НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
62
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
62
:
1000
резултата в
11
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 15.9.1929г.,
Аз бих желал в нашия
век
да имаме такива герои за образци.
(втори вариант)
Ако тази красота е Божествена, тя трябва да вдъхва в
човека
висок идеал, че който и да я срещне, да каже: „Радвам се, че срещнах един красив
човек
." Питам: ако нашата красота става за съблазън и ако нашето богатство става за съблазън на другите, струва ли си да ги носим?
(втори вариант)
Това не значи, че здравият трябва да направи някакво престъпление, но когато някой
човек
несъзнателно сгреши и дойде болестта, която ще го доведе в съзнание, че е сгрешил -и ще се разкае, ще иска да се изправи.
(втори вариант)
Той видя един гениален, един умен
човек
пред себе Си и го запита: „Искаш ли да придобиеш това, което си изгубил?
(втори вариант)
Здравето, което природата е дала на
човека
, може да се подкрепва само; но няма ли го той - никой не може да му го даде.
(втори вариант)
Човек
трябва да дойде в пълно съгласие с живата природа, или, казано на друг език - той трябва да дойде в съгласие с живия Господ, Който съществува.
(втори вариант)
Идеята, която
човек
влага в думата „небе", е друга.
(втори вариант)
Когато
човек
го има, той не го оценява.
(втори вариант)
Човек
е свободен да греши.
(втори вариант)
Човек
има свобода само в едно отношение - да прави грехове, а не да прави добро. Защо?
(втори вариант)
Интересно е, че когато дойде в света един от великите хора, Той не посети някой богат
човек
, някой цар или патриарх, но кой знае по какви съображения, Той отиде да се разправя с един болен, който е боледувал трийсет и осем години - да Му показва своите съдрани гащи, своите нещастия.
(втори вариант)
Този болен е единственият
човек
, на когото Христос даде диплом, че е свършил по всички правила на науката.
(втори вариант)
След като излезе от училището, запитваха го мнозина - кой беше
человекът
, който го излекува, но той не можа да им отговори.
(втори вариант)
Има четири неща, в които
човек
никога не може да се разклати - убеждението му в неговия дух, в неговата душа, в неговия ум и в неговото сърце.
(втори вариант)
Грехът пък е неестествено явление по отношение духовния свят, а естествено явление за
човека
на земята.
(втори вариант)
Той казва: „Веднъж
човек
живее на земята, той не може да не греши, не може да не излъже поне малко." Тук на земята, когато се говори за погрешки - кой какво откраднал, как сгрешил - всички наоколо се смеят.
(втори вариант)
Човек
, който не вярва в душата си, той не може да има никакво познание за Бога - той може да има само една абстрактна идея за Бога.
(втори вариант)
Той ще бъде в положението на онзи
човек
, който няма очи.
(втори вариант)
Този
човек
може да има само абстрактна идея за светлината, но какво нещо е светлината, той не може да има за нея никаква идея, никакво понятие.
(втори вариант)
Така седи това положение в съзнанието на хората и затова някой
човек
казва: „Не струва
човек
да бъде добър, защото няма с какво да се сравнява, но струва да бъде лош
човек
на земята, защото като го сравнят с лошите хора от духовния свят, той минава пред тях за светия."
(втори вариант)
Рече ли някой
човек
да го описва, той ще го опише като този свят.
(втори вариант)
Аз мога доброволно да умра, мога и доброволно да оживея." Той е
човекът
, който знае де и как да постъпи.
(втори вариант)
2.
Проявеният живот
,
ООК
, София, 18.9.1929г.,
В процеса на самовъзпитанието си,
човек
трябва да разбира великите закони на живота и да се съобразява с тях.
Когато свърже своята мисъл с Божията,
човек
никога не греши.
Когато е в светлина,
човек
пак не греши.
Когато в съзнанието на
човека
е светло, всички грешки са изключени.
В проявения живот на природата няма причини, които могат да изкарат
човека
от релсите на неговото равновесие.
От сутрин до вечер
човек
мисли, как да изкара прехраната си, как да се облече.
Човек
, обаче, като мислещо същество, стои по-високо от животните.
Щом е така,
човек
трябва да обърне погледа си и вън от себе си, да се спре върху проявения живот на любовта, върху проявения живот на Бога.
В това отношение
човек
може да вземе пример от нея.
И тъй, да се влюби
човек
, това значи, да види проявлението на Бога в себе си и в онзи, когото обича.
Не вижда ли проявлението на Бога в себе си и мисли, че той е, който обича, казваме, че този
човек
е на крив път.
Не се занимавайте с личния живот на
човека
.
Важно е, какво представя
човек
днес и какво може в този момент да направи.
Човек
, в когото Божественото живее, може да направи това, което и учените не могат да направят.
Достатъчно е този
човек
да се приближи само до леглото на болния, за да може последният да стане от леглото си и да оздравее.
Всеки
човек
, в когото Божественото живее, счита, че е естествено хората да бъдат здрави.
Важно е, че Божествените прояви на
човека
се дължат на проявлението на Бога в него.
Божественият
човек
знае, че благото на едного е благо за всички, и той се проявява като чешма, която постоянно тече.
Всеки
човек
е извор, който постоянно блика — от него зависи да дава, или да не дава на хората от своята вода.
Човек
не може да прости на неприятеля си, докато не получи нещо от него и докато не му даде нещо.
“ Да любиш ближния си като себе си, това е мярка, поставена в самия
човек
.
Всеки
човек
люби себе си и оттам той знае, как трябва да люби ближния си.
Това е втората заповед, дадена от Господа на
човека
.
Значи, умът, сърдцето, душата и духът на
човека
трябва да бъдат изпълнени с любов към Бога.
Така изпълнен, в
човека
няма да остане място за нищо друго.
Да бъде изпълнен
човек
с любов към Бога, това значи, да обича всички живи същества на земята.
Смирение се иска от
човека
.
Щом обича себе си,
човек
лесно може да се изправи.
Това значи, да се интересува
човек
от проявения живот на Бога.
Щом
човек
забрави себе си заради Бога, Бог ще започне да мисли за него.
Мисли ли
човек
само за себе си, Бог непременно ще го забрави.
Следователно, иска ли да се спаси,
човек
трябва да забрави себе си, а да мисли за Бога.
Докато не замести личността си с Божественото,
човек
никога не може да се оправи.
Ако Бог не мисли за
човека
, животът на последния няма да излезе на добър край.
И най-после, ако Бог и
човек
не мислят за ближните си, светът никога няма да се оправи.
Като отвори ума и сърдцето си за Божественото,
човек
придобива усет към Него, разбира, какво трябва да направи, как да постъпи, за да изпълни волята Божия.
Като изпълнява съзнателно волята Божия,
човек
може мъртви да възкресява, болни да лекува, да изправя всички свои слабости и недъзи.
Има случаи, когато молитвата на
човека
не се приема.
Като посети
човека
, той забравя себе си, т. е.
Човек
знае много неща, но съществено в знанието му е онова, което той е проявил, т.
Да забрави
човек
себе си, това значи, да заспи за злото, за отрицателното в света, за дълговете си, които днес не може да плати.
Има неща, които
човек
трябва да забрави, но има неща, които трябва да помни.
Природата се интересува от
човека
дотолкова, доколкото той се е проявил.
За този живот, именно,
човек
трябва да заспи.
Идването на любовта в
човека
представя онези големи суми, с които той някога е услужвал и днес му се връщат.
Когато любовта дойде в
човека
, тя плаща всичките му задължения и му донася онези пари, които той някога е давал на своите ближни.
Движенията, които
човек
прави, представят проява на неговите мисли и чувства.
Щом види, че някой
човек
прави упражнения, природата веднага спира вниманието си върху него.
Изворът е в състояние да изплати всички дългове на
човека
.
Божественото начало в
човека
ние наричаме изобилие.
Силен
човек
е онзи, който движи мисълта и чувствата си към дадена цел.
Не, какъвто е
човек
днес, такъв ще бъде и утре.
Като говорим за знанието, ние имаме пред вид дълбокото, вътрешно знание на
човека
, а не повърхностното.
Какво представява той като
човек
, като характер, нищо не знаете.
Добре е да се облича
човек
, но обличането не е съществено в живота.
Обличането е само упражнение в живота, но успехът на
човека
зависи от това упражнение дотолкова, доколкото правилно се проявява.
За да се произнесе върху даден въпрос, или върху известна проява,
човек
трябва да знае причината на нещата.
Енергията пък е резултат на някакво желание в
човека
.
За да дойде до положителни знания,
човек
трябва да знае вътрешната връзка между всички прояви.
Човек
трябва да изучава вътрешната връзка между явленията на живота и на природата, за да разбере проявения живот.
Докато не разбере проявения живот на природата,
човек
не може да разбере и своя живот.
Не живее ли добре,
човек
не е разбрал проявения живот на Бога.
Добре е
човек
да бъде точен, но той трябва да знае, коя е причината за точността.
— Кога е точен
човек
?
Човек
е точен по отношение на онези, които обича.
Да бъде
човек
точен, това подразбира проява на точността във всички случаи на живота, както към онези, които обича, така и към онези, които не обича.
Следователно, преди да е проучил живота на хората,
човек
трябва да е проучил живата природа, като мярка на нещата.
Всеки
човек
е интересен дотолкова, доколкото е проява на природата, а не своя проява.
Животът на отделния
човек
е интересен за самия него, но не и за другите.
Да се занимавате с личните прояви на
човека
, това значи, да изразходвате времето си напразно.
Всеки
човек
има свои специфични прояви, които нямат нищо общо с живота на природата.
Като е дошъл на земята да учи,
човек
трябва да спре вниманието си върху проявения живот на природата като образец за всички.
Като изучава този модел, по него
човек
може да пресъздаде и своя живот.
Ще кажете, че вярата на
човека
в Бога е условие за пресъздаване на неговия живот.
Като не могат да намерят правия път на живота, хората философстват върху въпроса, как е създаден светът, как е създаден
човек
и т. н.
Учене, работа и приложение се иска от
човека
.
От това гледище, всеки
човек
, всеки дом, всяко общество, всяка държава е интересна дотолкова, доколкото е проявила своя живот по образец на проявения живот на Бога.
Непроявеният
човек
е подобен на спяща кукла.
Проявеният и непроявеният
човек
рязко се различават.
Проявеният
човек
е познал Бога и следва Неговия път.
3.
Удължени и скъсени линии / Правата линия
,
МОК
, София, 20.9.1929г.,
Числото пет представя
човека
, който е извън четириизмерния свят.
Тази е причината, поради която
човек
не познава себе си.
Цял живот
човек
се изучава и в края на краищата никой не може да каже за себе си, че се познава.
Човекът
, който живее на физическия свят, се движи в него, без да го познава.
Обаче, колкото повече се увеличава чувствителността на
човека
и чувствата му стават по-интензивни, той разширява възможностите на ума си и започва да вижда и разбира неща, които по-рано не е разбирал.
Когато чувствата на
човек
стават по-интензивни, мисълта му става по-интензивна.
Човек
, в сравнение със съществата от духовния свят, представя малко дете, дошло на земята да се учи.
Човек
страда, защото взема нещата без позволение.
Човек
трябва да чака да му дадат това, което желае, а не сам да взема.
Тъй щото, докато научи уроците си, докато дойде до разумни, философски заключения в живота,
човек
неизбежно ще минава през мъчнотии, страдания и изпитания.
То се оформя в
човека
като идея.
Както при написване на числата
човек
се свързва с енергиите, които те носят в себе си, така и при чертане на правата линия той естествено възприема идеята за право и справедливост, за правда и прави, разумни отношения.
Човек
трябва да знае как да я канализира.
Следователно, приятелството ви с един
човек
продължава дотогава, докато той има чувства към вас.
Всеки
човек
трябва да прави на ден по няколко упражнения, чрез които да сменя енергиите си.
Има естествени упражнения, с които
човек
постига добри резултати.
При това,
човек
трябва да знае по колко пъти на ден да прави упражненията.
Без упражнения
човек
мъчно може да смени своите енергии.
Чрез правилното самовъзпитание
човек
може да въздейства на организма си по един правилен начин и да постави всяка енергия на своето място.
Щом енергиите са на мястото си,
човек
е постигнал известна хармония в себе си.
Чрез окултните науки
човек
прониква в миналата история на
човека
.
Интересно е
човек
да познава историята на миналото и по нея да чете развитието на настоящето.
Какво означават думите „студен
човек
“?
Студен
човек
е онзи, който има интензивна мисъл.
Кажат ли за никого, че е горещ
човек
, това значи, че чувствата му са интензивни, вследствие на което се разширява много.
Този
човек
обича да живее в широка стая, на простор.
Човекът
на мисълта е доволен на малка стая, ио непременно да има прозорец, от който да гледа небето.
Човекът
на чувствата обича широка, просторна стая, но работите и на двамата остават неуредени. Защо?
Защото
човек
се нуждае едновременно от интензивна мисъл и интензивни чувства.
Човек
трябва да развива мислите и чувствата си правилно, да не бъде много жълт, нито много червен.
Ако чувствата са чрезмерно развити, лицето на
човека
е по-червено, отколкото трябва.
Човек
трябва да се отнася съзнателно към своите мисли и чувства, да ги регулира правилно.
Ако енергиите на мислите и на чувствата в
човека
не са правилно разпределени в организма, той е изложен на вътрешни експлозии.
Ако
човек
сам не регулира енергиите си, ще се натъкне на външни закони, които ще ги регулират.
Както учените изучават природата с всички нейни прояви, с всички нейни линии, така всеки
човек
трябва да изучава линиите и формите на своето лице, глава и тяло, да знае причината за късите и дълги линии.
Човек
трябва да прави преводи, да пренася знанието за природата и към себе си.
Красотата на живота се заключава в отдалечаване и приближаване на нещата, но
човек
трябва да знае кога може да стане това.
Петоъгълникът представя
човека
.
Ако преплетете два петоъгълника, единият с върха нагоре, а другият с върха надолу, вие представяте
човека
в двете му проявления – материално или физически и духовно или Божествено.
Духовният
човек
се движи нагоре, а физическият – надолу.
Духовният
човек
дава, а физическият взема.
Първо
човек
трябва да започне с даването.
Ако не може да живее за Бога,
човек
никога не може да живее за себе си.
Като дава с любов,
човек
разширява сърцето си, облагородява чувствата си и придобива повече светлина в ума си.
Например, ако
човек
изгуби едно от сетивата си, за сметка на него се удвоява силата на друго някое сетиво.
Задачата на
човека
е да вае своето тяло, както скулпторът вае статуите си.
За предпочитане е, обаче,
човек
да не губи нито едно от сетивата си.
За да изучи един предмет всестранно,
човек
трябва да го прекара през всичките си сетива.
За да допълни познанията си за предмета,
човек
трябва да го подложи на изучаване на останалите сетива: слух и зрение.
Какво става с
човека
, когато се удължават линиите на лицето му?
Всяко удължаване на линиите на лицето се отразява върху физическото тяло на
човека
.
Колкото по-висок е
човек
, толкова по-големи са крачките му и той изминава по-големи разстояния.
Могат ли да вървят заедно висок и нисък
човек
?
Като измине разстоянието СD,
човек
знае вече причината на нещата.
Ако измине разстоянието СD и е недоволен от знанието си,
човек
се връща отново в С и продължава до m.
Сега, спрете вниманието си върху челото на
човека
.
Колкото по-интензивна е мисълта, толкова по-голяма светлина има
човек
.
Следователно, за да бъде мисълта на
човека
интензивна и да се реализира, нишките на мозъка трябва да се удължат.
Ако при известни случаи нишките на мозъка не се разширят,
човек
не може да работи правилно с чувствата си.
Когато мислите и чувствата на
човека
се развиват правилно и си хармонират, нишките на неговия мозък придобиват нужната дължина и широчина, от което тялото става по-устойчиво.
От
памтивека
петоъгълникът означава
човека
.
(втори вариант)
Следователно всякога трябва да знаете, че във всеки един
човек
има две проявления, две страни: едната Божествена страна, а другата
човекът
като
човек
по отношение на Божествения свят, който представлява нещо противоположно в своите стремежи.
(втори вариант)
Човекът
, който живее за Бога, той дава на всеки, който му дойде в къщата, той извира навънка.
(втори вариант)
А
човекът
, който живее за себе си, той всичко прибира, той е като банкерин, все трупа.
(втори вариант)
Та ще знаете,
човек
, който прибира, живее само за себе си.
(втори вариант)
Пет, това е
човекът
.
(втори вариант)
Човек
сам по себе си, по своята същина не е едно четириизмерно същество.
(втори вариант)
Физическият
човек
е един малък триъгълник, а духовният
човек
е един голям триъгълник.
(втори вариант)
Физическият
човек
знае, че е един триъгълник, но казва: “Не съм му измерил страните.” И духовният
човек
е един триъгълник, но той казва: “Аз съм му измерил страните.”
(втори вариант)
Да допуснем, вие сега искате да познаете този физически
човек
какъв е.
(втори вариант)
А когато чувствата се проявяват в своята интензивност, понеже
човек
страда повече, развива се мисълта.
(втори вариант)
Не е лошо
човек
да бъде бърз в чувствата си и бърз в мисълта си, но какво трябва да правите с вашата бързина, с прибързаните заключения?
(втори вариант)
Сега вие, младите, както и старите, имате една идея за самовъзпитанието на
човека
толкова повърхностно, колкото е и паяжината.
(втори вариант)
Ако всяко нещо е на своето място,
човек
се намира в едно нормално състояние.
(втори вариант)
Ако
човек
загуби едно от своите сетива, чувства, да кажем, обонянието или слуха, тогава някое друго чувство се удвоява в силата си.
(втори вариант)
Изучавате физиогномията на хората и красиво е да знаеш защо на един
човек
лицето му е дълго, очите сини, веждите тънки.
(втори вариант)
Значи този
човек
има широчина на чувствата.
(втори вариант)
Човек
става висок, с по-големи крачки, изхожда повече пространство.
(втори вариант)
Мислите ли, че могат да вървят заедно високият и дългият
човек
с някой къс
човек
?
(втори вариант)
Ти, за да накараш един
човек
да мисли, щом той пожълтее, той почва да мисли.
(втори вариант)
И при чувствените енергии, и при мисловните енергии, ако
човек
не е внимателен, и там стават известни експлозии.
(втори вариант)
4.
Духовното в човека
,
НБ
,
СБ
, София, 22.9.1929г.,
Истинската молитва трябва да остави в ума на
човека
поне една положителна мисъл, в сърцето му – поне едно положително чувство и в душата му – поне един малък подтик към възвишено и благородно действие.
Ако молитвата остави в
човека
тия три неща едновременно, тази молитва е реализирана вече, тя е изминала целия кръг.
Да се реализира една молитва, това подразбира, да донесе на
човека
онзи капитал, който той очаква.
Значи, галеният син трябвало да изгуби всичко, за да стане умен, учен
човек
.
Каже ли този
човек
така, аз разбирам вече, колко умен е той.
Няма защо да се моли
човек
толкова много време.
Ако
човек
влезе неподготвен в Царството Божие, той пак ще излезе.
По този начин възприета, храната не може да ползува
човека
.
Не е достатъчно само да се нахрани
човек
и да мисли, че процесът е завършен.
Всеки
човек
има три врати, през които посреща своите гости: едната врата е за обикновени гости, от материалния свят; втората врата е за гостите от духовния свят – за ангелите, и третата врата е за гостите от Божествения свят – за най-възвишените същества.
Не се ли храни правилно,
човек
може да изчисли, след колко години ще се яви някакво разстройство, някаква дисхармония в организъма му.
При изнасяне на тия истини,
човек
понякога се намира пред опасност да изгуби присъствие на духа.
Умният
човек
познава своята сила.
– Нищо друго, освен славата на учен
човек
.
Човек
всякога трябва да прави вътрешен анализ на всички идеи, които функционират в съзнанието му, за да се ползува от тях.
Обаче,
човек
трябва смело да изучава пътищата на злото.
Както се товари един извор с вода, така и
човек
трябва да се товари.
Казвам: Молитвата е необходим акт за духовния
човек
.
Докато
човек
се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата.
Например, някои учени не могат да разберат, защо
човек
трябва да се моли.
Да задава
човек
такъв въпрос, то е все едно да се запитва: защо трябва да пия вода?
Или, защо трябва да бъда богат
човек
?
Защо не трябва да бъда богат
човек
?
Ученият е прав само в едно отношение, което ще изразя със следния въпрос: трябва ли богатият
човек
да се моли на фурнаджията за хляб?
Всеки който не може да носи и богатството, и сиромашията на гърба си, той не е силен
човек
.
Приеме ли
човек
богатството, той трябва да приеме и сиромашията; приеме ли сиромашията, той трябва да приеме и богатството.
Дойде ли
човек
до това състояние, той трябва да се моли.
Понякога
човек
не трябва да се моли, не трябва да смущава Божественото съзнание.
Човек
не може да разреши задачите в живота си само със събиране; той не може да ги разреши и само с изваждане; той не може да ги разреши и само с умножение, нито пък само с деление.
Човек
може да постигне всичко, което желае, но усилията, които прави, трябва да имат не само външен, но и вътрешен резултат.
Така
Човек
ще се добере до вътрешния смисъл на живота.
Ако
човек
събира лоши слухове, какво се говори за този, за онзи, или пък събира болни хора около себе си, той ще има един резултат.
Те представляват
човек
със заспало, с непробудено още съзнание.
Бедният
човек
казва: Аз се молих.
И тогава, всеки
човек
ще осъзнае, че той живее за всички, и всички живеят за него.
Човек
се моли за себе си по свой вътрешен подтик, а не за това, че хората го принуждават.
Само
човек
може да се моли.
Тогава той пише една бележка на бедния
човек
: Господине, на еди - коя си дата Вие взехте от мене толкова и толкова лева на заем.
Няма по-красиво нещо от молитвата на
човек
, на когото съзнанието е пробудено.
Този
човек
има вече правилна мисъл, правилни чувства и правилни действия.
Това са три области, от които
човек
черпи своите богатства.
Значи,
човек
трябва да се моли, за да се проявят и заработят чрез него Божиите мисли, чувства и действия.
Дойде ли това пробуждане в
човека
, той се наема с красива и сериозна работа.
Казвам: Каквото разстройство предизвиква ореховата баница на слабия стомах, също такава дезорганизация представлява срещата на обикновения
човек
с един Бял Брат.
Да говори
човек
за тия форми, само като известни действия, без да разбира техния вътрешен смисъл, това значи, да се намери в положението на поговорката: „Теле дойдох, вол си отивам".
Ако
човек
върви по пътя на съвременната философия, той ще се намери в безизходно положение.
Ще приведа един пример от стария български живот, да се уверите, че наистина, неподготвеният
човек
не може разумно да се ползува от великите Божии блага.
Бащата бил учен
човек
, философ и много богат.
Който казва „давам”, той трябва да намери
човек
, комуто да даде тия пари.
Ето защо,
човек
първо трябва да проучи характера на онзи, от когото ще иска пари.
Срещам едного, който ще иска пари на заем от един банкер, и го питам: Какъв
човек
е този банкер?
Той е добър, справедлив, честен
човек
.
Значи, този
човек
предварително е събрал сведения за банкера, и сега вече смело може да пристъпи към него за услуга.
Такъв
човек
постъпва умно, понеже е научил характера на банкера.
Като го видяла, тя се зачудила, отде може този млад
човек
да разполага с толкова много злато, затова го попитала: Ти да не си някой царски син?
Гледам, един
човек
се изправил и се моли на Господа.
– Съгласен съм,
човек
трябва да се моли.
Човек
трябва да иска пари.
Докато
човек
върши глупости в живота си, той всякога ще губи кесията си.
След това беднякът казва: Не струва да се моли
човек
!
Парите пък представляват разумността в
човека
.
Някой казва: Унизително е за
човека
да се моли за пари на този – на онзи.
– Вярно, унизително е
човек
да иска пари на заем, но питам: не е ли унизително за него да взима всеки ден от природата по няколко чекове?
Свободен
човек
е само този, който може да дъвче въздуха, а не да го смучи.
Като привеждам този разказ, това не значи, че
човек
не трябва да се стреми към Истината.
Обаче, така придобито знанието предизвиква вътрешно страдание у
човека
.
Дойде някой
човек
и ти даде някаква книга или пари.
Човек
вижда своите грешки, както и тия на другите, само когато има светлина.
Разумният
човек
ще постави и книгата, и парите на такова място, та като ги потърси, ще знае де са и няма да се смущава.
" Това подразбира: ако
човек
не оре и не сее, гладен ще ходи; ако не си шие дрехи и обуща, гол и бос ще ходи; ако не си съгради къща, ще бъде изложен на всички природни стихии.
" Значи,
човек
,който има някаква рана или някакъв тумор, веднага трябва да му се направи операция, да се изхвърли болната част навън.
Човек
трябва да си съгради една къща за физическия свят, друга – за умствения и трета – за духовния свят.
И тогава
човек
ще може да се моли, дето иска и както желае, без да се смущава от нещо.
Казвам: въпросът не седи в многото четене, но в това, което
човек
запомни и прилага; смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което
човек
асимилира и задържа в себе си; смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което
човек
задържа в ума си и прилага в живота си.
Не е достатъчно само да има
човек
къща, но тя трябва да бъде съградена по всички правила на хигиената.
Той е като Божественият лъч, който минава-заминава, но оставя своите последствия за дни и години, за
векове
и хилядолетия.
Тя е Божественият лъч, който излиза от душата на всеки
човек
.
Може ли
човек
да съгради добре къщата си във физическия свят, той ще я съгради добре и в умствения, и в духовния свят.
След като направи този кръг, лъчът пак ще се върне при този
човек
, от когото е излязъл.
И обратното е вярно: не може ли
човек
да съгради добре къщата си във физическия свят, той не ще може да я съгради добре и в умствения, и в духовния свят.
До това време
човек
постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка.
Мнозина казват: Не струва да си гради
човек
къща.
Някой
човек
, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: Няма да се моля повече.
Вследствие на тази теснота, у
човека
се ражда известно недоволство.
Лишението на
човека
от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие.
Човек
може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – според степента на своето развитие.
Законът обаче, изисква,
човек
да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си.
И затова, ако
човек
иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна.
Дойде ли
човек
до положение да взима земя, пари и други неща на заем, той е загазил вече.
Този
човек
мисли, че работите сами по себе си ще се оправят.
Тъй щото не са важни дрехите, които
човек
може да си представи във въображението, но важни са онези дрехи, които той изработва със своята мисъл, със своето чувство и със своето действие.
Тя е реалната, съществена дреха на
човека
.
Голямо изкуство е да знае
човек
, как да задържа в себе си хубавото, което придобива.
Днес съзнанието на
човека
е дошло до положение да изказва и разбира Истината по три начина.
След това дойде друг
човек
при тебе и казва: За в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева.
Когато
човек
се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл.
– Последният момент е най-важен, защото
човекът
иде при тебе, изважда парите и ги дава.
Ако
човек
е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие.
Значи, настоящият момент, в който се постигат нещата ,е най-важен в живота на
човека
.
В съзнанието на
човека
всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото.
Царските слуги видели този
човек
и го извикали в двора, да купят и те от тези хубави ябълки.
Какво се ползува
човек
от това, че някога нещо разбрал?
В първия случай
човек
ще разбере едно нещо, във втория случай – друго.
През това време галеният син си пуснал дълга брада, да не го познае никой и отишъл в двореца, дето се представил на царя, като учен
човек
, като велик маг.
Аз съм учен
човек
и се наемам да ви излекувам.
Които го видели, да влиза при царя с такава сериозна задача, споглеждали се помежду си и казвали: Горкият
човек
!
Казвам: Някой
човек
живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето.
Човекът
на миналото казва: Добър
човек
съм бил.
Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария
човек
.
Ученият
човек
продължил: Аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството да снемам рога.
Човекът
на бъдещето казва: Добър ще стана.
– Да, в бъдеще ще станеш добър
човек
.
Питам:Какво трябва да каже
човекът
на настоящето?
– Добър
човек
съм.
Невидимият свят чува молитвата ти и в резултат на нея казва на хляба: Иди на гости у еди-кой си
човек
, той те вика!
5.
Разумни методи
,
ООК
, София, 25.9.1929г.,
Запример, равнобедреният триъгълник представя идеалист
човек
.
Колкото повече ребрата на този триъгълник се намаляват,
човек
става по-голям материалист (фиг. 2).
Щом се превърне в права линия,
човек
умира.
Да бъде
човек
материалист, това значи да се учи, да ходи, да оре, да сее, да чете и да пише, да върти търговия и т.н.
Това е все движение, но за да се движи,
човек
трябва да слиза от високо място.
Колкото е по-високо мястото, отдето
човек
слиза, толкова и движението му е по-бързо и по-силно.
Ако скъсява пътя на своите мисли и чувства,
човек
забавя движението си.
Слушате ли някой да казва, че
човек
не трябва да бъде толкова голям идеалист, не трябва да бъде много добър и благороден, знайте, че той намалява линиите на своите мисли и чувства и свежда целия живот към правата линия, към равнина.
Наистина, дойде ли
човек
до правата линия, т.е.
Докато мисли и чувства,
човек
е на добър път.
За да се развива правилно,
човек
трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки.
Хармонията в мислите, чувствата и постъпките на
човека
се изразява геометрически във вид на равностранен триъгълник.
Колкото повече съзнанието на
човека
се разширява, толкова по-дълги стават страните на триъгълника.
Вие можете да познаете характера, мислите и чувствата на
човека
и по неговия почерк.
По почерка на
човека
се познава, дали е тщеславен или горд, скромен или алчен.
Тя е определила за всеки
човек
известна дажба за деня, и всеки трябва да се задоволи с нея.
Има смисъл да отделя
човек
от своята дажба за другите, само ако те нямат нищо.
Човек
не трябва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свят, но и по отношение на своите мисли и чувства.
Пренебрегне ли сърдцето и ума си,
човек
преждевременно остарява и изсъхва.
Докато е на земята,
човек
трябва да храни еднакво и тялото, и сърдцето, и ума си.
Има смисъл
човек
да подържа известно верую, но не само за някакво материално благо.
Каква идея е тази, която не може да повдигне
човека
над обикновеното ниво в живота?
Какво верую е това, с което
човек
не може да разреши мъчнотиите и противоречията на своето сърдце?
Веруюто, идеите на
човека
, трябва да бъдат такива, че да предизвикват постоянен растеж в неговия триъгълник.
По лицето на
човека
физиономистът чете всички чувства и мисли, били те прави или криви, които минават през неговото сърдце и неговия ум.
По бръчките на лицето също така може да се чете, какъв живот е минал
човек
, какви преживявания е имал.
Като види бръчки на лицето си,
човек
казва: Остарях вече.
Да каже
човек
за себе си, че е остарял, това е лесно, но важно е да си отговори, като е остарял, дали е поумнял или оглупял.
Можете ли да наречете умен
човек
този, който, след като е живял десетки години на земята, казва, че душа не съществува, че Бог не съществува и
човек
трябва да гледа интереса си, да не се разсейва с отвлечени въпроси.
Ние наричаме стар
човек
онзи, който се е учил добре в живота, вследствие на което е поумнял.
От всяко движение на
човека
, той познава, готов ли е за услуга, за жертва, или не е готов.
Който знае френология, той познава центровете на главата и, според почесването на
човека
, на едно или на друго място, може да каже, готов ли е такъв
човек
на услуги, или не.
Когато
човек
се почесва тук-там по главата си, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана.
И тъй, за да изработи
човек
нещо от себе си, да се определи, природата го е поставила на големи изпитания.
Много от изпитанията и страданията на
човека
са създадени от разумния свят съзнателно, за да го изпитат.
Разумният
човек
решава всичките си задачи правилно.
За да решава задачите си правилно,
човек
трябва да има право разбиране.
Какво ще стане с
човека
, ако ралото никога не обръща неговата почва?
Докато нивата се разорава,
човек
се надява на нея.
Човек
живее докато има мъчнотии и страдания.
Престанат ли мъчнотиите и страданията, престанат ли умът и сърдцето да работят,
човек
е осъден на смърт.
При сегашните условия на живота, невъзможно е
човек
да се намира в пълно задоволяване на своите нужди.
На
човека
никога не се дават страдания и мъчнотии извън неговите сили.
Следователно, страданията, които природата налага на
човека
, са според силите му.
Дойде ли до положение да не понася страданията,
човек
изгубва съзнанието си.
Докато
човек
може да издържа, страданията му са в рамките на неговата сила.
Страданията, през които
човек
минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка.
Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на
човека
.
Истинска вяра е тази, чрез която
човек
може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания.
Обаче, ако на своя глава
човек
мине през сражението, да се покаже пред хората, още на първата крачка ще бъде убит.
Следователно, всяка работа, която
човек
започва в името Божие, дава добри резултати.
И тъй, силата на едно верую се заключава не в това, което
човек
може да направи, но в запазване на връзката си с Първата Причина.
За да спечели,
човек
трябва да има разбиране, да знае, кой билет е пълен.
Човек
не знае най-важните работи за себе си, а мисли, че като умре, ще отиде между ангелите и там ще научи всичко онова, което на земята не е могъл да научи.
Кой
човек
знае, че като умре, ще отиде между ангелите?
За тази цел,
човек
трябва да подигне вярата си, да влезе в по-висок свят.
Докато дойде до това положение,
човек
постоянно се оплаква, че няма любов между хората, че никакво братство не съществува и т.н.
Човек
не живее според законите на любовта и страда, защото не вярва в Бога, в себе си и в своя ближен.
Следователно, за да живее в любовта,
човек
трябва да съзнава, че животът му излиза от Първата Причина — основа на нещата.
За да запази доброто си разположение,
човек
трябва да бъде мъдър, предвидлив, да вижда препятствията на пътя си и да знае, как да ги премахва.
Съвременният
човек
губи равновесието на живота си, защото се занимава със задачи, които не влизат в неговата програма.
Щом пита,
човек
трябва да знае, че донякъде от него зависи да живее или да умре.
Човек
търси причината и последствията на нещата, без да разглежда своя живот и отговорността, която лежи върху него.
Бог задоволи желанието му, като извади едно от ребрата му и направи от него
човек
— жена, която нарече Ева.
Не струва
човек
да се жени.
Човек
трябва да възстанови отношенията си към Първата Причина.
Чувствата на
човека
имат отношение към неговите мисли, а постъпките му — към неговите чувства.
Иска ли да удари някого,
човек
трябва да запита чувствата си, да иска тяхното съгласие.
По какво се отличава непостоянният
човек
?
Непостоянството на
човека
се дължи на отсъствие на нещо.
Следователно, всяка работа, която
човек
започва без желание, без любов, остава незавършена Когато желанията са силни,
човек
свършва работата, която е започнал.
Оттук можем да извадим заключение, че постоянството на
човека
се определя от силата на неговите желания.
Има случаи, когато
човек
започва една работа с жар и колкото наближава края, желанието му отслабва.
Видите ли, че някой
човек
при излизане от дома си тича, ще знаете, че той няма да свърши навреме работата си.
За предпочитане е, в началото
човек
да върви бавно, спокойно и постепенно да усилва хода си, отколкото в началото да бърза.
Видите ли
човек
, който се залавя с големи работи, не по силите му, ще знаете, че той скоро ще отстъпи.
Следователно, успехът на
човека
в работите му се определя от силата на чувствата и на желанията му.
Само разумният
човек
е постоянен.
Човек
може да бъде постоянен и в доброто, и в злото.
За всеки даден случай един
човек
ще бъде на лице, а другите — негов тил.
Щом желанието на лошия
човек
е силно, той постоянства да го реализира и успява.
Запример, с мисълта си
човек
може да отиде до слънцето за осем минути, с трен — за 250 г., а с биволска кола — за десет милиона години.
От
човека
зависи да съкрати или да удължи времето за постигане на някоя своя идея.
Когато добрият
човек
иска да помогне на болен, на страдащ, той е бърз.
Следователно, ако в започване на една добра работа сте бързи, а след свършването и — бавни, вие сте добър
човек
.
Също така трябва да постъпва
човек
и когато се моли, когато иска нещо от Бога.
На каквато възраст да е,
човек
трябва да прави разумни, правилни движения.
Правилни движения са тия, които са тясно свързани с мислите и с чувствата на
човека
.
Няма ли връзка между мислите, чувствата и движенията на
човека
, в него се явява вътрешна дисхармония.
Това изисква и Бог, и природата от
човека
.
Като прави разумни упражнения,
човек
помага при самовъзпитанието си, както и при възпитанието на младото поколение.
Това е първата и пряка задача на
човека
, а не да решава задачите на цялото човечество.
Той е дал задачи на всеки
човек
отделно.
Реши ли
човек
правилно задачите си, с това се решават и задачите на цялото човечество.
Следователно, и
човек
трябва да се движи, да прави съзнателни упражнения.
— В страданията се крият велики блага, които
човек
трябва да използва.
От
човека
се иска само едно: да се учи от радостите и страданията.
По мисълта, по чувството и по постъпката на
човека
може да се определи посоката на неговото движение.
От формата на триъгълника се определя самия
човек
.
6.
Три идеи / Последният опит
,
МОК
, София, 27.9.1929г.,
Всяко годишно време дава специфични познания и опитности на
човека
.
Пролетта представя детинството на
човека
, лятото – юношеството, есента – зрялата възраст – възмъжаване, а зимата – старостта.
Има. Като умре,
човек
влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш, ще го дадеш.
Като отнемат от
човека
всичко, най-после остава съзнанието му.
Единственото нещо, което
човек
запазва след смъртта си, това е неговото съзнание.
И тъй, когато влезе в училището на смъртта, първо,
човек
минава през периода на старостта.
Като остарее,
човек
дава всичко, което е спечелил, понеже не може да го носи със себе си и става последен сиромах.
Човек
остарява, понеже непрекъснато трупа богатства.
Неестествените желания представят непоносим товар за
човека
.
Следователно, в училището на смъртта
човек
минава четирите фази на живота по обратен път.
Щом влезе във фазата на детинството,
човек
иска вече да бяга.
Ще кажете, че е глупаво
човек
да се върти.
В първо време
човек
не може да понася страданията, вследствие на което умира.
Колкото повече страданията шибат
човека
, толкова по-лесно го съживяват.
Докато чукът не играе върху гърба на
човека
, той не мисли сериозно.
И тъй, не е страшно
човек
да страда, но страшно е, когато не разбира, защо идат страданията.
Питам: Какво можете да очаквате от
човек
, който се надява на дядо си и на баба си?
Преди всичко, този
човек
не вярва, че дядо му е жив, а започнал да го осъжда, защо не му оставил наследство.
Как е възможно да съдите умрял
човек
?
Вие трябва да знаете, че когато
човек
не може да разреши някой въпрос по един начин, трябва да потърси друг начин.
Страданията в света идат, именно, затова, да заставят
човека
да работи, да решава задачите си самостоятелно.
Щом е дошъл на земята,
човек
трябва да се учи.
Да има
човек
знания, това значи, да тури повече или по-малко товар в мозъка или в сърцето си.
Ако
човек
се обезсърчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание.
Придобие ли Божествено знание,
човек
дохожда в положението, в което се е намерил апостол Павел и казал: „Всичко считам за измет, за да позная Христа“.
Човек
се ражда, расте, развива се, но това не са идеи, това са само възможности.
Човек
минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не са идеи, а само възможности за постигане на известни идеи.
Най-после
човек
умира, но и с това всичко не се свършва.
Не е достатъчно само
човек
да мине през пътната врата, но той трябва да бъде свободен, т. е.
Да придобие
човек
свободата си и да може по свое желание да се качва на небето и да слиза на земята, това е задачата на неговия живот.
Съвременният
човек
разполага с много възможности, които трябва да използва за реализиране на своите идеали.
Защото, ако
човек
се прояви като круша или ябълка, ще го изядат.
Ще кажете, че не струва
човек
да живее.
Ще излезе, че ако не иска да живее,
човек
трябва да се самоубие.
Аз пък казвам: Преди да се самоубие
човек
, т. е.
преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си,
човек
трябва да направи един важен опит в живота си.
Заслужава
човек
да търси истината и да я намери, защото единствена тя осмисля целокупния живот.
Всеки
човек
трябва съзнателно да търси истината.
Една е задачата на всеки
човек
– да осмисли живота си.
Страданията идат като последствие на нежеланието на
човека
да търси истината.
Религиозните ще кажат, че задачата на
човека
е да служи на Бога, да Го обича и да изпълнява волята Му.
Като говори
човек
за тази храна, наяде ли се?
Ако говори за красиви и добри работи,
човек
трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори.
Силни, добри и красиви неща са тия, за които
човек
никога не говори.
Срещате един
човек
слаб, изнемощял, гладен, три дена не е ял.
И тъй, ние наричаме Нова идея онази, която може да накара
човека
да стане, да оживее и възкръсне, т. е.
Значи, идеите на
човека
трябва да носят в себе си огън, на всяко време да го стоплят и изсушат.
Каква наука е тази, която не може да запали праханта на
човека
, да си направи огън, на който да се грее?
Е, питам, докато ти мислиш за дядо си, който е умрял и не ти е оставил никакво наследство, какъв
човек
може да излезе от тебе?
(втори вариант)
Как можеш да съдиш един умрял
човек
?
(втори вариант)
А как можеш да съдиш един
човек
, който го няма никъде?
(втори вариант)
Всякога, когато
човек
достигне до едно положение, дето няма разрешение на въпроса по пътя, по който върви, той трябва да вземе друга посока, перпендикулярна на правата линия.
(втори вариант)
Философията не седи в това,
човек
да тури един товар на гърба си или в мозъка си, или в сърцето си, но в това, да се осмисли животът.
(втори вариант)
Ако
човек
стане круша, ако стане растение, може да обиколи цялото растително царство, все ще ражда круши, ябълки, череши.
(втори вариант)
И действително
човек
трябва да направи своя последен опит, за да намери онази вътрешна истина в живота.
(втори вариант)
Ако
човек
не намери тази истина, ще дойдат страданията в живота.
(втори вариант)
И те имат същата цел да събудят мисълта у
човека
, да намери
човек
смисъл в живота.
(втори вариант)
Човек
, след като е проучил детинството, юношеството, възмъжаването и старостта, какво му остава?
(втори вариант)
” Всеки един
човек
на това училище го носят на тарга.
(втори вариант)
Зная, ти си учен
човек
.
(втори вариант)
Е, какво ще остане от
човека
най-после?
(втори вариант)
Допуснете сега, че в туй училище
човек
прекарва 4 положения и изминава един път по 10 пъти своите опитности.
(втори вариант)
Че в старостта
човек
дава всичко.
(втори вариант)
Старият
човек
е стар по причина, че е натрупал повече, отколкото трябва, и вследствие на това товарът му е непоносим и краката му не могат да държат.
(втори вариант)
Че старият
човек
, който дава на всички хора, той е толкова натоварен, че не може да се мръдне от мястото си.
(втори вариант)
Та казвам, в туй училище на смъртта, след като
човек
е проучил тия 4 фази, той ще дойде до обратния процес на туй училище.
(втори вариант)
И
човек
го изучава не в статическо положение.
(втори вариант)
И у вас се заражда една философия, тъй както живеете на земята, мислите,
човек
, като има всичките удобства на земята, ще бъде щастлив.
(втори вариант)
7.
Дух Господен / Духът Господен
,
НБ
, София, 29.9.1929г.,
Когато
човек
се стреми към богатство, към придобиване на слава и величие, това не е живот.
Какво може да придобие
човек
с вярата си в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може да яде?
– Не,
човек
трябва да отиде по-далеч в своята вяра.
Не е достатъчно само да вярва в Бога, но вярата му трябва да бъде такава, че да създаде от него истински
човек
.
Вярата на
човека
в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно да се използва и приложи в живота.
Възможностите на
човека
са два вида: външни и вътрешни.
Човек
не може да бъде едновременно и музикант, и поет, и художник, и учен, и философ, но какъвто клон от науката или изкуството избере, да го усъвършенства.
Обаче, да бъде вярващ
човек
, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата, или към каква и да е друга църква.
Човек
се е родил само с живот, без никакво външно верую.
Всеки
човек
трябва да даде нещо от себе си.
Човек
се ражда с нещо красиво в себе си, но, за да може красивото да се развива, Духът Господен трябва да дойде върху него.
Всеки
човек
има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно.
Всеки
човек
трябва да се движи по своя път, а на ближните си да изпраща от своята светлина.
За
човека
е важно да гледа на настоящето, какво, днес, може да постигне.
Те казват:
Човек
се ражда, живее, умира и отива на небето, отдето е дошъл.
Един персийски шах, богат и учен
човек
, не знаел, какво нещо е нещастието.
Всички клиенти на богатия
човек
са сиромаси.
Той си казал: Как смее този
човек
да ме спира на пътя!
Най-после, шахът видял на пътя един сакат
човек
, без ръце и крака, който проговорил нещо.
Следователно,
човек
не трябва да бяга от отговорности в живота, но да ги изпълнява, точно навреме и правилно.
Чрез богатството,
човек
може да развива такива добродетели, каквито, чрез сиромашията, не може.
Трябва ли
човек
да чака, всички хора да минат пред него, че тогава той да поеме същата пътека?
Човек
трябва да служи на Бога, именно, като млад.
– Каква опитност може да придобие
човек
, който, ден след ден, трупа дългове?
Колкото повече дълговете на
човека
се увеличават, толкова повече расте и отчаянието му, докато, един ден, си тегли куршум и свършва.
Докато е на земята,
човек
трябва да работи, да служи на Бога.
Докато е млад,
човек
трябва да служи на Бога, за да не дойде до положение – да се поквари и да носи последствията на греховете си.
Като служи на Бога,
човек
ще познае радостта и щастието, ще разбере, че любовта царува в радостта.
Духът Господен представя разумното, възвишеното начало, което може да посети
човека
и да работи в него.
Дали ще Го приеме
човек
в себе си, или не, това е друг въпрос.
Важно е, че Духът прави
човека
истински
човек
.
Щом изпълни волята Божия,
човек
изпитва радост.
Когато Духът Господен влезе в
човека
, той го праща да благоветствува на сиромасите разумното Слово.
Тази радост осмисля неговия живот и той съзнава себе си като
човек
.
Ако Духът не влезе да работи в
човека
, неговата участ ще бъде като тази, на животните.
Този
човек
е готов на всички страдания.
Без Духа Господен,
човек
не може да има никакво светло бъдеще.
„Духът Господен е на мене и ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Няма по-велико нещо от това, Духът Господен да е на
човека
.
Това значи, Бог да е задна стража на
човека
, а
човек
да Му служи.
Човек
трябва да държи в ума си мисълта, че Бог е с него, заради което, трябва да изпълнява волята Му с всичката си чистота и безкористие.
Щом е с Бога,
човек
всякога ще се ползва от Неговото благословение.
Помазването е реална опитност, която
човек
изживява, вътре в себе си.
В тази връзка, именно, се крие силата на отделния
човек
, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество.
Всеки
човек
минава през специфични опитности.
Тази връзка е толкова необходима за
човека
, колкото му е необходим чистият въздух.
Ако
човек
попадне в херметически затворен салон, той може да прекара в него само известно време.
Всеки
човек
има своя специфична основна идея, която го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало на живота.
Следователно, ако
човек
приеме такова верую, което прекъсва връзката му с външния свят, с чистия въздух, той неизбежно ще се задуши.
Сега, като се говори за душа, някои от съвременните учени и философи си задават въпроса: Как е възможно, душата, която е духовно начало, безпространствена, да живее във физическото тяло на
човека
, което заема място в пространството?
Като Син Божий,
човек
има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си.
Постигне ли това нещо,
човек
става господар на условията.
Казвате: Как е възможно, Духът Господен, духовното начало, да присъства във физическия
човек
?
Сегашният живот на
човека
не е нищо друго, освен резултат от действията на Духа.
Който не вярва в това, той прилича на
човек
, който дължи на някого десет хиляди лева, но ги отрича, като казва, че нищо не му дължи.
Вие копаете ден, два, три, месеци, години,
векове
, докато водата от извора потече във вашия дом.
Каквото и да прави
човек
, както и да се отказва от задълженията си, в края на краищата, законът ще го улови.
Тъй щото, когато казвате за някой
човек
, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото си, а сега е разкопал останалия метър и се ползва от резултата на своите усилия.
Това значи, да бъде
човек
помазан.
Когато казваме, че някой
човек
е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност.
Човек
трябва да работи непреривно.
Погледне натук-натам, не вижда никакъв
човек
около себе си, който да се яви като свидетел.
Както
човек
може да пренесе водата – от великия извор на живота – в своята душа, така и богатството на своята душа трябва да занесе на небето.
И тъй, каквото спечели на земята,
човек
трябва да го пренесе на небето.
В това отношение, съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело, извършено от
човека
, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му.
Човек
трябва да знае, че на земята не го чака щастие, удоволствия, но му предстои усилие, труд и работа.
Престъпленията на
човека
се отпечатват на едно място, а добродетелите му – на друго.
Кой каквото е вършил през живота си, добро или зло – всичко е отпечатано върху
човека
.
Всеки
човек
играе роля на първокласен киноартист.
Без да подозира,
човек
непрекъснато играе роли в живота си, от които, той сам се учи, а покрай него и ближните му.
Човек
трябва да има отворени очи и за двата свята.
Този
човек
не знае, какво представя ритмусът на живота.
Само при това положение той може да се нарече „
човек
с отворени очи." Той работи и на земята, и на небето едновременно: корените му са в земята, а клонете – на небето, в духовния свят.
Духът Господен е разумното в
човека
, което го води в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.
Като свършил проповедта си, той чул един тих глас, да му говори отвътре: Излез на улицата и пред вратата на зданието ще видиш един сляп
човек
.
Това е вяра на жабите, а не вяра на
човек
, който познава Бога.
Няма
човек
в света, който да не е минавал през мъчнотии.
За да развие в себе си нужната устойчивост,
човек
не трябва да се задоволява само с един опит.
Бог работи вътре в
човека
, а резултатът на Неговата работа се вижда отвън.
За да разбере, донякъде само, духовния свят,
човек
трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание.
За да се разреши даден въпрос, или, за да се реализира известно желание, първо, то трябва да мине през съзнанието на
човека
, там да узрее и после, да излезе навън.
Това, което е излязло от
човека
при пението, ще пропътува пространството, но по-далеч от слънцето, няма да отиде.
Един ден, това нещо пак ще се върне при
човека
, от когото е излязло и ще повдигне неговия дух.
Докато гласът на
човека
се върне обратно при него, той ще бъде нетърпелив, неспокоен, като че очаква нещо.
Да говори
човек
, това е тъй необходимо, както и да яде.
Ако гласът на
човека
стигне до слънцето, той ще стане певец на слънцето.
До която планета стигне гласът на
човека
, такъв певец може да стане той: ако гласът му стигне до Марс, той ще стане певец на Марс; ако стигне до Юпитер, той ще стане певец на Юпитер; ако стигне до Меркурий, до Венера, или до Сатурн, такъв певец ще стане той.
През целия си живот,
човек
яде и говори.
Ако само един или два пъти яде
човек
, това още не разрешава въпросите на живота.
И като яде, и като не яде, в края на краищата,
човек
все ще умре; но в първия случай, смъртта ще настъпи скоро, в продължение на няколко деня, а във втория случай – в продължение на десетки години.
Човек
трябва правилно да се храни, право да мисли и да чувства, както и право да действа.
Съвременните хора казват, че
човек
трябва да има вяра.
– Какво може да допринесе вярата на
човека
?
Казвате,
човек
се ражда, ще умре и след това ще отиде на небето.
(втори вариант)
Един френски писател написал един хубав разказ, в който разправял за един персийски шейх, който бил много богат и учен
човек
, но не знаел какво нещо е нещастието.
(втори вариант)
След това го среща един сакат
човек
, без ръце и крака.
(втори вариант)
Като срещнеш вдовицата, ще й дадеш две шепи злато, а като срещнеш сакатия
човек
, ще му дадеш всичкото останало злато от торбата." От този ден той постоянно пращал слугата си по улиците и като срещал нещастни и бедни хора, да им дава по нещо, за да не го безпокоят, когато той излиза на разходки да прави своите размишления.
(втори вариант)
Каква опитност ще добие онзи
човек
, който е заборчнял?
(втори вариант)
Христос казва: „Духът Господен на мене ме прати да благовествам на сиромасите." Духът, това е най-възвишеното, най-разумното, което може да дойде някога у
човека
.
(втори вариант)
И когато то дойде, тогава
човекът
човек
става.
(втори вариант)
Когато Духът Господен дойде и те прати да благовестваш разумното слово, то е
човекът
.
(втори вариант)
Докато Божественият Дух не е дошъл в
човека
,
човекът
по нищо не се отличава от животните.
(втори вариант)
Без Духа Господен
човек
не може да има никакво бъдеще.
(втори вариант)
Той казва: „Духът Господен е на мене и ме помаза да благовествувам на сиромасите." Помазването е една реална опитност, която
човек
може да има вътре в себе си.
(втори вариант)
Бил този
човек
проповедник или професор, или какъвто и да е, той трябва да изпълни своето предназначение.
(втори вариант)
Всеки
човек
може да има една специфична опитност, която да се отличава от тази на другите хора.
(втори вариант)
Това повдига
човека
и му дава цена.
(втори вариант)
Всеки
човек
трябва да има една идея, по която се отличава от другите, но същевременно той трябва чрез тази идея да се свързва с едно и също начало.
(втори вариант)
Този
човек
вече е готов на всички страдания.
(втори вариант)
Човек
и без да вярва, и без да има някаква идея, пак ще дойде до същата опитност, пак ще има известни страдания, но тези страдания няма да имат някакъв смисъл.
(втори вариант)
Казва Христос: „Духът Господен е на мене да благовествува на сиромасите." Няма по-хубаво нещо от това, Духът Господен да е на
човека
.
(втори вариант)
В това седи силата на един
човек
, в това седи силата на един народ, в това седи силата на едно общество и в това седи силата и на цялото човечество.
(втори вариант)
И ако
човек
не намери такова едно верую - връзката му с живота, той ще почне да се задушава.
(втори вариант)
Питам, какво се ползва този
човек
, като отрича, че има да дава някому?
(втори вариант)
В съзнанието си вътре той знае, че има да дава на този
човек
, но въпреки това отрича.
(втори вариант)
Всяко престъпление и всяко добро дело се отпечатва по лицето на
човека
, и то не така безразборно.
(втори вариант)
Казвате, този
човек
е щастлив.
(втори вариант)
Ако онзи
човек
, който, като е тръгнал от Бога, не е копал, от Бога докато слезе на Земята, то нищо не става.
(втори вариант)
" И този
човек
ще прогледне." Като възприел тази мисъл в себе си, той си казал: „Сега ще бъде една хубава проповед.
(втори вариант)
Същият въпрос може да се зададе - защо
човек
яде.
(втори вариант)
Всеки ден
човек
трябва да яде, да дъвчи. Защо?
(втори вариант)
Казвам, онзи
човек
, който се занимава с големите мъчнотии, той не трябва да има заешко сърце.
(втори вариант)
В този живот ще кажете като слепия
човек
: „Сляп бях едно време, но сега виждам." Ако ме пита някой: „Ти в онзи свят бил ли си?
(втори вариант)
И през целия си живот
човек
все яде, все дъвчи.
(втори вариант)
При това вярата във всеки
човек
трябва да е свързана с първичното съзнание.
(втори вариант)
Какво принася вярата на
човека
?
(втори вариант)
Всякога, когато
човек
се вглъбява в своето съзнание, то е един процес, едно отиване в духовния свят.
(втори вариант)
И след това, като разреши
човек
един въпрос, у него се заражда желание да излезе навън.
(втори вариант)
Онзи разумен
човек
, който може да намери пътя на истината, който може да намери пътя на любовта и пътя на светлината, тогава ние казваме, че този
човек
е свободен.
(втори вариант)
Аз допущам, че си богат
човек
, имаш с милиони, но стомахът ти от природата е така развален, че не можеш нито да ядеш.
(втори вариант)
Или да искаш да станеш виден
човек
и да запишат името ти на някоя дъска - това живот ли е?
(втори вариант)
Те казват - ти можеш да станеш богат, милионер
човек
, но това е само една идея.
(втори вариант)
Като богат
човек
какво трябва да направиш?
(втори вариант)
Като богат
човек
ти си ценен, защото си натоварен и трябва да пренесеш богатството от едно място на друго.
(втори вариант)
Едновременно
човек
не може да бъде и музикант, и поет, и философ, и учен, но той ще вземе само един клон.
(втори вариант)
Щом ти си богат
човек
, а всички твои клиенти са сиромаси, ти ще трябва да пренесеш богатството си до тях не в пари, но в жито, в царевица, в дрехи, обуща, чорапи и т.н.
(втори вариант)
Всеки
човек
се ражда с нещо хубаво в себе си, но за да може това хубавото да се развие, трябва в него да дойде Духът Господен.
(втори вариант)
8.
Динамическа сила на мисълта
,
ООК
, София, 3.10.1929г.,
Едно от двете трябва да се предполага: или
човек
не си е послужил с езика на Бога, или молитвата му не е приета.
Живее ли съобразно великите Божии закони,
човек
моментално постига нещата.
От
човека
зависи решаването на задачите му.
Когато реши една задача правилно, или когато разбере един закон,
човек
се намира пред голямо богатство — пред динамическите сили, които се крият в този закон.
Иска ли да постигне нещо,
човек
трябва да има абсолютна вяра.
Най-малкото колебание се явява като препятствие в успеха на
човека
.
Човек
трябва да гори без да изгаря.
Сам за себе си
човек
е свещ, която постоянно гори.
Правилното горение се определя от мислите и чувствата на
човека
.
Когато казваме, че някой
човек
свети, разбираме, че той живее с красиви и възвишени мисли и чувства.
Да възкръсне
човек
, това подразбира да се освободи от всички заблуждения, от всички противоречия и недъзи.
Дали е музикант, художник, поет или учен, свободният
човек
работи, живее, проявява се за Бога, а не за хората.
Като е дошъл на земята,
човек
трябва да работи съзнателно върху себе си, да придобие такива дарби и способности, които да занесе със себе си на онзи свят.
Всяко нещо, което се случва в живота на
човека
, е предметно учение.
За да се домогне до реалността на нещата, до дълбокото разбиране на живота,
човек
неизбежно минава през радости и страдания.
Какво знание е това, което нищо не допринася на
човека
?
Като живее
човек
всеки ден трябва да прибавя по нещо ново към своето знание, към своите добродетели и дарби.
Каквото печели във физическо, в сърдечно отношение,
човек
трябва да го вложи в работа.
С това се обяснява и физическата пълнота на
човека
.
Тялото на
човека
трябва да бъде добре организирано, да няма никакви излишъци.
Мускули трябва да има
човек
, а не мазнини.
Всяка негова дума се запечатва в съзнанието ви за
векове
.
Каже ли ви, че от вас
човек
ще стане, наистина
човек
ще станете.
За тази свобода, именно,
човек
се стреми към истината.
Следователно, каже ли ви някое възвишено същество, че от вас
човек
ще излезе, не се съмнявайте, не питайте, кога ще стане това, нито отлагайте нещата за далечното бъдеще.
Кажи в себе си: Ще работя с любов, за да стана
човек
.
Още днес можете да станете
човек
.
Това значи: още днес съм
човек
.
Мнозина се запитват: Може ли
човек
да живее без съмнения?
Оттук правим следния извод: колкото по-бавно се движи
човек
, толкова повече страда.
— На какво се дължи бавното движение на
човека
?
Дали движението на
човека
е силно или слабо, се познава по това как той се справя с болестите си.
Може ли някой чрез мисълта и волята си да изпъди болестта си навън, казваме, че този
човек
е силен, всички движения в него стават бързо.
Колкото по-възвишена е мисълта на
човека
, толкова по-големи възможности крие в себе си.
Мисълта е Божественият елемент в
човека
.
Страданията не са нищо друго, освен раница на гърба на
човека
.
Сиромашията, болестите, невежеството, безверието, представят раница на гърба на
човека
.
Спасението на
човека
няма да дойде отвън.
Още по-добре е
човек
сам да си донесе вода, и сам да се измие.
Не е лошо да боледува
човек
, но трябва да се знае кой именно боледува.
Като се разболее
човек
има условия да работи върху себе си, да се изправя.
Дали нещата са чужди или свои,
човек
трябва усилено да работи, да гледа на всичко като на задачи, които той сам трябва да реши.
Щом се намери в известно затруднение,
човек
казва: Аз не мога да реша този въпрос, но учените, великите хора ще го разрешат.
Има задачи в живота на
човека
, които трябва да се постигнат още сега.
Човек
не трябва да гледа лековерно на нещата, да отлага реализирането им за далечното бъдеще.
— Що се отнася до успеха, до доброто, до напредъка на
човека
, Бог всякога дава съгласието си.
Не само днес, но от началото още Бог е пожелал доброто и напредъка на
човека
и във всички случаи му съдейства.
И като страда, и като не страда, и като здрав и болен,
човек
трябва да има едно и също неизменно верую.
Новото учение изисква от
човека
работа и труд.
Да работи, да се труди, да люби, това са ред задачи, които
човек
непрестанно трябва да решава.
Какво може да направи
човек
, ако живее във влажна къща и кибритът му постоянно овлажнява?
Познава ли отделните хора,
човек
ще познава и техните вътрешни професори и проповедници.
Както влажният кибрит не ползува
човека
, така и влажните идеи не допринасят никаква полза.
И тъй,
човек
не може да познава своя ближен, докато не го обича.
Какво ще прави
човек
в студена стая с влажен кибрит?
И тъй, както отделният
човек
търси начин да се спаси от студ, от глад, така и цялото човечество днес решава ония въпроси, които го затрудняват.
Докато е здрав,
човек
не мисли за здравето си, не мисли за Бога, за другия свят.
Болестта, страданието са методи, чрез които природата си служи, когато иска да застави
човека
да мисли.
Минат ли страданията и болестите,
човек
не мисли вече, не се интересува от никакви идеи.
Щом се обръща към Бога,
човек
не трябва да философства.
Те се налагат на
човека
по необходимост.
Като е дошъл на земята,
човек
неизбежно минава и през добри, и през лоши условия, за да придобие нещо.
Човек
се учи при всички условия на живота.
Външно духът прилича на въплътения
човек
, но той значително се отличава от
човека
.
Влезе ли
човек
в огъня, изгаря и не може отново да оживее.
Като наблюдава този последователен процес,
човек
се чуди, как е станало всичко това.
На същото основание казваме, че всяка мисъл съдържа в себе си ред сили, които подигат или понижават
човека
.
Като знае това,
човек
не трябва да бъде безразличен към силите, както и към потоците, които мислите крият в себе си.
Целият закон се отнася и до думите, с които
човек
си служи.
Всяка дума съдържа в себе си зародиши, сили, които подигат или понижават
човека
.
Не може ли да произнесе тия думи с вяра,
човек
остава в леглото си и чака външни благоприятни условия.
Природата е определила на някой
човек
да легне на леглото си най-много пет-десет минути, а той лежи цяла година.
Болестите, страданията, противоречията, на които
човек
се натъква, не са нищо друго, освен задачи, които трябва да реши.
И молитвата е една от задачите на
човека
.Обаче, каква молитва е тази, която не получава отговор?
9.
Органическо злато / Златото в кръвта (Органическо злато)
,
МОК
, София, 4.10.1929г.,
Сега, като знаете влиянието на планетите върху
човека
, а оттам и свързаните метали с тях, вие можете да си въздействате с металите.
Колкото повече злато има
човек
в кръвта си, толкова по-благороден и устойчив е той.
За такъв
човек
казваме, че има самообладание.
При какви условия трябва да се намира
човек
, за да развива самообладание?
Например, някой
човек
тръгва на екскурзия при хубаво време, но веднага след това времето се разваля.
За да развива самообладание,
човек
трябва да се отнася еднакво и към хубавото, и към лошото време.
Топлото и дъждовно време говори на чувствата в
човека
, вятърът – на неговия ум.
Дъждът казва на
човека
, че чувствата му трябва да се пречистят.
Вятърът говори същото на мислите в
човека
.
Като дава с любов, сърцето на
човека
се разширява.
Колкото по-широко е сърцето на
човека
, токова по-лесно се пречиства.
Изобщо, недоволството показва, че в сърцето на
човека
се крие нещо нечисто и користолюбиво.
За да чисти
човек
сърцето си, не е нужно даже да прави умствени упражнения.
Животът всякога носи условия за
човека
да чисти сърцето си.
Ако е въпрос за даване,
човек
може да дава и материално, и сърдечно, и умствено.
Колкото и да се стреми към чистота на ума и на сърцето си,
човек
все ще се натъкне на мисли и чувства, които ще го покварят.
Това е неизбежно, обаче, разумният
човек
използва тия условия за съзнателна работа върху себе си.
Когато един млад и богат
човек
отишъл при Христа да иска метод за придобиване на вечния живот, Христос му казал, че едно му недостига.
Тъй щото, първото нещо, от което
човек
се нуждае, е да има достатъчно злато в кръвта си.
Казано е в Писанието, че когато
човек
се моли, трябва да влезе в своята тайна стаичка.
Като става от сън и като ляга да спи,
човек
трябва да поглежда към високата планина, да се стреми да я постигне.
Влезе ли в своята тайна стаичка и отправи погледа си към високия връх,
човек
се домогва до онова вътрешно познаване на нещата – вечен идеал за постигане.
И тъй, задачата на всеки
човек
е да се домогне до онова вътрешно знание, чрез което да намери златото, нужно за неговата кръв.
Докато дойде до това знание,
човек
трябва да работи върху себе си, да придобива органическо злато в кръвта си, т. е.
При новото възпитание
човек
трябва да спре вниманието си на влиянието на различните елементи върху човешкия организъм.
Например, забелязано е, че липсата на злато в кръвта прави
човека
несигурен в живота.
Докато има злато в касата си,
човек
върви смел, изправен, самоуверен, разчита на нещо.
Като работи съзнателно,
човек
може да придобие малко злато.
Един милиграм органическо злато в кръвта е достатъчно да повдигне духа на
човека
.
Мислете по този въпрос и пишете върху темата: „Храната на гениалния
човек
“.
От храната, която
човек
употребява, зависи донякъде какви прояви ще има.
Ако физическата храна оказва влияние върху характера на
човека
, колко по-силно ще бъде влиянието на психическата храна върху неговия организъм.
Значи,
човек
трябва да се занимава, освен с физическата химия, още и с психическата.
Бъдещата наука, новото възпитание изискват тънко познаване свойствата на елементите, които влизат в кръвта на
човека
.
Той трябва да знае какво влияние оказват върху
човека
благородните метали – среброто, златото и платината.
Какво по-голямо постижение за
човека
от това, да превръща всичко неблагородно в себе си в благородно?
Щом има това свойство, тя ще бъде в състояние да позлатява неблагородните метали в
човека
, за да го предпази от отравяне.
Златото насърчава и обнадеждава
човека
.
Внесете ли в кръвта на
човека
малко злато, той веднага се насърчава.
Казвате, че някой
човек
се намира в добро или в лошо настроение.
Колко време продължава доброто настроение в
човека
?
От какво зависи продължителността на доброто и лошото настроение на
човека
?
При какви случаи
човек
може да изгуби настроението си?
За да запази настроение,
човек
трябва да си представи, че единицата, т.е.
Златото е в състояние да подобри разположението на
човека
.
Когато
човек
очаква отнякъде да получи много нещо, но остане излъган в очакванията си, той всякога губи настроение.
Причината, поради която
човек
губи настроението си, се дължи на неустойчивостта на материята.
Ето защо, на физическия
човек
не може всякога да се разчита.
Достатъчно е да дадете на
човека
един скъпоценен камък, за да повдигнете духа и настроението му.
Като види златото или диаманта, колкото и да е бил неразположен,
човек
се развеселява и започва да говори.
На какво се дължи способността на
човека
да говори?
Когато в кръвта на
човека
има достатъчно живак, той говори много. Защо?
Казвам, при самовъзпитанието на
човека
докато той не разбере в какво седи естеството на настроението и да си даде един отчет.
(втори вариант)
Човек
трябва винаги да знае да сменя настроението си.
(втори вариант)
Най-първо този знак ще заработи във вас, с ножа
човек
става смел.
(втори вариант)
Когато
човек
е разположен да говори, коя от планетите има влияние върху него?
(втори вариант)
Ще си представите, че сте богат
човек
, имате няколко милиона и после ще ги раздадете на бедните, и ще раздадете всичките, ще останете само с едни дрехи, едни обуща и една шапка.
(втори вариант)
Да видоизменяте нещата, като започнете от физическия свят и да свършите с най-възвишеното у
човека
.
(втори вариант)
Тогава вие ще бъдете учен
човек
.
(втори вариант)
Ако ти можеш навсякъде да ги носиш и да им намираш място, да сменяш енергиите си от едно състояние на друго, ти си учен
човек
.
(втори вариант)
Най-първо,
човек
трябва да има изобилно злато разбирам слънцето, живота.
(втори вариант)
След туй място, къде
човек
да прояви своя живот.
(втори вариант)
В такъв случай
човек
има едно добро настроение.
(втори вариант)
” Някой път
човек
се забърква в своите идеи. Защо?
(втори вариант)
Когато ръцете изстинат на
човека
, какво му липсва?
(втори вариант)
После липсата на златото образува едно свиване у
човека
.
(втори вариант)
Човек
, който няма пари, винаги се свива някак си.
(втори вариант)
Нали всеки един
човек
си има по едно животно.
(втори вариант)
Често казвате
човек
е под известно настроение, или мени се настроението му.
(втори вариант)
Човек
трябва да знае всичките положения.
(втори вариант)
Човек
, след като си настрои цигулката, започва да свири.
(втори вариант)
В малките загуби
човек
страда повече, а в големите той претърпява едно пречупване на гръбнака.
(втори вариант)
Каква е дълбочината на настроението на
човека
?
(втори вариант)
Забелязали ли сте колко трае настроението на
човека
?
(втори вариант)
Ако вземем една игла и я забием един сантиметър на някое деликатно място, на ръката на
човек
, който е в добро настроение, какво ще стане с неговото настроение?
(втори вариант)
Нали
човек
трябва да сменя състоянието си.
(втори вариант)
Най-после кажете си: “Заслужава ли
човек
да си губи настроението за една единица?
(втори вариант)
Когато
човек
има добро настроение, какво усеща?
(втори вариант)
В настроението има един елемент всякога
човек
очаква повече, отколкото може да му дадат.
(втори вариант)
Затова
човек
губи известна част от настроението, или губи известна енергия.
(втори вариант)
10.
Забранихме му
,
НБ
, София, 6.10.1929г.,
Ябълката ще се прояви като ябълка, крушата – като круша, животното – като животно,
човекът
– като
човек
.
Запример, някой
човек
има лошо разположение на духа, мъчи се от мрачни и отрицателни мисли, без да може да си помогне.
Това показва, че всеки
човек
е на мястото си.
Заеме ли
човек
веднъж мястото си, никой друг не може да го заеме.
Ако кажат на този
човек
да пости, той отрича поста, отрича молитвата.
Никаква сила в света не е в състояние да измести
човека
от положението, което му е дадено от Бога.
Постът, молитвата допринасят нещо на
човека
.
Чрез пост
човек
придобива въздържание.
Това значи да се отказва
човек
от дълговете си.
Тя точно е определила времето, когато
човек
трябва да яде.
Никой народ, никой
човек
не се храни на определеното от природата време.
Не е важно, кой как е печелил пари; важно е ти, като честен
човек
, да изплатиш дълга си точно на време.
Няма случай в живота, когато
човек
, да е давал от любов и да е пропаднал.
Обаче, изправянето на света не става с изправяне само на един
човек
.
Дете, което не е кърмено от майка си, не може да стане
човек
.
Каквото и да прави
човек
, той трябва да се проявява естествено, свободно, без никакво лицемерие.
Друг пък се облича скромно, с прости дрехи, да се представи за духовен
човек
, за
човек
, който не се интересува от светския живот.
Чистотата е необходимо качество за всеки
човек
.
Да бъде
човек
чисто и добре облечен, това е в реда на нещата.
Това е така необходимо за
човека
, както е необходимо да бъде здрав.
Здравият
човек
е винаги бодър, свеж в мисълта си.
Овцата знае, как да храни малките си, а
човек
, създаден по образ и подобие Божие, не знае.
Казано е в Писанието: „Колко по-горе седи
човек
от овца!
Здравият
човек
гледа еднакво и на този, и на онзи свят.
И в такива случаи Той казвал: „Господи, да бъде Твоята воля, а не моята." Чрез страданията си
човек
се свързва с Бога.
Колкото по-големи страдания има
човек
и ги носи с вътрешна радост, толкова по-голям герой е той.
Ако при отглеждане на детето си майката вложи своята любов, сила и дух, от това дете велик
човек
ще стане.
Какъв
човек
е този, който не може да излезе от лошите условия на живота?
Човек
може да бъде свободен, само когато е извън болницата.
И тъй, излезе ли от болницата,
човек
не се нуждае вече нито от лекари, нито от сестри милосърдни.
Иска ли да бъде здрав,
човек
трябва да знае, как да се храни, как да пие вода, кога и как да почива и т.н.
– Защо българите досега не са дали нито един гениален
човек
?
Както е нужно за стомаха на
човека
добра и чиста храна и вода, така той трябва да държи в ума си светли мисли, в сърцето си – възвишени и благородни чувства.
По този начин
човек
може да съгради не само здраво физическо тяло, но и здраво духовно тяло.
Тези черти пречат на гениалния
човек
да се прояви.
Задачата на
човека
седи не само в работа върху своя ум, сърце и воля, но и в работа върху окръжаващите.
– Като работи съзнателно върху себе си,
човек
едновременно работи и върху другите.
Злото, което днес виждаме в света, е било скрито в
човека
и сега излиза навън.
Представете си, че някой
човек
се е отчаял от живота и намислил да се самоубива.
Нечистотиите, които се крият в кръвта на
човека
, трябва да излязат навън, във вид на цирей.
Само по този начин злото ще се изчисти, ще излезе вън от
човека
.
Този
човек
се сепва, започва да мисли и се отказва от решението си.
Вие отправяте към тях една положителна мисъл за отговорност на
човека
пред Бога, и те се спират, отказват се от намерението си да вършат престъпления.
Следователно, положителната, възходяща мисъл на
човека
е в състояние да помага на малък или голям брой хора – зависи от интензивността и чистотата на мисълта.
Човек
трябва да изявява навън само онова, което е присъщо на душата му.
3начи,
човек
носи отговорност по отношение цялото човечество.
Ако душата на
човека
иска от него да се помоли на Бога, той трябва да я послуша.
Дето и да се обърнете, навсякъде чувате, как и какви дрехи, обуща и шапки трябва да носи
човек
; какви трябва да бъдат косите му – къси или дълги, къдрави или гладки; как трябва да нарежда и чисти къщата си; как трябва да готви и каква храна да употребява – месна или вегетарианска.
Какъв
човек
е този, който не познава своя Създател и не отправя към Него две синовни думи?
Ето защо, всяка сутрин
човек
трябва да изпраща към всички хора на земята своите добри мисли и желания, няма да мине много време, той ще получи отплата за това, което е направил.
Не само това, но между хората се повдига въпросът, колко време трябва да учи
човек
; трябва ли да се специализира и т.н.
Изобщо, светът е пълен с правила и закони, които
човек
трябва да изучава и прилага в живота си.
.. Как е възможно,
човек
да счита себе си за Син Божий, а да не познава своя Баща?
Други пък казват, че молитвата не е нужна, защото Бог всичко знае и отговаря на нуждите на
човека
, преди да Му се е помолил той.
Докато е на земята,
човек
все има какво да учи.
Сегашните хора постоянно повдигат въпроса за свободата: едни поддържат, че
човек
трябва да бъде свободен, а други – че не трябва и не може да бъде свободен.
– Докато е обиколен от правила и закони, какво да прави, как да се облича, какво да яде, какви отношения да има с ближните си,
човек
не може да бъде свободен.
Без молитва
човек
не може да има никакъв контакт с живите същества.
Втори път същият
човек
не може да го излъже.
Ако
човек
се осмели да им каже, че не трябва да грешат, да лъжат, да вършат престъпления, те веднага се противопоставят и казват, че не може без лъжа, без грехове.
Като им се говори за почивка, те казват, че
човек
трябва да работи неуморно, да осигури бъдещето си.
Една отрицателна мисъл е в състояние да разруши красивото, което Бог е вложил в
човека
.
Разруши ли физическото си тяло преждевременно,
човек
остава за дълги години инвалид.
Физическото тяло на
човека
е утроба, в която духовното му тяло се развива.
На такъв
човек
и богатството, и имотът, и добитъкът са запазени от външни нападения и посегателства.
Едно трябва да знаете: никой
човек
не е в състояние да разреши противоречията в света, нито да изправи греховете на хората.
Сам
човек
, бил той цар, княз или какъв и да е, не е в състояние да изправи човечеството.
Ако за пълното развитие на едно дърво са нужни 12 години, колко повече години са нужни за развитието на
човека
?
Като се огледал, не видял никакъв
човек
около себе си.
Страшно нещо е да умре
човек
преждевременно.
Следователно, ако
Човек
не вдигне кръста си и не възлюби Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила, той нищо не може да направи.
Щом молитвата на
човека
е чиста, дълбока, тя всякога се приема.
Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте на хората, и аз ще бъда с вас до скончание на
века
.
– Не, при такова разбиране на нещата
човек
не може да бъде щастлив.
При такова разбиране на живота,
човек
не може да служи на Бога.
Всеки
човек
носи Христовата сила в себе си.
Щом развият тази сила в себе си, хората ще познаят, какво нещо е Бог, какво представя Божественото начало в
човека
.
След време глупавото дете може да стане умен
човек
и да извърши велики работи, но умният вол не може да стане
човек
.
Тези плодове водят
човека
към познаване на абсолютната, истинската вяра.
Злото се крие дълбоко в
човека
.
Почва, на която е убит
човек
, или животно, носи проклятие в себе си.
– Ако
човек
не може да нареди работите си на земята, на онзи свят никога няма да ги нареди.
В онзи свят работите са наредени, но
човек
трябва да се запита, може ли да влезе в онзи свят?
Работите в училището са наредени, но важно е може ли
човек
да постъпи в това училище?
За да изпълни всичко, което му се заповядва,
човек
всеки ден се зарича това да не прави, онова да не прави и върши тъкмо това, което не иска.
Човек
трябва да се повдигне сега или никога!
В това отношение
човек
мяза на вълка, който казал, че втори път няма да вади петалата на коня, няма да се лакоми за двата овена, няма да иска песента на свинята и т.н.
Човек
трябва да се домогне до онази положителна наука, която сама ще му разкрие всички тайни на живота.
Какви убеждения може да има
човек
, който вярва в сиромашията, в болестите, в невежеството, в робството?
Такъв
човек
никога не може да се повдигне.
Обаче, който не вярва в робството, който познава своето високо произхождение, той е свободен
човек
.
Свободата на
човека
зависи от мисълта му.
Силният
човек
не се интересува, дали някой го следи, или не.
Свободният
човек
има права мисъл.
За да върви по този път,
човек
трябва да бъде внимателен към ума, сърцето и волята си.
Добре е да се правят бележки на
човека
, но виждаме, че ония, именно, които държат много на правопис, на стил, на изложение, които знаят много неща, не прилагат в живота си това, което знаят.
Само при такива случаи
човек
може да познае Бога и да опита Неговата Любов.
Всички несгоди, мъчнотии и страдания, които
човек
преживява, имат за цел да запознаят
човека
с любовта.
Ако котката може сама да се лекува и знае, как да се храни, колко повече това е достъпно на
човека
.
Това значи да се свърже
човек
с невидимия свят, с Христа, с Бога.
С помощта на своето вътрешно чувство
човек
може да познае, върви ли в пътя, който Бог му е определил, или се е отклонил.
Няма по-велико състояние за
човека
от това, да се свърже с Великото в света, с любовта, в която няма никаква промяна.
Хиляди начини има, когато трябва да се помогне на
човека
.
Единственото нещо, на което
човек
може да разчита, това е Любовта на Бога.
В такива случаи
човек
казва, че Бог му е проговорил.
Няма по-велико нещо за
човека
от това, да е свързан с Бога и да върши Неговата воля.
По какво познавате, че Бог е проговорил на
човека
?
Да изпълни
човек
волята Божия, това значи да придобие вътрешен мир и вътрешна радост в себе си.
– Те представят таланти, които
човек
трябва да развива.
Щом придобие тези качества,
човек
може да се домогне до вътрешната философия на живота, до положителната наука.
Човек
, на когото Бог е проговорил, кесията му е винаги отворена, къщата му – на разположение на бедни и нуждаещи се.
Този
човек
се разбира с всички хора.
По естество
човек
е добър, но днес трябва да възстанови връзката си с Бога, която някога е прекъснал.
Сегашният момент определя
човека
.
Същото може да се каже и за
човека
.
Това означава
човек
, на когото огънят вечно гори, и свещта постоянно свети.
Една погрешка в сегашния живот на
човека
е в състояние да засенчи 20 годишния му добър, благочестив живот.
Изворът на този
човек
всякога тече и раздава на всички хора – бедни и богати, учени и прости.
За да не изпада в такива положения,
човек
трябва коренно да пречисти къщата си, да я замаже и изправи, да не остави нито една дупчица, през която злото може да се промъкне.
Чрез тази връзка, именно,
човек
може сам да отиде при великия извор на живота и да пие от неговата вода.
Ревността, било от страна на мъжа, или от страна на жената, ограничава
човека
.
От разположението или неразположението, което водата указва върху
човека
, се съди за нейните качества.
Всяко учение, което се отразява благотворно върху
човека
, което носи свобода и живот, иде от Великия извор на живота.
Ще влезе някой
човек
в едно религиозно общество и веднага ще го заобиколят и ще почнат да го учат, как да се държи, как да се моли, какви правила да изпълнява и т.н.
Не само това, но понякога
човек
започва да се налага и на себе си, да си внушава различни отрицателни мисли, да се съмнява в Бога, в Христа, дори и в себе си.
Всеки
човек
, всяко живо същество има право да се проявява свободно, според както Бог го е създал.
Ако един
човек
разруши своето тяло, какво му остава?
(втори вариант)
Никой
човек
не е в състояние да поправи прегрешенията в света.
(втори вариант)
Но един
човек
, бил той българин, който служи на Бога, той е свободен.
(втори вариант)
Колко ще се иска за
човека
?
(втори вариант)
Да умре
човек
преждевременно, то е лош признак, понеже, като умре преждевременно, причинява големи беди.
(втори вариант)
Този
човек
привежда няколко подобни примери.
(втори вариант)
" Казва Христос: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на света." Казва още Христос: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята." Ако това е вярно, че всяка власт ми се даде, ако тези верующи проповядват, не с нож, този
човек
не е употребил нож, но има една вътрешна сила, която може да ни избави.
(втори вариант)
В онзи свят работите са уредени, но въпросът е може ли
човек
да отиде в онзи свят.
(втори вариант)
Сегашният двадесети
век
, дето науката толкова се е развила в своя напредък, много знаем за небето, много добри хора сме, много културни, хубави здания имаме, но статистиката показва, че 25 на сто днес хората страдат от охтика, 35 на сто заболяват от неврастения, заболявания на нервната система, 15 на сто са с разстроени болести и 25 на сто, които страдат от мускулни болести.
(втори вариант)
Ако посееш една нива, на която е убит някой
човек
, тя носи проклятие.
(втори вариант)
Тя трябва да остане седем години непосята и да се извади пръстта на убития
човек
.
(втори вариант)
Човек
трябва да се подигне - сега или никога, както е казал римският пълководец.
(втори вариант)
Има една наука, в която
човек
трябва да знае своя произход.
(втори вариант)
Силният
човек
не гледа дали го следи някой.
(втори вариант)
Силен
човек
е този, който може да преброди целия свят.
(втори вариант)
Свободата зависи от мисълта на
човека
.
(втори вариант)
Свободният
човек
трябва да има свобода на своята мисъл, да мисли правилно според онзи живот, който Бог е наредил, и да чувства правилно, да няма колебания в неговите чувства.
(втори вариант)
Ако направлението, което Бог е дал на твоята воля - Бог е определил всеки
човек
как да постъпва, ако ти не спънеш себе си, непременно животът ти ще върви, както казват българите, по мед и масло.
(втори вариант)
У
човека
това чувство е вложено.
(втори вариант)
Ако ти кажеш на някой
човек
, че Бог ти проговорил, той ще се учуди как така Господ да е проговорил на
човека
.
(втори вариант)
Когато Бог проговори на
човека
, всичките негови недъзи, които има, ще се снемат.
(втори вариант)
Ако когато на някой
човек
Господ е проговорил, неговата кесия не е завързана.
(втори вариант)
Казва: „Този
човек
е добър." Добър е, понеже е свързан с този източник на живота.
(втори вариант)
Човек
може да стане добър още сега.
(втори вариант)
Сега ти определяш какъв
човек
си.
(втори вариант)
Велико е
човек
да върши волята Божия.
(втори вариант)
Защото, ако ти си живял двадесет години благочестив живот и къщата ти сега се прекатури, това показва, че е останало нещо фалшиво, твоят живот може да се разклати и да съгреши
човек
.
(втори вариант)
Няма по- срамно, по-гнусно нещо от това,
човек
да върши престъпления съзнателно.
(втори вариант)
Някой
човек
има солидна къща, каквато хората не са виждали.
(втори вариант)
" Ако вярваш според разбиранията на този
човек
, ще те приемат в това общество.
(втори вариант)
Всеки
човек
има лоши самовнушения по наследство.
(втори вариант)
Всяко учение може да подейства на
човека
според степента, което учението има в себе си.
(втори вариант)
Нека всеки
човек
се прояви тъй, както Господ го е създал - ябълката като ябълка, крушата като круша.
(втори вариант)
Някой казва, че един е слива, круша, ябълка - всеки
човек
да разкрие в себе си това, което има.
(втори вариант)
Да пости
човек
, значи да се въздържа.
(втори вариант)
Всеки трябва да знае, че онова положение, към което се стремите, втори
човек
няма да го има.
(втори вариант)
Има в природата определено време, кога трябва да яде
човек
- сутрин и на обед точно математически е определено, няма изключение.
(втори вариант)
" Казваш: „Ще си помисля, ще видя." Ще кажеш на този
човек
: „Ще върна парите точно навреме." Ще кажеш - той ги е крал.
(втори вариант)
„Аз съм честен
човек
, точно навреме ще ти ги върна.
(втори вариант)
Не е само
човек
да говори правото.
(втори вариант)
Човек
, който е създаден по образ и подобие Божие, трябва да се учи какво трябва да яде.
(втори вариант)
Ако това стане само с един
човек
, нищо не става в света.
(втори вариант)
Щом е родила едно дете и не може да го кърми, то
човек
няма да стане.
(втори вариант)
Когато видиш, че някой
човек
иска да направи нещо добро, поощрявайте го, кажете: „Много хубаво правиш." Когато някой ти дава нещо, той не трябва да има никаква задна мисъл.
(втори вариант)
Ако
човек
се облича, трябва да се облича хубаво.
(втори вариант)
Човек
трябва да бъде добре облечен и здрав, но не пълен.
(втори вариант)
Здравият
човек
усеща бодрост, свежест на мисълта си и в чувствата си, и в постъпките си.
(втори вариант)
И ако повикат един ден този
човек
за онзи свят, той ще се зарадва, ще повика своите приятели и ще им каже: „Викат ме у дома си да се върна.
(втори вариант)
Чужд
човек
не бива да праща.
(втори вариант)
Ако
човек
не е готов да страда, той не може да се моли.
(втори вариант)
Ако един
човек
се храни с хубавото, красивото и не се съмнява - и волята му не отслабва.
(втори вариант)
Когато
човек
не се храни с илюзии, той закрепва.
(втори вариант)
Ще кажете - този
човек
е в заблуждение.
(втори вариант)
Ако е толкова силен да гради, той ще бъде гениален
човек
.
(втори вариант)
Не, този
човек
е здрав.
(втори вариант)
За българите няма някой велик
човек
.
(втори вариант)
Славяните представляват най-долното положение на
човека
.
(втори вариант)
И действително, ако
човек
не е възпитан - в славянството има известни заложби, за които трябва възпитание - затова се дават страдания.
(втори вариант)
Здравият, свободният
човек
може да яде това, което той си избере, и такава храна, каквато той може да си сготви.
(втори вариант)
Душата ти казва: „Помоли се малко." Ти казваш: „Бързам, работа имам." Има ли в света някой
човек
, който, като се е молил, да е сполучил?
(втори вариант)
В
човека
има едно вътрешно предчувствие, което му подсказва с каква храна трябва да се храни.
(втори вариант)
" Не може
човек
да бъде свободен, щом казват какво трябва да ядеш.
(втори вариант)
Човек
трябва не да се моли на Господа.
(втори вариант)
Човек
е длъжен всеки ден да създаде по една добра мисъл или да изпрати една добра мисъл в света.
(втори вариант)
Ти имаш нужда от някой
човек
да ти напомни, имаш допирна точка.
(втори вариант)
Ако ми дадеш пари, ще те помня." Банкерът ще те погледне и казва: „Хубаво, щом говориш истината, давам ти две хиляди лева." Помнете,
човек
два пъти не може да излъже някого по един и същ начин.
(втори вариант)
Забележете,
човек
не може да бъде изкусен два пъти по един и същи начин.
(втори вариант)
" „Баща ми беше много благороден
човек
.
(втори вариант)
Лицето на
човека
не е устроено така, както на животните.
(втори вариант)
11.
Новото в живота
,
ООК
, София, 9.10.1929г.,
Докога слънцето изгрява най-високо за
човека
?
До тази възраст растенето на
човека
е най-голямо.
През всичкото време, когато
човек
расте, слънцето му дава, но същевременно взима нещо от него.
Дойде ли до това положение,
човек
казва, че старостта го е налегнала вече.
Съвременните хора се питат, какъв е смисълът на живота и си отговарят, че
човек
е дошъл на земята да живее.
Лесно е да се каже това, но изкуство е да знае
човек
, как да живее.
Като изгрява и залязва слънцето, за
човека
ли прави това?
Като изгрява, слънцето дава нещо на
човека
, но даром ли дава, или на заем?
Фактът, че
човек
почернява от слънцето, показва, че то взима нещо от него.
Разумност се иска от
човека
, да знае, кога и по колко време на ден да се грее на слънце.
Като живее на земята,
човек
трябва да изучава физическия свят, да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към всички живи същества.
Добре е да бъде
човек
богат, но ако не може да носи сиромашията, той никога не може да бъде богат.
Богатия наричат светски
човек
, а сиромаха — духовен.
Единицата е мярка, която определя силата на
човека
.
Колкото да е малко, растенето е процес, чрез който природата измерва, колко капитал е вложила в
човека
и с колко единици се увеличава този капитал.
Стреми ли се
човек
към големи работи, към бързо нарастване на капитала му, той влиза в механическите процеси.
Външно актьорът е като всички хора, но къде е истинският
човек
?
Истинският
човек
се крие в очите.
Казвате, че по очите познавате
човека
.
За
човека
един милиметър разлика не е много, но за природата един милиметър е голяма величина.
Следователно, както по прозорците на къщата съдите за хората, които живеят в нея, така и по очите съдите за
човека
.
И очите на
човека
не са еднакво големи.
Ако лявото око е по-голямо, това показва, че чувствата в
човека
взимат надмощие.
Ако умът му не е силно развит,
човек
мъчно се справя с изобилието на своите чувства.
Като живее,
човек
трябва да расте, т. е.
Престане ли да расте,
човек
започва да остарява, вследствие на което линията на изгряващото слънце не се удължава, но постепенно се съкращава.
В залеза на слънцето
човек
се лишава от онази възвишена мисъл и от благата, която тя носи със себе си.
Остаряването не е нищо друго, освен лишаване на
човека
от благоприятните условия, които изгряващото слънце носи.
Старият
човек
иска да направи нещо, да реализира някое свое желание, но вижда, че условия няма.
Загуби. Първото нещо, което
човек
губи със смъртта, е живота.
Докато живее,
човек
се радва на слънцето, работи, печели, но същевременно плаща дълговете си.
При това положение
човек
изпада в големи разочарования.
За да не се разочарова,
човек
трябва да живее идейно, да гледа на живота като нещо цяло, неразделно.
За идейния
човек
е все едно, къде ще живее.
Идейният
човек
носи в себе си Духа.
Неидейният
човек
очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде потик за работа.
Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен
човек
.
Истински идеен
човек
е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява.
Идейният
човек
никога не остарява, той винаги е млад.
Ние пък казваме, че здрав
човек
е онзи, който почернява.
В това отношение слънцето носи големи блага за
човека
.
Вечер, когато слънцето залязва,
човек
трябва да се проникне от идеята да плаща за онова, което е получил.
Човек
трябва да реформира своите разбирания за печалби и загуби, за живот и смърт, да не се плаши от тях.
И тъй, смъртта не е нищо друго, освен заминаване на
човека
за друг свят, да учи това, което на времето си не е могъл да научи.
Много пъти
човек
е отивал в онзи свят, но не е научил всичко, каквото трябва.
Колкото повече и по-положителни знания придобива
човек
от живота си на земята и в онзи свят толкова по-големи са условията за неговото растене.
Следователно, като е дошъл на земята,
човек
трябва да расте.
Човек
трябва да знае, къде се крият корените на злото и да го избягва.
Една от причинит на злото се крие в желанието на
човека
да владее чуждото благо.
“ Може ли смъртният да владее един
човек
?
НАГОРЕ