НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
208
резултата в
76
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тайните на Духа
,
ИБ
, Варна, 1897г.,
Ето чакам на тайните
врата
на сърцето ти за отговор.
Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът. Събуди се, ти, който спиш! Време е, възкресни от страстите на „низкий“, ти, който си умрял! И размисли за живота си – от где иде, защо е, где си го отправил? Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото на ближний си, где си я оставил?
Ето чакам на тайните
врата
на сърцето ти за отговор.
към беседата >>
2.
Хио Ели Мели Месаил
,
ИБ
, София, 14.9.1897г.,
Ето, чакам на тайните
врата
на сърцето ти за отговор.
„Време е", въскресни от страстите на „ниский", ти, който си умрял! И размисли за живота си: от где иде? Защо е? Где си го отправил? Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото на ближний си, где си я оставил?
Ето, чакам на тайните
врата
на сърцето ти за отговор.
към беседата >>
Ето чакамъ на тайнитѣ
врата
на сърдцето ти за отговоръ.
(втори вариант)
„Врѣме е:“ въскресни отъ страститѣ на, „ниский,“ ти който си умрѣлъ. И размисли за живота си: отъ гдѣ идѣ? — Защо е? Гдѣ си го отправилъ? Лѣптата която ти е дадена да принесешъ за благото на ближний си, гдѣ си я оставилъ?
Ето чакамъ на тайнитѣ
врата
на сърдцето ти за отговоръ.
към втори вариант >>
3.
Избраникът Божий и Вождът на Истината
,
ИБ
, Варна, 2.10.1898г.,
Ето това място, в което ти стоиш, ще стане
врата
, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля.
Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст.
Ето това място, в което ти стоиш, ще стане
врата
, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля.
Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум. Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб.
към беседата >>
4.
Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив
,
ИБ
, Варна, 20.10.1898г.,
Времето е близо и при
вратата
на тоя свят, Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно.
Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвувания, да възтържествува Истината. Сега е случай благоприятен, да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида, да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятствуващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.
Времето е близо и при
вратата
на тоя свят, Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно.
Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде отгоре, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква. Отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антеми, хвалебни песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар. Не остава време, да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите.
към беседата >>
Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните
врата
на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.
Аз ида, да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятствуващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят, Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде отгоре, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква. Отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антеми, хвалебни песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден.
Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните
врата
на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.
Не остава време, да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още БОГ, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства, и тия начала са всадени във вашата душа.
към беседата >>
5.
Разговор пети - Въздигане Душа и Дух
,
ИБ
, , 18.7.1900г.,
Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше
вратата
на неговото падение.
Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух. Той предпочете душевните чувствания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях. И му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение.
Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше
вратата
на неговото падение.
Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове?
към беседата >>
6.
Разговор шести - Пътят и Истината
,
ИБ
, , 21.7.1900г.,
Много пъти, когато хлопам на сърцето ви,
вратата
са затворени и всичко показва, че
вратата
са зараждясали на дръжките си.
Положи в сърцето си всичко, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм истий днес и утре. Ето, вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти, и ще облека сърцето ти в Мъдрост и Знание, и ще се възрадваш в моето присъствие, и животът ти ще мине от смърт в Живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност.
Много пъти, когато хлопам на сърцето ви,
вратата
са затворени и всичко показва, че
вратата
са зараждясали на дръжките си.
Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и Духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за окъсняването на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувстваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината.
към беседата >>
7.
Мир да бъде на всички ви / Слово 1903, Русе
,
ИБ
, Русе, 25.12.1903г.,
Ето вие сте при
вратата
на Царството Божие – насилете се да го грабнете.
Колко сте маловерни, колко е слаба вярата ви. Не съм ли Аз, който ви дадох първата Виделина? Не съм ли Аз истият, който ви разкрих Истината и ви изявих Своята Любов? И не съм ли Аз истият, който ви уча всеки ден? Обърнете се към Мен с всичкото си сърце и Ме призовете, и ще ви отговоря.
Ето вие сте при
вратата
на Царството Божие – насилете се да го грабнете.
Светът е вече узрял и жътвата е близо. Вам е дадено да наследите Царството Божие. Събудете се, не дремете, време е вече да се ободрите и да се препашете през бедрата за работа, която Отец наш ви дава. Преди всичко обрежете езиците си и престанете да говорите всяко зло за брата си. Вие сте пратени да вършите добрата работа на Царството Божие и не трябва да спорите, защото всекиму ще бъде дадено според работата.
към беседата >>
Ето вие сте при
вратата
на Царството Божие – насилете се да го грабнете.
(втори вариант)
Колко сте маловерни, колко е слаба вярата ви. Не съм ли Аз, който ви дадох първата Виделина? Не съм ли Аз истият, който ви разкрих Истината и ви изявих Своята Любов? И не съм ли Аз истият, който ви уча всеки ден? Обърнете се към Мен с всичкото си сърце и Ме призовете, и ще ви отговоря.
Ето вие сте при
вратата
на Царството Божие – насилете се да го грабнете.
Светът е вече узрял и жътвата е близо. Вам е дадено да наследите Царството Божие. Събудете се, не дремете, време е вече да се ободрите и да се препашете през бедрата за работа, която Отец наш ви дава. Преди всичко обрежете езиците си и престанете да говорите всяко зло за брата си. Вие сте пратени да вършите добрата работа на Царството Божие и не трябва да спорите, защото всекиму ще бъде дадено според работата.
към втори вариант >>
8.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
Аз ви говоря това, за да ви покажа отгде е
вратата
на лошите духове.
По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас. А щом го изгоните из физическото поле, то в по-висшите полета по-удачно можете да се справите. Един лош дух никога не може да влезе чрез носа, а винаги ще влезе чрез устата. И като отиде в стомаха ви по течението на кръвта, връща се в сърцето чрез вените, а не чрез артериите. А ако настъпи кихане, то не е нищо друго, освен изхвърляне на духа из устата.
Аз ви говоря това, за да ви покажа отгде е
вратата
на лошите духове.
Ето защо в това отношение индуските Учители винаги препоръчват на своите ученици да дишат дълбоко. И забележително е, че човек, когато е здрав, винаги диша дълбоко, а когато почне да се разболява, намалява се дишането. Аз искам да направите изпитание в себе си, за да видите дали имате някой загнезден дух някъде във вас. Аз зная, че има някои лоши духове във вас, които не са се просто загнездили, и ако вие не ги изпъдите, аз ще ги намеря. И знайте добре, че болестите, това са барометри, които показват известен недъг в душата.
към беседата >>
Когато някой мисли лошо за някого, с когото се е скарал, той отваря
вратата
на лошите духове да го обсебят.
След това г-н Дънов продължи: Когато един лош дух влезе в стомаха, очите стават мътни, а пък когато влезе в задния мозък, очите стават змийски, с един парлив поглед. В семействата не бива да стават скарвания, защото връзките им са чрез задния мозък – долната част на малкия мозък – и затова лесно може да се обсеби някой. В ада всякой ще се изтезава, защото там правото е на силния. Когато някой мъж или жена са неразположени и ядосани, трябва да се молят един за друг, за да ги изцери Господ, защото не са те, които струват това, а неприятелите им.
Когато някой мисли лошо за някого, с когото се е скарал, той отваря
вратата
на лошите духове да го обсебят.
Вие даже можете да отворите вратата на лошите духове да навлязат във вас чрез съмнението. Обаче можете да се опитате да се избавите от съмнението. П. Гумнеров: Добре, но ние сме разбрали, че трябва да искаме помощ не от Дънов по плът, а от Дънов по Дух. Дънов е един и същ. Тази е една важна мисъл, която трябва да турите в действие, защото в следващите годишни събирания ще дойдем до други закони и ще отидем по-нататък.
към беседата >>
Вие даже можете да отворите
вратата
на лошите духове да навлязат във вас чрез съмнението.
Когато един лош дух влезе в стомаха, очите стават мътни, а пък когато влезе в задния мозък, очите стават змийски, с един парлив поглед. В семействата не бива да стават скарвания, защото връзките им са чрез задния мозък – долната част на малкия мозък – и затова лесно може да се обсеби някой. В ада всякой ще се изтезава, защото там правото е на силния. Когато някой мъж или жена са неразположени и ядосани, трябва да се молят един за друг, за да ги изцери Господ, защото не са те, които струват това, а неприятелите им. Когато някой мисли лошо за някого, с когото се е скарал, той отваря вратата на лошите духове да го обсебят.
Вие даже можете да отворите
вратата
на лошите духове да навлязат във вас чрез съмнението.
Обаче можете да се опитате да се избавите от съмнението. П. Гумнеров: Добре, но ние сме разбрали, че трябва да искаме помощ не от Дънов по плът, а от Дънов по Дух. Дънов е един и същ. Тази е една важна мисъл, която трябва да турите в действие, защото в следващите годишни събирания ще дойдем до други закони и ще отидем по-нататък. Когато вече се свърши събранието и си отидете, тези три духа, които са били във Веригата, ще са вече впрегнати и няма вече да бъдат между вас.
към беседата >>
Черно море е една
врата
на всичките духове от Запад, за да бъдат изпъдени – това море е едно чистене за тях.
Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на Запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят. Илия Стойчев: Дали България играе първенстваща роля при събуждането на славянството? Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие – тази именно верига е, която издига народите. Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото.
Черно море е една
врата
на всичките духове от Запад, за да бъдат изпъдени – това море е едно чистене за тях.
То е врата за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от Запад; този етаж е т.нар. под. Защото по отношение на Земята окултните науки не вярват, че има огън във вътрешността й. Според окултистите, тя е куха и има около петстотин километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята. В тия именно петстотин километра разстояние стоят лошите, така да кажем, духове. Но всичко това е едно възрение на окултните Учители.
към беседата >>
То е
врата
за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от Запад; този етаж е т.нар. под.
Илия Стойчев: Дали България играе първенстваща роля при събуждането на славянството? Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие – тази именно верига е, която издига народите. Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото. Черно море е една врата на всичките духове от Запад, за да бъдат изпъдени – това море е едно чистене за тях.
То е
врата
за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от Запад; този етаж е т.нар. под.
Защото по отношение на Земята окултните науки не вярват, че има огън във вътрешността й. Според окултистите, тя е куха и има около петстотин километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята. В тия именно петстотин километра разстояние стоят лошите, така да кажем, духове. Но всичко това е едно възрение на окултните Учители. На пръстените на Сатурн прилича структурата на нашата Земя.
към беседата >>
9.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Па и нали казва Христос: „Търсете, искайте, хлопайте.“ И Господ ще ви отговори – ако постоянно ти стоиш на
вратата
и хлопаш, Господ ще ти даде това, което искаш.
Следователно, каквото поискаме от Бога, Той ще ни го даде, Той никога не отказва. Той е Единственият, който никога не отказва, думата няма у Него не съществува83. Затова всичките духове – от най-големите до най-малките – пред Него благоговеят. Защото Той е един Дух, който носи бремето на всичките, всичките същества постоянно искат от Него. Така например един Възвишен дух иска от Бога да му направи един голям свят и Бог да му го даде; вие искате десет хиляди лева и ще ви ги даде Бог, няма да откаже.
Па и нали казва Христос: „Търсете, искайте, хлопайте.“ И Господ ще ви отговори – ако постоянно ти стоиш на
вратата
и хлопаш, Господ ще ти даде това, което искаш.
Разбира се, тук аз ви говоря какъв е законът, но като как ще го приложите, това е друг въпрос. Когато искате, Господ ще ви даде, но като как ще иждивите това, което ще ви се даде, това е друг въпрос. Тия принципи в Библията си имат практическо приложение, трябва да се оползотворят в Живота. И ние ще слезем от философията към практическото приложение. Защото живеете между вълци, та да знаете как да постъпвате.
към беседата >>
10.
Бележки от едно тефтерче на Д. Голов
,
ИБ
, , 14.10.1910г.,
Вие сте при
вратата
на една епоха, в която настава чистене.
Сегашните министри, владици, попове, ако крадат, не само те, но и родът им ще изчезне, помен няма да остане. Трябва да се разбере, че има ред и порядък в света. Сега архангел Михаил е военачалник, той е, който се състезава на земята с лошите духове, които ще разпръсне, ще разсипе и ще обърне мислите им против тях. Всичките светии ще дойдат на земята, но чакат благоприятни условия и тия условия Христос ще ги подготви, за да дойдат. Тези добри човеци ще дойдат за еволюция, а не че ще им бъде по-добре.
Вие сте при
вратата
на една епоха, в която настава чистене.
Който е прав, той ще слугува най-много. Няма вече да има тази алчност, щото всеки да иска да те измами. Толкова години сте чакали и сега сте на вратата, няма причини за пъшкане. Добрите хора няма защо да плачат, а като гледате как Господ пердаши, радвайте се, защото това е благословение. Щом се изпъдят всички лоши духове от хората, светът ще се оправи.
към беседата >>
Толкова години сте чакали и сега сте на
вратата
, няма причини за пъшкане.
Всичките светии ще дойдат на земята, но чакат благоприятни условия и тия условия Христос ще ги подготви, за да дойдат. Тези добри човеци ще дойдат за еволюция, а не че ще им бъде по-добре. Вие сте при вратата на една епоха, в която настава чистене. Който е прав, той ще слугува най-много. Няма вече да има тази алчност, щото всеки да иска да те измами.
Толкова години сте чакали и сега сте на
вратата
, няма причини за пъшкане.
Добрите хора няма защо да плачат, а като гледате как Господ пердаши, радвайте се, защото това е благословение. Щом се изпъдят всички лоши духове от хората, светът ще се оправи. Вие, които сте в единадесетия час, които срещнете, трябва да ги отпратите, за да вървят в пътя на истината. А за останалите, като дойдат страданията, ще ги научат. За България можеха да дойдат много нещастия, но ги предотвратихме, и занапред, ако българите вървят добре, по-добре ще им се съдействува.
към беседата >>
11.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко почукване на
вратата
и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено“.
На люде, които приличат на семето, паднало на камъните и пътя, не четете това слово, а четете го на онези, които са като добрата земя, защото само там семето ще може да израстне. Подир няколко минутен отдих, в единадесет и половина часа заседанието се продължи. Обяви се от г-н Дънов, че от 5 часа днес нататък по половин час за всекиго ще има бдение — размишление и молитва, което ще става в горницата. И като се смята, че това бдение ще бъде днес от 5 до 11 часа вечерта, утре, 11-того, в 2 часа след полунощ до 7 часа заранта и ще продължи пак от 5 часа подир обед до 7 часа вечерта, когато прекъсва, за да се подкачи наново в 9 часа вечерта до 11 часа преди полунощ, след което бдението ще продължи отново на 12-того от 2 часа след полунощ и ще следва същия ред, който е бил на 11-того, — то излиза, че свършването на бдението ще стане на 12-того в четири и половина часа заранта. Редът, по който ще ходим един подир други за бдение, е онзи, по който сме наредени на масата.
А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко почукване на
вратата
и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено“.
— Във време на бдение, добави г-н Дънов, всякой ще бъде свободен да се моли за каквото иска. Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и същественото в живота, това искайте и затова се молете. Ще питате духа във вас и той ще ви научи. Аз ще искам от вас никой нищо и никъде да не казва за това, което види и чуе в горницата, защото там се образуват такива вибрации, щото може да бъдете благословени, но възможно е да си навлечете точно обратното. „Господ е огън пояждащ“.
към беседата >>
Но в истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората
врата
— Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини.
Виждате от картината (сочи Пентаграма), че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията и оттам — към правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на добродетелта — чисто Божествения кръг, гдето става подигането. Жезълът означава закона за правдата. Книгата е разумът, а светилникът представлява човека, който разсъждава.
Но в истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората
врата
— Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини.
Подир мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени. Трите инициала в картината са: В — ръководител, У — спасител, Ж — царствуващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа.“ Но специално върху картината ние ще се спрем други път, а това, което се загатна върху нея, е мимоходом.
към беседата >>
Значи, истината е
врата
за влизане и излизане от материалния свят в духовния и от духовния в материалния — през нея влизат и излизат.
Защото само истината е единствената сила, която въздига, усъвършенствува и развива човешките души. По този начин думите Христови стават ясни, когато казва: „Аз съм пътят към Истината в този живот“. Истината е център и Той казва: „Аз Съм пътят към тази Истина, която може да направи вас свободни. Аз Съм тази Истина. Аз я призовавам на света и живея в нея.“
Значи, истината е
врата
за влизане и излизане от материалния свят в духовния и от духовния в материалния — през нея влизат и излизат.
На мнозина от вас тия думи не са живи, но тия думи ще оживеят, когато призовете истината на помощ и тя започне да действува във вашия ум. И ако искате да знаете дали истината е във вас, питайте себе си дали сте мирни и дали не се колебаете — това е мерилото. Истината не е нещо, което се натрапва, а моментално се появява и изчезва. И при най-малкото неразположение тя се оттегля, а когато дойде, ние се усещаме спокойни и обстановката на нашата работа става по-ясна и не се плашим от бъдещето. Вие питате какво ще бъде вашето бъдеще.
към беседата >>
Просто, затворете
вратата
си и кажете: „Сега нямам време да се занимавам с теб.“ Всичко туй искам от вас затова, защото ако кажем, че ще се приготвяме да воюваме, то при воюването не може да бъде един активен, а друг пасивен, защото тогава освен че никаква работа не може да се произведе, но и ще си напакостим значително един на друг.
Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата и сте в съприкосновение с висши същества, то работите ви ще отиват, на това ще кажа следното: Господ действува чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава пръчка на мотиката. И първото нещо е да се научим да живеем и като се научим да живеем, можем да изберем най-простата професия — даже такава, която е най-простата в очите на света. Например, един християнин, добър човек, може да бъде и добър търговец, адвокат, земеделец, занаятчия и пр. и изобщо, няма занятие, в което той да не може да сполучи. Сега, аз ви моля, щом ви дойде една лоша мисъл, веднага я отстранете и й кажете: „Ти не си от Бога, нямаш власт върху нас.“ Никога не изпитвайте такава лоша мисъл и не се спирайте над нея.
Просто, затворете
вратата
си и кажете: „Сега нямам време да се занимавам с теб.“ Всичко туй искам от вас затова, защото ако кажем, че ще се приготвяме да воюваме, то при воюването не може да бъде един активен, а друг пасивен, защото тогава освен че никаква работа не може да се произведе, но и ще си напакостим значително един на друг.
Значи, или ще трябва деятелността да отложим всички, или трябва да я възприемем всички. Среден път няма. Виждам, че като ви говоря всичко туй сега, в този момент, духовете действуват върху г-н Голов и Симеона. Защо? Защото и двамата са обременени и товар лежи върху тях. А пък това е тъй, защото те имат най-голяма нужда от всинца ви за Господа. Как?
към беседата >>
Когато Господ ни праща някъде, Той ще отвори и
вратата
там, и нашият въпрос се много лесно разрешава.
Най-после, всичките богатства сега хората са ги взели и казват, че са техни. Но това е цяла лъжа и заблуждение, защото силата Господ им я е дал. И всичките хора това са глупци, ако мислят, че със своята сила и знание, и ум са придобили тия неща, които са в ръцете им. Един слуга няма право да злоупотребява с нещата на своя господар. Нито пък можем да заповядаме на един секретар или касиер на някоя банка, защото тям се просто плаща за работата, те не могат да разполагат, тъй като банката е, която отпуща кредитите.
Когато Господ ни праща някъде, Той ще отвори и
вратата
там, и нашият въпрос се много лесно разрешава.
Бог знае всичките наши нужди. В най-дребните неща Господ се меси и даже на дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото на големите нужди. Така, ако имаш нужда от обуща, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи. Но някои казват: „Аз не се занимавам с малки работи.“ Да, но Господ е, Който се занимава с малките работи и ние оттам трябва да започнем. Преди години ми се случи следната опитност: във Варна наблюдавах как една котка уловила една мишка, с която, като си играеше, аз размишлявах „На, ето случай, в който никой не може да помогне на мишката.“ Но котката в играта си веднъж уж заспи, мишката пойде да бяга, котката скочи, зграби я: втори път като че ли я нарочно пусне, мишката се поотдалечи значително, тя наново я застигне и пак сграбчи; трети път пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път, когато котката рече пак да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя, та се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси на нова сметка да си поиграе, не я вече намери Значи, рекох си, тогава не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката.
към беседата >>
Ще застанеш при
вратата
, гдето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре.
чрез претърпяването на страданията животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък, ще научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, то чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем при закона за правдата, при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е., при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при добродетелта.
Ще застанеш при
вратата
, гдето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре.
Тогава ще ви се отвори вратата. която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете.
към беседата >>
Тогава ще ви се отвори
вратата
.
От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък, ще научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, то чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем при закона за правдата, при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е., при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при добродетелта. Ще застанеш при вратата, гдето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре.
Тогава ще ви се отвори
вратата
.
която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете.
към беседата >>
Тогава ще минете през втората
врата
, която е
вратата
на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете.
Ще застанеш при вратата, гдето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. Тогава ще ви се отвори вратата. която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш.
Тогава ще минете през втората
врата
, която е
вратата
на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете.
После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко възможно дотук иде вторият кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа; но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е „В“, която значи ръководител в небето.
към беседата >>
12.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната
врата
е Христос.
И това е първият урок, който ви се дава и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем. само че такъв нека внимава, защото в случай, че не изпълнява, този урок ще има точно обратна сила — ще послужи за проклятие. Аз при раздаване на стиховете, образуващи лъчите, които ви са потребни, ще посоча на всекиго поотделно какво трябва да чете, според нуждата, която се носи за него. Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост. Йогите, напр., са които имат много сложен метод, но този, който се дава вам, е много прост.
Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната
врата
е Христос.
А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях. Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я аз дал, а я дава Господ за вас и затуй вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките.
към беседата >>
От дявола се учете на ум, защото той е постоянен и ако го изпъдим от едната си
врата
, той влиза през другата.
През тази година ще се отправим мислено към всички приятели, за да се подигнат. Около нас има много работа и колкото сме събрани ако работим, едва половината от тази работа ще се свърши. Но Господ ще си намери работниците и затова ние няма да се боим. В сърцето си трябва да имаме мир. Тази година дяволът е впрегнат: турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му крака и устата му не се приближавайте; а ако има нещо да му говорите, не говорете нему, а говорете на този, който е върху него.
От дявола се учете на ум, защото той е постоянен и ако го изпъдим от едната си
врата
, той влиза през другата.
Много е прилежен и постоянен, не се обезсърчава никога — този е урокът, който можем да научим от него. Никога не кълнете духовете, а винаги казвайте: „Господи, този дух, който ме изкушава, впрегни го на работа или ми помогни аз да се отдалеча от него.“ Да не забравяме, че много пъти ние сами си влизаме при дявола и думаме Господ да ни изведе от него и избави, като че ли Той ни е изпратил при него. Ами че хубаво, излезте си вие, ще кажа аз. Защо сами отивате при него? Да турим ред в неговия дом ли?
към беседата >>
13.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
Аз го похвалявам само в едно нещо – че е много работлив, не се обезсърчава: ако го изпъдите из една
врата
, влиза през друга; ако не сполучи по един начин, търси друг, трети, четвърти.
“ Не знаете, че дяволът е взел всичката ви собственост, продал ви е дори кожата, а питате: „Какво ще стане с България? “ България – това сте вие. Трябва да се молите, да ви помогне Господ да изпъдите този неканен гост из вас, да запазите своята собственост, своя ум и своето сърце. Дяволът е виновник на тия страдания. Не трябва да му се сърдите.
Аз го похвалявам само в едно нещо – че е много работлив, не се обезсърчава: ако го изпъдите из една
врата
, влиза през друга; ако не сполучи по един начин, търси друг, трети, четвърти.
Ето една отлична и насърчителна негова черта. И Господ казва: „Вземете пример от него: той е учител на хората, учи ги и ще научи всинца“; като ви лъже, лъже, най-сетне вие ще кажете: „Научихме твоите лъжи, и не можеш вече ни излъга“. Един рекъл на един свой приятел: „Моята маймуна не можеш я излъга“; отива приятелят му при маймуната, почва да се преструва, че спи, зажумява и маймуната, а той задига парите; връща се господарят ѝ и я набива хубаво; втори път маймуната си отваря хубаво очите, не замижава, защото знае, че има дърво. С опитността, която имаме в света, след страдания, когато дяволът дойде, ще му кажем: „Моите очи са отворени“. Когато почнете да страдате, казвайте: „Още не съм минал целия процес на житното зърно“, и когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както слънцето съживява посятото житно зърно.
към беседата >>
14.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на
вратата
на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на
вратата
на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно.
Когато постоянно мислим зло, постоянно трошим камъни. На Господа, впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни. Каквото и да вършим в света, нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други. В единия случай, ако любим, вършим работа съзнателна, в другия случай – несъзнателна и следователно наградата не може да бъде една и съща. Прочее, ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви.
Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на
вратата
на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на
вратата
на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно.
А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел.
към беседата >>
Защото когато Духът е потропал някога на
вратата
на неговия ум, той Го е отхвърлил.
Прочее, ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви. Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно. А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо?
Защото когато Духът е потропал някога на
вратата
на неговия ум, той Го е отхвърлил.
Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел. Жестокостта е като кристал, който няма мекота. Ала не трябва да мислите, че между жестоките хора няма понякога добри; но изобщо те не са за едно организирано човешко общество. И тъй, трябва да сме винаги готови да дадем място на Духа да проникне и да се прояви във всекиго от нас. Някои казват: „Искаме да видим Духа“.
към беседата >>
15.
Законът на служенето
,
НБ
, София, 9.8.1914г.,
Влиза в една стая, в която имало и друг един пасажер; той имал навика да спи много дълбоко; през нощта хотелът се запалва; става единият пасажер и отива при сънливия и му вика: „Ставай, че хотелът гори“; той му отговаря: „Махай се, остави ме да спя спокойно“; „Ставай, ти казвам, че хотелът гори“, настоявал първият; другият става, взема че го изтласква навън, затваря
вратата
и пак ляга да спи; огънят обхваща хотела, най-после виждат го на покрива, че вика за помощ, но няма кой да му помогне.
Христос иска всинца вие да Му слугувате – онези, които искат да Му бъдат ученици, да Му слугуват в широк смисъл: да слугуват на страдащите, на хора, които са смутени, натъжени, да повдигнат техния дух. Има хора отчаяни и се питат: „Какво ще стане с нас? “ – да им покажете истинският път. Ще ви приведа един пример и с него ще заключа. Спира се един пътник в един от големите хотели на града Ню Йорк.
Влиза в една стая, в която имало и друг един пасажер; той имал навика да спи много дълбоко; през нощта хотелът се запалва; става единият пасажер и отива при сънливия и му вика: „Ставай, че хотелът гори“; той му отговаря: „Махай се, остави ме да спя спокойно“; „Ставай, ти казвам, че хотелът гори“, настоявал първият; другият става, взема че го изтласква навън, затваря
вратата
и пак ляга да спи; огънят обхваща хотела, най-после виждат го на покрива, че вика за помощ, но няма кой да му помогне.
И на вас ви казвам: този хотел, в който живеете временно, гори, и ви съветвам: спасявайте се, защото после ще се качите на покрива и ще викате за помощ, но не ще има кой да ви помогне. Когато ви казват, че хотелът гори, облечете се и излезте вън. Всичко това, което гори, ще се срути, всички тия неща, които са спъвали човешкия прогрес, ще бъдат съборени, и тогава върху развалините Господ ще съгради нещо добро. Да не мислите, че животът ще се свърши. Идва епоха по-величава, отколкото е имало досега, и ние можем с радост да очакваме това светло бъдеще.
към беседата >>
16.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е
вратарка
, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори!
Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа – да се освободите от вашия поп – попът вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са вътре и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб, и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него. И когато ви казвам – да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам – да оставите съпругите ваши или да ги изполовите за гушите.
Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е
вратарка
, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори!
" От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го – усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние; виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен – дали да го приемеш, или не. Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага – иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти эапочнеш да плачеш. Хубаво.
към беседата >>
А пък когато Христос казва „Аз Съм
вратата
", това е думата „Любов".
Тази дума има сила и пред ангелите, които биха били готови да ви служат, ако знаехте как да я произнасяте. И на Христа помагаха ангелите, но My помагаха само след като пости и след като можа да произнесе, както се следва, думата „Любо" – дума, която засегна света. Но, ще кажете, защо се не обърнаха евреите? Но тия евреи, които не се обърнаха, това е съвременна Европа. А когато Христос дойде във вас, с вас става цял преврат.
А пък когато Христос казва „Аз Съм
вратата
", това е думата „Любов".
На тази благородна дума „Любов" всичко във вселената прави отзив. Няма същество, което, след като разбере тази дума, да не изпълни това, което тази дума съдържа в себе си. Онези, които чуят думата „Любов", ще възкръснат и ще оживеят. Под звука на тази магическа дума като че ли се намираме в Третото небе. И първото нещо, което иска да ни научи Христос, то е, как да произнасяме тази дума.
към беседата >>
17.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
Затуй Христос казва в прочетената глава от Евангелието: „Аз съм
вратата
“, и на друго място: „Онзи, който през Мене влезе и излезе, и паша ще намери“.
Хора, които мислят, че като умрат, ще отидат на онзи свят, приличат на онзи син престъпник, който като го затварят, си казва: „Отивам да видя баща си“. В затвора ли ще видите вашия баща? Вие ще идете в мястото на изправлението. В оня свят няма да отидете при Небесния ваш Отец. За да отидете там, трябва да победите смъртта, да излезете из затвора, да сте свободни.
Затуй Христос казва в прочетената глава от Евангелието: „Аз съм
вратата
“, и на друго място: „Онзи, който през Мене влезе и излезе, и паша ще намери“.
Я ми кажете, вие влизали ли сте през тази врата и излизали ли сте навън през нея и как сте направили това? Ако ви попитам за къщата на някой ваш приятел, вие ще кажете: „Вьншната порта на неговата къща се намира на запад, а вътрешната – към север, или юг“; ще опишете и колко е голяма, каква боя има и как се затваря. Всички църковници казват: „Христос е врата“. Щом Христос е врата, я ни осветлете от какво е тя направена – от дърво ли или от желязо, от злато или от сребро; от скъпоценни ли камъни или от нещо друго; с какви брънки е закачена и на какви основи почива? „Ама – ще кажете – то е в преносен смисъл.“ Хубаво, направете превод на тази врата, какво е Христос, в какъв смисъл Той е врата?
към беседата >>
Я ми кажете, вие влизали ли сте през тази
врата
и излизали ли сте навън през нея и как сте направили това?
В затвора ли ще видите вашия баща? Вие ще идете в мястото на изправлението. В оня свят няма да отидете при Небесния ваш Отец. За да отидете там, трябва да победите смъртта, да излезете из затвора, да сте свободни. Затуй Христос казва в прочетената глава от Евангелието: „Аз съм вратата“, и на друго място: „Онзи, който през Мене влезе и излезе, и паша ще намери“.
Я ми кажете, вие влизали ли сте през тази
врата
и излизали ли сте навън през нея и как сте направили това?
Ако ви попитам за къщата на някой ваш приятел, вие ще кажете: „Вьншната порта на неговата къща се намира на запад, а вътрешната – към север, или юг“; ще опишете и колко е голяма, каква боя има и как се затваря. Всички църковници казват: „Христос е врата“. Щом Христос е врата, я ни осветлете от какво е тя направена – от дърво ли или от желязо, от злато или от сребро; от скъпоценни ли камъни или от нещо друго; с какви брънки е закачена и на какви основи почива? „Ама – ще кажете – то е в преносен смисъл.“ Хубаво, направете превод на тази врата, какво е Христос, в какъв смисъл Той е врата? Ще кажете: „Христос ни спаси“.
към беседата >>
Всички църковници казват: „Христос е
врата
“.
В оня свят няма да отидете при Небесния ваш Отец. За да отидете там, трябва да победите смъртта, да излезете из затвора, да сте свободни. Затуй Христос казва в прочетената глава от Евангелието: „Аз съм вратата“, и на друго място: „Онзи, който през Мене влезе и излезе, и паша ще намери“. Я ми кажете, вие влизали ли сте през тази врата и излизали ли сте навън през нея и как сте направили това? Ако ви попитам за къщата на някой ваш приятел, вие ще кажете: „Вьншната порта на неговата къща се намира на запад, а вътрешната – към север, или юг“; ще опишете и колко е голяма, каква боя има и как се затваря.
Всички църковници казват: „Христос е
врата
“.
Щом Христос е врата, я ни осветлете от какво е тя направена – от дърво ли или от желязо, от злато или от сребро; от скъпоценни ли камъни или от нещо друго; с какви брънки е закачена и на какви основи почива? „Ама – ще кажете – то е в преносен смисъл.“ Хубаво, направете превод на тази врата, какво е Христос, в какъв смисъл Той е врата? Ще кажете: „Христос ни спаси“. Как ни спаси? „Той умря за нас.“ Умрял може ли да спасява?
към беседата >>
Щом Христос е
врата
, я ни осветлете от какво е тя направена – от дърво ли или от желязо, от злато или от сребро; от скъпоценни ли камъни или от нещо друго; с какви брънки е закачена и на какви основи почива?
За да отидете там, трябва да победите смъртта, да излезете из затвора, да сте свободни. Затуй Христос казва в прочетената глава от Евангелието: „Аз съм вратата“, и на друго място: „Онзи, който през Мене влезе и излезе, и паша ще намери“. Я ми кажете, вие влизали ли сте през тази врата и излизали ли сте навън през нея и как сте направили това? Ако ви попитам за къщата на някой ваш приятел, вие ще кажете: „Вьншната порта на неговата къща се намира на запад, а вътрешната – към север, или юг“; ще опишете и колко е голяма, каква боя има и как се затваря. Всички църковници казват: „Христос е врата“.
Щом Христос е
врата
, я ни осветлете от какво е тя направена – от дърво ли или от желязо, от злато или от сребро; от скъпоценни ли камъни или от нещо друго; с какви брънки е закачена и на какви основи почива?
„Ама – ще кажете – то е в преносен смисъл.“ Хубаво, направете превод на тази врата, какво е Христос, в какъв смисъл Той е врата? Ще кажете: „Христос ни спаси“. Как ни спаси? „Той умря за нас.“ Умрял може ли да спасява? „Ама възкръсна.“ Как е възръснал?
към беседата >>
„Ама – ще кажете – то е в преносен смисъл.“ Хубаво, направете превод на тази
врата
, какво е Христос, в какъв смисъл Той е
врата
?
Затуй Христос казва в прочетената глава от Евангелието: „Аз съм вратата“, и на друго място: „Онзи, който през Мене влезе и излезе, и паша ще намери“. Я ми кажете, вие влизали ли сте през тази врата и излизали ли сте навън през нея и как сте направили това? Ако ви попитам за къщата на някой ваш приятел, вие ще кажете: „Вьншната порта на неговата къща се намира на запад, а вътрешната – към север, или юг“; ще опишете и колко е голяма, каква боя има и как се затваря. Всички църковници казват: „Христос е врата“. Щом Христос е врата, я ни осветлете от какво е тя направена – от дърво ли или от желязо, от злато или от сребро; от скъпоценни ли камъни или от нещо друго; с какви брънки е закачена и на какви основи почива?
„Ама – ще кажете – то е в преносен смисъл.“ Хубаво, направете превод на тази
врата
, какво е Христос, в какъв смисъл Той е
врата
?
Ще кажете: „Христос ни спаси“. Как ни спаси? „Той умря за нас.“ Умрял може ли да спасява? „Ама възкръсна.“ Как е възръснал? „Чрез Божествения живот.“ Значи Христос е бил съединен с Бога, познавал е Бога и чрез това познаване на Бога Той победи смъртта, възкръсна и дойде при нашите души.
към беседата >>
18.
Колко по-горе стои човек от овца!
,
НБ
, София, 11.10.1914г.,
Туря им по един оглавник, слага им хомота на
врата
, взема ралото, остена и ходи на нивата.
И тогава ще кажете: „Ти си схванал мисълта“. Хората казват: „Вярваме, че Христос е дошъл да спаси света“. Хубаво, 2,000 години все това проповядвате; но как ще го спаси? – „Пролял кръвта си, за да откупи хората“. Е добре, когато един български земеделец купи от пазара един чифт волове, какво прави с тях?
Туря им по един оглавник, слага им хомота на
врата
, взема ралото, остена и ходи на нивата.
Вярваш в Христа, но ако си в положение на овца и не се впрегнеш на работа, служиш ли на Христа? Ти вярваш, че е дошъл; много добре, но слушаш ли Го? – Не. Аз те съветвам да отидеш и да слушаш Христа, като говори в Своето училище, да разбереш Неговото учение и да го приложиш в живота. От хората не искам ни най-малко да изхвърлят туй, което имат.
към беседата >>
19.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Преди години в Англия, мисля, в Лондон, един от най-богатите и видните англичани влязъл в своите подземия да разгледа съкровищата си и по една случайност затваря
вратата
подир себе си, като оставя ключа отвън.
Христос, като казва, че митарят е по-оправдан от фарисея, иска да каже, че и митарят не е напълно прав, но че в неговите мисли за живота, за Божествения ред има по-добро схващане, отколкото у фарисея. Той иска да каже, че един ден този митар ще седи много по-високо от фарисея. Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига. Гордостта и смирението са синоними на тия двама хора – фарисеят и митарят. Вие знаете какво може да се случи с вас в бъдещето; всичките ваши благородни черти и всички ваши деди и прадеди не могат да ви спасят.
Преди години в Англия, мисля, в Лондон, един от най-богатите и видните англичани влязъл в своите подземия да разгледа съкровищата си и по една случайност затваря
вратата
подир себе си, като оставя ключа отвън.
Като изходил цялото свое богатство и му се порадвал, поискал да излезе, но се видял затворен. Седял ден, два, три, наоколо му злато, богатство огромно, но не могъл да излезе, нито да се обади. Най-сетне бил принуден да предаде душа в туй място, като оставил такава бележка: „Ако имаше някой да ми даде само едно парче хляб, бих му дал половината от богатството си“. Ако един ден някак се случи да бъдете затворени като този богаташ, в подземията на вашите благородни деди и прадеди, едно късче хляб може да ви спаси. Затова Христос казва: „Хлябът може да ви спаси, а не тия неща, за които се борите“.
към беседата >>
20.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
Само когато излезеш извън тази среда, като минеш през
вратата
, която се нарича „смърт“, когато „умреш“, само тогава ще познаеш какво нещо е Бог.
Там е философията на въпроса. И клетката, за да може да познае какво нещо е човек, трябва да пропътува през милиарди условия, през всички тъкани, да бъде в стомаха, в сърцето, в дробовете, в мозъка и т.н. и тогава само ще може да се спре и да каже: „Образувах своето мнение за човека, знам вече какво нещо е човек“. И сега ние философите на този свят, като сме ходили навсякъде, спираме се и казваме: „Ела да ти кажа какъв е Бог; Той е всесилен; разбра ли сега? “ – „Разбрах.“ Нищо не си разбрал.
Само когато излезеш извън тази среда, като минеш през
вратата
, която се нарича „смърт“, когато „умреш“, само тогава ще познаеш какво нещо е Бог.
Затуй именно „умират“ хората. И когато в една душа се зароди желание да познае Бога, тя трябва да „умре“, като си каже: „Аз трябва да умра, за да позная Бога“ – това е най-правилното определение на Богопознанието. Ония, които са писали Евангелието, са били хора много мъдри. Някои мислят, че Евангелистите са били, като рибари, прости, неучени, и че и Исус Христос бил прост, неучен. Обаче това съвсем не е тъй: Христос се е учил в небесно училище; той нямаше нужда да се учи на земята.
към беседата >>
21.
Словесното мляко
,
НБ
, София, 29.11.1914г.,
Вратарят
не искал да го пусне и за да го пусне, рибарят му обещал половината печалба.
Когато не следваме заповедите на Христа, ние се отклоняваме от Него, ние го отричаме, мислим зло за Него, предаваме Го постоянно на Пилата, на страдания – на ежедневно приковаване на кръста. И питате защо не се оправи светът. Как ще се оправи, когато всеки ден мъчим своя Господ? Да престанем вече да забиваме гвоздеи в Неговото тяло; гвоздеите, които забиваме в Него, по отражение засягат нас. Знаете ли поговорката за онзи рибар, който намерил една безценна риба и искал да я поднесе дар на царя?
Вратарят
не искал да го пусне и за да го пусне, рибарят му обещал половината печалба.
Влязъл, но когато царят го попитал: „Какво искаш за награда? “, той отговорил: „50 тояги“. – „Ама как така? “, рекъл царят. – „Туй възнаграждение искам.“ След като му ударили 25 тояги, рекъл: „Имам ортак – вратарят Ви – моля, останалите 25 да платите на него“.
към беседата >>
– „Туй възнаграждение искам.“ След като му ударили 25 тояги, рекъл: „Имам ортак –
вратарят
Ви – моля, останалите 25 да платите на него“.
Вратарят не искал да го пусне и за да го пусне, рибарят му обещал половината печалба. Влязъл, но когато царят го попитал: „Какво искаш за награда? “, той отговорил: „50 тояги“. – „Ама как така? “, рекъл царят.
– „Туй възнаграждение искам.“ След като му ударили 25 тояги, рекъл: „Имам ортак –
вратарят
Ви – моля, останалите 25 да платите на него“.
И Христос, когато забивате гвоздеи в Неговото тяло, казва: „Повикайте ортака ми и ударете на него останалите“. Това, което става сега всеки ден, не е друго, освен останалите тояги – половината възнаграждение, което сме поискали. „Колко страдам, ще ми се пръсне душата! “; ще ви се пръсне, защото колко гвоздеи сте забили в Господа! Болни сте – „Да дойде лекарят“.
към беседата >>
22.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
Те казват, че ходилата на краката у правилния мъж или жена трябва да съставят една шеста част от неговия ръст: лицето трябва да съставлява една десета от ръста; гърдите – една четвърт; дължината на ръката от китката – пак една десета; мярката два пъти около китката на ръката трябва да е мярка на
врата
.
“ Аз казвам, че тя е отишла на Небето, за да занесе бисера, който е създала и обработила, защото ако не беше го направила, тя нямаше да отиде на Небето, не щеше да струва нищо. Да се върна върху някои основни черти на мъжа и жената. Онези, които дълго време са изучавали човешката конструкция, казват, че външните черти на човека се дължат на вътрешното негово естество, т.е. какъвто е човек вътре, такъв е и вън. За това две убеждения няма.
Те казват, че ходилата на краката у правилния мъж или жена трябва да съставят една шеста част от неговия ръст: лицето трябва да съставлява една десета от ръста; гърдите – една четвърт; дължината на ръката от китката – пак една десета; мярката два пъти около китката на ръката трябва да е мярка на
врата
.
Разбира се, като дойде до отделния човек, има известни дребни различия: някои мъже и жени са с по-продълговати, крушообразни, други с валчести лица. На какво се дължи това? Хората с валчести лица не са толкова активни, те са хора примирителни, дипломати – били те мъже или жени. Валчестите лица са по-свойствени на жените, те спадат към категорията на майка си. Като ви описвам тези работи, искам да дам ново направление, да схващате християнството в неговия дълбок смисъл, като наука за живота.
към беседата >>
23.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
– „Ти се благодари – му казал вълкът, – че не ти отхапнах
врата
“ – това е то гаранция.
Неутралитетът – това е едната опорна точка; трябва да се намери следующата, за да почнем да сновем. Така и в християнския живот неутралитет се пази до известно време, след това трябва да започнем да воюваме: имаш една лоша мисъл – то е война; раждаш се, умираш – това е война; богатееш, сиромашееш – това е война. Животът от единия край до другия е война, само че тая война трябва да бъде обоснована на принципа да печелим, а не да губим. На Италия Тройното съглашение или Съюзът дава гаранции, но в състояние ли са те да изпълнят докрай своите обещания, отде знаем, че след време няма да се откажат от тия си обещания? На един вълк, като ял една овца, заклещила се една голяма кост в гърлото му и почнал да реве; дохожда му на помощ един щъркел, бръкнал със своя клюн в устата на вълка, извадил му костта и след това му поискал да му се отплати за услугата.
– „Ти се благодари – му казал вълкът, – че не ти отхапнах
врата
“ – това е то гаранция.
Ние, които градим по същия закон, и ние решаваме един велик въпрос в Живота – не само България решава дали да воюва, или не, но и ние решаваме с Небето. Христос поставя на всинца ни въпрос: „С нас или против нас? “ – и ние трябва да решим с Христа или против Христа. Неутралност сега няма; има голямо състезание в света – всички воюват и всеки ще трябва да иде на една или на друга страна и ще се реши един велик въпрос. Туй, което става в света, става същевременно и вътре в нас.
към беседата >>
24.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
По едно време идва слугата и се чуди защо господарят му още не излиза навън; отваря
вратата
и вижда, че всички видове змии се увили около него; слугата обаче бил много съобразителен: веднага отива, взема един голям котел със сварено мляко и го поставя в стаята; змиите, щом подушили млякото, отвили се сами от господаря му и отишли към млякото; индиецът станал и внимателно пак ги затворил в кацата, като си казвал: „Тази каца трябва хубаво да я затварям“.
Ако нямате нови мехове, стойте надалеч; ще дойдат други, нови хора, и в тях ще се налее новото учение. И във вас може да се налее, но първо трябва да продадете старите мехове – да се освободите от всички желания и пороци, които ви спъват във възприемането на новото учение. В Индия има прочути змиеловци, които опитомяват и изпращат много екземпляри змии в Европа. За това си служат с каци, дето събират змиите от най-малки до най-големи, безопасни до много опасни, и там ги опитомяват. Една вечер, обаче, по непредпазливост, като затваряли кацата, не могли да я затулят хубаво; през нощта всички змии се измъкнали из кацата и се увили около ловеца им; сутринта той се събужда и като вижда какво е станало, не се мръдва, защото едно помръдване ще му коства животът; имал присъствието на духа да кротува.
По едно време идва слугата и се чуди защо господарят му още не излиза навън; отваря
вратата
и вижда, че всички видове змии се увили около него; слугата обаче бил много съобразителен: веднага отива, взема един голям котел със сварено мляко и го поставя в стаята; змиите, щом подушили млякото, отвили се сами от господаря му и отишли към млякото; индиецът станал и внимателно пак ги затворил в кацата, като си казвал: „Тази каца трябва хубаво да я затварям“.
И вие някой път ще се намерите в положението на този змиеловец, и тогава ще ви трябва присъствие на духа и мляко, а това мляко е разумният живот. Христос казва: „Не бива да туряте ново вино в стар мех“, защото ще ви разстрои. Ако някой религиозен се разстрои, той е стар мех, който не е могъл да издържи новото вино – новото учение. Не може да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон казва: „Зъб за зъб, и око за око“, но според Христовото учение законът е тъкмо обратен – да любим враговете си; ако ни ударят от едната страна, да обърнем и другата.
към беседата >>
25.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
На самата входна
врата
в салона личат ленти с розова и портокалова краски.
Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като напр. Ив.Дойнов, Сава Великов, Ст.Велев, Мих.Георгиев, Ст.Чалгаджиев, К.П.Стойчев и др. Всички един подир друг влязохме в преподавателския салон, който горе-доле имаше ланшната обстановка: дългнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него – картината на вечната човешка еволюция.
На самата входна
врата
в салона личат ленти с розова и портокалова краски.
На западната стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска. След като прочете 12-та глава от Евангелието от Йоана, молихме се с Добрата молитва и "Отче наш" и изпяхме тихо "Благословен Господ Бог наш на всите векове", Г-н Дънов каза: – Аз ви приветствуем в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля. (Обаждат се: Благодарим). Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората.
към беседата >>
Направил е стълба, отворил е
вратата
и вика: „Излезте навън".
Това са двата принципа: всякой, който прави зло, значи, който обича злото, мрази Виделината и ще стой вързан, а онзи, който прави добро, отива към Виделината. Плодовете изискват светлина, за да узреят. То е закон много добре обоснован. Това е Учението, което ви праща днес Христос, да излезете към Него. Той вика пред вашите изби.
Направил е стълба, отворил е
вратата
и вика: „Излезте навън".
(''Обаждат се: „Амин".)'' Някои казват: „Дълги години сме живели в този затвор, като излезем, ще ни се повредят очите". Няма да им се повредят очите. „Да ни турят превръзки". Никакви превръзки не ви трябват. Ще излезете всинца пред Христовата Виделина и ще разберете дълбокия смисъл на Любовта.
към беседата >>
26.
Свобода на Духа
,
НБ
, , 5.9.1915г.,
Понеже се готвите за един свят на свобода – Царството на Христа и Царството Божие е царство на свободата, – с тия стари форми, с остарели мехове не можете да влезете в него, едва ще можете да припарите до неговата
врата
.
Долу тия маски! Да се мушкате, когато стоите пред Господа, това не е молитва. Човек, когато се моли, трябва да забрави околната среда, да се уедини, да влезе в своята тайна стаичка, в своята душа, нищо външно не трябва да го смущава. Всички вие, които ме слушате тука, не сте свободни: аз виждам как сте вързани за един кол, други за два, три, десет кола. И мога да ви го докажа 10 пъти и сега дори, не само теоретически, но и практически.
Понеже се готвите за един свят на свобода – Царството на Христа и Царството Божие е царство на свободата, – с тия стари форми, с остарели мехове не можете да влезете в него, едва ще можете да припарите до неговата
врата
.
Не ви съдя, че сте заблудени, но ви показвам пътя, понеже търсите свободата. Причината на вашето робство не е жената, нито пък мъжът – причината знаем – робството дойде, като ядоха и двамата от оная покварена ябълка. Ако искаме да разберем Христа, нашият дух трябва да бъде свободен. В еврейския език има две думи: едната „руха“, която показва висшето проявление на Бога, а другата „нефеш“, която показва низшето състояние на душата. Вземете едно дете, което още не е развито; то почва да плаче и да си криви лицето и със своя плач налага волята си на майка си; най-после майката му даде цицка и то ѝ казва: „Ето така трябва да ме слушаш“, и майката постоянно изпълнява волята на детето.
към беседата >>
27.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
Някои имат обичай да си стискат главата, обаче със стискане
врата
не се отваря, а само орехи се чупят.
Или пък някой си е забъркал работата и си туря показалеца на челото над веждите. На този човек се казва: “Не си пресметнал добре и затова си забъркал работата”. Трябва да пресмятате внимателно. В тази лаборатория над веждите има складирано онова, което ви трябва. Там е вашата библиотека, където ще намерите книгата, еди-коя си страница или еди-кой си член от закона, който ще ви осветли.
Някои имат обичай да си стискат главата, обаче със стискане
врата
не се отваря, а само орехи се чупят.
Човек трябва да има ключа, за да отвори вратата на познанието. И така, трябва да живеем разумно. Има много написани книги по въпроса какъв е разумният Живот. Това е ваша работа – трябва да живеете тъй, както вие схващате нещата, защото ученик, който няма свое разбиране, никога няма да разбере онова, което учителят му преподава. Сега ние се намираме в следното противоречие.
към беседата >>
Човек трябва да има ключа, за да отвори
вратата
на познанието.
На този човек се казва: “Не си пресметнал добре и затова си забъркал работата”. Трябва да пресмятате внимателно. В тази лаборатория над веждите има складирано онова, което ви трябва. Там е вашата библиотека, където ще намерите книгата, еди-коя си страница или еди-кой си член от закона, който ще ви осветли. Някои имат обичай да си стискат главата, обаче със стискане врата не се отваря, а само орехи се чупят.
Човек трябва да има ключа, за да отвори
вратата
на познанието.
И така, трябва да живеем разумно. Има много написани книги по въпроса какъв е разумният Живот. Това е ваша работа – трябва да живеете тъй, както вие схващате нещата, защото ученик, който няма свое разбиране, никога няма да разбере онова, което учителят му преподава. Сега ние се намираме в следното противоречие. Има една легенда, че Господ първоначално създал двама души на Земята, но те не могли да се разберат, намразили си и затова ги турил в две най-отдалечени едно от друго места в пространството, за да не се виждат.
към беседата >>
28.
Поради радостта
,
НБ
, София, 8.10.1916г.,
Тогава Христос отваря другата
врата
и казва: “Вие, жени, подчинявайте се на Бога, защото Бог е глава и на мъжа, и на жената.” Сега, като ви наблюдавам, виждам, че понякога раждат мъжете, а понякога – жените.
Така тя започнала да иска всякакъв вид удоволствия и се отказала от предишните си интереси. Проповедникът започнал да се отчайва. Всъщност, когато се оженил, той заченал и започнал да страда. Обърнал се към Господа с молба да го избави и един ден, когато чел Писанието, срещнал стиха: “Вие, жени, подчинявайте се на мъжете си.” Проповедникът се зарадвал, започнал да се кара с жена си, набил я, а тя също се нахвърлила да го бие. И когато взаимно се набили, и двамата родили... Мнозина отиват при Христа, докато се оженят, а след това Му казват: “Сега искаме пари, богатство, къщи”.
Тогава Христос отваря другата
врата
и казва: “Вие, жени, подчинявайте се на Бога, защото Бог е глава и на мъжа, и на жената.” Сега, като ви наблюдавам, виждам, че понякога раждат мъжете, а понякога – жените.
Едни скърбят, а други се радват. Нека всички раждат, само че да раждат навреме, а не недоносчета. Нека всяко заченато нещо, когато се роди, когато се осъществи, да пренесе Радост. Затова в религиозния живот човек трябва да прави избор. Някои мислят, че щом се обърнат към религията, ще станат светии.
към беседата >>
29.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 15.10.1916г.,
Мнозина, учени и прости, стоят пред
вратата
на Господа и се запитват, ще ги приеме ли Господ, или не; достойни ли са за Него, или не.
Вие може да Го познаете в продължение на много години, но може да Го познаете и в един миг. Знаете от физиката, че при съприкосновението на двата електрични полюса, веднага се образува искра, светлина. Казвам: Обърнете се към противоположния полюс на живота, за да намерите светлината, която търсите. Това може да стане в един момент – от вас зависи. Вие стоите гърбом към тая светлина и питате, де е Господ.
Мнозина, учени и прости, стоят пред
вратата
на Господа и се запитват, ще ги приеме ли Господ, или не; достойни ли са за Него, или не.
Това са празни приказки. Излезли сте от Господа и при Него ще се върнете. Той ще ви приеме, защото е всеблаг и всемилостив. – Добър човек ли съм? – Аз не се съмнявам в твоята доброта, защото тя е и моя; твоята мъдрост е и моя.
към беседата >>
Сега Бог е хванал хората за
врата
, пъхнал ги е във водата и ги държи там, докато сами почувствуват нужда от свобода.
Имах нужда от въздух. Още малко и щях да се пръсна от липса на въздух. Учителят му отговорил: Ти ще разбереш любовта и ще я потърсиш, когато почувствуваш от нея такава нужда, каквато почувствува от въздуха. Каквото е преживял ученикът във водата, това чувствуват всички ония, които се бият на фронта. Те чувствуват нужда от свобода, от простор.
Сега Бог е хванал хората за
врата
, пъхнал ги е във водата и ги държи там, докато сами почувствуват нужда от свобода.
Това е Божественото училище, през което всички трябва да минат, да научат нещо. Колко пъти нашите удове са били разхвърляни по бойните полета, но пак Бог ги е събрал и поставил на местата им. – Докажи това! – Ще го докажа. Ти си сляп, хром.
към беседата >>
Мнозина, учени и прости, стоят пред
вратата
на Господа и се запитват ще ги приеме ли Господ, или не; достойни ли са за Него, или не.
(втори вариант)
Вие може да Го познаете в продължение на много години, но може да Го познаете и в един миг. Знаете от физиката, че при съприкосновението на двата електрични полюса веднага се образува искра, светлина. Казвам: обърнете се към противоположния полюс на живота, за да намерите светлината, която търсите. Това може да стане в един момент - от вас зависи. Вие стоите гърбом към тая светлина и питате де е Господ.
Мнозина, учени и прости, стоят пред
вратата
на Господа и се запитват ще ги приеме ли Господ, или не; достойни ли са за Него, или не.
Това са празни приказки. Излезли сте от Господа и при Него ще се върнете. Той ще ви приеме, защото е Всеблаг и Всемилостив. „Добър човек ли съм? " Аз не се съмнявам в твоята доброта, защото тя е и моя; твоята мъдрост е и моя.
към втори вариант >>
Сега Бог е хванал хората за
врата
, пъхнал ги е във водата и ги държи там, докато сами почувстват нужда от свобода.
(втори вариант)
Ученикът ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: „Какво почувства във водата? " „Голяма задуха. Имах нужда от въздух. Още малко и щях да се пръсна от липса на въздух." Учителят му отговорил: „Ти ще разбереш любовта и ще я потърсиш, когато почувстваш от нея такава нужда, каквато почувства от въздуха." Каквото е преживял ученикът във водата, това чувстват всички ония, които се бият на фронта. Те чувстват нужда от свобода, от простор.
Сега Бог е хванал хората за
врата
, пъхнал ги е във водата и ги държи там, докато сами почувстват нужда от свобода.
Това е Божественото училище, през което всички трябва да минат, да научат нещо. Колко пъти нашите удове са били разхвърляни по бойните полета, но пак Бог ги е събрал и поставил на местата им. „Докажи това." Ще го докажа. Ти си сляп, хром. Отварям очите ти и започваш да виждаш.
към втори вариант >>
30.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
Една вечер няколко студенти отиват в къщата й и похлопват на
вратата
.
(втори вариант)
Като се разгневим един ден - това е Петър, а на другия ден вие виждате Христос. Той ви казва: „Тази чаша трябва да се пие." Съвременните хора приличат на това. Една негър- ка много страдала и постоянно се молила на Бога да я вземе. Тя живеела близо до един университет, отгдето студентите често слушали нейните молитви и решили един ден да я подиграят.
Една вечер няколко студенти отиват в къщата й и похлопват на
вратата
.
Тя запитала: „Кой е там? " „Аз съм архангел Михаил - отговорил й един от студентите. - Ида да ти взема душата." Но тя казала: „Кажете му, че я няма тук." Така е и с всички съвременни хора, които говорят за идеали, за благо. Като дойде архангел Михаил, те казват: „Кажете му, че го няма." И тогава се сбъдва българската пословица. Изкарали ед- ного да носи кокошката, виното, крушите, той все мълчал.
към втори вариант >>
31.
Христа да придобия
,
НБ
, София, 5.11.1916г.,
когато в този Божествен, възвишен смисъл вие сте на
вратата
, на която можете да хлопате, Христос ще ви отвори.
И тъй, за да намерите Христа, трябва да влезете в душата си, да се повдигнете и у вас да се зароди първото качество – безкористието. Под думата безкористие не разбирам отрицателното качество да не желаеш, но да разбираш кои са съществени неща, какво трябва да придобиеш и какво не. Користолюбие е например, когато искаш да придобиеш неща, които мразиш. Когато си горделив, искаш всички да говорят добре за теб, всички да те обичат. Когато се научите правилно да мислите, т.е.
когато в този Божествен, възвишен смисъл вие сте на
вратата
, на която можете да хлопате, Христос ще ви отвори.
Как се придобива Христос? Тялото иска да приеме храна и то приема своите гости, поставяйки ги в устата си, където се приемат всички. Устата има жур фикс, затова там работят тридесет и двама слуги, които на всеки гост, който влиза, му събличат дрехите. На входа има един главен инспектор, който проверява гостите, заповядва на слугите да го наплюнчат, да го сдъвчат хубаво и след това да го пратят в приемната стая. Ако сте гост и ви сдъвчат, минавате по коридора към друга стая, където всички останали са насядали, и след четири часа от вашето съдържание не остава и следа, всичко се преобразува.
към беседата >>
След това ви изпращат в света през задната
врата
, но вече в друга форма, а не в тази, в каквато дойдохте.
Как се придобива Христос? Тялото иска да приеме храна и то приема своите гости, поставяйки ги в устата си, където се приемат всички. Устата има жур фикс, затова там работят тридесет и двама слуги, които на всеки гост, който влиза, му събличат дрехите. На входа има един главен инспектор, който проверява гостите, заповядва на слугите да го наплюнчат, да го сдъвчат хубаво и след това да го пратят в приемната стая. Ако сте гост и ви сдъвчат, минавате по коридора към друга стая, където всички останали са насядали, и след четири часа от вашето съдържание не остава и следа, всичко се преобразува.
След това ви изпращат в света през задната
врата
, но вече в друга форма, а не в тази, в каквато дойдохте.
И когато се явите втори път на света, вие ще бъдете едно извержение. Това е стремежът на тялото – приема отпред, изпраща отзад, т.е. всичко приема, а нищо не дава. Не обвинявайте тялото, такива са неговите разбирания. И вие искате да приемете Христа по същия начин.
към беседата >>
Дойдете ли до сърцето, и там е същото – привличате някого и казвате: „Много те обичам“, но щом го намразите, изпущате го през задната
врата
.
Това е стремежът на тялото – приема отпред, изпраща отзад, т.е. всичко приема, а нищо не дава. Не обвинявайте тялото, такива са неговите разбирания. И вие искате да приемете Христа по същия начин. Не, по този начин нищо няма да направите.
Дойдете ли до сърцето, и там е същото – привличате някого и казвате: „Много те обичам“, но щом го намразите, изпущате го през задната
врата
.
И тогава мъжът или жената се оплакват, че са изгубили сърцето си. Твоят мъж никога не е имал сърце, твоята жена никога не е имала сърце – и двамата не са имали сърца, не са били техни. Същото е и с ума: когато ви приеме, ще ви похвали, но един ден и той ще ви изпрати през задната врата. Затова казваме, че в нашите отношения има една непостоянна цел. Това са степени на развитие.
към беседата >>
Същото е и с ума: когато ви приеме, ще ви похвали, но един ден и той ще ви изпрати през задната
врата
.
И вие искате да приемете Христа по същия начин. Не, по този начин нищо няма да направите. Дойдете ли до сърцето, и там е същото – привличате някого и казвате: „Много те обичам“, но щом го намразите, изпущате го през задната врата. И тогава мъжът или жената се оплакват, че са изгубили сърцето си. Твоят мъж никога не е имал сърце, твоята жена никога не е имала сърце – и двамата не са имали сърца, не са били техни.
Същото е и с ума: когато ви приеме, ще ви похвали, но един ден и той ще ви изпрати през задната
врата
.
Затова казваме, че в нашите отношения има една непостоянна цел. Това са степени на развитие. Тялото, сърцето и умът са сили, дадени на човешката душа, които тя трябва да завладее по един Божествен начин. Тялото никога не трябва да ти става господар, а трябва да ти е слуга; на сърцето си също никога не трябва да позволяваш да ти стане господар; същото се отнася и до ума. Някой казва: „Аз обичам със сърцето си“; който обича със сърцето си, той ще те обича днес, а утре ще те мрази.
към беседата >>
32.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
Петте неразумни деви отидоха да си купят масло, но когато се върнаха,
вратата
беше затворена, и те не можаха да влязат.
Когато неразумният дойде при разумния да иска от неговото масло за светилника си, последният ще каже: Не мога да ти дам от своето масло, защото и на тебе, и на мене няма да стигне. Аз имам масло само за себе си. Иди си купи. Човек трябва да си достави всичко навреме. Рече ли да търси масло в момента, когато му потрябва, ще разбере, че е закъснял.
Петте неразумни деви отидоха да си купят масло, но когато се върнаха,
вратата
беше затворена, и те не можаха да влязат.
Господ им каза, че не ги познава и не може да им отвори. Светилникът на човека трябва постоянно да гори. Светилникът представя човешкото тяло, а маслото – неговото сърце. Светлината на светилника е умът на човека. Значи, човек трябва да има тяло – светилник, масло –сърце, което постоянно да чувства и ум – винаги мислещ.
към беседата >>
И казва се в притчата, че петте деви се върнали, и
вратата
била затворена.
(втори вариант)
Христос казва, че петте деви са разумни, и петте - неразумни. Този закон е верен и у човека. В човека има двама души - умен и безумен, които постоянно се борят вътре в него. Когато дойде безумният да ти каже: „Дай ми от твоето масло", ти му кажи по същия начин: „Не мога да ти дам от моето масло, защото няма да стигне ни на мене, ни на тебе. Затова си купи." Сега разбирате защо трябва да си купи човек масло.
И казва се в притчата, че петте деви се върнали, и
вратата
била затворена.
И Господ им казал, че не ги познава. Защо Господ не ги познава? Маслениците, които са носели, това е човешкото тяло, маслото вътре е сърцето, че трябва то да гори - това е човешкия ум. Значи трябва да обичаме, да мислим и да имаме тяло. Господ казва: „Аз нямам нужда от хора, които нямат тяло, сърце и ум.
към втори вариант >>
33.
Ще ви въздигна
,
НБ
, София, 3.12.1916г.,
След това бащата продължил пътя си и на едно място вижда, че пред една къща са се събрали сватбари и плачат, защото булката била много висока, не можела да влезе през
вратата
и за да влезе, трябвало да й се отреже главата.
Ако не намеря по-глупави хора от вас, няма да се върна, но ако намеря по-глупави, ще се върна”. Тръгнал той и на едно място видял един господин, който си бил ушил нови гащи за Великден, но не знаел как да ги обуе. Намислил да се качи на едно дърво и се канел да скочи оттам, че да влезе в гащите си. Пътникът му извикал: “Стой, ще се удариш, аз ще те науча как да ги обуеш, но ще ми обещаеш, че ще ми дадеш тези гащи”. – “Ще ти ги дам, ти само ме научи” – отвърнал другият.
След това бащата продължил пътя си и на едно място вижда, че пред една къща са се събрали сватбари и плачат, защото булката била много висока, не можела да влезе през
вратата
и за да влезе, трябвало да й се отреже главата.
Пътникът им казал: “Какво е това смущение? Аз ще я накарам да влезе, само ако ми дадете един наниз”. – “И два наниза ще ти дадем, само я накарай да влезе”. Тогава той взел пояса на свекъра, завързал с него главата на булката, дръпнал я надолу, тя си навела главата и влязла в къщата... Като слушате това, вижда ви се смешно и глупаво, но често и вашите мисли са такива. Често плачем за деца, които ги няма, често обуваме гащите си със скок от дървото, често искаме да отрежем главата си, за да влезем вътре.
към беседата >>
Българинът казва: “Не отварям
вратата
си за теб, аз знам защо проповядваш”, но щом научи, че проповядваш без пари, ще рече: “Защо ли проповядва той без пари, има нещо у този човек”... И наистина българинът е прав.
Живеете между народ, който може да не е културен, може да има пороци, но трябва да бъдете търпеливи като Христос, за да му помогнете. Могат да ви прикачат много неща, но това не трябва да ви отчайва. Аз съм изследвал психологията на българите и съм дошъл до следното заключение: покрай другите добри черти в българите има една отличителна черта. Когато му проповядват каквото и да е учение, българинът най-напред иска да знае с пари ли проповядват или не. Ако му проповядваш с пари, той ще ти каже: “Аз знам защо проповядваш, за пари и аз мога да проповядвам” и след това ти не можеш да имаш пред него никакво влияние.
Българинът казва: “Не отварям
вратата
си за теб, аз знам защо проповядваш”, но щом научи, че проповядваш без пари, ще рече: “Защо ли проповядва той без пари, има нещо у този човек”... И наистина българинът е прав.
Много пъти евангелистите ме питат защо нямат успех между този народ. Казвам им: “Защото проповядвате с пари”. – “Ами може ли без пари? ” – “Тогава оставете тази работа на свещениците, вие не сте по-добри от тях. Но ако искате да имате успех и този народ да ви слуша, направете му добро и го оставете той да си работи”.
към беседата >>
34.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
И при Господа да отидеш, трябва да туриш огърлица на
врата
, диадема на главата, гривна на ръката.
Ако отидеш на бал, ще се съобразиш с изискванията на бала. Жената трябва да се облече според изискванията на модата: с бяла, светла рокля, със специални обувки, ще се напудри и т.н. Мъжът ще облече черни, официални дрехи, с нови, хубави обувки, с бели ръкавици. – Аз не обичам тия работи. – Щом не ги обичаш, не отивай на бал.
И при Господа да отидеш, трябва да туриш огърлица на
врата
, диадема на главата, гривна на ръката.
Огърлицата на врата, това е любовта. Диадемата на главата, това е мъдростта. Гривната на ръката и на крака, това е добродетелта. В Румъния някои жени носят часовници на краката си. За да види, колко е часът, тя повдига крака си.
към беседата >>
Огърлицата на
врата
, това е любовта.
Жената трябва да се облече според изискванията на модата: с бяла, светла рокля, със специални обувки, ще се напудри и т.н. Мъжът ще облече черни, официални дрехи, с нови, хубави обувки, с бели ръкавици. – Аз не обичам тия работи. – Щом не ги обичаш, не отивай на бал. И при Господа да отидеш, трябва да туриш огърлица на врата, диадема на главата, гривна на ръката.
Огърлицата на
врата
, това е любовта.
Диадемата на главата, това е мъдростта. Гривната на ръката и на крака, това е добродетелта. В Румъния някои жени носят часовници на краката си. За да види, колко е часът, тя повдига крака си. Мнозина се шокират от това.
към беседата >>
Потропал на
вратата
.
Вие се сърдите, че някой не ви приел, както трябва. Един писател отишъл в дома на един богаташ да иска пари на заем. Богаташът се скрил от него и казал на слугата си: Кажи, че ме няма. Писателят чул гласа на богаташа, но нищо не казал, нито се разсърдил. Един ден богаташът имал нужда от писателя и отишъл в дома му.
Потропал на
вратата
.
Писателят отворил, показал се пред богаташа и казал: Няма ме тук. – Как тъй? Аз те виждам и чувам, а ти казваш, че те няма. – Чудно нещо, отговорил писателят; аз повярвах на думите на твоя слуга, а ти не вярваш на мене. Тук съм, но не за тебе.
към беседата >>
Герданът около
врата
- това е любовта.
(втори вариант)
Ще туриш обуща с високи токове, ще се напудриш. Ако ти са бели косите, ще туриш на тях черна боя, да ги почерниш. Но ще кажете: „Аз не искам всичко това." Тогава не отивай. Защото, и при Господ да отидеш, ще туриш високи обуща, гердани, гривни и др. Какви гердани?
Герданът около
врата
- това е любовта.
Диадемата, която се носи на главата - това е мъдростта на главата. А гривната на ръцете и на краката - това е добродетелта. В Румъния някои жени носят на краката си часовници и когато показва колко е часът, тя повдига крака си. Някой се шокира от това. Отдайте кесаревото кесарю - на земята сте.
към втори вариант >>
35.
Братът на най-малките
,
ИБ
НБ
, София, 1.1.1917г.,
Ако не измени своята мисъл, ако не освети името Божие, хиляди години да тропа на
вратата
Ми, горко му!
Да се научиш правилно да мислиш ще рече да знаеш какви семена да сееш през разните годишни времена. Казано е в Писанието: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Тук се разбира за сеене в мисълта. Между хората има толкова погрешни схващания, толкова погрешни постъпки, че ако не послушат гласа на Великия Учител, ще се изтребят едни други. Той казва: Отсега нататък няма да позволя на никого да излезе стъпка напред.
Ако не измени своята мисъл, ако не освети името Божие, хиляди години да тропа на
вратата
Ми, горко му!
Той ще жъне още плодове на кармата си – от хиляди години. Що е карма? – Последствие от всички лоши плодове, които сам си посадил в миналото. Христос е дошъл на земята само за едно нещо – да спаси хората. Под „спасение“ подразбираме да ги научи да осветят името Божие в себе си и в света.
към беседата >>
Вратата
ще се затвори пред него и той ще чуе гласа на Бога: „Не те познавам“.
През всеки период става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Крайното движение ще бъде възходящо. Който не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения ден, дето той ще чака друг период на слизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиват нагоре, към Бога, ще влязат в небето, а той ще остане долу, вън от Бога.
Вратата
ще се затвори пред него и той ще чуе гласа на Бога: „Не те познавам“.
Един ден, когато Христос похлопа на вашите врати, онези, които се занимават с лични въпроси, с обикновени работи, ще останат вън – няма да имат масло за кандилото си. После те ще се опомнят, но Божественият параход е отпътувал, никого не чака. Затова всеки трябва да бъде готов да се качи навреме. Като говоря така, не искам да ви морализирам, но казвам какъв е законът, какво говори Бог. Той няма да спре парахода за никого.
към беседата >>
Ако не измѣни своята мисъль, ако не освѣти името Божие, хиляди години да тропа на
вратата
Ми, горко му!
(втори вариант)
Да се научишъ правилно да мислишъ ще рече да знаешъ какви сѣмѣна да сѣешъ прѣзъ разнитѣ годишни врѣмѣна. Казано е въ Писанието: „Каквото посѣешъ, това ще пожънешъ“. Тукъ се разбира за сѣене въ мисъльта. Между хората има толкова погрѣшни схващания, толкова погрѣшни постѫпки, че ако не послушатъ гласа на Великия Учитель, ще се изтребятъ едни други. Той казва: Отсега нататъкъ нѣма да позволя на никого да излѣзе стѫпка напрѣдъ.
Ако не измѣни своята мисъль, ако не освѣти името Божие, хиляди години да тропа на
вратата
Ми, горко му!
Той ще жъне още плодове на кармата си – отъ хиляди години. Що е карма? – Послѣдствие отъ всички лоши плодове, които самъ си посадилъ въ миналото. Христосъ е дошълъ на земѣта само за едно нѣщо – да спаси хората. Подъ „спасение“ подразбираме да ги научи да освѣтятъ името Божие въ себе си и въ свѣта.
към втори вариант >>
Вратата
ще се затвори прѣдъ него и той ще чуе гласа на Бога: „Не тѣ познавамъ“.
(втори вариант)
Прѣзъ всѣки периодъ става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Крайното движение ще бѫде вѫзходящо. Който не иска да се свърже съ Бога, вълната ще го изхвърли вънъ отъ общото течение на Божествения день, дѣто той ще чака другъ периодъ на слизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиватъ нагорѣ, къмъ Бога, ще влѣзатъ въ небето, а той ще остане долу, вънъ отъ Бога.
Вратата
ще се затвори прѣдъ него и той ще чуе гласа на Бога: „Не тѣ познавамъ“.
Единъ день, когато Христосъ похлопа на вашитѣ врати, онѣзи, които се занимаватъ съ лични въпроси, съ обикновени работи, ще останатъ вънъ – нѣма да иматъ масло за кандилото си. Послѣ тѣ ще се опомнятъ, но Божествениятъ параходъ е отпѫтувалъ, никого не чака. Затова всѣки трѣбва да бѫде готовъ да се качи наврѣме. Като говоря така, не искамъ да ви морализирамъ, но казвамъ какъвъ е законътъ, какво говори Богъ. Той нѣма да спрѣ парахода за никого.
към втори вариант >>
36.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
Едно от децата успяло да се скрие зад
вратата
и като дошъл неговият ред, започнало да плаче и да му се моли: „Остави поне мене живо“.
Един селянин нямал никак деца и често молил Бога да му подари деца. Един ден взел един чувал, в който имало цяла крина житни зрънца, и се помолил на Бога да превърне тези зрънца в деца. Бог чул молбата му, и всички зрънца се преобърнали в деца. Като станал сутринта, всички деца започнали да викат, плачат, искат да ядат. Това много разгневило селянина, и той казал: „Тези деца ще ми изядат главата“, и взел да ги бие и избива.
Едно от децата успяло да се скрие зад
вратата
и като дошъл неговият ред, започнало да плаче и да му се моли: „Остави поне мене живо“.
Това е първият принцип у вас – злото, което действа, и когато дойде, казва: „Аз ще руша“. Но когато дойде в света вторият принцип, който хората наричат Любовта, майката, силата на нещата, той веднага смекчава първия принцип и, съединени така, двата раждат най-великото, най-възвишеното в света. Като служите на Господа, само чрез Него може да влияете на първия принцип: само Господ е в сила да ви избави от смъртта. Не служите ли на Господа, ще бъдете погълнати от първия принцип, защото законът е такъв. Откъдето изтича водата, пак там се връща; откъдето излизат парите, пак там се връщат; откъдето излиза силата, пак там се връща – всичко се връща назад.
към беседата >>
37.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Ако от една и съща
врата
приема и изхвърля нещата, той е нарушил хармонията в своя организъм.
(втори вариант)
Ако не разправя за себе си, ще говори за своите близки, че яли лоша храна. Не яжте нечиста храна, да не става нужда, да разправяте на другите, какво сте яли. Не говорете нито за себе си, нито за близките си. Устата е създадена да приема чиста, здравословна храна, а не, да изхвърля нечистата навън. Две врати има човек: от едната приема, от другата изхвърля.
Ако от една и съща
врата
приема и изхвърля нещата, той е нарушил хармонията в своя организъм.
Този закон е общ и за физическата, и за духовната храна. От една врата ще приемаш, от друга ще изхвърляш. Допуснете ли нещо да излезе през устата, то трябва да бъде най-хубаво. Не е позволено на човешкия език да си служи с отрицателни и горчиви думи. Затова е казано в Писанието: „За всяка празна дума ще давате отчет”.
към втори вариант >>
От една
врата
ще приемаш, от друга ще изхвърляш.
(втори вариант)
Не говорете нито за себе си, нито за близките си. Устата е създадена да приема чиста, здравословна храна, а не, да изхвърля нечистата навън. Две врати има човек: от едната приема, от другата изхвърля. Ако от една и съща врата приема и изхвърля нещата, той е нарушил хармонията в своя организъм. Този закон е общ и за физическата, и за духовната храна.
От една
врата
ще приемаш, от друга ще изхвърляш.
Допуснете ли нещо да излезе през устата, то трябва да бъде най-хубаво. Не е позволено на човешкия език да си служи с отрицателни и горчиви думи. Затова е казано в Писанието: „За всяка празна дума ще давате отчет”. Същото се отнася до мислите, чувствата и постъпките на човека. Човек е свързан с разумния свят, със същества от висока култура – светии, ангели, арахангели, които държат сметка за всяка негова постъпка, за всяка мисъл и чувство, които излизат от ума и сърцето му.
към втори вариант >>
Той излизал пред пътната
врата
, взимал пръчка и нож в ръка и на едро дялал, като разисквал по различни въпроси.
(втори вариант)
Всяко нещо има смисъл, когато е намясто, т.е. когато има основание. В турско време, българите са имали голям страх от ошурджиите, т.е. бирниците, които са събирали големи данъци. Докато ошурджията не е дошъл, българинът бил спокоен.
Той излизал пред пътната
врата
, взимал пръчка и нож в ръка и на едро дялал, като разисквал по различни въпроси.
Обаче, ако дойдел някой и кажел: Ошурджията иде! – веднага българинът се стряскал, обръщал пръчката към себе си и започвал да дяла ситно и да мисли, как ще плати данъка си. Преди това, той свободно си размишлявал и се произнасял, че Бог не съществува. Щом дойде ошурджията, Бог съществува – тоягата, т.е. правдата се налага.
към втори вариант >>
38.
Блажените
,
НБ
, , 4.2.1917г.,
Всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда: страданията са
врата
, необходимо условие за радостта.
Следователно, когато във вас се яви някоя дисхармония, това показва, че вие сте разгласени. Само чрез страдания може да се нагласявате. Онези, които свирят на китара, често настройват китарата си за известни песни; ще рече, вършат известно нагласяване – трябва да се промени гамата от мажорна в минорна или в хроматическа. В хора, които се стремят към благородното, този стремеж е свързан със страдание. Страданието и радостта са два противоположни полюса в живота.
Всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда: страданията са
врата
, необходимо условие за радостта.
Не искате ли да страдате, няма да имате радости в живота. Радост и скръб са две дъщери на Бога. „На кой Бог? “ – ще запитате. – На Онзи, Който е изявен на човечеството.
към беседата >>
Страданията са
врата
за радостта.
(втори вариант)
Следователно, когато у нас се явява някоя дисхармония, това показва, че ние сме разгласени и само чрез страдания може да се нагласяваме. Тези, които свирят на китара, често си настройват китарата за всяко парче, за известни песни - известно нагласяване. Страданието е нагласяване -трябва да се промени гамата от мажорна в минорна или в хроматическа. Хора, които са мързеливи, леността у тях се изразява чрез страдание. Страдание и радост са два противоположни полюса в живота и всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда.
Страданията са
врата
за радостта.
Не искате ли да страдате - няма радости в живота, тъй като те са необходими. Радост и скръб са две сестри на Господа. „На кой Господ? " - ще запитате. На Този, Който е изявен на хората.
към втори вариант >>
39.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Христосъ казва: „Азъ съмъ
врата
, азъ съмъ овчаринъ, азъ съмъ Синъ Человѣчески, учитель, наставникъ и т.н.“ Това сѫ отношения на Божественото, които сѫществуватъ къмъ нашата душа и когато дойдемъ до онова велико положение на самопожертвуване за Бога, ще можемъ да разберемъ тѣзи съотношения.
Христосъ казва: „Азъ съмъ хлѣбъ.“ Сега хлѣбътъ е единъ дневенъ въпросъ и всички хора го цѣнятъ. Разказваше ми единъ господинъ, че единъ день тъй много огладнѣлъ, та търсилъ случай отъ гдѣ да намѣри малко хлѣбъ. Срѣща на пѫтя едно куче, което носило въ устата си едно голѣмо парче хлѣбъ. Взелъ той единъ камъкъ, ударилъ кучето и грабналъ отъ него хлѣба. Сега той цѣни хлѣба.
Христосъ казва: „Азъ съмъ
врата
, азъ съмъ овчаринъ, азъ съмъ Синъ Человѣчески, учитель, наставникъ и т.н.“ Това сѫ отношения на Божественото, които сѫществуватъ къмъ нашата душа и когато дойдемъ до онова велико положение на самопожертвуване за Бога, ще можемъ да разберемъ тѣзи съотношения.
Като говоря за Бога, не разбирамъ нѣкой отвлѣченъ Богъ, а Този, Който е произвелъ съзнателния животъ, за Когото можемъ всѣкога да направимъ опитъ. Ние може да се помолимъ за единъ боленъ и ако имаме закона на самопожертвуването, ние ще му помогнемъ. Нѣкой казва: „Изкусихъ Господа.“ Когато въ вашия умъ се породи мисъль, която е въ разрѣзъ съ Небето, вие изкушавате Бога; когато водите пороченъ животъ, вие изкушавате Бога. Какво е вашето положение на земята, това е безразлично. Какво ще бѫде вашето положение слѣдъ 20, 30, 100 години и какъ ще се прѣдставите прѣдъ Бога, прѣдъ ангелитѣ?
към беседата >>
Когато Христосъ е съ насъ, Той е
врата
отъ видимото къмъ невидимото, отъ прѣходното къмъ непрѣходното, отъ омразата към любовьта.
Като извадите 1 от 3, ще получите числото 2, което има отношение къмъ Божествената Любовь. Когато казвамъ „едно“, подразбирамъ Първопричината; Синътъ – това е окръжностьта на този диаметъръ; а майката е Божествената Любовь, туй което наричатъ въ християнството Духъ свети, т.е. вътрѣшната сила, която прѣчиства нашитѣ умове. Важното е сега, ние да се свържемъ съ Христа. Този Христосъ може да бѫде всѣкога съ насъ, въ радости и скърби и прѣди и слѣдъ смъртьта.
Когато Христосъ е съ насъ, Той е
врата
отъ видимото къмъ невидимото, отъ прѣходното къмъ непрѣходното, отъ омразата към любовьта.
А хлѣбътъ, подразбира онѣзи елементи, които раждатъ въ себе си живота, учителитѣ, които може да ни научатъ на тѣзи закони. Като се разбере така вѫтрѣшното Христово учение, ние ще бѫдемъ мощни да изпълнимъ своитѣ длъжности на земята. Човѣкъ не може да се върне тъй скоро на небето. Азъ оспорвамъ тази мисъль. За да отидете при Бога, трѣбва да имате една разумна връзка.
към беседата >>
Казва Христосъ: „Който познава този законъ, ще познае Отца си и всѣки, който дойде при мене и е готовъ да се самопожертвува, ще му покажа пѫтя.“ Ако това стане безъ самопожертвуване, тази
врата
ще бѫде затворена и въ науката и навсѣкѫдѣ, всичко това ще удари на камъкъ и вашиятъ животъ ще се разсипе, и най-благороднитѣ ви мисли и желания ще станатъ на прахъ и пепель, ще изгниятъ, както изгниватъ листата на растенията и коренитѣ на дърветата, докато не се образува онази сѣнка на самопожертвуване, слѣдъ което ще дойде направо Божествениятъ животъ.
Щомъ станешъ сутринь и ти дойде лоша мисъль, ще кажешъ: „Господи, ще изпратя сѣнката си задъ гърба си.“ Бихъ желалъ всички ваши мисли да сѫ задъ гърба ви и тогава ще се познаете и ще се обичате, защото любовьта е великъ законъ въ царството Божие. Проповѣдвамъ едно учение на обединение, както Богъ го иска, както Христосъ го иска, а не както азъ и другитѣ хора го искаме. И ако нѣкои хора не искатъ да го разбератъ, за врѣмето за въ бѫдеще ще покаже истината, ще покаже гдѣ е Богъ. Нѣкои казватъ: „Христосъ не познава Сина, освѣнъ Отецъ.“ Отецъ, Който живѣе вѫтрѣ, познава Сина, защото Той се самопожертвува и понеже Той се самопожертвува, познава любовьта на Отца си и тѣзи двама се познаватъ.
Казва Христосъ: „Който познава този законъ, ще познае Отца си и всѣки, който дойде при мене и е готовъ да се самопожертвува, ще му покажа пѫтя.“ Ако това стане безъ самопожертвуване, тази
врата
ще бѫде затворена и въ науката и навсѣкѫдѣ, всичко това ще удари на камъкъ и вашиятъ животъ ще се разсипе, и най-благороднитѣ ви мисли и желания ще станатъ на прахъ и пепель, ще изгниятъ, както изгниватъ листата на растенията и коренитѣ на дърветата, докато не се образува онази сѣнка на самопожертвуване, слѣдъ което ще дойде направо Божествениятъ животъ.
Прѣдставете си общество отъ такива хора, какво би било нашето положение? Днесъ всинца се смущавате, че еди-кой си ималъ много пари, милиони – радвай се че има. Такъвъ човѣкъ, който много има, азъ го съжалявамъ, защото голѣмъ товаръ носи. По-добрѣ половинъ килограмъ товаръ въ стомаха, отколкото 100 килограма на гърба си. Такъвъ човѣкъ цѣлъ животъ ще се страхува да го не ограбятъ.
към беседата >>
3. Какво нѣщо е Христосъ като
врата
.
И тъй изучете Христа! Заключение: Помнете, че ако сѣнката ви е прѣдъ васъ, не сте съ Бога, ако е задъ васъ, задъ гърба ви, вие сте съ Бога. Изучете слѣднитѣ стихове: 1. Какво нѣщо е Христосъ като лоза. 2. Какво нѣщо е Христосъ като хлѣбъ.
3. Какво нѣщо е Христосъ като
врата
.
4. Какво нѣщо е Христосъ като пастирь. 5. Какво нѣщо е Христосъ като учитель. 6. Какво нѣщо е Христосъ като Синъ Человѣчески и 7. Какво нѣщо е Христосъ като наставникъ. Като разберете тѣзи отношения, ще имате велики понятия за Христа и за разбиране душитѣ на другитѣ хора.
към беседата >>
Христос казва: „Аз съм
вратата
, аз съм добрият пастир, аз съм Син Человечески, аз съм Учител и Наставник”.
(втори вариант)
Като вървял по пътя, видял едно куче носи парче хляб в устата си. Без да мисли много, той се навел, взел един камък и ударил кучето. Изненадано от удара, кучето почнало да бяга и в страха си изпуснало хляба. Момъкът веднага се спуснал към хляба, взел го и радостно започнал да яде. В заключение, той казва: Трябваше да гладувам няколко дена, за да разбера и оценя хляба.
Христос казва: „Аз съм
вратата
, аз съм добрият пастир, аз съм Син Человечески, аз съм Учител и Наставник”.
Това са отношения на Сина към своя ближен, на Божественото към човешката душа. Като говоря за Бога, не разбирам някакво далечно, отвлечено понятие, но имам пред вид Онзи, Който е създал съзнателния живот и Когото всякога можем да опитаме. Достатъчно е да се помолим искрено на Бога за оздравяването на някой болен, за да чуе молитвата и да ни отговори. Помощта иде много бързо, ако ние служим на закона на жертвата. Молете се на Бога, без да Го изкушавате.
към втори вариант >>
Той е
врата
, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към любовта.
(втори вариант)
Като извадите единицата от тройката, получавате числото две – Божията Любов – майката на нещата. Това наричат в християнството Дух свети, т.е. вътрешната сила в човека, която пречиства ума и сърцето му. Едно се иска от всички хора – да се свържат с Христа. Свържете ли се веднъж с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века, във вашите радости и скърби, в живота и в смъртта.
Той е
врата
, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към любовта.
Христос е живият хляб, носител на живота. Христос е Учителят, Който ни учи на Божествените закони. Като разбере правилно Христовото учение, човек се чувствува силен да изпълни задълженията си към Първата Причина, към своя ближен и към себе си. „Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя”. Само онзи може да отиде при Бога, който е свързан с Него.
към втори вариант >>
С други думи казано: Без самопожертвуване
вратата
на познанието е затворена.
(втори вариант)
– Защо? – Защото Синът се пожертвува за Отца си. И Синът познава Онзи, за Когото се е жертвувал. Който познава закона на жертвата, познава Отца си. Който е готов да се самопожертвува, ще намери пътя.
С други думи казано: Без самопожертвуване
вратата
на познанието е затворена.
Дето похлопа човек – на вратата на науката, на изкуството, на музиката, навсякъде ще удари на камък. Без вътрешно познаване на Отца и Сина, всичко се превръща в прах и пепел; всичко се руши и гние, както гният корените на дърветата. Кое дърво може да вирее без корен? Приложете закона на самопожертвуването, за да се домогнете до Божествения живот. Като се говори за закона на жертвата, мнозина се страхуват да не осиромашеят, да не изгубят богатството.
към втори вариант >>
Дето похлопа човек – на
вратата
на науката, на изкуството, на музиката, навсякъде ще удари на камък.
(втори вариант)
– Защото Синът се пожертвува за Отца си. И Синът познава Онзи, за Когото се е жертвувал. Който познава закона на жертвата, познава Отца си. Който е готов да се самопожертвува, ще намери пътя. С други думи казано: Без самопожертвуване вратата на познанието е затворена.
Дето похлопа човек – на
вратата
на науката, на изкуството, на музиката, навсякъде ще удари на камък.
Без вътрешно познаване на Отца и Сина, всичко се превръща в прах и пепел; всичко се руши и гние, както гният корените на дърветата. Кое дърво може да вирее без корен? Приложете закона на самопожертвуването, за да се домогнете до Божествения живот. Като се говори за закона на жертвата, мнозина се страхуват да не осиромашеят, да не изгубят богатството. Нима е щастлив онзи, който има милиони в банките?
към втори вариант >>
Стремете се да познаете Христа като лоза, като жив хляб, като
врата
, като пастир, като Син Человечески, като Учител и наставник.
(втори вариант)
Можете ли да кажете, че хлябът е доброкачествен, ако не сте го опитали? Опитайте го сами и тогава се произнасяйте. И в Писанието даже е казано: „Всичко опитвайте, доброто дръжте”. В заключение ще ви дам следното правило: Ако искате да знаете, дали сте близо до Бога, или далеч от Него, вижте, къде е сянката ви. Ако е зад гърба ви, вие сте близо до Бога; ако е пред лицето ви, тогава сте далеч от Него.
Стремете се да познаете Христа като лоза, като жив хляб, като
врата
, като пастир, като Син Человечески, като Учител и наставник.
към втори вариант >>
40.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
– Днес може да си спасен, но утре ще те хване някой за
врата
; днес може да си сит, но утре ще бъдеш гладен; днес имаш добра мисъл, но утре ще те нападне някоя лоша мисъл.
Значи, спасението е многократен, вечен процес. Ние не вярваме в еднократните процеси. Както яде, пие вода и диша постоянно, така човек трябва постоянно да се спасява. Между човешката душа и Бога съществува постоянна връзка, наречена, „връзка на спасение". Често хората се запитват: Спасен ли съм?
– Днес може да си спасен, но утре ще те хване някой за
врата
; днес може да си сит, но утре ще бъдеш гладен; днес имаш добра мисъл, но утре ще те нападне някоя лоша мисъл.
За да не бъдете днес в едно положение, утре – в друго, пазете връзката си с Бога. Христос дойде на земята да създаде здрава, постоянна връзка, от една страна между хората и ангелите, от друга – между хората и Бога. На въпроса на младия човек, какво да прави, за да наследи вечния живот, Христос каза: „Не убивай! " Значи, убийството е в състояние да скъса връзките на човека с Бога, с ангелите, с неговите напреднали братя. По-нататък Христос продължи: „Не прелюбодействувай, не кради, не свидетелствувай на лъжа; почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си." Това са законите на Духа, които имат отношение към сегашната епоха.
към беседата >>
Ако искате да помогнете на човека, намерете ключа на неговата
врата
и му кажете: Вземи ключа, който някога си изгубил, отвори
вратата
на къщата си, изчисти я, отвори всички прозорци, да влезе слънцето в нея, да я освети.
Като намерят някой слаб, добър човек, забиват смукалата си в него, обърнат кесията му и после го напущат, като казват: Обърнахме го към Господа, или въведохме го в живота, дадохме му знания. Това не е никакво обръщане към Бога; това не е никаква наука. Той няма да помисли втори път за вашия Бог, нито за вашето знание. Ако искате да помогнете на човека, никога не обръщайте кесията му; никога не обръщайте неговото сърце и ум към Бога. Оставете го той сам да потърси Бога и да се обърне към Него.
Ако искате да помогнете на човека, намерете ключа на неговата
врата
и му кажете: Вземи ключа, който някога си изгубил, отвори
вратата
на къщата си, изчисти я, отвори всички прозорци, да влезе слънцето в нея, да я освети.
Естествена длъжност на човека е всеки сам да изчисти къщата си, да не оставя слугините си да я чистят. Вашата къща е храм Божи, съграден само за вас. Какво ще стане, ако всички храмове се съберат на едно място? Това значи, да се произведе смущение в целия свят. За този храм, именно, Христос казва: „Влез в тайната си стаичка и се помоли на Бога, Който вижда в тайно." Тайната стаичка е храм на човешката душа.
към беседата >>
Почукали на
вратата
на богатата къща, и скоро се показала добрата домакиня.
Ял, пил и нищо не работил. Бог и св. Петър продължили обиколката си по света. След няколко години те попаднали в същия град, дето някога посетили бедното семейство, и св. Петър пожелал да отидат при тях, да видят, как живеят сега, като богати.
Почукали на
вратата
на богатата къща, и скоро се показала добрата домакиня.
Тя ги приела любезно, нагостила ги и ги оставила да пренощуват в дома й, като странници, дошли от далечен път. Лицето й било посърнало, тъжно, като на човек, който страда и се мъчи. Като им посочила стаята за нощуване, побързала да ги предупреди, че ако чуят сред нощ някой да вика, да тропа и да буйствува, да не се стреснат. – Това е мъжът ми, добавила тя скръбно: той пие, връща се пиян и не може да се въздържа – прави големи пакости. Като легнали да спят, Бог казал на св.
към беседата >>
Петър: Легни ти на края, към
вратата
, аз ще легна навътре.
Тя ги приела любезно, нагостила ги и ги оставила да пренощуват в дома й, като странници, дошли от далечен път. Лицето й било посърнало, тъжно, като на човек, който страда и се мъчи. Като им посочила стаята за нощуване, побързала да ги предупреди, че ако чуят сред нощ някой да вика, да тропа и да буйствува, да не се стреснат. – Това е мъжът ми, добавила тя скръбно: той пие, връща се пиян и не може да се въздържа – прави големи пакости. Като легнали да спят, Бог казал на св.
Петър: Легни ти на края, към
вратата
, аз ще легна навътре.
Едва заспали, те чули тропане, викове, буйство – мъжът пристигнал от гуляй. Той отварял вратите на всички стаи, удрял, блъскал, сам не знаял, какво иска. Най-после той влязъл в стаята, дето били гостите. Като видял, че чужд човек спи в леглото, той взел една тояга и го набил добре: Ще ти дам да разбереш, как се спи в чужд дом, без мое знание. Като поутихнал малко, св.
към беседата >>
Азъ бихъ далъ на човѣка ключа на неговата
врата
и бихъ му казалъ: „На ти ключа, отвори си кѫщата, изчисти я, нека слънцето влѣзе вѫтрѣ.“ Това е твоето право.
(втори вариант)
Това сѫ съврѣменнитѣ религиозни общества, които те изсмукватъ, обиратъ кесията и послѣ те изхвърлятъ. И послѣ казват: „Обърнахме го къмъ Господа! “ Обърналъ си го ти, че втори пѫть нѣма да помисли да се жени. Не се нуждаемъ отъ подобно обръщане къмъ Господа. Азъ не бихъ желалъ да обръщамъ кесиитѣ, нито сърдцата, нито ума на хората къмъ Господа.
Азъ бихъ далъ на човѣка ключа на неговата
врата
и бихъ му казалъ: „На ти ключа, отвори си кѫщата, изчисти я, нека слънцето влѣзе вѫтрѣ.“ Това е твоето право.
Не пущайте вашитѣ слугини да чистятъ твоята църква, тя е за тебе съградена. Ако речемъ да съберемъ всички църкви и да направимъ една обща, всички ще се скараме. Това е дълбокиятъ смисълъ, който Христосъ косвено засѣга. За да влѣземъ въ този Божественъ храмъ на душата си, трѣбва да отхвърлимъ отъ себе си всѣкакъвъ гнѣвъ, защото гнѣвътъ води къмъ убийство, а убийството – къмъ кражба, а слѣдъ това ще започнешъ да мислишъ, измислювашъ лъжа, за да прикриеш това убийство. Тѣзи четири заповѣди, сѫ свързани една съ друга и тѣ ни посочватъ, какво не трѣбва да правимъ.
към втори вариант >>
Като си легнали да спятъ, Господь легналъ по-навѫтрѣ, а Свети Петъръ до
вратата
.
(втори вариант)
„Господи, какъ хубаво ни приеха, казалъ свети Петъръ, не може ли да измѣнимъ живота на този бѣденъ човѣкъ, да облекчимъ положението имъ? “ Господь удовлетворилъ молбата на свети Петъръ и далъ голѣмо богатство на това семейство, хубави кѫщи. Отъ това богатство обаче, бѣдниятъ човѣкъ се вдалъ въ голѣмъ развратъ, пиянство и като тъй онещастливилъ и себе си, и семейството си. Слѣдъ нѣколко години, при обиколкитѣ си, свети Петъръ и Господь отишли пакъ при сѫщото това семейство, да видятъ какъ сега живѣятъ. Жената ги приела, нахранила, оставила ги да прѣнощуватъ, но ги прѣдупрѣдила да се не безпокоятъ отъ това, че мѫжътъ ѝ ще дига гюрултия, когато се върне, защото се връща обикновено пиянъ.
Като си легнали да спятъ, Господь легналъ по-навѫтрѣ, а Свети Петъръ до
вратата
.
Идва мѫжътъ срѣдъ нощь пиянъ, сърдитъ защо приела жената тѣзи гости. Ядосалъ се и набилъ добрѣ съ едно дърво Свети Петъръ, който му се падналъ по-наблизо. Свети Петъръ приелъ своята заплата. Мѫжътъ продължавалъ да буйствува, да вика. Свети Петъръ казалъ на Господа: „Господи, ела Ти на моето мѣсто.“ Промѣнили си мѣстата, Господь дошълъ до вратата.
към втори вариант >>
Свети Петъръ казалъ на Господа: „Господи, ела Ти на моето мѣсто.“ Промѣнили си мѣстата, Господь дошълъ до
вратата
.
(втори вариант)
Като си легнали да спятъ, Господь легналъ по-навѫтрѣ, а Свети Петъръ до вратата. Идва мѫжътъ срѣдъ нощь пиянъ, сърдитъ защо приела жената тѣзи гости. Ядосалъ се и набилъ добрѣ съ едно дърво Свети Петъръ, който му се падналъ по-наблизо. Свети Петъръ приелъ своята заплата. Мѫжътъ продължавалъ да буйствува, да вика.
Свети Петъръ казалъ на Господа: „Господи, ела Ти на моето мѣсто.“ Промѣнили си мѣстата, Господь дошълъ до
вратата
.
Като ги зърналъ мѫжътъ гоститѣ, рекълъ: „Чакай този да набия, азъ бихъ крайния, сега да набия добрѣ този, който е отъ вѫтрѣ.“ Набива пакъ Свети Петъръ. Става слѣдъ това Свети Петъръ и казва на Господа: „Какво да правимъ? Сега той пакъ ще бие.“ Дига се Господь, измива си очитѣ и като си изтрилъ очитѣ съ кърпата, маха съ нея и кѫщата се запалва и изгаря. Така Свети Петъръ се освободи да не бѫде битъ и трети пѫть. Значи, ако вие дадете на вашата плъть прѣимущество, ще се роди човѣкътъ на чувствата и Свети Петъръ, който се моли за васъ, ще яде бой три пѫти на день.
към втори вариант >>
41.
Без товар
,
ИБ
,
БС
, , 22.3.1917г.,
Ще слезете долу сега, ще изучим малките мистерии и от там има друга
врата
за Царството Божие.
На 9-о число на март Бог създаде човека, тогава беше петък. Чудни и велики работи стават в света, но ще дойдат постепенно, както зазоряването. Не се плашете. Страхливите няма да наследят Царството Божие. Бъдете герои!
Ще слезете долу сега, ще изучим малките мистерии и от там има друга
врата
за Царството Божие.
Вам е дадено да разберете тези тайни. Трябва да имате понятие от астрономия, за да разберете тайните. Да разбирате от анатомия, физиология. Вашите мисли и желания вие не ги виждате, вие само ги чувствате. И когато се отворят вашите очи, ще кажете: "Колко е велик тоя свят!
към беседата >>
42.
Кръстът
,
НБ
, София, 22.3.1917г.,
Сега ще се спра на Истинския кръст, който спасява и отваря
вратата
на Царството Божие.
Сега, казвам “да турите кръст”, защото кръстът спасява. На всеки, който умре, му поставят кръст, което ще рече “повече нямаме да вземаме от този човек”. Когато заемодателят чуе, че някой от длъжниците му е умрял, и той казва “Бог да го прости”, което ще рече “прощавам му”. Ето това значи кръстът – това е неговият дълбок смисъл. Има го по църквите, свещениците го носят, вие го правите с ръка, на отличилите се на бойното поле го дават, навсякъде все за него говорят, обаче знаете ли кои са елементите на Истинския кръст?
Сега ще се спра на Истинския кръст, който спасява и отваря
вратата
на Царството Божие.
Исус Христос беше прикован на кръст. Линията на кръста, която слиза отгоре надолу, представлява растителното царство, паднало с главата надолу, т. е. ония същества, които са слезли от Бога и при падането си са останали с краката срещу Него. Те са в съвършено противоречие с Бога. Хоризонталната линия на кръста представлява животните.
към беседата >>
Дошъл един приятел и рекъл: “Оттук духа вятър, трябва
вратата
на пещта да бъде от другата страна”.
Следователно, за да познаят, хората трябва да притежават необходимия им за това елемент. В това отношение, те трябва да бъдат на правия път. Хора без убеждение са като друм, по който минават всички – кой каквото им каже, всичко слушат и на всичко вярват. Днес им кажат: “Има Господ” – е, има; утре им кажат: “Няма Господ” – няма. Мязат на пещта, която си направил Настрадин Ходжа.
Дошъл един приятел и рекъл: “Оттук духа вятър, трябва
вратата
на пещта да бъде от другата страна”.
Настрадин Ходжа съборил пещта и я направил така, както му препоръчал приятелят. Дошъл втори: “Вратата трябва да бъде на изток”. Съборил ходжата пещта и я направил според тоя съвет. Дошъл трети: “Вратата трябва да бъде на запад”. Накрая Настрадин Ходжа взел, че съградил пещта върху една кола и я въртял на която страна пожелавали тия, които си давали мнението.
към беседата >>
Дошъл втори: “
Вратата
трябва да бъде на изток”.
Хора без убеждение са като друм, по който минават всички – кой каквото им каже, всичко слушат и на всичко вярват. Днес им кажат: “Има Господ” – е, има; утре им кажат: “Няма Господ” – няма. Мязат на пещта, която си направил Настрадин Ходжа. Дошъл един приятел и рекъл: “Оттук духа вятър, трябва вратата на пещта да бъде от другата страна”. Настрадин Ходжа съборил пещта и я направил така, както му препоръчал приятелят.
Дошъл втори: “
Вратата
трябва да бъде на изток”.
Съборил ходжата пещта и я направил според тоя съвет. Дошъл трети: “Вратата трябва да бъде на запад”. Накрая Настрадин Ходжа взел, че съградил пещта върху една кола и я въртял на която страна пожелавали тия, които си давали мнението. Във физическия свят това може да е умно, но когато дойдем в Духовния свят, трябва да се движим само в едно направление – нагоре към Бога. Натам е правилната посока.
към беседата >>
Дошъл трети: “
Вратата
трябва да бъде на запад”.
Мязат на пещта, която си направил Настрадин Ходжа. Дошъл един приятел и рекъл: “Оттук духа вятър, трябва вратата на пещта да бъде от другата страна”. Настрадин Ходжа съборил пещта и я направил така, както му препоръчал приятелят. Дошъл втори: “Вратата трябва да бъде на изток”. Съборил ходжата пещта и я направил според тоя съвет.
Дошъл трети: “
Вратата
трябва да бъде на запад”.
Накрая Настрадин Ходжа взел, че съградил пещта върху една кола и я въртял на която страна пожелавали тия, които си давали мнението. Във физическия свят това може да е умно, но когато дойдем в Духовния свят, трябва да се движим само в едно направление – нагоре към Бога. Натам е правилната посока. Ще попитате само в тази ли посока трябва да вървим. Посоката към Бога е посока към всички направления.
към беседата >>
Оттам има друга
врата
за Царството Божие.
Някои от вас се страхуват. Не се плашете, страхливите няма да наследят Царството Божие. Бъдете герои. Сега ще слезем долу, долу ще изучим малките мистерии. В дълбочините на Земята ще слизаме и ще изучим как живеят.
Оттам има друга
врата
за Царството Божие.
През тая врата ще намерим Христа. Когато отидем долу, ще Го срещнем и когато излизаме, пак ще Го срещнем. Казва Христос: “Вам е дадено да разбирате тия тайни на Царството Божие.” Трябва да изучите съвременната наука, за да разберете какви са тайните на света и на Царството Божие. Трябва да имате малко понятие от астрономия, за да разбирате смисъла на тайния свят; трябва да имате понятие от физиология и анатомия. Какво знаете за устройството на вашето тяло, сърце, кръв, бели дробове, стомах, ухо, очи?
към беседата >>
През тая
врата
ще намерим Христа.
Не се плашете, страхливите няма да наследят Царството Божие. Бъдете герои. Сега ще слезем долу, долу ще изучим малките мистерии. В дълбочините на Земята ще слизаме и ще изучим как живеят. Оттам има друга врата за Царството Божие.
През тая
врата
ще намерим Христа.
Когато отидем долу, ще Го срещнем и когато излизаме, пак ще Го срещнем. Казва Христос: “Вам е дадено да разбирате тия тайни на Царството Божие.” Трябва да изучите съвременната наука, за да разберете какви са тайните на света и на Царството Божие. Трябва да имате малко понятие от астрономия, за да разбирате смисъла на тайния свят; трябва да имате понятие от физиология и анатомия. Какво знаете за устройството на вашето тяло, сърце, кръв, бели дробове, стомах, ухо, очи? Например, как светлината, която идва отгоре, се превръща във впечатления?
към беседата >>
43.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Тя ще ви хване за
врата
и ще каже: Върви след мене!
Казват, че и без това знание има много милионери в света. – Те са книжни милионери. Какво може да направи човек с книжното си богатство? Ще кажете, че богатството е нужно за земята. Какво ще правите с това богатство, когато смъртта дойде при вас?
Тя ще ви хване за
врата
и ще каже: Върви след мене!
Ти ще й даваш от своите милиони, но тя не признава книжните пари. Колкото и да си богат, тя ще те вземе със себе си. Ако срещнеш на пътя си Христос, Той ще те пита, защо си толкова окъсан. За оправдание, ще кажеш, че си живял и работил с единствената цел, да се осигуриш на земята, да направиш живота си по-лек и радостен. Христос ще ти каже: Криво си разбрал моето учение, криво си разбрал радостта.
към беседата >>
Една вечер, Настрадин Ходжа отишъл да обере един дюкян, но, за да отвори
вратата
, трябвало да изпили ключа.
Тя внася радост в човешките сърца. Всяка дума е мощна, когато се приложи навреме и намясто. Радвайте се, когато думите и делата ви са на своето място и време. По какво се познава истинският християнин? – По делата си.
Една вечер, Настрадин Ходжа отишъл да обере един дюкян, но, за да отвори
вратата
, трябвало да изпили ключа.
Един минувач го запитал: Какво правиш, Настрадин Ходжа, там? – Свиря на кемане. – Защо не се чува гласът му? – Утре ще го чуете. Наистина, на другия ден се разнесло из града, че дюкянът на еди-кого си бил обран.
към беседата >>
Единъ день Настрадинъ Ходжа отива да обере единъ дюкянъ и взелъ да изпилява ключа на
вратата
.
(втори вариант)
Всѣка дума е мощна сила, само че тя трѣбва да се приложи. Христосъ казва: Радвайте се, защото силата на радостьта е любовьта. Едно врѣме проповѣдницитѣ казваха, че човѣкъ трѣбва да бѫде благочестивъ. По какво ще се познаятъ християнитѣ? – По дѣлата имъ.
Единъ день Настрадинъ Ходжа отива да обере единъ дюкянъ и взелъ да изпилява ключа на
вратата
.
Питатъ го: „Какво правишъ тамъ? “ – „Свиря на кемане.“ – „Кѫде е гласътъ му, та не се чува? “ – „Утрѣ ще му чуете гласа,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа. Гласътъ на това, което работите, ще го чуете послѣ, въ една или друга смисъль, то има своята сила. Ако ние внесемъ въ себе си тази дума „радость“, всѣки ще ни пита: „Какъ придобихте тази сила?
към втори вариант >>
44.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Една вечер господарят й пъхне ръката си в курника, хване я и постави ножа на
врата
й.
Ще кажете, че са умрели. – Що е смъртта? Нищо друго, освен продажба. В този смисъл, смъртта подразбира продаване. Кокошката, която живее в курника на господаря си, свободна ли е?
Една вечер господарят й пъхне ръката си в курника, хване я и постави ножа на
врата
й.
Кокошката изкряка един-два пъти, и всичко се свършва с нея. Същото става и с вас. Една вечер дойде господарят ви, хване ви за врата, тури ножа, и всичко е свършено с вас. След това дойде свещеникът и ви чете заупокойна молитва. Как ще ви успокои Господ?
към беседата >>
Една вечер дойде господарят ви, хване ви за
врата
, тури ножа, и всичко е свършено с вас.
В този смисъл, смъртта подразбира продаване. Кокошката, която живее в курника на господаря си, свободна ли е? Една вечер господарят й пъхне ръката си в курника, хване я и постави ножа на врата й. Кокошката изкряка един-два пъти, и всичко се свършва с нея. Същото става и с вас.
Една вечер дойде господарят ви, хване ви за
врата
, тури ножа, и всичко е свършено с вас.
След това дойде свещеникът и ви чете заупокойна молитва. Как ще ви успокои Господ? – Като изпълнявате Неговата воля. Казвате, че смъртта е страшна. – Страшна е, когато човек не изпълнява Божията воля.
към беседата >>
45.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Обичашъ да развращавашъ, пусни този куршумъ върху човѣка на
разврата
, който живѣе въ тебе, убий този порокъ, нека той умре, а ти живѣй освободенъ отъ него.
(втори вариант)
Пита го англичанинътъ: „Какво искашъ да правишъ? “ – „Бѣхъ богатъ, но сега осиромашахъ, та искамъ да се самоубия.“ Англичанинътъ изважда пари, плаща му дълговетѣ и се самоубива вмѣсто графа. Но този ипохондрикъ американецъ не е билъ тъй доблестенъ. Като говоря за самоубийство, азъ разбирамъ да убиешъ въ себе си лошитѣ навици, а много хора нѣматъ смѣлостьта да се откажатъ отъ тѣхъ. Обичашъ да крадешъ, пусни куршума върху този си навикъ, убий този човѣкъ на кражбата въ себе си.
Обичашъ да развращавашъ, пусни този куршумъ върху човѣка на
разврата
, който живѣе въ тебе, убий този порокъ, нека той умре, а ти живѣй освободенъ отъ него.
Каква полза има отъ този развратенъ човѣкъ въ тебе? Единъ развратникъ, единъ крадецъ, то е единъ мършавъ трупъ, умрѣлъ волъ, умрѣло псе, умрѣлъ лъвъ, който може да разнася заразата, безъ да принесе нѣкаква полза. Този боленъ американецъ започналъ да посѣщава всички лѣкари, да иска тѣхнитѣ съвѣти. Харчилъ, харчилъ пари, но не могълъ да намѣри лѣкарството си, защото съврѣменната медицина не познава начини, по които да се лѣкуватъ такива болести. Най-послѣ отива въ Ню-Йоркъ при единъ знаменитъ лѣкарь и го моли да му помогне.
към втори вариант >>
46.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на
врата
й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея.
Всяка механическа култура е преходна, несъществена. Тя взема повече, дава по-малко. В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци". И прасето е опитало тази култура. Докато се угои и стане голяма свиня, господарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна.
Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на
врата
й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея.
Тя е опитала на гърба си културата на своя господар. Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си. Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил. От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога. В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина.
към беседата >>
47.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Пеенето е
врата
, през която любовта влиза в човека.
Цигуларят държи цигулката и лъка с ръцете си, и от правилното държане на цигулката и движение на лъка, зависи, как ще се прояви той – като обикновен, талантлив или гениален цигулар. Някой казва, че му се пее. Много естествено, когато любовта посети човека, той иска да пее, да свири, да се прояви. Дето любовта отсъствува, там няма песен, няма и музика. Когато се казва на хората, че трябва да пеят, това значи, да отворят сърцата си за любовта.
Пеенето е
врата
, през която любовта влиза в човека.
Когато се казва на хората, че трябва да се молят, подразбираме същото – да отворят умовете и сърцата си за любовта. Яденето, пеенето и моленето представят един и същ процес – отваряне на ума и на сърцето за любовта, която единствена повдига човека и го прави доволен от всичко, което му е дадено. Те са тясно свързани помежду си. Като пее, човек трябва да задоволи първо себе си, а после окръжаващите. Какво мислят хората за него, доволни ли са, или не, това е второстепенна работа.
към беседата >>
48.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне
вратата
на капана, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста.
А животът има смисъл. Учените правят изчисления и намират, че в човешкия мозък има три билиона и 600 милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност. Те са изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги, големи като Библията, и ще остане свободно място за още 900 такива книги. Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлъгва, той е в пътя на своите заблуждения.
Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне
вратата
на капана, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста.
След много обикаляния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в капана, отдалеч да хване пастърмата. Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея. Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене?
към беседата >>
Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ капанъ съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне
вратата
на капана, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста.
(втори вариант)
А животътъ има смисълъ. Ученитѣ правятъ изчисления и намиратъ, че въ човѣшкия мозъкъ има три билиона и 600 милиона клетки, които работятъ въ областьта на неговата умствена дейность. Тѣ сѫ изчислили, че всичкото свѣтовно знание може да се напечата върху човѣшкия мозъкъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и ще остане свободно мѣсто за още 900 такива книги. Това показва, че на човѣка предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пѫтя на своитѣ заблуждения.
Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ капанъ съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне
вратата
на капана, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста.
Следъ много обикаляния, следъ дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си въ капана, отдалечъ да хване пастърмата. Влиза предпазливо вѫтре, хваща пастърмата, но капанътъ бързо се затваря следъ нея. Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ. Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата. Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене?
към втори вариант >>
49.
Доведете го
,
НБ
, София, 30.6.1918г.,
То стои пред
вратата
на рая и дава мнението си.
Когато го викали да яде, той казвал: "Добре, да ядем, нали сме другари." Като го карали да отиде на нивата или на лозето да копае, той отговарял: "Все аз ли трябва да работя? Нека друг отиде вместо мене." Помнете: Истината не може да се залъже. Макар и последна, тя ще каже своята дума. На земята магарето служи за посмешище на хората, но на онзи свят то заема почетно място.
То стои пред
вратата
на рая и дава мнението си.
Ако се яви там някой мъж, който е работил и живял добре на земята, то ще изреве: А-а! Щом чуят мнението на магарето, Разумните същества казват: "Пуснете този човек в рая, той е от рода на пчелите." Ако дойде някоя жена, която, като циганина, само яла и почивала, магарето ще изреве: Ъ! Като чуят това мнение, Разумните същества казват: "Върнете тази жена на земята, да си научи добре урока и тогава да дойде." Значи, на онзи свят магарето определя кои хора са за земята, и кои – за Небето. Нека оселът остане в умовете ви като предмет за разсъждение. Защо, именно, оселът, а не друго някое животно?
към беседата >>
То стои предъ
вратата
на рая и дава мнението си.
(втори вариант)
Като го карали да отиде на нивата или на лозето да копае, той отговарялъ: Все азъ ли трѣбва да работя? Нека другъ отиде вмѣсто мене. Помнете: истината не може да се залъже. Макаръ и последна, тя ще каже своята дума. На земята магарето служи за посмѣшище на хората, но на онзи свѣтъ то заема почетно мѣсто.
То стои предъ
вратата
на рая и дава мнението си.
Ако се яви тамъ нѣкой мѫжъ, който е работилъ и живѣлъ добре на земята, то ще изреве: А — а! Щомъ чуятъ мнението на магарето, разумнитѣ сѫщества казватъ: Пуснете този човѣкъ въ рая, той е отъ рода на пчелитѣ. Ако дойде нѣкоя жена, която, като циганина, само яла и почивала, магарето ще изреве: Ѫ — ѫ! Като чуятъ това мнение, разумнитѣ сѫщества казватъ: Върнете тази жена но земята, да си научи добре урока и тогава да дойде. Значи, на онзи свѣтъ магарето опредѣля, кои хора сѫ за земята, и кои — за небето.
към втори вариант >>
50.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
Под думите Слово Божие, Христос разбира онази Любов, която отваря на хората царската
врата
и за Небето, и за земята.
Може ли без къща да се живее? Ако си ученик, не ти трябва къща, има кой да се грижи за тебе. Който те е изпратил на училище, той ще се погрижи за къща. Помнете: На онзи, който е възприел Словото Божие в себе си, пътят му е навсякъде отворен. Словото носи Божията Любов.
Под думите Слово Божие, Христос разбира онази Любов, която отваря на хората царската
врата
и за Небето, и за земята.
Това значи да бъде човек добре приет и между хората, и между животните. Който носи Любовта в себе си, не може да умре от глад. Ако попадне в гора, далеч от хората, дивата коза ще му предложи млякото си, но гладен няма да остане. Едно време козите сами са услужвали на хората, но сега бягат от тях, страхуват се да не ги заколят, да одерат кожата им, а месото да използват за консерви, с единствената цел, да се осигурят за по-далечно бъдеще. Консервите не са здравословна храна.
към беседата >>
Подъ думитѣ „Слово Божие”, Христосъ разбира онази любовь, която отваря на хората царската
врата
и за небето, и за земята.
(втори вариант)
— Може ли безъ кѫща да се живѣе? — Ако си ученикъ, не ти трѣбва кѫща, има кой да се грижи за тебе. Който те е изпратилъ на училище, той ще се погрижи за кѫща. Помнете: На онзи, който е възприелъ Словото Божие въ себе си, пѫтьтъ му е навсѣкѫде отворенъ. Словото носи Божията Любовь.
Подъ думитѣ „Слово Божие”, Христосъ разбира онази любовь, която отваря на хората царската
врата
и за небето, и за земята.
Това значи, да бѫде човѣкъ добре приетъ и между хората, и между животнитѣ. Който носи любовьта въ себе си, не може да умре отъ гладъ. Ако попадне въ гора, далечъ отъ хората, дивата коза ще му предложи млѣкото си, но гладенъ нѣма да остане. Едно време козитѣ сами сѫ услужвали на хората, но сега бѣгатъ отъ тѣхъ, страхуватъ се да не ги заколятъ, да одератъ кожата имъ, а месото да използуватъ за консерви, съ единствената цель, да се осигурятъ за по-далечно бѫдеще. Консервитѣ не сѫ здравословна храна.
към втори вариант >>
51.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
Тя влизала ту от едната, ту от другата
врата
и получавала това, което й било нужно.
Той направил големи заведения, с богати кухни, за да приема бедни и да ги угощава. В скоро време се заговорило и за Митрана. Бедните се стичали при него, да ги нахрани и да получат някаква помощ. Той ги посрещал любезно, давал им храна, пари, с цел да надмине Натана по щедрост. Между бедните имало една просякиня, която се опитвала по няколко пъти на ден да получи помощ.
Тя влизала ту от едната, ту от другата
врата
и получавала това, което й било нужно.
Митран забелязал как тя се промъквала ту през едната, ту през другата врата, но мълчал. Най-после той не издържал на нахалството й и я изпъдил. Тя напуснала дома му, но казала: „Е, Митране, всичките ти усилия отидоха непразно. Натан остава ненадминат. Вече трийсет пъти аз ходя при него, влизам и през едната, и през другата врата на къщата му, но той дума не ми казва.
към беседата >>
Митран забелязал как тя се промъквала ту през едната, ту през другата
врата
, но мълчал.
В скоро време се заговорило и за Митрана. Бедните се стичали при него, да ги нахрани и да получат някаква помощ. Той ги посрещал любезно, давал им храна, пари, с цел да надмине Натана по щедрост. Между бедните имало една просякиня, която се опитвала по няколко пъти на ден да получи помощ. Тя влизала ту от едната, ту от другата врата и получавала това, което й било нужно.
Митран забелязал как тя се промъквала ту през едната, ту през другата
врата
, но мълчал.
Най-после той не издържал на нахалството й и я изпъдил. Тя напуснала дома му, но казала: „Е, Митране, всичките ти усилия отидоха непразно. Натан остава ненадминат. Вече трийсет пъти аз ходя при него, влизам и през едната, и през другата врата на къщата му, но той дума не ми казва. Всеки ден ме приема, като че за пръв път ме вижда, а ти, едва десетина пъти влязох в дома ти, и вече ме изпъди.
към беседата >>
Вече трийсет пъти аз ходя при него, влизам и през едната, и през другата
врата
на къщата му, но той дума не ми казва.
Тя влизала ту от едната, ту от другата врата и получавала това, което й било нужно. Митран забелязал как тя се промъквала ту през едната, ту през другата врата, но мълчал. Най-после той не издържал на нахалството й и я изпъдил. Тя напуснала дома му, но казала: „Е, Митране, всичките ти усилия отидоха непразно. Натан остава ненадминат.
Вече трийсет пъти аз ходя при него, влизам и през едната, и през другата
врата
на къщата му, но той дума не ми казва.
Всеки ден ме приема, като че за пръв път ме вижда, а ти, едва десетина пъти влязох в дома ти, и вече ме изпъди. Помни, че щедростта е свързана с търпението. Ако не можеш да търпиш, и щедър не можеш да бъдеш.” Съвременните хора се нуждаят от търпение. Това, което те наричат търпение, е неволя.
към беседата >>
Христос хлопа на
вратата
на вашето сърце, а вие гледате горе някъде и се чудите къде ли се тропа.
Какъв е планът, който Бог е определил за човека? Той го е изпратил на земята, да работи с ума, сърцето, душата и Духа си и да се развива. Христос слезе на земята да научи хората как да живеят и да работят правилно. Той внася светли мисли в човешкия ум, благородни и възвишени чувства и желания в сърцето му и така повдига Духа му, прави го силен и бодър. Мнозина очакват Христа да слезе от облаците, но вместо да видят това, главите им се пълнят с мъгли.
Христос хлопа на
вратата
на вашето сърце, а вие гледате горе някъде и се чудите къде ли се тропа.
Не гледайте нагоре. Той няма да дойде оттам, но гледайте към вратата на сърцето си, дето се хлопа – там е Христос. Отворете вратата си и Го поканете вътре. Човек има две врати: едната е официална, а другата – ежедневна, през която постоянно влиза и излиза. Официалната врата е носът, а ежедневната и достъпната е устата.
към беседата >>
Той няма да дойде оттам, но гледайте към
вратата
на сърцето си, дето се хлопа – там е Христос.
Христос слезе на земята да научи хората как да живеят и да работят правилно. Той внася светли мисли в човешкия ум, благородни и възвишени чувства и желания в сърцето му и така повдига Духа му, прави го силен и бодър. Мнозина очакват Христа да слезе от облаците, но вместо да видят това, главите им се пълнят с мъгли. Христос хлопа на вратата на вашето сърце, а вие гледате горе някъде и се чудите къде ли се тропа. Не гледайте нагоре.
Той няма да дойде оттам, но гледайте към
вратата
на сърцето си, дето се хлопа – там е Христос.
Отворете вратата си и Го поканете вътре. Човек има две врати: едната е официална, а другата – ежедневна, през която постоянно влиза и излиза. Официалната врата е носът, а ежедневната и достъпната е устата. През устата влиза въздухът и храната; през устата излиза и част от въздуха. Това е алегорично казано.
към беседата >>
Отворете
вратата
си и Го поканете вътре.
Той внася светли мисли в човешкия ум, благородни и възвишени чувства и желания в сърцето му и така повдига Духа му, прави го силен и бодър. Мнозина очакват Христа да слезе от облаците, но вместо да видят това, главите им се пълнят с мъгли. Христос хлопа на вратата на вашето сърце, а вие гледате горе някъде и се чудите къде ли се тропа. Не гледайте нагоре. Той няма да дойде оттам, но гледайте към вратата на сърцето си, дето се хлопа – там е Христос.
Отворете
вратата
си и Го поканете вътре.
Човек има две врати: едната е официална, а другата – ежедневна, през която постоянно влиза и излиза. Официалната врата е носът, а ежедневната и достъпната е устата. През устата влиза въздухът и храната; през устата излиза и част от въздуха. Това е алегорично казано. В друг смисъл, умът е официалната врата, а сърцето – ежедневната.
към беседата >>
Официалната
врата
е носът, а ежедневната и достъпната е устата.
Христос хлопа на вратата на вашето сърце, а вие гледате горе някъде и се чудите къде ли се тропа. Не гледайте нагоре. Той няма да дойде оттам, но гледайте към вратата на сърцето си, дето се хлопа – там е Христос. Отворете вратата си и Го поканете вътре. Човек има две врати: едната е официална, а другата – ежедневна, през която постоянно влиза и излиза.
Официалната
врата
е носът, а ежедневната и достъпната е устата.
През устата влиза въздухът и храната; през устата излиза и част от въздуха. Това е алегорично казано. В друг смисъл, умът е официалната врата, а сърцето – ежедневната. Христос ще мине през ума – официалната врата, ще слезе до сърцето и там ще похлопа. Всички проповедници говорят за идването на Христа на земята, но не знаят през коя врата ще влезе Той.
към беседата >>
В друг смисъл, умът е официалната
врата
, а сърцето – ежедневната.
Отворете вратата си и Го поканете вътре. Човек има две врати: едната е официална, а другата – ежедневна, през която постоянно влиза и излиза. Официалната врата е носът, а ежедневната и достъпната е устата. През устата влиза въздухът и храната; през устата излиза и част от въздуха. Това е алегорично казано.
В друг смисъл, умът е официалната
врата
, а сърцето – ежедневната.
Христос ще мине през ума – официалната врата, ще слезе до сърцето и там ще похлопа. Всички проповедници говорят за идването на Христа на земята, но не знаят през коя врата ще влезе Той. От две хиляди години Той хлопа на носа, т.е. на ума на хората, а те отворили устата си и оттам Го чакат да влезе в стомаха им. Умът, главната врата на хората, е затворена днес.
към беседата >>
Христос ще мине през ума – официалната
врата
, ще слезе до сърцето и там ще похлопа.
Човек има две врати: едната е официална, а другата – ежедневна, през която постоянно влиза и излиза. Официалната врата е носът, а ежедневната и достъпната е устата. През устата влиза въздухът и храната; през устата излиза и част от въздуха. Това е алегорично казано. В друг смисъл, умът е официалната врата, а сърцето – ежедневната.
Христос ще мине през ума – официалната
врата
, ще слезе до сърцето и там ще похлопа.
Всички проповедници говорят за идването на Христа на земята, но не знаят през коя врата ще влезе Той. От две хиляди години Той хлопа на носа, т.е. на ума на хората, а те отворили устата си и оттам Го чакат да влезе в стомаха им. Умът, главната врата на хората, е затворена днес. Някой иска да види Христа.
към беседата >>
Всички проповедници говорят за идването на Христа на земята, но не знаят през коя
врата
ще влезе Той.
Официалната врата е носът, а ежедневната и достъпната е устата. През устата влиза въздухът и храната; през устата излиза и част от въздуха. Това е алегорично казано. В друг смисъл, умът е официалната врата, а сърцето – ежедневната. Христос ще мине през ума – официалната врата, ще слезе до сърцето и там ще похлопа.
Всички проповедници говорят за идването на Христа на земята, но не знаят през коя
врата
ще влезе Той.
От две хиляди години Той хлопа на носа, т.е. на ума на хората, а те отворили устата си и оттам Го чакат да влезе в стомаха им. Умът, главната врата на хората, е затворена днес. Някой иска да види Христа. Питам го: отворен ли е умът ти?
към беседата >>
Умът, главната
врата
на хората, е затворена днес.
В друг смисъл, умът е официалната врата, а сърцето – ежедневната. Христос ще мине през ума – официалната врата, ще слезе до сърцето и там ще похлопа. Всички проповедници говорят за идването на Христа на земята, но не знаят през коя врата ще влезе Той. От две хиляди години Той хлопа на носа, т.е. на ума на хората, а те отворили устата си и оттам Го чакат да влезе в стомаха им.
Умът, главната
врата
на хората, е затворена днес.
Някой иска да види Христа. Питам го: отворен ли е умът ти? Не е отворен. Щом не е отворен, отвори го и чакай. Научи се от светските хора как посрещат видни гости.
към беседата >>
Тя влизала ту отъ едната, ту отъ другата
врата
и получавала това, което ѝ било нуждно.
(втори вариант)
Нѣкой си Митранъ му завидѣлъ и пожелалъ да стане щедъръ като него, Той направилъ голѣми заведения, съ богати кухни, да приема бедни и да ги угощава. Въ скоро време се заговорило и за Митрана. Беднитѣ се стичали при него, да ги нахрани и да получатъ нѣкаква помощь. Той ги посрѣщалъ любезно, давалъ имъ храна, пари, съ цель да надмине Натана по щедрость. Между беднитѣ имало една просякиня, която се опитвала по нѣколко пѫти на день да получи помощь.
Тя влизала ту отъ едната, ту отъ другата
врата
и получавала това, което ѝ било нуждно.
Митранъ забелязалъ, какъ тя се промъквала ту презъ едната, ту презъ другата врата но мълчалъ. Най-после той не издържалъ на нахалството ѝ и я изпѫдилъ. Тя напуснала дома му, но казала: Е, Митране, всичкитѣ ти усилия отидоха напраздно. Натанъ остава ненадминатъ. Вече 30 пѫти азъ ходя при него, влизамъ и презъ едната, и презъ другата врата на кѫщата му, но той дума не ми казва.
към втори вариант >>
Митранъ забелязалъ, какъ тя се промъквала ту презъ едната, ту презъ другата
врата
но мълчалъ.
(втори вариант)
Въ скоро време се заговорило и за Митрана. Беднитѣ се стичали при него, да ги нахрани и да получатъ нѣкаква помощь. Той ги посрѣщалъ любезно, давалъ имъ храна, пари, съ цель да надмине Натана по щедрость. Между беднитѣ имало една просякиня, която се опитвала по нѣколко пѫти на день да получи помощь. Тя влизала ту отъ едната, ту отъ другата врата и получавала това, което ѝ било нуждно.
Митранъ забелязалъ, какъ тя се промъквала ту презъ едната, ту презъ другата
врата
но мълчалъ.
Най-после той не издържалъ на нахалството ѝ и я изпѫдилъ. Тя напуснала дома му, но казала: Е, Митране, всичкитѣ ти усилия отидоха напраздно. Натанъ остава ненадминатъ. Вече 30 пѫти азъ ходя при него, влизамъ и презъ едната, и презъ другата врата на кѫщата му, но той дума не ми казва. Всѣки день ме приема, като че за пръвъ пѫть ме вижда, а ти, едва десетина пѫти влѣзохъ въ дома ти, и вече ме изпѫди.
към втори вариант >>
Вече 30 пѫти азъ ходя при него, влизамъ и презъ едната, и презъ другата
врата
на кѫщата му, но той дума не ми казва.
(втори вариант)
Тя влизала ту отъ едната, ту отъ другата врата и получавала това, което ѝ било нуждно. Митранъ забелязалъ, какъ тя се промъквала ту презъ едната, ту презъ другата врата но мълчалъ. Най-после той не издържалъ на нахалството ѝ и я изпѫдилъ. Тя напуснала дома му, но казала: Е, Митране, всичкитѣ ти усилия отидоха напраздно. Натанъ остава ненадминатъ.
Вече 30 пѫти азъ ходя при него, влизамъ и презъ едната, и презъ другата
врата
на кѫщата му, но той дума не ми казва.
Всѣки день ме приема, като че за пръвъ пѫть ме вижда, а ти, едва десетина пѫти влѣзохъ въ дома ти, и вече ме изпѫди. Помни, че щедростьта е свързана съ търпението. Ако не можешъ да търпишъ, и щедъръ не можешъ да бѫдешъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ търпение. Това, което тѣ наричатъ търпение, е неволя.
към втори вариант >>
Христосъ хлопа на
вратата
на вашето сърдце, а вие гледате горе нѣкѫде и се чудите, кѫде ли се тропа.
(втори вариант)
Какъвъ е планътъ, който Богъ е опредѣлилъ за човѣка? — Той го изпратилъ на земята, да работи съ ума, сърдцето, душата и духа си и да се развива. Христосъ слѣзе на земята да научи хората, какъ да живѣятъ и да работятъ правилно. Той внася свѣтли мисли въ човѣшкия умъ, благородни и възвишени чувства и желания въ сърдцето му и така повдига духа му, прави го силенъ и бодъръ. Мнозина очакватъ Христа да слѣзе отъ облацитѣ, но вмѣсто да видятъ това, главитѣ имъ се пълнятъ съ мъгли.
Христосъ хлопа на
вратата
на вашето сърдце, а вие гледате горе нѣкѫде и се чудите, кѫде ли се тропа.
Не гледайте нагоре. Той нѣма да дойде оттамъ, но гледайте къмъ вратата на сърдцето си, дето се хлопа. Тамъ е Христосъ. Отворете вратата си и Го поканете вѫтре. Човѣкъ има две врати: едната е официална, а другата — ежедневна, презъ която постоянно влиза и излиза.
към втори вариант >>
Той нѣма да дойде оттамъ, но гледайте къмъ
вратата
на сърдцето си, дето се хлопа.
(втори вариант)
Христосъ слѣзе на земята да научи хората, какъ да живѣятъ и да работятъ правилно. Той внася свѣтли мисли въ човѣшкия умъ, благородни и възвишени чувства и желания въ сърдцето му и така повдига духа му, прави го силенъ и бодъръ. Мнозина очакватъ Христа да слѣзе отъ облацитѣ, но вмѣсто да видятъ това, главитѣ имъ се пълнятъ съ мъгли. Христосъ хлопа на вратата на вашето сърдце, а вие гледате горе нѣкѫде и се чудите, кѫде ли се тропа. Не гледайте нагоре.
Той нѣма да дойде оттамъ, но гледайте къмъ
вратата
на сърдцето си, дето се хлопа.
Тамъ е Христосъ. Отворете вратата си и Го поканете вѫтре. Човѣкъ има две врати: едната е официална, а другата — ежедневна, презъ която постоянно влиза и излиза. Официалната врата е носътъ, а ежедневната и достѫпната е устата. Презъ устата влиза въздухътъ и храната; презъ устата излиза и часть отъ въздуха.
към втори вариант >>
Отворете
вратата
си и Го поканете вѫтре.
(втори вариант)
Мнозина очакватъ Христа да слѣзе отъ облацитѣ, но вмѣсто да видятъ това, главитѣ имъ се пълнятъ съ мъгли. Христосъ хлопа на вратата на вашето сърдце, а вие гледате горе нѣкѫде и се чудите, кѫде ли се тропа. Не гледайте нагоре. Той нѣма да дойде оттамъ, но гледайте къмъ вратата на сърдцето си, дето се хлопа. Тамъ е Христосъ.
Отворете
вратата
си и Го поканете вѫтре.
Човѣкъ има две врати: едната е официална, а другата — ежедневна, презъ която постоянно влиза и излиза. Официалната врата е носътъ, а ежедневната и достѫпната е устата. Презъ устата влиза въздухътъ и храната; презъ устата излиза и часть отъ въздуха. Това е алегорично казано. Въ другъ смисълъ, умътъ е официалната врата, а сърдцето — ежедневната.
към втори вариант >>
Официалната
врата
е носътъ, а ежедневната и достѫпната е устата.
(втори вариант)
Не гледайте нагоре. Той нѣма да дойде оттамъ, но гледайте къмъ вратата на сърдцето си, дето се хлопа. Тамъ е Христосъ. Отворете вратата си и Го поканете вѫтре. Човѣкъ има две врати: едната е официална, а другата — ежедневна, презъ която постоянно влиза и излиза.
Официалната
врата
е носътъ, а ежедневната и достѫпната е устата.
Презъ устата влиза въздухътъ и храната; презъ устата излиза и часть отъ въздуха. Това е алегорично казано. Въ другъ смисълъ, умътъ е официалната врата, а сърдцето — ежедневната. Христосъ ще мине презъ ума — официалната врата, ще слѣзе до сърдцето и тамъ ще похлопа. Всички проповѣдници говорятъ за идването на Христа на земята, но не знаятъ презъ коя врата ще влѣзе Той.
към втори вариант >>
Въ другъ смисълъ, умътъ е официалната
врата
, а сърдцето — ежедневната.
(втори вариант)
Отворете вратата си и Го поканете вѫтре. Човѣкъ има две врати: едната е официална, а другата — ежедневна, презъ която постоянно влиза и излиза. Официалната врата е носътъ, а ежедневната и достѫпната е устата. Презъ устата влиза въздухътъ и храната; презъ устата излиза и часть отъ въздуха. Това е алегорично казано.
Въ другъ смисълъ, умътъ е официалната
врата
, а сърдцето — ежедневната.
Христосъ ще мине презъ ума — официалната врата, ще слѣзе до сърдцето и тамъ ще похлопа. Всички проповѣдници говорятъ за идването на Христа на земята, но не знаятъ презъ коя врата ще влѣзе Той. Отъ две хиляди години Той хлопа на носа, т. е. на ума на хората, а тѣ отворили устата си и оттамъ Го чакатъ да влѣзе въ стомаха имъ. Умътъ, главната врата на хората, е затворена днесъ.
към втори вариант >>
Христосъ ще мине презъ ума — официалната
врата
, ще слѣзе до сърдцето и тамъ ще похлопа.
(втори вариант)
Човѣкъ има две врати: едната е официална, а другата — ежедневна, презъ която постоянно влиза и излиза. Официалната врата е носътъ, а ежедневната и достѫпната е устата. Презъ устата влиза въздухътъ и храната; презъ устата излиза и часть отъ въздуха. Това е алегорично казано. Въ другъ смисълъ, умътъ е официалната врата, а сърдцето — ежедневната.
Христосъ ще мине презъ ума — официалната
врата
, ще слѣзе до сърдцето и тамъ ще похлопа.
Всички проповѣдници говорятъ за идването на Христа на земята, но не знаятъ презъ коя врата ще влѣзе Той. Отъ две хиляди години Той хлопа на носа, т. е. на ума на хората, а тѣ отворили устата си и оттамъ Го чакатъ да влѣзе въ стомаха имъ. Умътъ, главната врата на хората, е затворена днесъ. Нѣкой иска да види Христа.
към втори вариант >>
Всички проповѣдници говорятъ за идването на Христа на земята, но не знаятъ презъ коя
врата
ще влѣзе Той.
(втори вариант)
Официалната врата е носътъ, а ежедневната и достѫпната е устата. Презъ устата влиза въздухътъ и храната; презъ устата излиза и часть отъ въздуха. Това е алегорично казано. Въ другъ смисълъ, умътъ е официалната врата, а сърдцето — ежедневната. Христосъ ще мине презъ ума — официалната врата, ще слѣзе до сърдцето и тамъ ще похлопа.
Всички проповѣдници говорятъ за идването на Христа на земята, но не знаятъ презъ коя
врата
ще влѣзе Той.
Отъ две хиляди години Той хлопа на носа, т. е. на ума на хората, а тѣ отворили устата си и оттамъ Го чакатъ да влѣзе въ стомаха имъ. Умътъ, главната врата на хората, е затворена днесъ. Нѣкой иска да види Христа. Питамъ го: Отворенъ ли е умътъ ти?
към втори вариант >>
Умътъ, главната
врата
на хората, е затворена днесъ.
(втори вариант)
Въ другъ смисълъ, умътъ е официалната врата, а сърдцето — ежедневната. Христосъ ще мине презъ ума — официалната врата, ще слѣзе до сърдцето и тамъ ще похлопа. Всички проповѣдници говорятъ за идването на Христа на земята, но не знаятъ презъ коя врата ще влѣзе Той. Отъ две хиляди години Той хлопа на носа, т. е. на ума на хората, а тѣ отворили устата си и оттамъ Го чакатъ да влѣзе въ стомаха имъ.
Умътъ, главната
врата
на хората, е затворена днесъ.
Нѣкой иска да види Христа. Питамъ го: Отворенъ ли е умътъ ти? — Не е отворенъ. — Щомъ не е отворенъ, отвори го и чакай. Научи се отъ свѣтскитѣ хора, какъ посрѣщатъ видни гости.
към втори вариант >>
52.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Аз виждам, че Бог хлопа на
вратата
на мнозина и ги подканва към работа.
Един мой познат ми разправяше следната своя опитност. Той имал в градината си една круша, която грижливо отглеждал, но тя нищо не раждала. Минали седем-осем години, и тя все безплодна оставала. Един ден, като се разхождал в градината си, той се спрял пред крушата и казал: „Слушай, ако догодина не дадеш плодове, ще те отсека и ще те хвърля вън." Какво било учудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плод. По същия начин и Бог казва на хората: „Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вън." Който вземе под внимание тези думи и започне да работи, ще даде изобилно плод.
Аз виждам, че Бог хлопа на
вратата
на мнозина и ги подканва към работа.
Който е влязъл в град, поставен на планина, той ще работи, и плод ще даде. Разумният човек е град, поставен на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаят за разумен, добър живот, и той ще дойде. – „Големи нещастия и страдания имаме." – Човек е дошъл на земята да учи. Той учи чрез радостите и страданията – те са неизбежни.
към беседата >>
Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на
вратата
на мнозина и ги подканва къмъ работа.
(втори вариант)
Минало седемь-осемь години, и тя все безплодна оставала. Единъ день, като се разхождалъ въ градината си, той се спрѣлъ предъ крушата и казалъ: Слушай, ако догодина не дадешъ плодове, ще те отсѣка и ще те хвърля вънъ. Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ. По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ. Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ.
Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на
вратата
на мнозина и ги подканва къмъ работа.
Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде. Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаятъ за разуменъ, добъръ животъ, и той ще дойде. — Голѣми нещастия и страдания имаме. — Човѣкъ е дошълъ на земята да учи.
към втори вариант >>
53.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
Един ден жена му го дочакала пред
вратата
с тояга в ръка – тя била здрава, силна българка – ударила го силно по ръката и я счупила.
Лесно се отговаря на този въпрос: страданията идат или от мъжете, или от жените, т.е. или от ума на човека, или от сърцето му. Един българин имал голяма слабост към виното. Всякога бил пиян. Каквото печелил, все на кръчмаря давал.
Един ден жена му го дочакала пред
вратата
с тояга в ръка – тя била здрава, силна българка – ударила го силно по ръката и я счупила.
След това му помогнала да влезе вкъщи и го попитала: – Ще пиеш ли пак? – Повече няма да пия. На другия ден отишъл при един чаръкчия да му намести счупената ръка. Той го запитал:
към беседата >>
Единъ день жена му го дочакала предъ
вратата
съ тояга въ рѫка — тя била здрава, силна българка — ударила го силно по рѫката и я счупила.
(втори вариант)
Лесно се отговаря на този въпросъ: страданията идатъ или отъ мѫжетѣ, или отъ женитѣ, т. е. или отъ ума на човѣка, или отъ сърдцето му. Единъ българинъ ималъ голѣма слабость къмъ виното. Всѣкога билъ пиянъ. Каквото печелилъ, все на кръчмаря давалъ.
Единъ день жена му го дочакала предъ
вратата
съ тояга въ рѫка — тя била здрава, силна българка — ударила го силно по рѫката и я счупила.
Следъ това му помогнала да влѣзе вкѫщи и го попитала: Ще пиешъ ли пакъ? — Повече нѣма да пия. На другия день отишълъ при единъ чаръкчия да му намѣсти счупената рѫка. Той го запиталъ: Какъ стана, че счупи рѫката си? — Остави се, лошо паднахъ отъ коня.
към втори вариант >>
54.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
Христос хлопа на всяка
врата
и кани хората на голяма вечеря.
Очаквайте Го, както разбирате. Ако сте православен, ще Го очаквате да слезе от небето, придружен с Ангели, които ще затръбят на цял свят, че Христос иде. Ако сте теософ, ще чакате да се роди някъде Христос и да расте, да се развива, докато тръгне между народите да проповядва. Ако сте окултист, ще вярвате, че Христос ще се явява тук и там, между всички народи. Явяването Му ще се познава по големите пертурбации, които ще стават в целия свят.
Христос хлопа на всяка
врата
и кани хората на голяма вечеря.
На чия врата се хлопа? На вратата на онзи, който има воля и готовност да приеме поканата. Радвайте се, че сте от призваните. Не се съмнявайте в Истината. Отдето и да иде, тя е една и съща, неизменна.
към беседата >>
На чия
врата
се хлопа?
Ако сте православен, ще Го очаквате да слезе от небето, придружен с Ангели, които ще затръбят на цял свят, че Христос иде. Ако сте теософ, ще чакате да се роди някъде Христос и да расте, да се развива, докато тръгне между народите да проповядва. Ако сте окултист, ще вярвате, че Христос ще се явява тук и там, между всички народи. Явяването Му ще се познава по големите пертурбации, които ще стават в целия свят. Христос хлопа на всяка врата и кани хората на голяма вечеря.
На чия
врата
се хлопа?
На вратата на онзи, който има воля и готовност да приеме поканата. Радвайте се, че сте от призваните. Не се съмнявайте в Истината. Отдето и да иде, тя е една и съща, неизменна. За да я възприемете, трябва да се освободите от външното гледане на нещата.
към беседата >>
На
вратата
на онзи, който има воля и готовност да приеме поканата.
Ако сте теософ, ще чакате да се роди някъде Христос и да расте, да се развива, докато тръгне между народите да проповядва. Ако сте окултист, ще вярвате, че Христос ще се явява тук и там, между всички народи. Явяването Му ще се познава по големите пертурбации, които ще стават в целия свят. Христос хлопа на всяка врата и кани хората на голяма вечеря. На чия врата се хлопа?
На
вратата
на онзи, който има воля и готовност да приеме поканата.
Радвайте се, че сте от призваните. Не се съмнявайте в Истината. Отдето и да иде, тя е една и съща, неизменна. За да я възприемете, трябва да се освободите от външното гледане на нещата. Материалният свят има отношение към формите на нещата, а Духовният и Божественият разглеждат тяхното съдържание и смисъл.
към беседата >>
Христосъ хлопа на всѣка
врата
и кани хората на голѣма вечеря.
(втори вариант)
Очаквайте Го, както разбирате. Ако сте православенъ, ще Го очаквате да слѣзе отъ небето, придруженъ съ ангели, които ще затрѫбятъ на цѣлъ свѣтъ, че Христосъ иде. Ако сте теософъ, ще чакате да се роди нѣкѫде Христосъ и да расте, да се развива, докато тръгне между народитѣ да проповѣдва. Ако сте окултистъ, ще вѣрвате, че Христосъ ще се явява тукъ и тамъ, между всички народи. Явяването Му ще се познава по голѣмитѣ пертурбации, които ще ставатъ въ цѣлия свѣтъ.
Христосъ хлопа на всѣка
врата
и кани хората на голѣма вечеря.
На чия врата се хлопа? — На вратата на онзи, който има воля и готовность да приеме поканата. Радвайте се, че сте отъ призванитѣ. Не се съмнявайте въ истината. Отдето и да иде, тя е една и сѫща, неизмѣнна.
към втори вариант >>
На чия
врата
се хлопа?
(втори вариант)
Ако сте православенъ, ще Го очаквате да слѣзе отъ небето, придруженъ съ ангели, които ще затрѫбятъ на цѣлъ свѣтъ, че Христосъ иде. Ако сте теософъ, ще чакате да се роди нѣкѫде Христосъ и да расте, да се развива, докато тръгне между народитѣ да проповѣдва. Ако сте окултистъ, ще вѣрвате, че Христосъ ще се явява тукъ и тамъ, между всички народи. Явяването Му ще се познава по голѣмитѣ пертурбации, които ще ставатъ въ цѣлия свѣтъ. Христосъ хлопа на всѣка врата и кани хората на голѣма вечеря.
На чия
врата
се хлопа?
— На вратата на онзи, който има воля и готовность да приеме поканата. Радвайте се, че сте отъ призванитѣ. Не се съмнявайте въ истината. Отдето и да иде, тя е една и сѫща, неизмѣнна. За да я възприемете, трѣбва да се освободите отъ външното гледане на нѣщата.
към втори вариант >>
— На
вратата
на онзи, който има воля и готовность да приеме поканата.
(втори вариант)
Ако сте теософъ, ще чакате да се роди нѣкѫде Христосъ и да расте, да се развива, докато тръгне между народитѣ да проповѣдва. Ако сте окултистъ, ще вѣрвате, че Христосъ ще се явява тукъ и тамъ, между всички народи. Явяването Му ще се познава по голѣмитѣ пертурбации, които ще ставатъ въ цѣлия свѣтъ. Христосъ хлопа на всѣка врата и кани хората на голѣма вечеря. На чия врата се хлопа?
— На
вратата
на онзи, който има воля и готовность да приеме поканата.
Радвайте се, че сте отъ призванитѣ. Не се съмнявайте въ истината. Отдето и да иде, тя е една и сѫща, неизмѣнна. За да я възприемете, трѣбва да се освободите отъ външното гледане на нѣщата. Материалниятъ свѣтъ има отношение къмъ формитѣ на нѣщата, а духовниятъ и Божествениятъ разглеждатъ тѣхното съдържание и смисълъ.
към втори вариант >>
55.
Който намигва
,
ИБ
,
БС
, София, 7.11.1918г.,
Щом започне да се премества от едно място на друго, кажи му:„Господине, ти си влязъл в моя организъм, когато очите ми са били затворени, но сега заповядай към задната
врата
!
Тази тения ще излезе сама по себе си, ако се научите да държите очите си отворени, а устата ви да не са безумни. Може така да тренирате вашата воля, че от мястото, гдето е тенията, да я изхвърлите навън за една минута. И тъй, ние, сегашните хора, които може да се лекуваме сами, нямаме нужда от лекар. Вие трябва да се калите. За да се познае твоята мисъл силна ли е или не, направи следното: имаш ревматизъм, който с никакви лекарства не се излекува; виж първо каква храна му е потребна и после със силата на волята започни да го местиш от едно място на друго в тялото си.
Щом започне да се премества от едно място на друго, кажи му:„Господине, ти си влязъл в моя организъм, когато очите ми са били затворени, но сега заповядай към задната
врата
!
” А задни врати ние имаме много. Като се простуди някой, лекарите му дават аспирин, който причинява изпотяване. Порите, през които става изпотяването, са задни врати. Не казвам, че не трябва да се изпотявате, но казвам, че една мисъл, допусната да влезе в нашето физическо тяло, трябва да излезе навън през тези пори. Порите се жертват за нашите очи и казват: „Ние сме готови да услужим на нашия господар.” През тях излизат всички нечистотии.
към беседата >>
Опитвате през една
врата
– не може да влезете, опитвате друга и най-после ще намерите някоя
врата
, през която ще може да влезете.
Това показва, че не сте един за друг. Добре, какво ви остава тогава? – Да направите вашите устни по-дебели, да развиете вашето сърце. За да развиете вашето сърце, трябва да турите волята си в действие. Френолозите казват, че сегашните хора имат четиридесет и една врати, през които могат да приемат посетители.
Опитвате през една
врата
– не може да влезете, опитвате друга и най-после ще намерите някоя
врата
, през която ще може да влезете.
Така че, по много начини може да влияете на хората. И детето знае този закон и забележете, че когато то иска нещо, започва с думи: „Мамо, дай това! ” – „Не може! ” Започва тогава то да те милва, целува и най-после ти се съгласяваш. То е отворило една от твоите врати и е влязло вътре.
към беседата >>
56.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
Който не изпълнява Божията воля, вижда тясна
врата
, но понеже живее в съмнения, не се решава да мине през нея.
Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега. Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш. След това минаваш през назъбената част на колелото. Тук вече нямаш време за избор, да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън.
Който не изпълнява Божията воля, вижда тясна
врата
, но понеже живее в съмнения, не се решава да мине през нея.
Той продължава пътя си по колелото, докато попадне на зъбците му. Тук той разбира законите на Живота. Ще кажете, че има нещо жестоко в това колело. Така е, но то е създадено от хората след грехопадането. Първоначално цялото колело е било гладко – Бог го е направил.
към беседата >>
Той искаше да намери смисъла на живота в знанието, в богатството, в удоволствието, докато се разочарова във всичко и на едно място в притчите си казва: „Знай, сине мой, че Господ ще доведе твоите дела до съд." В книгата му ”Песен на песните” се вижда
преврата
, който станал в Соломон.
нямам нищо против служенето на Кесаря, но изменчив е този живот. Всеки, който е служил на този закон, който цял живот е ял, пил, удоволствал се, в края на краищата, и той казва като Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета! ” За Соломон казваха, че няма цар подобен на него, но и той се разочарова от човешкия свят, т.е. от суетата в живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломон написа ценни книги, в които изнесе несигурността и преходността на този свят.
Той искаше да намери смисъла на живота в знанието, в богатството, в удоволствието, докато се разочарова във всичко и на едно място в притчите си казва: „Знай, сине мой, че Господ ще доведе твоите дела до съд." В книгата му ”Песен на песните” се вижда
преврата
, който станал в Соломон.
Обиколен от много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намерил Любовта. Един ден срещнал една овчарка, в която се влюбил, но не могъл да я привлече към себе си. Той виждал спасението си в нея и се питал защо не я срещнал по-рано. Всеки ще срещне на пътя си своята овчарка или своя овчар и ще се запита, защо не я срещнал по-рано, а сега, след като опетнил живота си. Най-после човек дохожда до положение да обърне другата страница на Живота, да служи на Бога, т.е.
към беседата >>
Който не изпълнява Божията воля, вижда тѣсна
врата
, но понеже живѣе въ съмнения, не се решава да мине презъ нея.
(втори вариант)
Като минавашъ презъ гладката часть, чувашъ тихъ, мекъ гласъ, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” — Нѣмамъ време сега. Щомъ се отказвашъ отъ задълженията си, гласътъ се отдръпва навѫтре, нищо не чувашъ. Следъ това минавашъ презъ назѫбената часть на колелото. Тукъ вече нѣмашъ време за изборъ, да изпълнишъ, или да не изпълнишъ — задължавашъ се да изпълнишъ. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зѫбцитѣ, вижда една тѣсна отворена вратичка и презъ нея излиза навънъ.
Който не изпълнява Божията воля, вижда тѣсна
врата
, но понеже живѣе въ съмнения, не се решава да мине презъ нея.
Той продължава пѫтя си по колелото, докато попадне на зѫбцитѣ му. Тукъ той разбира законитѣ на живота. Ще кажете, че има нѣщо жестоко въ това колело. Така е, но то е създадено отъ хората следъ грѣхопадането. Първоначално цѣлото колело е било гладко — Богъ го е направилъ.
към втори вариант >>
Той искаше да намѣри смисъла на живота въ знанието, въ богатството, въ удоволствието, докато се разочарова въ всичко и на едно мѣсто въ притчитѣ си казва: „Знай, сине мой, че Господъ ще доведе твоитѣ дѣла до сѫдъ.” Въ книгата му „Пѣсень на пѣснитѣ” се вижда
преврата
, който станалъ въ Соломона.
(втори вариант)
Нѣмамъ нищо противъ служенето на Кесаря, но измѣнчивъ е този животъ. Всѣки, който е служилъ на този законъ, който цѣлъ животъ е ялъ, пилъ, удоволствувалъ се, въ края на краищата, и той казва като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! ” За Соломона казваха, че нѣма царь подобенъ на него, но и той се разочарова отъ човѣшкия свѣтъ, т. е. отъ суетата въ живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломонъ написа ценни книги, въ които изнесе несигурностьта и преходностьта на този свѣтъ.
Той искаше да намѣри смисъла на живота въ знанието, въ богатството, въ удоволствието, докато се разочарова въ всичко и на едно мѣсто въ притчитѣ си казва: „Знай, сине мой, че Господъ ще доведе твоитѣ дѣла до сѫдъ.” Въ книгата му „Пѣсень на пѣснитѣ” се вижда
преврата
, който станалъ въ Соломона.
Обиколенъ отъ много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намѣрилъ любовьта. Единъ день срещналъ една овчарка, въ която се влюбилъ, но не могълъ да я привлѣче къмъ себе си. Той виждалъ спасението си въ нея и се питалъ, защо не я срещналъ по-рано. Всѣки ще срещне на пѫтя си своята овчарка или своя овчарь и ще се запита, защо не я срещналъ по-рано, а сега, следъ като опетнилъ живота си. Най-после човѣкъ дохожда до положение да обърне другата страница на живота, да служи на Бога, т. е.
към втори вариант >>
57.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Жената работила цял ден, спечелила нещо и, като се върне у дома си, още на пътната
врата
я посреща крадецът, в качеството си на неин възлюбен, предлага й да отидат да си хапнат и пийнат, да си почине от дневната работа.
Крадецът пак му нашепва: “Един път ще живееш. Яж, пий и весели се, това ще ти остане.” Вслушвайте се в думите на крадеца, но слушайте и думите на Христа, Който ви казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно." Правете разлика между едните и другите думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате в борба, в резки психически падания и повдигания. Помнете: не може да бъде човек щастлив, докато се поддава на съветите на своя крадец. Страшно е положението на мъжа или на жената, които вярват на своите крадци.
Жената работила цял ден, спечелила нещо и, като се върне у дома си, още на пътната
врата
я посреща крадецът, в качеството си на неин възлюбен, предлага й да отидат да си хапнат и пийнат, да си почине от дневната работа.
Днес ще си хапнат и пийнат, утре пак същата история, докато се опропастят. Така постъпват много християни с Христа. Те се оженят за Христа и по стар обичай, използват благата Му, докато един ден Той ги напусне. Той работи по цели дни за тях, а вечер те Го посрещат на вратата и Го обират. Днес Го оберат, утре Го оберат, докато една сутрин Христос излезе на работа и повече не се връща.
към беседата >>
Той работи по цели дни за тях, а вечер те Го посрещат на
вратата
и Го обират.
Страшно е положението на мъжа или на жената, които вярват на своите крадци. Жената работила цял ден, спечелила нещо и, като се върне у дома си, още на пътната врата я посреща крадецът, в качеството си на неин възлюбен, предлага й да отидат да си хапнат и пийнат, да си почине от дневната работа. Днес ще си хапнат и пийнат, утре пак същата история, докато се опропастят. Така постъпват много християни с Христа. Те се оженят за Христа и по стар обичай, използват благата Му, докато един ден Той ги напусне.
Той работи по цели дни за тях, а вечер те Го посрещат на
вратата
и Го обират.
Днес Го оберат, утре Го оберат, докато една сутрин Христос излезе на работа и повече не се връща. Това е великата драма в човешкия живот. След това казват: “Не вярвам вече в Христа.” – Не вярваш, защото Той е затворил вратата си за тебе. Ти си вярвал, че почиташ хората, и те също те почитат; вярвал си, че работиш за Христа и се ползваш от Неговите блага. Обаче, щом измениш на своята Вяра, благословението се вдига от тебе.
към беседата >>
След това казват: “Не вярвам вече в Христа.” – Не вярваш, защото Той е затворил
вратата
си за тебе.
Така постъпват много християни с Христа. Те се оженят за Христа и по стар обичай, използват благата Му, докато един ден Той ги напусне. Той работи по цели дни за тях, а вечер те Го посрещат на вратата и Го обират. Днес Го оберат, утре Го оберат, докато една сутрин Христос излезе на работа и повече не се връща. Това е великата драма в човешкия живот.
След това казват: “Не вярвам вече в Христа.” – Не вярваш, защото Той е затворил
вратата
си за тебе.
Ти си вярвал, че почиташ хората, и те също те почитат; вярвал си, че работиш за Христа и се ползваш от Неговите блага. Обаче, щом измениш на своята Вяра, благословението се вдига от тебе. Ако мислиш, че другите ще работят за тебе, ти си на крив път. Един ден Христос ще ви каже: "Ела да разгледаме сметките си, да видим какви печалби и загуби имаме." Ще кажете, че спасението се дава даром.
към беседата >>
Звънил на
вратата
и предал писмото и кошничката на свещеника.
Един свещеник написал писмо до свой другар, в което му съобщавал, че изпраща със слугата си две хубави пържени риби. Слугата взел писмото и рибите и тръгнал да изпълни поръчката на господаря си. Рибите издавали приятна миризма, която съблазнила слугата. Той се спирал тук-там по пътя и откъсвал по малко от рибите. Докато стигне къщата на свещеника, слугата изял рибите.
Звънил на
вратата
и предал писмото и кошничката на свещеника.
Като прочел писмото, свещеникът казал: – Стояне, тук има две риби. – Така ли? Да бъда поне спокоен, аз мислех, че съм ги изгубил по пътя. Някои хора четат Евангелието, дето Христос казва да възлюбиш врага си.
към беседата >>
И крадецът ще се отрече от занаята си и ще каже: “Не прескачайте през плета, но и аз, и вие да влезем заедно през главната
врата
”.
– отговорил Христос. В този момент една змия се впила в гърдите на дявола. Христос го погледнал, съжалил го и го освободил от змията. – Не искам да отнема властта ти над хората. Бъди им пак учител, но на Доброто.
И крадецът ще се отрече от занаята си и ще каже: “Не прескачайте през плета, но и аз, и вие да влезем заедно през главната
врата
”.
Следователно когато Христос казва, че иде да даде Живот, Той има предвид всички живи същества. Той носи Живот и на хората, и на крадеца в тях. Мисълта, която Христос оставя на съвременните хора, е следната: “Приятели и неприятели, жители на ада и на Небето, живейте всички в мир и съгласие, обикнете се като братя.” Велики Духове слизат в ада да помагат на падналите души. Колкото по-велик е Духът, толкова по-дълбоко трябва да слезе, да работи за изкуплението на падналите и изоставени същества. И Христос казва за себе си: „Не дойдох да помагам на Ангелите, но на загубеното Адамово семе." На друго място е казано: „Чух от мало до голямо да славят Бога." Ще слезе Бог между всички същества и ще ги примири.
към беседата >>
Жената работила цѣлъ день, спечелила нѣщо и, като се върне у дома си, още на пѫтната
врата
я посрѣща.
(втори вариант)
Яжъ, пий и весели се, това ще ти остане. Вслушвайте се въ думитѣ на крадеца, но слушайте и думитѣ на Христа, Който ви казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и да го иматъ преизобилно.” Правете разлика между еднитѣ и другитѣ думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате въ борба, въ рѣзки психически падания и повдигания. Помнете: не може да бѫде човѣкъ щастливъ, докато се подава на съветитѣ на своя крадецъ. Страшно е положението на мѫжа или на жената, които вѣрватъ на своитѣ крадци.
Жената работила цѣлъ день, спечелила нѣщо и, като се върне у дома си, още на пѫтната
врата
я посрѣща.
крадецътъ; въ качеството си на нейнъ възлюбенъ, предлага ѝ да отидатъ да си хапнатъ и пийнатъ, да си почине отъ дневната работа. Днесъ ще си хапнатъ и пийнатъ, утре пакъ сѫщата история, докато се опропастятъ. Така постѫпватъ много християни съ Христа. Тѣ се оженятъ за Христа и, по старъ обичай, използуватъ благата Му, докато единъ день Той ги напусне.
към втори вариант >>
Той работи по цѣли дни за тѣхъ, а вечерь тѣ Го посрѣщатъ на
вратата
и Го обиратъ.
(втори вариант)
крадецътъ; въ качеството си на нейнъ възлюбенъ, предлага ѝ да отидатъ да си хапнатъ и пийнатъ, да си почине отъ дневната работа. Днесъ ще си хапнатъ и пийнатъ, утре пакъ сѫщата история, докато се опропастятъ. Така постѫпватъ много християни съ Христа. Тѣ се оженятъ за Христа и, по старъ обичай, използуватъ благата Му, докато единъ день Той ги напусне.
Той работи по цѣли дни за тѣхъ, а вечерь тѣ Го посрѣщатъ на
вратата
и Го обиратъ.
Днесъ Го обератъ, утре Го обератъ, докато една сутринь Христосъ излѣзе на работа и повече не се връща. Това е великата драма въ човѣшкия животъ. Следъ това казватъ: Не вѣрвамъ вече въ Христа. — Не вѣрвашъ, защото Той е затворилъ вратата си за тебе. Ти си вѣрвалъ, че почиташъ хората, и тѣ сѫщо те почитатъ; вѣрвалъ си, че работишъ за Христа и се ползувашъ оть Неговитѣ блага.
към втори вариант >>
— Не вѣрвашъ, защото Той е затворилъ
вратата
си за тебе.
(втори вариант)
Той ги напусне. Той работи по цѣли дни за тѣхъ, а вечерь тѣ Го посрѣщатъ на вратата и Го обиратъ. Днесъ Го обератъ, утре Го обератъ, докато една сутринь Христосъ излѣзе на работа и повече не се връща. Това е великата драма въ човѣшкия животъ. Следъ това казватъ: Не вѣрвамъ вече въ Христа.
— Не вѣрвашъ, защото Той е затворилъ
вратата
си за тебе.
Ти си вѣрвалъ, че почиташъ хората, и тѣ сѫщо те почитатъ; вѣрвалъ си, че работишъ за Христа и се ползувашъ оть Неговитѣ блага. Обаче, щомъ измѣнишъ на своята вѣра, благословението се вдига отъ тебе. Ако мислишъ, че другитѣ ще работятъ за тебе, ти си на кривъ пѫть. Единъ день Христосъ ще ви каже: „Ела да разгледаме смѣткитѣ си, да видимъ, какви печалби и загуби имаме.” Ще кажете, че спасението се дава даромъ. — Така е, но условията не се даватъ даромъ, характеръ не се изработва даромъ, добродетели не се придобиватъ даромъ.
към втори вариант >>
Звънилъ на
вратата
и предалъ писмото и кошничката на свещеника.
(втори вариант)
Единъ свещеникъ написалъ писмо до свой другарь, въ което му съобщавалъ, че изпраща съ слугата си две хубави пражени риби. Слугата взелъ писмото и рибитѣ и тръгналъ да изпълни порѫчката па господаря си. Рибитѣ издавали приятна миризма, която съблазнила слугата. Той се спиралъ тукъ-тамъ по пѫтя и откѫсвалъ по малко отъ рибитѣ. Докато стигне кѫщата на свещеника, слугата изялъ рибитѣ.
Звънилъ на
вратата
и предалъ писмото и кошничката на свещеника.
Като прочелъ писмото, свещеникътъ казалъ: Стояне, тукъ има две риби. — Така ли? Да бѫда поне спокоенъ, азъ мислѣхъ, че съмъ ги изгубилъ по пѫтя. Нѣкои хора четатъ Евангелието, дето Христосъ казва, да възлюбишъ врага си. Тѣ си въздъхватъ спокойно и казватъ: Добре, че любовьта не е изгубена.
към втори вариант >>
И крадецътъ ще се отрече отъ занаята си и ще каже: Не прескачайте презъ плета, но и азъ, и вие да влѣземъ заедно презъ главната
врата
.
(втори вариант)
— Не отивамъ при хората, — отговорилъ Христосъ. Въ този моментъ една змия се впила въ гърдитѣ на дявола. Христосъ го погледналъ, съжалилъ го и го освободилъ отъ змията. — Не искамъ да отнема властьта ти надъ хората. Бѫди имъ пакъ учитель, но на доброто.
И крадецътъ ще се отрече отъ занаята си и ще каже: Не прескачайте презъ плета, но и азъ, и вие да влѣземъ заедно презъ главната
врата
.
Следователно, когато Христосъ казва, че иде да даде животъ, Той има предъ видъ всички живи сѫщества. Той носи животъ и на хората, и на крадеца въ тѣхъ. Мисъльта, която Христосъ оставя на съвременнитѣ хора, е следната: Приятели и неприятели, жители на ада и на небето, живѣйте всички въ миръ и съгласие, обикнете се като братя. Велики духове слизатъ въ ада да помагатъ на падналитѣ души. Колкото по-великъ е духътъ, толкова по- дълбоко трѣбва да слѣзе, да работи за изкуплението на падналитѣ и изоставени сѫщества.
към втори вариант >>
58.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Макар и християни, вярващи в Христа, някои казват, че
вратата
между този и онзи свят е затворена.
Те искат да разберат каква сила се крие в човешката култура. Велика е културата на онзи свят! Малцина могат да видят и разберат тази култура. Както астрономите се нуждаят от телескопи, за да виждат звездите на небето, така и вие се нуждаете от съответни телескопи, за да видите културата, която съществува на онзи свят. За да постигне това, човек трябва да работи усилено върху себе си.
Макар и християни, вярващи в Христа, някои казват, че
вратата
между този и онзи свят е затворена.
Това е знание на деца от първоначалното училище. Затворени врати има само в затворените, нечистите места. Следователно, всяка къща, в която вратите и прозорците са затворени, там владее мрак и хладина. Христос се обръща към всички хора и казва: “Дайте нова премяна, нови обувки и пръстен на ръката на вашия блуден син и го приемете с Любов.” Ще дойде вашият по-голям син, ще изкаже недоволството си от добрия прием, които сте оказали на по-малкия му брат, но това да не ви смущава. Вие сте дали всичкото си богатство на него.
към беседата >>
Макаръ и християни, вѣрващи въ Христа, нѣкои казватъ, че
вратата
между този и онзи свѣтъ е затворена.
(втори вариант)
Тѣ искатъ да разбератъ, каква сила се крие въ човѣшката култура. Велика е културата на онзи свѣтъ! Малцина могатъ да видятъ и разбератъ тази култура. Както астрономитѣ се нуждаятъ отъ телескопи, за да виждатъ звездитѣ на небето, така и вие се нуждаете отъ съответни телескопи, за да видите културата, която сѫществува на онзи свѣтъ. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да работи усилено върху себе си.
Макаръ и християни, вѣрващи въ Христа, нѣкои казватъ, че
вратата
между този и онзи свѣтъ е затворена.
Това е знание на деца отъ първоначалното училище. Затворени врати има само въ затворенитѣ, нечиститѣ мѣста. Следователно, всѣка кѫща, въ която вратитѣ и прозорцитѣ сѫ затворени, тамъ владѣе мракъ и хладина. Христосъ се обръща къмъ всички хора и казва: Дайте нова премѣна, нови обуща и пръстенъ на рѫката на вашия блуденъ синъ и го приемете съ любовь. Ще дойде вашиятъ по-голѣмъ синъ, ще изкаже недоволството си отъ добрия приемъ, който сте оказали на по-малкия му братъ, но това да не ви смущава.
към втори вариант >>
59.
Неизвестното
,
НБ
, София, 29.12.1918г.,
Когато няма
врата
.
Когато стане годно за живеене, тогава Духът може да го посети и да остави там своето благословение. Всеки иска Бог да го посети, както Христос посетил къщата заедно с учениците си. Ако в миналото Бог ви е посещавал, и днес ще ви посети. Българите казват: "Дето е текло, пак ще тече." Ако Бог никога не е влизал във вашата къща, и днес няма да влезе. Кога Бог не може да влезе в къщата на човека?
Когато няма
врата
.
Как ще ви дойдат гости, ако къщата ви няма врата, отдето да влязат? “И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото." За какво Го запитаха? За отношенията на човека към света. Казано е в Писанието, да не се свързвате със света. С кой свят?
към беседата >>
Как ще ви дойдат гости, ако къщата ви няма
врата
, отдето да влязат?
Всеки иска Бог да го посети, както Христос посетил къщата заедно с учениците си. Ако в миналото Бог ви е посещавал, и днес ще ви посети. Българите казват: "Дето е текло, пак ще тече." Ако Бог никога не е влизал във вашата къща, и днес няма да влезе. Кога Бог не може да влезе в къщата на човека? Когато няма врата.
Как ще ви дойдат гости, ако къщата ви няма
врата
, отдето да влязат?
“И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото." За какво Го запитаха? За отношенията на човека към света. Казано е в Писанието, да не се свързвате със света. С кой свят? С вашия свят на илюзиите и на заблужденията.
към беседата >>
— Когато нѣма
врата
.
(втори вариант)
Когато стане годно за живѣене, тогава Духътъ може да го посети и да остави тамъ своето благословение. Всѣки иска Богъ да го посети, както Христосъ посетилъ кѫщата заедно съ ученицитѣ си. Ако въ миналото Богъ ви е посещавалъ, и днесъ ще ви посети. Българитѣ казватъ: „Дето е текло, пакъ ще тече.” Ако Богъ никога не е влизалъ въ вашата кѫща, и днесъ нѣма да влѣзе. Кога Богъ не може да влѣзе въ кѫщата на човѣка?
— Когато нѣма
врата
.
Какъ ще ви дойдатъ гости, ако кѫщата ви нѣма врата, отдето да влѣзатъ? „И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото.” — За какво Го запитаха? — За отношенията на човѣка къмъ свѣта. Казано е въ Писанието, да не се свързвате съ свѣта. — Съ кой свѣтъ?
към втори вариант >>
Какъ ще ви дойдатъ гости, ако кѫщата ви нѣма
врата
, отдето да влѣзатъ?
(втори вариант)
Всѣки иска Богъ да го посети, както Христосъ посетилъ кѫщата заедно съ ученицитѣ си. Ако въ миналото Богъ ви е посещавалъ, и днесъ ще ви посети. Българитѣ казватъ: „Дето е текло, пакъ ще тече.” Ако Богъ никога не е влизалъ въ вашата кѫща, и днесъ нѣма да влѣзе. Кога Богъ не може да влѣзе въ кѫщата на човѣка? — Когато нѣма врата.
Какъ ще ви дойдатъ гости, ако кѫщата ви нѣма
врата
, отдето да влѣзатъ?
„И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото.” — За какво Го запитаха? — За отношенията на човѣка къмъ свѣта. Казано е въ Писанието, да не се свързвате съ свѣта. — Съ кой свѣтъ? — Съ вашия свѣтъ на илюзиитѣ и на заблужденията.
към втори вариант >>
60.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
– Много просто, ще намерите тайна
врата
на Царството Божие и там ще разберете, можете ли да се разтопите.
Тя трябва да се отдели и от морската вода, и от каменната сол и да се пречисти. Получи ли се в чисто състояние, тя представя Божествения живот, към който всички се стремят. Този живот е съчетание на любовта и на мъдростта: любовта действа на земята, а мъдростта – на небето. За да разбере, какво нещо е любовта и мъдростта, преди всичко, човек трябва да знае, може ли да се разтопи, или не може. – Как ще познаем?
– Много просто, ще намерите тайна
врата
на Царството Божие и там ще разберете, можете ли да се разтопите.
Така ще разберете и стиха: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ За това е нужно труд и работа, да се потите по 99 пъти на ден, и всичко във вас да се разтвори за Божествения живот. Само така ще разберете смисъла на труда и работата, на радостите и страданията. Като се разтопите, ще се повдигнете нагоре, в Божествения свят, и всичко земно ще остане на земята. Като се говори за възвишения свят, някои казват, че са го видели на сън. Сънят не е истинско виждане.
към беседата >>
61.
Моето иго
,
НБ
, София, 9.3.1919г.,
Следователно, дето и да носите иго – на
врата
, на гърба, в утробата си, в ума, в сърцето – носете го с радост, кротост и смирение.
– Не се носи лесно бремето. – От човека зависи. И бременната жена носи иго, но се радва, че ще се роди човек на света. Бременната жена трябва да носи детето си с кротост и смирение, за да предаде тези качества и на него. Само така може да се подобри бъдещото поколение.
Следователно, дето и да носите иго – на
врата
, на гърба, в утробата си, в ума, в сърцето – носете го с радост, кротост и смирение.
Вземете моето иго на себе си, защото съм кротък и смирен по сърце.“ Ето един стих, който заслужава да се приложи в живота; всеки трябва да го напише в ума си и в сърцето си. Бременната жена да повтаря този стих през всичкото време на бременността си. Така ли постъпва тя? Понякога си спомня този стих, но след като роди детето, а тогава е късно вече. Христовото иго е необходимо за умствения и духовен живот на човека.
към беседата >>
Който не е доволен от живота си, ще носи игото на
врата
си; ако пак не е доволен, игото ще се премести на гърба му.
Ако не може да го постигне, той се връща у дома си недоволен и разочарован. Вижда ниви, къщи, говеда – всичко пожелава. Чувате го най-после да казва: Винце искам, прасенце искам, да си пийна и хапна, да разбера смисъла на живота. И ако не може да задоволи желанията си, той казва, че носи иго. Игото не е в това, че не е постигнал временните си желания, но в това, че не е употребил очите си на място – пожелал е неща, които не са нужни.
Който не е доволен от живота си, ще носи игото на
врата
си; ако пак не е доволен, игото ще се премести на гърба му.
И най-после, игото ще влезе в утробата му и ще роди дете. Така, игото ще се мести, докато човек разбере смисъла на живота и стане съвършен, т.е. кротък и смирен. Значи, игото е първо на очите, после на врата, на гърба и най-после на корема. Да се справиш с това иго, подразбира да изучаваш алхимията.
към беседата >>
Значи, игото е първо на очите, после на
врата
, на гърба и най-после на корема.
Игото не е в това, че не е постигнал временните си желания, но в това, че не е употребил очите си на място – пожелал е неща, които не са нужни. Който не е доволен от живота си, ще носи игото на врата си; ако пак не е доволен, игото ще се премести на гърба му. И най-после, игото ще влезе в утробата му и ще роди дете. Така, игото ще се мести, докато човек разбере смисъла на живота и стане съвършен, т.е. кротък и смирен.
Значи, игото е първо на очите, после на
врата
, на гърба и най-после на корема.
Да се справиш с това иго, подразбира да изучаваш алхимията. Следователно, не говорете за желанията си и не страдайте за това, което не сте постигнали; използвайте знанието, което иде чрез очите ви, и мислете, какво трябва да правите всеки ден. Кажете си: Днес трябва да бъда кротък и смирен заради Онзи, Който ми е дал живот. Ако не сте готови да бъдете кротки и смирени заради Господа и Го безпокоите, вашият ангел ще ви напусне. Ако майката и бащата се безпокоят за нищо и никакво, близките им един след друг ще напуснат земята.
към беседата >>
62.
С любов се взима
,
НБ
, София, 22.3.1919г.,
Това е мотото, написано на
вратата
за Царството Божие.
Царството Божие с любов се взима, с обич се държи и с дух се крепи.
Това е мотото, написано на
вратата
за Царството Божие.
Досега всички искаха да вземат Царството Божие със сила, но не успяха. Отсега нататък вече всеки трябва да се освободи от този възглед, т. е. да се освободи от старата черупка на закона, от неговите окови, неговите възгледи. Царството Божие не със сила, а с Любов се взима. “Бог възлюби света, за да не погине всеки, който вярва в Него”.
към беседата >>
В противен случай ще ви кажа: “Приятелю, ти не си влязъл през
вратата
на Любовта”.
Отсега нататък искам да не ме занимавате с вашите скърби, да не ми разказвате какво се е случило с вас, какви разправии сте имали, какви нещастия са ви сполетели. Ако някой е жаден, гладен или скръбен, ще го напоя, ще го нахраня, ще го утеша, но да изслушвам какви взимания-давания имал не е моя длъжност, оставете това за служителите на старата култура. Пари, ризи, чорапи, обуща – нищо не ми носете и се освободете от мисълта да ме подкупвате с тези свои неща. Аз мога да работя както всеки от вас, тия ръце виждате ли ги – мога да придобия хляба си с труд. Ако можете да сторите това нещо с Любов, нямам нищо против – на драго сърце ще го приема, ще ви посрещна, ще ви целуна и ще ви кажа: “Елате в Царството Божие”.
В противен случай ще ви кажа: “Приятелю, ти не си влязъл през
вратата
на Любовта”.
Ако можете да изпълните всичко в името на Божествената Любов и Обич, добре, но вън от тях аз не съществувам. Това е Божественото учение в алегоричен смисъл. Искам да ви представя това, което едно време Великият Господ е говорил на първия човек в Рая и после е говорил чрез всички пророци и Христа. Някои от пророците са разбирали Бога, но някои не са Го разбирали, изопачили са думите Му и днес те вече не са предадени така, както са били в първите времена. Защото много пророци са лъгали, но ние благодарим и на лъжите им.
към беседата >>
63.
Това учение
,
ИБ
,
БС
, София, 17.4.1919г.,
Вземат ли ви каквото имате, показват ви
вратата
, през която сте влезли.
Човешкият и Божественият принципи се сменят в душата на всеки. Например вие обичате някого – някоя ваша приятелка, давате й подаръци, каните я в къщи, приемате я добре, но един ден казвате: „Аз я намразих вече.” Как е възможно любовта да се превърне в омраза? Тази любов е човешка, любов на съображения. И днес всички домове, всички общества страдат все от такава любов. Ако сте богат или учен и влезете в някое общество, всички ви посрещат добре, защото има какво да вземат.
Вземат ли ви каквото имате, показват ви
вратата
, през която сте влезли.
Макар че толкова пъти сте влизали и излизали, все още не сте научили урока си. Когато се говори за това Учение, вие си казвате: „То няма отношение към мен.” И добрата, и лошата страна на едно учение имат отношение към вас, защото ако ти страдаш, страдаш за себе си, или ако се радваш, пак го правиш за себе си. Никой не може да влезе в твоята радост или в твоето страдание. Следователно в това отношение всеки си носи своя кръст. Мнозина искате някой да ви вземе страданието, затова го разказвате на един, на втори, на трети и т.н.
към беседата >>
Когато кажете за някого, че е лош, разбирайте, че той е
вратата
, през която ще мине злото, ще минат всички нечистотии.
Ако някой е болен, ще се съберете у него на молитва, макар и да е скаран с някои от вас. Ще кажете: „Господи, ние сме решили да работим тъй, както Ти искаш, затова сме се събрали да ни научиш как да живеем! ” Така искам да посрещнете Великден. Имайте широки сърца, не бъдете тесногръди – границите на Божествената Любов са безпределни.
Когато кажете за някого, че е лош, разбирайте, че той е
вратата
, през която ще мине злото, ще минат всички нечистотии.
Когато видите, че вашият мъж е неразположен, трябва да знаете, че той изхвърля сметта навън. На другия ден, когато вие изхвърляте сметта навън, мъжът ви трябва да благодари на Бога. Днес вие сте доволни, когато не изхвърляте сметта и вашите ръце са чисти, но къщите ви са нечисти. Аз ви говоря днес, за да умре всяка злоба, всяко зло, всяко съмнение. Приложете тези практически правила и не разправяйте резултатите, а само се уякчавайте, докато видите плодовете.
към беседата >>
64.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Новороденото дете постоянно учи, възприема знание –
вратата
му остава отворена.
Скарал си се с някого, стрелял си го, а после търсиш лекар. И в тоя случай лекарят е нужен, но сбиването и скарването между двама приятели може да се избегне. В който ден престанеш да се биеш, болестите изчезват, и хората не се нуждаят вече от лекари, от различни лекарски прибори и инструменти. Мнозина казват, че се нуждаят от учители. – Ако се раждате, имате нужда от учители.
Новороденото дете постоянно учи, възприема знание –
вратата
му остава отворена.
Ако не се раждате, нямате нужда от учители. – Ние се нуждаем от свещеници и проповедници. Защо се нуждаем? – Защото не сте просветени. Ако бяхте просветени, щяхте ли да се нуждаете от проповедници?
към беседата >>
65.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
„А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка; и като си затвориш
вратата
, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно.
„А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка; и като си затвориш
вратата
, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно.
И Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” Мнозина запитват: Защо човек трябва да се моли? – Молбата, молитвата е съзнателен процес на работа. Някой пита: Може ли човек да не се моли? – Може – умрелите не се молят. Значи, всяко живо същество се моли.
към беседата >>
66.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
И аз съм на
вратата
ѝ.
Следователно всички религиозни хора са фалирали буржоа, а ония хора, които служат на Бога от Любов, те са хора без религия. Тези, които са в болницата, не ги съветвам да излязат от нея преждевременно, а ако искат да излязат, трябва да запитат лекаря дали е време за това, дали организмът им функционира правилно, и ако лекарят им разреши, нека влязат в широкия път на живота, дето се живее без религия. „Свободни сте“, трябва да каже той, ще ви подпише свидетелство да бъдете свободни. Църквата засега е една болница, а свещениците и проповедниците са прислужниците и лекарите. Сега на някои от вас предстои да излязат от болницата.
И аз съм на
вратата
ѝ.
Макар и да съм незван от никого проповедник, пророк без портфейл, ще ви запитам: Приятен ли беше животът ви в болницата, научихте ли си урока там? Ще кажете: „Ох, съсипаха ни тези инжекции“. Лекарят казва: „Човек, който не живее в Бога, ще опитва нашите губерки и ще живее в болницата“. Аз казвам: Не нося никакви губерки, ножове, никаква аптека нямам, торба не нося, но дишайте чист въздух, гледайте нагоре, не ходете в тъмнината, нека слънцето да ви огрее, за да не влезете пак в болницата. А влезете ли отново в болницата, опасно е вече, защото положението се усложнява.
към беседата >>
67.
Отхвърленият камък
,
НБ
, , 1.6.1919г.,
Когато ликвидираме с греховете си, ние трябва да възприемем Любовта, Мъдростта на здравето и на безсмъртието, и тогава ще бъдем близо до
вратата
на великия храм, в който ще научим великата истина на живота.
Изнесете един болен горе на планината, на чист въдух, и той, въпреки своята воля, ще оздравее. Иде момент, в който, без да съзнаваме, ще оздравеем. Страданията са подтик, те ни изкарват на високо място. Когато някой сгреши, разболява се и казва: „Няма да правя повече така“. Значи той ликвидира своята сметка.
Когато ликвидираме с греховете си, ние трябва да възприемем Любовта, Мъдростта на здравето и на безсмъртието, и тогава ще бъдем близо до
вратата
на великия храм, в който ще научим великата истина на живота.
Ние се стремим към живот, който може да имате само тогава, когато излезете от тия болници. Отсега нататък престанете да казвате, че Христос ви спасява, а казвайте: „Ние ще живеем за Христа, ще помагаме на болните да излязат от болницата и ще ги заведем вън от градския живот, защото той е нехигиеничен“. Трябва да се излезе по нивите и полята и там да се оре и копае. Българинът като оре, казва, че България е уредена, а който не оре, безпокои се докъде ще се даде земя на България; коя част от Македония, коя част от Добруджа и т.н. Това не е българщина, такъв българин не живее даже и в черния дроб на общия организъм, а се намира по-долу от него.
към беседата >>
68.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
Сега ти ще започнеш, като минеш през тясната
врата
на единия конус в другия, който допира върха си о другия, и ще почнеш своята еволюция.
Вие слизате все по-надолу и по-надолу в този конус и си казвате: „Да слезем по-долу, за да видим какво има там“. Ще дойдеш до най-долното поле на този конус, в центъра му, и там ще спреш; ще се преобърнеш на едно микроскопическо същество и ще кажеш: „Господи, защо станах толкова малък? “ – Защото си един от великите философи и си дошъл тук да научиш изпълнението на малкия закон в живота. Процесът на развитието е обратен, т.е. да се издигнеш от това поле, в което си паднал, ти няма да минеш вече по същия път.
Сега ти ще започнеш, като минеш през тясната
врата
на единия конус в другия, който допира върха си о другия, и ще почнеш своята еволюция.
Така ще минаваш от поле в поле, докато дойдеш в новия свят. Едва си влязъл в този нов свят, ще те срещне някой философ и ще ти каже: „Защо ние, хората, не живеем тъй, както си искаме? Защо да не се проявяваме самостойно и независимо от всички закони? “ Ти ще го попиташ: „Слизал ли си ти в конуса на живота? “ – „Не.“ – „Слез да видиш как се живее там.
към беседата >>
Мнозина ще слезете в този конус и когато минете през тясната
врата
, ще си спомните моите думи.
Едва си влязъл в този нов свят, ще те срещне някой философ и ще ти каже: „Защо ние, хората, не живеем тъй, както си искаме? Защо да не се проявяваме самостойно и независимо от всички закони? “ Ти ще го попиташ: „Слизал ли си ти в конуса на живота? “ – „Не.“ – „Слез да видиш как се живее там. Аз слизах един път и втори път за нищо в живота си няма да сляза“.
Мнозина ще слезете в този конус и когато минете през тясната
врата
, ще си спомните моите думи.
Всеки, който е минал един път през тясната врата на конуса, той става велик в Царството Божие; а който се е спрял в първия конус, ще се нарече най-малък в Царството Божие. Този, който се е спрял в първия конус, се намира в положението на една мравка, която е попаднала в конуса на мравоядеца. Той я хваща постепенно ту за едното, ту за другото краче, докато свърши с нея. И тъй: „Който наруши една от най-малките заповеди и научи така хората, най-малък ще се нарече в Царството Божие; а който стори и научи, най-велик ще се нарече в Царството Божие“. Аз ви говоря върху този стих, защото всяка душа има свои стремежи.
към беседата >>
Всеки, който е минал един път през тясната
врата
на конуса, той става велик в Царството Божие; а който се е спрял в първия конус, ще се нарече най-малък в Царството Божие.
Защо да не се проявяваме самостойно и независимо от всички закони? “ Ти ще го попиташ: „Слизал ли си ти в конуса на живота? “ – „Не.“ – „Слез да видиш как се живее там. Аз слизах един път и втори път за нищо в живота си няма да сляза“. Мнозина ще слезете в този конус и когато минете през тясната врата, ще си спомните моите думи.
Всеки, който е минал един път през тясната
врата
на конуса, той става велик в Царството Божие; а който се е спрял в първия конус, ще се нарече най-малък в Царството Божие.
Този, който се е спрял в първия конус, се намира в положението на една мравка, която е попаднала в конуса на мравоядеца. Той я хваща постепенно ту за едното, ту за другото краче, докато свърши с нея. И тъй: „Който наруши една от най-малките заповеди и научи така хората, най-малък ще се нарече в Царството Божие; а който стори и научи, най-велик ще се нарече в Царството Божие“. Аз ви говоря върху този стих, защото всяка душа има свои стремежи. Не казвам за всички, че нито сте добри, нито сте лоши, защото хиляди пъти през деня постъпвате и добре, и зле; хиляди пъти през деня се сменяват вашите желания.
към беседата >>
“ – Господ го е пратил да му покажете
вратата
.
Добрият живот е във втория конус. Аз ще уподобя първия конус на малкото дете, което по-рано е било старият човек, но се е смалил. Едно време това дете е било някой философ, някой брамин, жрец, патриарх, учен, който днес се нуждае от вашата помощ. Сега то крещи, иска да го прекарат през тясното отвърстие на конуса. Питате: „Защо това дете се явило в този дом?
“ – Господ го е пратил да му покажете
вратата
.
Майката е вратата. Тя го взема и казва: „Много интелигентно е моето дете“. Знаете ли в какво положение се намират съвременните майки? Като пораснат децата им, тогава едва разбират какви са, защото тогава се проявяват. За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: В една гора живял един отшелник цели 20 години и бил известен със своя чист и благочестив живот.
към беседата >>
Майката е
вратата
.
Аз ще уподобя първия конус на малкото дете, което по-рано е било старият човек, но се е смалил. Едно време това дете е било някой философ, някой брамин, жрец, патриарх, учен, който днес се нуждае от вашата помощ. Сега то крещи, иска да го прекарат през тясното отвърстие на конуса. Питате: „Защо това дете се явило в този дом? “ – Господ го е пратил да му покажете вратата.
Майката е
вратата
.
Тя го взема и казва: „Много интелигентно е моето дете“. Знаете ли в какво положение се намират съвременните майки? Като пораснат децата им, тогава едва разбират какви са, защото тогава се проявяват. За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: В една гора живял един отшелник цели 20 години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът намислил различни начини, за да го изкуси, но не успял.
към беседата >>
Ти сега ще започнеш издигането си, като минеш през тясната
врата
на друг конус, който се допира с върха си до първия конус.
(втори вариант)
Тези полета аз си ги представям, че се намират в един безграничен кръг и колкото повече слизате надолу, толкова повече този кръг се стеснява, като приема форма на конус. Някои казват, че тези полета са всичко седем, а аз намирам, че те са на брой седем [милиона] по седем милиона. Вие слизате все по-надолу и по-надолу в този конус и си казвате: „Да слезем до долу, за да видим какво има там." Ще дойдеш до най-долното поле на този конус и там ще спреш, ще се преобърнеш на едно микроскопическо животно и ще кажеш: „Господи, защо станах толкова малък? " Защото си един от великите философи и си дошъл дотук долу да научиш малките закони в живота. Процесът на развитието е обратен, тоест за повдигането ти от това поле, в което си паднал, ще стане така, че няма да минеш вече по същия път.
Ти сега ще започнеш издигането си, като минеш през тясната
врата
на друг конус, който се допира с върха си до първия конус.
Така ще минаваш от поле в поле, докато дойдеш в друг свят. Едва си влязъл в този нов свят, и ще те срещне някой философ и ще ти каже: „Защо ние, хората, не живеем тъй, както си искаме, защо да не се проявяваме самостойно и независимо от всички закони? " Ти ще го попиташ: „Ти слизал ли си в конуса? " „Не." „Слез да видиш как се живее там, аз слизах един път в живота си и втори път за нищо няма да сляза." Мнозина ще слезете през тясната врата на конуса и като се намерите там, ще си спомните моите думи. Всеки, който е минал един път през тясната врата на конуса, той е станал велик в Царството Божие, а всеки, който се е спрял в първия конус, е най-малък в Царството Божие.
към втори вариант >>
" „Не." „Слез да видиш как се живее там, аз слизах един път в живота си и втори път за нищо няма да сляза." Мнозина ще слезете през тясната
врата
на конуса и като се намерите там, ще си спомните моите думи.
(втори вариант)
Процесът на развитието е обратен, тоест за повдигането ти от това поле, в което си паднал, ще стане така, че няма да минеш вече по същия път. Ти сега ще започнеш издигането си, като минеш през тясната врата на друг конус, който се допира с върха си до първия конус. Така ще минаваш от поле в поле, докато дойдеш в друг свят. Едва си влязъл в този нов свят, и ще те срещне някой философ и ще ти каже: „Защо ние, хората, не живеем тъй, както си искаме, защо да не се проявяваме самостойно и независимо от всички закони? " Ти ще го попиташ: „Ти слизал ли си в конуса?
" „Не." „Слез да видиш как се живее там, аз слизах един път в живота си и втори път за нищо няма да сляза." Мнозина ще слезете през тясната
врата
на конуса и като се намерите там, ще си спомните моите думи.
Всеки, който е минал един път през тясната врата на конуса, той е станал велик в Царството Божие, а всеки, който се е спрял в първия конус, е най-малък в Царството Божие. Този, който се е спрял в първия конус, се намира в положението на една мравка, която е попаднала в конуса на мравояда - мравоядът я хваща постепенно ту за едното, ту за другото краче, докато свърши с нея. И тъй, „който наруши една от най-малките заповеди и научи така хората, най-малък ще се нарече в Царството Божие, а който стори и научи - най-велик ще се нарече в Царството Божие." Говоря ви върху този стих, защото всяка една дума си има своите стремежи. За всички ви казвам, че сте нито добри, нито лоши, защото по много пъти през деня постъпвате и добро, и лошо, по много пъти през деня вашите желания се менят. Ставате сутринта и си казвате: „От днес вече ще живея добър живот", но като се върнеш вечерта дома си и си дадеш сметка за всичко, казваш си: „Не излезе така, както мислих, защото при днешния живот при хората, които те обикалят, не може да се живее честно." Търговецът казва, че днес не може да се живее [без] лъжа; земеделецът казва, че не е възможно при орането и разработването на земята да не унищожиш живота на много червеи и насекоми.
към втори вариант >>
Всеки, който е минал един път през тясната
врата
на конуса, той е станал велик в Царството Божие, а всеки, който се е спрял в първия конус, е най-малък в Царството Божие.
(втори вариант)
Ти сега ще започнеш издигането си, като минеш през тясната врата на друг конус, който се допира с върха си до първия конус. Така ще минаваш от поле в поле, докато дойдеш в друг свят. Едва си влязъл в този нов свят, и ще те срещне някой философ и ще ти каже: „Защо ние, хората, не живеем тъй, както си искаме, защо да не се проявяваме самостойно и независимо от всички закони? " Ти ще го попиташ: „Ти слизал ли си в конуса? " „Не." „Слез да видиш как се живее там, аз слизах един път в живота си и втори път за нищо няма да сляза." Мнозина ще слезете през тясната врата на конуса и като се намерите там, ще си спомните моите думи.
Всеки, който е минал един път през тясната
врата
на конуса, той е станал велик в Царството Божие, а всеки, който се е спрял в първия конус, е най-малък в Царството Божие.
Този, който се е спрял в първия конус, се намира в положението на една мравка, която е попаднала в конуса на мравояда - мравоядът я хваща постепенно ту за едното, ту за другото краче, докато свърши с нея. И тъй, „който наруши една от най-малките заповеди и научи така хората, най-малък ще се нарече в Царството Божие, а който стори и научи - най-велик ще се нарече в Царството Божие." Говоря ви върху този стих, защото всяка една дума си има своите стремежи. За всички ви казвам, че сте нито добри, нито лоши, защото по много пъти през деня постъпвате и добро, и лошо, по много пъти през деня вашите желания се менят. Ставате сутринта и си казвате: „От днес вече ще живея добър живот", но като се върнеш вечерта дома си и си дадеш сметка за всичко, казваш си: „Не излезе така, както мислих, защото при днешния живот при хората, които те обикалят, не може да се живее честно." Търговецът казва, че днес не може да се живее [без] лъжа; земеделецът казва, че не е възможно при орането и разработването на земята да не унищожиш живота на много червеи и насекоми. Партизанинът казва, че при днешните условия на живот не може да се върти честно политиката, така говори и духовникът.
към втори вариант >>
69.
Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Ние обикновено мислим да покръшнем и да изберем друг път, но няма друга изходна
врата
, освен една — нагоре.
Ако вие сте присадени на питомна маслина и не се развивате, мислите ли, че господарят ви ще ви държи там дълго време? Той ще каже: .Да се махнат". У вас има някои неща от самите вас присадени, те трябва просто да се отчупят, а те се отчупват, когато последва някое нещастие, например, човек изгуби пари, обществено положение или бъде ограничен отсякъде. Тогаз той убива желанията си за преходни блага и потърсва друг път. Казва му се : ,,Трябва да избереш пътя-—ако вървиш нагоре, има живот, ако тръгнеш надолу, няма живот за тебе".
Ние обикновено мислим да покръшнем и да изберем друг път, но няма друга изходна
врата
, освен една — нагоре.
Като казва Христос : ,,Аз съм вратата'', Той подразбира само един път в живота. При сегашното ни състояние има само един път, по който може да се развива и сложи бъдещият ви живот; има само една врата, през която може да влезете. Бъдещето ви прераждане, бъдещето ви състояние се обуславя от тази врата, през която ще минете. Потърсете и намерете Христа. А вие ще Го намерите в себе си.
към беседата >>
Като казва Христос : ,,Аз съм
вратата
'', Той подразбира само един път в живота.
Той ще каже: .Да се махнат". У вас има някои неща от самите вас присадени, те трябва просто да се отчупят, а те се отчупват, когато последва някое нещастие, например, човек изгуби пари, обществено положение или бъде ограничен отсякъде. Тогаз той убива желанията си за преходни блага и потърсва друг път. Казва му се : ,,Трябва да избереш пътя-—ако вървиш нагоре, има живот, ако тръгнеш надолу, няма живот за тебе". Ние обикновено мислим да покръшнем и да изберем друг път, но няма друга изходна врата, освен една — нагоре.
Като казва Христос : ,,Аз съм
вратата
'', Той подразбира само един път в живота.
При сегашното ни състояние има само един път, по който може да се развива и сложи бъдещият ви живот; има само една врата, през която може да влезете. Бъдещето ви прераждане, бъдещето ви състояние се обуславя от тази врата, през която ще минете. Потърсете и намерете Христа. А вие ще Го намерите в себе си. Под думите „в себе си" говорих ви какво трябва да разбирате.
към беседата >>
При сегашното ни състояние има само един път, по който може да се развива и сложи бъдещият ви живот; има само една
врата
, през която може да влезете.
У вас има някои неща от самите вас присадени, те трябва просто да се отчупят, а те се отчупват, когато последва някое нещастие, например, човек изгуби пари, обществено положение или бъде ограничен отсякъде. Тогаз той убива желанията си за преходни блага и потърсва друг път. Казва му се : ,,Трябва да избереш пътя-—ако вървиш нагоре, има живот, ако тръгнеш надолу, няма живот за тебе". Ние обикновено мислим да покръшнем и да изберем друг път, но няма друга изходна врата, освен една — нагоре. Като казва Христос : ,,Аз съм вратата'', Той подразбира само един път в живота.
При сегашното ни състояние има само един път, по който може да се развива и сложи бъдещият ви живот; има само една
врата
, през която може да влезете.
Бъдещето ви прераждане, бъдещето ви състояние се обуславя от тази врата, през която ще минете. Потърсете и намерете Христа. А вие ще Го намерите в себе си. Под думите „в себе си" говорих ви какво трябва да разбирате. Първо трябва да намерите Христа; но трябва да знаете, че Той няма да дойде у вас във вид на мъж или жена.
към беседата >>
Бъдещето ви прераждане, бъдещето ви състояние се обуславя от тази
врата
, през която ще минете.
Тогаз той убива желанията си за преходни блага и потърсва друг път. Казва му се : ,,Трябва да избереш пътя-—ако вървиш нагоре, има живот, ако тръгнеш надолу, няма живот за тебе". Ние обикновено мислим да покръшнем и да изберем друг път, но няма друга изходна врата, освен една — нагоре. Като казва Христос : ,,Аз съм вратата'', Той подразбира само един път в живота. При сегашното ни състояние има само един път, по който може да се развива и сложи бъдещият ви живот; има само една врата, през която може да влезете.
Бъдещето ви прераждане, бъдещето ви състояние се обуславя от тази
врата
, през която ще минете.
Потърсете и намерете Христа. А вие ще Го намерите в себе си. Под думите „в себе си" говорих ви какво трябва да разбирате. Първо трябва да намерите Христа; но трябва да знаете, че Той няма да дойде у вас във вид на мъж или жена. Павел казва: ,,Нито мъж без жена, нито жена без мъж могат".
към беседата >>
Пропускът е като къщен ключ, чрез който се отваря и затваря
вратата
.
Казахме, че Господ е високо и по някой път слиза; но Той никога не слиза в безпорядък, Неговият Дух слиза именно чрез любов и мъдрост, да превърне безпорядъка в порядък. После, може да се подигнат и други практически въпроси. Като се образува връзка между всички ви, ще имате известни пропуски, чрез които ще влезете в работа. В окултните закони не може без пропуски. Имате ги тези пропуски, може да употребите закона.
Пропускът е като къщен ключ, чрез който се отваря и затваря
вратата
.
Тези пропуски ще ви се дадат само тогава, когато бъдете верни, да не злоупотребявате с тях. Верен човек на своята душа, верен на ближния си, верен на Бога. Някой път изневеряването може да стане несъзнателно, но много пъти е ставало и сега става по подхлъзване. Такова подхлъзване имаше и у апостола Петра, когато поиска да дава съвет на Христа, Христос му каза : „Тази мисъл идва от сатаната", и тогава пристъпи и каза онова, що има в Евангелието: „Който не се отрече от себе си" и г. н. Имайте предвид, че Христовото учение е леко.
към беседата >>
70.
Обяснение върху обстановката на залата за събрания
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Виолетовата краска над
вратата
показва, че трябва да бъдете силни; зелената иска от вас да се развиете в Божията добродетел ; розовата — сърцето ви да е изпълнено с любов; синята — умът ви с вяра; портокалената означава проявление на физическия живот.
Задръжте в паметта си обстановката на стаята, тъй както си е. Това са неща наредени по известен закон. Всяко нещо тук има своя смисъл, нищо не е излишно.
Виолетовата краска над
вратата
показва, че трябва да бъдете силни; зелената иска от вас да се развиете в Божията добродетел ; розовата — сърцето ви да е изпълнено с любов; синята — умът ви с вяра; портокалената означава проявление на физическия живот.
Тази картина с концентрични кръгове показва пътя на развитие на човешката душа, първоначалния произход на човека — как той е започнал живота си. Другата картина — пентограмата — показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа, Човек е тръгнал от добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате, е райското дърво; после съгрешил, минал през мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал чрез любовта и влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на правдата, посл ще слезе в пътя на истината, и тогава веч ще се съедини с Бога. Добротата, мъдростта, любовта, правдата и истината — това е пътят, през който човек се възкачва.
към беседата >>
Виолетовата краска надъ
вратата
показва, че трѣбва да бѫдете силни; зелената иска отъ васъ да се развиете въ Божията добродѣтелъ; розовата — сърцето ви да е изпълнено съ любовь; синята — умътъ ви съ вѣра; портокалената означава проявле- ние на физическия животъ.
(втори вариант)
Задръжте въ паметьта си обстановката на стаята, тъй както си е. Това сѫ нѣща наредени по извѣстенъ законъ. Всѣко нѣщо тукъ има своя смисълъ, нищо не е излишно.
Виолетовата краска надъ
вратата
показва, че трѣбва да бѫдете силни; зелената иска отъ васъ да се развиете въ Божията добродѣтелъ; розовата — сърцето ви да е изпълнено съ любовь; синята — умътъ ви съ вѣра; портокалената означава проявле- ние на физическия животъ.
Тази картина съ концентрични крѫгове показва пѫтя на развитие на човѣшката душа, първоначалния произходъ на човѣка — какъ той е започналъ живота си. Другата картина — пентограмата — показва човѣка въ сегашното му състояние — пѫтя, по който е миналъ. Образътъ на Христа, който виж- дате тукъ, прѣдставя сегашното стремление на човѣка да се приближи къмъ Христа. Човѣкъ е тръгналъ отъ добродѣтелитѣ нагорѣ, влѣзълъ е въ рая: дървото, което виждате, е райското дърво; послѣ съгрѣшилъ, миналъ прѣзъ мѫдростьта, която се добива чрѣзъ изпитание; а най-после миналъ чрѣзъ любовьта и влѣзълъ въ спасението. Слѣдъ това ще се възкачи прѣзъ пѫтя на правдата, послѣ ще слѣзе въ пѫтя на истината, и тогава вечъ ще се съедини съ Бога.
към втори вариант >>
71.
Правият път
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
После: „Никой не може да иде при Отца, ако Аз не му Го изявя.“ Това има този смисъл, че Христос е
вратата
, през която трябва да минем, за да видим Бога.
Прочее, ако ме запитате какво бих желал да имам на този свят, ще отговоря: да бъда нищ духом и да е Царството Божие в мен; да бъда чист и по сърце, за да видя Бога в Неговата същина, защото който е чист по сърце, той вижда Бога. Чистотата на сърцето е център на блаженствата. Ако искате да имате туй благо, препоръчвам ви като метод да придобиете чистота на сърцето. Как разбирате това, че ще видите Бога – като човек ли ще Го видите? Има два стиха от Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец Ми не го привлече“, това значи: никой не може да дойде при Сина Человечески, ако не е привлечен чрез Любовта.
После: „Никой не може да иде при Отца, ако Аз не му Го изявя.“ Това има този смисъл, че Христос е
вратата
, през която трябва да минем, за да видим Бога.
Защо трябва да сме привлечени при Христа? Аз обяснявам този стих много естествено. Житно зрънце, което не е посято в земята, на което не е дадена светлина, топлина и влага, може ли да се прояви? То не може само да влезе в земята, ако няма кой да го посади. Трябва да се намери някое разумно същество, което да го посади в земята, за да му се дадат условията да види онова, към което се стреми.
към беседата >>
72.
Аз съм онзи човек
,
НБ
, София, 28.9.1919г.,
Веригите паднаха от нозете му,
вратата
се отвори, и той излезе.
В тоя народ ще се развият възвишени добродетели. Обърнете се към Бога и кажете: Господи, благодарим Ти, че ни избави от фалшивите реклами и ни посочи истинския път. Потърсете тоя Бог в себе си. Той е вътре във вас Търсете Го по прав път. Щом Го намерите, всички вериги на робството ще се скъсат така, както на Петър, който беше в тъмница.
Веригите паднаха от нозете му,
вратата
се отвори, и той излезе.
Стражарят го търсеше, но не го намери. Не е проста гъба Петър. Той не се връща вече назад. Това ще бъде второто действие. И тъй, когато дойде ангелът при вас, ще каже: Долу веригите!
към беседата >>
Веригите паднаха от нозете му,
вратата
се отвори и той излезе.
(втори вариант)
В тоя народ ще се развият възвишени добродетели. Обърнете се към Бога и кажете: „Господи, благодарим Ти, че ни избави от фалшивите реклами и ни посочи истинския път." Потърсете Тоя Бог в себе си. Той е вътре във вас. Търсете Го по прав път. Щом Го намерите, всички вериги на робството ще се скъсат така, както на Петър, който беше в тъмница.
Веригите паднаха от нозете му,
вратата
се отвори и той излезе.
Стражарят го търсеше, но не го намери. Не е проста гъба Петър. Той не се връща вече назад. Това ще бъде второто действие. И тъй, когато дойде ангелът при вас, ще каже: „Долу веригите!
към втори вариант >>
73.
Ще живее
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
Вие хванете една кокошка, пипнете я тук – там, да се убедите, че е угоена, и туряте ножа на
врата
й.
по необходимост. Вторият закон е закон на свободата. Законът за кармата не признава никакво право, никаква култура, никакво щастие, никаква любов. – Кой прилага тоя закон? – Вие го прилагате всеки, ден, но и върху вас го прилагат.
Вие хванете една кокошка, пипнете я тук – там, да се убедите, че е угоена, и туряте ножа на
врата
й.
Тя кряка, моли се, но не я чувате. Вие си мислите за хубавото ядене, което ще сготвите. Няма закон, който може да защити кокошката. Няма съдия, който да й отдаде правото. Мислите ли, че като заколите кокошката, вие ще бъдете щастливи?
към беседата >>
74.
Мъчението
,
ИБ
,
ООК
, , 5.2.1920г.,
Вие и в четвъртък можете да дойдете, но аз ще затворя
вратата
на моята школа, и вие никога няма да стъпите в нея – хубаво да го знаете.
Както видите, тази наука не прилича на вашите сънища и видения. Всички ученици на окултната школа, които не са готови да се мъчат, да не прекрачват нейния праг, защото той е свещен. Това е първото правило. Ще се запитате и ще си отговорите: ако сте готови да изтърпите всички мъчения – елате. Инак, имате обикновени беседи в неделя, идвайте.
Вие и в четвъртък можете да дойдете, но аз ще затворя
вратата
на моята школа, и вие никога няма да стъпите в нея – хубаво да го знаете.
Ангел, с огнен меч, ще стои пред вратата, и горко ономува, който пристъпи. Главата му ще се търколи на пода. Следователно, ще си зададете първия въпрос: готови ли сте да се мъчите и да издържите мъчението. Всичко благородно и възвишено в света се ражда само от мъчението, не от труда. Мъчението съставлява най-великата работа, трудът е втората стъпка, която гради туй, което мъчението е създало.
към беседата >>
Ангел, с огнен меч, ще стои пред
вратата
, и горко ономува, който пристъпи.
Всички ученици на окултната школа, които не са готови да се мъчат, да не прекрачват нейния праг, защото той е свещен. Това е първото правило. Ще се запитате и ще си отговорите: ако сте готови да изтърпите всички мъчения – елате. Инак, имате обикновени беседи в неделя, идвайте. Вие и в четвъртък можете да дойдете, но аз ще затворя вратата на моята школа, и вие никога няма да стъпите в нея – хубаво да го знаете.
Ангел, с огнен меч, ще стои пред
вратата
, и горко ономува, който пристъпи.
Главата му ще се търколи на пода. Следователно, ще си зададете първия въпрос: готови ли сте да се мъчите и да издържите мъчението. Всичко благородно и възвишено в света се ражда само от мъчението, не от труда. Мъчението съставлява най-великата работа, трудът е втората стъпка, която гради туй, което мъчението е създало. Християнството се повдигна благодарение на мъчениците, които положиха живота си за него.
към беседата >>
Който се е мъчил и със спокойствие е изтърпял мъченията, той е Христос, а който не се е мъчил и иска не през предната, но през задната
врата
да влезе, той е антихрист.
Та, ще се спрете на думата "мъчение" – тя е най-съществената, най-важната в света и в тази школа, в която искате да бъдете ученици. Ще спрягате тази дума във всички лица и времена, и да ви става приятно, когато вие и всички други се мъчат, защото в мъчението е спасението. Ако не бе мъчението, Христос би ли станал това, което е? Кого наричат антихрист? Онзи, който не се е мъчил, а иска да заеме мястото на Христа.
Който се е мъчил и със спокойствие е изтърпял мъченията, той е Христос, а който не се е мъчил и иска не през предната, но през задната
врата
да влезе, той е антихрист.
Тъй говори тази окултна школа. Аз засягам въпроса за мъчението общо, във всичките му разклонения. То е засегнало сегашното общество едва с края на своя нокът, само го е одраскало. Като сравнявам вашите мъчения с действителните, едва ли те се равняват на една хилядна от истинските. И още казвате, че за Бога се мъчите!
към беседата >>
75.
Молитвата
,
НБ
,
ИБ
, София, 8.2.1920г.,
Христос казва: “А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и като си затвориш
вратата
, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно, и Отец, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.” Ще влезеш, казва Христос, в тайната си стаичка и ще се помолиш Отцу твоему.
Различават се: който яде месце има остри, кучешки зъби, дето хване, кости троши. Който пие винце и бира, лицето му е подпухнало, кръвта му е нечиста, погледът му е мъжделив. Аз вземам пиенето на винце в много широк смисъл. Да не мислите, че искам да ви обидя. Вземам виното като символ, това, което отклонява нашата мисъл от правата посока.
Христос казва: “А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и като си затвориш
вратата
, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно, и Отец, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.” Ще влезеш, казва Христос, в тайната си стаичка и ще се помолиш Отцу твоему.
Това е разумното, великото в света, което обединява всички хора в едно, което обмисля нашите желания, нашите мисли, нашите действия, което дава подтик на нашия растеж, това, което възкресява мъртвата човешка душа. Забравили ли сте го? Ако някой попита кой е баща ви, вие всички бихте описали вашите пастроци, ще кажете: “Моят баща е със сини очи, носът му е дълъг, веждите му са дебели, брадата му черна, мускулест, строг, взискателен.” Други ще опишат: “Моят баща е деликатен, мустаците му са възмалки, веждите му са тънки, косите му са къдрави.” Всеки ще опише баща си, но това е сянката на Онзи Велик баща. Ще ви дам едно изяснение, каква е тази сянка. Ако вземете един слънчев лъч да го прекарате през 10 огледала, по закона на отражението, какви сили ще има в последното й отражение този лъч?
към беседата >>
Когато някой ме види да минавам през някоя
врата
, ще каже: “През тази
врата
влезе.” Но може като влизам и излизам, да съм вън от тази стаичка.
Когато правим упражнения, трябва да знаем, че това е едно упражнение, да не смесваме упражнението с онази действителност в живота, която съществува. Мнозина се молят с упражнения. Нямам нищо против това, но то не е реалност, а приготвяне към реалното. Христос казва: “Влез в скришната си стаичка.” Коя е тази стаичка и къде е тя? Ще каже някой: “Вътре в себе си.” Тази стаица не се намира в тялото.
Когато някой ме види да минавам през някоя
врата
, ще каже: “През тази
врата
влезе.” Но може като влизам и излизам, да съм вън от тази стаичка.
Зная тази стаичка се намира горе, вън от човешкия мозък, но човешкият Дух като влезе, излиза извън. Христос казва: “Влезте в тази стаичка, дето не се чува никакъв шум.” А на Земята, в която стая влезеш, има шум, а дето има шум, там не може да има разбиране. В тази стаичка всички, които влязат, се обединяват, считат се за братя. Там няма народности, няма много учения, има само едно обмислено и разбрано учение. Както в една музикална стая, като свирят всички е приятно, така е приятно и в тази стаичка.
към беседата >>
76.
Великата майка
,
ИБ
,
БС
, София, 26.2.1920г.,
На вас сега предстои една задача - да се повърнете най-малко осем хиляди години назад, да дойдете до
вратата
на райската градина, за да ви покажа, че сте хванали крива посока.
Вижте как пише псалмопевецът в своите песни! Той казва: "Да плескат реките, да се снишат горите и високите кедри." Той уподобява всички хора на дървета, на планински върхове, на реки, извори, а света уподобява на море и т.н. Във всичко това има смисъл. В тези описания псалмопевецът като окултист е влагал онези истински Божествени идеи, които ръководят света. Тълкувателите, като взели тези форми, изопачили са ги и сега съвременните хора не могат да мислят правилно.
На вас сега предстои една задача - да се повърнете най-малко осем хиляди години назад, да дойдете до
вратата
на райската градина, за да ви покажа, че сте хванали крива посока.
Когато хората излязоха от Рая, имаше два пътя пред тях и трябваше да изберат единия. Цялото човечество взе кривият път и казваше: "Така е определено! ". Не, имаше друг път, определен, а той беше т. нар. прав, тесен Път. Под "тесен Път" се разбира онзи Велик Път на живата Природа и в този Път трябва да влезете.
към беседата >>
НАГОРЕ