НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
88
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
88
:
1000
резултата в
14
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съчетание, приложение и изпълнение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1931г.,
Срещате един
човек
и започвате да го налагате.
И наистина, за да се изпълни нещо, в сърцето на
човека
трябва да се яви някакво желание.
Ако съм напълно уверен, че вие сте честен
човек
и няма да се изкусите от богатствата в стаята, ще запаля свещта, за да ги разгледате.
Ако сте честен
човек
, като запаля свещта, вие ще се зарадвате от това, което ще видите в стаята.
“ Като разгледат как е станало цялата работа, те ще се убедят, че този престъпник е бил необикновен
човек
.
Същото става и в живота на всеки
човек
.
Влезе ли
човек
в затвора, там всички ще му заповядват.
Ако
човек
не разбира тия думи в тяхната широта, това не значи, че той трябва да се самоосъжда, че това или онова не могъл да направи.
Който не е изпълнил някои от своите задължения към Първата Причина, това показва, че той не е напълно здрав
човек
.
Невъзможно е
човек
да изучава закона на съчетанието и да има болен крак.
Сега, пренесете тази мисъл и в личния живот на
човека
.
Какво по-голямо богатство за
човека
от това, да е развил поне една от своите дарби, както трябва?
Досега почти не съм срещнал
човек
с такива големи богатства, каквито представляват неговите таланти, да отиде при Бога и да каже: „Господи, милиони си ми дал на разположение, но не зная какво да правя с тях.
Ако умът на
човека
е болен, може ли да отиде при Бога?
Ако сърцето на
човека
е болно, може ли да отиде при Бога?
Не, докато
човек
не работи за уреждане на Божиите работи, неговите никога няма да се уредят.
В този случай умът и сърцето представляват крака на
човека
.
И тогава, ако
човек
отиде при Господа с болен крак, той веднага ще започне да се моли, да премине болката му.
Някой казва: „Иска ли
човек
да служи на Бога, той трябва да се откаже от живота си“.
Те са неща, подобни на музикалното чувство, вложено у
човека
, вследствие на което
човек
сам знае как да обича.
Когато
човек
извърши едно добро, според както е написано в него, лицето му свети като слънце и животът му се осмисля.
Такъв
човек
е всякога богат, а не беден. Защо?
Израз на този закон е в приложението и в изпълнението на доброто, вложено в ума и в сърцето на
човека
.
Има специални методи за това, които
човек
трябва да знае.
Казвам: иска ли
човек
да не се уморява, нека си служи с лостове.
Щом
човек
живее на земята и се оплаква от болния си крак, каквото и да обещава, той нищо не може да изпълни.
Съчетанието представлява Божествения капитал, вложен у
човека
.
“ Казвам: щом този
човек
пита приятеля си, дали наистина ще отиде у дома му, това показва, че той вече се е усъмнил в него.
В ума на този
човек
е влязло съмнение, което може да произведе по-нататък голямо нещастие. Защо?
Ако
човек
не е силен в приложението, той нищо не може да постигне.
– Защото най-малкото съмнение, което се заражда в ума на
човека
по отношение на Божественото, е в сила да отложи Божието благословение най-малко за един ден.
Днес болестите и страданията представляват известни опитности в живота на
човека
.
Човек
е дошъл на земята да учи; следователно той ще се учи и от страданията.
2.
Мястото на Бога
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 5.8.1931г.,
С този пример искам да обърна вниманието на двата вида съзнания у хората: съзнанието на келевото, което се върти само около един център – физическото съзнание на
човека
.
Болестите представляват паразити в аурата на
човека
, от които той непременно трябва да се освободи.
Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат
човека
, затова той трябва да се освободи от тях.
Ето защо, изпадне ли
човек
в положението на сираче, той трябва да знае, че е престанал вече да мисли за Бога.
Такъв
човек
през целия си живот мисли само за себе си: че има нужда от пари, да се облече хубаво, хората да го почитат и уважават.
Ако
човек
може да се добере до правилния начин, по който житото трябва да се яде, той ще разбере смисъла на живота.
Обаче започне ли
човек
да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено.
Какво по-лесно от това,
човек
да мисли в една посока?
Според мен по-мъчно е
човек
да мисли в две и повече посоки, както правят това съвременните хора, отколкото да мисли в една посока.
Не само чрез болести, но и по много начини още може да се спре келевото на
човека
, за да го заставят да потърси мястото на Бога.
Значи, когато
човек
отправи ума си към Бога, той ще се свърже с Неговата Любов; понеже Бог същевременно е Истина,
човек
ще познае Истината, която ще го направи свободен.
Когато
човек
жертва Божественото в себе си за нищо и никакво, все едно, че го убива.
„Отговориха и рекоха Му: „Отец наш е Аврам“.“ – Така говори физическият
човек
, келевото, а то не познава своя Баща.
„А сега искате да ме убиете, мене,
человека
, който ви говорих Истината, която чух от Бога: това Аврам не е правил.“ (– 40-ти стих.)
Всяко нещо, което отделя
човека
от Бога, е от баща дявол; всяко нещо, което покваря красивото, възвишеното, благородното в
човека
и го отстранява от него, и то е от баща дявол.
„Вие сте от баща дявол и похотите бащини искате да правите.“ (– 44-ти стих.) „А пък аз, защото искам Истината, не ми вярвате.“ (– 45-ти стих.) „Аз познавам Бога и думата Му държа.“ (– 55-ти стих.) – Не е достатъчно
човек
само да познава Бога, но той трябва да държи думата Му, т.е.
На същата опитност ще бъде изложен всеки
човек
, който хвърля камъни върху Истината.
Дали един народ, или един
човек
ще се прояви така, последствията ще бъдат едни и същи.
Човек
може да има представа за формата на телата само тогава, когато те са ясни в съзнанието му.
Силата на
човека
се състои в светлината на неговото съзнание.
Когато
човек
остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигурен в стъпките си.
Същото се отнася и до мисълта, и до съзнанието на
човека
.
Няма по-велик момент за
човека
и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин, да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, където са насочени съзнанията и мислите на всички останали същества.
Докато в ума на
човека
има светлина, той мисли право и постъпва право.
Само по този начин
човек
може да възприеме благото, което излиза от Бога.
Щом светлината в ума на
човека
загасне, той вече не знае какво прави – той остава без посока на движение, без компас.
Същото става и с всеки
човек
, който изгубва светлината на съзнанието си.
“ Молитвата е необходима, защото
човек
тогава отправя ума си към Бога, да възприеме нещо от Него.
Казвам: за
човека
, който е изпаднал в тъмнина, най-важно нещо е светлината.
Човек
е пътник в живота си.
Да се помоли
човек
в себе си, това е степен на съзнание, но не онова велико съзнание, в което участват всички души.
И в леглото си
човек
пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред.
Всичко се състои в мисълта на
човека
.
Достатъчно е
човек
да отправи ума си към мястото на Бога, за да приеме част от общото благо.
когато
човек
отправи ума си към Бога, заедно с всички, за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил, ако цял ден хлопаше на Божията врата.
“ Такъв
човек
, макар и да е дошъл на молитва, той е назад от другите, защото мисълта му не е права.
Ако Бог не слезе в
човека
и ако
човек
не работи над себе си, той нищо не може да направи.
Ако Бог не слезе в
човека
, каквото и да работи, той прилича на жена, която цял ден върти хурката и нищо не изприда, понеже вълна няма.
Като имате предвид това, вие ще си съставите ясна представа, къде е мястото на Бога и какво
човек
придобива, когато отправя съзнанието си към Него.
Има три момента през деня, когато
човек
отправя съзнанието си към Бога: сутрин, при изгрев слънце; на обяд, когато слънцето е в зенита си, и вечер, при залез слънце.
В съзнанието на
човека
тези две места са съвършено различни.
Казвам: физическото слънце въздейства на
човека
по един начин, а слънцето на живота – по съвсем друг начин.
Когато физическото слънце изгрява,
човек
се радва, движи се, работи.
На такъв
човек
не остава нищо друго, освен да върви по течението на реката.
Щом изгрява слънцето на живота, у
човека
се явява желание да оправи отношенията си с всички хора.
Индусите казват, че
човек
трябва да се съсредоточи в себе си и там да намери Бога.
Когато се казва, че Бог е в
човека
, трябва да се знае на кое място, именно, е Той.
Човек
може да намери Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога.
Човек
трябва да върви напред!
За всеки ден има определен път, който
човек
трябва да извърви в съзнанието си.
Ако
човек
не измине този път, той остава назад.
Отправи ли
човек
ума си към посоката, където всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чукаше хиляди години на едно и също място.
Този е единственият начин, по който
човек
може да познае Бога.
Колкото малък път и да изминава
човек
в съзнанието си, той всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава към Бога.
С десет сантиметра да напредва
човек
в пътуването или в движението си към Бога, това е равносилно на милиони километра във физическия свят.
“ Да погледнете към Бога, или само да помислите за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които
човек
разполага на земята.
Питам: какво коства на
човека
да живее за Бога?
Следователно само мисълта към Бога е в състояние да извади
човека
от ограничителните условия, в които се намира.
Докато
човек
търси Бога, краката му са все кални.
Когато
човек
намери Бога, за нищо вече не мисли.
3.
Тези три неща
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1931г.,
Питам: кой
човек
е инвалид?
Този
човек
предава своето обезсърчение и на другите хора.
Същото може да се каже и за живота на
човека
.
Щом
човек
се отклони от Бога, т.е.
Всичко, което досега е измъчвало
човека
и внасяло смут в душата му, трябва да се изхвърли навън и замести с нещо ново.
Върви ли
човек
в правия път, всеки ден от живота му ще бъде като днешния.
С други думи казано: всеки ден от живота на
човека
трябва да бъде ден, в който Любовта царува; Любовта пък е пътят на живота.
“ Новото ще внесе мир, радост и веселие в душата на
човека
.
Всеки ден от живота на
човека
трябва да бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява.
Всеки ден от живота на
човека
трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на Бога.
Следователно, когато някой
човек
е добър, това показва, че или е отправил мисълта си към Бога, или без да е направил това, той е добър, защото естеството му е такова.
Значи
човек
може да бъде добър по две причини: или когато Бог работи в него, или когато
човек
работи в Бога.
И тъй, две положения са необходими за
човека
: да бъде добър, когато отправя ума си към Бога, и да бъде добър, когато не отправя ума си към Бога.
Когато
човек
почувства, че не е добър, нека отправя ума си към Бога, толкова по-добър става.
Да отправя
човек
ума си към Бога, това подразбира смяна на състоянията.
“ Всеки
човек
заема точно това място, което му се пада.
По този начин
човек
придобива съвършенство.
Съвършен
човек
е онзи, който и като не мисли, и като мисли за Бога, всякога е добър.
Съвършен
човек
е онзи, за когото Бог всякога е добър, но и той всякога е добър за Бога.
Многото дни са товар за
човека
.
Колко извори са нужни на
човека
?
В това отношение
човек
трябва да се поучи от Бога, да стане добър и тогава, когато работи в Бога, както е добър, когато Бог работи в него.
По-добре е
човек
да пие вода от извор, на който водата е чиста, кристална, отколкото да пие вода от сто най-хубави щерни.
Като знаете това, ще различавате добрия
човек
по естество от временно добрия и ще се стремите да придобиете първата доброта.
Казвам: за
човека
са важни стремежите на неговата душа и на неговия дух.
За
човека
са важни неговите дарби и способности, които всеки ден трябва да се разработват и да растат.
Да прави
човек
зло е по-мъчно, отколкото да върви в пътя, който от
векове
още му е определен.
Представете си положението на
човек
, който замисля да открадне от някой богат
човек
една сума от 100–200 хиляди лева.
Идва му на ум най-после да се запознае със слугите на този богат
човек
.
Обаче рече ли
човек
да направи добро, то няма да му коства нищо: нито страх, нито тревоги, нито смущения.
Никой не може да зароби свободният
човек
.
Ако
човек
, който мисли да направи някакво зло или престъпление, би използвал тази енергия и това време за някаква добра, полезна работа, той би учудил хората с това, което може да направи.
Никой не може да разклати свободният
човек
.
Човек
може да живее, както иска; той може да работи, както иска; обаче
човек
може да бъде свободен само ако служи на Бога.
Какво печели този
човек
със злото?
Да бъде
човек
свободен!
Който служи на хората, той не е свободен
човек
.
Казано е за Бога: „Възлюбил е Истината в
човека
“. Защо?
– Защото Истината подразбира вътрешно служене на Бога, което е в сила да направи
човека
свободен.
Сега, ще слезем долу на бивака, да закусим малко, да
увековечим
този ден, да стане паметен за нас; след това ще отидем на „Езерото на чистотата“.
Когато
човек
иска да стане богат, той много се огрешава.
Ето защо, този стих, преведен на друг език, означава: „Мъчно ще влезе грешен
човек
в Царството небесно“. Защо?
В този смисъл думата „богат“ подразбира
човек
, пълен с грехове и престъпления.
Това богатство отдалечава
човека
от Бога.
В света само богатият
човек
се ползва с уважението и почитанието на хората.
Обаче рече ли
човек
със земното богатство да влезе в небето, камилата ще го превари в пътя му.
За пример, слънцето върви по определен път; растенията растат по определен път; реките текат по определен път; ветровете духат по определен път; изобщо, всичко което се случва в живота на
човека
, е точно определено.
Питам: какво представляват патенцата и юрдеченцата в живота на
човека
?
Казвам: в края на краищата у
човека
трябва да остане само Божественото.
Какво е дал Бог на
човека
?
Следователно богатството на съвременния
човек
се състои в това, което умът и сърцето съдържат в себе си.
Всеки
човек
трябва да знае за себе си какъв уд от дървото е и на кое място е поставен.
Знае ли
човек
това нещо, той ще знае още доколко зависи от другите хора.
Зависимостта на един
човек
от друг се определя от съприкосновението помежду им и от функцията, която изпълняват в общия организъм.
Един
човек
е важен за друг дотолкова, доколкото той има известни отношения към него.
На същото основание, рече ли
човек
да се отдели от цялото, и той вече изсъхва, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите.
Натовареният
човек
не е свободен.
Казвам: всеки
човек
е изложен на мъчения от старите си господари.
Научи ли
човек
какво място заема в цялото, т.е.
Само по този начин
човек
ще дойде до пълнолетието на своя живот.
Иначе той всякога ще се намира в положението на малко, безпомощно дете, или в положението на болен
човек
.
Обаче, ако изберете за болния
човек
храна, която му подхожда, той от ден на ден ще се подобрява.
Следователно, както храната на
човека
всеки ден трябва да се подобрява, така и знанието, и мъдростта всеки ден трябва да се подобряват.
Истинското знание се постига за всеки
човек
по специален път.
Ето защо, уважението и почитанието на
човека
зависи от съзнанието му, че той живее в Бога, заема определеното от Него място и върши своята работа.
Въз основа на същия закон, голяма катастрофа ще настане в живота на
човека
, ако той се отклони от пътя, който Бог му е определил.
Когато
човек
се намери пред такава катастрофа, всичко за него е изгубено и той живее като в пустиня.
Затова, именно, никаква сила не трябва да бъде в състояние да отклони
човека
от пътя му.
Това положение на
човека
говори за абсолютната му вяра в Бога.
Върви ли
човек
в пътя си, всяка работа, която му се дава, е свещена.
Когато
човек
работи за Бога, той е ценен и за светлите духове на небето, както и за добрите хора на земята.
Докато
човек
е богат, всички му се кланят, почитат го; западне ли, всички го изоставят.
Има ли
човек
някакви блага в себе си, и хората се трупат около него; изгуби ли тия блага, всички го изостават.
Кой е причината да изгуби
човек
богатствата и благата си?
Със своята любов той е одрал досега най-малко по 200 кожи от гърба на всеки
човек
.
И това не е лошо, но престъпление е, когато съвършено използват някой
човек
.
Когато
човек
работи цял ден, той има право да очаква известно възнаграждение, но няма право да използва другите.
Този
човек
е проводник на Божията Любов.
Обаче дойде ли някой при вас и започне да се хвали, че той ви направил някаква услуга, или някакво добро, този
човек
не говори истината.
Този
човек
не е застанал на сигурна почва.
4.
Ден на Божието изявление
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1931г.,
Ако един
човек
не пази чистотата на другия, бил той мъж или жена, такъв
човек
няма никакво верую, никакъв морал.
Ако изсмучете соковете на един
човек
, а после го захвърлите като парцал, това не е позволено!
Не е позволено да се играе с духа, с душата, с ума и със сърцето на
човека
!
Помнете следното правило на Божественото учение: за много неща можете да накажете
човека
, но абсолютно не е позволено да си играете с човешкия дух, с човешката душа, с човешкия ум и с човешкото сърце!
С чувствата на
човека
не може да се играе!
Що се отнася до дрехите на
човека
, можете да го съблечете и да ги вземете, но абсолютно нямате право да разваляте, да покварявате в
човека
онова, което Бог му е дал.
Същият закон се отнася и за самия
човек
.
Казвам:
човек
трябва да бъде искрен в себе си – каквото говори, това да е в сърцето му.
Нека отиде при някой беден
човек
и го покани у дома си да го стопли, нахрани и облече.
Каквито са отношенията на
човека
към Бога, такива ще бъдат отношенията му и към всички хора.
Те хвърлят отпечатък върху цялото естество на
човека
.
Значи, ако Бог не е в
човека
, т.е.
ако
човек
няма Любов в себе си, всички останали неща в живота му не струват – нищо не го ползват.
И тъй, три пътища има, по които
човек
може да достигне истинското щастие: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и пътят на Истината.
Ето защо,
човек
трябва да се стреми към Божията Любов, която е цялото и която никога не се цапа.
Здравият
човек
, обаче, всичко харесва.
Следователно докато
човек
е болен, той нито разбира храната, нито може сам да я избира.
Докато
човек
греши, той не може да разбере Божията Любов.
Любовта носи живот, а
човекът
на греха не може да разбере живота.
И болният не може да разбере живота, както и
човекът
на греха не го разбира.
Разбира се, Любовта към
човека
се изявява по един начин, а към мравките – по друг начин.
Какво иска мравката или мушицата от
човека
?
Когато
човек
проявява Любовта правилно, тогава той разбира смисъла на живота.
Ето защо, най-добре е
човек
да пие вода направо от извора.
Пазете се от учения, които покваряват ума и сърцето на
човека
!
Колкото и да е чиста тази вода, тя е недостатъчна, не може да задоволи
човека
напълно.
И тъй, докато
човек
расте в Любовта и докато мислите, чувствата и постъпките му са чисти, той забогатява и се разширява във всяко направление.
Почне ли Любовта да намалява, мислите, чувствата и желанията на
човека
губят своята чистота.
Вън от този път
човек
е изложен на фалимент.
Следователно
човек
расте, именно, в тия три свята.
Кога
човек
остарява?
За
човека
е важно, има ли Любов в себе си, каква е тази Любов и колко тежи.
Иска ли
човек
да отиде при Бога, при своя единствен Баща, той трябва да се откаже от живота на своите деди и прадеди, да заживее в Любовта.
Когато ми говорят нещо за някой
човек
, аз го поставям на везни, претеглям колко е неговата Любов и го познавам вече.
Кое може да направи
човека
щастлив?
Любовта, Мъдростта и Истината определят мястото на
човека
.
“ Този
човек
иска да бъде свободен, а налага мнението си на другите.
Такъв
човек
все повече и повече остарява, осиромашава, докато най-после умира и го занасят с кола на гробищата.
Защо
човек
умира?
Те се прилагат във вътрешната лаборатория на
човека
, за която цел той трябва да се впрегне на работа.
Остане ли
човек
да се пълни от това, което излиза от хората, неговата работа е свършена.
Каквото
човек
дава на другите, той пак го взима назад.
Щом вярвате в Бога, ще вярвате и в себе си, понеже Бог живее в душата на всеки
човек
.
Ето защо, ако
човек
вярва в Бога, той ще вярва в себе си.
Под думата „себе си“ аз не разбирам
човека
на ограниченията, на слабостите.
Дойде ли
човек
до това съзнание, той се е обърнал към Бога.
Истината дава свобода на
човека
.
И този
човек
говори за онзи свят, за Бога, за ангелите, но като отиде там, не излиза, както мислил и проповядвал.
Всеки
човек
, който има някакво користолюбиво желание в себе си, служи на дявола.
По какво познавате кога някой
човек
се кара?
Знаете ли колко страшно е
човек
да изгуби живота си!
Няма по-голямо наказание за
човека
от това, да опита живота в ада!
Третият фактор е
човекът
, когото съдят, т.е. обвиняемият.
Постъпва ли
човек
така, той всякога ще има одобрението на Бога.
По какъв начин Бог трябва да прояви Любовта си към
човека
?
Когато
човек
е гладен, Бог ще го нахрани.
Когато
човек
е гол, Бог ще го облече.
Когато
човек
е болен, Бог ще го излекува.
И най-после, когато
човек
няма дом, Бог ще му даде дом.
Какво повече може да иска
човек
?
Дяволът започва: вие считате този
човек
за светия, но аз имам съвсем други данни, други фактори – изрежда тия факти един след друг.
Само за четири неща Бог може да мисли, да се интересува от
човека
: ако е гладен, ще го нахрани; ако е гол, ще го облече; ако е болен, ще го излекува; ако е без дом, и дом ще му даде.
Има ли
човек
тия четири неща, не му остава друго, освен да учи.
Този
човек
е щастлив, няма защо Бог да мисли за него.
За положението на този
човек
може само да се радваме – нищо повече!
След всичко това трябва ли Бог да дойде специално при този
човек
и да започне да го хвали, че е добър, че е учен?
Казвам: при похвалата
човек
не придобива нещо повече от това, което има.
Обаче
човек
трябва да констатира фактите, както са – без преувеличение или намаление.
“ Изобщо,
човек
трябва да има определен морал за всички неща, да знае какви са и какво представляват в даден момент.
Може ли
човек
да види изгрева на тия слънца, той ще бъде смирен, ще работи съзнателно върху себе си, ще изправя грешките си.
Такъв
човек
не се обижда от истината, нито пък другите обижда.
5.
Запечатал е
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1931г.,
Който се влюби в пръста на
човека
, той може да задигне този пръст.
Казвате: „Добре е
човек
да се освободи от оковите и от затвора, но опасно е да не го хванат отново“.
Не, освободи ли се
човек
веднъж, той трябва вече да се определи, да служи на Бога.
Само по този начин
човек
ще мисли право и ще има правилни отношения към Бога и към ближните си.
Ако пиете от водата на някое блато, в което жабите оставят нечистотиите си, от вас
човек
не може да стане.
Ако някой
човек
отива да проповядва истината, каква истина ще проповядва той, ако първо дойде при вас, да иска хляб, да се нахрани?
Ако
човек
, като единия пръст на ръката, мисли, че всичко може сам да свърши, че като него няма друг в света, той е на крив път.
Затова казвам: ако хората не се събудят и станат след пет минути, всички юргани, в които се завиват, ще изгорят; всички къщи, в които се крият от външните условия, ще изгорят; всичко, което
човек
е създал, ще изгори!
За пример, някой
човек
прекарва цял ден по кръчмите, а иска да бъде свободен.
Под думите „стари юргани“, аз разбирам всичко онова, което внася смърт в тялото и смут в сърцето и ума на
човека
.
Такъв
човек
не може да бъде свободен.
Представете си, че някой
човек
е боледувал десет години от проказа, но Бог иска да му помогне, да го излекува.
Какво трябва да направи този
човек
?
Тогава житото е расло само и то е идвало при
човека
, а не
човек
при него.
Също така крушите, ябълките, всички плодове са расли сами и са отивали направо при
човека
.
Човек
е имал грижата само да остави кошницата под дървото и плодовете сами влизали вътре.
“ Представете си един млад
човек
, който иска да живее, обаче, ляга тежко болен от някаква болест.
Щом Бог е с
човека
, и ангели, и свети, и праведни хора – всички ще бъдат с него.
“ Защо плаче този млад
човек
?
Самотният
човек
може да се уподоби на пръст, отрязан от ръката и захвърлен някъде далеч от нея.
Трябва да дойде някой
човек
при него, да го убеди, че той може да стане от леглото си, може да отвори очите си и да си хапне нещо.
Следователно животът на
човека
е мил, защото той съзнава в себе си, че не е завършил работата си, а трябва да замине за онзи свят неподготвен.
Човек
пък повече спи.
Истинско зазоряване в живота е моментът, когато
човек
се изправи на краката си и почувства, че е във връзка с всички хора по лицето на земята.
Истинско зазоряване е моментът, когато
човек
мисли, чувства и действа свободно.
Ако в живота на
човека
не дойде истинското зазоряване, той ще живее един преривен, прекъснат живот, отделен от всички живи същества.
Смисълът на живота, обаче, се състои в непреривността, да вижда
човек
връзката между всички явления.
И тъй, преди всичко,
човек
трябва да служи на Бога.
Срещнат ли някой
човек
, който знае малко повече от тях, те казват: „Този е голям авторитет“.
Някой казва: „Кой
човек
може да се нарече брат?
Благодарете на Бога за всички блага, които ви е дал от
памтивека
досега!
“ Само по този начин Бог ще бъде с нас през всички
векове
и ние ще бъдем с Бога през цялата вечност и ще вкусим от всички Негови блага.
Човек
, обаче, не знае какво да прави.
“ – Ако пиленцето намира майка си, влиза под крилцата ѝ и придобива знание, защо
човек
не може да намери своята майка, да се скрие под крилцата ѝ и да придобие знание?
Човек
намира някой Петко, или някой Драган, скрие се под крилата му и седи там, нищо не научава.
Човек
трябва да съзнава, че Бог е вложил Истината в него.
Истината се заключава в това, да съзнава
човек
, че Бог живее в него и той живее в Бога.
Ако
човек
не съзнава това, той ще живее в Петко, в Драган, в Стоян и ще очаква само на хората.
Мишката не остава в празен хамбар, а
човек
седи вътре, не излиза от хамбара.
Другояче казано: животът е там, където Бог е поставил
човека
.
Първата работа, която предстои на
човека
, е да се освободи от всички отрицателни черти на своя характер.
Живият хляб е живият въздух, който
човек
приема в себе си.
Когато Бог дигне този пръст нагоре, с това Той казва на
човека
: „Ти трябва да се подчиниш на моя закон!
Питам: може ли
човек
да се влюби в закона?
Това значи: може ли
човек
да се влюби в една тояга?
Човек
трябва да седи най-малко четири–пет метра далеч от закона, да не го засегне.
С други думи казано: когато
човек
иска да прояви Божията Любов, Бог трябва да живее в него и той трябва да живее в Бога.
Всяко нещо, което прониква в
човека
и внася живот в него, то го обича; не прониква ли в него, не внася ли живот, то не може да го обича.
Всяко нещо, в което
човек
прониква и внася живот, той го обича.
Преди всичко никой художник не може да нарисува образа на някой
човек
. Защо?
По никой начин той не може да нарисува
човека
като жив.
Който е майстор, нека духне този портрет, да оживи
човека
, когото е нарисувал.
Добрият художник може да направи следното: върху портрета на някой
човек
той може да изрази законите и силите, които са работили за създаването му.
Тези закони и сили изразяват вътрешния живот на
човека
.
Носът, ушите, очите, челото, устата, брадата на
човека
са важни точки, които характеризират
човека
.
Затова, когато някой
човек
не обича да слуша, той трябва да се хване за ухото и да си каже: „Слушай, ти трябва да бъдеш разумен, да се вслушваш в съветите на по-напредналите от теб!
“ Изобщо,
човек
трябва да се изучава, да познава своите характерни черти и където трябва, да се коригира.
Обаче иска ли
човек
да изучава коя и да е от трите физиономии, той непременно трябва да ги изучава сравнително, да прави сравнения между трите типа и след това да вади своите заключения.
Само по този начин
човек
ще схване разликата между трите типа и ще се добере до една положителна наука.
“ – „Ще те запаля да изгориш и във вид на въздухообразно тяло ще излезеш през някоя малка дупчица, без да те види някой.“ Ако този
човек
не се съгласи и предпочете затвора, ще го оставя да си лежи там.
Когато в сърцето на
човека
няма Любов и когато в ума му няма светлина, той не може да разбере Истината.
Когато сърцето на
човека
е раздвоено и когато умът му е помрачен, той не може да разбере Истината.
Казвате: „Как върнахте живота на този
човек
?
“ – И за това има методи, както има методи и за превръщането на
човека
в газ.
В когото и да се влюби
човек
, той изпада в смешно положение.
Когато Божественият огън дойде, той ще премахне всички условия, които ограничават, измъчват и заробват
човека
.
Каква е тази любов, която превръща сърцето на
човека
на пепел?
Любов, която превръща сърцето на
човека
на пепел, не е истинска любов.
Тази пепел може да се употреби само като лекарство в някои случаи, но нищо повече не може да даде на
човека
.
6.
Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 9.8.1931г.,
Същото се отнася и за
човека
.
Когато
човек
страда, той става по-мек, по-добър, прилича на варен боб.
Следователно по-добре е
човек
да служи на Бога от Любов, доброволно, а не чрез страдания.
С Божествени плодове трябва да се храни
човек
!
Когато
човек
изгуби знанието си, той е стар боб; когато
човек
се отклони от правия път на живота, той е стар боб.
Сърцето на такъв
човек
се втвърдява.
В това се състои спасението на
човека
.
Едно е важно за
човека
: да има страх и благоговение към Бога.
Обаче, както виждам, никой
човек
не иска да страда.
Изобщо, всяко нещо е разбрано за
човека
дотолкова, доколкото има отношение към него.
“ Щом Бог изгрее в душата на
човека
, всички облаци, болести, страдания и противоречия изчезват.
Оттам, всеки
човек
, който не възприема Божиите мисли, непременно ще дойде до смъртта, където няма никакъв прогрес.
Тогава настава мир и радост в душата на
човека
, каквито той никога не си е представял.
Значи всички страдания, противоречия в живота на
човека
се дължат на това, че той е далеч от Бога, далеч от Божията светлина.
Където е Божията Любов и светлина, никаква лоша мисъл не прониква в ума на
човека
.
Ако
човек
мине през всички животински форми, той все ще придобие някакво знание, но свобода няма да има.
Кой заек, коя свиня, коя птица и кой
човек
са свободни?
Човек
с тънък вкус непременно ще долови горчивината на това масло.
Никой
човек
не е свободен, а при това казва: „Елате при мен, аз ще ви кажа истината!
Да обичаш
човека
, чиито мисли и чувства носят соковете на Любовта, разбирам, но да обичаш
човека
, чиито мисли и чувства носят ограничение, робство, не разбирам.
Невъзможно е
човек
да обича отрицателните прояви!
Възкресението – това е великата цел, към която всеки
човек
се стреми.
За пример,
човек
не може да смята, както иска.
Следователно, както в живота, така и в науката, има ред правила и закони, от които
човек
не може и не трябва да се отклонява.
За пример, може ли
човек
да пререже някъде кръвоносните си съдове и да каже, че кръвта няма да изтече?
Може ли
човек
да пореже пръста си някъде и да не усети болка?
Болката показва, че в организма на
човека
е нарушен някакъв закон.
Човек
трябва да знае защо иска да служи на Бога!
Казвате на един гладен
човек
: „Почакай няколко дни, аз ще ти донеса пресен, топъл хляб да си хапнеш“.
Докато се наканите да занесете хляб на този
човек
, той може да умре.
“ Каже ли
човек
нещо, той трябва да го направи.
Човек
може да стане светия само ако изпълнява волята Божия.
И забележете, когато крадецът отива да обере касата на някой богат
човек
, той запалва свещ само за себе си; обере ли касата, духва свещта, взима парите и излиза навън.
Мисъл, която загасва светлината на
човека
, тя е крадец и разбойник.
Няма по-страшно нещо за
човека
от това, да изгуби Божието благоволение!
Можете ли да разчитате на
човека
, който е изгубил всичко?
Ще дойде такъв
човек
да ви показва мястото на Бога.
То е все едно, да влезете в дома на този
човек
, който запалва пред вас една свещ и започва да ви убеждава, че тази свещ е слънцето.
Следователно иска ли
човек
да бъде свободен, той трябва да познава истината, да я различава от лъжата.
Няма по-отвратително нещо за
човека
от това, да лъже в името Божие, а след това да се оправдава.
Другият светия не бил съгласен с този начин на разсъждение, затова решил един ден да му докаже, че грешката сама по себе си не може да се изправи, докато
човек
не пожелае и не направи някакво усилие от своя страна.
“ – „Нищо, ще почакаме, солта сама ще дойде.“ Едва сега първият светия се убедил, че за изправянето на една грешка
човек
трябва да направи усилия, съзнателно да работи върху себе си, да изправи тази грешка.
Иска ли
човек
да свари боб, той сам трябва да сипе вода в гърнето; после да сложи боба, лука във водата и да постави гърнето на огъня.
Ако пък светията даде на вас боба си, тогава той ще каже: „Не е добър този
човек
!
Следователно
човек
може да пожертва живота си за някого, но по свобода, а не чрез насилие.
7.
Които чакат Господа
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 10.8.1931г.,
Когато Господ дойде,
човек
е буден и готов да възприема.
Сега ние почакахме малко да изгрее Слънцето – с изгряването на Слънцето и силата на
човека
се увеличава.
Кой може да събужда
човека
?
Казвате за някого: “Този
човек
е заспал, трябва да го събудим” – защо?
Защото спящият
човек
нищо не върши, той не проявява никаква деятелност.
Както събуждат
човека
от физически сън, така трябва да го събудят и в духовно отношение.
Мнозина могат да събудят
човека
, но правилно е Бог да го събуди – защо?
Когато детето е малко, майка му говори по един начин; като стане голям син или голяма дъщеря, тя говори по друг начин, обаче, било за детето, на което майката говори, било за
човека
, на когото Бог говори, важен е сегашният момент.
Казвате: „Кое е най-важното нещо за
човека
” – най-важно нещо за
човека
е да се храни, най-важно нещо за
човека
е да гледа, най-важно нещо за
човека
е да слуша, най-важно нещо за
човека
е да вкусва от сладостта на Словото Божие, най-важно нещо за
човека
е да расте, да чисти сърцето си, да развива ума си и т.н.
По-хубави неща за
човека
от тези няма, всички други неща са преходни.
Човек
расте до известна възраст, след което растенето спира; в това отношение растенето на
човека
мяза на изкачването му на някой планински връх – той бърза да се изкачи, иска час по-скоро да стигне върха, вследствие на което се изпотява изморява.
Младият се качва на върха, поседи малко, но вижда, че не може да живее там дълго време и постепенно започва да слиза надолу; слизането надолу е остаряването на
човека
– той вижда, че силите му го напускат, тялото му се прегърбва, очите и ушите му отслабват, не му се яде, нищо вече не му е сладко и приятно.
Обаче във Вечния живот има постоянно качване – в този Живот
човек
може да слезе само когато пожелае да помогне на някого, след това пак се връща назад, т.е.
Както във физическия, така и в духовния живот има качване и слизане: когато
човек
се обезсърчи или когато животът му се обезсмисли, той е слязъл от върха; насърчи ли се, той пак се качва на върха.
В този смисъл Любовта, Мъдростта и Истината са високи върхове, на които, качи ли се
човек
веднъж, там трябва да остане – той трябва да устои на законите, които съществуват на тия върхове; не устои ли, той ще остарее, а едновременно с това ще изгуби и силата си, и здравето си – всичко, което дотогава е имал.
Няма по-хубаво нещо за
човека
от това да слуша Словото Божие!
8.
Сила, разумност и добро
,
СБ
, София, 19.8.1931г.,
Тогава
човек
може да каже: „Сега разбирам дълбокия смисъл на Живота, разбирам какво значи служене на Бога.”
Разправят за един религиозен
човек
, че обещавал на свои братя, пред които минавал за напреднал в духовно отношение, че може да им даде ключовете на Живота.
” – „Аз развих темата само, а вие ще работите.” Не,
човек
не трябва да говори празни работи.
Който иска да се ползва от ключа на Любовта, той трябва да стане малко дете; който иска да се ползва от ключа на Мъдростта, той трябва да стане стар
човек
на сто и двадесет години; който иска да се ползва от ключа на Истината, той трябва да стане млада красива мома, да се движи с бързината на светлината – стане ли
човек
дева, девица, той ще придобие Абсолютна свобода.
Тъй щото иска ли
човек
едновременно да се ползва от трите ключа, той трябва да стане малко дете, стар
човек
на сто и двадесет години и млада красива мома, подир която да тичат всички хора – малкото дете представлява сърцето, старият
човек
– ума, а младата мома – душата; и тогава според случая
човек
ще се проявява или като дете, или като стар дядо, или като красива мома.
В Живота съществува следното основно положение: никога не можеш да научиш
човека
на това, което ти сам не знаеш – знание е само това, което е опитано, проверено.
Например, ако
човек
никога в живота си не е опитвал нещо сладко, той не може да знае какво нещо е сладчината – колкото и да му говорите за сладкото, тази идея ще остане недостъпна за неговия ум.
Човек
може да постигне понятието за сладко само в един момент – как?
Като видят стар
човек
, ще му отдадат почит и уважение, а като видят млада красива мома, всички ще хукнат подир нея – защо хората тичат подир красивата мома?
Достатъчно е само да вкуси нещо сладко; оттам насетне каквото и да се говори на този
човек
за сладкото, за степените и качествата му, той всичко разбира.
По същия начин, колкото и да говорите на
човека
за Доброто, ако той не го е опитал, нищо няма да разбере; опита ли веднъж Доброто, той напълно може да ви разбере.
Човек
непреривно трябва да мени състоянията си в Живота – ту дете трябва да бъде, ту стар мъдър
човек
, ту млада красива мома-дева.
Божественото, което се крие в тях – това значи да опита
човек
Реалността в нейното първо проявление.
Като казвам, че
човек
трябва да минава през фазите на детето, на стария
човек
и на девата, аз вземам тия състояния като символи.
Детето вземам в смисъл на малко смирено същество, пълно с Радост и Чистота – всички му се радват и то на всички се радва – детето постоянно мисли как да зарадва скръбните хора, как да ги направи щастливи; старият
човек
вземам в смисъл на мъдрец –
човек
пълен със знания, с богатства, със сили, за които търси най-правилен начин да ги раздаде; младата мома пък символизира посвещение, смирение, служене на Бога.
Избран
човек
е онзи, който е силен; избран
човек
е онзи, който е разумен; избран
човек
е онзи, който е добър.
Дойде ли се до Доброто, даже идват Същества да помагат на
човека
; тъй щото станете ли като дете, всеки ще ви помага, всеки ще се притичва да ви услужва – и забележете, когато детето заплаче, всеки се притичва да му услужи.
Затова именно
човек
трябва да се стреми към неща, които никой не може да отнеме – тия неща са в самия
човек
, дадени му от началото на неговото съществуване.
Всяко нещо, което
човек
дава, той може и да си го вземе; всяко нещо, което
човек
не е в състояние да даде, той не може да го вземе –
човек
не може да даде Божественото, следователно той не може да го вземе.
Който не е развил Божественото в себе си, той живее в един преходен свят – той е
човек
на постоянните промени и се чуди на тия промени, чуди се защо някои неща стават по един начин, а други – по друг начин.
Когато
човек
живее по човешки, в света на промените, той може в един момент да стане нещастен и в един момент – щастлив.
И тъй, в Живота има три неща, които всякога трябва да се имат предвид: първо,
човек
трябва да бъде силен.
Обаче първоначално животните бяха силни – те бяха създадени преди
човека
и взеха Силата за себе си.
Когато той дръпне една линия, която представлява веждите на
човека
, тази линия трябва да бъде изразителна, да е съгласна с действителността; тоновете на музиканта трябва да бъдат чисти и верни; красивата мома трябва да бъде абсолютно красива във всяко отношение; в речта на красноречивия оратор не трябва да има никакво насилие, никаква лъжа, никакво зло.
Казвате: „Ние трябва да бъдем добри” – това не трябва даже и да се говори, защото ако
човек
не е добър, той ще бъде лош.
Второ,
човек
трябва да бъде разумен.
Човекът
беше създаден след животните и като видя, че Силата мина във властта на животните, той взе Разумността за себе си.
Човек
може да бъде добър, разумен и силен, когато е едно с Бога – Бог е цялото, а хората са части от това цяло.
Всеки ден Бог се проявява между хората, но не дава да Го видят – щом направи някакво Добро, Той моментално се скрива и остава
човека
да се радва, че е получил нещо хубаво, без да знае откъде е дошло.
Дето Разумността се огъва, там лъжата изпъква; когато
човек
огъва Разумността, той изпада в положението на онзи, който получава някаква сума за благотворителни цели и задържа част от нея и за себе си – той вземе парите, оглежда се натук-натам и казва: „Аз ще взема част от тези пари, но ще ги върна.” По този начин именно е влязла лъжата в света.
И наистина, със свещ да тръгнете из света, едва ли ще намерите обикновен
човек
, който да не лъже – мислите, чувствата и постъпките на обикновения
човек
са облечени в лъжа.
Лъжата е облечена с копринена дреха, със златни, с блестящи етикети; когато
човек
иска да прокара някаква лъжа, той говори в името на Любовта, в името на някакви високи идеали, в името на човещината, но в края на тази работа ще се види дали всичко това е било истина, или лъжа.
След това този
човек
ще се оправдава, ще казва: „Условията на живота са трудни, пък аз бях слаб
човек
, не можах да издържа” – този
човек
се извинява, но и като се извинява, пак лъже.
Също така постъпват хората и по отношение към Бога: те грешат, вършат престъпления и след това се обръщат към Бога с думите: „Прости ми, Господи, слаб
човек
съм, затова сгреших.” Не, никой не може да излъже Бога – Той чува тази молитва и казва: „Дайте му според думите!
За грешните не говоря – според мен грехът е дреха, която
човек
доброволно е облякъл; глупостта е състояние, което
човек
доброволно си е наложил; насилието е състояние, към което
човек
доброволно се е стремял.
Всичко отрицателно в
човека
е придобито от самия него с негови собствени усилия, никой не му го е наложил отвън.
Както знаете, крилатите същества, наречени в света деви, обичат да се мажат с разни масла и парфюми; изобщо, няма
човек
в света, който да не се маже – в това отношение той е птица, крилата на птиците винаги са намазани.
Като яде, и
човек
се понамазва – все трябва по малко масло в яденето.
Тъй щото иска ли
човек
да види тази картина, той трябва да бъде добър, разумен и силен.
Силата на
човека
седи в Любовта му към Бога – обикне ли Бога, сърцето му ще се запали и Светлината на съзнанието му ще се увеличи.
Всеки
човек
има желания, които иска да постигне; някой мисли, че като реализира своите желания, ще се задоволи.
Питам, ако
човек
яде само веднъж от сладкото, какво ще придобие?
Какво ще придобие
човек
, ако само веднъж опита масълцето или хляба; какво ще придобие
човек
, ако само една книга изучи или ако само един път посее няколко семена?
Колкото и да е стара или лоша една къща, тя трябва често да се намазва; колкото добре да се е нахранил
човек
днес, утре той пак трябва да яде, и то три пъти на ден – стомахът на
човека
, т.е.
И тъй,
човек
има задължения не само към стомаха си, но и към белите си дробове, и към мозъка си – ето защо
човек
трябва да диша правилно и да мисли правилно.
Човек
не обръща внимание на своите мисли, на дишането, на чувствата си, пренебрегва ги, а мечтае за постигането на някакъв висок идеал.
Когато тялото на
човека
е здраво и силно, отвън нищо не може да го засегне – и в затворнически халат да го облекат, и букаи на краката да му турят, той пак ще си остане свободен, напълно неограничен.
Например един мечтае да стане богат, друг мечтае да стане силен – добре е
човек
да стане богат, но какво ще придобие с това богатство; добре е
човек
да бъде силен, но какво ще придобие с тази сила?
Когато
човек
стане силен, той придобива философията на животните; философията на животните пък не е нищо друго освен философия на личния егоизъм – личният живот е най-възвишеното състояние, до което животните са достигнали.
С други думи казано, ако в живота си
човек
не употребява насилие, ако в сърцето си не употребява лъжа и ако в ума си не внася зло, той е свободен, никой не може да го ограничи – само по този начин
човек
ще има ясен поглед върху всичко, което го заобикаля.
Когато
човек
говори за своята личност, той е в положението на животните, които са издигнали своята личност в култ.
Който върши Волята Божия, той ще бъде едно от Неговите деца – такъв
човек
ще бъде силен, разумен и добър.
Питам какво може да създаде
човек
, който живее в своята личност или в насилието?
Като говоря за силния, за здравия
човек
, аз изключвам хилавия, за хилавите не говоря.
Ако
човек
изключи от себе си насилието, лъжата и злото, той ще се свърже с Божественото начало в себе си; тогава всички болести, всички недъзи в тялото, ума и сърцето ще изчезнат – те ще се съблекат от нас така, както змията съблича кожата си.
Съвършеният
човек
мисли само за днес, за утрешния ден той не мисли.
Който не е от избраните и върви по закона на животните, той ще каже: „Аз съм силен
човек
и трябва да си пробия път по който и да е начин – било с рогата си, било с копитата си.” Избраният не може да си служи нито с рога, нито с копита, защото между Силата, Разумността и Доброто съществува тясна връзка.
Може ли
човек
, който прилага старите методи, да бъде избран от Бога?
Избраният
човек
не си служи с насилие, с лъжа и със зло, т.е.
той е силен, разумен и добър
човек
– тази е максимата, по която различаваме избрания от неизбрания
човек
, по този начин само може да се разплете черното от бялото.
Който е силен, той може да бъде и самостоятелен – това показва, че този
човек
е разумен; силният
човек
трябва да бъде и добър.
Изворът може да се възпява само след като се опита силата му, след като
човек
уталожи жаждата си; уталожи ли жаждата си, той ще го възпее, ще пожелае и друг път да пие от неговата чиста, освежителна вода.
Обаче съществува следният закон: никога частта не може да даде мнението си за цялото; никога произведението на
човека
не може да даде мнението си за своя творец.
Да твърди
човек
, че злото е в Бога, то е все едно вълкът да се оплаква от овцата, че тя изяла един вълк; колкото е възможно първото твърдение, толкова е възможно и второто – невъзможно е овца да изяде вълк, значи у Бога няма никакъв повод за зло.
Преди всичко злото не може да бъде обект за
човека
.
Кражбата например е зло, но кой краде – само слабият
човек
краде.
Човек
може да открадне златото на някой богаташ, да го употреби за свои нужди, но в края на краищата това злато не излиза вън от Земята – златото, скъпоценните камъни могат да се използват от един, от друг
човек
, но замине ли
човек
за онзи свят, той оставя богатството си на Земята.
Човек
заминава за онзи свят както е дошъл, без никакви богатства, без никакъв имот – материалните, физическите блага той оставя на Земята, отдето ги е взел.
Докато
човек
мисли, че причината на злото е вън от него, той винаги ще изпитва горчивината на това зло; ако мисли, че причината на злото е в него, той ще може да премахне тази причина и ще се освободи от злото.
Злото не е нищо друго освен отношение на нещата; когато
човек
знае отношенията на нещата, той ще може да се въздържа от злото.
Какво струва на
човека
да въздържа езика си от лоши думи, какво струва на
човека
да въздържа ума си от лоши мисли, какво струва на
човека
да въздържа сърцето си от лоши чувства?
Кога
човек
трябва да бъде със затворени очи и кога с отворени?
Нищо не коства на
човека
да се въздържа от всичко лошо и нечисто; въздържа ли се от лошото, от злото, той може да бъде щастлив.
Бог иска да бъде щастлив във всички същества – невъзможно е един
човек
да бъде щастлив, а другите да бъдат нещастни; невъзможно е Бог в едного да бъде щастлив, а в другите да бъде нещастен.
Когато
човек
затваря очите си, това изразява скръбно състояние; когато отваря очите си, туй представя радостно състояние.
Учители всякога е имало в света, Ангели всякога са слизали на Земята, благоприятни условия всякога са съществували, но
човек
може да използва всичко това, когато Божественото в него се пробуди.
Учителят, Ангелът не може да внесе Божественото в
човека
, но той може само да даде условия за неговото развитие – другояче Животът няма смисъл.
Някой казва: „Еди-кой си
човек
не е добър” – какво разбирате от тези думи?
Когато казвате някому, че не е добър
човек
, това подразбира, че той не е работил достатъчно.
– „Ти не си даровит
човек
.” Вярно е, че не съм даровит, защото не съм работил както трябва; ще работя повече, за да развия дарбите си.
Силният
човек
е свободен – няма по-хубаво нещо от това,
човек
да бъде свободен.
Щом
човек
е силен, разумен и добър, той всичко може да постигне.
Няма нещо в света, което
човек
не може да направи, обаче за това се изисква работа, усилия, жертва.
Някога
човек
направи толкова малко Добро, едва видимо под микроскоп, но той е доволен от себе си, цял ден е радостен, щастлив – защо?
С големите работи
човек
изгубва и малките – който се е стремял към големи работи, той е изгубил всичкото си състояние.
Човек
може да наследи Царството Божие и с най-малкото Добро.
Същото се отнася и до живота на
човека
: понякога в живота на всеки
човек
става загасване, потъмняване на неговото слънце; това нещо съвременните хора наричат загубване или потъмняване на съзнанието – тогава
човек
се намира в един разрушен свят.
Който е в Рая, той е силен, добър и разумен; който е извън Рая, той е слаб, глупав, лош
човек
– тази опитност всеки я познава, но не се спира върху нея да я обмисли и да я проучи.
От Силата, Добротата и Разумността на
човека
зависи да остане ли той в този свят, или да излезе вън от него.
Всеки
човек
може да изпълнява службата на тия Божествени деца, на тези Ангели-служители; съвършените хора на Земята са именно такива въплътени Ангели.
Човек
иска да бъде свободен, но свободата му се обуславя от неговите мисли, чувства и постъпки – ако храни в себе си лоши мисли и чувства, той ще носи техните последствия.
Живият морал седи в общение с Бога; за тази цел
човек
трябва да започне с Доброто – то е извор на Любовта от всички
векове
.
Разумността изключва всякаква лъжа – най-малката лъжа, най-малкото зло в
човека
показват, че той не е добър, нито е разумен.
Казвате: „Възможно ли е
човек
да не допусне в живота си поне една бяла лъжа?
Дойде ли лъжата, в съзнанието на
човека
настава тъмнина и той постепенно оглупява – лъжата е мантия на неразумния живот.
Той е единственият мощен фактор, който може да спаси света, Той живее в
човека
и го учи на Добро, на Разумност, като му дава Знание, Сила, Свобода и т.н.
Докато силният
човек
не си служи с насилие, той запазва Силата си; допусне ли най-малкото насилие в живота си, той губи Силата си.
В каквато малка форма и да се изяви насилието обаче, като живо същество в дългия процес на развитието си то оказва влияние върху
човека
и той постепенно губи Силата, както и Разумността си.
Какво ще остане от
човека
, ако той изгуби Силата, Разумността и Добротата си – къде е
човекът
тогава?
Някой казва, че за да не губи
човек
силите си, той трябва да вярва в Бога.
Нека останат у
човека
Силата, Разумността и Доброто, в които Бог живее – само по този начин новото ще дойде у
човека
.
Един ден тази малка мравка ще достигне до положението на Ангел, който ще помага на всеки, който й е помагал, който й е правил добро; и след това този
човек
ще се чуди защо се излива толкова обич върху него, но мравката ще му каже: „Едно време, когато бях мравка, ти ми помогна, ти спаси моя живот – това, което имам днес, дължа на теб, ти стана причина да прогресирам.” Питам знаете ли колко Ангели работят днес върху вас за Доброто, което някога сте им направили?
Обичта изключва всякаква лъжа навън; лъжата разрушава
човека
, затова тя не може да се извини – който се опитва да извини лъжата, той се опетнява.
Това значи: „Иди да изпълниш Волята Божия; щом изпълниш Волята Божия, тогава ще дойдеш при Мен.” Кажете ли, че някой ви е изпъдил, това подразбира, че този
човек
ви е изпратил да изпълните Волята Божия; щом изпълните Волята Божия, ще се върнете при него – искате ли да ви обича някой, преди всичко вие трябва да изпълните Волята Божия.
Някой казва: „Ти не ме обичаш”; защо не те обича този
човек
?
Казвате: „Кой
човек
е съвършен?
” Според мен съвършен
човек
е силният, разумният, добрият.
Кой е силен
човек
?
Силен
човек
е този, у когото няма насилие.
Кой е разумен
човек
?
Разумен
човек
е този, у когото няма глупост, у когото няма лъжа.
Кой е добър
човек
?
Добър
човек
е този, у когото няма зло.
Според мен това е възможно, аз съм го проверил хиляди пъти досега и казвам:
човек
може да живее и без насилие, и без лъжа, и без зло.
Ако
човек
не може да съединява частите в едно цяло, ако не може да ги осмисли, да намери допирните точки между тях, той не може да разбере Живота, нито Любовта.
Такъв
човек
не може и да обича – смисълът на Живота е да обичаш и да те обичат.
Какво коства на
човека
да обича; какво коства на чешмата да дава от своята вода и да уталожва жаждата ви, какво ви коства след това да й благодарите?
На същото основание и
човек
като чешмата може да даде и да получи, понеже Божественото извира от него.
Когато
човек
даде ход на онази непреривна деятелност в себе си, за да използва Силата, Разумността и Доброто както Бог изисква, той ще получи одобрението на Бога.
Учител е само онзи, в когото няма насилие, няма лъжа, няма зло; щом в някой
човек
има насилие, лъжа и зло, той е ученик – нищо повече.
Наистина има някои чудотворни икони, дълбоко скрити в душата на
човека
, но в него има и фалшиви икони –
човек
може да се спаси с истинските чудотворни икони, но не и с фалшивите.
Днес всеки иска да бъде свободен, обаче той не може да бъде свободен, докато си служи с насилие, с лъжа, със зло; най-малкото насилие, най-малката лъжа и най-малкото зло са в състояние да привлекат към себе си същества, умовете на които са толкова фини, че веднага заробват
човека
– те го насилват, ограбват, докато напълно го разрушат.
По този начин
човек
остава мъртви кости – на какво може да се радва тогава?
Следователно има причини, които карат вълка или мечката да нападат
човека
– причините са в самия
човек
.
Овцете допуснаха в себе си една малка лъжа и изгубиха силата си; същото може да се каже и за
човека
: първоначално
човек
бил облечен с огнена дреха, вследствие на което нищо не било в състояние да му причини зло – значи, като допуснал лъжата в себе си, той отворил вратата на злото.
Каквото става вътре в
човека
, това става и вън от него, и след всичко това
човек
се чуди на неуспеха си.
” Като не вършите насилие, като не говорите лъжливи работи, като не правите зло – по този начин само
човек
може да види красивото лице на Бога, да се съедини с Него и да получи Неговото одобрение.
9.
Най-високото място
,
СБ
, София, 20.8.1931г.,
Сега, като повдигам въпроса за яденето, аз ви навеждам на мисълта, че всяка нова идея не е нищо друго освен ново ядене, сложено на трапезата на
човека
.
Следователно иска ли
човек
да се домогне до една нова идея, това желание е на мястото си, защото представлява нова храна за ума.
Тъй щото новите идеи са храна за човешкия ум и за човешката душа, те са отличен обяд, който повдига
човека
, и обратно – всяка стара идея е без преснота и свежест, старите идеи не хранят душата.
Желанието на
човека
да бъде непременно обичан от някого само по себе си разрушава връзките на любовта.
Някои казват: „Дали имаме стари или нови идеи, това е безразлично за нас, ние се оставяме на реда, който Бог е поставил, както Бог е наредил нещата.” Питам има ли
човек
в света, който с положителност да каже как Бог е наредил нещата и да се води по този ред?
Ако авторитетът е вътре в
човека
, трябва ли той да пита другите хора как е създаден светът или какво нещо е Любовта и т.н.?
Когато става въпрос за любовта между хората, това е друго нещо: вие може да не обичате някого – има причини за това; не обичате някого, защото този
човек
е болен и не може да отиде на нивата ви да работи.
Кой може да определи какво нещо е Любовта, когато тя е в самия
човек
–
човек
е сам авторитет за Любовта.
Всеки обича здравия
човек
– той има благородно сърце и може да ви услужва във всичко, каквото пожелаете.
Аз вземам Любовта като сила, която расте, развива се и се проявява у
човека
.
Движенията ви трябва да бъдат естествени; при неестествените движения на устата, на очите, на ръцете,
човек
губи свободата си и по този начин се поддава на известни противоречия.
Това се отнася не само до художника, но и до всеки обикновен
човек
: влезете ли в стаята на някой
човек
, от реда в стаята му, от дрехите, с които се облича, вие ще познаете какви мисли го занимават.
Между всички външни и вътрешни неща в
човека
има пълно съотношение – всяка външна проява у
човека
има своя вътрешна причина.
Някой
човек
носи дрехи с такъв цвят, че отдалеч още обръща вниманието на хората и за да се оправдае, казва: „Приятелите ме накараха да си ушия такива дрехи; да останеше на мен, аз никога не бих носил такъв цвят.” Не, той се оправдава само, всъщност той обича този цвят, но няма смелостта сам да си направи такива дрехи; най-слабо изказаното мнение от страна на приятелите му да си ушие такива дрехи веднага се приема от него.
Сега аз искам да ви наведа на мисълта, че всяка идея, всяко чувство, всяка постъпка оставя някакъв отпечатък у
човека
– този отпечатък не е нищо друго освен резултат, плод.
Мнозина постъпват по същия начин: като видят, че някой
човек
се е изменил, те го пипат, бутат – да не му е станало нещо лошо, да не е изгубил съзнание и т.н.
Например виждате, че някой
човек
е красив, има красиви черти на лицето си като красиви плодове и казвате: „И аз искам да бъда красив”; обаче красотата е плод, за изработването или за узряването на който
човек
е работил с години, с
векове
– Красотата е Божествена идея.
Не, този
човек
е в размишление, той преживява нещо, не го безпокойте.
Вие искате да бъдете силни, но трябва да сте работили с години и
векове
, за да придобиете тази сила – Силата е Божествена идея.
Красивият, силният
човек
всеки го обича; когато срещнете един красив
човек
, вие се зарадвате, носите го в ума си и казвате: Днес видях един красив
човек
, никога няма да забравя неговото лице”; срещнете един силен или един добър
човек
, и него не можете да забравите – Добротата е Божествена идея.
Красивият, силният, добрият
човек
е Божествен
човек
– всеки му се радва, всеки иска да го види.
Питам какъв трябва да бъде идеалният
човек
?
Според разбиранията на съвременните хора идеалният
човек
трябва да бъде красив, силен, добър и т.н.
Казвам: идеален
човек
е този, който изключва от себе си всякакво насилие, всякаква лъжа и всякакво зло – по този начин
човек
може да бъде красив, силен и добър, и този
човек
само може да служи на Бога.
Човек
трябва да се вглъбява в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота.
Започне ли някой да се оплаква на Бога за своето нещастие, Той му казва: „Ако искаш да станеш щастлив, ти трябва да работиш върху Красотата – тази Красота ще хвърли отпечатък не само върху лицето ти, но и върху цялото ти тяло, външно и вътрешно.” Няма по-желано нещо за
човека
от Красотата – тя придава на тялото пластичност, музика; когато красивият
човек
върви, движенията му са музикални.
Пред Красотата и най-лошият
човек
отстъпва, пред Красотата и звярът коленичи – Красотата е Божествена сила, пред която всеки отстъпва.
В една българска легенда още от турско време се разправя за силата на Красотата, за въздействието й върху
човека
.
Срещнете ли някой
човек
, потърсете Божественото в него и върху тези черти се спрете – по същия начин търсете Божественото и в себе си; благодарете на Бога, че имате възможност да виждате хубавото.
Божественото в
човека
е същественото, върху което той трябва да работи – чрез него ще се свържете с добрите хора, със светиите, с Ангелите и с Бога.
Дойде ли
човек
до това положение, мисълта му се изправя, чувствата му се облагородяват и постъпките му стават възвишени – всичките му работи тръгват напред.
По този начин само
човек
се подмладява и в който дом влезе, той носи Божието благословение.
Следователно
човек
трябва да бъде здрав, разумен и добър; има ли тези качества, той ще разполага с добри чувства и с добри, светли мисли.
Без добри чувства, без светли мисли
човек
нищо не може да направи – защо?
Срещне ли
човек
Любовта в живота си, той е срещнал красивата девица, която крие в себе си сила, мощ; от този момент
човек
отваря къщата си за всички и тогава той казва: „Срещнах Бога и разбрах смисъла на Живота.” Наистина, няма по-велико нещо за
човека
от това, да срещне Любовта, да срещне Бога – само Любовта е в сила да произведе в
човека
вътрешен преврат, да измени неговия живот, да даде нова насока на душата му, да го направи истински
човек
.
Защото ако
човек
няма добри чувства, които да доставят материал на мисълта да работи, той нищо не може да направи; и ако
човек
няма здраво тяло, което да се кооперира с ума и сърцето, той нищо не може да направи.
В това отношение религиите първоначално имаха за цел да развият Божественото в
човека
, за да може той правилно да служи на Бога, обаче впоследствие те измениха своята задача, спряха се върху външните форми на нещата и днес те очакват спасението на човечеството някъде отвън.
То е станало някога или пък ще стане в бъдеще –
човек
не може да пише нещо или да разправя нещо, което не е било или няма да бъде.
” Славата на хората представлява сенки на Живота, които ще дойдат сами по себе си; достатъчно е художникът да постави основните черти на картината, за да дойдат сенките сами по себе си; няма защо
човек
да търси сенките – той сам, без да иска ще ги тури дето трябва.
Например противоречията в живота на
човека
не са нищо друго освен сенки – тия сенки могат да бъдат малки, могат да бъдат и големи.
Ако днес мъж погледне някоя мома или жена, веднага се запитват: „Защо гледа този
човек
?
Турците казват: „Благословение е за
човека
да гледа красивото!
” И тъй, не е лошо да гледа
човек
, но той трябва да знае как да гледа; има два начина на гледане:
човек
може да гледа и да вижда недъзите на хората, а може да гледа и да вижда доброто у тях; или
човек
може да вижда у хората това, което Бог е направил, а може да вижда това, което те са изопачили в себе си.
Следователно, когато срещнете някого, вие трябва да виждате в него само онова, което Бог е вложил – това значи да гледа и да вижда
човек
, този е смисълът на виждането.
Тъй щото, докато не намерите Божественото в
човека
, не бързайте да правите връзка с него – връзката, приятелството с хората трябва да почива на Божественото у тях.
Ако не намерите Божественото в
човека
, никакви отношения, никакво приятелство не може да съществува; вън от Божественото всякакви отношения, всякакво приятелство е нетрайно.
Божественото ще намерите в истински красивия, добрия и разумния
човек
– затова именно всеки търси Красотата, Добротата, Разумността.
Красотата е копнеж на човешката душа; дали в себе си, или в другите хора ще намерите Красотата, това е безразлично –
човек
навсякъде я търси.
От вътрешното смирение на
човека
се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове, тъй щото време е вече хората като блудния син да се върнат при Баща си – Баща им ще ги приеме, ще заколи най-охраненото теле за тях и ще ги благослови.
И наистина, който веднъж само е видял красивото, великото, той никога не го е забравил; когато
човек
срещне Красотата, той постоянно мисли за нея и се чуди откъде се е взела тя, как се е придобила.
Не е важно откъде е дошла Красотата, важно е какво тя може да направи от
човека
.
Казвате за някого: „Този
човек
е още зелен” – питам какво означава зеленината?
Който още яде рожковите на стария си господар, той мяза на някой си богат
човек
, който цял живот ял боб, но давал пари за различни благотворителни цели с мисълта да се прослави; и наистина приживе още му турили бюста всред града, като на почтен гражданин.
Колкото пъти минавал покрай своя бюст, той си казвал: „Много боб изядох, докато дойда на това място” – с други думи казано, през колко страдания, нещастия и мъчнотии трябва да мине
човек
, докато дойде до положението на светия.
Същото може да се каже и за
човека
–
човек
не е последната форма на живота.
Да се качиш на такъв пиедестал както този богат
човек
, това подразбира да се качиш на някой висок планински връх и да благодариш на Бога, че ти е дал здрави крака, здраво тяло, за да достигнеш до върха; и като се върнеш от планината, пак да благодариш на Бога, че си се върнал благополучно.
Който добре познава законите, в лицето на всеки
човек
ще види зародиши от черти на обикновени, талантливи и гениални хора, както и такива на светии и Ангели, които някога ще се развият; който не разбира законите на развитието, като погледне някой
човек
, той ще каже: „Този си свива устата, онзи пък седи с отворена уста” – какво означава стиснатата уста и какво – отворената, и той не знае.
Когато
човек
стисне, затвори устата си, той контролира своите чувства – с това той иска да каже: „Навсякъде можете да ме бутате, само сърцето ми не бутайте.” Когато
човек
отваря устата си, това показва, че той иска да възприеме нещо – устата е антена на Чувствения свят.
Ето защо
човек
трябва да знае тези неща и да не се поддава на модата; мнозина се ръководят от известни правила на модата как да държат устата си.
Значи сутрин
човек
се радва, защото тогава се раждат добрите, разумните, великите неща, а на обяд всичко това се реализира – и наистина велики работи стават при яденето.
Следователно не гледайте хората нито под ъгъл, нито отдясно или отляво, нито на кръст – гледате ли на кръст, вие сами ще се разпънете; гледайте
човека
под такъв ъгъл, че да виждате неговата красота – гледайте го и си кажете: „Велик е Господ, който е създал този
човек
; Той е започнал да го вае, да работи върху него, вложил е хубави неща, които един ден ще се развият” – така трябва да гледате на хората.
Сутрин
човек
още не работи, нито яде, а само закусва; най-великата работа
човек
върши на обяд, като седне пред трапезата да яде, тъй щото седнете ли днес пред трапезата да се храните, турете в ума си новата идея, че в този момент вие вършите най-великата работа – качвате се на най-високото място в своя живот.
Някой погледне своя брат и казва: „Този
човек
не го бива, няма хубави черти.” Казвам: не бързайте толкова, вие виждате една недовършена картина и се произнасяте вече; Бог е започнал тази картина и един ден ще я завърши, щом я видите завършена, тогава само имате право да се произнасяте – сега са нахвърляни сенките само, но като видите тази картина завършена, тогава ще разберете какво е било вложено в нея.
Изкуство е
човек
да вижда в лицето на своите братя или сестри онова, което Бог първоначално още е вложил в тях и което в бъдеще ще се развие; докато не придобие това изкуство,
човек
и себе си не може да оцени.
Човек
може да постигне всичко, което желае, но да не иска косъм повече от това, което му е определено; всичко ще ви се даде, както е предвидено – нито косъм повече, нито косъм по-малко; желаете ли повече от определеното за вас, вие ще развалите Божия план.
И тъй, иска ли
човек
да се справи с трудните условия на Живота, той трябва да си създаде особена философия, да знае как да гледа на нещата.
Понякога грешките стават причина
човек
да се прослави: ще видите някое малко дете цял ден играе на войници, на войни; то ходи с пушка из двора, марширува; един ден това малко дете става генерал, отива на война, избива стотици хора и се връща победоносно, награден с кръст за храброст.
Ако
човек
напълни цял варел с вода, той няма да ходи често на чешмата, но и водата няма да бъде прясна; ходите ли всеки ден на чешмата с малка стомна, всеки ден ще имате прясна, чиста вода.
И наистина, прославил се е този
човек
– с какво се е прославил?
Кое е по-хубаво за
човека
– да снема глави или да поставя глави, да руши хубавите мисли на хората или да ги възстановява, да руши благородните чувства на хората или да ги поощрява?
Не е достатъчно само
човек
да мисли кое е по-хубаво, но той трябва да върши всичко, което е хубаво и красиво – красивото, възвишеното трябва да бъде насъщният хляб за
човека
!
Днес всеки
човек
трябва да вземе тоягата си в ръка и да тръгне да проповядва, докато възстанови първоначалния ред на нещата, т.е.
Тъй щото в един живот
човек
ще бъде генерал с меч в ръка – ще сече и ще коли, в друг живот той ще бъде светия с тояга в ръка – ще ходи да учи хората как да живеят по Бога.
И едното е на мястото си, и другото е на мястото си: докато
човек
не бъде генерал и не получи кръст за храброст, той не може да бъде светия – като генерал той си е създал работа за светия.
Може ли светията да изправи погрешките си, които като генерал е направил, той има вече Божието благословение, цялото Небе ще говори за този
човек
, че наистина е герой, защото знае да греши, но знае и да изправя погрешките си.
Ако
човек
може само да греши, а не може да изправя погрешките си, Небето не се интересува от него и казва: „Този е един забравен
човек
от всички, понеже не може да изправя погрешките си” – всички ще го съжаляват, без да му помогнат. Защо?
Както
човек
е станал причина за внасянето на греха в света, така той трябва да работи за неговото премахване.
Това не значи, че всеки
човек
трябва да се заеме с великата идея да спаси света – достатъчно е
човек
да изправи една своя погрешка, за да се нарече велик.
Който може да изправи една своя погрешка, той минава за велик
човек
в Небето; не може ли да изправи една своя погрешка, той е обикновен
човек
и като такъв е осъден на страдания.
Какво по-голямо страдание за
човека
от това, да минава между хората и никой да не му обръща внимание – всички минават-заминават покрай него, но не го виждат, той няма нито един приятел, нито един близък
човек
, нито едно близко животно.
Човек
разбира от какво значение е вниманието и на животното само когато остане сам, без близки, без приятели; тогава може да дойде при него едно малко кученце например, да му близне ръката и да завърти опашката си около него – с това то иска да каже: „Ти си добър
човек
, кажи ми нещо.” Тъй щото дойде ли някой при вас, кажете му нещо добро; отхвърлите ли
човека
, на когото можете да кажете нещо добро, и вас ще отхвърлят – казано е в Писанието: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.” Съвременните религиозни хора казват: „Всички сме излезли от Бога, всички сме чада Божии”, обаче дойде ли някой техен брат помежду им, те не постъпват с него, както Бог изисква.
Тъй щото иска ли някой
човек
нещо от вас, спрете се, помислете как да постъпите и тогава действайте.
Преди години бях в Америка, дето имах една особена опитност: вървя по една улица, срещам един господин, бедно облечен, той ме спира и започва да разправя своята история: „Аз съм семеен
човек
, имам деца и жена, която от дълго време е болна; служба нямам, никакви средства нямам, в голяма мизерия съм, ако обичате, помогнете ми.” Аз го погледнах, влязох в положението му и му дадох една помощ, с която да си услужи.
Някой казва: „Нещастен
човек
съм, няма
човек
с по-големи страдания от моите” – не преувеличавай нещастията си, ти играеш роля на някой от нещастниците в света, но не си най-голям нещастник.
Който не вярва, той трябва да прави опити, докато се свърже с Възвишените същества; когато
човек
се свърже с тия Същества, Невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще провери всичко, което иначе не може да провери.
Например, за да се реализира една идея на Земята, преди всичко
човек
трябва да има органи, които да я възприемат; след това тя трябва да намери благоприятна почва, в която да се насади; най-после трябва да се намери
човек
, който да я изгледа да се развие, да даде плодове – тогава само можем да кажем, че тази идея е реализирана.
Може ли
човек
да вижда, ако няма очи; може ли
човек
да чува, ако няма уши; може ли
човек
да начертае една линия, ако няма ръце?
Следователно
човек
трябва да стане орган, уд на Божественото тяло, а не роб на външните условия;
човек
трябва да бъде гражданин на Царството Божие, носител на Божествените идеи.
Например някой казва за приятеля си, че е добър, разумен, красив
човек
, но нищо не прави за него; друг пък нищо не говори за качествата на приятеля си, но намери ли се приятелят му в нужда, той веднага се притича на помощ.
Ако
човек
само говори, без да изпълнява, той ще мяза на онзи богат американец, който на думи само говорил за Бога, но нищо не правил за Него.
– Нищо от това, можеш да заминеш, но аз не мога да се моля за
човек
, който през целия си живот е хулил църквата и нищо не е направил за Бога.
Тъй щото, каквото
човек
направи за Бога, то трябва да е направено по свобода на неговия Дух – Бог не изисква нищо насила.
На всеки
човек
е дадена специфична работа, която той сам трябва да свърши – каква е тази работа?
Голямото, великото може да лекува – малкото не може да лекува; в много вода
човек
може да опере ризата си до съвършенство – в малко вода той не може да я опере както трябва; човешката душа може да се очисти само в Божията Любов.
От дългия път на своето развитие в ума, в сърцето и в душата на
човека
се е събрала много кал, която само Любовта е в сила да изчисти; като погледне към тази кал, той се чуди какво да направи, за да се освободи от нея – единственото спасение за него е да влезе във водата на Божествения извор и там да се изчисти.
Работим заедно, но нищо не му казвам; щом се натъкне на нещо, което не може да поправи, той сам вижда своите слаби места и се коригира, без да му кажа дума; ако аз му правя бележки, той ще се обиди, понеже е крайно честолюбив
човек
.
Тъй щото искате ли да коригирате някой
човек
, не му посочвайте грешките изведнъж, но започнете да работите заедно с него – когато го оставите да се прояви, той ще види къде греши и сам ще се изправи.
Казвам: когато Духът дойде у
човека
, Той не го изменя изведнъж, но постепенно.
Значи грешникът се чувства свободен в правене зло, а праведният съзнателно се въздържа от него; грешният е свободен в злото, а праведният е свободен в Доброто – тази е разликата между грешния и праведния
човек
.
Въздържание се изисква от съвременните хора; не е достатъчно
човек
да каже за себе си, че е лош, но той трябва да се въздържа от лоши мисли, желания и постъпки.
Това може да стане и след осем хиляди години, а може да стане и сега – от
човека
зависи; дали по-рано, или по-късно ще стане това нещо, зависи от усилието, което
човек
прави, както и от резултатите на това усилие.
Когато става въпрос за лошото,
човек
иска час по скоро времето да се съкрати; става ли въпрос за Доброто, той иска времето да се продължи; обаче дойде ли до страданието, не желайте времето да се съкрати – защо?
Бъде ли
човек
силен, разумен и добър, той ще бъде в състояние да постигне копнежите на своята душа.
Не е лесно да покаже
човек
Любовта си към хората, не е лесно той да направи едно Добро, без да внесе съблазън у някого – за всичко това не се грижете.
Следователно когато
човек
иска нещо, той трябва усилено да работи в това направление.
Няма по-мъчно нещо за
човека
от това да намери Единния Бог и да Му служи; днес между съвременните хора има толкова много богове, че докато
човек
отиде при Единния Бог, главата му ще побелее – главите на всички хора днес са побелели все от търсене на Единния Бог.
Ако ръката на
човека
служи на неговото тяло, тя ще служи и на другите хора; ако умът и сърцето на
човека
служат на самия него, те ще служат и на Бога, а оттам и на хората.
Не се ли подчиняват на самия
човек
, те няма да се подчиняват и на Бога; ако умът и сърцето на
човека
не са в съгласие с Божиите мисли и чувства, той ще се намери в голямо противоречие със себе си – противоречията у
човека
се дължат на лошите мисли и чувства, които той храни в себе си.
Например, някой
човек
копнее да стане Ангел – в този живот обаче той не може да стане Ангел; друг копнее да стане красив – и това е невъзможно в този живот.
Волът, който върти опашката си нагоре-надолу, и той може да има копнеж да стане красив, но този копнеж е непостижим – в този живот той ще си остане вол, с красотата на вола, и такъв ще умре; той не може да стане красив като
човек
.
Питам какво допринася копнежът на
човека
?
За да постигне
човек
известен копнеж, той трябва да има определена цел за това, да знае защо копнее и какво ще постигне с реализирането на този копнеж; от друга страна, той трябва да знае пътя и законите, по които се постига даден копнеж.
Същото нещо може да се каже и за чувствата на
човека
; знае ли
човек
това, той няма да се обезсърчава, че не е постигнал нещо, но ще чака да дойдат времето и условията за постигане на неговите копнежи – знание, наука се изисква.
Ако
човек
не разбере физическата наука, той не може да разбере и духовната; ако не разбере духовната, не може да разбере и Божествената – така седи въпросът, когато
човек
се качва отдолу нагоре, т.е.
Обаче ако
човек
слиза отгоре надолу, т.е.
от Божествения към физическия свят, тогава положението е точно обратно: ако
човек
не разбере Божествената наука, той не може да разбере и духовната, той не може да разбере и физическата.
На същото основание, когато се задават въпроси, гатанки и ребуси,
човек
трябва да знае как да отговаря – в тях се крие някакъв символ, който трябва да се разбере.
Бог не извинява погрешките на хората – всяка погрешка носи своите последствия; на същото основание Бог възнаграждава
човека
и за най-малкото Добро, което той прави.
Питам какво печели
човек
, когато разрешава един неизвестен въпрос, една гатанка или един ребус?
Той все ще спечели нещо, ще вземе, ако не всичко, поне част от това, което се крие в тях; то е все едно, когато показвате на
човека
една кутия с някакво съдържание и му казвате: „Ако отгадаеш какво има в кутията, ще получиш нещо от него” – и този
човек
се напряга, сили се да познае какво има в кутията, защото ще получи нещо.
И наистина, интересно е да отгатне
човек
съдържанието в кутията; ако вътре има една глава лук, той ще съжалява, че толкова много напрягал мисълта си да улучи, обаче ако в кутията има един хубав диамант или някаква ценна книга, която съдържа тайните на Природата, тогава заслужава
човек
да се напряга да познае какво има в кутията.
Ето защо много въпроси в света трябва да се разрешат, за да може от една страна хората да се освободят от някои свои недъзи, а от друга страна да придобият известни добродетели; всеки неразрешен въпрос е във връзка с освобождението на
човека
от един недъг и с придобиването от него на една добродетел.
Някой казва: „Защо трябва
човек
да мисли?
”
Човек
трябва да мисли, за да се премахнат недъзите от него, а едновременно с това и да придобие добродетели.
Същото нещо, казано на съвременен политически език, означава:
човек
трябва да мисли, за да подобри условията на своя живот.
Никой не може да си представи онова, което Бог е приготвил за тези, които Го любят; дойдем ли до Бога, от всички се изисква непреодолима Любов към Него – всички изкушения трябва да се стопят в тази Любов, всеки трябва да си каже: „Има Един, който мисли за мен и ми помага.” Към този Един всички отправят погледа си – няма по-красиво нещо за
човека
от това, да отправи ума и сърцето си нагоре към Бога!
Човек
трябва да мисли, за да излезе от затвора, да възстанови политическите си права; само онзи
човек
може да възстанови политическите си права, който е станал вече гражданин на Царството Божие – ако не е гражданин на това царство, кракът му не може да стъпи там.
Докато
човек
е на Земята, той може да отиде и в Англия, и в Германия, и във Франция, без да е английски, германски или френски гражданин, обаче на Небето не е така – на Небето приемат само ония хора, които са негови граждани.
” С това аз искам да й кажа: „Ако си добра, разумна и силна, работите ти ще се оправят.” Добротата е израз на Любовта – който има Любов в себе си, работите му ще се оправят;
човек
все трябва да има нещо в себе си, от което да даде и на другите.
”; казвам: Правдата е право на гражданство в света на праведните – ако
човек
не е праведен, той не може да влезе в този свят.
Следователно ако
човек
не люби, той не може да влезе в света на Любовта; ако не мисли, той не може да влезе в Света на мисълта; ако не е истинолюбив, той не може да влезе в света на Свободата.
Свободен
човек
е само безсмъртният; който умира, той не е свободен.
Казвате за някого: „Този
човек
е свободомислещ” – добре е
човек
да бъде свободомислещ, но той трябва да прави избор в мислите си и да си дава отчет за всяка мисъл, освен това всяка мисъл трябва да бъде права.
Например права мисъл е, че
човек
трябва да служи на Бога; мнозина обаче казват, че тази мисъл е отвлечена, понеже никой не е видял Господа.
Някои, за да докажат, че Бог съществува, изнасят факта, че светът е създаден от Бога; онези пък, които отричат съществуването на Бога, казват, че светът е създаден сам по себе си и съществува от
памтивека
; тези и ред още въпроси създават противоречия у хората.
Сега, като давам тия примери, аз искам да ви наведа на правата мисъл, чрез която да си създадете правилна философия за Живота; правилна философия е тази, която носи Свобода на
човека
.
Никой не може да затвори свободния
човек
, никой не може да го ограничи, той е безсмъртен – няма по-хубаво нещо в света от Свободата.
Докато
човек
не изправи живота си, той не може да подобри и здравето си.
Тъй щото, когато обърна гърба си към някого, с това искам да кажа, че тази работа не е моя, тя е Божия работа; тогава Бог казва: „Щом тази работа не е твоя, Аз ще се заема да я поправя.” Когато Бог каже, че работите на
човека
ще се оправят, този
човек
трябва да се заеме да свърши поне част от своята работа; Бог съдейства на хората, но и те трябва да работят заедно с Него, да вземат дял в Неговата работа – вземе ли
човек
участие в Божията работа, той се свързва с Бога, става Негов съучастник.
Питам как може да се влияе един
човек
от друг – той не е вързан с въже, че да го теглят.
Когато
човек
се намери пред маса, на която е сложено хубаво ядене и той се поддаде на това ядене, кой му е повлиял, яденето ли му е повлияло?
Не, яденето не е повлияло на
човека
, но желанието да яде, да задоволи глада си е в сила да му повлияе; от друга страна, ако яденето, което готвачът е сготвил, съответства на желанието на
човека
да яде от него, то е също така в сила да му повлияе и тогава той сяда пред масата и започва да яде.
Вие трябва да внесете в себе си новата, чистата Любов на детето, знанието на сто и двадесет годишния дядо и красотата на младата мома, която със светлината си осветява целия свят – по този начин само вие ще се почувствате вътрешно силни, та като дойдат върху вас ред мъчнотии и страдания, като се натъкнете на вашето лошо минало, да кажете: „Нашето минало умря, днес ние сме толкова силни, че можем да се справим с всички мъчнотии и страдания.” Бог лесно заличава миналото на
човека
, ако той стане работник на Неговата нива.
10.
Отиване и връщане
,
СБ
, София, 21.8.1931г.,
Когато
човек
изпадне в тежко, в лошо състояние, при което мисълта му се помрачава, чувствата му огрубяват, нека направи следното упражнение: поставяне дланите на ръцете една срещу друга, при което се допират върховете на пръстите; лявата ръка се тегли по дланта на дясната до края на китката, след което се изправя в положение на прав ъгъл спрямо дясната ръка, без да се прекъсва движението.
Следователно ако умът и сърцето на
човека
не се съединят в едно, той не може да се движи към Бога.
Докато умът на
човека
желае едно, а сърцето му – друго, той се намира в противоречие; докато умът и сърцето на
човека
са раздвоени, той не може да постигне това, което желае.
Умът и сърцето трябва да се слеят в едно, тъй щото
човек
трябва да разбира какво нещо е мъжът и какво – жената.
Ако спазвате правилата, ще видите, че Божествената наука разполага с ред формули, които, правилно изнесени, създават големи преобразувания в
човека
.
Ако
човек
прилага тия формули, той лесно ще се подмлади; това може да стане в един ден, но днес не е време за моментално подмладяване – за всяко нещо в Природата има определено време.
Ако отидете в Германия например и спрете погледа си за по-дълго време върху някой
човек
, той веднага ще ви запита: „Защо ме гледаш така, да не искаш да ме хипнотизираш?
”; в България колкото и да гледате
човека
, той нищо няма да каже.
За
човека
е важно да има желания, реализирането на които става точно на определеното за тях време – това значи да живее
човек
в Божествения свят, да постъпва съобразно с Божиите пътища.
Питам колко време трябва да гледате един
човек
, за да остане той доволен от вашия поглед?
Вие така трябва да гледате
човека
, че той да остане доволен от погледа ви, да пожелае и втори път да го погледнете; ако му напишете писмо, това писмо трябва да бъде такова, че той да пожелае и втори път да му напишете писмо.
Само онзи напуска детинството, който върви в Божествените пътища; докато е дете,
човек
казва: „Това е невъзможно, онова е невъзможно”, но като стане възрастен и влезе в Божиите пътища, невъзможните неща за него стават възможни и той става радостен и весел.
И тъй, ще дойде ден, когато всеки
човек
ще върви в Божиите пътища, но след различен период от време: за едного са нужни два дена, за другиго – три дена, за трети – четири дена и т.н.
Аз проповядвам онази Истина, която може да даде на
човека
всичко, каквото душата му желае; аз проповядвам онази Истина, която внася Свобода, а не ограничения, и при която отиде ли
човек
веднъж, той сам пожелава да се върне, да помага на своите братя.
Всички Божествени желания се реализират именно в тази истина – тя дава възможност на
човека
да реализира ония свои желания, които са потребни за душата му; всички други желания, изостанали от
вековете
, тя ги отхвърля като непотребни, като чужди за неговата душа.
Ако
човек
се оглежда, за да познае себе си, той има право да се оглежда, обаче най-мъчното нещо е
човек
да познае себе си, да познае своя истински образ.
Турете тези правила в приложение още днес, понеже днешният ден е ден на Божията дъщеря – ден на Любовта, когато Бог е създал
човека
.
Човек
е създаден в деня на Божията Любов, той е Неговото възлюбено дете, ето защо
човек
трябва да бъде израз на Божията Любов, Мъдрост и Истина.
Слабият. Ако силният влезе в затвора, с едно махване на ръка ще счупи вратите, с едно махване на ръка той ще счупи прозорците, с един поглед само ще приспи стражата, тя ще захвърли оръжието си и всеки, който е в затвора, ще излезе навън; и тогава всички ще кажат: „Извадете навън този силен
човек
, той не е за затвора.” Защо?
От всеки
човек
се изисква приложение, а не само теория – не е важно какво знае
човек
, важно е какво той прилага.
Сега този
човек
може да разправя на хората как се отварят и затварят вратите на затвора, как се пускат затворниците на свобода и т.н., обаче не е достатъчно само да се говори, всичко това трябва да се върши – иначе всичко, което се говори, ще бъде като в приказките от „Хиляда и една нощ“.
Ако някой носи товар, раница на гърба си, нека я тури настрана, да се освободи от нея, защото днес е денят на Любовта, която носи Радост и Веселие за
човека
– тя осмисля и продължава неговия живот.
Или представете си, че един учен размишлява върху някоя идея, но една муха кацва на носа му и от този момент той забравя всичко – какво трябва да направи този
човек
?
Ако
човек
умира, за да възкръсне, да оживее наново, тази смърт е на място, обаче ако
човек
умира и не възкръсва, тази смърт не е на мястото си.
Ако
човек
мисли, че други хора трябва да работят заради него, те да обработват нивите му, той е на крив път.
Щом е така,
човек
трябва да разчита на Божественото в себе си – така ли е всъщност?
Да се примирят тия неща, това подразбира да се намерят между тях две допирни точки; не се ли намерят тия две допирни точки, това е равносилно на положението да обикаля
човек
около един затворен кръг или около къща, вратата на която е затворена, или около книга, езикът на която му е непонятен.
Турците казват: „Остави пияния да падне, да си счупи главата, а след това иди да я превържеш – да разбере той, че има работа с разумен
човек
.”
Вторият елемент на науката определя посоката на човешкото движение; без този елемент на науката
човек
много лесно може да изгуби своя път, значи този елемент на науката е в състояние да ориентира
човека
в неговия път, да послужи като компас в неговото движение.
Моряците пък се ориентират главно по Полярната звезда; четирите посоки на света показват четири пътища, по които
човек
може да се движи.
Север е посока или път, който води към Истината – думата север трябва да извиква в ума на
човека
идеята за Истината.
Ще ви дам един пример, за да видите на какво се дължи това състояние у
човека
.
Не е лесно да превърне
човек
единицата в шесторка – за да постигне това нещо, очите му трябва да се отворят, да разбира нещата.
И тъй, не е толкова важно да знае
човек
откъде изгрява Слънцето, колкото е важно да знае точката, от която може да се ориентира в движението си – тази точка представлява Истината.
Докато
човек
не се домогне до тази Истина, той ще бъде изложен на ред страдания и нещастия; непознаването на Истината води след себе си непознаване както на самия себе си, така и на другите.
Някой отива при един учител, за когото мисли, че е много учен
човек
, и казва: „Този учител е много учен, той е свършил няколко факултета, много неща знае.” Питам, този
човек
знае ли положително доколко учителят, за когото говори, е учен?
Ако и първото, и второто твърдения не са верни, този
човек
поддържа две лъжи; какво придобива
човек
, ако събере две лъжи на едно място?
Представете си, че този Учител е изпратен от Невидимия свят с голяма мисия, свързан е с Разумните същества на Небето и на Земята, дадена му е голяма власт, а при това някой обикновен
човек
се произнася за него, че бил голям невежа – знаете ли какво може да стане между Учителя и обикновения
човек
?
Следователно щом
човек
разбере законите на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, той ще разбере защо едни неща стават по един начин, а други – по съвършено особен начин.
Думата Учител символизира Божественото в
човека
; какво придобива
човек
, ако влезе в стълкновение с Божественото в себе си, какво става, когато дърветата се карат с огъня?
За да може
човек
да приложи волята си, преди всичко той трябва да се освободи от своя вътрешен страх – иначе ще мязате на заека с кобурите.
Да, това е необходимо, защото сегашният
век
преживява криза, за преминаването на която се изисква взаимна помощ от страна на всички.
Който търси Истината, той трябва да се откаже от всякаква критика, от всякакво съмнение; това подразбира, докато сте вън от дома на някой
човек
, вие имате право да се интересувате какви са баща му, майка му, какво е състоянието му, как живее и т.н.
Следователно
човек
е ценен, докато представлява написана книга, която хората могат да четат по всяко време.
Докато
човек
е в Истината, той е написана книга, която всеки може да чете; вън от Истината той е ненаписана книга, без съдържание и смисъл – да бъдеш ненаписана книга, това подразбира да нямаш никакви постижения.
Животът на
човека
се осмисля само тогава, когато Истината е напечатана на неговата книга; тогава и за самия
човек
имат смисъл Бог, Ангелите, светиите, добрите и праведни хора, както и всички живи същества около него.
Истината е богатството, здравето, силата на
човека
; има ли той богатство, здраве и сила, всички хора се интересуват от него.
– изгуби ли
човек
тия качества, той вече не е интересен за хората.
Изгуби ли
човек
Истината, всичко написано на неговата книга се заличава и той остава бяла, ненаписана книга; дойде ли до това положение, той се отчайва, дохожда до състояние на самоубийство и казва: „Празен е животът ми, никакъв смисъл не виждам в него.”
Обаче щом
човек
се отчае, Разумните същества дохож-дат при него, отварят неговата чиста, ненаписана още книга и започват да пишат върху нея – те пишат чрез ръката на страданията.
Първата дума, която те написват, е хляб; от този момент
човек
започва да гладува – мъчи се той ден, два, три или повече, докато се обезсърчи, отчае и каже: „Животът няма смисъл, ще се самоубия, няма да живея.” Каже ли така, след това хлябът ще пристигне и той ще каже: „Има смисъл да живея!
” После Разумните същества ще напишат думата вода; с написването й още
човек
започва да усеща жажда, която го мъчи, гори; не се минава много време, някой донася вода и той уталожва жаждата си, освежава своето гърло.
Значи мухата представлява страданията или изкушенията в Живота – разумният
човек
лесно се справя с тях.
Човек
може да намери своя приятел само ако знае Истината, ако има тази главна точка за ориентиране; имате ли тази точка, вие ще намерите приятеля си.
Ето защо
човекът
на Истината трябва да говори само верни неща.
Веднъж
човек
дошъл на Земята, той все ще се оцапа от лъжата, все ще се поддаде на нейната миризма.” Не,
човек
може да живее и без лъжа; докато живее с лъжата, той няма да има доверие нито на хората, нито на животните.
Когато една птичка се доближи до някой
човек
, който си служи с лъжа, тя няма доверие в него и хвръква настрана – той й предлага зрънца, но тя не се приближава към тях и казва: „Ти ми даваш едно благо, но то ще ми коства живота и свободата – зад това благо се крие друго нещо.” Казвам: права е тази птичка, как ще я убедиш, че няма да я хванеш и затвориш в клетка – птичката не казва, че я лъжете, но тя няма доверие във вас и хвръква надалеч.
Някой казва: „Аз имам пълно доверие на хората” – този
човек
не говори истината – защо?
Някой
човек
не вярва в Бога, а казва, че вярва на хората – това е невъзможно, такава вяра се нарича вярване, но не е онази положителна Вяра, която може да прави чудеса.
Представете си, че някой
човек
е пътувал четири-пет деня, гърлото му е пресъхнало от жажда, но никъде не може да намери вода; най-после той вижда един кладенец с чиста, хубава вода, но без кофа, без въже; оглежда се натук-натам, не знае как да извади вода, да уталожи жаждата си, да слезе в кладенеца – не може, кладенецът е дълбок десет метра; обикаля около кладенеца, мъчи се от жажда, но жив
човек
няма около него.
По едно време той вижда, че иде
човек
към кладенеца и в ръката си носи кофа, вързана с въже.
Казвам: ако
човекът
, който носи въжето, е ваш приятел, вие ще се радвате, че го срещате, той ще ви спаси от голямата жажда.
В този смисъл страданията идват да направят
човека
силен – леко да носи изпитанията в живота и да каже като Христа: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си.” Кажете ли веднъж така, повече не трябва да съжалявате.
Казвате: „Такова насилие между нас не съществува, по никой начин ние не можем да сваляме главите на хората.” Питам, когато измествате някого от мястото му с цел вие да се настаните на неговото място, това не е ли равносилно на снемане глави; когато убивате благородните чувства на
човека
, не снемате ли главата му; когато противодействате на добрите стремежи на
човека
, не снемате ли главата му?
В някои отношения съвременните хора поддържат почти животински морал и казват за някого: „Този
човек
е вреден за обществото, да снемем главата му!
” Питам, знаете ли какво представлява главата на
човека
?
Главата е столицата, дето Духът на
човека
обитава, следователно в мозъка обитава едно същество, в белите дробове – друго, а в сърцето – трето.
Тия същества се различават едно от друго, вследствие на което мозъкът, белите дробове и сърцето на
човека
са направени по различни начини.
Ето защо всеки уд в човешкия организъм представлява нещо особено от другите, а целият организъм е в зависимост от всеки уд отделно –
човек
не може нито без мозък, нито без бели дробове, нито без сърце и т.н.
И тъй, всичко, което ви говоря, представлява истини, положения, които
човек
трябва да разбира; ако не ги разбира, по-добре да не ги знае.
Например какво се ползва
човек
, ако знае, че еди-кой си е светия и направил хиляди добрини, а еди-кой си е грешник и направил хиляди злини?
Сега аз правя паралел между Истината и парите: ако имате Истината в себе си, дето и да идете, ще се намерите в положението на
човек
с пари, когото бакалинът посреща с отворено сърце – щом носите Истината със себе си, при който бакалин и да идете, той ще бъде на ваше разположение.
Родителите ще казват: „Заслужава
човек
да носи името баща или майка”; децата ще обичат родителите си и ще им помагат.
Тя е турска дума и означава бак – виж, ал – вземи; значи бакалинът е
човек
, който вижда нещата и после ги взема – той е умен
човек
.
Питам, какво по-хубаво от това, да бъде
човек
обичан – всеки се стреми към това да бъде обичан.
Казвате: „Няма ли милост за този
човек
?
Как ще изразят обичта си ръцете или очите на
човека
?
” – не, за
човека
, който не носи Истината в себе си, никаква милост няма.
– „Не може ли този
човек
да се кредитира поне?
Някой се обезсърчил, отчаял се, но дойде при него онзи, който го обича, и го погледне само, без да му каже нещо – този поглед е в състояние да насърчи
човека
.
Разумният поглед говори на
човека
: „Забрави всички мъчнотии, хвърли ги настрана, аз съм с теб!
” Който няма Истината в себе си, той е подобен на прокажен
човек
; какво ще правите с този
човек
, ще го приемете ли между вас – всички хора се пазят от прокажения.
” Този поглед е в състояние да заличи всички мъчнотии и страдания, а той сам не се заличава, остава паметен в душата на
човека
.
Да срещнете
човек
, който ви обича, значи да придобиете сила, която да ви освободи от всички мъчнотии и страдания, и да се върнете у дома си весели и щастливи; тогава всеки ще каже: „Благословен е денят, в който срещнах
човека
на Любовта!
” Да любиш и да те любят – този е идеалът, към който всеки се стреми; този идеал е в сила коренно да измени живота на
човека
.
И това е невъзможно; колкото е възможно за
човека
да слезе в ада и да помага на дявола, толкова е възможно на кокошката да помага на лисицата – заеме ли се кокошката с такава работа, с нея всичко е свършено, нищо няма да остане от нейната дреха.
Щом знаете нещата, вие трябва да ги приложите – това подразбира да сте придобили Истината; Истината носи условия, при които
човек
придобива всичко онова, което при обикновени условия не може да придобие.
Богатството, Знанието, Силата се оправдават само тогава, когато
човек
носи Истината в себе си; Любовта, Мъдростта се оправдават само тогава, когато
човек
носи Истината в себе си; който не носи Истината в себе си, той няма никаква Любов, никаква Мъдрост – това са максими, които всеки ден се проверяват в Живота.
Какво трябва да придобие
човек
?
Който няма Истината в себе си, той не може да стане нито учител, нито ученик – от такъв
човек
нищо не може да се очаква; който има Истината в себе си, той всичко може да постигне.
Ето защо стремежът на
човека
към Истината е вечен, непреривен процес.
След Христа обаче всички равини се обърнаха към Бога; Христос им каза: „Вие държите ключовете на Царството Божие и нито вие влизате, нито на другите позволявате да влязат.”
Човек
не може да се поправи, докато държи ключовете на Царството Божие в ръцете си, без да ги използва за себе си или да ги даде на другите; за да се поправи
човек
, непременно ключовете трябва да се вземат от ръцете му.
Само свободният
човек
носи Истината в себе си, само свободният
човек
познава Бога – тази е скритата мисъл в стиха „Истината ще ви направи свободни”.
Човек
трябва да бъде силен – да се справи с мухата, кацнала на носа му, без да маха с ръка да я прогони.
За
човека
на Истината всичко е възможно; за
човека
, който няма Истината в себе си, всичко е изгубено; с други думи казано, Истината прави
човека
млад, красив, силен; без Истината той лесно остарява, погрознява, отслабва.
Какъвто и да се представя
човек
, докато той не е намерил Истината, нищо не е; щом намери Истината, той вече може да се представя както иска – защо?
Защото сама по себе си Истината е свещено нещо и тя придава на
човека
всичко най-възвишено и благородно.
Който не е намерил Истината, той е празна глава, която дрънка само; този
човек
може да е свършил няколко факултета, може да говори за Бога, за Ангелите, за светиите, но сам не може да направи нищо – той е кимвал, който дрънка само.
Че е така, можете да направите следния опит: накарайте този
човек
да излекува един цирей на ръката на някого; рече ли той да ви съветва да отидете при един или при друг лекар, вие ще разберете доколко неговите думи са изпитани, доколко този
човек
познава Истината.
Сега, като казвам, че вие или хората не могат да бъдат свободни без Истината, аз нямам предвид душите им, понеже всички имат псевдоними; тъй щото, когато говоря за вас, аз не визирам ония лица, имената на които са записани в Божествения свят, но имам предвид вашите псевдоними – никой
човек
не носи своето същинско име, с което е записан в Божествената книга.
В това отношение момата, която напуска майка, баща, дом за своя любим, дава пример какво значи да работи
човек
за Бога; ако тя напуска дома си за преходната любов на някой момък, вие не сте ли в състояние поне толкова да направите за Бога?
” – значи всеки
човек
има свое особено верую.
Човек
трябва да работи, да се упражнява, за да се домогне до Божествения свят.
”; Истината е отвлечена идея, с думи тя не може да се обясни – който иска да знае какво нещо е истината, ще му кажа: „Ела и виж.” Който отиде при Истината, той не може да се върне назад между хората, не може да има същите отношения с тях, каквито е имал по-рано; както дървото, което е горяло в огъня и се е превърнало в пепел, не може да се върне между дърветата и да има предишните си отношения с тях, така и
човек
, който е ходил при Истината и я видял, не може да се върне назад между хората.
Казвам: страшна е Истината за неподготвения
човек
; съвременната култура се плаши от Истината, защото тя ще я стопи, нищо няма да остане от нея.
Докато дяволът ви надвива, вие никога няма да станете знаменит
човек
; с други думи казано, докато
човек
не придобие една наука, с която да се справя с всички външни и вътрешни неблагоприятни условия, с всички лоши мисли, чувства и постъпки, той всякога ще бъде зависим
човек
.
Обаче придобие ли тази наука, той ще се справя с всички условия на Живота – такъв
човек
е свободен, независим.
Има един начин, по който всеки ще отиде при Истината и ще се върне назад – славно е връщането на
човека
от Истината!
Защото
човек
отива болен, стар, а се връща здрав, млад, силен, богат, красив.
пропада, Бог му казва: „Ела у дома да ти дам няколко правила; ти добре се биеш, но има нещо, което ти препятства.” В първо време мнозина от вас ще изгубят баса, защото противникът е силен, обаче ако се упражняват според правилата, които Бог им е дал, след две години те ще спечелят първата премия – първата премия представлява развитите дарби и способности у
човека
.
Има чувства у
човека
, като например любостяжение, скъперничество, разточителност, развитието на които е опасно; обаче има чувства, дарби и способности у
човека
, които непременно трябва да се развият – тяхното развитие е напълно безопасно.
При това положение всеки ще пожелае да отиде при Истината; и наистина има едно положение, когато
човек
отива при Истината и не се връща назад.
Например какво по-хубаво от това, да развие
човек
в себе си дарбата да пее – всеки
човек
трябва да стане отличен певец; истински певец е онзи, който може да спечели сърцето на своя заемодавец.
Обаче има друго положение, когато
човек
отива при Истината и се връща назад.
Да се върне
човек
назад, подразбира да се върне по онзи път, който вече е изминал; не, Истината не връща
човека
в същия път, по който е минал, защото той нищо няма да придобие – Истината връща
човека
пак на Земята, но вече с нови придобивки и го кара да върви напред.
Щом намери Истината,
човек
отново трябва да се върне на Земята при онези души, които той обича и които го обичат.
Красив е животът на Земята, когато
човек
живее съзнателно и разумно!
Човек
може да придобие тази Свобода само след като намери Истината.
Докато
човек
е на подсъдимата скамейка или в затвора, той ще разбере законите на държавата, в която живее, той ще познава ограничителните условия на Живота, но Истината няма да разбира; пуснат ли
човека
от затвора, той вече разбира истината.
Докато
човек
е в ада, той не разбира Истината; щом излезе оттам, той отива на Небето, дето намира Истината.
Докато
човек
е вън от закона на Любовта, той още търси Истината; щом живее в закона на Любовта, той вече е намерил Истината.
Мнозина от вас казват: „Аз съм възрастен
човек
, четиридесет и пет годишен, много неща съм преживял” – с това той иска да си даде по-голяма тежест; младият пък казва: „Аз съм млад, силен, пълен с живот, с енергия.” Казвам: в пътя на Истината нито годините, нито силата играят роля.
Човек
може да носи четиридесет и пет килограма пясък на гърба си, а може да носи само един килограм злато – кое е по-важно от двете?
Златото.
Човек
може да носи в пустинята един чувал с пари, а може да носи и само един хляб и едно шише вода – кое е по-важно?
Казвам:
човек
трябва да има ясна представа за ръката си, да знае какво съдържа тя в себе си; щом погледне ръката си, той трябва да се зарадва, като че вижда Бога в нея.
Велико нещо е
човек
да обича, да излива Любовта си; същевременно той иска другите да приемат тази Любов и да й се отзоват.
Например Сатурн е представител на Причинния свят – чрез него
човек
изучава причините и последствията на нещата; Слънцето е представител на изобилието – то носи радостите и веселието в Живота; Меркурий е представител на практичността – той поставя
човека
в положение да знае какво да прави.
11.
Душата ми е отегчена от живота ми
,
НБ
, София, 27.9.1931г.,
Които четат тази история на Йова, ще кажат: този
човек
е проповядвал за Господа, така ли трябваше да пострада?
Ще кажете: аз искам да имам едно дете, което да расте, да порасте, да стане голям, учен
човек
, да бъде послушен, да ми помага, да ходи на нивата, да носи вода.
Не, един
човек
като Йова, който проповядваше за Бога, трябваше да се изпита, след което всичките богатства му се възвърнаха, а синовете и дъщерите му също се възвърнаха, но два пъти по-красиви от първите.
Не може да се приеме новото учение, докато
човек
не се изпита във всяко отношение.
Всеки
човек
се създава такъв, какъвто е.
Ще дойде някога един Учител или един светия между хората - той е вече
човекът
, който е дошъл от Бога.
Днес казвате, че
човек
е направен по образ и подобие Божие.
Невъзможно е
човек
да обича това, което е умряло, разбирате ли?
– Че как може да влезе в мен толкова голям
човек
?
Тази жена със своите материалистически схващания мисли, че мъжът й със цялото, си тяло е влязъл в нея, такъв голям, левент
човек
, юнак!...
Тогава един народ може като един
човек
да стане силен.
Всяка мисъл, която идва отвън, или която произлиза от
човека
отвътре, той трябва да бъде внимателен заради нея, да види реална ли е тя, или не е реална.
Следователно
човек
не трябва да приема нищо отвън, което да не е вярно.
За да може
човек
да разбира живота, той трябва да разбира основните закони, които работят за неговото развитие.
Тогава как ще си обясните онова положение, когато един от видните американски милионери, това било в миналия
век
, отивал с параход за коронацията на един от тогавашните английски крале и като се размислил из пътя, че триста и шейсетте милиона лири стерлинги, които имал на разположение няма да му стигнат за този празник, хвърлил се във водата и се удавил.
Сега ние се намираме пред живота на един
човек
, който е живял преди хиляди години и който е един от най-възвишените в човешкия род.
Невъзможно е
човек
сам себе си да унищожи.
Обаче при всички противоречия
човек
е голям оптимист.
Този въпрос са задавали и най-древните философи: може ли
човек
да унищожи себе си?
Един
човек
не може да унищожи цялото, на което е част.
Всеки
човек
трябва да уреди първо своите работи, нищо повече.
Тази мушица е важна колкото е важен и
човекът
.
Това значи, че колкото
човек
е важен на своето място, толкова и мушицата е важна на своето място.
Това, което може да стане с един
човек
, може да.
Човек
в своя индивидуален живот съставлява един елемент на битието.
Ти мислиш за любовта, но все се свързваш с някой
човек
.
Ако един
човек
не може да мисли различно от другите, той не е свободен.
А като остареете, може да изгубите своето знание, Може да сте най-големият красавец, най-силният
човек
в света, но като дойдете до 60, 70, 80, 100, 120 години, вашата сила ще изчезне.
Но умният
човек
не трябва да се лъже, да вярва в това, което утре ще му вземат.
Аз не считам умен
човек
онзи, което се е натоварил с 60-70 килограма злато на гърба си и му кажат: ти ми го пренеси, че после аз ще ти го дам на теб; а като го пренесе и като дойде до крайния предел, нищо не му дават.
Ако аз съм в един затвор и знам как да изляза, а не излизам, който ме гледа няма ли да каже: „Колко е хладнокръвен този
човек
!
Например, че даден
човек
те обича, това е право само за даден момент, следващия момент той вече не те обича.
Аз проповядвам едно:
човек
прогресира в своето развитие.
Наука е това, след като те затворят в затвора, да излезеш от него; наука е това, като лежиш от няколко епидемични болести, като проказа да кажеш на болестта: „Махни се от мен, аз съм
човек
, с когото не можеш да се разправяш.
Друг казва: „Аз мисля, че не мога да стана учен, щастлив
човек
" - и така става.
Всеки
човек
не е достатъчно истинолюбив, за да изкаже истината, и той не може да я каже; по-добре, че не може.
Ти трябва да знаеш, че пред теб седи
човек
, който никога не умира!
Това е щастието на
човека
- да не дойде за него смъртта.
Мъжът и бил много богат
човек
, но по едно време умира и тя изпада в голямо отчаяние.
Бог му казал: „Ти обърнал ли си внимание на един
човек
на Земята, подобен на когото досега друг няма?
" Това същество, подобно на Бога, казало: „Ще ме извиниш, но аз имам противно мнение за това, което ми говориш, че като този
човек
подобен нямало.
Господ взема своето." Иде Сатаната пак при Господа и казва: „Този
човек
е краен егоист, той е затворен в себе си; той жертвува и синовете си, и дъщерите си, само на него да е добре.
Неговият недъг се състои в това, че не е разбирал живота; той носел в себе си една крива философия: мислел, че всеки
човек
може да бъде щастлив на Земята, че всеки
човек
трябва винаги да бъде благодарен на Бога.
Та в разбиранията си отпосле Йов е съзнал, че всеки
човек
не може да бъде щастлив.
Всеки
човек
не може да бъде благодарен, безкористен.
Това е разбиране на живота или то значи да си силен
човек
.
Силният
човек
може да отбива страданията.
Питам: ако Бог е всесилен, а аз съм слаб
човек
, как е възможно това нещо?
Как е възможно аз, който съм излязъл от Бога, да съм инвалид, да съм слаб
човек
?
Имането на
човека
не може да се изгуби.
Умният
човек
предвижда нещата отдалече и затова ги избягва.
Когато един разумен
човек
пусне един кораб в морето, той сто на сто ще го осигури, ще предвиди всички възможности за аварии и по този начин ще ги избегне.
Това са три велики свята, които управляват
човека
.
А
човек
е само онзи, който във волята си има истината, който в сърцето си има любовта и който в ума си има мъдростта;
Човек
е само онзи, който използва всички тия закони и живее съобразно тях.
12.
Събуждане / Събуди се
,
ООК
, София, 30.9.1931г.,
През тези форми минава и
човек
в утробата на майка си, докато дойде до последната форма, чрез която днес се проявява.
- Какво прави бедният
човек
?
Така
човек
се развива и върви напрeд.
Следователно, всички по-ниски форми от човешката, представляват минали култури, през които
човек
е живял, работил и постепенно е напускал, за да влезе в по-висока форма.
И до днес още низшите същества влизат в къщата на
човека
, ползват се от добрите условия, без да плащат.
Разумният
човек
не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за къщата си.
Обаче, непросветеният и неразумен
човек
взима наема си чрез насилие.
При това положение, естествено,
човек
слиза от първото място и остава назад.
Ще кажете: Аз съм
човек
, а слонът - животно.
Великият закон на живота съди
човека
не за това, че взима наем, но за несправедливо постъпване към своите наематели.
Благородство се иска от
човека
, да знае, докъде се простират правата и задълженията му.
Така трябва да постъпва всеки
човек
с мъчнотиите си.
И тъй, правилно разбиране и разумност се иска от
човека
.
Обаче, и от тази форма човешкият дух е недоволен, затова го пратили между млекопитаещите, докато най-после влязъл във формата на
човека
.
Човек
трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях.
И това му се дало, но и до ден днешен,
човек
философства, трябва ли да има жена, или и без нея може да живее.
Въпросът се решава просто: жената е сърцето на
човека
, което извършва кръвообръщението.
Човек
е минал и през различни раси: черна, червена, жълта, бяла - сегашната раса, но и в нея няма да остане.
Целта на
човека
е да върви напред, да дойде до положението на ангел, да бъде господар на себе си и на вселената, да бъде истински съработник на Бога.
И
човек
подсъзнателно се стреми към тази власт, но, като не е готов още за нея и не знае, как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на грешки и противоречия.
И тъй, от гледището на великия закон на развитието,
човек
се намира в преходно състояние, от което трябва да се освободи.
Понякога съзнанието на
човека
се помрачава, той става недоволен от себе си, от окръжаващите и търси причината на това състояние там, където не е.
Отрицателните и низши мисли са червеи, които глождат съзнанието на
човека
.
Затова се казва, че лошите и отрицателни мисли и чувства вървят след
човека
и на този, и на онзи свят.
Ако е на земята, тя задоволява своите нужди чрез физическото тяло на
човека
; когато отиде на небето, та се радва, че задоволява нуждите си по особен начин, не както на земята.
Какво трябва да прави обикновеният
човек
?
Каквото е сънното състояние за будния живот на
човека
, такова е състоянието му в невидимия свят по отношение на физическия.
Значи, физическият живот на
човека
е сън, в който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си.
Следователно, какъвто е спящият живот за обикновения
човек
, такъв е физическият живот за духовния
човек
.
Човек
трябва да бъде буден и на този, и на онзи свят.
И пеперудата се радва на своите дарби и способности, но временно;
човек
, обаче, се радва всякога.
Задачата на всеки
човек
е да развива своите дарби и способности.
Следователно, от съзнателната работа на
човека
върху себе си зависи неговото развитие.
Каже ли някой, че обича даден
човек
, това значи, че обича частта.
Обикновеният
човек
върви от частта към Цялото, а посветените - от Цялото към частта, т.е.
Като се развива правилно, и обикновеният
човек
идва до правия смисъл на живота, както и посветеният.
Такова е положението и на обикновения
човек
: от скръбта, т.е.
Павел казва: "Ние няма да умрем, но ще се изменим."
Човек
трябва да се измени, да напусне стария живот и да се събуди.
Само така
човек
може да се превърне от червей в пеперуда, без да се връща в състоянието на червея.
Той е първата форма, в която
човек
се е проявил на земята.
Първоначално
човек
е живял затворен в себе си, в яйцето - непроявения живот.
След голямо усилие на мисълта,
човек
успял да направи две отверстия на кръгчетата: отгоре и отдолу.
И тъй,
човек
разбира външния свят дотолкова, доколкото може да разбере своя вътрешен свят.
- Не само че не е престъпление, но
човек
има право да се ползва от соковете на ябълката, да се храни с нея.
Плодовете са първата храна на
човека
.
Раят е бил плодна градина, от която
човек
е имал право да се ползва.
Ще кажете, че
човек
има право да коли животните.
В противен случай, не е позволено на
човека
да коли животните.
- Как се познава, кога
човек
може да помогне за развитието на едно животно?
Невъзможно е
човек
с обикновени идеи и постъпки, като картината на едно дете, да влезе в Царството Божие.
Докато е на земята,
човек
рисува себе си, за да представи някога своята жива картина, която да задоволи всички.
Много пъти
човек
ще се качва в разумния свят, ще слиза, ще прави разходки, докато стане гражданин на този свят.
Изобщо,
човек
мисли само в мълчание.
Това се иска от
човека
, това е неговата задача на земята.
- Кой
човек
се покорява?
И тъй,
човек
трябва да наблюдава и изучава живите форми в природата, като преходни положения на живота.
Обаче, никакъв нож не може да сече умния
човек
.
Само така
човек
може да си обясни причината на своите скърби и радости.
Кой
човек
, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма да я заобиколи?
Или, кой
човек
, като знае, къде има чиста планинска вода, няма да отиде и задоволи жаждата си?
Грехът се дължи на вътрешната жена, която е във всеки
човек
.
За какво е недоволен
човек
?
Ще кажете, че външните условия са причина да се проявява
човек
по един или по друг начин.
Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на
човека
в доволство.
Всъщност, външните условия са причина да прояви
човек
онова, което се крие дълбоко в него.
Готварството е стара наука, която е съществувала във всички времена и епохи, от клетката до целия
човек
.
Наистина, всеки
човек
избира такава среда за живеене, която отговаря на неговия вътрешен стремеж.
Не е достатъчно само
човек
да обича някого.
Кола може да ме стъпче, някоя птица, някой
човек
може да мине, някой камък ще се търкули отгоре ми.
(втори вариант)
Това е първата форма, в която е дошъл
човек
да живее.
(втори вариант)
Тъй щото тези форми, които виждаме, това са култури, това са колиби, в които
човек
по-рано е прекарал, и сега минава през формата на всичките млекопитающи, на растенията, на всички риби, и даже има човешки форми, дето по-нисши същества са влезли и живеят, дето човешкият дух е създал, без кирия си живеят там.
(втори вариант)
Най-първо
човек
е живял в себе си, в неговия дух.
(втори вариант)
Много ни взема
човек
.
(втори вариант)
Обаче
човек
тези форми сам не ги построява, но има други възвишени същества, които помагаха.
(втори вариант)
Най-после дойде във формата на
човек
.
(втори вариант)
Може ли
човек
при сегашните условия да живее без кръвообращение?
(втори вариант)
Тези форми, които са създадени от Бога,
човек
ги е създал.
(втори вариант)
Те са форми, с които
човек
е работил с хиляди години.
(втори вариант)
Човек
, който е живял в една раса и напуща тази форма, има по-висша форма.
(втори вариант)
Запример досега законът за еволюцията не обяснява как
човек
еволюира.
(втори вариант)
Но и в шестата раса
човек
няма да остане.
(втори вариант)
Онези, които обясняват теорията на еволюцията, задоволява ли това обяснение, тази теория, как
човек
от една клетка е станал
човек
?
(втори вариант)
Всичките слънчеви системи са дадени под тяхното разпореждане - и това на
човека
в неговата душа е цел.
(втори вариант)
И един ден
човек
ще бъде на това положение.
(втори вариант)
Колективно
човек
ще дойде до това положение.
(втори вариант)
Човек
трябва да стане напълно господар на себе си.
(втори вариант)
Сегашният живот - народен, семеен, политически, морален живот, религията обяснява онова, което става у
човека
.
(втори вариант)
Ние търсим един метод,
човек
да се свърже с живата природа и да намери ония условия, при които той може да живее благочестив живот и щастлив живот.
(втори вариант)
Та, ако тази вяра, в която
човек
живее, не може да я конкретизира за себе си - не че не сте могли да намерите нещо, но ако при това съзнание в това тяло, ако вие имате това познание и ако го нямате, как може да живеете?
(втори вариант)
Най-после
човек
занесе себе си и не носи нищо друго.
(втори вариант)
Или може да мислите, че вие богат
човек
няма да бъдете, че вашите деца може да измрат или че мъжът ви ще се разболее, или че сте ученик в училището и ще ви скъсат.
(втори вариант)
И в растението сега седи онзи вътрешен живот,
дълговековен
живот.
(втори вариант)
Разумният
човек
трябва да знае къде се намират добрите работи.
(втори вариант)
Човек
в онзи свят се намира в такова положение.
(втори вариант)
Събудили се, и тях значи
човек
ги носи и на другия свят.
(втори вариант)
Човекът
, както е дошъл от първата клетка досега, той е изучавал само изкуството на готварството на яденето.
(втори вариант)
Но за да бъде
човек
пеперуда, защото тия пеперуди са облечени с такива хубави дрехи, и тя трябва да има знанието на пеперудите.
(втори вариант)
Това е един идеал за
човека
.
(втори вариант)
И
човек
един (Iс11 ще бъде тъй облечен както една пеперуда, но той трябва да има онова истинско познание, да запази тия дарби.
(втори вариант)
Защото украшението - крилцата на пеперудата, показва дарбата на една душа, способностите, с които
човек
трябва да бъде облечен.
(втори вариант)
И ако един
човек
един ден няма да бъде в състояние да показва тая дарба, да употреби своите дарби и своите блага, които Бог му е дал, каква полза от тази хубава картина.
(втори вариант)
А у
човека
е постоянна.
(втори вариант)
Човек
вижда своите дарби и съзнава, че тия дарби и способности са негови.
(втори вариант)
Едно красиво, отлично състояние, но представлявали ли сте си вие какво нещо е
човек
да ви обича.
(втори вариант)
Ти казваш: "Изпречи ми се на пътя един слон." Ти му казваш: "Не знаеш ли, че аз съм един
човек
?
(втори вариант)
Това значи - в мълчание
човек
може да мисли.
(втори вариант)
Човек
има всичко.
(втори вариант)
Защото
човек
никога не може да бъде покорен, ако той няма воля.
(втори вариант)
Но ако
човек
не е учен, знаете този слон какво ще направи.
(втори вариант)
Но тази външната жена не съгреши, но съгреши жената, която е у
човека
.
(втори вариант)
Но външните условия, които нас ни принуждават, те са един израз на онова, което е вътре в нас, понеже всеки един
човек
съвпада да живее в такава среда според вътрешното свое разположение.
(втори вариант)
13.
Живот и отношения / Свещ, нож и чешма. Съществувание, живот и отношение
,
МОК
, София, 2.10.1931г.,
Човек
проявява това, което е вложено в него.
Разумният
човек
съзнателно проявява това, което е вложено в него.
Едно се иска от
човека
: всеки момент да проявява Божественото в своите мисли и чувства.
Божественото в
човека
е извор, на който трябва да се даде ход.
Кога се дава свещ на
човека
: през деня, или вечер?
Може ли да се наречеш разумен
човек
, ако палиш свещта през деня?
Сега вие сте завъртели крана, запушили сте извора си и току пъшкате и казвате: Защо Бог създаде
човека
така, а не иначе?
Следователно, ако употребиш ножа на място, ти си разумен
човек
, ако го употребиш, дето не трябва, ти си неразумен.
Какво е отношението на чешмата към
човека
?
На какво може да се уподобят свещта, ножа и водата в
човека
?
Мисълта в
човека
е неговата свещ.
Колкото по-правилен е преводът, толкова
човек
е по-добър.
Всеки
човек
е преводач на реалността.
Кога мисли
човек
?
– Как ще помогнеш на
човека
?
– Кой
човек
мисли?
Като минеш край
човека
и видиш, че свещта му не е запалена, драсни клечка кибрит и я запали.
Условията на тоя
човек
са тежки.
Ако
човек
изпие водата, губи ли се тя?
На какво може да се уподоби ножа в
човека
?
– Кой е причина за изхабяване на ножа: дървата, или самият
човек
?
Казваш, че си 60-годишен
човек
.
Човек
знае само за въртенето на земята около слънцето – нищо друго не вижда и не знае.
Като не знае как да живее,
човек
умира.
Смъртта е резултат на неправилните прояви на
човека
.
– На отдалечаването на
човека
от Бога.
Понеже бързината на движението, с което
човек
отива към Бога, се е намалила, той постепенно се отдалечава от Бога, поради което светлината, топлината и силата на
човека
се намаляват.
Намаляването на тия елементи в
човека
причинява неговата смърт.
Човек
умира не само физически, но и духовно.
Със смъртта
човек
изчезва като форма, обаче силата, която му е дадена първоначално, се връща в корена на Битието.
След време същият
човек
се явява отново на земята в друга форма.
Като слиза на земята и се връща в Битието,
човек
запазва отношението си към Цялото, т. е.
Както аз говоря, отношенията по видимому не са верни, но горение у
човека
без вода не може да стане.
(втори вариант)
Но след като вървите 10 км викате един
човек
и казвате: Ще ти дам 10 кг много ми е този товар.
(втори вариант)
Питам сега, ако ти, който си се натоварил, носиш сто кг на гърба си и друг някой иска да се покаже, че е щедър и ти тури още 10 кг на гърба ти, умен
човек
ли си?
(втори вариант)
Или, аз ще стана ли учен
човек
?
(втори вариант)
Защо се дава свещта на
човека
.
(втори вариант)
Нищо не може да се предаде на характера на
човека
; всеки един
човек
ще прояви това, което е вложено в него.
(втори вариант)
И дотолкова, доколкото вие може да помогнете да прояви един
човек
Божественото у него, вие сте в неговата услуга.
(втори вариант)
Да се прояви Божественото у
човека
.
(втори вариант)
– Да съдействуваш на
човека
да се прояви Божественото у него, това, което е вложено у
човека
.
(втори вариант)
Сега, кое у
човека
представлява свещта?
(втори вариант)
Кое е онова, което може у
човека
да представлява свещта?
(втори вариант)
Кажете, да видим, какво мислите, де е свещта у
човека
?
(втори вариант)
(Съзнанието.) До известна степен умът на
човека
е свещта.
(втори вариант)
Когато свети свещта на
човека
, това е мисълта.
(втори вариант)
Човек
почва да мисли, кога?
(втори вариант)
Във време на щастие
човек
никак не мисли.
(втори вариант)
Тогава вие казвате за богатия
човек
, че той е умен, неговият ум е прецизен, има сила, за бедния казвате, малко се поразвалила свещта му.
(втори вариант)
Какво значи да отвърташ канелата на
човека
.
(втори вариант)
Ако не се направи превод,
човек
всякога ще прави погрешки.
(втори вариант)
Или казвате, един
човек
изпи водата, Иван, Драган, Петко или Стоян.
(втори вариант)
Тогава един
човек
е шишето, водата може да влезне в което и да е шише или съсъд, но ще стане известна промяна.
(втори вариант)
И дотолкова съм аз добър
човек
, доколкото преводът ми е правилен.
(втори вариант)
Дотолкова съм лош
човек
, доколкото преводът ми е неправилен.
(втори вариант)
Волята у
човека
е като един нож, лост.
(втори вариант)
Уподоблението де може да я (го) поставите у
човека
?
(втори вариант)
(Смъртта идва, ако
човек
не знае как да живее.)
(втори вариант)
Какво ще стане с
човека
, когато всичко заглъхне?
(втори вариант)
(Смъртта идва.) Значи смъртта е ограничение вече на човешката деятелност, в абсолютен смисъл да оставим философските твърдения, но окултистите подразбират изчезване, когато първичната форма на
човека
, в която той съществува, може да се разруши.
(втори вариант)
Тогава
човек
е господар на положението.
(втори вариант)
Аз ще ви преведа едно сравнение как трябва да постъпи
човек
.
(втори вариант)
14.
Да се облечете в новия човек
,
НБ
, София, 4.10.1931г.,
„Да се облечем в новия
човек
, който е роден в Правда и в святост на Истината.” Истината в този смисъл - това е най-голямата свобода, в която
човек
може да живее.
Човек
постоянно трябва да мени своите възгледи, и не само веднъж.
НАГОРЕ