НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
186
резултата в
80
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
В това събрание присъствува и
баба
Венета от Търново, а така също и Ив.
Не бива да се стесняваме и да се питаме защо ли ни викат от Господ, защото този въпрос е излишен пред обширния простор за работа. Аз искам тия от вас, които имат някои важни въпроси, на които желаят да се отговори, да си ги формулират и напишат на книжки, които да ми предадат. Тук вие съставлявате само един конус, така че, на физическото поле ви трябва широка основа, когато в духовния свят е потребна само една точка. Подир изпяването на „С нами Бог“ и „Ангел вопияше“ събранието се преустанови до довечера, когато в 8 часа и 25 м. то наново се продължи.
В това събрание присъствува и
баба
Венета от Търново, а така също и Ив.
Русев, който започва да присъствува на събора. Г-н Дънов говори върху следното: — Тази вечер ща ви говоря върху молитвата. Защо трябва да се молим? Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни“, а Христос казва:
към беседата >>
2.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
„Не; майка ми и
баба
ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули?
Да мътим постоянно живота, да смущаваме себе си – това не значи да разбираме живота. Ще мътим, ще мътим, най-после ще умрем. Дали сте помислили какво нещо е смъртта? Нарисувана е в картините – човек, състоящ се от кости и с коса в ръка. Проверили ли сте, дали е така?
„Не; майка ми и
баба
ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули?
Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва да бъдете добродетелни. Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само добродетелта няма да бъде закачана. Имате, следователно, една емблема, за да не бъдете засягани. Престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани. Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
баба
ми беше още жива и тя хич не чинеше хас [3] от такива хора.
Няколко дни след това срещнах същия човек по Бургаския булевард, почти в същото положение, само с тая разлика, че не беше съвсем бос, а влачеше парцали на краката си. Сега вече аз го спрях и му казах: „Ела с мен". Той тръгна подире ми. Дойде с мен чак до вкъщи, гдето, като стигнахме, аз го спрях, да не влиза вътре, понеже по онуй време
баба
ми беше още жива и тя хич не чинеше хас [3] от такива хора.
При все това, аз сполучих да го поразпитам. Каза ми, че бил негде от Севлиевско, че бил градинар и градината му градушка я убила. Гледах го и лицето му беше просто пленително, по очи и по поглед. Обясни, че духът му го води да ходи така, че той ще живее вечно и сега ходи из България, да гледа добрите и лошите, но постоянно го затваряли, а някъде даже го изтезавали. Ходил из всичките манастири, но никгде не намерил добро.
към беседата >>
– Да, на Пеню
баба
му е била крива, за да не може да услужи на тоз човек.
Аз, кой знае как, престоях малко за нещо у дома, с мисъл, пак да го настигна, но като излязох веднага подир него, тук човек – там човек, човекът липсва, изгубих го. И питах, и търсих, но гo вече не видях. Той ми каза като го питах, че името му е Деню, но кой е тоз Деню – отиде; аз не можах да сторя за него онова, което бях турил в ума си. Учителя продължи:
– Да, на Пеню
баба
му е била крива, за да не може да услужи на тоз човек.
Иван Русев: Не е ли хубаво, в такъв случай, да се иэнасилва волята на такава баба? Пеню Киров: Не може да се изнасилва, защото тя има право да иэпъди и мен, защото съм отишъл на къщата й, при все, че като неин зет съм отишъл. – Хич гювенден да й – казват турците.[4] Учителя след това продължи: – Кой е бил този човек?
към беседата >>
Иван Русев: Не е ли хубаво, в такъв случай, да се иэнасилва волята на такава
баба
?
И питах, и търсих, но гo вече не видях. Той ми каза като го питах, че името му е Деню, но кой е тоз Деню – отиде; аз не можах да сторя за него онова, което бях турил в ума си. Учителя продължи: – Да, на Пеню баба му е била крива, за да не може да услужи на тоз човек.
Иван Русев: Не е ли хубаво, в такъв случай, да се иэнасилва волята на такава
баба
?
Пеню Киров: Не може да се изнасилва, защото тя има право да иэпъди и мен, защото съм отишъл на къщата й, при все, че като неин зет съм отишъл. – Хич гювенден да й – казват турците.[4] Учителя след това продължи: – Кой е бил този човек? Иван Русев: Служител Господен.
към беседата >>
4.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
Моята
баба
ми каза, че дядо ми от рая я донесъл.
Всеки от страх своя ярем носел. Един ден минава през това място млад български овчар, спретнат и обут, с кривак в ръце. Влиза в една гора, съглежда го отдалеч турският даалия и му извиква: „Ей гяур, стой! Кой ти позволи тук да минаваш? “ – „Аз съм чобанин, стадо си прекарвам.“ – „Я хвърли тая тояга.“ – „Но аз ти я нося подарък – тя е пълна със злато.
Моята
баба
ми каза, че дядо ми от рая я донесъл.
Тя никога не ме е лъгала и пътя ми е управяла.“ – „Гледай, тоя серсем гяурин, какви глупости говори! Ще ти кажа аз тебе от кой рай е излязла, от вашия или от нашия! На нея твоята глава аз ще набуча.“ Обаче смелият овчар, с първия още замах сабята на пехливан даалия на две строшва; от втория замах, дясната му ръка съвсем увисва; третият замах левия крак на две пречупва, и пехливанинът даалия на земята се срутва. „Нали ти аз казах, че моята тояга всякога право казва, че от рая е излязла? Засега ти стигат тия три думи, които от нея научи.
към беседата >>
Ако именно този млад овчар представлява разумния непокварен човек; ако неговата
баба
представлява Божествената Любов, която постоянно говори в нашата душа, че свободата е човешко право; и ако дядото представлява Божествената Мъдрост, която изнася тоягата, т.е.
Но достатъчен е този български млад овчар, със своята тояга излязла из рая, която лъжа не казва, с три удара – срещу ножа, в дясната ръка и в левия крак на даалията да опровергае лъжливата теория, че пехливанинът даалия е непобедим. Обаче трябва мъжество, трябва воля за такава гигантска борба. Но ще възрази някой и каже: „Аз не виждам какъв дълбок смисъл може да има в тоя обикновен пример“. Да, вие сте прав, от вашето гледище, понеже не си задавате труд да приведете нещата в ред. Но ако в тая формула се крие следната истина, тогава какво бихте казали?
Ако именно този млад овчар представлява разумния непокварен човек; ако неговата
баба
представлява Божествената Любов, която постоянно говори в нашата душа, че свободата е човешко право; и ако дядото представлява Божествената Мъдрост, която изнася тоягата, т.е.
Божествените закони, и я поверява в ръцете на това разумно същество, да брани своята душа от заробване; и ако ножът представлява природните сили в разрез на човешкия прогрес; и ако ръката показва покварената човешка воля, а левият крак – поквареното човешко сърце; – ние мислим, че като се реагира върху тия сили в дадена посока, можем да отстраним разрушителните действия. В този именно смисъл трябва да се разбират думите: „Който победи докрай, той спасен ще бъде“. Победата е условие за придобиване на живота. И думите Христови: „По-силният, като влезе в дома на силния и го върже, само тогава може да разграби неговия дом“, подразбират същата идея. Затова е необходимо онова знание, което може да ни запознае със законите на тоя процес за придобиване на живота.
към беседата >>
Ще ви кажа как: Една майка, българка, праща сина си, мисля, в Германия да се учи: била жена доста заможна, всеки месец пращала на сина си по 3–4–500 лева, но това било малко, парите не му стигали: един ден той пише на майка си да му изпрати 1000 лева; тя обаче му пише: „Нямам пари, ще гледаш да намериш някоя малка работа“; но синът ѝ заявява: „Ако не ми пратиш пари, ще се самоубия“; тогава тя, възмутена, му пише тъй: „Самоубий се, аз ще плюя на твоя гроб: не искам син, който е страхливец, който не иска да работи – който се бои от работа в борбата с живота и иска да живее като
баба
“.
В света трябва да се воюва. Но с кого? Със смъртта. Обаче трябва да се разбира правилно това изкуство. Другояче постоянно ще ни следват грешките.
Ще ви кажа как: Една майка, българка, праща сина си, мисля, в Германия да се учи: била жена доста заможна, всеки месец пращала на сина си по 3–4–500 лева, но това било малко, парите не му стигали: един ден той пише на майка си да му изпрати 1000 лева; тя обаче му пише: „Нямам пари, ще гледаш да намериш някоя малка работа“; но синът ѝ заявява: „Ако не ми пратиш пари, ще се самоубия“; тогава тя, възмутена, му пише тъй: „Самоубий се, аз ще плюя на твоя гроб: не искам син, който е страхливец, който не иска да работи – който се бои от работа в борбата с живота и иска да живее като
баба
“.
Думите не са точни, но са в този смисъл. Синът се опомня. И тази телеграма е поставена днес в рамки, и на въпроси той отговаря: „Тя ме спаси“. Значи в света трябва да воювате с елементите на смъртта. А как ще победите?
към беседата >>
Вие казвате: „Аз спрях да мисля, не мисля за нищо“, ама през ума ви минава
баба
ви, децата ви, кокошки, волове, дърва, камъни, и вие мислите, че сте свободни.
“ Когато става дума за практическия живот, философия няма. Повикали сте една жена да ви научи да предете и тъчете; „Ама не мога“. – „Ще можеш“; най-напред няма да стане туй, както трябва, но постепенно, от ден на ден, след седмица, след месец, вашата прежда ще стане по-тънка; след туй ще се научите как да насновавате; подир това ще дойде и самото тъкане. Не мислете, че всичко изведнъж ще тръгне по мед и масло; ще имате спънки, но ако постоянствате, ще се научите. Първият ваш опит нека бъде следното: постарайте се за една–две минути да държите вашия ум свободен, да не мислите за обикновените изтъркани неща на ежедневния живот.
Вие казвате: „Аз спрях да мисля, не мисля за нищо“, ама през ума ви минава
баба
ви, децата ви, кокошки, волове, дърва, камъни, и вие мислите, че сте свободни.
Във вашия ум съществува хаос – там са: баба ви, майка ви, децата ви – всички. Кажете най-сетне: „Аз искам да бъда свободен, днес ще мисля за Господа – великата Любов на живота, всички вън в двора, вие тук ще играете и ще ме оставите свободен, понеже имам много важна работа“. Опитайте се първия път само две минути. Ама децата ще дойдат, ще се бият, ще плачат; нека се бият, нека плачат; две минути забравете ги и посветете туй малко време да мислите само за Господа на Любовта. Ето изкуството – най-малкото.
към беседата >>
Във вашия ум съществува хаос – там са:
баба
ви, майка ви, децата ви – всички.
Повикали сте една жена да ви научи да предете и тъчете; „Ама не мога“. – „Ще можеш“; най-напред няма да стане туй, както трябва, но постепенно, от ден на ден, след седмица, след месец, вашата прежда ще стане по-тънка; след туй ще се научите как да насновавате; подир това ще дойде и самото тъкане. Не мислете, че всичко изведнъж ще тръгне по мед и масло; ще имате спънки, но ако постоянствате, ще се научите. Първият ваш опит нека бъде следното: постарайте се за една–две минути да държите вашия ум свободен, да не мислите за обикновените изтъркани неща на ежедневния живот. Вие казвате: „Аз спрях да мисля, не мисля за нищо“, ама през ума ви минава баба ви, децата ви, кокошки, волове, дърва, камъни, и вие мислите, че сте свободни.
Във вашия ум съществува хаос – там са:
баба
ви, майка ви, децата ви – всички.
Кажете най-сетне: „Аз искам да бъда свободен, днес ще мисля за Господа – великата Любов на живота, всички вън в двора, вие тук ще играете и ще ме оставите свободен, понеже имам много важна работа“. Опитайте се първия път само две минути. Ама децата ще дойдат, ще се бият, ще плачат; нека се бият, нека плачат; две минути забравете ги и посветете туй малко време да мислите само за Господа на Любовта. Ето изкуството – най-малкото. „Ама – ще кажете – това е много лесна работа.“ Не е май лесна.
към беседата >>
5.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Ако дядо ти и
баба
ти, баща ти и майка ти са били чисти и добри, като ангели, откъде са тия черти и лоши проявления в твоя живот?
Та човек не бива да осъжда хората за деянията им от онова място, на което е поставен, защото на тяхно място и той би ги направил. Идвали са при мене мнозина и са почвали тъй: „Ние не сме толкова лоши хора, ние сме възпитани, защото сме от знатен род“. – Не се съмнявам в думите ви, аз в душата си дълбоко вярвам в това, което ми говорите; ние всички сме все от знатен род, аз това поддържам; но вашите и моите деди и прадеди не са били тъй благородни, както вие и аз ги мислим; мнозина от тях са били големи нехранимайковци, престъпници, злосторници и последни вагабонти; свидетелството, което Господ е написал за тях, вие и аз го носим отгоре си. Нещата може отвън да имат известна благовидност, но отвътре те нямат съответно съдържание. Че нашите деди и прадеди не са били такива чисти, както предполагаме, това показват ония лоши черти, които сме наследили от тях, които най-малко два пъти на ден проявяваме.
Ако дядо ти и
баба
ти, баща ти и майка ти са били чисти и добри, като ангели, откъде са тия черти и лоши проявления в твоя живот?
Ако в известна течност турите малко горчивина или отрова, тя ще се забележи и прояви; ще се познае, че в доброто има примесено нещо лошо. Та хора с философията на този фарисей може да ги наречем консервативни, от консерваторската партия, хора, които имат високо мнение за себе си. Не е лошо да има човек високо мнение за себе си; стига то да е право и да няма някакъв примес от горчивина. Най-голям консерватор и регулатор в природата е азотът, който спира всяко горене, задушава всякакъв живот. Азотът е най-старият, най-уравновесеният елемент в природата.
към беседата >>
Какво са имали дядо ви,
баба
ви, баща ви, майка ви, това нищо няма да ви ползва.
В Моята книга е отбелязана. Тя не лъже.“ Дойде нещастие върху вас, благодарите – „Малко е то“, тогава вие сте на мястото на митаря. И Христос ще ви каже: „Вие ще отидете в дома на Отца“. Вие осъждате някой път фарисеите – „Те са неискрени хора“, но знаете ли, че вие, които осъждате фарисеите, сте съвременните фарисеи? Извадете поука за себе си от характера на този фарисей, да нямате неговите лоши черти, или ако ги имате, да ги изкорените, да не вървите из пътя на негативния живот.
Какво са имали дядо ви,
баба
ви, баща ви, майка ви, това нищо няма да ви ползва.
Знаете приказката за гъските, които някой карал към града. Гъските рекли на пътника: „Какво безобразие от този господин! Подкарал ни като ято, не знае, че нашите прадеди освободиха едно време Рим“. – „А вие какво направихте? “, казал пътникът.
към беседата >>
6.
Великден
,
НБ
, , 4.4.1915г.,
“ Някоя ваша
прабаба
преди 100 години е имала сношение с черен мъж.
В 100 години едно престъпление трябва да се ликвидира. Тези, които са изучавали закона, са забелязали следното нещо: ако някоя черна жена има сношение с бял мъж, в първото поколение може да се роди бяло дете и ако не във второто или третото, в четвъртото непременно ще се роди черно дете. Ако се роди в началото, добре – ще свърши кармичността. Законът действа и обратно: ако бяла жена има сношение с черен мъж, черното дете може да се роди в началото и ако не се роди тогава, то след 100 години непременно ще се роди. И чудят се хората: „Откъде Господ ни е дал това черно дете?
“ Някоя ваша
прабаба
преди 100 години е имала сношение с черен мъж.
Този закон работи и в нашите чувства и мисли. Седите денем и ви се явява лоша мисъл. Защо? – Преди 100 години вашата душа е имала сношение с черен мъж. Този черен мъж ние наричаме дявол. Едно лошо ваше желание, то е също ваше дете.
към беседата >>
7.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Една
баба
отъ Варна, сънувала една вечерь, че отишла на онзи свѣтъ и се намѣрила прѣдъ една голѣма зелена маса, на която стояли бѣлобради старци и прѣдъ тѣхъ разгърната една книга, която тѣ разглеждали.
Този незрѣлъ плодъ ще остане да гние при коренитѣ на това дърво и ще трѣбва отново да се върне. За такъвъ плодъ нѣма небе, нѣма онзи свѣтъ – онзи свѣтъ е този свѣтъ. Този свѣтъ е свѣта на безпорядъка, развитието, ще се учишъ тука и като свършишъ гимназията, университетъ, ще влѣзешъ въ онзи свѣтъ и ще ти дадатъ работа. Ако не свършишъ гимназия и университетъ, нѣма да отидешъ на онзи свѣтъ и нѣма да ти дадатъ работа, защото тамъ всѣки трѣбва да си върши добрѣ работата, която му се опрѣдѣли. Може да ви подържатъ тамъ 2–3 дни, но ще ви запитатъ каква работа може да вършите.
Една
баба
отъ Варна, сънувала една вечерь, че отишла на онзи свѣтъ и се намѣрила прѣдъ една голѣма зелена маса, на която стояли бѣлобради старци и прѣдъ тѣхъ разгърната една книга, която тѣ разглеждали.
Тѣ я попитали: „Бабо, ти знаешъ ли да четешъ? “ – „Не зная, синко.“ – „Е, като не знаешъ, на този святъ ще носишъ вода“, ѝ отговорили те. На този свѣть може да си билъ царь, но не знаешъ ли да четешъ, на онзи свѣть ще носишъ вода. Човѣкъ въ своя животъ на земята минава прѣзъ три стадии. Първоначалниятъ животъ е въ стомаха и тогава хората разсѫждаватъ споредъ законитѣ на стомаха.
към беседата >>
Една
баба
сънувала, че отишла на онзи свят.
(втори вариант)
На небето приемат само учени хора, които са напълно узрели. Който отиде там, веднага ще му се даде работа, която трябва да свърши добре. Там не приемат хора без работа. Който влезе неподготвен в онзи свят, ще го оставят два-три деня, като гост и след това ще му възложат някаква работа. Не може ли да я свърши, ще го изпратят отново на земята.
Една
баба
сънувала, че отишла на онзи свят.
Първото нещо, което видяла там, било една голяма маса, покрита с бяло и пред нея седяли няколко белобради старци, с книга в ръка. Тя разбрала, че четат нещо, занимават се. Това я смутило, понеже не знаела, какво да говори и как да се обърне към такива учени хора. Един от тях я запитал: Бабо, защо си дошла? Знаеш ли да четеш и да пишеш?
към втори вариант >>
8.
Блажените
,
НБ
, , 4.2.1917г.,
Вие, баща ви, дядо ви, прадядо ви,
баба
ви,
прабаба
ви преди 1000 години де бяхте?
Гледай стаята ти да е изчистена, тогава няма да има кихане. Кихане – значи има прах, подозрение, съмнение. В света трябва да има светлина, за да се разбере смисълът на живота. Питам ви: Вие от колко време сте на земята, преди 200 години де бяхте? Баща ви и вие преди 400 години къде бяхте?
Вие, баща ви, дядо ви, прадядо ви,
баба
ви,
прабаба
ви преди 1000 години де бяхте?
Ще кажете: „Не ни трябва да знаем това“. Не ви трябва, но когато дядо ви остави наследство, как ходите по банките да го търсите, да научите всичко за наследството! Защо? Защото има да наследите нещо. Но ако дядо ви е направил дълг, вие се правите, че не го познавате, защото иначе ще плащате зарад него.
към беседата >>
Баща ти, дядо ти, прадядо ти,
баба
ти,
прабаба
ти -преди хиляда години къде бяхте?
(втори вариант)
Гледай стаята ти да е изчистена, да няма кихане. Кихане - значи има прах, подозрение, съмнение. В света трябва светлина, за да се разбере смисълът на живота. Питам ви: вие от колко време сте на земята, преди двеста години къде бяхте? Баща ви, ти, преди четиристотин години, къде бяхте?
Баща ти, дядо ти, прадядо ти,
баба
ти,
прабаба
ти -преди хиляда години къде бяхте?
Ще кажете: „Не ни трябва на нас това нещо." Не ви трябва, но ако дядо ви е оставил едно наследство, как ходите по банките да го търсите, да научите всичко за наследството. Защо? Защото има да наследите нещо, да вземете нещо. Но ако дядо ти е направил един дълг, вие се правите, че не го познавате, защото иначе ще плащате заради него. Това не е кавалерство. Не си кавалер - значи не можеш да яздиш на кон, не можеш да управляваш своя ум, не си способен да управляваш своята мисъл, не си умен човек.
към втори вариант >>
9.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Ако днес обещава нещо, а утре не го изпълнява, той е подобен на
баба
, която на всяка стъпка спира и не може да върви напред.
Добрата и красива жена представя идеал за мъжа. Тя внася подтик в него към възвишеното, заставя го да мисли, а същевременно внася мир и спокойствие в душата му. Задачата на мъжа е да повдигне първо себе си, а после – жената. Той трябва да прояви силата на своя ум, да застави жената да работи. Каквото каже, тя мъжът трябва да го изпълни.
Ако днес обещава нещо, а утре не го изпълнява, той е подобен на
баба
, която на всяка стъпка спира и не може да върви напред.
Каже ли мъжът на някоя мома, че я обича, той трябва да докаже истинността на своите думи. Време е вече да се приложи Христовото учение във всичката му широта и дълбочина. Кажеш ли, че не можеш да Го приложиш, баба си; кажеш ли, че можеш да Го приложиш, ти си млад човек, герой, който може да постигне всичко. На жените пожелавам да бъдат пълни с Божията Любов, да носят идеята за прилагане на любовта и, дето отидат, да носят аромат с себе си, да пръскат благоуханието на любовта. На мъжете желая да внесат доверие във всички жени, да разчитат на тяхната дума и на обещанията им.
към беседата >>
Кажеш ли, че не можеш да Го приложиш,
баба
си; кажеш ли, че можеш да Го приложиш, ти си млад човек, герой, който може да постигне всичко.
Той трябва да прояви силата на своя ум, да застави жената да работи. Каквото каже, тя мъжът трябва да го изпълни. Ако днес обещава нещо, а утре не го изпълнява, той е подобен на баба, която на всяка стъпка спира и не може да върви напред. Каже ли мъжът на някоя мома, че я обича, той трябва да докаже истинността на своите думи. Време е вече да се приложи Христовото учение във всичката му широта и дълбочина.
Кажеш ли, че не можеш да Го приложиш,
баба
си; кажеш ли, че можеш да Го приложиш, ти си млад човек, герой, който може да постигне всичко.
На жените пожелавам да бъдат пълни с Божията Любов, да носят идеята за прилагане на любовта и, дето отидат, да носят аромат с себе си, да пръскат благоуханието на любовта. На мъжете желая да внесат доверие във всички жени, да разчитат на тяхната дума и на обещанията им. „Ако държите моите заповеди" – това се изисква от мъжа. „Ще пребъдете в любовта ми" – това се изисква от жената. Аз пък казвам: Жената да пребъдва в любовта, а мъжът да държи заповедите на жената.
към беседата >>
Такъвъ мѫжъ прилича на една стара
баба
, която на всѣка крачка клѣка.
(втори вариант)
Сега вие, жени, дайте миръ на мѫжетѣ. Само вие може да имъ дадете импулсъ да мислятъ, създайте за тѣхъ идеали. Женитѣ трѣбва да бѫдатъ красиви, за да ги обичатъ мѫжетѣ, а мѫжетѣ трѣбва да бѫдатъ умни, силни и което обѣщаятъ да го изпълнятъ. А какво става? Мѫжътъ казва: „Азъ те обичамъ и ще се оженя за тебе,“ а утрѣ, като намѣри друга, напуща първата.
Такъвъ мѫжъ прилича на една стара
баба
, която на всѣка крачка клѣка.
Ето Христовото учение, което трѣбва да се приложи въ живота. Кажешъ „не мога“ – баба си; „мога“ – младъ си, юнакъ си. За да бѫдатъ красиви женитѣ, трѣбва да бѫдатъ пълни съ тази Божествена любовь, да носятъ идеали и кѫдѣто влѣзатъ, да носятъ съ себе си ароматъ, а мѫжътъ като дойде, трѣбва веднага да внесе въ тебе довѣрие, за да можешъ да разчиташъ на неговата дума. Това сѫ двѣтѣ положения, да държимъ Божиитѣ заповѣди – това е мѫжътъ, а другото – да прѣбѫдваме въ Неговата любовь, това е жената. Да раздѣлимъ заповѣдитѣ ви: жената да прѣбѫдва въ любовьта на мѫжа си, а мѫжътъ да прѣбѫдва въ заповѣдитѣ на жена си.
към втори вариант >>
Кажешъ „не мога“ –
баба
си; „мога“ – младъ си, юнакъ си.
(втори вариант)
Женитѣ трѣбва да бѫдатъ красиви, за да ги обичатъ мѫжетѣ, а мѫжетѣ трѣбва да бѫдатъ умни, силни и което обѣщаятъ да го изпълнятъ. А какво става? Мѫжътъ казва: „Азъ те обичамъ и ще се оженя за тебе,“ а утрѣ, като намѣри друга, напуща първата. Такъвъ мѫжъ прилича на една стара баба, която на всѣка крачка клѣка. Ето Христовото учение, което трѣбва да се приложи въ живота.
Кажешъ „не мога“ –
баба
си; „мога“ – младъ си, юнакъ си.
За да бѫдатъ красиви женитѣ, трѣбва да бѫдатъ пълни съ тази Божествена любовь, да носятъ идеали и кѫдѣто влѣзатъ, да носятъ съ себе си ароматъ, а мѫжътъ като дойде, трѣбва веднага да внесе въ тебе довѣрие, за да можешъ да разчиташъ на неговата дума. Това сѫ двѣтѣ положения, да държимъ Божиитѣ заповѣди – това е мѫжътъ, а другото – да прѣбѫдваме въ Неговата любовь, това е жената. Да раздѣлимъ заповѣдитѣ ви: жената да прѣбѫдва въ любовьта на мѫжа си, а мѫжътъ да прѣбѫдва въ заповѣдитѣ на жена си. Това да ви служи като правило.
към втори вариант >>
10.
Събличане и обличане
,
НБ
, София, 28.7.1918г.,
Баба
му, като видяла, че внукът й тръгва на път и трябва да мине през гората, казала му:
Какво прави жената днес? Като види, че мъжът се разгневи, тогава проветрява стаите, тогава укротява децата. При това положение, мъжът няма желание да се облече с нова дреха. Един млад момък трябвало да пътува от едно село до друго. Пътят му минавал през една гъста гора.
Баба
му, като видяла, че внукът й тръгва на път и трябва да мине през гората, казала му:
– Синко, ела да ти бая, ако те срещне мечка, да не те изяде. – Бабо, по-добре ми бай, да не ме среща мечка! – отговорил засмяно внукът. Какво трябва да прави жената, за да има мир и доволство в дома си? Като се върне мъжът й от работа, тя трябва да измие краката му, да му даде нови дрехи, да се облече и след това да седнат двамата заедно да се нахранят.
към беседата >>
Баба
му, като видѣла, че внукътъ ѝ тръгва на пѫть и трѣбва да мине презъ гората, казала му: Синко, ела да ти бая, ако те срещне мечка, да не те изяде.
(втори вариант)
Като дойде мѫжътъ и намѣри стаитѣ чисти и провѣтрени, децата тихи и спокойни, той ще облѣче новата си дреха и ще бѫде доволенъ. Какво прави жената днесъ? Като види, че мѫжътъ се разгнѣви, тогава провѣтрява стаитѣ, тогава укротява децата. При това положение, мѫжътъ нѣма желание да се облѣче съ нова дреха. Единъ младъ момъкъ трѣбвало да пѫтува отъ едно село до друго.Пѫтьтъ му минавалъ презъ една гѫста гора.
Баба
му, като видѣла, че внукътъ ѝ тръгва на пѫть и трѣбва да мине презъ гората, казала му: Синко, ела да ти бая, ако те срещне мечка, да не те изяде.
— Бабо, по- добре ми бай, да не ме срѣща мечка! — отговорилъ засмѣно внукътъ. Какво трѣбва да прави жената, за да има миръ и доволство въ дома си? Като се върне мѫжътъ ѝ отъ работа, тя трѣбва да измие краката му, да му даде нови дрехи, да се облѣче и следъ това да седнатъ двамата заедно да се нахранятъ. Така сѫ постѫпвали женитѣ въ старо време.
към втори вариант >>
11.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Какво ще кажете за набръчканото лице на старата
баба
и на стария дядо?
Донеси го, да го опитам." Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи похвала; ако не го е сготвила добре, ще бъде наказана. И вие сега готвите, но се отегчавате. Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли целия си живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка ще бъдат за нея ценни предмети за изучаване. Мнозина гледат на пърженето на лука, като на нещо маловажно.
Какво ще кажете за набръчканото лице на старата
баба
и на стария дядо?
Маловажни неща ли са техните лица? Който знае да чете, ще намери нещо ценно в набръчканото лице на бабата и на дядото. В набръчканото лице е написана историята на цял род. Също така и по пържения лук учената домакиня чете историята на неговия произход, кога е създаден и т.н. Като пържи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси.
към беседата >>
Който знае да чете, ще намери нещо ценно в набръчканото лице на
бабата
и на дядото.
Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли целия си живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка ще бъдат за нея ценни предмети за изучаване. Мнозина гледат на пърженето на лука, като на нещо маловажно. Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария дядо? Маловажни неща ли са техните лица?
Който знае да чете, ще намери нещо ценно в набръчканото лице на
бабата
и на дядото.
В набръчканото лице е написана историята на цял род. Също така и по пържения лук учената домакиня чете историята на неговия произход, кога е създаден и т.н. Като пържи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси. Без обикновената философия на Живота, човек не може да проникне в дълбокия смисъл на земния Живот. Ако не разбере земния живот, как ще разбере небесния?
към беседата >>
Какво ще кажете за набръчканото лице на старата
баба
и на стария дѣдо?
(втори вариант)
Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи похвала; ако не го е сготвила добре, ще бѫде наказана. И вие сега готвите, но се отегчавате. Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли цѣлия си животъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка ще бѫдатъ за нея ценни предмети за изучаване. Мнозина гледатъ на праженето на лука, като на нѣщо маловажно.
Какво ще кажете за набръчканото лице на старата
баба
и на стария дѣдо?
Маловажни нѣща ли сѫ тѣхнитѣ лица? Който знае да чете, ще намѣри нѣщо ценно въ набръчканото лице на бабата и на дѣдото. Въ набръчканото лице е написана историята на цѣлъ родъ. Сѫщо така и по пражения лукъ учената домакиня чете историята на неговия произходъ, кога е създаденъ и т. и. Като пражи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси.
към втори вариант >>
Който знае да чете, ще намѣри нѣщо ценно въ набръчканото лице на
бабата
и на дѣдото.
(втори вариант)
Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли цѣлия си животъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка ще бѫдатъ за нея ценни предмети за изучаване. Мнозина гледатъ на праженето на лука, като на нѣщо маловажно. Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария дѣдо? Маловажни нѣща ли сѫ тѣхнитѣ лица?
Който знае да чете, ще намѣри нѣщо ценно въ набръчканото лице на
бабата
и на дѣдото.
Въ набръчканото лице е написана историята на цѣлъ родъ. Сѫщо така и по пражения лукъ учената домакиня чете историята на неговия произходъ, кога е създаденъ и т. и. Като пражи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси. Безъ обикновената философия на живота, човѣкъ не може да проникне въ дълбокия смисълъ на земния животъ. Ако не разбере земния животъ, какъ ще разбере небесния?
към втори вариант >>
12.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Една
баба
, голяма скъперница, постоянно молела Бога да подобри положението й, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи.
Затова Той е създал камъните, растенията и животните. Като не разбират предназначението им, хората ги изучават външно, дават им различни имена и ги използват. Те изучават проявите им, особено на животните, и казват, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блее, свинята грухти и рови и т.н. Обаче, защо агнето блее, защо свинята грухти и рови, не се запитват. Чрез растенията и животните Създателят иска да помогне на хората, а те мислят, че са много умни и всичко знаят, и така изпускат благоприятните случаи за учене.
Една
баба
, голяма скъперница, постоянно молела Бога да подобри положението й, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи.
Един ден тя намерила пред къщата си гърне, пълно с трици. – "Кой е донесъл това гърне с трици? – си казала тя. – Аз се моля за пари, а получавам трици." Скрила тя гърнето в килера и не се интересувала повече от него. Един ден покрай къщата й минавал човек, който викал: "Трици, трици купувам!
към беседата >>
Съвременните хора, като недоволната
баба
, мислят, че Бог им изпраща само трици и ги продават, без да подозират, че на дъното на гърнето се намира ценното.
– Аз се моля за пари, а получавам трици." Скрила тя гърнето в килера и не се интересувала повече от него. Един ден покрай къщата й минавал човек, който викал: "Трици, трици купувам! " Тя се зарадвала, че ще продаде триците и ще спечели поне два-три гроша от тях. Продала ги, турила парите в джоба си и въздъхнала, пак недоволна, че Бог не отговаря на молбата й. Обаче, търговецът спечелил – на дъното на гърнето имало жълтици.
Съвременните хора, като недоволната
баба
, мислят, че Бог им изпраща само трици и ги продават, без да подозират, че на дъното на гърнето се намира ценното.
Светът е направен от трици, но това е външната страна. Вгледайте се във вътрешността му, там ще намерите скритото богатство. И червеят, като прояжда дървото, превръща го в трици, но той изкарва ценното, скрито в триците. Учете се и вие като червеите, да намирате скритото богатство в триците и да не ги продавате за няколко гроша. Благодарете на червеите и на микробите, които са накарали хората да мислят.
към беседата >>
Една
баба
, голѣма скѫперница, постоянно молѣла Бога да подобри положението ѝ, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи.
(втори вариант)
Затова Той е създалъ камънитѣ, растенията и животнитѣ. Като не разбиратъ предназначението имъ, хората ги изучаватъ външно, даватъ имъ различни имена и ги използуватъ. Тѣ изучаватъ проявитѣ имъ, особено на животнитѣ, и казватъ, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блѣе, свинята грухти и рови и т. н. Обаче, защо агнето блѣе, защо свинята грухти и рови, не се запитватъ. Чрезъ растенията и животнитѣ Създательтъ иска да помогне на хората, а тѣ мислятъ, че сѫ много умни, и всичко знаятъ и така изпущатъ благоприятнитѣ случаи за учене.
Една
баба
, голѣма скѫперница, постоянно молѣла Бога да подобри положението ѝ, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи.
Единъ день тя намѣрила предъ кѫщата си гърне, пълно съ трици. — Кой донесълъ това гърне съ трици? — си казала тя. Азъ се моля за пари, а получавамъ трици. Скрила тя гърнето въ килера н не се интересувала повече отъ него.
към втори вариант >>
Съвременнитѣ хора, като недоволната
баба
, мислятъ, че Богъ имъ изпраща само трици и ги продаватъ, безъ да подозиратъ, че на дъното на гърнето се намира ценното.
(втори вариант)
Скрила тя гърнето въ килера н не се интересувала повече отъ него. Единъ день покрай кѫщата ѝ минавалъ човѣкъ, който викалъ: Трици, трици купувамъ! Тя се зарадвала, че ще продаде трицитѣ и ще спечели поне два-три гроша отъ тѣхъ. Продала ги, турила паритѣ въ джоба си и въздъхнала, пакъ недоволна, че Богъ не отговаря на молбата ѝ. Обаче, търговецътъ спечелилъ: на дъното на гърнето имало жълтици.
Съвременнитѣ хора, като недоволната
баба
, мислятъ, че Богъ имъ изпраща само трици и ги продаватъ, безъ да подозиратъ, че на дъното на гърнето се намира ценното.
Свѣтътъ е направенъ отъ трици, но това е външната страна. Вгледайте се въ вѫтрешностьта му, тамъ ще намѣрите скритото богатство. И червеятъ, като прояжда дървото, превръща го въ трици, но той изкарва ценното, скрито въ трицитѣ. Учете се и вие като червеитѣ, да намирате скритото богатство въ трицитѣ и да не ги продавате за нѣколко гроша. Благодарете на червеитѣ и на микробитѣ, които сѫ накарали хората да мислятъ.
към втори вариант >>
13.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Тук може да се приложи поговорката: "Нямала си
баба
белица, купила си прасенце." Това значи неразбиране на великия процес на Новораждането.
Като се стреми към Новораждане, човек се разширява. Който не разбира смисъла на Новораждането, разширява се, без да знае защо. И, в края на краищата, сам се обременява и отегчава. Той си прави къщи, купува си имоти, дава под наем, но вместо да осмисли живота си, повече се обърква. Наемателите се карат помежду си, и той се кара с тях; те не плащат редовно наемите си, причиняват повреди на къщата и т.н.
Тук може да се приложи поговорката: "Нямала си
баба
белица, купила си прасенце." Това значи неразбиране на великия процес на Новораждането.
Човек не е дошъл на земята да си прави къщи, да ги дава под наем, да става рентиер. Той е дошъл да работи с ума, със сърцето и с волята си. Преди да е бил готов за работа, трябвало да мине през мъчението и труда. Казано е, че човек се мъчи, Ангелите се трудят, а Бог работи. Често Бог запитва Ангелите:
към беседата >>
Тукъ може да се приложи поговорката: Нѣмала си
баба
белица, купила си прасенце.” Това значи неразбиране на великия процесъ на новораждането.
(втори вариант)
Като се стреми къмъ новораждане, човѣкъ се разширява. Който не разбира смисъла на новораждането, разширява се, безъ да знае защо. И, въ края на краищата, самъ се обременява и отегчава. Той си прави кѫщи, купува си имоти, дава подъ наемъ, но вмѣсто да осмисли живота си, повече се обърква. Наемателитѣ се каратъ помежду си, и той се кара съ тѣхъ; тѣ не плащатъ редовно наемитѣ си, причиняватъ повреди на кѫщата и т. н.
Тукъ може да се приложи поговорката: Нѣмала си
баба
белица, купила си прасенце.” Това значи неразбиране на великия процесъ на новораждането.
Човѣкъ не е дошълъ на земята да си прави кѫщи, да ги дава подъ наемъ, да става рентиеръ. Той е дошълъ да работи съ ума, съ сърдцето и съ волята си. Преди да е билъ готовъ за работа, трѣбвало да мине презъ мѫчението и труда. Казано е, че човѣкъ се мѫчи, ангелитѣ се трудятъ, а Богъ работи. Често Богъ запитва ангелитѣ: Какво правятъ хората на земята?
към втори вариант >>
14.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
И старата
баба
казва, че младите вършат глупости.
Това е човешкото тяло. Младата мома се оглежда по няколко пъти на ден в огледалото, доволна е от себе си, не иска да се жени. Защо? Не иска да стане майка, да ражда деца – нивичката си гледа. Момъкът се разхожда свободно по улиците, вдига и слага бастона си, не иска да се жени, да стане баща и да се ограничи. Така постъпват онези, които служат само на своята нива, били те млади или стари.
И старата
баба
казва, че младите вършат глупости.
Не е глупаво това, което вършат младите. Не всички млади са глупави, и не всички стари са умни. Мътни ли са малките рекички, които излизат от големия извор? Първоначално всички реки са чисти, но като текат дълго време и минават през земните пластове, те събират утайки в себе си, които ги правят мътни. Значи, всички млади хора, като рекичките, са бистри и чисти.
към беседата >>
И старата
баба
казва, че младитѣ вършатъ глупости.
(втори вариант)
Младата мома се оглежда по нѣколко пѫти на день въ огледалото, доволна е отъ себе си, не иска да се жени. — Защо? — Не иска да стане майка, да ражда деца — нивичката си гледа. Момъкътъ се разхожда свободно по улицитѣ, вдига и слага бастона си, не иска да се жени, да стане баща и да се ограничи. Така постѫпватъ онѣзи, които служатъ само на своята нива, били тѣ млади или стари.
И старата
баба
казва, че младитѣ вършатъ глупости.
— Не е глупаво това, което вършатъ младитѣ. Не всички млади сѫ глупави, и не всички стари сѫ умни. Мѫтни ли сѫ малкитѣ рѣкички, които излизатъ отъ голѣмия изворъ? Първоначално всички рѣки сѫ чисти, но като текатъ дълго време и минаватъ презъ земнитѣ пластове, тѣ събиратъ утайки въ себе си, които ги правятъ мѫтни. Значи, всички млади хора, като рѣкичкитѣ, сѫ бистри и чисти.
към втори вариант >>
15.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
Бабата
отива два-три пъти и все за момъка говори, докато най-после родителите на момата се съгласят.
Най-напред родителите на момъка харесват една мома и пращат някой да я иска. Това изпълнява обикновено, стара, умна жена, която започва работата дипломатически. Първо тя се осведомява за материалното положение на момата, иска да разбере, имат ли родителите й ниви, лозя, говеда. Като се убеди, че момата е заможна, тя започва да хвали момъка, да говори, че е много работлив, добър, пък и от имане не е лишен. Родителите на момата слушат, но не дават още отговор.
Бабата
отива два-три пъти и все за момъка говори, докато най-после родителите на момата се съгласят.
Те довеждат момата, и тя да каже, съгласна ли е, или не. Щом и двете страни се съгласят, започват приготовления за сватба. Определят деня на сватбата, и веселието започва: булката и младоженецът тръгват напред, а след тях кръстницата и кръстникът. Тя носи сито, пълно с орехи, сушени плодове и пари. След тях вървят всички роднини, приятели и познати.
към беседата >>
16.
С любов се взима
,
НБ
, София, 22.3.1919г.,
” Всяка млада мома да хване стар дядо, всеки млад момък да хване стара
баба
, защото в тези стари
баба
и дядовци се крие царската дъщеря.
”, на мъжете казвам: “Възлюбете се! ”, на децата ви казвам: “С Дух се крепете! ” На бабите казвам: “Обикнете се! ”, на дядовците казвам: “Любете се! ”, на правнуците им казвам: “С Дух се крепете!
” Всяка млада мома да хване стар дядо, всеки млад момък да хване стара
баба
, защото в тези стари
баба
и дядовци се крие царската дъщеря.
Когато старата баба се съблече от старите си дрипели, тя ще излезе като красива пеперуда и ще каже: “Аз не съм баба, аз съм царската дъщеря, която търсите”. Когато дядото съблече своите дрипели, ще каже: “Аз не съм стар дядо, а съм левент момък, аз съм царският син, бях само скрит в тази черупка”. Потърсете и ще намерите вашата Любов, вашата Обич и вашия Дух. Любовта ще намерите в дядото, Обичта ще намерите в бабата, а Духа ще намерите във внуците. Или Любовта ще намерите в мъжете, Обичта – в жените, а Духа – в децата.
към беседата >>
Когато старата
баба
се съблече от старите си дрипели, тя ще излезе като красива пеперуда и ще каже: “Аз не съм
баба
, аз съм царската дъщеря, която търсите”.
”, на децата ви казвам: “С Дух се крепете! ” На бабите казвам: “Обикнете се! ”, на дядовците казвам: “Любете се! ”, на правнуците им казвам: “С Дух се крепете! ” Всяка млада мома да хване стар дядо, всеки млад момък да хване стара баба, защото в тези стари баба и дядовци се крие царската дъщеря.
Когато старата
баба
се съблече от старите си дрипели, тя ще излезе като красива пеперуда и ще каже: “Аз не съм
баба
, аз съм царската дъщеря, която търсите”.
Когато дядото съблече своите дрипели, ще каже: “Аз не съм стар дядо, а съм левент момък, аз съм царският син, бях само скрит в тази черупка”. Потърсете и ще намерите вашата Любов, вашата Обич и вашия Дух. Любовта ще намерите в дядото, Обичта ще намерите в бабата, а Духа ще намерите във внуците. Или Любовта ще намерите в мъжете, Обичта – в жените, а Духа – в децата. Във всяка девица и във всеки момък ще намерите и Любовта, и Обичта и Духа.
към беседата >>
Любовта ще намерите в дядото, Обичта ще намерите в
бабата
, а Духа ще намерите във внуците.
”, на правнуците им казвам: “С Дух се крепете! ” Всяка млада мома да хване стар дядо, всеки млад момък да хване стара баба, защото в тези стари баба и дядовци се крие царската дъщеря. Когато старата баба се съблече от старите си дрипели, тя ще излезе като красива пеперуда и ще каже: “Аз не съм баба, аз съм царската дъщеря, която търсите”. Когато дядото съблече своите дрипели, ще каже: “Аз не съм стар дядо, а съм левент момък, аз съм царският син, бях само скрит в тази черупка”. Потърсете и ще намерите вашата Любов, вашата Обич и вашия Дух.
Любовта ще намерите в дядото, Обичта ще намерите в
бабата
, а Духа ще намерите във внуците.
Или Любовта ще намерите в мъжете, Обичта – в жените, а Духа – в децата. Във всяка девица и във всеки момък ще намерите и Любовта, и Обичта и Духа. И сега аз поставям за мото на бъдещия ви живот на Земята да бъдете девствени, т. е. да имате Любов, Обич и Дух, да стоите по-горе от всяко вярване, религиозно общество и схващания, да се обедините с Бога и да кажете: “Господи, ние с Любов ще Ти служим, с Обич ще поддържаме Царството Ти и с Дух ще го крепим”.
към беседата >>
17.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
Отишъл ангелът при него и му казал същото, каквото и на
бабата
.
Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила Богу да ѝ вземе час по-скоро душата, защото ѝ дотегнало да живее в толкова несгоди. Отишъл при нея ангелът и ѝ предложил да даде един час от своя живот за един млад момък. Тя му отговорила: „Да, аз едно време исках да умра, но сега вече измених намерението си“. Ангелът си спомнил тогава друг случай. Един богаташ, след като изпитал всичко в живота, намерил, че няма смисъл повече да се живее, и молил Бога да го вземе.
Отишъл ангелът при него и му казал същото, каквото и на
бабата
.
И богаташът отказал да даде един час от своя живот. След този си неуспех ангелът отишъл при младия момък и му казал: „От толкова хиляди хора на земята не можах да намеря нито един, който да пожертва един час от живота си за тебе, за да видиш своята възлюблена“. Днес в съвременното общество често се говори за ада, за рая. Злото е, че ние сме свалили ада и рая тук на земята и ги опитваме тъй, както на нас е угодно. Стиха, който ви прочетох, Христос е отправил към тези от слушателите си, у които е имало развито съзнание.
към беседата >>
Отива ангелът при него и му казва същото, каквото и на
бабата
- богаташът отказал да даде един час време от своя живот.
(втори вариант)
В това си отчаяно положение той се молил Богу да продължи живота му поне с един час, за да може да се види с възлюбената си. Господ изпраща един от ангелите при някой човек, който би могъл да пожертва един час от своя живот, за да се продължи с толкова животът на младия годеник. Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молела Богу да й вземе час по-скоро живота, защото й дотегнал той със своите несгоди. Отива при нея и й предлага да я вземе на онзи свят, а да даде един час време от своя живот за един млад момък. Тя му отговорила: „Да, аз едно време исках да умра, но сега вече измених това си намерение." Ангелът си спомня тогава друг случай, гдето един богаташ, след като изпитал всичко в живота, намерил, че няма смисъл повече да се живее и молил Бога да го вземе.
Отива ангелът при него и му казва същото, каквото и на
бабата
- богаташът отказал да даде един час време от своя живот.
И след този си неуспех, ангелът отива при младия момък и му казва: „От толкова хиляди хора на земята не можах да намеря нито един, който да пожертва един час време от своя живот." Днес често в съвременното общество се говори за ада, за рая. Трябва да знаете, че адът с всичките му ужаси и страхотии, както и раят с всичките му хубости - ние сами ги създаваме. Стиха, който ви прочетох, Христос е отправил към тези от слушателите Си, у които имало развито съзнание. Христос им казва: „Вие, които от хиляди години се измъчвате, трябва да съзнаете, че тези ви страдания се дължат на това, че сте нарушили една от най-малките заповеди." Някои питат: „Защо Господ към мене е толкова щедър и снизходителен? " Защото си изпълнил най-малкия закон.
към втори вариант >>
18.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
"Хан ери,
баба
ери" - казват турците.
Не, не трябва да се плаща нищо. Когато служа, ще трябва да служа с Обич. Когато дойдете у дома, ще ви приема добре, ще ви нахраня, ще ви умия ръцете и краката, ще ви дам всички средства, ще ви окажа всички услуги като на приятел. Това изисква Новата култура. А сега, като дойде някой от път, отива за един ден на гости някъде, но после трябва да си вземе стая в хотел.
"Хан ери,
баба
ери" - казват турците.
Хотелджиите са добри хорица, те стоят по-високо от обикновените хора. Започват много добре, само че като си излезеш, веднага те улавят и ти казват: "Трябва да платиш". Знаете ли в какво положение се намираме ние, съвременните хора? Ще ви представя това пак с пример. Един дервиш отишъл на баня, изкъпал се добре и излизайки от банята поглежда, че няма пет пари в джоба си да плати.
към беседата >>
19.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
Бабата
си спомня своята младост и се чуди, защо е остаряла.
Казано е: „Няма да умрем, но ще се изменим.” – Кога ще стане това? – Когато дойде новата култура. Като наблюдавам лицата на сегашните хора, виждам, че повечето са потъмнели, пожълтели. Те са изгубили смисъла на живота. Някои прибягват до разни козметични средства.
Бабата
си спомня своята младост и се чуди, защо е остаряла.
Много просто, тя е нарушила трите закона. – Защо умираме? – По същата причина: не любите Бога. Не правите добро на своята душа и не желаете доброто на своя ближен. Всички може да бъдете безсмъртни.
към беседата >>
Бабата
си спомня своята младост и се чуди защо е остаряла.
(втори вариант)
Казано е: „Няма да умрем, но ще се изменим." Кога ще стане това? Когато дойде новата култура. Като наблюдавам лицата на сегашните хора, виждам, че повечето са потъмнели, пожълтели. Те са изгубили смисъла на живота. Някои прибягват до разни козметични средства.
Бабата
си спомня своята младост и се чуди защо е остаряла.
Много просто, тя е нарушила трите закона. „Защо умираме? " По същата причина: не любите Бога, не правите добро на своята душа и не желаете доброто на своя ближен. Всички може да бъдете безсмъртни. Как? Като приложите тия закони, както ви се казва отвътре, а не както аз ви говоря.
към втори вариант >>
20.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
Ти си една
баба
или един стар дядо, и всички казват: Бог да го прости!
Някоя мома мълчи, лошо е положението є, изгубила е надеждата си. Затова бих желал каквото и да правите, да пеете. Стари, млади, пейте! Който иска да бъде млад, трябва да пее, да се радва. Престанеш ли да пееш, твоята работа е свършена.
Ти си една
баба
или един стар дядо, и всички казват: Бог да го прости!
Ще дойдат твоите роднини, ще те оплачат. Казвам: Да, Бог да те прости, защото не знаеш да пееш и да се радваш. Ако не искате да ви поливат върху гроба, да ви четат молитви, пейте, радвайте се! И тъй, приложете надеждата в живота си. В надеждата няма меланхолия, скръб, отчаяние.
към беседата >>
Престанеш ли да пееш, твоята работа е свършена, ти си една
баба
или един стар дядo, и всички казват: "Бог да го прости!
(втори вариант)
Отвори прозорците, весело й е. Някоя мома мълчи, лошо е положението и, изгубила е надеждата си. Затова бих желал, каквото и да правите, да пеете. Стари, млади, пейте! Който иска да бъде млад, трябва да пее, да се радва.
Престанеш ли да пееш, твоята работа е свършена, ти си една
баба
или един стар дядo, и всички казват: "Бог да го прости!
" Ще дойдат твоите роднини, ще те оплачат. Казвам: Да, Бог да те прости, защото не знаеше да пееш и да се радваш. Ако не искате да ви поливат върху гроба, да ви четат молитви, пейте, радвайте се! И тъй приложете надеждата в живота си. В надеждата няма меланхолия, скърб, отчаяние.
към втори вариант >>
21.
Мъчението
,
ИБ
,
ООК
, , 5.2.1920г.,
Онзи, който няма на лицето си туй [[Х]] е
баба
.
Облаците ще се движат по същия начин. Природата няма да се измени нито на милионна част. Тя не може да се изменя по нашите прищевки. Е, сега, кому от вас е идвало на ума да намери значението на това [[Х]]. Нали сте ученици?
Онзи, който няма на лицето си туй [[Х]] е
баба
.
И аз ще попитам: „Разбрахте ли буквата В? " Вие ще отговорите: „Как да не сме разбрали буквата В? " И започвате: „В е съставено..." Това не е още разбиране. Знаете ли какво то означава? Няма да ви обяснявам значението на В, какво то означава като глас, интонация.
към беседата >>
22.
Молитвата
,
НБ
,
ИБ
, София, 8.2.1920г.,
” Но ти си умряла една
баба
на 80 години, с набръчкано от старост лице, прегърбена, и твоята дъщеря ще иска да те види такава и на онзи свят.
Но докога? Докато влезе в коритото, чака благоприятен момент в живота и тогава ще й каже. Само в тази скрита стаица, в тези дълбоки размишления, в това обединение и обещание, дадено на Бога, ще намерите всички разгадки на земния живот. Казва Христос: “Всички задачи, които смущават ума ви, ще разрешите в тази стаица.” Питам ви: “След като умрете, какво ще каже дъщеря ви за вас? ” Ще каже: “Бог да прости моята майка, тя си замина!
” Но ти си умряла една
баба
на 80 години, с набръчкано от старост лице, прегърбена, и твоята дъщеря ще иска да те види такава и на онзи свят.
Ако те срещне на онзи свят млада, хубава, ще пита: “Коя е моята майка? ” Ти ще й се поухилиш и ще й кажеш: “Твоята майка я няма тук, тя остана в гроба и няма да я намериш, щом я търсиш стара.” И така, ние трябва да познаваме не това, което е пред нас, а душата на човека, това, което е вътре в него. Така трябва да се преустрои съвременният обществен живот. Когато аз продавам масло на някой човек, трябва да познавам душата му и да не го изнудвам, заради Бога, Който живее в човека.
към беседата >>
23.
Законът и пророците
,
НБ
, София, 28.3.1920г.,
Бабата
лекува внука си и казва: Наложи го, с какво?
Ако при първия бой не станете приятели, втори път ще се биете. В края на краищата, трябва да станете приятели. Само така ще станете ученици на новото учение. Така са постъпвали пророците до Йоана. Следователно, и в новото учение има бой, налагане, както рана се налага.
Бабата
лекува внука си и казва: Наложи го, с какво?
– С трици, с лапа. Има два вида налагане: едното е според старото учение, а другото – според новото учение. Също и думите имат два смисъла: стар и нов. Когато религиозни хора се бият, смеят им се. У индусите боят често се практикува.
към беседата >>
24.
Молих се
,
НБ
, София, 18.4.1920г.,
Тогава ще го посетиш; тогава има нужда от
баба
.
– Кога трябва да посещаваме болни? – Ще посетиш болния преди заболяването му, а не когато заболее. Докато боледува, той се учи. Болестта е благословение за човека. Болният е като бременната жена, която ще ражда.
Тогава ще го посетиш; тогава има нужда от
баба
.
Христос казва: „Болен бях и не ме посетихте." Това значи: бременен бях и не ми помогнахте да родя. В ума на някого се ражда една благородна, възвишена мисъл. Казвате му: Остави настрана тази мисъл. Тя е празна работа, не е време за такива мисли. Казвам: Аз съм.дошъл до заключението, че всички хора, които мислят и чувствуват, имат права мисъл и прави вярвания, безразлично, дали са в черквата, или вън от нея.
към беседата >>
25.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 9.5.1920г.,
Колкото
бабата
, която бабува на родилката, ражда, толкова и ученият дава обяснения за светлината.
Дълго време ще сричате, докато започнете да говорите и четете, докато разберете истината. Аз ли трябва да внеса новата светлина във вашия ум, или вие сами трябва да я възприемете? Трябва ли след това да ви обяснявам, какво нещо е светлината? Щом светлината проникне в ума ви, вие знаете вече, какво представя тя. Казвате: Ученият е определил, какво нещо е светлината, няма защо ние да я обясняваме.
Колкото
бабата
, която бабува на родилката, ражда, толкова и ученият дава обяснения за светлината.
Учените са определили, с колко милиона коли и за колко време иде светлината от слънцето до земята, нищо повече не са определили. Сама по себе си, светлината не може да се определи. Казвате, че тя прави известен брой трептения в секунда, но тия данни, от гледището на новата наука, не са точни. Дойдете ли до новата теория за светлината, сегашната наука ще се обърне с главата надолу. Вие ще изгубите компаса на своя живот и ще кажете: В какво да вярваме сега?
към беседата >>
26.
Закон за изменение
,
ИБ
, Бургас, 27.6.1920г.,
Как ще обясните: една
баба
на 74 години да излезе на Витоша три пъти, когато едва до половин километър е могла да ходи.
Под „риза“ Христос е разбирал един скрит принцип. Навсякъде сега усещат, че има едно обезсоляване. Така и в Америка се стремят да вкарат в църквата младите, но те не отиват, защото формите са остарели. Има един закон за изменение коефициента на светлината – человек става невидим за околните. Може да ходиш между тях и да не те виждат.
Как ще обясните: една
баба
на 74 години да излезе на Витоша три пъти, когато едва до половин километър е могла да ходи.
Тя има вяра и се е подмладила. За человека има запас от енергия да живее хиляда години. Хората умират преждевременно от неправилно живеене. Понякога има икономически причини в природата: ще умре дядото, за да живее детето, или обратно – детето умира, за да живее дядото; има замяна, това е икономически закон в природата. Във физическия свят сме пробудени навън; в духовния свят сме пробудени навътре.
към беседата >>
27.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Казвате: "Едно време дядо ми,
баба
ми бяха много здрави." Да, но дядо ти имаше големи комини в къщата си, проветряването ставаше добре, а ти вървиш по низходяща степен, живееш във въглената киселина и разбира се, че няма да бъдеш здрав.
- С функциите на отделните органи, с функциите на сърцето - с кръвообръщението. За да има благоприятни условия в живота ни, във всеки дом има нужда от физиология. Вие, които сега строите вашите къщи, имате ли големи прозорци? Аз ви препоръчвам само това: направете на къщите си по-големи врати, отворете по-големи комини. Аз харесвам големите комини и съм против тези печки, които сега употребяват хората.
Казвате: "Едно време дядо ми,
баба
ми бяха много здрави." Да, но дядо ти имаше големи комини в къщата си, проветряването ставаше добре, а ти вървиш по низходяща степен, живееш във въглената киселина и разбира се, че няма да бъдеш здрав.
Големи вентилации трябват. А какво правят българите? - Запушват прозорците с книги да не влиза въздух, да не се простудят. По-добре простудяване, отколкото да се диша въглена киселина. Тия хора от Новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи.
към беседата >>
28.
Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1920г.,
Слушах една
баба
да казва: „Цял месец държах тази книга под главата си и нищо не научих.“ Казвам ѝ: „Бабо, така няма нищо да научиш.“ „Ами как, синко?
Евангелистите ще кажат: „Да видим Божественото слово! “ Къде е Божественото в тази книга? За тази Божествена книга, която е направена от парцали и написана с мастило, казват, че всичко трябва да се възприема от нея тъй, както е писано. Не, приятели, като приемете всичко от нея и то влезе вътре в нашата душа и ум и се преработи, едва тогава ще излезе нещо от Божественото слово. Православните взимат една от тези книги, турят я под възглавницата и казват: „Ще дойде спасението.“ Не, вземи един стих от тази книга например стиха Бог е Любов, тури го под възглавницата на твоята душа – тогава ще възраснеш и ще разбереш какво е Бог.
Слушах една
баба
да казва: „Цял месец държах тази книга под главата си и нищо не научих.“ Казвам ѝ: „Бабо, така няма нищо да научиш.“ „Ами как, синко?
“ Искам да напуснете вече старите си схващания, старите методи, с които сте си служили в живота, за да дойдете до онази велика Божествена наука. Само Божественият Дух носи истинското знание, а когато Той дойде, вие ще се почувствате пълни с тази Божествена светлина и виделина и ще станете много красиви. Понякога сте черни като арапи, мине малко време – пак побелеете, пак се разхубавите. Това се дължи на редица ваши животи, които се въртят на това Божествено колело.
към беседата >>
29.
Което се променя, без да се изменя
,
НБ
, В.Търново, 17.10.1920г.,
И действително така става, когато човек е угрижен, превръща се на стара
баба
.
Представете си един маг, който има силата да се променя на красива девица наглед, момците се втурват след нея, обаче магът веднага се променя в стара бабичка. Тогава те я питат не е ли видяла красивата девица. По този начин магът си играе с тях. Питам тогава реални ли са тези трансформации (преобразования) на мага? Така също, ако вашата възлюблена се мени всеки ден, где ще я намерите?
И действително така става, когато човек е угрижен, превръща се на стара
баба
.
Когато му говорим с любов, той става красива мома, но нито в този, нито в онзи случай той е реален. Този маг е много учен, за него е безразлично какви форми ще вземе светът. Ако водата се превърне в лед, той ще съумее да стане червей в този лед. В парата, във водата, в леда – безразлично, той се приспособява. Какво е тогава познанието му за света?
към беседата >>
30.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
— Не, майка ми,
баба
ми го казват.
Тази работа с вяра става. И да знаеш едно: откъде си дошъл и къде отиваш. Откъде сте дошли? Казвате: Родиха ме. — Помниш ли деня и часа на твоето раждане?
— Не, майка ми,
баба
ми го казват.
Зная, че ще умра. — Отде знаеш? — Вярвам. Не, това е вярване, а не вяра. Ние, като насочим нашата мисъл, знаем кога сме родени; знаем кога ще оставим този свят; знаем отде започва физическият свят и докъде се простира, знаем отде започва духовният и докъде се простира.
към беседата >>
- Не, майка ми,
баба
ми го казват.
(втори вариант)
Тази работа с вяра става. И да знаеш едно: откъде си дошъл и къде отиваш. Откъде сте дошли? Казвате: "Родиха ме". Помниш ли деня и часа на твоето раждане?
- Не, майка ми,
баба
ми го казват.
"Зная, че ще умра". Отде знаеш? "Вярвам“. Не, това е вярване, а не вяра. Ние, като насочим нашата мисъл, знаем, кога сме родени, знаем, кога ще оставим този свят, знаем, отде започва физическият свят и докъде се простира, знаем, отде започва духовният и докъде се простира. Затова ви трябва един отличен ум, като у Христа.
към втори вариант >>
31.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Материалистите казват: „Хлебец,
бабам
, хлебец!
Храненето е един от тия процеси, резултат на една велика причина. Един от важните стимули в съвременната култура е въпросът за храненето. Войната, споровете и недоразуменията между хората се дължат главно на въпроса за осигуряване на храната. Някой философ пише книги, философства все за яденето. Адвокатът защитава хората, професорът преподава – всички осигуряват яденето.
Материалистите казват: „Хлебец,
бабам
, хлебец!
Той е смисълът на живота“. Ще продължа мисълта си с едно разяснение върху материалистическите възгледи. Това може да бъде неразбрано за вас, но, покрай много неразбрани неща, нека остане още нещо неразбрано. Когато се роди дете в едно семейство, родителите веднага внасят в пощата или в банката на негово име известна сума за определен срок. Щом мине определеното време, те взимат парите, с лихвите заедно.
към беседата >>
Материалиститѣ казватъ: „Хлѣбецъ,
бабамъ
, хлѣбецъ, той е смисъла на живота“.
(втори вариант)
Свещеникъ държи нѣкоя проповѣдь, за яденето мисли, него да осигури. Сѫдия отсѫжда нѣкое дѣло, за яденето мисли. Адвокатъ защищава нѣкого, за яденето мисли. Всички професии, все яденето осигуряватъ. Яденето е главния стимулъ въ съврѣменната философия.
Материалиститѣ казватъ: „Хлѣбецъ,
бабамъ
, хлѣбецъ, той е смисъла на живота“.
Ще продължа своята мисъль, като ще ви дамъ едно малко разяснение върху тѣзи математически съотношения. То ще остане малко неразбрано, но нищо, толкова работи имате неразбрани, та и това може да остане неразбрано. Често родителитѣ, като имъ се роди дѣте, турятъ въ касата или въ нѣкоя банка на негово име извѣстенъ капиталъ за опрѣдѣлено число години и на изтеклия срокъ ги взиматъ, но вече увеличени, съ лихвитѣ заедно. Единъ знаменитъ математикъ е правилъ подобно едно изчисление и то е слѣдното: ако се внесатъ на името на Христа 5 стотинки отъ деня на рождението Му до 1880, на колко ще възлѣзе прѣзъ тѣзи години цѣлата сума? Този математикъ е намѣрилъ, че цѣлата сума ще възлѣзе на едно грамадно число, образувано отъ 39 цифри.
към втори вариант >>
32.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Ако не могат да извикат лекар, дохожда някоя
баба
.
Някоя майка изважда детето си преждевременно. За нея се казва, че пометнала. Лекарят преглежда жената и казва: „Слаба е, не може да издържи, детето трябва да се извади“. – По какъв начин ще стане това? – Има специални методи.
Ако не могат да извикат лекар, дохожда някоя
баба
.
И тя има свои методи. Обаче, и едните, и другите методи на изваждане са неестествени. Природата знае как да изважда. Всяка жена, която е изваждала по бабешки, ще носи последствията на това изваждане до четири поколения. Колкото и да ви се вижда страшно, това е факт.
към беседата >>
33.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Бабата
казва: „Синко, наживях се, не искам да живея повече“.
Всичко ще се измени, както се изменя животът на младата мома. В първо време тя мечтае за своя възлюбен, мисли за булската си премяна и венеца, но, като се ожени, работата не излиза както очаквала. Тя казва: „Втори път няма да мисля за женене. Глупаво нещо е човек да се жени“. – Така е, като остарее, няма кой да се ожени за нея.
Бабата
казва: „Синко, наживях се, не искам да живея повече“.
– Ако си млада, искаш ли да живееш? – „Искам, пак ще се оженя.“ – Значи, като остарее, минава за благочестива и прави бележки на младите. Това е завист. Бабата не трябва да забранява на младите да любят. Младата мома прави опити.
към беседата >>
Бабата
не трябва да забранява на младите да любят.
– Така е, като остарее, няма кой да се ожени за нея. Бабата казва: „Синко, наживях се, не искам да живея повече“. – Ако си млада, искаш ли да живееш? – „Искам, пак ще се оженя.“ – Значи, като остарее, минава за благочестива и прави бележки на младите. Това е завист.
Бабата
не трябва да забранява на младите да любят.
Младата мома прави опити. Да любиш, това е благородна проява. Опитът може да не е сполучлив, но ние трябва да търсим причината за това и да изправяме кривите опити. „Едната се взима, а другата остава.“ Жената, която се взима, започва да побеждава мъчнотиите си и минава от едно състояние на живота си в друго. Тя мляла първо в стомаха и оттам минала в дробовете, т.е.
към беседата >>
Нѣкоя
баба
казва: „Синко, наживѣхъ се, не искамъ да живѣя повече на този свѣтъ.“ Казвамъ: „Ами ако си млада мома?
(втори вариант)
Богъ ви е далъ здраве, но това здраве ще използувате за пакость на вашитѣ близки, като извършите нѣкакво прѣстѫпление, затова Богъ изпраща този лошъ духъ да ви отнеме здравето и вие трѣбва да му благодарите. Тѣ, лошитѣ духове, косвено ви правятъ едно добро, безъ да съзнаватъ това. Ако съзнаваха, нѣмаше да правятъ тѣзи пакости, но затова щѣхте да си патите. Единъ день, когато се подигнете въ живота, нѣма да останете, като жабитѣ да дигате шумъ, нѣма да остане вѣчно да мислите какво ще каже тази комисия за прѣхраната. Това положение ще се измѣни, както онази млада мома, която се готви за булка, първо врѣме мисли все за вѣнеца си, мечтае си за това-онова, а като се ожени, казва: „Разбрахъ този животъ, нѣма да се женя повече.“ Да, като остарѣе, кой ще се жени за нея?
Нѣкоя
баба
казва: „Синко, наживѣхъ се, не искамъ да живѣя повече на този свѣтъ.“ Казвамъ: „Ами ако си млада мома?
“ – „Е, ако съмъ млада мома…“ Благочестива е тя сега! Казва за нѣкоя млада мома: „Това младото още сопола му тече, пъкъ…“ Ами ти като бѣше млада? – „Е, бѣхъ глупава.“ Ами ако сега си млада? – „Е, ще бѫда сѫщата.“ Това е зависть. Нѣма нищо, тази баба нѣма защо да забранява на младитѣ да се любятъ.
към втори вариант >>
Нѣма нищо, тази
баба
нѣма защо да забранява на младитѣ да се любятъ.
(втори вариант)
Нѣкоя баба казва: „Синко, наживѣхъ се, не искамъ да живѣя повече на този свѣтъ.“ Казвамъ: „Ами ако си млада мома? “ – „Е, ако съмъ млада мома…“ Благочестива е тя сега! Казва за нѣкоя млада мома: „Това младото още сопола му тече, пъкъ…“ Ами ти като бѣше млада? – „Е, бѣхъ глупава.“ Ами ако сега си млада? – „Е, ще бѫда сѫщата.“ Това е зависть.
Нѣма нищо, тази
баба
нѣма защо да забранява на младитѣ да се любятъ.
Любовьта е добъръ поривъ. Може да има криви опити на любовьта. Слѣдователно ние трѣбва да оправимъ, да разберемъ защо тази любовь е излѣзла такава, а не каквато я искаме. Христосъ казва: „Едната се взима, а другата се остава.“ Като се вземе едната, като се мине отъ единъ животъ въ другъ, почвашъ да побѣждавашъ мѫчнотиитѣ въ този животъ, това показва, че едната жена, която е млѣла долу въ стомаха, сега се качва горѣ въ дробоветѣ, до духовния животъ и почва да работи. И тъй, религиознитѣ, духовнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ умни, а не глупави хора, не хора на фантазията, а хора, които боравятъ съ реалноститѣ, съ видимото, съ осѣзаемото и трѣбва да знаятъ кое е вѣрно, кое не е вѣрно.
към втори вариант >>
34.
Четирите съвета
,
СБ
,
БР
, В.Търново, 21.8.1921г.,
През тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си и ще кажете: „Братко, у мен има остатък от
баба
ти, от дядо ти – ела да си го вземеш.“ Другият ще пише: „Братко, аз имам при теб остатък от дядо си – ще дойда да си го взема.“ Така ще си пишете и помежду ви ще започне обмяна и размяна.
Защо не? Ако с малките деца не можете да се справите, как ще се справите с възрастните? У всекиго от вас има нещо много ценно в опитността му. Може да си създадете общ план за следващата година и всички да се ползвате от него. Както ви казах, през тази година работата ви темел не може да хване, не може да кажем, че ще направим това или онова.
През тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си и ще кажете: „Братко, у мен има остатък от
баба
ти, от дядо ти – ела да си го вземеш.“ Другият ще пише: „Братко, аз имам при теб остатък от дядо си – ще дойда да си го взема.“ Така ще си пишете и помежду ви ще започне обмяна и размяна.
Тогава вашето съзнание ще почне да се разведрява и умът ви ще заработи. Нека онези от вас, които проявяват най-много инициатива, да основат нещо, та и по-младите, и по-старите да започнат всички да работят, тъй както започват в живота. Най-напред започват младите, после възрастните и най-после старите. Когато един стар човек е здрав и умен, той дори и на стари години може да започне да пише нещо хубаво, от което младите да се въодушевяват, като го четат. Ако не е здрав и умен, а боледува, той ще разправя само за своите болести, ще разправя, че няма кой да го гледа, че краката не го държат, че главата го боли.
към беседата >>
35.
Правилното употребление на ума, сърцето и волята в живота
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
Когато срещне някоя
баба
, ще ѝ стори път, ще я целуне.
Всичко това ще внесе у вас нова свежест и ще кажете: „Устата ни, мястото на Любовта, трябва да е чисто.“ После ние трябва да развием нашето обоняние, нашата чувствителност, да бъдем внимателни към всички цветя, към растенията, към животните. Да бъде ученикът внимателен, това означава да вижда по пътя си своите по-малки братя, мравките, и да им прави път, да не ги тъпче. Това е за ученичките и учениците на Бялото Братство. Когато малката ученичка срещне някоя по-голяма ученичка, ще я целуне.
Когато срещне някоя
баба
, ще ѝ стори път, ще я целуне.
Когато младият момък срещне някой дядо на 80-100 години, ще го целуне, ще му умие краката. Тази баба и този дядо ще останат толкова благодарни, че ще кажат: „Тези ученици действително са ученици на Бялото Братство.“ Такива отношения трябва да имате всички. И всичко това правете не по насилие, а по Любов. Ако имате Любов, правете го, а ако нямате Любов и го правите насила, ще се създаде зло. През останалото време до 12 часа, ако искате, разпределете се на едно място мъже и жени, млади и стари, разисквайте там под дърветата, разменете помежду си някои важни, съществени мисли и който може, нека ви даде някакво осветление по тях.
към беседата >>
Тази
баба
и този дядо ще останат толкова благодарни, че ще кажат: „Тези ученици действително са ученици на Бялото Братство.“ Такива отношения трябва да имате всички.
Да бъде ученикът внимателен, това означава да вижда по пътя си своите по-малки братя, мравките, и да им прави път, да не ги тъпче. Това е за ученичките и учениците на Бялото Братство. Когато малката ученичка срещне някоя по-голяма ученичка, ще я целуне. Когато срещне някоя баба, ще ѝ стори път, ще я целуне. Когато младият момък срещне някой дядо на 80-100 години, ще го целуне, ще му умие краката.
Тази
баба
и този дядо ще останат толкова благодарни, че ще кажат: „Тези ученици действително са ученици на Бялото Братство.“ Такива отношения трябва да имате всички.
И всичко това правете не по насилие, а по Любов. Ако имате Любов, правете го, а ако нямате Любов и го правите насила, ще се създаде зло. През останалото време до 12 часа, ако искате, разпределете се на едно място мъже и жени, млади и стари, разисквайте там под дърветата, разменете помежду си някои важни, съществени мисли и който може, нека ви даде някакво осветление по тях.
към беседата >>
36.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
Във Варна имаше една госпожа – ще приведа този случай, –
баба
Яна я наричаха, развита, духовита и съобразителна жена.
То е гладене, не на лицето, а вътре, на ума – просвета е. И на онези ученици лицата им са светнали, те са бодри и свежи. Сега при днешните нещастия, тия външни закони няма да поправят света. Не мислете, че онзи, който изпълнява законите, е много свят човек. Аз съм казвал и друг път: За хора, които изпълняват законите от страх, аз имам особено мнение за тях.
Във Варна имаше една госпожа – ще приведа този случай, –
баба
Яна я наричаха, развита, духовита и съобразителна жена.
Когато някой неин роднина дойде, тя ще го посрещне, пиленце ще му свари, вкъщи ще го нагости, но като си замине, подире му ще каже: „Днес се е намерил да дойде той, аз друга работа нямам, за него сега ще мисля! “ Питам: Защо? – Баба Яна съзнава външния закон, тя трябва да изпълни този закон, и като го изпълни, казва, но след това: „Дадох му винце, дадох му хляб, той нищо не остави, благословение не даде, хамбарът се изпразни, виното се свърши, сладките думи си отиват, животът няма смисъл, аз остарявам“. Животът на съвременните християни прилича като тоя на баба Яна: „Ти – казва – евангелист ли си, ти вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ – „Вярвам.“ – „Вярваш ли в неговата кръв?
към беседата >>
–
Баба
Яна съзнава външния закон, тя трябва да изпълни този закон, и като го изпълни, казва, но след това: „Дадох му винце, дадох му хляб, той нищо не остави, благословение не даде, хамбарът се изпразни, виното се свърши, сладките думи си отиват, животът няма смисъл, аз остарявам“.
Не мислете, че онзи, който изпълнява законите, е много свят човек. Аз съм казвал и друг път: За хора, които изпълняват законите от страх, аз имам особено мнение за тях. Във Варна имаше една госпожа – ще приведа този случай, – баба Яна я наричаха, развита, духовита и съобразителна жена. Когато някой неин роднина дойде, тя ще го посрещне, пиленце ще му свари, вкъщи ще го нагости, но като си замине, подире му ще каже: „Днес се е намерил да дойде той, аз друга работа нямам, за него сега ще мисля! “ Питам: Защо?
–
Баба
Яна съзнава външния закон, тя трябва да изпълни този закон, и като го изпълни, казва, но след това: „Дадох му винце, дадох му хляб, той нищо не остави, благословение не даде, хамбарът се изпразни, виното се свърши, сладките думи си отиват, животът няма смисъл, аз остарявам“.
Животът на съвременните християни прилича като тоя на баба Яна: „Ти – казва – евангелист ли си, ти вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ – „Вярвам.“ – „Вярваш ли в неговата кръв? “ – „Вярвам.“ – „Вярваш ли, че той те е спасил? “ – „Вярвам.“ – „Искаш ли да станеш член на нашата църква? “ – „Искам.“ – „Ти си правоверен, ела при нас.“ Срещам друг, който не вярва в Христа, не е член на евангелската църква, той е лихвар, дава пари с 12% лихви.
към беседата >>
Животът на съвременните християни прилича като тоя на
баба
Яна: „Ти – казва – евангелист ли си, ти вярваш ли в Господа Исуса Христа?
Аз съм казвал и друг път: За хора, които изпълняват законите от страх, аз имам особено мнение за тях. Във Варна имаше една госпожа – ще приведа този случай, – баба Яна я наричаха, развита, духовита и съобразителна жена. Когато някой неин роднина дойде, тя ще го посрещне, пиленце ще му свари, вкъщи ще го нагости, но като си замине, подире му ще каже: „Днес се е намерил да дойде той, аз друга работа нямам, за него сега ще мисля! “ Питам: Защо? – Баба Яна съзнава външния закон, тя трябва да изпълни този закон, и като го изпълни, казва, но след това: „Дадох му винце, дадох му хляб, той нищо не остави, благословение не даде, хамбарът се изпразни, виното се свърши, сладките думи си отиват, животът няма смисъл, аз остарявам“.
Животът на съвременните християни прилича като тоя на
баба
Яна: „Ти – казва – евангелист ли си, ти вярваш ли в Господа Исуса Христа?
“ – „Вярвам.“ – „Вярваш ли в неговата кръв? “ – „Вярвам.“ – „Вярваш ли, че той те е спасил? “ – „Вярвам.“ – „Искаш ли да станеш член на нашата църква? “ – „Искам.“ – „Ти си правоверен, ела при нас.“ Срещам друг, който не вярва в Христа, не е член на евангелската църква, той е лихвар, дава пари с 12% лихви. А този и той дава пари с лихва, но казва: „От моите пари ще има берекет, понеже Христос е с мене, той благославя: и ти, като дадеш пари, ще се благословиш“.
към беседата >>
Когато някога дойдете, ще ви нахраним и весели ще бъдете като
баба
Яна.
Ще каже някой: „Какво гледаш в слънцето? “ – „Гледам светлината на слънцето, слушам тази светлина, която ми говори.“ Сега обикновените хора ще кажат: „Този ни забавлява.“ Тъй вас забавлявам като малки деца с куклички. И като излязат, ще кажат: „Е, маха с ръка, това било, онова, нищо не му разбрахме“. Ще ме извините, за вас не говоря. Каквито погрешки направите, кусур не ви връзвам.
Когато някога дойдете, ще ви нахраним и весели ще бъдете като
баба
Яна.
Но щом излезете, ще кажем като нея: „Не са ученици“. Истината ще кажем: „Не са ученици“. А пък другото правило е: „Ученика не го посрещат радостно, а кисело“. Най-първо го набият. Знаете ли на какво прилича това?
към беседата >>
37.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
Е, хубаво, майка ти те родила красива, за тебе всички тичат, дойде „
баба
шарка“, обезобрази лицето ти.
И тъй, всичките нейни идеали се разрушават, мъжът умира, па и тя умря. Питам: Какъв смисъл има туй раждане? Е, ти си ходил в университета, свършил си три факултета: по математика, по химия и по право, а утре, в изборите, никой те хлопне с една цепеница. И всичкото твое знание изчезне. Какво разбра от това учение?
Е, хубаво, майка ти те родила красива, за тебе всички тичат, дойде „
баба
шарка“, обезобрази лицето ти.
Е, какъв смисъл има това. И такава дама ще си турне един воал. И защо ще си турне туй було? Защото било модерно. Всички модерни неща са все с покривала.
към беседата >>
38.
Твоето Слово
,
НБ
, София, 19.3.1922г.,
Това мяза на следното: във Варна една
баба
сънувала, че отива на другия свят, била е 60-годишна, гледа там, че има зелени маси, хора с бели дрехи седят и пишат, решават нещо.
“ Духовните хора казват: „В този живот не може, ама в следния живот“. Други казват: „На земята не може да се живее чист и свят живот“. Ако на земята не можеш да живееш чист и свят живот, и на небето няма да живееш такъв живот. Такъв е законът! Той тук не знае да свири, че на небето ли ще свири?
Това мяза на следното: във Варна една
баба
сънувала, че отива на другия свят, била е 60-годишна, гледа там, че има зелени маси, хора с бели дрехи седят и пишат, решават нещо.
Питат бабата: „Защо си дошла тука! “ – „Е, синко, дойдох от онзи свят тука да си поживея.“ – „Знаеш ли да четеш? “ – „Не зная.“ – „Тогава тук само вода ще носиш.“ Ако вие не знаете да четете и да мислите – вода ще носите. А знаете ли какво нещо е вода да носите? И сега казвате: „Господ е благ“.
към беседата >>
Питат
бабата
: „Защо си дошла тука!
Други казват: „На земята не може да се живее чист и свят живот“. Ако на земята не можеш да живееш чист и свят живот, и на небето няма да живееш такъв живот. Такъв е законът! Той тук не знае да свири, че на небето ли ще свири? Това мяза на следното: във Варна една баба сънувала, че отива на другия свят, била е 60-годишна, гледа там, че има зелени маси, хора с бели дрехи седят и пишат, решават нещо.
Питат
бабата
: „Защо си дошла тука!
“ – „Е, синко, дойдох от онзи свят тука да си поживея.“ – „Знаеш ли да четеш? “ – „Не зная.“ – „Тогава тук само вода ще носиш.“ Ако вие не знаете да четете и да мислите – вода ще носите. А знаете ли какво нещо е вода да носите? И сега казвате: „Господ е благ“. Благ е към трудолюбивите, които мислят, чувстват и изпълняват волята Му.
към беседата >>
39.
Старият и новият живот / Стар и нов живот
,
МОК
, София, 29.3.1922г.,
Докато живее със стари идеи и възгледи, с идеите на дядо си и
баба
си, човек всякога ще бъде недоволен.
(втори вариант)
Колкото и да сте свързани с този свят, каквото и да прави той, това не трябва ни най-малко да се отнася до вашия живот. Светът не трябва да ви препятства - вие имате един заден вход, през който всякога можете да излезете. Главният вход обикновено е затворен, но затова пък задният вход е всякога отворен - именно през този вход всеки може да излиза и да влиза, когато пожелае. Сега, като задача за размишление до следния урок ви давам въпроса: какво е вашето предназначение в този живот; същевременно желая на всички, като млади, да се освободите от песимизма, абсолютно никакъв песимизъм да не остане във вас. Бъдете бодри, смели, решителни и гледайте на Живота сериозно, а ако ви нападнат тъмни, мрачни мисли и желания, кажете си: „Това неразположение не е мое, то се дължи на гостите в мен, които са недоволни от това, че няма какво да ядат и пият".
Докато живее със стари идеи и възгледи, с идеите на дядо си и
баба
си, човек всякога ще бъде недоволен.
Когато пожелае нещо и не му го дадат, не му услужат, дядото всякога се обижда - той казва: „Как така - аз, стар човек, пожелах нещо и думата ми не се изпълни! ". В това отношение младият не се нуждае от чужда помощ - той може сам да оре, да копае, да носи вода, всичко може да върши; щом може всичко да прави сам, трябва ли да се смущава, да се тревожи за нещо? Старият пък, понеже нищо не може да направи сам, е готов да се сърди на всеки, който в момента не му услужи. Следователно, за да не се сърдите, за да не се обиждате, мислете, че всичко сами можете да си направите. Като казвам, че всичко можете сами да си направите, имам предвид закона на Любовта - в Любовта всичко е възможно.
към втори вариант >>
40.
Прави правете Неговите пътеки!
,
НБ
, София, 2.4.1922г.,
Сега някоя
баба
вярва в магията, а всички учени се смеят.
Новата наука, новото Божествено учение поставя всичките неща на един велик вътрешен опит. Туй, което не можете да опитате, не го приемайте. Туй, което не можете да опитате, не вярвайте в него. Можеш да вярваш в Истината, туй, което е опитано, в него може да се вярва. А сега в нас са натрупани толкова суеверия, в какво ли не вярваме?
Сега някоя
баба
вярва в магията, а всички учени се смеят.
Но колко учени има, които вярват в повече глупости, отколкото бабата! Учените вярват, че човек ще остарее и умре, понеже туй е закон в природата. Туй е вярване на бабата. Казват: „Закон има в природата, човек расте, развива се и най-после трябва да умре“. Подлежи ли туй умиране на опит?
към беседата >>
Но колко учени има, които вярват в повече глупости, отколкото
бабата
!
Туй, което не можете да опитате, не го приемайте. Туй, което не можете да опитате, не вярвайте в него. Можеш да вярваш в Истината, туй, което е опитано, в него може да се вярва. А сега в нас са натрупани толкова суеверия, в какво ли не вярваме? Сега някоя баба вярва в магията, а всички учени се смеят.
Но колко учени има, които вярват в повече глупости, отколкото
бабата
!
Учените вярват, че човек ще остарее и умре, понеже туй е закон в природата. Туй е вярване на бабата. Казват: „Закон има в природата, човек расте, развива се и най-после трябва да умре“. Подлежи ли туй умиране на опит? Кой от тия учени хора е опитал какво нещо е смъртта?
към беседата >>
Туй е вярване на
бабата
.
Можеш да вярваш в Истината, туй, което е опитано, в него може да се вярва. А сега в нас са натрупани толкова суеверия, в какво ли не вярваме? Сега някоя баба вярва в магията, а всички учени се смеят. Но колко учени има, които вярват в повече глупости, отколкото бабата! Учените вярват, че човек ще остарее и умре, понеже туй е закон в природата.
Туй е вярване на
бабата
.
Казват: „Закон има в природата, човек расте, развива се и най-после трябва да умре“. Подлежи ли туй умиране на опит? Кой от тия учени хора е опитал какво нещо е смъртта? Опитват те, че пулсът спира. Но аз мога да направя да спре човешкото сърце и след 24 часа пак да живее човекът.
към беседата >>
41.
Волята на Отца
,
НБ
, София, 9.4.1922г.,
– „Е-е, едно време тъй крячеха и дядо ми, и
баба
ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“.
Когато някой проповядва: „Търсѝ Господа в православната църква, там има верую“, или като дойдеш при евангелистите – да не мислят тия мои братя и приятели, че ги подигравам, ще ме извинят, – казвам, колко са смешни. Там казва някой: „Вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ Казвам: Ти този Господ виждал ли си Го? – „Тъй е писано в Евангелието, а то е православно, тъй са писали Светите Отци“. Питам жабата, защо крячи в блатото?
– „Е-е, едно време тъй крячеха и дядо ми, и
баба
ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“.
Трябва да го е впрегнал някой, и той казва: „Впрегнат съм, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нещо усещам и трябва да ора, необходимо е, неволя е това“. Да, неволя е човешкият остен. А ние такива хомоти и остени не искаме. Господ не ги е създал. Първоначално Господ е създал един живот на Любов и хармония, а ние, когато развалихме тази Любов и хармония, направихме всички хомоти и остени и казахме: „Този хомот е необходим, този остен е необходим“.
към беседата >>
Единият момък намира една 80-годишна
баба
, изоставена, взема я при себе си, завежда я вкъщи, измива ѝ краката, лицето, нахранва я, услужва ѝ, оправя ѝ леглото, гледа я, докато умре.
Може. Ако ти си недоволен, намери някое бедно същество да го обичаш. И сега аз ще ви представя, че в света има два вида любов. И в двата си вида тя е благородна. Ето как ще я представя в две фигури. Представете си двама благородни момци, възпитани от родителите си, които трябва да проявят чувството на любов.
Единият момък намира една 80-годишна
баба
, изоставена, взема я при себе си, завежда я вкъщи, измива ѝ краката, лицето, нахранва я, услужва ѝ, оправя ѝ леглото, гледа я, докато умре.
Другият момък намерил едно бедно момиче, хубаво, красиво, той го завежда вкъщи, и той го храни, облича. Питам, коя от тия два вида любов е по-благородна? Първата е по-благородна, понеже е безкористна. А вторият момък ще има изкушение. Но ето какво се случва: Тази бедната мома се влюбва в другиго, и той остава недоволен.
към беседата >>
Както
бабата
на първия умира, така и младата мома на втория се оженва за другиго, само че първият момък станал доволен морално, вторият казва: „Не си струва човек да отхранва млади моми: те са неблагодарни същества“.
Другият момък намерил едно бедно момиче, хубаво, красиво, той го завежда вкъщи, и той го храни, облича. Питам, коя от тия два вида любов е по-благородна? Първата е по-благородна, понеже е безкористна. А вторият момък ще има изкушение. Но ето какво се случва: Тази бедната мома се влюбва в другиго, и той остава недоволен.
Както
бабата
на първия умира, така и младата мома на втория се оженва за другиго, само че първият момък станал доволен морално, вторият казва: „Не си струва човек да отхранва млади моми: те са неблагодарни същества“.
Поне тази мисъл ще му мине. И тъй, великият закон е: Да се яви в нас онази безкористна Любов. И двата вида любов са хубави. И сега всички ние трябва да се стремим към този закон. Аз виждам хората, всеки ден ги наблюдавам.
към беседата >>
Аз бих желал да оставя само спомена за старата
баба
, отколкото за една млада мома.
Остарели сте по този закон. И някой казва: „Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ? “ Не. То ще бъде най-голямото нещастие. То ще бъде младата мома.
Аз бих желал да оставя само спомена за старата
баба
, отколкото за една млада мома.
И на българите искам да оставя любовта към старата баба на 80 години. То е философия. Безкористие трябва да има. Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, великото име, което трябва да остане. Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има.
към беседата >>
И на българите искам да оставя любовта към старата
баба
на 80 години.
И някой казва: „Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ? “ Не. То ще бъде най-голямото нещастие. То ще бъде младата мома. Аз бих желал да оставя само спомена за старата баба, отколкото за една млада мома.
И на българите искам да оставя любовта към старата
баба
на 80 години.
То е философия. Безкористие трябва да има. Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, великото име, което трябва да остане. Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има. Този свят страда все от имена.
към беседата >>
Ако аз се спра при някоя стара
баба
, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните.
“ Тъй е, домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, работата, делата, нивите, всичко, биете се, карате се, това не е Любов. А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи, всеки отстъпва, не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга. Ако ние нямаме туй разположение, да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи? Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска. А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта.
Ако аз се спра при някоя стара
баба
, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните.
То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини. Това не е никакво добро. Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час. Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро.
към беседата >>
42.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
Но когато младото момиче намери Божественото слънце, ще дойде някоя стара
баба
, ще бутне тази пъпка, ще дойде друга
баба
, и тя ще бутне, и тъй, една по една, капват пъпките, и тогава Любовта няма де да действа, капне и тази пъпка, и
бабата
казва: „Нищо, нищо, и ти стана като нас, едно време и ние бяхме като тебе, но сега и ти живей като нас“.
Най-слабият аргумент ще взема: имате дъщеря, която много говори, и казвате: „Дъщеря ми много бъбри“. Но тя се влюби в някого и веднага става мълчалива. Казвате: „Дъщеря ми поумняла“. Казвам: Радвам се, че е поумняла. Новото слънце я стоплило, и тя почнала да мисли, и ако никой не откъсне това Божествено цвете, тя може да се домогне до някои Божествени знания.
Но когато младото момиче намери Божественото слънце, ще дойде някоя стара
баба
, ще бутне тази пъпка, ще дойде друга
баба
, и тя ще бутне, и тъй, една по една, капват пъпките, и тогава Любовта няма де да действа, капне и тази пъпка, и
бабата
казва: „Нищо, нищо, и ти стана като нас, едно време и ние бяхме като тебе, но сега и ти живей като нас“.
Това е съвременното учение. На никоя баба не се позволява да бута тази пъпка, която ще цъфне, то е свещено място, не може никой да бута там, само Божествените лъчи ще бутат във всяка пъпка, докато тя се разцъфти и приеме светлината и даде този плод, които вие сами трябва да вкусите. Това казва Павел: „Решил бях да не зная нищо от тия спорове, които стават“. Сега за пример, мен ме питат: „Защо тъй говориш? “, т.е.
към беседата >>
На никоя
баба
не се позволява да бута тази пъпка, която ще цъфне, то е свещено място, не може никой да бута там, само Божествените лъчи ще бутат във всяка пъпка, докато тя се разцъфти и приеме светлината и даде този плод, които вие сами трябва да вкусите.
Казвате: „Дъщеря ми поумняла“. Казвам: Радвам се, че е поумняла. Новото слънце я стоплило, и тя почнала да мисли, и ако никой не откъсне това Божествено цвете, тя може да се домогне до някои Божествени знания. Но когато младото момиче намери Божественото слънце, ще дойде някоя стара баба, ще бутне тази пъпка, ще дойде друга баба, и тя ще бутне, и тъй, една по една, капват пъпките, и тогава Любовта няма де да действа, капне и тази пъпка, и бабата казва: „Нищо, нищо, и ти стана като нас, едно време и ние бяхме като тебе, но сега и ти живей като нас“. Това е съвременното учение.
На никоя
баба
не се позволява да бута тази пъпка, която ще цъфне, то е свещено място, не може никой да бута там, само Божествените лъчи ще бутат във всяка пъпка, докато тя се разцъфти и приеме светлината и даде този плод, които вие сами трябва да вкусите.
Това казва Павел: „Решил бях да не зная нищо от тия спорове, които стават“. Сега за пример, мен ме питат: „Защо тъй говориш? “, т.е. за начина, по който се трансформират енергиите. Един го схванал по един начин, друг се обидил, че съм казал: „Операции не трябва да се правят“.
към беседата >>
43.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!
,
НБ
, София, 4.6.1922г.,
Вторият герой, силният човек, е онзи, който като срещне някоя стара
баба
– или млада, безразлично, – той, като силен, взема я на гърба си, приказва с нея: „Бабо, къде може да те занеса?
Де се показва силният човек? Човек може да покаже своята сила по два начина: той може да се бори с друг силен човек, да покаже силата си, както пехливаните се борят. И след като победи своя противник, дават му награди, окичват го с венци и той казва: „Като мен такъв пехливанин няма, който ме бутне, като го мушна, карамбол ще стане“. И казват: „Той е един герой на нашето отечество“. Светът е пълен с такива герои.
Вторият герой, силният човек, е онзи, който като срещне някоя стара
баба
– или млада, безразлично, – той, като силен, взема я на гърба си, приказва с нея: „Бабо, къде може да те занеса?
“ Занесе я у дома, оставя я, прилужва ѝ и заминава. Види някой ще се дави, хваща го за ръка, извади го и му помогне. Този юнак, откъдето мине, услуги прави на всички. Кое е по-хубаво: да си мерим силата или да правим услуги на слабите? Силен е само онзи, който може да помага на слабите.
към беседата >>
44.
Окултна хигиена / Природна хигиена
,
ООК
, София, 8.6.1922г.,
В едно село влиза една
баба
гладна.
Той не е фаталист, той казва, туй, което ми трябваше аз изкарах, ще видя за утре, ще може ли пак да изкарам. Той допуска тази самоувереност. И после ще почне да размишлява, какви са вътрешните условия, при които той се развива. И в окултната наука има следното: ако ти срещнеш някой човек и си гладен, ако кажеш известна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдеш при мен на обяд? “ Ти ни най-малко няма да говориш за обяд, само трябва да знаеш как да изкажеш тази дума.
В едно село влиза една
баба
гладна.
Влиза в дома на един чорбаджия, един от най-жестоките хора, всекиго изпъждал. Бабата не казва, че е гладна. Дъщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това – онова, излиза, че бабата е лекар. Веднага този чорбаджия съзнава, че тя е лекар, казва: „дайте ѝ да се нахрани“.
към беседата >>
Бабата
не казва, че е гладна.
И после ще почне да размишлява, какви са вътрешните условия, при които той се развива. И в окултната наука има следното: ако ти срещнеш някой човек и си гладен, ако кажеш известна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдеш при мен на обяд? “ Ти ни най-малко няма да говориш за обяд, само трябва да знаеш как да изкажеш тази дума. В едно село влиза една баба гладна. Влиза в дома на един чорбаджия, един от най-жестоките хора, всекиго изпъждал.
Бабата
не казва, че е гладна.
Дъщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това – онова, излиза, че бабата е лекар. Веднага този чорбаджия съзнава, че тя е лекар, казва: „дайте ѝ да се нахрани“. Ако тя искаше най-първо да яде, той щеше да я изпъди, но тя най-първо взема да работи, с ръцете си да изкара яденето. Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увереност, на окултния ученик е необходима вътрешната самоувереност, т.е.
към беседата >>
Влиза
бабата
, прави разтривка на дъщеря му, това – онова, излиза, че
бабата
е лекар.
“ Ти ни най-малко няма да говориш за обяд, само трябва да знаеш как да изкажеш тази дума. В едно село влиза една баба гладна. Влиза в дома на един чорбаджия, един от най-жестоките хора, всекиго изпъждал. Бабата не казва, че е гладна. Дъщеря му била болна.
Влиза
бабата
, прави разтривка на дъщеря му, това – онова, излиза, че
бабата
е лекар.
Веднага този чорбаджия съзнава, че тя е лекар, казва: „дайте ѝ да се нахрани“. Ако тя искаше най-първо да яде, той щеше да я изпъди, но тя най-първо взема да работи, с ръцете си да изкара яденето. Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увереност, на окултния ученик е необходима вътрешната самоувереност, т.е. че можем да победим всичките мъчнотии, които съществуват в нашия живот. Нали имаме ние това мото: „няма Любов като Божията Любов“, и аз слушам туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Няма Любов като Божията Любов, Само Божията Любов е Любов“, ами че то е излязло вече извънка рамките на окултната наука.
към беседата >>
Вѣ едно село влиза една
баба
гладна.
(втори вариант)
Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ. Той допуска тази самоувереность. И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива. И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ? “ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума.
Вѣ едно село влиза една
баба
гладна.
Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ. Бабата не казва че е гладна. Дѫщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че бабата е лѣкарь. Веднага този чорбаджи съзнава, че тя е лѣкарь, казва: „дайте ѝ да се нахрани“.
към втори вариант >>
Бабата
не казва че е гладна.
(втори вариант)
И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива. И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ? “ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума. Вѣ едно село влиза една баба гладна. Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ.
Бабата
не казва че е гладна.
Дѫщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че бабата е лѣкарь. Веднага този чорбаджи съзнава, че тя е лѣкарь, казва: „дайте ѝ да се нахрани“. Ако тя искаше най-първо да яде, той щѣше да я изпѫди, но тя най-първо взема да работи, съ рѫцѣтѣ си да изкара яденето. Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увѣреность, на окултния ученикъ е необходима вѫтрѣшната самоувереность, т.е.
към втори вариант >>
Влиза
бабата
, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че
бабата
е лѣкарь.
(втори вариант)
“ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума. Вѣ едно село влиза една баба гладна. Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ. Бабата не казва че е гладна. Дѫщеря му била болна.
Влиза
бабата
, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че
бабата
е лѣкарь.
Веднага този чорбаджи съзнава, че тя е лѣкарь, казва: „дайте ѝ да се нахрани“. Ако тя искаше най-първо да яде, той щѣше да я изпѫди, но тя най-първо взема да работи, съ рѫцѣтѣ си да изкара яденето. Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увѣреность, на окултния ученикъ е необходима вѫтрѣшната самоувереность, т.е. че можемъ да побѣдимъ всичкитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ нашия животъ. Нали имаме ние това мото: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, и азъ слушамъ туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Нѣма Любовь като Божията Любовь, Само Божията Любовь е Любовь“, ами че то е излѣзло вече извънка рамкитѣ на окултната наука.
към втори вариант >>
45.
Прояви на съзнанието
,
МОК
, София, 28.6.1922г.,
Списателят – при списателя; свещеникът – при свещеника; ученикът – при учениците, пък вие, окултните ученици ще отидете при окултни ученици, няма да отидете някоя
баба
.
И тъй, трябва да дойдете в контакт с тия, които имат подходящ импулс, стремеж. Тия сили ще въздействуват върху вас. Ученикът, който обича музика, отива при някой музикант, който има този стремеж. Художникът отива при този, който има този стремеж към рисуване. Няма да отиде при невежия.
Списателят – при списателя; свещеникът – при свещеника; ученикът – при учениците, пък вие, окултните ученици ще отидете при окултни ученици, няма да отидете някоя
баба
.
Колко съзнание ни трябва! На първо място трябва да развиете безстрашието, не нахалство, защото някои хора са нахални, не се боят, но то е нахалство, не е безстрашие. Безстрашието е качество на разумния човек. Сега вземете и направете един малък опит за една седмица. Четете 3-та глава от Евангелието на Йоана до 13 стих включително.
към беседата >>
46.
Музика, работа и пост
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
Една стара
баба
искала да се ожени, но била на 70 години, с бръчки на лицето.
Сега между нас се слага работата тъй, че един ден този свят ще се реформира, ще бъде съвършен. Реплика: Сега, като схванем новия живот, какви трябва да бъдат нашите отношения: трябва ли да го възприемем в душите си? Как трябва да постъпим на практическа база, за да не развалим работата? Аз ще ви отговоря. Има един окултен разказ, ще ви го представя в две форми сега.
Една стара
баба
искала да се ожени, но била на 70 години, с бръчки на лицето.
Но решила си, казала: „Аз ще се оженя за един млад момък, 30-годишен.“ Отива при един знаменит окултист да дегизира лицето Ă, да попълни бръчките, да я украси. Направя я той като една млада мома, поправя лицето Ă, зъби Ă туря, слухът Ă се усилва. Разхубавява се тя, влюбва се в нея един млад 30-годишен момък. Влюбва се и се венчава. Поканва тя гости на угощението си.
към беседата >>
Оттук-оттам: той вече вижда чудовище пред себе си – стара
баба
!
Влюбва се и се венчава. Поканва тя гости на угощението си. Тя – млада мома, а гостите Ă наоколо – все стари баби: „Те са моите роднини.“ Мисли момъкът, че е намерил млада мома. Като се венчават, започва тя да изважда постепенно едно по едно изкуствените неща. Изважда зъбите – той вижда празна уста и че е оглушала; изважда воала – той вижда кожата събрана, бръчки по лицето.
Оттук-оттам: той вече вижда чудовище пред себе си – стара
баба
!
Другият разказ е обратният. Една мома – млада, хубава, искала да се избави от женитба. Тя се явява при един окултист да я дегизира като стара баба. Та сега Новият живот иде като стара баба: страшен е той, всички се плашат от тази стара баба, но той е млад отвътре. А старият живот ни се представя като млада мома отвънка, но условия вече няма – стара баба е той.
към беседата >>
Тя се явява при един окултист да я дегизира като стара
баба
.
Като се венчават, започва тя да изважда постепенно едно по едно изкуствените неща. Изважда зъбите – той вижда празна уста и че е оглушала; изважда воала – той вижда кожата събрана, бръчки по лицето. Оттук-оттам: той вече вижда чудовище пред себе си – стара баба! Другият разказ е обратният. Една мома – млада, хубава, искала да се избави от женитба.
Тя се явява при един окултист да я дегизира като стара
баба
.
Та сега Новият живот иде като стара баба: страшен е той, всички се плашат от тази стара баба, но той е млад отвътре. А старият живот ни се представя като млада мома отвънка, но условия вече няма – стара баба е той. Та формите са скрити вътре – и който има интуиция, той ще разбере къде седи Истината. Този нов живот ще ни се открие, т. е. този живот съществува между напредналите хора, между напредналите същества.
към беседата >>
Та сега Новият живот иде като стара
баба
: страшен е той, всички се плашат от тази стара
баба
, но той е млад отвътре.
Изважда зъбите – той вижда празна уста и че е оглушала; изважда воала – той вижда кожата събрана, бръчки по лицето. Оттук-оттам: той вече вижда чудовище пред себе си – стара баба! Другият разказ е обратният. Една мома – млада, хубава, искала да се избави от женитба. Тя се явява при един окултист да я дегизира като стара баба.
Та сега Новият живот иде като стара
баба
: страшен е той, всички се плашат от тази стара
баба
, но той е млад отвътре.
А старият живот ни се представя като млада мома отвънка, но условия вече няма – стара баба е той. Та формите са скрити вътре – и който има интуиция, той ще разбере къде седи Истината. Този нов живот ще ни се открие, т. е. този живот съществува между напредналите хора, между напредналите същества. Има една йерархия между световете, в които те, напредналите същества, живеят: между тях съществува този, новият живот, и трябва да ви пратим да отидете при тях, за да видите как живеят.
към беседата >>
А старият живот ни се представя като млада мома отвънка, но условия вече няма – стара
баба
е той.
Оттук-оттам: той вече вижда чудовище пред себе си – стара баба! Другият разказ е обратният. Една мома – млада, хубава, искала да се избави от женитба. Тя се явява при един окултист да я дегизира като стара баба. Та сега Новият живот иде като стара баба: страшен е той, всички се плашат от тази стара баба, но той е млад отвътре.
А старият живот ни се представя като млада мома отвънка, но условия вече няма – стара
баба
е той.
Та формите са скрити вътре – и който има интуиция, той ще разбере къде седи Истината. Този нов живот ще ни се открие, т. е. този живот съществува между напредналите хора, между напредналите същества. Има една йерархия между световете, в които те, напредналите същества, живеят: между тях съществува този, новият живот, и трябва да ви пратим да отидете при тях, за да видите как живеят. Ще кажете: „Е, имало хора!
към беседата >>
47.
Предварителни бележки
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
Е, да допуснем, че вие сега сте ученици на Бялото Братство, пращат ви да извършите следната задача: една 72-годишна
баба
– вземам туй число – 72, като известно число, което има смисъл – имала 10 деца: 7 сина и 3 дъщери.
Тази е най-великата философия! С великите работи всеки може да се занимава, но за малките, за микроскопическите работи много малко кандидати има, а всъщност тия малки работи са важни. Сега, преди да пристъпя към беседата си, важно е да имате добра почва под себе си. Ще си изберете почва. И всички растения, като вземете например дъба, бука, бора, ябълката, крушата, черешата – всички си избират своя подходяща почва; и когато едно дърво попадне на хубава почва, която съответства на неговото естество, то расте и се развива правилно.
Е, да допуснем, че вие сега сте ученици на Бялото Братство, пращат ви да извършите следната задача: една 72-годишна
баба
– вземам туй число – 72, като известно число, което има смисъл – имала 10 деца: 7 сина и 3 дъщери.
Тя е вложила в тях всичкия си капитал, възложила е всичката си надежда на тия свои деца, обаче те измират всички до едно и тя остава неутешима. Сега изпращат ви вас да я утешите. Как ще я утешите? Тя ще ви каже: „Синко, аз не съм млада да се оженя втори път и да родя деца. Изгубих! Стара съм, на 72 години – всичко изгубих, всичко отиде!
към беседата >>
Представете си, че тази
баба
е едно старо дърво, покрай което е минавала една рекичка и е поила корените на туй дърво.
“ Как ще я утешите, я ми кажете? Може ли да разрешите задачата? Ние вземаме един тип събуден. Сега аз ще ви преведа, ще превърна тази формула в друга: искам да ви науча на новия начин на разсъждение. С вас бих разсъждавал по вашия начин, но аз ще се спра, защото по този начин сме разсъждавали и пак ще дойдем до известни резултати, но ще превърна тази задача в друга форма.
Представете си, че тази
баба
е едно старо дърво, покрай което е минавала една рекичка и е поила корените на туй дърво.
То е расло и се е веселило. Някой воденичар отбива тази рекичка и пуща водата ѝ другаде, а дървото остава без вода. Как ще утешите туй дърво? Реплика: Ще го поливаме. Да, но най-после ще се уморите.
към беседата >>
Тази
баба
плаче, понеже вода няма.
Как ще утешите туй дърво? Реплика: Ще го поливаме. Да, но най-после ще се уморите. Не, трябва да идем да убедим този воденичар да пусне пак водата. Това е – нищо повече.
Тази
баба
плаче, понеже вода няма.
Нищо повече – вода иска. Реплика: Ами ако не се съгласи той да ѝ пусне водата? Тогава ще убедим всички онези, които мелят у него брашно, да не отиват на неговата воденица, и ще го заставим да слезе под дървото долу. Тъй ще бъде. Сега, доколкото ние знаем, бащата и майката между 10-те си деца имат едно дете, което най-много обичат, и то съставлява ядката на всички тия деца.
към беседата >>
48.
Празникът на труда
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 22.9.1922г.,
Една булчинска дреха може да е много хубава, може с нея да са се венчавали
баба
ти, майка ти и ти самата, но ако се е окъсала на деветдесет и девет места, мислите ли, че вашата дъщеря ще се ожени с нея?
Господ не се нуждае от вашето клякане и ставане. Когато вдигнем ръцете си, които Господ ни е дал, ще кажем: „Благословен е Той“. Както птицата хвръква, за да си намери храна, така и вашите ръце да са готови за работа. Като на ученици ви казвам: може да задържите вашите стари възгледи, но нищо няма да придобиете от тях. Ще напуснете старото така, както събличате стара дреха.
Една булчинска дреха може да е много хубава, може с нея да са се венчавали
баба
ти, майка ти и ти самата, но ако се е окъсала на деветдесет и девет места, мислите ли, че вашата дъщеря ще се ожени с нея?
Не, на дъщеря си ще скроите рокля от нов плат, разбирате ли! Така и за живота, който искаме да посветим на Бога, няма да се обличаме с тези скъсани дрехи и вярвания. Не, ще се върнем при Него и ще Му кажем „Татко“. Как ще се явим пред лицето Му? Когато влезеш при Учителя си в клас, какво ще му кажеш?
към беседата >>
49.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
– Не зная, какви са принципите на църквата, но вярвам в това, в което вярваха дядо ми и
баба
ми.
не носи нищо ново за възпитанието на младото поколение. Питам: Какво донесе старата култура за възпитанието? Кой е правият път? Ще кажете, че църквата води в правия път. Какви са принципите на църквата?
– Не зная, какви са принципите на църквата, но вярвам в това, в което вярваха дядо ми и
баба
ми.
– За кой дядо говориш? Първият ти дядо беше многобожник, а вторият – християнин. За кой от двамата се държиш? Във всяка църква, във всяка религия има нещо здраво, по служителите на църквата са го изопачили. Всяка религия, каквато и да е тя, от памтивека е проповядвала три велики неща: Любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която озарява всички умове.
към беседата >>
Един ден те срещат една
баба
, която им казва: Ех, синко, едно време и аз бях като вас; гледах идеално на живота.
Всеки е опитал силата на любовта. Достатъчно е да отворите сърцето си, за да видите, че може да постигнете всичко. Ако изгубите любовта, нищо не можете да направите. Двама млади се обичат. Те казват, че с любовта могат да постигнат всичко.
Един ден те срещат една
баба
, която им казва: Ех, синко, едно време и аз бях като вас; гледах идеално на живота.
Не мислех за утрешния ден, но после разбрах, че трябва да се осигуря, да помисля за бъдещето си. Момата се замисля и, щом се ожени, започва да се осигурява. Днес, утре, тя обръща джобовете на мъжа си, осигурява се. Като забележи това, мъжът става недоволен, и любовта между тях изчезва. Бащата и синът също гледат да се осигурят, майката и дъщерята – също.
към беседата >>
50.
Правила за Окултната школа
,
ООК
, Русе, 1.10.1922г.,
Представете си сега, че една 50–60-годишна
баба
иска да се учи.
Ако няма топла вода и брашно, хляб не става. Любовта и Мъдростта трябва да се съберат, те ще ни покажат истинския път. Та, във всинца ви ще има желание да се учите. И вие ще учите нови работи, а не стари. Вие, като влезете в окултната Школа, ще се намерите в едно противоречие.
Представете си сега, че една 50–60-годишна
баба
иска да се учи.
Най-първо, трябва да влезе в първо отделение, да се учи като малко дете. Тя знае много неща от живота, който е минала, но ако започне да разказва на учителя си как е играла като дете, как е любила като мома, как знае сега да преде, нищо няма да научи. Тази баба ще млъкне и ще започне от „А“, от буквата „А“. Тази баба ще тури очилата си, ще вземе писалката и ще каже: „А, а, а“. Тя ще забрави, че е баба.
към беседата >>
Тази
баба
ще млъкне и ще започне от „А“, от буквата „А“.
И вие ще учите нови работи, а не стари. Вие, като влезете в окултната Школа, ще се намерите в едно противоречие. Представете си сега, че една 50–60-годишна баба иска да се учи. Най-първо, трябва да влезе в първо отделение, да се учи като малко дете. Тя знае много неща от живота, който е минала, но ако започне да разказва на учителя си как е играла като дете, как е любила като мома, как знае сега да преде, нищо няма да научи.
Тази
баба
ще млъкне и ще започне от „А“, от буквата „А“.
Тази баба ще тури очилата си, ще вземе писалката и ще каже: „А, а, а“. Тя ще забрави, че е баба. Като забрави, тя ще се подмлади. Туй „А“ ще даде много повече смисъл, отколкото тропането на хорото, което е минала. Тя тропала на хорото, но това само прах е дало, а като е било кално времето, само кал е донасяла в къщи.
към беседата >>
Тази
баба
ще тури очилата си, ще вземе писалката и ще каже: „А, а, а“.
Вие, като влезете в окултната Школа, ще се намерите в едно противоречие. Представете си сега, че една 50–60-годишна баба иска да се учи. Най-първо, трябва да влезе в първо отделение, да се учи като малко дете. Тя знае много неща от живота, който е минала, но ако започне да разказва на учителя си как е играла като дете, как е любила като мома, как знае сега да преде, нищо няма да научи. Тази баба ще млъкне и ще започне от „А“, от буквата „А“.
Тази
баба
ще тури очилата си, ще вземе писалката и ще каже: „А, а, а“.
Тя ще забрави, че е баба. Като забрави, тя ще се подмлади. Туй „А“ ще даде много повече смисъл, отколкото тропането на хорото, което е минала. Тя тропала на хорото, но това само прах е дало, а като е било кално времето, само кал е донасяла в къщи. Та първото написване на това „А“ има голямо съдържание.
към беседата >>
Тя ще забрави, че е
баба
.
Представете си сега, че една 50–60-годишна баба иска да се учи. Най-първо, трябва да влезе в първо отделение, да се учи като малко дете. Тя знае много неща от живота, който е минала, но ако започне да разказва на учителя си как е играла като дете, как е любила като мома, как знае сега да преде, нищо няма да научи. Тази баба ще млъкне и ще започне от „А“, от буквата „А“. Тази баба ще тури очилата си, ще вземе писалката и ще каже: „А, а, а“.
Тя ще забрави, че е
баба
.
Като забрави, тя ще се подмлади. Туй „А“ ще даде много повече смисъл, отколкото тропането на хорото, което е минала. Тя тропала на хорото, но това само прах е дало, а като е било кално времето, само кал е донасяла в къщи. Та първото написване на това „А“ има голямо съдържание. И вие сега ще започнете с първата Божествена буква, с „А“-то, да видите какво означава туй „А“.
към беседата >>
51.
Обичен и скъп
,
НБ
, София, 8.10.1922г.,
Казва се, че човек носи наследствени черти от своите родители, от
баба
си и дядо си.
Казваш: Като подобря условията на живота си, тогава ще мисля право и ще си наредя живота добре. Философите, в разискванията си за света, дават две мнения: оптимистично и песимистично. Според оптимистите, по-добър и разумен свят от сегашния, няма. Той е опитно, практическо училище, затова трябва съзнателно да изучаваме законите му. Според песимистите, този свят е един от най-лошите светове.
Казва се, че човек носи наследствени черти от своите родители, от
баба
си и дядо си.
Наследствените черти са, наистина, от майката и бащата, получени от тях като присадка. Те не са от първичния, Божествения живот на човека. Следователно, задача на човека е, да отдели по алхимически начин всички елементи, които са внесени, отпосле, в неговия живот и да дойде до първичните елементи – своите мисли и желания, с които някога е живял. Наследственото е друго нещо. Баща ти може да ти е оставил богатство, но може да ти е оставил и дълг.
към беседата >>
52.
Станете да отидем!
,
НБ
, София, 29.10.1922г.,
Там са майка ми, баща ми, дядо ми и
баба
ми.
– Трябва ли позволение за това? – Трябва, разбира се. Както не можеш да отидеш в Америка, без позволение от България и от всички държави, през които ще минаваш, така не може да влезеш и в небето, без позволение на тамошните власти. – Имаш ли познати на небето? – Имам.
Там са майка ми, баща ми, дядо ми и
баба
ми.
– Кога са заминали за там? – Преди 30–40 години. – Имаш ли писмо от тях? – Нямам. – Щом нямаш писмо, те не са на небето.
към беседата >>
53.
Да наследя
,
НБ
, София, 19.11.1922г.,
Какво ще отговори
бабата
, ако и на нея кажеш: Обичам те!
Помни: Любовта не търпи никаква измама, никаква лъжа! Ще погледнеш човека направо в очите, с установен, чист поглед. - Защо ме гледаш? – Обичам те! Ако кажеш тези думи на млада мома, тя ще каже: Обичаш ме, защото искаш да вземеш нещо от мене.
Какво ще отговори
бабата
, ако и на нея кажеш: Обичам те!
– Защо ме обичаш? Аз съм стара жена, нищо не мога да ти дам. – В случая, и младата, и старата мислят криво. Грехът говори в тях. И двете не разбират живота.
към беседата >>
Бабата
се обезсърчила, отчаяла се и ми казва: Синко, не се живее между щерки и снахи.
Грехът говори в тях. И двете не разбират живота. И двете не разбират любовта. И на двете казвам: Ново учение се проповядва на хората, нов закон.
Бабата
се обезсърчила, отчаяла се и ми казва: Синко, не се живее между щерки и снахи.
Казах й: Бабо, аз владея изкуството да подмладявам хората. Искаш ли да се подмладиш? – Сериозно ли говориш? – Сериозно ти говоря. Ех, де да се подмладя !
към беседата >>
54.
Практическо приложение на окултната музика
,
ООК
, София, 26.11.1922г.,
Мене не гледайте, но дядо ми, пък прадядо ми, пък
баба
ми каква певица е била!
Сега аз не говоря вече за градския живот или за селския живот, няма да намерите у тях тази преснота. Запример българите постоянно говорят за своята музика. Ако се спра да я критикувам нашата стара музика от 5–6 века насам, от робството, ние нищо не сме създали, а обичаме да се хвалим. Българинът живее все с миналото. Разказва: „Нашият баща, той какъв кавалджия е бил, какъв цигулар е бил!
Мене не гледайте, но дядо ми, пък прадядо ми, пък
баба
ми каква певица е била!
“ Дядо ти, баба ти, те са музиканти, хубаво, те са турили основата, ами ти какво направи? Ако дядо ти е бил музикант, а баба ти е била певица, и когато дядо ти е свирил с гъдулката, а баба ти е пяла, ти какво постави върху тази основа? И ти трябваше да сложиш нещо. „На мен – казва – не ми трябва музика.“ – Тогава излез из живота! „Не ми трябва молитва.“ – Излез из живота!
към беседата >>
“ Дядо ти,
баба
ти, те са музиканти, хубаво, те са турили основата, ами ти какво направи?
Запример българите постоянно говорят за своята музика. Ако се спра да я критикувам нашата стара музика от 5–6 века насам, от робството, ние нищо не сме създали, а обичаме да се хвалим. Българинът живее все с миналото. Разказва: „Нашият баща, той какъв кавалджия е бил, какъв цигулар е бил! Мене не гледайте, но дядо ми, пък прадядо ми, пък баба ми каква певица е била!
“ Дядо ти,
баба
ти, те са музиканти, хубаво, те са турили основата, ами ти какво направи?
Ако дядо ти е бил музикант, а баба ти е била певица, и когато дядо ти е свирил с гъдулката, а баба ти е пяла, ти какво постави върху тази основа? И ти трябваше да сложиш нещо. „На мен – казва – не ми трябва музика.“ – Тогава излез из живота! „Не ми трябва молитва.“ – Излез из живота! Съвременните хора искат да покажат значението на музиката и затова светските хора дават повече време за музиката.
към беседата >>
Ако дядо ти е бил музикант, а
баба
ти е била певица, и когато дядо ти е свирил с гъдулката, а
баба
ти е пяла, ти какво постави върху тази основа?
Ако се спра да я критикувам нашата стара музика от 5–6 века насам, от робството, ние нищо не сме създали, а обичаме да се хвалим. Българинът живее все с миналото. Разказва: „Нашият баща, той какъв кавалджия е бил, какъв цигулар е бил! Мене не гледайте, но дядо ми, пък прадядо ми, пък баба ми каква певица е била! “ Дядо ти, баба ти, те са музиканти, хубаво, те са турили основата, ами ти какво направи?
Ако дядо ти е бил музикант, а
баба
ти е била певица, и когато дядо ти е свирил с гъдулката, а
баба
ти е пяла, ти какво постави върху тази основа?
И ти трябваше да сложиш нещо. „На мен – казва – не ми трябва музика.“ – Тогава излез из живота! „Не ми трябва молитва.“ – Излез из живота! Съвременните хора искат да покажат значението на музиката и затова светските хора дават повече време за музиката. Това е хубаво, те вървят по правия път, аз ги похвалявам.
към беседата >>
55.
Значение на гласните при окултното пеене
,
ООК
, София, 10.12.1922г.,
Жабата, която седи с векове в блатото и кряка, и нейният баща е крякал, дядо,
баба
, все крякали, започват, но цели 4 месеца все по един начин се надуват, крякат, крякат и най-после от туй крякане какво ще излезе?
Да мислиш, значи да проверяваш нещата. Да чувстваш, значи да преживяваш нещата, поне отчасти, не всичко, малки преживявания да имаш. Но другите, разбира се, няма да ги оставяте. Като казвам туй, не казвам, че сегашните ваши преживявания не са верни. Верни са, но туй сте преживели хиляди пъти, то е старо, много обикновено.
Жабата, която седи с векове в блатото и кряка, и нейният баща е крякал, дядо,
баба
, все крякали, започват, но цели 4 месеца все по един начин се надуват, крякат, крякат и най-после от туй крякане какво ще излезе?
Ще кажа на жабата: „Слушай, ще напуснат блатото и няма да крякат“. Защо? – Този занаят научи, няма да го забравиш никога. Досега вие много работи сте научили, нови трябва да учите. Следващото време актив ще бъде, ако напуснете това еднообразие. Туй еднообразие внася страдание.
към беседата >>
56.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Осигурената ви
баба
кѫдѣ е?
Но гдѣ е онзи истинскиятъ човѣкъ, който ни показва какъ да го осигуримъ? Имаме осигурителни дружества, имаме църкви. Казвате: „Елате въ църквата, ще бѫдете осигурени.“ Много добрѣ, нѣмамъ нищо противъ туй, но онѣзи, който се осигурили въ тия дружества, какво показватъ, дѣ сѫ осигурени? Азъ питамъ васъ осигуренитѣ: баща ви кѫдѣ е? Осигурениятъ ви дѣдо кѫдѣ е?
Осигурената ви
баба
кѫдѣ е?
„Е“, казва, „заминаха. Заровиха ги въ земята.“ Е, какво стана съ тѣхъ, кѫдѣ сѫ? И сега ще се явятъ нѣкои, ще взематъ да ни доказватъ, че човѣкътъ е пръстъ, че умира и се свършва работата. Други ще ни доказватъ, че човѣкъ ималъ душа, която живѣе слѣдъ смъртьта му. Хубаво, и еднитѣ и другитѣ , който се спорятъ върху този въпросъ, не го разрѣшаватъ на опитна почва.
към беседата >>
Где е вашият дядо; где е вашата
баба
; где са вашите баща и майка?
(втори вариант)
Хората проповядват едно и също: трябва да се осигурим, да подобрим живота си. Съгласен съм – да се осигурим; но где е онзи човек, който може да ни покаже истинския начин за осигуряване? Ще кажете, че има осигурителни дружества, има църкви. Казват: Ела в църквата, там ще се осигуриш: там ще намериш спасението си. Нямам нищо и против това, но питам: Где са онези, осигурените, в различните дружества?
Где е вашият дядо; где е вашата
баба
; где са вашите баща и майка?
Нали се осигуриха? Умряха и ги погребаха. Какво стана, след това, с тях? Где са те сега? Ще дойдат, след това, да ме убеждават, че човек е от пръст и на пръст ще се превърне.
към втори вариант >>
57.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
Нѣма сега свѣто мѣсто въ човѣшкото тѣло, дѣто да не е бъркалъ лѣкарь, или фелдшеръ, или даже най-простата
баба
.
Ако цѣлото е нѣщо свѣто, никой нѣма право да бърка тамъ! Мѫжъ, който разрѣшава на лѣкаря да бърка въ корема на жена, трѣбва да се разведе съ нея. А сега? И въ мозъка, и въ дробоветѣ, и въ червата, навсѣкѫдѣ е бъркано. Ама то е ваше гледище!
Нѣма сега свѣто мѣсто въ човѣшкото тѣло, дѣто да не е бъркалъ лѣкарь, или фелдшеръ, или даже най-простата
баба
.
И сега, тия хора говорятъ за моралъ, за чистота! Азъ питамъ: За какъвъ моралъ говорятъ тия хора? Отъ гдѣ сѫ тогава тия болести у васъ? Ако вие сте толкова морални, то отъ гдѣ се взѣха тия нечиститѣ духове, които сѫ влезли вѫтрѣ въ човѣшкитѣ тѣла, и сѫ образували всички болести? И всички лѣкари сега сѫ само баби, които слушатъ, чакатъ да се родятъ, да се образуватъ болеститѣ.
към беседата >>
Няма орган в човешкото тяло, дето да не е бутнал лекар, фелдшер или простата
баба
.
(втори вариант)
Той счита тялото й за свещено, но утре я подложат на операция, и лекарят свободно пипа това тяло, реже, зашива рязаното място. Ако, наистина, считаш тялото за свято нещо, никой няма право да се докосне до него. Даже лекарят няма право да пипа човешкото тяло. Какво става сега? Лекарите бъркат навсякъде в човешкото тяло: и в мозъка, и в дробовете, и в черния дроб, и в корема.
Няма орган в човешкото тяло, дето да не е бутнал лекар, фелдшер или простата
баба
.
Значи, не е останало свято място в човешкото тяло. След всичко това, хората говорят за морал, за чистота. Питам: За какъв морал може да се говори днес? Ако има някакъв морал, отде идат болестите? Ако има морал в човешкия живот, отде дойдоха нечистите духове, които се загнездиха в човешкото тяло?
към втори вариант >>
58.
Малките случаи
,
ООК
, София, 5.2.1923г.,
Например имаше във Варна една акушерка, знаменитата
баба
Хранова, тя е навлизала по 4–5 километра навътре в морето, плувала е като някой тюлен, като сом.
Като неприятел, изяжда те, но страхлив ли си, щом се разтрепериш, тя ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Крайно съжалявам, че воля нямаш“. И този, когото мечка го е плюла, три месеца боледува. То е голям изпит. Сега не е въпрос за мечката. Аз взимам мечката като символ.
Например имаше във Варна една акушерка, знаменитата
баба
Хранова, тя е навлизала по 4–5 километра навътре в морето, плувала е като някой тюлен, като сом.
Тази баба Хранова е готова да убие всекиго, но покажете една пиявица в едно шише, и тя цяла се разтреперва, изгубва всякакво присъствие на духа си. Пиявицата, то е цяла мечка за нея, обект, който може да я уплаши в даден момент. Не мислете, че за страха се изисква нещо грамадно. Значи психически туй има известна връзка от миналото. В миналото тази пиявица е била много голяма, а сега се е смалила.
към беседата >>
Тази
баба
Хранова е готова да убие всекиго, но покажете една пиявица в едно шише, и тя цяла се разтреперва, изгубва всякакво присъствие на духа си.
И този, когото мечка го е плюла, три месеца боледува. То е голям изпит. Сега не е въпрос за мечката. Аз взимам мечката като символ. Например имаше във Варна една акушерка, знаменитата баба Хранова, тя е навлизала по 4–5 километра навътре в морето, плувала е като някой тюлен, като сом.
Тази
баба
Хранова е готова да убие всекиго, но покажете една пиявица в едно шише, и тя цяла се разтреперва, изгубва всякакво присъствие на духа си.
Пиявицата, то е цяла мечка за нея, обект, който може да я уплаши в даден момент. Не мислете, че за страха се изисква нещо грамадно. Значи психически туй има известна връзка от миналото. В миналото тази пиявица е била много голяма, а сега се е смалила. И човек, който бяга от пиявицата, то е, защото тя седи в ума му като някой грамаден монстър.
към беседата >>
59.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Той ималъ една, 100-годишна
баба
, която го научила на едно изкуство да лѣкува циреи, такива голѣми подутини.
И забелѣжете, че всѣкога когато вие призовавате Бога, и кажете: „Олеле, Божичко“, непременно ще дойде помощьта. Тази помощьтъ е свѣта, обаче, нѣма да дойде по начинъ, по който ние я искаме. Единъ философъ се питалъ: Защо сѫ тия страдания? Той билъ единъ съврѣмененъ философъ, но не могълъ да си обѣсни защо сѫ страданията. Безъ страдания не можеше ли да се направи свѣта?
Той ималъ една, 100-годишна
баба
, която го научила на едно изкуство да лѣкува циреи, такива голѣми подутини.
Единъ день тя му казва: „Синко, азъ ще ти дамъ едно изкуство, та когато се намирашъ въ голѣмо затруднение въ живота си, и не можешъ да се избавишъ, употрѣбявай туй мое изкуство, и животътъ ти ще бѫде въ безопасность“. „Бабина работа“, казалъ той, да се занимавамъ съ лѣкуване циреитѣ на хората, нѣматъ други философски работи. Обаче, единъ день, при една своя разходка, попадатъ въ една разбойническа шайка, вързватъ го, и го завѣждатъ при своя господарь. Това било въ съврѣменния вѣкъ. Но случило се, че на рѫката на този главатаръ излѣзалъ единъ голѣмъ цирей, и той пъшкалъ отъ болки, та като довели философа прѣдъ него, той не казалъ „взѣмете главата му“, но казалъ: „Отвържете го, олеле, олеле…“ Ето на, ако този цирей не бѣше тамъ на рѫката му, щеше да каже: отрѣжете главата на този философъ.
към беседата >>
Започналъ той както го научила
баба
му, и го излѣкувалъ.
Философътъ като глѣдалъ тия болки на главатаря, казва му: „Азъ мога да ти помогна“. – Можешъ ли? – „Мога, какъ не! “ Ти ще ми бѫдешъ братъ. Е какъ?
Започналъ той както го научила
баба
му, и го излѣкувалъ.
Два дни стоялъ тамъ, и главатарьтъ се излѣкувалъ. За благодарность го нагостилъ, изпратилъ го съ голѣми почести, и заповѣдалъ никой изъ пѫтя да не го закача. Питамъ: Този цирей не беше ли на мѣстото си? Ако едно страдание на този главатаръ дойде да спаси главата на единъ философъ, този цирей безъ смисълъ ли е? Той си има смисълъ.
към беседата >>
И българинътъ казва, че врѣмето е пари, но той е съ широко сърдце, зимно врѣме седи, но като дойде лятно врѣме, идва многото работа, и тогава той работи по 16–18–20 часа на день, а после казва: „Имамъ огънь на главата си“, хайде надигне 1, 2, 3 чаши студена вода, простуди се, а после – магия го хванала, срѣщналъ
баба
Стояница, тя му направила магия, куцусъ жена била тя.
Българитѣ сѫ много смешни, тѣ вѣрватъ въ магията и казватъ: „Азъ тамъ на онзи изворъ пихъ вода, но ми направиха нѣкаква магия“. Той билъ уморенъ, пилъ 1, 2, 3 чаши студена вода, стомахътъ му изстине, слѣдъ туй го хване нѣкаква болестъ. Казвамъ: „Слушай, полекичка пий, не бързай. Благодари Богу! “ У англичанинътъ врѣмето е отмѣрено, и той казва: „Врѣмето е пари“.
И българинътъ казва, че врѣмето е пари, но той е съ широко сърдце, зимно врѣме седи, но като дойде лятно врѣме, идва многото работа, и тогава той работи по 16–18–20 часа на день, а после казва: „Имамъ огънь на главата си“, хайде надигне 1, 2, 3 чаши студена вода, простуди се, а после – магия го хванала, срѣщналъ
баба
Стояница, тя му направила магия, куцусъ жена била тя.
Не, не е виновна тя, причината седи въ това, че си пилъ 4–5 чаши студена вода, заморенъ си билъ, твоятъ стомахъ не е билъ въ състояние да издържи тия резки промѣни, ти си загубилъ голѣма часть отъ топлината си. Баба Стояница си е на мѣстото, но ти не си разбралъ закона, трѣбваше да пиешъ водата полекичка на глътки. Ако пъкъ ти си носеше една тенджерка съ врѣла вода, азъ вѣрвамъ, че никаква магия не би те хванала. „Синътъ ще ви освободи“. Синътъ, т.е.
към беседата >>
Баба
Стояница си е на мѣстото, но ти не си разбралъ закона, трѣбваше да пиешъ водата полекичка на глътки.
Казвамъ: „Слушай, полекичка пий, не бързай. Благодари Богу! “ У англичанинътъ врѣмето е отмѣрено, и той казва: „Врѣмето е пари“. И българинътъ казва, че врѣмето е пари, но той е съ широко сърдце, зимно врѣме седи, но като дойде лятно врѣме, идва многото работа, и тогава той работи по 16–18–20 часа на день, а после казва: „Имамъ огънь на главата си“, хайде надигне 1, 2, 3 чаши студена вода, простуди се, а после – магия го хванала, срѣщналъ баба Стояница, тя му направила магия, куцусъ жена била тя. Не, не е виновна тя, причината седи въ това, че си пилъ 4–5 чаши студена вода, заморенъ си билъ, твоятъ стомахъ не е билъ въ състояние да издържи тия резки промѣни, ти си загубилъ голѣма часть отъ топлината си.
Баба
Стояница си е на мѣстото, но ти не си разбралъ закона, трѣбваше да пиешъ водата полекичка на глътки.
Ако пъкъ ти си носеше една тенджерка съ врѣла вода, азъ вѣрвамъ, че никаква магия не би те хванала. „Синътъ ще ви освободи“. Синътъ, т.е. разумното трѣбва да ни научи да не правимъ и най-малкитѣ погрѣшки. Сега цѣлото общество е така, съ такива погрѣшки, и едни казватъ, че страданията въ свѣта се дължатъ на науката, други казватъ, че страданията се дължатъ на други причини и т.н.
към беседата >>
И този Господь, Когото азъ ти проповѣдвамъ, не съмъ го наследилъ отъ
баба
си и отъ дѣдо си, като тебѣ, но азъ имамъ една голѣма опитность, цѣнна е тя заради мене, тя ми е дала една голѣма свѣтлина.
И на 90 години да си, можешъ да се боришъ. Глѣдамъ, единъ старъ господинъ посѣщава бесѣдите ми, казва: „Азъ сега на стари години съмъ дошълъ да допринеса нещо, но сега е врѣменна война, и азъ искамъ да допринеса своята лепта“. Ние нѣма да бѫдемъ ексцентрични, ще постѫпваме умно, да озадачимъ противника си. Едно врѣме Христосъ казалъ: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни“. Срещне те нѣкой, не му казвай твоето верую, той те изпитва, говори умно, да знае, че не говори съ единъ простакъ, а съ човѣкъ, който има убѣждения.
И този Господь, Когото азъ ти проповѣдвамъ, не съмъ го наследилъ отъ
баба
си и отъ дѣдо си, като тебѣ, но азъ имамъ една голѣма опитность, цѣнна е тя заради мене, тя ми е дала една голѣма свѣтлина.
Когато дойде туй съзнание то ще донесе на човѣка абсолютно спокойствие, стабилность, и като че нещо ти говори: Не бой се, не бой се – едно вѫтрѣшно спокойствие настава, единъ вѫтрѣшенъ миръ, и неприятельтъ отстѫпва казва: Хайде да го оставимъ! Когато пѫтищата на единъ човѣкъ сѫ благородни на Бога, Той го примирява съ враговетѣ му, или ги обѣзврѣдява. А пъкъ свѣтътъ е пъленъ съ недоволни сѫщества, завистливи, и човѣкъ ще мине прѣзъ тия огньове. Ще минешъ прѣзъ ада, ще чуешъ неприятни работи, такива, за които на умъ не сѫ ти идвали, ужасни работи ще чуешъ. Като се качишъ на небето, тамъ ще видишъ красиви неща, и колкото повече мълчишъ, толкова по-хубаво.
към беседата >>
Той имал стогодишна
баба
, която един ден му казала: Синко, ще ти предам едно изкуство, та като се намериш в затруднение, приложи го.
(втори вариант)
Всяко чувство, което се пробужда дълбоко в душата ти, изразява известен принцип. Когато призовете Бога в труден час, помощта непременно ще дойде. Тя няма да дойде по начин, който вие очаквате, но по специфичен начин. Един философ постоянно се питал защо идат страданията в живота, но не могъл да си отговори. – Не може ли без страдания в света?
Той имал стогодишна
баба
, която един ден му казала: Синко, ще ти предам едно изкуство, та като се намериш в затруднение, приложи го.
То ще ти помогне. Това изкуство било лекуване на циреи. Той изслушал баба си и казал: Бабини приказки! Нямам друга работа, ще се занимавам с циреи. Един ден, като се разхождал из гората, попаднал на разбойническа шайка.
към втори вариант >>
Той изслушал
баба
си и казал: Бабини приказки!
(втори вариант)
Един философ постоянно се питал защо идат страданията в живота, но не могъл да си отговори. – Не може ли без страдания в света? Той имал стогодишна баба, която един ден му казала: Синко, ще ти предам едно изкуство, та като се намериш в затруднение, приложи го. То ще ти помогне. Това изкуство било лекуване на циреи.
Той изслушал
баба
си и казал: Бабини приказки!
Нямам друга работа, ще се занимавам с циреи. Един ден, като се разхождал из гората, попаднал на разбойническа шайка. Те го хванали, вързали ръцете му и го завели при своя главатар. Той си мислел: Какво ли ще ме правят там? Като отишли при главатаря, философът погледнал уплашено към него и какво да види?
към втори вариант >>
Започнал той да лекува по методите на своята
баба
.
(втори вариант)
– Главатарят лежи и пъшка от болка. На тялото му някъде излязъл голям цирей. Философът казал на главатаря: Аз мога да те излекувам. Веднага развързали ръцете му, да бъде свободен при лекуването. – Братко, – казал главатарят – помогни ми, ще бъдеш свободен.
Започнал той да лекува по методите на своята
баба
.
След два дена циреят се пробил и главатарят оздравял. От благодарност, той нагостил лекаря си добре и го изпратил с големи почести, като заповядал на подчинените си, никой да не го безпокои. В случая, циреят беше на мястото, но изкуството на философа даде своя резултат. Страданието на главатаря спаси главата на философа. Имаше ли смисъл това страдание?
към втори вариант >>
После ще каже, че го срещнала
баба
Стояница, куцуз жена, и му направила магия.
(втори вариант)
Някой отиде при студения извор, напълни чашата и пие, нагълта я наведнъж. Като се простуди казва, че някой му направил магия. Българинът вярва в магията. Седне изпотен при студения извор, напие се добре с вода, а после казва, че му направили магия, затова се разболял. Не, пий водата бавно, на глътки и благодари на Бога за това благо.
После ще каже, че го срещнала
баба
Стояница, куцуз жена, и му направила магия.
– Баба Стояница си е на мястото. Англичанинът е бърз, не губи секунда и казва: Времето е пари. И българинът казва, че времето е пари, но когато го стегнат. Зимно време се разпуска, малко работи. Като дойде лятото, тогава се стяга, работи по 18 – 20 часа на ден.
към втори вариант >>
–
Баба
Стояница си е на мястото.
(втори вариант)
Като се простуди казва, че някой му направил магия. Българинът вярва в магията. Седне изпотен при студения извор, напие се добре с вода, а после казва, че му направили магия, затова се разболял. Не, пий водата бавно, на глътки и благодари на Бога за това благо. После ще каже, че го срещнала баба Стояница, куцуз жена, и му направила магия.
–
Баба
Стояница си е на мястото.
Англичанинът е бърз, не губи секунда и казва: Времето е пари. И българинът казва, че времето е пари, но когато го стегнат. Зимно време се разпуска, малко работи. Като дойде лятото, тогава се стяга, работи по 18 – 20 часа на ден. Тича, ходи натук-натам, нищо не може да го спре.
към втори вариант >>
60.
Свещено правило
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Нека разбере, че Бог, за Когото му говориш, не си Го наследил от дядо си и
баба
си, но си свързан с Него от създание мира, че имаш една велика опитност, на която се дължи твоята вътрешна светлина.
Сега е война и аз искам да дам моята лепта". И аз ви казвам: няма да бъдем ексцентрични, но ще постъпваме разумно, за да озадачим противника си. Христос казва: „Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината". Срещне те някой, изпитва те, иска да знае в какво вярваш. Не казвай твоето верую, но говори умно, да разбере, че не си обикновен човек, но човек с убеждение.
Нека разбере, че Бог, за Когото му говориш, не си Го наследил от дядо си и
баба
си, но си свързан с Него от създание мира, че имаш една велика опитност, на която се дължи твоята вътрешна светлина.
Когато твоето съзнание се пробуди, ти ще бъдеш абсолютно спокоен. Нещо в теб говори: „Не бой се! ". Това вътрешно спокойствие те прави устойчив, стабилен. Щом те срещне неприятелят, той веднага отстъпва. Когато пътищата на човека са угодни на Бога, Той го примирява с враговете му.
към беседата >>
61.
Съмнение и воля
,
ООК
, София, 11.2.1923г.,
Защото аз си казах на себе си: Нямала
баба
работа, купила си прасенце.
Казвам: Още какво ще кажеш? – „В една такава глупава работа не влизам. Аз с нея не се занимавам.“ – А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте. Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах – изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате. Не го правете заради мен.
Защото аз си казах на себе си: Нямала
баба
работа, купила си прасенце.
Казвам: Идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш. Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва Земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали, и те са първокласни клюкари. И те не искат никакъв прогрес, никакъв светлина, никакви знания. Техният стремеж е да спънат цялото човечество.
към беседата >>
62.
Предназначение на слънцето, луната и звездите
,
МОК
, София, 14.2.1923г.,
Не само един път, но много пъти човек ще слиза на земята и при това в различни форми: ту като мъж, ту като жена, ту като стар дядо или стара
баба
, ту като цар и т.н.
някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота. В Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място. Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на земята.
Не само един път, но много пъти човек ще слиза на земята и при това в различни форми: ту като мъж, ту като жена, ту като стар дядо или стара
баба
, ту като цар и т.н.
Ако ви попитат коя е основната черта на този човек, няма да знаете. И той сам не се познава. Ако го поставите пред образите на неговото минало, той ще отрече всички, освен царския образ. Ще каже: Аз се познавам като цар, когато съм воювал със сабя на бойното поле. Защо помни само този образ?
към беседата >>
63.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Азъ имахъ една
баба
, тя не слушаше Господа, и като умрѣ, въ пъкала отиде“.
Проповѣдникътъ стане сутринь, седне и той да мисли. Чакай, дойде му наумъ нещо, взѣме Библията, прочете нѣкой стихъ, ще проповѣдва върху него. Прочита стиха: ако не се покаете… Ако не се покаете, като че той е най-голѣмиятъ праведникъ, та за другитѣ… ако се не покаете. Ами ти ако се не покаешъ? Въ Америка има много проповѣдници, нѣкои отъ тѣхъ сѫ много ексцентрични, въ всичкитѣ църкви има такива, та единъ отъ тѣхъ проповѣдва прѣдъ голѣма публика, казва имъ: „Или трѣбва да живѣете, както Богъ казва, или всички ще отидете въ пъкъла.
Азъ имахъ една
баба
, тя не слушаше Господа, и като умрѣ, въ пъкала отиде“.
Единъ господинъ отъ събранието, като го слушаше, стана и взе да излиза. „Стой, стой, гдѣ отивашъ“ – Въ пъкъла отивамъ, нѣма ли да пратишъ много здраве на баба си? Питамъ този проповѣдникъ, който казва, че баба му е била въ пъкъла, той ходилъ ли е въ пъкъла? Само този човѣкъ, който е ходилъ въ пъкъла, само той може тъй сигурно да казва това. Ти ходилъ ли си тамъ, знаешъ ли какво нещо е пъкъла, провѣрилъ ли си го?
към беседата >>
„Стой, стой, гдѣ отивашъ“ – Въ пъкъла отивамъ, нѣма ли да пратишъ много здраве на
баба
си?
Прочита стиха: ако не се покаете… Ако не се покаете, като че той е най-голѣмиятъ праведникъ, та за другитѣ… ако се не покаете. Ами ти ако се не покаешъ? Въ Америка има много проповѣдници, нѣкои отъ тѣхъ сѫ много ексцентрични, въ всичкитѣ църкви има такива, та единъ отъ тѣхъ проповѣдва прѣдъ голѣма публика, казва имъ: „Или трѣбва да живѣете, както Богъ казва, или всички ще отидете въ пъкъла. Азъ имахъ една баба, тя не слушаше Господа, и като умрѣ, въ пъкала отиде“. Единъ господинъ отъ събранието, като го слушаше, стана и взе да излиза.
„Стой, стой, гдѣ отивашъ“ – Въ пъкъла отивамъ, нѣма ли да пратишъ много здраве на
баба
си?
Питамъ този проповѣдникъ, който казва, че баба му е била въ пъкъла, той ходилъ ли е въ пъкъла? Само този човѣкъ, който е ходилъ въ пъкъла, само той може тъй сигурно да казва това. Ти ходилъ ли си тамъ, знаешъ ли какво нещо е пъкъла, провѣрилъ ли си го? Ама езицитѣ имъ засъхвали! Ти билъ ли си тамъ?
към беседата >>
Питамъ този проповѣдникъ, който казва, че
баба
му е била въ пъкъла, той ходилъ ли е въ пъкъла?
Ами ти ако се не покаешъ? Въ Америка има много проповѣдници, нѣкои отъ тѣхъ сѫ много ексцентрични, въ всичкитѣ църкви има такива, та единъ отъ тѣхъ проповѣдва прѣдъ голѣма публика, казва имъ: „Или трѣбва да живѣете, както Богъ казва, или всички ще отидете въ пъкъла. Азъ имахъ една баба, тя не слушаше Господа, и като умрѣ, въ пъкала отиде“. Единъ господинъ отъ събранието, като го слушаше, стана и взе да излиза. „Стой, стой, гдѣ отивашъ“ – Въ пъкъла отивамъ, нѣма ли да пратишъ много здраве на баба си?
Питамъ този проповѣдникъ, който казва, че
баба
му е била въ пъкъла, той ходилъ ли е въ пъкъла?
Само този човѣкъ, който е ходилъ въ пъкъла, само той може тъй сигурно да казва това. Ти ходилъ ли си тамъ, знаешъ ли какво нещо е пъкъла, провѣрилъ ли си го? Ама езицитѣ имъ засъхвали! Ти билъ ли си тамъ? Ама тъй казва Христосъ.
към беседата >>
Една моя
баба
не изпълняваше Божия закон и, като умря, отиде направо в ада.
(втори вариант)
Четеш стиха: "Ако ке се покаете ..." Започваш да говориш, като че ти си най-големият праведник. Значи, другите да се покаят. Ами ако ти не се покаеш? В Америка има много проповедници, между които – доста ексцентрични. Един проповядва пред много слушатели: Трябва да живеете добре, както Бог изисква; ако не, ще слезете на дъното на ада.
Една моя
баба
не изпълняваше Божия закон и, като умря, отиде направо в ада.
Един от слушателите, като чул тези думи, станал и тръгнал да си отива. Стой, къде отиваш? – попитал проповедникът. Отивам в ада. Няма ли да пратиш много здраве на баба си?
към втори вариант >>
Няма ли да пратиш много здраве на
баба
си?
(втори вариант)
Една моя баба не изпълняваше Божия закон и, като умря, отиде направо в ада. Един от слушателите, като чул тези думи, станал и тръгнал да си отива. Стой, къде отиваш? – попитал проповедникът. Отивам в ада.
Няма ли да пратиш много здраве на
баба
си?
Питам: Ходил ли е проповедникът в ада? Само онзи може да говори за ада, който е ходил там. Опитал ли е той ада? Знае ли, какъв огън има там? – Така го описва Христос.
към втори вариант >>
64.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Онзи старъ човѣкъ, който има ниви и нѣма кому да ги остави, и той се обезнадеждва, нѣма никой при него,
баба
му стара, той старъ, нѣма кой да го гледа, той се обезсърдчава, значи нѣма кому да завѣри своето богатство, значи нѣма кой да го замѣсти и продължи работата.
Маловѣрието е болезнено състояние. Обезнадеждването е болезнено състояние. Тѣ сѫ сили, набрани, който не може да се използуватъ. Кой се обезнадеждва? – Човѣкъ, който нѣма пари.
Онзи старъ човѣкъ, който има ниви и нѣма кому да ги остави, и той се обезнадеждва, нѣма никой при него,
баба
му стара, той старъ, нѣма кой да го гледа, той се обезсърдчава, значи нѣма кому да завѣри своето богатство, значи нѣма кой да го замѣсти и продължи работата.
Нѣкой казва: може да нѣма пари, затуй се обезнадеждва. Но, може да има пари, и пакъ да се обезнадежди. „Видѣхме Господа“. Туй показва онзи великъ, веченъ принципъ, който постоянно подмладява човѣка. Туй подразбира: „Видѣхме Господа“.
към беседата >>
– Мѫжътъ плаче, жената казва: „Той е
баба
, петь пари не давамъ“.
„Видѣхме Господа“. Ако вие бѣхте повтаряли това често, ще видите резултата. Искашъ да нагрубишъ жена си, спри се и кажи: „Видѣлъ ли съмъ азъ Господа“? Нагрубишъ я, тя заплаче, потекатъ и сълзи, а ти казвашъ: „Жена е, една сълза петь пари не струва“. Аа, петь пари не струва!
– Мѫжътъ плаче, жената казва: „Той е
баба
, петь пари не давамъ“.
И тогава ще идемъ въ църква да запалимъ една свѣщъ. Ако съмъ евангелистъ, ще цитирамъ Евангелието: „Богъ, толкозъ възлюби свѣта, че даде сина своего, единороднаго, за да не погинатъ“. Ако си мѫжъ, ти на жена си очисти ли сълзитѣ? – Ти, който произнасяшъ тия стихове, ти очисти ли сълзитѣ ѝ? – Ама другитѣ.
към беседата >>
Баба
!
(втори вариант)
Разсърдиш се на жена си, искаш да я нагрубиш. Спри се малко и се запитай: Видял ли съм в нея Господа? Ако я нагрубиш, ще я огорчиш. Казваш: Жена е, пет пари не давам за сълзите й. И жената може да нагруби мъжа си и да каже: Мъж ли е това?
Баба
!
Не искам да го зная, не се интересувам от него. След това ще отидеш на черква, ще запалиш свещ и ще коленичиш. Ако си евангелист, ще цитираш стиха: "Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в жертва." Това не е молитва. Тази молитва не се приема. Ако си истински православен или евангелист, пресуши ли сълзите на жена си и на мъжа си?
към втори вариант >>
65.
Смисълът на противоречието
,
ООК
, София, 19.3.1923г.,
„Още веднъж
баба
на такова хоро не се хваща.“ Природата не търпи никакво лицемерие.
„Ама сняг вали! “ Кажи: „А, отличен е денят, по-добър сняг от този няма“. В себе си трябва да го кажеш, но трябва и да го преживееш. Пък ако в душата ти влезе страх, ще се уплашиш и ще си кажеш: „Може тук да ме хване главоболие, може да изгубя здравето си, да стана някой инвалид. Такъв един глупав опит не правя“.
„Още веднъж
баба
на такова хоро не се хваща.“ Природата не търпи никакво лицемерие.
Всяко лицемерие тя го наказва най-строго. За съмнението и за лицемерието в Природата има най-тежко наказание. Тия, които са се съмнявали в мене, тя ги прави невалидни. Не ги уморява изведнъж, но в продължение на 20, 30, 40, 50 години ще те направи инвалид, ще те прекара през всички страдания, които знае. Тя си има колела и като минеш през тия колела и тия зъбци, пак ще те пита: „Обичаш ли още да се съмняваш?
към беседата >>
66.
Приложение
,
ИБ
,
БС
, София, 21.6.1923г.,
Да кажем, че сте религиозна, верующа и, отивайки на банкета, по пътя ви среща една просто облечена
баба
с една кошница цветя и ви казва: „Сестро, можеш ли да вземеш тази кошница и да занесеш някъде този букет?
Та искам и ние да имаме правилни схващания. Сега във всинца ви има едно предубеждение и вие мислите, че знаете. Вие се представяте за смирени, но няма смирение във вас. Аз ви говоря искрено: така, както ви схващам, вие привидно сте смирени, а в сърцето сте горделиви. Можем да направим опит: допуснете, че сте една високопоставена светска дама и сте поканена на банкет в някое висше общество.
Да кажем, че сте религиозна, верующа и, отивайки на банкета, по пътя ви среща една просто облечена
баба
с една кошница цветя и ви казва: „Сестро, можеш ли да вземеш тази кошница и да занесеш някъде този букет?
” Ако това е едно изпитание и ви накарат да занесете тази кошница някъде, ще я вземете ли? Ще кажете: „Чудя се на ума ти, аз съм поканена на банкет, там отивам! ” Че вие именно две покани имате – от една страна, сте поканени на банкет, хубаво облечени сте, гледате се на огледалото, а от друга страна, Христос ви поканва на друг банкет и ви казва: „Ще занесеш кошницата! ” Откажете ли се, свършена е работата. И тогава вие ще сте от онези, които обикалят около университета, гледат как е направен, какви прозорци има, как са подредени, но какво има вътре в университета не знаят.
към беседата >>
67.
Ще дойдем при Него
,
НБ
, София, 1.7.1923г.,
Младият ще каже на дядо си и на
баба
си: „Ето, градината ми е на ваше разположение, можете да си късате от който плод искате“.
Дядото седи на едно място и не се мърда. Той седи, а младият му слугува, затова е добър. Ако се откаже да слугува на стария, ще стане лош. В бъдеще, когато младите родят старите, те ще им покажат истинския начин на живеене. Още в тази епоха младите ще насадят плодни дръвчета в градините си и ще оставят старите да ядат от плодовете им.
Младият ще каже на дядо си и на
баба
си: „Ето, градината ми е на ваше разположение, можете да си късате от който плод искате“.
Сегашните стари искат от младите работа. В бъдеще младите няма да искат никаква работа от старите. Бих желал всички млади да имат този идеал. Защо младият не изисква работа от стария? – Защото той гледа на него като на свещена книга, в която Бог е написал много неща.
към беседата >>
68.
Речи само реч
,
НБ
, София, 8.7.1923г.,
Всъщност
бабата
скрива истината.
Тя поглежда към тях и дълбоко въздъхва. – „Защо въздишаш, бабо? “ – „Мъчно ми е, че не съм млада като вас.“ Питам: Защо трябва да въздиша; не е ли била и тя млада като тях? Коя е причината, че тя е остаряла?
Всъщност
бабата
скрива истината.
Тя не страда, че е остаряла, но като погледнала към младия момък, домъчняло ѝ, че няма такъв момък. Следователно мнозина решават въпросите като тази баба. Тя не съжалява, че не е млада, за да работи, но да има момък, който да я люби. Значи тя търси едно благо в живота, без да разбира закона. Тя си казва: „Защо не съм на мястото на тази млада мома?
към беседата >>
Следователно мнозина решават въпросите като тази
баба
.
“ – „Мъчно ми е, че не съм млада като вас.“ Питам: Защо трябва да въздиша; не е ли била и тя млада като тях? Коя е причината, че тя е остаряла? Всъщност бабата скрива истината. Тя не страда, че е остаряла, но като погледнала към младия момък, домъчняло ѝ, че няма такъв момък.
Следователно мнозина решават въпросите като тази
баба
.
Тя не съжалява, че не е млада, за да работи, но да има момък, който да я люби. Значи тя търси едно благо в живота, без да разбира закона. Тя си казва: „Защо не съм на мястото на тази млада мома? “ Поглежда към тях и сълзи капят от очите ѝ: Защо плаче сега? – Защото съзнава, че като била млада, не проявила любов към ближния, както тези брат и сестра.
към беседата >>
Всяка религия, която прилага Божествените правила само за себе си, като старата
баба
, непременно ще остарее.
Тя си казала: „Когато бях млада, ядох и пих с момците. Моята любов беше егоистична. Но ето дойде старостта и ми показа, че не съм живяла правилно“. Често религиозните казват, че сегашните форми на религията са остарели. Как няма да остареят?
Всяка религия, която прилага Божествените правила само за себе си, като старата
баба
, непременно ще остарее.
Обаче религия, която прилага Божествените правила като двамата млади, никога не остарява. Любовта всякога подмладява. Алхимиците поддържат мисълта, че човек се подмладява само чрез закона на Любовта. Следователно всеки има възможност да се подмлади. Не е въпрос да се лекува човек, за да се поправи.
към беседата >>
И тъй, като братя и сестри, ще хванете
бабата
под ръка и ще ѝ помогнете.
Свещениците също не се разбират. Нека и те кажат: „Господи, речи само реч! “ Нека всички хора се обърнат към Бога, да пожелаят само една дума от Него. Като влезе тази разумна дума в живота им, те ще се разберат. Нужно е вътрешно разбиране на живота и тогава военните, като силни, няма да вадят ножовете си да режат глави, но ще поддържат реда и порядъка в живота.
И тъй, като братя и сестри, ще хванете
бабата
под ръка и ще ѝ помогнете.
Силните хора са военни. Силата им е дадена от Бога. Затова трябва да я използват разумно. Сабята не им е дадена да убиват с нея, но за ред и порядък. Така трябва да се възпитават младите.
към беседата >>
Днес
бабата
първа поема детето, а не майката.
Той ще види първо Бога и на Него ще уповава. Две мощни, велики ръце ще го пазят. Каква по-голяма сигурност и безопасност може да очаквате? – Защо, като се роди детето, заплаква? – Защото не усеща ръката на майка си, която трябва първа да го поеме.
Днес
бабата
първа поема детето, а не майката.
В Божествения свят майката първа поема детето си. Под „майка“ разбирам Любовта. Докато има баби, хората всякога ще бъдат хилави. В бъдеще никакво бабуване, никакви баби! Горко на онзи, който за всяка мисъл и желание, което предстои да роди, има нужда от баби!
към беседата >>
69.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
“ „Аз вярвам от дяда си, от
баба
си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин.
И тъй, Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ За възпитанието на нашите души се изискват най-добрите възпитатели. Сега мнозина казват, че този път, в който хората вървят, пътят на новото учение не е прав. Питам хората на старата култура: „Кой е правият път? “ „Ами че нашата църква.“ Казвам: „Какви са принципите на нашата църква?
“ „Аз вярвам от дяда си, от
баба
си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин.
За кой дядо говориш – за първия или за втория? Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите. Всички религии почиват на закона на любовта, мъдростта и истината. Всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която да озарява всичките умове. Тази любов, тя има своето приложение.
към беседата >>
Казват, че всичко може да сторят, но един ден дойде една
баба
и им казва: „Синко, и ние едно време бяхме като вас, но гледайте да се осигурите.“ И жената започва да се осигурява, започва да краде мъжа си.
Невъзможните неща за обикновения живот са възможни за любовта. Всички са опитали това. Когато сърцето ви е отворено, виждате, че всичко може да направите. Изгубите ли любовта, нищо не можете да направите. Двама млади се обичат.
Казват, че всичко може да сторят, но един ден дойде една
баба
и им казва: „Синко, и ние едно време бяхме като вас, но гледайте да се осигурите.“ И жената започва да се осигурява, започва да краде мъжа си.
Днес, утре го краде, осигурява се. Но щом мъжът усети това нещо, започва да се сърди, любовта изчезва и всяка вечер има поливане, дъжд, плач и сълзи. Бащата и синът също гледат да се осигурят един-друг, майката и дъщерята – също. Така са изчезнали у нас всички благородни неща, благородни желания. Няма защо да се осигуряваме.
към беседата >>
Казвам, ако една седемдесетгодишна
баба
може да излезе на Мусала, и то не само да мине през най-лесния път, да се качи и да се върне, да мине през Бистрица, през южната страна на Марица и после се върне през Чамкория, това не е лесна работа.
Никой от нас не се разболя и всички се върнахме бодри и весели. Онези екскурзианти, които ходят по високите места, какво правят? Напиват се хубаво със студена вода и се разболяват. А от нас никой не се разболява. Ние казваме: „Топла вода ще пиеш.“ Хората ни се смеят.
Казвам, ако една седемдесетгодишна
баба
може да излезе на Мусала, и то не само да мине през най-лесния път, да се качи и да се върне, да мине през Бистрица, през южната страна на Марица и после се върне през Чамкория, това не е лесна работа.
Но това става с постепенно приготовление. Следователно навсякъде трябва да имаме едни положителни знания. И когато говоря за тия знания, това са опити, те изведнъж не могат да се предадат. Христовото учение не е учение на теория, но е опитно учение, то е опитна школа, в нея има задачи за разрешение, има методи. Христовото учение е една малка микроскопическа работа.
към беседата >>
70.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
Сега ще ви представя друг един пример из древността, за един знаменит адепт
Берабаба
.
Милиони червейчета има, които пробиват земята и работят. Човек взима наготово соковете и казва: „Аз, човекът, образ Божий, аз направих това чрез усилие“. Никакви усилия не си направил още, приятелю! Ти бил ли си в положението на един ангел? Не си бил.
Сега ще ви представя друг един пример из древността, за един знаменит адепт
Берабаба
.
Той носил в своя джоб 10 житни зрънца. Всички тия зрънца били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб. Обаче един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата. То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля. Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“.
към беседата >>
Но върви по-нататък този
Берабаба
, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата.
Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра. Туй е мярката на онова житно зрънце. Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт. Нагоре, към Бога ще отида сега“. Към Бога е спасението, а не в човешкия живот.
Но върви по-нататък този
Берабаба
, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата.
Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце. „Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря.
към беседата >>
71.
Излишък и недоимък в живота
,
ООК
, София, 14.11.1923г.,
Една стара
баба
се оплаквала, че много е остаряла, че Господ я е забравил, та искала да я вземе.
“ – Не. Излишък няма в Природата. Лекуването тогава става само по благодат. Някой трябва да отдели не от излишъка си, ами да направи една жертва, да отдели малко от живота си, за да се възстанови здравето на болния. Ще ви приведа един пример.
Една стара
баба
се оплаквала, че много е остаряла, че Господ я е забравил, та искала да я вземе.
Десет години наред се молила тя Господ да изпрати някой ангел да й вземе живота. Същевременно другаде някъде един богат търговец, като изпаднал, взел да се моли на Господ да умре. Един учен човек, философ, който ослепял, и той се молел на Господ да го вземе, понеже като не вижда и не може да се занимава, животът му станал безсмислен. Един свещеник, като остарял, и той също се молел на Господ да го вземе, понеже бил непотребен на хората и на църквата. Обаче имало един млад, много красив човек.
към беседата >>
Това може да направи само този, който иска преждевременно да умре.“ Отиват, намират тази, старата
баба
, казват й: „Ти по-рано искаше да умреш, можеш ли сега поне един час от своя живот да дадеш?
Обаче имало един млад, много красив човек. Той се разболял и бил на умиране, но бил сгоден за царската дъщеря – много красива мома. След като го прегледали всички лекари, казали: „Не можем да го спасим. Астрологически зодията му е такава, че той трябва да си замине.“ Тогава бащата казал на лекарите: „Не може ли да му дадете вие малко енергия, та да се продължи животът му поне за един час, да види годеницата си? “ – „Е, възможно е, но ще видим дали има някой човек, който може да отдели от живота си един малък излишък.
Това може да направи само този, който иска преждевременно да умре.“ Отиват, намират тази, старата
баба
, казват й: „Ти по-рано искаше да умреш, можеш ли сега поне един час от своя живот да дадеш?
“ – „Не може, един живот е. Едно време се молeх да умра, но сега искам да си изживея времето.“ Отиват при търговеца, казват му: „Ти се молеше да умреш, можеш ли да дадеш един час от своя живот? “ – „Да, едно време исках да умра, тогава работите ми бяха забъркани, но сега работата ми тръгна добре, не давам.“ Отиват при философа. „Ти – казват му – се молеше едно време да умреш. Сега един час не даваш ли от своя живот?
към беседата >>
72.
Твърдост, смелост, изпълнителност
,
МОК
, София, 25.11.1923г.,
Смелият човек казва някому: Ти не трябва да бъдеш
баба
, удари го в носа, че да те помни.
И действително, всички убийци гледат да хванат човека, да го удушат, като му омотават въжето около врата. Когато заобиколят някой неприятел, тук действа разрушителността – започват своята стратегия, замислят отде да го нападнат, как да го убият и т.н. Разрушителността е най-грубата сила, която действа в човека. Тя е от най-ниско произхождение. Хора, у които е развито това чувство, всякога гледат да обесят някого, да го затворят, да го убият.
Смелият човек казва някому: Ти не трябва да бъдеш
баба
, удари го в носа, че да те помни.
Смелият човек трябва да напада и да се оттегля. Твърдият човек трябва да бъде като канара. Всичко, което се удари у него, да отскочи. Следователно, когато твърдостта действа в човека, кара го да отстоява правата си. Смелият човек казва: Ти не трябва да се оставяш да те яздят, трябва да се проявиш.
към беседата >>
73.
Който люби
,
НБ
, София, 2.12.1923г.,
Бабата
като го видяла, казала му: „Агачо, чалмата гори“.
Аз ще ви приведа един пример. Един турчин отива в една българска къща и им казва: „Слушайте, вие български няма да говорите, аз разбирам български. Вие ще говорите на турски. Ако кажете нещо лошо, ще ви разбера“. По едно време, той си запалил чубука, но една искра паднала от чубука и чалмата му почнала да гори.
Бабата
като го видяла, казала му: „Агачо, чалмата гори“.
Той ѝ казва: „Не разбирам“. Тя пак: „Агачо, чалмата гори“. – „Не разбирам.“ Най-после тя му казала на турски. – „А, тъй кажи, да те разбера! “ Така и ние, казваме, че разбираме някоя работа.
към беседата >>
Аз гледах, едно дете донесе на една стара
баба
едно карамфилче, тя казва: „Синко, стара съм“.
Това е факт. И онзи, който има тази велика Любов в душата си, за него тези малките неща внасят радост и веселие. И колко пъти днес Господ ще изпрати едно малко дете да ви донесе едно карамфилче! Още като се събуди някой, рано сутринта, Господ ще му изпрати едно карамфилче. Виждам, някой се радва, скача, а някой ще изхвърли карамфилчето, казва: „Аз съм стар“.
Аз гледах, едно дете донесе на една стара
баба
едно карамфилче, тя казва: „Синко, стара съм“.
Не, не, макар и стара, нека вземе туй карамфилче. Тази баба като казва, че е стара, друго нещо подразбира тя. Тя иска да каже: „И когато бях млада, аз не любих, пък и сега не любя, не съм се научила на туй изкуство“. Всички съвременни хора ги е срам да кажат, че любят. Не зная на какво мяза тяхната любов.
към беседата >>
Тази
баба
като казва, че е стара, друго нещо подразбира тя.
И колко пъти днес Господ ще изпрати едно малко дете да ви донесе едно карамфилче! Още като се събуди някой, рано сутринта, Господ ще му изпрати едно карамфилче. Виждам, някой се радва, скача, а някой ще изхвърли карамфилчето, казва: „Аз съм стар“. Аз гледах, едно дете донесе на една стара баба едно карамфилче, тя казва: „Синко, стара съм“. Не, не, макар и стара, нека вземе туй карамфилче.
Тази
баба
като казва, че е стара, друго нещо подразбира тя.
Тя иска да каже: „И когато бях млада, аз не любих, пък и сега не любя, не съм се научила на туй изкуство“. Всички съвременни хора ги е срам да кажат, че любят. Не зная на какво мяза тяхната любов. Не, герои трябват. Ние трябва да покажем на сегашния свят в какво седи Любовта.
към беседата >>
74.
Каквото чух
,
НБ
, София, 9.12.1923г.,
Като дойде при мене някой такъв, аз трябва да си наложа голямо търпение, и той започва:
баба
му, майка му, баща му, сестра му, това направили, онова направили – ще угости света само с добро.
„Е – казва ѝ той, – какво има? “ – „Кракът си счупих, но намери се един лекар, благороден човек, отлична душа, той ми помогна, но не можах да запомня лицето му.“ – „Тъй ли, радвам се, че има такива хора.“ – „Радваш се, радваш, но и ти като него трябва да бъдеш. От тебе аз толкова години страдам. Ти направи моят живот нещастен.“ Това са нашите съвременни разбирания. Онзи, който ти е направил доброто, той е Белмон Морис, само че той като прави добро, носи маска, а всичките съвременни християни в Америка, в Англия и тук в България, като правят добро, са без маски.
Като дойде при мене някой такъв, аз трябва да си наложа голямо търпение, и той започва:
баба
му, майка му, баща му, сестра му, това направили, онова направили – ще угости света само с добро.
Всички християни казват: „А ние, християните от тази култура, мислим като християните в Америка, като хугенотите, ние сме учени, културни хора – изучаваме математика, астрономия, знаем какво става по небето“. Бог казва: „Добре, поставете тия благочестиви хора на новата култура на един изпит! “ И сега беше първият изпит. Видяхме културата на съвременните християни във време на войната. Ще кажете: „Е, това беше за онези, които са на бойното поле“.
към беседата >>
75.
Той ги изпита
,
НБ
, София, 16.12.1923г.,
У вас трябва да има такова непреодолимо желание, каквото у онази българка,
баба
Стана.
Като хванат някого, пред нищо не се спират. Да направят човека бял, не могат, но да го осакатят, могат, майстори са те. Сега всички, които ме слушате, си казвате: „Той трябва да каже нещо, с което светът да се спаси“. Е, знаете ли коя е спасителната дума? Аз мога да ви я кажа, но връзка трябва да има между вас, връзка трябва да има между всички неща.
У вас трябва да има такова непреодолимо желание, каквото у онази българка,
баба
Стана.
Доколко е верен този анекдот за баба Стана, бита ли е, не зная, но ще ви приведа този пример. Тази баба Стана, родом във Варненско някъде, била много любознателна. Макар и 80-годишна, отива един ден при учителя в селото и му казва: „Слушай, стара съм, 80-годишна, но сърцето ми се е запалило, искам да уча. Не можеш ли да ме приемеш в първо отделение, да се уча с твоите деца? “ – „Не мога, инспекторът не позволява.“ – „Но аз искам да се уча!
към беседата >>
Доколко е верен този анекдот за
баба
Стана, бита ли е, не зная, но ще ви приведа този пример.
Да направят човека бял, не могат, но да го осакатят, могат, майстори са те. Сега всички, които ме слушате, си казвате: „Той трябва да каже нещо, с което светът да се спаси“. Е, знаете ли коя е спасителната дума? Аз мога да ви я кажа, но връзка трябва да има между вас, връзка трябва да има между всички неща. У вас трябва да има такова непреодолимо желание, каквото у онази българка, баба Стана.
Доколко е верен този анекдот за
баба
Стана, бита ли е, не зная, но ще ви приведа този пример.
Тази баба Стана, родом във Варненско някъде, била много любознателна. Макар и 80-годишна, отива един ден при учителя в селото и му казва: „Слушай, стара съм, 80-годишна, но сърцето ми се е запалило, искам да уча. Не можеш ли да ме приемеш в първо отделение, да се уча с твоите деца? “ – „Не мога, инспекторът не позволява.“ – „Но аз искам да се уча! “ Учителят бил досетлив, казва ѝ: „Е, ще те приема като слушателка“.
към беседата >>
Тази
баба
Стана, родом във Варненско някъде, била много любознателна.
Сега всички, които ме слушате, си казвате: „Той трябва да каже нещо, с което светът да се спаси“. Е, знаете ли коя е спасителната дума? Аз мога да ви я кажа, но връзка трябва да има между вас, връзка трябва да има между всички неща. У вас трябва да има такова непреодолимо желание, каквото у онази българка, баба Стана. Доколко е верен този анекдот за баба Стана, бита ли е, не зная, но ще ви приведа този пример.
Тази
баба
Стана, родом във Варненско някъде, била много любознателна.
Макар и 80-годишна, отива един ден при учителя в селото и му казва: „Слушай, стара съм, 80-годишна, но сърцето ми се е запалило, искам да уча. Не можеш ли да ме приемеш в първо отделение, да се уча с твоите деца? “ – „Не мога, инспекторът не позволява.“ – „Но аз искам да се уча! “ Учителят бил досетлив, казва ѝ: „Е, ще те приема като слушателка“. Нали има такива, които идват в училищата да ревизират, слушат, за да одобрят или не методата на учителя.
към беседата >>
Обаче като излиза
баба
Стана от училището, всички деца се нахвърлят отгоре ѝ.
“ – „Не мога, инспекторът не позволява.“ – „Но аз искам да се уча! “ Учителят бил досетлив, казва ѝ: „Е, ще те приема като слушателка“. Нали има такива, които идват в училищата да ревизират, слушат, за да одобрят или не методата на учителя. Казва ѝ той: „Ще те приема като такава, която ще слуша, ще одобрява моя метод“. Влиза в училището, слуша тя.
Обаче като излиза
баба
Стана от училището, всички деца се нахвърлят отгоре ѝ.
Едно на гърба ѝ, друго я дърпа за ръцете. Казват ѝ: „Ти си дошла да се учиш с нас, какъв е твоят буквар? “ Но баба Стана е умна, тя помилва едно, помилва друго, и така всичките деца привикват с нея. Започва тя тихо и спокойно да се учи и свършва четирите отделения. Е, питам сега: Кой от вас, като баба Стана, при такива условия би имал доблестта да се учи с малките деца и с тях да свърши четирите отделения?
към беседата >>
“ Но
баба
Стана е умна, тя помилва едно, помилва друго, и така всичките деца привикват с нея.
Казва ѝ той: „Ще те приема като такава, която ще слуша, ще одобрява моя метод“. Влиза в училището, слуша тя. Обаче като излиза баба Стана от училището, всички деца се нахвърлят отгоре ѝ. Едно на гърба ѝ, друго я дърпа за ръцете. Казват ѝ: „Ти си дошла да се учиш с нас, какъв е твоят буквар?
“ Но
баба
Стана е умна, тя помилва едно, помилва друго, и така всичките деца привикват с нея.
Започва тя тихо и спокойно да се учи и свършва четирите отделения. Е, питам сега: Кой от вас, като баба Стана, при такива условия би имал доблестта да се учи с малките деца и с тях да свърши четирите отделения? Аз казвам: Такова непреодолимо желание трябва да има в човешката душа, за да се домогне човек до великата Истина, която може да реформира живота. Другото положение, което ни спъва, то е, че имаме особени разбирания, които се обуславят от външните условия. Ще ви дам следующия пример.
към беседата >>
Е, питам сега: Кой от вас, като
баба
Стана, при такива условия би имал доблестта да се учи с малките деца и с тях да свърши четирите отделения?
Обаче като излиза баба Стана от училището, всички деца се нахвърлят отгоре ѝ. Едно на гърба ѝ, друго я дърпа за ръцете. Казват ѝ: „Ти си дошла да се учиш с нас, какъв е твоят буквар? “ Но баба Стана е умна, тя помилва едно, помилва друго, и така всичките деца привикват с нея. Започва тя тихо и спокойно да се учи и свършва четирите отделения.
Е, питам сега: Кой от вас, като
баба
Стана, при такива условия би имал доблестта да се учи с малките деца и с тях да свърши четирите отделения?
Аз казвам: Такова непреодолимо желание трябва да има в човешката душа, за да се домогне човек до великата Истина, която може да реформира живота. Другото положение, което ни спъва, то е, че имаме особени разбирания, които се обуславят от външните условия. Ще ви дам следующия пример. Той се отнася до англичанина Джон Роз. Държи той своя неиздаден дневник и пише опитността си.
към беседата >>
Ще впрегнеш всичките си сили, като
баба
Стана, и на 80 години ще свършиш четирите отделения.
“ Не, ти имаш велик талант, сам можеш да си помогнеш, но ти искаш изведнъж. Не, не може изведнъж, полека, полека ще започнеш. Всичките неща се придобиват с много голям труд. Който мисли, че всичко лесно се добива, лъже се. Няма нищо по-мъчно от да добиеш Добродетелта, да добиеш Любовта, да добиеш Мъдростта, да обичаш Истината.
Ще впрегнеш всичките си сили, като
баба
Стана, и на 80 години ще свършиш четирите отделения.
Тия деца ще скачат по главата ти отгоре, но ти ще знаеш как да ги укротяваш. Децата, това са твоите мисли. Казваш: „Какво ще правя с тия мои мисли? “ „Той го изпита, защо си знаеше какво щеше да прави.“
към беседата >>
Нека остане у вас образът на
баба
Стана, образът на Джон Роз, образът на този благородния човек в гората и красивата жена!
Така и Мойсей отиде в пустинята и прекара там 40 години, за да изкупи своето престъпление. Тъй е било в старо време, но сега тези 40 години могат да се съкратят. Да оставим това настрана! Аз не искам да оставя във вас тази последна мисъл, понеже хубавото, което ви говорих, ще се изгуби. Забравете туй!
Нека остане у вас образът на
баба
Стана, образът на Джон Роз, образът на този благородния човек в гората и красивата жена!
Само с тези образи може да се създаде благото на човешката душа, само така може да се създаде безсмъртието. Добие ли се безсмъртието, само тогава ще можем да се запознаем с Истината. Дотогава, докато умираме, Истината е недостъпна за нас. Истината е достъпна само за безсмъртните хора! Ако някой, който и да е, ти каже, че Истината може да се добие от смъртните хора, този брат да ме извини, нека поне прочете книгата на живота.
към беседата >>
Зная, че като ме срещнете там в гората, ще постъпите точно тъй, както
баба
Стана, точно тъй, както Джон Роз, точно тъй, както непознатия в гората, възвишен във всичките свои постъпки.
Така ще ви изпитам. Сега ви говоря от интимен характер и ви казвам: Така ще ви изпита Господ! Една ваша приятелка или един ваш приятел, който ви обича, без да знаете това вие, ще ви срещне в гората, да види дали го обичате или мислите нещо друго. И тъй, Христос ще ви изпита. Сега аз съм напълно уверен във вас, няма да хвърля съмнение, защото нямам противни доказателства.
Зная, че като ме срещнете там в гората, ще постъпите точно тъй, както
баба
Стана, точно тъй, както Джон Роз, точно тъй, както непознатия в гората, възвишен във всичките свои постъпки.
И тогава ще кажа: Ето бъдещият човек, ето бъдещата раса, ето бъдещата култура! Това е Царството Божие. То може да дойде вече на земята.
към беседата >>
76.
Нашите длъжници
,
НБ
, София, 30.12.1923г.,
Гледам, някой взел, пази грижливо роклята на
баба
си, с която се венчала.
Онези, които проверяват този закон, са видели, че е така. Сега няма да се спирате пред себе си, да се питате: „Защо трябва да му прощавам греховете? “ Не, ще се запитате: „Какво трябва да направя? “ Ще си отговорите: „Аз трябва да изхвърля от душата си всичките нечистотии“. Иван, Драган, Петко, това са една мъртва кост, изхвърли парцалите им навън, нищо повече!
Гледам, някой взел, пази грижливо роклята на
баба
си, с която се венчала.
Тя скъсана, изпояли я молците, но той взел тези малки парченца, пази ги като богатство. Настрана трябва да стои туй нещо! Вземи, изхвърли всички тия парцали навън! Аз мисля, че ако вие очистите вашите къщи, и по буква, и по дух от всичките тия парцали, вие ще се освободите от много нещастия. Аз зная мнозина хора, които плащат надници до около 500 лева за пренасянето на тия парцали от едно място на друго, държат ги.
към беседата >>
Всичките тези дрипели на
баба
си, на майка си, аз турям в пещта и поставям следното правило: В моята стая се окачват само нови дрехи, старите дрехи – навън!
В природата има един закон: Всичко старо трябва да се преработи. Хвърлете всичките парцали, които имате! Този съгрешил, онзи съгрешил. Петко, Стоян, Драган, съгрешили – всичко туй в пещта. После, ще седнеш със свободна душа и ще кажеш: „Аз съм свободен“.
Всичките тези дрипели на
баба
си, на майка си, аз турям в пещта и поставям следното правило: В моята стая се окачват само нови дрехи, старите дрехи – навън!
Сега вие, като хора на старата култура, ще кажете: „Тъй, ами все ново отде ще се намери? “ Когото срещнеш, казва: „Не може да се живее чист живот. Човек е роден в плът и кръв, все ще сгреши нещо. После, туй старичкото, на баба, трябва! “ Там е всичката ни погрешка!
към беседата >>
После, туй старичкото, на
баба
, трябва!
После, ще седнеш със свободна душа и ще кажеш: „Аз съм свободен“. Всичките тези дрипели на баба си, на майка си, аз турям в пещта и поставям следното правило: В моята стая се окачват само нови дрехи, старите дрехи – навън! Сега вие, като хора на старата култура, ще кажете: „Тъй, ами все ново отде ще се намери? “ Когото срещнеш, казва: „Не може да се живее чист живот. Човек е роден в плът и кръв, все ще сгреши нещо.
После, туй старичкото, на
баба
, трябва!
“ Там е всичката ни погрешка! Чудни сте вие! „Не може без грях.“ Може, може. Туряте си на ума, че трябва да поправяте беневреците на вашите баби. – Може, може и без тях.
към беседата >>
77.
Едно ти не достига!
,
НБ
, София, 6.1.1924г.,
„Дала
баба
5 пари да се хване на хорото, сега дава 10 пари, не я пущат.“ Който се хване на хорото, трябва да се ожени.
Всеки един от нас да каже: „Аз искам да намеря смисъла на живота“. Но сега да не каже някой на жена си: „Аз слушах днес Учителя, държа една хубава беседа, и от днес вече нямам нищо общо с тебе“. А, нищо общо нямаш! Досега си имал, а отсега нямаш нищо общо. Не е така.
„Дала
баба
5 пари да се хване на хорото, сега дава 10 пари, не я пущат.“ Който се хване на хорото, трябва да се ожени.
Защо се създадоха хората? Хората представят нещо като ония дервишки танци, на които се въртят, докато паднат в транс. Някой път някой се хване на хорото и като се върти, върти, върне се у дома си, хване се за сърцето и казва на майка си: „Не мога да живея“. – „Какво има? “ – „Мъчно ми е.“ Ако е мома, и тя не може да живее, и тя паднала в транс.
към беседата >>
78.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
– Страхът,
бабам
.
Страхът, това е една сила, която дава подтик на човешката разумност. Само страхливите хора могат да бъдат учени хора. И ние сме учени, защото сме страхливи. И действително, извадете страха от който и да е човек, и той не може да стане учен. Ами онзи ученият търговец-финансист, защо е станал такъв?
– Страхът,
бабам
.
Страхът е, който го кара да държи сметка за всичко. Страх го е да не остане гладен, гол, бос, да не се изложи пред обществото. Онзи ученик защо учи? – От страх учи. Онзи на бойното поле защо се бие, защо воюва?
към беседата >>
Ние сме икономисти, един ден да работиш и после – Аллах-
бабам
– осигурена работа!
Днес си гладен, за обяд ще те нахранят, а за утре вече е друг въпрос. Там за пари не те уславят на работа. Ако отидеш на лозето, ще работиш без пари, ще оставят на твоята добра воля и като се върнеш вечерта, ще те нагостят много добре, без да ти платят нещо. Но законът у тях е следният: Този човек, у когото си работил веднъж, можеш през целия си живот да отиваш да ядеш при него. Ще кажете: „А, то е много добре.
Ние сме икономисти, един ден да работиш и после – Аллах-
бабам
– осигурена работа!
“ И тъй, трябва да оставим този ангел на Любовта да се докосне до вашите сърца. Днес е денят! Но във вас не трябва да има туй състояние, от което хората полудяват. Полудяването в света произтича от един закон: щом човек се раздвои в своите убеждения, той полудява.
към беседата >>
Казват: „Тя е
баба
, плаче“.
А щом се засмее, казвам: Ти още граматиката учиш. Щом видя сълзите ѝ, казвам: Тя е на правата страна, тя чрез въздишки мисли. Казват: „Слабохарактерна е“. Не, онези, мъж или жена, които плачат и въздишат, в моите очи ги турям много високо. Чудни са хората!
Казват: „Тя е
баба
, плаче“.
Питам: Какво щеше да бъде, ако времето не плачеше, ако слънцето не печеше? Ами че тогава печенето на слънцето не е ли бабешка работа? То е същият закон. Плаче човек, но в тия сълзи се крие нещо. Някой път и небето плаче, но в тия сълзи растат цветята, зреят плодовете и ние живеем и растем.
към беседата >>
79.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
Хубаво, защо на старата
баба
не искате да задържите за по-дълго време ръката ѝ, а бързате?
Вие със своето незнание може да разрушите най-хубавото нещо. Ако вие задържите за по-дълго време ръката на една съвременна млада жена, може да развалите най-хубавото ѝ настроение. Ако задържите една минута ръката ѝ, тя веднага ще си състави добро понятие за вас. Питам: Защо трябва да задържите за по-дълго време ръката ѝ? Ще кажете: „От обич“.
Хубаво, защо на старата
баба
не искате да задържите за по-дълго време ръката ѝ, а бързате?
Не, това не е философия. Когато аз задържам ръката на една млада жена, това е користолюбие. Когато ме хване един апаш, един разбойник, и каже: „Горе ръцете! “ – защо прави това? – Бръква в джоба ми, за да ме обере.
към беседата >>
80.
Царството Божие се благовества
,
НБ
, София, 17.2.1924г.,
Но една стара
баба
, за нещастие, разваля любовта им.
От баща ти остана цял палат, а тази малка къщичка, която имаш, тя се дължи на твоя ум, на твоето сърце. В човека трябва да има един благороден порив. Ще ви приведа един пример из английския живот. Някой си богат англичанин, от високо произхождение, лорд, се влюбва в една мома. Наричал се Харитон.
Но една стара
баба
, за нещастие, разваля любовта им.
Оттам насетне той така намразил старите баби и жени, че турил в дома си едно правило: „За в бъдеще стара жена в къщата ми да не стъпва! “ И си удържал правилото. Оженва се за друга жена, ражда му се син. Нарекли го Денис Харитон – благороден момък, отлично възпитан. Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна баба, сляпа, изоставена.
към беседата >>
Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна
баба
, сляпа, изоставена.
Но една стара баба, за нещастие, разваля любовта им. Оттам насетне той така намразил старите баби и жени, че турил в дома си едно правило: „За в бъдеще стара жена в къщата ми да не стъпва! “ И си удържал правилото. Оженва се за друга жена, ражда му се син. Нарекли го Денис Харитон – благороден момък, отлично възпитан.
Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна
баба
, сляпа, изоставена.
Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал да ѝ помогне, но като знаял характера на баща си, че стари жени не приема в дома си, взел да мисли как да я спаси. Той не знаял причината защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея в ума, как да постъпи. Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича бабата: купува ѝ един воал, туря го на лицето ѝ, хваща я под ръка, завежда я у дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин да разгледа и се запознае с всичко, но да я не смущавате“. Завежда я в стаята си и я заключва. Майка му си казала: „Как тъй инкогнито!
към беседата >>
Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича
бабата
: купува ѝ един воал, туря го на лицето ѝ, хваща я под ръка, завежда я у дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин да разгледа и се запознае с всичко, но да я не смущавате“.
Оженва се за друга жена, ражда му се син. Нарекли го Денис Харитон – благороден момък, отлично възпитан. Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна баба, сляпа, изоставена. Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал да ѝ помогне, но като знаял характера на баща си, че стари жени не приема в дома си, взел да мисли как да я спаси. Той не знаял причината защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея в ума, как да постъпи.
Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича
бабата
: купува ѝ един воал, туря го на лицето ѝ, хваща я под ръка, завежда я у дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин да разгледа и се запознае с всичко, но да я не смущавате“.
Завежда я в стаята си и я заключва. Майка му си казала: „Как тъй инкогнито! “ – „Няма да се интересувате от нея“, казва синът. А всички се интересуват: колко ли е красива, от какво ли произхождение ще бъде и т.н. Синът влиза, излиза, все я заключва.
към беседата >>
– Както това на лордовия син към тази сляпа
баба
.
И колко мъчно е по някой път да извършим добро! Не е достатъчно само да се извърши туй добро. Да направиш едно добро някому, да дадеш 20–50–100,000 лева и веднага да пишат всички вестници за това, да те похвалят – това е много лесно, но да направиш едно добро, без да знае някой, и при това да се засегне твоята чест, това малцина могат го направят. Как мислите вие? Когато Христос реши да слезе на земята да помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората?
– Както това на лордовия син към тази сляпа
баба
.
На какво мязаше човечеството, когато слезе Христос? – На една 80-годишна сляпа баба, натоварена с грехове. Във времето, когато дойде Христос, цялото човечество клонеше да погине. Всички онези изостанали души бедстваха да останат назад, да се спре тяхната еволюция. Много пъти хората казват, че еволюират, но между еволюция и преживяване има много голяма разлика.
към беседата >>
– На една 80-годишна сляпа
баба
, натоварена с грехове.
Да направиш едно добро някому, да дадеш 20–50–100,000 лева и веднага да пишат всички вестници за това, да те похвалят – това е много лесно, но да направиш едно добро, без да знае някой, и при това да се засегне твоята чест, това малцина могат го направят. Как мислите вие? Когато Христос реши да слезе на земята да помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората? – Както това на лордовия син към тази сляпа баба. На какво мязаше човечеството, когато слезе Христос?
– На една 80-годишна сляпа
баба
, натоварена с грехове.
Във времето, когато дойде Христос, цялото човечество клонеше да погине. Всички онези изостанали души бедстваха да останат назад, да се спре тяхната еволюция. Много пъти хората казват, че еволюират, но между еволюция и преживяване има много голяма разлика. Някой път казват: „Да преживее човек нещо! “ Има два вида преживявания.
към беседата >>
НАГОРЕ