НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
138
резултата в
80
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Смел и решителен
,
ИБ
, , 10.12.1913г.,
Кръстове носят и войниците, но те знаят, че са показали
геройство
и себеотрицание.
Бърдото, което се движи отдолу нагоре, то поема материята, която имате да обработвате. Совалката, която се движи от едната на другата страна, разпраща тая материя от сърцето в мозъка и обратно, където се обработва и отива в главата, която представлява Божествения свят. Станът дава едно пояснение на живота. Той представлява кръст и по тоя кръст се образува платното. Аз гледам – носите кръстове, но тия кръстове трябва да дойдат заслужено.
Кръстове носят и войниците, но те знаят, че са показали
геройство
и себеотрицание.
Страданието, това е тъкание. И вас, когато прекарват през страдания, то значи, че в астралния свят ви тъкат. Горната част на стана представлява главата, совалката отдясно е умът, отляво сърцето, значи умът и сърцето трябва да се съединят, за да се изтъче платното. Всички, които са малодушни, да си стоят в къщи, а които ще воюват, нека имат смелост. Аз искам, когато дойде Христос, да ви намери достойни за работа.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
", докато, трябва да гледате и размишлявате за Неговото
геройство
, в случая и само тогава е времето, когато ще сполучвате.
Когато Христос се докосне до вас, вие вече ще започнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Например, всякой ден се съсредоточвайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа, Когото, уверявам ви, ще можете да си Го представяте, стига в това отношение да постоянствате. После, гледайте Го на кръста и се възхищавайте от търпението, което е имал, за да изнесе света. Като се въодушевите от всичко това, Христос ще эапочне да се вселява във вас. Но вие си думате: „Леле, как е страдал и как е закован за нас!
", докато, трябва да гледате и размишлявате за Неговото
геройство
, в случая и само тогава е времето, когато ще сполучвате.
Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохме и иэпихме това, което ни е дадено, след което чак ние започваме да си внушаваме да се покаем. Да ви кажа ли? Аз много пъти съм казвал на дявола да ме глътне, но той не иска. И при вас дохожда да ви глътне и вие, без да му мислите много, кажете му: „Хайде, глътни"; но като ви нагълта, почувствате се на мястото на Йона и както него започвате да се молите, и Господ ви избавя. Много хора са се оплаквали на мен, че дяволът иска да ги глътне, но те послушват съвета ми – да се решат да проповядват и така се избавят.
към беседата >>
3.
Страхът
,
НБ
, София, 1.11.1914г.,
Идеалът на
геройството
седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко.
Любов и страх са неща несъвместими в човешкия дух, в духа на истинския човек. Там, дето е Любовта, страхът го няма; и там, дето е страхът, Любовта я няма. Любовта е признак на пълнота, на единство във всички сили, чувства и способности на човешкия дух; а страхът е признак на отсъствие, разединение на тая вътрешна хармония на душевния мир. С тия последни думи аз подразбирам високото, благородното, доброто у човека. Не подразбирам онова нахалство, оная грубост, онова жестокосърдечие, оная безчувственост, които често минават за храброст и безстрашие.
Идеалът на
геройството
седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко.
В Любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С Тебе и в смъртта има смисъл; без Тебе и в живота няма цел.
към беседата >>
4.
Блудният син
,
НБ
, София, 3.7.1915г.,
Това е много тежко, това е
геройство
– само великите души могат да вършат тази роля, само малките братя могат да вършат тази роля.
Да, пред вас може да съм праведен, но пред Бога не съм – колко хляб има още да ям, за да стана такъв, какъвто Бог иска. Не искам да мислите нещо повече за мен, искам всички да опитате; и тогава ще кажете: „Ние го опитахме.“ Ако нещо не е вярно, кажете ми, но не зад гърба ми да говорите, че не е вярно – ние трябва да проповядваме едно учение на опита. Като малкия син аз искам да играя тази роля на смирение. Това не е лесно; да те терзае жена ти е тежко. Няма по-голяма борба от тази да се смири човек и да дойде вътрешното самосъзнание.
Това е много тежко, това е
геройство
– само великите души могат да вършат тази роля, само малките братя могат да вършат тази роля.
И Христос беше един от малките братя; Той беше пръв, който служи на хората за всичките им грехове, но Бог Го въздигна, защото в Него течеше Божествената кръв. Той казваше: „Отец живее вътре в Мен.“ Аз и всички ние трябва да имаме кръвта на Христа – само тогава тази кръв ще роди и свещеници, и учители, и мъже, и жени; само тогава ще имате такива деца, каквито вие искате. Старайте се да предавате на младото само тогава, когато имате кръвта, която Христос има; ако нямате такава чиста кръв, отворете артериите си, за да се влее. И тогава ще почувствате една Радост, която никой не е в състояние да изличи от душата ви.
към беседата >>
5.
Истината
,
НБ
, , 24.4.1916г.,
Не са свободни страхливите, и те именно вършат престъпления; нямат
геройството
да поемат отговорност.
#8211; „Ама безбожник е.“ – То е временно заблуждение. „Лош е.“ – Съзнанието за добро не се е развило у него. „Греши.“ – Волята му не е урегулирана. „Еди-коя си незаконно родила.“ – Уредете отношенията между половете. Аз считам хората свободни.
Не са свободни страхливите, и те именно вършат престъпления; нямат
геройството
да поемат отговорност.
Кои хора са силни в света? Които са свободни и които могат да понесат мъчнотии и страдания, оплювания, опозорявания – тия неща са изпитания и който ги понесе, върши геройство. Страданията са дадени да се изпита кой е герой и кой страхливец. Който не иска да страда, който иска наготово да му шетат, минават го в каталога на страхливците. Страдате ли – вие сте герой.
към беседата >>
Които са свободни и които могат да понесат мъчнотии и страдания, оплювания, опозорявания – тия неща са изпитания и който ги понесе, върши
геройство
.
„Греши.“ – Волята му не е урегулирана. „Еди-коя си незаконно родила.“ – Уредете отношенията между половете. Аз считам хората свободни. Не са свободни страхливите, и те именно вършат престъпления; нямат геройството да поемат отговорност. Кои хора са силни в света?
Които са свободни и които могат да понесат мъчнотии и страдания, оплювания, опозорявания – тия неща са изпитания и който ги понесе, върши
геройство
.
Страданията са дадени да се изпита кой е герой и кой страхливец. Който не иска да страда, който иска наготово да му шетат, минават го в каталога на страхливците. Страдате ли – вие сте герой. Я кажете, българският народ кои величае – ония ли страхливци, които в турско време предаваха народа, или пък ония, които са страдали за тоя народ? А колко повече ще бъдат възвеличени ония, които страдат за Истината!
към беседата >>
6.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 15.10.1916г.,
–
Геройство
е нужно, а не страх.
Те са радостни, весели. Като казвам, че са горе, не мислете, че са някъде много далеч от вас. – Аз искам да отида при тях. – Иди на фронта първо.Оттам ще те пратят горе, при твоите братя. – Страх ме е.
–
Геройство
е нужно, а не страх.
Трябва да разберете дълбокия смисъл на живота. Помнете: В Бога зло не съществува. Той устройва всички неща, и Той изправя обърканите работи на хората. Той намества счупените ръце и крака. Той поставя извадените очи.
към беседата >>
Оттам ще те пратят горе, при твоите братя." „Страх ме е."
Геройство
е нужно, а не страх.
(втори вариант)
" „Търкат се още." „Нека се търкат. Аз ще сляза на земята при тях и всички ще се примирят." Аз виждам ония, които са горе при Христа. Те са радостни, весели. Като казвам, че са горе, не мислете, че са някъде много далеч от вас. „Аз искам да отида при тях." „Иди на фронта първо.
Оттам ще те пратят горе, при твоите братя." „Страх ме е."
Геройство
е нужно, а не страх.
Трябва да разберете дълбокия смисъл на живота. Помнете, в Бога зло не съществува. Той устройва всички неща и Той изправя обърканите работи на хората. Той намества счупените ръце и крака. Той поставя извадените очи.
към втори вариант >>
7.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Геройство
е, да обичате грешен и грозен човек.
Господарят обича слугата си, докато може да му работи, докато не е накърнил с нещо интересите му. Щом му измени в нещо, той не го обича вече и го освобождава от служба. Мъжът обича жена си, докато е здрава и красива. Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича. Същото се отнася и до жената.
Геройство
е, да обичате грешен и грозен човек.
Силният може да обича всички хора и да им дава подтик, към доброто и красивото в света. Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен. Колкото и да е слабо и тънко, То ще ви изведе на спасителния бряг. Всички дяволи да се качат на Божествения конец, няма да го скъсат. Божественото ще изведе всички хора на правия път.
към беседата >>
Геройство
е да обичашъ лошъ, грозенъ човѣкъ.
(втори вариант)
Напримѣръ нѣкой слуга е обичанъ отъ господаря си, но щомъ той му открадне пари, натирва го. Жената на нѣкого е хубава, но като изгуби красотата си, мѫжътъ ѝ я натирва. Нека я обича, когато е грозна, това е Божественото, да обичашъ грѣшенъ, грозенъ човѣкъ. Обичаме единъ човѣкъ, когато ни прави добро, но ако ни направи нѣкое зло, пакость, всички се отказваме отъ него. Това не е Божествено.
Геройство
е да обичашъ лошъ, грозенъ човѣкъ.
Ние трѣбва не само индивидуално, но и колективно, въ обществото да създадемъ този потикъ. Отъ сега нататъкъ съмъ рекълъ така: Всички дяволи да се съединятъ на тази Божествена нишка, пакъ нѣма да я измѣстятъ на единъ милиметъръ отъ пѫтя ѝ. Тази нишка ще занесе всички на Божествения пѫть, дори и дяволитѣ ще оправи. Азъ вѣрвамъ, че хората ще станатъ добри. Това учение да го приложите у дома си, да нѣма плачъ по домоветѣ, а между мѫже и жени да има миръ и съгласие.
към втори вариант >>
8.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Геройството
на човека се заключава, именно, в това, да чувства, да разбира нещата и да се въздържа.
Даже и клетките, като малки същества, се отличават с известна разумност. Достатъчно е да ударите или да си изгорите някой пръст, за да се предаде болката на главния мозък, който веднага заповядва на двигателните нерви да свият пръста и да го отдалечат от огъня. Ако сте търговец, и някой ви изиграе – задигне ви десет хиляди лева, същият пръст, който отваря и затваря тефтера ви, казва да не се безпокоите. Той ви съветва да затворите тефтера си и да не го отваряте повече. Ще кажете, че не можете да не чувствате измамата.
Геройството
на човека се заключава, именно, в това, да чувства, да разбира нещата и да се въздържа.
Герой е онзи, който, след като не е ял три дни нищо, е готов да се откаже от хубавия обяд в полза на някой гладен. Досега девизът на хората е бил "От тебе да замине! " Обаче, този девиз е създал нещастията, недоразуменията, крамолите в света. Новото учение носи нов девиз: "От мене да замине! " Каквито и вземания и давания да имаш, каквито и да са отношенията ти с хората, дръж новия девиз: "От мене да замине!
към беседата >>
Геройството
на човѣка се заключава, именно, въ това, да чувствува, да разбира нѣщата и да се въздържа.
(втори вариант)
Даже и клеткитѣ, като малки сѫщества, се отличаватъ съ известна разумность. Достатъчно е да ударите или да си изгорите нѣкой пръстъ, за да се предаде болката на главния мозъкъ, който веднага заповѣдва на двигателнитѣ нерви да свиятъ пръста и да го отдалечатъ отъ огъня. Ако сте търговецъ, и нѣкой ви изиграе — задигне ви десеть хиляди лева, сѫщиятъ пръстъ, който отваря и затваря тевтера ви, казва да не се безпокоите. Той ви съветва да затворите тевтера си и да не го отваряте повече. Ще кажете, че не можете да не чувствувате измамата.
Геройството
на човѣка се заключава, именно, въ това, да чувствува, да разбира нѣщата и да се въздържа.
Герой е онзи, който, следъ като не е ялъ три деня нищо, е готовъ да се откаже отъ хубавия обѣдъ въ полза на нѣкой гладенъ. Досега девизътъ на хората е билъ: Отъ тебе да замине! Обаче, този девизъ е създалъ нещастията, недоразуменията, крамолитѣ въ свѣта. Новото учение носи новъ девизъ: Отъ мене да замине! Каквито взимания и давания да имашъ, каквито и да сѫ отношенията ти съ хората, дръжъ новия девизъ: Отъ мене да замине!
към втори вариант >>
9.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
Де остава тяхното
геройство
?
Да мислиш, че си силен, това значи, да се самоизлъгваш. Когато дойде лекарят със своята губерка и вкара в кръвта ви някакъв серум, тогава виждате, колко сте силни. Аз наричам силен човек оня, който може да се бори с всички болести, с всички лоши мисли и желания. Не е достатъчно само да се бори, но да ги побеждава. Като минавам край гробищата, виждам, че и най-големите герои са претърпели фиаско.
Де остава тяхното
геройство
?
След всичко това, сегашните хора почитат умрелите герои, а гонят живите. Докато е жив тоя герой, всички го гонят, вестниците пишат за него, хулят го. Щом умре, турят му паметник и започват да го славят. Сегашните хора само обещания дават, а нищо не изпълняват. В това отношение, те приличат на циганката и болното й дете.
към беседата >>
Де остава тяхното
геройство
?
(втори вариант)
Да мислиш, че си силен, това значи да се самоизлъгваш. Когато дойде лекарят със своята губерка и вкара в кръвта ви някакъв серум, тогава виждате колко сте силни. Аз наричам силен човек оня, който може да се бори с всички болести, с всички лоши мисли и желания. Не е достатъчно само да се бори, но да ги побеждава. Като минавам край гробищата, виждам, че и най-големите герои са претърпели фиаско.
Де остава тяхното
геройство
?
След всичко това сегашните хора почитат умрелите герои, а гонят живите. Докато е жив тоя герой, всички го гонят, вестниците пишат за него, хулят го. Щом умре, турят му паметник и започват да го славят. Сегашните хора само обещания дават, а нищо не изпълняват. В това отношение те приличат на циганката и болното й дете.
към втори вариант >>
10.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
И едното, и другото е
геройство
.
А тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Трябва непременно да се изкачвате на високи места. Като казвам „изкачване на високо по планините“, употребявам един символ. Който иска да развие своя ум, трябва непременно да се изкачва на високо място. Който иска да развие своето сърце, трябва да слиза към ниски места.
И едното, и другото е
геройство
.
Колко пътешественици са искали да се изкачат на Хималаите, но не са успели, защото са недосегаеми. Така и в човешкото развитие има места, дето човешкият ум не е могъл да се качи. В България някои даже не знаят Мусала, а кой знае колко малко са се изкачили на този връх. Аз смятам, че на 10,000 едва един е достигнал горе, а понеже за мен Мон-Блан е мярката, с която се мери европейския ум, ще кажа, че малцина са достигнали върха на тази планина. Ще ми кажете: „Това са отвлечени работи, които нямат никаква връзка с нашия комитет по прехраната.
към беседата >>
11.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
Някои автори представят героя и героинята си в идеален вид, но и те не изявяват истинско
геройство
.
човешко произведение. Много писатели събират части от различни прояви, сглобяват ги и казват: Ето четете, това е любов. Любов е това наистина, но човешка, събрана от различни места. Няма писател в света, който да е описал любовта в истинските й прояви. Отчасти Толстой е описал любовта, но и той не е предал истинските й прояви, липсва нещо и от неговата любов.
Някои автори представят героя и героинята си в идеален вид, но и те не изявяват истинско
геройство
.
Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си отначало докрай за една идея. Обикновени герои има много, но те проявяват геройство само в известни моменти. Те се казват „десетични герои“, а не цели. Да бъдеш герой в един момент, а в друг да не си, това не е истинско геройство. Ако си герой, бъди такъв във всички моменти на живота си и да се движиш в посока на растящите величини.
към беседата >>
Обикновени герои има много, но те проявяват
геройство
само в известни моменти.
Любов е това наистина, но човешка, събрана от различни места. Няма писател в света, който да е описал любовта в истинските й прояви. Отчасти Толстой е описал любовта, но и той не е предал истинските й прояви, липсва нещо и от неговата любов. Някои автори представят героя и героинята си в идеален вид, но и те не изявяват истинско геройство. Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си отначало докрай за една идея.
Обикновени герои има много, но те проявяват
геройство
само в известни моменти.
Те се казват „десетични герои“, а не цели. Да бъдеш герой в един момент, а в друг да не си, това не е истинско геройство. Ако си герой, бъди такъв във всички моменти на живота си и да се движиш в посока на растящите величини. Чувате някой да казва, че животът му е дотегнал, не може вече да търпи никого. Това е човек, който върви в обратна посока, дето величините се намаляват.
към беседата >>
Да бъдеш герой в един момент, а в друг да не си, това не е истинско
геройство
.
Отчасти Толстой е описал любовта, но и той не е предал истинските й прояви, липсва нещо и от неговата любов. Някои автори представят героя и героинята си в идеален вид, но и те не изявяват истинско геройство. Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си отначало докрай за една идея. Обикновени герои има много, но те проявяват геройство само в известни моменти. Те се казват „десетични герои“, а не цели.
Да бъдеш герой в един момент, а в друг да не си, това не е истинско
геройство
.
Ако си герой, бъди такъв във всички моменти на живота си и да се движиш в посока на растящите величини. Чувате някой да казва, че животът му е дотегнал, не може вече да търпи никого. Това е човек, който върви в обратна посока, дето величините се намаляват. Обърни се и тръгни в правата посока на живота, дето величините растат. Така ще се научиш да различаваш своето от чуждото и да не се поддаваш на външно влияние.
към беседата >>
12.
Мъчението
,
ИБ
,
ООК
, , 5.2.1920г.,
Геройство
аз наричам, когато една майка, която е извършила престъпление, каже: „Това дете е мое, аз ще понеса хорското презрение и всички мъчения".
Християнството още не е разбрало този закон. Като не разбираме този закон, искаме да възложим мъчението на другиго. Ходим, търсим и не можем да намерим човек, който да го понесе. Искаме да сложим мъчението на гърба на някого, и когато успеем да го сложим, речем: „Слава Богу, оттървахме се! " Мъчението е като незаконнородено дете.
Геройство
аз наричам, когато една майка, която е извършила престъпление, каже: „Това дете е мое, аз ще понеса хорското презрение и всички мъчения".
Това е то геройство. Само така можем да си обясним онова място в Евангелието, дето се казва, че Христос е понесъл беззаконията на света. Той понесе именно незаконнороденото дете. Вие сте в началото на една велика окултна шнола за въздигане на човечеството, и ако не можете да разберете тазвечерния урок, малко ще разберете отсега нататък. Ако, обаче, разберете този първи урок и го турите като основа, и втория ще разберете.
към беседата >>
Това е то
геройство
.
Като не разбираме този закон, искаме да възложим мъчението на другиго. Ходим, търсим и не можем да намерим човек, който да го понесе. Искаме да сложим мъчението на гърба на някого, и когато успеем да го сложим, речем: „Слава Богу, оттървахме се! " Мъчението е като незаконнородено дете. Геройство аз наричам, когато една майка, която е извършила престъпление, каже: „Това дете е мое, аз ще понеса хорското презрение и всички мъчения".
Това е то
геройство
.
Само така можем да си обясним онова място в Евангелието, дето се казва, че Христос е понесъл беззаконията на света. Той понесе именно незаконнороденото дете. Вие сте в началото на една велика окултна шнола за въздигане на човечеството, и ако не можете да разберете тазвечерния урок, малко ще разберете отсега нататък. Ако, обаче, разберете този първи урок и го турите като основа, и втория ще разберете. Не говоря за обикновеното мъчение.
към беседата >>
Всички съвременни романисти как обясняват и ценят думата „
геройство
"?
Не мислете, че вън от мъчението има обич. Ако вие не се мъчите, аз нямам нищо общо с вас, чужди сте ми и знаете ли как чужди? Но, ако се мъчите, тогава сте ми близки до сърцето ученици. Това е отношението на учителя към учениците. Мъчите ли се като великани, със спокойствие и хладнокръвие, и не изгубвате равновесието на духа си, вие сте обичани.
Всички съвременни романисти как обясняват и ценят думата „
геройство
"?
Ако някой кавалер води вечерно време мома, нападнат ги и той офейка, това геройство ли е? Ако я защити и умре за нея, той ще остане в паметта й като герой, и тя ще му пали свещи; ако ли избяга, тя ще плюе отгоре му и ще каже: „Не те познавам". Така също, ако у вас дойде една Божествена идея, погнат ви, и вие избягате от нея, сетне, когато отидете при нея, тя ще ви каже: „Не ви познавам". Като се мъчите, Христос ще ви тури венец на главата. Кому поставят венец ?
към беседата >>
Ако някой кавалер води вечерно време мома, нападнат ги и той офейка, това
геройство
ли е?
Ако вие не се мъчите, аз нямам нищо общо с вас, чужди сте ми и знаете ли как чужди? Но, ако се мъчите, тогава сте ми близки до сърцето ученици. Това е отношението на учителя към учениците. Мъчите ли се като великани, със спокойствие и хладнокръвие, и не изгубвате равновесието на духа си, вие сте обичани. Всички съвременни романисти как обясняват и ценят думата „геройство"?
Ако някой кавалер води вечерно време мома, нападнат ги и той офейка, това
геройство
ли е?
Ако я защити и умре за нея, той ще остане в паметта й като герой, и тя ще му пали свещи; ако ли избяга, тя ще плюе отгоре му и ще каже: „Не те познавам". Така също, ако у вас дойде една Божествена идея, погнат ви, и вие избягате от нея, сетне, когато отидете при нея, тя ще ви каже: „Не ви познавам". Като се мъчите, Христос ще ви тури венец на главата. Кому поставят венец ? Само на онзи, който е понесъл най-големи мъчения.
към беседата >>
13.
Великата майка
,
ИБ
,
БС
, София, 26.2.1920г.,
От вас не се изисква голямо
геройство
, но само вяра и послушание, за да можете да направите този малък опит.
След това с нас ще стане същото, каквото става с някой човек, който е тежал сто и двадесет килограма, но после заболява от тифус, отслабва и става като чироз *. И с вас ще стане същото. Ще изхвърлите едно, друго, всичко, което е непотребно, и ще почувствате, че сте оглупял. Докато не оглупеете, нищо няма да излезе. След като се изпразните съвършено, тогава Новият Божествен Живот ще напълни вашето шише.
От вас не се изисква голямо
геройство
, но само вяра и послушание, за да можете да направите този малък опит.
Вие ще ми цитирате онзи стих, дали това е съгласно с Волята Божия. Всяко добро действие е съгласно с Волята Божия. Всяка добра мисъл, всяко добро начинание, колкото малко и нищожно да е то, е съгласно с волята Божия. Знайте, че всяко добро начинание показва резултат и ще може да се реализира, но се изисква за това дълго време. За това най-малкото добро желание, най-малкият добър подтик след време ще произведе добър резултат.
към беседата >>
14.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
От вас, като българи, се изисква
геройство
.
Той възпитава и майката, и бащата, и учителя, и съдията, и свещеника. Той разпределя всички блага, както намира за добре. „Що казва Духът? ” – Да живеем всички в пълна хармония и съгласие, за да живее и Бог в нас, като наш Баща, а ние, като Негови деца. И като слушаме Бога, ще имаме права мисъл и право разбиране.
От вас, като българи, се изисква
геройство
.
В една от миналите беседи казах, че англичаните се отличават с честността си, германците с трудолюбието си, славяните със самопожертвувателността си. И вие, като българи, желая да имате за девиз самопожертването. Само така ще разберете смисъла на живота. Дето има саможертва, там е Духът. Ако не сееш, как ще жънеш?
към беседата >>
Така тя проявила
геройството
си – счупила ръката на мъжа си.
И тя постепенно изменя отношенията си към своя мъж. Една майка изпратила детето си в дюкяна, да каже на бащата, че обядът е готов. Мъжът не тръгнал веднага за дома си, понеже имал доста клиенти, трябвало, да изпрати всички. Жена му се ядосала, едва го дочакала да се върне. И, като видяла, че иде, сграбчила бастуна му и го ударила силно по ръката.
Така тя проявила
геройството
си – счупила ръката на мъжа си.
Като ходел е превързана ръка, близките му го запитвали, как е счупил ръката си. – Паднах от коня си и я счупих. Тоя мъж бил силен, с пехливани се борел и ги събарял на земята, а жена му, с един удар, могла да счупи ръката му. „Що казва Духът? ” Той казва да напуснеш дюкяна си и да излезеш вън.
към беседата >>
Сега от вас като българи се изисква
геройство
.
(втори вариант)
Този Дух и майката възпитава, и учителя, и съдията учи. Той е, Който разпределя всички дарби, според както намира за добре. Ако всинца живеем в пълно съгласие и хармония, това показва, че Бог живее в нас. Той е наш Баща, а ние - Негови деца. И тогава, като слушаме, никога няма да разбираме криво.
Сега от вас като българи се изисква
геройство
.
В една от миналите си беседи казах, че англичаните се отличават с честността си, германците - с трудолюбието си, славяните - със самопожертването си. Самопожертването нека бъде като девиз и на българите. Нека впрегнат своя гений в самопожертването и тогава ще разберат смисъла на живота. Там, дето има самопожертване, там е Духът. Ако не сееш, можеш ли да пожънеш?
към втори вариант >>
15.
Вяра
,
ИБ
,
БС
, София, 5.3.1920г.,
Малко биха сторили това, защото се изисква
геройство
.
Има един стих, който казва, че без Вяра не може да се угоди на Бога, но се иска Вяра, която да върши чудеса. Упражнявали ли сте се във Вярата и какви упражнения сте правили? За да се развие Вярата ви, изисква се всеки един от вас да си изработи един вътрешен Мир. Човек трябва да се нагоди според съвременния живот, според условията, в които живее, за да подеме развитието си от там, където се намира сега. Например колцина от вас биха имали смелостта да се качат на един аероплан?
Малко биха сторили това, защото се изисква
геройство
.
А колко такива изпитания могат да се случат в света? Ако човек може да се качи горе на аероплан, той ще укрепи Вярата си. Вярата ще схващате като коренчетата на едно растение, което посявате в земята и което чрез тези коренчета се крепи. По същия закон човек чрез Вярата се крепи в Бога. Когато се закрепвате силно, и Бог ще ви крепи.
към беседата >>
16.
Десен и ляв път
,
НБ
,
ИБ
, Сливен, 13.6.1920г.,
Не можем да насърчаваме себе си със страхливост, а само с
геройство
.
Като ядем много, мислим, че ще се оправим, но ако има стрихнин в храната? Учителят разказва примера за орела в Делиорман, който ял отровна овца, поставена за тровене на вълци. След като се наял и почувствувал отровата, търкалял се о земята, повърнал отровната храна (месо) и хвръкнал към гнездото си. Има мисли, чувства и действия, които тровят нашия организъм. Отровната храна трябва да повърнем както тая храна, изядена от орела в Шуменско.
Не можем да насърчаваме себе си със страхливост, а само с
геройство
.
Болестите произтичат от храната, която възприемаме. Не разбираме условията на живота, които природата е определила. Същият закон е за ума, сърцето, душата. Йогите имат правила в живота. Например за засилване на кръвоносната система пият вода на глътки.
към беседата >>
17.
Аз ви избрах
,
ИБ
, В.Търново, 12.9.1920г.,
Когато Господ ви даде изпитания, издръжте ги с
геройство
и след това ще ви се даде благословение.
За болници зданията се правят много здрави, а за здравия човек не трябват много здрави къщи. Ние, съвременните хора, искаме тъй да наредим живота си, че да нямаме никакви страдания. И който разбере страданията, той ще има голяма радост от тях. Следователно Христовото учение е една велика наука за живота. Вътрешните промени са проявление на духовния живот.
Когато Господ ви даде изпитания, издръжте ги с
геройство
и след това ще ви се даде благословение.
Побеляването на косата не е от страдание, а от страх. Искали ли сте нещо от вашия небесен Баща и Той да не ви дава, аз казвам, че зле сте работили, защото в Евангелието е казано, че когато работим за Бога, каквото попросим, преди даже да го поискаме, Той ще ни го даде. Ако искате да измените живота си, изменете първом духовния си живот. В старо време са изгаряли хората за вярата им в Бога. Кое е по-добре – да умреш на кръста ли, заобиколен от своите приятели, или да умреш в някоя кръчма с пукната глава?
към беседата >>
18.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
Да обичаш врага си, това е
геройство
!
Срам е да се наричате такива. Бог се нуждае от хора, които могат да носят Неговата Любов. Като ви говоря за Любовта, вие си представяте любовта към вашите деца, към вашите братя и сестри. Не, повдигнете се една степен по-високо от любовта, която имате. Да обичаш брата си или сестра си, това е естествено.
Да обичаш врага си, това е
геройство
!
– Как ще обичаме врага си? Представи си, че някой ти направи най-голямото зло, но един ден Бог отнеме всичкото му богатство и го остави в положението на последен бедняк. Такъв дойде той в дома ти да иска помощ. Ако ти го приемеш добре, нахраниш го, напоиш го и не му кажеш нито една дума за направеното от него зло, нито му се заканваш, ти обичаш врага си. Когато ноктите и зъбите на вълка опадат, може да го приемеш в дома си.
към беседата >>
Геройство
е да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давам подаръци.
Другата половина казва: „Да си помислим малко! “ – Може да мислите, колкото искате. Дадох ви срок хиляда години. Ако искате, още днес може да се заемете за работа; ако искате, може и по-късно. Фарисеят и садукеят трябва да излязат вън от вас, и всеки да мисли добро за брата си и за сестра си.
Геройство
е да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давам подаръци.
Понякога една обида струва повече от една целувка. Например, някой изгубил съзнание и припада. За да го свестят, удрят му плесници. В тоя случай, плесницата е за предпочитане пред целувката. „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!
към беседата >>
Да обичашъ дъщеря си, това е естествено, да обичашъ сина си, сестра си или брата си, това е естествено, но да обичашъ врага си, това е
геройство
.
(втори вариант)
Този квасъ е заразилъ съврѣменнитѣ хора и той трѣбва абсолютно да се изхвърли навънъ. Господь не се нуждае нито отъ правовѣрни, нито отъ кривовѣрни хора, срамота е да се наричате такива. Господь се нуждае отъ хора, които могатъ да носятъ Неговата Любовь. Като ви говоря за любовь, вие си прѣдставяте вашата любовь къмъ дѣцата ви, къмъ братята, сестритѣ ви и т.н. Не, подигнете се една степень по-горѣ въ тази любовь, която имате.
Да обичашъ дъщеря си, това е естествено, да обичашъ сина си, сестра си или брата си, това е естествено, но да обичашъ врага си, това е
геройство
.
Какъ ще обичаме врага си? Ще ви обясня, за да се разберемъ. Законътъ е слѣдния: нѣкой ти е направилъ най-голѣмото зло, най-голѣмата пакость въ свѣта и единъ день Господь му взима всичко и като послѣденъ просякъ го изпраща въ дома ти. Ако ти го приемешъ най-любезно, нахранишъ го, напоишъ го и не му напомнишъ нищо отъ стореното зло въ миналото, не му се заканишъ, това значи, че ти любишъ врага си. Ще ме запитате: „Ами какъ да любимъ врага си?
към втори вариант >>
Това е
геройство
– да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давамъ подаръци.
(втори вариант)
Всѣко дѣйствие, което ще служи за добро. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че половината отъ васъ сте герои и си казвате: „Е, сега почти се убѣдихме“. Другата половина казва: „Чакай да си помисля малко! “ Може да си мислите, дадохъ ви срокъ 1000 години, та ако искате можете и днесъ да се заемете за работа, а може и по-късно. фарисейството и садукейството трѣбва да излѣзатъ вънъ и всѣки отъ васъ да мисли добро за брата си, за сестра си.
Това е
геройство
– да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давамъ подаръци.
Нѣкой пѫть обидата струва повече, отколкото една цѣлувка. Случва се понѣкога, че нѣкому припадне и за да го събудятъ, удрятъ му плѣсници. И тъй: „Всичко изпитайте, доброто дръжте“. Приложете Любовьта въ сърцата си, Мѫдростьта въ умоветѣ си, освободете се отъ всички стари вѣрвания и заблуждения, освободете се отъ миналото и почнете да обработвате новитѣ си добродѣтели. Бѫдете герои да се проявявате искрено въ всички ваши мисли и дѣйствия.
към втори вариант >>
19.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
Това е
геройство
!
Щом се върне на земята, всички се радват, че близкият им отново е между тях. Те казват: „Роди ни се детенце“. Обаче, това не е разрешение на задачата. Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и на смъртта, и на живота. Той трябва да се радва, и когато му се ражда дете, и когато умира.
Това е
геройство
!
„Излезе сеятелят да сее.“ Всеки човек, като сеятеля, има задачи, които трябва да постигне. Задача на човешкия дух е да постигне свобода, знание и богатство. Знанието е сила, а богатството – условие за развитие. Богатството е почвата, а знанието е сбор от силите на природата, които съдействат за възрастване на семето. Сега се обръщам към майките с въпроса: Какво правите, когато ви се роди дете?
към беседата >>
Можеш ли да проявиш
геройството
на александрийския светия?
Не казвам, че обществото е покварено, но в него има много ненужни нрави, обичаи и етикеции, които нямат отношение към високия морал. „Излезе сеятелят да сее.“ – Какво? – Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора. Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой.
Можеш ли да проявиш
геройството
на александрийския светия?
След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му. Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато. Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи. Закрил очи, да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него. Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това.
към беседата >>
“
Геройство
е да живееш в големия град при всички мъчнотии и противоречия.
Казвате, че не искате да се занимавате с хората. Тогава как се занимавате с опитомяването на различни животни? Сега вие сте във втората фаза на живота, при големите разочарования. Някой казва: „Искам да отида в гората, да се скрия от хората, никой да не ме вижда. Ще отида, дето ми видят очите!
“
Геройство
е да живееш в големия град при всички мъчнотии и противоречия.
Вчера дойде един проповедник – селянин, който се оплакваше, че ходил да говори на свещениците, но никой не искал да го чуе; дошъл между нас, и тук не искат да го слушат. Питам: Как ще го слушат? Той казва, че бил Йоан Кръстител, имал тяло, но глава нямал. Поканихме го да се нахрани с нас, но той отказа: имал корем, а глава нямал. На другия ден пак дойде и казва: „Всички трябва да се разкаете“.
към беседата >>
Това е
геройство
!
(втори вариант)
“ Нали вѣрвашъ въ Господа, нали Го обичашъ, какъ да не знаешъ тази елементарна истина – дѣ е синъ ти? Като умре нѣкой близъкъ на сегашнитѣ хора, тѣ плачатъ, плачатъ, пращатъ заявленията си до Бога и Той казва на умрѣлия: „Върни се долу на земята, ти не си за този свѣтъ, твоитѣ близки те искатъ“. Като се върне той отъ онзи свѣтъ, всички близки се събиратъ наоколо му, радватъ се и казватъ: „Слава Богу, дойде си пакъ нашето дѣтенце! “ Но нищо не се постига по този начинъ. Човѣкътъ на новата култура трѣбва да се радва еднакво и когато се раждатъ дѣца и когато му умиратъ или когато заминаватъ за онзи свѣтъ.
Това е
геройство
!
Ще се повърна къмъ сѣятеля. Всѣки отъ васъ има извѣстни задачи, които искате да постигнете. Задачи на вашия духъ сѫ: да постигнете свобода, знания, богатство. Знанието е сила, богатството – условия за развиване. Богатството уподобявамъ на почвата, а знанието на природни сили, които съдѣйствуватъ за проявяването на растящето сѣме.
към втори вариант >>
Голѣмо
геройство
е, слѣдъ като те обератъ, както правятъ съ сегашнитѣ милионери и слѣдъ като не ти останатъ петь пари въ джеба, да започнешъ да пѣешъ и да благодаришъ на Бога.
(втори вариант)
“ – Не, не излизайте отъ свѣта, защото въ него има и благородни и неблагородни работи, въ него има и сѫществени и несѫществени нѣща, тъй че има много нѣщо да се учи въ свѣта. Извадете благородното отъ свѣта. Не казвамъ, че цѣлото общество е покварено, но въ него има много привички, много нрави и етикеции, които сѫ абсолютно неморални. Този сѣятель иде сега на земята, за да посѣе новото сѣме на живота. Въ това ново сѣме всички хора трѣбва да бѫдатъ радостни, весели.
Голѣмо
геройство
е, слѣдъ като те обератъ, както правятъ съ сегашнитѣ милионери и слѣдъ като не ти останатъ петь пари въ джеба, да започнешъ да пѣешъ и да благодаришъ на Бога.
Трѣбва да имате геройството на Александрийския светия. Единъ светия живѣлъ 20 години въ една пустиня, дѣто работилъ усилено върху себе си, за да бѫде въ послѣдствие силенъ и да работи за хората. Единъ день, като вървѣлъ и си размишлявалъ, вижда едно гърне пълно съ злато, заровено отъ нѣкого, а сега открито отъ проливнитѣ дъждове. Като го зърналъ, веднага отскочилъ и избѣгалъ далечъ отъ него. Другарьтъ му, който сѫщо се подвизавалъ съ него, заинтересувалъ се да види отъ какво бѣга и го прослѣдилъ.
към втори вариант >>
Трѣбва да имате
геройството
на Александрийския светия.
(втори вариант)
Извадете благородното отъ свѣта. Не казвамъ, че цѣлото общество е покварено, но въ него има много привички, много нрави и етикеции, които сѫ абсолютно неморални. Този сѣятель иде сега на земята, за да посѣе новото сѣме на живота. Въ това ново сѣме всички хора трѣбва да бѫдатъ радостни, весели. Голѣмо геройство е, слѣдъ като те обератъ, както правятъ съ сегашнитѣ милионери и слѣдъ като не ти останатъ петь пари въ джеба, да започнешъ да пѣешъ и да благодаришъ на Бога.
Трѣбва да имате
геройството
на Александрийския светия.
Единъ светия живѣлъ 20 години въ една пустиня, дѣто работилъ усилено върху себе си, за да бѫде въ послѣдствие силенъ и да работи за хората. Единъ день, като вървѣлъ и си размишлявалъ, вижда едно гърне пълно съ злато, заровено отъ нѣкого, а сега открито отъ проливнитѣ дъждове. Като го зърналъ, веднага отскочилъ и избѣгалъ далечъ отъ него. Другарьтъ му, който сѫщо се подвизавалъ съ него, заинтересувалъ се да види отъ какво бѣга и го прослѣдилъ. Вижда паритѣ и си казва: „Чудно нѣщо, бѣга отъ пари!
към втори вариант >>
Геройството
е да живѣете въ най-голѣмия градъ, при най-голѣмитѣ спънки и мѫчнотии.
(втори вариант)
Между хората сѫ всички вълци, мечки, тигрове. Казвате: „Не искаме да се занимаваме съ хората.“ – Защо? Ами като се занимавате съ опитомяването на различни животни? Слѣдователно, вие сте въ втората фаза. Нѣкой казва: „Иде ми да си взема главата, че да бѣгамъ въ гората ли, дѣто ми видятъ очитѣ“.
Геройството
е да живѣете въ най-голѣмия градъ, при най-голѣмитѣ спънки и мѫчнотии.
Дошълъ вчера тукъ единъ проповѣдникъ, селянинъ и казва: „Искамъ да говоря на свещеницитѣ, не ме слушатъ, искамъ да говоря на васъ, сѫщо не ме слушате“. А какво говори? Казва, че тѣло има, глава нѣма. Прѣдлагатъ му да остане на обѣдъ, той казва, че коремъ има, но глава нѣма. На другия день пакъ дохожда и казва на хората, които заварва тукъ, да се покаятъ.
към втори вариант >>
20.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Един полковник ми разправяше за
геройството
си, проявено на Солунския фронт.
Сега ще мислите за ядене. Думите на Христа: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“. Това означава: Ако не възприемете в себе си Духът и Словото, няма да разберете вътрешния смисъл на живота. Страшни неща идат, но трябва да бъдете герои. И войникът на бойното поле изпитва страх, но дългът към отечеството го заставя да бъде герой.
Един полковник ми разправяше за
геройството
си, проявено на Солунския фронт.
Той казва: „Стоим, аз и генералът, и наблюдаваме как върви сражението. Страшно сражение беше. Цял треперя от страх. Генералът ме пита: „Как сте? “ – „Много добре съм.
към беседата >>
Единъ полковникъ ми разправяше за едно свое
геройство
, проявено при сраженията на Солунския фронтъ.
(втори вариант)
“ Не, ще минете съ завързани очи прѣзъ пропастьта и като минете на другия край, ще кажете: „Пѫтешествието бѣше много хубаво, сега ще мислимъ за яденето“. Христовитѣ думи: „Ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта Му“, значатъ: ако не възприемете въ себе си Духътъ и Словото, който дѣйствуватъ въ този свѣтъ, нѣма да разберете вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Въ свѣта сега има голѣмъ страхъ, но и при това положение ще трѣбва да бѫдете герои. Нима войникътъ на бойното поле не изпитва страхъ. Изпитва, но дългътъ му къмъ отечеството го заставя да бѫде герой.
Единъ полковникъ ми разправяше за едно свое
геройство
, проявено при сраженията на Солунския фронтъ.
Стоятъ той и генералътъ, слѣдятъ какъ върви започнатото сериозно сражение. „Гащитѣ ми започнаха да треперятъ отъ страхъ, казва полковникътъ, генералътъ ме пита: Какъ сте? – Много добрѣ! Ами вие? – И азъ съмъ много добрѣ.
към втори вариант >>
21.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
И сега можете да направите първия опит, ако във вас има туй
геройство
.
Не трябва да се женят, понеже хората не разбират закона. Мъжът ще обича жена си и ще забрави Господа. На ученика не му се позволява да забрави Господа. Никога! А който обича Господа, той трябва да обича всички хора зарад Господа и трябва да ги търпи всички. Тъй както Господа, така трябва да бъдете и вие.
И сега можете да направите първия опит, ако във вас има туй
геройство
.
Втори път аз ще открия на учениците една велика тайна. Тайна – в какво? Туй е малка примамка, та и тези другите да искат да станат ученици. И ние искаме да станат. Може. Ето какво ще бъде: Хванат те да те бият – ти станеш невидим.
към беседата >>
22.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Жената е причина, за да прояви той своето
геройство
.
Това са символи: Санчо Пансо може да бъде мъж, може да бъде и жена. Всичко може да бъде и мъж, и жена, разбирам, по форма. А онзи, който е писал „Дон Кихот“, го е турил мъж. Защо? И Санчо Пансо, и той е мъж, по форма. Но Дон Кихот воюва заради своята възлюблена, заради своята Дулцинея.
Жената е причина, за да прояви той своето
геройство
.
Каквито подвизи и да прави – една красива жена има в неговия ум. Заради нея той е готов да пожертва живота си. И Санчо Пансо вярва в своя господар, но той си има съвсем друг възглед. Той казва на Дон Кихота: „Ти, когато завладееш твоето царство, да ми дадеш малко земица, да мога да я обработвам и да прехранвам децата си“. Затуй Дон Кихот е сух, с висок ръст, ръце дълги, сухи, нос дълъг и тънък, очи остри, челото изправено; а Санчо Пансо – той е късичък човек, около 145 сантиметра, като буренце е, има ръце късички, пръсти много дебели в основата, бърни дебелички, нос дебеличък.
към беседата >>
23.
Сродните души
,
НБ
, София, 1.1.1922г.,
Сега, когато човек изучава Любовта, изисква се най-голямо
геройство
.
“ Правило е човек да обича себе си, защото себе си донякъде познава. Онзи, другият, когото ще възлюбиш, той ще прилича точно на тебе, той няма да седи нито по-високо от тебе, нито по-ниско. Затова, според закона на Любовта, ако искаш да обичаш някого и се поставиш по-горе от него, не си ти; ако пък си смирен и се поставиш по-долу, не си ти – нито си по-горе, нито си по-долу. Разбирайте ме, искам да разсъждавате по-добре, не от сегашния ви живот, не от сегашните ви чувства. Има големи наслоения, трябва да очистите всичко това, за да разберете Любовта.
Сега, когато човек изучава Любовта, изисква се най-голямо
геройство
.
Щом дойдем до Любовта и започнем да я изучаваме, казваме тъй: „Какво ще стане с мене, какво ще стане с общественото ми положение, с децата ми, какво ще стане с моите вярвания? “ Ти никога няма да намериш истината, ако разсъждаваш така. Ти трябва да имаш смелостта на онзи американец... на кого? Ще ви приведа един пример. Близо под Ниагарския водопад американците опъват едно дебело въже и опитват дали ще се намери някой да мине по въжето с върлина всред рева на този голям водопад.
към беседата >>
24.
Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
За целуването се изисква голямо
геройство
.
На кого ? – На бедните вдовици, на бедните сирачета; на страдащите, на онеправданите. Туй е, което се изисква. Ще кажете: „Целувка! “ Да, целувка; за да се даде целувка, трябва да се стопли вашето сърце.
За целуването се изисква голямо
геройство
.
А в България аз съм срещал малцина, които знаят да целуват. Срещал съм някои, понаместят устните си, зачервят се. Сърце, сърце! Не искам да вземеш нещо от мене, но да съзнаеш, че твоят живот е бил досега безполезен, живот на заблуждения в мисли, желания и чувства, и да се роди в тебе онази велика мисъл, че от сега нататък ще живееш чист живот, ще целуваш онези слънчеви лъчи, които създават растенето на твоята душа. И тъй, който целува, трябва да бъде на мястото на тази грешница, а когато го целуват, трябва да бъде на мястото на Христа.
към беседата >>
25.
Трите живота / Трите живота
,
ООК
, София, 24.2.1922г.,
Не е лесно това, не е и мъчно, но се изисква
геройство
.
Това е най-приятното състояние, което някога биха изпитали. Казано е: „Жена, кога ражда, на скръб е, но като роди, забравя скръбта си, защото се е родил човек на света. Скръбта ѝ се превръща в радост“. Такова е състоянието на всеки, който се е приближил до Бога. Ще има плач и ридание, мъки и страдания, но скръбта му ще се превърне на радост.
Не е лесно това, не е и мъчно, но се изисква
геройство
.
Само така човек може да стане силен. Мнозина се запитват защо нямат резултати в работата си. – Който живее в личния егоизъм, не може да очаква резултати. Много естествено. Хората, които живеят повече в материалния живот, в живота на личния егоизъм, не могат да се търпят.
към беседата >>
Не е лесно това, не е и мъчно, но се изисква
геройство
.
Това е най-приятното състояние, което някога биха изпитали. Казано е: „Жена, кога ражда, на скръб е, но като роди, забравя скръбта си, защото се е родил човек на света. Скръбта ѝ се превръща в радост“. Такова е състоянието на всеки, който се е приближил до Бога. Ще има плач и ридание, мъки и страдания, но скръбта му ще се превърне на радост.
Не е лесно това, не е и мъчно, но се изисква
геройство
.
Само така човек може да стане силен. Мнозина се запитват защо нямат резултати в работата си. – Който живее в личния егоизъм, не може да очаква резултати. Много естествено. Хората, които живеят повече в материалния живот, в живота на личния егоизъм, не могат да се търпят.
към беседата >>
26.
Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата
,
ООК
, София, 11.5.1922г.,
Геройство
ли е това?
Кой от тия способни и даровити хора не се е разочаровал в себе си, когато не е могъл да реши една от лесните задачи на своя живот? Ако лесните задачи не може да реши, как ще реши мъчните? Кой млад момък не си е въобразявал, че може да се бори с цял свят? Пред себе си минава за голям герой, а не може да запази една мома. Достатъчно е да го уплаши един апаш, когато се разхожда вечер със своята възлюбена, за да избяга той пръв и да остави възлюбената си сама в гората.
Геройство
ли е това?
Следователно, за да не изпадне в илюзии, слушайте какво Духът ви говори, а не какво духовете ви нашепват. Ученикът на Божествената школа не трябва да живее в илюзии, да се надценява или подценява. Той трябва да знае какви дарби и способности има, с какви знания и с каква сила разполага. Само при това положение той може да разчита на себе си при всички условия на своя живот. Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят.
към беседата >>
Геройство
ли е това?
Кой от тия способни и даровити хора не се е разочаровал в себе си, когато не е могъл да реши една от лесните задачи на своя живот? Ако лесните задачи не може да реши, как ще реши мъчните? Кой млад момък не си е въобразявал, че може да се бори с цял свят? Пред себе си минава за голям герой, а не може да запази една мома. Достатъчно е да го уплаши един апаш, когато се разхожда вечер със своята възлюбена, за да избяга той пръв и да остави възлюбената си сама в гората.
Геройство
ли е това?
Следователно, за да не изпадне в илюзии, слушайте какво Духът ви говори, а не какво духовете ви нашепват. Ученикът на Божествената школа не трябва да живее в илюзии, да се надценява или подценява. Той трябва да знае какви дарби и способности има, с какви знания и с каква сила разполага. Само при това положение той може да разчита на себе си при всички условия на своя живот. Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят.
към беседата >>
27.
Необятната любов / Необятната любов
,
ООК
, София, 18.5.1922г.,
Да обичаш праведния, това е в реда на нещата; да обичаш себе си, когато си най-грешен, за това се изисква голямо
геройство
.
Бог поглежда към тях, усмихва се и им помага. Любовта е единствената сила, която изправя всички погрешки на хората. Понякога, като види погрешките си, човек изпитва недоволство и не може да се търпи. За да се търпи, той търси друг някой, по-грешен от себе си. При всичките си погрешки човек трябва да се търпи и да се обича.
Да обичаш праведния, това е в реда на нещата; да обичаш себе си, когато си най-грешен, за това се изисква голямо
геройство
.
Да обичаш богатия, силния, учения, здравия, това е в реда на нещата. Така обичат всички хора, светски и религиозни. Защо обичат богатия? – Защото могат да вземат нещо от него. Защо обичат здравия?
към беседата >>
Да обичаш праведния, това е в реда на нещата; да обичаш себе си, когато си най-грешен, за това се изисква голямо
геройство
.
Бог поглежда към тях, усмихва се и им помага. Любовта е единствената сила, която изправя всички погрешки на хората. Понякога, като види погрешките си, човек изпитва недоволство и не може да се търпи. За да се търпи, той търси друг някой, по-грешен от себе си. При всичките си погрешки човек трябва да се търпи и да се обича.
Да обичаш праведния, това е в реда на нещата; да обичаш себе си, когато си най-грешен, за това се изисква голямо
геройство
.
Да обичаш богатия, силния, учения, здравия, това е в реда на нещата. Така обичат всички хора, светски и религиозни. Защо обичат богатия? – Защото могат да вземат нещо от него. Защо обичат здравия?
към беседата >>
28.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
Тогавашните бяха герои, а тези италианци са само сенки на
геройството
на римляните.
Но когато магнитът привлича иглите към себе си, питам, силата в него ли е? Не, в туй желязо текат други токове. Един народ е силен, докато тази Божествена сила тече в неговата кръв. И днешните италианци са от произхождението на римляните, но де е техният характер? Друго течеше в кръвта на тогавашните римляни и друго сега.
Тогавашните бяха герои, а тези италианци са само сенки на
геройството
на римляните.
Друга една сила има, която тече вътре в кръвта на един народ. И докато тази сила тече, всеки трябва да използва туй течение. Аз го наричам прилив. Във всеки един народ има прилив и отлив, тъй както в природата през март, събуждат се известни токове, има такива, които вървят под земята, и почват всички растения да растат, но само до 22-ри текущия месец юни и няколко дена по-нататък, след което растежът почва да спира. Спре ли се туй течение, спира се и всяко растене и всяко развитие.
към беседата >>
29.
Дойде да послужи
,
НБ
, София, 3.12.1922г.,
Според мене, това е велико
геройство
.
Той има прекрасни здания и широки улици. Христос дойде на земята да научи хората на търпение. Да търпиш, това е велико изкуство. След като те бие мъжът ти, да кажеш: Много ти благодаря, имаш право да ме биеш, колкото искаш. Да му благодариш и да му целунеш ръцете.
Според мене, това е велико
геройство
.
Ето жена — герой! Така може да постъпи само една велика жена, една велика душа, в която Бог живее. Ако днес мъжът вдигне ръка върху жената, тя казва: Как, той да ме бие, и аз да му търпя! Не, никога няма да му простя. Питам: Какво ни е дала старата култура?
към беседата >>
30.
Гордост и тщеславие
,
МОК
, София, 24.1.1923г.,
Това е
геройство
!
Юначеството в човека се дължи на силно развити смелост, разрушителност и страх. Юнакът е едновременно и много смел, и много страхлив. Юнаците са много страхливи, защото в тях има силно развит личен елемент. Окултният ученик трябва да бъде герой, да развива в себе си безстрашие, самообладание. Това е необходимо за ученика, защото и той като военните ще излезе на бойното поле всред много гранати и куршуми – от всички страни ще го обстрелват и той трябва да издържа.
Това е
геройство
!
На окултния ученик не е позволено да се страхува. И от вас се изисква геройство. От обикновени герои, на които краката треперят, вие трябва да станете истински герои. Ако се страхувате, ще си признаете тази слабост. Каквито недъзи или добродетели да имате, ще ги изнесете такива, каквито са – нито ще ги преувеличите, нито ще ги намалите.
към беседата >>
И от вас се изисква
геройство
.
Юнаците са много страхливи, защото в тях има силно развит личен елемент. Окултният ученик трябва да бъде герой, да развива в себе си безстрашие, самообладание. Това е необходимо за ученика, защото и той като военните ще излезе на бойното поле всред много гранати и куршуми – от всички страни ще го обстрелват и той трябва да издържа. Това е геройство! На окултния ученик не е позволено да се страхува.
И от вас се изисква
геройство
.
От обикновени герои, на които краката треперят, вие трябва да станете истински герои. Ако се страхувате, ще си признаете тази слабост. Каквито недъзи или добродетели да имате, ще ги изнесете такива, каквито са – нито ще ги преувеличите, нито ще ги намалите. Ще констатирате нещата както са и ще гледате, ако са недъзи, да ги изправите. За да се калите, за да преодолеете страха, излизайте вечер, в тъмна бурна нощ, във време на светкавици и гръмотевици вън от града – първо на половин километър, после на един, два и повече километра, като се стремите да запазите присъствие на духа.
към беседата >>
31.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
Не е въпросътъ ние да отстѫпваме, не, ние трѣбва да бѫдемъ герои, да посрѣщаме всички мѫчнотии въ този свѣтъ, защото и
геройство
е потрѣбно.
Ами не е ли по-голѣма война това положение, когато бѫдешъ поставенъ при слѣдната обстановка, и ти издържишъ? Запримѣръ, предъ тебе вървятъ двама души, единиятъ отъ тѣхъ изважда револверъ срещу другия, свой противникъ, и иска да го убие. Ти, който вървишъ слѣдъ тѣхъ, достигашъ ги, хващашъ рѫцѣтѣ на този, който иска да убива, взимашъ револвера му и казвашъ: „Не, приятелю, ще скриешъ револвера, отъ тебе така ще стане по-добъръ човѣкъ, отколкото, ако убиешъ“. Кой е по-голѣмъ юнакъ отъ двамата? – Вториятъ е по-голѣмъ юнакъ.
Не е въпросътъ ние да отстѫпваме, не, ние трѣбва да бѫдемъ герои, да посрѣщаме всички мѫчнотии въ този свѣтъ, защото и
геройство
е потрѣбно.
Съврѣменнитѣ хора се биятъ, защото това е една потрѣба вѫтрѣ въ природата. Хората трѣбва по нѣкой пѫть да се биятъ. Това е една необходимость. Има два начина, по който Богъ се проявява. Единиятъ начинъ е външенъ, и въ този външенъ начинъ Богъ се проявява.
към беседата >>
32.
Свещеното правило
,
КД
, София, 9.2.1923г.,
Трябва голямо
геройство
, човек да гледа своя живот, не само един живот - един, два, три ...
Щом върши работата, той е там, а после, за да платиш, трябва да го търсиш, не чака заплата. Те се наричат кротки хора, които всичко много добре свършват, а после трябва да го търсиш да му платиш. Те са най-умните, най-точните, най-работливите хора, които изпълняват Волята Божия, имат един велик идеал, който е вложен в собствените им души. Смятайте, че Господ направи тъй, че всичко, което си направил, най-потай- ните мисли, най-скритите неща и добро и зло ще бъде с тебе. Тъй ще бъдат една изложба, всички да знаят.
Трябва голямо
геройство
, човек да гледа своя живот, не само един живот - един, два, три ...
Сега желая, ако у вас работи Духът, аз не искам у вас да работи един външен акт. Ако Богсъизволява и благоволява във вас, ако имате един вътрешен стремеж, работете, не бойте се, ще ви се съдействува, пък ако този стремеж го нямате» Представете си, че се намирате пред една изпитна комисия и те ви питат: Какво искате? Много пъти сте се молили, ама само едно нещо може да искате, смятайте, дадат ви право само едно нещо да поискате, не само да го поискате, но да го приложите в живота. Може да поискате здраве, знание, може слава, сила. Кое е най-главното желание?
към беседата >>
33.
Слънцето и човекът
,
КД
, София, 9.2.1923г.,
Геройството
е в това - когато ви турят на позорния стълб за правото дело, да можете с великодушие да понесете всички страдания, всичкия позор, всички хули и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят.
Геройството
е в това - когато ви турят на позорния стълб за правото дело, да можете с великодушие да понесете всички страдания, всичкия позор, всички хули и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят.
Не се бойте за тези малки къщи, които имате. Гледайте да запазите душата си чиста и свята. Един ден, когато тръгнете за небето, няма да вземете тялото си, ще тръгнете с душата си. Аз искам вашите души да бъдат свободни от лъжливата идея за смъртта, свободни от понятието, че сте смъртни. Сега ни обвиняват, че сме поклонници на слънцето.
към беседата >>
34.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
“ Пък ако искате да покажете
геройство
, най-силните които са, може да ви подложим на 15–20–30–35–40-дневен пост.
Тънкости има в поста. Ученикът, който учи една наука, трябва да бъде внимателен. Има закони, които по възможност трябва абсолютно да се спазват, за да дадат добри резултати. Нали по тия резултати трябва да дадем на външния свят образ, да видят в какво се състои нашето учение? Ако ние не спазим правилата, ще имаме криви опити и външните хора ще кажат: „Ето докъде стигнаха!
“ Пък ако искате да покажете
геройство
, най-силните които са, може да ви подложим на 15–20–30–35–40-дневен пост.
Тогава ще изберем помежду вас някой ученик и ще му кажем: „Ти еди-къде си, еди-как си ще издържиш поста си, 40 дни няма да те има между другите“. Изпит е това! Тия между вас, които ще могат да издържат такъв изпит, са само двама, трима, четирима, пет, шест до седем. Ако има такива седем души герои в България, много работа може да свършат. В Библията се говори за пророк Илия, който постил 40 дена, за да се магнетизира.
към беседата >>
35.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Азъ бихъ желалъ туй
геройство
да мине въ друго направлѣние.
Затуй казва Христосъ: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ“. Въ тази смисълъ, защо Богъ е най-силенъ? Понеже Той е живиятъ хлѣбъ въ свѣта, и чрѣзъ Него, чрѣзъ Неговата сила, чрѣзъ Неговата енергия, която идва отъ слънцето, отъ небето, се образуватъ тези плодове. Това сѫ сокове на този Божественъ животъ, който ние възприемаме и живѣемъ. И ние съврѣменнитѣ хора, ние сме герои, отлични герои, но какъ?
Азъ бихъ желалъ туй
геройство
да мине въ друго направлѣние.
Приближава се Христосъ и казва: „Какви сѫ тези пуми, които си приказвате помежду си, като пѫтувате, и защо сте тѫжни? “ Ако днесъ Христосъ дойде, ще попита свещеницитѣ въ църквите: Какво си приказвате помежду си и защо сте тѫжни? Тамъ нѣкой свещеникъ се уплашилъ отъ владиката, сбъркалъ е нѣкой канонъ, нѣкое предложение на службата – не може прегрѣшилъ е. Пита го Христосъ: Какво се уплаши?
към беседата >>
След всичко това, хората ще се хвалят със своето
геройство
.
(втори вариант)
Като минал и през това изпитание, той се смирил и казал на Брама: Признавам те за мой господар. Затова Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето." В този смисъл, Бог е най-силен. Той е живият хляб, който слиза от Слънцето, т.е. от Небето и, чрез своята енергия, храни всички живи същества. Светлината и топлината са соковете на Божествения живот, който ние възприемаме.
След всичко това, хората ще се хвалят със своето
геройство
.
Бих желал да бъдете герои, не само на физическия свят, но и в духовния. "Какви са тези думи, които си приказвате, и защо сте тъжни? " Ако Христос зададе същия въпрос на съвременните свещеници, какво ще отговорят те? Един ще каже, че се уплашил от владиката. – Защо се уплашил?
към втори вариант >>
36.
За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми
,
НБ
, София, 20.5.1923г.,
Аз считам като
геройство
на съвременните хора туй, да издържат страданието.
(втори вариант)
Ами че за да бъдеш ти обект на жена си, трябва да обичаш, да разбираш нейната душа и да бъдеш толкова внимателен, че с нищо и никога да не накърниш нейните чувства. Разбирате ли вие? Някой казва: „Душата на жената била дълбока.“ Да, дълбока е душата на жената, дълбока е и душата на мъжа. В какво седи тази дълбочина? Следователно обектът на нашия живот най-първо трябва да бъде страданието.
Аз считам като
геройство
на съвременните хора туй, да издържат страданието.
И питам съвременните хора тъй: „Ти готов ли си да страдаш? “ „Не искам да страдам.“ Тогава мъжът ще я постави на най-страшните противоречия, които могат да изпъкнат в нейния съвместен с него живот. Той да ѝ каже: „Представи си, че един ден аз може да те оставя, може да се влюбя в друга някоя жена, може един ден да стана цял демон.“ Изобщо той трябва да изнесе пред нея най-черните страни на живота, а тя да му каже: „Каквото и да е, аз само тебе обичам.“ Тогава, като ѝ представи тия неща в отрицателна смисъл, след като ѝ чете тази молитва, и ако тя се съгласи на всичко, тогава и двамата са на правия път. А ако почнат да си гугуцат още първоначално, да си обещават хубави работи – тя да обещава, той да обещава, те са на кривия път. Те трябва да започнат живота си без пет пари.
към втори вариант >>
37.
Упътване
,
ООК
, София, 8.7.1923г.,
Туй не е свещен егоизъм, това е
геройство
!
Има ученици от Индия, които специално ги изпращат в Европа, за да участват на бойните полета, и с мисълта си да може да отклонят страха. Много пъти някои адепти специално образуват войни, за да представят един действителен урок на своите ученици. Те създават една война между два народа, за да дадат изпит на учениците си. Ами че какво мислите? Вие се биете, а истинските ученици се учат, шрапнелите минават покрай тях, а те седят тихо и спокойно и се учат.
Туй не е свещен егоизъм, това е
геройство
!
А пък вие тук трябва да използвате условията. Хората създават войни, те са отговорни за тях, а вие, покрай тях, ще държите изпитите си. За пример една самарянка да отиде на бойното поле, дето падат шрапнелите, да вземе един ранен и да го изнесе извън бойната линия, това е един изпит за нея, съзнателно или несъзнателно. Може наскоро да стане една война, най-късно в срок от 10 години, а може и по-рано от 10 години да стане тази война. Та някои от вас ще ги пратим да си държат изпита там, на бойното поле.
към беседата >>
38.
Абсолютното малко и абсолютното велико
,
ООК
, София, 12.7.1923г.,
Какво
геройство
е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания понася мълчаливо, с радост в живота си!
Вие забелязвате ли какви стават тия деца, които много плачат? Идете в училището и вижте дали някой ученик, който е започнал с плач, е станал велик човек в живота! Не. Следователно скръбта трябва във вашия живот. И аз бих желал скръбта ви да е тъй дълбока, че който влезе вътре във вас и погледне скръбта ви, да му настръхнат косите. Като съзре тази ви скръб, да не се отчайва, но да каже: „В този човек има воля“.
Какво
геройство
е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания понася мълчаливо, с радост в живота си!
Каква велика гледка представлява такъв човек! Това е живот! А когато всички ви видят, че плачете, те ви водят за ръка. Този ви утеши, онзи ви утеши. Е, кой няма да ходи така?
към беседата >>
39.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Защо при болестите не се учим на
геройство
?
След всяко такова състояние неговите схващания, неговите идеи, възрения ставаха по-широки. А у нас, като дойде някоя болест, скоро викаме лекар, консулиум. Бог казва: „Слушай, ти ще легнеш 10–15 дена и аз ще ти направя една операция“. А ние, тези операции, които прекарваме, тези резултати, които разумната природа ни праща, наричаме болки. Не са болки, това е учене на нещата.
Защо при болестите не се учим на
геройство
?
Защо, като дойде болката, да не седиш да видиш до колко можеш да издържаш? Съвременните хора не са издържливи. Най-малката болка, най-слабият бодеж в дробовете ги уплашва: „Ох, охтикясъл съм“. И скоро при лекаря! „Ох!
към беседата >>
40.
Пътят на ученика. Основната идея
,
МОК
, София, 2.12.1923г.,
Геройство
се иска от вас!
Имате на разположение още две години. Не ликвидирате ли със старото… аз ще замълча. Не че е страшно, но казвам, че когато човек се спира в своя път, дохожда до онази точка на замръзване, дето всяка умствена, всяка духовна деятелност престава. И тогава човек започва да живее един посредствен живот, а човекът не е в посредствения живот. В тия две години вие ще се стегнете, усилено ще работите, няма какво да се плашите.
Геройство
се иска от вас!
На вас, младите, казвам: по-добри времена от тия за вашия растеж не са наставали, затова ще гледате да ги използвате – ще развивате Божественото. И тъй, ще се насърчавате! Ще отправяте едни към други добри мисли, добри чувства и желания. Ще дойдат и обратните процеси на ума, на волята – ще се разгневите, ще се съмнявате – всичко това, обаче, са външни промени, не са някакви дълбоки, вътрешни бели. Това не засяга вашия живот.
към беседата >>
41.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
“ Не, не, приятелю,
геройството
седи в друго.
Германците – също, отначало бяха горди, но после в хоризонтално положение пардесютата им. Като ги разбиха, и те бяха в същото положение. Не сме видели герои. И българите, като бягат, и техните пардесюта са в хоризонтално положение. Всички бягат, но като се върнат в отечеството си, казват: „Като нас герои няма!
“ Не, не, приятелю,
геройството
седи в друго.
Аз бих счел герой ето кой народ: когато излязат някои народи да се бият, то истинските герои от тях, като си дигнат ръцете, да приспят своите неприятели, да отидат при тях, да им вземат оръжията, да ги нахранят хубаво и след това да ги върнат при техния цар, като им кажат: „Слушайте, ние сме миролюбив народ, не искаме да ни закачате“. Втори и трети път, като дойдат, да направят същото. А нас сега ще ни разказват, че сме герои. И картечният огън тъй прави: „Тък-тък-тък! “ Но и от неприятелската страна: „Тък-тък-тък“.
към беседата >>
42.
Обектът на съзнанието
,
ООК
, София, 20.2.1924г.,
„Ще покажем
геройство
!
Вие се стремите към Бога, но в дадения случай този стремеж не е определен. Казвате: „Ще жертвам имането си за Бога! “ – Но не го жертвате. „Ще покажем подвиг! “ – Но не го показвате.
„Ще покажем
геройство
!
“ – Няма го. „Ще покажем голямо търпение! “ – И него го няма. „Ще покажем безстрашие! “ – Няма го.
към беседата >>
43.
Мощните сили на разумната воля
,
МОК
, София, 23.3.1924г.,
Какво
геройство
има в това да се хвърли човек от една такава скала?
Други хора пък се хвърлят от някоя скала. Това са ред психологически моменти у хората. Защо сега говорим за тия случаи? Полезно е да се говори, защото и във вашия живот по някой път ще се роди мисълта да отидете на някоя скала и да се хвърлите оттам. Който иска да се хвърли от някоя скала, висока около 500 метра, казва: като се хвърля от тая скала, всички вестници ще пишат за мене.
Какво
геройство
има в това да се хвърли човек от една такава скала?
– Тщеславие има тука. Хора, които се хвърлят от канарите, са много тщеславни. Тези пък, които се хвърлят във водата, са скрити натури, обичат да полъгват. Те искат никой да не ги знае, затова скриват тялото си във водата, но водата после пак изкарва тялото им навън. Онези пък, които се хвърлят в огъня, те са големи майстори, хитри хора са.
към беседата >>
Това не е
геройство
.
Това са хора, които не искат да изплатят своята дан честно и почтено. Те бягат от живота. Но природата ще ги хване за ухото, ще ги докара в света при още по-тежки условия. Ако и трети път ги хване така, ще им тури още по-тежки букаи, докато най-после ги накара да платят каквото дължат по всички правила на кармическия закон. Вие можете да се убивате 1, 2, 3, 10, 100 пъти – нищо няма да спечелите.
Това не е
геройство
.
Ако някой иска да опита това, аз бих го посъветвал да облече една здрава рокля, като на онази мома от Каспичан, та като се хвърли, да се закачи на нея. Само така ще имате една отлична опитност. Тъй както върви съвременният свят, у всички млади хора в Америка, в Англия, във Франция и навсякъде другаде се заражда едно усилено стремление към самоубийство. У младите има едно желание да се самоубиват или най-малко да се дуелират. Сега е на мода мъже с мъже, жени с жени да се дуелират.
към беседата >>
44.
Тъчете мислите си!
,
ООК
, София, 9.4.1924г.,
Например аз може да мисля, че съм герой, но на
геройство
на думи само аз не разчитам.
Тогава, каквото мислите, ще бъде? Вие всинца може да бъдете герои, да седите спокойно, без всякакъв страх, но може и всинца да избягате навън – не се знае. Това е само предположение. Предположението не е знание. Докато нещата не се опитат, те не се знаят.
Например аз може да мисля, че съм герой, но на
геройство
на думи само аз не разчитам.
На такова геройство нищо не градя. Често, когато си задавам някоя задача, аз предварително си правя един малък опит. Сега например наблюдавах как се проявиха някои от вас на последната екскурзия. Времето е облачно, вали дъжд, но ние вървим. У мнозина минава мисълта: „Уж пролетна екскурзия, времето трябваше да бъде хубаво, а то вали, ще се простудим – не си струва да се излагаме така на дъжда, да отидем по-добре на хижата, да се изсушим.“ Това е много правилно, но това са човешки разсъждения.
към беседата >>
На такова
геройство
нищо не градя.
Вие всинца може да бъдете герои, да седите спокойно, без всякакъв страх, но може и всинца да избягате навън – не се знае. Това е само предположение. Предположението не е знание. Докато нещата не се опитат, те не се знаят. Например аз може да мисля, че съм герой, но на геройство на думи само аз не разчитам.
На такова
геройство
нищо не градя.
Често, когато си задавам някоя задача, аз предварително си правя един малък опит. Сега например наблюдавах как се проявиха някои от вас на последната екскурзия. Времето е облачно, вали дъжд, но ние вървим. У мнозина минава мисълта: „Уж пролетна екскурзия, времето трябваше да бъде хубаво, а то вали, ще се простудим – не си струва да се излагаме така на дъжда, да отидем по-добре на хижата, да се изсушим.“ Това е много правилно, но това са човешки разсъждения. Казвам: добре, като дойдат всички, ако искат, да отидем на хижата, но ако не се съгласят, ще отидем на нашето място, ще накладем огън и ще се изсушим там.
към беседата >>
Баща му може да е бил по-голям герой от него: може да е давил, да е ял повече овци от него, но и вълчето постъпва като баща си, макар и по-малко да се проявява в
геройството
си.
Ние се намираме в един свят, в който всичките неща са относителни. Мисълта е относителна, чувствата са относителни и волята е относителна. Например детето мисли тъй, както мислят майка му и баща му, с малко видоизменение. Като кого мисли малкото вълче? – То мисли като майка си, като баща си.
Баща му може да е бил по-голям герой от него: може да е давил, да е ял повече овци от него, но и вълчето постъпва като баща си, макар и по-малко да се проявява в
геройството
си.
Като кого мисли малкото агънце? – И то мисли като баща си и майка си. Като кого мисли малкото семенце? – Ако е ябълчно, ще мисли тъй, както е мислила ябълката. Следователно ние мислим това, което са мислили другите хора преди нас.
към беседата >>
45.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
– Това не е
геройство
.
Ще кажете, че майката обича детето си и плаче за него. Какво представя плачът? Кой човек плаче? – Слабият. Някой държи пушката си, отдалеч се пази и минава за герой.
– Това не е
геройство
.
И съвременните хора искат с пушката да минат за герои. – Това не са герои, но страхливци. Кой от сегашните хора не е страхлив? Събрали се на бойното поле две неприятелски войски: и едните, и другите страхливци. Отдалеч се чуват пушките им – „дан-дан" и като се върнат в отечеството си, минават за герои, награждават ги с георгьовски кръст за храброст.
към беседата >>
– И това не е
геройство
.
– Това не са герои, но страхливци. Кой от сегашните хора не е страхлив? Събрали се на бойното поле две неприятелски войски: и едните, и другите страхливци. Отдалеч се чуват пушките им – „дан-дан" и като се върнат в отечеството си, минават за герои, награждават ги с георгьовски кръст за храброст. Друг, паднал убит, провъзгласяват го за герой.
– И това не е
геройство
.
Аз наричам герой онзи, който се бори със смъртта и я победи. Някой свършил два факултета, минава за учен, за голям герой. Като дойде гладът, той пипне празния си джоб и му казва: Слушай, аз съм голям герой. Свършил съм два факултета, но условията на живота ме изненадаха и сега съм принуден да прося. И тръгва той да проси.
към беседата >>
46.
Онези дни ще се съкратят
,
НБ
, София, 25.5.1924г.,
След всичко това се казва, че във войната имало
геройство
.
Ние видяхме тези герои на бойното поле. Всички искат да бягат. Ние ги видяхме в сегашната война, заровени осем метра дълбоко в земята. Къде са истинските герои, да излязат открито срещу неприятеля? Видяхме много герои, но всички с маски на лицата си и така се бият.
След всичко това се казва, че във войната имало
геройство
.
Какво геройство има в това, да се пазиш от задушливите газове? Не е ли същото и в морално отношение? Чуваш, че касиерът в някоя банка задигнал 500 – 600 хиляди лева и избягал. Търсили го навсякъде, но не могли да го намерят. В края на краищата, религиозните проповядват морал, който не издържа никаква критика.
към беседата >>
Какво
геройство
има в това, да се пазиш от задушливите газове?
Всички искат да бягат. Ние ги видяхме в сегашната война, заровени осем метра дълбоко в земята. Къде са истинските герои, да излязат открито срещу неприятеля? Видяхме много герои, но всички с маски на лицата си и така се бият. След всичко това се казва, че във войната имало геройство.
Какво
геройство
има в това, да се пазиш от задушливите газове?
Не е ли същото и в морално отношение? Чуваш, че касиерът в някоя банка задигнал 500 – 600 хиляди лева и избягал. Търсили го навсякъде, но не могли да го намерят. В края на краищата, религиозните проповядват морал, който не издържа никаква критика. – Защо?
към беседата >>
47.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Изисква се сръчностъ, изисква се
геройство
.
Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. Съ това той показва, че ималъ сила въ рѫката си. Питамъ: кой отъ васъ не е опасанъ съ една такава боа? Азъ виждамъ всички хора опасани съ по една боа. Гдѣ е вашия възлюбенъ, който може да я хване за врата?
Изисква се сръчностъ, изисква се
геройство
.
Туй наричаме законъ на себеотричане и онзи, който не знае, какъ да се бори, той ще плати съ живота си. Туй наричаме любовь, туй наричаме безстрашие. Въ този случай графътъ показа своя умъ, своята сила, разумность, и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: когато си слаба, сама не ходи. Слабитѣ хора въ опасни мѣста нѣматъ право сами да ходятъ.
към беседата >>
Това е
геройство
, което всѣки трѣбва да покаже.
Той мълчи, мисли и най-послѣ казва: не мога да се оженя заради васъ, защото условията сѫ такива – и наведе глава. Сѫщото е и съ васъ. Когато нѣкой се моли Богу, Господь му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме послѣдвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държишъ главата си нагорѣ и ще кажешъ: Господи, ще бѫде тъй, както си казалъ.
Това е
геройство
, което всѣки трѣбва да покаже.
Всички онѣзи разисквания ние можемъ да оставимъ послѣ. Ние благодаримъ на философитѣ за всички философски системи, съ които сѫ ни занимавали до сега. Ние благодаримъ на всички театри, концерти, които сѫ ни занимавали до сега, но ние разрѣшаваме сега единъ важенъ въпросъ. Кой въпросъ? – Въпросътъ на този младия момъкъ.
към беседата >>
Изисква се сръчност, изисква се
геройство
.
(втори вариант)
Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. С това той показва, че имал сила в ръката си. Питам: Кой от вас не е опасан с една такава боа? Аз виждам всички хора опасани с по една боа. Где е вашия възлюбен, който може да я хване за врата?
Изисква се сръчност, изисква се
геройство
.
Туй наричаме закон на себеотричане и онзи, който не знае, как да се бори, той ще плати с живота си. Туй наричаме любов, туй наричаме безстрашие. В този случай графът показа своя ум, своята сила, разумност, и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: Когато си слаба, сама не ходи. Слабите хора в опасни места нямат право сами да ходят.
към втори вариант >>
Това е
геройство
, което всеки трябва да покаже.
(втори вариант)
Той мълчи, мисли и най-после казва: Не мога да се оженя заради вас, защото условията са такива – и наведе глава. Същото е и с вас. Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме последвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: Господи, ще бъде тъй, както си казал.
Това е
геройство
, което всеки трябва да покаже.
Всички онези разисквания ние можем да оставим за после. Ние благодарим на философите за всички философски системи, с които са ни занимавали досега. Ние благодарим на всички театри, концерти, които са ни занимавали досега, но ние разрешаваме сега един важен въпрос. Кой въпрос? – Въпросът на този младия момък.
към втори вариант >>
48.
Божественото буталце
,
МОК
, София, 21.12.1924г.,
И всичките велики хора и герои дължат своето
геройство
на този принцип.
Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертваме всичко. Дойде ли до божественото, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече! Значи за божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си. Не да го изгуби, да го пожертва. Защото всякога, пожертван живота за една божествена идея, този живот се усилва, става по-интензивен.
И всичките велики хора и герои дължат своето
геройство
на този принцип.
И те са били затваряни тъй херметически. Сега вие сте в такава гъста материя, страдате всички, нали? Кой от вас не страда? Някой не е разположен духом. Защо не е разположен?
към беседата >>
И всички велики хора и герои, както в миналото, така и днес, дължат своето
геройство
и величие на този принцип именно.
(втори вариант)
И за тях трябва да имаме особено място в душата си. Дойде ли такава идея в ума ви, трябва да бъдете готови да жертвате заради нея всичко. Дойде ли до Божественото, за нас не съществува въпросът да или не – въпросът е решен вече. Значи за Божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си – не казвам да го изгуби, но да го пожертва. Защото пожертван ли е животът ви за една Божествена идея, той се усилва, става по-интензивен.
И всички велики хора и герои, както в миналото, така и днес, дължат своето
геройство
и величие на този принцип именно.
И те някога са били затваряни херметически. Сега всички вие се намирате в една гъста материя и страдате. Кой от вас не страда? Някой не е разположен духом. Защо не е разположен?
към втори вариант >>
И всичкитѣ велики хора и герои дължатъ своето
геройство
на този принципъ.
(втори вариант)
Дойде ли тази идея, да бѫдемъ готови да жертвуваме всичко. Дойде ли до Божественото за насъ нѣма въпросъ: да или не, въпросътъ е свършенъ, въпросътъ е рѣшенъ вече! Значи за Божественото човѣкъ трѣбва всѣкога да е готовъ да жертвува живота си. Не да го изгуби, да го пожертвува. Защото всѣкога пожертвуванъ живота за една Божествена идея, този животъ се усилва, става по-интензивенъ.
И всичкитѣ велики хора и герои дължатъ своето
геройство
на този принципъ.
И тѣ сѫ били затваряни тъй херметически. Сега вие сте въ такава гѫста материя, страдате всички, нали? Кой отъ васъ не страда? Нѣкой не е разположенъ духомъ. Защо не е разположенъ?
към втори вариант >>
49.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Геройство
е това, но по обратенъ пѫть.
Тъй че пѫтьтъ отъ Ерусалимъ до Римъ бѣше покритъ само съ кръстове. Защо? Защото тѣ създадоха единъ кръстъ за своята звѣзда. Туй ожесточение отъ страна на Тита другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосифъ описва историята на еврейския народъ, той не може да си обясни, какво помрачение трѣбва да е дошло у евреитѣ, за да прѣдадатъ Христа. Когато евреитѣ бѣха обсадени въ единъ малъкъ римски градецъ около Ерусалимъ, за да не паднатъ роби, дванадесетъ души отъ тѣхъ убиха около 12,000, а послѣ избраха помежду си единъ, който да убие останалитѣ 11, и най-послѣ и той се самоуби.
Геройство
е това, но по обратенъ пѫть.
Това наричамъ азъ „геройството на отчаянието“. Много пѫти, когато нѣкой си тегли куршумъ, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалимъ такъвъ човѣкъ! Не, този човѣкъ, който иска да умрѣ, не е герой. Човѣкъ, който умира, трѣбва да умрѣ съзнателно.
към беседата >>
Това наричамъ азъ „
геройството
на отчаянието“.
Защото тѣ създадоха единъ кръстъ за своята звѣзда. Туй ожесточение отъ страна на Тита другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосифъ описва историята на еврейския народъ, той не може да си обясни, какво помрачение трѣбва да е дошло у евреитѣ, за да прѣдадатъ Христа. Когато евреитѣ бѣха обсадени въ единъ малъкъ римски градецъ около Ерусалимъ, за да не паднатъ роби, дванадесетъ души отъ тѣхъ убиха около 12,000, а послѣ избраха помежду си единъ, който да убие останалитѣ 11, и най-послѣ и той се самоуби. Геройство е това, но по обратенъ пѫть.
Това наричамъ азъ „
геройството
на отчаянието“.
Много пѫти, когато нѣкой си тегли куршумъ, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалимъ такъвъ човѣкъ! Не, този човѣкъ, който иска да умрѣ, не е герой. Човѣкъ, който умира, трѣбва да умрѣ съзнателно. И като умрѣ, да бѫде живъ.
към беседата >>
Много пѫти, когато нѣкой си тегли куршумъ, това не е
геройство
, това е умопомрачение.
Туй ожесточение отъ страна на Тита другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосифъ описва историята на еврейския народъ, той не може да си обясни, какво помрачение трѣбва да е дошло у евреитѣ, за да прѣдадатъ Христа. Когато евреитѣ бѣха обсадени въ единъ малъкъ римски градецъ около Ерусалимъ, за да не паднатъ роби, дванадесетъ души отъ тѣхъ убиха около 12,000, а послѣ избраха помежду си единъ, който да убие останалитѣ 11, и най-послѣ и той се самоуби. Геройство е това, но по обратенъ пѫть. Това наричамъ азъ „геройството на отчаянието“.
Много пѫти, когато нѣкой си тегли куршумъ, това не е
геройство
, това е умопомрачение.
А ние хвалимъ такъвъ човѣкъ! Не, този човѣкъ, който иска да умрѣ, не е герой. Човѣкъ, който умира, трѣбва да умрѣ съзнателно. И като умрѣ, да бѫде живъ. Онзи човѣкъ, който като умрѣ, не е живъ, той е умрѣлъ безвъзвратно.
към беседата >>
Геройство
е това, но по обратен път.
(втори вариант)
Тъй че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? Защото те създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос. Когато евреите бяха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби.
Геройство
е това, но по обратен път.
Това наричам аз „геройството на отчаянието“. Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалим такъв човек! Не, този човек, който иска да умре, не е герой. Човек, който умира, трябва да умре съзнателно.
към втори вариант >>
Това наричам аз „
геройството
на отчаянието“.
(втори вариант)
Защото те създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос. Когато евреите бяха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби. Геройство е това, но по обратен път.
Това наричам аз „
геройството
на отчаянието“.
Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалим такъв човек! Не, този човек, който иска да умре, не е герой. Човек, който умира, трябва да умре съзнателно. И като умре, да бъде жив.
към втори вариант >>
Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е
геройство
, това е умопомрачение.
(втори вариант)
Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос. Когато евреите бяха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби. Геройство е това, но по обратен път. Това наричам аз „геройството на отчаянието“.
Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е
геройство
, това е умопомрачение.
А ние хвалим такъв човек! Не, този човек, който иска да умре, не е герой. Човек, който умира, трябва да умре съзнателно. И като умре, да бъде жив. Онзи човек, който като умре, не е жив, той е умрял безвъзвратно.
към втори вариант >>
50.
Моето царство
,
НБ
, София, 8.3.1925г.,
Всички четатъ и казватъ:
геройство
!
– Това е първото нѣщо, което сѫществува въ моята мисъль и въ цѣлото ми сѫщество. Слѣдъ като стѫпя на брѣга, тогава ще ми дойдатъ на ума другитѣ въпроси. Слѣдъ като излѣза благополучно на брѣга, ще се зароди у мене едно щестлавие, ще кажа: чакай сега да опиша всичкитѣ свои страдания! И започвамъ да пиша: тръсъ-тръсъ-тръсъ лети онова перо по гладката хартия! Описвамъ патилата си прѣзъ 4–5 дневното си прѣкарване на Титаникъ.
Всички четатъ и казватъ:
геройство
!
Не, половината отъ това не е вѣрно. Той ще пише, че въ този моментъ се молилъ за България; че въ този моментъ се молилъ за спасението на църквата; въ този моментъ се молилъ за евангелизъма; въ този моментъ се молилъ за примиряването на църквитѣ и т.н. Това е бошъ-лафъ, празни приказки! Вѣрното е, че въ този случай, когато е билъ въ вълнитѣ, той мислилъ единствено, как да се избави, а слѣдъ като е стѫпилъ на брѣга, мислилъ е за всички останали работи. Въ водата, въ мѫчнотиитѣ мислимъ друго яче, а извънъ мѫчнотиитѣ мислимъ пакъ друго яче.
към беседата >>
Всички четат и казват:
Геройство
!
(втори вариант)
– това е първото нещо, което съществува в моята мисъл и в цялото ми същество. След като стъпя на брега, тогава ще ми дойдат на ума другите въпроси. След като изляза благополучно на брега, ще се зароди у мен едно тщеславие, ще кажа: Чакай сега да опиша всичките свои страдания! И започвам да пиша: тръс-тръс-тръс – лети онова перо по гладката хартия! Описвам патилата си през 4–5 дневното си пътуване на Титаник.
Всички четат и казват:
Геройство
!
Не, половината от това не е вярно. Той ще пише, че в този момент се молил за България; че в този момент се молил за спасението на църквата; в този момент се молил за евангелизма; в този момент се молил за примиряването на църквите и т.н. Това е бош-лаф, празни приказки! Вярното е, че в този случай, когато е бил във вълните, той мислил единствено, как да се избави, а след като е стъпил на брега, мислил е за всички останали работи. Във водата, в мъчнотиите мислим другояче, а извън мъчнотиите мислим пак другояче.
към втори вариант >>
51.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 22.3.1925г.,
“ Между сегашнитѣ хора, млади и стари,
геройство
нѣма.
Ами че може да има друга нѣкоя планета, която да служи за разсадникъ на цѣлата вселена. Не, нашата земя е единъ скроменъ разсадникъ на Божествения животъ, и тя се развива споредъ условията, споредъ степеньта на нейното състояние. Азъ разглеждамъ земята като единъ голѣмъ университетъ, съ множество стаи и съ малки и голѣми лаборатории. Въ тия стаи се учатъ младежи отъ I, II, III, IV курсове. Христосъ, като се обръща къмъ своитѣ ученици, казва имъ: „Да се не смущаватъ сърдцата ви!
“ Между сегашнитѣ хора, млади и стари,
геройство
нѣма.
Вие искате, кѫдѣто и да отидете въ свѣта, да ви окичатъ съ лаврови вѣнци, съ панделки, като нѣкой булки, да ви посрѣщнатъ съ рѫкоплѣскания, съ ядене и пиене и да нѣма никаква работа. Не, не е така. Ядене и пиене ще дойде на друго мѣсто. Свѣтътъ не е създаденъ само за ядене и пиене. Я ми кажете, кой отъ васъ до сега е ялъ сладко?
към беседата >>
Ами че това е
геройство
.
Затова въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да има единъ импулсъ да бѫде честенъ, смѣлъ, да се не смущава. Ще хванешъ змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванешъ лъва за ушитѣ, иначе ще те разкъса. Ще хванешъ бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванешъ най-послѣ и воина, иначе ще ти отсѣче главата.
Ами че това е
геройство
.
Ще бѫдешъ смѣлъ, нѣма да се смущавашъ! Ще хванешъ змията за врата, защото гълѫбътъ е тамъ. – Гълѫбътъ е емблемъ на Божествения Духъ. Той представлява невинностьта. При змията човѣкъ трѣбва да има невинность.
към беседата >>
“ Между сегашните хора, млади и стари,
геройство
няма.
(втори вариант)
Ами че може да има друга някоя планета, която да служи за разсадник на цялата вселена. Не, нашата земя е един скромен разсадник на Божествения живот и тя се развива според условията, според степента на нейното състояние. Аз разглеждам земята като един голям университет, с множество стаи и с малки и големи лаборатории. В тия стаи се учат младежи от I, II, III, IV курсове. Христос, като се обръща към своите ученици, казва им: „Да се не смущават сърцата ви!
“ Между сегашните хора, млади и стари,
геройство
няма.
Вие искате, където и да отидете в света, да ви окичат с лаврови венци, с панделки, като някои булки, да ви посрещнат с ръкопляскания, с ядене и пиене и да няма никаква работа. Не, не е така. Ядене и пиене ще дойде на друго место. Светът не е създаден само за ядене и пиене. Я ми кажете, кой от вас досега е ял сладко?
към втори вариант >>
Ами че това е
геройство
.
(втори вариант)
Затова във всеки един от вас трябва да има един импулс да бъде честен, смел, да се не смущава. Ще хванеш змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванеш лъва за ушите, иначе ще те разкъса. Ще хванеш бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванеш най-после и война, иначе ще ти отсече главата.
Ами че това е
геройство
.
Ще бъдеш смел, няма да се смущаваш! Ще хванеш змията за врата, защото гълъбът е там. – Гълъбът е емблема на Божествения Дух. Той представлява невинността. При змията човек трябва да има невинност.
към втори вариант >>
52.
Най-малкото чувство
,
ООК
, София, 24.6.1925г.,
Ако един паяк може да те уплаши и да бягаш от него, де е твоето
геройство
?
Тъй трябва да разбирате нещата. Вие трябва да бъдете герои, да преодолявате мъчнотиите. Казвате: „Добър е Господ.“ Аз зная, че Господ е добър. Щом Господ е добър, вие трябва да бъдете герои. Господ обича смели и безстрашливи деца, които не се страхуват.
Ако един паяк може да те уплаши и да бягаш от него, де е твоето
геройство
?
Като те види някой ангел, че бягаш от паяка, ще се усмихне и ще каже: „Да бягаш от един паяк, това е добродетел, ти заслужаваш шест.“ Вие казвате: „Как, нима от паяк бягаме? “ – Да, вие от мравка бягате и от един малък микроб бягате. – „А, от микроба ще бягаме! “ – Как, не бягате ли от микроба на чумата? Ако този микроб влезе в кръвта ви, какво ще направите вие, големият герой?
към беседата >>
53.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
Най-голѣмото
геройство
на първия човѣкъ въ рая е било това, че слѣдъ като видѣлъ, че самъ не се живѣе и обмислялъ много години този въпросъ, най-послѣ едва се рѣшилъ да каже: „Господи, самъ не се живѣе“.
„Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Какъвъ е тогава смисълътъ на живота? – Смисълътъ на живота е, че можешъ да живѣешъ за себе си, можешъ да живѣешъ за другитѣ, можешъ да живѣешъ и за Бога. Има деветь категории животъ, но тия три категории сѫ важни – да живѣешъ за себе си, за другитѣ и за Бога. Вижте най-послѣ, че наистина, не може да се живѣе самъ, все искашъ да имашъ при себе си поне едно сѫщество.
Най-голѣмото
геройство
на първия човѣкъ въ рая е било това, че слѣдъ като видѣлъ, че самъ не се живѣе и обмислялъ много години този въпросъ, най-послѣ едва се рѣшилъ да каже: „Господи, самъ не се живѣе“.
Адамъ билъ голѣмъ аристократъ, макаръ нѣкой мислятъ, че билъ простъ човѣкъ. Слѣдъ като Господь го поставилъ да живѣе въ рая и да се занимава съ животнитѣ той прѣгледалъ всички и си казалъ: „Азъ нѣмамъ другарь, съ когото да дружа, съ тѣхъ не мога да дружа тѣ сѫ нисши сѫщества, тѣ нѣматъ никаква култура“. Пъкъ той трѣбваше да дружи сѫ животнитѣ, трѣбваше да ги учи. Адамъ си казалъ: Господь създаде всичко много умно; и мене и животнитѣ, но едно нѣщо не Му дойде на ума: на мене, този богатия човѣкъ не даде другарь„. Щестлавие имаше въ Адама.
към беседата >>
Най-голямото
геройство
на първия човек в Рая е било това, че след като видял, че сам не се живее и обмислял много години този въпрос, най-после едва се решил да каже: "Господи, сам не се живее".
(втори вариант)
"Всяко дърво се познава от плода си". Какъв е тогава смисълът на живота? – Смисълът на живота е, че можеш да живееш за себе си, можеш да живееш за другите, можеш да живееш и за Бог. Има девет категории живот, но тези три категории са важни – да живееш за себе си, за другите и за Бог. Вижте най-после, че наистина, не може да се живее сам, все искаш да имаш при себе си поне едно същество.
Най-голямото
геройство
на първия човек в Рая е било това, че след като видял, че сам не се живее и обмислял много години този въпрос, най-после едва се решил да каже: "Господи, сам не се живее".
Адам бил голям аристократ, макар някой да мислят, че бил прост човек. След като Господ го поставил да живее в Рая и да се занимава с животните, той прегледал всички и си казал: "Аз нямам другар, с когото да дружа, с тях не мога да дружа, те са нисши същества, те нямат никаква култура". Пък той трябваше да дружи с животните, трябваше да ги учи. Адам си казал: Господ създаде всичко много умно; и мене и животните, но едно нещо не Му дойде на ума: на мене, този богатия човек не даде другар. Тщестлавие имаше в Адам.
към втори вариант >>
54.
Теория и практика
,
ООК
, София, 8.7.1925г.,
Питам го: „Де остана твоето
геройство
?
Между тях има вечна борба и ако при тази борба ние не заемем своето място, ще бъдем смачкани като между две колелета. И тъй, като окултни ученици вие трябва да знаете тия закони и да се предпазвате от тях. Много от младите и от възрастните сестри и братя изпадат в тежки състояния и не могат да си помогнат. Те мислят, че тия състояния са техни, и затова се измъчват, не искат да живеят, искат да се самоубият и т.н. Днес дойде при мене едно външно лице, изпаднало в голямо изкушение, не знае какво да прави.
Питам го: „Де остана твоето
геройство
?
“ Трябва да знаете, че истинският човек различава състоянията си и поставя всяко от тях на своето място. Ако ти имаш един разумен приятел, като ангел, и той те наскърби или огорчи нещо, ще знаеш, че той цели нещо много добро за тебе, иска да те повдигне. Ти не трябва да имаш никакво съмнение в него, а само да потърсиш причините в себе си – защо приятелят ти постъпва така, на какво иска да ти обърне внимание. Ако пък един твой глупав приятел те наскърби нещо, пак ще потърсиш причините за това, докато най-после разбереш, че той е нямал някаква определена цел в своите постъпки. Той е един глупец, който не знае какво прави.
към беседата >>
55.
Малкият стрък
,
ИБ
, Мусала, 13.7.1925г.,
Като отидем при някой от нашите герои, ние казваме: „Излез вън и покажи своето
геройство
!
Аз искам да задържите тази екскурзия в ума си, като редките, паметни за вас. Ако тази екскурзия остане за вас мъртъв спомен, както паметниците по гробищата, нищо не сте придобили. Четете на някой паметник: „Тук почива млад герой, взел участие в 25 сражения“. Аз не искам такива паметници и надписи. Паметниците на нашите герои са живи, а не от камък.
Като отидем при някой от нашите герои, ние казваме: „Излез вън и покажи своето
геройство
!
“ Аз искам и вие да бъдете живи паметници. Искам първо да станете. Ставането е възрастване, т.е. процес на растене. После – да оживеете, и най-после – да възкръснете.
към беседата >>
Като отидем при някой от нашите герои, казваме: „Излезте, покажете вашето
геройство
." Всички трябва да бъдете живи паметници.
(втори вариант)
Ще изпопадате, ще измрете от студ." Ние другояче разбираме тази работа. В хубаво време всеки може да се качи, но в лошо време всеки не може. И действително нас не ни е притупало да се качим на Мусала, но за едно предметно обучение ние направихме тази екскурзия и аз искам вие да я задържите в ума си като една паметна екскурзия. Тя да не остане за вас един мъртъв паметник: „Тук почива еди-кой си славен юнак, който се е сражавал в двайсет и пет сражения." Такива надписи аз не искам. Не, паметниците на нашите герои са живи.
Като отидем при някой от нашите герои, казваме: „Излезте, покажете вашето
геройство
." Всички трябва да бъдете живи паметници.
Аз искам сега всички вие да оживеете. Не да оживеете, а най-първо да станете. След това още веднъж ще ви изведа на Мусала и тогава ще оживеете. Стига само да станете, после ще оживеете и най-после ще възкръснете. Ставането е възрастване.
към втори вариант >>
56.
Откъде ида
,
НБ
, София, 13.12.1925г.,
Изисква се
геройство
в онази непоколебима вяра, в онази непреодолима Любов, вътре в човека!
- Отивам да търся своето щастие. Казва й Христос: „Аз ще отида при твоя мъж“. Велики герои изисква днес светът, и мъже, и жени! Герои, не страхливци, изисква светът! Светът изисква морални герои, а не герои на парите, не герои на силата.
Изисква се
геройство
в онази непоколебима вяра, в онази непреодолима Любов, вътре в човека!
Не е важно, какво вие може да мислите заради мене в дадения случай, важното е, какво съм аз всъщност. Какво съм аз, това зная. И казвам: велик закон е да служим на Бога! Няма по-велико нещо в света от това, да служим на Бога! И питам: ако ние си подадем ръце, да служим на Бога, няма ли да оправим света?
към беседата >>
57.
Добрата земя
,
НБ
, София, 20.12.1925г.,
Геройство
трябва: Съмнението не е
геройство
.
Красивата форма, която Бог е създал, ти няма да я хвърлиш във водата и да я обезличиш, защото ще имаш онази участ на боговете, поканени в двореца на Брама. Ти ще ме оставиш да допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва да изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама. Той й казва: “Дъще, ти си същата, аз те познах. Носи своето благословение по лицето на земята! ” Туй е разрешението на въпроса.
Геройство
трябва: Съмнението не е
геройство
.
Съмнението е малодушие. Хора, които се съмняват, това са страхливците в света. Без съмнение вече! Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението?
към беседата >>
58.
Действие и противодействие
,
МОК
, София, 10.1.1926г.,
Геройство
няма у тях.
(втори вариант)
Красотата на един човек е в неговата мисъл. В птиците има чувство за хубавото, чувството за цветовете е развито, разбират. От чисто френологическо гледище центърът за красивото е развит, центърът за музиката у някои от тях, наблюдателността, после много са страхливи. Страхът са развили до съвършенство. При най-малкия шум избягват.
Геройство
няма у тях.
Само когато дойде да защитят малките си, показват геройство. От вас има ли някой поет, да каже три думи, но намясто, хубави думи. Едната да започва с „д", другата – с „о" и третата – с „ч" и да ги свърже тези три думи? (Духът обича чистотата.) Сега изпейте ги. Чистотата, разбираме моралната чистота, чистотата в мисълта.
към втори вариант >>
Само когато дойде да защитят малките си, показват
геройство
.
(втори вариант)
В птиците има чувство за хубавото, чувството за цветовете е развито, разбират. От чисто френологическо гледище центърът за красивото е развит, центърът за музиката у някои от тях, наблюдателността, после много са страхливи. Страхът са развили до съвършенство. При най-малкия шум избягват. Геройство няма у тях.
Само когато дойде да защитят малките си, показват
геройство
.
От вас има ли някой поет, да каже три думи, но намясто, хубави думи. Едната да започва с „д", другата – с „о" и третата – с „ч" и да ги свърже тези три думи? (Духът обича чистотата.) Сега изпейте ги. Чистотата, разбираме моралната чистота, чистотата в мисълта. Духът обича чистота.
към втори вариант >>
59.
Математически задачи. Простите задачи в математиката / Простите задачи в математиката
,
МОК
, София, 31.1.1926г.,
Като й покажат пиявицата, всичкото й
геройство
изчезва.
(втори вариант)
Да кажем, че е отровна, пепелянка. А има хора, които бягат и от мишка – един малък образ. Не се изисква много. Във Варна имаше една жена Хранова, плуваше като сом навътре в морето, по един-два километра отиваше. Обаче тази, която беше готова да се бие с всякого, щом видеше пиявица в шише макар, избягваше, не можеше да издържи.
Като й покажат пиявицата, всичкото й
геройство
изчезва.
Много образи има, които могат да ви обърнат в бягство. Ние трябва да знаем кои образи ни действат негативно, парализират в нас всяко действие, всяко чувство, всяка мисъл – онова възвишеното и благородното и казва: „Аз вече живота не искам да живея." Тогава на този образ, да кажем, страх те е от змия, какъв образ ще внесеш, за да се възстанови твоето равновесие? Аз употребявам змията, това е минус. Как може да го оправите? С плюс, нищо повече.
към втори вариант >>
60.
Дава плод
,
НБ
, София, 4.4.1926г.,
Туй аз наричам
геройство
.
Сегашните лекари се занимават само с болните хора, но в това не е смисълът на лекуването. Майката се занимава с децата си, но само това не е предназначението на майката. Тя има по-висша служба, тя трябва да се занимава и със своята душа. Тази е нейната по-висока служба и предназначение. Тя трябва да внесе в душата си такива качества, че при всички изпитания на живота си да знае, как да се справя.
Туй аз наричам
геройство
.
Като дойдат ред изпитания върху тебе, да не се помръднеш, не само привидно, външно, но и вътрешно. Аз мога да ви посоча ред английски дипломати, които външно имат отлично самообладание, но вътрешно нямат. Онзи, дипломат, който има вътрешно самообладание, трябва да бъде окултист, но не само на име, а да разбира и прилага законите на живата природа, да разбира причините и последствията на нещата и да постъпва съобразно тях. Та казвам: всеки от нас трябва да бъде посят в земята като житното зърно. Вие може да бъдете посяти на пътя и тогава вашата участ е зла, птици ще ви изкълват.
към беседата >>
61.
Пътят на желанията
,
ООК
, София, 26.5.1926г.,
Питам:
Геройство
ли е това да те набият, да те изгонят и ти да не можеш да преодолееш и най-малката мъчнотия?
Те му казвали: “В името на Господа Исуса Христа ти заповядваме да излезеш! ” Той не излизал. “В името на апостол Павла ти заповядваме да излезеш! ” Той пак не излизал, но им казал: “И Христа познавам, и Павла познавам, но вие, които ме пъдите, вас не познавам”. На това отгоре този дух набил десетте Христови ученици и пак не излязъл навън.
Питам:
Геройство
ли е това да те набият, да те изгонят и ти да не можеш да преодолееш и най-малката мъчнотия?
Да проповядваш е едно нещо, да бъдеш окултен ученик е друго нещо. Ученикът трябва да бъде сигурен в успеха на това, което предприема да направи. И най-малкото нещо, което върши, той трябва да го направи така, че никой да не може да му конкурира. Това малко дело ще му послужи като подкваса за неговото мляко. Няма ли тази подкваса в живота си, млякото му ще остане неподквасено.
към беседата >>
62.
Запалената свещ
,
НБ
, София, 4.7.1926г.,
Ти трябва да знаеш, че аз обичам.” Мечката ще го погледне и ще си каже:”Щом обичаш, повече въпрос не става.” Това наричам аз
геройство
.
Ела с мене, не се бой.” Върви той с нея през Стара-планина, но по едно време изскача насреща им една мечка. Той остава Генка, покатерва се на един бук и казва: “Не бой се, аз оттук ще цъкам.” Генка вижда своя герой горе на дървото и му казва: “С цъкане отгоре работа не става.” Аз считам герой онзи момък, който може да хване мечката за ушите и да каже: “Знаеш ли, че аз обичам тази мома? Знаеш ли, че аз имам вяра? Хайде да си вървиш! ” После я поглади малко и казва: “Върви си по работата, да не се караме!
Ти трябва да знаеш, че аз обичам.” Мечката ще го погледне и ще си каже:”Щом обичаш, повече въпрос не става.” Това наричам аз
геройство
.
Докато ти цъкнеш с чакмаклията пушка отгоре, твоята Генка десет пъти ще отиде. Ако си в Индия докато се обърнеш тигърът ще задигне твоята Генка и никой не ще може да я намери. Това са преносни неща. Някой учител скъсал своя ученик или своята ученичка. Тя казва: “Няма да живея повече, ще се самоубия!
към беседата >>
63.
Правосъдие
,
СБ
, София, 28.8.1926г.,
Къде е
геройството
им тогава?
Господ ти е дал кръста, т.е. страданията, за да се смириш, да съзнаеш своите слабости и да кажеш: „Господи, аз имам една слабост, която трябва да изправя“. Някои хора, обаче, носят кръста за храброст. Храбри са те, но не и в живота. Има много хора, които на бойното поле са се били юнашки, там са отсичали ръцете им, но като дойдат в обществото и ги поставят пред някоя каса, там не са герои, лесно могат да се подкупят.
Къде е
геройството
им тогава?
Къде е кръстът на тези хора? Аз наричам герой онзи човек, на когото като сложиш на гърба страданията на целия свят, кръстът на цялото човечество, той може да го носи. Този човек може да се изпоти и 10 пъти под тежестта на този кръст, но нито един път няма да похули името Господне. Той ще носи геройски всичко и ще каже: „Господ даде, Господ взе. Да бъде благословено името Божие!
към беседата >>
Те се колят, убиват, бесят, като казват, че това е
геройство
.
Казва Бог на едно място: „Не желая смъртта на никого“. Ако четете книгата на Исай, ще видите какво е говорил този пророк преди повече от 3000 години, какво вътрешно просветление е имал той. И ние, съвременните хора, казваме: „Така е наредил Бог“. От Божествено гледище аз трябва да защитавам живота на овците, но хората още не са дошли до това положение. За сега те не желаят даже живота на другите хора.
Те се колят, убиват, бесят, като казват, че това е
геройство
.
Питам: какво благо са донесли сегашните войни, които стават по света? Най-културните хора днес, американците и англичаните, носят тежките последствия на войните. Те са внесли между тях толкова разврат и упадък, че съжаляват, задето са ставали, и се стремят да изправят това зло, но не знаят как. Да оставим сега въпросите на Англия и Америка. Това са въпроси, които могат да се разрешат в бъдеще.
към беседата >>
64.
Посока на растене / Посока и растене
,
МОК
, София, 26.9.1926г.,
Геройство
, което е стимулирано от ревност, от злоба към някого, не е
геройство
.
В това отношение, някои романисти действуват особено вредно върху младежта. Със съчиненията си те внасат в чувствата им особено разкашкане. Под влиянието на тази литература, младежите попадат в особена област на чувствата, в тъй наречената “астрална каша”. Преди всичко, героите и героините, които авторът изнася, не са истински герои. Какъв герой е този, който от любов към своята възлюбена убива човек?
Геройство
, което е стимулирано от ревност, от злоба към някого, не е
геройство
.
Геройство е да респектираш човека, без да го убиваш, без да посягаш на него. Истински герой е онзи, който, като минава през някоя гора, дето има разбойници, може да ги приспи, да вземе оръжията им и да си замине. Като се събудят, разбойниците виждат, че са обезоръжени, но остават доволни, че поне животът им е пощаден. Сега, от вас се иска работа, да създадете нещо хубаво в себе си. Мнозина от вас изучават астрология, познават съдбата на хората, а своята не познават.
към беседата >>
Геройство
е да респектираш човека, без да го убиваш, без да посягаш на него.
Със съчиненията си те внасат в чувствата им особено разкашкане. Под влиянието на тази литература, младежите попадат в особена област на чувствата, в тъй наречената “астрална каша”. Преди всичко, героите и героините, които авторът изнася, не са истински герои. Какъв герой е този, който от любов към своята възлюбена убива човек? Геройство, което е стимулирано от ревност, от злоба към някого, не е геройство.
Геройство
е да респектираш човека, без да го убиваш, без да посягаш на него.
Истински герой е онзи, който, като минава през някоя гора, дето има разбойници, може да ги приспи, да вземе оръжията им и да си замине. Като се събудят, разбойниците виждат, че са обезоръжени, но остават доволни, че поне животът им е пощаден. Сега, от вас се иска работа, да създадете нещо хубаво в себе си. Мнозина от вас изучават астрология, познават съдбата на хората, а своята не познават. Такива гадатели има много по света.
към беседата >>
Че какво
геройство
е това?
(втори вариант)
Когато превърнеш целия свят само на една астрална каша... Всички романисти боравят само с мамалига*. Астрална каша, на чувствата, я наричам аз. Няма нищо съществено. Най-първо, онзи герой, какъвто ни представя – има герои, не е герой той, фиктивен герой е той. Този герой, който виждате сега, утре за героинята ще убие някого.
Че какво
геройство
е това?
Без да го убиеш, да го стиснеш тъй малко за гръцмуня. Това е едно тяхно схващане, това е завист. Представете си, минавате през някоя местност, където върлуват разбойници, ала всички те са заспали, вземаш им пушките, оръжието, занасяш го някъде. Те стават, но нямат оръжие. Какво ще правят?
към втори вариант >>
65.
Стремеж към съвършенство
,
ООК
, София, 29.9.1926г.,
Геройството
на човека не се заключава в носене кръст на врата.
Той всичко предвиждаше, знаеше какво ще стане, но въпреки това се подчини на закона. Един от учениците Му Го посъветва да приложи своята сила, да прати един легион войници да унищожи римската войска и да се избави от страданията. Христос можа да унищожи не само римската войска, но и цялата Римска империя, обаче Той прие страданията, които Му бяха определени да мине. Христос носи до едно място дървения кръст, но после го хвърли на земята и каза: „Да нося страданията на хората, разбирам, но да нося дървен кръст, не разбирам. Оттук нататък вие го носете." Христос не искаше да носи дървения кръст и го свали на земята, а хората в Негово име и днес още носят кръстове на врата си.
Геройството
на човека не се заключава в носене кръст на врата.
Когато дойде страданието, турете го на гърба си и го носете, без да ви знаят хората. Това е живият кръст, това е геройство. А тъй, турите едно малко кръстче на врата си, всички да го виждат. Дойде ли страданието, превърнете го в добродетел. Христос издържа на поруганията на цял народ, на множество войници.
към беседата >>
Това е живият кръст, това е
геройство
.
Христос можа да унищожи не само римската войска, но и цялата Римска империя, обаче Той прие страданията, които Му бяха определени да мине. Христос носи до едно място дървения кръст, но после го хвърли на земята и каза: „Да нося страданията на хората, разбирам, но да нося дървен кръст, не разбирам. Оттук нататък вие го носете." Христос не искаше да носи дървения кръст и го свали на земята, а хората в Негово име и днес още носят кръстове на врата си. Геройството на човека не се заключава в носене кръст на врата. Когато дойде страданието, турете го на гърба си и го носете, без да ви знаят хората.
Това е живият кръст, това е
геройство
.
А тъй, турите едно малко кръстче на врата си, всички да го виждат. Дойде ли страданието, превърнете го в добродетел. Христос издържа на поруганията на цял народ, на множество войници. Той понесе всички страдания с любов, но дървения кръст хвърли на земята. Днес християните целуват само дървени кръстове.
към беседата >>
66.
Най-голямото веселие и най-малката радост
,
ООК
, София, 20.10.1926г.,
Геройство
е наистина човек да пости -нито хляб да яде, нито вода да пие.
Какъв смисъл има човек да пости, докато изгуби силите си и започне да се влачи? При това положение той ще предизвиква или съжаление у хората, или подигравки. Ако можеш да постиш така, че да бъдеш весел, с бодър дух и никой да не те познае, този пост има смисъл. Така може човек да пости и десет, и повече дни. Който не може да пости по този начин, да не се заема за голям пост, а да пости само един-два дена.
Геройство
е наистина човек да пости -нито хляб да яде, нито вода да пие.
Колкото и да издържи, добре е човек да прави опити да пости. Ако не издържи, ще му се посмеят малко. Какво от това? Поне ще има някаква опитност. Питам: На какво се дължи смехът?
към беседата >>
67.
Едно стадо
,
НБ
, София, 23.1.1927г.,
Геройството
на човека седи в понасяне на всички мъчнотии и страдания.
Когато героят умира, с това авторът иска да произведе по-голям ефект върху чувствата на хората, за да им въздейства. Когато героят умира, това показва някаква слабост, някаква животинска черта в характера му. Със смъртта на героя, вместо да повдигне чувствата на хората, авторът ги развращава. Те привикват към убийства, към груби прояви, към насилие. Ако героят не би умрял, това ще подейства по-добре върху читателите на дадена драма или трагедия.
Геройството
на човека седи в понасяне на всички мъчнотии и страдания.
Друг автор пък ще вземе един от героите си и ще го постави в положението на крадец: ще открадне някаква голяма сума, за която ще го затворят, ще го оковат и така ще пролежи в някой затвор цели 20 – 30 години, след което ще излезе, без да се разкае. Питам: Каква цел преследва авторът с тази своя идея? Той иска да изнесе пред света лошите последствия от престъпленията, но и с това нищо не се постига. След всичко това престъпленията се увеличават, убийствата също. На съвременния свят трябва да се изнесат контрастите на живота, т.е.
към беседата >>
68.
Справяне с мъчнотиите
,
МОК
, София, 23.1.1927г.,
Всякъде, където и да си, най-низшите същества, които са разумни, като видят такова
геройство
, пущат ножа си.
(втори вариант)
Страхлив е той. Герой наричам онзи, който отвързва противника си, па му даде ножа и каже: «Ха сега! » Аз наричам това герой – онзи държи ножа, пусне го на земята и казва: «Не.» Да пуснеш противника и да му дадеш ножа – то е юначество. Следователно герой е онзи, който може да посрещне мъчнотиите. Казваш на мъчнотията, даваш ù ножа – тя, като те погледне, пусне го.
Всякъде, където и да си, най-низшите същества, които са разумни, като видят такова
геройство
, пущат ножа си.
И даже за Христа всички тези низши духове се отказаха – едва тука, на Земята, се намериха няколко души глупци, които да Го разпънат. И после се намери [един] за 30 сребърника да Го предаде – но той отиде и се обеси. Къде са онези войници, които разпънаха Христа? Знаете ли къде са? Писанието казва: «И онези, които Го прободоха, ще Го видят и ще заплачат, в края на века.»
към втори вариант >>
Казвам: Ако е за
геройство
, туй е.
(втори вариант)
И даже за Христа всички тези низши духове се отказаха – едва тука, на Земята, се намериха няколко души глупци, които да Го разпънат. И после се намери [един] за 30 сребърника да Го предаде – но той отиде и се обеси. Къде са онези войници, които разпънаха Христа? Знаете ли къде са? Писанието казва: «И онези, които Го прободоха, ще Го видят и ще заплачат, в края на века.»
Казвам: Ако е за
геройство
, туй е.
Туй трябва да поставите в живота, тази е смелостта. Тъй трябва да мислите, за да може да преодолявате в живота всички мъчнотии. Всички хора искат да бъдат смели, няма никой човек, който да не желае. Но според степента на тяхното развитие, според външните условия. Но като имате добри желания, все ги отлагате, отлагате за по-добри времена.
към втори вариант >>
Свързания човек да го биеш и малтретираш, то не е
геройство
.
(втори вариант)
Нищо повече. Вий ще им покажете, че лесният път е Божият път. Някой път нали си казвате тъй: «То с търпение не става, човек трябва да се прояви малко. То да бъдеш милостив, кротък, не става.» Да се проявиш – но разумно да се проявиш. Аз наричам проявление – онзи противник, да му дадеш ножа.
Свързания човек да го биеш и малтретираш, то не е
геройство
.
По този начин ще си представяте мъчнотиите и в ума си ще си представяте, че ги преодолявате. То е метод в окултните школи, който дава добри резултати. Има и други методи, но тези са най-безопасните, най-евтините.
към втори вариант >>
69.
Което оправя
,
ООК
, София, 26.1.1927г.,
Значи и в
геройството
, както и във всички други неща, има степени.
Както живеят, така пишат. Кой от съвременните хора не е герой на някоя драма? Той излиза на сцената, играе някаква роля, а после умира. В това отношение всички хора, които умират, са все герои. Да, има два вида герои в света: едните умират, а другите възкръсват.
Значи и в
геройството
, както и във всички други неща, има степени.
Сега като говоря по този начин, у вас ще се яви желание да бъдете от великите герои, да бъдете мощни, силни. Казвам: ако живеете по стария начин, нищо няма да придобиете. В края на века човек все трябва да придобие мощ и сила в себе си, да се слее с Великото в света. Затова вие трябва да се стремите към свобода на Духа. Христос е казал: “Без Мене нищо не можете да направите”.
към беседата >>
70.
Дело свършено
,
НБ
, София, 30.1.1927г.,
Със слабия всеки може да се сражава, но това не е
геройство
.
Колко художници, колко музиканти, колко добри проповедници, държавници, майки и бащи са пропаднали от отсъствието на търпение в своя характер! Колко добри пълководци са пропаднали в своите сражения все от нямане на търпение! Ние употребяваме думата „пълководци“ в широк смисъл. Да се сражава човек в живота си, разбирам, но с кого? – Със силния, а не със слабия.
Със слабия всеки може да се сражава, но това не е
геройство
.
Тъй щото, ако си юнак, ако искаш да се бориш, да воюваш, воювай с някой силен, подобен на тебе, а не със слаб, хилав, като стара баба, който едва крета, едва се държи на краката си. И когато говорим за учени хора, ние подразбираме гениални хора. Казва се, че днес, между съвременните хора, имало много учени. Ако е така, всички трябва да се радваме, но ние не говорим за онези учени, които преподават в университетите и за това им се плаща. Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение.
към беседата >>
71.
Неизвестни величини / Слънцето
,
МОК
, София, 30.1.1927г.,
Геройството
на човека седи [в това] да бъде силен в мъчнотиите на живота.
(втори вариант)
Поставени при най-лошите условия, душевно да бъдем весели – няма по-хубаво нещо. Мисля, един от английските романисти, Чарлз Дикенс, имал е един такъв характер – толкова заборчлял, като се събрали неговите [кредитори], всички искат, казал им весел и засмян: «Почакайте малко, сега нямам, ще ви се издължа, когато имам» – и тъй, весел. Всеки от вас трябва да бъде като Чарлз Дикенс. Като го турят натясно, да каже: «Дайте време, тази работа ще я уредя, ще се свърши.» Все ще дойдете до положението на някой от тези, великите хора. Изучавайте и благоприятните, и лошите условия.
Геройството
на човека седи [в това] да бъде силен в мъчнотиите на живота.
Забелязвам, първия път, когато започнахте да пишете темите си, много хубаво пишехте. Оттам, с време вий дойдохте да пишете тъй, както доде, не мислите вече. Стана нещо обикновено. Дойдохте, като че колкото беше набрано у вас, изказахте го, и казвате: «Повече от това какво ще кажем? » Първите ви теми са отлични, трябва да ги пазите.
към втори вариант >>
72.
Стари и нови възгледи
,
ООК
, София, 2.2.1927г.,
Много хора са показали голямо
геройство
по време на боледуване.
Тия болести са от друг характер, те нямат органически произход. Нервните болести не облагородяват човека. Напротив, те го ожесточават. Органическите болести внасят мекота в характера на човека. И онзи, който разбира закона, от всяка болест той може да извлече двойна полза.
Много хора са показали голямо
геройство
по време на боледуване.
За Калвин например се казва, че когато бил на смъртно легло, при температура 40 градуса, той все още продължавал да пише, да работи. Той не искал да знае за смъртта. Това е Вяра! Бог в този човек казва: Ще знаеш, че Аз царувам и на Небето, и на земята. Аз управлявам целия свят.
към беседата >>
73.
Светото място / Святото място
,
МОК
, София, 13.2.1927г.,
Кога ще прояви
геройството
си - вечер, след залязването на Слънцето; денем, когато Слънцето грее, всеки може да бъде герой, а изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина.
Работа се иска от всички живи същества и колкото по-съзнателни са тия същества, толкова повече Любов трябва да влагат в работата си. Красотата е резултат на усилието на душата и на духа, следователно от красотата на нещата ще съдите за усилията, които Духът и душата са проявили в известно направление. И тъй, иска ли да бъде млад, човек трябва да става рано, когато Любовта му пошепне на ухото - Любовта подканва човека да става рано, преди изгряването на Слънцето. Младият е привлечен от Слънцето както детето от своя биберон. Като работи съзнателно и с Любов, човек ще има и хляб; като работи и се храни, той ще бъде герой, ще развива силата си.
Кога ще прояви
геройството
си - вечер, след залязването на Слънцето; денем, когато Слънцето грее, всеки може да бъде герой, а изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина.
Колко е силен човек може да познае вечер, в най-голямата тъмнина; ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой - гората представлява мъчнотиите в живота, а тъмнината представлява условия за натъкване на човека на мъчнотии. Следователно, ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен. Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте: яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади - младостта изключва всякаква ревност. Младият е извор, който дава изобилно; не дава ли изобилно, той не е млад; щом не е млад, ревността неизбежно върви с него. Младият е всякога доволен и богат; не е ли доволен, човек е влязъл в областта на старостта.
към беседата >>
74.
Трите зрънца
,
МОК
, София, 20.2.1927г.,
Като ученици на Велика Школа от вас се иска
геройство
, юначество; за да се насърчите в тази област, вие трябва да проследите живота на революционерите, да видите с какво въодушевление са се хвърляли в борбите - град от куршуми се сипят пред тях и около тях, но те вървят напред.
Добре е откъдето мине, да остави и да вземе нещо и да се върне към своя източник. Какво ще вземе от човека - неговите недъзи, недоволства, скърби и страдания; тя ще ги занесе в ретортите на Божествения свят, където ще ги превърне в нещо възвишено и красиво. Това, което хората считат за безсмислено, в Божествения свят се превръща в нещо смислено. И тъй, изучавайте окултната наука, нейните методи и закони, за да ги прилагате във всекидневния живот, да го осмислите и обновите - това значи да мине човек от обикновено състояние във възвишено, в което всичко преживяно изчезва, окапва като листата на дърветата и в края на краищата от човека остава корен за основа на физическия живот, стъбло - за основа на Духовния свят и клони - за основа на Божествения свят. На Земята човек може да е бил виден, знаменит, но влезе ли във Висшия свят, от него остават само три неща: корен, стъбло и клони.
Като ученици на Велика Школа от вас се иска
геройство
, юначество; за да се насърчите в тази област, вие трябва да проследите живота на революционерите, да видите с какво въодушевление са се хвърляли в борбите - град от куршуми се сипят пред тях и около тях, но те вървят напред.
Трябва ли човек, който е изпълнен с велики идеи, да се страхува от живота? Вие сте изпълнени с велики идеи, а въпреки това се страхувате; вземете пример от великите хора в света, които са излагали живота си за своите идеи и убеждения - тези хора могат да ви дадат добри уроци, да ви помогнат в трудни моменти от живота ви. Поради изсичане на горите и избиване на млекопитаещите хората се натъкват на големи страдания, без да могат да си помогнат; те не подозират, че животните и растенията представляват резервоар на жизнени сили за растенето и развитието на човека - с изтребването на млекопитаещите жизнената им енергия се разпръсва в пространството; понеже хората не могат да се свързват пряко със силите на Природата, те се лишават именно от ония жизнени сили, които възприемат от животните. Казано е в Писанието: „Не се свързвайте със света" - това значи: не се свързвай с илюзиите на света. Сега и на вас се казва да не се свързвате с нисшите животински прояви, но да използвате техните жизнени сили - те са космически сили, необходими за развитието ви; като ги приемате съзнателно, вие ще примирите физическия свят с Духовния и с Божествения - тези светове са неразривно свързани помежду си.
към беседата >>
75.
Кротките
,
НБ
, София, 20.3.1927г.,
Сега ще ви приведа един пример за
геройство
.
Щом стане сутринта, той трябва да се освободи от тази мисъл. Друг сънува, че отива някъде да краде пари и разбива някаква каса. Такъв род сънища оставят у човека известно недоволство, което показва, че той не е от кротките хора. Добре е човек да бъде силен, но да не убива. Той не трябва да убива даже и насън.
Сега ще ви приведа един пример за
геройство
.
В една от миналите войни се срещат двама офицери от неприятелски лагери – единият французин, а другият – англичанин. Единият от тях изважда револвера си срещу неприятеля и иска да го застреля. Вторият взима револвера от ръката му и го захвърля настрана. Първият изважда сабята си, иска с нея да го заколи. Вторият и този път успява да вземе сабята от ръката му, строшава я и я хвърля настрана.
към беседата >>
Това е един похвален пример на
геройство
.
След това вторият офицер изважда своя револвер и го подава в ръката на неприятеля си, като му казва: Ето, сега можеш да ме убиеш. Първият офицер седи неподвижен на мястото си и не взима револвера. Вторият изважда сабята си и му казва: Ето и сабята ми! Сега можеш да избереш едно от двете оръжия, да ме убиеш, с което искаш. Първият офицер и в този случай седи неподвижен на местото си: поглежда към револвера, поглежда към сабята и ги захвърля настрана.
Това е един похвален пример на
геройство
.
Питам: Имате ли вие тази смелост, като дойде неприятелят ви, да вземете неговия револвер и неговата сабя, да ги захвърлите настрана, а после да му предложите своите с които да ви убие? По този начин, именно, вторият офицер победил своя неприятел. От този момент двамата офицери станали най-добри приятели. Вие знаете, че единият от тях е бил французин, а другият англичанин, но няма да ви кажа, кой от тях, как е постъпил. Желателно е да имаме такива офицери и войници, които по този начин да обезоръжават своите неприятели.
към беседата >>
76.
Малкият повод
,
ООК
, София, 23.3.1927г.,
Какво
геройство
е това?
Обаче, ако се хвърли върху мене, ще й покажа пушката си. Малцина могат да издържат мечка да ги срещне и да им проговори. Мечката е символ на големи страдания, които видоизменят направлението на човешката мисъл. Ти си философ, учиш хората, как да живеят, как да постъпват, възпитаваш децата, но щом се натъкнеш на някоя голяма мечка, на голямо страдание, ти изгубваш присъствието на духа си, не можеш да се справиш със страданието си. Тази мечка те е пленила вече, ти си неин роб, вследствие на което цели три месеца боледуваш от треска.
Какво
геройство
е това?
И след тази среща ти излизаш вън, на чист въздух, но вече пожълтял, отпаднал. И като те видят хората, казват: Много е страдал този човек. Казвам: мечка го е срещнала. Вие можете да се смеете на този човек, но трябва да знаете, че големи мечки, големи страдания има в света. Сега, ще приведа един пример от живота, да видите, какво значи мечка да те срещне.
към беседата >>
77.
Принципи на нещата
,
ООК
, София, 4.5.1927г.,
С това упражнение ще се опита
геройството
ви, доколко можете да издържате.
При всяка последователна баня ще отбелязвате деня и часа. Ще седите на дъжда около 15–20 минути, а може и повече, според силата на дъжда. Що се отнася до простуда, да нямате абсолютно никакъв страх. Невъзможно е човек да се простуди през май, юни и юли. През тези месеци природата е пълна с живот.
С това упражнение ще се опита
геройството
ви, доколко можете да издържате.
Който не иска да прави упражнението, той може да бъде свободен, но ще остане хилав, слаб. Дъждът ще внесе свежест, преснота в организма. Изобщо, човек трябва да прави много упражнения, за да отвори порите на тялото си и да диша не само чрез дробовете си, но и чрез цялата кожа.
към беседата >>
78.
Равни страни
,
ООК
, София, 13.7.1927г.,
Вие сами си приписвате
геройство
, като мислите, че на вас е предоставена грижата да гледате жена и деца.
Също така постъпват и религиозните. Те искат да придобият знания изведнъж. Питам: готови ли сте да посветите целия си живот на Бога? – Да, но ние имаме жени, деца, трябва да ги гледаме. – Ако мислите, че вие гледате жените и децата, лъжете се.
Вие сами си приписвате
геройство
, като мислите, че на вас е предоставена грижата да гледате жена и деца.
И жената си въобразява, че много работи върши понеже трябва да нарежда къща, да слугува на мъжа и на децата си. Животът не седи в тези неща. Съвременните хора са нарушили съществения закон, своите преми отношения към любовта, мъдростта и истината, и мислят, че прямата им задача е да гледат мъж и деца или, както мъжът казва, че първо трябва да се грижи за дома. Ще кажете, че като служи на Бога, човек разваля семейния си живот. – Покажете ми едно идеално семейство.
към беседата >>
Да направиш път на слабия, това е
геройство
.
Когато човек разбира дълбокия смисъл на страданията, животът не е страшен. Чрез страданията, човек ще познае Бога, ще познае хората, ще познае и себе си. Горко на онзи, който не е страдал! Обаче, това не значи, че човек трябва да се самоосъжда. Самоосъждането, строгата себекритика не прави човека герой.
Да направиш път на слабия, това е
геройство
.
Да спасиш мравята, когато се дави, това е геройство. Защо? Защото вие изпълнявате волята Божия. Бог се грижи за най-малките същества, на които хората сами не биха обърнали никакво внимание. Някой човек страда и се моли на Бога да му помогне. Той иска Бог да слезе от своето положение, да напусне работата си, за да му помогне.
към беседата >>
Да спасиш мравята, когато се дави, това е
геройство
. Защо?
Чрез страданията, човек ще познае Бога, ще познае хората, ще познае и себе си. Горко на онзи, който не е страдал! Обаче, това не значи, че човек трябва да се самоосъжда. Самоосъждането, строгата себекритика не прави човека герой. Да направиш път на слабия, това е геройство.
Да спасиш мравята, когато се дави, това е
геройство
. Защо?
Защото вие изпълнявате волята Божия. Бог се грижи за най-малките същества, на които хората сами не биха обърнали никакво внимание. Някой човек страда и се моли на Бога да му помогне. Той иска Бог да слезе от своето положение, да напусне работата си, за да му помогне. Бог помага и на хората, и на животните чрез свои специални органи.
към беседата >>
79.
Братя в единомислие
,
СБ
, София, 20.8.1927г.,
“ Да се самоотречеш, да понесеш кръста на страданията и същевременно да носиш в душата си великата идея, че всичко това правиш заради Бога, без най-малко да се поколебаеш, това е благородството, това е
геройството
, това е красотата на човека.
– С Бога. С кого трябва да живеем в любов, без да се съблазни сърцето ни? – С Бога. Характерът на човека седи в това, той да не се съблазни от нищо. И целият свят да му дават, и всичкото богатство на света да му обещават, той трябва да каже: „Не, за нищо в живота си, не бих пожертвал Онзи, Когото обичам!
“ Да се самоотречеш, да понесеш кръста на страданията и същевременно да носиш в душата си великата идея, че всичко това правиш заради Бога, без най-малко да се поколебаеш, това е благородството, това е
геройството
, това е красотата на човека.
Живееш ли така, ти беден няма да бъдеш, лишен от храна няма да бъдеш, от нищо нужда в живота няма да познаваш. Щом любя Бога, аз ще имам нужната храна – ще дойде някоя врана да ми донесе едно малко парченце от Любовта. Щом любя Бога, Той ще ми изпрати от Своята трапеза едно малко парченце с някоя врана. Щом любя Бога, аз не се нуждая хората да ме хранят и да казват: „Знаеш ли, че ние те храним? “ Докато очакваме хората да ни хранят, ние Бога не обичаме.
към беседата >>
80.
Великото и красивото
,
ООК
, София, 25.8.1927г.,
Сега не остава нищо друго, освен да ги поздравите за голямото им
геройство
.
И след всичко това хората разискват върху въпроса, кой е създал ада, защо Господ го е създал и т. н. Съвременните хора трябва да мислят право, да разглеждат живота от гледището на разумността. Те трябва да знаят, че 99% от всички неща зависят от вътрешното разбиране на човека, а само едно на стоте зависи от природата. Отиват двама студенти при директора на едно от американските училища и казват:" Господин директоре, двама от вашите ученици се скараха, сбиха се и си пукнаха главите." – Няма нищо, те прибързали да свършат работата, която аз трябваше да направя. Аз трябваше да ги набия.
Сега не остава нищо друго, освен да ги поздравите за голямото им
геройство
.
Значи, благодарение на своето невежество, хората сами се наказват. Някой се наяде с мъчносмилаема храна или с консервирана риба и цяла нощ не може да спи, превива се от болки в стомаха, върти се на една, на друга страна и после казва:"Господи, защо ми даде такава храна? " – Кой е виновен за това? В коя научна книга е писано, че вечер човек трябва да яде консервирана риба или някаква мъчносмилаема храна? Никой учен, никой лекар не препоръчва вечер да се яде консервирана риба или каква да е трудносмилаема храна.
към беседата >>
НАГОРЕ