добро желание, хубаво ще бъде, но ако в задълбочаването си той заприлича на
куче
, което постоянно гложди, ръмжи – постоянно критикува – такива хора аз наричам гризачи на чужди кокали.
Питам ви: след като изгризете една, две, три или повече кости, какви учени или религиозни хора ще излезете? Вие ще бъдете учени, религиозни хора, които знаят само да гризат кости. Всички недъзи, които имате, сте наследили от векове и знаете ли как? Преди вас са минали много същества през този материален свят и като са завършвали своята еволюция, оставили са след себе си всичките свои добри, но същевременно и всичките свои лоши мисли и желания; та сега вие преработвате едновременно добрите и лошите мисли и желания, които те са оставили, като в бъдеще и вие ще оставите такива на други, които ще дойдат след вас, те да ги преработват. Тъй щото вие не трябва да се самоосъждате за тези неща, а ваша длъжност е да преработвате всичко, което дойде до вас.
към беседата >>
24.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
Често омразата на
куче
може да повлияе тъй, както омразата на човек.
Невежите жители на астралния свят се мъчат да изкоренят този трън, а по-висшите същества казват, че слизат на Земята да освобождават хората от тези магарешки тръни и да преобразуват сърцата им. Защо висшите същества трябва да работят за вашия прогрес? За да ви освободят от тези магарешки тръни. Известни болести, лоши мисли и желания, които се проявяват във вас, се предизвикват от някои млекопитаещи животни – и те по същия закон образуват за вас много тръни, които израстват и ви създават големи страдания. За да се освободите от тези страдания, трябва да се постараете да смекчите отношенията си към животните.
Често омразата на
куче
може да повлияе тъй, както омразата на човек.
Има кучета, които с години мразят и си отмъщават. В село Николаевка, Варненско, някой си Драгни имаше едно малко бяло куче, което обикновено никого не лаеше. Един ден минава покрай него един господин и силно го ритва, кученцето само го поглежда и си отминава. Обаче след две години, когато този господин отива в същата къща, кученцето веднага го познава, доближава се до него и забива зъбите си в крака му. То казва: „Господине, ти преди две години ме ритна, но трябва да знаеш, че аз не забравям!
към беседата >>
Има
кучета
, които с години мразят и си отмъщават.
Защо висшите същества трябва да работят за вашия прогрес? За да ви освободят от тези магарешки тръни. Известни болести, лоши мисли и желания, които се проявяват във вас, се предизвикват от някои млекопитаещи животни – и те по същия закон образуват за вас много тръни, които израстват и ви създават големи страдания. За да се освободите от тези страдания, трябва да се постараете да смекчите отношенията си към животните. Често омразата на куче може да повлияе тъй, както омразата на човек.
Има
кучета
, които с години мразят и си отмъщават.
В село Николаевка, Варненско, някой си Драгни имаше едно малко бяло куче, което обикновено никого не лаеше. Един ден минава покрай него един господин и силно го ритва, кученцето само го поглежда и си отминава. Обаче след две години, когато този господин отива в същата къща, кученцето веднага го познава, доближава се до него и забива зъбите си в крака му. То казва: „Господине, ти преди две години ме ритна, но трябва да знаеш, че аз не забравям! “ Така и вие, когато изнудвате например един кон, макар той и да не ви отмъсти, но у него могат да се породят такива лоши желания и мисли, с които може да ви отмъсти и да причини зло на вашия дом.
към беседата >>
В село Николаевка, Варненско, някой си Драгни имаше едно малко бяло
куче
, което обикновено никого не лаеше.
За да ви освободят от тези магарешки тръни. Известни болести, лоши мисли и желания, които се проявяват във вас, се предизвикват от някои млекопитаещи животни – и те по същия закон образуват за вас много тръни, които израстват и ви създават големи страдания. За да се освободите от тези страдания, трябва да се постараете да смекчите отношенията си към животните. Често омразата на куче може да повлияе тъй, както омразата на човек. Има кучета, които с години мразят и си отмъщават.
В село Николаевка, Варненско, някой си Драгни имаше едно малко бяло
куче
, което обикновено никого не лаеше.
Един ден минава покрай него един господин и силно го ритва, кученцето само го поглежда и си отминава. Обаче след две години, когато този господин отива в същата къща, кученцето веднага го познава, доближава се до него и забива зъбите си в крака му. То казва: „Господине, ти преди две години ме ритна, но трябва да знаеш, че аз не забравям! “ Така и вие, когато изнудвате например един кон, макар той и да не ви отмъсти, но у него могат да се породят такива лоши желания и мисли, с които може да ви отмъсти и да причини зло на вашия дом. Не смятайте, че мислите на животните са много слаби – не, те са много опасни за света.
към беседата >>
Един ден минава покрай него един господин и силно го ритва,
кученцето
само го поглежда и си отминава.
Известни болести, лоши мисли и желания, които се проявяват във вас, се предизвикват от някои млекопитаещи животни – и те по същия закон образуват за вас много тръни, които израстват и ви създават големи страдания. За да се освободите от тези страдания, трябва да се постараете да смекчите отношенията си към животните. Често омразата на куче може да повлияе тъй, както омразата на човек. Има кучета, които с години мразят и си отмъщават. В село Николаевка, Варненско, някой си Драгни имаше едно малко бяло куче, което обикновено никого не лаеше.
Един ден минава покрай него един господин и силно го ритва,
кученцето
само го поглежда и си отминава.
Обаче след две години, когато този господин отива в същата къща, кученцето веднага го познава, доближава се до него и забива зъбите си в крака му. То казва: „Господине, ти преди две години ме ритна, но трябва да знаеш, че аз не забравям! “ Така и вие, когато изнудвате например един кон, макар той и да не ви отмъсти, но у него могат да се породят такива лоши желания и мисли, с които може да ви отмъсти и да причини зло на вашия дом. Не смятайте, че мислите на животните са много слаби – не, те са много опасни за света. Всичко, каквото Бог е създал в света, е чисто и свято и ние не бива да нарушаваме Божествения ред на нещата.
към беседата >>
Обаче след две години, когато този господин отива в същата къща,
кученцето
веднага го познава, доближава се до него и забива зъбите си в крака му.
За да се освободите от тези страдания, трябва да се постараете да смекчите отношенията си към животните. Често омразата на куче може да повлияе тъй, както омразата на човек. Има кучета, които с години мразят и си отмъщават. В село Николаевка, Варненско, някой си Драгни имаше едно малко бяло куче, което обикновено никого не лаеше. Един ден минава покрай него един господин и силно го ритва, кученцето само го поглежда и си отминава.
Обаче след две години, когато този господин отива в същата къща,
кученцето
веднага го познава, доближава се до него и забива зъбите си в крака му.
То казва: „Господине, ти преди две години ме ритна, но трябва да знаеш, че аз не забравям! “ Така и вие, когато изнудвате например един кон, макар той и да не ви отмъсти, но у него могат да се породят такива лоши желания и мисли, с които може да ви отмъсти и да причини зло на вашия дом. Не смятайте, че мислите на животните са много слаби – не, те са много опасни за света. Всичко, каквото Бог е създал в света, е чисто и свято и ние не бива да нарушаваме Божествения ред на нещата. Една муха или пчела, която Бог е създал, стои по-горе от един обикновен човек, роден от човек.
към беседата >>
25.
Методи за лекуване
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
– Ако някое от хищните животни, като бясно
куче
, вълк или друго някое животно, нападне и станат жертва много деца, не трябва ли да му теглим куршума и да избавим другите?
Не трябва да се убиват – сами ще си отминат, без да ги убивате. Но дървениците и въшките, които са създадени от колективния човек, може да се убиват. Ще кажете: „Защо Господ прокле змията? “ Господ наистина прокле змията така: „Проклет е светът поради тебе! “ Но то значи: „Проклет е, дето те е родил с такива желания, стремежи и наклонности.“ Тъй че ако някое вредно животно не ни напада, ние нямаме право да го убиваме.
– Ако някое от хищните животни, като бясно
куче
, вълк или друго някое животно, нападне и станат жертва много деца, не трябва ли да му теглим куршума и да избавим другите?
– Това са второстепенни въпроси. Изобщо трябва да знаете, че всичко човешко ще трябва да изчезне и ще остане Божественото. – Как да се наричаме? – Ученици на Бялото Братство. Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство.
към беседата >>
26.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
В обвиненията си против коня, той писал следното: Моят съсед, конят, ме ритна толкова силно с задните си крака, че ми изкърти два
кучешки
зъба.
Кажи, че си гладен, и аз ще те нахраня. Щом го нахраня, той става добър. Когато Бог създавал света, създал едновременно и вълка, и коня. Вълкът оставал недоволен от коня и завел дело против него. То било първото дело в света.
В обвиненията си против коня, той писал следното: Моят съсед, конят, ме ритна толкова силно с задните си крака, че ми изкърти два
кучешки
зъба.
В обществото, дето се движа, твърдят, че Бог създал коня, значи, и копитата му. Но аз не мога да си представя, че Бог е създал толкова яки и корави копита, да изкъртват зъби. Виж, колко са меки моите крака. Съдията казал: Дай да видя краката ти. Вълкът подал краката си, но старателно скривал своите нокти.
към беседата >>
На коня наложил наказание да поеме разноските за поставяне два нови
кучешки
зъба на вълка.
Тя дава право и свобода на хората да мислят и чувстват, както Бог ги е научил. Който приеме религията на любовта, той влиза в безсмъртието. Да се върнем към присъдата, издадена по делото на вълка и коня. Съдията издал резолюция, с която забранил на вълка втори път да се разговаря с коня като неприятел. Ако иска да говори с него, да застане отпред а не отзад.
На коня наложил наказание да поеме разноските за поставяне два нови
кучешки
зъба на вълка.
След време, при същия съдия дошли две котки да се съдят за едно агнешко шкембе. Едната котка държала шкембето между краката си и казала, че е нейно. Другата също настоявала, че шкембето е нейно. – Виж, казала тя на съдията, как е одраскано лицето ми от моята другарка Съдията пожелал да види, с какво оръжие е драскана, и видял, че на краката си котката имала здрави, остри нокти. Съдията се замислил, как да реши делото, и веднага се досетил, че те се карат за нещо, което не е тяхна собственост, и казал: Нито една от вас няма право на шкембето.
към беседата >>
Който поздравява човека зад гърба, ще изгуби два
кучешки
зъба.
– Как може да се избегне тоя закон? – Ще отидеш откъм главата на коня, отпред. Главата е Христовото учение. Кажеш ли на някого, че е лош, ти го поздравяваш неправилно, отиваш зад гърба му. Кажеш ли, че е добър, поздравяваш го пред лицето.
Който поздравява човека зад гърба, ще изгуби два
кучешки
зъба.
Когато престъпиш Божествения закон, непременно ще те сполети някакво нещастие. Като знаете това, търсете причината в себе си, а не в другите. Ако българите са нещастни, причината е в тях, никъде другаде. За тяхното нещастие не са виновни нито сърбите, нито гърците, нито англичаните, германците, французите. Същото се отнася и до другите народи.
към беседата >>
Вълкът писал в оплакването си следното: „Господин съдия, моят съсед конят наруши едно от най-общите правила на живота, ритна ме със задните си крака и ми разби двата
кучешки
зъба.
(втори вариант)
Аз казвам: онзи, който е срещал Божествените величини и не разбрал техните отношения, той полудява. Как да се излекува този човек? Научете го да не мисли за никой човек, че е лош, а да мисли, че всички хора са като него. Ако някой гладен човек ме срещне и се опита да ми вземе крадешком торбата с хляба, ще му кажа: „Братко, няма защо да се борим и да идваш отзаде ми, и да крадеш торбата с хляба, но ми кажи, че си гладен и аз ще ти дам хляб." Едно време, когато Господ създал света, вълкът завел първото дело за обида пред съдията, и то против коня.
Вълкът писал в оплакването си следното: „Господин съдия, моят съсед конят наруши едно от най-общите правила на живота, ритна ме със задните си крака и ми разби двата
кучешки
зъба.
В това общество, в което живея, се твърди, че Господ е създал копитата, но аз не вярвам, че Господ може да създава такива здрави, твърди копита, че да се разбиват с тях зъби. Виж нашите копита какви са меки, опитай ги." Но същевременно скривал ноктите си. Конят за свое оправдание рекъл: „Господин съдия, вълкът наруши едно от основните правила, които Господ е поставил, а имено: Господ е казал, че когато дойде някой при тебе, да се яви пред лицето ти, а не отзад тебе. Вълкът дойде откъм задницата ми, а не пред лицето ми. Ние, като се срещнем, помирисва- ме се отпред по носовете, разгледаме се от всички страни и така се опознаваме.
към втори вариант >>
Който здрависва така, ще изгуби двата си
кучешки
зъба.
(втори вариант)
Главата - това е Христовото учение. Някои казват: „А, хората са лоши." С тези две-три думи те се здрависват отзад. „Ама ние искаме да станем християни." Ще се здрависвате отпред. Сега тази сестра искаше да ме здрависа отзад. При такова здрависване ще стане същото, каквото е станало при коня и вълка.
Който здрависва така, ще изгуби двата си
кучешки
зъба.
Всякога, когато престъпим един Божествен закон, тоест отношенията, които Бог е поставил, непременно ще ни сполети едно нещастие - индивидуално, обществено или народно. Да не търсим причината другаде. Че българите са нещастни, причината не е нито у гърците, нито у сърбите, нито у англичаните, нито у германците, а у самите тях. Ако българите посрещаха коня отпред, от неговото лице, никога нямаше да получат този ритник. Но понеже идат отзад, ще получат заслуженото.
към втори вариант >>
27.
Молитвата
,
НБ
,
ИБ
, София, 8.2.1920г.,
Различават се: който яде месце има остри,
кучешки
зъби, дето хване, кости троши.
Вие може да ги направите грамадни здания, да турите тесни мазгали, да поставите завеси, да спрете светлината, но след години ще почувствувате нужда от нея. Може да си попийвате винце и бира, но ще дойде време да почувствувате, че няма питие по-хубаво от водата. Всички писания, всичко, каквото хората кажат, аз го считам за напитки, а това, което Бог казва, е чистата вода. Пили ли сте я вие? Аз може да ви опиша лицето на един пияница, който пие бира, може да ви опиша лицето на един, който яде месце, и на друг, който, яде житце.
Различават се: който яде месце има остри,
кучешки
зъби, дето хване, кости троши.
Който пие винце и бира, лицето му е подпухнало, кръвта му е нечиста, погледът му е мъжделив. Аз вземам пиенето на винце в много широк смисъл. Да не мислите, че искам да ви обидя. Вземам виното като символ, това, което отклонява нашата мисъл от правата посока. Христос казва: “А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно, и Отец, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.” Ще влезеш, казва Христос, в тайната си стаичка и ще се помолиш Отцу твоему.
към беседата >>
28.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Един овчар от едно българско село също се отправил към парахода, придружаван от
кучето
си.
Ето защо, като дойде едно ново учение, което може да повдигне хората, да възпита децата, да преустрои обществото, то трябва да се зачита. Всеки да зачита правото на човека, като душа, защото по начало тя е Божествена и произлиза от Бога. „Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите.” Какво ще стане с тоя, който няма ухо? Преди години, на Бургаското пристанище се случило нещо интересно. Пътници, с билети в ръка, се трупали на пристанището, за да влязат по-скоро в парахода, да си заемат места.
Един овчар от едно българско село също се отправил към парахода, придружаван от
кучето
си.
Още не стигнал до парахода, кучето му започнало усилено да го тегли за дрехата, да се върне назад. Овчарят се опитал да се противопостави на кучето, но то продължавало непрекъснато леко да го дърпа. Той започнал да се колебае, да се откаже от пътуването си, и най-после решил да се върне назад. Като видяли, че се връща, някои пътници му казали: Защо се връщаш? Билетът ти ще пропадне.
към беседата >>
Още не стигнал до парахода,
кучето
му започнало усилено да го тегли за дрехата, да се върне назад.
Всеки да зачита правото на човека, като душа, защото по начало тя е Божествена и произлиза от Бога. „Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите.” Какво ще стане с тоя, който няма ухо? Преди години, на Бургаското пристанище се случило нещо интересно. Пътници, с билети в ръка, се трупали на пристанището, за да влязат по-скоро в парахода, да си заемат места. Един овчар от едно българско село също се отправил към парахода, придружаван от кучето си.
Още не стигнал до парахода,
кучето
му започнало усилено да го тегли за дрехата, да се върне назад.
Овчарят се опитал да се противопостави на кучето, но то продължавало непрекъснато леко да го дърпа. Той започнал да се колебае, да се откаже от пътуването си, и най-после решил да се върне назад. Като видяли, че се връща, някои пътници му казали: Защо се връщаш? Билетът ти ще пропадне. Той отговорил: Ще послушам кучето си, което никога не ме е лъгало.
към беседата >>
Овчарят се опитал да се противопостави на
кучето
, но то продължавало непрекъснато леко да го дърпа.
„Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите.” Какво ще стане с тоя, който няма ухо? Преди години, на Бургаското пристанище се случило нещо интересно. Пътници, с билети в ръка, се трупали на пристанището, за да влязат по-скоро в парахода, да си заемат места. Един овчар от едно българско село също се отправил към парахода, придружаван от кучето си. Още не стигнал до парахода, кучето му започнало усилено да го тегли за дрехата, да се върне назад.
Овчарят се опитал да се противопостави на
кучето
, но то продължавало непрекъснато леко да го дърпа.
Той започнал да се колебае, да се откаже от пътуването си, и най-после решил да се върне назад. Като видяли, че се връща, някои пътници му казали: Защо се връщаш? Билетът ти ще пропадне. Той отговорил: Ще послушам кучето си, което никога не ме е лъгало. Че ще пропадне билетът, нищо от това.
към беседата >>
Той отговорил: Ще послушам
кучето
си, което никога не ме е лъгало.
Още не стигнал до парахода, кучето му започнало усилено да го тегли за дрехата, да се върне назад. Овчарят се опитал да се противопостави на кучето, но то продължавало непрекъснато леко да го дърпа. Той започнал да се колебае, да се откаже от пътуването си, и най-после решил да се върне назад. Като видяли, че се връща, някои пътници му казали: Защо се връщаш? Билетът ти ще пропадне.
Той отговорил: Ще послушам
кучето
си, което никога не ме е лъгало.
Че ще пропадне билетът, нищо от това. Наистина, тоя параход претърпял голяма катастрофа и, освен овчарят, никой не се спасил. И до днес не се знае, какво е станало с него. Кучето е символ на верност и приятелство. То обича човека и му остава вярно.
към беседата >>
Кучето
е символ на верност и приятелство.
Билетът ти ще пропадне. Той отговорил: Ще послушам кучето си, което никога не ме е лъгало. Че ще пропадне билетът, нищо от това. Наистина, тоя параход претърпял голяма катастрофа и, освен овчарят, никой не се спасил. И до днес не се знае, какво е станало с него.
Кучето
е символ на верност и приятелство.
То обича човека и му остава вярно. С това кучето изплаща греховете си. Питам: Какво трябва да се прави, след като Бог ни е кредитирал? – Трябва да се готвим за другия свят. Де е тоя свят?
към беседата >>
С това
кучето
изплаща греховете си.
Че ще пропадне билетът, нищо от това. Наистина, тоя параход претърпял голяма катастрофа и, освен овчарят, никой не се спасил. И до днес не се знае, какво е станало с него. Кучето е символ на верност и приятелство. То обича човека и му остава вярно.
С това
кучето
изплаща греховете си.
Питам: Какво трябва да се прави, след като Бог ни е кредитирал? – Трябва да се готвим за другия свят. Де е тоя свят? Според мене, тоя и оня свят са на едно и също място. Ако живеете само в две стаи от един голям замък, целият замък ли обитавате?
към беседата >>
Идва по едно време един български овчар, придружен от
кучето
си.
(втори вариант)
Нямат основа. Следователно онова учение, което може да ни по- дигне, да възпита нашите деца, да даде нов строй, трябва да се зачита. Всеки трябва да зачита правата на всяка душа, защото тя е Божествена и е създадена от Бога. Духът казва: „Който има ухо да слуша, нека слуша." Какво ще стане с този, който няма ухо? Преди десетина години на пристанището в Бургас се трупаха, блъскаха пътници, за да се качат на парахода.
Идва по едно време един български овчар, придружен от
кучето
си.
Купува си билет, но кучето го тегли, тегли назад, да излезе вън от пристанището. С това теглене назад кучето иска да каже: „Този параход няма да излезе на добър край." Всички пътници, като гледали, че овчарят се колебае да влезе в парахода, казват му: „Бързай да влезеш, че ще изгубиш билета си, щом веднъж си го купил." Овчарят им отговорил: „Нищо, няма да тръгна. Кучето ми никога не ме е излъгвало." И наистина, единственият човек, който се избави от катастрофата, която сполетя парахода, това беше овчарят, защото и до днес не се знае де е пропаднал този гръцки параход. Аз взимам кучето като емблема на приятелство. То казва на човека: „Аз искам да ти бъда верен, затова послушай ме." Кучето обича човека и с това изплаща греховете си от миналото.
към втори вариант >>
Купува си билет, но
кучето
го тегли, тегли назад, да излезе вън от пристанището.
(втори вариант)
Следователно онова учение, което може да ни по- дигне, да възпита нашите деца, да даде нов строй, трябва да се зачита. Всеки трябва да зачита правата на всяка душа, защото тя е Божествена и е създадена от Бога. Духът казва: „Който има ухо да слуша, нека слуша." Какво ще стане с този, който няма ухо? Преди десетина години на пристанището в Бургас се трупаха, блъскаха пътници, за да се качат на парахода. Идва по едно време един български овчар, придружен от кучето си.
Купува си билет, но
кучето
го тегли, тегли назад, да излезе вън от пристанището.
С това теглене назад кучето иска да каже: „Този параход няма да излезе на добър край." Всички пътници, като гледали, че овчарят се колебае да влезе в парахода, казват му: „Бързай да влезеш, че ще изгубиш билета си, щом веднъж си го купил." Овчарят им отговорил: „Нищо, няма да тръгна. Кучето ми никога не ме е излъгвало." И наистина, единственият човек, който се избави от катастрофата, която сполетя парахода, това беше овчарят, защото и до днес не се знае де е пропаднал този гръцки параход. Аз взимам кучето като емблема на приятелство. То казва на човека: „Аз искам да ти бъда верен, затова послушай ме." Кучето обича човека и с това изплаща греховете си от миналото. Какво трябва да се прави, след като Бог ни е кредитирал?
към втори вариант >>
С това теглене назад
кучето
иска да каже: „Този параход няма да излезе на добър край." Всички пътници, като гледали, че овчарят се колебае да влезе в парахода, казват му: „Бързай да влезеш, че ще изгубиш билета си, щом веднъж си го купил." Овчарят им отговорил: „Нищо, няма да тръгна.
(втори вариант)
Всеки трябва да зачита правата на всяка душа, защото тя е Божествена и е създадена от Бога. Духът казва: „Който има ухо да слуша, нека слуша." Какво ще стане с този, който няма ухо? Преди десетина години на пристанището в Бургас се трупаха, блъскаха пътници, за да се качат на парахода. Идва по едно време един български овчар, придружен от кучето си. Купува си билет, но кучето го тегли, тегли назад, да излезе вън от пристанището.
С това теглене назад
кучето
иска да каже: „Този параход няма да излезе на добър край." Всички пътници, като гледали, че овчарят се колебае да влезе в парахода, казват му: „Бързай да влезеш, че ще изгубиш билета си, щом веднъж си го купил." Овчарят им отговорил: „Нищо, няма да тръгна.
Кучето ми никога не ме е излъгвало." И наистина, единственият човек, който се избави от катастрофата, която сполетя парахода, това беше овчарят, защото и до днес не се знае де е пропаднал този гръцки параход. Аз взимам кучето като емблема на приятелство. То казва на човека: „Аз искам да ти бъда верен, затова послушай ме." Кучето обича човека и с това изплаща греховете си от миналото. Какво трябва да се прави, след като Бог ни е кредитирал? Казвате: „Трябва да се приготовляваме за другия свят." Къде е този свят?
към втори вариант >>
Кучето
ми никога не ме е излъгвало." И наистина, единственият човек, който се избави от катастрофата, която сполетя парахода, това беше овчарят, защото и до днес не се знае де е пропаднал този гръцки параход.
(втори вариант)
Духът казва: „Който има ухо да слуша, нека слуша." Какво ще стане с този, който няма ухо? Преди десетина години на пристанището в Бургас се трупаха, блъскаха пътници, за да се качат на парахода. Идва по едно време един български овчар, придружен от кучето си. Купува си билет, но кучето го тегли, тегли назад, да излезе вън от пристанището. С това теглене назад кучето иска да каже: „Този параход няма да излезе на добър край." Всички пътници, като гледали, че овчарят се колебае да влезе в парахода, казват му: „Бързай да влезеш, че ще изгубиш билета си, щом веднъж си го купил." Овчарят им отговорил: „Нищо, няма да тръгна.
Кучето
ми никога не ме е излъгвало." И наистина, единственият човек, който се избави от катастрофата, която сполетя парахода, това беше овчарят, защото и до днес не се знае де е пропаднал този гръцки параход.
Аз взимам кучето като емблема на приятелство. То казва на човека: „Аз искам да ти бъда верен, затова послушай ме." Кучето обича човека и с това изплаща греховете си от миналото. Какво трябва да се прави, след като Бог ни е кредитирал? Казвате: „Трябва да се приготовляваме за другия свят." Къде е този свят? Другият свят и този свят са едно и също нещо.
към втори вариант >>
Аз взимам
кучето
като емблема на приятелство.
(втори вариант)
Преди десетина години на пристанището в Бургас се трупаха, блъскаха пътници, за да се качат на парахода. Идва по едно време един български овчар, придружен от кучето си. Купува си билет, но кучето го тегли, тегли назад, да излезе вън от пристанището. С това теглене назад кучето иска да каже: „Този параход няма да излезе на добър край." Всички пътници, като гледали, че овчарят се колебае да влезе в парахода, казват му: „Бързай да влезеш, че ще изгубиш билета си, щом веднъж си го купил." Овчарят им отговорил: „Нищо, няма да тръгна. Кучето ми никога не ме е излъгвало." И наистина, единственият човек, който се избави от катастрофата, която сполетя парахода, това беше овчарят, защото и до днес не се знае де е пропаднал този гръцки параход.
Аз взимам
кучето
като емблема на приятелство.
То казва на човека: „Аз искам да ти бъда верен, затова послушай ме." Кучето обича човека и с това изплаща греховете си от миналото. Какво трябва да се прави, след като Бог ни е кредитирал? Казвате: „Трябва да се приготовляваме за другия свят." Къде е този свят? Другият свят и този свят са едно и също нещо. Ако имате един обширен замък, а живеете само в една-две от неговите стаи, целия замък ли обитавате?
към втори вариант >>
То казва на човека: „Аз искам да ти бъда верен, затова послушай ме."
Кучето
обича човека и с това изплаща греховете си от миналото.
(втори вариант)
Идва по едно време един български овчар, придружен от кучето си. Купува си билет, но кучето го тегли, тегли назад, да излезе вън от пристанището. С това теглене назад кучето иска да каже: „Този параход няма да излезе на добър край." Всички пътници, като гледали, че овчарят се колебае да влезе в парахода, казват му: „Бързай да влезеш, че ще изгубиш билета си, щом веднъж си го купил." Овчарят им отговорил: „Нищо, няма да тръгна. Кучето ми никога не ме е излъгвало." И наистина, единственият човек, който се избави от катастрофата, която сполетя парахода, това беше овчарят, защото и до днес не се знае де е пропаднал този гръцки параход. Аз взимам кучето като емблема на приятелство.
То казва на човека: „Аз искам да ти бъда верен, затова послушай ме."
Кучето
обича човека и с това изплаща греховете си от миналото.
Какво трябва да се прави, след като Бог ни е кредитирал? Казвате: „Трябва да се приготовляваме за другия свят." Къде е този свят? Другият свят и този свят са едно и също нещо. Ако имате един обширен замък, а живеете само в една-две от неговите стаи, целия замък ли обитавате? Тези една-две стаи представляват само част от целия замък.
към втори вариант >>
29.
Ще управлява всички народи
,
НБ
, София, 7.3.1920г.,
Живото
куче
е за предпочитане, пред умрелия лъв; и силният лъв е за предпочитане, пред умрялото
куче
.
– Всичко 1260 деня. Сега спорят, какво означават тези дни. Едни ги смятат за дни от годината, други – за периоди. Може да се вземат и като дни, и като периоди. Не е важно, колко е стар човек, но колко е умен и добър.
Живото
куче
е за предпочитане, пред умрелия лъв; и силният лъв е за предпочитане, пред умрялото
куче
.
Новороденото дете представя новото човечество, което се приготвя в невидимия свят и ще дойде на земята. И тази война, която е предвидена там и се изразява в боя между Михаил и змея, до известна степен, представя световната война, която ние преживяваме, но още не е завършена. В 19 глава на Откровението се среща повторение на събитията. Там символите се изменят. Говори се за бял коя.
към беседата >>
30.
Отиде след Него
,
НБ
, София, 11.4.1920г.,
Какво ще прави нашето
кученце
, ако го оставите да слуша музика в широка, добре осветена концертна зала?
Не мислете за някакъв рай. Напуснете вашите криви разбирания за рая. Раят, конто търсите, е в самите нас. Вие всякога можете да го имате. Ако влезете неподготвени и този рай, не може да издържите на неговата светлина, тя е непоносима за вас.
Какво ще прави нашето
кученце
, ако го оставите да слуша музика в широка, добре осветена концертна зала?
То ще се измени, ще започне да лае. Такова ще бъде и вашето положение, ако влезете неподготвени в другия свят, във великото мълчание, да слушате Божествената музика. Ако отида по-далеч в обясненията си, ще обвиня и вас, и себе си. Сега, аз развивам пред вас един въпрос като пред виновници за страданията на Христа. Аз се упражнявам върху вас, като върху мишенки, с които се упражняват войниците.
към беседата >>
Ако Христос не слезе, хората ще се избият като
кучета
; ще се колят и бесят, докато земята се зарази.
Всички отидоха да се бият и да молят Господа да подкрепи и усили тяхното оръжие. Това са все правоверни хора! Христос казва: Моите последователи не можаха да издържат първия си изпит. Евреите от първите векове издържаха изпита си, а тези от вторите векове, не можаха, всичко изгубиха. Сега Христос трябва да слезе отново на земята, да оправи работата.
Ако Христос не слезе, хората ще се избият като
кучета
; ще се колят и бесят, докато земята се зарази.
Хората ще се заразяват един от друг, докато напълно се унищожат. Време е вече да дойде друга култура в света. За да се избегне злото, което иде на земята, повтарям: Христос трябва отново да слезе между хората. Аз виждам, че всички бягате от фронта, но ви питам: Готови ли сте да се върнете на фронта? – Готови сме.
към беседата >>
31.
Три процеса
,
ИБ
, Бургас, 23.6.1920г.,
И птичките пеели, петлите пеели,
кучетата
лаели, магаретата ревели – това са признаци, че градът нямало да потъне, както някои са казвали, а ще оцелее.
Когато птиците престанат да пеят, трябва да се очаква катастрофа, ще стане нещо ненормално. Пеенето в света е признак на хармония. Така е било във В. Търново през 1913 г. по време на земетресението.
И птичките пеели, петлите пеели,
кучетата
лаели, магаретата ревели – това са признаци, че градът нямало да потъне, както някои са казвали, а ще оцелее.
В който ден пеят, нещастия не стават. В къщи, в които пеят, дяволът не влиза; в кръчми, в които хората пият и пеят, зло не мислят – влез, но ако пият, без да пеят – зло мислят. Пеенето е чувство, необходимост. Бог го е вложил в хората и те трябва да се подчиняват на него. Не се ли подчиняват, злото ще дойде.
към беседата >>
32.
Кротките
,
НБ
,
ИБ
, , 25.1.1921г.,
У
кучето
, което е почнало да се развива вече, този ъгъл на лицето е почнал да се повдига на 45°, и то върви отзад – напред.
Когато искаме да изследваме развитието на живота на човека, тази единица е човешкият гръбнак. Да обясня, защо именно кротките ще наследят земята. Тази линия, която е образувала гръбнака на змията, е срастнала с лицето, защото няма никакво отклонение. Значи, лицето на змията е отзад, а не отпред. Затова казваме за известни хора, че имат двойно лице – едно отпред и едно отзад – лицето на змията.
У
кучето
, което е почнало да се развива вече, този ъгъл на лицето е почнал да се повдига на 45°, и то върви отзад – напред.
Значи, еволюцията върви отзад – напред. У слона този ъгъл се повдига на 90°, у човека – на 180°, затова лицето е паралелно с гръбначния стълб. Затова казваме, че две величини, събрани, са равни на сбора, значи сборът на предната и задната величини на развитието е равен на 180° и следователно, числото 2 показва движението на човешкия живот отзад – напред, към очовечаване. И така, под думата "кротост" в тази формула (буквата К) подразбираме едно лице, което е минало от 1° до 180°. Казах, че тези три ъгъла, които се образуват на тази буква К, са под 60°.
към беседата >>
Като срещнеш някое
куче
, то те погледне и схваща скритите ти намерения, и разбира, какво мислиш да правиш с него.
Аз наблюдавам тези юрдечки и виждам, че те са вече на половин километър от мен, защото са възприели мисълта ми. Продължавам пътя си по-нататък и виждам друга група юрдечки. Аз им изпращам една хубава мисъл, че към брега има хубава храна за тях. Спирам се и виждам, че всички бързат към брега, възприели мисълта ми. Това са факти, от които се уверяваме, че животните могат да възприемат нашите добри и лоши мисли.
Като срещнеш някое
куче
, то те погледне и схваща скритите ти намерения, и разбира, какво мислиш да правиш с него.
Наблюдавал съм как ме гледа някое куче, като ме срещне. Разглежда ме внимателно, изпитва ме, но аз му казвам: Не се бой, няма да ти направя нищо. Аз съм от новата култура. – "Дано дойде тя по-скоро, защото ние страдаме от тия некултурни хора, които минат-заминат покрай нас, вземат камък и хайде отгоре ни." – Това не е алегория, а факт. Така постъпвате помежду си.
към беседата >>
Наблюдавал съм как ме гледа някое
куче
, като ме срещне.
Продължавам пътя си по-нататък и виждам друга група юрдечки. Аз им изпращам една хубава мисъл, че към брега има хубава храна за тях. Спирам се и виждам, че всички бързат към брега, възприели мисълта ми. Това са факти, от които се уверяваме, че животните могат да възприемат нашите добри и лоши мисли. Като срещнеш някое куче, то те погледне и схваща скритите ти намерения, и разбира, какво мислиш да правиш с него.
Наблюдавал съм как ме гледа някое
куче
, като ме срещне.
Разглежда ме внимателно, изпитва ме, но аз му казвам: Не се бой, няма да ти направя нищо. Аз съм от новата култура. – "Дано дойде тя по-скоро, защото ние страдаме от тия некултурни хора, които минат-заминат покрай нас, вземат камък и хайде отгоре ни." – Това не е алегория, а факт. Така постъпвате помежду си. Срещнете един приятел и веднага се нахвърляте върху него с лоши мисли.
към беседата >>
33.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
Може да го направиш овчарско
куче
, да пази стадото, но все пак един ден той ще задигне овца.
Обаче, мъжът казва: „Жена ми е малко грозничка, искам красива жена“. И жената казва: „Умен е мъжът ми, но грозен, няма много пари, искам богат мъж“. Каква философия е тази? След всичко това учителите казват: „Да възпитаваме новото поколение! “ – Смешно е да възпитаваш вълка.
Може да го направиш овчарско
куче
, да пази стадото, но все пак един ден той ще задигне овца.
Сегашните учители и родители възпитават деца, които не се подават на възпитание. Църквата възпитава паството си, но и то не се подава на възпитание. Докато в живота не се приложи принципът, че мъжът ще има само една жена, а жената – само един мъж, никое сърце и никой ум не могат да се изменят. Ако обича мъжа си, жената е готова да се жертва за човечеството. Ако обича жена си и мъжът е готов да се жертва за човечеството.
към беседата >>
Може да го направишъ овчарско
куче
, но все единъ день ще пипне нѣкоя овца.
(втори вариант)
А въ Божествения законъ е писано: Единъ мѫжъ ще има само една жена и една жена ще има само единъ мѫжъ. Мѫжътъ казва: „Ама жена ми е грозна, искамъ хубава жена! “ Жената казва: „Мѫжътъ ми е грозенъ, ученъ е, но е малко серсеминъ, не си разбира живота, а онзи, другиятъ е по-богатъ.“ Че каква философия е тази? Слѣдъ тѣзи майки дойде учительтъ, казва: „Да възпитаме тѣзи дѣца! “ Ще бѫде смѣшно да възпиташъ единъ вълкъ.
Може да го направишъ овчарско
куче
, но все единъ день ще пипне нѣкоя овца.
Сегашнитѣ учители възпитаватъ дѣца, които не могатъ да се възпитатъ. Църквата възпитава паството, но сѫщиятъ резултатъ. Докато не се тури като принципъ въ живота това, че жената ще има само единъ мѫжъ, никое сърце и умъ не може да се измѣни. Щомъ жената обича мѫжа си, трѣбва да е готова да се жертвува за цѣлото човѣчество. Това е жена!
към втори вариант >>
34.
Определяне работата на четирите съвета
,
СБ
,
БР
, В.Търново, 21.8.1921г.,
А като влезеш в селото и чуеш лая на
кучетата
, побива те страх.
“ Ден след ден прави все това, а какво иска да каже с това кукуригу? Веднъж кукуригу, втори път кукуригу, трети път кукуригу, хиляди пъти кукуригу. Какво иска да каже той? Наблюдавайте това кукуригу на петела. Когато започват да пеят първи петли, на човек му става леко на душата, като че ли се е освободил от някаква напаст.
А като влезеш в селото и чуеш лая на
кучетата
, побива те страх.
Лаят на кучетата подразбира, че има някаква опасност, а пеенето на петела подразбира, че няма никаква опасност, че нещо хубаво се крие. Е, добре, ако на моя праг дойде един петел и извика „кукуригу“, дойде втори – изкукурига, три, десет, петнадесет петли изкукуригат, какво впечатление ще произведат те? Първият петел ще произведе приятно впечатление, от втория туй впечатление ще започне да отслабва, докато най-накрая последният петел вече ще ви направи неприятно впечатление и ще искате да го изпъдите. Същото вършим и ние. Този петел докарва големи беди.
към беседата >>
Лаят на
кучетата
подразбира, че има някаква опасност, а пеенето на петела подразбира, че няма никаква опасност, че нещо хубаво се крие.
Веднъж кукуригу, втори път кукуригу, трети път кукуригу, хиляди пъти кукуригу. Какво иска да каже той? Наблюдавайте това кукуригу на петела. Когато започват да пеят първи петли, на човек му става леко на душата, като че ли се е освободил от някаква напаст. А като влезеш в селото и чуеш лая на кучетата, побива те страх.
Лаят на
кучетата
подразбира, че има някаква опасност, а пеенето на петела подразбира, че няма никаква опасност, че нещо хубаво се крие.
Е, добре, ако на моя праг дойде един петел и извика „кукуригу“, дойде втори – изкукурига, три, десет, петнадесет петли изкукуригат, какво впечатление ще произведат те? Първият петел ще произведе приятно впечатление, от втория туй впечатление ще започне да отслабва, докато най-накрая последният петел вече ще ви направи неприятно впечатление и ще искате да го изпъдите. Същото вършим и ние. Този петел докарва големи беди. Дойде един петел, каже: „Кукуригу“ – представя един план за работа.
към беседата >>
35.
Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
Веднага го познала – той се превърнал в черно
куче
и се скрил.
По време на галското духовно движение в Англия през 1905 година жената, която водела движението, придружавана от огнени кълба, като се връщала една вечер от събрание, казала на един свой близък приятел да я чака отвън. По едно време тя видяла да върви пред нея един господин с черна пелерина, помислила, че това е приятелят ѝ, и забързала, за да го настигне. Извикала го по име, но той не обърнал лицето си. По едно време той се доближил до нея със забулено лице и поклатил заканително пръста си. Тя веднага се досетила, че това не е нейният приятел, и поискала да узнае кой е той.
Веднага го познала – той се превърнал в черно
куче
и се скрил.
Тя казала: „Това е дяволът, който се бърка в моето царство, но аз ще се разправя с него.“ Ние трябва да знаем точно дали тези, които срещаме, са наши приятели, или не, мислят ли като нас, или не, мислят ли право, или не. Ние трябва да имаме с всички наши приятели една мисъл, едно сърце – мисълта ни да е отправена към Бога, да служим на Бога. И всеки от вас, който е готов да действа за Бога по този начин, ние сме готови да приемем с отворени ръце, готови сме да му дадем нашето пълно съдействие. Но белите братя са много взискателни и ако той се откаже да служи на Бога, те ще затворят вратите си за него.
към беседата >>
Ако в едно такова събрание пуснем едно
куче
, то няма да издържи на това мълчание и ще залае.
Ако някой от вас е сприхав, бърз, ще кажете: „Благодарим на Бога, че имаме такъв брат.“ Ако някой е флегматичен – пак ще благодарите. Във всичко ще виждате добрата страна и ще благодарите. И когато се срещнем с всички тези братя, ще видим, че всеки от тях има по нещо добро, ще видим все нещо особено. В сегашния окултизъм се препоръчва мълчание. Това е толкова тягостно състояние, че не може да се издържи.
Ако в едно такова събрание пуснем едно
куче
, то няма да издържи на това мълчание и ще залае.
Ако хората говорят, то ще се чувства добре, а ако всички мълчат, то ще помисли, че ще стане някаква катастрофа, и ще започне да вие. Така че под мълчание разбирам само когато сме сами. Когато сме сами в Природата, може да мълчим, но с близките ще говорим. Ще даваме на другите да се изказват, а ние – когато му дойде редът. Бих желал да напишете в една книга онези въпроси, които ви интересуват и са от жизнено значение за вас, които са с полезен характер, които са важни, за да ви дадат сила да се развивате – може да ги разгледаме утре подир обяд.
към беседата >>
36.
Отговор на зададени въпроси
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1921г.,
Ще кажа, че еди-кой си е отлично
куче
.
Дегенерация от човек на вол е недопустима. Дегенериралите не живеят всред хората. Волът за нас е емблема на една велика идея. Когато кажем вол, магаре, кон, петел – това са емблеми, символи. Ако аз искам символично да изразя приятелството, как бих го представил?
Ще кажа, че еди-кой си е отлично
куче
.
Ако искам да изразя идеята, че някой е добър предач, ще кажа, че той е отличен паяк. Ако искам да изразя идеята, че някой има отлично търпение, ще кажа, че той е отличен вол. Онзи вол, който всеки ден си преживя, като му погледнеш очите, той казва: „Не бързай толкова, ще си свършиш работата, бъди тих и спокоен! “ Чудесни символи са за нас млекопитаещите! – Ученикът на Бялото Братство трябва ли да даде необходимия физически труд в замяна на своите нужди, или да се ограничи само в духовна работа?
към беседата >>
37.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
Аз съм виждал
кучета
да ближат рани и много
кучета
са излекували раните на своя господар.
А ние, които вярваме в Христа, казваме: „Да се разберем“. Не говоря за историческия Христос или за космическия. „Кой Христос? “ – Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, който живее сега в нашите души и във всяко благородно пробуждение, вътре в нашата душа, това е то живият Христос. Дали е той в сърцето на един прост човек, на един съдия, на един беден човек, на едно животно – все едно.
Аз съм виждал
кучета
да ближат рани и много
кучета
са излекували раните на своя господар.
Съзнава кучето, то казва: „Господарю, аз зная, имам опитност от себе си: като имам рана и почна да ближа мястото, ближа, ближа, и тя оздравее“. А туй близане да ви го преведа: скръбно е някому сърцето, кажи му една сладка дума, друга сладка дума, тя е същинско бонбонче, първокачествено, не от захарин, а от най-добрата захар; и едно бонбонче, две, и най-после напомнете му, че има един брат в света, който от имането си ще даде за него. Това са сладките думи, права е Любовта. Христос седи при всички и мълчи. Той казва: „С вас съм аз“.
към беседата >>
Съзнава
кучето
, то казва: „Господарю, аз зная, имам опитност от себе си: като имам рана и почна да ближа мястото, ближа, ближа, и тя оздравее“.
Не говоря за историческия Христос или за космическия. „Кой Христос? “ – Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, който живее сега в нашите души и във всяко благородно пробуждение, вътре в нашата душа, това е то живият Христос. Дали е той в сърцето на един прост човек, на един съдия, на един беден човек, на едно животно – все едно. Аз съм виждал кучета да ближат рани и много кучета са излекували раните на своя господар.
Съзнава
кучето
, то казва: „Господарю, аз зная, имам опитност от себе си: като имам рана и почна да ближа мястото, ближа, ближа, и тя оздравее“.
А туй близане да ви го преведа: скръбно е някому сърцето, кажи му една сладка дума, друга сладка дума, тя е същинско бонбонче, първокачествено, не от захарин, а от най-добрата захар; и едно бонбонче, две, и най-после напомнете му, че има един брат в света, който от имането си ще даде за него. Това са сладките думи, права е Любовта. Христос седи при всички и мълчи. Той казва: „С вас съм аз“. Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но сега имам думата за тоя Петър, ха да кажем свети Петър.
към беседата >>
38.
Страх и безстрашие / За страха и безстрашието
,
МОК
, София, 1.3.1922г.,
Вземете, вие котката, която я е страх или
куче
, което квичи.
(втори вариант)
Сега ще приложите този метод и ще видите какви са резултатите. Имат ли практическо влияние, или не? Защото има смели хора, от страх са смели. Някои казват: „Да бъдеш много смел! “ Но някой път смелостта се дължи на страха.
Вземете, вие котката, която я е страх или
куче
, което квичи.
В момента на самосъхранение у нея се заражда най-първо страх, но после тя е готова да се хвърли отгоре ти. Туй не е безстрашие. Това е смелост от страх да запазиш живота си. Когато пък безстрашието, подразбира вътре при всяко положение да е безстрашен човек, или казано на окултен език: Да се колебаеш отвънка, без да се разколебаваш отвътре. Колебание отвънка без разколебаване отвътре.
към втори вариант >>
39.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
То е животинска проява – среща се в птиците,
кучетата
, конете и др.
Преди да сложат калая, изчистват много добре съдовете. Ако не са очистени предварително, калят не се хваща. По същия начин, който влезе в школата, изчистват го предварително, за да се хване после калаят. Само по този начин ученикът ще стане неуязвим за външните условия. Време е вече да се освободите от някои отрицателни прояви, каквото е тщеславието.
То е животинска проява – среща се в птиците,
кучетата
, конете и др.
Кучето вдигне опашката си, върви и никого не иска да знае – това е тщеславие. Паунът разпери опашката си, върви гордо, със съзнание за себе си – това е неговото тщеславие. Ако ученикът има още това животинско проявление, очакват го големи страдания. Той ще се сблъска с действителността. Защо? – Като видят неговата слабост, хората започват да му се подиграват.
към беседата >>
Кучето
вдигне опашката си, върви и никого не иска да знае – това е тщеславие.
Ако не са очистени предварително, калят не се хваща. По същия начин, който влезе в школата, изчистват го предварително, за да се хване после калаят. Само по този начин ученикът ще стане неуязвим за външните условия. Време е вече да се освободите от някои отрицателни прояви, каквото е тщеславието. То е животинска проява – среща се в птиците, кучетата, конете и др.
Кучето
вдигне опашката си, върви и никого не иска да знае – това е тщеславие.
Паунът разпери опашката си, върви гордо, със съзнание за себе си – това е неговото тщеславие. Ако ученикът има още това животинско проявление, очакват го големи страдания. Той ще се сблъска с действителността. Защо? – Като видят неговата слабост, хората започват да му се подиграват. Една от причините на неврастенията се дължи на тщеславието.
към беседата >>
То е животинска проява – среща се в птиците,
кучетата
, конете и др.
Преди да сложат калая, изчистват много добре съдовете. Ако не са очистени предварително, калят не се хваща. По същия начин, който влезе в школата, изчистват го предварително, за да се хване после калаят. Само по този начин ученикът ще стане неуязвим за външните условия. Време е вече да се освободите от някои отрицателни прояви, каквото е тщеславието.
То е животинска проява – среща се в птиците,
кучетата
, конете и др.
Кучето вдигне опашката си, върви и никого не иска да знае – това е тщеславие. Паунът разпери опашката си, върви гордо, със съзнание за себе си – това е неговото тщеславие. Ако ученикът има още това животинско проявление, очакват го големи страдания. Той ще се сблъска с действителността. Защо? – Като видят неговата слабост, хората започват да му се подиграват.
към беседата >>
Кучето
вдигне опашката си, върви и никого не иска да знае – това е тщеславие.
Ако не са очистени предварително, калят не се хваща. По същия начин, който влезе в школата, изчистват го предварително, за да се хване после калаят. Само по този начин ученикът ще стане неуязвим за външните условия. Време е вече да се освободите от някои отрицателни прояви, каквото е тщеславието. То е животинска проява – среща се в птиците, кучетата, конете и др.
Кучето
вдигне опашката си, върви и никого не иска да знае – това е тщеславие.
Паунът разпери опашката си, върви гордо, със съзнание за себе си – това е неговото тщеславие. Ако ученикът има още това животинско проявление, очакват го големи страдания. Той ще се сблъска с действителността. Защо? – Като видят неговата слабост, хората започват да му се подиграват. Една от причините на неврастенията се дължи на тщеславието.
към беседата >>
40.
Не бъди неверен, но верен!
,
НБ
, София, 16.4.1922г.,
Ами по-раншните християни в римската арена не ги ли разкъсваха зверове,
кучета
?
Тогава Господ ще ти прости. А сегашните хора 100 души изяли, и искат Господ да ги прости. Искат Христос да ги прости. Христос е вечна Любов, той не прощава! Той казва: „Този брат дайте да го изядат“.
Ами по-раншните християни в римската арена не ги ли разкъсваха зверове,
кучета
?
Какви ли не страдания претърпяха те! – Защото бяха грешници. Христос им каза: „По кой начин искате да изкупите вашите грехове? “ Разкъсваха ги зверове. Тежко, но тия светии заслужиха тия страдания, дадоха добър пример.
към беседата >>
41.
Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата
,
ООК
, София, 11.5.1922г.,
Вие можете да опитомите вълка, да го направите
куче
, но той никога не забравя старите си навици.
Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка. Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран. Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество. Вие можете да опитомите тигъра, да го направите свой другар. Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв, инстинктът в него отново заговаря.
Вие можете да опитомите вълка, да го направите
куче
, но той никога не забравя старите си навици.
Затова казват, че вълкът не може да пази стадото. Ето защо, който иска да се приближи при Бога, да придобие истинското знание, което ще го направи щастлив, трябва да спазва великите закони на Битието, върху които почива сегашното развитие на човека. Следователно не се самоосъждайте, но се възпитавайте. Ако видите някакъв недостатък в себе си, ще знаете, че това е резултат от разместването на някоя част в тялото ви. Обърнете се тогава с молба към Великия майстор – Духа, Той да ви помогне, да сложи разместената част на нейното място.
към беседата >>
Вие можете да опитомите вълка, да го направите
куче
, но той никога не забравя старите си навици.
Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка. Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран. Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество. Вие можете да опитомите тигъра, да го направите свой другар. Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв, инстинктът в него отново заговаря.
Вие можете да опитомите вълка, да го направите
куче
, но той никога не забравя старите си навици.
Затова казват, че вълкът не може да пази стадото. Ето защо, който иска да се приближи при Бога, да придобие истинското знание, което ще го направи щастлив, трябва да спазва великите закони на Битието, върху които почива сегашното развитие на човека. Следователно не се самоосъждайте, но се възпитавайте. Ако видите някакъв недостатък в себе си, ще знаете, че това е резултат от разместването на някоя част в тялото ви. Обърнете се тогава с молба към Великия майстор – Духа, Той да ви помогне, да сложи разместената част на нейното място.
към беседата >>
42.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
Има примери, аз съм виждал такъв случай, някое по-голямо
куче
дави по-малко
куче
, то бяга, срещне друго
куче
и то се нахвърля и го дави.
Една млада сестра живее при една друга сестра и двете са от едно и също учение, вярват в едно и също, четат едни и същи молитви, подвизават се и двете, но старата сестра постоянно сол троши на младата в кухнята. „Какво да мисля, слугиня съм вече, и не е седнала с мен вътре да ми каже една сладка дума, да говори за Господа, а все в кухнята: ти си такава, глупава, това не си направила, онова, и при това казва: „Господи, да дойде Божият дух вътре в мене“, но пак: „Чесън да счукаш“. Благородство се изисква от нас. Няма по-отвратително нещо за един християнин, за един ученик, ако прави туй, което казах, съзнателно. Ако го прави съзнателно като учителя, с цел да изпита, то е благородно, но ако с това се удоволства, понеже онзи, другият, е послушен, това не е благородно.
Има примери, аз съм виждал такъв случай, някое по-голямо
куче
дави по-малко
куче
, то бяга, срещне друго
куче
и то се нахвърля и го дави.
Казвам: „Учат си занаята“. Туй куче, което е давено, не е научило изкуството още, по-голямото куче му казва: „Ти не давиш като мен“, а малкото куче разбира: „Да давиш като мен“. Господ ти дава страдания и казва да не правиш неправда, а ти казваш: „То без неправда не може“. И тогава има две възможности или два метода, с които можем да изправим живота си. Единият е на граф Кенигсберг или на Бургсон, а вторият метод е на благочестивия християнин, а не на Браун и Мелби.
към беседата >>
Туй
куче
, което е давено, не е научило изкуството още, по-голямото
куче
му казва: „Ти не давиш като мен“, а малкото
куче
разбира: „Да давиш като мен“.
Благородство се изисква от нас. Няма по-отвратително нещо за един християнин, за един ученик, ако прави туй, което казах, съзнателно. Ако го прави съзнателно като учителя, с цел да изпита, то е благородно, но ако с това се удоволства, понеже онзи, другият, е послушен, това не е благородно. Има примери, аз съм виждал такъв случай, някое по-голямо куче дави по-малко куче, то бяга, срещне друго куче и то се нахвърля и го дави. Казвам: „Учат си занаята“.
Туй
куче
, което е давено, не е научило изкуството още, по-голямото
куче
му казва: „Ти не давиш като мен“, а малкото
куче
разбира: „Да давиш като мен“.
Господ ти дава страдания и казва да не правиш неправда, а ти казваш: „То без неправда не може“. И тогава има две възможности или два метода, с които можем да изправим живота си. Единият е на граф Кенигсберг или на Бургсон, а вторият метод е на благочестивия християнин, а не на Браун и Мелби. И всички съвременни окултисти, даже на запад, имат една слабост, че показват на сегашните младежи как да развият своята сила и как да се подигнат над съвременното общество. Че туй не е нещо ново, то е едно старо учение.
към беседата >>
43.
Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота
,
МОК
, Витоша, 24.5.1922г.,
Едно
куче
се приближи към нас, поспре се, изгледа ни, и отмина/.
Но, почнете ли да се спирате, те ще ви нападнат. Те нападат страхливия човек, смелия човек никога не го нападат, те сами се боят от него, те чувствуват, че силата му е по-голяма от тяхната, и отстъпват. Това инстинктивно правят. /Край нас мина стадо овци, връща се от паша. Весело блеят малките агънца.
Едно
куче
се приближи към нас, поспре се, изгледа ни, и отмина/.
Сега тук дойде едно куче. Какво помисли то? Дойде, погледа; може ли да проникнете в неговото съзнание? Дали разбра то, че вие сте ученици на известна окултна школа, как ще си обясни то? То разбра, че за някоя важна работа сте се събрали, но за каква, не знае.
към беседата >>
Сега тук дойде едно
куче
.
Те нападат страхливия човек, смелия човек никога не го нападат, те сами се боят от него, те чувствуват, че силата му е по-голяма от тяхната, и отстъпват. Това инстинктивно правят. /Край нас мина стадо овци, връща се от паша. Весело блеят малките агънца. Едно куче се приближи към нас, поспре се, изгледа ни, и отмина/.
Сега тук дойде едно
куче
.
Какво помисли то? Дойде, погледа; може ли да проникнете в неговото съзнание? Дали разбра то, че вие сте ученици на известна окултна школа, как ще си обясни то? То разбра, че за някоя важна работа сте се събрали, но за каква, не знае. И, ако се беше уплашило, веднага щеше да почне да лае, но като ви погледна, настроението на вашата мисъл му даде някаква работа, и то каза: „Тази работа не е моя, аз ще си вървя“.
към беседата >>
Сега можете ли да кажете какво мисли това
куче
, което мина покрай нас?
(втори вариант)
Когато страхът проникне в сърцето на човека, той трябва да се запита реално ли е всичко това, което вижда, чувства и преживява. Който може да запазва самообладание, той спокойно може да седне на някой камък в гората и покрай него да минават най-свирепи животни - тигри, лъвове, без да му причинят най-малката вреда; те ще минат-заминат покрай него, без да го докоснат. Ако е страхлив, непременно ще го нападнат. Пред смелия, пред безстрашния човек и най-свирепите животни отстъпват - те чувстват силата му и се страхуват от него. И действително, смелият човек има силна воля, силна мисъл; той може да се концентрира.
Сега можете ли да кажете какво мисли това
куче
, което мина покрай нас?
Както видяхте, то се спря, погледа ви малко и си замина. Разбра ли това куче, че вие сте ученици на окултна школа? То разбра, че сте се събрали за някаква важна работа, но каква е тази работа - не знае. Ако беше се уплашило от вас, кучето щеше да лае, но вашата мисъл му даде известен подтик и то продължи своя път, разбра, че мястото му не е тук. Наблюдателността е развита в това куче, а също и низшият ум, затова не се спря при нас, а продължи по-нататък; то е наблюдавало своя господар и е извадило заключение, че както господарят му често бива зает със своя работа, така и ние тук имаме някаква работа.
към втори вариант >>
Разбра ли това
куче
, че вие сте ученици на окултна школа?
(втори вариант)
Ако е страхлив, непременно ще го нападнат. Пред смелия, пред безстрашния човек и най-свирепите животни отстъпват - те чувстват силата му и се страхуват от него. И действително, смелият човек има силна воля, силна мисъл; той може да се концентрира. Сега можете ли да кажете какво мисли това куче, което мина покрай нас? Както видяхте, то се спря, погледа ви малко и си замина.
Разбра ли това
куче
, че вие сте ученици на окултна школа?
То разбра, че сте се събрали за някаква важна работа, но каква е тази работа - не знае. Ако беше се уплашило от вас, кучето щеше да лае, но вашата мисъл му даде известен подтик и то продължи своя път, разбра, че мястото му не е тук. Наблюдателността е развита в това куче, а също и низшият ум, затова не се спря при нас, а продължи по-нататък; то е наблюдавало своя господар и е извадило заключение, че както господарят му често бива зает със своя работа, така и ние тук имаме някаква работа. На физическия свят страхът и съмнението се явяват естествено, а в окултните школи ги предизвикват изкуствено - така е било в Индия, в Египет и във всички останали окултни школи. Например някой ученик отива при един от учителите на една окултна школа, но Учителят не му говори нищо.
към втори вариант >>
Ако беше се уплашило от вас,
кучето
щеше да лае, но вашата мисъл му даде известен подтик и то продължи своя път, разбра, че мястото му не е тук.
(втори вариант)
И действително, смелият човек има силна воля, силна мисъл; той може да се концентрира. Сега можете ли да кажете какво мисли това куче, което мина покрай нас? Както видяхте, то се спря, погледа ви малко и си замина. Разбра ли това куче, че вие сте ученици на окултна школа? То разбра, че сте се събрали за някаква важна работа, но каква е тази работа - не знае.
Ако беше се уплашило от вас,
кучето
щеше да лае, но вашата мисъл му даде известен подтик и то продължи своя път, разбра, че мястото му не е тук.
Наблюдателността е развита в това куче, а също и низшият ум, затова не се спря при нас, а продължи по-нататък; то е наблюдавало своя господар и е извадило заключение, че както господарят му често бива зает със своя работа, така и ние тук имаме някаква работа. На физическия свят страхът и съмнението се явяват естествено, а в окултните школи ги предизвикват изкуствено - така е било в Индия, в Египет и във всички останали окултни школи. Например някой ученик отива при един от учителите на една окултна школа, но Учителят не му говори нищо. Ученикът говори, Учителят мълчи, ученикът се вижда в чудо и не знае какво да прави. Минават ден, два, три, Учителят все мълчи.
към втори вариант >>
Наблюдателността е развита в това
куче
, а също и низшият ум, затова не се спря при нас, а продължи по-нататък; то е наблюдавало своя господар и е извадило заключение, че както господарят му често бива зает със своя работа, така и ние тук имаме някаква работа.
(втори вариант)
Сега можете ли да кажете какво мисли това куче, което мина покрай нас? Както видяхте, то се спря, погледа ви малко и си замина. Разбра ли това куче, че вие сте ученици на окултна школа? То разбра, че сте се събрали за някаква важна работа, но каква е тази работа - не знае. Ако беше се уплашило от вас, кучето щеше да лае, но вашата мисъл му даде известен подтик и то продължи своя път, разбра, че мястото му не е тук.
Наблюдателността е развита в това
куче
, а също и низшият ум, затова не се спря при нас, а продължи по-нататък; то е наблюдавало своя господар и е извадило заключение, че както господарят му често бива зает със своя работа, така и ние тук имаме някаква работа.
На физическия свят страхът и съмнението се явяват естествено, а в окултните школи ги предизвикват изкуствено - така е било в Индия, в Египет и във всички останали окултни школи. Например някой ученик отива при един от учителите на една окултна школа, но Учителят не му говори нищо. Ученикът говори, Учителят мълчи, ученикът се вижда в чудо и не знае какво да прави. Минават ден, два, три, Учителят все мълчи. Ученикът започва да мисли дали не е влязъл преждевременно в школата.
към втори вариант >>
44.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!
,
НБ
, София, 4.6.1922г.,
Ще бъде интересно, когато минавам покрай някой умрял вол и
кучетата
се давят за него и някой ме гледа, почне да се блещи и казва: „И ти ли искаш да ядеш?
Нека напишат 100 души какво мислят за тях. Какво ще напишат? Колко души ще бъдат близо до истината, да я кажат. Тия двама души, мъж и жена, могат да разискват най-свещените идеи, но на тях ще припишат най-калпави и порочни постъпки. При такова състояние на нашите умове, как можем да служим на Бога?
Ще бъде интересно, когато минавам покрай някой умрял вол и
кучетата
се давят за него и някой ме гледа, почне да се блещи и казва: „И ти ли искаш да ядеш?
“ Не, не, отговарям, туй е ваша привилегия. Да, братя, от всички нас се иска един идеал! Всички трябва да се борим с тия порочни чувства. Чистота, абсолютна чистота по Бога, е необходима. Не само външна, не по форма – всинца сте чисти по форма, – а вътрешна, вътрешна чистота е нужна.
към беседата >>
45.
Както е Он чист
,
НБ
, Витоша, 11.6.1922г.,
С
куче
в чувал не влизай.
Тъй седи правилото. Само ако го обичате, тогава го правете. Ако идете да правите нещо без Любов, работите ви ще се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко. И за туй старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“. Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения.
С
куче
в чувал не влизай.
Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре. Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всинца ни. Тя е именно, която ще преустрои домовете. Тя ще смекчи нашите чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже как да постъпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работят за нас. Когато имаме Любов, целият свят работи заради нас, а когато нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.
към беседата >>
46.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
Аз веднъж гледах едно малко
кученце
, много интелигентно.
– Послушание. Ако си някой работник? – Трудолюбие. Ако си слуга при някой лош господар? – Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш.
Аз веднъж гледах едно малко
кученце
, много интелигентно.
Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост. Ето едно куче, което има такт и съобразителност. И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде. Ами че така е. Сега костта може да е служба.
към беседата >>
Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо
куче
и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото
куче
костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост.
Ако си някой работник? – Трудолюбие. Ако си слуга при някой лош господар? – Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш. Аз веднъж гледах едно малко кученце, много интелигентно.
Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо
куче
и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото
куче
костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост.
Ето едно куче, което има такт и съобразителност. И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде. Ами че така е. Сега костта може да е служба. Искаш някоя служба, отстъпи я, няма защо да се бориш.
към беседата >>
Ето едно
куче
, което има такт и съобразителност.
– Трудолюбие. Ако си слуга при някой лош господар? – Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш. Аз веднъж гледах едно малко кученце, много интелигентно. Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост.
Ето едно
куче
, което има такт и съобразителност.
И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде. Ами че така е. Сега костта може да е служба. Искаш някоя служба, отстъпи я, няма защо да се бориш. Той има физически сили, всичко ще направи.
към беседата >>
И твоят господар е като голямото
куче
, дай му костта да я изяде.
Ако си слуга при някой лош господар? – Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш. Аз веднъж гледах едно малко кученце, много интелигентно. Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост. Ето едно куче, което има такт и съобразителност.
И твоят господар е като голямото
куче
, дай му костта да я изяде.
Ами че така е. Сега костта може да е служба. Искаш някоя служба, отстъпи я, няма защо да се бориш. Той има физически сили, всичко ще направи. Благоразумно е да отстъпиш, то не е страх.
към беседата >>
Преди няколко дена се случи да наблюдавам постъпката на едно малко
кученце
.
(втори вариант)
В какво се заключава ползата - в свързването ви с добродетелите. Някой ще пише, че най-силната добродетел на ученика е Любовта, друг - Вярата, трети - Милосърдието, четвърти - способността му да учи, и т.н.; като мисли за дадената добродетел, без да подозира, той се свързва с нея - в това именно се съдържа ползата за ученика от развиване на темите, които се дават на класа. Всички добродетели са еднакво важни и силни в смисъл, че за дадено време и за даден ученик известна добродетел оказва най-голямо влияние върху неговия характер. За войника, който отива на бойното поле, най-голяма добродетел е смелостта; за прислужника на болния най-важна добродетел е милосърдието; за ученика най-важна добродетел е послушанието; за работника - трудолюбието; за слугата - досетливостта и съобразителността. Тази черта е особено необходима за онзи слуга, който е попаднал при лош господар - той трябва да бъде толкова досетлив и съобразителен, че още отдалеч да предвижда желанията на господаря си; слугата трябва да познава господаря си, да знае как да постъпва с него.
Преди няколко дена се случи да наблюдавам постъпката на едно малко
кученце
.
То беше доста интелигентно, съобразително кученце. Господарите му хвърлиха един кокал; в това време от съседния дом дотърча едно голямо куче, веднага се хвърли върху кокала и тозчас малкото кученце отстъпи на голямото и започна спокойно да обикаля около него, доволно, че му е отстъпило кокала. Ако малкото кученце не беше съобразило, че в случая е най-добре да отстъпи кокала, между двете кучета щеше да стане голяма схватка, от която малкото щеше да пострада. И лошият човек, лошият господар е подобен на голямото куче - дойдете ли с него в отношения, които водят към схватка, отстъпете му кокала, нека глозга; този кокал може да бъде някаква служба или друга някоя материална вещ - отстъпете я, за да не пострадате. Лошият човек разполага с физическа сила в себе си; щом е физически силен, той е готов всичко да направи.
към втори вариант >>
То беше доста интелигентно, съобразително
кученце
.
(втори вариант)
Някой ще пише, че най-силната добродетел на ученика е Любовта, друг - Вярата, трети - Милосърдието, четвърти - способността му да учи, и т.н.; като мисли за дадената добродетел, без да подозира, той се свързва с нея - в това именно се съдържа ползата за ученика от развиване на темите, които се дават на класа. Всички добродетели са еднакво важни и силни в смисъл, че за дадено време и за даден ученик известна добродетел оказва най-голямо влияние върху неговия характер. За войника, който отива на бойното поле, най-голяма добродетел е смелостта; за прислужника на болния най-важна добродетел е милосърдието; за ученика най-важна добродетел е послушанието; за работника - трудолюбието; за слугата - досетливостта и съобразителността. Тази черта е особено необходима за онзи слуга, който е попаднал при лош господар - той трябва да бъде толкова досетлив и съобразителен, че още отдалеч да предвижда желанията на господаря си; слугата трябва да познава господаря си, да знае как да постъпва с него. Преди няколко дена се случи да наблюдавам постъпката на едно малко кученце.
То беше доста интелигентно, съобразително
кученце
.
Господарите му хвърлиха един кокал; в това време от съседния дом дотърча едно голямо куче, веднага се хвърли върху кокала и тозчас малкото кученце отстъпи на голямото и започна спокойно да обикаля около него, доволно, че му е отстъпило кокала. Ако малкото кученце не беше съобразило, че в случая е най-добре да отстъпи кокала, между двете кучета щеше да стане голяма схватка, от която малкото щеше да пострада. И лошият човек, лошият господар е подобен на голямото куче - дойдете ли с него в отношения, които водят към схватка, отстъпете му кокала, нека глозга; този кокал може да бъде някаква служба или друга някоя материална вещ - отстъпете я, за да не пострадате. Лошият човек разполага с физическа сила в себе си; щом е физически силен, той е готов всичко да направи. В случая благоразумието изисква от човека да отстъпи - отстъпването не е страх, но пестене на време и енергия.
към втори вариант >>
Господарите му хвърлиха един кокал; в това време от съседния дом дотърча едно голямо
куче
, веднага се хвърли върху кокала и тозчас малкото
кученце
отстъпи на голямото и започна спокойно да обикаля около него, доволно, че му е отстъпило кокала.
(втори вариант)
Всички добродетели са еднакво важни и силни в смисъл, че за дадено време и за даден ученик известна добродетел оказва най-голямо влияние върху неговия характер. За войника, който отива на бойното поле, най-голяма добродетел е смелостта; за прислужника на болния най-важна добродетел е милосърдието; за ученика най-важна добродетел е послушанието; за работника - трудолюбието; за слугата - досетливостта и съобразителността. Тази черта е особено необходима за онзи слуга, който е попаднал при лош господар - той трябва да бъде толкова досетлив и съобразителен, че още отдалеч да предвижда желанията на господаря си; слугата трябва да познава господаря си, да знае как да постъпва с него. Преди няколко дена се случи да наблюдавам постъпката на едно малко кученце. То беше доста интелигентно, съобразително кученце.
Господарите му хвърлиха един кокал; в това време от съседния дом дотърча едно голямо
куче
, веднага се хвърли върху кокала и тозчас малкото
кученце
отстъпи на голямото и започна спокойно да обикаля около него, доволно, че му е отстъпило кокала.
Ако малкото кученце не беше съобразило, че в случая е най-добре да отстъпи кокала, между двете кучета щеше да стане голяма схватка, от която малкото щеше да пострада. И лошият човек, лошият господар е подобен на голямото куче - дойдете ли с него в отношения, които водят към схватка, отстъпете му кокала, нека глозга; този кокал може да бъде някаква служба или друга някоя материална вещ - отстъпете я, за да не пострадате. Лошият човек разполага с физическа сила в себе си; щом е физически силен, той е готов всичко да направи. В случая благоразумието изисква от човека да отстъпи - отстъпването не е страх, но пестене на време и енергия. Сега, които от вас желаят, могат да посещават класа, като пазят хармония в отношенията си.
към втори вариант >>
Ако малкото
кученце
не беше съобразило, че в случая е най-добре да отстъпи кокала, между двете
кучета
щеше да стане голяма схватка, от която малкото щеше да пострада.
(втори вариант)
За войника, който отива на бойното поле, най-голяма добродетел е смелостта; за прислужника на болния най-важна добродетел е милосърдието; за ученика най-важна добродетел е послушанието; за работника - трудолюбието; за слугата - досетливостта и съобразителността. Тази черта е особено необходима за онзи слуга, който е попаднал при лош господар - той трябва да бъде толкова досетлив и съобразителен, че още отдалеч да предвижда желанията на господаря си; слугата трябва да познава господаря си, да знае как да постъпва с него. Преди няколко дена се случи да наблюдавам постъпката на едно малко кученце. То беше доста интелигентно, съобразително кученце. Господарите му хвърлиха един кокал; в това време от съседния дом дотърча едно голямо куче, веднага се хвърли върху кокала и тозчас малкото кученце отстъпи на голямото и започна спокойно да обикаля около него, доволно, че му е отстъпило кокала.
Ако малкото
кученце
не беше съобразило, че в случая е най-добре да отстъпи кокала, между двете
кучета
щеше да стане голяма схватка, от която малкото щеше да пострада.
И лошият човек, лошият господар е подобен на голямото куче - дойдете ли с него в отношения, които водят към схватка, отстъпете му кокала, нека глозга; този кокал може да бъде някаква служба или друга някоя материална вещ - отстъпете я, за да не пострадате. Лошият човек разполага с физическа сила в себе си; щом е физически силен, той е готов всичко да направи. В случая благоразумието изисква от човека да отстъпи - отстъпването не е страх, но пестене на време и енергия. Сега, които от вас желаят, могат да посещават класа, като пазят хармония в отношенията си. Помнете, че всеки, който нарушава хармонията, пакости на себе си, пакости и на другите.
към втори вариант >>
И лошият човек, лошият господар е подобен на голямото
куче
- дойдете ли с него в отношения, които водят към схватка, отстъпете му кокала, нека глозга; този кокал може да бъде някаква служба или друга някоя материална вещ - отстъпете я, за да не пострадате.
(втори вариант)
Тази черта е особено необходима за онзи слуга, който е попаднал при лош господар - той трябва да бъде толкова досетлив и съобразителен, че още отдалеч да предвижда желанията на господаря си; слугата трябва да познава господаря си, да знае как да постъпва с него. Преди няколко дена се случи да наблюдавам постъпката на едно малко кученце. То беше доста интелигентно, съобразително кученце. Господарите му хвърлиха един кокал; в това време от съседния дом дотърча едно голямо куче, веднага се хвърли върху кокала и тозчас малкото кученце отстъпи на голямото и започна спокойно да обикаля около него, доволно, че му е отстъпило кокала. Ако малкото кученце не беше съобразило, че в случая е най-добре да отстъпи кокала, между двете кучета щеше да стане голяма схватка, от която малкото щеше да пострада.
И лошият човек, лошият господар е подобен на голямото
куче
- дойдете ли с него в отношения, които водят към схватка, отстъпете му кокала, нека глозга; този кокал може да бъде някаква служба или друга някоя материална вещ - отстъпете я, за да не пострадате.
Лошият човек разполага с физическа сила в себе си; щом е физически силен, той е готов всичко да направи. В случая благоразумието изисква от човека да отстъпи - отстъпването не е страх, но пестене на време и енергия. Сега, които от вас желаят, могат да посещават класа, като пазят хармония в отношенията си. Помнете, че всеки, който нарушава хармонията, пакости на себе си, пакости и на другите. Каквато и пакост да направите някому, първо тя има отглас, отражение във вашето съзнание; всяка крива мисъл, всяко криво чувство или всяка крива постъпка е лош, грозен образ, който се отпечатва първо в съзнанието на онзи, от когото е излязъл или от когото е направен - значи злото, лошото се излива в нехармонични, в неправилни форми или образи, а Доброто се излива в хармонични, в правилни образи.
към втори вариант >>
47.
Мисъл и действие / Мисъл и действие
,
ООК
, София, 15.6.1922г.,
Следователно има грехове, подобни на
кучешките
извержения; други, подобни на тези на вола, на овцата, на козата и т.н.
Където има извержения, там има и живот. Изверженията са резултат на неправилното хранене и на нездравословната храна, която употребяват живите същества. По тях можете да познаете характера на животните. Колкото по-лош е характерът на някое животно, толкова повече отрови съдържат неговите извержения. По изверженията на човека ще познаете неговите погрешки и грехове.
Следователно има грехове, подобни на
кучешките
извержения; други, подобни на тези на вола, на овцата, на козата и т.н.
– „Не можете ли без грехове? “ – Може, но трябва да не ядете. Щом престанете да ядете, ще изчезне и злото, и грехът. – „Може ли без ядене? “ – Не може без ядене, но и без зло не може.
към беседата >>
Следователно има грехове, подобни на
кучешките
извержения; други, подобни на тези на вола, на овцата, на козата и т.н.
Където има извержения, там има и живот. Изверженията са резултат на неправилното хранене и на нездравословната храна, която употребяват живите същества. По тях можете да познаете характера на животните. Колкото по-лош е характерът на някое животно, толкова повече отрови съдържат неговите извержения. По изверженията на човека ще познаете неговите погрешки и грехове.
Следователно има грехове, подобни на
кучешките
извержения; други, подобни на тези на вола, на овцата, на козата и т.н.
– „Не можете ли без грехове? “ – Може, но трябва да не ядете. Щом престанете да ядете, ще изчезне и злото, и грехът. – „Може ли без ядене? “ – Не може без ядене, но и без зло не може.
към беседата >>
48.
Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
ИБ
, В.Търново, 17.8.1922г.,
Когато дадох първия опит на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, казах: Като тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от
кучета
няма да ви е страх, няма да се спирате да хвърляте камъни.
Има мнозина, които са се спрели, се отбили от пътя, казват: "Слушай, не ходи по този път, спрете се при нас. Ние ходихме по този път, нищо няма! " При много хора няма да се спирате, няма да се вслушвате, вие ще вървите напред, няма да давате ухо на никого. Ще кажете: "Този път аз го зная, по него ще вървя! " И пак ще ви приведа пример, аз съм казал и друг път.
Когато дадох първия опит на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, казах: Като тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от
кучета
няма да ви е страх, няма да се спирате да хвърляте камъни.
В краен случай ще бръкнеш в джоба си и ще им хвърлиш малко хляб и не се бой. Казах им да си вземат малко хляб. И ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите друга помощ, сами ще намерите пътя си. Онези, които постъпиха така, добре излезе, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, малко неприятности имаха. Мълчание трябва.
към беседата >>
49.
Истината
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
Затвори си носа и върви, с вола да се разправят орлите и
кучетата
.
Трябва да бъдем мълчаливи в работата. Щом се изменят моите чувства, тогава, като ме питаш как мисля, ще ти кажа: „Сега чувствам, че говориш Истината.“ И той ще се зарадва. „Чувствам, че не говориш Истината.“ След една година дойдеш: „Чувствам, че говориш Истината. Казвам ти, защото ме питаш, а ако не ме питаш, аз ще мълча, няма какво да нарушавам общите правила.“ Някой греши там – не се занимавай с неговите грехове: ти си върви по пътя, това не е твоя работа – ако ти се спираш, ти пречиш на своята еволюция. Ако там някой вол се разлага и мирише, ще се спреш ли да плачеш за вола, че мирише?
Затвори си носа и върви, с вола да се разправят орлите и
кучетата
.
Реплика: Ако ни питат за неща, които не трябва да разправяме, какво да кажем? Щом питат за неща, които не засягат Истината, няма да говорим. За нас важат само нещата, които са във връзка с Истината. Всички неща извън Истината не ни интересуват. Че някой обича да лъже – това е умрелият вол; че някой обича да насилва – това е умрелият вол; че някой обича да забогатява – това е умрелият вол, този, който се е вмирисал – той е извън тялото.
към беседата >>
50.
Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от
кучета
няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте.
Сега, всички слабости се дължат все на такива „прави пътища“. Има мнозина, които са се спрели, отбили са се от Пътя и казват: „Слушай, не ходи по този Път, спри се при нас, ние ходихме по този Път, в него нищо няма“. При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи. Ще кажете: „Този Път аз го зная, по него ще вървя“.
И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от
кучета
няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте.
Ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите чужда помощ. Сами ще намерите пътя си“. Онези, които постъпиха така, добре завършиха, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, имаха малко неприятности. Мълчание трябва! Когато вървите в Пътя, ще мълчите.
към беседата >>
51.
Обичен и скъп
,
НБ
, София, 8.10.1922г.,
– Това не е от зла воля, но той ти действа зле и ти настръхваш, както котката пред
кучето
.
И възрастните имат лоши навици, които наричам „смучене на палеца." Всеки лош навик причинява вреда на човека. Следователно, откажете се от смучене на палеца. Като работи върху себе си, човек придобива търпение и самообладание.Казваш: Не мога да търпя този човек. – Защо? – Не зная, но като го видя, губя разположението си.
– Това не е от зла воля, но той ти действа зле и ти настръхваш, както котката пред
кучето
.
Гледаш, една котка, легнала на двора, грее се на слънце, доволна – царски живот. Щом види куче, тя веднага настръхва, скача на краката си, не може да го търпи. Защо котката е недоволна от кучето? Защо не може да го търпи? Котката е много чиста, но и голяма егоистка и дипломатка.
към беседата >>
Щом види
куче
, тя веднага настръхва, скача на краката си, не може да го търпи.
Като работи върху себе си, човек придобива търпение и самообладание.Казваш: Не мога да търпя този човек. – Защо? – Не зная, но като го видя, губя разположението си. – Това не е от зла воля, но той ти действа зле и ти настръхваш, както котката пред кучето. Гледаш, една котка, легнала на двора, грее се на слънце, доволна – царски живот.
Щом види
куче
, тя веднага настръхва, скача на краката си, не може да го търпи.
Защо котката е недоволна от кучето? Защо не може да го търпи? Котката е много чиста, но и голяма егоистка и дипломатка. Като влиза вкъщи, тя се обръща натук-натам, промъква се леко, стъпва тихо, незабелязано, умилква се, с цел, да заеме хубаво място – на меко и на високо. Тя е образец на краен егоизъм.
към беседата >>
Защо котката е недоволна от
кучето
?
– Защо? – Не зная, но като го видя, губя разположението си. – Това не е от зла воля, но той ти действа зле и ти настръхваш, както котката пред кучето. Гледаш, една котка, легнала на двора, грее се на слънце, доволна – царски живот. Щом види куче, тя веднага настръхва, скача на краката си, не може да го търпи.
Защо котката е недоволна от
кучето
?
Защо не може да го търпи? Котката е много чиста, но и голяма егоистка и дипломатка. Като влиза вкъщи, тя се обръща натук-натам, промъква се леко, стъпва тихо, незабелязано, умилква се, с цел, да заеме хубаво място – на меко и на високо. Тя е образец на краен егоизъм. От хиляди години живее тя около човека, но е запазила своята самостоятелност.
към беседата >>
В това отношение,
кучето
е крайно привързано към господаря си, но без усет към чистота.
Защо не може да го търпи? Котката е много чиста, но и голяма егоистка и дипломатка. Като влиза вкъщи, тя се обръща натук-натам, промъква се леко, стъпва тихо, незабелязано, умилква се, с цел, да заеме хубаво място – на меко и на високо. Тя е образец на краен егоизъм. От хиляди години живее тя около човека, но е запазила своята самостоятелност.
В това отношение,
кучето
е крайно привързано към господаря си, но без усет към чистота.
Котката се привързва към къщата, а кучето – към господаря си. То е готово да умре за него. Котката не харесва привързаността на кучето, а кучето не харесва нейния егоизъм. Като види кучето, котката настръхва и казва: Аз не се нуждая от твоето приятелство. За да запазя своята самостоятелност, трябва да бъда далеч от тебе.
към беседата >>
Котката се привързва към къщата, а
кучето
– към господаря си.
Котката е много чиста, но и голяма егоистка и дипломатка. Като влиза вкъщи, тя се обръща натук-натам, промъква се леко, стъпва тихо, незабелязано, умилква се, с цел, да заеме хубаво място – на меко и на високо. Тя е образец на краен егоизъм. От хиляди години живее тя около човека, но е запазила своята самостоятелност. В това отношение, кучето е крайно привързано към господаря си, но без усет към чистота.
Котката се привързва към къщата, а
кучето
– към господаря си.
То е готово да умре за него. Котката не харесва привързаността на кучето, а кучето не харесва нейния егоизъм. Като види кучето, котката настръхва и казва: Аз не се нуждая от твоето приятелство. За да запазя своята самостоятелност, трябва да бъда далеч от тебе. Тя се качва на дърво, или на стреха, бяга от кучето.
към беседата >>
Котката не харесва привързаността на
кучето
, а
кучето
не харесва нейния егоизъм.
Тя е образец на краен егоизъм. От хиляди години живее тя около човека, но е запазила своята самостоятелност. В това отношение, кучето е крайно привързано към господаря си, но без усет към чистота. Котката се привързва към къщата, а кучето – към господаря си. То е готово да умре за него.
Котката не харесва привързаността на
кучето
, а
кучето
не харесва нейния егоизъм.
Като види кучето, котката настръхва и казва: Аз не се нуждая от твоето приятелство. За да запазя своята самостоятелност, трябва да бъда далеч от тебе. Тя се качва на дърво, или на стреха, бяга от кучето. Като гледа към дървото, кучето си мисли: Който живее само за себе си, нагоре се качва. Котката му отговаря: Който мисли за приятелите си, стои долу.
към беседата >>
Като види
кучето
, котката настръхва и казва: Аз не се нуждая от твоето приятелство.
От хиляди години живее тя около човека, но е запазила своята самостоятелност. В това отношение, кучето е крайно привързано към господаря си, но без усет към чистота. Котката се привързва към къщата, а кучето – към господаря си. То е готово да умре за него. Котката не харесва привързаността на кучето, а кучето не харесва нейния егоизъм.
Като види
кучето
, котката настръхва и казва: Аз не се нуждая от твоето приятелство.
За да запазя своята самостоятелност, трябва да бъда далеч от тебе. Тя се качва на дърво, или на стреха, бяга от кучето. Като гледа към дървото, кучето си мисли: Който живее само за себе си, нагоре се качва. Котката му отговаря: Който мисли за приятелите си, стои долу. – Така е, но когато узреят плодовете, първо идат при нас.
към беседата >>
Тя се качва на дърво, или на стреха, бяга от
кучето
.
Котката се привързва към къщата, а кучето – към господаря си. То е готово да умре за него. Котката не харесва привързаността на кучето, а кучето не харесва нейния егоизъм. Като види кучето, котката настръхва и казва: Аз не се нуждая от твоето приятелство. За да запазя своята самостоятелност, трябва да бъда далеч от тебе.
Тя се качва на дърво, или на стреха, бяга от
кучето
.
Като гледа към дървото, кучето си мисли: Който живее само за себе си, нагоре се качва. Котката му отговаря: Който мисли за приятелите си, стои долу. – Така е, но когато узреят плодовете, първо идат при нас. Вие простирате ръцете си нагоре, да ги хванете, ние, без никакво усилие, направо ги ядем. Питам: Съществува ли такъв разговор между кучето и котката?
към беседата >>
Като гледа към дървото,
кучето
си мисли: Който живее само за себе си, нагоре се качва.
То е готово да умре за него. Котката не харесва привързаността на кучето, а кучето не харесва нейния егоизъм. Като види кучето, котката настръхва и казва: Аз не се нуждая от твоето приятелство. За да запазя своята самостоятелност, трябва да бъда далеч от тебе. Тя се качва на дърво, или на стреха, бяга от кучето.
Като гледа към дървото,
кучето
си мисли: Който живее само за себе си, нагоре се качва.
Котката му отговаря: Който мисли за приятелите си, стои долу. – Така е, но когато узреят плодовете, първо идат при нас. Вие простирате ръцете си нагоре, да ги хванете, ние, без никакво усилие, направо ги ядем. Питам: Съществува ли такъв разговор между кучето и котката? Между формите – куче и котка – не съществува такъв разговор, но, като проява на разумни същества, те се разговарят помежду си.
към беседата >>
Питам: Съществува ли такъв разговор между
кучето
и котката?
Тя се качва на дърво, или на стреха, бяга от кучето. Като гледа към дървото, кучето си мисли: Който живее само за себе си, нагоре се качва. Котката му отговаря: Който мисли за приятелите си, стои долу. – Така е, но когато узреят плодовете, първо идат при нас. Вие простирате ръцете си нагоре, да ги хванете, ние, без никакво усилие, направо ги ядем.
Питам: Съществува ли такъв разговор между
кучето
и котката?
Между формите – куче и котка – не съществува такъв разговор, но, като проява на разумни същества, те се разговарят помежду си. Ще се върна пак на темата „Обичен и скъп". Обичен е духовен епитет, а скъп – материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота.
към беседата >>
Между формите –
куче
и котка – не съществува такъв разговор, но, като проява на разумни същества, те се разговарят помежду си.
Като гледа към дървото, кучето си мисли: Който живее само за себе си, нагоре се качва. Котката му отговаря: Който мисли за приятелите си, стои долу. – Така е, но когато узреят плодовете, първо идат при нас. Вие простирате ръцете си нагоре, да ги хванете, ние, без никакво усилие, направо ги ядем. Питам: Съществува ли такъв разговор между кучето и котката?
Между формите –
куче
и котка – не съществува такъв разговор, но, като проява на разумни същества, те се разговарят помежду си.
Ще се върна пак на темата „Обичен и скъп". Обичен е духовен епитет, а скъп – материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. Мога ли да те обичам, ако съм в рудница, при неблагоприятни условия, кален, изнемощял?
към беседата >>
Докато хората, учени и прости, хващат коня,
кучето
и котката за опашката, всякога ще има ритане и драскане.
Ако хванете опашката на коня и той ви ритне, трябва ли да мислите, че конят е лош? Конят казва: Господине, ние не приемаме гости от задната врата. Щом не спазваш правилото, ние ритаме. Ако беше хванал юздата на коня и го помилваше, той щеше да ти позволи да се качиш на гърба му и да се разходиш с него. От това, че конят ви ритнал, трябва ли да мислите, че светът е лош?
Докато хората, учени и прости, хващат коня,
кучето
и котката за опашката, всякога ще има ритане и драскане.
Като знаете това, не хващайте животните за опашката, за да не казвате, че светът е лош. Светът е създаден отлично. Някои казват, че не съм мислил право. Дали право, или криво мисля, вижте, имам ли следи по лицето от ритане на коня. – Няма никакви белези.
към беседата >>
Дойде той в дома ти, ти се настроиш, настръхнеш, както когато котката види някое
куче
.
(втори вариант)
Туй дете не трябва да смуче своя палец, защото той престава да расте. И аз искам всинца ви да ви отвикна да смучете вашите палци. Навиците, които имате, да смучете тия палци, причиняват голяма вреда. Представете си друг един факт. Двама души не могат да се търпят - не че това е от зла воля, но щом се срещнат, те усещат едно неразположение.
Дойде той в дома ти, ти се настроиш, настръхнеш, както когато котката види някое
куче
.
Най-първо котката се изтегнала на слънце, припича се - царски живот. Дойде някое куче - котката веднага настръхне, нахохори се, почне да не търпи. Питам сега: какво е психическото състояние у тази котка, защо тя е недоволна от кучето? И то, и тя са недоволни. В котката има една добра черта - чистотата.
към втори вариант >>
Дойде някое
куче
- котката веднага настръхне, нахохори се, почне да не търпи.
(втори вариант)
Навиците, които имате, да смучете тия палци, причиняват голяма вреда. Представете си друг един факт. Двама души не могат да се търпят - не че това е от зла воля, но щом се срещнат, те усещат едно неразположение. Дойде той в дома ти, ти се настроиш, настръхнеш, както когато котката види някое куче. Най-първо котката се изтегнала на слънце, припича се - царски живот.
Дойде някое
куче
- котката веднага настръхне, нахохори се, почне да не търпи.
Питам сега: какво е психическото състояние у тази котка, защо тя е недоволна от кучето? И то, и тя са недоволни. В котката има една добра черта - чистотата. Тя е крайна чистница, но и краен егоизъм има в нея. Тя е дипломатка, лъжлива дипломатка - ще влезе вкъщи, ще се промъкне, оттук-оттам ще се поглади, ще се поочисти, но всичко това ще направи с такава стратегия.
към втори вариант >>
Питам сега: какво е психическото състояние у тази котка, защо тя е недоволна от
кучето
?
(втори вариант)
Представете си друг един факт. Двама души не могат да се търпят - не че това е от зла воля, но щом се срещнат, те усещат едно неразположение. Дойде той в дома ти, ти се настроиш, настръхнеш, както когато котката види някое куче. Най-първо котката се изтегнала на слънце, припича се - царски живот. Дойде някое куче - котката веднага настръхне, нахохори се, почне да не търпи.
Питам сега: какво е психическото състояние у тази котка, защо тя е недоволна от
кучето
?
И то, и тя са недоволни. В котката има една добра черта - чистотата. Тя е крайна чистница, но и краен егоизъм има в нея. Тя е дипломатка, лъжлива дипломатка - ще влезе вкъщи, ще се промъкне, оттук-оттам ще се поглади, ще се поочисти, но всичко това ще направи с такава стратегия. Оттук ще се помаже, оттам -образец на краен егоизъм е тя.
към втори вариант >>
У
кучето
липсва туй, което е у котката.
(втори вариант)
В котката има една добра черта - чистотата. Тя е крайна чистница, но и краен егоизъм има в нея. Тя е дипломатка, лъжлива дипломатка - ще влезе вкъщи, ще се промъкне, оттук-оттам ще се поглади, ще се поочисти, но всичко това ще направи с такава стратегия. Оттук ще се помаже, оттам -образец на краен егоизъм е тя. От толкова хиляди години стои тя при човека и е запазила своята самостоятелност.
У
кучето
липсва туй, което е у котката.
То е нечисто и няма морал у него. У кучето има друга една черта - привързаност. Котката се привързва не за хората, но за къщата, за мъртвите неща, когато кучето се привързва за своя господар и е готово да умре за него. Но в своята диета, в яденето, в обходата си, кучето е много нечисто. Значи котката не струва хас от онази черта на приятелство на кучето.
към втори вариант >>
У
кучето
има друга една черта - привързаност.
(втори вариант)
Тя е дипломатка, лъжлива дипломатка - ще влезе вкъщи, ще се промъкне, оттук-оттам ще се поглади, ще се поочисти, но всичко това ще направи с такава стратегия. Оттук ще се помаже, оттам -образец на краен егоизъм е тя. От толкова хиляди години стои тя при човека и е запазила своята самостоятелност. У кучето липсва туй, което е у котката. То е нечисто и няма морал у него.
У
кучето
има друга една черта - привързаност.
Котката се привързва не за хората, но за къщата, за мъртвите неща, когато кучето се привързва за своя господар и е готово да умре за него. Но в своята диета, в яденето, в обходата си, кучето е много нечисто. Значи котката не струва хас от онази черта на приятелство на кучето. Пък и самото куче, и то се крайно отвращава от големия егоизъм на котката и казва: „Ти си един егоист." И като дойде тя при него, то иска да се нахвърли върху й. А котката казва: „С такова приятелство аз не искам да си хабя енергията, ние в нашата раса не искаме тази черта на кучето.
към втори вариант >>
Котката се привързва не за хората, но за къщата, за мъртвите неща, когато
кучето
се привързва за своя господар и е готово да умре за него.
(втори вариант)
Оттук ще се помаже, оттам -образец на краен егоизъм е тя. От толкова хиляди години стои тя при човека и е запазила своята самостоятелност. У кучето липсва туй, което е у котката. То е нечисто и няма морал у него. У кучето има друга една черта - привързаност.
Котката се привързва не за хората, но за къщата, за мъртвите неща, когато
кучето
се привързва за своя господар и е готово да умре за него.
Но в своята диета, в яденето, в обходата си, кучето е много нечисто. Значи котката не струва хас от онази черта на приятелство на кучето. Пък и самото куче, и то се крайно отвращава от големия егоизъм на котката и казва: „Ти си един егоист." И като дойде тя при него, то иска да се нахвърли върху й. А котката казва: „С такова приятелство аз не искам да си хабя енергията, ние в нашата раса не искаме тази черта на кучето. За да запазим своята самостоятелност, трябва да се откажем от това".
към втори вариант >>
Но в своята диета, в яденето, в обходата си,
кучето
е много нечисто.
(втори вариант)
От толкова хиляди години стои тя при човека и е запазила своята самостоятелност. У кучето липсва туй, което е у котката. То е нечисто и няма морал у него. У кучето има друга една черта - привързаност. Котката се привързва не за хората, но за къщата, за мъртвите неща, когато кучето се привързва за своя господар и е готово да умре за него.
Но в своята диета, в яденето, в обходата си,
кучето
е много нечисто.
Значи котката не струва хас от онази черта на приятелство на кучето. Пък и самото куче, и то се крайно отвращава от големия егоизъм на котката и казва: „Ти си един егоист." И като дойде тя при него, то иска да се нахвърли върху й. А котката казва: „С такова приятелство аз не искам да си хабя енергията, ние в нашата раса не искаме тази черта на кучето. За да запазим своята самостоятелност, трябва да се откажем от това". И веднага тя се качва на някоя стряха, на някое дърво.
към втори вариант >>
Значи котката не струва хас от онази черта на приятелство на
кучето
.
(втори вариант)
У кучето липсва туй, което е у котката. То е нечисто и няма морал у него. У кучето има друга една черта - привързаност. Котката се привързва не за хората, но за къщата, за мъртвите неща, когато кучето се привързва за своя господар и е готово да умре за него. Но в своята диета, в яденето, в обходата си, кучето е много нечисто.
Значи котката не струва хас от онази черта на приятелство на
кучето
.
Пък и самото куче, и то се крайно отвращава от големия егоизъм на котката и казва: „Ти си един егоист." И като дойде тя при него, то иска да се нахвърли върху й. А котката казва: „С такова приятелство аз не искам да си хабя енергията, ние в нашата раса не искаме тази черта на кучето. За да запазим своята самостоятелност, трябва да се откажем от това". И веднага тя се качва на някоя стряха, на някое дърво. А кучето отдолу гледа, гледа и казва: „Онзи, който мисли за себе си, се качва нагоре." Котката му казва: „Онзи, който мисли за своите приятели, той стои долу." Кучето казва: „Тъй е, вярно е действително, но като узреят плодовете, при нас идват - сами капят.
към втори вариант >>
Пък и самото
куче
, и то се крайно отвращава от големия егоизъм на котката и казва: „Ти си един егоист." И като дойде тя при него, то иска да се нахвърли върху й.
(втори вариант)
То е нечисто и няма морал у него. У кучето има друга една черта - привързаност. Котката се привързва не за хората, но за къщата, за мъртвите неща, когато кучето се привързва за своя господар и е готово да умре за него. Но в своята диета, в яденето, в обходата си, кучето е много нечисто. Значи котката не струва хас от онази черта на приятелство на кучето.
Пък и самото
куче
, и то се крайно отвращава от големия егоизъм на котката и казва: „Ти си един егоист." И като дойде тя при него, то иска да се нахвърли върху й.
А котката казва: „С такова приятелство аз не искам да си хабя енергията, ние в нашата раса не искаме тази черта на кучето. За да запазим своята самостоятелност, трябва да се откажем от това". И веднага тя се качва на някоя стряха, на някое дърво. А кучето отдолу гледа, гледа и казва: „Онзи, който мисли за себе си, се качва нагоре." Котката му казва: „Онзи, който мисли за своите приятели, той стои долу." Кучето казва: „Тъй е, вярно е действително, но като узреят плодовете, при нас идват - сами капят. Ние не простираме ръцете си, а вие все-таки трябва да прострете ръцете си, за да ги откъснете.
към втори вариант >>
А котката казва: „С такова приятелство аз не искам да си хабя енергията, ние в нашата раса не искаме тази черта на
кучето
.
(втори вариант)
У кучето има друга една черта - привързаност. Котката се привързва не за хората, но за къщата, за мъртвите неща, когато кучето се привързва за своя господар и е готово да умре за него. Но в своята диета, в яденето, в обходата си, кучето е много нечисто. Значи котката не струва хас от онази черта на приятелство на кучето. Пък и самото куче, и то се крайно отвращава от големия егоизъм на котката и казва: „Ти си един егоист." И като дойде тя при него, то иска да се нахвърли върху й.
А котката казва: „С такова приятелство аз не искам да си хабя енергията, ние в нашата раса не искаме тази черта на
кучето
.
За да запазим своята самостоятелност, трябва да се откажем от това". И веднага тя се качва на някоя стряха, на някое дърво. А кучето отдолу гледа, гледа и казва: „Онзи, който мисли за себе си, се качва нагоре." Котката му казва: „Онзи, който мисли за своите приятели, той стои долу." Кучето казва: „Тъй е, вярно е действително, но като узреят плодовете, при нас идват - сами капят. Ние не простираме ръцете си, а вие все-таки трябва да прострете ръцете си, за да ги откъснете. И в края на краищата ние печелим - плодовете падат при нас." Е, питам ви: туй, което разправям сега, тъй ли е?
към втори вариант >>
А
кучето
отдолу гледа, гледа и казва: „Онзи, който мисли за себе си, се качва нагоре." Котката му казва: „Онзи, който мисли за своите приятели, той стои долу."
Кучето
казва: „Тъй е, вярно е действително, но като узреят плодовете, при нас идват - сами капят.
(втори вариант)
Значи котката не струва хас от онази черта на приятелство на кучето. Пък и самото куче, и то се крайно отвращава от големия егоизъм на котката и казва: „Ти си един егоист." И като дойде тя при него, то иска да се нахвърли върху й. А котката казва: „С такова приятелство аз не искам да си хабя енергията, ние в нашата раса не искаме тази черта на кучето. За да запазим своята самостоятелност, трябва да се откажем от това". И веднага тя се качва на някоя стряха, на някое дърво.
А
кучето
отдолу гледа, гледа и казва: „Онзи, който мисли за себе си, се качва нагоре." Котката му казва: „Онзи, който мисли за своите приятели, той стои долу."
Кучето
казва: „Тъй е, вярно е действително, но като узреят плодовете, при нас идват - сами капят.
Ние не простираме ръцете си, а вие все-таки трябва да прострете ръцете си, за да ги откъснете. И в края на краищата ние печелим - плодовете падат при нас." Е, питам ви: туй, което разправям сега, тъй ли е? Този разговор между кучето и котката - има ли го? Фактически, между формата на кучето и котката няма такъв разговор, но между тия две категории същества, тоест между разумните същества, тия две отношения съществуват. „Обични" и „скъпи" - това е моята тема.
към втори вариант >>
Този разговор между
кучето
и котката - има ли го?
(втори вариант)
За да запазим своята самостоятелност, трябва да се откажем от това". И веднага тя се качва на някоя стряха, на някое дърво. А кучето отдолу гледа, гледа и казва: „Онзи, който мисли за себе си, се качва нагоре." Котката му казва: „Онзи, който мисли за своите приятели, той стои долу." Кучето казва: „Тъй е, вярно е действително, но като узреят плодовете, при нас идват - сами капят. Ние не простираме ръцете си, а вие все-таки трябва да прострете ръцете си, за да ги откъснете. И в края на краищата ние печелим - плодовете падат при нас." Е, питам ви: туй, което разправям сега, тъй ли е?
Този разговор между
кучето
и котката - има ли го?
Фактически, между формата на кучето и котката няма такъв разговор, но между тия две категории същества, тоест между разумните същества, тия две отношения съществуват. „Обични" и „скъпи" - това е моята тема. „Обични" - това е един духовен епитет, а „скъпи" - това е един материален епитет. „Скъпи" е само по отношение на физическото, когато се намираш в земята, в гъстата материя, а „обични" - когато се намираш в много благоприятни условия. Ако аз съм в някоя рудница при най-неблагоприятни условия и съм кален, болен, ще мога ли да те обичам?
към втори вариант >>
Фактически, между формата на
кучето
и котката няма такъв разговор, но между тия две категории същества, тоест между разумните същества, тия две отношения съществуват.
(втори вариант)
И веднага тя се качва на някоя стряха, на някое дърво. А кучето отдолу гледа, гледа и казва: „Онзи, който мисли за себе си, се качва нагоре." Котката му казва: „Онзи, който мисли за своите приятели, той стои долу." Кучето казва: „Тъй е, вярно е действително, но като узреят плодовете, при нас идват - сами капят. Ние не простираме ръцете си, а вие все-таки трябва да прострете ръцете си, за да ги откъснете. И в края на краищата ние печелим - плодовете падат при нас." Е, питам ви: туй, което разправям сега, тъй ли е? Този разговор между кучето и котката - има ли го?
Фактически, между формата на
кучето
и котката няма такъв разговор, но между тия две категории същества, тоест между разумните същества, тия две отношения съществуват.
„Обични" и „скъпи" - това е моята тема. „Обични" - това е един духовен епитет, а „скъпи" - това е един материален епитет. „Скъпи" е само по отношение на физическото, когато се намираш в земята, в гъстата материя, а „обични" - когато се намираш в много благоприятни условия. Ако аз съм в някоя рудница при най-неблагоприятни условия и съм кален, болен, ще мога ли да те обичам? Аз ще ти кажа „скъпи", защото очаквам да ми дадеш някаква помощ - скъп си заради мен.
към втори вариант >>
Целият свят, всички учени хващат коня за опашката, котката и
кучето
за опашката, затова има ританица и драсканици.
(втори вариант)
Аз, доколкото зная, по-добър свят от този няма. Е, питам ви: ако вие отидете и хванете опашката на един кон и той ви ритне, ще кажете ли, че този кон е невъзпитан? Той ще ви каже: „Господине, ние гости отзад не приемаме, а ти, като си ни дошъл на гости така, ние ритаме." Ако беше отишъл да хванеш юздата на коня отпред и го помилваш, и се качиш отгоре му, щеше да свършиш работата. Та ако ние отиваме и пипаме коня отзад за опашката и той ви рита, ще кажете, че светът е лош. Това вярно ли е?
Целият свят, всички учени хващат коня за опашката, котката и
кучето
за опашката, затова има ританица и драсканици.
И после, светът бил направен зле. Доколкото зная, светът е направен отлично, а че ние хващаме нещата за опашката... И по някой път някои искат да ме убедят, че аз не мисля право. Аз им привеждам следващия аргумент: я вижте, по моето лице има ли някакви белези от рита-ници на коня? „Няма." А вашето лице?
към втори вариант >>
52.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
После той няма да направи главата много широка като на някое английско
куче
булдог, но малко продълговата, горе закръглена.
Следователно в поезията, когато поетите пишат, те сами се опровергават. Те трябва тъй да направят съчетанието, че идеята да изпъква. Сегашните поети, като описват нещо, трябва да опишат най-напред каква е идеята. На тънки вежди не може да отговаря ниско чело. Тази Мара с тънките вежди не може да има два пръста чело.
После той няма да направи главата много широка като на някое английско
куче
булдог, но малко продълговата, горе закръглена.
На цялата фигура трябва да даде един такъв колорит, който да изразява, че в нея има един духовен подтик; ще опише, че носът е правилен, в очите да не е разногледа. Картини трябва да изпъкват! Остави ли това настрана, другото е фразеология. Не намери ли той работи, които да съставят една разнообразна картина, езикът ще стане еротически. Защото красивият човек и добрият човек си имат образи.
към беседата >>
53.
Добрата земя
,
НБ
, София, 17.12.1922г.,
В Европа има коне,
кучета
, котки, дресирани; срещат се и такива, които се научили да смятат.
И тъй, Христос ще дойде на земята. „И тръбата ще затръби." – Коя тръба? – Когато Христос дойде на земята, няма да говори с никаква тръба, но ще говори тихо и нежно. Неговият глас ще внесе радост и веселие във всяка душа. И всеки ще разбере проповедта на Христа; и животните ще Го разберат.
В Европа има коне,
кучета
, котки, дресирани; срещат се и такива, които се научили да смятат.
Има интелигентни животни, които могат да разберат даже Христа. Те казват на хората: Когато Христос дойде втори път на земята, ако вие не Го разберете, ние ще Го разберем и ще бъдем носители на Неговото учение. Едно нещо се иска от вас: да бъдете посяти в почвата на любовта. Имате ли доброто семе? Като говоря за владиците, казват, че нарочно ви настройвам против тях.
към беседата >>
54.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Оголѣха като нѣкои малки
кученца
.
“ И какво бѣше послѣдствието отъ тази имъ постѫпка? Че въ момента, въ който мѫжътъ и жената ядоха, оголѣха, т.е. хвана ги една болесть отъ рода на проказата. За да останатъ голи, какво носиха тѣ? Тѣ оголяха тъй, както има нѣкои животни, като ги хване нѣкоя болесть, всичката имъ козина пада, та оставатъ голи.
Оголѣха като нѣкои малки
кученца
.
Послѣдствието е, че тия хора, намѣсто да добиятъ слава, да просвѣтнатъ, усѣтиха, че се смалиха и оголѣха. Азъ уподобявамъ туй състояние на единъ банкеръ или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти да поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия си капиталъ, и виси на косъмъ. Той е пропадналъ, но нѣма смелостъ да каже истината, и затова ще употрѣби реклами, това-онова, ще употрѣби лъжата. Обаче съ лъжа работите не се поправятъ. Когато и да е, тази фирма ще фалира.
към беседата >>
Има
кучета
, които разбиратъ по-добрѣ, ти добъръ ли си или лошъ.
Сега, ученитѣ хора по извѣстенъ начинъ изучаватъ вече електричеството, магнетизъмътъ, радиоактивностьта, но всички изучаватъ само тази физическата страна на въпроса, и у всички царува само едно съмнѣние. Съмнѣнието не е родено сега, то отъ хиляди милиони години сѫществува въ душата на човѣка. Даже и въ най-малкитѣ животни съмнѣнието сѫществува. Ние съвременнитѣ хора трѣбва да се избавимъ отъ съмнѣнието. Често, животнитѣ разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние го разбираме.
Има
кучета
, които разбиратъ по-добрѣ, ти добъръ ли си или лошъ.
Азъ мога да направя опитъ съ двамина. Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много кучета, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ кучетата, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много кучета. Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката. Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре. И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре.
към беседата >>
Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много
кучета
, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ
кучетата
, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много
кучета
.
Даже и въ най-малкитѣ животни съмнѣнието сѫществува. Ние съвременнитѣ хора трѣбва да се избавимъ отъ съмнѣнието. Често, животнитѣ разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние го разбираме. Има кучета, които разбиратъ по-добрѣ, ти добъръ ли си или лошъ. Азъ мога да направя опитъ съ двамина.
Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много
кучета
, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ
кучетата
, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много
кучета
.
Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката. Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре. И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре. Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха. Той ги милваше, и тѣ му се радваха.
към беседата >>
Този първиятъ
кучетата
ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката.
Ние съвременнитѣ хора трѣбва да се избавимъ отъ съмнѣнието. Често, животнитѣ разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние го разбираме. Има кучета, които разбиратъ по-добрѣ, ти добъръ ли си или лошъ. Азъ мога да направя опитъ съ двамина. Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много кучета, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ кучетата, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много кучета.
Този първиятъ
кучетата
ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката.
Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре. И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре. Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха. Той ги милваше, и тѣ му се радваха. Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“.
към беседата >>
Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова
кучета
, а вториятъ се отнасялъ съ
кучетата
добре.
Често, животнитѣ разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние го разбираме. Има кучета, които разбиратъ по-добрѣ, ти добъръ ли си или лошъ. Азъ мога да направя опитъ съ двамина. Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много кучета, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ кучетата, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много кучета. Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката.
Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова
кучета
, а вториятъ се отнасялъ съ
кучетата
добре.
И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре. Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха. Той ги милваше, и тѣ му се радваха. Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“. Той дълго врѣме бѣше въ това село и най-послѣ си замина, да покаже на хората до каква степень тѣ сѫ напреднали.
към беседата >>
Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село
кучетата
хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше,
кучетата
не го хапеха.
Азъ мога да направя опитъ съ двамина. Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много кучета, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ кучетата, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много кучета. Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката. Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре. И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре.
Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село
кучетата
хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше,
кучетата
не го хапеха.
Той ги милваше, и тѣ му се радваха. Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“. Той дълго врѣме бѣше въ това село и най-послѣ си замина, да покаже на хората до каква степень тѣ сѫ напреднали. Ходеше въ църквитѣ той и като го видѣха, казваха: „Изпъдете го този Деливасилъ навънъ изъ църквата, да не смущава“. Това е единъ фактъ – кучетата не го хапеха. Защо?
към беседата >>
Това е единъ фактъ –
кучетата
не го хапеха. Защо?
Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха. Той ги милваше, и тѣ му се радваха. Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“. Той дълго врѣме бѣше въ това село и най-послѣ си замина, да покаже на хората до каква степень тѣ сѫ напреднали. Ходеше въ църквитѣ той и като го видѣха, казваха: „Изпъдете го този Деливасилъ навънъ изъ църквата, да не смущава“.
Това е единъ фактъ –
кучетата
не го хапеха. Защо?
– Защото кучетата познаваха, че той е единъ добъръ човѣкъ, въ него нѣмаше никакво лукавство, искренъ беше той. Той „благодаря“ не казваше, и „сбогомъ“ не казваше, но като работеше, казваше: „Благодаря азъ и другъ пѫть ще дойда да свърша тази работа“. „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето.“ Сега, у насъ, взѣмете българскитѣ свещеници; насаждатъ туй подозрѣние, едно гонение може да стане.
към беседата >>
– Защото
кучетата
познаваха, че той е единъ добъръ човѣкъ, въ него нѣмаше никакво лукавство, искренъ беше той.
Той ги милваше, и тѣ му се радваха. Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“. Той дълго врѣме бѣше въ това село и най-послѣ си замина, да покаже на хората до каква степень тѣ сѫ напреднали. Ходеше въ църквитѣ той и като го видѣха, казваха: „Изпъдете го този Деливасилъ навънъ изъ църквата, да не смущава“. Това е единъ фактъ – кучетата не го хапеха. Защо?
– Защото
кучетата
познаваха, че той е единъ добъръ човѣкъ, въ него нѣмаше никакво лукавство, искренъ беше той.
Той „благодаря“ не казваше, и „сбогомъ“ не казваше, но като работеше, казваше: „Благодаря азъ и другъ пѫть ще дойда да свърша тази работа“. „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето.“ Сега, у насъ, взѣмете българскитѣ свещеници; насаждатъ туй подозрѣние, едно гонение може да стане. Азъ нѣмамъ нищо противъ, че едно гонение може да стане въ единъ народъ, то е всѣкога за въ полза.
към беседата >>
Например,
кучето
познава, кой човек е добър, и кой – лош.
(втори вариант)
Съмнението съществува от хиляди години. То се явява и в най-малките същества. Време е човек да се освободи от съмнението. Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата. Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората.
Например,
кучето
познава, кой човек е добър, и кой – лош.
Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета. Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета. Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете. Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят. Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека.
към втори вариант >>
Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много
кучета
.
(втори вариант)
То се явява и в най-малките същества. Време е човек да се освободи от съмнението. Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата. Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората. Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош.
Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много
кучета
.
Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета. Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете. Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят. Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека. Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил.
към втори вариант >>
Единият обича
кучетата
, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива
кучета
.
(втори вариант)
Време е човек да се освободи от съмнението. Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата. Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората. Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош. Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета.
Единият обича
кучетата
, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива
кучета
.
Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете. Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят. Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека. Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил. Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил.
към втори вариант >>
Щом видят първия,
кучетата
веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете.
(втори вариант)
Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата. Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората. Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош. Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета. Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета.
Щом видят първия,
кучетата
веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете.
Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят. Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека. Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил. Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил. Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки.
към втори вариант >>
Чудното беше, че и най-лошите
кучета
не хапеха дели Васил.
(втори вариант)
Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета. Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете. Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят. Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека. Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил.
Чудното беше, че и най-лошите
кучета
не хапеха дели Васил.
Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки. Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил. Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат. С това той искаше да покаже, до каква степен, хората са изостанали в развитието си. Като влизаше в църква, хората казваха: Изпъдете навън дели Васил, да не смущава хората.
към втори вариант >>
Обаче, факт е:
кучетата
не го лаеха и не го хапеха.
(втори вариант)
Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки. Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил. Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат. С това той искаше да покаже, до каква степен, хората са изостанали в развитието си. Като влизаше в църква, хората казваха: Изпъдете навън дели Васил, да не смущава хората.
Обаче, факт е:
кучетата
не го лаеха и не го хапеха.
Те познаваха, че той е добър човек. Той беше искрен човек; в него нямаше никакво лукавство. Той не казваше „благодаря" и „сбогом," но когато работеше, само тогава казваше: Благодаря, ще дойда и друг път да свърша някоя работа. „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." От всекиго се изисква да знае, какво прави. Сега, българските свещеници насаждат подозрение срещу нас, искат да ни подгонят.
към втори вариант >>
55.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Единъ англичанинъ ималъ единъ укротенъ тигъръ, водилъ го винаги съ себе си, като едно
кученце
.
“ – Да, поговорихме си съ него, той ми разправи едно ново учение. „Ами че какво е това ново учение? “ – Утре, като говоримъ и двамата заедно, ще ти разправя какво е това ново учение. Това е новото учение. А въ насъ има едно естествено изопачение.
Единъ англичанинъ ималъ единъ укротенъ тигъръ, водилъ го винаги съ себе си, като едно
кученце
.
Този тигъръ ималъ обичай да му ближе рѫката. Единъ день, както си седялъ англичанинътъ и си четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му. Англичанинътъ чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви да му прехапе рѫката. Единъ неговъ негъръ, като вижда това, удря тигъра съ пушката си, и освобождава господаря си. Този тигъръ е прѣдъ васъ.
към беседата >>
Един англичанин имал дресиран тигър, който водел навсякъде със себе си, като
куче
.
(втори вариант)
Той ми говори за едно ново учение. – Какво е това ново учение? – Един ден, като работим заедно, ще ти разкажа нещо за новото учение. Казвам: Ако не работите в духа на новото учение, няма да го разберете. Ако само говорите, това е дресировка, не е възпитание.
Един англичанин имал дресиран тигър, който водел навсякъде със себе си, като
куче
.
Тигърът изказвал радостта и благодарността към господаря си с лизане на ръката. Един ден англичанинът четял една философска книга и, силно увлечен в четенето, не забелязал, че тигърът му ближел ръката, но толкова много, че кожата се протрила и почнало да тече кръв. Като усетил миризмата на кръвта, тигърът се настървил за месо и се готвел да захапе ръката му. Слугата, негър, като видял това, прицелил се с пушката си и повалил тигъра на земята. Така той спасил господаря си от смърт.
към втори вариант >>
56.
Развитие на мозъчните центрове
,
МОК
, София, 28.2.1923г.,
Колкото по-нагоре се качвате по стълбата на животинското царство и дойдете до
кучето
запример, толкова по-ясно ще видите отклонение от правата линия, което се равнява на ъгъл от 45°.
Често се говори за еволюция на човека, за еволюция на всичко в света. Думата еволюция подразбира движение, развитие, което има посока отдолу нагоре и отзад напред. Това движение се забелязва при развитието на всички живи същества. Запример, като изучавате змията, ще видите, че главата й е сраснала с гръбначния стълб и образува права линия без никакво отклонение. Точка А (фиг.1) представя главата на змията, която с гръбнака заедно образува правата линия АВ.
Колкото по-нагоре се качвате по стълбата на животинското царство и дойдете до
кучето
запример, толкова по-ясно ще видите отклонение от правата линия, което се равнява на ъгъл от 45°.
Лицето започва да се увеличава и да се движи отзад-напред. При това отклоняване на главата от правата линия, кучето проявява вече по-висок живот от този на змията. Тежестта на мозъка при животните е повече в задната част, вследствие на което те се движат в посока успоредна на земята. Когато центърът на тежестта на мозъка започне да се мести напред, с това заедно и животните започват да се изправят. Този процес се е извършвал постепенно, докато се е достигнало най-после до човека.
към беседата >>
При това отклоняване на главата от правата линия,
кучето
проявява вече по-висок живот от този на змията.
Това движение се забелязва при развитието на всички живи същества. Запример, като изучавате змията, ще видите, че главата й е сраснала с гръбначния стълб и образува права линия без никакво отклонение. Точка А (фиг.1) представя главата на змията, която с гръбнака заедно образува правата линия АВ. Колкото по-нагоре се качвате по стълбата на животинското царство и дойдете до кучето запример, толкова по-ясно ще видите отклонение от правата линия, което се равнява на ъгъл от 45°. Лицето започва да се увеличава и да се движи отзад-напред.
При това отклоняване на главата от правата линия,
кучето
проявява вече по-висок живот от този на змията.
Тежестта на мозъка при животните е повече в задната част, вследствие на което те се движат в посока успоредна на земята. Когато центърът на тежестта на мозъка започне да се мести напред, с това заедно и животните започват да се изправят. Този процес се е извършвал постепенно, докато се е достигнало най-после до човека. Днес виждаме, че човек е изправен, ходи на два крака, в посока перпендикулярна на земята, с лице успоредно на гръбначния стълб. Значи, ъгълът на отклонението постепенно се е увеличавал: от 45° станал на 90° и от 90° е стигнал до 180°, както е при човека.
към беседата >>
57.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Селяните ги приели точно обратно: още с влизането в селото, пуснали
кучета
да ги гонят, вдигнали тояги и ги удряли жестоко по гърбовете.
(втори вариант)
В древността имало един Учител – адепт, който изпитвал учениците си по два начина. Първият начин бил следният. Той извиквал един от способните си ученици и му казвал: Еди – кой си ден ще тръгнеш със съучениците си на .път. Ще отидете в едно от съседните села, дето ще ви посрещнат много добре: ще ви дадат нови, чисти дрехи да се преоблечете, ще ви нахранят, ще ви приготвят чисти легла за спане и, на връщане, .ще ви дадат пари за път, като ви поканят и друг път да ги посетите. Учениците тръгнали за селото, но останали изненадани.
Селяните ги приели точно обратно: още с влизането в селото, пуснали
кучета
да ги гонят, вдигнали тояги и ги удряли жестоко по гърбовете.
Те едва могли да се спасят с бяг. Всички се пръснали и, след излизане от селото, събрали се и се върнали при Учителя си. Те започнали да разказват, през какви страдания минали. Най-способният ученик го запитал: Учителю, защо ни каза едно, а излезе друго? Как ще ни обясниш това?
към втори вариант >>
58.
Петимата братя
,
НБ
, София, 22.4.1923г.,
Има ловджийски
кучета
, които отдалеч подушват заека.
Когато се целуват, хората не обичат да ги виждат други, да не внесат нещо нехармонично в тях. Връзка се образува още и чрез обонянието. С миризмата си цветята привличат хората и насекомите и така създават връзки. Казва се за някой търговец, че има нюх, т.е. отдалеч помирисва нещата и ги нагажда според интересите си.
Има ловджийски
кучета
, които отдалеч подушват заека.
Тук го търсят, там го търсят, докато го хванат и го занесат на господаря си. Това е „нюх“ – помирисване. Когато двама търговци се срещнат с цел да се сдружат, и двамата правят усилия, настройват носа си да помиришат дали ще има печалба от дружбата им. Като правят някакви сделки, те искат да мине незабелязано, никой да не ги знае. Ако ги знаят, ще им развалят работата.
към беседата >>
59.
Четирите съзнания
,
МОК
, София, 25.4.1923г.,
Какво ще разбере мухата, птицата или
кучето
от една гениална картина?
Реалността всякога остава невидима. Това, което художникът е вложил, е невидимо. Това е идеята. Само онзи може да види и разбере идеята на художника, който може да се свърже с неговия ум. Иначе, който друг погледне картината, той нищо няма да разбере от нея.
Какво ще разбере мухата, птицата или
кучето
от една гениална картина?
— Нищо няма да разбере. Сега как ще решите вие въпроса: на кого се пада картината? Кой има най-голямо право върху картината: художникът, тъкачът, първият или вторият търговец? Кое дава право на художника сам да продава картината си? Платното, боите, четките, рамката не са негови.
към беседата >>
60.
Закон за контрастите
,
ООК
, София, 20.5.1923г.,
Правили са опити с
кучета
и с други животни, да видят как им действа цигулката и другите инструменти.
Аз забелязвам, че гласовете ви са се малко поразвалили. (Учителят поставя сурдинката си върху цигулката.) Защо се слага сурдинката, гребенчето на цигулката? – За да не се вдига много шум. Някои от вас трябва да имате такива гребенчета, за да не вдигате много шум. Когато трябва, ще извадите гребенчето.
Правили са опити с
кучета
и с други животни, да видят как им действа цигулката и другите инструменти.
Забелязвали са, че от звуковете на тръбата кучетата вият. Да изпеем сега „Сила жива, кажи ми где вода извира“. Изпейте първото упражнение: „си“, „ми“, „до“, „си“. (След това изпяхме същото упражнение една гама по-високо.) За да може музиката да произведе ефект или за да може да си въздействате с нея, трябва да имате два противоположни тона по сила.
към беседата >>
Забелязвали са, че от звуковете на тръбата
кучетата
вият.
(Учителят поставя сурдинката си върху цигулката.) Защо се слага сурдинката, гребенчето на цигулката? – За да не се вдига много шум. Някои от вас трябва да имате такива гребенчета, за да не вдигате много шум. Когато трябва, ще извадите гребенчето. Правили са опити с кучета и с други животни, да видят как им действа цигулката и другите инструменти.
Забелязвали са, че от звуковете на тръбата
кучетата
вият.
Да изпеем сега „Сила жива, кажи ми где вода извира“. Изпейте първото упражнение: „си“, „ми“, „до“, „си“. (След това изпяхме същото упражнение една гама по-високо.) За да може музиката да произведе ефект или за да може да си въздействате с нея, трябва да имате два противоположни тона по сила. За пример, ако вземете два тихи тона или изсвирите два пасажа с еднакви по сила тонове (Учителят взима на цигулката два еднакво силни тона), те няма да произведат никакъв ефект върху вас, върху ухото ви.
към беседата >>
61.
Проява на разумните сили в природата
,
ООК
, София, 1.7.1923г.,
После, вземете какви движения има
кучето
, което мисли да ви ухапе.
Ще кажете: „Ами че ние възрастните хора с такива работи ли ще се занимаваме? “ Ами мислите ли, че тия наши движения, които сега вършим, са на мястото си? Не. Има морални движения, но има и неморални движения. Едните носят добродетелите, а другите носят злото в света. Наблюдавайте само онзи, които мисли да убива, какво се крие във свиването на неговите вежди, какво изразява неговото чело, неговите мускули.
После, вземете какви движения има
кучето
, което мисли да ви ухапе.
Може да наблюдавате мечката. Посетете някой път зоологическата градина и ще видите, че когато мечката иска да изяде някого, тя почва да заглажда кожата си, прави движения като някоя змия. Значи тя е намислила да направи някое зло. Ако си в гората, ти трябва да се качиш на някое дърво. Но идва ли мечката тъй насреща ти, с настръхнала козина, това значи, че тя идва да те плюе и казва: „Ти не заслужаваш да се занимавам с тебе, аз такъв човек не ям“.
към беседата >>
62.
Ще дойдем при Него
,
НБ
, София, 1.7.1923г.,
Пред къщата на един богат арменец лежало умряло
куче
.
На какво приличат мислите и чувствата на човека? Какво са човешките умове и сърца? Нека всеки българин – майка и баща, брат и сестра, учител и свещеник, да се вдълбочи в себе си и си отговори искрено какво се крие в неговия ум и сърце. Какво ще кажете: чисти ли сте? Вие сами сте се направили нечисти.
Пред къщата на един богат арменец лежало умряло
куче
.
Арменецът минавал-заминавал, не го хвърлял. По едно време той видял един турчин. Спрял го и му казал: „Слушай, ще ти дам шест гроша да махнеш това куче оттук“. – „Аз ще ти дам 12 гроша, ти да го махнеш.“ Най-после арменецът се принудил да го тури в един сандък и да го хвърли. Питам: Какво сте разрешили, ако не сте готови да слезете от висотата на положението си като арменеца и да изхвърлите умрялото куче на боклука?
към беседата >>
Спрял го и му казал: „Слушай, ще ти дам шест гроша да махнеш това
куче
оттук“.
Какво ще кажете: чисти ли сте? Вие сами сте се направили нечисти. Пред къщата на един богат арменец лежало умряло куче. Арменецът минавал-заминавал, не го хвърлял. По едно време той видял един турчин.
Спрял го и му казал: „Слушай, ще ти дам шест гроша да махнеш това
куче
оттук“.
– „Аз ще ти дам 12 гроша, ти да го махнеш.“ Най-после арменецът се принудил да го тури в един сандък и да го хвърли. Питам: Какво сте разрешили, ако не сте готови да слезете от висотата на положението си като арменеца и да изхвърлите умрялото куче на боклука? Ще чакате да мине някой беден човек, да му дадете шест гроша, той да свърши работата вместо вас. Да, но бедният човек е готов да ви даде 12 гроша да изхвърлите умрялото куче. Казвам: Материалните блага, които хората търсят, са причина за отклоняване от правия път.
към беседата >>
Питам: Какво сте разрешили, ако не сте готови да слезете от висотата на положението си като арменеца и да изхвърлите умрялото
куче
на боклука?
Пред къщата на един богат арменец лежало умряло куче. Арменецът минавал-заминавал, не го хвърлял. По едно време той видял един турчин. Спрял го и му казал: „Слушай, ще ти дам шест гроша да махнеш това куче оттук“. – „Аз ще ти дам 12 гроша, ти да го махнеш.“ Най-после арменецът се принудил да го тури в един сандък и да го хвърли.
Питам: Какво сте разрешили, ако не сте готови да слезете от висотата на положението си като арменеца и да изхвърлите умрялото
куче
на боклука?
Ще чакате да мине някой беден човек, да му дадете шест гроша, той да свърши работата вместо вас. Да, но бедният човек е готов да ви даде 12 гроша да изхвърлите умрялото куче. Казвам: Материалните блага, които хората търсят, са причина за отклоняване от правия път. Материалното богатство е резултат на човешката енергия. То трябва да се разпредели правилно между всички хора.
към беседата >>
Да, но бедният човек е готов да ви даде 12 гроша да изхвърлите умрялото
куче
.
По едно време той видял един турчин. Спрял го и му казал: „Слушай, ще ти дам шест гроша да махнеш това куче оттук“. – „Аз ще ти дам 12 гроша, ти да го махнеш.“ Най-после арменецът се принудил да го тури в един сандък и да го хвърли. Питам: Какво сте разрешили, ако не сте готови да слезете от висотата на положението си като арменеца и да изхвърлите умрялото куче на боклука? Ще чакате да мине някой беден човек, да му дадете шест гроша, той да свърши работата вместо вас.
Да, но бедният човек е готов да ви даде 12 гроша да изхвърлите умрялото
куче
.
Казвам: Материалните блага, които хората търсят, са причина за отклоняване от правия път. Материалното богатство е резултат на човешката енергия. То трябва да се разпредели правилно между всички хора. Богатият няма право да обсебва всичките блага. Те не принадлежат изключително на него.
към беседата >>
Когато
кучето
направи някаква голяма пакост, то започва да се свива, сгушва се, да не го забележат.
Следователно на честния човек казваме да не лъже; на добрия – да не прави зло, а на интелигентния – да не се заблуждава и да не върши неправди. Истински човек на мисълта е онзи, който не лъже. Щом лъже, той не е човек. Лъжата е животинска проява. И животните лъжат.
Когато
кучето
направи някаква голяма пакост, то започва да се свива, сгушва се, да не го забележат.
Котката пък се глади, умилква се, да не я бият. Изобщо, животните са големи майстори в лъжата. Първите учители на лъжата са били животните. Когато светиите са забранявали на хората да държат в домовете си кучета и котки, с това те искали да запазят младите от лъжата. Който е силен, може да държи кучета и котки в дома си, но слабият трябва да се пази от тях.
към беседата >>
Когато светиите са забранявали на хората да държат в домовете си
кучета
и котки, с това те искали да запазят младите от лъжата.
И животните лъжат. Когато кучето направи някаква голяма пакост, то започва да се свива, сгушва се, да не го забележат. Котката пък се глади, умилква се, да не я бият. Изобщо, животните са големи майстори в лъжата. Първите учители на лъжата са били животните.
Когато светиите са забранявали на хората да държат в домовете си
кучета
и котки, с това те искали да запазят младите от лъжата.
Който е силен, може да държи кучета и котки в дома си, но слабият трябва да се пази от тях. Който ги обича, може да държи само едно куче и една котка, но не повече. Важно е да се освободите вътрешно от влиянието на кучето и котката. Отвън може да нямате кучета и котки, но ги носите в себе си. Там е опасността.
към беседата >>
Който е силен, може да държи
кучета
и котки в дома си, но слабият трябва да се пази от тях.
Когато кучето направи някаква голяма пакост, то започва да се свива, сгушва се, да не го забележат. Котката пък се глади, умилква се, да не я бият. Изобщо, животните са големи майстори в лъжата. Първите учители на лъжата са били животните. Когато светиите са забранявали на хората да държат в домовете си кучета и котки, с това те искали да запазят младите от лъжата.
Който е силен, може да държи
кучета
и котки в дома си, но слабият трябва да се пази от тях.
Който ги обича, може да държи само едно куче и една котка, но не повече. Важно е да се освободите вътрешно от влиянието на кучето и котката. Отвън може да нямате кучета и котки, но ги носите в себе си. Там е опасността. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие – в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“.
към беседата >>
Който ги обича, може да държи само едно
куче
и една котка, но не повече.
Котката пък се глади, умилква се, да не я бият. Изобщо, животните са големи майстори в лъжата. Първите учители на лъжата са били животните. Когато светиите са забранявали на хората да държат в домовете си кучета и котки, с това те искали да запазят младите от лъжата. Който е силен, може да държи кучета и котки в дома си, но слабият трябва да се пази от тях.
Който ги обича, може да държи само едно
куче
и една котка, но не повече.
Важно е да се освободите вътрешно от влиянието на кучето и котката. Отвън може да нямате кучета и котки, но ги носите в себе си. Там е опасността. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие – в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“. Това показва, че всички добродетели имат определена среда и място за живеене.
към беседата >>
Важно е да се освободите вътрешно от влиянието на
кучето
и котката.
Изобщо, животните са големи майстори в лъжата. Първите учители на лъжата са били животните. Когато светиите са забранявали на хората да държат в домовете си кучета и котки, с това те искали да запазят младите от лъжата. Който е силен, може да държи кучета и котки в дома си, но слабият трябва да се пази от тях. Който ги обича, може да държи само едно куче и една котка, но не повече.
Важно е да се освободите вътрешно от влиянието на
кучето
и котката.
Отвън може да нямате кучета и котки, но ги носите в себе си. Там е опасността. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие – в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“. Това показва, че всички добродетели имат определена среда и място за живеене. Всяка добродетел си има свой обект: честността има свой обект; доброто има свой обект; интелигентността има свой обект; благородството, великодушието също имат свой обект.
към беседата >>
Отвън може да нямате
кучета
и котки, но ги носите в себе си.
Първите учители на лъжата са били животните. Когато светиите са забранявали на хората да държат в домовете си кучета и котки, с това те искали да запазят младите от лъжата. Който е силен, може да държи кучета и котки в дома си, но слабият трябва да се пази от тях. Който ги обича, може да държи само едно куче и една котка, но не повече. Важно е да се освободите вътрешно от влиянието на кучето и котката.
Отвън може да нямате
кучета
и котки, но ги носите в себе си.
Там е опасността. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие – в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“. Това показва, че всички добродетели имат определена среда и място за живеене. Всяка добродетел си има свой обект: честността има свой обект; доброто има свой обект; интелигентността има свой обект; благородството, великодушието също имат свой обект. Честният, добрият, интелигентният създава в себе си условия за придобиване на смирението.
към беседата >>
63.
Речи само реч
,
НБ
, София, 8.7.1923г.,
В това отношение той прилича на ловджийско
куче
, което отдалеч помирисва зайците и ги преследва.
Ако попитате търговеца в какво се крие тайната на неговото забогатяване, или учения – за тайната на неговите способности, или силния – за тайната на неговата сила, все ще получите някакъв отговор. Ще кажете, че търговецът става богат, защото мисли много. Всъщност някои търговци мислят много и пак объркват сметките си. Значи колкото повече мислят, повече се объркват. Истинският търговец има едно вътрешно чувство, наричат го „нюх“, по който се ръководи в сделките си.
В това отношение той прилича на ловджийско
куче
, което отдалеч помирисва зайците и ги преследва.
И ученият със своето вътрешно чувство определя направлението на своите сили и способности. Чувствата и способностите на човека не са нищо друго, освен възможности, скрити в неговата душа. „Не съм достоен да влезеш под стрехата ми, но кажи само реч.“ Защо стотникът се считаше за недостоен да влезе Христос в неговия дом? – Има причина за това. Също така някои хора се считат за недостойни да бъдат богати.
към беседата >>
64.
Абсолютно най-малката величина
,
ИБ
,
БР
, София, 10.9.1923г.,
Ако нямате любов, животът ви ще бъде
скучен
.
(Брат Ковачев: Техният събор съответства ли с нашия по време?) – Не съответства. Трябва да имате едно ново разбиране, една нова философия. Най-малките неща в живота се осмислят добре, когато има любов. Защото, когато имате любов в душата си, с присърце ще работите. Когато нямате любов в душата си, най-малките работи са тежест в душата ви.
Ако нямате любов, животът ви ще бъде
скучен
.
Ако имате любов, какъвто и да бъдеш – някой земеделец, овчар, някой обикновен учител в село – в тези положения ще събереш с любов опитност, ще си създадеш бъдеще. Някои хора с високи длъжности, ги мислим за щастливи, обаче, ще ги претрепят някъде и в астралния свят ще си изкупиш греховете. Ако Стамболийски имаше вяра, щеше да остане жив. Каквото му кажат, 100 % вярваше. Той беше краен оптимист.
към беседата >>
65.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
Свържете един кон и едно
куче
с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса.
Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца? “ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини. Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина. Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа. Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса.
Свържете един кон и едно
куче
с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса.
Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака. То ще прегризе въжето и ще се освободи. Казваш: „Какво направи туй куче? “ То казва: „Господ не ми е турил туй въже“. А конят казва: „Туй въже е от Бога“.
към беседата >>
Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а
кучето
ни най-малко не ще чака.
“ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини. Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина. Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа. Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса. Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса.
Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а
кучето
ни най-малко не ще чака.
То ще прегризе въжето и ще се освободи. Казваш: „Какво направи туй куче? “ То казва: „Господ не ми е турил туй въже“. А конят казва: „Туй въже е от Бога“. Единственото нещо, което Бог е турил в нас, то е нашият живот, а ограниченията отвънка ние сами сме ги турили.
към беседата >>
Казваш: „Какво направи туй
куче
?
Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа. Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса. Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса. Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака. То ще прегризе въжето и ще се освободи.
Казваш: „Какво направи туй
куче
?
“ То казва: „Господ не ми е турил туй въже“. А конят казва: „Туй въже е от Бога“. Единственото нещо, което Бог е турил в нас, то е нашият живот, а ограниченията отвънка ние сами сме ги турили. Сега схващайте въпроса по същество. Аз говоря за вътрешния човек.
към беседата >>
Кучето
, конят, котката сами се лекуват.
Ставате някой реформатор и казвате: „Тъй трябва да се управлява обществото, по друг начин, не както сега“. Аз на туй отгоре ви запитвам: Как се реформират животните? Тревопасните животни имат ли някои реформатори? Сега ние трябва да си поставим един закон, по който да живеем. Едно по-низше животно от нас, като се разболее, знае да се лекува.
Кучето
, конят, котката сами се лекуват.
Слонът, като си разбие носа, ще си направи една лапа, знае да се лекува. А ние, съвременните хора, като се разболеем, ще викаме 4–5 лекари. Кравата, като се разболее телето ѝ, казва: „Както каже Господ“. А ние казваме: „Както каже Господ“, но треперим, викаме лекари, съмняваме се. В тоя смисъл кравата разбира много по-добре живота, отколкото ние.
към беседата >>
66.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
Вие вземете едно малко
кученце
, което ви обича, и го хванете за опашката, то веднага ще се обърне и ще ви захапе със зъбите си, но после, като го изгледате малко сериозно, дойде страхът и то отстъпва.
Аз ви питам: Как е възможно да замените едно любовно състояние със състояние на омраза? Някой път обичате някого, съгласни сте да се пожертвате, но след 4–5 години сте в състояние да го смажете, да го направите на прах и пепел. Това са състояния, които съществуват. Не искам да кажа за вас, вие сте от благородните, аз казвам туй, което в света съществува. Взимам не само хората, но целокупната природа, тъй както съществува.
Вие вземете едно малко
кученце
, което ви обича, и го хванете за опашката, то веднага ще се обърне и ще ви захапе със зъбите си, но после, като го изгледате малко сериозно, дойде страхът и то отстъпва.
Сменя се състоянието. Защо? Изобщо хората казват: „Е, то си е куче“. Значи, неразумно е. Е, хубаво, то си е куче, аз съм съгласен, но когато у човека се сменя състоянието, той какво е? Значи това не е една философия, която може да изясни правилно защо и от какво произтича едно явление.
към беседата >>
Изобщо хората казват: „Е, то си е
куче
“.
Това са състояния, които съществуват. Не искам да кажа за вас, вие сте от благородните, аз казвам туй, което в света съществува. Взимам не само хората, но целокупната природа, тъй както съществува. Вие вземете едно малко кученце, което ви обича, и го хванете за опашката, то веднага ще се обърне и ще ви захапе със зъбите си, но после, като го изгледате малко сериозно, дойде страхът и то отстъпва. Сменя се състоянието. Защо?
Изобщо хората казват: „Е, то си е
куче
“.
Значи, неразумно е. Е, хубаво, то си е куче, аз съм съгласен, но когато у човека се сменя състоянието, той какво е? Значи това не е една философия, която може да изясни правилно защо и от какво произтича едно явление. Ние трябва да обясним едно явление правилно и като го обясним, да го приложим в живота тъй, както техникът може да обясни едно явление и да го приложи. „Който има уши да слуша, нека слуша!
към беседата >>
Е, хубаво, то си е
куче
, аз съм съгласен, но когато у човека се сменя състоянието, той какво е?
Взимам не само хората, но целокупната природа, тъй както съществува. Вие вземете едно малко кученце, което ви обича, и го хванете за опашката, то веднага ще се обърне и ще ви захапе със зъбите си, но после, като го изгледате малко сериозно, дойде страхът и то отстъпва. Сменя се състоянието. Защо? Изобщо хората казват: „Е, то си е куче“. Значи, неразумно е.
Е, хубаво, то си е
куче
, аз съм съгласен, но когато у човека се сменя състоянието, той какво е?
Значи това не е една философия, която може да изясни правилно защо и от какво произтича едно явление. Ние трябва да обясним едно явление правилно и като го обясним, да го приложим в живота тъй, както техникът може да обясни едно явление и да го приложи. „Който има уши да слуша, нека слуша! “ Природата е употребила дълго време, докато създаде човешкото ухо, не само неговата външна страна, но неговото вътрешно устройство, онези съединителни вътрешни нишки с мозъка, за да може да превръща звуковете. Когато някой ти каже: „Аз те обичам“, тия трептения като влязат в ухото ти, трябва да ги превърнеш, да знаеш, че е така.
към беседата >>
67.
Бог на живите
,
НБ
, София, 18.11.1923г.,
И жабички има, и
кученца
има, но кои от тях са свършили университет?
Ти на земята не учиш, че на небето ли? Тази философия не търпи критика. Мислите ли, че една муха, като влезе в един човешки университет, ще стане много учена? Ами че кой университет не е пълен с мухи? При това колко мишки има, които са свършили?
И жабички има, и
кученца
има, но кои от тях са свършили университет?
Мислите ли, че като влезете в небето, ще свършите? Вашето положение ще бъде като положението на една муха. „Ех – ще кажете, – нали по образи и подобие Божие сме създадени? “ Ти, ако тук, при тези условия, при които Бог настоява да учиш, те мързи да учиш, то на небето, там, при онази свобода, ще се забравиш и няма да учиш. И право казват турците, че на онзи свят, там ще има една цяла планина с пилаф, полян с масло.
към беседата >>
Куче
като излае, нищо, но като изпее петел, приятно е.
Свобода имаш ли? И тъй, сега всички трябва да впрегнем своята енергия и да покажем, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и светът в нас ще се изяви. Българите казват, че и без петли съмва. Да, слънцето и без петел изгрява, но като изкукурига петел, по-приятно е. Мене, например, като изкукурига петел, тъй ми пада мехлем на сърцето.
Куче
като излае, нищо, но като изпее петел, приятно е.
Питат: „Какво казват петлите на хората? “ Казват: „Не бойте се, светът е хубав, прекрасен, всички да пеете и да мислите, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Събудиш се сутрин, казваш: „Беден съм“. Петелът казва: „Кукуригу, Господ ще промисли за тебе! “ Дядо ти е умрял, оставили ти е голямо наследство, от 20,000 лева.
към беседата >>
68.
Нашите длъжници
,
НБ
, София, 30.12.1923г.,
Вижда две
кучета
хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли.
Той бръква в джоба си и казва на тия две мравки: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“. Понеже мравките не могат да гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу, да видите какво ще падне! “ Те гледат, пада нещо, взимат си и двете и престават да се карат. Справил се той с мравките. Тръгнал по-нататък на път.
Вижда две
кучета
хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли.
Едното казва: „Остави, тази кост е моя! “ Спира се той: „Какво правите? “ – „Е, какво правим! Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли? “ – „Как, тя е моя?
към беседата >>
Всяко
куче
си взе по една кост и спорът се свърши.
“ – „Е, какво правим! Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли? “ – „Как, тя е моя? “ – „Спрете се, оставете коста и гледайте към земята.“ Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита: „Още кости имате ли? “ – „Имаме, снощи имахме угощение, цял кош кости хвърлихме.“ Хвърлиха им кости.
Всяко
куче
си взе по една кост и спорът се свърши.
Царят отива по-нататък. Двама души земеделци спорят за синора на нивата, где бил синорът. Единият казва: „Не, той беше две педи навътре“. Другият: „Не, той беше две педи навънка“. И двамата спорят за двете педи.
към беседата >>
69.
Елементи в геометрията
,
МОК
, София, 3.2.1924г.,
Вземете едно
куче
, бутнете го само по опашката и то казва: Господине, как си позволяваш да ме буташ?
Затова именно всички благородни идеи трябва да се реализират, не в своите крайни предели, но в човешкото съзнание, за да дадат подтик или да отворят място на една нова деятелност. При новото положение, в което се намирате сега, у вас наместо да се развива умът ви, интелигентността ви, развива се чувствителността ви и то не чувството на милосърдие, а личните чувства, честолюбието – силно се възбужда във вас енергията на задната част на главата ви. Всеки от вас мисли, че той е най-важната личност в света, че той е някакво божество. Всички хора мислят така, никой не иска да признае истината. Така е не само с хората, но и с животните.
Вземете едно
куче
, бутнете го само по опашката и то казва: Господине, как си позволяваш да ме буташ?
Ти не трябва да буташ опашката ми! Тук именно вие като ученици трябва да бъдете много внимателни. Ако не сте внимателни, ще пострадате. И сега, вие като ученици на Окултната школа, изучавате вътрешната страна на живота, в която влизат всички сегашни науки. Като изучавате науката за живота, трябва да знаете, че ако вие не сте деликатни спрямо другите хора, и те ще бъдат със същото поведение по отношение към вас.
към беседата >>
70.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
Срещна някое
куче
, вирнало си опашката, върви, стар чорбаджия е то, само го бутни.
Тогава Господ ще каже: „Понеже ти свърши своята работа, Аз ще те послушам, ще изпратя Своето благословение, ще ти изпратя малко дъждец“. Сега вие не прилагате този закон, но всеки от вас мисли, че като него друг няма. Някой казва, че имал много ниско, много долно мнение за себе си. Не съм срещал досега човек, който да има много низко мнение за себе си. Това е не само за хората, но и за животните.
Срещна някое
куче
, вирнало си опашката, върви, стар чорбаджия е то, само го бутни.
То казва: „Знаеш ли кой съм? Виж какви зъби имам, като те стисна, ще покажа, че имам зъби, че мога да се защитавам“. Ние казваме: „Е, куче е то“. Да, куче е то, ами ние? За нас е още по-лошо.
към беседата >>
Ние казваме: „Е,
куче
е то“.
Не съм срещал досега човек, който да има много низко мнение за себе си. Това е не само за хората, но и за животните. Срещна някое куче, вирнало си опашката, върви, стар чорбаджия е то, само го бутни. То казва: „Знаеш ли кой съм? Виж какви зъби имам, като те стисна, ще покажа, че имам зъби, че мога да се защитавам“.
Ние казваме: „Е,
куче
е то“.
Да, куче е то, ами ние? За нас е още по-лошо. Ако днес ние поставим онези везни, с които претегляме отношенията между хората в живота, вижте най-първо какви са отношенията на синовете към бащите и на бащите към синовете. Питам един баща, който има син: Този син защо ти е? – „Е – казва, – Господ ми го даде, та на стари години да ме гледа.“ Питам сина: Този баща защо ти е?
към беседата >>
Да,
куче
е то, ами ние?
Това е не само за хората, но и за животните. Срещна някое куче, вирнало си опашката, върви, стар чорбаджия е то, само го бутни. То казва: „Знаеш ли кой съм? Виж какви зъби имам, като те стисна, ще покажа, че имам зъби, че мога да се защитавам“. Ние казваме: „Е, куче е то“.
Да,
куче
е то, ами ние?
За нас е още по-лошо. Ако днес ние поставим онези везни, с които претегляме отношенията между хората в живота, вижте най-първо какви са отношенията на синовете към бащите и на бащите към синовете. Питам един баща, който има син: Този син защо ти е? – „Е – казва, – Господ ми го даде, та на стари години да ме гледа.“ Питам сина: Този баща защо ти е? – „Е – казва, – Господ ми го даде, че да ме подкрепва да свърша“ Е, като свършиш?
към беседата >>
71.
Родени изново
,
НБ
, София, 2.3.1924г.,
После, нашите кокошки не снасят яйцата си по земята, да ги ядат
кучетата
, както беше едно време, а ги снасят на много хубави места“.
Господ не е създал винцето. Гроздето, да, донякъде това е право. Господ го е създал, но винцето – не. И печената кокошка не я пекъл Господ. Съвременните хора казват: „Ние сме културни хора, елате в нашите домове, да видите какви са, да видите как е направен нашият кокошарник, по най-модерен начин – кокошките ни не живеят, както едно време.
После, нашите кокошки не снасят яйцата си по земята, да ги ядат
кучетата
, както беше едно време, а ги снасят на много хубави места“.
Казвам: Да, много хубави са тия кокошарници, но колко от тия кокошки взимат яйцата си? Една кокошка, като влезе в този кокошарник, повече не излиза от него, макар че той е направен по най-модерен начин. И сега всички съвременни философи искат да ни убедят, че съвременният свят е културен! Съвременните хора искат да ни убедят, че еди-кой си е патриот. Аз бих се радвал, ако той е патриот.
към беседата >>
72.
Двете граници
,
ООК
, София, 5.3.1924г.,
Щом дойде портокаленият цвят,
кучето
си вдигне опашката и те отминава.
Когато хората искат да отворят война, вдигат червеното знаме. Когато някоя мома иска да се жени, все червени рокли носи. Черният цвят например, черната пръст означава проявяване на най-малката степен на живота. Когато действа портокаленият цвят, хората обичат да изпъкват, индивидуализират се. И у животните е същото.
Щом дойде портокаленият цвят,
кучето
си вдигне опашката и те отминава.
Плашиш ли го, то си свива опашката. Щом дойде зеленият цвят, хората стават материалисти. И у животните е същото. Птичката например си прави леговище, полочка, гнездо. Хората пък мислят за къщи, за ниви, за пари, като че светът се състои само от тези неща.
към беседата >>
73.
Движение на енергиите. Закон за поляризиране
,
МОК
, София, 16.3.1924г.,
Аз съм следил
кучетата
, котките, воловете – и у тях става поляризиране.
Да, тя се е свършила за малко. Няма да се минат и 12 часа, пак ще дойде мрачното настроение. После пак ще се качите горе – движите се като махало. Искате, не искате, това ще дойде. Такива преживявания са имали всички велики хора – и мъже, и жени, и деца – даже и в животните ги има.
Аз съм следил
кучетата
, котките, воловете – и у тях става поляризиране.
Сутрин волът е разположен, погледът му е усмихнат, весел. Господарят му се приближава до него той поближе ръката му. Иди следобед при него той вече е неразположен, казва: не ме бутай, аз съм неразположен. Ако е кон, ще те ритне, ще те ухапе. Във всички животни изобщо има такова поляризиране на енергиите.
към беседата >>
74.
Още малко
,
НБ
, София, 13.4.1924г.,
Едно селско
куче
се привърза към нас толкова много, че през което време минавахме през селото, то всякога ни придружаваше.
Като обичаш някого, той е готов да даде последната си хапка за тебе. Това се отнася и до животните. И те проявяват любовта си към хората. Ще ви приведа един пример. Когато отиваме на Витоша, минаваме през село Драгалевци.
Едно селско
куче
се привърза към нас толкова много, че през което време минавахме през селото, то всякога ни придружаваше.
Качваше се с нас на планината и там прекарваше целия ден. Като се връщахме, и то с нас тръгваше. Щом слезехме в селото, кучето си оставаше там, а ние продължаваме пътя си. Разправяха ми един интересен случай с един французин колар и един кон. След войната коларят намерил този кон на бойното поле и го взел у дома си.
към беседата >>
Щом слезехме в селото,
кучето
си оставаше там, а ние продължаваме пътя си.
Ще ви приведа един пример. Когато отиваме на Витоша, минаваме през село Драгалевци. Едно селско куче се привърза към нас толкова много, че през което време минавахме през селото, то всякога ни придружаваше. Качваше се с нас на планината и там прекарваше целия ден. Като се връщахме, и то с нас тръгваше.
Щом слезехме в селото,
кучето
си оставаше там, а ние продължаваме пътя си.
Разправяха ми един интересен случай с един французин колар и един кон. След войната коларят намерил този кон на бойното поле и го взел у дома си. Между коларя и коня се завързала такава дружба, че не могли един без друг. По това време автомобилите в Париж толкова се умножили, че по нямане на работа, коларят трябвало често да гладува. Пък и конят бил стар, не могъл да работи, та и той гладувал заедно с господаря си.
към беседата >>
75.
Добрите и лошите
,
ООК
, София, 30.4.1924г.,
Българите, когато хранят прасета или
кучета
, замесват им малко кашица от брашно или трици – за тях много готвене не трябва.
Това е цяло изкуство. Вие искате някой път да ме нагостите хубаво. Дойда във вашата къща, вие замесите тесто и го сложите пред мен в паницата и ми кажете: „Заповядайте, ние тъй сме навикнали да ядем тестото – сурово.“ Добре, дойда друг път в къщата ви и вие ми сложите печен хляб, а не суров, както по-рано. Питам: кое е по-разумно сега – сурово тесто ли да ядем, или да го опечем? Кажете ми кой е начинът за ядене в Природата.
Българите, когато хранят прасета или
кучета
, замесват им малко кашица от брашно или трици – за тях много готвене не трябва.
Кой е истинският начин за приготвяне на храната? – Всички трябва да се ползваме от методите на Природата. Сега, разбира се, аз не говоря за тази Природа, в която ние сме оставили своите излишъци, не говоря за Природата, която е създадена от мъртвите тела на милиарди и милиарди същества, но говоря за онази жива, Божествена природа. Сегашната Природа е създадена от останките на миналите същества – върху тия мъртви тела растат сега крушите, ябълките и другите плодове. Следователно ние се храним само с мъртви същества.
към беседата >>
76.
Съзнателната монада
,
ООК
, София, 28.5.1924г.,
Минавате през една улица – много
кучета
ви лаят.
Има хиляди добродетели, които могат да се развият във всички души. Сега вие сте се ограничили в едно нещо. Гледам: кой как дойде, един мисли за своята къща, друг – за себе си, за децата си, за мъжа си, за обществото – за излишни работи мислите. Вземете вестниците, четете еди-кой си вестник какво пише. Що от това?
Минавате през една улица – много
кучета
ви лаят.
Казвате: „Като минавах покрай улицата, фиксирах тия кучета и те си отидоха.“ Хубаво – едно куче фиксирате, друго фиксирате, всичките кучета фиксирате, но като отидете в гората, срещнете една мечка, искате да я фиксирате, а не можете. Казвате: „Аз бях в Рилската пустиня, видях една мечка, че като хукнах, едва се спасих.“ Кучетата фиксираш, а мечката не можеш да фиксираш. Така и вие някой път хванете някой малък недъг, фиксирате го като едно кученце, но като дойде големият недъг, както мечката, отстъпвате. Не, големия недъг ще хванете! Първото нещо: силен човек е този, който владее ума си.
към беседата >>
Казвате: „Като минавах покрай улицата, фиксирах тия
кучета
и те си отидоха.“ Хубаво – едно
куче
фиксирате, друго фиксирате, всичките
кучета
фиксирате, но като отидете в гората, срещнете една мечка, искате да я фиксирате, а не можете.
Сега вие сте се ограничили в едно нещо. Гледам: кой как дойде, един мисли за своята къща, друг – за себе си, за децата си, за мъжа си, за обществото – за излишни работи мислите. Вземете вестниците, четете еди-кой си вестник какво пише. Що от това? Минавате през една улица – много кучета ви лаят.
Казвате: „Като минавах покрай улицата, фиксирах тия
кучета
и те си отидоха.“ Хубаво – едно
куче
фиксирате, друго фиксирате, всичките
кучета
фиксирате, но като отидете в гората, срещнете една мечка, искате да я фиксирате, а не можете.
Казвате: „Аз бях в Рилската пустиня, видях една мечка, че като хукнах, едва се спасих.“ Кучетата фиксираш, а мечката не можеш да фиксираш. Така и вие някой път хванете някой малък недъг, фиксирате го като едно кученце, но като дойде големият недъг, както мечката, отстъпвате. Не, големия недъг ще хванете! Първото нещо: силен човек е този, който владее ума си. Трябва да владеете ума си!
към беседата >>
Казвате: „Аз бях в Рилската пустиня, видях една мечка, че като хукнах, едва се спасих.“
Кучетата
фиксираш, а мечката не можеш да фиксираш.
Гледам: кой как дойде, един мисли за своята къща, друг – за себе си, за децата си, за мъжа си, за обществото – за излишни работи мислите. Вземете вестниците, четете еди-кой си вестник какво пише. Що от това? Минавате през една улица – много кучета ви лаят. Казвате: „Като минавах покрай улицата, фиксирах тия кучета и те си отидоха.“ Хубаво – едно куче фиксирате, друго фиксирате, всичките кучета фиксирате, но като отидете в гората, срещнете една мечка, искате да я фиксирате, а не можете.
Казвате: „Аз бях в Рилската пустиня, видях една мечка, че като хукнах, едва се спасих.“
Кучетата
фиксираш, а мечката не можеш да фиксираш.
Така и вие някой път хванете някой малък недъг, фиксирате го като едно кученце, но като дойде големият недъг, както мечката, отстъпвате. Не, големия недъг ще хванете! Първото нещо: силен човек е този, който владее ума си. Трябва да владеете ума си! И аз бих желал за една седмица да направим един опит – никакъв вестник да не четете!
към беседата >>
Така и вие някой път хванете някой малък недъг, фиксирате го като едно
кученце
, но като дойде големият недъг, както мечката, отстъпвате.
Вземете вестниците, четете еди-кой си вестник какво пише. Що от това? Минавате през една улица – много кучета ви лаят. Казвате: „Като минавах покрай улицата, фиксирах тия кучета и те си отидоха.“ Хубаво – едно куче фиксирате, друго фиксирате, всичките кучета фиксирате, но като отидете в гората, срещнете една мечка, искате да я фиксирате, а не можете. Казвате: „Аз бях в Рилската пустиня, видях една мечка, че като хукнах, едва се спасих.“ Кучетата фиксираш, а мечката не можеш да фиксираш.
Така и вие някой път хванете някой малък недъг, фиксирате го като едно
кученце
, но като дойде големият недъг, както мечката, отстъпвате.
Не, големия недъг ще хванете! Първото нещо: силен човек е този, който владее ума си. Трябва да владеете ума си! И аз бих желал за една седмица да направим един опит – никакъв вестник да не четете! Аз ще ви дам онзи пример, дето кръстникът казва на шега на кумеца: „Ако можеш да поиграеш, но без да викаш иху-ху, ще ти дам една крава с телето.“ Онзи почва да играе, но казва: „Кръстник, ритам ти кравата с телето, но казвам иху-ху!
към беседата >>
77.
Чада Божии
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 14.8.1924г.,
Но някое
кученце
му задигне хляба от ръцете и то плаче, скърби.
- Които ходят в правия път. "Турил си в сърцето им радостта." Значи Бог е турил в сърцата ни радост и веселие. Така че, ако идва скръб и страдание, това не е от Бог, това е от друг. Често съм наблюдавал, като минавам покрай някое село, майката избие млякото, извади прясно масло и както е опекла топла пита, вземе та намаже на едно парченце от нея от прясното масло и даде на детето. То се радва, вземе го.
Но някое
кученце
му задигне хляба от ръцете и то плаче, скърби.
Дойде майката, види го, че плаче, тя пак му намаже питка с прясно масло. Така е и с вас. У всички хора има взето нещо. "Радост и веселие ще придобият." "Весели се, земя, радвайте се, небеса! " Земята ще се весели в Господ." Думата Господ е емблема на Любовта.
към беседата >>
Всички сте чада Божии: едните са чада добри и разумни, които изпълняват волята на Баща си, а другите са тези, на които
кучето
е взело хляба.
- Когато изпълнява волята Божия. Сега някои казват: "Аз не съм чадо Божие." - Не, не, ще те повика Баща ти и ще ти каже: "Синко, ти не знаеш ли, че Аз имам един закон, който ще те съди, загдето си ходил да крадеш ябълки и круши от чуждите градини? Ти нямаше ли градини с плодове на разположение, та трябваше из чуждите градини да крадеш? " - "Е, с другари се увлякох." - Ами не трябваше ли да отиваме в нашите градини винаги, а в чуждите само когато ни повикат? Та сега, като правило, разбрахте ли всички следното?
Всички сте чада Божии: едните са чада добри и разумни, които изпълняват волята на Баща си, а другите са тези, на които
кучето
е взело хляба.
Кога кучето взема хляба? Някои говорят със символи, но не разбират смисъла им. Да ви обясня какво означава тази поговорка, че кучето взело хляба на детето. Влезе то в една чужда градина, набере си ябълки, но го уловят, нашарят го добре, пък и ябълките му вземат. То плаче.
към беседата >>
Кога
кучето
взема хляба?
Сега някои казват: "Аз не съм чадо Божие." - Не, не, ще те повика Баща ти и ще ти каже: "Синко, ти не знаеш ли, че Аз имам един закон, който ще те съди, загдето си ходил да крадеш ябълки и круши от чуждите градини? Ти нямаше ли градини с плодове на разположение, та трябваше из чуждите градини да крадеш? " - "Е, с другари се увлякох." - Ами не трябваше ли да отиваме в нашите градини винаги, а в чуждите само когато ни повикат? Та сега, като правило, разбрахте ли всички следното? Всички сте чада Божии: едните са чада добри и разумни, които изпълняват волята на Баща си, а другите са тези, на които кучето е взело хляба.
Кога
кучето
взема хляба?
Някои говорят със символи, но не разбират смисъла им. Да ви обясня какво означава тази поговорка, че кучето взело хляба на детето. Влезе то в една чужда градина, набере си ябълки, но го уловят, нашарят го добре, пък и ябълките му вземат. То плаче. - Защо?
към беседата >>
Да ви обясня какво означава тази поговорка, че
кучето
взело хляба на детето.
" - "Е, с другари се увлякох." - Ами не трябваше ли да отиваме в нашите градини винаги, а в чуждите само когато ни повикат? Та сега, като правило, разбрахте ли всички следното? Всички сте чада Божии: едните са чада добри и разумни, които изпълняват волята на Баща си, а другите са тези, на които кучето е взело хляба. Кога кучето взема хляба? Някои говорят със символи, но не разбират смисъла им.
Да ви обясня какво означава тази поговорка, че
кучето
взело хляба на детето.
Влезе то в една чужда градина, набере си ябълки, но го уловят, нашарят го добре, пък и ябълките му вземат. То плаче. - Защо? - "Ами кучето ми взе хляба." - И това било морал. Няма да влизаш в чуждата градина, да късаш от чуждите плодове.
към беседата >>
- "Ами
кучето
ми взе хляба." - И това било морал.
Някои говорят със символи, но не разбират смисъла им. Да ви обясня какво означава тази поговорка, че кучето взело хляба на детето. Влезе то в една чужда градина, набере си ябълки, но го уловят, нашарят го добре, пък и ябълките му вземат. То плаче. - Защо?
- "Ами
кучето
ми взе хляба." - И това било морал.
Няма да влизаш в чуждата градина, да късаш от чуждите плодове. Някой казва: "Мога ли да бъда чадо Божие? " Нека остане у вас тази мисъл: "Можем да бъдем чада Божии." - Сме ли чада Божии? - Сме вече чада Божии, но въпросът е от кои чада Божии сме. - Е, от кои трябва да бъдем?
към беседата >>
78.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
Аз един ден наблюдавам две
кучета
.
Един има ниви, и друг има ниви, но на първия нивите са посети, а на другия не са посети. Кой от двамата има предимство? – Първият. Сега някой казва: „Мене не ми трябва мисъл, не ми трябват разсъждения.“ – Не, разсъждавайте или с ума, или със сърцето си, но трябва да разсъждавате. А сега някои седят и спорят за какви ли не работи.
Аз един ден наблюдавам две
кучета
.
Седи една кост между тях. Едното си отворило устата, и другото си отворило устата – гледат се, хъркат едно срещу друго. Едното казва на другото: „Знаеш ли какви зъби имам? “ И другото казва: „Ами ти знаеш ли аз какви зъби имам? “ И двете се зъбят, а костта седи помежду им.
към беседата >>
Аз един ден наблюдавам две
кучета
.
(втори вариант)
Кой от двамата има предимство? - Първият. Сега някой казва: мене не ми трябва мисъл, не ми трябват разсъждения. Не, разсъждавайте или с ума, или със сърдцето си, но трябва да разсъждавате. А сега, някой седят и спорят за какви ли не работи.
Аз един ден наблюдавам две
кучета
.
Седи една коте между тях. Едното си отворило устата, и другото си отворило устата, гледат се, хъркат едно срещу друго. Едното казва на другото: знаеш ли какви зъби имам? И другото казва: ами ти знаеш ли аз какви зъби имам? И двете се зъбят, а костта седи помежду им.
към втори вариант >>
79.
Съзнателният живот като забава
,
СБ
, София, 1.9.1924г.,
Един български свещеник ми разправяше, че в младините си един път сънувал следния сън: срещнало го едно голямо
куче
и го нагълтало, но после го извадило от устата си.
Вие още не сте се научили да гледате красивото в хората. Какво нещо бихте видели в съвременния човек, във всички съвременни животински царства, във всички растения и камъни, ако бихте знаели как да гледате на тях! Природата има две лица. Едното лице на Природата е толкова страшно, че човек за него трябва да бъде сляп. Ако бихте видели това лице, бихте се уплашили.
Един български свещеник ми разправяше, че в младините си един път сънувал следния сън: срещнало го едно голямо
куче
и го нагълтало, но после го извадило от устата си.
Събудил се на сутринта и заболял. Цели три месеца лежал болен. Сега често с погрешките, които правим в живота си, даваме повод на такива кучета да ни поглъщат и, като излезем от устата им, три месеца боледуваме и казваме: „Животът няма смисъл.“ Това е само привидно така. Това безсмислие не е от Бога. Ние сами правим живота си неприятен, безсмислен.
към беседата >>
Сега често с погрешките, които правим в живота си, даваме повод на такива
кучета
да ни поглъщат и, като излезем от устата им, три месеца боледуваме и казваме: „Животът няма смисъл.“ Това е само привидно така.
Едното лице на Природата е толкова страшно, че човек за него трябва да бъде сляп. Ако бихте видели това лице, бихте се уплашили. Един български свещеник ми разправяше, че в младините си един път сънувал следния сън: срещнало го едно голямо куче и го нагълтало, но после го извадило от устата си. Събудил се на сутринта и заболял. Цели три месеца лежал болен.
Сега често с погрешките, които правим в живота си, даваме повод на такива
кучета
да ни поглъщат и, като излезем от устата им, три месеца боледуваме и казваме: „Животът няма смисъл.“ Това е само привидно така.
Това безсмислие не е от Бога. Ние сами правим живота си неприятен, безсмислен. И тъй, едното лице на Природата е много неприятно, много страшно, а другото ѝ лице е много красиво. Тя го е скрила, защото още работи върху него. В Природата има живи работници, които изработват едно живо лице за човешката душа.
към беседата >>
Един български свещеник ми разправяше, че в младините си един път сънувал следния сън: среща го едно голямо
куче
и го нагълтва, но после го изважда от устата си.
(втори вариант)
Вие още не сте се научили да гледате красивото в хората. Какво нещо бихте видели в съвременния човек, във всички съвременни животински царства, във всички растения и камъни, ако бихте знаели как да гледате на тях! Природата има две лица. Едното лице на природата е толкова страшно, че човек за него трябва да бъде сляп. Ако бихте видели това лице, бихте се уплашили.
Един български свещеник ми разправяше, че в младините си един път сънувал следния сън: среща го едно голямо
куче
и го нагълтва, но после го изважда от устата си.
Събужда се на сутринта и заболява. Цели три месеца лежал болен. Сега, често с погрешките, които правим в живота си, даваме повод на такива кучета да ни поглъщат, и като излезем от устата им, три месеца боледуваме и казваме: животът няма смисъл. Това е само привидно така. Това безсмислие не е от Бога.
към втори вариант >>
Сега, често с погрешките, които правим в живота си, даваме повод на такива
кучета
да ни поглъщат, и като излезем от устата им, три месеца боледуваме и казваме: животът няма смисъл.
(втори вариант)
Едното лице на природата е толкова страшно, че човек за него трябва да бъде сляп. Ако бихте видели това лице, бихте се уплашили. Един български свещеник ми разправяше, че в младините си един път сънувал следния сън: среща го едно голямо куче и го нагълтва, но после го изважда от устата си. Събужда се на сутринта и заболява. Цели три месеца лежал болен.
Сега, често с погрешките, които правим в живота си, даваме повод на такива
кучета
да ни поглъщат, и като излезем от устата им, три месеца боледуваме и казваме: животът няма смисъл.
Това е само привидно така. Това безсмислие не е от Бога. Ние сами правим живота си неприятен, безсмислен. И тъй, едното лице на природата е много неприятно, много страшно, а другото и лице е много красиво. Тя го е скрила, защото още работи върху него.
към втори вариант >>
80.
Разумният и неразумният слуга
,
ООК
, София, 3.9.1924г.,
Та когато ние, съвременните хора, дойдем до такава култура, че да ни е срам от нашите котки, от нашите
кучета
, кокошки, патенца – тогава ние ще бъдем много разумни.
Ако вие сами хванете юздите и с шпорите си карате коня да върви, непременно ще претърпите нещастие в живота си. Когато се отнесеш жестоко с някое животно, то те погледне и ти каже: „Не постъпваш добре.“ Аз правя наблюдения върху малките котенца. Хвана някое от тях за опашката. То ме погледне в очите и чете. Ако се усмихна малко, казва ми: „Постъпвай, както искаш, ноктите ми са готови за всеки случай.“
Та когато ние, съвременните хора, дойдем до такава култура, че да ни е срам от нашите котки, от нашите
кучета
, кокошки, патенца – тогава ние ще бъдем много разумни.
И тогава, като срещнем един вол, ще му кажем: „Ще ме извиниш, днес постъпих с тебе малко жестоко.“ Той ще ти каже: „Аз се радвам, че се извиняваш.“ Туй е истинското възпитание, което вие трябва да дадете на младото поколение. Туй трябва дълбоко да се запечати във вашето съзнание. Ако човек жали един вол или едно куче, с хората той ще се отнася десет пъти по-разумно. Сега вашите сърца са корави, вие мислите само за себе си, за вашите обиди: че това е станало, онова не станало. Не, вие ще благодарите на Бога, че се грижат за вас на Земята.
към беседата >>
Ако човек жали един вол или едно
куче
, с хората той ще се отнася десет пъти по-разумно.
То ме погледне в очите и чете. Ако се усмихна малко, казва ми: „Постъпвай, както искаш, ноктите ми са готови за всеки случай.“ Та когато ние, съвременните хора, дойдем до такава култура, че да ни е срам от нашите котки, от нашите кучета, кокошки, патенца – тогава ние ще бъдем много разумни. И тогава, като срещнем един вол, ще му кажем: „Ще ме извиниш, днес постъпих с тебе малко жестоко.“ Той ще ти каже: „Аз се радвам, че се извиняваш.“ Туй е истинското възпитание, което вие трябва да дадете на младото поколение. Туй трябва дълбоко да се запечати във вашето съзнание.
Ако човек жали един вол или едно
куче
, с хората той ще се отнася десет пъти по-разумно.
Сега вашите сърца са корави, вие мислите само за себе си, за вашите обиди: че това е станало, онова не станало. Не, вие ще благодарите на Бога, че се грижат за вас на Земята. За всички нас се грижат толкова много, че ние трябва само да благодарим. Като станем сутрин, ние трябва да благодарим на Бога, че сме станали, че можем да гледаме хубавото небе, светлите звезди, пъстрокрилите пеперуди, увисналите с плодове дървета и всичките си братя и сестри. Това е красотата на живота.
към беседата >>
НАГОРЕ