НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
236
резултата в
173
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
Езикът
не е толкова малък, колкото се вижда – езичето; това езиче, което твори и събаря в света, много малко се показва, то е невидимо, но какъв юнак е – кости чупи; хората един върху друг ги повдига на бой.
2.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
Езикът
на съвременните хора е лишен от пластичност и музикалност, необходими качества за предаване на Божествените мисли.
Езикътъ
на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластичность и музикалность, необходими качества за предаване на Божественитѣ мисли.
(втори вариант)
3.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Езикът
на въздуха има отношение към дишането, т.е.
Езикът
на водата има отношение към храносмилателната система.
Езикът
на светлината има отношение към артериалната кръв, която се разнася по цялото тяло и го храни.
4.
Това учение
,
ИБ
,
БС
, София, 17.4.1919г.,
Езикът
съдържа в себе си два елемента: той внася най-голямото благо в света и от него излиза разумната реч.
5.
Денят на доброто
,
НБ
, София, 21.12.1919г.,
Езикът
, очите на тези хора са другояче устроени.
6.
Път на мисълта
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1921г.,
Езикът
, т.е.
7.
Физическият живот – път към духовния и Божествен живот
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1921г.,
Езикът
казва: "Отлична е храната, вкусна е", подписва се, но като дойде ред до стомаха, той не се съгласява с
езика
, не се подписва, а дава надпис: "Да се повърне тази храна, не струва нищо!
8.
Ананий и Сапфира
,
НБ
, София, 20.11.1921г.,
Езикът
е такъв.
9.
Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи
,
НБ
, В.Търново, 24.9.1922г.,
Езикът
ни трябва да бъде мек по форма, по съдържание и по смисъл.
Езикът
ни трябва да бъде мек по съдържание, по форма и по смисъл.
(втори вариант)
10.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
Езикът
на агнето и на овцата е бе-е, бе-е!
11.
Окултна музика
,
ООК
, София, 22.10.1922г.,
Езикът
, очите – ненормални.
12.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
Езикът
ми ще стане неразбираем, защото ще употребявам някои специални думи.
13.
Хармонизиране на енергиите
,
МОК
, София, 8.11.1922г.,
Езикът
е разумното начало в човека.
Езикът
има три служби: да вкусва, т.е.
14.
Предназначение на дихателната система
,
МОК
, София, 22.11.1922г.,
Езикът
е картечницата, а думите – картечният огън, който се изсипва надясно-наляво, докато се свърши.
15.
Значение на гласните при окултното пеене
,
ООК
, София, 10.12.1922г.,
Езикът
има три функции.
16.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Езикът
ви не трябва да се подхлъзва.
(втори вариант)
17.
Силовите линии в природата
,
ООК
, София, 21.11.1923г.,
Езикът
не е за злословене, но да благославяш, да говориш разумно; а за това, че ти с него можеш да изкажеш и най-лошите работи,
езикът
не е виновен.
18.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Езикът
на хората, това са гарги, никакви тълкувания.
19.
Който люби
,
НБ
, София, 2.12.1923г.,
Езикът
на природата, това е
езикът
на Бога.
20.
Скръб и радост
,
НБ
, София, 23.12.1923г.,
Езикът
на поезията, и той не е изразителен.
Език
, който не предава идеите, той не е изразителен.
21.
Точилото и ножът
,
ООК
, София, 23.4.1924г.,
Езикът
изобщо трябва да бъде прост.
Езикът
на българите е отличен засега.
22.
Страхът
,
ООК
, София, 7.5.1924г.,
Езикът
служи още и за това – да изпитва вкуса на нещата.
23.
Съзнателната монада
,
ООК
, София, 28.5.1924г.,
Езикът
мръдне, ръцете мръднат, очите мръднат: неспокойни сме, не можем да слушаме.
24.
Важността на числата
,
ООК
, София, 10.9.1924г.,
Езикът
ще ви послужи да развиете говора си.
Езикътъ
ще ви послужи да развиете говора си.
(втори вариант)
25.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
Езикът
на всинца ви не трябва да бъде
език
на разрушение, но
език
на Любовта.
26.
Забравените неща
,
ООК
, София, 12.11.1924г.,
Езикът
, на който е преведен този стих, не е образен, но е идеен
език
, затова се изисква и дълбочина на пеенето.
27.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Езикътъ
на Писанието въ този случай е слѣдниятъ: отъ смърть трѣбва да минемъ въ животъ.
Езикът
на Писанието в този случай е следният: от смърт трябва да минем в живот.
(втори вариант)
28.
Заведоха Исуса
,
НБ
, София, 15.11.1925г.,
Езикът
на земята е наречен
език
на страданията, а
езикът
на слънцето е наречен
език
на радостите.
29.
Символи в природата / Живите символи в природата
,
МОК
, София, 13.12.1925г.,
езикът
е започнал да действа.
езика
си.
30.
Приложение на символите / Живите символи като методи за работа
,
МОК
, София, 20.12.1925г.,
езика
си, само по отношение на болни места.
31.
Голяма радост и малка скръб
,
ООК
, София, 30.12.1925г.,
Езикът
, с който сега ви говоря, и той не е хармоничен.
32.
Жива реч / Живата реч
,
МОК
, София, 21.3.1926г.,
Език
е това, трябва да се знае вътрешният смисъл на нещата.
(втори вариант)
33.
Качествата на здравия човек / Качества на здравия човек
,
МОК
, София, 18.4.1926г.,
Езикът
на човека представлява острието, хоботчето на мухата.
(втори вариант)
34.
Стана плът
,
НБ
, София, 13.6.1926г.,
Езикът
на човека е една жива игла, подобна на тази от фонографа.
35.
Справяне с мъчнотиите
,
МОК
, София, 23.1.1927г.,
Езикът
на природата е
език
на символи.
36.
Светото място / Святото място
,
МОК
, София, 13.2.1927г.,
Езикът
възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може да се възприеме; за да се ползва от тази енергия, човек трябва да бъде свободен, да не се безпокои, ето защо, когато се храни, човек трябва да бъде добре разположен, да не се тревожи - той трябва да бъде като разумните деца.
37.
Отличителните черти на човека
,
ИБ
, София, 22.3.1927г.,
Езикът
на човека е неговото жило.
38.
Вехтото премина
,
НБ
, София, 3.4.1927г.,
Езикът
ви ще бъде развързан, да предава разумното Слово Божие.
39.
Ще ви се даде
,
НБ
, София, 15.5.1927г.,
езика
на работата, ние няма да станем хора.
40.
Ще се превърне в радост
,
СБ
, София, 21.8.1927г.,
Език
няма, като нас, а говори.
41.
Мек ответ
,
НБ
, Русе, 9.10.1927г.,
Езикът
на мъдрия може да се уподоби на хубавите дрехи, с които човек се облича.
Езикът
на човека е остенът, с който той си служи.
езикът
на човека е надолу, той ще се натъкне на Мойсеевото учение – „око за око, или остен за остен".
42.
Жлебът
,
НБ
, София, 8.1.1928г.,
Езикът
, на който са писали древните, библейски хора, или, както някои ги наричат, мъдреците, не се дължи на тяхното външно знание.
43.
Работникът и неговата прехрана
,
НБ
, София, 13.5.1928г.,
Езикът
съдържа цял космос в себе си.
44.
Божествена светлина
,
ООК
, София, 6.6.1928г.,
Езикът
ще каже, че и без говор нещата се разбират.
45.
Задна стража
,
ООК
, София, 20.6.1928г.,
Езикът
говори за всички удове.
Езикът
веднага съобщава на окръжаващата среда да се вземат нужните мерки.
46.
Смени на състоянията
,
ООК
, София, 5.12.1928г.,
Езикът
се оплаква, че само вкусва нещата, а не може да мисли, да чувства.
47.
Вторият ден
,
ООК
, София, 2.1.1929г.,
Езикът
представа проявената любов на земята.
48.
Лазаре, излез вън!
,
НБ
, София, 10.3.1929г.,
Езикът
представя Словото Божие.
Езикът
на разумния човек коренно се различава от този, на неразумния.
49.
Момчето ми
,
НБ
, София, 28.4.1929г.,
Езикът
и е недоразвит, къс, вследствие на което не може да го изплези навън.
50.
Битие и откровение
,
ООК
, София, 22.5.1929г.,
Езикът
на тази книга е образен, фигуративен, пълен със символи.
Езикът
сам по себе си е най-голяма музика.
(втори вариант)
51.
Да изпълня
,
НБ
, София, 16.6.1929г.,
Езикът
им е изопачен.
52.
Стотникът
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
Езикът
на природата е Божествен
език
.
53.
Сторете да насядат
,
НБ
, София, 10.11.1929г.,
Езикът
на вярата,
езикът
на любовта трябва да се преведе.
(втори вариант)
54.
Сам се опасваше
,
НБ
, София, 17.11.1929г.,
Езикът
, на който Господ говори, е общ, всемирен.
55.
Наука за езика
,
ООК
, София, 18.12.1929г.,
Езикът
подига човека, но той може и да го събори.
Езикът
на човека е един от органите, свързан с висшия свят.
Езикът
, затворен в устата на човека, също крие в себе си велики тайни, които трябва да се изучават.
Езикът
е израз на разумността в човека.
Езикът
е свързан със словото, а силата на човека е в словото.
56.
Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление)
,
ООК
, София, 9.4.1930г.,
Езикът
може да контролира движението на единицата, т.е.
Езикът
е, който ще се справи с тази линия, тази правата линия, той ще обърне единицата.
(втори вариант)
Езикът
отвътре може да обърне тази единица.
(втори вариант)
57.
Хармоничен избор / Първата задача
,
МОК
, София, 11.4.1930г.,
Езикът
трябва да е червен и устните трябва да са червени, и лицето да е розово, не алено.
(втори вариант)
58.
Доброто оръжие
,
ООК
, София, 23.4.1930г.,
Езикът
на човека е склад от експлозиви.
59.
Божият глас
,
ООК
, София, 26.8.1930г.,
Езикът
е твоето перо.
(втори вариант)
60.
Две категории хора
,
ООК
, София, 1.9.1930г.,
Езикът
на сънищата е символичен.
61.
Силата на доброто / Правата и кривата линия. Силата на думата добро
,
МОК
, София, 19.9.1930г.,
Езикът
на математиката е първият и най-близък превод на Божествения
език
.
62.
Ще ме видите
,
НБ
, София, 16.11.1930г.,
Езикът
на природата е общ за всички същества.
63.
Езикът на природата
,
МОК
, София, 19.12.1930г.,
Езикът
на природата се отличава с три качества.
(втори вариант)
64.
Ден на Божието изявление
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1931г.,
Езикът
на учителя трябва да бъде определен.
65.
Които чакат Господа
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 10.8.1931г.,
езикът
на Мъдростта.
66.
Живот и отношения / Свещ, нож и чешма. Съществувание, живот и отношение
,
МОК
, София, 2.10.1931г.,
Езикът
има отношение към словото и към волята.
67.
Лица на реалността / Двете лица на реалността
,
ООК
, София, 3.2.1932г.,
Езика
на парите трябва да знаеш.
(втори вариант)
68.
Единният живот
,
ИБ
, София, 22.3.1932г.,
Езикът
, на който се разговарят, не съдържа нужния пламък, вследствие на което и любовта между тях не може да се прояви.
Езикът
на любовта не е такъв, какъвто е
езикът
на мъдростта;
езикът
на мъдростта не е такъв, какъвто е
езикът
на истината.
69.
Живите числа / Живи числа
,
МОК
, София, 15.4.1932г.,
Езикът
опитва вкуса на предметите.
Езикът
може да опознае вкуса на предмета.
(втори вариант)
Езикът
ви трябва да работи.
(втори вариант)
70.
Езикът на истината
,
ИБ
, София, 12.7.1932г.,
Езикът
на истината, това е най-деликатният
език
, който някъде съществува.
71.
Добре дошъл / Превръщане на величините (Добре дошъл)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 29.7.1932г.,
Език
, който не говори,
език
ли е?
Език
, който говори,
език
е.
езикът
ти не работи.
(втори вариант)
Език
, който не говори,
език
ли е?
(втори вариант)
Език
, който говори,
език
е.
(втори вариант)
72.
Ще и не ще
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1932г.,
Езикът
не е нещо произволно.
73.
Новата работа
,
СБ
, София, 30.8.1932г.,
Езикът
предава енергия.
Езикът
предава енергия.
(втори вариант)
74.
Свещен трепет,
,
ИБ
, София, 22.9.1932г.,
Езикът
на един добър човек е другояче построен.
75.
По този път
,
ООК
, София, 5.10.1932г.,
Езикът
ми е бял.
(втори вариант)
76.
Любов към Бога / Люби Бога
,
ООК
, София, 2.11.1932г.,
Езикът
е вашият нож, кой ви дава право да бодете с него?
77.
Здрава мисъл
,
ООК
, София, 16.11.1932г.,
Езикът
, това е знанието.
78.
Яви им се
,
НБ
, София, 4.12.1932г.,
Езикът
ти струва седем милиона английски лири.
79.
Постижимото
,
НБ
, София, 1.10.1933г.,
Езикът
!
80.
Да имат живот
,
НБ
, София, 6.5.1934г.,
Езикът
е нещо по-дълбоко.
81.
Пред шестата врата
,
ООК
, София, 23.5.1934г.,
Езика
трябва да знаеме.
82.
Който сее и който жъне
,
НБ
, София, 25.11.1934г.,
Езикът
не е без значение за живота.
83.
Петте постижения
,
УС
, София, 25.11.1934г.,
Езикът
оказва голямо влияние върху човешката мисъл.
Езикът
е също така особен род гадание.
84.
Доброто име
,
УС
, София, 2.12.1934г.,
Езикът
на човека е лишен от музикалност, поради което му създава големи неприятности.
85.
Ценната дума
,
УС
, София, 3.2.1935г.,
Езикът
на любовта.
(втори вариант)
86.
Колко е хубава твоята любов
,
НБ
, София, 14.4.1935г.,
Езикът
ти е блед, ти боледуваш – боледуваш – Господ ли направи това?
Езикът
ти е блед, ти боледуваш – Господ ли направи това?
87.
Трите врати / Любовта. (Три стъпки – три врати)
,
УС
, София, 28.4.1935г.,
Езикът
се подхлъзне, ще кажеш, ще засегнеш достойнството.
(втори вариант)
88.
Последният изпит
,
ООК
, София, 15.5.1935г.,
Езикът
. Той като го извади, голям е. Хубаво.
89.
Вътрешните качества на числото 12. Дванадесеттях хляба. Божественият и човешкият порядък / Фарисеи и садукеи
,
УС
, София, 13.10.1935г.,
езика
на любовта.
(втори вариант)
90.
Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране / Степени на разбиране
,
УС
, София, 20.10.1935г.,
Език
има вътре.
91.
Да имат живот
,
НБ
, София, 22.12.1935г.,
Езикът
на човека трябва да бъде сладък.
92.
Лесният и мъчният път
,
ООК
, София, 19.2.1936г.,
Езикът
трябва да е пластичен, за да може да се изрази Божествената мисъл на Божествен
език
.
Езикът
е толкова богат, че за всяка идея имат своя форма.
Езикът
, от който е излязъл.
93.
Новото събиране
,
ООК
, София, 9.9.1936г.,
Езикът
борави с определени величини.
94.
Запалена свещ
,
ООК
, София, 23.9.1936г.,
Езикът
не знаеш, никой не те познава.
95.
Важността на черния дроб
,
УС
, София, 4.10.1936г.,
Езикът
му трябва да е избран, хубав, така трябва да бъде.
(втори вариант)
96.
Същественото за младите
,
МОК
, София, 16.10.1936г.,
Езикът
, който ние сега имаме, той е на животните.
(втори вариант)
97.
Мелодия и хармония. Кръг – елипса, парабола – хипербола
,
ООК
, София, 13.1.1937г.,
Езикът
ви е едно шило.
98.
Свещеното правило
,
ООК
, София, 27.1.1937г.,
Езикът
им е прецизен, внимателен, понеже една дума може да стане причина да се отвори цяла една война.
99.
Музикална забава
,
ООК
, София, 10.2.1937г.,
Езикът
на небето е музикален, деликатен, та ония тънките звукове проникват.
100.
Хигиена на сетивата
,
МОК
, София, 19.2.1937г.,
Езикът
ти не трябва да бъде обложен, но чист.
(втори вариант)
101.
Защо плачеш и кого търсиш?
,
НБ
, София, 21.2.1937г.,
Езикът
пък е създаден не само да вкусва, не само да разказва какво е видял и чул, но и разумно да говори.
102.
Четирите хигиенични правила
,
МОК
, София, 26.3.1937г.,
Езикът
винаги трябва да побутва чрез нервната система небцето, за да се събуди в тебе мисъл.
(втори вариант)
103.
Тримата професори
,
МОК
, София, 2.4.1937г.,
Езикът
е остър нож, направен от мускули, а канията му е устата.
104.
Синаповото зърно
,
НБ
, София, 18.4.1937г.,
Езика
, който обичате, или предмета, който обичате, всякога ще бъдете в него пръв.
105.
Както Бог мисли и прави
,
УС
, София, 2.5.1937г.,
Езикът
на сегашните хора е
език
на болните.
106.
Мислете за светлината!
,
НБ
, София, 4.7.1937г.,
Езикът
на светлината, това е косата.
107.
Път и възможности / Пътят и възможностите
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1937г.,
Езикът
е посланик, изпратен на земята между своя народ – тялото на човека, да изпълни една велика мисия.
108.
Силният / Силен в света
,
УС
, София, 5.9.1937г.,
Езикът
не ти е даден да печелиш пари с него.
109.
Разнообразието в живота
,
НБ
, София, 17.10.1937г.,
Езикът
не е създаден от нас.
Езикът
може да се подкупи, да се излъже, но стомахът никога.
110.
Добрият брат и добрият баща
,
ООК
, София, 15.12.1937г.,
Езикът
ти трябва да бъде червен.
Езикът
ти да не побелява.
Езикът
трябва да бъде като млада мома, червен, румен.
Езикът
означава какъв е човекът.
111.
Закон за контролиране
,
НБ
, София, 19.12.1937г.,
Езикът
пък е създаден, за да говори добро на хората.
112.
Имаше някой человек
,
НБ
, София, 26.12.1937г.,
Езикът
трябва да се упражнява.
Езикът
ти трябва свободно да влиза и излиза, за да можеш да говориш истината.
113.
Малките неща
,
УС
, София, 26.12.1937г.,
Езикът
може да казва и добри думи, не само обидни думи.
Езикът
може да говори и без обида.
Езикът
на различните народи показва промените, през които е минал човек.
114.
Съзвучие
,
ООК
, София, 5.1.1938г.,
Езикът
е перо.
115.
Музикалният живот на душата
,
ООК
, София, 23.3.1938г.,
Езикът
е капелмайстор.
116.
Мозъчни центрове
,
МОК
, София, 27.5.1938г.,
Езикът
трябва да бъде дълъг.
Езикът
има три функции.
Езикът
може да те удари само като размърда въздуха, през въздуха ще ти прати една бомба, ще те блъсне и години минат, казваш: „Обиди ме той“.
117.
Великото благо на живота
,
ООК
, София, 1.6.1938г.,
Езикът
на черешата казва: „Опитай ме, ще видиш“.
118.
Качества на езика
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 17.7.1938г.,
Езикът
трябва да бъде твърд като камък, подвижен като водата, услужлив като вятъра и благотворен като светлината.
119.
Нови пътища
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1938г.,
Езикът
определя посоката на нейното движение и службата, която трябва да извърши.
120.
Да Му служим без страх
,
НБ
, София, 18.9.1938г.,
Езикът
се намира в чудо, как да произнесе.
121.
Скрих таланта
,
НБ
, София, 16.10.1938г.,
Езикът
пък е инспекторът при храненето.
Езикът
е основа на човешкото здраве.
Езикът
е крамолник, но същевременно е и примирител.
122.
Надежда, вяра и любов
,
УС
, София, 18.12.1938г.,
Езикът
е нещо музикално.
123.
Основен тон
,
МОК
, София, 3.2.1939г.,
Езикът
на сърцето, то е цяла култура.
124.
Правилни схващания и правилен живот
,
ООК
, София, 15.2.1939г.,
Езикът
като каже „сладко“, то е авторитет.
125.
Недоволството
,
МОК
, София, 17.2.1939г.,
Езикът
е, който опитва сладките работи.
126.
Да види царството Божие
,
НБ
, София, 5.3.1939г.,
Езикът
не се състой от една или от десетки думи.
127.
Опитване, проверяване и прилагане
,
МОК
, София, 28.4.1939г.,
Език
имате, не знаете как е направен
езикът
.
128.
Чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки
,
МОК
, София, 2.6.1939г.,
Езикът
има три служби, които изпълнява.
129.
С вяра, без смущение / И в мене
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.7.1939г.,
Езикът
казва нещо.
Езикът
казва нещо.
(втори вариант)
130.
Умен, добър и силен
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1939г.,
Езикът
е инспектор, който преглежда нещата.
Езикът
казва: Бъдете по-человеколюбиви.
Езикът
казва: “Бъдете по-человеколюбив!
(втори вариант)
131.
Бъдете служители
,
ООК
, София, 20.9.1939г.,
Езикът
е инспектор вътре, той урежда всичките работи.
Езикът
е дипломат, като започне да увива.
132.
При Бога, ангелите и добрите хора
,
УС
, София, 19.11.1939г.,
Езикът
в стария завет е много прям.
133.
Влюбване и любов
,
ООК
, София, 3.4.1940г.,
Езикът
се мени.
134.
Най-малката погрешка и най-малкото добро
,
УС
, София, 5.5.1940г.,
Езикът
има положителни и отрицателни страни.
135.
Светлина, топлина и сила
,
МОК
, София, 24.5.1940г.,
Езикът
ще се извини.
136.
Основната мисъл
,
МОК
, София, 28.6.1940г.,
Езикът
е учен.
137.
Магическата сила на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 15.8.1940г.,
Езикът
, с който се изказва Любовта, е принципен, красив, поетичен.
138.
Всѣкий день по една добра мисъль / Всеки ден по една добра мисъл
,
ООК
, София, 25.9.1940г.,
Езикътъ
не е лесна работа.
Езикът
не е лесна работа.
(втори вариант)
139.
Словото стана плът
,
НБ
, София, 27.10.1940г.,
Езикът
на възрастните е
езикът
на мъдростта и
езикът
на старостта е
езикът
на истината.
140.
Даване и вземане
,
МОК
, София, 1.11.1940г.,
Езикът
ти усеща една приятност, зъбите ти започват да дъвчат тази ябълка и ти я пратиш долу в лабораторията при учените хора да я анализират, да видят какво съдържа ябълката, че те после да правят своите научни изследвания.
141.
Приложение и работа
,
НБ
, София, 22.12.1940г.,
Езикът
зависи от интензивността.
142.
Врата на доброто и на любовьта / Врата на Доброто и на Любовта
,
ООК
, София, 25.12.1940г.,
Езикътъ
, той лесно се запознава – само като близне, казва: „Може“, дава разрешение.
Езикът
, той лесно се запознава – само като близне, казва: „може“, дава разрешение.
(втори вариант)
143.
Любов и безлюбие
,
НБ
, София, 2.2.1941г.,
Езикът
е един резултат.
Езикът
е онова, което показва разумното в човека.
144.
Силното число
,
МОК
, София, 14.3.1941г.,
Езикът
вътре, който се мърда, е числото едно, първото, строгото число.
Езикът
е най-активен, той е числото едно.
Езикът
е свързан с една динамична сила.
145.
Което излиза от устата
,
НБ
, София, 16.3.1941г.,
Езикът
трябва да бъде любещ – когато този
език
омекне по закона на любовта.
146.
Гладът
,
СБ
, София, 5.9.1941г.,
Езикът
е лопатата.
(втори вариант)
Езикът
е лопатата на града, първото пособие да бърка.
(втори вариант)
147.
Единственото нещо
,
УС
,
СБ
, София, 14.9.1941г.,
Езикът
схваща трептенията на храната.
(втори вариант)
148.
Любов, знание и сила / Знание и сила
,
СБ
,
НБ
, София, 21.9.1941г.,
Езикът
на природата тепърва ще учим.
Езика
на природата тепърва ще учим.
(втори вариант)
149.
Буден ум и будно сърце
,
ООК
, София, 1.10.1941г.,
Езикът
никога не трябва да каже нещо, което не е вярно.
150.
Да ценим живота
,
ООК
, София, 5.11.1941г.,
Езикът
най-първо е символистичен.
151.
На прага е
,
НБ
, София, 28.12.1941г.,
Езикът
ти да бъде чувствителен, че отдалеч да понюхваш сладчината на нещата.
152.
Люби, обичай
,
ООК
, София, 8.4.1942г.,
Езикът
ми не е контролиран.“
Езикът
може да се поправи.
153.
Неделимото
,
НБ
, София, 5.7.1942г.,
Езикът
е запален, някой път се отразява на гърлото.
154.
Малкият опит
,
ООК
, София, 11.11.1942г.,
Езикът
говори, но сърцето не говори, то чувства.
155.
Животът е по-драгоценен
,
НБ
, София, 15.11.1942г.,
Език
имат пеперудите, изучил съм
езика
на пеперудите.
156.
Умът и сърцето
,
МОК
, София, 27.11.1942г.,
Езикът
не ни е понятен.
157.
Вратите на Любовта
,
УС
, София, 24.1.1943г.,
Езикът
на любовта е най-нежният
език
, който някога ще чуете.
158.
Първата любов
,
МОК
, София, 12.2.1943г.,
Езикът
вътре е диригент, зъбите са арфата.
159.
Доброта, справедливост, красота, разумност
,
ООК
, София, 31.3.1943г.,
Езикът
ви трябва да бъде красив.
160.
Двата принципа
,
НБ
, София, 4.4.1943г.,
Езикът
ви трябва да бъде разбран и разнообразен.
161.
Да се родите изново
,
НБ
, София, 13.6.1943г.,
Езикът
, който природата употребява, е непонятен за нас.
162.
Червеният цвят
,
МОК
, София, 9.7.1943г.,
Езикът
може да бъде в ляво, на дясно, нагоре, надолу.
163.
Гласът на душата
,
СБ
,
РБ
, София, 23.8.1943г.,
Езикът
и устата се лъжат, те лесно се подкупват.
164.
Блаженствата
,
СБ
,
РБ
, София, 5.9.1943г.,
Езикът
на съвременните хора не е още пречистен.
165.
Хармония в живота
,
СБ
,
РБ
, София, 10.9.1943г.,
Езикът
прави преглед на храната, обработва я и я изпраща в стомаха.
Езикът
играе важна роля при възпитанието на човека.
166.
Малките величини / Малките работи
,
ООК
, София, 1.12.1943г.,
Езикът
не е много красив, формата не е много красива.
(втори вариант)
167.
Родени от Бога
,
ООК
, София, 5.1.1944г.,
езика
на любовта.
Езикът
на любовта трябва да се учи.
(втори вариант)
168.
Той иде!
,
ИБ
,
ПС
, Мърчаево, 12.7.1944г.,
Езикът
се нагласява като струните, зависят от времето, от влагата.
Езикът
не е лош, но човек казва лоши неща.
(втори вариант)
169.
Зовът на новото
,
ИБ
,
ПС
, Мърчаево, 24.9.1944г.,
Езикът
трябва да бъде справедлив.
Езикът
на добрия човек е красив; той знае, как да говори.
(втори вариант)
Езикът
трябва да бъде справедлив.
(втори вариант)
170.
Служители на земята / Служители
,
ИБ
,
ПС
, София, 25.10.1944г.,
Езикът
ни да стане мек.
Езикът
може да ти създаде и най-голямото благо, и най-голямото нещастие.
(втори вариант)
171.
Слабият и силният
,
ИБ
,
ПС
, София, 29.10.1944г.,
Езикът
е създаден от разумни същества, които са живели на земята.
(втори вариант)
172.
Скрито богатство
,
ИБ
,
ПС
, София, 3.11.1944г.,
Езикът
трябва да се възпита.
Езикът
и той трябва да се възпита.
173.
Деветте съществени причини / Девет съществени причини
,
ИБ
,
ПС
, София, 19.11.1944г.,
Език
има.
НАГОРЕ