НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
48
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
48
:
1000
резултата в
16
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
За съдба дойдох
,
НБ
, София, 22.4.1928г.,
Когато злобата, омразата, завистта и ред други пороци се загнездят у
човека
, те хвърлят отпечатък върху неговото лице, което започва постепенно да се деформира и обезобразява.
Във всеки
човек
трябва да се събуди желание да има глава, т.е.
– Самият
човек
.
Когато някой
човек
се превива от болки в корема, хората ли са виновни за това негово положение?
В българските затвори не трябва да остане затворен нито един праведен
човек
.
И най-после, Правдата трябва да се приложи в света, да не остане нито един беден
човек
, който да си въздъхва, да се чувства онеправдан и да се пита: няма ли Господ в света?
Казвам: всеки
човек
трябва да развива своето вътрешно радио, да бъде в прям контакт с невидимия свят.
Да съдиш
човека
, това се счита за голямо негово нещастие.
Съдбата, обаче, има и друго предназначение: тя решава и благото на
човека
.
Когато някой беден
човек
е онеправдан, съдбата, именно, решава да му се даде правото.
Как ще говориш на този
човек
за любов?
Докато
човек
е сиромах, казва: има Господ!
– Задръстване става и в сърцето, и в ума на
човека
, т.е.
Та казвам: първото нещо, което се изисква от всеки
човек
е да тури като основа в живота си великата сила – Любовта, и да може при най-големите изпитания в живота да издържа, без да губи доброто разположение на душата и на духа си.
Например, дойде някое голямо земетресение, всички хора бягат, крият се – само
човекът
на Любовта седи спокойно, не бега, не се крие.
Сега, в тия времена, ако ме слушате, най-добре е
човек
да мълчи, да наблюдава явленията и да ги проучва.
Казвам: може да се обича само добрият и разумният
човек
, а на глупавия и на неразумния може да се докаже закона, че чрез злото в себе си той препятства на своето развитие.
Казвате: еди-кой си
човек
не поддържа държавата, обявява се против нея.
Питам: как може този
човек
да се обявява против държавата, от която е един уд?
Въпросът не е само за българите, но и за всеки
човек
, който се обявява против цялото човечество.
Такъв
човек
е негов враг.
Всеки
човек
носи този ад в себе си.
Червата съставляват ада у
човека
, дето живеят всички паднали и грешни духове, всички демони.
Всеки
човек
трябва да работи усилено с мисълта си.
И ако всеки
човек
е един от десетте мъдреци на Навуходоносор, щом се обърне към Бога и Го попита, какво трябва да прави, ще получи отговор.
Казвам: адът се намира в червата на
човека
.
Всеки
човек
, който е дошъл до новата област на живота, трябва да бъде едно възвишено, Божествено дете.
Той ще бъде, в широк смисъл на думата, "
човек
", освободен от своя вътрешен егоизъм, със съзнание, че може да обича, може да мисли.
Празни ли са червата на
човека
, лекуването му може да започне.
Само такъв
човек
може да приложи правилно всичко, което му е дадено.
И ако червата на някой
човек
или на някой народ се задръстят, трябва ли да се реже главата му?
Щом дойде земетресението,
човек
се намира пред голяма катастрофа, той мисли, че е в ръцете на един разбойник, който го коли.
От какво се плаши
човек
?
Човек
се плаши от разбойника, от звяра – мечка, вълк и др., защото в тях няма разумност.
Може ли да се плашим от разумния
човек
?
Питам: кой
човек
, според вас, заслужава вашата любов?
Често хората казват: този
човек
не вярва като нас, той има съвсем друго верую.
Но съществува закон, според който най-мъчното нещо в света е да обичаш
човека
, който вярва напълно като тебе, или който мяза във всяко отношение на тебе.
Вие трябва да знаете, че ако се обича някой
човек
или ако се уважава, то е за неговата специфична мисъл, различна от мисълта на всички други.
Това е красивото в
човека
!
Вие сте слаб, хилав
човек
, но казвате: и аз бих желал да нося този чувал.
И той, като ви погледне, ще каже: герой е този
човек
!
Това е специфичното за всеки
човек
; то е неговият брилянт, неговият скъпоценен камък.
2.
Ще бъдат предупредени
,
ООК
, София, 25.4.1928г.,
Физиономистите, които изучават чертите на човешкото лице, са дошли до заключение, че тия черти са толкова по-правилни, колкото
човек
се намира на по-висока степен на развитие.
Челото на някой
човек
е високо 6 см., носът му е дълъг 5 см., а брадата – 4 см.; на друг някой пък и челото, и носът, и брадата са все по 6 см.
Колкото по-голям е капиталът на
човека
, толкова по-големи са възможностите на неговата деятелност.
Тъй щото, колкото по-широко и по-високо е челото на
човека
, толкова по-голяма е интелигентността му.
В процеса на развитието си,
човек
е работил върху главата си.
Главата на
човека
е плод на неговата деятелност, плод на културите, през които е минал като
човек
.
Тъй щото, когато е бил във фазата на растение,
човек
е създал материалите за съграждане на своето тяло; когато е бил във фазата на животно, той е създал тялото си; и най-после, когато е дошъл във фазата на
човек
, той е създал главата и лицето си.
В резултат на всичко това, Бог е вдъхнал в
човека
дихание и той станал жива душа.
И тъй главният капитал на
човека
е неговата глава, от една страна, и лицето му, от друга.
Мозъкът на
човека
е съставен от два вида материя: от груба, физическа материя, която се разлага, и от духовна, ефирна, която не се разлага.
Като умре,
човек
взема със себе си именно тази ефирна, духовна материя на мозъка.
Докато е на земята,
човек
трябва да работи съзнателно, да се избави от лошите условия, от влиянието на окръжаващите.
Не само хората влияят на
човека
, но има природни течения, срещу които той не трябва да се противопоставя.
За тази цел
човек
трябва да се съсредоточава, да концентрира ума си, за да се справя с онези условия, с онези течения, които могат да го отнесат.
Да се подобри живота на
човека
, това значи, да се подобрят условията му да придобие Божията благодат.
Ученикът трябва да бъде внимателен, да цени времето, чувствата на
човека
, да не се натрапва.
Може би този
човек
, от когото искате услуга, е професор, или лекар, и трябва незабавно да свърши друга някаква работа.
Ето защо
човек
не трябва да се съмнява в Божествения план.
Бог иска от
човека
да бъде добър и разумен.
Следователно, Духът ще учи
човека
и когато спи, и когато е буден.
Всъщност, само тялото на
човека
почива, а духът му е всякога буден.
Това, което
човек
не може да научи и разбере през деня, научава го вечер, когато спи.
Ако юрдечката знае това, колко повече
човек
трябва да предчувства катастрофите.
Когато
човек
е в съгласие със законите на природата, при всички катастрофи, които предстоят да станат, той ще бъде предупреден.Вътрешно ще му се подшушне да излезе вън, на 10-20 метра далеч от къщата си.
Ето защо
човек
всякога трябва да се вслушва в своя вътрешен глас и да му се подчинява.
Много неща има да станат, но на
човека
не е дадено да знае какво го чака.
Идват времена на изпитания, когато
човек
трябва да бъде буден.
Това, което говоря, не се отнася до едното, но до всички, и то не до външното, но до вътрешното в
човека
, което се стреми, копнее, жадува.
То представя духовния елемент в
човека
.
Следователно
човек
е дошъл на земята да развие този елемент в себе си, а не да се удоволства.
Земетресенията, които стават в природата, са условия за
човека
да преодолее своя страх.
По какво се различава разумния от неразумния
човек
?
Кога
човек
не може да се ползва от своята разумност?
Изобщо всяка болест прекъсва разумността на
човека
.
Забелязано е, че високата температура у
човека
става причина той да губи способността си да мисли правилно, да разсъждава.
Разумният
човек
държи в пълна изправност своите органи.
Когато се прави някаква аналогия,
човек
трябва да съпоставя явленията правилно.
Хиляди години се изискват, за да може
човек
с мисълта си да премести една планина.
Същото нещо се забелязва и в живота на
човека
.
Човек
не трябва да се сили да премества планини, но той трябва да строи.
Животът на
човека
е дотолкова хармоничен, доколкото явленията в личния му живот са свързани едно с друго.
Влезе ли едно дисхармонично явление в живота на
човека
, с което той не може да се справи, състоянието му веднага се изменя.
Например времето, богатството, сиромашията, страхът, болестите са в сила да изменят състоянието на
човека
, да го изкарат от равновесието му, да нарушат хармонията в неговия живот.
За да не губи равновесието си, да не нарушава хармонията в живота си,
човек
трябва да изучава всички явления, да знае причините на произхода им, както и техните добри и лоши последствия.
Човек
не би могъл да преплава Великия океан на живота без положително, дълбоко познаване на всички явления в природата.
Няма по-красиво нещо за
човека
от това, да разбира известни научни положения, или известни духовни въпроси.
Иска ли .да изследва някое явление из областта на науката,
човек
трябва да вярва в своя успех.
По-мъчно е
човек
да обича, отколкото да бъде обичан.
Влезе ли в Божествения или в причинния свят,
човек
трябва да се откаже от мисълта, че е стар, че е учен, че много знае.
Това са мисли, достъпни за
човека
на земята.
Влезе ли в по-висок свят,
човек
трябва да напусне разбиранията си, които имал на земята, и да стане дете, способно да възприема и учи.
Когато забележат проява на един или на друг вид памет в
човека
, френолозите знаят причините на това.
Когато Божественото в
човека
говори, той изпитва известен подем в своите мисли, чувства и постъпки.
Ако мислите на
човека
претърпяват големи огъвания, големи пречупвания, мозъкът му ще бъде изложен на големи сътресения.
Ако бащата или майката на такъв
човек
умре, той ще преживее силни сътресения.
Когато умре бащата или майката на
човек
, който разбира законите на живота, той знае, че баща му е заминал за онзи свят, не е умрял, и там ще продължи своята работа.
Щом умре
човек
, всичко се свършва с него.
Теософите пък мислят, че като замине
човек
за другия свят, там ще прегледа живота си, който е прекарал на земята, ще научи причините за всичко преживяно и отново ще се върне на земята.
Когато отиде в духовния свят,
човек
продължава да живее, да работи, да учи, както и на земята.
Не постъпва ли по този начин, това показва, че съзнанието на този
човек
не е пробудено още за възвишеното и красивото в света.
При това положение
човек
ще изпадне в големи заблуждения.
Когато влезе в духовния живот,
човек
започва да третира въпроса за духовната любов.
Невъзможно е
човек
да мисли за хората, да се свързва с тях, а да проявява Божията Любов.
Ако е свързан с ангелите,
човек
никога не може да изживява противоречия.
Докато живее в човешката любов,
човек
всякога ще греши.
3.
Смирението
,
МОК
, София, 27.4.1928г.,
Ние пък казваме, че
човек
трябва да бъде и богат, и даровит, защото всяко нещо има своето специфично място.
Следователно
човек
не може да бъде духовен, докато не е добър; той не може да бъде умен, докато няма знания, и не може да бъде здрав, докато не е богат.
Колкото повече злато има
човек
в кръвта си, толкова е по-благороден, по-устойчив и по-здрав.
Тъй щото, за да бъде здрав,
човек
трябва да бъде богат; за да бъде умен, трябва да има знания; за да бъде духовен, трябва да е добър.
Богатство, знание и доброта са качествата на истинския
човек
.
На същото основание, казваме: Като цяло,
човек
е неделим.
Какъв
човек
е този, от когото сте извадили доброто?
Но и доброто, като част от
човека
, само̀ не съществува.
Така постъпва добрият и богатият
човек
.
Да се върнем към основната мисъл на лекцията, а именно:
Човек
трябва да бъде в съгласие с Божественото.
Някой има амбиция да стане учен
човек
и мисли, че това е Божествено качество.
Амбицията е подтик в
човека
да постигне нещо, но не е резултат на Божествения паралел, който включва основните правила на живота.
Само смиреният
човек
спазва тези правила.
От това разстояние зависи хармонията, която съществува между мислите, чувствата и постъпките на
човека
.
Кога остарява
човек
?
Важно е и при едните, и при другите условия
човек
да намери нещо красиво и възвишено.
Общият, целокупният живот включва правилата, а частите му представят методи, чрез които
човек
може да прилага своето богатство, знание и доброта при дадени условия.
Следователно, докато не се смири,
човек
не може да има правилни отношения към Първата Причина на нещата.
– Докато
човек
върви успоредно с Божествения свят, смирението има смисъл.
със своя мозък, с главата си, която мисли и направлява целия живот на
човека
.
Като разглежда и изучава тези отношения,
човек
трябва да се самовъзпитава, а не да се дресира, както дресират котките и кучетата.
Един
човек
се занимавал с дресиране на котки.
Каквото е мишката за котката, такова нещо са старите навици за
човека
.
Колкото дресираната котка може да издържа пред мишката, толкова и
човек
може да издържа със своето знание пред старите навици.
Те са сила, пред която
човек
мъчно устоява.
На какво се дължат старите навици и как може да се справи
човек
с лошите навици?
Това не значи, че
човек
не може да се откаже от навиците си.
4.
Който се отмята
,
НБ
, София, 29.4.1928г.,
Той разбира и познава отлично законите на всички тия науки и съобразно тях е създал и продължава още да създава и работи върху безсмъртната картина на
човека
– образ и подобие Божие.
Слушаме някой художник да казва: „Цели две години, как рисувам една картина и скоро ще я завърша." Човешкият дух казва: от хиляди години рисувам картината „
човек
" и не съм я завършил.
Човекът
на Истината има красиво лице, красиви очи, красив нос, красиви вежди, красиви устни, красив ум, красиво сърце, красива душа и велик дух.
Изкуството е -
човек
да се боядисва отвътре, да се стреми към вътрешна козметика.
Престане ли стомахът да работи, и
човек
престава да работи – стомахът е произнесъл вече неговата смъртна присъда.
Когато сърцето каже на
човека
, че той не трябва да обича хората, а да се грижи само за себе си, да бъде щастлив в живота – то вече е произнесло неговата смъртна присъда.
Когато умът каже на
човека
, че той трябва да мисли само за своите работи, той вече е произнесъл неговата смъртна присъда.
Никой
човек
в света не е дошъл да върши своя работа.
Ако някой
човек
се проявява като лекар, той трябва да знае анатомията и физиологията на отделните удове, да разбира причината на болестта и по този начин, да лекува.
Казвам: както има тясна връзка между моралния и физическия живот на
човека
, така съществува тясна връзка между явленията на слънцето и явленията на земята.
" Ето защо, за да не се нарушава хармонията във висшия свят, всеки
човек
, както и всеки народ, трябва да бъде свързан с Първичната Причина.
И това е позволено на
човека
, но нищо не го ползва.
Важният въпрос е:
човек
да живее, според своята вътрешна свобода, без да се съмнява в постъпките на другите хора.
Погледне ли ви някой
човек
, един-два пъти, вие веднага сте готови да се усъмните, да се обидите.
Ако вие сте силен
човек
и някой ви поглежда, той иска да проникне, где се крие силата ви.
Ако сте добродетелен
човек
и някой ви поглежда, той иска да проникне, где се крие добродетелта у вас и т.н.
Силата на един
човек
може да бъде физическа, може да бъде и духовна.
Питам: трябва ли
човек
да разправя, где е неговата сила?
Силата на
човека
се крие в Истината, на която той служи.
Доколкото
човек
служи на Истината, дотолкова той е силен.
На такъв
човек
нито косите могат да отрежат, нито с въжета могат да го връзват.
– Защото, такъв
човек
, съдържа всичко в себе си.
Ако вземем двете уши на
човека
, лявото ухо е насочено към северния полюс, а дясното – към южния.
Когато
човек
изгуби своята вътрешна топлина, т.е.
това, което наричаме Любов у
човека
, той става материалист, изгубва смисъла на живота и след време, у него се събужда религиозното чувство – стремеж към екватора.
Най-ценното за
човека
е животът му.
Разумният
човек
може да употреби тази енергия за творчески цели.
" Време е вече, да се приложи Христовото учение, както в живота на отделния
човек
, така и във всички общества и в цялото човечество.
– Религията е създадена от
човека
, а ние не се кланяме на никакви човешки идеали.
Не е лошо да се бяга, но кой
човек
трябва да направи това?
– Културата е създадена от
човека
, а ние не се кланяме на никакви човешки идеали.
Човекът
, който е свързан с Първичната Причина, не трябва да бяга.
– Науката е създадена от
човека
, а ние не се кланяме на никакви човешки идеали.
Следователно, всеки
човек
, който иска да разбере Първичната Причина, трябва да има чисто съзнание.
Докато тази нишка не е прекъсната,
човек
може да се радва на положителна, на истинска наука.
Често се казва за някой
човек
, че не вярва в Бога.
Казвам: ако този
човек
не вярва в онзи бог, когото хората са създали, той е за уважение; но ако отрича себе си, ако отрича Бога, Който живее в него, той не може да има ничие уважение.
Себе си, личността, това е низшето проявление на Бога у
човека
.
Най-голямото нещастие за
човека
е смъртта.
Третото проявление на Бога е в душата на
човека
; и четвъртото проявление на Бога е в човешкия дух.
Следователно, ако Бог едновременно се проявява в личния, в индивидуалния, в душевния живот на
човека
, както и в неговия дух, той е истински
човек
, в пълния смисъл на думата „
човек
", който разбира нещата.
Обаче, Писанието казва: "За
човека
, който е свързан с Бога, смърт няма".
То е подобно положение на това, когато
човек
напуща една, втора трета служба.
Всички служби в света са все за
човека
.
Истинският
човек
се отличава по това, че никога не изкривява фактите.
Ако някой
човек
се качи на амвона и оттам наплашва хората, като изопачава фактите и насъсква хората към разединение, такъв
човек
е изчадие на човечеството; той не може да се нарече
човек
.
Веднъж
човек
се е родил, той знае, че и на слънце трябва да се грее, и хляб трябва да яде, и вода трябва да пие, и въздух трябва да диша.
Накъде се движат тия плочи у
човека
?
Казват за някой
човек
, че дъската му хлопала.
Дъската у
човека
съответства на тия две плочи, за които говорят учените.
Значи, в мозъка на
човека
понякога става голямо напрежение, вследствие на което се заражда нещо неестествено в неговия начин на мислене.
Щом кажат за някой
човек
, че дъските му хлопат, веднага търсят начини, как да ги стегнат.
Мозъкът на
човека
не е създаден от дъски; той е създаден от ред живи клетки, от ред мисли, способности и чувства, които трябва да се развиват правилно.
В това отношение,
човек
трябва да се изучава в своята целокупност.
Има една вътрешна наука, за живота и за отношенията на хората, с която всеки
човек
е запознат.
Според тази наука,
човек
трябва да урежда живота си най-хармонично и то, при условията, при които е поставен.
Това значи,
човек
при всички условия на своя живот, при каквито и да е мъчнотии и страдания, да остане верен на своите вътрешни убеждения и да знае, че всичко, което Бог е създал, има свое вътрешно предназначение.
При тази наука, за
човека
нищо няма да бъде изненада.
Всеки
човек
трябва да знае, где е мястото на духа, на душата, на индивида и на личността.
И вие трябва да благодарите, че живеете в един
век
, когато стотици и хиляди хора са писали "за" и "против" Бога; едни са Го приемали, а други – отричали.
Това е задача, върху която всеки
човек
трябва да работи с десетки години.
Религията твърди, че Бог е създал света, че Той е направил
човека
, по свой образ и подобие.
Питам: как е възможно,
човекът
, който е излязъл от такива разумни ръце, да греши?
Значи, такъв, какъвто виждаме днес
човека
, той не е създаденият
човек
от Бога.
Той не е първичният
човек
, за когото се казва, че е създаден по образ и подобие Божие.
Съвременният
човек
се е отклонил от своя първообраз, затова, не може да познае и своя създател.
Следователно, когато една къща се гради и събаря, ние казваме, че тя не е съградена от разумен
човек
.
Щом видя, че една къща, по някакви причини, не издържа на външните условия, на бури и на стихии, аз зная, какъв е бил
човекът
, който я градил.
Ако една къща е комфортна, но същевременно и солидна, икономична и хигиенична, и може да издържа на всички бури, казвам: разумен е
човекът
, който е градил тази къща.
По този начин се съди и за живота на
човека
.
Всеки
човек
, който има идея, трябва да излезе вън от слънчевата система, да мисли за целия космос. Защо?
– Понеже всеки
човек
съставлява една малка клетка на Божествения организъм, който обхваща целия космос.
Щом
човек
се отметне от тази идея, животът му се обезсмисля и той става слаб.
Мисли ли
човек
, че той е една клетка от Божествения организъм, на всичко трябва да се радва.
Някои религиозни хора казват, че, за да се пази хигиената на физическия живот,
човек
трябва да пости.
Всеки
човек
се стреми към свобода, но въпреки това, не я придобива. Защо?
Човек
трябва да се стреми, с цялото си същество, към великата Истина.
Приложите ли Любовта Христова, тогава и думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончанието на
века
" – ще бъдат верни и истинни.
Сега започва скончанието на
века
.
Всички хора живеят вече в скончанието на
века
.
Скончанието на
века
подразбира – край на старите възгледи на човечеството и – начало на нова ера – на светлина и любов; край на насилието и начало на мир и свобода; край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължи с хиляди години в бъдещето.
Щом
човек
признава тази Първична Причина, но вземе един уд от нея, за да го използва за свое лично благо, питам: този
човек
, ще бъде ли в съгласие с Първичната Причина?
Покажете ми един какъв и да е
човек
, бил той религиозен или светски, учен или прост, който, като се е противопоставял срещу законите на Първичната Причина, да е успял в живота си.
– Не е съществувал такъв
човек
и няма да съществува.
5.
Добри и лоши условия
,
ООК
, София, 2.5.1928г.,
Това показва, че ако в естеството на добрия, на мекия
човек
се вмъкне някакъв чужд, неестествен елемент, той коренно може да се измени.
Ето защо, за да не изпада
човек
в такива положения, нито да бъде зависим от външни условия, той трябва да разбира стремежа на своето тяло, специално на своя мозък.
Човек
всеки ден добива нещо Божествено – никаква мисъл или чувство, никакъв малък импулс, но той скоро го изгубва.
Колкото по-голямо е налягането върху мозъка, толкова
човек
става по-деятелен.
Сиромашията е особен род налягане, което стеснява
човека
.
Това стесняване, това външно ограничаване, именно, заставя
човека
да прави усилия да се прояви, да преодолее външните неблагоприятни условия.
Центърът на речта у
човека
се намира в зависимост от това как той гради къщата си, т.е.
Да бъде
човек
красноречив, това ни най-малко не значи, че трябва да бъде философ, мислител или добър.
Човек
може да бъде красноречив, без да е добър.
Някога добрият
човек
може да бъде красив, а някога може и да не е красив.
Човек
оголява, когато не върши волята Божия.
Напротив, често лошият
човек
е красив, а добрият – не е красив.
Глупавият постоянно мисли за умния
човек
, за философа, поради което с течение на времето той се развива и философ става.
То посещава
човека
най-много за една минута и след това заминава.
Същевременно то предупреждава
човека
, че ще го посети, заради което той всякога трябва да бъде буден.
Щом посети
човека
, Божественото остава своето благословение, което той трябва да носи навсякъде.
Това благословение прави
човека
радостен и доволен.
Който е измислил тази философия, той не е доброжелател на
човека
.
Той е същият, който е внушил на
човека
мисълта, че в грях го е заченала майка му.
Когато се казва, че
човек
е заченат в грях, това се отнася до външните условия на живота, но не и до зародиша на
човека
, не до онези първични клетки в него, които имат Божествен произход.
Изкуство е да знае
човек
как да се освободи от стария живот и да влезе в новия – във вечната красота и хармония.
Външно може да има известна дисхармония, но вътрешно, между ума и сърцето на
човека
, трябва да има единство, хармония.
Бог завършва работите, а разумното начало у
човека
ги разработва.
Казват за някого, че е добър
човек
, че обича да прави добрини.
Да прави
човек
добро, това значи да бръкне в кесията си и да извади от нея нещо.
Ако
човек
е в пасивно състояние, той лесно може да възприема висшите космични енергии и да се ползва от тях.
За пример, ако един високо морален
човек
постави ръката си върху главата на
човека
, у когото личните чувства са силно развити, последният ще почувства голямо успокояване, голям вътрешен мир.
Личните чувства са необходимост, както за космоса, така и за
човека
специално.
Когато личните чувства у
човека
са силно развити, той става горд.
Гордият
човек
върви изправен, с голямо достойнство и съзнание за себе си, че подобен на него няма.
Колкото и да мисли
човек
, че като него друг няма, все ще се намери някой по-силен, по-умен, по-достоен, който ще го свали от височината, на която се е качил.
Според окултистите грехът се дължи на личните чувства у
човека
.
Близо до личните чувства на
човека
се намира центърът на съвестта, през който те трябва да минават.
Щом личните чувства минават през съвестта на
човека
, те се трансформират и по този начин всякаква експлозия може да се избегне.
Честността на
човека
се дължи на неговите лични чувства.
Човек
, у когото личните чувства, самоуважението не е развито, не може да бъде честен.
Човек
може да бъде религиозен, без да бъде честен.
Щом всичко е на Бога, всеки
човек
има право понякога да бръкне и в чуждата каса.
Кражбата, стяженолюбието се дължат на желанието в
човека
да взима от това, което не е негово.
По естество
човек
трябва да бъде философ.
Когато разбере живота,
човек
съблюдава всички закони и правила на природата.
Когато трябва да мисли за своето повдигане, тогава
човек
се занимава със съвършено странични неща.
За пример, някой астролог прави хороскоп на известен
човек
, определя точно кога и по кое време ще прекара някаква криза, но той не може да му даде метод, чрез който да избегне тази криза.
Човек
се освобождава от своите лични чувства чрез закона на смаляването.
Когато търси Любовта,
човек
трябва да отиде при голям извор, който навсякъде тече и дава на всички изобилно.
Ако търсите извор, който тече само през едно място и дава вода само на един
човек
, вие сте в стария живот още, в старите закони.
Ще кажете, че обичате добротата или честността на някой
човек
.
– Къде е добротата на този
човек
?
Знаете ли на кое място на главата е изрязано доброто и честността на
човека
?
Едно трябва да знаете: за
човека
е реално това, което той мисли и чувства, без да види или да пипне това нещо.
Добротата и честността не се виждат, но достатъчно е да се приближите до
човека
, който има тези качества в себе си, за да усетите висшите трептения, които се отделят от него.
Такъв
човек
не издържа на думата си.
Обаче като работи върху себе си,
човек
може да придобие всички добродетели.
Окултната наука дава ред методи за придобиване на първичната енергия, чрез която
човек
може да се прояви в сърдечно и в умствено отношение.
Вдъхновението се придобива от първичната енергия у
човека
.
Щом тия енергии започнат да се вливат в
човека
, той може вече да пише, да свири, да рисува.
Казвате, че еди-кой си
човек
не заслужава вашата любов.
Под „ближен“ се разбира онзи
човек
, у когото Божественото начало е пробудено.
Отрицателното у
човека
представлява неговите неестествени мисли, желания и постъпки.
Постижението на това зависи от хармоничното съчетание между мислите и чувствата на
човека
, между неговия ум и неговото сърце.
Това не значи, че
човек
няма право да се меси в работата на другите хора.
Разумност се иска от
човека
!
Когато религиозното чувство у
човека
е силно развито, а разсъдъкът – слабо развит, той става голям фанатик и започва да обръща внимание повече на формата на нещата, отколкото на съдържанието.
Издигането на ръцете не показва, че между ума и сърцето на
човека
има също такова издигане нагоре.
Ако между ума и сърцето на
човека
няма никаква връзка, молитвата му не е приета.
Когато се моли,
човек
трябва да забрави всички противоречия, да се примири с всички хора, които са му причинили някаква пакост или на които той е направил някакво зло.
Праведният е силен
човек
.
От
човека
зависи да подобри или да влоши съдбата си.
6.
Двете посоки
,
МОК
, София, 4.5.1928г.,
В смъртта
човек
се разлага и вмирисва; в живота той започва да цъфти и благоухае.
Съвършено здравият
човек
мисли право.
Това са две диаметрално противоположни посоки, които внасят две различни разбирания в
човека
за Битието и за живота.
Това показва, че болезненото състояние в
човека
е достигнало до крайния си предел.
Има една болест в
човека
, наречена грях.
Болестта и болезнените състояния в науката, в живота и в самия
човек
трябва да се изключат.
– Защото от една страна
човек
ще придобива, от друга страна болестта всичко ще изяжда и руши.
Наистина, има опасни места в новия път, но
човек
трябва да бъде безстрашен; той трябва да бъде герой.
Вяра е нужна на
човека
.
Вяра и безстрашие се иска от
човека
, за да премине пропастта, която разделя пътя на болестта от пътя на здравето.
Културата на съвременните хора се отличава по това, че по отношение на земята всеки
човек
е в хоризонтално положение и двама души го носят.
При това положение
човек
не е нито културен, нито духовен.
Щом се изправи на краката си,
човек
изправя и съзнанието си и взима права посока на движение.
Като влезе в живота,
човек
трябва да стъпи на краката си, да вземе правата посока на движение и да знае какво го очаква.
Човек
трябва да воюва със злото в себе си, което се проявява във вид на слабости, недъзи, отрицателни чувства и мисли.
За да се освободи от товара си,
човек
трябва да го приложи, да го тури на работа.
Човек
трябва да знае през коя врата да мине, т.е.
Чуете ли някой да казва, че животът му е дотегнал и иска да се освободи от него, ще знаете, че той е болен
човек
.
При това,
човек
не може непрекъснато да бъде болен.
Това са отвлечени задачи, които
човек
сам трябва да реши.
Ще знаете, че
човек
може да реши задачите си, когато постави болестта и здравето вън от себе си, само като възможности.
Човек
не е роден да бъде болен, не е роден и да бъде и здрав – това са възможности в живота.
Човек
не се е родил нито за болести, нито за здраве.
Като слиза на земята,
човек
има предвид учението.
Човек
трябва да научи две неща: да намери посоката на своето движение и начин, по който да сменя състоянията си.
Докато завърши образованието си на земята,
човек
минава през много школи.
Като не разбира вътрешния смисъл на нещата,
човек
изпада в противоречия и недоволство и сам не може да си помогне.
Наистина, не е лесно да се справи
човек
с тези неща, но и богатият не е всякога доволен от положението си.
Човек
не подозира, че лекарят е в самия него.
Чрез мисълта си временно поне
човек
може да смени състоянието си.
Всеки
човек
може да бъде богат – от него зависи.
Три елемента са необходими, за да бъде
човек
богат: да прояви доброто, разумността и здравето си.
Само добрият, разумният и здравият
човек
може да бъде богат.
Това значи:
Човек
може да постигне всичко не чрез сила, нито чрез крепост, но чрез своя мощен дух.
Това са четири важни елемента, чрез които
човек
може да разреши социалните въпроси.
7.
Глас от града
,
НБ
, София, 6.5.1928г.,
Ако вие сте богат
човек
, който има в касата си 10 000 златни монети и всяка сутрин ги преброява, после заключва в касата и на другия ден повтаря същото, какво ще спечелите от тези пари?
Какво по-хубаво от това,
човек
да намери магическата пръчица и да се движи с нея, навред из света?
Като срещнете такъв
човек
, ще го питате: де живееш?
Всеки
човек
иска да бъде обичан.
Когато
човек
е обичан, животът му добива смисъл.
И ако някой
човек
се оплаква, че е нещастен, че изгубил приятелите в живота си, казвам: този
човек
е изгубил своята магическа пръчица.
Защо е необходима обичта за
човека
?
– Обичта е ограда на човешката градина, в която хубавите плодни дървета, посадени от памти-
века
, ще могат да растат и да се развиват правилно.
Ето защо, всеки
човек
, който не е обичан, нищо не може да създаде.
Моисей повторно иде на земята, носи двете плочи, за да ги възстанови, да покаже пред света написаните от памти-
века
Божии закони, Божии заповеди.
Казвам: също така, у всеки
човек
има две плочи, които се движат към екватора и от това движение стават вътрешните земетресения.
Няма да остане
човек
в света, комуто дъската да не се намести.
Мнозина от религиозните и учените хора намират, че писаното в тази глава, по време и събития, съответства на 20-ти
век
.
– Това е гласът на Божественото, което говори във всеки
човек
.
Най-първо,
човек
трябва да бъде честен и справедлив.
Само така
човек
може да се ползва от благата, които Бог му е дал.
Човек
трябва да знае да съпоставя фактите.
За да може
човек
да опита благата, които храната му дава, той трябва да има здрав стомах; за да може да опита благата, които облеклото му дава, той трябва да има здраво тяло.
Ако
човек
мисли, че трябва да яде за удоволствие, да стане пълен, той не е използвал добре своя стомах.
Казват за някого: този
човек
е тежък.
Добре е
човек
да бъде тежък, но при дадени условия.
Още по-опасно е, когато някой
човек
падне от високо, от някой аероплан.
Всеки, който иска да бъде „
човек
" в пълния смисъл на думата, трябва да има свещено понятие за Бога.
Обаче, да мечтае
човек
като този циганин, това е заблуждение.
Не е достатъчно
човек
само да мисли правилно, но и да живее правилно; не е въпросът, дали живее добре, или не живее добре, важно е – да живее.
Благородството на
човека
седи в това, да бъде справедлив.
Справедливият
човек
е строг първо към себе си и казва: „Аз трябва да възприема Божията Любов и от придобитото благо да дам и на своите ближни." По този начин,
човек
може да разчита и на любовта на своите ближни.
Когато всеки
човек
, поотделно, се обърне към Господа с всичкия си ум и с всичкото си сърце, и когато всички народи, поотделно, се обърнат към Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум, и когато, най-после, цялото човечество се обърне към Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила, тогава и земетресенията ще престанат.
В закона на цялото, всеки
човек
, всеки народ ще има възможност да се прояви отделно, като
човек
, като народ и да реализира всички красиви копнежи на своята душа, от незапомнени времена на битието.
Казвам: когато
човек
се проникне от тези две положения – да бъде обичан и да обича – той ще може да изяви Божията Любов на земята.
Тогава и Бог ще живее във всеки
човек
.
Дойде ли Божествената Любов у
човека
, той е готов вече на всички жертви, малки и големи.
Не е ли готов
човек
на жертви за Бога, той ще се намери в големи противоречия: ще се ражда и умира, ще бъде млад и ще остарява, ще изгубва смисъла на живота си и т.н.
Живее ли
човек
в Божията Любов, той постепенно се приближава към закона на безсмъртието.
Страшно е, жив
човек
да бъде затрупан под земята!
Религиозният
човек
работи чрез религията; ученият
човек
работи чрез науката.
Ако някой
човек
е щерна, в него ще се налее известно количество вода, която, след време, ще се излее и ще трябва отново да се пълни.
Ако пък някой
човек
е извор, той постоянно ще тече и водата в него винаги прясна ще бъде.
По този начин, всеки
човек
ще бъде повикан за другия свят и ще разбере, че със своята философия не е придобил нищо.
Всеки
човек
е в състояние сам да се ожени.
Човек
трябва да знае причините за всичко това, не е достатъчно само да каже, че така е роден.
Всеки
човек
, всеки народ, трябва да бъде сам за себе си свещеник и да се моли на Бога.
Мнозина казват: „Ние сме учени хора, не е достойно за нас да се молим." Казвам: който не се моли, не може да се нарече
човек
.
Които ме виждат, че излизам без чадър, чудят се, казват: липсва нещо на този
човек
!
Един мой приятел ми разправяше следното: „Един ден излизам на разходка с един свой познат, учен
човек
, който минаваше за астроном.
В края на краищата, обаче, всеки
човек
ще разбере, че Божията Любов седи над всички страдания и нещастия, както и над злото в света.
" Любовта всякога дава на
човека
повече, отколкото той е изгубил.
Колкото повече страда
човек
, толкова по-добре за Божественото в него.
Богатството на
човека
седи в любовта, която той може да прояви, в даден случай, към няколко лица.
Ако един
човек
, още като стане сутрин, може да обикне десет души из целия свят, с всичкото си сърце, той може да стане богат.
Ако
човек
може да обикне десет души, както трябва, той може да стане и учен.
Каменното, жестокото сърце на съвременния
човек
трябва да се видоизмени, да придобие нова, по-хубава, по-фина материя.
Аз не говоря за обикновеното радио, с което съвременните хора си служат, но подразбирам вътрешното радио, което всеки
човек
има, но трябва да го развие, за да може да се ползва от него.
Съобщенията с това радио не могат да стават всякога, когато
човек
пожелае.
Следователно, всеки
човек
, който иска да развие или възстанови деятелността на своето духовно радио, най-първо трябва, абсолютно да изключи съмнението от себе си.
8.
Създаване на нови органи
,
ООК
, София, 9.5.1928г.,
Човек
представлява малък извор, който постоянно трябва да се чисти.
Тогава той каза: „Братя, през големи мъки и страдания ще мине
човек
, докато влезе в Царството Божие.
Няма по-велико нещо от това, да има
човек
радио, с което да влиза в съобщение с невидимия свят.
Обаче
човек
не може да бъде красив, ако не е развил в себе си ония центрове, които са причина за красотата.
Невъзможно е очите на
човека
да бъдат красиви, ако той не е съвестен, милосърден, честен и т.н.
В очите се чете състоянието на
човека
.
Не е достатъчно само
човек
да отрече или да признае съществуването на душата, но той трябва да се домогне до нея, да разбере какви задачи ѝ са дадени да разрешава и да се солидаризира с нея за обща работа.
Докато връзката на
човека
с Божественото съзнание е силна, той може да изпълни обещанието, което е дал на Първичната Причина – да ѝ служи.
Отношенията на
човека
към душата му, както и към душите на другите хора, са отношения към Бога.
Любовта на
човека
към хората е пък любов към Бога.
Следователно, когато
човек
изявява любовта си към хората, с това той поставя на изпит любовта си към Бога.
Ето защо, дали ти обичаш или тебе обичат, и в двата случая се изпитва любовта на
човека
към Бога.
Любовта на
човека
, изобщо, е мярка, с която се изпитва любовта му към Първата Причина.
Не казвайте на
човека
, че го обичате.
Щом кажете на някой
човек
, че го обичате, веднага ще ви поставят на изпит.
Като се намерите пред изпитната комисия, ще разберете любов ли сте имали към даден
човек
, или някакво временно влечение.
Когато любовта на
човека
трае най-много 2 години, това показва, че неговото съзнание е било будно само на физическия свят.
Когато любовта на
човека
издържа само до гроба, неговото съзнание е било будно и на физическия, и в духовния свят.
Обаче ако любовта на
човека
издържа зад гроба и той я носи със себе си през цялата вечност, това показва, че неговото съзнание е било будно, освен в първите два свята, още и в Божествения свят.
Човек
трябва да се стреми към онази Любов, която никога не се прекъсва, нито изменя.
Трябва ли богатият
човек
, като изгуби богатството си, да мисли, че Бог не го обича, че го е изоставил, че хората са жестоки?
Когато богатството на
човека
се отнеме, невидимият свят има някакъв план, чрез който иска да застави този
човек
да познае Бога.
Богатството и сиромашията имат смисъл в живота на
човека
дотолкова, доколкото той може да познае Любовта.
Познае ли
човек
Любовта чрез тях, това са блага, които идват на своето време и място.
Следователно богатството и сиромашията без Любов са една от големите злини за
човека
.
С Любов, обаче, те представляват едно от големите блага, в които участва не само отделният
човек
, но и неговите ближни.
Когато някой
човек
намисли да извърши едно добро дело в името на Любовта, всички разумни същества по лицето на земята, които се намират на еднаква степен на развитие с този
човек
, взимат участие в това дело.
Човек
живее в Божественото съзнание, докато се радва на доброто, на благото на ближния си като на свое.
Когато
човек
се поддаде на своето низше съзнание, загубите вървят една след друга.
Това значи
човек
да спечели доверието на своите напреднали братя, на ангелите, на светиите и на Бога.
Какво по-голямо благо може да иска
човек
от това?
Обаче
човек
никога не трябва да злоупотребява с това доверие.
Добре е този
човек
да задоволи желанието си, но по-добре е да го възпита.
Има начин, по който
човек
може да задоволи желанието си да яде баница.
Не е въпрос
човек
да се измъчва.
Човек
трябва да пости съзнателно.
Важно е
човек
да благодари и като яде, и като не яде.
Всяко нещо, за което
човек
благодари, се освещава и благославя.
Колкото и да крие престъпленията, които върши,
човек
все ще се издаде.
Лицето на
човека
е отражение на вътрешния му живот.
Престъпленията се отразяват не само върху мускулите на лицето, но и върху равновесието на
човека
.
Когато греши, когато върши престъпления,
човек
губи равновесието си, вследствие на което постоянно пада.
Ето защо,
човек
трябва да се възпитава, да се освобождава от недъзите си.
Каквото
човек
прави отвън, същото става и вътре в него.
Мислите и чувствата на
човека
минават през същите процеси, през които минава вълната: чистене, влачене, предене и тъкане.
И тъй, всяка сутрин
човек
трябва да пречиства съзнанието си, да пречиства своите мисли и чувства.
Ще кажем, че това зависи от развитието на
човека
; развитието му пък се обуславя от развитието на неговите органи.
Добре е
човек
да бъде внимателен към чувствата на хората, но и това поведение има граница, до която може да се прояви.
Ако радиото, което представлява един прост апарат, може да схваща вълните, които идват от близкото и далечно пространство, колко повече
човек
, със своите вътрешни органи, може да схване мислите, които идват от висшите светове.
Органите, апаратите, с които
човек
възприема мисли на същества от висшите светове, трябва да бъдат добре устроени и по-съвършени от най-съвършеното радио в света.
Човек
трябва да работи върху себе си, да не престъпва границите, в които е поставен.
Да бъде
човек
религиозен, това още не значи, че той трябва да бъде справедлив.
Добре е да дойде при
човека
някоя гениална душа, която да му помогне в постигане на великото знание.
Религиозността подразбира израз на чувства към дадено същество, непременно по-високо от самия
човек
.
В това отношение само онзи
човек
може да има любов към Бога, у когото всички органи са правилно развити.
Ако служи на Бога,
човек
всякога се ръководи от един ангел, който носи благословение за душата му.
Главата, дробовете, стомахът, както и всички останали външни и вътрешни органи в този
човек
са добре развити.
Този
човек
благодари на Бога и пее новата песен:
Да се стреми
човек
към новия живот, това не значи изведнъж да стане светия.
Духовният
човек
трябва да проявява качествата си, независимо пред какви хора се намира.
Да стане
човек
светия, това не е механически процес.
Срещате един слаб
човек
, който цял трепери от страх.
За да стане светия,
човек
трябва усилено да работи върху себе си, но същевременно да бъде свързан с добри и с велики хора в света.
– Защото пред него седи учен, велик
човек
.
Какво щяхте да направите, ако този
човек
не беше ваш приятел?
“ Съвършенството на
човека
се обуславя от неговите органи.
Когато едно качество или една добродетел у
човека
е добре развита, този
човек
благоухае.
Добрият
човек
, за пример, благоухае.
Както цветето разнася своята миризма надалеч, така и добрият
човек
разнася своето благоухание надалеч.
И тъй, Божественото начало у
човека
го заставя да се стреми към новия живот, който е живот на пълна хармония.
За да дойде до този живот,
човек
трябва усилено да работи върху себе си, да развива онези органи, посредством които може да влезе във връзка с висшите светове.
Ако такъв религиозен
човек
отиде на онзи свят, веднага ще го запитат колко бедни е нахранил на земята, на колко бедни вдовици е помогнал, на колко хора е услужил безвъзмездно.
Следователно грижите на квачката към пиленцето в яйцето представляват външни, благоприятни условия, които приближават
човека
към Бога.
Дали тия условия са материални или духовни, това зависи от нуждите на
човека
.
Докато е в черупката на яйцето,
човек
още не познава външния свят, не знае какво го очаква.
Не е лесно да храните
човек
, който ви е направил зло.
Размътените яйца представляват несъществени мисли за
човека
.
Когато говорим за същественото, за вечното, за неизменното в живота, ние разбираме ония благоприятни условия, които помагат за създаване на такива органи у
човека
, с които той ще си служи в бъдеще.
Човек
се нуждае от физически, от духовни и от Божествени органи.
Следователно усилията, които
човек
прави в живота си, се свеждат към това да развие в себе си ония органи, които са му нужни за всички светове.
За
човека
е важно дали е развил в себе си тия органи, а не какво е неговото верую или какво хората мислят за него.
Ако центърът на съвестта у
човека
не е развит, той не може да се свърже с възвишените същества.
Този
човек
дава обещание да направи нещо, но не издържа на обещанието си и минава за нечестен.
Значи от
човека
се иска да обича.
Ако съвестта на
човека
не е развита, а интелектът му е добре развит, той лесно може да извъртва фактите.
Ако такъв
човек
е религиозен, той ще се моли по 10 пъти на ден, но където му падне, ще излъже или ще пооткрадне.
Страшно е, когато Божественото съзнание у
човека
заспи.
Като знае това,
човек
трябва да се пази, да не губи връзката с Божественото съзнание.
Човек
трябва да знае, че е дошъл на земята да учи.
Какво правят хората, когато искат да се освободят от тормоза на някой
човек
?
Ако през ума на
човека
мине някаква мисъл и той не се справи с нея, а оставя да мине и през сърцето му, напредналите същества от невидимия свят веднага отбелязват в книгите си, че този
човек
не учи добре.
Боят може да бъде толкова силен, че да умъртви
човека
.
Всички постъпки на
човека
се хроникират.
Какво гостоприемство е това, което може да коства живота на
човек
?
– Не, така
човек
не може да придобие свободата си.
В дипломацията, когато оказват почести и услуги на някой
човек
, това показва, че му готвят капан.
Човек
трябва да бъде готов да използва условията, които са му дадени на земята и да върви напред.
Доброто не се заключава нито в даване пари на
човека
, нито в отдаване на почести, нито в подобряване условията на живота му.
Като наблюдаваме живота на религиозните хора, между тях ясно изпъкват две категории: първата категория религиозни в началото са много ревностни, а накрая се отказват от идеите си и намират, че не струва
човек
да води добър живот.
Истинското добро, което можете да направите на
човека
, е да го свържете с Първата Причина, да му покажете правия път в живота.
Щом
човек
се обърне към Бога, животът му се обновява и той се предава в служене на Бога.
Иначе какъв смисъл има за
човека
обръщането му към Бога, ако след това умира?
Една от причините за това се крие в мозъчните центрове на
човека
.
Когато честността, справедливостта, милосърдието у
човека
са силно развити, и да попадне в лоши условия, в края на краищата той ще излезе от тях и ще заживее чист, добър живот.
Ако тия центрове у
човека
не са развити, в каквото духовно общество и да влезе, той ще излезе от него и ще се поддаде на лош, развален живот.
Неподготвеният
човек
започва да се самокритикува, да се самоанализира, без да разбира дълбокия смисъл на нещата.
Този процес спъва
човека
.
За да се развива даден
човек
правилно, трябвало е най-малко 100 години преди раждането му да се е работило за неговото идване, т.е.
Колкото по-добре живее
човек
на земята, толкова по-добри условия си приготвя той за бъдеще.
9.
Методи за хранене
,
МОК
, София, 11.5.1928г.,
Какви системи има в
човека
?
Ако видите, че някой
човек
е неразположен, дайте му нещо за ядене.
Оставите ли
човека
гладен, той ще изгуби своята енергия и вдъхновението си.
Човек
трябва да се изучава, да познава своите външни и вътрешни прояви, да разбира физическите и психически функции на своите органи.
До известно време
човек
расте, развива се, придобива знания.
Когато
човек
ликвидира с живота си, веднага дохожда ликвидационната комисия, да прегледа сметките му.
Онези, които погребват
човека
, са първите членове на ликвидационната комисия.
Това са положения, върху които трябва да мислите, защото развитието, растенето на
човека
зависи от състоянието на храносмилателната система.
Една трета от енергията на
човека
се изразходва от стомаха.
Без вкус
човек
би бил апатичен.
Тъй щото, колкото по-добре е развит вкусът в
човека
, толкова по-сладко яде той и толкова по-активно работи стомахът.
Дойде ли до това положение,
човек
трябва да работи върху себе си, да възстанови своя нормален вкус.
Това са фази, през които детето неизбежно минава, докато дойде до състоянието на възрастен
човек
, който започва да решава задачите на своя живот.
За да разреши задачите си,
човек
трябва да има буден ум и интерес към тях.
Колкото по-повдигнат е
човек
в умствено и в духовно отношение, толкова по-големи и високи интереси има.
Каквито умствени интереси и да има
човек
, щом му замирише на ядене, веднага вкусът му се събужда. Защо?
– Интересува се
човекът
от яденето.
По начина на дъвченето може да се познае какъв е
човек
.
Наблюдавайте как дъвче
човек
и си правете научни изводи.
За да създаде добър характер в себе си,
човек
трябва да държи храносмилателната си система в изправност.
Не е безразлично още, дали
човек
е разположен или неразположен, когато яде.
Ето защо, не е добре да яде
човек
, когато е гневен, или пък да се гневи във време на ядене.
Забелязано е, че като яде,
човек
трансформира състоянието си и неразположението му изчезва.
Като яде,
човек
решава една задача, която му е дадена.
Преди да се е нахранил, понякога
човек
се мъчи, страда, не може да реши някакъв въпрос.
Като се храни правилно,
човек
изучава закона на жертвата.
Като се качваме по стълбата на живите същества, дохождаме до обикновения
човек
, у когото храненето минава във втората фаза, като органически процес.
Човек
се храни съзнателно, изпитва приятност и вкус при яденето.
Гладът е първият импулс, който свързва
човека
с физическия свят.
Той е най-добрият приятел на
човека
, но и най-големият му неприятел – от
човека
зависи как ще го приеме и как ще се справи с него.
Следователно и за
човека
е определена специфична храна.
Като намери основния тон на физическия, на сърдечния и на умствения си живот,
човек
влиза в онази хармония, която представя идеал на неговия живот.
Изобщо, храната оказва влияние както върху физическия, така и върху духовния и умствения живот на
човека
.
Докато ядете, мислете си, че сте богат
човек
, че имате на разположение слуги, за да можете да се нахраните спокойно.
Голяма придобивка е за
човека
, ако може да превърне храненето от механически в умствен процес.
Много опити трябва да прави
човек
, докато приложи напълно новите правила при храненето.
Това виждаме ясно във висшите организми, специално у
човека
.
И тъй, задачата на
човека
е да осмисли процеса на храненето, да знае, че той е сложен.
Човек
се храни не само физически, но и сърдечно, и умствено.
От съзнанието на готвача и от умеенето му да готви зависи доброто физическо, сърдечно и умствено състояние на
човека
.
За да държи в изправност тялото, ума и сърцето си,
човек
трябва да готви добре и с любов.
Най-добрият готвач е
човек
сам за себе си.
Човек
може да бъде красив, ако енергиите му се разпределят правилно по всички удове.
Всяка дисхармония в организма прави
човека
сприхав, груб, остър.
10.
Работникът и неговата прехрана
,
НБ
, София, 13.5.1928г.,
Вземе ли този
човек
мотиката и отиде сам на лозето да копае цял ден, най-малко десет пришки ще излязат на ръката му.
– Майката, бащата, братът и сестрата, това са силните желания на
човека
, които могат да го спънат в живота.
Силните желания у
човека
са влюбвания, а влюбването е особен род захласване на
човека
.
Болният
човек
, измръзналият
човек
също тъй са захласнати.
Болният
човек
не яде, унася се, бълнува.
Измръзналият
човек
също тъй не яде, започва да се унася и заспива.
Тази идея трябва да се схване добре в съзнанието на
човека
, и той да разбере, че частите не съставляват цялото, но цялото съществува независимо от своите части.
Например,
човек
има ръце, но ръцете не съставляват
човека
;
човек
има очи, но очите не съставляват
човека
;
човек
има мозък, но мозъкът не съставлява
човека
;
човек
има стомах, бели дробове, мускули и ред още органи, по те сами не съставляват
човека
.
Всяка мисъл и всяко чувство, които не носят щастие и здраве за
човека
, те са човешки, а не Божествени.
Те са само отделни органи, а
човекът
може да съществува и без тях.
Такъв
човек
постепенно губи своето здраве и богатство.
Във физическия свят, обаче, без тези органи,
човек
не може да види света тъй, както е създаден.
Човек
работи, за да се прехранва.
Казвам: при разглеждане на различните религиозни въпроси, най-първо трябва да се спрем на следния въпрос: каква част енергия от Божествената Любов асимилира всеки
човек
и каква част от тази енергия изпраща навън.
Този е един важен процес с който трябва да започне артериалната духовна система на
човека
, за да бъде готов да заживее с новите разбирания на живота, с новите методи на науката.
Свободен
човек
е този, който живее над условията.
В това отношение
човек
трябва да разбира основните принципи, които се прокарват чрез бабата, майката, брата и сестрата.
Какво очаква
човек
от своя баща или от своята майка, както от своя брат или от своята сестра?
И наистина, великолепно нещо е да гори Рим за един велик
човек
!
Нерон трябваше да бъде доблестен, да каже: „Аз съм силен
човек
, велик поет и за свое удоволствие исках да запаля Рим.” Така постъпват и мнозина от съвременните хора.
Човек
трябва да се стреми именно, към придобиването на този хляб, като съществен, необходим елемент за съзнателния живот.
Докато
човек
не придобие това качество, не може да се нарече истински
човек
.
Какъв смисъл ще има живота на някой
човек
, който е живял 30 години на земята и след заминаването от този свят турят на гроба му един красив паметник с надпис: „Тук почива такъв и такъв
човек
, на еди-каква си възраст и т. н.”.
Какво е придобил този
човек
?
Казвате: „Нека си върви вече този
човек
.
Това подразбира, че Онзи, Който е изпратил
човека
от невидимия свят да работи в света, намира, че той е достоен за своята прехрана.
Какъв е този
човек
, който може да изневери на Бога за една жена в света, или за някаква обикновена служба, или за никакви си стотици левове, които получава от държавата?
Ако един
човек
ходи от църква на църква да търси Истината и мени своите възгледи, както хамелеонът цвета си, питам: какви са тия убеждения?
Всеки
човек
трябва да има една посока, едно движение, което наричаме негов център.
Това значи, че техните прозорци са по-големи; но всеки
човек
може да отвори своите прозорци, за да възприеме чрез тях повече светлина.
Ако
човек
няма такова огледало, той не може да разбере задачата на своя живот.
За да може това огледало да се държи в изправност, природата е дала разум, ум на
човека
, да мисли и да разсъждава.
Не е достатъчно само да нахраним
човека
, но трябва да се погрижим за неговата душа, да му покажем истинския живот, в който трябва да живее.
Кое е по-хубаво: да бъдеш учен
човек
или невежа?
Такъв
човек
ще увеличава знанията си всеки ден.
Казва се в писанието: „Праведният
човек
върви от знание в знание, от слава в слава.” И тогава ние казваме: работникът, който работи за Бога, е достоен за своята прехрана и на физическия свят, и на духовния свят и на Божествения свят.
Истинското щастие на
човека
седи в реализиране на неговите възвишени и благородни идеи.
Никой окултен Учител днес не може да говори на съвременното човечество за създаването на
човека
по този начин, както е писано в първа глава на Битието.
Само така
човек
ще се освободи от празнословие, от вглеждане в чуждите погрешки, от одумване и т.н.
Това, че Бог взел пръст и направил от нея
човек
, като вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, е детински разказ.
За да направи Бог първия
човек
, Той е трябвало да приготви неговите органи в разни области и после да ги съчетае.
И когато Бог е казал: „Да направим
човека
по образ и подобие Божие”, трябвало е да се донесат всички негови органи, приготвени от по-рано, според първоначалния Божествен план.
Някой
човек
изяжда едно агне.
В дадения случай агнето се жертвува за
човека
, да премине в нова, по-висока форма, с нова енергия и нови разбирания.
Но
човекът
, който изяжда това агне, трябва да е в състояние да трансформира неговата енергия от по-низка в по-висока.
Не е ли способен да направи това, нито
човекът
ще се ползува от агнето, нито агнето ще се ползува от тази жертва.
Това, което Бог дава на
човека
, напълно замества загубеното.
Виждате, обаче, някой
човек
с обикновени дарби, взел цигулката, по цял ден свири.
Човекът
без дарби по цял ден свири и работи, а даровитият спи, яде и за нищо не мисли!
В Писанието се казва, че и ангелите се интересуват от големите противоречия, които
човек
прекарва на земята.
Всеки
човек
е достоен за онова, което му се случва в живота.
Когато някой
човек
съгреши пред Бога, той веднага отива при Него и Му казва: „Господи, помогни ми!
Допуснете, че вие сте
човек
със слабости, обичате да пиете, и в това състояние се скарвате и сбивате с този, с онзи, приказвате нелепости, докато най-после ви заведат в участъка.
Вие седите там и се чудите, защо нямате сила да се противопоставите на всички тия условия сами знаете ли какво щеше да бъде вашето положение, ако бяхте действително силен
човек
?
– При това положение, като силен
човек
, вие можете да извършите такова голямо престъпление, за което да лежите цел живот в затвора.
А тъй, като слаб
човек
не можете да направите голямо престъпление.
Могат да стават ред катаклизми в природа, но такъв
човек
ще остане незасегнат; стотици къщи около него могат да се разрушат, но неговата ще остане неповредена; земята ще отваря и затваря устата си, но него няма да погълне.
Слабият
човек
като се напие, става смел и казва: „Нека се опита някой да ме закачи!
Силният
човек
му удря още една плесница.
За да бъдеш
човек
, не е нужно специална обстановка.
Обстановката не изменя
човека
.
Вземете най-лошия
човек
в света и му създайте работа, покажете му че имате добро мнение за него, дайте му възможност, въпреки всички негови слабости и пороци, да опита Любовта, ще видите, че този
човек
в кратко време ще измени характера си.
Животът без любов не може да съществува, тъй както
човек
без храна отслабва и без вода не може да съществува.
Човек
без любов в живота си се чувствува тъй недоволен, тъй нещастен, както когато някой голям месоядец изпадне между хора вегетарианци.
Ами какво ще бъде положението на този
човек
, ако той изпадне между хора родени вегетарианци, на които дедите и прадедите от четири поколения насам вегетарианстват?
Знанието на езици е голямо богатство за
човека
.
Майките и бащите трябва да се върнат към онази първична вътрешна храна, която природата е определила за
човека
.
Съвременните учени изучавали ли са първоначалната естествена храна, която природа, та е определила за
човека
?
Човек
, за да намери Истината по този въпрос, трябва да изпадне в големи противоречия и страдания.
Ще дойде ден, когато
човек
ще борави с 35 милиона думи в своя речник.
Казвам: ако ви оставят 4 – 5 деня гладен, ще знаете, как да правите добро, ще разбирате, кое е добро и кое зло във всеки
човек
има добри заложби, дълбоко скрити в него, дълбоко заровени още от
вековете
.
Сегашната култура трябва да събуди тия скрити дарби у
човека
и да ги разработи.
Истинско знание е нужно на всинца ви - знание, което смирява, а не което възгордява
човека
.
Най-малко той е обърнал вниманието на
човека
върху мравешката организация.
Следователно, за да изучим живота на
човека
в неговата пълнота, трябва да изучим всички форми, през които той е минал и да ги съпоставим правилно.
” То значи: всичката енергия, която
човек
е получил от Бога, той трябва да я изпрати в пространството, за да може Божественият Дух да я използува за неговото напредване.
Докато
човек
не дава, не може да учи.
Всеки
човек
трябва да работи!
” Ако някой
човек
се яви при него облечен по свой вкус, веднага ще го запита: „Защо не се съобрази с моя вкус, ами дойде така облечен?
” В цялата държава не могло да се намери един
човек
, който да задоволи вкуса на монарха Рамахри.
– Недоволството у
човека
.
Някоя майка изгубва детето си, става религиозна; някой търговец изгубва капитала си, фалира, става религиозен; някой професор изгубва службата си, пенсионират го, става религиозен; някой философ изгубва на стари години философията си, става религиозен; някой
човек
изгубва знанието си, става религиозен; някоя красива мома изгубва красотата си, става религиозна.
Когато философът разглежда религията от философско гледище, той мяза на някой богат
човек
, който украсява своята къща.
Ето защо, доставянето на храната, въпросът за прехраната е една от трудните задачи за
човека
.
По същия начин, когато някой
човек
заболее от сериозна болест, той ляга на леглото за 3 – 4 – 5 месеца и като стане от леглото болестта е стопила мазнините му, тялото е олекнало с 10 – 15 клгр.
Понякога духовният сеизмограф у
човека
предсказва нещастието, което ще го сполети, няколко часа или дена преди да е дошло.
– Малките работи в света са трудни, а големите работи са лесни, защото много хора заедно ги правят, а не отделният
човек
сам.
И тогава
човек
казва: „Струва ми се, че ще заболея от нещо, вие се нещо около главата ми”.
Често казвате: еди-кой си
човек
гради къща.
11.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 16.5.1928г.,
Докато е на земята,
човек
трябва да се приспособява към условията.
Смирение се иска от
човека
.
Мекота се иска от
човека
.
Това значи да се подчини
човек
на Божественото в себе си.
И след университета
човек
придобива още знания – знания на живота.
Добре е
човек
да се предпазва от голяма светлина, от силен вятър, от голям студ, но той трябва да знае как и кога да се пази.
Не е лесно
човек
да стане светия.
Каквото върши,
човек
трябва научно да го обоснове.
Казано е за Бога: „Възлюбил е истината в
човека
“.
Следователно, дойдете ли до
човека
, обичайте истината в него, която е вложена от Бога.
Изобщо,
човек
трябва да знае защо прави едно или друго нещо, защо носи една или друга дреха и ако не се нуждае от нея, да се откаже от употребата ѝ.
Това значи да обича
човек
Истината, да обича разумния живот, които носят свобода за човешката душа.
Човек
не трябва да се страхува от Истината.
Мечата кожа предава енергия на
човека
, но той трябва да знае как да се ползва от нея.
Когато
човек
се моли на Бога, не е добре да има в стаята си меча кожа и да стъпва върху нея, защото ще се разсее, не може да се моли добре.
Много пъти може да греши
човек
, но трябва да изправя грешките си.
Някои грешки мъчно се изправят, но
човек
трябва да постоянства, да работи върху себе си, докато ги изправи.
Ето защо, ако иска да се настрои мистично,
човек
трябва да ходи повече върху камъни, отколкото по трева.
Тя прави
човека
поет.
Камъни, които са покрити с мъх, действат мистично върху
човека
и го правят философ.
Мъчно или лесно, в края на краищата
човек
трябва да знае, че злото е непобедимо.
Не съществува ли тази връзка, те спъват
човека
в неговия път.
Ето защо, спи ли, яде ли, облича ли се
човек
, всичко това има смисъл, докато е свързано едно с друго.
– Не е въпрос да изпада
човек
в крайности.
Единственото нещо, което може да внесе у
човека
и влага, и топлина, и светлина, това е Любовта.
Има ли Любов в себе си,
човек
ще прогледне за всички неща.
По този начин те внасят деление в науката на светска и духовна, при което често първата прилагат за разрушаване на онова, което с
векове
са градили, а втората постепенно отричат.
Всеки
човек
, който живее в света на светлината, представлява жива буква, живо число.
Когато
човек
проникне в силата на числата, професорите на Светлината ще му разтворят вратите на своя университет.
Отвори ли се за
човека
поне една от вратите на този университет, той ще влезе в него с колесница, както пророк Илия влезе на небето.
За да влезе в университета на Светлината,
човек
трябва да има Любов в себе си.
Човек
трябва да се изучава, да знае докъде е достигнал в развитието си и като говори, предварително да знае какво може да направи.
Такива трябва да бъдат отношенията между
човека
и Бога.
Срещате един
човек
, който се оплаква, че Бог го е изоставил, че хората не го обичат.
– За да работи,
човек
не трябва да се ръководи от своето разположение.
То представлява онази свещена идея, която храни
човека
.
Без свещена идея в себе си
човек
не може да бъде щастлив.
Значи
човек
без идея, търговец без пари, професор без мнение, цигулар без цигулка, учител без ученици не могат да бъдат щастливи.
За да не се страхува от това число,
човек
трябва да знае начина, по който може да трансформира енергиите му.
Когато невидимият свят иска да преобрази
човека
, поставя го под действието на числото 13.
Пък и за самия
човек
те не представляват някаква реалност.
Някой
човек
плаче за един окапал лист.
Реални неща са ония, които
човек
е донесъл със себе си и които ще отнесе със себе си.
Щом
човек
чуе, че банката, в която е вложил парите си, е пропаднала, той трябва да каже: „Господи, дойдох с две празни ръце на земята.
Рече ли
човек
да се подава на промените, които стават в живота, той навлиза в закона на приливите и отливите.
Няма защо
човек
да се плаши, че някоя банка пропаднала.
В един момент
човек
е готов да се откаже от всичко земно, от всички свои желания, само животът си да запази.
Ние живеем в един непостоянен, изключителен
век
.
Дойде ли до приложение на Любовта,
човек
трябва да бъде съвършен.
Само съвършеният
човек
може да изпълни закона на Любовта.
За несъвършения
човек
Божията Любов носи големи разочарования и нещастия.
Как, по какъв начин ще се изяви тя в
човека
, това е друг въпрос.
Колкото по-големи страдания минава
човек
, толкова по-силен става.
Страданията каляват
човека
, правят го силен да носи.
Като знае това,
човек
ще разбере кое е онова, което обича у
човека
, и ще се освободи от заблужденията, които го спъват.
Каквито и да са страданията на
човека
, той трябва да издържа.
Само Божественото у
човека
може да се обича.
Ако
човек
е живял на земята 100–120 години, той е свършил не един факултет, но минал е през всички факултети на университета.
Ако знанието може да отклони
човека
от главната цел на живота му, по-добре да отложи придобиването на това знание за по-благоприятни времена.
Да придобива някой знания, това е човешко право, което може да се отлага за благоприятни времена, когато
човек
може разумно да се ползва от него.
Добре е
човек
да бъде самостоятелен, свободен, но затова са нужни известни условия.
Само добрият, светият
човек
е свободен от обществено мнение.
Това значи религиозен
човек
.
Това значи истински духовен
човек
.
Какво мнение може да даде някой
човек
за светлината, за влиянието ѝ върху живите същества?
Човек
трябва да расте и да се развива.
Това значи:
Човек
трябва да расте и да се развива едновременно и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят.
Малките числа представляват малките усилия, които
човек
прави в живота си.
Част от тяхната материя пък използвали за създаване на
човека
.
Работата на възвишените същества продължава и след
човека
.
Съзнателният, работливият
човек
само може да мине в по-висока фаза на развитие.
Така е било с всички животни, по-долностоящи от
човека
.
Забелязано е, че колкото по-дебели и по-груби са космите на
човека
, толкова по-слаба е интелигентността му.
Колкото по-дебели и по-груби са космите на
човека
, толкова по-грубо, по-необработено е сърцето му и толкова по-груба е волята му.
Значи между космите на
човека
и неговия характер има известно съотношение.
Който разбира този закон, достатъчно е за него да пипне косата на
човека
, за да се произнесе за характера му.
Когато косата на
човека
не се подава на волята му и постоянно стърчи нагоре или се разпилява настрана, това показва, че той е силно електрична натура.
Задачата на ученика е да учи, да минава от положението на риба в това на птица; от положението на птица в положението на млекопитаещо; от млекопитаещо – в
човек
, и т.н.
Такъв
човек
се примирява лесно с хората.
Не е лошо положението на рибата, на птицата, на млекопитаещото, на
човека
, но от всички се иска морал, който да издържа на мъчнотии, на всички бури и ветрове.
Магнетичният
човек
обича да дава.
Също така
човек
може да се заблуди, ако се спре само върху физическото значение на думите „служене на Бога“.
За пример, думата милосърдие не подразбира само да нахраните един
човек
.
Като дадете нещо на
човека
, не му говорете за това, което сте направили.
Който иска да ѝ се противопоставя, той ще остане в положението на риба, на птица, на млекопитаещо или на обикновен
човек
.
Не е лошо
човек
да живее за себе си, но ако иска да расте, да се развива и да се облагородява, той трябва да има правилно разбиране за живота.
Когато иска да учи,
човек
трябва да отиде при някой велик учител, а не при обикновен, невеж учител.
Той започва да философства, да търси причината защо е нужно
човек
да върши волята на баща си.
Когато
човек
престъпи някой от великите закони на живота, Духът се оттегля от него, докато изправи грешката си.
Колкото и да е умен
човек
, щом влезе в пререкание с Първата Причина на нещата, той изгубва връзката си с нея и от този момент работите му тръгват назад.
За да се развива правилно,
човек
трябва да се подчини на вътрешния закон на Битието – служене на Първата Причина.
И тъй, всеки
човек
, всяко семейство, всяко общество, всеки народ, които не са изпълнили и не изпълняват великия закон на Битието в миналото, както и сега, са изчезнали и изчезват.
Има дарби и способности у
човека
, с които не е позволено да злоупотребява.
Докато
човек
крепи щастието си върху физически неща, той всякога ще бъде нещастен.
Това всеки
човек
може да каже.
Ето защо, докато изпълнява волята Божия,
човек
запазва и властта, и уважението си, и доверието на хората.
Когато
човек
е богат, лесно нарежда работите си; когато е сиромах, мъчно ги нарежда.
Докато е на земята,
човек
трябва да използва физическите условия, за да се развива правилно.
Сиромашията показва, че в миналото си някога
човек
не е спазвал великите закони.
Ето защо, дали
човек
е сиромах, болен, слаб или невежа, той трябва да знае, че това му е дадено като условие за работа, за да изправи грешките на своя минал живот.
В пътя на своето развитие
човек
минава през три фази.
Ето защо, за да получи
човек
известно откровение и да го разбере напълно, то трябва да е минало през 10 среди, през 10 стъпала: през херувимите, серафимите, ангелите, светиите, гениалните, талантливите, праведните, добрите хора и т.н.
В първата фаза на развитието си
човек
започва добре, свършва зле.
След това откровението ще дойде до обикновения, до малкия
човек
на земята.
Във втората фаза на развитието си
човек
започва зле, свършва добре.
Ангелът тръгва подир
човека
, тихо му говори, съветва го как да живее, какво да прави, но
човекът
не го слуша, върви по пътя на своите низки желания.
Той върви напред,
човекът
подир него.
Кой обикновен
човек
може да направи това?
Дойдат до едно място,
човекът
кривне в друга посока и ангелът се връща, следва го.
Ден след ден, година след година минават, докато този
човек
обърне внимание на своя ангел, подаде му ръката си и двамата тръгват напред.
В третата фаза на развитието си
човек
започва добре и свършва добре.
Следователно
човек
започва добре, свършва зле.
Докато
човек
в пътя на своето развитие постоянно пада и става, той няма право нито себе си да съди, нито другите.
къщата на
човека
, постепенно се разрушава, докато един ден съвсем се разпадне.
Само онзи може да се произнася за
човека
, който има отношения към него, който го ръководи.
То постепенно се организира, докато най-после
човек
съгради духовното си тяло, със съответни за него органи, за да издържа на всички външни и вътрешни условия.
Само Истината може да направи
човека
свободен.
Само с това тяло
човек
може да бъде абсолютно свободен.
Ако
човек
не може да се изповяда пред себе си, пред другите никога няма да се изповяда.
Сега, като ученици, как ще отговорите на въпроса: Кое е най-важното нещо за
човека
на физическия свят?
Важно е
човек
да бъде искрен пред себе си.
12.
Растене и развитие
,
МОК
, София, 18.5.1928г.,
За да се справи с глада,
човек
прибягва до кесията си, или до хляба.
Задача на
човека
е да се справя с противоречията си.
Ако не расте и не се развива в най-слаба степен,
човек
всякога ще бъде недоволен, ще чувства празнина в живота си.
И при благоприятните, и при неблагоприятните условия на живота
човек
еднакво се учи.
Докато
човек
прилага волята си разумно, планомерно, съзнателно и с търпение, животът ще тече правилно и хармонично.
Ако волята на
човека
не е свързана с буталото, ако съзнанието му не е будно и ако не разбира основния закон на живота, той няма да получи никакъв резултат.
Същият закон се отнася до чувствата и до мислите на
човека
.
Жертвоприношения, с които
човек
пакости на себе си, са неразумни.
Не е позволено на
човека
сам да си пакости.
Човек
трябва да бъде разумен в своите постъпки.
Под „добри условия“ разбираме тези, при които
човек
може да расте и да се развива.
Това значи да се прояви
човек
и да бъде признат от хората.
Лошите условия и препятствия в живота помагат за развиване на благородното и възвишеното в
човека
.
13.
Той дойде при Пилат
,
НБ
, София, 20.5.1928г.,
На същото основание и аз ще ви запитам: защо да не се моли
човек
?
Казвате: „Има ли нещо лошо в това,
човек
да слуша и изпълнява предписанията на лекарите?
Когато хората не искат да услужват някому, това подразбира, че този
човек
не заслужава тази услуга.
Ако в дома на някой
човек
донесат десет души умрели хора, какви услуги могат да им се направят?
Безчестие ли е за магарето, когато някой
човек
се качва на гърба му?
Безчестие ли е за
човека
да се качва на гърба на магарето?
" Казвам: горкият
човек
, който се е качил на гърба на магарето!
Когато
човек
се качи на гърба на някое магаре, той приема неговите разсъждения, а магарето приема разсъжденията на
човека
.
Въпросът не седи в това, за кого е безчестието, дали за
човека
, или за магарето, но казвам: привилегия е за магарето да се качва
човек
на гърба му; привилегия е и за
човека
да се качва на гърба на магарето, да става вътрешна обмяна между него и магарето, да види
човек
, какво е положението на магарето днес.
" "
човек
трябва да разбере, какво е предназначението на магарето, като форма, която Бог е създал.
Вярно е, че
човекът
заема високо стъпало по своето развитие, в сравнение с всички други същества, но ако в неговата форма липсват всички други форми, в него ще се забележи един вътрешен дефект.
В такъв случай, всеки
човек
е достоен за това, което му се дава или за това, което му се случва в живота.
Човекът
на големите жертви е достоен за всичко, което прави.
Запитате ли някой знаменит професор, защо Господ създаде
човека
по този, а не по друг начин, той ще ви даде една бележка и ще ви изпрати до друг професор.
Тази мъка, както и всички страдания и нещастия на
човека
, се дължат на неговия лош живот в миналото.
Когато някой от миналите животи па
човека
премине през съзнанието му, той се чувствува недоволен, животът му се обезсмисля и потъмнява.
Днес всеки
човек
би се считал щастлив, ако би имал няколко косми от главата на Христа.
Човек
не може да бъде пророк, ако не е роден за такъв;
човек
не може да бъде философ, ако не е роден за такъв;
човек
не може да бъде учител, ако не е роден за такъв.
Кой как дойде при такъв
човек
, той все ще му показва космите от главата на Христа.
Също така би се считал щастлив и онзи
човек
, който би имал парченце от кожата на Христа.
От хиляди години Христовият Дух работи в света, в душите на хората и в момента, когато
човек
осъзнае това и образува вътрешна връзка с Духа, Той напълно прониква в него.
Помнете следното нещо: докато
човек
живее във физическия свят, той всякога трябва да бъде недоволен.
На всеки, който задава такъв въпрос сега, в края на
века
, аз казвам: ти си от недостойните, защото, ако беше достоен, нямаше да бъдеш на това място.
Друг някой казва: ,,"Аз не съм ли умен
човек
".
– Ако беше умен, способен
човек
, ти щеше да бъдеш на своето място, а сега си останал на края, не си свършил училището.
– Аз съм недоволен, че нямам пари, че не съм богат
човек
.
Най-първо мисълта на
човека
трябва да се освободи съвършено от всички тревоги и смущения.
Истинското недоволство се заключава във факта, че
човек
има желание да използува всички условия, дадени за неговото развитие, а по някакви причини, вън или вътре в него, не може да ги използва.
Ако е въпрос да бъде
човек
недоволен от това, че не е свършил университет, ние виждаме два вида хора в света: едни свършват университет, излизат оттам с диплом, обаче, като влязат в живота, не могат да реализират, да приложат своята наука; други пък не свършват никакъв университет, влизат в живота без диплом, обаче, те имат творчески ум, могат да творят, и се проявяват.
Някой
човек
свършва музикална академия, но не може да свири хубаво, не се харесва на публиката.
Който
човек
и да ги наблюава от земята, няма ли развито съзнание, не ще може да ги схване в тяхната действителна големина.
Да живеем добре, това е най-голямото изкуство, на което
човек
, ако го притежава, може да се радва.
Питам: как се обяснява желанието на Никодима да отиде при един светски
човек
, какъвто беше Пилат, и да иска тялото Христово?
Главната задача на съвременния
човек
е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него.
Като Го освободи, той трябва с голяма предпазливост да изчисти със своите четки всичкия прах от плочите, наслоен от
векове
, без да заличи написаното върху тях.
Когато
човек
започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от
вековете
още идеи и чувства.
Изчисти ли се съзнанието на
човека
, в него изпъква онова истинско и положително знание, написано върху него от памти-
века
.
Този
човек
е работил някога, в своето минало, за придобиване на това знание, а днес трябва да работи за неговото освобождение.
И ако днес
човек
учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нищо друго, освен усилията на неговия дух да освободи от забрава своето първично знание, което той някога е имал.
Изчисти ли се съзнанието на
човека
, в една година той може да стане музикант, учен или какъв и да е знатен
човек
.
Такъв
човек
най-първо ще знае, как да моделира своята глава, а едновременно с това и цялото тяло.
Някои ще възразят: „Какво значение имат формата, устройството на главата и тялото на
човека
?
" При сегашното развитие на човечеството, всеки
човек
, на когото костта на черепа е дебела, той не е готов за новата култура.
Костта на черепа у
човека
трябва да бъде тънка и гъвкава, а мозъчните центрове трябва да бъдат отзивчиви, възприемчиви към вълните, които идват от добрите и възвишени същества на културния свят.
Ако
човек
може да си отговори ясно, положително, защо е дошъл на земята, той е разрешил един кардинален въпрос.
Кой от вас, например, може сега със своето вътрешно радио да се разговаря с някой
човек
от България, или още повече с някой
човек
от Америка, и да образува с него връзки?
Всеки
човек
трябва да си създаде вътрешни отношения с Христа!
Ако вие носите отрицателното в себе си и се съмнявате във всеки
човек
, как ще ви обичат хората?
Един необикновен
човек
може да ви обича, но един обикновен
човек
не може да ви обича.
Вие не можете да обичате умрелия
човек
, който е започнал да се вмирисва; вие не можете да обичате развалената храна; вие не можете да обичате скъсаните дрехи; вие не можете да играете хоро с един
човек
, на когото кракът е счупен.
Казвам: старата Истина, това е онази мъртва материя, която се тъпче от
векове
насам.
Не,
човек
трябва да се научи правилно да носи страданията.
Човек
расте и се развива в скръбта, но трябва да има и радост в себе си.
При скръбта
човек
мисли, разсъждава, и по такъв начин той се развива и расте.
Докато
човек
е пълен с неестествени желания в себе си, той не може да намери Истината.
Аз не говоря за онази скръб, която сломява
човека
.
Неестествените желания, според теорията на германския учен Луи Куне, представляват натрупана полуорганична материя в организма на
човека
.
От натрупването на тия полуорганични вещества в организма на
човека
, тялото му започва да затлъстява, да надебелява: лицето, вратът, коремът му надебеляват.
Аз говоря за онези моменти в живота на
човека
, когато радостта е в тил, а скръбта – на фронта.
От натрупването на тази излишна материя по тялото,
човек
започва да се задушава, трудно се движи, запъхтява се лесно и казва: „Тежък, лош е моят живот." Такъв пълен
човек
може да се уподоби на добиче, много натоварено, което едва се движи под тежестта на своя товар.
Затова, по-добре остани прост
човек
на земята.
Такъв
човек
издържа всичко, като храбър войник.
начин
човек
често изпада в живота си пред редица неестествени желания, които създават в него тия неестествени натрупвания, наслоявания.
Онзи
човек
, който страда, че няма знания, нека пусне в себе си крана на знанието и да си каже: «Отсега нататък ще започна да придобивам знания".
Друг някой казва: „Аз пък нямам любов." - Във всеки
човек
има един кран за Любовта.
Ако съвременният
човек
е развил своето духовно радио, с какво трябва да занимава Христа?
Човек
трябва да разбира свойствата из тази циментова мазилка, ако иска да се предпази и лекува от нея.
Също такива желания, със свойства подобни на циментовото брашно, се срещат и у
човека
.
Ще знаете: всяка форма, която внася мощ и мисъл в
човека
, това е духът; и всяка форма, която внася мекота в
човека
, това е душата.
Докато
човек
не е забъркал още циментовото брашно с водата, той е свободен.
Една от важните задачи на съвременния
човек
е да моделира своя череп.
В първо време желанието на
човека
може да е хубаво, красиво, но после, след като тури крака си в него и поседи така няколко часа, то започва да го вързва.
Има известни правила и закони, по които
човек
може да се ретушира, но същественото и важно за
човека
не е да се ретушира, а да моделира своя череп, както и своето тяло.
За да се освободи този
човек
от това ограничително условие, трябва да дойде отвън друг някой с длето, с чук, за да го освободи и развърже от тази циментова каша.
Когато Господ създаде света, Той остави един модел, един образец, но който
човек
да се ръководи, да знае, какво трябва да изработи и постигне в своя живот.
На съвременните учени хора паралелно с изучаване живота на мравите, пчелите, предстои да разрешат основния въпрос па човешкия живот, въпроса за тази вътрешна неестествена материя в организма, която вцепенява, втвърдява идеите, желанията и волята на
човека
.
Дайте ми скицата на първата глава, на първата ръка, на първото око и ухо, на първата уста, на първия език, на първите дробове и на всичко хубаво в
човека
, което Бог създаде!
" Казвам: няма по-страшно нещо от кристализиране па мислите, чувствата и желанията на
човека
!
Те представляват истинския
човек
.
Съвременните учени казват: „Анатомически
човек
е построен по този и този начин".
И смъртта е едно благо за
човека
, но животът е още по-голямо благо.
Ако не дойде скръбта, по-малкото благо за
човека
, и радостта – по-голямото благо, няма да дойде.
Срещам някой
човек
носи кръстче, направено от дървото, на което Христос бил разпнат, и казва: „Това кръстче има особена свойства: тури ли се в прясно мляко, веднага го подквасва".
Важни са първичната анатомия и първичната физиология за
човека
.
Това, което съвременните учени наричат анатомия и физиология, не е нито анатомия, нито физиология – това е деформация на
човека
, това е особен род патология.
Да изучаваш анатомията и физиологията на
човека
, значи да изучаваш органите в човешкото тяло и техните функции тъй, както Бог първоначално ги е създал.
Всички ония мисли, чувства и желания, които спъват човешкия прогрес, отъпяват човешкия ум и отслабват човешката воля, те са останки, които кристализират мислите, чувствата и желанията на
човека
.
Питам: какво ще бъде положението на
човека
, ако в духовния му живот поставим такава основа, каквато поставят хората на къщите?
Малкото благо, посято в живота, ще оживи ума и сърцето на
човека
, и тогава ще се яви неговия Спасител, неговия Учител, но не вече мъртъв, а възкръснал.
В духовния свят
човек
не трябва да има никаква къща, никакъв дом, никакво училище, никаква служба, никаква религия – нищо не трябва да има.
Казвам: ние говорим за вътрешния
човек
, у когото душата и духът живеят заедно.
Има ли
човек
това състояние в себе си, той никога не умира.
Такъв
човек
е безсмъртен.
Сега, някой
човек
казва, че няма да умре, а при това умира.
Истинското знание на
човека
седи в това, като каже, че няма да умре, да не умира; когато каже, че ще живее повече от 120 години, да ги доживее.
Страданията и нещастията в света се дължат на това, че всеки
човек
желае да създаде свой дом, да стане баща или майка.
Когато вълкът изяжда агнето, това е беззаконие; когато лисицата изяжда кокошката, това е беззаконие; когато змията изяжда жабата, това е беззаконие; и най-после, когато
човек
убива или обесва
човека
, това е пак беззаконие.
н.. Като се съберат всички данни около движението и светлината на слънцето,
човек
няма да намира никакво противоречие, както в живота, така и в цялата природа.
Казвам: в съвременния живот на
човека
има ред архаични, ред атавистични идеи и чувства, които се преповтарят периодически.
И вие виждате тогава този
човек
, който преди един час, преди един ден е бил готов да възлюби целия свят, щом изпадне в някое тъмно състояние на миналото, започва да говори, че хората са лоши, че всичко в света е мрак и тъмнина и т.н.
Питам: как е възможно да стане такава бърза промяна с
човека
, който до вчера е казвал, че е готов на всички жертви, че е готов да възлюби целия свят?
Психическият изгрев на
човека
е израз на импулса, който имат съществата, които живеят над него.
Божественото съзнание е проявено у
човека
само до известна степен, когато у светиите и гениите то е проявено в по-висока степен.
Този закон е верен и по отношение на самия
човек
.
Ако разгледаме организма на някой здрав
човек
, в него виждаме гъсти гори и богата растителност.
И ако този
човек
, по невнимание, изсече своите гори, изворите на неговия ум и на неговото сърце непременно ще се размътят.
Когато
човек
се стреми да има хубаво, хигиенично жилище, това подразбира здраво тяло, отличен, светъл ум, чисто и благородно сърце и устойчива воля.
Има ли
човек
тия неща, и физическите условия на живота му непременно ще бъдат добри.
Тя отслабва, стопява се, и у
човека
остава една малка радост.
Всеки
човек
индивидуално трябва да разреши този въпрос.
Богатият
човек
казва: „Тежък е моят кръст".
Бедният
човек
казва: „Тежък е моят кръст!
" – Добре, аз съм готов да понеса кръста на бедния
човек
, но едновременно с това искам да взема и неговия живот, неговия ум и неговото сърце, тъй както му са дадени от Бога.
Човек
сам прави кръста си тежък.
Човек
не може да добие своята свобода, ако не служи на Бога.
Човекът
на свободата винаги има разположение на духа, светът пред него се разтваря широко, и той е радостен и весел.
Който го види, казва: „Този
човек
е щастлив, защото е намерил своя Учител, своя господар, на когото няма подобен в света".
Днес, ако срещнете някой
човек
, който не е придобил свободата си, дълго време трябва да го убеждавате, че е необходимо да се моли на Бога, да Му служи.
14.
Плащане и прощаване
,
ООК
, София, 23.5.1928г.,
За да постигне това,
човек
трябва да бъде готов на всички жертви.
Жертвата не подразбира да се отрече
човек
от хората, от живота и да отиде да живее в горите и в пустините.
Тия промени се дължат на обстоятелството, че
човек
непрестанно се оформя, силите в него се организират, докато изработят един съвършен организъм.
Казват, че обичат някого, но ако този
човек
им дължи някаква сума, те слагат любовта настрана и настояват да си получат парите.
Следователно, ако
човек
пие вода, която дълго време е била изложена на въздуха, т.е.
Обаче пие ли
човек
вода от чист, планински извор, той възприема нейната жизнена енергия, която се отразява благоприятно върху неговия организъм.
Следователно, ако изпитанията, през които е минал пророк Исая, се дадат на някой обикновен
човек
, в най-скоро време главата му би побеляла и узряла.
Обаче
човек
човека
може да излъже.
Човек
неизбежно ще мине през ред съмнения, противоречия, заблуждения, в които и сам ще се лъже, и другите ще го лъжат.
Не само обикновеният
човек
, но и светията е минал през тези състояния.
Спасението на
човека
зависи от самия него.
Докато ги преживява,
човек
не е доволен от себе си, търси истинския живот.
Ако някой богат, но добър
човек
, види един натоварен кон, той ще си спомни за своите слуги, които работят повече, отколкото могат, и веднага ще намали работата им.
Все трябва да има нещо, с което
човек
да благодари.
В новата култура съдиите няма да търсят правото на
човека
, но ще търсят кривото, което носи в себе си, за да може да се изправи.
Ако и сегашните съдии търсят кривото у
човека
, досега светът щеше да бъде изправен.
Дават под съд някого, че дължал хиляда лева и го обвиняват като нечестен
човек
.
Следователно, когато се говори за новото,
човек
трябва да има ясна представа за него.
Невъзможно е
човек
да повлияе на
човека
, ако в това направление не е правил малки опити.
Той трябва да започне с малки опити, да въздейства на паяци, на мухи, постепенно да отива нагоре, докато дойде до
човека
.
Те дават знания на
човека
и му отварят пътя към велики постижения.
Тези примери навеждат
човека
на мисълта, че и у него има мисли, подобни на паяците.
На такива мисли
човек
трябва да заповядва, както на паяците.
Когато Любовта посети
човека
, той става страхлив като заек.
Щом не се страхува, той не е
човек
.
За да стане
човек
, трябва да се влюби.
Когато влезе в областта на Любовта,
човек
става страхлив, недоволен от себе си, че е направил някаква грешка, заради която ще го уволнят от служба.
Представете си, че някой
човек
седи при един извор и размишлява.
Върху какво може да мисли този
човек
?
Това показва, че онзи, който не разбира Любовта, слага
човека
, когото обича, на устните си, между зъбите, и го ухапва.
Следователно, да се ползва
човек
от лекциите на някой учител или професор, това не е механически процес, както и подобряването на живота не е механически процес.
Нещастията и страданията имат за цел да заставят
човека
да даде нещо от себе си, да се откаже от своя егоизъм.
Външният живот на
човека
е изявление на неговия вътрешен живот.
Тази е причината, поради която
човек
ту влиза в новия живот, ту се връща към стария.
Едно е важно за
човека
: като влиза в новия живот, да използва енергиите на Божественото в този живот и да върви напред.
Когато Любовта посети
човека
, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: стремеж, нежност, благоговение, мекота, разсъдителност и т.н.
Щом е дошъл на земята,
човек
не може да бъде ангел.
По прояви
човек
може да бъде ангел, но по същество не може още да бъде ангел.
Каквото външно знание и да има
човек
, ако той вътрешно не е убеден в съществуването на Бога, външно по никой начин не може да Го докаже.
Важно е
човек
да бъде обичан и е обичан.
– За да живее
човек
в Любов със своите братя, от него се иска мекота.
Да търси
човек
Любовта и да се стреми да живее в Любов, това е естествено, защото в Любовта се пести време и енергия.
Като види някой лош
човек
, Любовта го хваща в обятията си, прегръща го и злото веднага го напуска.
Всичко, което
човек
прави за другите, един ден ще му се върне.
Докато Любовта е в
човека
, той е готов на всички жертви.
Щом замине,
човек
се връща към стария живот.
Ако нямате условия да живеете като риби, ще живеете като птици; ако нямате условия да живеете като птици, ще живеете като млекопитаещи; ако нямате условия да живеете като млекопитаещи, ще живеете като
човек
; ако нямате условия и като
човек
да живеете, ще живеете като светия.
Ако този
човек
е неразумен, ще се чуди защо, като се е решил да живее добре, да служи на Истината, всичко губи.
Той има толкова много и красиви занимания, че заслужава
човек
всичко да пожертва, за да придобие неговия живот.
Обаче ако е разумен, искрен
човек
, той ще разбере, че това положение е естествено, защото всичкото му богатство е спечелено по нечестен начин, чрез неправда.
Има начини, чрез които
човек
може да стане богат.
Богатството и сиромашията са методи, чрез които
човек
се изпитва.
Това значи да има
човек
ясна представа за вътрешния, за духовния живот.
Някой
човек
влиза в едно духовно общество, но скоро се разочарова.
За да прогресира,
човек
трябва да има висок идеал.
Този
човек
е влязъл в обществото с цел да оправи материалните си работи и като не е постигнал това, разочаровал се.
Няма ли висок идеал, той ще живее като обикновен
човек
.
15.
Правилно дъвчене
,
МОК
, София, 25.5.1928г.,
Запример, за да дойде до понятието „число“,
човек
се е запознавал с числата постепенно, както вървят в естествения си ред, от 1 до 10 и т.н.
Ако
човек
се отнася небрежно към дъвченето на храната, какво отношение ще има към другите си задължения?
Важен процес е дъвченето – от него зависи бъдещето на
човека
.
Той дъвче храната си и мисли защо Господ е създал света така, сам
човек
да си търси храната и да я дъвче.
Защо си служим със сравнението да не излиза
човек
от релсите?
– Защото живеем в 20-ти
век
, когато хората си служат с превозни средства, които се движат по релси.
Релсите, пътищата по суша и по вода са установени положения, според времето и епохата, но въпреки това те съграждат вътрешния мироглед или вътрешния живот на
човека
.
Важността на нещата се определя от разбиранията на
човека
и от духа на времето.
Какво ще каже природата ако види
човека
с едно нелъснато копче?
Добре е
човек
да знае методите на природата и да ги различава от човешките.
– „Срамота е
човек
да бяга!
Високият
човек
е ценен по своята височина, широкият – по своята ширина, ниският – по своя нисък ръст и т.н.
Ако някой е много висок и тесен, той прилича на ос; ако е нисък и широк при раменете, той минава за
човек
, който причинява големи пакости.
За да се умори
човек
, това зависи и от музикантите, които свирят на хорото.
Ако мислите, чувствата и постъпките на
човека
се подчиняват на този ритъм в природата, той може да предаде своя основен тон на мислите, на чувствата и на постъпките си и на другите хора.
Всеки
човек
трябва да преработва мислите си, т.е.
Колкото по-съзнателно работи
човек
в това направление, толкова по-голям е интересът на разумния свят към него.
Разумните същества се интересуват от способния, разумния, добрия, здравия и справедливия
човек
.
Те се интересуват и от болния, лошия, несправедливия и неразумния
човек
дотолкова, доколкото могат да му помогнат.
Това са контрасти в живота, които трябва да се изучават не с цел да се измени естествения ред на нещата, но като условия за
човека
, да познае равноценностите в природата.
Ако не може да се домогне до равноценното на морала, на религията, на науката, на красотата, на доброто,
човек
нищо не може да постигне.
Старият живот е пълен с противоречия, от които
човек
трябва да се освободи.
Ако кажете на пияницата, който живее в стария порядък, че не трябва да пие, той ще се намери в противоречие и ще каже: „
Човек
не може да не пие“.
Има мисли, които действат върху
човека
, както виното.
За да върви в естествения път на живота,
човек
трябва да има будно съзнание, да реализира желанията, които Бог е вложил в него.
16.
Бог е Дух
,
НБ
, София, 27.5.1928г.,
При сегашните условия на живота
човек
не е в състояние да използува богатствата, които се крият в него.
Когато човешкото сърце свърши своята работа, в него винаги остава излишна енергия, с която
човек
би могъл да направи чудеса. Кога?
Ако това е нужно за семето, толкова по-необходимо е за
човека
, който представлява разумен зародиш.
И от мозъка на
човека
винаги изтича грамадно количество енергия, която, разумно използувана, би направила
човека
щастлив, богат, умен.
В това отношение, не е достатъчно
човек
да работи и да се развива само през един живот, но трябва да продължава своето развитие и през втори, трети и ред още животи.
Знаете ли, какво богатство, каква динамическа сила, какви блага са скрити в мозъка на
човека
?
за съществуването на
човека
в много предишни животи и казва: „Ние живеем на земята само един път и след това умираме." Тия хора мязат на плитки барички, водата на които е дълбока само 3-4 сантиметра.
Когато някой
човек
казва, че теорията за прераждането не е за неговата глава, това подразбира, че дълбоката вода не е за него.
Ако земята се разтопява пред лицето на Бога, какво ще стане с обикновения
човек
, като се яви пред Него?
И наистина, коя философия може да докаже, че
човек
в един живот може да добие всичко това, с което разполага днес?
Човек
разполага с ред дарби и способности, с ред положителни и отрицателни качества в своя характер, за които едва ли и най-гениалният философ би могъл да докаже, че те са резултат само на един живот.
И този страх, който имаме, той е да не изгубим живота си, защото само живият
човек
се страхува, но не и мъртвият.
Когато Духът действува в ума, в сърцето и във волята на
човека
, трябва да се изучават законите, при които Той действува.
Ако кажете, че знаете, че сте учен
човек
, ще ви отговорят: „Вие не сте за това училище.
" Някои ще кажат: „Как смее този
човек
да ни нарича невежи, простаци?
Ако при сегашните условия Духът дойде в
човека
, Той не може да внесе живот, но внася знание, сила и интелигентност.
Когато Духът дойде у
човека
, той започва да страда повече, отколкото по-рано и казва: „Защо ми трябваше да свърша университет?
Този
човек
има вече по-голямо мнение за себе си, по-големи стремежи и изисквания, вследствие на което става по-недоволен от живота.
Когато
човек
отвори душата си за Истината, той ще може да я възприеме или чрез ума, или чрез сърцето си.Различни са пътищата за възприемане на Истината, но тия пътища трябва да обединят в себе си всички явления и да покажат на хората, че зад границата на видимия свят съществува един интересен свят, населен със светли, възвишени и разумни същества.
Нима онзи вол, който по цял ден оре нивата на своя господар и живее в пълно невежество е по-щастлив от
човека
?
Някое от тия същества дойде при един
човек
от земята, погледне към него и вижда, че го нападнали малки буболечки, гъсеници и други.Веднага взима мерки да го изчисти.
По-завидно ли е неговото положение от това на
човека
?
Отива при друг
човек
, вижда, че и той е малко изсъхнал.
– По същия начин всеки
човек
има свой ръководител.
Човек
трябва да се моли, ако иска да учи.
И това било гениален
човек
!
Когато
човек
отива при Бога, Той го завежда на слънцето, показва му всички красиви звезди, всички плодни дръвчета в своите градини, представя го на ангелите, като им казва: „Ето един от моите любимци!
Обаче, колкото и да се увеличава топлината, ние различаваме два разреда топлина: при едното увеличение на топлината
човек
расте и се развива правилно, а при другото увеличение той се топи и се превръща във въздухообразно вещество.При този случай
човек
губи формата си.
Всеки
човек
, който има правилно понятие за Бога, той има възвишена душа и мощен дух; той има знание, сила и любов.
За такъв
човек
е безразлично, дали е поставен на опашката или на главата, дали има рога или копита – каквото и да му турят, всичко приема.
Този
човек
е учен, знае как да се освободи от рогата и от копитата си.
Такъв
човек
се намира в положението на онези риби, които пекли някога за Пилата.
В това отношение
човек
представлява пъпка.
Казвам: ако
човек
има дълбоко разбиране и понятие за Бога, и на скара да го пекат, той от скарата ще скочи и пак няма да се опече.
Колкото и да пекат този
човек
, пак не могат да го опекат.
Всеки учен, всеки млад или стар
човек
трябва да се стреми към новото учение, към новите понятия за Бога и за природата.
В духовно отношение
човек
е дошъл до фазата, дето трябва да изучава дълбоката наука, да изучава законите и силите в природата, чрез които може да добие пълно оплодяване.
Човек
не може изведнъж да стане светия, но постепенно ще върви от стъпало на стъпало, докато стигне върха.
В това отношение съвременните физиогномисти определят интелигентността на
човека
по неговия нос.
Носът се определя още и от устните на
човека
, от тяхната големина и форма.
Значи, носът, веждите и устните определят интелигентността на
човека
.
Това са живи геометрически линии, от които зависи, дали
човек
може да стане гениален или да си остане обикновен.
Да, но интелигентността на
човека
не се определя от височината на токовете.
– Действително, в едно отношение са маловажни, но в друго отношение не са маловажни работи, защото въпроса, какви токове трябва да носи
човек
, има значение за неговото здравословно състояние.
За в бъдеще учените хора трябва да приспособят токовете с пружини, че като стъпва
човек
, пружината да се свива и разпуща, да улеснява движението.
Тъй както днес се правят токовете на обущата, при стъпване токът удря силно земята, и предизвиква сътресение в гръбнака на
човека
.
По начина на стъпването, на ходенето се познава и характера на
човека
.
НАГОРЕ