НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
45
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
45
:
1000
резултата в
16
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Форми на съзнанието
,
ООК
, София, 4.1.1928г.,
Този
човек
може да каже: "Знаеш ли кой съм аз?
В беседата "Житно зърно" запример се вижда начинът, по който
човек
може да расте.
Ако житното зърно може да пренесе толкова много страдания и да храни целия свят, колко повече
човек
може да направи това.
Дават му задача да издяла един камък, да му предаде четириъгълна форма или да издяла от него някакъв корниз за къщата на някой
човек
.
Съзнателна идея е тази, но
човек
не може да обхване в себе си цялото човечество.
В съвременния свят от
памтивека
съществуват четири вида религии, на които хората и до днес още се кланят.
2.
Пътят на героите
,
ИБ
, София, 6.1.1928г.,
Вследствие на това и най-богатият
човек
, след като поживее няколко години в ада, започва да обеднява и страдалец става.
Затова сърцето на
човека
трябва да бъде всякога пълно с Любов.
Често
човек
дохожда в стълкновение с тия жители на ада.
Казвам: Щом Моисей се подхлъзна и не можа да влезе в Ханаанската земя, колко повече един обикновен
човек
!
Приятно е
човек
да побеждава.
Защо
човек
не може да спи спокойно?
Този
човек
, за да разбере красотата и величието на природата, трябва да се освободи от своето болезнено състояние.
Значи, за да може
човек
да проникне в духовния живот, той трябва да бъде здрав, защото този живот е интензивен.
Само светият
човек
е напълно здрав.
Грешният
човек
пък губи своята енергия безразборно, вследствие на което той е лишен и от здраве.
“ Питам: Отде идат тия две състояния у
човека
?
Истинската причина за напрежението на водните пари лежи в
човека
.
Ето защо, когато
човек
се приближава при един извор и гледа как блика, той изпитва приятно чувство.
Водата, която извира от дълбочината на земята, събужда в
човека
красиво, възвишено чувство.
Казвам: Мисълта на
човека
трябва да бъде извор – непрекъснато да блика.
У
човека
има мисли, които потъват в земята, а има и такива, които отиват нагоре, бликат като водата на чистия извор.
Значи
човек
може да бъде щастлив само след като завърши своя живот.
Блажен е онзи
човек
, който постоянно се усъвършенства, защото той никога не остарява.
Щастието може всеки момент да се изгуби и отново
човек
да бъде нещастен.
Затова се казва, че на земята
човек
не може да бъде щастлив.
Всеки вярващ
човек
всеки момент трябва да се стреми към блаженство.
Всичко, което
човек
изгуби, може да го намери, но допусне ли в себе си мисълта, че изгубеното не може да се намери, той е на крив път.
Казвам: Когато
човек
започне да се хлъзга, да пада, нека се остави да падне до дъното, а не само до половината.
Не, когато съзнанието на
човека
е будно, при такъв опит той ще научи много нещо.
Щом Мойсей първоначално се подхлъзна и не можа да влезе в Ханаанската земя, колко повече един обикновен
човек
ще може да влезе в обетована земя.
(втори вариант)
Приятно е
човек
да побеждава.
(втори вариант)
Лошо е
човек
да губи присъствието на духа, когато губи смисъла на живота, когато губи силите си, светлината си, тогава всичко наоколо му се вижда опако: хората лоши, никой не го обича, смъртта скоро ще дойде.
(втори вариант)
Защо
човек
не може да спи спокойно?
(втори вариант)
Ако при сегашните условия някой иска да се върне на небето такъв, какъвто е излязъл, той ще бъде най-нещастният
човек
.
(втори вариант)
По същия закон, ако някой
човек
е болен и излезе сред природата, колкото и да е красиво, колкото и слънцето да грее приятно, колкото птичките да пеят весело, колкото и изворите да шуртят красиво, този
човек
все ще бъде недоволен, все ще има нещо да го смущава.
(втори вариант)
Този
човек
, за да разбере красотата и величието на природата, трябва да се освободи от своето болезнено състояние.
(втори вариант)
Значи, за да може
човек
да проникне в духовния свят, той трябва да бъде здрав, защото този живот е живот на интензивна деятелност.
(втори вариант)
Само свежият
човек
е напълно здрав.
(втори вариант)
Грешният
човек
пък губи своята енергия безразборно, вследствие на което той е лишен и от здраве.
(втори вариант)
Отгде идват тези две състояния в
човека
?
(втори вариант)
Истинската причина за напрежението на водните пари лежи в
човека
.
(втори вариант)
Ето защо, когато
човек
се приближи при някой извор, който блика, той изпитва едно приятно чувство.
(втори вариант)
Това извиране на водата, която идва нейде от дълбочината на земята, внася в
човека
красиво и възвишено чувство.
(втори вариант)
Мисълта на
човека
трябва да бъде като този извор – непрестанно да блика.
(втори вариант)
У
човека
има мисли, които потъват надолу в земята, а има и такива, които отиват нагоре, бликат като водата на някой чист планински извор.
(втори вариант)
Значи
човек
може да бъде щастлив само след като завърши своя живот.
(втори вариант)
Блажен е онзи
човек
, който постоянно се усъвършенства, защото той никога не остарява.
(втори вариант)
Щастието може всеки момент да се изгуби и
човек
да бъде отново нещастен.
(втори вариант)
Затова се казва, че
човек
на земята не може да бъде щастлив.
(втори вариант)
Всеки верующ
човек
трябва всеки момент да се стреми към блаженство.
(втори вариант)
Всичко, което
човек
изгуби, може да го намери.
(втори вариант)
Когато
човек
започне да се плъзга, да пада, нека се остави да падне до дъното, а не само до половината.
(втори вариант)
Ще кажете: „Това е странно.“ Не, когато съзнанието на
човека
е будно при такъв опит, той ще научи много нещо.
(втори вариант)
Вследствие на това и най-богатият
човек
, като поживее няколко минути в ада, банкерите го обират, той започва да обеднява и става страдалец и чака час по-скоро да го изпратят на земята.
(втори вариант)
Не, животът има пълнота в себе си, но тази пълнота се добива само ако
човек
е във връзка с цялото.
(втори вариант)
Щом сърцето се изпълни с любов, то е пълна торба, затова сърцето на
човека
трябва винаги да е изпълнено с любов.
(втори вариант)
Често пъти
човек
дохожда в стълкновение с тях.
(втори вариант)
3.
Жлебът
,
НБ
, София, 8.1.1928г.,
Щом се роди
човек
, той е хванал вече нещо.
Докато не хване нещо,
човек
не може да се роди.
Мнозина питат: Защо
човек
плаче?
Казвам:
човек
плаче, защото е пипнал едно свещено място.
С разрешаването на този въпрос,
човек
ще намери и своето място в природата.
Значи,
човек
първо ще разреши своите лични въпроси, а след това ще дойде до семейните, обществените и общочовешките.
Според мене, геройство се изисква от
човека
, който се наема с разрешаването на въпроси от семеен, обществен и общочовешки характер.
Този
човек
трябва да бъде един от най-учените, най-чистите и най-богатите хора в света.
Следователно,
човек
е в правия път само тогава, когато изучава великите Божии закони и върви съобразно с тях.
Всеки
човек
трябва да се качи на гърба на любовта, за да цъфне.
Човек
е на прав път само тогава, когато изучава небето, слънцето, звездите, планетите, планините, реките, изворите, растенията, както и устройството на земята.
Не е въпросът да се откаже
човек
от живота, но той трябва да живее правилно, да има прави разбирания.
За да бъде
човек
беден или богат, има ред причини; за да бъде
човек
учен или невежа, пак има причини; за да бъде
човек
силен или слаб, за да бъде философ, поет или художник, и за това има причини.
Следователно, ако
човек
е нещастен, нека пази душата си от огорчения, да не мисли, че съдбата му е виновна.
Съдбата на всеки
човек
е такава, каквато той си я създал.
Човек
сам кове съдбата си.
Вие трябва да бъдете такива военни, че като замахнете с ножа си срещу
човека
, нищо да не засегнете в него: нито един кръвоносен съд, нито една артерия, нито един капилярен съд да не прережете.
Този
човек
е любимец на много хора, които с любовта си му помагат да се издигне.
За да бъде
човек
учен, пак същото положение.
Учен
човек
, в прав смисъл на думата, е онзи, който разбира живота и знае, как да приложи своята наука.
Значи, щастието на
човека
зависи от това – да бъде той обичан.
И наистина, най-голямото нещастие за
човека
се заключава в това, когато той престава да обича, и когато другите не го обичат.
И наистина, всяка направена погрешка не е нищо друго, освен абцес в организма на
човека
.
Когато любовта дойде в
човека
, тя сама ще стъпче жлеба.
– Защото ти, слабият
човек
, искаш да носиш любовта на гърба си.
Чрез храната
човек
може да трансформира енергиите си, но тъй, както днес се храни, той може само да се спъне.
Например, преследват някой
човек
за идеите му, затварят го и му казват: Ако не се откажеш от идеите си, ще те оставим да умреш гладен.
И наистина, този
човек
издържа пред глада.
Някой
човек
е богат, но неговото богатство става причина да го убиват на бойното поле.
Животът се управлява от ред закони, които
човек
трябва да спазва, за да може да извърви своя определен път.
Добре е
човек
да бъде богат, но богатството му не трябва да се губи.
Богатството представя артериалната кръв на
човека
.
Що се отнася до сиромашията, тя представя едно от приятните състояния в живота на
човека
.
В случая, думата „кукуригу" е символ, който служи като пропуск в живота на
човека
.
Казвате: По-добре е
човек
да бъде богат, отколкото сиромах; по-добре е да бъде учен, отколкото прост.
При слизането си на земята, невидимият свят е дал на всеки
човек
по един пропуск, с който да може свободно да пътува.
И тъй,
човек
първо трябва да разбере индивидуалния живот, за да не се спъва.
– Усилията, които
човек
е правил и прави, допринасят нещо за него.
Богатството, знанието, силата, които
човек
е придобил, остават за него.
Следователно, за да се справи с положението, до което е достигнал,
човек
трябва да се стреми към вътрешното разбиране на живота.
Няма по-страшен и по-велик
човек
от този, който ви обича. Защо?
Например, добре е никога
човек
да не знае, че е изгубил богатството си; добре е някога да не знае, че е болен. Защо?
Обаче, разумният
човек
трябва да има правилни разбирания за живота.
Когато някой
човек
страда дълго време от треска, накарат го да легне на земята и оставят мечка да го тъпче.
Мечката е много магнетична, и като потъпче малко
човека
, с това тя му придава от своята магнетична сила.
В първо време лозените пръчки се радват, че растат; радват се, че господарят им е разумен, благороден
човек
, който по три пъти на ден чете молитви, ходи на църква, пали свещи, но един ден дохожда при тях, с нож в ръка, и ги изрязва по всички правила на модерното лозарство, като оставя чуканите им голи.
Следователно, и на
човека
предстои, като на лозата, година след година да расте, да цъфти, да връзва, да дава плод.
Богатствата и благата в света интересуват
човека
дотолкова, доколкото той може да вземе участие в тях.
Благата на живота се осмислят за
човека
дотолкова, доколкото той може да се ползва от тях.
Когато обикновен
човек
я чете, тази книга е обикновена, проста форма.
Когато просветен, разумен
човек
я чете, тази книга буди съзнанието му, и той се свързва със съзнанията на всички разумни същества, които са живеели преди него.
Когато Любовта срещне
човека
, тя му казва: Качи се на гърба ми да те нося!
Човекът
се показва учтив, внимателен.
Велик е онзи
човек
, който взима участие в страданията на своите ближни и желае да им помогне.
Връзката между хората се дължи на Божия Дух и на Божественото съзнание, които работят върху ума, сърцето и волята на
човека
, с цел да го пробудят, да вземе участие, както в радостите, така и в страданията на ближните си.
Кой
човек
на земята не е бил наскърбен от любовта?
Следователно, ако питате, защо
човек
скърби, казвам:
човек
скърби, защото е отказал на любовта да го носи, а се наел той да я носи.
Когато казвате, че
човек
трябва да се роди, а после да умре, ето, какво разбирам: да се роди
човек
, това значи да стане богат.
Става ли обратното, идат нещастия и страдания в живота на
човека
.
Качи ли се веднъж любовта на гърба на
човека
, тя вече не слиза.
Да умре
човек
, това значи да осиромашее, т.е.
Раждане и смърт представят две смени в живота на
човека
.
Като слезе от гърба на
човека
, тя казва: Благодаря ти, задето ме носи.
Ти си отличен
човек
.
Обаче, с една идея само
човек
не може да съществува.
Например,
човек
има две очи, две уши, две ноздри, два крака, две ръце и т.н.
Това е анормално положение за
човека
.
Вие ще познаете
човека
по това, как слуша той.
Истинската философия на живота седи в това, да не се занимава
човек
с разрешаване на великите въпроси.
Ако е добър, умен
човек
, той насочва дясното си ухо напред, с него слуша.
Който е придобил безсмъртието, само той може да се занимава с разрешаване на велики въпроси, а обикновеният, простосмъртният
човек
може да се занимава с малки, дребни въпроси.
В лявата ръка, в лявата страна на
човека
е скрито всичкото му богатство, всичкият му капитал, който трябва да се пази.
В такъв случай, дясната ръка на
човека
служи за охрана на това богатство.
Човек
не може да описва нещо, което не е видял и опитал.
Един ден, когато
човек
стане праведен, с лявата ли ръка ще хваща, ще поздравява?
Човек
подава едната си ръка, само когато иска да спаси някого.
В бъдеще, умът, сърцето и душата на
човека
трябва да взимат участие в поздравленията на хората.
Следователно, правилно поздравление е това, в което умът, сърцето и душата на
човека
взимат участие.
Докато е на земята,
човек
трябва да развива всички свои центрове и способности, вследствие на което той трябва да мине през разни положения и изпитания: той трябва да бъде и богат, и беден; и учен, и прост и красив, и грозен.
Човек
трябва да мине през всички положения на живота, за да достигне пълно усъвършенстване.
Като богат,
човек
развива само един център в себе си – стремеж за събиране, за трупане на богатства.
Обикнеш ли някой
човек
, не го пипай.
Обикнеш ли някой
човек
, кажи му онази истина, която да му донесе светлина и да го направи свободен!
А тъй, да нахраним само
човека
и да го заставим да мисли като нас, това не е обич.
Да обичаш
човека
, това не значи, че той трябва да има ум, сърце и душа като твоите и да мисли като тебе.
Свободата подразбира, всеки
човек
да се проявява така, както се подтиква отвътре.
И при този вътрешен подтик, свободата изисква от
човека
придобиване на любовта, мъдростта и истината.
Няма по-голямо нещастие за
човека
от това, за момент само да зърне любовта и после да я изгуби.
Няма по-голямо нещастие за
човека
от това, да срещне онзи, който го обича, и той да отвори за момент само очите си пред него, да пролее няколко сълзи, и след това отново да ги затвори.
Само онзи
човек
може да върши волята Божия, очите на когото са отворени.
Значи, задачата на
човека
не седи в това, да бъде той добър, или да бъде праведен, но да върши волята Божия, да изразява Неговата Любов.
Човекът
е в това, как схваща и изявява нещата в даден случай, и какво е неговото разположение: има ли единство между мислите, чувствата и постъпките му.
В този смисъл, праведен, добър
човек
е онзи, в когото всички най-разнообразни енергии се хармонират.
Докато енергиите на
човека
не са в единство помежду си, той не може да се нарече праведен.
„Аз сам изтъпках жлеба." Когато се ражда
човек
, всеки се интересува, каква ще бъде неговата съдба.
4.
Разумно ограничение
,
МОК
, София, 8.1.1928г.,
Виждате, че един
човек
се навежда, търси нещо по земята.
Богатият
човек
дохожда в къщата ви, разговаря се с вас и ви обещава, че ще ви поддържа да свършите университет.
За вашата честност, разумният свят ви отпуща кредит чрез богатия
човек
, да свършите образованието си.
Добре е от време на време да получава
човек
някакъв подарък от онези, които го обичат.
За най-малкото добро, което виждат в
човека
, те са готови да го възнаградят материално и морално.
За да върви напред,
човек
се нуждае от одобряването на някое възвишено същество.
Човек
иска да знае как е издържал изпита си.
Приятно е да чуеш мнението на разумния и учен
човек
.
Организмът, с който
човек
разполага, е неговият инструмент.
Разумният
човек
прави всяко нещо навреме.
Като бърза,
човек
сам се спъва: тук се изгорил, там се ударил и т.н.
Чрез мисълта си
човек
се повдига в по-висок свят, дето лесно решава задачите си.
Дойдат ли желанията там,
човек
мъчно може да си помогне.
Затова казват, че
човек
се спъва от задния си ум.
Да мисли, да чувства и да постъпва
човек
, както иска, както намери за добре, това не подразбира свобода.
Като говорим за ограниченията, добре е
човек
да се наблюдава, да види на какви външни и вътрешни ограничения се натъква.
Когато мислите на
човека
имат земен характер, той навежда главата си повече надолу, към земята.
Тази е причината, дето понякога
човек
подпира главата си с ръце.
Когато главата натежнее, това показва, че
човек
се движи в гъста материя.
Като говорим за ограниченията, имаме предвид разумния
човек
, който лесно се справя с тях.
Преди всичко,
човек
трябва да знае, че астрологическите знаци не са само вън от него, те се намират и в човешкия мозък.
В мозъка на
човека
има едно слънце, около което се движат всички планети.
Значи
човек
носи астрологическите знаци в мозъка си.
Защо се интересува
човек
от слънцето?
Ако слънцето в
човека
изгасне, той е загубен.
Въпреки това,
човек
се гневи, не може да се владее и току грабне ножа, иска да си отмъсти на някого.
От голям страх
човек
може да се разболее.
Като утихне гнева, като мине страха и болестта,
човек
започва да мисли, да търси причината на своето състояние и по този начин сам си въздейства.
Ето защо, когато се натъква на известни състояния, на известни мисли и чувства,
човек
трябва да търси причините им, защо идат, отде идат и т.н.
Когато планетите дохождат близо до слънцето, те оказват благотворно влияние върху
човека
.
С това се обяснява защо
човек
мисли върху някои неща, а те не се сбъдват, докато не ги почувства в слънчевия възел.
Тя води
човека
в правия път, посочва му какво да работи, какви връзки да прави с хората и т.н.
Чрез интуицията
човек
изучава вътрешната астрология, т.е.
Като изучава себе си,
човек
може да си даде отчет за всички свои движения, да разбере, произволни ли са те, или не са произволни.
Човек
не трябва да се поддава на чужди влияния и внушения, на хипнотични състояния.
И най-силният, и най-ученият
човек
не може да се освободи от влияния.
Малко или много, всеки
човек
се намира под чужди влияния и внушения.
Ако влиянието е от възвишения свят,
човек
се ползва.
Едно трябва да знаете: Всичко, което става в природата, във външния свят, същото става и в
човека
.
Какво трябва да прави
човек
, за да не нарушава хармонията на съзнанието си?
Първо,
човек
трябва да се огради от влиянието на дисхармоничните съзнания вън от себе си.
Ще кажете, че причината се крие във вас, че вие сте лош
човек
, затова имате лоши състояния.
И това е възможно, но питам: Как така, един и същ
човек
днес е добър, на другия ден – лош?
Човек
е или добър, или лош; всъщност,
човек
не е нито добър, нито лош.
5.
Нови възгледи и методи
,
ООК
, София, 11.1.1928г.,
Какво по-голямо изкуство от това, да нарисувате
човека
такъв, какъвто е, без никакво ретуширане, без никакво заглаждане?
От първия портрет ще познаете, че
човекът
е работник на нивата.
От втория пък ще познаете, че този
човек
е живял охолно, свободно.
Това значи да рисува
човек
нещата такива, каквито са в действителност.
Казвате, че
човек
трябва да бъде добър и може да бъде добър.
Щом казвате, че
човек
може да се поправи, направете опит да видите доколко вашата мисъл е силна и може да повлияе на другите.
Това са два различни метода, с които
човек
може да си служи.
Често промените в състоянията се дължат на натрупване на излишно количество желязо в кръвта на
човека
.
Те имат смисъл за разумния, но не и за неразумния
човек
.
Някога в кръвта на
човека
се натрупва излишно количество фосфор, мед, сребро или други някои елементи, които не могат да се асимилират от организма и създават особени психически състояния или някакви болезнени състояния.
Когато се натрупа излишък от захар в кръвта,
човек
заболява от захарна болест.
Тези, които се занимават с висшата математика, могат точно да изчислят какво ще се случи на
човека
и кога ще му се случи това.
Ако в кръвта има излишък злато,
човек
става експанзивен, жизнен, разширява се, харчи много енергия, но същевременно в него се развива гордост и тщестлавие.
Освен тези елементи има и други, които влизат в кръвта на
човека
.
Запример,
човек
може да вярва, но неговата вяра се отнася само до една от областите на физическия свят: до сърцето, до ума и до волята на
човека
.
Вярата на
човека
може да се отнася и до причинния свят.
Най-после вярата на
човека
може да се отнася до абсолютния свят.
Щом впрегне енергията на работа,
човек
вече придобива знания.
Този
човек
има колело, което може да върти.
Това значи да успява
човек
.
Това ще направя, за да ви покажа, че в природата съществуват ред сили, с които
човек
може да оперира.
Когато сграхът се събуди в
човека
, в съответния мозъчен център се развива много топлина, вследствие на което в организма настава известна аномалия.
Друго положение, до което
човек
може да се домогне, е да се научи да рисува.
Всеки
човек
трябва да се учи да рисува.
Заболяването на задната част на мозъка се дължи на някакво сблъскване между ума и сърцето на
човека
.
Оттук ние вадим следния закон: ако се движите с един
човек
в една и съща посока, вие ще мислите като него.
Когато обикне света,
човек
започва да се върти заедно с него.
Този
човек
казва: „Каквото светът върши, това е идеал за мене.
Щом заболяването на задната част на мозъка за светския
човек
е толкова рядко, за ученика е още по-рядко.
Каквото и когото обикне
човек
, в него се явява желание да му подражава.
И тогава ние казваме, че когато е лишен от нешо
човек
всякога страда.
Животът е течение, ток от сили, които трябва да се вливат във всеки
човек
.
За да не страда,
човек
трябва да работи, да върви напред.
Колко струва на
човека
да си направи една градина?
Умът на
човека
се забавлява, но и в това забавление има красота.
Чрез изкуството
човек
възпитава и своя дом.Като говоря за изкуството като възпитателен метод, разбирам не само рисуването, но изкуството в най-широк смисъл на думата.
Да критикува
човек
и да разсъждава, това са две различни неща.
Човек
всякога трябва да мисли, да разсъждава, а не само когато се намира в мъчнотии.
Изкуство е наистина
човек
да напише буквите в такъв ред, че да образува от тях срички; от сричките – думи; от думите – изречения; от изреченията – цяла реч, която да представя нещо добре изразено, логически и граматически.
В живота има хубави, красиви неща, но зависи как гледа
човек
на нещата.
Тази вечер четохте темие си върху: „Отличителните черти на
човека
и на животните".
Казвате, че
човек
се отличава от животните по мисълта си.
Човек
е мислещо същество.
По-право е да се сравнява
човек
с
човек
, а не
човек
с животно и да се търсят отличителните им черти.
Защо не може да се сравнява
човек
с животно?
Следователно да сравняваме
човека
с животното, това значи да сравняваме запалената свещ с незапалената.
Животното не съдържа в себе си този огън, този пламък, тази светлина, каквато
човек
съдържа.
Човек
има мисъл, а животното няма.
Когато сравнявате хората, имайте предвид техните добродетели: сравнявайте любовта на един
човек
с любовта на друг; разумността на едного с разумността на другиго и т. н.
Казвате: „Еди-кой си е добър
човек
.” За добрината на
човека
не се говори, тя се изпитва.
6.
Заветът
,
НБ
, София, 15.1.1928г.,
Не е въпросът, че вилиците и ножовете трябва да бъдат златни, но това подразбира, че в
човека
трябва да се внесат нови чувства, които да имат устойчивостта на златото и на среброто.
Устойчив
човек
е онзи, който, при най-големите страдания, изпитания и мъчнотии, не губи присъствието на духа си.
Ако запази присъствието на духа си, благодари на Бога за станалото и продължи да яде, като че нищо не е било, той е устойчив характер –
човек
с велик морал.
Запример: някой
човек
изгуби голяма сума, отчае се, иска да се самоубие.
Значи, в първия случай, едно число поставя
човека
в положение – да се убива.
Това показва, че числата имат смисъл; те играят важна роля в живота на
човека
.
Ако едно число е в низходяща степен, може да убие
човека
.
Ако е във възходяща степен, същото число, може да съживи
човека
.
Също така, една дума може да убие
човека
, може и да го възкреси.
Ако някой каже, че ви обича, че е готов на всякакви жертви заради вас, вие ще си въздъхнете спокойно, ще се зарадвате и ще кажете: Значи, има
човек
в света, който ме обича.
Когато искат да кажат нещо лошо за някой
човек
, казват: Той е цял вълк.
Срещате друг
човек
, който казва, че ви мрази, и вие веднага се наскърбите.
Когато казват, че някой
човек
е цяла овца, това показва, че и в овчедушието има нещо разумно.
Казвате:
Човек
не трябва да бъде овца.
Устойчив
човек
е този, който еднакво приема и омразата, и любовта.
Следователно, ако някой ви мрази, кажете си: Омразата към мене ражда любов към друг някой
човек
.
Ако срещу някой
човек
насочите една пушка, той непременно ще пострада от нейните куршуми.
Също такава динамическа сила се крие и в
човека
.
По-разрушителна сила в
човека
от гнева няма.
Обаче, като се разгневи,
човек
моментално кипва и е готов да разруши всичко, което се изпречи на пътя му.
Любовта, мъдростта и истината на миналото не са за нашия
век
.
Ако някой
човек
е причина за неговия гняв, той казва: Аз ще ти дам да разбереш, кой съм!
Вярванията на миналото не са вярвания и за нашия
век
.
Смешно е, да дойде днес
човек
, да ви учи да живеете като овцете!
Ако
човек
се гневи по един път през годината, както и да е, но ако се гневи по десет пъти на ден, този гняв не е на мястото си.
Любов е, защото спасява живота на
човека
.
Срещате на улицата
човек
, който е тръгнал да убива някого, да му отмъсти за нещо.
Удряте този
човек
с бастона си през крака му и го счупвате.
Лошо ли направихте на този
човек
?
По едно време се образува хайка срещу този
човек
и десетина души започват да го преследват.
Ако той жали за своя счупен крак, колко повече трябва да жали за живота на един
човек
!
Най-после и на
човека
казвам: когато мислиш право, това показва, че Бог съществува.
Старият живот, старият
човек
е пресъхнала река.
Детето представя новия живот, новия
човек
, който носи в себе си Божествените елементи.
И най-после, решавате да извадите една от тия риби, извън водата, да я поставите при условия, при които
човек
живее.
Щом е опитал нещата,
човек
може вече да вярва.
Щом е опитал нещата,
човек
може да вярва и на хора с по-големи опитности от своите.
Разумният
човек
е съвършен в постъпките си.
Следователно, разумният
човек
всякога изправя нещата, а глупавият – разваля.
Каквото и да дадете на глупавия
човек
, в края на краищата, той все ще го развали: и най-хубавата дреха да му дадете, той ще я развали; и най-доброто управление да му дадете, той ще го развали; и най-разумната религия да му дадете, той ще я развали; и най-добрата наука да му дадете, той ще я развали.
И обратно: каквото дадете на разумния
човек
, той ще го запази и усъвършенства.
Кой
човек
не храни в себе си идеята, да отиде в Русия, да побеждава.
Ако някой
човек
, в своя еволюционен път, е успял да развие едно грамадно тяло, като това, на предпотопните животни, де ще се ползва от тази придобивка?
Или, ако в своя еволюционен път,
човек
успее да намали тялото си толкова, че да се превърне в микроб, който, съвременната наука едва с микроскоп може да разглежда, какво се ползва от тази придобивка?
Какво ще се ползва
човек
, ако има грамадно, или пък, ако има малко тяло?
И човешкият живот се върти като точило, но със своите мисли и чувства,
човек
изхабява мозъка и сърцето си, и като достигне 80 годишна възраст, казва: Остарях вече, свърши се моят живот, но не разбрах смисъла му.
Тъй както хората разбират старостта, тя е резултат на напразно изразходване на Божествената енергия в
човека
.
Какво остава на този
човек
?
Щом се види гол, съблечен, този
човек
ще каже: Всичко се свърши с мене!
Обаче, когато тези процеси стават в психиката на
човека
, тогава не е добре.
Тези промени причиняват известни болки на
човека
.
Когато външните енергии влизат свободно в човешкия организъм, без никакво вътрешно съпротивление,
човек
изпитва в себе си пълна хармония.
„Господ Бог ваш направи завет." Значи, най-важното в живота на
човека
е договорът, заветът с Бога.
Впрочем, един факт, една постъпка, добра или лоша, не определят още
човека
.
Като гледали, как щедро раздава пари, тия хора си казвали: Чудно нещо, колко щедър
човек
!
Обаче, установи ли се договор между Бога и
човека
, той непременно оцелява.
Обаче, апашът бил умен
човек
.
Докато
човек
остава верен на идеала на своята душа, дотогава той ще запази своята издръжливост.
Въз основа на това, казвам: всеки
човек
трябва да има известни възгледи, известни убеждения, на които никога да не изменя.
За
човека
е важно, неговите убеждения да го повдигат, да му дават сила, правилно да расте и да се развива.
Ще кажете, че по-добре е за вола, да го заколи и изяде вярващ
човек
, отколкото безверник.
Като спазва този закон,
човек
ще преодолее всички страдания.
Казвате за някой
човек
, че е материалист.
" Който коли вол, прави същото, както онзи, който убива
човек
.
Съвременните християни, които от преди две хиляди години са тръгнали след Христа, а от преди три хиляди години знаят заповедите Божии, казват за вола: Вол е той, животно е, не чувствва нещата като
човека
.
Този завет е връзка на
човека
с Бога.
Има един вътрешен договор, сключен в живота, за неизпълнението на който всеки
човек
ще бъде съден.
Един ден, когато
човек
напусне земята, ще дава отчет за всички свои дела.
Делата на
човека
определят, кои ангели да го посрещнат.
Светлите ангели водят
човека
в двореца, при царя, дето му дават богато угощение.
И в обществената безопасност угощават
човека
, но само след като го прострат на земята, с лицето надолу.
Здравият
човек
не трябва да реже хляба с нож. Защо?
– Когато
човек
реже хляба с нож, желязото, от което е направен ножа, пък и самият нож, предизвикват в него желание да клъцне, да пореже някого.
7.
Творец на съдбата си
,
МОК
, София, 15.1.1928г.,
Те ще се откриват постепенно, според подготовката на
човека
– това зависи от степента на неговото развитие.
Бог работи върху
човека
с доброто и със злото, с положителните и с отрицателните сили.
От
човека
зависи как ще се ползва от тия сили.
Човек
се е унижил пред Бога и пред разумните същества, като е загубил благото, което му е дадено, а не иска да се изложи пред ближния си.
В живота има много начини, чрез които
човек
може да подобри съдбата си.
Няма
човек
на земята, който да е лишен от добри и разумни приятели.
Затова казваме, че
човек
е творец на своята съдба.
Къде се проявява най-голяма дейност на
човека
?
Устата е врата, връзка между природата и
човека
.
Стомахът пък е свързан със слепоочните области на
човека
, а оттам и с творческия му ум.
Нуждата от храна е направила
човека
изобретателен.
С други думи казано: Стомахът е направил
човека
изобретателен.
И тъй, всеки орган, всяко сетиво помага за развиване на известни способности в
човека
.
наблюдателния ум на
човека
.
Там има много ръбове в противоположни посоки, които задържат
човека
, препятстват на падането.
Като геометрическо тяло,
човек
представя куб в движение.
Тази е причината, поради която
човек
не тръгва всеки ден с един и същ крак от дома си: някога с десния си крак, някога с левия.
Двата крака не съдържат еднакви енергии, тъй щото, от значение е, с кой крак
човек
тръгва от дома си, колко обръщания правил през деня и в колко часа се връща и т.н.
Дойдете ли до живота на съзнателния
човек
, нужно е будно съзнание.
Като отива на работа или на училище,
човек
трябва да знае с кой крак да тръгне – с десния, или с левия.
Човек
може да черпи знанията си направо от природата: от вятъра, от облаците, от небесната дъга, от камъните, от цветята, от дърветата, от животните.
Следователно
човек
не може да дойде до познаване на себе си, ако не е познал природата.
И най-после, като изучите и
човека
– самия себе, вие сте готови да влезете в Божествения свят.
Докато не влезе в Божествения свят,
човек
се намира в бурното море, изложен на бури и ветрове, на земетресения и катаклизми, на тревоги, смущения, лишения и т.н.
Това подразбира да бъде
човек
господар на своите сили, да разполага със знанието си във всеки даден момент.
При този наклон
човек
се чувства доволен, радостен и обновен.
След много блъскане ще го остави на някой бряг, но не на този, който
човекът
е желал.
Разумният
човек
не очаква на приливите и на отливите.
За да спазва разумните правила на живота,
човек
трябва да изучава окултните науки.
Като изучава окултните науки,
човек
вижда, че външните условия оказват влияние върху организма и характера му.
Запример, ако космите на
човека
са дебели, това показва, че той е живял в груба среда, която му е противодействала; ако космите му са меки, той е живял в мека среда, благоприятна за развитието му.
Колкото по-отворени са очите на
човека
, толкова по-малка е била окръжаващата светлина.
Човек
трябва да пази зрението си: да не гледа направо силна светлина, като слънчевата, електрическата и др.
Човек
трябва да знае как да тонира зрението си, да се нагажда на различните светлини, без да поврежда очите си.
8.
Малки и големи придобивки
,
ООК
, София, 18.1.1928г.,
Щом има известни придобивки, мъдростта ще дойде в
човека
, ше донесе запалката на живота – любовта, която ще запали огъня на неговото огнище.
Всяко изпитание на
човека
е дадено с цел да се изпита колко килограма вода има в бъчвата си.
Колкото по-малко е водата в бъчвата на някой
човек
, толкова по-лесно се обезсърчава.
Съмнението неизбежно ще дойде в
човека
, но той не трябва да го държи дълго време в себе си.
Защо трябва да се съмнявате в
човека
?
– Ама този
човек
е лош.
– Не е лош
човекът
, но е сянка на нещо.
–На добрия
човек
.
Значи зад лошия се крие добър
човек
.
Зад добрия пък се крие лош
човек
.
Когато
човек
падне на земята, по същия начин и той се подпира на ръ-цете си.
Същото може да се каже и за
човека
.
Когато
човек
се наведе надолу, това показва, че условията, при които живее, са неблагоприятни.
Тези въпроси седят извън възможностите за разрешаване, с които
човек
разполага.
Следователно когато сърцето и умът на
човека
са свободни, той се намира при добри условия на живота.
Когато изпитва притеснение в ума и в сърцето си,
човек
не е свободен.
Господ всичко е направил, но ние какво ще направим в този
век
?
Такъв е въпросът за старостта и за младостта.Старостта настъпва, когато приходите на
човека
намаляват.
Когато между мислите, чувствата и постъпките на
човека
се възстанови пълно единство, той разполага вече с дълбок вътрешен мир.
Мирът представя психическа сила в
човека
, при която спокойно могат да се развиват неговите способности.
Когато се развие една способност, тя ще предизвика втора, трета, докато се събудят всички умствени способности в
човека
.
Човек
не трябва да си прави илюзии, да мисли, че Бог му говори, или че ангелите му говорят.
И това е възможно, но за да бъде така, много се изисква от
човека
.
Добре е да помислите малко върху въпроса по какво се отличава
човек
, на когото Бог говори, от този, на когото ангелите и светиите говорят.
Такъв
човек
коренно се отличава от другите.
То е условие за развитие на
човека
.
Учен или прост, всеки
човек
носи в себе си придобивките на своето минало, с които днес свободно разполага като със свой капитал.
А в процеса на развитието си,
човек
непременно ще мине през страдания.
Има придобивки, които са благо за
човека
.
Без мъдростта вие ще се намерите в положението на
човек
, който има огнище, на което е турил дърва, въглища, но липсва му запалка, кибрит, с който да запали огъня.
Следователно има блага, придобивки, които в даден случай носят нещастие за
човека
.
Отнемането на тия блага носи щастие за
човека
.
Наистина, какво по-голямо благо за
човека
от това да дойде някой при него и да отнеме от ръката му насипания огън?
Любовта е запалката, а мъдростта ще научи
човека
как да употреби тази запалка.
Оттук можем да извадим следното заключение: малкото благо е дадено от
човека
; голямото благо – от дявола, а където няма никакво благо, там пък Бог взема участие.
Щом всичките блага на
човека
се отнемат, там Бог е взел участие.
Щом любовта дойде, огънят ще се запали, дърветата ще изгорят, а
човек
ще се стопли и ще си сготви нещо за ядене.
В такъв случай за предпочитане е
човек
да живее, отколкото дърветата да останат неизгорели.
Всъщност няма
човек
без блага в света.
Вие станахте жертва за
човека
, но аз ще ви дам нови форми, нови тела, ще ви приготвя за нов живот.” Любовта има право да взема живота на дърветата, защото тя го задържа в себе си и при случай го връща, но вече подновен, възроден.
Затова е казано в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога." Обаче в който момент
човек
започне да мисли, че животът е само негово благо и търси начин как по-рационално да го използва за себе си, той е създал вече своето нещастие. Защо?
Значи
човек
е огнище без запалка.
Да се мисли другояче, то е все едно някой
човек
да купи грамадни пространства земя и да се заеме сам да ги пази.
За да разбере добре живота на земята и да знае как да устрои своя живот,
човек
трябва да спре вниманието си върху Божествения живот.
Човек
може да се освободи от страданията само след като се върне там, отдето е излязъл.
Ще кажете, че като живее съобразно Божиите закони,
човек
може лесно да се справи с мъчнотиите и страданията.
Донесете тенджерите си тук и почакайте, докато яденето ви се сготви.” И това е хубаво, но за предпочитане е
човек
да има свое огнище, свой огън, отколкото да ходи по чужди огнища. Защо?
Кой
човек
има такъв дълбок мир в себе си, че при всички условия на живота си да е готов да живее освен за себе си, още и за своя ближен?
Няма по-велико и по-красиво нещо от това, да знае
човек
как да слугува!
Те се чудят как е възможно любовта да ограничава и да прави
човека
нещастен.
Следователно за да се прояви животът,
човек
трябва да се ограничи, да мине от безграничния в граничния свяг.
Такова нещо представя за
човека
служенето на Бога.
Да има
човек
много знания, които не е обработил и приложил, това е все едно да се товари с повече багаж, отколкото му трябва.
Невъзможно е да влезе Божествена енергия в
човека
и да не му даде някакъв тласък.
Щом този тласък влезе в
човека
, той не може вече да остане в това положение, в което е бил първоначално.
Най-малката Божествена енергия е в състояние да събуди
човека
, да го оживи и възкреси.
Това не значи, че
човек
не се нуждае от любовта.
Ми-сълта на
човека
минава през различно гъсти сита, независимо от това, дали тя е възходяща, или низходяща.
Последното сито е толкова дребно, че почти не пропуща мисълта на
човека
.
И обратно: когато мисълта на
човека
е низходяща, т. е.
То умъртвява, приспива
човека
.
Такова пеене действа хипнотично върху
човека
.
Някой пее любовна песен и унася
човека
. Защо?
Следователно докато се привлича от обичта, от любовта на хората,
човек
слиза към центъра на земята и започва да се товари с нечистотии.
Вместо да се изкачва с мисълта си нагоре, към гъстите сита и да се освобождава от нечистотиите, от лошото в себе си,
човек
слиза надолу, в гъстата материя, дето ситните дупчици на ситата се запушват и остават само едрите, през които минават най-големите нечистотии.
По този начин
човек
се все повече и повече товари.
Днес се кълне в любов, готов е да умре за любимия
човек
и след две години не иска да го види.
Това са въпроси, които не се разрешават при движението на
човека
към центъра на земята.
Дяволът е тьрговец, и
човекът
е търговец – въпрос е кой от двамата ще надхитри, кой повече ще вземе.
– Ще стана ли учен
човек
?
– Ще стана ли добър
човек
?
Майката е добра, разумна жена; бащата е учен, виден
човек
.
Срещате един
човек
, махнете му с ръка и той веднага ви отговаря – разбира ви.
Друг някой махне с ръка на същия
човек
, той не му отговаря – не го разбира.
В един случай можете да кажете, че някой
човек
е красив, а друг - грозен, но в друг случай, грозният е сянка на красивия, а красивият е обект на грозния.
Каквато възможност има за
човека
да бъде красив, такава възможност има да бъде и грозен.
Всички се заемат да го възпитават, учен
човек
да излезе от него.
Каквато възможност има за
човека
да бъде светия, такава възможност има да бъде и най-големият грешник.
Понеже чо-
век
сам е създал условия за тия неща, затова те са неизбежни за него.
За развитието си
човек
се нуждае от вътрешна свобода.
Човек
сам може да създаде своята святост, сам може да създаде и своята греховност.
Представете си, че някой
човек
влезе в къщата си, затвори кепенците на всичките си прозорци и след това усилено се моли на Господа да изпрати слънчевата светлина в къщата му.
Някога светлината може да влезе в къщата на
човека
и без молитва, при условие прозорците да са отворени и къщата да е изложена на изток.
Този
човек
е на крив път.
Чрез пост
човек
може да намали малко от своите мазнини, но не и да развива дарби.
Постът усилва волята, донякъде развива търпението на
човека
, докато най-после той се увери, че и с малко ядене може да живее.
Изобщо постът е метод за борба с лошите наследствени черти в
човека
.
Значи чрез пост
човек
може да смекчи донякъде неблагоприятните условия, при които е роден.
Най-първо,
човек
не трябва да бъде пристрастен.
(втори вариант)
После с поста придобиваш доверие, че с малко може да мине
човек
.
(втори вариант)
Друг казва: "Лош
човек
е той."
(втори вариант)
Аз зная лошия
човек
, разбирам тази философия.
(втори вариант)
Казвам, лош
човек
е, а в себе си казвам: "Много голяма сянка е." Като ми говори за този, лошия,
човек
, аз виждам пътя на добрия, светия
човек
.
(втори вариант)
Чрез лошия
човек
виждам някой ангел, Бога.
(втори вариант)
Какво се ползва
човек
от своите придобивки?
(втори вариант)
Значи има известни блага, които, като се дадат на
човека
, принасят нещастие, а като се вземат от ръката, както в дадения случай, е едно благо.
(втори вариант)
Сега ние идваме до един принцип: малкото благо в света е от
човека
, голямото благо е от дявола, а дето няма никакво благо, то е от Бога.
(втори вариант)
Малкото благо е от
човека
, голямото благо е от дявола, а дето няма благо, е от Бога.
(втори вариант)
Старостта в живота иде, когато приходите на
човека
се намалеят, настава финансова криза.
(втори вариант)
Вследствие на това този орех се намира в неблагоприятни условия и той, както един
човек
, който пада, че иска да си тури ръцете, за да се подкрепи на тях, и този орех си туря клонищата надолу, за да може да преодолее лошите условия."
(втори вариант)
Той е направил, но ние какво ще направим в този
век
.
(втори вариант)
Избавление има,
човек
да се повърне оттам, дето е излязъл, но не по същия път.
(втори вариант)
Любовта ограничава
човека
и го прави нещастен.
(втори вариант)
Всички тогава предизвикват тази енергия, която ще обиколи целия мозък,
човек
расте и правилно се развива.
(втори вариант)
Хубаво е
човек
да има кой да го обича, Господ да му говори, ангелите да му говорят.
(втори вариант)
По какво се отличава
човек
, на когото Бог говори?
(втори вариант)
Спорът може да произлиза от чисто материални работи, внушени в света, после, за някакви придобивки, а най-после, един спор може да произтича за умствения уровен на
човека
.
(втори вариант)
По какво се отличава
човек
, на когото ангелите говорят?
(втори вариант)
По какво се отличава
човек
, на когото светиите говорят?
(втори вариант)
Сега, при тези условия, при които ние се намираме, казваме: "Този
човек
е такъв и такъв." Но как ще се разреши вътрешното противоречие?
(втори вариант)
Казваш: "Ще бъда ли учен
човек
?
(втори вариант)
"Ама ще бъда ли добър
човек
?
(втори вариант)
Такива песни уморяват
човека
, приспиват го.
(втори вариант)
Пението трябва да съживи
човека
.
(втори вариант)
И
човекът
, и той е търговец.
(втори вариант)
Никога не мисли, че един
човек
е по-красив, друг по-грозен.
(втори вариант)
В дадения случай е така, вярно, но по отношение на друг закон този, грозният,
човек
е [сянка] на красивия, пък красивият е обект на грозния.
(втори вариант)
Разбиранията на един учен
човек
в една област, на друг учен
човек
, на един владика, на един свещеник, проповедник, на всички хора разбиранията са различни.
(втори вариант)
Защото ученият
човек
, като види някоя планета, някоя звезда, има разбиране, говорят му.
(втори вариант)
Сега това не е една необходимост, туй неизбежно
човек
го е създал.
(втори вариант)
Човек
може да създаде светостта в себе си.
(втори вариант)
Единственият
човек
, който не е получил светлина, сте вие.
(втори вариант)
Не че сме изолирани, но като знаеш езика на някой
човек
, знаеш да се разговаряш с него.
(втори вариант)
Дъщерята ще каже на майката: "Мене ми се струва, че баща ми е много добър
човек
, но неговите възгледи не са така добри." Значи дъщерята критикува, тя е недоволна от бащата.
(втори вариант)
9.
Животът във формите
,
МОК
, София, 22.1.1928г.,
Щом съществуват такива постижения, и обикновеният
човек
може да върви по пътя на съвършените, да постигне съвършенство.
Важно е още днес
човек
да постави добра основа на живота си и да гради върху нея.
За обикновения
човек
е достатъчна светлината на философския ум, но за онзи, на когото умът е организиран вече, друга светлина е нужна – мека, бяла светлина, наречена духовна.
Какво трябва да прави
човек
, за да понася мъчнотиите в живота?
За да запази равновесието си,
човек
трябва да обича и лошите хора, с които е поставен на везните.
Представете си, че вие сте поставени на едното блюдо на везните, а на другото – един лош
човек
, към когото нямате разположение.
Лош
човек
е, наистина, но само с него се уравновесяват везните.
Обикновено Провидението поставя в блюдата на житейските везни един добър и един лош
човек
, взаимно да се уравновесяват.
Злото и доброто съществуват и в самия
човек
.
Каквито усилия и да прави,
човек
не може да се освободи от злото.
Изкуство е не да бяга
човек
от лошото си естество, но да го уравновеси с доброто.
Най-малкото нарушаване на равновесието внася противоречия в
човека
.
“ За да не нарушава равновесието си,
човек
трябва да знае от какво може да се освободи и от какво не може.
Човек
трябва да бъде разумен, да знае кога и как да критикува.
Защо не трябва
човек
да критикува?
Важно е
човек
да работи, един ден ще излезе нещо от него.
Човек
трябва да се изучава, да знае какви линии носи в себе си.
Ако линията на раменете е права и широка,
човек
е пригоден за физическия свят.
Когато линията на раменете е крива, заоблена надолу,
човек
върви по женска линия.
Такъв
човек
работи повече с мисълта си.
колкото повече енергия се складира в брадата,
човек
става по-голям материалист.
Колкото повече се засилва горният триъгълник, челото и горната част на главата,
човек
става по-голям идеалист.
За да развива ума или сърцето си,
човек
трябва да си създава красиви образи за нещата.
Затова е казано: „За каквото мисли
човек
, това става“.
Невъзможно е външната обстановка да не повлияе на
човека
.
Светът е пълен с красиви и изопачени форми на мисълта, но
човек
трябва да бъде господар на себе си, да знае кои да възприеме и кои да отхвърли.
Обаче заедно с
човека
те трябва да се подчиняват на неговата разумна воля, т.е.
Няма по-велико нещо за
човека
от това, да бъде господар на своите мисли и чувства, да ги различава и да знае кои да приеме, кои да остави вън от себе си.
Има занаяти, професии, които развиват долната част на лицето – брадата, челюстите, скулите на лицето – и правят
човека
материалист.
Има и такива занаяти и професии, които развиват горната част на лицето и правят
човека
идеалист.
В природата има тъй наречени „живи места, живи фокуси“, които предават на
човека
живи, разумни енергии.
Едно такова място може да предаде на
човека
една светла, възвишена мисъл, която да го подтикне към нещо добро и красиво.
Какво по-ценно може да има
човек
от живота си?
Кога работи
човек
даром?
10.
Никодим
,
НБ
, София, 22.1.1928г.,
Те се отбелязват не само в невидимия свят, но и върху човешкото лице, както и на очите, и на устата на
човека
.
Същото нещо може да се каже и за очите, и за носа на
човека
.
Всичко е отбелязано на
човека
: на главата, на лицето, на ръцете, на краката, на цялото му тяло, както и в движенията му.
Дали очите на
човека
са по-далеч или по-близо до носа, това показва живот, поставен по два различни начина.
Широко отворените очи на някой
човек
показват, че той се е родил през нощта, вследствие на което възприема много впечатления.
Затова, именно, умът на този
човек
се разсейва.
Значи,
човек
трябва да вземе предвид времето, когато ще предприеме някаква работа.
По тези неща вие ще различите апаша от благодетелния
човек
.
Когато религиозният, или светският
човек
не постъпва съобразно законите на природата, това показва, че той е неразумен
човек
, има високо мнение за себе си и казва: Ще се наредят работите!
Христос каза на Никодима: „Ако се не роди
човек
изново, не може да влезе в Царството Божие." Новораждането подразбира второ раждане, т.е.
по плът,
човек
не познава майка си и баща си и ги търси; когато изново се роди, по дух, той познава вече своята майка и своя баща и по име ги зове.
Там и майката, и бащата, и сестрите, и братята на
човека
вечно живеят.
Следователно, за всяко зло дело
човек
ще бъде предупреден.
За всеки
човек
е определено, какво трябва да направи и кога трябва да го направи.
„Никодим дойде през нощ при Исуса." Питам: Кога трябва да отиде
човек
при Христа?
„Имаше някой
человек
от фарисеите, на име Никодим." На времето си, Никодим беше един от учените хора, началник Юдейски; и днес да беше жив, пак щеше да бъде учен
човек
, като Кант, като Лайбниц, или поне като някой от сегашните учени естественици.
Той познаваше естествените науки, знаеше закона за странствуването на душите, но запитваше Христа: „Може ли
човек
да се роди изново?
"
Човек
само един път се ражда и умира.
Когато някой умре, хората казват: Всичко се свърши с този
човек
!
Да се говори, че със смъртта на
човека
всичко се свършва, това подразбира, че след като е учил, например, десет години в някое училище, той свършва това училище.
Запример, тялото на
човека
не трябва да расте много, защото ще погълне силите на ума.
Човек
трябва да бъде здрав, силен, но тялото му по никой начин не трябва да поглъща енергиите на ума.
Такъв
човек
прекарва повече растителен, отколкото умствен живот.
Какво печели този
човек
?
И тъй, помнете следното нещо:
човек
дава малко, дяволът – много, а Бог – нищо, или всичко.
Като даде много, дяволът снема и двете кожи от гърба на
човека
, а след това го заробва за три-четири поколения.
И затова, казвам: не се заблуждавайте от малкото, което
човек
дава!
Обаче, когато смъртта дойде при някой слаб
човек
, ще го мушне с ножа си на две-три места и ще го отнесе със себе си.
Човек
с голямо тяло е голям сом;
човек
с малко тяло е малка рибка.
Понякога е опасно
човек
да се разхожда покрай бреговете на духовното море, да не го уловят преждевременно и да не може да се върне на земята.
Носите ли го в десния, може да се разгневите някога и да мушнете с него някой
човек
.
Ако това е вярно, не струва ли днес една риба да се пожертвува, за да стане някога
човек
?
Обаче, има начин, по който
човек
може да се освободи, да не бъде изяден.
Тогава се явява въпроса за месоядството: трябва ли
човек
да се храни с месо, или не трябва?
Благородството на
човека
изисква да отива при Христа и в единия, и в другия случай.
Първо
човек
трябва да мисли върху почвата на живота; после – върху формата на живота; след това – върху съдържанието на живота и най-после – върху смисъла на живота.
Днес всеки
човек
живее на земята, но животът му още не е правилен. Защо?
Ще възразите, че заекът е животно, не чувствува като
човека
.
Следователно,
човек
трябва да знае, кои букви се съединяват помежду си и така да ги нарежда.
Ако
човек
спазва законите на тази граматика, мислите му ще се нареждат правилно и хармонично.
Ние наричаме тия същества ангели, архангели, и всички заедно съставят космичния
човек
.
Тъй щото, когато
човек
се ръководи от някаква амбиция в живота, нека тази амбиция не се отнася до постигането на някой министерски пост, но да дойде
човек
до положение да взима участие в създаване на вселената.
Какво по-красиво желание от това, да види
човек
славата Божия!
А тъй, да се стреми
човек
да стане пръв министър в своята държава, и няколко години след това да бъде оплют и подигран, то е равносилно на игра с кукли.
И ако в даден случай не може да произнесе известна гласна или съгласна буква,
човек
ще си създаде някакво нещастие.
Ако някой
човек
отиде в участъка и се изповяда пред властта, че е откраднал някаква сума, ще го похвалят ли за тази му изповед?
Да се изповядва
човек
, това подразбира да съзнае той в себе си, че не е постъпил според законите на природата.
Само новата мисъл, новата светлина може да направи
човека
здрав, да събуди в него великото, идеалното, което е вложено в душата му.
Защо трябва да отива по участъците, да се изповядва, че обрал някого, когато може да срещне този
човек
и да му каже: Приятелю, аз откраднах от тебе еди каква си сума.
Когато Никодим запита Христа за смисъла на живота, Той му отговори: „Докато не се роди изново,
човек
не може да разбере смисъла на живота.
"Следователно, докато не се роди изново,
човек
не може да разбере великия идеал, който трябва да следва в живота.
Често съвременните хора говорят за жертвата и казват:
Човек
трябва да се жертвува!
Ако и той се хвърли в кладенеца, трябва да се чака дълго време, да мине някой
човек
, да донесе въже и да извади и двамата.
При това положение, всеки може да бъде патриот, всеки може да бъде министър, или какъв и да е, но като
човек
с власт, той няма да убива, няма да беси, няма да затваря хората в „Обществената безопасност”, няма да изнасилва никого.
Това значи: само Божията Любов е в сила да заличи греховете и престъпленията на
човека
, но при условие, че в душата му е станал преврат, и той бъде готов в името на тази Любов да се прости и примири с всички хора.
Следователно, между Бога и човешката душа не трябва да застава никакъв
човек
, никакъв посредник.
Обаче, ако някой пожелае, да вземе със себе си даден
човек
, той трябва да го постави или наляво, или надясно от себе си, но по никой начин пред себе си.
Това не значи, че никой не иска да му помага, но стомахът на този
човек
е слаб и не може да носи.
Ако му дадете да пренесе няколко килограма жито, той не може сам да ги пренесе, ще търси или
човек
, или кола, или някое товарно животно.
Следователно, когато
човек
не иска да изкаже своето вътрешно убеждение пред хората, от страх да не изгуби положението си, или доброто мнение на обществото, той се отнася към категорията на Никодимовците.
За да реализира тази идея,
човек
се нуждае от знания.
Казвам: ако трябва да благодарим на коня, на вола за сторената ни от тях услуга, колко повече всеки момент трябва да благодарим в душата си и за най-малкото добро, което някой
човек
ни е направил!
Запример, някой
човек
се е родил там, дето не е трябвало, или се е родил 23 деня по-рано, или по-късно.
Такова раждане не може да изведе
човека
на добър край.
Ще кажете, че някой
човек
е благодетелен, защото пожертвувал 20 милиона лева за бедни.
Ако някоя идея се роди 23 деня по-рано, или по-късно от определеното за нея време, тя ще донесе нещастие за
човека
; обаче, ако една идея се роди точно на време, тя ще внесе в ума и в съзнанието на
човека
нова светлина, от която той ще разбере, че се е родил изново, т.е.
Този
човек
одрал кожите на хиляди животни, събрал на готово житото на десетки и стотици земеделци, ползува се от техния труд, а след това ще прави добрини с чужди пари.
Това подразбира силен
човек
, с характер, подобен на Христовия.
Аз поддържам страданията дотолкова, доколкото
човек
може да прояви чрез тях своето геройство.
Разумният
човек
не трябва да си служи с метода на Никодима, на този горделив дух.
Обърнете се към Христа като към някой богат и добър
човек
, с молба да ви помогне.
Това не е за обида, но
човек
трябва да разбере вътрешния смисъл на кръста, както и вътрешния смисъл на страданието.
Под думата „млад" аз разбирам всеки
човек
, бил той млад или стар, който мисли по новия начин, и на когото сърцето е пълно с топлина, умът – със светлина, а волята – с живот.
Една баба казала на един млад
човек
: Синко, ако искаш, нека ти бая, като те срещне мечка, да не се плашиш.
Младият
човек
казал: Бабо по-добре ми бай, да ме не среща мечка, а не да ме не напада.
Свети Петър разказал всичко това на Господа, Който му отговорил: Дайте два долара на този
човек
и го пуснете да си върви.
Ако законните желания не се постигнат, животът на
човека
е изгубен.
Само Истината ще освободи
човека
от ограничителните условия в живота.
Ще приведа един пример, да видите, как действува истината върху
човека
.
Който ме последва, аз ще бъда с него до скончанието на
века
." Ето защо, следвайте Христа за да не бъдете сами нито в този, нито в онзи свят.
Каквото
човек
мисли, това става: той мисли, че вълк ще го изяде, и наистина вълк го изяжда; той мисли, че сиромах ще стане, и става сиромах; той мисли, че ще се разболее, и се разболява; той мисли, че не може да свърши училище, и не свършва.
Ти си добър
човек
; искаш да направиш нещо много силно, да се обесиш от любов към жена си.
Ако Бог украсява дърветата, които са временни, с красиви цветове и плодове, колко повече би украсил и благословил хубавото, благородното и възвишеното в
човека
!
Днес Божествената Любов ви среща и казва: О, Израилю, хора на 20
век
, върнете се от кривите си пътища!
Понякога една негативна мисъл може да спаси
човека
.
Божествената Истина спасява, освобождава
човека
.
Следователно, от тази истина
човек
не трябва да се плаши.
Божествената Истина оживява, възкресява
човека
.
В живота си,
човек
трябва да се домогне до онзи метод, който ще го доведе до тази велика Истина.
Само по този начин
човек
ще разбере отношенията между всички живи същества.
„Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие." И аз поддържам мисълта, че
човек
може да се роди изново.
Всяка мисъл, която се ражда в ума на
човека
, може да бъде положителна или отрицателна, вследствие на което води след себе си известно течение на сили, положително или отрицателно.
Всяка светла, положителна мисъл може да се отрази благотворно даже и върху туберкулозен
човек
.
Като знае това,
човек
трябва да се пази от отрицателните мисли и чувства.
Казвам: ние трябва да слушаме всеки, който може да ни спаси, независимо това, дали той ще бъде
човек
, или някое животно.
Умните светски хора, като по-практични от религиозните и духовните, казват:
Човек
трябва да се мъчи, да се труди, да приложи волята си, за да постигне своите желания.
11.
Равнодействие на силите
,
ООК
, София, 25.1.1928г.,
Следователно, за да не се подаде на страха,
човек
трябва да се ръководи първо от благочестието, после от благоразумието и
Това значи да има
човек
допирна точка с любовта.
При това положение всяка идея, която се роди в ума на един
човек
, получава отглас в умовете на всички хора.
Те казват: „Заслужава да живее
човек
за Бога”.
Щом заекът се отдалечи от прокурора с няколко километра, последният казва: ,,Делото трябва да се прекрати.” С мисълта си
човек
може да въздейства върху копоя, да прекъсне връзката между него и заека и да го застави да не гони заека.
Защо този
човек
иска да влезе в нашето общество?
–Това са умът и сърцето на
човека
.
Щом Бог е равнодействаща сила между ума и сърцето на
човека
, резултатите на всички негови работи ще бъдат добри.
За да има тия резултати,
човек
трябва да приложи живата геометрия в своя живот, никога да не се отклонява от равнодействащата сила на ума и сърцето си.
Тази резултантна е канара, на която
човек
може да се опре при най-големите бури в живота си.
Не струва ли
човек
да даде за такъв концерт всичкото си имане, целия си живот?
Тъй щото когато
човек
се намери пред мъчнотиите на физическия свят, в гъстата материя, не му остава нищо друго, освен да се качи на една височина от 500–600 м., да отиде временно на онзи свят, дето няма ветрове, няма облаци и бури, дето слънцето грее ясно, силно и там да разреши задачата си.
Само при това движение те са в състояние да превръщат динамическите сили на своя организъм в прави мисли и в благородни, възвишени чувства.При това положение на нещата
човек
може да напише нещо ново, различно от това, което досега са писали поети и писатели, учени и философи.
– Да внесе в
човека
условия за придобиване на знания.
Не е достатъчно само
човек
да бъде учен, да изобрети нещо, но неговото изобретение трябва да бъде за благото на цялото човечество.
– Няма ли право
човек
да изобретява, да прави открития?
– За всичко има право
човек
: и бомби да прави, и поезия да пише, и философия да създава и т. н.
– Няма ли право
човек
да мисли?
– Има право да мисли, но той не трябва да мисли като обикновен
човек
; той трябва да мисли като праведен
човек
, като гений, като светия, като ангел и най-после – като Бога.
Човек
трябва постепенно да се изкачва в мисълта си като по стълба и когато дойде в положението на гений или на светия, тогава да напише онова, което е преживял.
Каквото е писано на
човека
, това трябва да се изпълни.
Като дойде в дома им
човек
, когото обичат, те запалват свещта си, вземат даже няколко свещи от съседите си и не мислят да ги гасят.
Щом дойде в дома им
човек
, когото не обичат, даже своята свещ не запалват, но вземат една малка вощеница, запалват я временно и скоро я загасват.
Най-голямата дължина за мравката не е най-голяма дължина и за
човека
.
По този начин те искат да заставят този
човек
по-скоро да си отиде.
Такъв
човек
няма допирна точка в себе си. Защо?
Някои ще извадят заключение, че щом зад всяко движение се крие разумна сила, тогава всички движения на
човека
са разумни.
Човек
прави движения, но разумни ли са всичките му движения?
Това значи
човек
на настроения.
Добре е
човек
да мени състоянията си, но той трябва да знае причините за тези промени.
Добре е
човек
да мени състоянията си, но когато минава от по-ниско в по-високо състояние.
– Да живее
човек
, това е цяла наука.
За какво трябва да мисли
човек
?
Новата мисъл не може да се приеме от
човека
, докато той не се освободи от всичко старо, докато не свали човешкото от себе си, както змията съблича своята кожа.
–
Човек
трябва да мисли върху онова, което не може и не трябва да се коригира.
Няма по-велико нещо за
човека
от това да се докосне до новата мисъл.
Най-лекото й докосване е в състояние да произведе цял преврат в
човека
.
Такъв
човек
е готов вече на всички жертви.
Това значи да се докосне Божествената мисъл до
човека
.
Не може произволно да се наложи наказание на някой
човек
.
В живота си
човек
трябва да знае следното правило: Каквото мисли, каквото желае, той непременно сам ще го преживее.
Каквото
човек
направи, добро или зло, всичко ще изпита на гърба си.
.И доброто, и злото, което
човек
прави, в края на краищата, ще се върнат при източника, от който са излезли.
Едно се изисква от
човека
: всеки сам да изправя, да коригира погрешките си.
Откъде знае този
човек
как може да се коригира животът на другите?
Да се пречупи светлината, значи да се поляризира, да се даде ход на Божественото в
човека
.
Щом намерите допирната точка, ще прекарате равнодействаща между вас и дадения
човек
.
– Когато са неразбрани, когато
човек
не знае как да ги използва.
Достатъчно е
човек
да има само една допирна точка в отношенията си с хората, за да не може да измени направлението си в живота.
Веднъж влязъл в правия път съзнателно,
човек
не може да измени отношенията си към хората.
” Ако се облече хубаво, ако облече децата си добре, кой как ги види, казва: ,,Лесно е да се облече
човек
на чужд гръб.
”–,,Малко.” – ,,Ние имаме една цигулка, от години седи на тавана, никой не я пипа.” Сва-лят цигулката от тавана и я дават на този прост, беден
човек
.
Чудят се на изкуството на този прост
човек
.
На същото основание в един и същ момент, на едно и също място в ума си
човек
не може да постави две положителни мисли, нито в сърцето си две положителни чувства, нито във волята си две положителни действия.
Тъй щото, за да има равнодействаща сила между мислите, чувствата и постъпките на
човека
, те непременно трябва да бъдат противоположни едни на други.
Докато
човек
спазва Божиите закони, всяка клетка в неговия организъм е подложена на обновяване.
Човек
може да внесе такава отрицателна мисъл в ума си, която след известно време ще експлодира.
Като не знае силата на отрицателните мисли,
човек
не си задава въпрос на какво се дължат болестите.
Музиката въздейства на
човека
във всяко направление.
Страхът е анормално състояние в
човека
.
Когато греши, когато върши престъпления,
човек
всякога се страхува.
С музиката изследвам мисълта на
човека
.
12.
Синове на възкресението
,
НБ
, София, 29.1.1928г.,
Значи, първо
човек
трябва да се освободи от клещите на смъртта; после, да бъде равен на ангелите, и най-после да има велик идеал, да стане Син Божи.
И това обяснение е вярно, но всеки духовен
човек
, който се стреми към възкресението, сам може да провери тия неща.
Невидимият свят е снизходителен към праведния
човек
и му помага.
Дето стъпи добър
човек
, всичко тръгва на добре.
Слушате някой да говори за тия закони, за волята Божия, но щом се натъкне на известна мъчнотия, казва:
Човек
може понякога да бръкне и в чужда каса, няма какво да чака всичко да се нарежда по честен начин.
Имало е случаи, когато за заколването на един вол
човек
плаща с живота на някой от своите близки, с една от своите дъщери, или с един от синовете си.
Разумно ли е тогава да си позволи
човек
такъв разкош, за парче волско или агнешко месо, да плати с живота на своята дъщеря?
Бог създаде животните по съвсем други причини, като им определи служба, да бъдат в услуга на
човека
, да помагат в работата му, но не да се колят и ядат от него.
Много от растенията, като жито, царевица, ръж и др., Той определи да служат за храна на
човека
.
За да се освободи от тия вметнати явления в живота си,
човек
трябва да бъде умен, силен, да разполага с знания.
И наистина, ако проникнете дълбоко в живота на хората, ще видите, че те разглеждат специфично всеки лист, всяко клонче, всеки цвят и плод на дървото, както и живота на всеки
човек
и казват: Защо един
човек
е щастлив, а друг – нещастен; защо един е учен, а друг – прост, невежа; защо един е богат, а друг – сиромах?
Значи, сърцебиенето се дължи на ред противоположни мисли, чувства и желания, които са непотребни за ума и за сърцето на
човека
.
В това здание, богатият
човек
би представял дебела греда, поставена на своето място.
При всички тия положения, съвременните хора отделят
човека
от цялата природа.
За пример, те не помислят даже върху въпроса, че между
човека
и растенията, от една страна, както и между
човека
и животните, от друга страна, има тясна връзка.
Когато иска да пее,
човек
предварително трябва да се настрои, за да попадне в естествения тон, в естествения ключ.
Обаче, като се натъкнат на този въпрос, хората казват, че по-високи същества от
човека
няма.
Това значи, че този
човек
е успял да завърти правилно един от музикалните ключове, който му е даден.
Те считат
човека
като божество, над което нищо друго не съществува.
Като четете и най-отвлечените философии, ще видите, че и там, като се говори за Бога, пак
човека
разбират.
Ако тонът ,,до" е правилно взет,
човек
може да възприеме животворната енергия от слънцето и да я предаде на всички удове в своя организъм.
Който не приема мажорната гама – гамата на живота, той ще дойде до миньорната гама – гамата на болните хора; ако не иска да приеме и миньорната гама, той ще се натъкне на друга гама – гама на умиращия
човек
, т. е.
Това значи здрав
човек
.
Когато свърши всичките си работи и стане философ, най-после
човек
се оженва и с това завършва учението си на земята.
И тъй, възкресението, безсмъртието трябва да бъдат цел в живота на
човека
.
Първото правило:
човек
трябва да пее.
Да възкръсне
човек
, това значи да се върне дома си, да разбере, какво нещо е братство и сестринство, какво нещо е музиката.
Да възкръсне
човек
, значи да се свърже с Бога.
Обаче, това положение не се отнася за хората от сегашния
век
.
Докато се намира в първата фаза на живота,
човек
непременно ще се жени; той не може да бъде свободен от този закон.
Докато в сърцето на
човека
се ражда съмнение, безверие и ревност, той, ще не ще, се жени.
Щом слезе от сцената, той става пак обикновен
човек
.
Каквото положение да заема
човек
в света, по отношение на Вечния живот, то трае толкова колкото живота на еднодневката.
Смел
човек
е онзи, който влиза в парахода и преминава океана в най-голямата буря.
Смелият
човек
се приближава към равновесието на живота.
Този дисонанс съществува не само външно между хората, но и в самия
човек
; той постепенно го разяжда.
Писано е, че всичко е създадено за
човека
.
Щом е така, защо
човек
е недоволен?
Едно трябва да знаете:
човек
е дошъл на земята не като баща или майка, нито като син или дъщеря, но като брат или сестра.
Такъв
човек
разбира смисъла на звездите, на слънцето, на растенията, на животните, на цялата природа около себе си и благодари за всичко, което му се случва.
Той е щастлив
човек
, защото разбира целокупният живот.
Той само отделя
човека
от общия, от целокупния живот.
Ако отсечете ръката на един
човек
, можете ли отново да я създадете?
Сънищата са символи, които показват на
човека
, какво трябва да прави в будния си живот.
Значи,
човек
трябва да мисли за Бога.
Конят символизира практическия ум на
човека
.
Следователно, целта на всеки
човек
, който следва Божествения път, е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми.
Вътрешните противоречия могат да се избегнат само тогава, когато
човек
се свърже с същества, по-напреднали от него.
Всяка идея, която внася в ума на
човека
светлина, а в душата му – любов, радост и мир, тя е реална.
Първата идея помага на
човека
в борбите му, а втората го спъва.
Докато тези две идеи се борят помежду си,
човек
не може да се справи с положението си.
Питам: ако богатството е цел в живота на
човека
, как може той да го придобие, без да накърни с нещо живота на другите хора?
Всеки
човек
може да бъде богат. Как?
В природата има много лечебни растения, които, употребени на място, освобождават
човека
от всякакви болести.
Ако пръста на някой
човек
започне да бере, достатъчно е да се употреби едно от тия растения, за да отвори на това место естествена дупка, през която всички нечистотии да излязат навън.
Човек
може да развие в себе си таланта, да познава, кои храни са най-добри.
Тази е първата задача на
човека
– да бъде Син Божи.
Всеки организъм се нуждае от специфична храна, която, ако
човек
познава, може да помогне за развитието си, не само физически, но и умствено, сърдечно и духовно.
Това показва, че не е достатъчно
човек
само да яде, за да задоволи глада си, но от голямо значение за него е, каква храна ще употребява.
Отвън морето може да се вълнува, но вътрешно, в съзнанието си,
човек
трябва да остане тих и спокоен, да не загасва светлината на своето кандилце, за да може всякога на нея да чете.
Здравето, както и правилното развитие на
човека
, не седи само в неговата дебелина.
Докато
човек
мисли за Бога, и Той ще мисли за него.
Казват за някой
човек
, че бил много поправен, надебелял.
Обръщането към Бога подразбира възприемане на Божията Любов и възстановяване на прави отношения между
човека
и Бога, отношения на син към баща.
Такъв
човек
всякога постъпва разумно.
Каква е разликата между разумния и неразумния
човек
?
13.
Дерзай, дъще!
,
НБ
, София, 5.2.1928г.,
Като срещнете
човек
, който се нуждае от нещо, да спрете вниманието си върху него и да кажете: Дерзай, дъще!
Тъй щото, докато придобие тази вяра,
човек
непрекъснато ще бъде изпитван.
За малките същества, които живеят в
човека
.
Това показва, че
човек
има възможност да бъде сьвършен;
човек
има възможност да прояви своите добродетели; и най-после,
човек
има възможност да разбира живота на небето.
Какво представя
човекът
?
Човек
представя колективно същество.
За да се ползва от този метод, първо
човек
трябва да разбира, какво се крие в изгряването на слънцето, в облаците, във ветровете.
Никой
човек
не е сам в света.
Казвам: смелост, благородство, самопожертване се изисква от
човека
по отношение на неговите убеждения.
При това, всеки
човек
има сили на разположение, с които може да изправи своя живот, без да очаква на другите хора.
Не, през очите на
човека
вие не можете да проникнете в неговата душа.
През очите на
човека
може да се проникне само в неговия живот, и то за известен период от време и пространство.
Следователно, онова, което може да радва
човека
, това са малките работи.
Който може да се радва на малките работи в живота, той е велик
човек
.
Такъв
човек
, като мине покрай някой вол и го пожелае, волът моментално пада на земята и умира.
Щом в душата на
човека
проникне любовта, всички хора ще изявят любовта си към Бога.
Първата хапка, която
човек
взима при яденето, е най-сладка.
Затова от
човека
се изисква жертва, готовност за служене.
Например, някой
човек
намислил да направи някакво добро и тръгва да го изпълни.
Човек
сам кове съдбата си.
Този
човек
започва да се колебае и се отказва от намерението си.
Те казват: Наистина, празна работа е да върши
човек
добро.
Тези лъчи ще ви обновят, ще ви дадат разположение да гледате на
човека
като на свой брат.
Както и да ви погледне някой
човек
, не казвайте, че погледът му е страшен, но вижте, какво Бог иска да ви каже чрез този поглед.
". Да кажеш на
човека
нещо, да го насърчиш на време, това е едно от великите качества, на което може да се разчита.
Тъй щото, не е достатъчно да се каже нещо на
човека
, но тази дума трябва да се каже на място и на време.
Тази дума се отпечатва и във
вековете
.
С тази дума се влага доверие, надежда, че от тебе
човек
може да стане.
Обаче, страх, който ограничава
човека
да проявява доброто в себе си, е спирачка, която му създава ред страдания.
Закон е:
човек
сам себе си велик не може да направи.
Само по този начин
човек
може да бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина.
Само така
човек
ще стане проводник на Божията Правда и на Божията Добродетел.
Значи, не е важно само
човек
да говори сладки думи, но тия думи да имат силата на Христовото Слово, да пробият дупка в душата на
човека
, да протекат през нея изворите на живота.
Това, което
човек
мисли за себе си, не може да го направи велик.
Един българин, от Южна България, религиозен
човек
, ми казваше: Аз мога да направя всичко.
Мнозина твърдят, че за да придобие знания,
човек
трябва да страда.
Следователно, за да може да придобие знание и да го разбере,
човек
се нуждае от здраве и спокойствие на духа.
Страшно нещо е
човек
да зависи от окръжаващата среда!
Страшно нещо е
човек
да зависи от водата, от въздуха, от огъня!
Вие направо започвате борба с големите бикове, и като видите, че ви тъпчат, бягате и казвате: Не струва
човек
да прави опити.
Мислите ли, че ако
човек
влезе в огъня, ще може да се спаси?
Не,
човек
трябва да прави опити, но разумни, по силите си.
Обаче, има начин, по който
човек
може да се спаси от огъня.
Сега аз искам да оставя в ума ви мисълта: Великият в света минава покрай вас, и всеки
човек
, болен или здрав, нека се докосне до Неговата мантия.
Има един начин, по който
човек
може да влезе и в най-дълбоката вода, без да се удави.
Сърцето и ума на
човека
трябва да се докоснат до дрехата на Господа, за да се очистят.
Душата на
човека
трябва да се докосне до дрехата на Господа, за да се повдигне.
Само по този начин
човек
може да живее и да работи правилно и да бъде винаги радостен и весел.
Трябва ли
човек
постоянно да говори за своите страдания и нещастия?
Мислете всички така, ако искате да се освободите от наслояванията на миналите
векове
.
Сега трябва да се върнем при условията, при които
човек
трябва да живее, за да може правилно да расте и да се развива.
Човек
трябва да живее при най-благоприятни условия, които той сам може да си създаде.
В това, именно, седи величието на
човека
.
Щом се натъкне на известно изпитание, душата на
човека
веднага се смущава, вижда, че условията й стават неблагоприятни и започва усилено да работи, да възстанови нормалните условия за развитието си, за постигане на знания.
В това се заключава идването на Царството Божие в
човека
.
Тъй щото, за да постигне известно благо, за да придобие някакво знание,
човек
все трябва да има в душата си някаква сила, която да го насърчава.
Това, което има
човек
в себе си, в своя ум и в своето сърце, е добро, но е временно.
Гладът, жаждата, невежеството, страданията са условия, дадени на
човека
да научи закона на Любовта.
В любовта си
човек
трябва да бъде смел!
Само при трудните условия на живота си,
човек
може да се докосне до дрехата на своя Учител и всички несгоди моментално ще изчезнат.
Тя е в сила да събуди в
човека
и писателя, и поета, и музиканта, и художника, и скулптора.
Това показва, че има условия в
човека
, които могат да го направят велик.
" Ако се съмнява,
човек
ще си каже: Този ли е Учителят, или не?
Значи, да тропаш по вратите на банкера това не уронва твоето достойнство, а да се докоснеш до връхната дреха на някой
човек
, това уронва достойнството ти.
Представи си, че като се докоснеш до дрехата на този
човек
, всичките ти страдания, недоразумения, болести изчезнат.
С каквато сила и да разполага,
човек
никога не може да изгаси звездите на небето; обаче, той може да изгаси звездите в своята душа.
Само от дърветата
човек
може да разбере, какво нещо е търпението.
Това са трите най-важни момента в живота на
човека
.
Който мисли, че може да придобие Божествения живот, без да наблюдава изгрева на Слънцето, той се самоизлъгва; който мисли, че може да придобие Божията Любов, без да наблюдава изгрева на Венера, той се самоизлъгва; и най-после, който мисли, че може да стане учен
човек
, или да придобие светли, поетични мисли, без да наблюдава изгрева на Сириус, и той се самоизлъгва.
Следователно, вървете по пътя на Венера, която носи за
човека
Любовта Божия.
На земята Юпитер представя аристократическото, благородното в
човека
.
Казвам: три важни неща трябва да интересуват
човека
– Слънцето, Венера и Сириус.
Това не значи, че другите звезди и планети не са важни, но те са толкова много на брой, че ако
човек
се впусне да ги изучава, той ще изгуби същественото.
Който разбере небето и смисъла на всичко онова, което е на него, той ще бъде истински мислещ
човек
.
Тази каша, именно, дава живот на
човека
.
Ако животът на отделния
човек
е каша, той трябва да знае какво да направи с тази каша.
Следователно,
човек
трябва да бъде смел, искрен в себе си, да признае, как са поставени нещата в самия него.
За всеки даден случай
човек
трябва да знае, в каква посока върви.
Знанието не прави
човека
философ.
И змията може да прегърне
човека
, но какво може да му даде тя?
Казвам:
човек
трябва да разбира, какви желания се крият в него.
Не, първо
човек
трябва да се обърне с душата си към Бога, към видимото в света.
На същото основание, всеки
човек
има по една болест, било от физически, сърдечен или умствен характер.
В тази борба, именно,
човек
се калява и развива.
В този смисъл, всеки
човек
може да бъде виден химик, да впрегне силите в своя организъм, да превърне неблагородните елементи в себе си в благородни.
За това се изисква разумност, а тази разумност е в зависимост от количеството и качеството на разумните души, които живеят в
човека
.
Учените казват, че ако
човек
тежи 250 грама, ще може да се качва на луната; той лесно ще минава разстояния от четири-пет километра.
И наистина, за една обида, подобна на тази, която детето нанесло на княза, днес могат да осъдят
човека
на смърт.
Ако
човек
изяде една риба от любов, тя влиза в неговия рай, а засега това е достатъчно за нея.
Съвременните хора живеят в края на
века
, и положението, в което се намират, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител.
На коя от тези теории трябва да вярва
човек
?
14.
Състояния на материята
,
ООК
, София, 2.2.1928г.,
Ето защо
човек
трябва да има само толкова земя, колкото му е нужна – ни повече, ни по-малко.
Вие можете ли да върнете на
човека
това, което му е отнето?
Какво представят въздухът, водата и земята за
човека
?
Ако рибите, птиците и млекопитаещите изчезнат преждевременно от земята, развитието на
човека
моментално ще се преустанови.
Ако разгледате
човека
с окото на ясновидеца, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини.
Казано е в Писанието: ,, Няма
човек
в света, който да е оставил майка и баща заради мене, да не е получил стократно." Не е имало случай в аналите на човечеството да служи
човек
на Бога и да не му се е въздало стократно.
Изобщо външният свят е отразен в самия
човек
, но в миниатюр.
Обаче служи ли на
човека
, не е било случай да не му се отнеме стократно.
Затова именно наричат
човека
малка вселена, или микрокосмос.
От
човека
зависи кой път да избере и като избере един или друг път, как да използува благата, които му се дават.
Срещате един
човек
и му говорите хубави, прави работи.
Този
човек
е болезнено чувствителен.
Същото се отнася и до
човека
.
Такъв
човек
нито го пипай, нито му говори нещо.
Опасно е това състояние за
човека
.
И тогава каквото и да говорите на такъв
човек
, както да го пипате, той вижда във всичко само добро и красиво.
Човек
само копира това, което Бог е създал.
Преди да дойде до известни решения,
човек
се нуждае от опитности.
Седи някой
човек
замислен, обезсърчен, гладен, няма сила да предприеме нещо, няма кой да му помогне.
Чрез някой
човек
ги е донесъл.
След това ангелът се скрива и наблюдава, какво ще прави този
човек
.
Когато
човек
се успокои, това показва, че той е възстановил своето равновесие.
” – този
човек
не е взел права насока в живота си, нито може да вземе право решение.
Това е една от положителните опитности, от които вярата на
човека
укрепва.
За
човека
е важно първо да познава себе си, своя живот, а после да познава авторите, които са работили върху него.
Спокойствие се иска от
човека
, за да издържа на изпитанията.Луната дава спокойствие.
Казва се в Писанието: „И вдъхна Бог в ноздрите на
човека
дихание, и той стана жива душа." И постави Бог
човека
в рая между всички растения и животни да учи, да се развива.
Тя влияе върху въображението на
човека
.
Съществува следният закон:
Човек
никога не може да повтори грешката, която веднъж е направил.
За предпочитане е
човек
да живее във въображението си, на луната, отколкото да ходи с увиснала глава, отчаян и обезсърчен, да не намира смисъл в живота.
За случая българите си служат с пословицата: „Капка по капка море става." За да приложи търпението,
човек
трябва да се ръководи от един основен закон, върху който да постави живота си.
Например какво ще отговорите на въпроса за отношението на ума и на сърцето към
човека
?
Различни отговори могат да се дадат на този въпрос, но важно е първо умът и сърцето да се впрегнат на работа и тогава да се види какво е тяхното отношение към
човека
.
Само умният
човек
може да заповядва, но не и глупавият.
Отговаря се на молитвите на умния
човек
, но не и на молитвите на глупавия.
Без да мислят, мнозина казват: „Животът е борба, животът е течение, което завлича
човека
.” Като кажат така, те сами се поставят в безизходно положение.
Докато
човек
прилага нещата, без да философства, те стават лесно.
Според тях животът е течение, което завлича
човека
, без да може да му се противопостави.–Не, когато умният попадне в условията на въздуха, той става птица; когато попадне в условията на водата, той става риба; когато попадне при условията на земята, на твърдата почва, той започва да ходи на два крака като
човек
.
И тъй,
човек
трябва да изучава законите и свойствата на разните видове материя, за да може да се справя с нея.
Вълните пък правят пакости на
човека
.
В края на краищата най-безопасно за
човека
е на сушата, на почвата.
Има случаи, когато
човек
може да бъде щастлив, но временно само.
Срещаш един
човек
, който носи в ръката си шише с вода.
Човек
нищо не може да направи без ум, без сърце и без душа.
Важно е за
човека
да намери своя ум, своето сърце и своята душа и да научи законите, които ги управляват.
– Защото всеки ден не можете да срещате
човек
, който да ви дава вода от шишето си.
Когато духът се възцари в
човека
, неговата светлина ще изгрее в душата му и плодовете на тази душа ще почнат да зреят.
Следователно, ако в
човека
няма въздух, вода и земя, какво ще го ползва слънцето?
Човек
трябва да има в себе си въздух, вода и земя, за да могат топлината и светлината да проникнат в него, да види изгряването на слънцето.
От един и същ
човек
не можеш да пиеш два пъти наред вода.
Слънцето, луната, звездите са създадени за
човека
, да ги изучава, да се свързва с онези разумни, възвишени същества, които живеят там.
Народната пословица казва: „Къща без дим не може." Тази пословица е вярна не само по отношение на външната къща, но и по отношение на самия
човек
.
И външно, и вътрешно
човек
дими. Защо?
За да живее
човек
там, мозъкът и нервната му система трябва да се приспособят към условията на тия системи.
Тези същества са така свързани помежду си, че през целия си живот
човек
не може да се освободи от тях.
Обаче Христос дава методи как може
човек
да се справи с това същество, да го направи слуга на Божественото в себе си.
И тъй, когато се натъква на известни мъчнотии в себе си,
човек
трябва добре да мисли, да търси начини как да се справи с мъчнотиите си.
Щом
човек
не може да реализира една светла идея, в него се образува празнина, която му причинява ред страдания и нещастия.
Следователно всяка празнина в живота на
човека
се дължи на някаква нереализирана светла мисъл в миналото му.
Например дохожда при вас един
човек
, изпратен от Бога, да му помогнете в нещо.
Вие работите върху своите добродетели, но в този момент друго нещо ви занимава и отказвате всякаква помощ на
човека
.
Тъй щото, когато някой
човек
ви преследва, ще знаете, че в миналото си някога вие не сте му направили онова добро, което е било нужно за неговото повдигане.
Щом е дал живот на
човека
, Бог му е дал и хляб.
Човек
трябва да прави добро, за да не го сполети зло.
Веднъж
човек
дошъл на земята, Бог е предвидил всички негови нужди.
Както виждате, за да възприеме
човек
новия мироглед на живота, той трябва да се свърже с Божествения свят, да види как разумните същества работят там, да научи законите на този свят.
По този начин
човек
ще види как всичко съдейства за неговото добро и му помага.
Казано е в Битието: „И създаде Бог
човека
по образ и подобие свое." Вие гледате
човека
и намирате, че той не представя истинско подобие на Бога.
Изобщо всичко живо в света помага на
човека
.
Ето защо, когато видите лицето на
човека
, радвайте се, че виждате целия космос в миниатюр.
Изкуство е
човек
да разбира своя живот, да разбира своя организъм, да познава лицето си и да чете по него.
Щастлив ли е съвременният
човек
?
Докато е доволен,
човек
се намира в горната част на ромба, в ъгъла А, в рая.
Щом е за злото, питайте
човека
да му направите ли зло, или да не правите.Искаш да откраднеш коня на някой
човек
.
Като изгуби всичко, каквото е имал,
човек
казва: „Ще върша волята Божия, че каквото Бог даде.” Този
човек
е слязъл в долната част на ромба и се е примирил с положението си.
Това върши природата всеки ден с
човека
.
Той бил добър и праведен
човек
, но синовете и дъщерите му и досега са извън рая за непослушанието си към Бога.
Докато
човек
не възстанови своята вътрешна хармония, докато не възстанови хармония с окръжаващата среда, той не може да се ползва от Божиите блага, от Божието благословение.
Като проява на сърцето, любовта се различава от тази на ума и на душата.Да работите върху себе си пък, това значи да знаете как да възприемате необходимото количество въздух, вода, светлина и земя.
Човек
трябва да има в себе си светлина, въздух, вода и земя.
Като пътник
човек
трябва да спре някъде да си почине.
Значи душата е най-устойчивото място, на което
човек
може да съгради живота си.
Оказало се, че тя била жена на един беден
човек
, който нямал никаква радост в живота си освен нея.
Какво представя душата за
човека
, се вижда от стиха, в който Христос казва: „Ако целия свят спечеля, а душата си изгубя, нищо не се ползвам." Всички съвременни народи се борят за земя.
Като видял нещастието на този беден
човек
, царят го извикал и му казал: „Ето, вземи жена си и върни се назад.” Защо плаче този
човек
?
15.
Озлобяване, мъка, скръб
,
ООК
, София, 9.2.1928г.,
Според тях да търси
човек
злато, това значи да влезе в стълкновение със себе си.
Ако на
човека
е определено да работи със злато, нека работи с него за добро, а не за зло.
За да се увеличи количеството на златото в природата, трябва да се увеличи количеството на златото в кръвта на
човека
.
Някога
човек
трябва да свърши една работа с дясната си ръка, а някога – с лявата.
Това показва, че има съответствие между външното злато и това в кръвта на
човека
.
Следователно,
човек
трябва да знае при започване на всяка работа с кой крак да тръгне първо, с десния или с левия.
Каквото и да правят отвън, хората трябва да знаят, че суеверието е вътре в
човека
, а не вън от него.
Кукумявката, числото 13 са в
човека
, а не вън от него.
Това число е мярка на нещата.Числото 13 пък е апашът в
човека
, който се крие, не иска никой да го види.
Като казвам, че мъжът скърби, а жената се радва, имам предвид мъжкия и женския принцип в
човека
.
Скръбта и радостта в
човека
са състояния, които лесно се сменяват.
Те са сили,течения в природата, които са в състояние да изменят човешката форма.Когато скръбта преодолява в
човека
, той приема форма на мъж.
В скръбта
човек
мисли по един начин, а в радостта – по друг начин.
Един от старите пророци е казал за Господа: „Потърсете ме в ден скръбен и аз ще ви помогна." Голямата скръб е от дявола, малката – от
човека
, а помощта – от Бога.
Значи, когато скърбиш много, дяволът те мъчи; когато скърбиш малко,
човек
те мъчи; когато намериш цяр за скръбта си, това е от Бога.
Ние казваме, че
човек
греши, а Бог помага, избавя
човека
от греха.
Когато
човек
греши, Бог седи настрана и наблюдава какво прави, но не се меси в греха.
Спасението всякога иде от Бога.
Човек
греши, докато е силен.
Затова е казано: „Потърсете ме в ден скръбен." Обаче има състояния в
човека
, които мъчно се лекуват.
Значи като скърби,
човек
се намира в по-високо състояние отколкото преди скръбта си.
– Ама той бил лош
човек
, не заслужавал.
Защо
човек
не трябва да мисли за утрешния ден?
Всеки
човек
, който е роден в 13-та година, в 13-ия ден, в 13-та лунна фаза, в 13-ия час, в 13-та минута и секунда, той се намира пред трудни задачи, които разумно трябва да разреши.
Това може да стане, но
човек
трябва да разполага с мощна воля, да превърне първо желязото в своята кръв в злато.
Това значи да възложи
човек
товара си на Бога, да уповава на Него.
Когато
човек
мисли право, той постепенно придобива свойствата на златото: неговото благородство, устойчивост,.
За да постигне това,
човек
трябва да се свърже с вибрациите на златото.
Следователно щом
човек
се свърже с вибрациите на златото, той ще може да знае, къде има злато в природата.
Човек
трябва.
Тази дарба съществува в
човека
, но той трябва да я развива.
Както
човек
може да познава къде има вода, къде има сол в земята, така може да познава къде има заровено злато в земята.
Много дарби и способности се крият в
човека
, които чакат времето си да се проявят.
Но наука се иска от
човека
, да знае положително къде има злато и там да копае.
Днес на всеки
човек
се пада средно по 50 лв. златни.
За да живее добре,
човек
трябва да има на разположение поне 12 000 лева златни през целия си живот.
Колкото по-голямо е количеството на златото в кръвта, толкова по-здрав е
човек
.
За да се увеличи това злато,
човек
трябва да води чист, възвишен живот.
Човек
обаче работи само в настоящето.
Ето защо не трябва да казвате: „Аз ще бъда добър или аз ще бъда учен.”- Не, днес, сега още
човек
може да бъде добър, може да бъде и учен – от него зависи.
Пророците на миналото, както и учените от миналите в
векове
, са говорили за различните елементи, които
човек
трябва да съдържа в кръвта си, за да бъде здрав.
Днес всички хора говорят за възпитание на младото поколение, но все по стар начин го възпитават.И семейството,и училището,и обществото възпитават младите в практичен дух, в смисъл да бъдат силни,прозорливи, да разбират хората,да преодоляват мъчните условия в живота.Всичко е добро, но те изпускат едно нещо предвид:невъзможно е
човек
да разбере, да познае другите,докато не е познал, докато не е разбрал себе си.Ти скърбиш и не знаеш произхода на твоята скръб.
Той е свързан със средния пръст на човешката ръка, със съвестта, със справедливостта в
човека
.
Да се лиши
човек
от този пръст, това значи да се лиши от чувството на справедливост в себе си.
Не само това, но и най-малката промяна във формата на пръстите се отразява благоприятно или не върху
човека
.
Ако средният пръст се изостри много, това не се отразява добре върху характера на
човека
.
По едно време болният извикал един английски лекар, който изучавал проявите на психическия живот в
човека
, и му разправил как го боли кракът, какво е състоянието му.
Лекарят го запитал: „Не си ли видял преди години някой
човек
случайно да е паднал пред тебе и да си е счупил крака?
Ако срещнете
човек
, който се оплаква, че страда от някаква болест, спрете се малко при него, поговорете му, че тази болест е чужда, натрапена му по някакъв външен, изкуствен начин.
Не само пръстите, но и отделните фаланги на пръстите представят сили, течения в природата, които оказват влияние върху
човека
.
С мисълта си
човек
може да се лекува.
Например първата фаланга на показалеца е свързана с религиозното чувство на
човека
.
Ако
човек
е религиозен, но със слабо проявени умствени сили, той се проявява като голям фанатик.Значи,за да бъде религиозен,
човек
се нуждае от ум, област, в която се иска дълбока мисъл.
И тъй,
човек
може да се разглежда от пет положения : от гледището на Божествения свят,от гледището на възвишеното,на благородното в света, от гледището на великата справедливост, от гледището на науката, на изкуствата и от гледището на материалния свят, в който живеят хората на земята.Тъй щото истински
човек
е този, в когото тия светове са в хармония, в правилно съотношение.Това значи морал.
Щом видите
човек
, на когото пръстите са добре развити и в правилно съотношение един към друг, знайте, че той служи на велик морал или за основа на живота си има велик идеал.
Не е лесно
човек
да се бори със злото!
Например еднокопитните нямат такива пръсти, каквито
човек
има.
Защо едни животни имат по един пръст, други – по два, по три, по четири, а
човек
– пет пръста, това има свои научни обяснения.
Винаги се отговаря на силните, на искрените желания на
човека
, които излизат от неговата душа.
Разумни сили са работили за създаването на пръстите у животните и у
човека
.
Който е изучавал човешката ръка, по първия пръст само той може да определи какъв е даден
човек
по характер, по способности, по сили в него.
От значение е и кожата на
човека
.
Човек
е дошъл на земята да работи, да се приготвя за приемане на любовта.
Когато любовта се проявява само отвън,
човек
е нещастен.
Когато любовта се проявява отвън и отвътре,
човек
е щастлив.
С разумна воля, със съзнателна работа върху себе си
човек
може да измени пръстите си, да даде правилна насока на силите в организма си.
Такова нещо изпитва
човек
, когато любовта е вътре и вън от него.
И тъй, каквото е отношението между външния и вътрешния образ на
човека
, такова е отношението между
човека
и неговия ангел ръководител.
За да има мисъл, мозъкът на
човека
трябва да бъде пластичен, лесно огъваем.
Когато
човек
живее добре, и той се радва, и ангелът му се радва.
На същото основание, за да бъде религиозен,
човек
също така трябва да има съответни форми, в които да облече своите чувства.
Господ казва на някой високо напреднал ангел: „Слез на земята да помогнеш на еди-кой си грешник.” Ангелът веднага слиза и започва да помага на този
човек
.
За да дойде до новите форми,
човек
трябва съзнателно да живее, да събере повече енергия, нужна за създаване на тия форми.
Без тази енергия, колкото и каквито стремежи да има,
човек
нищо няма да постигне.
Като се намери пред положението на
човек
, който нищо не е постигнал, най-после той ще каже: „Каквото днес не придобих, в друг живот ще го постигна.” Не е така.
Има неща, които
човек
днес трябва да постигне.
От всичко казано досега, аз правя следния извод: всичко е позволено на
човека
за добро.
За тази цел
човек
трябва да работи върху себе си, да увеличава златото в кръвта си.
Всеки
човек
мисли, чувства и постъпва според степента на своето развитие.
Какво по-голямо изкушение за
човека
от това, да мине покрай пълната каса и да помисли как да се домогне до нейното съдържание?
16.
До край
,
НБ
, София, 12.2.1928г.,
Как мислите, по какъв начин
човек
може да смекчи едно голямо страдание или нещастие?
Казвам: да се кръсти
човек
, това значи да мисли, да чувства и да действа.
Ужасни са тия неща, но
човек
минава през всичко това съзнателно, подкрепен от мисълта, че тялото главно страда, а душата се освобождава от ограничителните връзки и придобива богатства.
Ще помни ли тогава
човек
своя живот на земята, че бил беден, че нямал какво да яде, че нямал нови дрехи?
„Който претърпи до край, той спасен ще бъде." Значи,
човек
трябва да търпи, за да бъде спасен.
Щом всички мъчнотии се разрешат, тогава
човек
влиза в истинския живот.
Ако някой
човек
е гладен, морал ли трябва да му се проповядва?
Чистотата е качество на
човека
.
Трябва ли гладът да заставя
човека
да убива?
Животните не могат да бъдат чисти, но
човек
всякога може да бъде чист.
НАГОРЕ