НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
126
резултата в
74
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
Под „небе“ разбираме
безграничното
, необятното.
– Как ще го слушат, като няма глава? Само един сеятел съществува – Бог. Само един разумен принцип прониква цялата вселена и всички човешки души. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е проводил“. Той е великото, невидимото, цялото небе.
Под „небе“ разбираме
безграничното
, необятното.
Като дойде Духът, не казвайте, че сте без глава и душа. Преди години срещнах една религиозна жена, която казваше, че няма сърце. Питам: Какво трябва да се мисли за религиозните хора, ако един от тях казва, че нямал глава, друг – нямал сърце, трети – нямал стомах. Светските хора ще кажат, че това са побъркани глави. Те казват за себе си: „Ние си имаме и глава, и сърце, и стомах“.
към беседата >>
Подъ „небе“ Христосъ разбира
безграничното
, което обхваща въ себе си всичко.
(втори вариант)
“ Какъ ще го слушаме като нѣма глава? В свѣта има само единъ разуменъ сѣятель, Той е Богъ. Въ свѣта има само единъ принципъ, който прониква цѣлото пространство, всички човѣшки души и не се намира специално въ една форма, въ единъ човѣкъ, а е навсѣкѫдѣ и Той е Богъ. Христосъ казва: „Не дойдохъ въ свѣта да извърша своята воля, а волята на Този, Който ме изпратилъ“. А Той е Великото, Невидимото, Цѣлото небе.
Подъ „небе“ Христосъ разбира
безграничното
, което обхваща въ себе си всичко.
Като дойде Духътъ въ васъ, нѣма да казвате, че глава нѣмате, че душа нѣмате и т.н. Видѣхъ другъ единъ въ Търново, той ми разказваше, че сърце нѣмалъ, искалъ птичка да стане. Дѣ е сърцето му ? Какво ще си помислятъ свѣтскитѣ хора за религиознитѣ, като чуватъ, че единъ отъ тѣхъ нѣмалъ глава, другъ – сърце, трети стомахъ и т.н. Ще кажатъ: „Луди хора сѫ религиознитѣ!
към втори вариант >>
2.
Аз ще го възкреся!
,
НБ
, София, 27.11.1921г.,
Великото,
безграничното
, туй, което има смисъл в себе си, започва все от последния ден.
“ Онзи търговец, който има да плаща 100 хиляди, казва: „Последен ден е, утре ще дойдат“, а той няма нито 5 пари. Съдят някого. Трепери му сърцето – последен ден е, може да го осъдят на 10 години затвор. Момата излиза от дома на баща си, отива при момъка – последен ден е, има едно преходно състояние. Следователно последен ден е онзи ден, в който почва великият живот.
Великото,
безграничното
, туй, което има смисъл в себе си, започва все от последния ден.
И следователно всеки един от вас, който не започне с този последен ден, той не може да се домогне до онази велика Божествена наука, която Бог е отредил и вложил в недрата на Природата, т.е. до ония блага, които са приготвени за неговите избрани деца, които днес живеят на земята. Досега са ви проповядвали все за небето, и всички се готвите все за небето; как ли не си представяте рая, как ли не си представяте ангелите, светиите? Но всички тия неща са неопределени във вашите умове. Вие били ли сте на небето?
към беседата >>
3.
Двата пътя
,
МОК
, София, 24.2.1922г.,
Това са идеите на
Безграничното
, Божественото начало.
Това е различието между всички хора. Идеалистите подържат, че идеите създават всичко. За кои идеи говорят те? Разбира се, че не за техните идеи. Има идеи, по-високи от човешките.
Това са идеите на
Безграничното
, Божественото начало.
И тъй, в тази Школа вие трябва да се научите да се ползвате от методите, с които природата работи. Както цветята използват слънчевите лъчи, така и вие трябва да използвате силите на живата природа. И тогава, кой за каквото е роден, това ще направи. Този закон има приложение и в човешкото тяло. Всеки уд от организма на човека изпълнява специфична служба.
към беседата >>
4.
Първото задължение на учениците / Задължения на ученик
,
ООК
, София, 16.3.1922г.,
Първото нещо, което се изисква от ученика, е смирение – да знае, че вечното,
безграничното
не може да се вмести в преходното, ограниченото.
Великата Божествена школа дава големи знания, но докато стигнете до тях, ще минете през големи мъчнотии. Не е лесно да бъдеш ученик в тази школа. Мнозина влизат в школата, но още не са ученици, повечето са оглашени. Истински ученик е онзи, който решава правилно задачите, както математикът решава сложните задачи, и музикантът – сложните музикални упражнения. Който е влязъл в школата, той трябва да съзнава положението си и да не живее с илюзии.
Първото нещо, което се изисква от ученика, е смирение – да знае, че вечното,
безграничното
не може да се вмести в преходното, ограниченото.
В малката човешка глава не може да се събере необятното знание на Битието. Големи възможности се крият в човешкия мозък, но днес той не е още разработен. Съвременното знание може да се събере в 90 книги, колкото Библията; ако пренесем това знание в клетките на човешкия мозък, ще остане място за още 900 такива книги. Значи отношението между сегашното и бъдещето знание е както между числата 90:900 или 1:10. Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие.
към беседата >>
Първото нещо, което се изисква от ученика, е смирение – да знае, че вечното,
безграничното
не може да се вмести в преходното, ограниченото.
Великата Божествена школа дава големи знания, но докато стигнете до тях, ще минете през големи мъчнотии. Не е лесно да бъдеш ученик в тази школа. Мнозина влизат в школата, но още не са ученици, повечето са оглашени. Истински ученик е онзи, който решава правилно задачите, както математикът решава сложните задачи, и музикантът – сложните музикални упражнения. Който е влязъл в школата, той трябва да съзнава положението си и да не живее с илюзии.
Първото нещо, което се изисква от ученика, е смирение – да знае, че вечното,
безграничното
не може да се вмести в преходното, ограниченото.
В малката човешка глава не може да се събере необятното знание на Битието. Големи възможности се крият в човешкия мозък, но днес той не е още разработен. Съвременното знание може да се събере в 90 книги, колкото Библията; ако пренесем това знание в клетките на човешкия мозък, ще остане място за още 900 такива книги. Значи отношението между сегашното и бъдещето знание е както между числата 90:900 или 1:10. Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие.
към беседата >>
5.
Твоето Слово
,
НБ
, София, 19.3.1922г.,
безграничното
, което се ограничава в себе си, – тогава разбираме Бога като ограничен.
Всичките неща се движат в кръг, във вселената всички неща се движат само по една вечна линия. Ако земята се движи по един кръг около слънцето, а слънцето се движи около друг кръг, пък той около трети и т.н., значи движение в движение имаме, то е насока на една права линия, а правата линия е насока към Истината. Значи всички хора се движим към Бога. И тогава питат хората: „Що е Бог! “ За Бога ние имаме две понятия: когато излизаме от Бога, ние го разбираме като ограничен в себе си, т.е.
безграничното
, което се ограничава в себе си, – тогава разбираме Бога като ограничен.
А като започнем живота си, отиваме към Истината, т.е. отиваме към безграничното, вечното, следователно към онуй, което е без граници, без начало и без край. Следователно Истината е посока към безграничното и безначалното, което има връзка с ограниченото. Е, какво разбрахте вие от това? „Гранично, безгранично, безначално“, що ни ползва това?
към беседата >>
отиваме към
безграничното
, вечното, следователно към онуй, което е без граници, без начало и без край.
Значи всички хора се движим към Бога. И тогава питат хората: „Що е Бог! “ За Бога ние имаме две понятия: когато излизаме от Бога, ние го разбираме като ограничен в себе си, т.е. безграничното, което се ограничава в себе си, – тогава разбираме Бога като ограничен. А като започнем живота си, отиваме към Истината, т.е.
отиваме към
безграничното
, вечното, следователно към онуй, което е без граници, без начало и без край.
Следователно Истината е посока към безграничното и безначалното, което има връзка с ограниченото. Е, какво разбрахте вие от това? „Гранично, безгранично, безначално“, що ни ползва това? Какво е това? И тогава ние се намираме в положението на онзи козел, който се хвърлил в един трап, подмамен от една лисица.
към беседата >>
Следователно Истината е посока към
безграничното
и безначалното, което има връзка с ограниченото.
И тогава питат хората: „Що е Бог! “ За Бога ние имаме две понятия: когато излизаме от Бога, ние го разбираме като ограничен в себе си, т.е. безграничното, което се ограничава в себе си, – тогава разбираме Бога като ограничен. А като започнем живота си, отиваме към Истината, т.е. отиваме към безграничното, вечното, следователно към онуй, което е без граници, без начало и без край.
Следователно Истината е посока към
безграничното
и безначалното, което има връзка с ограниченото.
Е, какво разбрахте вие от това? „Гранично, безгранично, безначално“, що ни ползва това? Какво е това? И тогава ние се намираме в положението на онзи козел, който се хвърлил в един трап, подмамен от една лисица. Лисицата влязла в един курник, пък като издавила 10–15 кокошки и взела да ги носи, не виждала напреде си, та паднала в една голяма яма.
към беседата >>
Това е Любовта, която е излязла от Бога, тя ни го е изявила, и тази Истина, която е излязла от
безграничното
, тя е направила нещата ограничени.
Тази насока в религията наричат Бог. И тогава спорят за Него. В Писанието се казва: „Богът никой никога не е видял“. Само единородният син, който е излязъл от пазвата на Отца, той ни го е открил. А този единородният син, кой е?
Това е Любовта, която е излязла от Бога, тя ни го е изявила, и тази Истина, която е излязла от
безграничното
, тя е направила нещата ограничени.
И граничното, тя го е изявила. Следователно трябва да разбираме защо главата и сърцето имат известни съотношения. Ако питате: „Защо сърцето постоянно се свива? “, то е, защото то работи за главата, към което праща кръвта. Защо не главата, а сърцето е мястото на Любовта?
към беседата >>
Свободата седи в това – да живеем в
безграничното
!
Защо не главата, а сърцето е мястото на Любовта? Любовта работи за главата, а тя е глава на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Следователно всички наши мисли и действия са насочени към това – да познаем Истината. И тогава Писанието казва: „Когато познаем Истината, ние ще бъдем свободни“. А в какво седи свободата?
Свободата седи в това – да живеем в
безграничното
!
Ако ходиш по земята, ти можеш да се спънеш и да паднеш, но ако хвръкнеш като една птичка, дали можеш да се спънеш? Представи си, че може да пътуваш с крилата на един ангел в пространството, или с мисълта на един ангел, в тази велика вселена, какви ще бъдат вашите понятия за нея? Ние толкова сме издребняли, че мислим само за какво? Сутрин „истината“ за нас седи в това: какво ще ядем, и туй, което ще ядем, дали ще ни даде сили да свършим работата, и работата дали ще ни даде някакъв приход, парички ще спечелим ли, ще може ли да живеем щастливо? Всички хора все планове кроят, щастливо да живеят.
към беседата >>
6.
Закон на движенията / Закон на движение
,
МОК
, София, 12.4.1922г.,
Да опознае себе си, значи,
безграничното
влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се.
Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична. Но ние ще разгледаме живота, т.е. съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил. Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си. А то е първото движение в съзнанието.
Да опознае себе си, значи,
безграничното
влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се.
А всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване. Следователно, човешката душа слиза на земята, за да стане силна. „Силен и слаб“ започват със същата буква, както е в славянския език. Значи, слаб е закона на променението, а силен – законът на непроменението. Но силен, разбирам, в силата има разширение, а в слабостта има смаляване.
към беседата >>
От чисто окултно гледище нещата се обясняват по два начина: едни от съществата, които са излезли от
безграничното
и са забравили, че са излезли от
безграничното
, а други са излезли от граничното и са влезли в самозаблуждение, че те са тъй безгранични и вследствие на туй са паднали.
от гледището на вашето схващане – неморални работи. Едно пиле щом като излезе из черупката си, веднага, с излизането то започва да рови из земята. Обаче, един човек, майката трябва да го държи няколко години, докато стане способен да търси храната си, а пилето, след един–два дена може само да си взема храната. Туй не зависи от слабостта на човека, но понеже материята, с която е обвит е по-гъста, вследствие на това човек сам не може да преодолее спънките, в които тя (материята) го е ограничила в даден момент, тъй лесно, както пилето. Сега, ще турите мисълта у вас, че известни мъчнотии, каквито и да са те, вие може да ги преодолеете.
От чисто окултно гледище нещата се обясняват по два начина: едни от съществата, които са излезли от
безграничното
и са забравили, че са излезли от
безграничното
, а други са излезли от граничното и са влезли в самозаблуждение, че те са тъй безгранични и вследствие на туй са паднали.
Сега, някой път, за да изгоните вашите илюзии от ума си, някой може да каже: „Аз зная, нека той си представи, знае ли той какво става сега на слънцето“. Защото, ако каже: „Аз зная“, трябва да знае какво става по целия космос. Туй същество, което знае, трябва да знае какво става навсякъде. Вие мислите някой път, че знаете; задайте си въпроса: Какво става на месечината? Какво съм аз?
към беседата >>
Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото, познаването на Божественото подразбира влизане на
Безграничното
в рамките или в границите на граничното - това не е нищо друго, освен самоопределяне.
(втори вариант)
Първият подтик на новороденото дете е дишането - още с раждането си то започва да диша, защото законът на движението е закон на Астралния свят. С първата вдишка детето започва да плаче - това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен. И детето плаче, и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда. Обаче ние ще се спрем върху съзнателния Живот, който сега се проявява; за да разбере този Живот, човек трябва да дойде на Земята. Следователно всяка душа излиза от Бога с цел да научи Живота, да познае себе си - това е първият подтик, първото движение в съзнанието.
Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото, познаването на Божественото подразбира влизане на
Безграничното
в рамките или в границите на граничното - това не е нищо друго, освен самоопределяне.
Всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение или път на еволюция, през която Его-то, Аз-ът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства. И тъй, човешката душа слиза на Земята, за да стане силна. В славянските езици думите силен и слаб започват с една и съща буква. Думата слаб означава закон на промени, а думата силен - закон на постоянните величини, т.е. на величини, които не се променят; с други думи казано, силата подразбира разширяване, а слабостта - смаляване.
към втори вариант >>
За да не може човек да се справя с мъчнотиите си и да мисли, че е слаб, окултната наука дава две обяснения: като са слезли в гъстата материя, някои хора са забравили, че произлизат от
Безграничното
, и не знаят, че имат сили в себе си, които трябва да развиват; други пък, които са произлезли от граничното, са дошли до заблуждение, че всичко могат да направят, че са всесилни, вследствие на което са паднали и са изгубили и това, което са имали.
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на този закон, защото в морално отношение хората се чувстват слаби и казват: „Ние сме слаби, имаме пороци, ограничени сме, не можем да вървим в духовния път" - това показва, че в духовно отношение вие сте малки деца, които майките им къпят в корита и те често вършат неморални работи. Майката трябва да се грижи за това дете ред години: да го къпе, да го храни, да го облича, да го учи, докато най-после то израсне, стане голям син или голяма дъщеря и само започва да изкарва прехраната си. Малкото пиленце обаче два-три дена след излизането си от черупката на яйцето е способно вече само да изкарва прехраната си. Това не показва още, че човек е по-слаб от пилето, но материята, в която той е обвит, е по-гъста от тази на пилето, вследствие на което той не може сам да преодолява ограниченията, в които материята го е поставила. Ето защо дръжте в ума си мисълта, че каквито и мъчнотии да имате, вие можете да ги преодолеете.
За да не може човек да се справя с мъчнотиите си и да мисли, че е слаб, окултната наука дава две обяснения: като са слезли в гъстата материя, някои хора са забравили, че произлизат от
Безграничното
, и не знаят, че имат сили в себе си, които трябва да развиват; други пък, които са произлезли от граничното, са дошли до заблуждение, че всичко могат да направят, че са всесилни, вследствие на което са паднали и са изгубили и това, което са имали.
Днес и едните, и другите се мислят за слаби, немощни, неспособни да се справят с условията на Живота, вследствие на което отпадат духом. Сега, за да се освободите от илюзиите на ума, от мисълта, че всичко знаете, задайте си въпроса какво става днес на Слънцето и си отговорете; после си задайте още ред въпроси: какво става на Луната, какво става в цялата Вселена, какво представлява човек; ако някой се мисли за божество, той трябва да е готов да си отговори на тия въпроси - божеството знае всичко. Ако не можете да си отговорите на тия и на много още въпроси, ще знаете, че като човек вие представлявате малка част от общото съзнание, от съзнанието на Битието. Казвам: като разсъждавате по този начин, вие се натъквате на въпроса за моралното развитие на човека. От окултно гледище моралните сили на човека зависят от първичната енергия в неговия организъм, индусите наричат тази енергия прана, затова трябва да изучавате закона на праната.
към втори вариант >>
7.
Природни методи / Природни методи
,
ООК
, София, 13.4.1922г.,
Безграничното
включва в себе си граничното и граничното включва
безграничното
.
Вие ще изучавате една положителна наука, законите на която нямат нищо общо със законите на преходната наука. В положителната наука няма никакви изключения, там всичко е точно определено. Под думите „точно определено“ не разбираме, че нещата са ограничени. В Божествената наука, т.е. в положителната, в абсолютната наука има две противоположни положения: безгранично и гранично.
Безграничното
включва в себе си граничното и граничното включва
безграничното
.
Обаче само безграничното може да се прояви, а не и граничното. Само силният може да се прояви, но не и слабият. Само силната светлина може да се прояви, но не и слабата. Следователно вие трябва да бъдете силни хора, а не слабодушни; вие трябва да бъдете способни, даровити хора, а не посредствени, неспособни. Слабият трябва да се упражнява, да стане силен; бездарният трябва да се труди, да развие своите дарби, да прояви своя талант; неспособният трябва да работи, да стане способен.
към беседата >>
Обаче само
безграничното
може да се прояви, а не и граничното.
В положителната наука няма никакви изключения, там всичко е точно определено. Под думите „точно определено“ не разбираме, че нещата са ограничени. В Божествената наука, т.е. в положителната, в абсолютната наука има две противоположни положения: безгранично и гранично. Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва безграничното.
Обаче само
безграничното
може да се прояви, а не и граничното.
Само силният може да се прояви, но не и слабият. Само силната светлина може да се прояви, но не и слабата. Следователно вие трябва да бъдете силни хора, а не слабодушни; вие трябва да бъдете способни, даровити хора, а не посредствени, неспособни. Слабият трябва да се упражнява, да стане силен; бездарният трябва да се труди, да развие своите дарби, да прояви своя талант; неспособният трябва да работи, да стане способен. Усилия, труд и работа се иска от вас, няма защо да се обезсърчавате.
към беседата >>
Вечното,
безграничното
тъй ще се смали, за да влезе в малкия храм на Любовта.
Вие още не сте проявени, как ще живее Бог във вас? В Писанието е казано: „Вие сте храм Божий“. Кое е храм Божий? – Душата, която е нещо велико. Сега ние градим малки храмчета, в които душата ще се смали.
Вечното,
безграничното
тъй ще се смали, за да влезе в малкия храм на Любовта.
Понеже душата знае закона, тя може да бъде гранична и безгранична в едно и също време. Колкото е лесно за Бога да бъде безграничен, толкова е лесно да стане, заради нас, граничен и конечен. Когато кажат, че едно същество е конечно, аз разбирам, че величието, интелигентността и любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в това малко същество, за да опита неговите радости и скърби, да го повдигне, за да разбере величието Му. Това е най-великото и най-чудното в Бога. Този Бог, Който може да слезе до вашия уровен, оттам да ви повдигне и да ви направи като Себе си – Него аз ви проповядвам.
към беседата >>
Безграничното
включва в себе си граничното и граничното включва
безграничното
.
Вие ще изучавате една положителна наука, законите на която нямат нищо общо със законите на преходната наука. В положителната наука няма никакви изключения, там всичко е точно определено. Под думите „точно определено“ не разбираме, че нещата са ограничени. В Божествената наука, т.е. в положителната, в абсолютната наука има две противоположни положения: безгранично и гранично.
Безграничното
включва в себе си граничното и граничното включва
безграничното
.
Обаче само безграничното може да се прояви, а не и граничното. Само силният може да се прояви, но не и слабият. Само силната светлина може да се прояви, но не и слабата. Следователно вие трябва да бъдете силни хора, а не слабодушни; вие трябва да бъдете способни, даровити хора, а не посредствени, неспособни. Слабият трябва да се упражнява, да стане силен; бездарният трябва да се труди, да развие своите дарби, да прояви своя талант; неспособният трябва да работи, да стане способен.
към беседата >>
Обаче само
безграничното
може да се прояви, а не и граничното.
В положителната наука няма никакви изключения, там всичко е точно определено. Под думите „точно определено“ не разбираме, че нещата са ограничени. В Божествената наука, т.е. в положителната, в абсолютната наука има две противоположни положения: безгранично и гранично. Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва безграничното.
Обаче само
безграничното
може да се прояви, а не и граничното.
Само силният може да се прояви, но не и слабият. Само силната светлина може да се прояви, но не и слабата. Следователно вие трябва да бъдете силни хора, а не слабодушни; вие трябва да бъдете способни, даровити хора, а не посредствени, неспособни. Слабият трябва да се упражнява, да стане силен; бездарният трябва да се труди, да развие своите дарби, да прояви своя талант; неспособният трябва да работи, да стане способен. Усилия, труд и работа се иска от вас, няма защо да се обезсърчавате.
към беседата >>
Вечното,
безграничното
тъй ще се смали, за да влезе в малкия храм на Любовта.
Вие още не сте проявени, как ще живее Бог във вас? В Писанието е казано: „Вие сте храм Божий“. Кое е храм Божий? – Душата, която е нещо велико. Сега ние градим малки храмчета, в които душата ще се смали.
Вечното,
безграничното
тъй ще се смали, за да влезе в малкия храм на Любовта.
Понеже душата знае закона, тя може да бъде гранична и безгранична в едно и също време. Колкото е лесно за Бога да бъде безграничен, толкова е лесно да стане, заради нас, граничен и конечен. Когато кажат, че едно същество е конечно, аз разбирам, че величието, интелигентността и любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в това малко същество, за да опита неговите радости и скърби, да го повдигне, за да разбере величието Му. Това е най-великото и най-чудното в Бога. Този Бог, Който може да слезе до вашия уровен, оттам да ви повдигне и да ви направи като Себе си – Него аз ви проповядвам.
към беседата >>
8.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
И следователно, според тази наука, която поддържаме, има две течения: едното от
безграничното
, което постоянно се смалява и слиза към човека; а другото, както съвременната наука казва, човек е произлязъл от малка микроскопична клетка.
Следователно малките деца, животните знаят до известна степен как да превърнат тази Любов. И някои ученици Христови казваха: „Придай ни вяра“. Има начини, чрез които може да се превърне Любовта във вяра, и след като се превърне и дойде Истината, вярата ще се превърне в знание, а като дойде знанието, ще дойде разумното слово, ще дойде светлината. А дойде ли тя във физическия свят, ще ви помогне. Защото има две течения: когато дойде Божията Любов отгоре, непременно ще дойде противоположното течение отдолу.
И следователно, според тази наука, която поддържаме, има две течения: едното от
безграничното
, което постоянно се смалява и слиза към човека; а другото, както съвременната наука казва, човек е произлязъл от малка микроскопична клетка.
Едното – малкото течение, което се възраства, става велико, а другото – великото става малко. Тия две течения като дойдат в съприкосновение, в туй вътрешно налягане, тогава – който разбира този закон – се зараждат всички велики добродетели и способности на човешката душа. Сега, във вашия ум, ще кажете: „Тази работа е необяснима“. Необяснима е, разбира се. Само онзи, който дълго е проучвал, който е правил хиляди опити, той може да разбере дълбокото значение на онези велики стихове и изречения в Писанието, дето Христос казва: „Ако думите ми пребъдат във вас и вие пребъдете в мене, каквото поискате, ще ви бъде, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и тогава ще ви се изявя“.
към беседата >>
9.
Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата
,
ООК
, София, 11.5.1922г.,
Когато безграничният свят или
безграничното
начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят.
Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“. Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му.
Когато безграничният свят или
безграничното
начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят.
А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо.
към беседата >>
Когато безграничният свят или
безграничното
начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят.
Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“. Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му.
Когато безграничният свят или
безграничното
начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят.
А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо.
към беседата >>
10.
Здравец
,
ИБ
, Витоша, 24.5.1922г.,
В Него има едно желание да види
безграничното
в граничното, отвън да го види.
Духът, както ние Го схващаме, е ограничен. Първото ограничение на Бога е Духът. Когато Бог се ограничава, идва Духът. Първото изявление на ограниченото е вселената и космосът. Вие ще попитате защо Господ иска да създаде вселената.
В Него има едно желание да види
безграничното
в граничното, отвън да го види.
То е един велик закон у Него – чрез безграничното да види граничното. Безграничното съзнание, за него ние нямаме никакво понятие. Те са много отвлечени работи. А у нас има желание граничното да стане безгранично. Сега, условията, при които здравецът расте, са оскъдни.
към беседата >>
То е един велик закон у Него – чрез
безграничното
да види граничното.
Първото ограничение на Бога е Духът. Когато Бог се ограничава, идва Духът. Първото изявление на ограниченото е вселената и космосът. Вие ще попитате защо Господ иска да създаде вселената. В Него има едно желание да види безграничното в граничното, отвън да го види.
То е един велик закон у Него – чрез
безграничното
да види граничното.
Безграничното съзнание, за него ние нямаме никакво понятие. Те са много отвлечени работи. А у нас има желание граничното да стане безгранично. Сега, условията, при които здравецът расте, са оскъдни. Аз го набрах от ония камъни.
към беседата >>
Безграничното
съзнание, за него ние нямаме никакво понятие.
Когато Бог се ограничава, идва Духът. Първото изявление на ограниченото е вселената и космосът. Вие ще попитате защо Господ иска да създаде вселената. В Него има едно желание да види безграничното в граничното, отвън да го види. То е един велик закон у Него – чрез безграничното да види граничното.
Безграничното
съзнание, за него ние нямаме никакво понятие.
Те са много отвлечени работи. А у нас има желание граничното да стане безгранично. Сега, условията, при които здравецът расте, са оскъдни. Аз го набрах от ония камъни. Там си изкарва прехраната и затуй има тази здравословна миризма.
към беседата >>
11.
Мечешкият капан! / Мечешкият капан
,
ООК
, София, 29.6.1922г.,
Може ли Вечното и
Безграничното
да се жертва?
– Тя закрива света. Кои са отличителните черти на Любовта, на Духа, на Бога? Мислете по тези въпроси, без да се произнасяте. Ако бързате да кажете нещо, ще направите известни погрешки. Някой ще каже, запример, че отличителното качество на Бога е жертвата.
Може ли Вечното и
Безграничното
да се жертва?
И за кого ще се жертва? Сега ще се яви въпросът: коя е отличителната черта на жертвата? Това са философски въпроси, тясно свързани един с друг. Следователно, ако отговорите на един от тях, ще се явят втори, трети и т.н. За да отговорите на всички въпроси правилно, трябва да имате знания.
към беседата >>
И тъй, отличителната черта на Бога, на
Безграничното
се заключава в желанието Му да даде част от своя живот на всички форми, даже и на най-малките.
И за кого ще се жертва? Сега ще се яви въпросът: коя е отличителната черта на жертвата? Това са философски въпроси, тясно свързани един с друг. Следователно, ако отговорите на един от тях, ще се явят втори, трети и т.н. За да отговорите на всички въпроси правилно, трябва да имате знания.
И тъй, отличителната черта на Бога, на
Безграничното
се заключава в желанието Му да даде част от своя живот на всички форми, даже и на най-малките.
Той иска да повдигне и най-малките същества, а не да ги унищожи, затова се спира и пред най-малката буболечица и прави ѝ път да мине. Бог спира движението на целия космос, само да не прегази и най-малкия живот. Това наричаме жертва. Днес Бог спира колесницата си за една малка буболечица, утре ще я спре за вас. В това се заключава величието на Бога.
към беседата >>
Може ли Вечното и
Безграничното
да се жертва?
– Тя закрива света. Кои са отличителните черти на Любовта, на Духа, на Бога? Мислете по тези въпроси, без да се произнасяте. Ако бързате да кажете нещо, ще направите известни погрешки. Някой ще каже, запример, че отличителното качество на Бога е жертвата.
Може ли Вечното и
Безграничното
да се жертва?
И за кого ще се жертва? Сега ще се яви въпросът: коя е отличителната черта на жертвата? Това са философски въпроси, тясно свързани един с друг. Следователно, ако отговорите на един от тях, ще се явят втори, трети и т.н. За да отговорите на всички въпроси правилно, трябва да имате знания.
към беседата >>
И тъй, отличителната черта на Бога, на
Безграничното
се заключава в желанието Му да даде част от своя живот на всички форми, даже и на най-малките.
И за кого ще се жертва? Сега ще се яви въпросът: коя е отличителната черта на жертвата? Това са философски въпроси, тясно свързани един с друг. Следователно, ако отговорите на един от тях, ще се явят втори, трети и т.н. За да отговорите на всички въпроси правилно, трябва да имате знания.
И тъй, отличителната черта на Бога, на
Безграничното
се заключава в желанието Му да даде част от своя живот на всички форми, даже и на най-малките.
Той иска да повдигне и най-малките същества, а не да ги унищожи, затова се спира и пред най-малката буболечица и прави ѝ път да мине. Бог спира движението на целия космос, само да не прегази и най-малкия живот. Това наричаме жертва. Днес Бог спира колесницата си за една малка буболечица, утре ще я спре за вас. В това се заключава величието на Бога.
към беседата >>
12.
Възможности
,
МОК
, Чамкория, 26.7.1922г.,
Тъй като ученици ще се стремите да разбирате
безграничното
, безконечното, проявено в конечните, разумни форми.
Ако в електрическата лампа няма ток, изгасва. Това са условности. Сега ние намираме в живота, че много условия са противоречиви. Да, защото са безконечни. По същия закон лампата ви непременно ще изгасне, като изгори маслото ѝ.
Тъй като ученици ще се стремите да разбирате
безграничното
, безконечното, проявено в конечните, разумни форми.
Запример безконечното ви прави недоволни. Да допуснем, че вие сте една тръба, съзнавате, че сте една тръба, през вас минава вода от едно цяло езеро и тя е тъй изобилна, че образува цял напор. Какво иска да каже тази вода? – Разширете се, та да изчезне недоволството. Като се разширите, недоволството ще изчезне.
към беседата >>
Като ученици на Великата Школа, стремете се да разбирате
Безграничното
, Безконечното, проявено в ограничените, конечни, но разумни форми.
(втори вариант)
Когато търсите Любовта в Бога, вие сте на безопасно място - защо? Защото Божията Любов е неизчерпаема, тя е извор, който постоянно блика, тя е огън, който постоянно гори; в този извор трябва да вливате своята вода, в този огън трябва да внасяте своето масло. Ако не внасяте водата си във Вечния извор, той ще престане да извира; ако не внасяте маслото си в Божествения огън, той ще престане да гори, както лампите изгасват без газ и както електрическата светлина прекъсва без ток. Газта, маслото, токът са условия за горене. Хората намират, че много от условията внасят противоречия в Живота; когато условията са конечни, ограничени, те внасят противоречия, но когато са безконечни, неограничени, те изключват всякакво противоречие.
Като ученици на Великата Школа, стремете се да разбирате
Безграничното
, Безконечното, проявено в ограничените, конечни, но разумни форми.
При това положение вие ще знаете откъде иде недоволството. Безконечното прави човека недоволен. Какво трябва да направите, за да се освободите от недоволството? Да се разширите - станете голяма, широка тръба, през която водата на Божественото езеро свободно да протича, без да ви създава някакъв напор, някакво напрежение. Щом се разширите, недоволството ще изчезне.
към втори вариант >>
13.
Музика, работа и пост
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
Тао – значи туй – абсолютното, непроявеното,
безграничното
.
Това е само частичен превод, целият не може да се преведе и не е позволено да се преведе. Тази песен ще се нотира и ще се научи. Това е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата – да можеш да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш. Думата Аумен означава всички качества, които се съдържат в Божественото. Всичко, което съдържа Божественото в себе си, да израсте, да се прояви в своята пълнота.
Тао – значи туй – абсолютното, непроявеното,
безграничното
.
Би – значи туй, което се проявява. Аумен съдържа всичко за живота. Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни. Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите.
към беседата >>
14.
Едно с Бога
,
КД
, В.Търново, 19.9.1922г.,
Нашата цел е да проявим
безграничното
.
Тази чистота, за която ви говоря, тя е необикновена чистота на сърцето. Тази необикновена чистота мяза на детето или на бяло цвете или на геометрически символ - на кръг. Чистотата на детето, което се усмихва на Слънцето; чистотата на цветчето, което люби Слънцето. Цветята живеят в ангелския свят • това е чистотата на кръга, най-съвършения образ на линия. Ние живеем в безграничната Любов.
Нашата цел е да проявим
безграничното
.
А всяка цел трябва да има плод в себе си. Ето пентаграмът вписан в един кръг, това е пътя, който ученикът трябва да извърви. Кръгът като символ на вечност, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Пентаграмът като символ трябва да оживее у вас, за да може да се ползувате от него. Пентаграмът, това е човека, върхът е главата.
към беседата >>
15.
Окултна музика
,
ООК
, София, 22.10.1922г.,
При сегашните условия на цялото Битие, на
безграничното
Битие, този свят е един от най-добрите, т.е.
Нещата, които сега съществуват, те са опитани, опитани, опитани. Той всяко нещо е проверил не един път, а хиляди пъти. И този свят, който е създаден, е по възможност един от най-добрите светове, които Бог можеше да избере от опитността на миналите векове. Той е създал този свят като един от най-добрите светове. Не че сега няма друг, има други, по-хубави светове, но засега този свят е един от най-хубавите.
При сегашните условия на цялото Битие, на
безграничното
Битие, този свят е един от най-добрите, т.е.
като казвам, че е един от най-добрите, разбирам, че в него съществуват всички възможности и условия, при които ние можем правилно да се развиваме. Няма сила, която може да ни извади из релсите навън. Няма никой, който да може да ни хване за ухото и да ни накара да сгрешим. Ние грешим по собствена воля, по собствено желание. Аз ви говоря като на ученици, искам да бъдете мъжествени, да не се съблазнявате.
към беседата >>
16.
Станете да отидем!
,
НБ
, София, 29.10.1922г.,
Животът има смисъл само в
безграничното
и непроявеното.
Чрез нея Той се проявява. Граничната любов е проявената човешка любов. Безграничната любов няма начало, няма и край. Граничната любов е човешката, която се е проявила и проявява в живота. Тя има начало и край, затова я наричат временна, преходна.
Животът има смисъл само в
безграничното
и непроявеното.
Ще кажете, че като безграничен, Бог не може да се познае. Днес, при сегашното ограничено човешко съзнание, наистина, Бог остава скрит и неразбран, но в бъдеще, когато съзнанието на хората се пробуди и разшири, човек ще познае и разбере Бога. Всичко става навреме и при специфични условия. Има неща, които съществуват, но са далеч от съзнанието на човека, и той не може да ги схване. Има неща, които са близо до съзнанието му, затова той лесно ги схваща и възприема.
към беседата >>
17.
Лама савахтани
,
НБ
, София, 26.11.1922г.,
– В
безграничното
, безпределното.
Това не подразбира еднообразие. В проявите на езиците има разнообразие, а в принципите – еднообразие. Нещата ни се виждат еднообразни, когато ги гледаме отдалеч. Какво се разбира под „единство"? Де е единството?
– В
безграничното
, безпределното.
А под „множество" разбираме близките до нас неща. То е проява на видимата реалност. Какво значи „проява"? – Да се яви нещо в светлина, на яве. Наистина, светлината изявява нещата.
към беседата >>
18.
Признаци на проявеното човешко съзнание
,
МОК
, София, 27.12.1922г.,
Безграничното
определя отношенията, както и формите на граничното.
Това видоизменение в характера на тия същества е причина за различието, което съществува между тях. Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между Ангелите, както и между всички напреднали Същества. На какво се дължи това различие? На ред външни причини. Значи до известна степен всеки лъч се влияе от средата.
Безграничното
определя отношенията, както и формите на граничното.
И тъй, когато у вас се прояви някаква особеност, ще знаете, че тя се дължи на първичната среда, в която сте попаднали. Един ден, когато се върнете в дадената точка, вашето естество ще се измени. Тогава вие ще завършите еволюцията си, както ви е било определено първоначално. Тъй щото ще знаете, че каквито отклонения да правите в живота си, те ни най-малко няма да изменят вашия път. Мнозина мислят, че като криволичат на една или на друга страна, ще изменят своя път.
към беседата >>
19.
Педагогическа лекция
,
МОК
, София, 7.3.1923г.,
От видимото към невидимото вървите, от невидимото към Божественото,
безграничното
.
(втори вариант)
Сега, понеже вие се стремите за ученици, вие сте вече ученици на физическото поле, не искам да ме разберете криво. Вие сте тук ученици, да - в първия сте ученици, но във втория свят трябва да бъдете ученици, после - в третия, в Божествения, свят трябва да бъдете. И в тия три свята ще проявите три рода енергия. Ако вие не разбирате физическия свят, не може да разберете духовния. Ако не разберете духовния, не може да разберете Божествения.
От видимото към невидимото вървите, от невидимото към Божественото,
безграничното
.
(Невидимо значи незнайно.) Първото нещо - стремете се всички да проверите всеки един факт, всяко едно нещо. Дойде съмнение -проверете го. Не казвам да го не проверявате, проверете, за да намерите истината. И щом намерите истината, тя ще ви повдигне и характерът ви ще се облагороди.
към втори вариант >>
20.
Бяла и черна светлина
,
МОК
, София, 21.3.1923г.,
с
Безграничното
, Вечното начало на Живота.
Докато тази идея им е наложена отвън те се намират в положението С на перпендикуляра. Имат ли те Любов към Бога, познават ли Го, реално същество ли е Той за тях? Ако Бог е някаква Реалност за тях, какво е отношението им към Него? Ако хората имаха отношение към Бога, първата им проява щеше да бъде Любовта. Значи Любовта е първото отношение, първата допирна точка с Абсолютната реалност, т.е.
с
Безграничното
, Вечното начало на Живота.
Втората допирна точка е Мъдростта, а третата – Истината. Когато човек намери тези три допирни точки в себе си, той се самоопределя по отношение на Абсолютната реалност като мислеща душа. И тъй, щом намерите първата допирна точка до Великото начало, вие придобивате Живот, движение; щом намерите втората допирна точка, вие придобивате Светлина и Знание – условия за развиване на вашия ум; щом намерите третата допирна точка, вие придобивате Свободата си – първото условие за развиване на волята. Който няма Истината в себе си, той е човек без воля; който няма Мъдростта в себе си, той е човек без ум; който няма Любовта в себе си, той е човек без сърце, без Живот. Значи изгуби ли Любовта си, човек е изложен на смърт; изгуби ли Мъдростта си, човек е изложен на оглупяване – той постепенно слиза в ада, в живота на сенките; който изгуби Истината, той става играчка и посмешище на хората.
към беседата >>
21.
Разпятаго търсите / Зная, че Исуса разпятаго търсите
,
НБ
, София, 10.6.1923г.,
“ Невъзможно е вечното,
безграничното
да се измени.
И Бог си има закони. Чисти по сърце трябва да бъдем всички! Да не се съмняваме в Бога! Слабата страна на учениците е там, че не искате да лъжете. Не ви коря, но ако дойде при вас ангелът и каже: „Възможно е и Господ да се измени“, вие да отговорите: „Никога!
“ Невъзможно е вечното,
безграничното
да се измени.
Има едно начало в света, което никога не може да се измени – това е Бог. Не търсете този Господ вън от себе си; търсете го вътре в себе си. Ще Го чуете вътре в душата си. Господа можете да видите в неговите микроскопически проявления. За това ви трябва особен микроскоп, който увеличава 35,000,000 пъти.
към беседата >>
Невъзможно е вечното,
безграничното
да се измени вътре в себе си.
(втори вариант)
Прости трябва да бъдем всички по сърце. Туй трябва да бъде една черта за всички ни. Да се не съмняваме в Бога. Туй проповядвам на всинца ви. Слабата страна на учениците е там, че не искате да лъжете, не искам да ви коря, но някой път дойде дяволът и казва: „Възможно е Господ и той да се измени.“ Не, никога.
Невъзможно е вечното,
безграничното
да се измени вътре в себе си.
Невъзможно е. Кой ще принуди Господа? Има едно начало вътре в света, което никога не може да се измени. То е Господ. Не се съмнявайте.
към втори вариант >>
22.
След три дни
,
НБ
, София, 24.6.1923г.,
Не съм срещал нито един човек, който в даден момент да съзнава, че стои пред Бога, пред великото,
безграничното
, възвишеното.
Но ангелът не могъл да се освободи от камъка. Той останал да се върти в очите на ослепения и така минал от една степен на еволюция в друга. Той започнал да изпълнява своята длъжност, но неговите деца пак сгрешили. И сега ангелът пак се проявява и се срамува за погрешките на своите деца. И ние, като гледаме нещата отвън, лъжем другите хора, преувеличаваме фактите.
Не съм срещал нито един човек, който в даден момент да съзнава, че стои пред Бога, пред великото,
безграничното
, възвишеното.
Представете си една мома обича един момък, обещава му, че ще се омъжи за него. Погледът ѝ ту светне, ту затъмнее; ту го иска, ту не го иска. После намери друг, с него флиртува. Това „флиртуване“ аз взимам в най-широк смисъл на думата. Така господарят флиртува със слугата си; паството флиртува със свещеника.
към беседата >>
23.
Речи само реч
,
НБ
, София, 8.7.1923г.,
Казваш за нещо, че ще продължи хиляда години и мислиш, че говориш за
безграничното
.
Божествената Любов ражда свободата, а човешката – робството. Божествената Любов води към живота, а човешката – към смъртта. Божествената Любов носи светлина за хората, а човешката носи тъмнина. Божествената Любов няма начало, няма и край, а човешката – има и начало, и край. Докато мислиш, че животът има край, ти си в човешката любов.
Казваш за нещо, че ще продължи хиляда години и мислиш, че говориш за
безграничното
.
И хилядата години имат край. Следователно, и то е човешко. Божественото няма край, няма и начало, затова в него е вечният живот. Всяко нещо, което няма граница в мисълта и в съзнанието ни, е Божествено, и като такова – безгранично. То носи радост за човешката душа.
към беседата >>
24.
Абсолютното малко и абсолютното велико
,
ООК
, София, 12.7.1923г.,
Човек минава през абсолютно малкото и отива към абсолютно великото,
безграничното
.
Тогава почват ангелите да слизат отгоре, да носят писма от къщи. Те четат писмата, текат им сълзи и питат: „Какво прави моята сестра? “ – „Мисли за тебе. Ами ти? “ – „Аз мисля да се върна назад, познах погрешките си.“ И Христос казва: „Голяма е радостта на ангелите горе на небето, когато една душа се обръща към Бога“.
Човек минава през абсолютно малкото и отива към абсолютно великото,
безграничното
.
Само в този момент ще дойде Божествената Любов. Сега вие ще кажете: „Тия работи ние ги знаем“. Да, но тази философия има приложение. Някой ден сте разтревожени, може би случайно, гледайте в една минута да измените състоянието си. Тази философия, според която сега вървите, изискват се години, за да станете добри.
към беседата >>
25.
Излишък и недоимък в живота
,
ООК
, София, 14.11.1923г.,
И туй изобилие, което има тя, е безопасно, понеже то спада не в границите на ограниченото битие, но в
безграничното
Битие.
Без Любов Жертва не може да има в света. И единствената сила в света, в която има един малък плюс, това е Любовта. Не в Природата, но в Любовта има един плюс. То не е излишък, а изобилие. Тъй че в Любовта има изобилие.
И туй изобилие, което има тя, е безопасно, понеже то спада не в границите на ограниченото битие, но в
безграничното
Битие.
Следователно от този излишък малцина могат да се ползват. И затуй, за да може човек да се ползва от това изобилие, трябва да възприеме Любовта. Казват, че Христос в Палестина е излекувал този-онзи, че възкресил сина на еди-коя си вдовица. Да, те не разбират този велик закон на Любовта. Че и в Израил имаше много болни.
към беседата >>
26.
Той ги изпита
,
НБ
, София, 16.12.1923г.,
Едно в Бога, едно в цялото, едно по отношение на
безграничното
, а не едно в туй, как се проявяваме в даден момент.
Мисълта, която те проектират в света, никой друг не може да я проектира. По туй са те особени. А сега всички казват: „Ние сме едно“. Ако нямате тази особеност, тогава няма защо да говорим, че в света всички сме едно. Едно в какво?
Едно в Бога, едно в цялото, едно по отношение на
безграничното
, а не едно в туй, как се проявяваме в даден момент.
В туй седи красотата на света. Някой казва: „Аз искам да бъда като тебе“. Не, ти като мене не можеш да бъдеш. И 10,000,000 цървули да скъсаш, ти като мене не можеш да бъдеш. И аз да скъсам 10,000,000 цървули, като тебе не мога да бъда.
към беседата >>
27.
Топлината на живота
,
МС
, София, 7.7.1924г.,
Когато говорим за Любовта, подразбираме когато Битието,
безграничното
минава от едно състояние в друго.
(втори вариант)
Не засягайте известни въпроси, които носят лоша форма. За любовта не говорете. Щом говорите за любовта, имате половата деятелност. Това ще разберат. Общение между двама души, това не е любов.
Когато говорим за Любовта, подразбираме когато Битието,
безграничното
минава от едно състояние в друго.
Минаването на тази енергия наричаме Любов, минаването на тая съзнателна енергия от едно състояние в друго, не близостта на две същества, които може да се приближат и мислят, че вършат един божествен акт. Те вършат един търговски акт. За Любовта ще имате един от най-високите идеали. Когато произнесете думата Любов, трябва вашето сърце, вашият ум да затрептят, да знаете една от най-великите истини: „Да се любим". „Чакай да видя очите й какви са." Това е разврат.
към втори вариант >>
28.
Моето верую
,
КД
, София, 12.9.1924г.,
Безграничното
да се слее в единство.
При каквито условия и да си, ти го чувствуваш вътре в себе си. И това нещо философия не иска. То ти казва: „Ще се уреди тази работа“ - нищо повече! Ще научиш, ще дойде време. Бог работи над всички същества, това значи, че Той ги разбира и хармонизира.
Безграничното
да се слее в единство.
Ще се молите. Вътрешно ще се молите. Правете опити вярата ви да почива на онова вътрешно чувство; има един вътрешен усет. Това е най-силното доказателство за Бога. Човек се ражда с него и умира с него.
към беседата >>
29.
Абсолютна справедливост
,
ООК
, София, 15.10.1924г.,
Центърът – това са възможности на
безграничното
, на непроявеното.
Представете си, че имате център C на даден кръг А, който проявява своя деятелност. Да допуснем, че деятелността на кръга А се определя от неговия радиус СD. Мислите ли, че енергията, която се проявява в този кръг, е равномерна навсякъде? – Не. Енергията, която действа във всичките радиуси, не е равномерна.
Центърът – това са възможности на
безграничното
, на непроявеното.
Следователно някои от тези радиуси имат прилив, други – отлив. Тази окръжност е проявената, не е същинската окръжност, тя е само нейна проекция. Онези радиуси, които са с отрицателна енергия, се връщат в същия кръг, в центъра С, а ония, които са с положителна енергия, образуват нови кръгове. Такъв е например кръгът В с център D. Как се е образувал този кръг?
към беседата >>
Всички хора в
безграничното
пространство не са излезли през един и същ момент на Битието.
Вие, понеже не разбирате законите, стремите се към много, заграбвате повече, отколкото ви трябва, и с това си създавате ненужни страдания. Тъй щото, за да избегнете излишните страдания, непременно трябва да изучавате законите за продължаване на своя радиус. Добродетелният човек е човекът, който продължава своя радиус, своята активност. Да допуснем сега, че имате една личност с деятелност на своя живот, равна на големина, колкото СD, и друга личност, с деятелност, равна на СN. От това именно се явява и различието между хората.
Всички хора в
безграничното
пространство не са излезли през един и същ момент на Битието.
В единия случай деятелността на безграничното е била активна, а в другия е била пасивна. Следователно всеки човек, който се е родил в едно пасивно състояние на безграничното, коренно се различава от онзи, който се е родил в момент, когато безграничното е било в активно състояние. Онези, у които този радиус се продължава и излиза извън сферата на своята деятелност, имат опасност да правят повече погрешки, т.е. те са свободни да излизат от центъра С и да описват друга окръжност, с радиус DN. Те се стремят да бъдат тъй големи, както първият център.
към беседата >>
В единия случай деятелността на
безграничното
е била активна, а в другия е била пасивна.
Тъй щото, за да избегнете излишните страдания, непременно трябва да изучавате законите за продължаване на своя радиус. Добродетелният човек е човекът, който продължава своя радиус, своята активност. Да допуснем сега, че имате една личност с деятелност на своя живот, равна на големина, колкото СD, и друга личност, с деятелност, равна на СN. От това именно се явява и различието между хората. Всички хора в безграничното пространство не са излезли през един и същ момент на Битието.
В единия случай деятелността на
безграничното
е била активна, а в другия е била пасивна.
Следователно всеки човек, който се е родил в едно пасивно състояние на безграничното, коренно се различава от онзи, който се е родил в момент, когато безграничното е било в активно състояние. Онези, у които този радиус се продължава и излиза извън сферата на своята деятелност, имат опасност да правят повече погрешки, т.е. те са свободни да излизат от центъра С и да описват друга окръжност, с радиус DN. Те се стремят да бъдат тъй големи, както първият център. Представете си сега, че целият кръг А е покрит с такива центрове, които зависят от първото същество.
към беседата >>
Следователно всеки човек, който се е родил в едно пасивно състояние на
безграничното
, коренно се различава от онзи, който се е родил в момент, когато
безграничното
е било в активно състояние.
Добродетелният човек е човекът, който продължава своя радиус, своята активност. Да допуснем сега, че имате една личност с деятелност на своя живот, равна на големина, колкото СD, и друга личност, с деятелност, равна на СN. От това именно се явява и различието между хората. Всички хора в безграничното пространство не са излезли през един и същ момент на Битието. В единия случай деятелността на безграничното е била активна, а в другия е била пасивна.
Следователно всеки човек, който се е родил в едно пасивно състояние на
безграничното
, коренно се различава от онзи, който се е родил в момент, когато
безграничното
е било в активно състояние.
Онези, у които този радиус се продължава и излиза извън сферата на своята деятелност, имат опасност да правят повече погрешки, т.е. те са свободни да излизат от центъра С и да описват друга окръжност, с радиус DN. Те се стремят да бъдат тъй големи, както първият център. Представете си сега, че целият кръг А е покрит с такива центрове, които зависят от първото същество. Туй същество ще продължи радиусите наполовина.
към беседата >>
При туй движение в
безграничното
за всеки от вас има определени закони, на които трябва да се подчинявате, и върху тия закони се основава моралността.
Някои казват: „Аз имам правилно сърце.“ – Хубаво, има ли между сърцето и ума ти правилно съотношение? И тогава, като се завърти този кръг веднъж около центъра си, всички ония радиуси, които не са продължени, във второто проявление на кръга ще се продължат, ще станат положителни. Продълженията пък ще се скъсят, ще станат нормални. Следователно в един живот твоят ум може да е активен, да е с продължен радиус, но във второто идване на Земята сърцето ти ще трябва да продължи радиуса си. Вие трябва да знаете тия съотношения, за да спазвате законите.
При туй движение в
безграничното
за всеки от вас има определени закони, на които трябва да се подчинявате, и върху тия закони се основава моралността.
Ако радиусът на вашия ум е продължен, вие трябва да събирате тази енергия за времето, когато няма да имате толкова много енергия, т.е. за времето, когато при второто завъртане на кръга около оста си вашият ум дойде в нормално състояние. Вие трябва да бъдете предвидливи като Йосиф. Ако не съберете тази енергия, умът ви ще се повреди. Значи когато радиусът на ума е продължен, ще събирате енергия за времето, когато ще бъде нормален.
към беседата >>
30.
Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!
,
НБ
, София, 9.11.1924г.,
Подъ тия думи азъ разбирамъ едно непрѣривно разширение на човѣшката душа, защото всичко зависи отъ
безграничното
.
Нѣкой иска да стане чудо, изведнъжъ да прѣстане извѣстна болка. Това не е чудо. Всѣки лѣкарь може да намаже болното мѣсто съ кокаинъ, и болката да изчезне, но тя изчезва врѣменно, не напълно. За да изчезне извѣстна болка, за да стане човѣкъ едно разумно сѫщество, изисква се врѣме и пространство. Азъ взимамъ тѣзи двѣ думи не въ обикновенъ смисълъ, не тъй, както обикновено се разбиратъ.
Подъ тия думи азъ разбирамъ едно непрѣривно разширение на човѣшката душа, защото всичко зависи отъ
безграничното
.
Щомъ единъ човѣкъ е безграниченъ, той може да се разширява, колкото иска. Ние страдаме, защото нѣмаме врѣме, ограничени сме. Ако дадете на единъ човѣкъ дълъгъ срокъ, той всичко може да направи. И когато се уреждатъ падежитѣ на нѣкоя полица, всѣки изисква по-дълго врѣме, по-дълъгъ срокъ. Онзи, който има да взима, казва: падежътъ на полицата ще бѫде за три мѣсеца.
към беседата >>
Под тия думи аз разбирам едно непреривно разширение на човешката душа, защото всичко зависи от
безграничното
.
(втори вариант)
Някой иска да стане чудо, изведнъж да престане известна болка. Това не е чудо. Всеки лекар може да намаже болното място с кокаин, и болката да изчезне, но тя изчезва временно, не напълно. За да изчезне известна болка, за да стане човек едно разумно същество, изисква се време и пространство. Аз взимам тези две думи не в обикновен смисъл, не тъй, както обикновено се разбират.
Под тия думи аз разбирам едно непреривно разширение на човешката душа, защото всичко зависи от
безграничното
.
Щом един човек е безграничен, той може да се разширява, колкото иска. Ние страдаме, защото нямаме време, ограничени сме. Ако дадете на един човек дълъг срок, той всичко може да направи. И когато се уреждат падежите на някоя полица, всеки изисква по-дълго време, по-дълъг срок. Онзи, който има да взима, казва: Падежът на полицата ще бъде за три месеца.
към втори вариант >>
31.
Забравените неща
,
ООК
, София, 12.11.1924г.,
Всички вериги, които те спъват, ще паднат, ти ще се почувстваш свободен като пеперуда, която излиза от пашкула си и свободно хвръква с крилцата си в
безграничното
пространство.
Такъв е законът. За да познаеш дали обичаш Бога. Щом отправиш Любовта си към Него, ще почувстваш тази вътрешна светлина, но не в ума си, а в сърцето си, при което ще се образува едно вътрешно разширение, едно вътрешно задоволство. Тогава и най-малките неща в живота ти ще се осмислят и няма да представляват дреболии за тебе. Във всяка дреболия в живота си ще виждаш една Божествена мисъл.
Всички вериги, които те спъват, ще паднат, ти ще се почувстваш свободен като пеперуда, която излиза от пашкула си и свободно хвръква с крилцата си в
безграничното
пространство.
Казвам: сега всички трябва да изпратите вашата мисъл нагоре. Вие ще кажете: „Аз я изпращам.“ Хубаво, но по-интензивна трябва да стане вашата мисъл! От ден на ден вашата мисъл трябва да става по-интензивна. Стремлението ви към Бога от ден на ден също трябва да става все по-интензивно и по-интензивно, докато обратното движение на Божията Любов проникне във вашето сърце. Тогава важният въпрос за живота – Любовта към Бога – ще се разреши в душите ви и вие ще придобиете свободата, която търсите.
към беседата >>
32.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 14.6.1925г.,
Азъ ги наричамъ: законъ на цѣлото и законъ на частитѣ; законъ на
Безграничното
и законъ на граничното.
Въ природата има три състояния, които засѣгатъ отблизо органическия животъ. Подъ думата „органическо“ всѣкога разбирамъ съзнателното, защото само съзнателното е органическо. Подъ думата „съзнание“ въ широкъ смисълъ, ние разбираме онова вѫтрѣшно единение, което сѫществува между частитѣ на едно живо цѣло. Слѣдователно, въ това отношение има два велики закона, които опрѣдѣлятъ Битието.
Азъ ги наричамъ: законъ на цѣлото и законъ на частитѣ; законъ на
Безграничното
и законъ на граничното.
Благото въ свѣта се опрѣдѣля отъ първия законъ, законътъ на цѣлото. Ние наричаме това цѣло „законъ на Бога, законъ на Любовьта“. Безграничното е първото проявление, Любовьта, която се проявява и която всѣкога носи съ себе си благо. Благото пъкъ, това е вѣчната хармония, която включва всички души. Слѣдователно, този законъ прѣдставлява пълнота на духовния животъ, и всѣко зло е изключено отъ него.
към беседата >>
Безграничното
е първото проявление, Любовьта, която се проявява и която всѣкога носи съ себе си благо.
Подъ думата „съзнание“ въ широкъ смисълъ, ние разбираме онова вѫтрѣшно единение, което сѫществува между частитѣ на едно живо цѣло. Слѣдователно, въ това отношение има два велики закона, които опрѣдѣлятъ Битието. Азъ ги наричамъ: законъ на цѣлото и законъ на частитѣ; законъ на Безграничното и законъ на граничното. Благото въ свѣта се опрѣдѣля отъ първия законъ, законътъ на цѣлото. Ние наричаме това цѣло „законъ на Бога, законъ на Любовьта“.
Безграничното
е първото проявление, Любовьта, която се проявява и която всѣкога носи съ себе си благо.
Благото пъкъ, това е вѣчната хармония, която включва всички души. Слѣдователно, този законъ прѣдставлява пълнота на духовния животъ, и всѣко зло е изключено отъ него. Вториятъ законъ е законътъ на частитѣ, законътъ на душитѣ, законътъ на индивидитѣ въ свѣта. Отъ втория законъ, отъ закона на ограниченото се ражда злото. Какъ се е родило злото въ свѣта?
към беседата >>
Аз ги наричам: закон на цялото и закон на частите; закон на
Безграничното
и закон на граничното.
(втори вариант)
В природата има три състояния, които засягат отблизо органическия живот. Под думата „органическо“ всякога разбирам съзнателното, защото само съзнателното е органическо. Под думата „съзнание“ в широк смисъл, ние разбираме онова вътрешно единение, което съществува между частите на едно живо цяло. Следователно, в това отношение има два велики закона, които определят Битието.
Аз ги наричам: закон на цялото и закон на частите; закон на
Безграничното
и закон на граничното.
Благото в света се определя от първия закон, законът на цялото. Ние наричаме това цяло „закон на Бога, закон на Любовта“. Безграничното е първото проявление, Любовта, която се проявява и която всякога носи със себе си благо. Благото пък, това е вечната хармония, която включва всички души. Следователно, този закон представлява пълнота на духовния живот, и всяко зло е изключено от него.
към втори вариант >>
Безграничното
е първото проявление, Любовта, която се проявява и която всякога носи със себе си благо.
(втори вариант)
Под думата „съзнание“ в широк смисъл, ние разбираме онова вътрешно единение, което съществува между частите на едно живо цяло. Следователно, в това отношение има два велики закона, които определят Битието. Аз ги наричам: закон на цялото и закон на частите; закон на Безграничното и закон на граничното. Благото в света се определя от първия закон, законът на цялото. Ние наричаме това цяло „закон на Бога, закон на Любовта“.
Безграничното
е първото проявление, Любовта, която се проявява и която всякога носи със себе си благо.
Благото пък, това е вечната хармония, която включва всички души. Следователно, този закон представлява пълнота на духовния живот, и всяко зло е изключено от него. Вторият закон е законът на частите, законът на душите, законът на индивидите в света. От втория закон, от закона на ограниченото се ражда злото. Как се е родило злото в света?
към втори вариант >>
33.
Великият закон
,
НБ
, Русе, 11.10.1925г.,
“ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй
безграничното
.
Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта. Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!
“ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй
безграничното
.
Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята: Ако ви попитатъ, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важенъ въпросъ. Чудни сте вие!
към беседата >>
Това показва, че
безграничното
може да се прояви като гранично.
Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога! “ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното.
Това показва, че
безграничното
може да се прояви като гранично.
Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята: Ако ви попитатъ, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важенъ въпросъ. Чудни сте вие! Ако ме запитате, защо съмъ дошелъ на земята, азъ ще ви кажа защо съмъ дошелъ.
към беседата >>
Когато залюбите Бога, туй
безграничното
, никога нѣма да изгубите.
– Ледътъ си любилъ. Любилъ си, но какво? – Крушата си любилъ. Ледътъ се стопи, нѣма какво да любишъ. Крушата изгни, нѣма какво да любишъ.
Когато залюбите Бога, туй
безграничното
, никога нѣма да изгубите.
Той всѣкога ще ви говори и вашето лице ще придобие една особена свѣтлина. И тъй, казвамъ: всички трѣбва да възлюбимъ Бога! Само тогава животътъ ни ще придобие смисълъ. Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както самаго себе си. Туй е най-голѣмото изкуство.
към беседата >>
“ Ние под думата Бог не подразбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас, туй
безграничното
.
(втори вариант)
Защото източникът на този велик живот, за който става въпрос е Любовта. Някои питат: какво нещо е Любовта? – Любовта е източникът на този живот, който носи светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила – всичко носи в себе си. Тъй се определя и животът и на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!
“ Ние под думата Бог не подразбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас, туй
безграничното
.
Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Следователно, ние хората на този свят, като проява на това Безгранично, решаваме една велика задача – Вечният Живот да се прояви в граничното вътре. За да се прояви този Живот, непременно трябва да имаме знания, Мъдрост, които ще създадат хармонични отношения между всички хора. Всеки човек трябва да знае, защо е дошъл на земята: Ако ви попитат, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важен въпрос. Чудни сте вие!
към втори вариант >>
Това показва, че
безграничното
може да се прояви като гранично.
(втори вариант)
Някои питат: какво нещо е Любовта? – Любовта е източникът на този живот, който носи светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила – всичко носи в себе си. Тъй се определя и животът и на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога! “ Ние под думата Бог не подразбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас, туй безграничното.
Това показва, че
безграничното
може да се прояви като гранично.
Следователно, ние хората на този свят, като проява на това Безгранично, решаваме една велика задача – Вечният Живот да се прояви в граничното вътре. За да се прояви този Живот, непременно трябва да имаме знания, Мъдрост, които ще създадат хармонични отношения между всички хора. Всеки човек трябва да знае, защо е дошъл на земята: Ако ви попитат, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важен въпрос. Чудни сте вие! Ако ме запитате, защо съм дошъл на земята, аз ще ви кажа защо съм дошъл.
към втори вариант >>
Когато залюбите Бога, туй
безграничното
, никога няма да изгубите.
(втори вариант)
– Ледът си любил. Любил си, но какво? – Крушата си любил. Ледът се стопи, няма какво да любиш. Крушата изгни, няма какво да любиш.
Когато залюбите Бога, туй
безграничното
, никога няма да изгубите.
Той всякога ще ви говори и вашето лице ще придобие една особена светлина. И тъй, казвам: всички трябва да възлюбим Бога! Само тогава животът ни ще придобие смисъл. Тогава Бог ще ни научи, как да любим, и ти ще възлюбиш ближния си, както самаго себе си. Туй е най-големото изкуство.
към втори вариант >>
34.
Свидетелството Негово
,
НБ
, София, 31.1.1926г.,
– Ограничението е необходимо, за да познаеш, какво нещо е
безграничното
.
Те са толкова културни, че могат да ви дадат понятие, какво нищо е свободата. Да се разговаряш с хората, иди дойди, но да се разговаряш с червейчетата, не е лесна работа. Значи, това, което вие наричате ограничение, то е един от великите признаци, че сте свободни. Щом съзнаваш ограничението си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш, какво нещо е свободата. Следователно, ако се ограничаваш при злото то е да разбереш, какво нещо е доброто Някой пита: какво нещо е ограничението?
– Ограничението е необходимо, за да познаеш, какво нещо е
безграничното
.
Защо е потребно безграничното? – За да разбереш граничното. Като разбереш безграничното, ще се яви и свободата. Защо е необходима свободата? – За бъде човек носител на Божествената мисъл.
към беседата >>
Защо е потребно
безграничното
?
Да се разговаряш с хората, иди дойди, но да се разговаряш с червейчетата, не е лесна работа. Значи, това, което вие наричате ограничение, то е един от великите признаци, че сте свободни. Щом съзнаваш ограничението си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш, какво нещо е свободата. Следователно, ако се ограничаваш при злото то е да разбереш, какво нещо е доброто Някой пита: какво нещо е ограничението? – Ограничението е необходимо, за да познаеш, какво нещо е безграничното.
Защо е потребно
безграничното
?
– За да разбереш граничното. Като разбереш безграничното, ще се яви и свободата. Защо е необходима свободата? – За бъде човек носител на Божествената мисъл. И така, ако вие не ограничите една река, как ще може да кара едно колело?
към беседата >>
Като разбереш
безграничното
, ще се яви и свободата.
Щом съзнаваш ограничението си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш, какво нещо е свободата. Следователно, ако се ограничаваш при злото то е да разбереш, какво нещо е доброто Някой пита: какво нещо е ограничението? – Ограничението е необходимо, за да познаеш, какво нещо е безграничното. Защо е потребно безграничното? – За да разбереш граничното.
Като разбереш
безграничното
, ще се яви и свободата.
Защо е необходима свободата? – За бъде човек носител на Божествената мисъл. И така, ако вие не ограничите една река, как ще може да кара едно колело? Тази река ще каже: защо ме ограничихте? Не е ограничение това, че тя изменила пътя си и минава през едно колело.
към беседата >>
35.
Затова се родих
,
НБ
, София, 10.10.1926г.,
В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява
безграничното
в човека.
Свободата подразбира безграничност, т.е. стремеж към Божествен живот. Хората трябва да се ограничават пред Бога. Ако този въпрос се разглежда от материална страна, той не може да се обясни. Сега ще ви приведа един факт, който често се проявява в човешкия живот.
В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява
безграничното
в човека.
То е Божествената страна на живота. Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си, и там да я остави, да не я чопли. Божественото начало в него ще реализира желанието му, без никаква мъчнотия, и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано. Ще ви приведа още един факт за проява на подсъзнателния живот у човека.
към беседата >>
36.
Свещеният олтар
,
ООК
, София, 9.2.1927г.,
Когато душата на човека е в самия него, той живее вече в Божествената Любов, в Любов към Великото, Необятното,
Безграничното
, което се проявява навсякъде в света.
Аз-ът в него, който бил пълен господар и на всички заповядвал, бил вече недоволен от положението си и пожелал от Бога другар, с когото да се разбира. Питам: кой е недоволен от себе си? Недоволен е онзи, душата на когото не е в самия него, а е вън някъде. Такова е било положението и на Адам. Душата му не е била вътре в него, в неговия Рай, но останала вън от този Рай, вследствие на което той потърсил другар, който да задоволи тази липса.
Когато душата на човека е в самия него, той живее вече в Божествената Любов, в Любов към Великото, Необятното,
Безграничното
, което се проявява навсякъде в света.
Де седи погрешката на Адам? Желанието му да има другар не е лошо, обаче той не погледнал на Ева като на душа, произлязла от Бога, но си съставил за нея съвсем детинско, криво схващане и казал: “Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми”. Щом помислил така за Ева, в края на краищата той трябвало да види какви са резултатите на неговата крива мисъл – Ева не остана при него. Друг щеше да бъде въпросът, ако той бе погледнал на Ева като на душа, излязла от Бога, която заслужава учудване и към която трябва да се пристъпва със Свещен трепет. Ще кажете, че това е било мнението на Адам за жената.
към беседата >>
37.
Образи на реалността
,
МОК
, София, 10.4.1927г.,
Туй,
безграничното
, безконечното – те са толкова високи измерения, че който падне, оттам няма да се върне.
(втори вариант)
Представете си една форма, една човешка форма, ако се яви в съзнанието ви за една милионна част от секундата, какво ще стане? Ако се появява и изчезва – значи всякога може да се създаде и всякога може да изчезва. Допуснете едно същество, което съзнава своята форма, а няма форма. Само в себе си има форма, а отвън не се проявява с форма. Тогава, къде е формата?
Туй,
безграничното
, безконечното – те са толкова високи измерения, че който падне, оттам няма да се върне.
Вечното не е от четири измерения, не е от пет, шест, седем – не е. Измеренията са непонятни. Вий схващали ли сте някой път какъв е вашият истински образ? Туй, което сте, туй не е още вашият духовен образ. Туй, което сте отвън, не сте още.
към втори вариант >>
38.
Раб и син
,
НБ
, София, 17.4.1927г.,
Когато духът се въплъти в материята, той я разредява, защото тя няма схващания за
безграничното
пространство, тя няма никакви стремежи.
В условията, при които сега живеем, голямото тяло представя излишен баласт за човека, с който той трябва разумно да се справя. Ако сравним, по тегло, тялото на един съвременен човек с тялото на един ангел, ще видим, че от тялото на човека могат да се направят най-малко хиляда ангели. Обаче, ангелът, със своето малко тяло, е толкова мощен, че може да носи цялото човечество на гърба си; когато човекът едва може себе си да носи. Човек едва ли може да дигне 100кг на ръката си, когато един ангел може да дигне един милиард хора на ръката си. И тъй, силата на човека седи в неговия дух.
Когато духът се въплъти в материята, той я разредява, защото тя няма схващания за
безграничното
пространство, тя няма никакви стремежи.
Тъй щото, когато казваме, че материята не се разширява, подразбираме, че тя няма идея за някакъв стремеж. Тя е спящо същество. Когато човек се нахрани добре, той изпитва известно удоволствие от това и започва да дреме. Дрямката, сънят, това са състояния, присъщи на материята. Като се събуди от сън, човек си спомня смътно, че е сънувал нещо, ходил е някъде, но где – не помни; разговарял се е с някого, но с кого и какво – и това не помни.
към беседата >>
39.
Оскърбените
,
НБ
, София, 25.9.1927г.,
Следователно, ако вие не искате тази граната да падне пред вас и да отнеме живота ви, ето пътят – абсолютна вяра във Великото, в
Безграничното
!
– Ако не вярваш, ще провериш думите ми; ако повярваш, има възможност да се измени съдбата ти. – Как? – Като повярваш в Бог, с вярата на детето, и изпълниш Неговата воля. Само Бог е в състояние да измени съдбата ти. Иначе, ще опиташ думите ми.
Следователно, ако вие не искате тази граната да падне пред вас и да отнеме живота ви, ето пътят – абсолютна вяра във Великото, в
Безграничното
!
Сега е най-благоприятното време. Това говори Бог в нас. Аз не говоря за онези богове, които са заблудили и заблуждават хората, които са ги измъчвали и терзали, но говоря за Единния Бог, Който е говорил на душите ни и в миналото, говори и в настоящето, ще говори и в бъдещето. Той внася в човека твърдост, издържливост, Той внася и мекота. Той внася в умовете светлина, а в сърцата – топлина.
към беседата >>
40.
Ни мъж, ни жена
,
НБ
, София, 20.11.1927г.,
Сама за себе си, душата представя малка вселена, която се движи из голямата вселена, из
безграничното
пространство.
И вие, като турците, ще кажете: „Ола-билир! " И така е, за всяко нещо, което не може да се докаже, казваме „ола-билир" – възможно е. Защо? Защото не можем да го докажем, но не можем и да го отречем. Да кажем за нещо, че е възможно, или абсолютно да приемем неговата възможност, това са две различни неща. Това, което казвам за душата, е вярно, то не подлежи на съмнение.
Сама за себе си, душата представя малка вселена, която се движи из голямата вселена, из
безграничното
пространство.
Когато се говори за време и пространство в духовния свят, тия две понятия се коренно различават от понятията за време и пространство в физическия свет. Следователно, понятията за време и пространство в духовния свят могат да послужат само като въпроси за размишление, и за тях можете да кажете „ола-билир." Ако влезете в духовния свят със съзнанието, което сте имали на земята, както и със земните си познания за слънцето, за звездите, за разните планети, вие ще се намерите в голямо противоречие. Например, в духовния свет слънцето изгрева някога от изток, някога от запад, някога от север, а някога и от юг, то мени посоката на изгряването си. И ако не сте запознати с истинското движение на земята, вие съвършено ще се объркате, ще се намерите в чудо. За онзи, който разбира духовния свет, никакви противоречия не съществуват.
към беседата >>
41.
Бог е Дух
,
НБ
, София, 27.5.1928г.,
Значи, зад сегашния живот, зад всички промени, които стават в него, зад злото и доброто в света седи разумното, великото,
безграничното
, първичното съзнание.
Умът може да възприема идеите, но той не може да ги ражда, душата ражда. Затова, именно, хората се мъчат, докато душата роди някоя идея. Някой казва: „Животът ми няма смисъл." – Животът на човека няма смисъл, докато още нищо не е родил, но щом душата му роди нещо, и животът се осмисля. Де е тогава душата на човека? „Бог е Дух".
Значи, зад сегашния живот, зад всички промени, които стават в него, зад злото и доброто в света седи разумното, великото,
безграничното
, първичното съзнание.
Следователно, намериш ли се пред противоречия, пред несполуки, пред смъртта в живота, кажи: „Зад противоречията седи разумния живот; зад несполуките седят сполуките; зад смъртта седи безсмъртието. Щом поставите тази велика мисъл в душата си, веднага ще ви олекне. Сега някои казват: „Дали действително съществува Божествен свят? " Най-малкото колебание по този въпрос е прекъсване на вашето радио с Бога. Не е достатъчно човек да вярва само с ума си, но цялото му същество трябва да е пропито от вяра в Бога и да каже: „Зад всички явления в света седи Бог, Божественото съзнание." Не схващайте Бога като някаква форма, но знайте, че зад безграничността седи едно Възвишено Съзнание, което във всички случаи бди за вас.
към беседата >>
Бог, това е вечността, това е
безграничното
, това е великият извор на всичко в живота.
Това не е за обезсърчение. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти тълкуваме, отчасти обясняваме, но когато дойде съвършеното у нас, когато дойде Духът на Истината, тогава всичко ще знаем". Това ще бъде, когато душата се съедини с Духа. Писанието казва: „Тогава и ние ще познаем, както сме били познати". „Бог е Дух".
Бог, това е вечността, това е
безграничното
, това е великият извор на всичко в живота.
Духът, това е проявеният Бог, Който ни се представя в своята пълнота. Проявата на Духа, това е нашата душа. Следователно, душата ще ни говори за Духа, а Духът – за Бога. Душата ще говори на сърцата и умовете ни. Това е цяла наука!
към беседата >>
42.
Закони на красотата
,
МОК
, София, 29.6.1928г.,
Бог се проявява в неизменното, абсолютното и
безграничното
.
След това ще отправиш погледа си в друга посока, докато придобиеш известно познание. Във всяко нещо трябва да намирате същественото. Затова казвам, че всеки трябва да има поне една основна, съществена идея, която да определя посоката на неговото движение. Една от съществените идеи за човешкия живот е идеята за Бога, като добро, като сила, като мисъл, като чувство и т. н. Говорите ли за доброто, за силата, за мисълта и за чувството, чрез които Бог се проявява, разбирайте правата, абсолютна и хармонична мисъл, правото чувство и непреодолимата сила.
Бог се проявява в неизменното, абсолютното и
безграничното
.
Задачата на ученика е да бъде красив. Като работи съзнателно върху себе си, той придобива вътрешна красота, с която привлича вниманието на хората, както красивата мома привлича вниманието на младите момци. Кое прави човека красив? – Моралният живот. Под думата „морален живот“ ние разбираме онзи истински, положителен живот, в който Божественото Начало взима връх над човешкото.
към беседата >>
43.
Най-високото място / Най-високото място. Закон на икономията в природата
,
МОК
, София, 2.11.1928г.,
На това основание, казвам: Никой смъртен досега не е дал обяснение за Абсолютното,
Безграничното
, Безконечното начало.
Въпреки това, и Той не е стигнал до най-високия връх. Когато детето отива при баща си, той му дава столче да седне до него, а сам сяда на висок стол. Клонът не може да стигне височината на дървото. Дървото съдържа нещо по-високо от клонете. Колкото и да се издигат във висините, клонете не могат да стигнат дървото, от което са произлезли.
На това основание, казвам: Никой смъртен досега не е дал обяснение за Абсолютното,
Безграничното
, Безконечното начало.
Безконечното подразбира непреривно движение, без начало и без край. Затова казваме, че докато конецът е здрав, хвърчилото всякога ще хвърчи. Изтъни ли се конецът, той непременно ще се скъса, и хвърчилото ще падне на земята. Това значи: всяко същество може да се движи, докато е свързано с конец, който се намира в постоянно движение. Обаче, конецът, който движи нещата, сам се управлява.
към беседата >>
Философите казват за Бога: „Това е абсолютното, безконечното,
безграничното
, несъизмеримото.“ Обаче, какво разбират под думата „абсолютно“?
(втори вариант)
Тялото не е човекът. Тялото е израз на обективната страна на човека. Тялото не показва, какъв е човекът по същина. Та рекох, Бог, това е най-високото място. Вече имате една ясна представа за това.
Философите казват за Бога: „Това е абсолютното, безконечното,
безграничното
, несъизмеримото.“ Обаче, какво разбират под думата „абсолютно“?
Никой досега не се е качил на този връх, на Абсолютното. Кой е свидетел, кой е видел, че Христос се е качил на този най-висок връх на планината. Той казва: „Отивам при Отца си! “ Но когато дойде синът при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седнал на по-голям стол. Следователно, Бащата седи на по-високо клонът не може да седи по-високо от дървото.
към втори вариант >>
Никой не може да обясни абсолютното,
безграничното
, безконечното.
(втори вариант)
Ние трябва да разсъждаваме за цялото. Христос е проявление. Той е един голям клон. Клонът не може да бъде по-висок от дървото. Дървото съдържа всякога нещо, което седи по-високо от всички клони с няколко сантиметра.
Никой не може да обясни абсолютното,
безграничното
, безконечното.
В безконечното разбираме движение, което няма край, това, което в своето движение е непреривно. Докато конецът държи, хвърчилото трябва да хвърка. Но щом се скъса конецът, хвърчилото не хвърчи. Българинът иска да каже, че едно същество, което е без конец, нищо не го държи. Абсолютното само по себе си никакъв конец не го държи.
към втори вариант >>
44.
Силни и слаби желания
,
ООК
, София, 13.2.1929г.,
Бог се проявява в абсолютното, в
безграничното
, в съвършената хармония, в безсмъртието.
Над човека има редица напреднали същества, които са готови всеки момент да му помагат. Като ученици, вие трябва да се научите да пресявате своите мисли и разбирания, да дойдете до правата мисъл. Като казвате, че всичко е от Бога, вие трябва да знаете, кое е това „всичко“. Като се разболее някой, като греши, като го уволнят или назначат на служба, вие казвате, че това е все Божия работа. - Не е така.
Бог се проявява в абсолютното, в
безграничното
, в съвършената хармония, в безсмъртието.
Що се отнася до смъртта, казано е: „Бог не благоволява в смъртта на грешника“. Човек трябва да работи върху себе си години и векове наред, за да придобие правилни разбирания за Божествения живот. Придобие ли това разбиране, човек може спокойно да напусне земния живот и да влезе в новия живот, да продължи учението си.
към беседата >>
45.
Разумните кротки / Блажени кротките
,
НБ
, София, 23.6.1929г.,
Под думата „нищ" не се разбира човек беден, нещастен, но се разбира човек със силна вяра, със силна любов, който дава ход на Божественото в себе си, на
безграничното
, на вечното.
Досега такъв човек не се е намерил. Никой цар, никой учен, никой философ не е могъл да уреди работите си на земята. Мислите ли тогава, че вие ще можете да ги уредите? Ако при сегашните условия на живота, човек не внесе кротостта във всички свои действия, той ще се натъкне на същите разочарования, каквито хората са преживели до днес. Само онзи може да се справи с всички трудни положения в живота, за когото може да се приложи стиха: „Блажени нищите духом".
Под думата „нищ" не се разбира човек беден, нещастен, но се разбира човек със силна вяра, със силна любов, който дава ход на Божественото в себе си, на
безграничното
, на вечното.
В правия смисъл на думата, нищият не знае, какво нещо е ограничение, сиромашия, болести, нужди. Нищият духом не е лишен от нищо. Какво прави обикновеният човек? Като се намери в известно затруднение, той иска да се облече във вретище, да посипе главата си с пепел и след това да каже: Господи, не виждаш ли моите страдания? Не виждаш ли, колко сълзи пролях?
към беседата >>
46.
Собственик и наемател / Отличителна черта на наемателя и собственика
,
МОК
, София, 27.12.1929г.,
Може ли смъртният да говори за безсмъртното, ограниченият – за
безграничното
?
Както не можете да разрешите въпроса за смъртта, също така не можете да разрешите въпроса за смисъла на живота, за неговата крайна цел. Защо ви обича някой, и защо вие го обичате, това са въпроси, които не можете да разрешите. Не се опитвайте да разрешавате неразрешими въпроси. В стремежа си да ги разрешите, вие се натъквате на все по-неразрешими въпроси, докато най-после дойдете до пълно обезличаване и изгубване на всяка индивидуалност Като се рови в неразрешимите въпроси, най-после човек ще дойде до въпроса за вечността, без да може да го разреши. Никой смъртен не е разрешил, какво представя вечността.
Може ли смъртният да говори за безсмъртното, ограниченият – за
безграничното
?
Това е невъзможно. Който се опита да разреши този въпрос, той неизбежно ще изчезне някъде в Битието. И тъй, като ученици на живота, вашата задача е да се занимавате с разрешими въпроси. Например, някой учен се занимава с теглото на слънцето, прави свои изчисления и мисли, че по-важен въпрос от този не съществува. В това време една бедна вдовица хлопа на вратата му, иска да го запита, какво да прави със сина си, в кое училище да го запише, но той не я приема, под предлог, че е зает.
към беседата >>
Ти искаш да намериш края на
безграничното
, тогава къде ще спреш?
(втори вариант)
Не разрешавай този въпрос. Можеш да го разрешиш, но ще умреш. Ти ще разрешиш един въпрос, но при него ще остане друг неразрешен. Питам, онзи, който разрешава въпроса на вечността, какво постига? Ако ти тръгнеш в това, което е безгранично, къде ще се спреш на едно място?
Ти искаш да намериш края на
безграничното
, тогава къде ще спреш?
Ти във вечността ще идеш толкова далече, че няма да имаш средства някак да се върнеш назад. Та сега истинската философия къде седи? Това, с което човек губи своето право, е не да го е страх, но той трябва разумно да разсъждава. Има други въпроси, жизнени, които трябва да се разрешат. А да разрешиш въпроса, колко тежи слънцето, ти с този въпрос вече 20 години си се занимавал и си вече близо да разрешиш въпроса, точно да претеглиш колко тежи слънцето.
към втори вариант >>
47.
Делата Божии
,
НБ
, София, 23.2.1930г.,
Като разсъждавате правилно, вие ще можете да отдалите
безграничното
от граничното и да познаете Бога и Христа.
Тъй щото, който се осмели да отнеме това благо от човека, той носи отговорност. Като говоря за живота, като велико благо, имам пред вид Божествения живот в човека, а не онзи грешен, изопачен човешки живот. Каквото срещна на пътя си – растение, дърво, птица, животно, човек, радвам се на всичко, защото във всичко живо тече онзи Божествен живот, който тече и в мене. Всяко живо същество, колкото малко да е, представя част от великия Божествен организъм. Като мисли така, човек ще реформира своите възгледи за нещата и сам ще си отговори на всички въпроси, които го занимават и които представят противоречие за него.
Като разсъждавате правилно, вие ще можете да отдалите
безграничното
от граничното и да познаете Бога и Христа.
Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.” С други думи казано: Това е живот вечен, да позная живота, който е вложен в мен, както и онова, което поддържа този живот. Онова начало, което поддържа живота, е Божията Мъдрост. Ако мъдростта не беше в живота, той отдавна би бил унищожен. Какво по-страшно нещо търсите от омразата? Омразата е в състояние да унищожи човека.
към беседата >>
48.
Права мисъл
,
ООК
, София, 1.10.1930г.,
Истинската вяра се проявява в областта на
безграничното
, незнайното.
Който знае нещата, той има светлина, той мисли право. Щом мисли право, той вярва във всичко, което Бог е направил и продължава да прави. Какво може човек да направи, какво знае и какви възможности крие в себе си, това всеки знае. Щом го знае, той вярва. Не, това още не е истинска вяра.
Истинската вяра се проявява в областта на
безграничното
, незнайното.
Следователно всяко нещо, което в даден момент може да се ограничи, е знание; това, което не може да се ограничи, което се отнася към незнайното, наричаме вяра. Знанието обхваща настоящето, а вярата – бъдещето. Знанието предшества вярата. Вярващ е онзи, който знае нещата, който ги е опитал. Вярващият носи вътрешни опитности в себе си.
към беседата >>
49.
Запечатал е
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1931г.,
Вие трябва да се влюбите във вечното, в
безграничното
начало на Бога, т.е.
Каква е тази любов, която превръща сърцето на човека на пепел? Любов, която превръща сърцето на човека на пепел, не е истинска любов. Тази пепел може да се употреби само като лекарство в някои случаи, но нищо повече не може да даде на човека. Следователно искате ли да любите Бога, не трябва да се влюбвате само в неговия пръст. Пръстът на Бога всеки може да хване, вследствие на което ще се яви спор между хората.
Вие трябва да се влюбите във вечното, в
безграничното
начало на Бога, т.е.
в Неговия Дух. Който се влюби в пръста на човека, той може да задигне този пръст. Момък се влюбва в мома и я задига. Мома се влюбва в момък и го задига. Пръстът, в който се влюбват хората, е символ, който трябва да се разреши.
към беседата >>
50.
Душата ми е отегчена от живота ми
,
НБ
, София, 27.9.1931г.,
Обаче в абсолютната реалност, в
безграничното
, във вечното не могат да стават никакви промени.
Един човек не може да унищожи цялото, на което е част. Нито пък цялото може да разруши някоя от своите части. И двете неща са невъзможни. Резултатите на частите могат да се разрушат; резултатите на цялото могат да се разрушат, но отношението, което съществува между частите и цялото, не позволява нито едното, нито другото да се разруши. Ако приемем че това е възможно, тогава трябва да допуснем друга една реалност, в която нещата могат да се изменят.
Обаче в абсолютната реалност, в
безграничното
, във вечното не могат да стават никакви промени.
Следователно в едно трябва да бъдете сигурни: че вие никога не можете да унищожите сами себе си. Тъй щото ще мислите положително! Всякога ще мислите, но не както досега. Защото под думите „всякога живея" аз подразбирам целокупния живот в безконечността - да живея съобразно с всички форми, които живеят, да живея във формите на най-висшите същества, както и във формите на най-нисшите; да става един прилив от нисшето към висшето и от висшето към нисшето. Всички тези форми са в съотношение една към друга.
към беседата >>
51.
Правилният тон
,
ООК
, София, 4.11.1931г.,
Въпреки това, не можете да обхванете нито необятното, нито
безграничното
.
Ще научите, че земята е валчеста. Това знание можете да придобиете и от някой учен. Той ще ви каже, че земята е валчеста, и вие ще го вярвате. Какво ще научите, ако минете няколко пъти през вечността? Ще разберете, че тя е необятна и безгранична.
Въпреки това, не можете да обхванете нито необятното, нито
безграничното
.
Кой въпрос интересува най-много съвременните хора? - Въпросът за почивката, за седенето. Всеки предпочита повече да седи, отколкото да стои прав. Ако накарате някого да стои прав, той ще се почувствува унизен. Много хора днес стоят прави, без да са унижени.
към беседата >>
52.
Материални прояви на жвота / Животът като математически действия
,
ООК
, София, 18.11.1931г.,
Оставете ги свободно да текат, да следват пътя на
безграничното
.
- За да се събуди Божественото в човека. Разумната природа си служи с различни методи, за да постигне целта си - пробуждане на Божественото в човека. По наследство, човек носи криви мисли от миналото, от своите деди и прадеди и като стане въпрос да прояви доброто, той казва: Не е време сега да се проявявам, ще отложа за друг път. За доброто, за възвишените и светли мисли и чувства всякога е време. Не подпушвайте пътя на добрите мисли и чувства.
Оставете ги свободно да текат, да следват пътя на
безграничното
.
Ще кажете, че мисълта води в отвлечен свят. Не мислете за това, давайте ход на всяка светла мисъл. Защо да не мислите и за непостижими неща? Някой си въобразява, че има палат, с голяма плодна градина, с шадраван в средата, с цветя и пойни птички и се радва на богатството си. Макар и въображаемо да е това богатство, той пак е щастлив.
към беседата >>
53.
Живот, мисъл и воля
,
МОК
, София, 22.4.1932г.,
Веднъж си излязал от невидимия свят, от
безграничното
, ти назад не можеш да се върнеш по пътя, по който си дошъл, както гранатата, турена в едно пушкало, не може да се върне назад сама.
(втори вариант)
– Ще се убеждаваш. Най-после след като разсъждаваш се изменя логически съображението. Решаваш или да идеш напред, или да се върнеш. Но в живота е друго. Тук на земята може да се върнеш назад, но в живота връщането е забранено.
Веднъж си излязал от невидимия свят, от
безграничното
, ти назад не можеш да се върнеш по пътя, по който си дошъл, както гранатата, турена в едно пушкало, не може да се върне назад сама.
Онзи войник като тегли гранатата и излиза, не се връща назад. В нея има желание да се върне назад, но като не може да върви напред. После тази линия започва да се свива, образува се наклон и пада на земята. Ако можеше тази граната да се движи вечно, то тя щеше да се върне назад, щеше да влезе пак в пушкалото. До това техниците не са дошли.
към втори вариант >>
54.
Разумност в природата
,
МОК
, София, 13.5.1932г.,
Искаме
безграничното
, в което живеем, и се движим да го обхванем, да го разберем.
(втори вариант)
Философите искат да знаят какво нещо е Бог. Това е най-неразумният въпрос. По-глупав въпрос няма. Най-глупавият въпрос е какво нещо е Бог? Защото ние мислим тогава, че Бог съществува вън от нас.
Искаме
безграничното
, в което живеем, и се движим да го обхванем, да го разберем.
Турците казват в такъв случай и така да бъде не го вярвай. Частта не може да мисли какво нещо е цялото. Ние можем да мислим за Бога 1⁄10, може да мислим какво отношение имаме към цялото, то е друг въпрос. Какви са нашите отношения към разумния живот, това можем да мислим. В дадения случай ти трябва да живееш.
към втори вариант >>
55.
Творители на Словото
,
НБ
, София, 3.7.1932г.,
Великото е в
безграничното
Му търпение, в безпримерната Му любов.
Разпънаха Го на него и каза: Свърши се тази работа. Разбягаха се Неговите ученици, един остави дрехата си и гол избяга. Христос остана сам. И най-после Той почувства, че е и от Бога изоставен. Имаше нещо велико в Христа.
Великото е в
безграничното
Му търпение, в безпримерната Му любов.
Той каза: Зная едно нещо, което не може да се измени. Всички може да ме изоставят. Римляните може да ме турят на кръста. Може да платя всичко туй, но има нещо в света, което не може да се измени. Онзи, в когото вярвам, онази любов, която е в моята душа, онази истина, която е в моя ум, онази светлина, която е в мене, не може да се измени.
към беседата >>
56.
Да живее душата ми
,
НБ
, София, 31.12.1933г.,
От
безграничното
влиза в граничното и излиза в свободата.
Отпосле са дошли. Има известни причини за това. Да оставим причините. Животът се ражда без ограничения. После слиза в ограниченията.
От
безграничното
влиза в граничното и излиза в свободата.
Ако ти не минеш от безграничното в граничното, ти не може да влезеш в закона на свободата. Туй е човешко разбиране. Ти ще минеш по една крива линия. По тази крива линия ти ще дойдеш до закона на своята свобода. Туй е стремежът на цялото човечество.
към беседата >>
Ако ти не минеш от
безграничното
в граничното, ти не може да влезеш в закона на свободата.
Има известни причини за това. Да оставим причините. Животът се ражда без ограничения. После слиза в ограниченията. От безграничното влиза в граничното и излиза в свободата.
Ако ти не минеш от
безграничното
в граничното, ти не може да влезеш в закона на свободата.
Туй е човешко разбиране. Ти ще минеш по една крива линия. По тази крива линия ти ще дойдеш до закона на своята свобода. Туй е стремежът на цялото човечество. То е свободата.
към беседата >>
57.
Наяве
,
НБ
, София, 15.4.1934г.,
Ако той се съмнява, не този Господ, който си създал, но Онзи, в Когото цялото,
безграничното
битие е потопено.
Не такъв опит, както детето изпитва майка си, нито майката да изпитва детето си. Все-таки всеки може да изпита природата. Три фактора съществуват за човека: Бог, природа и човек. Човек е детето на Бога и природата. Следователно човек трябва да опита природата, да опита и Бога.
Ако той се съмнява, не този Господ, който си създал, но Онзи, в Когото цялото,
безграничното
битие е потопено.
Природата е външната страна на туй Божественото, а пък ние сме външната страна на природата. Може да кажем така: Бог е нашият баща, Природата е нашата майка, ние сме детето. Родени сме от природата да намерим своето място. И тогава ние искаме да подчиним природата. Какво ще подчиняваме майка си, какво ще спечелим?
към беседата >>
Единственото същество, което може да боготвориш в света, то е
Безграничното
, Неузнаваемото, на Което никой не знае името Му, нито образа Му е видял, в Което сме потопени!
Това е майката, която ражда. Под думата „слънце“, то е туй, което оплодотворява нещата, като дава всички възможности. Това е Слънцето. И когато Моисей, който бил запознат с тези работи, казва: „Да не им се поклониш“… От т[я]х зависи. Ти само ще почиташ баща си и майка си, ще почиташ Слънцето, ще почиташ Земята, няма да ги боготвориш.
Единственото същество, което може да боготвориш в света, то е
Безграничното
, Неузнаваемото, на Което никой не знае името Му, нито образа Му е видял, в Което сме потопени!
Туй, което ние знаем, то е нереалното в света. Туй, което ние не познаваме, То урежда всичките ни работи: и като сме на Земята, и като умрем. Дето и да сме, То като мине, ще прокара ръката Си отгоре, ще те поглади и ще каже: „Не бой се, това е най-малката опитност.“ Ти си недоволен, че ти взели къщата – ще ти дадат нещо друго, ще те пратят някъде, ще ти дадат богатство, когато всичките ти скърби и страдания ще изчезнат от душата ти. Сега ние седим и казваме: „Взеха ми къщата, взеха ми жената, взеха баща ми.“ Че как ще бъдеш доволен от един свят, в който всичко ти взимат? Ще дойде един свят, дето никой нищо няма да ти взима.
към беседата >>
58.
Самоотричане
,
ООК
, София, 7.11.1934г.,
За да разрешавате въпросите, вие трябва да разбирате отношението на Великото в света, на Великото,
Безграничното
, Безначалното отношение между Великото голямо и Великото малко.
Ти искаш да разрешиш този въпрос. Има една алтернатива и не знаеш какво да правиш, и казваш: "Какво трябва да правя? " Какъв е бил пътят на Христос? Две неща им казал Той.
За да разрешавате въпросите, вие трябва да разбирате отношението на Великото в света, на Великото,
Безграничното
, Безначалното отношение между Великото голямо и Великото малко.
Вие трябва да разбирате отношението между тези две величини. Щом искаш да бъдеш щастлив, ти трябва да вървиш по пътя на Великото. Щом търсиш любовта, ти трябва да вървиш по пътя на Великото голямо. Никаква друга философия няма. Там е разрешението.
към беседата >>
59.
Живият квадрат на човешките отношения
,
МОК
, София, 9.11.1934г.,
Всеки един център е нов път към
безграничното
.
Щом едно същество се спре на едно място, то е недоволно от себе си, докато се движи в една посока, то върши нещо. Щом се спре движението на Любовта, човек пак е недоволен. И като се спре движението на омразата, човек е недоволен. Като се спре движението на Любовта, превръща се на омраза. Като се спре движението на омразата, превръща се на Любов.
Всеки един център е нов път към
безграничното
.
Всяко положение в живота е път към Бога. Като влезеш в центъра, ти разбираш безграничното. Ти обичаш някого. Щом го обичаш, ти от твоя свят отиваш към неговия свят, а щом отидеш в неговия свят, ще се обърнат понятията. Като влезеш в неговия свят, ще имаш обратни понятия, ще се приспособяваш към неговите условия.
към беседата >>
Като влезеш в центъра, ти разбираш
безграничното
.
И като се спре движението на омразата, човек е недоволен. Като се спре движението на Любовта, превръща се на омраза. Като се спре движението на омразата, превръща се на Любов. Всеки един център е нов път към безграничното. Всяко положение в живота е път към Бога.
Като влезеш в центъра, ти разбираш
безграничното
.
Ти обичаш някого. Щом го обичаш, ти от твоя свят отиваш към неговия свят, а щом отидеш в неговия свят, ще се обърнат понятията. Като влезеш в неговия свят, ще имаш обратни понятия, ще се приспособяваш към неговите условия. И той ще каже: „Не мога ли да дойда в твоя свят? “ − Това е вечна Любов.
към беседата >>
60.
Променчиви величини
,
МОК
, София, 16.11.1934г.,
Това аз наричам Бог − това,
безграничното
.
Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка. Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез вън.“ Нещастието на хората произтича от това, че те са изгубили онази първична идея, която са имали. Изгубили са първата връзка. Аз наричам връзките с Бога изгубени. Под думата Бог разбирам онази безгранична възможност, която съществува вътре в природата.
Това аз наричам Бог − това,
безграничното
.
И когато изгубиш тази връзка, ти всякога може да станеш нещастен. Под думата благо аз разбирам онази първична причина, която урежда всичките несгоди в живота, урежда всичките противоречия. Та понятието Бог да не го считате като нещо органическо извън вас. Не го търсете вън от вас. Но Бог е онова, което хвърля светлина върху човешкия ум, върху човешкото сърце, върху човешкия дух, върху човешката душа.
към беседата >>
61.
Качества на реалното
,
МОК
, София, 30.11.1934г.,
Вие сте прави, че лятно време е хубаво да се живее в
безграничното
.
Кое е онова, което заставя хората да обичат богатството повече, отколкото сиромашията? Я кажи, Николай, ти си учен човек. (Богатството подразбира онези възможности, а пък човек се радва на възможностите, а пък сиромашията всякога подразбира ограничение.) Хубаво, съгласен съм. Да кажем, зимно време е. Как бихте желали: в една неограничена стая ли да живеете или в една ограничена?
Вие сте прави, че лятно време е хубаво да се живее в
безграничното
.
Хубаво е да бъдете богати лятно време, но зимно време − в сиромашия. Един българин ходил на гости и се спрял в едно далечно село. Влязъл в една къща. Те варили голяма патка. Като влязъл той, те скрили патката.
към беседата >>
62.
Стар и нов порядък
,
ООК
, София, 24.7.1935г.,
От граничното е произлязло
безграничното
и ако нямаше граничното, не може да измерите и
безграничното
.
Там, дето може да чувствате, има пространство. Там, дето не може да чувствате, няма пространство. Сега няма да се спираме върху това, абсолютно ли е пространството, или относително, защото и философията не знае какво нещо е абсолютното. Някой ще каже, че пространството е безгранично. Да оставим сега гранично и безгранично.
От граничното е произлязло
безграничното
и ако нямаше граничното, не може да измерите и
безграничното
.
Ние го наричаме безгранично, защото така си го представяме, така си го мислим. Ако човек мисли върху безграничното, какво подразбира? Че е много голямо. Идеята е тази. Казват: „Безгранични работи." Два двора по един декар - вземам обикновените разсъждения - два двора по един декар имат граници, заградени са.
към беседата >>
Ако човек мисли върху
безграничното
, какво подразбира?
Сега няма да се спираме върху това, абсолютно ли е пространството, или относително, защото и философията не знае какво нещо е абсолютното. Някой ще каже, че пространството е безгранично. Да оставим сега гранично и безгранично. От граничното е произлязло безграничното и ако нямаше граничното, не може да измерите и безграничното. Ние го наричаме безгранично, защото така си го представяме, така си го мислим.
Ако човек мисли върху
безграничното
, какво подразбира?
Че е много голямо. Идеята е тази. Казват: „Безгранични работи." Два двора по един декар - вземам обикновените разсъждения - два двора по един декар имат граници, заградени са. Казват: „Един ден ще ги направим без граници" и събарят оградите, остават без граници. Дворовете сега са безгранични.
към беседата >>
Тази идея за
безграничното
значи - отвсякъде може да излезете, отвсякъде може да минете.
Казвате: „Безгранична работа." Това показва, че няма препятствие. Това показва, че от вашия двор от всяка точка може да излезете. Когато имате ограда, може да излезете само от една точка - вратата. А пък сега отвсякъде може да излезете. Безгранично е това, дето може да излезете отвсякъде, а не че е нещо непостижимо.
Тази идея за
безграничното
значи - отвсякъде може да излезете, отвсякъде може да минете.
Вашите мисли може да бъдат гранични, а могат да бъдат и безгранични. Чувствата ви могат да бъдат гранични, а могат да бъдат и безгранични. Постъпките ви могат да бъдат гранични, а могат да бъдат и безгранични. Трябва да знаете, че една теория се подчинява на фактите, а не фактите на теорията. Вие казвате: „Защо не е станало така?
към беседата >>
63.
Двамата сина
,
УС
, София, 11.4.1937г.,
Същевременно той изпитва подем към Великото и
Безграничното
в света.
Тяхното знание е подобно на малки хапчета, които всеки ден опитват. Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат някакво понятие за любовта, но то коренно се различава от истинското. С думи любовта не се описва. Отчасти тя се чувствува, отчасти се възприема чрез мисълта. Първият признак, по който човек познава, че е навлязъл в областта на любовта, е неговият дълбок вътрешен мир.
Същевременно той изпитва подем към Великото и
Безграничното
в света.
Обаче, ако само за момент си помисли, че веднъж влязъл в предверието на любовта, нищо друго не му трябва, той сам спира развитието си. Следователно, ако си попаднал в първите лъчи на слънцето, т. е. в зазоряването, не мисли, че всичко си постигнал. Радвай се на първия лъч и очаквай изгряването на слънцето. Ти ще видиш не само светлината на слънцето, но и чудесата, които то върши.
към беседата >>
64.
Както Бог мисли и прави
,
УС
, София, 2.5.1937г.,
Помнете: Великото, красивото, силното, непостижимото,
безграничното
– това е Божественото.
Думата Му на две няма да пречупя. Искам и вие да постъпвате така. Друг изходен път в живота няма. Не се лъжете с величието си, със знанието и богатството си. Ще дойде ден да видите, че от това нищо няма да остане.
Помнете: Великото, красивото, силното, непостижимото,
безграничното
– това е Божественото.
В него се крие щастието на човешката душа. Величието на човешката душа е в изпълняване на Божията воля. Бог изисква от нас да просветнат лицата ни. В последните дни човешките лица трябва да просветнат, а човешките души – да възкръснат. Желая на всички да бъдете свободни в проява на Божията Любов.
към беседата >>
65.
Съществени връзки / Четирите отношения
,
СБ
,
РБ
, София, 22.8.1937г.,
Под думата „дух" ние разбираме силата, която работи в
безграничното
пространство.
Мнозина даже отричат съществуването на душата. Някои пък казват, че сърцето и душата са едно и също нещо. Те не правят разлика между душа и сърце. Под думата „душа" ние разбираме цялата вселена, с всички светове, които влизат в нея. Душата включва всичко в себе си.
Под думата „дух" ние разбираме силата, която работи в
безграничното
пространство.
Под думата „ум" ние разбираме светлината, която прониква цялото пространство. Под думата „сърце" ние разбираме доброто, което работи в света. Следователно, човек трябва да има ясна представа за душата, за духа, за ума и за сърцето. Умът може да се уподоби на твърдата материя, а сърцето – на течната материя, на водата. Щом е дошъл на земята, човек трябва да разбира законите на твърдата материя, върху която е основал живота си, и законите на течната материя, на сърцето.
към беседата >>
66.
Идете при чистите извори
,
НБ
, София, 19.9.1937г.,
Вие казвате: „Бог е Любов.“ Значи, достъпната дреха на туй абсолютното Същество, на туй
безграничното
Същество, Което може да бъде достъпно за нас, не само за нас, но за най-възвишените същества.
“ Светът ще се оправи само с Любовта. Къде са ония хора, чрез които Любовта ще се прояви? Казвате: „Нашето сърце гори.“ Горенето не е любов. Любовта е изявление на Бога. Това е дрехата на Бога.
Вие казвате: „Бог е Любов.“ Значи, достъпната дреха на туй абсолютното Същество, на туй
безграничното
Същество, Което може да бъде достъпно за нас, не само за нас, но за най-възвишените същества.
Има 3 начина, по които Бог е достъпен. Бог е достъпен само чрез Любовта. „Бог е Любов“, казва Писанието. Та казвам сега: Реалното, то трябва да е вече като една наука. Понеже ние искаме да влезем да проповядваме едно учение, да напуснем Земята.
към беседата >>
67.
Мястото на възвишеното и обикновеното в живота
,
ООК
, София, 27.10.1937г.,
Любовта подразбира
безграничното
щастие, в което вселената е потопена.
Това значи вашата любов през целия ви живот да не се измени нито на йота. Ако не се увеличава или намалява, поне да не се изменя, каквато е била в качеството на живота ви, такава да остане и до края. Обаче, правилно е любовта да расте. Всеки ден към любовта ви трябва да се прибавя по един микроскопически придатък. Любовта е закон на разнообразие.
Любовта подразбира
безграничното
щастие, в което вселената е потопена.
Вие живеете в света, а сте затворили ума и сърцето си, а трябва да знаете, че Божиите блага се приемат именно чрез ума и сърцето. Как ще дойде щастието за вас, ако вашият ум и вашето сърце са затворени? Всеки ден трябва да блесват в ума ви и в сърцето ви по една светла мисъл, и по едно топло чувство. Безгранични мисли и чувства трябва да проникнат в душата ви. Умът и сърцето са спомагателни средства за душата.
към беседата >>
68.
Трансформатори на Божествената енергия
,
УС
НБ
, София, 2.10.1938г.,
А Надеждата – това са хората, Вярата – това са ангелите, а Любовта – това е Бог – туй
безграничното
в света.
Мислете върху Вярата, която е основа на ангелския свят. Мислете върху Надеждата, която е основа на човешкия свят. Мислете, че Любовта е основа на Божествения свят, Вярата е основа на ангелския свят. Но Вярата е зависима от Любовта. Ако имате едно правилно разбиране за Любовта, ще имате и едно правилно разбиране и за Вярата; и ако имате едно правилно разбиране за Вярата, ще имате едно правилно разбиране за Надеждата.
А Надеждата – това са хората, Вярата – това са ангелите, а Любовта – това е Бог – туй
безграничното
в света.
И като дойдем до Него, трябва да имаме всички една свещена мисъл – не със страх да приближаваме, а с Любов. Сега вас ви е страх от Бога. Не, с Любов, с готовност всичко, което човек има, да го пожертва разумно. Вие мислите, че като пожертвате всичко, ще останете голи. Не, като пожертвате всичко, вие ще придобиете всичко.
към беседата >>
69.
Един опит
,
ООК
, София, 13.12.1939г.,
Но извън себе си, това е
безграничното
.
Той те запитва: „Къде си ти сега? “ Че ако едно дете с вързани очи го запитат: „Къде е майка ти? “, тези ръце, които го държат, са майчините ръце. Това, на което се държиш, това, за което мислиш, това, което желаеш, в това желание и в тази мисъл е Бог. Ти сега Го търсиш извън себе си.
Но извън себе си, това е
безграничното
.
Всяко нещо, което се постига, е ограничено. Постигнатите неща носят нещастие за човека. Искате да бъдете добри. Че, ако го постигнете, ще станете нещастни. Искате да бъдете богати.
към беседата >>
70.
Нови насоки
,
МОК
, София, 26.1.1940г.,
Сега аз ви говоря за онези норми, когато някой път искате да се самовъзпитате, да имате понятие какво нещо е съвършеният живот, какво нещо е любовта,
безграничното
доверие.
В истинската обич онзи, когото обичаш, не може да има слабости. Съвършеният живот изключва всички слабости. Ние сега говорим за проявлението на живота. Има един примесен живот, в който няма съвършенство. Не че е лошо, но в него съотношенията са други.
Сега аз ви говоря за онези норми, когато някой път искате да се самовъзпитате, да имате понятие какво нещо е съвършеният живот, какво нещо е любовта,
безграничното
доверие.
Щом се усъмня, дойде нещо друго, казвате: „Кой знае? Животът няма смисъл.“ Значи животът досега имаше смисъл, отсега нататък няма смисъл. Щом изгубиш парите си, животът няма смисъл. Дотогава, докогато парите съществуваха, животът имаше смисъл. Следователно парите са били едно божество.
към беседата >>
71.
Една седмица в рая
,
ООК
, София, 9.10.1940г.,
Ние не можемъ да бѫдемъ като Него, понеже нѣмаме туй,
безграничното
богатство.
И комуто вие давате повече, той ви обича повече. Има едно отношение (въ) любовьта: пропорционално (е) на онова, което ти давашъ. Божията Любовь е безгранична, понеже Богъ безгранично дава. Той е създалъ свѣта. Нему Му е приятно да дава отъ Себе си.
Ние не можемъ да бѫдемъ като Него, понеже нѣмаме туй,
безграничното
богатство.
Въ Него е всичкото богатство. По нѣкой пѫть и Той ни дава, за да можемъ и ние да даваме. Ние по-малко ще раздаваме сега. На едно цвѣте колко вода трѣбва да му дадешъ? 50–100 грама.
към беседата >>
Ние не можем да бъдем като Него, понеже нямаме туй,
безграничното
богатство.
(втори вариант)
И комуто вие давате повече, той ви обича повече. Има едно отношение (в) любовта: пропорционално (е) на онова, което ти даваш. Божията Любов е безгранична, понеже Бог безгранично дава. Той е създал света. Нему Му е приятно да дава от Себе си.
Ние не можем да бъдем като Него, понеже нямаме туй,
безграничното
богатство.
В Него е всичкото богатство. По някой път и Той ни дава, за да можем и ние да даваме. Ние по-малко ще раздаваме сега. На едно цвете колко вода трябва да му дадеш? 50-100 грама.
към втори вариант >>
72.
По образ и подобие
,
НБ
, София, 3.11.1940г.,
Безграничното
голямо няма накъде да се стреми.
– Защото правят това, което не е по Бога. Всичките страдания в света, индивидуални, семейни, обществени, народни, общочовешки, произтичат, че всички правят това, което не е по Бога. Там дето правят по Бога, излизат всичките блага. Има такава една формула. Безконечното голямо накъде се стреми?
Безграничното
голямо няма накъде да се стреми.
По-голямото от себе си няма накъде да се стреми. Безграничното малко няма по-малко от себе си, накъде се стреми? Следователно, стремежът на безграничното голямо е към безграничното малко. Нататък отива. Безграничното малко, като няма да иде по-надолу, по-малко от него няма, в него има желание да се стреми към безграничното голямо.
към беседата >>
Безграничното
малко няма по-малко от себе си, накъде се стреми?
Там дето правят по Бога, излизат всичките блага. Има такава една формула. Безконечното голямо накъде се стреми? Безграничното голямо няма накъде да се стреми. По-голямото от себе си няма накъде да се стреми.
Безграничното
малко няма по-малко от себе си, накъде се стреми?
Следователно, стремежът на безграничното голямо е към безграничното малко. Нататък отива. Безграничното малко, като няма да иде по-надолу, по-малко от него няма, в него има желание да се стреми към безграничното голямо. Виждаме големите хора слизат при малките и малките отиват при големите. Питат някои: Защо този бедняк е отишъл при този учен човек.
към беседата >>
Следователно, стремежът на
безграничното
голямо е към
безграничното
малко.
Има такава една формула. Безконечното голямо накъде се стреми? Безграничното голямо няма накъде да се стреми. По-голямото от себе си няма накъде да се стреми. Безграничното малко няма по-малко от себе си, накъде се стреми?
Следователно, стремежът на
безграничното
голямо е към
безграничното
малко.
Нататък отива. Безграничното малко, като няма да иде по-надолу, по-малко от него няма, в него има желание да се стреми към безграничното голямо. Виждаме големите хора слизат при малките и малките отиват при големите. Питат някои: Защо този бедняк е отишъл при този учен човек. – Там е пътят.
към беседата >>
Безграничното
малко, като няма да иде по-надолу, по-малко от него няма, в него има желание да се стреми към
безграничното
голямо.
Безграничното голямо няма накъде да се стреми. По-голямото от себе си няма накъде да се стреми. Безграничното малко няма по-малко от себе си, накъде се стреми? Следователно, стремежът на безграничното голямо е към безграничното малко. Нататък отива.
Безграничното
малко, като няма да иде по-надолу, по-малко от него няма, в него има желание да се стреми към
безграничното
голямо.
Виждаме големите хора слизат при малките и малките отиват при големите. Питат някои: Защо този бедняк е отишъл при този учен човек. – Там е пътят. – Защо учения слиза при бедния? – Там е пътят му.
към беседата >>
73.
Вяра и Любов
,
ООК
, София, 2.6.1943г.,
Безграничното
, вечното в света, в началото действува по права линия.
Казва: “Господ, преди да създаде света, какво правеше? ” Той му отговаря: “Сечеше пръти, да бие глупавите хора”. За умния човек сеченето на пръти какво значи? Пръти е сякъл Господ, значи то е образуването на правата линия. Правите линии са, по които Бог действува.
Безграничното
, вечното в света, в началото действува по права линия.
Такива криви линии има. Всички, които сте тук, всички се движите, както се движи Месечината. Хората създадоха слънчевата система. Дванадесет души се движат около един център. Ще видиш, че всяко тяло се различава, не са еднакво големи.
към беседата >>
74.
Слаб и силен
,
МОК
, София, 11.6.1943г.,
Защото и
безграничното
е ограничение.
Как ще определиш? Казвате – безгранично, без граница. Духовният свят е без граница. Ограничението е за физическия свят. Безграничността е ограничение за духовния свят.
Защото и
безграничното
е ограничение.
То има пак граница. Времето може ли да го продължиш? Един час може ли да го продължиш? Като дойде часа, ще спреш. Значи безграничното – то те ограничава.
към беседата >>
Значи
безграничното
– то те ограничава.
Защото и безграничното е ограничение. То има пак граница. Времето може ли да го продължиш? Един час може ли да го продължиш? Като дойде часа, ще спреш.
Значи
безграничното
– то те ограничава.
Вие казвате "непостижимо". Безграничното е граница на духовното. Кое е граница на Божественото? Божественото има граница. Тогава имаме така: Любовта е граница на Божественото, Мъдростта е граница на духовното, Истината е граница на човешкото.
към беседата >>
Безграничното
е граница на духовното.
Времето може ли да го продължиш? Един час може ли да го продължиш? Като дойде часа, ще спреш. Значи безграничното – то те ограничава. Вие казвате "непостижимо".
Безграничното
е граница на духовното.
Кое е граница на Божественото? Божественото има граница. Тогава имаме така: Любовта е граница на Божественото, Мъдростта е граница на духовното, Истината е граница на човешкото. Що е истина? – Граница на човешкия живот.
към беседата >>
НАГОРЕ