НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
133
резултата в
69
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Простотата
,
ИБ
,
БС
, София, 31.5.1917г.,
Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си е градина, посажда я с плодни дървета,а в останалата част насажда жито,
ечемик
, царевица и друго.
Тъй че, в ежедневния живот ще има и напрашване, и почистване, и каране и т.н., но този живот трябва да премине. Когато се съберете две сестри и се карате, ще кажете: „Сестро, извини, вятър има, затова се клатим.” Това е правилното разрешение на въпроса. Когато се скарате, съберете се и кажете следната формула: „Христос е равен на y(игрек), 0-0, 1-1.” Това е значението на последния стих от притчата: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.” Това е същият закон. Понякога между ума и сърцето има борба, раздвояване – сърцето желае едно, умът – друго, има спор, решавате да правите едно, а всъщност вършите друго. Допуснете, че две от вас имат по сто декара земя, оставена от баща им.
Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си е градина, посажда я с плодни дървета,а в останалата част насажда жито,
ечемик
, царевица и друго.
А втората казва: „Мен не ми трябват тези неща” и оставя земята си незасадена. И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл. А нивите на другата са обрасли с бурени и тя казва: „Животът няма смисъл.” Кой създаде смисъла и безсмислието в Живота? Вие казвате: „Господ да ни даде това, онова! ” Дал ви е Господ земя, която е вашето сърце – обработвайте го!
към беседата >>
2.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
Вечер, като се прибере в обора, ще му дадат малко сено или
ечемик
.
Влезете ли веднъж в Божествения свят, нищо да не е в състояние да ви изкара навън. Който и да ви вика от света, с каквито примамки и да ви привлича, не го слушайте. Какво дава съвременният свят на неопитните хора? Каквото дава на коня, който цял ден работи. Конят работи неуморно, а отгоре на това и камшик играе по гърба му.
Вечер, като се прибере в обора, ще му дадат малко сено или
ечемик
.
Адептът на злото, който се шири в света, постъпва с хората, както лошият господар с коня си. Кой не е бил уморен, огорчен и вързан? Цял ден работите, и вечер се връщате уморени, гладни, недоволни и казвате, че светът е лош, че Животът няма смисъл. Като възнаграждение за работата си получавате торба с ечемик. Защо ви е тази торба?
към беседата >>
Като възнаграждение за работата си получавате торба с
ечемик
.
Конят работи неуморно, а отгоре на това и камшик играе по гърба му. Вечер, като се прибере в обора, ще му дадат малко сено или ечемик. Адептът на злото, който се шири в света, постъпва с хората, както лошият господар с коня си. Кой не е бил уморен, огорчен и вързан? Цял ден работите, и вечер се връщате уморени, гладни, недоволни и казвате, че светът е лош, че Животът няма смисъл.
Като възнаграждение за работата си получавате торба с
ечемик
.
Защо ви е тази торба? Бог не ви е пратил за нея. Какво да се прави тогава? Ще се държите за Божествения свят, в който сте потопени, като среда за вашата душа. Що се отнася до света, ще гледате на него като място за прилагане на вашето знание.
към беседата >>
Вечерь, като се прибере въ обора, ще му дадатъ малко сѣно или
ечемикъ
.
(втори вариант)
Влѣзете ли веднъжъ въ Божествения свѣтъ, нищо да не е въ състояние да ви изкара навънъ. Който и да ви вика отъ свѣта, съ каквито примамки да ви привлича, не го слушайте. Какво дава съвременниятъ свѣтъ на неопитнитѣ хора? — Каквото дава на коня, който цѣлъ день работи. Коньтъ работи неуморно, а отгоре на това и камшикъ играе по гърба му.
Вечерь, като се прибере въ обора, ще му дадатъ малко сѣно или
ечемикъ
.
Адептътъ на злото, който се шири въ свѣта, постѫпва съ хората, както лошиятъ господарь съ коня си. Кой не е билъ уморенъ, огорченъ и вързанъ? Цѣлъ день работите, и вечерь се връщате уморени, гладни, недоволни и казвате, че свѣтътъ е лошъ, че животътъ нѣма смисълъ. Като възнаграждение за работата си получавате торба съ ечемикъ. Защо ви е тази торба?
към втори вариант >>
Като възнаграждение за работата си получавате торба съ
ечемикъ
.
(втори вариант)
Коньтъ работи неуморно, а отгоре на това и камшикъ играе по гърба му. Вечерь, като се прибере въ обора, ще му дадатъ малко сѣно или ечемикъ. Адептътъ на злото, който се шири въ свѣта, постѫпва съ хората, както лошиятъ господарь съ коня си. Кой не е билъ уморенъ, огорченъ и вързанъ? Цѣлъ день работите, и вечерь се връщате уморени, гладни, недоволни и казвате, че свѣтътъ е лошъ, че животътъ нѣма смисълъ.
Като възнаграждение за работата си получавате торба съ
ечемикъ
.
Защо ви е тази торба? Богъ не ви е пратилъ за нея. — Какво да се прави тогава? — Ще се държите за Божествения свѣтъ, въ който сте потопени, като срѣда за вашата душа. Що се отнася до свѣта, ще гледате на него като мѣсто за прилагане на вашето знание.
към втори вариант >>
3.
Нито тържик
,
НБ
, София, 13.4.1919г.,
Сей жито, царевица,
ечемик
, боб.
Ето, толкова години вече проповядвам на софиянци, но никой още не е на правил опит, да приложи това учение. Някои ме слушат, клатят глава и казват: Големи грешници сме. – Аз не търся стари сметки. На всекиго казвам: Сей! Каквото посееш тая година, това ще излезе.
Сей жито, царевица,
ечемик
, боб.
Това, което посеете, ще ви ползува не само в материално отношение, но и в духовно. Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете, какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае, какво представят житото, царевицата, бобът и др.
към беседата >>
Житото, царевицата,
ечемикът
, бобът са символи.
– Аз не търся стари сметки. На всекиго казвам: Сей! Каквото посееш тая година, това ще излезе. Сей жито, царевица, ечемик, боб. Това, което посеете, ще ви ползува не само в материално отношение, но и в духовно.
Житото, царевицата,
ечемикът
, бобът са символи.
Ще кажете, че вие знаете, какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае, какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а всъщност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени.
към беседата >>
Сей жито, царевица,
ечемик
, боб." Това, което посеете, ще ви ползва не само в материално отношение, но и в духовно.
(втори вариант)
Ето, толкова години вече проповядвам на софиянци, но никой още не е направил опит да приложи това учение. Някои ме слушат, клатят глава и казват: „Големи грешници сме." Аз не търся стари сметки. На всекиго казвам: „Сей! Каквото посееш тая година, това ще излезе.
Сей жито, царевица,
ечемик
, боб." Това, което посеете, ще ви ползва не само в материално отношение, но и в духовно.
Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а всъщност малко знаят.
към втори вариант >>
Житото, царевицата,
ечемикът
, бобът са символи.
(втори вариант)
Някои ме слушат, клатят глава и казват: „Големи грешници сме." Аз не търся стари сметки. На всекиго казвам: „Сей! Каквото посееш тая година, това ще излезе. Сей жито, царевица, ечемик, боб." Това, което посеете, ще ви ползва не само в материално отношение, но и в духовно.
Житото, царевицата,
ечемикът
, бобът са символи.
Ще кажете, че вие знаете какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а всъщност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени.
към втори вариант >>
4.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
– Искам жито,
ечемик
, царевица.
Един ден, когато България бъде толкова вярваща, колкото тази мома, и тя ще помисли, какво управление да- има, кой да я управлява. И каквото пожелае, това ще бъде. Казваш: Искам пари на заем. – Колко искаш? Определи точно, колко искаш.
– Искам жито,
ечемик
, царевица.
– И това ще бъде, но определи точно, по колко крини искаш. – Искам 15 крини жито, 3 крини царевица, една крина боб, три крини леща. – Каквото искаш, ще ти се даде. Ето, вземи всичко това и го използувай за своето благо, както и за благото на окръжаващите. От две хиляди години се проповядва Христовото учение, но нищо не излиза.
към беседата >>
„Искам жито,
ечемик
, царевица." И това ще бъде, но определи точно по колко крини искаш.
(втори вариант)
Той е уверен, че тя ще му отговори, защото вътрешно чувства, че отгоре е определен за нея. Един ден, когато България бъде толкова вярваща, колкото тази мома, и тя ще помисли какво управление да има, кой да я управлява. И каквото пожелае, това ще бъде. Казваш: „Искам пари на заем." Колко искаш? Определи точно колко искаш.
„Искам жито,
ечемик
, царевица." И това ще бъде, но определи точно по колко крини искаш.
„Искам петнайсет крини жито, три крини царевица, една крина боб, три крини леща." Каквото искаш, ще ти се даде. Ето вземи всичко това и го използвай за своето благо, както и за благото на окръжаващите. От две хиляди години се проповядва Христовото учение, но нищо не излиза. Защо? Защото не се спазват условията, при които семето завързва. Проповядването е сеене, при което семето трябва да завърже и да даде плод.
към втори вариант >>
5.
Бог е говорил
,
НБ
, София, 9.11.1919г.,
Христос е и в житото, и в царевицата, и в
ечемика
.
условия, при които всяка душа може да живее и да се развива. В тоя смисъл, Иван е ябълка, Драган е круша, Тодор е череша. Имената са формули, при които човек може да расте и да се развива. Ако искате да подобрите кръвообращението си, яжте череши. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” С тоя стих Христос изразява един велик закон, който има отношение към органическите вещества в нас.
Христос е и в житото, и в царевицата, и в
ечемика
.
Той е навсякъде и във всичко. Като взема житното зърно, казвам: Ти, който си в това зърно, влез в моята държава. Давам ти пълна свобода, можеш да живееш в мене без никакви закони. Приложи своите закони, живей свободно в мене. Когато някой иска да ми дойде на гости, казвам му: Ти ще съблечеш всички свои вярвания, ще се откажеш от баща си и от майка си, от всички закони на своята държава и ще останеш само с Господа.
към беседата >>
Христос е и в житото, и в царевицата, и в
ечемика
.
(втори вариант)
Имената на хората са формули, тоест условия, при които всяка душа може да живее и да се развива. В тоя смисъл Иван е ябълка, Драган е круша, Тодор е череша. Имената са формули, при които човек може да расте и да се развива. Ако искате да подобрите кръвообращението си, яжте череши. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си." С тоя стих Христос изразява един велик закон, който има отношение към органическите вещества в нас.
Христос е и в житото, и в царевицата, и в
ечемика
.
Той е навсякъде и във всичко. Като взема житното зърно, казвам: „Ти, Който си в това зърно, влез в моята държава. Давам Ти пълна свобода, можеш да живееш в мене без никакви закони. Приложи своите закони, живей свободно в мене." Когато някой иска да ми дойде на гости, казвам му: „Ти ще съблечеш всички свои вярвания, ще се откажеш от баща си и от майка си, от всички закони на своята държава и ще останеш само с Господа. Тогава ще ти дам най-добрия прием, ще ти служа, ще те нагостя добре и като излезеш, кажи: „Благодаря на тоя брат.
към втори вариант >>
6.
Лекуване на разни болести
,
ИБ
, Русе, 3.1.1921г.,
Турнали го в едно голямо корито и го заровили в горещ варен
ечемик
.
Предобедните летни слънчеви лъчи са единственият най-сигурен целител на всички болести. Силното изпотяване всякога лекува. 1. Един человек, когото докторите върнали в селото му от болницата във Варна, понеже бил тежко болен, на умиране, го излекували бабите от селото, след като се събрали на консулт.
Турнали го в едно голямо корито и го заровили в горещ варен
ечемик
.
Така поставен, той се изпотил твърде много и оздравял след една седмица. Така обгърнат и поставен в ечемика, вследствие силното изпотяване и свойството на ечемика да предизвиква реакция, получил своето окончателно оздравяване. 2. На друг болник лекарят препоръчал да прави топли бани на баните. Трябвало да похарчи доста пари, а пък ги нямал. Един ден жена му пекла хляб в селската им пещ.
към беседата >>
Така обгърнат и поставен в
ечемика
, вследствие силното изпотяване и свойството на
ечемика
да предизвиква реакция, получил своето окончателно оздравяване.
Предобедните летни слънчеви лъчи са единственият най-сигурен целител на всички болести. Силното изпотяване всякога лекува. 1. Един человек, когото докторите върнали в селото му от болницата във Варна, понеже бил тежко болен, на умиране, го излекували бабите от селото, след като се събрали на консулт. Турнали го в едно голямо корито и го заровили в горещ варен ечемик. Така поставен, той се изпотил твърде много и оздравял след една седмица.
Така обгърнат и поставен в
ечемика
, вследствие силното изпотяване и свойството на
ечемика
да предизвиква реакция, получил своето окончателно оздравяване.
2. На друг болник лекарят препоръчал да прави топли бани на баните. Трябвало да похарчи доста пари, а пък ги нямал. Един ден жена му пекла хляб в селската им пещ. Вместо да ходи на баните, той си рекъл да влезе в пещта да се постопли. В горещата пещ той се изпотил извънредно много.
към беседата >>
7.
Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта
,
НБ
, София, 1.5.1921г.,
Едно време житото,
ечемикът
, ръжта, овесът и царевицата тръгнали да воюват, да освободят света от робството.
Най-голямата част от престъпленията се дължи на страха. Който иска да бъде герой, трябва да изпъди страха от сърцето си. Неговото сърце трябва да бъде пълно с Любов. – С каква любов? – Жива, съзнателна любов, а не с любов от картошки или просо, както наричат обикновената човешка любов.
Едно време житото,
ечемикът
, ръжта, овесът и царевицата тръгнали да воюват, да освободят света от робството.
Понеже трябвало да оставят някой от тях да храни човечеството, те решили да натоварят с тая служба просото. Те му казали: „В наше отсъствие ти ще храниш хората. Като се върнем, всеки от нас ще заеме своето място и ще изпълни задължението си“. Просото ги запитало: „Мога ли да позволя на хората да правят от мене баница? “ Те му отговорили: „Ти стани за хляб, че за баница не мисли!
към беседата >>
Едно врѣме, когато
ечемикътъ
, житото, ръжьта, овесътъ и царевицата отивали да воюватъ, да освободятъ свѣта отъ нѣкакво робство, намѣрили просото за най-дребно и му казали: „Тебе ще оставимъ въ наше отсѫствие да хранишъ свѣта, а послѣ като побѣдимъ, всѣки ще си заеме длъжностьта.“ Тогава то запитало: „Кажете ми, моля ви се, мога ли да позволявамъ на хората да правятъ отъ мене баница?
(втори вариант)
Тогава лѣкътъ за страха е любовьта. Страхътъ е най-голѣмата болесть, която съврѣменнитѣ хора иматъ. Той е една уловка, една слабость за човѣшкия характеръ и 99% отъ прѣстѫпленията се дължатъ на страха. Слѣдователно, всѣки отъ васъ, който иска да бѫде герой въ сърцето си не трѣбва да има абсолютно никакъвъ страхъ. Неговото сърце трѣбва да бѫде пълно съ любовь, но не любовь отъ картошки или просо.
Едно врѣме, когато
ечемикътъ
, житото, ръжьта, овесътъ и царевицата отивали да воюватъ, да освободятъ свѣта отъ нѣкакво робство, намѣрили просото за най-дребно и му казали: „Тебе ще оставимъ въ наше отсѫствие да хранишъ свѣта, а послѣ като побѣдимъ, всѣки ще си заеме длъжностьта.“ Тогава то запитало: „Кажете ми, моля ви се, мога ли да позволявамъ на хората да правятъ отъ мене баница?
“ Тѣ му казали: „Ти за хлѣбъ стани, че остави за точено за баница.“ Сегашнитѣ хора говорятъ за култура, за точено. Той за хлѣбъ не е, а иска точено да стане. Той още своя животъ не е изправилъ, а за небето мисли, какво ще бѫде точеното. Ти най-първо изправи живота си. Сега Христосъ казва: „Не бойте се, азъ нося единъ новъ елементъ на любовьта.“ У кои?
към втори вариант >>
8.
Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 10.9.1922г.,
Селянинът казва на вола си: „Хайде, дий, дий; като изореш, ще има много
ечемик
, довечера ще има добра храна“.
Моето Учение е учение на Любовта. Не защото аз го проповядвам, а защото Бог е в Любовта и защото от опит го зная. Опитайте и ще видите. А сега какво ни проповядват? Слагат ни юлар.
Селянинът казва на вола си: „Хайде, дий, дий; като изореш, ще има много
ечемик
, довечера ще има добра храна“.
Но накрая, след като изоре, затварят вола в дама, а селянинът разговаря сладко с жена си и децата си и казва: „Дадох на вола малко храна, нахраних го“. Не, ние – пасомите на тази църква, не искаме да бъдем волове и да ни връзват с въжета. И аз казвам, че воловете трябва да се засрамят. Овца, която не захвърли собствения си юлар, аз ще я порицая. Така е заповядал Господ – овцете и говедата да не стоят в домовете, а да отидат в гората.
към беседата >>
Като изореш нивата, ще ти дам много
ечемик
, да се нахраниш добре.
(втори вариант)
Опитайте го, и сами ще се уверите в това. Какво се проповядва на сегашните хора? Какво им се говори? – Каквото селянинът говори на своя вол. Рано сутринта той го впряга на работа и му казва: Хайде, синко, дий!..
Като изореш нивата, ще ти дам много
ечемик
, да се нахраниш добре.
Като се върне от нивата, господарят му го затваря в дама, а сам отива при жена си и децата си да се нахрани добре. Като седне пред трапезата, казва: Дадох малко храна на вола, нахраних го добре. Ние, пасомите на черквата, не искаме да бъдем волове, да ни връзват с въжета и затварят в дамове. Срамно и тежко е положението на воловете. Всяка овца, всеки вол, всяко говедо, трябва сами да хвърлят юлара си, да не влизат в дамовете.
към втори вариант >>
9.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
Скопецът може да е семе на ябълка, на круша; той може да е костилка на слива; може да е житно зрънце,
ечемик
, това не е важно – посей го в земята.
Единият има златото, а другият – знанието. Не можем да изживяваме нещата, ако не ги разбираме. Ангел Господен говори на Филип: „Стани и иди в пътя, към града Газа, дето ще срещнеш един човек." Филип среща скопеца и му проповядва. Питате: Заслужава ли да си напусне човек работата и да отиде в град Газа за някакъв си скопец, да му проповядва истината. – Заслужава.
Скопецът може да е семе на ябълка, на круша; той може да е костилка на слива; може да е житно зрънце,
ечемик
, това не е важно – посей го в земята.
От посятото ще научиш един велик закон. Аз не взимам думата „сеене" в буквален смисъл – в земята. Има жито, което се сее в човешкия мозък. Има хора, които могат да сеят житото в земята, но не знаят как се сее жито в мозъка. Човешкият мозък трябва да се разработи и изоре изцяло.
към беседата >>
10.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото,
ечемикътъ
, рѫжта и кукурузътъ отишли да помагатъ на човѣчеството, и рекли на просото: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ да помагашъ на хората, който не се биятъ“.
Казватъ: „Такава е сѫдбата му, късметътъ му е такъвъ, или пъкъ урочасало е нещо дѣтето, или пъкъ, майката, като бремѣнна още, като вървѣла нѣкога изъ улицата, уплашила се отъ нещо“. Не, не сѫ тамъ причинитѣ. Ако вие взѣмете просено брашно, ще можете ли отъ него да направите баница? Кому отъ васъ, ако дамъ брашно отъ просено семе, ще може да направи баница? За просеното брашно има дори единъ разказъ.
Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото,
ечемикътъ
, рѫжта и кукурузътъ отишли да помагатъ на човѣчеството, и рекли на просото: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ да помагашъ на хората, който не се биятъ“.
Просото ги запитало: Баница да ставамъ ли? „Ти хлѣбъ стани, че за баница не мисли! “ Отъ просото едва хлѣбъ можешъ да направишъ, та и баница! Сега, ако майката образува тѣлото на дѣтето си отъ просено брашно, никаква баница не може да стане отъ него, даже и хлѣбъ мѫчно става. Боза отъ него може да става, даже първокачествена боза, която по пѫтя се продава.
към беседата >>
Житото, царевицата, ръжта и
ечемикът
отишли на бойното поле с воюващите, да им помагат.
(втори вариант)
Ще кажете, че причината се крие в родителите, или в това, което детето носи в себе си. Не, причината за това е друга. Питам: От просено брашно можете ли да направите баница? В приказката за просото се разказва следното. Някога в света се отворила война.
Житото, царевицата, ръжта и
ечемикът
отишли на бойното поле с воюващите, да им помагат.
Те оставили просото да услужва на хората, които не се биели. То ги запитало: На баница да ставам ли? – Ти стани на хляб, че за баница не мисли. Наистина, просото едва става на хляб. За баница то съвсем не е годно.
към втори вариант >>
11.
Едно ти не достига!
,
НБ
, София, 6.1.1924г.,
Мога да го оставя и да си замина, но аз взимам една кофа, занеса му вода да пие, дам му малко зобец, малко
ечемик
.
Ако аз имам един хляб и дойде при мене един гладен вол, аз ще го разделя с него точно тъй, както бих го разделил с някой човек. Аз постъпвам тъй, както говоря, у мене има един морал, който вие не знаете какъв е. Ще ви го кажа. Вие го знаете, но не го прилагате. Минавам през гората, виждам един жаден кон, три дни не е пил вода.
Мога да го оставя и да си замина, но аз взимам една кофа, занеса му вода да пие, дам му малко зобец, малко
ечемик
.
Питам сега: Кое ме заставя да дам на този кон малко вода и ечемичец? – Това е моето верую. Аз служа на Бога и Той ми казва: „С този кон ти ще постъпиш тъй, както със себе си“. Всички имаме нужда от едно нещо: от храна, от въздух и от светлина. Туй е същественото.
към беседата >>
12.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
Турските паши имаха хубави коне, хранени с
ечемик
, „атове“ ги казваха, че като изкарваха един такъв ат, като започне той да скача, да играе – обръща вниманието на всички.
Следователно нас ни е страх от глад и поглъщаме прасетата. Казват: „А, онова там, приемам го тук в коремчето си, да ми е пълничко“. Наука било това! Аз съм наблюдавал още в турско време какво правят зимно време с конете. Ще кажете: „Е, от много далечни времена“.
Турските паши имаха хубави коне, хранени с
ечемик
, „атове“ ги казваха, че като изкарваха един такъв ат, като започне той да скача, да играе – обръща вниманието на всички.
Отхранени коне бяха. А гледам, някой селянин изкарал някой мършав кон, едва върви. Казвам: Този е философ. Сега всички онези хора в живота, които не са отхранени, ние ги наричаме философи. Защо? – Защото той върви, замислен е, няма ритане, няма скачане, няма нищо.
към беседата >>
13.
Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Ако те сеят изключително овес, ръж и
ечемик
, вие казвате, че възможностите им са ограничени.
Дойдат ли до мъчнотиите в живота, те съзнателно ги избягват. Обаче, една категория хора ще избере тесния и стръмен път към планината, понеже обичат да преодоляват мъчнотиите. На тях те гледат като на задачи за упражнение на ума, на сърцето и на волята. Тъй щото, искате ли да познаете характера на даден човек, вижте, по какъв път върви той и как решава задачите си. Достатъчно е да влезете в едно село, за да се произнесете, с какви възможности разполагат селяните от това село.
Ако те сеят изключително овес, ръж и
ечемик
, вие казвате, че възможностите им са ограничени.
Щом не могат да сеят жито, те са лишени от условията, при които житото расте. Влезете ли в един дом, по цветята, които домакинята отглежда, можете да се произнесете за нейния характер. Всяка външна проява на човека определя неговия характер. Добре е човек да отглежда цветя, но трябва да се знае, че всяко цвете е израз на известна интелигентност. От цветята, които човек отглежда, съдим за степента на неговото развитие.
към беседата >>
Сега друго, знаете че в някое село сеят повече овес, в друго
ечемик
, ръж и жито.
(втори вариант)
Има един широк път, който така се върти, обикаля, има и друга една пътека, която отива стръмно нагоре. Питам: как ще определите характера на тия хора, които ще се изкачат по стръмния път, и онези, които ще минат по широкия път? По широкия път ходят всички разложени хора, които не обичат мъчното в живота - обичат винаги лесното. Казват: ние ще се въртим яваш - яваш, все ще стигнем, както и да е. А онези, силните натури, в които има воля, казват: „Този път, широкият, който обикаля, не го искаме, ние ще идем направо нагоре." Следователно по движението се определя характера на един човек.
Сега друго, знаете че в някое село сеят повече овес, в друго
ечемик
, ръж и жито.
После, там дето расте овес и ръж, жито не расте. Е, какво може да заключите вие от това, че в някое место се сее повече ръж, за хората там какво ще кажете? Онзи, който разбира закона на тия възможности, които са в природата, той ще определи степента на вашата интелигентност. Аз като влезна в някоя къща, няма защо да ми разправяте вие какъв е вашият характер, виждам кои цветя обичате и зная вече скритото на живота ви. Туй цвете е един свидетел за същността на вашия характер.
към втори вариант >>
Ако една планета влияе върху житото, после върху
ечемика
, какво ще стане?
(втори вариант)
Черноземът дава отлична пшеница, но това в низките места. Хората на чернозема са хора разумни, но същевременно те са хора материалисти, те са богатите хора. А онези, които култивират ръжта, са хора на идеята, те са тънки, но скоро се менят. Шопите запример тук не са много прогресивни. Турците казват: много високият човек е идеалист човек, но не е практичен човек.
Ако една планета влияе върху житото, после върху
ечемика
, какво ще стане?
Сега вие храните някои животни с ечемик и това им съдейства за затлъстяване. Следователно ако вие употребявате повече пшеница като храна, вашият живот, вашият разумен живот ще се изрази по един начин. Ако употребявате ръжта като храна, вашият живот ще се изрази по друг начин. А ако изключително се храните с тях, интелигентността ви ще се измени по начина на своето проявление. Затуй именно сегашните хора са склонни към разнообразие на храната, за да получат ония разнообразни елементи, които са необходими за творчеството на всички ония възвишени човешки мисли и благородни чувства.
към втори вариант >>
Сега вие храните някои животни с
ечемик
и това им съдейства за затлъстяване.
(втори вариант)
Хората на чернозема са хора разумни, но същевременно те са хора материалисти, те са богатите хора. А онези, които култивират ръжта, са хора на идеята, те са тънки, но скоро се менят. Шопите запример тук не са много прогресивни. Турците казват: много високият човек е идеалист човек, но не е практичен човек. Ако една планета влияе върху житото, после върху ечемика, какво ще стане?
Сега вие храните някои животни с
ечемик
и това им съдейства за затлъстяване.
Следователно ако вие употребявате повече пшеница като храна, вашият живот, вашият разумен живот ще се изрази по един начин. Ако употребявате ръжта като храна, вашият живот ще се изрази по друг начин. А ако изключително се храните с тях, интелигентността ви ще се измени по начина на своето проявление. Затуй именно сегашните хора са склонни към разнообразие на храната, за да получат ония разнообразни елементи, които са необходими за творчеството на всички ония възвишени човешки мисли и благородни чувства. И тъй, вие трябва да правите вашите наблюдения.
към втори вариант >>
14.
Новата азбука
,
СБ
, Мусала, 13.7.1924г.,
На човека купуваш дрехи и обувки, а на вола даваш
ечемик
да се нахрани.
Камъкът се радва, че съм го уважил, че го обичам. Ако със същия чук ударя ръката на човека, той ще се радва ли? Ще бъде ли доволен от моята любов? Значи отношението към камъка е едно, а към човека – друго. Дървото и растението поливаш, разкопаваш, а човека не можеш да поливаш по същия начин.
На човека купуваш дрехи и обувки, а на вола даваш
ечемик
да се нахрани.
Ако и на него дадеш дрехи и обувки, той ще те погледне и ще си обърне главата настрана. Той няма нужда от тези неща. Значи към камъка ще се отнасяш по един начин, към растенията – по друг начин, към животните – по трети начин, а към хората – по съвършено различен начин. Ще ви кажа една велика истина: Бог обича всички души. – Как?
към беседата >>
15.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
Също така се жертват
ечемикът
, царевицата.
Какво ще пият? – Вода. Ще питат някои: „Какво трябва да ядем? “ – Само хляб ще ядете, понеже само хлябът се жертва. Единственото растение, което напълно, съзнателно се жертва, това е само житото.
Също така се жертват
ечемикът
, царевицата.
Крушите, ябълките и другите плодни дървета само наполовина се жертват. Те казват: „Ще изядеш само външното, а другото ще посадиш.“ Следователно ученикът трябва да яде само онези растения, които от любов са пожертвали своя живот. Може да проследите това и да видите резултатите. Ако ядете месо, ще видите резултатите от него. То не е пожертвало своя живот.
към беседата >>
16.
Учтивият човек
,
МОК
, София, 19.7.1925г.,
Например някой човек има всичко три-четири килограма
ечемик
, а отглежда много пиленца и кокошки.
Тези препятствия са чуждата воля, пред която неговата воля, неговата деятелност спират. Тогава той започва да мисли какво да прави, как да излезе от това положение. Вследствие на това у него става раздвояване на съзнанието, образува се буквата Е – втората буква на думата песимизъм. Буквата Е представлява раздвоен кръг – закон на размножение. Законът на размножението показва, че някой човек се е намерил в затруднение и се стреми да излезе от това положение.
Например някой човек има всичко три-четири килограма
ечемик
, а отглежда много пиленца и кокошки.
Какво ще прави тогава? – Ще се намери в голямо затруднение, ще търси начин как да премахне това препятствие, да увеличи количеството на храната. Многото желания у човека говорят, че той се намира в закона на размножението. Той трябва да има достатъчно храна, за да поддържа своите желания. Буквата С – третата буква на думата песимизъм, означава закон на промените.
към беседата >>
17.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
Започна най-първо баба Цветана, след нея тази – онази, всички си изказват мнението, докато най-после консултът решава: за да се спаси болният, трябва да се свари в една голяма харания, с вместимост около 50 – 70 кг.
ечемик
.
От ден на ден положението му става все по-лошо и лекарите пишат на домашните му в Ново-пазарско: Положението на нашия болник се усложни, той е осъден да умре, затова елате да си го вземете, да не умре тук, защото ние имаме обичай да режем телата на много от болните които умират при нас, правим научни изследвания. Понеже българите не обичат да режат телата на покойниците им, домашните му веднага отиват да си го вземат. Занасят го в селото си, чудят се, как да го лекуват. Събират се 12 баби от околните села на консулт какво да го правят. Болният седи вцепенен, само пъхти, охка.
Започна най-първо баба Цветана, след нея тази – онази, всички си изказват мнението, докато най-после консултът решава: за да се спаси болният, трябва да се свари в една голяма харания, с вместимост около 50 – 70 кг.
ечемик
.
След това болният ще се завие добре с юрган, в дебели завивки и ще го турят на парата на тази ечемична вода. Той трябва да се изпоти много добре, но докато не се отдели студена пот от него, няма да се спаси. Отдели ли се студена пот, болният е спасен. Тъй направили. Завили болният, турили го на парата, и той се изпотил няколко пъти, докато отделил студена пот.
към беседата >>
– С
ечемик
и зелена чорба.
Завили болният, турили го на парата, и той се изпотил няколко пъти, докато отделил студена пот. След това консултът решава: да се свари на болния около ½ килограм зелена чорба, да се тури в нея червен пипер и да му се даде да пие. И това направят. Не се минава и седмица, болният оздравява, става на краката си. Питат го лекарите: как оздравя?
– С
ечемик
и зелена чорба.
Така е, но и тия 12 баби със своя консулт го спасиха. Всичките седят около него, чакат да излезе тази студена пот, молят се на Бога. И като му помогнаха, казват: “Господи, благодарим Ти, че ни помогна! ” След това се обръщат към болния, казват му: “Хайде, синко, благодари на Бога сега и гледай повече да не грешиш, защото ще дойде пак този консулт и пак ще намериш коритото. Това е малко смешно за вас, но такова е положението на един болен.
към беседата >>
Няма някой от вас, който да не е турян над коритото с
ечемика
.
Така е, но и тия 12 баби със своя консулт го спасиха. Всичките седят около него, чакат да излезе тази студена пот, молят се на Бога. И като му помогнаха, казват: “Господи, благодарим Ти, че ни помогна! ” След това се обръщат към болния, казват му: “Хайде, синко, благодари на Бога сега и гледай повече да не грешиш, защото ще дойде пак този консулт и пак ще намериш коритото. Това е малко смешно за вас, но такова е положението на един болен.
Няма някой от вас, който да не е турян над коритото с
ечемика
.
Ние сега ще се повърнем към Божията благост. Туй което може да внесе един здравословен живот в нас, това е Божията благост. Когато дойдат изпитите, изпитанията в живота ви, радвайте се, не защото ги искате, но те ще ви дадат възможност да проверите силите си, да видите, до колко можете да приложите Божията благост и да пренесете всичко с търпение. Не подразбирам да пренесеш всичко с пасивно търпение, но с разумно търпение. Възприемеш ли и приложиш ли Божията благост, тя ще внесе в тебе едно добро качество.
към беседата >>
18.
В своите си
,
НБ
, София, 27.6.1926г.,
Ечемикът
не е за препоръчване.
Никога няма да ядеш нечиста, гнила храна. В такава храна има бацили, които могат да предизвикат някакви болезнени състояния. Всеки, който иска да разреши въпроса за безсмъртието, трябва да яде абсолютно чиста храна. Ще кажете: къде ще намерим такава храна? Онзи, който иска да реформира, да организира своето тяло, най-първо трябва да се храни с жито, ориз, царевица, а после с плодове.
Ечемикът
не е за препоръчване.
Той предизвиква затлъстяване на организма. Ръжта е хубава за ядене. Разправяше ми един господин, който се лекувал от неврастения по методите на Кнайпа, че цели шест месеца ял само грах. Това били най-щастливите му дни в живота. Усещал се духом разположен, със светлина в ума и напълно се излекувал от неврастенията.
към беседата >>
19.
Посред тях
,
НБ
, София, 30.10.1927г.,
Достатъчно е да поставите житото, ръжта,
ечемика
в малко вода и при известна топлина, за да видите, че след два-три деня те започват вече да покълват.
За съвременните хора тези процеси са прости, но те представят голямо изкуство. Гледаме, как малкото дете бозае от майка си, и намираме, че това е прост процес, но в същност и той представя някаква наука, някакво изкуство. Ученият земеделец, за когото ви говорих, покрай житото, изучавал и къклицата, и дошъл до заключение, че тя е егоистка, користолюбива. Оттам той дели зърнените храни на благородни и неблагородни. Житото, ръжта и други някои семена той счита благородни, защото лесно се подават на покълване.
Достатъчно е да поставите житото, ръжта,
ечемика
в малко вода и при известна топлина, за да видите, че след два-три деня те започват вече да покълват.
Направите ли същия опит с къклицата, тя няма да покълне. В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие. Къклицата казва: „Не трябва да се вярва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден. Затова аз ще чакам, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя." Това показва, че къклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда. Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на ечемик, на ръж, а други – на къклица, Колкото и да говориш на последните, каквито истини и да им разкриваш, те казват: На нас ли ще говориш тия неща?
към беседата >>
Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на
ечемик
, на ръж, а други – на къклица, Колкото и да говориш на последните, каквито истини и да им разкриваш, те казват: На нас ли ще говориш тия неща?
Достатъчно е да поставите житото, ръжта, ечемика в малко вода и при известна топлина, за да видите, че след два-три деня те започват вече да покълват. Направите ли същия опит с къклицата, тя няма да покълне. В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие. Къклицата казва: „Не трябва да се вярва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден. Затова аз ще чакам, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя." Това показва, че къклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда.
Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на
ечемик
, на ръж, а други – на къклица, Колкото и да говориш на последните, каквито истини и да им разкриваш, те казват: На нас ли ще говориш тия неща?
Ние не вярваме, ще чакаме благоприятни условия.– Можете да чакате, колкото искате, но и вие, като къклицата, няма да поникнете. Докато чакате благоприятно време за възприемане на истината, тя вече е заминала. Сега ще чакате да дойде другата година. Докато дойде другата година, ще ви посети друга идея, и вие пак ще изгубите благоприятните условия. Казвам: когато изучавате естествените науки, вие трябва да се спирате върху известни положения, да вадите общи изводи, които да поставяте като основа на вашия живот.
към беседата >>
След това посещавате дома на трети човек и виждате на гвоздеи закачени царевици, в хамбара – жито,
ечемик
, ръж и т.н.
Как познахте, какъв е този човек? Ако искате да познаете човека, идете в къщата му. Ако отидете в дома на този човек и видите на земята постлани мечи кожи, на стените – закачени ножове, саби, пушки, в мазите – барут, динамит, а на полиците в стаята ред отровни билки, какво заключение ще извадите за него? Можете ли да го наречете истински културен човек? Отивате в дома на друг човек и намирате в шкафовете книги, на масата – мастило, хартия за писане, моливи, писалки и т.н.
След това посещавате дома на трети човек и виждате на гвоздеи закачени царевици, в хамбара – жито,
ечемик
, ръж и т.н.
И за примата ще извадите различни заключения. Следователно, всеки човек се интересува от нещо специфично. Обаче, това още не представя неговия живот, нито пък идеала на неговата душа. Това е само временен стремеж на неговата душа, който ще му послужи като средство, като условие за постигане на нещо по-велико. Значи, всеки трябва да намери в себе си онази първична идея, онова вътрешно изкуство, което е в състояние да го обнови.
към беседата >>
Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта,
ечемика
, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек.
Любовта представя велик свят. Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щяхте да работите за увеличаване на техните нишки. Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика. Кога човек може да бъде силен? Когато сам се опрашва като житото.
Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта,
ечемика
, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек.
Значи, житото е емблема на човешкия живот. Понеже житото днес е издребняло, това показва, че човешкият живот е издребнял. Когато житото на новия живот се посади в човека, едновременно с това ще се подобри и неговия живот. Следователно, всяка нова идея, която се внася в ума на човека, подобрява живота му. Ще кажете: Ние вярваме в Господа Исуса Христа.– Моите почитания към вашите вярвания.
към беседата >>
20.
Сам Отец
,
НБ
, София, 24.3.1929г.,
Те си казали: Знаем, че
ечемикът
кара конете да скачат.
Като свършила гледането, казала: Позволено ми е да лекувам този момък. Той ще оздравее. Втората баба извадила от торбата си половин килограм восък. Стопила го, изляла го в студена вода, след което започнала да гледа на момъка и казала: Този момък ще оздравее, ще се заема да го лекувам. И останалите десет баби се произнесли, всяка по свой начин, че момъкът няма да умре, и започнали да се съветват помежду си, как да го лекуват.
Те си казали: Знаем, че
ечемикът
кара конете да скачат.
Болестта на този момък е конска, затова да го лекуваме с ечемик. Казано и свършено: те взели един голям котел пълен с вода. Турили във водата ечемик, и поставили котела на огъня, докато водата възври. След това изляли ечемичената вода в голямо корито, и оставили водата малко да изстине. Потопили младият момък в коритото, докато се изобилно изпоти.
към беседата >>
Болестта на този момък е конска, затова да го лекуваме с
ечемик
.
Той ще оздравее. Втората баба извадила от торбата си половин килограм восък. Стопила го, изляла го в студена вода, след което започнала да гледа на момъка и казала: Този момък ще оздравее, ще се заема да го лекувам. И останалите десет баби се произнесли, всяка по свой начин, че момъкът няма да умре, и започнали да се съветват помежду си, как да го лекуват. Те си казали: Знаем, че ечемикът кара конете да скачат.
Болестта на този момък е конска, затова да го лекуваме с
ечемик
.
Казано и свършено: те взели един голям котел пълен с вода. Турили във водата ечемик, и поставили котела на огъня, докато водата възври. След това изляли ечемичената вода в голямо корито, и оставили водата малко да изстине. Потопили младият момък в коритото, докато се изобилно изпоти. Повторили и потретили тази баня, и след две недели болният бил съвършено здрав, на крака.
към беседата >>
Турили във водата
ечемик
, и поставили котела на огъня, докато водата възври.
Стопила го, изляла го в студена вода, след което започнала да гледа на момъка и казала: Този момък ще оздравее, ще се заема да го лекувам. И останалите десет баби се произнесли, всяка по свой начин, че момъкът няма да умре, и започнали да се съветват помежду си, как да го лекуват. Те си казали: Знаем, че ечемикът кара конете да скачат. Болестта на този момък е конска, затова да го лекуваме с ечемик. Казано и свършено: те взели един голям котел пълен с вода.
Турили във водата
ечемик
, и поставили котела на огъня, докато водата възври.
След това изляли ечемичената вода в голямо корито, и оставили водата малко да изстине. Потопили младият момък в коритото, докато се изобилно изпоти. Повторили и потретили тази баня, и след две недели болният бил съвършено здрав, на крака. И до днес този човек е жив и здрав, има си жена, деца, радва се на живота. Както виждате тези баби, кое с боб, кое с восък, кое с ечемик определили диагнозата на болния и го излекували.
към беседата >>
Както виждате тези баби, кое с боб, кое с восък, кое с
ечемик
определили диагнозата на болния и го излекували.
Турили във водата ечемик, и поставили котела на огъня, докато водата възври. След това изляли ечемичената вода в голямо корито, и оставили водата малко да изстине. Потопили младият момък в коритото, докато се изобилно изпоти. Повторили и потретили тази баня, и след две недели болният бил съвършено здрав, на крака. И до днес този човек е жив и здрав, има си жена, деца, радва се на живота.
Както виждате тези баби, кое с боб, кое с восък, кое с
ечемик
определили диагнозата на болния и го излекували.
Казвате: научен ли е този метод? – Ако с даден метод можете да излекувате човека и да му върнете живота, той е научен метод; ако не можете с този метод да го излекувате и да му върнете живота, той не е научен. Ако с известен метод можете да просветите човека, той е научен; ако нищо не можете да постигнете с него, той не е научен метод. ”Защото сам си Отец ви люби.” – Човек трябва да вярва! – В какво?
към беседата >>
21.
Да изпълня
,
НБ
, София, 16.6.1929г.,
Когато земеделецът погледне земята, той знае вече, какво може да роди тя: жито, царевица,
ечемик
, ръж, боб или друго нещо.
Колкото и да е всесилен, човек все пак не може всичко да направи. Това, което сега ви говоря, е потребно, за да можете във всеки даден момент да схващате, какви постижения имате и какви можете да имате. За тази цел човек трябва да изучава тялото си, мозъка, сърцето си. С една дума, човек трябва да изучава всички свои органи, заедно с функциите, които те изпълняват. Човек трябва да изучава себе си, както земеделецът изучава земята, която обработва.
Когато земеделецът погледне земята, той знае вече, какво може да роди тя: жито, царевица,
ечемик
, ръж, боб или друго нещо.
И вие знаете, какво може да излезе от вас, но всякога не излиза според това, което знаете. Какво се изисква от дадена почва, за да роди тя боб или други растения? –За да роди боб, почвата се нуждае от известни елементи. Същото може да се каже и за човека: за да излезе от него това, което се очаква, той трябва да съдържа в себе си съответни елементи. Ако няма тези елементи в себе си, желаните плодове не могат да се родят.
към беседата >>
22.
Три идеи / Последният опит
,
МОК
, София, 27.9.1929г.,
Може да стане да ражда големи дини или пък тикви да ражда, а може и жито да стане, ръж,
ечемик
и т.н.
(втори вариант)
Щом тебе те хващат и те пращат на земята, още си в зависимост. Та казвам, всички вие имате да разрешите една важна задача в живота си. Сега вие сте само възможност. Но какво може да излезе от вас? Ако човек стане круша, ако стане растение, може да обиколи цялото растително царство, все ще ражда круши, ябълки, череши.
Може да стане да ражда големи дини или пък тикви да ражда, а може и жито да стане, ръж,
ечемик
и т.н.
Все ще ражда, ражда, ражда. И как ще го посрещат хората? Ако стане жито, с камъни ще го посрещат. Ще го турят между камъните, ще кажат: “Добре дошли. Дай каквото имаш.” Че не е ли това цяло разбойничество, обиране.
към втори вариант >>
23.
Забранихме му
,
НБ
, София, 6.10.1929г.,
Те хранят децата си с различни кашички от овес, от просо,
ечемик
и т.н.
Дете, което не е кърмено от майка си, не може да стане гений, нито светия. Когато майка кърми детето си три години наред, тя трябва да живее чист живот, без да допусне една отрицателна мисъл в ума си. Че къщата им изгоряла, че мъжът й я напуснал, това не трябва да нарушава нейния мир. През тези три години тя трябва да бъде тиха и спокойна. Какво правят сегашните майки?
Те хранят децата си с различни кашички от овес, от просо,
ечемик
и т.н.
Тези кашички не могат да предадат на детето онези елементи, които майчиното мляко съдържа. В млякото на жената се съдържат разумни сили, които в никаква друга храна не можете да намерите. И овчето, и кравето мляко са добри, но те изключват от себе си онези разумни сили, които млякото на жената съдържа. Ето защо, ние се чудим, когато хората, при науката и знанието, които носят в себе си, не знаят, как да се хранят и как да живеят. Овцата знае, как да храни малките си, а човек, създаден по образ и подобие Божие, не знае.
към беседата >>
Сега ще му дадат овес, това-онова, и то ще замяза на овеса и на
ечемика
.
(втори вариант)
Щом е родила едно дете и не може да го кърми, то човек няма да стане. Няма в историята пример, дето майките да не са хранили своите деца и да са станали гениални. Не само това. Но майка, която храни детето си три години, тя не трябва никаква лоша мисъл да има. Че къщата изгоряла, че мъжът й я напуснал, тя трябва да бъде тиха и спокойна, ако иска това дете да го отхрани.
Сега ще му дадат овес, това-онова, и то ще замяза на овеса и на
ечемика
.
Овесът не може да предаде това, което майката може да предаде. В млякото на майката има разумна сила, в която майката влиза. Ако ти отхранваш едно дете с млякото на една овца, то ще замяза на овцата. Няма да бъде лошо, но няма да бъде това, което ти очакваш. Следователно в съвременната култура ние вървим хигиенически и научно по обратен път.
към втори вариант >>
24.
Чуха, че иде Исус
,
НБ
, София, 3.11.1929г.,
Погледнете ли в някой човешки хамбар, ще видите, че той е пълен с жито, с
ечемик
, с царевица и т. н.
Понеже главата на човека е обърната към слънцето, хората трябва да търсят своето благо, именно, в тази посока. Растенията пък търсят своето благо от земята, накъдето е насочена главата им. При това, те никога не скриват благата си. Каквото благо придобиват, те го оставят на открито, всички да се ползуват от него. Хората постъпват точно обратно: каквото придобият, веднага го скриват на тайни места, в хамбарите си.
Погледнете ли в някой човешки хамбар, ще видите, че той е пълен с жито, с
ечемик
, с царевица и т. н.
Те се оправдават с пословицата: „Покритото мляко котката не го лочи". Не е въпрос в криене на нещата. Важно е, че млякото, колкото и да се захлупва, скоро се разваля. Обаче, плодовете могат да стоят дълго време на дървото, без да се развалят. „Чуха, че иде Исус".
към беседата >>
25.
Закон и принцип
,
ООК
, София, 25.6.1930г.,
Често ви излиза
ечемик
на окото, точно на клепача - на горния или на долния.
(втори вариант)
На вас наука ви трябва. Станеш сутрин, едното око е отворено, другото е затворено. Казваш, ухапал ме паяк. Ако едното око е отворено, ще виждаш. Лявото или дясното е отворено?
Често ви излиза
ечемик
на окото, точно на клепача - на горния или на долния.
Защо именно излезе на клепача? Природата иска да ти обърне внимание на известен дефект, понеже, ако не го изправиш, ще го тури на носа. Тогава трябва да мислиш. Щом не го изправиш, ще го тури на ухото или отзад някъде. Казваш, и това не е.
към втори вариант >>
26.
Разумното слово
,
НБ
, София, 12.10.1930г.,
Обаче, има разлика между житото, царевицата,
ечемика
, овеса и другите зърнени храни.
Това са процеси, които заслужават да се изучават. Това е наука. Изучавайте влиянието на различните храни върху организма, да знаете, каква храна ви подхожда. Ще кажете, че се храните с житен хляб, значи, първата ви храна е зърнена. Някои пък се хранят повече с царевица, също зърна.
Обаче, има разлика между житото, царевицата,
ечемика
, овеса и другите зърнени храни.
Не е все едно, дали ще употребяваш жито, царевица или овес. Енергиите на житото се коренно различават от енергиите на останалите зърнени храни. Който иска да стане идеалист, да се храни с овес. Ако искаш да бъдеш здрав, да придобиеш мускули, сила, яж жито. Засега най-силната и здравословна храна е житото.
към беседата >>
27.
Принуждава ни
,
ИБ
,
БС
, София, 24.3.1932г.,
” И ако ти предлагат торба с
ечемик
, нищо не приемай, никаква зоб не ти трябва – паси само тревата в гората, пий вода там.
” Грехът е едно състояние, което е възседнало човешката душа, цял ден я разкарват като някой кон. В какво седи спасението? Да те избавят от този, който се е качил. Как ще стане това? Ще го свалят от гърба ти, ще те ударят и ще кажат: „Хайде в гората, стой там и паси!
” И ако ти предлагат торба с
ечемик
, нищо не приемай, никаква зоб не ти трябва – паси само тревата в гората, пий вода там.
Каквито небесни думи да ти казват, не обръщай внимание. Не си ли получавал много любезни писма и после с години ги носиш като всадник. Все имаш надежда, че след години това ще стане, онова ще стане, а онзи, който е възседнал на гърба ти, не ти мисли доброто, той мисли за своя интерес, крадец е. След като е карал коня няколко години, ще го продаде и ще си замине, ти ще ходиш от господар на господар и най-после няма нищо да остане от теб. Когато говорим за Любовта, ние разбираме едно същество, освободено от несгодите на живота.
към беседата >>
28.
Доброто семе
,
ИБ
,
БС
, София, 21.4.1932г.,
Едно малко теле влиза в двора на един чифликчия, намира гърне с
ечемик
и до дъно го изяжда, чак гърнето се затъква на главата му.
Всеки един от вас има такива неразположения, без да им знае причината. Понякога си умъчнен, струва ти се, че целият свят е станал лош; друг път си недоволен, не желаеш да срещаш никого, искаш да бягаш в гората; щом всичко това премине, изменя се състоянието ти. Това неразположение не е самият човек, а е един чужд наемател. Често те впрягат като кон и по цял ден теглиш каруцата; онзи, който те е впрегнал, те пуска вечерта, но целия ден си работил на господаря. Има и друго положение: често ние от незнание сами си създаваме нещастия.
Едно малко теле влиза в двора на един чифликчия, намира гърне с
ечемик
и до дъно го изяжда, чак гърнето се затъква на главата му.
Телето вдига глава, но не може да вижда, а хората не могат да си обяснят как е дошло гърнето върху главата му. Това теле не е знаело последствията, но понякога и човек може да си тикне главата в такова гърне. Идва чифликчията, чуди се как да го освободи? Започват да теглят гърнето, но не могат да го изтеглят – предлагат да заколят телето. Едни казват, че телето е чуждо, а други казват, че гърнето е хубаво и най-после решават да счупят гърнето... Наистина, понякога човек трябва да се тури в гърне, за да се оправи работата му.
към беседата >>
29.
Видяхме славата
,
СБ
, София, 28.8.1932г.,
С
ечемик
може да я посадите, с ръж, царевица, тикви, но нивата може ли да е доволна еднакво от растението, което садите?
За пример във вас се заражда идея, която не е ваша. Да кажем, вие искате да се ожените. Това не е ваша идея. Може да е желание. Когато вие посеете една нива, нейно ли е желание това?
С
ечемик
може да я посадите, с ръж, царевица, тикви, но нивата може ли да е доволна еднакво от растението, което садите?
Не, някои ниви се наторяват от това, което сеете, някои се изтощават. Някои ниви са недоволни от това, което сеете. Някой път вие се ожените за нивата. Като се посее, народят се деца. Значи човек може да се ожени за една нива, може да се ожени за една къща.
към беседата >>
С
ечемик
може да я посеете, с ръж, с царевица, с тикви, но нивата може ли да е доволна еднакво от растенията, които садите?
(втори вариант)
За пример, във вас се заражда идея, която не е ваша. Да кажем, вие искате да се ожените. Това не е ваша идея. Може да е желание. Когато вие посеете една нива, нейно ли е това желание?
С
ечемик
може да я посеете, с ръж, с царевица, с тикви, но нивата може ли да е доволна еднакво от растенията, които садите?
Някои ниви се наторяват от това, което сеете, някои се изтощават. Някои ниви са недоволни от това, което сеете. Някой път вие се ожените за нивата. Като се посее, народят се деца. Значи човек може да се ожени за една нива, може да се ожени за една къща.
към втори вариант >>
30.
Великата разумност / Разумност
,
МОК
, София, 23.9.1932г.,
Природата разполага с грамаден бюджет – жито, царевица, ръж,
ечемик
, минерални, растителни богатства.
Какво печелят онези, които влагат капиталите си? В сегашния живот, за да спечелиш, трябва да ограбиш някого. За да оправи работите си, държавата прави заем от други държави. Много търговци са станали богати от кожите на животните, от растенията, от минералите. Това са все богатства на земята.
Природата разполага с грамаден бюджет – жито, царевица, ръж,
ечемик
, минерални, растителни богатства.
Всичко това се използва от хората. Тези богатства трябва да се разпределят равномерно. Казвате: Който управлява света, той има грижата за всичко. Знаете ли, всъщност, кой управлява света? Вие се възмущавате от сегашния ред на нещата.
към беседата >>
31.
Живият хляб
,
НБ
, София, 18.12.1932г.,
Защото, щом аз избирам една идея, да сея нивата с жито или
ечемик
, не че нивата не е богата, но виждам, че при тези условия, както е създадена нивата, трябва да видя какво може да се сади.
Така са мислили мъчениците, така са мислили учените хора – онези, които в научно отношение са страдали. Човек навсякъде все трябва да носи своя характер, той трябва да бъде готов да издържа страданията си, не трябва да си става спънка. Защото, ако човек има едно неправилно схващане, той трябва да го коригира. Защото аз искам да ви наведа. Не трябва вие да мислите, че нямате знание, ни най-малко моята цел не е тази.
Защото, щом аз избирам една идея, да сея нивата с жито или
ечемик
, не че нивата не е богата, но виждам, че при тези условия, както е създадена нивата, трябва да видя какво може да се сади.
Та в това отношение човек съставя едно голямо поле за насаждане, но трябва да се види какво може да расте. Не посаждане на нивите – че те съществуват, те сега не се създават. Аз говоря за посаждане, не че тази идея сега трябва да я посадим. Идеята за Бога сега не се създава. Идеите съществуват.
към беседата >>
То е все едно да имате нива, която след като сте посяли с жито, или
ечемик
, не е дала добър плод.
(втори вариант)
Може да ви нарежат на парчета, но от нея да не се откажете. Така са мислили мъчениците, така са мислили учените хора - онези, които в името на науката са страдали. Човек трябва да прояви силен характер навсякъде. Той трябва да бъде готов да издържи страданията си, и те не трябва да са спънка за него. Освен това, аз искам да ви избавя от мисълта, че нямате знание.
То е все едно да имате нива, която след като сте посяли с жито, или
ечемик
, не е дала добър плод.
Има две причини за това - или нивата не е добра, или вие сте хвърлили неподходящо семе. Човек може да бъде представен като едно голямо поле за насаждане, но трябва да се види какво може да расте на него. И полето и идеите съществуват, те сега не се създават. Като говоря за посаждане, разбирам разпространяване. Идеята за Бога сега не се създава.
към втори вариант >>
32.
Божествен импулс
,
УС
, София, 5.2.1933г.,
Един ден всички растения, всички зърнени храни – жито, ръж, царевица,
ечемик
, отишли на война, да воюват за свободата си.
Нещастията в живота идат, когато умът и съзнанието на хората ги напущат. Колкото по-здрава е връзката на човека с Бога, толкова по-далеч са нещастията от него. Тогава той може да направи всичко. Под „всичко“ не разбирам да излезе вън от своите възможности. Ако мислиш, че можеш да направиш всичко, ще приличаш на просото, което си въобразило, че е годно за всичко.
Един ден всички растения, всички зърнени храни – жито, ръж, царевица,
ечемик
, отишли на война, да воюват за свободата си.
Хвърлили жребие, който от тях да остане за храна на хората. Жребието паднало на просото, то да остане да храни човечеството. То запитало: „Каква работа да върша? За какво да послужа? На баница да ставам ли?
към беседата >>
33.
Обичайте я!
,
НБ
, София, 21.1.1934г.,
Отиват житото, ръжта,
ечемикът
да освобождават света, воюват и оставят просото да отглежда света.
Ами ако си учен човек, какво ще стане? Ако останеш такъв, какъвто си, какво ще стане от тебе? От тебе трябва да стане нещо. Какво трябва да стане сега? Ще ви приведа разказа за просото.
Отиват житото, ръжта,
ечемикът
да освобождават света, воюват и оставят просото да отглежда света.
Дали му наставления какво да прави. То казва: „На млина да ставам ли? “ – „Ти на хляб стани, че на млина остави.“ Аз не ви казвам да ставате на млина. Хлябът, то е същественото. Просото, ако може да стане на хляб... Но просото на хляб не става, боза става.
към беседата >>
34.
Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка)
,
УС
, София, 14.4.1935г.,
Казвам: Ако на земята си бил
ечемик
и на небето ще бъдеш такъв; ако на земята си бил пшеница и на небето ще бъдеш пшеница.
Въпреки това, никой момък не може да намери това, което търси. Ако външно момата отговаря на вкуса му, вътрешно, по сърце не му отговаря. Религиозните говорят много за любовта, но в края на краищата казват: И с любов работите не се нареждат. - Те искат да знаят, какво ги очаква в другия свят, какви ще бъдат там. Всеки търси нещо практично.
Казвам: Ако на земята си бил
ечемик
и на небето ще бъдеш такъв; ако на земята си бил пшеница и на небето ще бъдеш пшеница.
- Под думите ечемик, пшеница, аз разбирам онзи съществен елемент на ечемика и пшеницата, който остава неизменен и на този, и на онзи свят. Значи, има съществени и несъществени неща в живота. Стремете се към съществените, които никога не се губят и които всякога можете да носите със себе си, било на този или на онзи свят. Религиозният казва, че и без пари може да се живее, но постоянно мисли за парите, по какъв начин да спечели повече пари, да осигури живота си. Съществено нещо ли са парите?
към беседата >>
- Под думите
ечемик
, пшеница, аз разбирам онзи съществен елемент на
ечемика
и пшеницата, който остава неизменен и на този, и на онзи свят.
Ако външно момата отговаря на вкуса му, вътрешно, по сърце не му отговаря. Религиозните говорят много за любовта, но в края на краищата казват: И с любов работите не се нареждат. - Те искат да знаят, какво ги очаква в другия свят, какви ще бъдат там. Всеки търси нещо практично. Казвам: Ако на земята си бил ечемик и на небето ще бъдеш такъв; ако на земята си бил пшеница и на небето ще бъдеш пшеница.
- Под думите
ечемик
, пшеница, аз разбирам онзи съществен елемент на
ечемика
и пшеницата, който остава неизменен и на този, и на онзи свят.
Значи, има съществени и несъществени неща в живота. Стремете се към съществените, които никога не се губят и които всякога можете да носите със себе си, било на този или на онзи свят. Религиозният казва, че и без пари може да се живее, но постоянно мисли за парите, по какъв начин да спечели повече пари, да осигури живота си. Съществено нещо ли са парите? Ще кажете, че на физическия свят не може без пари.
към беседата >>
Ако си тук
ечемик
, и там ще бъдеш
ечемик
; ако тук си жито, и там ще бъдеш жито; ако тук си царевица, и там ще бъдеш царевица.
(втори вариант)
А от восък ако ти я направят, тя ще се стопи. В религиозно отношение ако се проповядва за любовта, казват – то за любовта, но малко и за практическата страна. Ако дойде до прераждането, някои ме питат в следующия живот какво щели да правят. В небето какво положение ще вземе и т.н. Казвам, в небето ще бъдеш, какъвто си и тук.
Ако си тук
ечемик
, и там ще бъдеш
ечемик
; ако тук си жито, и там ще бъдеш жито; ако тук си царевица, и там ще бъдеш царевица.
Какъвто си тука, и там ще бъдеш такъв, в другия свят. „Ама – казва – ако съм поп? “ Казвам: „И там ще бъдеш поп.“ Само че калимавката не прави попа. Има неща, които са съществени, а има неща, които не са съществени. Нима ако един мъж се облече в женска рокля, жена ще стане ли?
към втори вариант >>
35.
Трите врати / Любовта. (Три стъпки – три врати)
,
УС
, София, 28.4.1935г.,
Някой път излезе
ечемик
на горния клепач или на долния клепач, и ще се подуе окото.
(втори вариант)
Да е на някое друго място – ще го цепнеш, а тук ти ще гледаш да не образува някой голям абсцес и да се развали лицето. Ще гледаш да се отвори някоя малка дупчица, да може туй нагнояване, тази нечистотия да излезе навънка. Някой път циреят може да се яви на гърба ви, на ръцете, някъде може да се яви туй подуване. Лекарите могат да обяснят причините. Но защо именно на лицето?
Някой път излезе
ечемик
на горния клепач или на долния клепач, и ще се подуе окото.
Не че са важни работи, те са временни работи. Сега туй не е важното. И тази мома се ожени. Но тя стане бременна, трябва да роди някое дете. Готвят й някоя баба да й бабува.
към втори вариант >>
36.
Стар и нов порядък
,
ООК
, София, 24.7.1935г.,
Това е торбата с
ечемик
, който дава господарят на своя вол.
Преведете понятието „вол" във вашия живот. Едновременно вие сте вол и човек. Вие искате да разрешите по един материален начин живота, а в този случай вие сте вътрешно като вола, целия ден мислите как да си изкарате прехраната. Ще отидете да орете, ще ви изведе Господ вън. Целия ден, десет часа, ще работите и като се върнете вечерта, носите трийсет-четирийсет, петдесет, сто лева.
Това е торбата с
ечемик
, който дава господарят на своя вол.
Ще окачи на врата му торбата. Виждали ли сте как господарят храни коня? Старият метод е да турят торбата с ечемика на врата му и той яде ечемика. След като изяде ечемика, снемат му торбата. Сега във вашия ум остава картината, защо на коня му турят торбата на врата.
към беседата >>
Старият метод е да турят торбата с
ечемика
на врата му и той яде
ечемика
.
Ще отидете да орете, ще ви изведе Господ вън. Целия ден, десет часа, ще работите и като се върнете вечерта, носите трийсет-четирийсет, петдесет, сто лева. Това е торбата с ечемик, който дава господарят на своя вол. Ще окачи на врата му торбата. Виждали ли сте как господарят храни коня?
Старият метод е да турят торбата с
ечемика
на врата му и той яде
ечемика
.
След като изяде ечемика, снемат му торбата. Сега във вашия ум остава картината, защо на коня му турят торбата на врата. Не е важно защо на коня му турят торбата, а на мене защо са турили тази торба - това е важното. Вие казвате: „Този кон не може да си снеме торбата, но аз, човекът, който мисля, трябва ли да ми турят една торба на врата и аз да не мога да я снема? "
към беседата >>
След като изяде
ечемика
, снемат му торбата.
Целия ден, десет часа, ще работите и като се върнете вечерта, носите трийсет-четирийсет, петдесет, сто лева. Това е торбата с ечемик, който дава господарят на своя вол. Ще окачи на врата му торбата. Виждали ли сте как господарят храни коня? Старият метод е да турят торбата с ечемика на врата му и той яде ечемика.
След като изяде
ечемика
, снемат му торбата.
Сега във вашия ум остава картината, защо на коня му турят торбата на врата. Не е важно защо на коня му турят торбата, а на мене защо са турили тази торба - това е важното. Вие казвате: „Този кон не може да си снеме торбата, но аз, човекът, който мисля, трябва ли да ми турят една торба на врата и аз да не мога да я снема? " Представете си, че дяволът ви е окачил една торба на омраза.
към беседата >>
37.
Роденото от плътта
,
НБ
, София, 10.11.1935г.,
Мнозина мислят, че житото, царевицата,
ечемикът
са глупави, неразумни същества.
Които не разбират това, казват: „Дърво, растение е това! “ По този начин те искат да подчертаят невежеството на растенията. Не са невежи растенията! Ако мислите, че растенията са невежи, какво трябва да кажете за себе си, щом се храните с растения? Ако растенията бяха невежи, и ние щяхме да възприемем тяхното невежество.
Мнозина мислят, че житото, царевицата,
ечемикът
са глупави, неразумни същества.
Не е така. Съвременната философия и наука се дължат на слънчевата светлина и топлина, както и на храната, която хората употребяват, а някои неща се дължат и на самите хора. Ако не мислят върху тия неща, хората вадят криви, повърхностни заключения. Те казват тогава, че всичко зависи от тях. Когато ядат хляб, те възприемат идеите на житото.
към беседата >>
38.
Свещеният огън
,
УС
, София, 10.11.1935г.,
Запример някой път ако [се] натовари един кон с
ечемик
или жито, той го помирисва, приятно му е, че носи
ечемик
.
А слабият кон носи по-малък товар. Онзи, който е съвършено слаб, него почти не му турят нищо, само самара си носи той. Някой път здравите коне са натоварени, а онези, които искат малко да се угоят през лятото, които са изпосталели, не носят нищо, освен самара си. Значи във физическия свят един кон, който носи товар, е ценен, повече пари му плащат. Казвам тогава: Има два вида товари.
Запример някой път ако [се] натовари един кон с
ечемик
или жито, той го помирисва, приятно му е, че носи
ечемик
.
Казва: „Може да ми дадат и на мене от този ечемик! “ Ако конят е натоварен с пясък или друго нещо... Вие психологически не сте наблюдавали, като срещнете един кон, натоварен с пясък, какво е състоянието му. Тогава той е недоволен, понеже няма нищо за него. Когато носи жито, когато носи хляб, ечемик, самият кон е доволен. По някой път вие сте натоварени с голяма скръб, казвате: „Голям товар имам.“ Щом можете да го носите, вие сте силен.
към беседата >>
Казва: „Може да ми дадат и на мене от този
ечемик
!
Онзи, който е съвършено слаб, него почти не му турят нищо, само самара си носи той. Някой път здравите коне са натоварени, а онези, които искат малко да се угоят през лятото, които са изпосталели, не носят нищо, освен самара си. Значи във физическия свят един кон, който носи товар, е ценен, повече пари му плащат. Казвам тогава: Има два вида товари. Запример някой път ако [се] натовари един кон с ечемик или жито, той го помирисва, приятно му е, че носи ечемик.
Казва: „Може да ми дадат и на мене от този
ечемик
!
“ Ако конят е натоварен с пясък или друго нещо... Вие психологически не сте наблюдавали, като срещнете един кон, натоварен с пясък, какво е състоянието му. Тогава той е недоволен, понеже няма нищо за него. Когато носи жито, когато носи хляб, ечемик, самият кон е доволен. По някой път вие сте натоварени с голяма скръб, казвате: „Голям товар имам.“ Щом можете да го носите, вие сте силен. Щом имате голяма скръб, значи са ви намерили за силен и са ви натоварили.
към беседата >>
Когато носи жито, когато носи хляб,
ечемик
, самият кон е доволен.
Казвам тогава: Има два вида товари. Запример някой път ако [се] натовари един кон с ечемик или жито, той го помирисва, приятно му е, че носи ечемик. Казва: „Може да ми дадат и на мене от този ечемик! “ Ако конят е натоварен с пясък или друго нещо... Вие психологически не сте наблюдавали, като срещнете един кон, натоварен с пясък, какво е състоянието му. Тогава той е недоволен, понеже няма нищо за него.
Когато носи жито, когато носи хляб,
ечемик
, самият кон е доволен.
По някой път вие сте натоварени с голяма скръб, казвате: „Голям товар имам.“ Щом можете да го носите, вие сте силен. Щом имате голяма скръб, значи са ви намерили за силен и са ви натоварили. Казвате: „Дотегна ми да нося тия страдания. Не съм имал бял ден, искам да бъда радостен.“ Че, радостта, и тя е товар. Значи, ти искаш да се натовариш с ечемик.
към беседата >>
Значи, ти искаш да се натовариш с
ечемик
.
Когато носи жито, когато носи хляб, ечемик, самият кон е доволен. По някой път вие сте натоварени с голяма скръб, казвате: „Голям товар имам.“ Щом можете да го носите, вие сте силен. Щом имате голяма скръб, значи са ви намерили за силен и са ви натоварили. Казвате: „Дотегна ми да нося тия страдания. Не съм имал бял ден, искам да бъда радостен.“ Че, радостта, и тя е товар.
Значи, ти искаш да се натовариш с
ечемик
.
Аз правя сравнение. Като си натоварен с пясък, ти имаш обикновен огън – правя паралел, – когато си натоварен с ечемик, с жито или такова нещо хубаво, в което можеш да участвуваш, то е Свещеният огън. Тъй щото, защо идат страданията? Дим има вкъщи – обикновен огън. И спасителното средство е да се запали Свещеният огън.
към беседата >>
Като си натоварен с пясък, ти имаш обикновен огън – правя паралел, – когато си натоварен с
ечемик
, с жито или такова нещо хубаво, в което можеш да участвуваш, то е Свещеният огън.
Щом имате голяма скръб, значи са ви намерили за силен и са ви натоварили. Казвате: „Дотегна ми да нося тия страдания. Не съм имал бял ден, искам да бъда радостен.“ Че, радостта, и тя е товар. Значи, ти искаш да се натовариш с ечемик. Аз правя сравнение.
Като си натоварен с пясък, ти имаш обикновен огън – правя паралел, – когато си натоварен с
ечемик
, с жито или такова нещо хубаво, в което можеш да участвуваш, то е Свещеният огън.
Тъй щото, защо идат страданията? Дим има вкъщи – обикновен огън. И спасителното средство е да се запали Свещеният огън. Аз ще ви приведа същия пример, който казах по-рано, ще направя същата аналогия. По какво се отличава Свещеният огън от обикновения огън?
към беседата >>
Той е доволен, когато товарът му е жито,
ечемик
, хляб или друго нещо за ядене.
(втори вариант)
Например, ако искате да познаете доколко даден човек е силен, ще го познаете или по формата му, по външния изглед, или по товара, който носи на гърба и в сърцето си. Истински силен е онзи, който носи и физическия, и психическия товар с радост и разположение. Силният кон носи голям товар, слабият – малък, а болният носи само самара си. Колкото по-голям товар носи конят, толкова по-ценен е той. Обаче здравият кон може да бъде доволен от товара си, може и да не е доволен.
Той е доволен, когато товарът му е жито,
ечемик
, хляб или друго нещо за ядене.
Той мисли, че като носи такъв товар, и на него ще се падне нещо. Ако е натоварен с памук, вълна, дърва или друго нещо, той върши работата си само по задължение. И човек понякога е доволен от товара си, а понякога не е доволен. Който носи товара или страданието си с радост, той е силен човек. Силният всякога е натоварен.
към втори вариант >>
39.
Бъди доволен / Доволството
,
УС
, София, 24.11.1935г.,
Че като останете без ясли, няма да мислите кой влязъл, каква била е сламата – едра или дребна, че
ечемикът
, че зобта, после, оборът не бил пречистен, че било пречистено, дали дамът бил проветрен или не.
Това са нови положения. Та, най-първо ще знаете свободни ли сте. Никакво връзване, никаква религия! Ще изхвърлите всички религии, които имате във вас от памтивека! Ще ги изхвърлите!
Че като останете без ясли, няма да мислите кой влязъл, каква била е сламата – едра или дребна, че
ечемикът
, че зобта, после, оборът не бил пречистен, че било пречистено, дали дамът бил проветрен или не.
Оставете тия, глупавите работи. Като излезете вън от дама, ще имате друга философия. Ще оставите философията на оборите. Ако разправяте всe за философии, аз не искам да се занимавам с тях. Дали дамът е чист или нечист, то е ваша работа, мене не ме интересува.
към беседата >>
40.
Основни черти на новото / Основната черта на новото
,
СБ
, София, 22.8.1936г.,
Даракът е прикрепен към една площ, върху която е поставен
ечемик
.
Той го е освободил от глада само, но не му е дал още пълна свобода. Човек може да нахрани коня си, да го помилва с ръката си и да го пусне в гората на свобода. И човек може да бъде свободен по тия два начина. За да дойде в положението на коня, който е пуснат в гората на свобода, човек трябва да се развърже от всички условия, при които живее. Докато критикува, докато вижда ред несъответствия и противоречия в живота, човек всякога ще се намира в положението на кон, вързан за един дарак, да развлича вълна.
Даракът е прикрепен към една площ, върху която е поставен
ечемик
.
Конят е готов цял ден да обикаля около този дарак, за да достигне ечемика и да си хапне. В това време, обаче, даракът се тегли, и по този начин развлича вълната. Вечерта, като се върне конят, дават му малко ечемик, и той си казва: Цял ден тичах, за да ми дадат този ечемик. Стигнах го най-после. — Не, който търси новия живот, който се стреми към Бога, той не трябва да влачи вълна на дарака, но трябва да обича всички хора, без да ги съди.
към беседата >>
Конят е готов цял ден да обикаля около този дарак, за да достигне
ечемика
и да си хапне.
Човек може да нахрани коня си, да го помилва с ръката си и да го пусне в гората на свобода. И човек може да бъде свободен по тия два начина. За да дойде в положението на коня, който е пуснат в гората на свобода, човек трябва да се развърже от всички условия, при които живее. Докато критикува, докато вижда ред несъответствия и противоречия в живота, човек всякога ще се намира в положението на кон, вързан за един дарак, да развлича вълна. Даракът е прикрепен към една площ, върху която е поставен ечемик.
Конят е готов цял ден да обикаля около този дарак, за да достигне
ечемика
и да си хапне.
В това време, обаче, даракът се тегли, и по този начин развлича вълната. Вечерта, като се върне конят, дават му малко ечемик, и той си казва: Цял ден тичах, за да ми дадат този ечемик. Стигнах го най-после. — Не, който търси новия живот, който се стреми към Бога, той не трябва да влачи вълна на дарака, но трябва да обича всички хора, без да ги съди. Христос казва "Отец никого не съди".
към беседата >>
Вечерта, като се върне конят, дават му малко
ечемик
, и той си казва: Цял ден тичах, за да ми дадат този
ечемик
.
За да дойде в положението на коня, който е пуснат в гората на свобода, човек трябва да се развърже от всички условия, при които живее. Докато критикува, докато вижда ред несъответствия и противоречия в живота, човек всякога ще се намира в положението на кон, вързан за един дарак, да развлича вълна. Даракът е прикрепен към една площ, върху която е поставен ечемик. Конят е готов цял ден да обикаля около този дарак, за да достигне ечемика и да си хапне. В това време, обаче, даракът се тегли, и по този начин развлича вълната.
Вечерта, като се върне конят, дават му малко
ечемик
, и той си казва: Цял ден тичах, за да ми дадат този
ечемик
.
Стигнах го най-после. — Не, който търси новия живот, който се стреми към Бога, той не трябва да влачи вълна на дарака, но трябва да обича всички хора, без да ги съди. Христос казва "Отец никого не съди". Той е дал свобода на Сина си да съди. Отец не се интересува от стария живот, но Синът и досега не е престанал да се интересува.
към беседата >>
Да му туриш повече слама,
ечемик
?
(втори вариант)
Има нещо, което не си опитал. Има два начина: или ти ще влезеш в новото или новото ще влезе в тебе. Кое е по-хубавото сега? Ти да влезеш в новото или новото да влезе в тебе? Каква свобода можеш да дадеш на един кон?
Да му туриш повече слама,
ечемик
?
Не. Иди, поглади този кон и да върви в гората. До тогаз докато ти се реформираш, ти си вързан кон, кон ще бъдеш. И когато си дадеш пълна свобода, да се развържеш, ти си свободен. Развързан кон трябва да бъдеш. Най-първо трябва да се развържеш от всички условия, при които живееш.
към втори вариант >>
И тогаз турят малко
ечемик
на коня и той горкият, целия ден върти за
ечемика
- работи целия ден.
(втори вариант)
Докато намираш някои несъответствия, критикуваш този - онзи, това не е лошо. Поддържаш критика. Не е лошо. Но докато не си държиш изпита, докато не престанеш от този занаят, ти ще приличаш на он[ези] ямболски коне, които карат дараци. Има една подвижна площ, чрез чието движение се влачи вълната.
И тогаз турят малко
ечемик
на коня и той горкият, целия ден върти за
ечемика
- работи целия ден.
И вечерта, като свърши работата, дадат му ечемик и той казва: „Хей! Едва го стигнах." Няма да бъдеш впрегнат кон да влачиш вълна, ти, човекът, който се стремиш към Бога, към новия живот. Бог иска всички хора да го разбират. И Бог не съди никого. Христос казва: „Отец никого не съди и е дал съдбата на Сина." Отец за стария живот не се интересува, а пък Синът се интересува.
към втори вариант >>
И вечерта, като свърши работата, дадат му
ечемик
и той казва: „Хей!
(втори вариант)
Поддържаш критика. Не е лошо. Но докато не си държиш изпита, докато не престанеш от този занаят, ти ще приличаш на он[ези] ямболски коне, които карат дараци. Има една подвижна площ, чрез чието движение се влачи вълната. И тогаз турят малко ечемик на коня и той горкият, целия ден върти за ечемика - работи целия ден.
И вечерта, като свърши работата, дадат му
ечемик
и той казва: „Хей!
Едва го стигнах." Няма да бъдеш впрегнат кон да влачиш вълна, ти, човекът, който се стремиш към Бога, към новия живот. Бог иска всички хора да го разбират. И Бог не съди никого. Христос казва: „Отец никого не съди и е дал съдбата на Сина." Отец за стария живот не се интересува, а пък Синът се интересува. Синът е, който събира кредита, от кого има да взема и бащата казва: „Събирай.
към втори вариант >>
41.
Път към новото
,
ООК
, София, 14.4.1937г.,
Хубаво, един земледелец, ако посее нивата си с
ечемик
, ще излезе ли пшеница.
Трябва да ги раждате праведни. А може ли да ги родите праведни? Струва ли си един млад момък и една млада мома да се оженят и да родят грешници? Кажете ми, какво ще придобият бащата и майката, ако родят грешни синове? Как е възможно един праведен баща да роди един грешен син?
Хубаво, един земледелец, ако посее нивата си с
ечемик
, ще излезе ли пшеница.
Ечемик ще се роди. Или ако сее просо, или ако сее къклица, какво ще израстне на неговата нива? Ако сее гъби, гъби ще израстнат. Ако сее къклица, къклица ще израсте. Ако сее жито, жито ще израсте.
към беседата >>
Ечемик
ще се роди.
А може ли да ги родите праведни? Струва ли си един млад момък и една млада мома да се оженят и да родят грешници? Кажете ми, какво ще придобият бащата и майката, ако родят грешни синове? Как е възможно един праведен баща да роди един грешен син? Хубаво, един земледелец, ако посее нивата си с ечемик, ще излезе ли пшеница.
Ечемик
ще се роди.
Или ако сее просо, или ако сее къклица, какво ще израстне на неговата нива? Ако сее гъби, гъби ще израстнат. Ако сее къклица, къклица ще израсте. Ако сее жито, жито ще израсте. Гледам някои казват: „Господ тъй определил“.
към беседата >>
42.
Трите системи
,
МОК
, София, 14.5.1937г.,
Трябваше да вземем конете за две седмици и да ги поохраним с
ечемик
, за да бъдат силни.
Той си мислел, че това са добри коне, а циганите си мислели, че разбират от тази работа. Сега, всички вие сте тръгнали на такава екскурзия, както ние с циганите. Вървите и се учите да се оправяте с конете. Конете са човешката мисъл. Слабите коне са мозъчната и симпатичната нервна системи - слаби са и постоянно се търкалят по земята.
Трябваше да вземем конете за две седмици и да ги поохраним с
ечемик
, за да бъдат силни.
Циганите оставили конете да слабеят и гледат само как да печелят пари. Доста солидна сума искаха и след като толкова работа свършихме, те едва отстъпиха на половината. Сега, вие изучавате окултната наука. Знаете ли каква е тази наука? - В окултната наука има голям товар.
към беседата >>
43.
По образ и подобие
,
НБ
, София, 26.9.1937г.,
– „Ще вземем в един голям съд вода, в която ще турим
ечемик
и ще го варим.
Всички се събрали и мислят, дават мнението си. Най-после решиха, че трябва да изпотят болния. Как ще го изпотите? И защо трябва да го изпотите? – „В него са се събрали много нечистотии, които непременно трябва да излязат навън.“ – Как ще го изпотите?
– „Ще вземем в един голям съд вода, в която ще турим
ечемик
и ще го варим.
После ще налеем ечемичената вода в едно корито. Болният ще поставим над коритото, ще го натрупаме със завивки, да стои над парата, докато се изпоти хубаво. Така ще стои най-малко половин час. И след това болният ще се съживи.“ След това бабите ми разправят, че докато излиза от болния топла пот, той още не е здрав. Щом започне от него да излиза студена пот, те ще прекратят изпотяването.
към беседата >>
44.
Радостни и весели
,
УС
, София, 23.1.1938г.,
Той първо ще ти сложи пълна торба с
ечемик
, както господарят на своя кон и, като го нахрани, ще го яхне и ще му каже: Ще вървиш, дето ти заповядвам.
Все някакво греховно чувство или греховна мисъл ще мине през вас и ще ви съблазни. Съблазънта се явява в разни форми. Често дяволът се крие под мантията на любовта, под мантията на мъдростта и истината. Де ли не е той? Той носи любовта отпред, безлюбието отзад; знанието отпред, невежеството отзад; истината и свободата отпред, а лъжата и ограничението отзад.
Той първо ще ти сложи пълна торба с
ечемик
, както господарят на своя кон и, като го нахрани, ще го яхне и ще му каже: Ще вървиш, дето ти заповядвам.
Като седиш, усещаш, че нещо те притиска, мъчи те; нещо те гризе в стомаха, или души в гърдите. Чудиш се, кой е влязъл в тебе. Усещаш, че нещо чуждо има в тебе, което ти нашепва: Пийни са една чашка винце, ще ти мине болката. Винцето е дадено от Бога. Хапни си повечко, пийни си, трябва да си поживееш.
към беседата >>
45.
Мозъчна и симпатична нервна системи
,
МОК
, София, 11.2.1938г.,
Когато се натрупат нечистотии в капилярните съдове, тогава усещате болка в ръката, в краката, в коляното, в пръстите, някъде по носа,
ечемик
ще излезе – навсякъде може да има натрупване.
При едно болезнено състояние вие сте нервен, имате нечистотии в нервната система. Нервността се дължи на вашите мисли. Дразните се, сърдите се, имате нечистотии във вашите чувства, в симпатичната нервна система. Когато нечистотиите са в симпатичната нервна система, ако разгледате тия нерви с микроскоп, ще видите, че са увити. Ако гледаме с голямо увеличение и в мозъчната система, и в симпатичната нервна система, заболяването почти на всички органи, които имаме, се дължат на натрупвания на някои нечистотии.
Когато се натрупат нечистотии в капилярните съдове, тогава усещате болка в ръката, в краката, в коляното, в пръстите, някъде по носа,
ечемик
ще излезе – навсякъде може да има натрупване.
Та най-първо, човек в лекуването на симпатичната нервна система, да лекува своите чувства. Никога да не допуща чувства, които носят в себе си нечистотии. Никога да не допуща мисли, които носят в себе си нечистотии. Малките деца трябва да се учат. Вземете запример, вие отивате при едно дърво, отнимате един плод и го слагате в устата, изядете го.
към беседата >>
46.
Новата храна
,
УС
, София, 6.3.1938г.,
Случило се, че всички зърнени храни – житото, царевицата, ръжта,
ечемикът
се обидили нещо и обявили война на този, който ги е обидил.
Какво трябва да искат младата мома и младият момък от възвишеното същество, което слиза от небето? Питате: „Толкова ли сме невежи? От години вече работим. Нищо ли не сме постигнали? “ Ще ви отговоря с един пример.
Случило се, че всички зърнени храни – житото, царевицата, ръжта,
ечемикът
се обидили нещо и обявили война на този, който ги е обидил.
Въоръжени добре, те напуснали местата си и тръгнали на бой. За да не пострада човечеството от глад, те оставили просото да ги храни. То ги запитало: „Каква ще бъде моята длъжност? “ – „Оставяме те да храниш хората, да правят хляб от тебе.“ – „На баница да ставам ли? “ – „Ти стани на хляб, а за баница не мисли.“ Кой от вас е правил хляб от просо, да знае колко мъчно се прави.
към беседата >>
47.
Еднократен, многократен и непреривни процеси
,
ООК
, София, 6.4.1938г.,
Колко сено, колко
ечемик
му трябва.
Да кажем вие имате 10 коня, които трябва да ги храните. Към коя категория ще спаднат? Ще помислите сега за тях да ги храните. То е физическият свят. Значи трябва да знаете всеки един кон колко храна му трябва на годината.
Колко сено, колко
ечемик
му трябва.
Всеки един кон си има свой навик, особени черти. Някой кон е сприхав, обича да рита. Някой обича да хапе. Трябва да знаете, като го храниш какъв е характерът му. На мнозина ушите са се щръкнали.
към беседата >>
Искаш сено и
ечемик
да ми дадеш, лишил си ме от свобода“, хване те за ухото, откъсне го или ритне те.
Казваш: „Аз исках да направя добро на този кон, отивам да му давам сено, но този кон не разбира“. Той като гледа и той разсъждава. Ти мислиш, че му правиш добро. Той казва: „Благодаря ти. Ти си ми турил юлар на главата.
Искаш сено и
ечемик
да ми дадеш, лишил си ме от свобода“, хване те за ухото, откъсне го или ритне те.
Казва: „Не ти искам нито сеното, нито ечемика, пусни ме да си вървя“. Искаш да знаеш защо те рита този кон. Той иска свобода. Защо ми ухапа ухото? Казва: „Слушай, ако ти си на моето място, ако тебе те свържат, ти какво ще мислиш?
към беседата >>
Казва: „Не ти искам нито сеното, нито
ечемика
, пусни ме да си вървя“.
Той като гледа и той разсъждава. Ти мислиш, че му правиш добро. Той казва: „Благодаря ти. Ти си ми турил юлар на главата. Искаш сено и ечемик да ми дадеш, лишил си ме от свобода“, хване те за ухото, откъсне го или ритне те.
Казва: „Не ти искам нито сеното, нито
ечемика
, пусни ме да си вървя“.
Искаш да знаеш защо те рита този кон. Той иска свобода. Защо ми ухапа ухото? Казва: „Слушай, ако ти си на моето място, ако тебе те свържат, ти какво ще мислиш? “ Ти го свържеш и мислиш: „Господ направил този кон да служи на човека“.
към беседата >>
Този господар взел този кон и само
ечемик
му дава и сено, нищо повече.
Добре, но щом го е направил да служи, между конят и човека има отношение. Господарят впрегнал този кон да му служи. Господарят има отношение. Пратил този кон да работи. Какви са тогава отношенията на коня?
Този господар взел този кон и само
ечемик
му дава и сено, нищо повече.
Заплата, нищо друго не дава. Не се грижи за него. Че този кон казва: „Разбираш, аз съм млад момък. Един ден трябва да се оженя, деца ще имам. Кой ще ги гледа?
към беседата >>
48.
Правилни схващания и правилен живот
,
ООК
, София, 15.2.1939г.,
Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже
ечемикът
е скъп.
Разбирам да печели, но на 500 лева да печели една малка сума. Но да печели на 500 лева още 500, тогава той вече има двойна лихва. Търговците си имат особен закон. Те казват, че плащат данъци, наем и пр. и така се оправдават.
Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже
ечемикът
е скъп.
Преди години ечемикът е бил скъп и таксата за файтона е била скъпа, а пък сега ечемикът е бил евтин и пак е скъпа таксата. Пак е на същата цена. Той казва: „Ечемикът е скъп.“ Казват му: „Това беше преди 4–5 години, а сега е двойно по-евтин ечемикът.“ Та и вие имате сега подобни понятия. Вие сте казвали по-рано, че ечемикът е скъп. А сега, когато той не е скъп, пак казвате: „Скъп е ечемикът.“ Така не се разсъждава.
към беседата >>
Преди години
ечемикът
е бил скъп и таксата за файтона е била скъпа, а пък сега
ечемикът
е бил евтин и пак е скъпа таксата.
Но да печели на 500 лева още 500, тогава той вече има двойна лихва. Търговците си имат особен закон. Те казват, че плащат данъци, наем и пр. и така се оправдават. Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже ечемикът е скъп.
Преди години
ечемикът
е бил скъп и таксата за файтона е била скъпа, а пък сега
ечемикът
е бил евтин и пак е скъпа таксата.
Пак е на същата цена. Той казва: „Ечемикът е скъп.“ Казват му: „Това беше преди 4–5 години, а сега е двойно по-евтин ечемикът.“ Та и вие имате сега подобни понятия. Вие сте казвали по-рано, че ечемикът е скъп. А сега, когато той не е скъп, пак казвате: „Скъп е ечемикът.“ Така не се разсъждава. Всички сте отговорни, как изразходвате Божествените сили.
към беседата >>
Той казва: „
Ечемикът
е скъп.“ Казват му: „Това беше преди 4–5 години, а сега е двойно по-евтин
ечемикът
.“ Та и вие имате сега подобни понятия.
Те казват, че плащат данъци, наем и пр. и така се оправдават. Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже ечемикът е скъп. Преди години ечемикът е бил скъп и таксата за файтона е била скъпа, а пък сега ечемикът е бил евтин и пак е скъпа таксата. Пак е на същата цена.
Той казва: „
Ечемикът
е скъп.“ Казват му: „Това беше преди 4–5 години, а сега е двойно по-евтин
ечемикът
.“ Та и вие имате сега подобни понятия.
Вие сте казвали по-рано, че ечемикът е скъп. А сега, когато той не е скъп, пак казвате: „Скъп е ечемикът.“ Така не се разсъждава. Всички сте отговорни, как изразходвате Божествените сили. Ти си длъжен. Като дишаш, ти имаш от невидимия свят определено количество въздух, който можеш да го приемеш максимално.
към беседата >>
Вие сте казвали по-рано, че
ечемикът
е скъп.
и така се оправдават. Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже ечемикът е скъп. Преди години ечемикът е бил скъп и таксата за файтона е била скъпа, а пък сега ечемикът е бил евтин и пак е скъпа таксата. Пак е на същата цена. Той казва: „Ечемикът е скъп.“ Казват му: „Това беше преди 4–5 години, а сега е двойно по-евтин ечемикът.“ Та и вие имате сега подобни понятия.
Вие сте казвали по-рано, че
ечемикът
е скъп.
А сега, когато той не е скъп, пак казвате: „Скъп е ечемикът.“ Така не се разсъждава. Всички сте отговорни, как изразходвате Божествените сили. Ти си длъжен. Като дишаш, ти имаш от невидимия свят определено количество въздух, който можеш да го приемеш максимално. И минимално, пак е определено най-малкото, което можеш да възприемеш.
към беседата >>
А сега, когато той не е скъп, пак казвате: „Скъп е
ечемикът
.“ Така не се разсъждава.
Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже ечемикът е скъп. Преди години ечемикът е бил скъп и таксата за файтона е била скъпа, а пък сега ечемикът е бил евтин и пак е скъпа таксата. Пак е на същата цена. Той казва: „Ечемикът е скъп.“ Казват му: „Това беше преди 4–5 години, а сега е двойно по-евтин ечемикът.“ Та и вие имате сега подобни понятия. Вие сте казвали по-рано, че ечемикът е скъп.
А сега, когато той не е скъп, пак казвате: „Скъп е
ечемикът
.“ Така не се разсъждава.
Всички сте отговорни, как изразходвате Божествените сили. Ти си длъжен. Като дишаш, ти имаш от невидимия свят определено количество въздух, който можеш да го приемеш максимално. И минимално, пак е определено най-малкото, което можеш да възприемеш. Това е нормата: минималното и максималното дишане.
към беседата >>
49.
Трите пътища
,
УС
, София, 2.4.1939г.,
Да не стане само за една торба
ечемик
целия си живот да изложи.
Те се въоръжаваха толкова години и не се биха. Те трябваше да се бият – те отстъпиха. Поне да се бият. И ако завладеят другите, да завладеят с бой. Без бой да не те владеят.
Да не стане само за една торба
ечемик
целия си живот да изложи.
Та казвам сега: Вие знаете ли кой е езикът на Бога? В небето има три езика: езикът на Любовта, езикът на Мъдростта и езикът на Истината. Три езика, които трябва да знаете. Питам сега: Вие, като отидете в онзи свят, по български ли ще говорите? Поне една дума знаете ли от езика на Любовта?
към беседата >>
50.
Ставане, оживяване и възкресение
,
НБ
, София, 9.4.1939г.,
Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торба
ечемик
и цял ден го кара на нивата да оре.
Можем да се примирим само по закона на знанието и на светлината. Можем да се примирим само по закона на свободата и истината. Вън от тия закони всяко примирение е опасно. Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него. Аз съм виждал, как селяните постъпват със своите волове.
Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торба
ечемик
и цял ден го кара на нивата да оре.
И тогава, всяка работа, която ние вършим в света, според новото учение, или според мене, или според Божественото учение, ние трябва да я вършим с любов, съзнателно. Във всяка работа, в която Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина не взимат участие, престъплението е неизбежно. Това трябва да поставите в бъдеще като основа на своя живот. Този закон действа навсякъде – и в личния живот на човека, и в обществения, и в държавния, и в живота на цялото човечество. Тъй щото, законите на любовта, на мъдростта и на истината трябва да влязат във всички области на живота, да помогнат за разрешението на най-трудните задачи и въпроси.
към беседата >>
51.
Минало и настояще
,
ООК
, София, 28.2.1940г.,
Царевицата знае каква почва изисква […] […] се сее
ечемик
, пшеница, ръж.
Мнозина вземат билет, някои са спечелили, някои не печелят, но и там има един закон, който регулира. Ако искате, някой от вас вземете туй число 3914, или може да го не намерите, може друг да го е взел. Един може да го вземе. Може да кажете: „Ти, Учителю, каза, че ще спечели.“ Аз съм дал това число, но изискват се условия. Когато някой земеделец сее някои житени зърна, избира почва.
Царевицата знае каква почва изисква […] […] се сее
ечемик
, пшеница, ръж.
После, приготвя угарта още в пролетта, че в есен сее. Когато в есента оре и сее, земята не дава така изобилно. То са сега материални работи. Целият свят все за пари мисли. Понеже цялата европейска култура беше обоснована чрез пари, пари, германците са потопили един милион тона с параходи.
към беседата >>
Отивали да воюват едно време всички хранителни растения: житото,
ечемикът
, ръжта, царевицата и другите тръгнали на война и останало само просото в тила, да храни света.
Не може да направиш. Защо? Защото просото се занимава с малките величини. То е ситно. Индивидуализира се мъчно. Често съм давал този пример.
Отивали да воюват едно време всички хранителни растения: житото,
ечемикът
, ръжта, царевицата и другите тръгнали на война и останало само просото в тила, да храни света.
Те казват: „Сега ние отиваме, няма да може да храним света. Ти да го храниш.“ То казва: „Точено да ставам ли? “ Казват му: „Ти на хляб стани, че точеното остави.“ От просото боза може да направиш. Трябва да е голям майстор, за да изкара от просото точено. Не осмивайте любовта!
към беседата >>
52.
Самоотричане
,
УС
, София, 13.10.1940г.,
Срещнеш файтонджия и той взема по-скъпо, казва:
Ечемикът
е скъп.
Защо се безпокоите? Казва: Лоши времена. Срещнеш някой шофьор, взема ти по-скъпо. Казваш: Защо вземаш по-скъпо? Казва: Война има, бензинът е скъп.
Срещнеш файтонджия и той взема по-скъпо, казва:
Ечемикът
е скъп.
Цената на ечемика се повишила с половин лев, а пък той взема пет лева повече. Ако ечемикът се е повишил с половин лев, нека и той вземе повече половин лев. Всички говорят за Божията любов, за Бога говорят. Но колцина от вас имате една представа за Бога, една ясна представа за Божията любов. Вие имате понятие за Бога като някой човек, даже не вярвате.
към беседата >>
Цената на
ечемика
се повишила с половин лев, а пък той взема пет лева повече.
Казва: Лоши времена. Срещнеш някой шофьор, взема ти по-скъпо. Казваш: Защо вземаш по-скъпо? Казва: Война има, бензинът е скъп. Срещнеш файтонджия и той взема по-скъпо, казва: Ечемикът е скъп.
Цената на
ечемика
се повишила с половин лев, а пък той взема пет лева повече.
Ако ечемикът се е повишил с половин лев, нека и той вземе повече половин лев. Всички говорят за Божията любов, за Бога говорят. Но колцина от вас имате една представа за Бога, една ясна представа за Божията любов. Вие имате понятие за Бога като някой човек, даже не вярвате. Често минава ви мисълта, дали има Господ или не, дали това не е някаква измислица, дали вие не сте се заблудили.
към беседата >>
Ако
ечемикът
се е повишил с половин лев, нека и той вземе повече половин лев.
Срещнеш някой шофьор, взема ти по-скъпо. Казваш: Защо вземаш по-скъпо? Казва: Война има, бензинът е скъп. Срещнеш файтонджия и той взема по-скъпо, казва: Ечемикът е скъп. Цената на ечемика се повишила с половин лев, а пък той взема пет лева повече.
Ако
ечемикът
се е повишил с половин лев, нека и той вземе повече половин лев.
Всички говорят за Божията любов, за Бога говорят. Но колцина от вас имате една представа за Бога, една ясна представа за Божията любов. Вие имате понятие за Бога като някой човек, даже не вярвате. Често минава ви мисълта, дали има Господ или не, дали това не е някаква измислица, дали вие не сте се заблудили. Разправяше ми един свещеник.
към беседата >>
53.
Най-светлият път
,
УС
, София, 9.2.1941г.,
Вие като патките като обичате някого, скачате да хванете нещо и откъсвате
ечемика
.
Около 20 патки скачат, играят си. Направи ми впечатление, спрях се и после разбрах в какво седи работата. Нивата ечемичена, вече почти узрели класовете, навели се и патките, за да хванат клас, скачат. Като отидох цялата нива по краищата опасана, от скачането на тия патки класовете изпокъсани. Казвам: И аз бих скачал така.
Вие като патките като обичате някого, скачате да хванете нещо и откъсвате
ечемика
.
Ечемикът вече не се връща в хамбара. После чел съм много автори говорят за любовта, но не съм намерил нито един от съвременните автори, който да е описал в какво седи любовта. Казват: Безкористна любов. Казвам: Да представят един пример, в какво седи безкористната любов. Аз наричам безкористна любов онази, в която и който обича и когото обичат еднакво да се ползуват.
към беседата >>
Ечемикът
вече не се връща в хамбара.
Направи ми впечатление, спрях се и после разбрах в какво седи работата. Нивата ечемичена, вече почти узрели класовете, навели се и патките, за да хванат клас, скачат. Като отидох цялата нива по краищата опасана, от скачането на тия патки класовете изпокъсани. Казвам: И аз бих скачал така. Вие като патките като обичате някого, скачате да хванете нещо и откъсвате ечемика.
Ечемикът
вече не се връща в хамбара.
После чел съм много автори говорят за любовта, но не съм намерил нито един от съвременните автори, който да е описал в какво седи любовта. Казват: Безкористна любов. Казвам: Да представят един пример, в какво седи безкористната любов. Аз наричам безкористна любов онази, в която и който обича и когото обичат еднакво да се ползуват. И които обичат и обичаните всички еднакво се ползуват.
към беседата >>
54.
Приятно занимание
,
ООК
, София, 14.5.1941г.,
Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданозъ, лукъ, краставици, жито,
ечемикъ
, рѫжъ, лимони, портокали, хлѣбни дървета – всичко туй.
Тамъ като въ затворъ е. Сега азъ съмъ ви говорилъ толкозъ време за Любовьта. Може ли да ми кажете нѣкое отъ вашитѣ произведения на Любовьта? Какво именно сте произвели отъ Любовьта? Искамъ да ви видя произведението.
Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданозъ, лукъ, краставици, жито,
ечемикъ
, рѫжъ, лимони, портокали, хлѣбни дървета – всичко туй.
Азъ съмъ готовъ като бакалинъ да ходя да купувамъ масло, каквото вие произвеждате. Азъ съмъ готовъ да го продамъ. Искамъ да ви наведа на мисъльта, (че) между природата и насъ има една вѫтрешна обмѣна. Всичко не ни се дава даромъ. Природата изисква отъ насъ да произведемъ нѣщо.
към беседата >>
Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданоз, лук,краставици, жито,
ечемик
, ръж, лимони, портокали, хлебни дървета – всичко туй.
(втори вариант)
Там като в затвор е. Сега аз съм ви говорил толкоз време за Любовта. Може ли да ми кажете някое от вашите произведения на Любовта? Какво именно сте произвели от Любовта? Искам да ви видя произведението.
Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданоз, лук,краставици, жито,
ечемик
, ръж, лимони, портокали, хлебни дървета – всичко туй.
Аз съм готов като бакалин да ходя да купувам масло, каквото вие произвеждате. Аз съм готов да го продам. Искам да ви наведа на мисълта, (че) между природата и нас има една вътрешна обмяна. Всичко не ни се дава даром. Природата изисква от нас да произведем нещо.
към втори вариант >>
55.
Вералах – да даде Господ!
,
УС
, София, 13.7.1941г.,
Хляб направен от жито, царевица и
ечемик
има турен малко вътре.
Имате задачи неразрешени. Болни сте, не знаете как да се лекувате. Недоволни сте, не знаете как да задоволите вашето недоволство. Гладни сте, не знаете каква храна трябва да вземете в дадения случай, която да ви подхожда. Хората ядат безразборно.
Хляб направен от жито, царевица и
ечемик
има турен малко вътре.
Сега го имате такъв. Каква е разликата между царевицата и житото? Житото като го смелите, не се вгорчава, а смляната царевица лесно се вгорчава. Следователно, царевицата не я мелете, но я дръжте, сварете царевицата, не ви трябва да я мелите. Защо ще я мелите?
към беседата >>
56.
Малкият опит / Малък опит
,
СБ
, София, 10.9.1941г.,
И то кафето да е насвят, но то има хляб, леблебии, после горен
ечемик
има, който минава за кафе.
(втори вариант)
Помисли за Божествения свят пет минути. Станеш сутрин, помисли си пет минути за духовния свят. Станеш сутрин, помисли и за физическия свят. Ти идеш сутрин на едно кафе и десет минути чакаш, докато ти донесат едно черно кафе. Какво ще ти донесе?
И то кафето да е насвят, но то има хляб, леблебии, после горен
ечемик
има, който минава за кафе.
Сега даже на сто грама кафе трябва да се турят леблебии. На сто грама кафе още сто грама леблебии, сто грама черен хляб и сто грама горен ечемик. И всичко това минава за кафе. Ето една лъжа. Изгорен хляб, изгорен ечемик, изгорени леблебии, те не могат да бъдат кафе.
към втори вариант >>
На сто грама кафе още сто грама леблебии, сто грама черен хляб и сто грама горен
ечемик
.
(втори вариант)
Станеш сутрин, помисли и за физическия свят. Ти идеш сутрин на едно кафе и десет минути чакаш, докато ти донесат едно черно кафе. Какво ще ти донесе? И то кафето да е насвят, но то има хляб, леблебии, после горен ечемик има, който минава за кафе. Сега даже на сто грама кафе трябва да се турят леблебии.
На сто грама кафе още сто грама леблебии, сто грама черен хляб и сто грама горен
ечемик
.
И всичко това минава за кафе. Ето една лъжа. Изгорен хляб, изгорен ечемик, изгорени леблебии, те не могат да бъдат кафе. Чудни хора! Как направиха тъй, че изгорения ечемик, изгорените леблебии станаха изгорено кафе?
към втори вариант >>
Изгорен хляб, изгорен
ечемик
, изгорени леблебии, те не могат да бъдат кафе.
(втори вариант)
И то кафето да е насвят, но то има хляб, леблебии, после горен ечемик има, който минава за кафе. Сега даже на сто грама кафе трябва да се турят леблебии. На сто грама кафе още сто грама леблебии, сто грама черен хляб и сто грама горен ечемик. И всичко това минава за кафе. Ето една лъжа.
Изгорен хляб, изгорен
ечемик
, изгорени леблебии, те не могат да бъдат кафе.
Чудни хора! Как направиха тъй, че изгорения ечемик, изгорените леблебии станаха изгорено кафе? Та казвам, тия неща ние ги правим. Това кафе не е, както трябва. Доста са хитри хората.
към втори вариант >>
Как направиха тъй, че изгорения
ечемик
, изгорените леблебии станаха изгорено кафе?
(втори вариант)
На сто грама кафе още сто грама леблебии, сто грама черен хляб и сто грама горен ечемик. И всичко това минава за кафе. Ето една лъжа. Изгорен хляб, изгорен ечемик, изгорени леблебии, те не могат да бъдат кафе. Чудни хора!
Как направиха тъй, че изгорения
ечемик
, изгорените леблебии станаха изгорено кафе?
Та казвам, тия неща ние ги правим. Това кафе не е, както трябва. Доста са хитри хората. Един руски войник се напил. Забранено било на войниците да се напиват.
към втори вариант >>
57.
Любов, знание и сила / Знание и сила
,
СБ
,
НБ
, София, 21.9.1941г.,
Направен от
ечемик
, от ръж, от някое развалено брашно или направен от хубаво жито?
Ще разбирате оня свят в най-хубавия смисъл. От това, което имате, най-хубавото ще си го представите. Защото, ако мяза на този свят, тогава ще имате изопачени понятия. Запример имате понятие за хляба. Но какъв хляб?
Направен от
ечемик
, от ръж, от някое развалено брашно или направен от хубаво жито?
Житото има качества. Онзи, който орал нивата, псувал, жънал житото, псувал – това жито не е чисто, опетнено е цялото жито. Опетнено е от този, който го обработва. Та казвам, хубавият хляб е от онова жито – онзи, който орал нивата, пял, милвал воловете, че ги целувал, казва: „Братя, я, да орем. Вие както разбирате и аз както разбирам.
към беседата >>
Направен от
ечемик
, от ръж, от някое развалено брашно или направен от хубаво жито?
(втори вариант)
Ще разбирате оня свят в най-хубавия смисъл. От това, което имате, най-хубавото ще си го представите. Защото, ако мяза на този свят, тогава ще имате изопачени понятия. Запример имате понятие за хляба. Но какъв хляб?
Направен от
ечемик
, от ръж, от някое развалено брашно или направен от хубаво жито?
Житото има качества. Онзи, който орал нивата – псувал, жънал житото – псувал, това жито не е чисто, опетнено е цялото жито. Опетнено е от този, който обработва. Та казвам, хубавият хляб е от онова жито, онзи, който орал нивата, пеел, милвал воловете, че ги целувал, казва: „Братя, я да орем.“ Вие както разбирате и аз както разбирам. Потупва ги, помилва ги: „Ха, вие напред, аз отзад, ще теглите, ще обработим нивата, каквото спечелим, ще го ядем.“ После този, който оре, да се моли по три пъти на ден.
към втори вариант >>
Тук хлябът е направен от
ечемик
, ръж, царевица, жито – от добри и лоши качества, но хлябът на онзи свят е от съвършен, фин материал.
(втори вариант)
В миналото радиото е било достъпно само за посветените. Само те са могли да се съобщават с онзи свят и да се разговарят със заминалите. Те им съобщавали какво има на онзи свят. Оттам посветените знаят, че на онзи свят има села, градове, както на земята; че там има училища, гимназии и университети. Каквото има на този свят, съществува и на онзи свят, но в най.красива форма, напълно усъвършенствана.
Тук хлябът е направен от
ечемик
, ръж, царевица, жито – от добри и лоши качества, но хлябът на онзи свят е от съвършен, фин материал.
Когато обработват земята и сеят житото, хората се карат, гневят се, отправят си обидни думи и т.н. Това жито, както и нивата, са опетнени, нямат нужната чистота. Храната, която човек употребява, трябва да бъде и физически, и психически чиста, без никакви примеси и лоши влияния. При какви условия се ражда чистото жито? Само онзи може да изкара чисто и здравословно жито, който е орал, сял и жънал с любов и песен.
към втори вариант >>
58.
От север към юг / С любов
,
СБ
, София, 22.9.1941г.,
Вие в моето отсъствие гледайте да живеете, тъй както, оставих ви доста плодове за ядене: круши, ябълки, сливи, грозде, житце,
ечемик
, ръж, какво ли не.
(втори вариант)
В южното полушарие като отива слънцето, то е законът на ближния. Сега вече толкоз време нас ни пече, нека отиде в другото полушарие и там се нуждаят от топлина, от топлина и благата на слънцето. Днес е прощален ден на слънцето, всички ще се сбогуваме с него. То казва: идущата година в март пак ще ви посетя. Отивам да изпълня своята длъжност, както Господ ми е заповядал.
Вие в моето отсъствие гледайте да живеете, тъй както, оставих ви доста плодове за ядене: круши, ябълки, сливи, грозде, житце,
ечемик
, ръж, какво ли не.
Добре да ги разпределите. И тогава да похапнете, да попеете, та идущата година като дойде, да ви чуя. Сега ще му изпеем една прощална песен, доста песни имаме. Казвам, всеки ден има свое съдържание. Казвам, ние сме се събрали тука за един час и ако вашите очи са отворени, ще видите всички онези, които вършат волята Божия и ще се зарадвате.
към втори вариант >>
59.
Учение и обич
,
ООК
, София, 15.10.1941г.,
Някой кон таман изяде една торба с
ечемик
, впрегнат го пак в каруцата, после пак му дадат малко зобчица.
Имаме един живот извън рая. Този живот, откакто се родим, докато си заминем за другия свят, то е постоянна работа, много малко време ни остава да бъдем весели. Ние приличаме на тия, впрегнатите животни. Таман им дадат зобчица, погледнеш – опрегнали ги, натоварили каруцата. После пак им дадат малко зобчица и пак наново ще ги впрегнат.
Някой кон таман изяде една торба с
ечемик
, впрегнат го пак в каруцата, после пак му дадат малко зобчица.
Ние, съвременните хора, казваме: „Той се е повдигнал.“ Ний сме се повдигнали до торбата. Той е чиновник, дали му една торба 4–5 000 лева – зоб в торбата. Дали му една малка нива, посял я – пак е торба. Той си мисли какво ще придобие. Тук имаме, нали, посаждаме дървета…
към беседата >>
60.
Блажени кротките
,
НБ
, София, 23.11.1941г.,
Някой свари кафе, подправено с
ечемик
половината, или половината изгорен хляб.
Вие ще кажете: Дървениците да ги няма. Ако има дървеници, показва, че това жилище е хигиенично. Защо ще ги съдиш, събери дървениците в едно шишенце и ги изведи на разходка. Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да имаме учени хора от новия порядък на нещата. Не само да пишат книги, но да знаят как да направят баници, като направят една баница или като сварят ориз с млеко, или като сварят едно кафе, на свят да е.
Някой свари кафе, подправено с
ечемик
половината, или половината изгорен хляб.
Ако ще ми прави кафе от хляб, от хляб да го направи, ако ще прави от кафе, от кафе да го направи. Сега вие ще кажете: То така се говори! Аз говоря вече за неща реални, които съм опитал, виждам как светът може да се поправи. Всякога съм проверявал това, няма изключение. Щом човек не постъпва, както природата иска, много изключения има.
към беседата >>
61.
Примирете се със себе си
,
ООК
, София, 13.5.1942г.,
Ако дойде при мене един кон, аз ще му туря 2–3 кила
ечемик
в една торба, ще я окача на главата му и като изяде
ечемика
, ще извадя торбата и ще кажа: „Хайде в гората!
Вие седите и си казвате така: „Колко сме невежи.“ Колко сте невежи? Аз като реших да говоря за днешния ден, времето се изясни. Значи трябва да се радвате. Ако беше облачно, ако валеше дъжд, аз няма да ида на работа. Ако не беше днес ясно времето, щях да ви говоря за други работи.
Ако дойде при мене един кон, аз ще му туря 2–3 кила
ечемик
в една торба, ще я окача на главата му и като изяде
ечемика
, ще извадя торбата и ще кажа: „Хайде в гората!
“ Ако дойде при мене една жаба, аз ще я туря в гьола. Една риба ако дойде при мене, тя ще свърши. Значи ще имам едно малко езерце, значи ще туря рибата. Тя не може да живее при условията на хората. Вие знаете, че хората не могат да живеят с мислите, които вие имате.
към беседата >>
62.
Правилно дишане
,
МОК
, София, 24.7.1942г.,
Запример, ако се храните един месец само с череши, един месец само с ябълки, един месец само със сливи, един два месеца само с картофи, само с жито или само с
ечемик
, или само с ръж, или само с ориз, или само с грах, или само с боб, или само с гулии, или само със зеле, ако се храните цял месец само с грозде ще видите какво влияние ще окаже.
С туй даде пример на брата си. Брат му каза: „Ако след заколването на едно агне Бог прие и го благослови, аз, ако заколя брата си и го принеса жертва ще имам много по-голяма благословение“. Та казвам: Пред нас често се представя въпроса за яденето. Зависи какво ядеш. Ако съвременната наука иска да измени човешкия характер трябва да се подбира храната.
Запример, ако се храните един месец само с череши, един месец само с ябълки, един месец само със сливи, един два месеца само с картофи, само с жито или само с
ечемик
, или само с ръж, или само с ориз, или само с грах, или само с боб, или само с гулии, или само със зеле, ако се храните цял месец само с грозде ще видите какво влияние ще окаже.
Всичките тия храни имат разни влияния. Всеки един плод има особени качества, които се предават на човека. Та казвам: Ние се запознаваме с плодните дървета, с плода и придобиваме съответни качества, които те ги имат. Преработваме този материал на растителното царство. Те знаят по-добре да хванат (енергиите), които идат от слънцето да ги приготвят, да ги обработят заради хората.
към беседата >>
63.
Живи и мъртви закони
,
ООК
, София, 2.9.1942г.,
Ти пращаш
ечемик
, овес, ръж, а искаш жито.
Минаваш покрай някое дърво, казваш: „Невежо дърво“, разсърди се дървото, не дава никакъв плод. Като посееш нивата, казваш: „Тия житни зърна са простаци.“ Но и те не ти дават нищо. Казва: „Щом ни нарича простаци, нищо не даваме.“ Да кажем, някой път младите момци пишат любовни писма. Да пишеш любовно писмо значи да дадеш семе на момата, да посее нивата.
Ти пращаш
ечемик
, овес, ръж, а искаш жито.
От най-хубавото жито трябва да направиш. В написаното писмо казваш: „Моя възлюблена, аз ти пращам от най-хубавото жито, което като посееш, на идната година ще поженеш хубаво жито, ще ми направиш хубаво сомунче и мен ще ми бъде приятно да видя новото жито, понеже ти си много добър земеделец, разбираш тази работа. Като пращам житото, пращам и моята любов, да израсне и да узрее хубаво.“ Тъй трябва да пише момъкът. Тя пише: „Възлюблений, понеже получих Вашето жито, разорах нивата, посях го, доста хубаво израснало, изглежда, че за идната година ще има в изобилие.“ Сега какво си казват?
към беседата >>
64.
Ден на почивка и ден на радост
,
ООК
, София, 30.9.1942г.,
Обаче, щом тази нива се изоре и посее с
ечемик
или жито, или плодни дървета, вече има смисъл.
Казвате: „Здрав да съм“. И тя е неразбрана работа. Казва: „Да имам една нива“. Защо ви е нивата? Ако имате нива, която не сеете, а в нея расте само трева, каква полза имате от тази нива?
Обаче, щом тази нива се изоре и посее с
ечемик
или жито, или плодни дървета, вече има смисъл.
Тази нива дава храна за вас. Между нивата и вас се образува връзка. Вие обиквате нивата. Мозъкът, който имате, е вашата нива. Вашето сърце – това е вашата градина, вашата душа – това е Раят, където искате да живеете.
към беседата >>
Та казвам: какво сте сели във вашата нива тази година – боб, леща, жито,
ечемик
, ябълки, круши, череши, лозе или тютюн, или кърлеж сте сели.
Ти като свършиш работата си добре за Господа, Той ще уреди твоите работи. Ще ти даде съвет. Изпълни този съвет. Вие по някой път мислите да уредите вашите работи, че тогава да отидете, да служите на Господа. Светът може така да мисли.
Та казвам: какво сте сели във вашата нива тази година – боб, леща, жито,
ечемик
, ябълки, круши, череши, лозе или тютюн, или кърлеж сте сели.
Тук имаме ний един кърлеж, аз я наричам г-ца Кърлежкова, студент по медицина. Някой път като нямате рициново масло, едно семенце може да вземете. Малко отровно. Заучете песента „Изгрей, изгрей, ти мое Слънце“, една от братските песни. (Изпяхме песента.)
към беседата >>
65.
Бяло и черно
,
МОК
, София, 13.11.1942г.,
Ечемикът
ги кара да подскачат, да играят.
Никога не бях виждал патки да играят така. Виждам, всичките скачат нагоре, слизат. Отивам да видя – ечемичена нива и те скачат по класовете, късат ги. Подскочи една, хване класа, после другата. Ще кажете: Какво ги кара да играят?
Ечемикът
ги кара да подскачат, да играят.
Отивам да разбера. Научих защо играят. Ако не бях отишъл, ще казвам: Гледах едно време патките да играят, сега научих и го обяснявам – защо играеха патките. Иначе щях да поддържам, че играят. Те играят само при ечемика.
към беседата >>
Те играят само при
ечемика
.
Ечемикът ги кара да подскачат, да играят. Отивам да разбера. Научих защо играят. Ако не бях отишъл, ще казвам: Гледах едно време патките да играят, сега научих и го обяснявам – защо играеха патките. Иначе щях да поддържам, че играят.
Те играят само при
ечемика
.
Някой път и при ръжта, но тя е по-висока, при ечемика е по-удобно. Всичките промени, които стават върху нас, трябва да се проучват; особено сенките на тъмнината трябва да се проучват и сенките на белината трябва да се проучават. Да кажем, вие носите едно шише, но вън има 15 – 20 градуса студ. Носите туй шише с вода. Какво би станало с шишето?
към беседата >>
Някой път и при ръжта, но тя е по-висока, при
ечемика
е по-удобно.
Отивам да разбера. Научих защо играят. Ако не бях отишъл, ще казвам: Гледах едно време патките да играят, сега научих и го обяснявам – защо играеха патките. Иначе щях да поддържам, че играят. Те играят само при ечемика.
Някой път и при ръжта, но тя е по-висока, при
ечемика
е по-удобно.
Всичките промени, които стават върху нас, трябва да се проучват; особено сенките на тъмнината трябва да се проучват и сенките на белината трябва да се проучават. Да кажем, вие носите едно шише, но вън има 15 – 20 градуса студ. Носите туй шише с вода. Какво би станало с шишето? Струва ли си човек да носи зимно време шише с вода?
към беседата >>
66.
Четирите неща
,
НБ
, София, 6.12.1942г.,
Тази любовна мисъл не е направена от най-хубавото жито, смесена е с просо,
ечемик
, ръж.
Трябва да се премие стомахът. Казвам: Дошло е време, когато трябва да се направи една любовна промивка на стомаха, да се направи една любовна промивка на дробовете, да се направи една любовна промивка на ума. Тогава ние ще предаваме мислите и чувствата, даром ние ще приемаме и ще предаваме Любовта. Има какво да се промие. Има любовно течение.
Тази любовна мисъл не е направена от най-хубавото жито, смесена е с просо,
ечемик
, ръж.
Да направиш хляб от най-хубавото жито, да си изкопал нивата с бел, да си посял нивата и да си пял, никога да не е влязло лоша мисъл, лошо чувство, да си го пожънал, да си извадил житото добре, без да си казвал лоша дума. И от това жито като направиш хляб, на всеки като дадеш, ще му падне като мед на сърцето. Този хляб, който ядем, не е такъв. Всичките българи най-първо трябва да се научат да орат и да не псуват говедата. Нали искат педагогика – няма да псуваш вола, няма да псуваш кравата, кокошката.
към беседата >>
67.
Човешка, ангелска и Божествена Любов
,
УС
, София, 27.12.1942г.,
Храни го със суха слама,
ечемик
не са му дали, четат му се ребрата.
Нямаш любов. Всеки човек, който има любов, пее. Човек, който не може да пее, какво мога да му кажа? Мършавия човек, като го видя, че му хлътнали очите, казвам, че не го хранят добре. Като видя един мършав кон, зная, че господарят му не го храни.
Храни го със суха слама,
ечемик
не са му дали, четат му се ребрата.
Каква философия има в това? Знай, че този кон не е хранен. Ако на нас започнат да ни се четат ребрата, какво показва? Мислиш ли, че като започне да се четат ребрата, имаш право верую? Мислиш ли, че при господаря, у който живееш, се отнася добре?
към беседата >>
68.
Истинно, честно и справедливо
,
НБ
, София, 6.6.1943г.,
Ако някой ми каже, че е градинар и не виждам никакво дърво на свят, нито чесън на свят, нито боб на свят, нито ягоди, нито жито, нито
ечемик
, казвам: какъв градинар е?
На тях не им стига ума, та гримират лицата си, та развалят кожата си. Да направят разни гумени лица и да ги турят отгоре. Казва: „Знаеш ли колко пъти се моля на ден? “ – Колко пъти? – „Постоянно се моля.“ Казвам: Какво си свършил?
Ако някой ми каже, че е градинар и не виждам никакво дърво на свят, нито чесън на свят, нито боб на свят, нито ягоди, нито жито, нито
ечемик
, казвам: какъв градинар е?
Такива работи не струват. И аз да съм, не струва тази работа. Музиканти дошли тук да учат музика. Погрешно е. Те трябва да са учили горе, че тук да проверяват.
към беседата >>
69.
На фокус
,
ИБ
,
ПС
, София, 15.11.1944г.,
Когато няма жито, или ръж, ще ядете
ечемик
.
(втори вариант)
Да играе човек, но хубаво да играе. Всяка добра игра е на място. Ако столът, с който играеш, е от бук, чам, или дъб, ще имаш три различни разположения. Сега ще ви запитам, кой хляб е по-хранителен – ечемичният, ръженият или житният? Житният хляб е за предпочитане.
Когато няма жито, или ръж, ще ядете
ечемик
.
Когато няма ръж и ечемик, ще ядете жито. Който иска да се угои, да яде ечемик. Казват, че човек затлъстява от ечемика. Често съм слушал да казват за някого, че не е пълничък. Хлябът прави човека пълен.
към втори вариант >>
Когато няма ръж и
ечемик
, ще ядете жито.
(втори вариант)
Всяка добра игра е на място. Ако столът, с който играеш, е от бук, чам, или дъб, ще имаш три различни разположения. Сега ще ви запитам, кой хляб е по-хранителен – ечемичният, ръженият или житният? Житният хляб е за предпочитане. Когато няма жито, или ръж, ще ядете ечемик.
Когато няма ръж и
ечемик
, ще ядете жито.
Който иска да се угои, да яде ечемик. Казват, че човек затлъстява от ечемика. Често съм слушал да казват за някого, че не е пълничък. Хлябът прави човека пълен. За да не е хлътнало лицето, какво трябва да се прави?
към втори вариант >>
Който иска да се угои, да яде
ечемик
.
(втори вариант)
Ако столът, с който играеш, е от бук, чам, или дъб, ще имаш три различни разположения. Сега ще ви запитам, кой хляб е по-хранителен – ечемичният, ръженият или житният? Житният хляб е за предпочитане. Когато няма жито, или ръж, ще ядете ечемик. Когато няма ръж и ечемик, ще ядете жито.
Който иска да се угои, да яде
ечемик
.
Казват, че човек затлъстява от ечемика. Често съм слушал да казват за някого, че не е пълничък. Хлябът прави човека пълен. За да не е хлътнало лицето, какво трябва да се прави? Това зависи напълно от яденето, от пиенето на вода, от дишането, от приемането на светлината.
към втори вариант >>
Казват, че човек затлъстява от
ечемика
.
(втори вариант)
Сега ще ви запитам, кой хляб е по-хранителен – ечемичният, ръженият или житният? Житният хляб е за предпочитане. Когато няма жито, или ръж, ще ядете ечемик. Когато няма ръж и ечемик, ще ядете жито. Който иска да се угои, да яде ечемик.
Казват, че човек затлъстява от
ечемика
.
Често съм слушал да казват за някого, че не е пълничък. Хлябът прави човека пълен. За да не е хлътнало лицето, какво трябва да се прави? Това зависи напълно от яденето, от пиенето на вода, от дишането, от приемането на светлината. Хлътналото лице показва, че във всичко бързаш.
към втори вариант >>
НАГОРЕ