НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
618
резултата в
381
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Христос ще дойде и ще се прояви
,
ИБ
, Бургас, 3.2.1915г.,
Англичани
и германци искат едни други да се смажат.
2.
Солта
,
НБ
, София, 25.3.1917г.,
Англичанинът
поискал да си дигне главата, да види какво правят наоколо му, но тигрицата рекла: „Не гледай нагоре, няма нищо, аз уча децата си“.
3.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Англичанинът
пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец.
Англичанинът
извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си.
4.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
Англичанинът
, като ги видял, веднага обърнал внимание на посоката, от която идели, и като разбрал, че идат от изток, веднага задигнал чантата си и взел първия параход, да отиде да ги изследва.
5.
Правият път
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
Англичаните
казват: „Присъства с тялото си, а отсъства с ума си.“ Питам: къде е умът?
6.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 9.5.1920г.,
Англичанинът
минава за честен, а българинът се отличава със своята искреност.
7.
Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
Англичаните
казват: „Лоша поличба е, когато петелът не пее!
8.
Любовта
,
НБ
, София, 27.2.1921г.,
Англичаните
казват: Горделива плът, болезнена плът, т.е.
Англичаните
казват: "Горделива плът, болезнена плът", т. е.
(втори вариант)
9.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
Англичаните
от време-навреме им отварят по едно малко прозорче, отдето иде малко светлина.
Англичаните
наричат това състояние „backsliders“ т.е.
Англичанитѣ
ѝ даватъ по малко, отварятъ ѝ по едно прозорче.
(втори вариант)
10.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Англичанитѣ
казватъ: „сингъл майндет“.
(втори вариант)
11.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Англичанинътъ
изпраща слугата си при руснака и той му казва: „Господине, слѣдъ като прочетете вѣстника, дайте да го занеса на господаря си и той да го прочете.“ Тѣзи двама души не се безпокоятъ, че се забатачили, разрѣшаватъ сериозни въпроси.
(втори вариант)
12.
Пробуждане на колективното съзнание
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1921г.,
Англичаните
са разбрали това до известна степен.
13.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Англичанинът
, и той казва: „Английска кръв тече“.
14.
Още по-блажени са!
,
НБ
, София, 4.12.1921г.,
Англичаните
казват: „Ясно, точно и определено трябва да говорим“.
15.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
Англичанинът
, обаче, никога не може да каже „Обичам те“.
(втори вариант)
16.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
Англичаните
някой път се събуят боси, правят си упражнението.
17.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Англичаните
са изработили точност.
18.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
Англичаните
казват: „Времето е злато", а туй на съвременен език значи: времето носи пари, защото придобива знание.
(втори вариант)
19.
Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не
,
НБ
, София, 14.1.1923г.,
Англичанитѣ
иматъ този характеръ.
20.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Англичанинътъ
, като става сутринъ отъ леглото си, не пита ли жена си: Слънцето изгрѣ ли?
21.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Англичанинът
е бърз, не губи секунда и казва: Времето е пари.
(втори вариант)
22.
Съмнение и воля
,
ООК
, София, 11.2.1923г.,
Англичаните
казват: „С една идея и с един другар“.
23.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Англичанинътъ
чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви да му прехапе рѫката.
24.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Англичанинътъ
бѣгалъ, автоматътъ все подире му.
25.
Най-добрият метод / Най-добрият метод в природата за човека
,
МОК
, София, 4.4.1923г.,
Англичанинът
е точен на думата си: каже ли ви, че ще се срещнете в 4 ч., точно в това време той ще бъде на определеното място – нито минута по-рано или по-късно.
Англичанинът
като каже, той е точно на времето.
(втори вариант)
26.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Англичанитѣ
сѫ точни въ това.
27.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Англичанинът
е изработил тази точност в себе си.
28.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Англичанинът
изпраща слугата си до руснака, с молба: „Господине, моят господар ви моли да имате добрината след прочитане на вестника да му услужите, и той да го прочете“.
29.
Школата и развитието на ученика
,
ООК
, София, 26.12.1923г.,
Англичанинът
казва: „Действително, аз зная, че Бог е всесилен, че Той може да направи нещата от нищо, но все-таки, нека турим един корен към земята, да се закрепи това нищо.“ И затова турят този корен надолу – g.
Англичанинът
, който има само един корен, какъв може да бъде?
Англичанинът
е весел, когато корабите му са пълни, а евреинът е весел, когато дюкянът му е пълен със стока.
30.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
Англичаните
в първо време бяха герои, но после в хоризонтално положение дрехите им.
31.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
Англичанинът
ще каже, че същественото е да бъдеш
англичанин
.
32.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 18.5.1924г.,
Англичанинът
Стет, който потъна с парахода „Титаник", трябва да направи съобщение между физическия и духовния свят.
33.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
Англичаните
, американците били идеални хора.
Англичаните
, американците били идеални хора.
(втори вариант)
34.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Англичанинътъ
изпраща слугата си при руснака съ порѫчка: „Господарьтъ моли, като свършите вѣсника, да го дадете и нему“.
Англичанинът
изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника, да го дадете и на него.“ Така трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала.
(втори вариант)
35.
Двата закона
,
КД
, София, 2.11.1924г.,
Англичаните
ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки.
36.
Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!
,
НБ
, София, 9.11.1924г.,
Англичанитѣ
казватъ: ние не можемъ да дадемъ двойна фактура, ние сме честенъ, благороденъ народъ!
Англичаните
казват: Ние не можем да дадем двойна фактура, ние сме честен, благороден народ!
(втори вариант)
37.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Англичанинъ
съмъ, казва нѣкой.
Англичанинътъ
, когато дойде да се бие, той ще свие юмрука си, ще удари другия по носа и само ще го разкървави.
Англичанин
съм, казва някой.
(втори вариант)
Англичанинът
, когато дойде да се бие, той ще свие юмрука си, ще удари другия по носа и само ще го разкървави.
(втори вариант)
38.
Божественото буталце
,
МОК
, София, 21.12.1924г.,
Англичаните
казват: "Юбилеен ден ще бъде то." Най-голямата радост, която вие може да почувствате в тази черупка, такава радост, такова скачане, каквото не може да си представи човек.
Англичаните
казват в такива случаи: „Това ще бъде юбилеен ден за мене.“ Това е най-голямата радост, която вие можете да почувствате в тази черупка.
(втори вариант)
Англичанитѣ
казватъ: “Юбилеенъ день ще бѫде то.” Най-голѣмата радость, която вие може да почувствувате въ тази черупка, такава радость, такова скачане, каквото не може да си прѣстави човѣкъ.
(втори вариант)
39.
Законът на внушението. Закон за равновесието / Закон за внушение и закон за равновесие
,
МОК
, София, 28.12.1924г.,
Англичаните
го наричат: „място на постоянно безпокойство.“ Когато дойдат тия състояния, ще ги познавате, те са на сърцето.
Англичаните
наричат сърцето място на постоянно безпокойство.
(втори вариант)
40.
Положителни и отрицателни състояния на живота
,
ООК
, София, 14.1.1925г.,
Англичанинът
употребява думата сей, която значи „кажи на мене“.
41.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Англичанитѣ
употрѣбяватъ израза: душитѣ сѫ тъй вѣчни, както и Богъ е вѣченъ.
Англичаните
употребяват израза: душите са тъй вечни, както и Бог е вечен.
(втори вариант)
42.
Отличителните черти на човешката интелигентност
,
ООК
, София, 25.2.1925г.,
Англичаните
искат по този начин да се прославят.
43.
Придатъците на разумния живот
,
ООК
, София, 25.3.1925г.,
Англичанинът
обаче е точен като часовник.
44.
Три вида служене
,
ООК
, София, 23.12.1925г.,
Англичанинът
казва: „Дето няма равновесие, там има смърт." Това означава буквата d, с която те пишат думата смърт.
45.
Изваждане / Изваждането
,
МОК
, София, 17.1.1926г.,
Англичаните
обаче са предприели много експедиции към Хималаите и не престават още да предприемат такива.
46.
Гласни и съгласни букви / Гласните и съгласните букви
,
МОК
, София, 24.1.1926г.,
Англичаните
обичат да съкращават думите, затова често си служат със слога ма.
Англичаните
, които обичат да съкращават думите, казват само "ма".
(втори вариант)
47.
Свидетелството Негово
,
НБ
, София, 31.1.1926г.,
Англичаните
са точни.
Англичанинът
като даде дума, че в толкова и толкова часа ще даде представление, или някакъв обяд, или никаква вечеря, той ще бъде точен на времето, ще издържи думата си.
Англичанинът
, когато иска да удържи на своята чест, и гости да му дойдат, ще им каже: ще ме извините, в толкова и толкова часа имам работа, ще изляза да си я свърша!
48.
Познат от Него
,
НБ
, София, 7.2.1926г.,
Англичаните
седят по-високо от българите, но ако ги сравните с онези култури, които ще дойдат за в бъдеще, те са още далеч от тях.
49.
Бъдете съвършени!
,
НБ
, София, 21.2.1926г.,
Англичанинът
, като обещае да направи нещо, и гости да му дойдат, той се извинява, като им казва: господа, ще ме извините, в толкова часа имам обещание да се срещна с едно лице, затова ще изляза.
50.
Форми на съзнанието. Трите съзнания / Трите съзнания
,
МОК
, София, 14.3.1926г.,
Англичаните
турят „ch", българите са вземали в началото „х", „h" у българите е обърнато „у".
(втори вариант)
51.
Жива реч / Живата реч
,
МОК
, София, 21.3.1926г.,
Англичанинът
обаче, щом започне една работа, непременно ще я свърши докрай.
Англичаните
имат "come", "към" значи "ела".
(втори вариант)
Англичаните
завършват с "Т", със същественото, с големите противоречия, с върховете и с долините.
(втори вариант)
52.
Закон на съпоставянето
,
НБ
, София, 21.3.1926г.,
Англичанинът
като те срещне казва: ти трябва да мислиш добре!
53.
Мозъчни наслоявания
,
ООК
, София, 24.3.1926г.,
Англичаните
и американците, напротив, не отдават никакво почитание на хора с бради и мустаци.
54.
Добро и свобода
,
МОК
, София, 28.3.1926г.,
Англичанинът
започва добре и свършва добре.
Англичанинът
обмисля нещата добре.
Англичанинът
, той идва на времето си.
(втори вариант)
Англичаните
не бързат, те пращат своите хора да проучат, и после всички го приемат, но като възприемат нещо, най-хубаво го направят.
(втори вариант)
55.
Място на добродетелите
,
МОК
, София, 9.5.1926г.,
Англичаните
употребяват думата профейн в смисъл на светски човек, на когото не може да се разчита.
56.
Ще ми изявиш
,
НБ
, София, 16.5.1926г.,
Англичаните
се отличават по своята сила и разумност!
57.
Имената са ви записани
,
СБ
, София, 25.8.1926г.,
Англичаните
, които минават за ексцентрични хора, често правят такива опити за укротяване на животни в Индия и в Африка.
58.
Път към свобода
,
МОК
, София, 31.10.1926г.,
Англичанинът
казва: Каквото обикновените хора могат да направят, и аз мога да го направя.
Англичанинът
казва: «Каквото обикновените хора могат да направят, и аз мога да го направя.
(втори вариант)
59.
Глас в пустинята
,
НБ
, София, 12.12.1926г.,
Англичаните
са доблестни хора.
60.
Живот, сила и интелигентност
,
МОК
, София, 26.12.1926г.,
Англичаните
казват: «stomach», а имате думата «belly» за корем.
(втори вариант)
Англичанинът
казва: «Аз се гордея, че съм
англичанин
», но същевременно значи и «язва».
(втори вариант)
61.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
Англичанинът
казва: Ако брадата ме спъва да вляза в Царството Божие, аз ще я обръсна – нищо повече!
62.
Слънцето не ще зайде
,
НБ
, София, 27.2.1927г.,
Англичанин
отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: Сър, за колко лева можеш да ме кредитираш?
Англичанинът
започнал да се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума.
63.
Силните течения
,
ООК
, София, 9.3.1927г.,
Англичанинът
е горд, не отстъпва лесно.
64.
Планетни влияния
,
МОК
, София, 27.3.1927г.,
Англичанинът
– Марсианец, сладки и кисели обича.
(втори вариант)
65.
Екскурзиите и слънцето
,
ИБ
, София, 26.4.1927г.,
Англичаните
и американците са разрешили този въпрос много хубаво.
66.
Координиране на силите / Координация на силите
,
МОК
, София, 8.5.1927г.,
Англичанинът
, който е практичен, като го обиди някой, веднага се разправя с него - удари го един-два пъти в лицето и въпросът се свършва; и другият му отговаря със същото.
Англичаните
, които са много практични, щом срещне някого, който го е обидил, казва: «Господине!
(втори вариант)
67.
Що искате?
,
НБ
, София, 22.5.1927г.,
Англичаните
имат високо мнение за себе си, те са подобни на старите римляни.
Англичанинът
е практичен човек.
Англичанинът
веднага взима чантата, тръгва към мястото, изважда бинокъла си и започва да изследва какво е това, което хвърчи.
Англичанинът
от памтивека още е образувал тези качества в себе си.
68.
Трениране
,
МОК
, София, 5.6.1927г.,
Англичаните
не търсят своето щастие по пътя на славяните и не може да го търсят.
(втори вариант)
69.
Типове и образи
,
МОК
, София, 12.6.1927г.,
Англичаните
две минути определиха, след войната, да отправят ума си към Бога.
(втори вариант)
Англичаните
дойдоха до две минути и онези финансисти изчисляват за две минути колко загуба имат.
(втори вариант)
70.
Връзка на съзнанието
,
ООК
, София, 15.6.1927г.,
Англичаните
са определили тия две минути за вътрешна, духовна работа, под ръководството на своя духовен ръководител.
71.
Денят Господен
,
НБ
, София, 11.9.1927г.,
Англичаните
оставаха учудени, когато виждаха, че германците знаят, по какво направление ще вървят техните параходи.
72.
Призови Симона!
,
НБ
, София, 16.10.1927г.,
Англичаните
, които са големи критици, поставили силна стража в стаята, дето била касата, но на сутринта намерили бедния човек пред касата.
Англичаните
направиха няколко опити да се качат на Монт Еверест, но не успяха.
73.
Ни мъж, ни жена
,
НБ
, София, 20.11.1927г.,
Англичанин
ли е този човек?
74.
Идат дни
,
НБ
, София, 25.12.1927г.,
Англичаните
предприеха няколко експедиции за Монт-Еверест, но не можаха да се качат на него.
75.
Сфинксът. Начало и край на нещата
,
ООК
, София, 21.3.1928г.,
Англичаните
имат мощен дух.
76.
Смени в природата
,
ООК
, София, 14.11.1928г.,
Англичанинът
я пише с четири букви: Love.
Англичанинът
бърза.
77.
Сам Отец
,
НБ
, София, 24.3.1929г.,
Англичаните
употребяват израза ”вечно възобновяване на живота.” Това означава ”вечно производство.” Ако този процес не се разбере, и любовта няма да се разбере.
78.
Противоположни процеси
,
ООК
, София, 3.4.1929г.,
Англичаните
пък се боксират.
Англичанинът
не е надрасъл, не е решил да умре гладен и да не яде другите.
(втори вариант)
79.
Ела след мене!
,
НБ
, София, 5.5.1929г.,
Англичанинът
седи в едно купе на трена, пътува за някъде.
Англичанинът
забелязал това нещо, но понеже не познавал спътника си, не посмял да го събуди и да обърне вниманието му, че дрехата му се запалила.
80.
Аксиома на живота / Една аксиома
,
ООК
, София, 8.5.1929г.,
Англичаните
имат "форс".
(втори вариант)
81.
Що трябва да речете
,
НБ
, София, 28.7.1929г.,
Англичанинът
разбира тази дума по-добре от българина.
82.
Служене, почит и обич
,
МОК
, София, 30.8.1929г.,
Англичаните
въобще обичат бокса.
(втори вариант)
83.
Стотникът
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
Англичаните
ядат по три пъти на ден, а лордовете по четири пъти, но това не говори за никаква висока култура.
Англичаните
например ядат по три пъти на ден, но лордовете и тия от високо произхождение ядат по четири пъти на ден.
(втори вариант)
84.
Дух Господен / Духът Господен
,
НБ
, София, 29.9.1929г.,
Англичанинът
Хиншън изучавал, десет години наред, четвъртото измерение, но въпреки това, не могъл да си обясни, къде се намира духовният свят и къде – Божественият.
85.
Органическо злато / Златото в кръвта (Органическо злато)
,
МОК
, София, 4.10.1929г.,
Англичанинът
се състезава за някаква златна чаша.
(втори вариант)
86.
Забранихме му
,
НБ
, София, 6.10.1929г.,
Англичаните
ядат в два часа.
(втори вариант)
87.
Вечното благовестие
,
НБ
, София, 13.10.1929г.,
Англичаните
по този случай ще се изразят по-рязко.
(втори вариант)
88.
Блажени са очите и ушите
,
НБ
, София, 27.10.1929г.,
Англичаните
казват - ти си в една плоскост, ще паднеш на гърба си.
(втори вариант)
89.
Сторете да насядат
,
НБ
, София, 10.11.1929г.,
Англичаните
, в една своя песен, казват: Дом бащин – дом мой.
90.
Влязоха в ладията
,
НБ
, София, 24.11.1929г.,
Англичаните
са дошли вече до тази Божествена идея и посвещават малка част от времето си за Бога.
Англичаните
например са дошли вече до тази идея, те искат да я прокарат.
(втори вариант)
91.
Светли и тъмни действия / Двамата бакали
,
ООК
, София, 15.1.1930г.,
Англичаните
казват: Законите на Англия са закони на природата.
Англичаните
имат "кът", и българите имат кът - кът, да седи някъде, да има място.
(втори вариант)
Англичанинът
е по- практичен.
(втори вариант)
Англичаните
, като ходиха да изследват Хималаите, намериха, че на места има студ, който ги вмразяваше, но и по височините имаше места, на които топлината беше 25-30 градуса топлина.
(втори вариант)
Англичаните
имат „кът", и българите имат кът - кът да седи някъде, да има място.
(втори вариант)
Англичанинът
е по-практичен.
(втори вариант)
Англичаните
, като ходиха да изследват Хималаите, намериха, че на места има студ, който ги вмразяваше, но и по височините имаше места, на които топлината беше 25-30 градуса топлина.
(втори вариант)
92.
Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята
,
МОК
, София, 24.1.1930г.,
Англичанинът
бил лорд, а другият руски княз.
(втори вариант)
Англичанинът
седи спокоен, но изпраща своя кочияш при руснака и му казва: “Тъй ми се случи, че нямам у себе си вестници, но ще те моля, като прочетеш вестника си, прати ми го, да го прочета и аз.” Те не мислят, че трябва да вървят.
(втори вариант)
Англичанинът
казва: “Много ще ми бъде приятно да имам една руска каруца.” И руснакът казва: “И на мене ще ми бъде приятно да имам една английска каруца.” Качват се двамата на разменените каруци и се разрешава въпросът.
(втори вариант)
93.
Махалото
,
ООК
, София, 29.1.1930г.,
Англичаните
казват.
(втори вариант)
94.
Новото в живота
,
ООК
, София, 19.2.1930г.,
Англичанинът
казва: "Hey." H - по тази река мостът е направен, може да минеш.
(втори вариант)
95.
Правилни форми
,
ООК
, София, 19.3.1930г.,
Англичанинът
мисли, че времето е нещо, което е свързано с пари.
(втори вариант)
96.
Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление)
,
ООК
, София, 9.4.1930г.,
Англичаните
имат "t".
(втори вариант)
97.
Светлина и знание / Знание и светлина
,
МОК
, София, 25.4.1930г.,
Англичанинът
, и той си има своя специфична черта, поради която той е
англичанин
.
(втори вариант)
98.
Доведете ми го тук
,
НБ
, София, 27.4.1930г.,
Англичаните
казват, че човек трябва да има само една свещена идея.
99.
Положително знание
,
ООК
, София, 30.4.1930г.,
Англичаните
казват диклайн.
(втори вариант)
100.
Основна мисъл / Основната мисъл (Същественото в живота)
,
МОК
, София, 6.6.1930г.,
Англичанинът
бил беден, а американецът - голям богаташ.
101.
Абсолютна вяра / Абсолютно доверие
,
ООК
, София, 18.6.1930г.,
Англичаните
го определят да преодолява всичките мъчнотии.
(втори вариант)
Англичаните
не турят двоеточието там, където българите го турят.
(втори вариант)
102.
Условия за растене
,
НБ
, София, 31.8.1930г.,
Англичаните
не са хора на чувствата.
103.
Иде Исус
,
НБ
, София, 5.10.1930г.,
Англичаните
, като не разбираха вътрешния велик, мощен закон, казваха: По какъвто и да е начин, Германия трябва да се спре в индустриално и търговско отношение.
104.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 10.12.1930г.,
Англичанинът
обърнал българското „л" малко надолу, с което иска да каже, че любовта не е само за небето, но и за земята.
Англичанинът
постъпва точно обратно: като си купува дреха, той гледа да е здрава, топла и доброкачествена.
105.
Разумността / Разумното
,
МОК
, София, 30.1.1931г.,
Англичаните
имат един израз, подразбира на квадрат е дошъл той, българите казват: На кръстопът е той.
(втори вариант)
106.
Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли
,
МОК
, София, 8.5.1931г.,
Англичанинът
вижда, че кокошката е снесла яйце, но дълго време мисли как да постъпи, на кого да го продаде.
Англичанинът
е хладнокръвен, спокоен.
Англичаните
в умствено отношение са създали идея, но те не са били носители на идеите.
(втори вариант)
Англичанинът
ще те разгледа, не бърза той да продаде яйцето.
(втори вариант)
Англичанинът
поглежда, дими, но той си мълчи.
(втори вариант)
107.
Новата епоха
,
МОК
, София, 15.5.1931г.,
Англичаните
пък разполагат с много земя, вследствие на което думите, с които си служат в речта, са повечето къси.
108.
Свобода на съзнанието
,
ООК
, София, 10.6.1931г.,
Англичаните
казват: „I am that I am“ – „Аз съм, който съм“.
109.
Учителю, да прогледам!
,
НБ
, София, 21.6.1931г.,
Англичаните
, например, които минаваха за трезв народ, и те изгубиха своето равновесие.
110.
Няма да угаси
,
НБ
, София, 15.11.1931г.,
Англичанинът
работел във фабрика и печелел на година по два милиона.
111.
Пред всичкия народ
,
НБ
, София, 13.12.1931г.,
Англичаните
казват „милк", българинът казва „мляко".
Англичанинът
казва „вин", българинът „вино".
112.
Вътрешното богатство
,
МОК
, София, 25.12.1931г.,
Англичаните
и западните народи са впрегнали светлината на работа.
(втори вариант)
113.
Доброто разположение
,
ООК
, София, 17.2.1932г.,
Англичаните
означават своята личност с местоимението “ай”.
Англичанинът
е практичен, казва “ай” – той цени времето.
Англичанинът
е практичен човек.
(втори вариант)
114.
Трите начала / Трите пътя
,
ООК
, София, 24.2.1932г.,
Англичанинът
, понеже е дошъл до края на своята индивидуалност, той изразява това с езика си.
(втори вариант)
Англичанинът
казва: "Ай ем, аз съм."
Англичанинът
ще каже: "Аз съм човек." Човек съм.
(втори вариант)
115.
Приложете Добродетел
,
НБ
, София, 13.3.1932г.,
Англичанин
е той, никога не си позволява да забогатее със своето знание.
116.
Начало на Мъдростта / Две състояния
,
ООК
, София, 16.3.1932г.,
Англичанинът
цени времето, въпреки това, пише думите по един начин, а ги изговаря по друг начин.
Англичаните
мислят, че ще говорят английски.
Англичаните
толкова години мислят, искат да изхвърлят някои букви, но не смеят да променят езика си, макар и да губят много време.
(втори вариант)
Англичанинът
ще каже - ако не го напишеш, че си невежа, ако го напишеш по правилата, ще каже, че си умен.
(втори вариант)
Англичаните
мислят, че като идат на небето, ще говорят на английски.
(втори вариант)
117.
Значение на числата
,
МОК
, София, 1.4.1932г.,
Англичанинът
ще познае, че си чужденец.
118.
Наклали огън
,
НБ
, София, 3.4.1932г.,
Англичанинът
казва: ще отидеш ли?
Англичанинът
казва: ще дойдеш ли?
119.
И видя там човек
,
НБ
, София, 12.6.1932г.,
Англичаните
се отличават с това, че съкращават думите, когато германците имат доста време, те имат доста дълги думи с по 50,60 букви.
Англичанинът
има преимущество в този свят.
120.
Погледът на Бога
,
МОК
, София, 17.6.1932г.,
Англичаните
си служат с една мярка "инч", приблизително два и половина сантиметра; французите си служат с метъра, приблизителна мярка – една 40-милионна част от земния меридиан.
121.
Творители на Словото
,
НБ
, София, 3.7.1932г.,
Англичанинът
е по-практичен.
122.
Видяхме славата
,
СБ
, София, 28.8.1932г.,
Англичаните
казват ... Французите казват пархасо.Така се е казвала свинята.
123.
Любов без ревност
,
СБ
, София, 31.8.1932г.,
Англичаните
са много претенциозни, и те имат много букви излишни.
Англичанинът
иска да каже, че човек не трябва да е страхливец.
(втори вариант)
Англичаните
са много претенциозни и те имат много излишни букви.
(втори вариант)
124.
Като дете
,
НБ
, София, 23.10.1932г.,
Англичаните
, които са толкова обективни, преди да започне работа, някоя търговска операция, ще отиде при някой астролог, да каже дали звездите и планетите ще му помагат.
Англичаните
, които са толкова обективни, преди да започнат работа, някоя търговска операция, отиват при астролог, да каже дали звездите и планетите ще им помагат.
(втори вариант)
125.
Ето отрока
,
НБ
, София, 6.11.1932г.,
Англичаните
, преди да дойдат на земята, не бяха
англичани
, те отпосле станаха
англичани
.
Англичаните
преди да дойдат на земята не бяха
англичани
, те отпосле станаха
англичани
.
(втори вариант)
Англичанин
съм.
(втори вариант)
126.
Силата на ума
,
МОК
, София, 25.11.1932г.,
Англичанинът
взел man.
(втори вариант)
127.
Зависимост в природата / Зависимост на мислите и чувствата от постъпките (Зависимост в природата)
,
МОК
, София, 2.12.1932г.,
Англичанинът
има особено отношение към гостите.
Англичанинът
се отличава с една черта - той има особено отношение към гостите.
(втори вариант)
Англичанинът
може да има 10 души приятели на гости, но той има даден ангажимент, оставя ги и излиза, никак не се извинява.
(втори вариант)
128.
Яви им се
,
НБ
, София, 4.12.1932г.,
Англичанинът
, след като умре, какъв ще бъде?
Англичанинът
след като умре, какъв ще бъде?
(втори вариант)
129.
Първото място
,
НБ
, София, 5.2.1933г.,
Англичаните
казват ман, българинът казва мъж.
Англичаните
казват - "a man"**, а българите "мъж".
(втори вариант)
130.
Мир на този дом
,
НБ
, София, 5.3.1933г.,
Англичанинът
казва на французина: „Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси?
Англичанинът
казва на французина: Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси?
(втори вариант)
131.
Затвор и освобождение
,
МОК
, София, 10.3.1933г.,
Англичаните
имат външно самообладание.
Англичаните
имат външно самообладание.
(втори вариант)
132.
Общи и частни положения
,
МОК
, София, 17.3.1933г.,
Англичанинът
го пести.
133.
Полза от знанието / Ползата от знанието
,
ООК
, София, 12.4.1933г.,
Англичаните
го наричат „денди дуд“, българите го наричат „гидия“.
(втори вариант)
134.
Живот вечен
,
НБ
, София, 16.4.1933г.,
Англичаните
казват кел шоз, значи нему да се покаже.
Англичанинът
разбира, че иска да му се покаже нещо, но първата дума няма да разбере.
Англичаните
казват: Келшоз - значи нему да се покаже.
(втори вариант)
Англичанинът
разбира, че иска да му се покаже нещо, но първата дума няма да разбере.
(втори вариант)
135.
Праведният ходи в целостта си / Праведният ходи
,
НБ
, София, 2.7.1933г.,
Англичаните
са давали милиони, за да се доберат до техните тайни учения.
(втори вариант)
136.
Мъдростта съгради
,
НБ
, София, 9.7.1933г.,
Англичанинът
дълго време го наблюдавал как той ту приближавал, ту отдалечавал оръжието.
(втори вариант)
Англичанинът
подписал един чек и му казал: Дайте револвера си.
(втори вариант)
Англичанинът
му дал чек за 25 хиляди лири.
(втори вариант)
Англичанинът
направил едно добро като спасил един човек.
(втори вариант)
137.
Новите положения. Мислова централа / Новите положения на живота. Мисловата централа
,
ООК
, София, 2.8.1933г.,
Англичаните
изразяват понятието „Бог“ чрез плода, т. е.
Англичанинът
разбира туй, което дава хляба.
(втори вариант)
138.
Живот в общото съзнание
,
ООК
, София, 11.10.1933г.,
Англичаните
казват: […] Едно изречение, една дума, която не е на место.
139.
Същественото в живота
,
МОК
, София, 8.12.1933г.,
Англичанинът
няма.
Англичанинът
няма време да пише дълги писма.
Англичанинът
, като те срещне, казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?
140.
Трите изпитания
,
УС
, София, 24.12.1933г.,
Англичаните
се разправят на английски, немците си говорят на немски.
141.
Обичайте я!
,
НБ
, София, 21.1.1934г.,
Англичанинът
е горе в къщата, а конят е в двора, подковават го, чешат го, имат любовно отношение и двамата, поглеждат се.
142.
Огнената пещ
,
НБ
, София, 28.1.1934г.,
Англичанинът
, запример, ви говори личното местоимение „аз“.
Англичанинът
казва: „Аз съм човек.“ На български казвате: „Човек съм.“
Англичанинът
казва: „Аз ви казвам“, българинът казва: „Ще се бия.“ Навсякъде българинът казва: „Ще се бия.“
Англичанинът
има една добра черта – той направо ще ти каже, той не е като българина: „Аз имам толкова, стоката ми струва толкова, аз искам да спечеля за себе си толкова, такава печалба искам.“
Англичанинът
няма да те излъже.
143.
Дружене, слушане и следване
,
ООК
, София, 7.2.1934г.,
Англичаните
го пишат „man“, в множествено число те заменяват „a“ с „e“ и става „men“ (хора).
Англичанинът
казва: „soul“, а пък българинът разбира: „сол“ (с което се посолява).
144.
Приготовленията на сърцето
,
НБ
, София, 4.3.1934г.,
Англичанинът
с дясната ръка дава, с лявата взема.
145.
Даване – вземане. Скъпоценният камък
,
ООК
, София, 7.3.1934г.,
Англичаните
имат отгоре широки, а пък долу по-тесни дрехи.
Англичаните
го наричат подплъзване на езика.
146.
Бъдете като Баща си!
,
УС
, София, 22.4.1934г.,
Англичаните
, които са много практични, тръгнали да държат лекции, да събират пак пари.
Англичаните
са отривисти, у тях няма разказване надълго и широко.
147.
Три възгледа
,
НБ
, София, 22.4.1934г.,
Англичаните
в едно нещо препоръчвам: те възприемат и прилагат нещата.
148.
Правият път
,
ООК
, София, 20.6.1934г.,
Англичаните
и американците възпитават децата си и им казват, че Санта Клос всичко носи.
149.
И помаза
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Англичанинът
го запитал: "Как можеш да бъдеш толкова спокоен?
150.
Дързайте!
,
НБ
, София, 28.10.1934г.,
Англичанинът
взел една мишка в джоба си и когато котката трябвало да изпълни своята длъжност, той пуснал мишката в стаята.
151.
В царството на Христа и Бога
,
НБ
, София, 11.11.1934г.,
Англичаните
питат кой е този тон, който съответствува на даден ?
152.
Променчиви величини
,
МОК
, София, 16.11.1934г.,
Англичаните
, които минават за толкова честни, преди да пуснат директора на Английската банка да влезе в подземието на банката, го претеглят колко тежи, и като излезе, пак го теглят.
153.
Животът е по-драгоценен
,
НБ
, София, 18.11.1934г.,
Англичаните
имат една хубава черта.
Англичанинът
е твърд като българина, но българинът не е точен.
Англичаните
са народ със силно развито чувство на достойнство, в благороден смисъл.
Англичаните
, французите, всички добри хора нека живеят.
154.
Който сее и който жъне
,
НБ
, София, 25.11.1934г.,
Англичаните
, например, когато искат да употребят някаква груба дума, те казват: „Иди в пъкъла“.
155.
Петте постижения
,
УС
, София, 25.11.1934г.,
Англичаните
имат нещо общо с евреите.
Англичанинът
се поклонил любезно на милиардера и седнал на един стол.
156.
Принципи и условия. Връх и долина
,
ООК
, София, 28.11.1934г.,
Англичаните
, които ходиха на да завоюват Монт Еверест, намериха се в големи противоречия.
157.
Доброто име
,
УС
, София, 2.12.1934г.,
Англичанинът
казва „повече“.
(втори вариант)
158.
Помни Създателя си!
,
НБ
, София, 2.12.1934г.,
Англичанинът
си излиза вън и пак се връща и го пита: Вие имате ли нужда?
Англичаните
отчасти съзнават това.
159.
Веселие и радост
,
ООК
, София, 5.12.1934г.,
Англичаните
казват така: „Няма полза.” Всякога, когато изпълнява волята Божия, имаме предвид подобрението на характера на лошите състояния на тялото.
160.
Помни го
,
МОК
, София, 7.12.1934г.,
Англичаните
го наричат prosperity − prospérité − на български благуване − благоденствие.
161.
Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност
,
УС
, София, 9.12.1934г.,
Англичанинът
казва „син“ (sin) и разбира някакво престъпление – отвлечено понятие.
Англичаните
казват „син“ и българинът казва „син“.
(втори вариант)
162.
Законът на свободата
,
ООК
, София, 19.12.1934г.,
Англичанинът
казва: "I die." Това значи "аз умирам".
163.
Правият път
,
УС
, София, 6.1.1935г.,
Англичанинът
непременно ще започне с личното местоимение „аз“ и после ще продължи мисълта си. Защо?
Англичанинът
казва „ай“ – аз, а българинът и турчинът разбират друго нещо.
Англичанинът
е умен, знае как да придобива.
164.
Ново раждане
,
ООК
, София, 9.1.1935г.,
Англичаните
туриха философията, че говорят меко – да остане мекотата, да не я изгубят.
165.
В нова окраска. Богатството на деня
,
ООК
, София, 30.1.1935г.,
Англичаните
казват така: „Grumbler.” Тая дума и българската дума „гърми се” си приличат.
166.
Голямото и малкото
,
МОК
, София, 1.3.1935г.,
Англичанинът
казва: „Да се почистя.“ Почистване трябва на всички наши понятия и разбирания.
167.
Всеки, който слуша тези мои думи
,
НБ
, София, 3.3.1935г.,
Англичаните
са много практични хора.
Англичаните
казват: Ний обичаме да помагаме на бедните хора, но това за нас е изключение.
168.
Благоприятната Господня година
,
НБ
, София, 17.3.1935г.,
Англичаните
казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили.
169.
Двете силни точки
,
ООК
, София, 10.4.1935г.,
Англичанинът
го нарича „stagnation".
170.
Ако не ядете
,
НБ
, София, 21.4.1935г.,
Англичаните
изобщо ядат по 4–5 пъти на ден, някой по три пъти на ден.
171.
Пак се яви
,
НБ
, София, 5.5.1935г.,
Англичаните
казват: „май фадър“.
172.
Светите Твои градове
,
НБ
, София, 12.5.1935г.,
Англичаните
вярват само на теглилката.
173.
Общи погрешки и общи добродетели
,
ООК
, София, 29.5.1935г.,
Англичаните
имат един шпионин, майстор е човекът да се дегизира.
174.
Малките желания
,
МОК
, София, 7.6.1935г.,
Англичаните
имат същата дума – man.
Англичаните
имат същата дума − майнд.
(втори вариант)
175.
Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него
,
УС
, София, 23.6.1935г.,
Англичанинът
казал, че искат европейски хляб.
176.
Към мене / Обърнете се към мене
,
УС
, София, 7.7.1935г.,
Англичаните
казват: „До върха.“ След туй пак спадне.
(втори вариант)
177.
Първата дума
,
МОК
, София, 12.7.1935г.,
Англичанин
, сърбин, русин, всички са такива, ако не са все голи хора.
178.
Развързано ще бъде на небето
,
НБ
, София, 14.7.1935г.,
Англичаните
дължат мощта си на своя език.
Англичанинът
е много практичен човек.
Англичаните
се отличават с такава голяма честност, която е просто за похвала.
179.
Стар и нов порядък
,
ООК
, София, 24.7.1935г.,
Англичанинът
ще го удари четири-пет пъти по носа, по очите с юмрук, а пък българинът ще отиде да вземе от плета един кол и - един удар оттук, един удар оттам, и побеждава противника.
180.
С человечески езици
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1935г.,
Англичаните
, французите, германците, русите – всички ще бъдат посети в земята, отдето отново ще поникнат.
181.
Скъпоценото камъче / Скъпоценното камъче под езика
,
УС
, София, 15.9.1935г.,
Англичаните
ще го напишат с „g“, две „o“–та и едно „d“.
(втори вариант)
182.
Защо им говориш с притчи?
,
НБ
, София, 22.9.1935г.,
Англичанинът
-господар разправял как излязъл от тялото си и като бил някъде в пространството, видял как слугата яде кокошката.
183.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
Англичанинът
, който го поканил имал син, синът побутнал баща си, да му покаже.
184.
Безкрайните неща
,
ООК
, София, 23.10.1935г.,
Англичанинът
е много хладнокръвен, но има много изобретения.
185.
Неизменното в човека
,
МОК
, София, 25.10.1935г.,
Англичаните
и американците трите класа наричат академия, учениците – академици, а 4-тите и 5-тите класове наричат колегии.
186.
Срещата на Любовта
,
ООК
, София, 6.11.1935г.,
Англичанинът
, който е дал обещание, за среща с някого, в десет часа сутринта, ще бъде точен.
187.
Тайната на даването
,
ООК
, София, 13.11.1935г.,
Англичанинът
е медлен, не обича да си създава ненужни мъчнотии.
188.
Моралът
,
МОК
, София, 29.11.1935г.,
Англичаните
казват: „Да хващаме адвокати, да даваме пари, да се разтака, кой ще чака години“, той веднага започва да удря.
Англичаните
при сегашните условия много лесно се справят.
189.
Огънят на пречистването. Едно добро / Огън на пречистване
,
УС
, София, 1.12.1935г.,
Англичаните
не са много скромни в яденето.
Англичанинът
яде по всичките правила – по три пъти яде месо.
Англичаните
произнасят другояче и ние произнасяме [другояче].
190.
Същественото
,
МОК
, София, 6.12.1935г.,
Англичаните
са много оригинални.
Англичанинът
, който е по-практичен, казва: „ай“.
Англичанинът
казва „ай“ – турчинът разбира „месечина“, а
англичанинът
разбира „аз“ – човекът, който мисля.
Англичаните
са направили атмосферата по-мека.
191.
Естественият език – музикалният език
,
ООК
, София, 25.12.1935г.,
Англичанинът
говори по един начин, българинът по друг начин, но еднакво чувстват: като каже "I like you", той има известни чувства и ти като кажеш: "Обичам те", имаш същите чувства.
192.
Съзнателно говорене
,
МОК
, София, 27.12.1935г.,
Англичанинът
казва: „Кажи ми какво искаш, не разбирам.
Англичанинът
казва: „Не мога“.
193.
Като добрия син
,
ООК
, София, 1.1.1936г.,
Англичанинът
си е
англичанин
, той като
англичанин
ще служи на Бога.
194.
Онова, което дава живот
,
НБ
, София, 5.1.1936г.,
Англичанин
е това, да се опита една тигрица да му натисне главата долу.
195.
Предпоследната врата. За това което е
,
МОК
, София, 7.2.1936г.,
Англичанинът
е на правата страна.
196.
Тониране
,
ООК
, София, 12.2.1936г.,
Англичаните
са го произнасяли по-рано, но понеже е гърлен звук, те са го изоставили.
Англичаните
, понеже знаят, че е животински звук, то го избягват.
Англичаните
избягват някои знаци по звукове.
197.
Възможности и условия на ума и сърцето
,
МОК
, София, 14.2.1936г.,
Англичанинът
разбира: двама (от англ.
198.
Лесният и мъчният път
,
ООК
, София, 19.2.1936г.,
Англичанинът
туря запетая, понеже той казва: времето е пари.
Англичанинът
няма време да туря точка, туря една запетая и свършва се.
199.
Те ще наследят земята
,
НБ
, София, 15.3.1936г.,
Англичаните
, които минават за хора с установен характер,....... или 18 столетия са издали един крайно строг закон, а именно: За един откраднат хляб, те са обесвали човека.
200.
Радиации
,
ООК
, София, 18.3.1936г.,
Англичанинът
казва: Be man23.
201.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 20.3.1936г.,
Англичанинът
защо има този мекия знак?
Англичанинът
се мъчи да произнася малко меко, за да омекчи характера си.
Англичанинът
, ако изхвърли „the“ съвсем ще огрубее.
Англичанинът
като произнася „баща“, ще тури меко.
202.
Което Бог е съчетал / Което Бог е съчетал
,
УС
,
ИБ
, София, 22.3.1936г.,
Англичанинът
пристъпил към опита.
(втори вариант)
203.
Понеже ви изказах това
,
НБ
, София, 5.4.1936г.,
Англичаните
, французите и германците турят члена отпред, а българите го турят отзад, на опашката.
Англичаните
– през небцето си, германците – през гърлото си, а що се отнася до това как българите го произнасят, вие сами ще го намерите.
204.
Качества на мисълта
,
МОК
, София, 10.4.1936г.,
Англичанинът
пита българина: „Знаеш ли ти английски?
Англичанинът
казва: „Do you speak English?
205.
Което човек сее
,
НБ
, София, 26.4.1936г.,
Англичаните
, запример, си имат едно произношение; французите – друго, германците – трето, българите – четвърто – всичко според степента на развитието си, кой докъдето е достигнал.
206.
Основната мярка
,
ООК
, София, 29.4.1936г.,
Англичаните
казват: някой умник мисли, че е разрешил въпроса.
207.
Разумните същества
,
МОК
, София, 25.9.1936г.,
Англичаните
имат едно изречение, с което казват, че са
англичани
– гордеят се.
Англичанинът
може да бъде горделив, че е
англичанин
.
Англичаните
имат едно изречение, в което казват, че са
англичани
.
(втори вариант)
Англичанинът
може да бъде горделив, че е
англичанин
.
(втори вариант)
208.
Противоречията в природата
,
ООК
, София, 30.9.1936г.,
Англичаните
имат хубав метод: преписване.
209.
Функции на черния дроб
,
МОК
, София, 2.10.1936г.,
Англичаните
са схванали и от дългия си опит са дошли до положението да не очакват с години, но да поставят работите си навреме.
Англичаните
се отличават и с друго нещо: те не бързат, у тях има търпение, разум.
Англичаните
са умни: за да не влязат в стълкновение със своите съседи, те потискат тези чувства, отлагат работите.
Англичанинът
знае, че ако влезе в борба, ще изгуби повече и веднага решава.
Англичанинът
се запознава с него и му казва: „Господине, какво ви кара да се самоубиете?
Англичанинът
му написва един чек, дава му го, после взема револвера и казва: „Така човек се самоубива!
Англичаните
имат едно самочувствие и казват: “Аз съм
англичанин
.” Питал съм ги: “В какво седи силата на
англичанина
?
(втори вариант)
Англичаните
се отличават и по това, че те не бързат, но имат търпение, разум.
(втори вариант)
Англичаните
имат развито чувство на гордост.
(втори вариант)
Англичаните
са умни и не влизат в стълкновение със своите съседи.
(втори вариант)
Англичанинът
се запознава с него и му казва: “Господине, кое Ви кара да искате да се самоубиете?
(втори вариант)
210.
Важността на черния дроб
,
УС
, София, 4.10.1936г.,
Англичаните
са оригинални.
Англичанинът
се замислил как да каже това на непознатия господин.
Англичанинът
го запитал: „Господине, какво правите?
211.
Алилуя
,
НБ
, София, 11.10.1936г.,
Англичаните
– по друг.
212.
Шестото чувство / Вярата и Любовта. Шестото чувство
,
УС
, София, 18.10.1936г.,
Англичанинът
знае какво нещо е точност.
Англичаните
и французите са направили крачка напред в материално отношение.
(втори вариант)
213.
И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!
,
НБ
, София, 3.1.1937г.,
Англичаните
казват: ас (ass) – магаре.
Англичаните
са си послужили с тези букви много на място.
Англичаните
казват: „Времето е пари.“ Какво означава това?
214.
Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето
,
НБ
, София, 10.1.1937г.,
Англичаните
казват: „Ху итс ду?
215.
Свещеното правило
,
ООК
, София, 27.1.1937г.,
Англичаните
го пишат ЮС.
216.
Грозота и красота
,
МОК
, София, 29.1.1937г.,
Англичанинът
не може да каже така, той ще каже: „Аз мисля“.
Англичанинът
не може да каже “мисля”.
(втори вариант)
Англичанинът
не може да се скрие така.
(втори вариант)
217.
Ликвидиране и прилагане / Ликвидация със стария живот и приложение на новия
,
УС
, София, 21.2.1937г.,
Англичаните
го казват „Клай - Макс“.
(втори вариант)
218.
Път за освобождение
,
ООК
, София, 3.3.1937г.,
Англичанина
казва „ай“.
219.
Основите на здравето
,
МОК
, София, 19.3.1937г.,
Англичаните
, например, имат определен характер и езикът им мяза на тях.
220.
Лотовата жена
,
НБ
, София, 21.3.1937г.,
Англичанинът
изважда от джоба си вестник „Таймс“ и започва да го чете.
Англичанинът
се приближил към него и го запитал: „Господине, какво правиш с този револвер?
Англичанинът
е смел във всяко отношение.
Англичаните
, французите, германците имат много по-малко автомобили от американците.
221.
Малката топлина и малката светлина
,
ООК
, София, 31.3.1937г.,
Англичаните
, които са много практични, като му кажеш нещо, че не го разбира, той казва: „Изговори го как се пише“.
Англичаните
са турили и аз виждам защо са турили тия букви.
222.
Истина и благост / Благост и Истина
,
УС
, София, 18.4.1937г.,
Англичанинът
за доброто, на О-то е турил от долу една малка опашка g.
(втори вариант)
Англичанинът
е реалист, той е посял семето, и казва: По-напред корените, а после клоните.
(втори вариант)
223.
Гами на светлината и на топлината
,
МОК
, София, 23.4.1937г.,
Англичаните
са учен народ - затова са оставили някои букви да не се четат, инак без тях думите не са ясни.
224.
Цялото и частите
,
ООК
, София, 19.5.1937г.,
Англичанинът
може да каже „lower mind“, и понеже вие се занимавате с едно изкуство.
225.
Отношение на нещата
,
ООК
, София, 9.6.1937г.,
Англичанинът
, това е трета гама.
226.
Възлюбете Господа!
,
НБ
, София, 27.6.1937г.,
Англичанинът
кой е?
Англичаните
постоянно [в нея] живеят.
227.
Божествено ръководство
,
ООК
, София, 7.7.1937г.,
Англичаните
имат едно изречение и те казват: „Туй е абсолютно“.
228.
Планини и долини / Планини и долини. Умът и сърцето
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1937г.,
Англичаните
имат свой химн, германците имат свой химн, французите имат свой химн, русите имат свой химн, българите имат свой химн и т. н.
Англичаните
имат такъв химн, французите имат такъв химн, германците имат такъв химн, американците имат такъв химн и българите и те имат.
(втори вариант)
229.
Доброта и справедливост
,
НБ
, София, 12.9.1937г.,
Англичаните
искат да бъдат първи в света.
Англичаните
, французите, българите, русите, които и да са, всички като се научат, той трябва да бъде есперанто.
230.
Бал маске
,
НБ
, София, 3.10.1937г.,
Англичаните
се отличават със своята честност, германците със своето трудолюбие, французите със своята външна деликатност и учтивост.
Англичанинът
е честен.
Англичанинът
е честен, германецът – трудолюбив, французинът е с отлична обхода.
Англичаните
– тяхното име започва с буквата А.
231.
Приближаване и отдалечаване
,
МОК
, София, 29.10.1937г.,
Англичанинът
ще ти каже „Патка“ или „паток“.
232.
Двете дървета
,
УС
, София, 31.10.1937г.,
Англичаните
постъпват по друг начин.
233.
Право и безправие
,
ООК
, София, 3.11.1937г.,
Англичанинът
я означава с думата „right“.
234.
Съгласуване
,
МОК
, София, 12.11.1937г.,
Англичанинът
е практичен, французинът разполага с повече време, казва „монсйо“.
235.
И не можаха на това да му отговорят
,
НБ
, София, 14.11.1937г.,
Англичаните
имат едно изречение за случая.
236.
И виделината свети
,
НБ
, София, 21.11.1937г.,
Англичаните
казват: „Каквото хората могат да направят, това и аз мога да направя.“ Казват: „Защо Господ направи света?
237.
Аз ще оздравея
,
ООК
, София, 24.11.1937г.,
Англичаните
имат хубава черта.
238.
Начини на мислене
,
МОК
, София, 3.12.1937г.,
Англичаните
имат по-малко такива думи.
239.
Дишане
,
МОК
, София, 31.12.1937г.,
Англичаните
казват „ай“.
Англичаните
гледат да избегнат „р“-то, едва някъде ще го чуеш.
Англичанинът
е практичен.
Англичанинът
мяза на този богат човек.
Англичанинът
праща слугата си и казва: „Господине, като прочетете вестника дайте и аз да го прочета“.
240.
Бъдете щедри
,
МОК
, София, 7.1.1938г.,
Англичаните
казват само „Аз казвам“.
Англичанинът
като каже „Аз казвам“, прави една погрешка, българинът като каже „Аз казвам“ и „Казвам“ прави две погрешки.
241.
Противоречията в живота
,
МОК
, София, 14.1.1938г.,
Англичанинът
ще каже: „Аз казвам на вас“.
Англичанинът
не може да го каже другояче.
242.
Учене и служене
,
УС
, София, 30.1.1938г.,
Англичаните
пишат някои думи с повече букви, а изговарят само 2 – 3 букви.
Англичанинът
ще каже: „Аз казвам“.
243.
Станете вие, които спите!
,
НБ
, София, 13.2.1938г.,
Англичаните
са дошли до това убеждение.
244.
Единство в живота
,
УС
, София, 27.2.1938г.,
Англичаните
и американците не носят бради.
245.
Музикалният живот на душата
,
ООК
, София, 23.3.1938г.,
Англичанинът
, който иска да внесе мекият елемент в езика си, иска да смекчи езика си употребява „фита“.
246.
Добрата круша
,
НБ
, София, 27.3.1938г.,
Англичанинът
запитва с края на езика си, а пък българинът като говори, винаги си стиска зъбите си.
247.
Някой си стотник
,
НБ
, София, 1.5.1938г.,
Англичаните
говорят върху въпроса, как трябва да се сформира човешкият характер.
248.
Музикална любов
,
ООК
, София, 4.5.1938г.,
Англичаните
, французите, германците от колко години искат да се качат.
249.
Законът на контраста
,
МОК
, София, 1.7.1938г.,
Англичаните
имат едно желание, не са като немците, имат желание да умекчават „ф“-то.
250.
Светлина, топлина, доброта
,
ООК
, София, 6.7.1938г.,
Англичанинът
при дадени условия е флегматичен, но са много енергични.
251.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 16.9.1938г.,
Англичанинът
няма какво да прави, като види мечка, назад не се връща.
252.
Скръб и радост
,
МОК
, София, 23.9.1938г.,
Англичанинът
е по-икономист.
253.
Трансформатори на Божествената енергия
,
УС
НБ
, София, 2.10.1938г.,
Англичаните
имат едни разбирания, французите – други, германците, русите, американците, китайците, японците, българите.
254.
Славата Божия, царството Божие и волята Божия
,
ООК
, София, 12.10.1938г.,
Англичанинът
ще каже: „Не разбирам какво ми казваш.“ Когато се молим, като отидем при Бога, трябва да говорим на Неговия език.
255.
В името Божие
,
НБ
, София, 6.11.1938г.,
Англичанинът
пък я е затворил.
Англичанинът
пък точно обратното: отвътре той прави всички работи много добре, но дойде ли до външните работи, там се намира в затруднение.
Англичаните
са доста сръчен народ.
256.
Добро и зло
,
МОК
, София, 11.11.1938г.,
Англичанинът
не може да кръшне.
257.
Разумният път в живота
,
ООК
, София, 23.11.1938г.,
Англичанинът
казва да му предадеш нещо, да му приложиш.
258.
Вътрешният мир
,
УС
, София, 11.12.1938г.,
Англичанинът
праща слугата си и казва: „Господине, ще ми направите голямо удоволствие, като свършите вестника, да ми го дадете да го прочета.“ И двамата прочитат „Таймз“ и най-после
англичанинът
, като прочел вестника, казва: „Да си разменим файтоните.“ Разменят си файтоните и единият тръгва в една посока, другият в друга посока, продължават пътя си.
259.
Път и постижение
,
ООК
, София, 14.12.1938г.,
Англичаните
имат една дума „prevent“.
260.
Търпение
,
МОК
, София, 16.12.1938г.,
Англичаните
се мъчат да употребят („донки“), магаре.
261.
Любов, доброта и справедливост
,
НБ
, София, 18.12.1938г.,
Англичанинът
запример, е честен.
262.
Надежда, вяра и любов
,
УС
, София, 18.12.1938г.,
Англичанинът
и той ще ти направи забележка.
263.
Трите закона
,
МОК
, София, 23.12.1938г.,
Англичанинът
казва, не само трябва да държиш едно нещо, но трябва да бъдеш гъвкав, да знаеш как да го употребиш.
Англичаните
в постъпките знаят как да постъпват, много са гъвкави.
264.
Ще го поставя над всички си имот
,
НБ
, София, 15.1.1939г.,
Англичанинът
търси смисъла на времето, защото има голяма империя, не му трябва друго нещо.
265.
Налягане и напрежение
,
МОК
, София, 20.1.1939г.,
Англичаните
имат особена дума за времето и друга дума за психическото време.
266.
Постъпвайте съвършено!
,
ООК
, София, 1.2.1939г.,
Англичанинът
като говори едва ще чуеш „ре“-то.
Англичанинът
така ще го произнесе „р“-то, че едва ще го чуеш.
267.
Жената самарянка
,
НБ
, София, 12.2.1939г.,
Англичаните
имат една дума, която казват: „Горе ръцете!
268.
Качества на силния човек
,
УС
, София, 12.2.1939г.,
Англичанинът
му казва: Кажете и ще оставя парите.
269.
Силата на мисълта
,
ООК
, София, 8.3.1939г.,
Англичанинът
, като казва „yes“, мисли.
Англичаните
самоуверено постъпват.
Англичанинът
е дипломат.
Англичанинът
казва: „Най-първо ти го помисли, решил си да имаш пари, всичкото е там, в yes.“ Да знаеш, да имаш хубав план, да го направиш.
Англичанинът
е съвсем друг.
Англичанинът
, като каже „yes“, не си взима думата назад.
Англичанинът
го увърта, ще мисли, ще мисли, но като даде думата, той е точен.
270.
Божествената мярка
,
ООК
, София, 22.3.1939г.,
Англичанинът
иска да задържи това, което има.
Англичаните
имат право да искат една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка и българите също.
271.
Двете благодарности
,
УС
, София, 16.4.1939г.,
Англичаните
, които представляват евангелизма, французите които представляват католицизма, славяните, русите, които представляват православието – всички те се въоръжават.
272.
Божественото право
,
НБ
, София, 7.5.1939г.,
Англичаните
държат на правото, а германците държат на силата.
273.
Ценността на вашата душа
,
УС
, София, 14.5.1939г.,
Англичаните
и те си имат един светия, французите и те си имат един светия, русите имаха един светия знаменит, американците също имат.
274.
Музикална задача
,
ООК
, София, 24.5.1939г.,
Англичаните
избягват „р“-то.
275.
Вам завещавам царството
,
НБ
, София, 2.7.1939г.,
Англичанинът
изважда часовника, гледа, изтича времето.
276.
Дрехата на Любовта
,
ООК
, София, 5.7.1939г.,
Англичанинът
е самостоятелен.
Англичаните
сега започват да учат французкия метод.
Англичанинът
казва „ай“, две гласни има, „а“ и „ѝ“.
Англичанинът
, в неговия характер, като казва „ай“, той иска товара, който носи да има посока.
Англичаните
минават [за] много умни, че знаят в политиката как да постъпват.
Англичанинът
се отличава много пъти със своето търпение.
Англичанинът
, след като го гледал казва на слугата си: „Идете и кажете на княза, че като прочете вестника, нека ми го даде и аз да го прочета.“ А „Таймс“ е голям вестник.
Англичаните
живеят като
англичани
, германците живеят като германци, французите живеят като французи, русите живеят като руси, турците живеят като турци, африканците живеят като африканци.
277.
Разнообразието в живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1939г.,
Англичанинът
извадил бинокъла си и почнал да гледа нагоре, какво се вие из въздуха.
Англичанинът
веднага си взел чантата с бинокла и отишъл да види какво се вие из въздуха.
(втори вариант)
278.
Организирана вяра
,
ООК
, София, 13.9.1939г.,
Англичаните
, като им изпратиш пари, тогава изпращат книгите.
279.
Ободрителни мисли, чувства и постъпки
,
УС
, София, 8.10.1939г.,
Англичанинът
гръмва и го убива.
280.
Към обетованата земя! Великата песен / Към обетованата земя
,
ООК
, София, 11.10.1939г.,
Англичаните
са много такива: като извади стерлингите, туря богато!
Англичаните
казват, че времето е пари.
Англичаните
казват, че времето е пари.
(втори вариант)
281.
Призова учениците Си
,
НБ
, София, 5.11.1939г.,
Англичанинът
взел парите и си отишъл.
282.
Правилно възприемане и правилно даване
,
ООК
, София, 8.11.1939г.,
Англичаните
имат много добър обичай.
283.
Намиране изгубената дума
,
УС
, София, 12.11.1939г.,
Англичаните
пък, като не са се научили да го произнасят, едвам го произнасят.
284.
Жена кога ражда
,
НБ
, София, 19.11.1939г.,
Англичаните
обичат да съкращават думите, когато германците ги продължават.
285.
Божествената топлина
,
ООК
, София, 29.11.1939г.,
Англичанинът
като дойде, тури на истината друго име, турчинът – друго, германецът – друго, русинът – друго и прочее.
Англичанинът
се хванал на бас с американеца за 500 английски лири.
Англичанинът
поискал от милионера среща, като му писал: „Аз искам 5 минути само.
286.
Посещение на Бога. Работа и учение
,
УС
, София, 10.12.1939г.,
Англичанинът
можем да го вземем за емблема за неговата честност, германецът за неговото трудолюбие, на германците не трябва да туриш много надзиратели.
287.
Права и вярна любов
,
НБ
, София, 10.12.1939г.,
Англичаните
седят, не отстъпват, да не им падне достойнството.
288.
Даром
,
УС
, София, 24.12.1939г.,
Англичанинът
е заставен да казва така.
289.
Налягане, напрежение, разумност
,
ООК
, София, 17.1.1940г.,
Англичаните
като народ може да са по-богати от българите, но един българин може да е по-богат от един
англичанин
.
290.
Ако имате вяра
,
НБ
, София, 21.1.1940г.,
Англичаните
подозират Хитлера, но прав е Хитлер.
291.
Подмладяване
,
ООК
, София, 7.2.1940г.,
Англичанинът
като дойде в България, от английските думи излизат българските.
Англичанинът
дойде в България, българите казват: „Хляб, хляб“.
292.
Минало и настояще
,
ООК
, София, 28.2.1940г.,
Англичаните
казват: „Човек трябва да бъде силен.“ Германците казват: „Човек трябва да бъде силен.“ Русите казват: „Човек трябва да бъде силен.“ Французите казват, че искат да бъдат силни.
293.
Връзвайте и развързвайте
,
НБ
, София, 24.3.1940г.,
Англичаните
да признаят своите погрешки.
Англичанинът
не туря баня.
Англичаните
чуваш да казват, понеже той е практичен в живота, казва: пари трябват за баня.
Англичаните
всяка сутрин като станат, брадата бръснат.
294.
Трите закона
,
ООК
, София, 27.3.1940г.,
Англичанинът
, като дойде в България, макар да знае много добре английски, не знае български.
Англичаните
, като завладяха Австралия, занесоха зайци да се развъдят, да могат да ядат повече месце.
295.
Светлина, топлина, сила
,
УС
, София, 31.3.1940г.,
Англичаните
имат шпиони, французите имат шпиони, русите имат шпиони, германците имат шпиони, българите имат шпиони, сърбите, американците, турците, гърците, всичките тези хора се развращават едни други и го считат, че е в реда на нещата.
296.
Влюбване и любов
,
ООК
, София, 3.4.1940г.,
Англичаните
и други, като тури пурата в устата си или като тури лулата в устата си, пише.
297.
Към съвършенство!
,
ООК
, София, 10.4.1940г.,
Англичаните
нарушават неутралитета на северните държави и Германия, и тя, влиза и ги окупира – и тя го нарушава.
298.
Методи за постижения
,
МОК
, София, 12.4.1940г.,
Англичаните
, като се обидят, имат обичай да се боксират.
299.
Майката на съвършенството
,
УС
, София, 14.4.1940г.,
Англичаните
се заблудиха в своето богатство.
300.
Божията мисъл
,
УС
, София, 21.4.1940г.,
Англичанинът
и американецът, като ги обидиш, не ходят да се съдят като българите.
301.
Сгъстяване, разредяване и разширяване
,
ООК
, София, 24.4.1940г.,
Англичанинът
изпраща своя слуга и казва: „Господине, като прочетете вестника, ще бъдете [ли] тъй добър да ми го дадете и аз да го прочета?
Англичанинът
, който е усетил, без да знае, психологически
англичанинът
избягва „р“-то, иска да го произнася много мекичко.
Англичанинът
трябва да се мъчи да стане благороден, по воля иска да се накара, за да постъпва добре.
302.
Божественият център
,
ООК
, София, 1.5.1940г.,
Англичаните
държат, германците държат старите тефтери.
303.
Математическо отношение и геометрическо положение
,
НБ
, София, 5.5.1940г.,
Англичаните
, които идат в Германия, ще мислят добре за
англичаните
като германци.
304.
Здравословно гледище
,
УС
, София, 12.5.1940г.,
Англичаните
са богати, може да отстъпят.
305.
Станало раздор
,
НБ
, София, 26.5.1940г.,
Англичаните
мислят, че са прави.
306.
Най-добрите условия
,
ООК
, София, 3.7.1940г.,
Англичаните
казват тъй: „Каквото хората могат да направят, и аз мога да го направя.“ Отчасти е вярно това.
307.
Светлина, топлина и сила
,
НБ
, София, 7.7.1940г.,
Англичанинът
е роден като
англичанин
.
308.
Стотникът
,
СБ
,
РБ
, София, 4.8.1940г.,
Англичаните
носят къси коси, защото ги е страх от жените им.
309.
Разбиране на природните закони
,
ООК
, София, 7.8.1940г.,
Англичаните
и германците са в числото 2.
Англичанинът
казва така: „Тайм из мъни.“ [Time is money.] (Времето е пари.)
Англичаните
искат да съкратяват времето.
Англичаните
съкратяват думите, когато германците продължават.
Англичаните
са толкова лоши, колкото и българите.
310.
За дишането
,
ООК
, София, 11.9.1940г.,
Англичаните
са много набожни.
311.
Разбрани и неразбрани езици
,
СБ
,
РБ
, София, 15.9.1940г.,
Англичаните
направиха опит да сложат знамето си там, но останаха излъгани: там не стои никакво знаме.
312.
Словото стана плът
,
НБ
, София, 27.10.1940г.,
Англичаните
, които проповядваха евангелието, които разпространяваха с милиони Библията в света, сега се бият.
Англичаните
задигнали колониите на германците и германците казват: Ще ни върнете колониите.
313.
Дете, възрастенъ и старъ / Дете, възрастен и стар
,
ООК
, София, 30.10.1940г.,
Англичанитѣ
направиха погрѣшка така, както направили паяцитѣ.
Англичаните
направиха погрешка така, както направили паяците.
(втори вариант)
314.
Три седмици
,
ООК
, София, 6.11.1940г.,
Англичанитѣ
– по единъ начинъ, българитѣ – по другъ, турцитѣ – по трети.
Англичаните
– по един начин, българите – по друг, турците – по трети.
(втори вариант)
315.
Новият век
,
НБ
, София, 24.11.1940г.,
Англичаните
минаваха за умен народ.
316.
Божествена мярка
,
УС
, София, 29.12.1940г.,
Англичанинът
обича парите.
Англичаните
много обичат да се обзалагат.
317.
И в Неговото Име народите ще се надеят
,
НБ
, София, 29.12.1940г.,
Англичаните
имат само една форма, само едно понятие: Употребяват винаги лично местоимение, казва: Аз казвам.
Англичанинът
, който казва: Аз казвам, употребява златни пари.
318.
Метафизични разсъждения
,
МОК
, София, 24.1.1941г.,
Англичанинът
започва много добре.
Англичанинът
, който носи любовта, е икономист, икономисва.
319.
Благословен!
,
НБ
, София, 9.2.1941г.,
Англичани
, германци, руси, българи да кажат: Мирът да царува, любовта да царува.
320.
Да не оскудее твоята вяра
,
НБ
, София, 16.2.1941г.,
Англичаните
и германците в своите езици се отличават по едно нещо: в английски има една тенденция да съкращават думите, две, три думи ги съкращават.
321.
Отношение на цялото и частите
,
МОК
, София, 21.2.1941г.,
Англичаните
казват, че те имат малко време.
322.
Музикални тактове
,
ООК
, София, 12.3.1941г.,
Англичанитѣ
казватъ: „Къмъ“.
Англичаните
казват: ”Към”.
(втори вариант)
323.
Добре ще бѫде / Добре ще бъде
,
ООК
, София, 16.4.1941г.,
Англичанитѣ
сѫ упорити.
Англичанинътъ
е човѣкъ натоваренъ, който трѣбва да се разтовари.
Англичанинътъ
е натоваренъ, германецътъ е на работа, „РУ“ значи „на духа“.
Англичаните
са упорити.
(втори вариант)
Англичанинът
е човек натоварен, който трябва да се разтовари.
(втори вариант)
Англичанинът
е натоварен, германецът е на работа, “РУ”значи “на духа”.
(втори вариант)
324.
Крайното добро и крайното зло
,
УС
, София, 1.6.1941г.,
Англичаните
не го оправиха; дойде Наполеон да оправи света, обеща,и не го оправи.
325.
Три основни тона
,
ООК
, София, 18.6.1941г.,
Англичанитѣ
оттамъ взеха думата „клокъ“ (clock).
Англичаните
оттам взеха думата “клок” (clock).
(втори вариант)
326.
Ново воюване
,
ООК
, София, 25.6.1941г.,
Англичанитѣ
мислятъ за себе си, руситѣ мислятъ за себе си, българитѣ мислятъ за себе си, но въ този смисълъ има единъ Божественъ планъ.
Англичаните
мислят за себе си, русите мислят за себе си, българите мислят за себе си, но в този смисъл има един Божествен план.
(втори вариант)
327.
Самообладание
,
ООК
, София, 2.7.1941г.,
Англичанинътъ
е практиченъ.
Англичанинът
е практичен.
(втори вариант)
328.
Стар и нов порядък
,
НБ
, София, 13.7.1941г.,
Англичанинът
вижда – не иска да се самоубива, разбира това.
329.
Предназначението на човека
,
НБ
,
СБ
, София, 31.8.1941г.,
Англичаните
са добри служители Божии.
Англичаните
имат скритата мисъл, че са избран народ, който трябва да оправи света.
Англичаните
са добри служители Божии.
(втори вариант)
Англичаните
имат скритата мисъл, че са избран народ, който трябва да оправи света.
(втори вариант)
330.
Служение с Любов / С любов
,
СБ
,
УС
, София, 31.8.1941г.,
Англичани
, французи, руси, германци всички ще изчезнат, и земята ще изчезне един ден, и слънцето ще изчезне, и него няма да го има.
(втори вариант)
331.
Четирите положения
,
СБ
, София, 17.9.1941г.,
Англичаните
са правили опита да изменят живота на индийците, но всякога излизали безрезултатни.
332.
Благословен
,
НБ
, София, 5.10.1941г.,
Англичаните
, които са толкова умни,
англичаните
са отлични търговци, германците са отлични индустриалци, русите са отлични земледелци.
Англичаните
да ходят по моретата и да я продават тази стока.
333.
От Неговите ученици
,
НБ
, София, 19.10.1941г.,
Англичаните
са имали един критик Ръскин, който критикувал.
334.
Външна и вътрешна работа
,
НБ
, София, 2.11.1941г.,
Англичаните
изговарят а-то като о, някъде го изговарят като ае, някъде като ей, някъде като ю.
335.
Да ценим живота
,
ООК
, София, 5.11.1941г.,
Англичаните
представят бивол – Джон Бул (bull (англ.) – бик; бивол).
336.
Отворен и затворен интервал
,
МОК
, София, 7.11.1941г.,
Англичаните
знаете какви скъпи коне имат.
337.
Център и периферия
,
МОК
, София, 14.11.1941г.,
Англичаните
са по-внимателни.
338.
Да обичаш и да те обичат
,
УС
, София, 16.11.1941г.,
Англичанинът
разбира съвсем друго, а французинът иска да каже, че е хубаво опечено.
Англичанинът
не разбира, че е хубаво опечено, но разбира кост.
339.
Ново възпитание
,
МОК
, София, 28.11.1941г.,
Англичанинът
взел чантата си и отишъл да види мястото отдето идат.
Англичанинът
е на място, германецът е на място, французинът е на място и русинът е на място.
340.
И пак пишеше
,
НБ
, София, 8.2.1942г.,
Англичанинът
или американецът, ако има пипер, ще мисли, че са го отровили.
341.
Изгрява слънцето
,
ООК
, София, 18.2.1942г.,
Англичанинът
написал българското д за г.
342.
Кесаревото кесарю, Божието Богу
,
НБ
, София, 1.3.1942г.,
Англичаните
, русите, славяните, имат велико предназначение, но не по пътя, който вървят.
343.
Пристъпиха при Исуса
,
НБ
, София, 22.3.1942г.,
Англичаните
казват, времето е пари.
344.
Малки опити
,
МОК
, София, 24.4.1942г.,
Англичанинът
не разбира българина и българинът не разбира
англичанина
.
345.
Радости и страдания
,
УС
, София, 26.4.1942г.,
Англичаните
съкратяват времето, казват: „Времето е пари.“ Уж
англичанинът
, като дойде гост, казва: „Ще ме извините, занят съм“, ще остави госта вкъщи, той излиза.
Англичаните
имат една добра страна, нямат лъжливи репортажи.
346.
Светлина, топлина и сила
,
ООК
, София, 29.4.1942г.,
Англичаните
изобщо обичат спорта.
347.
Виделината свети
,
НБ
, София, 24.5.1942г.,
Англичаните
най-малко дават.
348.
Чистотата
,
ООК
, София, 17.6.1942г.,
Англичаните
мислят Англия да е голяма, германците мислят Германия да е голяма, русите, американците, всички мислят същото.
349.
Неможко и можко
,
МОК
, София, 16.10.1942г.,
Англичанинът
казва: "Ай".
Англичанинът
е по-сръчен, по-способен е, два пъти се ражда.
350.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 4.11.1942г.,
Англичаните
и французите заповядват, не му дават да си казва мнението, а българите не му запрещават.
Англичаните
му забраняват.
Англичаните
казват: „Год“ – God, българите казват: „Бог“.
Англичанинът
казва: „Бог да ми даде пари, стока“.
351.
Малкият опит
,
ООК
, София, 11.11.1942г.,
Англичаните
, които минаваха, не можеха да ги търпят, преследваха ги.
Англичанинът
го разправя, той не може да го направи, индусът го прави.
352.
Весели лица
,
ООК
, София, 9.12.1942г.,
Англичаните
казват: „Good day“, но нямат „Дал ти Господ Добро“.
Англичани
мъже като се срещнат, единият казва: „Ти си говорил по мой адрес“, и започне да се боксира.
353.
Човешка, ангелска и Божествена Любов
,
УС
, София, 27.12.1942г.,
Англичаните
имат особена философия.
354.
Нова епоха
,
ООК
, София, 6.1.1943г.,
Англичаните
и германците са силни хора, нека се бият.
355.
Най-сигурното място
,
УС
, София, 7.2.1943г.,
Англичаните
казват: „Българите да внимават, ние на шведите не простихме.“ За всяка обида ще си платим.
Англичаните
са в състояние да прекратят войната.
Англичаните
, които са богати, държат, не дават.
356.
Новата идея
,
УС
, София, 7.3.1943г.,
Англичаните
казват етернал генерейшън.
357.
Трите зова
,
НБ
, София, 7.3.1943г.,
Англичаните
са взели от славяните думата „лъв“, тази дума не е тяхна.
358.
На място
,
ООК
, София, 17.3.1943г.,
Англичанинът
за волята има чисто материално гледище.
Англичанинът
, започва с материалното, а свършва с духовното; а пък българинът започва с духовното, а свършва с материалното.
359.
Доброта, справедливост, красота, разумност
,
ООК
, София, 31.3.1943г.,
Англичаните
хващат един
англичанин
, който е живял в Индия и бил член на едно братство.
360.
Възпитателен метод
,
ООК
, София, 19.5.1943г.,
Англичанинът
казва: “Help yourself” – помогни си сам.
361.
Два метода
,
УС
, София, 23.5.1943г.,
Англичаните
другояче разбират духовния живот.
362.
Правилно мерене
,
ООК
, София, 26.5.1943г.,
Англичаните
ще победят, германците ще победят, русите ще победят – това са неразбрани работи.
363.
Да се родите изново
,
НБ
, София, 13.6.1943г.,
Англичаните
много рядко турят точка и запетая.
Англичаните
както обичат духовитостта, те му казват: „Не може ли да ни покажеш някой фокус?
364.
Сила и слабост
,
УС
, София, 13.6.1943г.,
Англичаните
обвиняват германците, че много са користолюбиви.
365.
Най-разумният акт
,
ООК
, София, 23.6.1943г.,
Англичанинът
му казва на английски” “Какво имаш нужда, какво казваш?
366.
Правилни отношения
,
МОК
, София, 2.7.1943г.,
Англичаните
за да се избавят от тази грубост, "ре"—то го произнасят, че едва се чува.
367.
Иоа
,
ООК
, София, 7.7.1943г.,
Англичанинът
е дошъл да мисли, че животът е пар – човек е създаден да печели пари.
368.
Озарени от Любовта
,
НБ
, София, 11.7.1943г.,
Англичаните
обичат да гуляят.
369.
Най-важният потик
,
ООК
, София, 14.7.1943г.,
Англичанинът
казва: “Дог”.
Англичанинът
казва: “Ес”.
370.
Основа за вечността
,
ООК
, София, 28.7.1943г.,
Англичаните
за Любовта мислят – каква полза има от нея.
Англичаните
пишат л-то по същия начин.
Англичанинът
казва: “Любовта, за да се прояви в човешката мисъл, трябва да има добри условия: жилище, пари, ядене, пиене – тогава може да има Любов”.
Англичаните
и гърците трябва да се научат да го произнасят.
Англичанинът
ни най-малко няма идеята на българина и на твоя неприятел, да създаде големи мъчнотии – тури едно препятствие.
371.
Силите на природата
,
МОК
, София, 8.10.1943г.,
Англичаните
правят усилие да я изговарят меко, с което внасят мекота в характера си.
372.
Трите пътя
,
НБ
, София, 17.10.1943г.,
Англичанинът
забравил да си вземе хляб и, като усетил глад, обърнал се към индуса с думите: Гладен съм, може ли да ми услужите с малко хляб?
Англичанинът
казал, какъв хляб желае, и очаквал да получи поне парче хляб, да задоволи глада си.
Англичанинът
описал и двата случая – с хляба и с плода, но как е станало това, и той не знае.
373.
Ново разбиране
,
ООК
, София, 24.11.1943г.,
Англичаните
хвърлят бомби, германците хвърлят бомби, руснаците хвърлят бомби на бойното поле, американците хвърлят бомби – всички се наказват и едни-други се учат: Трябва да служите на Господа!
374.
Три важни неща / Трите важни неща
,
НБ
, София, 28.11.1943г.,
Англичаните
са практични, пестят времето, затова, вместо точка и запетая, употребяват само запетая.
Англичанинът
казва: Аз говоря.
Англичаните
– по-практични – изхвърлили точката и запетая и турили само запетая.
(втори вариант)
Англичанинът
тури запетая, точката да седи настрана.
(втори вариант)
Англичанинът
няма време.
(втори вариант)
375.
Блажени нищите
,
УС
, София, 19.12.1943г.,
Англичаните
какви бомби пущат?
(втори вариант)
376.
Безопасното място / Посока на движение
,
ООК
, София, 22.12.1943г.,
Англичанинът
има само една форма „аз казвам“.
Англичанинът
няма време, той казва: „Времето е пари“.
Англичанинът
не може да каже „казвам".
(втори вариант)
Англичанинът
има едно правило: „аз казвам".
(втори вариант)
377.
Факти, закони, причини
,
ИБ
,
ПС
, София, 1.11.1944г.,
Англичаните
казват: Времето е пари.
Англичаните
казват: Времето е пари.
(втори вариант)
Англичаните
казват: Право към целта!
(втори вариант)
378.
На фокус
,
ИБ
,
ПС
, София, 15.11.1944г.,
Англичанинът
изпраща слугата си и казва: Като го прочете, моля дайте да го прочета.
Англичанинът
изпраща слугата си при руснака да му каже: Като прочетете вестника, моля, дайте го и господарят иска да го прочете.
(втори вариант)
Англичанинът
се качил в колата на руснака, руснакът в колата на
англичанина
и продължили пътя си.
(втори вариант)
379.
Разумна икономия / Нова земя
,
ИБ
,
ПС
, София, 10.12.1944г.,
Англичаните
дават една статистика, че те имат четири милиона и петстотин хиляди къщи разрушени.
380.
Най-добрият подарък / Добрият подарък
,
ИБ
,
ПС
, София, 17.12.1944г.,
Англичаните
го казват „етернел генерейшън“.
Англичанинът
усеща, че ще намаже колата.
Англичаните
наричат тоя процес „eternal generation.'' Влезте в истината, за да се подновявате чрез нея.
(втори вариант)
381.
Последно Слово / Последното слово
,
ИБ
,
ПС
, София, 20.12.1944г.,
Англичанинът
му обещал 250 лири, ако спечели баса.
(втори вариант)
НАГОРЕ