НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
52
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
52
:
1000
резултата в
14
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Възприемане и предаване
,
ООК
, София, 17.10.1928г.,
Докато умът не предаде Истината на сърцето и докато сърцето не я възприеме и преработи в себе си,
човек
не трябва да яде.
– Колко време не трябва да яде
човек
?
Аз съжалявам всеки
човек
, който плаче за такива работи.
Има смисъл да плаче
човек
, когато е изгубил възможността да направи едно добро, да услужи на някого.
Щом се извърши този процес,
човек
има право да яде.
Открадването на парите е освобождаване на
човека
от излишен товар.
Чрез болестите и страданията
човек
се учи.
Да си почине
човек
, това значи да яде.
От
човека
зависи да бъде здрав или болен.
Защо трябва да яде
човек
?
От
човека
се иска работа и учение.
Някои ще кажат, че яденето е необходимо за поддържане на физическото тяло на
човека
.
– Не, като е дошъл на земята,
човек
трябва да работи, да прави усилия, сам да постигне своите желания.
Тя има отношение към самия
човек
, към неговия ближен и към Бога.
Да схване
човек
плана на своята работа и да я изпълни, това значи да бъде в хармония с великата Истина.
Да придобие
човек
Истината, това значи да разполага с положителната наука на живота.
Докато не е дошъл до тази наука,
човек
работи в областта на относителната наука, на относителните понятия в живота.
При това положение
човек
счита смъртта на своите близки за голяма загуба.
Във всеки
човек
е скрито голямо богатство – неговите дарби и способности, които той трябва да разкопава и обработва.
Може ли
човек
да иска жито от нивата си, ако нищо не е сял?
Какво може да вложи
човек
в Бога, това е въпрос, но важно е, че Бог е вложил много нещо в
човека
, заради което последният е свободен да иска от Него.
Човек
има право да иска от Бога добри условия, за да развива дарбите и способностите, които Той е вложил в него.
Важно е
човек
да знае от кого да иска и как да иска.
2.
Развиване на дарбите / Методи на природата за събуждане на дарбите
,
МОК
, София, 19.10.1928г.,
Какво става с
човека
като слиза по наклонена плоскост?
Тогава
човек
се намира вън от всякаква опасност.
Ако не знае законите, чрез които да се справя с мъчнотиите си,
човек
може или да изгори, или да се удави – зависи докъде е стигнал.
За да не се удави, нито да изгори, трябва да дойде никой разумен
човек
, да впрегне енергията на водата или за каране на воденица, или за осветление.
Може ли
човек
да живее без мъчнотии?
При сегашните условия на живота би било страшно да живее
човек
без мъчнотии.
Красив
човек
е онзи, който е минал през големи мъчнотии.
Ето защо, когато срещнете красив
човек
, ще се въоръжите, като турист, с въже и тояга, да не пострадате.
Красивите и високи върхове са студени, там
човек
може да измръзне.
Достатъчно е да знае
човек
, как да впрегне енергията им, да създаде нещо ценно и полезно от нея, за да се освободи от тях.
За да се постигне това, знание е нужно на
човека
.
Какво може да придобие
човек
на една равнина, като Тибетската, която се намира на височина четири-пет хиляди метра над морското равнище?
Тук
човек
може да складира капитала си и да очаква големи приходи.
Помнете: Колкото по-големи мъчнотии има
човек
, толкова по-добри са условията за неговото развитие.
Има специфични моменти в човешкия живот, когато
човек
може да прояви своята дейност и развие своите дарби.
Кой
човек
греши?
Щом се подвижи към В, лостът изгубва равновесието си, и
човек
пада.
Не става ли това,
човек
може да се обърне с главата надолу и да падне в пропастта.
Колкото по-мъдър е
човек
, толкова по-големи глупци го обикалят.
Като работиш известно време върху себе си, ти ще станеш учен
човек
.
И мъдрецът, и глупецът могат да подтикнат
човека
, да събудят в него любов към знанието и светлината.
Човек
се учи не само от положителното, но и от отрицателното.
Важно е, да използва
човек
разумно всички условия, при които живее.
– Това е злото, което събаря
човека
на земята, с цел да го обере.
Ще знаете, че колкото по-големи мъчнотии има
човек
, толкова по-големи са и придобивките му.
Колкото по-голямо е това разстояние, толкова повече впечатления получава
човек
.
Ако разстоянието е малко,
човек
получава малко впечатления.
Когато говорим за мъчнотиите, ние имаме предвид тези, които природата дава на
човека
, а не ненужните, които той сам си създава.
– Според Христовия закон, който гласи: „Ако те ударят от едната страна, дай и другата.“ Този закон има смисъл само тогава, когато те удари мъдър, разумен, любещ
човек
.
Енергията, предадена чрез неговата ръка, носи благословение за
човека
.
В този смисъл, мъчнотиите представят път към пробуждане на Божественото съзнание в
човека
.
Не бягайте от мъчнотиите, но използвайте разумно енергията, която се развива във вас и кажете си: Ще работя върху себе си, ще вървя в съгласие с природата, за да стана истински
човек
.
По същия начин може да се определи, доколко енергичен е даден
човек
.
Както инженерът може да изчисли енергията, която се развива при спускането на водата по известен наклон, така и психофизикът може да определи количеството енергия, която даден
човек
проявява.
И когато чуете, че един учен
човек
е измислил нещо, ти се радвай и мисли, че и ти вземаш участие.
(втори вариант)
Когато аз говоря нещо, то моята ръка идва на помощ, но няма да хвалят ръката, но ще кажат: „Умен
човек
!
(втори вариант)
Един
човек
, на когото очите са близо до носа, той възприема по-малко впечатления, обработва повече.
(втори вариант)
Разстоянието от горния край на челото до устата, от тази отвесна линия до устата се вижда кой
човек
ще устои и кой няма да устои.
(втори вариант)
Но казваш: „Аз съм учен
човек
.
(втори вариант)
Ученият
човек
по-добре пере.
(втори вариант)
Че на кой учен
човек
не се смеят хората?
(втори вариант)
Например как ще изчислите, как ще определите един
човек
дали е енергичен или не?
(втори вариант)
Вие имате известни мъчнотии, че ако
човек
нямаше мъчнотия, той щеше да бъде най-голямото страшилище на света.
(втори вариант)
Когато виждаш един красив
човек
, ти ще седиш като някой турист със своята тояга.
(втори вариант)
Най-първо той ви привлича, обаче който е ял попарата на красивия
човек
, той знае.
(втори вариант)
Там
човек
може да замръзне.
(втори вариант)
И като го напишеш, той ще каже: „Учен
човек
е!
(втори вариант)
Това е понеже не е един прост
човек
.“ Ако вие сте един цигулар, при хора, които не се интересуват от музика, как ще ги заинтересувате?
(втори вариант)
Има специфични случаи, моменти, когато
човек
може да развие своята дейност.
(втори вариант)
Един
човек
, който няма капитал, може ли да прави погрешки?
(втори вариант)
Щом някой
човек
няма ябълки, круши може ли да се краде от него?
(втори вариант)
Кражбата е едно неестествено положение на
човека
.
(втори вариант)
И в тебе ще стане един гениален учен
човек
.
(втори вариант)
Но ако дойде един по-голям глупец от тебе, той ще те направи умен
човек
.
(втори вариант)
Ако е умен
човек
, гениален, той ще опише как се е хлъзнал, как се е търколил.
(втори вариант)
3.
Връзки на сърцето и на ума
,
ООК
, София, 24.10.1928г.,
На разумния
човек
всеки обръща внимание, но на глупавия – никой.
За да обърне внимание на хората,
човек
трябва да даде път на Божественото в себе си.
Казано е в Писанието: „Бог е възлюбил Истината в
човека
“.
Истината е Божественото начало в
човека
.
Истината прави
човека
мощен и велик.
Когато дойде до положение всичко да дава и всичко да взима,
човек
е едно с Бога и може вече правилно да работи.
Докато не придобие Любовта в себе си,
човек
ще живее в заблуждения, в противоречия и ще мисли, че много знае.
Като
човек
, той знае много, но не и като ангел.
Като
човек
, той знае да си причинява страдания, но не знае как да се справя с тях, не знае как да си създава радости.
Срещнете ли някой
човек
, потърсете доброто в него.
В
човека
ще остане само Божественото, изразено в Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
Стремете се към това, именно, да виждате доброто в
човека
.
Нищо не може
човек
да постигне насила.
Яденето се осмисля, когато ядеш с
човек
, когото обичаш.
Ето защо,
човек
трябва да знае, че не може да се освободи от последствията на своите погрешки.
Само онзи
човек
може да бъде свободен, който знае как да възприема Истината.
Този
човек
е осъден на вечни безпокойства, на страх и на тревоги.
За да придобие свободата си,
човек
трябва да даде път на Божественото начало в себе си.
Божественото придава на
човека
качества, подобни на водата – подвижност и пъргавина.
Следователно, когато
човек
пресече пътя на Божественото в себе си, т.е.
Щом тази връзка се прекъсне, страданията неизбежно следват
човека
.
Наистина, има някаква космическа скръб, но тя не е вън от
човека
.
Тя е в самия
човек
.
Каквито пакости и да се причиняват на такъв
човек
, той никога не отмъщава.
Обаче разумният живот е в състояние да върне на
човека
не едно шише само, но много повече.
Ако
човек
би имал възможностите на един ангел, да владее законите на материята, да владее своите мисли и чувства, да пътува от една система в друга, той би могъл да седи пред Божия престол, да се ползва направо от Неговата светлина и знание, от Неговата Любов и свобода.
Скърбите и страданията, които
човек
преживява, се отпечатват върху неговото лице.
Когато физиономистът погледне
човека
, по чертите на лицето му той познава страдал ли е много, или не.
Който може да чете по чертите на човешкото лице, той познава дали даден
човек
е добър, благороден и т.н.
На ръката на
човека
е написана печалбата, която той е придобил от капитала си, вложен в обръщение.
Следователно главата на
човека
представлява основния, Божествения капитал; лицето е капиталът, вложен в обръщение; ръцете пък представляват това, което
човек
е изработил и придобил.
По главата, по лицето и по ръцете на
човека
може да познаете как е живял в миналото, от ред поколения насам, как живее днес и как ще живее в бъдеще.
Един ден, като седял пред колибата си, покрай него минало някакво живо същество,
човек
, който му проговорил с мек, кротък глас: „Братко, защо не се движиш?
“ – „Това е най-голямото щастие за мене.“ Непознатият
човек
веднага сложил ръцете си на очите му и той прогледнал.
Важно е, че когато е сляп,
човек
се счита нещастен.
И едното, и другото нещастие показват, че
човек
не разбира дълбокия смисъл на живота.
Как може
човек
да разреши това противоречие?
– Докато не се откаже от себе си, докато не възлюби Господа с всичката си душа и сила, с всичкия си ум, с всичкото си сърце,
човек
не може да разреши това противоречие.
Разреши ли това противоречие в живота си,
човек
е придобил благата, към които се стреми.
Човек
трябва да бъде буден, да ги използва правилно.
В
човека
са вложени всички възможности и условия да прояви своята доброта.
Доброто е капитал, вложен в
човека
отначало още, и той трябва само да го разработва, да го пуска в обръщение.
Затова се казва, че от
човека
зависи да бъде добър.
Следователно от
човека
зависи да бъде добър, да възприема Божията Любов.
Когато вътрешният Учител предава Истината на
човека
, той е в рая.
–
Човек
еволюира само когато работи.
Ако всеки ден
човек
не може да изплита поне по една бримка, той не може да разчита на никаква еволюция.
Бримките ли правят
човека
, или
човекът
– бримките?
Много бримки може да изплете
човек
в живота си.
Ето защо, като плете, като работи съзнателно върху себе си,
човек
се ползва с кредита на разумните същества.
Ако се ползва с кредита на някоя английска банка,
човек
няма да фалира.
Според мене богат
човек
може да се нарече само онзи, който има поне 125 милиона златни лева.
Човек
трябва да знае, че от него зависи да се ползва от благата на живота.
Диамантът, който вашите приятели ще сложат на пръста ви, показва, че вие сте разумен
човек
и може да се разчита на вас.
Сега, като говоря за разумността, имам я предвид като качество, което прави
човека
силен, външно и вътрешно.
Човек
трябва да слуша Божественото и на него да се подчинява, а не на човешкото.
4.
Единният / Единият. Основната идея на живота
,
МОК
, София, 26.10.1928г.,
Дълго време трябва
човек
да се занимава с математиката, за да я приближи до себе си, да стане реална наука, да се ползва от нейните резултати.
Когато се казва за
човека
, че трябва да определи по принцип, накъде се движи, подразбираме само една посока – към чистия, идеален живот.
Да се движи
човек
по права линия, това значи, да е дошъл до истинския морал, да се качва и слиза съзнателно.
Страшно е, когато
човек
падне и не може да стане.
Къде пада
човек
?
Като падне,
човек
все ще стане, но някога забравя да се изчисти, да се освободи от праха по дрехите си.
Човек
пада, когато среща препятствия на пътя си.
Обаче, силите, които започнали да се проявяват, не могат да се спрат, поради което
човек
пада.
За да не падне,
човек
трябва да измени посоката на движението си.
Следователно, когато
човек
срещне известно препятствие на пътя си, във форма на изкушение, изпитание, мъчнотия, нищо друго не му остава, освен да поеме посока нагоре, по перпендикуляр.
Човек
трябва да изучава и двете основи.
Това е вече съзнателно отнасяне на
човека
към нещата.
Тури ли две мерки в живота си, внесе ли две идеи в ума си, служи ли на много богове,
човек
е изменил посоката на живота си и сам се излага на смущения и страдания.
По много начини се облича
човек
, но, всъщност, един е истинският начин на обличане.
Най-красивото и просто облекло е, когато
човек
се облича за Едного.
Много естествено, едно е положението, когато
човек
се облича за едного; друго е, когато се облича за мнозина.
Човек
трябва да знае, за кого се облича, за кого пише книги, за кого рисува, за кого свири и т. н.
Който живее само за себе си, е лош
човек
.
За да не се спъва и пропада,
човек
трябва да държи в ума си само един образ – на Бога, на Единния.
– Когато
човек
живее само за себе си.
Онова начало, към което любовта на
човека
е вечна, неизменна, наричаме Вечно, Безконечно, Безначално, Необятна сила, Разумна природа и т. н.
Човек
може да обича само онова, което е над него.
Кого обича
човек
?
Много мисли, желания и чувства на
човека
са подобни на сенките на дърветата.
Човек
разчита само на онези неща, които при всички случаи в живота си не може да замести с други.
Защо
човек
да не гледа с радост на живота?
Той ще ви помогне чрез някой
човек
, близък или далечен.
Богат
човек
е онзи, който има идеи.
Човек
, който живее за себе си, той е лош
човек
, той не е добър
човек
.
(втори вариант)
А
човек
, който живее за Бога, той живее за хората.
(втори вариант)
Човек
, който живее за себе си, той е направил първия грях.
(втори вариант)
Човек
може да изгуби своето съзнание.
(втори вариант)
Някой
човек
например, тури перото си на ухото си и после тръгва да си търси перото.
(втори вариант)
Слугинята му казва: „Перото ти е на ухото.“ И онзи отговаря: „
Човек
, като мисли много, изгубва ума си“.
(втори вариант)
Когато
човек
живее само за себе си, той е създал едно неестествено отношение.
(втори вариант)
“ Твоята любов към Онзи, Когото обичаш, няма да се измени през
вековете
.
(втори вариант)
Това е мярка за
човека
.
(втори вариант)
Когато
човек
има философия, то тя му служи като потик за онова реалното, което съществува.
(втори вариант)
Човек
, който да се качва, да слиза и възлиза, той върви в един правилен път.
(втори вариант)
Например може да паднете в касата на някой богат
човек
, в банката на някой богат банкерин.
(втори вариант)
Но щом е влезнал този
човек
в касата, то банкеринът може да я отвори отляво надясно.
(втори вариант)
Метафизически, защо
човек
трябва да се облича добре?
(втори вариант)
Обличането е закон на пробуждането на
човека
.
(втори вариант)
5.
Накъде
,
ООК
, София, 31.10.1928г.,
Той има право да запитва защо слънцето изгрява и залязва, защо земята се движи около себе си и около слънцето, защо
човек
трябва да еволюира, да минава през хиляди форми и т.н.
Човек
не трябва да бъде повърхностен.
Човек
трябва да бъде готов за ауденция, а колко време ще трае тя, не зависи от него.
Щом си зададе някакъв въпрос,
човек
трябва да си отговори.
Който веднъж само е отишъл на такава ауденция коренно преобразява
човека
.
Не е достатъчно
човек
да си каже, че е добър или лош.
Човек
трябва да се познава, да знае как реагират върху него външните условия и доколко издържа на тях.
Когато
човек
каже за себе си, че от него нищо не може да излезе, той разсъждава криво, той вади криви заключения.
Докато има криви разбирания за живота,
човек
наистина не може да се повдигне.
Обаче измени ли разбиранията си, той може да се повдигне, от него
човек
може да стане.
Питам: Какво ще придобие един обикновен религиозен
човек
, който по цели часове чете, моли се, пали свещи?
Следователно самостоятелен
човек
е онзи, който при всички изпитания, при всички случаи в живота си запазва своето първоначално състояние, не се разколебава, не се обезверява, нито се обезсърчава.
Да бъде
човек
самостоятелен, това значи да е придобил самообладание.
За пример, върви един
човек
по пътя доволен, спокоен, защото знае, че има 100 златни английски лири в джоба си.
Човек
може да прочете само една страница, но бавно, с размишление.
Човек
трябва бавно да чете, бързо да мисли.
Какво ще бъде положението на този
човек
?
В умствения свят
човек
трябва да бъде бърз, подвижен, със светкавична мисъл.
Дойде ли до физическия свят, там се изисква бавност, понеже този свят не е напълно организиран и
човек
може да влезе в стълкновение с него.
Обаче ако запази присъствието на духа си и каже, че нищо особено не е станало, освен смяна на числата, вместо 100 лири е останала само една, това е
човек
, който има самообладание.
–
Човек
трябва да бъде бавен на думи, бърз в мислите си.
Едно се иска от
човека
: всичко, което става в неговото съзнание, в неговия ум или в неговото сърце да се предава точно.
Точността на нещата, точността на речта води
човека
към правилен живот.
Ето защо, когато говори,
човек
трябва да предава мисълта си точно, без никакво двусмислие.
Не е добре да остава
човек
дълго време с едни и същи мисли, чувства и желания.
Затова, именно,
човек
трябва да учи, да развива своите дарби и способности.
Обаче външното разнообразие убива
човека
.
Задачата на новата философия на шестата раса е насочена именно към това, да внесе вътрешно разнообразие в
човека
.
Като се запознава със себе си и с хората,
човек
вижда кой къде е силен.
Мислите, чувствата и желанията на съвременния
човек
са подобни на бури и виелици, които изкореняват красивото в
човека
.
Както бурите и ураганите в природата изкореняват
вековни
дървета, така и мислите и желанията на съвременния материалист изкореняват от него това, което първоначално е било вложено в душата му.
– Богат е
човекът
.
Те задушават красивото, благородното в
човека
, както плевелите задушават цветята, не им позволяват свободно да растат.
Да говори
човек
много, но на място, това е благословение.
Вътрешното и външното богатство определят мястото на
човека
.
Колкото по-богат е
човек
външно и вътрешно, толкова повече се стреми към последното място.
Като страда,
човек
се учи.
Те изучават страданията като език и идват до положение да разбират какво носят страданията за
човека
.
Човек
трябва да познава чертите на своето лице и да следи промените, които стават с него.
Когато брадата е по-тясна, умственият свят е по-добре застъпен в
човека
.
Като знае това,
човек
трябва да бъде разумен, да върви от последствията на нещата към тяхната причина.
Като изучава проявите на своето сърце, както и тия на своя ум,
човек
може да разбере какви същества са взели участие в създаване на неговото сърце, на неговия мозък, и оттам да работи усилено върху себе си, да измени условията си, средата, в която е поставен, и да се свърже с разумни, с възвишени същества.
Това може да се постигне само когато
човек
се свърже с Бога.
Когато
човек
се свърже с Първата Причина на нещата, работите му се нареждат добре, не изведнъж, но постепенно.
Ако иска да разреши правилно задачите на своя живот,
човек
трябва да се проникне от желанието да изпълнява волята Божия.
Следователно идеята, че душата на
човека
се подлага на вечен огън, е неоснователна и няма защо да се страхува от този огън.
За да разбере
човек
положението, в което може да изпадне в другия свят, аз изнасям следния пример.
Представете си, че някой
човек
изгуби съзнание и временно се пренесе в другия свят.
Като изнасям този факт пред хората, те веднага разбират положението на този
човек
и намират, че е много страшно.
Обаче, като им се опише положението на
човека
, жив заровен, те го разбират и се ужасяват.
Те не подозират, че тъкмо такова е положението на всеки умрял
човек
, който отива неподготвен на онзи свят.
Следователно, за да разбере пътя на развитието си, както на земята, така и в невидимия свят,
човек
трябва да се занимава с новата философия на живота, да си изяснява всички въпроси.
Докато става това,
човек
ще знае, че не е господар още на своите мисли и чувства.
За да дойде до новата философия,
човек
трябва да работи съзнателно върху самовъзпитанието си.
Това значи да живее
човек
по нов начин, да е изменил вече средата и условията на своя живот.
Да се развива
човек
правилно, това значи с малко енергия да постигне големи резултати.
Като разглеждат написаното от някой
човек
и намерят няколко правописни грешки, те веднага се произнасят, че този
човек
не е културен, не е учен.
Добре е
човек
да има възвишени идеи, но добре е да познава правописа, добре е и да пише красиво.
Да пише
човек
правилно и красиво, това значи да работи върху самовъзпитанието си, върху създаване на характер.
Ще кажете, че това зависи от навика на
човека
.
Навикът е създаден от
човека
.
Този
човек
не разсъждава право.
Човек
може да се развива извън университета.
Следователно не е достатъчно да се каже, че някой
човек
е роден при добри условия, а друг – при лоши условия.
Страда ли
човек
повече, трябва да работи повече.
Човек
напада кокошките, коли ги и по този начин върши престъпления.
Казвате, че който напада, той е силен
човек
.
Който се защитава и се справя с нападателя, без да го убие, той е силен
човек
.
Човек
може да криволичи в пътя си и пак да върви по права линия.
Колкото и да иска
човек
да върви все в прав път, това е невъзможно.
В даден момент мисълта на
човека
върви по права посока, а в следния момент тя взима друга посока, т.е.
Някой
човек
говори плавно, отмерено, красиво.
Изобщо, правите и кривите посоки в живота на
човека
се преплитат.
Когато спи,
човек
отива на онзи свят.
Колкото по-голяма е светлината на човешкото съзнание, толкова и паметта на
човека
е по-силна.
Колкото по-силна е паметта на
човека
, толкова повече енергия изразходва той.
Обаче природата изисква от
човека
именно тия неща: чистота, ред и порядък.
В обичта си
човек
започва добре, свършва зле.
Човек
трябва да разсъждава правилно, да си дава отчет за всичко, което става вътре и вън от него.
–
Човек
е изгубил свободата си, понеже са го вързали някъде: било с желанията му, било със слабостите му, било с неговите навици.
– Ако иска да бъде свободен, никой да не го вързва,
човек
не трябва да се спира на място, откъдето минават крадци и разбойници.
Щом го вържат, това показва, че той не е умен
човек
.
За да бъде свободен,
човек
трябва да се откаже от своите временни желания, от всички лоши навици.
В това отношение
човек
трябва да има правилна обхода, да спазва поне елементарните хигиенически правила.
Когато е неразположен,
човек
трябва да прави ред упражнения, да се разположи, да придобие добро състояние.
Ако някой
човек
се изпречи срещу канарата, може ли да спре движението ѝ, или да я отбие на една или на друга страна?
Силната молитва е в състояние да премахне всякакви болки на
човека
.
Той прилича на онзи
човек
, който бил осъден на смърт, но по царска милост и по царско решение той ще може да се освободи от смъртното наказание, ако се наеме цял ден да разнася пълно гърне с мляко на главата си, без да разлее капка от него.
Да мисли
човек
, че може да спре движението на земята или изгряването на слънцето, това показва до каква степен той е горд и тщеславен.
Знаете ли какво концентриране, какво вглъбяване в себе си се иска от
човека
, за да изпълни тази задача?
– Не, никой
човек
не е в състояние да измени законите, които Бог е поставил.
Правилното изпълнение на задачата ще определи, ще живее ли този
човек
, или ще умре.
Като е дошъл на земята, задачата на
човека
не се състои в това да изменя законите на Битието, но да се учи.
Следователно, като е дошъл на земята,
човек
трябва да бъде съсредоточен, вглъбен в себе си.
6.
Най-високото място / Най-високото място. Закон на икономията в природата
,
МОК
, София, 2.11.1928г.,
Какво е нужно на
човека
при сегашните условия?
Защо е нужно
човек
да изучава закона на икономията?
Самовъзпитанието има за цел да научи
човека
, кои от желанията си да реализира и как да ги реализира.
– Защо направил
човека
с две ръце?
Защо е устата на
човека
: да се храни с нея, или да говори?
Когато мислите и чувствата на
човека
са от нисш характер, той губи силата си; когато са от висш характер,той придобива енергия и става способен за работа.
1., вие започвате да мислите върху
човека
, какво представя той.
Като се намери пред яденето,
човек
се проявява като майстор.
Най-лесната работа за
човека
е яденето.
Кой е вътрешният стимул, който кара
човека
да яде?
Следователно, всяко нещо, от което
човек
придобива, става лесно.
Има случаи, когато
човек
работи без да придобива нещо, или малко придобива.
В този смисъл, храненето, правилно извършено, е лесна работа; ако не се храни правилно,
човек
се натъква на големи мъчнотии.
Без храна
човек
отслабва.
На
човека
?
Както различните хора употребяват различно количество физическа храна, така и в умствения свят,
човек
храни различно количество идеи: едни се нуждаят от повече храна, а други – от по-малко.
В този смисъл, Бог не е нищо друго, освен най-високият идеал, към който
човек
се стреми.
Човек
слиза на земята и живее на нея според закона на икономията.
Кога
човек
остава касата си отворена?
Кога още
човек
не затваря касата си?
Всеки ще прояви любопитство, да види, кой е този
човек
, който притежава такава скъпоценност.
От друга страна, някои ще пожелаят да откраднат камъка; други пък ще задигнат и камъка, и
човека
.
Тя никога няма да даде един скъпоценен камък на
човек
, който не може да го запази.
Не може ли да направи това,
човек
си остава със своето непостигнато желание дотогава, докато сам не заякне, не стане годен да го реализира и приложи.
Когато иска да постигне известно желание,
човек
трябва да си даде отчет, има ли гръбнак да издържа на неговите изисквания.
Какви желания и идеи искате да имате: като тези на слона, или като на лисицата, на гълъба, на пчелата, на
човека
?
За предпочитане е да имате желания и идеи на
човека
– в тях има разумност.
Човек
се движи между радости и скърби и така расте.
Всеки
човек
избира лекия път.
(втори вариант)
Обикновените работи в живота, някои правят
човека
смешен.
(втори вариант)
Това, чието извършване е най-лесно и дава печалба, то всъщност представлява за
човека
и най-голямата мъчнотия; при него седи и най-голямото зло.
(втори вариант)
Преди да почне
човек
да яде, преди да се разреши въпросът за яденето, ръководителите на човечеството са мислили, мислили, докато се разреши този въпрос.
(втори вариант)
Човек
като яде, нали се увеличава теглото на тялото му.
(втори вариант)
Ще намериме един
човек
много гладен, ще го претеглим.
(втори вариант)
Второ, на един
човек
му трябва един килограм.
(втори вариант)
Този обед на слона от 5 крини ориз, колко време ще вземе за
човека
, да се продоволствува от такова количество ориз?
(втори вариант)
Някой
човек
иска слон, но природата не го дава.
(втори вариант)
Не само
човек
, но и никое същество не е стъпило на това най-високо място.
(втори вариант)
Вие говорите за
човека
, обичате го, но искате да пипате неговите уста, ръцете му и пр.
(втори вариант)
Това не е
човекът
.
(втори вариант)
Тялото не е
човекът
.
(втори вариант)
Тялото е израз на обективната страна на
човека
.
(втори вариант)
Тялото не показва, какъв е
човекът
по същина.
(втори вариант)
Природата казва на някого: „Това не е за тебе.“ Ти казваш: „Моята идея не се реализира.“ Казваш още: „Умирам с отворени очи.“ Може ли
човек
да умре с отворени очи?
(втори вариант)
Човек
има желания, които може да са непостижими.
(втори вариант)
Та, природата е разумна, когато тя даде някоя велика идея в
човека
, тя изисква тази идея да остане и да можеш да се ползуваш от нея.
(втори вариант)
От всички идеи коя идея бих избрал: лисица, гълъб, мишка, слон и
човек
?
(втори вариант)
(-
Човек
.) След като имате едно гълъбче и му дадете обед, каква полза ще ви принесе гълъбът?
(втори вариант)
Всякога в
човека
има радост и скръб, загуба или печалба.
(втори вариант)
Например на един богат
човек
кракът го заболява и вие го излекувате с печен лук.
(втори вариант)
Не е ли хубаво тогава
човек
да има една фикс идея?
(втори вариант)
“ -“За да ходят по-бързо.“ -“Защо Господ направил
човека
с ръце?
(втори вариант)
От това положение, гледище, кое е най-хубавото, което
човек
може да има при сегашните условия?
(втори вариант)
Когато чувствата са от нисш характер,
човек
губи от своята сила, а когато стане от висш характер, той печели в своята сила.
(втори вариант)
7.
Дадено по нещо
,
ООК
, София, 7.11.1928г.,
Мухата може да ходи отгоре и отдолу на плоскостта, но
човек
може да ходи само на горната ѝ част.
Рече ли да наруши този закон,
човек
е счупил вече една от чиниите на природата.
Някога е лесно
човек
да изправи грешката си, но някога е мъчно.
Обаче ако обидите един
човек
и той замине за другия свят, мъчно можете да изправите грешката си.
Водата е проводник на жизнени сили, необходими за организма на
човека
.
И затова, когато кажат на някой
човек
, че трябва да пости или да гладува 10 дни, той протестира.
Да се стреми
човек
към солено ядене, с цел да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуствен начин за внасяне влага в организъма.
Значи има заповеди, които
човек
не иска да изпълни.
Има ли смисъл да заповядате на
човека
да не яде цяла година?
Можете ли да заповядате на
човека
да чувства или да не чувства.
Както
човек
се нуждае от ново облекло, така и науката се нуждае от нова дреха, т.е.
Човек
се отличава от животните по красотата на своята мисъл.
Колкото по-добре свети тази свещ, толкова
човек
е по-добър, по-интелигентен и по-право мисли.
Колкото повече мисълта, чувствата и желанията на
човека
се усилват, толкова по-добре за него.
Щом мислите, чувствата и желанията на
човека
се подпушват, той се натъква на големи нещастия.
Докато не ги е разрешил,
човек
се намира в покой, в състояние на бездействие, в каквото се намират някои индуски факири.
Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие,
човек
се подпушва.
Като последствие на подпушването в
човека
, раждат се ред нещастия и страдания.
Понякога духът и душата могат да почиват, но що се отнася до ума, сърцето и волята на
човека
, те трябва да бъдат в постоянно движение, напълно активни.
Ако
човек
внесе пълен покой във вътрешния си живот, той ще се превърне в мумия.
В
човека
става само пречупване на мисълта, но не и създаване.
Изобщо, ако през известен период в живота си
човек
е външно активен, той трябва да намали малко вътрешната си активност.
Човек
не създава мислите.
Всеки
човек
възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат.
Значи всеки
човек
е отзвук на разумната деятелност на природата.
Следователно, когато се наруши вътрешната хармония в
човека
, той започва да се страхува и изпада в положението на тази американка, която слушала лекция по електричество.
Въз основа на същия закон ние казваме: Когато
човек
, като това дете, нарушава законите на разумната природа, или на Божествения свят, той върши престъпления.
Достатъчно е сърцето един път само да бие, за да има живот в
човека
.
Увеличаването и намаляването пулса на сърцето се държи на отливите и приливите, които стават в
човека
.
Ако пулсът се намали до един удар, пак има възможност за спасяване на
човека
.
Ако мисълта на близките на този
човек
е отрицателна, те могат да го уморят.
По отношение на задачите, дадени на
човека
, той е подобен на дете.
Като не разбира причината на страданията, които го сполетяват,
човек
казва: „Не струва да се живее между хората“.
Разумният
човек
разбира законите за увеличаване и намаляване на пулса и не се страхува.
Когато богатството на
човека
се намали, дойде до единица, той започва да се отчайва.
За предпочитане е
човек
да има сърце и да страда, отколкото да няма сърце.
За предпочитане е
човек
да има ум, макар и да греши понякога, отколкото да няма ум и да не греши.
Ако отнемат ума, сърцето и волята на
човека
, той ще бъде абсолютно свободен от греха, но нищо не може да придобие.
Без ум, без сърце и без воля
човек
нищо не може да постигне.
Всичко, което става с
човека
, е за негово добро.
И тъй,
човек
се нуждае от свобода.
За да греши
човек
, причината не е само в него.
Също така, когато
човек
реши да реализира една своя идея в отсъствие на Бога и без Негово позволение, всякога се ражда злото, престъплението в света.
– Не може ли
човек
свободно да мисли, да чувства и да желае?
Човек
може да бъде свободен, но той трябва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие в реализиране на неговите мисли и желания.
Като се вглеждате в живота на съвременния
човек
, ще видите, че много от неговите мисли, чувства и желания са също така изпочупени и напукани, както приборите на природата, вследствие на което не можете да си служите с тях.
За пример, думата „любов“, с която съвременния
човек
иска да изрази нещо велико, представлява една счупена чиния.
Истинската логика е в самия
човек
.
Щом придобие тази дисциплина и възпитание,
човек
е готов вече да изпълнява всяка заповед, която Бог му дава.
Човек
е пътник, екскурзиант и ако иска навреме да стигне на определеното място, той трябва точно да изпълнява заповедите на ръководителите.
Ако
човек
не може да изпълни изискванията на един обикновен свят, как ще изпълни изискванията на света с висок морал, с необикновен ред и порядък?
Ако
човек
не може да работи добре с числата от 1 до 10, как ще работи с числата от 10 до 100, от 100 до 1000, от 1000 до 10,000, от 10,000 до 100,000, до 1,000,000 и т.н.?
Ако
човек
не може да свърши обикновените работи, както трябва, как ще свърши по-сложните, по-сериозните?
Казвате, че някой
човек
е много учен и много неща знае.
Накарайте обаче такъв
човек
да направи един календар за една година само, да определи за всеки ден какво ще бъде времето, вие ще видите докъде отива знанието му.
На всеки
човек
е дадена една работа, която той сам трябва да свърши.
– Може ли
човек
да работи при лоши условия?
Ако гълъбът може да издържа на неблагоприятни условия на живота, колко повече
човек
може да издържа.
В това отношение гълъбът е символ, който, приложен в живота, показва, че за разумния
човек
не съществуват неблагоприятни, лоши условия.
Човек
трябва да знае, че като говори лошо за някого, има възможност и той да попадне при същите условия, да се прояви като лош
човек
.
Вие веднага се произнасяте за него, че е лош
човек
.
Щом се отнася до вас, вие не казвате, че сте лош
човек
или че сте постъпили лошо.
Вие започвате да се оправдавате и да осъждате приятеля си, че като богат
човек
, никога не се е сетил да ви помогне материално.
Обаче какво щяхте да кажете за слугата си, за приятеля си, ако вие бяхте богат
човек
, а те ви оберат?
– Не,
човек
трябва да бъде справедлив.
Наистина, Бог дава възможност на
човека
да мисли, да чувства и да постъпва свободно, но и при това положение той трябва да се запитва в себе си дали неговите мисли, чувства и постъпки са съгласни с великите закони на Битието.
При това положение само
човек
може да решава задачите си правилно.
Като е дошъл на земята да се учи,
човек
трябва строго да спазва Божествените закони, които са вечни и неизменяеми.
За пример, един
човек
има голяма овощна градина, насадена с най-доброкачествени плодове.
Докато разумното начало не влезе в живота на
човека
, той всякога е готов да дава заповеди, с които да ограничава както себе си, така и своите ближни.
Щом Любовта посети дома на
човека
, той е готов вече на всякакви жертви.
Значи, докато разумността не влезе в
човека
, той е подложен на ред ограничения от природата.
Той иска да стане поет, художник, музиккант, учен, философ, богат
човек
, но навсякъде среща спънки и противодействия.
Разумният
човек
може да постигне всички свои желания.
Докато не е в състояние да постигне своите желания,
човек
не е разумен, не разбира условията на живота и не познава хората, между които живее.
В процеса на самовъзпитанието си,
човек
трябва да се вглежда в отношенията, които съществуват между възвишените същества и да им подражава.
Силният, добрият, любещият, ученият
човек
ще носи на гърба си слабия, лошия, невежия.
Човек
може да ходи само по повърхността на плоскост, която е закрепена от двете страни добре и поставена във въздуха.
8.
Главният фактор / Основните идеи на Виктор Хюго и Толстой в „Клетниците“ и „Война и мир“
,
МОК
, София, 9.11.1928г.,
Това значи, да придобие
човек
истината, според някои наречена „голата истина“, а според нас – „красивата истина“, да разглежда въпросите обективно, по Божествен начин, да знае причините и последствията на нещата.
Това е личното чувство в
човека
, което го кара да изпъква над всички.
Има ли право
човек
да храни своето лично чувство?
И простият
човек
може да стане учен.
Първата ръка се уподобява на чист, праведен
човек
, а втората – на грешен.
И грешният
човек
не е станал грешен по собствено желание.
На Наполеона се гледаше като на гениален
човек
, но Толстой отрича тази гениалност.
Никой
човек
не е собственик.
Тя допуща
човека
да живее под наем известно число години, от една до 120, и като мине този срок, праща господаря на къщата да си я вземе.
Най-после
човек
ще дойде до законите на Бога.
Като учен
човек
, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че те са направени от воденичари, фабриканти, с цел да използват нейната енергия.
За да се обясни явлението,
човек
трябва да проникне в причините, които са го създали.
В разказа си за Жан Валжан, Юго иска да покаже на хората, какво влияние оказват условията на живота върху характера и психиката на
човека
.
Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за
човека
да знае причината за проявата на доброто и на злото.
Ако, наистина, условията и средата правят
човека
добър или лош, това показва степента на неговата устойчивост и интелигентност.
Естествено е да съжалява
човек
, че не е добър.
– Занаят, при който
човек
прави погрешки и престъпления.
Като пасе свине,
човек
се влияе от тях и не може да се повдигне.
Човек
сам си създава нещастието.
Свинарството е най-долният занаят, който
човек
може да избере.
Ще кажете, че занаятите, които
човек
извършва, са резултат на обществения строй.
Срещаш по пътя един
човек
, искаш да знаеш ял ли е този
човек
или не: V Х.
(втори вариант)
Как ще определиш дали този
човек
се е хранил или не?
(втори вариант)
По какво може да познаете дали един
човек
е гладен или не е гладен?
(втори вариант)
„Река е това, направила си е бентове.“ Обаче, друг един
човек
, който гледа разумно на нещата, ще забележи, че тия бентове са направени от същества, които използуват енергията на тази река.
(втори вариант)
Трябва да се даде една нова насока на отделния
човек
и на обществото.
(втори вариант)
Хюго дава един метод за личното усилие и показва един
човек
какво може да направи със своето усилие, в своя живот.
(втори вариант)
Ама ще кажеш: „Как тъй, аз съм
човек
, аз ще се опълча!
(втори вариант)
И
човек
трябва да направи един тънък психологически анализ, за да види красотата, която е съществувала в ума на този поет.
(втори вариант)
Човек
проповедник на свинете не може да стане.
(втори вариант)
Защото свиня на свиня ще каже как да рови, но този свинар,
човекът
не може да покаже какво трябва да прави.
(втори вариант)
От всички тия външни прояви
човек
трябва да се освободи.
(втори вариант)
Този плод на познанието на добро и зло можем да кажем е станал начатък на користта, когато
човек
иска да вземе всичко само за себе си.
(втори вариант)
Проявяването на личния живот у
човека
, който иска да изпъкне над всичко.
(втори вариант)
Питам тогава, разсъждавам философски, не може ли един
човек
да изпъкне над друг?
(втори вариант)
В каквото вярва
човек
, това става.
(втори вариант)
Щом съгрешиш към твоя ближен, той не ти е близък и щом съдиш един
човек
, той не ти е ближен.
(втори вариант)
В туй седи издигането на
човека
, в една постъпка.
(втори вариант)
Той е гениален
човек
, като че той е някак си надарен.
(втори вариант)
9.
Смени в природата
,
ООК
, София, 14.11.1928г.,
Колко пъти ще се ражда и преражда той, докато стане истински
човек
!
Не е въпрос
човек
изведнъж да порасне, да стане голям, знатен.
Някой, като свърши гимназия или университет, мисли, че е станал учен
човек
, че много знае.
Добре е
човек
да си спомня нещо от миналото, но животът непрестанно върви напред.
При едни случаи
човек
ще обича и ще дава, при други случаи - ще обича и ще взима.
Много трябва да учи
човек
, докато разбере Божествения свят.
Пред
човека
се открива велико бъдеще.
- Трябва ли
човек
да бяга от задълженията си и да не плаща?
„Благославяй, душо моя, Господа...“ (1-12 стих) - В тия стихове Давид описва отношенията на Бога към
човека
.
Човек
трябва да избере едно от двете.
Страхът е животинско състояние, а любовта - състояние на
човека
.
В пророческите времена, във времето на Давида,
човек
е бил повече във вазата на животно, затова е употребена думата страх.
Сега
човек
е повече мислещо същество, а по-малко животно, затова думата страх от Господа трябва да се замести с любов към господа.
„А милостта Господня е от
века
и до
века
върху онези, които Му се боят.“ (17 стих) - Милостта Господня е върху онези, които Го любят, които Го слушат.
Има неща, които
човек
не може да избегне.
Обаче, има случаи в живота на
човека
, когато спасението му седи във връщането му назад.
Запример, ако
човек
е тръгнал в крив път, в посока на злото, той трябва да се върне назад.
Мисълта на
човека
определя посоката на неговото движение.
Не е достатъчно
човек
само да ражда мислите и чувствата си, но същевременно той трябва да знае, как да ги пази, да не се губят.
Срещате един
човек
, и той започва да се оплаква: Какви красиви мисли и чувства имах на младини, но свърши се това време, изчезнаха моите светли мисли и възвишени чувства.
Обаче, на каквато степен на развитие и да се намира,
човек
всякога трябва да проявява любовта.
- Щом си изгубил красивото в своя живот, това показва, че не си бил умен
човек
.
Христос уподобява себе си на лоза, а
човека
- на лозена пръчка, за да покаже, че в Божествения свят
човек
се намира в положение на растение.
И после, от фазата на животно,
човек
ще мине във фазата на истински
човек
- светия.
Обаче, засега
човек
е още растение, затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие - пръчките.
С други думи казано: мислите и чувствата на
човека
непрестанно трябва да текат и да пълнят коритото, от което хора, растения и животни могат да се ползват.
И тъй,
човек
не трябва да губи своите красиви мисли и чувства.
Човек
трябва да се стреми към тази наука.
Да мисли
човек
, че може да измени великите закони на живота, това значи, да не е способен да мисли право, или да мисли само за себе си.
Не е лесно
човек
да види грешките си, да ги изповяда и да ги изправи.
Като пише,
човек
няма право нито да отнема, нито да прибавя - точно трябва да пише.
Дойде ли до изправяне на грешките си,
човек
трябва да бъде смел.
Сега, като изучаваме научно фазите на човешкото развитие, ние можем да ги разделим главно на три: в първата фаза на човешкото развитие, от 1-7 годишна възраст,
човек
минава през положението на растение.
От 7-14 годишна възраст,
човек
минава през фазата на животно.
От 14-21 годишна възраст,
човек
започва да мисли, влиза във фазата на истинския
човек
.
След 21 годишна възраст,
човек
отново минава в същите фази - има едно повтаряне.
От 21-28 години той влиза във фазата на растение, от 28-35 - във фазата на животно, от 35-42 - във фазата на
човек
.
Когато минава през фазата на растение, научно
човек
може да каже за себе си, че се занимава с ботаника, изследва произхода на растенията.
Когато минава през фазата на животно,
човек
се занимава със зоология, изучава произхода на животните, изобщо, както и своя произход, специално.
Най - после, като дойде до фазата на
човека
, той изучава антропология, занимава се със своя организъм, с епохите през които е минал като
човек
.
Животът на
човека
е пълен с промени.
Докато стават промени с
човека
, той трябва да се радва.
Следователно, дали минава през състоянието на растение или на животно,
човек
трябва да се радва.
В каквото положение и да изпадне,
човек
трябва да учи.
Те казват, че
човек
трябва много да мисли.
Наистина, отличителната черта на
човека
е способността му да мисли, но мисълта, мисленето не е единичен процес.
Поради способността си да мисли,
човек
минава за мислещо същество, а ангелите - за разумно същество, надарено с висока интелигентност.
Мисълта на
човека
може да бъде положителна и отрицателна.
Сега, каквото и да се говори на
човека
, от него се иска приложение.
Човек
може да разбере живота само чрез приложение.
Човек
не е дошъл на земята да живее охолно.
Значи,
човек
се движи, освен в областта на чувствата и на постъпките, още и в областта на мисълта.
Затова е казано за
човека
, че е мислещо същество.
За
човека
мисълта е нещо постоянно, а за животните - развлечение, празненство.
Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува
човека
до известно време само и после престава да го интересува.
Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува
човека
заради съдържанието му.
Щом сипят ново съдържание,
човек
отново се интересува за шишето.
По същия начин,
човек
се интересува от мисли с добро съдържание.
В този случай,
човек
еднакво се интересува от формата и от съдържанието на тия мисли.
Когато лъчите на живота се пречупват в чистите човешки мисли, заедно с това растат и чувствата на
човека
.
Този род страдания създават противоречия за
човека
, от които той лесно може да се освободи.
Каквото и да е влиянието на числата,
човек
трябва да държи в ума си положителни мисли.
Човек
страда от това, че не може да задоволи някое свое желание.
Казвате, че за да избегне фаталностите на живота,
човек
трябва да бъде набожен.
Преди да даде ход на това свое желание,
човек
трябва да направи изчисление, каква е вероятността да стане цар.
Да бъде
човек
набожен, това значи, да вярва в Бога и да прави добро.
Как се е зародила в
човека
идеята да стане цар?
Дали върши добро или зло,
човек
постоянно се учи.
А тъй, без никакви писма, без никаква свита, дошъл като обикновен
човек
на земята, той започва да мечтае цар да стане.
Те се зараждат във всеки
човек
.
Някой иска да бъде философ, учен
човек
.
За да стане
човек
философ или учен, той трябва дълго време да работи.
Какво разбираме под думата „грешен
човек
“?
Работа, труд, постоянство се иска от
човека
, за да придобие нещо.
Грешен
човек
е онзи, който се противи на волята Божия.
Каквито и да са идеите на
човека
, в тях има нещо общо.
От
човека
зависи да бъде добър или лош, праведен или грешен.
Ако, според мястото, което заема, не реализира своите идеи,
човек
ще остане в положението на корен на растение.
Той има всички условия да направи лошия
човек
добър, а грешника - праведен.
От животно, той ще се стреми да стане
човек
.
И при Бога да отиде,
човек
все трябва да работи.
Човекът
пък ще се стреми да стане ангел.
Благодатта подразбира добрите условия, дадени на
човека
, а от него се иска работа, да върши волята Божия.
Защо
човек
трябва да се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може да отговори.
Послушанието към Бога и изпълнението на волята Му прави
човека
щастлив.
Какво печели
човек
, ако всеки ден слиза все по-надолу?
Човек
непрестанно учи, минава от училище в училище - всякога има, какво да учи.
Когато се казва, че
човек
минава в положението на растение и на животно, това не значи, че той се превръща на растение или на животно.
Човек
минава само през състоянията на растение и на животно, без да взима тяхната форма.
Докато само расте, седи на едно място и почива,
човек
минава през положението на растение.
Много дни, много месеци, много години, много животи ще минат, докато
човек
придобие тези неща.
Когато мисълта започне да действа, в
човека
се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи.
Той минава вече във фазата на истински
човек
, който мисли, работи и се стреми да мине в ново положение, във фазата на ангел.
Като минава от едно положение в друго,
човек
е изложен на страдания, които го повдигат, т.е.
Какво трябва да прави този
човек
?
Човек
трябва да преобрази своя ум, да внесе в себе си нови, положителни мисли, които могат да го подмладят.
Докато е на земята,
човек
не трябва да изпуща моментите за работа, да мисли, че може да живее, както иска, и да очаква по-добри условия в бъдеще.
Иска ли да се подмлади,
човек
трябва да внесе любовта в себе си, да обича всички хора, да бъде доволен от живота, от условията, при които се намира.
Не внесе ли любовта в себе си, колкото и да говори за нея, той ще се намира в положението на
човек
, който се хвали със своите ябълки, но не може да ги извади от зашития чувал, да ги предложи на хората, да ги опитат.
Следователно, Той е вложил разумност в
човека
, научил го е да мисли и да чувства.
Буквата „б“ в българската дума любов, показва, че за да люби,
човек
трябва да работи, да оре, да сее и след време посятата семка да израсте.
За да не изгуби вяра, както в себе си, така и в другите,
човек
трябва да възпитава своите чувства.
Мисълта е дадена на
човека
, именно, за това, да възпитава неговите чувства.
Представете си, че един
човек
излиза на сцената да говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение.
Знаете ли, какво впечатление би произвел този
човек
в публиката?
Когато
човек
говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста.
В движенията, в хода на
човека
трябва да има нещо пластично, хармонично, да се радва, че живее.
Всеки може да стане красив, да изработи пластика в движенията си - от
човека
зависи това.
Усилия, работа се иска от него, за да стане той истински
човек
.
Ако ангелът трябва да мине през хиляди изпитания, докато стане истински ангел, през колко повече изпитания трябва да мине
човек
, докато стане истински
човек
!
10.
Постоянни и непостоянни величини
,
ООК
, София, 21.11.1928г.,
Гений е всеки
човек
, който изпълнява волята Божия, дава тласък на цялото човечество.
Ще възразите, че
човек
е свободен да прави, каквото иска.
Гениален
човек
е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост.
Ако наистина
човек
е свободен да прави, каквото иска, никакъв закон не би трябвало да го хваща.
Бедният Лазар, който живееше пред вратата на богатия, беше гениален
човек
.
Когато изкушението дойде и кара
човека
да яде, а не яде, той е свободен.
Следователно, за да се повдигне,
човек
трябва да мине през големи страдания.
Ако
човек
разумно понесе страданията, без протести и роптания, големи блага го очакват.
Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се облича,
човек
не е свободен, той е роб на своите желания.
Тъй щото, страда или се радва,
човек
трябва съзнателно да живее, да използва благата и на страданията, и на радостите.
Това са психологически моменти в живота на
човека
, които определят свободата.
Ще възразите, че
човек
не може да живее без вода, без хляб, без пари, без дрехи и т.н.
Човек
не може без тия неща, но временно, 40 деня може да прекара без вода и без хляб.
Следователно, поне 40 деня
човек
може да бъде свободен.
Най-после
човек
ще дойде до заключението, че трябва да яде, за да живее.
И като яде,
човек
пак не е доволен, намира, че животът е тежък, няма смисъл да се живее.
- Всякога, когато
човек
искрено пожелае.
Ако цели 40 години
човек
е ял и пил и намира, че животът няма смисъл, че тежко се живее, какво е придобил от това ядене и пиене?
Не е въпрос
човек
да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трябва да се осмислят.
Да се пробуди съзнанието на
човека
, това значи възкресение.
Щом те се осмислят, и животът на
човека
се осмисля.
Свободата към която
човек
се стреми е извън времето и пространството.
Изобщо, желанията ограничават
човека
.
Когато гърлото на
човека
е пресъхнало от жажда, и той пие толкова вода, колкото да набави изразходваната енергия, в този случай желанието му е нормално.
Ако
човек
яде толкова, колкото е нужно за подкрепа на организма, желанието му е нормално.
Човек
трябва да изучава законите на яденето.
Който яде много, той трябва да бъде богат
човек
, външно и вътрешно, да може да носи.
Всеки
човек
иска да бъде богат, но не знае, как да печели богатството.
Тази е причината, поради която между природата и
човека
се заражда борба.
Така се явява разногласие между бащата и сина, както между природата и
човека
.
Когато
човек
слиза на земята, той намира, че бюджетът, който Бог му е отпуснал, не е достатъчен, и започва да иска повече.
Ако в духовния свят
човек
изпита най-малкото недоволство или противоречие, веднага го изпъждат, заставят го да слезе на земята.
Дойде ли до духовния свят,
човек
трябва да бъде готов за него, да има прави мисли и действия.
Такъв
човек
не може да прекрачи границата на духовния свят.
Човек
трябва да знае, че се намира под влиянието на закона за общността, който има отношение и към доброто, и към злото.
Следователно, по силата на този закон, лошите или добрите мисли на един
човек
се отразяват върху всички хора.
Тъй щото
човек
трябва да знае, че като се усъмни, той вече не е сам.
Допусне ли
човек
някаква отрицателна мисъл в ума си, чрез нея той се свързва с всички хора, които живеят със същата мисъл.
Допусне ли
човек
една добра мисъл в ума си, той се свързва с общество на добри хора, които живеят със същата мисъл.
Като срещнат някой безверник, или някой грешен
човек
, те казват: „Този
човек
е голям безверник, или голям грешник“.
- Не, срещнете ли такъв
човек
, вие трябва да кажете: Този
човек
се нуждае от повече вяра.
Невежият не трябва да казва за себе си, че е невежа, но да каже: „Аз трябва да бъда учен
човек
“.
Да каже
човек
за себе си, че трябва да бъде учен, това не подразбира, че може изведнъж да стане учен, но да внесе в себе си подтик към придобиване на знание.
Човек
трябва да се научи да говори истината.
Да кажете за
човека
, че не вярва в Бога, че обича да лъже, да краде, това още не е истина.
Да кажете за
човека
, че вярва в Бога, че обича правдата, че обича хората, това е истината.
В естеството на
човека
е вложено доброто, истината, любовта и т.н.
За предпочитане е
човек
да си служи с положителен, а не с отрицателен език, понеже той не знае крайната цел на миросъзданието.
Той не знае защо един
човек
е лош, а друг - добър, нито знае всъщност, кой
човек
е добър, и кой - лош.
Има добродетели в
човека
, които постоянно се менят.
Заповядате ли на някой
човек
да ви люби, насила той не може да даде любовта си.
Някой
човек
казва за себе си, че е добър.
Щом се засегнат личните чувства, всякакво развитие на
човека
спира.
За да бъде обичан и уважаван,
човек
трябва да има добро сърце и светъл ум.
Всеки обича добрия, силния, любещия, разумния
човек
.
Това дете не може да стане велик
човек
.
Както се проявява
човек
в обикновения живот, така ще се прояви и в духовния.
За тази цел,
човек
трябва да се върне към първичния живот, да види, какви условия са предвидени за него и да почне правилно да работи.
Това са процеси, през които и
човек
минава.
Като минава през такива състояния,
човек
трябва да пази вътрешното си равновесие.
Тъй щото опасността за
човека
не седи в това, че минава през противоположни състояния или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето равновесие.
За да пази равновесието си,
човек
трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби.
Тъй щото, прогресът, било за
човека
, било за всяко живо същество, има смисъл дотолкова, доколкото запазва живота, придобит чрез него.
Следователно, някога, в близкото или далечно бъдеще,
човек
ще плаща за всички блага, които днес даром получава: за светлината, за въздуха, за водата.
Човек
се стреми към радостта, защото произвежда разширяване, а избягва скръбта, защото причинява свиване.
Как ще плаща
човек
за светлината?
Човек
не може да живее само с радостта, т.е.
Няма по-голямо благо от това, да осветиш пътя на
човека
, когато той броди, търси изход в тъмна, бурна нощ.
Радостта подобрява кръвообращението на
човека
и му съдейства за възприемане на добри мисли.
Изобщо, нормалната радост и нормалната скръб са условия за растене и развиване на
човека
.
Но анормалните радости и скърби спират всякакъв умствен процес в
човека
.
Същото се отнася и до
човека
.
Тия анормални състояния в
човека
създават ред отрицателни прояви, като гняв, отмъщение, злоба и т.н.
Щом попадне в една анормална скръб,
човек
желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръб.
Отмъщението в
човека
не е нищо друго, освен желание да се освободи от товара си, да го прехвърли на гърба на друг някой.
Докато не е дошъл до този процес,
човек
е недоволен от себе си, от всички окръжаващи.
- Кой ще бъде този
човек
?
Само при това положение,
човек
разбира причините и последствията на нещата.
Страшното седи в това, че
човек
излива гнева си тъкмо там, дето няма никакво право.
Дойде ли до това положение,
човек
тръгва вече по отъпкания път, по пътя на обикновените хора.
Като дойде до това състояние
човек
казва: „Исках да стана добър, но не можах.
Следователно, никой
човек
, никоя сила не е в състояние да спре тяхното движение.
Божественото в
човека
иска да се прояви.
Срещате един
човек
и казвате, че вярвате в главата му.
Колкото и както да пада
човек
, Божественото в него е в сила да го повдигне.
Всеки
човек
- прост и учен, цар и обикновен, минава през големи борби, но в края Божественото начало в него взима надмощие.
- По главата на този
човек
виждате особени ъгли, особени черти, които ви карат да разчитате на него.
Човек
трябва да дойде до положение да разбира своите вътрешни състояния, да се справя лесно с тях.
Вие виждате, че този
човек
никога няма да ви излъже.
Срещате друг
човек
, веднага се спирате върху ръката му, тя ви прави впечатление.
Казвате: Този
човек
има здрава, мускулеста ръка.
Не само
човек
, но и животното преживява подобни състояния.
Вие веднага вадите заключение, че той е силен
човек
.
Ще кажете, че животното, пък и
човек
трябва да се защищава.
Запример, доброто в
човека
също така се мени.
Естествено е, че докато
човек
се защищава и обижда, той иска хората да се интересуват от него.
И в мозъка на
човека
стават промени: удължаване на известни линии, вдлъбване на някои мозъчни възли и т.н.
През времето, докато стават тия промени,
човек
е изложен на ред страдания.
Според закона на поляризирането, каквито са мислите на
човека
, такива ще бъдат и неговите желания.
Такова удължаване на линиите става, изобщо, и в областта на сърцето, на ума и на волята на
човека
.
Следователно, ако иска да измени едно свое желание,
човек
трябва да знае, каква мисъл, какъв образ произвежда това желание.
И тъй, за да разбира и познава, както себе, така и своите ближни,
човек
трябва да бъде добър хиромантик, френолог, физиогномист.
Познава ли тия науки, по лицето на
човека
той ще чете като по книга.
Като знае този закон,
човек
може да го прилага при самовъзпитанието си.
Великите, гениалните хора носят в себе си тази наука, и като погледнат
човека
, те веднага го познават.
Великият, гениалният
човек
има за задача да прокара вода през пустинята, дето хората са изложени на големи страдания.
Като не разбират задачата на гениалния
човек
, хората го считат смахнат.
Това значи, да разбира
човек
законите на своя ум и на своето сърце.
Обаче, един ден, когато видят, че през пустинните места на техния живот тече вода и напоява, подобрява цялото им благосъстояние, тогава едва ще разберат, какво е направил този
човек
за тях.
Това желание е естествено, но за да бъде обичан,
човек
трябва да има такива качества, от които окръжаващите се нуждаят.
Ако един силен
човек
влезе между слаби хора, всички ще го обичат и уважават, защото се нуждаят от него.
Всеки
човек
, който носи известно изкуство в себе си, било музика, художество, пение, той ще бъде добре приет между хората, защото всички обичат изкуството.
В какво седи достойнството на
човека
?
Достойнство има онзи
човек
, който разполага със своето добро сърце и счита, че всички хора са създадени добри.
Човек
с достойнство е онзи, който има обработен ум и схваща правилно отношенията на нещата.
В този смисъл, геният не е израз на възможността на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които от
векове
работят в известно направление.
Ръката на
човека
е добра дотогава, докато е свързана с тялото и функционира правилно.
Ние наричаме този
човек
гений.
Следователно,
човек
е добър, докато е свързан с цялото и правилно изпълнява своята служба.
Тъй щото, добър
човек
е онзи, който функционира правилно в Божествения организъм.
Ако
човек
вярва в любовта на Бога, той трябва да вярва, че по естество всички хора са добри.
Вън от цялото,
човек
не може да обича.
Казвам:
Човек
може да направи всичко и нищо.
Това значи: докато ръката на
човека
е свързана с тялото му, тя може да работи, да прави добро, да милва хората.
Следователно, докато
човек
е свързан с цялото, с Божествения организъм, той функционира правилно, изпълнява всички негови заповеди.
Този
човек
е добър, любещ.
В който момент
човек
се откъсне от общия организъм, от цялото, и престане да изпълнява неговите заповеди, той губи своите качества, губи доброто в себе си.
Отделянето, откъсването на
човека
от Божествения организъм наричат „грехопадение“.
Значи, всеки
човек
може да бъде гениален.
Ако за гения са нужни десет години усилена работа, за обикновения
човек
са нужни 102 години усилена работа и труд.
Обаче,
човек
може повторно да се прилепи към Божествения организъм.
Както вещият хирург може да залепи обелената кожа на ръката на
човека
и да я направи да зарасне, така всеки
човек
се прилепва към Божествения организъм и продължава да се храни от Него.
Отделянето на
човека
от Първата Причина, от Божествения организъм и връщането му отново към Него, е въпрос на съзнанието.
Тия процеси се изживяват в съзнанието, затова
човек
винаги трябва да бъде буден.
Щом се усъмни в Първата Причина,
човек
се отделя от Нея.
И тъй, ако намерите, че някой
човек
е лош, знайте, че той се е отделил от Божествения организъм, затова направете опит да му помогнете отново да се прилепи към Него.
Това значи да обърнеш
човека
към Бога.
Достатъчно е
човек
съзнателно да погледне нагоре, към небето, да се учуди на техниката на великите майстори, които са създали хиляди слънца.
Когато искате да обърнете
човека
към Бога, вие трябва да поставите съзнанието му на мястото, отдето се е отделило.
Някой
човек
е касиер на банка.
Достатъчно е
човек
да насочи вниманието си към своя организъм, към външните и вътрешните си органи, да види, каква велика функция изпълнява всеки от тях, да разбере величието на света, в който е поставен.
След всичко това,
човек
се осмелява да говори за себе си, че е грешен, че нищо не може да направи и т.н.
- Ти си грешен
човек
, без дарби, само защото си се откъснал от Първата Причина.
11.
Не противи се на злото / Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ (продължение)
,
МОК
, София, 23.11.1928г.,
Колкото върхът е по-висок, толкова и схващанията на
човека
ще бъдат по-широки, по-общи; колкото е по-нисък върхът, толкова схващанията на
човека
ще бъдат по-ограничени и индивидуални.
Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на
човек
, който е заемал високо положение.
С това иска да каже, че и разумният
човек
, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане.
Според Юго и простият
човек
, като изпълнява Божията воля, може да се издигне.
Както разумният може да прави погрешки, така и обикновеният и прост
човек
може да изправя погрешките си.
Ето защо, в пътя на самовъзпитанието
човек
трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса.
Толстой и Юго дават методи за възпитанието на
човека
, но те не са единствените, нито най-правилните.
Значи, колкото повече гладува
човек
, толкова повече страда.
Страшен е гладът, когато
човек
е в пустинята, дето няма никаква храна и всеки момент смъртта го дебне.
Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които ограничават
човека
, не носят никаква свобода.
Всяка истина, всяка любов, всяко знание, които ограничават
човека
, не са истински.
Човек
се подчинява на любовта доброволно, както на дишането.
Докато гледа слънцето и му се радва,
човек
всякога е свободен.
Следователно,
човек
проявява любов към всичко, което вижда.
Ще възразите, че
човек
обича Бога, без да Го е видял, защото и в Писанието е казано, че никой не е видял Бога.
Ако не е така, стихът, че направи Бог
човека
по образ и подобие свое, ще внесе противоречие.
Щом срещнете такъв
човек
, в неговото лице виждате образа на Бога.
Сегашният
човек
е изопачил образа на Бога и затова не можем да Го познаем.
Задачата на
човека
се заключава именно в това, да изправи своя образ, да му даде първоначалния вид.
Затова повтарям, че
човек
може да обича само това, което е видял.
Почне ли да се колебае,
човек
изгубва правата мисъл.
Следователно, ако
човек
се колебае в реализирането на своята идея, нищо друго не му остава, освен да се върне назад, да види къде е слабото му място и оттам да започне.
Всяко колебание показва, че пътят, по който върви
човек
, не е прав.
Ще кажете, че
човек
трябва да се бори със себе си.
Понякога
човек
се страхува да не изгуби вътрешното си равновесие.
Вътрешната борба в
човека
е резултат на борбата на злото и на доброто, които действат в него.
За гениалния
човек
тази борба представя велико посвещение.
Едното посвещение е за обикновения
човек
.
Талантливият
човек
минава през второто посвещение, докато развие силата си.
Като се съединят трите придобивки – доброто, силата и разумността, имаме истинския
човек
.
Докато мине тези посвещения,
човек
ще бъде оскубан като пуяк, ще забрави своето величие и ще се смири.
Колко пъти
човек
ще пада и става, колко пъти ще бъде неразположен, докато най-после се изправи на краката си!
Обаче, като минава през всички положения,
човек
дохожда най-после до себеотричането.
– Но парите не трябва да бъдат идеал на
човека
.
Човек
не се нуждае от пари, но от отличен ум, отлично сърце и отлична воля.
Човек
се нуждае от ново разбиране на живота, да цени ума, сърцето и волята, които Бог му е дал.
Както са свързани светлината, въздухът, водата, храната с
човека
, така са свързани и разумните души помежду си.
Естествените връзки са средата, в която
човек
расте и се развива.
За да се ползва от работата си,
човек
трябва да намери връзката, която съществува между него и природата, от една страна, и между него и разумните души, от друга страна.
Знанието, което не ограничава
човека
, е знание.
(втори вариант)
И Любовта, която не ограничава
човека
, това е Любов.
(втори вариант)
Той усеща, че това е един закон, на който
човек
доброволно се подчинява.
(втори вариант)
И хората казват: „Сляпата събота, сляпата любов.“ Не,
човек
трябва да се пази от сляпата любов.
(втори вариант)
Там в Писанието, още в първата глава, се казва: „И направи Бог
човека
по образ и подобие свое.“ Значи Бог е придал на
човека
своя външен образ.
(втори вариант)
Значи, постъпките на
човека
и неговите мисли да бъдат като тези на Бога.
(втори вариант)
Сега като гледаш един
човек
, ти имаш Господа в една карикатура.
(втори вариант)
Всяко нещо, към което
човек
има стремеж, той има талант.
(втори вариант)
Човек
не може да се бори със себе си.
(втори вариант)
Немислимо е да се бори
човек
със себе си!
(втори вариант)
Човек
трябва да бъде зрител на тази борба, която става у него.
(втори вариант)
И
човек
се плаши някой път, защото може да загуби това равновесие.
(втори вариант)
Така и един
човек
, ако рече да стане светия, той се плаши от това.
(втори вариант)
Тъй щото, когато
човек
започне да преживява борбата на силите, които действуват у него, ти си на един мощен прогрес.
(втори вариант)
Има три вида посвещения: един прост
човек
, като го просвещават, удрят му десет удара.
(втори вариант)
На талантливия
човек
удрят 20 удара на задницата.
(втори вариант)
А на гениалния
човек
удрят 30 удара по лицето.
(втори вариант)
Щом искаш да бъдеш гениален
човек
, ще те бият по лицето.
(втори вариант)
Щом искаш да бъдеш талантлив по задницата, а щом искаш да бъдеш обикновен
човек
, ще те бият по краката.
(втори вариант)
А до гениалния
човек
още не са дошли.
(втори вариант)
П.Т.Х. Хюго е талантлив
човек
, а Толстой е гениален
човек
.
(втори вариант)
Сега въпросът се отнася до тази вътрешна интенсивна борба, която става у
човека
.
(втори вариант)
Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива
човек
.
(втори вариант)
Толстой представя този силен
човек
, каквото Наполеон реши, трябва да стане.
(втори вариант)
И ти си едно величие
човек
, на когото треската тресе зъбите.
(втори вариант)
Умният
човек
, като каже нещо, става.
(втори вариант)
Питам: Може ли един
човек
, който не може да се справи с една треска да представлява някакво величие?
(втори вариант)
Но когато глупавият
човек
каже нещо, трябва ли да стане?
(втори вариант)
Това са задачи за умния
човек
.
(втори вариант)
Толстой иска да покаже, че и умният
човек
, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал.
(втори вариант)
Наполеон не е голям
човек
.
(втори вариант)
Един
човек
в своя исторически развой на събитията.
(втори вариант)
И казва още: „Вие французите си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен
човек
и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия.
(втори вариант)
Като четеш романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисълта, иска да каже: „Ти искаш да бъдеш гениален
човек
, като Наполеона ли?
(втори вариант)
Човек
може да се издигне, но трябва разумно да се постъпва, затова във възпитанието всеки от вас, за правилното възпитание на живота, трябва да започне от Жан Вължан.
(втори вариант)
Най-после той вижда един добър
човек
, който си показва човещината, приема го у дома си и му казва, туря го наред със себе си.
(втори вариант)
Защото
човек
, който няма един отличен ум и едно отлично сърце и една отлична воля, той ще изгуби любовта си.
(втори вариант)
Съществува известно съотношение между
човека
и Слънцето; съществува известно съотношение между въздуха и
човека
; съществува известно съотношение между водата и
човека
; съществува известно отношение между храната и
човека
.
(втори вариант)
Казва: „Ще ме турят пак в каторгата.“ Хюго прави друго заключение: че моралният
човек
, този епископ, осветлен от луната, която блясва върху неговото лице, прави силно впечатление на Жан Вължан.
(втори вариант)
Човек
не трябва да прекъсва своята среда.
(втори вариант)
Щом прережеш гърлото на някой
човек
, ти прекъсваш тази среда.
(втори вариант)
Зависи от усилената деятелност на
човека
.
(втори вариант)
Вие искате да бъдете много учен
човек
.
(втори вариант)
По кой начин трябва
човек
да се възпита?
(втори вариант)
И той казва: „Има един път, по който
човек
може да излезе правилно от мъчнотиите в живота.“ И Толстой намира това в: „не противи се злому“.
(втори вариант)
Толстой е реалист, той борави с факти и казва: „Виждате ли този
човек
, който не изпълнява своята длъжност, какво става с него?
(втори вариант)
След него иде номер втори, който казва: „Не съм ял 48 часа, два пъти ще умра.“ Рекох, два пъти да умира този
човек
, това е голямо страдание.
(втори вариант)
За да знае
човек
много, той трябва да намери тия връзки, които съществуват в природата, за да може да се ползува.
(втори вариант)
Щом
човек
извърши известна постъпка и се ограничава, това не е свобода.
(втори вариант)
12.
Насока на живота
,
ООК
, София, 28.11.1928г.,
Всички форми са търсили път, насока на своя живот, но само
човек
е постигнал това.
Благодарение на своето съзнание,
човек
е дошъл до точно определен път на движение.
Идеята за Бога в
човека
представя насоката на неговия живот - неговото изгряващо слънце.
Когато
човек
намери своя изток, съзнанието му се разцъфтява.
Следователно, знайте, че за всяко положение в живота има по една магическа пръчица, която
човек
трябва да знае, кога и как да я приложи.
Щом настъпи този процес в
човека
, животът му се осмисля, и той тръгва в определена посока, без много лутане.
Докато намери своя път,
човек
непрекъснато се лута в съзнанието си.
Не е лошо
човек
да мени убежденията си, но важно е новите му убеждения да го повдигат, да внасят разширяване в неговия ум и в неговото сърце.
Човек
трябва да знае, че на каквито влияния се поддава, такъв става.
Човек
трябва да изучава Бога във всички форми, в които се проявява, докато един ден дойде до положение да се слее с Него и безпогрешно да изпълнява волята Му.
Дойде ли до това положение,
човек
никога не се колебае в своя велик Баща, в своя Създател.
Човек
трябва да завършва деня с някаква придобивка, с нещо ново в себе си.
Като мисли и работи върху себе си,
човек
може да разреши задачите си правилно.
Голямо тегло е тя.“ Според него, тегло е за
човека
, ако му се дадат условия да си почине.
Защо
човек
плаче?
Човек
плаче, когато иска да влезе в новия живот.
Обаче, ако след плача
човек
пак остава в стария живот, сълзите му са безпредметни.
То внася свобода, простор, разширяване на ума, на сърцето и на волята на
човека
.
Човек
трябва да разбира процесите, които се извършват в природата, и да се въоръжи с търпение, да дочака техния край.
Човек
се е превърнал във вода и въздух.
Вярата, надеждата, любовта в
човека
не са ли тази магическа пръчица?
Страхът в
човека
е остатък от животинското състояние, през което някога е минавал, благодарение на което той е готов с години да се върти на едно и също място, и нищо ново да не предприеме.
А тъй, като се върти на едно и също място, заекът попада в устата на неприятеля си, или опитва куршума на
човека
.
- Мъчнотиите, това са ловджийските кучета в живота, които преследват
човека
.
Ако
човек
не знае, как да се ползва от водата, той може да се удави в нея.
И
човекът
, като заек, се движи в един затворен кръг, от който не може да излезе.
След това казват, че еди-кой си
човек
умрял.
- Не, не е умрял този
човек
, но ловджията го е убил и го носи в дома си, заради вкусното му месце и хубава кожа.
- Какво трябва да прави
човек
, за да се освободи от мъчнотиите си?
Като е дошъл на земята,
човек
трябва да изучава свойствата на водата, на въздуха, на светлината, на топлината, на земята, защото от тях зависи неговият живот.
Някой казва: Аз съм
човек
, ходя на два крака, заемам високо обществено положение.
Да диша
човек
, това значи да мисли.
- Докога ще бъдеш
човек
, който се отличава от другите животни по това, че ходи на два крака и заема известно обществено положение?
Щом разреши мъчнотията си,
човек
придобива светлина.
Когато изгуби силите си,
човек
започва да остарява.
- Защо губи
човек
силите си?
Следователно, старостта показва, че
човек
трябва да мине в нова форма на живота, да се подмлади.
Старостта е преходна фаза, в която
човек
не може да остане дълго време.
Един
човек
се оплаква от тебе, че си му причинила голямо зло.
Наистина, една дума е в състояние да спаси
човека
от известно бедствие.
Новите принципи, новите положения, новите вярвания не са нищо друго, освен идеалът, към който всеки
човек
се стреми.
Под думата „идеал“, ние разбираме стремежа на
човека
да създаде нови форми в живота си, в които да влее своите нови разбирания.
Всеки ден, от изгрев до залез на слънцето,
човек
трябва да прибавя по нещо ново към своя идеал.
Ако
човек
всеки ден прибавя по нещо ново към своя основен идеал, за една година той ще има 365 придобивки.
Като расте и се развива, едновременно с това
човек
трябва да мени и идеала си.
Както детето всеки ден расте и прибавя по нещо към своя ръст, така и
човек
всеки ден трябва да прибавя по нещо към своите разбирания.
Убежденията на
човека
трябва да пуснат корени в материята, да се закрепят.
И тъй, намерили насоката на своя живот,
човек
лесно разрешава мъчнотиите си.
Следователно, докато е на физическия свят още,
човек
трябва да се справи с материята, да реши задачите си.
Като разбира законите на природата,
човек
знае, как да трансформира състоянията си, да превръща скърбите в радости.
Ако някой
човек
заболее от някаква заразителна болест, лекарите вкарват в организма му микрояди, които се размножават много бързо, и по този начин изяждат микробите, причинители на болестта.
Човек
трябва да развива всички свои дарби и способности, да не се спира само върху една от тях.
Докато е жив,
човек
трябва да влага капиталите си в обръщение, да търгува с тях.
Когато се намери пред някаква мъчнотия,
човек
трябва да извика микроядите на помощ, да изядат микробите, които са причинили мъчнотията.
Щом микробите на мъчнотиите изчезнат от
човека
, той се освобождава от тях.
Те виждат, че пред
човека
се изправя една тъмна сянка, т.е.
И до последния час на живота си,
човек
трябва да има будно съзнание, светла мисъл, да придобива по нещо ново.
Интересна картина е да гледате, как отляво и отдясно на
човека
се борят светли и тъмни сенки, с цел - първите да го спасят, а вторите - да го унищожат.
Голяма борба става около един праведен
човек
, или един светия, когато се намери пред големи изпитания.
Обаче, колкото по-напреднал е
човек
, толкова и борбата около него е по-голяма.
Милиони същества воюват около
човека
.
Според мене заминаването не е нищо друго, освен излизане на
човека
от стеснителното положение в което се намира.
Да замине
човек
, това значи да възкръсне, да мине от един свят в друг.
Като изучи живота на различните форми вън от себе си, във физическия свят,
човек
ще проникне и в своя организъм, ще разбере, че същите форми съществуват и в него.
Колкото по-високо се издига
човек
, толкова повече навлиза в умствения и в причинния свят, дето няма никакви животни.
Срещате един беден, страдащ
човек
и му казвате: „След три деня положението ти ще се подобри“.
Това значи, да живее
човек
в съзнанието си, дето има само чиста вода и плодни дървета.
Ако, наистина, положението на този
човек
се подобри, мисълта ви е била силна.
Мисълта на
човека
е силна само тогава, когато е свързана с Божествената.
Когато този
човек
се затъжи за животните, той слиза на физическия свят, на земята, в зоологическата градина.
Когато някой
човек
страда, това показва, че учителят му го изпитва.
Страданията и радостите са неизбежен път в живота на
човека
.
Чрез тях
човек
познава великото и красивото в света.
Крилата на гълъба представляват вярата на
човека
, който разбира законите на природата и работи с тях.
Като изнасям тия положения, мнозина се запитват: Възможно ли е, при сегашните условия на живота,
човек
да бъде незлобив?
Тъмната сянка е същество, което живее в гъста материя и се стреми да погълне
човека
.
Светлата сянка е същество, което живее в рядка материя и се стреми да помогне на
човека
, да го освободи от мъчнотиите му.
Ако тъмната сянка вземе надмощие в
човека
, светлината напуща своето място.
Такава борба става и в
човека
.
Следователно, когато силите в
човека
се борят, той не трябва да взема участие в тяхната борба, но отдалеч само да наблюдава и да се учи.
Какво прави
човек
при такива случаи?
И тъй, когато
човек
се намери пред някаква мъчнотия, или някакво изкушение, около него започва усилена борба между светлите и тъмни същества.
Тази борба може да продължи ден, два, седмици, месеци или години, но ако
човек
е свързан с Първата Причина, в края на краищата борбата ще се свърши в негова полза.
Кармическият закон не е нищо друго, освен съдбата на
човека
.
Кармата е закон на необходимостта, през който всеки
човек
минава.
С други думи казано: кармата представя неблагоприятните условия в живота на
човека
.
Някой
човек
си направи къща, но скоро я изгубва; ожени се родят му се деца, но след няколко години изгубва и жена си, и децата си.
Човек
трябва да работи съзнателно, да ликвидира правилно със своята карма.
Като ликвидира с кармата си,
човек
влиза в Божествения Промисъл, в закона на благодатта, или в тъй наречената „дихарма“.
Такъв
човек
борави с магическата пръчица.
Щом е дошъл на земята,
човек
трябва да работи правилно, да ликвидира с кармата си още в този живот, да не става нужда пак да се преражда.
Да се преражда
човек
, това значи, да живее в закона на кармата.
В този закон
човек
расте и се развива, без никакво прекъсване на съзнанието.
Щом влезе в живота на благодатта,
човек
ще има и пари, и хляб, и дрехи.
Пожелае ли
човек
да се успокои, той навлиза в областта на смъртта.
Щом стане от сън и започне да се движи,
човек
взима известна насока в своя живот.
Това зависи от
човека
.
Докато прави разлика между хората, между едно и друго верую,
човек
не е влязъл в този закон.
Той се грижи за спасението на хората, а всеки
човек
трябва да мисли за себе си, да спазва великите закони на Битието, да върши волята Божия.
Човек
трябва да изучава своите вътрешни състояния, за да се справя лесно с тях.
Смисълът на човешкия живот не седи в това,
човек
да стане голям, едър.
В сегашните скъпи години, няма смисъл
човек
да бъде много голям.
Големината на
човека
трябва да отговаря на неговото съзнание.
Някой казва: Допусни, че съм щастлив
човек
.
Да бъде
човек
голям, силен, добър, учен, това са насоки на живота.
За да придобие тия качества,
човек
трябва да разполага със съответни сили, които равномерно да разпределя.
Било е време, когато
човек
не е страдал, но това не е най-голямото благо.
Една дума само може да направи
човека
щастлив.
13.
Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата
,
МОК
, София, 30.11.1928г.,
Казвате: Може ли
човек
да се интересува от природата?
Природата е учителка и господарка на всеки
човек
.
Защо
човек
се обезсърчава и отчайва?
С други думи казано:
човек
се отчайва, или защото има криви разбирания за живота, или защото не е в съгласие със законите на разумната природа.
По формата на нокътя познавате, дали
човек
е гениален, талантлив или обикновен; песимист ли е или оптимист; морален или неморален; учен или невежа; упорит или отстъпчив.
Ноктите на упорития
човек
са широки, на тях вода не се задържа.
Когато
човек
не иска да работи, да мисли, да изучава законите и замислите на природата, и тя постъпва с него така, както постъпил мъжът с мързеливата си жена.
Това значи, да се свърже
човек
съзнателно с природата, да се интересува от нейната дейност и замисли.
Това значи,
човек
да се самовъзпитава и развива съзнателно.
Това значи, да се свърже
човек
с онези мисли на природата, които са създали неговите сетива, както и неговите вътрешни органи.
Модата има отношение към външността на нещата, например, към облеклото, като външна дреха на
човека
; към мебелите и предметите, с които си служим.
Разгледайте внимателно крака на
човека
, на коня и на котката, да видите, каква е разликата между тях.
Както природата мисли и работи, така и
човек
трябва да съгласува своите мисли и чувства, за да прояви волята си.
Между ума и сърцето има известно съотношение, затова
човек
трябва да мисли и чувства правилно.
Забелязано е че ако дейността на ума отслабва, и зрението на
човека
отслабва.
Защо трябва да се безпокои
човек
, че може да остане гладен, да се лиши от богатството си?
Всяко безпокойство на
човека
показва, че той не разбира законите на природата, не вярва в нея и губи опора в живота си.
Измени ли на тези закони,
човек
се обезверява и казва: Не мога да живея повече, нямам условия да се развивам и т. н.
Кое дава право на
човека
да мисли така?
Следователно, когато
човек
казва, че няма условия за живот, това подразбира, че в него е станало някакво подпушване – или втичането, или изтичането на енергиите в неговия организъм е неправилно.
Какво можете да очаквате от
човек
, който не се храни добре?
Ако искате да знаете, дали даден
човек
е работлив, наблюдавайте го, как яде.
Значи, между начина на храненето и дейността на
човека
има известна връзка.
Задачата на съвременните училища се заключава в култивиране на ума и на волята на
човека
, с цел да му създаде интерес и любов към работата.
Съществата от този свят ще помагат на
човека
дотогава, докато мислите, които са създали неговите органи, проникнат в съзнанието му.
Това значи, да дойде
човек
до положение, да владее своите органи, да стане господар на себе си.
Добре е
човек
да бъде господар, но първо на себе си, да заповядва на своите мисли и чувства.
От крака само можете да създадете образа на
човека
, на коня и на котката.
По крака на
човека
можете да определите неговия морален ръст, както и неговата интелигентност .
Помнете: в живота на всеки
човек
има известни мисли, чувства и действия, които постоянно се развиват, независимо от условията.
Върху тях се гради животът на
човека
.
В моралния
човек
всички умствени и духовни сили действат нормално.
Моралният
човек
е здрав и обратно, здравият е морален.
Въпреки това,
човек
не може да избегне страданията.
Отговорен ли е
човек
, че вън е много студено, или много горещо?
Учените са доказали, че възвишените мисли оказват влияние върху външната форма на
човека
, а специфично и върху някои негови удове.
Има смисъл
човек
да гледа към небето, към високите планински върхове, към чистите и буйни извори.
Благословение е за
човека
да гледа красиви и велики неща.
От най-ранното детство до края на живота си
човек
все яде.
Като не постига целта си с установената за даден случай мода,
човек
сам я сменя.
Една от задачите на науката е да направи живота на
човека
сносен.
За да постигне високите цели на своя живот,
човек
трябва да прилага своята воля, всеки ден да придобива нещо ново, но не и да губи или осакатява това, което е придобил.
Трябва ли
човек
да се прегърбва?
За съзнателния
човек
това не е позволено.
Правата мисъл подразбира връзка на
човека
с разумната природа, с нейната дейност и замисъл, да станете съработници с нея.
Каква силна разлика намирате вие между краката на
човека
и тия на котката и коня?
(втори вариант)
Защо
човек
трябва да мисли правилно?
(втори вариант)
Колкото
човек
по-напредва в своята възраст, той почва по-малко да се интересува от всички външни прояви.
(втори вариант)
Човек
започва субективно да се интересува и да мисли за някакъв свят по-идеален.
(втори вариант)
И
човек
става по-идеален, почва да мисли по-духовно и неговото зрение отслабва.
(втори вариант)
“ А, нокетът и той върви съобразно с
човека
.
(втори вариант)
Колкото
човек
става по-учен, по-благороден, и нокетът постоянно придобива една красива форма, продължава се, разширява се.
(втори вариант)
Защото един
човек
, който не може правилно да яде, той не може и правилно да работи.
(втори вариант)
Ако
човек
почва да става своеобразен, упорит, нокетът става много широк като площ.
(втори вариант)
Можеш да познаеш един
човек
по яденето дали е работлив.
(втори вариант)
Като гледаш един
човек
как яде, непременно ще знаеш и как той работи.
(втори вариант)
Упоритият
човек
казва: „Това не искам да направя!
(втори вариант)
“ Дойде един учен
човек
и накара неговото упорство да се смекчи, като даде наклон, направи един дълбок канал и всичката тази вода от това блато се стича там и го накара, иска не иска, да работи.
(втори вариант)
Красиво е то,
човекът
взема участие като яде.
(втори вариант)
На такъв
човек
и работата е красива.
(втори вариант)
Всека една форма показва, че в
човека
съществуват известен род мисли, които са свързани с известни наши органи.
(втори вариант)
Защото има форми, създадени от нея, има форми, създадени от
човека
, има форми, създадени от животните.
(втори вариант)
Всякога
човек
трябва да държи в изправно положение своята чувствителност.
(втори вариант)
Тогава
човек
може правилно да се развива и да бъде щастлив на земята.
(втори вариант)
И студентът папагалски заучава всичко това и минава за учен
човек
пред професора си.
(втори вариант)
Та рекох, ако аз дойда да изуча тия крака, тяхната външна форма, безразлично кои са те, под тия гънки отдолу или издатини, по външната форма на пръстите, аз мога да нарисувам целия
човек
, ръста му и лицето му.
(втори вариант)
Въобще деятелността, която
човек
влага в живота, тази негова интелигентност се отразява в неговия крак.
(втори вариант)
Големите очи се обясняват от силното желание, от напрежението на този
човек
да има повече.
(втори вариант)
На един
човек
, който има желание да има повече, очите са по-големи, по-изпъкнали и по-отворени.
(втори вариант)
Да бъде
човек
морален и здрав, то е равносилно.
(втори вариант)
Ние, като ще кажем, че
човек
е морален, разбираме туй здраве е взето в още по-широк смисъл: когато в неговите мисли, и в неговото желание, и в неговото тяло има съгласие, има хармония с природата, с законите на самата природа.
(втори вариант)
Та, най-отвлечената човешка мисъл, която съществува, има отношение към външната форма на
човека
, упражнява известно влияние.
(втори вариант)
Както
човек
гледа ту надолу ту нагоре, този процес е и в природата, в живота, който има чисто духовен и материален характер спрямо
човека
.
(втори вариант)
Допуснете и друго, някой
човек
се е втренчил и гледа все на третия етаж на една къща в един прозорец.
(втори вариант)
Защото от детинство, като дойдеш до стария
човек
, той все си спомня за ония красиви моменти на яденето.
(втори вариант)
“ И старият
човек
си спомня за ония красиви моменти на яденето, както и малките деца.
(втори вариант)
Това са съществени неща у
човека
, когато другите работи не са.
(втори вариант)
И всеки
човек
си има мода.
(втори вариант)
Ние можем да кажем, че в науката, което наричат мода, това са ония хипотези и теории, които спомагат за истинския процес в науката, който въвежда човечеството към една далечна цел, осветява ума и подобрява
човека
.
(втори вариант)
Човек
никога не трябва да позволи да се прегърби.
(втори вариант)
Човек
трябва винаги да се стреми да изправя.
(втори вариант)
Щом
човек
изправи своите удове, той ще изправи и своята мисъл.
(втори вариант)
Щом ти не се интересуваш от замислите на природата, ти не си културен
човек
, или ти не си ученик на живота.
(втори вариант)
14.
Смени на състоянията
,
ООК
, София, 5.12.1928г.,
Преди да се съмнява и да отрича нещата,
човек
трябва да ги опита.
Като е дошъл на земята,
човек
все трябва да бъде лишен от нещо, да му недостига нещо.
Кое положение трябва да заеме
човек
: положението на око, на ухо, на нос, на език, на мозък или на сърце?
При каквото положение и да се намира,
човек
трябва да бъде смел.
Смел
човек
е онзи, който мисли право.
Който обича истината и мисли за нея, той е смел, безстрашлив
човек
.
Дали
човек
е горе или долу, той ще бъде или мъж, или жена, или дете.
- От
човека
зависи, какъв да бъде.
Според това, което носи в себе си,
човек
може да бъде мъж, жена или дете.
Да изгуби
човек
баща си и майка си, това значи, да изгуби условията на живота си.
Щом изгуби всички условия на живота си,
човек
се превръща в суха чешма и престава да тече.
- Той има пълно доверие в
човека
.
Да се развива
човек
, това значи, умът му да укрепва, да дойде до положение да разбере истината в нейната пълнота.
Следователно,
човек
трябва да работи, да развива ума и сърцето си, да разбира истината, и да я прилага.
Запример, какво ще разберете, ако ви се каже, че
човек
някога е живял в огъня, както днес живее във въздуха?
Някога
човек
е живял във водата, както рибата живее днес във водата.
Човек
постепенно е променял средата, в която е живял, докато е слязъл най-после на твърдата материя, на земята.
Водата, въздухът, светлината са Божествени банки, от които
човек
свободно може да черпи, колкото иска.
Добрият живот определя кредита на
човека
.
Този закон има отношение и към живота на отделния
човек
.
Щом възстанови отношенията си с Първата Причина,
човек
се подмладява и започва да мисли, да чувства и да действа.
При това положение
човек
става отзивчив към страданията на хората, вслушва се в техните болки и се стреми да им помогне.
Докато учението радва
човека
, то е постижимо за него.
За този
човек
знанието е непостижимо.
Този закон се отнася и до здравето на
човека
.
Чрез водата,
човек
може да лекува всички органически болести.
НАГОРЕ