НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
394
резултата в
250
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
Вълк
срещнал едно агне и му казал: Защо миналата година си говорило лоши думи за мене?
Вълкът
се навел и го изял.
(втори вариант)
Вълкът
може да изяде едно агне, но колкото и да изяде, все
вълк
ще си остане.
(втори вариант)
2.
Разделено царство
,
НБ
, София, 8.12.1918г.,
Вълкът
хваща своята жертва с устата си, конят убива жертвата с краката си, но повечето животни си служат с опашката.
3.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
Вълкът
си е
вълк
, дави овцете, но той може да живее и като овца.
4.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Вълкът
представлява една далечна култура на миналото.
5.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
Вълк
не може да ги яде, червеи в корема им не влизат, краста не ги хваща, от глад не измират, от овчарски нож не се боят, вълната си на земята не хвърлят, млякото си не дават, сирене и масло не може да изкарате от млякото им.
Вълкът
казва: „Аз не искам да зная мненията на хората“.
6.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
Вълкът
оставал недоволен от коня и завел дело против него.
Вълкът
подал краката си, но старателно скривал своите нокти.
Вълкът
писал в оплакването си следното: „Господин съдия, моят съсед конят наруши едно от най-общите правила на живота, ритна ме със задните си крака и ми разби двата кучешки зъба.
(втори вариант)
Вълкът
дойде откъм задницата ми, а не пред лицето ми.
(втори вариант)
7.
Законът и пророците
,
НБ
, София, 28.3.1920г.,
Вълкът
казва: Никакви баби не искам при себе си.
8.
По предание
,
НБ
, София, 2.5.1920г.,
Вълкът
живее по предание и, ако синът му наруши това предание, баща му ще го запита: Синко, кой ти даде право да нарушаваш свещените правила на своите предци?
9.
Няма любов като Божията Любов
,
ИБ
, Русе, 29.12.1920г.,
Вълкът
, докато по-рано не отвори устата си, не може да яде овцете.
10.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Вълкът
казал на другите: "Погледнете що има около шията на тоя човек." Казали му: "Вълча кожа."
Вълкът
отговорил: "Аз се отказвам да се помиря с човека." Ето, минавала жена.
11.
Новият човек / Новиятъ човѣкъ
,
НБ
, София, 13.3.1921г.,
Вълкътъ
, когато пристѫпва къмъ своята жертва, никога не идва по права линия, всѣкога идва отзадѣ ѝ и отъ тамъ я залавя.
(втори вариант)
12.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Вълкът
се отказал да пасе трева, а краката на овцата се продължили, да бяга, когато види своя събрат на миналото.
13.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Вълкътъ
ражда
вълкъ
, овцата ражда овца.
(втори вариант)
14.
Слушайте Него!
,
НБ
, София, 12.3.1922г.,
Вълкът
бил отличен кавалер, така, с мустачки: вълците имат и мустачки.
15.
Деятелност на сърцето
,
МОК
, София, 2.8.1922г.,
Вълкът
, който е толкова жесток, и в него настава момент на благородство.
Вълкът
, който минава за жесток, понякога проявява известно благородство - като влезе в някое стадо, той побутва тази-онази овца с муцуната си и ги отминава, никаква пакост не им причинява; в такива случаи овчарите казват, че нещо особено е станало с този
вълк
, устата му някак се е затворила, че не могъл да нападне нито една овца.
(втори вариант)
16.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Вълкът
, колкото и да се развива, все
вълк
ще си остане.
17.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
Вълкът
си има образ, овцата и тя си има образ, всички животни според характера, чувствителността и интелигентността си имат форма, която съответства на туй, което е скрито в тях.
18.
Гордост и тщеславие
,
МОК
, София, 24.1.1923г.,
Вълк
никога не напада смел човек.
19.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
Вълкътъ
, ако знае законитѣ, не може да се превърне въ човѣкъ, но той трѣбва да се превърне въ овца.
20.
Първичната връзка
,
ИБ
, София, 22.6.1923г.,
Вълкът
казва, че религия без жертвоприношение не съществува.
21.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Вълкът
, колкото и да се развива, все
вълк
ще си остане.
22.
Каквото чух
,
НБ
, София, 9.12.1923г.,
Вълкът
, като чул музиката, пуснал овцата да си отиде в стадото.
23.
Царството Божие се благовества
,
НБ
, София, 17.2.1924г.,
Вълкът
обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне!
Вълкът
в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав.
24.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Вълкътъ
има една частична любовь къмъ овцитѣ, къмъ агънцата, но това не е любовь.
Вълкът
има една частична любов към овцете, към агънцата, но това не е любов.
(втори вариант)
25.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Вълкътъ
, който хваща една овца, има за цѣль само да се нахрани.
Вълкът
, който хваща една овца, има за цел само да се нахрани.
(втори вариант)
26.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Вълкътъ
ще изяде 1–2–3–10 овци, а човѣкъ ще заколи много повече, при това, ще накълца месото имъ и ще го консервира.
Вълкът
ще изяде 1–2–3–10 овце, а човек ще заколи много повече, при това, ще накълца месото им и ще го консервира.
(втори вариант)
27.
Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило
,
НБ
, София, 18.1.1925г.,
Вълкътъ
яде по единъ начинъ, мечката – по другъ начинъ, пеперудата – по трети начинъ.
Вълкътъ
не може да роди овца.
Вълкът
яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин.
(втори вариант)
Вълкът
не може да роди овца.
(втори вариант)
28.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Вълкътъ
миналъ покрай тѣхъ и задигналъ агнето съ себе си.
Вълкътъ
занесълъ агнето на господаря си, сложилъ го прѣдъ него и му казалъ: „Искамъ да докажа, че стария навикъ, да давя овци, го оставихъ и сега искамъ да спечеля довѣрието ти“.
Вълкът
минал покрай тях и задигнал агнето със себе си.
(втори вариант)
Вълкът
занесъл агнето на господаря си, сложил го пред него и му казал: „Искам да докажа, че стария навик, да давя овце, го оставих и сега искам да спечеля доверието ти“.
(втори вариант)
29.
Моето царство
,
НБ
, София, 8.3.1925г.,
Вълкътъ
си е
вълкъ
, макаръ че е съ овча кожа облѣченъ; и овцата си е овца, макаръ че е съ вълча кожа облѣчена.
Вълкът
си е
вълк
, макар че е с овча кожа облечен и овцата си е овца, макар че е с вълча кожа облечена.
(втори вариант)
30.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Вълкътъ
, когато се намѣри при най-неблагоприятнитѣ условия на живота си и не може да си намѣри храна, отива въ гората, разравя коренитѣ на нѣкои дръвчета и се храни съ тѣхъ.
Вълкът
, когато се намери при най-неблагоприятните условия на живота си и не може да си намери храна, отива в гората, разравя корените на някои дръвчета и се храни с тях.
(втори вариант)
31.
Закон на съотношения
,
ООК
, София, 15.4.1925г.,
Вълкът
не яде такива овце, които тропат с крак.
32.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея
,
НБ
,
МС
, София, 5.7.1925г.,
Вълкътъ
подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо?
Вълкът
подписва една присъда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо?
(втори вариант)
33.
Основни закони
,
ИБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Вълкът
, това са мъчнотиите в света.
34.
Търпение и вяра
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Вълкът
, това са мъчнотиите в света.
35.
Прави и криви линии
,
ООК
, София, 25.11.1925г.,
Вълкът
например знае да изважда и да дели.
36.
Трите състояния S, R и T
,
МОК
, София, 29.11.1925г.,
Вълкът
може да стане тревопасно животно дотолкова, доколкото и кучето се отказва от месото, когато господарят му дава да яде хляб.
37.
Аумен
,
ООК
, София, 2.12.1925г.,
Вълкът
, който минава за лош, за голям враг на овците, е много добър, нежен спрямо своите малки; милва ги, гали ги, обича си ги.
38.
Давам власт
,
НБ
, София, 10.1.1926г.,
Вълкът
като влезе в някоя кошара, сграбчва една овца, опапа я и като си вземе от нея, каквото му трябва, казва й: “Сега ти ще отидеш в друг свят, да работиш с всичкото си трудолюбие, като някоя пчела, и като събереш достатъчно мед, като разбогатееш, след няколко години аз пак ще те навестя.” Значи, доброто и злото, това са два противоположни живота.
39.
Мария избра
,
НБ
, София, 24.1.1926г.,
Вълкът
казва на своя син: „Синко, ела с мене, аз ще те науча по какъв начин да живееш, как да одираш кожата на овцата“.
40.
Зазоряване
,
НБ
, София, 18.4.1926г.,
Вълкът
и овцата това са два противоположни типа.
Вълкът
е гъсеницата, а овцата е пеперудата.
Вълкът
много обича овцата, но и той сам може да се превърне в овца. Кога?
Вълкът
е силен в това направление.
41.
Целомъдрие и великодушие
,
ООК
, София, 12.5.1926г.,
Вълкът
знае, какво нещо е кобрата.
42.
Ще ми изявиш
,
НБ
, София, 16.5.1926г.,
Вълкът
ще изяде овцата.
Вълкът
вълк
не дави.
43.
Ще се наситят
,
НБ
, София, 6.6.1926г.,
Вълкът
не е виновен за това нещо.
44.
Новите типове / Нови типове
,
МОК
, София, 27.6.1926г.,
Вълкът
способен ли е?
Вълкът
аз го наричам нехранимайко – да удушиш една овца.
45.
Правосъдие
,
СБ
, София, 28.8.1926г.,
Вълкът
мисли, че неговият метод за живеене е най-правилен.
46.
Праведният
,
НБ
, София, 20.2.1927г.,
Вълкът
не може да бъде праведен, защото няма тези качества, които се изискват от праведния, или които Правдата изисква.
47.
Правата мисъл
,
МС
, София, 15.8.1927г.,
Вълк
за овца не се жени, нито овен се жени за вълчица.
48.
Дойде глас
,
СБ
, София, 23.8.1927г.,
Вълкът
, например, е краен индивидуалист.
Вълкът
никога не може да изяде някоя овца.
Вълкът
яде само тия овци, които са се захласнали някъде и си хрупат тревицата.
49.
По-долен от ангелите
,
НБ
, София, 23.10.1927г.,
Вълкът
поглежда към нея и се връща назад.
50.
Превръщане на киселините
,
ООК
, София, 16.11.1927г.,
Вълкът
влиза в кошарата, грабва една овца и си заминава.
51.
Заветът
,
НБ
, София, 15.1.1928г.,
Вълкът
е груб, жесток, защото ъглите на неговото лице събират отрицателните сили в природата.
Вълкът
и овцата впоследствие са станали такива, каквито днес ги срещаме.
52.
Никодим
,
НБ
, София, 22.1.1928г.,
Вълкът
бяга от светлината.
53.
Озлобяване, мъка, скръб
,
ООК
, София, 9.2.1928г.,
Вълкът
на задните си крака има по пет пръста, а на предните – четири добре развити и един недоразвит.
54.
Двете точки
,
ООК
, София, 7.3.1928г.,
Вълкът
, лисицата, мечката, рибата, птицата вечно ли трябва да останат в сегашните си форми?
55.
Създаване на нови органи
,
ООК
, София, 9.5.1928г.,
Вълкът
няма представа за съвест, за справедливост, за милосърдие.
56.
Планински върхове
,
ООК
, София, 5.9.1928г.,
Вълкът
е създаден, за да държи съзнанието на човека будно, да го застави да се моли, да мисли за Бога.
57.
Наблюдение и интуиция
,
МОК
, София, 18.1.1929г.,
Вълкът
, например, се отличава с голямо постоянство и вяра.
58.
Противоположни процеси
,
ООК
, София, 3.4.1929г.,
Вълкът
лъв не напада.
Вълкът
дебне агнето.
(втори вариант)
Вълкът
лъв не може да изяде и лъвът лъвица не може да изяде.
(втори вариант)
59.
Спорни въпроси
,
ООК
, София, 10.4.1929г.,
Вълкът
е недоволен, че не е могъл да открадне една овца от кошарата, да се нахрани.
Вълкът
ходи в някоя кошара, гонили го кучета, искал да задигне някоя овца и освен че не задигнал, но са го закърпили.
(втори вариант)
60.
Абсолютна реалност
,
ООК
, София, 16.5.1929г.,
Вълкът
в своята кожа оставил своята проказа.
(втори вариант)
61.
Голямото благо
,
НБ
, София, 19.5.1929г.,
Вълкът
ще се роди пак
вълк
, мечката – мечка, рибата – риба, човекът пак човек.
62.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
Вълкът
се храни главно с овце, а вие знаете, че овцете са тревопасни животни.
Вълкът
, по естество, обича да си служи с лъжа, но буквата „W" в немски език, както и буквата „В" в български език, която не е нищо друго, освен „W" пак, свързано с единица, влиза като елемент в Истината.
63.
Забранихме му
,
НБ
, София, 6.10.1929г.,
Вълкът
тръгнал на път и гледал, дано намери нещо за ядене.
Вълкът
веднага пристъпил към работа, но в това време конят му ударил два силни ритника по главата, и
вълкът
се търкулил на земята.
Вълкът
се съгласил на това условие и се отдалечил малко от тях, да им даде възможност да се засилят.
64.
Вечното благовестие
,
НБ
, София, 13.10.1929г.,
Вълкът
обича овцата, затова ходи около нея, пише й любовни писма, пее й хвалебни химни.
Вълкът
има голяма любов към овцата.
Вълкът
обикаля овците.
(втори вариант)
65.
Блажени са очите и ушите
,
НБ
, София, 27.10.1929г.,
Вълкът
казва за човека: Чудно нещо никакво благородство, никаква човещина не виждам в човека.
Вълкът
, колкото и да морализира своя син да не яде месо, това ще остане глас вопиющ в пустиня.
(втори вариант)
66.
Да ви даде
,
НБ
, София, 15.12.1929г.,
Вълкът
ще роди точно такъв син, какъвто е той самият.
(втори вариант)
67.
Изпълнение и отлагане / Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне
,
МОК
, София, 20.12.1929г.,
Вълкът
винаги ражда вълчета.
(втори вариант)
68.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
Вълкът
има нещо добро в характера си.
Вълкът
има нещо добро в характера си.
(втори вариант)
69.
От сърцето излизат
,
НБ
, София, 5.1.1930г.,
Вълкът
често се настройва срещу човека, защото имат един и същ интерес:
вълкът
напада овцете, за да ги яде, да се храни с тях.
(втори вариант)
70.
Да се радват наедно
,
НБ
, София, 12.1.1930г.,
Вълкът
, лисицата, всичко това са емблеми в природата.
(втори вариант)
71.
Богове сте
,
НБ
, София, 26.1.1930г.,
Вълкът
, например, след като изяде няколко овце, започва да мисли, че не е добре това, което прави.
72.
Идеалният човек
,
МОК
, София, 7.3.1930г.,
Вълкът
, който се е научил да дави овците, това е традиция.
(втори вариант)
Вълкът
трябва да се отучи от много свои традиции и дълго време ще мине, докато той се отучи от тях.
(втори вариант)
73.
Светлина и знание / Знание и светлина
,
МОК
, София, 25.4.1930г.,
Вълкът
знае, че е
вълк
, и отива при вълците.
74.
Да влезеш
,
НБ
, София, 11.5.1930г.,
Вълкът
искал да нападне агнето и търсил основание за това.
75.
Добрият ден
,
ООК
, София, 14.5.1930г.,
Вълкът
е създал такава карма, че той е станал най-лошото прозвище.
(втори вариант)
76.
Къртица, славей и пчела / Къртът, славеят и пчелата
,
МОК
, София, 30.5.1930г.,
Вълкът
напада овцете, лисицата - кокошките, котката - мишките, но в храненето са крайно нетърпеливи.
Вълкът
не е здрав,
вълкът
всякога е образ на едно болезнено състояние.
(втори вариант)
Вълкът
напада овцете, лисицата - кокошките, котката - мишките, но в храненето са крайно нетърпеливи.
(втори вариант)
77.
Превръщане и съпоставяне / Закон на сменянето. Съпоставяне на нещата (Външни условия и вътрешни възможности. Загубената дума)
,
МОК
, София, 27.6.1930г.,
Вълкът
винаги си остава
вълк
, и овцата - овца.
Вълкът
се храни с месо, овцата - с трева.
Вълкът
отнема живота на същество, което не принадлежи на него.
Вълкът
се чуди, защо овчарят го преследва.
Вълкът
, макар че има привидно формата на една овца, всъщност в кръвта му има тия заложби на
вълк
и всякога на края
вълкът
пак ще се прояви.
(втори вариант)
Вълкът
ще вземе една жива овца, ще я изяде.
(втори вариант)
Вълкът
, като дойде при болната овца, побутне я по корема и я остави.
(втори вариант)
Вълкът
казва: „Ако господарят има право да яде овца, защо аз да не ям?
(втори вариант)
78.
Морални правила / Правилно ядене - правилно служене
,
ООК
, София, 2.7.1930г.,
Вълкът
казва: ти храната жива трябва да я ядеш, овцата, като хванеш, жива ще я ядеш.
(втори вариант)
Вълкът
е виноват, понеже яде зелени овце.
(втори вариант)
79.
Освобождаване / Абсолютно освобождение от лъжата в съзнанието
,
МОК
, София, 4.7.1930г.,
Вълкът
, мечката - това са все хората.
(втори вариант)
80.
Познава гласа му
,
СБ
,
РБ
, Рила, 20.8.1930г.,
Вълкът
високо цени магарешкото месо.
Вълк
, който е ял един път магарешко месо, иска или не иска, свързва се вече с магарето и става магаре.
81.
Божествена връзка
,
СБ
,
РБ
, Рила, 21.8.1930г.,
Вълкът
обаче не разбира Божиите пътища, а момъкът ги разбира.
Вълкът
не търси агнето заради неговото мляко, но той иска да го изяде.
Вълкът
казва: „Защо да не обичам агнето?
Вълкът
ще каже: „Не, това не трябва да се допуща!
Вълкът
може да напада по-слабите от себе си и да ги яде, а него не може да нападне някой по-силен
вълк
!
82.
Имам ястие
,
НБ
, София, 7.9.1930г.,
Вълкът
всякога ще си остане
вълк
, а овцата има условия да се развива.
83.
Иде Исус
,
НБ
, София, 5.10.1930г.,
Вълкът
се привързва повече от кучето, но ако се възпита.
84.
Вътрешни прояви
,
ООК
, София, 8.10.1930г.,
Вълкът
, който минава за жесток спрямо овцете, към малките си е нежен и добър.
85.
Разумното слово / Гладът – доброто – разумното слово
,
МОК
, София, 23.1.1931г.,
Вълкът
, мечката, лисицата търсят някаква жертва, да се нахранят, да задоволят своя глад.
86.
Трите отношения / Първите отношения
,
МОК
, София, 5.6.1931г.,
Вълкът
напада и човека, но и това не е Божествено.
87.
Ден на Божието изявление
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1931г.,
Вълкът
казва, че иска да бъде свободен, а сграбчва едно агне от стадото, мята го на гърба си и бяга в гората.
88.
Събуждане / Събуди се
,
ООК
, София, 30.9.1931г.,
Вълк
ме гони, мечка ме гони, черни хора ме гонят, съдят ме." Питаш ме в сън "Какво да правя?
(втори вариант)
89.
Да се облечете в новия човек
,
НБ
, София, 4.10.1931г.,
Вълкът
бил левент момък, герой, снажен, мускулест и много красив, при това с отличен ум.
Вълкът
, като минал покрай нея, харесал я и казал: „Видях една много добра другарка, искам да се задомя за нея.” Господ му казал: „Много добре, но пази другарката си!
90.
Двете отверстия
,
ООК
, София, 27.1.1932г.,
Вълкът
ще ти бъде на гости.
(втори вариант)
91.
Лица на реалността / Двете лица на реалността
,
ООК
, София, 3.2.1932г.,
Вълкът
носи страданието в света.
Вълк
ли да бъдеш, или овца да бъдеш?
(втори вариант)
92.
Свещеното място
,
МОК
, София, 5.2.1932г.,
Вълкът
е много смел, особено зимно време.
Вълкът
казал: Нито пет пари не давам за тебе.
(втори вариант)
93.
Да известят на учениците Му
,
НБ
, София, 14.2.1932г.,
Вълкът
е емблема на крайния човешки егоизъм, който изповядва сегашното човечество.
Вълкът
изяжда всичко възвишено и благородно.
94.
Физическият и Божествения живот
,
ООК
, София, 2.3.1932г.,
Вълкът
има дълга муцуна, което показва, че е интелигентен.
Вълкът
е интелигентен, но не е разумен.
(втори вариант)
95.
Постоянна благодарност
,
УС
, София, 29.5.1932г.,
Вълкът
казал на агнето: „Ела при мене, ще те изуча, ще те направя щастливо.
96.
Творители на Словото
,
НБ
, София, 3.7.1932г.,
Вълкът
е
вълк
, понеже е забравил защо е създаден.
97.
Езикът на истината
,
ИБ
, София, 12.7.1932г.,
Вълкът
в дадения момент, когато дойде любовта, не е
вълк
.
Вълкът
носи своята козина, каквото и да философствува, носи своите зъби.
98.
Открити
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 20.8.1932г.,
Вълкът
е един готованец, който от сутрин до вечер мисли как ще му падне някоя жертва.
99.
Слабото и силното
,
УС
, София, 23.10.1932г.,
Вълкът
живее на гърба на овцата.
100.
Ето отрока
,
НБ
, София, 6.11.1932г.,
Вълкът
не яде болни овце.
Вълкът
не яде болни овце.
(втори вариант)
101.
Зависимост в природата / Зависимост на мислите и чувствата от постъпките (Зависимост в природата)
,
МОК
, София, 2.12.1932г.,
Вълкът
вече е наследил месоядството, не може лесно да се измени, да стане тревопасно животно.
Вълкът
вече е наследил тази черта да яде месо.
(втори вариант)
102.
Думи на Правда
,
НБ
, София, 11.12.1932г.,
Вълкът
не е толкова глупав, в него има просто съзнание.
Вълкът
няма философия в него.
Вълкът
не е толкова глупав, в него има просто съзнание, в него няма философия, но има самостоятелност.
(втори вариант)
103.
Честното ухо
,
ООК
, София, 8.2.1933г.,
Вълкът
ще мисли като своите родители: за някое агънце, за някоя овца или за някое говедо.
Вълкът
пита: „За кого ще мисля аз?
(втори вариант)
104.
Блажени сте
,
УС
, София, 26.2.1933г.,
Вълкът
никога не яде болни овце.
105.
Добро и човещина
,
НБ
, София, 26.2.1933г.,
Вълкът
иде в тъмнината, влиза в светлината, излиза пак в тъмнина.
Вълкът
иде в тъмнина, влиза в светлина, излиза пак в тъмнина.
(втори вариант)
Вълкът
е голям аристократ, много голям чорбаджия.
(втори вариант)
106.
Петте ечемичени хляба
,
НБ
, София, 30.4.1933г.,
Вълкът
, когато вие разсъждавате, много се привързва, повече от кучето.
Вълкът
, когото вие обвинявате, много се привързва, повече от куче.
(втори вариант)
107.
Ръцете на Любовта
,
УС
, София, 28.5.1933г.,
Вълкът
, като иска да прави добро на своите вълчета, непременно ще направи зло на агънцата.
Вълкът
е добър за вълчетата, но не и за агънцата.
108.
Правила за приложение
,
УС
, София, 25.6.1933г.,
Вълкът
се оплаква, че няма спокойствие от пушките на хората.
109.
Живот и идеал
,
МОК
, София, 30.6.1933г.,
Вълкът
за
вълка
е другар.
Вълкът
за
вълка
е другар.
(втори вариант)
110.
Работа и почивка / Почивка
,
ООК
, София, 9.8.1933г.,
Вълкът
казва, че яденето на овцете е негова работа, в която никой няма право да се меси.
111.
Най-малката любов
,
ООК
, София, 15.11.1933г.,
Вълкът
ходи вечер, а волът денем ходи, вечер пасе.
112.
Произход и значение на светилника
,
НБ
, София, 19.11.1933г.,
Вълкът
нощно време употребява своя светилник, но само когато отива да краде.
113.
Единният живот. Обичай общия живот!
,
ООК
, София, 6.12.1933г.,
Вълкът
казва: „В света трябва малко насилие, аз не искам да бъда овца.
Вълкът
е толкова прав, колкото и овцата е права.
114.
Пътят към свободата
,
ООК
, София, 13.12.1933г.,
Вълкът
не плаща за това, което взема.
Вълк
е онзи, който не плаща, при своето земане от природата.
Вълкът
има плюс, а овчарят – минус.
Вълкът
изяжда овцата, след като я разкъса.
Вълкът
е вашата печка.
Вълкът
е много страхлив.
Вълкът
, след като изял овцата, овчарят е добил известна опитност.
115.
В какво седи духовният живот
,
УС
, София, 28.1.1934г.,
Вълкът
хваща овцата и тя бяга с него.
116.
Не пресушавай живота
,
УС
, София, 18.2.1934г.,
Вълкът
има едни убеждения.
117.
Усилни времена
,
НБ
, София, 18.2.1934г.,
Вълк
няма да стане.
Вълкът
, както и да го уверявате, все има една хуманност.
Вълкът
никога не изяда болна овца.
118.
Разумно разбиране
,
ИБ
, София, 22.3.1934г.,
Вълкът
ще свърши живота си като
вълк
.
119.
Път за постижение
,
ООК
, София, 2.5.1934г.,
Вълкът
се намира в едно разбиране, а човек в друго.
120.
Да имат живот
,
НБ
, София, 6.5.1934г.,
Вълкът
сам си създава своето нещастие.
121.
Умно дете
,
НБ
, София, 10.6.1934г.,
Вълкът
казва: „Ще изсмуча кръвта!
122.
Великото в живота
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 5.8.1934г.,
Вълк
хване овца, задуши я и я изяде.
123.
Живот, знание, свобода
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 15.8.1934г.,
Вълкът
обаче не е щедър.
Вълкът
е недоволството, овцата – доволството.
124.
Часът на Любовта
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Вълкът
, змията – това са вътрешни състояния в човека, от които той се страхува.
125.
Който прави истината
,
НБ
, София, 26.8.1934г.,
Вълкът
си има особена миризма, котката има особена миризма, таралежът има особена миризма.
126.
Каин и Авел
,
УС
, София, 14.10.1934г.,
Вълкът
изяжда овцата от любов към месото ѝ.
127.
Езикът на дъгата
,
УС
, София, 18.11.1934г.,
Вълкът
се изкушава от овцата и я изяжда, но не става по-благороден.
128.
Законът на свободата
,
ООК
, София, 19.12.1934г.,
Вълкът
иска само месце и ако този човек яде само плодна храна, какво ще бъде положението на
вълка
?
Вълкът
е особена форма, която съществува в природата, и трябва да знаем къде е станало отклонението, не една форма, която представлява обективния свят.
129.
В нова окраска. Богатството на деня
,
ООК
, София, 30.1.1935г.,
Вълкът
е обективно зло вън от нас, а пък това, което ние вършим, е вътре в нас.
130.
Каквото вържете на земята
,
НБ
, София, 24.3.1935г.,
Вълкът
има право и лисицата има право, но какво е правото на агнето, не питат.
Вълкът
намерил едно агне и казал на лисицата: По братски ще си разделим това агне.
Вълкът
казал: Намерихме го в гората, аз се потрудих, раздрах го, извадих вътрешността му и я дадох на лисицата, моята приятелка, но изглежда, че тя е недоволна от дележа.
Вълкът
получил тестеното агне, и той се задоволил с него, и тръгнали пак да пътуват.
131.
Пак се яви
,
НБ
, София, 5.5.1935г.,
Вълкът
ще изяде овцата – нищо повече.
132.
Път към разумността / Пътят на разумното
,
УС
, София, 9.6.1935г.,
Вълкът
няма ли право да дойде до някоя кошара да види как живеят овцете?
(втори вариант)
133.
Стар и нов порядък
,
ООК
, София, 24.7.1935г.,
Вълкът
хвърля снега в очите ми." Попът му казва: „Махни се.
134.
Божественият ръб
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.8.1935г.,
Вълкът
не носи ли агнето на гърба си?
135.
Великите музиканти
,
МОК
, София, 18.10.1935г.,
Вълкът
мисли право, не мисли да напада неприятеля; някой път и той може да нападне един бивол и нищо да не може да му направи.
Вълкът
някой път отстъпва назад.
136.
Безкрайните неща
,
ООК
, София, 23.10.1935г.,
Вълкът
си казвал: "Чудна работа, аз ям и едвам живея, а пък моята възлюбена без да яде, пак живее." След една година отишли на гости у неговата възлюбена.
Вълкът
, като видял, казал: "Никога не съм ял такова нещо, не мога да го ям.
Вълкът
вечерно време прескача, а овцете денем ходят.
137.
Единият лев
,
ООК
, София, 30.10.1935г.,
Вълк
и глист да не се женят.
138.
Опити
,
ООК
, София, 20.11.1935г.,
Вълкът
е причината и за вашето недоволство, защото вие имате връзка с него.
139.
Бъди доволен / Доволството
,
УС
, София, 24.11.1935г.,
Вълкът
, който се храни с месна храна, има един характер; овцата, която се храни с растителна храна, има друг характер.
Вълкът
се храни с месо, следователно има един характер; овцата се храни с трева – има друг характер.
(втори вариант)
140.
Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги
,
УС
, София, 8.12.1935г.,
Вълкът
има ум, но не мисли.
(втори вариант)
141.
Да имат живот
,
НБ
, София, 22.12.1935г.,
Вълкът
и овцата не са едно и също нещо.
Вълкът
има нокти, а овцата няма никакви нокти.
142.
Знайният Бог
,
УС
, София, 5.1.1936г.,
Вълкът
се ражда лош.
143.
Работете с доброто
,
ООК
, София, 5.2.1936г.,
Вълкът
мисли така.
Вълкът
по някой път минава за добър.
Вълкът
казва на агнето: „Няма какво да стоиш в тази кошара." И това агне седи и не блее.
144.
Тониране
,
ООК
, София, 12.2.1936г.,
Вълкът
се обръща и му казва: „Слушай, ти миналата година защо ме псуваше?
145.
Тялото на Любовта. Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 26.2.1936г.,
Вълкът
казва: „Понеже сега съм лош по естество, аз трябва да се храня с овце и с агнета, за да се поправя.
Вълкът
разбира само едната страна на въпроса.
146.
Естествената мярка
,
МОК
, София, 28.2.1936г.,
Вълкът
се оплаквал, че не му върви.
Вълкът
е чрезмерно разрушителен.
Вълкът
е тип на краен егоизъм, магарето е представител на крайното тщеславие, а пък
вълкът
на крайно разрушителен егоизъм.
147.
Тази заповед приех от Отца си
,
НБ
, София, 1.3.1936г.,
Вълкът
и лъвът се различават кардинално.
Вълкът
мисли дълбоко.
Вълкът
е от съвсем друга епоха, той принадлежи към една сатурнова епоха.
Вълкът
е станал
вълк
, когато Сатурн е царувал.
Вълкът
е подозрителен, той критикува, той е като философите.
148.
Двете фази / Двете фази в пътя на ученика
,
УС
, София, 5.4.1936г.,
Вълкът
взел агнето.
149.
Противоречията в природата
,
ООК
, София, 30.9.1936г.,
Вълкът
казва: „Тая мера, дядо ти, баба ти са я пасли и нищо не са платили.
150.
Мисълта – изходен път
,
МОК
, София, 9.4.1937г.,
Вълкът
мисли като касапин и издавя наведнъж десет, петнадесет, двадесет овце.
151.
Всичко е създадено за добро
,
ООК
, София, 30.6.1937г.,
Вълкът
се оплакал на лисицата, че му дотегнали тия хора, гдето мине все го хукат, лоши хора не разбират от човещина.
152.
Съгласуване
,
МОК
, София, 12.11.1937г.,
Вълкът
, той не чака тя да стане на трева, той е по-практичен, като хване овцата казва: „Още сега ще те изям, преди да си станала на каквото и да е, такава каквато си много си ми угодна“.
Вълкът
казва: „Както те е направила природата, Господ както те е създал, добре те е направил“.
153.
Аз ще оздравея
,
ООК
, София, 24.11.1937г.,
Вълков
ли трябва да го казвате, или Велков, голяма разлика има.
154.
Малките заповеди
,
НБ
, София, 28.11.1937г.,
Вълкът
е друга щастлива страница от живота на човека.
155.
Начини на мислене
,
МОК
, София, 3.12.1937г.,
Вълкът
ще разруши организмът на овцата, който мъчно се поправя.
Вълкът
и той е дошъл, кога се е явил
вълкът
?
156.
Малките неща
,
УС
, София, 26.12.1937г.,
Вълкът
върши престъпление, защото отваря устата си и изяжда овцата.
157.
Разумен и неразумен страх
,
МОК
, София, 28.1.1938г.,
Вълкът
искал да се поразправи с коня.
Вълкът
не рита, но той хапе.
158.
Обич и любов
,
МОК
, София, 25.2.1938г.,
Вълкът
като дойде и той задигнал.
159.
Речи само реч
,
НБ
, София, 15.5.1938г.,
Вълкът
се движи с 48 километра в час, леопардът – със 110 километра, хвъркатата риба се движи с 56 километра в час.
160.
Азбука на разбирането
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.7.1938г.,
Вълкът
, лисицата, имат особен род знания, но плащат с живота си.
161.
Кибритени клечки
,
ООК
, София, 31.8.1938г.,
Вълкът
никога не яде мършава овца.
162.
Славата Божия, царството Божие и волята Божия
,
ООК
, София, 12.10.1938г.,
Вълкът
ще им каже кой за коя ще се жени.
163.
Анализи
,
МОК
, София, 21.10.1938г.,
Вълкът
дойде по същия начин, хване овцата и не я пита, дали ѝ е приятно или не.
Вълкът
е по-умен за себе си, понеже той ще иде отнякъде да донесе някое агънце, ще донесе на децата си, донесе яденето и го сложи.
Вълкът
всичко дава и на ръка продава.
Вълкът
е битпазарджия, на дребно продава и на старо продава.
164.
На двама господари
,
НБ
, София, 23.10.1938г.,
Вълкът
казва: „Писано е в Божия закон, че трябва да обичаш децата си и аз ги обичам, прилагам закона.“ Сега и хората поставят един морал в света, който не съществува никъде, вследствие на което, за оправдание, казват, че великият морал е още непостижим.
165.
Горе на планината
,
УС
, София, 13.11.1938г.,
Вълкът
, като хване една овца, не я коли, а като е жива още, той я тегли и къса на парчета и яде.
166.
Страдания и придобивки
,
МОК
, София, 18.11.1938г.,
Вълкът
, като изяде овцата, не е на място, считат го виновен.
Вълкът
, като седне да яде една овца, го считат за виновен.
Вълкът
е виновен в това, че той изял храната на овцата.
167.
Обич и преценка
,
ООК
, София, 21.12.1938г.,
Вълкът
е много умен.
168.
Божественият параход и станцията „Благовещение“
,
УС
, София, 19.3.1939г.,
Вълкът
отишъл и направил така, но опашката му замръзнала.
Вълкът
се трогнал и казал: Я се качи на гърба ми.
169.
Благоприятни и неблагоприятни условия
,
МОК
, София, 24.3.1939г.,
Вълкът
е доста музикален.
170.
Елате да разсъждаваме
,
УС
, София, 26.3.1939г.,
Вълкът
взема една овца на гърба си и заминава.
171.
Качествата на ученика
,
ООК
, София, 29.3.1939г.,
Вълкът
отподире го гони и то реве.
172.
Двете благодарности
,
УС
, София, 16.4.1939г.,
Вълкът
е на кривата страна, когато не яде баница от овца, а пък яде овце.
173.
Божието благословение
,
НБ
, София, 14.5.1939г.,
Вълкът
, след като изял овцата, ако изяде хиляди овце, един ден, той ще стане овца.
174.
Музика на мислите, чувствата и постъпките
,
ООК
, София, 31.5.1939г.,
Вълкът
да яде месо, разбирам, но на овцата да даваш месо, не разбирам.
175.
Дрехата на Любовта
,
ООК
, София, 5.7.1939г.,
Вълкът
си живее като
вълк
, прави си каквото иска.
176.
Светлина, топлина и сила
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1939г.,
Вълкът
напада главно овцете.
Вълкът
казва: “Погрешката на овцата е, че има малка топлина.
(втори вариант)
Вълкът
казва: “Ние ядем овци, за да станем овци, понеже сме много лоши.”
Вълкът
яде овци, за да стане овца.
(втори вариант)
177.
Плодът на Духа / Първият плод на Духа
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 9.8.1939г.,
вълкът
напада овцете, изяжда ги, без да мисли за страданията, които им причинява.
Вълкът
сам си е присвоил правото да яде овце.
Вълкът
впоследствие се е отклонил от правилния начин на хранене.
Вълкът
се е научил от после на този занаят.
(втори вариант)
178.
Силите и темпераментите в човека
,
НБ
, София, 10.9.1939г.,
Вълкът
е крайно жесток.
179.
Единственото богатство
,
ООК
, София, 27.9.1939г.,
Вълкът
като хване една овца, знаете ли какво прави той?
Вълкът
, като хване една овца, знаете ли какво прави?
(втори вариант)
Вълкът
ще я изяде, но след половин час ще я повърне.
(втори вариант)
180.
Двама господари
,
НБ
, София, 1.10.1939г.,
Вълкът
, който яде овцете, казва: „Знаеш ли защо ги ядем?
181.
Малките Божествени подтици
,
ООК
, София, 18.10.1939г.,
Вълкът
е една форма, в която човек не е разбирал живота.
Вълкът
е една форма, в която човек не е разбирал живота.
(втори вариант)
182.
Към свобода!
,
ООК
, София, 15.11.1939г.,
Вълкът
ще си остане
вълк
.
Вълкът
ще си остане
вълк
.
(втори вариант)
183.
Търсене на изгубената дума
,
ООК
, София, 6.12.1939г.,
Вълкът
е по-топъл от овцата.
Вълкът
е на топло, на лято е.
Вълкът
я бутне и казва: „Тя е като нас, с температура.“ И я остави.
184.
Идеален и реален живот
,
МОК
, София, 5.1.1940г.,
Вълкът
, като хване една овца, я разкъсва.
Вълкът
казва: „Какво има, че съм изял овцата?
185.
Божествената усмивка
,
ООК
, София, 10.1.1940г.,
Вълкът
го е научил да хапе.
Вълкът
много пъти го е хапал и сега конят се е научил и той да хапе.
186.
Слава във вишних Богу
,
НБ
, София, 11.2.1940г.,
Вълкът
възпитава овцата, да не тъпче тревата.
Вълкът
ѝ казва: „Ти можеш да ядеш трева колкото искаш.
187.
И Петър се грееше
,
НБ
, София, 31.3.1940г.,
Вълкът
, който изяжда една овца, остава с едно благословение, а овцата има две благословения, тя получава още едно благословение от Бога.
188.
При къпалнята
,
НБ
, София, 7.4.1940г.,
Вълкът
разбира живота по един начин.
189.
Майката на съвършенството
,
УС
, София, 14.4.1940г.,
Вълкът
само подига малко опашката си.
190.
Сгъстяване, разредяване и разширяване
,
ООК
, София, 24.4.1940г.,
Вълкът
е ял и
вълк
е станал.
191.
Станало раздор
,
НБ
, София, 26.5.1940г.,
Вълкът
е груб по единствената причина, че има деца.
192.
Бог е истинен
,
НБ
, София, 2.6.1940г.,
Вълкът
е доста голям джентлемен.
Вълкът
като намери една болна овца, не я яде.
193.
Двата закона
,
ООК
, София, 5.6.1940г.,
Вълкът
дошъл при една крава, която била бременна.
194.
Най-добрите условия
,
ООК
, София, 3.7.1940г.,
Вълкът
е много умен, само как да открадне някъде.
195.
Вяра и вярване
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 11.8.1940г.,
Вълкът
ще си остане
вълк
.
196.
Проводници
,
МОК
, София, 8.11.1940г.,
Вълкът
се ядосва, когато не може да хване една овца.
197.
Процепът на Любовта
,
УС
, София, 10.11.1940г.,
Вълкът
има любов към своите деца.
198.
Усилвайте връзката
,
ООК
, София, 20.11.1940г.,
Вълкътъ
има добрата страна – като яде овци, не пасе трева.
Вълка
гонятъ, защото прави престѫпление.
Вълкът
има добрата страна – като яде овце, не пасе трева.
(втори вариант)
Вълка
гонят, защото прави престъпление.
(втори вариант)
199.
Чантата на Любовта
,
УС
, София, 1.12.1940г.,
Вълкът
изял една овца.
Вълкът
, след като изяде една овца, забременее.
200.
Новото в живота
,
НБ
, София, 19.1.1941г.,
Вълкът
може да направи престъпление да изяде една овца; овцата не може да изяде един
вълк
.
Вълкът
никога не може да опасе нивата.
201.
Любов и безлюбие
,
НБ
, София, 2.2.1941г.,
Вълкът
обича овцата и я изяда.
202.
Слушайте съвета
,
ООК
, София, 19.2.1941г.,
Вълкътъ
не се нуждае отъ нѣкакъвъ моралъ, да го учишъ какъ да яде или какъ да се превива, нито да му кажешъ какъ да образува домъ, семейство.
Вълкът
не се нуждае от никакъв морал, да го учиш как да яде или как да се превива, нито да му кажеш как да образува дом, семейство.
(втори вариант)
203.
Силното число
,
МОК
, София, 14.3.1941г.,
Вълкът
и кучето винаги, като хванат някое по-слабо същество, го раздрусват.
204.
Което излиза от устата
,
НБ
, София, 16.3.1941г.,
Вълкът
така разсъждава.
Вълкът
казва: „От тебе се научих.“ Първо дойдоха тревопасните и после се явиха месоядните животни.
Вълкът
казва: „Аз това от тебе научих.
205.
Обикновен, талантлив и гениален
,
МОК
, София, 21.3.1941г.,
Вълкът
, когато къса месото на овцата, той никога не влиза в положението ѝ как тя страда, но като къса топлото месо, приятно му е.
206.
Основенъ тонъ / Основен тон
,
ООК
, София, 30.4.1941г.,
Вълкътъ
е динамиченъ, не е толкозъ музикаленъ.
Вълкът
е динамичен, не е толкоз музикален.
(втори вариант)
207.
Добрият живот
,
УС
, София, 4.5.1941г.,
Вълкът
ще минава, ще мирише, усеща че има овца, но не може да я види, не може да я хване, тя е толкова малка, че със зъбите си не може да я хване.
208.
Ще направимъ жилище / Ще направим жилище
,
ООК
, София, 7.5.1941г.,
Вълкътъ
навсѣкѫде го гонятъ.
Вълкът
навсякъде го гонят.
(втори вариант)
209.
Най-разумнитѣ отношения / Най-разумните отношения
,
ООК
, София, 11.6.1941г.,
Вълкътъ
, каквато религия да му се проповѣдва, все ще яде месо.
Вълкът
, каквато религия да му се проповядва, все ще яде месо.
(втори вариант)
210.
Невидимитѣ погрѣшки / Невидимите погрешки
,
ООК
, София, 9.7.1941г.,
Вълкътъ
какъ яде овцитѣ?
Вълкътъ
най-първо трева пасеше, после се научи да яде овци.
Вълкът
как яде овците?
(втори вариант)
Вълкът
най-първо трева пасеше, после се научи да яде овци.
(втори вариант)
211.
Възелът / *** (Беседата няма посочено заглавие)
,
НБ
, София, 7.9.1941г.,
Вълкът
и други животни виждат нощем, бухалите виждат своите жертви в дърветата.
212.
Четирите положения
,
СБ
, София, 17.9.1941г.,
Вълкът
напада овцете и затова го преследват, убиват го. Защо?
213.
Който има уши да слуша, нека слуша
,
НБ
, София, 28.9.1941г.,
Вълкът
винаги обича тлъстите овце.
214.
Малкият подтик
,
ООК
, София, 8.10.1941г.,
Вълкът
може да има нужда да изяде една овца, но каква нужда има човек да изяде една овца?
Вълкът
от неразбиране изяжда овцата, овцата от неразбиране опасва тревата.
215.
Положителна мисъл
,
ООК
, София, 22.10.1941г.,
Вълкът
ще си остане
вълк
.
216.
В Начало бе Словото, неделна беседа
,
НБ
, София, 26.10.1941г.,
Вълк
не може да дойде и да му напада стадото.
217.
Музикални подтици
,
ООК
, София, 12.11.1941г.,
Вълкът
иска да живее на гърба на овцата.
Вълкът
е много користолюбив.
218.
Роденият
,
НБ
, София, 30.11.1941г.,
Вълкът
още не се е научил да яде, овцете още не са се научили как да ядат и хората още не са се научили да ядат.
219.
Трите качества на тона
,
УС
, София, 7.12.1941г.,
Вълкът
си обръща задницата и започва в очите му да хвърля сняг.
220.
На прага е
,
НБ
, София, 28.12.1941г.,
Вълкът
изяда овцата, свършена работа.
Вълкът
винаги ще остане
вълк
.
221.
Нищо и нещо
,
МОК
, София, 16.1.1942г.,
Вълкът
като влезе, като намери една овца, той ще я раздруса, казва, защо не я намери по-рано, как тя не се яви по-рано, че го накара да страда.
222.
Човешката душа
,
НБ
, София, 22.2.1942г.,
Вълкът
извади костта.
223.
Пристъпиха при Исуса
,
НБ
, София, 22.3.1942г.,
Вълкът
не може да се въздържи на своя инстинкт, сладко му е.
224.
Радости и страдания
,
УС
, София, 26.4.1942г.,
Вълкът
като възлюби една овца, изяда я.
225.
Гладуват и жадуват
,
НБ
, София, 17.5.1942г.,
Вълкът
. Кой опасъл нивата?
226.
Обикновен, талантлив и гениален
,
МОК
, София, 22.5.1942г.,
Вълкът
е по-умен, овцата е по-волева и по-силна.
227.
Трите чаши
,
УС
, София, 12.7.1942г.,
Вълкът
изяде овцата, но и овцата изяде
вълка
.
228.
Две врати
,
МОК
, София, 14.8.1942г.,
Вълкът
е голям човек енергичен“.
229.
Малки възможности
,
СБ
,
РБ
, София, 20.9.1942г.,
Вълкът
е по-интелигентен от овцата, но, в морално отношение, овцата е по-устойчива от
вълка
.
Вълкът
има добри черти, но нещо лошо е присадено в него.
Вълкът
всякога ще си бъде
вълк
, мечката — мечка, тигърът — тигър, змията — змия и т.н.
230.
Проявление
,
НБ
, София, 27.9.1942г.,
Вълкът
е едно същество на тъмния живот, той не се е родил денем.
231.
Важни и належащи неща
,
УС
, София, 4.10.1942г.,
Вълкът
защо обича овцете?
232.
Отмерени принципи и изявени факти
,
НБ
, София, 11.10.1942г.,
Вълкът
събира данъци, лъвът събира данъци, тигърът събира данъци и всеки човек, който е по-силен, винаги събира данъци.
233.
Възлюблени
,
НБ
, София, 25.10.1942г.,
Вълкът
изяде овцата – той изяде Господа.
234.
Малкият опит
,
ООК
, София, 11.11.1942г.,
Вълкът
може ли да живее в мир с овцете?
235.
Песента на блудния син
,
ООК
, София, 2.12.1942г.,
Вълкът
може да изяде овцата и овцата може да опасе нивата.
236.
Весели лица
,
ООК
, София, 9.12.1942г.,
Вълкът
мисли, че Господ го послушал.
237.
Търсете, хлопайте, искайте!
,
НБ
, София, 27.12.1942г.,
Вълкът
което проявява за овцете и то не е Божествено.
238.
Нова обхода
,
ООК
, София, 13.1.1943г.,
Вълкът
учи овцата да се самоотрича.
Вълкът
ще я научи на закона на самоотричането.
239.
Вратата на Любовта
,
ООК
, София, 20.1.1943г.,
Вълкът
дебне, разглежда работата стратегически, като военен.
240.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 7.2.1943г.,
Вълкът
е, който живее за себе си, не разбира Божията воля, прави каквото иска.
241.
Умити в Любовта
,
НБ
, София, 14.2.1943г.,
Вълкът
не мисли никога, че има една душа в овцата и че [тя] страда.
242.
Контрастни думи
,
МОК
, София, 5.3.1943г.,
Вълкът
иска овца, змията иска жаба.
243.
Зло и добро
,
МОК
, София, 12.3.1943г.,
Вълкът
, ако те види пръв, ти не можеш да пееш.
244.
Най-важният потик
,
ООК
, София, 14.7.1943г.,
Вълкът
изял една овца, казвате: “Защо
вълкът
да изяде една овца?
245.
Основа за вечността
,
ООК
, София, 28.7.1943г.,
Вълкът
краде, комарът краде, вземе кръвчица, избяга.
246.
Новото в живота
,
СБ
,
РБ
, София, 22.8.1943г.,
Вълкът
яде овцата – нека да я яде.
247.
Номер първи
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1943г.,
Вълкът
напада овцата, а овцата — тревата.
Вълкът
напада овцата и я изяжда.
Вълкът
мисли само за себе си, затова не влиза в положението на овцата.
248.
Любов и безсмъртие / Смъртни и безмъртни
,
ООК
, София, 17.11.1943г.,
Вълкът
разбира, че тая овца е силна, смела и отстъпва.
249.
Божията воля / Волята Божия
,
УС
, София, 26.12.1943г.,
Вълк
, който не яде агне, не е
вълк
.
250.
Най-красивият ден
,
УС
,
ИБ
,
ПС
, Мърчаево, 16.4.1944г.,
Вълк
, който е изял десетки и стотици овце, в далечното бъдеще се превръща в овца.
(втори вариант)
НАГОРЕ