НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
118
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
118
:
1000
резултата в
34
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Трите страни на съзнанието
,
УС
, София, 3.6.1934г.,
Именно животното прави това, за да се научи да стане
човек
.
Защото животното, ако не страда, то
човек
не може да стане.
И Бог позволява
човек
да страда, за да го накара да мисли.
И
човек
, докато не почне да мисли в страданията, той не може да влезе в Божественото.
2.
Неразрешените задачи
,
ООК
, София, 6.6.1934г.,
Вземете младия и стария
човек
.
Но малко по малко, онзи, младият
човек
, преминава от едно състояние в друго и после вижда, че се е изменил, остарял е, и е изгубил своите сили.
И този старият
човек
вече се отчайва.
Човек
трябва да пее и да свири, когато не може да разреши един въпрос.
Ние говорим за един духовен
човек
.
Един светски
човек
може да се отчае за пари, за къщи, за ниви, семейният
човек
може да се отчае за децата си и т.н.
А пък духовният
човек
за какво може да се отчае?
Светският
човек
, като се уплаши, гурне се някъде, скрие се, оставят го, а пък духовният
човек
, като се уплаши, не може да се скрие, влиза в гората, но и там има опасност.
Та казвам, идва закона на спасението, това, което възкресява
човека
, това, което го спасява.
Човек
трябва да напусне живота на жабата и заека.
Докато
човек
не мисли, той не може да разреши мъчнотиите.
“ Дошъл той до едно вътрешно разрешение и казва, че докато
човек
уповава на себе си, някой път има изходен път, а някой път ще дойде до смъртта.
Някой път
човек
иска да умре и казва: „Не ми се живее вече.“ Ние трябва да разбираме така:
Човек
като заяк, трябва да престане да живее.
Когато
човек
желае да умре, какво придобива той от смъртта.
Можем да кажем, че смъртта е едно благо, в което жабата се скрива, едно место, дето
човек
се скрива.
3.
Противоречие и благо
,
УС
, София, 10.6.1934г.,
Ти не си за войник.“ И Христос взе и му залепи ухото на
човека
и каза: „По този начин не се воюва.
Ако ще може да удариш, направи
човека
на две парчета, а тъй, да му отрежеш ухото само, то не е война.
На
човека
можеш да му кажеш, че е красив или че е грозен, или че е беден, че е много учен или богат.
Казваш: „Много силен
човек
си.“ Нищо не допринасяш.
Ти казваш на себе си: „Аз съм много слаб
човек
“, или пък „Аз съм много силен
човек
.“ Пак нищо не допринасяш.
Казва: „Право е, не го познавам този
човек
.“ Философ беше той.
„Аз досега, Петър, умният
човек
, мислех, че той е силен.
Като каже една дума, всичко ще стане.“ А като дойдоха и казаха: „И ти си от неговите ученици“ – „Не, не, аз, умният
човек
, не вярвам вече в Него.
Той, ако беше силен
човек
, така ли щеше да пострада?
Казва: „Аз мислех, че съм бил учен
човек
, а съм бил глупав и страхлив.“
И всеки
човек
, който плаче, става по-смел, а който не плаче, увеличава се страхът му.
Влиза един баща, от средна ръка
човек
, в един магазин.
4.
Умно дете
,
НБ
, София, 10.6.1934г.,
Един
човек
е здрав, после става болен, да стане още по-здрав.
Има 400 милиона форми, през които
човекът
минава; те са повече, но 400 милиона неразделни състояния има, през които
човек
е минал и станал
човек
.
И с всяка една форма
човек
е наследил качества от формата, в която е живял.
Туй е допуснато, [за] да си създаде
човек
характер.
Създават се противоречия в света с единствената причина и предназначение да се усили характерът на
човека
.
Защото силата на
човека
не седи в силата на доброто, което направи, но в погрешката, която изправя.
Доброто и децата могат да направят, но да направиш една погрешка и да я изправиш, то се иска учен
човек
, мъдрец.
Та, казвам: това е умният
човек
.
Този
човек
е проклел: „Къде се намира този слуга!
“ Богатият
човек
умира.
Този
човек
го оставя, съдействува му да изправи погрешката си.
Този, бедният
човек
, ще му се как да оправи работата, откъде да вземе.
В XX
век
се говори за наука, говори се за щастие, говори се за морал.
Богатството е ценно за
човека
, който може да го използува.
При сегашните хора, при сегашния
век
, при сегашното поколение хората се смущават за неща, за които безполезно е да се смущават.
Ние живеем в един завършен
век
, това са свършени факти.
При някой богаташ дойде стар
човек
, той казва: „Нямам пари.“ Замине си старият
човек
, иде една млада мома и той веднага си отваря кесията.
Защо на стария
човек
казва, че няма, а на младата мома дава?
Аз ни най-малко не осъждам този банкер, нито младата мома, нито стария
човек
.
Стария го потупам по гърба и казвам: Радвам се, че ти посети този банкер, да му кажеш: „Ти на мене може да не дадеш, но след мене иде една млада мома, от нея зависи твоето щастие и живот.“ Благодарение, че този старият
човек
мина.
Искаш да станеш виден
човек
– то е свършен факт, ти не си роден за това.
Две неща:
Човек
трябва да живее за Бога и да посвети всичко на Него.
Аз зная един брат, който казваше: „
Човек
малко може да даде, но от сърце да го даде.“ Той беше много скържав, все по 5 стотинки даваше.
Неосмислено добро на миналите
векове
.
При сегашното възпитание ние се спираме и казваме: „Този
човек
е лош, онзи
човек
е лош.“ Така може да се говори в обикновения живот, но щом дойдем научно, така не трябва да говорим, че един
човек
е лош.
Това са 4 качества, които всеки
човек
трябва да ги има.
То е все-таки, ако има някой по-учен от мене, аз да кажа: „Аз съм най-ученият
човек
, който вярва в Бога, а всички други са по-глупави.“ Учен съм, защото вярвам.
Човек
, който вярва в Бога, зло не прави, а оня, който не вярва в Бога, прави зло.
Всеки
човек
, който прави зло, той дори може да ходи на църква, но той е безверник.
Та, казвам: В какво седи характерът на
човека
?
Човек
трябва да има характер.
Някой път питат хората: „Защо са тия страдания на
човека
?
В какво седят изпитанията на
човека
?
Сто милиона кожи, за които са работили 100 милиона животни, които са одрани и щавосани добре и този
човек
ги е взел за богатство и казва: „Това богатство е мое!
Мравешкият живот, това е онзи егоистичен живот, когато
човек
от сутрин до вечер мисли как ще живеят децата му и той.
Че ви е целунал, показва, че този
човек
е доста културен.
5.
Двете линии
,
ООК
, София, 13.6.1934г.,
Човек
трябва да се пази от тях.
(– Не.)
Човек
, като отиде на онзи свят 120 годишен, с каква форма ще бъде?
Здравето на
човека
, всички тези болести, всички съвременни болести се дължат на престъпленията.
Някой път
човек
говори за известен морал, за добродетели, за любов.
Човек
може да остави телото си тук.
Ако ти кажат: „Защо Господ направил
човека
такъв?
“ Знаете ли какво значат думите: Защо направил Господ
човека
такъв?
Например взел
човек
една ябълка от ябълково дърво.
Казвате: „Направил Бог
човека
“, какво разбирате вие под това?
Човек
ги е създал.
Представете си, че тези въжета имат съзнание, като
човек
.
Човек
трябва да е изправен.
Не е за мен, но
човек
е дошел на земята, трябва да се учи.
Вие, някой път, употребявате израза „честен
човек
“.
Честен е
човек
, само когато изтърпи изпита.
Честен е за мен
човек
, като го турят в стая с 120 000 лева и да не краде.
Човек
трябва да бъде и светия и слуга и брат и ученик.
Но това няма да ме направи учен
човек
.
Турците казват: „Който гледа на земята, душата изгаря.“
Човек
, който, като ти иска нещо, не може да те гледа в очите, той лъже.
Казват: „От срам гледа надолу.“ Всеки
човек
, който, като ти говори, гледа в земята, дръж го извън вратата.
Та казвам, аз ви навеждам на тази мисъл: В света има две линии, по които
човек
може да върви.
Ни най-малко Бог не е направил
човека
за престъпление.
Ни най-малко Бог не е направил
човека
, да се занимава с лакомство.
Значи в присъствието на Бога
човек
по никой начин не може да извърши престъпление.
Трябва да има доблест един
човек
да си признае погрешката.
6.
Което става
,
УС
, София, 17.6.1934г.,
След това идва ред на други добродетели, с които
човек
трябва да се окичи.
Земният живот е едно велико учение, в което
човек
трябва да се приготви, за да се върне при Баща си така, както трябва.
И като се върне
човек
в другия свят, все трябва да занесе нещо подарък от Земята.
Когато
човек
обърне едного към Бога, някоя страждуща душа, окаляна, и ѝ покаже пътя към Истината, Любовта към Бога, то е големият подарък, който може да занесе!
Онова, което Бог е определил за
човека
, то ще бъде!
Човек
представлява най-висшето от всички животни, седи на най-високо стъпало, но има една трагедия, една драма в живота му.
В дадения случай Христос, във времето, в което живее като
човек
, не можеше да разреши един въпрос.
Един велик
човек
, подложен на една страшна и позорна смърт, която съществуваше в Римската империя тогава – разпъване на кръст.
Сега, онзи, който не разбира живота, може да вземе само временните страдания, това, което може
човек
да изгуби, без да обърне внимание на същественото.
Говорено е много защо трябва да страда
човек
, но колкото и да са обяснявали, въпросът е оставал необясним: защо
човек
е подложен на страдания?
Но нито един
човек
, като преминава през страданията, не е съгласен с тия теории.
Както и да му говорят, в дадения случай, когато
човек
минава през страданията, те му се виждат неестествени.
Няма нито един
човек
, който да обича страданията.
И даже такъв характер като Христовия,
човек
с такова разбиране, три пъти ходи да се моли туй нещо да Го замине.
Човек
прегреши против законите на райския живот, следствие на това дойдоха страданията.
И ако
човек
би имал едно ухо чутко, което да послуша Земята, да чува воплите и страданията на хиляди хора по тази Земя, не зная дали би могъл да издържи.
Човек
е облякъл ризата,
човек
е направил ризата кирлива, нечиста и при това
човек
остава отвън, а ризата я турят в котела с врялата вода и казват: „Да се очисти тя.“ И ризата претърпява това.
Човек
прави престъпление, че опетнява ризата, а ризата страда в котела заради него, в котела вътре.
Значи в
човека
има нещо, което страда.
Би трябвало
човекът
да не страда, а да страда неговата риза, която е турена в котела, за да се изчисти.
Ако не се изчисти, тя ще донесе една зараза, проказа на самия
човек
.
Следователно необходимо е ризата да се изчисти, за да може
човек
да се облече добре, да бъде чист.
От друга страна, и
човекът
ни най-малко няма желание да опетни ризата си, да я направи кирлива.
Има ли
човек
къща?
Човекът
има къща, но ако няма кой да живее вътре, какво ви ползува неговата къща?
Аз бих желал по-добре да срещна
човека
, отколкото неговата къща; къщата има смисъл за
човека
, който живее там.
Не е онзи свят, който прави
човека
.
Човекът
прави онзи свят.
Не е къщата, която създава
човека
.
Човекът
е създал къщата.
Не казвайте, че
човек
е създал един Бог.
Господ е създал
човека
.
Църквата съществува по единствената причина, че
човек
трябва да вярва в Бога.
„Аз живея в Отца и Отец живее в Мене.“ Само един
човек
, който има толкова интимна връзка с Бога, може да претърпи такива страдания, каквито Христос претърпя.
Но има и такова, което
човек
не може да избегне, то му се налага.
Най-видните лекари да те лекуват, най-после ще кажат: „Този
човек
трябва да умре!
И най-интересното е, че хората, които обичат толкова този
човек
, след като умре, ще го турят в земята, там да изгние съвършено.
А от мое гледище костите на
човека
представляват доброто, това, което единствено остава да преживее
човека
.
Тогава, по аналогия: Само в доброто
човек
живее, всичко друго изчезва, а след смъртта доброто, което си правил, то са твоите кости, в които живееш.
Има нещо у
човека
, което ще умре, но има нещо у
човека
, което остава, никога няма да умре.
Онова, което е променило човешкото лице, това са лошите условия на
човека
, онази борба в живота, тия постоянните промени, страдания, страдания, и най-после набръчква се човешкото лице.
Дойде една вътрешна тъга, една борба, едно вътрешно помрачение, не ти се иска да живееш, не искаш да срещнеш
човека
.
Човек
да живее в Бога и да чувствува присъствието на Бога, тъй както живее във въздуха.
7.
Три фактора
,
НБ
, София, 17.6.1934г.,
Той се оплаква на българския чорбаджия и казва: „Доста заможен
човек
съм, но ме крадат.
Толкоз пари съм придобил, не мога да намеря един честен
човек
.
Сега, в повестта свети Никола представя разумното в
човека
.
Много от страданията на хората и големите нещастия, които претърпяват, произтичат от два фактора: от един по-нисш живот, в който сегашните животни живеят, и от един преходен живот, в който сега
човек
живее.
Страданията на
човека
се дължат на неговите чувства.
Има в
човека
едно знание, туй го наричам по някой път интуиция.
И тогава
човекът
е свързан.
Този
човек
, който така се определя неговият живот, този
човек
е свързан с много разумни същества, той е в хармония с тях.
Скръбта е само за да изкара
човека
от едно пасивно състояние.
Бъдещето на
човека
зависи от неговия ум.
Не
човек
да мисли, че е учен.
Аз наричам учен
човек
, когато падне в голямо противоречие, [да] може да разреши една вътрешна задача – той е учен
човек
.
Вътре в човешкото развитие, когато
човек
е бил сляп, не е виждал, с големи усилия той е образувал своите очи.
Било е време, когато
човек
е бил глух и с голямо желание той е образувал своите уши.
Сега, запример, у някой
човек
се заражда в ума му да стане богат. Защо?
Всеки един
човек
има грамадни богатства, заложени в него.
Старият казва: „Не ми държат краката.“ Неуспехът на
човека
не зависи от неговите крака, зависи от неговия ум.
Щом тебе те безпокои една малка работа в живота, ти не си учен
човек
, не вървиш в правия път на науката, ти вървиш в един път на самоизмама.
Ти един ден ще станеш силен
човек
.
Запример, вземете някои от месоядните животни, които вечерно време виждат тъй, както
човек
вижда денем.
Един
човек
, един гениален
човек
вечерно време може да гледа даже повече от един вълк.
Ако съм православен и съм слаб
човек
, какво ме ползува православието?
Аз влизам в една област, дето не трябва да засягам, понеже всяка една област смущава
човека
.
Ако съм евангелист и съм слаб
човек
, какво ме ползува евангелизмът?
Или ако съм биолог или зоолог какво ме ползува, ако съм слаб
човек
?
Този
човек
си направил хубави дрехи, иска всеки ден да се разхожда и да не се нацапа.
Една наука трябва да има
човек
.
В дадения случай както казва неговият ангел – твърди се, че всеки
човек
има по един ангел, по един дух напреднал, който го ръководи.
И най-после, всеки
човек
трябва да събуди в себе си туй, разумното чувство на лекуването, да знаеш във всеки случай да вземеш известни условия, за да предотвратиш известни болести.
Той е предвидил всичко онова, което
човек
може да постигне и при какви условия.
После, ако би имало една школа за съвременните хора, да се изучава всяко едно състояние на
човека
каква енергия произвежда.
“ Сегашните учени хора казват, че
човек
трябва да спи 7 часа.
Право е, при дадените условия е така, при децата, но един разумен
човек
не е необходимо да спи 7 часа или 5 часа.
За един
човек
, който живее един редовен живот, 3 часа дълбок сън са достатъчни, за да се възстановят всичките сили.
Тези мъдрувания ще бъдат както онези студенти в Америка, от една колегия, които искали да изпитат своя професор колко е учен
човек
.
Едно растение може да те обича тъй, както един
човек
.
Всеки от вас трябва да знае по няколко езика; всеки един от вас трябва да познава животните; всеки един от вас трябва да има известни понятия върху растенията; всеки един от вас трябва да знае по астрономия; най-после,
човек
трябва да разбира нещо от химия и от много други науки, с които неговият ум се занимава.
Истинската наука счита всеки един
човек
… Ако искате да разбирате човешката душа, във всеки един
човек
трябва най-първо да откриете Божественото начало, което живее в него.
Ако искате с един
човек
да се запознаете, пазете едно правило, с което главата ви никога няма да ви боли.
Едно богатство, събрано от хиляди
векове
, хората може за един ден да го разрушат.
Ако на един
човек
всичките прозорци са затворени, никакво приятелство с него не правете.
Този
човек
е недостъпен за Божествения свят.
Един
човек
, с когото вие трябва да се запознаете, той трябва да има един прозорец, отворен към духовния свят.
Когато Бог проговори на
човека
, всичко в да него утихне, да настане една светлина.
Умът да заработи, сърцето да заработи,
човек
е здрав, има енергия да работи.
Когато ти обичаш някого, ти си силен
човек
.
Когато
човек
излезе из къщата навън, тогава той, като влезе в закона на Любовта, той трябва да излезе във външния свят, навън, за да проучава живата природа.
Но аз питам, когато някой
човек
се разболее, стомахът стане чрезмерно слаб, не може да мели, той иска да яде, майка му не му дава, казва: „Не може.
Не е и пълнотата, която определя здравето на
човека
.
Ако този, жълтият
човек
, който виждаш, няма толкоз мазнини, но дига 200 килограма, [а] ти, който имаш червендалесто лице, ако попипат корема ти – два пъти по-дебел, отколкото рамената, пък не може да дигнеш 50 килограма, кой от двамата е по-здрав?
Според мене един
човек
, който не може да носи страданията, той е болен.
Един
човек
, който може да издържи големите страдания, [той е здрав].
Човек
трябва да работи.
8.
Правият път
,
ООК
, София, 20.6.1934г.,
Може да разправиш на един
човек
какво нещо е доброто.
Един
човек
работи, но е недоволен.
Някой
човек
, чиито ръце са нечисти, отива да вземе хляба.
Следователно, те са недоволни както един
човек
, който е извън областта на светлината и е недоволен, че е в тъмнина.
Когато в душата на
човека
не седи любовта, трябва да седи неговият разсъдък, за да може да подготви пътя на любовта.
Човек
трябва да бъде готов.
Вие някой път питате: „Защо ни се случи това нещо, защо този
човек
направи това?
Когато ме питаха зайците, като минавах покрай тях, те ми казаха: „Ти си учен
човек
, защо ни гонят хъртовете?
При страха
човек
се научава да разсъждава.
Без страх
човек
не може да се научи да изпълнява Волята Божия.
Всеки един
човек
, за да стане учен, за да придобие знание, трябва да мине през областта на страха и да дойде до областта на Любовта, която разрешава постепенно въпросите.
Гдето се казва: „
Човек
трябва да бъде при Бога“, това се разбира.
То е един път, гдето
човек
само се учи да яде.
И кога
човек
може да бъде спокоен?
Според езика на писанието, първото нещо, което любовта е направила, като е слязла в
човека
, като е дошла в
човека
е следното, тя се отличава със следното: тя изпъжда страха навън.
Детето си мисли, че е дошъл такъв особен
човек
.
Задачата е,
човек
да се освободи от това противоречие.
9.
Към Емаус
,
УС
, София, 24.6.1934г.,
Именно
човек
е, който дава.
Човекът
[дава] най-хубаво условие за плодното дърво да расте.
Най-голямата придобивка в света, която
човек
може да има на Земята, то е, когато
човек
завърши земния си живот.
Казва се: Когато направил Бог
човека
, вдъхнал му първия лъч, с който [Адам] се пробудил в райската градина.
То е тъй наречената абсолютна Истина, туй, което
човек
може сам да провери, да опита, върху което той може да стъпи и да живее.
10.
Не живея за себе си
,
НБ
, София, 24.6.1934г.,
Този, и да има всичкото добро желание, той не е в състояние да ви направи щастливи, понеже сам е нещастен
човек
.
Има вторични неща, на които
човек
не може да вярва.
Единствените хубави условия, при които
човек
ще станеш: ти трябва да служиш, да бъдеш слуга.
Омразата е една реалност, която носи нещастие на
човека
.
Казвате: „Светия трябва да бъде
човек
.“ Всеки може да бъде светия: една лампа вечерно време свети.
Сега някои свършват и казват: „Не си струва
човек
да живее.“ Това е неразбиране.
Той живее в относителната реалност и казва: „Не си струва да живее
човек
.“ Право е, в относителната реалност не си струва да живееш!
Следователно, при сегашния живот
човек
трябва да впрегне тези сили (или да впрегне силата) и да знае как да работи с тях.
Сега, има известни правила, при които
човек
може да работи.
Няма нито един
човек
, който да е останал вкъщи, като е влязла тази голямата буря.
Казвате: „
Човек
късмет да има!
Туй значи
човек
с късмет да е роден.
Казва: „Не си струва
човек
да бъде невежа.
Човек
никога не трябва да отказва на своя подтик.
Той казва: Ако искаш
човек
да станеш, ако искаш да възприемеш една истина, не отказвай на туй желание да възприемеш истината, не я отлагай.
Най-добрата публика си ти, самият
човек
.
Първото правило: Никога не отлагай едно добро желание, никога не отлагай една добра постъпка, ако искаш
човек
да станеш в света.
Най-първо трябва да проучим какво нещо е
човек
.
Те определят така: В най-древните времена определят
човека
[като] същество, което мисли.
Туй определение е хубаво, но аз определям, според мене, в моя ум, има 4 неща в
човека
.
Това са силите, които слугуват на
човека
.
Четири неща, съединени в едно, образуват
човека
.
Сега
човекът
се е разделил.
Вие казвате: „Душа няма
човек
.“ За духа както и да е, но душа нямал, а имал душевни прояви.
Много пъти при мене идват и ми казват: „Кажи ми, познаваш ли ме добър
човек
ли съм или лош?
Що ще казваш: „Аз добър
човек
ли съм или лош?
Тогава, ако обичаш, ти си
човек
, който растеш.
Сега някои казват: „Не си струва да люби
човек
.“ Погрешно схващане.
Културата, щастието, блаженството, силата на
човека
, богатството на
човека
, здравето му, всичко туй зависи от закона на Любовта, в който той върви.
Може той да не съзнава, че люби, но този
човек
върви по пътя на любовта.
Тогава за кого
човек
трябва да живее?
Ти ще загазиш съвсем и главата ти ще побелее; пък ако Му служиш, не е било време в света
човек
да е бил изненадан.
Който е служил на Бога, този
човек
ще расте, той няма да се спре в тази фаза, в която е бил досега.
Уповай на Бога – няма нито един
човек
и нито един случай.
Опитността на всички верующи, които с хиляди години са служили на Бога: няма нито един
човек
, който с хиляди години да е служил и да е бил излъган.
Любовта подмладява, а страхът състарява
човека
.
След като дойде във фазата на стария
човек
, ще намери условията, при които той може да се подмлади.
Сега в света казвате, че не си струва
човек
да обича.
Вие ще уреждате работата, ще говорите най-хубаво, той да вижда: от хиляди места да текат благата; вие да съзнавате, че вие сте факторът, но този
човек
да не знае.
Във вашата любов този
човек
живее и благува.
11.
Дишането и вътрешният живот
,
ООК
, София, 27.6.1934г.,
Човек
при мисленето вдишва.
Не само с физическото си тело се вдишва, но
човек
със своята мисъл вдишва в себе си, чрез умственото си тело.
А пък на физическото поле,
човек
вдишва чрез своята плът.
По кой начин
човек
показва, че обича някого?
Най-първо, за да оправиш ти тази малка постъпка, този
човек
трябва да има една необходимост, както когато вдишаш въздух.
Аз ще го уподобя на това: Дойде един
човек
при тебе и ти даде една семка и ти казва: „Посей я!
От какво се нервира
човек
?
Тогава ти ще бъдеш
човек
на 50, 60, 120 години.
За да е
човек
светия, трябва да бъде запален.
Вие казвате: „Ако гори
човек
, ще изгори.“ Щом изгаряте, това показва, че процесът във вас не е правилен.
Светията гори без да изгаря и непременно всеки един
човек
трябва да се запали.
И Писанието казва: „Не угасвайте Духа, с който всеки един
човек
живее.“ И с всяко най-малко побуждение, което имаш, ти се запали.
Един
човек
, който е хилав в своето дишане, той е хилав и в своите чувства, той не може да задържа въздуха 10 секунди и казва: „Аз ще бъда верен до гроб.“ И да бъде така, не го вярвай!
Онзи
човек
пее „до “, но не пее по правилата.
Видиш един добър
човек
, ще се влюбиш в него.
Видиш един праведен
човек
, ще се влюбиш в него.
Това е, когато
човек
е в нормално състояние.
Когато
човек
е здрав, той има правилно движение и правилно дишане.
Някой ще каже: „Аз, старият
човек
на 80 години, да уча тези работи!
“ Старият
човек
трябва да бъде умен
човек
.
Според мен старият
човек
не трябва да иска такси.
После, старият
човек
не трябва да иска да му шетат, да му носят ядене, вода.
Но старият
човек
трябва да знае сам да си шета.
Човек
може да страда и след като е взел.
От това, което е взел
човек
, пак може да се яви страдание.
12.
Самовъзпитание
,
ООК
, София, 4.7.1934г.,
Христос беше един обикновен
човек
, няма такъв Христос.
Казват, че старият
човек
е оглупял.
Не е оглупял, но
човекът
се е натоварил с мъчнотии и не може да ги разреши.
Вие считате, че съзнанието на духовния
човек
, се вече различава от това на другите.
Силата на светлината, на вашето съзнание е равна на една свещ, а на духовния
човек
, съзнанието е равно на 1000 свещи.
Питам тогава, вие можете ли да се мерите с един
човек
, който има 1000 свещи в съзнанието си?
В това състояние, при всичките тези състояния,
човек
трябва да остане еднакъв, да не се изменя.
Но този прозорец е така направен, че
човек
, който седи при прозореца, като опне с една малка жичка известна част на прозореца, този прозорец почва постепенно да се свива, да се свива и най-после съвсем се свива и остава една малка дупчица.
Формите не са равни, формите се различават, но качествата на любовта и в животните и в
човека
са едно и също.
Формата при
човека
е друга.
Следователно тази птица, за да научи тази форма на любовта, трябва да дойде до състоянието на
човека
.
Който от вас е чувствителен, ѝдете при някой болен
човек
, който има голяма язва, страда от рак или от някоя голяма рана и след като му видите раната, като излезете от него, по̀чнете да си казвате: „Като че ли ме заболя нещо в корема.“ Вие вече сте взели неговата мисъл.
Вий ще кажете: „Това състояние е чуждо, не е мое, аз съм здрав.“ Вие ще минете покрай някой
човек
, който е крадец.
Доброто е това, което всякога помага на
човека
.
Злото е това, което всякога спъва
човека
.
Всяко нещо, което спъва
човека
е зло.
При закон на чувствата,
човек
се разкашква.
Сегашните хора не искат да се молят и казват: „То е срамота
човек
да се моли.“ Че има неща, които ние вършим и които са по-срамни отколкото да се молим.
На всяко нещо, което
човек
не разбира, все му се смее.
Щом съзнанието на
човека
е спокойно, щом успокоите съзнанието си и вие ще имате една ясна представа за нещата.
Но, като стане пречупването, образува се нова енергия, която
човек
трябва да разбира и да впрегне в работа.
Този
човек
е употребил всички условия, които Бог му е дал, той има знания.
Способностите в
човека
могат да се разработят само при известни условия.
Един
човек
взема и написва азбуката.
Той си играе, този
човек
.
Я, дайте едно кафе на тоя
човек
.“ Ти ще кажеш: „Какво ще произведе една дума?
И на този
човек
ще се отвори сърцето и ще каже: „Действително, аз съм малко скъперник и не се харесвам.“
Но ти си ощетил този
човек
с колко?
“ Вярата се опитва при големи мъчнотии, които има
човек
.
Но, когато
човек
поправя своите погрешки, той не трябва да мисли за своето лично добро.
Верующите във всички
векове
са имали една слабост.
Знаете ли колко е силна мисълта на един добър
човек
?
Човек
трябва да бъде самостоятелен.
Един
човек
се е отчаял и мислил, че никой няма да му помага.
Срещнал го някой
човек
и му казал: „Вий сте паднал духом.
Не е лошо
човек
да бъде дете, но когато възрастният, на 21 година вземе ролята на едно малко дете, то има едно [не]съответствие.
13.
Трите правила
,
МОК
, София, 6.7.1934г.,
Тоя
човек
в своето съзнание цени услугата, която вие му направихте.
Този
човек
досега не е мислил за вас добре, може да е мислил много лошо, но в този случай вие го спасявате, той се е стопил.
Вие сте купили за 20 английски лири един
човек
.
Може би в този
век
да е единственият случай, когато един
човек
да е продал душата си.
Например може да преведете следните думи: „една научна теория има своя научна основа." Трябва да знаете, че научната теория има основа в самия мозък на
човека
.
Аз казвам, че един
човек
, за да може да разбере науката, той трябва да има ценности в съзнанието.
Сила, с която
човек
може да разполага.
Следователно всеки един
човек
трябва да има ценност.
Коя според вас е най-ценната идея за сегашния
човек
?
което ще даде цена на
човека
.
Колкото повече живот има
човек
... нали?
Нали един
човек
, за да бъде здрав, трябва да живее порядъчен живот?
Ние определяме, че
човек
трябва да мисли.
И тогава какво става, когато
човек
има по-голяма любов към парите, отколкото трябва?
Окръжаващите хора като се научат, този
човек
губи своята цена, не му вярват.
Вие минавате за нечестен
човек
.
Макар да не сте намерили нищо, да не сте взели никакви пари, той казва: „Този
човек
е неустойчив, в знанието му няма ценност." Сега някои, които искат да извършат нещо, което не е позволено в природата, те ще отрекат някой закон.
Например, когато някой иска да мисли зло, той казва: „Като умре
човек
, всичко се свършва." Така разсъждават.
Научно доказано ли е, че като умре
човек
всичко се свършва?
Дарбите, които
човек
има, при злото се изгубват, а пък при доброто дарбите се усилват.
Сега много пъти са правени възражения и казват: „Този е даровит
човек
.
Аз съм правил наблюдения: в лицето на
човека
се показва честността.
Та когато
човек
изгуби ценността и своята честност, колкото пъти е правил зло, все остават белези.
Човек
по някой път може да се срамува от тези белези, но научно трябва да знае - тези белези трябва да му служат като една наука, да знае какви са били последствията при изгубването на ценността, какви страдания е претърпял
човек
.
Три неща има, три неща и правила има, които може да спасят
човека
.
Защото усилването на живота седи в ценността на съзнанието в
човека
.
А пък щом не прилагаш това правило за свободата, нямаш любов към нея, ти не си свободен
човек
.
Затова
човек
трябва да мълчи.
Те приспиват
човека
?
Аз говоря сега докъде е дошло съзнанието на
човека
.
Питам: Един
човек
, който е свършил университет и занесъл торбата някъде и не я връща, учен
човек
ли е той?
За да се разкая
човек
, трябва да се измени неговата култура, да се промени неговото съзнание.
(Не е работено.) Кое е онова, което може да застави
човека
да работи?
Много е трудно да предизвикаш любовта в един
човек
.
14.
Върховният авторитет
,
УС
, София, 8.7.1934г.,
Можем да кажем, че и сегашният
човек
е създаден, но не е оформен още и Духът работи сам, за да се повдигне
човек
.
Някой път онези, които изучават Писанието, мислят, че, като е казано, че Бог е създал
човека
по Свой образ и подобие, че
човек
е завършен образ.
А пък при
човека
се явяват някой път толкова петна, че едва се виждат някои места.
Затова
човек
трябва да гори отвътре.
Раждане може да има само когато Духът влезе в
човека
.
Сегашните хора казват: „Добила жената дете.“ Писанието казва: „Създаде Бог
човека
“, а пък за напредналия
човек
Писанието казва: „Роден е от Бога.“ Не „създаден“.
Не само трябва да бъде създаден
човек
.
Страданията на
човека
произтичат от неговото животинско естество – иска да се удоволствува.
Обаче
човек
е минал през това състояние, ял е и пил е.
Та сега, като станал
човек
, набрали се много страдания.
Вие някой път се чудите защо
човек
страда.
Представете си, че
човек
е живял 10 000 години като вълк, 20 000 години като тигър, 50 000 години като мечка.
Всичките тези престъпления, които е направил, сега, като е станал
човек
, всички тези същества започват да идват при
човека
и му казват: „Върни ни това, което си взел.“ И ти трябва да плащаш.
Човек
е много скържав.
В какво седи прегрешението на
човека
?
Прегрешението на
човека
седи в яденето.
Те, като хванат един
човек
, искат да го обърнат на всяка цена към Бога и му казват: „Ти си грешен, ти трябва да се поправиш.“ Те му повтарят: „грешен, грешен“, докато го убедят, че е грешен и че трябва да се поправи.
“ Един наш брат му казал: „Ние видяхме, че чрез вашия метод както обръщате
човека
, не може да го обърнете, понеже после той пак се връща там, откъдето е дошъл.
И онзи
човек
ще каже: „Хайде, ще взема по-малко.“
Силата на
човека
е в любовта.
Когато
човек
не знае как да използува любовта, тя се отдалечава.
Цялата природа е дадена на
човека
и той казва, че е сиромах.
И най-големият милиардер не би могъл да купи това, което един
човек
има.
Той ми казва, че е много добър
човек
.
Всеки един
човек
трябва да има една градина, за да гледа как растат растенията.
Човек
, който няма овци, не го държат на онзи свят.
15.
Приемете Духа
,
НБ
, София, 8.7.1934г.,
Не е лошото в разправянето, но
човек
никога не трябва да разправя за неща, които не знае.
Най-първо,
човек
трябва да вярва в една цел.
Стар
човек
е той, но той си мисли как е живял на младини, какво е правил и мисли, че той е много умен.
Този процес трябва да изходи
човек
.
Човек
трябва да изходи пътя на младия и на стария и да ги съедини в едно и тогаз да си състави едно вътрешно понятие за самия живот.
Младият
човек
е богат
човек
, а пък старият не може да задържи своята старост и идва смъртта.
Най-голямото робство, което
човек
може да намери.
Понеже вие живеете в един
век
, който наричате реален, казвате: „Парички, парички, не ми говорете за Господа!
“ Бог не дава на
човека
сила, но му дава любов.
Силата на
човека
зависи от неговата любов.
Трябва да се приведе
човек
в магнетичен сън, за да влезе в рая.
Човек
сега е в едно такова твърдо състояние.
Какво лошо има в това, че
човек
ще се стопи?
Ако храната не се стопяваше, в
човека
какво щеше да стане?
Писанието казва: „Бог вдъхна в ноздрите на
човека
и
човек
стана жива душа.“
Ти може да обичаш някой
човек
, но в някой случай не може да възприемеш неговата любов.
Някой път аз си поговоря с мравите и те казват: „Тук е само един по-голям мравуняк.“ Често аз запитвам мравите какво мислят за
човека
.
На когото простите греховете, простени са.“ Значи така
човек
става господар на своя живот.
На всички същества идеалът е
човекът
, а пък
човек
върви към друга една цел, която го повдига към Бога.
Всичко е правено, но едно нещо не е направено:
човек
не е приложил любовта.
Един и същ е през всичките
векове
, през всичките вечности, които са минали, Той е един и същ, неизменен.
“ Отива при един богат
човек
и казва: „Помогни на този
човек
, ще се благословиш и ти.“ Богатият отива и помага.
В Америка един богат
човек
една вечер чува един глас.
16.
Взимане и даване. Първият и последният
,
ООК
, София, 11.7.1934г.,
Животът е велико благо, а пък животът се изразява само тогава правилно, когато
човек
мисли.
В природата има един контакт и най-слабият [силният]
човек
да си, в дадения момент, като изгубиш контакта с Бога, ти отслабваш.
Човек
в известно време може да направи една погрешка.
Първият, Който дава е Бог, а пък първият, който взема, това е
човека
.
Последният, който дава е
човека
, а пък Последният, Който взема, това е Бог.
А пък първият, който взема и последният, който дава е
човека
.
Бог е Първият, Който дава и Последният, Който взема, а
човекът
е първия, който взема и последния, който дава.
А пък, ако искате вашите работи да загазят, дръжте се за
човека
.
Ако искаш да се научиш как да вземаш, дръж се за
човека
, а пък ако искаш да се научиш как да даваш, дръж се за Бога.
Всяко нещо, което
човек
не може да направи, той не го знае.
Как може да мисли
човек
?
Да допуснем, че искаш да бъдеш такъв голям
човек
, че да имаш 100 метра височина и да заповядваш на целия свят. Хубаво.
Да бъде
човек
тактичен, това е да има познание на времето.
Ти отиваш при един скръбен
човек
.
17.
Стремеж и постъпка
,
МОК
, София, 13.7.1934г.,
Ти,
човекът
, който си направен по образ и подобие на Бога, не можеш да си проточиш крака, а с дървен крак ходиш.
Но туй, най-малко, не се отнася до съвършения
човек
.
Съвършеният
човек
е винаги господар на онова, което има.
Когато ви говоря за съвършенство, подразбирам не външната страна, не по постъпки,
човек
по постъпки не може да бъде съвършен, но по стремеж.
Стремежът трябва да бъде съвършен в
човека
.
За да „свири" стремежът,
човек
трябва да бъде съвършен.
Има известни неща, които
човек
трябва да знае как да прави.
В
човека
има един Господ, Който живее вътре в него и един вън от него.
Царството небесно това е жилище или място на човешката душа, дето тя може да прояви туй, което желае, да придобие най-хубавите условия, при които
човек
може да се намери.
Човек
трябва да бъде подобен на детето, да има най-хубавото възприятие на човешката душа.
Дете е всеки един
човек
, който носи истината в себе си.
Когато
човек
чувства, че възприема истината, чувства, че има нещо, което не се мени.
При сегашното състояние на
човека
, понеже има много желания, които са достъпни за неговата душа,
човек
почти е забравил истината, той не може да я разбере.
Всеки един
човек
има антураж.
За пример при сегашните условия, за да бъде
човек
щастлив, според неговото разбиране колко неща са му потребни.
Ако вие тръгнете като екскурзиант, имате нужда от пари и всеки
човек
смята за привилегия да може да ви направи услуга.
Човек
може да няма вътрешни страдания, а може да има външни мъчнотии.
Ти си богат
човек
, имаш всичко - и къща имаш, и ниви имаш, какво ли нямаш в света, но страдаш.
Кажете ми едно вътрешно страдание, с което
човек
може да страда.
Казвам: Този
човек
не се е научил да ходи.
Та когато
човек
не знае как да ходи, единият крак е дървен.
Когато
човек
не знае как да мисли, той е дървен; когато не знае как да работи, той е дървен.
Добре тогава, кой е майка на
човека
според вас?
Човек
търси щастието там, дето го няма.
За обикновени случаи е нужно
човек
да скочи 9 метра, а тя скача 12 метра, 19 метра.
Как ще определите с конкурс един
човек
какво знае?
Не зная дали
човек
, който не е учил, може да издържи зрелостен изпит.
В зрелостните изпити
човек
иска да му се падне туй, което знае.
18.
Изново родени
,
НБ
, София, 15.7.1934г.,
Всичките навици в света са все да се покаже колко
човек
е силен.
Хубаво е да се отучи
човек
.
Човек
, на когото душата е изпълнена с любов, никога не може да греши.
Немислимо е богатият
човек
да бъде крадец.
Който иска да се запознае с
човека
, непременно, преди да се е запознал, той трябва да го обича както себе си.
Познанство, което следва любовта, то е най-голямото благо, което
човек
може да получи.
Един
човек
, когото познаваш по законите на Любовта, то е най-голямото благо.
Ти ще познаваш
човека
, неговата душа, неговия ум, сърцето му.
Този
човек
ще бъде готов да стори всичко онова за нас, което иска законът на Любовта.
Виждам, онзи разумен свят постоянно работи, работи, за да изправи един
човек
.
После, ако
човек
не се подчини на туй разумното, най-после той ще изгуби смисъла на живота.
Когато мисли[ш] за всичко онова, което е изгубено… Представете си, че един учен
човек
, който е свършил 4 факултета, който е бил здрав, към 33-тата година изгубва зрението, слуха, вцепеняват се краката, остава само съзнанието, съвсем се затвори от външния свят и остават само неговите възпоминания.
Раждането, това е една нова епоха, един нов живот, в който
човек
влиза.
Когато някой
човек
пита: „Защо този
човек
умира?
За слабия
човек
парите са съблазън, за силния и умния
човек
са едно благо.
Един умен
човек
, който е в света, за него злото в света е нещо частично, привидно така се вижда.
Един светски
човек
е
човек
, който обръща внимание на формата на нещата, в този свят туй, което вижда.
По какво се отличава духовният
човек
?
Духовният
човек
обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи.
Аз мислех, че съм много учен
човек
, много праведен, а сега виждам.
Та сега
човек
, за да се роди, трябва му майка, една среда, в която той трябва да расте и да порасте в света.
Следователно онзи
човек
, който трябва да се роди, трябва му вътрешна среда.
Най-първо трябва да изучавате, на
човека
му трябват елементи, той трябва да разбира качествата на светлината, качествата на слънчевата топлина, той трябва да разбира качествата на въздуха, той трябва да разбира качествата на водата, той трябва да разбира качествата на храната.
Та, казва Христос: не само вода, но вода и въздух са потребни, за да бъде
човек
духовен.
Щастлив
човек
не може да бъде, ако няма един отличен ум, ако няма едно отлично сърце, ако няма един добър организъм.
В по-ранните времена, когато хората били като деца, те не знаеха като вас и мислеха, че
човек
е направен само от плът.
Някой път гледате един
човек
: черничък, нищо не ви прави впечатление.
Този
човек
, след като го обикнете, тогава виждате този
човек
, че има нещо в него.
Всичките клетки, от които
човек
е образуван, от които е направено човешкото тяло, в мозъка са най-разумните същества.
Човекът
, той е господарят и благодарение на тия клетки, благодарение на тази разумна съвкупност на всички същества, че те дават силата си и ума си, и
човек
минава за глава.
Казва: „Аз съм
човекът
, който господарува!
И всеки, който влезе, то е възкресението на
човека
.
“ Той вярваше в прераждането и казваше: „Аз втори път не искам да се родя богат
човек
, не искам да се родя сиромах, но искам Господ да ме прати слуга при някой много добър господар.“ И право.
Казва: „Лъгали са ме слугите, лъгали са ме хората и не може да намериш един
човек
да ти каже истината.
Този
човек
за Бога хич не се явява.“ Казвам: „Това са твоите слуги, по същия начин постъпват.
Ти си богат
човек
, тия твои слуги, понеже ти си толкова богат, че те разтоварват, да не ти е тежко на гърба.
Най-първо
човек
трябва да бъде справедлив, да имаш една мярка, с която да мериш.
Справедлив трябва да бъде
човек
.
Силният
човек
върши работите днес, а слабият ги оставя за в бъдеще.
Микроскопическите работи в света са силата на
човека
.
19.
Справедливост, милосърдие
,
УС
, София, 15.7.1934г.,
Когато
човек
се забърка в някой мъглив ден в планината, той образува един кръг, в който се върти и се връща пак на същото място, отдето е излязъл.
Каквото и да започва
човек
, по човешки начин, той все ще се върне на онова място, откъдето е излязъл.
Често
човек
започва идеално в младини, казва: „Без пари може, без това може...“ В старини, като дойде на същото място, казва: „Не може без пари, без хляб не може, без водица не може.“ И почва да нарежда и съжалява, че на младини не е мислил така.
“ В този час стана
човекът
и започна да скача и да слави Бога.
Туй, което всякога може да има, това
човек
не би сънувал, дори това, което му се случи.
Този
човек
беше изгубил своите добродетели и сега ги придоби.
Защото краката са на
човека
, то е пътят на неговата добродетел.
И
човек
е силен тогава, когато има добродетелите.
Ще кажете: „Не съм ли аз добър
човек
?
Доброто у
човека
е тъй съществено, както хлябът.
Доброто у
човека
трябва да влиза непреривно в неговата душа, както хлябът – в организма.
Следователно доброто трябва да го считаме като една насъщна храна, която
човек
трябва да знае как да я възприема.
Пътят, който един
човек
е извървял по Божествената истина, той е валиден, важен само за него.
Казваме, че
човек
трябва да бъде справедлив, понеже туй е полезно заради него.
Човек
не е съвършен.
Добре, но всеки един
човек
, който е още в плътта, той е свързан с известни ограничения.
На един
човек
ти можеш да му обясниш какво нещо е топлината.
Без топлина
човек
се вкочанясва.
И
човек
казва: „Животът има смисъл!
Ако не бях пил, нямаше да падна в локвата.“ Щом
човек
се напие, някой път все ще влезе в локвата вътре!
На
човека
му трябва малко хляб.
Дай му, колкото да яде.“ Казва Христос: „Не само с хляб може да живее
човек
, но с всяко Слово Божие!
Но ако мислиш, че след като ядеш,
човек
ще станеш, празна работа е.
20.
Вътрешни състояния и външни условия
,
ООК
, София, 18.7.1934г.,
Едно дете, което е минало по един път, ще знае повече от един учен
човек
, който сега учи нещата.
Вие сте
човек
за ядене.
“
Човек
, който е намерил истината, се отличава с едно качество – той е свободен.
Важни са вътрешните състояния на
човека
.
Първият
човек
ти казва: „Нямате ли нещо в торбата?
Ако някой
човек
дойде в меча форма и ти даде 10–20 000 лева, най-първо вие се плашите.
Ако срещнете някой
човек
и ако Господ е там, никакъв долап няма.
Човек
и спрямо себе си ще констатира същия закон.
Щом Господ е там,
човек
е разположен.
Вземете един
човек
на лице.
Среща ме един
човек
и се поусмихне малко.
Някои ще кажат за някой
човек
: „Условията са такива, майка му била такава, баща му бил такъв и т.н.“ Но това ще разгледаме друг път.
Човекът
няма никакво оръжие.
Сега
човекът
се смее и казва: „Едно време аз отстъпих, а пък сега ти.“ Кое накара лъвът да отстъпи?
За
човекът
, който не разбира страданията, те носят смърт.
А пък за
човекът
, който ги разбира, те носят живот.
Човек
, който не разбира радостите, те му носят нещастие.
А пък
човек
, който разбира радостите, носят му живот.
Защото, за да оздравее
човек
, от каквато и да е болест – да почне да се радва, да пее.
Човек
всякога се смее от незнание.
Всякога незнанието произвежда смях у
човека
.
Човек
може да се смее върху това, което не знае, а пък относно това, което знае, става много сериозен.
Дал му картичката си и му казал: „Утре ще дойдеш при мене на еди коя си улица.“ Детето, като вижда
човека
добре облечен, взема му картичката.
Човек
може да бъде много хубаво облечен, ти може би му завиждаш, но нямаш никакво отношение към него.
А пък
човек
може да е със скъсани дрехи и да ти помага.
За предпочитане е външно
човек
да не е така облечен, но вътре да има добри условия.
Има нещо, от което
човек
винаги се смущава – от онова, което не знае.
Но от това, което
човек
не знае, от там идат всичките блага.
От кое произлизат всички нещастия на
човека
?
Един учен
човек
ще каже: „Хранителността е в храната.“ Това е прието, така е, но ако ти не мислиш и не чувствуваш добре, ти не можеш да възприемаш тази, хранителната част, която е в храната, вашият организъм не може да я възприеме.
21.
Отношение на вътрешните състояния и външните условия
,
МОК
, София, 20.7.1934г.,
Когато един
човек
работи отвътре, Бог подобрява отвън условията.
Най-първо
човек
трябва да изучава своите вътрешни състояния.
(Например съзнанието на
човека
, че се е отклонил.)
Представете си, че един
човек
обича да се дразни.
” Питам: Този
човек
, след като хвърли супата, какво добива?
Ред поколения като са хвърляли така супата, този
човек
е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата.
Но представете си, че един сиромах
човек
има този навик.
Да допуснем, че този
човек
е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах.
Тогава трябва да се измени вътрешното състояние на
човека
.
Човек
и отвътре трябва да стане сиромах, но не трябва да бъде взискателен.
Човек
трябва да се отрече, от какво?
Някой път може да утрепе
човек
.
Някой
човек
като бутне някого, той действа като кон.
Силата на
човека
е там.
22.
Пътят на възкресението
,
УС
, София, 22.7.1934г.,
Съществува едно противоречие вътре в самия
човек
.
Привидно като че
човек
вярва в нещо, всъщност, когато дойде да приложи нещата в живота, заражда се едно противоречие.
Ако
човек
в дадения случай вярва и не вярва, тогава какво значение има тази вяра?
Когато се казва, че чрез вярата
човек
ще бъде жив, подразбират се условията, чрез които
човек
може да излезе от сегашните ограничения, в които се намира.
При сегашните ограничения всеки един
човек
ще остарее бързо, ще умре и ще се свърши с него.
Ни най-малко не се подразбира, че във всеки случай
човек
трябва да вярва, без да му се дава нищо.
Тогава, по какво трябва да се отличава
човек
?
Значи, в
човека
има известни заложби, които трябва да се турят под известни условия.
В края на краищата това благуване, което може да имате на Земята за 20 години, за 25, 50, 100 години, ще ви излезе два пъти през носа и не съм срещал нито един
човек
, на когото да не е излязло това през носа и да не е съжалявал, че е дошъл.
Някой казва: „Има какво да се прави, като съм дошъл.“ Не съм срещал нито един
човек
, който да не е съжалявал за големите разочарования, които е претърпял.
Сега
човек
само трябва да вярва.
Човек
трябва да влезе в съприкосновение с онази реалност, да я опита и да стане едно с реалността.
Понеже Бог живее в Христа, то и всеки, който живее в Христа и Христос живее в него, то по същия закон този
човек
ще бъде жив.
Човек
трябва да ги чисти така, както войниците чистят пушките си.
23.
Хвърлѝ хляба
,
НБ
, София, 22.7.1934г.,
Един съвременен учен
човек
прави следните изчисления.
Какви възможности се крият у
човека
.
Значи, какви грамадни условия още има в
човека
той да расте и да се развива.
Като погледнете как се е развило човешкото лице… Погледнете на жабата и като дойдете до
човека
, ще видите грамадния простор, как се е подигнал
човек
, как се е оформило човешкото лице.
Съзнанието на
човека
няма да спре до тази област, дето сте сега.
Намери се един
човек
, когото не можа да сдъвче.
Намери се един
човек
, когото смъртта не можа да сдъвче.
А пък една малка добродетел, след време, по същия закон, тя може да бъде в голяма услуга на самия
човек
.
Бог е началният закон, после е ближният, а
човек
е съединителната нишка, той е съединителното звено.
Преди години минавам, среща ме един беден
човек
, който проси.
Ти казваш: „От тебе
човек
не може да стане!
В този
век
вие се поставяте на най-тежкия изпит.
Щом
човек
греши, той презира себе си.
Ако
човек
в света си отмъщава, какво добива с това?
Най-първо, в сегашните условия всеки
човек
в себе си трябва да бъде справедлив, трябва да бъде и чист.
Чистота, това е здраве на
човека
.
Човек
, за да бъде силен, трябва да бъде чист, а за да бъде умен, той непременно трябва да бъде справедлив.
Изгуби ли
човек
онова чувство на справедливост, той изгубва своята интелигентност.
Казва Писанието: И постави Бог вражда между змията и
човека
.
Ако
човек
върви по този път, по туй разбиране, той ще обърне брата си.
Следователно цялото да живее, там е щастието на всеки един
човек
.
Казват: „
Човек
като умре, всичко се свършва.“ Да, изменил се е
човек
.
Ако те изядат, ти тогава
човек
ще станеш.
Докато не те изядат, ти
човек
не може да станеш.
Не плътта, но онова, което
човек
мисли, туй е
човекът
.
Мислите, онези възвишени желания, възвишените постъпки, туй е
човекът
.
Когато ти възприемеш мисълта на
човека
, когато ти възприемеш неговите благородни желания и когато ти възприемеш неговите благородни постъпки, които не са материални, туй е
човекът
.
Казвате: „Който яде, той ще бъде жив.“ Туй, което имаме някой път, не е
човекът
.
Човек
, това са вътрешните състояния.
Човек
е над условията,
човек
е над състоянията.
Дотогава, докато
човек
съдържа нещо материално в себе си, то ще се изменя, то расте.
Ето
човекът
.
Когато
човек
е бил в първи клас, не е виждал химически процеси.
Преди
човек
да знаеше законите на светлината и тъмнината, той се ползуваше от тези закони.
Следователно, от това гледище,
човек
е трояк.
Той е
човек
, който е
човек
на съзнанието – той е
човекът
-животно.
Има
човек
, който е на самосъзнанието – той е
човекът
, който се движи и страда.
Има
човек
, който е на свръхсъзнанието – той е Божият
човек
, той е
човекът
на пълната мисъл.
Този
човек
на съзнанието, той е учил законите само да се удоволствува, той мисли само за ядене и пиене, нищо повече.
Такъв един
човек
, каквото обещава, той нищо не изпълнява.
Понеже животните живеели, понеже
човек
се подига върху почвата на животните.
“, тъй казва този
човек
.
Всичкият успех на
човека
зависи от любовта, която има.
В науката, и в музиката, навсякъде, дето има любов,
човек
побеждава.
24.
Великото изкуство
,
ООК
, София, 25.7.1934г.,
Каква нужда има един добър
човек
да го управляват?
И даже съзнанието на един
човек
не може да прецени тези 300 000 километра, които светлината изминава в една секунда.
Докато живее
човек
разумно, той владее това изкуство.
Най-мъчното нещо е да разберете
човек
в дадения случай и да му е приятно това.
Човек
започва да мисли само когато се движи.
Човек
, когато се моли, не трябва да обръща внимание на онова, което светът върши.
Казват за някого: „Той е кротък
човек
.“ Обаче той няма никакво търпение.
В същност кроткият
човек
е здравия и разумния
човек
.
Срещаш някой
човек
, срещнеш някой възрастен
човек
.
Кротък
човек
е онзи, който не се съмнява; кротък
човек
е онзи, който обича; кротък
човек
е онзи, който има знание; кротък
човек
е онзи, който е свободен.
Взел си 1000 лева от
човека
, той иска да ги платиш.
Аз трябваше да бъда умен
човек
, да мина по-рано и да кажа на бакалина: Тук ще мине едно дете, дайте му ябълки, аз ще платя за него.“ Колко хубаво.
Истината щом се каже,
човек
трябва да бъде свободен.
Ако ти кажеш една истина, с която
човек
те ограничава, това не е истина.
Ако ти кажеш една истина, с която
човек
се ограничава, това не е истина.
Ти казваш: „Аз не съм добър
човек
.“ Една горчива истина е това.
Че от где се научи, че не си добър
човек
?
Ти, който казваш: „Аз от Бога съм създаден, казваш, аз не съм добър
човек
“ и после казваш: „Господ не ме е направил както трябва.“ Всички твои погрешки отдаваш на Господа, че не те е направил както трябва.
Да допуснем, че някой
човек
цапа краката си с кал.
25.
Сянка и реалност
,
МОК
, София, 27.7.1934г.,
Следователно туй, което може да помогне на
човека
, то е реалното.
Човек
трябва да дойде в право отношение с реалността.
Такова самовъзпитание на ума ще даде вече друга конструкция на
човека
и друг един подтик.
Човек
, който не се е упражнявал, не може да издържи три дни в пост.
Човек
, който обича Бога, може да обича всички други същества.
Когато на един
човек
кажат, че имат вяра към Бога и любов към Бога, а не показват тази любов към другите, то е едно заблуждение.
Само така ще станеш
човек
- ако искаш да имаш 6.” Шест е повторение на нещата.
Аз имам по-хубаво.” Среща го един
човек
и иска да му тури мляко.
Казвам: Туй е сравнение за онова, което
човек
носи в своята душа.
В туй отношение реалността е недостъпна за
човека
.
В дадения случай това зависи от този
човек
.
Портретът може да го туриш в джоба на външното си палто и той няма да протестира, но самата реалност, този, великия
човек
, не можеш да го туриш в джоба си.
Това е закон на съзнанието: колкото
човек
е по-невежа, толкова предметите за неговото съзнание са по-малки.
Че слънцето ние го виждаме малко, това е, защото нашето съзнание не е в състояние да схване по-голяма форма на слънцето, понеже по-голямата форма ще даде по-голяма енергия, по-голяма светлина, която
човек
не може да възприеме.
Като се събуди този
човек
, той пак вижда слънцето малко.
26.
Вътрешният човек
,
НБ
, София, 29.7.1934г.,
Човек
сега е замесен.
Казвате: „Ние, съвременните хора, които сме дошли до сегашното положение на ХХ-я
век
,
век
на просвета,
век
на висока култура.“ Всичките християни минават за християни, говорят за любовта, говорят за общество, за морал, за гражданска свобода.
Три неща трябва да залегнат в душата на
човека
.
По един закон е наредено тъй, осъден е този
човек
, и двете линии на ръцете са скъсани.
Учи един закон:
човек
да не престъпва законите, които Бог е поставил в природата.
Този
човек
, той не се влияе от болестта.
Болестта ходи около него като муха, може да кацне на главата, този вътрешен
човек
махне с ръката, замине мухата.
Няма по-голямо нещастие за
човека
да представи природата такава, каквато не е.
Но то е невниманието на
човека
.
Човек
, когато иска да прави пътешествие из планината, трябва да е вещ, трябва да е сигурен, трябва да има бодро око, трябва да бъде ясновидец.
Според мене
човек
на Земята, за да бъде съвършен, веждите не трябва да бъдат дебели, нито веждите трябва да станат тънки като косъм.
Този
човек
на 100 метра не вижда.
Сега се заражда въпросът: тогава
човек
нямаше да бъде красив.
Човек
отвън нямаше да бъде красив, но главата му не щеше да пати, както сега пати.
И се започна една борба между природата и
човека
.
И вече с години се води борбата и
човек
иска да излезе победител на природата.
Друго едно положение, друго едно твърдение в старо време казва: „Трябва да победим себе си.“ Няма какво да побеждава
човек
нито природата, нито себе си.
Вие сега не живеете, но
човек
на Земята, каквото вложил, трябва да живее добре.
Не трябва да доказваме на
човека
: „Не трябва да пиеш!
При тези условия, при които
човек
може да мисли, неговият мозък си почива.
Природата дава на
човека
от 6–7 часа, за да почине мозъкът; той трябва да спи, че като дойде сутринта, да може да работи.
Някой път
човек
не е в състояние да разбере.
“ Когато
човек
иска да изучава съвременния свят,
човек
трябва да бъде свободен от всичките болести.
Най-първо трябва да се премахне всичката проказа, всичките болести, които
човек
има и тогава да дойде любовта.
Има един начин, по който
човек
може да схване отношението, което трябва да имаме към живото същество.
Питам: Кое е по-хубаво за вас: да имате отношение с един милиардер, да знаете колко милиарда има, колко добрини прави този
човек
, но нищо не ви дава, не ви помага, да няма никакво отношение спрямо вас или той да ви помага, да бъде на ваше разположение и вие нищо да не знаете за неговите добрини?
Ако един
човек
, който влезе вкъщи и ви говори за любовта, след като излезе от къщи, остави едно голямо мъчение в душата, никаква любов няма.
Питам: Вземете един
човек
, който не оценява колко струват неговите очи.
Вие искате някой
човек
да ви обича.
Който е глътнал жена, казва: „Всичко гълтам, но жена втори път не гълтам.“
Човек
не разбира жената.
Това е противоположното на
човека
.
Вътрешният
човек
може да види себе си само в жената.
Следователно мъжът е едно огледало за
човека
, за да се види жената външно, обективно какво представлява.
Човек
е заобиколен с милиони неща, които упражняват влияние.
То не допринася нищо на вътрешния
човек
.
Яденето е условие на външния
човек
, за да може да си достави материал за усъвършенстването на вътрешния
човек
.
Вие сте хора на XX
век
, вие сте хора образовани.
Когато
човек
върви в пътя на заблужденията, умът му се помрачава, недоволството се увеличава.
Когато
човек
върви по правия път на истината, неговият ум се просвещава, той расте и душата му се разширява.
Човек
, който така мисли, той като влезе в рамките на смъртта, той ще изненада и самата смърт.
Аз турям, максимум 3 неща са потребни на
човека
, за да бъде той свободен: да може да става толкова малък, че да минава отвсякъде, че нищо да не може да го спре; да се движи толкова бързо, че и смъртта да не може да го стигне; да бъде обширен толкоз в своята мисъл, че никой да не може да го ограничи.
Вътрешният
човек
.
Щом има вътрешен
човек
, има и външен.
Един обширен въпрос е да се проучава
човекът
.
Законът е следният: Понеже човечеството расте, този външният
човек
расте.
Най-интересното същество на Земята е
човекът
.
Следователно християнството в света дойде като един метод, за да може да даде два начина: за външния и вътрешния
човек
, да ги примири [в] голямото противоречие, което сега съществува в света между хората.
По-интересно същество от
човека
няма.
Ако
човек
би проучил
човека
, не себе си.
Някой казва: „Проучи себе си.“ Онзи
човек
, който включва всичко – един
човек
или всичките хора са един
човек
, съзнанието е едно.
Няма нужда да учим
човека
как да говори, как да гледа.
То е външният
човек
.
За да се изрази външният, този процес във вътрешния
човек
е завършен.
Казват: „За да бъде
човек
щастлив, трябва да бъде богат.“ Вярно ли е?
Не,
човек
същевременно трябва да бъде и богат, и сиромах.
Ако
човек
същевременно не е богат и сиромах, той не може да бъде щастлив.
После,
човек
трябва да бъде и добър, и лош.
Когато някой
човек
каниш на гости и той не иска да яде, коя е причината?
Сит е
човекът
, не е гладен.
Основната причина е, че този
човек
не е гладен.
Сега умният
човек
може да извади ред заключения.
Човек
се ражда религиозен.
Винаги горната част е огъната като копанка на нерелигиозния
човек
.
Понеже ние сме попаднали в един водовъртеж; учените хора казват, че светът се е образувал чрез един водовъртеж, хората са се родили във водовъртежа, понеже
човек
още не се е създал.
Външният
човек
още не е оформен.
Казват: Бог направи
човека
по образ и подобие [Свое].
Не, вътрешния
човек
; външния
човек
още го върти.
Господ още държи
човека
на огъня, пече го.
27.
Човешкото и Божественото
,
УС
, София, 29.7.1934г.,
Когато Господ създаде
човека
, за кого го създаде?
Да се уреждат работите на
човека
или да се уреждат Божиите работи?
За да бъде
човек
щастлив, той трябва да изпълни Волята Божия.
Сега вие ще кажете: „Трябва да имаме вдъхновение.“ Вдъхновението е всеки ден, постоянно иде в
човека
.
По този начин като мисли
човек
, всичко може да постигне в света.
Хубавото наследство, благата, туй, което
човек
очаква, силата, зависи от Любовта.
Без любов никакво щастие не може да добиеш, никакво знание, никаква сила
човек
не може да развие.
Казвате: „Времето е сега такова, всеки
човек
трябва да живее за себе си, да уреди работите си.“ Ти ще увърташ оттук, оттам, защото не ти изнася да бъде другояче.
Светският
човек
, след като натрупа голямо лакомство, започва да страда.
Духовният
човек
, след като излъже, пита: „Защо страдам?
Виждаме един
човек
, който искаше да продаде нечиста стока на апостолите, да покаже, че той вярва в това, което се проповядва, че е готов да пожертвува всичко.
И умът, и сърцето на
човека
вървят по един и същи път на 300.
Учен
човек
е.
Сега сме в едно състояние, когато
човек
не може да търпи другите хора за техните убеждения.
Ако един
човек
има отношение към Бога, не се меси в неговите убеждения, в неговото отношение към Бога!
Когато
човек
има едно верую към Бога, не ходи да го наставляваш.
Ако ти се каже, може да му дадеш нещо повече, но ако ти искаш да наложиш своето верую, ти може да спънеш този
човек
.
Онова, което трябва да разбира
човек
и което му е потребно, е едно място в света, дето едновременно работят Любовта, Мъдростта и Истината.
Това място
човек
трябва да го намери.
И може да живее в областта на стария
човек
, без да има слабостите на стария.
Старият
човек
има слабост, някой път да отстъпи от своите убеждения.
Човек
остарява по единствената причина, че се е пресилвал.
Ако едно богатство, което
човек
е спечелил, може да го изгуби, защо му е тогава?
Тия 3 състояния съставляват отношенията, които
човек
трябва да има.
Човек
трябва да изучава Любовта.
Любовта, която има отношение към
човека
.
28.
Великото в живота
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 5.8.1934г.,
Ако в живота на
човека
не дойдат страдания и противоречия, хубавото, красивото и великото никога няма да дойде.
Важно е, като страда
човек
, да придобие нещо.
Има смисъл да страда
човек
, но да придобие нещо.
Щом придобие нещо, страданията изчезват, а
човекът
придобива радост и живот.
Както и да разбирате живота, по отношение на Великото вашето разбиране е право, но не и по отношение на обикновеното, на малкото, каквото е
човекът
.
Съзнанието на съвременния
човек
трябва да се отличава главно с три качества: будност, схватливост и широта, т. е.
Да се занимавате с въпроса колко и каква любов има
човек
, това е материалистическо разбиране на Любовта.
Горко на
човека
, ако остане на него всяка сутрин да отива при Слънцето!
Неразбирането се дължи на противоречивото естество в
човека
, което постоянно го отделя от Бога.
Ама очите на еди-кой си
човек
светели.
Следователно, докато не разбере смисъла на живота,
човек
всякога ще иска неща, които не му са нужни.
Какво трябва да прави
човек
, като задоволи глада си?
Едно от качествата на тази Любов е следното: тя изпъжда навън всяко недоволство, което бушува в
човека
.
И тогава
човек
става силен, мощен, радостен.
При тази любов
човек
всичко губи: и знание, и сила, и богатство, и здраве.
Ризата, която
човек
е носил цяла седмица на гърба си, трябва да се свали, да се тури във вода и да се изпере.
Например всички външни закони не зависят от
човека
, вследствие на което постоянно се изменят.
Вътрешните закони обаче зависят от
човека
и не се изменят.
Като казвам, че вътрешните закони зависят от
човека
, разбирам Божественото в него.
Затова, като се натъкне на някакво противоречие вътре в себе си,
човек
съзнава, че то е външно, привидно.
Казвате, че
човек
е създаден по образ и подобие Божие.
Наистина, какво по-красиво нещо за
човека
от това, да служи и да живее за Онзи, Който му е дал живот?
Няма
човек
в света, който да не Го познава.
Когато получи всичко, каквото душата желае,
човек
е готов вече да служи на хората.
на ближните си,
човек
придобива щастието.
Тъй щото две направления съществуват в служенето:
човек
започва от себе си, постепенно отива към ближните си и най-после към Бога.
Която посока и да избере
човек
, все към едно място води.
Недоволството не е опасна болест, но от него произтичат ред усложнения в организма на
човека
.
29.
Граници на живота
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 8.8.1934г.,
Духът и плътта коренно се различават, но като се говори за тях,
човек
не трябва да се спира много да ги разграничава какво е плътта, и какво – Духът.
Ако не страда,
човек
не може да мине от неустроеното, от нечистото, от държавата на плътта към мястото на Духа.
Когато боледува от някаква болест,
човек
се намира в страданията на плътта.
Така трябва да гледа
човек
на всички явления в живота.
В един момент се чувствате чист и свят, добър
човек
, а в следния момент се чувствате нечист, грешен и лош.
Той всякога носи в ръката си кофа с нечиста вода и щом види някой чист, добре облечен
човек
, залива го с нечиста вода.
Той не е невежа, не е прост, той е първокласен философ, благодарение на което изопачава доброто в
човека
.
Щом влезе в него, той разбърква ума, сърцето и волята му, вследствие на което
човекът
вижда света наопаки.
Това не значи още, че
човек
не трябва да изучава живота и на по-низшите от себе си същества.
И тъй, Духът е Божественото начало в
човека
, което организира, работи и повдига неговия живот.
Той води
човека
към онази пълнота на живота, към която се стреми неговата душа.
Само в живота на Духа
човек
ще придобие истински знания: познаване на Цялото и познаване на частите.
Например, като мислите за добрия
човек
, вие казвате, че добър е само онзи, който прави Добро.
Добрият
човек
не прави само Добро, но той мисли добре и чувства добре.
Има още ред качества, които определят добрия
човек
.
Вие даже не сте помисляли, не сте сънували какво нещо е добрият
човек
.
Апостол Павел е казал: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което е приготвено за онзи, който люби Бога." Същото може да се каже и за добрия
човек
: "Нито на ум е дохождало на
човека
какво нещо е Доброто." Велико нещо е Доброто!
Тъй щото, когато поставят
човека
на огън, това показва, че той има много мазнини, много непотребни вещества.
Само Божията Любов носи здраве за
човека
.
Докато е здрав,
човек
препоръчва търпение на другите хора, казва им да търпят, ако искат да се излекуват.
Силата на
човека
седи в следното: сам да изпълни това, което на другите проповядва.
Всяка болест служи за изпитание на
човека
– да провери неговото търпение.
Болестта не е нищо друго, освен инспектор, който дохожда да провери и изпита как е устроено тялото на даден
човек
, каква е издръжливостта на някои удове от организма му и т. н.
Всяко изпитание има за цел да опита
човека
какво и колко неща е придобил в живота си.
Докато
човек
греши, докато има дефекти, все ще има някой да го ревизира.
Всяка погрешка в живота на
човека
трябва да се отстрани, т. е.
И без ръце може, и без крака може, и без очи може, и без уши може, но какво ще остане тогава от
човека
?
Човек
не може да влезе в Божествения живот, докато не мине през страданието като процес на чистене.
Много време се изисква за съграждане на Доброто в
човека
: не един, два или няколко дена, но години са нужни за това.
Всяка добродетел, която
човек
е изработил в себе си, се е подхранвала, съграждала се е с години наред.
Не само това, но хиляди разумни същества са работили върху
човека
, помагали са му, за да изгради в себе си красивото, великото, което днес виждаме.
И обикновеният
човек
възприема светлината, и светията възприема светлината, обаче всеки я използва според степента на своето развитие.
Разширяването на съзнанието е непреривен процес, свързан с повдигането на
човека
.
Колкото по-високо се повдига
човек
, толкова и хоризонтьт на неговото разбиране и знание трябва да се разшири.
Щом разбере тези два закона,
човек
може да определи своите отношения към Цялото и към неговитe части.
Старостта показва, че службата на
човека
е голяма, товарът му – тежък; той е заобиколен с много хора и затова казва, че не знае какво да прави.
Знаете ли колко е мъчно стар
човек
да пере дрехитe си?
Виждали ли сте как стар
човек
пере дрехите си?
Малкото дете и старият си приличат в едно отношение, а именно в това: малкото дете и старият
човек
сами не могат да се перат.
Истинското положение, в което
човек
трябва да се намери, е това, което Христос е изказал в стиха: "Ако не станете като децата, няма да влезете в новия живот, в Царството Божие." С други думи казано: ако не станете като малките деца, няма да преминете през границите на страданието, за да влезете в Царството на Духа.
30.
Противоречия и възможности
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 12.8.1934г.,
Кога може да бъде
човек
щастлив?
–
Човек
може да бъде щастлив, когато езикът му не е много дълъг.
Човек
може да бъде щастлив, когато не се сърди, не се кара, не се гневи.
Само умният
човек
е способен да мрази, да завижда, да върши престъпления.
Човек
може да бъде щастлив, когато не е ревнив.
За да направи едно престъпление, понякога
човек
мисли години: планува, решава, докато най-после го извърши.
Колко време е мислил
човек
, докато направи ножа!
Наистина, ножът и до днес е благо за
човека
, но същевременно той е и негово нещастие, защото го заробва.
От една страна, ножът може да спаси
човека
, а от друга – да го зароби.
При Любовта
човек
расте и се развива, а при влюбването се смалява.
Като се влюби,
човек
губи от теглото си и тежи два пъти по-малко, отколкото преди влюбването.
Изкуство е
човек
да се влюбва.
По-голямо изкуство е
човек
да люби.
Казвате за някой
човек
, че е светия.
Дайте на този
човек
една къща и след време се опитайте да му я вземете.
Свободният
човек
сам се ограничава.
Аз и без къща мога да живея." Изобщо в даването
човек
се изпитва.
Когато
човек
дава повече или по-малко, отколкото трябва, и в двата случая греши.
Когато прави Добро,
човек
никога не трябва да съжалява, но всякога с радост трябва да си спомня, че е направил някакво добро.
В това седи силата на
човека
.
Може ли да се нарече умен
човек
онзи, който, като срещне своя приятел, започне да му отваря касите си, библиотеките си, да показва колко богатства, колко знания има?
Така се изпитва всеки
човек
.
И най-после заключи: "Отсега нататък всички ще вървим по Божиите пътища и няма повече да грешим." Следователно всеки
човек
, всеки народ, който не върши Волята Божия, е осъден на големи страдания.
Първото страдание, което се дава на
човека
, показва, че в него има условия да стане герой.
Страданията повдигат
човека
, правят го силен, мощен, велик.
Ако не страда,
човек
нищо не може да постигне.
Когато някой страда, Божественото в него му нашепва: "Не се смущавай, от тебе
човек
ще стане." Страданията са скъпоценни камъни, които украсяват
човека
.
Който види тия камъни върху
човека
, той изпитва в себе си желание да ги обсеби, да ги открадне.
Болката, която
човек
изпитва при страданието, се дьлжи не толкова на това, че той страда, колкото на факта, че се чувства разпънат: от една страна го теглят отвън, да му вземат скъпоценния камък – страданието, от друга страна той тегли да задържи тази скъпоценност за себе си.
Да мисли
човек
, че може и без страдания, това значи да е взел крива посока в живота.
Радостта иде всякога, след като
човек
занесе страданието на неговото място.
Какво значи да занесе
човек
страданието на неговото място?
Най-после
човек
може да се бори и с дявола.
Като излезе от борбата си с дявола,
човек
почернява, погрознява и започва да съжалява, че е влязъл в борба с него.
Каквото и да прави,
човек
трябва да се бори с дявола.
– Защото те си го представят особен, не като
човека
, вследствие на което попадат в неговите примки.
Най-после
човек
трябва да работи и за Бога, да завърши целия кръг на работата.
Значи
човек
трябва да работи в три направления: за себе си, за ближния си и за Бога.
Ако работи изключително за себе си,
човек
се намира в областта на свещения егоизъм, отдето идат всички страдания и нещастия.
За да работи за Господа, първо
човек
трябва да отиде при Него, да Го проучва, да види как Той работи.
Без огърлица
човек
не може да се жени.
Тази е първата усмивка, която
човек
е направил.
Човек
търси Любовта и ако не я намери, казва, че го залъгват.
Хубави са залъгалките, но най-добро от всичко е знанието, което
човек
придобива.
Истинско знание е това, което
човек
всякога може да употреби както за свое благо, така и за благото на другите.
Ако хвърлят камък върху някой обикновен
човек
, той ще каже: "Убиха ме!
Когато гладен
човек
дойде при вас, давате му от най-хубавия хляб, с който и вие се храните.
Когато жаден
човек
дойде при вас, давате му от най-хубавата вода, която и вие пиете.
В човешкото естество съществуват три големи противоречия и три големи възможности, от които произтичат всички нещастия и блага за
човека
.
За да се освободи от съмнението в себе си,
човек
трябва правилно да мисли.
За да си представи
човек
каква е тази философия, някои учени я сравняват с вечността.
31.
Живот, знание, свобода
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 15.8.1934г.,
Човек
може да добие живот, знание и свобода само от Бога – от никое друго същество не може той да добие тези неща.
Като се говори за доволството, мнозина се натъкват на мисълта, че доволният
човек
няма подтик за работа.
Трябва
човек
да е доволен от всичко, което му е дадено, за да няма какво да го смущава.
Щом се говори за живота, във връзка с него се повдига въпросът за
човека
.
Що е
човек
?
–
Човек
е същество, което мисли.
С други думи казано: всяка мисъл, приложена в живота, е израз на
човека
.
Ако не може да прояви своя живот, своето знание и своята свобода,
човекът
се намира още в зародиша, в зачатието на своята форма.
За частите обаче, частно за
човека
, Царството Божие още не е дошло.
И като свърши работата, която му е определена,
човек
може да си почине.
Любов, Мъдрост, Истина – за духовния живот на
човека
.
Едно трябва да се знае: детето символизира онова начало в
човека
, което се стреми към развитие, към усъвършенстване.
Тази е причината, заради която Бог обича
човека
.
Кой е най-големият вълк в
човека
?
Коя е най-голямата овца в
човека
?
32.
И помаза
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
В изучаването на тези закони и правила
човек
ще се домогне до първоначалния произход на семейството.
Има един пробен камък, с който
човек
се изпитва в живота.
Докато не е страдал, докато не е опитал нещо,
човек
не може да говори за знания.
Щом преживее, опита и пострада за нещо, в тази област
човек
придобива знания.
Стражар води в участъка един набожен, добър
човек
и го ругае, нарича го идиот, мисли, че той нищо не разбира.
Набожният
човек
върви пред стражаря, но по едно време се обръща към него и му казва: "Братко, моля ти се, освободи ме за малко.
Тук някъде ще се отбия, трябва да свърша една работа." – "Добре, ще те почакам." – Добрият
човек
се отбил малко настрани и започнал да се моли: "Господи, моля Ти се, помогни ми в този случай!
Казвате: "Как можа този
човек
да се обърне към Бога толкова скоро?
Сега ще направя характеристика на няколко народа, за да видите какво е нужно на
човека
.
Човек
трябва да има благородството на англичанина, щедростта на американеца, изящното изкуство на обходата на французина, постоянството на германеца, издръжливостта на китаеца, съобразителността на японеца и великодушието на славянина.
Всеки
човек
трябва да има ума на посветените, или, в християнски смисъл казано, всеки трябва да има ума на Христа.
Мнозина мислят, че Христос не е бил учен
човек
.
Като влезе в някое стадо, на което овчарят е грешен
човек
, той погледне тази-онази овца, хипнотизира я и тя не може да му се противопостави.
Обаче ако вълк влезе в стадо, на което овчарят е праведен
човек
, като погледне овцата, тя му тропне с крак и го изгони.
Ако един
човек
може, като плюе на земята, да направи от плюнката си кал, с която да помаже очите на слепия и той да прогледа, това говори за велика, дълбока наука, на която съвременната наука би завидяла.
Такъв
човек
няма грешки.
Като пострада малко,
човек
изправя погрешките си и придобива знания.
И тъй, когато греши,
човек
трябва да изправя погрешките си, без да се осъжда.
Казано е в Писанието: "Бог не съизволява в смъртта и в греха на
човека
." Ако хората умират, има ред причини за това.
Човек
трябва да има ясна представа за себе си, за силите, които се крият в него, и тогава той не трябва да очаква външна помощ, но трябва да се обърне към себе си.
Кривите, изопачените неща са в състояние да спънат всеки
човек
в развитието му.
Всеки
човек
трябва да бъде художник, скулптор, сам да изработи къщата си.
Бог е поставил основите на къщата на всеки
човек
.
Много неща се изискват от
човека
.
Едно дете запитало баща си: "Татко, защо Бог е създал устата на
човека
?
" Бащата отговорил: "Синко, Бог е създал устата на
човека
, за да опитва чрез нея благата, които Той е пратил на Земята.
И най-после – за да говори сладко." Значи устата на
човека
е създадена, за да извършва три главни функции: да яде сладко, да вкусва сладко и да говори сладко.
Оставете
човека
свободен, не му внушавайте какво да прави.
Например някой светски
човек
влезе в религиозно общество и всички започват да му проповядват, да му тълкуват Евангелието, искат да го накарат да приеме тяхното верую.
Предложете на
човека
Евангелието, прочетете му нещо и кажете: "Това е Христовото учение.
Човек
трябва да бъде свободен, да изповядва, каквото верую иска.
Човек
трябва да бъде свободен в три неща: в мислите, в чувствата и в постъпките си.
Докато върши нещо,
човек
е свободен.
Ще кажете, че според Дарвин5
човек
е произлязъл от една малка клетка.
Докато е свободен, неограничен,
човек
има нещо добро в себе си.
Всяка добра мисъл, всяко добро чувство и всяко добро действие освобождават
човека
.
И обратно: всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяко лошо действие ограничават
човека
.
"И помаза очите на слепия." Очите на
човека
са от най-скорошен произход.
Значи първоначално още Бог на великата Любов, на великата Мъдрост и на великата Истина е създал условия за развиването на
човека
.
Те представляват най-великото благо, дадено на
човека
.
Очите носят на
човека
такова знание, което разкрива пред него целия Космос.
Свободата зависи от ума, от сърцето и от волята на
човека
.
Ако има просветен ум, благородно сърце и търпелива, издръжлива воля,
човек
има всичко в света.
Ако
човек
обича Онзи, Който всичко му е дал, той има свобода, каквато желае.
Всеки трябва да гледа на своя ближен като на
човек
, в когото Божественото начало живее.
То няма нищо общо с Божественото в
човека
.
Питам: какво ще се ползва
човек
от престъпленията, от измамите?
Външно
човек
може да се мами, но вътрешно, в съзнанието си, той не трябва да допуща никаква измама.
Всяка дарба в
човека
създава условия за изкушение.
Например ако не използва разумно силата си,
човек
може да извърши ред престъпления: ще бие или ще убива.
В такъв случай
човек
трябва да развива в себе си благородство, постоянство и да се стреми учен да стане.
Това значи да работи
човек
върху своя ум, върху своето сърце и върху своята воля.
Това значи да се освободи
човек
от чуждите влияния, на които се е излагал не само той, но и неговите деди и прадеди.
Срещате такъв
човек
и му казвате: "Знаеш ли, че аз мога да те убия?
" – Ти убивал ли си друг път
човек
, който е свързан с Бога?
Не се вдига лесно ръка срещу
човек
, който служи на Бога.
Ако е допуснато този
човек
да бъде измъчван от хората, това е друг въпрос.
Следователно всеки
човек
трябва да е доволен от положението, в което Природата го е поставила.
Според мене за всеки
човек
Природата е начертала такъв кръг на дейност, който отговаря на неговите възможности и дарби.
Ако се използват разумно тия възможности,
човек
ще бъде щастлив.
Защо
човек
трябва да бъде недоволен?
Неговото положение като
човек
е милиони пъти по-добро от това на вола, положението на вола е милиони пъти по-добро от това на птицата, положението на птицата е милиони пъти по-добро от това на рибата, положението на рибата е милиони пъти по-добро от това на растението, положението на растението е милиони пъти по-добро от това на минерала.
И
човекът
още не е свободен.
Това значи да живее
човек
и да чувства, че има душа в себе си.
Значи духът, душата, умът и сърцето представляват семейството на
човека
, а волята му, това е един от най-благородните слуги на това семейство.
За разумния
човек
всички места в Природата са интересни, той има какво да чете по тях.
Един от
средновековните
лекари лекувал болните си по свой начин – с топла вода и с пущане на кръв.
Външно всеки
човек
е свободен да има, каквито ще възгледи, но вътрешно неговите възгледи трябва да бъдат в съгласие с тия на Природата, да бъдат общи за всички хора.
В
човека
има едно вътрешно чувство, с което познава Истината и може да я приложи.
Истината е нещо спонтанно, тя не зависи от
човека
.
Някои казват: "Да намерим Истината, да намерим Бога." – Нито Истината може да намери
човек
, нито Бога може да намери.
Едно се иска от
човека
: да влезе във връзка с Първата Причина.
Злото съществува между всички живи същества, като започнете от микроскопическите и дойдете до
човека
.
Това значи да разчита
човек
на Бога в себе си, да знае, че има Един, на Когото всякога може да уповава.
И
човек
, такава малка буболечица в сравнение с великите напреднали същества, се нахвърля върху по-слабите от него и ги унищожава по различни начини.
Щом знае и чувства това,
човек
всякога ще бъде готов да върши Волята Божия.
33.
Часът на Любовта
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Щом разбере Любовта,
човек
ще разбере и страданията.
" Докато мисли така,
човекът
не ще намери в себе си възможностите за своето спасение.
Достатъчно е
човек
само да си помисли, че живее при Онзи, Когото обича, за да изчезнат моментално всички смущения, всички неприятности, дошли в него отвън.
Казва Христос: "Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее во
веки
.
Ако смъртта е в състояние да уплаши
човека
и той престане да чувства, да мисли и да действа, по никой начин няма да го приемат на Небето.
Когато смъртта дойде при някой
човек
, той трябва да е готов на борба с нея.
" И
човекът
ще започне борбата: той ще държи, тя ще държи; той отгоре, тя отдолу; после тя отгоре, той отдолу, докато най-сетне той я победи.
В тази борба ще има падане, ставане, каляне, късане на дрехите, докато най-после
човек
стъпи върху нея, победи я и каже: "Да знаеш, че няма да ти се поддам!
" Герой трябва да бъде
човекът
!
Вълкът, змията – това са вътрешни състояния в
човека
, от които той се страхува.
Вие трябва да знаете, че на всеки
човек
предстои да се бори с Голиат в себе си.
Всеки
човек
ще мине през изпитанията на Давид, на Йосиф.
В това отношение
човек
трябва да бъде подобен на Бога, да проявява търпение като Неговото.
Понякога като метод за изправяне, временно само, Той ще изпъди някого от себе си, и когато
човекът
се осъзнае и разкае, Бог отново го приема.
Питам: трябва ли след всичко това
човек
да върви в стария път, по стария начин да не изпълнява обещанията си?
Слабата страна на
човека
седи в това, че не изпълнява думата си.
Каже нещо, обещае пред Бога да извърши известна работа, но като се намери пред някои затруднения, веднага се отказва, под предлог, че е слаб като
човек
, че условията били тежки и не може да ги преодолее и т. н.
Тези са най-страшните бацили, които пречат на
човека
да влезе в рая.
Значи
човек
трябва да се пази от бацилите на непослушанието, на безверието и на лъжата.
Всъщност величието на
човека
се заключава в неговия живот.
Който се е опитвал да определи Любовта, той е подобен на
човек
, който иска да носи Земята на гърба си.
Човек
трябва да се освободи от отрицателните влияния на тия бацили и тогава, при каквито изпитания и да се намери, да каже: "Всичко в света може да се измени, но Бог – никога.
Колкото е възможно за
човека
да носи Земята на гърба си, толкова е възможно да се определи какво нещо е Любовта.
В
човека
противоречия съществуват, но в Бога – не." Каквото Бог ви е казал да направите, изпълнете го.
Аз не говоря само за външните прояви на
човека
, но имам предвид и неговите вътрешни прояви.
Първият признак, по който
човек
познава, че е влязъл в областта на Любовта, е, че в него настава дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал.
Вие трябва добре да разбирате външното и вътрешното естество на
човека
.
Външно
човек
ще бъде едно, а вътрешно – друго.
Има случаи, когато външно някой
човек
е беден, нечист, грешен, но вътрешно е богат, чист и праведен.
Има случаи, когато
човек
може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил.
За да бъде
човек
щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си.
Ако носи голям товар на гърба си,
човек
ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои, и в края на краищата нищо няма да придобие.
Човек
трябва да мисли право.
Когато скърби или когато страда,
човек
е обременен с нещо.
Когато дойде до най-голямата скръб,
човек
е до границата на онази Любов, към която душата му се стреми.
Невъзможно е
човек
външно да не се окаля.
Докато не мине тази граница,
човек
винаги живее във временното, в преходното.
Само по този начин
човек
ще може да използва ония богатства, които седят скрити в неговия живот.
Само при тази светлина вие ще разберете ония богатства, ония способности, ония дарби и таланти, които са вложени във вас от
памтивека
още.
Нито малкото дете може цял живот да простира ръце към майка си, нито голямото дете –
човекът
– може цял живот да простира ръце към Господа.
Друго иска Бог от
човека
: да се пробуди в него Божественото съзнание.
Злото и Доброто, скърбите и противоречията, през които
човек
може да мине, са представени във вид на каша, която служи за граница: през нея той трябва да мине, за да влезе в Любовта.
Като дойде до някое страдание, до някоя несрета,
човек
започва да се оплаква: "Господи, все на мене ли пращаш страдания?
Женитбата е влизането на
човека
в живота.
Венецът, короната, дрехите на младоженците представляват външния живот на
човека
.
Значи животът на
човека
има две страни – външна и вътрешна: външна, или материалистична, и вътрешна, или духовна.
Тези две страни в живота на
човека
постоянно се сменят, а с тях заедно се менят и неговите състояния: ту скръбни, ту радостни.
Без търпение
човек
е подобен на дърво без корени.
Без търпение
човек
е подобен на труп, т. е.
На Небето няма да срещнете нито един
човек
без крака.
Както краката се движат, така и Доброто в
човека
трябва да бъде в движение.
Следователно, за да придобие търпение,
човек
непременно трябва да се намира под влиянието на две противодействащи сили.
Злото и Доброто вземат еднакво участие при развитието на
човека
.
Засега злото е вън от
човека
, но се стреми да проникне в неговия вътрешен живот.
Доброто пък е вътре в
човека
и не пуща злото в него, вследствие на което между злото и Доброто се заражда непрестанна борба.
Тъй щото всички трябва да знаят, че само Бог е в сила да освободи
човека
от злото.
Докато е на Земята, външно
човек
всякога ще се каля като биволите.
Външните мазилки от
човека
ще паднат така, както пада мазилката на неговата къща.
Това, което е съградил,
човек
сам трябва да го разруши.
Със своите отрицателни мисли и чувства, със своите криви постъпки
човек
е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него.
34.
Великото и малкото
,
СБ
, София, 20.8.1934г.,
човек
взема нещо, в замяна на което дава нещо.
НАГОРЕ