НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
65
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
65
:
1000
резултата в
8
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Паралелизъм в природата
,
ООК
, София, 20.11.1929г.,
Според мене няма
човек
в света, който да не вярва, само че различните хора вярват по различни начини.
Когато казваме, че един
човек
е вярващ, а друг безверник, ние имаме пред вид различните пътища, по които те се движат.
Като се движи по права линия,
човек
не изменя отношенията си към ближния си, нито тия към Първата Причина на нещата.
Обратно: ако
човек
измени отношенията си към Бога, заедно с това той изменя отношенията си и към своя ближен.
Изобщо, докато спазва вътрешните отношения към всички същества,
човек
се намира под влиянието на закона за паралелизъма в природата.
2.
Природни гами / Природни гами в живота
,
МОК
, София, 22.11.1929г.,
Невъзможно е богат
човек
да е доволен от богатството си.
Следователно, невъзможно е
човек
да забогатее, без да се зарази от тази болест.
Зарази ли се
човек
от болестта „проказа на парите“, ако е музикант, престава да свири; ако е религиозен, престава да се моли; ако е учен, престава да работи; ако е поет, престава да пише; ако е турист, престава да прави екскурзии.
Ден след ден, богатият се отпуща, търси удобства, отказва се от своите красиви стремежи и става обикновен
човек
.
Щом подпуши копнежа на своята душа,
човек
става недоволен от себе си.
Изкуство е
човек
да бъде доволен от положението си и като богат, и като сиромах.
Само разумният
човек
може да бъде доволен при всички условия на живота си.
Човек
трябва да се стреми към такова богатство, което няма никакви болести.
Към такива мисли трябва да се стреми
човек
, за да си достави градивен материал за своя бъдещ живот.
Иска ли да си изработи светъл бъдещ живот,
човек
трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа.
Дали съзнава
човек
, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно.
Преди всичко
човек
трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, да бъде изправен в мислите и чувствата си.
Много от мислите, чувствата и желанията на
човека
не са родени днес.
Добре е
човек
да изучава мислите си, да разбира, отде идат.
Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето,
човек
може да определи, колко е излязъл напред в развитието си, или колко е останал назад.
Следователно, както геологът с чукчето си изнамира хубави скъпоценни камъни, така всеки
човек
трябва да вземе инструментите си и да изучава своите мисли и чувства, да знае тяхното начало и произход.
Мислите, чувствата и постъпките на
човека
са скъпоценни камъни, за които има пазар.
Достатъчно е
човек
да изнесе един от своите скъпоценни камъни на външния пазар, за да го купят веднага.
Колкото повече мисли минават през ума на
човека
, толкова повече той се обогатява.
Тя иде от висш свят, към който
човек
трябва да се стреми.
Като сравнява мислите на своя минал живот и тия, които днес има,
човек
вижда, докъде е стигнал и къде е бил.
Човек
е дошъл на земята да учи, а не да живее само за себе си.
Човек
не живее сам и само за себе си.
Мъчнотиите и страданията не показват, че
човек
трябва да се откаже от живота.
Човек
трябва да живее при всички условия на живота.
Тъй щото, когато яде,
човек
трябва да мисли; щом мисли, ще чувства.
Човек
страда, защото не спазва правилното отношение между храненето, мисленето и чувстването.
Който не разбира законите на природата, казва:
Човек
може да яде, без да мисли.
Или,
човек
може да мисли, без да яде.
Попадне ли в една от тия гами,
човек
се повдига, както от музиката.
Кога може да попадне
човек
в една от гамите на природата?
Достатъчно е
човек
да се хармонизира с мисълта на природата и с пулса на нейното сърце, за да й приглася.
Това значи, да бъде
човек
в хармония с Божественото в природата.
Съзнанието. Значи, в съзнанието на
човека
се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са.
Оттук вадим заключението: когато правият
човек
се удължава, той става крив; и когато кривият се скъсява, става прав.
С други думи казано: ако правият
човек
забогатява, в скоро време става крив; ако кривият осиромашава, той става прав.
Четирите струни на цигулката представят четири свята, от които идат мислите и чувствата в
човека
.
Като знаете, че мислите и чувствата идат от други светове,
човек
трябва да бъде внимателен към тях, да изучава произхода им и да отделя низшите от висшите, както рибарят разпределя рибите на категории.
Каквито опасности среща
човек
във физическия свят, такива среща и в психическия – в умствения и в сърдечния.
Като постъпва правилно и разумно,
човек
избягва опасностите, които може да срещне на пътя си.
И тъй, най-ценното нещо, което
човек
има, това е животът.
Тази буква показва, че не трябва да питате за резултата на живота, който даден
човек
е минал.
Двете срички в думата „животъ“ показват, че
човек
започва да живее с импулс, с подтик, но впоследствие среща спънки, спирачки, противодействия.
Всяка една мисъл, която може да ви подтикне да мислите, това е едно състояние на един по-висш свят, към който
човек
трябва да се стреми в живота.
(втори вариант)
Все
човек
от своето минало трябва да върви по-нагоре и по-нагоре.
(втори вариант)
Ако един
човек
не прекрачи малко в живота си, ако той мисли само за своя живот, че животът се разбира и за всички.
(втори вариант)
Кое е равносилното, когато
човек
мисли?
(втори вариант)
Човек
изгубва своята сила.
(втори вариант)
При отказването
човек
да мисли какво се случва?
(втори вариант)
Щом
човек
не мисли, той става дрехъл.
(втори вариант)
Когато
човек
мисли, той придобива и когато яде, той пак придобива.
(втори вариант)
Например ти казваш: “Може
човек
да мисли и без да яде.” Или ако кажеш: “Може
човек
да яде и без да мисли.” И двете заключения са криви.
(втори вариант)
Това е един
човек
, който е виждал рибите, хвърлял е мрежата и нито една не е хванал.
(втори вариант)
Ти се пренасяш и като пееш, ти си доволен от себе си, както един
човек
, който, като види една хубава обстановка в природата, той се въодушевлява и казва: “Хубаво е тук, поетично е да се гледа.” Така като си попееш, вече туй пеене не си го създал ти, то си иде по един естествен начин само в тебе.
(втори вариант)
Та
човек
никога да не казва: “Аз не мога да го направя.” За всяка мисъл, за всяка идея, за всяко творчество си има специфично място в природата.
(втори вариант)
Питам, защо
човек
с доларите пее по-лесно, а без доларите пее по-мъчно?
(втори вариант)
Което става във физическия свят, става и в психическия свят, в идейния свят, и в чувствата на
човека
става същото.
(втори вариант)
Златото е една необходимост вътре в жизненото или астралното тяло, или в менталното тяло на
човека
.
(втори вариант)
И за чувствата на
човека
златото на
човека
е една необходимост.
(втори вариант)
Но туй злато е едно натрупване излишно за физическия свят и вие не можете да намерите нито един богат
човек
, откак свят светува, и да е доволен.
(втори вариант)
Няма нито един богат
човек
, който и да е той, който да е доволен от своето богатство.
(втори вариант)
И ще видиш този
човек
, който е бил по-сръчен в своите действия, сега, като го е хванала болестта, той върви по-тежко, по-бавно.
(втори вариант)
имате да разрешите едно вътрешно състояние, да можете да разпознавате тия вътрешни, истински, състояния, които са необходими за
човека
.
(втори вариант)
Най-красноречивият
човек
в света колко думи знае.
(втори вариант)
Представете си, че
човек
се движи с 10 хиляди км/ч бързина.
(втори вариант)
Следователно, когато продължаваш правия
човек
, той става крив и кривият
човек
може да стане прав.
(втори вариант)
Направи правия
човек
богат, той става крив и направи богатия
човек
сиромах, той ще стане добър, прав ще стане.
(втори вариант)
3.
Влязоха в ладията
,
НБ
, София, 24.11.1929г.,
Този
човек
крие в себе си възможностите на цялата вселена.
За този
човек
се казва, че е малка вселена.
Има смисъл да запали
човек
свещения огън в себе си, ако окръжаващите могат да се ползват от благотворното влияние на неговата топлина.
от една блага дума, която може да излезе от устата на
човека
.
Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да имате разбиранията на
човека
, който върши волята Божия.
Силата на
човека
седи в изпълнение волята на Бога.
Външният израз в служенето на Бога се изразява в правилните отношения на
човека
към хора, растения и животни, чрез които Бог се проявява.
Ако отсече едно такова дърво,
човек
може да плати с живота си.
– Вярвай, защото без вяра
човек
не може да угоди на Бога.
Има случаи, когато
човек
може да отсече и сто дървета, без да му се случи някакво зло.
Това значи: ако
човек
е болен, ще оздравее; ако е сиромах, ще разбогатее; ако е невежа, учен ще стане.
Обаче,
човек
ще придобие от всичко това толкова, колкото е вярата му.
Вярата на
човека
отговаря на неговия вътрешен импулс към работа, към придобиване на нещо.
Любовта пък дава подтик на
човека
към живот.
Като е дошъл на земята,
човек
трябва да знае, отде иде и къде отива.
Когато житото се мели на брашно, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабо хранителните, които
човек
използва.
Днес ще се мели житото, след два-три месеца ще се яде, и
човек
ще мисли, че много нещо е придобил.
Наистина, важно е
човек
да яде и да пие, но кой ще доставя това?
Ако
човек
приеме, че законите на една държава са от Господа, той трябва да бъде примирен с всичко.
Ако сиромашията и богатството са от Бога,
човек
трябва да е доволен и от едното, и от другото.
Ако
човек
знае, как да хлопа на вратата на гостилничаря, той непременно ще отвори, ще го покани да седне и ще го нагости добре.
Следователно, знае ли
човек
, как да хлопа на сърцето, или на душата на някого, той непременно ще му отвори.
Човек
се намира в същото положение и към себе си: или не се разбира, или намира, че не е създаден, както трябва.
Бог, Който създаде света, всеки ден е създавал нещо определено, докато в шестия ден създаде
човека
.
Това виждаме и в живота на
човека
.
Преди да направи нещо,
човек
фантазира, мечтае, а като го направи, започва да преувеличава.
Тя се дължи на някакви примеси във физическото или духовно тяло на
човека
.
Ако
човек
изложи ръката си на някакъв фронт, тя може да заболее.
След това
човек
може да замине за онзи свят.
Когато искат да кажат за някого, че е бавен в работите си, в движенията си, казват: Този
човек
пъпли като мравка.
Кога отива
човек
на онзи свят?
За друг пък казват: Той е
човек
и половина.
Когато умре
човек
, къде отива?
Докато е на земята още,
човек
трябва да събира съкровища, които да изпраща в банките на невидимия свят, че, като влезе там, да има, с какво да живее.
Даже и десет лева да е внесъл в една от банките на невидимия свят,
човек
пак има право да влезе там.
В новия живот
човек
влиза така, както майка му го е родила.
Реалността на нещата не седи в това, което
човек
може да пипне, но в онова, което в даден момент съзнава.
Влезе ли в училището, да търси истината, да учи,
човек
трябва да се освободи от всичко материално, с което е напълнил главата и сърцето си, да влезе съвършено гол, както майка му го е родила.
Животът е толкова реален, колкото
човек
го съзнава.
Докато не се научи да живее във водата,
човек
всякога ще страда.
Някой
човек
има кон, вол, овце, без да съзнава, какво представят тия животни, отде са дошли, каква е задачата им и т.н.
Обаче,
човек
не трябва да бъде като жабата.
Аз съм господар в света, мисли си
човек
и с това изчерпва всички въпроси.
Когато от невидимия свят вземат решение да отнемат конете, воловете, овцете, кокошките на някой
човек
, той осиромашава.
Влезе ли в областта на висшето съзнание,
човек
се усеща физически здрав, с вътрешен мир и спокойствие.
Да се замисли
човек
по този въпрос, това значи, широко да отвори сърцето си за всички.
Следователно, когато някой
човек
не може да слугува, това показва, че той е болен.
Не само две минути, но
човек
трябва да отдели поне един час от времето си за Великото в света и да отправи към Него благодарността си за всичко, което е получил и всеки момент получава.
Дошло е вече време за
човека
, който от хиляди години живее на земята, да осъзнае жертвите, които се правят за него и да благодари за тях.
Защо този
човек
искал час по-скоро да свърши училището?
Това значи, да се запали свещеният огън в
човека
, както Бог го запали в Моисея.
Да се занимава
човек
с живота на другите, кой как вярва и как живее, това е болезнената страна на училището, от която трябва да се излезе.
Тайната на живота, здравословната страна на училището седи в това,
човек
да се домогне до ония методи, които водят към правилен, възвишен живот.
Ако
човек
не може да приложи Христовия закон, той не може да приложи и човешките закони.
Дойде ли до това положение,
човек
е постигнал щастието, т.е.
Ако
човек
не обича майка си, баща си, брата си, сестра си, той не може да обича и другите хора.
Докато вътре в
човека
стават вълнения, смущения, бушувания, той е изложен на големи бури и ветрове.
Правилните разбирания представят ладията, в която
човек
влиза на завет.
Ако
човек
не живее добре с родителите си и не вярва в Бога, по никой начин той не може да живее добре с хората и да им вярва.
Зимно време, когато вън се пука дърво и камък, и дойде някой
човек
да запали огъня ви, питате ли, защо го е запалил.
Всички, които могат да се греят, да варят яденето си на този огън, ще кажат: Дойде един
човек
, запали ни огъня и си отиде.
Които не разбират смисъла на огъня, казват: Опасен
човек
е този, който пали огън.
Не е приятно да си счупи
човек
крака или ръката, но приятно е, когато той попадне под нежните грижи на някой благ, добър лекар, или милосърдна сестра, които му говорят за великото в живота и го водят към чист и свят живот.
Ако страданията и мъчнотиите поставят
човека
в съприкосновение със светли, разумни души, които го подигат, те имат смисъл.
Има смисъл да живее
човек
и да се радва на живота, ако при мъчнотиите, в които се е намирал, е могъл да срещне някой музикант, учен, философ или поет, който му е помогнал, дал му условия да се развива, посочил му е пътя към светлината, към новия живот.
Свещеният огън в
човека
е загаснал и трябва да се запали.
Добре е
човек
да влезе в ладията, да утихне вятърът, за да опита Божественото начало в себе си.
– В сърцето, в ума и във волята на
човека
.
Човек
ще влезе в ладията, само когато Божественото проговори в него, за да види, как вятърът ще утихне.
Това е задача, с която всеки
човек
трябва да се занимава, но за това е определено време.
Както трябва
човек
да ляга на време и да става на време, така и за всяка задача е определено съответно време.
Не е лошо да се стреми
човек
към богатство, ученост и сила, но той трябва да знае, че то не е реално.
Човек
трябва да се стреми към онова, което не се губи.
Другият е обикновен
човек
, разполага с обикновени знания и, като наблюдава цялата картина, тревожи се, че еди-кой си пострадал.
По числата можете да познаете, кога
човек
има условия да стане богат и кога – беден; кога може да се разболее и кога – да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши.
Следователно, докато има даже един порок в себе си,
човек
не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храм в себе си.
Не е жесток
човекът
, който може мъртви да възкресява.
Невъзможното за
човека
е възможно за Бога.
Кое е по-добро за
човека
: да изгори и на пепел да стане, или да изгори и отново да оживее?
Най-добро от всичко е
човек
да мине през огъня, но след това отново да оживее.
Желанието на
човека
да има това-онова е на място, но желанията трябва да се реализират на своето време.
Когато говори истината,
човек
не призовава името Божие за свидетел.
Когато в
човека
се явяват лоши, отрицателни чувства, той трябва да знае, че е слаб.
Това значи, да употребява
човек
името Божие напразно.
– Как може да се освободи
човек
от тия чувства?
Когато в сърцето на
човека
се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен
човек
, той ражда доброто в себе си.
Изворът на доброто в
човека
трябва да полива всички треви и цветя и да им помага да растат.
Тъй щото, става ли въпрос за силен
човек
, ще знаете, че силен е онзи, който ражда само доброто.
Човек
не може да говори всякога, както и каквото иска.
Който ражда злото, той не е силен
човек
.
Казват, че някой
човек
говори по Бога.
Всеки
век
, всяка епоха се отличава със специфични разбирания.
Да говори
човек
по Бога, това значи, да говори без никакво задължение.
Всеки
човек
, колкото и да е малък, трябва да бъде силен, да ражда доброто в света.
Всеки
човек
, всеки народ трябва да ражда доброто, т.е.
Така постъпва
човек
само тогава, когато в него се е пробудила безкористна любов.
Човек
може да взима толкова въздух, вода, светлина, топлина и храна, колкото иска: някога повече, някога по-малко.
В който момент
човек
реши да върши волята Божия, той става едно с Бога.
Каквото направи в името Божие,
човек
трябва да го принесе пред вратата на Великия олтар и да се отдалечи.
Като е дошъл на земята,
човек
трябва да разбира сегашното положение, в което се намира.
Не е нужно да седи
човек
пред този олтар, да се представи пред всички, че е извършил нещо за Бога.
Земята, слънцето, луната са направени за
човека
.
Човек
не помни своето минало, но същевременно той не може да проникне и в бъдещето си.
Има възрастни хора, които са забравили своето детинство и считат, че то е било проста работа, че не заслужава даже
човек
да се връща към него, да си спомня известни моменти.
Детството на
човека
е толкова важно, колкото и неговата зрялост.
За да може свободно да пътува от една планета в друга,
човек
трябва да има съответна форма.
Доколко е важно детството на
човека
, виждаме от стиха, в който Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие".
Не само това, но съществува твърдението, че колкото по-малко знае
човек
, толкова по-лесно може да разбере истината.
Що се отнася до богатството, твърдението е обратно: колкото по-богат е
човек
, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия.
Обаче,
човек
трябва да знае тия начини.
За всеки
човек
, който може да се ползва от тия начини, казваме, че е добър, праведен.
Не може ли да се ползва от тях, този
човек
е грешен.
Какво разбирате под думите „праведен и грешен
човек
?
Статистиката показва, че няма богат
човек
в света, който, след като е уредил материалните си работи, да се е предал на служене на Бога.
– Естеството на материалното е такова, че увлича
човека
, и той постоянно го урежда и все неуредено остава.
Богатството и сиромашията са дадени на
човека
като условия за растене, за развиване, а не за уреждане на неговите материални работи.
Лошите мисли и чувства правят дрехите на
човека
нечисти.
Каквото представят пакостните момчета за момиченцата с белите роклички, такова нещо са отрицателните и нечисти мисли и чувства за
човека
.
Истинско говорене е онова, когато
човек
може да убеди хората в истината, да ги запознае с истината.
Да говори
човек
по този начин, това значи, да бъде първокласен музикант.
Докато външният живот на
човека
не се изчисти добре, вътрешният никога няма да се прояви.
Обаче, и в най-добрия
човек
се крие нещо лошо.
В това отношение, и добрият, и лошият
човек
представят земни пластове, в дълбочината на които се крие някакво богатство, което може да се извлече навън.
И тъй, докато
човек
не стане господар на условията, при които живее, той всякога е изложен на грях, на опасности, на страдания.
Щом стане господар на условията, той може да се нарече истински
човек
, той има морален устой и може да издържа и в убежденията си, и в своето верую.
С други думи казано:
човек
е господар на външните условия дотогава, докато е свързан с Божественото съзнание.
Значи, и при най-добрия живот на
човека
може да дойдете до такъв пласт, дето доброто свършва.
Оттам нататък иде лошото в
човека
.
Ако се укаже, че грешката е в гостилничаря, тогава две положения могат да се явят: или гостилничарят не е майстор в своето изкуство, или пък е алчен
човек
, който с малко средства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скъпо.
Докато Божественото съзнание взима надмощие в
човека
, той се стреми към доброто, към красивото и благородното в света.
Това показва, че доброто е изчезнало от
човека
, т.е.
Като види своето малко детенце, и най-жестокият
човек
, който е убил десетки хора, се смекчава и проявява към него нежни, бащински чувства.
За развитие на
човека
са дадени ред условия, но те не трябва да му станат господари.
Да мисли, да чувства и да действа
човек
добре, това значи, да има истинско верую.
За да живее добре,
човек
не трябва да се стреми към богатство, но и сиромашията не трябва да го отчайва.
Веруюто на
човека
трябва да се изрази в добрия му живот, в добрите му отношения към всички живи същества.
Ако
човек
не дава отдих на животните, които му служат, какво е неговото верую?
Човек
трябва да отдава и на другите това право, което иска за себе си.
Верую, което не дава на хората това право, което изисква за себе си, поставя Бога далеч от
човека
.
Кое трябва да се спаси в
човека
?
Заедно с душата на
човека
ще се спаси и умът, и сърцето му.
Същественото за
човека
са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце.
Две неща се искат от
човека
: Вятърът да престане да духа, и той спокойно да влезе в своята лодка.
Само при това положение Христос ще се яви и ще покаже на
човека
посоката, в която трябва да се движи.
Който не разбира закона на единството, да търси Бога отвътре, той ще го търси в множеството, и все ще Го намери някъде: в баща си, в майка си, в приятеля си, в някой велик
човек
, в някой музикант, поет, художник.
Човек
се движи и проявява в тези четири свята, които представят реалността на неговия живот.
Христос е Божественото в
човека
, което му показва посоката, в която трябва да върви.
Когато се проявява едновременно в тия четири свята,
човек
е в пълно равновесие, в устой.
Който се влюби в смъртен
човек
, той ще има един резултат; влюби ли се в безсмъртен
човек
, ще има друг резултат.
3а
човека
е важен моментът, в който е намерил истината.
Това са реални положения, които
човек
трябва да има предвид, за да стабилизира живота си.
Следователно, иска ли
човек
да се постави в равновесие, нищо да не го безпокои, той трябва да застане в своето средоточие, т.е.
И за
човека
е важен моментът, когато Божественото в него се е запалило.
Рече ли
човек
да се занимава с въпроси за оправянето на света, за подобряване на политическото положение на народите, той напразно е изгубил времето си.
Запали ли се свещеният огън в
човека
, той е добил Вечния живот, към който душата му се стреми.
В тази точа се проявява Божественото в
човека
.
Докато Божественото взима надмощие над човешкото,
човек
може да запази равновесие на силите си.
Нови училища, нови църкви могат да се градят, но ако в частния, във вътрешния живот на
човека
не става някакво вътрешно подобряване, някакво вътрешно преобразование, какво ще се ползва той от външната обстановка?
Какво виждаме в живота на обикновения
човек
?
Следователно, между
човека
и външната среда трябва да има такова отношение, каквото съществува между външната и вътрешната реалност на нещата.
Ако изучавате
човека
от материалистична гледна точка, ще видите, че той е произлязъл от една същина, по-мощна, по-чиста, по-устойчива от материята на окръжаващата среда.
Човек
е по-як от желязото, по-тежък от златото и платината, по-подвижен от въздухообразните тела, по-мощен от светлината и топлината.
Обаче, само за онзи
човек
казваме, че има истинско вътрешно равновесие, който, след като, изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си.
Ако поставите
човека
на топлина, на която физическите тела се разтопяват, той ще издържи.
Този
човек
живее в закона на любовта.
Докато
човек
живее в любовта, като сила, с която може да си служи, светът всякога ще бъде за него отворен.
– Защото силите, които действат в духовното естество на
човека
, са по-мощни от тия, които действат във физическата природа.
Като говоря за
човека
, аз нямам предвид малкия
човек
, с един килограм мозък в главата си, с ръст, най-много до два метра, но имам предвид духовния
човек
, който е мощен и който е развил в себе си всички вложени сили и способности.
Ако обаче
човек
изгуби всичко това и нито един мускул на лицето му не трепне, ние наричаме този
човек
подобен на Йова.
(втори вариант)
И с този
човек
може да се случи същото., каквото се случва с всички хора.
(втори вариант)
И след това казват - пратиха този
човек
на онзи свят.
(втори вариант)
И когато един
човек
умре, де ще бъде той?
(втори вариант)
Тъй щото умрелият
човек
отива в съдилището да му се разглеждат кривите работи, да се оправят.
(втори вариант)
И тогава аз питам материалиста: „Ти вярваш ли в
човека
?
(втори вариант)
Той е беден
човек
." „Вярвам, но не за дълго време." Каже ли, че вярва, той има нужда от десет хиляди лева.
(втори вариант)
В
човека
има един непроявен живот.
(втори вариант)
Училището е място, дето ще ти посочат правия път на мисълта и след това ще ти кажат: „Ние станахме ученици по тези правила." И ти така можеш да станеш учен
човек
.
(втори вариант)
А пък и у добрия
човек
има скрито нещо лошо, което не подозира даже.
(втори вариант)
Но и при най-добрия живот на
човека
ще дойде един пласт, дето доброто свършва.
(втори вариант)
В този случай вярата ще съответства на онзи вътрешен импулс в
човека
.
(втори вариант)
Оттам нататък иде обратен живот, лошото в
човека
.
(втори вариант)
Казвам, у
човека
има събрани хубави неща, но само умните хора, само трудокопачите, само златарите могат да оценят човешката душа.
(втори вариант)
Първия ден създаде едно нещо, втория ден създаде друго нещо, третия ден - друго нещо, а шестия ден създаде
човека
.
(втори вариант)
Човек
е създаден на числото шест.
(втори вариант)
Човек
още не знае да живее във водата, но като поседи там пет минути, бързо ще излезе.
(втори вариант)
Той създаде
човека
според него, а в седмия ден си почина.
(втори вариант)
Числото шест показва, че
човек
е на фантазиите, на илюзиите.
(втори вариант)
Те казват например: „Този
човек
бяга като куршум." Или: „Там имаше толкова много хора, че яйце да хвърлиш, няма де да падне." Не, така не се говори.
(втори вариант)
Когато
човек
влиза в тази среда, тя се отличава по това, че е здравословна.
(втори вариант)
Там е здравето на
човека
.
(втори вариант)
„Ужасен вагабонт е този
човек
." И така не се говори.
(втори вариант)
„Ама този
човек
е праведник, като него няма друг." „Той е
човек
и половина." Ние няма какво да спорим.
(втори вариант)
Някой казва за другиго: „Този
човек
е неверующ, той не вярва в Бога, нито живее по Бога." Това са думи, които няма да оправят света.
(втори вариант)
Дали този
човек
вярва в Бога, или не, дали живее по Бога, или не, така светът няма да се оправи.
(втори вариант)
За да бъде
човек
здрав, той трябва да има този закон в себе си.
(втори вариант)
Той сам ще ви каже: „Огън дойдох да запаля и ще си замина." Всички, които могат да се греят на този огън, ще кажат: „Господ ни изпрати този
човек
да накладе огън." Всички ще си стоплят ръцете на този огън, ще стоплят стаите си и ще турят яденето да се готви.
(втори вариант)
Казвам, много хора не разбират смисъла на този огън, казват - опасен
човек
е този, който пали огън.
(втори вариант)
Вие имате чувството, способността, силата на великия
човек
да възкресявате нещата.
(втори вариант)
Сега често
човек
се заблуждава или прави едно малко опущение.
(втори вариант)
Всеки
човек
може да вземе толкова въздух, колкото иска.
(втори вариант)
И тогава казват - еди-кой си
човек
е изгубил овците си, конете си, воловете си, нивите си, всичко е изгубил, остава последен бедняк.
(втори вариант)
Тогава
човекът
на знанието запалва един голям огън и запалва всички тия хора.
(втори вариант)
Най-първо вие се учудвате на този
човек
.
(втори вариант)
Казвате: „Страшна работа е тази, жесток
човек
е той!
(втори вариант)
Казвам,
човек
трябва да разбира сегашното положение на живота си.
(втори вариант)
Когато у
човека
се заражда онова злокобно чувство, той трябва да знае, че е слаб.
(втори вариант)
Има една аксиома, според която колкото по-малко разбира
човек
, толкова по-лесно разбира истината и колкото повече знае, толкова по-мъчно разбира истината.
(втори вариант)
Всъщност богатият
човек
има повече условия да разбира истината и да изпълнява волята Божия.
(втори вариант)
Този
човек
ще знае, че е силен
човек
.
(втори вариант)
Този
човек
трябва да благодари, че е силен и че у него доброто изтича като от някой извор.
(втори вариант)
Човек
, който не може да направи една малка жертва, той не може да направи и една голяма жертва.
(втори вариант)
Аз наричам силен
човек
само този, който ражда само доброто.
(втори вариант)
Онзи, който ражда злото, той не е силен
човек
.
(втори вариант)
Според нея надали ще се намери един
човек
, който, след като си е уредил работите, да е започнал да служи на Бога и да се занимава с духовното.
(втори вариант)
Сега аз говоря за разумния
човек
, който може да разбира.
(втори вариант)
Ако
човек
не може да обича баща си или един син не обича майка си, или ако
човек
не обича брата си или сестра си, мислите ли, че той ще може да обича друг някой?
(втори вариант)
Ти не можеш да родиш доброто и не си силен
човек
, ти си от слабите хора.
(втори вариант)
" „То е най-хубавото нещо." Да говориш и да убедиш един
човек
в истината, то значи да бъдеш първокласен музикант, да знаеш как да говориш, да съпоставяш думите в речта.
(втори вариант)
Ти си свободен
човек
.
(втори вариант)
Ти си свободен
човек
, имаш свободен билет за всякъде.
(втори вариант)
Второто предположение е, че този гостилничар е един алчен
човек
, който иска да спечели от гърба на хората.
(втори вариант)
Тя като пчела най-първо трябва да знае изкуството да видоизмени съвършено своята форма, в която живее, и да се превърне в онази форма, която е израз на
човека
, на човешкия живот.
(втори вариант)
Ако първото предположение е вярно, че този
човек
не си разбира от изкуството, той трябва да хване друго някакво изкуство или да научи друг някакъв занаят.
(втори вариант)
Ако пък второто положение излезе вярно, че той е алчен
човек
и иска да спечели повече, отколкото трябва, той трябва да знае, че клиентите му са повече сиромаси, и тогава от едно агне той може да одере само една кожа, две кожи не може да одере.
(втори вариант)
И красивото в болестта не седи в самата болест, но когато
човек
си счупи например крака, той извиква някоя милосърдна сестра, която започва да го лекува, започне да го превързва с меките си нежни ръце, да му говори приятни хубави думи, с които да го подига към чист и красив живот, и тогава той си казва - струва
човек
да си счупи ръката или крака, щом се натъква на такава нежна помощ, било от страна на лекаря, който е много благ, внимателен
човек
, или от страна на милосърдната сестра.
(втори вариант)
Те със своето благородство подигат
човека
.
(втори вариант)
Казвам, има нещо хубаво, благородно в този
човек
, което ни радва.
(втори вариант)
Ти си беден, страдащ
човек
, но дойде някой и ти помогне.
(втори вариант)
Ако на вола си не даваш нито един ден почивка или ако на слугинята си или на слугата си не даваш нито един час почивка, какъв
човек
си ти?
(втори вариант)
Казваш: „Всичко дължа на този
човек
, който ми помогна в този момент." Много му благодаря.
(втори вариант)
Бога можем да намерим в баща си, в майка си, в някой велик
човек
, в някой музикант или в някой поет.
(втори вариант)
Ако се влюбиш в един
човек
, който умира, ще имаш един резултат.
(втори вариант)
И ако се влюбиш в един
човек
, който не умира, който е безсмъртен, ще имаш друг резултат.
(втори вариант)
Например по тях се познава кога
човек
може да стане богат и кога става беден, кога става здрав и кога болен, кога свършва училище и кога започва училище.
(втори вариант)
Казвам, докато
човек
не стане по-силен от външните условия, в които живее, той е
човек
, който всякога е изложен на опасността, на грях, на страдания и т.н.
(втори вариант)
Когато
човек
стане по-силен от външните условия, той вече е истински
човек
.
(втори вариант)
Следователно трябва да има едно отношение между външната среда и самия
човек
, между външната проявена реалност и вътрешната реалност и същината на живота.
(втори вариант)
Когато говоря за
човека
, аз разбирам, че
човек
е произлязъл от една същина, която е по-мощна, по-силна от окръжаващата среда.
(втори вариант)
Следователно, ако аз разсъждавам като материалист, чисто материалистически, бих казал, че материята, от която
човек
е направен, е по-чиста, по-мощна, по-устойчива, отколкото окръжаващата материя, от която са направени всички тела във физическия свят.
(втори вариант)
Докато
човек
е във връзка със съзнанието на Бога, той може да влада и външните условия.
(втори вариант)
Човек
е по-силен от желязото, по-тежък от златото и платината, по-силен от всички задушливи газове, помощен от светлината и топлината.
(втори вариант)
Ако турите
човек
на тази топлина, на която всички физически тела се топят, той ще издържи, ще остане неразтопен.
(втори вариант)
Защото, ако разгледате
човека
духовно, силите, които функционират в него, са по-силни, по-мощни от силите, които функционират в живата природа.
(втори вариант)
Като говоря за
човека
, аз не разбирам този малък
човек
, който има едва едно и половина килограма мозък, нито този, който има деветдесет-сто килограма материя в себе си.
(втори вариант)
Вижте онзи жесток
човек
, който е избил сто-двеста души, и той проявява нежност и чувства към своите дечица.
(втори вариант)
Вие трябва да имате разбиранията на
човек
, който е дошъл да върши волята Божия на земята.
(втори вариант)
Ако искате да знаете, всичката сила на
човека
седи в изпълнението волята Божия.
(втори вариант)
Има случаи, когато
човек
настъпи един червей и кракът му може да изсъхне.
(втори вариант)
Душата на
човека
ще бъде спасена.
(втори вариант)
Има случаи, когато,
човек
ако отсече едно дърво, и двата му крака може да отидат, а може и да заплати с живота си.
(втори вариант)
Някой може да отсече и сто дървета, и нищо да не му стане, но този
човек
е спазил някакви закони, които вече не го преследват.
(втори вариант)
Статистиката показва, че никой кираджия досега не е станал
човек
, т.е.
(втори вариант)
Съществено за
човека
е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух.
(втори вариант)
Това са четири свята, в които
човек
е проектирал.
(втори вариант)
Казвам, определете какво нещо е
човекът
, какво нещо е здравият
човек
, какво нещо е ученият
човек
.
(втори вариант)
Значи това мощното, хранителното в житото излетява, а остават от него само триците, които
човек
яде.
(втори вариант)
Следователно как може
човек
да се постави в равновесие, да не се безпокои?
(втори вариант)
Това е
човекът
.
(втори вариант)
4.
Ново разбиране
,
ООК
, София, 27.11.1929г.,
Това показва, че каквито усилия да прави,
човек
не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н.
Значи,
човек
трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот.
Любов, която кара
човека
да плаче, не е истинска.
Изгуби ли
човек
тия придобивки, скръбта иде.
Не можеш ли да обичаш някой
човек
, ще обичаш себе си.
Ако
човек
себе си не обича, никого не може да обича.
Като знае това,
човек
трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието.
Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен
човек
.
И като праведен и грешник, и като добър и лош,
човек
се ползва от Божията Любов.
Казано е, че Бог е възлюбил истината в
човека
.
Ще кажете, че някой
човек
е бил добър, но после станал лош.
Няма сила в света, която може да измени доброто в
човека
, да го направи лош, нито лошия да направи добър.
От
човека
зависи да проявява доброто или злото в себе си.
От
човека
зависи да проявява любовта си, или не.
— Защо
човек
трябва да люби?
Като люби,
човек
ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.
Любовта е вътрешна необходимост за
човека
, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм.
Запитва ли се
човек
, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее?
Защо
човек
трябва да люби?
Понеже животът произтича от любовта,
човек
трябва да люби.
— Как ще живее
човек
: добре или зле?
— Щом люби,
човек
непременно ще живее добре.
Човек
, обаче, ще роди
човек
, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.
Докато търси удоволствия в любовта,
човек
се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее.
Каже ли
човек
, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят.
Човекът
на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне.
Не влезе ли в пътя на любовта,
човек
ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“.
Свърже ли се с любовта,
човек
се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.
Едно може да се каже за любовта, а именно, дали
човек
обича по Божествен начин, или по човешки.
Да обича
човек
по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му.
Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия
човек
.
Докато не разбира любовта,
човек
се намира в положението на своенравно дете.
Не, всеки
човек
, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив.
В турско време още, един стар
човек
успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари.
Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение
човек
може всичко да придобие.
Истинско внушение е онова, при което, каже ли си
човек
нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране.
Силна мисъл има онзи
човек
, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие.
Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на
човека
, който живее според великите Божии закони, не се губят.
Този
човек
не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада.
Като не мисли по това,
човек
казва, че е дошъл на земята да си поживее.
Най-малката нередовност от страна на всеки
човек
е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото.
Както постъпва
човек
с любовта, така трябва да постъпва и с Христа.
Домогне ли се до Христа,
човек
трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава.
Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска,
човек
не може изведнъж да се откаже от него.
— Ама от мене
човек
не може да стане.
Като работи,
човек
трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши.
И тъй,
човек
трябва да знае резултата на всяка своя работа.
Всяка работа, започната с любов, внася живот в
човека
.
От една страна
човек
ще гради, от друга ще създава.
Силата на
човека
се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота.
Срещнете ли
човек
, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб.
Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки
човек
трябва да се справя.
Докато придобие самообладание,
човек
постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади.
Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее
човек
магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот.
Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на
човека
.
Този
човек
знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори.
Добрият
човек
дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи.
Божественото е лост, чрез който
човек
дига тежестите.
Когато даде ход на Божественото в себе си,
човек
придобива любовта.
0тхрани ли любовта в себе си,
човек
става силен и млад.
Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа,
човек
мисли, че и той може да ги извърши.
Човек
трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.
Като работи,
човек
трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши.
(втори вариант)
И тъй,
човек
трябва да знае резултата на всяка своя работа.
(втори вариант)
Всяка работа, започната с любов, внася живот в
човека
.
(втори вариант)
От една страна
човек
ще гради, от друга ще създава.
(втори вариант)
Силата на
човека
се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота.
(втори вариант)
Срещнете ли
човек
, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб.
(втори вариант)
Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки
човек
трябва да се справя.
(втори вариант)
Докато придобие самообладание,
човек
постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади.
(втори вариант)
Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее
човек
магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот.
(втори вариант)
Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на
човека
.
(втори вариант)
Този
човек
знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори.
(втори вариант)
Добрият
човек
дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи.
(втори вариант)
Божественото е лост, чрез който
човек
дига тежестите.
(втори вариант)
Когато даде ход на Божественото в себе си,
човек
придобива любовта.
(втори вариант)
0тхрани ли любовта в себе си,
човек
става силен и млад.
(втори вариант)
Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа,
човек
мисли, че и той може да ги извърши.
(втори вариант)
Човек
трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.
(втори вариант)
Това показва, че каквито усилия да прави,
човек
не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н.
(втори вариант)
Значи,
човек
трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот.
(втори вариант)
Любов, която кара
човека
да плаче, не е истинска.
(втори вариант)
Изгуби ли
човек
тия придобивки, скръбта иде.
(втори вариант)
Не можеш ли да обичаш някой
човек
, ще обичаш себе си.
(втори вариант)
Ако
човек
себе си не обича, никого не може да обича.
(втори вариант)
Като знае това,
човек
трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието.
(втори вариант)
Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен
човек
.
(втори вариант)
И като праведен и грешник, и като добър и лош,
човек
се ползва от Божията Любов.
(втори вариант)
Казано е, че Бог е възлюбил истината в
човека
.
(втори вариант)
Ще кажете, че някой
човек
е бил добър, но после станал лош.
(втори вариант)
Няма сила в света, която може да измени доброто в
човека
, да го направи лош, нито лошия да направи добър.
(втори вариант)
От
човека
зависи да проявява доброто или злото в себе си.
(втори вариант)
От
човека
зависи да проявява любовта си, или не.
(втори вариант)
— Защо
човек
трябва да люби?
(втори вариант)
Като люби,
човек
ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.
(втори вариант)
Любовта е вътрешна необходимост за
човека
, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм.
(втори вариант)
Запитва ли се
човек
, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее?
(втори вариант)
Защо
човек
трябва да люби?
(втори вариант)
Понеже животът произтича от любовта,
човек
трябва да люби.
(втори вариант)
— Как ще живее
човек
: добре или зле?
(втори вариант)
— Щом люби,
човек
непременно ще живее добре.
(втори вариант)
Човек
, обаче, ще роди
човек
, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.
(втори вариант)
Докато търси удоволствия в любовта,
човек
се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее.
(втори вариант)
Каже ли
човек
, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят.
(втори вариант)
Човекът
на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне.
(втори вариант)
Не влезе ли в пътя на любовта,
човек
ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“.
(втори вариант)
Свърже ли се с любовта,
човек
се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.
(втори вариант)
Едно може да се каже за любовта, а именно, дали
човек
обича по Божествен начин, или по човешки.
(втори вариант)
Да обича
човек
по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му.
(втори вариант)
Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия
човек
.
(втори вариант)
Докато не разбира любовта,
човек
се намира в положението на своенравно дете.
(втори вариант)
Не, всеки
човек
, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив.
(втори вариант)
В турско време още, един стар
човек
успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари.
(втори вариант)
Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение
човек
може всичко да придобие.
(втори вариант)
Истинско внушение е онова, при което, каже ли си
човек
нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране.
(втори вариант)
Силна мисъл има онзи
човек
, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие.
(втори вариант)
Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на
човека
, който живее според великите Божии закони, не се губят.
(втори вариант)
Този
човек
не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада.
(втори вариант)
Като не мисли по това,
човек
казва, че е дошъл на земята да си поживее.
(втори вариант)
Най-малката нередовност от страна на всеки
човек
е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото.
(втори вариант)
Както постъпва
човек
с любовта, така трябва да постъпва и с Христа.
(втори вариант)
Домогне ли се до Христа,
човек
трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава.
(втори вариант)
Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска,
човек
не може изведнъж да се откаже от него.
(втори вариант)
— Ама от мене
човек
не може да стане.
(втори вариант)
5.
Природна философия / Природни гами в живота (продължение и разбор)
,
МОК
, София, 29.11.1929г.,
Според тази философия,
човек
сам трябва да оцени това, което е изработил, да не очаква другите да го ценят.
Ако не може да оцени себе си, своите работи,
човек
не би могъл да оцени другите хора.
Младият иска да намери
човек
да го обича.
Да се оценява
човек
правилно, това значи, нито да се подценява, нито да се надценява.
Понякога
човек
сам се подценява.
Всеки
човек
има някакъв идеал, към който се стреми.
Не е лошо да се срамува
човек
, но срамът е на място, когато
човек
върши престъпления.
Човек
се срамува да не направи нещо, което не трябва, да не каже нещо, което не е на място.
Ще кажете, че
човек
трябва да устоява на своите идеи.
Изобщо, срамът предпазва
човека
от извършване на известно престъпление или от правене на погрешки.
Има смисъл
човек
да бъде твърд в идеите си, но когато се отнася за нещо съществено.
Следователно, когато поддържа известна идея,
човек
трябва предварително да я анализирал, да знае какви външни и вътрешни качества съдържа тя.
Лицето на красивия
човек
трябва да е правилно, между всички линии да има хармонично съчетание.
Вътрешните качества на красивия
човек
с разумност, доброта и характер.
Ако едно от тия качества липсва,
човек
не е напълно красив.
Красивият
човек
трябва да бъде устойчив, да издържа на всички изпитания.
Тези същества изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на
човека
.
Те са невидимите помагачи на
човека
.
Ще кажете, че
човек
е създал културата.
Не,
човек
сам не може да създаде култура.
Културата не е създадена от
човека
.
Страшно е
човек
да се усъмни и разколебае във великата любов, във великата мъдрост и във великата истина.
Човекът
, народите, както и цялото човечество са нейни изразители.
От това гледище,
човек
може да реализира своите идеали дотолкова, доколкото е изразител на мислите, на енергиите на живата, разумна природа.
Понякога
човек
е свързан с всички хора.
И тъй, когато казвам, че трябва да работите за придобиване на злато в кръвта, това значи, да се свържете с разумните, възвишени същества, които създават в
човека
подтик за работа.
Колкото повече се отклонява
човек
от правия път на живота, толкова по-големи мъчнотии си създава.
От съзнателната връзка на
човека
с разумните същества зависи и съзнателното отношение към един или друг елемент.
Колкото по-съзнателно отношение има
човек
към удовете на своя организъм, толкова по-дълъг ще бъде неговият живот.
Клетките и в младия, и в стария
човек
претърпяват постоянна промяна, но това не значи, че умират.
Затова от всеки
човек
се изисква послушание.
И тъй, като говорим за култура, ние разбираме дадени условия, при които
човек
може да постигне своите желания.
Културата не подразбира условия за удоволствия на
човека
.
Истинската култура носи блага и условия, необходими за развитието на
човека
.
Човек
учи, работи, да придобие знания, с които да бъде полезен, както на себе си, така и на своите ближни.
Да живее
човек
по установения ред на нещата, това значи да го пенсионират.
Страшно е да живее
човек
с мисълта да бъде пенсиониран.
Докато е жив,
човек
трябва да работи.
Човек
трябва да прави добро. Защо?
Какво е положението на пенсионирания
човек
?
Щом пенсионират
човека
, той престава да работи, понеже се е осигурил.
Всеки
човек
трябва да се запита, кой е правият начин на живеене.
Човек
прилага своето благо, както за себе си, така и за своя ближен, и по този начин закрепва връзката си с Божествения организъм.
Отвори ли
човек
сърцето си за по-долностоящите от него, възвишеният свят пък ще се отвори за него.
Кое дава повод на
човека
да мисли, че е направил нещо добро, или че е постигнал нещо?
За всяко направено добро се дава документ на
човека
.
Човек
очаква благодарност, а получава бой, или друго нещо, което не е очаквал.
Същото става с животните и с
човека
.
Наистина, работите на
човека
не могат да се наредят с разбирането, което той има за живота.
В пътя на реализиране, мислите и чувствата на
човека
образуват крива линия.
Самият
човек
от геометрическо гледище има форма на елипса.
Докато
човек
е на земята, тази елипса постепенно се затваря.
Когато напълно се затвори, ние казваме, че
човек
е узрял вече и трябва да се откъсне.
Човек
пък е клонче от това растение, на което са дадени същите условия, каквито и на цялото растение.
Каква е задачата на
човека
в живота?
Задачата на
човека
е да бъде проводник на Божиите мисли и чувства.
Значи,
човек
живее повече в невидимото, в онзи свят, отколкото във видимия свят, и пак се съмнява в съществуването му.
Каквато работа и да върши,
човек
трябва да съзнава, че е проводник на Божественото начало в света.
Работи ли, пише ли, чете ли, свири ли, копае ли, скърби ли, радва ли се,
човек
трябва да знае, че е проводник на Божественото начало в света.
Когато
човек
даде път на Божественото начало в себе си.
Човек
трябва да има нещо реално в себе си, на което да разчита във всички случаи на живота си.
Задавали ли сте си въпроса, какво всъщност представяте като
човек
?
Тогава, при каквито положения и да се намира,
човек
ще носи със себе си реалното, на което разчита във всички моменти на живота си.
Всъщност, истинско знание, истинска музика или поезия са тези, с които, облече ли се
човек
веднъж, не може вече да ги съблече.
Едно трябва да знаете: всеки ден
човек
трябва да прибавя към знанията си, към своите мисли и чувства по нещо ново, да бъде готов за любовта, която иде вече в света.
Като се ожени, напуща се, нищо не иска да знае, от нищо не се интересува и казва, че не струва
човек
да се жени.
Докато не е женен,
човек
търси любовта.
Философията на живота не седи в това, дали вярва
човек
в съществуването на Бога.
От правилното или неправилно решаване на тази задача зависи успеха или неуспеха на самия
човек
.
Ако
човек
сам не вярва в това, никакви доказателства, никаква философия не е в състояние да го убеди.
Остане ли
човек
да се влияе от хората, едни ще го убеждават, други ще го разубеждават.
Човек
може да разчита само на такива убеждения, които самият живот е опитал и проверил.
Например, яви ли се в
човека
идеята за съществуването на Бога, първо той трябва да се стреми към придобиване на някаква опитност в това направление.
Към тази философия, именно, трябва да се стреми
човек
.
Макар да е направил микроскопически опит,
човек
трябва сам да е дошъл до убеждението, че Бог съществува.
Домогне ли се до природната философия, веднъж завинаги той трябва да ликвидира със своята стара философия – с философията, която е събрал от
памтивека
.
Направи ли един малък опит, от който да е придобил известно знание,
човек
може да каже, че се убедил в съществуването на Бога и живее вече на здрава основа.
Идеята за Бога прави
човека
щастлив.
Както вървите, срещате един
човек
, който спира вниманието си върху вас и започва да ви разпитва отде сте, какъв сте, защо сте дошли в Англия, какво мислите да правите и т. н.
Следователно, ако иска да се развива,
човек
трябва да се освободи от своите стари разбирания, от философията на неговите деди и прадеди.
Най-после този
човек
ви завежда при един българин, който знае английски, и от него разбира положението, в което се намирате.
Не е важно, как се е хранил
човек
досега; важно е, как днес ще се храни.
Колкото по-силна е вярата на
човека
, толкова по-големи опитности има за съществуването на Бога.
Само съмнението е в състояние да лиши
човека
от тези опитности.
Има случаи, когато Бог тъкмо се готви да задоволи желанието на
човека
, но в един момент на съмнение, на разколебаване в съзнанието си, той разваля всичко.
Достатъчно е
човек
за момент само да се разколебае във Великия принцип на живота, за да изгуби всичко.
Както в един момент детето може да изпусне от ръката си топката, с която играе, така всеки
човек
в един момент може да се разколебае в науката, в религията, в живота, в любовта и т. н.
Може ли
човек
да устои на противоречията, на спънките и мъчнотиите в живота си, без да се усъмни и разколебае, той е хванал в ръката си ключа на живота.
Значи, мислите, чувствата и постъпките на
човека
се посаждат и обработват, както семената и дърветата.
Всеки трябва да се познава, да знае, истински
човек
ли е, или не.
Не само
човек
може да приема добре своите ближни, но и животните проявяват благородни постъпки.
Кравата може да се приближи до
човека
, да му ближе ръката и след това доброволно да му даде възможности да опита млякото й.
И задавали ли сте си вие въпроса, какъв съм аз като
човек
?
(втори вариант)
И
човек
трябва да прави добро.
(втори вариант)
Защото знанието в дадения случай, то е една дреха, с която
човек
трябва да се облече.
(втори вариант)
Казват, ако има Господ,
човек
губи ли нещо?
(втори вариант)
Стане един копой, слон и като достигне до крайния предел, стане
човек
.
(втори вариант)
И
човекът
като дойде до края си, какво ще стане?
(втори вариант)
Какъв трябва да бъде досетливият
човек
?
(втори вариант)
И
човек
в себе си мяза на една елипса, която е слязла отгоре и сега върви нагоре.
(втори вариант)
Това е
човекът
.
(втори вариант)
Най-първо ти се оцени като
човек
.
(втори вариант)
Всеки
човек
има нещо у себе си, което сам трябва да оцени.
(втори вариант)
И ако
човек
не може да цени себе си, той не може да цени и другите.
(втори вариант)
Намираш се в Англия, да кажем, ти си гладувал три дена, но най-после иде при тебе един
човек
, потупа те по гърба и те пита: “Говорите ли английски?
(втори вариант)
Пък и не трябва
човек
да се преценява.
(втори вариант)
” Пак казваш: “Българин съм.” И този
човек
те отмине, но усеща се той, заинтересува се за вас и иска да намери един преводач, да се разбере с тебе.
(втори вариант)
Опитността на
човек
седи от интензивността на неговата вяра.
(втори вариант)
Казва,
човек
трябва да устоява на своята идея.
(втори вариант)
Да знаете, че сте
човек
.
(втори вариант)
Кои са съществените качества на красивия
човек
?
(втори вариант)
На първо място красивият
човек
трябва да бъде умен, добър и характерен
човек
.
(втори вариант)
Това е силният
човек
.
(втори вариант)
Нали казват а, той е отличен
човек
.
(втори вариант)
В какво седи отличието на един
човек
?
(втори вариант)
Дойде един
човек
при нея, обезсърчил се в живота, тя казва: “Не бой се, ще се уреди работата, добър е Господ.” Говори ти тя.
(втори вариант)
Сега ако във вас няма една велика мисъл, която да излиза от един център, но не мисъл, която вие можете да създадете... Някой казва един
човек
може да създаде култура. Не.
(втори вариант)
От най-малките същества до
човека
всички постъпват по същия начин, само че размерът е различен.
(втори вариант)
Човекът
, народът, цялото човечество, това са проводници на известни енергии на онази живата природа, те са изразители на нейните мисли.
(втори вариант)
И действително, доколкото един
човек
е изразител на онази мисъл на природата, на народа и на човечеството, дотолкова могат да се реализират всичките негови копнежи.
(втори вариант)
Щом говорим за култура, ние подразбираме дадени условия, при които
човек
може правилно да постигне всичките свои желания.
(втори вариант)
Единият е по-фасонлия, има фасон, че той е почитан, а другия като го гледат, казват този
човек
не може да постигне нищо.
(втори вариант)
А в книжката пише: “Дядо попе, този
човек
е малко болен, чети му една молитва и затова ви плащаме 30 лева.” Шопът пита попа: “Прочете ли, дядо попе?
(втори вариант)
Аз считам един
човек
благороден, страда той, има нещо, което не е постигнал, вътрешно страда, да каже: “Дежурен съм днес.” Ти носиш известно страдание, чуждо е то, то не е твое.
(втори вариант)
Този
човек
не е постъпил както трябва.
(втори вариант)
6.
Пасха Господня / Пасха Господня е
,
НБ
, София, 1.12.1929г.,
Не е лошо, че пуши
човек
, бил той мъж или жена, но лошото е в дима, който трови организма.
За предпочитане е
човек
да пуши, но да е жив, отколкото да не пуши и да е мъртъв.
Истински ученият знае, че не само клетките биват смъртни и безсмъртни, но мислите и чувствата на
човека
също така са смъртни и безсмъртни.
Безсмъртните мисли и чувства идват в
човека
на своето време.
Изпусне ли този момент, с него заедно
човек
изпуща и благото, което тия мисли и чувства носят със себе си.
Тази е причината, поради която хората виждат повече лошото в
човека
, отколкото доброто.
Според мене,
човек
няма право да сече живи дървета без разрешение на невидимия свят.
– Не, външните постъпки на
човека
определят неговия вътрешен живот, неговия вътрешен морал.
Аз казвам: Първата дума, с която посрещаш
човека
, определя, какъв си.
Първата дума на молитвата показва, ще получи ли
човек
отговор на молитвата си, или не.
Първата дума, първата мисъл, първото чувство, които
човек
възприема сутринта още, определя съдбата му през деня.
Първата дума, която
човек
каже при пробуждане на съзнанието му, определя целия му живот.
Физическият свят е стомахът на
човека
, който е съставен от три области: ад – дебелите черва, чистилище – тънките черва и рай – самият стомах.
Първата стъпка, която
човек
направи при пробуждане на съзнанието си, определя неговия бъдещ живот.
Следователно, първата мисъл, която минава през ума на
човека
при изгряване на слънцето, определя целия ден.
Главата на
човека
, в която се вмества мозъкът, представя Божествения свят.
Ако всяка сутрин
човек
започва деня с една и съща дума или с една и съща мисъл, тя, именно, показва, как ще тече целият му живот.
Предната част на главата – челото и горната част представят доброто, рая в
човека
.
Задната част на главата е адът в
човека
.
Ако по дадена гама животът на
човека
не върви добре, той трябва да знае ключовете на гамите, да ги изменя.
Значи,
човек
живее едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят.
Всяко добро нещо, което
човек
мисли в себе си, а отвън не се решава да го направи, е зло.
Лошите и отрицателни мисли и чувства в
човека
са подобни на тия торове.
Всяко добро нещо, което
човек
отвътре мисли, и отвън може да го направи, е добро.
Иска ли да живее чист и спокоен живот,
човек
не трябва да допуща в ума и в сърцето си мисли и чувства, които гният и развиват лоша миризма.
Ако през ума на
човека
е минала една Божествена идея, и той не се решава да я реализира, той върши зло.
Умен и добър
човек
е онзи, който изпълнява волята Божия отвътре – навън, т.е.
Умен и добър
човек
е онзи, който изпълнява волята Божия отвън навътре, т.е.
Значи,
човек
живее и се движи в Бога; същевременно и Бог живее в
човека
, но не така, както вие си представяте.
– Къде живее Бог в
човека
?
Обаче, душата на
човека
не е в тялото му.
Физическото тяло на
човека
е станция за неговата душа.
Любовта се разглежда като вътрешен подтик, като вътрешна, мощна сила в
човека
, която има отношение не само към неговия личен живот, бил той сърдечен, умствен и духовен, но и към цялата човешка и ангелска култура, към цялото Битие, в което тя непрестанно се проявява.
Това показва, че при сегашните условия на живота си –
човек
не е напълно проявен.
Когато
човек
се свърже с всички разумни сили в природата, и т започнат да текат в неговия живот, тогава само ще разбере, той, какво нещо е любовта.
Тази е причината, поради която, при сегашните условия
човек
не може да бъде съвършен.
Със стремежа на
човека
, да се свърже с разумните сили в природата се обяснява желанието му да бъде обичан.
Колкото и да се стреми да се усъвършенства, той все ще остане
човек
с недъзи.
Всеки добър, любещ
човек
, който отправя мисълта си към тебе, може да ти помага.
Какъвто е
човек
в детската си възраст, такъв ще остане и като възрастен и като стар.
От
човека
се иска едно: правилно да използва тази мисъл.
Каквито способности прояви
човек
в началото на живота си, със същите ще остане и до края на живота си.
Детето е семето, а старият
човек
– плодът.
Положението на този
човек
е подобно на пустиня без вода.
Сега, като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до заключението, че като е създал света и
човека
, Бог същевременно е дал свобода на
човека
, да се проявява според своите възможности и условия.
И тъй, да познае
човек
любовта, това значи да се е домогнал до Божествената наука.
Следователно,
човек
има много възможности да измени живота си, в смисъл да го подобри или влоши.
Някое разумно същество може да присади
човека
с присадка, съвършено различна на неговото първично естество.
Следователно, когато
човек
проявява някакви анормалности в живота си, това показва, че има нещо чуждо в неговото първично естество, т.е.
Човек
трябва да знае, защо се е родил.
Тогава и веруюто на
човека
ще отговаря на това, за което е роден.
Да знае
човек
, за какво е роден, това значи, да има вяра.
Разумният
човек
всякога може да се освободи от ония условия на живота, които не предвиждат неговото добро.
Това трябва да съзнава всеки
човек
.
Да изпълнява
човек
волята Божия, това значи, да е влязъл подготвен в училището и разумно да се ползува от уроците, които му се преподават.
Този
човек
се намира в положението на боговете, които едва са се пробудили и виждат, че им липсва нещо.
Защо
човек
трябва да люби Бога?
– Не,
човек
трябва да има по-дълбок интерес за нещата.
Като проповядва, или като учи учениците си,
човек
трябва да е убеден във всичко, което говори.
Ограниченията, които
човек
налага на лицето, което обича, се дължат на страха, да не би даденото лице да пострада, да се изложи на някаква опасност.
Божията Любов се отличава с това, именно, че остава
човека
свободен.
Външността не определя целия
човек
.
Човек
е свободен да прави добро, свободен е и да греши, но не е свободен от последствията на своите грехове.
Вътре в
човека
има нещо, което той трябва да познава.
Може ли
човек
да тури ръката си в огъня и да не се изгори?
Това са неговите мисли и чувства – един красив свят, който показва, какво е придобил той във
вековете
.
Те представят истинския
човек
.
Един
човек
се молил дълго време на Бога, да му представи по някакъв начин бъдещето му положение в онзи свят.
Една вечер той сънувал, че среща един красив, богат, учен
човек
и започнал да се разговаря с него.
Както се разговарял с него, чул един глас: Този
човек
си ти самият.
– Че на земята
човек
не е напълно проявен.
– Малко нещо се иска от
човека
, но той трябва да знае, как да го направи.
Няма
човек
в света, на когото главата да не е била пукната.
Така трябва да мислите, за да дойдете до пълния, проявен живот на
човека
.
И тъй,
човек
трябва да има конкретна идея за нещата.
Той трябва да знае, какво нещо представя
човекът
, семейството, народа, човечеството.
Няма ли ясна представа за нещата,
човек
лесно се произнася, че без това може, без онова не може; че това е важно, онова не е важно и т.н.
Това показва, че
човек
трябва да има само една съществена идея в живота си, подобна на слънцето, и само една идея, като отражение на съществената, подобна на месечината.
Има ли две съществени идеи,
човек
няма да постигне нито едната.
– Бог е милостив, наистина, но
човек
не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите грешки и престъпления.
Като знае това,
човек
трябва да бъде герой.
Мъдрецът си представя нещата другояче, не както обикновеният
човек
.
От
човека
зависи, какви ще бъдат корените на неговото знание.
Невежата, обикновеният
човек
казва: Огън от огън произлиза.
Тъй щото, когато
човек
помисли за себе си, че е станал баща, че е родил синове и дъщери, той вече няма нищо общо с Бога и не може да влезе в Царството Божие.
За да дойде до знание, на което и корените, и плодовете са сладки,
човек
трябва да дойде до нови, правилни разбирания за живота.
Кой
човек
може да каже, че е направил земята?
Мнозина казват: Какви са разбиранията на
човека
за живота, не е важно.
Важно е
човек
да живее.
– Да, но ако
човек
разполага с такава наука, на която корените са горчиви, няма да мине много време, и плодовете на неговата наука ща станат горчиви.
Щом плодовете на човешката наука са горчиви, те ще вгорчат и живота на
човека
и ще го уморят.
Покажете един
човек
в света, който, след като е имал някакви тревоги – било на службата си, било в семейството си, или където и да е, да е свършил живота си добре.
Колкото малки и да са тревогите на
човека
, те представят киселини, които са в сила да го уморят, да свърши живота си със скръб и страдания.
Всеки
човек
трябва да търси своя Баща.
Не е ли по-добре
човек
да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с радост.
Дето върви този
човек
, навсякъде ще го придружават разумни, светли същества.
За всеки
човек
, който вярва в Бога и Го люби, казано е в Писанието, че косъм няма да падне от главата му без волята Божия.
Съвременните хора се нуждаят от истинско знание, което освобождава
човека
, а не го ограничава.
Това, което този
човек
ви дава, е най-хубавото за него.
Това знание възкресява
човека
, но не го умъртвява.
Във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която
човек
трябва да се стреми.
За да дойде до истинското знание,
човек
трябва да се вглъби в себе си, да развие дарбите и способностите, които са вложени в него.
Няма
човек
в света, който да не се стреми към вътрешно разбиране на нещата.
Обаче, ако няма понятие за време и пространство,
човек
няма да има понятие за живота, защото той се проявява във време и пространство, т.е.
Не се ли вглъбява в себе си, да познае, какво се крие в него,
човек
всякога ще изпада в крайности: някога ще мисли за себе си, че е божество, а никога ще мисли, че е животно.
Ако
човек
не е използувал благоприятните условия на живота, за да развие онова, което Бог е вложил в него, той е прав в заключенията си.
Чрез налагане
човек
не може да бъде нито добър, нито любещ.
Човек
може да няма ясна представа за времето и за пространството, но като идеи те съществуват в неговия ум.
Който е дал път на любовта в себе си, той е силен
човек
.
Само любовта може да произведе преврат в
човека
.
Ако
човек
мисли за себе си, че без да е работил, наготово му са дадени дарбите и способностите, той е на крив път.
Всичко, което
човек
днес носи в себе си, е резултат на усилена работа.
Срещате един
човек
, който ходил в Америка, много неща чул и видял, но повече мълчи, нищо не разправя за това, което е видял и чул.
Понякога любовта на котката, която мяучи, дращи, е за предпочитане пред любовта на някой
човек
, който има пред вид да те изнуди и обере.
Той пръв е възлюбил
човека
, пръв е изявил любовта си към него.
Следователно, на
човека
не остава нищо друго, освен да отговори на Бога с любовта, която е приел от Него.
Ето защо, когато чете нещо,
човек
трябва да проверява нещата, да види, доколко те отговарят на действителността.
Тези книги не са още единствените, от които
човек
може да се ръководи.
Следователно, колкото и да се пази
човек
от тази черта, той винаги преувеличава.
Присъствието на Духа Божий в
човека
е великото, възвишеното, към което той се стреми.
Аврам носеше в сърцето си книга, неписана от
човек
.
Кой
човек
досега е разбрал Откровението, което евангелистът е дал?
Човек
не може да прави такива хлябове, но Бог всичко може.
Старият Завет е заветът на стария
човек
.
Новият Завет е заветът на новия
човек
.
Да търпи
човек
, това не значи, като го занимават с глупостите и с блудкавостите на хората, да слуша с голямо внимание.
Да търпи
човек
, това значи, да изслуша с внимание и докрай историята на живота си, която светията разказва.
Да търпи
човек
, това значи, да слуша с велико внимание, как свири някой гениален музикант.
Божественото ще укрепи вярата на
човека
, ще внесе нова мисъл в него.
В това отношение
човек
трябва да бъде носител на новата мисъл в света.
Ако от механиката
човек
вади заключение за разумните същества, които са я създали, това показва, че, наистина, механиката е под опеката на разумността в света.
Не може ли да намери влиянието на разумността върху механиката,
човек
не е попаднал в права насока на мисълта.
Всеки
човек
може да се научи да тъче, да пише красиво, да свири добре, но работа се иска за това.
Да предсказва
човек
, това е изкуство, наука.
Днес още не съм
човек
, както трябва, но един ден ще стана
човек
.
Ако вярванията и теориите на хората имат отношение към реалността, те имат отношение и към самия
човек
.
Сега, желая ви да видите себе си в лицето на онзи красив
човек
и тихо да ви се пошепне: Това си ти.
Нямат ли никакво отношение към реалността на нещата, те нямат отношение и към самия
човек
.
Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава
човека
?
Всяко нещо, което ограничава
човека
, е по-силно и по-разумно от него.
И обратно: когато
човек
ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него.
Изкуство е
човек
да се издигне над ограниченията.
За да придобие свободата си,
човек
трябва да има знания.
Знанията не зависят от външното положение, което
човек
заема.
Има случаи в живота, когато някой
човек
заема високо обществено положение, но в умствено и морално отношение седи по-низко от друг, който не заема никакво обществено положение.
Общественото положение на
човека
, както и различните чинове, които той заема, са създадени от хората, а не от разумната природа.
И тъй, всяка теория, всяко верую, всяко знание, което
човек
е възприел външно само, не може да се приложи в живота.
Ако
човек
е учил 10 – 20 години, без да приложи своето учение, той не може да се нарече учен.
Ако
човек
се ползва от знанието си само 20 – 30 години и след това не може да разреши нито един научен въпрос, той е полковник, той е учен
човек
в запас.
Докато ученият разрешава мъчните въпроси на този – на онзи, както и своите, той е учен
човек
на действителна служба.
И в науката има стари теории, стари истини, но старото не внася живот в
човека
.
Само новото е в състояние да подмлади
човека
.
Учените казват, че науката е открила нови методи, нови теории, с които може да подмлади
човека
?
За да се справи с вътрешните мъчнотии,
човек
трябва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или в запас.
За пример, чрез внасяне на някакви жлези в организма
човек
се подмладява.
Ако носът на някой
човек
е пострадал, отрязват здраво парче месо от тялото и го поставят на болното място.
Всичко зависи от мисълта на
човека
.
Каквото мисли
човек
, това става.
Казвам: Не е лошо, нито срамно, когато
човек
е беден и не разполага с много средства.
Човек
по същество носи в себе си скрити, заложени способности и възможности.
(втори вариант)
Някой път
човек
се чувства като животно и казва: „Аз съм цяло животно." Ако ти под думата „животно" считаш, че не си използвал правилно благоприятните условия на живота, които Бог ти е дал, ти си прав тогава в своите съждения.
(втори вариант)
Човек
съм аз, за да може Божията любов да се прояви върху мене.
(втори вариант)
Питам, защо
човек
трябва да се срамува, като яде коприва?
(втори вариант)
Този
човек
седне пред някоя бирария с жена си, пред тях седят чаши с бира, пият и приказват, а отгоре на това жената пуши цигара, като считат, че само културната жена може да пуши.
(втори вариант)
Даже когато видя един
човек
да пуши, казвам, поне този
човек
е жив.
(втори вариант)
Ако той не пушеше, щеше да бъде умрял
човек
.
(втори вариант)
Вие цял живот се мъчите да убедите някого да не пуши, а аз, като го видя, че пуши, радвам се, че този
човек
е жив.
(втори вариант)
Тъй щото, ако
човек
може да стане баща, тогава между него и Бога вече не може да има нищо общо.
(втори вариант)
Човек
трябва да има търпение.
(втори вариант)
Но да слушам блудкавите работи на някой
човек
, това не е никакво търпение.
(втори вариант)
Има една наука в света, по която можеш да познаеш
човека
.
(втори вариант)
От първата дума, с която един
човек
може да те посрещне, ти ще познаеш какъв е този
човек
.
(втори вариант)
Първата дума, с която ще те посрещне един
човек
, тя е ключът на една природна гама.
(втори вариант)
От думите му ще се определи какъв е
човекът
.
(втори вариант)
Първата дума, която
човек
изговаря, определя какво ще получи.
(втори вариант)
Когато чуя един
човек
да се моли на Бога, от първата дума аз мога да позная дали ще се отговори на молитвата му, или не.
(втори вариант)
Когато иска назначение на някаква служба, още първата дума в заявлението показва дали този
човек
ще бъде назначен, или не.
(втори вариант)
Защото силен
човек
е само онзи, който люби.
(втори вариант)
Искате ли един
човек
да те обича, бил той твой приятел, твоя майка или твоят баща, пак ще приложиш същия закон.
(втори вариант)
Всеки
човек
, който се стреми към любовта - в какъвто и да е смисъл, тя е във всяко едно проявление и за предпочитане, отколкото грехът в своето най-светло проявление.
(втори вариант)
Права е жена ми, че ако вървя така,
човек
няма да стана.
(втори вариант)
Един ден обаче
човек
ще стана.
(втори вариант)
Тя е атавизмът в
човека
.
(втори вариант)
Първата стъпка, която
човек
направи съзнателно, определя целия му живот.
(втори вариант)
Щом котката е неразположена и се уплаши, тя предава своите чувства и на
човека
.
(втори вариант)
Например ново ще бъде, ако някой учен след дълги усилия и размишления открие нови бацили или клетки, които, като се вмъкват в
човека
, могат да го подмладят.
(втори вариант)
Щом пък
човек
е неразположен, и тя става неразположена.
(втори вариант)
Човек
има един обективен свят и друг един вътрешен, субективен, Божествен свят.
(втори вариант)
Та умен
човек
е онзи, който от Божествения свят вътре в себе си изпълнява волята Божия отвътре навън.
(втори вариант)
Но от гърба на някой
човек
да режеш кожа и да я туряш на друго място, това вече е присадка.
(втори вариант)
И после учен
човек
е този, който отвън, от своя Божествен свят изпълнява волята Божия, своя обективен свят.
(втори вариант)
Той е заветът на грешния, на стария
човек
.
(втори вариант)
Той е заветът на новия
човек
.
(втори вариант)
Физическото тяло е една станция, но вън от тази станция има нещо много повече, отколкото е проявеният
човек
.
(втори вариант)
И при сегашните условия целокупният
човек
още не е въплътен.
(втори вариант)
Ако този
човек
приготви такива клетки за един престъпник, какво добро ще му донесе?
(втори вариант)
Вие имате едно дете, което постепенно расте, но каквото е детето от началото, такова си остава и като възрастен
човек
.
(втори вариант)
От това гледище старият
човек
не може да придобие нито един милиметър повече от своето знание, което е имал.
(втори вариант)
Детето е едно семе, а старият
човек
е един плод.
(втори вариант)
Не, в това именно седи и свободата на
човека
.
(втори вариант)
Ти,
човекът
, трябва да знаеш, че има хиляди условия, при които твоят живот може да се измени.
(втори вариант)
И ако любовта не дойде паралелно с ума и чувствата на
човека
, на човечеството предстоят големи изпитания и страдания.
(втори вариант)
И следователно, ако ти си един разумен
човек
, ти можеш да се избавиш от тези условия.
(втори вариант)
Не е необходимо
човек
да знае какво нещо е в същността на слънцето.
(втори вариант)
И аз не трябва да роптая, да го питам защо иска и като давам, този
човек
трябва да е доволен.
(втори вариант)
Защо сърцето на
човека
е малко наляво?
(втори вариант)
И като разгледаме главата на
човека
, имаме пак същото разпределение.
(втори вариант)
Отпред главата на
човека
, неговото чело, неговият ум, това е доброто.
(втори вариант)
Човек
не се опорочава от това, което е отвън, но се опорочава от това, което е отвътре.
(втори вариант)
Всеки
човек
, след като съгреши, той сам носи последствията на своите престъпления и грешки.
(втори вариант)
Може ли един
човек
, който е турил ръката си в огъня, да се не изгори?
(втори вариант)
Господ е това, не е някой обикновен
човек
.
(втори вариант)
Ако ти вярваш в това, че Господ живее в сърцата на хората, остави този
човек
, не го съди.
(втори вариант)
Аз не ви казвам сега, че вие не сте живели в любовта, но любовта на една мравя, на една пчела, на един гълъб или на една гургулица не може да се сравни с любовта на един
човек
и любовта на един
човек
не може да се сравни с любовта на един ангел.
(втори вариант)
Като обичаш един
човек
, за кого мислиш?
(втори вариант)
Казано е, че в края на
века
в четиринадесетия ден на месеца ще бъде Пасхата Господня.
(втори вариант)
Ти например искаш един
човек
да те обича, да мисли за тебе.
(втори вариант)
И аз бих желал сега да имате опитността на онзи
човек
, да видите себе си.
(втори вариант)
Всеки
човек
иска мисълта на неговия любим да бъде насочена към него, да го насърчава.
(втори вариант)
Да видите себе си като онзи красивия
човек
, който, като дойде при вас, ще чуете глас: „Това си ти." По този образец, такъв ще бъдете и вие в бъдеще.
(втори вариант)
Ако някой добър
човек
вложи мисълта си към тебе и те мисли, той ти помага.
(втори вариант)
Тъй както един
човек
хване едно дете за ръка и го води, такова нещо представлява и една добра мисъл.
(втори вариант)
В момента, когато не използвате тази мисъл правилно, този
човек
ще обърне мисълта си от вас и без да иска, ще ви отправя лоши мисли.
(втори вариант)
И тогава иде ученият
човек
, който казва, че корените на плодовете били горчиви, а плодовете - сладки.
(втори вариант)
Ражда се
човек
и майка му и баща му го готвят за инженер или за лекар.
(втори вариант)
Например някой
човек
измисля нещо за пакост на хората, а не за тяхно добро.
(втори вариант)
Човек
все е роден за някаква професия в света.
(втори вариант)
Затова
човек
трябва да бъде герой.
(втори вариант)
Защото реалността в света трябва да има известно отношение към тебе, живия
човек
.
(втори вариант)
Тези корени непременно ще дадат оттенък и на плодовете и този плод ще умори
човека
.
(втори вариант)
Кажете ми някой
човек
, който да е бил на каква и да е служба - било лекар, било адвокат или чиновник, и да е имал някакви и най-малки тревоги в живота си, и да е свършил добре.
(втори вариант)
Колкото и да са малки тези тревоги, те представляват известни киселини, които в края на краищата ще уморят този
човек
и той ще свърши със скръб и страдания.
(втори вариант)
Не е ли по-добре
човек
, като става сутрин, да има една светла мисъл и като погледне наоколо си, всичко да му проговаря?
(втори вариант)
И този
човек
, като минава през гората, ще знае, че нищо лошо няма да му се случи.
(втори вариант)
Тези същества, тези богове, които съществуват от
памтивека
, които хората са създали, както и ангелите, херувимите, серафимите, даже и архангелите, - пред лицето на Бога всички тия същества по същество имат толкова цена, колкото и
човекът
.
(втори вариант)
Казано е за такъв
човек
- косъм няма да падне от главата ти без волята Божия.
(втори вариант)
Възможно е и полковникът да седи по-високо, но казвам, че чинът ни най-малко не показва същината на
човека
.
(втори вариант)
Може някой
човек
да е министър или княз, но това още не определя положението му като
човек
.
(втори вариант)
Кои проповедници са имали опитността, да са ходили на гости в онзи свят, да видят какво нещо е
човекът
.
(втори вариант)
Сега някой път
човек
се поглежда в огледалото и казва: „Красив съм." Не е въпросът до външността на човешкото лице, но вътре в
човека
има нещо, което той трябва да познае.
(втори вариант)
Да кажем, че си чел много книги, учил си шест, седем, десет години, свършил си и университет, учен
човек
ли си?
(втори вариант)
Той трябва да познае вътрешността на своите обективни мисли, на своите обективни чувства, да види този обективен, този красив свят, да види придобитото от
векове
и да познае какво нещо е
човекът
, да види тази устроена форма.
(втори вариант)
Тогава вие ще мязате на онзи
човек
, който дълго време се молил на Бога да му покаже своето бъдещо положение в онзи свят.
(втори вариант)
Една вечер той сънува един
човек
, малко приличен на него, красив, богат, с големи познания
човек
.
(втори вариант)
За този
човек
ти копнееш, това е твоят идеал." Той става сутринта и се запитва: „Мога ли аз да бъда това нещо?
(втори вариант)
Като станеш такъв, ти ще излезеш от твоята хижа." Не е проявен
човек
тук, на земята.
(втори вариант)
Не е ли по-добре
човек
да бъде здрав?
(втори вариант)
7.
Което става
,
ООК
, София, 4.12.1929г.,
В българския живот има обичай, когато момата се жени, целува ръка на
свекъра
и мята на рамото му нова риза.
Разумният
човек
еднакво се учи и от двете състояния.
Ако не гледа на този въпрос така,
човек
ще се измъчва, ще протестира и роптае.
Така гледат на
човека
и в невидимия свят.
Разумните същества изменят отношенията си към
човека
за най-малката лъжа, с която той може да си послужи.
Всяка смяна в природата, в състоянията на
човека
се придружава с радост или със скръб.
Като започне да осиромашава,
човек
скърби; като забогатява, той се радва.
Това показва, че животът на
човека
се определя от началото и от края.
Като се говори за религиозен, за духовен, за учен
човек
, намирам, че такива хора не съществуват, но съществува религиозно, духовно чувство.
Съществува разбиране на учен
човек
, а не учен.
Сам по себе си
човек
не може да бъде нито религиозен, нито духовен, нито учен, нито добродетелен, но той се ражда с възможности да баде такъв.
Впоследствие той става духовен, учен или добродетелен
човек
.
Някой
човек
е добър, защото е правил усилия да бъде добър.
Този
човек
не познава закона за причини и последствия на нещата, а се спира само върху последствията и търси виновници вън от себе си.
Обаче, нито духовността, нито учеността, нито добродетелта са присъщи качества на
човека
.
Разумният
човек
се моли на Бога преди да заболее, преди да осиромашее, преди да го сполети някакво нещастие.
Това не е учен
човек
.
Това не значи, че
човек
не трябва да се моли и в нещастието си.
Обаче, ако съзнанието на
човека
е будно, той може да избегне известни нещастия и злини, които могат да му се случат.
За да не изгуби това, което е придобил,
човек
трябва да плаща.
Съвременните хора не разбират смисъла и значението на молитвата, вследствие на което често се запитват, кога трябва да се моли
човек
.
Няма
човек
в света, който да не се е молил на разбойници.
Болестта, във вид на разбойник, напада
човека
, взима всичкото му богатство — мазнини, пари, време, и като го обере, заминава.
Влезе ли
човек
неподготвен в небето, веднага ще му дадат някоя долна служба, която скоро ще го отегчи.
Следователно, когато се намери пред злото,
човек
трябва да бъде готов да му даде всичко, каквото има в себе си, да го задоволи.
Не е лошо да носи
човек
вода, но година-две; остане ли с десетки години да носи вода, той ще се отегчи.
Ако
човек
носи вода механически, без да разбира дълбокия смисъл на тази работа, той скоро ще се отегчи.
Като носи вода,
човек
изучава законите на живота.
Утайките в живота представят старите мисли, чувства и възгледи, от които
човек
трябва да се освободи.
Това значи, да носи
човек
вода.
В този смисъл, злото е бирник, който взима от
човека
всичко онова, което е придобил по нечестен път.
Това значи, да изучава
човек
законите на великия живот и да ги прилага.
Докато
човек
не започне да гледа на живота философски, със спокойствие и вътрешен мир, злото всякога ще го напада.
Във всичките си прояви
човек
трябва да бъде разумен.
И тъй, свърже ли се със своите мозъчни центрове,
човек
е в състояние да разбира своите удове, да се разговаря с тях.
Опасно е, когато
човек
се подава на злото и го възприема в себе си, както радиото възприема и предава вълните в пространството.
Опасно е, когато
човек
стане приемник или предавател на злото.
Не е въпрос
човек
да отрича нещата, но той трябва да прояви живота, любовта и доброто в себе си.
Като сила, която съществува в природата, злото трябва да минава през
човека
, без той да се подава на неговото влияние.
Как трябва да прояви
човек
доброто и любовта си?
На Бога говори по един начин, а на
човека
— по друг.
Злото е допуснато по единствената причина да превъзпита
човека
.
Неблагодарният е лош
човек
.
Когато
човек
се качва на луд кон, злото веднага хваща юздите на коня и го управлява.
Започне ли
човек
да борави с експлозиви, злото веднага ще излезе на пръв план.
Благодарният е добър
човек
.
Употреби ли
човек
насилие някъде, злото веднага ще дойде при него.
Като пострада известно време,
човек
научава урока си и знае вече, как да се справя със злото, т. е.
Добрият, разумният
човек
всякога намира начин да се справя със злото.
Когато не може да се справи с известни природни сили,
човек
е в областта на злото.
Никога не пожелавайте да лежите на гърба на добрия
човек
, да ви носи постоянно със себе си.
Благородство се иска от
човека
.
Този
човек
не подозира, че зад тази нечиста, лоша мисъл се крие някаква мощна сила.
Всяка лоша мисъл събужда в
човека
потик да се бори с нея, а това укрепва неговите сили.
Това може да постигне
човек
чрез Божествената наука, която наричаме „наука на вечно движение“.
Тъй щото, когато иска да бъде господар,
човек
трябва да разполага със знание, да се справя с трудните условия на живота.
Представете си, че един неподготвен
човек
стане господар на десет умни слуги.
Като се провали в борбата,
човек
казва, че условията били тежки, че животът бил труден и т. н.
Запример, срещате млад, идеалист
човек
, който започва търговия.
Не, при каквито условия да изпадне,
човек
трябва да бъде честен, да говори истината.
Ако говори
човек
истината, ще се изложи пред хората, но ако си служи с лъжата, ще се изложи пред Бога.
Не,
човек
трябва да преобрази живота си, както растенията превръщат нечистата материя в елементи, необходими за тяхното развитие, както земните пластове филтрират водата, и както огънят изгаря всичко нечисто, като остава само чистото, вечното.
За предпочитане е
човек
всякога да говори истината.
Съвременният
човек
иска да бъде учен, богат, силен.
Добро е това желание, но
човек
трябва да си даде отчет, защо иска да бъде богат, учен, силен.
Някой обрал един богат
човек
и с парите, които взел от него, прави добро на бедните.
Как мислите, прието ли е доброто на този
човек
?
Истинско добро е това, когато
човек
може да отдели нещо от себе си — от своя ум, от своето сърдце, от своя собствен труд.
Следователно, само ония природни сили могат да повдигнат
човека
, до които той се е домогнал чрез усилие на своята воля и чрез приложение на своите дарби и способности.
От това гледище, ние казваме: Когато големината на кръга се определя от дължината на неговите радиуси,
човек
се намира в закона на доброто и се движи в правия път, който му дава възможност да расте и да се развива.
Когато дължината на правите линии се определя от големината на кръга,
човек
се намира в закона на злото, т. е.
Следователно, не може ли
човек
да издържа на външните условия, при които се намира, това показва, че неговите прави линии, т. е.
Външните условия не се измерват с правите линии, по които
човек
се движи.
Човек
сам създава тези линии, а външните условия не зависят от тях.
Можете ли да кажете, че този
човек
се движи по прави линии?
Както живее
човек
, такива линии чертае.
Лошите последствия внасят известно изопачаване на човешкия характер, вследствие на което
човек
греши.
— Докато е на земята,
човек
не може да бъде съвършен, по простата причина, че земята не може да се осветява едновременно от всички страни.
Същият закон се отнася и до
човека
.
Ако
човек
се отдалечи от Бога, т. е.
Значи, каквото е отношението на земята към слънцето, такова е отношението на
човека
към Бога.
Ако земята се отдалечава от слънцето, и
човек
се отдалечава от Бога.
Ако земята се приближава към слънцето, и
човек
се приближава към Бога.
Вярата в
човека
е едно от условията да се приближи към слънцето на живота.
Близостта на
човека
до слънцето не се определя от физическото разстояние, но от възможността му да възприема повече слънчева енергия в себе си и правилно да я обработва.
Човек
може да се излага с часове на действието на слънчевата енергия, без да е придобил нещо.
Този
човек
е подобен на счупена стомна.
За да се ползва от слънчевата енергия,
човек
трябва да организира мозъка си.
да възприеме неговите енергии, неговите блага,
човек
трябва да стане духовен, да даде път на Божественото начало в себе си.
Да бъде
човек
духовен, това значи, да е свързан с Бога.
Някои религиозни казват, че
човек
не трябва да се моли на хората.
Има случаи, когато вие отправяте молитвата си към някой
човек
в неблагоприятен момент, когато или инсталацията му за възприемане е повредена, или няма нищо в себе си, което може да ви даде.
За да обърне вниманието на Господа,
човек
трябва да е напълнил дюкяна си със стока.
Каквато стока има в себе си — красота, здраве, сила, знание, богатство,
човек
трябва да я изложи в дюкяна си за продан.
Чистота, искреност се иска от всеки
човек
.
Когато става въпрос за проява на
човека
, всеки трябва да се прояви така, както е създаден, без никакви преувеличения.
Всеки
човек
вярва в нещо, но важно е, доколко неговата вяра се проявява в живота му.
— Едно време имах силна вяра, бях силен, учен
човек
.
Според мене,
човек
има възможност да греши, но има възможност да живее добре, да не греши.
Щом е ученик,
човек
трябва сам да работи, да разчита на своите сили.
Ако разчита на външна помощ,
човек
ще остане невежа.
Значи,
човек
не трябва да губи онова, което е придобил.
За да бъде ориентиран,
човек
трябва да се придържа към положенията на абсолютната философия, а не към тия на относителната.
Когато
човек
се откаже от своята воля и изпълнява волята Божия, Бог пък изпълнява неговата воля.
Наистина, когато слиза от планина,
човек
е внимателен, предпазлив, мисли, че се намира пред голяма мъчнотия.
Усилия, любов се иска от
човека
, за да върви в правия път.
Право разбиране се иска от
човека
.
Има ли право разбиране за законите на живота и на природата,
човек
вижда, че между външните, механически закони и вътрешните, т. е.
Този
човек
чете от книгата на природата и се учи от нея.
Този
човек
се учи от дърветата, които растат на високо, както и от тия, които изсъхват.
Следователно,
човек
трябва да се учи от минералите, от растенията, от животните, от хората.
Ето защо, иска ли да стане учен, богат, силен,
човек
трябва да работи върху себе си, да придобие това, което желае, и да го приложи, както за свое добро, така и за доброто на своите ближни.
Има смисъл
човек
да бъде учен, но да внася светлина в умовете на хората, а не да ги заблуждава.
Да бъде
човек
богат, това не подразбира само материално богатство.
Има смисъл
човек
да бъде богат и силен, но да повдига ближните си, а не да ги събаря.
Умният, добрият, способният
човек
също са богати.
Съвременните религиозни казват: Добре е
човек
да бъде учен, силен, богат, но той трябва да признава Бога, да обича хората.
8.
Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата
,
МОК
, София, 6.12.1929г.,
Не е важно дали
човек
външно или вътрешно е ограничен.
За да не изпаднат в лъжа, те трябваше да кажат: Ние видяхме, че този
човек
носи чувал с жито, но чие е житото, не знаем.
Има случаи, когато за лъжа наказват
човека
с бой, удрят му 25 тояги.
Ако лъжата не бъде свързана с отрицателни числа, които да засягат
човека
, той никога не би могъл да се освободи от нея.
Тъй щото, когато някой
човек
ви прави добро или се отнася добре с вас, не питайте, защо става това.
Някога в миналото вие сте направили добро на този
човек
и след като ви е търсил стотици години, най-после ви намира.
Когато бърза да свърши работата си както и да е,
човек
не може да има успех.
Има смисъл
човек
да бърза, но когато му е даден срок.
Неприятностите, на които
човек
се натъква, пак се дължат на бързане.
За да не преживее нещо неприятно,
човек
трябва да се спре, да помисли малко и тогава да каже думата си или да пристъпи към работа.
Като се умори,
човек
става неспособен за работа и дълго време след това трябва да си почива, за да възстанови изгубените си сили.
Човек
не се уморява, когато върви по законите на природата.
Ще кажете, че като си почива,
човек
възстановява силите на своя организъм.
Има почивка, която не възстановява силите на
човека
.
Като мисли спокойно, право,
човек
си почива и придобива нови сили.
Когато
човек
върви в правия път, Бог съществува за него; щом изкриви пътя си, Бог престава да съществува.
Докато
човек
има сполуки, Бог съществува; щом дойдат несполуки в живота му, Бог престава да съществува.
Бог се проявява при всички условия на живот, независимо от това, дали
човек
е богат или беден, прост или учен, слуга или господар, здрав или болен.
Докато богатството е било на гърба му, слугата се радвал, минавал за богат
човек
.
Човек
трябва непрекъснато да работи, да не мисли за старини.
Човек
трябва да живее и всеки момент да придобива по нещо.
Например, често казвате, че
човек
първоначално расте, а после започва да се смалява.
Ако растенето на
човека
е механически процес, той постоянно би се увеличавал, докато най-после спре.
Какво всъщност става с растенето на
човека
: спира ли или започва да се смалява?
Значи, растенето на
човека
е процес, за който той сам няма ясна представа. Защо?
Защото
човек
не е дошъл още до онази абсолютна, права мисъл, която определя нещата според тяхната действителност.
Който разбира езика на великата природа, ще намери в нея образци за всичко, към което
човек
се стреми.
Разумният
човек
, обаче, ще намери някаква цел в събирането на тия величини.
Разумният, досетливият
човек
намира цел и смисъл и в механическите процеси.
Не е достатъчно
човек
да констатира, че някои планети имат лошо влияние върху него и с това да се освободи от всякаква отговорност.
Когато се спира върху последствията на нещата,
човек
трябва да знае и причините на тия последствия.
Кога
човек
е лош и кога – добър?
Казвам: Когато кръгът на
човека
е отвън, а квадратът вътре –
човек
е лош.
И обратно: когато квадратът е вън, а кръгът – вътре,
човек
е добър.
Следователно, когато Божественият живот е вътре в
човека
, а физическият – отвън, по-далеч от него,
човек
е добър.
Когато физическият живот е близо до
човека
, на първо място, а Божественият – отвън, далеч от него, той е лош.
Докато
човек
уповава на величини, на които може да се придаде нещо или от които може да се отнеме нещо, той няма основа в живота си, той е стъпил на нещо неустойчиво, от което всеки момент може да се измести.
Животът на всеки
човек
трябва да бъде поставен на реална основа.
Тъй щото, когато
човек
е потопен в лошите условия, т. е.
Застане ли на такава основа,
човек
има нещо устойчиво, на което разчита във всички случаи на живота си.
Не е ли реална основата, на която е стъпил,
човек
живее в преходните и временни неща.
Например, някой
човек
е неразположен към едного, не мисли добре за него.
Силата на
човека
седи в доброто, което той носи в себе си.
След време той среща
човека
, към когото е неразположен и получава от него една хубава ябълка.
Поставите ли добрия
човек
при лоши условия, той всякога си остава добър.
Той взема ябълката, разглежда я и в това време си мисли: Този
човек
не е толкова лош, колкото си представях.
Значи, този
човек
е вложил нещо добро в ябълката.
Всичко, което е дадено на
човека
, е по неговите сили.
Ако пилето в яйцето има сила да използва материалите, които са в него и може да се излюпи, защо
човек
да не може да използва известни материали, сили и условия, за да свърши известна работа?
За да познаете добротата на
човека
, не е нужно да получите от него някакъв предмет.
Какво ще придобие
човек
, ако му се даде това, от което се нуждае?
Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако
човек
се опита да разисква върху своя произход, непременно ще изгуби съзнание и ще заспи.
Същото се отнася и до
човека
.
Същото се отнася и до
човека
.
Тъй щото, когато някой
човек
не може да се ползва от известни неща, това показва, че или не ги разбира или между него и тях няма сродство.
Знае ли тия две неща,
човек
има стълб, на който може да уповава.
Като говорим за придобивки, ние имаме предвид такива, от които
човек
черпи нещо съществено.
НАГОРЕ