НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
4
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
4
:
1000
резултата в
319
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Израил и българин
,
СБ
,
РБ
, София, 8.9.1940г.,
Щастието на човека седи в това, да стане „
българин
“.
Всеки човек, бил той германец, французин, англичанин, който се справя със своите мъчнотии, е
българин
.
Ако не може да се справя с мъчнотиите си, не е
българин
.
Какво представлява
българинът
на физическия свят, не е важно.
Ние разглеждаме елементите на
българина
в духовния свят.
От физическо гледище думата „
българин
“, според някои, е произлязла от думата „булгур“, което показва, че някога
българинът
много употребявал булгура за храна.
На физическия свят
българинът
пее и играе, движи се и работи.
Всеки
българин
мисли, че може да оправи света.
Като дойде истинският
българин
и каже на камъните да станат, те ще станат.
Онзи, който казва на Добруджа да се върне и тя се връща, той е „
българин
“.
Аз взимам думата „
българин
“ в смисъл на човек, роден от Любовта.
2.
Функции на вярата
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 8.9.1940г.,
Преди години един виден
българин
ме запита какво ще стане с Добруджа, ще си я вземем ли пак?
3.
В Божественото училище
,
СБ
,
РБ
, София, 22.9.1940г.,
Българинът
мисли, че за да получи нещо, трябва да се въоръжи от главата до краката и да се бие мъжки.
4.
Връзка между Бога и човека
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 22.9.1940г.,
Един млад
българин
отишъл да учи занаят при един майстор-грънчар.
Като се умори, или като не вървят работите му добре,
българинът
казва „ху“.
5.
Всѣкий день по една добра мисъль / Всеки ден по една добра мисъл
,
ООК
, София, 25.9.1940г.,
Българинътъ
, отъ дълго време, ако не искатъ да знаятъ какъ той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждатъ какво има подъ него.
Българинът
, от дълго време, ако не иска да знаят как той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждат какво има под него.
(втори вариант)
6.
Най-лесното
,
МОК
, София, 27.9.1940г.,
Отишъл във Варненско и искал да си купи нещо от един стар
българин
.
Говори му, говори му,
българинът
нищо не разбира.
“
Българинът
счита, че трябва да му каже нещо на български.
Българинът
счита, че всичките трябва да говорят на български.
Един стар
българин
изучавал окултната наука.
Аз ще те слушам.“ „Туй го разбирам“ – казал
българинът
.
Защо
българинът
ги избил?
Един евангелски проповедник в Америка повикал един
българин
на гости.
Този
българин
, по български, повикал още двама свои приятели и наместо сам, отиват трима.
Проповедникът му казва: „Трябваше най-малко три дена по-рано да ме предупредиш.“
Българинът
без предупреждение води още двама.
7.
Новият човек
,
НБ
, София, 29.9.1940г.,
Отде тази идея англичанинът да бъде над всички, германецът да бъде над всички,
българинът
, русинът,да бъдат над всички?
8.
Цяло и част
,
МОК
, София, 4.10.1940г.,
Българинът
– Ж.
9.
Като роди дете
,
НБ
, София, 6.10.1940г.,
Мене ми разправяше един млад
българин
.
Българинът
, като хване въшката между двата нокътя, убива я.
10.
Работа за цялото
,
УС
, София, 6.10.1940г.,
Някой път аз съм забелязал един навик в
българина
.
Аз съм опитвал особения характер на
българина
.
В една къща
българинът
е готов да услужва на другите хора, но с чуждото.
Като дойдат, гадателът да не иска нищо,
българинът
много вярва.
Българинът
вярва, че като плати ще стане.
Като оставиш
българина
да даде, каквото му се откъсне от сърцето, той щедро дава.
Когато
българинът
си накривява калпакът наляво, какво тълкувание ще дадете?
Когато
българинът
крие нещо, той си туря шапката чак до веждите.
11.
Планетни влияния
,
ООК
, София, 16.10.1940г.,
Българинътъ
ще се разсърди, ако (жена му) не тури пиперъ въ яденето.
Българинът
ще се разсърди, ако (жена му) не тури пипер в яденето.
(втори вариант)
12.
Словото стана плът
,
НБ
, София, 27.10.1940г.,
Затова аз онзи ден ви казах, че този Адам аз наричам
българин
.
Всеки, който не отива с Ева в рая, той не е
българин
.
Един
българин
, който се наричал Стоян със своята Керта се разхождат.
13.
Дете, възрастенъ и старъ / Дете, възрастен и стар
,
ООК
, София, 30.10.1940г.,
Ще се намѣря въ положението на онзи французинъ въ Севастополската война, (който) билъ въ Варненско, въ едно село българско, (и) говорѣлъ на единъ старъ
българинъ
на френски, искалъ му нѣщо.
Българинътъ
му казалъ: „А бе синко, какъ майка ти да не те научи да говоришъ български?
Българинътъ
ималъ една икона – Св.Богородица, Св.Георги съ единъ конь и Св.Никола, и едно кандило, запалено предъ тѣхъ.
(
Българинътъ
) казва: „Така ми кажи“.
По нѣкой пѫть изгрѣвскитѣ работи сѫ преувеличени, както онзи
българинъ
, който се върналъ въ кѫщи и казалъ на жена си: „Щѣха да ме изядатъ мечкитѣ.
Българинътъ
обича да преувеличава.
Та единъ турчинъ разправялъ на единъ
българинъ
, че имало много, много войска, на хиляда мѣста – по хиляди войници.
Българинътъ
му казва: „Ефенди, то орѣхи да сѫ, нѣма да се събератъ“.
Българинът
имал една икона – Света Богородица, Свети Георги с един кон и Свети Никола, и едно кандило, запалено пред тях.
(втори вариант)
Ще се намеря в положението на онзи французин в Севастополската война, (който) бил във Варненско, в едно село българско, (и) говорел на един стар
българин
на френски, искал му нещо.
(втори вариант)
Българинът
му казал: „А бе, синко, как майка ти да не те научи да говориш български?
(втори вариант)
(
Българинът
) казва: „Така ми кажи.“ Донася му млякото.
(втори вариант)
По някой път изгревските работи са преувеличени както онзи
българин
, който се върнал вкъщи и казал на жена си: „Щяха да ме изядат мечките.
(втори вариант)
Българинът
обича да преувеличава.
(втори вариант)
Та един турчин разправял на един
българин
, че имало много, много войска, на хиляда места – по хиляди войници.
(втори вариант)
Българинът
му казва: „Ефенди, то орехи да са, няма да се съберат.“ Турчинът вярва.
(втори вариант)
14.
Три седмици
,
ООК
, София, 6.11.1940г.,
Той французинъ ли е, не е ли
българинъ
?
Той французин ли е, не е ли
българин
?
(втори вариант)
15.
Преброените косми
,
НБ
, София, 10.11.1940г.,
В невидимия свят се оплаквал един
българин
, който посещавал един проповедник.
16.
Процепът на Любовта
,
УС
, София, 10.11.1940г.,
Един
българин
, селянин, носил една каца масло.
Разправяха ми, че в Провадийско един
българин
, който обичал да прави милостиня, дал 8 крини жито на един турчин, сиромах.
Един
българин
направил една пещ и мислил да направи вратата да гледа на юг.
17.
Обработване
,
МОК
, София, 22.11.1940г.,
И
българинът
, като пусне радиото, не мяза на
българин
.
Като завъртиш радиото хубаво, и англичанинът говори много хубаво, и французинът говори много мекичко, и
българинът
.
Във всеобщата война срещам един аристократ
българин
със своята дажба хляб.
18.
Животъ, сила, здраве / Живот, сила, здраве
,
ООК
, София, 4.12.1940г.,
Единъ
българинъ
, като отишъл на нивата, гледа всичкитѣ класове стърчатъ нагоре.
Има единъ анекдотъ за единъ
българинъ
.
Единъ
българинъ
отъ селата въ Варненско, като станало (тамъ) българско, искалъ да хване нѣкаква служба, която е лесна.
Един
българин
, като отишъл на нивата, гледа всичките класове стърчат нагоре.
(втори вариант)
Има един анекдот за един
българин
.
(втори вариант)
Един
българин
от селата във Варненско като станало (там) българско, искал да хване някаква служба, която е лесна.
(втори вариант)
19.
Вечер и сутрин
,
НБ
, София, 8.12.1940г.,
Българинът
има една черта, много е щедър.
20.
Две врати
,
УС
, София, 15.12.1940г.,
Туй българите го знаят, като идеш при един стар
българин
, който има 4–5 снахи, винаги не кара старата снаха да меси, но младата снаха, която е на 19–20 години.
21.
Отворени и затворени фигури
,
ООК
, София, 18.12.1940г.,
Въ старо време нѣкой
българинъ
, като стане чорбаджия – той върви бавно.
В старо време някой
българин
, като стане чорбаджия – той върви бавно.
(втори вариант)
22.
Което е и което не е
,
УС
, София, 22.12.1940г.,
По ръцете и по лицето виждам какъв е
българинът
.
Българинът
казва, така не се прави.
Занимавам се с
българина
и понякога ми взема доста време.
Питам този
българин
, ти какво вярваш, умира ли човек или не умира?
Намерих, че
българинът
вярва само в едно нещо.
Понеже го мерих,
българинът
в меренето вярва.
23.
Едно, две, три
,
МОК
, София, 27.12.1940г.,
Българинът
винаги, като дойде любовта, той се учудва какво нещо е.
24.
И в Неговото Име народите ще се надеят
,
НБ
, София, 29.12.1940г.,
Българинът
казва: Може и с книжни пари.
Българинът
ще ти намери махна, че си почнал много да мислиш за себе си.
25.
Съработници
,
ООК
, София, 1.1.1941г.,
Сега вие да не направите такава погрѣшка, каквато направи единъ
българинъ
.
Сега вие да не направите такава погрешка, каквато направи един
българин
.
(втори вариант)
26.
Превъзмогване
,
МОК
, София, 3.1.1941г.,
“ Ако не внимавате на Божественото, на туй, което говори във вас, вие ще се натъкнете като онзи
българин
, който мислел, че всичко зависи от него.
Като дойде вкъщи, ако не яде,
българинът
го счита за лош човек.
27.
Двете недоволства
,
УС
, София, 5.1.1941г.,
Българинът
така преувеличава.
Първоначално е божество, после
българинът
казва: Брей той е станал цял звяр.
28.
Дева зачна
,
НБ
, София, 5.1.1941г.,
Българинът
казва: Вярвам в туй, дето аз мога да си произведа огън.
В турско време един
българин
, доста знаменит обущар, прочул се, че дяволът работи заради него.
29.
Ще ви бѫде / Ще ви бъде
,
ООК
, София, 8.1.1941г.,
Единъ турчинъ иде при единъ
българинъ
и казва: „Защо си турилъ тия?
“
Българинътъ
ималъ икони (на) Света Богородица и Свети Никола.
(
Българинътъ
) казва: „Да ме пазятъ“.
Един турчин иде при един
българин
и казва: „Защо си турил тия?
(втори вариант)
“
Българинът
имал икони (на) Света Богородица и Свети Никола.
(втори вариант)
(
Българинът
) казва: „Да ме пазят.“ – „Че как могат?
(втори вариант)
30.
Чистене съзнанието
,
МОК
, София, 10.1.1941г.,
Та и вие сега като този
българин
туряте – че някой пил мляко с кафе, че той е роден за това.
31.
Голямата радост
,
НБ
, София, 12.1.1941г.,
Има една черта в нас, в българите – няма да кажа така, като че аз не съм
българин
.
Българин
, то е псевдоним, като дойде един министър, българите ще му видят всичките лоши качества.
Мене ми разправяше един пример един
българин
.
Имаме един
българин
, който сега ще прави демонстрации, че може да издържи на раменете си две хиляди килограма.
Най-силният
българин
, който може да издържа две хиляди килограма.
Който има надежда, е като този
българин
, който издържа две хиляди килограма.
32.
Новото в живота
,
НБ
, София, 19.1.1941г.,
Една характерна черта е в
българина
, че той обича с малко труд, много да спечели.
За колко години един
българин
може да изяде 800 хиляди лева.
Като поканят
българина
, казва, че не е гладен и сяда за хатър.
33.
Метафизични разсъждения
,
МОК
, София, 24.1.1941г.,
По какво се отличава един
българин
от един англичанин?
По какво се отличава един
българин
от един англичанин?
Друг е черепът на
българина
, друг е черепът на англичанина.
На
българина
черепът е доста дебел, на англичанина е малко по-тънък.
Българинът
има особен брой, англичанинът има особен брой, французинът има особен брой.
Колко точно – ще позная
българина
.
Не е потребно да знаете какъв е броят на
българина
.
Българинът
го написал с други букви.
Българинът
, той излиза отгоре.
Българинът
се отваря, дава.
Ако би бил умен колкото един
българин
, да имаш едно огниво и кремък, тебе ти трябва един момент.
(Учителят свири български мотив.)
Българинът
възприема „ре“-то, понеже изходен път има.
Казва: „По-широко, по-широко.“
Българинът
, като не може да разреши, тогава… (Учителят свири българско хоро, свири тъжен български мотив.) Това е вече разрешението на въпроса.
34.
Младият син
,
НБ
, София, 26.1.1941г.,
Нито един
българин
да няма да каже една лъжа.
35.
Законъ за обнова / Закон за обнова
,
ООК
, София, 29.1.1941г.,
Българинътъ
има една черта – когато го питашъ какъ е гроздето или какъ е житото, никога нѣма да ти каже, че е хубаво.
Българинътъ
намалява.
Българинът
има една черта – когато го питаш как е гроздето или как е житото, никога няма да ти каже, че е хубаво.
(втори вариант)
Българинът
намалява.
(втори вариант)
36.
Любов и безлюбие
,
НБ
, София, 2.2.1941г.,
Питам: Ако на един
българин
му дойде на ум да каже, че нашият език не е хубав, друг език ни трябва.
37.
Учение и служене
,
ООК
, София, 5.2.1941г.,
Единъ седи до мене и казва: „
Българинътъ
, докато не извади нѣщо вънъ отъ програмата, не си отива“.
Разправяше ми единъ
българинъ
.
(
Българинътъ
) казва: „Отивамъ му на гости, той ме посрѣща и ми казва: „Отъ кѫде дойде?
Един седи до мене и казва: ”
Българинът
, докато не извади нещо вън от програмата, не си отива”.
(втори вариант)
Разправяше ми един
българин
.
(втори вариант)
(
Българинът
) казва:”Отивам му на гости, той ме посреща и ми казва: “От къде дойде?
(втори вариант)
38.
Голямата привилегия
,
МОК
, София, 7.2.1941г.,
Българинът
често прави някои работи, които не са съгласни с природата.
Българинът
ще насади квачки.
39.
Благословен!
,
НБ
, София, 9.2.1941г.,
Аз харесах един
българин
, разправяше ми един пример: Дойдоха и ми казаха, че някой целунал дъщеря ми.
Какво му костува на богатия да праща на бедния
българин
хиляда долари на месец?
Какво е спечелил
българинът
от 150 войни?
40.
Правъ пѫть / Прав път
,
ООК
, София, 12.2.1941г.,
Като онзи
българинъ
, който ходилъ въ Варна да си купи еминии.
Обидилъ се
българинътъ
, но нищо не му казалъ, претърпѣлъ.
Като онзи
българин
, който ходил във варна да си купи еминии*.
(втори вариант)
Обидил се
българинът
, но нищо не му казал, претърпял.
(втори вариант)
41.
Да не оскудее твоята вяра
,
НБ
, София, 16.2.1941г.,
Българският народ, пък и всеки
българин
трябва да го приложи.
42.
Търпение
,
УС
, София, 16.2.1941г.,
Разправяше ми един
българин
, баща.
Разправяше ми пак един
българин
, от доста благородно семейство.
43.
Слушайте съвета
,
ООК
, София, 19.2.1941г.,
Единъ
българинъ
, шопъ отъ софийскитѣ села, отишълъ въ Цариградъ и станалъ слуга при единъ отъ турскитѣ паши.
Настига
българина
и му казва: „Я вземи това конче да го носишъ“.
Един
българин
, шоп от софийските села, отишъл в Цариград и станал слуга при един от турските паши.
(втори вариант)
Настига
българина
и му казва: „Я вземи това конче да го носиш”.
(втори вариант)
44.
Отношение на цялото и частите
,
МОК
, София, 21.2.1941г.,
Вземете запример
българина
– способността за времето е много слабо развита.
Ще питам
българина
от туй село до другото колко има, казва: „Близо е, като повървиш, като прехвърлиш – този баир, ще го видиш.“ Вървиш час, два, три, не иде селото.
45.
Двама синове
,
НБ
, София, 23.2.1941г.,
Българинът
, как гадае.
Като тръгне
българинът
и петелът се качи някъде и изкукурига, той казва: Ще спечеля тази работа – петелът казва.
После
българинът
като види, че някой паяк слиза надолу, казва, че е късметлия.
В
българина
се крие нещо хубаво.
Аз имам един пример и от него вадя заключение, че
българинът
го очаква нещо добро.
Питате някой
българин
, колко е до едно село.
Но
българинът
по естество е динамичен.
Българинът
като седне, развъртат се тия бурми, ослабват.
46.
Малката любов
,
УС
, София, 23.2.1941г.,
Българинът
казва: Господи, аз ли не можах да се помоля, или Ти не ме разбра добре.
47.
Тритѣ връзки / Трите връзки
,
ООК
, София, 26.2.1941г.,
Единъ
българинъ
свършилъ на западъ по музика, 10–15 години преди освобождението, свършилъ по пиано, знаелъ да свири човѣкътъ.
Един
българин
свършил на запад по музика, 10-15 години преди освобождението, свършил по пиано, знаел да свири човекът.
(втори вариант)
48.
Мир вам
,
НБ
, София, 2.3.1941г.,
Че на един
българин
му говорил на френски.
Най-после французинът с движение на ръцете и пръстите си и
българинът
разбрал, че той иска мляко.
49.
Ще се наситят
,
НБ
, София, 9.3.1941г.,
Аз съм виждал
българина
– хванал дървото, че го търси, падат плодовете, натъртят се.
Българинът
икономисва времето, нямал време, много работа имал.
50.
Силното число
,
МОК
, София, 14.3.1941г.,
Един
българин
ми разправяше за един американец проповедник, модернист.
51.
Което излиза от устата
,
НБ
, София, 16.3.1941г.,
Българинът
казва: „Златен език има.“ Някой човек, като говори, златен език има.
52.
Божествени закони
,
ООК
, София, 19.3.1941г.,
Българинътъ
ще каже: „Що ми заповѣдвашъ, то е моя работа кѫде да вървя“.
Българинът
ще каже: „Що ми заповядваш, то е моя работа къде да вървя”.
(втори вариант)
53.
Обикновен, талантлив и гениален
,
МОК
, София, 21.3.1941г.,
“
Българинът
ще каже: „Защо да няма мост?
54.
Възпитанието
,
НБ
, София, 23.3.1941г.,
Един беден
българин
тук, в София, бил много беден, нямал деца и едва прекарвал.
Разправяше ми един
българин
една опитност.
Един
българин
се оплаква, че искал да пости, пък нещо вътре му казва: „Хляб, хляб.“ Казва: „Река да се моля, смущава ме, вика: „Хляб, хляб.“ Казва: „Дай му да се наяде.“ Казва: „Като му дам да се наяде, приспива ми се.“ Какво ще прави, ако е гладен и иска да се моли на Бога?
Един
българин
ходил на воденицата, завел едно десетгодишно дете на воденицата и то седяло една година там.
55.
Единственият път
,
УС
, София, 23.3.1941г.,
Сега не трябва да бъдете като онзи
българин
, който искал да стане капелмайстор.
56.
Божествената усмивка
,
УС
, София, 30.3.1941г.,
Разправят за един
българин
, който отишъл на гости на своя кръстник, който го кръстил.
57.
Новото откровение
,
НБ
, София, 13.4.1941г.,
Питам, на един
българин
му дали едно великденско яйце, да го носи.
58.
Свободен човек
,
МОК
, София, 18.4.1941г.,
Българинът
ще те кани най-малко четири, пет, десет пъти.
59.
Трите извора
,
УС
, София, 20.4.1941г.,
През турското робство турците хванат някой богат
българин
, някой български чорбаджия, вечерно време нападат, както сега нападат англичаните.
60.
Ще ви даде царство
,
НБ
, София, 20.4.1941г.,
Българинът
е голям песимист.
61.
Самовъзпитание
,
ООК
, София, 23.4.1941г.,
Българинътъ
казва: „Да ти остане благословение“.
Българинът
казва: „Да ти остане благословение”.
(втори вариант)
62.
Да дойде при мене
,
УС
, София, 27.4.1941г.,
Българинът
разбира истината по един начин, англичанинът – по друг, германецът по трети, всеки си има свое разбиране за истината.
63.
Ще направимъ жилище / Ще направим жилище
,
ООК
, София, 7.5.1941г.,
При единъ
българинъ
дошълъ единъ турски бей и наливалъ вино въ чашитѣ.
При един
българин
дошъл един турски бей и наливал вино в чашите.
(втори вариант)
64.
Неразбраното и разбраното
,
МОК
, София, 9.5.1941г.,
Българинът
направил гъдулка, свири – започне да те топли нещо в стомаха.
65.
Приятно занимание
,
ООК
, София, 14.5.1941г.,
Азъ бѣхъ при единъ
българинъ
.
Този
българинъ
бѣше богатъ човѣкъ и този студентъ иска да му помогне нѣщо.
Аз бях при един
българин
.
(втори вариант)
Този
българин
беше богат човек и този студент иска да му помогне нещо.
(втори вариант)
66.
Правата посока
,
ООК
, София, 21.5.1941г.,
Българинътъ
разрешава въпроса така: /Учительтъ свири тѫжна българска пѣсень/.
Българинътъ
, като иска утеха, казва: „Попѣйте ми“.
Българинът
разрешава въпроса така: /Учителят свири тъжна българска песен/.
(втори вариант)
Българинът
, като иска утеха, казва: ”Попейте ми”.
(втори вариант)
67.
Крайното добро и крайното зло
,
УС
, София, 1.6.1941г.,
Разправяха ми един анекдот за един
българин
, който имал един кон, който го наричал „кулаксъз“ (без уши).
68.
Стана плът
,
НБ
, София, 1.6.1941г.,
Капиците на
българина
не струват повече, отколкото английските лири в дадения случай.
69.
Качване и слизане
,
ООК
, София, 4.6.1941г.,
Като се научатъ, че сте
българинъ
, ще кажатъ: „Викайте нѣкой
българинъ
“.
Ако сте
българинъ
, да говорите съвършено български.
Като се научат, че сте
българин
, ще кажат: „Викайте някой
българин
”.
(втори вариант)
Ако сте
българин
, да говорите съвършено български.
(втори вариант)
70.
Най-разумнитѣ отношения / Най-разумните отношения
,
ООК
, София, 11.6.1941г.,
Тогава имало още обичай, че като дойде единъ турчинъ на гости, ще се качи на гърба на
българина
, че на 2 километра ще го изнесе изъ селото навънъ и тогава ще се върне.
Тогава имало още обичай, че като дойде един турчин на гости, ще се качи на гърба на
българина
, че на 2 километра ще го изнесе из селото навън и тогава ще се върне.
(втори вариант)
71.
Единствената похвала
,
НБ
, София, 15.6.1941г.,
Един
българин
спечелва 600 хиляди германски марки и ги влага в германска банка.
Този
българин
получава от банката едно писмо.
Питам, този
българин
какво е направил с четирийсетте стотинки.
72.
Ново воюване
,
ООК
, София, 25.6.1941г.,
Да кажемъ тия двамата борци, дето се бориха, ако вие като българи искате
българинътъ
да победи, но ако
българинътъ
е силенъ – той ще победи.
Ако онзи ромънецъ е силенъ, а
българинътъ
е слабъ, тогава?
Ти ще се питашъ: „Защо да не победи
българинътъ
?
Българинъ
е онзи, на който душата е пълна съ любовь.
Българинъ
е онзи, на който умътъ е пъленъ съ знание и мѫдрость.
Българинъ
е онзи, на който тѣлото е пълно съ истина, съ свобода.
Той е
българинъ
.
И англичанинътъ е сѫщиятъ, и германецътъ е сѫщиятъ, който и да е – всѣки човѣкъ, който има тия качества, той е човѣкъ, той е
българинъ
.
Който ги нѣма, не е
българинъ
.
Нали сега се бориха единъ ромънинъ и единъ
българинъ
.
47 минути се хващатъ за рѫце, крака, глава, за туй-онуй, че най-после
българинътъ
хваща ромънина, дига го и го блъска въ земята.
Българинътъ
е много практиченъ, казва: „Защо да го оставя да гние на земята?
Нали сега се бориха един румънец и един
българин
.
(втори вариант)
47 минути се хващат за ръце, крака, глава, за туй-онуй, че най-после
българинът
хваща румънеца, дига го и го блъска в земята.
(втори вариант)
Българинът
е много практичен, казва: „Защо да го оставя да гние на земята?
(втори вариант)
Да кажем тия двамата борци, дето се бориха, ако вие като българи искате
българинът
да победи, но ако
българинът
е силен – той ще победи.
(втори вариант)
Ако онзи румънец е силен, а
българинът
е слаб, тогава?
(втори вариант)
Ти ще се питаш: „Защо да не победи
българинът
?
(втори вариант)
Българин
е онзи, на който душата е пълна с любов.
(втори вариант)
Българин
е онзи, на който умът е пълен с знание и мъдрост
Българин
е онзи, на който тялото е пълно с истина, с свобода.
(втори вариант)
Той е
българин
.
(втори вариант)
И англичанинът е същият, и германецът е същият, който и да е – всеки човек, който има тия качества, той е човек, той е
българин
.
(втори вариант)
Който ги няма, не е
българин
.
(втори вариант)
73.
И рече им
,
НБ
, София, 29.6.1941г.,
След четирийсет и седем минути борба
българинът
го дигна във въздуха, блъсна го.
74.
Самообладание
,
ООК
, София, 2.7.1941г.,
Българинътъ
казва: „ДОБРО“.
Българинътъ
казва: „Доброто, което вземешъ, трѣбва да даде нѣщо“.
Българинътъ
казва още: „Р-то, това показва, че като вземешъ доброто, да го не дадешъ само на единъ, но на всички“.
Българинътъ
е много практиченъ.
Българинът
казва: „ДОБРО”.
(втори вариант)
Българинът
казва: „Доброто, което вземеш, трябва да даде нещо”.
(втори вариант)
Българинът
казва още: „Р-то, това показва, че като вземеш доброто, да го не дадеш само на един, но на всички”.
(втори вариант)
Българинът
е много практичен.
(втори вариант)
75.
Реална мисъл
,
МОК
, София, 4.7.1941г.,
Ако не разбирате законите, ще се намерите в противоречието на онзи
българин
, младеж.
Този
българин
го бил, тъй както той знаел.
76.
Три възгледа
,
НБ
, София, 6.7.1941г.,
Българинът
го осъждат за някои работи.
Българинът
не е тщеславен, но е горделив.
77.
Вералах – да даде Господ!
,
УС
, София, 13.7.1941г.,
Казвам: Когато
българинът
ходи да лови риба, краката се окалват, торбата е празна.
78.
Възможности за щастие
,
СБ
, София, 24.8.1941г.,
Един
българин
иде с един много хубав кон, но нанагорнище, запънал се конят и не може да тръгне.
(втори вариант)
Българинът
, когато е разположен, нищо няма да ти каже, много скържав е.
(втори вариант)
79.
Тя иде / Любовта иде
,
СБ
, София, 25.8.1941г.,
Един
българин
се оженил за една лоша и своенравна жена.
Един
българин
се оженил за една много лоша жена.
(втори вариант)
80.
Зората на живота
,
СБ
, София, 27.8.1941г.,
Стомната
българинът
я направил от пръст.
(втори вариант)
Българинът
за една минута работи петнадесет минути.
(втори вариант)
Може и
българинът
да знае френски, може и французинът да знае български.
(втори вариант)
Французинът от уважение към
българина
ще говори български и
българинът
от уважение към французина ще говори френски и двамата ще покажат уважение едновременно.
(втори вариант)
81.
Правилно дишане / Дишането
,
СБ
, София, 29.8.1941г.,
Един
българин
се сприятелява с един германец.
(втори вариант)
Българинът
си купил автомобил и отива при германеца.
(втори вариант)
82.
Предназначението на човека
,
НБ
,
СБ
, София, 31.8.1941г.,
И от оня свят вестниците пишат тъй: „Слезте да напълните главите на тия хора, християнски народи, да напълните главите с чиста вода, чисти мисли, да покажете, че това, което вършат, е престъпление.“ Тъй пишат отгоре, че ако тия хора не послушат Волята Божия, земята така ще се разтърси, че няма да остане ни руснак, ни германец, ни англичанин, ни американец, ни
българин
, ни сърбин, нищо няма да остане в света, ни прах, ни пепел.
Значи всеки
българин
носи в себе си и търговеца, и индустриалеца, и земеделеца.
(втори вариант)
Че ако тия хора не послушат волята Божия, земята така ще се разтърси, че няма да остане ни руснак, ни германец, ни англичанин, ни американец, ни
българин
, ни сърбин.
(втори вариант)
83.
Което не е / Законът на лъжата
,
УС
,
СБ
, София, 7.9.1941г.,
Излязъл един турчин да се бори с един
българин
– и двамата големи борци.
Турчинът се съблякъл и намазал добре тялото си да се хлъзга, да не може противникът му да го хване;
българинът
не се съблякъл, затова и не се намазал и се хвърлил в боя.
И втори, и трети път се намазал, но
българинът
постоянно го надвивал.
Защо не си признае, че е по-слаб от
българина
?
Един учил да се бори един турчин и един
българин
.
(втори вариант)
Един
българин
, роден силен, излязъл, среща турчина, който не се съблякъл гол, с ризата, не се назамал с масло,
българинът
сграбчва го за краката, вдига го във въздуха, полага го на земята.
(втори вариант)
Казва: “Аз съм готов заради тебе да умра.” Привеждал съм онзи пример за един
българин
Стоян, който излязъл със своята възлюблена, носи шишене, кавал стара пушка, и казва: “Драганке, видиш ли този кавал, само да излезе някой насреща.
(втори вариант)
84.
Двама или трима
,
СБ
,
НБ
, София, 14.9.1941г.,
Българинът
има едно качество на твърдост.
Казвам, аз правих своите научни изследвания върху психологията на българите дванадесет години – измервания, да разбера какъв е
българинът
.
За пример,
българинът
се отличава с твърдост, което е Божествено чувство.
(втори вариант)
Българинът
има едно качество на твърдост.
(втори вариант)
Казвам, аз правих своите научни изследвания върху психологията на българите 12 години, измервания, да разбера какъв е
българинът
.
(втори вариант)
85.
Единственото нещо
,
УС
,
СБ
, София, 14.9.1941г.,
Един
българин
се оженил, че казва на жена си да му сготви охлюви.
(втори вариант)
Знаете ли, че аз веднъж гледах ръката на един
българин
, който имаше много хубава ръка, линии отлични.
(втори вариант)
86.
От север към юг / С любов
,
СБ
, София, 22.9.1941г.,
Ако си
българин
, ще кажеш „Добър ден“, но никой няма да те разбере.
87.
Който има уши да слуша, нека слуша
,
НБ
, София, 28.9.1941г.,
Казвам: Поне трябва да имате вярата на онзи
българин
от Търново, който имал болен крак.
88.
Буден ум и будно сърце
,
ООК
, София, 1.10.1941г.,
Като бях на Черния връх, имаше един
българин
, който правеше наблюденията, но правеше и фокуси.
Разправяше ми един
българин
: „Като малък направих една голяма беля вкъщи.
Да ви изсвиря към кои песни спада, за да разрешите какво му липсва на
българина
: много ли е работата, дрехи ли няма, малко ли е яденето и дали не е учен.
Вчера дойде при мене един
българин
, намира се на зор.
На този
българин
казвам: „Ти си избрал много учена жена, но тя имала същия темперамент, ти си искал да бъдеш господар и тя искала да бъде господар.
89.
Благословен
,
НБ
, София, 5.10.1941г.,
Че този ще бъде
българин
, англичанин, той вече е роден от една майка и един баща, които може да създадат едно гениално дете.
90.
Малкият подтик
,
ООК
, София, 8.10.1941г.,
Един
българин
искал да се осигури и внесъл в една германска банка 600 000 марки.
На един
българин
му трябвало каруца, да свърши работа.
91.
Баща, майка и дете
,
МОК
, София, 10.10.1941г.,
Ако сте при един
българин
,
българинът
е много внимателен, той ще ви покани 5–6 пъти и 10 пъти ще ви покани, казва: „Заповядайте“.
Българинът
е по-внимателен, той кани 3–4–5 пъти.
Българинът
казва: „Яж от 2, 4, 6-то блюдо, седмото не го очаквай.
92.
Истинската лоза
,
НБ
, София, 12.10.1941г.,
Баща, който отива на онзи свят, ще повика синовете си и ще каже: Ще ви кажа, както един
българин
е направил.
Питам: Колко хора има днес готови да изгорят своите тевтери като този
българин
?
93.
Основният тон
,
МОК
, София, 17.10.1941г.,
Като бяхме сега на Черния връх, там двама българи се бориха, понеже
българинът
е импулсивен, обича да се бори, и там веднага се яви пехливанинът.
94.
От Неговите ученици
,
НБ
, София, 19.10.1941г.,
Вчера дойде един господин,
българин
, доста виден, с инициатива.
95.
Положителна мисъл
,
ООК
, София, 22.10.1941г.,
Сега ще ви изсвиря как
българинът
разбира.
(Учителят свири тъжен български мотив.)
Българинът
казва: „Я бъде, я не.“ Той вярва, че някой ден някой ще се яви и ще отвори, но в далечното бъдеще.
(Учителят свири нещо бодро, а после – много нежно.)
Българинът
казва: „Трябва да му се намери колаят, трябва да се излезе от трудното положение.“ (Учителят свири нещо живо, ритмично.) Той вече наближава отворения интервал.
96.
Основни отношения
,
МОК
, София, 24.10.1941г.,
Българинът
изобщо си представя, че раят е място дето никой не говори, всички са насядали и мълчат.
97.
Постоянна благодарност
,
УС
, София, 26.10.1941г.,
Българинът
мисли, че оня свят представя тишина, никой умрял няма право да говори.
Така схваща
българинът
.
98.
Разумна почивка
,
ООК
, София, 29.10.1941г.,
Българинът
много обича да извика, когато види заек да бяга.
Някой път
българинът
много добре разрешава въпроса със стомната.
Дяволът избягал, но
българинът
бил досетлив.
Неговата музикална ципица, като иска да пее, казва: „Не съм разположен.“ Някой път нашето гърло прилича на онази дъщеря на един богат
българин
, била доста видна.
99.
Прилежание
,
МОК
, София, 31.10.1941г.,
Паднала круша или някой друг плод на земята,
българинът
ще вземе крушата, ще я почисти отгоре и ще я изяде.
А
българинът
я трие с ръка.
100.
Трите неща
,
УС
, София, 2.11.1941г.,
Ще ви приведа един пример, един
българин
ми го разправяше.
101.
Божественият и човешкият порядък
,
УС
, София, 9.11.1941г.,
В
българина
има една вяра в тъй наречения полез, тоест, като дойде някой добър човек в двора, и тръгва напред.
102.
Музикални подтици
,
ООК
, София, 12.11.1941г.,
Един
българин
овчар бил материалист.
Българинът
като пее, той търси път.
Българинът
като изучавал музиката, забатачил във фа – там е всичкото му нещастие.
Потиснат е
българинът
, иска да се освободи.
(Учителят свири български мотив.) Това е най-хубавото, което
българинът
може да даде.
Българинът
търси път да излезе из затвора.
От вас, ако запеете една българска песен и един
българин
дойде с дрехите си, вие сте добър певец.
Българинът
е загазил във фа.
Българинът
трябва да мине от статичното в динамичното фа, в онази, изобилната мисъл.
103.
Да обичаш и да те обичат
,
УС
, София, 16.11.1941г.,
Иде един млад
българин
, казва: „Какво правите?
Този
българин
дига толкоз.
104.
Повече спокойствие
,
ООК
, София, 19.11.1941г.,
Българинът
яде хляб повече.
Един
българин
отишъл на гости в един грък.
Казва гъркът: „Режи ги тънкофай.“
Българинът
, като ял, ги надиплял, и казвал: „На мене ги прави диплофай!
105.
Същественото
,
МОК
, София, 21.11.1941г.,
Българинът
е свикнал с много хляб, доста хляб яде.
106.
Ново възпитание
,
МОК
, София, 28.11.1941г.,
Не зная къде е погрешката.“ То е един недостатък у
българина
.
Българинът
постоянно отлага.
На английски, англичанинът като каже кол, разбира повикай,
българинът
като каже кол, разбира да го забие.
107.
Две врати за освобождение
,
ООК
, София, 3.12.1941г.,
“
Българинът
казва: „Кай, кай“ (казва).
108.
Трите качества на тона
,
УС
, София, 7.12.1941г.,
В сегашния Балчик един
българин
грънчар направил петдесет хиляди грънци, искал да ги продаде.
109.
Махар Бену Аба
,
МОК
, София, 12.12.1941г.,
Българинът
ще прегледа поясът му как е завит.
Българинът
като намери човек, който не мисли хваща се за челото, иска да му покаже да мисли.
Българинът
не знае, но то е като инстинкт, чувствува, че като се хване човек за главата вече въздействува със своята мисъл.
110.
Умът и сърцето
,
ООК
, София, 17.12.1941г.,
Той,
българинът
, когато пее, има един трепет.
111.
Послушни и непослушни
,
НБ
, София, 21.12.1941г.,
Българинът
няма това, той е щедър, като седнат, иска да плати за всичките, да мине за много щедър.
112.
Божии блага
,
ООК
, София, 24.12.1941г.,
“ Ако искаш да садиш, евреин си; ако искаш да растеш,
българин
си в дадения случай.
113.
На прага е
,
НБ
, София, 28.12.1941г.,
Българинът
беси всичките.
114.
Едно, две, три
,
ООК
, София, 31.12.1941г.,
Нали знаете,
българинът
има ш на вилата.
115.
Нищо и нещо
,
МОК
, София, 16.1.1942г.,
Ако кажеш на един
българин
„цяла фурия“ той какво ще разбере?
Какво разбира
българинът
под думата „фурия“?
116.
Да се не смущава сърцето ви
,
НБ
, София, 18.1.1942г.,
Някой
българин
свършил в Европа, връща се във Варна, знаел много хубаво да свири на цигулка, знаел да играе на полка.
След време, понеже, знаел няколко езика, варненският валия търсил учен човек,
българин
, намерил този човек, който става секретар на валията.
117.
Дрехата на Любовта, на Мъдроста и на Истината
,
УС
, София, 18.1.1942г.,
Българинът
тлъсто сирене с червейчета не обича,
българинът
казва: „Аз от новата култура с червейчета сирене не искам да ям.“ Казват: „В странство, в новата култура, с червейчета правят сиренето.“
Българинът
не вярва в туй и аз не вярвам в туй.
Разправяше ми един
българин
, много добър
българин
, не от нашите, казва: „Какво да правя, кажи, как да разреша въпроса?
Една красива българка се оженила за един
българин
.
118.
Дигни одъра си!
,
НБ
, София, 1.2.1942г.,
Мен ми разправяше един
българин
, на който се е оплакал един богат поляк, индустриалец, който имал сто милиона, но бил сляп.
119.
Не пренебрегвайте благата
,
ООК
, София, 4.2.1942г.,
Един
българин
като иде в странство, лесно учи.
Среща един
българин
един екскурзиант и му казва: „Качи се на каруцата.“ Качил се той на каруцата и раницата му стои на гърба.
120.
Организиране
,
МОК
, София, 6.2.1942г.,
В
българина
чувството „твърдост“ е много развито.
Българина
вземат за мярка.
На
българина
като му кажеш да мине от другата страна, пита: „Защо?
Българинът
пита: „Защо?
121.
И пак пишеше
,
НБ
, София, 8.2.1942г.,
Българинът
без пипер не може.
122.
Характерът и тялото
,
УС
, София, 15.2.1942г.,
Българинът
е много щедър.
123.
Изгрява слънцето
,
ООК
, София, 18.2.1942г.,
Какво разбираш под думата
българин
?
Под
българин
ще разбираш любовта.
Под
българин
да разбираш знанието.
Под
българин
да разбираш истината, живата светлина, свободата, то е едно нещо; под
българин
да разбираш един, който ходи да се бие, е друго нещо.
Българинът
, и той турил две о-та, но едното е накрая.
Българинът
, и той започва набожно, свършва материалистически, но като извод казва: „Хайде да дадем нещо на Господа.“
124.
Човешката душа
,
НБ
, София, 22.2.1942г.,
Един
българин
правил една колиба, турил греди, чука.
125.
Нови насоки
,
ООК
, София, 25.2.1942г.,
По радиото някой
българин
говори от Лондон, казва: „Любезни българи!
Вие слушате гласа му, интонацията на
българин
.
Може ли да кажете, че този
българин
е във вашата стая?
Мене ми разправяше един
българин
, сънувал нещо и пита може ли да бъде.
126.
Кесаревото кесарю, Божието Богу
,
НБ
, София, 1.3.1942г.,
Българинът
по естество е много реалист.
Много прав е
българинът
.
Аз съм съгласен с
българина
.
127.
Живот, път, истина
,
НБ
, София, 8.3.1942г.,
По някой път
българинът
гледам има две неща:
Българинът
има едно чувство, много преувеличава.
Българинът
казва, че е малко.
Българинът
го е страх да каже, да не би Господ да чуе и да му вземе, казва, че е малко, че Господ като чуе, да увеличи.
В
българина
чувството Любов към Бога, е слабо развито, това съм установил в моите наблюдения.
Твърд е, когато в духовния свят искат дирек, хващат
българина
.
Мен ми разправяше един
българин
своята опитност.
128.
Най-лесното
,
УС
, София, 8.3.1942г.,
При Освобождението на България на един
българин
се разболяла жена му от треска.
129.
Добра мисъл, добро чувство и здраве
,
ООК
, София, 11.3.1942г.,
Българинът
когато има да дава 20 000, счита го много.
След като е ял и е пил студена вода,
българинът
казва: „Не зная какво ми стана, урочасах.
130.
Великият път
,
УС
, София, 22.3.1942г.,
Аз съм привеждал онзи пример във Варненско за един
българин
, който имал толкоз голям крак, че като ходил във всичките обущарници във Варна, искал да си купи чехли, не могъл да намери.
Обидил се
българинът
и като излязъл на 10 километра вън от Варна, на едно високо място, казва: „Сен калъпсъз“.
“ Един
българин
в 14-та година във Варна спечели едно дело от 500,000 лева.
131.
Пристъпиха при Исуса
,
НБ
, София, 22.3.1942г.,
Един
българин
в Америка, поканили го на гости.
Съдят един
българин
във Варненско.
132.
Видове женитби
,
УС
, София, 29.3.1942г.,
Един
българин
, като се освободила България, тръгнал да търси най-лесната служба, да стане чиновник.
Разсъждавам в себе си и
българина
, когото възпитавам в себе си, питам го: „Как мислиш, не трябваше ли да им дам петстотин лева?
“ Той ми казва: „Много са петстотин лева на тези години и цяла кошница портокали, много е.“
Българинът
тъй казва.
133.
Бъди верен! / Бъди верна!
,
НБ
, София, 5.4.1942г.,
У
българина
чувството на преувеличение е силно развито.
Харесвам това чувство на
българина
.
У
българина
чувството на преувеличение е силно развито.
(втори вариант)
Харесвам това чувство на
българина
.
(втори вариант)
134.
Люби, обичай
,
ООК
, София, 8.4.1942г.,
Една от хубавите български песни, дето се моли
българинът
.
В тази песен
българинът
излива душата си.
135.
Децата и Царството Божие
,
НБ
, София, 12.4.1942г.,
Българинът
на воловете казва: Дий.
Аз намирам, че
българинът
е умен.
Там трябва да държиш теза, за да ти дадат титлата Диди, а
българинът
без теза го кръщава „дий“.
Но, аз не бих желал да бъда доктор, както
българинът
кръщава, ни най-малко.
136.
Най-малката и най-голямата любов
,
УС
, София, 19.4.1942г.,
Да ви приведа примера на онзи
българин
.
Седи един
българин
в банята, в турско време било, наредени десетина курни.
Той седи на една курна и си тупа тялото, казва: „Туй тяло никой не го е пипал.“ Един турчин му казва: „Ставай оттук бе, керата.“
Българинът
казва: „Заповядайте, господине“, става и отива на друга курна.
Българинът
пак отстъпил.
Казва му: „Много умен
българин
си, затова никой няма да те бие.
137.
Настана денят
,
НБ
, София, 19.4.1942г.,
Българинът
е много умен, казва: Освен че трябва да се разширяваш, но трябва и да побеждаваш.
138.
С любов
,
ООК
, София, 22.4.1942г.,
Привеждал съм пример за един турчин, който дал на един
българин
6 крини жито и след като му плащал 8 години, останали още да му плаща 80 крини жито.
Българин
ако е, ще скочи веднага да види какво е станало на човека.
Мене ми разправяше един
българин
, който ходил в царска Русия и дето ходи, навсякъде среща все бременни хора, мъже с големи благоутробия.
139.
Малки опити
,
МОК
, София, 24.4.1942г.,
Англичанинът не разбира
българина
и
българинът
не разбира англичанина.
140.
Радости и страдания
,
УС
, София, 26.4.1942г.,
Той ще намери някой човек да го запознае с него, казва: „Може ли да ме запознаете“, препоръчва се: „Еди-кой си.“ След като поговорят, ще каже: „Извинете, палтото гори.“
Българинът
ще каже: „Хей, палтото ти гори.“
141.
Светлина, топлина и сила
,
ООК
, София, 29.4.1942г.,
Българинът
е практичен, след като плюе, с крак го изтрие.
142.
Двата полюса
,
МОК
, София, 1.5.1942г.,
Думата „добро“ от какво произлиза, от какво
българинът
я образувал?
143.
Животът за любовта
,
УС
, София, 3.5.1942г.,
В Писанието се казва, че казал на Ева: „Ако ядеш от този плод, всеки, който яде от този плод, всичко в света има; само като помисли, и работите идват; като помисли, и всичко става.“ Един
българин
, който вярвал, казал на един бик, който иде насреща му: „В името на Исуса Христа ти казвам да се махнеш.“ Той казва, но бикът иде насреща му.
144.
Иде в света
,
НБ
, София, 3.5.1942г.,
Ти даже не знаеш имената на клетките на милосердието, не знаеш имената на клетките на Божията Любов, не знаеш имената на клетките на Божията твърдост, дето е
българинът
, не знаеш имената на клетките на съвестта, на Божествения свят.
Може да ви кажа, че от всичките народи в света, няма по-твърд човек от
българина
.
Господ е турил
българина
като дирек.
Българинът
с милосърдие не може да се хвали, но с твърдост.
Който дойде до твърдостта,
българин
е там.
Когато искат да препоръчат за твърдостта, някой път, казват:
Българин
ли си?
За милосердието не търсят
българина
.
За твърдост казват:
Българин
ли си?
Българинът
тепърва има да учи милосердие.
Че когато един
българин
го направят министър, каквото каже става.
145.
Врата на Любовта
,
НБ
, София, 10.5.1942г.,
Не само на един
българин
, но всичките българи от малък до голям.
146.
Примирете се със себе си
,
ООК
, София, 13.5.1942г.,
Българинът
взема песента „Стоян мами си думаше: „Мале ле, мила мале“.“ Това е повишение на чувства.
Целия ден ще мязате на онзи
българин
, който казал на жена си така: „Жено, аз ще ида на лозето.“ Казва жена му: „Ако е рекъл Господ.“ Казва: „Казалне казал Господ, аз ще ида с мотиката на лозето.
Аз съм привеждал онзи пример, за
българина
.
Един
българин
се оженил за една българка, която не му давала да яде яйца.
147.
Пълната чаша
,
МОК
, София, 15.5.1942г.,
Туй показва характера на
българина
какъв е.
148.
Гладуват и жадуват
,
НБ
, София, 17.5.1942г.,
Един
българин
търсил лесен занаят, отива при един грънчар, три години учи при него.
Такъв пример с един
българин
от Новопазарско, от Шуменско.
149.
Състояние и разположение
,
ООК
, София, 20.5.1942г.,
Аз ги наричам неразрешените състояния на
българина
.
Дойде
българинът
, има разположение, тропа, тропа, пак дойде до състоянието.
Две състояния има
българинът
.
Българинът
дойде до разрешението и се върне назад.
Казвам: Като дойдете до
българина
, състоянието [и] разположението, [и] двете неща трябва да ги смените.
Един млад
българин
, на 21 година, бил градинар, бил умствено развит.
Българинът
на всички дал една четвъртина и половината задържал за себе си.
Българинът
може да каже „Казах“ и „Аз казах“.
150.
Виделината свети
,
НБ
, София, 24.5.1942г.,
Когато
българинът
гледа някоя свиня в кочината, става по 3–4 пъти да я храни.
Аз съм
българин
.
Българинът
не може да влезе.
Онзи
българин
, който люби Господа, ще влезе в Царството Божие.
Един
българин
, който слушал на Великден попа, че евреите разпънали Христос, казва: Тъй ли?
151.
Любов, вяра и надежда
,
УС
, София, 24.5.1942г.,
Българинът
казва: „Не трябват две букви, само просто и.“
152.
Тон и техника
,
МОК
, София, 29.5.1942г.,
У
българина
има една особена черта.
И прав е
българинът
.
Българинът
като каже „двадесет лева“, в ума му стои идеята за голямо число.
Българинът
предпочита да му дадеш 20 лева злато, отколкото 30.
Българинът
е умен, предпочита числото 2.
Трите в ума на
българина
е нещо, което расте, то е в процес.
Него
българинът
не може да разбере.
Българинът
под думата 2 разбира туй, което твори в света.
Българинът
е реалист.
Когато движението спре,
българинът
се обезсърчава.
153.
Всели се между нас
,
НБ
, София, 7.6.1942г.,
Българинът
много се е уплашил.
Българинът
е сит от нечисти мисли.
Българинът
не може да пречисти нечистите мисли.
154.
Чистотата
,
ООК
, София, 17.6.1942г.,
В турско време един
българин
казва на друг: „Иване, инерджията (може би неправилно записано вм.
155.
Мажорни и миньорни гами
,
МОК
, София, 10.7.1942г.,
Българинът
се слави с киселото мляко, с начина на сгъстяването на млякото.
156.
Неделимото
,
НБ
, София, 5.7.1942г.,
Отидохме на Рила, една хижа направена и две коли тор извадихме – показва какъв е
българинът
.
Туй, което
българинът
го е казал на сина, Бог го е казал обратно.
157.
Слаби и силни
,
УС
, София, 5.7.1942г.,
Когато един
българин
коленичи пред един извор, той слаб човек ли е?
После, на половин метър от чучура, на по-малко – двайсет и пет или трийсет сантиметра, турихме хубав камък, защото
българинът
обича да коленичи пред изворите, да не е на мокро, да тури коляното на камъка близо до чучура, да не е далече.
Сега няма да остане нито един
българин
, който да не се моли на Бога.
Ако рече някой
българин
да го извади, ще види зор.
158.
Линия на Любовта
,
ООК
, София, 8.7.1942г.,
Минавал един
българин
, гледал: една жена бие мъжа си.
159.
Ново раждане
,
НБ
, София, 12.7.1942г.,
Ние мязаме на онзи
българин
, наречен Стоян, който бил при един свещеник.
160.
Законът на Любовта
,
ООК
, София, 15.7.1942г.,
Аз с вас бих постъпил по същия начин, както онзи
българин
, който се връща от нивата, целия ден го валяло дъжд и влиза вкъщи.
Преди години дойде един
българин
, мисля от Новозагорско беше.
161.
Път на доброто – път на Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1942г.,
Във времето на гръцко-българската война, като са се оттегляли българите, един
българин
останал в гръцка територия.
Един
българин
, който убил 10 души хора, казва: От сега нататък се заклевам, прекъсвам с убийството.
162.
Заслужава да прави добро
,
ООК
, София, 22.7.1942г.,
(Учителят свири.)
Българинът
, който не е знаел, който изменил тази хармония.
163.
Правилно дишане
,
МОК
, София, 24.7.1942г.,
Запример,
българинът
като играе защо кляка?
164.
Права и крива линия
,
МОК
, София, 31.7.1942г.,
Оженил се един
българин
, той не е бил
българин
, то е било някъде преди хиляди години, но аз го наричам
българин
.
165.
Самовъзпитание
,
СБ
,
РБ
,
НБ
, София, 2.8.1942г.,
На всеки
българин
името е записано там.
166.
На зазоряване
,
СБ
,
РБ
, София, 16.8.1942г.,
Българинът
, като прави стомните си, предвижда две отверстия: голямо, през което стомната се пълни; малко, странично отверстие, през което се пие вода.
167.
Любов и обич / Вложи в сърцето
,
СБ
,
РБ
, София, 29.8.1942г.,
Какво прави
българинът
, когато жъне нивата си?
Българинът
казва: “Жени житото.” Ще извадиш житото, ще направиш един хубав хляб.
(втори вариант)
168.
Идеално търпение
,
МОК
, София, 4.9.1942г.,
Българинът
като пие снема калпака, а след като се напие тури калпака, накриви го на едната или другата страна.
169.
Малки възможности
,
СБ
,
РБ
, София, 20.9.1942г.,
Какъв трябва да бъде
българинът
?
Българин
е онзи, който е проводник на Божествената енергия;
българин
е онзи, който помага за повдигането на цялото човечество, както и на своето отечество, във физическо, духовно и умствено отношение.
170.
Факти, закони, принципи
,
ООК
, София, 23.9.1942г.,
Българинът
далечните пространства вижда много близо.
Питам
българина
: „Колко има до еди кое си село?
Времето не е развито в
българина
.
Българинът
много преувеличава.
За лошите работи продължава времето, хубавите работи
българинът
ги скъсява.
Доброто скоро се свършва според
българина
, а злото няма край. Преувеличава.
Българинът
страда един месец от една болест, той разправя, че страдал пет години.
Българинът
казва: „Няма да оздравее“.
171.
Бъдещото верую
,
УС
, София, 27.9.1942г.,
Българинът
, опасът му се влече кога?
Когато един турчин и един
българин
се борят, какво ще добием ние, ако питаме кой ще победи?
172.
Проявление
,
НБ
, София, 27.9.1942г.,
Българинът
вярва в туй и някой път като го срещне този, лошия човек, ще му се случи някакво нещастие, ще си навехне крака или ще го счупи, или друга някаква пакост.
И затова
българинът
, като срещне някой лош човек, предпочита да се върне вкъщи, а особено да срещне някой свещеник.
173.
Скръб и радост
,
МОК
, София, 2.10.1942г.,
Французинът не мисли като
българина
, той като произнесе думата "биен", мисли за ядене.
Българинът
като каже "добре", мисли да посади нещо на нивата.
Има едно различие, виждаме как французинът разбира доброто и как
българинът
разбира доброто.
Българинът
е геометрик.
Ако има нещо за ядене, тогава е добре, "биен"; за
българина
доброто е, ако има нещо да се посее в градината.
А
българинът
казва: Родило ли се е нещо в градината?
За французина "В" е ядене, за
българина
"В" е никнене.
Българинът
казва: Трябва да се посее в земята.
Българинът
е геометрик, показва по кой начин става доброто.
174.
Положителен живот
,
ООК
, София, 7.10.1942г.,
Разправяше ми един
българин
как пръв път е свирил на тамбура.
175.
Минало, настояще и бъдеще
,
МОК
, София, 9.10.1942г.,
Защо
българинът
пише така бъдеще?
Българинът
като седне на стола, има вече минало, бъдеще и настояще.
176.
От любов и обич
,
УС
, София, 11.10.1942г.,
Българинът
говори турски, и хубаво говори.
177.
Да работим с радост
,
УС
, София, 18.10.1942г.,
В
българина
времето е твърде слабо развито.
В
българина
харесвам – една хубава черта има: като дойде гост, от скоро смляно брашно ще опекат прясна погача, после ще извадят прясно сирене.
Българинът
е пил вода, за да спре процеса на холерата.
178.
Търсете Господа!
,
НБ
, София, 18.10.1942г.,
Казва му
българинът
: „Ти още не си се научил да ядеш, ти ядеш, както баща ти е ял, ти сърбаш, както баща ти е сърбал, ти нямаш свой начин на сърбане.“ Ти сам не знаеш да ядеш.
179.
Възлюблени
,
НБ
, София, 25.10.1942г.,
Българинът
казва: „Можеш ти да ми дойдеш на гости.“ Като нямало кой да го кани, той тръгнал.
180.
Бъдете съвършени
,
НБ
, София, 1.11.1942г.,
Дошъл някой си виден
българин
във Варна на гости на друг, на когото майка му била гъркиня.
Дошъл някой виден
българин
във Варна на гости на друг, чиято майка била гъркиня.
(втори вариант)
181.
Да направим човека
,
УС
, София, 1.11.1942г.,
Евреинът, като научи двайсет и две букви, мисли, че много е научил, а един
българин
ще изучи трийсет букви.
182.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 4.11.1942г.,
Някой път
българинът
показва лакътя, иска да каже, че нищо не дава.
Аз съм
българин
– имаш да даваш на българите; аз съм англичанин – имаш да даваш на англичаните; аз съм турчин – имаш да даваш на турците; аз съм французин – имаш да даваш на французите.
То е като нашето Ъ – у
българина
, Е [н]егласно*.
Българинът
понеже е свързан със земята, а англичанинът е търговец.
От туй d
българинът
направил a, а англичанинът дигнал ръката на a-то нагоре.
Българинът
казва: „Набраната енергия трябва да се излее“.
Българинът
е практичен.
Българинът
казва: „Бог да ми даде нивата, да роди“.
За Бога англичанинът изхожда от едно положение, а
българинът
– от друго.
183.
Добър ден
,
МОК
, София, 6.11.1942г.,
Българинът
си има един катранник, вземе, че намаже осите да не скърцат, да не дигат шум.
184.
Ще ви се изявя
,
НБ
, София, 8.11.1942г.,
Българинът
яде хляб повече.
Българинът
иска да се учи.
Често тука българите не прогресират, но ако един
българин
отиде в странство, много прогресира.
185.
Да благодарим
,
ООК
, София, 25.11.1942г.,
Ето аз какво разбирам: един
българин
пътувал с колата, пък забравил да намаже с катран, скърца колата, не се търкаля хубаво, не вървят, чува се на един километър като скърцат.
186.
Умът и сърцето
,
МОК
, София, 27.11.1942г.,
Сега ще ви приведа един анекдот за един
българин
– едно градче, прочуто в планината; може ли да ми кажете името – Котел.
187.
Връзване и развързване
,
НБ
, София, 29.11.1942г.,
Не трябва да се лъжем, не трябва да бъдем като онзи
българин
– не че искам да правя упрек, но ето къде е заблуждението.
Един
българин
се хвалил в селото, че знае турски.
Казват: „Да кажем на този
българин
.“ Повикали
българина
.
– „Иска един съдран сак, не зная защо му е.“ Приел го кадията, говорил му пак и
българинът
казва: „Откъде му дошло на ум, иска една коза, сляпа с едното око.“ Кадията казва: „Този
българин
е много умен.“ Тълкува турчинът.
Доста патил този
българин
, иска да покаже: „Вие този сак може ли да поправите, на тази коза вие окото може ли да излекувате?
Турчинът ето какво говорил на
българина
: „Стояне, идем отдалече.
Ние, съвременните хора, разбираме живота като този
българин
(наричам го С.): мислим, че се нуждаем от сак, да хващаме риби, или от някоя сляпа коза, понеже по-евтино се продава.
188.
Като младия син
,
УС
, София, 29.11.1942г.,
Българинът
, аз изпитвах колко е щедър, каква е щедростта на
българина
.
Единственият
българин
в дванайсетгодишни изследвания даде петдесет лева.
189.
Правилна мярка
,
МОК
, София, 4.12.1942г.,
Българинът
, когато жъне с паламарката, трябва някой път да наблюдавате, като идете на нивата, да видите как жъне с паламарката – по това може да познаете, скържав ли е или щедър.
190.
Отвън дрънкането, отвътре ученето
,
УС
, София, 6.12.1942г.,
Българинът
казва, че бият някого, за да расте.
191.
Четирите неща
,
НБ
, София, 6.12.1942г.,
Колкото и да го облагородяваш, все си е
българин
.
Че е
българин
,
българин
е.
„
Българин
“ произлиза от „благ“, от благите хора са те.
Разправяха ми за един млад
българин
[на] около 30 години.
192.
Весели лица
,
ООК
, София, 9.12.1942г.,
Българинът
казва: „Добър ден!
193.
Любовта бе в началото
,
НБ
, София, 13.12.1942г.,
Той седи в следното: някой стар
българин
, [на] близо 100 години, има 5–6 сина, има 5–6 снахи, които не са разделени.
194.
Усмихвай се
,
УС
, София, 13.12.1942г.,
Този
българин
казва: „Аз за пръв път почувствах една радост, че дадох млякото с вода на една бедна вдовица, да ядат децата ѝ.
195.
Три неща
,
ООК
, София, 16.12.1942г.,
Един французин искал мляко да си купи от един
българин
, но му говори, нищо не разбира
българинът
.
Казва му
българинът
: „Да се разберем, ти ми говориш на един неразбран език“.
На французина ако му говориш по български, е несвързано; на
българина
ако му говориш по френски, е несвързано.
196.
Ориентиране
,
МОК
, София, 18.12.1942г.,
/Учителят свири мотиви из българската музика./ Какво иска да каже
българинът
с туй?
/Учителят свири./ По-оригинално нещо от туй
българинът
няма.
/ Учителят свири български мотив, много хубав./ Туй е разумното, което
българинът
е създал.
Българинът
казва: "Гледай му ума" – и навежда главата си надясно.
197.
Търсете Царството Божие
,
НБ
, София, 20.12.1942г.,
Казвам:
Българинът
трябва да бъде доволен от работата, която Бог му е дал.
Българинът
, като види някой човек жълт, очите му потъмнели, носи кръст на калпака, казва: „Той е светия.“ Светията е най-добрият слуга.
Българинът
да мисли, че е благ в света.
Българинът
е по-благ.
Бог тури
българина
при най-лошите условия, той има да върши най-трудната работа в света.
Ако си
българин
, ще влезеш в стомаха на хората.
Сега се бият, понеже
българинът
си е посръбнал.
Българинът
казва: „Да си пийнем малко винце.“ Не му се позволява да пие винце.
198.
Нов поздрав
,
ООК
, София, 23.12.1942г.,
Някой
българин
отива на нивата, с колата си отива да оре.
199.
Човешка, ангелска и Божествена Любов
,
УС
, София, 27.12.1942г.,
Аз съм срещал само един
българин
, който много ми хареса.
Той беше в Шумен, наричаха го Чистия
българин
.
200.
Два Божествени процеса
,
ООК
, София, 30.12.1942г.,
Българинът
е спретнат, не обича много кривини.
201.
Нова основа
,
МОК
, София, 1.1.1943г.,
Истински
българин
е онзи, който се разговаря с пчелите.
202.
Пожелаване
,
УС
, София, 3.1.1943г.,
Да кажем, един
българин
ви кара на една своя каруца.
203.
Пътят на праведния
,
НБ
, София, 3.1.1943г.,
Българинът
казва: „Ти като говориш така, правиш ли го?
Този
българин
ми казва: „Ти какво ще кажеш за моята баба?
204.
Вратата на Любовта
,
ООК
, София, 20.1.1943г.,
Тук в София един богат
българин
слиза от гарата и една млада мома се хвърля на врата му: „Чичо!
205.
Съотношение на тяло и продобивки
,
МОК
, София, 22.1.1943г.,
Мен ми разправяше един
българин
, който бил в Бостън.
206.
Вратите на Любовта
,
УС
, София, 24.1.1943г.,
Вие ще мязате на онзи
българин
, който в 1914 година вложил 600 000 марки в една германска банка и казва: „Осигурих се.“ След шест месеца дойде в Германия инфлацията, и му пишат: „Господине, ще дойдете да изтеглите шестстотинте хиляди марки, понеже не можем да водим сметка за тях.“ Шестстотинте хиляди марки стрували само десет стотинки.
Като отишъл
българинът
, и касиерът, като го гледал, му казва: „От мене ти давам един милион и двеста хиляди, за да може да имаш сметка.“ Питам, какво ще добиете с 30 стотинки в банката?
207.
С благодат и истина
,
НБ
, София, 24.1.1943г.,
Пример за такъв авторитет имаме за един млад
българин
, млад момък, името му Илия, сега е в Америка, Илия първозванец.
Аз съм виждал:
българинът
, когато иска да си припомни нещо, туря пръста на челото, казва: „Разбрах.“ Ще почетеш първия пръст, ще ти даде достойнство.
208.
Бог е виделина
,
НБ
, София, 31.1.1943г.,
Преди повече от 20 години, иде при мене един учен
българин
и започва да ми говори върху научни работи.
Българинът
, напротив, свободно ще запита за жената на своя приятел.
Разправят за един
българин
лихвар следния случай.
209.
Любов без закон
,
УС
, София, 31.1.1943г.,
В турско време, когато дойде в село турчин – забитин, ояник –
българинът
ще наточи баница със свинска мас, ще заколи кокошка и ще му поднесе.
210.
Подмладяване
,
ООК
, София, 3.2.1943г.,
(Учителя свири български мотив.)
Българинът
това го е взел от светилището.
След туй
българинът
се справя със затруднението.
(Учителя свири игриво ръченица.) В
българина
, на затворения интервал, разрешение има.
211.
Пътят на живота
,
УС
, София, 14.2.1943г.,
В туй отношение
българинът
е по-практичен.
Жилищата на
българина
не са така удобни.
Но
българинът
е направил един комин, огнище и през комина постоянно става проветряване на въздуха.
Казвам на американците:
българинът
има по-хубава хигиена.
Българинът
направил камина, и има чист въздух.
Българинът
не е за външния лукс, но за вътрешния.
Но в
българина
има една несправедливост.
Те казват: „Каквото мине през нас, даром ви го даваме.“ Тази черта я има в
българина
.
212.
Умити в Любовта
,
НБ
, София, 14.2.1943г.,
Доста умен
българин
, 50 куршума минали през шинела му, но него никой не го засегнал.
213.
Три съзнания
,
ООК
, София, 17.2.1943г.,
Имало един
българин
, който се влюбил в една много красива мома.
214.
Плодовете на Любовта
,
УС
, София, 21.2.1943г.,
Българинът
, който няма съвременните удобства с кибритената кутия, има си кремък, огниво и прахан.
И с тази прахан
българинът
запалва огън или цигарата си.
Кремъклия пушка
българинът
я нарича още и кавал.
И когато ти каже
българин
кавалджия някой път, значи се разбира, че носи пушка кремъклия.
215.
Път за свобода
,
ООК
, София, 24.2.1943г.,
Удълженото време
българинът
го е удължил повече, отколкото трябва.
(Учителя свири тъжен български мотив.) Най-първо
българинът
се оплаква, че светлите години на неговата младост са изчезнали.
Сега
българинът
се е подобрил в музикално отношение.
Удълженото време в турците се дължи на сърдцето, а у
българина
се дължи на неговата воля.
Българинът
е дошъл, да възпитава в себе си твърдостта.
Българинът
е от най-твърдите.
Няма народ, да е тъй твърд, както
българинът
.
Събрали се англичани, турци и имало един
българин
.
Имало един гадател, който казал на
българина
: „Ти си от едно племе на Европа, което е много упорито, друго племе като него няма, много проклето“.
Българинът
трябва да възпита своята упоритост, като каже нещо, не може да се пречупи.
Когато иска да туря дирек, от Божествения свят Бог изпраща
българин
да викат.
Никакъв дирек без
българин
в света не може да се тури.
Ако иска някой да бъде твърд,
българин
трябва да бъде.
216.
Мъдростта съгради
,
НБ
, София, 28.2.1943г.,
Един
българин
ми разправяше следующия пример: В миналата обща война, когато българите отстъпили, той там бил градинарин.
Където и да идете, един
българин
знае да заколи една кокошка.
217.
Трите пътя
,
УС
, София, 28.2.1943г.,
Един
българин
вземал пари от един богаташ
българин
.
Синът чел Евангелието и казва на другия
българин
: „Има да ти разправя нещо, да се не безпокоиш.“ Казва: „Толкоз си дал на баща ми и още толкоз има да даваш.
218.
Новата идея
,
УС
, София, 7.3.1943г.,
Българинът
не е разбрал, взема тоягата и налага.
Казва: „Бъди човек, изправи се, говори разумно на хората, постъпвай разумно с тях, че който види, да се весели.“ Сега
българинът
казва би, значи набий го, да знае, че си човек.
219.
Новото верую
,
ООК
, София, 10.3.1943г.,
Един
българин
му казал: “Аго, чалмата гори”.
220.
На място
,
ООК
, София, 17.3.1943г.,
Българинът
турил най-първо Господа на първо място.
Англичанинът, започва с материалното, а свършва с духовното; а пък
българинът
започва с духовното, а свършва с материалното.
И колкото застаряваха, ставаха материалисти – съответствие на идеята – характерните черти на
българина
.
221.
На първо място
,
УС
, София, 21.3.1943г.,
Разправят един анекдот за един млад
българин
, който се наричал Иван.
222.
Събирайте съкровища
,
НБ
, София, 21.3.1943г.,
Един
българин
тръгнал из града да продава магарето си.
Става този
българин
, който се казвал Стоян, и казва: „Ако аз съм Стоян, изгубих магарето, ако не съм Стоян, спечелих един юлар.“ Един анекдот е това.
223.
Малките правила
,
ООК
, София, 24.3.1943г.,
Ние се плашим, както един
българин
се плашил, че от сина му няма нищо да стане.
Сега често и ние постъпваме като този
българин
.
Един
българин
бил много своенравен и казал на жена си: “Утре, като стана, ще ида на лозето да го прекопая”.
224.
Доброта, справедливост, красота, разумност
,
ООК
, София, 31.3.1943г.,
Един
българин
в турско време казал на селяните, че знае турски фарси*.
Викат този
българин
да се разбере, понеже знае турски.
Аз я наричам “Молитва на
българина
”.
Та казвам,
българинът
всякога преувеличава своите страдания.
За бъдеще
българинът
има да изучава този метод, по който начин, музикално може да излезе из едно затруднение.
Един негърски адепт в Африка видял един
българин
и му казал: “Има там едно племе, което най-малко благодари на Бога”.
(Учителя свири “Молитвата на
българина
”.) Туй е половината песен.
Друг път ще ви свиря как
българинът
ще излезе из мъчнотиите.
225.
Двата велики закона
,
УС
, София, 4.4.1943г.,
Казвам, ако един
българин
няма доброто в сърцето си, ако няма справедливостта в ума си, ако няма красотата в душата си и ако няма разумността в духа си, той не е
българин
.
Важното за мене е човек да е човек, после да е
българин
.
Българинът
, той е уд на човечеството, англичанинът е уд на човечеството, германецът е уд на човечеството, русинът е уд на човечеството, всичките народи са удове на човечеството.
226.
Двата принципа
,
НБ
, София, 4.4.1943г.,
Липсва красота в душата на
българина
.
По някой път съзнание има, съвестен е
българинът
, но в него чувството на почит е слабо.
На
българина
му трябва красива душа.
Преди години, един
българин
, учител, ме вика и ми казва: „Да видиш детето ми.
227.
Божественото Слово
,
НБ
, София, 11.4.1943г.,
Българинът
има много добри черти, но
българинът
е толкова упорит, че с девет чифта биволи, като се залости някъде, трябва да го мръднеш.
Ако
българинът
така би се заинатил за Истината, по-добър човек от него не би имало.
Аз съм правил много опити, даже в своите научни изследвания най-първо мислех да пиша нещо за психологията на
българина
.
Но като узнах какъв е
българинът
, казвам си: Туй, което му кажа, няма да го приложи.
Казвам: за бъдеще, не е за
българина
още това.
Казвам: Когато се занимавах с изследванията на
българина
, когато се занимавах с изучаванията на музиката, правил съм опити много пъти.
Българинът
много добре казва: „Чуждото и на Великден се взема.“ Всичките неща, които са чужди, ще се върнат към онзи източник, откъдето са излезли.
228.
Първо и последно място
,
ООК
, София, 14.4.1943г.,
Какво иска да каже
българинът
с тия четири секунди, защо ги взема последователно?
Българинът
казва: “Аз трябва да израста, трябва да си намеря пътя.
В тия четири ноти
българинът
казва: Да расте добре, да си намери път добре, да се оформи добре, да не е беден, но да е богат.
Българинът
не обича да е сиромах.
(Учителя изсвири песента.)
Българинът
разрешил въпроса.
В
българина
има много нещо недоразвито и може би при големите мъчнотии ще ги разреши.
Българинът
мяза на един запушен извор, трябва да се отпуши, да тръгне.
229.
Една мярка
,
МОК
, София, 16.4.1943г.,
Българинът
показва, че е практичен.
230.
Правилата на Любовта
,
ООК
, София, 21.4.1943г.,
Българинът
обича, като пие винце, пелин да има, малко горчиво.
В ихтиманско умира бащата на един
българин
.
Българинът
има енергични тонове.
Българинът
обича от сладките тонове да мине към горчивите тонове.
231.
Движение, учение и работа
,
НБ
, София, 25.4.1943г.,
Или на
българина
да му кажат, че не му провървяло.
232.
Трите метода
,
ООК
, София, 28.4.1943г.,
Българинът
слиза и се качва.
Българинът
е на равно, кълчене няма.
(Учителя свири тъжен български мотив.)
Българинът
мисли.
Българинът
започва да мисли, казва: “Как ще се живее сега?
233.
Движение в природата
,
НБ
, София, 2.5.1943г.,
Един анекдот ще ви кажа: Един
българин
изпраща сина си във Франция.
Българинът
особено обича да стъпва на петите си.
234.
Добър, справедлив, красив и умен
,
ООК
, София, 5.5.1943г.,
Вчера един
българин
дошъл от Германия, говори за модерните бомби, които образували празни пространства.
235.
Старата и новата команда
,
ООК
, София, 12.5.1943г.,
Един
българин
купува една Библия и мисли, че всичко ще му тръгне напред.
Като го изважда от джоба си и го чете, с жена си не се кара, с децата си не се кара, подобрява се положението и той става виден
българин
.
Като минете някъде и намерите тази книжка за Любовта, турете я в джоба си и като
българина
, тупайте се по джоба.
236.
Нищо и нещо
,
МОК
, София, 14.5.1943г.,
Имало един
българин
богаташ, най-богатият
българин
, който някога е живял на земята.
Доста е умен
българинът
.
237.
В любещите ръце
,
УС
, София, 16.5.1943г.,
Българинът
тълкува, казва изядоха ме, но казва и доядоха ме.
Хване се при тази мома, тури ръцете си при колана ѝ –
българинът
казва: „Излиза нещо от момата“ – не я харесва.
Българинът
казва: „Посвири ми музика.
За
българина
това не е така практично.
238.
Добър слуга и господар
,
НБ
, София, 16.5.1943г.,
Един
българин
отива в Америка.
Аз щях да ти кажа как да я целунеш – тъй, както аз я целувам.“ Какво е направил
българинът
?
239.
Възпитателен метод
,
ООК
, София, 19.5.1943г.,
Българинът
казва: “Заповядай”.
240.
Чувство на величавост
,
МОК
, София, 21.5.1943г.,
В
българина
туй чувство на преувеличение е развито, а вие мислите, че имате силна вяра.
У
българина
действа туй чувство на увеличение.
Българинът
обича да преувеличава нещата сто пъти.
Или някой път
българинът
много обича да намалява.
Две качества има
българинът
.
При ангел
българинът
увеличава, при дявол – намалява.
Ти виждаш един човек;
българинът
казва: Той е човек като планина.
241.
В царството си
,
НБ
, София, 23.5.1943г.,
Например,
българинът
има друго едно чувство, не зная другите народи дали го имат.
Казва
българинът
: „Голям човек, планина е.“ Човек планина може ли да бъде?
Ако на български кажеш „син“,
българинът
ще разбере друго.
Българинът
казва: пасе трева.
А у
българина
– казва: „пасе трева“, значи минава, движи се.
242.
Два метода
,
УС
, София, 23.5.1943г.,
Един
българин
иска да се жени, пък няма обуща.
Българинът
разбира сух хляб, вода, малко чесън, малко лук, боб ще свари, леща ще свари, грах ще свари.
243.
Правилно мерене
,
ООК
, София, 26.5.1943г.,
Ако служиш при този, който плаща много, той е като онзи
българин
, който гои свинята си и по 4-5 пъти на вечер става, храни я, много добре е разположен, но туй разположение е само до Коледа.
244.
Геометрически съотношения
,
МОК
, София, 28.5.1943г.,
Значи
българинът
е живял при много оскъдни условия, той не е живял при една богата среда.
Българинът
се отпушва.
Българинът
, като забрави нещо, туря си ръката на челото и мисли.
Ако някой ви запита, как бихте обяснили, откъде
българинът
е научил да увеличава, в кое училище се е учил?
245.
Път на избавление
,
УС
, София, 30.5.1943г.,
Да допуснем, че пишат във вестниците, че вие сте толкова висок, както
българинът
обича да преувеличава, казва: „Висок като топола.“ Ако имаше височината на една топола, в коя къща може да влезе?
Иде един
българин
с хубава шарена кола, спретнат човек с дебели вежди.
Казвам му: „Иди да му кажеш.“ Казва ми: „Не ми хваща окото.“ Аз искам да опитам законът дали работи у този
българин
.
Ако не се решите да кажете на
българина
, че ще си запретнете крачолите, да му кажете той да върви напред, а вие подир него, няма да ви качи на колата.
Ще се качим на новата каруца на този
българин
.
246.
Вяра и Любов
,
ООК
, София, 2.6.1943г.,
Не правете погрешката на един
българин
, който свършил в Америка и като дошъл в България, отишъл на ауденция на този първия министър в България.
Разправяше ми друг един
българин
, който ходил в Русия преди болшевизма.
247.
Умът и сърцето
,
МОК
, София, 4.6.1943г.,
Българинът
, който е умен, турил мярка.
Българинът
дошъл и казва: Ударихме го на ядене.
"Т"-то в
българина
казва: Яденето, което имам, ще го дам.
"Г"-то показва, че
българинът
е овчар, гега има.
248.
По новия път
,
ООК
, София, 9.6.1943г.,
”
Българинът
казва: “Оооо”.
Българинът
казва: “И кален да е, той е Божествен, ще го поочистя”.
249.
Слаб и силен
,
МОК
, София, 11.6.1943г.,
Сега този пример ще го изясня със следното: При Освобождението на България някой
българин
се оженил за една много красива мома.
250.
Да се родите изново
,
НБ
, София, 13.6.1943г.,
Някой човек, като не ни направи това, което искаме, ние се изменяме и казваме: „Не е добър човек.“
Българинът
, като не му направиш добро, казва: „Лош човек е.“ Като му направиш добро, казва: „Добър човек е.“ Право е донякъде.
“
Българинът
често вечерно време пие вода, без да слуша водата какво му казва.
Българинът
туря по-често.
Един
българин
се сгодява.
Казвате: „Аз сам ще си свърша работата.“ Ти сам ще си свършиш работата толкова, колкото я свършил онзи
българин
, който казал на жена си: „Аз утре ще стана, ще впрегна и с талигата ще ида на лозето да го подрежа.“ Жената казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Рекълне рекъл, ще ида да го подрежа.
Казваше ми един
българин
, който е бил в Америка и носел една цигулка в кутия.
Българинът
е доста духовит.
После,
българинът
е много щедър.
После, разправяше ми един
българин
, който се намерил в небрано лозе.
Аз като
българин
поканих още двама.
Затова сега ще те накажа и от твоето ядене ще взема и ще дам на приятелите ти.“ Та този
българин
ми казва: „Не си доядох тогава.“ Българите са много щедри на чуждото.
Когато
българинът
е свободен, не дава нищо.
Един
българин
казва на друг: „А бре, Иване, ижурджият (вероятно думата не е записана правилно) дошъл.“ – „Не давам нищо на този изедник.“ „А бе, Иване...“ – започнал да бие, смазал Драгана.
Като дойде някой турски юзбашия (юзбашия значи началник на 100 души, бинбашия – началник на 1000 души, майор), като дойде юзбашията, изскочи
българинът
, вземе коня му хубаво охранен и Иван започва да разхожда коня.
251.
Отворената врата на Любовта
,
ООК
, София, 16.6.1943г.,
Всеки
българин
, който е минал по пътя на Любовта – искам всички да минете.
252.
Създаде Небето и Земята
,
НБ
, София, 20.6.1943г.,
Един
българин
ми разправяше един анекдот, той е следният: Като
българин
, нямал много пари и дал 10 лева на един астролог, да му направи хороскоп.
253.
Най-разумният акт
,
ООК
, София, 23.6.1943г.,
Българинът
има думата градина, французинът няма градина, той казва жарден.
Онзи
българин
, който пее “А бре, синко”, не е доволен от сина си.
Българинът
като започне една песен провлачено, песен ли е това?
Отива един
българин
и говори на един англичанин, но му говори на български.
Българинът
казва: “Гладен съм”.
”
Българинът
пак му казва на български: “Гладен съм.
254.
Любов и обич
,
ООК
, София, 30.6.1943г.,
Ще видим
българинът
какво може да свири.
Може да очаквате нещо от
българина
, ако разбира Божията Любов.
255.
Правилни отношения
,
МОК
, София, 2.7.1943г.,
Българинът
казва: Ако не се съгласиш с мене, юмрук има.
256.
Оживяване
,
НБ
, София, 4.7.1943г.,
Българинът
не обича да се хоска.
257.
Иоа
,
ООК
, София, 7.7.1943г.,
”
Българинът
не казва “иоа”, но казва: “Ва”.
Българинът
на вола казва: “Ва”.
Като каже
българинът
: “Ва”, ето в какво седи: “Господ е направил света малко терпсесис.
Българинът
както разбира – е това.
Представете си един
българин
.
Защо на турски като кажат “Бол”, вземат го за Добро нещо, а
българинът
като каже “Бол”, значи иде шилото да го мушка, ще дига скандал.
Българинът
вярва, като зашиеш погрешката, се оправя.
258.
Озарени от Любовта
,
НБ
, София, 11.7.1943г.,
Българинът
като каже „баба“, „глупав“ значи.
Българинът
казва: „моето пиленце“.
Когато някой
българин
каже „голям човек като планина“, вярно ли е?
Като си дигне раменете нагоре,
българинът
казва: „Не съм сведующ, не ме питай.“ Като си подига раменете, казва: „Минус, не събирам, не е плюс.
259.
Четирите струни
,
УС
, София, 11.7.1943г.,
Нито един
българин
няма, който знае какво говори кукувицата.
260.
Най-важният потик
,
ООК
, София, 14.7.1943г.,
Българинът
доста хубаво име е турил.
Вземете
българина
, на магарето казва: “Магаре”.
261.
Второ отделение
,
НБ
, София, 18.7.1943г.,
Вие мязате на онзи
българин
, който се върнал от Америка и се явил при тогавашния [княз] Батенберг.
262.
Онаследено и вложено
,
ООК
, София, 21.7.1943г.,
Стане
българинът
през нощта, с кепчето от котела бърка, изпие едно кепче, второ.
263.
Основа за вечността
,
ООК
, София, 28.7.1943г.,
Българинът
, като те покани на гости, за двама-трима приготовлява.
У
българинът
и другите може да задоволиш.
В Америка един американец, един американски проповедник, поканил на гости един
българин
.
Този
българин
повикал още двама други свои приятели, води ги.
Българинът
разбира Любовта, да ядеш.
Аз бих желал музикантите да свирят както яде
българинът
.
Като свири музикантът, да чувстваш, че
българинът
яде.
Англичанинът ни най-малко няма идеята на
българина
и на твоя неприятел, да създаде големи мъчнотии – тури едно препятствие.
Българинът
казва: “След като забогатееш” – t-то показва два пъти да опиташ – “Тури най-добрия пазител да ти пази имането”.
264.
Важното в живота
,
НБ
, София, 1.8.1943г.,
Когато българите имаха война с гърците, българите отстъпили една част и един
българин
, бил учител в една гимназия, останал в една пещера, не може да ходи.
265.
Добро слушане
,
УС
, София, 1.8.1943г.,
Аз често изследвам характера на
българина
.
Погрешката е в
българина
.
Българинът
е много взискателен.
Има две добрини
българинът
.
Българинът
, като направи едно малко зло, хвали се, че е направил голямо зло.
266.
Даровити
,
НБ
, София, 8.8.1943г.,
Има едно чувство в
българина
и е хубаво, аз бих пожелал, когато Господ говори, аз по-далече да седна на стола и да Го слушам.
Този казва: „Ще пропадна, целия ден тя свири.“ Другият
българин
бил по-досетлив.
Когато някой
българин
загази, той е сух.
267.
Факти, закони, принципи / Мисли, чувства, постъпки и пеене
,
ООК
, София, 11.8.1943г.,
Един
българин
ми разправяше как научил английски.
Ако ти не си благодарен на това, не си
българин
.
Ако не знаеш добре да свириш, не си
българин
.
Ако не знаеш добре да говориш, не си
българин
.
Ако не знаеш добре да мислиш, не си
българин
.
Ако не знаеш добре да чувстваш, не си
българин
.
Ако не знаеш добре да постъпваш, не си
българин
.
Това е
българин
.
Българин
го взимам като благ човек.
Привеждам този пример в една беседа: един
българин
ходил да изучава градинарство 3-4 години.
Един
българин
ми разправяше как научил английски.
(втори вариант)
Ако ти не си благодарен на това, не си
българин
.
(втори вариант)
Ако не знаеш добре да свириш, не си
българин
.
(втори вариант)
Ако не знаеш добре да говориш, не си
българин
.
(втори вариант)
Ако не знаеш добре да мислиш, не си
българин
.
(втори вариант)
Ако не знаеш добре да чувстваш, не си
българин
.
(втори вариант)
Ако не знаеш добре да постъпваш, не си
българин
.
(втори вариант)
Това е
българин
.
(втори вариант)
Българин
го вземам като благ човек.
(втори вариант)
Един
българин
ходил да изучава градинарство три-четири години.
(втори вариант)
268.
Вечното благо
,
СБ
,
РБ
, София, 15.8.1943г.,
Тъй щото, ако си
българин
, ти трябва да бъдеш свободен, да прилагаш великите Божии закони и добродетели.
Един
българин
обичал да проповядва за Господа.
Един млад
българин
се оженил, но работите му не вървели добре.
269.
Ден на любовта
,
СБ
,
РБ
, София, 22.8.1943г.,
Като се намери пред някаква мъчнотия,
българинът
казва: „Мечка страх, мене не ме е страх".
270.
Новото в живота
,
СБ
,
РБ
, София, 22.8.1943г.,
Както един
българин
в турско време.
В турско време имало един
българин
, който ходил по река Камчия, която минава там, и цялата гора е присадил с най-хубави плодни дръвчета.
271.
Гласът на душата
,
СБ
,
РБ
, София, 23.8.1943г.,
Едва сега открих причината за противоречието, в което живее
българинът
.
Българинът
е преживял нещо, поради което изгубил религиозното си чувство.
Българинът
има добри черти; справедлив, съвестен, твърд е той – славянин по душа.
Там трябва да работи
българинът
, да развие това чувство.
272.
Блаженствата
,
СБ
,
РБ
, София, 5.9.1943г.,
Като отишъл един
българин
в Америка, един англичанин му казва: "Махни се оттука."
Българинът
казва: "Човекът ми говори нещо хубаво, не разбирам, нали не зная езика.
(втори вариант)
Ако го зная, щях да разбера." Казал му после: "Махни се ти,
българино
."
Българинът
разбрал думата "
българин
" и казва: "Виж, малко и български изопачава, казва и на български човекът, но не разбирам." Всичките човешки езици не са много благородни.
(втори вариант)
Като дойде някой турчин на гости на
българина
, освен че ще го угости добре, но след това турчинът иска да му плати дишжака, като работи със зъбите си, да му плати това.
(втори вариант)
273.
Хармония в живота
,
СБ
,
РБ
, София, 10.9.1943г.,
Един
българин
отишъл на гости у кума си, който бил шеговит човек.
Изобщо,
българинът
е духовит, обича хумора.
274.
Силите на природата
,
МОК
, София, 8.10.1943г.,
И
българинът
е волев човек.
275.
Двата пътя
,
УС
, София, 10.10.1943г.,
Българинът
знае, че ако една година няма дъжд, глад го очаква.
276.
Умен, добър и силен / Умни, добри и силни
,
ООК
, София, 13.10.1943г.,
Има случаи, когато някой човек дойде на земята преждевременно и, ако е
българин
, казва: Не ми върви в България, ще отида в Америка, дано там ми провърви.
Някой
българин
отива в Америка, да печели.
Българинът
, без да мисли за последствията, прави подобни грешки.
На англичанина като кажат „стар“, той разбира звезда на небето, а
българинът
разбира остарял човек, той не разбира звезда.
(втори вариант)
Някой
българин
отива в Америка да си проправи път, понеже тук в България не му върви.
(втори вариант)
Българинът
има един характер.
(втори вариант)
277.
Синовно отношение
,
УС
, София, 17.10.1943г.,
Разправят за един
българин
, от Варненско, че могъл да изяде цяло агне.
Българинът
обича да преувеличава и да намалява – това е негова черта.
И двамата надминават
българина
, който изял едно агне.
Аз съм чувал за един
българин
- разправяха един анекдот във Варненско - хванал се на бас да изяде едно агне.
(втори вариант)
Българинът
представя нещата преувеличени.
(втори вариант)
Този надминава
българина
.
(втори вариант)
Като прочетох това, оттам насетне започнах да вярвам, че това, което казват за
българина
, е вярно.
(втори вариант)
278.
Послушание
,
ООК
, София, 20.10.1943г.,
От години наблюдавам
българина
и виждам, че той е станал по-духовен, започнал е да се вглежда в погрешките си.
Всъщност,
българинът
е материалист.
Българинът
е крайно материалистичен.
(втори вариант)
Българинът
за една педя земя въпрос прави, за една педя земя разваля отношенията си с брата.
(втори вариант)
279.
Средство за подобряване
,
ООК
, София, 27.10.1943г.,
Българинът
е музикален.
Българинът
е музикален, славяните са музикални.
(втори вариант)
Българинът
как е намерил своите минорни гами?
(втори вариант)
280.
Млад и стар
,
МОК
, София, 29.10.1943г.,
Как би я изпял
българинът
вън от школата?
281.
Новото начало
,
УС
, София, 31.10.1943г.,
Един
българин
от Варненско отишъл в града да си купи чехли.
Българинът
се ядосал, но премълчал.
Един
българин
свършил по музика във Франция.
Във Варна един
българин
имал голям крак, отишъл да си купува чехли.
(втори вариант)
Никакви чехли не ти стават."
Българинът
излязъл из града по една местност, близо четири километра от града, обръща се и казва: "Сен калапсъз."
(втори вариант)
Някой
българин
свършил във Франция, с висше образование, иде във Варна.
(втори вариант)
282.
Ценни неща
,
НБ
, София, 31.10.1943г.,
Ако нямаш паспорт, не си
българин
.
И природата те пита,
българин
ли си, или не.
Ако имаш паспорт,
българин
си; нямаш ли паспорт, не си
българин
.
Разликата между евреина и
българина
се заключава в писането: евреинът пише отдясно – наляво, а
българинът
– отляво – надясно.
Един
българин
отишъл в странство с паспорт, издаден от България.
283.
Мажорни и минорни гами
,
ООК
, София, 10.11.1943г.,
]. Мажорното пеене и свирене спасява
българина
.
Понеже е сатурнов тип,
българинът
се спасява от песимизма чрез игра и песен.
Българина
това го е спасявало (мажорното свирене и пеене).
(втори вариант)
Понеже
българинът
е песимист, Сатурнов тип, като поиграе, минавало му е.
(втори вариант)
284.
Закон на хармонията
,
МОК
, София, 12.11.1943г.,
Българинът
боде вола с остен и казва: Ди-и, ди-и!
Ако на
българина
кажеш „ди-и, ди-и, ще се докачи и ще отговори: Вол ли съм, че ми казваш така?
Българинът
може да си служи с глагола и без местоимението.
Ако някой
българин
си служи всякога с личното местоимение пред глагола, той е от английски произход.
Българинът
обича да отлага, но същевременно търси сигурна почва.
Българинът
е до известна степен суеверен.
Причината за суеверието на
българина
е вътрешна.
285.
В Негово име
,
НБ
, София, 14.11.1943г.,
Преди години, когато правех своите научни изследвания върху психологията на
българина
, дойде при мене един наш брат, сега е в невидимия свят, да ме покани да присъствам на един от неговите спиритични сеанси.
Не е въпрос да се отречеш от себе си, но ако си
българин
, да станеш истински
българин
; ако си англичанин, руснак, французин, или от каква и да е народност, трябва да бъдеш истински човек.
286.
Любов и безсмъртие / Смъртни и безмъртни
,
ООК
, София, 17.11.1943г.,
Българинът
има обичай, преди да му сипят ядене, да удари леко чинията с лъжицата, да не би да е пукната.
Българинът
, когато му дадат една
(втори вариант)
Един
българин
ми разправяше своята опитност: „Останал един лев в джоба ми, мислех откъде да взема хляб.
(втори вариант)
Мене ми разправяше друг един
българин
във Варна.
(втори вариант)
287.
Доволен и благодарен
,
МОК
, София, 19.11.1943г.,
Защо
българинът
си прави пастърма?
288.
Обикновени и необикновени процеси
,
МОК
, София, 24.11.1943г.,
Как пее
българинът
?
Обаче, това, което
българинът
разбира под „свобода” не е истинското понятие.
Често
българинът
си служи с фигури на речта.
289.
Три важни неща / Трите важни неща
,
НБ
, София, 28.11.1943г.,
Българинът
обикновено изхвърля местоимението.
Българинът
има много време, говори продължително, обяснява нещата.
В миналата война един
българин
спечелил много пари.
Българинът
, като махне личното местоимение, туря на глагола на края едно окончание и от него се показва лицето.
(втори вариант)
Българинът
продължава времето, доста време има, прави си опити.
(втори вариант)
290.
Човешка и Божествена любов
,
УС
, София, 28.11.1943г.,
Българинът
е практичен: две трети от благата иска да задържи за себе си, а за ближния си – една трета.
Така казва практичният
българин
.
Българинът
, който е практичен, казва това.
(втори вариант)
291.
Малките величини / Малките работи
,
ООК
, София, 1.12.1943г.,
Българинът
казва: „Тя ми съдовете; или кучето ла, т.
Българинът
туря нещо, което лае - свързано е е един глагол.
(втори вариант)
Един
българин
казва: „Чудни са съвременните хора!
(втори вариант)
292.
Най-голямото изкуство
,
МОК
, София, 3.12.1943г.,
Българинът
има обичай, като посее нивата си, всяка сутрин отива да я наглежда.
293.
Благата в живота
,
ООК
, София, 8.12.1943г.,
Обикновено
българинът
дава малко, той не е готов да даде половината от своето благо на ближния си.
Един
българин
отишъл в гората да сече дърва.
(втори вариант)
Българинът
никога не дава половината.
(втори вариант)
294.
Музикални упражнения
,
МОК
, София, 10.12.1943г.,
Ако
българинът
възприеме тоя ритъм, животът му коренно ще се измени.
(Свири и пее тъжна българска песен: „Снощи си, майко, повечко винце пийнах; на кръчмаря много парици дадох, та оголях, майко, пропаднах.”) Тук
българинът
оплаква грешката си.
295.
Най-великата наука
,
УС
, София, 12.12.1943г.,
" Ако
българинът
иска да стане човек, готов ли е да даде сърцето си на Бога?
Българинът
не се е вслушвал в кукуригането, да чуе, колко различни тонове има.
Един трудолюбив
българин
се върнал вечерта вкъщи, уморен от работа и труд.
Един
българин
овчар слушал свещеника в черква да проповядва за Христа, как евреите Го измъчвали, как Го разпнали.
Един български офицер ми разправяше една своя опитност: До сръбско-българската война аз мислех, че
българинът
е прост, невежа.
Един български офицер ми разказваше: "Аз до сръбската война мислех, че
българинът
е невежа.
(втори вариант)
Българинът
не знае какво значи, не се е вслушал, да знаете каква интонация има.
(втори вариант)
Връща се един
българин
, който е много трудолюбив, но жена му малко деликатна, не обича да работи.
(втори вариант)
296.
Блажени нищите
,
УС
, София, 19.12.1943г.,
Като се върнете у дома си, направете като онзи
българин
.
(втори вариант)
297.
Безопасното място / Посока на движение
,
ООК
, София, 22.12.1943г.,
Българинът
казва: Ожених, ожънах нивата си.
Ако влезеш в дома на
българина
в кално време, няма да се събуеш, но ще влезеш с калните си обувки.
– Как трябва да постъпи
българинът
?
Българинът
, например, употребява глаголът „казвам“ в безлична и в лична форма: „казвам“ и „аз казвам“.
Българинът
има повече време, затова си служи с две форми.
Само
българинът
може да каже „казвам".
(втори вариант)
Българинът
казва „казвам" и „аз казвам". Защо?
(втори вариант)
Българинът
прави разлика.
(втори вариант)
Защото
българинът
разполага с повече време, англичанинът - с по-малко време.
(втори вариант)
Българинът
, като му идеш на гости, той не ти носи чехли.
(втори вариант)
Българина
само едно нещо може да го поправи.
(втори вариант)
298.
Сянка и реалност
,
МОК
, София, 24.12.1943г.,
Един млад
българин
свършил науките си в Америка – това било наскоро след освобождаването на България.
Българинът
търси път за примиряване на доброто със злото.
299.
Божията воля / Волята Божия
,
УС
, София, 26.12.1943г.,
Един
българин
му възразил: Това е невъзможно!
Един
българин
, в миналата война, останал далеч от своята част, под неприятелските куршуми.
Българинът
особен строеж има на цигулките, той има с три струни.
(втори вариант)
Един
българин
му казва: "И орехи да са на едно място, не могат да се съберат." Те са неверни работи.
(втори вариант)
Привеждал съм примера за онзи
българин
в гръцко-българската война, който останал да се моли и казва: "Господи, покажи ми, че си жив." Една костена жаба, която чула, задига половин самун хляб, занася му в пещерата.
(втори вариант)
300.
Малкото добро
,
ООК
, София, 29.12.1943г.,
Българинът
обича числата 3, 6 и 9, защото и тия числа работят за него.
По някой път и вие прихнете и мязате на този
българин
- излеете тигана на главата.
(втори вариант)
За
българина
са: три, шест и девет.
(втори вариант)
Българинът
обръща внимание на двете.
(втори вариант)
301.
Възприемане и предаване/Сито и дармон
,
УС
,
СБ
, София, 2.1.1944г.,
Българинът
си служи и с двете.
Когато иска да направи нещо,
българинът
прекарва нещата през дармон.
Когато
българинът
иска лесно да свърши работа, не взема ситното сито, но големия дърмон.
(втори вариант)
Българинът
под дърмон разбира най-хубавите работи, които искаш да ги прекараш, прекарай ги през дърмона.
(втори вариант)
Българинът
се е ухитрил.
(втори вариант)
Българинът
направил тия дупки два пъти по-големи, отколкото трябва. Защо?
(втори вариант)
Като употребявал дармона,
българинът
направил една погрешка – турил два пъти по-големи дупки, отколкото трябва!
(втори вариант)
302.
Родени от Бога
,
ООК
, София, 5.1.1944г.,
Един
българин
отишъл в Германия.
Знайте, че и вие ще заминете за другия свят с празни ръце, като тоя
българин
.
Нали имаме онзи случай за онзи
българин
, който отишъл в Берлин, за няколко месеца спечелил осем хиляди марки - по трийсет лева марката, двеста и четирийсет хиляди лева.
(втори вариант)
303.
Ново разбиране
,
МОК
, София, 7.1.1944г.,
По тоя ритъм аз съм изучавал
българина
.
В характера на
българина
има съмнение, недоволство.
Българинът
казва: Аз зная да събирам доброто и злото, да ги примирявам.
304.
Най-красивият ден
,
УС
,
ИБ
,
ПС
, Мърчаево, 16.4.1944г.,
В
българина
има една черта, малко чистота има.
Човек ако разчита на звездите остарял е съвсем, според
българина
.
Българинът
трябва да работи върху себе си, да придобие по-голяма чистота.
(втори вариант)
305.
Поливане
,
ИБ
,
ПС
, в.Острец, 25.8.1944г.,
Защо
българинът
нарекъл туй, което гори и поддържа горението, като се съедини, нарекъл го вода.
306.
Зовът на новото
,
ИБ
,
ПС
, Мърчаево, 24.9.1944г.,
Българинът
много добре пее „фа“.
От всички тонове
българинът
„фа“ взема най-вярно.
Един
българин
ходил из драките и дрехите му се одърпали.
Преди години във Варненско двама битолски просяци отиват при един
българин
да просят.
Отива
българинът
в кръчмата и казва: За пръв път накарах един сляп човек да прогледа.
Сприхавият
българин
са страданията в света, които ще те накарат да прогледаш.
Един
българин
ми разправяше: Аз 30 години пасох овце, нито една овца вълк не ги е изял.
Един
българин
объркал пътя си в една гора и като се лутал между драките, изпокъсал дрехите си.
(втори вариант)
Страдание, което в ръката на сприхавия
българин
, заставя слепия да прогледа.
(втори вариант)
Българинът
взима най-точно тона „фа”.
(втори вариант)
307.
Милият поглед
,
ИБ
,
ПС
, София, 22.10.1944г.,
Дойде един
българин
, какво ще му свириш?
За изяснение: представи си, че при тебе дойде един
българин
.
(втори вариант)
308.
Служители на земята / Служители
,
ИБ
,
ПС
, София, 25.10.1944г.,
Българинът
взема стъргана ряпа.
Българинът
е много фигуративен.
Българинът
употребява ряпа, ситно настъргана, или очистително.
(втори вариант)
Така разбира
българинът
достойния човек – изправен стои.
(втори вариант)
309.
Слабият и силният
,
ИБ
,
ПС
, София, 29.10.1944г.,
Българинът
беше много голям герой, да покаже геройството обяви политическа война на Англия и Съединените щати.
Мене ми разправяше един
българин
, бил в град Бостън, казва: Гледам в града се разхожда един европейски цар из главните улици.
Българинът
го хваща за крака, дига го нагоре, сваля го, пак го дига, обръща го надолу с главата, пак го дига.
Някой е
българин
, но той още не е определен за България; някой е англичанин, но и той още не е истински англичанин.
(втори вариант)
По закона на кармата някой е дошъл в България или в Англия, облякъл се е в дрехата на
българин
, на англичанин, без да е истински
българин
или англичанин.
(втори вариант)
Българинът
българите си обича.
(втори вариант)
Един
българин
, бил в Бостън и там видял нещо интересно.
(втори вариант)
310.
Реалности в живота
,
ИБ
,
ПС
, София, 5.11.1944г.,
Аз харесвам една черта на
българина
.
Но
българинът
не му плаща, докато не свърши работата.
Българинът
казва: Първо ще работим, а после ще ядем.
Разправяше ми един
българин
от Варненско, от село Николаевка, как пътувал един ден с колата си, впрегната с два коня.
Аз харесвам една черта на
българина
.
(втори вариант)
Но
българинът
не му плаща, докато не свърши работата.
(втори вариант)
Българинът
казва: Първо ще работим, а после ще ядем.
(втори вариант)
Разправяше ми един
българин
от Варненско, от село Николаевка, как пътувал един ден с колата си, впрегната с два коня.
(втори вариант)
311.
Най-лесната работа
,
ИБ
,
ПС
, София, 8.11.1944г.,
Тази песен вече никой
българин
не може да поправи.
(Учителят свири нещо българско.) Този
българин
вече се е освободил от всички свои стари работи, казва: Напущам всичко.
Българинът
казва: Я ми посвири „Заплакала е гората“, или „Стоян мами си думаше“.
Българинът
ще те накара да му изпееш песните „Заплакала е гората” и „Стоян мами си думаше”.
(втори вариант)
Всеки
българин
знае тия песни – за него те са класически.
(втори вариант)
Българинът
има много хороводни песни, но не знае да ги играе.
(втори вариант)
Тоя
българин
, за когото се говори в песента, се е освободил от всички стари работи.
(втори вариант)
312.
На фокус
,
ИБ
,
ПС
, София, 15.11.1944г.,
Сталин е много практичен човек, никога не се занимава с отвлечени работи, тъй както един практичен
българин
.
Сега
българина
го харесвам.
Какъв е процентът да стане министър един
българин
?
На пет милиона мъже и пет милиона жени – да кажем, че са толкоз, те не са толкоз – всеки
българин
може ли да бъде министър?
Всеки
българин
може да бъде министър на себе си.
Имаше един
българин
, той беше братът на Лулчев, имаше желание да стане министър.
На пет милиона мъже и на пет милиона жени, ако всички българи са десет милиона, може ли всеки
българин
да стане министър?
(втори вариант)
Всеки
българин
може да стане министър на себе си.
(втори вариант)
Той наподобява практичния
българин
.
(втори вариант)
Ако
българинът
постъпва така, одобрявам го.
(втори вариант)
Българинът
харесва хора, които дават нещо от себе си; те оставят нещо в дома ти.
(втори вариант)
313.
Най-малкото приложение
,
ИБ
,
ПС
, София, 17.11.1944г.,
В Провадийско, една математическа задача, имало двама селяни: единият съсед турчин, другият
българин
.
Българинът
дал осем крини жито на турчина в заем.
В Провадийско имало двама съседи –
българин
и турчин.
(втори вариант)
Българинът
дал на турчина осем крини жито на заем.
(втори вариант)
След като плащал турчинът десет години житото, останал да дължи на
българина
още 80 крини.
(втори вариант)
314.
Деветте съществени причини / Девет съществени причини
,
ИБ
,
ПС
, София, 19.11.1944г.,
Като дойдем до българското алегро, то е
българинът
, който работи, изважда богатство.
Аз харесвам
българина
, някой път е безкористен.
Всеки човек и всеки
българин
трябва да живее по тоя закон.
(втори вариант)
Алегрото в българските песни представя
българина
, който работи, изважда богатството си навън.
(втори вариант)
Казвате: „Игрива песен." Понякога
българинът
е безкористен.
(втори вариант)
315.
Божествени подбуди / Божествени импулси
,
ИБ
,
ПС
, София, 22.11.1944г.,
Българин
, когато е овчар, той си има една такава гега като р-то, с която хваща овците.
316.
Най-малката работа / Мога да постигна
,
ИБ
,
ПС
, София, 6.12.1944г.,
Няма да изпадаме в онова противоречие, в което изпаднал един
българин
.
Българинът
му показал и му казал, че идната година ще му донесе и той да ги опита, сега останала само една да му покаже.
След това дошъл
българинът
.
(втори вариант)
317.
Постижения / Постижение
,
ИБ
,
ПС
, София, 8.12.1944г.,
Един
българин
се намирал между хора, които знаели да свирят.
Един
българин
носил един тъпан.
В това отношение, ти ще приличаш на оня
българин
, който се хвалил, че знае да бие тъпан.
(втори вариант)
318.
Разумна икономия / Нова земя
,
ИБ
,
ПС
, София, 10.12.1944г.,
Българинът
в рая е бил много добър градинар, когато е бил слуга при Ева.
Българинът
в рая се наричал благ градинар, благи градинари.
Аз бих желал
българинът
да си държи градинарството.
На
българинът
вярата се опитва.
Веднъж
българинът
се опитала неговата вяра в един негов морков.
Какво представя
българинът
?
(втори вариант)
Още в рая
българинът
е бил градинар – слуга на Ева.
(втори вариант)
Името „
българин
" произлиза от думите "благ" и "градинар".
(втори вариант)
От времето, когато бил в рая, досега,
българинът
е все градинар.
(втори вариант)
Желая и в бъдеще
българинът
да се занимава с градинарство и с обработването на земята.
(втори вариант)
Едно време, в далечното минало, опитали вярата на
българина
с един морков.
(втори вариант)
Един богаташ,
българин
, минал покрай градината на един градинар.
(втори вариант)
319.
Последно Слово / Последното слово
,
ИБ
,
ПС
, София, 20.12.1944г.,
Често наблюдавам
българина
, изучавам проявите на неговия характер.
(втори вариант)
Българинът
казва: Достатъчно въздух има в природата.
(втори вариант)
НАГОРЕ