НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
41
резултата в
22
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
Също както говорят, например, за
жълъда
.
Тази чувствителност зависи от човешката душа. Аз нямам сега време да ви разправям какво нещо е душата. Човешката душа е нещо обширно. Тя се проявява както единично в човека, така и колективно. Всъщност, душата е една, Животът е един, но хората, които не разбират тази философска мисъл, ще имат много криви понятия, когато казвам една или много души.
Също както говорят, например, за
жълъда
.
Жълъдът е един, но когато го посадим, образува първо един разклонен стрък с три клона, после отгоре се образуват още три, докато се разклони все повече и образува хиляди индивидуални листа и жълъди. Едно същество, което няма понятие от същината на жълъда и гледа дървото, ще разглежда листата като отделни индивиди. Всички обаче произхождат от и са в жълъда – в това зърно. Това зърно е Бог. Създайте условия и посейте това зърно в себе си и то ще ви разкрие всички дарби, всички тайни и чудеса.
към беседата >>
Жълъдът
е един, но когато го посадим, образува първо един разклонен стрък с три клона, после отгоре се образуват още три, докато се разклони все повече и образува хиляди индивидуални листа и
жълъди
.
Аз нямам сега време да ви разправям какво нещо е душата. Човешката душа е нещо обширно. Тя се проявява както единично в човека, така и колективно. Всъщност, душата е една, Животът е един, но хората, които не разбират тази философска мисъл, ще имат много криви понятия, когато казвам една или много души. Също както говорят, например, за жълъда.
Жълъдът
е един, но когато го посадим, образува първо един разклонен стрък с три клона, после отгоре се образуват още три, докато се разклони все повече и образува хиляди индивидуални листа и
жълъди
.
Едно същество, което няма понятие от същината на жълъда и гледа дървото, ще разглежда листата като отделни индивиди. Всички обаче произхождат от и са в жълъда – в това зърно. Това зърно е Бог. Създайте условия и посейте това зърно в себе си и то ще ви разкрие всички дарби, всички тайни и чудеса. Туй зърно, този жълъд може да се намали, може и да се увеличи, може да се превърне на един бук, мечка, кит, човек, Ангел.
към беседата >>
Едно същество, което няма понятие от същината на
жълъда
и гледа дървото, ще разглежда листата като отделни индивиди.
Човешката душа е нещо обширно. Тя се проявява както единично в човека, така и колективно. Всъщност, душата е една, Животът е един, но хората, които не разбират тази философска мисъл, ще имат много криви понятия, когато казвам една или много души. Също както говорят, например, за жълъда. Жълъдът е един, но когато го посадим, образува първо един разклонен стрък с три клона, после отгоре се образуват още три, докато се разклони все повече и образува хиляди индивидуални листа и жълъди.
Едно същество, което няма понятие от същината на
жълъда
и гледа дървото, ще разглежда листата като отделни индивиди.
Всички обаче произхождат от и са в жълъда – в това зърно. Това зърно е Бог. Създайте условия и посейте това зърно в себе си и то ще ви разкрие всички дарби, всички тайни и чудеса. Туй зърно, този жълъд може да се намали, може и да се увеличи, може да се превърне на един бук, мечка, кит, човек, Ангел. Това семе е вътре – то е едно и същевременно е много.
към беседата >>
Всички обаче произхождат от и са в
жълъда
– в това зърно.
Тя се проявява както единично в човека, така и колективно. Всъщност, душата е една, Животът е един, но хората, които не разбират тази философска мисъл, ще имат много криви понятия, когато казвам една или много души. Също както говорят, например, за жълъда. Жълъдът е един, но когато го посадим, образува първо един разклонен стрък с три клона, после отгоре се образуват още три, докато се разклони все повече и образува хиляди индивидуални листа и жълъди. Едно същество, което няма понятие от същината на жълъда и гледа дървото, ще разглежда листата като отделни индивиди.
Всички обаче произхождат от и са в
жълъда
– в това зърно.
Това зърно е Бог. Създайте условия и посейте това зърно в себе си и то ще ви разкрие всички дарби, всички тайни и чудеса. Туй зърно, този жълъд може да се намали, може и да се увеличи, може да се превърне на един бук, мечка, кит, човек, Ангел. Това семе е вътре – то е едно и същевременно е много. Така че, нещата могат да се събират и разпръскват, зависи от гледната точка.
към беседата >>
Туй зърно, този
жълъд
може да се намали, може и да се увеличи, може да се превърне на един бук, мечка, кит, човек, Ангел.
Жълъдът е един, но когато го посадим, образува първо един разклонен стрък с три клона, после отгоре се образуват още три, докато се разклони все повече и образува хиляди индивидуални листа и жълъди. Едно същество, което няма понятие от същината на жълъда и гледа дървото, ще разглежда листата като отделни индивиди. Всички обаче произхождат от и са в жълъда – в това зърно. Това зърно е Бог. Създайте условия и посейте това зърно в себе си и то ще ви разкрие всички дарби, всички тайни и чудеса.
Туй зърно, този
жълъд
може да се намали, може и да се увеличи, може да се превърне на един бук, мечка, кит, човек, Ангел.
Това семе е вътре – то е едно и същевременно е много. Така че, нещата могат да се събират и разпръскват, зависи от гледната точка. Ако гледаме отгоре, нещата са много, но ако стигнем до дънера, ще видим, че всички се крепят на него. Тъй трябва да гледаме и на всички хора: за мен някои са като листа, някои като клони, като корени, като семена, като незрели плодове. Разбира се, вие, които принадлежите към листата, не можете да разберте моята философия, защото животът ви е кратък – живот от шест месеца.
към беседата >>
Но и тогава там, в почвата, остава един
жълъд
, който носи Живота и казва: “Аз имам силата да ви възкреся”.
Ако гледаме отгоре, нещата са много, но ако стигнем до дънера, ще видим, че всички се крепят на него. Тъй трябва да гледаме и на всички хора: за мен някои са като листа, някои като клони, като корени, като семена, като незрели плодове. Разбира се, вие, които принадлежите към листата, не можете да разберте моята философия, защото животът ви е кратък – живот от шест месеца. Когато дойде пролет, ставате хубави, прекрасни, а щом дойде есента и падне сланата, повяхвате и казвате: “Свърши се вече нашето”. Един ден бурята ще скърши клончетата от вашето дърво, най-сетне и цялото дърво ще се повали.
Но и тогава там, в почвата, остава един
жълъд
, който носи Живота и казва: “Аз имам силата да ви възкреся”.
И той пада на земята, изсмуква соковете й и възкресява всичките. Тогава къде е краят на нещата? Този процес е постоянен. Край във вечността няма. Когато листата паднат на земята, да не мислите, че е дошъл краят на целия свят.
към беседата >>
Тъй както листата, които капят, новият
жълъд
пак ще възкреси и ще ги извика към живот.
Когато един шишкав човек с дебел корем, тежащ сто и петдесет килограма, заболее от тифус и отслабне до петдесет килограма, казват: “Горкият човек! ” Всъщност, той сега стана човек, а по-рано не беше. Тази война ни лекува от една подобна болест. Всички народи са болнии Господ ще ги излекува. Тези, които сега умират, пак ще възкръснат.
Тъй както листата, които капят, новият
жълъд
пак ще възкреси и ще ги извика към живот.
Нищо не се губи в света, външната форма не е причина на вътрешния Живот. Както Господ живее, така и ние ще живеем с Него. И в този свят трябва да се стремим да бъдем добри слуги и добри синове, да работим честно, та като се върнем при Него, да каже, че сме изпълнили Неговата воля. Сега, някои казват: “Няма да видя Господа”. Всеки ще Го види.
към беседата >>
2.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
Не че си станал малък, а ще чакаш, докато ти дойде редът, и ще кажеш: „Аз ще ти стана син,
жълъд
“, а другият ще ти отговори: „Аз съм ти баща“.
И най-лошият човек, ако стане малко дете, ще се измени, и вие ще го залюбите. Между трева и дъб не може да има борба, но между два дъба всякога ще има такава. Посадете ги един до друг, ще видите борбата между тях – кой да стане по-висок, да види слънчевите лъчи. Който излезе отгоре, той ще успее, а който остане отдолу, ще каже: „Аз останах малък“. Малък, но с големи идеи!
Не че си станал малък, а ще чакаш, докато ти дойде редът, и ще кажеш: „Аз ще ти стана син,
жълъд
“, а другият ще ти отговори: „Аз съм ти баща“.
– „Е, татко, аз ти благодаря за грижите, които ще имаш към мене.“ И този жълъд един ден ще стане голям и ще размени ролята си с баща си. Христос изисква, щото всеки от нас да стане един вид дърво и върху това дърво да има плод, семка, върху която ще се положи Царството Божие. Ще кажете: „Тези неща са отвлечени“. Не, вложете тази мисъл: „Аз искам да стана малко Божествено дете, затова помогни ми, Боже, да реализирам тази си мисъл“. Мислете върху тази мисъл 12 месеца и ще видите как ще се измени животът ви.
към беседата >>
– „Е, татко, аз ти благодаря за грижите, които ще имаш към мене.“ И този
жълъд
един ден ще стане голям и ще размени ролята си с баща си.
Между трева и дъб не може да има борба, но между два дъба всякога ще има такава. Посадете ги един до друг, ще видите борбата между тях – кой да стане по-висок, да види слънчевите лъчи. Който излезе отгоре, той ще успее, а който остане отдолу, ще каже: „Аз останах малък“. Малък, но с големи идеи! Не че си станал малък, а ще чакаш, докато ти дойде редът, и ще кажеш: „Аз ще ти стана син, жълъд“, а другият ще ти отговори: „Аз съм ти баща“.
– „Е, татко, аз ти благодаря за грижите, които ще имаш към мене.“ И този
жълъд
един ден ще стане голям и ще размени ролята си с баща си.
Христос изисква, щото всеки от нас да стане един вид дърво и върху това дърво да има плод, семка, върху която ще се положи Царството Божие. Ще кажете: „Тези неща са отвлечени“. Не, вложете тази мисъл: „Аз искам да стана малко Божествено дете, затова помогни ми, Боже, да реализирам тази си мисъл“. Мислете върху тази мисъл 12 месеца и ще видите как ще се измени животът ви. Но не тръбете за това нещо: аз виждам, че сте малки.
към беседата >>
3.
Силите в Природата
,
ИБ
,
БС
, София, 19.2.1920г.,
Ще си послужа с едно малко обяснение: ако посадите едно житно зърно,
жълъд
или ябълкова семка, силите на раздвояването или поляризирането в тях ще действат така, че най-първо всички магнетични сили, работещи вътре в земята, ще привлекат стремежа на растението надолу.
Аз искам от всички ви да се освободите от мисълта, че знаете някои неща. Не отричам знанията ви, но знанията в окултизма имат валидност само тогава, когато минат през Божествения огън седем пъти и се пречистят. Само такива знания могат да се приложат в преорганизирането на нашия Живот. Ние имаме Наука, с която можем да пресъздадем сегашния си живот. За да се изучи тази велика Божествена наука, трябва да се разбират нейните форми и правила, с които тя си служи.
Ще си послужа с едно малко обяснение: ако посадите едно житно зърно,
жълъд
или ябълкова семка, силите на раздвояването или поляризирането в тях ще действат така, че най-първо всички магнетични сили, работещи вътре в земята, ще привлекат стремежа на растението надолу.
Това значи, че всеки корен търси онези магнетични течения, които служат за храна. Тези корени се стремят да придобият не само стабилност, но търсят онези течения в почвата, които се кръстосват като малки рекички. Ето защо всички корени се разклоняват в разни посоки и когато намерят онова течение, което им е потребно, прекратяват службата си. Затова някои корени потъват дълбоко в земята, други – по-плитко, трети излизат на повърхността, поради което различните корени биват различно дълги. Ако почвата е чернозем или някой насип, корените търсят винаги тези течения, които вървят по земята.
към беседата >>
4.
Зачудиха се
,
НБ
, София, 4.4.1920г.,
Какво си предал на големия дъб, който е израснал от един малък
жълъд
?
– От неразбиране на обикновените и необикновените процеси. Очите не отслабват от плач, но от чрезмерна скръб. Някой изгуби богатството си, друг – сина си или дъщеря си и не могат да забравят загубата. От честото повтаряне на загубата, зрението постепенно отслабва. Майката не разбира, че тя нито е изгубила дъщеря си, нито я спечелила.
Какво си предал на големия дъб, който е израснал от един малък
жълъд
?
Нищо не си му предел. Ако не беше слънчевата енергия, ако дъбът не черпеше хранителни материали от земята, ти нищо не би направил. Единствената заслуга на човека е, че посадил жълъда в земята и от време на време го наглеждал. Можеш ли за тази малка услуга да считаш, че дъбът е твой? Това било право на собственост, на владение!
към беседата >>
Единствената заслуга на човека е, че посадил
жълъда
в земята и от време на време го наглеждал.
От честото повтаряне на загубата, зрението постепенно отслабва. Майката не разбира, че тя нито е изгубила дъщеря си, нито я спечелила. Какво си предал на големия дъб, който е израснал от един малък жълъд? Нищо не си му предел. Ако не беше слънчевата енергия, ако дъбът не черпеше хранителни материали от земята, ти нищо не би направил.
Единствената заслуга на човека е, че посадил
жълъда
в земята и от време на време го наглеждал.
Можеш ли за тази малка услуга да считаш, че дъбът е твой? Това било право на собственост, на владение! Орехът казва: Ти имаш право да се ползуваш от плодовете ми, докато ме ограждаш от злото. Щом престанеш да ме пазиш, и аз ще престана да ти давам плодовете си. Сега, аз взимам ореха като идея, която прониква в човешките умове.
към беседата >>
5.
Приятел и раб
,
НБ
ИБ
, , София, 25.4.1920г.,
“ Наблюдавайте по какъв закон започва онзи малък
жълъд
, който си поставил в земята.
Защо си тъй щедър към него? – Защото ти е приятел. Казвате: „Каква ще бъде бъдещата разменна монета? “ – Отговаряме: „Приятелството.“ Когато основем живота си на приятелството, приятелите ще бъдат разменната монета. Казвате: „Кога ще се обърне цялото общество?
“ Наблюдавайте по какъв закон започва онзи малък
жълъд
, който си поставил в земята.
Той не израства наведнъж, а започва най-напред да пуща коренчета в земята, надолу и настрани, поляризира се и след 100–200–300 до 500 години израства един голям дъб. Със същия закон трябва да започнем и ние, а условия за това има. Вие казвате: „Като се развие съвременното общество, и ние ще научим този закон.“ Защо ви е съвременното общество? Всички хора си имат своите надежди, не ги осъждам за това, но казвам, че както съвременното общество, така и отделният човек имат нужда от учители, които да ги научат на законите на природата. Например на физическото поле не можем без храна, без къщи, т.е.
към беседата >>
6.
Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия
,
НБ
, София, 22.5.1921г.,
Ако искате да знаете какво се съдържа в житното зърно или в
жълъда
, трябва да ги посадите в земята да израстат.
Само така те ще разберат великия закон на Любовта, който създава добрите гении на човечеството. Светът се нуждае от добри гении, които творят и създават, а не от зли гении, които разрушават и унищожават. И наведе се Христос на земята и пошепна: „Жено, от ревизията, която правя, виждам, че не даваш добра насока на децата си“. Тук земята е виновна, затова Господ я наказва. Аз не разглеждам земята, както вие я разбирате, но се спирам на нейното философско значение.
Ако искате да знаете какво се съдържа в житното зърно или в
жълъда
, трябва да ги посадите в земята да израстат.
Така и земята ще се развива, ще създава по-добри условия за растенията. Ако може да се повдигнете над условията на земята, ще видите, че тя не е такава, каквато я познавате. Ония, които казват, че виждат земята, са още на дъното ѝ. И рибите виждат само водата, но не и земята. За да видите земята в истинското ѝ състояние, трябва да излезете от условията, при които живеете.
към беседата >>
7.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
Между един
жълъд
в семка и самия
жълъд
има голяма разлика.
В кой Единен Бог? Какво трябва да разбираме под „Единен Бог“? – Вярвам в Единия Бог, Който гледа на всичките същества еднакво, без никаква разлика, както на мухата, така и на човека. Ще каже някой сега, че има противоречие. Да, противоречия съществуват само за ония индивиди, които не могат да мислят, а ония, които мислят, могат да примирят тия противоречия.
Между един
жълъд
в семка и самия
жълъд
има голяма разлика.
Ако аз почна да ви доказвам, че този жълъд е равен на големия дъб, ще кажете: „Да, равен е той, но само дайте му необходимите условия, той съдържа в себе си всичките възможности на развитие“. И наистина, всичко е вътре в жълъда. Но помислете сега: ако ние дойдем до философията за смисъла на живота и запитаме защо Бог е създал растителното царство, ще ни отговорят някои: „За да поддържа живота на млекопитаещите животни“. Донякъде те са прави. А защо е създал твърдата почва?
към беседата >>
Ако аз почна да ви доказвам, че този
жълъд
е равен на големия дъб, ще кажете: „Да, равен е той, но само дайте му необходимите условия, той съдържа в себе си всичките възможности на развитие“.
Какво трябва да разбираме под „Единен Бог“? – Вярвам в Единия Бог, Който гледа на всичките същества еднакво, без никаква разлика, както на мухата, така и на човека. Ще каже някой сега, че има противоречие. Да, противоречия съществуват само за ония индивиди, които не могат да мислят, а ония, които мислят, могат да примирят тия противоречия. Между един жълъд в семка и самия жълъд има голяма разлика.
Ако аз почна да ви доказвам, че този
жълъд
е равен на големия дъб, ще кажете: „Да, равен е той, но само дайте му необходимите условия, той съдържа в себе си всичките възможности на развитие“.
И наистина, всичко е вътре в жълъда. Но помислете сега: ако ние дойдем до философията за смисъла на живота и запитаме защо Бог е създал растителното царство, ще ни отговорят някои: „За да поддържа живота на млекопитаещите животни“. Донякъде те са прави. А защо е създал твърдата почва? – „За да поддържа живота на растенията.“ А защо е създал растенията?
към беседата >>
И наистина, всичко е вътре в
жълъда
.
– Вярвам в Единия Бог, Който гледа на всичките същества еднакво, без никаква разлика, както на мухата, така и на човека. Ще каже някой сега, че има противоречие. Да, противоречия съществуват само за ония индивиди, които не могат да мислят, а ония, които мислят, могат да примирят тия противоречия. Между един жълъд в семка и самия жълъд има голяма разлика. Ако аз почна да ви доказвам, че този жълъд е равен на големия дъб, ще кажете: „Да, равен е той, но само дайте му необходимите условия, той съдържа в себе си всичките възможности на развитие“.
И наистина, всичко е вътре в
жълъда
.
Но помислете сега: ако ние дойдем до философията за смисъла на живота и запитаме защо Бог е създал растителното царство, ще ни отговорят някои: „За да поддържа живота на млекопитаещите животни“. Донякъде те са прави. А защо е създал твърдата почва? – „За да поддържа живота на растенията.“ А защо е създал растенията? – „За да поддържа живота на човека.“ Е, тогава, по аналогия: защо е създал целия космос?
към беседата >>
8.
Станете да отидем!
,
НБ
, София, 29.10.1922г.,
Взимам два
жълъда
: единият турям в хамбара, между много
жълъди
, а другия посаждам в земята, при условие да изгние и умре.
Питам: Кое е по-голямо – което се движи към нещо, или което стои на едно място? Кой е по-силен: живият, или мъртвият? Който стои и не работи, или който се движи н работи? Ще кажете, че живият е по-силен от мъртвия. Аз ще ви докажа обратното, а именно: мъртвият е по-силен от живия.
Взимам два
жълъда
: единият турям в хамбара, между много
жълъди
, а другия посаждам в земята, при условие да изгние и умре.
Кой от двата жълъда е по-силен: който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята, при условие, да умре. Вторият жълъд е по-силен. Още на пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти ио-силен от жълъда в хамбара. В заключение на това казвам: Има смърт в растенето, в проявата; има живот в застоя, в непроявата. Привидно, това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота.
към беседата >>
Кой от двата
жълъда
е по-силен: който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята, при условие, да умре.
Кой е по-силен: живият, или мъртвият? Който стои и не работи, или който се движи н работи? Ще кажете, че живият е по-силен от мъртвия. Аз ще ви докажа обратното, а именно: мъртвият е по-силен от живия. Взимам два жълъда: единият турям в хамбара, между много жълъди, а другия посаждам в земята, при условие да изгние и умре.
Кой от двата
жълъда
е по-силен: който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята, при условие, да умре.
Вторият жълъд е по-силен. Още на пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти ио-силен от жълъда в хамбара. В заключение на това казвам: Има смърт в растенето, в проявата; има живот в застоя, в непроявата. Привидно, това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота. Лесно се доказва, че живият е по-силен от мъртвия, но мъчно се доказва обратното, че мъртвият е по-силен от живия.
към беседата >>
Вторият
жълъд
е по-силен.
Който стои и не работи, или който се движи н работи? Ще кажете, че живият е по-силен от мъртвия. Аз ще ви докажа обратното, а именно: мъртвият е по-силен от живия. Взимам два жълъда: единият турям в хамбара, между много жълъди, а другия посаждам в земята, при условие да изгние и умре. Кой от двата жълъда е по-силен: който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята, при условие, да умре.
Вторият
жълъд
е по-силен.
Още на пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти ио-силен от жълъда в хамбара. В заключение на това казвам: Има смърт в растенето, в проявата; има живот в застоя, в непроявата. Привидно, това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота. Лесно се доказва, че живият е по-силен от мъртвия, но мъчно се доказва обратното, че мъртвият е по-силен от живия. Последното твърдение ние само допущаме, а първото го доказваме.
към беседата >>
Още на пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти ио-силен от
жълъда
в хамбара.
Ще кажете, че живият е по-силен от мъртвия. Аз ще ви докажа обратното, а именно: мъртвият е по-силен от живия. Взимам два жълъда: единият турям в хамбара, между много жълъди, а другия посаждам в земята, при условие да изгние и умре. Кой от двата жълъда е по-силен: който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята, при условие, да умре. Вторият жълъд е по-силен.
Още на пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти ио-силен от
жълъда
в хамбара.
В заключение на това казвам: Има смърт в растенето, в проявата; има живот в застоя, в непроявата. Привидно, това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота. Лесно се доказва, че живият е по-силен от мъртвия, но мъчно се доказва обратното, че мъртвият е по-силен от живия. Последното твърдение ние само допущаме, а първото го доказваме. Щом нещо не може да се докаже, може да се отрече.
към беседата >>
9.
Житно зърно / Житното зърно
,
МОК
, София, 11.4.1923г.,
Да допуснем, че вие имате една семка от череша или круша, или някое житено зърно, или някоя семка -
жълъд
от дъб или може да имате семката на някой друг плод.
(втори вариант)
Да кажем, че това С е една семка. Това е един резултат, нали. Самият резултат в семката е скрит.
Да допуснем, че вие имате една семка от череша или круша, или някое житено зърно, или някоя семка -
жълъд
от дъб или може да имате семката на някой друг плод.
На скритите сили във всяка една семка трябва да им се дадат условия, за да се развият. И тогава семката върви - щом се турят тия сили. Колко елемента са необходими? За семката са потребни: почва - едно от условията. Почвата АВ, това е пак един резултат.
към втори вариант >>
10.
Царе – слуги на Господа
,
СБ
, София, 7.9.1924г.,
Вземете семката на една ябълка, костилката на една слива и плода на един
жълъд
и ги сравнете да видите какво е отношението между големината им и какво е отношението по големина на всички тия растения, които лежат скрити в техните семки.
“ На всички мравки сърцата туптят от желание да станат като хората. И действително, едно преимущество, едно благо е това – мравката да стане човек. Сега да видим какви са мислите и думите, които хората изказват. Няма да се спирам да обяснявам тия неща, но казвам, че в живота има известни възможности, които са скрити във формите на нещата. Вземете например семките на няколко плодни дървета и ги разгледайте.
Вземете семката на една ябълка, костилката на една слива и плода на един
жълъд
и ги сравнете да видите какво е отношението между големината им и какво е отношението по големина на всички тия растения, които лежат скрити в техните семки.
Как ще определите това? За да определите големината им, вие трябва да имате известни познания по законите на тяхното растене. Често ние произнасяме думата любов. Тази дума, произнесена от разни хора, произвежда различен ефект, разни действия. Например вземете думата Александър.
към беседата >>
Има вложено нещо особено в костилката на сливата, че тя
жълъд
не става.
Тези различия съществуват и вътре в Природата. Казвате: „Да, според обществения строй е така.“ Общественият строй е такъв, но и в Природата е така. Я вижте, всичките семки не се ли различават? И в тях има степени. Има вложено нещо особено в семката на ябълката, че тя слива не става.
Има вложено нещо особено в костилката на сливата, че тя
жълъд
не става.
Има вложено нещо особено в жълъда, че той бук не става. Значи всяка семка си има свои специални възможности. Следователно, когато се произнася една дума, най-първо ние трябва да изменим своето положение. Ако ти си слуга при греха, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл. Ако ти си управител при алчността, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл.
към беседата >>
Има вложено нещо особено в
жълъда
, че той бук не става.
Казвате: „Да, според обществения строй е така.“ Общественият строй е такъв, но и в Природата е така. Я вижте, всичките семки не се ли различават? И в тях има степени. Има вложено нещо особено в семката на ябълката, че тя слива не става. Има вложено нещо особено в костилката на сливата, че тя жълъд не става.
Има вложено нещо особено в
жълъда
, че той бук не става.
Значи всяка семка си има свои специални възможности. Следователно, когато се произнася една дума, най-първо ние трябва да изменим своето положение. Ако ти си слуга при греха, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл. Ако ти си управител при алчността, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл. Ако ти си княз на омразата, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл.
към беседата >>
Вземете семката на една ябълка, костилката на една слива и плода на един
жълъд
, и ги сравнете, да видите какво е отношението между големината им, и какво е отношението по големина на всички тия растения, които лежат скрити в техните семки.
(втори вариант)
На всички мравки сърдцата туптят от желание да станат като хората. И действително едно преимущество, едно благо е това, мравката да стане човек. Сега, да видим какви са мислите и думите, които хората изказват. Няма да се спирам да обяснявам тия неща, но казвам, че в живота има известни възможности, които са скрити във формите на нещата. Вземете, Запример, семките на няколко плодни дървета и ги разгледайте.
Вземете семката на една ябълка, костилката на една слива и плода на един
жълъд
, и ги сравнете, да видите какво е отношението между големината им, и какво е отношението по големина на всички тия растения, които лежат скрити в техните семки.
Как ще определите това? За да определите големината им, вие трябва да имате известни познания по законите на тяхното растене. Често ние произнасяме думата "любов". Тази дума, произнесена от разни хора, произвежда различен ефект, разни действия. Запример вземете думата Александър.
към втори вариант >>
Има вложено нещо особено в костилката на сливата, че тя
жълъд
не става.
(втори вариант)
Казвате: да, според обществения строй е така. Общественият строй е такъв, но и в природата е така. Я вижте, всичките семки не се ли различават? И в тях има степени. Има вложено нещо особено в семката на ябълката, че тя слива не става.
Има вложено нещо особено в костилката на сливата, че тя
жълъд
не става.
Има вложено нещо особено в жълъда, че той бук не става. Значи, всяка семка си има свои специални възможности. Следователно, когато се произнася една дума, най-първо ние трябва да изменим своето положение. Ако ти си слуга при греха, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл. Ако ти си управител при алчността, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл.
към втори вариант >>
Има вложено нещо особено в
жълъда
, че той бук не става.
(втори вариант)
Общественият строй е такъв, но и в природата е така. Я вижте, всичките семки не се ли различават? И в тях има степени. Има вложено нещо особено в семката на ябълката, че тя слива не става. Има вложено нещо особено в костилката на сливата, че тя жълъд не става.
Има вложено нещо особено в
жълъда
, че той бук не става.
Значи, всяка семка си има свои специални възможности. Следователно, когато се произнася една дума, най-първо ние трябва да изменим своето положение. Ако ти си слуга при греха, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл. Ако ти си управител при алчността, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл. Ако ти си княз на умразата, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл.
към втори вариант >>
11.
Причини за противоречия
,
ООК
, София, 18.2.1925г.,
Да допуснем, че имате един малък зародиш или едно малко семенце, или един
жълъд
.
Докато е една, оригинална, тя има цена, но щом станат две, те се омаловажават. Затова всеки трябва да се ползва от живота на другите хора дотолкова, доколкото те могат да му дадат подтик да се повдигне. Гледам, мнозина измежду вас се разочароват. Като влезете в една школа, искате да живеете в любов, да се почитате, да се уважавате, търсите идеален живот, но като не намерите такъв, в душата ви се ражда противоречие. Аз гледам на това противоречие малко по-другояче.
Да допуснем, че имате един малък зародиш или едно малко семенце, или един
жълъд
.
Той представлява един клас от ученици, от интелигентни същества, които си живеят като братя и сестри: в любов, без никакъв спор помежду си. Обаче един ден някой земеделец дойде, вземе тази малка семка, туй общество, и го посее в почвата. Най-първо във всички тия същества ще се зароди подтик, всички ще впрегнат силите си нагоре и ще вървят единодушно в хармония. Щом излязат отгоре над почвата, те се разделят на две партии: едните отиват наляво, другите отиват надясно – и се скарват. Това е закон на живота.
към беседата >>
12.
Истинско служене
,
ООК
, София, 4.3.1925г.,
Това нещо може да ви се вижда донякъде странно, но питам: когато насадите един малък
жълъд
в земята, той от само себе си ли изважда сили, за да се развива, или ги извлича някъде отвън?
Всяка добродетел има свое отражение в лицето на човека. Всеки интелектуален подтик или всяка интелектуална сила също тъй има свои специфични признаци. При интелектуалния и моралния живот човек трябва да има модели. Той трябва да има пред себе си такива образци от живи, напреднали в своето развитие същества, с които да е свързан. Моралността не произтича от самия човек, тя се черпи отвън.
Това нещо може да ви се вижда донякъде странно, но питам: когато насадите един малък
жълъд
в земята, той от само себе си ли изважда сили, за да се развива, или ги извлича някъде отвън?
– Отвън ги вади, от земята и от въздуха. И тогава, за да станете интелигентни и морално силни, вие трябва да черпите силите, с които боравите, от Живата Природа. Сега ще ви представя три категории хора: първата са тия, които служат на човечеството. Втората са тия, които служат на Природата, и третата категория са тия, които служат на Бога. Да служиш на човечеството, значи да се занимаваш с физическата страна на живота.
към беседата >>
13.
Доброта и разумност
,
ООК
, София, 18.4.1928г.,
Ако този човек е в положението на
жълъд
, ти можеш да го разбереш, да го обхванеш.
Обхващането и управляването са две различни неща. Едно дете може да управлява цял дом, но не може да го обхване, да го държи в ръцете си. Посейте едно житно зърно в земята и вижте ще можете ли след сто години да го обхванете. Значи някой неща са постижими за дадена епоха, а непостижими за друга. Някой казва, че иска да разбере еди-кой си човек, да обхване мисълта му, да го обгърне в себе си.
Ако този човек е в положението на
жълъд
, ти можеш да го разбереш, да го обхванеш.
Но ако той е станал вече стогодишен дъб, по никой начин не можеш да го разбереш и обгърнеш. Казвате, че искате да разберете еди-кой си човек Как ще го разберете? Той е минал през различни места, носи в себе си различни опитности и придобивки. Преди милиони години той е бил на Сатурн, после на Слънцето, на Луната, отдето слязъл на Земята. Как ще го обхванете?
към беседата >>
14.
Две лепти / Двете лепти
,
НБ
, София, 19.1.1930г.,
Тревата расте, иска да стане голяма, но донякъде върви и после спира, казва: „Велика беше моята идея." Обаче, щом се посее
жълъд
, след сто години той става голям дъб, и тогава в него могат да се поставят милиони такива треви.
(втори вариант)
Този стремеж е общ както за хората, така и за цялото органическо царство, само че всяко животно разбира този стремеж според степента на своето развитие. Освен този има и друг стремеж, според който както хората, така и животните обичат по някой път да се смаляват. Малкото дете, след като се роди, макар да казват за него, че то още няма съзнание, обаче у него има вече един стремеж да расте, голямо да стане и постепенно започва да пъпли. Семето също така има стремеж да изникне, голямо да стане. Тези семенца, докато не са израсли, те не знаят какво ще станат, но у всички има желание големи да станат.
Тревата расте, иска да стане голяма, но донякъде върви и после спира, казва: „Велика беше моята идея." Обаче, щом се посее
жълъд
, след сто години той става голям дъб, и тогава в него могат да се поставят милиони такива треви.
Сега и човек същевременно желае да стане велик. Не е лошо човек велик да стане. Някой казва: „Ти не се стреми голям да станеш." Това е идеал. Човек трябва да бъде голям. Нима той трябва да остане една малка микроба в света.
към втори вариант >>
15.
С огън и сол
,
НБ
, София, 1.6.1930г.,
По цели дни се разхождал в гората и ял
жълъди
.
Като слезе от разумния свят и види живота на земята, той се уплашва, но не може веднага да се върне назад. Той разбира, че, за да се повдигнат, хората се раждат и умират, минават през страдания, воюват помежду си и т. н. Като разбере живота на земята, той се връща отново в разумния свят. Един индуски бог пожелал да слезе на земята между хората, да изучи техния живот. Той дошъл на земята във форма на прасе и започнал да живее като свинете: радвал се на свободата и безгрижието, в което живеел.
По цели дни се разхождал в гората и ял
жълъди
.
Един ден решил да се ожени. Намерил си добра другарка, която му родила няколко прасенца. Така прекарвал той живота си, радостен и щастлив, между добра другарка и весели дечица. Един ден другарите му изпратили делегация от разумния свят, да го поканят да се върне в отечеството си, но той не пожелал. – Добре ми е тук – казал той на делегацията – не искам да напусна земята.
към беседата >>
16.
Иди повикай мъжа си
,
НБ
, София, 1.12.1935г.,
Каква разлика има между големия дъб, на сто, до 500 години и между малкото
жълъдче
?
Когато мислим, че един човек е по-прав, а друг по-крив, това са относителни неща. По отношение на възрастния човек, детето има много свои недъзи. Възрастният по отношение на стария, също така има много недъзи – това е от наше гледище. Питам: По какво се отличават детето, възрастният, старият и най-младият човек? Малко философски трябва да се погледне на въпроса.
Каква разлика има между големия дъб, на сто, до 500 години и между малкото
жълъдче
?
Жълъдчето е непроявен дъб още, но все-таки качества на дъба се съдържат и в него. Сегашната култура, която се отличава по степента на своето съзнание, по големия си успех, все-таки се намира в едно преходно положение. В нашата култура, в нашата епоха се създава нещо ново. В нашата епоха се създава една нова луна, досега нашата земя е била в една луна само, а сега вече се създава нова луна, с особена светлина. Учените хора намират, че месечината е мъртва.
към беседата >>
Жълъдчето
е непроявен дъб още, но все-таки качества на дъба се съдържат и в него.
По отношение на възрастния човек, детето има много свои недъзи. Възрастният по отношение на стария, също така има много недъзи – това е от наше гледище. Питам: По какво се отличават детето, възрастният, старият и най-младият човек? Малко философски трябва да се погледне на въпроса. Каква разлика има между големия дъб, на сто, до 500 години и между малкото жълъдче?
Жълъдчето
е непроявен дъб още, но все-таки качества на дъба се съдържат и в него.
Сегашната култура, която се отличава по степента на своето съзнание, по големия си успех, все-таки се намира в едно преходно положение. В нашата култура, в нашата епоха се създава нещо ново. В нашата епоха се създава една нова луна, досега нашата земя е била в една луна само, а сега вече се създава нова луна, с особена светлина. Учените хора намират, че месечината е мъртва. Те не знаят каква служба има, защо се е отделила от земята, защо е умряла.
към беседата >>
17.
Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги
,
УС
, София, 8.12.1935г.,
Дъбът израства от
жълъд
, а не от голямо дърво.
(втори вариант)
Ако е позволено на тебе да обиждаш, и на друг се позволява да ти удари една–две плесници. Ако искаш да не те бият, кажи на човека нещо хубаво. Кажи му, че е силен, добър, разумен. Пожелай да ти каже как е работил, че придобил такива добри резултати. Така ще видиш, че той започнал от прости упражнения, от малкото, и постепенно дошъл до голямото.
Дъбът израства от
жълъд
, а не от голямо дърво.
Яйцето се снася и от него се излюпва пиле. И човек постепенно израства. От малко дете той става юноша, възрастен и най-после остарява. Растенето е процес, при който нещата постепенно се увеличават, както във физическия, така и в духовния свят. И в доброто, и в знанието, и в богатството човек постепенно расте.
към втори вариант >>
18.
Сила, благородство, светлина и доброта
,
НБ
, София, 5.12.1937г.,
Ако
жълъдът
не е станал голям дъб, причината за това не се крие в него, не са му дадени блогоприятни условия.
Еднообразието е закон на земята. Тъй щото, дойде ли еднообразието в живота, вие ще знаете къде е неговият източник. Що се отнася до разнообразието, от каквато степен и да е, колкото малко и да е, дайте му нужната цена. Имаш един малък талант, отдай му нужната цена. Не казвай, че не си даровит човек.
Ако
жълъдът
не е станал голям дъб, причината за това не се крие в него, не са му дадени блогоприятни условия.
Като го посадите в земята, след сто години той ще стане величествен дъб. Ако имаш в себе си една малка дарба във вид на семка, след сто години тя ще се прояви в тебе като едно голямо дърво, като голяма дарба. Вие не знаете колко много зародиши има във вас, които като малки семенца чакат времето на своето развитие, да се проявят като големи дарби. Някои от вас очакват като умрат, като отидат на другия свят, че отново да се преродят, при по-добри, по-благоприятни условия. – Че вие сега трябва да използувате живота си, който сте го наели под наем за 60–70 години.
към беседата >>
19.
Дигна ръцете си и ги благослови
,
НБ
, София, 13.3.1938г.,
Щом посадите един бор, един
жълъд
, този
жълъд
в хамбара при вас се задоволява с малко, но ако го посадите в земята, след 100 години ще вземе едно голямо пространство, там взел мястото на хиляди такива
жълъди
.
Всеки един човек има огромно богатство, което носи със себе си. И той на земята го разпилява като този американец. Не само хората индивидуално, но и народите имат един стремеж. Всеки народ като се повдигне културно, веднага се заражда една идея да направи нещо. Значи, щом посадите, може да се роди едно противоречие.
Щом посадите един бор, един
жълъд
, този
жълъд
в хамбара при вас се задоволява с малко, но ако го посадите в земята, след 100 години ще вземе едно голямо пространство, там взел мястото на хиляди такива
жълъди
.
Всичкото място го обсебил. Сега, ако попитате защо стават нещата така, на туй никой не е отговорил. Че стават, стават, защо стават? И така, съвременните дървета, които обичат, се разширяват, тогава как ще се обясни, ако вие посетите тази местност на шопите? Има дъбове, които са окастрени, мязат на колове.
към беседата >>
20.
Обработване
,
МОК
, София, 22.11.1940г.,
Катерицата, като намери
жълъди
или кестени, или орехи за ядене – един орех изяде, другите орехи ги събира и ги скрива някъде, за втори път да има.
Ако вие не дишате добре, дробовете се развалят. Или по някой път в човека се заражда едно желание да събира. В слепоочната част на главата се намира един център – когато е развит в човека, той събира материални работи. Ако наблюдавате ония хора, у които туй чувство е развито, от френологично гледище, ще видите, че главата е развита в слепоочната част. Запример така силно е развита главата у катерицата.
Катерицата, като намери
жълъди
или кестени, или орехи за ядене – един орех изяде, другите орехи ги събира и ги скрива някъде, за втори път да има.
Туй чувство в нея е развито. Вземете една кокошка. Цяла крина жито ѝ дайте. Тя е много щедра. Разпръсва и като се наяде, казва: „И за другите да има.“ Че утре може да гладува, не мисли.
към беседата >>
21.
Гладът
,
СБ
, София, 5.9.1941г.,
Един
жълъд
, една ябълчна семка след десет-двадесет години, като се посее, милиони пъти ще бъде по-голяма и ще бъде полезна на хората.
(втори вариант)
Богатият, като гладува, и той става недоволен. Сега да ви обясня. Житното зърно, което е в хамбара, е бедно. Там и сто, и двеста години да седи, все такова малко ще бъде. Но ако туй зърно го извадите и го заровите в земята, ще порасте.
Един
жълъд
, една ябълчна семка след десет-двадесет години, като се посее, милиони пъти ще бъде по-голяма и ще бъде полезна на хората.
След туй всичките други процеси идат. То е първият подтик. Центърът на физическото поле, което подтиква хората към деятелност. Тази деятелност има вече свои помагала, тогава иде човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля. Или в природата иде светлината, топлината, силата в природата.
към втори вариант >>
22.
С малкото
,
УС
, София, 4.1.1942г.,
Едно малко семенце на една круша или един малък
жълъд
, колко е малко семенцето, но след десет, двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет, сто, двеста, триста години това дърво израства.
Ако си доволен за най-малкото, всичко ще се уреди добре. Най-голямото лесно се урежда. Ако на най-малкото не си доволен, тогава има известна мъчнотия в живота. Някои от вас казвате: „Как може да бъде така? “ Малките неща растат.
Едно малко семенце на една круша или един малък
жълъд
, колко е малко семенцето, но след десет, двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет, сто, двеста, триста години това дърво израства.
Нашата земя е била малка, но постоянно израства, докато стане голяма. Времето прави нещата големи. Трябва да започнем с най-малкото и постепенно да растем. Ако растем преждевременно, създаваме своето нещастие при сегашните условия. Представете си, че имате един ръст от четири–пет метра височина.
към беседата >>
НАГОРЕ