НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
87
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
87
:
1000
резултата в
15
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Любовта към Бога
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
И най-после,
човек
е свободен само когато мисли.
Следователно птицата хвърчи, рибата плува, огънят гори, вятърът вее, водата тече, а
човек
мисли.
Всеки
човек
върви в пътя, но ту пада, ту става.
Представете си, че
човек
има само едно чувство, например осезанието, и с него изпитва нещата, твърди ли са или меки, студени или топли и т.н.
При това положение какво понятие ще има
човек
за живота?
Представете си, че у
човека
се яви и второ чувство, вкусът, чрез което да опитва нещата, сладки ли са или горчиви, солени или кисели и т.н.
Това чувство събужда у
човека
желание да яде.
Следователно
човек
яде по единствената причина да опитва вкуса на нещата.
“ Ходи ли
човек
без любов, тогава пътят е дълъг, труден, а желанията са непостижими.
След осезанието, след вкуса идва обонянието у
човека
.
След това у
човека
се събужда желание да чуе как говорят живите същества около него и да ги различава едно от друго.
И най-после у
човека
се явява интерес да види външния образ на нещата.
Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато
човек
вече няма да греши и ще запази своето място в рая.
Сега, току-що упътят
човека
как да живее, поставят го в рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада.
Само така
човек
може да бъде силен и мощен.
Аз наричам истински
човек
този, който е възлюбил Господа.
С тези пет чувства или сетива
човек
обогатява своите понятия за живота.
Моментът, в който той се е определил и възлюбил Господа, го определя като
човек
.
И така, с осезанието
човек
проверява качеството на предметите; с вкуса той прониква в тяхното съдържание; с обонянието той определя миризмата им и ги дели на приятни и неприятни, на добри и лоши; със слуха той изучава звуковете на живите същества и влиза в общение с тях; със зрението пък
човек
изучава целия външен образ на предметите.
Такъв
човек
привлича вниманието на всички добри и разумни хора и те казват: „Днес става нещо Божествено!
И така, с петте сетива
човек
се запознава с външния свят, който го обикаля.
“ Който не е възлюбил Бога, той още не е истински
човек
.
Този
човек
може да яде и пие, но това никого не интересува.
Човек
се намира в област, където се изучава закона на Любовта.
Докато
човек
не чувства, той не може да познае Бога, не може да възприеме Божията Любов.
Оттук следва: не може ли
човек
да почувства Божията Любов, той не може и да мисли.
Щом не мисли, той не може да бъде свободен, той е мъртъв
човек
.
Значи, който няма Божията Любов в себе си, той не мисли, той не е свободен, той е мъртъв
човек
.
И обратно: мисли ли
човек
правилно, той е свободен, той носи в себе си Божията Любов.
Например, ако главата, гърдите и стомахът на
човека
са здрави, а единият му крак е болен, той непременно ще изпитва някаква болка, някакво страдание.
Под думата „камък“ се разбира разумен
човек
, който има качествата на Любовта.
Следователно вътрешната дисхармония е резултат от онова грешно състояние, което
човек
сам си е създал.
Казвате: „Защо страда
човек
?
“
Човек
страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне.
Вие ще кажете на камъка: „Ти пък умееш да хващаш и предпазваш
човека
от удар“.
Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на
човек
, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада.
Така и съвременните хора седят, констатират ред факти из живота на този или онзи и казват: „Голям грешник е еди-кой си
човек
!
Първият
човек
още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога.
Казвам: има смисъл да се жертва рибата, но ако от лошите условия отива при по-добри; обаче, тя отива в стомаха на
човека
.
Някой казва: „Обърнах един
човек
към Бога“.
Ти обърна този
човек
, както рибарят лови рибите.
Хвана
човека
в мрежата си, опече го и го изяде.
Те представляват грешните състояния у
човека
.
Ако с обръщането ти си подобрил живота, условията на този
човек
, това обръщане има смисъл.
– „Нямам.“ Значи кракът на този
човек
е ампутиран.
“ – „Нали виждаш, че нямам никакви пари, затова исках от тебе 10,000 лева.“ – На този
човек
пък и двата крака са ампутирани.
В новия живот
човек
трябва да живее по закона на Любовта.
Това подразбира
човек
да очаква на другите хора, те да работят за него, а той само да седи, да дрънка на звънци, да му донесат това-онова.
Златните монети в кесиите отговарят на вътрешното богатство в
човека
.
Например, седи един
човек
, вярващ в Бога, и си размишлява: „Искам да имам хубава къща, да съм богато облечен, да се разхождам с автомобил из града, да ме посещават богати хора, но нямам пет пари в джоба си“.
Не се минава много време и този
човек
се натъква на една чужда каса, пълна със златни пари.
Питам: кой
човек
, след като е бъркал в чужда каса, е оправил работите си?
“ И всеки обикновен
човек
не иска да го разпнат.
Въпреки това, когато
човек
влиза в света, между хората и проповядва някаква нова идея, той в края на краищата все ще бъде разпнат.
Човек
, който има Любов в себе си, трябва да знае, че Любовта не лекува хората, нито богатства им дава – тя свързва само хората с Бога.
Щом
човек
се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси.
Казвам: каквото чуждо вземе
човек
, то е бомба, която непременно ще избухне в ръцете му.
Дойде ли
човек
до положението да разглежда въпроса за съществуването на Бога от причини към последствия, неговата работа е свършена.
Светия може да бъде само онзи
човек
, у когото Бог постоянно пребъдва.
Някой
човек
мисли за себе си, че е праведен, че знае всичко, че е светия, но казвам: да мислиш, че си светия, е едно нещо, а всъщност да си такъв е друго нещо.
Някой пък казва: „Аз ще стана
човек
!
“ – Ако ти досега не си станал
човек
, за в бъдеще по-мъчно ще станеш
човек
.
Те ви казват: „Възможно ли е
човек
да живее без пари?
Да станеш
човек
, това не зависи от тебе.
“ Преди всичко, ние създадохме парите и
човек
трябва да живее за тях, защото те ще го спасят.
Който те е създал, само той има право и сила да те направи
човек
.
Ако под думите „ще стана
човек
“ се разбира, че ще се проявиш такъв, какъвто Бог те е създал, това е друг въпрос.
Ако
човек
забогатее и не може да използва своето богатство, както трябва, той ще се намери в положението на магаре, което само пренася товара на господаря си.
Ако
човек
стане силен и не използва силата си на място, той ще изпадне в положението на бик, който знае само да муши с рогата си.
В истинския смисъл на думата,
човек
е само онзи, който мисли право.
Следователно първото качество на истинския
човек
е Любовта.
Без Любов
човек
е животно; без Любов той е изложен само на грехове и престъпления.
И каквото мисли, каквото чувства този
човек
, от единия до другия край на живота му, това са само грехове и престъпления.
Щом Любовта напусне
човека
, той вече е изложен на страдания.
Хора, които нямат Любов в себе си, не могат да търпят
човека
на Любовта.
Дойде ли при тях такъв
човек
, те казват: „Да се махне този
човек
оттук!
Те казваха: „Махнете, разпнете този
човек
, защото се нарича Син Божи“.
Те не останаха доволни от Неговия отговор и казаха: „Такъв
човек
, който не иска да изпълни нашата воля, ние го поставяме на кръста“.
“ Казвам: когато
човек
остарява, той същевременно и осиромашава.
“ – „Защото го наддумах.“ Не,
човек
се бие само тогава, когато не знае какво да приказва и как да приказва.
2.
Симон Петър
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
Човек
трябва да има фар, но и фенерджия трябва да има на разположение.
Оттам всеки
човек
трябва да съзнава, че от положението, в което се намира в даден момент, той може да расте, да се развива, докато дойде ден да се нарече Син Божи.
Всяка една от тези думи изразява сили, светове, в които
човек
може да расте и да се развива.
Събирането пък има смисъл, когато
човек
събира доброто в себе си.
Човек
може да изяде десет килограма хляб, а може да изяде само сто грама, но и в двата случая да има един и същ резултат.
Следователно истинското постижение се състои в това, приетата храна от организма да се преработи, да се превърне в динамическа сила, да стане „плът и кръв“ в
човека
.
Щом силите в
човека
се организират, той става мощен, силен.
Докато силите в
човека
не са организирани, той е слаб, има нужда от чужда помощ.
Например, ако някой
човек
е дошъл до положението на Син Божи, той може да говори някъде в стаята си, а същевременно да го слушат и тревите, и цветята, и животните, както и милион хора още.
Всяка работа, която
човек
върши с Любов, не е нищо друго, освен изпълнение на волята Божия.
Ако
човек
има една свещена идея в себе си, не е възможно тази идея да не се възприеме от хиляди хора още.
След всяко изпитание
човек
придобива нещо хубаво.
Казвам:
човек
трябва да носи в себе си качествата на детето, да има Божествена чистота.
Що се отнася до страданията на
човека
, те са временни неща.
Докато
човек
страда, той мисли, че никога няма да излезе от това положение.
Думата „млад“ подразбира възможността на
човека
да свети, да има Божието разположение, да бъде Син Божи.
В такъв случай всеки
човек
е важен дотолкова, доколкото е носител на Божествени идеи.
Само онзи
човек
може да се нарече Син Божи, който върши Неговата воля.
Той е уд на Божествения организъм, както и ръката на
човека
е уд на неговото тяло.
Обаче, ако ръката се отдели от тялото, тя вече губи условия да бъде посредница за предаване на доброто, което
човек
замисля.
Обаче, натъкне ли се
човек
до отношенията си към Бога и към хората, той се разколебава. Защо?
Да се самовъзпита
човек
, да се владее, да обуздава себе си, това е най-трудната работа.
В
човека
има сили, които преди всичко той трябва да познава.
У
човека
има мисли, желания и постъпки, с които той не може да борави, както иска.
Например, чувството „омраза“ трябва да се трансформира у
човека
по най-правилен начин.
Когато
човек
мрази някого, той мрази и себе си; той пакости на другия, но едновременно с това пакости и на себе си.
Когато
човек
обича някого, той обича и себе си; той прави добро на другия, но едновременно с това прави добро и на себе си.
Пишете им нещо за
човека
, за връзката му с Бога.
В миналото
човек
е седял отдолу, но работата му не е вървяла напред; сега той ще седне отгоре на колата.
Щом разумният
човек
се качи на колата и впрегне конете си, всичките му работи ще се уредят.
Първо
човек
слугува на себе си, а после на ближните си.
В миналото
човек
е точил ножове, но сега, като господар, той е превърнал ножа в ос на колело, да се върти, да върши работа.
От сутрин до вечер
човек
непрестанно трябва да благодари на Бога за всички възможности, които Той му е дал.
Колелата представляват способностите в
човека
.
Обезсърчи ли се
човек
, той губи правата посока в живота си; насърчи ли се, той отново я намира.
И сега, ако
човек
върви по този път на разсъждение, той ще дойде до правилно разрешение на въпросите.
Щом мисли
човек
, той ще може да обуздава езика си.
Този
човек
ще се настрои като бръснач срещу тебе.
Ето защо, преди да кажете някому обидни думи, помислете си, кое е по-добре: да оставите
човека
свободен, сам да се изправи, или с вашите обидни думи, не навреме казани, да го настроите като бръснач?
Вървят по улицата двама души: единият беден, стар
човек
, прегърбен и с тояга в ръка.
Другият, също така стар, прегърбен
човек
, но богат.
И старият
човек
се учи, и детето се учи.
Обаче този философ е благороден
човек
, нищо не казва, но ти благодари за урока, който му даваш.
И рече царят на Божия
човек
: „Влез с мене у дома и обядвай и ще ти дам дар“.
Човекът
Божи рече на царя: „Не искам, защото ми е заповядано чрез Словото Господне да не ям хляб, да не пия вода и да не се връщам през пътя, по който съм дошъл“.
И отиде си
човекът
Божи, но намери го лъв на пътя и го умъртви.
Някой
човек
може да работи цял ден, но да се сърди, че слънцето го изгорило, че се уморил и т.н.
“ Питам: каква основа поставяш в живота на този
човек
?
„Ти си Христос, Син на Бога живого.“ Животът има освен външен, още и вътрешен смисъл, поради което
човек
трябва да знае откъде да започне.
В този живот
човек
може всичко да направи.
Идете и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончанието на
века
!
Когато
човек
е гладен, незадоволен, това показва, че той е подал заявлението и документите си до професорското тяло и очаква неговия отговор.
Когато
човек
започне да яде, това показва, че той е получил вече благоприятния отговор на професорското тяло за приемането си в университета.
Като се нахрани
човек
, настъпва процесът на мисълта, т.е.
Човек
учи от най-ранната до най-зрялата си възраст.
Човек
се учи едновременно в три училища: на земята се учи тялото.
Питам: каква разлика има между живота на младия и на стария
човек
?
Значи
човек
едновременно следва три университета.
Той носи най-големите богатства, най-голямата свобода, каквато
човек
не може да си представи.
“ Някой
човек
, бил той стар или млад, казва: „Аз живея добре“.
Това значи: „Аз, като млад
човек
, светя“, т.е.
Всеки стар
човек
трябва да има по един фар, за който да се грижи.
Или: „Аз, като стар
човек
, чистя добре своя фар“.
Ако има един млад
човек
повече от броя на фаровете, които светят, и ако има един стар
човек
повече от броя на фенерите, за които те се грижат, работите в света няма да вървят правилно.
Това значи: „Като млад
човек
, аз не светя“; или: „Като стар
човек
, аз не чистя добре своя фар“.
При всеки млад трябва да има по един стар
човек
; и при всеки стар трябва да има по един млад
човек
.
Младост и старост са две състояния, които
човек
едновременно преживява.
Това подразбира, че
човек
ще свети, но същевременно ще има грижата да чисти своя фар.
3.
Старите накити
,
РБ
, 7-те езера, 13.7.1931г.,
Щом
човек
започне някаква работа, състоянието му се изменя.
И така, за да се освободи
човек
от свещения мързел, той трябва да прави усилия да работи.
Няма по-хубаво нещо за
човека
от служенето.
Срещате някой беден
човек
и се възхищавате от него.
Обаче, забогатее ли този
човек
, той веднага се отпуска, поддава се на мързела.
Мързелът си пробива път и в духовния живот на
човека
.
Когато някой
човек
влезе в духовния път, на първо време той се моли на Бога, работи, помага на ближните си.
Това положение, именно, е най-опасно за
човека
.
Според мене, духовният
човек
трябва да работи повече от всеки друг.
Богатият
човек
представлява здравия, а сиромахът – болния.
Когато мързелът хване богатия
човек
, той слага някаква тежест на крака му, направи някаква инжекция на гърба му, или другаде някъде и казва: „Не виждаш ли, че кракът ти се е подул?
Това са измислици на дявола, който иска да си създаде удобства в къщата на
човека
.
Не, придобие ли
човек
богатства, стане ли духовен, той трябва да разчита на здравето си, да се уповава на Бога и от нищо да не се плаши.
Ако във физическия живот
човек
се страхува, той трябва да знае, че в духовния живот има по-големи мъчнотии.
Ето защо, когато
човек
посреща изгрева на слънцето и се радва на неговата светлина, нека има предвид, че той още не е свършил работата си на земята. Защо?
Човек
трябва да се върне назад в съзнанието си, към миналото, да дойде до реалния свят, да види онова, което е ставало някога на физическия свят.
И
човек
е интересен за нас поради плода, който той дава.
Качество на истинския
човек
е добротата, а доброто е плод на Любовта.
Добрият
човек
не е захар; ако е захар, ще го изядат.
Добрият
човек
не е злато; ако е злато, ще го откраднат.
Добрият
човек
не е и запалена свещ; ако е запалена свещ, ще изгори.
Това са ред контрасти, които заставят
човека
да мисли.
Човек
може ли без захар?
Когато
човек
е зависим от условията, той се уповава на свещта.
свещта на този
човек
изгаря.
Седи този
човек
замислен, тъжен, свещта му изгоряла и той не може да ходи в тъмнина – на всяка крачка се спъва и пада.
Аз не казвам, че може да се живее без къща, но този
човек
е вложил всичките си надежди в нея и сега животът му се обезсмисля.
– „Ама много време, много работа трябва.“ – Да, ако
човек
иска да си направи свещ, която да не изгаря, изискват се най-малко 15–20 години усилена работа.
Едно е важно за
човека
: през каквито промени да минава, той трябва да запази в себе си онези качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него.
Доброто върви навсякъде с
човека
.
Божественото върви всякога с
човека
.
Това, което върви с
човека
, е негово.
Следователно добро е само това, което всякога е с
човека
.
Никой не може да отнеме доброто на
човека
.
“ Да се говори така, това значи да разчита
човек
на условията.
Човек
не трябва да се уповава на условията, на дните и т.н.
Какво щеше да бъде положението на
човека
, ако той виждаше слънцето и вечер, когато за всички други същества то е вече залязло?
Тогава
човек
щеше да живее в постоянен ден.
Където и да се обърне
човек
, навсякъде ще вижда слънцето.
Какво значи да изгуби
човек
вярата си?
Изгубване на вярата означава, че
човек
е изгубил условията да вижда нещата.
Следователно вярата е сила, която ръководи
човека
в неговия път.
Докато
човек
не вижда нещата, той трябва да ходи с вяра.
“ При такива господари
човек
става много смирен.
Под думата „накити“ аз разбирам недъзите в
човека
.
4.
Денят на доброто
,
РБ
, 7-те езера, 14.7.1931г.,
Когато
човек
прави бани, той трябва да има предвид и разположението на духа си.
Той трябва да е абсолютно свободен и разположен по дух, да забрави всички трудности и грижи; така направена банята, тя доставя голямо удоволствие на
човека
и благодарност от топлата вода.
Такава баня представлява най-голямо благо за
човека
.
Човек
трябва да яде и да спи при най-голямо разположение на духа.
При всички положения в живота си
човек
трябва да бъде господар.
Една житейска мъдрост, една житейска философия казва: когато
човек
се нахрани, той не трябва да се безпокои как ще се смели храната.
Казвате: „
Човек
трябва да се пази от вятър, от течение, да не се простуди“.
Следователно седне ли
човек
пред трапезата, първо той трябва да изпита благодарност, че има възможност да се нахрани, да опита Божиите блага; после, трябва да започне да яде, като изпитва удоволствие от храната, която приема, и най-после трябва да благодари, че се е нахранил.
Вярно е, че
човек
трябва да се пази, да не се излага на силни, големи ветрове, но има един приятен, тих ветрец, от който не трябва да се крие.
Този ветрец предизвиква голяма приятност у
човека
.
Обаче, има силни, големи ветрове, топли течения, които са опасни за
човека
, понеже извличат влагата от тялото му.
Човек
може да се излага на тях без никакъв страх.
Когато
човек
се домогне до правилния начин, по който могат да се правят въздушните бани, той ще разбере закона, на който се подчиняват неговите мисли.
Изведнъж виждате насреща си
човек
и веднага се зарадвате, че той ще може да ви ориентира.
Тя била доволна, че има близък
човек
, с когото да се върне в лагера.
Човек
пък е риба, която свободно се разхожда в морето, докато се натъкне на някоя въдица.
Изведнъж зад него изкача един
човек
, потупва го по гърба и му казва: „Не бой се, аз съм“.
В първия момент той се стряска, но после вижда, че този
човек
е неговият приятел, който идва да го изведе от трудното положение, в което се намира.
Ето защо, при най-големите изпитания, страдания и трудности за
човека
, Бог ще му се яви в една или в друга форма, да го утеши, да му помогне.
Ако кажете на някой външен
човек
, че сте разговаряли с Бога, какво ще помисли той за вас?
Този
човек
искал да се прослави, всички вестници да пишат за неговия подвиг.
Трябва ли да разправям за картините на този художник на
човек
, който нищо не разбира от изобразително изкуство?
На
човек
, който не обича екскурзии и не прави никакви излети из планините, трябва ли да разправям защо ходя на екскурзии?
Обаче, ако кажа на този
човек
, че на планината някъде има заровено голямо количество злато, той веднага ще ме разбере.
Достатъчно е
човек
да стъпи на мястото, където е този елемент, за да се подмлади моментално.
Като се види в това положение,
човек
сам ще се чуди как се е преобразил.
Както младото вино, затворено в бъчва, може да пръсне бъчвата и да се излее навън, така и голямата мисъл, като влезе в
човека
, предизвиква същата експлозия.
Ние казваме тогава, че този
човек
е пиян.
Гъгнивостта на Моисей показва, че той е бил страхлив
човек
.
Ако
човек
в яденето на хляба не може да разбере и осмисли жертвата, която житото прави за него, той никога не би могъл да разбере думите, които Христос е изказал в стиха: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който ме яде, ще придобие живот в себе си“.
Човек
става гъгнив, когато се уплаши.
Правилно е, когато
човек
се нахрани, да събере внимателно трошиците и да измие мястото, където те са паднали.
Дълго време ще трябва овци да се пасат, докато
човек
изкупи греховете си.
Изобщо, иска ли
човек
да живее правилно, той трябва да има верни понятия за постъпките си в живота.
Например,
човек
трябва да знае как да се храни, как да се мие, къде да изсипва водата, с която е измил лицето и ръцете си.
Всеки
човек
трябва да мине през тези изпитания, за да може един ден, когато Бог му се яви, да знае какво да прави.
Яви ли се Бог на
човека
, той го изпраща на работа.
Човек
е изгубил две съществени качества: послушание и смирение.
Гордостта е най-големият враг в развитието на
човека
.
Ако някой
човек
е дошъл до положението на адепт, но има най-малката гордост в себе си, той може да стигне пред вратата на Царството Божие, но веднага ще го върнат оттам.
И най-малкият недостатък у
човека
е в състояние да го спре пред вратата на рая.
Опасно нещо е гордостта за духовния
човек
.
Горделивият
човек
е скъперник, той мисли само за себе си, иска всички хора да говорят само за него.
От осем хиляди години насам
човек
се сили да стане голям, но освен че не е успял в това, той даже е издребнял и в мислите, и в чувствата, и в постъпките си.
Казвам: на същото основание всеки
човек
трябва да се запита: „Образът, който нося, отговаря ли на Божественото в мен?
Този
човек
мисли, че е създаден по образ и подобие Божие.
Преди да започне някаква работа,
човек
първо яде, а после работи.
Сутрин
човек
яде, до обяд работи, а на обяд пак яде.
То е подтик, резултат на едно вътрешно желание у
човека
.
Любовта всякога предшества постъпките, действията на
човека
.
Човек
не може да извърши някаква работа, докато не е взел нещо от храната на Любовта.
Каквото се случва в живота на
човека
, то е определено от Бога.
Такъв
човек
не трябва да има на лицето си никаква кал, която да запушва порите; мислите му трябва да бъдат чисти, ясни.
След това
човек
трябва да ги отдели едни от други, както се отделят металите от примесите, или от елементите, с които са съединени.
Има желания, които не са потребни за
човека
– тях той ще остави настрана.
Това значи да бъде
човек
праведен.
Нима изпитанията на
човека
не са екскурзии?
Човек
може да бъде уединен и всред обществото.
Представете си, че някой
човек
управлява един кораб всред бурно море.
Следователно уединението на
човека
е временно, то не може да продължава цял живот.
Уединението е изпитно състояние за
човека
.
Има ли по-голям ужас за
човека
от тези състояния?
Привилегия е за
човека
да има общение с една душа, или с растение, с животно, с водата, с въздуха, с вятъра, с камъните и т.н. Защо?
Без този поглед,
човек
вижда нещата разхвърляни, но и това положение съставя предметно обучение.
Човек
трябва да воюва за доброто в света, но той трябва да знае как да воюва.
Значи
човек
не трябва да бъде миролюбив.
Ако въпросът е за мир,
човек
трябва да е в мир с доброто, но не и със злото.
Казвам: всяка истина, която може да се приложи в живота, има форма, която съответства на състоянието на ума, на сърцето и на волята на
човека
.
Например, ако един ден
човек
измие горната част на тялото си, до кръста, другата част, долната, трябва да остане суха; на другия ден ще измие долната част на тялото си, от кръста нататък, а горната част ще остане суха.
Или ако сутрин
човек
измие лицето си, на обяд да намокри малко главата си отзад.
Този
човек
остава в недоумение.
Видях преди малко един свой познат, но много странен
човек
!
Какво мислиш ти за този
човек
?
Щом започне реакция в организма,
човек
може постепенно да измие всички части на тялото си.
Само по този начин може да се предизвика уравновесяване на енергиите в организма на
човека
.
Тези резки промени върху тялото не са за обикновения
човек
, те са само за боговете.
Докато
човек
се кали, тези резки промени ще предизвикат най-различни реакции на втвърдяване в тялото, вследствие на което в организма ще се натрупа повече електричество, с което той мъчно ще се справи.
И така,
човек
трябва да държи тялото си в голяма чистота.
5.
Денят на Божията работа
,
РБ
, 7-те езера, 16.7.1931г.,
Като вярва
човек
, той се движи около Бога.
Следователно, понякога
човек
допуска неща, в които няма никаква логика.
Например, невъзможно е да се спъва онзи
човек
, който наблюдава изгряването на слънцето, или в душата на когото прониква слънчевата светлина. Защо?
– Защото той вижда, очи има този
човек
.
Когато
човек
се спъва и пада, това показва, че два елемента липсват в душата му: мир и светлина.
Влезе ли в ума на
човека
някаква отрицателна мисъл, той или ще се спъне, или ще падне.
Когато
човек
има някакви нечистотии в себе си, тогава болестта, като боклукчия, ще дойде със своята кола да изхвърли навън тези нечистотии.
Тези десет килограма от теглото на
човека
представляват теглото на нечистотиите в него.
Докато е бил здрав, той се е карал с този, с онзи, но щом заболее, всичко това излиза навън и този
човек
казва: „Слава Богу, че се освободих от едно голямо нещастие!
“ В това отношение всички болести, страдания, нещастия в живота на
човека
не са нищо друго, освен благословения, които Бог му изпраща и за които той трябва да благодари.
След всяко подобно изпитание умът и сърцето на
човека
се намесват и той се радва, доволен е, че всичките му работи вървят напред.
Ако
човек
е посветен, той ще се ползва от всичко.
Човек
не е във външната форма, която виждаме, облечен в плът и кръв, но той е в душата си, която е излязла от Бога.
Душата е Божественото в
човека
, за което, именно, пише Исай.
Затова, когато
човек
се обезсърчи, нека прочете 54-та глава от Исай.
Докато това слънце грее и
човек
се развива; престане ли да грее и
човек
престава да се развива.
6.
Човекът на новото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1931г.,
Най-малкото добро е израз на Божественото учение, на вътрешния закон в
човека
.
Живее ли
човек
по този начин, и ангелите, и светиите, и добрите хора ще го познават и посещават.
Според тази философия кога
човек
се радва на свещта: когато е запалена, или когато не е запалена?
Само тогава
човек
ще има правилно и високо разбиране за Бога.
Този
човек
признава само един Бог.
Ако от торбата на този
човек
не излиза за всекиго по една ябълка, круша и кифла, той признава много богове.
И така,
човек
плаче, защото няма кой да му вярва; той страда, скърби, защото няма кой да му вярва; отчайва се, защото няма кой да му вярва.
Всеки
човек
е сам в света.
Когато видя
човек
с пълна торба, аз ставам сериозен.
Като те види, Той ще повярва в тебе и ще каже: „Ето един
човек
, от когото ще излезе нещо.
Когато
човек
е добър, Любовта непременно ще се прояви в живота му.
Следователно,
човек
мисли, чувства и действа, но трябва да съзнава, че вътре в него Бог работи.
Помисли ли
човек
, че всичко сам върши, той вече е на крив път.
Не,
човек
трябва да бъде искрен в себе си, да съзнава, че Бог работи в него, а той външно само се проявява.
И
човек
понякога хапе.
Например, някой
човек
се храни редовно, яде по три–четири пъти на ден и го виждате бодър, весел, доволен от положението си.
Това става не само с обикновения
човек
, но даже и със светията.
Всеки
човек
трябва да яде и светията трябва да яде.
Днес мухата не хапе само говедата, но тя хапе и
човека
, който е свършил четири факултета и който не се нуждае от остен.
Храненето е процес, чрез който
човек
възприема великия живот.
Този
човек
може лесно да се справи с тази муха.
Следователно, каквото е хлябът за
човека
, такова е и вярата.
Всички тези отрицателни състояния у тях са остатъци от миналите
векове
, които сега не трябва да се повтарят.
Старостта е извехтяла дреха, която
човек
трябва да съблече и да облече нова.
Ако някой
човек
прояви в себе си един от тези навици, той трябва да си каже: „Аз не трябва да се връщам към миналото, да се проявявам по този начин.
Едно време хапех, жилих, но сега съм
човек
и трябва да постъпвам благородно“.
Каже ли
човек
така, той осмисля вече съществуването на всички живи същества под него.
Днес
човек
трябва да води чист и свят живот.
Всеки ден
човек
трябва да се обновява.
За в бъдеще хлябът, плодовете, всички храни изобщо, ще бъдат в самия
човек
.
Когато
човек
се качи на някоя планина, той трябва да разглежда, да изучава всички картини, които се откриват пред неговия поглед.
От природата
човек
ще изучава законите на съвършенството и ще ги прилага в живота си.
И така,
човек
трябва да се стреми към съвършенство.
Това може да се постигне, когато
човек
е в съгласие с Любовта, когато е готов на всички жертви за нея.
Дойде ли
човек
до това положение, торбата му винаги ще бъде пълна.
Ако торбата на някой
човек
е пълна, а работите му не вървят добре, коя е причината за това?
Следователно, за днес
човек
трябва да знае, че има само един Бог и една любов; една мъдрост и едно знание; една истина и една свобода; една правда и абсолютно равновесие; една добродетел, една торба с блага.
Който вярва в Единния Бог, в една мъдрост, в една истина, в една правда и в една добродетел, само той е
човек
на новото.
Полезната страна при всяко качване и слизане е тази, че и в съзнанието на
човека
става също такова качване и слизане.
Казвам: странник е
човек
, но странник в своите заблуждения, понеже мисли, че може да направи много нещо, а всъщност няма нищо реално пред себе си.
Странник е
човек
, защото вярва в неща, които хората правят.
Когато
човек
започне да търси истината, неговото слънце изгрява.
Някой
човек
се качва на една кола и вярва, че тя ще го заведе на местоназначението.
– „Мога ли да стана учен
човек
?
Същото нещо е, когато
човек
започва и свършва четенето на някоя книга.
Докато
човек
чете и изучава една книга, тя стои отворена пред него; щом я прочете и изучи, той я затваря.
Минава един
човек
покрай градината на свой брат, добре заградена, но вижда вътре хубави, зрели круши, увиснали на дърветата.
Господарят на градината вижда това, бързо хваща влезлия
човек
за ръката и го пита: „Кой ти даде право да късаш от плодовете на моята градина?
Значи при изгряване на слънцето
човек
учи, а при залеза той вече е научил урока си и го повтаря, да не го забрави.
Когато
човек
е радостен, когато придобива нещо, той има изгрев в себе си; когато е тъжен, когато губи нещо, той има залез в себе си.
Следователно, когато слънцето изгрява,
човек
учи; когато слънцето залязва, той вече е научил урока си.
“ – „Те струват 20 лева.“ – „Аз ще ви дам 40 лева, за да бъда напълно свободен.“ – „Благодаря, вие сте благороден
човек
.“ – „Да, трябва да благодарите, че дойдох да си хапна от вашите плодове и по този начин да се запознаем.“ Питам: кой от двата морала е по-добър?
Такъв трябва да бъде
човекът
на новото време!
Истинският морал се състои в това, всяко нещо, което
човек
върши, да бъде продиктувано от Любов и от добро.
“ Представете си, че отивате при един
човек
, който ви дава чаша вода, чиста, свежа, и ви казва да пиете от нея, да я опитате.
Вие пиете от тази вода и казвате: „Този
човек
говори истината“. Защо?
Ако пиете от водата и тя се окаже нечиста, застояла, този
човек
не говори истината; той ви е излъгал.
При това положение,
човек
всякога ще изпитва скръб.
Когато някой техен ближен замине за онзи свят, те не плачат толкова за самия
човек
, но плачат за тялото му, че не могат да го виждат вече, не могат да разговарят с него.
Ето защо, истинският
човек
никога не съжалява, че е обичал хората; той обича и не се интересува дали другите го обичат.
Казвам: при разрешението на известни въпроси,
човек
винаги трябва да има предвид две важни неща.
Първо,
човек
не може да разреши въпроса за живота със сърцето си.
Казвам:
човекът
на Любовта е
човек
на новото.
– Защото със сърцето си
човек
винаги се привързва към видимите неща.
С ума си пък
човек
всякога се привързва към формите на нещата.
Който иска да се освободи от старото учение, той трябва да го замести с новото, от което
човек
може да стане.
Например, мнозина считат добър
човек
онзи, който приема хората у дома си добре, угощава ги, разговаря с тях любезно и приветливо.
Не постъпва ли така, този
човек
не е добър.
Тогава и разбойникът е добър
човек
, когато посреща приятелите си добре; ако не ги посреща, както трябва, той не е добър
човек
.
Например, някой
човек
мисли за себе си, че е умен, че е много добър и силен, че много нещо може да направи.
Питам: какъв е моралът на добрия
човек
?
За всеки ден
човек
трябва да си поставя по една малка програма, която той непременно трябва да извърши.
Представете си, че някой
човек
влиза в едно общество на добри хора.
Обаче, оказва се, че кракът на този
човек
е счупен и той не може да върви по планината.
Този
човек
може да мечтае да се качи на самолет, или на цепелин, да се разхожда из въздуха.
Условията за качването по планината са такива, че само
човек
със здрави крака може да върви нагоре и да стигне върха на планината.
Обаче, ако
човек
вярва в Живия Господ и Му служи, той ще дойде до положение, да се качи на самолет или цепелин, с помощта на който ще може да пътува до луната, до слънцето, и да стои там, колкото време желае.
И тогава, качи ли се
човек
на планината, да срещне Бога, той всякога ще има успех.
Когато невидимият свят иска да научи
човека
на законите на смирението и на жертвата, той ще го застави да се качи на магаре, което ще му запее своята сладка песен и ще го заставя всеки ден да се моли.
Този
човек
има здрави крака, но е закъснял малко, тръгнал е 500–1000 крачки след голямата компания; ето защо, когато те слизат вече от планината, той се качва.
Конят пък, на който
човек
язди, ще му казва: „Господарю, всеки ден трябва да точиш ножа си, да бъдеш смел и решителен, твърдо да защитаваш своите възгледи“.
Трябва ли този
човек
да се сърди, да нарича тези хора лоши само защото не го чакат?
Намерите ли Господа, ще придобиете устойчивост и ще кажете: „Сега вече съм богат
човек
!
Големите уши на магарето говорят, че
човек
трябва да бъде щедър.
Смелостта, решителността на коня във воюването показват, че и
човек
, като воюва, трябва да бъде смел, решителен и да вземе всичко, да обере всичко от тези, с които воюва.
Питам: ако
човек
вярва в себе си, че е божество, защо да не вярва и на моите думи?
Представете си сега, че канят този
човек
на богато угощение, но стомахът му е разстроен.
“ Ето защо, при магарето
човек
дава, а при коня – взима.
Човек
трябва да бъде чист, последователен в своите възгледи и никога да не се разколебава.
И Бог ще погледне, носи ли този
човек
нещо в торбата си, или е празен.
Такова е положението на
човека
, който се държи само за временното, за преходното.
Другояче казано:
човек
трябва да има сърце, пълно с Любов.
Поканват този
човек
на угощение; стомахът му е здрав, но той пристига пет минути по-късно от другите.
Докато
човек
зависи само от храната и мисли какво ще яде и ще пие, той се намира в положението на животно, на свиня, т.е.
Види ли сърцето на
човека
, пълно с Любов, Бог ще му даде нещо, но и
човек
трябва да даде нещо на Бога.
Ако дойде при
човека
, Бог ще му даде пълна торба.
Следователно,
човек
трябва да разбира смисъла, духа на нещата.
Бог е дал ум на
човека
и с това иска да му каже, че не трябва да рови.
И така,
човек
трябва да се откаже от навика си да рови.
Например, когато
човек
пита за въпроси, които не може да разбере, той рови.
Такъв
човек
сам знае дали е пръв или не.
Днес
човек
трябва да се подмлади!
Смешно е, когато
човек
се нахрани добре, да пита другите хора, нахранил ли се е, или не.
Благодарение на това, този
човек
се колебае, дали Бог го е посетил, или не.
За да разбере и познае Бога, на
човека
са нужни не една, а няколко вечности.
Това значи: ако
човек
не ви обича, той не може да бъде добър с вас.
Човек
трябва да се освободи от стария си навик да рови.
Някой казва: „Аз съм добър
човек
“.
Искате ли да научите някой
човек
как да се моли на Бога, заведете го в една плодна градина, спрете се пред някое дърво, с увиснали на него плодове и кажете: „Дигни ръцете си нагоре, да си откъснеш един хубав, зрял плод!
“ Щом дигне ръцете си нагоре, вие ще му кажете: „Ето, така трябва да се моли
човек
!
Казвам: докато
човек
се намира пред хубавите ябълки, круши и кифли, нека забрави всичко.
“ После ще покажете на
човека
как се коленичи.
Като дигне
човек
ръцете си нагоре, да откъсне един плод, но не може да го улови, той трябва да коленичи на земята и оттам да го вземе.
Значи
човек
ще коленичи, за да вземе плода, който е паднал от дървото, и ще каже: „Господи, сгреших, не можах да уловя плода, създаден от дървото на живота“.
Добродетелите идват при
човека
, както ангелите.
Казвам:
човек
всеки ден трябва да се подмладява.
Когато някой ангел види един добър
човек
, той веднага съобщава и на другите ангели, че е видял добър
човек
на земята.
Ако
човек
не е готов да коленичи пред всяка страдаща душа и да ѝ помогне, той не е коленичил.
Един след друг тези ангели започват да посещават добрия
човек
и всеки от тях му носи по един ценен подарък.
Повярва ли
човек
в живота, Бог ще го освободи от всички ограничения.
Питам: какво по-добро от това,
човек
да бъде обект на ангелите, на светиите и на добрите хора?
Кажете на този
човек
: „Братко, целият свят – небето, земята, слънцето, луната, звездите – всичко е създадено за тебе.
Момента, в който Бог се проявява,
човек
е добър; момента, в който Бог не се проявява,
човек
е лош.
Бог е създал всичко за хората, да учат и да работят.“ След това дайте му няколко златни монети и кажете: „Братко, ти си млад
човек
.
Дойде ли Бог в
човека
, той става радостен, весел, готов на всякакво служене.
Казано е в Писанието: „Жена, като ражда, на скръб е, но когато роди, скръбта ѝ се превръща в радост, че се е родил
човек
на света“.
Когато
човек
умира, едновременно с него и някой извор пресъхва.
Щом
човек
оживее, и този извор отново ще протече.
При всяка скръб се ражда нещо ново, нещо велико в душата на
човека
.
Това прави
човека
буден, да не губи нито секунда от времето си.
Човек
скърби, докато в душата му се роди нещо ново.
Човекът
на минутите среща на пътя един, бързо вади от торбата си една круша и му я подава.
При скръбта
човек
вижда Бога и затова трябва да се радва.
Този
човек
се чуди защо му дават круша.
Този
човек
се е молил дълго време за някакъв плод, а като му дават, чуди се защо става това.
Ето защо, когато говорите за обичта на физическия
човек
, трябва да знаете, че той не е още истинският
човек
.
И така, когато някой
човек
ви обича, той живее във вашите мисли и чувства.
Такова запитване е подобно на въпроса, който хората си задават: „Този
човек
обича ли ме, или не?
Това значи: когато
човек
приеме Словото Божие в себе си, то влиза в него като живо тяло, като нещо цяло, което не се раздробява.
Ако Словото, което е станало в
човека
плът, можеше да се раздробява, тогава всеки щеше да иска, от Любов към него, да си отреже по едно парченце.
Докато
човек
живее само физически живот, той ще иска да реже от вашата плът, да ви опитва.
И ако наблюдавате как живее и постъпва този
човек
, ще видите, че той се стреми да се прояви особено от другите хора.
Казвам: в обичта си
човек
трябва да се издигне едно стъпало по-високо, да мине във фазата на вегетарианството и да влезе в духовния живот.
Дойде ли такъв
човек
при вас и ви пита, обичате ли го, извадете от торбата си една хубава ябълка и му я дайте.
Смъртта идва, когато
човек
е недоволен от това, което Бог му е дал.
Смъртта е тояга, която казва на
човека
: „Отвори торбата си!
След всичко това има ли смисъл да питате, обича ли ви този
човек
, или не?
Следователно смъртта има смисъл само тогава, когато освобождава
човека
от злото.
Обаче тя няма смисъл, ако освобождава
човека
от Любовта.
Да умре
човек
за старите си възгледи, в това има смисъл; да умре за Божиите блага, в това няма никакъв смисъл.
Днес може да се вярва само на този
човек
, който има торба.
Като видя някой
човек
, отдалеч още гледам, носи ли торба на гърба си, или не.
Ако торбата му е пълна, той е
човек
на Любовта.
И тогава казвам: този е
човекът
, който вярва в Единния Бог.
Срещна ли
човек
, който говори за небето, за ангелите, за Бога, а на гърба си носи празна торба, казвам: този е един от учениците на Настрадин Ходжа.
Понякога сърцето на
човека
тупти по-силно от обикновено и той се плаши.
Ти си
човек
, който нищо още не си създал.
Казвам: понеже този
човек
е живял на земята и е видял много неща, сега ги описва с перото си, както художникът с четката си, но това още не са неща, създадени от него.
В тези моменти на отваряне и затваряне на торбата
човек
вади или слага нещо в нея.
Човек
трябва да има ясна представа за нещата, да знае какво нещо е оригинал, творение, и какво нещо е копие.
Съвременните хора често се запитват: „В какво трябва да вярва
човек
?
Само по този начин
човек
може да види всички процеси, чрез които Бог ни учи как трябва да живеем.
В ума си
човек
трябва да държи мисълта, че колкото дава, толкова ще взима, плюс един малък придатък, равен на лихвите на дадената сума.
Важно е, обаче, какво ще придобие
човек
на този събор.
Следователно всеки ден
човек
трябва да направи поне най-малкото добро, изразено в мисъл, чувство или действие.
Кога се радва
човек
на крушата?
Това добро може да бъде направено на някой извор, на някое растение, на някоя мушица, или на някой
човек
.
7.
Теория и приложение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 20.7.1931г.,
Стигне ли
човек
до прилагане на нещата, той винаги се натъква на някакво противоречие, което, от своя страна, предизвиква ред съмнения.
В прилагането на истината
човек
се заинатява, става толкова упорит, че трябва да се вземат десет лоста, за да го подместят оттам, където е заседнал.
Освен със себе си,
човек
може да влезе в противоречие с окръжаващата среда, както и с Бога.
Ето защо, при прилагане на истината,
човек
трябва да се пази, да не стига до противоречие с великата Истина.
Когато противоречията възникнат сами за себе си, това е друг въпрос; обаче сам
човек
не трябва да си предизвиква никакви страдания, никакви противоречия.
Не,
човек
всякога може да служи на Бога.
По този начин
човек
проверява, че между Божествения и физическия свят има неразривна връзка.
Влезе ли
човек
там, той трябва само да учи.
Казвам: който има такива желания, той не е силен
човек
.
Представете си, че по пътя върви
човек
, който минава за силен, и среща едно малко дете.
В ума на този
човек
минава мисълта: „Отбий се от пътя си!
Обаче той казва: „Нима аз, големият, силният
човек
, трябва да отстъпя на това малко дете, то да мине първо?
“ Каже ли този
човек
така, той не разбира законите на Божествения свят.
Този
човек
не послуша и не изпълни това, което му се нашепва от невидимия свят.
Каже ли ви някой да направите път на някое дете, или на някой беден, прост
човек
, не питайте защо трябва да направите това.
Сега, като срещнете някой
човек
на пътя си, вие не знаете как да се отнесете с него, какво да направите.
Всеки
човек
, когото срещате, той представлява за вас задача, която правилно трябва да решите.
Следователно, ако
човек
не постъпва съобразно законите на Божията мисъл, той нищо не може да постигне.
И след това този
човек
ще каже, като войника, че или пушката му не мери добре, или ръцете му треперят и т.н.
Човек
трябва да изпраща мисълта си точно на нейното място, както войникът отправя патрона точно към целта.
Ако
човек
не знае къде и как да отправи мисълта си да работи за него, той нищо не може да свърши.
Мисълта работи за
човека
.
Като мисли и чувства и
човек
изпраща своето благоухание към разумните същества.
Ето защо, ако
човек
иска да запази благоуханието на своите мисли и чувства, той трябва да посвети живота си на служене на Бога.
Няма по-красиво, по-хубаво нещо за
човека
от това, да става всяка сутрин рано, да се помоли на Бога и да влезе в общение с Него.
Няма по-важен момент в живота на
човека
от този, да зърне само лицето на Бога.
Следователно противоречията в живота се дължат на това, че
човек
се е отклонил от правия път.
Забележете, направите ли най-малкото зло на някой
човек
, той вече реагира срещу вас, изпраща ви своите лоши чувства.
Гради ли
човек
непрекъснато, той изпълнява волята Божия и взима участие в Неговата работа.
Ако
човек
мисли дълго време върху един въпрос, той ще направи чудеса в това направление; ако пък мисли дълго време върху един предмет, да го предвижи в известна посока, той и това може да направи.
Щом мисълта на
човека
е непрекъсната, тя може да измени цялата обстановка, тя може да измени окръжаващата среда.
Обаче, ако
човек
един ден мисли едно, а на другия ден мисли друго, или ако пет години наред мисли по един начин, а други пет години мисли по друг начин, той нищо няма да постигне.
В мислите на
човека
върху даден въпрос трябва да има обща връзка, една непрекъснатост.
Понеже мислят така, те често казват: „Този
човек
живее само физически живот, той е голям материалист“.
За друг казват, че е духовен
човек
, че е голям идеалист.
Срещате един материалист, оглеждате го от главата до петите, казвате: „Този
човек
не вярва в Бога, той мисли само за своето благоденствие“.
Обаче, тъкмо този
човек
ще ви покани у дома си и ще ви нагости.
Срещате след това един идеалист, духовен
човек
, който по няколко пъти на ден се моли, чете молитви, обаче, в случай на нужда нито парче хляб, нито пара ви дава.
Питам: какво ви ползва вярата на този
човек
?
Силата на
човека
е в прилагането, а не в теорията.
Младият
човек
може да бъде по-духовен от стария, както и старият може да бъде по-голям материалист от младия.
Няма защо да плаче този
човек
, той трябва да работи, да постоянства.
Някой мисли, че като изтощава тялото си, като яде малко, ще стане духовен
човек
.
Старият
човек
иска да бъде почитан и уважаван, но за какво отгоре?
Обаче, влезе ли този стар
човек
в селото и вместо по един плод, на всяко дете даде по една плесница, те ще го обичат ли?
Не, всички деца ще бягат от този стар
човек
и отдалеч с пръст ще го сочат.
Който може да разбере нуждата на
човека
и да му помогне навреме, той е умен
човек
.
Минава четвърти
човек
, спира се пред колата, поглежда на една, на друга страна и намира, че на едно от колелата е паднал един гвоздей.
Казвам: не питайте
човека
защо и за какво мисли и страда, но сложете една клечка на колата му и си заминете.
Срещам някой
човек
, замислен нещо.
Казвам: паднала е една клечка от колата на този
човек
.
То е определено от
пантивека
още.
Разположението на
човека
е подобно на течението на реката.
Въз основа на това и всяка добра мисъл, която минава през ума на
човека
, също така принася полза.
Да мисли
човек
много, това означава да се грижи, а грижата нищо не принася.
Като става сутрин,
човек
започва да мисли какво ще яде.
Щом се нахрани
човек
, той започва да мисли какво ще прави през деня.
Ако те не дойдат, да поставят всеки елемент от храната на своето място,
човек
непременно ще заболее.
Казвам: да бъде
човек
в съгласие с работниците в своя организъм, това означава да бъде той в съгласие с Божествения свят.
Обаче, понякога
човек
се намира в противоречие с Божествения свят, а оттам в противоречие и със себе си.
Човек
е силен само тогава, когато умът и сърцето му са на своето място.
Ако умът и сърцето на
човека
не са на място, т.е.
Стигне ли
човек
до това положение, животът му се обезсмисля.
Няма
човек
на земята, който да не е изпитал такова обезсмисляне на живота.
Докато умът и сърцето на
човека
са с него, той има връзка с Първата Причина, с целия невидим свят.
Да спи
човек
след изгрев слънце, то е все едно да го поставят над водите на някой водопад, чиито вълни отгоре го бият.
Такова действие има и слънчевата енергия върху нервната система на
човека
.
Сънят има смисъл за
човека
само като почивка.
Ако във време на сън дойдат работници, които да работят за
човека
, да изчистят тялото му, да го проветрят, на сутринта той ще се почувства спокоен и отпочинал.
Не дойдат ли тези работници да работят вместо
човека
, сутринта той ще се събуди пак изморен, неотпочинал.
Следователно иска ли
човек
да разбира дълбокия смисъл на свещените книги и да води правилен живот, той трябва преди всичко да бъде в съгласие с Божиите закони.
Силата на
човека
е в приложението на тези закони.
8.
Отпечатъци
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.7.1931г.,
Едно трябва да знаете:
човек
трябва да се отнася с Любов към всички свои удове, ако иска работите му да се уреждат добре.
Аз съм имал случай да видя, както вярва някой
човек
замислен нещо, изведнъж някой фотограф цъкне с апарат, фотографира го.
Като види своите постъпки, изнесени пред света,
човек
се чуди кой го е видял какво прави, кой е изнесъл постъпката му и започва да страда, да се мъчи.
И затова
човек
се моли ту на дявола, ту на Господа, да купи от тях плочите на своите престъпления.
Това показва, че съзнанието на
човека
трябва да бъде будно, да мисли какво върши.
Дяволът обича да фотографира главно лошите постъпки на
човека
, понеже те са в негов интерес.
Разположението на този
човек
веднага се помрачава и той казва: „Толкова добри дела съм направил, а защо все лошите изпъкват в ума ми?
Следователно
човек
трябва да бъде буден, да знае, че има някой, който от сутрин до вечер го следи какво прави и постоянно цъка с фотографията си.
Един ангел среща някой обезсърчен, отчаян
човек
, който е решил да се самоубие.
Този
човек
погледне на фотографията, усмихне се, въздъхне спокойно и казва: „Значи и у мене имало нещо хубаво!
“ Всеки
човек
минава през добри и лоши състояния, докато най-после разбере смисъла на живота.
Например, мине някой покрай вас и каже: „Ти си лош
човек
!
“ Вие веднага се обиждате, или пък обезсърчавате, и казвате: „От мене
човек
няма да стане!
Всеки
човек
отделно е пак „ти“.
Някой казва за себе си: „Аз съм лош
човек
“.
Само тогава има смисъл
човек
да каже нещо лошо за себе си, т.е.
Обаче, ако
човек
не е готов да изправи грешката си, тогава няма смисъл да казва, че картината, която е нарисувал, или писмото, което е написал, не са хубави.
Не е достатъчно само
човек
да скъса писмото, което е писал, но той трябва да го препише няколко пъти, докато сам се задоволи.
Каже ли
човек
за себе си, че не е добър, това означава, че работата, която той е извършил, не е добра.
На всеки
човек
е дадена специална работа, която той сам трябва да свърши.
Необходимо е
човек
да идва много пъти на земята, да учи нейните закони, да се съобразява с тях и да ги прилага в живота си.
При това
човек
не живее само на земята; той не живее само за днешния ден.
Въз основа на това, всяка мисъл и всяко чувство, които вълнуват
човека
днес, служат за основа на онези мисли и чувства, които ще дойдат у него за в бъдеще.
При това
човек
трябва да се къпе в определени часове през деня, когато в атмосферата има топли, хармонични течения, които правят и водата такава.
Спазват ли се тези условия,
човек
се чувства доволен, разположен, че е направил една студена баня.
Казвам: от своите лични опити, както и от опитите на другите хора,
човек
ще се домогне до положителни резултати по въпроса за къпането в студена вода.
На същото основание всеки
човек
трябва да прави упражнения в областта, в която иска да постигне нещо.
Същото се отнася и до живота на
човека
.
В целокупния живот на
човека
, изразен в семейството, в обществото, в религията и в науката, има остатъци от миналото, които днес, за новия живот, са непотребни.
Новата дреха в случая е правата, светлата мисъл на
човека
.
И чувствата на
човека
трябва да бъдат благородни, възвишени.
Както при радостите, така и при страданията,
човек
изпитва, проверява и калява себе си.
Казвам: когато
човек
е научил закона на щедростта, той трябва да е готов веднага да бръкне в кесията си и да извади, колкото искат.
Ако въпросът е да помогнеш на един
човек
, да го извадиш от голямото му затруднение, помогни до край.
Не е лесно да дойде
човек
при тебе, да поиска една сума и ти изведнъж да бръкнеш в кесията си и да му дадеш“.
Ако някой
човек
е щедър и дава на всички, това означава, че Бог го е определил за разпоредител на Неговите блага.
Питам: какво ви коства да дадете на
човека
пет лева?
Ако някой поиска пет лева за една хубава книга, или да се нахрани, не отказвайте на този
човек
.
Този
човек
ще благодари и ще оправдае малката жертва, направена за него.
Който дава, той трябва да бъде чувствителен, отзивчив, да разбира нуждите на
човека
и да му услужи, преди той да е поискал.
Същото може да се каже и за живота на отделния
човек
.
До това време машината на този
човек
ще поскърца малко, но после ще се изправи.
Чистотата е първо и необходимо условие за правилното развитие на
човека
.
Мислите, добри или лоши, се въртят около
човека
, от когото са излезли, като около център.
Често
човек
се чуди откъде е дошла в ума му някоя лоша или добра мисъл, без да подозира, че тя е онази мисъл, която той някога е изпратил в пространството.
Когато тялото на
човека
е чисто, той ще бъде физически здрав; когато сърцето на
човека
е чисто, той има лице свежо и очи ясни; когато умът на
човека
е чист, от лицето му излиза приятна, мека светлина.
Ако умът на
човека
е нечист, той прилича на замъждял огън, който пуши толкова много, че никой не може да се приближи до него, да се стопли.
Казвам:
човек
трябва постоянно да се чисти, за което има ред правила и методи.
На физическия свят
човек
представлява семе, което излиза от пръстта.
Ето защо,
човек
не трябва да се срамува от своята нечистота, но да използва от нея потребните за себе си елементи и да се чисти.
Нечистотата е тор, гюбре, от което
човек
може да използва някои елементи, необходими за неговото растене и усилване.
Казвам: едно време
човек
е бил в Бога, живял е между ангелите.
Човек
сам пожела да излезе от Бога, да напусне небето и да слезе на земята, да учи.
Щом
човек
сам пожелал да слезе на земята, трябва ли днес да се оплаква от положението си?
Няма нищо лошо в това, че
човек
е излязъл от Бога и е дошъл на земята да учи; лошото, обаче, се състои в това, че ръцете на съвременния
човек
са много деликатни и той не може да работи.
Следователно истинската причина за недоволството на
човека
не е в слизането му на земята, но в невъзможността да намери хора, които да работят за него.
Човек
иска да бъде господар, да има няколко слуги на разположение.
9.
Недоказани истини
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 22.7.1931г.,
Този млад
човек
харесва момата, вижда, че е здрава, силна, иска да се ожени за нея, да я впрегне на работа и след няколко години, когато тя не може вече да работи, той ще я напусне.
Човек
трябва да вярва!
Някой
човек
се хвали, че е добър художник.
С други думи казано:
човек
трябва да направи връзка между ума и сърцето си.
Като се говори за Любов между хората, това не значи, че трябва да обичаш
човека
външно, но да направиш връзка с него, да му окажеш пълно доверие.
Имаш ли вяра в
човека
, когото обичаш, тогава Бог ще се прояви в тебе.
Ето защо, ако някой се хвали, че е добър
човек
, добър художник или музикант, това означава, че той иска да завърже приятелство с вас.
Работата хвали
човека
, а не това, какво той мисли за себе си.
Кога
човек
разбира смисъла на глада?
И обратно:
човек
разбира смисъла на яденето, когато огладнее.
Ако
човек
не огладнява, той ще изгуби смисъла на живота.
Любов ли е това, да се страхуваш от
човека
, който те обича?
Ако
човек
не скърби и не се радва, той няма да разбере смисъла на живота.
Няма по-красиво нещо от това, да намериш
човек
, в сърцето на когото живее Божествената Любов.
Скръбта и радостта са неизбежни спътници в живота на
човека
.
При това
човек
няма само един път да скърби и да се радва, но постоянно ще скърби и постоянно ще се радва.
“ Този
човек
иска да се радва, без да страда.
– „Като Го обичам, като вярвам в Него.“ Казвам: ако един
човек
постоянно безпокои Бога със своята обич, защо е тази обич на Бога?
Това показва, че във всяка човешка радост, във всяка човешка придобивка се крие един червей, който мъчи
човека
.
Преди всичко Бог не е изпратил
човека
на земята да има жена, нито жената е създадена да има мъж и деца.
Каквито дрехи да облече
човек
, той все същият ще си остане.
Дрехите не правят
човека
.
Човек
остарява от леност, от мързел.
Хубави са европейските дрехи, модерно скроени, добре ушити, но те не определят живота на
човека
.
Човек
трябва да работи с радост, с Любов, никога да не се отегчава.
Такава религия не е нищо друго, освен външна дреха, модно скроена и ушита, която
човек
сам е направил.
На стари години
човек
трябва да работи повече, отколкото като млад.
Стане ли
човек
на 120 години, тогава, именно, Бог ще го впрегне да работи на нивата Му.
Действително, ще дойде ден, когато
човек
ще остане съвършено сам: ще го напуснат и майка, и баща, и братя, и сестри, и приятели; като се види в тази самотия, той ще вика, ще се моли, докато дойде Бог при него и го запита: „Какво има?
– Радвам се, когато някой
човек
не иска да яде баница.
“ Значи, когато някой взима от малкото, което
човек
има, това е престъпление.
Представете си, че този
човек
има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат.
Аз взимам един голям съд и поканвам този
човек
да дойде с мене при един голям извор.
Аз нямам предвид вашите детински схващания за ада, нито пък
средновековните
схващания, според които адът е най-страшното място в света.
Мисълта и чувството на
човека
могат да се разклатят и на небето, и в ада – където и да сте.
Аз няма да обяснявам причините за падането на ангелите, но казвам:
човек
може да се усъмни и на небето, и в ада.
Когато вярвам в един
човек
, аз трябва да направя връзка с него, за да може Любовта ми да потече в неговия дом и всички да се ползват от нея.
Само онзи
човек
може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на небето остава един и същ.
Да вярваш в някой
човек
, това значи да завържеш правилно отношения с него, за да може Божествената Любов да се прояви едновременно и в теб, и в него.
Този
човек
и в скърбите, и в радостите остава един и същ.
Каже ли
човек
, че вярва в Бога, а няма правилни отношения към Него, какво го ползва тази вяра?
Трябва ли
човек
да се усъмни, когато дойдат скърби и страдания?
Един ден вярвате, че съм добър
човек
, на другия ден не вярвате, изменяте мнението си за мене.
Обаче,
човек
губи. Защо?
И в страданията, и в радостите Бог е предвидил по едно благо за
човека
.
Тя означава да създадеш непрекъсната връзка с Бога, или с даден
човек
.
Бог оставя тези блага на
човека
, да ги събере и използва.
Казвам: на всеки
човек
е дадена задача, да примири радостта със скръбта.
Човек
постоянно ту се качва, ту слиза.
Ангелите си играят с вас, което показва, че вие сте непостоянен
човек
.
Ако за всеки даден случай
човек
знае как да направи нещо и може да го направи, това е път, отношение към истината.
Да знае
човек
къде е хлябът и да може да го приеме и обработи в себе си, това е отношение към истината.
Ако
човек
знае мястото на хляба и ако организмът умее да го приеме, той ще придобие свобода.
Щом този
човек
не може да направи сухия хляб мек, той е от обикновените хора, които знаят да залъгват другите със своята любов.
Ако не знаете какво е отношението ви към даден
човек
, вие не го познавате.
Човек
се изявява чрез своите мисли, чувства и действия.
Когато някой говори за Любовта, а не може да превърне сухия хляб в мек, вие не трябва да се съблазнявате от него, но ще знаете, че имате работа с обикновен
човек
.
И ако не знаете какво мисли, чувства и прави някой
човек
, вие не го познавате.
Човекът
на Любовта нито се съблазнява, нито служи за съблазън на другите.
Такъв
човек
нищо не може да постигне.
Този
човек
се намира в положението на ученик, който постоянно променя учителите си.
Всички трябва да знаят, че ако
човек
живее във вътрешна самоизмама, това вече не е истина.
Човек
винаги чувства къде е истината, но не я признава.
Например, някой
човек
е определен пръв да направи едно добро, да направи стъпка напред, но той казва: „Друг да дойде вместо мене!
Невъзможно е
човек
да вярва в неща, които не съществуват.
Казвам: смисълът на живота е в това,
човек
да дочака времето за идването на абсолютната реалност.
Сега, да допуснем, че вие седите и философствате върху свободата, а един от вас казва: „Аз съм свободен
човек
, никой не може да ми заповядва“.
Питам: щом сте свободен
човек
, защо не извадите иглата от крака си?
Отклоните ли мисълта си от целта на вашето чакане, вие ще се намерите в положението на онзи
човек
, който решил да пробие дупка в планината, да съедини едно царство с друго.
10.
Нашето място
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1931г.,
Външният живот на
човека
отговаря на неговите вътрешни състояния.
Като говоря за връзката между
човека
и природата, не подразбирам индивидуално
човека
, но имам предвид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора.
Ако
човек
днес не е добър, той и за в бъдеще не може да бъде добър.
Някой казва: „В миналото аз бях добър
човек
, сега съм станал лош“.
Ако
човек
в миналото е бил добър, той и сега ще бъде добър.
Може ли един
човек
в миналото да е бил богат, а в настоящето да е сиромах?
Ако
човек
някога е бил богат, а после е станал сиромах, това показва, че той не е имал истинско богатство.
Благото, което Бог е дал на
човека
, никой не може да му отнеме.
Ако някой може да отнеме от
човека
благото, което Бог му е дал, значи той е по-силен от Бога.
Благото, което Бог е дал на
човека
, е същественото в неговия живот, а същественото никой никому не може да отнеме.
Противоречията пък се дължат на вътрешен дисонанс в
човека
, независимо от това, дали той го съзнава, или не.
Където и да е, обаче, в живота на всеки
човек
все ще има някакво противоречие, някакво неразбиране.
И най-после, голямо влияние оказва върху
човека
и самата природа.
Следователно, когато
човек
излиза сутрин на молитва и мисли, че трябва да вземе нещо, той не разбира закона.
По-велик
човек
е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима.
Тези са най-важните неща за
човека
.
Щом
човек
не разбира тия три неща, той ще се натъкне на три вида противоречия.
Не, молитвата е най-приятното нещо, което
човек
може да направи.
Няма по-красиво нещо за
човека
от молитвата, от разговора му с Бога.
“ Този
човек
ви съветва да седите на едно място, да не ходите по планините, защото той сам не обича да се движи.
Рече ли
човек
да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си.
Ако всеки
човек
, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска.
Докато
човек
живее със старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бъде напразно.
Казвам: когато
човек
започва да остарява, това показва, че той е много забогатял, много е натоварен, вследствие на което едва се движи.
Старият
човек
пък е натоварен с много противоречия.
Този
човек
се занимава с хиляди маловажни работи, но същественото забравя.
“ Много методи има, чрез които
човек
може да се освободи от ненужния багаж.
Човек
трябва да знае как да разтоварва съзнанието си от ненужния багаж, който идва от три места: от неговия личен живот, от обществото, от хората, с които е заобиколен, и от природата.
Не е лесно да се качва
човек
по високи планински места с голяма раница на гърба си!
Сега, повече няма да говоря, да не чуе кафеджията, защото той е
човек
от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“.
На същото основание, когато по пръстите на
човека
се натрупва повече капитал, и той се вмирисва.
Ако
човек
може да си представи, че няма нищо на пръстите си, той не ще усеща никаква болка.
Не е достатъчно само да мисли
човек
така, но той трябва и да чувства същото.
Казвам: по същия начин всеки
човек
се е стълкновил в нещо със своите приятели и се чуди защо сега не се разбира с тях.
Страданията, мъчнотиите, които невидимият свят или разумната природа изпраща на
човека
, имат за цел да го възпитат, да го научат на самообладание.
Щом
човек
придобие самообладание, страданията и мъчнотиите в живота му сами по себе си изчезват.
Ако
човек
е напълно хармоничен с природата, и тя ще бъде в хармония с него.
Човек
не е изпратен на земята да господарства над природата, но природата трябва да бъде училище за него.
Следователно природата отговаря на
човека
: какъвто е
човекът
, такава ще бъде и тя по отношение към него.
11.
Чистене на съзнанието
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 31.7.1931г.,
За пример: няма
човек
, който не желае да бъде красив.
Обаче желанието на
човека
да бъде красив без истината — това е несъвместимо.
Красота без истина е в състояние да причини най- голямото зло на
човека
.
Който има истината в себе си, той е красив
човек
.
Често хората казват за някого, че е честен, а за друг, че е нечестен
човек
.
От какво зависи
човек
да се прояви като честен или нечестен?
Ако се съберат на едно място един беден
човек
и един богат, бедният, поради външните условия — студ и глад, ще се принуди да обере богатия.
Бедният ще каже: „Трябва ли този богат
човек
да разполага с няколко костюма, когато аз нямам нито един и ходя в този студ окъсан?
Да обикнете един
човек
— това значи, ако е гол и бос, да го облечете.
Щом срещнете такъв
човек
, ще отидете близо до него и ще му кажете:„Ела да те заведа в дрехарницата, да си избереш каквито дрехи искаш." Той ще се зарадва и ти ще се зарадваш.
Срещнете друг
човек
, който е тъжен, скръбен — ще го извивате настрана и ще му кажете няколко сладки думи.
Човек
може да бъде скръбен или защото е гол, или защото е беден, или защото е гладен, или по друга някаква причина.
Държи ли се
човек
за тези положения, те са посоки, които го подтикват нагоре, напред.
Представете си, че някой
човек
от днес още мисли какво ще яде утре.
Освен това
човек
трябва да има предвид още и следното положение: Всяко нещо, което е против законите на Природата, е грях.
За пример: ако у
човека
дойде желание лятно време, при най-голямата горещина, да носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвместимо със законите на Природата.
Може ли да се нарече разумно желание това, когато някой
човек
иска всички хора постоянно да го гледат и само с него да се занимават?
Значи този
човек
, за когото аз мислех, че не ме обича, бил мой доброжелател!
И да искат хората, те пак не могат постоянно да гледат някой
човек
.
Кой може да се надява, че този
човек
бил толкова добър!
" Вие не знаете още кой
човек
ви обича и кой не.
Такава будност е възможна само при три условия, когато душата на
човека
се намира под влиянието на закона на Любовта, под влиянието на закона на Мъдростта и под влиянието на закона на Истината.
И тъй, ако
човек
не може да повдигне ума си към Бога, да вярва в Него и да има стремеж към възвишените и великите същества, той не може да познае себе си; ако не може да вади заключение от резултатите, които са пред него, той пак не може да познае себе си.
Такъв
човек
не може да има будно съзнание.
С конец ще мога лесно да се позная." Обаче в съзнанието на
човека
съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае.
Иначе
човек
постоянно би се губил в света.
Човек
едва сега започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието.
Като спи,
човек
познава ли се?
Заспи ли
човек
, той отново се забравя.
Защо
човек
е недоволен от страданието, а доволен от радостта?
Имате ли някакви мъчнотии или страдания, идете на лозето на някой чужд
човек
, прекопайте го, изчистете го и в деня на гроздобера яжте колкото искате.
" Това са образи, фигури, които служат за обяснение на ефектите, които се предизвикват у
човека
при явяването на радостта и скръбта.
И тъй, има ли
човек
желание, което силно обича, той изпитва вече неразположение към всяко друго желание, което иде да измести или да отнеме първото.
Христос казва: Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе,, да береш грозде, ти трябва да намериш някой беден, окъсан
човек
и да му направиш едно добро.
Ти не знаеш какъв е този беден
човек
.
Дойде ли подобното в
човека
, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат радостта.
На научен език това означава: когато в съзнанието на
човека
се яви идеята, че могат да му вземат нещо, което му е потребно, в него се явява недоволство.
В този момент срещу вас иде
човек
, който е също тъй гладен и вие веднага изпитвате неприятност, защото не искате да дадете от своя хляб.
Когато
човек
не разбира себе си, той страда.
Защо
човек
не разбира себе си?
За да не постигне
човек
това, което желае, има ред причини.
Тъй щото
човек
страда за себе си, страда и за хората.
Например когато искат мнението ми за някой
човек
— дали е добър или лош, ако не искам да се произнеса, казвам, че не зная какъв е този
човек
.
Следователно
човек
може да дойде от три места: или от небето, или от ада, или от Земята.
С други думи казано:
човек
може да излезе или от Бога, или от дявола, или от хората.
Една след друга овчиците изчезват, едно след друго пиленцата изчезват и най-после ти казваш: „Нещастен
човек
съм аз!
Това става всеки ден и в съзнанието на
човека
.
какво е станало с този
човек
?
Този
човек
е сграбчил желанието с крака си и нито крака си може да освободи, нито желанието пуща.
Ако
човек
иска с едно неестествено желание да постигне нещо хубаво, той няма да успее.
Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е, но кога роди, скръбта й се превръща на радост, защото се е родил
човек
на света!
Желанието на
човека
да яде е Божествено, но ако той яде повече, отколкото трябва, това вече е човешко.
И това е възможно, но само за
човек
, който върви по Божия закон и изпълнява Неговата воля.
На същото основание, колкото и да е хубаво някое желание, щом се задържи дълго време в съзнанието на
човека
, то започва да го обременява и той иска да се освободи от него.Искате ли желанията да не ви обременяват, впрегнете ги на работа.
Истинска радост обаче е тази, при която
човек
забравя скръбта си.
Затова именно Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е; щом роди, скръбта й се превръща на радост, понеже се е родил
човек
на света." Следователно ако радостта, която имате, не може да заличи скърбите ви, тя не е донесла нищо ценно за вас.
Сега — всеки
човек
трябва да чисти съзнанието си, да го освободи от всичко непотребно.
12.
Обич, разумност и истинолюбие
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 1.8.1931г.,
Когато стомахът на
човека
се разваля от баницата на някой пророк или някоя пророчица, те са лъжепророци.
И тъй, Божието благословение минава и върху нас, както мислите се предават от
човек
на
човек
.
Когато водата, с която се мие някой
човек
, е съвсем чиста, този
човек
е светия.
Както водата се опетнява от грешните хора, така и някои мисли са в състояние да опетнят
човека
.
Някой
човек
е неразположен духом, недоволен. Защо?
Какво трябва да направи този
човек
?
Следователно, ако
човек
обича Бога, ако е разумен и ако е истинолюбив, какъвто грях и да направи, ще му се прости.
Казвам: няма по-красиво нещо от това,
човек
да има Любов в себе си, да е разумен и да обича Истината.
Каквото каже такъв
човек
, всичко става.
И това не е лошо, но то всякога трябва да се има предвид, да не изпада
човек
в заблуждение.
Защото и когато лъже
човек
, той все пак върши някаква работа.
А на
човек
, който е работил, трябва да се плати нещо за труда.
Изобщо, трудът на
човека
никога не може да се плати.
Три условия се изискват от
човека
, за да бъде той в състояние да се отплати на всеки, който му е услужил с нещо, или му е направил някакво добро.
Те са следните: той трябва да обича
човека
, който му услужва; той трябва да бъде разумен и най-после, той трябва да бъде истинолюбив.
Казвате: „Какво може да каже
човек
, което да се изпълни?
Някои казват: „Значи, този
човек
, който може да предизвика земетресение в природата, той е много силен“.
С един пример ще обясня каква е силата на този
човек
.
Този
човек
е силен, наистина, защото е могъл да направи бомбата и знае как да я запали.
На много места в Рила има такива бомби, затова, като върви
човек
и дойде до някоя от тях, той трябва да бъде внимателен, да не докосва запалките им, да не избухват.
Съществената мисъл, върху която
човек
трябва да работи, е да намери начин за чистене на съзнанието си.
Веднъж
човек
живее и се движи в Бога, той трябва да бъде във връзка с Него, за да не прекъсва мисълта си.
Само по този начин
човек
може да се подмлади.
Тя дава свобода, простор на
човека
, да се прояви във всички посоки на живота.
Човек
е разумно същество, следователно той заслужава да бъде обичан.
Когато обичате
човека
, вие обичате Бога в него.
(– „Божието благословение минава от един
човек
върху друг.“) Така е.
Където има условия, благословението минава от
човек
на
човек
.
Значи всяка река тече през такива места, където има условия за нея; всяко дърво расте там, където има условия за него; всеки
човек
живее там, където има условия за неговото развитие, за събуждане на неговата мисъл.
В това отношение, Любовта трябва да съществува като вътрешен закон в
човека
.
Чрез Любовта
човек
държи връзка с Бога и с всички живи същества.
Ето защо, Любовта е благо преди всичко за самия
човек
, а после и за окръжаващите.
Реалното в Любовта е връзката между мислите, чувствата и постъпките, както на отделния
човек
, така и на всички хора.
Какво по-голямо благо за
човека
от това, да има връзка между ума, сърцето и волята си?
Тя е ключ в живота на
човека
.
Натъкне ли се
човек
на него, той става кисел, сърдит и вечно недоволен.
Щом
човек
се докосне до този груб принцип, и той става груб, сърдит и казва: „Не ме питайте, много съм сърдит“.
И като погледнете този
човек
, виждате, че цял е настръхнал.
Сърдитото не е самият
човек
, но онзи груб принцип, с който той е влязъл в съприкосновение.
Обаче, под думата „царе“, в нейния вътрешен смисъл, аз разбирам свободен
човек
.
Свободният
човек
казва: „Аз съм цар, нищо не ме безпокои“. Защо?
Щом
човек
е свободен в мислите, чувствата и постъпките си, той е в хармония със себе си, с природата и с Бога.
От всяко четиво
човек
трябва да извади поне едно основно правило, или един основен закон, понеже между него и това, което той е прочел, има известна връзка.
Ако между вчерашния ден и днешния няма никаква вътрешна връзка, както и ако между днешния и утрешния ден няма връзка, тогава всичко, което
човек
върши, е безполезно.
Когато се говори за пречистване на съзнанието,
човек
трябва да е запознат със закона на различаването, да различава Божественото от човешкото.
Човек
не може да предаде нещо на другите, ако той не го носи в себе си.
Да мисли
човек
, че без да има нещо в себе си, може да го предаде на другите, това е равносилно да запали огън без някаква запалка.
За пример, някой
човек
има добро мнение за приятеля си.
По същество то е неизменно, понеже Бог го е вложил в
човека
.
Докато
човек
не стисне хляба между ръцете си, докато не го разчупи и сдъвче между зъбите си, той не може да го познае.
С други думи казано: докато
човек
не обикне хляба, докато не познава елементите, които го съставят, и докато не влезе в съприкосновение с условията на неговия живот, той няма да знае какво нещо е хлябът.
Не казвам, че тези неща са лоши, но те отдалечават
човека
от правия път, по който той трябва да върви.
Казвате: „Еди-кой си
човек
умрял“.
– Този
човек
е бил едно гърне, за което грънчарят казва на слугата си: „Счупи това гърне, то не трябва повече да живее!
“ Кой
човек
не е чупил шишета или гърнета?
Няма по-велико нещо за
човека
от това, да е свързан с Бога!
Човек
може да вижда един предмет или едно лице само ако го обича.
Човек
може да вижда нещата само когато съзнанието му е абсолютно будно в света на Любовта, в който живее.
Не е достатъчно
човек
да мисли, че върши волята Божия, но той трябва правилно да я изпълнява.
Човек
трябва да бъде свободен!
Свободният
човек
не търпи никакви юлари, никакви самари, никакви гвоздеи.
13.
Хигиена на живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1931г.,
Този
човек
живее в страх, в мъчение, да не изгуби своето щастие.
Следователно щастието или благото на този
човек
му причинява повече страдания, отколкото радости.
Кога благото на един
човек
му създава страдание, а не радост?
Светлината представлява сбор от съзнанията на всички живи същества, от най-малките до най-големите, включвайки и
човека
.
Обаче животът на
човека
се различава от живота на останалите същества по своята разумност.
В този смисъл само
човек
живее.
Както не познаваме Бога вън от Любовта, също така не можем да познаем
човека
вън от разумния живот.
С нея, именно,
човек
трябва да се занимава.
Докато
човек
люби, той вижда; престане ли да люби, животът му се помрачава и той вече не вижда.
Същото може да се каже частно и за
човека
.
Тези са трите източника, от които
човек
може да черпи сила, живот и здраве.
Под думата „пастир“ подразбирал Божественото начало в
човека
, на което той всякога може да разчита.
Пастирът в
човека
е неговата глава; овците, това са дробовете, а светлината, това е стомахът, от който той трябва да черпи енергия за живота си.
Казвам: какъвто и да е
човек
, колкото и да е добър, ако не разбира законите на светлината, той няма да се ползва от нея; ако не разбира законите на светлината, той няма да има правилни схващания за света и ще го разглежда като изложба на картини.
Обаче, има правила, методи, чрез които
човек
може да използва светлината.
Понякога неразположението на
човека
се дължи на ред анормални съчетания, предизвикани от неправилното възприемане на светлината.
Оттук, всеки
човек
, който иска да бъде здрав, трябва да употребява такива храни, които да съответстват на неговия организъм.
Сегашните хигиенисти и физиолози често препоръчват на
човека
такива храни, с които не се постига желаната цел.
За да се избегнат тези разстройства,
човек
трябва да се добере до онази храна, която природата е определила специално за него.
Този е един от важните въпроси, върху който всеки разумен
човек
трябва да се замисли.
Не е важно какво е писано в книгите по този въпрос, но всеки
човек
трябва сам да намери своята храна, както това правят животните.
Овцата сама избира храната си, а съвременният
човек
трябва да чете ред научни книги, за да разбере коя храна е добра и коя – не.
Относно избора на храната, природата е вложила в
човека
вътрешен инстинкт, или вътрешно чувство за разпознаване.
И ако
човек
се върне към своето първично състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава коя храна е добра и определена специално за него.
Ако
човек
се остави на природата, тя да го ръководи, той ще разреши правилно не само въпроса с храната, но ще знае положително какъв живот трябва да води и как да живее.
Ако птицата може сама да се ориентира в живота си, ако микробата знае как да живее, колко повече
човекът
, като разумно същество, направен по образ и подобие Божие, ще може сам да се справи в живота!
Обаче
човек
не е дошъл на земята да страда.
Свършването се отнася само до външните форми, до външните условия, при които
човек
по-рано е живял.
Детинството на
човека
продължава седем години, от 1-ва до 7-ма година; от 7-ма до 14-годишна възраст
човек
минава своето юношество, а от 14-та до 21-ва година той става млад момък, завършва своето пълнолетие.
След пълнолетието си
човек
възмъжава и започва постепенно да остарява.
Питам: къде остава младостта на този
човек
?
Младостта само се е видоизменила, но младият
човек
не е умрял.
Човек
не умира, но променя формата и мястото си.
Казвате: „Какво става със стария
човек
?
Вие казвате: „Отиде старият
човек
!
Забележете, във физическия живот вниманието на
човека
често се отклонява от един предмет и се спира върху друг. Защо?
По-силното впечатление от някой предмет винаги отвлича вниманието на
човека
от предмета, който по-слабо го е интересувал.
И наистина,
човек
може да бъде мъртъв по отношение на предмети, които му правят слабо впечатление, и жив – по отношение на такива, които му правят силно впечатление.
Следователно вниманието на
човека
лесно се отклонява от един предмет на друг, от едно място на друго.
Като наблюдавате някой стар
човек
, ще видите, че той живее на физическия свят, но често преминава в съзнанието си и в духовния свят.
По вътрешно чувство
човек
схваща, че има вечен живот, затова се приготвя да мине от едно състояние в друго, т.е.
И тъй, ако
човек
разбере живота в неговия тесен смисъл и пренебрегне светлината, той ще бъде мъртъв за светлината.
Това се отнася за частичния живот; обаче съзнанието на
човека
едновременно може да бъде будно и за живота, и за светлината, и за любовта, т.е.
Ако
човек
във физическия живот игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото; ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат; ако игнорира любовта, мозъкът му ще отслабне.
Питам: къде е
човекът
– в стомаха, в дробовете или в мозъка?
За да разбере
човек
смисъла на живота и да бъде полезен и за себе си, и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината, и постепенно да отива към духовния и Божествения свят.
За да поддържа живота си,
човек
се нуждае от три важни, съществени неща.
Ако
човек
не разбира законите на светлината, той не може да разбере законите на живота; ако не разбере живота, той не може да разбере законите на любовта.
Ако
човек
не разбере законите на светлината, на живота и на любовта, в него ще се зароди вътрешно разногласие.
В органическия свят светлината е свързана с храната, която
човек
употребява.
Питам: ако
човек
не може да внесе в ума си най-възвишени мисли, в сърцето – най-благородни чувства, и във волята – най-прилични постъпки, как ще изрази живота си?
Истинските постижения се придобиват само тогава, когато
човек
влезе във връзка с живота, светлината и любовта.
За пример, с раждането си още
човек
е направил връзка с живота, но за да не го изгуби, той трябва непрекъснато да възстановява тази връзка.
Първото важно нещо за
човека
е здравето.
Човек
трябва да бъде здрав!
Ако
човек
разбере пътя и живота, той ще разбере и истината.
Ако деятелността между мозъка, дробовете и стомаха е правилна, тогава и здравето на
човека
е добро.
Мнозина смесват търбуха на
човека
със стомаха и казват: „
Човек
не трябва много да яде“.
В стомаха на
човека
има десет милиона работници – клетките, които се занимават с храносмилането.
Животът представлява
човека
.
Очите на
човека
не трябва да бъдат нито като очите на нощните птици, нито като тия на дневните.
Скърбите, страданията са необходими за почивка на
човека
, а радостите – за работа.
И тогава няма по-страшно страдание за
човека
от това, да се обезсмисли живота му.
Само при това положение
човек
вижда, че страданията, както и радостите в живота, са на мястото си.
За пример, срещате
човек
, който разполага с голямо материално богатство, изразено в пари, но живее в постоянен страх, да не вземат парите му, да не ги изгуби по някакъв начин и да стане сиромах.
Питам: какво се ползва този
човек
от своето богатство.
14.
Ценното в малкото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1931г.,
Изобщо, не можете да спасите
човек
, на когото краката, ръцете, очите, ушите или мозъкът не са здрави.
Щом се моли, Бог ще изпрати някой да извърши волята Му, да спаси този
човек
.
Който се моли, това показва, че той е здрав
човек
, и Бог веднага изпраща някой да му помогне, като казва: „Помогни на този
човек
, защото той иска моята помощ!
Така трябва да мисли
човек
!
Ако
човек
започне да мисли как да направи някому добро, как да обича Бога и как – хората, той ще разбере, че сам, без Бога, нищо не може да направи.
Пръстенът представлява здравите крака, ръце, очи, уши и ум на
човека
.
Като изброявам какво трябва да има
човек
, с това той се ограничава.
Или, ако кажа, че
човек
трябва да има вяра, това още не значи, че той няма вяра.
Всеки
човек
има вяра, но не такава, каквато трябва.
Естествено е
човек
да събира, но естествено е и да дава.
Докато
човек
не се обезвери напълно, той не може да придобие вяра.
С други думи казано: докато
човек
не се обезвери, не изгуби вяра в лъжливото, в преходното, в което днес вярва, той не може да намери правия път на истината.
“ Когато
човек
стане безверник в непостижимото, но придобие вярата, той е минал вече от безверието във вярата.
Благодарността дава сила на
човека
да понесе всички несгоди в живота, колкото и големи да са: щом е благодарен, с тази благодарност той покрива недостатъците, несгодите си и ги носи по-леко.
Този
човек
не е готов да жертва.
Ако
човек
отдели малката добродетел настрана от другите, тя сама за себе си не може да се прояви.
Вследствие на това в съзнанието на този
човек
остава малка празнина.
Когато
човек
има нови обувки, но не е благодарен и мисли, че няма нови дрехи, той изпада в същото положение и към Бога.
Вие, обаче, не познавате Бога, не Му вярвате и казвате: „Този
човек
едва откъсна от сърцето си половин лев, че ще се надявам довечера да ме нахрани.
Детето представлява първата най-малка добродетел, която се ражда в душата на
човека
.
Ако
човек
няма тази добродетел в себе си и не я цени, не я разработва, и десет деца да има отвън, той пак е бездетен.
Дойде ли Любовта в
човека
, той вече е женен.
Любовта идва само един път в живота на
човека
.
Дойде ли Любовта в
човека
, той вече нищо не търси, за нищо друго не мисли.
Човекът
на Любовта, като роди едно дете, то го следва във вечността.
И тъй, когато дадат на
човека
нови обувки, той веднага проглежда.
Следователно
човек
всякога трябва да бъде обут!
“ Когато
човек
се обуе, т.е.
Нуждите и недъзите, които
човек
има, товарят съзнанието му с непотребен баласт, който го отдалечава от истинската цел на живота.
За пример, някой
човек
води пет–шест години религиозен живот, но един ден казва: „Защо трябва да се моля на Бога?
Казвам: този
човек
не може да води религиозен живот, защото е бос, защото краката му не са здрави.
Не е лошо
човек
да приема, да получава нещо за труда, за работата си; това е в реда на нещата.
Обаче, като казвам, че
човек
трябва да работи даром, имам предвид следната идея: всяка работа трябва да става съобразно закона на Любовта, без оглед на това, ще се плати ли за нея, или не.
“ Този
човек
работи без Любов.
Ако някой се нарече господар, собственик на живота, той би трябвало да бъде
човек
на безсмъртието.
Минута или
век
, година или сто милиона години, това са пак граници на истината.
Туй показва, че
човек
може да постигне нещата и в един момент, и в милиони години.
Ако
човек
постигне своите идеали в продължение на милиони години, той ще изпита много тревоги и мъчения.
“ Прав е
човекът
.
Каквото богатство и да има
човек
, ако няма Любов, животът му е безсмислен.
По-добре, ако можеш, дай ми съвет, как да се освободя от това джубе, пък аз сам ще си намеря попадийка.“ – Прав е
човекът
.
Когато
човек
хвърли джубето от себе си, т.е.
Казвам: в живота си
човек
се нуждае от пет неща.
Ако
човек
е добър, и краката му ще бъдат здрави.
Ако
човек
е справедлив, и ръцете му ще бъдат здрави.
Ако
човек
е разумен, и ушите му ще бъдат здрави.
Ако
човек
обича истината, и очите му ще бъдат здрави.
Ако
човек
обича Бога, и умът му ще бъде добре развит.
Затова се изисква само една стъпка напред, а именно: да реши
човек
да даде нещо от себе си, т.е.
Без любов към Бога умът на
човека
не може да се развива правилно; тогава и
човек
не може да мисли право.
Някои казват: „Най-мъчното нещо е да бъде
човек
добър“.
Не, най-лесното нещо е да бъде
човек
добър.
И ако
човек
не започне с тази най-лесна работа, да бъде добър, каквато друга работа да започва, тя всякога ще остава незапочната.
Следователно пръстенът представлява благоприятните условия в живота на
човека
.
15.
Съчетание, приложение и изпълнение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1931г.,
При това, ще видите каква аристократическа походка има този
човек
с патериците!
Сложите ли неподготвения
човек
на работа, той ще се удави в нея.
Иска ли
човек
да успява в живота и да не се дави в морето, той трябва да се подчинява на Божиите закони, а не Божиите закони да се подчиняват на него.
Който го срещне, казва: „Дали този
човек
се моли, че така спира, шепне нещо и пак продължава пътя си?
Обаче, при изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква деятелността на всички органи и
човек
става по-здрав.
Същото може да се каже и за мислите, чувствата и постъпките на
човека
.
Колкото мислите, чувствата и постъпките на
човека
са по-разнообразни и високи, толкова той е по-здрав.
По този начин всички сили у
човека
се подбуждат към работа и той става много плодотворен.
Човек
непременно трябва да прави усилия, да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него; той трябва да съчетае всички сили, всички дарби в себе си правилно.
Във всеки
човек
Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва да развие.
Ако
човек
рече да чака подобрението на цялото човечество, затова се изисква дълъг период от време.
Ако един
човек
е ходил десет години с бинтове и с патерици, време е вече да ги захвърли настрана.
При това, аз съм беден
човек
, сам не мога да си купя.“ Тогава аз взимам една диня, нарязвам я и му давам три четвърти от нея.
Следователно всяка нечиста мисъл, всяко нечисто желание са паразити, от които
човек
непременно трябва да се освободи.
Ако една отрицателна мисъл може да носи
човека
, разбирам; обаче той да носи тази мисъл, не разбирам.
От постъпката му аз съдя, че той е стиснат
човек
, скъперник, а същевременно не мисли за говедата си.
Конят да носи
човека
, разбирам; обаче
човек
да носи коня, не разбирам.
Бог да носи
човека
, разбирам, но
човекът
да носи Бога – това не разбирам.
Такъв
човек
не може да има никакъв капитал.
Човек
може да бъде самостоятелен само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче с неговото съчетание, приложение и изпълнение.
Може ли
човек
да свири по този начин за себе си, той ще може да свири и за другите.
Например, няма по-уморителна, по-неприятна идея от тази, да ти повтаря някой постоянно, че си добър, богат, свят
човек
.
Който говори така, и той може да стане свят
човек
. Как?
Защо
човек
иска да бъде обичан от Бога?
Може ли
човек
да заповядва на краката си, значи те са здрави.
Човек
иска и търси Божията Любов, за да постигне своите желания.
Казвам:
човек
може да постигне желанията си при два случая – когато Бог го обича и когато той обича Бога.
Съчетание може да има в мислите, в чувствата и в постъпките на
човека
.
Когато Бог обича
човека
, той вижда какво Бог може да направи в него и за него; когато
човек
обича Бога, Бог вижда какво
човек
може да направи за Него.
Обаче и в единия, и в другия случай, за да бъде обичан и за да обича,
човек
трябва да се прояви.
Казвам: когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението стават правилно,
човек
се усеща здрав, весел и доволен.
– Тази наука идва отвътре, и то когато Бог се проявява в
човека
.
В случая болният крак е аристократ, който казва на
човека
, т.е.
Дойде ли
човек
до това положение, той трябва, като блудният син, отново да се върне при баща си, да му работи, да придобие нови приятели, нови синове и дъщери.
Човек
не може да има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога.
Човек
човека
не може да създаде.
Това значи: никой
човек
не може да създаде една душа.
Какво е положението на
човек
с здрави крака?
Това се постига, когато
човек
държи в ума си светли мисли, в сърцето си – благородни чувства, и във волята си – красиви постъпки.
И в най-малките работи
човек
трябва да вижда Божията Любов.
Те отиват при
човека
, т.е.
Това може
човек
сам да направи, а може и отвън някой да му помогне.
Любов, добродетел, знание, които външно само мамят
човека
, а нищо съществено не му дават, трябва да се избягват.
Не е трудно да ходи
човек
, когато краката му са здрави.
Същото може да се каже и за самия
човек
.
Когато
човек
се освобождава, всичко е на време и на място; когато
човек
се заробва, нищо не е на време и на място.
Няма по-хубаво нещо от това, краката на
човека
да са здрави.
Умът и сърцето на
човека
също тъй трябва да бъдат здрави!
Навсякъде в живота си
човек
трябва да проповядва Божественото учение и да изпълнява Божията воля.
Срещнете ли
човек
, който ви говори за Бога, вие трябва да имате предвид, дали той слуша Бога и върши волята Му.
Може ли
човек
да разполага с тези закони в себе си, неговият ум никога няма да се помрачава, сърцето му никога няма да се натъква на противоречия и волята му от нищо няма да се разколебава.
Ако
човек
няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае; ако
човек
не е мъдър, той нищо не може да приложи; ако
човек
няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни.
Следователно истинската победа се състои в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в
човека
.
Човек
трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него.
Щом
човек
завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той ще може вече да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават.
Докато
човек
не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото, сам по себе си,
човек
е егоист, мисли само за себе си.
Или все едно е грешникът да повтаря всеки ден в себе си: „Аз съм грешен
човек
“.
Или все едно е някой
човек
да казва: „Аз съм слаб, нищо не мога да направя“.
Казвам:
човек
може да свири много неща, а не само „Цвете мило, цвете красно“. Как?
Човек
може да бъде праведен, а не само грешен. Как?
Докато
човек
има бинтовани крака, той все на дявола ще служи, все една и съща песен ще пее и все грешен ще бъде.
Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този
човек
се вразуми.
Въпреки това всеки
човек
има най-малко по една икона.
Следователно,
човек
не трябва да се занимава с мисълта, какво е бил в миналото.
Миналото на
човека
представлява мисли, отвън наложени.
Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този
човек
“.
Единствената реалност, на която
човек
може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, Който се проявява в съчетанието на нещата.
Ако облечете един
човек
със затворнически халат и на краката му сложите букаи, какво ще бъде неговото състояние?
Бог е вложил известно богатство, известен капитал във всеки
човек
.
Изпълнението е вложено в сърцето на
човека
.
Човек
е извън халата, извън букаите.
НАГОРЕ