НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
3
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
3
:
1000
резултата в
397
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тогаз се обърнах аз и видях
,
НБ
, София, 24.2.1935г.,
Ти прекарай ножа си, а аз ще ти докажа, че има един
българин
, който може да търпи.
– Не, вие трябва да търпите като този
българин
, с онова олимпийско спокойствие.
Ако трябваше да се направи тази операция на мене, надали бих издържал като този
българин
.
След това, този
българин
пак ще се обърне към лекаря с думите: Благодаря ви, господин докторе, че ви направих малко труд, ще ме извините.
Сега
българинът
трябва да развива вярата си, той има вярвания, вярата в него е слабо развита.
Ако дадете на
българина
пари на заем да му услужите, той веднага ще ви има доверие, но ако му откажете, той веднага се разколебава, губи доверието си към вас.
Дойде, каза той, при мене един
българин
и ми разправи от какво страда.
– Няма нищо, аз съм
българин
, ще търпя.
А за този
българин
, не се знае дали е чел някакви молитви.
2.
Развитие на справедливостта
,
ООК
, София, 27.2.1935г.,
Българинът
казва: „Аз не искам да бъда опашка." Не иска да бъде последен в живота.
3.
Двата университета. Съживяване на царския син / Двата университета (Съживяване на царския син)
,
МОК
, София, 8.3.1935г.,
Един
българин
взел на заем от един банкерин един лев и попитал: "Колко лихва да ти дам?
Например, вие никога не сте се спирали при някои случаи: Един
българин
върви по нивата и бие вола.
И как бихте говорили на тоя
българин
?
Тоя
българин
гледа и казва: "Извинете, много ви благодаря.
Един
българин
взел от един банкерин един лев и попитал: „Колко лихва да ти дам?
(втори вариант)
Един
българин
върви по нивата и бие вола.
(втори вариант)
И как бихте говорили на тоя
българин
?
(втори вариант)
Тоя
българин
гледа и казва: „Извинете, много ви благодаря.
(втори вариант)
4.
И отиде, та се представи
,
НБ
, София, 10.3.1935г.,
Вземете, например, в България всеки
българин
мисли, че може да стане министър.
5.
Най-младият в света
,
МОК
, София, 15.3.1935г.,
Един
българин
, като ходил да избира служба, един ден минавал през градската градина.
Един
българин
, като ходил да избира служба, един ден минава през градската градина.
(втори вариант)
6.
Трите правила. Път за освобождение
,
ООК
, София, 20.3.1935г.,
Аз съм наблюдавал какъв е характерът на
българина
в някои места във Варненско.
7.
Божественият подтик
,
ООК
, София, 27.3.1935г.,
Много хора са ходили на другия свят и след като поседят една-две години, казват: „Да се върнем на земята." Питам сега: един
българин
със своите потури, ако влезе в един модерен журфикс [журфикс (от фр.) - определен ден през седмицата за посрещане на гости] на някои посланици с фракове, цилиндри, ръкавици, този
българин
като поседи, поседи.
8.
Който се учи на словото Божие
,
НБ
, София, 31.3.1935г.,
В това време, англичанинът се обръща към един
българин
, който седял до него и му казал: Моля ти се, познаваш ли този господин?
По един ред на етикеции,
българинът
запознал господина с англичанина, който пристъпва внимателно към заспалия, побутва го и му казва: Господине, палтото ви гори.
Ако беше
българин
, той направо щеше да пристъпи към заспалия, ще го бутне и ще му каже: Виж, че палтото ти гори.
Представи си, че ти си или окултист, или евангелист, или православен, или комунист, или каква и да е партия или народност, например
българин
или англичанин, но се намериш в гората сам, без никаква храна и останеш там 4–5 деня гладен, без никаква храна.
9.
Първото стъпало на Любовта
,
ООК
, София, 3.4.1935г.,
Срещнах един господин, един
българин
, който ми разказва: „Имах един навик да побивам жена си, един лош навик.
10.
Двете силни точки
,
ООК
, София, 10.4.1935г.,
Бях в Габрово по време на моите изследвания, в дома на един млад
българин
, доктор по философия и психолог.
Отива един
българин
с празни ръце при лекаря.
Друг път елате." Втори път идва
българинът
и носи един голям пуяк - турил го на рамо.
Лекарят
българина
ли приел, или пуяка?
Пуякът препоръчва
българина
.
Българинът
има една черта.
11.
Насока отвътре
,
МОК
, София, 12.4.1935г.,
Когато онзи
българин
се качил с лицето към задницата на коня, казал, че светът не е направен, както трябва.
Един
българин
се качил на един кон.
12.
Най-голямото изкуство
,
ООК
, София, 17.4.1935г.,
Един
българин
, свършил висше образование, и казва: „Най-сетне малко свободен да бъда.
13.
Трите степени / Три степени в християнството. (Трите обязаности на човека. Двете категории. Екзаменът. Бележките)
,
УС
, София, 21.4.1935г.,
Един лекар разправя една своя опитност за голямото търпение и самообладание на един свой пациент-
българин
.
Мене ми разправя един
българин
, отива при един лекар и той го пита: „Как искате да ви направя операцията, тя е доста сериозна, с упойка?
(втори вариант)
Аз съм
българин
, който може да бъде търпелив!
(втори вариант)
14.
Един от дванадесетте
,
НБ
, София, 28.4.1935г.,
Отива един
българин
в дома на един знаменит проповедник в Америка, който имал една красива дъщеря.
Българинът
се увлякъл в дъщерята и се опитал един ден да я докачи, стиснал ръката ѝ.
Като се научил за това нещо бащата, веднага извикал този
българин
и му казал: Господине, скоро да си вървиш!
Кое накарало този
българин
да ѝ стисне ръката?
15.
Пак се яви
,
НБ
, София, 5.5.1935г.,
Сега ще приведа един анекдот от българския живот: Един млад
българин
, родом от едно от българските села, ходил да учи в странство.
16.
Последният изпит
,
ООК
, София, 15.5.1935г.,
Един
българин
разбойник, подвизавал се в Делиорман, обира един търговец.
Често гледам някой
българин
, като срещне някого, пита: „Къде отиваш?
Не съм срещнал нито един
българин
.
Американецът и
българинът
си мязат: като се възбудят, и единият, и другият забравят, че има Господ.
" „Те с пари му служат, а Господ иска без пари." И този човек е
българин
, и аз го чакам още, все ще дойде при мен.
17.
Общи погрешки и общи добродетели
,
ООК
, София, 29.5.1935г.,
Отиде някой
българин
във Франция, Англия, Америка, считат го за неприятел на Съглашението.
18.
Фа–фа диез / Фа и фа диез
,
МОК
, София, 31.5.1935г.,
(Учителят свири нещо като гайда.) Това пеене е българско,
българинът
като загази, тогава свири.
Българинът
, дето някой път не обича да пее, той е преял.
Затуй
българинът
, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез.
И
българинът
взема фа само като си е свършил работите.
Българинът
, като загази вече, тогава свири.
(втори вариант)
Българинът
, който някой път не обича да пее, той е преял.
(втори вариант)
Затуй
българинът
, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез.
(втори вариант)
И
българинът
взема фа само като си е свършил работата.
(втори вариант)
19.
Прав и крив път
,
ООК
, София, 12.6.1935г.,
Някой
българин
, като иде в Америка, хваща го носталгия за България - не за хората, но за всичката окръжаваща среда.
20.
Плащане на дългове / Изплащайте дълга си
,
УС
, София, 16.6.1935г.,
Българинът
казва: „Внеси кал, че берекет да има.“ Сега туй е външната страна.
(втори вариант)
21.
Сгърбената жена
,
НБ
, София, 23.6.1935г.,
Най-после се чуло за този прочут
българин
маракчия и турчинът го извикал дома си и му казал: Искам да изправиш крака на жена ми, без да я пипнеш.
Следователно, и ние като този
българин
се поставяме в известни противоречия и за разрешаването им искаме срок от седем деня, да мислим.
22.
Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него
,
УС
, София, 23.6.1935г.,
Българинът
е много тщеславен.
(втори вариант)
Един
българин
ми разправяше следния пример.
(втори вариант)
23.
Начало и край / И до края, както и в началото. (Нищо няма да ви стане)
,
УС
, София, 30.6.1935г.,
Българинът
, ако направи веднъж, няма да си позволи втори път това.
(втори вариант)
Целия си живот един
българин
няма да може да си плати едно удоволствие.
(втори вариант)
А думата жънене, садене на жито –
българинът
казва жънене за житото, а жени сина си, разбира друго – женитба. Жетва.
(втори вариант)
24.
Към мене / Обърнете се към мене
,
УС
, София, 7.7.1935г.,
Българинът
е много непостоянен като народ.
(втори вариант)
Много непостоянен е
българинът
.
(втори вариант)
По–непостоянен народ от
българина
няма.
(втори вариант)
Българинът
и като шие, има нещо, не достига.
(втори вариант)
25.
На утрешния ден
,
НБ
, София, 7.7.1935г.,
Българинът
Дан Колов иска да повдигне България пред външния свет, да покаже на другите държави какъв е
българинът
.
26.
Първата дума
,
МОК
, София, 12.7.1935г.,
"
Българинът
казва: "Как си?
" Ти казваш: "Господи, чух гласа ти, но аз съм
българин
, аз съм англичанин, аз съм французин." Казва Господ: "Кой ти каза, че си
българин
?
" Според мене
българин
е онзи, който обича.
Сега много работи може да ви говоря, може да ви дам два милиона марки, като онзи
българин
, но ни най-малко няма да се измени вашия живот.
Един
българин
взел германски марки и вложил в банката 600 хиляди германски марки.
27.
Развързано ще бъде на небето
,
НБ
, София, 14.7.1935г.,
Българинът
го е страх и от вторника, той го счита за злокобен ден и намира, че работите му тогава не вървят.
Ако
българинът
срещне на пътя си поп, той веднага се връща дома си.
Защо
българинът
като срещне едно свещено лице, един служител на Бога, трябва да се върне назад и да не отиде на работа?
28.
Словото и животът
,
УС
, София, 14.7.1935г.,
Може да си
българин
, може да си сърбин, англичанин – това е училище.
(втори вариант)
29.
Колко е добър Господ
,
ООК
, София, 17.7.1935г.,
Разправяше ми един приятел за някой
българин
богаташ, който имал един хубав часовник със златен кордон и много украшения.
30.
Любов и служене / Любов и служене. (Чешмата в двора)
,
УС
, София, 21.7.1935г.,
Българинът
мислил– мислил и един като чел, той прави превод: опържил лука си и го изяде.
(втори вариант)
31.
Стар и нов порядък
,
ООК
, София, 24.7.1935г.,
Англичанинът ще го удари четири-пет пъти по носа, по очите с юмрук, а пък
българинът
ще отиде да вземе от плета един кол и - един удар оттук, един удар оттам, и побеждава противника.
32.
Незавършени, преходни и завършени процеси
,
МОК
, София, 26.7.1935г.,
Защото
българинът
, като тропа бързо, майсторски тропа.
Значи
българинът
дето не му върви, той трябва да измени тоновете: (Учителят свири и пее: "Не пей синко, какво правиш?
33.
Новораждане
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1935г.,
Българинът
често употребява израза: „Иде ми да те изям“.
34.
Проява на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.8.1935г.,
Млада българка се оженила за един
българин
, но той излязъл много несръчен човек.
35.
С человечески езици
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1935г.,
Тази е причината, че
българинът
няма чувство на благоговение, на почит и уважение.
Един млад
българин
, на име Стоян, роден някъде из Варненските села, като му дотежал живота, казвал: Не ми се живее вече!
Преди години дойде при мене един богат
българин
, милионер.
После казах на този богат
българин
за да не се съмняваш в Божествения закон, който работи със сигурност сто на сто, т. е.
36.
Стари и нови разбирания
,
СБ
,
РБ
, София, 2.9.1935г.,
Те трябва да имат характера на онзи
българин
, който се отличавал с голяма отстъпчивост.
Един ден този
българин
отишъл на баня и седнал пред една курна да се къпе.
В същата баня имало един турчин, който чул думите на
българина
.
– поклонил се
българинът
и отишъл на съседната курна.
Спокойно, невъзмутимо
българинът
отишъл на трета курна.
Българинът
ще постъпи точно обратно: ще остане при гостите, докато си отидат, и след това, с голямо закъснение, отива на определената среща.
37.
Всичко е за добро
,
СБ
,
РБ
, София, 3.9.1935г.,
Няма
българин
, който да е създал в музиката нещо самобитно, нещо безсмъртно.
38.
Всичко чрез Него стана
,
НБ
, София, 8.9.1935г.,
Сега ще ви приведа един пример за един
българин
, който се казвал Стоян.
39.
Степени на числата
,
МОК
, София, 13.9.1935г.,
Имаше един знаменит
българин
, който се наричаше Шангов.
40.
Когато беше по-млад
,
НБ
, София, 15.9.1935г.,
Всеки
българин
, когато нямаше кибрит в селата, имаше една кесия и в нея един кремък, огниво и прахан.
Един англичанин, един французин, американец, който по този начин потупва слугата си, или един
българин
, какво разбиране има в това?
41.
Скъпоценото камъче / Скъпоценното камъче под езика
,
УС
, София, 15.9.1935г.,
Българите, когато нямат главоболие, вземат ножа, режат на големи парчета, щом му дойде бела,
българинът
казва: „Ушурджията дошъл, Иване.“ „Нека дойде“ – реже на едро.
(втори вариант)
42.
Защо им говориш с притчи?
,
НБ
, София, 22.9.1935г.,
Трябва да бъдете като онзи млад
българин
Стоян, на когото майка му често му казвала: Стоянчо, сине Стоянчо, от тебе човек няма да стане.
Колко години се е мъчил
българинът
, докато я научи как да я пише тази дума, и още не се е научил нито да я пише, нито да я произнася.
43.
Чувство на сигурност
,
МОК
, София, 4.10.1935г.,
В едно отношение гледам
българинът
[е по-] умен.
Българинът
, когото поправят веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, най-после научи.
Идва при мен един
българин
иманяр.
Един
българин
не знаел турски, пък видял, че му се запалила чалмата от чибука и казва: „Ага, чалмата гори!
44.
Кристализиране на човешката душа
,
СБ
,
РБ
, София, 6.10.1935г.,
Значи
българинът
има шанс да гътне.
Един
българин
, който се учил да фиксира мечка, но тя не се фиксира.
Този
българин
пак хубаво разбрал: по-добре на дървото на живота, отколкото грубата материя.
Вие, ако бяхте на мястото на този
българин
, какво щяхте да направите, ако не можете да фиксирате мечката?
Един
българин
правил опити да фиксира мечки.
(втори вариант)
45.
Новият начин
,
ООК
, София, 9.10.1935г.,
Идва от Америка един
българин
и разказва: толкова автомобили има там, че на хората им омръзват и ги оставят.
Един
българин
взел за 12 долара (1200 лв.) един автомобил, поправил го малко и си служи с него.
Или, ако си
българин
, трябва да говориш много добре български.
46.
Самопознание и самовъзпитание
,
ООК
, София, 16.10.1935г.,
Във Варненско, в село Николаевка, един
българин
срещнал един свой приятел и влезли в кръчмата.
47.
Забравените неща
,
НБ
, София, 20.10.1935г.,
Ще ви приведа един пример: Един
българин
живее в Америка, един и вярващ, който вярва в тия светове.
Другият
българин
отива във Вашингтон.
Приятелят му – този
българин
пише тъй: В деня, в който получиш това писмо, ще приемеш тия 20 долара, той искал да му прати още други 10 долара да си плати.
Тук при мене иде един
българин
и три години все по 150 лева иска.
48.
Умих се и гледам
,
НБ
, София, 27.10.1935г.,
В сравнение с тях
българинът
е вегетарианец.
49.
Единият лев
,
ООК
, София, 30.10.1935г.,
Ако всеки
българин
отделя на ден по един лев, той ще има 365 лв.
Ако всеки
българин
отделяше по един лев, бедни българи нямаше да има!
Българинът
има особен характер.
50.
Знание и чувствителност
,
МОК
, София, 1.11.1935г.,
Казвам на един познат
българин
: „В туй село можеш ли да ме заведеш?
51.
Срещата на Любовта
,
ООК
, София, 6.11.1935г.,
А
българинът
ще се извинява на онези, с които е уредил среща, че гости му дошли.
52.
Божественият избор
,
МОК
, София, 8.11.1935г.,
Един
българин
, който свършил във Франция, бил запознат с французката литература, свършил по музика, после в тогавашните времена свършил по пеене, свършил по танци.
Голям чиновник става този
българин
.
Преди няколко време дойде един
българин
с една странна идея.
53.
Тайната на даването
,
ООК
, София, 13.11.1935г.,
Казвам: Жалко, че само един
българин
се е намерил смел, да надупчи 18 души.
Българинът
е станал Сатурнов тип, тъжен; или крайно весел, или тъжен.
Като засвиря нещо българско на
българина
, той веднага го чувства.
/Учителя свири българска народна песен./ Какво изразява
българинът
с тази песен?
Дотам е дошъл
българинът
сега.
54.
Плевели
,
НБ
, София, 17.11.1935г.,
Слушал съм някой
българин
да казва: „Да ме направят министър, ще обеся всички.“ Това е стара идея.
Един
българин
венчавал един млад момък, станал му кум.
55.
Към извора
,
ООК
, София, 27.11.1935г.,
Тогава, прав е бил
българинът
, от онзи анекдот, който влязъл в една баня, съблякъл се и, понеже всички били голи, вързал си една мартеница, да не се изгуби.
Вам ви се вижда смешно, че този
българин
го било страх – да не се изгуби в банята, вижда ви се тази работа малко чапрашък*.
Туриш си една червена дреха на гърба и минаваш за
българин
; туриш си синя дреха и минаваш за англичанин.
Червената дреха няма нищо общо с
българина
, нито синята – с англичанина.
56.
Огънят на пречистването. Едно добро / Огън на пречистване
,
УС
, София, 1.12.1935г.,
Така англичаните кълцаното месо вечерно време го ядат, а
българинът
на обяд ще има кюфтета, а англичаните, като останало месото, че няма какво да го правят, те ще направят кюфтета.
На
българина
му кажи „син“, той ще му трепне сърцето: неговият възлюблен син; но ако кажеш „син“ на англичанина, то той казва „грях, престъпление“.
Българинът
казва: „сънят ми“ и англичанинът казва: „сън“.
57.
Същественото
,
МОК
, София, 6.12.1935г.,
След месец като седи, пак ще стане
българин
.
Българинът
някой път във възклицанието казва „ай“.
58.
Дванадесетият час
,
НБ
, София, 8.12.1935г.,
Ако се стремите все към големи служби, ще останете на понеделник, но гледайте да не направите същата погрешка, каквато направил един
българин
, който не разбирал турски много добре.
59.
Трите връзки
,
ООК
, София, 11.12.1935г.,
Представете си, че един стар
българин
има три снахи: едната е на 40 години, другата е на 30, а най-младата е на 20 години.
Не знам, дали
българин
или турчин е бил човекът, който обещавал.
60.
Неразбраното
,
МОК
, София, 13.12.1935г.,
Ти – парата, която не знае да говори никакъв език, ни френски, ни английски, ни български, но като покажеш на един
българин
една английска лира или един български наполеон, целия ден ще работи човекът.
61.
Да се не изгуби нищо
,
НБ
, София, 15.12.1935г.,
Преди години срещнах един
българин
, който ми се оплака, че бил много нещастен.
62.
По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец
,
УС
, София, 15.12.1935г.,
При един
българин
отиват гости от вънка.
„А – казва, – ние обичаме гости.“ Гощават гостите, турга една трапеза, този
българин
чорбаджия нагощава ги; и след като се наядат и се готвят да си идат, казва: „У нас има обичай – гостите като дойдат, ги приемат, но като си отиват, не ги пущаме.“ Така казва чорбаджията, най-малко трябва да седите един ден на гости.
63.
Добре е
,
ООК
, София, 18.12.1935г.,
Ще бъдете като онзи
българин
, който като отишъл веднаж на баня, седнал и се тупа по ръката, и казва: "Никой не ме е докосвал, пръчка не е падала на ръката ми." Идва един турски бей и като го чува, казва му: "Гяур, махай се оттук!
Така обикалят цялата баня и
българинът
все отстъпва.
64.
Да имат живот
,
НБ
, София, 22.12.1935г.,
Той постъпил, както един
българин
след освобождението се върнал от Америка, свършил някакви науки и се явил при Батенберг за служба.
Този
българин
бил родом от Свищов.
65.
Естественият език – музикалният език
,
ООК
, София, 25.12.1935г.,
Но
българинът
е направил гъдулката и я туря на корема си, при пояса.
Българинът
спори сега с европееца.
На
българина
не му върви.
" (Учителя прави с ръка движение, като че брои пари.)
Българинът
казва с гъдулката: "Хляб, хляб!
"
Българинът
е прав, важен е хлябът.
Онова, което
българинът
чувства, и онова, което европеецът, англичанинът чувства като свири – това е важното сега.
Защо англичанинът е турил една дума, турчинът - друга, французинът – друга,
българинът
– друга и т.н.?
Но нито англичанинът, нито французинът, нито
българинът
имат една определена идея.
Съберете по един англичанин,
българин
, русин, французин, германец, сърбин, съберете всички народи, които са християни – ако те разбираха Христа, щяха да говорят на един език.
Англичанинът говори по един начин,
българинът
по друг начин, но еднакво чувстват: като каже "I like you", той има известни чувства и ти като кажеш: "Обичам те", имаш същите чувства.
По време на Севастополската война един французин спира един
българин
, във Варненско някъде, и му разправя нещо на френски.
Българинът
казва: "Говори ми на свят, за да те разбере човек!
Българинът
казва мляко,фанцузинът казва lait, англичанинът казва milk, турчинът казва сюют.
66.
Съзнателно говорене
,
МОК
, София, 27.12.1935г.,
Ако един
българин
произнася френски или английски, кога ще намериш едно различие в езика?
Отива един
българин
, който не знае английски и казва на български на един англичанин: „Моля, дайте ми сто лева назаем“.
Ще ви приведа един анекдот за един
българин
в Русия.
Друг един
българин
казва: „Тя е лесна работа“.
67.
Вас ви нарекох приятели
,
НБ
, София, 29.12.1935г.,
Ще видиш толкова, колкото е видел един
българин
, който отишел на хаджилък в Ерусалим.
68.
Като добрия син
,
ООК
, София, 1.1.1936г.,
И
българинът
ще си остане
българин
, няма да се отрече от българщината си.
69.
Онова, което дава живот
,
НБ
, София, 5.1.1936г.,
Но ако е роден
българин
, той не може да се движи из широкия свет като англичанина.
70.
Не съдете по лице
,
НБ
, София, 12.1.1936г.,
Има един овчар
българин
, който без да е учил метрология, може точно да предсказва какво ще бъде времето.
Този
българин
си служил точно със своя апарат за времето.
71.
Топлината на Любовта
,
УС
, София, 12.1.1936г.,
Ти си
българин
сега, съгласен съм.
Казвам: Като
българин
да живееш, то е като лист да живееш.
Значи, ако си
българин
, англичанин, казва: „Като англичанин трябва да живея.“ Аз казвам: Като човек трябва да живееш!
Някой казва: „Аз съм
българин
и ще живея като
българин
“.
(втори вариант)
Какво представляват
българинът
, англичанинът, германецът и останалите народности?
(втори вариант)
72.
Едно ви трябва
,
ООК
, София, 15.1.1936г.,
Аз съм
българин
.
73.
Всичко, което чух
,
НБ
, София, 19.1.1936г.,
Българинът
казва, че когато на Богоявление е така хубаво, няма да има берекет, трепери
българинът
.
74.
Музикално състояние
,
МОК
, София, 24.1.1936г.,
На един
българин
жена му десет пъти може да му даде празна стомна, той не се развежда.
Тук
българинът
ще измисля начин как да се освободи от жена си.
75.
Слуги на Доброто
,
УС
, София, 26.1.1936г.,
Ще кажете: „Я остави тая „Марта“, а запей ми някоя от старите български песни.“ Кое е в дадения случай,
българинът
страда от една слабост – от повтаряне.
Ако сте
българин
, ще запеете песента „Стоян мами си думаше“, или „Заплакала е гората, гората и планината“.
(втори вариант)
76.
Предпоследната врата. За това което е
,
МОК
, София, 7.2.1936г.,
За туй
българинът
обича лук.
Българинът
казва: „Лукова глава!
Българинът
знае да яде лука, англичанинът знае да го гледа, да говори.
77.
Тониране
,
ООК
, София, 12.2.1936г.,
Българинът
казва „с-с-с“.
78.
Възможности и условия на ума и сърцето
,
МОК
, София, 14.2.1936г.,
БОД,
българинът
разбира: бод на игла.
двама); а
българинът
: бод – шило.
79.
Знайното и незнайното
,
НБ
, София, 16.2.1936г.,
Един
българин
, учен човек, който ми правеше възражения, казваше: Като умре човек, къде отива?
80.
Лесният и мъчният път
,
ООК
, София, 19.2.1936г.,
Българинът
има повече време, затова туря точка и запетая.
81.
Дух и материя
,
МОК
, София, 21.2.1936г.,
Българинът
като я хване, тури я между ноктите.
82.
За да бъдете синове
,
НБ
, София, 23.2.1936г.,
Българинът
казва: От много обещания глава не боли.
83.
Тялото на Любовта. Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 26.2.1936г.,
В малкотърновско умира някой си богат
българин
, чорбаджия.
Той казва: „Влез." Онзи отвън му казал: „Излез." Но като не се разбрали французинът и
българинът
, последният казал най-после: „Ако не искаш да излезеш, аз ще вляза." И отваря вратата, влиза вътре и започва да гаси свещите една по една наоколо.
Българинът
гаси свещта, половината от тях изгасил, а французинът отива и започва една по една да ги пали.
И най-после, като пропял петелът,
българинът
си заминал.
Оттам насетне и този
българин
се уплашил вече и не ходил в къщата.
84.
Естествената мярка
,
МОК
, София, 28.2.1936г.,
Българинът
свие си джуките и казва „Бог“.
Че гъркът ще ви извади душата с памук,
българинът
с трион.
Българинът
се занимава със земеделие, със земята обича да се бори, с твърдата материя.
85.
Служене и прислужване
,
ООК
, София, 4.3.1936г.,
Българинът
казва: „Баща ми не спа снощи.“
Българинът
разбира едно, а французинът - друго.
Българинът
мисли, че не е спал, а французинът разбира друго нещо.
Българинът
казва: „Снощи баща ми не спа.“ А пък французинът казва: N'est-ce pas?
86.
Абсолютна справедливост
,
УС
, София, 8.3.1936г.,
Имаше един
българин
, той се казваше Арнаудов, от Бургас, един наш приятел го беше обърнал на окултист.
На същото основание, ако запитате
българина
, какво разбира под думите „кон, крава“, които често употребява, и той не може да ви отговори.
(втори вариант)
87.
Сегашният момент
,
ООК
, София, 11.3.1936г.,
И ако не се познавате, вие ще се намерите в трудното положение на онзи
българин
, когото поканили да отиде на баня.
88.
Те ще наследят земята
,
НБ
, София, 15.3.1936г.,
Вярвам, че всеки
българин
би се съгласил да копае при мене.
89.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 20.3.1936г.,
Защо
българинът
турил члена отзад, англичанинът отпред?
Българинът
го турил на опашката, англичанинът на главата.
Запример, когато
българинът
се учудва, казва: „Льо, Боже!
Значи на френски определения член „ла“
българинът
го взема много специфично.
Българинът
говори за „аз“, а произнася „ас“. Защо?
Той
българинът
, като не заел за какво служи, взел че изпил водата.
90.
Отец ме люби
,
НБ
,
ИБ
, София, 22.3.1936г.,
Това било
българин
!
Така не може да постъпва нито
българин
, нито французин, нито англичанин, нито германец, нито китаец, нито японец .
91.
Ако се родите изново
,
НБ
, София, 29.3.1936г.,
Значи, там, дето англичанинът вижда гряха,
българинът
вижда своя възлюблен син.
Във Варна преди години имаше един
българин
, който знаеше много добре френски и арабски.
92.
Божественото огледало. Трите области
,
ООК
, София, 8.4.1936г.,
Един
българин
млад, комуто светът не отговаря на идеите му, хората не са като него, той изразява скръбта си в тая песен: (Учителят свири на цигулката тъжната част от идилията.)
93.
Качества на мисълта
,
МОК
, София, 10.4.1936г.,
“ Хубаво, кой е прав, англичанинът или
българинът
?
Англичанинът пита
българина
: „Знаеш ли ти английски?
“
Българинът
казва на англичанина: „Знаеш ли ти български, какво искаш да ми кажеш?
“ Кой е на правата страна, англичанинът, французинът или
българинът
?
“)
Българинът
: „Говориш ли ти български?
“ Сега англичанинът турил спомагателния глагол,
българинът
турил един глагол.
94.
Божествената връзка. Новият живот. Трите врати / Божествената връзка
,
УС
, София, 12.4.1936г.,
Я идете при някой
българин
, да видите как знаят погрешките на поповете, хей!
95.
Мекота
,
ООК
, София, 15.4.1936г.,
И
българинът
го казва: "И вятър го вее на бяла кобила." Сега другото противоречие.
96.
Изгрев и залез / Настояще, минало и бъдеще. Изгрев, пълен ден и залез. Прощението! Превод трябва
,
УС
, София, 19.4.1936г.,
Роден съм
българин
, как да не зная български?
Но по какво трябва да се отличава един
българин
?
Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти на
българина
, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение.
(втори вариант)
97.
Светило на тялото
,
НБ
, София, 19.4.1936г.,
Във време на общоевропейската война един
българин
от Варна спечелил на лотария 50 хиляди германски марки.
Като се каже съществено,
българинът
излиза от буквата С, която означава нещо, което взимаш близо до сърцето си.
98.
Което човек сее
,
НБ
, София, 26.4.1936г.,
Един богат, но прост, неграмотен
българин
, изпратил сина си да следва в странство.
99.
Правата мисъл, чувство и говор / Права мисъл, чувство и говор
,
УС
, София, 26.4.1936г.,
Българинът
, който е практичен, казва: „Цигулар къща не храни.“ Той е материалист, казва: „Ако остане светът да се поддържа с цигуларство, отиде и се не види.“ Цигулката нито оре, нито къща храни, но сватба без цигулка не става.
Като се говори за музиката, старият
българин
ще каже: „Цигулар къща не храни.“ Обаче, всяка радост и скръб се придружава с музика.
(втори вариант)
100.
Стара и нова българска песен
,
МОК
, Витоша, 1.5.1936г.,
От тази песен много мъчно може да излезе
българинът
, от този мотив.
(Свири тъжен български мотив.)
Българинът
всякога погрешно, имате грешка в „ми“ и „фа“.
В
българина
личните чувства [са] толкова силно развити.
Отчаянието, честолюбието,
българинът
има крайно честолюбие.
Българинът
е толкова честолюбив, горд, че всеки
българин
мисли, че е роден за министър, за цар, за какво ли не е.
Българинът
не може да разбира, как може да дига и да слага тъгите.
101.
Отношението на трите живота
,
МОК
, София, 3.7.1936г.,
Отива един
българин
на гости на своя кумец.
102.
Човешко и Божествено / Човешкото и Божественото
,
СБ
, София, 26.8.1936г.,
Дохожда някой
българин
между сънародниците си, но те го приемат като чужд, не го признават за свой човек.
Дохожда някой
българин
между сънародниците си, но те го приемат като чужд, не го признават за свой човек.
(втори вариант)
Ти си, да кажем,
българин
.
(втори вариант)
А пък някой път уж си
българин
, не те поглеждат и казват: “Този е малко далече, не е от нашите.” И когато вие говорите, че не е от нашите, значи този човек не работи за нас, няма никаква полза от него.
(втори вариант)
103.
Навреме
,
ООК
, София, 2.9.1936г.,
Вие ще заприличате на примера, който съм давал, за онзи
българин
, комуто е дотегнало да работи.
104.
Новото събиране
,
ООК
, София, 9.9.1936г.,
Заключенията, които хората имат, приличат на съжденията на онзи
българин
, който дошъл при жена си и казал: "Жено, видях сто мечки." "Ха, сто мечки.
Тая приказка минава във втора фаза: качил се един
българин
да бере круши.
Колко на сто е вярно, че такъв някой си
българин
плакал и че попът така много се заинтересувал от това.
105.
Първата светлина
,
МОК
, София, 11.9.1936г.,
Българинът
„фа“ го взема вярно.
Всеки
българин
, като дойде до „фа“-то се усмихне.
106.
Разумните същества
,
МОК
, София, 25.9.1936г.,
Българинът
може ли да бъде горделив?
Българинът
с какво ще се похвали?
И
българинът
се хвали.
Българинът
може ли да бъде горделив?
(втори вариант)
Българинът
с какво ще се похвали ?
(втори вариант)
И
българинът
се хвали.
(втори вариант)
107.
Най-голям в Царството небесно
,
НБ
, София, 27.9.1936г.,
Един млад
българин
ми разправяше своята опитност.
108.
Той създава / Аз го създадох!
,
УС
, София, 27.9.1936г.,
Един много лош човек
българин
, един ден го налегнала една мечка, та го натиснала на земята.
(втори вариант)
109.
Важността на черния дроб
,
УС
, София, 4.10.1936г.,
Какво прави
българинът
, когато умре някой?
“ – „Познавам го.“ – „Тогава, запознайте ме с него, за да му кажа нещо.“ Като го запознал, той му казал: „Господине, палтото ви гори.“ Ако
българин
беше видял това щеше да започне да вика, да уплаши хората.
Като сравнявам
българина
с англичанина, намирам голяма разлика в характерите им.
При това англичанинът е по-цивилизован от
българина
.
Българинът
дигне чашата, изпие я, и после плаща за всичките.
(втори вариант)
Той
българинът
го е страх, понеже жена му отива в онзи свят, ще се оплаче на Господа.
(втори вариант)
Българинът
казва дръндаут, но и той не знае значението му, какво е.
(втори вариант)
110.
Реалните неща в Любовта / Реалното в Любовта
,
УС
, София, 11.10.1936г.,
Няма да остане нито един добър
българин
на земята.
111.
И видях ново небе и нова земя
,
НБ
, София, 18.10.1936г.,
Ако срещнете един англичанин, той ще гледа на нещата съвършено различно от един
българин
.
112.
Шестото чувство / Вярата и Любовта. Шестото чувство
,
УС
, София, 18.10.1936г.,
Българинът
не е точен.
Българинът
това никога няма да го направи.
(втори вариант)
113.
Реалността в живота / Реалността в живота! Качествата на мъжа и на жената. Доброто мислене, доброто обличане и готвене
,
УС
, София, 3.1.1937г.,
В турско време, във Варненско някъде, в дома на един
българин
дошъл на гости турският дели-бей.
114.
Трите картини.
,
ООК
, София, 6.1.1937г.,
Има един
българин
някъде в странство, който 25 години взема все билет от лотарията, все за да се оправят работите му.
115.
Което мислиш, става
,
МОК
, София, 8.1.1937г.,
Някой седи, занимава се с астрология и казва, че простият
българин
си заминал и че това имало връзка с Марс.
Чудя се откъде е намерил връзката между този прост
българин
и Марс!
Или казва, че Юпитер, който е благородник, карал онзи
българин
да ходи с онова велико разположение – той му обръщал особено внимание, занимавал се с него.
Някой се занимава с астрология и казва, че простят
българин
си заминал и това имало връзка с Марс.
(втори вариант)
Чудя се аз, де намери причините между този, простия
българин
и Марс.
(втори вариант)
Или че Юпитер, който е благороден, карал този
българин
да ходи с онова велико разположение, че той обърнал особено внимание на него, занимава се.
(втори вариант)
116.
Мелодия и хармония. Кръг – елипса, парабола – хипербола
,
ООК
, София, 13.1.1937г.,
Тъй трябва да каже.“ Тогаз приличате на онзи
българин
, който женел дъщеря си, той бил чорбаджия.
Един стар
българин
, който има опитност, с дебели вежди.
117.
Царството небесно
,
НБ
, София, 17.1.1937г.,
После е излязъл един друг
българин
да се бори с този негър, но негърът му даде добър урок.
Този
българин
е още ученик, лесно може да се справят с него.
118.
Поводи на мисълта
,
МОК
, София, 22.1.1937г.,
Сега ще ви приведа друг пример (това е един анекдот, един мит, но и българите го привеждат): един млад
българин
тръгнал да се учи на занаят.
Българинът
си казва: „Лесна работа, ето един хубав занаят“.
– „Брей – казва си младият
българин
, – за едно „ху“ три години трябваше да работя!
Българинът
как е разрешил този въпрос?
Българинът
казва: „Как тъй – човекът ще го бесят!
Някой млад
българин
тръгнал да търси занаят да научи.
(втори вариант)
Българинът
, ето как е разрешил този въпрос.
(втори вариант)
119.
Конкретното в Любовта
,
УС
, София, 24.1.1937г.,
В това отношение ти приличаш на оня
българин
от Варненско, който отишъл в града да си купи чехли.
“
Българинът
се принудил да се върне в селото си без чехли и обиден от турчина.
Ти ще замязаш на онзи
българин
във варненско, на когото кракът му бил толкова голям, че не могъл да си намери подходящи чехли.
(втори вариант)
120.
Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!
,
НБ
, София, 24.1.1937г.,
Познавах един
българин
, който не можеше да търпи жена си.
121.
Свещеното правило
,
ООК
, София, 27.1.1937г.,
Ако отиде един беден
българин
, който нищо не дава, ще го посрещне ли келнера добре?
“ Или като срещне
българинът
свещеник, казва, че няма да му върви.
И
българинът
се върне.
122.
Грозота и красота
,
МОК
, София, 29.1.1937г.,
Българинът
е по-безличен, той туря „аз“ не отпред, а в глагола – има една буква, която показва Аз-а, т. е.
българинът
е скрил своето Аз в окончанието на глагола, много скромен е.
На
българина
баща му може да е богат, земя да има, всичко да има, но виждаш го – напуснал баща си, ходи, та опъва каиша.
Като ходи да чука, да работи така упорито,
българинът
иска да стане независим като баща си.
Българинът
казва: “Така правя.”
Българинът
не туря местоимението пред глагола, но го туря в глагола.
(втори вариант)
123.
Да сторя
,
НБ
, София, 31.1.1937г.,
Това се отнася до всички, безразлично дали сте
българин
, англичанин, французин, германец, японец или китаец.
В някои отношения аз съм се насърчавал от
българина
.
Ето една хубава черта на
българина
.
Ако някой ме пита каква добра черта зная на
българина
, ще кажа:
Българинът
знае как да цъка.
124.
Естествена хладина и топлина
,
МОК
, София, 5.2.1937г.,
Земята привлича на онзи
българин
от анекдота, в който се разправя, че като се оженил, нямал деца, пък много искал да има деца.
(втори вариант)
125.
Музикална забава
,
ООК
, София, 10.2.1937г.,
Българинът
казва: „Цигулар къща не гледа“.
Колко години трябва да работи един
българин
за да спечели 100 хиляди лева без цигулка?
Българинът
първоначално е бил музикален, но после изгубил нещо.
Българинът
няма Любов към Бога.
Аз съм слушал някой път като свири
българинът
.
Но и в играта си, след като е играл,
българинът
пак е замислен и си казва: „С игра няма да стане тая работа.
Българинът
и американецът си приличат.
И после в българските условия,
българинът
ги е приспособил.
Българинът
има завършено колело.
126.
В начало бе Словот
,
НБ
, София, 14.2.1937г.,
Един млад
българин
свършил науките си в Америка и като се върнал в България, отишъл при княз Батенберг да иска служба.
127.
Обичай и познавай! Добър и учен!
,
ООК
, София, 17.2.1937г.,
А пък у
българинът
лютото събужда апетит.
У
българина
има една черта, той казва: „Аз като стана министър ще избеся всички!
“ Беси
българинът
.
В България един
българин
има едно дете.
128.
Хигиена на сетивата
,
МОК
, София, 19.2.1937г.,
Французинът като каже “о” разбира вода,
българинът
разбира само “о” – една буква.
(втори вариант)
129.
Ликвидиране и прилагане / Ликвидация със стария живот и приложение на новия
,
УС
, София, 21.2.1937г.,
Казва
българинът
, че трябва да яде печени кокошки, варени пуйки, печени агнета, печени прасета, баница: Всичко това е голяма съблазън за
българина
.
(втори вариант)
130.
Ти си Христос, Син на Бога живаго
,
НБ
, София, 28.2.1937г.,
Представете си, ако всеки
българин
би отделял на ден по един лев, а те са всичко 6 милиона българи.
131.
Път за освобождение
,
ООК
, София, 3.3.1937г.,
Българинът
казва „аз“.
Защо англичанинът казва „ай“, а пък
българинът
казва „аз“.
132.
Мислене и чувствувание
,
ООК
, София, 10.3.1937г.,
– Вашето положение е като един учен
българин
, който искал да замине за Америка.
Да оставим сега това, да дойдем до нашия
българин
Грънчаров, Цеко Грънчарски го наричам аз.
Като започнал да върти тази ръчка замислил се като
българин
за своето положение и си казва: „До такъв хал ли дойдох?
По-напред имаше един
българин
, който акордираше добре, нямаше тънко ухо, но все таки акордираше.
133.
Плосък и объл говор
,
ООК
, София, 17.3.1937г.,
Много рядко ще чуеш
българин
да говори меко.
134.
Гласни и съгласни – радости и скърби
,
ООК
, София, 24.3.1937г.,
Да кажем, че във всеки едного, когото изцерите, ако е американец вземете по 10 хиляди долара, ако е англичанин по 1000 английски лири, а пък ако е
българин
по колко да му вземеш?
Хайде, на
българина
ще му турим не сто лири златни, но книжни.
135.
Четирите хигиенични правила
,
МОК
, София, 26.3.1937г.,
Да допуснем, че сте
българин
, ходите нагости, посетите десет души ваши приятели и навсякъде ви черпят.
136.
Малката топлина и малката светлина
,
ООК
, София, 31.3.1937г.,
Дан Колов като
българин
мисли, че ще го гътне.
137.
Тримата професори
,
МОК
, София, 2.4.1937г.,
По време на турското управление всеки
българин
сиромах беше тънък и сух и когато го попиташ защо е такъв, той казваше: „Не съм си доял – сиромашия!
Българинът
казва „о“, което значи и нула, защото по-долу от нулата не може да се слезе.
Във варненското село Чатма съдили един
българин
за откраднати овце (от Чатма обичат да крадат) и съдията казал: „Бива ли да се краде, не знаете ли, че е срамота, защо правите тия престъпления?!
138.
Здравото учение
,
НБ
, София, 4.4.1937г.,
Турците осъдили един
българин
на обесване.
139.
Двамата сина
,
УС
, София, 11.4.1937г.,
Кажете, как се е разправил този
българин
с тази жена?
(втори вариант)
140.
Истина и благост / Благост и Истина
,
УС
, София, 18.4.1937г.,
Един
българин
отишъл в Америка, без да знае една английска дума.
В
българина
е събудено българското, затова знае български език.
В англичанина е обратно –
българинът
спи.
В бъдеще, когато висшето съзнание в човека се пробуди, той ще знае всички езици; той ще бъде и
българин
, и французин, и англичанин.
В думата „добро"
българинът
започва с клоните.
Значи, в
българина
доброто е присадено, а в англичанина е посадено.
Един ден идва един такъв
българин
, влиза и казва на Стойчев, който не си устоял на Някакво задължение: Ти знаеш ли, кой съм аз?
(втори вариант)
Мен ми разправяше един
българин
, който е бил в Америка.
(втори вариант)
У
българинът
се събудил български език, затова той говори български, а англичанинът спи.
(втори вариант)
У французинът се събудил френски език, а англичанинът и
българинът
спят.
(втори вариант)
Та казвам, ако един ден човек се пробуди в пълната смисъл, той ще бъде и англичанин и
българин
и всички Тези ще се пробудят.
(втори вариант)
Защо англичанинът е турил думата „good" за доброто, а
българинът
е турил „добро"?
(втори вариант)
А
българинът
е турил така „ДОБРОТО", той не иска корени.
(втори вариант)
141.
Възможности в живота
,
ООК
, София, 21.4.1937г.,
Да ви покажа, как сега
българинът
се подмладява.
Да ви кажа, какво
българинът
мисли за подмладяването.
Българинът
казва: „Цигулар къща не гледа“.
(Учителят свири на цигулката.) Тъй
българинът
се подмладява.
Българинът
като иска да се подмлади, така си пее, така свири.
142.
Да идем във Витлеем
,
НБ
, София, 25.4.1937г.,
Питам един ден един стар
българин
: „Така, както ме гледаш, ако ти поискам пари, с колко можеш да ме кредитираш?
Един
българин
ми разправяше следното.
143.
Както Бог мисли и прави
,
УС
, София, 2.5.1937г.,
Разправят за изненадата на един
българин
, който, през Общоевропейската война спечелил 600 хиляди марки.
Трябва да дойде един гениален
българин
, който да създаде един език по всички правила на езика.
И на оня
българин
се видяло странно, че, след като бил осигурен с една сума от 600 хиляди марки, трябвало да се откаже от мисълта за осигуряване.
Но да допуснем както при този
българин
, и на вас може да ви се струва, че той е осигурен.
(втори вариант)
И ще замязате на онзи
българин
, който във време на войната, спечелил 600 хиляди марки, и ги вложил в една германска банка.
(втори вариант)
144.
Ново сърце
,
НБ
, София, 9.5.1937г.,
Аз веднъж минавам покрай един
българин
, който седи в градината, гледам задигнал мотиката на рамото и един кърт иска да излезе.
145.
Рабство и приятелство
,
НБ
, София, 16.5.1937г.,
Ама не се самозаблуждавайте както онзи
българин
в Свищов.
146.
Цялото и частите
,
ООК
, София, 19.5.1937г.,
– Кажи на
българина
десет, той ще го разбере.
При „тен“, англичанинът е учен,
българинът
е невежа.
147.
Първата песен
,
ООК
, София, 26.5.1937г.,
– Българската песен представя път, по който
българинът
е минал, тъй както е създаден.
Българинът
казва: „Де – те“ и станало дете.
148.
Правилно приемане
,
ООК
, София, 2.6.1937г.,
В българските песни,
българинът
е майстор на „фа“.
Понеже
българинът
не е намерил път да свърже мелодията с хармонията, не върви.
149.
Трите велики науки
,
МОК
, София, 4.6.1937г.,
Като онзи млад
българин
, който ходил в странство и когато се върнал, оплакал се на леля си, че дето ходил, все го изпъждали навън, и казал: "Страх ме е и ти да не ме изпъдиш!
А
българинът
седи, идва млада мома, поглежда го, а той казва: "Ще постоиш права, няма нищо." Идва втора мома, а
българинът
седи и се радва, че си е намерил място.
150.
Отношение на нещата
,
ООК
, София, 9.6.1937г.,
А ако искаш да се подигнеш към Бога
българинът
взима „ла“.
Ще кажеш: „Защо се родих
българин
?
“
Българинът
, това е само една гама, през която ще минете.
Досега
българинът
не е разбрал онази естествена гама, в която живее.
Но питам сега: Защо
българинът
тропа?
Българинът
като му стане тежко, той си поиграе.
Ако дойдеш да свириш криво ляво, ти ще мязаш на онзи
българин
, който отива в Германия.
Не че е празна работа, ами аз след като разреша тази песен на
българина
, аз влизам в неговото положение.
151.
Великoтo малко и великото голямо
,
НБ
, София, 20.6.1937г.,
“ Казва: „Яздех на коня, че паднах.“ Срам го е
българина
да каже, че жена му го е била.
152.
Временно и постоянно
,
ООК
, София, 23.6.1937г.,
Като се повърнат назад както в турско време, казват на някой
българин
, цял ден да ходи.
153.
Възлюбете Господа!
,
НБ
, София, 27.6.1937г.,
Сега хората се делят – един е
българин
, друг е англичанин, друг е французин, американец.
154.
Всичко е създадено за добро
,
ООК
, София, 30.6.1937г.,
Среща един
българин
един свой приятел, който обичал да хвърля дубари.
155.
Мислете за светлината!
,
НБ
, София, 4.7.1937г.,
Някой
българин
няма нито пет пари, как ще иде?
156.
Стани
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.7.1937г.,
Това показва, че е
българин
.
Действително, погрешките на
българина
, изобщо, се дължат на това, че той обича повече материалното от духовното и Божественото.
Без да разбира дълбокия смисъл на този стих,
българинът
си съградил кола с четири колела, в коята впрегнал два вола.
Всичко около “фа” се върти.” Рекох: “Ти си
българин
.” И действително, всяка една погрешка на всеки един
българин
се ражда от това, че обича повече материалното от духовното и Божественото.
(втори вариант)
Българинът
, без да разбира тази философия, той си направил кола с четири колелета.
(втори вариант)
Ще кажете: “Защо му е на
българина
опашка?
(втори вариант)
157.
Правилна обхода
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 25.7.1937г.,
Това значи да изпаднете в положението на онзи
българин
, Стоян, който тръгнал един ден с магарето си за града, да се срещне с владиката, да си поприказва с него.
Така вие ще се намерите в положението на онзи
българин
, който изгубил магарето си.
(втори вариант)
В една приказка се разправя за един
българин
Стоян, който тръгнал в града с магарето си, да се види с владиката, да си поприказва малко, да му проповядва нещо, да го научи нещо.
(втори вариант)
158.
Планини и долини / Планини и долини. Умът и сърцето
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1937г.,
Българинът
, като казва “живот”, русинът разбира съвсем друго.
(втори вариант)
Българинът
разбира живот да живее, русинът разбира стомахът[1] му да яде.
(втори вариант)
159.
Нашето предназначение / Предназначението на човека
,
ООК
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 4.8.1937г.,
И бяхме се натъкнали на един стар
българин
, който ни беше дал стая в своята бичкиджийница.
Взехме една стая в бичкиджийницата на един стар
българин
, голям чорбаджия.
(втори вариант)
160.
Светилник на ръцете и на нозете / Мед да потече
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1937г.,
Следователно ти емблемата, кръста не само ще го туриш, но ще го разбираш и не само ще го разбираш като
българин
, ще го разбираш като англичанин, като французин, като славянин, като индус, като негър, като какъвто и да е.
(втори вариант)
161.
Съществени връзки / Четирите отношения
,
СБ
,
РБ
, София, 22.8.1937г.,
Имаме един
българин
, наш познат в Патагония, който от 20 години насам си купува билети лотарийни, дано спечели нещо, да се върне в България, но горкият нищо не печели.
(втори вариант)
Българинът
обича да говори за дявола.
(втори вариант)
162.
Трите ухания
,
СБ
,
РБ
, София, 23.8.1937г.,
Един
българин
отишъл в дома на свои познати.
Отива един
българин
на гости в друг
българин
.
(втори вариант)
Минава покрай един бостан, няма човек, който да го пази, казва му един
българин
: “Влез и си откъсни.” Казва: “Подир мене върви един стражар постоянно и ме гледа какво правя.
(втори вариант)
163.
Естественият живот
,
ООК
, София, 25.8.1937г.,
У
българина
щедростта е слабо развита.
Единствено силно развито чувство у
българина
е неговият личен елемент.
У
българинът
личните чувства са много силно развити.
Българинът
обича много да се хвали.
Единият беше
българин
, другият – американец.
164.
Вътрешна обхода
,
УС
, София, 29.8.1937г.,
Може да говориш лошо за българите в присъствието на един
българин
и да го обидиш.
Ако
българин
отиде в Англия и види паднали плодове под дърветата, веднага ще ги събере, ще ги издуха малко от праха и ще ги тури в бюфета да узреят.
Някой път като говориш, ако говориш пред един
българин
зле за българите, ще го обидиш.
(втори вариант)
Българинът
е съобразителен.
(втори вариант)
Българинът
, като мине покрай някоя круша, види, че са нападали круши, ще ги събере, ще ги тури в джоба си, ще благодари.
(втори вариант)
Българинът
ще го вземе, ще го одуха.
(втори вариант)
165.
Но Аз ще погледна
,
НБ
, София, 29.8.1937г.,
За пример
българинът
обича само български език, англичанинът – само английски език, французинът – само френски език, германецът – само немски език.
Един
българин
прави изчисления, че щом българите на Земята са 6 милиона, в онзи свят ще бъдат 60 милиона.
166.
Не нарушавайте свободата
,
ООК
, София, 1.9.1937г.,
Дойдоха двама души – един
българин
, който води един французин, кореспондент.
Като ги погледнах и като видях окото на
българина
, туй ми даде малко доверие и казвам: Сега съм зает, не мога да го приема.
167.
Силният / Силен в света
,
УС
, София, 5.9.1937г.,
Българинът
е практичен.
Българинът
е практичен, веднъж, ако покани, може да не е чул, ами втори път.
(втори вариант)
168.
Той ми е и брат, и сестра, и майка
,
НБ
, София, 5.9.1937г.,
Един млад
българин
, току що се върнал от странство, отдето си купил много хубав, скъп златен часовник.
То започнало да го прегръща, да го целува и да му казва: „Вуйчо, колко се радвам, че те срещнах.“ В първо време
българинът
останал учуден от своята роднина, но после приел, че възможно е да е негова племенница и веднага ѝ предложил да я заведе в хотела, да ѝ услужи.
169.
Трите основни неща
,
ООК
, София, 8.9.1937г.,
Българинът
го пита: „Как ти е името?
170.
Свят на промени / Религиозни хора
,
УС
, София, 12.9.1937г.,
Когато иска да погали детето си,
българинът
казва: Моето пиленце, или моето гълъбче.
В
българина
центърът за времето е слабо развит.
У
българина
запример времето е слабо развито.
(втори вариант)
171.
Камъчето под езика
,
ООК
, София, 15.9.1937г.,
Българинът
винаги като вземе своите песни, намалява „ми“-то, а увеличава „фа“-то.
Българинът
и „си“-то намалява.
172.
Идете при чистите извори
,
НБ
, София, 19.9.1937г.,
Казва: „Баба (татко), знаеш ли, един гяур набих.“ Казва му: „Синко, не прави това нещо.“ Един ден той хванал един
българин
и казва: „Хванах един
българин
да водя по пътя, но не идва.
173.
Любов и приравняване / Приравняване и Любов
,
УС
, София, 19.9.1937г.,
Един
българин
си градил къща.
Българинът
му казал: Ела за малко да подпреш къщата и [да] подържиш гредата, докато си свърша една работа.
Циганинът го заместил, но се отегчил: чакал няколко часа,
българинът
не се връщал.
Като се върнал
българинът
, циганинът му казал: Много се забави!
Един
българин
градил къща.
(втори вариант)
174.
Възможности в живота
,
МОК
, София, 24.9.1937г.,
Ако някой беден
българин
страда от подагра, аз вече зная, че много боб е ял.
175.
Бал маске
,
НБ
, София, 3.10.1937г.,
Всеки
българин
доразвива в себе си освен своята специфична добродетел като човек, но и като
българин
.
Казвате: „Каква добродетел има
българинът
?
Има един анекдот, който разправя какво е дадено на
българина
от Бога.
Най-после дошъл и
българинът
.
Но и след
българина
имало още закъснели.
Все таки,
българинът
не е останал на мястото на циганина, защото работата му е била дадена.
Българинът
е научил работата, той работи доста добре.
Българинът
започва писмото си красиво, четливо, но към края ще го сбута, ще го изкриви.
Същата черта
българинът
проявява и в религиозно отношение.
176.
Вътрешна светлина
,
МОК
, София, 8.10.1937г.,
Мене ми разправиха един пример във Варненско, в турско време, са бесили един
българин
три пъти и въжето се късало.
177.
Подобно е на невод
,
НБ
, София, 10.10.1937г.,
Един прочут
българин
, преди години се случило това, в Свищов, се връща от Америка и отива в един дрехарски магазин, облича едни хубави, нови дрехи и казва на търговеца: „Моля, завийте старите ми дрехи в една книга и пратете момчето да ги занесе на еди коя си улица и еди кой си номер.
След това търговецът среща този
българин
в едно кафене и го пита: „Къде са парите за дрехите?
Не се минаха много години, този
българин
пострада, убиха го за нещо в София.
178.
Разумните движения
,
МОК
, София, 15.10.1937г.,
Или ти ще кажеш като онзи
българин
, който казал: „Сен моа, бен моа“.
179.
Разнообразието в живота
,
НБ
, София, 17.10.1937г.,
В един анекдот се разправя за един
българин
, който обичал повечко да си хапва и пийва.
180.
Малките опити
,
ООК
, София, 10.11.1937г.,
Един
българин
отива на баня в турско време.
И
българинът
казал: „Виж тези мускули.
“
Българинът
казал: „Буюрунус (заповядайте)!
Българинът
направил и казал същото, като отстъпил и на другата курна.
Българинът
все отстъпвал.
Когато турчинът му казал да се маха,
българинът
отстъпил.
Българинът
не е взел под внимание да пази това, което му е дадено.
Вчера дойде при мен един доста виден
българин
и ми каза: „Защо на нас не ни върви?
Вие като станете сутрин, пожелайте
българинът
да има обхода.
У
българинът
има една чудна небрежност.
Мислете върху следното:
Българинът
да има една хубава обхода.
181.
И не можаха на това да му отговорят
,
НБ
, София, 14.11.1937г.,
Една гъркиня от Бургас се оженила за един
българин
.
182.
Измерения
,
МОК
, София, 10.12.1937г.,
Един
българин
, разправя той, бил в Германия.
Там дето англичанинът е мързелив,
българинът
се движи.
183.
Трите пътя
,
УС
, София, 12.12.1937г.,
Значи,
българинът
се радва на думата „син“, а англичанинът се мъчи от тази дума, защото означава грях, престъпление.
184.
Добрият брат и добрият баща
,
ООК
, София, 15.12.1937г.,
Като дойде някой служащ у някой
българин
, веднага трябва да заколят кокошка или агне, после някой от турците имаше неправоверни – ракия ще искат, вино.
Тук има доста учен
българин
, като вас, но мода има, на бос крак обул сандалите.
185.
Закон за контролиране
,
НБ
, София, 19.12.1937г.,
Тя му казва: „Ще отидеш да донесеш вода.“ – „Не, ти ще отидеш.“ – „Ще отидеш да ореш нивата.“ – „Не, ти ще отидеш.“ Съвременните хора мязат на онзи
българин
, който рекъл да отиде на лозето да копае.
186.
С ключ и без ключ
,
УС
, София, 19.12.1937г.,
Ако сте
българин
, ще кажете на български „мамо“.
187.
Ползата от краката
,
ООК
, София, 22.12.1937г.,
Ти вземеш запример като онзи турчин, който взел от един
българин
8 крини на заем, и след като плащал 8 години, имал да му връща още 80 крини, 8 години плащал и му останали 80 крини да връща.
188.
Криви и прави линии
,
МОК
, София, 24.12.1937г.,
Един
българин
отива някъде и се намира при много неблагоприятни условия.
189.
Имаше някой человек
,
НБ
, София, 26.12.1937г.,
В главата на
българина
предприемач се родила идеята да напусне работата си и да проповядва Словото Божие.
190.
Малките неща
,
УС
, София, 26.12.1937г.,
Един
българин
бил в Германия.
Българинът
казва „вата“, т. е.
191.
Пред радостите и зад страданията
,
ООК
, София, 29.12.1937г.,
Когато дойде някой чужденец в България, вие знаете, че не е
българин
, в произношението има нещо.
Българинът
взел, че обърнал французкото „N“ и направил от него „И“.
Българинът
казва: „Ти си изпил, но аз никак не съм пил, я налейте сега“.
192.
Дишане
,
МОК
, София, 31.12.1937г.,
Ще бъдете ли толкова умни като този
българин
?
Казвате: „Много учен бил този
българин
.“ Учен човек, платил му хубаво.
Казват: „Умен бил този
българин
.“ Вие трябва да бъдете толкоз умни да наместите кракът на ханъмката без да я бутнете.
193.
Който приеме свидетелството Негово
,
НБ
, София, 2.1.1938г.,
Един прост
българин
отива на кино и гледа, че на платно се представя един трен в движение.
194.
Съзвучие
,
ООК
, София, 5.1.1938г.,
Отива един
българин
, шоп в Лондон.
А
българинът
казва: „Кажи ми го на български“.
“ –
Българинът
ще каже: „На български ми кажи“.
„Ум“ казва
българинът
.
Българинът
като цъкне с огнивото, изкарва една искра.
195.
Бъдете щедри
,
МОК
, София, 7.1.1938г.,
Ти ще се намериш в положението на онзи
българин
, който отива в Лондон, мисли, че е като в България.
Англичанинът като каже „Аз казвам“, прави една погрешка,
българинът
като каже „Аз казвам“ и „Казвам“ прави две погрешки.
Българинът
казва „АЙ“, когато нещо се очуди, само в особени случаи.
Като обърнеш „З“-то нагоре и „А“-то отгоре мяза на ченгел, с който
българинът
иска да хване нещо отдолу да го извади.
196.
И пак се наведе на земята
,
НБ
, София, 9.1.1938г.,
Един стар
българин
изпратил сина си в Париж да следва.
Един автомобил, както вървеше, отби се по тротоара и смаза един виден
българин
.
Един
българин
с висше образование се оженил за една млада, красива мома.
197.
Четиритях точки
,
ООК
, София, 12.1.1938г.,
“ –
Българинът
като ви намери, казва: „Какво има, да не е заровено голямо имане там?
198.
Противоречията в живота
,
МОК
, София, 14.1.1938г.,
Българинът
ще си изчисти носа, ще се изсекне и в дрехата ще си обърше двата пръста.
Българинът
казва: „Казвам ви“.
Българинът
казва: „И лично може, може и глаголната форма само да се каже“.
199.
Двете жени
,
УС
, София, 16.1.1938г.,
Който иска да се научи правилно да расте, в България да дойде,
българин
да стане.
Това е благословението, което Бог е дал на
българина
.
200.
Ден без стълкновение
,
ООК
, София, 19.1.1938г.,
Мен ми разправяше тук един
българин
(…).
Аз забелязвах, когато правих своите научни изследвания, че
българинът
е много (критичен).
201.
Обичай и освобождавай
,
ООК
, София, 26.1.1938г.,
– На един
българин
му казали „ожурдюи“, а той разбрал „живгидере“.
202.
Разумен и неразумен страх
,
МОК
, София, 28.1.1938г.,
Там е погрешката на
българина
, понеже не се е научил още на чистота.
Българинът
е много недоволен, песимист е.
203.
Новата любов
,
НБ
, София, 30.1.1938г.,
Знанието на съвременните хора е подобно на това, което имал един
българин
в турско време.
Един ден един турски бей дошъл в същото село, дето бил този
българин
и поискал от селяните да му направят една малка услуга, да му дадат един от своите коне, понеже неговият бил много изморен.
Като се върна от разходката, ще ми потрябва и той, но сега ми е нужен кон.“ Беят продължил да се разправя с учения
българин
.
Ученият
българин
седи при него като многознаещ, но нищо не разбира.
204.
Учене и служене
,
УС
, София, 30.1.1938г.,
Ще дойде някой
българин
, който живял няколко години във Франция, да ти говори френски.
В това отношение,
българинът
е голям дипломат.
205.
Ще идеш и ще се възродиш
,
ООК
, София, 2.2.1938г.,
Един
българин
ми разправяше една приказка за баща си, който ходил в оня свят.
206.
Мозъчна и симпатична нервна системи
,
МОК
, София, 11.2.1938г.,
“ Ако пее един англичанин, хубаво се пее „ай“,
българинът
пее „аз“, „з“-то малко не е музикално.
207.
Четири погледа
,
УС
, София, 13.2.1938г.,
В това отношение вие приличате на онзи
българин
, който след освобождението на България се върнал от странство, където завършил висшето си образование.
208.
Богатство и сиромашия
,
ООК
, София, 23.2.1938г.,
Един
българин
, който бил в Америка, се намерил в едно трудно положение.
209.
Лечебното действие на музиката
,
ООК
, София, 2.3.1938г.,
Българинът
с този звук означава понякой път, че една работа не е добре, че не е станала както трябва.
Българинът
туря звука „и“ понякога като коментар.
210.
Радвайте се и веселете се
,
НБ
, София, 6.3.1938г.,
Българинът
като седял, бил много умен и казва: Понеделник – поседелник, обаче
българинът
освен че не поседява, жените мажат, перат.
Мене ми разправяше един
българин
, когато бил в Америка.
211.
Да слушат
,
УС
, София, 13.3.1938г.,
Разказваха ми за един учител,
българин
, който попаднал в Америка.
212.
Дигни одъра си!
,
ИБ
, София, 22.3.1938г.,
При такива случаи
българинът
казва: „Това и баба може да направи.” Изкуство е човек да работи при неблагоприятни условия.
213.
Музикалният живот на душата
,
ООК
, София, 23.3.1938г.,
Това не е лесен занаят, както помислил един
българин
.
На
българина
му липсва постоянство.
Българинът
е даровит много, но никога не използува дарбите си.
214.
Добрата круша
,
НБ
, София, 27.3.1938г.,
Англичанинът запитва с края на езика си, а пък
българинът
като говори, винаги си стиска зъбите си.
215.
Еднократен, многократен и непреривни процеси
,
ООК
, София, 6.4.1938г.,
Когато съм правил наблюдения, често
българинът
все страда от уроки.
216.
Музикална любов
,
ООК
, София, 4.5.1938г.,
Сега вестниците писаха, че един
българин
взел премия, за един красив французки език в академията.
Прославил се един
българин
.
Не французин, но
българин
.
217.
Който не носи кръста си
,
НБ
, София, 8.5.1938г.,
Един
българин
имал един хубав часовник, който му служил цели 40 години непрекъснато.
218.
Отворени за доброто
,
УС
, София, 8.5.1938г.,
Българинът
казва: „Яж така, че ушите ти да плющят“.
В турско време един
българин
от варненските села отишъл във Варна да си купи чехли.
Българинът
се обидил, но премълчал.
219.
Учат и страдат
,
ООК
, София, 11.5.1938г.,
Българинът
как ще каже?
Българинът
ще каже: „Хей, момче, кой е пътят?
Във Варненско минава един французки войник, който разправя на един
българин
нещо на френски.
Българинът
казва: „Кажи на български да те разбера“.
Французинът разправя на френски, но
българинът
му казва: „Виждам, че си добър човек, но кажи да те разбера“.
Този
българин
бил доста умен човек и той разбира какво иска да му каже, иначе ще си помисли: Какво иска, защо си дърпа пръста?
220.
Главните точки
,
УС
, София, 15.5.1938г.,
Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему:
българинът
по български, французинът по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски.
Като
българин
, той и там си говори български език, но никой не му обръща внимание.
221.
Речи само реч
,
НБ
, София, 15.5.1938г.,
В това отношение те мязат на онзи способен
българин
, който като дошъл до един голям трап, казал: „На млади години прескачах трапа много лесно.
222.
Мозъчни центрове
,
МОК
, София, 27.5.1938г.,
На земята вие сте дошли и се намирате в положението на кокошката, на която
българинът
насадил – той е много изобретателен, насадил пилета, патета, после и мисирчета.
223.
Всичко е възможно
,
НБ
, София, 29.5.1938г.,
Българинът
казва: „Господ като дава дъжд на турците, ще даде и на нас.“ Интересното е, че на 9-те села дъжд паднал, а на българското село не паднал.
Българинът
да го питаш знаеш ли български.
Казва: „Зная, разбира се, аз съм
българин
.“ Ако питаш един французин знае ли френски, той ще каже: „Зная, разбира се.
За
българина
е в реда на нещата да знае български и за англичанина е в реда на нещата да знае английски, и за французина е в реда на нещата да знае френски.
Сега, във вестниците пишат за един млад
българин
, който се е прочул, че свирил много мъчни работи, че му дали премия, един млад
българин
на 12 години и този
българин
се прочул само затова, че могъл да свири тия, мъчните работи.
Още не се е родил
българин
, който да може да напише тия неща, които великите музиканти са написали.
Казвам:
Българинът
трябва да се радва, че може да свири.
224.
Обнова на човека
,
УС
, София, 29.5.1938г.,
Българинът
е крайно упорит.
225.
Три фази
,
НБ
, София, 19.6.1938г.,
Един
българин
ми разправяше, който бил във Виена и като дошли германците и него набедили за евреин.
Казвам:
Българин
съм, не ми хващат вяра.
226.
Какво трябва на младите
,
МОК
, София, 24.6.1938г.,
Имаше един
българин
, такъв особен, не искаше никаква услуга да ни направи.
227.
Две посоки
,
УС
, София, 26.6.1938г.,
Един
българин
се върнал от чужбина в родното си село.
Един
българин
отишъл на гости в дома на един грък.
Българинът
се обадил: „Аз ще ги направя диплофай“.
228.
Законът на контраста
,
МОК
, София, 1.7.1938г.,
Имате някой баща, брат, майка, някой ваш приятел, с такива насъдрани битпазарски стоки, за които вие мислите, че имате някаква придобивка, не мязате ли на онзи
българин
, който вложил 600 хиляди марки в банката?
Българинът
, ако го питаш, колко е от тук до онова село, казва: „Като прехвърлиш, там е“.
229.
Първо и последно място
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 31.7.1938г.,
Трябва ли да учите
българина
, французина, или англичанина, как да говорят?
Българинът
, запример, казва: „Аз обичам", или само „обичам". Англичанинът.
В този случай
българинът
има две форми на израз, а англичанинът само една.
Това показва, че в дадения случай англичанинът е по-беден на форми от
българина
.
Българинът
пък казва, че има две форми, с които може да живее.
230.
Степени на съзнанието
,
СБ
,
РБ
, София, 21.8.1938г.,
Когато
българинът
иска да произведе огън, той взима парче кремък и го удря с парче стомана.
231.
Съзнание и самосъзнание
,
МОК
, София, 2.9.1938г.,
Дошъл при един
българин
и му казва: „Да не говорите български, защото аз всичко разбирам“.
Казва му
българинът
: „Агачо чалмата гори“.
Българинът
пак му казва: „Агачо, ако не изгасиш чалмата, цялата ще изгори“.
Българинът
се чуди как така да знае, че чалмата му гори и я оставя да гори, ни пет пари не дава.
Един турчин казва на един
българин
, че кракът му е без калъп, калапсъз.
232.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 4.9.1938г.,
Един млад
българин
от Варненско някъде бил известен по своята сила и юначество в цялата съседна местност, във всички околни села.
233.
Оригинал и копие
,
УС
, София, 11.9.1938г.,
Българинът
ще каже, че обиколил цяла България.
Българинът
казва: „Повторението е майка на знанието“.
234.
Четирите елемента
,
ООК
, София, 14.9.1938г.,
Разправяха ми вчера един пример за един
българин
, който заболял.
235.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 16.9.1938г.,
Запример,
българинът
може да каже за себе си „казвам“, но англичанинът не може да каже така.
Изобщо англичанинът никога не бяга, а
българинът
може да бяга.
236.
Да Му служим без страх
,
НБ
, София, 18.9.1938г.,
После ще кажат българите: „Урочаса.“
Българинът
вечерно време там се затоплил, стане от под юргана, иде от карчага и изпие едно кепче вода, после друго.
Един пример: Тук, в България, във време на войната, един
българин
спечелил 600 милиона германски марки и ги влага в една германска банка.
Този
българин
казва: „Осигурих се, войната да продължи.“ 600 хиляди марки, по сто хиляди марки няма да изяде на годината, значи той за 12 години по 50 хиляди лева харчи и е осигурен.
Един ден този
българин
получава едно писмо от банката и му казват: „Господине, елате да си извадите влога, понеже не можем да водим сметката“, защото 600 хиляди марки нямали цената на десет стотинки.
Казват му: „Десет стотинки имате и да вземем да ви водим един лист, ще ти дадем още един милион марки, че да станат 30 стотинки.“ Нашите сметки за живота мязат на този
българин
.
237.
По закон и по любов
,
ООК
, София, 21.9.1938г.,
Ако един
българин
на своя език ти каже една обидна дума, той може да те обиди.
Един
българин
може да обиди друг
българин
.
Но един французин, който говори на френски може ли да го обиди един
българин
?
238.
Скръб и радост
,
МОК
, София, 23.9.1938г.,
Най-първо,
българинът
баща казваше: „Като свърши трети клас, не му трябва повече.
След туй в
българина
дойде четвърти клас, свърши, напуща училището, казва: „Стига четвърти клас, много е пети клас.“ Но сега, след като свърши пети, шести, седми, осми клас, свършва университет и после ходи да специализира.
В дадения случай
българинът
е по-разточителен.
239.
Добрият език
,
УС
НБ
, София, 25.9.1938г.,
Един
българин
намерил сега във вестниците – българите все обичат да изобретяват нещо – намерил нещо той по радиото, едно ново изобретение.
240.
Трансформатори на Божествената енергия
,
УС
НБ
, София, 2.10.1938г.,
Българинът
е велик, а му взеха Добруджа румънците.
241.
Славата Божия, царството Божие и волята Божия
,
ООК
, София, 12.10.1938г.,
Ако иде един
българин
, той трябва да вика един, който да преведе молитвата на
българина
и тогаз Той ще каже: „Разбирам сега.“ Вие казвате: „Господ не разбира ли български език?
Свири един млад
българин
, 12 годишен, доста талантлив.
242.
Любов към всичко
,
УС
НБ
, София, 16.10.1938г.,
Мен ми разправя един
българин
една своя опитност.
243.
Постоянната връзка и единствената мярка
,
УС
, София, 23.10.1938г.,
Ако питате
българина
, той ще ви каже,
българинът
поддържа така: за да се ожениш, трябва да тропаш на хорото.
244.
Правилна преценка
,
МОК
, София, 28.10.1938г.,
Вие сте
българин
, отивате във Франция, слизате от парахода на френска земя, начало ли е на вашата българщина?
Един
българин
, той беше учител, иска да иде в Америка, но му дохожда наум да иде във Франция да изучи френски език, да седи една година във Франция, че тогава да иде в Америка да си изкара прехраната.
И вие понякой път като този
българин
държите ръчката, казвате си: „Какво замязах тук?
245.
Силата на човека
,
УС
, София, 30.10.1938г.,
Ти
българин
ли си?
“ „
Българин
съм.“ „Французин ли си?
246.
В името Божие
,
НБ
, София, 6.11.1938г.,
Българинът
пък казва „бездействие“.
247.
Добро и зло
,
МОК
, София, 11.11.1938г.,
„Казвам ви, тази работа няма да стане.“ И: „Аз ви казвам, че тази работа няма да стане.“ Англичаните не може да кажат: „Казвам ви.“ Той винаги ще каже: „Аз ви казвам.“ И тогава аз говоря на българите, в характера на българите всякога има една възможност, че
българинът
може да кръшне.
248.
Новата религия
,
ООК
, София, 30.11.1938г.,
Те търсят някой
българин
.
Те лесно може да го научат, но са толкоз заети, че казват: „Нека дойде някой
българин
.“ Вие ще кажете, той ще превежда.
249.
Сухота и влага
,
МОК
, София, 2.12.1938г.,
Българинът
е майстор на „фа“.
Българинът
много добре взема „фа“.
250.
Една свещена идея
,
УС
, София, 4.12.1938г.,
Всичките верующи приличат все на този верующ
българин
.
251.
Търпение
,
МОК
, София, 16.12.1938г.,
А пък
българинът
от много знание и от голямо величие, той се е изстудил и осиромашал.
Вие поне трябва да имате тази находчивост на
българина
, който не разбира от геометрия, математика и аритметика не разбира, станал учител в Америка да преподава на първи клас в прогимназията.
252.
Любов, доброта и справедливост
,
НБ
, София, 18.12.1938г.,
“ Запитали един
българин
: „Къде е майка ти?
Постъпките ни да бъдат стабилни като
българина
.
Като се вземе твърдостта на
българина
, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си.
Българинът
е твърд като скала.
Ако търсите твърдост да поставите някъде някой дирек, търсете
българина
.
Българинът
развива твърдост.
В това отношение
българинът
е турен в тил.
Българинът
е турен да пази тази крепост.
253.
Надежда, вяра и любов
,
УС
, София, 18.12.1938г.,
Когато англичанинът казва „do you speak“ и когато
българинът
казва „говорите ли“, неговата идея се различава.
“ А пък
българинът
казва: „Ти, като говориш, може ли да направиш нещо?
Българинът
с какво започва?
Българинът
и той ще направи бележка.
254.
Иди си с миром
,
НБ
, София, 25.12.1938г.,
Ако на
българинът
говориш на български език, той ще те разбере.
255.
Страдание и радост
,
УС
, София, 25.12.1938г.,
Но ако ти мислиш за външни неща, тогава ще заприличате на онзи
българин
Цеко Грънчарски.
256.
Физически, духовни и умствени нужди
,
ООК
, София, 28.12.1938г.,
Този
българин
заколва им агне, изпраща им вино на тези разбойници.
Така хубаво
българин
не може да играе.
Българинът
, някой път, изкривява кривите линии.
Българинът
, дето някой път тропане има, то не е хубаво.
(Учителят свири нещо тъжно, българско.)
Българинът
търси изходен път и не може да го намери.
Този
българин
след време отива в Лондон, иска да се качи на една гара, но и на него не му достигнали 30 стотинки.
Българинът
в материалните работи не е задоволен.
257.
И ще бъдеш блажен
,
НБ
, София, 8.1.1939г.,
[Един
българин
разправяше] своите опитности.
258.
Година на работа
,
УС
, София, 15.1.1939г.,
Един
българин
във Варненско го обидили, като му казали: „Жена ти е много мързелива, не работи.“ Той седнал да се хвали и носи цял един топ платно.
Ако сте
българин
– 30 букви.
259.
Ще го поставя над всички си имот
,
НБ
, София, 15.1.1939г.,
Запример, за думата „време“ англичанинът употребява думата „тайм“, а
българинът
думата „време“.
Това показва, че англичанинът търси смисъла на времето, а
българинът
се интересува от времето, като време, да улови нещо с времето.
Българинът
, пък, има малко земя, той търси начин как да се разшири.
260.
Налягане и напрежение
,
МОК
, София, 20.1.1939г.,
Българинът
тепърва има да се учи на прилежание.
Българинът
не е така прилежен по естество.
261.
Постъпвайте съвършено!
,
ООК
, София, 1.2.1939г.,
Един
българин
и един германец натъртва „ре“-то.
Превеждал съм този пример: Във видинско някой
българин
обичал по адрес на Христа да говори нецензурирани думи, една сутрин става и плаче.
262.
Правилно верую
,
НБ
, София, 5.2.1939г.,
Какво ми разправяше един
българин
: Казва: „Тия малките деца, четири мъжки, израснаха.
263.
Пътят на светиите
,
УС
, София, 5.2.1939г.,
Един млад
българин
, който се оженил, ми се оплакваше.
264.
Надежда, вяра и любов
,
ООК
, София, 8.2.1939г.,
Казват: „Свят, хиляди и хиляди имаше.“
Българинът
казва: „Толкоз хора имаше, че орех да хвърлиш, нямаше де да падне.“ Казват: „Имало хиляди и милиони войници.“ Това са преувеличени работи.
265.
Жената самарянка
,
НБ
, София, 12.2.1939г.,
Два примера може да ви приведа: Един млад
българин
искал да научи един занаят.
266.
Качества на силния човек
,
УС
, София, 12.2.1939г.,
Един
българин
и един турчин се къпят в турско време в банята.
Седнал
българинът
.
Българинът
си показва тялото и казва: Това тяло никой не го е бутал!
Турчинът кипнал: Как така
българина
никой не го е бутнал!
Българинът
казал: Буйрунус!
И така
българинът
обикаля курните и все казва: Буйрунус!
267.
Благо и блаженство
,
УС
, София, 19.2.1939г.,
После, ако си
българин
, ще искаш да знаеш дали има червен пипер, а ако си европеец, ще искаш да не е люто.
Ако си
българин
, ще кажеш: Такава каша прави ли се?
268.
Най-умни, най-чисти и най-силни
,
ООК
, София, 22.2.1939г.,
Мен ми разправяше скоро един
българин
в Казанлъшко.
269.
Силата на мисълта
,
ООК
, София, 8.3.1939г.,
Българинът
има цървули.
Вие ще кажете: „Знаем го.“ Защо
българинът
пише по този начин, англичанинът по друг, а пък французинът по трети начин.
Българинът
в положението е отворен.
Българинът
каквото прави е отворено.
А
българинът
не мисли.
А пък
българинът
казва: „да ги набием“, че да го познават.
У
българина
„А“ е отворена буква, а пък в еврейския език е затворена буква.
Като кажа „да“, веднага чувствувам какъв е
българина
.
Като кажа на
българина
отрицателната частица „не“,
българина
го зная какъв е.
Като
българин
ли да го направя, като ингличанин или като французин.
Българинът
, в някои отношения, мяза на французина.
Българинът
обича много да се подписва.
На където отивате
българинът
ще те пита, женен ли си, жена имаш ли, на служба ли си, колко ти плащат, къде отиваш сега, по търговия ли?
Българинът
, като казва „да“, казва: „Аз съм готов всичко да направя.“
Българинът
е много щедър, много обича да услужва.
После в обидата,
българинът
, като обиди, казва: „Че какво има, като го обидих?
„ Аз го мислих, че той е умен, от такава малка работа да се обиди.“
Българинът
тъй мисли.
И той е като
българина
, казва – „оui“, а отрицателното е – „no“.
Казва: „Да знаете за всяка лоша дума кръв ще давате.“
Българинът
казва: „И без да тече кръв може да стане.“ Туй не разрешава въпроса.
И
българин
ако сте, вие сте искрен и ще си кажете, че този човек е много добър.
270.
Божествената мярка
,
ООК
, София, 22.3.1939г.,
Аз съм ви привеждал примера за един
българин
на Горнооряховската гара.
След 4–5 години този
българин
отива в Англия, в Лондон за разходка и идва на една гара.
271.
Качествата на ученика
,
ООК
, София, 29.3.1939г.,
Българинът
казва „ва“ – да се спре нещо.
272.
Трите перпендикуляра
,
МОК
, София, 31.3.1939г.,
Защо
българинът
турил една и съща дума: И обущата се обуват, и гащите се обуват.
Българинът
, понеже е материалист, предметно говори: Понеже обущата отдолу нагоре се турят и гащите отдолу нагоре се турят, посоката на обуването е една и съща.
Мисля, слабото развито религиозно чувство на
българина
се държи на кожените калпаци, които носи, че като ги налага, кожата спира тези висши центрове.
273.
Доста е на деня
,
НБ
, София, 2.4.1939г.,
Аз привеждам един пример, той е следният: Един млад
българин
, след като работил 10 години градинарство, дотегнало му да копае, искал да намери един занаят, по-лесен.
274.
Естествената среда на човешката душа
,
УС
, София, 23.4.1939г.,
Разправят ми за един
българин
, който се върнал от странство – от Швейцария.
Та
българинът
в това отношение е по-културен.
275.
Любовта като среда, като сила и като възможност
,
НБ
, София, 30.4.1939г.,
Ние имаме един познат
българин
, който от преди 14 години вече е в Патагония, дето отиде да урежда работите си.
276.
Качества на Любовта
,
УС
, София, 7.5.1939г.,
Разправяше ми един
българин
в Америка.
277.
Божието благословение
,
НБ
, София, 14.5.1939г.,
Той ще мяза на онзи
българин
, който отишъл да учи грънчарство, при един знаменит български грънчар.
Българинът
след като удари с ръката гърнето, казва, „Хуу“.
278.
Музикалния тон на живота
,
ООК
, София, 17.5.1939г.,
Българинът
фа-то го взема хубаво.
279.
Беден и богат
,
МОК
, София, 19.5.1939г.,
Българинът
казва на детето си „моето прасенце“.
280.
Ученикът
,
УС
, София, 4.6.1939г.,
Какво ще разбере един
българин
да му свириш от симфониите на Бетховен?
281.
Изкуството на ангелите
,
ООК
, София, 7.6.1939г.,
Българинът
така е пял „Киамет“: (Учителят свири народен мотив).
Българинът
казва: „Опера.“ Аз му казвам: „Аз съм гледал много опери на жабите.“ Аз съм гледал опера на жабите.
282.
Денят Господен
,
НБ
, София, 11.6.1939г.,
Един
българин
, който престъпва законите на българската държава да каже, мене това не ме интересува, какво ще стане?
283.
Пред новата епоха
,
УС
, София, 11.6.1939г.,
Българинът
казва: Тебе мечка тъпкала ли те е?
284.
Езикът на седемте тона
,
ООК
, София, 14.6.1939г.,
Българинът
понижава „си“.
Какво иска да каже
българинът
с това?
Българинът
, в своите класически песни е искал да разреши един въпрос.
(Учителят свири български мотив.) Какво разрешава сега в тази песен
българина
?
285.
Нагоре и напред
,
ООК
, София, 21.6.1939г.,
(Учителят пее слога „лю“ с тона „до“) Но у
българина
има една друга мъчнотия.
286.
С човешки и ангелски езици
,
НБ
, София, 25.6.1939г.,
Но един
българин
видял, че този, който минавал за сляп, не е сляп, но имал турен восък на очите, искал той да провери научно.
Като дойде този
българин
с тоягата, виждаш, че този слепият, който нищо не може да направи, отварят се неговите очи.
287.
Най-лесното изкуство
,
ООК
, София, 28.6.1939г.,
Един турчин в провадийско взел от един
българин
8 крини жито.
Този
българин
е много умен, който имал да взема.
Ако този
българин
представя лукавия дух в света, от когото си взел 8 крини жито.
На вас съм ви превеждал онзи пример за един
българин
, богат чорбаджия, който се пренесъл в оня свят, но след три деня се връща.
Този
българин
казва: „Синко, не се живее така.“ След туй казва: „Донеси сега един нов тефтер.“ Нищо не беше писано, започва да пише: „На еди кого си ще дадете!
288.
Дрехата на Любовта
,
ООК
, София, 5.7.1939г.,
Българинът
и той мяза на англичанина и той турил две букви, които са много неблагоприятни за
българина
– „з“ и „ь“ са създали всичкото нещастие в неговия живот.
Ако дойде един французин, ще кажете: „Той е французин, не е
българин
.“ По какво се отличава
българинът
от французина?
289.
Самоотричане
,
УС
, София, 9.7.1939г.,
Някой
българин
ще си направи попара; някой американец ще вземе бифтек, месо; някой вегетарианец ще вземе някоя ябълка, круша – през лятото ако е.
290.
Основни правила на хигиената / Четири основни правила на хигиената
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1939г.,
Българинът
знае, че има обрезани и необрезани пръчки.
(втори вариант)
291.
С вяра, без смущение / И в мене
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.7.1939г.,
Кашкавал, в който има благородни животни, считат го за чист,
българинът
го счита за нечист.
Българинът
, като види една погрешка, казва: „Много лош човек.“ В Швейцария като го видят, казват: „Много добре“ и нагълтат кашкавала.
Българинът
го изхвърля навън, а швейцарецът го нагълтва.
Българинът
казва: „Аз пращам този червей навън, да живее, давам му свобода.“ Швейцарецът казва: „Ти много си се измъчил в света, да те туря вътре в себе си, у мен ще живееш добре.“ Питам: Отвън ли трябва да държим хората или отвътре?
Българинът
обича да сее, швейцарецът обича да събира.
Българинът
мисли за идната година, той го няма в съзнанието.
Това, което за
българина
е нечисто, за швейцареца е чисто.
(втори вариант)
Българинът
счита този кашкавал за развален и не го яде.
(втори вариант)
Според
българина
, червеят символизира погрешка.
(втори вариант)
Българинът
изхвърля червея навън, а швейцарецът го приема в стомаха си.
(втори вариант)
Българинът
обича да сее.
(втори вариант)
Българинът
разчита на онова, което е хвърлил на нивата.
(втори вариант)
Българинът
го счита за нечист.
(втори вариант)
Българинът
, като види една погрешка, казва: “Много лош човек”.
(втори вариант)
Българинът
го изхвърля навън, а швейцарецът го нагълтва.
(втори вариант)
Българинът
казва: “Аз пращам този червей навън да живее, давам му свобода.” Швейцарецът казва: “Ти много си се измъчил в света, да те туря вътре в себе си, у мен ще живееш добре.” Питам: отвън ли трябва да държим хората или отвътре?
(втори вариант)
Българинът
обича да сее, швейцарецът обича да събира.
(втори вариант)
Българинът
мисли за идната година, той го няма в съзнанието.
(втори вариант)
292.
Постоянното в живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1939г.,
Един
българин
страдал от жена си, понеже била много упорита.
293.
Възможности на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 16.8.1939г.,
Попитали един
българин
, знае ли френски.
(втори вариант)
Ако поканите на гости един французин и един англичанин и им кажете: “заповядайте”, то на англичанина ще го кажете по английски, на французина по френски, на
българина
по български.
(втори вариант)
И след като са си кривили устата за половин час, ще ви кажат: “Благодарим.” Французинът ще каже: “Мерси боку.” Англичанинът ще каже: “Ай танк ю вери мъч.”
Българинът
ще каже: “Аз ви благодаря много.” Тези хора, които говорят така, са разбрали вътрешното съдържание на храненето и поНякой път, когато хората са повикани да живеят, те се кривят, както хората, които ядат.
(втори вариант)
Ще чакаш додето дойде до: “Ай танк ю.” Можеш да учиш
българина
, англичанина и французина как да говорят, но как да ядат, няма да ги учиш.
(втори вариант)
294.
Бог иска това
,
ООК
, София, 30.8.1939г.,
Българинът
за един лев разваля пазарлъка.
Това противоречие е както у един
българин
във варненско, който си напълнил колата със слама.
295.
Красиви движения
,
МОК
, София, 1.9.1939г.,
Мен ми разправяше един
българин
, бил в града Бостон, в Америка: „Един ден пътувам по една от големите улици, гледам един европейски цар, два, три метра висок, облечен с мантия.
296.
Законът на сегашният човек
,
НБ
, София, 3.9.1939г.,
Един
българин
попада в една болница в Търново на лечение.
Българинът
казва: „Обична ми.“ Англичанинът казва: „Май лав.“ Всеки народ си има свой начин.
297.
Единствен цяр
,
УС
, София, 10.9.1939г.,
Един
българин
пътувал през Полша.
С тези звукове
българинът
се учудва чрез този знак.
298.
Силите и темпераментите в човека
,
НБ
, София, 10.9.1939г.,
Като закъснее някъде,
българинът
се извинява с това, че гости му дошли и го задържали.
В това отношение е интересен
българинът
.
Българинът
има навик, като изпие десетина чаши, сваля калпака си, като че се намира в черква.
299.
Организирана вяра
,
ООК
, София, 13.9.1939г.,
“ Друг пример с един
българин
, който е учил в Америка.
300.
Смяна на състоянията
,
МОК
, София, 6.10.1939г.,
Той мисли, че те ще кажат: „На този
българин
да му изпратим стотина долара.“ Те казват: „Господине, нямаме такъв бюджет за издаване вестници.
301.
Мощните сили в природата
,
НБ
, София, 8.10.1939г.,
Един млад
българин
следвал в странство, на Запад някъде, дето изучавал музика и някои философски предмети.
В това време обвиняват свещеника за бунтовник, че кореспондирал с московците, и веднага отишли в дома му, запечатали всичките му книги, събрали писмата му и ги занесли в учреждението, дето младият
българин
бил секретар.
302.
Към обетованата земя! Великата песен / Към обетованата земя
,
ООК
, София, 11.10.1939г.,
Българинът
няма злато и туря един лев.
“ Срещали ли сте вие някой французин, англичанин или
българин
, който хубаво говори?
Българинът
няма злато.
(втори вариант)
Срещали ли сте някой французин, англичанин или
българин
, който хубаво говори?
(втори вариант)
303.
Божественият ум, сърце и воля
,
МОК
, София, 13.10.1939г.,
“, ти
българин
ли си?
304.
Оценка на Божествената Любов / Оценяване на Божествената Любов
,
ООК
, София, 1.11.1939г.,
Българинът
, като види, че чувалът е голям, казва: „Ела насам към хамбаря.“ И туря 2, 3, 4, 5, 6 крини.
Българинът
много право казва: „Който пее, зло не мисли!
Българинът
като види, че чувалът е голям, казва: "Ела насам към хамбаря." И туря 2, 3, 4, 5, 6 крини.
(втори вариант)
Българинът
много право казва: "Който пее, зло не мисли!
(втори вариант)
305.
Отмерени отношения
,
МОК
, София, 3.11.1939г.,
Един
българин
и един французин не могат да се разберат.
306.
Призова учениците Си
,
НБ
, София, 5.11.1939г.,
Идва един
българин
, иска да ме заведе до селото.
Ако не дойдеш с мене, аз сам ще вървя“ – рече този
българин
.
Българинът
казва, че всеки тегли чергата към себе си.
Той се случил с един
българин
, на име Цеко Грънчарски.
Този
българин
опитал това нещо и разбрал, че има Провидение, което мисли за всички хора.
307.
Ще бъдат опитани
,
УС
, София, 5.11.1939г.,
Аз слушам някои да казват: „Дотегна ми да живея.“ Дотегнало му както на този
българин
, който ми разправи една своя история.
308.
Правилно възприемане и правилно даване
,
ООК
, София, 8.11.1939г.,
Българинът
иска друго.
Българинът
иска да седиш.
Аз знам един подобен пример за един
българин
от Ихтиманско.
Винце от малага, френско.“ Някой
българин
ще дойде и ще каже: „Нямаш ли 20-годишно вино?
309.
Прави и криви линии
,
МОК
, София, 10.11.1939г.,
Българинът
– десет стотинки дава, не му прави впечатление.
Лекувал го един
българин
.
310.
Намиране изгубената дума
,
УС
, София, 12.11.1939г.,
Един
българин
и в България да живее и целия свят да обиколи, той е ограничен от земните условия.
311.
Към свобода!
,
ООК
, София, 15.11.1939г.,
Един
българин
ми разправяше.
Един
българин
се оженил и потупвал жена си.
Един
българин
се оженил и потупвал жена си.
(втори вариант)
Един
българин
ми разправяше.
(втори вариант)
312.
Разумни отношения
,
МОК
, София, 17.11.1939г.,
Един
българин
нямал кон.
Българинът
си мисли, че вече кончето иде, ще се качи.
Настигнал го турчинът и казал: „Я вземи кончето да го носиш.“
Българинът
сега, наместо да язди кончето, трябва да го носи.
Дойде един
българин
от Германия.
313.
Жена кога ражда
,
НБ
, София, 19.11.1939г.,
Преди години един
българин
търсил някаква служба, но дето погледнел, все мъчни му се виждали службите.
314.
Хубавата страна
,
ООК
, София, 22.11.1939г.,
Аз съм
българин
, а пък той турчин.
315.
Път към изгубената дума
,
УС
, София, 26.11.1939г.,
Разправят за един стар
българин
на 85 години, при освобождението на България, той си скрил парите в едно кюпче и после го търсил и не могъл да го намери.
Мене ми разправяше един
българин
, който бил в Америка.
При него идва друг един
българин
.
316.
Там имаше някой си человек
,
НБ
, София, 26.11.1939г.,
Българинът
няма този характер, но и българите се бият.
317.
Божествената топлина
,
ООК
, София, 29.11.1939г.,
Българинът
обича да прави такива опити.
Българинът
изобщо под думата „любов“ разбира приятно нещо.
Кои бяха условията, при които
българинът
създаде думата „истина“?
Българинът
, като дойде на Земята, тури на истината особено име.
Българинът
, англичанинът в любовта си приличат в известна степен.
Българинът
се учудва като произнася думата „любов“: „Люю!
“
Българинът
, като я произнася, не я разбира и се учудва, а пък англичанинът казва: „лъв“ [love].
И
българинът
много бърза.
318.
Което знаем
,
НБ
, София, 3.12.1939г.,
Ти тогава ще мязаш на онзи
българин
, който не искал да се подчини на Божия закон, но като се видял в трудност, подчинил се.
319.
Търсене на изгубената дума
,
ООК
, София, 6.12.1939г.,
Както онзи
българин
, който видял едно пиано, казал: „Я ми дайте един кавал, кой ще свири на това!
Така не се свири.“
Българинът
знае на кавал, на пиано не знае.
Ако беше музика,
българинът
щеше да бъде досега някъде.
Или вземете класическата песен у
българина
.
320.
Правото отношение
,
МОК
, София, 8.12.1939г.,
Разправяха ми за един
българин
във Варненско.
Вика друг един
българин
, който никъде не е учил, за два–три часа направил как да бъде келевото, воденицата става.
Аз съм ви привождал примера за онзи
българин
, който имал голям крак, ходил във Варна да си купува чехли.
321.
Посещение на Бога. Работа и учение
,
УС
, София, 10.12.1939г.,
Американецът можем да го вземем за емблема на неговата практичност,
българинът
за неговата упоритост, гъркът за неговата еластичност, да го замаже, ако искаш някой да ти замаже стаята хубаво – гъркът.
322.
Права и вярна любов
,
НБ
, София, 10.12.1939г.,
В турско време един турчин взел от един
българин
осем крини жито назаем.
Но
българинът
му поставил висока лихва.
Турчинът плащал редовно осем години дълга си и след тия осем години останал да дава на
българина
още осемдесет крини жито.
Това не е
българин
.
Истинският правоверен
българин
не може да постъпи така.
В случая
българинът
станал турчин, а турчинът –
българин
.
Тъй щото, като давам за пример този
българин
, такива хора се срещат не само между българите, но и между всички народи.
323.
Един опит
,
ООК
, София, 13.12.1939г.,
Един
българин
искал да му даде писмо.
Питам: Този
българин
, на когото турили писмото, недоволен ли беше?
324.
Аз, ти, той
,
УС
, София, 17.12.1939г.,
Българинът
ще го хвърли на нивата и ще тегли отгоре му валяк.
В турско време, когато са идвали турците при някой
българин
, богаташ, вземали са веригите от огнището нагорещени и са ги турили на врата на чорбаджията.
325.
Идете в Галилея
,
НБ
, София, 17.12.1939г.,
Друг казва, че Го видял облечен в бяла аба, като
българин
, с кръст на гърдите.
326.
Акаш и прана
,
НБ
, София, 24.12.1939г.,
Индусите с векове работят върху самообладанието, а този
българин
е роден със самообладание.
327.
Даром
,
УС
, София, 24.12.1939г.,
Единственият чист
българин
когото видях, той беше в Шумен.
328.
Вътрешният господар
,
ООК
, София, 3.1.1940г.,
Имаше един часовникар,
българин
, препоръчаха ми го, когато живеех в „Опълченска“ 66.
329.
Познаване на великото
,
НБ
, София, 7.1.1940г.,
Иска ли някой да стане твърд, с девет чифта биволи да го теглят, нека обикне
българина
.
330.
Реална и идеална обстановка на нещата
,
НБ
, София, 14.1.1940г.,
В турско време един
българин
от Добрич продавал на улицата салеп и постоянно викал: „Салеп!
331.
Служене на Бога
,
УС
, София, 14.1.1940г.,
Един
българин
, който се осигурил в една германска банка, имал 600 хиляди марки и той си мисли: „Осигурих се вече.“ Получава едно писмо от банката, че му казват: „Господине, не можем да водим сметка по книгите на вашите 600 хиляди марки.“ Отива той в банката и му казват: „За да може да водим сметка, трябва да бъдат най-малко 30 стотинки, а вашите пари струват сега само десет стотинки.“ Всичките 600 хиляди марки сега са десет стотинки.
332.
Налягане, напрежение, разумност
,
ООК
, София, 17.1.1940г.,
Вие казвате: „Защо да не е
българин
?
Във физическия свят и
българинът
, и англичанинът, и французинът – всички са се под налягане.
Че е
българин
, че е французин, че е англичанин – законът е все същият.
Дали на гърба си нося англичанин, французин или
българин
, все ще нося, все ще чувствувам налягане.
Или нося един
българин
, който е бедняк, няма толкоз пари в джоба си.
Българинът
може в дадения случай да е по-богат.
Англичаните като народ може да са по-богати от българите, но един
българин
може да е по-богат от един англичанин.
333.
Ако имате вяра
,
НБ
, София, 21.1.1940г.,
Но утре дойде някой
българин
или англичанин с пушалката си, пусне задушливите газове и всички се сгушат.
334.
Един ден
,
УС
, София, 28.1.1940г.,
Викат го на един
българин
да шие дрехи.
335.
Трите връзки
,
ООК
, София, 31.1.1940г.,
А пък
българинът
сега казва: „Защо да си губим времето?
336.
Светлината на Любовта
,
НБ
, София, 4.2.1940г.,
Сега ми иде на ум и един анекдот, който един
българин
ми разправяше.
337.
Подмладяване
,
ООК
, София, 7.2.1940г.,
Българин
като иде в Англия, една година като седи, из българския език ще започнат да излизат английските думи.
338.
Слава във вишних Богу
,
НБ
, София, 11.2.1940г.,
Сега ще ви приведа един пример за един
българин
, когото давам като пример за характер.
Следователно, докато всички българи не постъпят като този
българин
, да направят един опит, да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи.
339.
Добрият път
,
УС
, София, 18.2.1940г.,
Ето имате един
българин
като Мазаров, който има един глас, всичките викат, пляскат, казват: „Дарба има човекът.“ Не само дарба, но се е учил.
Като седя и го слушам, той е
българин
, пее на италиански,тя пее на български и се разбират.
Предметите, които тя осветява хората кръщават с различни имена,
българинът
по един начин, турчинът по втори, англичанинът по трети и т.н.
340.
Любов към себе си, любов към ближния си, любов към Бога
,
ООК
, София, 21.2.1940г.,
Българинът
се оплаква, че тялото му не е здраво, че сърцето го боли.
Когато
българинът
казва „иманяри“, турчинът казва „мал“, „малджия“.
Сега нали в България дойде един
българин
, голям певец, и българите се учудиха, че имат такъв един голям певец, който можел да се състезава с Карузо.
341.
Що е истинно
,
НБ
, София, 25.2.1940г.,
Минава един
българин
, един млад момък, който бил честен, той минава покрай бостани и един му казва: „Защо не си откъснеш от дините?
Момъкът казва: „
Българин
съм, майка ми ме е научила да не бутам тези работи.
Ще намеря пъдарина, ако той ми даде, ако не, не бутам никакви дини.“ Ето един
българин
, който е в рая.
Този
българин
се помина.
Аз съм
българин
, не обичам да вземам чуждото.
342.
Минало и настояще
,
ООК
, София, 28.2.1940г.,
Нима онзи
българин
, който впрегнал воловете, че ги дупчи, ако го питате защо ги дупчи, казва: „Да работят.“ Има едно дразнене, има си място.
343.
Нови пътища
,
УС
, София, 3.3.1940г.,
Той гъркът казва: „Дебели глава“, но
българинът
не го превел добре.
344.
Става истина
,
НБ
, София, 3.3.1940г.,
Туй чувство у
българина
е силно развито.
Българинът
казва: „То свят, свят, че яйце да хвърлиш, няма де да падне.“ После казва: „Бяга като куршум.“ То бива, бива, но че като куршум бяга... Англичаните не могат да бягат като куршум, българите бягат като куршум.
345.
Трите обещания
,
УС
, София, 10.3.1940г.,
Българинът
казва: „Простира се по-далеч от чергата си“.
346.
Наука за живота
,
ООК
, София, 13.3.1940г.,
У
българина
чувството любов към Бога е слабо развито, а у славяните е силно развито.
У
българина
е слабо и там е падението на
българина
.
Българинът
е съвестен, справедлив.
347.
Името Божие, Царството Божие и Волята Божия
,
ООК
, София, 20.3.1940г.,
Един
българин
, който свършил в Америка, бил много религиозен, един от най-религиозните българи.
Мисли си
българинът
, че работите му вече се оправят.
348.
Жилище ще направим
,
МОК
, София, 22.3.1940г.,
Ако си един български гражданин, на какво основание ще изискваш правата като
българин
?
349.
Великото благо
,
УС
, София, 24.3.1940г.,
Българинът
казва: „А“-то е началото.
350.
Връзвайте и развързвайте
,
НБ
, София, 24.3.1940г.,
На английски „гол“ значи човек, който има предназначение, някаква велика идея, а
българинът
взел думата „гол“ и я съблякъл, пък англичанинът я облякъл.
Българинът
е прав.
Българинът
казва: за да имаш идеал, баня ти трябва тебе, че тогава ще дойде идеалът.
Българинът
[казва]: пари-не пари, през баня трябва да мине човекът.
По-умен е
българинът
в туй отношение.
Във Варненско, към Дервент, зимно време един търговец среща един
българин
, вози една кола със слама.
Българинът
има друга една психология.
351.
Трите закона
,
ООК
, София, 27.3.1940г.,
Вземете един човек, един
българин
.
Ако речеш да говориш отлично английски,
българин
може да си.
352.
Светлина, топлина, сила
,
УС
, София, 31.3.1940г.,
Нито един
българин
, нито един англичанин, нито един французин, нито един германец, нито един русин, нито един американец, нито един китаец, нито един японец, който и да е, който върши престъпление, кракът му няма да стъпи в Божието Царство.
Българинът
е направил погрешка във физическо отношение, затова отиде Дан Колов.
353.
Влюбване и любов
,
ООК
, София, 3.4.1940г.,
Отишъл един
българин
, който започнал да работи в духовните работи, започнали да му говорят духовете, отива той при един мисионер и му казва: „Господ ми каза да ми дадеш 3000 лева назаем.“ Казва му: „Ти си прегрешил.
354.
Страж на живота
,
МОК
, София, 5.4.1940г.,
Мене ми разправяше един
българин
.
355.
При къпалнята
,
НБ
, София, 7.4.1940г.,
Българинът
се отличава по това, че едно от чувствата му – упоритостта, е толкова голяма, че той като дойде до упоритостта, за пет пари разваля работата.
Българинът
е живял в особени условия, гъркът е живял в особени условия.
356.
Към съвършенство!
,
ООК
, София, 10.4.1940г.,
Българинът
е седнал там, не си знае работата.
Седи един господин, доста умен като
българин
, седи в един ресторант и си турил чантата на един стол до него.
357.
Методи за постижения
,
МОК
, София, 12.4.1940г.,
В турско време българите, като тръгнат, ще хванат един гавазин –
българинът
върви напред, гавазинът отподире, да го пази.
358.
Дървото на живота
,
НБ
, София, 14.4.1940г.,
Това означава „
българин
“ – в който се проявява тази душа.
Казвам:
Българин
е онзи, който носи светъл ум, топло сърце.
Или
българин
е онзи, който носи в ума си знание и светлина, в сърцето си – любов, а в тялото си – истината.
Това наричам аз „
българин
“.
Един е такъв
българин
в света.
359.
Отворената врата
,
ООК
, София, 17.4.1940г.,
Аз привеждам един пример в първите си беседи за един
българин
.
360.
Божията мисъл
,
УС
, София, 21.4.1940г.,
Българинът
още като вземеш самуна, ще те набие намястото.
361.
Сгъстяване, разредяване и разширяване
,
ООК
, София, 24.4.1940г.,
Българинът
ако е, ще стане да види какво е станало със слугата.
“
Българин
ако е, ще му се пръсне сърцето.
Българинът
е много разточителен.
Или в турско време
българинът
е правил големи снопове, понеже е плащал данък на сноповете.
Той никак не е учил, научил за една година три думи французки, казва: „Побеля ми главата, не искам да уча французки.“ Казва: „Аз два езика зная.“ Един
българин
казва: „Сил ву пле“ (S’il vous plaît.
Един
българин
, който обичал да пие, 25 години пил и все му проповядвали въздържание.
Българинът
казва: „Няма ли да идеш?
362.
Обещанието на Отца
,
НБ
, София, 28.4.1940г.,
Такова щастие
българинът
го купува с пари.
Сега пък
българинът
иска да знае дали свинята е била щастлива.
363.
Божественият център
,
ООК
, София, 1.5.1940г.,
Ако се облечеш в чужди мисли, желания и постъпки…
Българинът
казва: „Чуждото и на Великден се взима.“ Сега се учете обущата си сами да правите.
Вие трябва да постъпите както онзи стар
българин
, който бил на 85 години – разболял се и отива в другия свят, връща се и след три деня казва: „Синко, тъй както съм живял досега, не трябва да се живее.“ Казва: „Дайте тефтерите!
364.
Теория, реалност и приложение
,
МОК
, София, 3.5.1940г.,
Когато един
българин
отива на гости, пък и всичките източни народи, и българите канят много пъти – ще те покани веднъж, два пъти, три, четири пъти.
Питам, защо
българинът
иска много пъти да го канят, а турчинът, само веднъж като го поканят, не чака втори път и трети път да го канят?
365.
Математическо отношение и геометрическо положение
,
НБ
, София, 5.5.1940г.,
Ако един чужденец обикне един
българин
, той обиква всички българи, ако намрази един
българин
, намразва целия народ.
В турско време един
българин
, доста богат, седемдесет–осемдесет-годишен, тръгва и отива в Македония.
Той му казва: „Не минавай през гората, ще те оберат разбойници.“ Върнал се
българинът
.
366.
Най-малката погрешка и най-малкото добро
,
УС
, София, 5.5.1940г.,
Един светия, според
българина
, не трябва много да яде.
Сега мнозина казват: „Аз зная да пея.“
Българинът
казва: „Аз зная да говоря френски“ Казва: „Бонжур.“ Той знае да говори.
Българинът
иска да види светията с хлътнали очи, с хлътнали бузи, жълт да бъде и да бъде много тъничък.
367.
Постиженията на Любовта
,
ООК
, София, 8.5.1940г.,
“ Той,
българинът
поглежда и му е приятно.
368.
Мозъчни центрове
,
МОК
, София, 10.5.1940г.,
Един
българин
направил едно престъпление, че го осъдили на смърт, да го обесят.
369.
Здравословно гледище
,
УС
, София, 12.5.1940г.,
На
българина
да се даде туй, което Бог му е дал.
370.
Старият и новият човек
,
НБ
, София, 12.5.1940г.,
Майка му го бие, то упорито като
българин
.
371.
Правилни процеси
,
ООК
, София, 15.5.1940г.,
Някой умен
българин
го е казал това.
Но ти, като хванеш въшката, няма като
българинът
да я чукаш, но ще кажеш: „Крайно ти благодаря за услугата.“ Занеси я в гората, нека пасе трева.
372.
Три вида любов
,
ООК
, София, 22.5.1940г.,
В това време се задава един
българин
с една хубава каруца, пъстра.
Както този
българин
от Варненско – най-първо гледа кръвнишки, после услужва.
373.
Станало раздор
,
НБ
, София, 26.5.1940г.,
Разправяше ми един баща във Варна, един
българин
, абаджия, една история.
Казвам: „Пий вино“ – „Не искам да пия.“ – „Нали си
българин
?
“ Мислиш ти, че като умреш, ще бъдеш германец или англичанин или
българин
?
Да ви кажа: И в оня свят има народности и в оня свят един
българин
никога не прави престъпления.
За един
българин
не е достатъчно само България, за един англичанин не е достатъчна само Англия, за един французин не е достатъчна само Франция, за един германец не е достатъчна само Германия, за един американец не е достатъчна Америка, за един русин не е достатъчна Русия.
374.
Двата принципа
,
ООК
, София, 29.5.1940г.,
Причината на неговото неразположение е, че един
българин
не е обичал както трябва, някой път.
Понеже те са, които ще намерят
българина
на Земята тук и ще му опънат ухото.
Туй произтича от факта, че
българинът
иска изведнъж много да се разшири.
Гледам сегашните българи, казват: „Народната музика…“ В народната музика
българинът
трябва да излезе из този затворен кръг, един затворен музикален кръг има.
(Учителят си нагласява цигулката.)
Българинът
започва: (Учителят свири българска народна песен и пее
Българинът
отгде трябва да започне?
375.
Двата закона
,
ООК
, София, 5.6.1940г.,
Като свирят на цигулките,
българинът
казва: „Иване, дай едно кило вино!
376.
Неподвижна точка
,
МОК
, София, 7.6.1940г.,
Мен ми разправяше един
българин
, който отишъл в едно село за учител.
Един
българин
, като отива от България в Америка, знае, че отива от България в Америка, но вие не знаете, нямате ясна представа откъде сте дошли.
Като се блъсне
българинът
, ще каже: „Защо се блъскаш?
“ Като се блъснеш, какво ще кажеш на
българина
?
Сега не е въпрос за
българина
, но то е въпрос на съзнанието.
Българинът
има един характер като малките деца.
377.
Животът
,
НБ
, София, 9.6.1940г.,
Българинът
всякога търси края.
Сега
българинът
казва: „Краят какъв е?
378.
Реални величини
,
ООК
, София, 12.6.1940г.,
Българинът
казва: „Да бъдеш мъж.“ На Запад казват: „Да бъдеш човек.“ „To be a man“ – казват англичаните.
В турско време един
българин
казвал, че знае турски много добре, фарси.
Като се връщат, без да могат да уловят риба, със съдрания сак, аянинът набива
българина
, удря му няколко шамара.
Всички нас, като ни бият, все сме като този
българин
.
379.
Становище на живота
,
НБ
, София, 16.6.1940г.,
Разправяше ми един
българин
, който обичал много да философства, че един ден стоял под една круша и философствувал.
380.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
Значи
българинът
първо казва А, после Ѫ.
381.
Бъдете яки!
,
ООК
, София, 26.6.1940г.,
Българинът
под думата „мъж“ разбира да бъде силен, навсякъде, където минава, изправя се – мъжага.
Моята сила е по-малка, аз не си иждивявам силата.“
Българинът
представил тази идея в един образ.
382.
Основната мисъл
,
МОК
, София, 28.6.1940г.,
Един
българин
бил в странство и ми разправяше за един анекдот.
“ „
Българин
съм.“ „Какво обичаш да ядеш най-много?
383.
Най-добрите условия
,
ООК
, София, 3.7.1940г.,
Когато един
българин
го вземат от село, че го направят министър в София, той напуща света на селото, но той извън България ли отива?
Един
българин
може да стане министър във Франция, но трябва да бъде французки министър.
384.
Комедия, драма, трагедия
,
УС
, София, 7.7.1940г.,
Някой
българин
го взел, че му направил баня, окъпал го малко.
385.
Светлина, топлина и сила
,
НБ
, София, 7.7.1940г.,
Когато на
българина
върви в работата, той се радва, когато не му върви, страда.
Но радостта на един англичанин не може да бъде радост на
българина
.
И радостта на
българина
не може да бъде радост за англичанина.
Но ако англичанинът и
българинът
се обичат и не си мислят злото, тогава радостта им ще бъде еднаква.
386.
Добри проводници
,
ООК
, София, 10.7.1940г.,
Интересувате се за някой англичанин или някой
българин
, че били милионери.
387.
Вътрешното добро
,
МОК
, София, 12.7.1940г.,
Има някаква истина, но то е истина, както, когато казва
българинът
така: „Яйце да хвърлиш, нямаше място, къде да падне.“ Хиляди яйца има място къде да паднат.
388.
Верен и истинен
,
НБ
, София, 14.7.1940г.,
Само че бих желал да срещам българите, като говоря, умът им да е пълен със светлина, да свети, сърцето да е топло, здраво, че като го срещнеш, в него да има доблест,
българин
да бъде.
389.
Мъчение, труд, работа
,
МОК
, София, 19.7.1940г.,
Един
българин
, който живял десет години в Америка, закъсал.
390.
На сватба
,
СБ
,
РБ
, София, 28.7.1940г.,
Един
българин
, много сприхав по характер, се оженил за една германка, възпитана и търпелива жена.
391.
Умни, добри, здрави
,
МОК
, София, 2.8.1940г.,
Един
българин
от Варненско ходил да си купува чехли.
И като не могъл да му намери чехли по крака, казал му: „Калъпсъз.“ Обидил се
българинът
.
392.
Стотникът
,
СБ
,
РБ
, София, 4.8.1940г.,
През миналата война един
българин
внесъл в една от банките 600 хиляди германски марки.
Нито в банките имам пари, нито в джобовете си.“ – „Потърси някакъв начин и ти да се осигуриш.“ Каква била изненадата на осигурения
българин
, който след известно време получил писмо от банката, в което му съобщавали да извади вложените пари.
393.
Разбиране на природните закони
,
ООК
, София, 7.8.1940г.,
Ако искаш малко енергичен да станеш, яж кисели работи, както
българина
, например туршии, вишни и прочее.
Ако искаш да добиеш твърдост, търси я у
българина
.
Българинът
, за да го отклониш от пътя му, трябва да впрегнеш 9 чифта биволи.
А пък твърдостта е една сила, сила на волята, но на
българина
му липсват още другите сила, които не са дошли още да уравновесят тая твърдост.
Сега
българинът
не е вече толкова твърд, че с 9 чифта биволи да го накараш да оре.
394.
Господаруване и слугуване
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 16.8.1940г.,
В една легенда за създаването на света и за разпределяне на благата по земята се казва, че най-после се явил
българинът
при Господа и поискал от Него сила.
“ – „Почти всички блага са раздадени вече.“ Като помислил известно време,
българинът
казал: „Работата дадена ли е на някого?
“ – „Тя е единственото свободно благо.“ – „Тогава дай на мене работата.“
Българинът
взел работата и благодарил, че и за него е останало някакво благо.
395.
Проветряване
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.8.1940г.,
Какво прави
българинът
, когато иска да омекчи конопа?
396.
Добрата покана
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1940г.,
Българинът
пък казва, че когато куче лае, това означава, че или вълк е влязъл в кошарата, или крадец в къщата.
Българинът
вярва и в кукуригането на петела.
397.
Израил и българин
,
СБ
,
РБ
, София, 8.9.1940г.,
Да се върнем пак към символичното понятие „
българин
“.
Всеки
българин
, който е познал Бога, може да влезе в рая.
Всеки
българин
, който може да връзва нещата на земята и на небето и който ги развързва на земята и на небето, живее в рая – него можете да слушате.
Името „
българин
“ не е произволно дадено.
Ще каже някой, че е „
българин
“.
Българинът
трябва да съдържа три елемента в себе си: тяло, което се ръководи от надеждата и работи без никакви ограничения; ум, който се ръководи от вярата и работи без никакви ограничения, и сърце, което се ръководи от любовта и работи без никакви ограничения.
Следователно, като знаете какво може да бъде
българинът
, трябва ли да се обезсърчавате?
Когато иска да предаде на някой велик дух твърдост, той пак го изпраща на земята, да се роди
българин
.
Който иска да се справя с мъчнотиите, да придобие твърдост, става
българин
.
Българинът
е професор по твърдостта.
В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде
българин
.
Като погледне към дланта си, Бог вижда къде е мястото на
българина
и си спомня за него.
Вие сте българи, но не знаете какво означава думата „
българин
“.
Вторият елемент е буквата „Ъ“, което означава товара, който
българинът
носи.
Третият елемент – „Л“ – означава това, което
българинът
носи от горния свят.
Четвъртият елемент – „Г“ – е вечното начало, за което
българинът
се е хванал.
Петият елемент е буквата „А“, която показва, че
българинът
е бременен с нещо.
Шестият елемент – „Р“ показва, че като се хване за нещо,
българинът
не се отказва от него.
На физическия свят
българинът
се нуждае от една хомеопатическа доза надежда; в духовния свят той се нуждае от хомеопатическа доза вяра, а в Божествения свят – от любов.
Българин
съм!
Българин
съм!
Израил е онзи, който излиза от рая, из-рая, а пък „
българин
“, който влиза в рая.
Досега
българинът
беше вън от рая, затова беше Израил.
Сега стана „
българин
“.
Който въздиша, е Израил; който не въздиша, е „
българин
“.
Следователно, когато губиш нещата, ти си Израил; когато ги придобиваш, ти си „
българин
“.
НАГОРЕ