НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
74
резултата в
53
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Постоянството
,
ИБ
, В.Търново, 19.12.1913г.,
Аз ще ви разкажа
баснята
за жабите.
Имайте постоянство във всичко и не се обезсърчавайте! Постоянството е пробният камък в живота, с него се опитват силите на човешката душа.
Аз ще ви разкажа
баснята
за жабите.
Две жаби живели в едно блато, близо до къщата на един богат земевладелец. Веднъж пожелали да видят какво прави техният господар. Като влезли вкъщи, видели един котел с мляко, което жената току-що издоила и поставила насред. Те надникнали да видят що има в котела и паднали вътре. Започнали да обикалят наоколо дано намерят изход да излязат навън, но това било невъзможно.
към беседата >>
2.
Законът на служенето
,
НБ
, София, 9.8.1914г.,
В една стара
басня
се говори, че един човек искал да има такава сила в своите ръце, че каквото пипне, злато да стане.
Едно време ходеха разбойниците из горите с пушка, сега те са сред градовете и носят със себе си други средства, за да ограбват ближните си. Казват, че в Ню Йорк трима американски хипнотизатори заставили мислено един банкер да подпише чек от 15,000 долара, и той даде парите. Начините на кражбите се измениха. Всички искат да имат тази дарба, тази власт в света; но знаете ли какво нещастие тя докарва? Привеждал съм този пример и друг път.
В една стара
басня
се говори, че един човек искал да има такава сила в своите ръце, че каквото пипне, злато да стане.
Казвал си: „Ако я придобия, за целия свят ще бъде добре“. Един ангел му казал: „Ако бъде послушана твоята молба, ще бъдеш ли всякога доволен? “ – „То ще бъде най-голямото щастие за мене.“ – „Да бъде според желанието ти.“ И когато този човек влиза в къщи, масите, книгите, чашите – всичко станало на злато. Излязъл в двора, камъните, дърветата – всичко се превърнало в злато. Рекъл си: „Няма да бъда вече слуга, господар ще бъда.
към беседата >>
3.
Законът и пророците
,
НБ
, София, 28.3.1920г.,
Всички знаете
баснята
„Лъв и мишка".
Когато те са щастливи, и окръжаващите са щастливи. Обаче, истинското щастие се крие в Царството Божие, т. е. в Божествения живот. Често хората страдат по причина на това, че не дават път на малките Божествени идеи, които минават през ума им. На малките идеи те не обръщат никакво внимание.
Всички знаете
баснята
„Лъв и мишка".
Там се прокарва идеята за важността на малките неща. В една гора живял голям, силен лъв. Един ден той си спал спокойно, от никого не смущаван. В това време, отнякъде излязло едно малко мишле и като видяло лъва, качило се на гърба му и започнало да го разглежда оттук-оттам, да разбере, какво е това голямо животно. Лъвът веднага се събудил, видял мишлето и го запитал: Как смееш да ме безпокоиш?
към беседата >>
4.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
Баснописецът, който е написал тази
басня
, спира там.
“ – „Защо седиш в тази дупка? В нашия свят каква светлина има, аз цял ден се излагам на слънцето, с мене ще ходиш из моята градина.“ – „Истина ли ми говориш? Чакай да питам майка си.“ Отива мишлето, след малко иде пак с майка си. На котака очите са отворени. „Действително – казва майката на мишлето, – котките със затворени очи са опасни, но на този котак очите са отворени, хайде, с него можеш да отидеш.“ Сега вие ще си направите заключение дали е станало приятелство между това мишле и този котак с отворените очи.
Баснописецът, който е написал тази
басня
, спира там.
Престъпникът и с отворени очи, и със затворени очи има едно правило; аз не зная кое е, но и вие не го знаете. Добрият човек и със затворени, и с отворени очи да е, има едно правило, и двамата едно правило имат. Това правило седи в туй, че всеки желае да придобие по нещо. Нищо повече! Само че когато умният придобие някои неща, тия неща се считат законни, а другите – незаконни.
към беседата >>
5.
Възможности
,
МОК
, Чамкория, 26.7.1922г.,
Ако е недоволен от условията си, той ще се намери в положението на жабата, за която се говори в
баснята
Щъркел и жаба.
(втори вариант)
Причината за недоволството е обстоятелството, че човек не е могъл навреме и разумно да използва условията, дадени за неговото развитие. Кога хората стават недоволни - на стари години; всички стари хора са недоволни от себе си - те виждат, че на младини е трябвало да учат, да придобиват знания и опит- ности, а напразно са прахосвали времето си и не могат вече да се върнат назад. Всички стари хора, с малки изключения, са крайно недоволни от себе си. Младите пък са недоволни от ограниченията, които ги спъват, за да реализират своите желания - всяка спънка, всяко препятствие на пътя им ги прави недоволни. Човек трябва да бъде доволен от условията, в които е поставен, и да се стреми да ги използва разумно.
Ако е недоволен от условията си, той ще се намери в положението на жабата, за която се говори в
баснята
Щъркел и жаба.
Тази басня е окултна, тя има дълбок вътрешен смисъл. Един млад щъркел, който представлявал млад, красив момък, минавал един ден покрай едно блато, където живеели много жаби. Щъркелът погледнал към блатото и видял, че от водата се подавала главата на една жаба - в случая жабата представлявала момата. Щъркелът спрял пред жабата и започнал да и разправя за света, в който живее: - Знаеш ли на каква височина достигаме ние, знаеш ли какъв простор, каква широчина се разкрива пред нас?
към втори вариант >>
Тази
басня
е окултна, тя има дълбок вътрешен смисъл.
(втори вариант)
Кога хората стават недоволни - на стари години; всички стари хора са недоволни от себе си - те виждат, че на младини е трябвало да учат, да придобиват знания и опит- ности, а напразно са прахосвали времето си и не могат вече да се върнат назад. Всички стари хора, с малки изключения, са крайно недоволни от себе си. Младите пък са недоволни от ограниченията, които ги спъват, за да реализират своите желания - всяка спънка, всяко препятствие на пътя им ги прави недоволни. Човек трябва да бъде доволен от условията, в които е поставен, и да се стреми да ги използва разумно. Ако е недоволен от условията си, той ще се намери в положението на жабата, за която се говори в баснята Щъркел и жаба.
Тази
басня
е окултна, тя има дълбок вътрешен смисъл.
Един млад щъркел, който представлявал млад, красив момък, минавал един ден покрай едно блато, където живеели много жаби. Щъркелът погледнал към блатото и видял, че от водата се подавала главата на една жаба - в случая жабата представлявала момата. Щъркелът спрял пред жабата и започнал да и разправя за света, в който живее: - Знаеш ли на каква височина достигаме ние, знаеш ли какъв простор, каква широчина се разкрива пред нас? Аз се чудя как живееш в това мръсно блато.
към втори вариант >>
Каква поука може да се извади от тази
басня
?
(втори вариант)
Аз се чудя как живееш в това мръсно блато. - Какво да правя, нямам възможност да изляза оттук - крила нямам. - Много лесно, качи се на гърба ми и аз ще те вдигна в широките пространства, за да видиш нов свят, нови простори. Жабата се качила на гърба на щъркела и полетяла в небесното пространство. Като не могла да издържи на новите условия, тя се пръснала и паднала на земята.
Каква поука може да се извади от тази
басня
?
Всеки човек трябва да седи в условията, при които е поставен; ако излезе преждевременно от условията, в които Провидението го е поставило, той непременно ще падне и ще се убие. Не- навреме щъркелът е говорил на жабата за красивите високи места, а жабата преждевременно е напуснала условията на своето блато. Сега ще знаете, че и в окултизма има такива опасни и съблазнителни места, от които можете да пострадате. Не се качвайте на крилата на щъркела! Това, което за жабата е опасно, за щъркела е безопасно и обратно - това, което за щъркела е опасно, за жабата е безопасно.
към втори вариант >>
6.
Силата на тъмнината и светлината
,
МОК
, София, 14.3.1923г.,
Като се намери между тях, той ще изпадне в положението на петела, за който се говори в
баснята
"Петел и лисица".
Сега вие сте дошли до една област, наречена област на забавите. Ако останете повече време в тази област, съществата, които живеят там, ще спрат развитието ви. Те са същества, изостанали в еволюцията си, те са същества без никакъв морал, без никаква култура. Когото видят, те започват да го хвалят, да казват, че е герой, талантлив човек – ще му разправят различни легенди, предания, докато го оплетат. Щом го оплетат, ще го оставят сам да се разправя.
Като се намери между тях, той ще изпадне в положението на петела, за който се говори в
баснята
"Петел и лисица".
Един петел намерил парче сирене на земята и се качил на едно дърво – там да го яде. В това време една лисица зърнала петела и започнала да мисли как да вземе сиренето от устата му. Да се качи на дървото при него – не може. Тогава тя отишла под дървото и започнала да се разговаря с петела: "Петльо, чудно красива птица си! Като гледам перата ти, тъй хубаво нашарени, като гледам гребена ти, червен, месест, като корона на главата ти, чудя се кой те създаде толкова красив, толкова гиздав и напет.
към беседата >>
7.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
Онези, които вярват, считат това за една действителност, а онези, които не вярват, считат това за един мит, разказ или за една
басня
, тъй хитро скроена от мене.
Какво правиш? Добре дошъл! – „Много добре, авангард съм изпратен в България, идем вече отгоре! “ Е, вие какво ще кажете сега, като ви разправям този анекдот? Да оставим това, дали вие вярвате или не.
Онези, които вярват, считат това за една действителност, а онези, които не вярват, считат това за един мит, разказ или за една
басня
, тъй хитро скроена от мене.
Но както и да е, питам тогава: Красивото в живота, в какво седи? – Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта. Туй, което разширява сърцето, туй, което дава светлина на ума, то е само когато срещнеш едно същество, на което сърцето трепти като твоето, когато видиш неговата светлина, когато видиш неговата воля, която действа като твоята. Този човек е разумен и тебе е приятно да говориш с него. Само между разумни хора може да има едно разумно общение.
към беседата >>
8.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
Знаете онази
басня
за стария рак, дето синът излязъл един път пред него да върви, а баща му, като го гледал как криво върви, му рекъл: „Слушай, синко, направо ще вървиш!
Отличен човек беше той, беден, но и той умря.“ Дойде след него онзи младият, който казва: „Е, едно време имах аз една женица, жена и половина беше тя, красива, умна, от знатен род, но умря, пречупи ми тя сърцето! “ Счупено му било сърцето! Той не говори истината. Съвременните хора не са се научили да говорят Истината. Това не е упрек.
Знаете онази
басня
за стария рак, дето синът излязъл един път пред него да върви, а баща му, като го гледал как криво върви, му рекъл: „Слушай, синко, направо ще вървиш!
“ – „Татко, излез пред мене, че ми покажи как се върви направо! “ Синът ходи тъй, както бащата – нищо повече. Всички вие имате известни възгледи. Погрешката не е в това, че вие се различавате във вашите възгледи, но вие мислите, запример, че сте завършили своето развитие; мислите, че туй, което сега знаете, няма да се измени, че туй, което сте постигнали, то е само, друг живот няма. Не, ако вземем ние нещата тъй, както са, ще видим, че в природата има ред същества, на степени са те, според тяхното съзнание, и всички имат различни схващания за живота.
към беседата >>
9.
Ще го изцеля
,
НБ
, София, 27.4.1924г.,
Ще ви предам накратко една малка
басня
, от която вие сами да извадите известна поука.
– Задачата Му била да хвърли светлина в ума на своя ученик и да го изцели. Задачата на Учителя е още да изцели сърцето на своя ученик и да укрепи неговата воля. Всичко зависи от средата на любовта. Щом влезете в тази среда, вие ще бъдете силни да се справяте с мъчнотиите си. Ако излезете от средата на любовта, вие ще се лишите от условията на живота, ще изгубите и живота си.
Ще ви предам накратко една малка
басня
, от която вие сами да извадите известна поука.
Изпратили една делегация при животните, да ги покани на угощение, дето ще се раздават блага според техните нужди. Делегацията отишла първо при мишката. Като я поканили на угощението, обещали й голяма служба. Мишката помислила малко и отговорила: Отказвам се от угощението. Господарят ми е турил пред моята дупка един капан с парче пастърма в него.
към беседата >>
10.
Новото възпитание / За възпитанието
,
МС
, София, 7.7.1924г.,
Ще предам накратко съдържанието на тази
басня
.
Съвременните учени и педагози прилагат различни методи за възпитание на младото поколение, но в края на краищата не получават големи резултати. — Защо? — Има нещо, което куца в техните методи. Като не успяват, те бързат да се оправдаят с условията. В това отношение те изпадат в положението на десетте животни, които взели участие в конкурс за надбягване, но, като не успели, обвинили условията.
Ще предам накратко съдържанието на тази
басня
.
Двама царе избрали по десет животни от царството си — охлюв, рак, заек, лисица, вълк, мечка, лъв, тигър, орел и маймуна, които да се конкурират в бързина. За тази цел бил определен ден и час, когато животните ще се явят пред специална комисия, която ще даде първа премия на онова животно, което стигне първо. Животните на едното царство се различавали от животните на второто царство по бързина, но въпреки това, нито едно от тях не могло да стигне на време на определеното място, в определения ден и час. Всяко животно се оправдавало за неуспеха си по своему. Запример, охлювът казвал: Аз съм много бърз, но във влажно време.
към беседата >>
11.
Разумният и неразумният слуга
,
ООК
, София, 3.9.1924г.,
Ще кажете, че това е
басня
.
Чуди се той какво да прави. По едно време мечката си вдига предните лапи нагоре, хваща се за една канара и по този начин му отваря път да мине. Той тръгва, минава покрай мечката, без да го засегне тя. Той я погледнал, и тя се обърнала да го погледне, но не го наплюла. И двамата били натясно, в трудно положение, в мъчнотия, но мечката, а не каракачанинът, решила въпроса.
Ще кажете, че това е
басня
.
Не, ако наблюдавате живота, ще видите много такива случаи. Има разумност във всички същества, но е различна по степен. Ако вие яздите някой кон, и без да знаете, срещу вас е поставена засада, вие ще я избегнете, ако се оставите на усета на коня. Той няма да мине през мястото на засадата. Ако вие сами хванете юздите и с шпорите си карате коня да върви, непременно ще претърпите нещастие в живота си.
към беседата >>
12.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Ще ви приведа една
басня
за лисицата и пѣтела.
Нѣкой човѣкъ скърби, че не е станалъ министъръ въ България, че дѣдо му, като умрѣлъ, не му оставилъ пари, че баща му не билъ богатъ, че майка му не била отъ благородно произхождение, че приятелитѣ му не го заобикаляли, че нѣмалъ общество и т.н. Обществото сѫществува въ свѣта. Отъ хиляди години коткитѣ живѣятъ въ общество съ хората; кучетата сѫщо живѣятъ въ общество съ хората; воловетѣ, конете сѫщо живѣятъ въ общество съ хората, но отъ хиляди години коткитѣ сѫ си все котки, кучетата – все кучета, конетѣ – Все коне и т.н. Нима тѣ не живѣятъ близо до най-благородното общество? – Живѣятъ, но кучетата, конетѣ и воловетѣ научиха най-лошото отъ човѣка.
Ще ви приведа една
басня
за лисицата и пѣтела.
Единъ красивъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче сирене и се качилъ на единъ клонъ да си го изяде. По това врѣме минава една лисица и вижда, че той държи сирене въ устата си и като по-умна отъ него, му казва: „Искамъ да се поразговоря малко съ тебе, дай ми отъ твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имашъ ангелски гласъ, попѣй ми малко! “ Пѣтелътъ, безъ да му мисли много, отворилъ си устата, изкукуригалъ. Сиренето му паднало отъ устата, и лисицата го изяла.
към беседата >>
Сега, другата часть на
баснята
азъ ще я продължа.
Единъ красивъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче сирене и се качилъ на единъ клонъ да си го изяде. По това врѣме минава една лисица и вижда, че той държи сирене въ устата си и като по-умна отъ него, му казва: „Искамъ да се поразговоря малко съ тебе, дай ми отъ твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имашъ ангелски гласъ, попѣй ми малко! “ Пѣтелътъ, безъ да му мисли много, отворилъ си устата, изкукуригалъ. Сиренето му паднало отъ устата, и лисицата го изяла.
Сега, другата часть на
баснята
азъ ще я продължа.
Слѣдъ като заминала лисицата, пѣтелътъ си казалъ: „Азъ пѣхъ много хубаво, но сиренето ми отиде“. На другата година пѣтелътъ пакъ ималъ сирене, качилъ се на единъ клонъ да го изяде. Минава пакъ лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъвъ добъръ пѣвецъ е, иска да му попѣе, но той мълчалъ. Защо мълчишъ? Той изялъ сиренето и послѣ казалъ: „Миналата година пѣхъ прѣди да изямъ сиренето и го изгубихъ, но сега ще изямъ сиренето и послѣ ще пѣя“.
към беседата >>
Ще ви приведа една
басня
за лисицата и петела.
(втори вариант)
Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека.
Ще ви приведа една
басня
за лисицата и петела.
Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла.
към втори вариант >>
Сега, другата част на
баснята
аз ще я продължа.
(втори вариант)
Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла.
Сега, другата част на
баснята
аз ще я продължа.
След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал. Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят. Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изгонвам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“
към втори вариант >>
13.
Вдлъбната и изпъкнала леща
,
МОК
, София, 15.3.1925г.,
“ Едните ще се намерят в положението на щъркела, а другите – в положението на лисицата, за които се говори в
баснята
„Щъркел и лисица“.
Едните живеят по върховете, а другите – в долините. Или, с други думи казано, едните ядат от изпъкнали паници, а другите – от вдлъбнати. Като се съберете заедно, ще почнете да се смеете едни на други. Тия, които ядат от вдлъбнати паници, ще кажат на другите: „Яде ли се от изпъкнали паници? “ Последните пък ще ги запитат: „Ами от вдлъбнати паници яде ли се?
“ Едните ще се намерят в положението на щъркела, а другите – в положението на лисицата, за които се говори в
баснята
„Щъркел и лисица“.
Вие трябва да знаете следното нещо: това, което съществува у другите хора в изобилие, съществува и у вас, макар и в малко количество. Между всички хора има едно преливане, една обмяна. Това се забелязва и във външните отношения. Някога ти ще говориш, а други ще те слушат; друг път ти ще слушаш, а други ще говорят. Някои хора мислят, че могат да говорят или да мълчат, когато те искат.
към беседата >>
14.
Високият връх
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Знаете ли онази
басня
за един знаменит маг, който разбирал езика на животните и могъл да се разговаря с тях?
Той пее много, понеже страданията му дават хубава храна. Вие знаете, че петелът пее, щом си похапне, и след това започва да вика кокошките наоколо си. Хубавите идеи, това са кокошките, които се подхранват с житцето – условията на живота. Те казват: „Да помогнем, да освободим нашия господар.“ Вие мислите, че петелът не може да освободи господаря си. – Може.
Знаете ли онази
басня
за един знаменит маг, който разбирал езика на животните и могъл да се разговаря с тях?
Тази тайна, да се разговаря с животните, му била поверена, но с условие да не я съобщава никому. В момента, в който разправи някому за своята тайна, ще умре, ще изгуби своята сила. Обаче един ден жена му заподозряла, че той крие нещо. Тя видяла, че като влязъл в яхъра, позасмял се малко. Учен, сериозен човек бил той, тя никога не го виждала да се усмихва.
към беседата >>
15.
Видя го Исус
,
НБ
, София, 6.12.1925г.,
Питам ви сега: онези, които са съставили тази
басня
, какъв вътрешен смисъл са скрили в нея?
Птиците никога не минават през вратите на кошарата, все отгоре влизат, а при това никой не протестира. Моят довереник като прескача плета, всички го обвиняват. Аз не виждам никаква вина в него. После от съдебните аналии мога да приведа ред други доказателства, че вълкът понякога е много учтив, добре се обхожда с овцете, влюбва се в някоя овца и тя се разхожда заедно с него, прескочи през плета и той я хваща за врата. Какво има от това?
Питам ви сега: онези, които са съставили тази
басня
, какъв вътрешен смисъл са скрили в нея?
Те описват все човешкия живот; но в една басня какво може да се опише? В някои отношения вълкът има много прави понятия. Всички казват, че трябва да се ядат пресни плодове, че храната трябва да е чиста. И вълкът е съгласен с това. Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овцете, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за да ми даде повече живот.
към беседата >>
Те описват все човешкия живот; но в една
басня
какво може да се опише?
Моят довереник като прескача плета, всички го обвиняват. Аз не виждам никаква вина в него. После от съдебните аналии мога да приведа ред други доказателства, че вълкът понякога е много учтив, добре се обхожда с овцете, влюбва се в някоя овца и тя се разхожда заедно с него, прескочи през плета и той я хваща за врата. Какво има от това? Питам ви сега: онези, които са съставили тази басня, какъв вътрешен смисъл са скрили в нея?
Те описват все човешкия живот; но в една
басня
какво може да се опише?
В някои отношения вълкът има много прави понятия. Всички казват, че трябва да се ядат пресни плодове, че храната трябва да е чиста. И вълкът е съгласен с това. Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овцете, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за да ми даде повече живот. Като умре тази овца, нейното месо вече става безполезно.” Питам: ако ние разсъждаваме, че отношенията на вълка са жестоки, ако осъждаме неговото поведение, тогава защо оправдаваме поведението на един човек?
към беседата >>
16.
Пълнене и празнене
,
МОК
, София, 27.12.1925г.,
В
баснята
„Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство.
Той ги счита за гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях. На какво се дължат разочарованията? – Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната. Защо хората се хвалят? – В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно.
В
баснята
„Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство.
Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига.
към беседата >>
Това е свободно тълкуване на
баснята
с цел да се примирят противоречията.
Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа. Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия. Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката. – Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват. Когато лисицата изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко.
Това е свободно тълкуване на
баснята
с цел да се примирят противоречията.
Следователно, каквито и да бъдат подтиците на хората за придобиване на блага, те трябва да имат предвид, че от благата им трябва да се ползват и техните ближни. Това е начин за примиряване с противоречията в живота. Сега от всички се иска да изучавате фазите на пълнене и празнене на Луната, за да разберете отде произтичат противоречията и да можете да се справяте с тях. Каквито процеси стават с Луната, такива стават в ума и в сърцето на човека. Умът и сърцето се пълнят и празнят, както Луната.
към беседата >>
Тази
басня
е казана само наполовина.
(втори вариант)
Е, хубаво, не се минава една-две години, казва, аз съм се лъгал, той не бил толкова способен. Месечината е в обратното положение, на разсип. Питам, кои са подтиците, когато хвалим някой човек? Нали разправят онази поговорка за лисицата, която казва на петела: „Ти си много красив." Защо го хвали? За сиренето.
Тази
басня
е казана само наполовина.
След като изяла сиренето, лисицата казала на петела: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш." Петелът казал: „За втори път ще си помисля." На другата година, като минавала лисицата, хвалила пак петела, но той изял първо сиренето. „Много си поумнял" – казала лисицата. „Е, много добре ми предаде урока." И тъй, като дойде да ви хвали някой, ние ще изядем сиренето, но ако искаме много да получим един урок, ще му пуснем сиренето и той ще ни каже: „Голяма будала си ти! " „Ще имам в съображение урока, който ни предаде." Кои са побужденията на лисицата да каже на петела, че е много будала? Глупава ли е толкова и може ли да го каже лисицата?
към втори вариант >>
Бъди умен, втори път като дойда, повече сирене да имаш, да остане и за тебе, и за мене." Това е вече продължение на
баснята
.
(втори вариант)
Някой път се заражда желание да се учите. Някой път казвате, толкова наука ми стига. Казвам ти, още нищо не си научил. Питам сега, ако този петел имаше двайсет килограма сирене горе на клона, гази лисица би ли била в състояние да изяде сиренето? Лисицата казва на петела: „Много си глупав, че много малко сирене си имал и като изкукурига, изядох сиренето, не остана за тебе.
Бъди умен, втори път като дойда, повече сирене да имаш, да остане и за тебе, и за мене." Това е вече продължение на
баснята
.
То е примирение на нещата. Благото, каквито и да бъдат нашите подтици, от благото, което ние искаме да реализираме, от туй благо да остане и за другите хора, за да няма противоречие вътре в живота. Този закон съществува между ума и сърцето. Аз го превеждам. Вземам сега месеца при изпразване и при пълнене – означава две състояния на човека.
към втори вариант >>
17.
Свидетелството Негово
,
НБ
, София, 31.1.1926г.,
Кое тогава е характерното в тази
басня
?
Най-първото нещо: като станеш силен, Бог ще те направи мост. Тъй че като минават хората по твоя гръб, ти силен ще станеш. Смешни са хората. Те дори поговорка направили от тия думи: „аз мост няма да ставам никому! " Казвам: докато не станеш мост от света към Бога, светът няма да се поправи.
Кое тогава е характерното в тази
басня
?
– Тя е криво изтълкувана. Трябва да се каже: „Сламките за мост не стават, а гредите за мост стават". Вие днес казвате: какво искате, мост ли да стана на хората? Нима онази камила, която натоварваш, нима онзи кон, който яздиш не стават мост? Силен е конят, носи те, от него сила добиваш.
към беседата >>
18.
Склонности и разнообразие
,
МОК
, София, 23.5.1926г.,
В една
басня
за магарето се разправя следното: първоначално магарето било малко животно, като катеричка.
“ В индуската философия е казано: „Убий всяко желание в себе си.“ Това се отнася до специални случаи, до ученици, които влизат в известни области на Живата Природа с цел да ги изучават. При такива случаи човек трябва да отхвърли известни области желания, т.е. да се отрече от тях. Тъй щото, когато се казва, че човек не трябва да има желания, това подразбира специални състояния, в които той се намира. В едно отношение желанията на човека са импулс, а в друго – спънка, ограничаване.
В една
басня
за магарето се разправя следното: първоначално магарето било малко животно, като катеричка.
То скачало, играело си на свобода, но никой не му обръщал внимание. Като виждало, че другите животни са големи, внушителни, то започнало да се моли на Бога да му даде по-голям ръст и силен глас, та отдалече да го чуват. Най-после молбата му се изпълнила. Магарето придобило по-голям ръст и силен глас. Отначало хората му се учудвали, но после започнали да се подиграват на силния му рев и на големите му уши и започнали да го впрягат на работа да носи вода.
към беседата >>
19.
Кротките
,
НБ
, София, 20.3.1927г.,
Това виждаме в
баснята
„Петел и елмаз“.
Думите, които се употребяват в речта, едновременно имат външен израз, както и вътрешно съдържание и смисъл. Стремежът на човешкия дух се заключава в това, да разбере съдържанието и смисъла на думите, които съставляват неговата реч. Думите приличат на скъпоценни камъни, които могат да се оценят само от разумните хора. Глупавите хора не могат да оценяват скъпоценните камъни.
Това виждаме в
баснята
„Петел и елмаз“.
Един петел, като ровил бунището, намерил в него един елмаз, голям като кокошо яйце. Като видял този лъскав камък пред себе си, той го ритнал и казал: „Как не можах да изровя едно житно зрънце вместо този камък? “ Обаче, петелът не знае, че ако елмазът се продаде, с получените пари ще може да купи жито, с което да нахранят хиляди петли като него. Казвате: Това се отнася за петлите. То се отнася за петлите, но същевременно се отнася и за онези хора, които обичат да ровят в бунището.
към беседата >>
20.
Елипса и парабола
,
ООК
, София, 27.6.1928г.,
За пример, в
баснята
„Петел и лисица“ се говори за един красив, напет петел, който намерил парче сирене и за да го изяде спокойно, от никого несмущаван, той се качил на едно дърво.
Всички явления в природата са разумни. Истински ученият, просветеният човек осмисля процеса на яденето, на дъвкането и идва до научни изводи. Той знае, че като дъвче на лявата си страна, ще има един резултат; като дъвче на дясната си страна, ще има друг резултат. Разумният човек осмисля всички явления. Съвременните учени четат и изучават различни басни, но не се спират върху техния вътрешен смисъл, който може да ги ползва в живота им.
За пример, в
баснята
„Петел и лисица“ се говори за един красив, напет петел, който намерил парче сирене и за да го изяде спокойно, от никого несмущаван, той се качил на едно дърво.
Отнякъде го видяла лисицата и бързо се отправила към него. Спряла се под дървото и започнала да го хвали, да го обсипва с ласкави думи: „Бре, петльо, какъв си красавец, каква царска премяна имаш! Като тебе друга птица не съм видяла. Я попей ми малко, да чуя гласа ти! Слушала съм за тебе, че голям певец си бил“.
към беседата >>
Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на петела, баснописецът не би могъл да напише
баснята
„Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата.
Това значи човек на новата култура, на новата философия. Какво изисква новата философия от човека? – Тя изисква от човека да бъде идеалист, но разумен; да знае, че в похвалите на хората се крие известно користолюбие. И тогава, като започнат да го хвалят, той първо ще изяде сиренето, а после ще пее. Който е материалист, и той трябва да бъде умен, да знае какво да каже на идеалиста, за да може да вземе сиренето му.
Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на петела, баснописецът не би могъл да напише
баснята
„Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата.
Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето. Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее. На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен. Това са процеси, които стават постоянно у човека. Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви.
към беседата >>
21.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
Например, в
баснята
„Щурец и мравка“, щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието.
Няма по-опасна болест за младите от леността. Ленивият не може да реализира своите идеи. Леността не внася подтик, импулс в човека, но спира развитието му. Каквото благородно желание да се яви в него, щом дойде леността, той всичко отлага и казва: Няма защо да бързам толкова за тази работа, не е дошло още времето й; когато дойде време за нея, тогава ще я реализирам. За да изтъкнат резултатите от положителните и отрицателни качества на човека, хората са писали и продължават да пишат басни и поговорки с нравоучителни заключения.
Например, в
баснята
„Щурец и мравка“, щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието.
Всъщност, заключението не е абсолютно истинно. Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие. Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието. Щурецът е безгрижен. Със своите песни той е предвестник на нова култура.
към беседата >>
Напримѣръ, въ
баснята
„Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие.
(втори вариант)
Дойде ли лѣностьта у човѣка, тя ще го спре въ неговото развитие. Тя не потиква човѣка напрѣдъ. Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това. Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага. За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения.
Напримѣръ, въ
баснята
„Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие.
Не, това нравоучително заключение не е правилно. Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие. Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция. Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието. Въ моитѣ очи, щурецътъ, съ своитѣ пѣсни, е прѣдвѣстникъ на една нова култура.
към втори вариант >>
22.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
Ще изясня мисълта си с
баснята
: „Човек, лъв и лисица".
Успехът им ще зависи от тяхното благоволение. Значи, в човешкия живот правото е на слабия. Мнозина казват: да имаме власт, ние ще изколим, ще избесим всички, които са причина за неуредиците в света. Всеки, който мисли, че с власт, с насилие ще оправи работите, той влиза в животинското царство. Знаете ли какви клещи има за този, който злоупотребява със силата си?
Ще изясня мисълта си с
баснята
: „Човек, лъв и лисица".
Върви един лъв в гората и кракът му случайно попада в един капан и се заклещва. Той иска да извади крака си от капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвът да реве, да вика за помощ. В същата гора, наблизо някъде, дървар сякъл дърва. Като чува този отчаян рев, отива по звука на рева да види какво е станало.
към беседата >>
23.
Изпълнение и отлагане / Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне
,
МОК
, София, 20.12.1929г.,
Всички знаете
баснята
: „Пчела и ловец.“ Една пчела попаднала в паяжината на един голям паяк и започнала да бръмчи жално.
И на едното, и на другото се радвайте, за да решите задачите на живота си правилно. Когато казвате на хората, че трябва да прилагат и най-малките добри мисли, да вършат поне малки добрини, мнозина се чудят, какъв смисъл има това, какво ще им допринесе в бъдеще малкото добро. Те си казват: Има смисъл човек да прави добро, но да е голямо, че да се види от всички. – Малкото добро, именно, е ценно. То крие в себе си големи блага.
Всички знаете
баснята
: „Пчела и ловец.“ Една пчела попаднала в паяжината на един голям паяк и започнала да бръмчи жално.
В този момент покрай нея минал един пътник. Пчелата се обърнала към него с думите: Пътниче, моля ти се, избави ме от тази мрежа. Искам да се върна в кошера си. Тръгнах по работа и обещах на другарките си да се върна навреме, но ето, нещастие ме сполетя. Някога и аз ще ти бъда полезна.
към беседата >>
24.
Да влезеш
,
НБ
, София, 11.5.1930г.,
Вие знаете
баснята
„Вълк и агне”.
Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее.” Докато живея със старите възгледи, възприети от деди и прадеди, сам нищо не мога да направя. Мнозина се чудят, откъде се взимат толкова различни тълкувания по въпросите, които интересуват хората. Това е лесно обяснимо. Когато иска да постигне нещо, човек все ще намери начин да се домогне до своето желание. Същото се отнася и до тълкуванията, дадени по различни въпроси.
Вие знаете
баснята
„Вълк и агне”.
Желанието на вълка е да яде овце. Където срещне овца, все ще търси начин, как да я хване. В баснята за вълка и агнето се казва, че едно младо неопитно агне отишло на един извор да пие вода. Отдалеч още един вълк видял, че агнето отива към извора и го последвал. Той се приближил до него и му казал: Защо ми мътиш водата?
към беседата >>
В
баснята
за вълка и агнето се казва, че едно младо неопитно агне отишло на един извор да пие вода.
Когато иска да постигне нещо, човек все ще намери начин да се домогне до своето желание. Същото се отнася и до тълкуванията, дадени по различни въпроси. Вие знаете баснята „Вълк и агне”. Желанието на вълка е да яде овце. Където срещне овца, все ще търси начин, как да я хване.
В
баснята
за вълка и агнето се казва, че едно младо неопитно агне отишло на един извор да пие вода.
Отдалеч още един вълк видял, че агнето отива към извора и го последвал. Той се приближил до него и му казал: Защо ми мътиш водата? Агнето се почудило, как може да мъти водата на вълка, който спрял да пие вода на горната част на извора, над мястото, където то пие. При това, изворът има и горно, и долно течение. Следователно, докато изворът тече, никой не може да размътва водата му.
към беседата >>
25.
Умствени прояви
,
ООК
, София, 17.12.1930г.,
Като слушате
баснята
„Петел и диамант", вие се смеете на петела, че не разбира нещата и не може да ги използва.
“ Как не намерих някое зрънце да си клъвна? Петелът не може да оцени диаманта. Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, с които могат да се нахранят много петли и кокошки. Ако диамантът попадне в ръката на човек, последният ще се зарадва, но петелът не може да го оцени. Петелът не разбира смисъла и цената на нещата, както човек ги разбира.
Като слушате
баснята
„Петел и диамант", вие се смеете на петела, че не разбира нещата и не може да ги използва.
Какво ще кажете за онези хора, които не разбират геометрия, математика, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и т.н.? Те гледат човека, възхищават се от очите, от ушите, от носа, от устата му, без да го разбират. Ако разбираха физиогномията, по носа те щяха да познаят човека, щяха да избегнат много страдания, на които днес се натъкват. Като видят формата и линиите на носа, щяха да знаят има ли смисъл да правят връзка с някой човек. Ако отидат при някой банкер да искат пари на заем, по носа му те щяха да познаят готов ли е да им услужи той или не.
към беседата >>
26.
Стимул и любов
,
МОК
, София, 18.12.1931г.,
В
баснята
„Житото и мишките“ се разправя следното: В един хамбар пълен с жито се настанили множество мишки.
Питам: Де е силата на живота? – В обичта. – Кога човек е по-силен: като обича, или като го обичат? Животът е подобен на хамбар, пълен с жито. Разумният се ползва правилно от благата на живота, а неразумният лесно ги губи.
В
баснята
„Житото и мишките“ се разправя следното: В един хамбар пълен с жито се настанили множество мишки.
Доволни от изобилната храна, те яли и се веселили до насита – мислели, че житото е на тяхно разположение. За кого всъщност е житото? Един ден господарят заповядал да пренесат житото в друг хамбар. Като видели, че хамбарът се изпразнил, мишките започнали да се безпокоят и се запитвали: Де отиде житото? Питам: Защо някога и за вас хамбарът, т. е.
към беседата >>
Аз уподобявам сегашния живот на онази
басня
, дето цяло стадо мишки намерили пълен хамбар с жито, яли много и се веселили.
(втори вариант)
Хората са отбили това течение на живота. Това трябва да се премахне. Животът трябва да тече нормално. Ние търсим живота там, дето го няма. Сега, ако ви попитат в какво седи силата на живота: Да обичаш или да те обичат.
Аз уподобявам сегашния живот на онази
басня
, дето цяло стадо мишки намерили пълен хамбар с жито, яли много и се веселили.
Господарят слушал, че голямо веселие има в хамбаря. Мишките мислили, че това жито е за тях и затова се веселили. За тях ли е житото. Един ден господарят дошъл и пренесъл житото в друг хамбар, а този хамбар оставил празен. Тогава мишките започнали да мислят где отиде житото.
към втори вариант >>
27.
Според делата
,
НБ
, София, 20.12.1931г.,
Нали знаете онази
басня
, която разказва как заекът турил два кобура и рекъл: „Никому не отстъпвам!
Не трябва да бъдете страхливи като заек. Страхливо същество е заекът, понеже Луната му влияе. Всички ония хора, които са под влиянието на Луната, са крайно страхливи. Какво трябва да направите, за да не сте страхливи? Трябва да влезете под влиянието на Марс.
Нали знаете онази
басня
, която разказва как заекът турил два кобура и рекъл: „Никому не отстъпвам!
" Обаче като шумнало нещо, хвърлил кобурите и избягал. И досега заекът не се е научил да бъде смел. Заекът трябва да измени своята форма, начинът на своето мислене, трябва да го измени съвършено. Туй човек може да го направи. Сатурн пък е критично настроен винаги.
към беседата >>
28.
Запечатаната книга
,
НБ
, София, 24.4.1932г.,
Онзи, който е направил тази
басня
, турил нещо повече.
Ти си човекът, той е мечката. Тази мечка ти благодареше за едно направено добро, че ѝ занесе мечето. Тя ти направи едно добро, целуна те. Ти казваш: Много добре целуваш, но ти мирише устата. Сега кое е важното: целувката или миризмата на устата.
Онзи, който е направил тази
басня
, турил нещо повече.
Друг път ще изменя баснята. Сега няма да я изменя, но ще я туря в друга форма: Не се произнасяй върху едно незавършено действие. Кажи на мечката: Много добре ти мирише устата, нищо повече. Защото неприятното де е? Че как аз да ви докажа.
към беседата >>
Друг път ще изменя
баснята
.
Тази мечка ти благодареше за едно направено добро, че ѝ занесе мечето. Тя ти направи едно добро, целуна те. Ти казваш: Много добре целуваш, но ти мирише устата. Сега кое е важното: целувката или миризмата на устата. Онзи, който е направил тази басня, турил нещо повече.
Друг път ще изменя
баснята
.
Сега няма да я изменя, но ще я туря в друга форма: Не се произнасяй върху едно незавършено действие. Кажи на мечката: Много добре ти мирише устата, нищо повече. Защото неприятното де е? Че как аз да ви докажа. Лекарят като те тури на хирургическата маса и прекарва ножа върху тебе и ти причини болка, но после има отлични резултати, спасява живота ти.
към беседата >>
29.
Вечният порядък
,
НБ
, София, 29.5.1932г.,
Това може да бъде като една
басня
, като една приказка от "Хиляда и една нощ".
В това отношение учените хора на Изтока не са съгласни с тези твърдения. Тези учени хора на Изтока си имат начини и знания, и ходят до Месечината и се връщат. Много от тях ходят и завършват своето образование там. Какво ще кажете на това? Аз не искам нищо да казвам.
Това може да бъде като една
басня
, като една приказка от "Хиляда и една нощ".
Всички неща, които са писани в "Хиляда и една нощ" верни ли са? Не са. Аз ви ги давам като една възможност. Най-после, питам: ако месечината е твърдо тяло – аз правя своите логически разсъждения – ако в нея няма никакъв живот, няма хора, няма вода, ако там има една температура, която денем се увеличава от 120 до 150 градуса студ, студът е по-голям от топлината, какъв живот ще има там? Но е мощна Месечината.
към беседата >>
30.
Яви им се
,
НБ
, София, 4.12.1932г.,
Някои от вас сте рационалисти и казвате: „Това са човешки басни, това са бабини деветини.“ Не го отричам, може да са бабини деветини, но от това гледище на рационализма щастливият живот не е ли една
басня
?
Такива същества живеят и ходят по земята, тъпчат, навсякъде ги има. Имаме един пример с Исус Навин. Когато отиваше в Ханаанската земя, той с меча си си служи и казват: „Ти от кои си, от нашите или не? “ Той казва: „Аз съм от Господните.“ Тогава Исус Навин му отдаде всичките почести, сложи меча си. Значи той е от по-високо, отколкото воинството на Израиля, от Господните.
Някои от вас сте рационалисти и казвате: „Това са човешки басни, това са бабини деветини.“ Не го отричам, може да са бабини деветини, но от това гледище на рационализма щастливият живот не е ли една
басня
?
Вземете тези царе, които светът с хиляди е имал, имало ли е един цар както трябва? Никой не е бил щастлив. Вземете един от най-видните царе на Израиля – Давид, най-големите нещастия имаше в неговия дом. Няма какво да ви разправям, четете историята какви големи нещастия се родиха в неговия дом само от нарушението на една божествена заповед. Тогава законът и за вас е: ако вие нарушите един божествен закон, оттам насетне нещастията няма да излязат от вашия дом.
към беседата >>
Не го отричам, може да са бабини деветини, но от гледище на рационализма щастливият живот не е ли също
басня
?
(втори вариант)
Когато отиваше в Ханаанската земя той извади меча си, за да си послужи с него: Ти от кои си, от нашите, или не? Той казва: Аз съм от Господните. Тогава Исус Навин скри меча си и му отдаде всичките почести. Значи, той е от по-високо войнство отколкото войнството на Израиля, от Господните. Някои от вас са рационалисти и казват: Това са човешки басни, това са бабини деветини.
Не го отричам, може да са бабини деветини, но от гледище на рационализма щастливият живот не е ли също
басня
?
Вземете царете, които светът с хиляди е имал, имало ли е един цар такъв какъвто трябва? Никой не е бил. Вземете един от най-видните царе на Израил, Давид, най-големи нещастия имаше в неговия дом. Няма какво да ви разправям, четете историята за големите нещастия, които се родиха в неговия дом, само от нарушението на една Божествена заповед. Тогава законът и за вас е: Ако вие нарушавате един Божествен закон, нещастията няма да напуснат вашия дом.
към втори вариант >>
31.
Думи на Правда
,
НБ
, София, 11.12.1932г.,
Има една
басня
за заека, който се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата.
Направило му впечатление, че си го погалил. Той можеше да го хване, да го предаде и да го занесе в село и да вземе най-малко 10–20 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека. Човек, който яде заешко месо, човек не става. Ако искаш да станеш човек, всички онези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли. Защото от заека по-страхлива е жабата.
Има една
басня
за заека, който се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата.
Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, и всичките жаби се нахвърлили във водата, като го видели. Той си казва: „Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой.“ И той се върнал. Ако искаш геройство, хвани заека. Ако искаш да научиш щедрост, заекът е крайно щедро същество. Големите уши показват щедрост.
към беседата >>
Има една
басня
за заека: Той се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата.
(втори вариант)
Той можеше да го хване, да го продаде, да го занесе в село и да вземе най-малко 1020 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека. Човек, който яде заешко месо, от него човек не става. Ако искаш да станеш човек, няма да хапнеш заек. Тези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли. От заека по-страхлива е жабата.
Има една
басня
за заека: Той се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата.
Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, всички жаби се нахвърляли във водата като го видяли. Това го насърчило и той си казал: "Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой". И той се върнал отново в живота. От заека можеш да се научиш на щедрост. Заекът е крайно щедро същество.
към втори вариант >>
32.
Произход и значение на светилника
,
НБ
, София, 19.11.1933г.,
“ Та казвам: В тази
басня
има нещо пропуснато, а именно: когато щурецът засвири, мравята работеше.
Ако пък искате един пример за спретнатост и грижливост, мога да ви представя мравята. Един ден щурецът отишъл при мравите да им иска малко жито назаем. Те го запитали: „Какво прави през лятото? Не работи ли? “ – „Свирих и пях.“ – „Дето си свирил и пял, иди пак посвири и не яж!
“ Та казвам: В тази
басня
има нещо пропуснато, а именно: когато щурецът засвири, мравята работеше.
Той свири на нея да работи по-добре. Ако мравята беше умна, щеше да разбере щуреца. Отдето минаваше мравята, като събираше и носеше нещо в мравуняка си, щурецът ѝ се радваше и свиреше горкият. Той мислеше, че тя ще му даде нещо, но като се настани добре, тя му каза: „Дето си бил цяло лято да свириш и пееш, иди пак посвири и не яж! “ Онези, които са написали тази басня, изкарват щуреца глупав, а мравята умна и трудолюбива.
към беседата >>
“ Онези, които са написали тази
басня
, изкарват щуреца глупав, а мравята умна и трудолюбива.
“ Та казвам: В тази басня има нещо пропуснато, а именно: когато щурецът засвири, мравята работеше. Той свири на нея да работи по-добре. Ако мравята беше умна, щеше да разбере щуреца. Отдето минаваше мравята, като събираше и носеше нещо в мравуняка си, щурецът ѝ се радваше и свиреше горкият. Той мислеше, че тя ще му даде нещо, но като се настани добре, тя му каза: „Дето си бил цяло лято да свириш и пееш, иди пак посвири и не яж!
“ Онези, които са написали тази
басня
, изкарват щуреца глупав, а мравята умна и трудолюбива.
Според мен, обаче, мравята е първокласен крадец. И сега казват на хората, че трябва да бъдат трудолюбиви като мравята. Да, трудолюбие е това, но аз бих желал да имам характера на щуреца. Какво по-хубаво от това? Като излезе от дупката си, щурецът запя и засвири, казва: „Слава Богу, всичко в света е хубаво!
към беседата >>
33.
Красна като Луната и чиста като Слънцето
,
НБ
, София, 26.11.1933г.,
Това можете да го вземете като един разказ или като някакъв роман, но по никой начин като
басня
.
Много от учените казват, че Месечината не е населена, [че] е пуста, [че] в нея няма никакъв живот. Обикновените хора мислят така; талантливите се колебаят дали е така или не; гениалните почват да я проучават, а светиите и учителите знаят, че на Месечината има живот и то много възвишен! Понеже малко хора живеят на Месечината, там престъпници няма и затвори няма. Гениален човек на Месечината не може да живее, нито даровит човек; най-долната степен там може да бъде гениален човек. Значи на Месечината живеят светии и гениални хора и то първокласни.
Това можете да го вземете като един разказ или като някакъв роман, но по никой начин като
басня
.
Можете да направите проверка, опит с влиянието на Месечината. Ако си много здрав, не гледай на Месечината, но ако си болен, ако имаш някаква болест или някакво неразположение, излизай вечер и се излагай на светлината на Месечината – тя действува лечебно, но по никой начин да не спиш. Ако спиш, когато грее Месечината и светлината пада върху тебе, тя е толкова опасна, колкото е опасна сянката на ореха. Ако сте в будно състояние, светлината на Месечината може да ви грее. Вие можете да направите един опит, но ако не излезе сполучлив, можете да направите и втори, и трети – докато сполучите.
към беседата >>
34.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 20.5.1934г.,
По този начин ние можем да се изложим и да имаме опитността, която имал козелът от
баснята
„Козел и лисица“.
В обилния живот, в обилното знание, в обилната светлина, в обилната истина, в обилната любов, в обилната мъдрост, в обилната сила. Това е мощното в света. Друго спасение няма. Това е пътят, по който човек може да се избави. Другите неща водят човека към преходни състояния.
По този начин ние можем да се изложим и да имаме опитността, която имал козелът от
баснята
„Козел и лисица“.
Един козел, като напуснал стадото си, отишъл да прави своите научни изследвания и минал покрай един ров, в който видял една лисица. – „Какво правиш тук? “ – „Видях, че вън е много студено и влязох тук.“ – „Мога ли и аз да вляза? “ – „Можеш.“ Едва влязъл и лисицата – хоп, скочила на гърба му и казала: „Довиждане! “ Козелът останал вътре да се занимава с научни изследвания, да провери доколко е хладно.
към беседата >>
35.
Стремеж и постъпка
,
МОК
, София, 13.7.1934г.,
" Нали знаете онази
басня
.
В света, ако знаете, природата е жива и разумна. Туй, което вие виждате, е живо и разумно. Но някой път тази природа спрямо вас няма никакво отношение, като че е мъртва. Ако знаете нейния език, само като проговорите една дума ще видите, че всичко оживява. Ще ви каже: „Какво искате, какво заповядвате?
" Нали знаете онази
басня
.
Една малка басня има. Един пътник се спрял при една чешма и казал: „Ох". Изведнъж излязъл един старец и казал: „Какво обичате? Пътникът казал: „Аз извиках само ох." - „Моето име е Ох, какво искаш? " - „Аз въздъхнах само." - „Кажи ми какво искаш от мене?
към беседата >>
Една малка
басня
има.
Туй, което вие виждате, е живо и разумно. Но някой път тази природа спрямо вас няма никакво отношение, като че е мъртва. Ако знаете нейния език, само като проговорите една дума ще видите, че всичко оживява. Ще ви каже: „Какво искате, какво заповядвате? " Нали знаете онази басня.
Една малка
басня
има.
Един пътник се спрял при една чешма и казал: „Ох". Изведнъж излязъл един старец и казал: „Какво обичате? Пътникът казал: „Аз извиках само ох." - „Моето име е Ох, какво искаш? " - „Аз въздъхнах само." - „Кажи ми какво искаш от мене? "
към беседата >>
36.
Когото възкръси
,
НБ
, София, 16.12.1934г.,
Считайте това като
басня
, като приказки от Хиляда (и) една нощ.
Онзи свят не е на месечината, нито на слънцето, нито на някоя друга планета. Онзи свят е на междупланетното пространство. Има някои невидими тела в нашата Слънчева система, които се населяват от души. Има една земя, която е десет пъти по-голяма от нашата, но е невидима. Като отидете на онзи свят, тогава ще я видите.
Считайте това като
басня
, като приказки от Хиляда (и) една нощ.
Турците казват: Приказки са това. Аз ви навеждам само на някои факти. Вие отивате при някой съвременен гадател, който може да ви предскаже много неща по някои отличителни черти на вашето лице и глава. Има някои чрезмерно чувствителни субекти, които се отличават по това, че имат тънки вежди, много фина, тънка кожа, деликатен организъм и хубави черти на лицето. Като го погледне, този гадателят може да каже какво ще се случи на този човек след 15 години.
към беседата >>
37.
Плод стократен
,
НБ
, София, 20.1.1935г.,
Навярно вие сте чели
баснята
за вола и жабата.
Възможно е това, а и невъзможно е. Но има неща, които са интересни в живота на хората, а именно природата не е поставила човека в крайни лишения. Тя го е сподобила с всички онези възможности, които са необходими за неговото развитие. Ако човек би се вслушал в дълбочината на своята душа, на своите мисли и чувства, той би правил много по-малко погрешки, отколкото сега прави. Но човечеството се намира пред един вторичен, външен процес, който го заблуждава.
Навярно вие сте чели
баснята
за вола и жабата.
Видяла един ден жабата, че подковават вола. И тя си дигнала крака да я подковат. Тя си мислила, че като я подковат като вола, животът ѝ ще се изправи. Но не само, че животът ѝ няма да се изправи, но след като я подковат като вола, ще я впрегнат на нивата да оре цял ден. Волът ѝ казал: По-добре остани си в блатото да си пееш цял ден, отколкото да дойдеш като мене да ореш цял ден на нивата.
към беседата >>
38.
Товарене и разтоварване
,
УС
, София, 20.1.1935г.,
Тази
басня
е една от тия, които товарят човека.
Щурецът отишъл при мравката да иска малко житце, да се нахрани. – „Къде беше досега, че не можа да си събереш жито за зимата? “ – запитала го мравката. – „Пях, играх и скачах по полето, но сега е навсякъде скреж и мраз.“ – „Където си бил цяло лято, иди пак поскачай и не яж! “ – отвърнала студено мравката.
Тази
басня
е една от тия, които товарят човека.
Чрез нея авторът искал да подчертае трудолюбието на мравката, но от друга страна се вижда нейния егоизъм. За предпочитане е човек да живее като щуреца, отколкото като трудолюбивата и крайно егоистична мравка. Погрешката на щуреца не се състои в това, че пял, играл и скачал цяло лято, но че отишъл при мравката да проси жито. Той трябваше да отиде на друго място, където щяха да благодарят за песните му и да му дадат да си хапне. Къде е отишъл щурецът след отказа на мравката?
към беседата >>
39.
Каквото вържете на земята
,
НБ
, София, 24.3.1935г.,
В
баснята
, остава една неразрешена проблема.
Ако ви обясня какъв трябва да бъде справедливият човек, аз ще обидя и себе си, и вас. Хората днес говорят за справедливостта, но за тази справедливост, каквато е на вълка и на лисицата. След като одрал кожата на агнето, като го разделил, дал вътрешностите на лисицата, за себе си задържал цялото агне, и после говорят кой на какъв дял има право. Вълкът има право и лисицата има право, но какво е правото на агнето, не питат. Като запитате съдията кой от тях има право, той казал: Оставете агнето на мене, аз ще се опитам да го съживя.
В
баснята
, остава една неразрешена проблема.
Казва се само, че съдията имал намерение да съживи агнето. Наскоро четох във вестниците един пример. Разхождат двама индуси с лодка, а ловците гонят една сърна. И ранена тя се хвърлила в лодката. Ловците тичат подир сърната и се приближават към лодката.
към беседата >>
40.
Който се учи на словото Божие
,
НБ
, София, 31.3.1935г.,
По-рано това се считало за
басня
, а сега тази
басня
се проучава.
Ето, в Америка е констатиран такъв един случай. Един човек заболял отпреди 7–8 години и започнал да се превръща в маймуна. Ръцете му се удължили и той започнал да придобива форма на маймуна. Сега учените искат да обяснят този факт научно, но важно е, че човек може да се превърне в маймуна. Казвате, че един от вавилонските царе се превърнал на животно и след 7 години се върнал на първото си положение.
По-рано това се считало за
басня
, а сега тази
басня
се проучава.
Та когато питат защо трябва да се живее добре, казвам: Ако не живеете добре, ще се превърнете в маймуни. Това значи да се върнете назад. Среден път няма. Назад или напред, но ще се движиш, на едно место няма да седиш. Това е идеалът на човечеството, да вървиш напред.
към беседата >>
41.
Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка)
,
УС
, София, 14.4.1935г.,
Аз ще ви приведа онази
басня
: „Често човек заради дивото изгубва питомното“.
(втори вариант)
Ако онова, което ти имаш, не те е направило тебе човек, та отсега ти ще си туриш нещо, и човек ще станеш. Нищо няма да станеш. Онова, което Бог е турил, ако то не те направи човек, та ти ще си туриш нещо. Казваш, човек трябва да си пази достойнството. Кое достойнство ще направи човека?
Аз ще ви приведа онази
басня
: „Често човек заради дивото изгубва питомното“.
На едно куче му дали една голяма хубава кост. Минава през една река, то за пръв път поглежда в реката и вижда друго едно куче, че носи друга още една кост. Като поглежда сега, веднага хвърля се долу, да вземе другата кост и изгубва своята. Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката, да вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър. По някой път вие искате да станете по–добри.
към втори вариант >>
42.
Условия и възможности / Условие и възможности
,
МОК
, София, 17.5.1935г.,
Тъй както в
баснята
, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват.
Вървиш по земята, газиш с крака си по тревата, самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти като мислиш и в мисълта има гняв и като чувствуваш нещата и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Всички почти осъждат гнева.
Тъй както в
баснята
, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват.
Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни. Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразрешен за жабите. Те мислят как да ги подковат, а не могат.
към беседата >>
Тъй както в
баснята
− жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват.
(втори вариант)
Самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти и като мислиш, и в мисълта ти има гняв, и като чувствуваш нещата, и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Почти всички осъждат гнева.
Тъй както в
баснята
− жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват.
Казали ù, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразбран за жабите. Те мислят как да ги подковат и защо не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е?
към втори вариант >>
43.
Сгърбената жена
,
НБ
, София, 23.6.1935г.,
Тогава вие мязате на онези два коня, за които се разправя в
баснята
.
Ще си съставя понятие за него, че не е толкова голям юнак, колкото си въобразява. Ако пък детето се пънка да носи повече, отколкото може, ще кажа, че това дете е много тщеславно. Сега в живота си ние често правим същите погрешки. Често и ние в живота си се товарим повече, отколкото трябва. В това отношение ние сме малки деца, в които тщеславието изпъква.
Тогава вие мязате на онези два коня, за които се разправя в
баснята
.
Един стар кон бил впрегнат в една кола с грънци, но трябвало да слиза от една височина, затова той вървел бавно, да не счупи грънците. Срещнал го един млад кон и го запитал: Защо караш толкова бавно? Да не си остарял вече, че не можеш? – Ами как да карам? – Бързо карай, скоро да стигнеш.
към беседата >>
44.
Словото и животът
,
УС
, София, 14.7.1935г.,
Знаете онази
басня
за Настрадин Ходжа, който, като ходил тук– там да проси, че богатите не отзовавали на неговата просия, не му дали нищо, никой нищо не му давал.
(втори вариант)
Обръщат се нещата. И по някой път аз ви казвам: не се одумвайте. Защо? Дойде някой, и той иска да ме накара да си изменя мнението за онзи, че аз да го намразя. Казвам: „Ти искаш да ме направиш нещастен. Заради своето щастие аз не искам да мисля лошо за другите хора.“ Че той прави престъпление, нека си носи последствията.
Знаете онази
басня
за Настрадин Ходжа, който, като ходил тук– там да проси, че богатите не отзовавали на неговата просия, не му дали нищо, никой нищо не му давал.
Той имал един лев. Купил си една пила, отишъл при един банкерски дюкян и почнал да реже куфара. Минава един, пита го: „Настрадин Ходжа, какво правиш? “ „Свиря на кемане.“ „Ама гласът не се чува.“ „Утре ще чуеш гласа.“ Той сега свири, но гласът утре ще се чуе. Та сега ние като Настрадин Ходжа.
към втори вариант >>
45.
Божественият план / Тълкуванието. (Истинските връзки)
,
УС
, София, 8.9.1935г.,
Той скрои един Иван, един свещеник, един архимандрит, и направи една
басня
.
(втори вариант)
Дали имало такъв свещеник и такъв архимандрит и дали имало такъв Иван, то е въпрос. На баснописеца му дошло наум да напише това. Нали знаете баснописецът как пише. Той, като седи вкъщи и му дойде един терк – и кръц, кръц, нареже платното. А то няма реалност.
Той скрои един Иван, един свещеник, един архимандрит, и направи една
басня
.
И питат другите хора: „Свещеника го няма, и Иван го няма.“ Сега онези, които скрояват басните, те трябва да ги скроят, но и онези, които ги тълкуват, и те трябва да ги тълкуват. И в този закон има: не яж повече, отколкото ти трябва, не яж по– малко, отколкото ти дават, ако искаш да бъдеш последователен. Щом идеш на гости и ядеш по–малко, отколкото трябва, не яж тогава. И ако ти сипят по–малко в паницата, отколкото ти трябва, не яж. Е, ако ти сипят много, пак не го яж.
към втори вариант >>
46.
Царят, богатият и момата
,
МОК
, София, 6.3.1936г.,
Ще ви кажа онази
басня
.
Възможно е – „ола белир“. Но [в]се таки факт е, дупките са направени, слушаме звука. Да допуснем, че аз научно ви докажа, кои са причините, че тази гора пее. Какво ще придобиете вие? Ето какво ще добиете вие.
Ще ви кажа онази
басня
.
Котката и лисицата намерили сирене, че не могли да си го разделят. Потърсили някой справедлив човек да им раздели сиренето. Лисицата е хитра, котката дращи. Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги. Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе.
към беседата >>
Така е в
баснята
.
То е само едно отношение. Допуснете, че някой човек ви казва: „Еди кой си човек е добър.“ Какво ме интересува, че той е добър или че е лош? Кое е добро в добрия и кое е лошо в злия? Допуснете сега ред разсъждения. Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял сиренето на тия двамата.
Така е в
баснята
.
Несправедлив бил лъвът. Ами ако лисицата и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е? Защото както може да се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли сиренето, не е право. Туй са относителни неща. Аз разбирам абсолютното право какво е.
към беседата >>
47.
За да бъдете синове
,
НБ
, София, 23.2.1936г.,
Това не е докачение, че правя това уподобление, но това е един мит, една
басня
.
Ако хванете дядото и бабата и те ще ви кажат, че не са дошли по свое желание. И колкото по-нататък отивате, ще видите, че никой не е отговорен за идването на човека на земята. Сега вие казвате: Като дойде младото поколение, ще му дадем ново направление. – Какво направление ще му дадете? Вие не трябва да разсъждавате с философията на мишките.
Това не е докачение, че правя това уподобление, но това е един мит, една
басня
.
Мишките не могат да говорят, нито на събрание да се събират, нито да разсъждават. Много мишки живели в един хамбар, пълен с жито и свободно се разхождали из него, свободно си църкали. Те живели братски помежду си, понеже, всичко имали на разположение. Един ден един котарак влязъл в хамбара, цял ден се разхождал там. Мишките се изпокрили из дупките си, никоя от тях не смеела главата си да покаже.
към беседата >>
48.
Отношение на нещата
,
ООК
, София, 9.6.1937г.,
Като кажа на един французин /
баснята
„Щурец и мравка“ на френски/, той вече разбира.
И какво сте научили запример. То е лично, каквото сте научили. Онова, което сте научили от този свят, което може да го внесете в другия свят. Какво ще внесете от този свят в другия? Ами, че аз като ида във Франция няма да занеса нещо от България.
Като кажа на един французин /
баснята
„Щурец и мравка“ на френски/, той вече разбира.
Това са думите на един виден баснописец. Става му приятно, че аз съм се заинтересувал, заучил съм нещо. Кое ще занесете в невидимия свят? От коя книга ще занесете? Ще носите вашата Любов.
към беседата >>
49.
Всичко е създадено за добро
,
ООК
, София, 30.6.1937г.,
Тогава ще ви кажа онази
басня
, за вълка и лисицата.
Младият трябва да мисли, че е невежа, той трябва да мисли, да има вътрешен импулс. Вие казвате: „Ние остаряхме, опитахме всичко в света. Няма какво да учим, нищо не ни интересува“. Какво ви интересува, да идете в оня свят. Какъв е оня свят, не знаете.
Тогава ще ви кажа онази
басня
, за вълка и лисицата.
Вълкът се оплакал на лисицата, че му дотегнали тия хора, гдето мине все го хукат, лоши хора не разбират от човещина. Навсякъде го хукат, иска да намери други хора да живее между тях. Лисицата го пита: „Ами зъбите си ще вземеш ли? “ – И там хората ще имат същите отношения към тебе. Ако ти не възпиташ твоя език, ако ти не знаеш как да говориш, ако не знаеш как да пееш, ако не знаеш как да туриш думите, да ги поставяш като музикант, ако не направиш една песен за свирене, ако не пееш нещо хубаво.
към беседата >>
50.
Доброта и справедливост
,
НБ
, София, 12.9.1937г.,
Елате при нас, ние ще ви освободим от този изедник.“ Аз сега разсъждавам върху тази
басня
, че положението на овцете при човека не е цвете, право е донякъде, но ако овцата бъде при вълка, ще бъде ли в по-добро положение?
Защо е станал вълк? Отишъл едно време вълкът при овцете и казва: „Господарят е страшно страшен изедник. Той турил кучетата да ви пазят. Млякото ви взема. Вълната ви взема, децата ви взема.
Елате при нас, ние ще ви освободим от този изедник.“ Аз сега разсъждавам върху тази
басня
, че положението на овцете при човека не е цвете, право е донякъде, но ако овцата бъде при вълка, ще бъде ли в по-добро положение?
Два пъти ще бъде по-лошо. Следователно по-хубаво е да бъде при човека, отколкото при вълка. Казвам: Сегашните неща в света, които се проявяват, и всичко онова, което се проявява, не е лошо. Националността не е лошо нещо, не е само една националност. В човека френолозите са открили приблизително 40 центрове само за проявяване на чувствата.
към беседата >>
51.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
Тогава имате онзи пример, онази
басня
.
Французите се показват като победители. Не се минаха 20 години и французите отиват на същото място, в същото положение. Германците казват: „Как е? Ние когато идвахме при вас, как беше? Сега вие идвате.“ Ако идеш при някого, един ден, ако дойде при тебе, ти отгоре гледаш, един ден Господ ще те прати при него, и той отгоре ще те погледне.
Тогава имате онзи пример, онази
басня
.
Щъркелът повикал лисицата на гости, пък сварил яденето в едно тясно гърне. Той си турнал клюна и яде от гърнето. Лисицата близнала – не може да влезе муцунката ѝ. Лисицата повикала щъркела на гости и сготвила яденето в разлята паница. Започнали да ядат.
към беседата >>
52.
Стар и нов порядък
,
НБ
, София, 13.7.1941г.,
По някой път се представят нещата така, че се виждат нещата като
басня
.
Ако имаш цял самун, изяж го за пет минути; ако имаш половин самун, изяж го за десет минути; ако имаш една четвърт, изяж го за четирийсет минути. Тъй щото онези, които имат малко хляб, времето да удължават, ще има толкова енергия, колкото целият самун. Сега този самун можете да го приложите. Казвате: „Няма философия.“ Философия има в нещата. Човек трябва да знае как.
По някой път се представят нещата така, че се виждат нещата като
басня
.
В природата съществува един закон, който, всеки като го приложи, няма изключение. На умния човек, ако му дадеш едно житено зърно, той ще види възможностите. Онзи, който е обикновен човек, той казва: „Ще взема целия самун.“ Онзи талантливият ще вземе един орех и ще го изяде, а онзи гениалният човек, казва: „За мене е житеното зърно.“ Ще иде да го посее. Достатъчно е 3–4 години да работи, за да бъде един от богатите хора на земята, отколкото онзи, дето взел ореха или който взел самуна, понеже то е мощното вътре. Имаш една мисъл.
към беседата >>
53.
Новото в света
,
УС
, София, 17.5.1942г.,
Кажете ми сега, според тази
басня
, като излязоха и досега, станаха ли светии?
Намерили старата черупка, тя влиза вътре и тръгват и двамата. Идва зимата, направят си по едно бяло платно, запечатват се и се заравят в земята. Защо се заравят? Учените хора казват, че като се заровим в земята, ще израстем и свети ще бъдем. Идната година, като дойдем, няма да имаме такива рога, но ще бъдем особени.
Кажете ми сега, според тази
басня
, като излязоха и досега, станаха ли светии?
Баснята казва, че дотогава те се хранеха със соковете на цветята; като излязоха из земята, започнаха да ядат трева, да пасат трева като говеда. Охлювът намира най-хубавите треви. Ако една мисъл, която прониква в ума на човека, не носи един творчески принцип и умът не се усилва, ако едно чувство, което прониква в човешкото сърце, и ако една сила, която прониква в човешкото тяло, не усилва тялото, питам, защо ни е знанието, което не носи светлина на ума, защо ни са чувствата, които не носят топлина и защо ни е силата, която не ни раздвижва вътре? Ти казваш, че си религиозен, но не работи целият мозък. В религиозния работи само едно чувство на вяра, но той може да стане суеверен.
към беседата >>
Баснята
казва, че дотогава те се хранеха със соковете на цветята; като излязоха из земята, започнаха да ядат трева, да пасат трева като говеда.
Идва зимата, направят си по едно бяло платно, запечатват се и се заравят в земята. Защо се заравят? Учените хора казват, че като се заровим в земята, ще израстем и свети ще бъдем. Идната година, като дойдем, няма да имаме такива рога, но ще бъдем особени. Кажете ми сега, според тази басня, като излязоха и досега, станаха ли светии?
Баснята
казва, че дотогава те се хранеха със соковете на цветята; като излязоха из земята, започнаха да ядат трева, да пасат трева като говеда.
Охлювът намира най-хубавите треви. Ако една мисъл, която прониква в ума на човека, не носи един творчески принцип и умът не се усилва, ако едно чувство, което прониква в човешкото сърце, и ако една сила, която прониква в човешкото тяло, не усилва тялото, питам, защо ни е знанието, което не носи светлина на ума, защо ни са чувствата, които не носят топлина и защо ни е силата, която не ни раздвижва вътре? Ти казваш, че си религиозен, но не работи целият мозък. В религиозния работи само едно чувство на вяра, но той може да стане суеверен. В някои рабтти и надеждата, защото и тя спада там.
към беседата >>
НАГОРЕ