НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
158
резултата в
77
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив
,
ИБ
, Варна, 20.10.1898г.,
Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознаменува с
даване
знака на Върховния Господар, Владетеля над всичко.
Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тази многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдащите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно и неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка, да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите.
Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознаменува с
даване
знака на Върховния Господар, Владетеля над всичко.
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело като съграждани на вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота. Този, Който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знаете.
към беседата >>
2.
Мир да бъде на всички ви / Слово 1903, Русе
,
ИБ
, Русе, 25.12.1903г.,
Изпитвайте добрите неща, прилагайте ги и ги дръжте, защото всяко добро
даване
иде от Отца на виделината.
Мир да бъде на всички ви! Днес аз присъствам, за да ви ободря духом. Зная вашите мъчнотии, вашите изпити и страдания, но такава е Волята на Отца нашего, който е на Небето. Трябва докрай да устоите верни. Не трябва да ви отвличат маловажните работи на тоя живот.
Изпитвайте добрите неща, прилагайте ги и ги дръжте, защото всяко добро
даване
иде от Отца на виделината.
Махнете всяка преграда, която ви спъва да растете в познанието на Истината и в пълнотата на Любовта. Тази Истина съм Аз, Господ ваш, когото постоянно търсите. Взрете се в себе си, отворете сърцето си и се вслушайте в душата си и ще чуете Моя глас, който ви оживотворява. Аз присъствам с Духа Си, Мен ме влече Любовта ми към вас. Аз ви избрах, аз ви призовах, но вие още не Ме познавате.
към беседата >>
Изпитвайте добрите неща, прилагайте ги и ги дръжте, защото всяко добро
даване
иде от Отца на виделината.
(втори вариант)
Днес аз присъствам, за да ви ободря духом. Зная вашите мъчнотии, вашите изпити и страдания, но такава е Волята на Отца нашего, който е на Небето. Трябва докрай да устоите верни. Не трябва да ви отвличат маловажните работи на тоя живот.
Изпитвайте добрите неща, прилагайте ги и ги дръжте, защото всяко добро
даване
иде от Отца на виделината.
Махнете всяка преграда, която ви спъва да растете в познанието на Истината и в пълнотата на Любовта. Тази Истина съм Аз, Господ ваш, когото постоянно търсите. Взрете се в себе си, отворете сърцето си и се вслушайте в душата си и ще чуете Моя глас, който ви оживотворява. Аз присъствам с Духа Си, Мен ме влече Любовта ми към вас. Аз ви избрах, аз ви призовах, но вие още не Ме познавате.
към втори вариант >>
3.
Слово 1904, Варна
,
ИБ
, Варна, 4.9.1904г.,
дали е вярно – отговор: "Всяко добро
даване
е от Отца на виделината."
Който не люби Бога и мене не люби, няма ни свобода, ни живот в себе си. Ако ме любите, изпълнете моя закон и Отец мой ще ви изпроводи Своето благословение за вашето послушание. Изпълнете всичко, което съм говорил отначало и Духът ми ще пребъде във вас. Аз зная, вие имате спънки в живота си, но такива имах и аз, когато бях на земята. На въпроса, даденото от С.
дали е вярно – отговор: "Всяко добро
даване
е от Отца на виделината."
- Разбираш ли защо ти привеждам тия думи? – Защо, Господи? – Всичките добрини, що се диктуват, са чрез един и същ Дух. На всекиго според нуждата - млякото за децата, твърдата храна за възрастните. А сънищата на Майка Господня е Светото послание на патриарха Йоаникий Верни ли са?
към беседата >>
4.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1907г.,
Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на хляба и
подаване
чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино.
Шесто, оставяхме пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Пеню Киров, Константин Иларионов21, Анастасия Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов22, Елена Иларионова23, Илия Стойчев, Тодор Стоянов (Стоименов) и Гина Гумнерова. Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг. Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише.
Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на хляба и
подаване
чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино.
И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така, както е означено. След свършването на Господнята вечеря г-н Дънов ни покани за събрание утре в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва. 16 август, петък В 4 ч.
към беседата >>
Свободата на Македония ще дойде пак от европейските народи – Англия, Франция и Русия ще участват в
даването
на свободата.
На Македония ще бъде дадена една малка свобода (това е казано преди 3–4 години), на която ще се радва. До 1914 г. все ще има преговори, дипломатически преговори, интриги и разпри между европейските народи. Тези неща са в реда си и ако ги знаете всички, ще ви спъват. Че е взето решение в съвета, е вярно.
Свободата на Македония ще дойде пак от европейските народи – Англия, Франция и Русия ще участват в
даването
на свободата.
Русия, щом се освободи от вътрешните си разпри и от Крайния [Далечния] изток, ще започне да борави с политиката си на Близкия изток. Ако слушате Небето, ще ви употребят като посланици и ще работят чрез вас. Урожаят ще зависи от разположението на народа. Гладът в България може да се отмени, а може и да се ускори. През тази година мнозина ще поумнеят, защото една Верига всякога може да предизвика глад в една страна.
към беседата >>
5.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
На 15-того, събота вечерта, когато ни се раздаде житото, при
раздаването
г-н Дънов изговаряше едно благословение, но не се отбелязаха, нито запомниха думите, от които се състоеше то.
Господ иска от вас сега всякой един да поиска от Него едно благо за народа. Всякой един от нас написа желанията си за народа върху една бюлетинка и всички ги сложихме на масата. Избраният от всинца – Пеню Киров – тегли една бюлетинка от нашите написани желания и като се разгърна изтеглената от Пеню Киров бюлетина, върху нея имаше написано: „Да дойде Царството Божие на Земята, както на Небето.“ Тази бюлетина бе написана от Петър Тихчев. Всичките бюлетини се предадоха от г-н Дънов на Петко Гумнеров за съхранение към протоколната книга. Но преди да се съберат бюлетините и да му се предадат, написа бюлетинка и г-н Дънов, в която, като се разтвори, пишеше: „Да изпълни Господ всички ваши добри пожелания.“
На 15-того, събота вечерта, когато ни се раздаде житото, при
раздаването
г-н Дънов изговаряше едно благословение, но не се отбелязаха, нито запомниха думите, от които се състоеше то.
Някои си припомниха думите на това благословение и те били горе-долу тези: „Да възрасти Бог Словото Си в България“; други схванали: „И да благослови Бог Словото Си в България“; трети поддържат, че думите били следните: „Да възрасне Словото Божие в България и да благослови Бог Словото Си.“ Най-сетне г-н Дънов даде на това благословение следната форма: „Да благослови Бог Словото Си в България и да го възрасти.“ След това се разотидохме, за да се съберем довечера в 7,30 ч. за Господнята вечеря, според която ни се съобщи тази заран. В 7,30 ч. всички бяхме вече насядали около масата.
към беседата >>
Хляба си подавахме един на друг, докато се изредихме, като при
подаването
си казвахме: „Това е Божествената Любов за вашето спасение.“ Най-после г-н Дънов каза:
Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, който работи във вас, който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени! Всички пиха по малко вино от голямата чаша. Най-подир пийна от виното и г-н Дънов и каза: Благословен Господ Бог сега и всякога, и във век века!
Хляба си подавахме един на друг, докато се изредихме, като при
подаването
си казвахме: „Това е Божествената Любов за вашето спасение.“ Най-после г-н Дънов каза:
Да благослови Господ всичките страдущи, които имат нужда от този хляб. На всички г-н Дънов раздаде по едно самунче хляб, а ония, които се падаха на г-жа Казакова и д-р Миркович, останаха да се дадат на бедни деца. Преди да започнем да ядем, всички подир г-на Дънова изказахме следната молитва58: Благодарим Ти, Баща наш, за великата Любов, с която Си ни възлюбил. Благодарим Ти за Живота, който Си ни дал.
към беседата >>
Така, за да можете правилно да се развивате и за да могат материалните ви работи да се оправят84, трябва
съблюдаване
на известни правила.
Разбира се, тук аз ви говоря какъв е законът, но като как ще го приложите, това е друг въпрос. Когато искате, Господ ще ви даде, но като как ще иждивите това, което ще ви се даде, това е друг въпрос. Тия принципи в Библията си имат практическо приложение, трябва да се оползотворят в Живота. И ние ще слезем от философията към практическото приложение. Защото живеете между вълци, та да знаете как да постъпвате.
Така, за да можете правилно да се развивате и за да могат материалните ви работи да се оправят84, трябва
съблюдаване
на известни правила.
И тук нека кажа, че материалните богатства са резултат на доброто духовно състояние. Па и аслъ материалното богатство е само за добрите хора. Богатството винаги е във връзка с нашата душа, с нашия ум, т.е. ние можем да сме богати с мисли и с материални неща. Често пъти в духовния Живот с тия неща става обмяна: например вие давате добри мисли, а Отгоре ви дават материални улеснения.
към беседата >>
След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При
раздаването
на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ!
4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата лента. Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того. Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България.
След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При
раздаването
на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ!
“ Всички едновременно подехме: „Амин.“ Като се оттеглихме в занимателната стая, г н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата – ще се молите за всичките членове на Веригата. Ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им. Втория петък ще посветите за всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, които знаете и не знаете – да ги благослови Господ и да ги докара на работа.
към беседата >>
6.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
По такива места тия пари ще се раздават веднага подир прекарания в пост петък, като се внимава
раздаването
им да не стане по-късно от следващия заповядан петък.
Който ще присъствува с вас и ще ви ръководи. И после, знайте, че сте свободни, щото някои петъци може да постите по 24 часа, а някои по 40 часа. Само че си отбележете в такъв случай колко сте постили по 24 часа и колко петъка по 40 часа. Спестените от неяденето в 12 петъка пари ще ги отделяте и давате на някои бедни деца, без баща и без майка, сираци; защото вие постите, но тия пари, които щяхте да похарчите ако ядехте, не бива да остават у вас, а ги раздавайте на нуждающите се хора. Освен на бедни, без баща и без майка кръгли сираци, тия пари могат да се дават и на жени, бедни, с деца без баща и труден поминък.
По такива места тия пари ще се раздават веднага подир прекарания в пост петък, като се внимава
раздаването
им да не стане по-късно от следващия заповядан петък.
До следващия, определен за пост, петък парите ще трябва вече да са раздадени. Освен тия 12 петъка в годината има още 40, нали? В тия 40 петъка вие сами ще си избирате предмета, върху който да размишлявате и по който да се молите. Това ще направите според диктовката на Духа у вас. И идущата година ще се направи сравнение, та да се види кой за какво се е молил.
към беседата >>
При
подаването
на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при
подаването
на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали.
И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме.
При
подаването
на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при
подаването
на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали.
Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. — закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява.
към беседата >>
Опитвайте се и упражнявайте себе си в
даване
и най-вече в изпълнение на такива обещания.
Отбягвайте изобщо и числата, сборът на които образува 13, 16, 17, 18 и 19. Числото 100 е числото на ангелите общение с ангелите и светиите. Едно правило при обещание за Господа можете да усвоите: да кажем, че като си правиш разчет, печелиш на годината известно число; но ако спечелип повече, то когато даваш обещание, ще се задължиш, напр., от това повече спечелено тая година да внесеш за Господа еди колко си или всичкото, или половината, или четвъртинката и прочее. И каквото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето на, това е контракт, който свързваш с Господа.
Опитвайте се и упражнявайте себе си в
даване
и най-вече в изпълнение на такива обещания.
Тук по желанието на всички, изразено чрез Сим. Драганов, г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се даде: Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. Ножът, обаче, показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум, или в сърцето.
към беседата >>
7.
Господнята вечеря
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1911г.,
При
подаването
на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при
подаването
на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали.
И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме.
При
подаването
на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при
подаването
на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали.
Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. — закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява.
към беседата >>
8.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Аз при
раздаване
на стиховете, образуващи лъчите, които ви са потребни, ще посоча на всекиго поотделно какво трябва да чете, според нуждата, която се носи за него.
А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос е, Който иска да ги приложите. И това е първият урок, който ви се дава и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем. само че такъв нека внимава, защото в случай, че не изпълнява, този урок ще има точно обратна сила — ще послужи за проклятие.
Аз при
раздаване
на стиховете, образуващи лъчите, които ви са потребни, ще посоча на всекиго поотделно какво трябва да чете, според нуждата, която се носи за него.
Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост. Йогите, напр., са които имат много сложен метод, но този, който се дава вам, е много прост. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях. Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича.
към беседата >>
9.
Умни и силни
,
ИБ
, , 28.11.1913г.,
Любовта започва всякога с
даване
на нещо, както бащата дава наследство за знание на сина, когото обича, така и Бог, кога ни люби, ни дава знание, за да ни спаси от лошото положение.
Всяко едно желание трябва да го използуваме, да го оплодотворим, да узрее, за да се ползуваме, а иначе не ще се спасим. Казваме, че Бог е благ, ще ни спаси, но "спасение" значи промяна на условията, за да се развие у нас сърцето, и след като се спасим, тогава именно трябва да работим, а не че сме вече спасени и се е свършила работата ни. "Ходете във виделина." Да се определи, за един човек невежа в дълбокия смисъл на Евангелието, е мъчно, ала когато виделината проникне в нашата душа, тогава се появява любовта. Другояче не може се появи у нас любов. Както когато някой избави давещия се, то помежду им се явява нишка на благодарност и любов, защото е спасен от ограничението, от лошите условия, така е и с душата, когато се спаси – явява се у нас нишката – светлината на любовта към Христа, и тогава трябва да почнем да работим.
Любовта започва всякога с
даване
на нещо, както бащата дава наследство за знание на сина, когото обича, така и Бог, кога ни люби, ни дава знание, за да ни спаси от лошото положение.
С виделината Бог ни показва само Своето присъствие. Когато Той дойде у нас, когато виделината дойде у нас, ний вече чувствуваме Бога и да не Го дирим. Небето е сърцето, пулсът на целия свят, цялата вселена – сърцето, откъдето излиза и влиза животът, там всякой влиза и излиза. Когато сме добре разположени на себеотрицание, на добродетел, на любов, ние сме на небето, а когато сме обратното, тогава ние сме в ада. Ходете във виделина, за да сте синове на небето.
към беседата >>
10.
Ето човекът
,
НБ
, София, 29.3.1914г.,
Намира най-после едно окъсано дете, което му прилегнало на сърцето, и си казва: „Ето лицето, което ще послужи за
създаване
на картината!
Преди тоя процес на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен. Нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно.“ Божествените пътища са неизповедими, не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно. А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата. И да избягваме недостатъци като посочените в следния разказ: в Англия един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия, с дни и месеци обикалял той Лондон, за да намери субект, който да подхожда на идеята.
Намира най-после едно окъсано дете, което му прилегнало на сърцето, и си казва: „Ето лицето, което ще послужи за
създаване
на картината!
“ Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: „Елате след четири дена, има да Ви говоря нещо.“ Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума си: „Как ще отида при него така, почти изпокъсано! “ И отива при познати да се пооблече и да се представи, както се представят на царете – намира дрехи, облича се и отива у живописеца. – Кой сте Вие? – попитал го художникът. – Аз съм еди-кой си.
към беседата >>
11.
Познайте Истината и Истината ще ви
,
ИБ
, Бургас, 29.4.1914г.,
Сега
създаването
на духовното тяло ще бъде нам подчинено.
Бога познаваме по Истината и Любовта. Когато Истината влезе в нашия ум - ние мислим, а когато Любовта влезе в нас - ние действуваме Истината е вътрешният зародиш на душата. Ако я имаме, ще усещаме винаги едно засилване - не ще има старост, а все младост, ще се чувствуваме всякога бодри. Мъчнотиите са едно благословение - те са едно условие, за да се повдигнем, защото ще се трудим да ги отстраним, за да добием благата. Всички наши органи, части от тялото като ни помагат, те ни и ограничават, затова трябва да знаем техните функции, за да работят правилно.
Сега
създаването
на духовното тяло ще бъде нам подчинено.
То ни напуща и ние се разделяме с него. Трябва да се сродим с всички духове, които съставляват, живеят в нашето тяло и ни помагат. А то е, казва Христос, че трябва да се сродим с Небето, а сродяването е задължение. Христос се сроди с всички духове. Той се самопожертвува не само на кръста.
към беседата >>
12.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
Но те показваха стечението на известни бъдещи събития –
продаването
му, изкушението му от жената, затварянето му в тъмница, избавянето му и въздигането му.
Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар. Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. Вие искате да отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите „Небе“ или „Рай“, не знаете да му отговорите точно. Вие имате за Небето известна идея, но тя е за вас толкова неопределена, както са били неопределени и ония два съня в ума на Йосифа. И наистина, какво отношение са могли да имат снопите, слънцето, луната по отношение на него?
Но те показваха стечението на известни бъдещи събития –
продаването
му, изкушението му от жената, затварянето му в тъмница, избавянето му и въздигането му.
Сега, кое е това царство и тази жена? Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е светът. Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет, и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава. Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени. Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания.
към беседата >>
13.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Вилата на първия служеше за
преподаване
, а оная, на последния – за трапезария.
Тази годишна среща на братята и сестрите от Веригата стана в Търново. Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхищение са очаквали срещата, защото с горест преговаряха преминалото в 1913 год. – войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове. То и стана причина лани да не се съберем, та при тази годишна обмяна на мисли в Школата за подвига всички очаквахме подновяване на изтощените сили и насърчение за по-интензивен подем в делото Господне. Събранията станаха в миналогодишните места – колибите (вилите) на Ан.Бойнов и Бостанджиев.
Вилата на първия служеше за
преподаване
, а оная, на последния – за трапезария.
Присъствуват 81 души. Има надошли и 34 гости от Търново, Cт. Загора, Русе и от разни села: Кръвеник, Гачевци и пр. Освен тях имаше и 27 деца, доведени било от приятелите на Веригата, било от гостите, но те, децата, изключително се навъртаха около трапезарията и без да щат, служеха за охрана, през деня, на помещенията, докато възрастните слушаха беседите. 10 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ
към беседата >>
Ами защо имаш вземане-
даване
с такова същество?
" От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го – усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние; виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен – дали да го приемеш, или не. Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага – иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти эапочнеш да плачеш. Хубаво.
Ами защо имаш вземане-
даване
с такова същество?
(Чете главата.) Значи, всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам, най-напред, човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците. Проучвайте и тяхното лице. Главата и лицето са писмо, което говори за човека: очите, носът, устата, еэикът, ушите – всичко говори – всеки уд на човека говори.
към беседата >>
14.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
Ето нашата нелогичност, нашето повърхностно
разсъждаване
.
Материалистите, пантеистите казват: „Вие християните сте много големи глупци, вие нямате логика: на един човек, който е бил прост, неучен, вие се уповавате Той да ви заведе при Бога. Ние, когато разсъждаваме – добавят те, – вземаме в съображение всички неща“. Някой, като проповядвал веднъж в черква, че Христос с 5 хляба и 2 риби нахранил 5,000 хора, – за да направи това чудо възможно за схващане на слушателите, казал: „Да не мислите, че тия хлябове са били обикновенни, не – те са били големи като могили“. Един овчар, като чул това, посвирнал си по овчарски и му рекъл: „Защо говориш така? Мене не ми е чудно, че хлябовете са били толкова големи, ами аз се чудя каква е била устата на оная фурна, в която са били опечени тия самуни“.
Ето нашата нелогичност, нашето повърхностно
разсъждаване
.
Първото нещо, което един християнин трябва да направи, е да се освободи от всички лъжливи заключения, лъжливи мисли, лъжливи желания. И той може да направи това. Един логик може да се освободи веднага от тях. А един ученик може да провери доколко е правилно, например, това предложение: „Човек е същество с два крака; всяко същество с два крака е човек; следователно и кокошката, която има два крака, е човек“. Заключението е много правилно; но именно двата крака не са онези неща, които характеризират човека – той може да ходи и на четири крака; а туй, което може да характеризира човека, то са: неговият ум, неговото сърце, неговата душа.
към беседата >>
15.
Страхът
,
НБ
, София, 1.11.1914г.,
Когато у човека се съединят отрицателното чувство с положителното, чувството на предпазливост и способността за
разсъждаване
, тогава у него се ражда благоразумието.
Тия зли духове черпят сокове от вас, и почнат да замрежват очите ви, почнете да ослепявате, да оглушавате, краката и ръцете ви почнат също да боледуват, и един ден ви грабват и ви занасят в гроба. И като отидете при Господа със съдрани дрехи, Той ще ви попита: „Е, синко, изпояде ли всичко, което ти дадох? “ – „Татко, прости, ядохме, пихме, блудствахме; няма да правим това нещо занапред.“ И понеже Бог е благ, казва: „Стига да научите урока, пак ще ви кредитирам наново“. И затуй Христос казва: „Ще ви кажа от кого да се боите“. Тази боязън, този страх е благоразумието.
Когато у човека се съединят отрицателното чувство с положителното, чувството на предпазливост и способността за
разсъждаване
, тогава у него се ражда благоразумието.
Страхът е отрицателният елемент на благоразумието. Следователно Христос иска да каже: „Не разделяйте тия два елемента един от друг, защото щом ги разделите, т.е. щом разделите вашия разсъдък от чувството на страх, да се не контролират, без друго ще изгубите и тялото, и душата си“. Пъкълът какво означава? Ще видите, че той се състои в ония ограничени условия на развитие, дето ще прекарате живот на страдания, и във вас ще остане само едно голо съзнание.
към беседата >>
Щом ти прегледат сметката и се убедят, че си честен, ще кажат: „Ние сме имали вземане-
даване
с тебе, ще ти простим, ще те кредитираме наново“.
Второто необходимо нещо е покаянието – преглеждане, ликвидиране на сметката. Туриш обявление над фирмата: „Аз спирам всички платежи, нито давам, нито вземам – годишна равносметка правя“. Правиш баланс, смяташ: толкова имаш да вземаш, толкова имаш да даваш, най-после остават 10,000 дълг; не остава, освен да отидеш при своите кредитори и да им се молиш – то е покаяние. Изваждаш тефтерите: „Приятели, аз съм честен човек, не зная как, ама изгубих 10,000 лева, ще простите, ще извините, ще ме кредитирате малко още“. Ако не се молиш, ще те затворят.
Щом ти прегледат сметката и се убедят, че си честен, ще кажат: „Ние сме имали вземане-
даване
с тебе, ще ти простим, ще те кредитираме наново“.
Прощение и спасение са две неща свързани. Туй, което наричаме спасение в Християнството, настъпва, след като сме минали двата периода на обръщане и покаяние към Христа. Той казва: „Давам ти нов кредит и те пращам пак в света да работиш“. Пак отвориш фирмата: Еди-кой пак започва да функционира, дава и „взема“. Четвъртата стъпка е възраждане.
към беседата >>
16.
В начало бе
,
НБ
, София, 21.11.1914г.,
Например, един негърски проповедник обяснявал
създаването
на човека по следния начин: "Бог цял ден се мъчил, направил човека от кал, турил го на плета и го сушил още три дни".
Това е най-костеливият орех и най-философският въпрос в християнството. Хиляди спорове са ставали върху този стих и, разбира се, различните философи, проповедници и верующи го тълкуват всеки по своему. И в православната църква е имало спорове върху Словото, даже са се били заради него, но въпросът с бой не се разрешава. Какво трябва да разбираме в обикновения смисъл под думите "В начало бе Словото", кое е това начало? Когато искат да разискват известен философски въпрос, съвременните философи правят известни допущания – вземат нещо като принцип и върху него обясняват определено нещо.
Например, един негърски проповедник обяснявал
създаването
на човека по следния начин: "Бог цял ден се мъчил, направил човека от кал, турил го на плета и го сушил още три дни".
Обаче, някои от слушателите го попитали: "Ами този плет на какво се крепи? " - "Това не е ваша работа" - отговорил им проповедникът... И съвременните философи имат по един плет, върху който сушат Словото и човека, разрешават всички въпроси и казват: "Човек е направен от кал и е изсушен на плет". И ако ги запитате за плета, те ще кажат: "Не е ваша работа да знаете това". Но понеже този плет седи на пътя, по който се движим, дойдем ли до него, спираме се и обикаляме наоколо. Така и един евангелистки проповедник говорел за пророк Йон и казвал: "Китът цял час се мъчил и бая зор видял, докато глътне Йона".
към беседата >>
17.
Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята
,
ИБ
, Бургас, 23.1.1915г.,
Но в
създаването
на един град и прочие, там е разумната воля.
За да се прояви мисълта, трябва да има известна форма. Ако можем да проявяваме форма, ще можем да проявяваме и воля. С тая вяра човек ще създаде своята форма на волята, форма на желанията и пр. В съвременните хора липсват форми, затова нямат и воля. Да убия един човек, не е воля; да разруша един град, не е воля; да подпаля една къща, не е воля; тия работи и децата ги вършат.
Но в
създаването
на един град и прочие, там е разумната воля.
Воля има само в създаването на нещо върховно. В разумната воля, е разумната вяра и в разумната любов трябва да има съзнание. Когато един народ се тласка насам-нататък в своя живот, има ли воля? Като народ ние имаме съотношение с цялото човечество и следователно определена работа. Така е и с всеки орган на човешкото тяло: мозъка, дробовете и стомаха.
към беседата >>
Воля има само в
създаването
на нещо върховно.
Ако можем да проявяваме форма, ще можем да проявяваме и воля. С тая вяра човек ще създаде своята форма на волята, форма на желанията и пр. В съвременните хора липсват форми, затова нямат и воля. Да убия един човек, не е воля; да разруша един град, не е воля; да подпаля една къща, не е воля; тия работи и децата ги вършат. Но в създаването на един град и прочие, там е разумната воля.
Воля има само в
създаването
на нещо върховно.
В разумната воля, е разумната вяра и в разумната любов трябва да има съзнание. Когато един народ се тласка насам-нататък в своя живот, има ли воля? Като народ ние имаме съотношение с цялото човечество и следователно определена работа. Така е и с всеки орган на човешкото тяло: мозъка, дробовете и стомаха. Всеки трябва да се запита: "Какво трябва да направя?
към беседата >>
18.
8000 години
,
ИБ
, Бургас, 7.2.1915г.,
8000 х 12 х 4 х 7 х 52 х 365 х 24 х 60 х 60 = числото на годините от сформируване,
създаване
на света.
Господ потопи човека (Битие 6...) в астралния свят. Яков - крадец, лъжец...и му рече Господ: "Няма да се наричаш Яков." Физическото тяло е сформировано в милион години и то е вече завършено. Сега се формира астралното тяло. Изчисление:
8000 х 12 х 4 х 7 х 52 х 365 х 24 х 60 х 60 = числото на годините от сформируване,
създаване
на света.
Всеки период колко е продължавал, е отбелязано в слоевете на земята при всяко напластяване. Да се слезе в ада, ще се почувствувате десетки хиляди килограми по-тежки. Само героите слизат в ада - така е описано и в гръцката митология. И там, в ада, има ценни работи: население, което живее и е със съзнание, че това място е тяхно. Те живеят - слезлият там трябва да вземе формата им.
към беседата >>
19.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
Това е то
създаване
на бисера – алхимическият закон, приложен на физическото поле.
Когато Той говори, ние трябва да мълчим. А когато Той млъкне, ще започнем ние урока си: ще кажем: „Аз направих това тъй, онова – инак“, и тогава Той ще каже: „Еди в що си прав; еди в що не си прав“. Следователно учението Му е да Го слушате и да приложите това учение в живота. И когато Христос казва на жената: „Обичай ближния си като себе си“, подразбира да обича мъжа си като себе си; също когато казва на мъжа да обича ближния си, подразбира да обича жена си като себе си. И ако вие дадете тези примери, тогава вашите синове и вашите дъщери ще ги следват.
Това е то
създаване
на бисера – алхимическият закон, приложен на физическото поле.
към беседата >>
20.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Методът, който трябва да се употреби е, че при
създаването
на формите, да се спазват известни закони в ума.
Престъпниците, като влязат в астралния свят, създават нещастия за другите – съвременните войски са, именно, такива нещастия, създадени, именно, в хиляди форми. То е един закон, който действа едновременно механически и съзнателно. Но дадени форми вие може да измените чрез силна Любов, може да я стопите както метал, поставен на огън. Понеже формата е съчетание на известна материя в известно сцепление, за да може тази форма да се стопи, вие трябва да проявите силни вибрации. Безпокои ви известна мисъл; колкото и да е отвлечена, тя има някъде своята форма; намерете тази форма в себе си, видоизменете я, или на нейно място създайте най-хубава форма.
Методът, който трябва да се употреби е, че при
създаването
на формите, да се спазват известни закони в ума.
Щом се изгуби формата, предметът ще се обезцени деветдесет и девет процента от своята стойност, ще остане само едно на сто от вътрешното влияние на вибрациите. И понеже хората не са издигнати високо, необходимо е да спазват тия форми. И всички религии, като ги изучавате, може да съдите по техния култ, по формите, които имат, какво съчетание има между тия форми. Опасната страна на религията е, че понеже е наука на формите, човек може да се хипнотизира от известни форми. Не можете да се избавите от туй тяхно влияние сега, то е най-благотворното, което може да ви подейства.
към беседата >>
Сега, за
създаването
на формите: те съществуват в Природата, само че трябва да ги търсим.
Не трябва да си служим с формите на автори. Четете един автор; доколкото неговата форма благоприятства за вас, възприемете я. Но ще каже някой: „Господ ще ме избави". Това, от което вие може да се избавите, не чакайте Той да ви избави. Не чакайте да влезете в кладенеца и Той да ви избави.
Сега, за
създаването
на формите: те съществуват в Природата, само че трябва да ги търсим.
Да допуснем следующето изяснение: вие сте сърдечно неразположен, а законът на религията обяснява, че във вашия свят има безформени форми, които ви причиняват неприятности. Понеже душата, по естеството си, обича хубавото и красивото, то когато в света има нещо непорядъчно, красивото причинява известно болезнено състояние и става в човека едно неразположение. Намират се хора, в които чувствата и любовта на физическото поле са развити и обилни. Този човек е откровен, но философства. Може духовно да не е развит, може да не разбира нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание има красиви форми и ги използва.
към беседата >>
21.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
Следователно, мозъкът не произвежда мисли, той е само орган за
предаване
на мисълта, а Божествената мисъл продължава да си съществува и след като се разруши този орган.
Питам призмата ли създава краските? Не, тя само пречупва лъчите. Ако призмата се счупи, краските пак си съществуват. Тъй и енергията на човешката мисъл си съществува и след като мозъкът се разруши. В този смисъл можем да кажем, че мозъкът е един уред, чрез който Божествената мисъл, първоначалната Божествена енергия се пречупва и се проявява във вид на съзнание и мисъл.
Следователно, мозъкът не произвежда мисли, той е само орган за
предаване
на мисълта, а Божествената мисъл продължава да си съществува и след като се разруши този орган.
И тъй, ние се намираме в един Божествен свят, където има известни органи, които не се развалят. Ние знаем, че на физическото поле има известни съединения, които претърпяват изменения, но във висшите светове или в първоначалните висши състояния на материята има съединения, които не се изменят. Аз ги наричам устойчиви съединения – първоначални типове, от които съвременният свят е създаден. Този свят в своето външно проявление ние го наричаме физически, т. е. в него няма това високо съзнание, както в разумния Духовен свят.
към беседата >>
22.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
И Христос определя отношенията си към хората в зависимост от закона за
даването
.
Кои хора познавате и кои не познавате? Вие познавате само ония, които ви са направили някакво добро, или които са ви услужили. Ония, които не са ви направили добро, или които не са се проявили към вас, не познавате. Всеки, който е дал нещо от себе си за вас, е ваш познат. Който нищо не ви е дал, минава за непознат.
И Христос определя отношенията си към хората в зависимост от закона за
даването
.
Той казва: „Само оня ще влезе в Царството Божие, който ме нахрани, когато бях гладен; който ме напои, когато бях жаден; който ме утеши, когато бях болен, и посети, когато бях затворен. На тоя човек дължа и него ще взема със себе си. Оня, който не е направил нищо за мене, ще го оставя за друга епоха, когато пак ще дойде на земята да работи за Бога." – Аз искам да бъда на небето с Христа заедно. – И това е възможно, но запитай се сам: Пожертвал ли си някога живота си за Христа? Ако си го пожертвал, ще бъдеш с Христа.
към беседата >>
23.
Разсмотрете криновете в полето как растат
,
ИБ
, София, 19.11.1916г.,
Христос е бил велик не само в големите неща: в
създаването
на хората, световете, а и в малките неща.
Христос е бил велик не само в големите неща: в
създаването
на хората, световете, а и в малките неща.
Той казва:" Идете и се научете от криновете..." Какво ще се научите? Първо - търпението. Второ - тишината. Те не се тревожат за своето облекло и те са сиромаси. Те имат само две тела.
към беседата >>
24.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Ще обясня тоя стих с легенда, в която се говори за
създаването
на света.
Който не се научи, ще остане зад сцената. Такъв е великият закон. – Защо е дошъл човек на земята? – За да научи закона на милосърдието. „Ще бъдат научени от Господа".
Ще обясня тоя стих с легенда, в която се говори за
създаването
на света.
Бог създал небето и земята, растенията и животните и решил да си почине. По едно време Му дошло на ума да направи човек, който да представя връзка между небето и земята. Като се научили за това решение, ангелите се изредили пред Господа, да Му дадат мнението си за съществото, което е решил да създаде. Пръв се явил пред Господа ангелът на Истината и казал: Господи, не създавай това същество. То ще завладее света.
към беседата >>
25.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
В това отношение, Господ е пример на
даване
.
Някой мъж бие жена си. Бог ще вземе тоя мъж и ще й даде друг, по-добър от първия. Тъй щото, когато Бог вземе нещо от вас, не съжалявайте. Той е всеблаг, справедлив и милостив. В замяна на това, което е взел, ще ви даде нещо по-добро.
В това отношение, Господ е пример на
даване
.
Христос казва: „Така да просветнат делата ви, че който ви види, да прослави Отца вашего." – Защо досега светът не се е оправил? – Защото вашите дела не прославят Господа. Отговорността за това лежи върху учените и духовните хора. Много учени има на земята, които на небето не са учени. Много светии има на замята, които на небето не са светии.
към беседата >>
26.
Братът на най-малките
,
ИБ
НБ
, София, 1.1.1917г.,
Този съвет се занимавал със
създаването
на човека и определяне на името му.
В първоначалния език – езика на Девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име, не като сегашното. Това станало в съвета на боговете, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството.
Този съвет се занимавал със
създаването
на човека и определяне на името му.
Това име „човек“ е крив превод, но ние ще се задоволим с него. Под „човек“ разбираме същество, което мисли. Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действа за създаване на човешката личност и човешкото тяло – със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават в класификацията на тези обвивки, обаче тези класификации се отнасят само към външната, видимата страна на това учение.
към беседата >>
Низходящата посока на мисълта действа за
създаване
на човешката личност и човешкото тяло – със седемте му обвивки.
Това станало в съвета на боговете, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се занимавал със създаването на човека и определяне на името му. Това име „човек“ е крив превод, но ние ще се задоволим с него. Под „човек“ разбираме същество, което мисли. Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща.
Низходящата посока на мисълта действа за
създаване
на човешката личност и човешкото тяло – със седемте му обвивки.
Източните и западните школи се различават в класификацията на тези обвивки, обаче тези класификации се отнасят само към външната, видимата страна на това учение. По същина в двете школи няма никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела.
към беседата >>
Този съвѣтъ се занимавалъ съ
създаването
на човѣка и опредѣляне на името му.
(втори вариант)
Въ първоначалния езикъ – езика на Девствения Божественъ Духъ, най-вѫзвишениятъ въ йерархията на ангелитѣ, Богъ е далъ на човѣка друго име, не като сегашното. Това станало въ съвѣта на боговѣтѣ, подъ прѣдсѣдателството на Господа Исуса Христа, нареченъ Спаситель на човѣчеството.
Този съвѣтъ се занимавалъ съ
създаването
на човѣка и опредѣляне на името му.
Това име „човѣкъ“ е кривъ прѣводъ, но ние ще се задоволимъ съ него. Подъ „човѣкъ“ разбираме сѫщество, което мисли. Споредъ сегашната еволюция мисъльта на човѣка върви въ двѣ посоки: низходяща и вѫзходяща. Низходящата посока на мисъльта действа за създаване на човѣшката личность и човѣшкото тѣло – съ седемтѣ му обвивки. Източнитѣ и западнитѣ школи се различаватъ въ класификацията на тѣзи обвивки, обаче тѣзи класификации се отнасятъ само къмъ външната, видимата страна на това учение.
към втори вариант >>
Низходящата посока на мисъльта действа за
създаване
на човѣшката личность и човѣшкото тѣло – съ седемтѣ му обвивки.
(втори вариант)
Това станало въ съвѣта на боговѣтѣ, подъ прѣдсѣдателството на Господа Исуса Христа, нареченъ Спаситель на човѣчеството. Този съвѣтъ се занимавалъ съ създаването на човѣка и опредѣляне на името му. Това име „човѣкъ“ е кривъ прѣводъ, но ние ще се задоволимъ съ него. Подъ „човѣкъ“ разбираме сѫщество, което мисли. Споредъ сегашната еволюция мисъльта на човѣка върви въ двѣ посоки: низходяща и вѫзходяща.
Низходящата посока на мисъльта действа за
създаване
на човѣшката личность и човѣшкото тѣло – съ седемтѣ му обвивки.
Източнитѣ и западнитѣ школи се различаватъ въ класификацията на тѣзи обвивки, обаче тѣзи класификации се отнасятъ само къмъ външната, видимата страна на това учение. По сѫщина въ двѣтѣ школи нѣма никакво вѫтрѣшно различие. Споредъ вѫтрешния смисълъ на Христовото учение човѣкъ има три сѫществени, неизмѣнни тѣла и седемь обвивки. Въ теософската литература се говори за седемтѣ обвивки на човѣшкото тѣло, а за тритѣ неизмѣнни тѣла само се загатва. Тамъ наричатъ обвивкитѣ „тѣла“, но тѣ не сѫ тѣла.
към втори вариант >>
27.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
Под думите „физическа материя“ разбирам света на формите, необходима за проявата и битието на нещата; под „духовен свят“ подразбирам онези сили, които работят за
създаване
на тези форми; а под „душа“ разбирам условията, които подготвят съграждането на тези форми.
Не е важно каква работа вършиш: математик ли си, химик ли си, доктор ли си, това са сенки, форми в живота; същественото е: осветяваш ли името Божие, влагаш ли волята Божия в душата си? Човек, който иска да бъде силен, трябва да държи тези неща отпред: името Божие, което е най-висшето благо, царството Божие – по отношение на човешката душа, и волята Божия – по отношение на земния живот. Духовният свят има връзка с физическия: човек едновременно е същество духовно и физическо. Тези два елемента съществуват едновременно, има една връзка между единия и другия, която ги съединява и управлява, а тя е душата, която е полудуховна и полуматериална. Това състояние вие никога не може да измените.
Под думите „физическа материя“ разбирам света на формите, необходима за проявата и битието на нещата; под „духовен свят“ подразбирам онези сили, които работят за
създаване
на тези форми; а под „душа“ разбирам условията, които подготвят съграждането на тези форми.
Следователно без форми животът не може да се прояви. Всяка душа трябва да има тяло в света, за да се прояви като индивид, единица. Тя трябва да има тяло, за да я посети Господ. Без къща може ли да повикате гости? Когато човек иска да се ожени, най-напред трябва да си направи къща, тъй както птиците, преди да снесат, си приготвят гнезда.
към беседата >>
Под „духовен" подразбирам онези сили, които работят за
създаване
на тези форми, а под „душа" разбирам условията, които подготвят съграждането на тези форми.
(втори вариант)
Човек, който иска да бъде силен, трябва да има тези неща: Името Божие, което е най-висшето благо; Царството Божие - по отношение на човешката душа, и волята Божия - има връзка с физическия свят. Човек едновременно е същество духовно и физическо. Тези два елемента ще съществуват едновременно и ще има такава една среда между единия и другия, която да ги управлява, а тя е душата, полудуховното. Тези положения вие никога не може да измените. Под думата „физическа материя" разбирам свят на форми, необходим за същността на нещата.
Под „духовен" подразбирам онези сили, които работят за
създаване
на тези форми, а под „душа" разбирам условията, които подготвят съграждането на тези форми.
Следователно живот без форми не може да се прояви. Всяка душа трябва да има тяло в света, за да се прояви като индивид, единица. Тя трябва да има тяло, за да я посети Господ. Без къща може ли да викате Господа? Когато човек иска да се ожени, най-напред трябва да си направи къща, тъй както птиците си имат гнезда.
към втори вариант >>
28.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
За да помогне на човека в пречистване на неговата почва и
освобождаване
от греха, разумният свят, т.е.
(втори вариант)
Вън от любовта няма живот, няма никакво постижение. През дългия живот, който е прекарал на земята, човек имал грижата да си създаде почва, която да разоре, обработи и посее, както прави земеделецът със своите ниви. Върху тази почва са паднали голям брой нечисти мисли и желания, които са я покварили. Тя трябва да се пречисти. Как? – Като се преобърне няколко пъти с ралото и се остави, известно време, на слънце - да се пече, докато стане плодородна.
За да помогне на човека в пречистване на неговата почва и
освобождаване
от греха, разумният свят, т.е.
Провидението, му изпраща страдания. В този смисъл, страданието е плугът, чрез който се разорава нашата почва. Тя трябва да се разоре няколко пъти и да се изложи на слънце, докато се пречисти. Така, именно, тя става годна за посяване на чисти мисли и чувства. Хиляди години наред, Божията Любов трябва да действа върху човешката душа, за да върже, най-после, плодове.
към втори вариант >>
29.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Много проповедници, свещеници, учени, философи, музиканти ще призоват хората към работа, която ще им донесе великото вътрешно
освобождаване
.
(втори вариант)
Има дни на сенки, които временно закриват неговата светлина. Бъдете готови да използувате благата, които Бог носи за своите избраници. Кои са Божи избраници? – Тези, които имат светли мисли и благородни чувства и желания. Днес проповядвам за живия Христос, Който ще проговори чрез хиляди уста.
Много проповедници, свещеници, учени, философи, музиканти ще призоват хората към работа, която ще им донесе великото вътрешно
освобождаване
.
Всички заедно ще запеем химн на Божията Любов. Само така ще разберем, какво представя любовта, която ще ни заведе при Сина и при Отца. Само любовта е в състояние да прероди човека. Ще кажете, че не трябва да си въобразявате неща, които не могат да станат. Важно е, какво си въобразява човек.
към втори вариант >>
30.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
" В отношенията си на взимане и
даване
, човек трябва да бъде абсолютно честен, да не допуща никаква лъжа.
– Добрите мисли и желания на хората. Готов съм да дам всичкото си богатство, но в никой случай да не ми се открадне или да не открадна нещо от ума и от сърцето на човека. Както не трябва да убиваш добрите мисли и желания на своя ближен, така не трябва и да крадеш. Христос казва! „Не свидетелствувай на лъжа!
" В отношенията си на взимане и
даване
, човек трябва да бъде абсолютно честен, да не допуща никаква лъжа.
Ако получи една добра мисъл или едно добро желание, трябва да отговори със същото. Даде ли срещу една добра мисъл една лоша, той си служи с лъжата. Ако на доброто отговаряте със зло и мислите, че сте приложили доброто, вие покварявате първо себе си, а след това семейството си и обществото. Не е позволено на човека да убива, да краде и да лъже. Жена или мъж, които си позволяват да крадат ума и сърцето на другия, са на крив път.
към беседата >>
31.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
Законът за прераждането е закон за изкупване и
освобождаване
на човека от погрешките на миналото.
Кармата се разрешава само чрез любовта. Яков имаше 12 сина, но само Йосиф беше роден по закона на любовта. Яков работи седем години за него, след което се ожени за Рахил, която роди само един син – Йосиф. Който може да слугува седем години с любов, той ще роди Йосифа. Който се жени по обикновен начин, без любов, той ще вземе Лия, която не обича, и от нея ще му се родят много синове.
Законът за прераждането е закон за изкупване и
освобождаване
на човека от погрешките на миналото.
По същия закон човешкият ум и човешкото сърце се раждат и прераждат. Един американски писател описва деня, в който умът му се прояснил. Голямо тържество било за него това прояснение. Това не е нищо друго, освен момент на новораждане. Радостта на този човек е била толкова голяма, колкото радостта на майката, която е родила син или дъщеря.
към беседата >>
32.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Туптенето е само средство за
предаване
на мислите и чувствата в духовния свят.
Коя е причината, че животът им се осмисли? – Техните сърца и умове. Сърцето им се изпълня с топлина, а умът – със светлина, и те започват да виждат нещата по особен начин. Те казват, че сърцата им туптят, животът им придобил смисъл. Животът не се заключава в туптене на сърцето.
Туптенето е само средство за
предаване
на мислите и чувствата в духовния свят.
Христос казва: „Радвайте се." Защо трябва да се радват хората? – Защото нова култура иде за тях. Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте на хората новото учение"; да устроят домовете си по нов начин, без кухни и дюкяни. - Представете си, че цялата земя се превърне в овощна градина, пълна с доброкачествени плодни дървета. Ще има ли нужда от кухни и дюкяни?
към беседата >>
33.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
В този смисъл, смъртта подразбира
продаване
.
Почти всички сегашни хора са продадени на някого. Че това е така, нека всеки се запита, къде са неговите майка, баща и деца. Ще кажете, че са умрели. – Що е смъртта? Нищо друго, освен продажба.
В този смисъл, смъртта подразбира
продаване
.
Кокошката, която живее в курника на господаря си, свободна ли е? Една вечер господарят й пъхне ръката си в курника, хване я и постави ножа на врата й. Кокошката изкряка един-два пъти, и всичко се свършва с нея. Същото става и с вас. Една вечер дойде господарят ви, хване ви за врата, тури ножа, и всичко е свършено с вас.
към беседата >>
34.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Природата се грижи за
освобождаването
на човека от нечистата материя.
Има два вида нечистота: физическа и психическа, в която влизат умствената и сърдечна нечистота. За първата нечистота – физическата, човек не е отговорен. Колкото и да се чисти физически, той не може да бъде абсолютно чист. Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхвърля навън, в вид на нечиста материя. Това е неизбежен процес.
Природата се грижи за
освобождаването
на човека от нечистата материя.
За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгъстяване, разредяване, дестилиране. Както песъчливите пластове в природата служат като филтри за прецеждане на мътната и нечиста вода, също така, чрез различните органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотребните и нечисти вещества. Това пречистване се постига по физически начин. Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народите. Те са условия за пречистване на човешките мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
35.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Под „воля", в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе участие при
създаване
на формите.
Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха. Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл. С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие. Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото.
Под „воля", в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе участие при
създаване
на формите.
Всяка форма се създава, за да се влее в нея известно съдържание. В такъв случай, каквото е отношението между формата и съдържанието, такова е отношението между съдържанието и смисъла на нещата. „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.” Христос изнася два противоположни образа: крадец и пастир. Крадецът се отличава с три качества; краде, коли и погубва. Пастирът – с едно: дава живот, и то преизобилно.
към беседата >>
Подъ воля азъ разбирамъ вѫтрѣшното съдържание у човѣка, сила, която може да се изяви при
създаване
на тѣзи форми.
(втори вариант)
Това е логическиятъ ходъ на нѣщата, ако искаме да разрѣшаваме правилно дълбокия смисълъ на нѣщата. „Азъ“ – това е форма на земята. Ако азъ разбирамъ да посвѣтя цѣлия си животъ на това сѫщество, на своя стомахъ, то значи да нѣма смисълъ у мене за моето прѣдназначение. „Азъ“ това е една форма, която трѣбва да бѫде въ съгласие съ всички други форми, но въ всѣка форма трѣбва да има съдържание, сила, т.е. това, което хората наричатъ воля.
Подъ воля азъ разбирамъ вѫтрѣшното съдържание у човѣка, сила, която може да се изяви при
създаване
на тѣзи форми.
Формата се създава за съдържанието и по отношение на тази логика, каквото е отношението на формата къмъ съдържанието, такова е отношението на съдържанието къмъ вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Съдържанието само по себе си се създава за вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Когато говори Христосъ за крадеца, Той разбира двояко тази дума. Той опрѣдѣля крадеца съ три качества: да открадне, да заколи и да погуби. „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то прѣизобиленъ.“ Какво разбира подъ тѣзи думи Христосъ, подъ думитѣ „животъ“ и „прѣизобиленъ“.
към втори вариант >>
Турцитѣ казватъ: „Седемь ката нагорѣ, седемь ката надолу, така е наредено, нѣма какво да се прави.“ И ние често казваме: „Господь е създалъ така свѣта и трѣбва да се примиримъ.“ Това не е прогресъ и такова
разсѫждаване
не е правилно.
(втори вариант)
На вашитѣ кѫщи, на вашитѣ вѣрвания отворете голѣми прозорци, не да съсипете малкитѣ, но да отворите по-голѣми. Въ училищата, въ църквитѣ, въ разбиранията къмъ своитѣ близки, въ отношенията си къмъ своитѣ мѫже и жени, вие трѣбва да имате голѣми прозорци, прѣзъ които свѣтлината да прѣминава, тъй както излиза отъ нашитѣ души. Бихъ желалъ всички да отворите вашитѣ библии и да четете вѫтрѣ въ тѣхъ. Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, погуби и заколи.“ Какво? – Иде да открадне вашата свѣщь, а въ тъмнина не се чете.
Турцитѣ казватъ: „Седемь ката нагорѣ, седемь ката надолу, така е наредено, нѣма какво да се прави.“ И ние често казваме: „Господь е създалъ така свѣта и трѣбва да се примиримъ.“ Това не е прогресъ и такова
разсѫждаване
не е правилно.
Господь не е създалъ мечкитѣ, вълцитѣ, лошитѣ хора. Той е създалъ само добритѣ, мислящитѣ хора, така че всичко, което виждате въ свѣта, не е направено отъ Господа, но Той го е допусналъ, злото Богъ го е само направилъ. Вие съ кои искате да се разговаряте: съ тѣзи, които Богъ е създалъ по образъ и подобие свое или съ тѣзи, които Богъ е направилъ отъ каль? Сегашнитѣ хора сѫ отъ каль, тѣхната култура е култура отъ каль, тѣ сѫ хората, на които Богъ е вдъхналъ, вкаралъ животъ, за да имъ даде да разбератъ, че животътъ има по-дълбокъ смисълъ. Сегашната култура е повторение на по-раншната.
към втори вариант >>
36.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
При
създаване
на света, Бог направил и растенията, както и плодните дървета, и дал право на всеки дух, да си избере по едно плодно дърво, за себе си.
Причината е следната: когато ангелите и светиите ми помагат при службата, аз свършвам работата си бързо, за половин час. Обаче, когато остана сам, на своите сили, без подкрепата на светлите същества, аз свършвам работата си за четири - пет часа. Следователно, когато работите на хората се нареждат добре, светлите същества им помагат; когато работите им не се нареждат добре, светлите същества са ги изоставили, сами на себе си. С това си обясняваме, защо някои дървета узряват рано, а други по-късно. Например, дрянът цъфти пръв, а узрява последен.
При
създаване
на света, Бог направил и растенията, както и плодните дървета, и дал право на всеки дух, да си избере по едно плодно дърво, за себе си.
Като дошъл ред на дявола, той избрал за себе си дряна, като дърво, което първо цъфти. Той си казал: Щом дрянът цъфти пръв - и ще узрее пръв. Обаче, останал излъган: дрянът узрял последен. И човек може, като черешата - да узрее рано, и като дряна - да узрее последен. Защо едни плодове узряват рано, а други – късно, и затова има причини.
към беседата >>
37.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Един американски професор толкова обичал предмета си, че се забравял при
преподаване
и задържал студентите половин, а някога и един час след лекцията.
И тази мисъл има две страни: от едно и също място – сърцето, добрият вади добрините, а злият – злините. Следователно, когато искам да изправя човека, на злия казвам, да убие в себе си всяко лошо желание, за да не прави злини на себе си и на хората. На добрия казвам, да възкреси в себе си всички добри желания, да ги реализира, за да бъде добре и за него, и за ближните му. Човек трябва да бъде внимателен в желанията си, да не се забравя. Ако прекали в добрите си желания, той може да се натъкне на противоречия, каквито и лошите желания създават.
Един американски професор толкова обичал предмета си, че се забравял при
преподаване
и задържал студентите половин, а някога и един час след лекцията.
Те решили да му дадат добър урок, да го отвикнат от обичая му да ги задържа след звънеца. Един ден намазали стола, на който професорът седял с туткал, и го завинтили добре за пода. Професорът говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала. Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца. Време е вече всички хора, които са залепени за столовете си, да се отлепят.
към беседата >>
38.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
В държане на заповедите има изпълнение,
даване
– изразходване на енергия.
„Ще пребъдете в любовта ми". Който не разбира основния закон на живота – любовта, мисли, че може да я ограничи. Любовта не се ограничава, тя се отнася към свободните действия. Човек може да пребъдва в любовта, но не и да я ограничава. В пребъдването той едновременно възприема и дава – става правилна обмяна.
В държане на заповедите има изпълнение,
даване
– изразходване на енергия.
За някои въпросите за държането и пребъдването изглеждат отвлечени – от тях зависи да бъдат отвлечени, или не. Както мисли човек, така става. Ако затвори очите си, естествено е, че той не може да вижда. Щом не вижда, не може и да разбира нещата. От човека зависи да вижда и да не вижда.
към беседата >>
39.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Както за
освобождаване
на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за
освобождаването
му от умствена слепота.
Много причини има за неговата слепота: или поради непорядъчния му и лош живот в младини, или поради лошия живот на неговите деди и прадеди. От лошия и изопачен живот нервите губят своята пластичност, кръвообращението не става правилно и върху зрителния нерв се наслагат утайки, които пречат за правилното пречупване на слънчевите лъчи в окото. При физическата слепота се образуват утайки в зрителния нерв на окото; при умствената слепота се образуват утайки в мозъка и пречат на правилното възприемане на мисълта. Когато мисълта не е ясна, човек усеща известно стягане в мозъка, т. е. в умствената област.
Както за
освобождаване
на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за
освобождаването
му от умствена слепота.
Слепият трябва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервите му. Като задава въпроса, може ли сляп сляпаго да води, Христос иска да знае, кой трябва да ръководи и лекува слепите. Не е достатъчно само да водиш слепия. Друго нещо се крие в зададения въпрос от Христа. Да водиш някого, значи, да го упътваш.
към беседата >>
Както за
освобождаване
на човѣка отъ физическа слѣпота се препорѫчва добъръ и чистъ животъ, сѫщо така се препорѫчва чистъ животъ и за
освобождаването
му отъ умствена слѣпота.
(втори вариант)
Много причини има за неговата слѣпота: или поради непорядъчния му и лошъ животъ въ младини, или поради лошия животъ на неговитѣ дѣди и прадѣди. Отъ лошия и изопаченъ животъ нервитѣ губятъ своята пластичность, кръвообръщението не става правилно и върху зрителния нервъ се наслагатъ утайки, които прѣчатъ за правилното пречупване на слънчевитѣ лѫчи въ окото. При физическата слѣпота се образуватъ утайки въ зрителния нервъ на окото; при умствената слѣпота се образуватъ утайки въ мозъка и прѣчатъ на правилното възприемане на мисъльта. Когато мисъльта не е ясна, човѣкъ усѣща известно стѣгане въ мозъка, т. е. въ умствената область.
Както за
освобождаване
на човѣка отъ физическа слѣпота се препорѫчва добъръ и чистъ животъ, сѫщо така се препорѫчва чистъ животъ и за
освобождаването
му отъ умствена слѣпота.
Слѣпиятъ трѣбва да пречисти абсолютно тѣлото, ума и сърдцето си, да не останатъ никакви утайки върху нервитѣ му. Като задава въпроса, може ли слѣпъ слѣпаго да води, Христосъ иска да знае, кой трѣбва да рѫководи и лѣкува слѣпитѣ. Не е достатъчно само да водишъ слѣпия. Друго нѣщо се крие въ зададения въпросъ отъ Христа. Да водишъ нѣкого, значи, да го упѫтвашъ.
към втори вариант >>
40.
Съхранение на душевната енергия
,
ИБ
,
БС
, София, 10.6.1918г.,
Под тази дума се подразбира правилно движение в кръг, правилно
даване
.
Думата венец има двояко значение.
Под тази дума се подразбира правилно движение в кръг, правилно
даване
.
Всички тела в пространството, които съхраняват своята енергия, се движат в кръгообразна орбита. Това, което е вярно за небесните тела, е вярно и за човека. Затова човек, който иска да съхрани своята енергия, трябва да се движи в кръгообразна орбита или, казано на ваш език, това е работа, която се свършва по най-лесен начин. Да се знаят начините или методите за съхранение на душевната енергия е необходима наука за правилното човешко развитие.
към беседата >>
41.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
Те не могат да преобразят себе си, а говорят за
създаване
на един свят от нищо и без нищо.
Наистина, какво би представлявал света без ядене, пиене и дишане? Кое ще бъде красивото в такъв свят? Днес, дишането, яденето, пиенето представляват истинска красота в живота. Опитайте се да отнемете тази красота, за да видите какъв свят ще създадете. Смешно е положението на онези философи, които разсъждават по този начин.
Те не могат да преобразят себе си, а говорят за
създаване
на един свят от нищо и без нищо.
Те приличат на онази публика, която поканила Паганини да им свири. След като изпълнил програмата си, те го запитали: – На три струни можеш ли да свириш? – Мога. – Той извадил едната струна и свирил на три.
към беседата >>
Езикът на съвременните хора е лишен от пластичност и музикалност, необходими качества за
предаване
на Божествените мисли.
Защо трябва да слезе висшето съзнание? За да се прояви Бог. Ще ме запитате, отде зная това. Аз превеждам това, което чувам да се говори горе, не говоря по своя инициатива, от мене измислени неща. Много неща чувам, но не мога всичко да преведа.
Езикът на съвременните хора е лишен от пластичност и музикалност, необходими качества за
предаване
на Божествените мисли.
За да възприемете мислите на Възвишените същества, на Ангелите, трябва да живеете в абсолютна чистота и святост; с други думи, трябва да живеете в света на Любовта. Като слушат днешната беседа, някои си мислят какво ли ще им говоря следния път, от кое вино, от кой пелин ще им дам да пият. Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, но трезви, на които даваме само чиста, кристална вода. Като пиете от водата, която ви давам, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а някои ще се изпотят, ще пречистят кръвта си. Христос казва: „Дух Свети ще ви научи в истия час”.
към беседата >>
Тѣ не могатъ да преобразятъ себе си, а говорятъ за
създаване
на единъ свѣтъ отъ нищо и безъ нищо.
(втори вариант)
Наистина, какво би представялъ свѣта безъ ядене, пиене и дишане? Кое ще бѫде красивото въ такъвъ свѣтъ? Днесъ, дишането, яденето, пиенето представятъ истинска красота въ живота. Опитайте се да отнемете тази красота, да видите, какъвъ свѣтъ ще създадете. Смѣшно е положението на онѣзи философи, които разсѫждаватъ по този начинъ.
Тѣ не могатъ да преобразятъ себе си, а говорятъ за
създаване
на единъ свѣтъ отъ нищо и безъ нищо.
Тѣ приличатъ на онази публика, която поканила Паганини да имъ свири. Следъ като изпълнилъ програмата си, тѣ го запитали: На три струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Той извадилъ едната струна и свирилъ на три. — На две струни можешъ ли да свиришъ?
към втори вариант >>
Езикътъ на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластичность и музикалность, необходими качества за
предаване
на Божественитѣ мисли.
(втори вариант)
Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание? — За да се прояви Богъ. Ще ме запитате, отде зная това. Азъ превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща. Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа.
Езикътъ на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластичность и музикалность, необходими качества за
предаване
на Божественитѣ мисли.
За да възприемете мислитѣ на възвишенитѣ сѫщества, на ангелитѣ, трѣбва да живѣете въ абсолютна чистота и светость; съ други думи, трѣбва да живѣете въ свѣта на любовьта. Като слушатъ днешната беседа, нѣкои си мислятъ, какво ли ще имъ говоря следния пѫть, отъ кое вино, отъ кой пелинъ ще имъ дамъ да пиятъ. Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, но трезви, на които даваме само чиста, кристална вода. Като пиете отъ водата, която ви давамъ, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а нѣкои ще се изпотятъ, ще пречистятъ кръвьта си. Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ”.
към втори вариант >>
42.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
Така е било от
създаването
на света.
На слаб стомах препоръчват да пие малко винце. На болния аз бих препоръчал чист въздух, търпение и молитва. След това ще му препоръчам да съедини силите на ума, на сърцето и на волята си, да действат едновременно и в съгласие. – „Може ли така да се лекува човек? ” – Може.
Така е било от
създаването
на света.
Ако днес не е така, причината е в самия човек. Той живял така, че е разединил връзката между силите на своето тяло. За да възстанови тази връзка, той трябва да се моли и да търпи. Молитвата е духовен процес. Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молитвата в Божествения свят.
към беседата >>
Така е било отъ
създаването
на свѣта.
(втори вариант)
На слабъ стомахъ препорѫчватъ да пие малко винце. На болния азъ бихъ препорѫчалъ чистъ въздухъ, търпение и молитва. Следъ това ще му препорѫчамъ да съедини силитѣ на ума, на сърдцето и на волята си, да действуватъ едновременно и въ съгласие. — Може ли така да се лѣкува човѣкъ? — Може.
Така е било отъ
създаването
на свѣта.
Ако днесъ не е така, причината е въ самия човѣкъ. Той живѣлъ така, че е разединилъ връзката между силитѣ на своето тѣло. За да възстанови тази връзка, той трѣбва да се моли и да търпи. Молитвата е духовенъ процесъ. Каквото е дишането на физическия свѣтъ, такова нѣщо е молитвата въ Божествения свѣтъ.
към втори вариант >>
43.
Доброто вино
,
НБ
, София, 4.8.1918г.,
Създаването
на новото учение представлява пак сватба.
Какво представлява сватбата? Отглеждане на гроздето. Невестата и младоженецът са лозите, от които трябва да се роди гроздето. Те трябва да внесат в него нови сладки сокове. Всяко ново учение се явява в началото на нова епоха.
Създаването
на новото учение представлява пак сватба.
Когато се жени някой, хората се радват, но женитбата не подразбира само радост. Когато един се жени, друг умира; когато един се радва, друг скърби; ако един е сладък, друг е ферментирал. Христос казва: „Не туряйте ново вино в стари мехове". Старите мехове съдържат кваса на старото вино, от което новото вино започва да ферментира, и меховете се пукат. Родителите искат синовете и дъщерите им да бъдат като тях.
към беседата >>
Създаването
на новото учение представя пакъ сватба.
(втори вариант)
Какво представя сватбата? — Отглеждане на гроздето. Невѣстата и младоженикътъ сѫ лозитѣ, отъ които трѣбва да се роди гроздето. Тѣ трѣбва да внесатъ въ него нови, сладки сокове. Всѣко ново учение се явява въ началото на нова епоха.
Създаването
на новото учение представя пакъ сватба.
Когато се жени нѣкой, хората се радватъ, но женитбата не подразбира само радость. Когато единъ се жени, другъ умира; когато единъ се радва, другъ скърби; ако единъ е сладъкъ, другъ е ферментиралъ. Христосъ казва: „Не туряйте ново вино въ стари мѣхове”. Старитѣ мѣхове съдържатъ кваса на старото вино, отъ което новото вино започва да ферментира, и мѣховетѣ се пукатъ. Родителитѣ искатъ, синоветѣ и дъщеритѣ имъ да бѫдатъ като тѣхъ.
към втори вариант >>
44.
Погледна Петра
,
НБ
, София, 18.8.1918г.,
Няма по-добри условия от сегашните за
създаване
и каляване на човешкия характер.
Той пее само веднъж в живота на човека. Като сгрешите, петелът ви ще пропее. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията – втори път това съчетание не се случва. Близо е вашият петел, не изпускайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трябва да използвате условията за вашето развитие.
Няма по-добри условия от сегашните за
създаване
и каляване на човешкия характер.
За каляване на характера са нужни изпитания и мъчнотии. Докато не беше се изпитал и познал, Петър беше готов да защитава Христа докрай. За да покаже своята готовност, той отсече ухото на един от римските войници. След това, когато го повикаха при първосвещениците, на въпроса "И ти ли си негов ученик? ", Петър веднага се отрече.
към беседата >>
Други пък се намират в положението на търговци, които се занимават с вземане-
даване
, мислят за печалби и осигуровки.
Никога няма да се отрека от Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава." Нека всеки се запита: "В аудиторията ли съм, или вън от нея? " Отричам ли се от Бога, пее ли петелът ми, или още не е пропял? Много от сегашните хора се намират вън, греят се около огъня, играят си и се занимават с купоните си, мислят какво да си купят с тях – хляб, зеленчуци, масло.
Други пък се намират в положението на търговци, които се занимават с вземане-
даване
, мислят за печалби и осигуровки.
Те, именно, турят ръка на Христа и Го съдят. Трети се намират в положението на онези, в които съзнанието се пробужда. Христос се обръща към тях, поглежда ги и ги пита: "Знаете ли какво е вашето предназначение на земята? Знаете ли какви обещания сте дали на Бога? Спомнете обещанията си, които сте дали някога в душата си и се върнете към Онзи, Който ви е дал всичко."
към беседата >>
Нѣма по-добри условия отъ сегашнитѣ за
създаване
и каляване на човѣшкия характеръ.
(втори вариант)
Той пѣе само веднъжъ въ живота на човѣка. Като сгрѣшите, пѣтелътъ ви ще пропѣе. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията — втори пѫть това съчетание не се случва. Близо е вашиятъ пѣтелъ, не изпущайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трѣбва да използувате условията за вашето развитие.
Нѣма по-добри условия отъ сегашнитѣ за
създаване
и каляване на човѣшкия характеръ.
За каляване на характера сѫ нуждни изпитания и мѫчнотии. Докато не бѣше се изпиталъ н позналъ, Петъръ бѣше готовъ да защищава Христа докрай. За да покаже своята готовность, той отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Следъ това, когато го повикаха при първосвещеницитѣ, и на въпроса, и ти ли си неговъ ученикъ, Петъръ веднага се отрече. Но следъ тѣзи думи той се замисли.
към втори вариант >>
Други пъкъ се намиратъ въ положението на търговци, които се занимаватъ съ взимане-
даване
, мислятъ за печалби и осигуровки.
(втори вариант)
Никога нѣма да се отрека отъ Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава. Нека всѣки се запита: Въ аудиторията ли съмъ, или вънъ отъ нея? Отричамъ ли се отъ Бога, пѣе ли пѣтелътъ ми, или още не е пропѣлъ? Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ вънъ, грѣятъ се около огъня, играятъ си и се занимаватъ съ купонитѣ си, мислятъ какво да си купятъ съ тѣхъ — хлѣбъ, зеленчуци, масло.
Други пъкъ се намиратъ въ положението на търговци, които се занимаватъ съ взимане-
даване
, мислятъ за печалби и осигуровки.
Тѣ, именно, турятъ рѫка на Христа и Го сѫдятъ. Трети се намиратъ въ положението на онѣзи, въ които съзнанието се пробужда. Христосъ се обръща къмъ тѣхъ, поглежда ги и ги пита: Знаете ли, какво е вашето предназначение на земята? Знаете ли, какви обещания сте дали на Бога? Спомнете обещанията си, които сте дали нѣкога въ душата си и се върнете къмъ Онзи, Който ви е далъ всичко.
към втори вариант >>
45.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Намерено е, че при
създаването
на човешкия организъм вземат участие два вида квасни гъбички: едни полуорганизовани(зирани) и други – организовани(зирани) или живи.
Квасът всякога произвежда две противоположни реакции. Хлебният квас произвежда хляба, от който се нуждаят всички живи същества. Който го яде, той се развива правилно. Спиртният квас произвежда спиртни питиета, които упояват човека и се отразяват вредно върху нервната му система. Много болести се дължат също така на различни заквасвания.
Намерено е, че при
създаването
на човешкия организъм вземат участие два вида квасни гъбички: едни полуорганизовани(зирани) и други – организовани(зирани) или живи.
Всъщност, активно участие в този процес вземат живите организми, които се размножават непрекъснато. Квасът, от който е образувано брашното, т.е. материята на човешкия организъм, е средата, в която попадналите микроби се развиват при благоприятни условия, ту образуват известни съединения, ту се разлагат. Значи, процесите на съединяването и разлагането, които се извършват в организма, не са нищо друго, освен вкисване, т.е. втасване на живата материя.
към беседата >>
В процеса на зачеването и
създаването
на детето, Божественото още не присъства – това е нисш процес.
Следователно, каже ли някоя мома, че може да стане майка, тя не разбира законите. Преди всичко, тя трябва да пречисти и пресее добре брашното, с което ще работи, и тогава да пристъпи към майчинството. От чистата или нечиста материя, с която майката разполага, зависи какво дете ще роди – светия или престъпник. Ще кажете, че само в добрите деца е вложено Божественото. Не е така.
В процеса на зачеването и
създаването
на детето, Божественото още не присъства – това е нисш процес.
Божественото в човека иде отпосле, след раждането на детето, когато то се диференцира като материя и Дух. Докато е само материя, в него няма нищо възвишено. Казано е в стиха, че жената замесила кваса в три мери брашно. Това показва, че замесването се извършва в трите свята: във физическия, Духовния и Божествения. Ако замесването става правилно на физическия свят, ще се извършва правилно и в другите два свята; ако замесването не е станало правилно на земята, и в другите светове не става правилно.
към беседата >>
Намѣрено е, че при
създаването
на човѣшкия организъмъ взиматъ участие два вида квасни гѫбички: едни полуорганизовани и други — организовани или живи.
(втори вариант)
Квасътъ всѣкога произвежда две противоположни реакции. Хлѣбниятъ квасъ произвежда хлѣба, отъ който се нуждаятъ всички живи сѫщества. Който го яде, той се развива правилно. Спиртниятъ квасъ произвежда спиртни питиета, които упояватъ човѣка и се отразяватъ вредно върху нервната му система. Много болести се дължатъ сѫщо така на различни заквасвания.
Намѣрено е, че при
създаването
на човѣшкия организъмъ взиматъ участие два вида квасни гѫбички: едни полуорганизовани и други — организовани или живи.
Въ сѫщность, активно участие въ този процесъ взиматъ живитѣ организми, които се размножаватъ непрекѫснато. Квасътъ, отъ който е образувано брашното, т. е. материята на човѣшкия организъмъ, е срѣдата, въ която, попадналитѣ микроби се развиватъ при благоприятни условия, ту образуватъ известни съединения, ту се разлагатъ. Значи, процеситѣ на съединяването и разлагането, които се извършватъ въ организма, не сѫ нищо друго, освенъ вкисване, т. е. втасване на живата материя.
към втори вариант >>
Въ процеса на зачеването и
създаването
на детето, Божественото още не присѫтствува.
(втори вариант)
Следователно, каже ли нѣкоя мома, че може да стане майка, тя не разбира законитѣ. Преди всичко, тя трѣбва да пречисти и пресѣе добре брашното, съ което ще работи, и тогава да пристѫпи къмъ майчинството. Отъ чистата или нечиста материя, съ която майката разполага, зависи, какво дете ще роди — светия или престѫпникъ. Ще кажете, че само въ добритѣ деца е вложено Божественото. Не е така.
Въ процеса на зачеването и
създаването
на детето, Божественото още не присѫтствува.
Това е нисшъ процесъ. Божественото въ човѣка иде отпосле, следъ раждането на детето, когато то се диференцира като материя и духъ. Докато е само материя, въ него нѣма нищо възвишено. Казано е въ стиха, че жената замѣсила кваса въ три мѣри брашно. Това показва, че замѣсването се извършва въ тритѣ свѣта: въ физическия, духовния и Божествения.
към втори вариант >>
46.
Вкъщи
,
НБ
, София, 1.9.1918г.,
В Битието, дето се говори за
създаването
на света, Бог бил доволен от всички дни, но за втория ден не се казва нищо. Защо?
– “Няма ли поне едно изключение в Неговите дела? ” – В сто милиона движения има едно изключение – резултат на човека, който се съмнява в Божиите закони. В хиляда добри прояви на Бога има една лоша, която принадлежи на човека. С това ние създаваме мъчнотии на Бога и Го заставяме да слезе на земята, да изправи сторената погрешка. Значи, изключението в законите на Бога е човекът.
В Битието, дето се говори за
създаването
на света, Бог бил доволен от всички дни, но за втория ден не се казва нищо. Защо?
В този ден е създадена материята, от която е направен човекът – изключението. И за човека има един лош ден – вторият. Ако през този ден се опитате да философствате, философията ви ще бъде мъртва. Христос казва на учениците си: „Не е позволено на човек да напуска жена си без причина". За предпочитане е да носи страдания, отколкото да пожертва душата си за едно моментно удоволствие.
към беседата >>
Въ Битието, дето се говори за
създаването
на свѣта, Богъ билъ доволенъ отъ всички дни, но за втория день не се казва нищо. Защо?
(втори вариант)
— Нѣма ли поне едно изключение въ Неговитѣ дѣла? — Въ сто милиона движения има едно изключение — резултатъ на човѣка, който се съмнява въ Божиитѣ закони. Въ хиляда добри прояви на Бога има една лоша, която принадлежи на човѣка. Съ това ние създаваме мѫчнотии на Бога и Го заставяме да слѣзе на земята, да изправи сторената погрѣшка. Значи, изключението въ законитѣ на Бога е човѣкътъ.
Въ Битието, дето се говори за
създаването
на свѣта, Богъ билъ доволенъ отъ всички дни, но за втория день не се казва нищо. Защо?
— Въ този день е създадена материята, отъ която е направенъ човѣкътъ — изключението. И за човѣка има единъ лошъ день — вториятъ. Ако презъ този день се опитате да философствувате, философията ви ще бѫде мъртва. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Не е позволено на човѣкъ да напуща жена си безъ причина”. За предпочитане е да носи страдания, отколкото да пожертвува душата си за едно моментно удоволствие.
към втори вариант >>
47.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Начинът за запазване на енергията в човека, за повдигане на човешката душа, за
освобождаването
й от греха.
Исус се занимава с първата религия – на болните, а Христос – с втората, с религията на здравите. Като посещавате болни, ще им говорите за религията на болните; като отивате при здрави, ще им говорите за религията на здравите. Казахме, че Исус е първият принцип на Живота, т.е. първата буква. Коя е втората буква?
Начинът за запазване на енергията в човека, за повдигане на човешката душа, за
освобождаването
й от греха.
Както нечистата кръв може да се пречисти с добра храна, така и душата може да се освободи от греха. Понеже кръвта е носителка на Живота, тя трябва да се пречисти. Казано е, че плът и кръв няма да наследят Царството Божие, но те са две различни понятия. Как ще си обясните думите на Христа, че който не яде плътта Му и не пие кръвта Му, няма живот в себе си. За коя плът и кръв се говори в стиха?
към беседата >>
— Начинътъ за запазване на енергията въ човѣка, за повдигане на човѣшката душа, за
освобождаването
ѝ отъ грѣха.
(втори вариант)
Исусъ се занимава съ първата религия — на болнитѣ, а Христосъ — съ втората, съ религията на здравитѣ. Като посещавате болни, ще имъ говорите за религията на болнитѣ; като отивате при здрави, ще имъ говорите за религията на здравитѣ. Казахме, че Исусъ е първиятъ принципъ на живота, т. е. първата буква. Коя е втората буква?
— Начинътъ за запазване на енергията въ човѣка, за повдигане на човѣшката душа, за
освобождаването
ѝ отъ грѣха.
Както нечистата кръвь може да се пречисти съ добра храна, така и душата може да се освободи отъ грѣха. Понеже кръвьта е носителка на живота, тя трѣбва да се пречисти. Казано е, че плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие, но тѣ сѫ две различни понятия. Какъ ще си обясните думитѣ на Христа, че който не яде плътьта Му и не пие кръвьта Му, нѣма животъ въ себе си. За коя плъть и кръвь се говори въ стиха?
към втори вариант >>
48.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Тя е съществувала още при
създаването
на човека.
Съмнението и критиката имат значение, когато се приложат на място. Всяко нещо има значение, когато е приложено на своето време и място. В това отношение, и философията има значение. Какво нещо е философията? Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служат като ръководни начала в Живота.
Тя е съществувала още при
създаването
на човека.
Първоначално тя съдържала по-голяма Мъдрост, отколкото днес. Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с дванадесет сетива. В процеса на инволюцията, той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с пет сетива, както е сегашният човек. Затова сегашните му знания, в сравнение с миналите, се намират в отношение 5:12. И петте сетива, с които днес разполагат хората, не са достатъчно развити.
към беседата >>
Тя е сѫществувала още при
създаването
на човѣка.
(втори вариант)
Съмнението и критиката иматъ значение, когато се приложатъ на мѣсто. Всѣко нѣщо има значение, когато е приложено на своето време и мѣсто. Въ това отношение, и философията има значение. Какво нѣщо е философията? — Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служатъ като рѫководни начала въ живота.
Тя е сѫществувала още при
създаването
на човѣка.
Първоначално тя съдържала по-голѣма мѫдрость, отколкото днесъ. Първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, разполагалъ съ 12 сѣтива. Въ процеса на инволюцията, той постепенно загубвалъ сѣтивата си, докато най-после останалъ съ петь сѣтива, както е сегашниятъ човѣкъ. Затова сегашнитѣ му знания, въ сравнение съ миналитѣ, се намиратъ въ отношение 5:12. И петтѣ сѣтива, съ които днесъ разполагатъ хората, не сѫ достатъчно развити.
към втори вариант >>
49.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Значи, всяка душа, в която са вложени тайните от
създаването
на света досега, е лист на великата Божествена книга.
Ако не бяха момъкът и момата, кой щеше да го създаде? Те създават романа, авторът само го пише. В това отношение, авторът е стенографът, който схваща бързо онова, което момъкът и момата преживяват, и го описва. И с това авторът принася известна полза на човечеството, но сам той не е действащо лице. Бог пише една велика книга, на която листата са хората.
Значи, всяка душа, в която са вложени тайните от
създаването
на света досега, е лист на великата Божествена книга.
Понеже много листа на тази книга са откъснати и забутани някъде, моята задача е да ги намеря, изчистя и занеса на Бога, да ги постави на местата им. Съветвам ви и вие да събирате изгубените листа на Божествената книга. Ако намерите само един лист и го занесете горе, ще получите такава награда, каквато никой цар на земята не може да ви даде. В този смисъл, стихът „Дето са двама или трима, събрани в мое име", се превежда с думите „Ако съберете два или три листа от тази книга в мое име, Аз ще бъда с вас”. Живи са листата на Божествената книга.
към беседата >>
Значи, всѣка душа, въ която сѫ вложени тайнитѣ отъ
създаването
на свѣта досега, е листъ на великата Божествена книга.
(втори вариант)
Ако не бѣха момъкътъ и момата, кой щѣше да го създаде? Тѣ създаватъ романа, авторътъ само го пише. Въ това отношение, авторътъ е стенографътъ, който схваща бързо онова, което момъкътъ и момата преживяватъ, и го описва. И съ това авторътъ принася известна полза на човѣчеството, но самъ той не е действуващо лице. Богъ пише една велика книга, на която листата сѫ хората.
Значи, всѣка душа, въ която сѫ вложени тайнитѣ отъ
създаването
на свѣта досега, е листъ на великата Божествена книга.
Понеже много листа на тази книга сѫ откѫснати и забутани нѣкѫде, моята задача е да ги намѣря, изчистя и занеса на Бога, да ги постави на мѣстата имъ. Съветвамъ ви и вие, да събирате изгубенитѣ листа на Божествената книга. Ако намѣрите само единъ листъ и го занесете горе, ще получите такава награда, каквато никой царь на земята не може да ви даде. Въ този смисълъ, стихътъ „дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име”, се превежда съ думитѣ: „Ако съберете два или три листа отъ тази книга въ мое име, Азъ ще бѫда съ васъ”. Живи сѫ листата на Божествената книга.
към втори вариант >>
50.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Който не разбира процеса на раждането, не разбира и процеса на
създаването
на света и пита защо Бог създаде света
Кой ще отнеме изкуството на художника да рисува, и на музиканта да свири? Христос казва: „Събирайте си богатства и съкровища, които нито молец разяжда, нито ръжда разваля." Той има предвид събиране на богатства и съкровища, които обуславят Новораждането. Не прави ли същото и детето, което е в утробата на своята майка? То гълта хранителни сокове от нея, събира богатства, за да си образува органи, необходими за новия живот. След това то се ражда.
Който не разбира процеса на раждането, не разбира и процеса на
създаването
на света и пита защо Бог създаде света
по този начин. Защо създаде човека с толкова вътрешни органи? Защо му са нужни мозък, бял дроб, сърце и стомах? Не може ли без тях? Не може.
към беседата >>
Който не разбира процеса на раждането, не разбира и процеса на
създаването
на свѣта и пита, защо Богъ създаде свѣта по този начинъ.
(втори вариант)
Кой ще отнеме изкуството на художника да рисува, и на музиканта да свири? Христосъ казва: „Събирайте си богатства и съкровища, които нито молецъ разяжда, нито ръжда разваля.” Той има предъ видъ събиране на богатства и съкровища, които обуславятъ новораждането. Не прави ли сѫщото и детето, което е въ утробата на своята майка? То гълта хранителни сокове отъ нея, събира богатства, за да си образува органи, необходими за новия животъ. Следъ това то се ражда.
Който не разбира процеса на раждането, не разбира и процеса на
създаването
на свѣта и пита, защо Богъ създаде свѣта по този начинъ.
Защо създаде човѣка съ толкова вѫтрешни органи? Защо му сѫ нуждни мозъкъ, бѣлъ дробъ, сърдце и стомахъ? Не може ли безъ тѣхъ? — Не може. Чрезъ тѣзи органи човѣкъ се свързва съ ангелитѣ, херувимитѣ и серафимитѣ, отъ които черпи знания за своето повдигане.
към втори вариант >>
51.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Ако си от старото учение, ще хвръкна далеч от тебе; ако си от новото учение, ще ти попея.” Много птички пеят днес за идването на новото време, за
освобождаването
им от затвора.
Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор. Ще кажете, че човек трябва да мисли, да се повдигне по-високо от сегашното си положение. Ако и животните мислят, колко повече човек трябва да мисли! Виждам птички, които, като срещнат човека, запитват го: “От кое учение си, от старото или от новото? Обичаш ли да режеш глави, или си забравил този занаят?
Ако си от старото учение, ще хвръкна далеч от тебе; ако си от новото учение, ще ти попея.” Много птички пеят днес за идването на новото време, за
освобождаването
им от затвора.
Когато някоя птичка пее пред прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е някой ваш близък, който ви навестява и ви пее за новия живот. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашият близък се е приютил в къщичката на птичката, а не е някъде в ада, на по-големи мъчения. Ако това е ерес, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човек?
към беседата >>
Много птички пѣятъ днесъ за идването на новото време, за
освобождаването
имъ отъ затвора.
(втори вариант)
Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли, да се повдигне по-високо отъ сегашното си положение. Ако и животнитѣ мислятъ, колко повече човѣкъ трѣбва да мисли! Виждамъ птички, които, като срещнатъ човѣка, запитватъ го: Отъ кое учение си, отъ старото или отъ новото? Обичашъ ли да рѣжешъ глави, или си забравилъ този занаятъ? Ако си отъ старото учение, ще хвръкна далечъ отъ тебе; ако си отъ новото учение, ще ти попѣя.
Много птички пѣятъ днесъ за идването на новото време, за
освобождаването
имъ отъ затвора.
Когато нѣкоя птичка пѣе предъ прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е нѣкой вашъ близъкъ, който ви навестява и ви пѣе за новия животъ. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашиятъ близъкъ се приютилъ въ кѫщичката на птичката, а не е нѣкѫде въ ада, на по-голѣми мѫчения. Ако това е ересь, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човѣкъ?
към втори вариант >>
52.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
То е минало през три епохи: първата датира от
създаването
на първия човек по образ и подобие на Бога.
В някои случаи те са по-страшни от топовете и оръдията. Книгата на някой писател, пълна с изопачени мисли и чувства, внася отрова в умовете и сърцата на ред поколения, докато оръдията са опасни временно, докато продължава войната. Християнството иде да спаси човечеството от лошите и изопачени мисли и желания, напластени в съзнанието на хората от хиляди години. Ще кажете, че Християнството е ново учение, от две хиляди години. Не е ново това учение.
То е минало през три епохи: първата датира от
създаването
на първия човек по образ и подобие на Бога.
Той и до днес още живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и, за непослушание, изгонен от рая. Третата епоха е времето на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая. Той беше облечен в кожа. Това е днешният човек, който изповядва християнството.
към беседата >>
В нея са написани тайните, скрити в Битието, от
създаването
на света до края на века.
Всички гледат шишето с лекарството отвън, обръщат го оттук-оттам, но никой не може да го отвори. Ако счупят шишето, лекарството ще се излее. Какъв смисъл имат книгата и шишето, щом не могат да се използват? Колкото и да се възхищавате от техните външни качества, те нищо не допринасят. Има друга книга, по-ценна от тази, на която описвате качествата – тя е човешката душа.
В нея са написани тайните, скрити в Битието, от
създаването
на света до края на века.
Като се каже нещо за душата, някои се питат, дали съществува тя, или не. Малцина отварят и четат тази книга. Един гръцки философ казва: „Познай себе си". Тази мисъл крие в себе си учението за душата. Да познае човек себе си, това значи, да отвори книгата на своята душа и да чете.
към беседата >>
Още от
създаването
на света Бог е начертал границите на България, предвидил е каква форма на управление да има.
Христос казва: "Не търся слава от человеците, но от Бога." Човек е част от Божествения организъм. Щом целият организъм е здрав, и частите му ще бъдат здрави. Какво ще стане с България? От вас зависи да бъде тя добре, или зле. Когато всички българи живеят в хармония с Цялото, техният живот ще бъде хармоничен.
Още от
създаването
на света Бог е начертал границите на България, предвидил е каква форма на управление да има.
Един ден този план ще се приложи. Това е предвидено, както за България, така и за всички народи, за всички хора поотделно. Като се върнете по домовете си, всеки от вас да влезе в скришната си стаичка, да отвори библиотеката си, да види какво е писано за вас, каква е програмата, която трябва да изпълните. Мина вече страшното, на края сте. Сега идат блажени дни – на Възкресение и подмладяване.
към беседата >>
То е минало презъ три епохи: първата датира оть
създаването
на първия човѣкъ по образъ и подобие на Бога.
(втори вариант)
Въ нѣкои случаи тѣ сѫ по-страшни отъ топоветѣ и орѫдията. Книгата на нѣкой писатель, пълна съ изопачени мисли и чувства, внася отрова въ умоветѣ и сърдцата на редъ поколѣния, когато орѫдията сѫ опасни временно, докато продължава войната. Християнството иде да спаси човѣчеството отъ лошитѣ и изопачени мисли и желания, напластени въ съзнанието на хората отъ хиляди години. Ще кажете, че Християнството е ново учение, отъ две хиляди години. Не е ново това учение.
То е минало презъ три епохи: първата датира оть
създаването
на първия човѣкъ по образъ и подобие на Бога.
Той и доднесъ още живѣе въ рая. Втората епоха е отъ времето на втория човѣкъ, направенъ отъ пръстъ и, за непослушание, изгоненъ отъ рая. Третата епоха е времето на сегашното човѣчество, когато човѣкъ се доби вънъ отъ рая. Той бѣше облѣченъ въ кожа. Това е днешниятъ човѣкъ, който изповѣдва християнството.
към втори вариант >>
Въ нея сѫ написани тайнитѣ, скрити въ Битието, отъ
създаването
на свѣта до края на вѣка.
(втори вариант)
Всички гледатъ шишето съ лѣкарството отвънъ, обръщатъ го оттукъ-оттамъ, но никой не може да го отвори. Ако счупятъ шишето, лѣкарството ще се излѣе. Какъвъ смисълъ иматъ книгата и шишето, щомъ не могатъ да се използуватъ? Колкото и да се възхищавате отъ тѣхнитѣ външни качества, тѣ нищо не допринасятъ. Има друга книга, по ценна отъ тази, на която описвате качествата — тя е човѣшката душа.
Въ нея сѫ написани тайнитѣ, скрити въ Битието, отъ
създаването
на свѣта до края на вѣка.
Като се каже нѣщо за душата, нѣкои се питатъ, дали сѫществува тя, или не. Малцина отварятъ и четатъ тази книга. Единъ гръцки философъ казва: „Познай себе си”. Тази мисъль крие въ себе си учението за душата. Да познае човѣкъ себе си, това значи, да отвори книгата на своята душа и да чете.
към втори вариант >>
Още отъ
създаването
на свѣта Богъ е начърталъ границитѣ на България, предвидилъ е, каква форма на управление да има.
(втори вариант)
Изпълнявайте волята на Онзи, Който живѣе въ васъ. Христосъ казва: „Не търся слава отъ человѣцитѣ, но отъ Бога.” Човѣкъ е часть отъ Божествения организъмъ. Щомъ цѣлиятъ организъмъ е здравъ, и частитѣ му ще бѫдатъ здрави; — Какво ще стане съ България? — Отъ васъ зависи да бѫде тя добре, или зле. Когато всички българи живѣятъ въ хармония съ Цѣлото, тѣхниятъ животъ ще бѫде хармониченъ.
Още отъ
създаването
на свѣта Богъ е начърталъ границитѣ на България, предвидилъ е, каква форма на управление да има.
Единъ день този планъ ще се приложи. Това е предвидено, както за България, така и за всички народи, за всички хора поотдѣлно. Като се върнете по домоветѣ си, всѣки отъ васъ да влѣзе въ скришната си стаичка, да отвори библиотеката си, да види, какво е писано за васъ, каква е програмата, която трѣбва да изпълните. Мина вече страшното, на края сте. Сега идатъ блажени дни — на възкресение и подмладяване.
към втори вариант >>
53.
Който намигва
,
ИБ
,
БС
, София, 7.11.1918г.,
Тези неща са потребни за
създаване
на една благоприятна атмосфера за човешката мисъл.
Който се занимава с хорските нечистотии, той се покварява. Tака ще започнем от физическото към духовното. Аз харесвам светските хора, защото те вървят много добре, те обръщат голямо внимание на физическата чистота. От тях се иска само крачка напред, за да влязат в Царството Божие. Имат ли това изкуство – физическата чистота, те ще преминат и към духовната.
Тези неща са потребни за
създаване
на една благоприятна атмосфера за човешката мисъл.
От нечистотата на мислите се създава една неприятна атмосфера, от която учениците се демагнитизират. За работата на ума всякога е потребна Чистота. За да се наблюдава небето, трябва да има чистота. Като казва Христос, че чистосърдечните ще видят Бога, Той показва, че Чистотата е едно условие за виждане. Тъй че, Чистотата ще я държите като едно условие за усилване на волята.
към беседата >>
54.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
Повдига се въпрос за
даването
.
”И като чуха, зачудиха се.” Важна дума в този стих е глаголът чувам. Чувам и слушам са синоними. На какво се зачудиха? На отговора, който Христос даде на въпроса: да се дава ли дан на кесаря?
Повдига се въпрос за
даването
.
Често става въпрос за слугуването. Даването има отношение към дълга, а слугуването, т.е. служенето към Любовта. Да даваш, това не е особено качество, защото ти си длъжен да даваш. На въпроса, който учените зададоха на Христа, трябва ли да се дава дан на Кесаря, Христос отговори: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.” Кесарят е цар, а царят – човек.
към беседата >>
Даването
има отношение към дълга, а слугуването, т.е.
Чувам и слушам са синоними. На какво се зачудиха? На отговора, който Христос даде на въпроса: да се дава ли дан на кесаря? Повдига се въпрос за даването. Често става въпрос за слугуването.
Даването
има отношение към дълга, а слугуването, т.е.
служенето към Любовта. Да даваш, това не е особено качество, защото ти си длъжен да даваш. На въпроса, който учените зададоха на Христа, трябва ли да се дава дан на Кесаря, Христос отговори: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.” Кесарят е цар, а царят – човек. Значи, същият въпрос може да се преведе с думите: трябва ли да се дава дан на човека? Животните, като по-нискостоящи от човека, му дават данък: месо, мляко, яйца, вълна, мас, труд и др.
към беседата >>
Защото служенето на Бога е свързано с
даване
.
Едни казват, че трябва да се обичат, а други казват, че не трябва. Защо не трябва? Защото нямат сметка да обичат. Който много обича, много дава. Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо?
Защото служенето на Бога е свързано с
даване
.
Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно. Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни. Даването и вземането вървят заедно. Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен. В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо.
към беседата >>
Даването
и вземането вървят заедно.
Който много обича, много дава. Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо? Защото служенето на Бога е свързано с даване. Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно. Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни.
Даването
и вземането вървят заедно.
Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен. В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо. Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо. Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място.
към беседата >>
Не мислете, че
даването
във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен.
Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо? Защото служенето на Бога е свързано с даване. Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно. Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни. Даването и вземането вървят заедно.
Не мислете, че
даването
във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен.
В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо. Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо. Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен.
към беседата >>
В едни случаи
даването
е добро нещо, а в други – лошо.
Защото служенето на Бога е свързано с даване. Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно. Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни. Даването и вземането вървят заедно. Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен.
В едни случаи
даването
е добро нещо, а в други – лошо.
Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо. Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения.
към беседата >>
Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това
даване
не е добро.
Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни. Даването и вземането вървят заедно. Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен. В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо. Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо.
Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това
даване
не е добро.
Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения. Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта. Новият морал изисква от човека такова даване и вземане, при което няма никаква щета.
към беседата >>
Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това
даване
е на място.
Даването и вземането вървят заедно. Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен. В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо. Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо. Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро.
Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това
даване
е на място.
И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения. Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта. Новият морал изисква от човека такова даване и вземане, при което няма никаква щета. Това са два процеса, които трябва да имат предвид повдигането на човешката душа.
към беседата >>
Новият морал изисква от човека такова
даване
и вземане, при което няма никаква щета.
Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения. Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта.
Новият морал изисква от човека такова
даване
и вземане, при което няма никаква щета.
Това са два процеса, които трябва да имат предвид повдигането на човешката душа. "И като чуха, зачудиха се." И до днес още хората се учудват на проявите в живота и се запитват, съществува ли Бог, или не съществува. Който има да дава, отрича съществуването на Бога. Който има да взема, признава, че Бог съществува. Същото виждаме и в личните отношения на хората.
към беседата >>
към празненето и пълненето, към
даването
и вземането.
Чуването и слушането са синоними. Между тях има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процес на възприемане. Слушането има отношение към месечината, т.е.
към празненето и пълненето, към
даването
и вземането.
Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: “Дано моят син израсне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има някой да ме гледа на старини.” Като говоря за котлето и босилека, нямам предвид свещениците, които официално изпълняват службата си. Светът е пълен с попове, т.е. с бащи (от думата папа), които търсят лек начин за прехранване.
към беседата >>
Даването
подразбира правилна обмяна.
Един ден срещнал една овчарка, в която се влюбил, но не могъл да я привлече към себе си. Той виждал спасението си в нея и се питал защо не я срещнал по-рано. Всеки ще срещне на пътя си своята овчарка или своя овчар и ще се запита, защо не я срещнал по-рано, а сега, след като опетнил живота си. Най-после човек дохожда до положение да обърне другата страница на Живота, да служи на Бога, т.е. да дава своята дан доброволно и с Любов.
Даването
подразбира правилна обмяна.
Като се дава на Бога доброволно и с Любов, обмяната всякога е правилна. Човек дава и на кесаря, но чрез насилие, затова обмяната не е правилна. Тогава човек се усеща стегнат, като с обръчи. Радвайте се и веселете се, защото Бог работи днес в света. Той взема участие и в индивидуалния живот на човека, и в семейния, и в обществения, и в политическия.
към беседата >>
Който разбира Живота, ще ви каже: “Служете на Бога чрез закона на Любовта, а на дълга си служете чрез
даването
.” Всеки има дълг към своя народ и към отечеството си и ще му отдаде това, което е негово.
Ако Бог не работи, дяволът ще вземе Неговото място. Той ще упои хората, ще притъпи сърцата им към болките и страданията на близките им. Те ще живеят в блаженство за тялото, но душата им ще бъде поробена. Затова е казано в Писанието: “Пазете се от онези, които душа погубват." „И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си." Фарисеите, които изпитваха Христа, ще дойдат и при вас, да ви питат как ще изпълните дълга си като учител, свещеник, съдия, баща, майка, брат и сестра.
Който разбира Живота, ще ви каже: “Служете на Бога чрез закона на Любовта, а на дълга си служете чрез
даването
.” Всеки има дълг към своя народ и към отечеството си и ще му отдаде това, което е негово.
Всеки народ е дал и дава нещо на хората, затова всички трябва да му върнат неговото. Така постъпи Христос. Когато Го запитаха трябва ли да даваме дан на кесаря, Той им отговори: „Дайте да видя образа на това, което трябва да дадете на кесаря." Като Му подадоха една монета, на която беше образът на кесаря, Той каза: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу." И тъй, под Любов трябва да разбирате служене на Бога. Мислете върху Любовта.
към беседата >>
Повдига се въпросъ за
даването
.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” Важна дума въ този стихъ е глаголътъ „чувамъ”. Чувамъ и слушамъ сѫ синоними. На какво се зачудиха? — На отговора, който Христосъ даде на въпроса: Да се дава ли дань на Кесаря?
Повдига се въпросъ за
даването
.
Често става въпросъ за слугуването. Даването има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е. служенето къмъ любовьта. Да давашъ, това не е особено качество, защото ти си длъженъ да давашъ. На въпроса, който ученитѣ зададоха на Христа, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря, Христосъ отговори: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” Кесарьтъ е царь, а царьтъ — човѣкъ.
към втори вариант >>
Даването
има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е.
(втори вариант)
Чувамъ и слушамъ сѫ синоними. На какво се зачудиха? — На отговора, който Христосъ даде на въпроса: Да се дава ли дань на Кесаря? Повдига се въпросъ за даването. Често става въпросъ за слугуването.
Даването
има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е.
служенето къмъ любовьта. Да давашъ, това не е особено качество, защото ти си длъженъ да давашъ. На въпроса, който ученитѣ зададоха на Христа, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря, Христосъ отговори: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” Кесарьтъ е царь, а царьтъ — човѣкъ. Значи, сѫщиятъ въпросъ може да се преведе съ думитѣ: Трѣбва ли да се дава дань на човѣка? Животнитѣ, като по-низкостоещи отъ човѣка, му даватъ данъкъ: месо, млѣко, яйца, вълна, мась, трудъ и др.
към втори вариант >>
— Защото служенето на Бога е свързано съ
даване
.
(втори вариант)
Едни казватъ, че трѣбва да се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва. Защо не трѣбва? — Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ. Който много обича, много дава. Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо?
— Защото служенето на Бога е свързано съ
даване
.
Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо.
към втори вариант >>
Даването
и вземането вървятъ заедно.
(втори вариант)
Който много обича, много дава. Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо? — Защото служенето на Бога е свързано съ даване. Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни.
Даването
и вземането вървятъ заедно.
Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто.
към втори вариант >>
Не мислете, че
даването
въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ.
(втори вариант)
Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо? — Защото служенето на Бога е свързано съ даване. Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно.
Не мислете, че
даването
въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ.
Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ.
към втори вариант >>
Въ едни случаи
даването
е добро нѣщо, а въ други — лошо.
(втори вариант)
— Защото служенето на Бога е свързано съ даване. Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ.
Въ едни случаи
даването
е добро нѣщо, а въ други — лошо.
Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения.
към втори вариант >>
Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това
даване
не е добро.
(втори вариант)
Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо.
Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това
даване
не е добро.
Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения. Добре е да вземешъ дълга на ближния си, ти да го изплатишъ; добре е да му вземешъ болестьта. Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова даване и вземане, при което нѣма никаква щета.
към втори вариант >>
Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това
даване
е на мѣсто.
(втори вариант)
Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро.
Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това
даване
е на мѣсто.
И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения. Добре е да вземешъ дълга на ближния си, ти да го изплатишъ; добре е да му вземешъ болестьта. Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова даване и вземане, при което нѣма никаква щета. Това сѫ два процеса, които трѣбва да иматъ предъ видъ повдигането на човѣшката душа.
към втори вариант >>
Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова
даване
и вземане, при което нѣма никаква щета.
(втори вариант)
Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения. Добре е да вземешъ дълга на ближния си, ти да го изплатишъ; добре е да му вземешъ болестьта.
Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова
даване
и вземане, при което нѣма никаква щета.
Това сѫ два процеса, които трѣбва да иматъ предъ видъ повдигането на човѣшката душа. „И като чуха, зачудиха се.” И доднесъ още хората се очудватъ на проявитѣ въ живота и се запитватъ, сѫществува ли Богъ, или не сѫществува. Който има да дава, отрича сѫществуването на Бога. Който има да взема, признава, че Богъ сѫществува. Сѫщото виждаме и въ личнитѣ отношения на хората.
към втори вариант >>
къмъ празненето и пълненето, къмъ
даването
и вземането.
(втори вариант)
Чуването и слушането сѫ синоними. Между тѣхъ има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процесъ на възприемане. Слушането има отношение къмъ месечината, т. е.
къмъ празненето и пълненето, къмъ
даването
и вземането.
Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: Дано моятъ синъ израстне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има нѣкой да ме гледа на старини. Като говоря за котлето и босилека, нѣмамъ предъ видъ свещеницитѣ, които официално изпълняватъ службата си. Свѣтътъ е пъленъ съ попове, т. е.
към втори вариант >>
Даването
подразбира правилна обмѣна.
(втори вариант)
Единъ день срещналъ една овчарка, въ която се влюбилъ, но не могълъ да я привлѣче къмъ себе си. Той виждалъ спасението си въ нея и се питалъ, защо не я срещналъ по-рано. Всѣки ще срещне на пѫтя си своята овчарка или своя овчарь и ще се запита, защо не я срещналъ по-рано, а сега, следъ като опетнилъ живота си. Най-после човѣкъ дохожда до положение да обърне другата страница на живота, да служи на Бога, т. е. да дава своята дань доброволно и съ любовь.
Даването
подразбира правилна обмѣна.
Като се дава на Бога доброволно и съ любовь, обмѣната всѣкога е правилна. Човѣкъ дава и на Кесаря, но чрезъ насилие, затова обмѣната не е правилна. Тогава човѣкъ се усѣща стегнатъ, като съ обрѫчи. Радвайте се и веселете се, защото Богъ работи днесъ въ свѣта. Той взема участие и въ индивидуалния животъ на човѣка, и въ семейния, и въ обществения, и въ политическия.
към втори вариант >>
Който разбира живота, ще ви каже: Служете на Бога чрезъ закона на любовьта, а на дълга си служете чрезъ
даването
.
(втори вариант)
Ако Богъ не работи, дяволътъ ще вземе Неговото мѣсто. Той ще упои хората, ще притѫпи сърдцата имъ къмъ болкитѣ и страданията на близкитѣ имъ. Тѣ ще живѣятъ въ блаженство за тѣлото, но душата имъ ще бѫде поробена. Затова е казано въ Писанието: „Пазете се отъ онѣзи, които душа погубватъ.” „И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си.” Фарисеитѣ, които изпитваха Христа, ще дойдатъ и при васъ, да ви питатъ, какъ ще изпълните дълга си като учитель, свещеникъ, сѫдия, баща, майка, братъ и сестра.
Който разбира живота, ще ви каже: Служете на Бога чрезъ закона на любовьта, а на дълга си служете чрезъ
даването
.
Всѣки има дългъ къмъ своя народъ и къмъ отечеството си и ще му отдаде това, което е негово. Всѣки народъ е далъ и дава нѣщо на хората, затова всички трѣбва да му върнатъ неговото. Така постѫпи Христосъ. Когато Го запитаха, трѣбва ли да даваме дань на Кесаря, Той имъ отговори: „Дайте да видя образа на това, което трѣбва да дадете на Кесаря.” Като Му подадоха една монета, на която бѣше образътъ на Кесаря, Той каза: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.”
към втори вариант >>
55.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Ето, осем хиляди години се изминаха от
създаването
на света, и народите още не са свободни.
Някои хора четат Евангелието, дето Христос казва да възлюбиш врага си. Те си въздъхват спокойно и казват: “Добре, че Любовта не е изгубена. Щом става въпрос да любиш враговете си, Любовта е още в живота.” Любовта е в писмото, и рибите са в писмото, но същевременно те са в стомаха на слугата, който е крадец. Опасен е външният крадец, но по-опасен е вътрешният. Също така опасен е и лъжецът.
Ето, осем хиляди години се изминаха от
създаването
на света, и народите още не са свободни.
Онези, които поробват народите, обещават, че ще им дадат свобода, но не изпълняват обещанията си – лъжат. Моми и момци се обичат, обещават си какви ли не златни кули, но нищо не изпълняват – и те се лъжат. Момата слуша какво говори нейният възлюбен, и си мисли, че е намерила един поклонник. Щом обещава и не изпълнява, това е крадецът, който коленичи пред своята жертва, иска да я глътне. Всякога силният коленичи пред слабия, изважда ножа си и го пробожда в гърдите.
към беседата >>
Ето, осемь хиляди години се изминаха отъ
създаването
на свѣта, и народитѣ още не сѫ свободни.
(втори вариант)
Тѣ си въздъхватъ спокойно и казватъ: Добре, че любовьта не е изгубена. Щомъ става въпросъ да любишъ враговетѣ си, любовьта е още въ живота. Любовьта е въ писмото, и рибитѣ сѫ въ писмото, но сѫщевременно тѣ сѫ въ стомаха на слугата, който е крадецъ. Опасенъ е външниятъ крадецъ, но по-опасенъ е вѫтрешниятъ. Сѫщо така опасенъ е и лъжецътъ.
Ето, осемь хиляди години се изминаха отъ
създаването
на свѣта, и народитѣ още не сѫ свободни.
Онѣзи, които поробватъ народитѣ, обещаватъ, че ще имъ дадатъ свобода, но не изпълняватъ обещанията си — лъжатъ. Моми и момци се обичатъ, обещаватъ си, какви ли не златни кули, но нищо не изпълняватъ — и тѣ се лъжатъ. Момата слуша, какво говори нейниятъ възлюбенъ, и си мисли, че е намѣрила единъ поклонникъ. Щомъ обещава и не изпълнява, това е крадецътъ, който колѣничи предъ своята жертва, иска да я глътне. Всѣкога силниятъ колѣничи предъ слабия, изважда ножа си и го пробожда въ гърдитѣ.
към втори вариант >>
56.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Според едно предание, след
създаването
на света, от един планински връх извирал чист извор, с бистра планинска вода.
Обаче, Животът не се подчинява на никого. И тогава, като се натъкват на противоречия, те търсят вината тук или там, в окръжаващите, в Природата. Не обвинявайте никого за вашите неуспехи. Всички хора са направени от една и съща кал, в жилите им тече една и съща кръв. Разликата се заключава само в това, че кръвта на някои хора е по-близо до извора, а на други – по-далеч.
Според едно предание, след
създаването
на света, от един планински връх извирал чист извор, с бистра планинска вода.
Посещавали го птички, животни, мушици, но нито един човек не се приближил до него, понеже бил много отдалечен от шумния живот на хората. Един ден изворът казал: Дотегна ми вече да се занимавам с невежите същества. Ще сляза долу да търся слава.” Колкото по-надолу слизал, водата му ставала все по-нечиста, а заедно с това губел широчината си. Най-после стигнал до полето, дето го посрещнали земеделци и градинари, които го използвали за поливане на своите ниви и градини, Като изгубил чистотата и големината си, той се възмутил и казал: – Чудни са хората!
към беседата >>
Споредъ едно предание, следъ
създаването
на свѣта, отъ единъ планински връхъ извиралъ чистъ изворъ, съ бистра планинска вода.
(втори вариант)
Обаче, животътъ не се подчинява на никого. И тогава, като се натъкватъ на противоречия, тѣ търсятъ вината тукъ или тамъ, въ окрѫжаващитѣ, въ природата. Не обвинявайте никого за вашитѣ неуспѣхи. Всички хора сѫ направени отъ една и сѫща каль, въ жилитѣ имъ тече една и сѫща кръвь. Разликата се заключава само въ това, че кръвьта на нѣкои хора е по-близо до извора, а на други — по-далечъ.
Споредъ едно предание, следъ
създаването
на свѣта, отъ единъ планински връхъ извиралъ чистъ изворъ, съ бистра планинска вода.
Посещавали го птички, животни, мушици, но нито единъ човѣкъ не се приближилъ до него, понеже билъ много отдалеченъ отъ шумния животъ на хората. Единъ день изворътъ казалъ: Дотегна ми вече да се занимавамъ съ невежитѣ сѫщества. Ще слѣза долу да търся слава. Колкото по-надолу слизалъ, водата му ставала все по-нечиста, а заедно съ това губѣлъ широчината си. Най-после стигналъ до полето, дето го посрещнали земедѣлци и градинари, които го използували за поливане на своитѣ ниви и градини.
към втори вариант >>
57.
Неизвестното
,
НБ
, София, 29.12.1918г.,
Обличането,
даването
са Божествени процеси.
Като се говори за Любовта, дохождаме и до други два принципа – Вяра и Надежда, които имат отношение към нея. Тогава казвам: Надеждата оживява, Вярата възкресява, а Любовта съединява. Надеждата има отношение към сърцето, към чувствата, към физическия живот. Имате ли нужда от Надежда, кажете: “Господи, облечи ме в Надежда.” Надеждата не се дава, но се облича. Тя е дреха, с която човек се облича.
Обличането,
даването
са Божествени процеси.
Казва се, че Вярата възкресява. Тя има отношение към човешкия ум. Следователно, Възкресението подразбира придобиване на Светлината. Когато имаш нужда от Вяра, ще кажеш: “Господи, изпълни ме с Вяра”. Вярата не се дава, тя изпълва човека.
към беседата >>
Бъдете свободни по ум, по сърце и по душа, здрави по тяло, за да носите Божественото учение, което е вложено във вас от
създаването
на света.
Казано е, че нито в Ерусалим ще се кланяте, нито на тази планина, но ще отправите ума, сърцето и душата си към Господа на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Той носи Свобода за всички хора, за всички народи по лицето на земята. Сега, приятели, оставям ви с Надежда в сърцата ви, с Вяра в умовете ви и с Любов в душите ви, да възкръснете и разберете дълбокия смисъл на думите, които ви говоря. Следвайте пътя, който Бог ви посочва. Бъдете свободни и живейте така, както Бог ви е учил и продължава да ви учи.
Бъдете свободни по ум, по сърце и по душа, здрави по тяло, за да носите Божественото учение, което е вложено във вас от
създаването
на света.
Бъдете работници на Божествената нива. Този е пътят, по който българският народ може да се повдигне. България е тяло, а българският народ – душа. Говоря за българския народ като душа, повдигането на която влиза в Божествения план. Желая ви, Надеждата, Вярата и Любовта да бъдат у вас, за да разберете дълбокия смисъл на Живота.
към беседата >>
Обличането,
даването
сѫ Божествени процеси.
(втори вариант)
Тогава казвамъ: Надеждата оживява, вѣрата възкресява, а любовьта съединява. Надеждата има отношение къмъ сърдцето, къмъ чувствата, къмъ физическия животъ. Имате ли нужда отъ надежда, кажете: Господи, облѣчи ме въ надежда. Надеждата не се дава, но се облича. Тя е дреха, съ която човѣкъ се облича.
Обличането,
даването
сѫ Божествени процеси.
Казва се, че вѣрата възкресява. Тя има отношение къмъ човѣшкия умъ. Следователно, възкресението подразбира придобиване на свѣтлина. Когато имашъ нужда отъ вѣра, ще кажешъ: Господи, изпълни ме съ вѣра. Вѣрата не се дава, тя изпълва човѣка.
към втори вариант >>
Бѫдете свободни по умъ, по сърдце и по душа, здрави по тѣло, за да носите Божественото учение, което е вложено въ васъ отъ
създаването
на свѣта.
(втори вариант)
Казано е, че нито въ Ерусалимъ ще се кланяте, нито на тази планина, но ще отправите ума, сърдцето и душата си къмъ Господа на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Той носи свобода за всички хора, за всички народи по лицето на земята. Сега, приятели, оставямъ ви съ недежда въ сърдцата ви, съ вѣра въ умоветѣ ви и съ любовь въ душитѣ ви, да възкръснете и разберете дълбокия смисълъ на думитѣ, които ви говоря. Следвайте пѫтя, който Богъ ви посочва. Бѫдете свободни и живѣйте така, както Богъ ви е училъ и продължава да ви учи.
Бѫдете свободни по умъ, по сърдце и по душа, здрави по тѣло, за да носите Божественото учение, което е вложено въ васъ отъ
създаването
на свѣта.
Бѫдете работници на Божествената нива. Този е пѫтьтъ, по който българскиятъ народъ може да се повдигне. България е тѣло, а българскиятъ народъ — душа. Говоря за българския народъ като душа, повдигането на която влиза въ Божествения планъ. Желая ви, надеждата, вѣрата и любовьта да бѫдатъ у васъ, за да разберете дълбокия смисълъ на живота.
към втори вариант >>
58.
Встъпление в Любовта
,
ИБ
,
БС
, София, 16.1.1919г.,
Тези неща от хиляди години са вложени у вас, само че сте изгубили ключа за
разгадаването
им и затова се смущавате.
Тя събрала много пари, разбогатяла, поради което една вечер я нападат разбойници и я ограбват. Тя всичко виждала за другите, но не могла за себе си да предвиди, че ще я оберат. Всички обичат да им врачуват, но то е само за преминаване на времето. Врачуват обикновено на кафе, на карти, по това как пропял петелът и накъде бил обърнат, как реве магарето и т.н. Човек, тръгвайки на път, също си има гадания; например срещне празна кола или някой свещеник и започва да се смущава.
Тези неща от хиляди години са вложени у вас, само че сте изгубили ключа за
разгадаването
им и затова се смущавате.
Защо ще ви смущава това, че сте срещнали празна кола или че ви е минала котка път? Какво трябва да направите? Трябва да научите времето, когато котката няма да ви мине път, когато котката не излиза. Но с истинство в любовта да порастем по всичко в Него, Който е главата, Христос. (4:15) Павел подразбира чисто духовната Любов, която не се мени, в която няма поляризиране на обич и омраза.
към беседата >>
59.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
Това
предаване
е подобно на забиване гвоздеи в дъската.
– Учител. Той им предава различни лекции по военното изкуство и дисциплина, а те слушат и се съгласяват с всичко, което им се говори. Генералът говори, а те потвърждават: Тъй вярно, господин генерал! Дали всякога разбиранията им са съгласни с тези на генерала, това е друг въпрос. Важно е, че военната дисциплина изисква ред, порядък и пълно съгласие между войниците.
Това
предаване
е подобно на забиване гвоздеи в дъската.
Майсторът забива гвоздея, а последният казва: Тъй вярно, господин генерал! Като свърши работата си, майсторът казва: Свърших една добра работа. – За тебе е добре, но за гвоздея и за дъската не е добре. И евреите мислеха, че вършат добра работа, като забиваха гвоздеи в ръцете и краката на Христа, но последствията от цялата тази работа не излязоха добри за еврейския народ. В човешкия ум се явяват отрицателни мисли, които забиват ръцете и краката на своя Бог.
към беседата >>
Когато някой иска да му помогнете, това подразбира
даване
от излишната енергия.
Божественият живот, в който сме призвани, не е живот на кълване, на мушкане, нито на късане на нишки. Вместо да кълвеш, да мушкаш, да късаш нишките, а с това да прекъсваш благородните пориви на своята душа, както и на своя ближен, изпращай добрите си мисли и помагай. Всеки има излишна енергия, която трябва да се впрегне на работа. Ако сте готови да давате от своя излишък, можете да помагате на окръжаващите. Излишната енергия представя превръзка за счупения крак или ръка на вашия ближен.
Когато някой иска да му помогнете, това подразбира
даване
от излишната енергия.
Лекарят ще превърже болния, ще намести счупения му крак, но неговият ближен трябва да е готов да му даде от излишната си енергия, т.е. от своите материали за превързване. Който е готов да дава от своята излишна енергия, той може да прави чудеса. Какво се разбира под думата „чудеса“? – Чудесата не са неща произволни.
към беседата >>
60.
Лозата и пръчките
,
НБ
, София, 26.1.1919г.,
От
създаването
на света досега никой обикновен човек не е видял Бога, нито е чул гласа Му.
За да изправи отношенията си към Бога, човек трябва да слуша, разбира и прилага Словото на Онзи Бог, Който не е нарисуван нито на книга, нито на дъска. Той живее в духа и в душата на човека. Той говори на хората отвътре, а не отвън. Някои си представят Бога като стар човек, с бяла брада, с тояга в ръка и т.н. Това не е Бог.
От
създаването
на света досега никой обикновен човек не е видял Бога, нито е чул гласа Му.
Даже и най-високостоящите ангели едва надзърват към Него. Що се отнася за енергията и живота на Бога, това е друг въпрос. Той прониква навсякъде и във всичко, като енергия, като живот и като светлина. „Който пребъдва в мене, и аз в него, той допринася плод много.“ Следователно, за да принася много плод, човек трябва да познае Бога. Това може да се постигне, когато той пребъдва в Христа, и Христос в него.
към беседата >>
Обичта е закон за
създаване
, а любовта – за разрушаване.
Той погледнал читателя си, усмихнал се и отговорил: И аз сам не зная, какво съм искал да кажа с тези мисли. Правата мисъл се разбира от всички. При това между писмената и говоримата реч трябва да има известно отношение, известна връзка. Не можеш да пишеш едно, а да говориш или разбираш друго. Не е все едно, дали обичаш или любиш някого.
Обичта е закон за
създаване
, а любовта – за разрушаване.
Обичта съгражда разрушеното, а любовта и руши, и съгражда. Любовта първо руши старото, гнилото, негодното, а после съгражда нещо ново, здраво, полезно за всички. Радвайте се, когато ви обичат; радвайте се и когато ви любят. Мъчнотиите, страданията и нещастията са първата степен на обичта. Щом страда, човек започва да мисли и да гради.
към беседата >>
61.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Като дошъл на земята и разбрал, че всичко, което го обикаля, е Божие създание, човек пожелал да направи нещо, и, в заключение, работил за
създаване
на смъртта, т.е.
Физическата дреха на човека се отделя от духовната, но това не е смърт. Може да внушите на някой човек, че умира, и той ще преживее всички прояви на агонизиращия, без да умре в действителност. Като се освободи от чуждата мисъл, той сам ще се убеди, че е жив и здрав. Може ли след това да се мисли, че е възкръснал? Това показва, че смъртта е процес на човешката мисъл.
Като дошъл на земята и разбрал, че всичко, което го обикаля, е Божие създание, човек пожелал да направи нещо, и, в заключение, работил за
създаване
на смъртта, т.е.
на почивката. Сегашният човек се страхува от смъртта, без да се замисля върху нея, като свое изобретение. Как може да се страхува човек от собственото си изобретение? Той казва, че след смъртта идат страдания, огън и вечно мъчение. Кой е ходил на онзи свят и се е върнал оттам, за да опише, какво има и какво го очаква?
към беседата >>
В този смисъл, индивидът, в който живее душата е единица – в нея се крият всички условия и възможности за
създаване
на цялото човечество.
Под „индивид“ разбирам Божественото начало в човека – неговата душа. За мнозина е противоречие да се говори за индивид и душа, като идентични понятия. Противоречие е да се каже, че 10 е равно на 1. Обаче, купувате един килограм ябълки, преброявате ги и виждате, че са десет на брой. В случая 1 е равно на 10, или 10 е равно на 1.
В този смисъл, индивидът, в който живее душата е единица – в нея се крият всички условия и възможности за
създаване
на цялото човечество.
Житното зърно крие в себе си условия за създаване на стоте житни зърна. Това е философско разбиране на нещата. Така трябва да се разбират хората, а не като философът и бръснарят. Не е права мисълта на онзи, който се счита за нищожество, за грешник и търси причината в майка си и баща си. Майсторът, който е градил твоята къща, може да не е знаел законите на съграждането и вместо голяма, здрава къща, да е излязла колибка, но трябва да знаеш, че колибката и ти сте две различни неща.
към беседата >>
Житното зърно крие в себе си условия за
създаване
на стоте житни зърна.
За мнозина е противоречие да се говори за индивид и душа, като идентични понятия. Противоречие е да се каже, че 10 е равно на 1. Обаче, купувате един килограм ябълки, преброявате ги и виждате, че са десет на брой. В случая 1 е равно на 10, или 10 е равно на 1. В този смисъл, индивидът, в който живее душата е единица – в нея се крият всички условия и възможности за създаване на цялото човечество.
Житното зърно крие в себе си условия за
създаване
на стоте житни зърна.
Това е философско разбиране на нещата. Така трябва да се разбират хората, а не като философът и бръснарят. Не е права мисълта на онзи, който се счита за нищожество, за грешник и търси причината в майка си и баща си. Майсторът, който е градил твоята къща, може да не е знаел законите на съграждането и вместо голяма, здрава къща, да е излязла колибка, но трябва да знаеш, че колибката и ти сте две различни неща. Сегашната ти къща може да е малка, нехигиенична, но въпреки това, ти можеш да се проявиш; ти можеш да пуснеш светлината в къщичката си и да проявиш любовта си.
към беседата >>
Който само руши, не е научил закона на
създаването
и съграждането.
Когато се явят двама души кандидати за един и същи министерски пост, работите на държавата не вървят добре. Ако държавата иска да успява, половината от нейните поданици трябва да бъдат положителни, а другата половина – отрицателни, т.е. едните да създават, а другите да градят, едните да слугуват, а другите да господаруват. Не е добре човек да разваля. Това не е наука.
Който само руши, не е научил закона на
създаването
и съграждането.
Един от великите закони на Битието изисква от човека да гради, или да създава. Този е начинът, по който човек може да даде ход на Божественото Начало в себе си и да изпълни предназначението, което природата му е определила. Много вярвания може да има човек, но нека опита и Христовото учение, което преобразява нещата. За мнозина Христовото учение е старо, отживяло времето си. Не е така.
към беседата >>
62.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
Същото става и със
създаването
на човешкия живот.
За да съградиш нещо, трябва да събереш градивен материал: тухли, вар, пясък, греди, керемиди и т.н. Когато се гради къща, едни се радват, други страдат. Човек се радва на новата си къща, а дърветата, камъните, растенията скърбят. И работниците не се радват много. Случва се някой от работниците да падне от къщата и да се осакати.
Същото става и със
създаването
на човешкия живот.
Родителите се радват, че се е родило дете на света, но много същества около тях скърбят. Значи, благото на едного не е благо за всички. Тази е причината за омразата между хората. Недоразуменията между братя и сестри, между религиозни и светски хора се дължат на същата причина. Двама овчари се карат, защото единият отнел една от овцете на другия.
към беседата >>
Възкресението подразбира
освобождаване
.
Значи, ако някой борец е тежал 100 – 120 кг., след възкресението си ще се яви пак толкова силен, едър, тежък човек. Това е детинско разбиране, а не истинско възкресение на душата. Възкресението подразбира нов, Божествен живот. В този смисъл, човек може да възкръсва по няколко пъти на ден. Достатъчно е да се откаже от едно свое заблуждение, за да възкръсне нещо в него.
Възкресението подразбира
освобождаване
.
То няма нищо общо с гроба на човека. Кой човек е излязъл от гроба жив и възкръснал? Това не е било и няма да бъде. Обаче, човек е подложен на постоянни промени. Затова и Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ Това е било и всякога ще бъде.
към беседата >>
Тя е съществувала преди
създаването
на човека.
Ще слугуваш на кредитора си, но той ще постъпва към тебе с любов. Приятно е да слугуваш на любовта. Мома и момък, които се обичат, си изпращат въздушни целувки. Като се говори за целувката, хората се срамуват от нея, считат я нещо нечисто, покварено. Някои питат, как се е появила целувката.
Тя е съществувала преди
създаването
на човека.
Растенията, птиците се целували помежду си. Първа светлината ги е научила. Стремете се към целувката на светлината. Така трябва да целуват всички хора. Мома, на която целувката е чиста като светлината, казва на своя възлюбен: Искам и твоята целувка да бъде така чиста и светла, да носиш светъл ум, благородно сърце и здраво тяло.
към беседата >>
63.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
Под „основа“ се разбира съвкупност от сили, които съдействат на Божествената сила да събере необходимите елементи за
създаването
на човека – малкия свят.
Като резултат на това взаимодействие се явил човекът, петият елемент, наречен „малкият свят“. Ако земята и небето в човека не се съединят, как ще се роди истинският, вътрешен човек? От гледището на алхимията, земята е основа, небето – киселина, а човекът – сол. Затова Христос казва: „Вие сте солта на земята“. Под „киселина“ се разбира Божествена сила, която прониква навсякъде и твори, създава нови светове.
Под „основа“ се разбира съвкупност от сили, които съдействат на Божествената сила да събере необходимите елементи за
създаването
на човека – малкия свят.
Като се говори за небето, не подразбирам рая, защото той е състояние, а не място на блаженство. Като говори на учениците си за блаженствата, Христос пак разбира състояния, които човек преживява. Той казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.“ Под „нищ духом“ се разбира човек, който лесно се топи и разтваря. Това са качества на солта. Добрият човек трябва да се топи като солта.
към беседата >>
64.
С любов се взима
,
НБ
, София, 22.3.1919г.,
Разгадаването
е механично действие.
На седмата, последната, своя дъщеря, бащата написал: “Дъще, кажи на хората, че Царството Божие с Любов се взима, с Обич се крепи и с Дух се държи, затова и твоите дрехи са аметистови”... Днешният ден има символично отношение към бъдещето: бъдещата култура ще бъде култура на Любовта, култура на Обичта и култура на Духа. Любовта е сила, която лекува всички болести и недъзи, няма по-добър лекар от нея в света. Всеки, който иска да лекува или да придобие нещо, трябва да има Любов в себе си. Не се старайте да разгадавате какво нещо е Любовта, не я чоплете, само я опитайте.
Разгадаването
е механично действие.
Често вие питате децата колко ви обичат и те посочват с ръце, като ги разтварят повече или по-малко широко според степента на любовта – за братчето си посочват половин пръстче, за голямата си сестра посочват повече, за майка си – още повече, а когато показват колко обичат баща си, съвсем разтварят ръцете си, т. е. показват, че го обичат най-много – толкова, колкото целия свят. Широко разтворените ръце на детето показват, че обичта им е колкото цялата вселена. Децата обичат баща си повече, защото бащата означава Бог, т. е. “баща” и “Бог” са синонимни думи.
към беседата >>
65.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Не всякога
даването
е добро; и не всякога лишаването от известно благо е зло.
Това е философията на пълния и на празния стомах. Това не е оная истинска, абсолютна мярка. Днес мериш по един начин, утре – по друг, според стомаха си. Значи, ако си здрав и те нахраня, добър човек съм. Ако си болен, със слаб стомах, и не те нахраня, лош съм.
Не всякога
даването
е добро; и не всякога лишаването от известно благо е зло.
Ще кажете, че болният се нуждае от лекар. Така е, но когато друг му е причинил болестта. Скарал си се с някого, стрелял си го, а после търсиш лекар. И в тоя случай лекарят е нужен, но сбиването и скарването между двама приятели може да се избегне. В който ден престанеш да се биеш, болестите изчезват, и хората не се нуждаят вече от лекари, от различни лекарски прибори и инструменти.
към беседата >>
66.
Отхвърленият камък
,
НБ
, , 1.6.1919г.,
Всички страдания, всички неволи, всички грехове, разрушаването и
създаването
на световете, всичко започва с числото 2.
Числото 25 е съставено от числата 2 и 5, които събрани дават числото 7. Тъй че тук имаме три числа: първото число е 2, второто – 5, а третото – 7. Ще кажете: „Нима не знаем какво нещо е двойката? Знаем я още от училищния период“. Всички ученици, студенти, цял свят все от двойки плачат.
Всички страдания, всички неволи, всички грехове, разрушаването и
създаването
на световете, всичко започва с числото 2.
Имате благороден син, чист като девица, и вие не сте пожалили никакви средства, за да го възпитате и образовате. Обаче някоя мома вторачила очи към него и иска да се съедини с него, защото двойката без единицата е отражение на единицата. Всяко число има свое отражение. Когато изучавате астрономията, ще видите, че и там има известни отражения. Във физиката също има отражения, например светлината на земята е отражение.
към беседата >>
В
създаването
на света, в целия космос се крие една велика тайна.
Според мене истинско знание има само този, който може да хване смъртта и да я обуздае. Тъй че вие може да сте философ, богослов, мистик или какъв и да е друг, но мачка ли ви смъртта, вашата наука не е положителна, и вашият камък е отхвърлен. Писанието казва, че кривият камък е станал глава на този ъгъл. На кой ъгъл? – На Любовта и Мъдростта в невидимия свят.
В
създаването
на света, в целия космос се крие една велика тайна.
Вие мислите, че само сегашните хора се борят, само днес има такива вражди. Това, което става сега, то е отражение на миналото. Тази злоба, тази омраза, тези неразбранщини между хората, всичко това не е продукт на настоящето, а е продукт на миналото. Това мога да покажа с ред факти. Например, явява се у някой човек една болест, като разстройство на мозъка, стомаха или какво да е друго; тази болест се явява сега, но причините за явяването ѝ са отпреди 100, 200, 1000 и повече години.
към беседата >>
67.
Методи за лекуване
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
Забележете, че змията дойде в Рая след
създаването
на Ева.
– Като върви все по дирите ви, това показва, че има кармична причина. Може да е някой дух, който иска да се прероди чрез вас, а вие не му давате възможност. Той ще ви преследва по целия свят и през целия ви живот, докато си изплатите кармата. – Откъде се е взела в Рая змията, която измами Ева, щом се знае, че Раят е място на блаженство? – Змията е човешкият ум.
Забележете, че змията дойде в Рая след
създаването
на Ева.
– Защо не дойде по-рано? – Защото Адам имаше ум, а Ева нямаше такъв и змията Ă каза: „Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене – ум, който ти търсиш, и така заедно ще вършим работа в живота.“ „Ами как ще влезеш в мене? “ – запитала Ева. „Като ядеш от този плод.“ – Нали Ева беше създадена от реброто на Адам?
към беседата >>
68.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Ако тя в периода на бременността посещава балове, концерти и прекарва времето си в леки удоволствия, тя ще бъде причина за
създаване
на типове като Юда и после сама ще се чуди кой е причина за извращение на детето й.
То не е нищо друго, освен преодоляване на всички лошавини, които ни обезсърчават и пречат на нашето повдигане. Майките са, които вербуват членовете за разните съсловия и среди. Казах вече: докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата й, тя може да създаде онова, което иска. От нея зависи да създаде добри и лоши членове на обществото. Ако майката е заченала и не гради с Космичната Обич, тя не може да създаде онова, което желае.
Ако тя в периода на бременността посещава балове, концерти и прекарва времето си в леки удоволствия, тя ще бъде причина за
създаване
на типове като Юда и после сама ще се чуди кой е причина за извращение на детето й.
Майката е причината. Тя не е създала условия за съграждане на нещо добро. Ако децата са способни и благородни, то е защото майката е разбрала добре космичния закон и е дала с време възможност на детето си да го използва. Характерът и силата се предават от бащата, а умът - от майката. Честността се предава от бащата, а справедливостта - от майката.
към беседата >>
69.
Беседа по нарядите
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1919г.,
Всяко
издаване
на тайна разваля.
А онези, които изпълнят наряда, ще бъдат герои и ще бъдат благословени. И великите хора много пъти са имали несполуки, но са полагали усилия и са успявали. И вие, ако положите такива усилия, ще научите един велик закон, който работи за благото на човечеството. И в тази работа, както в други, трябва да си послужите с три неща: чрез тялото си ще познаете цялата Вселена, чрез волята си ще направите да работи за вас цялата Вселена, а чрез ума си ще накарате есенциите на целия свят да работят за вас. Наряди дадох два за избор – един голям и друг малък: голямата воденица иска много вода, малката – малко вода.
Всяко
издаване
на тайна разваля.
Но щом нарядите са станали известни на всички, нека всеки си избере един от тях, който си иска – първия или втория. Големия дадох на първите, като учени, чрез жребие – Господ да ги учи и оправи; малкия дадох на глупавите – достатъчно е да прочетат четири пъти Новия Завет. Това разпределение направих по две съображения: в обществото да има и глави, и опашки – главата показва посоката, по която трябва да се движите, а опашката придава сила на движението – тя е човешкият интелект. Едното без другото обаче не може. Великият Дух ще стъпче главата на онези, които нямат силата за движение – опашката.
към беседата >>
70.
Бог е говорил
,
НБ
, София, 9.11.1919г.,
Това число представя втория ден от
създаването
на света.
Числото две представя Божествената майка. То е велико число. С него започва човешката еволюция. Чрез него ще познаете Бога. За това число и Мойсей не се е произнесъл.
Това число представя втория ден от
създаването
на света.
И Мойсей е премълчал за тоя ден, нищо не е казал. За другите дни е казано, че всичко, което Бог направи, е добро, но за тоя ден Мойсей нищо не е казал – нито добро, нито зло. Той е ден, в който доброто и злото се примиряват. Той е ден, в който омразата и любовта се хващат ръка за ръка. Той е ден, в който лъжата и истината заживяват заедно.
към беседата >>
Това число представя втория ден от
създаването
на света.
(втори вариант)
Числото 2 представя Божествената майка. То е велико число. С него започва човешката еволюция. Чрез него ще познаете Бога. За това число и Мойсей не се е произнесъл.
Това число представя втория ден от
създаването
на света.
И Мойсей е премълчал за тоя ден, нищо не е казал. За другите дни е казано, че всичко, което Бог направи, е добро, но за тоя ден Мойсей нищо не е казал - нито добро, нито зло. Той е ден, в който доброто и злото се примиряват. Той е ден, в който омразата и любовта се хващат ръка за ръка. Той е ден, в който лъжата и истината заживяват заедно.
към втори вариант >>
71.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
В първа глава на Битието се говори за
създаването
на света.
Така той навлиза в страната на радостта и веселието, които постепенно го водят към упадък, т.е. към свинарството. То е символ, който означава нисшите желания на човешката душа. Когато пасе своите нисши желания, човек сам се понижава и ако влезе в някое общество, между разумни хора, всичко разбърква. За такъв човек се казва, че е несретник, защото е започнал с делението и работи с низшето начало в себе си.
В първа глава на Битието се говори за
създаването
на света.
И рече Бог: „Да се събере водата, която е под небето, на едно място, и да се яви сушата. И стана така.“ Оттук се вижда, че Бог е започнал създаването на света чрез действието събиране. Първият човек също бил създаден чрез събиране. Когато дошло ред до жената, Бог приложил изваждането. Той приспал мъжа, извадил от него едно ребро и създал жената.
към беседата >>
И стана така.“ Оттук се вижда, че Бог е започнал
създаването
на света чрез действието събиране.
То е символ, който означава нисшите желания на човешката душа. Когато пасе своите нисши желания, човек сам се понижава и ако влезе в някое общество, между разумни хора, всичко разбърква. За такъв човек се казва, че е несретник, защото е започнал с делението и работи с низшето начало в себе си. В първа глава на Битието се говори за създаването на света. И рече Бог: „Да се събере водата, която е под небето, на едно място, и да се яви сушата.
И стана така.“ Оттук се вижда, че Бог е започнал
създаването
на света чрез действието събиране.
Първият човек също бил създаден чрез събиране. Когато дошло ред до жената, Бог приложил изваждането. Той приспал мъжа, извадил от него едно ребро и създал жената. Когато се вади нещо от дадена величина, тя се намалява. Намаляването показва, че движението се извършва в противоположна посока.
към беседата >>
Мислете върху два въпроса: върху величините, които растат и се намаляват и върху
създаването
на новата жена.
Старата форма на мъжа и на жената умря – нов свят ще се създаде. Нов мъж и нова жена идат в света, носители на новата култура. Блудният син представя старото човечество, а възкръсналия човек – Христос – представя новото човечество, което се създава сега. Днес казвам на жената да се готви да получи поне две ребра от новия живот, а на мъжа да се радва, че има другарка, създадена по образ и подобие на Бога – Как ще бъде създадена новата жена, и откъде ще се вземе материал за нея? Това ще разрешите вие.
Мислете върху два въпроса: върху величините, които растат и се намаляват и върху
създаването
на новата жена.
Новият мъж и новата жена ще се новородят, няма да бъдат направени от пръст и от ребро. С това настава нова епоха, нова култура в света. Щом дойде новата култура, блудният син ще се върне при Баща си и ще изпълнява Неговата воля.
към беседата >>
72.
Ще живее
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
Така е започнало
създаването
на космоса.
– Всичко е възможно. Какво представят дълговете на отделния човек, или на даден народ? Според източните народи, дълговете представят закон на карма, или закон за причини и последствия. Карма съществува там, дето е станало отклоняване от правия път на развитие. Според едно обяснение, кармата се дължи на стремежа на тъмнината, от пасивна да се превърне на активна.
Така е започнало
създаването
на космоса.
Тогава се явило страданието. – Възможно ли е това? – Възможно е. Човек е живял в тъмнината и постепенно започнал да излиза от нея. – Защо трябва да страда човек?
към беседата >>
Първата част е откъсването на плода, втората част - разговарянето, третата част -
даване
на семена, а заключението му - изпращането по братски.
(втори вариант)
Отгде взема тези плодове? " Втората част се състои в това, че след като се наядеш на плодовете, ще седнем двама да се разговаряме. Ще ме запитва: „Отде взе тези ябълки? Кажи и на мене как си ги сял." Третата част на беседата - давам му семенца и му казвам: „Посади ги, и нека Господ бъде с тебе." Това е новият начин на проповядване. И тъй, въведението - в градината.
Първата част е откъсването на плода, втората част - разговарянето, третата част -
даване
на семена, а заключението му - изпращането по братски.
Питам: коя проповед е по-приятна? Няма какво да аргументирам по това. Ние трябва да се върнем от своите стари пътища, да обикнем хората, да не желаем техните къщи, жена и деца. А сега какво се прави? Някоя мома е турила око на някой момък и го кани вкъщи.
към втори вариант >>
73.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
Верванията, любенията, надяванията, тези неща съм ги забравил, с тях нямам взимане-
даване
.
(втори вариант)
Отвори ума си, и ако имаш нещо вътре, имаш вяра. Като ме срещнат хората, питат ме: "Ти вярваш ли? " - В нищо не вярвам. "Как, безверник ли си? " - Аз познавам само надеждата, вярата и любовта.
Верванията, любенията, надяванията, тези неща съм ги забравил, с тях нямам взимане-
даване
.
С тях имат работа само онези, които са изгубили любовта, те въздишат, искат любов. Като имаш любов, ти си с нея. Като любиш някого, то значи да имаш само едно прозорче и през него да гледаш. Това е криво схващане. Вие ще бъдете любов, вяра и надежда.
към втори вариант >>
74.
Електричеството и магнетизмът
,
ИБ
,
ООК
, , 22.1.1920г.,
Нека направим една аналогия чрез
наблюдаване
природата.
Положително, работа иска той днес. А в какво се състои тази работа? Да бъдете носители на Неговата любов; но не тъй, както досега сте я разбирали. Тъй, както сега я разбирате, тя е сила, която ще ви направи на пастърма. Сега ще ви обясня моята мисъл, в какво именно ще ви направи тя на пастърма?
Нека направим една аналогия чрез
наблюдаване
природата.
Превеждам „любов" в „топлина". Топлината сама не спомага за поддържане влагата в земята, и всички растения при нея изсъхват; значи, когато има топлина, трябва да има и други елементи, които да задържат известна влага, а топлината, от своя страна, да превърне тази влага в дъжд; ще рече, да носи едновременно и влага в себе си. Ако топлината идва без влага, тя е опасна; любовта идва като енергия от духовния свят. Тя кой елемент трябва да донесе със себе си? Кротостта и смирението.
към беседата >>
75.
Кротостта и смирението
,
ИБ
,
ООК
, , 22.1.1920г.,
Когато човек иска да произведе вътрешна топлина, необходима за
създаване
на онова, което желае, непременно мисълта трябва да тече.
Може ли да става горение в огнището, ако няма течение на въздуха? – „Не може". Тогава, кое е въздухът в духовния свят? – Мисълта. Следователно, ние трябва да я пуснем в насъ, за да стане горение.
Когато човек иска да произведе вътрешна топлина, необходима за
създаване
на онова, което желае, непременно мисълта трябва да тече.
От опит знаете що прави духалото отвънка. Мисълта се събужда през пет канала, а те са петте чувства, или сетива. Да допуснем, че вие живеете в няколко стаи, дето въздухът е нечист, и тези стаи се съобщават една с друга чрез специални отвори, душници; тогава, ако поквареният въздух влиза от една стая в друга, вашето положение ще се подобри ли с това? Не. Вие трябва да внесете в стаите пресен въздух отвън, от природата. Това значи, че, ако желаете да освежите вашия ум, мислите ви трябва да прииждат пряко от Божествения свят?
към беседата >>
76.
Вяра
,
ИБ
,
БС
, София, 5.3.1920г.,
И тъй, смисълът не е в
побеждаването
на себе си.
Човек в един момент може да се спъне за сто години, както и в един момент може да напредне за сто години. Всяка вечер човек трябва да се очиства пред Бога, но не и да става мек. Добрият човек трябва да бъде силен. Често казват, че човек трябва да победи себе си. Не е съществено да победиш себе си, това е лошо, но трябва да познаеш себе си.
И тъй, смисълът не е в
побеждаването
на себе си.
Да допуснем, че имаш обичай да побийваш по малко и сега, за да не вършиш това нещо, вземеш, че строшиш ръката си. Спечели ли нещо от това, защо трябва да строшиш ръката си? Напротив, ти трябваше да кажеш: „Тази ръка е под моята воля и аз трябва да я владея! ” Аз не искам да се побеждавате, а да владеете себе си. Разгневите се, дойде ви някоя лоша мисъл – работете върху владеенето на тези мисли и им кажете: „Тук, вътре, не ви е мястото, тук е канал и вие може само да минете, без да се задържате!
към беседата >>
Първото нещо, което желая от вас, е да се надпреварвате в
отдаване
помежду си на взаимно уважение и почит.
Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат. Молитвата има сила, когато между вас има хармония. Дисхармонията произтича от това, че ви е акордирал човек, който не разбира от това изкуство. Затова хармонията между вас мога да нарека акордиране или настройка. И действително, най-хубавата част от един концерт е настройването на цигулката и на другите инструменти.
Първото нещо, което желая от вас, е да се надпреварвате в
отдаване
помежду си на взаимно уважение и почит.
Това, което извършваме отвън, да е израз на онова вътрешно разположение, което ще извършим заради Господа. Да допуснем, че някоя от вас ви е неприятна; направете следната маневра: представете си, че вие се намирате в най-голямото бедствие или се давите в някоя дълбока река и именно тази ваша сестра ви спасява. Поспрете се тогава в себе си и вижте какво чувство ще изпитате. Веднага ще започнете да се смекчавате и ще кажете: „Ако това нещо може да направи моята сестра, аз ще си изменя мнението за нея и ще я обикна! ” Или обратно – допусни, че тази твоя сестра, която не обичаш, се дави в морето; веднага иди при нея и си кажи: „Хайде аз ще я спася, защото съм по-силна от нея, а всякога по-силният трябва да спаси по-слабия!
към беседата >>
77.
Законът и пророците
,
НБ
, София, 28.3.1920г.,
Питам: Де беше дяволът на мъчението и страданието преди
създаването
на света?
– Чрез страданията. Аз изнасям тази велика истина пред вас - пробудените души. Тя не е за всички хора. — Как можем да намерим пътя на спасението? – Като разберете смисъла на страданието.
Питам: Де беше дяволът на мъчението и страданието преди
създаването
на света?
Според мене, той съществуваше като възможност в самото Битие. Въобразяваш си някога, че твоят възлюбен може да бъде красив или грозен – и това е една възможност. Какво означават закривените нокти на лъва, които той забива в тялото на своята жертва? – Едва възможност да задоволи своя глад. Ако разбираш закона за превръщане на материята, ти ще се освободиш от ноктите на лъва; ако не го разбираш, той ще забие ноктите си в твоята кожа и ще ти каже: Глупако, много години живя на земята, но не можа да научиш закона за превръщане на материята.
към беседата >>
НАГОРЕ