НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
55
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
55
:
1000
резултата в
14
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Променява времената
,
НБ
, София, 24.2.1929г.,
Щом доближил до него, заекът хукнал да бяга, изплашил се от
човека
.
Питам: мечката, която уплаши
човека
, големия юнак, по-разумна ли е от него?
Заекът, който се уплаши от
човека
, по-разумен ли е от него?
И в двата случая
човекът
е по-разумен.
Страхът не е нещо кардинално, което да е съществувало в
човека
още при създаването му.
Той отпосле се е явил, вследствие на отклонението, което станало със самия
човек
.
И действително, когато клони да изгуби равновесието си, да падне,
човек
всякога се страхува.
Това показва, че страхът носи своето начало от далечното минало някъде, когато
човек
се е отклонил от правия път.
Има едно общо верую, че
човек
излиза от Бога и се връща при Него.
Това е механическо обяснение на въпроса, което не успокоява
човека
.
Преди всичко,
човек
трябва да търси Бога като вътрешна сила в себе си, която му дава мощ, която осмисля живота му.
Така може да мисли
човек
само тогава, когато неговият живот стане едно с този на Първичната Причина по мисъл, по чувство и по действие; така може да мисли
човек
само тогава, когато животът му стане едно с живота на всички разумни, напреднали същества.
Докато съзнанието на
човека
е още на низко стъпало, той не може да мисли, че слънцето за него грее, или че светът за него е създаден. Защо?
В този случай, старият
човек
се е отдалечил от реалността на нещата.
Питам: ако пчелите и осите разрешиха спора практически, като пробиха люспата на гроздето и изсмукаха сока му, може ли
човек
да бъде по-неразумен от тях, да не разреши правилно въпроса за създаването на света?
Те са качества присъщи на
човека
.
Всеки
човек
може да бъде разумен, всеки
човек
може да има знания.
Трябва ли
човек
да пита хората, как да яде?
Казвам:
човек
сам за себе си е причина за социалното зло в света.
Главатарят отказал да го освободи, но след няколко минути той паднал на земята и уплашен, започнал да вика на другарите си: Развържете този
човек
!
С хремата природата предупреждава
човека
, че трябва да работи.
Човек
рита, роптае срещу треската, но тя му казва: С ритане работа не става.
Треската мяза на онези разбойници, които обират парите на
човека
, с което искат да му кажат: Ако искаше да не те обират разбойници, трябваше да дадеш тия пари на бедни, на сиромаси хора, а не да ги държиш за черни дни.
Като дойде при някой
човек
, тя му казва: Скоро давай, каквото имаш!
Когато хората се питат, трябва ли
човек
да бъде богат, или не, казвам: ако вашето богатство внася раздори в целия дом, по-добре да си отиде; ако вашето богатство разваля отношенията между мъже и жени, между синове и дъщери, между господари и слуги, по-добре да си отиде.
Следователно,
човек
трябва да се стреми към ония външни облаги, които са в сила да произведат в него велик, вътрешен морален преврат.
Под думата „морал" аз разбирам най-низкото положение, до което
човек
е стигнал.
Само физическият
човек
може да има морал.
Който не разбира отношенията на морала към живота, той иска да докаже, че моралът е единственото важно нещо в живота, и затова
човек
трябва да бъде морален.
Не, моралът е само лявата страна на
човека
.
Кога
човек
става морален?
Когато разумният
човек
прилага морала, той го прилага еднакво към всички.
Дядото е от
дълговековните
, той ще живее 120 години, ще зарови и сина си, и внука си.
Силата на
човека
седи в безсмъртието.
При това положение,
човек
и да умре, пак ще възкръсне.
Религията подразбира онова първично състояние на съзнанието, с което
човек
се проявява на земята.
Иначе, върви ли по пътя на старото,
човек
все още ще мисли, че времето за възкресението не е дошло.
Религията има место само на земята На небето никаква религия не съществува Може ли
човек
без религия?
Докато е на земята,
човек
се нуждае от къща, но щом се качи във въздуха, никаква къща не му трябва.
Първичната Причина, която обича
човека
, го освобождава от тия условия.
Като видят, че някой
човек
проповядва нещо, първо ще го питат, към коя черкова принадлежи.
Следователно, докато няма светлина,
човек
не може да намери пътя, не може да има никакви постижения.
Много малко иска този
човек
.
2.
Отношение между числа / Елементарни отношения на числата
,
ООК
, София, 27.2.1929г.,
Да кажеш истината на
човек
, който не е готов за нея, това значи, или да го умъртвиш, или да му дадеш да опита благата на живота.
Давам на този
човек
ключа от касата си и му казвам: Аз заминавам за странство.
Нулата означава връщане на
човека
в миналото, да прегледа живота си, да разбере, на какво се дължи някоя негова добродетел и на какво се дължи някой негов недъг.
Често грехът произтича от желанието на
човека
да придобие известно знание, вследствие на което може да направи крив избор и да сгреши.
И като прави добро,
човек
пак има възможност да направи някаква грешка.
В придобиване на известни добродетели,
човек
пак има възможност да греши.
Това значи, да възстанови
човек
своето вътрешно равновесие.
Ако двете врати на човешкия нос не функционират самостоятелно
човек
е осъден на страдания.
Хората са дошли на земята да учат но след дълго учене, те казват: През целия си живот
човек
се учи и все ненаучен остава.
Каквото и да прави,
човек
трябва да сменя ръцете си, ту дясната, ту лявата.
— Не е право да се казва, че
човек
остава ненаучен.
Когато ходи,
човек
пак сменя краката си.
Колкото по-добродетелен, по-силен и по-учен е
човек
, толкова по-лесно се справя с мъчнотиите си.
Това са полюси, между които
човек
се движи.
Чрез интелигентността си
човек
се свързва с животинския свят, а чрез разумността — с ангелския свят.
Обаче, за да се развива правилно,
човек
трябва да постави живота си върху Божествените закони.
При това положение,
човек
не само ще се развива правилно, но каквото придобие и изработи, ще го задържи в себе си.
Няма същество, което би се осмелило в Божие присъствие да отнеме от
човека
онова, което той сам е придобил и изработил.
Физическият
човек
страда, но не и духовният.
Ако страданията на
човека
станат непосилни, и той реши да се самоубие, преди да реализира решението си, нека се нахрани добре.
При един богат и учен
човек
се явил един млад момък отчаян и обезсърдчен от живота.
— Да, животът има смисъл, но
човек
трябва да знае, как да живее и как да реализира желанията си.
Човек
неизбежно ще мине през обезсърдчения, но той трябва да има силна мисъл с която да реагира на всички отрицателни влияния, които идат отвън.
Представете си, че някой
човек
засегне вашата чест, вашето достойнство, вследствие на което силно се разгневите.
Същевременно вие имате желание да станете богат
човек
.
Следователно, ако
човек
иска да запази достойнството си, да си пробие път, всички да го почитат и уважават, той ще изгуби богатството си; ако придобие богатство, ще изгуби възможност да си пробие път, да влезе в правата насока на живота.
Човек
трябва да избере едно от двете положения: или правия път, или богатството.
Тъй щото,
човек
трябва да знае кога да търси правия път и кога — богатството.
Когато създава отношения с хората,
човек
се огъва.
Човек
трябва да избере трето положение, което да се диктува от висок морал.
За да се домогне до това положение,
човек
трябва да има познания, да знае, как да постъпва.
Запример,
човек
се жертва за отечеството си по принуждение.
Хората, обществото, държавата налагат на
човека
да се жертва за отечеството.
Казват, запример, че
човек
трябва да умре за отечеството си.
Никъде. Хората казват, че
човек
трябва да се жертва за отечеството си, за жена си, за децата си и т. н.
Какво може да направи
човек
с такава малка светлина?
В това отношение
човек
мяза на извор.
Човек
може да криволичи, да извива надясно-наляво, но всякога да държи в съзнанието си правата насока на своето движение.
Докато държи в съзнанието си правата насока на своето движение,
човек
е в правия път.
Когато
човек
се подпуши, той изпада в заблуждения.
Човек
е създал парите.
Обаче, мостът, който е нужен за
човека
, не е нужен нито за птицата, нито за рибата.
Да обичаш
човека
, това не значи да го туриш на първо място.
Да обичаш
човека
, това не значи, да го облечеш с най-хубави дрехи, според последната мода.
Да се стреми
човек
към първо място, към големи служби, към разкошно и богато облекло, това говори за неговите големи, ненаситни желания.
Всеки
човек
има желание да заповядва, да разполага със слуги, които да му се подчиняват.
За да заповядва,
човек
трябва да има някакво качество с което да се налага на другите.
Не е все едно да има
човек
пет хиляди лева или пет лева.
Ако някой има пет хиляди лева на разположение и не знае, как да ги използва, той не е разумен
човек
.
Ако има само пет лева на разположение и ги използва на място, той е разумен
човек
.
С пет лева
човек
може да си купи една хубава книга за четене.
Силата на
човека
не седи в положението, което заема, но в разумното му използване.
Човек
трябва да има такова смирение, че дето и да го поставят, да бъде доволен.
Дали ще бъде единица, или една стомилионна част от единицата,
човек
еднакво трябва да бъде доволен.
Това показва, че още много неща има, които
човек
трябва да изучава, за да ги разбере в тяхната същина.
За да дойде до абсолютната наука, до реалността на нещата,
човек
трябва да се справи с желанията си, да знае, кои желания са съществени и кои не са.
Не е лошо нещо женитбата, но
човек
трябва да знае, кога и как да се жени.
Какво щастие може да очаква
човек
на бойното поле?
— Каква слава е тази, да се осакати
човек
?
Старите разбирания правят
човека
нещастен.
Ако
човек
е неразумен каквато работа и да му се даде тя все е детинска защото и той сам е дете.
Обаче разумният
човек
всякога свършва работата си добре.
Човек
има две дупки на носа си.
(втори вариант)
Тогава ще се образуват в
човека
две течения противоположни, течения на живота.
(втори вариант)
Понеже казвате - така трябва да върви
човек
, разбирате по права линия, като канал.
(втори вариант)
Ако вие приемате храна и през същото време я повръщате,
човек
от вас може ли да стане?
(втори вариант)
Човек
, в който двете врати не функционират правилно, той е осъден на страдание.
(втори вариант)
ухо.
Човек
, който обръща все дясното ухо, ще падне в едно изкушение.
(втори вариант)
Човек
има две мисли, върху които се крепи.
(втори вариант)
Човек
има две чувства, които го крепят.
(втори вариант)
Интелигентността, която е обща в живота, и разумността, която е качество на
човека
.
(втори вариант)
Когато дойдете до един
човек
, който има известна добродетел, във вас трябва да се даде един стимул и вие да придобиете тази добродетел в себе си.
(втори вариант)
В едно богато семейство при един учен
човек
иде един млад момък, казва: "Днес ми е последният ден.
(втори вариант)
Всякога, когато на един
човек
се даде простор, когато има възможност да постигне едно желание, не е лошото в постижението на нашите желания, но важно е да изберем пътя, начина за постигането на нашите желания.
(втори вариант)
В даден случай, дето и да ме турят, мястото, в което може да бъда положен, ако аз изпълнявам своето място с разбиране, аз съм важно число." Ако ти имаш 5000 лева дадени и не знаеш как да употребиш парите, не си разумен
човек
.
(втори вариант)
Като се каже "смирение",
човек
трябва да мяза на едно математическо число - дето те турят, да ти е все едно.
(втори вариант)
Човек
през целия си живот се учи и все ненаучен остава.
(втори вариант)
Човек
, който влиза в известни разумни отношения, това, което наричат отношение на душите, брак, той трябва да бъде абсолютно свободен по ония закони, които Бог е поставил.
(втори вариант)
Казваш: "Аз не съм говедо,
човек
съм, път трябва да ми отварят." От друга страна-, искаш да станеш богат, но нямаш богатство.
(втори вариант)
Обаче в
човека
има вкус.
(втори вариант)
"
Човек
трябва да бъде толкова гъвкав, както числата.
(втори вариант)
Някой казва: "Обясни ми истината." Да обясниш истината, значи даваш условия на един
човек
или да умре, или да участва в благата.
(втори вариант)
Значи много такива положения и закони са съществували от
памтивека
.
(втори вариант)
Всеки
човек
иска да се повдигне, всеки
човек
иска да придобие знание.
(втори вариант)
3.
Наука и знание
,
МОК
, София, 1.3.1929г.,
Кой
човек
е морален?
– Нужни ли са патерици на здравия
човек
?
Казваме, че някой не е учен
човек
, но трябва да придобива знания.
Не е достатъчно
човек
само да има знания, но те трябва да са живи, да имат отношение към живота.
Казва се пет грама жито, 100 грама сол, 5 милиона лева, но никъде не е казано, колко знания може да има
човек
.
За да се справя и с трите свята,
човек
се нуждае от положително знание.
Ако е светски
човек
, живее ден за ден, няма вяра и упование нито в себе си, нито в окръжаващите.
Този
човек
е господар на условията.
Докато
човек
не уреди живота си вътрешно, никога не може да го нареди външно.
Силата на
човека
е вътре в него, а не отвън.
На всеки
човек
е дадена тази възможност, тази вътрешна сила.
Това значи, да има
човек
знание, да разполага с науката.
Значи, каквото знание да има
човек
, то е за предпочитане пред невежеството.
Важно е
човек
да знае, какво може в даден момент да направи, какво в даден момент може да излезе от него, а не какво го очаква в далечното бъдеще.
Който иска в малко време да стане велик
човек
, и той е страхлив.
Колкото повече знае
човек
, толкова по-голяма е връзката му с Бога.
Когато спи,
човек
е добър.
Или казваш: „Аз съм много добър
човек
.“ Пак не говориш истината.
(втори вариант)
Например някой
човек
върви по пътя и вдига шум.
(втори вариант)
А пък този, който хлопа малко и полека е смел
човек
.
(втори вариант)
Онзи, който бърза да стане велик
човек
в света, той хлопа силно от страх.
(втори вариант)
Та има известни състояния в
човека
, които трябва да се изучават.
(втори вариант)
Когато
човек
не изучи своето състояние и съзнание, той няма да разбере живота.
(втори вариант)
Значи, колкото
човек
има по-ясни познания, толкова по-добре може да устоява.
(втори вариант)
Човек
трябва да изучава своя вътрешен мир; после трябва да изучава в какъв размер е неговата свобода; и после да изучава какви са неговите отношения към онези, които оперират над него и към онези, които оперират под него.
(втори вариант)
Аз рекох, аз го взимам за трезвен
човек
, защото когато спи, аз никога не съм го виждал да пие.
(втори вариант)
“ Така е, когато
човек
спи е добър, а когато е буден е и добър, и лош.
(втори вариант)
Че тогава
човек
е и добър, и лош.
(втори вариант)
Че тогава
човек
е всякога добър.
(втори вариант)
Но тук под заспиване аз разбирам не заспиване, но
човек
да забрави всичките отрицателни мисли и чувства, да заспи за тях.
(втори вариант)
Човек
, когато иска да умре, той има тази идея.
(втори вариант)
Морал, това е
човекът
, който ходи с патерици.
(втори вариант)
Щом не държи единият крак, патерицата ти е на място, но на здравия
човек
защо му е патерица?
(втори вариант)
Законът за беззаконния е патерица, но на здравия
човек
, който никога не прави престъпление, защо му е закон.
(втори вариант)
Значи, законът е за глупавия
човек
; моралът е за глупавите хора.
(втори вариант)
Кой е глупав
човек
?
(втори вариант)
Той е разумен
човек
.
(втори вариант)
За да направи
човек
някоя глупост, той трябва да е умен.
(втори вариант)
Той е учен
човек
.“ Тогава науката ли ражда знанието или знанието ражда науката?
(втори вариант)
В дадения случай, това показва един
човек
, с когото ще имате работа.
(втори вариант)
Един религиозен
човек
, след като е дошъл в света, от дълго време моли се на Бога и казва: „Аз не искам да ям, да имам работа с хората.“ Той се вглъбил в себе си.
(втори вариант)
Много смешно е когато погребат
човека
, много тържествено.
(втори вариант)
Няма по-смешно нещо от погребението на
човека
.
(втори вариант)
Защо
човек
става неразположен, без да има външни причини?
(втори вариант)
Значи силата на
човека
е отвътре.
(втори вариант)
Човек
може да въздействува на състоянието си.
(втори вариант)
Човек
, който иска да заповядва на конете, трябва да знае да ги спира.
(втори вариант)
Човек
може да измени своето състояние, това е дадено в негова власт.
(втори вариант)
И психология и астрономия и други, това е самовъзпитание на
човека
, за да може [да превръща] нещата в ден.
(втори вариант)
4.
Даде плод
,
НБ
, София, 3.3.1929г.,
– Достойнството на
човека
пада само тогава, когато той не говори истината.
Не, по свое желание,
човек
не може да прави зло, нито може да прави добро.
– Благородството на
човека
се заключава в неговите постъпки.
– Силата на
човека
се заключава в неговия ум, в знанието, което той може да приложи в живота си.
Човек
е свободен да мисли, както иска, да има свои възгледи за живота, но един ден ще дойде заповед - да отиде на война, да се бие с неприятеля.
Какво трябва да прави
човек
със своята свободна воля, със своето съзнание?
И свободният
човек
, който мисли, разсъждава по всички въпроси, се вижда принуден да отиде на бойното поле.
От топлината, лошият
човек
се разгорещява: той вади ножа и маха с него, наляво–надясно.
Много начини има, чрез които,
човек
може да помогне на отечеството си.
От топлината, лошият
човек
става още по-лош, а добрият – по-добър.
Това показва, че
човек
е фактор в природата.
Когато влезе в областта на страха, и най-безстрашният
човек
изпитва страх.
Страхът е резултат на отрицателните качества в
човека
.
В
човека
има и положителни качества, които взимат участие в творчеството на неговия дух.
Във всяка работа,
човек
трябва да пее и славослови Бога.
По какво се познава добрият от лошият
човек
?
Добрият
човек
има особено устройство на лицето, на очите, на устата, на носа, на брадата и това, особеното, именно, вие трябва да изучавате.
Когато обичате някой
човек
, при всички промени, които стават с него, вие трябва да бъдете благосклонни към този
човек
, както слънцето е неизменно в пътя на своето движение; то всякога изгрява от изток и залязва на запад.
Казано е в Писанието: „Словото на всеки
човек
ще му бъде товар".
Под думата „плът", Христос разбира доброто в
човека
, което става като условие, като почва в живота.
Значи, мислите, чувствата и постъпките на
човека
ще му бъдат негов собствен товар. Кога?
В тази почва
човек
трябва да се посади, да изникне отново, да придобие нов живот.
Не е въпросът, така да се прояви силата на
човека
, но всеки трябва да се запита, где може да приложи силата си и какви резултати ще придобие.
По-добри условия за
човека
, от Божествения път, няма.
Голямо изкуство е,
човек
да знае, как и колко да яде.
Казвам:
човек
трябва да изучава закона на различаването, да различава доброто и злото в себе си, като две страни на своето естество, които нямат нищо общо със самия
човек
.
Следователно, ако се поддаде на по-низкото съзнание,
човек
непременно ще сгреши; ако се поддаде на по-високото съзнание, той ще направи някакво добро.
Това показва, че никой
човек
, в света, не действа самостоятелно.
Човек
трябва да познава почвата, върху която ще разработва своето съзнание.
Тя трябва да бъде добра, за да може съзнанието на
човека
да се развива правилно и да даде плод стократно.
Добре е, понякога,
човек
да бъде оптимист, а понякога - песимист. Защо?
Човек
трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него.
Човек
, с такова съзнание е без основа, без почва в живота си.
Тогава, всеки
човек
ще бъде камък от голямата Божествена сграда, която сега се създава.
Следователно, всяко съзнание, което съдейства на
човека
, да се съедини с Първичната Причина, е добро.
Според съвременният
човек
, добрите условия подразбират здраве, богатство, щастие – много дадени величини.
Всяко съзнание, което противодейства на
човека
, да се свърже с Първичната Причина, е зло.
Всяко нещо, което отдалечава
човека
от Първичната Причина; което съкращава живота му и внася в него ред нещастия, като разбърква мислите и чувствата му; огрубява го; прави го болен, нервен и недоволен - е зло.
Злото е чуждото съзнание в
човека
.
– Не, никой не може да посегне върху
човека
, ако за това не му е дадена власт отгоре.
Един православен свещеник, много добър
човек
, ми разправяше една случка от живота си.
Добрите условия са дадени в живота, но даденото не представя
човека
.
За да се познае,
човек
трябва да отдели дадените неща от себе си и да остане сам, т.е.
Често, хората говорят за интелигентността, за интелекта на
човека
, а при това, приемат за реални само тия неща, които се виждат.
Интелектът на
човека
вижда ли се?
Казвате: Достатъчно е,
човек
да повярва в Господа Исуса Христа, за да бъде спасен.
Умът на
човека
вижда ли се?
Вярно е, че този
човек
трябва да повярва в Господа, но и ти трябва да повярваш в Него, че ти казва, да хвърлиш въжето на давещия, за да се спаси.
И той се вижда, но
човек
трябва да знае, как да вижда тия неща.
Ако някой не вижда интелекта, ума на
човека
, това не е доказателство, че те не съществуват.
Представете си, че някой
човек
се отнася към вас нежно, учтиво, внимателно, посреща ви и ви изпраща добре.
Вие казвате: Много добър е този
човек
, посреща ме внимателно, любезно.
Друг някой се отнася към вас грубо, жестоко и бързате да се произнесете, че е лош
човек
.
В случая, вие не знаете съображенията му, защо този
човек
се отнася спрямо вас грубо.
И светия да е
човек
, ако ръката му е счупена, ще го боли.
Вярата има смисъл за
човека
дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовта започва да действа.
При това положение, вие ще кажете, че този светия е груб
човек
.
Не е груб
човек
, но ръката му е счупена.
И тъй, когато казвате, че някой
човек
е добър или лош, вие не знаете вътрешните подбудителни причини, които го заставят да се прояви по един, или по друг начин.
Представете си, че в някой
човек
се яви желание да стане богат, и за да постигне това свое желание, той се принуждава, оттук-оттам, да пооткрадне нещо, или да поизлъже.
Те са чужди идеи, които проникват съзнанието на
човека
и той, дълго време, трябва да работи върху себе си, да се освободи от тях.
Затова, когато се говори за някой
човек
, че е много добър, аз считам, че той е назначен на някаква служба, например, произведен е генерал, и трябва да изпълни тази служба.
Значи, доброто не е качество на самия
човек
, но служба, която той трябва да изпълни.
Казват за някой
човек
, че е интелигентен.
– Еди-кой си е разумен
човек
.
Без злото и доброто,
човек
не може да направи крачка напред.
Без мисъл,
човек
не може да расте и да се развива.
Тъй щото, каквито добри черти видя в
човека
, аз ги замествам с известни служби, които му са дадени да изпълни: майор, капитан, поручик, подпоручик и т.н.
Това не значи, че като развива мисълта си,
човек
може да стане щастлив.
Най-после, като уподобите службите с качествата на
човека
, где ще намерите самия
човек
?
Вместо щастие, понякога, мисълта може да донесе нещастие за
човека
.
Човек
не е извор; доброто и злото не извират от него, но могат да пребъдат в него.
Философски казано, доброто и злото са извън
човека
, но могат да бъдат и в самия
човек
.
Както правилно възприетата и добре обработена храна от организма, прави
човека
здрав, така и правилно възприетото и обработено добро, прави
човека
здрав.
Това, което
човек
не може да възприеме и асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло.
Значи,
човек
, едновременно, образува в себе си и добро, и зло.
Когато организмът асимилира напълно и правилно приетата от него храна,
човек
се радва.
Това е злото в
човека
.
Ако сте били праведен
човек
, а после станете голям грешник, какво ви ползва праведният живот?
Казано е за
човека
, че едновременно е фабрика и на доброто, и на злото.
За да бъде добър, докато е на земята,
човек
трябва да яде малко.
Усилията на
човека
трябва да бъдат постоянни; той всякога трябва да се стреми - пръв да бъде.
Какво се разбира от идеята, че
човек
трябва да се стреми - да бъде пръв?
Колкото по-нечиста е кръвта на
човека
, толкова по-лош е той.
Лошата, нечистата храна създава условия за злото в
човека
.
Злото в
човека
подразбира: семето, което е паднало на пътя, между камъните и между тръните и образувало в него вредни, нечисти газове и елементи.
– Това означава доброто, което
човек
възприема и обработва в организма си, вследствие на което, организмът му се пречиства, а кръвта придобива ясно-червен цвят.
При тези условия само, доброто в
човека
дава плод стократно.
Плодовете на това семе са възвишените, светли мисли в
човека
, които имат условия да растат и да се развиват.
Сега, при самовъзпитанието си,
човек
трябва да знае, че доброто може да дойде в него, отвън някъде, като добро семе, за което той трябва да приготви благоприятни условия, добра почва – своят организъм.
И затова, когато казвате, че
човек
трябва да бъде добър, интелигентен, морален, ще знаете, че само с „трябва" нищо не се постига.
Те ви поглеждат и си казват: Да видим сега, дали този млад
човек
е достоен за това знание.
Казвате: Ако
човек
всякога говори истината, знаете ли, какво ще мислят хората за него?
Ако
човек
говори истината, хората ще кажат за него едно, но ако не говори истината, Бог ще каже друго.
Дадено е свобода на
човека
, да избере или едното, или другото.
И тъй, в света съществува един вътрешен закон, който води
човека
към усъвършенстване.
Казвате: Какво нещо е
човек
?
В първата глава на Битието, Моисей пише за създаването на
човека
: „Взе Бог пръст, направи от нея
човек
, вдъхна в ноздрите му дихание, и той стана жива душа".
Когато животът влезе в
човека
, той ще дойде до любовта.
Значи, животът, живото в
човека
, което седи далеч от неговия интелект, от неговите добродетели, от качествата на неговото сърце, които го смущават, това е истинският
човек
.
Добрият
човек
никога не мисли, че е добър; лошият никога не мисли, че е лош; умният никога не мисли, че е умен; глупавият никога не мисли, че е глупав.
Също така мислят и за банкера: ако някой вземе от него пари с малка лихва, казва, че банкерът е добър; ако вземе пари с голяма лихва, той казва, че банкерът е лош
човек
.
В този смисъл, погрешките не са нищо друго, освен възможности за
човека
, да прояви своята разумност.
Значи, докато не разбере Божиите закони, докато не постъпва съобразно тях,
човек
никога не може да разбере вътрешния смисъл на живота.
Това е подобие само на Божественото, но Бог не е още в
човека
.
Казвате: Нали
човек
е създаден по образ и подобие Божие?
Наистина,
човек
е създаден да бъде образ и подобие на Бога, но още не е такъв.
Да имаш стремеж - да си добър
човек
, е едно нещо; а да си добър, това е друго нещо.
За да живее добре,
човек
трябва да е минал през живота на растенията, на животните; после, той трябва да е минал през моралния живот, да различава доброто от злото и най-после, той трябва да е влязъл в Божествения живот.
5.
Първата буква
,
ООК
, София, 6.3.1929г.,
Едно се иска от
човека
— чиста кръв.
Човек
трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв.
Да мисли
човек
право, това значи да владее граматиката добре, да знае къде да поставя думите.
Не знае ли да поставя думите на място,
човек
ще прави такива погрешки, каквито правят децата в училището.
Като е дошъл на земята, ако иска да не греши,
човек
трябва да съзнава отде е дошъл и накъде отива.
Човек
е излязъл от Бога и отива към Него.
Това значи:
човек
е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него.
Ако разбира този закон,
човек
никога няма да се безпокои.
Когато познава и разбира приятеля си,
човек
не се безпокои.
В един ден
човек
може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи.
Усъмни ли се в Бога,
човек
моментално става грешник.
Една светла мисъл прави
човека
свят.
Една тъмна мисъл прави
човека
грешник.
Вярата на
човека
в Бога е в състояние моментално да го очисти.
Добре е
човек
да се разкайва, но трябва да знае как да се кае.
Човек
дава това, което дължи.
Човек
дава и без да дължи.
С това даване, именно,
човек
си създава условия да го обичат.
Ще кажете, че за да придобие знание,
човек
трябва да чупи главата си.
За предпочитане е
човек
сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят.
Ако не знае тия букви,
човек
не може да изучава Божествената наука.
Дали животът е добър или лош, това зависи от умението на
човека
да поставя буквите на определените им места.
Иска ли да се освободи от кривите понятия за добро и за зло,
човек
трябва да постави буквата „а“ — живота — на своето място.
Следователно, само онзи
човек
живее, който има пробудено съзнание.
При обикновеното съзнание
човек
се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини.
Какво по-велико нещо може да очаква
човек
от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина?
Дали се е качил високо или е слязъл ниско,
човек
не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност.
Само онзи
човек
разполага с известна наука, който познава основните й белези, които се групират помежду си в едно ядро, в една ядка.
Може ли от тази ядка да извади живот,
човек
може да се ползва от тази наука.
Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя живот,
човек
знае какво нещо е яйце.
Не може ли да изкара живот от яйцето,
човек
не знае какво нещо е яйце.
Щом не познава яйцето,
човек
го лишава от условията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля.
Докато отношенията на
човека
към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни и животът му не се изменя.
При това положение
човек
приема в себе си повече или по-малко живот.
И тъй, когато
човек
приема в себе си по-малко живот, отколкото трябва, явява се злото в света.
Приеме ли
човек
в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света.
Доброто пък причинява радост за
човека
.
Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но
човек
взима от изобилието толкова, колкото му е потребно.
Това говори за скъперничеството на
човека
.
Човек
трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее.
Каквото върши,
човек
трябва да мисли може ли да очаква някакъв резултат или не може.
И тъй, всяка сутрин, като става от леглото си,
човек
трябва да благодари за първата буква, за живота, който му е даден.
Когато се намери при неблагоприятни условия на живота,
човек
казва: Дотегна ми вече да живея.
Изпадне ли в това положение,
човек
е на крив път.
Запример, когато изпадне в общество на хора, които не обича,
човек
казва, че не му се живее.
Тогава нищо друго не ви остава, освен да потърсите някой учен
човек
да пробие някъде дупка, да отвори пътя ви, отново да почнете да се движите.
— Докато
човек
задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот.
Дойде някой умен
човек
, и току отвори път на тази вода (В).
(втори вариант)
Понеже евреите са вървели по природата, по онова движение, по което
човек
е слизал, те са описвали, като един пътешественик, как върви.
(втори вариант)
Египтяните са го писали Тогава евреите са взели У египтяните е бил
човекът
, който тръгнал в своето движение.
(втори вариант)
Тази торбичка на а-то означава, че
човек
е бременен с някаква идея в себе си, съзнава откъде е излязъл и къде отива.
(втори вариант)
Когато
човек
разбира този закон, той не може да се безпокои.
(втори вариант)
Животът сам по себе си, съзнанието на
човека
, знае откъде слиза и къде отива.
(втори вариант)
Човек
не разбира, трябва да се троши главата.
(втори вариант)
"
Човек
в един ден може да стане светия.
(втори вариант)
Човек
никога не може да произнесе буквата а или буквата "живот", или да му дойде мисъл за живота, ако няма съзнание.
(втори вариант)
От
човека
зависи.
(втори вариант)
А-то може да го туриш, че оскърбяваш някой
човек
, може да го туриш, че зарадваш някой
човек
.
(втори вариант)
Трябва да знае
човек
как да се разкае.
(втори вариант)
Ако
човек
има да плаща, то е много приятна работа.
(втори вариант)
6.
Отворени форми
,
МОК
, София, 8.3.1929г.,
Често мисълта става еднообразна, както вървежът на рака и отегчава
човека
.
Щом се намери в такова положение,
човек
търси външни форми или пособия, чрез които да си помогне.
Човек
се ражда със способности и дарби, които се проявяват само на земята.
Някои способности и дарби в
човека
са толкова слабо застъпени, че през целия му живот не могат да се проявят.
Човек
си служи с лостове не само на физическия свят, но и в другите светове.
Докато
човек
гледа на мъчнотиите като на задачи и се стреми да ги разрешава правилно, той може да бъде ученик.
Затова някои казват: Обикновеният
човек
живее шест деня за себе си, а седмия посвещава на Бога и на ближния си.
Мъчнотията има за цел да събуди човешките способности към дейност, да застави
човека
да мисли право.
Само така
човек
ще разбере, че различните мъчнотии, през които е минал, са го научили как да работи и да прилага знанията си.
Сегашната човешка форма е резултат на усилията, които
човек
е правил при минаване от една форма в друга,докато е дошъл до сегашната.
Микроскопически са промените, през които
човек
е минал, но всяка промяна говори за условията, за времената и за усилията, през които е минал той.
Колкото е по-дълга и по-правилно развита една линия, толкова повече е работил и толкова по-големи придобивки има
човек
.
Апашът върви по един път, а добродетелният
човек
– по друг път.
Добродетелният
човек
върши работите си през деня, когато всички хора са будни и се намират в нужда.
– Защо трябва
човек
да скърби?
Човек
дъвче храната си.
Както на земята
човек
учи, работи и живее добре или зле, така и в рая, и в ада той се учи и работи.Колкото по-съзнателно се отнася
човек
към работата си, толкова тя му е по-приятна.
Несъзнателното отнасяне на
човека
към работата му причинява неприятност.
Значи,
човек
влага енергията и средствата си там, отдето очаква да получи нещо.
Има смисъл да говори
човек
пред публика, но ако може да й предаде нещо от себе си, тя да остане доволна от него.
Всички хора ще кажат за него: Умен
човек
е,добре и разумно говори.
Задачата на
човека
е да решава мъчнотиите си правилно, а какъв е той по професия, това е второстепенен въпрос.
Като живее,
човек
ще бъде и философ, и учен, и музикант, и поет.
Организмът, с който
човек
разполага, е най-голямата осигуровка.
Който може да използва на място своите мисли и чувства, своите дарби и способности, той е осигурен, той минава за богат
човек
.
Той съзнава своето призвание на земята като
човек
и се стреми правилно да го изпълни.
7.
Лазаре, излез вън!
,
НБ
, София, 10.3.1929г.,
Всяка година, съзнанието на
човека
се разширява по малко.
Такова е било естеството на
човека
от памти-
века
.
Тъй щото, растенето на
човека
се заключава в разширяване на неговото съзнание.
Човек
се е обиждал и в рая даже.
Достатъчно е, само да докоснат един
човек
, за да започне да вика, да плаче.
Но Бог трябва да проговори на
човека
.
Щом един път му проговори, той ще срещне един
човек
, който ще го обикне; ако два пъти му проговори, двама души ще го обикнат; ако три пъти му проговори, трима души ще го обикнат; ако четвърти път му проговори, той ще бъде в гроба; на петия път вече, той ще бъде на небето и оттам ще помага на хората.
За такъв
човек
, земният живот изгубва своя смисъл.
Когато бият
човека
, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: „Имай търпение да понесеш и това страдание!
Обаче, едно трябва да знаете: Никой не може да бие
човека
, в когото Бог живее.
Лазар беше съзнателен
човек
- той мислеше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше, някой да му каже - да стане и да излезе вън.
Това значи, да живее
човек
в съзнанието на другите хора.
От
човека
зависи, коя от двете страни ще хване.
И когато питат, где е старият
човек
, младият момък ще каже: Старият замина за странство, а вместо него останах аз, да продължа неговата работа.
Който не се съмнява в Божественото начало в себе си, той е напълно нормален, здрав
човек
.
Ум се иска от
човека
, за да разбере, например, езика на математиката, на геометрията.
Някой седи, мисли и се запитва: Слушай, от тебе
човек
ще стане ли?
И тъй, геометрията разполага с методи, начини, чрез които
човек
може да изправя своите погрешки.
По това време, в Израил имаше само един
човек
, който, след като умря, още можеше да чува и да разбира, какво му се говори отвън.
Този
човек
беше Лазар.
Ако статическата геометрия разполага с методи за изправяне погрешките на
човека
, колко повече методи ще има на разположение живата, динамична геометрия!
Живата геометрия е наука на бъдещето, според която, ако работи,
човек
ще намери начини за изправяне на своите погрешки.
Как ще обичате
човека
, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости?
От Божествено гледище, този
човек
ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова.
Неразбраните неща интересуват
човека
, защото те представят почва, условия за неговото развитие.
Едва ли ще се намери един
човек
, който може да повярва на думите ми.
Казват за някого: В този
човек
има нещо тайнствено, нещо загадъчно – талант има той.
Значи, вниманието на хората, към някой
човек
, се съсредоточава, именно към това, което е неразбрано за тях.
Кое е неразбраното в
човека
?
Среща един
човек
свой приятел, който му дължи някаква сума, но приятелят му се превива от болки в стомаха, не иска да се спира с никого, търси лекар, да му даде първа помощ.
Божественото всякога ще остане неразбрано за
човека
. Защо?
–
Човекът
се превива от болки, не може да се изправи, а той му говори за някакви пари и задължения.
Един ден, когато чуе гласа на Божественото в себе си,
човек
ще излезе вън и ще придобие живота, както и Лазар го придоби.
Човек
има нужда от въздух.
Ще приведа един пример, за един светия и за един богат
човек
.
Какво ще спечелите от въздух, който, веднъж е бил в дробовете, или най-малко, в устата на някой
човек
?
Не,
човек
трябва да бъде направо свързан с природата!
Следователно, като говори
човек
, с нечистия въздух заедно, излизат навън чисти думи, които го дезинфекцират.
Ако устата на някой
човек
мирише, той трябва да каже на събеседника си: Моля ти се, стой на известно разстояние от мене и слушай само думите, които излизат от устата ми, но въздухът недей мириса.
Хлябът, който давате на
човека
, може да го ползва дотолкова, доколкото е проникнат от хубави и чисти мисли и чувства.
Силата на
човека
е в това, в което той вярва.
Това, в което
човек
вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него.
Този е единственият капитал, който
човек
има в себе си и с който, всякога може да разполага.
И тъй, първо,
човек
трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори.
На това малко камъче било написано името на
човека
.
Но, в такъв случай, в
човека
винаги заговаря вътрешният глас, който казва: Ти ще оздравееш.
Това малко камъче е Божественото, което е скрито в
човека
, като малък зародиш, който очаква своето развитие.
От него ще излезе съзнанието на бъдещия
човек
, който ще се нарече Син Божи, Син на Мъдростта.
Достатъчно е Бог да е проговорил веднъж на
човека
.
Следователно, ако
човек
искрено търси реалното в живота, това ни най-малко не подразбира, онова реално, което обикновените хора разбират.
Положителните мисли и чувства, които
човек
търси, не трябва да се менят, но трябва да оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него.
Изобщо, колкото повече пъти Бог е говорил на
човека
, толкова по-зле за него.
Значи, достатъчно е, веднъж само, Бог да запали свещта на
човека
, за да продължава тя вечно да гори.
От памти-
века
и до днес още, хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде, ще намерят реалното в живота и продължават да го търсят.
Първоначално, Той е вложил в
човека
дихание на живот, т.е.
Старите идеи и вярвания умъртвяват Божественото в
човека
и го заравят в гроба.
Божественото, вложено в
човека
, трябва вечно да живее, защото светът не е създаден за
човека
на материята, но за духовното в него.
Тази е причината, поради която, красивото, възвишеното, дето е написано в съзнанието на
човека
, изгубва своя смисъл.
При това положение,
човек
постепенно губи своята памет, своите прави разбирания за живота, докато един ден, дойде до пълно отчаяние.
След всичко това, хората наричат този
човек
"учен".
След всичко това, хората започват да мислят, че със смъртта на
човека
, всичко се свършва.
Кой
човек
е материалист?
Кой от вас е ходил на онзи свят, или, кой е проникнал във вечността, да знае, че като умре
човек
, всичко с него се свършва?
Влизате в една гостилница и срещу вас излиза гостилничарят,
човек
, пълен с благоутробие, с лице кръгло, като месечина, с весели, засмени очи и казва: Заповядайте, господине!
Това е вярно физиологически, т.е., че след като умре
човек
, сърцето му престава да бие.
Също така и клетките на мозъка, на дробовете, на всички удове, продължават своя живот и след смъртта на
човека
.
Значи, след смъртта си,
човек
не умира, но продължава още да живее, при което, заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано.
Това значи, материалист
човек
.
Трябва ли да говорите на този
човек
?
Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на
човека
ще се видоизменят.
С тия думи Христос възкреси Лазаря, защото той беше единственият
човек
, по това време в Израиля, който беше минал четвъртото посвещение.
Умна била Марта, макар че, под името „Марта" се разбира
човек
, който се занимава с физически, с домашни работи.
Човек
може да изправи своите лоши наследствени черти, както може и да разработи добрите наследствени черти.
– Кой
човек
, след като е тръгнал за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява, да остане на работа на земята, би останал?
Това, което окултизмът нарича „четвърто посвещение" не е нищо друго, освен задача на
човека
, да намери начин за изправяне на своите лоши черти, унаследени от неговите родители и прародители.
" Питам: докато едно дете не излезе от бащиния си дом, може ли да стане учен
човек
?
Когато покажат пред съдията кесия със златни монети, той превързва очите си и със затворени очи, да не вижда очи в очи правдата, започва да разглежда делото и казва: Този
човек
не е виновен и трябва да се освободи.
" – синът не може да стане учен
човек
.
" – и се нагърбва, с години, да го поддържа в странство, да стане учен
човек
.
Когато
човек
направи някаква погрешка, или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други да го съдят.
Божията Правда смекчава наказанието, а
човек
сам го увеличава.
Такъв
човек
има будна съвест.
Ако този
човек
направи някакво добро, според Висшата Правда, той трябва да получи известно възнаграждение.
- Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а безсмъртният
човек
е цар на живота.
Например, ако някой
човек
направи едно престъпление, веднага идват стражари, хващат го, турят го в затвор и против него се завежда дело.
Щом някой праведен
човек
извърши едно добро дело, веднага трябва да го уловят, да го затворят, докато се заведе дело против него.
Природата и душата са два живи, вечни принципа, които работят всякога заедно и помагат, както на
човека
, така и на всички около него.
Когато
човек
пожелае да се разшири като природата, от една страна, и като Бога, от друга страна, ражда се грехът, създават се погрешките.
Защото
човек
не разполага с такава разумност, с такива знания, с каквито природата оперира.
Човек
трябва да дойде до вътрешна опитност, да различава тези гласове от Божествения.
Езикът на разумния
човек
коренно се различава от този, на неразумния.
– Може ли разумен
човек
да говори така?
Казваме „съзнателен
човек
", вместо „духовен".
Когато кажем, че някой
човек
е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание.
Също така и думата „нравствен" или „морален
човек
", в български език, е на фалиране.
Този е
човекът
на четвъртото посвещение.
Съзнателният
човек
печели, духовният губи.
Само на съзнателния
човек
, който мисли и разбира, може да се каже „излез вън"!
Само на съзнателния
човек
може да се каже: излез вън, махни се оттук, ела тук, иди там и т.н.
Природата поставя всеки
човек
на изпит, да види, доколко той може да издържа страданията в живота
Един богат
човек
отишъл при този турски кадия, да разгледа делото му.
Дойде ли любовта в
човека
, с нея заедно дохождат богатство, слава, чест, способности, дарби и т.н.
Приятелят му го погледнал и си помислил: Да не е мръднала дъската на този
човек
?
Така се изредили десетина души, но като дошъл ред на последния, той казал: Който иска, нека дойде да бие този
човек
.
Когато изгуби парите, знанието, високата си служба, с тях заедно,
човек
губи и почитта на хората.
8.
Правилни изводи
,
ООК
, София, 13.3.1929г.,
Като мисли,
човек
не трябва да разглежда нещата външно само, но той трябва да прониква и в най-скритите им места, да ги разглежда в тяхната дълбочина и смисъл.
Трябва ли
човек
да остане затворен в някоя къща и да се примири с мисълта, че не може да излезе от вратата?
Изобщо,
човек
трябва да се примири с дадено положение, само след като е опитал всички възможности да го преодолее.
Представете си, че някой
човек
е уличен в някакво престъпление, за което полицията го търси да го хване и тури в затвор.
Свободно ли ще се разхожда този
човек
из града?
Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този
човек
е вървял по нечисти, кални улици.
Тъй щото, когато
човек
се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля.
За
човека
е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно.
Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този
човек
!
Този
човек
има любов в душата си, вследствие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си.
Да върви
човек
по широките пътища и така да побеждава мъчнотиите си, това всеки обикновен
човек
може да направи.
Това не значи, че
човек
неизбежно трябва да мине през канал, или през кални, тъмни улици.
Но ако Провидението застави
човека
да мине през такъв път, за предпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездействие.
Всеки
човек
носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва.
Същото се отнася и до
човека
.
Когато се намери в трудно положение,
човек
може да направи това, което в никой друг случай не би могъл да извърши.
За предпочитане е някога
човек
да се хвърли от високо, отколкото без никаква съпротива да се предаде в ръцете на неприятеля си, който ще му върже ръцете и ще го подкара да върви напред.
Сега, като казвам, че
човек
трябва да бъде смел, това не значи, че трябва да върши глупости.
Човек
трябва да бъде смел в постъпките си, но разумен.
Щом е така,
човек
трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи.
Има случаи, когато само с тояга в ръка
човек
може да разпръсне многобройна тълпа.
След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един
човек
.
Човек
трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа.
– И това е възможно, но за да дойде външна помощ на
човека
, без да е работил, друго нещо се иска от него.
Иначе, невъзможно е
човек
да не работи и да получава всичко наготово.
И за
човека
, като единица, може да се каже същото.
Ако десет огледала се наредят под специални ъгли,
човек
се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия
човек
.
Човек
, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила.
Ще кажете на някой
човек
, че е сприхав.
Ще му кажете още, че е добър или лош
човек
.
Кажете ли на никого, че е лош
човек
, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма.
Бях богат
човек
, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове.
Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен
човек
.
Да бъда виден, знатен
човек
, това подразбира да живея с чужд труд и капитали, да завърша живота си с неприятности.
Един баща казал на сина си: Синко, от тебе
човек
няма да излезе.
Казвам: Не е достатъчно вестниците да пишат за
човека
, но това, което пишат, трябва да е положително, да подига самия
човек
, а не да го унижава.
Всяка добра или лоша черта на
човека
може разумно да се използва.
Гневът е сухият барут в
човека
, който може да се използва във време на война.
Влагата представя мекотата в
човека
.
Човек
трябва да бъде мек, но не мекушав.
Когато греши и не изпълнява Божиите закони,
човек
ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок.
Ако не върви в правия път,
човек
ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята.
Ангелът казва на
човека
: Или ще вървиш в пътя, който ти е определен и ще вършиш това, което Бог ти заповядва, или ще платиш с живота си.
Запример, някой мисли за себе си, че е кротък
човек
и се чуди, защо, въпреки неговата кротост, се натъква на толкова големи мъчнотии и противоречия.
Кроткият
човек
е предвидлив и съобразителен.
Само по този начин
човек
ще разбере, че всичко, каквото се случва в живота му, е на място и за негово добро.
Следователно, при каквито тежки условия и да е поставен,
човек
ще види най-после, че има един естествен, Божествен начин, по който той може да се освободи.
В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на
човека
.
Всяко изпитание има за цел да развива в
човека
вътрешно послушание.
Човек
расте на височина само до известен предел и по-нататък престава да расте.
Понеже
човек
е отражение на макрокосмоса, растенето му се определя от известни величини в природата.
В пътя на развитието си,
човек
трябва да се наблюдава, да изучава своите желания, своите импулси, да знае, от какво естество са те и от какъв източник произтичат.
Обаче, срещате някой силен, учен
човек
, върви гордо, с изправена глава, с ръце в джобовете си или отзад, никого не иска да знае.
Като изучава себе си,
човек
трябва да бъде справедлив: на всяко нещо да дава съответна цена и значение.
Преди всичко, не е правилно да туря
човек
ръцете си в джобовете си или отзад.
Няма ли това справедливо отнасяне към себе си,
човек
може да отдаде особено значение на някоя физическа идея, вследствие на което да очаква от нея големи резултати.
Човек
трябва да държи ръцете си в естествено положение, отстрана на тялото.
Като знае това,
човек
трябва да различава мислите, чувствата и желанията си, да знае какво трябва да очаква от тях.
Тъй щото,
човек
трябва да има послушание към Бога, не само когато е слаб, глупав или невежа, но и като силен, учен и разумен
човек
.
Всеки
човек
, външно и вътрешно, е построен по особен начин, вследствие на което стремежите и разбиранията на едного коренно се различават от тия на другите.
Кое е за предпочитане: да чете
човек
и да учи или да брои пари?
Естествено е за
човека
да бъде недоволен, но недоволството трябва да му даде потик да върви напред.
Недоволство, което спъва
човека
, не е на място.
Ако се движи между учени хора,
човек
трябва да учи, да разбира техния език и интересите им.
Каквото и да прави,
човек
неизбежно ще мине през изпитания и мъчнотии.
Следователно, някога
човек
ще бъде в положението на учен, друг път – в положението на банкер, на войник, или на търговец и т.н.
За да се справи с мъчнотиите си,
човек
трябва да разполага с известно знание.
Няма
човек
в света, който да не е воювал, да не се е бил с никого.
Не е лошо да воюва
човек
, но той трябва разумно да воюва.
Ако не разполага със светското знание,
човек
не може да се домогне и до духовното, защото знанието, било то духовно или светско, почива върху едни и същи закони.
Докато дойде до възвишената, Божествена наука,
човек
трябва да прави ред опити и упражнения, да прилага наученото.
Когато моралът се отнася до вземане, всеки
човек
знае, как да постъпи.
Стане ли въпрос за даване, там се проверява истинския морал на
човека
.
Ако върви по обикновения път,
човек
нищо не може да постигне.
Който е готов доброволно да изплаща своите задължения, той е морален
човек
.
Значи, законът се прилага към моралнослабия
човек
.
Спре ли
човек
за по-дълго време в тази област, паразитите ще го нападнат.
Всяко съмнение, колебание, безверие са паразити, които развалят красивото и великото в
човека
.
За да се справи с тия отрицателни състояния в себе си,
човек
трябва да се изучава.
Наистина, като получи няколко музикални такта върху гърба си,
човек
се научава вече да бъде точен, изпълнителен към задълженията си.
Да изучава
човек
себе си, това значи, да влезе в една свещена област на познания, които ще го доведат до истинската наука.
Когато иска да задоволи желанията на
човека
, Бог не задоволява изведнъж всичките му желания, но само онова, за което той е копнял с години.
Числата взимат участие в мислите и чувствата на
човека
.
За да разбере живота,
човек
трябва да изучава числата.
Баницата за любимия ви
човек
ще бъде направена от най-чисто и прясно брашно, масло и сирене.
Когато се оглежда в огледало,
човек
вижда себе си.
Този, който е пред огледалото, и този в огледалото представят един и същ
човек
.
Сам по себе си
човек
не може да се увеличава, т.е.
докато живее,
човек
може да развива своите сърдечни, умствени и душевни сили, вложени в неговото сърдце, в неговия ум и в неговата душа.
Свят
човек
е онзи, който има правилни отношения към своя ум, към своето сърце, към своята воля, към своята душа и към своя дух.
Светият
човек
не си служи с никакво насилие.
Мнозина мислят, че светият
човек
прави чудеса.
Мисълта на светия
човек
трябва да бъде пластична, да си пробива път навсякъде.
Казва: "Аз съм малко гневлив
човек
." Щом се гневиш, дето трябва, ще те похваля.
(втори вариант)
Може да погледнете сериозно, че
човек
леко гледа на живота.
(втори вариант)
Ако сериозно гледаш, сериозният
човек
ще плати дълга, свърши работата.
(втори вариант)
Хубаво, ако
човек
е много кротък, кроткият
човек
навсякъде кротко седи и мълчи, както индусите имат по четири-пет години мълчание.
(втори вариант)
Ще избереш път, да не срещнеш нито един
човек
.
(втори вариант)
Ще прати някой
човек
в пустинята, тъй ще нареди.
(втори вариант)
Ще дойде този
човек
, ще се заинтересува, ще ви услужи.
(втори вариант)
Значи
човек
сам по себе си не може да се увеличава, самата душа не може да расте.
(втори вариант)
Когато кажем, че някой
човек
расте, ние подразбираме неговите отношения, разбираме това, което той има в себе си.
(втори вариант)
Но Господ прати един
човек
, стар дядо, набожен, който разбира тази работа.
(втори вариант)
Най-първо,
човек
като не знае, той ходи сгушено, после, поотпуснал се.
(втори вариант)
Свят
човек
.
(втори вариант)
Свят
човек
.
(втори вариант)
Един
човек
, който има правилно отношение към своя ум, който има правилно отношение към своето сърце, правилно отношение към своята воля, правилно отношение към своята душа и правилно отношение към своя дух, той е свят
човек
.
(втори вариант)
Сега някои считат, че светият
човек
може да прави чудеса.
(втори вариант)
Ако идеята ви не може в едно отношение да бъде пластична, ако по един начин не може, по втори, трети, четвърти, вие трябва да бъдете като
човек
, който е затворен вкъщи, че ако не може през вратата, през прозореца, през комина да излезе.
(втори вариант)
" Представете си някой съвременен
човек
, който е повикан по законите за някое престъпление, не може да влезе по естествения път в града, влиза по канала в града.
(втори вариант)
Защото [се иска]
човек
не само да иде на Витоша.
(втори вариант)
Този
човек
идея има.
(втори вариант)
Ако този падналият
човек
минава през капала, за да види домашните, той е герой.
(втори вариант)
Отивам, някой
човек
забатачил.
(втори вариант)
Но животът на другите хора трябва да бъде като пособие, тъй както на един учен
човек
във вашият живот трябва да бъде настолна книга.
(втори вариант)
Как е живял някой светия, някой учен
човек
, то е пособие, книга, която трябва да изучавате.
(втори вариант)
Едно съмнение, колебание, неверие, всички тия неща спъват хубавото, възвишеното в
човека
.
(втори вариант)
Човек
започва да усеща, че губи, губи, и най-после изгуби това, което има в себе си.
(втори вариант)
Човек
, докато не проучи себе си, не разбира онова, което Бог е вложил в него, не може да има положителна наука.
(втори вариант)
Човек
върви навън, казват: "Стой!
(втори вариант)
Когато
човек
дойде да проучва себе си, той влиза в една свещена област.
(втори вариант)
Няма да казваш: "Аз не съм много учен
човек
." Това не е наука.
(втори вариант)
Много пъти
човек
с едно дърво като се спусне, цяла тълпа разпръсква.
(втори вариант)
Човек
има и добра, и лоша страна.
(втори вариант)
На смелия
човек
Бог, казват, винаги помага.
(втори вариант)
Казвам, че съм лош
човек
.
(втори вариант)
Този
човек
, който е смел, и има вяра, може да мине, защото вярата върши чудеса.
(втори вариант)
Аз съм
човекът
, тъй както съм създаден от природата.
(втори вариант)
Защото има една мярка,
човек
се спира.
(втори вариант)
Има известно съотношение на известни величини в природата, понеже
човек
е отражение на макрокосмоса.
(втори вариант)
Следователно в себе си
човек
трябва да ограничава своите мисли, трябва да ограничава своите желания, своите постъпки.
(втори вариант)
Трябва да знаеш с този
човек
как да се поставиш, трябва да имаш отношение [към] това, от което той се нуждае.
(втори вариант)
Ако намериш в себе си това, от което той се нуждае, веднага казва: "Той е много добър
човек
."
(втори вариант)
"Но може тази сила да дойде отнякъде." Казвам сега, ако
човек
се огледа в огледалото, колко образа ще се явят?
(втори вариант)
Казва: "Този
човек
е прозорлив." Туй същественото на вас е необходимо.
(втори вариант)
Та в живота някой път вие [се] намирате като
човек
, който отива на бал.
(втори вариант)
Десет. Питам,
човек
размножил ли се е, увеличил ли се е?
(втори вариант)
Казва: "Аз съм много миролюбив
човек
." Няма нито един от вас, който да не се е бил.
(втори вариант)
Казвам, трябва разумно да воюва
човек
.
(втори вариант)
Като каже нещо, казва: "Какво, ти си сприхав
човек
." Действително сприхав съм, това не е никаква наука.
(втори вариант)
Казва: "Аз съм добър
човек
." Добър си.
(втори вариант)
Казва: "Аз съм лош
човек
." Те са относителни неща.
(втори вариант)
Добър
човек
.
(втори вариант)
Но добрият
човек
, съзнателният
човек
мисли сега.
(втори вариант)
Кое е по-силно, нравственият
човек
или моралният
човек
?
(втори вариант)
Много [виден]
човек
бях, навсякъде ме познаваха, вестниците за мене пишеха.
(втори вариант)
Виден
човек
бях, голям търговец с милиони." Казва: "Ликвидирах и започвам наново.
(втори вариант)
Един баща казва на сина си: "Синко,
човек
няма да станеш, никой за тебе няма да знае." Той направил един ден едно престъпление.
(втори вариант)
Нищо, един сърдит
човек
е един отличен
човек
.
(втори вариант)
Дойде някой, аз съм много добър, мек
човек
.
(втори вариант)
9.
Периодичност в живота
,
МОК
, София, 15.3.1929г.,
Колкото повече спънки среща
човек
и ги преодолява, толкова по-силен става.
Тя знае какво е нужно на
човека
, за да кали волята си.
Като върви в правия път на живота,
човек
лесно решава задачите си, не се отклонява, не нарушава законите на природата.
Първият е нечестен
човек
, а вторият – честен.
Всяко неразрешено противоречие внася стремеж в
човека
към повдигане.
Законът на периодичността се проявява във възходяща и низходяща степен, в зависимост от разположението на
човека
към добри или лоши навици.
Човек
е пиян, когато между чувствата и между мислите му няма никакво съотношение.
Придобиването на богатство, на приятели, прави
човека
радостен.
За да не губи радостта си и да не страда,
човек
трябва да търси духовни обекти, а не материални.
10.
Който има невестата
,
НБ
, София, 17.3.1929г.,
А приготовленията за сватбата, това са мъчнотиите и страданията, през които
човек
неизбежно трябва да мине.
– В любовта
човек
е абсолютно свободен.
Следователно, като
човек
, дълбоко в душата си, аз трябва да съзнавам любовта и сам да я прилагам, без никакво външно насилие.
Казвам: всеки
човек
има такива характерни черти, като тия у този господар.
Има нещо в
човека
, с което трябва да се бори юнашки, но разумно, без да се обезсърчава.
Злото в света се заключава в това, че другите хора отвън искат да определят пътя на
човека
, като му казват: Така трябва да мислиш, да чувстваш и да постъпваш!
Кой трябва да определя пътя на
човека
?
–
Човек
на
човека
не може да определи пътя, защото той не му е дал нито ума, нито сърцето, нито тялото.
Тогава, как може да си задържа тази привилегия да определя пътя на
човека
?
Ако
човек
има задължения към някого, то е към Първата Причина, Която му е дала всичко, но не и към онзи човешки бог, в името на когото се вършат ред престъпления.
Всеки
човек
има право да вярва в някакъв свой бог, но в края на краищата той ще се увери, че съществува Един Бог, Който е определил съдбините на хората и начертал пътя на тяхното движение.
В света, от памти-
века
още, съществуват известни институти, известни учреждения, произходът на които е неизвестен.
Велик и дълготърпелив е Той, оставя всеки
човек
свободно, да върши, каквото иска.
Ако
човек
върши престъпления, един тих глас отвътре му нашепва: Това, което вършиш, е престъпление от него нищо няма да придобиеш.
За да разбере известна идея, известен институт или известно учреждение,
човек
първо трябва да разбира неговия дълбок вътрешен смисъл.
Без да мисли по-нататък,
човек
извършва престъплението, но после започва да плаче.
Само истината освобождава
човека
.
И действително, който следва истината, той е свободен
човек
.
Казват, че който има знания, наука, той е културен, свободен
човек
.
От памти-
века
е имало учени хора, философи, а при все това пак не са били свободни.
Ще кажете, че за да бъде
човек
свободен, трябва първо да уреди работите си.
Значи, свободата не зависи от това, дали работите на
човека
са уредени, или не.
Значи, за да бъде свободен
човек
, трябва да е придобил истината, да знае нещо.
Докато е млад,
човек
идеализира нещата, представя си ги в такъв вид, в какъвто не са.
Те започват да съжаляват, че са се оженили, и казват: Не струва
човек
да се жени.
– Щом не струва
човек
да се жени, това показва, че тази женитба не е от Бога. Защо?
Ето защо,
човек
трябва да се стреми към онези задачи, които могат да му дадат начин, метод за разрешаване основните принципи на живота.
Много задачи ще се дадат на
човека
, които той правилно трябва да разреши.
И
човек
е фактор, макар, че мнозина мислят, какво те не могат да направят нищо.
Ако е вярно, че външните условия са единствени и най-главни фактори в живота, питам: защо е дошъл
човек
на земята?
Ще кажете, че
човек
е роб на условията.
Как може
човек
да придобие свободата си?
Човек
вярва само в Божественото, а в човешкото може да има само вярвания.
За тази цел
човек
не трябва да греши.
Но понеже науката казва, че няма правило без изключения, тогава изключенията по отношение на Божествения закон се заключават в това, че
човек
може да умре.
Правилото е, че
човек
живее, а изключението, че
човек
умира.
То е все едно да се затвори
човек
някъде и да каже, че няма да прави дългове.
– Той върши грехове, защото от
векове
още е складирал в себе си много неестествени желания, които сега бушуват в него и го карат да греши.
Той бил беден, набожен
човек
и си мислил, че като напише едно хубаво писмо, царската дъщеря ще му обърне внимание.
– Петелът е умът, с който
човек
трябва да мисли.
Ако във всяка работа
човек
не вложи ума си, да обмисли добре, какво да прави, пак ще съмне, но земетресение ще стане.
Следователно, всеки
човек
трябва да постави трона си край морето, да види, подчинява ли му се приливът на вълните или не.
Това показва, че отношенията и възможностите на
човека
в живота са съвсем различни от тия, които той може да си въобрази.
Страданията носят щастието на
човека
.
Тъкмо когато
човек
мисли, че няма изходен път в положението, в което е попаднал, вижда, че ”случайно” се намира пред такъв.
Според правилата на медицината е така, този
човек
не може да живее повече от 24 часа, той непременно ще свърши, и никой не може да му помогне.
Трябва ли
човек
да носи юлар на главата си и да казва: Няма какво да се прави, ще се живее.
Разумен трябва да бъде
човек
, да разбере смисъла на живота!
Аз искам да постъпя като разумен, като честен
човек
пред тебе, а не като лъжец.
Великото, което свързва
човека
, едновременно му дава свобода, прави го свободен.
Свободният
човек
е постоянен, устойчив.
Каквито и да са външните условия, този
човек
остава всякога един и същ.
Казвам: едно мощно желание, колкото дълбоко да е скрито в
човека
, е в сила да го избави от смъртта; с него той може да преодолее всички препятствия, които се изпречват на пътя му.
Но престъпление е
човек
да изисква от някого той да не обича друг, освен него.
Съвременните хора търсят нещо велико в живота си, искат да се домогнат до любовта, да я придобият, но лекарите, както и хората на старите разбирания, казват, че не струва да се живее, че животът на
човека
е кратък, в 24 часа той може да замине за другия свят.
Не струва да се живее, само когато
човек
се отклонява от правия път, от пътя, в който има растене и повдигане.
Причините за страданията са в самия
човек
, но не в живота.
Свободен
човек
е онзи, който не се влияе в действията си от външните условия.
Този
човек
е роб на външните условия.
Чрез знанието
човек
се свързва с мъдростта.
Щом се свърже с мъдростта,
човек
е в състояние вече да разкъса връзките, булото на илюзиите, които го правят роб.
Мислите ли, обаче, че ако един неспособен
човек
отиде при един мъдър, при един учен
човек
, той ще се занимава с него?
Следователно, докато не постави любовта и мъдростта за основа на своя живот,
човек
всякога ще се натъква на противоречия.
Нищо не очаквайте от
човек
, който е готов да се откаже от своето верую, от своето убеждение.
Докато си
човек
, ти никога не можеш да се ожениш за слънцето.
– Ако е въпрос
човек
да се откаже от несъщественото, от преходното в своя живот – разбирам, но да се откаже от идеала на своята душа – не разбирам.
Казвам: всичко в света може да се промени, но главата на
човека
– никога.
– Ако някой може да снеме главата ти от раменете, ти не си
човек
.
Това значи
човек
!
– Може ли стар
човек
да се жени?
Каква наука е тази, която внася страх и трепет в
човека
и го кара да се бои от сянката си?
В човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа има свещени неща, които трябва правилно да се изяснят, за да порасне
човек
в себе си.
Така само
човек
може да придобие свободата си, да стане свободен, да не греши.
– Не,
човек
трябва да работи с Божествените принципи, да ги прилага в живота си, да бъде носител на истината.
Какво донесе робството за
човека
?
Този е пътят, по който могат да се развият дарбите в
човека
.
– В кой кодекс на Свещената книга е писано, че като остарее,
човек
не може вече да учи?
Има неща, които
човек
сам трябва да извърши.
Следователно, в духовен смисъл, под думата ”дете” се разбира
човек
, който има пластичен, подвижен ум и душа, пълна със стремеж за придобиване на знания, които да прилага в живота си, за да го изправя и повдига.
Който диша, който яде, който гледа, той е
човекът
.
11.
Непреривно движение
,
ООК
, София, 20.3.1929г.,
Природата е строго определила мястото, както и работата на всеки
човек
.
Попадне ли
човек
точно на мястото и на работата, които природата му е определила, той всякога е доволен.
Числата играят важна роля в живота на отделния
човек
.
Има числа, които помагат на
човека
; има числа, които му препятстват.
Човек
трябва да знае за себе си кои числа му помагат и кои му противодействат.
Каквото представят числата в живота, такова нещо е животът на всеки
човек
.
Животът на
човека
не е нищо друго, освен лотариен билет, на който е точно написано ще спечели или не, ще има ли страдания или няма да има.
Като учи и работи съзнателно,
човек
се домогва до положителните числа в живота и се ползва разумно от тях.
Това е една от задачите на всеки
човек
.
Разгневи ли се
човек
, прояви ли яростта си, всички разбират смисъла на тия думи.
Който не употребява в живота си препинателни знаци, той минава за прост
човек
.
Следователно, докато
човек
не разбира силата, която природата е вложила в числата, той няма да разбере вътрешния им смисъл и отношението, което те имат към него.
Ако срещнете
човек
, който се движи в реда и порядъка на това число, ще знаете, че каквото ви обещае, ще го изпълни.
Този
човек
обича живота.
Човек
, който включва в себе си порядъка на тия числа, обещава, но никога не изпълнява.
Силите в този
човек
са отрицателни.
Някой казва: Не зная защо, но този
човек
по-рано ме обичаше повече.
Този
човек
по-рано е бил по-близо до тебе, а сега се е отдалечил.
Когато отива на гарата да се качи на някой трен,
човек
е в движение.
Следователно, когато тренът на някой
човек
спре, веднага всички разумни същества, на които съзнанието е свързано с неговото, т. е.
Като се разсърди на близките си,
човек
започва да се инати и казва: Не искам да работя.
При сегашното положение, в което се намира,
човек
нито е свободен, нито е фактор.
Според разбиранията на сегашния
човек
, свободата му седи в това, да прави каквото иска, да не се подчинява на никакви закони.
Природата никога няма да остави
човека
да нарушава нейния ред и порядък, да нарушава нейната хармония.
Каквото да прави
човек
, колкото да се отказва от дълга си и каквато лъжлива клетва да даде, задължението не се маха.
Докато не изплати задълженията си,
човек
не може да бъде свободен.
Това, което природата е написала върху
човека
, никой не може да го заличи.
Следователно, като върши нещо,
човек
трябва да знае, кои са причините, които го заставят да го върши.
Като го боднат няколко пъти,
човек
започва да върши волята Божия от страх, а не по свобода.
И тъй, каквото да прави
човек
, по-далеч от числото девет не може да отиде.
Прави ли
човек
погрешки и заключенията му ще бъдат неверни.
Като знаете значението на дългите и на късите пръсти, вие можете точно да определите какви добродетели се крият в
човека
.
По-добри поръчители за
човека
от ръката му, както и от неговите пръсти, няма.
Те определят кредита, с който
човек
може да се ползва.
Искате ли да се ползвате от числата, вие трябва да знаете какви сили се крият в тях и какво действие оказват върху
човека
.
Има моменти в живота, когато доброто, което
човек
прави, е на място.
Човек
не може да прави добро непрекъснато и безразборно.
Та когато казваме, че някои дни, седмици, месеци или години са неблагоприятни за
човека
, разбираме, че енергията на природата през това време е ограничена.
Ако показалецът на
човека
е дълъг девет сантиметра, това говори за отстъпчив характер.
Този
човек
е внимателен, добре разположен към хората.
Ако същият пръст е дълъг 11 см, този
човек
е упорит, своенравен, вечна опозиция на хората.
Този пръст е свързан с личността на
човека
.
Когато е много дълъг,
човек
има особено мнение за себе си и поставя личността си над всичко.
Като заповядва,
човек
всякога сочи показалеца си.
Дали съзнателно
човек
повдига показалеца си или несъзнателно, това означава заповед.
Подигането на показалеца може да спаси
човека
, а някога може да го окачи на въжето.
Ето защо, каквито движения да прави
човек
, съзнанието му трябва да бъде будно.
И тъй, като се стреми към добър живот,
човек
иска да се свърже с едно по-високо съзнание от своето, което да оказва благотворно влияние върху него.
Как може
човек
да се свърже с Бога?
Обаче, да вярва
човек
или да не вярва, това не зависи от него.
Да вярва
човек
, това не значи по цели дни да се моли и да очаква наготово да му се донесе всичко, което му е нужно.
Човек
може всякога и навсякъде да се моли.
Човек
може да се моли на всяко време.
Добрата или лошата съдба на
човека
се определя от съотношението на числата на неговите пръсти.
Ако отношението между числата, които получавате при измерване пръстите на някой
човек
е хармонично, съдбата на този
човек
е добра.
Това значи, да има
човек
лоша съдба.
За добрата или лошата съдба на
човека
има значение не само отношението на числата, които отговарят на дължината на неговите пръсти, но и отношението между числата, получени при измерване на лицето, на ръцете, на краката, на цялото тяло.
Даже и простите хора разбират от красивото и хармоничното в
човека
.
Това показва, че в природата съществуват постоянни величини, към които
човек
се стреми.
Те са мярка, която ръководи
човека
.
Казвам сега, този
човек
с числото 9 е отстъпчив
човек
, той има свои съображения.
(втори вариант)
Но ако първият пръст беше 11, имаме един
човек
упорит, когото едва ли с девет чифта биволи ще извадите.
(втори вариант)
Първият пръст, той е съединен с личността на
човека
.
(втори вариант)
Той е
човек
със свое индивидуално развитие.
(втори вариант)
Ако първият пръст е 9 сантиметра или 10 сантиметра, или 11 сантиметра, на един
човек
на 21 години приблизително какво ще кажете за отношението на тия числа?
(втори вариант)
Аз гледам съзнанието, този
човек
ли прави това нещо или има някакво съзнание отвън, което го прави.
(втори вариант)
Този
човек
, който има 9 в този порядък на нещата, той, като обещае нещо, той ще го направи, няма да те излъже.
(втори вариант)
Ще Ви кажа, че числото, което има на първия пръст, е причина, подразбирам, че то има такава динамическа сила, както коремоболието или пък
човек
, който очаква да вземе пари.
(втори вариант)
Числото 9 е така сложено, че ти си точен, понеже си заставен, тия хора са точни, понеже или корем ги боли, или имат да вземат, или отвън има обстоятелства, които заставят
човека
, каквото каже, да направи.
(втори вариант)
Ако ти си беден
човек
, с такава една ръка винаги всичките хора наоколо ще бъдат свързани с тебе, ще бъдат на разположение, искат да ти услужат.
(втори вариант)
Природата е определила всеки
човек
за каква работа е годен.
(втори вариант)
Вие знаете, че
човек
може да се спре.
(втори вариант)
Ето вие не може да се самовъзпитате, понеже според съвременните философи вие мислите, че
човек
е свободен, че е фактор.
(втори вариант)
Човек
при сегашното положение, при сегашното развитие никакъв фактор не е в света, никак не е свободен.
(втори вариант)
Хубаво, аз му представя клетва, мисля, че ще се страхува, но този
човек
не го е страх от клетва, закълне се.
(втори вариант)
Щом имаш това число, вече е определено в
човека
.
(втори вариант)
Казвам, тези пари този
човек
никога няма да ги вземе.
(втори вариант)
Онзи, който взима парите, е честен
човек
, той е богат.
(втори вариант)
Този
човек
, който дал това число, непременно банкеринът ще умре за една година.
(втори вариант)
Този
човек
отива на училище, не го спирай.
(втори вариант)
Там дават на
човека
осемдесет години, значи в неговото време животът бил до 80 години, а във времето на Якова животът бил 120 години.
(втори вариант)
Човек
, който в живота си няма запетая, точка, няма двоеточие, точка и запетая, удивителна и въпросителна, казваме, че е много прост
човек
.
(втори вариант)
12.
Сам Отец
,
НБ
, София, 24.3.1929г.,
Това показва, че всеки
човек
трябва да има отношения към Отца, към Христа и към Бога.
Понякога
човек
се индивидуализира, иска да живее само за себе си и постепенно се изолирва от външния свят.
Човек
не може и не трябва да се изолира от хората.
Човек
трябва да има правилни отношения с хората, но това не подразбира, че трябва да има отношения с всички хора.
Следователно,
човек
сам не може да живее, но и с всички хора не може да живее.
Христос е живата природа в
човека
, която работи за неговото развитие.
Това са три принципа, които трябва да проникнат в ума на
човека
, за да може всяка негова идея да се реализира, да има успех в света.
При това положение
човек
може да бъде напълно нормален, външно и вътрешно.
Всеки
човек
трябва да се ползва с кредит от природата.
Не е достатъчно само да познаваме външното устройство на
човека
, да знаем, че има глава, ръце, крака, мозък, дробове, стомах и т.н.
– Защото, както познаваме
човека
, ще познаваме и вселената, понеже
човек
е създаден според законите, по които е създадена великата вселена.
– Не,
човек
трябва положително да знае, кой ще го кредитира.
Следователно, като изучава себе си, едновременно с това
човек
изучава вселената.
Затова, именно,
човек
е наречен малка вселена или микрокосмос.
Когато казвате, че трябва да изучавате характера на
човека
, вие имате пред вид да изучите законите, по които той е създаден, а не характера.
Невъзможно е да се изучи характера на
човека
.
Да изучите характера на
човека
, това значи да изучите свойствата на водата, която слиза от височините.
Следователно, мъчно се изучава характера на
човека
.
И тъй, промените, които стават в живота на
човека
, се дължат на същите причини, които изменят водите в природата.
Когато притоците на човешкия живот се втичат в общия резервоар, във великия океан – в целокупния живот,
човек
е идеалист.
Щом тези притоци се отбият от своя път и започнат да криволичат надясно, наляво, настрани, те изгубват своята чистота, и
човек
става материалист.
Това се дължи на обстоятелството, че
човек
минава през три различни състояния: Един ден той живее в главата си, и тогава е мислещо същество.
Този
човек
разсъждава, спори, съди хората и мисли, че има някаква велика философия.
Ученикът отговорил: Аз вярвам в
човек
, който има една глава и две ръце.
– Че
човек
има една глава, това е важното, но че има две ръце, това не е толкова съществено.
Учителят му казал: Аз пък вярвам в
човек
, който има една глава и две очи.
– Защото, като има глава и две очи,
човек
ще определи посоките на своята мисъл, на своите чувства и на своите движения.
После учителят казал: Аз вярвам в
човек
, който има едно тяло и две ръце.
Ученикът отговорил: Аз пък вярвам в
човек
, който има едно сърце и два крака.
– Наистина, гъгнивият
човек
е смел и решителен, но не е от много разумните.
Да говори
човек
, това значи да знае, да разбира дълбокия смисъл на нещата.
Училищата са съществували преди създаването на
човека
.
Докато не се освободи от своите земни връзки,
човек
не може да мине в по-висок свят.
Турят един праведен
човек
в затвор, облекат го в халат, обковат краката и ръцете му с вериги и го считат вече за престъпник.
Той е праведен, мъдър
човек
.
Често казвате: Аз любих един
човек
цяла година.
Той съзнателно се е ограничил, оставил се е в ръцете на хората, да правят с него, каквото искат, да мине за обикновен
човек
.
Такова ставане подразбира волята на
човека
.
– Невъзможно е да любите
човека
цяла година.
Всички лилипути се събрали заедно, да решат как да победят този
човек
, понеже чели в един от своите вестници, че между тях се явил опасен
човек
.
Те си казали: Ако можем да победим този
човек
, ние ще станем велик народ.
Животът представя главата на
човека
.
Казано и свършено: всички се събрали на едно място, хванали опасния за тях
човек
, затворили го, вързали го с въжета и се радвали, че могли да го победят.
Ставането и възкресението представят очите, ръцете и краката на
човека
.
По едно време забелязали, че конците на въжетата, с които бил вързан този
човек
, започнали сами по себе си да се късат.
Като не разбира любовта,
човек
казва: Изгоря ми сърцето от любов!
– В своята същина,
човек
е подобен на Бога.
Но дребнавият, малкият
човек
, който се е отделил от Цялото, от Великото, от Красивото, той е подобен на лилипутите.
Този
човек
се е отказал да отиде в Египет да освободи израилския народ.
Какъв прогрес можете да очаквате от народ, от общество, или от
човек
, които имат такива разбирания?
Има един метод, чрез който
човек
може да подобри своя живот.
Този метод седи в това, да изправи
човек
отношенията си към Първата Причина, да започне да мисли, да чувства и да действа като Бога.
Не е лошо
човек
да има различни философски възгледи за нещата, но много от тях са детински възгледи, и те сами ще напуснат
човека
.
Когато казвам, че куклите сами ще ви напуснат, разбирам, че като се ожени
човек
и роди деца, след време децата му сами ще го напуснат.
– Не, докато учи,
човек
не може да бъде щастлив.
Когато се ражда
човек
не може да бъде щастлив; като умре, тогава може да бъде щастлив.
Всеки
човек
носи в себе си нещо хубаво, дълбоко скрито в гънките на неговата душа.
Ние виждаме само външния
човек
, който постоянно се мени.
– Защото след смъртта,
човек
се освобождава от задълженията си.
– Защо трябва да умре
човек
?
Като гледате само външната страна на тези промени, вие казвате, че
човек
расте, развива се, остарява, докато един ден умре.
Някой
човек
има хиляда полици, но един ден успява да ги изплати.
Не е ли мъртъв този
човек
вече?
Вследствие на тия противоречия,
човек
не може да добие абсолютни познания за живота, но придобива само относителни познания.
Те повече не го търсят; този
човек
е умрял за тях.
Добре е
човек
да не се съблазнява, но да издържа, да устоява на всичко.
Човек
трябва да бъде свободен от своите дългове, но като се стреми към това освобождаване, да не се натъква на противоречия.
Може ли
човек
с такова знание да бъде затворен?
Какъвто е
човек
в отделенията на земята, такъв трябва да бъде и в университета на небето.
Всеки ден, всеки момент любовта трябва да внася нещо ново в душата на
човека
.
Обаче, съвременните учени са големи скептици и казват, че ако
човек
не се съмнява, науката не може да прогресира.
Човешкият дом не може без огън, защото
човек
познава огъня, но какво ще кажете за дома на другите животни?
Срещате някой
човек
и намирате, че работите му вървят добре; каквото започне, всичко се нарежда добре.
Чуди се този
човек
, коя е причината за неуспеха му.
На
човека
, обаче, този огън се отразява като мека, приятна топлина.
Ако иска да постави за основа на своя живот философският камък, който алхимиците са търсили,
човек
непременно трябва да носи в себе си огъня на любовта.
Страшно е да живее
човек
без любов!
Има любов, на чийто огън може да се свари яйце; има любов, на чийто огън може да се свари боб; има любов, на чийто огън може да се опече агне; има любов, на чийто огън може да се опече цял
човек
; има любов, на чийто огън
човек
може да се стопи, или да обезумее.
И на стогодишния
човек
могат да се усилят очите, ако той непреривно живее в огъня на любовта.
Обаче, има любов, на огъня на която
човек
може да изживее най-големите радости.
За да се изпита този огън,
човек
трябва да е чист.
За тази цел
човек
трябва да диша правилно.
Докато
човек
се сърди, съмнява, завижда, не може да търпи хората, порите на неговата душа всякога ще бъдат затворени.
При това състояние
човек
всякога ще бъде болен; щом е болен, той ще има криво разбиране, крива философия за живота.
Докато
човек
е болен, един след друг лекарите ще го посещават, ще му правят инжекции, ще му дават лекарства, и той все ще страда, ще се оплаква от живота.
– Какво трябва да направите с този
човек
, за да оздравее?
Лекарите го лекували седмица-две, събрали се на консулт, но констатирали, че този
човек
няма да се излекува.
Духовният
човек
трябва да бъде дълбок, понеже има опасност всичко в него да замръзне.
За да придобие своето щастие,
човек
трябва да направи вътрешна връзка с любовта, с живата природа, с нейната целокупност.
Само по този начин
човек
ще дойде до вътрешно разбиране на противоречията, които съществуват в живота и в природата.
И до днес този
човек
е жив и здрав, има си жена, деца, радва се на живота.
– Ако с даден метод можете да излекувате
човека
и да му върнете живота, той е научен метод; ако не можете с този метод да го излекувате и да му върнете живота, той не е научен.
Ако с известен метод можете да просветите
човека
, той е научен; ако нищо не можете да постигнете с него, той не е научен метод.
”Защото сам си Отец ви люби.” –
Човек
трябва да вярва!
Като погледнете окото на някой
човек
, ще видите в него голяма сухота.
Погледнете окото на друг
човек
– там виждате много влага.
Погледнете окото на трети
човек
, то е мъгливо, замрежено.
Ако прочете тези думи и повярва в тях, и при най-голямото си обезсърчение,
човек
може да се насърчи.
Окото на
човека
не трябва да бъде нито сухо, нито влажно, нито замъглено.
Окото на
човека
трябва да изразява радост, доброта и любов.
Като те погледне такъв
човек
, той веднага познава от какво имаш нужда и с какво може да ти бъде полезен.
Казано е в Писанието: ”Понеже повярвахте, че аз от Бога излязох.” Не е достатъчно да повярвате, че
човек
има една глава и две очи, но трябва да повярвате, че той има едно тяло и две ръце, а също така и едно сърце и два крака.
Човек
се движи главно в три свята: в света на своята глава, в света на своите гърди и в света на своя стомах.
Докато стомахът е здрав, и
човек
е здрав.
Щом стомахът се разтрои,
човек
заболява.
Светлината привлича
човека
.
Може ли незапалената свещ да привлече
човека
?
Може ли изгасналия огън да привлече
човека
?
Често в светлината на свещта и в топлината на огъня се крие известна илюзия, която
човек
трябва да различава.
Търбухът представя желанията, апетитите на
човека
към външни, временни неща.
– Докато живее на земята,
човек
не може без стомах, но той трябва да живее и да се храни съобразно законите, които управляват стомаха.
Наистина, ако между функциите на човешкия организъм и външния свят не става правилна обмяна,
човек
е осъден на заболяване във физическия, умствения или духовния свят.
13.
Втръсване
,
ООК
, София, 27.3.1929г.,
Наистина, срещате един млад
човек
и виждате, че той е успял вече да обърка работите си.
Значи, за всеки
човек
Бог представя такова нещо, каквото е самият той.
Затова казват, че идеалите на всеки
човек
отговарят на самия него.
Обаче, умният
човек
никой не може да го обере.
Никой не може да обере добрият
човек
, но лошият всеки е в състояние да обере.
Това показва, че в
човека
има едно чувство, чрез което той познава и възприема истината.
Човек
се интересува от истината, както и от всички планети дотолкова, доколкото може да влезе във връзка с тях, да приеме нещо от техния живот и да го приложи в своя.
Като изучава планетите, слънцата и живота им,
човек
дохожда до познаване на Бога.
Ако
човек
не познава относителната истина в живота, как ще познава абсолютната?
Забелязано е, че и най-хубавите неща могат да произведат втръсване в
човека
.
Запример, ако много пъти
човек
пее някоя хубава песен, в края на краищата и тя ще му се втръсне.
Щом е разбрана, тя може да храни
човека
.
Всяко нещо, което
човек
разбира, лесно се усвоява.
Студът и топлината лекуват
човека
от недоволството, от апатията, от ред противоречия.
Като се освободи от тия състояния,
човек
започва да разбира смисъла на студа и на топлината като енергии в природата, които могат разумно да се използуват.
— Кога се втръсва
човек
?
Най-после в
човека
става реакция, която се придружава с едно особено състояние, което наричаме „втръсване“.
Като закон, втръсването има свои добри страни, но желателно е
човек
да не изпада под неговото влияние.
Втръсването се явява в помощ на
човека
, когато всички други средства са се указали безрезултатни.
Когато
човек
е болен и всички изпитани средства не му помагат, втръсването му идва на помощ.
Една от причините за втръсването се дължи на това, че
човек
очаква от живота повече, отколкото той може да му даде.
Обикновено
човек
си поставя голяма програма, която не може да реализира.
Щом не може да реализира програмата, която си е поставил,
човек
се разочарова.
Едно трябва да знаете:
човек
никога не може да изпълни програмата, която сам си е поставил.
Ако личното у
човека
може да се прелее в индивидуалното, когато от личното може да се прелееш в индивидуалното, от индивидуалното може да се прелееш в душата, от душата - в духа, то е опасно.
(втори вариант)
Душата е още по-голяма, преливане става, когато
човек
се ограничи в своите дребнави схващания в живота.
(втори вариант)
Ще мълчи, като умре
човек
.
(втори вариант)
Най-първо огънят и студът церят недоволството на
човека
, церят неговата апатия, церят всичките противоречия в света, които изпъкват в душата.
(втори вариант)
Дълго време като прави
човек
едно и също нещо, образува се втръсване.
(втори вариант)
Втръсването показва едно неестествено състояние на
човека
.
(втори вариант)
При някоя болест, дето нищо не може да спаси
човека
, то втръсването може да го спаси.
(втори вариант)
Умният
човек
в пълния смисъл на думата никой не може да го оберат, а пък глупавия всеки го обира.
(втори вариант)
Добрия
човек
никой не може да го победи, хилавия - всеки.
(втори вариант)
Добрия
човек
- вземам добротата като едно качество Божествено, никой не може да победи.
(втори вариант)
След десет милиарда
века
на кое място сте в звездната система?
(втори вариант)
Трябва изчисление там, за да се изчисли за десет милиарда
века
колко пъти земята ще се завърти около себе си, какво отклонение ще направи, с какво слънце ще се срещне и какви ще бъдат хората тогава.
(втори вариант)
Има едно чувство в
човека
, чрез което истината може да се провери.
(втори вариант)
14.
Вързано и развързано
,
НБ
, София, 31.3.1929г.,
За да се предпази от същества по-ниски от него,
човек
трябва да бъде буден, да не спи, или да не е пиян.
Когато вниманието на
човека
се отклони, или разсее, лесно може да му се внушава.
Седи някой
човек
и си размишлява.
Този
човек
веднага отклонява вниманието си и спира погледа си върху парите.
Обаче, във всеки
човек
има известна доза суеверие, макар и да не го изразява външно.
Значи, когато съзнанието на
човека
не е будно, лесно може да му се внуши някаква мисъл.
Някога и
човек
е представял безопасен плъх, но впоследствие и той е станал месоядец; има опасност да се нахвърля върху брата си.
Ние привеждаме тези примери, за да покажем, че във всеки
човек
има атавистически мисли и чувства, останали от миналото още.
Дали и за
човека
не е дошло болшевишкото време?
За пример, съмнението е атавизъм в
човека
; то не почива на никакви научни данни.
И при научни данни, и при доказани факти,
човек
пак се съмнява.
В
човека
има един критически ум, който подлага всичко на проверка, но същевременно в него има съмнение, което не се подава на никакви доказателства.
Това означават думите:
Човек
е творец на своята съдба.
Човек
живее най-малко още за две същества: едното е в ада, а другото – на небето.
От това гледище, именно, произтича отговорността на всеки
човек
за делата му.
Като знаете това, ще разберете, че
човек
не живее за себе си.
Как се познава силният
човек
?
Достатъчно е да вземе някой кобура в ръка, за да внуши на
човека
страх и трепет.
Силният
човек
може да се разговаря с тях, както с микробите, и да ги изпраща навън, като неканени гости.
За да придобие силна мисъл,
човек
трябва усилено да работи върху себе си.
Такъв
човек
се намира само пред едно преповторение на нещата.
Вярата е мощна сила, с която
човек
може да се защитава.
Казвам: Лесно е да се справи
човек
с външния неприятел, но често той е изложен на вътрешни изкушения и мъчения, при които трябва да се бори със себе си.
Когато се подчини на Божествения принцип в себе си,
човек
ще победи, ще завърши борбата си с успех.
Признателен, благодарен може да бъде само разумният
човек
, който разбира причините и последствията на нещата.
Всеки
човек
може и трябва да има свои опитности, от които да се ползва.
Човек
трябва да прави добро по своя воля, а не по задължение.
Сега, именно,
човек
трябва да бъде по-деятелен.
Следователно, когато мине в задгробния свят,
човек
първо ще види онзи свят, който той сам е създал, и ще прекара в него известни число години.
Разправят за един българин от Видин, учен
човек
, свършил в странство, следния случай.
Той бил добър, благочестив
човек
.
По този начин
човек
ще преобрази живота си.
Когато придобие новата наука,
човек
става щастлив, богат.
Бях беден
човек
.
Няма
човек
в света, който да не се ползва от тези източници.
Който не разбира вътрешния смисъл на тези процеси, мисли, че като направи някъде възел, като върже някой разбойник, или като върже езика на някой
човек
, той е наистина в процеса на вързването.
И светските и религиозните хора се хвалят с това, че ще вържат някой
човек
, да го направят безопасен.
Тази връзка дава абсолютна свобода на
човека
.
Докато
човек
яде, облича се, говори или прави добро някому със съзнание, дотогава той живее в реалността.
Този
човек
влиза в пристанището.
Който иска да намери определения, правия път в морето, или в пространството, той трябва да бъде учен
човек
, да познава изкуството на плаване и на летене, да познава звездите и тяхното движение, да разполага с нужните инструменти за изчисления, да знае, какви препятствия може да срещне на пътя си и как да ги избягва.
Следователно, за да дойде до съзнателния живот,
човек
трябва да се освободи от закона на необходимостта.
Не е необходимо
човек
да оре по цели дни на нивата.
При това, не е нужно
човек
цял ден да оре.
Един светия посетил един беден
човек
с намерение да му направи едно добро.
Като влязъл в колибата му, бедният
човек
се зарадвал, приел го добре, нагостил го с каквото имал, и легнали да спят.
Същевременно той оставил на бедния
човек
една бележка със следното съдържание: Когато започнеш да правиш нова колиба, дигни пода на старата и разрови това място надълбоко; там ще намериш скрито богатство.
Достатъчно е да се помоли
човек
чистосърдечно, за да му прости Бог всички дългове.
Обаче, като видял, че колибата му гори, бедният
човек
казал: Това значи да направиш добро!
Това значи да вярва
човек
в Бога.
Като се натъкне на някои от тия възли,
човек
същевременно се натъква и на ред противоречия, които го ужасяват.
– Няма ли някакъв начин, по който
човек
да се развърже напълно?
Казвате: Нали
човек
има свободна воля?
– Свободата на
човека
се заключава във вързването и развързването.
НАГОРЕ