НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
58
резултата в
38
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
Де остана техният
идеализъм
?
Не се лъжете от приятните чувства. Ако едно чувство в началото е било приятно, на края става неприятно. Закон е: Всяко нещо, което започва добре, свършва зле. Това може да се докаже статистически. Колко на сто от младите моми и момци, които влизат в живота с радост и надежда, като остареят, свършват живота си със същата радост и надежда?
Де остана техният
идеализъм
?
Започват живота си като идеалисти, в средната си възраст стават материалисти, а накрая на живота се разочароват във всичко и казват, че животът няма смисъл. Повечето хора започват живота си добре; обещават, че ще отидат на нивата да работят, а после се отказват – свършват зле. Така свършват всички, които живеят само на физичния, т. е. на материалния свят. Дай в ръцете на такъв човек 10-15 хиляди лева и виж, какво ще направи.
към беседата >>
2.
Теория и практика
,
ООК
, София, 8.7.1925г.,
Те гледат идеално на света, но техният
идеализъм
трае ден и половина.
Онези хора, които нямат вяра, не могат да имат вдъхновение. Те могат да имат само въодушевление. Вие като ученици сте на различни възрасти: някои сте по-млади, а други – по-стари. Старите имат някакви преимущества пред младите в това именно, че техните чувства са по-стабилизирани, докато чувствата на младите не са тъй стабилизирани. Чувствата на младите се намират във въздухообразно състояние.
Те гледат идеално на света, но техният
идеализъм
трае ден и половина.
В същото положение изпадат и старите хора. Щом човек премине 60 години, той изгубва своя идеализъм и мъчно може да завърже приятелство с някого. Той казва: „Аз вече не вярвам никому! “ Младият вярва на всичко и на всички хора, но като остарее, и той дохожда до същото заключение. Питам: в какво пък седи преимуществото на младия пред стария?
към беседата >>
Щом човек премине 60 години, той изгубва своя
идеализъм
и мъчно може да завърже приятелство с някого.
Вие като ученици сте на различни възрасти: някои сте по-млади, а други – по-стари. Старите имат някакви преимущества пред младите в това именно, че техните чувства са по-стабилизирани, докато чувствата на младите не са тъй стабилизирани. Чувствата на младите се намират във въздухообразно състояние. Те гледат идеално на света, но техният идеализъм трае ден и половина. В същото положение изпадат и старите хора.
Щом човек премине 60 години, той изгубва своя
идеализъм
и мъчно може да завърже приятелство с някого.
Той казва: „Аз вече не вярвам никому! “ Младият вярва на всичко и на всички хора, но като остарее, и той дохожда до същото заключение. Питам: в какво пък седи преимуществото на младия пред стария? – Младият има условия да работи. Следователно той трябва да изработи в себе си толкова устойчиви чувства, че на каквато възраст и да дойде, да не изгуби вярата си, нито вдъхновението си.
към беседата >>
3.
Склонности и разнообразие
,
МОК
, София, 23.5.1926г.,
Този човек не е работил върху себе си, за да развие своя
идеализъм
.
“ – „Извинете ме, исках само да Ви видя. Хванах се на бас с един мой приятел, че мога да Ви видя и да се разговоря с Вас. Ето, заповядайте 500 английски лири.“ Милиардерът взел парите, задържал за себе си сто лири и му върнал останалите 400 лири. Това значи материалист човек. Дотук е дошъл той в своето развитие.
Този човек не е работил върху себе си, за да развие своя
идеализъм
.
За да бъде идеалист, човек трябва да е работил ред поколения в тази област. Можете ли да си представите какъв щеше да бъде светът, ако всички хора бяха идеалисти? Ако хората бяха само идеалисти, нямаше да има никакви тренове, нито параходи, нито къщи като сегашните. Хората щяха да живеят в прости шатри, нямаше да имат никакви съобщения. Съвременната култура се дължи на материалистите, на хората с много желания.
към беседата >>
4.
В малкото
,
НБ
, София, 20.6.1926г.,
Когато една култура изгуби своя
идеализъм
и стане материалистическа, тя е осъдена на смърт.
Блудният син тогава казва „Не може да се живее между материалисти хора. Тук и свинете имат рошкови да ядат, а за мен и това няма. Чакай да се върна при баща си". След всичко това ние хората казваме: трябва да бъдем материалисти! Не, материализмът няма да даде нищо в света.
Когато една култура изгуби своя
идеализъм
и стане материалистическа, тя е осъдена на смърт.
Когато една религия изгуби своя идеализъм и стане материалистическа, тя е осъдена на смърт. Когато едно учение изгуби своя идеализъм и стане материалистическо, то е осъдено на смърт. Сега хората казват: да използваме науката. Че какво има да се използва в тази материалистическа наука? Днес изнамериха аеропланите, но защо ги изнамериха?
към беседата >>
Когато една религия изгуби своя
идеализъм
и стане материалистическа, тя е осъдена на смърт.
Тук и свинете имат рошкови да ядат, а за мен и това няма. Чакай да се върна при баща си". След всичко това ние хората казваме: трябва да бъдем материалисти! Не, материализмът няма да даде нищо в света. Когато една култура изгуби своя идеализъм и стане материалистическа, тя е осъдена на смърт.
Когато една религия изгуби своя
идеализъм
и стане материалистическа, тя е осъдена на смърт.
Когато едно учение изгуби своя идеализъм и стане материалистическо, то е осъдено на смърт. Сега хората казват: да използваме науката. Че какво има да се използва в тази материалистическа наука? Днес изнамериха аеропланите, но защо ги изнамериха? - Да убиват с тях хората.
към беседата >>
Когато едно учение изгуби своя
идеализъм
и стане материалистическо, то е осъдено на смърт.
Чакай да се върна при баща си". След всичко това ние хората казваме: трябва да бъдем материалисти! Не, материализмът няма да даде нищо в света. Когато една култура изгуби своя идеализъм и стане материалистическа, тя е осъдена на смърт. Когато една религия изгуби своя идеализъм и стане материалистическа, тя е осъдена на смърт.
Когато едно учение изгуби своя
идеализъм
и стане материалистическо, то е осъдено на смърт.
Сега хората казват: да използваме науката. Че какво има да се използва в тази материалистическа наука? Днес изнамериха аеропланите, но защо ги изнамериха? - Да убиват с тях хората. Защо направиха параходите?
към беседата >>
5.
Ранните лъчи / Зората
,
МОК
, София, 24.10.1926г.,
Смисълът на живота не седи нито в
идеализъма
, нито в материализъма.
Ако си идеалист, ще се бориш с воденицата. Ако си материалист, ще изпаднеш в друга крайност. Мнозина мислят, че материалистите са по-трезви, по-големи реалисти. Колкото идеалистът е реалист, толкова и материалистът. Идеализмът и материализмът са две крайности в живота.
Смисълът на живота не седи нито в
идеализъма
, нито в материализъма.
Не е достатъчно само човек да има някакви идеи, но той трябва да разбира тези идеи и да ги прилага в живота си. Следователно, ако две същества, с еднакви стремежи и идеали, се докоснат, веднага ще се отблъснат. Те нямат допирна точка помежду си. Благодарение на еднородността на силите на тия тела, те се отблъскват и стоят на известно разстояние едно от друго. Иначе, всички тела в природата щяха да бъдат на близки разстояния едно до друго и щяха да образуват една хомогенна маса.
към беседата >>
6.
Ще оздравее
,
НБ
, София, 19.6.1927г.,
Не кажат ли така, няма
идеализъм
в живота.
Истинска любов аз наричам тази, при която момъкът, който се е влюбил в момата, даде пълна свобода на чувствата, на вярванията й и каже: Господ, в когото ти вярваш, е свещен, както за тебе, така и за мене. И ако ти се откажеш от Него заради мене, тогава и аз ще се откажа от тебе. Момата пък трябва да каже на своя възлюбен: заради мене ти не трябва да се откажеш от майка си и от баща си. Тази е идеалната любов между двама млади. Майката и бащата, от своя страна, трябва да кажат на двамата млади, че преди всичко, те трябва да останат верни на идеала, който Бог е вложил в душите им.
Не кажат ли така, няма
идеализъм
в живота.
Ето защо, в живота се изисква вътрешна идейност, а не да се налагат хората един на друг, според обстоятелствата. Само по този начин човек може да бъде здрав. Само по този начин ще има пълно разбиране между всички хора. Съвременните хора трябва да бъдат много внимателни в думите, в езика си. Говори ли човек, особено пред общество, той трябва да изпитва, да проверява думите си, да следи, каква сила и значение влага в тях. Защо?
към беседата >>
7.
Духът на Господа
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Стегне ли се сърцето му, той казва: „Работите не се уреждат с
идеализъм
.
И прав е този дядо. Младостта е Божественото у нас. Докато сме млади, и Божественото е у нас. Аз считам млад човек този, на когото сърцето е свободно. Той всякога е готов да услужва, комуто и да е.
Стегне ли се сърцето му, той казва: „Работите не се уреждат с
идеализъм
.
Ще гледам да се оженя, че като остарея, да има поне кой да се грижи за мен“. Мисли ли така, идеализмът му вече изчезва. Почне ли човек да се страхува от живота, той вече е стар. Младият не се страхува, той носи в себе си сила, енергия и казва: „Благодаря на Бога, че ми е дал този ум, това сърце и тези ръце. Докато имам всичко това, аз съм способен човек и мога сам да си изкарвам прехраната“.
към беседата >>
8.
Човешки и природни енергии
,
МОК
, София, 25.12.1927г.,
Като юноша, той работи повече със сърцето си и проявява
идеализъм
.
Всяко нещо, създадено от природата, има приложение. Ако не се приложи, то се разваля. Една от задачите на съвременното възпитание е да научи човека да работи, да влага своите енергии и да ги разработва. Като млад, човек се проявява на физическия свят. Докато е дете, той расте, развива своята мускулна и дихателна система.
Като юноша, той работи повече със сърцето си и проявява
идеализъм
.
Като възрастен и стар, човек живее повече в умствения свят. Въз основа на придобитите опитности и знания, той започва да мисли. Често слушате старите да казват: „Не си струва да бъде човек идеалист“. Нито старият е прав в заключенията си, нито младият. Старият отрича идеализма, защото се е разочаровал в него.
към беседата >>
Щом влезе в боя и го ранят,
идеализъмът
му изчезва и той казва: „Не си струва да бъде човек идеалист“.
Нито старият е прав в заключенията си, нито младият. Старият отрича идеализма, защото се е разочаровал в него. Младият приема идеализма, защото не го е опитал. Той се възхищава от различни идеи, приема ги, но скоро се разочарова в тях. Той мечтае да работи за отечеството си, да го защитава, и се хвърля в боя с голям ентусиазъм.
Щом влезе в боя и го ранят,
идеализъмът
му изчезва и той казва: „Не си струва да бъде човек идеалист“.
Под думата „бой“ не разбираме буквалното значение, да отидеш на война. И в обикновения живот човек може да се сражава и като го ранят, да търси начин да се скрие. Ако е писател, поет, който излизал направо с името си, сега започва да се крие, излиза с псевдоним, да не го познават хората. Псевдонимът показва, че има позиция и опозиция, но неприятелят е силен. Когато писателят, поетът, ученият излизат с името си, това показва, че са станали силни, не се страхуват от неприятеля си.
към беседата >>
материализъм и
идеализъм
са полюси на живота.
Ето защо, трябва да дружите с хора, които са противоположни по характер на вас: активни с пасивни, идеалисти с материалисти. Изобщо, животът се проявява между полюси. Както две окръжности с различни радиуси могат да имат общ център, така и хора с различни идеи и убеждения могат да имат общ център. Някои мислят, че материализъмът е зло. Това е криво разбиране.
материализъм и
идеализъм
са полюси на живота.
Какво всъщност представя злото? – Произволният живот. Значи злото се крие в произволите на живота, в еднообразието, в повтарянето на нещата. Представете си един човек, който заема положението на цар и създава строги закони. Всеки, който не изпълнява законите, строго се наказва.
към беседата >>
9.
В образ Божи
,
НБ
, София, 1.1.1928г.,
Те разглеждат външната страна на живота и спорят върху въпросите: Има ли Бог, или не; съществува ли друг свят, освен физическия; що е душа, що е дух; какво нещо е материализъм, и какво –
идеализъм
.
Цялата публика се изказала в полза на този римлянин, да бъде помилван, защото такова нещо може да се случи само с Бога, но не и с човека. Този лъв бил същият, на когото римлянинът извадил тръна от лапата. Оттук вадим следния закон: доброто, което човек прави, се връща към него. Велико, мощно е доброто! Съвременните хора трябва да се занимават с доброто.
Те разглеждат външната страна на живота и спорят върху въпросите: Има ли Бог, или не; съществува ли друг свят, освен физическия; що е душа, що е дух; какво нещо е материализъм, и какво –
идеализъм
.
И това е добро. Тези разисквания развиват ума, но не разрешават въпросите на живота. Всяка идея е мощна в приложението си. Запример, срещате един човек, който ви обижда, каже ви някаква обидна дума. Ако се подадете на влиянието на тази дума, тя ще влезе в подсъзнанието ви, и там ще почне да се организира, докато един ден даде своите лоши резултати.
към беседата >>
10.
Остани с нас!
,
НБ
, София, 25.3.1928г.,
Те съжаляват за своя
идеализъм
, който са имали на младини, че не са използвали условията да се оженят за някоя млада и богата мома, че днес и къща щели да имат, и деца щели да имат, а сега?
Обаче, ако чуе, че сте говорили за него добро, той ще се зарадва и ще ви извини. „Остани с нас! " Кое трябва да остане с нас? С нас трябва да остане Божественото, което да ни обясни начина, чрез който можем да придобием вътрешен мир. Някой искат да си направят къща, с две-три стаи, но нямат пари и се чудят, какво да правят.
Те съжаляват за своя
идеализъм
, който са имали на младини, че не са използвали условията да се оженят за някоя млада и богата мома, че днес и къща щели да имат, и деца щели да имат, а сега?
Седят сами, ходят по чужди къщи, наеми плащат – двата края не могат да свържат на едно. Друг казва: Едно време бях началник на министерство, имах възможност да стана министър, но като идеалист, отказах се от всички тия блага. Голям глупак излязох! Трети пък съжалява, че пропуснал условията да стане владика. – Красиви неща са тези, но те представят само външни условия на живота.
към беседата >>
11.
Двете посоки
,
МОК
, София, 4.5.1928г.,
Ще започвате с
идеализъм
, ще свършвате с разочарование.
– Любовта. Казано е, че първият плод на Духа е Любовта. Значи първите плодове на здравето са любовта, доброто и животът; първите плодове на болестта са омразата, злото и смъртта. Това знание се отнася до онези от вас, които искат да се развиват правилно. Ако не дойдете до положителното знание, всички ще започвате добре, а ще свършвате зле.
Ще започвате с
идеализъм
, ще свършвате с разочарование.
Докато сте млади, ще казвате, че животът има смисъл, че хората са добри и благородни. Като остареете, ще поддържате обратното, че животът няма смисъл, че хората са лоши. Това е субективно схващане за живота, което се придобива по отрицателен път. Това показва, че болезненото състояние в човека е достигнало до крайния си предел. Има една болест в човека, наречена грях.
към беседата >>
12.
Роден от Бога
,
МС
, София, 8.7.1928г.,
Те често казват:
идеализъм
,
идеализъм
, но като дойде грубият живот, той изисква друго нещо.
Какво можете да постигнете с такова писане? Ако приложите в живота си всичко това, което е изписано на морския бряг, животът ви ще се разреши другояче. Много от съвременните хора очакват щастието да дойде отвън. Щастието е въпрос на дълбоко разбиране на живота. Аз говоря на младите ученици.
Те често казват:
идеализъм
,
идеализъм
, но като дойде грубият живот, той изисква друго нещо.
Кой е грубият живот? — Неразбраният живот. Ние не можем да изпълним всичко, което се говори. — Майсторът-шивач, който разбира своя занаят, лесно крои, лесно шие. Онзи майстор, който не разбира добре от занаята си, мъчно крои, мъчно шие.
към беседата >>
13.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
Мравките са същества на краен материализъм; в тях отсъства всякакъв
идеализъм
.
Те показват отклонението на тази култура от правия път. Като се проследи животът на мравките, виждаме причините за спиране развитието на една култура в органическия свят. Ако търсите отрицателните, т. е. лошите страни на дадена култура, ще ги намерите в живота на мравките. Между тях има ред и дисциплина, но дисциплина на насилие и жестокост.
Мравките са същества на краен материализъм; в тях отсъства всякакъв
идеализъм
.
Когато младият човек казва, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, тази философия има отношение към културата на мравките. Като се ръководели от принципа, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, хората са създали леността. Под понятието „почивка“ те разбират едно успокоително състояние, в което човек само си почива и удоволствува. Върху този принцип са съградени и някои религиозни разбирания. Турците, например, си представят рая като блаженство: пред тях стои цяла планина от пилаф, полят с масло.
към беседата >>
Човешкият
идеализъм
роди културата; културата роди цивилизацията, а цивилизацията – диващината – регресиране, упадък на човечеството.
– Тогава нека дойдат хора да прокарат нов път. – Ти върви по пътя, който Бог отдавна е начертал и не чакай да дойдат хора отвън, да прокарат нов път. Днес млади и стари, учени и прости критикуват Бога, намират, че светът не е създаден, както трябва, другояче трябвало да се създаде. Хора, които мислят и философстват по този начин, вървят по закона на леността. Това е анормално състояние за човечеството, защото така, именно, хората слизат от стъпалото на културата и влизат в областта на цивилизацията – една стъпка по-надолу.
Човешкият
идеализъм
роди културата; културата роди цивилизацията, а цивилизацията – диващината – регресиране, упадък на човечеството.
Какво дойде след това? – Хората започнаха да се избиват едни-други. Какво донесоха войните? – Разрушения и нещастия. Това са последствията на леността.
към беседата >>
Тѣ сѫ сѫщества на краенъ материализъмъ, но не и на
идеализъмъ
.
(втори вариант)
Мравитѣ пъкъ символизиратъ култура, която е изгубила вече своето направление въ живота. Тѣ показватъ за отклонението на културата отъ правия й пѫть. Като се прослѣди живота на мравитѣ, може да се намѣрятъ причинитѣ въ органическия свѣтъ за спиране развоя на една култура. И ако търсите, отрицателнитѣ, лошитѣ чърти на дадена култура, ще ги намѣрите въ живота на мравитѣ. Между тѣхъ има редъ и дисциплина, но дисциплина на насилие, дисциплина на жестокость.
Тѣ сѫ сѫщества на краенъ материализъмъ, но не и на
идеализъмъ
.
Когато младиятъ човѣкъ казва, че трѣбва да се работи на младини, за да се почива на старини, това подразбира култура на мравитѣ. Съврѣменнитѣ хора, като се рѫководятъ отъ принципа да работятъ на младини, за да почиватъ на старини, сѫ създали лѣностьта. Подъ почивка тѣ разбиратъ това успокоително състояние, въ което човѣкъ само си почива и удоволствува. Върху този принципъ сѫ съградени и нѣкои религиозни системи. Турцитѣ, запримѣръ, си прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло.
към втори вариант >>
Човѣшкиятъ
идеализъмъ
роди културата; културата роди цивилизацията; цивилизацията роди диващината – едно регресиране на човѣчеството.
(втори вариант)
Казвамъ: ти върви по пѫтя, който Богъ отдавна е начърталъ и не чакай хората да прокарватъ новъ пѫть. Днесъ млади и стари, учени и прости критикуватъ Бога, философствуватъ, намиратъ, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва; по другъ начинъ трѣбвало да се създаде. Казвамъ: хора, които философствуватъ по този начинъ, вървятъ по закона на лѣностьта. Това е анормално състояние на съврѣменната култура. При това състояние хората слизатъ отъ стѫпалото на културата и отиватъ въ цивилизацията – една стѫпка по-надолу.
Човѣшкиятъ
идеализъмъ
роди културата; културата роди цивилизацията; цивилизацията роди диващината – едно регресиране на човѣчеството.
И какво дойде слѣдъ всичко това? – Хората започнаха да се избиватъ. Какво спечелиха отъ това нѣщо? – Навредъ разрушения. Такива сѫ послѣдствията на лѣностьта.
към втори вариант >>
14.
Служене, почит и обич
,
МОК
, София, 30.8.1929г.,
Следователно, ако под думите „дух и материя“ разбирате полюсите на живота, които се изразяват в две течения – материализъм и
идеализъм
, вие сте на прав път.
Да бъдеш само идеалист, без да се вглеждаш в реалността на живота, това е аномалия. Следователно, нито само материализмът, нито идеализмът разрешават въпросите на живота. Човек не е нито само материя, нито само дух. Материя без дух не съществува, и дух без материя не съществува. Дух и материя са две състояния, които взаимно се допълват.
Следователно, ако под думите „дух и материя“ разбирате полюсите на живота, които се изразяват в две течения – материализъм и
идеализъм
, вие сте на прав път.
Обаче, ако под думата „материя“ разбирате, че животът се заключава само в материалната си страна, а под „дух“ разбирате, че животът е изтъкан само от идеи, вие сте на крив път. Животът се изразява в полюси: дух и материя, мъж и жена и т. н. Като стане въпрос за мъжа и за жената, хората започват да спорят, кой от двамата е истински проводник на човека. Колкото и да спорят, не могат да дойдат до правилни заключения. Защо? Защото истинският човек не е нито мъж, нито жена.
към беседата >>
15.
Блажени са очите и ушите
,
НБ
, София, 27.10.1929г.,
Идеализъм
се изисква от сегашните хора.
– Не, истинският лекар не лекува с определени такси. Той постъпва като младия поет: колкото и да му дадат като възнаграждение за неговия труд, той е доволен. Кошницата с плодовете на младата княгиня представя болестта на човека. Влюбеният поет пък е лекарят, който се влюбва в болестта и се заема да я носи, да облекчи положението на княгинята. Като я поноси няколко деня наред, болестта ще си отиде.
Идеализъм
се изисква от сегашните хора.
Адвокатът се радва, че станало убийство някъде, защото ще се води дело и той ще се заеме да защищава убиеца. Романистът се радва, че му се представя добър сюжет за написване на нов роман. Свещеникът се радва, че в това престъпление все ще се намери някое от замесените лица да се разкае и да дойде при него да се изповяда. След всичко това, хората говорят, че светът трябва да се оправи. Светът ще се оправи, само когато хората дойдат до положението на влюбения поет, да носят кошницата на младата княгиня, без да очакват нещо от нея.
към беседата >>
16.
От сърцето излизат
,
НБ
, София, 5.1.1930г.,
На негово място иде тази възвишена мисъл, която наричат новия живот, великия
идеализъм
в света.
Ако ние обичаме Бога, ще кажем на нашия възлюбен: „Не мога вече да живея по този начин.“ „Свободна си. Какво искаш повече? “ „Народиха се деца, израснаха вече, а ти си остарял.“ Със стара баба и със стар дядо не може да се живее. Само младите могат да живеят, а старите се оттеглят на покой. Сърцето е вече доста остаряло.
На негово място иде тази възвишена мисъл, която наричат новия живот, великия
идеализъм
в света.
Разбирайте това в неговия чист смисъл. Понякога по нямане на образи аз трябва да засягам такива от обществения живот. Когато говоря за женитбата, в ума ми ни най-малко не седи идеята за вашата женитба на земята. За мене тя важи дотолкова, доколкото важи женитбата на птиците. Женитбата на земята има санкция само за земята, но не и за небето.
към беседата >>
17.
Езикът на природата
,
МОК
, София, 19.12.1930г.,
Вземете един стар човек, той е бил идеалист, той е бил млад, какви не илюзии и хубави картини не си е представлявал, къде не са го викали; допуснете, че той е бил княз, голяма слава е имал,
идеализъм
е имал.
(втори вариант)
И тъй материалистът е оформен идеалист. Преведете сега това. Материализмът тургат като едно положение на движение, слизане към земята. Вие сте идвали тук при земята при благоприятни условия. Значи, материалистът е бил при тези хубавите условия на идеалиста.
Вземете един стар човек, той е бил идеалист, той е бил млад, какви не илюзии и хубави картини не си е представлявал, къде не са го викали; допуснете, че той е бил княз, голяма слава е имал,
идеализъм
е имал.
Идеалист е той! А сега е остарял, станал е материалист, къщи има, всички удобства има, ходи със своята патерица, няколко слуги има, като натисне бутончето другите вършат работите, а той не върши нищо. А идеалистът слуги няма, а той се отличава по едно нещо – той сам си върши работите! Кое е по-хубаво – другите да ти вършат работите, или ти сам да си ги вършиш? (Сам да можеш да си вършиш всичко е по-добре).
към втори вариант >>
18.
Теория и приложение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 20.7.1931г.,
Питам: при това положение на нещата може ли да се постави граница между физическия и духовния живот и да се каже, че има разлика между материализъм и
идеализъм
?
Когато наблюдавате морето, повърхността му може да бъде спокойна или развълнувана. Ако морето се вълнува, движението на водата се предава на дълбочина най-много от 10–15 метра. Животът на водата до тази дълбочина представлява физическия живот. Колкото по-надолу се слиза в морето, толкова по-тихо и спокойно става там. Този живот представлява духовния.
Питам: при това положение на нещата може ли да се постави граница между физическия и духовния живот и да се каже, че има разлика между материализъм и
идеализъм
?
Всъщност, между материализъм и идеализъм няма никаква разлика. Материята е материя; духът е дух; мисълта е мисъл; чувството е чувство. Обаче, нито материя без дух може, нито дух без материя; нито чувство без мисъл може, нито мисъл без чувство. Мнозина мислят, че материалистите не вярват в Бога, че са безбожници. Това не може да се вземе за общо правило, защото ще срещнете в живота си материалисти, които са набожни хора и идеалисти, които не вярват в Бога.
към беседата >>
Всъщност, между материализъм и
идеализъм
няма никаква разлика.
Ако морето се вълнува, движението на водата се предава на дълбочина най-много от 10–15 метра. Животът на водата до тази дълбочина представлява физическия живот. Колкото по-надолу се слиза в морето, толкова по-тихо и спокойно става там. Този живот представлява духовния. Питам: при това положение на нещата може ли да се постави граница между физическия и духовния живот и да се каже, че има разлика между материализъм и идеализъм?
Всъщност, между материализъм и
идеализъм
няма никаква разлика.
Материята е материя; духът е дух; мисълта е мисъл; чувството е чувство. Обаче, нито материя без дух може, нито дух без материя; нито чувство без мисъл може, нито мисъл без чувство. Мнозина мислят, че материалистите не вярват в Бога, че са безбожници. Това не може да се вземе за общо правило, защото ще срещнете в живота си материалисти, които са набожни хора и идеалисти, които не вярват в Бога. Срещате един материалист, оглеждате го от главата до петите, казвате: „Този човек не вярва в Бога, той мисли само за своето благоденствие“.
към беседата >>
19.
На своето време / На време
,
МОК
, София, 27.11.1931г.,
Като дойдете до Иеремия, вие влагате в него известен
идеализъм
.
Исайя гледа другояче на страданията на евреите. Какво ще кажете за Иезекиила? Според мене, той е архитект, инженер, разбира от архитектура. Като говори за виденията си и ги описва, той ги изразява механически. Говори за някакви колела, които се движат едновременно във всички посоки.
Като дойдете до Иеремия, вие влагате в него известен
идеализъм
.
Има някакъв идеализъм, но външен. Когато рибарят тури мрежата на гърба си, мислите ли, че той отива да държи някаква проповед или лекция на рибите? – Ни най-малко. Той хвърля мрежата във водата и казва на рибите: Ето вратата, която може да ви вкара в културния свят. Щом хване няколко риби, той знае вече, какво ще прави с тях.
към беседата >>
Има някакъв
идеализъм
, но външен.
Какво ще кажете за Иезекиила? Според мене, той е архитект, инженер, разбира от архитектура. Като говори за виденията си и ги описва, той ги изразява механически. Говори за някакви колела, които се движат едновременно във всички посоки. Като дойдете до Иеремия, вие влагате в него известен идеализъм.
Има някакъв
идеализъм
, но външен.
Когато рибарят тури мрежата на гърба си, мислите ли, че той отива да държи някаква проповед или лекция на рибите? – Ни най-малко. Той хвърля мрежата във водата и казва на рибите: Ето вратата, която може да ви вкара в културния свят. Щом хване няколко риби, той знае вече, какво ще прави с тях. Казвате: Какво общо има между нас и рибаря?
към беседата >>
Вие разглеждате Иеремия от ваше гледище, туряте му малко
идеализъм
.
(втори вариант)
А на какво може да уподобите Изекеила. В него има малко архитектура, той е инженер, разбирал е тази наука на инженерството. Когато описва своите видения, по механичен начин ги описва. Говори за колелета, за колела, в колела. Колелата се движат във всички страни, навсякъде се движат едновременно.
Вие разглеждате Иеремия от ваше гледище, туряте му малко
идеализъм
.
Има един външен идеализъм. Когато рибаринът тури мрежата на гърба и върви, каква е неговата идея? – Мислите ли, че той отива да проповядва или отива да държи лекция на рибите. Той като отива там, казва: Голяма култура има за рибите. Вратата е тук, през която можете да влезете и хвърля мрежата.
към втори вариант >>
Има един външен
идеализъм
.
(втори вариант)
В него има малко архитектура, той е инженер, разбирал е тази наука на инженерството. Когато описва своите видения, по механичен начин ги описва. Говори за колелета, за колела, в колела. Колелата се движат във всички страни, навсякъде се движат едновременно. Вие разглеждате Иеремия от ваше гледище, туряте му малко идеализъм.
Има един външен
идеализъм
.
Когато рибаринът тури мрежата на гърба и върви, каква е неговата идея? – Мислите ли, че той отива да проповядва или отива да държи лекция на рибите. Той като отива там, казва: Голяма култура има за рибите. Вратата е тук, през която можете да влезете и хвърля мрежата. Като ги хване в мрежата какво им проповядва?
към втори вариант >>
20.
Тънки и дебели линии
,
МОК
, София, 2.9.1932г.,
Желания, които имат за основа баса, са лишени от всякакъв
идеализъм
.
Имаш наклон да станеш бас, но трябва да знаеш, че по-долу от баса не можеш да отидеш – бас ще си останеш. Ако си тенор и желаеш да станеш алт, ще знаеш, че алт ще си останеш. Трябва да знаеш как да сменяш енергията си. Ако искаш да смениш енергията на сопрана с енергията на баса, ще изпаднеш в сянка. Басът е сянка на сопрана.
Желания, които имат за основа баса, са лишени от всякакъв
идеализъм
.
Те клонят повече към материалното. Под "материализъм" разбирам неустановени форми, зад които нищо не се намира. Каквото намираш в люспите на лука, това ще намериш и в материалните форми на живота. Често младите казват: Като станем възрастни и остареем, ще разберем живота. Питайте старите разбрали ли са живота.
към беседата >>
– Всички без изключение
идеализъм
нямат.
(втори вариант)
Ако ти може да смениш една енергия, енергията на сопрана, с енергията на баса, басът е сянка на сопрана. За да се прояви контраст трябва. У човека има желание на един сопран. Може да има желание на един бас. Но ония желания, които имат за основа баса, какви са?
– Всички без изключение
идеализъм
нямат.
Те свършват с материализъм. Под думата материализъм разбирам неустановени форми, зад които нищо не можеш да намериш. Ти се намираш в един установен път. Зад тази форма ти нищо не може да намериш. Ти мязаш на люспите на лука.
към втори вариант >>
21.
Изворите на живота / Към изворите на живота
,
МОК
, София, 30.9.1932г.,
– Как се изявява неговият
идеализъм
?
Трябва да бъдеш посредствен човек, за да мислиш, че Бог има отношение към света на греха. Който мисли по този начин, той ще фалира. Днес хората се делят на материалисти и идеалисти. Според мене, нито едните са на прав път, нито другите. Казват за някого, че бил идеалист.
– Как се изявява неговият
идеализъм
?
– Няма отношение към парите, раздава парите си на бедните. – Чии пари раздава? – На баща си. Значи, идеалистът раздава чуждото, а материалистът събира чуждото. В случая и двамата са материалисти.
към беседата >>
Това било
идеализъм
.
(втори вариант)
Казвате, идеален е той. Мислите за неща, които не са. Идеалист бил. Идеалист е той. Взел парите на баща си и ги раздал.
Това било
идеализъм
.
Значи да раздадеш чуждото, това било идеализъм, а да събираш чуждото, това било материализъм. И единият е материалист, и другият е материалист. Той, ако е идеалист, не трябва да борави с материята. Без материя да борави. Да е без мозък, без сърце, без бели дробове, без ръце, без мускули.
към втори вариант >>
Значи да раздадеш чуждото, това било
идеализъм
, а да събираш чуждото, това било материализъм.
(втори вариант)
Мислите за неща, които не са. Идеалист бил. Идеалист е той. Взел парите на баща си и ги раздал. Това било идеализъм.
Значи да раздадеш чуждото, това било
идеализъм
, а да събираш чуждото, това било материализъм.
И единият е материалист, и другият е материалист. Той, ако е идеалист, не трябва да борави с материята. Без материя да борави. Да е без мозък, без сърце, без бели дробове, без ръце, без мускули. Идеалистът и материалистът са се опълчили и двамата един срещу други.
към втори вариант >>
22.
И проводи ги
,
НБ
, София, 12.2.1933г.,
Ако ние имаме този
идеализъм
на диаманта, какви трябва да бъдат нашите мисли?
(втори вариант)
Той е живо тяло - представлява една кристализирана разумност, с четири отношения в света. Диамантът е толкова чувствителен, че ако се носи от престъпник, който е убивал хора, той изгубва блясъка си. Дори, ако този човек е много голям престъпник, диамантът ще избухне и ще си замине. Той не иска да бъде в притежание на един престъпник. Има един случай в Африка, когато един диамант избухнал от самосебе си, сам се запалил и изгорял.
Ако ние имаме този
идеализъм
на диаманта, какви трябва да бъдат нашите мисли?
- Те трябва да бъдат като него, кристални и твърди. Това е вече мисъл! Ти можеш да носиш в себе си диаманта като емблема. Ти трябва като него да бъдеш твърд и чист по характер. Във време на мъчнотии и страдания, ти трябва да бъдеш твърд като диаманта.
към втори вариант >>
23.
Влияние на материята / Влиянието на твърдата почва, течните вещества, въздухообразните и светлината
,
ООК
, София, 14.6.1933г.,
Той е с широка брада, със скулесто лице, няма никакъв
идеализъм
.
(втори вариант)
Какво трябва да му отговоря? Той иска по мистичен начин. Аз съм услужил вече, той е излязъл от мъчнотиите, в които се е намирал в затвора. Сега не е в затвора, а в болницата. Виждам му портрета.
Той е с широка брада, със скулесто лице, няма никакъв
идеализъм
.
Той е краен материалист. За него светът е: „Вар пари, вар Хасан. Йок пари, йок Хасан.“[1] Тези влияния са външни, те са посторонни. Влияния, които идват от твърдата материя.
към втори вариант >>
24.
Добрите дарби
,
НБ
, София, 25.6.1933г.,
Едните са ги нарекли
идеализъм
, другите – материализъм.
Започнеш една работа, и нещо ти говори: „Не започвай тази работа, спри се.“ Ти казваш: „Пари ще спечеля.“ Нещо ти казва: „Не отивай.“ Ти не слушаш. Казва ти: „Спри се, не ти е притупало.“ Вследствие на това – ние се отличаваме с нашия конкретен обективен ум, че много знаем – и най-после изгубваме всичкото си време. Казвате: „Човек не трябва да бъде суеверен.“ По-суеверен век от нашия няма. Материализмът, това е най-голямото суеверие, което съществува в света. Това са сенки на нещата.
Едните са ги нарекли
идеализъм
, другите – материализъм.
Никакъв идеен живот. Казвам, къде е идейният свят. Едните казват: „Туй, което ние виждаме, то е реалността.“ Другите искат да ме убедят, че туй, което не виждат, е реалността. Казвам: „Чудни хора сте. За мене двете неща, за които вие говорите не са реални.
към беседата >>
Едните са ги нарекли
идеализъм
, другите - материализъм.
(втори вариант)
Казвате: Човек не трябва да бъде суеверен. По- суеверен век от нашия няма. Материализмът, това е най-голямото суеверие, което съществува в света. Идеализмът и той е най-голямото суеверие, което съществува в света. Това са сенки на нещата.
Едните са ги нарекли
идеализъм
, другите - материализъм.
Никакъв идеен живот! Казвам: къде е идейният свят? Едните казват: Това, което ние виждаме, то е реалността. Другите искат да ме убедят, че това, което те виждат, е реалността. Чудни хора сте!
към втори вариант >>
25.
Мечът на Духа
,
НБ
, София, 9.9.1934г.,
Ако първият пръст е 10 сантиметра и вторият – 10 сантиметра, този човек няма
идеализъм
.
По някой път третият пръст ако е дълъг колкото втория пръст, този човек е Слънчев тип, този човек е идеалист. Науката изнася тези заключения. Трябва да има съотношение. Какво е съотношението на пръстите? Ако първият пръст има дължина 9,5 сантиметра, третият пръст трябва да има 10 сантиметра, а вторият трябва да има 11 сантиметра.
Ако първият пръст е 10 сантиметра и вторият – 10 сантиметра, този човек няма
идеализъм
.
И за да предизвика идеализъм, той трябва да мисли. Това са сега външни признаци. Някой ще каже: „Какво отношение има първият пръст с тези работи? “ Третият пръст в дадения случай има връзка със Слънцето, със слънчевите енергии, а пък Слънцето е най-богато от всички. Следователно слънчевите енергии са преодоляващи.
към беседата >>
И за да предизвика
идеализъм
, той трябва да мисли.
Науката изнася тези заключения. Трябва да има съотношение. Какво е съотношението на пръстите? Ако първият пръст има дължина 9,5 сантиметра, третият пръст трябва да има 10 сантиметра, а вторият трябва да има 11 сантиметра. Ако първият пръст е 10 сантиметра и вторият – 10 сантиметра, този човек няма идеализъм.
И за да предизвика
идеализъм
, той трябва да мисли.
Това са сега външни признаци. Някой ще каже: „Какво отношение има първият пръст с тези работи? “ Третият пръст в дадения случай има връзка със Слънцето, със слънчевите енергии, а пък Слънцето е най-богато от всички. Следователно слънчевите енергии са преодоляващи. Онзи, който има слънчеви енергии, той има най-голямото богатство, той е идеалист.
към беседата >>
26.
Роденото от плътта
,
НБ
, София, 10.11.1935г.,
На челото му да виждаш широки познания, а в погледа му нищо друго освен
идеализъм
.
В това отношение религията трябва да бъде онази наука, която да подобри условията на живота, при които човек може да се развива. Религията ще освободи човека от неговия вътрешен страх. Страхът не е наука, а Любовта е наука, знание. Знанието води към всички хубави работи, към всичко хубаво и добро, към всичко велико и към велики добродетели, които могат да се въплътят в нас. И тогава, като погледнеш в лицето на човека, да видиш написани всички добродетели: честност, милосърдие, справедливост и т.н.
На челото му да виждаш широки познания, а в погледа му нищо друго освен
идеализъм
.
Идеализмът не е нещо отвлечено, не е нещо отвлечено. Идеализмът борави с видимите неща, с цялата вселена, с всички светове, с всички планети, с всички хора. Това значи: Идеализмът борави с вечните форми, които не се разрушават, но се усъвършенствуват. Съвременният свят се нуждае от велики писатели, които да възприемат идеите на новото учение за възпитанието на младежта. Новите идеи трябва да се възприемат и от религията.
към беседата >>
27.
Вътрешният закон
,
УС
, София, 17.11.1935г.,
Едната е наречена „материализъм“, а другата – „
идеализъм
“.
(втори вариант)
– По причина на вътрешното раздвояване в човека. Във всеки човек има две партии, две власти, на които той служи. Ту едната власт, ту другата взима надмощие в него. Докато се определи на коя от двете да служи, той преживява голяма вътрешна борба, големи противоречия. Не е лесно да се освободиш от влиянието на тези власти.
Едната е наречена „материализъм“, а другата – „
идеализъм
“.
Като млад, човек обикновено е идеалист; започне ли да остарява, той става материалист. Случва се и обратно: като млад е материалист, а като остарее, става идеалист. Един добър, благочестив човек разправяше една своя опитност по отношение промяната на възгледите му. Докато бил млад, поддържал идеализма. Случило се, материалното му положение се влошило толкова много, че се страхувал да не се разори.
към втори вариант >>
28.
На двама господари
,
НБ
, София, 23.10.1938г.,
Христос казва: „Каквото ме е Отец ми научил, това говоря.“ Казвам: Ако в съвременният свят съществува по-голям
идеализъм
, те щяха да приложат Христовото учение помежду си.
Там се изисква още нещо, много повече от вярата. В Божествения свят работите не се уреждат само с вяра. Мнозина мислят, че като дойде Христос на земята, ще работи по-усилено върху хората. Не, това е заблуждение. Учителят първо работи отвътре, а после отвън.
Христос казва: „Каквото ме е Отец ми научил, това говоря.“ Казвам: Ако в съвременният свят съществува по-голям
идеализъм
, те щяха да приложат Христовото учение помежду си.
Обаче хората се спират повече на материалната страна на живота и се страхуват от злото, от дявола. Срещате един човек и виждате, че плаче. Защо? Обидил го е някой. Казал някакви лоши думи по негов адрес. Плаче този човек, но не страда.
към беседата >>
29.
Неизбежният път
,
НБ
, София, 30.10.1938г.,
Аз не говоря за този
идеализъм
, който хората говорят и разбират.
Сега ние разглеждаме живота обширно, а не така, както се проявява. Засега на земята човек е последното творение, но не е последното творение на Бога. Какво ще разберете от това? В един дом първородното и последното дете се различават. Изобщо, първородните деца се идеалисти, а последно родените са материалисти.
Аз не говоря за този
идеализъм
, който хората говорят и разбират.
Има един идеализъм, който коренно се различава от този на хората. Аз наричам идеални неща тези, които не причиняват болки на човека. А материални неща наричам ония, които причиняват болки на човека. Всякога, когато вземете нещо материално от човека, той страда. По това именно се различават материалните от идеалните неща, че материалните неща всеки може да ти ги вземе, а идеалните неща никой не може да ти ги вземе.
към беседата >>
Има един
идеализъм
, който коренно се различава от този на хората.
Засега на земята човек е последното творение, но не е последното творение на Бога. Какво ще разберете от това? В един дом първородното и последното дете се различават. Изобщо, първородните деца се идеалисти, а последно родените са материалисти. Аз не говоря за този идеализъм, който хората говорят и разбират.
Има един
идеализъм
, който коренно се различава от този на хората.
Аз наричам идеални неща тези, които не причиняват болки на човека. А материални неща наричам ония, които причиняват болки на човека. Всякога, когато вземете нещо материално от човека, той страда. По това именно се различават материалните от идеалните неща, че материалните неща всеки може да ти ги вземе, а идеалните неща никой не може да ти ги вземе. Като ти вземат нещо материално, ти взимаш адвокат, започваш делото и го водиш по десетки години.
към беседата >>
30.
Стани ти, който спиш!
,
МОК
, София, 25.11.1938г.,
Казвате: „Едно време бях идеалист, сега вече напуснах този
идеализъм
.“ Когато усилва своето тяло, приближава се при центъра на земята.
Някой нос показва, че вие се приближавате. Значи туй движение така се вижда, то е перспективно заблуждение. Най-първо един човек се отдалечава от центъра, понеже има два центъра: Един център на земята и един център на слънцето. Та в дадения случай вие, ако разбирате тази наука, вие ще знаете накъде се движите. Някой път вие чувствувате, че вие сте се отдалечили от вашите идеи.
Казвате: „Едно време бях идеалист, сега вече напуснах този
идеализъм
.“ Когато усилва своето тяло, приближава се при центъра на земята.
Следователно, материалните работи не му са ясни, те завземат голяма площ от неговите чувства. Та казвам: Щом губите вашия идеал, вие се отдалечавате от центъра на слънцето. Щом вашите идеали се усилват, вие се приближавате при центъра на слънцето. Щом се приближавате, тогава ще имате една площ. Имате правоъгълник (Фиг. 3).
към беседата >>
31.
Правата посока
,
ООК
, София, 21.5.1941г.,
Дебелото е материализъмъ, тънкото е
идеализъмъ
.
Кое е по-хубаво? Но като ги съедините, какво ще стане? Започватъ дебело сутриньта, на обѣдъ – тънко, и вечерьта – дебело. Какво се е постигнало? Нищо не се е постигнало.
Дебелото е материализъмъ, тънкото е
идеализъмъ
.
Най-тънкитѣ работи на едно мѣсто сѫ дебели вѫжета. Едно желание въ човѣка може да се удебели. Може нѣкой да ви каже десеть пѫти, че ви обича и нищо да не направи. Пъкъ може веднага да ви каже, че ви обича и да направи нѣщо. Въ вашата мисъль, въ вашитѣ чувства и въ вашитѣ постѫпки, каквото кажете – направете го.
към беседата >>
Дебелото е материализъм, тънкото е
идеализъм
.
(втори вариант)
Кое е по-хубаво? Но като ги съедините, какво ще стане? Започват дебело сутринта, на обяд – тънко, и вечерта – дебело. Какво се е постигнало? Нищо не се е постигнало.
Дебелото е материализъм, тънкото е
идеализъм
.
Най-тънките работи на едно място са дебели въжета. Едно желание в човека може да се удебели. Може някой да ви каже десет пъти, че ви обича и нищо да не направи. Пък може веднага да ви каже, че ви обича и да направи нещо. Във вашата мисъл, във вашите чувства и във вашите постъпки, каквото кажете – направете го.
към втори вариант >>
32.
Музикални подтици
,
ООК
, София, 12.11.1941г.,
Сега, ако ви зададат един такъв въпрос: какво разбирате под философия на живота или
идеализъм
на живота, или материализъм на живота?
(На масата са начертаните фигури.) Някои фигури са доста музикално направени. Тази е музикално направена. (Учителят показва един равностранен триъгълник, оцветен.) Някои с малко материал са ги направили, види се, малко пари са имали.
Сега, ако ви зададат един такъв въпрос: какво разбирате под философия на живота или
идеализъм
на живота, или материализъм на живота?
В света всичките хора имат различни възгледи и оттам идат стълкновенията. Някои възгледи се съгласяват, но някои са в стълкновение. Две твърди тела, ако се движат в две противоположни посоки, стълкновение няма, но ако се движат в една посока, стълкновение има. В твърдите тела стълкновението е по-голямо, в течните намалява, а във въздухообразните – още повече, в съвсем разредените, там съвсем почти е изключено стълкновението. Сега това е пак една неразбрана работа.
към беседата >>
33.
Отношение на ума и сърцето
,
МОК
, София, 5.12.1941г.,
То е
идеализъм
.
Някой път искате някой да ви сготви много набързо. Набързо не става. Не мислете, че е лесна работа да се сготви. Тук за да се родят ония хубавите и възвишените мисли, ако той няма определена температура на сърцето и ако сърцето му е неразположено, той не може да мисли правилно. Ако иска неговите мисли да бъдат безсмъртни той трябва да има едно сърце, което е свързано с извора на любовта.
То е
идеализъм
.
Всякога едно чувство, което не държи нормална температура, то не е правилно. Да кажем, имате едно кисело чувство – температурата не е нормална. Какво трябва да правите? Много естествено, след като си ял едно горчива ядене, нали си измивате устата с вода да се премахне горчивината. Значи горчивината се премахва с живота.
към беседата >>
34.
Децата и Царството Божие
,
НБ
, София, 12.4.1942г.,
Те минават за много скромни, идеалисти, за
идеализъм
говорят.
Та казвам: Ние, съвременните хора, говорим за добро. Ти му говориш за доброто, а той казва: Какво ли мисли в ума си. Какво ли иска да замотае хората за оня свят. Той си има някаква идея. Ние, съвременните хора мязаме на млади моми и момци.
Те минават за много скромни, идеалисти, за
идеализъм
говорят.
Най-първо започват отдалече, само примигва. Казва: Много хубаво ангелче, отлично същество, въздъхне дълбоко. После започне да се приближава, да се приближава, най-после запознават се. Започват да си пишат писъмца, второ, трето писъмце, все ангелчета. Един ден като се приближат, изменят си условията.
към беседата >>
35.
Неразбраните неща
,
НБ
, София, 26.4.1942г.,
Той и да говори за
идеализъм
, колкото иска, той е краен материалист.
Казвам, ние сега, когато изучаваме Любовта, трябва да знаем, че тя снема на земята негативната страна на човека. Най-първо като обикнем един човек, го обикнем като ангел. Като го опознаем, виждаме го като дявол. Като го познаеш като ангел и като го видиш като дявол, значи не си имал ясна представа в началото, няма защо да се сърдиш. Ти от един човек с дебели вежди два см, не може да очакваш да бъде идеалист.
Той и да говори за
идеализъм
, колкото иска, той е краен материалист.
Той вярва във видимото, във видимото, в паричките, в кравите, във воловете. Те са обект за неговата вяра. Казва: Аз вярвам. Той вярва. Като има пари, вярва в Бога.
към беседата >>
36.
В царството си
,
НБ
, София, 23.5.1943г.,
С нашия
идеализъм
оскубваме всичките косми на млекопитающите.
Някой постъпва право по съображение, неговите интереси са такива. Например, онзи господар храни добре овците си, интерес има. Или храни добре кокошките си, но хване някоя кокошка и ѝ отреже главата. Ние, съвременните хора, сме много големи идеалисти, по-големи идеалисти от нас няма. Идеалисти сме, но оскубваме всичките пера на кокошката.
С нашия
идеализъм
оскубваме всичките косми на млекопитающите.
С нашия идеализъм откъсваме всичките плодове на дърветата или ги изсичаме и тогава търсим идеален живот. Казваме: „Като идем в оня свят, какво ще правим? В оня свят като идем, какво ще правим? Не може да се женим, деца не може да имаме, какво ще се прави, като няма жена? В онзи свят учат ли се?
към беседата >>
С нашия
идеализъм
откъсваме всичките плодове на дърветата или ги изсичаме и тогава търсим идеален живот.
Например, онзи господар храни добре овците си, интерес има. Или храни добре кокошките си, но хване някоя кокошка и ѝ отреже главата. Ние, съвременните хора, сме много големи идеалисти, по-големи идеалисти от нас няма. Идеалисти сме, но оскубваме всичките пера на кокошката. С нашия идеализъм оскубваме всичките косми на млекопитающите.
С нашия
идеализъм
откъсваме всичките плодове на дърветата или ги изсичаме и тогава търсим идеален живот.
Казваме: „Като идем в оня свят, какво ще правим? В оня свят като идем, какво ще правим? Не може да се женим, деца не може да имаме, какво ще се прави, като няма жена? В онзи свят учат ли се? Училища има ли?
към беседата >>
37.
Добри слуги
,
ООК
, София, 4.8.1943г.,
Тесни в раменете, тесни в бедрата ако са, такива жени имат
идеализъм
.
Всички искате никой да не ви смущава. Никой като не ви смущава, ще станете късички, дебелички. Ако сте сети един до друг, ще станете височки. Високите хора изобщо имат отношение към идейния живот. Ниските хора са по-практични, имат отношение към материалния живот.
Тесни в раменете, тесни в бедрата ако са, такива жени имат
идеализъм
.
Тези жени, които са по-широки в рамената и бедрата, са материалисти. Само за къщата мислят. Оставете такава жена, дайте ў 3-4 стаи, за 4-5 години ще ги напълни, ще намери, което трябва и което не трябва. Онзи Плюшкин, отгдето мине, каквото намери, събира. Такива вярвания има.
към беседата >>
38.
Хармония в живота
,
СБ
,
РБ
, София, 10.9.1943г.,
Повече
идеализъм
е нужен в живота.
Започвате да туряте пари на другото блюдо. Туряте сто лева, първото блюдо не се мърда; туряте двеста, едва се поклаща. Постепенно увеличавате парите, дохождате до хиляда, две хиляди, три хиляди лева, най-после второто блюдо се повдига и уравновесява с първото. Тогава човекът казва: Готов съм вече да работя. Често чувате да се говори: Трябва да живеем добре.
Повече
идеализъм
е нужен в живота.
Друг порядък трябва да се създаде. Питам: Какъв порядък ще създадат съвременните хора? Какъв идеал ще внесат в живота? Ще кажете, че правото трябва да се постави като идеал в живота. Добре е това, но, преди всичко, трябва да се започне от най-малките прояви в живота.
към беседата >>
НАГОРЕ