НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
37
резултата в
23
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ти знаеш
,
НБ
, София, 1.10.1916г.,
Например, чумата тръгнала един ден за
Багдат
.
Оня му отговорил: “Как не те мързи да говориш?...” Когато на човек е определено да умре, той ще умре където и да е. Например, един богат французин искал да освободи сина си от фронта и с много пари успял да го настани в тиловата част. Но и там, макар запазен от куршумите, синът му бил убит от граната, която паднала наблизо... Често пъти хората се плашат от епидемии. Човек не трябва от нищо да се плаши, защото може да умре от страх.
Например, чумата тръгнала един ден за
Багдат
.
Среща я един човек и я пита къде отива. – “Отивам в Багдат да взема хиляда души”. Чумата пристигнала и в Багдат умрели двадесет хиляди души. Когато се връщала, среща я пак същият човек и я запитва колко души е взела. – “Двадесет хиляди” – отговорила тя.
към беседата >>
– “Отивам в
Багдат
да взема хиляда души”.
Например, един богат французин искал да освободи сина си от фронта и с много пари успял да го настани в тиловата част. Но и там, макар запазен от куршумите, синът му бил убит от граната, която паднала наблизо... Често пъти хората се плашат от епидемии. Човек не трябва от нищо да се плаши, защото може да умре от страх. Например, чумата тръгнала един ден за Багдат. Среща я един човек и я пита къде отива.
– “Отивам в
Багдат
да взема хиляда души”.
Чумата пристигнала и в Багдат умрели двадесет хиляди души. Когато се връщала, среща я пак същият човек и я запитва колко души е взела. – “Двадесет хиляди” – отговорила тя. – “А защо ми каза, че само хиляда ще вземеш? ” – “Останалите деветнадесет хиляди умряха от страх”...
към беседата >>
Чумата пристигнала и в
Багдат
умрели двадесет хиляди души.
Но и там, макар запазен от куршумите, синът му бил убит от граната, която паднала наблизо... Често пъти хората се плашат от епидемии. Човек не трябва от нищо да се плаши, защото може да умре от страх. Например, чумата тръгнала един ден за Багдат. Среща я един човек и я пита къде отива. – “Отивам в Багдат да взема хиляда души”.
Чумата пристигнала и в
Багдат
умрели двадесет хиляди души.
Когато се връщала, среща я пак същият човек и я запитва колко души е взела. – “Двадесет хиляди” – отговорила тя. – “А защо ми каза, че само хиляда ще вземеш? ” – “Останалите деветнадесет хиляди умряха от страх”... Човек трябва да е внимателен в живота си.
към беседата >>
2.
Гредата
,
НБ
, , 18.5.1919г.,
Но ще кажете: „Нерде Шам, нерде
Багдат
“.
То казва: „Дайте ми само 7–8 месеца време да се размножавам, аз ще си свърша работата и после ще напусна мястото си“. С гредата не е така: дъбът иска 10, 100, 500, 1,000 години, за да се развива и расте. Той установява собствеността. Учението за гредата е учение за собствеността. Ако твоят син е недостоен, извади гредата от окото си и го лиши от всяка собственост, за да не минава твоето имущество в ред поколения и да се вършат престъпления.
Но ще кажете: „Нерде Шам, нерде
Багдат
“.
Ако има нещо, което спъва нашия живот, то е учението за собствеността. Дохождаме на земята и се ангажирваме с къщи, ниви, караме се с баща, майка, сестри, братя, съдим се, докато дойде ден да ни задигнат оттука. Синът казва: „Замина баща ми, не можа да разреши този въпрос, но аз ще го разреша, ще видя как да се разпредели наследството“. 8,000 години човечеството решава въпроса за собствеността и тоя въпрос още остава нерешен. Христос казва: „Извадете от вашето око тази собственост, за да се оправи света“.
към беседата >>
3.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
Не, образътъ на Христа до сега никой не Го е нарисувалъ – нерде Шамъ, нерде
Багдатъ
.
Художници ни трѣбватъ насъ сега! Гдѣ сѫ онѣзи велики художници? За сега имаме много художници, но знаете ли въ какво седи великото художество? Нѣма човѣкъ, който да е нарисувалъ едно ангелско лице. Христосъ отъ 2,000 години Го рисуватъ, и не сѫ го нарисували още право.
Не, образътъ на Христа до сега никой не Го е нарисувалъ – нерде Шамъ, нерде
Багдатъ
.
Азъ гледамъ образа на Христа и тѣхниятъ образъ, който сѫ нарисували тѣ, но това не е Христосъ, туй е измислилъ художника. Послѣ, въ музиката. Гдѣ е онази музика? Сега е дошълъ въ София единъ великъ музикантъ – американецъ, за великъ минава, той свири много хубаво, много хубава техника има, но при едно развито музикално ухо ще се забѣлѣжатъ, че тамъ има извѣстни дисонанси. Навсѣкѫдѣ това нѣма да го забѣлѣжатъ, но ухото на единъ светия, на единъ ангелъ ще забѣлѣжи тия дисонанси.
към беседата >>
4.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
Често, ние се намираме въ положението на онзи турчинъ, който като дошълъ въ България, постоянно се хвалилъ, че като билъ въ
Багдатъ
, могълъ да прѣскача трапове отъ по 10 м. широчина.
Тукъ, обаче нѣма никакво морално нарушение. Питамъ: ние, съврѣменнитѣ културни хора, тъй, както живѣемъ, не мязаме ли на туй малко момиченце, което се занимава съ своята кукла, и на туй малко момченце, което се занимава съ своето конче? Всѣки единъ отъ васъ ще каже: какъ тъй, азъ зная това! Азъ зная, какво нѣщо е животътъ, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя. Знаешъ, но това азъ не наричамъ знание.
Често, ние се намираме въ положението на онзи турчинъ, който като дошълъ въ България, постоянно се хвалилъ, че като билъ въ
Багдатъ
, могълъ да прѣскача трапове отъ по 10 м. широчина.
Единъ день, единъ старъ турчинъ му казва: щомъ си могълъ въ Багдатъ да прѣскачашъ такива трапове, и ние тукъ имаме такива, прѣскочи нѣкой пѫть. – Не, тукъ не мога да прѣскачамъ такива трапове, защото климатътъ тукъ не е такъвъ, какъвто бѣше въ Багдатъ, тукъ е съвсѣмъ другъ. Сега, да се повърнемъ къмъ 13-ти стихъ отъ прочетената глава: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“. Законъ е: ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка маймуна, тя нѣма да роди единъ гений. Или, ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, тѣ нѣма да дадатъ качествата на този зародишъ.
към беседата >>
Единъ день, единъ старъ турчинъ му казва: щомъ си могълъ въ
Багдатъ
да прѣскачашъ такива трапове, и ние тукъ имаме такива, прѣскочи нѣкой пѫть.
Питамъ: ние, съврѣменнитѣ културни хора, тъй, както живѣемъ, не мязаме ли на туй малко момиченце, което се занимава съ своята кукла, и на туй малко момченце, което се занимава съ своето конче? Всѣки единъ отъ васъ ще каже: какъ тъй, азъ зная това! Азъ зная, какво нѣщо е животътъ, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя. Знаешъ, но това азъ не наричамъ знание. Често, ние се намираме въ положението на онзи турчинъ, който като дошълъ въ България, постоянно се хвалилъ, че като билъ въ Багдатъ, могълъ да прѣскача трапове отъ по 10 м. широчина.
Единъ день, единъ старъ турчинъ му казва: щомъ си могълъ въ
Багдатъ
да прѣскачашъ такива трапове, и ние тукъ имаме такива, прѣскочи нѣкой пѫть.
– Не, тукъ не мога да прѣскачамъ такива трапове, защото климатътъ тукъ не е такъвъ, какъвто бѣше въ Багдатъ, тукъ е съвсѣмъ другъ. Сега, да се повърнемъ къмъ 13-ти стихъ отъ прочетената глава: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“. Законъ е: ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка маймуна, тя нѣма да роди единъ гений. Или, ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, тѣ нѣма да дадатъ качествата на този зародишъ. Какво ще се роди?
към беседата >>
– Не, тукъ не мога да прѣскачамъ такива трапове, защото климатътъ тукъ не е такъвъ, какъвто бѣше въ
Багдатъ
, тукъ е съвсѣмъ другъ.
Всѣки единъ отъ васъ ще каже: какъ тъй, азъ зная това! Азъ зная, какво нѣщо е животътъ, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя. Знаешъ, но това азъ не наричамъ знание. Често, ние се намираме въ положението на онзи турчинъ, който като дошълъ въ България, постоянно се хвалилъ, че като билъ въ Багдатъ, могълъ да прѣскача трапове отъ по 10 м. широчина. Единъ день, единъ старъ турчинъ му казва: щомъ си могълъ въ Багдатъ да прѣскачашъ такива трапове, и ние тукъ имаме такива, прѣскочи нѣкой пѫть.
– Не, тукъ не мога да прѣскачамъ такива трапове, защото климатътъ тукъ не е такъвъ, какъвто бѣше въ
Багдатъ
, тукъ е съвсѣмъ другъ.
Сега, да се повърнемъ къмъ 13-ти стихъ отъ прочетената глава: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“. Законъ е: ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка маймуна, тя нѣма да роди единъ гений. Или, ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, тѣ нѣма да дадатъ качествата на този зародишъ. Какво ще се роди? Какво значи „похоть плътска“?
към беседата >>
5.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Българитѣ подъ свещеникъ подразбиратъ святъ човѣкъ – неръ де Шамъ, неръ де
Багдатъ
.
Господь се занимава съ науката, но не тъй както ученитѣ. Господь се занимава съ философия, но не тъй, както философитѣ. Нѣкой считатъ свещеника за нѣщо особено. Какво значи на български езикъ думата свещеникъ? То значи: проявениятъ човѣкъ търси, ище нѣщо.
Българитѣ подъ свещеникъ подразбиратъ святъ човѣкъ – неръ де Шамъ, неръ де
Багдатъ
.
Свещеникътъ е човѣкъ, който се проявява, който търси Истината, който трѣбва да изпълнява волята Божия. Проповѣдникътъ е човѣкъ, който разправя на хората Истината, разказва имъ, какъ трѣбва да живѣятъ. Който иска да служи на Бога, трѣбва да служи даромъ, а не за нѣкакви пари, да се надѣва на онѣзи 10–20,000 лева. Който иска да служи на свѣта, на хората, то е другъ въпросъ, но който иска да служи на Бога, трѣбва да служи отъ Любовь. Любовьта взима всичко, и Любовьта дава всичко.
към беседата >>
Българите под свещеник подразбират свят човек – нер де Шам, нер де
Багдат
.
(втори вариант)
Господ се занимава с науката, но не тъй както учените. Господ се занимава с философия, но не тъй, както философите. Някой считат свещеника за нещо особено. Какво значи на български език думата свещеник? То значи: проявеният човек търси, ище нещо.
Българите под свещеник подразбират свят човек – нер де Шам, нер де
Багдат
.
Свещеникът е човек, който се проявява, който търси Истината, който трябва да изпълнява волята Божия. Проповедникът е човек, който разправя на хората Истината, разказва им, как трябва да живеят. Който иска да служи на Бога, трябва да служи даром, а не за някакви пари, да се надява на онези 10–20,000 лева. Който иска да служи на света, на хората, то е друг въпрос, но който иска да служи на Бога, трябва да служи от Любов. Любовта взима всичко, и Любовта дава всичко.
към втори вариант >>
6.
Дерзай, дъще!
,
НБ
, София, 5.2.1928г.,
– Това е подобно на положението, в което се намирал един българин, който прекарал младините си в
Багдат
.
За да не страдате, купете си отнякъде злато, а продайте никому от излишното количество желязо. Тази е химията, с която духовните хора трябва да се занимават. Духовните хора трябва да бъдат добри, опитни химици. Съвременните религиозни, духовни хора казват, че тук не им трябвало никаква наука. Като отидат на небето, тогава ще учат, каквото им трябва.
– Това е подобно на положението, в което се намирал един българин, който прекарал младините си в
Багдат
.
Като се върнал в България, той разправял на приятелите си: Знаете ли като бях в Багдат, аз прескачах трапове по 20 метра широки? – Ами защо и тук не прескочиш такива трапове? – Не мога, тук въздухът не ми благоприятства. В Багдат въздухът беше съвсем друг, по-лек, та ми помагаше. Казвам: Божественият въздух в природата помага на всички да прескачат.
към беседата >>
Като се върнал в България, той разправял на приятелите си: Знаете ли като бях в
Багдат
, аз прескачах трапове по 20 метра широки?
Тази е химията, с която духовните хора трябва да се занимават. Духовните хора трябва да бъдат добри, опитни химици. Съвременните религиозни, духовни хора казват, че тук не им трябвало никаква наука. Като отидат на небето, тогава ще учат, каквото им трябва. – Това е подобно на положението, в което се намирал един българин, който прекарал младините си в Багдат.
Като се върнал в България, той разправял на приятелите си: Знаете ли като бях в
Багдат
, аз прескачах трапове по 20 метра широки?
– Ами защо и тук не прескочиш такива трапове? – Не мога, тук въздухът не ми благоприятства. В Багдат въздухът беше съвсем друг, по-лек, та ми помагаше. Казвам: Божественият въздух в природата помага на всички да прескачат. Който в младини е прескачал, той и в старини ще може да прескача.
към беседата >>
В
Багдат
въздухът беше съвсем друг, по-лек, та ми помагаше.
Като отидат на небето, тогава ще учат, каквото им трябва. – Това е подобно на положението, в което се намирал един българин, който прекарал младините си в Багдат. Като се върнал в България, той разправял на приятелите си: Знаете ли като бях в Багдат, аз прескачах трапове по 20 метра широки? – Ами защо и тук не прескочиш такива трапове? – Не мога, тук въздухът не ми благоприятства.
В
Багдат
въздухът беше съвсем друг, по-лек, та ми помагаше.
Казвам: Божественият въздух в природата помага на всички да прескачат. Който в младини е прескачал, той и в старини ще може да прескача. Учените казват, че ако човек тежи 250 грама, ще може да се качва на луната; той лесно ще минава разстояния от четири-пет километра. Когато слушат да се говори за луната, за слънцето, туриетите казват: Кой е ходил там, да знае, какво е разстоянието от слънцето до земята, или от луната до земята? Така и вие ще кажете, че много от тия неща, за които говоря, са измислени.
към беседата >>
7.
Отношение между числа / Елементарни отношения на числата
,
ООК
, София, 27.2.1929г.,
Казвате: "Нерде Шам, нерде
Багдат
." Когато искате да изправите света, някой мъж да го турите в правия път, трябва да го ожените.
(втори вариант)
Казваш: "Аз не съм говедо, човек съм, път трябва да ми отварят." От друга страна-, искаш да станеш богат, но нямаш богатство. Трябва да ги примириш тия двете състояния. Как ще ги примириш? Да примириш гнева и желанието да имаш пари. То значи да ожениш един мъж за една жена.
Казвате: "Нерде Шам, нерде
Багдат
." Когато искате да изправите света, някой мъж да го турите в правия път, трябва да го ожените.
Хубаво, но жената, и тя има същото желание. Казвате, тя е жена. Не, и тя има същите желания, както мъжа. Питам сега, как жената ще оправи мъжа? Ако остане при числото 2, тази работа няма да се оправи, ще минеш в числото 3.
към втори вариант >>
Нерде Шам, нерде
Багдат
.
(втори вариант)
Хората го коментират. Значи той имал син. По едно време казваше, че нямал роднини, но имал някъде. Пък той е същият дядо, а минава за негов наследник. Питам, каква философия има, че този имал знание, че този нищо не разбира, дете бил.
Нерде Шам, нерде
Багдат
.
Никакво знание. Аз се подмладих от еликсира на живота, който вкусих, и сега съм млад. Казва, остави ме наследник. Кой ме остави? Бог ме остави.
към втори вариант >>
8.
Доведете ми го тук
,
НБ
, София, 27.4.1930г.,
В това отношение те приличат на онзи турчин от
Багдат
, който се хвалил, че като бил в родния си град, прескачал трапове, широки 20 метра.
Затова казваме, че ако човек живее добре на физическия свят, ще живее добре и в духовния, и в Божествения. И обратно: ако не живее добре на физическия свят, не може да живее добре и в останалите два свята. С други думи казано: ако човек живее добре на земята, ще живее добре и на небето. И обратно: ако живее добре на небето, ще живее добре и на земята. Някои казват, че могат да живеят добре на небето, но не и на земята.
В това отношение те приличат на онзи турчин от
Багдат
, който се хвалил, че като бил в родния си град, прескачал трапове, широки 20 метра.
Някои му казали: Ето, и тук има такива трапове, опитай се да прескочиш един от тях. – Не, само в Багдат мога да прескачам такива трапове. – Какъвто си тук, такъв си бил и в Багдат, отговорили присъстващите. Мнозина запитват, какво са били в миналото. На всеки, който ми задава такъв въпрос, отговарям: Какъвто си сега, такъв си бил и в миналото.
към беседата >>
– Не, само в
Багдат
мога да прескачам такива трапове.
С други думи казано: ако човек живее добре на земята, ще живее добре и на небето. И обратно: ако живее добре на небето, ще живее добре и на земята. Някои казват, че могат да живеят добре на небето, но не и на земята. В това отношение те приличат на онзи турчин от Багдат, който се хвалил, че като бил в родния си град, прескачал трапове, широки 20 метра. Някои му казали: Ето, и тук има такива трапове, опитай се да прескочиш един от тях.
– Не, само в
Багдат
мога да прескачам такива трапове.
– Какъвто си тук, такъв си бил и в Багдат, отговорили присъстващите. Мнозина запитват, какво са били в миналото. На всеки, който ми задава такъв въпрос, отговарям: Какъвто си сега, такъв си бил и в миналото. Някой не познава поезията, не знае никакво изкуство, а си въобразява, че в миналото бил княз, философ, учен, поет, или патриарх. Невъзможно е човек да е минал през високо положение, без да запази нещо от това, което е носел в миналото.
към беседата >>
– Какъвто си тук, такъв си бил и в
Багдат
, отговорили присъстващите.
И обратно: ако живее добре на небето, ще живее добре и на земята. Някои казват, че могат да живеят добре на небето, но не и на земята. В това отношение те приличат на онзи турчин от Багдат, който се хвалил, че като бил в родния си град, прескачал трапове, широки 20 метра. Някои му казали: Ето, и тук има такива трапове, опитай се да прескочиш един от тях. – Не, само в Багдат мога да прескачам такива трапове.
– Какъвто си тук, такъв си бил и в
Багдат
, отговорили присъстващите.
Мнозина запитват, какво са били в миналото. На всеки, който ми задава такъв въпрос, отговарям: Какъвто си сега, такъв си бил и в миналото. Някой не познава поезията, не знае никакво изкуство, а си въобразява, че в миналото бил княз, философ, учен, поет, или патриарх. Невъзможно е човек да е минал през високо положение, без да запази нещо от това, което е носел в миналото. „Доведете ми го тук”.
към беседата >>
9.
Предназначението на носа / Предназначението на носа - служба и функция
,
ООК
, София, 28.10.1931г.,
Нерде шам, нерде
Багдат
.
(втори вариант)
Остави го настрани. Че и Христос взе камшика. Тогава ти не си умен. Христос е носил камшик, а ти си много глупав, не носиш камшик да гониш хората. Така не се разсъждава.
Нерде шам, нерде
Багдат
.
Най-първо трябва да имаме това разбиране на Христа, ума на Христа, че да вземем камшика на Христа. Не да играем на бал, което ще ни донесе хиляди злини. Някой казва, че и Господ се е разгневил. Ти имай ума на Господа, че тогава се разгневявай и ти. Ти имай носа на слона, че тогава като него ще постъпваш разумно.
към втори вариант >>
10.
Живот, светлина и свобода
,
НБ
, София, 10.4.1932г.,
- Отивам в
Багдат
, да покося хиляда хора.
Като ви поогъне малко, вие казвате: страх ме е да не се простудя. Никой досега не се е простудил от вятъра, но от страх се е разболял. Ще ви приведа един пример, да видите какво нещо е внушението между съвременните хора. То е един анекдот за чумата, която отивала в Багдад. Срещнал я един пътник и я запитва: де отиваш с тази коса?
- Отивам в
Багдат
, да покося хиляда хора.
Прати ме Бог да ги взема и заведа на онзи свят, там да ги съдят. Като се върнала чумата, същият пътник я срещнал и я запитал: свърши ли работата си? – Свърших. – Колко души умряха? – 20 хиляди.
към беседата >>
11.
Новата канализация
,
ООК
, София, 30.11.1932г.,
Нерде шам, нерде
Багдат
.
(втори вариант)
Кое е сега кошерът? Ти имаш желание да постигнеш някои от своите желания, идеи и мислиш, че някой ти препятствува на пътя, като пчелата, и казваш: „Не ми препятствувай, защото после ще се разправям с тебе.“ Сега вие постоянно се разправяте като пчелите. Речено – казано и след туй се считаш като авторитет. Идвате и казвате кой живее по Бога и кой не живее по Бога. Някой път аз седя и разглеждам вашите разсъждения: Кой живее по Бога и кой не живее по Бога.
Нерде шам, нерде
Багдат
.
Че един човек може да се моли по три пъти на ден, то ни най-малко не значи, че е умен. Той е сиромах, заставят го чувствата. Не е една чиста мисъл, която го заставя да се моли, не е нещо безкористно, а има нещо користолюбиво. Или някой път човек е безверник, пак същото чувство го заставя. Молил се веднъж, молил се два пъти, молил си се три пъти, не ти дадат и ти се разсърдиш, казваш: „Аз не вярвам!
към втори вариант >>
12.
Петте ечемичени хляба
,
НБ
, София, 30.4.1933г.,
Съвременните хора приличат на хората от следния анекдот: Отива чумата в
Багдат
, среща я един пътник и й я пита: Къде отиваш?
(втори вариант)
Има болни, които след като се поставят под магнетичен сън и им се внуши, че са здрави, на такива хора, след като се събудят от сън, болестта изчезва., без някаква лекарство. Но ако туриш някой човек под магнетичен сън ц му внушиш, че е болен, като се събуди ще заболее. Срещнеш някого и кажеш: Защо си пожълтял, какво ти е? Веднага заболява, заболяват сливиците му, а той си внушава, че е охтика, или рак в гърлото. Страхува се.
Съвременните хора приличат на хората от следния анекдот: Отива чумата в
Багдат
, среща я един пътник и й я пита: Къде отиваш?
- Отивам в Багдат да взема хиляда души. Връща се тя и той пак я пита: Колко души измряха? - деветнайсет хиляди. - Защо не ми каза истината, а ме излъга преди? - Не, казва, аз взех само хиляда души, другите осемнадесет хиляди души умряха от страх.
към втори вариант >>
- Отивам в
Багдат
да взема хиляда души.
(втори вариант)
Но ако туриш някой човек под магнетичен сън ц му внушиш, че е болен, като се събуди ще заболее. Срещнеш някого и кажеш: Защо си пожълтял, какво ти е? Веднага заболява, заболяват сливиците му, а той си внушава, че е охтика, или рак в гърлото. Страхува се. Съвременните хора приличат на хората от следния анекдот: Отива чумата в Багдат, среща я един пътник и й я пита: Къде отиваш?
- Отивам в
Багдат
да взема хиляда души.
Връща се тя и той пак я пита: Колко души измряха? - деветнайсет хиляди. - Защо не ми каза истината, а ме излъга преди? - Не, казва, аз взех само хиляда души, другите осемнадесет хиляди души умряха от страх. Та в света има само едно нещастие, другите .
към втори вариант >>
13.
Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието
,
ООК
, София, 17.1.1934г.,
Както един турчин, който се хвалел, че като бил в
Багдат
, скачал трап широк 10 метра.
Този, който имал глашатаи, вървяли му работите. Защо? – Защото този човек бил умен. Но все таки, като те препоръчват, поне половина от това, което ти приписват, да го има в тебе. Защото един ден хората ще те подложат на изпит. Всякога ще се изложат на изпита, ако не са готови.
Както един турчин, който се хвалел, че като бил в
Багдат
, скачал трап широк 10 метра.
Един му казал: „И тук има трапове.“ Но онзи казал: „Не, онези трапове там се скачат, а тези тук не могат да се скачат.“ Развивайте в себе си интуицията. В човека има едно чувство, което хората наричат интуиция. Има известни способности в човека, които аз наричам почиваещи способности. Те не са способности, с които човек работи.
към беседата >>
14.
Правият път
,
ООК
, София, 20.6.1934г.,
Турците казват: „Нерде Шам, нерде
Багдат
.“ Ще кажат: „Няма логика.“ По някой път вие сте недоволни.
Но да направиш едно добро?! Ще му кажеш: „Ела с мене, аз ще ти кажа какво нещо е доброто! “ Този предмет наглед няма съответствие с предмета, с който започнахме. Говорихме за доброто, а пък сега влизаме и говорим за един друг предмет – за доброто.
Турците казват: „Нерде Шам, нерде
Багдат
.“ Ще кажат: „Няма логика.“ По някой път вие сте недоволни.
Но бих желал да ми дадете едно обяснение, какво нещо е недоволството. Вие казвате: „Аз съм много недоволен.“ Е, добре, представи ми, какво нещо е недоволството. Аз много бих дал, за да ми го представи някой каква черта има недоволният. Някой, който рисува, как ще представи недоволството? Един човек работи, но е недоволен.
към беседата >>
15.
И помаза
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Да мислите, че само в Палестина имало такава кал, то е все едно да се хвалите като онзи турчин, който казвал, че като бил в
Багдат
, прескачал трапове по 20 метра широки.
Така именно тази кал е станала животворна. Мнозина са правили опити като Христа, да направят такава кал, но не са успели. Всеки може да намаже очите на слепия с кал, но той няма да прогледа. Ще кажете, че тази кал е била специална, намирала се е само в Палестина. Щом е така, идете още сега в Палестина и там направете опита.
Да мислите, че само в Палестина имало такава кал, то е все едно да се хвалите като онзи турчин, който казвал, че като бил в
Багдат
, прескачал трапове по 20 метра широки.
Като го слушали да говори така, казвали му: "Щом е тъй, прескочи и тук такъв трап." – "Тук не мога да прескачам, защото хавата не ми позволява." – Който знае и може да направи нещо, хавата навсякъде му помага; който не знае, хавата никъде не помага. Съвременните хора имат знания, но знанията им трябва да се приложат. За тази цел те трябва да правят опити, докато дойдат до положителни, абсолютни знания. Представете си, че някой заболее сериозно, почти е на смъртно легло, или изпадне в крайна сиромашия. При това положение нека се опита сам да си помогне.
към беседата >>
16.
Работете с доброто
,
ООК
, София, 5.2.1936г.,
Казвам, нерде Шам, нерде
Багдат
.* Не искаш да четеш „Отче наш".
И детето казва: „Олеле, мамо. Ще чета „Отче наш"." Как ще обясните това? Биха я, гладна я държаха, но най-после, когато я вдигна и я блъсна в земята, тя се съгласи да чете. Защо младата мома не иска да вземе еди-кой си момък? На тази мома казват: „Чети „Отче наш" - ожени се за този момък." Тя казва: „Не искам." Момъкът иска да вземе момата, а момата не иска да го вземе.
Казвам, нерде Шам, нерде
Багдат
.* Не искаш да четеш „Отче наш".
Тази мома казала: „Аз не искам да се женя за този момък, нищо повече." И защо ще четеш „Отче наш", кажете ми сега. Щом ви направят голяма пакост, вие искате да четете „Отче наш", да му се случи някое зло. Йорданка казва: „Аз не чета „Отче наш". Тя е неразположена, не иска да чете. Станалото станало.
към беседата >>
17.
Главните точки
,
УС
, София, 15.5.1938г.,
Каквото и да ви говоря, ще кажете: „Нер де Шам, нер де
Багдат
“.
Обаче всички праволинейни движения се превръщат в криволинейни. Какви движения прави земята при въртенето си около своята ос? Какви движения се образуват при въртенето на земята около слънцето? Това са въпроси, които мога да разглеждам с математиците. Колкото и да ви говоря на вас, и след хиляда години вие ще знаете толкова, колкото и сега.
Каквото и да ви говоря, ще кажете: „Нер де Шам, нер де
Багдат
“.
И тъй, когато Бог мисли едно нещо, хората мислят друго. Когато Бог чувства по един начин, хората чувстват по друг начин. Много естествено, когато богатият намисли да си прави къща, работниците веднага пристигат. Той има идея, каква да бъде къщата, от какъв материал, какво изложение да има. Обаче работниците мислят друго: по колко ще им се плаща на ден, кой от тях работи повече, кой по-малко; колко камъни ще делят, къде ще ги слагат и т.н.
към беседата >>
18.
Животът
,
НБ
, София, 9.6.1940г.,
„Нерде Шам, нерде
Багдат
.“ Има нещо, което плочата не може да предаде.
Мнозина говорят за ада, описват го такъв, какъвто не е. Че има ад, има, но адът не е такъв, какъвто го разправят хората. Адът не е такъв, както Данте го описва. Раят не е такъв, какъвто Милтон го описва. Така, както го описват, значи да вземеш една симфония на Бетовен на някоя грамофонна плоча и да ти свири Бетовен.
„Нерде Шам, нерде
Багдат
.“ Има нещо, което плочата не може да предаде.
Една творба, такава, както Бетовеновата, тя на плоча не може да се предаде. Може да се предаде отчасти, като скица, но да се предаде една реалност, то е невъзможно. Та, ние, съвременните хора, за любовта имаме едно понятие, мислим, че тази любов е празни думи. Казва: „Да обичаме хората.“ Но то е грамофонна плоча. Да вярваш значи като кажеш, да направиш това.
към беседата >>
19.
Разбрани и неразбрани езици
,
СБ
,
РБ
, София, 15.9.1940г.,
Когато чумата отивала за
Багдат
, в сметката ѝ влизали само хиляда души.
Като изнасям грешката на Адам и на Ева, това не значи, че трябва да се страхувате да ядете. Има какво да яде човек. От един плод само се забранява на човека. Работете върху себе си, да се освободите от вътрешния страх, който е причина за различни болести. От страх хората умират.
Когато чумата отивала за
Багдат
, в сметката ѝ влизали само хиляда души.
Като преброила числото на жертвите, и тя останала учудена – на онзи свят отишли 20,000 души! Значи хиляда души били избрани от чумата, а 19,000 заминали от страх. Голяма сила е страхът. Голямо е неговото влияние. Хората се намират под влиянието на страха така, както и под влиянието на модата.
към беседата >>
20.
По образ и подобие
,
НБ
, София, 3.11.1940г.,
Нерде Шам, нерде
Багдат
.
Лошото на човека седи в това, че е патриарх, пък не изпълнява това, което патриаршеството изисква. Когато човек е владика, не изпълнява това, което владичеството изисква. Когато ученият човек не е изпълнил това, което науката изисква. Може да е баща или майка – каквото и да е, не е във формата, но в изпълнението на нещата. Лошото на богатия е в това, че те мислят, че парите, които имат в банката – 10–15 милиона, че са техни.
Нерде Шам, нерде
Багдат
.
Един турчин, който бил в Багдат, като се върнал в България, казва: Когато бях в Багдат , скачах на 20 метра. Турили го да прескочи два метра един трап и в трапа влязъл вътре. Не могъл да го прескочи. Казва: Тук въздухът не помага, в Багдат въздухът помага на 20 метра да скачам. Този анекдот, той е турски.
към беседата >>
Един турчин, който бил в
Багдат
, като се върнал в България, казва: Когато бях в
Багдат
, скачах на 20 метра.
Когато човек е владика, не изпълнява това, което владичеството изисква. Когато ученият човек не е изпълнил това, което науката изисква. Може да е баща или майка – каквото и да е, не е във формата, но в изпълнението на нещата. Лошото на богатия е в това, че те мислят, че парите, които имат в банката – 10–15 милиона, че са техни. Нерде Шам, нерде Багдат.
Един турчин, който бил в
Багдат
, като се върнал в България, казва: Когато бях в
Багдат
, скачах на 20 метра.
Турили го да прескочи два метра един трап и в трапа влязъл вътре. Не могъл да го прескочи. Казва: Тук въздухът не помага, в Багдат въздухът помага на 20 метра да скачам. Този анекдот, той е турски. Турците много обичат да преувеличават.
към беседата >>
Казва: Тук въздухът не помага, в
Багдат
въздухът помага на 20 метра да скачам.
Лошото на богатия е в това, че те мислят, че парите, които имат в банката – 10–15 милиона, че са техни. Нерде Шам, нерде Багдат. Един турчин, който бил в Багдат, като се върнал в България, казва: Когато бях в Багдат , скачах на 20 метра. Турили го да прескочи два метра един трап и в трапа влязъл вътре. Не могъл да го прескочи.
Казва: Тук въздухът не помага, в
Багдат
въздухът помага на 20 метра да скачам.
Този анекдот, той е турски. Турците много обичат да преувеличават. Българите имат такъв анекдот, турен в друга област. Един български старец, на 85 години, веднъж дошъл до един трап и казва: На млади години щях да го прескоча. Засилил се да прескочи трапа.
към беседата >>
21.
Хармония в живота
,
СБ
,
РБ
, София, 10.9.1943г.,
Един турчин се хвалел, че, като бил в
Багдат
, прескачал големи трапове, дълбоки 20 метра.
Кокошката, която има пиленца, срещне на пътя си вол и се ежи, иска да го уплаши, да му покаже, че е голяма, силна. Каква е нейната сила пред тази на вола? И котката, като срещне някаква опасност, настръхва, иска да плаши големите. И човекът често се представя по-силен, по-голям, отколкото е в действителност. Това е все гордост.
Един турчин се хвалел, че, като бил в
Багдат
, прескачал големи трапове, дълбоки 20 метра.
– Прескочи и тука такъв трап. – Не мога, условията в България са особени, не са както в Багдат. Един цигулар дава концерт, всички вестници пишат за него. Обаче, концертът не излиза, както очакват. Цигуларят се извинява с публиката: не била много музикална, или салонът не бил добре отоплен.
към беседата >>
– Не мога, условията в България са особени, не са както в
Багдат
.
И котката, като срещне някаква опасност, настръхва, иска да плаши големите. И човекът често се представя по-силен, по-голям, отколкото е в действителност. Това е все гордост. Един турчин се хвалел, че, като бил в Багдат, прескачал големи трапове, дълбоки 20 метра. – Прескочи и тука такъв трап.
– Не мога, условията в България са особени, не са както в
Багдат
.
Един цигулар дава концерт, всички вестници пишат за него. Обаче, концертът не излиза, както очакват. Цигуларят се извинява с публиката: не била много музикална, или салонът не бил добре отоплен. В същност, вината е в него: не си е доял, или преял; проявил е тщеславието и гордостта си. Ще ядеш умерено, без да преяждаш; ще свириш умерено, да не се уморяваш.
към беседата >>
22.
Трите пътя
,
НБ
, София, 17.10.1943г.,
Той прилича на Настрадин Ходжа, който казвал: Когато бях в
Багдат
, прескачах големи трапове, 20 м широки и 20 м дълбоки.
Някой започва писмото си с големи, едри букви. Накрая той свършва с дребни, ситни букви. Това е човек, който много обещава, малко изпълнява. Обикновено младият много обещава. Като остарее, той казва: Да беше на млади години, всичко можех да направя, но сега не е така.
Той прилича на Настрадин Ходжа, който казвал: Когато бях в
Багдат
, прескачах големи трапове, 20 м широки и 20 м дълбоки.
Казали му: Прескочи такъв трап и тук. – Не мога, тук въздухът не ми помага. – Какво представя въздухът? – Условията. Значи, ако условията бяха добри, от тебе човек щеше да излезе.
към беседата >>
23.
Божията воля / Волята Божия
,
УС
, София, 26.12.1943г.,
" Ние мязаме на онзи турчин, който ходил в
Багдат
и като се върнал в Делиормана, казва: "Като бях в
Багдат
, двадесет метра трап скачах." Един ходжа му казва: "Ефенди, я прескочи тука." "Тук хавата не помага." Невъзможно е двадесет метра да прескачаш.
(втори вариант)
Трябва много да бъркам тази тиня. Казва, трябва да му намериш дъното. Не искам да видя дъното. Аз не търся дъното на кръчмарските бъчви. Мнозина са ме питали, казват: "В онзи свят ще се познаваме ли?
" Ние мязаме на онзи турчин, който ходил в
Багдат
и като се върнал в Делиормана, казва: "Като бях в
Багдат
, двадесет метра трап скачах." Един ходжа му казва: "Ефенди, я прескочи тука." "Тук хавата не помага." Невъзможно е двадесет метра да прескачаш.
Преувеличена турска работa. Всички източни народи много преувеличават. В турско време един турчин казва - сто милиона на сто милиона войници има. Един българин му казва: "И орехи да са на едно място, не могат да се съберат." Те са неверни работи. Така не се говори.
към втори вариант >>
НАГОРЕ