НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
588
резултата в
371
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1907г.,
Гладът
в България може да се отмени, а може и да се ускори.
2.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 15.10.1916г.,
Гладни
са, искат да ги нахранят.
(втори вариант)
3.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
Гладстон
съзнава, че в него живее негов брат, и казва: „Трябва да го посетя“.
Гладстон
съзнава, че в този метач живее някой негов брат и казва: „Трябва да го посетя." Сегашните хора, като се подигнат малко, не познават баща си и майка си, като мислят, че тяхното величие, положение ще се урони. Няма
(втори вариант)
4.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
Гладувал
си, но аз не съм те разбирал.
Гладувалъ
си, но азъ не съмъ те разбиралъ.
(втори вариант)
5.
Доброто вино
,
НБ
, София, 4.8.1918г.,
Гладът
му се усилва, но не може да го задоволи.
Гладътъ
му се усилва, но не може да го задоволи.
(втори вариант)
6.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Гладен
ли е, не можеш да се приближиш до него.
Гладенъ
ли е, не можешъ да се приближишъ до него.
(втори вариант)
7.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
Гладът
е един неумолим закон.
Гладътъ
е единъ неумолимъ законъ.
(втори вариант)
8.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
Гладуването
и жадуването подразбират самопожертване.
9.
Моето иго
,
НБ
, София, 9.3.1919г.,
Гладният
говори за хляб, докато се наяде.
10.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Гладният
няма търпение да се разхожда от стая в стая – той иска да яде.
Гладният
няма търпение да се разхожда от стая в стая - той иска да яде.
(втори вариант)
11.
Съвети от Учителя
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Гладът
възпитава - затова Господ дава
глад
, да се опразнят стомасите на хората.
12.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
Гладни
няма да стоите, но смисълът на живота не е в яденето и пиенето.
13.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
Гладенъ
си, ще те нахраня пакъ по сѫщия законъ.
(втори вариант)
14.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Гладен
човек може ли да мисли?
15.
Пак ще ви видя
,
НБ
, София, 29.1.1922г.,
Гладният
е недоволен, защо?
Гладът
търси храната, жаждата търси водата.
16.
Двата пътя
,
МОК
, София, 24.2.1922г.,
Гладният
иска да знае какъв е хлябът, който му се дава: топъл или студен, пресен или мухлясъл.
17.
Царството Божие
,
НБ
, София, 26.2.1922г.,
Гладен
си, нали?
18.
Слушайте Него!
,
НБ
, София, 12.3.1922г.,
Гладният
, който не може да спи, какво му липсва?
19.
Качества и проявление на волята
,
МОК
, София, 15.3.1922г.,
Гладният
, като отвори торбата си, и в него се поражда волята.
20.
Волята на Отца
,
НБ
, София, 9.4.1922г.,
Гладът
на какво е липса?
Гладът
е липса на храна.
Гладът
подразбира храната.
21.
Не бъди неверен, но верен!
,
НБ
, София, 16.4.1922г.,
Гладният
, когато се приближава при трапезата, какво запитва?
22.
Окултни правила / Правила за живота
,
ООК
, София, 27.4.1922г.,
Гладният
ще мисли за хляб, жадният – за вода, недоспалият – за сън, болният – за болката си.
(втори вариант)
23.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
Гладните
хора се различават помежду си в мислите и желанията.
(втори вариант)
24.
Гладуват и жадуват
,
НБ
, София, 25.6.1922г.,
Гладуване
и жадуване трябва да има в нашите души.
Гладуване
и жадуване трябва да има и в науката.
Глад
на всинца ви!
Глад
– нищо повече!
25.
Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите
,
ООК
, София, 4.8.1922г.,
Гладен
сте, имате нужда само от хляб.
Гладният
се моли за хляб, жадният – за вода.
(втори вариант)
26.
Музика, работа и пост
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
Гладът
сам по себе си е една сила, която дава живот, обновява живота.
Гладът
може да се отстрани.
27.
Влияние на музиката, пеенето и движенията
,
ООК
, София, 15.10.1922г.,
Гладният
човек няма време да каже: „Аз съм
гладен
“.
Гладът
означава страдание.
28.
Ще ви научи
,
НБ
, София, 10.12.1922г.,
Гладен
си, нямаш хляб.
29.
Окултна страна на живота
,
МОК
, София, 10.1.1923г.,
Гладът
отнася ли се до самия човек, думата
глад
съдържа ли някаква конкретна идея?
Гладувам
и
глад
са две различни понятия.
30.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Гладътъ
, въ нѣкои отношения, за нѣкои болни, дѣйствува благоприятно, но да не мислитѣ, че
гладътъ
всѣкога е правило.
Гладът
е вътрешен подтик в човека, който го укрепва и обновява.
(втори вариант)
31.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
Гладни
хора ние не искаме, нито такива, които постят, защото ще се компрометират разходките ни.
32.
Дерзайте, Аз съм
,
НБ
, София, 13.5.1923г.,
Гладувал
си няколко дена; срещаш един свой приятел, който ти казва: „Не бой се, аз съм!
33.
За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми
,
НБ
, София, 20.5.1923г.,
Гладувам
вече няколко дни; ще умра от
глад
; не мога да отида при жена си, при децата си“.
34.
Имаше двама синове
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
Гладен
съм, умирам.“ Тъй се молил този учител и не се минава половин час, пред входа на пещерата той вижда, че една костена жаба носи четвърт хляб, слага го там и си отива.
(втори вариант)
35.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Глад
. Туй е вярно.
36.
Езикът на природата
,
МОК
, София, 16.12.1923г.,
Гладките
пътища.
37.
Мъртвите и живите линии
,
ООК
, София, 8.1.1924г.,
Гладът
сам по себе си е едно жестоко чувство и, когато човек е
гладен
, той и човека може да изяде.
38.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
Гладът
в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура.
Гладът
е научил хората да мислят, а преяждането е подтиквало хората към леност.
Гладът
е една велика добродетел.
39.
Плати ми, що ми си длъжен
,
НБ
, София, 30.3.1924г.,
Гладен
съм, цял ден не съм ял.
40.
Разумният живот
,
ООК
, София, 16.7.1924г.,
Гладът
ви принуждава да работите, за да ядете.
41.
Които гладуват
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
Гладътъ
внася едно разширение въ живота.
Гладътъ
, който сѫществува не е въ недоимъка на живота.
Гладътъ
, жаждата, това сѫ едни велики сили, на които трѣбва да дадемъ ходъ, не трѣбва да се плашимъ отъ тѣхъ.
Гладът
, който съществува, не е в недоимъка на живота.
(втори вариант)
Гладът
, жаждата, това са едни велики сили, на които трябва да дадем ход, не трябва да се плашим от тях.
(втори вариант)
Гладът
внася едно разширение в живота.
(втори вариант)
42.
Малката радост
,
ООК
, София, 31.12.1924г.,
Гладният
човек по-лесно се моли.
43.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Гладенъ
е, заведи го дома си и го нахрани съ най-скромното ядене.
Гладен
е, заведи го в дома си и го нахрани с най-скромното ядене.
(втори вариант)
44.
Причини за противоречия
,
ООК
, София, 18.2.1925г.,
Гладът
е едно противоречие, една нужда в човека.
45.
Вдлъбната и изпъкнала леща
,
МОК
, София, 15.3.1925г.,
Гладстон7
, един от видните държавници в Англия, е трансформирал тия свои състояния чрез физическа работа.
46.
Земята се върти. Стремеж на душата
,
ООК
, София, 1.7.1925г.,
Гладен
си – това е естествено състояние; сит си – това е естествено състояние.
47.
Наряд и упътвания / Проявлението на Любовта
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1925г.,
Гладенъ
си, не бързай да се наядешъ изведнъжъ. Защо?
Гладен
си – не бързай да се наядеш изведнъж. Защо?
(втори вариант)
Гладен
си, не бързай да се наядеш изведнъж. Защо?
(втори вариант)
48.
Перпендикулярът на живота
,
ООК
, София, 16.12.1925г.,
Гладният
ще намери хляба.
49.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
Гладът
, значи показва, че ние сме пропуснали условията, при които може да се прояви Божията Любов в нас.
50.
Светлина на мисълта
,
ООК
, София, 10.2.1926г.,
Гладът
е най-долният предел на музиката.
51.
Жива реч / Живата реч
,
МОК
, София, 21.3.1926г.,
Гладният
търси хляб, жадният – вода, ученикът – книга, и т.н.
52.
Стана плът
,
НБ
, София, 13.6.1926г.,
Гладувайте
10 дни и след това елате при мене.
53.
Любов – колективност
,
ООК
, София, 24.11.1926г.,
Гладният
ще я произнесе по един начин; ситият – по друг начин.
54.
Светото място / Святото място
,
МОК
, София, 13.2.1927г.,
Глад
е това.
(втори вариант)
55.
Лозените пръчки
,
НБ
, София, 27.3.1927г.,
Гладната
година ги накара да сеят царевица.
56.
Справяне
,
МОК
, София, 17.4.1927г.,
Гладстон
по един час е режел дърва.
(втори вариант)
57.
Сто пеняза
,
НБ
, София, 8.5.1927г.,
Гладът
е сила, внесена от самата природа за продължение на живота.
58.
Благо и леко
,
НБ
, София, 29.5.1927г.,
Гладът
е най-добрият учител и съветник на човека.
59.
Трениране
,
МОК
, София, 5.6.1927г.,
Гладстон
всеки ден по един-два часа е рязал дърва.
(втори вариант)
Гладстон
, щом се върне от парламента, имал сила веднага да заспи.
(втори вариант)
Гладкостта
и мекотата на кожата определят често чувствителността.
(втори вариант)
60.
Дойде на себе си
,
НБ
, София, 12.6.1927г.,
Гладният
скърби, защото има някаква липса.
61.
Три посоки
,
МОК
, София, 19.6.1927г.,
Глад
и жажда - това са две сили, които се отнасят към закона на необходимостта; попадне ли под действието на тия сили, по необходимост вече човек започва да работи - те са подобни на учител, който влиза в клас с пръчка в ръка.
Гладът
е сила, която заставя хората да работят.
(втори вариант)
62.
Ще оздравее
,
НБ
, София, 19.6.1927г.,
Гладът
е такава сила, че е в състояние да измени възгледите на хората.
63.
Пътят на ученика
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Гладни
години бяха.
64.
Седем кошници
,
НБ
, София, 4.12.1927г.,
Гладният
се страхува да не би, като яде, пак да остане
гладен
.
Гладът
създава много неприятности в живота.
Гладният
е неразположен, нетърпелив, лесно се дразни, във всичко бърза – все му липсва нещо.
Гладът
е велик процес, който става в човешката душа.
Гладът
не е вътрешна нужда, или вътрешен напор само в човека, или във всички живи същества на земята, но той се среща и между напредналите същества, които са организирали земята.
Глад
има и между ангелите, но те се задоволяват по естествен начин, вътрешно, а не както хората.
65.
Идат дни
,
НБ
, София, 25.12.1927г.,
Гладът
подтиква хората към придобиване на знания, изкуства, музика и т.н.
Гладът
е велик остен в живота, и под напора на този остен хората учени стават, красиви стават, добри стават.
66.
Кръгове на съзнанието
,
ООК
, София, 28.12.1927г.,
Гладният
да се моли, разбирам.
67.
Творец на съдбата си
,
МОК
, София, 15.1.1928г.,
Гладът
е накарал хората да мислят, да откриват различни неща.
68.
Дерзай, дъще!
,
НБ
, София, 5.2.1928г.,
Гладът
, жаждата, невежеството, страданията са условия, дадени на човека да научи закона на Любовта.
69.
По-драгоценен
,
НБ
, София, 15.4.1928г.,
Гладът
носи смърт, но ако правилно се използува, той е динамическа сила, която продължава живота на човека.
Гладът
е уравнение с три неизвестни.
Гладът
носи смърт.
Гладният
трябва да храни душата си и тялото си.
Гладът
, като процес, може да се задоволи само с хранене.
70.
Методи за хранене
,
МОК
, София, 11.5.1928г.,
Гладът
е първият импулс, който свързва човека с физическия свят.
71.
Растене и развитие
,
МОК
, София, 18.5.1928г.,
Гладът
, например, реално нещо ли е?
Гладният
усеща особено състояние, липсва му нещо, затова търси начин да се освободи от това състояние.
Гладният
изучава закона на смаляването, а ситият – закона на увеличаването.
72.
Кога ражда
,
НБ
, София, 10.6.1928г.,
Гладът
продължава живота на човека, води го към безсмъртие.
73.
Елипса и парабола
,
ООК
, София, 27.6.1928г.,
Гладът
е бирник.
74.
Закони на красотата
,
МОК
, София, 29.6.1928г.,
Гладният
се интересува от хляба, жадният – от водата, умореният – от почивката, ученият – от книгата и т. н.
75.
Правилно хранене
,
ООК
, София, 1.8.1928г.,
Гладът
го притиска, обсебва неговите мисли и чувства.
Гладът
отваря вратите и прозорците на организма, откъдето клетките излизат навън и казват на господаря си, че не могат повече да му служат.
Гладният
е недоволен, че му липсва храна.
76.
Планински върхове
,
ООК
, София, 5.9.1928г.,
Гладът
е първичен процес, който съществува в природата.
77.
Външни и вътрешни влияния
,
МОК
, София, 14.9.1928г.,
Гладът
е най-мощната сила, която кара цялото органическо царство.
(втори вариант)
78.
Разбиране на живота
,
ООК
, София, 12.12.1928г.,
Гладът
е станал причина да се запознаете с него.
79.
Учене и прилагане / Учение и прилагане. Господар и слуга
,
МОК
, София, 14.12.1928г.,
Гладен
си, могат да те питат какво общо има това с времето?
(втори вариант)
80.
Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция)
,
МОК
, София, 1.2.1929г.,
Гладният
упражнява носа си, чрез него той търси нещо за ядене.
Гладът
, който предизвиква недоволство и неразположение в човека, трябва да се смени с доволство, но и доволството трябва да се смени с друго някакво състояние.
Гладът
предизвиква дразнене на стомаха, свиване и разпущане, което може да се изрази чрез счупена линия.
Гладът
е едно психологическо състояние.
(втори вариант)
81.
Наклали огън
,
НБ
, София, 21.4.1929г.,
Гладният
е щастлив, когато се захласне пред трапезата, на която е сложено ядене.
82.
Ела след мене!
,
НБ
, София, 5.5.1929г.,
Гладни
сме, измъчваме се от
глад
.
83.
Специфичната светлина и топлина
,
МОК
, Мусала, 12.7.1929г.,
Гладът
стимулира човека, кара го да мисли, да работи.
Гладът
е първата буква на знанието.
84.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
Гладкият
, одяланият камък, е доброто.
85.
Вечното благовестие
,
НБ
, София, 13.10.1929г.,
Гладен
съм." Хубаво.
(втори вариант)
86.
Сторете да насядат
,
НБ
, София, 10.11.1929г.,
Гладен
не се ходи." Мислил дълго време какво занятие да избере.
(втори вариант)
87.
Влязоха в ладията
,
НБ
, София, 24.11.1929г.,
Гладът
е мощна сила, един велик стремеж, на който учените хора трябва да дадат насока.
(втори вариант)
88.
Да ида да го събудя
,
НБ
, София, 8.12.1929г.,
Гладен
съм при това.
(втори вариант)
89.
Опитната школа
,
ООК
, София, 22.1.1930г.,
Гладът
е дълбок, вътрешен стремеж в човека, чийто произход е неизвестен.
Гладът
е един стремеж, една реалност, на която никой не знае произхода.
(втори вариант)
90.
Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята
,
МОК
, София, 24.1.1930г.,
Гладът
към коя категория страдание спада?
(втори вариант)
91.
Новите веяния
,
ООК
, София, 5.2.1930г.,
Гладен
си.
(втори вариант)
92.
Новото в живота
,
ООК
, София, 19.2.1930г.,
Гладният
да посрещнеш с пълна торба пресен хляб, че отдалече да мирише, хляб, направен със симидена мая.
(втори вариант)
93.
Закони на доброто / Доброто и времето
,
МОК
, София, 28.2.1930г.,
Гладният
пък поддържа точно обратното.
94.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
Гладен
сте, яде ви се някоя печена кокошка или патица, или баница, но нямате нищо.
(втори вариант)
95.
Правилни форми
,
ООК
, София, 19.3.1930г.,
Гладен
сте, три деня сте
гладували
.
(втори вариант)
96.
Огъната плоскост
,
МОК
, София, 4.4.1930г.,
Гладен
съм, осем дена не съм ял!
Гладен
съм, нека ме затворят най-после.
(втори вариант)
Гладен
съм, осем деня не съм ял!
(втори вариант)
97.
Хваление
,
ООК
, София, 16.4.1930г.,
Гладният
ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще.
Гладният
ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще.
(втори вариант)
98.
Добрият ден
,
ООК
, София, 14.5.1930г.,
Гладен
е човекът - нахрани го, ако искаш добри отношения.
(втори вариант)
99.
Да се възвеселим
,
НБ
, София, 18.5.1930г.,
Гладен
, окъсан, измъчен от трудните условия на живота, той започнал да съзнава погрешката си и решил да я изправи, като се върне при баща си да му слугува.
100.
Правилно разбиране / Правилно разбиране на живота
,
ООК
, София, 28.5.1930г.,
Гладен
съм, три деня не съм ял.
(втори вариант)
101.
Двата принципа
,
ООК
, София, 11.6.1930г.,
Гладен
съм.“ Срещам болния, казва: „Искам да ме обичаш.“ Веднага му услужвам.
(втори вариант)
102.
Абсолютна вяра / Абсолютно доверие
,
ООК
, София, 18.6.1930г.,
Гладен
ще умра.
(втори вариант)
103.
Работа, музика и мисъл / Преводи в природата (Работа, музика, молитва)
,
МОК
, София, 20.6.1930г.,
Гладува
и жадува само онзи, който е опитал нужда от хляб и вода и в трите свята - физическия, духовния и умствения.
Гладният
човек има други разсъждения.
(втори вариант)
Гладният
човек, на когото краката не държат, може ли да мине този кръг?
(втори вариант)
104.
Морални правила / Правилно ядене - правилно служене
,
ООК
, София, 2.7.1930г.,
Гладът
е вътрешен импулс в човека, който определя, кога трябва да яде.
Гладът
показва импулса кога трябва да ядете.
(втори вариант)
Гладът
е първото правило.
(втори вариант)
105.
Начало и край
,
ООК
,
СБ
, 7-те езера, 13.8.1930г.,
Гладът
е залез, яденето – изгрев.
Гладът
, това е залез.
(втори вариант)
106.
Отличителна черта
,
ООК
, София, 10.9.1930г.,
Гладен
човек влиза в една градина, пълна със зрели, вкусни плодове, но той не се съблазнява, в сърцето му не се поражда никакво желание да си откъсне един плод.
107.
Иде Исус
,
НБ
, София, 5.10.1930г.,
Гладен
си, това е сиромашия; сит си, това е богатство.
Гладът
подразбира стремеж в човека да се нахрани, задоволи или да стане богат.
Гладът
изправя един голям недостатък у хората – освобождава ги от мързела.
108.
Разумното слово
,
НБ
, София, 12.10.1930г.,
Гладни
, изнемощели, разбойниците тръгнали след него.
109.
Правилни отношения / Правилните отношения. Добрата педагогика
,
МОК
, София, 31.10.1930г.,
Гладът
в човека няма отношение само към хляба, но и към известни мисли и чувства.
Гладният
дава такъв подтик на онзи сития, той казва: Ти не си
гладувал
, аз съм
гладувал
и трябва да се работи.
(втори вариант)
110.
Божествени състояния
,
УС
, София, 9.11.1930г.,
Гладен
и бос няма да ходиш.
111.
Разумното слово / Гладът – доброто – разумното слово
,
МОК
, София, 23.1.1931г.,
Гладът
слуша и изпълнява всичко, каквото заповядва доброто.
Гладът
и жаждата са най-силните подтици, които съществуват в природата.
Гладът
е, който кара хората към престъпление; имаш някое чувство, наречено страст, то иска да се нахрани, то е
гладно
.
(втори вариант)
Гладът
, това е една от най-мощните сили, която съществува в природата!
(втори вариант)
112.
Прояви на човешкото съзнание
,
ООК
, София, 28.1.1931г.,
Гладният
изтощен вълк е кротък.
113.
Причини за несполуки
,
ООК
, София, 25.2.1931г.,
Гладният
се ползва, хапнал си е малко месо, но Христос не се ползува.
114.
Тригон
,
МОК
, София, 3.4.1931г.,
Гладът
е един контраст, който трябва да съпоставиш на какво?
(втори вариант)
115.
Разбрани неща
,
ООК
, София, 27.5.1931г.,
Гладът
, доволството също се разбират без обяснения.
116.
Денят на доброто
,
РБ
, 7-те езера, 14.7.1931г.,
Гладният
мисли само за едно: дали ще намери храна и колко храна ще намери.
117.
Недоказани истини
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 22.7.1931г.,
Гладът
, страданието са потоци, стимули, които заставят хората да работят, да се развиват.
118.
Чистене на съзнанието
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 31.7.1931г.,
Гладен
сте, не сте яли два-три деня и щом ви предложат ядене, вие веднага започвате да ядете.
119.
През онези дни
,
НБ
, София, 25.10.1931г.,
Гладът
започнал тъй силно да го мъчи, че в това време му дошло на ум да се Обърне към Бога.
120.
Двоен дял / Полюси на доброто и злото (Двоен дял)
,
ООК
, София, 11.11.1931г.,
Гладът
и жаждата са съзнателни сили, които заставят човека да работи.
121.
Човешките косми
,
МОК
, София, 20.11.1931г.,
Гладката
прежда е добре изпредена, а нагърчената – не е добре изпредена.
Гладките
косми при едно валчесто лице ще дадат един характер, а при продълговато лице ще дадат друг характер.
(втори вариант)
122.
На своето време / На време
,
МОК
, София, 27.11.1931г.,
Гладни
сте.
(втори вариант)
123.
Истинско познаване
,
ООК
, София, 30.12.1931г.,
Гладен
си, значи, сиромах си; сит си, значи, богат си.
124.
Законът и Любовта / Противоположности на живота
,
ООК
, София, 13.1.1932г.,
Гладът
ще роди едно озлобление.
(втори вариант)
125.
Раждане и растене
,
ООК
, София, 20.1.1932г.,
Гладният
се интересува от хляба и яденето, а аз – от странични въпроси.
126.
Проява на живата светлина
,
НБ
, София, 31.1.1932г.,
Гладът
е положителна дума.
127.
Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието
,
ООК
, София, 10.2.1932г.,
Гладен
и уморен от работа, светията намерил една коричка хляб в стаята си и решил да си хапне, да подкрепи силите си.
128.
Силата на възможностите
,
МОК
, София, 12.2.1932г.,
Гладен
си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб.
Гладът
те мъчи.
Гладен
си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб.
(втори вариант)
Гладът
те мъчи – една задача.
(втори вариант)
129.
Движения в природата / Съзнателни и механически движения
,
МОК
, София, 4.3.1932г.,
гладкият
, изтърканият път.
130.
В последното време
,
НБ
, София, 6.3.1932г.,
Глад
има.
131.
Възпитание на волята
,
ООК
, София, 30.3.1932г.,
Гладен
е, виждам, че обущата му са скъсани, но виждам, че е крайно честолюбив.
(втори вариант)
132.
Живите числа / Живи числа
,
МОК
, София, 15.4.1932г.,
Гладен
си, но честолюбието не ти позволява да просиш.
133.
Пътят на възможностите
,
МОК
, София, 29.4.1932г.,
Гладни
сте, искате да ядете.
134.
Пътища на Мъдростта
,
ИБ
,
БС
, София, 12.5.1932г.,
Гладуването
в света, това са непостигнати желания.
Гладен
няма да умреш, но когато умираш, няма да ти дадат да ядеш, за да не бъдеш сит, когато горе ти дадат обед.
135.
Новото знание / Ново знание
,
МОК
, София, 10.6.1932г.,
Гладуваш
, защото не разбираш значението на числото три.
136.
И видя там човек
,
НБ
, София, 12.6.1932г.,
Гладният
, като види хляба, радва се.
137.
Добрата воля Божия
,
УС
, София, 26.6.1932г.,
Гладният
се движи по-бързо, като ускорява движението си.
138.
Разумният свят
,
МОК
, София, 8.7.1932г.,
Гладен
си, грешиш.
139.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (III)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 26.7.1932г.,
Гладът
без хляб се помни, с хляб се забравя.
140.
Три пътя
,
СБ
, София, 29.8.1932г.,
Гладуването
е ефикасен начин за лекуване.
Гладуването
е ефикасен начин за лекуване.
(втори вариант)
141.
Ценни мисли
,
НБ
, София, 4.9.1932г.,
Глад
без хляб се помни, а с хляб се забравя.
142.
Великата разумност / Разумност
,
МОК
, София, 23.9.1932г.,
Гладни
са и двамата.
(втори вариант)
143.
Правила за живота
,
УС
, София, 2.10.1932г.,
Гладният
първо трябва да се нахрани.
144.
Съзнание и свръхсъзнание / Знание - съзнание и свръхсъзнание (Силите в пръстите. Знанието в природата)
,
МОК
, София, 7.10.1932г.,
Гладен
си.
145.
Граници на възможности
,
МОК
, София, 14.10.1932г.,
Гладът
го застави да прави научни изследвания.
(втори вариант)
146.
Даване и вземане
,
УС
, София, 16.10.1932г.,
Гладен
си, сядаш и изяждаш яденето.
147.
Младост и старост
,
УС
, София, 13.11.1932г.,
Гладният
пръв трябва да намери хляба, за да придобие сила.
148.
Здрава мисъл
,
ООК
, София, 16.11.1932г.,
Гладувал
си три дена.
Гладен
си, ще те нахраня.
(втори вариант)
149.
Живот и благо
,
МОК
, София, 18.11.1932г.,
Гладният
пита: Какво да правя?
150.
Време и пространство
,
УС
, София, 20.11.1932г.,
Гладна
си, страдаш, а брат ти спи спокойно.
151.
Думи на Правда
,
НБ
, София, 11.12.1932г.,
Гладкостта
не е която дава ценност на нещата.
Гладни
ще умрем.“ Чудна работа, най-първо, това е криво заключение.
Гладкостта
не е, която дава ценност на нещата.
(втори вариант)
Гладни
ще умрем.
(втори вариант)
152.
Терцата в живота / Една терца (Първата терца на живота)
,
МОК
, София, 16.12.1932г.,
Гладен
си, наяж се, хляб имаш.
(втори вариант)
153.
Сеятелят
,
УС
, София, 18.12.1932г.,
Гладен
бил.“ – „Защо дядо ми не дойде на мене да каже, а дойде при тебе?
154.
Разбрано добро и неразбрано зло
,
УС
, София, 25.12.1932г.,
Гладният
човек не може да бъде весел.
155.
Отношение между мисли и чувства / Отношение на мислите и чувствата
,
МОК
, София, 13.1.1933г.,
Гладен
си, но не можеш да намериш хляб.
Гладът
е господар, а човек – негов слуга.
156.
Влияние на музиката
,
ООК
, София, 18.1.1933г.,
Гладът
ще го научи да яде всичко.
157.
Времето на доброто
,
МОК
, София, 27.1.1933г.,
Гладката
кожа е възприемчива, а пък тази деликатната кожа не обича голямо противодействие.
(втори вариант)
158.
Умен и справедлив
,
УС
, София, 12.2.1933г.,
Гладният
се нуждае от нещо съществено – от хляб.
159.
Съразмерност в природата / Съотношение на ухото към ума, дробовете и стомаха
,
МОК
, София, 17.2.1933г.,
Гладката
прежда е за предпочитане пред онази, която има възли.
160.
Блажени сте
,
УС
, София, 26.2.1933г.,
Гладния
пък ще нахраниш.
Гладния
ще нахраниш, без да мислиш, че няма шапка и обувки.
161.
Човешкият нос / За човешкия нос
,
ООК
, София, 1.3.1933г.,
Гладния
, за да те обича, трябва да го нахраниш.
(втори вариант)
162.
Голямото и малкото
,
МОК
, София, 3.3.1933г.,
Гладката
кожа означава нежност.
Гладката
кожа на какво е символ?
(втори вариант)
163.
Общи и частни положения
,
МОК
, София, 17.3.1933г.,
Гладният
постоянно мисли къде ще намери нещо за ядене.
(втори вариант)
164.
Общи положения / Устата - продължение
,
ООК
, София, 29.3.1933г.,
Гладът
всякога показва, че от тебе човек ще стане.
(втори вариант)
165.
Закон на доброто
,
МОК
, София, 31.3.1933г.,
Гладът
не разрешава въпроса.
166.
Радостта
,
НБ
, София, 2.4.1933г.,
Гладът
е за предпочитане пред лошата храна.
Гладът
е за предпочитане пред лошата храна.
(втори вариант)
167.
Въждаления на душата / Въжделенията на човешката душа
,
ООК
, София, 17.5.1933г.,
Гладният
трябва да яде.
(втори вариант)
168.
Разнообразието в живота
,
МОК
, София, 19.5.1933г.,
Гладът
съществува и в природата.
Гладът
съществува и в природата.
(втори вариант)
169.
В правда и съдба
,
НБ
, София, 21.5.1933г.,
Гладът
, който иде, болестите, които идат, войните, които идат, раздорите в дома, измирането на младото поколение, те са все въздействия, за да се накара туй общество да мисли.
Гладът
, който иде, болестите, които идат, социалните кризи, които идат, войните, които идат, раздорите в домовете, измирането на младото поколение.
(втори вариант)
170.
Отворените прозорци
,
УС
, София, 18.6.1933г.,
Гладът
и жаждата са състояния, които показват връзката на човека с физическия свят.
171.
Добрите дарби
,
НБ
, София, 25.6.1933г.,
Гладен
си, туй божественото ти говори: „Не бой се.“ Няма да се минат един–два часа, и работата ще се оправи, намериш храна.
Гладен
си: Божественото ти говори: Нс бой се, няма да се минат един-два часа и работата ще се оправи, ще се намери храна.
(втори вариант)
172.
Непреривност в процесите / Разните положения на ревността
,
ООК
, София, 5.7.1933г.,
Гладен
е човекът, иска да яде.
Гладният
се нуждае от храна.
(втори вариант)
173.
Разумно съотношение в природата
,
УС
, София, 9.7.1933г.,
Гладният
не търси украшения, обаче, ситият предпочита украшенията.
Гладният
се стреми да се нахрани.
174.
Доволството в живота
,
МОК
, София, 14.7.1933г.,
Гладният
се нуждае от хляб, а не ситият.
Гладният
се нуждае от хляб, а не ситият.
(втори вариант)
175.
Отношение към нещата / Съответствие на нещата
,
ООК
, София, 19.7.1933г.,
Гладът
е подтик в човека.
Гладът
е един подтик в природата.
(втори вариант)
176.
Основа на знанието
,
ООК
, София, 26.7.1933г.,
Гладният
да върви в гостилницата, да се наеде.
(втори вариант)
177.
Вечният порядък. Най-силното у човека
,
ООК
, София, 27.9.1933г.,
Гладен
е един човек – нахрани го, не му казвай, че след няколко дена.
178.
Да правим добро
,
НБ
, София, 22.10.1933г.,
Гладни
няма да бъдете, ще имате най-хубавото!
179.
Красна като Луната и чиста като Слънцето
,
НБ
, София, 26.11.1933г.,
Гладът
е мярка.
Гладът
е една мощна сила в живота на човека.
180.
Земята на живите
,
НБ
, София, 10.12.1933г.,
Гладния
човек можеш.
181.
О, да ми беше като брат
,
НБ
, София, 24.12.1933г.,
Гладният
трябва да се нахрани, но едно нахранване не представя целият живот.
Гладът
удължава живота, апетитът го скъсява.
Гладът
като принцип може да бъде приложен и тогава любовта никога не отслабва и никога не се изменя, когато се водиш по
глада
.
182.
Трите изпитания
,
УС
, София, 24.12.1933г.,
Гладът
иде периодически в човека.
Гладът
се отличава с едно качество: че ти, като ядеш само хляб, пак си доволен.
183.
Закон за музиката
,
МОК
, София, 29.12.1933г.,
Гладни
сме, болни сме и невежи сме.
Гладни
ли ще умрем?
184.
Съществените правила
,
ООК
, София, 31.1.1934г.,
Гладен
сте.
185.
Изпълнение волята
,
УС
, София, 4.2.1934г.,
Гладувал
е три деня – няма какво да се обезсърчава.
186.
Приготовленията на сърцето
,
НБ
, София, 4.3.1934г.,
Гладен
си, нахраня те, обед ще ти дам – туй е съжаление.
187.
Идването на Господа
,
ООК
, София, 11.4.1934г.,
Гладния
ще го освободиш и жадния ще го освободиш.
188.
Що е човек
,
ООК
, София, 9.5.1934г.,
Гладът
не е едно страдание.
Гладът
е едно велико, Божествено подбуждение.
Гладен
човек аз разбирам онзи, който е свършил една работа.
Гладът
показва степента на работата, която човек е свършил.
189.
Влиянието на музиката
,
МОК
, София, 11.5.1934г.,
Гладният
ли страда повече или ситият?
190.
Божественият филтър
,
ООК
, София, 16.5.1934г.,
Гладен
сте.
191.
Сянка и реалност
,
МОК
, София, 27.7.1934г.,
Гладни
не са ви държали.
192.
Великото в живота
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 5.8.1934г.,
Гладният
и жадният се нуждаят първо от хляб и вода, а после от меко легло и топли дрехи.
193.
Права обхода и права постъпка
,
МОК
, София, 24.8.1934г.,
Гладният
е неразположен, защото не е ял.
194.
Който прави истината
,
НБ
, София, 26.8.1934г.,
Гладен
ли си, и в 12 часа яж.
195.
На своето место
,
ООК
, София, 29.8.1934г.,
Гладен
си.
196.
Перпендикулярни движения
,
МОК
, София, 31.8.1934г.,
Гладни
сте, но ви карат след тези часове да коленичите да се молите.
Гладни
хора могат ли да се молят?
197.
Законът на подмладяването
,
УС
, София, 2.9.1934г.,
Гладният
трябва да намери хляба, да яде, да утоли своя
глад
.
198.
Съшествие на Духа
,
УС
, София, 9.9.1934г.,
Гладния
ти не можеш да го утешиш и да му казваш: „Вярвай в Господа, ще се уреди въпросът.“ Той ще се уреди, когато ти му дадеш хляб.
199.
Връзка с Бога
,
ООК
, София, 12.9.1934г.,
Гладният
ще капитулира.
200.
С какво тяло?
,
НБ
, София, 7.10.1934г.,
Глад
има в Америка.
201.
Механическо и органическо пеене
,
ООК
, София, 14.11.1934г.,
Гладът
е хубав подтик и ако този подтик знаеш как да го туриш, ще се ползваш.
202.
Веселие и радост
,
ООК
, София, 5.12.1934г.,
Гладът
от увещания, от думи не взема.
203.
Законът на свободата
,
ООК
, София, 19.12.1934г.,
Гладът
е една хала.
204.
И ще доведат всичките ви братя
,
НБ
, София, 6.1.1935г.,
Гладният
човек винаги има право на 20 ореха – нищо повече.
205.
Път към Любовта / Страданието – път към Любовта
,
УС
, София, 17.2.1935г.,
Гладният
взима хляба и казва: Добре, че ми остави хляб, да задоволя
глада
си, но защо не остана при мене, да ми каже нещо?
206.
Практическа философия
,
МОК
, София, 22.2.1935г.,
Гладен
си, почни да пееш.
207.
Насилията под слънцето
,
УС
, София, 3.3.1935г.,
Гладът
и нуждата от хляб заповядват на човека да учи, да работи, за да изкарва прехраната си.
208.
Най-младият в света
,
МОК
, София, 15.3.1935г.,
Гладен
сте.
Гладен
сте.
(втори вариант)
209.
Да мисли
,
МОК
,
ИБ
, София, 22.3.1935г.,
Гладният
си рекъл: "Дано по-скоро свърши приказката"!
Гладният
човек първо го нахрани.
Гладният
казва: „Дано по-скоро свърши приказката!
(втори вариант)
Гладният
човек − нахрани го.
(втори вариант)
210.
Който се учи на словото Божие
,
НБ
, София, 31.3.1935г.,
Гладували
4, 5 деня, но забелязват по едно време, че в тях се събужда нещо животинско, не могат вече да понасят
глада
.
211.
Трите степени / Три степени в християнството. (Трите обязаности на човека. Двете категории. Екзаменът. Бележките)
,
УС
, София, 21.4.1935г.,
Гладен
си, нещо те безпокои отвътре, но след като се наядеш, туй безпокойство изчезва.
(втори вариант)
212.
Киселина, основа, сол
,
ООК
, София, 1.5.1935г.,
Гладко
. Друг, който не знае, какви грамадни усилия употребява.
Гладният
се интересува от хляба, ситият не се интересува: „Не ми говори за хляба, едва преди половин час ядох.
213.
Разрешените задачи
,
МОК
, София, 3.5.1935г.,
Гладът
е отрицателно състояние.
Гладен
сте и желаете да се нахраните, то е положителната страна.
Гладът
е отрицателно състояние.
(втори вариант)
Гладен
сте и желаете да се нахраните, то е положителната срана.
(втори вариант)
214.
Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него
,
УС
, София, 23.6.1935г.,
Гладът
идва да научи човека, как да живее.
215.
Филмът на живота
,
ООК
, София, 3.7.1935г.,
Гладният
говори само за хляба.
216.
Двамата спътници. (Двамата пътници)
,
МОК
, София, 19.7.1935г.,
Гладният
не може да се сърди на хляба.
217.
Сочни храни
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 25.8.1935г.,
Гладът
може да стане причина за влизането ви в Царството Божие.
218.
С человечески езици
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1935г.,
Гладът
заставя хората да вършат ред грешки и престъпления.
Гладният
вълк минава покрай кошарата и задига най-тлъстата овца.
Гладният
човек минава покрай фурната и задига един хляб, или влиза в един дом и извършва обир.
Гладът
е подтик в живота.
219.
Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море
,
УС
, София, 29.9.1935г.,
Гладът
го карал.
220.
Вътрешните качества на числото 12. Дванадесеттях хляба. Божественият и човешкият порядък / Фарисеи и садукеи
,
УС
, София, 13.10.1935г.,
Гладът
е вътрешно условие, което му препятствува.
(втори вариант)
221.
Великите музиканти
,
МОК
, София, 18.10.1935г.,
Гладът
хранене ли е?
Гладът
най-първо постъпва по един начин – [
гладните
] да придобият това, от което имат нужда.
Гладен
си, ще ядеш сутрин като станеш.
222.
Умих се и гледам
,
НБ
, София, 27.10.1935г.,
Гладът
е вътрешен стремеж!
223.
Герои / Героите
,
УС
, София, 3.11.1935г.,
Гладен
бил.
224.
Божественият избор
,
МОК
, София, 8.11.1935г.,
Гладният
се страхува, че ще умре.
Гладът
образува тази инертност.
225.
Роденото от плътта
,
НБ
, София, 10.11.1935г.,
Гладът
не е лошо нещо.
226.
Вътрешният закон
,
УС
, София, 17.11.1935г.,
Гладен
човекът – не могат да ме обвиняват.
227.
Бъди доволен / Доволството
,
УС
, София, 24.11.1935г.,
Гладен
си, няма какво да ядеш.
Гладен
ли да ходиш или кокошката да бъде изядена?
Гладът
е причината за недоволството в света.
Гладният
е крайно нетърпелив.
(втори вариант)
Гладният
изразява недоволството си чрез нетърпението, а ситият – чрез голямата си взискателност.
(втори вариант)
Гладът
ограничава човека, води го към смърт.
(втори вариант)
228.
Към извора
,
ООК
, София, 27.11.1935г.,
Гладът
е един добър признак.
229.
Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги
,
УС
, София, 8.12.1935г.,
Гладен
си, хляб няма.
230.
Едно ви трябва
,
ООК
, София, 15.1.1936г.,
Гладен
си - какво трябва да правиш?
Гладният
е неразположен при отсъствие на хляб - понеже хлябът го е напуснал, разсърдил се е, той е неразположен.
231.
Всичко, което чух
,
НБ
, София, 19.1.1936г.,
Гладките
работи не вървят
гладко
.
Гладът
е
глад
, не е нещо друго.
232.
Три категории храни. Първото обещание
,
ООК
, София, 29.1.1936г.,
Гладуваш
– това е нереално.
Гладуваш
, това е нереално, отвлечено.
(втори вариант)
233.
Възможности и условия на ума и сърцето
,
МОК
, София, 14.2.1936г.,
Гладен
да стоиш не е лесно.
Гладен
съм, малко хляб!
234.
Ще се похваля / Ще се похваля. Божественото начало
,
УС
, София, 23.2.1936г.,
Гладен
си и след няколко часа на масата си намираш хляб.
(втори вариант)
235.
Ето младоженецът иде
,
НБ
, София, 8.3.1936г.,
Гладен
съм.
236.
Освобождаване на чувствата
,
МОК
, София, 13.3.1936г.,
Гладен
си, това е едно естествено чувство.
237.
Радиации
,
ООК
, София, 18.3.1936г.,
Гладът
, това е едно мерило за оправяне на постъпките.
238.
Качества на мисълта
,
МОК
, София, 10.4.1936г.,
Гладът
е дошъл, но не е на място.
239.
Постижения на мисълта
,
МОК
, София, 17.4.1936г.,
Гладен
си – бутнеш едно копче, дойде яденето.
240.
Пътища на Любовта / Любовта и свободата. Четиритях пътища в Любовта
,
СБ
, София, 30.8.1936г.,
Глад
съществува в живота, и той става причина някои хора да крадат, а други – усилено да работят.
Гладът
е стимул в живота.
Гладът
съществува в природата.
(втори вариант)
Гладът
е един стимул в света.
(втори вариант)
241.
Функции на черния дроб
,
МОК
, София, 2.10.1936г.,
Гладстон
, когато беше жив, искаше да даде свобода на Ирландия, но отлагаха.
(втори вариант)
242.
Същественото за младите
,
МОК
, София, 16.10.1936г.,
Гладкият
човек е съединен с косматия.
(втори вариант)
243.
Учение и служение / Учение и служене на Бога
,
УС
, София, 17.1.1937г.,
Гладният
трябва да се задоволи, жадният трябва да се задоволи.
Гладният
трябва да се задоволи.
(втори вариант)
244.
Хигиена на сетивата
,
МОК
, София, 19.2.1937г.,
гладът
се обосновава на вкуса.
Гладът
се обосновава на вкуса.
(втори вариант)
245.
Основите на здравето
,
МОК
, София, 19.3.1937г.,
Гладът
прави животните лоши и жестоки.
Гладът
е, който прави животните лоши.
(втори вариант)
246.
Четирите хигиенични правила
,
МОК
, София, 26.3.1937г.,
Гладът
и ситостта са други две състояния у човека, които произтичат едно от друго:
гладният
е
гладен
, защото не е сит; ситият е сит, защото не е
гладен
.
Гладът
е, който винаги заставя животните да мислят как да придобият своята прехрана.
Гладът
и ситостта са две състояния у човека, които произтичат едно от друго.
(втори вариант)
Гладният
е
гладен
, защо?
(втори вариант)
Гладът
заставя животните да мислят за своята прехрана, как да я придобият.
(втори вариант)
247.
Както Бог мисли и прави
,
УС
, София, 2.5.1937г.,
Гладния
ще нахраниш, жадния ще напоиш, на невежия ще дадеш светлина.
Гладният
ще го нахраниш, жадният ще го напоиш, на невежия ще внесеш истинска светлина в неговия ум.
(втори вариант)
248.
Цялото и частите
,
ООК
, София, 19.5.1937г.,
Гладкостта
на кожата ще се изгуби.
249.
Проводници на любовта / Проводници на Неговата Любов
,
УС
, София, 13.6.1937г.,
Гладният
го мъчи дали господарят ще му плати, след като е работил през годината тъй, както трябва.
(втори вариант)
250.
Временно и постоянно
,
ООК
, София, 23.6.1937г.,
Гладът
ще се превърне на благословение.
251.
Ценности и възможности
,
ООК
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.7.1937г.,
Гладен
и жаден бил Христос.
Гладен
е човекът.
(втори вариант)
Гладен
е човекът.
(втори вариант)
252.
Силният / Силен в света
,
УС
, София, 5.9.1937г.,
Гладен
човек няма да остане.
(втори вариант)
253.
Възможности в живота
,
МОК
, София, 24.9.1937г.,
Гладният
човек от какво е зависим?
Гладният
човек е зависим от храната.
254.
Аз ще оздравея
,
ООК
, София, 24.11.1937г.,
Гладни
няма да бъдем, голи няма да бъдем.
255.
Великата работа на водата, въздуха, топлината и светлината
,
МОК
, София, 26.11.1937г.,
Гладът
трябва да го проучавате не теоретически, но на опит трябва да проучавате
глада
.
Гладът
е даден да се проучва.
Гладът
във всичките хора не е еднакъв.
Гладът
е, който прави един вълк да е свиреп.
Гладът
е едно непреодолимо желание.
Гладът
е една потреба, проявление.
Гладът
е нещо, което събужда човека да стане да работи в живота.
256.
Начини на мислене
,
МОК
, София, 3.12.1937г.,
Гладът
лош ли е сам по себе си?
Гладът
е един много добър слуга.
Гладът
е много добър слуга, жаждата е много добър слуга.
257.
Недоизказаното
,
ООК
, София, 8.12.1937г.,
Гладният
като дойде при мене и казва: „Кажи ми ти истината“.
258.
Добрият брат и добрият баща
,
ООК
, София, 15.12.1937г.,
Гладът
е един подтик на любовта.
259.
Възпитание на чувствата
,
МОК
, София, 17.12.1937г.,
Гладът
е по-слаб и бързането ще бъде по слабо.
260.
Четири погледа
,
УС
, София, 13.2.1938г.,
Гладен
си, какво ще правиш без хляб?
261.
Божественият глас
,
ООК
, София, 16.2.1938г.,
Гладният
като дойде при мене, казва: „Аз искам от тебе.
262.
Богатство и сиромашия
,
ООК
, София, 23.2.1938г.,
Гладувал
още един ден.
263.
Да слушат
,
УС
, София, 13.3.1938г.,
Гладът
усилва в човека стремежа към живота.
264.
Излизане, работа, молитва
,
МОК
, София, 18.3.1938г.,
Гладен
си, за този момент ти си осигурен, в следния в тебе пак трябва да се роди желание.
Гладен
, казва, не се живее.
265.
Правият и кривият път
,
ООК
, София, 25.5.1938г.,
Гладният
винаги може да измени своето състояние, стига да има хляб.
266.
Азбука на Божествения език
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1938г.,
Гладният
мисли за хляба, как по-лесно и бързо да го осигури; жадният се интересува за водата; сиромахът – за парите, чрез тях да подобри живота си; невежият – за придобиване на знания; слабият – за усилване на организма си.
267.
Добрият език
,
УС
НБ
, София, 25.9.1938г.,
Гладен
е човекът – дай му да яде; не е
гладен
– не му давай!
268.
Разумният път в живота
,
ООК
, София, 23.11.1938г.,
Гладят
го по главата, питат този щастливец, откъде дойде?
269.
Търпение
,
МОК
, София, 16.12.1938г.,
Гладният
, за да разреши въпроса, трябва да гледа накъде са ония условия, откъдето
гладът
може да се задоволи.
Гладният
най-първо го е страх, а после, след като
гладът
дойде, изменя се положението, човек става смел и се нахвърля насила да вземе онова, от което има нужда и си заминава.
270.
Страдание и радост
,
УС
, София, 25.12.1938г.,
Гладът
е едно естествено състояние в тебе.
Гладът
всякога носи нещо хубаво.
271.
Физически, духовни и умствени нужди
,
ООК
, София, 28.12.1938г.,
Гладът
те заставя да ядеш.
272.
Скритият сън
,
НБ
, София, 12.3.1939г.,
Гладният
се отнася към сития така, както бедният към богатия.
273.
Дайте свобода
,
МОК
, София, 7.4.1939г.,
Гладен
сте, какво би трябвало да правите, ако хлябът е станал на въглен?
274.
Двете благодарности
,
УС
, София, 16.4.1939г.,
Гладният
какво трябва да направи?
Гладният
човек лоши работи мисли.
275.
Събиране и раздаване, заробване и освобождаване
,
НБ
, София, 16.4.1939г.,
Гладният
работи, а ситият, богатият почива.
276.
Естествената среда на човешката душа
,
УС
, София, 23.4.1939г.,
Гладният
не се нуждае от никакви тълкувания върху това какво нещо е
гладът
.
277.
Качества на Любовта
,
УС
, София, 7.5.1939г.,
Гладен
ще умреш!
278.
Изкуството на ангелите
,
ООК
, София, 7.6.1939г.,
Гладът
е голям стимул.
279.
С вяра, без смущение / И в мене
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.7.1939г.,
Гладният
се смущава за хляба.
Гладният
се смущава за хляба, жадният – за водата, майката – за здравето на детето си, приятелят – за състоянието на своя приятел, ученият – за своите научни трудове, влюбеният – за любовта си.
(втори вариант)
Гладният
се смущава за хляба.
(втори вариант)
280.
Силите и темпераментите в човека
,
НБ
, София, 10.9.1939г.,
Гладният
слуша, слуша, че после казва: „Стига толкова приказки.
281.
Смяна на състоянията
,
МОК
, София, 6.10.1939г.,
Гладният
за какво мисли?
Гладният
човек може ли да забрави хляба си?
282.
Хвалете Господа
,
НБ
, София, 15.10.1939г.,
Гладът
е най-големият неприятел на човека.
283.
Ще бъдат опитани
,
УС
, София, 5.11.1939г.,
Гладният
като стане, очаква да се нахрани.
284.
Разумни отношения
,
МОК
, София, 17.11.1939г.,
Гладен
си, няма да дадеш предимство на главата, ще дадеш предимство на стомаха, ще кажеш: „Той трябва да работи“, нищо повече.
285.
Психологически синтез
,
МОК
, София, 24.11.1939г.,
Гладен
е човек, занимава го
гладът
.
286.
Там имаше някой си человек
,
НБ
, София, 26.11.1939г.,
Гладният
се мъчи, понеже няма хляб.
287.
Внушение
,
МОК
, София, 1.12.1939г.,
Гладният
рядко забравя.
Гладен
си, затова си неразположен.
288.
Сиромашия и богатство
,
МОК
, София, 15.12.1939г.,
Гладният
, като не може да яде, как се мъчи от яденето?
289.
Идете в Галилея
,
НБ
, София, 17.12.1939г.,
Гладния
го изкушават с хляб, жадния – с вода, бедния – с пари, болния – с условия да придобие здраве.
290.
Вътрешният господар
,
ООК
, София, 3.1.1940г.,
Гладът
ще те застави да намериш в даден случай това, от което имаш нужда.
291.
Млад и стар
,
МОК
, София, 12.1.1940г.,
Гладният
говори за хляба, бедният говори за богатството.
292.
Служене на Бога
,
УС
, София, 14.1.1940г.,
Гладният
мисли, че след като се наяде, работите му ще се оправят.
293.
Ако имате вяра
,
НБ
, София, 21.1.1940г.,
Гладен
бил човекът, три деня не е ял, взел един хляб.
294.
Пестене на енергията
,
МОК
, София, 16.2.1940г.,
Гладният
забравя ли хляба?
Гладният
, като тръгне вече, мисли за хляба.
295.
Новото възпитание
,
МОК
, София, 1.3.1940г.,
Гладен
си, яде ти се, не ти дават да ядеш, това го наричате безправие.
296.
Наука за живота
,
ООК
, София, 13.3.1940г.,
Глада
за да го разрешиш, ще започнеш да свириш на физхармоника.
297.
Името Божие, Царството Божие и Волята Божия
,
ООК
, София, 20.3.1940г.,
Гладувал
4 деня, разхожда се в един битпазар, разхожда се и гледа как хората си пазаруват.
298.
Трите закона
,
ООК
, София, 27.3.1940г.,
Гладен
си, жаден си.
299.
Дървото на живота
,
НБ
, София, 14.4.1940г.,
Гладни
хора няма да има.
Гладът
ще дойде.
300.
Двата принципа
,
ООК
, София, 29.5.1940г.,
гладни
години и беднотия голяма,
301.
Светлина, топлина и сила
,
НБ
, София, 7.7.1940г.,
Гладен
си.
302.
Вечно обновяване
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 28.7.1940г.,
Гладуване
и преяждане има не само по отношение на храната, но и по отношение на облеклото.
303.
Цяло и част
,
МОК
, София, 4.10.1940г.,
Гладен
е човекът, ще си купи един хубав хляб.
304.
Самоотричане
,
УС
, София, 13.10.1940г.,
Гладният
, за да го обичаш, хляб иска.
305.
Новото в живота
,
НБ
, София, 19.1.1941г.,
Гладен
бях, не ме нахранихте.
306.
Голямата привилегия
,
МОК
, София, 7.2.1941г.,
Гладен
сте, пък не може да ядете.
307.
Слушайте съвета
,
ООК
, София, 19.2.1941г.,
Гладътъ
показва едно количество трептения.
Гладът
показва едно количество трептения.
(втори вариант)
308.
Мир вам
,
НБ
, София, 2.3.1941г.,
Гладът
ти го почувстваш вече.
309.
Ще се наситят
,
НБ
, София, 9.3.1941г.,
Гладувам
– желай, желай.
Гладуването
, което заставя човешкия ум да мисли.
Гладувайте
за божественото знание.
310.
Което излиза от устата
,
НБ
, София, 16.3.1941г.,
Гладно
съм, ще умра
гладно
.
311.
Божествени закони
,
ООК
, София, 19.3.1941г.,
Гладътъ
е мѣрка за здравето.
Гладът
е мярка за здравето.
(втори вариант)
312.
Не разваляйте пакта
,
ООК
, София, 9.4.1941г.,
Гладни
хора мога да храня, болни да лѣкувамъ.
Гладни
хора мога да храня, болни да лекувам.
(втори вариант)
313.
Добрият живот
,
УС
, София, 4.5.1941г.,
Гладен
е човекът, ти ще му дадеш пари.
314.
Ново воюване
,
ООК
, София, 25.6.1941г.,
Гладътъ
не е статическо положение и ситостьта не е статическо положение.
Гладът
не е статическо положение и ситостта не е статическо положение.
(втори вариант)
315.
Вералах – да даде Господ!
,
УС
, София, 13.7.1941г.,
Гладни
сте, не знаете каква храна трябва да вземете в дадения случай, която да ви подхожда.
316.
Гладът
,
СБ
, София, 5.9.1941г.,
Гладът
води към естествена, съзнателна и разумна обмяна между човека и природата.
Гладът
е подтик към работа.
Гладът
е признак, че болният ще оздравее.
Гладът
усилва организма.
Гладът
приготвя човека за приемане на някакво благо.
Гладът
е причина за проява на разумното и доброто в човека.
Гладувайте
за великото и красивото в света, за Любовта, за да разберете дълбокия смисъл на живота.
Гладът
представлява сили, които се крият в женския, т.е.
Гладният
усеща особено дразнение в слънчевия възел.
Гладът
е главният двигател в света, въпреки това хората искат да го премахнат.
Гладът
не трябва да се премахне, но да се задоволи, да му се отвори свободен път да се прояви.
Гладът
е Божествен подтик, на който никаква сила не може да противодейства.
Гладът
продължава живота.
Гладът
е онзи Божествен подтик в човека, който го кара да възприема благата, които му са дадени още отначало.
Гладът
създаде устата, зъбите, езика, гърлото, хранопровода, стомаха, тънките, дебелите черва и т.н.
Гладът
свършва една работа с много голяма приятност.
(втори вариант)
Гладният
, като яде, усеща голяма приятност – струва си човек да яде.
(втори вариант)
Глад
, млад.
(втори вариант)
Глад
,
гладен
, младостта какво прави?
(втори вариант)
Гладът
е женският принцип.
(втори вариант)
Гладът
не трябва да се премахне, но този
глад
трябва да се задоволи, да му се отвори царски път.
(втори вариант)
Гладът
е най-мощното средство, с което природата действа в органическия свят.
(втори вариант)
Глад
има навсякъде.
(втори вариант)
Гладът
носи най-хубавите работи.
(втори вариант)
Гладът
е един Божествен подтик, на който ти не може да туриш никакво препятствие.
(втори вариант)
Гладът
трябва да разтоварва хората.
(втори вариант)
Гладът
, като дойде, той ще ти даде най-хубавото.
(втори вариант)
Гладът
е много чиста дума.
(втори вариант)
Гладът
е един подтик Божествен вътре в организма да възприеме онова благо, което му е дадено на първоначалния живот.
(втори вариант)
Глад
. Колко елемента има
гладът
?
(втори вариант)
Гладът
е даден само за герои.
(втори вариант)
Глад
. Вървиш някъде, недоволен си
глад
.
(втори вариант)
Гладът
е, който разнася всичките блага в природата.
(втори вариант)
Гладът
е първият предвестник на живота.
(втори вариант)
Гладът
създаде устата, създаде човешкото гърло, човешкия стомах, зъбите създаде, създаде тънките и дебели черва, създаде и други разни органи.
(втори вариант)
Глад
и млад.
(втори вариант)
Гладът
създал устата, човешкото гърло, създал човешкия стомах.
(втори вариант)
Гладът
винаги задоволява с най-хубавото в света.
(втори вариант)
Гладът
е най-разумният акт в природата.
(втори вариант)
Гладът
винаги носи, това е чашата, която е обърната надолу.
(втори вариант)
317.
Което не е / Законът на лъжата
,
УС
,
СБ
, София, 7.9.1941г.,
Гладен
е човек, който служи на любовта.
(втори вариант)
Гладът
носи в себе си нещо много приятно.
(втори вариант)
Гладът
е съвсем друго.
(втори вариант)
318.
Трите перпендикуляра
,
СБ
, София, 12.9.1941г.,
Гладът
и със смъртта върви.
(втори вариант)
319.
Красивото в живота / Лъжа и истина
,
СБ
, София, 19.9.1941г.,
Гладът
, като ядеш, какъв процес е?
(втори вариант)
Гладът
в природата заставя човека да вземе тази храна, да я обработи.
(втори вариант)
320.
Любов, знание и сила / Знание и сила
,
СБ
,
НБ
, София, 21.9.1941г.,
Гладните
хора имат нужда от хляб.
Гладен
сте, три дни не сте яли – призовете Името Божие.
(втори вариант)
Гладните
хора имат нужда от хляб, ситите в църквата нямат.
(втори вариант)
321.
Правият ъгъл
,
МОК
, София, 3.10.1941г.,
Гладен
съм.
322.
Баща, майка и дете
,
МОК
, София, 10.10.1941г.,
Гладът
се примирява с хляба.
Гладният
човек не го е срам.
323.
Учение и обич
,
ООК
, София, 15.10.1941г.,
Гладен
съм!
324.
Основният тон
,
МОК
, София, 17.10.1941г.,
Гладен
сте, зимно време е.
325.
От Неговите ученици
,
НБ
, София, 19.10.1941г.,
Гладен
съм, изваждам хляб, нахранвам се. Вярвам.
Гладният
човек какво право има?
326.
Разумна почивка
,
ООК
, София, 29.10.1941г.,
Гладен
човек не умира.
327.
Прилежание
,
МОК
, София, 31.10.1941г.,
Гладът
показва липса.
Гладът
показва, че му липсва нещо.
Гладът
, не е който ражда смъртта, но е
гладът
, който ражда подтика.
Глад
, който уморява човека, той е едно зло.
328.
Външна и вътрешна работа
,
НБ
, София, 2.11.1941г.,
Гладен
умира и с желание половината да му остане за бъдеще.
329.
Отворен и затворен интервал
,
МОК
, София, 7.11.1941г.,
Гладът
пак е затворен интервал.
330.
Музикални подтици
,
ООК
, София, 12.11.1941г.,
Гладен
сте.“ В торбата има хляб, отрежете му, дайте му сирене, там има, дайте му една чаша вода.
331.
Блажени кротките
,
НБ
, София, 23.11.1941г.,
Гладните
нахранва, а на ситите дава работа.
332.
Две врати за освобождение
,
ООК
, София, 3.12.1941г.,
Гладен
си – ще идеш при хлебното дърво, ще откъснеш, ще ядеш.
333.
Дрехата на Любовта, на Мъдроста и на Истината
,
УС
, София, 18.1.1942г.,
Гладният
щастлив не може да бъде.
334.
Люби, обичай
,
ООК
, София, 8.4.1942г.,
Гладният
философия не иска.
335.
Основна идея
,
МОК
, София, 17.4.1942г.,
Гладен
си.
336.
Неразбраните неща
,
НБ
, София, 26.4.1942г.,
Гладно
е, като му дадох хляб, престана да скимти.
337.
Радости и страдания
,
УС
, София, 26.4.1942г.,
Гладен
е някой човек, идеш да го нахраниш, това е любов.
Гладът
, нищо повече. Сиромашията.
338.
Единицата
,
МОК
, София, 8.5.1942г.,
Гладният
търси навсякъде.
Гладният
, сиромахът е енергичен.
339.
Гладуват и жадуват
,
НБ
, София, 17.5.1942г.,
Глад
трябва да има само за правдата, тогава всичките неща ще се наредят.
Глад
в света трябва да има за Божията Любов,
глад
трябва да има за Божията Мъдрост, три степени.
340.
Координиране
,
ООК
, София, 27.5.1942г.,
Гладните
петли пеят по-хубаво, отколкото ситите петли.
341.
Противоположности
,
МОК
, София, 12.6.1942г.,
Гладът
има отношение към хляба, въздухът има отношение към дишането.
Гладът
е задача, която трябва правилно да се разреши.
Гладът
се задоволява с какво?
342.
Опознаване
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 30.8.1942г.,
Гладният
се нуждае от хляб, а не от молитви.
343.
Идеално търпение
,
МОК
, София, 4.9.1942г.,
Гладът
ни кара да ядем често.
344.
Лъжата
,
МОК
, София, 25.9.1942г.,
Гладният
човек не е лъжа.
345.
Търсете Господа!
,
НБ
, София, 18.10.1942г.,
Гладни
сте, три дена не сте яли, един обед струва повече, отколкото моята беседа.
346.
Бяло и черно
,
МОК
, София, 13.11.1942г.,
Гладен
си.
347.
Отвън дрънкането, отвътре ученето
,
УС
, София, 6.12.1942г.,
Гладен
си.
348.
Търсете Царството Божие
,
НБ
, София, 20.12.1942г.,
Гладен
си – помислиш и яденето ще дойде.
349.
Нова обхода
,
ООК
, София, 13.1.1943г.,
Гладен
си, искаш да ти дадат хляб, то е хубаво.
350.
Красиви движения
,
ООК
, София, 27.1.1943г.,
Гладният
човек от какво се интересува най-много?
351.
Подмладяване
,
ООК
, София, 3.2.1943г.,
Гладът
е мощна сила.
352.
Мъдростта съгради
,
НБ
, София, 28.2.1943г.,
Гладният
при Любовта се нахранва.
Гладът
в известен смисъл е един от великите подтици на Земята за работа.
Глад
има физически,
глад
има духовен.
353.
Чувство на величавост
,
МОК
, София, 21.5.1943г.,
Гладки
трябва да бъдат обущата.
354.
Отворената врата на Любовта
,
ООК
, София, 16.6.1943г.,
Гладен
съм.
355.
Най-важният потик
,
ООК
, София, 14.7.1943г.,
Гладният
трябва да иде на гости, понеже ще го нахранят.
Гладният
човек по-лесно отива при Бога, отколкото сития.
356.
Проявеният живот
,
СБ
,
РБ
, София, 3.10.1943г.,
Гладният
е мрачен.
357.
Четирите правила
,
СБ
,
РБ
, София, 3.10.1943г.,
Гладът
е на мястото си, когато човек започва да мисли за работа.
358.
Послушание
,
ООК
, София, 20.10.1943г.,
Гладният
се нуждае от хляб, жадният се нуждае от вода, оня, който се задушава, се нуждае от въздух; оня, който се спъва вечер, се нуждае от светлина.
359.
Да оздравееш
,
НБ
, София, 24.10.1943г.,
Гладен
си, нямаш хляб.
360.
Плодовете на Духа
,
УС
, София, 24.10.1943г.,
Гладен
съм, едно нещо разбираш.
(втори вариант)
361.
Ценни неща
,
НБ
, София, 31.10.1943г.,
Гладът
лекува.
Гладът
пречиства тялото, порите се отварят, и дишането става по-дълбоко.
Гладът
внася повече светлина в ума.
362.
Обикновени и необикновени процеси
,
МОК
, София, 24.11.1943г.,
Гладен
не си, бос не си, всичко имаш, но едно ти недостига – не си дишал дълбоко.
363.
Три важни неща / Трите важни неща
,
НБ
, София, 28.11.1943г.,
Гладен
е – хляб му трябва.
(втори вариант)
364.
Музикални упражнения
,
МОК
, София, 10.12.1943г.,
Гладен
си, дадат ти хубава храна – това е любовен флажеолет; жаден си, дадат ти чиста, планинска вода – любовен флажеолет.
365.
Най-великата наука
,
УС
, София, 12.12.1943г.,
Гладна
година идела, трябвало да се осигури.
366.
Малкото добро
,
ООК
, София, 29.12.1943г.,
Гладният
се нуждае от хляб.
Гладен
си.
Гладният
човек от какво се нуждае?
(втори вариант)
367.
За добро
,
МОК
, София, 31.12.1943г.,
Гладуват
– за добро е.
368.
Родени от Бога
,
ООК
, София, 5.1.1944г.,
Гладиш
ме, отде да зная какво мислиш."
Погладих
го, поговорихме си двамата.
(втори вариант)
369.
Той иде!
,
ИБ
,
ПС
, Мърчаево, 12.7.1944г.,
Гладните
хора не трябва да ги караш да ядат.
Гладът
е онова, което стимулира.
Гладът
стимулира човека.
(втори вариант)
370.
Ценното
,
ИБ
,
ПС
, х.Еделвайс, 27.8.1944г.,
Гладният
за какво мисли най-много?
371.
Като малките деца / Като децата
,
ИБ
,
ПС
, София, 12.11.1944г.,
Гладен
е човекът, дай му хляб, не го учи как да яде.
НАГОРЕ