НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
121
резултата в
91
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България
, , Варна, 17.11.1895г.,
Първоначално отсяда при рождената си сестра Мария във
Варна
.
"Днес открихме в архива на Варненската библиотека "Пенчо Славейков" брой 33 на "Варненский общинский вестникъ", в който е обявена предстояща "сказка на учителя П. К. Дънов". Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България. През 1895 година Петър Дънов (на тридесет и една годишна възраст) се завръща в България след седем години прекарани в САЩ.
Първоначално отсяда при рождената си сестра Мария във
Варна
.
Находката ни дава ценна информация за това, че Учителят още на млади години започва да изнася беседи веднага след пристигането си от САЩ. Сказката е направена пред едни от най-образованите хора за времето си - Учителското дружество в град Варна
към беседата >>
Сказката е направена пред едни от най-образованите хора за времето си - Учителското дружество в град
Варна
К. Дънов". Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България. През 1895 година Петър Дънов (на тридесет и една годишна възраст) се завръща в България след седем години прекарани в САЩ. Първоначално отсяда при рождената си сестра Мария във Варна. Находката ни дава ценна информация за това, че Учителят още на млади години започва да изнася беседи веднага след пристигането си от САЩ.
Сказката е направена пред едни от най-образованите хора за времето си - Учителското дружество в град
Варна
към беседата >>
2.
Годишна среща на Веригата - Варна 1903
,
СБ
, Варна, 27.8.1903г.,
Варна
, 1903 г.
Варна
, 1903 г.
На 9 август1, събота, дойде Тодор Стоянов2 и на 19 август си отиде с Доктора3. На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя съборът ни, от който се взе следующият протокол4. Протокол № 1 град Варна, 14 август 1903 г., вечерта Членовете на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр.
към беседата >>
град
Варна
, 14 август 1903 г., вечерта
Варна, 1903 г. На 9 август1, събота, дойде Тодор Стоянов2 и на 19 август си отиде с Доктора3. На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя съборът ни, от който се взе следующият протокол4. Протокол № 1
град
Варна
, 14 август 1903 г., вечерта
Членовете на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр. Варна, в хотел „Булевард“, стая № 4, под председателството на г-н д р Мирковича от гр. Сливен и членовете: г-жа А. д-р Железкова5 от гр. Варна и г-жа Мария Казакова6, учителка от гр. В.
към беседата >>
Варна
, в хотел „Булевард“, стая № 4, под председателството на г-н д р Мирковича от гр.
На 9 август1, събота, дойде Тодор Стоянов2 и на 19 август си отиде с Доктора3. На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя съборът ни, от който се взе следующият протокол4. Протокол № 1 град Варна, 14 август 1903 г., вечерта Членовете на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр.
Варна
, в хотел „Булевард“, стая № 4, под председателството на г-н д р Мирковича от гр.
Сливен и членовете: г-жа А. д-р Железкова5 от гр. Варна и г-жа Мария Казакова6, учителка от гр. В. Търново, и г-н П. К. Дънов от гр.
към беседата >>
Варна
и г-жа Мария Казакова6, учителка от гр. В.
град Варна, 14 август 1903 г., вечерта Членовете на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр. Варна, в хотел „Булевард“, стая № 4, под председателството на г-н д р Мирковича от гр. Сливен и членовете: г-жа А. д-р Железкова5 от гр.
Варна
и г-жа Мария Казакова6, учителка от гр. В.
Търново, и г-н П. К. Дънов от гр. Варна, Пеню Киров7, Тодор Стоянов и Милкон Партомиян8 от гр. Бургас, решиха: I. Събранието по вишегласие избра за деловодител П. К.
към беседата >>
Варна
, Пеню Киров7, Тодор Стоянов и Милкон Партомиян8 от гр.
Сливен и членовете: г-жа А. д-р Железкова5 от гр. Варна и г-жа Мария Казакова6, учителка от гр. В. Търново, и г-н П. К. Дънов от гр.
Варна
, Пеню Киров7, Тодор Стоянов и Милкон Партомиян8 от гр.
Бургас, решиха: I. Събранието по вишегласие избра за деловодител П. К. Дънова и за касиерка – г-жа Мария Казакова. II. Членските вносове на членовете от 14 август 1903 г. до 14 август 1904 г.
към беседата >>
3.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1906 г.
,
СБ
, Варна, 24.8.1906г.,
Варна
под председателството на г-н П. Дънов.
На 11-ий август 1906 г. стана събор в гр.
Варна
под председателството на г-н П. Дънов.
Съборът стана в дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Железкова11, трая пет дни. При старите членове на събора – Пеню Киров, Тодор Стоянов, Петко Гумнеров12, Димитър Голов13, Илия Стойчев14, Тодор Бъчваров15, Гина Гумнерова16, Мария Казакова и д-р Георги Миркович (последният почина в родния си град през 1905 г.) – тая година се прибавиха други два члена: г-жа Анастасия д-р Железкова и Михалаки Георгиев17. Събранията ставаха сутрин от 8 до 12 ч. и следобед от 2 до 5 ч., и винаги се откриваха и закриваха с Молитвата Господня. Първо събрание, 11 август
към беседата >>
4.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
С този нож обсаждаме
Варна
.
Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на Пръчката е един сантиметър в диаметър. Имате още една емблема (посочва на всички ни Камичката – меча, остър от двете страни) (Фиг.7). На едната страна на Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата – знакът на Веригата. Това е Силата Господня.
С този нож обсаждаме
Варна
.
Липсва Фигура 7. Фотография на Двуострия меч – свещен символ на Веригата. За тия работи не е позволено да се разказва и разправя никому никъде. Тези неща са вътрешни – те са емблеми, които трябва да се пазят само за Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да има.
към беседата >>
Този светия е идвал под името Йосиф и е работил тук, във
Варна
и Месемврия – той е, който е подготвил освобождението на България.
Ако се роди у вас мисъл от рода: „защо да се обръщам към него“, тогава вие губите, защото заради вярата ваша се благославяте, без да важи към кого се обръщате. Славяните са изобщо по-близо до сърцето на Духовния свят. И сърцето трябва да се развие. Англосаксонската раса95 е, която развива интелекта и тя приготовлява следващата култура, която иде. Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване.
Този светия е идвал под името Йосиф и е работил тук, във
Варна
и Месемврия – той е, който е подготвил освобождението на България.
Тогава е живял около 80–90 години96. Към края на този век свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ. Най-напредналите духове в българския народ97 са Кирил, Методий и цар Борис. Кирил и Методий са славяни. Те ще се явят чрез въплъщение до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството.
към беседата >>
5.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Преди години ми се случи следната опитност: във
Варна
наблюдавах как една котка уловила една мишка, с която, като си играеше, аз размишлявах „На, ето случай, в който никой не може да помогне на мишката.“ Но котката в играта си веднъж уж заспи, мишката пойде да бяга, котката скочи, зграби я: втори път като че ли я нарочно пусне, мишката се поотдалечи значително, тя наново я застигне и пак сграбчи; трети път пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път, когато котката рече пак да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя, та се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси на нова сметка да си поиграе, не я вече намери Значи, рекох си, тогава не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката.
Когато Господ ни праща някъде, Той ще отвори и вратата там, и нашият въпрос се много лесно разрешава. Бог знае всичките наши нужди. В най-дребните неща Господ се меси и даже на дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото на големите нужди. Така, ако имаш нужда от обуща, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи. Но някои казват: „Аз не се занимавам с малки работи.“ Да, но Господ е, Който се занимава с малките работи и ние оттам трябва да започнем.
Преди години ми се случи следната опитност: във
Варна
наблюдавах как една котка уловила една мишка, с която, като си играеше, аз размишлявах „На, ето случай, в който никой не може да помогне на мишката.“ Но котката в играта си веднъж уж заспи, мишката пойде да бяга, котката скочи, зграби я: втори път като че ли я нарочно пусне, мишката се поотдалечи значително, тя наново я застигне и пак сграбчи; трети път пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път, когато котката рече пак да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя, та се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси на нова сметка да си поиграе, не я вече намери Значи, рекох си, тогава не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката.
Искам с това да ви кажа, че тази мисъл е как във всичко и всякога вие трябва да се уповавате Господу; това трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди във вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива да струвате, защото земята, в която отивате, има и Хетейци, и Гергесейци, и Аморейци, и Иевусейци, и Хананейци, и Ферезейци и Евейци (Второз. 7;1), които представляват човешките грехове и които вие трябва да изтребите. Имайте вяра непоколебима; вяра, вяра, вяра и вяра.
към беседата >>
6.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Преди години, като бях в град
Варна
, дойде при мен една 60 годишна жена, която искаше да й изтълкувам един сън: била в онзи свят, гдето много хора, млади и стари, разгънали книги и чели.
Но Христос иска да спаси само елини и хора, които търсят Господа. А пък, за да можем да следваме Господа, трябва ни ум. Една жена, която иска да тъче, трябва да знае как да направи разбоя си, где да постави нищелките, кросното и прочее. Следователно, трябва да имаме ум схватлив и остър, та да можем да го употребим за въздигане на чувствата, както и да можем да приведем всичките елементи под един знаменател, за да ги подчиним. А за да можеш да правиш това, трябва да бъдеш елин.
Преди години, като бях в град
Варна
, дойде при мен една 60 годишна жена, която искаше да й изтълкувам един сън: била в онзи свят, гдето много хора, млади и стари, разгънали книги и чели.
Казали й: „Бабо, ти знаеш ли да четеш? " „Не", отговорила тя. „Е, тогава вода ще носиш и камъни ще чупиш! " Питам тогава, какъв ще бъде вашият рай, ако, като отидеш в онзи свят, ти дадат една кана или едно буре, да носиш вода? Не можеш да дадеш тук друг отговор, освен, че си носил вода, нищо друго.
към беседата >>
Преди 40 години, във
Варна
, един българин се оженил за една гагаузка гъркиня, която не могла да се научи български език.
Много често ме питат – как връзваме дявола. Отговарям: научете се как да произнасяте думата „Любов" и вие тогава, уверявам ви, ще връзвате дявола. Може да направите опит: например, срещнете един човек, който ви се сърди; кажете десет пъти думата „Любов" и ако той ви се сърди още, тогава ще значи, че не сте се научили как да произнасяте думата „Любов". И затова трябва да отидеш в тайната си стаичка, гдето да научиш изговарянето на тази дума. Аз искам да научите произношението на думата „Любов", та като дойде Христос, да бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него.
Преди 40 години, във
Варна
, един българин се оженил за една гагаузка гъркиня, която не могла да се научи български език.
Но понеже предстояло да им дойдат като на младоженци видни гости, младоженецът искал булката му, ако не може да научи на гостите си да говори български, поне да се научи да им каже: „Добре си дошел в нашия дом". Учил я, учил, докато най-сетне се научила да изговаря тия няколко думи. Но като дошли гостите, булката, вместо да казва на гостите това, което я учили и което уж научила, казала: „Отгде си дошел, по-добре да не си дошел". Така и Христос ни учи. Научете се да произнасяте думата „Любов" и Той ще бъде при вас.
към беседата >>
7.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
Една железница, за да отиде от София до
Варна
, трябва да има известни условия; те са: релси, въглища и вода.
Във „вечния живот“ кое е „среда“? – Бог. Но има и други два преходни елемента, или условия. Някои смесват „условия“ със „среда“. Има разлика.
Една железница, за да отиде от София до
Варна
, трябва да има известни условия; те са: релси, въглища и вода.
А когато се обърнем към човека, кои са условията на неговият живот? „Средата“, в която човек живее, е въздухът. Човек е потопен в него. Но въздухът не е единственият елемент, необходим за съществуването на човека, рибите и птиците; има втори елемент – храната; обаче ние не сме потопени в храната: този елемент е преходен, иде отвън, влиза в нас и излиза от нас и оставя своите последствия. Третият елемент за човека, туй, в което рибата е потопена – водата – е среда за рибата, а за човека е само едно условие.
към беседата >>
8.
Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли
,
ИБ
, Бургас, 28.1.1915г.,
Преди години живях във
Варна
в едно семейство, чийто син бе много непослушен.
" И действително не умряла, а оздравяла. Всеки ден ние си влияем с нашите мисли и с мислите на нашите приятели, които ни шокират. Искаме да оправим хората, а приличаме на онзи градинар, който, за да си оправи дървото, реже корените вместо клоните. Трябва да имаме доверие един към друг. Ние се заразяваме с недоверието и се покоряваме.
Преди години живях във
Варна
в едно семейство, чийто син бе много непослушен.
Впоследствие и отношенията на бащата към сина бяха лоши: биеше го, хокаше го и го упрекваше. Обаче той го правеше с такъв тон, щото дано синът се амбицира и да докаже на своя баща, че ще стане човек. Синът, от своя страна, не се поправяше и не искаше да разбере желанието на своя баща, така работата стигна дотам, че един ден бащата връзва сина за краката и го спуща в кладенеца. Намесих се тогава и поисках да взема сина под своя грижа. И в разстояние на две седмици, като му казах "две-три думи", той се поправи и стана един добър син.
към беседата >>
9.
Великден
,
НБ
, , 4.4.1915г.,
Срещнах веднъж във
Варна
един българин, невярващ, със свободни възгледи, който ми се оплака: „Бях спечелил 8,000 лева, дадох ги на един търговец, който фалира, и така изгубих; но, добър Господ, ще спечеля пак“.
И носът, то е рало. Като турите човека хоризонтално, това показва, че той трябва да оре, и тогава Божествената благодат ще слезе и ще изникне онова, което е посеял. В какво се състои мисленето? – Да съсредоточиш мислите си. А в какво се състои това съсредоточаване?
Срещнах веднъж във
Варна
един българин, невярващ, със свободни възгледи, който ми се оплака: „Бях спечелил 8,000 лева, дадох ги на един търговец, който фалира, и така изгубих; но, добър Господ, ще спечеля пак“.
Казах, този човек е разбрал закона: той не е окултист, но признава един закон, който ще го научи да спечели пак – Господ дава, Господ взема. Тия неща са преходни в живота; Господ с тях ни опитва, както майка опитва децата си. Вие може да опитате какво ще бъде вашето дете. Майките често казват: „Моето ангелче“; но опитайте и вижте дали ще стане то ангел. Дайте му една ябълка и му я поискайте пак; ако ви я върне, ще стане ангел; не върне ли ви я, ще стане дявол.
към беседата >>
10.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
Преди четиридесет и пет години във
Варна
някой си господин, свършил в Европа по музика, станал учител и започнал да учи децата на варненските чорбаджии да свирят, да танцуват и прочее.
Преди няколко дена един мой приятел ми казваше: „Преди да почна да изучавам науката за ръката, имах много високо мнение за себе си; като почнах да гледам линиите, намерих, че на ръката ми има само малко гордост и тщеславие – почнах да се срамувам от себе си.“ Така и вие мислите, че знаете много, но когато влезете в Живота, не можете да се справите с него. Някоя мома, преди да се ожени, мечтае: „Като се оженя, тъй ще си наредя къщата, тъй ще се обличам, с мъжа си тъй ще живея“ – нареди си един проект, както се редят проектите за закони; но когато се ожени, след един месец и двамата тръгнат разчорлени – значи проектът не се е изпълнил. Както и законите, приети в камарата, често остават неприложени, защото не са били нагодени съобразно с нашите условия. И когато някоя наша мисъл не се приложи в действие, ние казваме: „Нещастни сме, съдбата ни гони“ – никаква съдба не ви гони, а вашата глупост ви гони на всяка една крачка. Трябва да се научим да мислим правилно: когато дойде един човек при вас, трябва да си съставите за него едно правилно понятие и да постъпите с него така, както вие бихте желали да постъпят с вас в дадения случай; и трябва да постъпим добре, понеже каквото вършим, това ще ни постигне.
Преди четиридесет и пет години във
Варна
някой си господин, свършил в Европа по музика, станал учител и започнал да учи децата на варненските чорбаджии да свирят, да танцуват и прочее.
Обаче един ден този господин се скарал с гражданите и те го уволнили. Човек крайно честолюбив, горделив, изхарчил си парите и три дена стоял гладен; среща го един свещеник, който бил познат с него, и го поканил на гости; господинът му благодарил и след като му разправил историята си, свещеникът изважда и му дава две бели меджидии: „Като ги похарчиш, идвай пак у дома, докато си намериш работа.“ Минали се един-два месеца и понеже господинът владеел много добре турския език, назначават го секретар на тогавашния турски валия. След една година набедяват свещеника, че бил комита – имал подозрителни писма и книги, вземат ги и ги дават на този учен българин секретар да ги прегледа. Той ги разгледал, отделил всички подозрителни книжа, скрил ги и така свещеникът се оправдал. Но останал учуден от поведението на секретаря, който му казал: „Двете бели меджидии, които ми даде, когато не бях ял три дена, те ти спасиха главата.“ Ако този господин знаеше как да постъпва, не щяха да го изпъдят гражданите, но ако и свещеникът не беше поканил този човек, който е гладувал три дена, за да го нахрани и да му даде двете меджидии, последният, като секретар, щеше да му окачи въжето.
към беседата >>
11.
Божественият Промисъл
,
НБ
, , 6.6.1915г.,
Между София и
Варна
има железен път, който постоянно се разваля и поглъща големи разноски; този път Господ ли го е направил?
– защото всички вие не се движите в една и съща орбита. И аз не ви осъждам: аз гледам на нещата много обективно, философски. Но ще възразите: „Такъв е пътят ни“. Въпрос е, дали пътят ви е такъв, или вие сте го направили такъв. Аз ви казвам, че не е такъв пътят ви.
Между София и
Варна
има железен път, който постоянно се разваля и поглъща големи разноски; този път Господ ли го е направил?
Ако Господ беше го построил, той щеше да бъде построен много умно; но хора са го направили, и затова са го направили толкова умно! Ако при постройката на един железен път вие постъпите съобразно със законите на Божествения Промисъл, никакви нещастия няма да стават. Все пак техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото вярващите християни – за живота; те казват: „Ние трябва да пресметнем математически много добре железницата какви завои и какъв наклон трябва да направи по пътя си, за да се регулира силата на движението, защото ако не се направи това, ще има катастрофа“, а християните си думат: „Господ е добър; Той промишлява за нас; какъвто наклон и да направим, все едно е“. А като се катурне колата, казват: „Не ни вървят работите“. Не ще ви вървят, разбира се, защото глупаво постъпяте; влакът ви се катурва, защото не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл при установяване завоите на железните линии.
към беседата >>
12.
Добрият самарянин
,
НБ
, София, 24.7.1915г.,
Познавам една госпожица от
Варна
, чийто баща я остави, тя стана блудница и се ожени за един „самарянин“, който живее сега в София.
Но нека да оставим този по-дълбок смисъл и да се върнем към обществения живот. Кой е този самарянин? Свещеникът и левитът са мъжът и жената: мъжът е левитът, а свещеникът е жената, самарянинът пък е едно външно дете, което е направило добро. Но вие ще ми възразите и ще запитате възможно ли е баща или майка да бъдат толкова жестоки към своите деца? Аз зная майки и бащи, които захвърлят децата си.
Познавам една госпожица от
Варна
, чийто баща я остави, тя стана блудница и се ожени за един „самарянин“, който живее сега в София.
Когато вашите дъщери усещат, че им е тежко, казват: „Искам да се махна от вкъщи“ – защото родителите са свещеници и не могат да влязат в тяхното положение. Всяка една душа, която е слязла от Невидимия свят, има известна болка, известна рана; например, за да е нервен даден човек, има някаква дълбока причина. Казват за някого, че е нервен; нервността не е болест, но нервите са умственият живот и когато не си хармонират правилно, те образуват болести. Тези четири типа от притчата представляват четирите тела на човека. Човек е обвит от четири тела, през които минава в своето развитие: физическо, Жизнено, Астрално и Духовно тяло.
към беседата >>
13.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Една българка от
Варна
ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила.
Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен." ''Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе...'' Уч.: Едната душа може да бъде в невидимия свят, а другата – в материалния и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. ''Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото й се показва образът на лицето, за което ще се омъжи.
Една българка от
Варна
ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила.
Има ли нещо вярно в това? '' ''И.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия. Тя е била ученичка и й се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней. Човекът я изгледал много внимателно.
към беседата >>
14.
Свобода на Духа
,
НБ
, , 5.9.1915г.,
Във
Варна
преди 30–40 години имаше един поп Ганчо – „орман-папаз“ го наричаха, – той често укоряваше ония, които го опопили; вижда, че един гагаузин бие жена си, взел един камшик и почнал да бие мъжа, за да отърве жената, но и двамата, мъжът и жената, веднага се нахвърлили върху него, а жената рекла: „Какво право имаш ти да биеш мъжа ми, ние сами ще се разправим и ще си уредим работата“.
Тя харчи напразно енергия. Когато Бог се приближи към нас, ще усетим, че Неговото действие е не един миг, а дълго време. И туй разположение ще го усетим в душата – тайно. Когато някои хора се карат, аз отивам при тях, но не им казвам да млъкнат, защото аз трябва първом да млъкна: като се карат двама, аз да отида, няма да им помогна. Не им проповядвам морал, а се спра и се помоля за тях на Господа.
Във
Варна
преди 30–40 години имаше един поп Ганчо – „орман-папаз“ го наричаха, – той често укоряваше ония, които го опопили; вижда, че един гагаузин бие жена си, взел един камшик и почнал да бие мъжа, за да отърве жената, но и двамата, мъжът и жената, веднага се нахвърлили върху него, а жената рекла: „Какво право имаш ти да биеш мъжа ми, ние сами ще се разправим и ще си уредим работата“.
И сетне попът казва: „Що ми трябваше да отървам жената от мъжа“. И вие, като поп Ганчо, може да влизате да уреждате хорските работи. Не влизайте. Можете да влезете само когато двамата, мъжът и жената, ви повикат да ги разправите. Покажете им закона за свободата и как да уреждат отношенията си.
към беседата >>
15.
Истината
,
НБ
, , 24.4.1916г.,
Зная, едно време във
Варна
гагаузките се влюбваха в българите и искаха за тях да се женят; гърците били пияници, а българите приличали на хубави и кротки магаренца.
Любовта идва отгоре, от Истината, и когато тя завладее света, ще ви направи свободни. Любовта има всякога стремеж към Истината. Красотата е също израз на Истината: каквото е красотата по отношение на човека, такава е Истината по отношение на Божествения свят; тя е едното лице на тоя свят, който е свят на хармония, на красота. И когато кажете: „Защо сме нещастни? “, Истината ви отговаря: „Защото сте невежи, защото престъпвате Закона“.
Зная, едно време във
Варна
гагаузките се влюбваха в българите и искаха за тях да се женят; гърците били пияници, а българите приличали на хубави и кротки магаренца.
Но това не е разбиране на Истината. Истината е наука: да научим какви трябва да бъдат взаимните разумни отношения между хората. Докато човек не доведе своя ум, своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината, не може да бъде свободен. Само така ще може той да се съедини с Божествения свят. Мнозина питат: „Не може ли без страдания?
към беседата >>
16.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Една баба отъ
Варна
, сънувала една вечерь, че отишла на онзи свѣтъ и се намѣрила прѣдъ една голѣма зелена маса, на която стояли бѣлобради старци и прѣдъ тѣхъ разгърната една книга, която тѣ разглеждали.
Този незрѣлъ плодъ ще остане да гние при коренитѣ на това дърво и ще трѣбва отново да се върне. За такъвъ плодъ нѣма небе, нѣма онзи свѣтъ – онзи свѣтъ е този свѣтъ. Този свѣтъ е свѣта на безпорядъка, развитието, ще се учишъ тука и като свършишъ гимназията, университетъ, ще влѣзешъ въ онзи свѣтъ и ще ти дадатъ работа. Ако не свършишъ гимназия и университетъ, нѣма да отидешъ на онзи свѣтъ и нѣма да ти дадатъ работа, защото тамъ всѣки трѣбва да си върши добрѣ работата, която му се опрѣдѣли. Може да ви подържатъ тамъ 2–3 дни, но ще ви запитатъ каква работа може да вършите.
Една баба отъ
Варна
, сънувала една вечерь, че отишла на онзи свѣтъ и се намѣрила прѣдъ една голѣма зелена маса, на която стояли бѣлобради старци и прѣдъ тѣхъ разгърната една книга, която тѣ разглеждали.
Тѣ я попитали: „Бабо, ти знаешъ ли да четешъ? “ – „Не зная, синко.“ – „Е, като не знаешъ, на този святъ ще носишъ вода“, ѝ отговорили те. На този свѣть може да си билъ царь, но не знаешъ ли да четешъ, на онзи свѣть ще носишъ вода. Човѣкъ въ своя животъ на земята минава прѣзъ три стадии. Първоначалниятъ животъ е въ стомаха и тогава хората разсѫждаватъ споредъ законитѣ на стомаха.
към беседата >>
17.
Кръстът
,
НБ
, София, 22.3.1917г.,
Преди няколко години, някъде между май и юни минавахме с един бивш учител край една гостилница във
Варна
.
Това са плодовете на Духа – с тях се храня. И повече да не одумваме никого. Когато някой яде повече от мен, аз се радвам, че стомахът му е здрав. Радвам се с оня, който се радва. Споделям скръбта на онзи, който скърби, и му казвам: “Ти си бил и можеш да бъдеш щастлив”.
Преди няколко години, някъде между май и юни минавахме с един бивш учител край една гостилница във
Варна
.
Това беше един хотел с градина, бяха сложени маси, бяха сервирани пържоли, които изпущаха много хубава миризма, беше сложено и винце. Когато минавахме, този учител извика: “Ох! ” попитах го защо пъшка. – “Едно време и аз бях от тези щастливци, а сега страдам”. Казах му: “За мен ще бъде най-голямо нещастие да ме турите на това място.
към беседата >>
18.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Пѫтувахъ единъ пѫть отъ София за
Варна
.
(втори вариант)
Затова и азъ ви рекохъ: „Посѣйте въ себе си думитѣ „блажени чистосърдечнитѣ“. Не считайте тази мисъль отвлѣчена, тя има отношение къмъ вашето тѣло, сърдце и умъ. Блаженъ е човѣкъ, когато има условия отдолу нагорѣ да се качва, а има условия и да слиза отгорѣ надолу и може да използуватъ тѣзи условия. А чистосърдечни сѫ тѣзи, които разбиратъ процеса на слизането и качването. Сърдце – значи центъръ, да знаешъ отъ кѫдѣ произлиза твоятъ животъ.
Пѫтувахъ единъ пѫть отъ София за
Варна
.
Българитѣ иматъ обичай да питатъ за кѫдѣ пѫтувашъ, отъ кѫдѣ идешъ и т.н. Хубавъ, обичай е, но когато често те питатъ – омръзва. Сѣдя въ едно купе, а въ сѫщото нѣколко души български адвокати се разговарятъ по нѣкои важни политически въпроси. Азъ съмъ се вдалъ въ размишления и наблюдавамъ природата. Единъ отъ господата ме запитва: „Отъ кѫдѣ сте?
към втори вариант >>
19.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Оплакваше ми се единъ българинъ отъ
Варна
отъ своитѣ синове: Макаръ, че бѣхъ невѣжа азъ, но успѣхъ да издържамъ синоветѣ си да, свършатъ гимназия и послѣ често ми казваха: „Ти си простъ, нищо не знаешъ.“ Една майка ми се оплакваше отъ своитѣ дъщери за сѫщото нѣщо и казваше: „Втори пѫть, като имамъ дъщери, нѣма да ги дамъ да учатъ, а ще ги туря на стана да тъчатъ.“ Много хубаво мисли тази майка.
(втори вариант)
Питамъ: „Твоята свѣщь гори ли, спасява ли твоитѣ ближни, стопля ли твоето сърдце, изпълва ли твоя умъ? “ Това е важно за мене. Питамъ набожнитѣ хора иматъ ли въ своитѣ кѫщи скритъ храмъ. Нѣкои казватъ: „Майка ми е извѣтрѣла, баща ми е изумѣлъ“, не почитатъ родителитѣ си. Защо? – Защото нѣматъ въ своята душа скритъ храмъ.
Оплакваше ми се единъ българинъ отъ
Варна
отъ своитѣ синове: Макаръ, че бѣхъ невѣжа азъ, но успѣхъ да издържамъ синоветѣ си да, свършатъ гимназия и послѣ често ми казваха: „Ти си простъ, нищо не знаешъ.“ Една майка ми се оплакваше отъ своитѣ дъщери за сѫщото нѣщо и казваше: „Втори пѫть, като имамъ дъщери, нѣма да ги дамъ да учатъ, а ще ги туря на стана да тъчатъ.“ Много хубаво мисли тази майка.
Ако азъ бѣхъ на нейно мѣсто, ще имъ дамъ мотиката да копаятъ, да научатъ логиката на съдържанието – да копаятъ. Срѣщна ме единъ български владика и ми казваше: „Ти учишъ нѣща, които не сѫ съгласни съ Евангелието.“ – Правъ си, рекохъ му, но нали това Евангелие е дадено за спасение? А Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ толкова много, че и въ книгитѣ на цѣлъ свѣтъ не може да се напише всичко. Донесете тѣзи книги, на които Христосъ е говорилъ въ широка смисъль, да видимъ, кой е правъ и кой кривъ. Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи почтенъ трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички.
към втори вариант >>
20.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Прѣди повече отъ 15 години пѫтувахме съ единъ приятель отъ
Варна
за София пѣшъ.
(втори вариант)
Нѣкой човѣкъ цъвти, а вие казвате: „Кѫдѣ ти е плодътъ? “ Спрете тази ваша философия, този човѣкъ е въ своето цъвтене, нека прѣцъвти, нека завърже, тогава искайте нѣщо повече отъ него. Ако е плодъ, оставете го да узрѣе, той въ първо врѣме ще бѫде киселъ, а като узрѣе, като стане сладъкъ, тогава ще се разберете. Сега съврѣменнитѣ хора не си разбиратъ отъ язика. Ще ви приведа единъ примѣръ, за да поясня мисъльта си.
Прѣди повече отъ 15 години пѫтувахме съ единъ приятель отъ
Варна
за София пѣшъ.
Спирахме се въ нѣкои градове, постоявахме по нѣколко дни и тръгвахме за друго мѣсто, па каквото и да бѫдеше врѣмето, щомъ това го рѣшавахме веднъжъ. На спиритически язикъ това ще го кажемъ тъй: „Днесъ духоветѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На теософски язикъ: „Днесъ учителитѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На християнски язикъ ще кажатъ: „Днесъ Богъ е наредилъ да се върви.“ Ако е свѣтски човѣкъ, ще каже: „Днесъ условията благоприятствуватъ за пѫтуване, ще се върви.“ Ако е евангелистъ, ще каже: „Докато Богъ не каже, не може да се върви.“ Съ този приятель бѣхме въ Пазарджикъ. Рекохъ му да пазари единъ файтонъ, обаче той се увлѣкълъ въ работата си и забравилъ да вземе файтонъ. „Ще вървимъ“, му рекохъ азъ, но нѣма на какво да се тури багажа. Взимаме една кола съ стари коне и тръгваме, но изъ пѫтя излѣзе една ось отъ колата и спрѣхме.
към втори вариант >>
21.
С любов се взима
,
НБ
, София, 22.3.1919г.,
Един хамалин във
Варна
казваше на душата си така: “Ти или ще работиш, или ще те направя овчар, а ако и това не искаш да работиш, ще те туря да чистиш боклуци”.
” Не, тази девица само е изпитала царския син, но и двамата са издържали изпита. Затова Христос казва: “Синовете на възкресението нито се женят, нито за женитба мислят”. Това значи да не изнасилвате момата, когато влезе в шатъра. И ако ме питате защо не може да възприемете това учение, отговарям ви: защото сте изнасилили тази девица. Без да ви упреквам, казвам, че няма човек, който да не е изнасилил своята душа.
Един хамалин във
Варна
казваше на душата си така: “Ти или ще работиш, или ще те направя овчар, а ако и това не искаш да работиш, ще те туря да чистиш боклуци”.
Хиляди, хиляди хора има, които са пратили душите си на такава нечиста работа. Душата ни не е нито за хамалин, нито за овчар, нито за слуга, който да чисти боклуци. Тя е душа, която с Обич да поддържа Царството Божие. А Царството Божие са синовете ви, които ще дойдат в бъдеще, т. е. Синовете на безсмъртието.
към беседата >>
22.
Това учение
,
ИБ
,
БС
, София, 17.4.1919г.,
Той ще бъде като плана на оня, който преди десет години изгради във
Варна
едно здание, на което наскоро се събори едната стена; какво щеше да стане с чиновниците, ако бяха вътре?
Сега у вас владее този принцип – да сте като ленивите ученици и да искате от учителя ви да бъде снизходителен. Това не може да бъде. Например някой архитект е свършил науките си, но учителят му бил винаги снизходителен към него. Каква полза от това? Дойде този архитект и вие му възложите да ви направи един план.
Той ще бъде като плана на оня, който преди десет години изгради във
Варна
едно здание, на което наскоро се събори едната стена; какво щеше да стане с чиновниците, ако бяха вътре?
Следователно всеки човек, който е завършил от снизхождение, ще съгради едно лъжливо учение и мислите и желанията му ще бъдат затрупани. Не искам да кажа, че вие не сте на Пътя, че сега търсите Истината. Защото ученикът, когато решава една задача, знае дали е вярна, или не. Много пъти задачите имат отбелязан отговор, по който могат да бъдат проверени. Този ученик, който не разбира работата си, иска отговорът му да бъде точно според книгата, но способният ученик казва: „Отговорът на тази задача в книгата не е верен.” Следователно вие трябва да поправите отговорите по книгите и да решавате по всичките правила на математиката.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример за такава любов: във
Варна
един млад господин, богат бакалин, намислил да се жени.
Пресъхне ли тази любов, пресъхва и коритото, но понякога има големи наводнения и водите се разбъркват. Когато вашата душа се размъти, вашият дух-ръководител ви показва, че се намирате в човешката любов, а не в Божествената. Ако не обичаш никого, това показва, че дяволът живее у теб. И дяволът си има любов. Когато у вас Любовта се смени с омраза, това е имитация на Любовта и такава любов се нарича любов на смъртта, от която днес всички умират.
Ще ви приведа един пример за такава любов: във
Варна
един млад господин, богат бакалин, намислил да се жени.
Намира една мома, която харесва, и се оженва за нея. Наскоро след женитбата си той заболява много сериозно. От какво? – От жена си. Заминава за Европа да се лекува и едва след четири-пет години успява да си спаси кожата.
към беседата >>
23.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Зная двама братя от
Варна
, единият от които постъпи във военно училище, стана офицер и постепенно напредваше в по-висш и по-висш чин, докато се издигна до чин полковник.
Христос казва: „Аз дойдох с тоя Господ, Който живее в мен, дойдох с Него, чрез Него, за да дам виделина на всички, за да повярват“. Кои? – Онези малките, чистите души. Колко велико нещо е да бъде човек чист в света! Върху тази чистота почиват всички идеи, всичкото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството. Ако човек бъде чист, няма да ходи в тъмнина, ще има ясна представа за живота и ще може да го нарежда тъй, както би трябвало.
Зная двама братя от
Варна
, единият от които постъпи във военно училище, стана офицер и постепенно напредваше в по-висш и по-висш чин, докато се издигна до чин полковник.
Другият му брат не свърши нищо и затова постъпи като прост войник, да изслужи военната си повинност. Един ден войникът срещнал брата си на улицата и не му отдал чест. Полковникът го спира и го запитва защо не му отдал чест. Войникът отговорил: „Нали си ми брат, мога и да не те поздравя? “ – „Аз съм преди всичко офицер, а после твой брат, и затова трябваше да ме поздравиш“, отговаря полковникът-брат.
към беседата >>
24.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
Една майка във
Варна
ми разказваше: Имам четири дъщери, с най-голям труд ги изучих, а после ми казваха, че съм глупава, проста.
човек, който има мъдрост, знание и е полезен за другите. А ние разбираме под “стар човек” онзи, който е окуфял. Той е дядо, не е стар човек. Утре казват за него: Е, този дъртак! Майката приема с радост децата, а те казват: Няма да се махне този дъртак.
Една майка във
Варна
ми разказваше: Имам четири дъщери, с най-голям труд ги изучих, а после ми казваха, че съм глупава, проста.
Да, докато ги изучих, добра бях, а после станах глупава. Това са съвременните дъщери. Те са дъщери на безнадеждието. И тъй, надежда е потребна, за да примири противоречията. Вие не можете да примирите следните противоречия: защо едни са богати, учени, а други — сиромаси, прости.
към беседата >>
Една майка във
Варна
ми разказваше: "Имам четири дъщери, с най-голям труд ги изучих, а после ми казваха, че съм глупава, проста.
(втори вариант)
човек, който има Мъдрост, знание, и е полезен за другите. А ние разбираме под "стар“ човек онзи, който е окуфял. Той е дядo, не е стар човек. Утре казват за него: "Е, този дъртак“. Майката приема с радост "децата, а те казват: "Няма да се махне този дъртак“.
Една майка във
Варна
ми разказваше: "Имам четири дъщери, с най-голям труд ги изучих, а после ми казваха, че съм глупава, проста.
Да, докато ги изучих, добра бях, а после станах глупава". Това са съвременните дъщери. Те са дъщери на безнадеждието. И тъй, надеждата е потребна, за да примири противоречията. Вие не може да примирите следните противоречия: защо едни са богати, учени, а други - сиромаси, прости.
към втори вариант >>
25.
Съмнение и вяра
,
ИБ
, София, 18.1.1920г.,
Когато бях във
Варна
, един ден, към края на месец февруари, през отворения прозорец на стаята ми, влязоха два косера.
Първо, започнете с топлината и плодовете, които тя произвежда. Топлината води към любовта. Може да почувствате любовта и чрез другите хора. Като отидеш при тези, които са имали преживявания на любовта, достатъчно е да поседиш няколко минути при тях, за да възприемеш същото състояние, което са имали те. Така ще изпиташ любовта, без да ти се говори за нея.
Когато бях във
Варна
, един ден, към края на месец февруари, през отворения прозорец на стаята ми, влязоха два косера.
Те останаха и през нощта в стаята ми. Сутринта, като станах, запалих огъня, турих им малко трошици от хляб да си хапнат. Те се изплашиха, хвръкнаха към прозореца и почнаха да се удрят в него. Като се стопли малко в стаята, те се скриха под мангала и почнаха да издават особени звукове. Отвреме-навреме хвръкваха към прозореца.
към беседата >>
26.
Когато посрещате
,
НБ
, В.Търново, 10.10.1920г.,
Една майка във
Варна
преди години карала дъщеря си да чете Отче наш, тя я увещавала да каже Отче наш и като не рачила да чете, издига я нагоре и като я удря в земята, тя веднага извикала Отче наш.
Онова състояние в нас, което ни прави готови да изпълним волята Божия, тъй както е законът вътре в нас, се казва Исус. Пример: биете някого, а питате как трябва да постъпите, т.е. правите се, че не знаете правия път, а щом набият вас, обръщате другия лист, т.е.: „Така не трябваше да постъпят с мене, това не е право“ и пр. Казвам ви: Знаете да живеете, а не живеете както трябва. За сегашните християни се изисква един голям натиск, за да се научат как да живеят.
Една майка във
Варна
преди години карала дъщеря си да чете Отче наш, тя я увещавала да каже Отче наш и като не рачила да чете, издига я нагоре и като я удря в земята, тя веднага извикала Отче наш.
И Господ така ще тръшне хората и те ще захванат да четат Отче наш зорле, т.е. щат-не щат. Хората казват, че не щат да се заблуждават от попски проповеди, а ежедневните лъжи на вестникарите, които са също платени попове, разказват. И когато ние дойдем в това положение да разбираме дълбокия смисъл на онова състояние на нещата и да различаваме разните ухания на материята, сиреч приятни и дисхармонични, носът ми казва: „По-далече стой от усмърделия вол.“ И Божественото чувство, което е в нас и което се възмущава от греха, ни казва: „По-далеч стойте от греха.“ И това, което опетнява душата, е все от тия малки на вид, без значение и търпими пороци.
към беседата >>
27.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Един господин от
Варна
през 1917 г., освободен от фронта, успял да спечели петдесет и пет хиляди лева и един ден пожелал да се продължи войната още осем години, за да може да спечели още няколко пъти по петдесет и пет хиляди лева.
Иначе обратното показва, че има недоимък. Затова трябва да има, потребно е производство. Между нас и живата природа има тесни съотношения. Ние трябва да работим, когато ни е определено. Нашият живот е нареден от по-рано, не ще го наредим ние сега.
Един господин от
Варна
през 1917 г., освободен от фронта, успял да спечели петдесет и пет хиляди лева и един ден пожелал да се продължи войната още осем години, за да може да спечели още няколко пъти по петдесет и пет хиляди лева.
Същия ден вечерта тоя господин умрял. Тоя господин е нарушил закона на съзнанието. Всеки трябва да бръкне дълбоко в своето сърце и вътре в своята душа, за да извади онази Божествена частица, ония ценности и чувства, които Бог е вложил в тях. По този начин само човек ще намери смисъл в своя живот. Съвременните хора имат недъзи, затова искат сами да уредят живота си.
към беседата >>
28.
Лекуване на разни болести
,
ИБ
, Русе, 3.1.1921г.,
1. Един человек, когото докторите върнали в селото му от болницата във
Варна
, понеже бил тежко болен, на умиране, го излекували бабите от селото, след като се събрали на консулт.
Предобедните летни слънчеви лъчи са единственият най-сигурен целител на всички болести. Силното изпотяване всякога лекува.
1. Един человек, когото докторите върнали в селото му от болницата във
Варна
, понеже бил тежко болен, на умиране, го излекували бабите от селото, след като се събрали на консулт.
Турнали го в едно голямо корито и го заровили в горещ варен ечемик. Така поставен, той се изпотил твърде много и оздравял след една седмица. Така обгърнат и поставен в ечемика, вследствие силното изпотяване и свойството на ечемика да предизвиква реакция, получил своето окончателно оздравяване. 2. На друг болник лекарят препоръчал да прави топли бани на баните. Трябвало да похарчи доста пари, а пък ги нямал.
към беседата >>
29.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
Във
Варна
, преди Митхад Паша, имало един валия, който издал заповед да насадят Варненския и Силистренския окръзи с плодни дървета.
Ще махнеш с пръчицата и ще оправиш България. – Как ще оправиш България? Със затвори и бесилки? Тоя виновен, оня виновен, хайде на бесилката! Има ли нещо гениално в това?
Във
Варна
, преди Митхад Паша, имало един валия, който издал заповед да насадят Варненския и Силистренския окръзи с плодни дървета.
Заповедта била изпълнена. Дърветата израснали, започнали да дават плодове. Забелязали, че много от плодовете постепенно липсвали – някой ги крадял. Сложили един пазач да следи кой краде – плодовете липсвали още повече. Сложили двама пазачи – плодовете липсвали постоянно.
към беседата >>
Въ
Варна
, прѣди Митхадъ паша, е имало единъ валия, който издалъ заповѣдь да насадятъ съ плодни дървета цѣлитѣ варненски и силистренски окрѫзи.
(втори вариант)
Да взематъ една магическа тояжка и съ нея – allez-passez (идва-преминава), хопъ! И тогава ще започнатъ: „Сега ще прѣмѣстя тази планина, България ще оправя въ най-скоро врѣме, стига да ми я дадатъ“ и т.н. Ами какъ ще оправятъ България? Ще турятъ навсѣкѫдѣ бѣсилки и виновенъ ли си за нѣщо, хайде на бѣсилката! Че това гениално нѣщо ли е?
Въ
Варна
, прѣди Митхадъ паша, е имало единъ валия, който издалъ заповѣдь да насадятъ съ плодни дървета цѣлитѣ варненски и силистренски окрѫзи.
Насадили всичко съ плодни дървета, но ги оставили безъ пазачъ. Забѣлѣзватъ, че липсватъ плодове, значи крадатъ ги. Поставили единъ пазачъ, липсватъ повече. Поставили още единъ пазачъ, кражбата на плодове се усилила. И двамата крадѣли.
към втори вариант >>
30.
Път на мисълта
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1921г.,
Познавах една жена от
Варна
, смела, безстрашна — мъжка Драгана.
Докато си страхлив, страданията ще те следват. Щом станеш смел и решителен, страданията постепенно ще се отдалечават от тебе. Като сте дошли на земята, вие трябва правилно да разрешите отношенията си към своите ближни и към Бога. Ако тук не ги разрешите, не може да влезете в духовния свят. Как ще мислиш за духовния свят, за възвишеното и великото, ако някой човек ти е неприятен и не можеш да го търпиш?
Познавах една жена от
Варна
, смела, безстрашна — мъжка Драгана.
Плуваше по морето цели четири-пет часа без умора, но като видеше пиявица, бягаше. От пиявицата, даже в шише затворена, тя изпитваше неописуем страх. И тъй, една пиявица е в състояние да развали човешкия живот. Дали си мъж, или жена, не е важно; щом има нещо, от което се страхуваш, този страх ще развали това, което си градил цял живот. Например, ти си добър християнин, готов си на всички жертви за Христа.
към беседата >>
31.
Физическият живот – път към духовния и Божествен живот
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1921г.,
Имаше една жена във
Варна
, която можеше да плува по 4-5 часа във водата като някой сом.
Затова се казва в Писанието: "Страхливият няма да наследи Царството Божие." Ама ще ме убият! Че какво от това? Докато не си смел, страданието ще се увеличава, но в деня, в който станеш смел и решителен, тези страдания започват да се отдалечават. И тъй, ние трябва да разрешим въпроса чисто материално, да разрешим всички наши отношения на физическия свят. Ами ако един човек ти е отвратителен, не можеш да го търпиш, да го гледаш, нямаш чувства да надделееш всичко това, как ще мислиш за нещо духовно?
Имаше една жена във
Варна
, която можеше да плува по 4-5 часа във водата като някой сом.
Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше. Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше. Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот. Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил. Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко.
към беседата >>
32.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
Въ
Варна
единъ учитель бие ученика си, той казва: „Вай-вай-вай, за топълъ кравай!
(втори вариант)
Той е по-напрѣдъ. Мѫжътъ, прѣди да се ожени, казва на своята обична: „Моето ангелче! “ Но като се ожени, другояче ще те държи, той крие тоягата, а като се ожени, показва я и пита жена си: „Видишъ ли я, отъ рая е излѣзла! “ Това е законъ, тъй е писано, задницата ще се нашари. Така са правили учителитѣ едно врѣме.
Въ
Варна
единъ учитель бие ученика си, той казва: „Вай-вай-вай, за топълъ кравай!
“ Пита го учительтъ му: „Ще се учишъ ли? “ – „Да.“ Но на втория день го нѣма въ училището. Пита го майка му: „Защо не отивашъ на училище? “ – „Моята задница не се учи вече.“ Съврѣменнитѣ хора искатъ да покажатъ всички тѣхни свещени глупости, които сега сѫществуватъ въ свѣта, да ги прѣдставятъ като свѣтлина.
към втори вариант >>
33.
Закон на съвършенството
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1921г.,
Гледах веднъж във
Варна
, морето беше изхвърлило на брега една мина и всички, които минаваха покрай нея, не смееха да я докоснат – обикалят наоколо, пристъпват предпазливо до нея.
Защото няма такова голямо дърво, от което да направят кръста му. Едно време имаше такива дървета, а сега и всички дървета да се съединят, нищо няма да излезе. Сега в света е невъзможно Христос да бъде разпънат, защото не може да се направи такъв голям кръст. Ние трябва да се радваме, че Христос е станал в този смисъл по-силен – за него няма вече кръст! Само за нас още има, и то само тук-там, понеже ние сме от малките и нас може да ни заковават, но един ден и за нас ще бъде трудно да ни направят кръстове.
Гледах веднъж във
Варна
, морето беше изхвърлило на брега една мина и всички, които минаваха покрай нея, не смееха да я докоснат – обикалят наоколо, пристъпват предпазливо до нея.
Всеки от нас ще заприлича на една такава мина и всички ще казват: „Не го докосвайте, защото е много опасен! “ Ние сме станали много опасни хора, опасни бомби сме и който не знае как да ни развинтва, спукана му е работата. Но законът е съвършен. Законът на съвършенството е Закон на Любовта. Не може да има съвършенство без Любов – това може да проверите.
към беседата >>
34.
Правилният развой на човешките енергии
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
Тъй например се движи един влак от София за
Варна
– ако тази енергия моментално се спре, веднага всички пътници изскачат от влака навън.
Тези енергии трябва да ги прекараме през тялото си отгоре-надолу, наляво-надясно, за да се обновява то. Тези енергии се пренасят чрез артериалната и венозната кръв отгоре-надолу и отдолу-нагоре, постоянно циркулират в тялото ни. В тези физически енергии пък има друг род енергии, които аз наричам енергии на чувствителността. Не трябва да съзнаваме енергията само като физическа проява, а и да схващаме, че всяка енергия произвежда известен род приятно или неприятно впечатление, защото физическата енергия може или да ни подтикне да вървим напред, или да ни спъне. Когато физическата енергия те спира, тя предизвиква корабокрушение, а когато те движи напред, туй движение ни е приятно.
Тъй например се движи един влак от София за
Варна
– ако тази енергия моментално се спре, веднага всички пътници изскачат от влака навън.
И когато един род енергия от астралния свят се спре, ние чувстваме при спирането на тази енергия или едно болезнено състояние, болка, или приятно разположение на чувствата си. Третият род енергии са в ума ни. Когато те действат, ние мислим, че имаме разширение в ума ни, а когато тази енергия се спре, веднага чувстваме, като че ли един връшник се поставя на главата ти. И тогава мислиш: нищо не излиза. Защо стават тези неща?
към беседата >>
35.
Правилното употребление на ума, сърцето и волята в живота
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
Подобно нещо аз наблюдавах в една евангелска черква във
Варна
.
Друг път, след като си похапнем от нашия салам, заспиваме, а Господ влиза в къщата Си и започва да работи. Но сънят се дължи и на други причини, а именно на това, че мозъчната енергия се отбива по друг път. Мозъчната енергия, която служи за производство на нашите мисли, може да се отбива тъй, както се отбива вадичката на който и да е градинар. И ако вие се намирате при някой много сух човек, той често ще отбива вадичката ви. Тогава вие ще спите, а той ще полива градината си.
Подобно нещо аз наблюдавах в една евангелска черква във
Варна
.
Баща и син, 22-годишен, редовно посещаваха събранията, но синът, щом седнеше на мястото си, веднага заспиваше. Баща му постоянно го ругаеше: „Какъв си такъв вол, такова говедо, щом дойдеш на събрание, заспиваш, не мислиш какво ще кажат хората! “ Синът обещаваше, че в бъдеще няма да спи, но след това, щом седнеше, веднага пак заспиваше. Един ден обаче, като никога, синът беше бодър, отвори си очите, слушаше внимателно и гледаше проповедника; поглежда към баща си, а той спи. Синът после го запита: „Татко, каква е тази работа?
към беседата >>
36.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
Във
Варна
имаше една госпожа – ще приведа този случай, – баба Яна я наричаха, развита, духовита и съобразителна жена.
То е гладене, не на лицето, а вътре, на ума – просвета е. И на онези ученици лицата им са светнали, те са бодри и свежи. Сега при днешните нещастия, тия външни закони няма да поправят света. Не мислете, че онзи, който изпълнява законите, е много свят човек. Аз съм казвал и друг път: За хора, които изпълняват законите от страх, аз имам особено мнение за тях.
Във
Варна
имаше една госпожа – ще приведа този случай, – баба Яна я наричаха, развита, духовита и съобразителна жена.
Когато някой неин роднина дойде, тя ще го посрещне, пиленце ще му свари, вкъщи ще го нагости, но като си замине, подире му ще каже: „Днес се е намерил да дойде той, аз друга работа нямам, за него сега ще мисля! “ Питам: Защо? – Баба Яна съзнава външния закон, тя трябва да изпълни този закон, и като го изпълни, казва, но след това: „Дадох му винце, дадох му хляб, той нищо не остави, благословение не даде, хамбарът се изпразни, виното се свърши, сладките думи си отиват, животът няма смисъл, аз остарявам“. Животът на съвременните християни прилича като тоя на баба Яна: „Ти – казва – евангелист ли си, ти вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ – „Вярвам.“ – „Вярваш ли в неговата кръв?
към беседата >>
37.
Ананий и Сапфира
,
НБ
, София, 20.11.1921г.,
“ – „Искам да прехраня децата си.“ – „Скоро ще ги прехраниш, огънят от подире ти иде.“ – Друг един случай: един от
Варна
спечелил 50 хиляди лева и си казал: „От сега нататък сбогом на сиромашията, и децата ми, и аз се осигурихме“.
А вие сега, когато светът гори, голям пожар иде, ще кажете: „Где е? “ – Ще го видите. Забавлявате се с касите си, и казвате: „Как да не я взема? “ И гледам сега, християни нарамили касите си. „За какво ти е, братко?
“ – „Искам да прехраня децата си.“ – „Скоро ще ги прехраниш, огънят от подире ти иде.“ – Друг един случай: един от
Варна
спечелил 50 хиляди лева и си казал: „От сега нататък сбогом на сиромашията, и децата ми, и аз се осигурихме“.
Още вечерта той умира – взел касата и умрял. Това са разсъждения на старите хора. На младите хора не трябват никакви каси и пари. Ние трябва да имаме чисти души и светли умове, а не да туряме доверието и надеждите си в банките. Това е разврат!
към беседата >>
38.
Твоето Слово
,
НБ
, София, 19.3.1922г.,
Това мяза на следното: във
Варна
една баба сънувала, че отива на другия свят, била е 60-годишна, гледа там, че има зелени маси, хора с бели дрехи седят и пишат, решават нещо.
“ Духовните хора казват: „В този живот не може, ама в следния живот“. Други казват: „На земята не може да се живее чист и свят живот“. Ако на земята не можеш да живееш чист и свят живот, и на небето няма да живееш такъв живот. Такъв е законът! Той тук не знае да свири, че на небето ли ще свири?
Това мяза на следното: във
Варна
една баба сънувала, че отива на другия свят, била е 60-годишна, гледа там, че има зелени маси, хора с бели дрехи седят и пишат, решават нещо.
Питат бабата: „Защо си дошла тука! “ – „Е, синко, дойдох от онзи свят тука да си поживея.“ – „Знаеш ли да четеш? “ – „Не зная.“ – „Тогава тук само вода ще носиш.“ Ако вие не знаете да четете и да мислите – вода ще носите. А знаете ли какво нещо е вода да носите? И сега казвате: „Господ е благ“.
към беседата >>
39.
Разбор на думи
,
МОК
, София, 19.4.1922г.,
Някой тръгва за Русе, за
Варна
или за друг град; достатъчно е да спомене името на града и той знае посоката на своето движение.
(втори вариант)
За да влезете и излезете отнякъде, първо трябва да сте тръгнали. В който момент искате да влезете някъде, подразбирам, че сте тръгнали вече, и в който момент искате да излезете отнякъде, пак подразбирам, че сте тръгнали. Тъй щото каквото да направите, да помислите или да почувствате, всичко това се предшества с тръгване - значи думата тръгвам подразбира поставяне на ключ. Ключът е нужен навсякъде и за всичко. Когато хората казват, че трябва да се върви към Бога, те не са точни в едно отношение, а именно - те трябва да знаят накъде да вървят, те трябва да знаят посоката на своето движение.
Някой тръгва за Русе, за
Варна
или за друг град; достатъчно е да спомене името на града и той знае посоката на своето движение.
Тъй щото когато казвате, че тръгвате към Бога, също така и вие трябва да знаете посоката на вашето движение. Кой път води към Бога? - Вътрешният, т.е. пътят, който е в самите нас. Имате ли опитност за това?
към втори вариант >>
40.
Проява на кармическия закон / Закон на кармата
,
МОК
, София, 26.4.1922г.,
При един евангелист, книжар, във
Варна
отива един млад момък да си купи книги.
Сега по някой път виждате у себе си някое чувство погрешно. От гледището на този кармически закон, кой каквато погрешка види у другите, тази погрешка той сам трябва да я изправи. Ти, който си забелязал някоя погрешка у приятеля си, трябва да се постараеш ти да я изправиш. Ще кажете: Как ще я изправя? Аз ще ви приведа един малък пример.
При един евангелист, книжар, във
Варна
отива един млад момък да си купи книги.
Книжарят му казва: Преди време дойде един твой познат да иска пари на заем от мене, но и до днес не ги е върнал. Твоите приятели са такива. – Колко ти дължи? – Толкова. Той взема и му дава парите.
към беседата >>
Един млад момък от
Варна
отишъл един ден при един книжар евангелист, за да си купи някакви книги.
(втори вариант)
Ако Чистотата е в сърцето ви, вие ще бъдете силни във всяко отношение. Понякога вие виждате в близките си някакво криво чувство или някаква погрешка, за което сте готови да ги съдите; не, според закона на кармата каквато погрешка видите в близките си, вие сами трябва да се заемете да я изправите. Най-малката погрешка да видите в приятеля си, постарайте се да я изправите. Казвате: „Как можем да изправим чуждите погрешки? ". Ще приведа един пример, който ще ви покаже един от начините за изправяне на погрешките на вашите ближни.
Един млад момък от
Варна
отишъл един ден при един книжар евангелист, за да си купи някакви книги.
Като го видял, книжарят му казал: - Преди няколко седмици един твой приятел дойде при мен да иска пари назаем. Аз му услужих, но ето, толкова време мина вече и той не ги връща. Такива са твоите приятели! - Колко Ви дължи?
към втори вариант >>
41.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
Преди години аз отивах на разходка във
Варна
.
От всичко туй ти се въодушевяваш вътре. Такава една обстановка – това е поезия. Понеже светът е преходен, представете си, че изгубвате парите си и минавате покрай някоя гостилница, дето всички тия работи се пекат. Какво ще направите? – Ще въздъхнете.
Преди години аз отивах на разходка във
Варна
.
Един гимназиален учител, когото бяха изключили, ме придружаваше и се разговаряхме философски. Минаваме покрай една гостилница, дето се пекат кебапчета, той въздъхна и каза: „Туй е живот; едно време и аз живеех щастлив живот“. Неговата философия рухна. Почна да ми разправя за нещастията си. Рекох: Туй, което за теб е нещастие, за мен е щастие.
към беседата >>
Преди години тръгваме от
Варна
пеша да минем през Стара планина за Бургас.
После не мислете, че като ученици всичко, каквото съществува, е за вас, че в дадения случай, каквото се изпречи пред вашите очи е все за вас. Не. Да кажем, че вие вървите по пътя си и минавате край една градина, насадена с ябълки. Господарят го няма; вие може да си позволите да откъснете някои плодове, но тази градина не е заради вас. Ако е определена заради вас, господарят на градината ще бъде там, той ще ви спре на пътя и ще ви покани. Щом произнесете тази формула, той ще ви спре.
Преди години тръгваме от
Варна
пеша да минем през Стара планина за Бургас.
Придружаваше ме един приятел със своето колело. Заваля силен дъжд, пътят стана кален, той нарами своето колело, отиваме до Камчия. Тя придошла, до четири километра цялото пространство залято, трябва да се събуем до колене, да се гази вода. Този приятел казва: „Как ще минем, трябва да се спрем“. В същото време се задава един българин с кола и хубав кон; спира се там при една кръчма.
към беседата >>
Преди години се срещнах във
Варна
с един гимназиален учител, когото бяха уволнили от служба.
(втори вариант)
При вида на месото тя не можа да овладее своето низше естество; като си купи нещо от кол- басарницата, тя задоволи в себе си низшето естество и лицето и прие пак първия красив, приятен израз. Следователно вътрешните мисли и чувства, които се крият в човека, са в състояние всеки момент да изменят израза на неговото лице. Всяка мисъл пък, от своя страна, е сложна, тя съдържа в себе си условия за сложни процеси, които пак се отразяват върху лицето на човека. Например мисълта в човека за хранене предизвиква в него ред процеси: особено ако човек е гладен, веднага в ума му изпъкват разни картини - той си представя хубава супа от пуйка или кокошка с ориз или с фиде; също така може да си представи печено прасенце с горчица или с хрян, придружено с няколко чашки шестгодишно вино вместо вода. Всичко това въодушевява гладния, той върви, представя си ту едното, ту другото и като мине покрай някоя богата гостилница, в която може да реализира своите желания, а няма пари, току въздъхне и продължи пътя си.
Преди години се срещнах във
Варна
с един гимназиален учител, когото бяха уволнили от служба.
Той вървеше с мене и философстваше по разни въпроси. По едно време минахме покрай една малка гостилница, в която се пържеха за обед кебапчета, шишове, пържоли и т.н. Като му замириса на кебапчета, той каза: „Това е щастлив живот - да имаш пари в джоба си и когато пожелаеш, да влезеш в гостилницата и да си хапнеш от тия работи. Сега аз минавам-заминавам и не мога да вляза вътре, да си хапна едно кебапче". Казвам: с тези кебапчета цялата философия на този учител пропадна; всичко, каквото беше говорил, рухна пред миризмата на кебапчетата.
към втори вариант >>
Преди години тръгваме с един приятел от
Варна
за Бургас пеш.
(втори вариант)
Това не значи още, че не трябва да сте богати; богат трябва да бъде човек, но същевременно той трябва да има силен и устойчив характер. Ученикът трябва да гледа на нещата широко, да не мисли, че всичко, каквото съществува, е само за него. Например ако се случи да минавате покрай някоя плодна градина, колкото и да желаете да си откъснете някакъв плод, нямате право да сторите това, щом господарят не е там. - Нали всичко принадлежи на Бога? На Бога принадлежи, но не и на вас; ако трябваше да вкусите от тия плодове, господарят щеше да бъде там и сам щеше да ви предложи няколко плода.
Преди години тръгваме с един приятел от
Варна
за Бургас пеш.
Приятелят ми взел велосипед със себе си и го кара бавно. По едно време заваля проливен дъжд. Стигаме до Камчия, но от дъжда тя заляла едно разстояние от няколко километра. Приятелят ми носи вече велосипеда си на гръб - как ще се върви по-нататък? За да преминем реката, трябва да се събуем боси и да нагазим до колене във водата.
към втори вариант >>
42.
Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
ИБ
, В.Търново, 17.8.1922г.,
Ако в Търново днес грее слънцето, а във
Варна
има облаци и варненци казват: "Днес слънцето не ни обича, малко облаци има, слънцето е неразположено" - "Защо е неразположено?
Изпълнението - Божията Мъдрост, а приложението - Божията Истина! С тях ще се занимавате! Ако на теб е добре, ще бъде добре на всички около теб. Сега пък друго положение: които казват, че не се обичаме, то е друга илюзия. Някои спорят и казват: "Учителят обича много повече някого, а другиго по-малко" - то е илюзия на вашия ум.
Ако в Търново днес грее слънцето, а във
Варна
има облаци и варненци казват: "Днес слънцето не ни обича, малко облаци има, слънцето е неразположено" - "Защо е неразположено?
" - "Облаци има", не че слънцето е неразположено, а вие образувате облаци и вие предавате един ваш недостатък на слънцето. Други казват: "У нас е много хубаво, отличен ден, ясен ден! " Други казват: "У нас каква буря има, гръмотевица, какъв град имаше, дъжд! " Но не е криво за това слънцето. Ако у вас има град, този град е ваш.
към беседата >>
43.
Много плод принася
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1922г.,
“ Ще им изпратим от София, от Пловдив, от
Варна
, от всички градове ще им изпратим по една рота, ще им изпратим своята артилерия – воюване ще има.
Например как? Да кажем, че сливенци се скарат: влизат духовете и не се споразумяват. Ще искат помощ. Ние ще им пратим. Ще кажат: „Ние сме в обсадно положение, нападнаха ни, елате ни на помощ!
“ Ще им изпратим от София, от Пловдив, от
Варна
, от всички градове ще им изпратим по една рота, ще им изпратим своята артилерия – воюване ще има.
Друг ден неприятелят нападнал ямболци, те пострадват: сливенци ще идат на помощ – воюване ще има. У всинца ви трябва да има едно общо съревнование за тази кауза, която поддържаме: да внесем единство в мисълта си. Защо да мисля, че си по-лош от мене? Може да бъдеш. Сега аз не препоръчвам този морал, а морала на абсолютната чистота – Чистотата на Любовта.
към беседата >>
44.
Върху задачите на школата
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1922г.,
–
Варна
– Елена Иванова
За всеки град може да бъде един, могат да бъдат двама, могат да бъдат и трима кореспонденти, за да върви работата бързо, експедитивно, и да не се занимава само един човек с всичките тия неща. Ако остане един човек да извършва тази работа, има да чакате много. Тази вечер ще се определи за кои градове от провинцията кои лица от София ще се ангажират за кореспонденти. Ангажирането ще бъде доброволно. За Айтос се ангажира Иван Толев
–
Варна
– Елена Иванова
– Свищов – Белева и Николов – Русе – Симеонов – Стара Загора – Начо Петров – Сливен – Тереза Керемидчиева – Пловдив – Ив.
към беседата >>
45.
Новият и старият живот
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1922г.,
“ В 1918 година ме взеха и ме изпратиха във
Варна
.
Това да го знаете всички – запишете си го! Аз в 1913 година казвах на свещениците да не ни гонят, но те се вдигнаха и предизвикаха един малък скандал. После дойде разривът и всички духовници ги изгониха от Македония. В 1915 година ме арестуваха. Казах им: „Много скъпо ще платите!
“ В 1918 година ме взеха и ме изпратиха във
Варна
.
Казах им: „Ще претърпите един голям крах, какъвто никога не сте виждали! “ Не стана ли така? Стана. Аз им казвам, че това Учение не е човешко, то е Божествено. Всеки народ, който е престъпил това Учение, добро не е видял. Евреите, които престъпиха това Учение, вече две хиляди години се измъчват.
към беседата >>
46.
Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
Един рамазанлия турчин от
Варна
минава покрай един извор, сяда, измива си краката, за да вземе абдест.
Защо не яде? Духът му казал. Той пости, но работата е, че цял ден гледа, наблюдава другите и им казва: „Ти защо не постиш, не знаеш ли, че е голям грях? Аз от тази сутрин съм запостил“. Започва да наобикаля и заприличва на турците-рамазанлии15.
Един рамазанлия турчин от
Варна
минава покрай един извор, сяда, измива си краката, за да вземе абдест.
Идва един българин, отваря си торбата с баница и започва да яде. Изведнъж турчинът скача: „А бе гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанлия? “ Че бой!... Ако ти постиш, не ядеш, това още не е събитие. Никой не трябва да знае, че постиш.
към беседата >>
Ако в Търново днес грее слънце, а във
Варна
има облаци, варненци могат да кажат: „Днес слънцето не ни обича, има малко облаци, слънцето е неразположено“.
Целта трябва да бъде Божията Любов, изпълнението – Божията Мъдрост, а приложението – Божията Истина. С тях ще се занимавате! Ако на теб ти е добре, ще бъде добре и на всички около тебе. Има и друго положение, при което някои казват, че не се обичаме, че Учителя обича някого по-малко. Това е илюзия на вашия ум.
Ако в Търново днес грее слънце, а във
Варна
има облаци, варненци могат да кажат: „Днес слънцето не ни обича, има малко облаци, слънцето е неразположено“.
Не че слънцето е неразположено, а вие образувате облаци и предавате вашия недостатък на слънцето. Други казват: „При нас е много хубаво времето, отличен ден е“. А трети уточняват: „У нас каква буря, гръмотевици, какъв град имаше! “ Не, не е криво слънцето. Ако у вас има град, този град е ваш.
към беседата >>
47.
Влияние на музиката, пеенето и движенията
,
ООК
, София, 15.10.1922г.,
Аз съм упражнявал окултната музика рядко, само веднъж съм свирил, във
Варна
.
Колкото пъти съм свирил от тия парчета, все ще умре някой, затуй, като дойда дотам, не пипам. Защо ще умре? Ако ритъмът на това парче не съответства на неговото сърце, той ще го умъртви, но ако съответства, той ще се въодушеви. Силната музика е опасна, затуй окултните упражнения сега не се свирят. Трябва да се подготвите.
Аз съм упражнявал окултната музика рядко, само веднъж съм свирил, във
Варна
.
Седях в една къща, вечерно време беше. В една кръчма една тълпа пияници, 10–15 души, се разпели, вдигат шум, карат се. Свирих 15 минути, утихна в кръчмата. Оттогава тази кръчма запустя. Не само това, но и кръчмарят напусна къщата.
към беседата >>
48.
Практическо приложение на окултната музика
,
ООК
, София, 26.11.1922г.,
Това беше във
Варна
.
„Ама аз не съм добър певец“. Ще ви дадем правила как да пеете. И ако вие употребите моите правила, ще се оправят гърлата ви. Има подобрение. Преди повече от 15–16 години аз направих първия опит.
Това беше във
Варна
.
Имаше една ученичка, шестокласничка, тя не можеше да изпее два тона правилно. Всички се смееха, че била дървен музикант. И като я нападнат, тя си поплаче. Казвам: Ти можеш да се научиш да пееш. Как? Тя се научи хубаво да пее и после пееше в хора.
към беседата >>
49.
Закон за съотношения
,
МОК
, София, 13.12.1922г.,
Като ме срещна един ден във
Варна
, той ми каза: "Представи си, каквото ми предсказа, това се сбъдна!
Една вечер отишъл на събрание и се позабавил малко повече от обикновеното време. Жена му била в къщи, работела нещо; като ѝ се доспало, тя си легнала и оставила лампата да гори. Случайно някак лампата се обърнала, газта се разляла върху леглото ѝ и тя изгоряла. От скръб и страдание за жена си у него настанал голям обрат, той станал силно религиозен, забравил социалистическите си идеи. Скоро след това го изключиха от социалистическия кръжок.
Като ме срещна един ден във
Варна
, той ми каза: "Представи си, каквото ми предсказа, това се сбъдна!
От моите първи убеждения нищо не остана." Казвам: като знаете закона на съотношенията, всички трябва да бъдете внимателни, да не нарушавате великите закони, защото ще попаднете под други закони, които няма да ви щадят. И в Писанието е казано: "Който стои високо, той трябва да знае, че ще падне. Който падне, той трябва да знае, че ще стане." Сега от вас се изисква да разсъждавате правилно, зряло, да знаете, че според окултната наука нищо не става случайно, произволно. Окултната наука е положителна, тя взема предвид всички елементи, с които Природата работи.
към беседата >>
50.
Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не
,
НБ
, София, 14.1.1923г.,
Нѣщо прѣди 10-ина години мисля беше, единъ господинъ въ
Варна
, отива въ сѫдилището, и се заклева на лъжа, дава лъжлива клетва.
И то е въ слѣдующия принципъ. Ако въ свободата, която давашъ нѣкому, той усѣща едно ограничение, това не е свобода. Ако ти, слѣдъ като пуснешъ нѣкого отъ затвора, направишъ го слуга, а той не може да спи, и постоянно мисли за дълговетѣ си, азъ не мисля, че си направилъ нѣщо добро за този бѣднякъ. И слѣдователно, туй, което сега ни причинява страдания, то е неизпълнението на тия принципи. Само като се помисли за Бога, да извикаме името му въ едно дѣло, което не е законно, всѣкога туй име произвѣжда разрушающе влияние.
Нѣщо прѣди 10-ина години мисля беше, единъ господинъ въ
Варна
, отива въ сѫдилището, и се заклева на лъжа, дава лъжлива клетва.
Тамъ той казва: „Господинъ сѫдия, ако туй, което говоря, не е така, да умратъ и двѣтѣ ми дѣца.“ Закълнава се лъжливо и до вечерьта и двѣтѣ му дѣца умрѣха. Какво ли не? Нѣкои сѫ се клели въ очитѣ си. На колко хора сѫ изтичали очитѣ, на колко хора дѣцата сѫ умрѣли! Какви ли не нѣщастия!
към беседата >>
Преди десетина години, един господин от
Варна
бил даден под съд за известно нарушение на закона.
(втори вариант)
Пускат някого от затвора, а ти го направиш свой слуга и по цели дни го тормозиш. Свобода ли е това? Следователно, това, което ни причинява страдания, е резултат на неизпълнение на великите Божии принципи. Не призовавай името Божие в незаконните, престъпни човешки дела. Вместо подкрепа, това име ще ви унищожи.
Преди десетина години, един господин от
Варна
бил даден под съд за известно нарушение на закона.
В желанието си да се защити и докаже невинността си, той казал: Господин съдия, ако имам някаква вина, да умрат и двете ми деца. След това дал лъжлива клетва. Наистина, до вечерта и двете му деца умрели. Колко подобни нещастия се случвали на хората! Някои се заклевали в очите си: Да ми изтекат очите, ако съм виновен!
към втори вариант >>
51.
Малките случаи
,
ООК
, София, 5.2.1923г.,
Например имаше във
Варна
една акушерка, знаменитата баба Хранова, тя е навлизала по 4–5 километра навътре в морето, плувала е като някой тюлен, като сом.
Като неприятел, изяжда те, но страхлив ли си, щом се разтрепериш, тя ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Крайно съжалявам, че воля нямаш“. И този, когото мечка го е плюла, три месеца боледува. То е голям изпит. Сега не е въпрос за мечката. Аз взимам мечката като символ.
Например имаше във
Варна
една акушерка, знаменитата баба Хранова, тя е навлизала по 4–5 километра навътре в морето, плувала е като някой тюлен, като сом.
Тази баба Хранова е готова да убие всекиго, но покажете една пиявица в едно шише, и тя цяла се разтреперва, изгубва всякакво присъствие на духа си. Пиявицата, то е цяла мечка за нея, обект, който може да я уплаши в даден момент. Не мислете, че за страха се изисква нещо грамадно. Значи психически туй има известна връзка от миналото. В миналото тази пиявица е била много голяма, а сега се е смалила.
към беседата >>
52.
Приложение
,
ИБ
,
БС
, София, 21.6.1923г.,
Вие ми казвате намерението си да отидете до
Варна
, отговарям ви, че до
Варна
не можете да отидете и вие се обезсърчавате.
” В първата формула няма никакво съмнение. Във втората може да отстъпите, може да се усъмните, но дойдете ли до първата формула, там всички замлъкват. Това са формули, с които ще се учите. По някой път аз съм правил опити, за да видя дали ще се обезсърчите. На¬при¬мер мога да ви кажа, че от вас нищо няма да ста¬не – какво значи това?
Вие ми казвате намерението си да отидете до
Варна
, отговарям ви, че до
Варна
не можете да отидете и вие се обезсърчавате.
Аз съм искал да кажа, че за един ден не можете да отидете пеша до Варна, а ви трябват седем дни. Казвате: „Във Варна не мога да отида.” Можете. Това е игра на думи: мога – не мога, това са относителни неща. Когато кажете на един окултен ученик, че от него нищо не може да стане, вие му говорите на един положителен език и с това му правите най-голямата услуга. Той знае, че по закона на отричането от него всичко става: „от теб нищо няма да стане” значи, че от теб всичко може да стане, а изразът „от теб нещо може да стане” значи, че от теб нищо не може да стане.
към беседата >>
Аз съм искал да кажа, че за един ден не можете да отидете пеша до
Варна
, а ви трябват седем дни.
Във втората може да отстъпите, може да се усъмните, но дойдете ли до първата формула, там всички замлъкват. Това са формули, с които ще се учите. По някой път аз съм правил опити, за да видя дали ще се обезсърчите. На¬при¬мер мога да ви кажа, че от вас нищо няма да ста¬не – какво значи това? Вие ми казвате намерението си да отидете до Варна, отговарям ви, че до Варна не можете да отидете и вие се обезсърчавате.
Аз съм искал да кажа, че за един ден не можете да отидете пеша до
Варна
, а ви трябват седем дни.
Казвате: „Във Варна не мога да отида.” Можете. Това е игра на думи: мога – не мога, това са относителни неща. Когато кажете на един окултен ученик, че от него нищо не може да стане, вие му говорите на един положителен език и с това му правите най-голямата услуга. Той знае, че по закона на отричането от него всичко става: „от теб нищо няма да стане” значи, че от теб всичко може да стане, а изразът „от теб нещо може да стане” значи, че от теб нищо не може да стане. Например някое дете се ражда и умира – такъв е законът на Земята.
към беседата >>
Казвате: „Във
Варна
не мога да отида.” Можете.
Това са формули, с които ще се учите. По някой път аз съм правил опити, за да видя дали ще се обезсърчите. На¬при¬мер мога да ви кажа, че от вас нищо няма да ста¬не – какво значи това? Вие ми казвате намерението си да отидете до Варна, отговарям ви, че до Варна не можете да отидете и вие се обезсърчавате. Аз съм искал да кажа, че за един ден не можете да отидете пеша до Варна, а ви трябват седем дни.
Казвате: „Във
Варна
не мога да отида.” Можете.
Това е игра на думи: мога – не мога, това са относителни неща. Когато кажете на един окултен ученик, че от него нищо не може да стане, вие му говорите на един положителен език и с това му правите най-голямата услуга. Той знае, че по закона на отричането от него всичко става: „от теб нищо няма да стане” значи, че от теб всичко може да стане, а изразът „от теб нещо може да стане” значи, че от теб нищо не може да стане. Например някое дете се ражда и умира – такъв е законът на Земята. Казвам: това дете ще умре непременно. Кога?
към беседата >>
53.
Три правила за ученика
,
ИБ
,
БР
, София, 9.9.1923г.,
Забелязал съм следното, един от вас казва: "Аз мога да си поспя 20 минути." Забелязах някои работи в Стара Загора, Бургас,
Варна
и пр.
Не всякога можете да правите наряд. Като си се наял добре, не можеш да го правиш. След като те заболи коремът, не можеш да го правиш; ще мислиш за корема си. Като имаш да изплатиш полици, ще мислиш за полиците. За наряда трябва особено време.
Забелязал съм следното, един от вас казва: "Аз мога да си поспя 20 минути." Забелязах някои работи в Стара Загора, Бургас,
Варна
и пр.
Вие, които сте тук, да си вземете по една книжка, една цяла година ще имате един изпит. Всяко отклонение, всяко неизпълнение ще го отбележите в книжката. Ще правиш в неделята веднъж наряд, но по всички правила. Ако този, който е вътре в тебе, не можете да го заставите да ви слуша, кого ще накарате да ви слуша? Ако си учител и нямаш време, като отидеш на училище, можеш ли там да изпълняваш наряда?
към беседата >>
54.
Бъдете разумни!
,
НБ
, , 16.9.1923г.,
Във
Варна
имаше един такъв случай.
Но като се върнете вкъщи, учението не се прилага. Защо? Защото разумът ви е слаб. Вие, да кажем, сте две братчета. Едното братче е толкова сухо, а другото братче дращи кибрит, без да му идва на ум, че може да запали своето братче. Аз зная, много деца са запалвали своите братчета.
Във
Варна
имаше един такъв случай.
Едно братче казва на сестричето си: „Чакай да ти покажа как мама пали огъня“. Драсва кибрит, туря го под роклята, запалва я. Когато сестричето му изгаря, то трепва с ръце и избягва. Ще кажете: „Колко са неразумни тези деца! “ Не е така.
към беседата >>
55.
Отношения между проявите в природата
,
МОК
, София, 6.1.1924г.,
(– Ами ако рибата е много далеч от морето?) Аз наблюдавах един път във
Варна
как един рибар ловеше риба с една много голяма мрежа.
Също тъй ще се изменят и вашите стремежи, вашите схващания за нещата. За пример, някой път вие се чувствате остарели, че сте излезли вече от живота и казвате: Едно време бях млад, но сега нищо не ме интересува в живота. Мислите ли, че посоката на вашия живот е правилна? Не, вие сте една риба, изхвърлена на брега и казвате: Мен нищо не ме очаква, освен смъртта. Казвам: ще се върнете отново в морето.
(– Ами ако рибата е много далеч от морето?) Аз наблюдавах един път във
Варна
как един рибар ловеше риба с една много голяма мрежа.
Четирима други рибари стоят около него и му помагат. Рибарят хвърли мрежата във водата, тя се напълни и понеже е тежка, той тегли, а другите двама от едната страна, двама от другата страна му помагат да я извлече на брега. Тъкмо претеглят мрежата на разстояние само десетина метра от брега, поглеждам около 200–300 риби изкачат вън от мрежата и се прехвърлят с едно подскачане от 2–3 метра разстояние пак в морето. Питам го: Защо изскачат тия риби. – А, остави ги, те са много проклети!
към беседата >>
56.
Движение на енергиите. Закон за поляризиране
,
МОК
, София, 16.3.1924г.,
Някой ваш приятел е далеч, във
Варна
, но ви дойде наум за него, цели 5 години не сте го виждали.
Ако започнете отгоре-надолу или отдолу-нагоре, всякога тия сили се балансират. Ако започнете с положителното, после ще се прояви отрицателното; ако пък започнете с отрицателното, първо ще се прояви то, а после положителното. Ако започнете с Божественото, пак същото нещо: първо ще се яви Божественото, а после човешкото и обратното. Тъй щото, когато сте в неразположение на духа, вижте каква мисъл ще се яви от туй неразположение. Запример, неразположен сте, но дойде ви наум да посетите един ваш приятел и го посещавате.
Някой ваш приятел е далеч, във
Варна
, но ви дойде наум за него, цели 5 години не сте го виждали.
Имате ли условия да го посетите, не се бавете, идете във Варна, направете една разходка и ще добиете една отлична опитност. Замислите ли това нещо, веднага ще дойде едно изкушение, ще си кажете: ама аз ще похарча толкова пари! Не жалете парите, нито времето, защото времето и парите са дадени за човека, а доброто, което ще направите, струва повече, отколкото времето и парите. Щом ви дойде в ума една положителна мисъл, изпълнете я. Пък ако дойде в ума ви една отрицателна мисъл, законът е обратен.
към беседата >>
Имате ли условия да го посетите, не се бавете, идете във
Варна
, направете една разходка и ще добиете една отлична опитност.
Ако започнете с положителното, после ще се прояви отрицателното; ако пък започнете с отрицателното, първо ще се прояви то, а после положителното. Ако започнете с Божественото, пак същото нещо: първо ще се яви Божественото, а после човешкото и обратното. Тъй щото, когато сте в неразположение на духа, вижте каква мисъл ще се яви от туй неразположение. Запример, неразположен сте, но дойде ви наум да посетите един ваш приятел и го посещавате. Някой ваш приятел е далеч, във Варна, но ви дойде наум за него, цели 5 години не сте го виждали.
Имате ли условия да го посетите, не се бавете, идете във
Варна
, направете една разходка и ще добиете една отлична опитност.
Замислите ли това нещо, веднага ще дойде едно изкушение, ще си кажете: ама аз ще похарча толкова пари! Не жалете парите, нито времето, защото времето и парите са дадени за човека, а доброто, което ще направите, струва повече, отколкото времето и парите. Щом ви дойде в ума една положителна мисъл, изпълнете я. Пък ако дойде в ума ви една отрицателна мисъл, законът е обратен. Да кажем, някой ден ви дойде наум, че имате да взимате пари и веднага решавате да отидете да си искате парите или да дадете този човек под съд.
към беседата >>
57.
Предаване на мислите. Музикалност
,
МОК
, София, 20.4.1924г.,
Да кажем, че имате един приятел, който живее във
Варна
.
Така и всяка малка светлинка, която се образува в пространството, се проявява като една малка точка. Какво направление взима тази точка? Допуснете, че от планинския връх A тече вода надолу и прониква в почвата C, отдето при B се във вид на капка, след нея втора, трета и т.н. Всички тия капки образуват една права линия, която не представлява друго, освен един ручей или една река, т.е. една жива струя.
Да кажем, че имате един приятел, който живее във
Варна
.
Вие проектирате мисълта си към него. Как ще се прояви тази мисъл в пространството? Какво направление ще вземе тя, по права линия ли ще се движи или ще вземе друго направление? Как ще я види този, у кого е развито шестото чувство? (– Мисълта ще се движи по крива линия, дъгообразно.) Допуснете, че поставям едного от вас на единия край на салона, а другиго на другия край, и вие мислите нещо един за друг.
към беседата >>
58.
Психически наслоявания. Закон за примирение
,
МОК
, София, 4.5.1924г.,
Ще се разпределите помежду си и ще пишете на всички градове:
Варна
, Сливен, Русе… Да се образува между вас една връзка, да има постоянна обмяна.
Искам да се разделите на 8 групи по на десетина души, и тогава всяка група да кореспондира с някой град от провинцията. Сега вие се занимавате само със себе си, концентрирате се, съзерцавате и т.н. Аз се радвам, че се концентрирате, но много мислите за себе си, а другите се оплакват, че не им се праща нищо от София. Казвате: еди-коя си сестра сме упълномощили за това. Питам ви: какво може да направи само една сестра?
Ще се разпределите помежду си и ще пишете на всички градове:
Варна
, Сливен, Русе… Да се образува между вас една връзка, да има постоянна обмяна.
Започнете да работите така за един месец само и ще видите как ще се домогнете до известни практически правила. Нали искате практическа работа? После можете да разширите още повече вашата деятелност. Ще пишете на някои от кръжоците из провинцията, ще обменяте мисли с тях. Не мислете, че това е изгубено време – нищо няма да изгубите, а ще спечелите.
към беседата >>
Ако кажа някому: ти ще кореспондираш с
Варна
, ще ти се плаща 2000 лева месечно – как мислиш, няма ли да бъдеш точен?
Като мине месецът, свободни сте. После пак ще вземете ангажимент за още един месец, но за друг някой град. Като обещаете веднъж, ще бъдете точни. Тази работа е без пари. Ако ви се плаща, аз мога да накарам всички да работите.
Ако кажа някому: ти ще кореспондираш с
Варна
, ще ти се плаща 2000 лева месечно – как мислиш, няма ли да бъдеш точен?
Ще напишеш не една беседа, а десет дори. Пишеш, но защо? – Парички има. Пък и сега има пари. Каквото добро направи човек, то е повече от пари.
към беседата >>
Във
Варна
имаше един учител, който се страхуваше от жаби.
Всеки от вас да напише по едно насърчително писмо. Може да направи извадки от някоя беседа. Извадете само есенцията и им я пратете. Те ще са благодарни. А сега, като нямат нещо по-важно, с което да се занимават, правят си смешки учениците.
Във
Варна
имаше един учител, който се страхуваше от жаби.
Учениците му турят един ден в чекмеджето 4–5 жаби. Учителят виза в клас, отваря чекмеджето, жабите изкачат навън. Той се уплашва и избягва. Всички ученици се смеят. Учителят наказал целия клас, но виновниците не се уловили.
към беседата >>
59.
Право ходене
,
ООК
, София, 4.6.1924г.,
Аз съм ви привеждал примера за баща и син, които посещават нашето събрание във
Варна
.
Туй съчетание на нещата ме интересува. Откъде иде то, защо е дошло, как е дошло – всичко това ме интересува. Щом разреша тия задачи, аз печеля. Ще разреша някоя вечер защо заспивате. Някой казва: „Склопиха ми се очите.“ Защо, отговорете си сами!
Аз съм ви привеждал примера за баща и син, които посещават нашето събрание във
Варна
.
Бащата всякога е буден, но синът, щом дойде, веднага заспива. Бащата седне до него и го мушка. След като излязат от събранието, бащата нарича сина си калпазанин, дава му ред некрасиви епитети, казва му: „Ти човек няма да станеш, засрамваш ме пред хората. Защо не слушаше, колко хубава беше беседата! “ Той казва: „Тате, не мога да се владея!
към беседата >>
60.
Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Сега, когато пътувах за
Варна
, срещнах една госпожа, доста видна, благородна, страда от някаква нервна болест, та си я разправя.
(втори вариант)
През целия си живот може да плачете, през целия си живот може да се молите, през целия си живот може да изучавате всички философски системи, може да правите всички опити, но единствената сила, която може да ви подигне, е да бъдете свързани с Бога и от вас да изчезне абсолютно всякакво съмнение, да се не съмнявате в Бога за нищо и каквото дойде в живота ви, да го приемете на драго сърце. Сега мнозина от вас, като им дойдат големите нещастия, казват: „Господ ме забрави." И навеждат от Писанието онзи стих, дето Бог казва: „Вие ме забравихте, и аз ще ви забравя." Това е казал онзи пророк, но на кои? - На тези, които забравят Господа, които бягат от Слънцето. Щом аз се крия в центъра на Земята и бягам от Слънцето, и то ще се скрие от мене. Щом реша от центъра на Земята да се приближа към Слънцето, казвам: „Слънцето ме обикна пак." Всичките наши отношения към Любовта, това са отношения, които съществуват в самите нас.
Сега, когато пътувах за
Варна
, срещнах една госпожа, доста видна, благородна, страда от някаква нервна болест, та си я разправя.
Ходила при един лекар, разправя му болестта си, той и казва, че трябвало да се лекува по особен начин. „Искам да ми обясните това мое състояние. Отивам при друг лекар, той намира, че нямам никаква болест, обаче аз чувствувам, че от време - навреме ставам голяма, голяма като Хималайските планини, боя се да не се пръсна, да не се разруша. Разправям това на лекаря, той ме гледа, мисли, че някакви пертурбации стават в ума ми. После пък дойде друго състояние.
към втори вариант >>
Отивам към
Варна
, седи при мене един благородник.
(втори вариант)
" Ние съвременните хора, казваме: „Слушай, ти трябва хубаво да наготвиш." Това е най-важното нещо за сега. Не, има един етап на развитие, но има нещо по-важно, когато аз обичам един човек, ще му сготвя. И когато той ме обича, ще ми сготви. Въпросът не е в това. Бог е сготвил заради нас, Той ни е направил зрънца, приготвил ни е плодове, дал ни е всичко.
Отивам към
Варна
, седи при мене един благородник.
„Много лоши са тези времена." Защо приятелю? „Ами, че няма какво да яде човек." - Ами малко хляб със сиренце? „Е, не се наяждам аз с хляб и сирене." Гледа ме той, изваждам си аз за обяд 2-3 червени домати и една краставица. Рекох, пълнени са тия домати, пълнени са от Слънцето. А сега някой ще извади пълнежа на доматите и ще ги напълни с ориз.
към втори вариант >>
61.
Ако излекува болния (Бележки, държани при братската среща на ръководителите в София, 1924 г.)
,
СБ
,
БР
, София, 31.8.1924г.,
Брат Емануил Иванов (
Варна
): Говори в същия смисъл.
Брат Минчо Сотиров (Бургас): Отеготяването го има навсякъде между приятелите от провинцията. Жажда за работа, за подвизи има, ревност има, но все пак отеготяването съществува. Идването на един външен брат събира всички около него и с наслада слушат говора му, а колко повече, ако бихме имали радостта да бъде между нас Учителят ни! Той да ни посетеше! Брат Деню Цанев (София): Това отеготяване е отражение на положението в София и там го възприемат.
Брат Емануил Иванов (
Варна
): Говори в същия смисъл.
Изтъква, че някои братя говорят от името на Учителя – добре говорят, но има и други, които криво са разбрали Учителя, и внасят разкол. УЧИТЕЛЯТ: Такива си устройват гнездо и друг път да идват. Всеки, който идва да говори, или като гост, трябва да има позволение от Учителя. Този въпрос се уреди от 1920 година и всички членове да се предупредят за това. УЧИТЕЛЯТ: Утре вечер в 7 часа ще имаме едно свободно събрание в салона, а сутринта в 5 ч.
към беседата >>
62.
Не само абсолютна чистота, но и абсолютно доверие
,
СБ
,
ИБ
,
БР
, София, 1.9.1924г.,
От
Варна
има една нова сестра – Иванка Бабаджова, тя е ученичка на Балтова.
Пчелите и мравките никога нищо не внасят – те само отнасят. Такива работници ние не искаме. Нам трябват пчели работници, които да внасят отвън, а не да изнасят. Какво има друго да ви смущава? Ако е само Балтова, Савов, те са малки работи!
От
Варна
има една нова сестра – Иванка Бабаджова, тя е ученичка на Балтова.
Георги Сотиров (от Сливен) – оставете го него, нека народи деца и те ще го възпитат. Отче наш Часът е 8 ч. и 15 мин. [символи (*)] Из разговора на обед – 13 ч.
към беседата >>
63.
Никаква лъжа
,
СБ
,
ИБ
,
БР
, София, 2.9.1924г.,
" - Няма да кажа где, а като се върна, ще кажа: Ходих във
Варна
и свърших тази и тази работа.
От човека зависи да не лъже. Осъден е някой и ти, който носиш присъдата за опрощаване, зависи от теб да отидеш една минута по-рано и да го спасиш осъдения, или една минута по-късно - да излъжеш, и да го обесят. Лъжата премахва онова красивото, което слиза от Небето, и щастието се губи. Среща ме един и ме пита. "Где отиваш?
" - Няма да кажа где, а като се върна, ще кажа: Ходих във
Варна
и свърших тази и тази работа.
Да лъже човек, е една вътрешна слабост, не от сега придобита. Няма случай, който да е казвал една малка лъжа и да не е изгубил после много. Трябва абсолютна честност в дома и навън. И сега, аз бих желал да се тури в Братството образец на честност. Човек може и в истината, като преувеличи, да каже една лъжа, затова, когато говорите, трябва да бъдеш буден, защото невидимият свят следи и трябва да си дадете ценз на всяка една дума.
към беседата >>
64.
Физическият и духовният човек
,
КД
, София, 22.9.1924г.,
Във
Варна
съм наблюдавал риби, които, хванати вед- наж, се спасяват, изплъзват се пак във водата.
Не бутайте нещата поотделно. За пример, имате едно ваше желание, искате да го реализирате. Във въображението ви туй желание ви се представя като известен предмет, но когато този предмет дойде, той е една уловка и ще развали цялото ви щастие. Трябва да ви заведа при някое бистро изворче, дето живеят поповите лъжички, да видите какви са интересни, каква тактика имат. Някой тури въдицата, а те като някои философи ходят нагоре-надолу, разрешават важни въпроси, а не знаят, че могат да излезат над водата.
Във
Варна
съм наблюдавал риби, които, хванати вед- наж, се спасяват, изплъзват се пак във водата.
Такава риба хваща въженцето и го носи насам-нататък, иска да освободи от него и другите рибки. А неопитните рибки отиват към въдицата. (Как да приложим послушанието). - Вие как схващате послушанието? (Да не ротаем в условията, в които сме, да не се съпротивляваме).
към беседата >>
65.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
С тази си философия вие приличате на един наш приятел от
Варна
, който преди 20 дена отишъл на Мусала, обаче му се поискало да остане малко сам.
Другият сега е кисел. Като се умори, и той дава товара на друго лице. Най-сетне, ако ти дадат да носиш една раница, трябва ли да плачеш за това? С плач работа не става – мъчнотиите не се премахват с плач. Някой казва, че се е забатачил, понеже е тръгнал на път.
С тази си философия вие приличате на един наш приятел от
Варна
, който преди 20 дена отишъл на Мусала, обаче му се поискало да остане малко сам.
Остава сам, качва се горе на Мусала и от там слиза на Маричините езера. Потегля оттам, среща един дървар и за по-сигурно го пита: „Де е пътят за Ситняково? “ Казва му: „Ще държиш все лявата страна.“ Обаче той разбрал, че надясно трябва да върви, затова хваща дясната страна и тук да стигне Ситняково, там да стигне Ситняково – отишъл чак в Македония. След като вървял 24 часа, посред нощ вижда някъде далеч светлина. Казал си: „Ситняково ще е това“, обаче то излязло Якоруда.
към беседата >>
66.
Хармонична деятелност
,
ООК
, София, 17.12.1924г.,
Един гимназист от
Варна
отишъл през едно лято да прекара ваканцията в някое от близките варненски села.
– Това не е загуба – то ще бъде печалба. Някои път загубата на някои неща е истинска печалба за живота. Затуй ние казваме: духовните хора трябва да бъдат много умни. А днес какво виждаме в света? – Съвременният свят страда от учители, които не са приготвени да учат.
Един гимназист от
Варна
отишъл през едно лято да прекара ваканцията в някое от близките варненски села.
Влязъл да живее в къщата на един от тамошните селяни. Един ден селянинът го запитва: „Ти като си учен, ще можеш ли да ме острижеш? “ – „Ще мога, как не! “ Обаче този ученик никога не бил стригал. Той взел ножиците и вместо да остриже косата на селянина, просто я накълцал, направил я само на стъпала.
към беседата >>
67.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Прѣди 10–15 години отъ
Варна
излѣзе единъ тренъ, мина прѣзъ Гебедже и продължи по-нататъкъ пѫтя си.
Обичатъ тази кѫща и считатъ, че само въ нея е тѣхното щастие, защото и тѣхнитѣ възлюбени я обичатъ. Ако единиятъ отстѫпи, безъ да се бори, ще кажатъ за него: той е малодушенъ, той е баба. За другиятъ пъкъ, който настоява, ще кажатъ: а той е герой! Въ Любовьта има единъ законъ, споредъ който, онзи, който отстѫпва, е юнакъ; а онзи, който не отстѫпва е баба. Вие ще кажете сега: защо е баба?
Прѣди 10–15 години отъ
Варна
излѣзе единъ тренъ, мина прѣзъ Гебедже и продължи по-нататъкъ пѫтя си.
Обаче, къмъ Гебедже излѣзе единъ биволъ, наежи се срѣщу машината и каза: никого не пущамъ да мине отъ тукъ! Машинистътъ дава сигналъ – пиу, пиу, но биволътъ не отстѫпва. Машинистътъ пуща машината, и тя минава върху този биволъ, който става само на кожа и кости. Какво спечели този гебедженски биволъ? – Искаше да покаже своето юначество.
към беседата >>
Преди 10–15 години от
Варна
излезе един трен, мина през Гебедже и продължи по-нататък пътя си.
(втори вариант)
Обичат тази къща и считат, че само в нея е тяхното щастие, защото и техните възлюбени я обичат. Ако единият отстъпи, без да се бори, ще кажат за него: Той е малодушен, той е баба. За другия пък, който настоява, ще кажат: А той е герой! В Любовта има един закон, според който, онзи, който отстъпва е юнак; а онзи, който не отстъпва е баба. Вие ще кажете сега: Защо е баба?
Преди 10–15 години от
Варна
излезе един трен, мина през Гебедже и продължи по-нататък пътя си.
Обаче, към Гебедже излезе един бивол, наежи се срещу машината и каза: Никого не пущам да мине от тук! Машинистът дава сигнал – пиу, пиу, но биволът не отстъпва. Машинистът пуща машината и тя минава върху този бивол, който става само на кожа и кости. Какво спечели този гебедженски бивол? – Искаше да покаже своето юначество.
към втори вариант >>
68.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
И тогава питамъ: въ колко часа ще пристигне варненскиятъ тренъ, който е излѣзълъ отъ
Варна
въ еди-колко си часа?
Въ тѣхъ има една цѣла азбука, и ако вие виждате, добрѣ, ще забѣлѣжите, запримѣръ, че полето на червения цвѣтъ не е едно и сѫщо, каквото е полето на другитѣ лѫчи. Изобщо, полето на всички лѫчи не е еднакво. Та, казвамъ: съврѣменната наука още не е дошла до положение да ни даде едно правилно обяснение на нѣщата. Съврѣменнитѣ учени казватъ, че червениятъ цвѣтъ ималъ еди-колко си билиона трептения въ секунда; виолетовиятъ – еди-колко си билиона трептения и т.н., съ това смѣтатъ, че сѫ изучили цвѣтоветѣ на дѫгата. Казвамъ: благодаря за такива научни изслѣдвания.
И тогава питамъ: въ колко часа ще пристигне варненскиятъ тренъ, който е излѣзълъ отъ
Варна
въ еди-колко си часа?
Дали е пѫтнишки, или товаренъ тренъ? Учениятъ ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания въ секундата, че еди-колко си вѫглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н. Казвамъ: хубаво, приятелю, тѣзи изчисления може да сѫ много добри, но не ми сѫ потрѣбни. Азъ искамъ да зная, какво носи този вагонъ, какво е неговото вѫтрѣшно сѫдържание, дали съ него пристигатъ тия разумнитѣ хора, или е товаренъ вагонъ съ вѫглища, или съ говеда за клане. Азъ не искамъ да зная, колко трептения иматъ тия лѫчи на дѫгата, но какво носятъ тѣ.
към беседата >>
И тогава питам: В колко часа ще пристигне варненският трен, който е излязъл от
Варна
в еди-колко си часа?
(втори вариант)
В тях има една цяла азбука, и ако вие виждате, добре, ще забележите, например, че полето на червения цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи. Изобщо, полето на всички лъчи не е еднакво. Та, казвам: Съвременната наука още не е дошла до положение да ни даде едно правилно обяснение на нещата. Съвременните учени казват, че червеният цвят имал еди-колко си билиона трептения в секунда; виолетовият – еди-колко си билиона трептения и т.н., с това смятат, че са изучили цветовете на дъгата. Казвам: Благодаря за такива научни изследвания.
И тогава питам: В колко часа ще пристигне варненският трен, който е излязъл от
Варна
в еди-колко си часа?
Дали е пътнически, или товарен трен? Ученият ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания в секундата, че еди-колко си въглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н. Казвам: хубаво, приятелю, тези изчисления може да са много добри, но не ми са потребни. Аз искам да зная, какво носи този вагон, какво е неговото вътрешно съдържание, дали с него пристигат тия разумните хора, или е товарен вагон с въглища, или с говеда за клане. Аз не искам да зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те.
към втори вариант >>
69.
Равностранният триъгълник
,
МОК
, София, 8.3.1925г.,
Двама-трима души ще пишат например в Панагюрище; четири-пет души – в Пловдив, в Бургас, във
Варна
, в Ямбол и другаде.
Искам всички вие да отворите крановете си и от тях да потече толкова много, че всички от провинцията да кажат: „Стига вече! “ Разбрахте ме, нали? Ще имате свободна тема Писмо с идея, каквато искате, която най-много приляга на сърцето ви. Щом си изберете въпрос, който ви интересува, вие ще го развиете добре, от душа, и като го прочетат другите, и техните сърца ще затрептят.
Двама-трима души ще пишат например в Панагюрище; четири-пет души – в Пловдив, в Бургас, във
Варна
, в Ямбол и другаде.
Също така ще пишете и в тия села, дето има само по един или двама души. Ще видите как ще се зарадват тия хора! Ако искате, може да си запазите и по едно копие от писмата, да видим какво сте писали, но това вече зависи от вашата добра воля. Аз искам да опитам честността ви. Ще приложите вашата честност в действие.
към беседата >>
70.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Онзи машинистъ, който кара машината, отъ него зависи пѫтницитѣ да пристигнатъ благополучно до
Варна
.
Можешъ да си французинъ, но да бѫдешъ французинъ на разумностьта и на Любовьта! Може да си американецъ, или какъвто и да е, всички народи трѣбва да съградятъ живота си върху разумностьта и Любовьта. Щомъ е така, въ цѣлия свѣтъ ще настане една вътрешна хармония! Съврѣменниятъ свѣтъ е, който създаде този небивалъ до сега строй. Казвамъ: ето защо ние сме, които трѣбва да поправимъ този свѣтъ.
Онзи машинистъ, който кара машината, отъ него зависи пѫтницитѣ да пристигнатъ благополучно до
Варна
.
Той е, който ще я закара. Онзи капитанъ, който управлява парахода, отъ него зависи да го закара на врѣме на пристанището. Онзи учитель, който се наема да води единъ класъ, отъ него зависи добриятъ успѣхъ на класа. Онзи свещеникъ, който се наема да просвѣщава хората духовно, отъ него зависи, какво духовно въспитание ще имъ даде. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на мѣстото си!
към беседата >>
Онзи машинист, който кара машината, от него зависи пътниците да пристигнат благополучно до
Варна
.
(втори вариант)
Можеш да си французин, но да бъдеш французин на разумността и на Любовта! Може да си американец, или какъвто и да е, всички народи трябва да съградят живота си върху разумността и Любовта. Щом е така, в целия свят ще настане една вътрешна хармония! Съвременният свят е, който създаде този небивал до сега строй. Казвам: ето защо ние сме, които трябва да поправим този свят.
Онзи машинист, който кара машината, от него зависи пътниците да пристигнат благополучно до
Варна
.
Той е, който ще я закара. Онзи капитан, който управлява парахода, от него зависи да го закара на време на пристанището. Онзи учител, който се наема да води един клас, от него зависи добрият успех на класа. Онзи свещеник, който се наема да просвещава хората духовно, от него зависи, какво духовно възпитание ще им даде. Всеки човек трябва да бъде на местото си!
към втори вариант >>
71.
Придатъците на разумния живот
,
ООК
, София, 25.3.1925г.,
Ако някой е във
Варна
, не подразбирам, че той трябва да дойде за този ден в София.
“ – „Ходих да послужа заради Бога.“ – „Много добре си направил.“ За този случай ще имате похвална бележка – шест. Ще запитам друг някой: „Защо не дойдохте в клас? “ – „Е, тъй.“ – „Ще имате единица.“ Трябва да се разберем. Това са правила, които всички трябва да имате предвид и да ги спазвате. Разбира се, аз говоря за онези, които са този ден в София.
Ако някой е във
Варна
, не подразбирам, че той трябва да дойде за този ден в София.
Аз говоря за възможностите. Във всеки център, във всеки кръг има известни възможности. Всички същества в духовния свят са много точни. Ако ангелите правеха такива изключения, каквито правите вие тук, на Земята, всичко щеше да се обърне с главата надолу. Знаете ли каква точност съществува в света на ангелите?
към беседата >>
72.
Отмерените прояви
,
ООК
, София, 8.4.1925г.,
Представете си, че този господин не дойде навреме по простата причина, че пристига от
Варна
, но влакът е излязъл от релсите, приятелят ви изскача от прозореца навън, контузва се силно, вследствие на което го занасят в някоя болница да го превържат.
Ако ви се зададе такава тема, какво ли не бихте казали за търпението. Представете си сега следното обяснение: от чисто материално гледище. Вие имате един приятел, който ви обещава среща след една седмица, в събота вечерта, в шест часа, на която среща ще ви даде 10 000 лева. Да кажем, че тази среща ще стане на 25.IV.1925 г., в 6 часа вечерта. Щом наближи определеното време, вие започвате малко да се притеснявате, не сте търпелив, нямате присъствие на духа да очаквате спокойно това време.
Представете си, че този господин не дойде навреме по простата причина, че пристига от
Варна
, но влакът е излязъл от релсите, приятелят ви изскача от прозореца навън, контузва се силно, вследствие на което го занасят в някоя болница да го превържат.
Вие започвате да се безпокоите и казвате: „Защо не дойде този човек, защо не устоя на обещанието си? “ Питам: търпелив човек ли сте вие, философ човек ли сте, съзнателно ли разсъждавате? Имате ли Мъдростта, Любовта и Истината в живота си? – Не, вие трябва да бъдете толкова спокоен, като че нищо не се е случило. Търпеливо ще кажете: „Трябва да има нещо непредвидено.“ Търпеливият човек ще каже: „Такава е Волята Божия!
към беседата >>
73.
Подпушване на светлината
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
“ Може навсякъде: и на Мусала може, и на Витоша може, и във
Варна
може, и в Русе може: навсякъде може да се направи съборът, но навсякъде не може да приемем тази Светлина, която ни е определена за тази година.
“ Той не се просвещава тук, но от Небето, от Невидимия свят са изпратили за него тази светлина именно в България. И той, като се върне, казва: „Чудна работа, каква светлина добих в България! “ Той трябва да се подчини на Божия закон, на Божия Дух, на това вътрешно ръководство. Той трябва да дойде тук и като търговец ли ще работи, като проповедник ли, или на някаква друга работа ще се залови, но непременно ще дойде тук. Сега вие се събирате тук, в Търново, и казвате: „Не може ли другаде да се съберем?
“ Може навсякъде: и на Мусала може, и на Витоша може, и във
Варна
може, и в Русе може: навсякъде може да се направи съборът, но навсякъде не може да приемем тази Светлина, която ни е определена за тази година.
Там е въпросът! Туй е закон. Ако е само до физическата страна на въпроса, той лесно се разрешава, но онова, духовното, от което ние се нуждаем, него именно трябва да спазваме. Някой казва: „Защо дойдох тук? “ – За да добиеш тази Светлина.
към беседата >>
74.
Събиране и изваждане (Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свеща)
,
ИБ
,
БС
, София, 18.12.1925г.,
В 1917 г., когато бях във
Варна
, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си.
Тя ме пита: "Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо? По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти." Не хваща вяра, не кацва на ръката ми. Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра. Другите все бягат, не хващат вяра. Но ако човек дойде и прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват.
В 1917 г., когато бях във
Варна
, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си.
По едно време в този килер влязоха два косера, мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици. Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях. На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея. Мъжкият косер* се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца.
към беседата >>
75.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
Преди повече от 20 години един българин от Ново-пазарско заболява сериозно и отива във
Варна
да се лекува.
Вечният глад показва, че ние сме изпускали много от условията, при които Любовта трябва да се прояви. И сега, наместо да имаме едно естествено чувство, което да произвежда в нас радост и веселие, ние изпитваме един неумолим глад, който постоянно ни мъчи. Гладът, значи показва, че ние сме пропуснали условията, при които може да се прояви Божията Любов в нас. А това показва, че материята в нас се е достатъчно сгъстила. Вземете един съвременен човек, нахрани се най-първо, но не се минава много време, започна да усеща голяма жажда, храносмилането се затруднява, кръвообращението му не става правилно и след време усеща болка в краката, в пръстите, започва да не вижда, да не дочува, додето най-после лекарите се произнасят: нервната система на този човек се е съвършено разстроила, той има такава и такава болест, осъден е да умре.
Преди повече от 20 години един българин от Ново-пазарско заболява сериозно и отива във
Варна
да се лекува.
Лекарите му препоръчват да остане на лечение в тамошната клиника. Той се съгласи, остава там, но положението му не се подобрява. От ден на ден положението му става все по-лошо и лекарите пишат на домашните му в Ново-пазарско: Положението на нашия болник се усложни, той е осъден да умре, затова елате да си го вземете, да не умре тук, защото ние имаме обичай да режем телата на много от болните които умират при нас, правим научни изследвания. Понеже българите не обичат да режат телата на покойниците им, домашните му веднага отиват да си го вземат. Занасят го в селото си, чудят се, как да го лекуват.
към беседата >>
76.
Математически задачи. Простите задачи в математиката / Простите задачи в математиката
,
МОК
, София, 31.1.1926г.,
Във
Варна
имаше една жена Хранова, плуваше като сом навътре в морето, по един-два километра отиваше.
(втори вариант)
Този човек, кавалер, не се бои от нищо, а има една слабост, че се бои от една форма на змията. Кое е, което го е уплашило тук? Да кажем, че е отровна, пепелянка. А има хора, които бягат и от мишка – един малък образ. Не се изисква много.
Във
Варна
имаше една жена Хранова, плуваше като сом навътре в морето, по един-два километра отиваше.
Обаче тази, която беше готова да се бие с всякого, щом видеше пиявица в шише макар, избягваше, не можеше да издържи. Като й покажат пиявицата, всичкото й геройство изчезва. Много образи има, които могат да ви обърнат в бягство. Ние трябва да знаем кои образи ни действат негативно, парализират в нас всяко действие, всяко чувство, всяка мисъл – онова възвишеното и благородното и казва: „Аз вече живота не искам да живея." Тогава на този образ, да кажем, страх те е от змия, какъв образ ще внесеш, за да се възстанови твоето равновесие? Аз употребявам змията, това е минус.
към втори вариант >>
77.
Качествата на здравия човек / Качества на здравия човек
,
МОК
, София, 18.4.1926г.,
Да кажем, искате да отидете във
Варна
.
Той ще упражни известно влияние – и не само това, но и всеки един час вътре в деня, и той ще упражни влияние. И като вземете туй съчетание в природата, ще бъдете в много близко общение с нейните закони. Сега някой разрешава изведнъж. Вий искате да наложите на природата. Туй, казва, тъй да стане!
Да кажем, искате да отидете във
Варна
.
Колко пари ви трябват? Четиристотин лева, но нямате, отивате при един приятел, той няма, при друг – той има само петдесет лева, дава ви ги, колко време ще ви вземе, докато съберете парите, колко енергии ще изхабиш. Ще трябва да разправяш на всякого защо ви трябват пари, после ще обещаеш, че ще ги върнеш, а после я изпълниш, я не. Но ако не изпълниш, втори път, като идеш, вратата ще бъде затворена. Природата обича във вземането и даването да се балансират нейните сили.
към беседата >>
Например някой иска да замине за
Варна
.
(втори вариант)
Ако в продължение на две години човек използва разумно всеки ден и всеки час, той ще реализира идеята, която желае. Затова обаче не се изисква бързане, а постоянство, непреривност в работата. Съвременните хора обичат работите им да се уреждат изведнъж, почти без усилия. Като не успяват в нещо, те роптаят, протестират, искат да се наложат на Природата. Обаче каквото и да правят, в края на краищата виждат, че нещата не стават така, както ги желаят.
Например някой иска да замине за
Варна
.
Какво по-лесно от това? Ще извади 400 лева от джоба си и ще замине. Тръгва той от приятел на приятел да иска пари назаем, но те нямат да му услужат с цялата сума. Един му дава 50 лева, друг - 20 лева, трети - 30 лева и т.н. Той се принуждава да събира тия пари на части, на всекиго да разправя защо трябва да отива във Варна, кога ще върне парите им и т.н.
към втори вариант >>
Той се принуждава да събира тия пари на части, на всекиго да разправя защо трябва да отива във
Варна
, кога ще върне парите им и т.н.
(втори вариант)
Например някой иска да замине за Варна. Какво по-лесно от това? Ще извади 400 лева от джоба си и ще замине. Тръгва той от приятел на приятел да иска пари назаем, но те нямат да му услужат с цялата сума. Един му дава 50 лева, друг - 20 лева, трети - 30 лева и т.н.
Той се принуждава да събира тия пари на части, на всекиго да разправя защо трябва да отива във
Варна
, кога ще върне парите им и т.н.
Както виждате, работата не става, както той я желае. Не само това, но ако не изплати задълженията си според обещанията, които е дал на приятелите си, Природата ще го държи отговорен. Природата обича да балансира взиманията и даванията си: каквото тури от едната страна на везните си, да балансира с това, което е поставила на другата страна. Тя обича да уравновесява силите си. Този закон се прилага в живота на всеки човек, на всяко разумно същество.
към втори вариант >>
78.
Стана плът
,
НБ
, София, 13.6.1926г.,
След ред такива малки и големи спирки се достига до
Варна
, където цялата глава е завършена.
Всички тия неща са красиви, но те представляват малки и големи спирки. Аз наричам периодите в речта малки и големи станции. Такава една голяма станция, един голям период е например Горна Оряховица. Там се спират много пътници, починат си малко, купят си нови билети и пак продължават пътуването си. Другите малки спирки са точки, запетаи, двоеточия.
След ред такива малки и големи спирки се достига до
Варна
, където цялата глава е завършена.
Тази глава се скачва в общата фигура. И тъй, разумното слово трябва да се въплъти, да стане плът. В миналата си беседа аз ви говорих за устройството на съвременното общество. Обаче, за да не изпаднете в крайност трябва да знете,че това нещо се доказва от учени хора, които са живели някога в Египет, в Персия, във Вавилон. Те знаят тия неща.
към беседата >>
79.
Специалният закон
,
ООК
, София, 7.7.1926г.,
Няма да забравя твоята услуга.” След време този млад човек се назначил за секретар на турския валия във
Варна
.
Той започнал да им преподава добре, но от време на време като млади хора те си поигравали. Бащата останал недоволен от неговото поведение и го изпъдил от дома си. Останал вън, на пътя, без служба, той прекарал три дена в глад и мизерия, през което време се намерил един свещеник, който го приел в дома си, нахранил го и му дал едно турско меджедие. Музикантът казал: “Много ти благодаря за тази услуга. Три дена прекарах без хляб, но ти ми дойде в помощ.
Няма да забравя твоята услуга.” След време този млад човек се назначил за секретар на турския валия във
Варна
.
В това време валията му дал да прегледа някакви писма и обвинения срещу един свещеник, когото считали за комита. Като прегледал тия писма, той видял, че те се отнасят именно до този свещеник, който в онзи тежък момент на неговия живот му дал турското меджедие. Той веднага прегледал писмата, които намерил за опасни, хвърлил ги в печката да изгорят, като си казал: “Отче, твоето меджидие те спаси от въжето.” След това той отишъл при валията и му казал: “Прегледах всички писма, които ми дадохте, и намерих, че този човек не е опасен, няма сериозни улики против него. Доколкото зная, той е добър, благороден човек.” Сега да пренесем този пример и във вашия духовен живот.
към беседата >>
80.
За слава Божия
,
НБ
, Мусала, 11.7.1926г.,
Например, ако пеете във
Варна
, гласът ще може да се чува навсякъде.
Ако ви слушат през въздуха, ще се чува такъв рев, такъв вик! Колко силен трябва да бъде този звук, че да се чува в цяла България? При сегашните условия, за да се предаде звука на далечно място, трябва да се произвежда много силно, понеже като минава през въздуха, той се намалява. След години хората ще развият вътрешните си способности, та като се говори или пее някъде, този звук ще се предава през етера на далечни разстояния и те ще го възприемат. Звукът ще минава през въздуха без никакви препятствия.
Например, ако пеете във
Варна
, гласът ще може да се чува навсякъде.
Та ще се занимавате с изучаването на топлинния етер, който има връзка с любовта. Ще се занимавате с изучаването на светлината или светлинния етер, който има връзка с вярата и с мъдростта. Ще се занимавате с химическия етер или с волевите прояви на човешката душа, с водата. Старите алхимици или окултисти са правили следните деления: Земята, това е животът, водата, това са химическите процеси, светлината, това е въздухът и топлината, това е огънят. Човек трябва да владее тия елементи, земята, водата, въздухът, огънят, светлината и топлината.
към беседата >>
81.
Облагородяване на сърдцето
,
МОК
, София, 3.10.1926г.,
Представете си, че има един път до Алфа Центауриус и друг път – до
Варна
.
(втори вариант)
Защо някои тела горят и изгарят, а някои горят и не изгарят? Отговорете си на този въпрос. Аз питам: защо дългият път не се изхожда?
Представете си, че има един път до Алфа Центауриус и друг път – до
Варна
.
За колко милиона години ще изходите първия път? (- Може би ние сме малки.) Сега питам: защо едни хора са големи, други – малки? Само малките неща се движат. Колкото едно тяло е по-голямо, толкова движението е по-слабо и най-голямото тяло никак не се движи. Най-бързо се движат най-малките тела.
към втори вариант >>
82.
Ако говоря
,
НБ
, София, 24.10.1926г.,
” Питам те: “Ти, който тръгваш за
Варна
, не можа ли да пътуваш без трен, ами трябваше да се разправяш с купуване на билет от първа класа.” Казваш: “За по-удобно пътуване си взех билет от първа класа.” При това, когато тренът спира на една или на друга станция, нали употребява спирачката си?
В такъв случай злото е особен род търкане, което предпазва човека от падане. Това е философията на злото, с която всички съвременни хора трябва да се справят. Една българска пословица казва: “Ела зло, че без тебе по-зло! ” То значи: понеже се намирам пред голям наклон, ела зло, че без тебе по-зло! ” Казвате: “Не може ли без зло в света?
” Питам те: “Ти, който тръгваш за
Варна
, не можа ли да пътуваш без трен, ами трябваше да се разправяш с купуване на билет от първа класа.” Казваш: “За по-удобно пътуване си взех билет от първа класа.” При това, когато тренът спира на една или на друга станция, нали употребява спирачката си?
Какво ще бъде положението на пътниците, ако тренът, с който пътуват, няма спирачка? - Те непременно ще претърпят някаква катастрофа. Значи, всеки трен трябва да има спирачка! Някои питат: “Не може ли трен без спирачка? - Може, но тогава непременно ще дойдат катастрофите, ще дойде и злото в света.
към беседата >>
83.
Те свидетелстват
,
НБ
, София, 19.12.1926г.,
Да допуснем, че ти си решил да заминеш днес за
Варна
, обаче цялата линия до
Варна
е покрита със сняг, дълбок един метър.
Да разрешаваш само една трета част от своя живот, това значи да си разрешил само въпроса, че трябва да пътуваш. Това подразбира, че си решил само една част от уравнението, но не и цялото уравнение. След това ти трябва да решиш имаш ли благоприятни условия да пътуваш днес, или нямаш. Кога ще пътуваш? - Когато има условия за пътуване.
Да допуснем, че ти си решил да заминеш днес за
Варна
, обаче цялата линия до
Варна
е покрита със сняг, дълбок един метър.
При това положение ще можеш ли да пътуваш? Казваш: “Веднъж съм решил да пътувам, аз ще тръгна с аероплан.” - Да, но представете си, че горе някъде в пространството има големи бури, които отнасят всичко, каквото срещнат на пътя си. - Тогава ще телеграфирам до Варна и пак ще свърша работата си. - Как ще телеграфираш, когато всички телеграфни жици са скъсани и съобщенията са прекратени? Както виждате, за всичко се изискват условия.
към беседата >>
- Тогава ще телеграфирам до
Варна
и пак ще свърша работата си.
Кога ще пътуваш? - Когато има условия за пътуване. Да допуснем, че ти си решил да заминеш днес за Варна, обаче цялата линия до Варна е покрита със сняг, дълбок един метър. При това положение ще можеш ли да пътуваш? Казваш: “Веднъж съм решил да пътувам, аз ще тръгна с аероплан.” - Да, но представете си, че горе някъде в пространството има големи бури, които отнасят всичко, каквото срещнат на пътя си.
- Тогава ще телеграфирам до
Варна
и пак ще свърша работата си.
- Как ще телеграфираш, когато всички телеграфни жици са скъсани и съобщенията са прекратени? Както виждате, за всичко се изискват условия. Човек може да се изяви напълно само в един разумен свят. Някой казва: “Аз мога да направя всичко.” Какво означава това? - Това подразбира, че всеки човек е страна на дадено уравнение, което той трябва да реши в своя живот.
към беседата >>
Например, някой човек иска да отиде във
Варна
, но условията не му благоприятстват.
И вие можете да правите такива опити. Ако поставите в тиха вода един сал дълъг 10 метра и широк 5 метра, и обикаляте около него без да мислите нещо за неговото движение, той няма да се помръдне нито един милиметър от мястото си. Обаче ако силно концентрирате върху него, искате той да се подвижи и да тръгне, няма да се минат много дни, и ще видите, че салът започва да се движи. С мисълта си човек може да накара и къщите да се движат. Велика и мощна е силата на мисълта!
Например, някой човек иска да отиде във
Варна
, но условията не му благоприятстват.
Какво може да направи за реализиране на това желание? Той може да направи следния опит: всеки ден да изказва мисълта “аз ще отида във Варна”. Ако постоянства в това ден, два, три, месец, два, три, най-после условията ще се подредят, и той ще може да реализира своето желание. Някой иска да стане учен човек; друг иска да стане добър човек. Всеки ден ще изказват в себе си мисълта “ще стана учен човек”, или “ще стана добър човек”, докато най-после придобият това, което желаят.
към беседата >>
Той може да направи следния опит: всеки ден да изказва мисълта “аз ще отида във
Варна
”.
Обаче ако силно концентрирате върху него, искате той да се подвижи и да тръгне, няма да се минат много дни, и ще видите, че салът започва да се движи. С мисълта си човек може да накара и къщите да се движат. Велика и мощна е силата на мисълта! Например, някой човек иска да отиде във Варна, но условията не му благоприятстват. Какво може да направи за реализиране на това желание?
Той може да направи следния опит: всеки ден да изказва мисълта “аз ще отида във
Варна
”.
Ако постоянства в това ден, два, три, месец, два, три, най-после условията ще се подредят, и той ще може да реализира своето желание. Някой иска да стане учен човек; друг иска да стане добър човек. Всеки ден ще изказват в себе си мисълта “ще стана учен човек”, или “ще стана добър човек”, докато най-после придобият това, което желаят. Всеки човек, който не постоянства в своите желания, нищо не може да придобие. Божествено е човек да постоянства в постигане на своите добри мисли и желания.
към беседата >>
84.
Спасителни положения
,
ООК
, София, 16.3.1927г.,
Един ден този селянин отивал за
Варна
и карал пълна кола със слама.
– „Как да оставя товара си, за който толкова труд съм употребил, докато го спечеля? “ – Ако не оставиш товара си, колата ще оставиш, а то е по-страшно. Снеми част от товара си и Бог ще те благослови. Такова нещо представляват бурите, мъчнотиите в живота на човека. Казвам: Положението на този човек е подобно на онова, в което изпаднал един селянин от Варненско.
Един ден този селянин отивал за
Варна
и карал пълна кола със слама.
Среща го един човек и го пита: „Колко продаваш тази слама? “ – 100 лева. – Ето, вземи 100 лева. Изсипи сламата на земята и всеки да си върви по работата. Селянинът изсипал сламата и седнал пред нея.
към беседата >>
85.
Вехтото премина
,
НБ
, София, 3.4.1927г.,
Когато аз правих своите научни изследвания по френология, срещнах един познат във
Варна
и му казах: след две години, еди-кой си месец и ден ти ще преминеш.
Развита ли е тази жлеза у него, той може да живее повече от100 години. Това са мои наблюдения. По тази жлеза. и по ред още признаци може да се предскаже на човека, колко време ще живее. Казвате: как се определя това?
Когато аз правих своите научни изследвания по френология, срещнах един познат във
Варна
и му казах: след две години, еди-кой си месец и ден ти ще преминеш.
едно премеждие: ако съзнанието ти не е будно в този ден, ти ще паднеш и ще счупиш левия си крак. Той ми каза: ти искаш да ме плашиш. Как ще стане това? Отде познаваш? – Ще видиш.
към беседата >>
86.
На разговор с Учителя
,
ИБ
, София, 19.4.1927г.,
"Опълченска" 66 ръководителите, поканени: от София - братята Тодор Стоименов, Драган Попов, Начо Петров и Деню Цанев; от Русе - брат Никола Ватев; от Търново - брат Константин Иларионов; от
Варна
- брат Емануил Иванов; от Бургас - брат Минчо Сотиров; от Айтос - брат Георги Куртев; от Сливен - брат Димитър Добрев; от Ямбол - брат Тодор Абаджиев; от Стара Загора - брат Панайот Ковачев; от Казанлък - брат Захарий Желев и от Пловдив - брат Петко Епитропов; всичко 14 човека поканени; отсъствуват Д.
- Първата част на мотото е вече скрита вътре в нас и произнасяме само втората част. 21-ви април, 1927 г., 6.00 ч., София. Време ясно, тихо. ---- 19 ч., събрани в стаята на Учителя на ул.
"Опълченска" 66 ръководителите, поканени: от София - братята Тодор Стоименов, Драган Попов, Начо Петров и Деню Цанев; от Русе - брат Никола Ватев; от Търново - брат Константин Иларионов; от
Варна
- брат Емануил Иванов; от Бургас - брат Минчо Сотиров; от Айтос - брат Георги Куртев; от Сливен - брат Димитър Добрев; от Ямбол - брат Тодор Абаджиев; от Стара Загора - брат Панайот Ковачев; от Казанлък - брат Захарий Желев и от Пловдив - брат Петко Епитропов; всичко 14 човека поканени; отсъствуват Д.
Цанев и Н. Петров. [[Картинка:fig.bratia.jpg]] Пристигна Учителят и ни запитва: Починахте ли си? Утре ще се съберете в 4 ч. сутринта тук, а за обед на Изгрева ще отидем, а за последните събрания там ще определим мястото.
към беседата >>
87.
Две думи
,
НБ
, София, 5.6.1927г.,
Той ще се осигури толкова, колкото се е осигурил един господин от
Варна
, който във време на войната спечелил сто хиляди лева.
За да излязат от смъртта, те трябва да изменят своите стари възгледи. Както живеят, както мислят и както чувствуват хората днес, всичко това не носи нищо друго, освен скръб, нещастие след нещастие и смърт. Съвременните хора трябва коренно да изменят живота си. Това не значи, че сегашният живот няма смисъл, но всички търсят днес само края на нещата, края на живота. Срещате един млад момък, едва 21 годишен, и той вече мисли за края на живота, иска да се осигури, да тури стотина хиляди лева в някоя банка за черни дни.
Той ще се осигури толкова, колкото се е осигурил един господин от
Варна
, който във време на войната спечелил сто хиляди лева.
Турил парите си в една банка и казал: сега вече се осигурих най-малко за 20 години. Войната може да продължи, колкото иска, не ме е страх вече. Обаче, след 24 часа той умира. Ето как се осигурил. Това е крива философия.
към беседата >>
88.
Дойде глас
,
СБ
, София, 23.8.1927г.,
Един от братята дошъл пеш от
Варна
.
“ Но кой създаде всичко това? – вие не се замисляте. Вашето задължение беше това, да си вземете пари и да се качите на трена. Някои пък дойдоха пеш. Помнете, че Бог създаде тия благоприятни условия за всички през този събор.
Един от братята дошъл пеш от
Варна
.
Той пътувал цели два месеца, искал да опита дали ще може да издържи. Той се решил да тръгне на път, но нито кон да вземе, нито кола, нито на трен да се качва. По едно време усетил, че краката му се откъсват от умора и си казал: „Ех, да има сега един кон! “ Ето изкушението иде! Минава един каракачанин на кон и му казва: „Господине, защо си тръгнал пеш?
към беседата >>
89.
Ще оздравее момчето ми
,
НБ
, София, 27.11.1927г.,
Това беше във
Варна
.
Докато не влезете в този свят, вие ще разглеждате, например – мъжа, като проява на ума, а жената – като проява на сърцето; обаче, това обяснение още не е пълно. Мъжът и жената съставят две части на едно цяло. Двете части заедно съставят един човек, с едно съзнание. Каквито противоречия и да възникват между мъж и жена, в края на краищата, те сами ще се оправят. Аз имах случай да видя, как мъж и жена се карат.
Това беше във
Варна
.
Мъжът биеше жена си, а тя му казваше: Бий ме, колкото искаш! И да ме убиеш, аз не искам да те видя. В това време, влиза в къщата им един техен познат, и като вижда, че мъжът бие жената, хвърля се върху него. Обаче, жената, от своя страна, се нахвърля върху гостенина и казва: С какво право се бъркаш в нашите работи? Ние сме мъж и жена, ще се караме, ще се бием и пак, сами ще се примирим.
към беседата >>
90.
Седем кошници
,
НБ
, София, 4.12.1927г.,
Една баба от
Варна
, наша позната, разправяше един свой сън.
Защото казано е: „Ядоха и наситиха се." Кои? – Гладните. Това, с което сме се наситили, е за наше благо, а онова, което остава, трябва да се раздаде по най-разумен начин на онези, които нямат. Казвам: сега е най-доброто време за работа. Желая всички да се родите във Водолей, да сте носители на вода!
Една баба от
Варна
, наша позната, разправяше един свой сън.
Тя често се молила на Бога, да вземе душата й, защото й дотегнал тежкият живот на земята. Една вечер сънувала, че заминала за онзи свят и се намерила пред една голяма маса, около която били наредени 24 старци. Те преглеждали нещо в една голяма книга. Тя се приближила към тях. Един от тия старци я запитал: Бабо, какво търсиш тук?
към беседата >>
91.
Синове на възкресението
,
НБ
, София, 29.1.1928г.,
Преди години във
Варна
живееше една туркиня, която пееше толкова хубаво, с такъв мек и проницателен глас, че всички хора, които минаваха по улицата, спираха се да я слушат.
Да пееш за себе си, това не подразбира да те чува цял град. Това не е пеене, то е шум, вик. Бученето на вятъра още не е пеене. Истинското пеене съдържа в себе си мекота. Такова пеене е в състояние да спре всеки минувач, да го застави да слуша.
Преди години във
Варна
живееше една туркиня, която пееше толкова хубаво, с такъв мек и проницателен глас, че всички хора, които минаваха по улицата, спираха се да я слушат.
Хората от съседните къщи отваряха прозорците си да слушат. И вие трябва да изливате душите си така,че ангелите от небето да отварят прозорците си, да слушат, кой пее полкова хубаво. Кога пеят хората? Когато са млади. Тогава те пеят най-хубаво.
към беседата >>
НАГОРЕ