НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
2
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
2
:
1000
резултата в
460
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Вътрешни състояния и външни условия
,
ООК
, София, 18.7.1934г.,
“ – Когато
вкусът
ти стане добър.
2.
Отношение на вътрешните състояния и външните условия
,
МОК
, София, 20.7.1934г.,
Представете си, че
вкусът
за яденето у него е толкова развит, че е крайно взискателен за яденето си, както някой голям аристократ.
Ако той
вкуси
от супата малко, като близне, и намери, че няма толкова сол или масло, колкото трябва, веднага ще хвърли паницата.
3.
Великото в живота
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 5.8.1934г.,
Ако са плодоядци, в първо време трапезата е красива, пълна със зрели
вкусни
плодове, но щом плодовете се изядат, нищо не остава от тази красота.
4.
И помаза
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
И най-после – за да говори сладко." Значи устата на човека е създадена, за да извършва три главни функции: да яде сладко, да
вкусва
сладко и да говори сладко.
Сега и аз ви казвам: яжте сладко,
вкусвайте
сладко и говорете сладко!
Че някой философ се произнася за моя
вкус
, и това не е важно за мене.
Какво аз чувствам, какво аз усещам, когато
вкусвам
някакъв плод, това е важно за мене.
Думите на философа не определят моя
вкус
, но езикът ми го определя.
Вземам нещо в устата си,
вкусвам
го и казвам: "Сладко е това нещо." Сладчината с думи не се определя.
5.
Часът на Любовта
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Който издържи на тия страдания, той ще познае Великата любов и ще
вкуси
от нея.
6.
Великото и малкото
,
СБ
, София, 20.8.1934г.,
Представете си, че някой е седнал пред добре наредена трапеза, пълна с хубави,
вкусни
ястия, и започва да се моли на Бога яденето само да влезе в устата му.
7.
Законът на подмладяването
,
УС
, София, 2.9.1934г.,
И тогава тази чувствителност, с която човек познава духовния свят, се притъпява и като се притъпи
вкусът
на човека, той никаква сладчина не може да усеща.
8.
Връзка с Бога
,
ООК
, София, 12.9.1934г.,
Ти само ще
вкусиш
плода и ще кажеш, че е много сладък, много хубав.
9.
Ако говоря
,
ООК
, Русе, 26.9.1934г.,
Първият разправял на децата, че имало в света много хубави градини с
вкусни
плодове, но нито плодовете им показвал, нито дал да ги
вкусват
.
Човек трябва не само да прилага, но всяко нещо трябва да го използва, да види неговия плод и да го
вкуси
, да го опита.
10.
Милосърдие, смирение и молитва
,
ООК
, София, 3.10.1934г.,
Бог ти е дал едно чувство, един орган на
вкуса
, чрез който може да узнаете сладчината моментално.
11.
С какво тяло?
,
НБ
, София, 7.10.1934г.,
Колко е
вкусен
сухият, препеченият хляб в гората.
12.
Каин и Авел
,
УС
, София, 14.10.1934г.,
Като види някакво
вкусно
ядене, тя веднага се разполага, готова е даже да се откаже от убеждението си.
13.
Оставете да растат наедно и двете!
,
НБ
, София, 21.10.1934г.,
Тя била много уредна, добра домакиня, но все не могла да задоволи
вкуса
на мъжа си.
Като се върнал от работа, мъжът
вкусил
яденето и казал: А, ето, това ядене е отлично сготвено.
14.
Добри проводници
,
ООК
, София, 24.10.1934г.,
Пък истината е узрелият плод, който можем да
вкусим
.
15.
Най-високият връх
,
ООК
, София, 31.10.1934г.,
Давам ви една голяма жълта круша и като я
вкусиш
, произвежда ти приятност.
16.
Механическо и органическо пеене
,
ООК
, София, 14.11.1934г.,
И после, като
вкусиш
ябълката, заинтересувала се е и устата ти.
17.
Действието на музиката
,
ООК
, София, 21.11.1934г.,
Тя трябва да изникне, да израсне, да цъфне, да завърже плод и като
вкусите
плода, само тогава ще знаете каква семка е тя.
След като я
вкусите
, веднага казвате: „Това е круша.” Крушата вече определя каква е нотата.
18.
Който сее и който жъне
,
НБ
, София, 25.11.1934г.,
Като събере брашно, колкото за един хляб, тя си го замесвала сама и така ѝ бил
вкусен
хлябът.
Ще кажете, че заешкото и жабешкото месо били
вкусни
.
19.
Доброто име
,
УС
, София, 2.12.1934г.,
Който иска да пее добре, той трябва да пее за себе си, да задоволи своя
вкус
.
Ако е нервен, неразположен или недоволен, нека си представи добре наредена трапеза, с
вкусни
яденета, и мислено да си хапне, да се успокои.
Той не може да
вкуси
никаква сладчина.
(втори вариант)
20.
Веселие и радост
,
ООК
, София, 5.12.1934г.,
Защото от нашия живот дотогава, докато Бог не
вкуси
от плода, който ние трябва да дадем, не е постигната целта на нашия живот.
Всеки един човек е като лоза, защото е казано: „Аз съм лозата, а вие -пръчките, а Отец Ми е земеделецът.” Щом сме лози, трябва да принесем плод, и от този плод ще
вкуси
онзи, който го е работил.
И ако един ден дойде Той и
вкуси
от плода, и не го намери такъв, какъвто трябва, тогава?
21.
Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност
,
УС
, София, 9.12.1934г.,
Това е все едно отдалеч да гледате
вкусния
обяд, но да нямате право да
вкусите
.
22.
Най-съвършеният идеал. Песента на малката тревица
,
ООК
, София, 12.12.1934г.,
Първо, чрез нея влиза храната и в нея седи езикът, чрез който нещата се
вкусват
.
23.
Философия на трептенията
,
МОК
, София, 14.12.1934г.,
Искаш да знаеш, дали твоето ядене е
вкусно
.
24.
Когото възкръси
,
НБ
, София, 16.12.1934г.,
Често хората и като учени на земята, как да използват светлината, или как да използват слушането, или обонянието, или
вкуса
.
25.
Погрешка и спънка
,
МОК
, София, 4.1.1935г.,
Във
вкуса
усещаш вътрешно подновяване.
Във
вкуса
усещаш вътрешно подновяване.
(втори вариант)
26.
Правият път
,
УС
, София, 6.1.1935г.,
Ако угощаваш един човек, не се хвали с яденето си, защото ти не си го
вкусил
още.
27.
Естествени положения
,
МОК
, София, 11.1.1935г.,
След туй − с нейният цвят и, най-после, има нещо друго −
вкусът
.
И после, тъй както са наредени, имате най-първо зрението, после иде обонянието, после иде
вкуса
.
Най-първо иде зрението, слушането, обонянието,
вкуса
и осезанието.
28.
Причинният свят
,
УС
, София, 13.1.1935г.,
Ако яденето, което предлагате на другите, е
вкусно
първо на вас, то ще бъде
вкусно
и на другите.
29.
Новият опит
,
ООК
, София, 23.1.1935г.,
Вие сте се влюбили за пет причини: първа - че сте го видели, второ - че сте го чули, трето - че сте го помирисали, четвърто - че сте го
вкусили
и пето - че сте го попипали.
Като го видите, чуете, помиришете,
вкусите
и пипнете, и казвате: „Аз се влюбих в него." Представете си, че не сте виждали нещата.
30.
Закон за освобождение
,
МОК
, София, 8.2.1935г.,
Сега е стипчив, след няколко време ще бъде кисел, а по-нататък, когато узрее, ще го намериш
вкусен
.
31.
Отдалечаване и приближаване
,
УС
, София, 10.2.1935г.,
Никой не е виждал любовта, нито я пипал, нито я
вкусвал
, но е доволен, когато се говори за нея.
Никой не е виждал любовта, нито я пипал, нито я
вкусвал
, но е доволен, когато се говори за нея.
(втори вариант)
32.
Насилията под слънцето
,
УС
, София, 3.3.1935г.,
в гостилницата, където се приготвят
вкусни
ястия.
33.
И отиде, та се представи
,
НБ
, София, 10.3.1935г.,
Като сте
вкусили
от тази Божествена Любов, вие сте се подмамили от нея, и заради нея сте влезли в човешкия порядък на нещата.
И всеки, който
вкуси
отвън живота, радва се, но като влезе малко по-навътре, веднага се натъква на горчивините и казва: Отвътре не е така.
34.
Най-добрият плод
,
ООК
, София, 13.3.1935г.,
Някои хора имат
вкус
към красивото, към краските.
35.
Най-младият в света
,
МОК
, София, 15.3.1935г.,
И такова отвращение се събуди в мен, че не
вкусвам
вино.
Това зароди в мен желанието да не
вкуся
вино.
И такова отвращение се събуди в мен, че не
вкусвам
вино; това зароди в мен желанието да не
вкуся
вино.
(втори вариант)
36.
Двете добродетели / Двата вида добродетели. (Кой е правият път)
,
УС
, София, 24.3.1935г.,
И ако първата хапка, която вземаш на езика си, да е
вкусна
.
(втори вариант)
Вземеш ли една храна, че не е
вкусна
, тази храна не е заради тебе.
(втори вариант)
37.
Каквото вържете на земята
,
НБ
, София, 24.3.1935г.,
Те се запитвали помежду си: Как ти се вижда
вкусът
на това нещо?
Това, че има известен
вкус
, с който определя нещата.
38.
Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка)
,
УС
, София, 14.4.1935г.,
Всяка глава от Писанието е един
вкусен
обяд, с който можете да се нахраните.
Ако външно момата отговаря на
вкуса
му, вътрешно, по сърце не му отговаря.
То е
вкус
.
(втори вариант)
39.
Един от дванадесетте
,
НБ
, София, 28.4.1935г.,
Утре сестрата ще ме пита дали съм
вкусил
от сладкото.
Трябва ли да кажа, че съм го
вкусил
?
Казвам: Когато счупите буркана със сладкото, идете да се изповядате, но не казвайте, че сте го
вкусили
без да сте го още
вкусили
.
40.
Киселина, основа, сол
,
ООК
, София, 1.5.1935г.,
Според моите познания, неговото обоняние, неговият
вкус
не са толкова деликатни.
41.
Пак се яви
,
НБ
, София, 5.5.1935г.,
Преди две хиляди години даже тя питаше: Защо да не мога да
вкуся
от плодовете на забраненото дърво?
42.
Правото на Любовта / Близкият човек. (Двете права на човека, който обича. Примирението)
,
УС
, София, 12.5.1935г.,
Те имат велики идеи и стремежи, но ги държат затворени в кутии, не ги поставят в земята да израстат, да
вкусят
един ден от техните плодове.
Житото и е добро,
вкусно
, едро, можеш ли да ни дадеш тази нива?
Хубостта е да
вкусиш
и да ядеш от тях.
(втори вариант)
43.
Сгърбената жена
,
НБ
, София, 23.6.1935г.,
Когато е това влиянието на Меркурий в младините на човека, той има изтънчен
вкус
, разбира практическия живот, урежда работите си лесно.
44.
Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него
,
УС
, София, 23.6.1935г.,
Никой не може да разбере
вкуса
на хляба, докато не го опита.
Външно може да изглежда
вкусен
, близките ти могат да го препоръчват, но докато ти сам не го опиташ, не можеш да имаш ясна представа за неговия
вкус
.
Тъй, ти не можеш да разбереш колко е
вкусен
хлябът, ако не го опиташ.
(втори вариант)
Ако само ти разправят отвън тебе и ти само го гледаш отвън, може да предполагаш, може да мислиш, но няма да имаш една ясна представа за
вкуса
на хляба.
(втори вариант)
45.
Начало и край / И до края, както и в началото. (Нищо няма да ви стане)
,
УС
, София, 30.6.1935г.,
Когато тя се разговаряше със змията и се убеди от нея да
вкуси
от забранения плод, Бог беше там.
Следователно и до днес още се проповядва на хората, като на млади моми и момци, да не
вкусват
от плода, който действа опивателно.
Колкото и да ви убеждава майка ви да го опитате, за да не ви стане лошо, кажете: Не искам да
вкуся
от този плод; нищо няма да ми стане, ако не го опитам.
Допуснете, че във вас няма никакъв
вкус
.
(втори вариант)
Те казват: „Че няма го Господ.“ А той беше в райската градина и наблюдаваше първата жена, като беше
вкусила
от плода, тъй си вторачил очите.
(втори вариант)
Ако ти пиеш или
вкусиш
, само близнеш от ракията или от винцето, аз мога да ви предскажа какво ще ви се случи.
(втори вариант)
Вие, младите моми, не
вкусвайте
от ракията, нито от винцето.
(втори вариант)
46.
Филмът на живота
,
ООК
, София, 3.7.1935г.,
Да си
вкуся
малко." Няма да оздравее от това, но старата баба си мисли така.
47.
Двата полюса. Мъжът и жената
,
МОК
, София, 5.7.1935г.,
Най-първо, той ще бъде
вкусен
, после ще ви даде онази сила, от която се нуждаете.
Имам да обясня теоретически какво нещо е хляба, но колкото и да обяснявам, че е
вкусен
, без да си го
вкусил
е едно, а като го
вкусиш
е съвсем друго.
48.
Несъвместими неща
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 16.8.1935г.,
Ако не можете да отговорите на въпроса, аз ще отговоря: Човек плаче, защото не е ял; човек плаче, защото е преял; човек плаче, защото яденето не е
вкусно
.
49.
Сочни храни
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 25.8.1935г.,
Отдавна не бил
вкусвал
телешко месо.
50.
С человечески езици
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1935г.,
Като
вкусим
един плод на земята, ние казваме, че този плод е сладък, или кисел.
51.
Стари и нови разбирания
,
СБ
,
РБ
, София, 2.9.1935г.,
Всеки човек има свой определен
вкус
за нещата, вследствие на което приема такава храна, от която организмът му се нуждае.
52.
Божественият план / Тълкуванието. (Истинските връзки)
,
УС
, София, 8.9.1935г.,
Представете си, този човек иска да си избере една жена, без да я гледа, без да слуша, без да я помирише, без да я
вкуси
и без да я попипа малко.
(втори вариант)
Вярвам в този, който чува, който гледа, който помирисва, който
вкусва
и който попипва.
(втори вариант)
53.
Проводници
,
ООК
, София, 18.9.1935г.,
Казват ви: „Сладко е това." Вие ще възприемете сладчината според степента на вашия
вкус
.
Колкото човек по се издига в живота, толкова неговият
вкус
прогресира.
Когато човек умствено и сърдечно огрубява, то огрубява и неговият
вкус
.
И изобщо ония животни, които седят на най-ниска степен на развитие, като свинята, те нямат
вкус
- каквото видят, вземат го.
54.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
Но казвам ви,
вкусете
я и веднага ще имате ясна представа за онова, от което се интересувате.
Например казвам за едно ядене, че е солено, ти го
вкусваш
и казваш, че е безсолно.
55.
Изтълкувай ни тази притча!
,
НБ
, София, 29.9.1935г.,
В Римската империя, в римската епоха, у римляните
вкусът
за ядене бил толкова развит, че цяла нощ като пирували, вземали някакво лекарство, да повърнат яденето, че пак да ядат.
Два, три пъти правили така, за да опитват
вкуса
.
Какво ще бъде това ядене, като ядеш, да го повърнеш, че пак да усетиш
вкуса
.
56.
Чувство на сигурност
,
МОК
, София, 4.10.1935г.,
Отиваш в някоя гостилница, слагат ти яденето,
вкусно
е, но след като ядеш, заболи те коремът.
57.
Великите музиканти
,
МОК
, София, 18.10.1935г.,
Човек има
вкус
, [но] той не се подчинява на онзи вътрешен импулс.
58.
Забравените неща
,
НБ
, София, 20.10.1935г.,
Ти на земята като си може да
вкусиш
от Божественото.
59.
Безкрайните неща
,
ООК
, София, 23.10.1935г.,
Дали една храна е добра, или не, дали е
вкусна
, или не, няма да ти покажат очите, а езикът.
Или си изгубил разсъдъка – правилното разсъждение, или си изгубил очите, или едното си ухо, или
вкуса
си.
Дали една храна е добра, или не, дали е
вкусна
, или не, няма да ти покажат очите, а езикът.
60.
Неизменното в човека
,
МОК
, София, 25.10.1935г.,
“ Една разлика има по
вкус
.
Сладкото има сладчина, но виното, което опива и то има
вкус
.
Какъв е онзи
вкус
на онова, което опива?
Ядеш, ала виждаш, че хлябът не е така
вкусен
.
Най-първо било хас* вино, после изгубва туй качество, понеже едно кило източи, едно налива вода, две кила източи, две налива, докато най-сетне виното изгуби своя
вкус
.
61.
Приложението като източник на знанието / Източник на знанието
,
УС
, София, 27.10.1935г.,
Като
вкуси
захарта, той ще научи свойствата ѝ.
(втори вариант)
Ако я гледа отвън без да я
вкуси
, той трябва да приеме на доверие вашите думи.
(втори вариант)
62.
Божественият избор
,
МОК
, София, 8.11.1935г.,
То не може да си представи:
вкус
няма, няма форма.
63.
Свещеният огън
,
УС
, София, 10.11.1935г.,
И като ги опекъл, този казал: „Дай да ги
вкуся
.“ – „Не може.
64.
Тайната на даването
,
ООК
, София, 13.11.1935г.,
Друго ядене не
вкусвайте
.
65.
Опити
,
ООК
, София, 20.11.1935г.,
Естетика има той,
вкус
има в движенията.
66.
Подядане и ощетяване
,
МОК
, София, 22.11.1935г.,
– „
Вкусай
втората“.
Вкусва
и втората и започва да плюе на земята.
67.
Иди повикай мъжа си
,
НБ
, София, 1.12.1935г.,
Обаче, без да повика мъжа си, без да си припомни правилото на рая, тя
вкуси
от забранения плод и даде после на Адама да яде.
И Адам
вкусил
от плода, без да я запита: Ти даде ли първо на госта да яде от този плод: Като дошъл Господ при тях, Той ги наказал.
Адам казал: Другарката ми Ева, като се разхождала с госта из рая, видяла, че плодовете на това дърво са хубави,
вкусила
от тях и после и на мене даде да ги опитам.
Тя казала: Като се разхождах с гостенина из рая, той ми каза, че такива дървета, като това, имали много в рая, и плодовете му били много
вкусни
.
68.
Същественото
,
МОК
, София, 6.12.1935г.,
Следователно, когато ние отказваме нещата в света, ние [не] сме [ги]
вкусили
, нищо повече.
Туй, което човек [е]
вкусил
, не може да го отрече.
69.
По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец
,
УС
, София, 15.12.1935г.,
И не можеш да добиеш разсъдък в тебе, тъй да определиш качествата на нещата, ако нямаш
вкус
.
Да
вкусиш
.
Той иска да си хапне и друго нещо, някакво
вкусно
ядене.
(втори вариант)
Цигуларят не може да се прояви без цигулка; ораторът не може да се прояви без език; мислещият не може да се прояви без очи, чрез които да възприема истината и красотата; който иска да прояви чувствата си, трябва да има ухо; който иска да прояви разсъдъка си, да определя качествата на нещата, трябва да има
вкус
.
(втори вариант)
70.
Вас ви нарекох приятели
,
НБ
, София, 29.12.1935г.,
Като дойдем до хората, те приемат нечиста храна, но я гарнират с някакви приправки, и по този начин заблуждават
вкуса
си.
71.
Като добрия син
,
ООК
, София, 1.1.1936г.,
Вкус
ще има.
Ако е жена или дете – пак същото, и те имат
вкус
.
72.
Двата вида пеене
,
МОК
, София, 3.1.1936г.,
Желанието да
вкусиш
не е лошо, но де е сега погрешката?
Нито мирисът е мирис, нито
вкусът
е
вкус
, нито последствията.
После, духовният
вкус
в тях е отъпял.
Гледам, престъплението се увеличило, обонянието се намалило,
вкусът
се намалил, чувствителността за последствията се увеличила.
Вкусът
, и той трябва да стане по-силен, тогава да се намали чувствителността за последствията.
73.
Трите плода
,
ООК
, София, 8.1.1936г.,
("По
вкуса
.")
По-малко сте яли, но все таки по нещо сте
вкусили
.
74.
Основният тон
,
МОК
, София, 17.1.1936г.,
Който не иска да си развали
вкуса
за музиката, да не слуша грамофонни плочи.
75.
Всичко, което чух
,
НБ
, София, 19.1.1936г.,
Осезанието се занимава с физическия свят,
вкусът
със света на чувствуванията, мирисът е малко съединителна нишка между умствения и чувствения свят.
76.
Непроменливи величини / Устойчиви величини
,
УС
, София, 19.1.1936г.,
Ти седиш, подъвчеш, погълчиш жена си или готвача, че не е хубаво приготвено, не е
вкусно
, хлябът малко не е
вкусен
.
Изгубва туй музикално настроение, всичко му се показва тъмно, мрачно, безсмислен е животът, безсмислено е яденето, не е
вкусно
, пиенето, водата не е
вкусна
.
Като види, че е сърдит, тя веднага му направи баница, сготви
вкусно
ядене.
(втори вариант)
Те гледат само, как е сготвена храната, и са готови да се сърдят, ако нещо не е по
вкуса
им, или да одобряват, ако е по
вкуса
им.
(втори вариант)
77.
Петте врати
,
ООК
, София, 22.1.1936г.,
После –
вкусът
и пипането.
Бог му каза: "Няма да го поглеждате, няма да го пипате, няма да го
вкусвате
, няма да го миришете, няма да го чувате." Ева отиде и го погледна, и го чу, и го
вкуси
, и го попипа, и го помириса, и го изяде.
" Пипнал го с ръката, помирисал го,
вкусил
го – искал да знае какво е това нещо, което кокошката е направила.
" Ева погледнала ябълката и казала: "Чакай да й видя
вкуса
!
Следователно трябва да станете господари на своите сетива: на пипането – като пипаш да знаеш, защо пипаш; след това – на зрението,
вкуса
, обонянието и слуха.
Причината е в едно място: причината е във вашето зрение, във вашето обоняние, във вашия
вкус
, във вашия слух, във вашето пипане.
Причината е в едно място: причината е във вашето зрение, във вашето обоняние, във вашия
вкус
, във вашия слух, във вашето пипане.
(втори вариант)
Бог каза на Адама: „Няма да го поглеждаш, няма да го пипаш, няма да го
вкусваш
, няма да го миришеш, няма да го чуваш.“ Ева отиде и го погледна, и го чу, и го
вкуси
, и го попипа, и го помириса, и го изяде.
(втори вариант)
Вкусил
го и мирисал го, и искал да знае какво е това нещо, което кокошката е направила.
(втори вариант)
“ Тя го погледнала и казала: „Чакай да му видим
вкуса
.“ Най-първо, прегрешението на Ева беше в това, че тя седеше в един възвишен свят и мърмореше.
(втори вариант)
После,
вкусът
и пипането.
(втори вариант)
В обонянието, във
вкуса
много хубави работи можеш да научиш, но и много лоши работи.
(втори вариант)
След това на зрението,
вкуса
, обонянието и слуха.
(втори вариант)
78.
Музикално състояние
,
МОК
, София, 24.1.1936г.,
Опитва
вкуса
, той е учен човек, знае при кой кръчмар, какво вино има.
Той има един
вкус
не може да го лъжат кръчмарите.
Питам, какво ще го ползува тази наука, че той имал тънък
вкус
, че разбрал колко годишни са вината, кои са пелин, кои са от 4–5 години?
Усетът на осезанието или
вкуса
, на обонянието или зрението, в процесите не са постоянни естествено.
Вкусът
, не знаете коя нота е.
Второ, всеки предмет, който можеш да го
вкусиш
, е на близо.
Вкуса
и обонянието по телефона можеш ли да предадеш?
Тези, които не можеш да пипнеш, да
вкусиш
, да ги чуеш, тези предмети ние ги виждаме.
79.
Царят, богатият и момата
,
МОК
, София, 6.3.1936г.,
Казвате: „Хубаво, отлично пиле,
вкусно
!
“ Защо пилето е
вкусно
, кажете ми!
Ако бяхте човек, който нямахте никакъв глад, то пилето нямаше да е така
вкусно
.
Вкусно
е пилето, защото сте гладен.
Туй подразбира, че пилето е
вкусно
.
Или
вкусно
е пилето, понеже животът на пилето е влязъл във вашия живот.
Сега казвате: „Пилето не пее, но е много
вкусно
.“ Този певец, който не пее, е много
вкусен
на ядене.
80.
Предпоследната врата. За това което е
,
МОК
, София, 7.2.1936г.,
Има 20 люспи, отгоре има една тънка люспа, после има лютив
вкус
малко.
81.
Тониране
,
ООК
, София, 12.2.1936г.,
Отчасти - да,
предвкусване
може да има, но да я имате сега, невъзможно е.
Вие имате само едно впечатление на вашия език, че тя е
вкусна
.
82.
Ще се похваля / Ще се похваля. Божественото начало
,
УС
, София, 23.2.1936г.,
Ако си болен, няма да ядеш само два-три дена или най-много 40 дена, но след това ще ядеш хубаво, чисто,
вкусно
приготвено ядене.
(втори вариант)
Говориш за жертва, за себеотричане, но как ще дадеш
вкусната
баница на един беден, нещастен човек, който е гладувал три дена?
(втори вариант)
83.
Естествената мярка
,
МОК
, София, 28.2.1936г.,
Ако ти развиваш в себе си изкуственото в тебе чувство – обич към яденето, обичаш да си
вкусваш
, да похапваш, непременно ще се развият бърните.
Ако искаш да направиш бърните си по-дебели, ще обичаш да ядеш, да имаш
вкус
, ще дойде повече кръв.
Туй животно добило
вкус
да разбира от хубава вода.
84.
Освобождаване на чувствата
,
МОК
, София, 13.3.1936г.,
Щом за вас оставяте цялата ябълка, вие никак не сте
вкусили
.
(– „По-
вкусно
.“)
85.
Отец ме люби
,
НБ
,
ИБ
, София, 22.3.1936г.,
Затова и на вас сега казвам:
Вкусете
от плода на дървото за познаване на доброто и злото и вярвайте, че от него всичко може да стане.
Като
вкусите
от този плод, вие ще станете богове, ще придобиете големи опитности и знания.
Върху това дърво било написано на един стар език следното: Не яж от плодовете на дърво, на което не знаеш, какви са цветовете му, нито миризмата на неговите цветове, нито светлината, на която плодовете му са зрели, нито пък
вкусът
им познаваш.
Когато змията предложила на Ева да опита плода на забраненото дърво, тя
вкусила
от него, но не останала много доволна. Защо?
Въпреки това, тя
вкусила
от плода, предложила от него и на Адама, и по този начин се облякла със зелена рокля.
И ако тогава го
вкусите
, поне няма да умрете.
86.
Понеже ви изказах това
,
НБ
, София, 5.4.1936г.,
Един ден, като се разхождаше из рая, тя срещна до дървото за познаване на доброто и на злото един учен човек, слязъл от небето, който ѝ се представи като голям авторитет, с много знания и започна да ѝ разправя, че ако
вкуси
от забранения плод, тя ще стане учена като Господа, ще почне да създава светове.
87.
Божественото огледало. Трите области
,
ООК
, София, 8.4.1936г.,
Ако снахата беше умна и ако
вкусът
й за солта беше порядъчно развит, тя щеше да каже: „Много добре е насолила боба свекърва ми." И тя не щеше да бута да тури сол.
88.
Изгрев и залез / Настояще, минало и бъдеще. Изгрев, пълен ден и залез. Прощението! Превод трябва
,
УС
, София, 19.4.1936г.,
Яденето е
вкусно
, добре приготвено,.
(втори вариант)
89.
Правата мисъл, чувство и говор / Права мисъл, чувство и говор
,
УС
, София, 26.4.1936г.,
Вземете някой човек, има такъв
вкус
, особен.
Приятно е на човека да яде
вкусно
сготвено ядене.
(втори вариант)
90.
Отношението на трите живота
,
МОК
, София, 3.7.1936г.,
Той показва как се яде черешата, но аз не зная нито
вкуса
ѝ какъв е.
91.
Външна и вътрешна любов
,
СБ
, София, 21.8.1936г.,
Когато отивате при някоя ябълка, вие
вкусвате
плода й, а после броите, колко плодове има.
92.
Основни черти на новото / Основната черта на новото
,
СБ
, София, 22.8.1936г.,
Те му избрали мома по свой
вкус
и разбиране.
93.
Пътища на Любовта / Любовта и свободата. Четиритях пътища в Любовта
,
СБ
, София, 30.8.1936г.,
Причината е в самия болен, в неговия изопачен
вкус
.
Ти си се разболял и твоят
вкус
се е изопачил.
(втори вариант)
94.
За Слава Божия
,
СБ
,
УС
, София, 20.9.1936г.,
За да можеш да
вкусиш
от хубостта на туй добро.
Като благодарите за доброто, ще
вкусите
от неговите плодове.
(втори вариант)
95.
Функции на черния дроб
,
МОК
, София, 2.10.1936г.,
Но представете си, че туй, което му дават, е някаква храна, която не съответства на неговия
вкус
– детето пак ще стане недоволно.
Ако на детето дадат някаква храна, която не съответства на неговия
вкус
, детето пак става недоволно.
(втори вариант)
96.
Важността на черния дроб
,
УС
, София, 4.10.1936г.,
Например, занесеш едно
вкусно
, добре приготвено ядене на свой приятел, но забравяш, че той страда от стомах.
В тоя случай горчивото лекарство е по-добро за него от
вкусното
и сладко ядене.
Да
вкусиш
водата, когато си жаден.
(втори вариант)
97.
Свърши се виното
,
НБ
, София, 4.10.1936г.,
Вие си мислите какъв цвят костюм или шапка ви трябват, според
вкуса
ви или според това дали сте черноок, рус, дали сте тънък или дебел.
98.
Усет, влечение, чувство, стремеж
,
ООК
, София, 14.10.1936г.,
Като я
вкусиш
, тогаз ще имаш една
вкусова
представа.
И като
вкусила
захарин 24 часа все нещо ѝ горчало.
99.
Същественото за младите
,
МОК
, София, 16.10.1936г.,
Казваш някому кисела дума – тя придава малко
вкус
.
Тя е много
вкусна
,
вкус
дава.
(втори вариант)
100.
Реалността в живота / Реалността в живота! Качествата на мъжа и на жената. Доброто мислене, доброто обличане и готвене
,
УС
, София, 3.1.1937г.,
“ Жената-домакиня трябва да има две качества: Да готви добре, да задоволява
вкуса
на мъжа си и да се облича хубаво.
– „Ще сготвя пиле, да го задоволя.“ Като седнали да обядват, дели-беят пръв
вкусил
от яденето и казал: „Иване, кой сготви?
Второ, да знае хубаво да се облича, че като я види мъжът й, да каже
вкус
има жена ми, знае да се облича.
(втори вариант)
Като
вкусил
беят от него, тя сготвила пиле, казал: Иване, кой готви тук?
(втори вариант)
101.
Съработници на Бога
,
ООК
, София, 20.1.1937г.,
Оная ябълка, която трябва да цъвне и завърже, нейният живот има смисъл, когато човек
вкуси
от плода й, някое същество когато
вкуси
от плода й.
102.
Поводи на мисълта
,
МОК
, София, 22.1.1937г.,
Венера ще ви даде подбуждение, че всичко можете да
вкусите
и ще ви подбуди да имате разположение за неща, които никога не можете да
вкусите
.
Венера ще ви даде подбуждение, че всичко може да
вкусите
.
(втори вариант)
Да имате разположение за неща, които никога не може да
вкусите
.
(втори вариант)
103.
Конкретното в Любовта
,
УС
, София, 24.1.1937г.,
Ако си ябълка, която ражда сладки,
вкусни
плодове, добра си; ако раждаш кисели, стипчиви плодове, не си добра.
Запример някой човек страда от треска, и понеже му е горчиво на устата, той мисли, че всичко каквото
вкуси
е горчиво.
(втори вариант)
104.
Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!
,
НБ
, София, 24.1.1937г.,
Или ако слухът, или обонянието, или
вкусът
, или осезанието му липсваше?
105.
Свещеното правило
,
ООК
, София, 27.1.1937г.,
И тогаз хората да те
вкусят
и да благодарят на Бога, че си сладък.
106.
Грозота и красота
,
МОК
, София, 29.1.1937г.,
Може ли във вашата мисъл да имате понятие за сладкото, без да сте го
вкусили
?
Може ли да имате понятие за сладкото във вашата мисъл, без да сте го
вкусили
?
(втори вариант)
107.
Великодушие и целомъдрие / Великодушие и Целомъдрие. Мекота
,
УС
, София, 31.1.1937г.,
Грубостта е лошото ядене, а мекотата – доброто и
вкусно
ядене.
Слага ти
вкусно
, добре приготвено ядене.
108.
Първият и последният
,
УС
, София, 7.2.1937г.,
Ядеш нещо
вкусно
.
109.
Конкурсен изпит / Конкурсният изпит
,
УС
, София, 14.2.1937г.,
Като започне да реже лука, свекървата настоява да бъде ситно нарязан и така запържен в зехтин, че да придобие особен цвят и
вкус
.
За да угоди на свекървата, снахата придобива навик да пържи лука много, че яденето придобива
вкус
на прегоряло.
Мъжът вече навикнал да яде прегорено ядене –
вкусът
му се изопачил.
Като седнали да обядват, мъжът
вкусил
от яденето, усмихнал се и казал: „А, ето това е като на покойната!
Той като
вкусил
от яденето: А, казал, това се казва ядене!
(втори вариант)
И да стане яденето
вкусно
, припържено.
(втори вариант)
110.
Хигиена на сетивата
,
МОК
, София, 19.2.1937г.,
Не трябва да губиш също и своя
вкус
.
На някои
вкусът
е по-силен и те, например, турят в чая си една бучка захар и им е сладко.
Не че обичаш сладко, но твоят
вкус
е притъпен.
Най-първо трябва да подмладиш осезанието си, след туй трябва да подмладиш
вкуса
си, трябва да подмладиш обонянието си, трябва да подмладиш слуха си и трябва да подмладиш зрението си.
гладът се обосновава на
вкуса
.
Ако не сте внимателни със сетивата си, с онова, което минава през вашето осезание, през вашия
вкус
, обоняние, слух и зрение, тогава ще дойдете до едно противоречие в Живота.
Но представи си, че не си гладен, а чуваш как гостилничарят казва, че яденето е
вкусно
, и от това впечатление в теб ти си казваш: „Поне ако не бях ял, можех да отида в гостилницата да опитам туй ядене“.
Но градинарят може да набие детето, понеже то има сетиво за
вкус
, ябълките го привличат.
“ Тук са налице две противоположни усещания – на
вкус
и на бой.
Градинарят е учен човек, и той иска да
вкуси
– той вземе тоягата, удря веднъж, два, три пъти.
Детето казва: „Много боли“ и тогава то сравнява качествата на
вкуса
с качествата на осезанието, прави разграничение къде има повече капитал – във
вкуса
или в осезанието.
Имате сетива на обонянието, на
вкуса
, на зрението и всички те са елементи на вашия Живот.
Той спада към сетивото на
вкуса
, нали?
По какво се отличава обонянието от
вкуса
?
Защото и сърцето има сетива – има
вкус
, обоняние, зрение, слух, осезание и така нататък.
После, езикът ти не трябва да бъде обложен, а да бъде фин, та и леко подсладено като
вкусиш
, да го усещаш.
Притъпено е неговото осезание, притъпен е неговият
вкус
, притъпено е неговото обоняние, притъпен е неговият слух, притъпено е неговото зрение, притъпени са чувствата на неговото сърце, притъпени са и чувствата на неговия ум.
Най-първо, то иска да ги
вкуси
.
Ако твоят
вкус
е правилен, при ядене той ще внесе известни елементи в твоята мисъл.
Много работи в света са минали през
вкуса
, много работи са минали през обонянието, много елементи ще минат през слуха, много ще минат през твоето око и много ще минат през твоите пръсти.
Твоят
вкус
на какво ще те наведе?
(втори вариант)
Ако
вкусът
е правилен, при яденето ще внесе известни елементи на твоята мисъл.
(втори вариант)
Много работи са минали през
вкуса
, много работи са минали през обонянието, много елементи ще минат през слуха, много ще минат през твоите очи, и много ще минат през твоите пръсти.
(втори вариант)
Не трябва да губиш също и
вкуса
.
(втори вариант)
На някои
вкусът
е по-силен.
(втори вариант)
Казва:“Аз много обичам сладко.” Не, че не обичате сладко, но твоят
вкус
е притъпен.
(втори вариант)
Първо трябва да подмладиш пипането, след това трябва да подмладиш
вкуса
си, трябва да подмладиш обонянието си, трябва да подмладиш слуха си и трябва да подмладиш зрението.
(втори вариант)
Него го интересува
вкуса
.
(втори вариант)
Гладът се обосновава на
вкуса
.
(втори вариант)
Друг не се интересува от
вкуса
, но се интересува от обонянието, от цветята.
(втори вариант)
Ако сте невнимателни със сетивата си, онова, което минава през тях, през осезанието,
вкуса
, обонянието, слуха, зрението може да ви доведе до противоречие в живота.
(втори вариант)
Към
вкуса
, нали?
(втори вариант)
По какво се отличава обонянието от
вкуса
?
(втори вариант)
Гостилничарят казва, много
вкусно
ядене сготвил, в тебе остава едно впечатление.
(втори вариант)
Детето има
вкус
, привлича се от ябълките.
(втори вариант)
Като го набие градинарят, казва: “Много хубави са ябълките, но ме би за двете ябълки.” То има две противоположни усещания на
вкус
и бой.
(втори вариант)
Градинарят е учен човек и той иска да
вкуси
.
(втори вариант)
Детето казва: “Много боли.” Тогава детето сравнява качествата на
вкуса
с качествата на осезанието.
(втори вариант)
То прави своите разграничения, къде има повече капитал във
вкуса
или в усещането.
(втори вариант)
Имате усети на обонянието, на
вкуса
, на зрението.
(втори вариант)
И сърцето има
вкус
, обоняние, мирис, слух, зрение и осезание.
(втори вариант)
Като
вкусиш
малко сладко, да го усетиш.
(втори вариант)
Малко като туриш и
вкусиш
, да ти е приятно.
(втори вариант)
Притъпено е неговото осезание, притъпен е неговият
вкус
, притъпено е неговото обоняние, притъпен е неговият слух, притъпено е неговото зрение.
(втори вариант)
Първо детето иска да
вкуси
ябълките.
(втори вариант)
111.
Защо плачеш и кого търсиш?
,
НБ
, София, 21.2.1937г.,
В устата също е турен езикът, да
вкусва
и да опитва храната.
Езикът пък е създаден не само да
вкусва
, не само да разказва какво е видял и чул, но и разумно да говори.
Значи човешкият език има 3 функции: да се научи правилно да яде, правилно да разпознава
вкуса
и правилно и разумно да говори.
112.
Ти си Христос, Син на Бога живаго
,
НБ
, София, 28.2.1937г.,
Провери ги с очите си, с ушите си, с
вкуса
си, с обонянието си и с осезанието си.
Дали съществуват нещата, ние можем да ги докажем чрез зрението си, чрез слуха си, чрез обонянието си, чрез
вкуса
и чрез устата си.
113.
Двете течения
,
МОК
, София, 5.3.1937г.,
Какво му дават да
вкуси
, да го залъжат, че той отказва да работи?
(втори вариант)
114.
Да направим човека по образу и подобию Нашему
,
НБ
, София, 14.3.1937г.,
Ако
вкусът
на човека не е достатъчно развит, за да различава добре
вкусовете
, това показва, че му липсва нещо.
“ – „И него ми подариха, за да
вкусвам
с него хубавите работи в света.“ – „Меки, хубави ръце имаш.“ – „И те ми са подарък, за да пипам и работя с тях.“ Така се разговарят двамата.
115.
Старото отмина / Три фази има
,
УС
, София, 21.3.1937г.,
След няколко часа при него дошъл един човек с голям подарък: пари, нови, хубави дрехи и богато ядене, добре и
вкусно
сготвено.
Така той разбрал, че всичкото богатство, хубавите дрехи и
вкусното
ядене са в самия него.
116.
Четирите хигиенични правила
,
МОК
, София, 26.3.1937г.,
На десет места десет сладка и десет чаши вода трябва да
вкусите
.
На десет места идете, десет сладка десет чаши вода трябва да
вкусите
.
(втори вариант)
117.
Примирителната постъпка / Мекота, примирителната постъпка. Красотата ще спаси света!)
,
УС
, София, 28.3.1937г.,
Не мисли, как ще задоволиш
вкуса
му.
Помощта не се крие и във външния език, който опитва
вкуса
на храните.
И не се заблуждавайте от
вкуса
на яденето.
(втори вариант)
Или като
вкусиш
храната, иде едно противоречие в езика ти.
(втори вариант)
118.
Тримата професори
,
МОК
, София, 2.4.1937г.,
При турският султан дошъл един, обеднял от много ядене, и го попитали коя е най-
вкусна
част на кокошката.
Тогава султанът заповядал да му ударят двадесет и пет тояги... Вярно, у кокошката най-
вкусна
е трътката, но у бивола не е.
119.
Здравото учение
,
НБ
, София, 4.4.1937г.,
Казват, че водата е
безвкусна
.
Не, тя има много приятен
вкус
.
И след ако пиете от тази вода, сегашната щеше да ви се види много блудкава, много
безвкусна
.
120.
Степените на Любовта
,
УС
, София, 4.4.1937г.,
Дават ти нещо за ядене – опитай го, да видиш, какъв е
вкусът
му.
–
Вкусът
ти те заблуди.
Ако запазите естествения си
вкус
, той всякога ще ви помага да определите, дали известна храна е здравословна, или не.
Вместо аз да опитвам
вкуса
й, давал съм част от нея на едно котенце, което често иде при мене.
С краката си ще ходите по земята, с устата си ще
вкусвате
водата, чрез носа си ще поемате въздуха и чрез очите си ще възприемате светлината.
Като й дам хубава храна, тя се приближи до нея,
вкуси
я, погледне натук-натам, отдалечи се малко и казва: Хубава е тая храна.
Това е техният непокварен
вкус
.
Върху земята вие ходите с краката си, водата ще
вкусвате
с устата си, въздухът ще влиза през носа ви, а светлината ще влиза през очите ви.
(втори вариант)
Дадат ти едно ядене, опитай го,
вкуси
го.
(втори вариант)
Някой път си се заблудил,
вкусът
за яденето те заблуди.
(втори вариант)
Ако държите вашия нормален
вкус
,
вкусът
всякога ще ви покаже, дали известна храна е здравословна или не.
(втори вариант)
Понеже нямам време да смущавам
вкуса
си.
(втори вариант)
Има едно вътрешно чувство във всичките животни, един непокварен
вкус
е това.
(втори вариант)
121.
Мисълта – изходен път
,
МОК
, София, 9.4.1937г.,
Той е турил всичките си сетива в изправност - в него функционира и зрението, и слухът, и обонянието, и
вкусът
, и осезанието.
122.
Виделината и тъмнината
,
НБ
, София, 11.4.1937г.,
Но един ден у тях се яви желание да
вкусят
от плодовете на забраненото дърво.
Но щом
вкусиха
от забранения плод, те изгубиха всички блага и привилегии, с които се ползуваха в рая.
Но работата е там, че когато добрият човек умре и върху него посадят една круша, тя дава такива
вкусни
плодове, каквито никъде не сте виждали.
Ако посадите една круша върху някой лош човек, от тази круша излизат
безвкусни
, лоши плодове.
Като
вкусите
от едната и от другата круша, вие веднага познавате характера на човека.
123.
Двамата сина
,
УС
, София, 11.4.1937г.,
Който издържи на най-големите противоречия и страдания, той ще познае любовта и ще
вкуси
от нея.
Който издържи на тия страдания, той ще познае великата Любов, и ще
вкуси
от нея.
(втори вариант)
124.
Истина и благост / Благост и Истина
,
УС
, София, 18.4.1937г.,
Ако имаш възможност да ги отвориш и опиташ, ще знаеш, какво е съдържанието им – по
вкуса
ще ги различиш.
И следователно животът, изучен при Истината, той носи онова пълно знание, ти няма да
вкусиш
от горчевините на живота.
(втори вариант)
125.
Гами на светлината и на топлината
,
МОК
, София, 23.4.1937г.,
Та казвам сега: има пет неща, които са необходими: зрението е необходимо за гледането; слухът е необходим за слушането;
вкусът
е необходим, понеже храната трябва да се
вкуси
; обонянието е необходимо за мирисането; осезанието е необходимо, за да се схващат външните промени в атмосферата.
126.
Първата дума
,
УС
, София, 25.4.1937г.,
Една добра реч представя градина, пълна със зрели,
вкусни
ябълки и круши.
Той ще ги приеме и ще се произнесе, че са хубави по форма, по цвят и
вкус
.
127.
Както Бог мисли и прави
,
УС
, София, 2.5.1937г.,
Храната, която приемате, трябва да бъде добра не само на
вкус
, но и вътрешно да се почувствате добре.
Онази храна, която аз приемам, трябва да бъде най-чистата, най-хубавата, че като я приема не само на
вкуса
ми да бъде добра, но и вътре да осетя, че е добра.
(втори вариант)
128.
Стана невидим
,
НБ
, София, 2.5.1937г.,
Като го
вкусил
, той извикал: „Горчив е този цяр.
Изглежда, че е нефт.“ – „Добре, щом го позна, това показва, че
вкусът
ти е възстановен.
129.
Хармония на чувства и способности
,
МОК
, София, 7.5.1937г.,
" Ако искаш главата да ти бъде мирна, изяж една ябълка, но ако искаш от всички тия неща да
вкусиш
, ще почувстваш, че работата не върви.
И той казва: "Много
вкусно
е това ядене."
130.
Единият и многото
,
УС
, София, 9.5.1937г.,
Всеки един автор е като едно особено ядене, че само при извънреден случай имаш желание най-хубавото ядене да
вкусиш
.
(втори вариант)
131.
Първата песен
,
ООК
, София, 26.5.1937г.,
Вкусът
се предава, обонянието, пипането.
132.
Елате да разсъждаваме
,
НБ
, София, 30.5.1937г.,
Като станеш сутринта, на туй житено зърно да говориш, ще го покриеш с един прах, ще му поприказваш и след туй ще видиш, че ако сте двама – ти с жена си, ще намерите цял един сомун и [тъй]
вкусен
, знаеш колко
вкусен
!
Ако вие
вкусите
онзи първия плод на любовта, вие ще възкръснете.
Ако вие
вкусите
от плода на любовта, всичките ви болести ще изчезнат.
Ако вие
вкусите
от плода на любовта, ще имате любов към всичките хора.
133.
Трите велики науки
,
МОК
, София, 4.6.1937г.,
Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв
вкус
, т. е.
Второто сетиво е
вкусът
.
Каква е разликата между това, което усещате със съзнанието, и това, което усещате с
вкуса
?
Вкусът
качествено различава, че някои неща са сладки или горчиви, т. е.
134.
Пътят на музиката
,
ООК
, София, 16.6.1937г.,
Да
вкусва
, да възприема нещата.
Колко мъчно е човек да развие своя усет, да бъде правилен, или да
вкусва
нещата.
Колко мъчно е да развие своя
вкус
, да бъде правилен, нормален.
Или
вкусваш
нещо и нямаш онази норма, има погрешно схващане за
вкуса
.
Много болести са дошли от
вкуса
.
Вкусът
, този инспектор, по някой път се подкупува.
Та казвам сега: Всички вие сте дошли до едно положение като ученици, всеки един от вас би държал една реч за
вкуса
.
Да може безсмъртната храна да я намери, някъде да си
вкусне
от нея и веднага ще стане безсмъртен.
Човек като направи първото прегрешение, защото прегрешението започна с
вкуса
на човека.
Има едно нещо, от което ще се пазиш, понеже ако
вкусиш
от това ядене, целият твой живот ще се измени, ще изгубиш смисълът на живота си“.
135.
Особеностите на човека / Особената черта на човека
,
УС
, София, 20.6.1937г.,
Може да знаете кои неща са по
вкуса
на човека, и кои не са по
вкуса
му.
(втори вариант)
Една работа може да ви предложат, но работа, която никак не ви е по
вкуса
, по сърцето.
(втори вариант)
Допустнете, че имате обикновена вода в къщата - толкова
вкусна
, както горе в планината на 4-5 или 10 километра там някъде има хубава вода.
(втори вариант)
136.
Външен и вътрешен живот / Вътрешен и външен живот
,
УС
, София, 27.6.1937г.,
— По пет начина: едни ги възприемат само с пипане, с усещане, други чрез
вкуса
, трети чрез обонянието, четвърти чрез слуха и пети чрез зрението.
ТЕ са модерни, но представете си, тази мома никога не е
вкусила
от истинската Любов.
(втори вариант)
Ако тя не е
вкусила
истинското здраве и истинската Любов от която може да се запали човешкото сърце, след време, когато тия дрехи станат вехти, тя нищо не е придобила.
(втори вариант)
Само усещат придобивките; другите чувствуват какви промени стават в света; а други хора имат и
вкус
, те щяха да знаят за яденето и пиенето.
(втори вариант)
137.
Всичко е създадено за добро
,
ООК
, София, 30.6.1937г.,
Известни елементи тъй да ги съчетаеш, да действуват приятно на
вкуса
.
138.
Възпитание на сетивата
,
МОК
, София, 2.7.1937г.,
В онзи, който дълго време е гладувал, се образува точно обратното – той има желание постоянно да
вкусва
нещата.
Вие можете да го засегнете от пет страни: той може да има за вас или някакъв усет за допир, или някакво ухание, или някакъв звук, или някакъв образ, или някакъв
вкус
.
Облагородявайте ги, за да имате ясна представа за това, което пипате с ръка; да имате ясна представа за това, което
вкусвате
; да имате една ясна представа за това, което схващате с вашето обоняние, с вашия слух и с вашето зрение.
139.
Мислете за светлината!
,
НБ
, София, 4.7.1937г.,
Една ябълка, за да ни се хареса, трябва да е сладка, да има
вкус
.
Една вода, за да ни е приятна, хубава, трябва да бъде чиста и
вкусна
.
140.
Лъчи на живота / Първият лъч на топлината
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 18.7.1937г.,
Радвайте се, че можете да
вкусите
от хляба, който държите в ръката си!
Когато вие
вкусите
първата хапка на този хляб, то е пробуждането.
(втори вариант)
141.
Ценности и възможности
,
ООК
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.7.1937г.,
И рекох: “Опитайте, и ако е
вкусно
и лесносмилаемо, сгответе го.
(втори вариант)
И казах: Опитайте, и ако е
вкусно
и лесносмилаемо, сгответе го.
(втори вариант)
142.
Основните тонове
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 25.7.1937г.,
Приятността, която човек изпитва при
вкусване
на всеки сладък, зрял плод, това е основният тон на духа – тонът sol.
143.
Правилна обхода
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 25.7.1937г.,
– Христос донесе на земята онази любов, която всичко вижда, всичко слуша, всичко обонява, всичко пипа, всичко
вкусва
, всичко обновява, всичко пресъздава.
144.
Реалното и идеалното
,
ООК
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 28.7.1937г.,
– Като узреят ябълките, вие ще изберете една от най-хубавите ще я разгледате, ще и се порадвате, докато я турите в устата си, да опитате нейния
вкус
, нейните вътрешни качества.
Щом опитате
вкуса
й и измените нейната форма, вие сте си послужили с метода на реалното.
Запример, устата на човека има три главни функции: тя приема храна отвън и я препраща във вътрешните органи; после тя опитва
вкуса
на приетата храна и се произнася за нея; и най-после устата говори.
Един от методите за изучаване на човешкото сърце е подобен на изучаване
вкуса
на ябълката.
Да изучиш
вкуса
на ябълката, това значи съвършено да измениш формата й и, така изменена, да я приемеш в себе си.
Но устата имат няколко функции: Възприемането на храната, която е необходима за човека,
вкусването
на тая храна, за да си състави човек едно понятие за нея.
(втори вариант)
145.
Качества на ума, сърцето и тялото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1937г.,
За нас кръстът е едно Дърво на живота увиснало с плодове, дето не ни дава страдание, но плодове, най-
вкусните
плодове.
(втори вариант)
146.
Път и възможности / Пътят и възможностите
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1937г.,
Щом получите един плод,
вкусете
го, без да философствате върху неговия произход, върху начина на образуването му.
147.
Хармонични и дисхармонични съпоставяния
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1937г.,
Виждам животните, птиците навсякъде имат
вкус
.
(втори вариант)
148.
Трите ухания
,
СБ
,
РБ
, София, 23.8.1937г.,
На обед всички сядат пред трапезата, радостни и доволни, че кокошката е
вкусно
приготвена.
Влизате в дом, дето хората не ядат нито кокошки, нито яйцата им, но се хранят с плодове, те имат плодни дървета в градината си, които отглеждат заради
вкусните
им плодове.
149.
Път за освобождение
,
СБ
,
РБ
, София, 24.8.1937г.,
Щом знаете всички процеси, през които ябълката е минала, като я
вкусите
, вие ще знаете вече, какъв е нейният характер, какво тя представя.
И като
вкуся
ябълката, тогаз ще позная каква е ябълката.
(втори вариант)
150.
Естественият живот
,
ООК
, София, 25.8.1937г.,
Като посадиш ябълка, първи ти я
вкуси
.
151.
Божественият порядък
,
МОК
, София, 3.9.1937г.,
Представете си, че всеки ден ви дават едно и също
безвкусно
ядене.
152.
Той ми е и брат, и сестра, и майка
,
НБ
, София, 5.9.1937г.,
Ако са пели,
вкусът
на яденето е съвсем друг от този, ако не са пели.
153.
Трите основни неща
,
ООК
, София, 8.9.1937г.,
Има някои от стоящите тук, които няма да
вкусят
смърт, докле не видят Царството Божие, дошло в сила“.
154.
Идете при чистите извори
,
НБ
, София, 19.9.1937г.,
Писанието казва, че човекът отишъл да
вкуси
от плода на доброто и злото.
155.
Любов и приравняване / Приравняване и Любов
,
УС
, София, 19.9.1937г.,
Ако едно плодно семе не се хвърли в земята, и ако туй семе не поникне, не израсте, ако не се развие, ако не даде листа, цвят и плод да узрее, и ако аз не
вкуся
от плода му, за мене туй е безпредметно.
(втори вариант)
И следователно, нашата Любов, трябва да даде плод, от който трябва да
вкусят
, кой как мине трябва да
вкуси
от нашата Любов.
(втори вариант)
Или друго едно сравнение: Нашата Любов да бъде, както един пътник, който минава покрай някой извор, да
вкуси
от извора.
(втори вариант)
156.
Възможности в живота
,
МОК
, София, 24.9.1937г.,
За да угодите на
вкуса
на хората, вие си образувате един мазол.
157.
Пътят на човешкото развитие
,
ООК
, София, 13.10.1937г.,
А пък богатият няма охота и казва: „Да имам добрия
вкус
на онзи!
“ Но за да имаш добър
вкус
, ти трябва да бъдеш при сиромаха.
158.
Разумните движения
,
МОК
, София, 15.10.1937г.,
Казват: „Ти не си по-голям от хляба,
вкуси
си“.
159.
Разнообразието в живота
,
НБ
, София, 17.10.1937г.,
Не да пита
вкуса
си, но да слуша стомаха си.
160.
Мястото на възвишеното и обикновеното в живота
,
ООК
, София, 27.10.1937г.,
В Библията е казано за това дърво: Покрай това дърво няма да минаваш, отдалеч ще вървиш, ще го обикаляш, плодовете му няма да
вкусваш
, листата му няма да четеш.
161.
Двете дървета
,
УС
, София, 31.10.1937г.,
Като знаеш това, пази се да не
вкусиш
от плодовете на забраненото дърво.
162.
Право и безправие
,
ООК
, София, 3.11.1937г.,
Човек не може да знае какво нещо е сладко, докато не го е
вкусил
.
163.
Идеален, реален и материален порядък
,
МОК
, София, 5.11.1937г.,
Глътнал малко, казва: „Не мяза на водата, но има някакъв
вкус
“.
164.
Аз ще оздравея
,
ООК
, София, 24.11.1937г.,
Ще се научиш на изкуството на обонянието, ще се научиш да
вкусваш
нещата, да ги ядеш, и най-после ще се научиш да ги пипаш.
165.
Великата работа на водата, въздуха, топлината и светлината
,
МОК
, София, 26.11.1937г.,
Понеже гладът е тясно свързан с яденето, с обонянието, с
вкуса
, като помирише нещо хубаво има близка връзка.
166.
Музикално утро. Седемте принципа
,
ООК
, София, 1.12.1937г.,
Най-първо ще се наядеш хубаво и ще видиш неговия (
вкус
и хранителност).
И
вкусът
даже не е хлябът.
Вкусът
му не е най-същественото.
167.
Сила, благородство, светлина и доброта
,
НБ
, София, 5.12.1937г.,
Захарта изменя само формата си, а водата придобива временно
вкуса
на захарта.
168.
Измерения
,
МОК
, София, 10.12.1937г.,
Само яж, да
вкусиш
нещо, не яж да изядеш всичко.
169.
Добрият брат и добрият баща
,
ООК
, София, 15.12.1937г.,
Някой път
вкусът
може да те излъже.
170.
Възпитание на чувствата
,
МОК
, София, 17.12.1937г.,
Или пък, че нямате тази храна, която искате, не е храната, която обичате, някой път храната не е по
вкуса
ви.
Вкусването
е същото.
Има неща, ако ги помиришеш са опасни, има неща ако ги
вкусиш
са опасни.
При това и в музиката има
вкус
.
Той като започнал да пие вино забравил
вкуса
на водата.
171.
Пред радостите и зад страданията
,
ООК
, София, 29.12.1937г.,
Трябва да го
вкусиш
.
Любовта е туй, което можеш да
вкусиш
.
Ако не е любов, не може да
вкусиш
.
Може би да турим, че тези големите ябълки не са толкоз доброкачествени, а по-дребните да са доброкачествени, по-
вкусни
.
172.
Който приеме свидетелството Негово
,
НБ
, София, 2.1.1938г.,
Без здраве каквото и
вкусно
ядене да му дадат, на нему не му е
вкусно
. Защо?
173.
Съзвучие
,
ООК
, София, 5.1.1938г.,
Казва: Няма да
вкусиш
, няма да ядеш от другите работи, от малките работи ще ядеш.
И узрелият сок вътре да е
вкусен
.
Представете си, че имате един хубав плод, чакате да го
вкусите
.
Туй показва, че ония плодове, които можем да
вкусим
и да се ползуваме от тях, те са развалени.
174.
И пак се наведе на земята
,
НБ
, София, 9.1.1938г.,
Като
вкусил
боба, той се усмихнал и казал: Оказало се, че трима души готвили бобът и трите турили в него сол.
175.
Противоречията в живота
,
МОК
, София, 14.1.1938г.,
Ти не може да разбираш, ако не
вкусиш
нещата.
176.
Ден без стълкновение
,
ООК
, София, 19.1.1938г.,
Не знае да готви, не знае да пере; после няма
вкус
да се облича.
177.
Обичай и освобождавай
,
ООК
, София, 26.1.1938г.,
Ти не може да живееш добре, ако нямаш
вкус
.
Дава такт на
вкуса
.
178.
Ще идеш и ще се възродиш
,
ООК
, София, 2.2.1938г.,
Но колкото повече времето минава, хлябът започва да става не
вкусен
.
179.
Мозъчна и симпатична нервна системи
,
МОК
, София, 11.2.1938г.,
Имат тънък
вкус
за ядене.
180.
Четири погледа
,
УС
, София, 13.2.1938г.,
Изкусителят я разхожда дълго време, докато я накара да
вкуси
от забранения плод.
Опитваш втори, трети, докато попаднеш на хляб, който задоволява
вкуса
ти.
181.
Божественият глас
,
ООК
, София, 16.2.1938г.,
Казва Господ: От това дърво няма да ядете, вие няма да правите никакво изследване, няма да
вкусвате
.
Той им забрани само едно нещо: Да го
вкусват
.
Може да го гледат, да го слушат, да го миришат, но няма да
вкусват
.
Казва: „Ако
вкусите
от това дърво, то ще придобиете всичко онова, което ви липсва.
182.
Единствената връзка
,
УС
, София, 20.2.1938г.,
чрез
вкуса
, човек се свързва с един голям свят, в който взимат участие и петте сетива.
Вкусиха
от него и сгрешиха.
183.
Обич и любов
,
МОК
, София, 25.2.1938г.,
Една ябълка, знаете ли какво представя, ако вие я
вкусите
?
Може да
вкусиш
един бонбон или захар, или каквото и да е.
Но туй е залъгване отвън, ти може с
вкуса
си само да имаш
вкус
.
И в музиката има
вкус
.
Защо трябва да принесе нещо
вкусът
?
Най-първо, ако вие искате да премахнете една мъчнотия от вашата душа, ще идете при Господа, ще влезете под неговите крила, ще седите 21 ден, докато тази топлина на Божията любов влезе във вас и създаде ония възможни удове, да създаде вашето зрение, вашето слушане, вашето обоняние, вашият
вкус
, вашата уста, крака, ръце, да създаде вашата воля и след туй ще чуете гласа: „Излез, стани!
184.
Радвайте се и веселете се
,
НБ
, София, 6.3.1938г.,
Например, вие имате
вкус
на сладчина и
вкус
на горчивина, за да ви покажа, вие трябва да имате този
вкус
.
185.
Божието дихание
,
ООК
, София, 9.3.1938г.,
Ако са подсолени с чер пипер, червен пипер, малко сол, и като се турат на огъня, стават червени, зачервяват се и миришат, и казват: „Хубаво е да
вкуси
човек от това, приятно ми е“.
186.
Дигни одъра си!
,
ИБ
, София, 22.3.1938г.,
Това, което виждате, чувате,
вкусвате
, осезавате и помирисвате, ще бъде вашата разменна монета, както за земята, така и за небесния ви живот.
Който вижда, който чува, който
вкусва
, който осезава и който помирисва, той непременно е на онзи свят.
187.
Великите пътища
,
УС
, София, 27.3.1938г.,
Хубава е тази ябълка, но ако я
вкусите
, ще видите, че не е истинска ябълка.
188.
Под тебе и над тебе
,
УС
, София, 3.4.1938г.,
Казвала си: „Всичко имам, но хлябът не ми е
вкусен
“.
За да задоволи
вкуса
си, тя от време на време взимала от най-хубавото брашно и го сипвала на десетина места в стаята.
189.
Еднократен, многократен и непреривни процеси
,
ООК
, София, 6.4.1938г.,
Има храни, които не са хранителни, но са
вкусни
, следователно човек се заблуждава.
Щом като яде такава храна, казва: „
Вкусна
е“.
Казва: „
Вкусна
беше храната“.
Може би един моден
вкус
.
Може да разглеждате и нейното съдържание и нейния
вкус
, но то е вече един завършен резултат.
Вземете машинка да ги бели, турете 100–150 грама от слънчогледа и яденето ще бъде по-
вкусно
, отколкото да имате рафинираното масло.
Вашият
вкус
е по-голям авторитет в дадения случай, отколкото всички научни изводи.
Има някои яденета, които не са здравословни, но са
вкусни
.
190.
Беззаветна благодарност
,
ООК
, София, 20.4.1938г.,
Щом ядеш кюфтетата, те са много
вкусни
на езика, но щом влязат в стомаха, казват: „Нещо се превръща в стомаха“.
191.
Една основна идея
,
МОК
, София, 29.4.1938г.,
Да бъде идеята по-ясна, може да кажем, че религиозните хора са хора на
вкуса
.
192.
Който не носи кръста си
,
НБ
, София, 8.5.1938г.,
Ако опитате
вкуса
на потта си, ще видите, че тя не е безсолна.
193.
Отворени за доброто
,
УС
, София, 8.5.1938г.,
Преди да ти плющят ушите, първо ще се обърнеш към носа, а после към
вкуса
, те да се произнесат за яденето.
194.
Главните точки
,
УС
, София, 15.5.1938г.,
Казвам: Ето един човек с
вкус
, с желание да научи нещо; добър е той.
195.
Добрият живот
,
ООК
, София, 22.6.1938г.,
В някои
вкусът
, в някои слухът, у някои обонянието, а у някои зрението не е нормално.
196.
Какво трябва на младите
,
МОК
, София, 24.6.1938г.,
Той вървял по пътя и си вземал по една череша,
вкусвал
ги дали ще ги хареса царят.
197.
Слизане и качване
,
УС
, София, 3.7.1938г.,
И като узреят, тогава ще има право да ги
вкуси
.
198.
Видове храни
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 13.7.1938г.,
Който е разбрал сладкия
вкус
на нещата, той е дошъл до познаване на любовта.
Който е разбрал киселия
вкус
, той познава вече мъдростта.
Който е разбрал горчивия
вкус
, той познава истината в живота.
Ако детето
вкуси
малко от храната на мъдреца, цял ден ще се оплаква от горчевина.
Вкусят
ли от горчивите плодове, те се натъкват на противоречия, които не могат да асимилират и казват, че животът е лош.
От това гледище ние уподобяваме смените на проявите в любовта със смяна в цветовете и
вкусовете
на хората.
Между цвета и
вкуса
на нещата съществува известно съответствие.
Запример, червеният цвят съответства на сладкия
вкус
, синият – на киселия, а жълтият – на горчивия.
Когато плодът зрее,
вкусът
се изменя точно обратно: в първо време е горчив, после кисел, а когато напълно узрее – сладък.
Сега, ако остане на хората да разрешат този въпрос, как биха желали да започнат: със сладкия или с горчивия
вкус
?
Ако предпочетат сладкия
вкус
на първо място, те ще угодят на децата; ако предпочетат киселия
вкус
, ще угодят на възрастните; ако предпочетат горчивия
вкус
, ще угодят на старите.
Старите хора обичат горчивия
вкус
.
Само мъдрият е в състояние да превръща горчивия
вкус
в сладък.
Възрастният трябва да разбира свойствата на киселия
вкус
и разумно да го използва.
Детето пък трябва да разбира свойствата на сладкия
вкус
и разумно да се ползва от него.
И тъй, щом човек разбере и обикне всеки цвят и
вкус
на определеното за него време, никакво противоречие не би съществувало в живота.
Днес хората се натъкват на противоречия, защото са разместили цветовете и
вкусовете
си, вследствие на което детето се храни с горчива или кисела храна, възрастният – с горчива, а старият – със сладка.
199.
Качества на езика
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 17.7.1938г.,
От ядката ще познаете неговия
вкус
, т. е.
Достойнството на черешата се заключава в нейния
вкус
.
200.
Късият и дългият път
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 22.7.1938г.,
Той не е употребявал такъв мед, не знае
вкуса
му.
201.
Азбука на разбирането
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.7.1938г.,
По-рано беше облечен в червена, царска премяна, на
вкус
сладък, а сега е толкова горчив.
Този човек минава през страдания, но ще дойде ден, когато ще даде по-
вкусни
, по-добри плодове.
202.
Нови пътища
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1938г.,
Само онзи може да каже, че животът е лош, на когото
вкусът
е развален.
203.
Под слънчевите лъчи
,
СБ
,
РБ
, София, 27.8.1938г.,
В това време дядо Драган поискал да му приготвят някакво
вкусно
ядене, да си хапне.
204.
Господарят
,
МОК
, София, 9.9.1938г.,
Казвате, че храната била
вкусна
.
Второ сетиво е
вкусът
, трето – обонянието, четвърто – окото и пето – ухото.
Мисълта може да я усетиш, след това тази мисъл може да я
вкусиш
, може да видиш, какво отлъчва от себе си.
Някои хора ги познаваш по онова, което излъчват от себе си, а някои хора ще ги
вкусиш
.
Какви качества ще различите с
вкуса
?
Значи едновременно човек съзнава, че яде сладко, прави такова впечатление на
вкуса
.
205.
Четирите елемента
,
ООК
, София, 14.9.1938г.,
Благодари, че можеш да
вкусваш
.
206.
Добрият език
,
УС
НБ
, София, 25.9.1938г.,
Ако никого не трябва да пипаш, никого не трябва да видиш, не трябва да го
вкусиш
, ти трябва да си заминеш.
Пък ако трябва да бъдеш на земята, ти трябва да го пипаш, видиш,
вкусиш
, слушаш и прочие.
Но ти трябва да знаеш как да пипаш и кога да пипаш, как да
вкусиш
и как да гледаш.
Един плод ще го
вкусиш
кога?
Хлябът ще го
вкусиш
когато е опечен.
Но приятното чувство може да дойде и чрез езика – като допреш езика си и го
вкусиш
.
207.
Скрих таланта
,
НБ
, София, 16.10.1938г.,
Като погледне към яденето, той си казва: „Как не съм знаял, че има толкова
вкусно
и сладко приготвено ядене?
208.
Анализи
,
МОК
, София, 21.10.1938г.,
При богатството човек трябва да бъде въздържател, не трябва да
вкусва
.
209.
Божественият подтик
,
ООК
, София, 2.11.1938г.,
И ако видя, че баницата ти е
вкусна
, тогава погрешката ти е простена.
210.
В името Божие
,
НБ
, София, 6.11.1938г.,
Щом го
вкусите
, вие казвате: „Много
вкусно
, много добро е това ядене.“ Значи в устата си вие имате един авторитет – езикът, чрез който опитвате
вкуса
на яденето.
211.
Всичко е за добро
,
УС
, София, 6.11.1938г.,
Колко хубав
вкус
има и цвят!
212.
Горе на планината
,
УС
, София, 13.11.1938г.,
Вие гледате яденето отвънка хубаво,
вкусно
е, така желателно е наглед.
Туй, което си помирисал, попипал, което си
вкусил
, което си видял и чул в живота, това е вярно.
213.
Новата религия
,
ООК
, София, 30.11.1938г.,
Всеки един човек, който е
вкусил
от плодовете на твоята умствена градина, всеки човек, който е
вкусил
от плодовете на твоята сърдечна градина, на чувствата ѝ, който
вкусил
от плодовете на твоите постъпки на физическото поле, образува се истинската връзка, която наричат братство, сдружаване.
214.
Спокойно сърдце
,
ООК
, София, 7.12.1938г.,
Зависи от
вкуса
.
Като ги изядем, ще извадим семената на тази круша, ще извадим семената на тази ябълка, а тях ще ги нарежа на дребни парченца, та всичките да
вкусят
.
Благо е туй, което ние
вкусваме
.
Казваме: „Бог е благ.“ Благ е Бог, понеже
вкусваме
Бога.
215.
Любов, доброта и справедливост
,
НБ
, София, 18.12.1938г.,
След осезанието
вкусът
отишъл при Господа със своите препоръчителни писма и казал: „Господи, искам за ми дадеш една хубава служба.
Тази служба не ми подхожда.“
Вкусът
подал второ заявление до Господа да иска по-подходна служба.
216.
Надежда, вяра и любов
,
УС
, София, 18.12.1938г.,
От това, което пипаш, може да се изкусиш; от това, което
вкусиш
, може да се изкусиш.
217.
Малкият брат
,
ИБ
, София, 1.1.1939г.,
Той има външно познаване за хляба, но не го е
вкусил
, не го е приложил.
218.
И ще бъдеш блажен
,
НБ
, София, 8.1.1939г.,
Като дигне безименния си пръст, с това човек показва, че има чувство към красивото и великото в живота, има
вкус
, може добре да се облича.
219.
Не може да се слугува на двама господари
,
НБ
, София, 22.1.1939г.,
Какво по-голямо благо искате от езика, с който
вкусвате
всички блага в живота?
220.
Основното правило
,
УС
, София, 22.1.1939г.,
Има една бучка захар, близни и ще видиш какъв
вкус
има.
Той има желание, иска да
вкуси
тази красота, иска да я целуне.
Понеже жена му ходела по научни изследвания из райската градина, намерила един непознат плод,
вкусила
от него.
И той е
вкусил
от този плод.
221.
Надежда, вяра и любов
,
ООК
, София, 8.2.1939г.,
Пречиства я и била
вкусна
.
222.
Правилни схващания и правилен живот
,
ООК
, София, 15.2.1939г.,
Ако дойдеш до езика, казва: „
Вкусно
е.“ Но щом дойде до стомаха, казва, че храната не е хубава.
223.
Недоволството
,
МОК
, София, 17.2.1939г.,
Наблюдаваш известна храна, имаш предвид да я опиташ, искаш да я
вкусиш
.
За
вкусните
храни езикът е авторитет.
224.
Благо и блаженство
,
УС
, София, 19.2.1939г.,
И когато направиш хляб, замесиш и го опечеш, ти ще го
вкусиш
, ще го опиташ.
225.
Да види царството Божие
,
НБ
, София, 5.3.1939г.,
Аз вярвам в пипането, но вярвам и във
вкусването
, и в обонянието, в слушането, във виждането и т.н.
226.
Самовъзпитание
,
ООК
, София, 15.3.1939г.,
Щом устата ви станат много тънки, вие най-първо няма да усещате
вкуса
на плодовете, на яденето.
227.
Елате да разсъждаваме
,
УС
, София, 26.3.1939г.,
Например, ако ти никога не си
вкусил
портокал, липсва ти нещо от портокал.
228.
Качествата на ученика
,
ООК
, София, 29.3.1939г.,
Много приятно, много
вкусно
е магарешкото месо за вълка.
229.
Единният закон
,
МОК
, София, 14.4.1939г.,
Вкусът
е плоскост.
Мислите ли, че в Божествения свят има
вкус
?
Там в какво седи
вкусът
?
Ако влезеш в Божествения свят, тия възвишени същества не
вкусват
ябълките, но едно същество от един възвишен свят, като
вкуси
твоята мисъл, почувствува дали е сладка.
Обаче вашата мисъл вие не може да (
вкусите
).
Вашата мисъл (не) може да я
вкусите
, какъв резултат, коя мисъл преодолява.
Обаче в Божествения свят, човешките мисли се
вкусват
, дали са сладки или горчиви.
Затова една ваша мисъл, като
вкусят
и е сладка, казват: „Вие мислите добре.“ Ако не е сладка, изхвърлят, казват, че не е добра.
230.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 21.4.1939г.,
Ако лишим човека от обонянието и
вкуса
му, едва ли ще му иде наум да яде.
Някой път трябва да се спрете при яденето и да усещате и
вкуса
на храната.
231.
Божественото право
,
НБ
, София, 7.5.1939г.,
Първото изявление на този Бог е Любовта, от която всички могат да
вкусят
.
232.
Ученикът
,
УС
, София, 4.6.1939г.,
Първият плод, който той
вкусва
, е Любовта.
Ученикът трябва непременно да
вкуси
от тоя плод, защото той носи вечния живот.“ (стр.
Ученикът трябва да
вкуси
от плода на Любовта.
133–135) – Съзнателна връзка значи: Онзи, който е
вкусил
захарта, той има вече опитност, а който не е
вкусил
захарта, няма тази опитност.
233.
Нагоре и напред
,
ООК
, София, 21.6.1939г.,
И всяко сетиво в човека си има свой особен тон, осезанието,
вкусът
, обонянието, слухът и зрението.
234.
С човешки и ангелски езици
,
НБ
, София, 25.6.1939г.,
Второто чувство е да го
вкусиш
.
235.
Най-лесното изкуство
,
ООК
, София, 28.6.1939г.,
Онзи, който не може да яде, казва: „Кога ще го
вкуся
?
236.
Самоотричане
,
УС
, София, 9.7.1939г.,
Например човек, който е опитал кокошето месо и си е похапвал печена кокошка, само като я види, почва да си въобразява колко е
вкусно
то.
237.
Езикът на Любовта / Силата на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1939г.,
От вън се усмихва, но като дойдете да я
вкусите
, ще видите, че не е така красива вътре, както е от вън.
(втори вариант)
238.
Вратата на любовта / През вратата на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.7.1939г.,
Ако Бог ви е дал една сладка чаша да пиете, то всички хора щяха да ви вземат чашата и щяха да
вкусят
от нея.
(втори вариант)
239.
Път към живота / Той е!
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 26.7.1939г.,
Следователно, след като помиришеш плода, ти го
вкусваш
.
И после трябва да го
вкусиш
.
(втори вариант)
Нали плода най-напред го помирисвате и казвате, че хубаво мирише и после го
вкусвате
?
(втори вариант)
240.
Умен, добър и силен
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1939г.,
Отдалеч още той
предвкусва
удоволствието, което ще получи от неговата вода.
Преди да го е
вкусил
той разбира неговата цена и сила.
241.
Светлина, топлина и сила
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1939г.,
Желая ви да бъдете мощни и силни, да бъдете герои, да превръщате злото в добро, скърбите в радости, да образувате сладки и
вкусни
плодове, както за себе си, така и за своите ближни.
242.
Плодът на Духа / Първият плод на Духа
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 9.8.1939г.,
Същевременно той развива своя усет, своето обоняние и
вкус
, за да бъде изправен към всичко, което възприема отвън.
Ти, като свършиш 4 факултета, ще знаеш малко само да
вкусиш
от физическите приятности на живота.
(втори вариант)
243.
Опознаване
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.8.1939г.,
Всеки ще си избере по
вкуса
на своя ум и на своето сърце.
Всеки ще си избере според
вкуса
на своя ум, според
вкуса
на своето сърдце.
(втори вариант)
244.
Разнообразието в живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1939г.,
В бъдеще вие ще
вкусите
всички Божии блага, така както никога не сте ги
вкусвали
.
(втори вариант)
245.
Новораждане
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.8.1939г.,
За това противоречие, именно, е казано в Писанието: „Чудно и страшно съм създаден, Господи." И гроздето може да се запита, защо, докато сокът му е пресен, има сладък
вкус
, а като престои няколко дена, става резлив и се вкисва?
246.
Млади, възрастни и стари
,
МОК
, София, 25.8.1939г.,
Хубави били черешите и понеже царят бил далече, вземал си по пътя по една череша и си казвал: „Много са хубави и царят ще бъде доволен, като
вкуси
.“ Най-после останали само две, занесъл ги на царя и той го пипитал как се ядат.
247.
Запалката на свещения огън
,
СБ
,
РБ
, София, 27.8.1939г.,
Желая умовете на всички хора да бъдат градини със сладки,
вкусни
плодове.
248.
Слугиня на Божествената Любов
,
УС
, София, 3.9.1939г.,
Няма качествата на хранителността, но има
вкус
.
249.
Бъдете служители
,
ООК
, София, 20.9.1939г.,
Има желание да го
вкусиш
и туй желание ще създаде в тебе неприятност.
Някой път, в една чаша червено вино, приятна е краската на червеното вино, казвате: „Да го
вкусим
, да го близнем.“ Но едното близване може да развали целия живот, не изведнаж.
250.
Единственото богатство
,
ООК
, София, 27.9.1939г.,
С тази сила посятата семка след 5–6 години дава хубави,
вкусни
плодове.
" Та тези, които не яда месо, скълцват боб, както се скълцва месото и като го замесят с малко брашно, става им
вкусно
като месо.
(втори вариант)
посятата семка след 5-6 години; дава хубави,
вкусни
плодове.
(втори вариант)
251.
На Него можем да разчитаме
,
УС
, София, 1.10.1939г.,
А пък от радостите той
вкусва
от Божиите блага.
Сега всички се спъват в следното – някой казва: „аз 20 години вече как живея и вярвам в Христа.“ Ти няма да
вкусиш
сега от плодовете на тези 20 години, които си живял.
Ти ще
вкусиш
плода сега на онова, което преди 20 години си живял.
Някой път сме ги имали и сега
вкусваме
сладчината им.
Понеже сте
вкусили
от доброто, което Бог ти дава.
В страданията, ти
вкусваш
от знанието, от опитността, от учението, а пък чрез радостта ти
вкусваш
от Божията Любов.
Радвай се на радостта, понеже ще
вкусиш
плода на Божията Любов.
“ Бог казва: „Не
вкусвай
това!
“ Ти казваш: „Защо да не го
вкусвам
?
И всичко каквото става в света, от едни неща да се учи, а други да ги
вкусва
и да се радва на Божиите блага.
252.
Ще бъдат опитани
,
УС
, София, 5.11.1939г.,
Пък ако ти считаш, че е маловажно да посееш тази семка, ти не можеш да
вкусиш
от плода.
“ Ти разглеждаш въпроса механически.Ти като направиш едно добро, ти си първия човек, който ще
вкусиш
своя плод.
253.
Правилно възприемане и правилно даване
,
ООК
, София, 8.11.1939г.,
А пък някой път ми казват: „Учителю, искам ти да го
вкусиш
.“ И като го
вкуся
, някой път ми взема цяла седмица, за да се оправя: брашното преди 3 месеца е мляно; маслото е приготвено преди 3 месеца, преди 3 месеца е счукано и стопено; онзи, който е пекъл хляба, виждам, че е някой престъпник.
254.
Прави и криви линии
,
МОК
, София, 10.11.1939г.,
Съображенията са всеки да
вкуси
от лоената свещ.
255.
Към свобода!
,
ООК
, София, 15.11.1939г.,
Той
вкуси
от смъртта, за да се избавят други от смъртта.
Той
вкуси
от смъртта, за да се избавят други от смъртта.
(втори вариант)
256.
Разумни отношения
,
МОК
, София, 17.11.1939г.,
Казвам: „Заповядайте, от което обичате.“ Вие
вкусите
и казвате: „Да е нещо печеничко, пиленце печено.“ Казвам: „Такива пиленца нямам“.
Какъв е
вкусът
на солите?
257.
Жена кога ражда
,
НБ
, София, 19.11.1939г.,
Горчивият
вкус
на някои растения показва, че те се отнасят към солите.
Солите биват на
вкус
солени, солено-горчиви, солено кисели или стипчиви.
Ако човек не разбира сладкия
вкус
на нещата, тогава иде соленият.
Щом разбере соления, ще дойде сладкият
вкус
.
Безвкусните
работи не събуждат никаква енергия.
258.
Хубавата страна
,
ООК
, София, 22.11.1939г.,
Ако един ти дава плодове от своята градина, ти ще
вкусиш
от тях и ще познаеш до известна степен какъв е този човек.
259.
Което знаем
,
НБ
, София, 3.12.1939г.,
Тури му малко черен пипер, да стане по-
вкусен
.“ Докато го ям,
вкусно
ми е, но после ми става тежко и три–четири седмици боледувам.“ – Тогава не яж.
Като ядат и видят, че храната не е толкова
вкусна
, те турят малко черен пипер и други някакви приправки.
260.
Права и вярна любов
,
НБ
, София, 10.12.1939г.,
Ако ти не
вкусваш
от благата на своите чувства, ти не можеш да ги разбираш.
Ако не
вкусиш
от любовта, ти не можеш да я разбираш.
За да разбереш любовта, ти трябва да я
вкусиш
.
Ти трябва да
вкусиш
от плодовете на тази любов.
261.
Право, добро, истинно
,
МОК
, София, 29.12.1939г.,
Според научните данни на философията на окото, според научните данни на философията на ухото, според научните данни на философията на
вкуса
, такива трептения има светлината.
Основният тон на
вкуса
кой е?
„Тонът „до“ управлява
вкуса
.“ Трябва да разгледате живота.
Запример, ако в тебе
вкусът
е хубаво развит, всички хора, в които
вкусът
е развит, ще те обичат.
Та казвам, трябва да пристъпите да самовъзпитате вашите чувства, да възпитате вашата уста, да възпитате вашия
вкус
, да възпитате вашия слух, да възпитате зрението си.
262.
Идеален и реален живот
,
МОК
, София, 5.1.1940г.,
Питам тогава, защо ти е тогава един красив свят, който не виждаш, който не чуваш, един свят, който не може да го
вкусиш
?
Свинското месо е
вкусно
, но има една тъкан, след като я ядеш, доста скъпо струва.
263.
Божествената усмивка
,
ООК
, София, 10.1.1940г.,
Казваш: „
Вкусвам
“, но с
вкусване
всичко не става.
264.
Млад и стар
,
МОК
, София, 12.1.1940г.,
Запример вашият усет, вашият
вкус
и вашето обоняние към кой свят спадат?
Вкусът
е преходен от физическия към духовния свят.
Вкусваш
един предмет, който е сладък.
265.
Подмладяване
,
ООК
, София, 7.2.1940г.,
Преди да сте я изяли, нейния
вкус
не познавате, сладка ли или е малко кисела.
После,
вкусът
ѝ какъв е, не знаете.
266.
Най-великото
,
НБ
, София, 10.3.1940г.,
Ако, да кажем, твоите очи не са нормални, ако и слухът не е нормален, ако и обонянието не е нормално, ако и
вкусът
не е нормален, ако и осезанието не е нормално, ако твоята любов към Бога не е нормална, ако и твоето милосърдие не е развито, каква норма може да имаш?
267.
Наука за живота
,
ООК
, София, 13.3.1940г.,
Който има
вкус
за цветовете, разбира потънкостите на цветовете.
268.
Влюбване и любов
,
ООК
, София, 3.4.1940г.,
Че трябва да се соли бобът, но не трябва да се осолява за всичките, защото моят
вкус
не е мярка.
269.
При къпалнята
,
НБ
, София, 7.4.1940г.,
Тя ще ти даде сила да
вкусиш
от светлината, да
вкусиш
от топлината и да
вкусиш
от силата.
270.
Към съвършенство!
,
ООК
, София, 10.4.1940г.,
Адам, като
вкуси
, Бог не му даде да яде; като яде, изпъди го извън рая, той започна само от това дърво да се храни.
271.
Обещанието на Отца
,
НБ
, София, 28.4.1940г.,
Тогава и месото им ще бъде по-
вкусно
.
Като вземеш една ябълка, ти можеш да знаеш името ѝ, да я познаеш дали е царска или не, но като я
вкусиш
и опиташ нейните сокове, те ще ти разкрият нещо повече.
272.
Светлина, топлина и сила
,
МОК
, София, 24.5.1940г.,
Най-първо, повикаш езика, искаш да ядеш, казваш: „Моля, вижте тази храна за ядене ли е.“ Той ще близне, ще каже: „Много хубава е,
вкусна
храна е.“ Но изядеш храната, и нещо ти стане лошо в стомаха.
273.
Двата принципа
,
ООК
, София, 29.5.1940г.,
Най-после казвате: „Това не е
вкусно
, онова не е
вкусно
.“
274.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
Но аз, ако бях на ваше място, ще откъсна 3 череши, нека да остане и за другите да
вкусят
.
275.
Бъдете яки!
,
ООК
, София, 26.6.1940г.,
Тия растения, като направят плодове, те ще дойдат и
вкусят
.
Минавам след месец, откъсвам плода – има
вкус
вече.
276.
Най-добрите условия
,
ООК
, София, 3.7.1940г.,
Запример един човек, щом
вкуси
сладкото, има идеал за сладкото.
277.
Хубавите неща
,
МОК
, София, 5.7.1940г.,
Ако знаеш какво да
вкусваш
, ако добре ходиш, ако добре работиш, то са все вътрешни процеси.
278.
Комедия, драма, трагедия
,
УС
, София, 7.7.1940г.,
Вкусът
им е изопачен.
279.
Светлина, топлина и сила
,
НБ
, София, 7.7.1940г.,
Тъй щото,
вкусната
храна подразбира да имаш топлината на любовта.
280.
Вечно обновяване
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 28.7.1940г.,
Те се обличат и събличат по няколко пъти на ден, да се покажат пред хората, че са богати, че имат
вкус
, че могат да се обличат разкошно.
Любовта е богата трапеза, на която са сложени най-хубави и
вкусни
яденета, чинии и плодове.
За приготвяне на тия
вкусни
неща нужна е работа.
281.
На сватба
,
СБ
,
РБ
, София, 28.7.1940г.,
Като близнете една бучка захар, вие усещате сладкия ѝ
вкус
.
282.
Умни, добри, здрави
,
МОК
, София, 2.8.1940г.,
На изядения орех знаете какъв е
вкусът
му, но няма плод.
283.
Изучаване и приемане
,
СБ
,
РБ
,
УС
, 7-те езера, 18.8.1940г.,
Ето защо, ако искате да намерите доброто, което се крие в човека, посадете го в земята, покрийте го отгоре с пръст и след няколко години от него ще израсте голямо дърво, със сладки,
вкусни
плодове.
284.
Трите Божествени подтици
,
ООК
, София, 21.8.1940г.,
Каква теория ще създадеш, преди да си
вкусил
захарта или горчивото вещество?
Като ги
вкусиш
, ще схванеш какво нещо е сладко и горчиво.
То е въпрос до
вкуса
.
285.
Добрата покана
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1940г.,
От
вкуса
на човека зависи какъв нос харесва.
286.
Две положения
,
МОК
, София, 13.9.1940г.,
Запример в Библията се казва, че Ева видяла някакъв си плод, явило се желание в нея да го
вкуси
, без да знае какви ще бъдат последиците.
287.
Разбрани и неразбрани езици
,
СБ
,
РБ
, София, 15.9.1940г.,
Щом
вкусиха
от него, те веднага се скараха.
288.
В Божественото училище
,
СБ
,
РБ
, София, 22.9.1940г.,
Обличайте се добре и с
вкус
, като ангелите.
Той е спретнат и облечен по
вкус
.
289.
Божественитѣ врата / Божествените врата
,
ООК
, София, 2.10.1940г.,
Питамъ го: „Това грозде ти
вкусилъ
ли си го?
“ Той казва: „Не съмъ го
вкусилъ
“.
Казвам му: „Защо ми носишъ нѣщо, което не си
вкусилъ
?
Следъ като изядемъ гроздето, чувствуваме нѣкой пѫть само
вкусътъ
му, безъ да се ползуваме отъ неговитѣ сили.
Да го
вкусимъ
“.
Питам го: „Това грозде ти
вкусил
ли си го?
(втори вариант)
“ Той казва: „Не съм го
вкусил
.“ Казвам му: „3ащо ми носиш нещо, което не си
вкусил
?
(втори вариант)
След като изядем гроздето, чувстваме някой път само
вкусът
му, без да се ползваме от неговите сили.
(втори вариант)
Да го
вкусим
.“ И на всинца ви се харесва.
(втори вариант)
290.
Работа за цялото
,
УС
, София, 6.10.1940г.,
Вие не знаете, къде да турите един стол, къде да турите една маса, не знаете, как да се облечете, нямате
вкус
.
То е
вкус
.
291.
Една седмица в рая
,
ООК
, София, 9.10.1940г.,
Уста, която
вкусва
различнитѣ храни и разпознава хранитѣ – тази уста е добра.
Уста, която
вкусва
различните храни и разпознава храните – тази уста е добра.
(втори вариант)
292.
По пѫтя на Любовьта / По пътя на Любовта
,
ООК
, София, 23.10.1940г.,
“ Ако ме питате, дали е сладка ябълката, разбирамъ, че има дефектъ въ вашия
вкусь
.
Щомъ
вкусътъ
ви е на мѣсто, вие, като ядете ябълката, ще знаете дали е сладка.
Ти
вкусишъ
ябълката (и) започнешъ да се чумеришъ.
(Тогава) виждамъ, че
вкусътъ
ти е повреденъ.
Ако, като ги проучвате и ги
вкусвате
, ще имате друго понятие.
Който (е) остарѣлъ, казва: „Остарѣхъ вече, краката не държатъ, храносмилането не е добро, не е
вкусно
, зѫбитѣ изпопадали“.
Малко
вкуси
, само си близни.
Който (е) остарял, казва: „Остарях вече, краката не държат, храносмилането не е добро, не е
вкусно
, зъбите изпопадали.“ Че какъв човек е това?
(втори вариант)
Малко
вкуси
, само си близни.
(втори вариант)
“ Ако ме питате дали е сладка ябълката, разбирам, че има дефект във вашия
вкус
.
(втори вариант)
Щом
вкусът
ви е на място, вие като ядете ябълката, ще знаете дали е сладка.
(втори вариант)
Ти
вкусиш
ябълката (и) започнеш да се чумериш.
(втори вариант)
(Тогава) виждам, че
вкусът
ти е повреден.
(втори вариант)
Ако, като ги проучвате и ги
вкусвате
, ще имате друго понятие.
(втори вариант)
293.
Волята на Любовта
,
УС
, София, 27.10.1940г.,
За пример, ако ядеш едно прасе, то е низша храна, много
вкусни
са свинските кебапи, много сладко е свинското месо.
294.
Даване и вземане
,
МОК
, София, 1.11.1940г.,
Устата е създадена за три неща: за ядене, за
вкусване
и за говорене.
Човек, който не знае да яде хубаво, който няма и
вкус
, той не може и да говори.
Ако знае добре да яде, ако разбира яденето, ако има и
вкус
, той ще знае и да говори.
Имате вие впечатление, че някакъв ценен
вкус
ви е причинила ябълката и години минават, седи този
вкус
, чувствате го как приятно подействал на езика ви.
Тогава има неща реални, които виждаме, има неща реални, които чуваме, има неща реални, които
вкусваме
, има реални неща, които пипаме.
Ти може да я
вкусиш
, но то е само външната страна.
295.
Реално и привидно
,
МОК
, София, 29.11.1940г.,
Ако ти я намериш за
вкусна
, всичките ще я намерят
вкусна
.
Стоян върви по пътя и опитал едната риба, да види
вкусна
ли е.
Тя е красива дреха, но понеже за работа не влиза, не може да я
вкусиш
.
Безлюбието не можеш да го
вкусиш
, то е външен халат.
296.
Чантата на Любовта
,
УС
, София, 1.12.1940г.,
Ако те питат за един предмет, който не си го видял, не си го опитал, не си го
вкусил
, как ще го опишеш?
Вкусил
си яденето и казваш: Аз от никого нищо не искам.
Свободен си, когато възприемаш
вкуса
.
Казва: Много
вкусна
беше.
Авторитет е езикът ни,
вкусът
ни.
297.
Вечер и сутрин
,
НБ
, София, 8.12.1940г.,
Развивайте и вашия
вкус
, че каквото ядете, каквото правите, да благодарите на Бога за безграничната Любовь, Която има към вас.
298.
Математически отношения
,
МОК
, София, 13.12.1940г.,
Кажете ми, ако сте в един свят, дето слухът не ви радва, зрението не ви радва, обонянието не ви радва,
вкусът
не ви радва, какво ще ви радва?
299.
Две врати
,
УС
, София, 15.12.1940г.,
Всеки може да ти направи една баница, но не всичките баници са еднакво
вкусни
.
300.
Приложение и работа
,
НБ
, София, 22.12.1940г.,
Не само, че има разлика, младата като направи баница,
вкусна
е.
Има нещо
вкусно
, което не може да определиш.
Старата, която няма нищо вложено, чувствуваш
безвкусно
.
Ще види при каква почва растат, какъв е цветът, колко тичинки, колко листа има, после гледа
вкуса
какъв е, кисел ли е, сладък ли е и т.н.
301.
Врата на доброто и на любовьта / Врата на Доброто и на Любовта
,
ООК
, София, 25.12.1940г.,
Туй дете, като отива на училище, то има вече отлични очи, единъ отличенъ слухъ, обоняние,
вкусъ
, рѫцетѣ и краката му трѣбва да бѫдатъ здрави, да вършатъ работа.
Та казвамъ: Не да направите ядене и да го замаскирате отгоре, че е хубаво и
вкусно
.
Всичката храна е добра, на
вкусъ
е хубава, нѣкои избиратъ 4–5 яденета.
“ – Той е клиентъ, който трѣбва да
вкуси
отъ хубавитѣ плодове.
Ако ви направятъ кюфтета бобени или отъ леща, или месни кюфтета съ развалено масло, че турятъ малко бахаръ, черъ пиперъ, соль – всичко туй е
вкусно
.
Ако ви направят кюфтета бобени или от леща, или месни кюфтета с развалено масло, че турят малко бахар, чер пипер, сол – всичко туй е
вкусно
.
(втори вариант)
Туй дете като отива на училище, то има вече отлични очи, един отличен слух, обоняние,
вкус
, ръцете и краката му трябва да бъдат здрави, да вършат работа.
(втори вариант)
Та казвам: не да направите ядене и да го замаскирате отгоре, че е хубаво и
вкусно
.
(втори вариант)
Казваш: „Не ми подхожда храната, не ми е приятен гостилничарят.“ Всичката храна е добра, на
вкус
е хубава, някои избират 4-5 яденета.
(втори вариант)
“ – Той е клиент, който трябва да
вкуси
от хубавите плодове.
(втори вариант)
302.
Божествена мярка
,
УС
, София, 29.12.1940г.,
Всичките хубави яденета не може да се сравнят с
вкуса
на една ябълка, с
вкуса
на сливата, черешата, гроздето, което сме опитали.
303.
Двете недоволства
,
УС
, София, 5.1.1941г.,
Водата
безвкусна
, яденето
безвкусно
, въздухът непречистен, леглото не е меко.
304.
Чистене съзнанието
,
МОК
, София, 10.1.1941г.,
Не много да пие, но само да
вкуси
, с края на езика си да го близне.
305.
Голямата радост
,
НБ
, София, 12.1.1941г.,
Но човек може да
вкуси
от живота.
Има един момент на щастието, когато човек
вкуси
, че никога не забравя.
306.
Метафизични разсъждения
,
МОК
, София, 24.1.1941г.,
Онова, което ние
вкусим
при сполуката, то е реалността.
Трябва да има узрял плод.“ След като узрее плодът в туй съзнание, ти трябва да вземеш плода, да го
вкусиш
, за да видиш цялата гама.
307.
Младият син
,
НБ
, София, 26.1.1941г.,
Само от плодовете на едно дърво не биваше да
вкусва
, понеже последствията са много лоши.
308.
Законъ за обнова / Закон за обнова
,
ООК
, София, 29.1.1941г.,
40 вида яденета имало и отъ всичкитѣ 40 вида трѣбва да
вкусишъ
.
Какъвъ е
вкусътъ
на плода, не знаемъ.
40 вида яденета имало и от всичките 40 вида трябва да
вкусиш
.
(втори вариант)
Какъв е
вкусът
на плода, не знаем.
(втори вариант)
309.
Най-светлият път
,
УС
, София, 9.2.1941г.,
Елате да си
вкусите
от онази кокошка, която много обичах едно време.
310.
Слушайте съвета
,
ООК
, София, 19.2.1941г.,
Искашъ да пиешъ, но следъ като пиешъ вода, имашъ единъ сладъкъ
вкусъ
.
Ти, като
вкусишъ
плода на топлината, ще видишъ какво е.
Като
вкусишъ
отъ плода на силата, ще видишъ какво нѣщо е самото семе.
Азъ съмъ първиятъ, който
вкусва
отъ този плодъ.
Като
вкусвамъ
този плодъ, азъ съмъ придобилъ онази Божествена топлина.
Ти, като
вкусиш
плода на топлината, ще видиш какво е.
(втори вариант)
Като
вкусиш
от плода на силата, ще видиш какво нещо е самото семе.
(втори вариант)
Аз съм първият, който
вкусва
от този плод.
(втори вариант)
Като
вкусвам
този плод, аз съм придобил онази Божествена топлина.
(втори вариант)
Искаш да пиеш, но след като пиеш вода, имаш един сладък
вкус
.
(втори вариант)
311.
Тритѣ връзки / Трите връзки
,
ООК
, София, 26.2.1941г.,
Като го ядешъ,
вкусенъ
е.
Като го ядеш,
вкусен
е.
(втори вариант)
312.
Мир вам
,
НБ
, София, 2.3.1941г.,
Като
вкусиш
един плод, да ти падне мед на сърцето.
313.
Гениална воля
,
МОК
, София, 28.3.1941г.,
Когато свариш яденето и го
вкусиш
сам, то е гениалната музика.
Но какво добиват, които имат
вкус
към яденето?
314.
Настанало е Царството Божие
,
НБ
, София, 30.3.1941г.,
Имат
вкус
, ядат много, но искат да спечелят.
Да дойдеш да си
вкусиш
от меда.“ Господ казва: „Днес е настанало вашето спасение.“
315.
Трите придобивки
,
УС
, София, 13.4.1941г.,
Казва: Хубаво е, много е
вкусна
.
316.
Ще ви даде царство
,
НБ
, София, 20.4.1941г.,
Ако знаете да употребите
вкуса
си, щяхте да бъдете здрави.
317.
Самовъзпитание
,
ООК
, София, 23.4.1941г.,
Ако
вкусътъ
не е покваренъ, още като
вкусишъ
храната, ще знаешъ тази храна дали е за тебъ или не.
Ние вече сме
вкусили
отъ това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичкитѣ последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) сѫ произлѣзли отъ тази неестествена храна.
Ние вече сме
вкусили
от това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичките последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) са произлезли от тази неестествена храна.
(втори вариант)
Ако
вкусът
не е покварен, още като
вкусиш
храната, ще знаеш тази храна дали е за те-б или не.
(втори вариант)
318.
Самовъзпитание и самообразование
,
МОК
, София, 25.4.1941г.,
Пишете тема „Най-ценното за окото, най-ценното за ухото, най-ценното за
вкуса
.“ Ще мислите.
319.
В начало бе Словото
,
НБ
, София, 27.4.1941г.,
Вашето желание може да бъде задоволено временно, след туй да се изкажете, че сте били в тази гостилница и първоначално яденето е било много
вкусно
, но след един час ще усетите, че нещо в стомаха ви се превива.
320.
Правата мисъл
,
МОК
, София, 2.5.1941г.,
Познавате по
вкуса
, но някой път не всяка
вкусна
храна е добра.
321.
В Него бе животът
,
НБ
, София, 4.5.1941г.,
Стария ще го
вкусиш
– колко са сладки плодовете.
Старият е хубав плод, ще го
вкусиш
.
Младия помирисваме, стария
вкусваме
.
Желая и вие, младите, да миришете, старите – да ви
вкусват
.
Защото едновременно нещата са реални, ако ги усещаш, ако ги
вкусваш
, ако ги помирисваш, ако ги чуваш, ако ги виждаш.
322.
Добрият живот
,
УС
, София, 4.5.1941г.,
Човек, на когото
вкусът
е здрав, знае как да яде.
323.
Ще направимъ жилище / Ще направим жилище
,
ООК
, София, 7.5.1941г.,
Въ васъ се зароди желание да
вкусите
.
В вас се зароди желание да
вкусите
.
(втори вариант)
324.
Неразбраното и разбраното
,
МОК
, София, 9.5.1941г.,
Вие сте учен човек, вземате, че го накълцвате със зъбите, да видите съдържанието, и след туй като учен си давате мнението
вкусен
ли е, сладък ли е?
325.
Приятно занимание
,
ООК
, София, 14.5.1941г.,
Сольта, понеже си я опиталъ, че има единъ соленъ
вкусъ
– има едно значение.
Ако не знаешъ какъ добре да постѫпвашъ – ще развалишъ езика си,
вкуса
ще развалишъ.
Ако човѣкъ остане безъ
вкусъ
, нищо не му се яде.
Съ черешитѣ ще запознаешъ какви сѫ по
вкусъ
.
С черешите ще запознаеш какви са по
вкус
.
(втори вариант)
Солта, понеже си я опитал,че има един солен
вкус
– има едно значение.
(втори вариант)
Ако не знаеш как добре да постъпваш – ще развалиш езика си,
вкуса
ще развалиш.
(втори вариант)
Ако човек остане без
вкус
,нищо не му се яде.
(втори вариант)
326.
Безлюбие и любов
,
УС
, София, 18.5.1941г.,
Дам ти,
вкусиш
я.
Любовта като дойде оформя най-хубавата уста, ще ти даде най-хубавите неща да ги
вкусиш
.
327.
Една дума
,
НБ
, София, 18.5.1941г.,
Словото е плодът, който трябва да го
вкусиш
.
328.
Благодарност
,
МОК
, София, 23.5.1941г.,
Горчивото нещо не ви [се] представя
вкусно
, има един нов елемент, внася нещо неприятно във
вкуса
ви.
329.
Крайното добро и крайното зло
,
УС
, София, 1.6.1941г.,
Аз предпочитам да не е толкоз
вкусно
яденето, но след като ям храната да ми стане приятна вътре.
В съвременните хора дотолкоз е изтънчен
вкусът
им, знаят някой виртуоз кой пасаж не е изпълнил както трябва.
330.
Единствената сила
,
УС
, София, 8.6.1941г.,
Като го
вкуси
, не е хубав пелинът.
Може някой човек дълго време да ти разправя какво нещо е сладкото, но ако не си
вкусил
, никога не можеш да разбереш.
331.
Посрещане на Любовта
,
НБ
, София, 8.6.1941г.,
Ще ядем онова, което е приятно на
вкуса
, онази сладчина.
332.
Добро, справедливо, разумно
,
МОК
, София, 13.6.1941г.,
Като
вкусиш
нещо сладко, плюеш ли?
333.
Тангентално и обкръжаващо
,
МОК
, София, 27.6.1941г.,
Онази, само като я
вкусиш
, не искаш повече да я ядеш.
Всяка дума има свое съдържание, свой
вкус
, своя сладчина и степени.
Сега, като ви кажа круша, всеки от вас може да си представи, понеже сте яли круша, знаете
вкуса
на крушата.
Какъв е
вкусът
на крушата?
Какъв е
вкусът
на ябълката?
Как бихте ми разправили
вкуса
на крушата и
вкуса
на ябълката?
334.
И рече им
,
НБ
, София, 29.6.1941г.,
Втората култура вече е била
вкусът
, на човешкото ядене.
335.
Реална мисъл
,
МОК
, София, 4.7.1941г.,
Най-нежните удари са чрез светлината, после чрез звука, чрез обонянието, чрез
вкуса
и най-после има нещо, което [човекът] приема чрез ръката.
336.
Възможности за щастие
,
СБ
, София, 24.8.1941г.,
След това ще сложите на трапезата
вкусно
и чисто ядене.
337.
Тя иде / Любовта иде
,
СБ
, София, 25.8.1941г.,
Като
вкусите
от плода на тия дървета, казвате: „Горчиви са тези плодове, не ги харесваме“.
338.
Новият път
,
СБ
, София, 26.8.1941г.,
Богатство, което Бог е внесъл, да го разпръснем в света, да дойдат работливите пчели да го
вкусят
, да съберат мед и да го занесат в своите кошери.
(втори вариант)
Някой път водата може да е повече, отколкото трябва, и тогава хлябът изгубва своя
вкус
.
(втори вариант)
339.
Трите перпендикуляра
,
СБ
, София, 12.9.1941г.,
В онзи свят душата вижда пред себе си богати трапези, с красиви,
вкусни
плодове, но щом се отправи към тях, да си хапне един плод, масите започват да се движат пред него, той след тях, но не може да ги стигне и да си вземе нещо за ядене.
Най-първо има една функция за ядене, второ за
вкусване
и третата функция е за говорене.
(втори вариант)
Кои храни са здравословни, приятни или не,
вкусни
или не.
(втори вариант)
Казвам, знаете
вкуса
на една ябълка.
(втори вариант)
Вие чрез очите си, чрез уханието, чрез
вкуса
може да я познаете.
(втори вариант)
340.
Единственото нещо
,
УС
,
СБ
, София, 14.9.1941г.,
Пийте хубава вода и никога не
вкусвайте
нечиста вода.
(втори вариант)
341.
Четирите положения
,
СБ
, София, 17.9.1941г.,
От гледището на сърцето може да ги
вкусите
.
(втори вариант)
Това
вкуси
, онова
вкуси
, без глад ядат.
(втори вариант)
342.
Красивото в живота / Лъжа и истина
,
СБ
, София, 19.9.1941г.,
Когато Ева
вкуси
от забранения плод, веднага се роди лъжата.
343.
От север към юг / С любов
,
СБ
, София, 22.9.1941г.,
Не само да се говори това е плодно дърво, но сам да
вкусаш
плодовете.
(втори вариант)
344.
Правият ъгъл
,
МОК
, София, 3.10.1941г.,
После казвате: „За хатър ще
вкуся
малко от яденето.“ Какви са елементите на добрия човек?
345.
Баща, майка и дете
,
МОК
, София, 10.10.1941г.,
Направи го според
вкуса
си“.
346.
Истинската лоза
,
НБ
, София, 12.10.1941г.,
Понеже първият човек, който
вкуси
от забранения плод на познание доброто и злото, не беше готов да разбере онази наука, която се криеше.
Той не трябваше да
вкуси
от тия плодове, не бяха заради него.
347.
Учение и обич
,
ООК
, София, 15.10.1941г.,
Туй дете трябва да посее семката, да израсте, да даде плод, да
вкуси
плода и тогава ще има представа.
348.
Зелен и узрял
,
УС
, София, 19.10.1941г.,
И птиците
вкусват
от тия плодове.
Пътниците, които минават, и те
вкусват
плодове.
349.
Основни отношения
,
МОК
, София, 24.10.1941г.,
Ако е до
вкуса
на хората, кой разрешава въпросът?
Нямаш оценка за хората, не си ги
вкусил
.
Някой път хората за да ги познаеш, трябва да ги
вкусиш
.
350.
Постоянна благодарност
,
УС
, София, 26.10.1941г.,
Ако повредиш
вкуса
си, друга беля ще дойде.
351.
Разумна почивка
,
ООК
, София, 29.10.1941г.,
Всички тия
вкусове
езикът ги различава.
Казвам: Не осакащайте вашия
вкус
, чувствителността си.
352.
Да ценим живота
,
ООК
, София, 5.11.1941г.,
После, плодните дървета държат в изправно положение
вкуса
ви.
353.
Отворен и затворен интервал
,
МОК
, София, 7.11.1941г.,
Да кажем дадат ти един гювеч с ядене, ти
вкусиш
.
354.
Божественият и човешкият порядък
,
УС
, София, 9.11.1941г.,
Взела за един месец малко, половин килограм, и от него отрязала петдесет–шейсет грама сирене и го носи, държи го и ми казва: „Да го
вкусиш
.“ Казвам ѝ: „На тебе няма да ти стигне.“ Днес захар няма, това-онова няма.
Да допуснем, че ви дадат една ябълка и вие не сте я
вкусили
, дадете я някому или я хвърлите, да допуснем имате една круша, не сте я опитали, какво знание ще имате тогава?
355.
Музикални подтици
,
ООК
, София, 12.11.1941г.,
Вкус
има.
356.
Център и периферия
,
МОК
, София, 14.11.1941г.,
Всичките менюта, които са написани, от всичките трябва да си
вкусиш
.
30–40 години като живееш, от всичките ще
вкусиш
.
357.
Същественото
,
МОК
, София, 21.11.1941г.,
Първата линия е на усета, втората – на
вкуса
, третата – на обонянието, четвъртата – на слуха и петата – на зрението.
358.
Ново възпитание
,
МОК
, София, 28.11.1941г.,
Щом
вкусваш
, ти храниш тялото си.
Трябва да се научиш и да знаеш, как с пипането да храниш тялото си, да знаеш с
вкуса
си да си храниш тялото, с обонянието да се храниш, със слушането да се храниш и със зрението да се храниш.
359.
Две врати за освобождение
,
ООК
, София, 3.12.1941г.,
По-рано тя е яла храна, която не е здравословна, отвън
вкусна
, но нечиста.
360.
Отношение на ума и сърцето
,
МОК
, София, 5.12.1941г.,
Човек след като
вкуси
горчивото, той втори път не трябва да го опитва.
361.
Отвали камъка
,
НБ
, София, 14.12.1941г.,
Вкусваш
, че един предмет е сладък, ти чувствуваш това, после изваждаш, какво нещо е сладчината.
362.
Умът и сърцето
,
ООК
, София, 17.12.1941г.,
За сладчината, за
вкуса
.
363.
Нищо и нещо
,
МОК
, София, 16.1.1942г.,
Вън от това ядене има известен
вкус
.
Вкусът
е различен.
364.
Да се не смущава сърцето ви
,
НБ
, София, 18.1.1942г.,
Има яденета, не са така
вкусни
, като ги ядеш, но щом ги приемеш, много добре се отразяват на стомаха.
365.
Дрехата на Любовта, на Мъдроста и на Истината
,
УС
, София, 18.1.1942г.,
“ „Човек, който
вкуси
от това дърво, става като Бога.“ „Тъй ли?
366.
Здравословното състояние
,
ООК
, София, 28.1.1942г.,
Когато хората турят повече захар, показва, че
вкусът
е притъпен.
Когато турят по-малко, показва, че
вкусът
е нормален.
367.
И пак пишеше
,
НБ
, София, 8.2.1942г.,
Създадох носа да миришете, създадох устата да
вкусвате
всичките блага.
368.
Характерът и тялото
,
УС
, София, 15.2.1942г.,
Очите да виждат най-хубавите лъчи, носът да възприема най-хубавото ухание, устата да
вкусва
най-хубавите ястия, ръцете да правят най-хубавите работи.
369.
Изгрява слънцето
,
ООК
, София, 18.2.1942г.,
Казвате: „Туй е хубаво, туй не е хубаво.“
Вкусът
му е такъв.
Устата се научила да
вкусва
, очите се научили да гледат, носът – да ухае, ушите се научили да слушат, ръцете се научили да работят, краката се научили да ходят.
370.
Човешката душа
,
НБ
, София, 22.2.1942г.,
Вкусих
го.
Това, което
вкусваш
, не е единствената реалност.
Вкусих
го.
Това, което
вкусваш
, не е единствената реалност.
371.
Кесаревото кесарю, Божието Богу
,
НБ
, София, 1.3.1942г.,
Опитайте
вкуса
на всички плодове.
Опитайте
вкуса
на всичките води.
Вкусният
плод, който изядем, то е заплатата.
372.
Живот и пеене
,
ООК
, София, 4.3.1942г.,
Когато във вас се заражда желание да ги
вкусите
, това е си.
373.
Най-лесното
,
УС
, София, 8.3.1942г.,
Ти дойдеш при мене, аз ям и ти казвам: „Почакайте.“ Яде ти се, яденето е доста
вкусно
, аз ти казвам: „Почакай да си свърша работата.“ Ти очакваш да те поканя.
Любовта към себе си пак има потънкости – не само да угаждаш на себе си, на своя
вкус
, като дойдеш до себе си, ще мислиш.
374.
Инертност и движение
,
МОК
, София, 13.3.1942г.,
Един човек, който иска да
вкуси
всичките блага на живота в един ден, е глупав човек.
375.
Музика в живота
,
ООК
, София, 18.3.1942г.,
Вкусват
от този плод.
376.
Великият път
,
УС
, София, 22.3.1942г.,
Но то беше най-
вкусният
боб, който съм ял.
377.
Пристъпиха при Исуса
,
НБ
, София, 22.3.1942г.,
Може аз да говоря за сладчината, но ако нямате
вкус
, не можете да я разберете.
Не може да разберете
вкуса
, ако нямате език.
378.
Видове женитби
,
УС
, София, 29.3.1942г.,
Вкусих
го, за пръв път си варя, вижда ми се блудкав, захар няма.
Турих му малко солчица, дойде ми наум да му туря и чер пипер и като
вкусих
втора лъжица, стана по-
вкусен
.
Мисля си, ще се развали – масло няма, черният пипер иска масло, той само с вода е варен, но като взех третата лъжица, стана още по-
вкусен
.
Рекох: „Много
вкусен
е.
Докато имах първото понятие, че оризът трябва да се вари със захар, не ми беше
вкусен
, блудкав беше.
Но като турих в ума си второто понятие, че оризът има захар, стана ми по-
вкусен
и към края беше много
вкусен
.
Втората лъжица стана по-
вкусна
.“ И двамата се съгласихме.
379.
Да изповядваме!
,
НБ
, София, 29.3.1942г.,
Какъв е
вкусът
?
380.
Умни, добри и справедливи
,
МОК
, София, 3.4.1942г.,
Онова, което придобиете с
вкуса
ще състави една яснота.
381.
Люби, обичай
,
ООК
, София, 8.4.1942г.,
Достойнството на някой плод зависи от съдържанието, което има,
вкусът
му какъв е.
Всеки един плод има особен
вкус
и с този
вкус
той привлича.
382.
Трите положения
,
УС
, София, 12.4.1942г.,
Защото, ако имаш един бонбон направен и ти го носиш в джоба си, не го
вкусваш
, ти не знаеш съдържанието.
Трябва да го
вкусиш
.
Казва: „Аз имам любов, аз съм пълен с любов.“ Правя едно възражение: хамбарът е пълен с жито, но ако туй жито не го носиш на нивата или ако хамбарът е пълен с жито, пък ти не си го
вкусил
, то не те ползва.
Срещам най-лошия човек, казвам: „Господи, кажи ми доброто, което е скрито в него.“ Срещате един добър човек, кажи: „Позволи ми да
вкуся
от сладкия плод, който този човек има.“
383.
Най-малката и най-голямата любов
,
УС
, София, 19.4.1942г.,
Но най-хубавата любов е като узрее плодът, че този плод да го
вкусиш
.
Да се посее семето, да цъфне, да завърже, да узрее и да
вкусиш
плода, то е любовта.
384.
С любов
,
ООК
, София, 22.4.1942г.,
Всеки има един
вкус
.
Вкусна
храна е онази, която съдържа сила в себе си.
385.
Неразбраните неща
,
НБ
, София, 26.4.1942г.,
Празна е тази работа, тук нещо
вкусни
ябълки, круши, усещаш, че са нещо реално.
386.
Светлина, топлина и сила
,
ООК
, София, 29.4.1942г.,
Един химик не може да направи една ябълка така
вкусна
.
387.
Единицата
,
МОК
, София, 8.5.1942г.,
Имате единица светлина, две единици слух, 3 единици ухание, 4 единици
вкус
, 5 единици осезание.
Представете си, че беше ви дадена една лекция да развиете: „Основните черти на зрението, слуха, обонянието,
вкуса
и осезанието“, да дадете съществените различия.
По какво се отличава, запример,
вкуса
от осезанието.
388.
Гладуват и жадуват
,
НБ
, София, 17.5.1942г.,
Казват: Заблуждавайте го да не би да става добър, няма да си
вкусим
от месцето.
389.
Координиране
,
ООК
, София, 27.5.1942г.,
Ти месото не би го ял, но като му турят масло, после опържат лук… След като си ял месо, много
вкусно
е, но после усещаш нещо лошо в стомаха.
390.
Тон и техника
,
МОК
, София, 29.5.1942г.,
Третото положение – вече имате плода на дървото,
вкусвате
го.
391.
Добрият път
,
УС
, София, 7.6.1942г.,
Всеки плод вземаш,
вкусваш
, приятно ти е.
392.
Ново раждане
,
НБ
, София, 12.7.1942г.,
Всеки, който
вкуси
от вашата Любов, ще оживее.
Тя е най-сладкият плод, тя е най-хубавата вода, която вий може да
вкусите
, тя е най-хубавият хляб, който вий може да ядете.
393.
Трите чаши
,
УС
, София, 12.7.1942г.,
Когато ядете един плод,
вкусът
, който чувствате в себе си, то е обичта, която плодът носи.
Туй съзнание, че плодът е
вкусен
, то е любовта, която стига и влиза във вас.
Без да
вкусите
, не можете да го обичате.
На едно дърво гледате външната обстановка,
вкусите
един плод, втори, трети.
Радостта ви ще бъде да участвате в плодовете на другите, ще
вкусите
плода.
394.
Път на доброто – път на Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1942г.,
Какво ти коства да
вкусиш
хубавите работи?
395.
Пътища на Любовта
,
ООК
, София, 29.7.1942г.,
Звукът е сгъстена светлина, обонянието е сгъстена светлина,
вкусът
е сгъстена светлина.
396.
Самовъзпитание
,
СБ
,
РБ
,
НБ
, София, 2.8.1942г.,
Нещата стават ясни, когато се видят, чуят, помиришат, пипат и
вкусват
.
(втори вариант)
397.
Ценни добродетели
,
СБ
,
РБ
, София, 5.8.1942г.,
Който
вкуси
от вашите плодове, да благодари и да пожелае и втори път да си откъсне.
398.
Добре възприета мисъл
,
МОК
, София, 7.8.1942г.,
Виноват е носът, че ухае, виновати са очите, че виждат, виновата е устата, че
вкусва
.
399.
Две врати
,
МОК
, София, 14.8.1942г.,
Сладостта не се вижда, не се чува, но се
вкусва
.
400.
Устойчиви връзки
,
СБ
,
РБ
, София, 26.8.1942г.,
Сладките,
вкусни
плодове се раждат на клоните.
401.
Постоянна благодарност
,
СБ
,
РБ
, София, 28.8.1942г.,
Ще кацат птиците върху грозда и ще се връщат, без да си
вкусят
от него.
402.
Добрият живот
,
СБ
,
РБ
, София, 30.8.1942г.,
Наистина, като изяде една ябълка, човек я носи в мисълта си и казва: Изядох една
вкусна
ябълка.
Всички сладки,
вкусни
, красиви и морални неща произлизат от Божествения свят.
403.
Педагогическа лекция
,
ИБ
, София, 1.9.1942г.,
Ако аз по своя
вкус
, по своите научни теории започна да ви приготовлявам една каша и започна да ви убеждавам теоретически, че това е хранително, трябва и вашият
вкус
, и вашият стомах да се съгласят.
Вкусът
ви е малко съветник,
вкусът
живее по теории.
Вкусът
може да приеме една храна по теория, но щом дойде тя до стомаха, той казва: „Не може да се приеме тази храна, тя не е добра." Сега мнозина от вас се намират в трудно положение, неразположени сте духом, считате, че вън нещо в природата има погрешка, че ви е натоварила с една съдба.
404.
Живи и мъртви закони
,
ООК
, София, 2.9.1942г.,
5-те девици, това са 5-те сетива в нас, които имаме; имате сетиво на усещане, на
вкус
, на обоняние, на зрение, на слух.
405.
Малки възможности
,
СБ
,
РБ
, София, 20.9.1942г.,
При хубавите и
вкусни
работи всякога има мухи.
Те не са източници на хубавите и
вкусни
неща, нито на благата в живота, но само ги придружават.
406.
Важни и належащи неща
,
УС
, София, 4.10.1942г.,
Някой не иска да яде, защото
вкусът
не е развит.
Онези хора, в които
вкусът
е развит, те имат обходата, която зависи от яденето.
407.
Минало, настояще и бъдеще
,
МОК
, София, 9.10.1942г.,
Човек не може да направи сладка ябълка с аромат и
вкус
, както едно растение може да я направи.
408.
Пред лицето Божие
,
ООК
, София, 14.10.1942г.,
Някои неща са грозни чрез пипане, някои неща са грозни чрез
вкус
, някои са грозни чрез ухание, други чрез слуха, но очите дават друг образ.
Казвам: когато видиш хубавото в момента, радвай се на онова, което виждаш, понеже Бог е в онова, което ти си видял; в онова, което ти си чул; в онова, което си пипнал; в онова, което си
вкусил
– навсякъде същият закон е.
409.
Да работим с радост
,
УС
, София, 18.10.1942г.,
Едва за в бъдеще ще започнем да живеем, ще
вкусим
от плодовете, които сега образуваме.
Ако живеем добре, един ден ще
вкусим
плода на собствените си дела.
Да споделиш, да занесеш, че тебе да ти е приятно да
вкусиш
от плода на лозето.
410.
Търсете Господа!
,
НБ
, София, 18.10.1942г.,
Що е
вкус
?
– Туй, което възвръща
вкуса
.
411.
Перпендикулярът
,
ООК
, София, 28.10.1942г.,
Не разчитайте на храна, която забавлява само вашия
вкус
.
412.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 4.11.1942г.,
Вкусвам
от водата, казвам: „Хубава е водата“.
413.
Животът е по-драгоценен
,
НБ
, София, 15.11.1942г.,
Тя го наготви и ще ме накара да го
вкуся
, ще ме пита дали е
вкусно
и дали е добро на сол.
414.
Правилно разбиране
,
ООК
, София, 18.11.1942г.,
Сладкото е
вкусно
.
415.
Да благодарим
,
ООК
, София, 25.11.1942г.,
Сега искам за цяла седмица да правите по едно Добро, по една справедлива постъпка и по една любовна дума да кажете, по едно любовно ядене да похапнете, по едно любовно нещо да
вкусите
, по едно любовно ухание, по едно любовно слушане, по едно любовно гледане.
Като
вкусиш
с устата всичките хубави яденета, които Бог е дал – какво по-хубаво нещо да може човек да направи едно Добро.
416.
Умът и сърцето
,
МОК
, София, 27.11.1942г.,
Ако никога не сте
вкусвали
захар, сладкото никога не може да разберете.
В духовно отношение като премине думата в ухото ти, в устата ти, в духовното ти тяло, като
вкусиш
, намираш, че е сладко.
Някой път
вкусиш
, че е горчиво, изхвърлиш го навън.
417.
Песента на блудния син
,
ООК
, София, 2.12.1942г.,
Божественият свят вече става понятен със зрението, слуха, обонянието,
вкусването
, после пипането.
Хубаво е да
вкусиш
сладките работи, да
вкусваш
някои плодове и да остане в тебе хубавото впечатление.
Няма по-лоша храна от човешкото месо, но и човешкото месо е много по-
вкусно
от свинското.
418.
Човешка, ангелска и Божествена Любов
,
УС
, София, 27.12.1942г.,
Ястието е много хубаво, много
вкусно
, но след като се минат два–три часа, ще започне нещо да се преобръща в стомаха и ще го повърнеш назад.
419.
Съотношение на тяло и продобивки
,
МОК
, София, 22.1.1943г.,
Аз съм чел доста любовни писма, но имам доста силен
вкус
, някои писма са горчиви.
420.
С благодат и истина
,
НБ
, София, 24.1.1943г.,
Този сладък
вкус
е излязъл от Бога.
Ядеш една круша – този
вкус
иде от Бога.
Аз ви казвам: Вие от една круша може да вземете един неузрял плод, но няма никакъв
вкус
.
421.
Първата любов
,
МОК
, София, 12.2.1943г.,
Туй, което ядем, ние усещаме
вкуса
му какъв е, туй, което не си ял, не знаеш какво е.
422.
Умити в Любовта
,
НБ
, София, 14.2.1943г.,
Щом
вкуси
от доброто и злото, двете неща ги събира, тогава се ражда смъртта.
423.
Приятни на Бога
,
НБ
, София, 21.2.1943г.,
И най-после, като
вкуся
плода, най-много се радвам.
424.
Контрастни думи
,
МОК
, София, 5.3.1943г.,
Не може да го караш, човекът прави усилие, не му е
вкусно
яденето, горчиво му е.
425.
Двата принципа
,
НБ
, София, 4.4.1943г.,
Вкус
има.
426.
Правилата на Любовта
,
ООК
, София, 21.4.1943г.,
Има храни, които са
безвкусни
и вие очаквате някаква полза от тях.
И след като ни е била светлината, тя влиза в тия плодове и ние вземаме тия гранати,
вкусваме
ги.
427.
Движение, учение и работа
,
НБ
, София, 25.4.1943г.,
Тези маслини са малки, дребни, но пак са
вкусни
.
428.
Трите метода
,
ООК
, София, 28.4.1943г.,
Ако тази ябълка
вкусиш
и я хвърлиш на земята, ти си направил престъпление.
429.
Близо е
,
УС
, София, 2.5.1943г.,
Това е чрез нашия
вкус
.
430.
Два метода
,
УС
, София, 23.5.1943г.,
Трябвало от всичките четирийсет яденета да
вкуси
.
431.
Правилно мерене
,
ООК
, София, 26.5.1943г.,
” Съсредоточи се, благодари на Бога и най-после откъсне едно малко парче, тури го в устата си,
вкуси
го, после пак откъсне едно малко парче.
432.
Най-разумният акт
,
ООК
, София, 23.6.1943г.,
Трябва да знаем как да сготвим яденето по неговия
вкус
.
Какъвто
вкус
той има, така да го сготвим, че той да е доволен.
След като си намерил този
вкус
, той казва: “Този човек ме разбира”.
433.
Любов и обич
,
ООК
, София, 30.6.1943г.,
Един плод ви е приятен, понеже ви дава нещо на
вкуса
ви.
434.
Иоа
,
ООК
, София, 7.7.1943г.,
Седнеш и една храна, като погледнеш,
вкусиш
я, има нещо приятно, ядеш.
Още като
вкусиш
, има нещо неприятно, горчиво или в храната има някакво ухание.
435.
Четирите струни
,
УС
, София, 11.7.1943г.,
Казват: „От тази ябълка и ние да
вкусим
.“ Този човек, на когото съм дал ябълката, какво се ползва?
436.
Закон и свобода
,
НБ
, София, 25.7.1943г.,
Той иде по единствената причина да
вкуси
от Любовта, която Бог е вложил в нас, да я опита – за това идат ангелите.
437.
Добро слушане
,
УС
, София, 1.8.1943г.,
Дал на ваше разположение свободно да
вкусите
череши, сливи, ябълки, круши, да пиете вода, да ходите, да се разхождате, хиляди блага.
Ако тури една бучка, значи
вкусът
му за сладчината е развит,
вкусът
за сладчината е силен, туря две – по-слаб е, туря три – още по-слаб е, туря четири – още по-слаб е, туря пет – съвсем слаб е.
Понеже нашият
вкус
е притъпен, искаме повече захар.
След двайсет–трийсет години, като минете, ще има какво да
вкусите
.
438.
Добри слуги
,
ООК
, София, 4.8.1943г.,
Ти по някой път трябва да
вкусиш
горчивото.
439.
Даровити
,
НБ
, София, 8.8.1943г.,
В нас има един усет,
вкус
го наричат.
В поезията и в музиката има
вкус
, музикален усет го наричат.
Трябва да имате един отличен
вкус
, да познавате най-хубавите сладки храни.
440.
Вечното благо
,
СБ
,
РБ
, София, 15.8.1943г.,
Иначе, ще виждаш светлината около себе си, но ще живееш в тъмнина; ще дишаш въздух, и пак ще се задушаваш; ще пиеш вода, и все жаден ще ходиш; ще ядеш
вкусни
ястия, но, въпреки това, ще остаряваш.
441.
Новото в живота
,
СБ
,
РБ
, София, 22.8.1943г.,
Ние посрещаме един плод, който е узрял и има красива форма, има хубав
вкус
.
–
Вкусвате
го и веднага го хвърляте на земята.
(втори вариант)
442.
Единствената сила
,
СБ
,
РБ
, София, 29.8.1943г.,
Съвременният човек вижда само с очите си, чува с ушите си,
вкусва
с езика си, опитва миризмата с носа си, поради което тялото му е още в тъмнина.
Някой говори за
вкусно
, сладко ядене и подразбира печена кокошка, агънце или прасенце.
Той казва:
Вкусно
нещо е кокошчицата, агънцето или прасенцето.
443.
Номер първи
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1943г.,
Достатъчно е да проявите интерес към една от дъщерите, за да бъдете канен всеки ден на обяд, да ядете
вкусни
баници.
444.
Проявен и непроявен
,
СБ
,
РБ
, София, 3.9.1943г.,
Също така се изучават различни разтвори и смеси, Питам: Какъв е
вкусът
на смес от захар и сол?
Ако употребите някъде захар вместо сол и обратно, сол вместо захар, пак ще имате неприятен
вкус
.
445.
Блаженствата
,
СБ
,
РБ
, София, 5.9.1943г.,
Зрението ни запознава със светлината, слухът – със звука, обонянието – с миризмите, носът – с
вкуса
, осезанието – с различните промени на температурата.
Обаче, от всички сетива най-нужен за физическия свят е
вкусът
.
Когато
вкусът
се изгуби, човек престава да яде, а с това заедно и животът му се прекратява.
Изгуби ли
вкуса
, и животът му се изгубва.
Те често роптаели против манната и съжалявали за
вкусната
и разнообразна храна, която имали в Египет.
Имаме зрение, имаме слушане, имаме обоняние, имаме
вкус
, имаме осезание.
(втори вариант)
Вкусът
- с особен свят, осезанието - с особен свят.
(втори вариант)
Най-мъчното от всичките е, когато се развали
вкусът
.
(втори вариант)
Но ако
вкусът
се развали, човек в скоро време трябва да напусне земята.
(втори вариант)
446.
Възприемане и предаване
,
СБ
,
РБ
, София, 8.9.1943г.,
Как ще опиташ
вкуса
на захар, залята с азотна киселина?
447.
Хармония в живота
,
СБ
,
РБ
, София, 10.9.1943г.,
Понеже езикът е свързан с
вкуса
, казваме, че
вкусът
определя разположението или неразположението на човека.
Ако си ял лоша храна, ти си неразположен и сърдит; ако си ял
вкусна
, чиста храна, ти си разположен, весел.
448.
Извор на любовта
,
СБ
,
РБ
, София, 12.9.1943г.,
Окото и
вкусът
могат да се залъжат, но стомахът – никога.
449.
Добри плодове
,
СБ
,
РБ
, София, 15.9.1943г.,
Както от семката на ябълката израства голямо дърво, което дава сладки,
вкусни
плодове, така и Божественото у вас да се прояви, да възрасне и да даде добри плодове.
Той започнал да яде от копривата и казал:
Вкусна
е копривата, мазничка, напомня печена кокошка.
450.
Проявеният живот
,
СБ
,
РБ
, София, 3.10.1943г.,
Той вижда пред себе си трапеза, пълна с
вкусни
ястия, но приближи ли се към нея, тя бързо се отдалечава.
451.
Четирите правила
,
СБ
,
РБ
, София, 3.10.1943г.,
Както изучавате цветята по уханието им, плодовете по техния
вкус
, така и външният и вътрешният свят се разкриват за вас според степента на светлината на вашето съзнание.
Без очи не можеш да възприемаш светлината; без уши не можеш да възприемаш звука, без уста не можеш да говориш, без нос не можеш да възприемаш миризмите и
вкуса
на предметите.
452.
Трите свещи
,
ООК
, София, 6.10.1943г.,
Сегашният свят, в който хората живеят, е крайно объркан, поради което се ражда голямото разнообразие във
вкусове
, в желания, в мисли и в чувства.
То не знае, че понякога големите ябълки не са много
вкусни
.
Запример всички хора нямат еднакъв
вкус
.
(втори вариант)
453.
Трите пътя
,
НБ
, София, 17.10.1943г.,
Тоя хляб й бил
вкусен
.
454.
Прими в музиката
,
МОК
, София, 22.10.1943г.,
Разумно е плодното дърво, защото дава сладки,
вкусни
плодове.
455.
Средство за подобряване
,
ООК
, София, 27.10.1943г.,
Лошо ли е да имаш
вкуса
на един орех, съдържанието му?
(втори вариант)
456.
Новото начало
,
УС
, София, 31.10.1943г.,
Мислите ли, че яденето, сготвено от един здрав и от един болен човек ще бъде еднакво
вкусно
?
И двамата знаят да готвят, и двамата ще турят едно и също масло, но яденето, сготвено от здравия, има един
вкус
, а от болния – друг
вкус
.
Може и здравият, и болният да турят същото масло, но яденето, сготвено от здравия, има един
вкус
, а това от болния - друг
вкус
.
(втори вариант)
Всичко ви е забранено да
вкусите
.
(втори вариант)
457.
Ценни неща
,
НБ
, София, 31.10.1943г.,
И тримата кандидати останали доволни, всеки си избрал мома по
вкуса
.
458.
Еднакви отношения
,
ООК
, София, 3.11.1943г.,
Има неща, които човек прави наяве, иска всичките хора да го видят и
вкусят
от неговия плод.
Той е като свещеник, който на другите хора проповядва въздържание и пост, но сам той
вкусва
блажничко, похапва.
(втори вариант)
Вкусете
и вижте плода." Когато заколите кокошка, викате ли някого да
вкуси
от тази кокошка?
(втори вариант)
459.
Закон на хармонията
,
МОК
, София, 12.11.1943г.,
Тая селянка има
вкус
, обича хубавото.
460.
Любов и безсмъртие / Смъртни и безмъртни
,
ООК
, София, 17.11.1943г.,
Давате храна на трескавия, добре и
вкусно
сготвена, но той се отказва да яде, горчиво му е.
НАГОРЕ