НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
5
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
5
:
1000
резултата в
264
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Абсолютна реалност
,
ООК
, София, 16.5.1929г.,
Любовта, това е
изразът
на пеенето.
(втори вариант)
" Хубаво, според вашите разсъждения не трябва да се даде
съблазън
.
(втори вариант)
Той внесе
съблазън
.
(втори вариант)
После, другото изкушение, другата
съблазън
.
(втори вариант)
2.
Определени движения / Любовният поглед
,
ООК
, София, 29.5.1929г.,
Ако всеки знае за вашата любов, тази любов я имат и птичките, и животните и
барбазънците
, по същия начин се обичат.
(втори вариант)
Азът
е едно нещо, душата е друго нещо, духът е друго.
(втори вариант)
3.
Верни положения
,
ООК
, София, 5.6.1929г.,
Защото
азът
е съвършено свободен.
(втори вариант)
4.
Да изпълня
,
НБ
, София, 16.6.1929г.,
Ако тия стихове се разбират криво, ще излезе, че при всяка
съблазън
човек трябва да си извади дясното око, или да си отсече дясната ръка.
5.
Светът на ограниченията / Светът на ограниченията. Физическият живот
,
МОК
, София, 28.6.1929г.,
Какво прави
водолазът
в морето?
6.
Пробният камък
,
ООК
, София, 14.8.1929г.,
Той се е съблазнил от нещо, а всяка
съблазън
, на която човек не може да устои, води към зло.
Ако Бог не присъстваше в нея, постъпката й щеше да внесе
съблазън
.
Ако Божественото не присъства в човека, всяка негова външна обхода би могла да внесе
съблазън
.
7.
Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 15.9.1929г.,
Ако красотата и богатството на човека служат за
съблазън
на другите, по-добре да останат скрити от техния поглед, да не се изнасят навън.
Ако тази красота е Божествена, тя трябва да вдъхва в човека висок идеал, че който и да я срещне, да каже: „Радвам се, че срещнах един красив човек." Питам: ако нашата красота става за
съблазън
и ако нашето богатство става за
съблазън
на другите, струва ли си да ги носим?
(втори вариант)
8.
Закон за благоприличие
,
ООК
, София, 16.10.1929г.,
Който има „
азъ
-т“ в себе си, той разполага с различни методи да се освободи от непосилния товар на живота.
Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „
азъ
“.
Думата „
азъ
“ е съставена от три букви.
Каже ли „
азъ
“, този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества.
Казват, че човек, който употребява често думата „
азъ
“, има високо мнение за своята личност.
Да употребиш думата „
азъ
“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества.
Азъ
-тъ определя човешкия характер.
9.
Външни и вътрешни условия / Силни и слаби външни условия (Външни и вътрешни условия)
,
МОК
, София, 15.11.1929г.,
Дали му някоя работа и то така се
назъби
-
назъби
, че не върши работа.” Аз наричам ученик, който е ходил на училище, професорът го скъсал и вече не го приемат.
(втори вариант)
10.
Да ви даде
,
НБ
, София, 15.12.1929г.,
Например,
изразът
: „Стани със зората“, е красив, поетичен, идеен и изразителен.
Изразът
„стани с пукването на зората" не е хубав.
(втори вариант)
11.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
Азът
пък е баща на личността.
(втори вариант)
Значи съзнанието - нисшето себе, и
азът
- висшето себе, представят двойката, която е родила личността.
(втори вариант)
12.
От сърцето излизат
,
НБ
, София, 5.1.1930г.,
Разказът
за сватбата на царската дъщеря още не е свършен.
(втори вариант)
13.
Проява на Любовта / Чувството на любовта
,
ООК
, София, 8.1.1930г.,
Съблазънта
не е нищо друго, освен отклоняване от правия път на живота.
Съблазънта
иде всякога, когато между идеите на човека няма съответствие.
Както недобре асимилираната храна произвежда обратни резултати в храносмилателната система, така и криворазбраните или недоразбрани идеи внасят
съблазън
или противоречия в живота.
Защото всякога, когато няма съответствие между две идеи в ума, иде
съблазънта
.
(втори вариант)
14.
Богове сте
,
НБ
, София, 26.1.1930г.,
Когато изпълните Христовото учение, както се е проповядвало – чисто, безкористно, без
съблазън
, без обезсърчения, без никакви ограничения.
Ако
полазът
е добър, целият ден работата ще й върви.
(втори вариант)
Когато всички хора - от цар до последен, излязат да посрещнат Бога, работите им ще се оправят, ще тръгнат напред,
полазът
ще им бъде добър.
(втори вариант)
15.
Новите веяния
,
ООК
, София, 5.2.1930г.,
Та казвам, в онзи вътрешен процес на нашата мисъл
азът
не е онзи, който създава мисълта.
(втори вариант)
16.
Термометъра на човека / Човешкият термометър
,
ООК
, София, 5.3.1930г.,
Значи непременно човек трябва да разбира себе си, да разбира своите способности, това, което му е дадено, да развива и да знае
азът
в какво седи.
(втори вариант)
17.
С благост и Истина
,
НБ
, София, 16.3.1930г.,
Това богатство внася
съблазън
в човешкия живот и става причина за пропадането на стотици и хиляди хора.
Подбудата на любовта е правилна; любовта, като принцип, във всички хора е една и съща, но
изразът
й не е верен.
Кой от двамата е по реален:
образът
, нарисуван на платно, който всеки ден гледате, или човекът, когото не виждате, но от когото всеки ден получавате по един хляб?
Казвате, че
образът
на платното мяза на живия човек, когото не виждате.
Образът
е символ, едно слабо подобие на реалния, на действителния човек.
18.
Възпитателни методи / Възпитание чрез ръцете
,
МОК
, София, 23.3.1930г.,
Образът
представя човешкото лице, а подобието - неговата ръка.
Образът
, т.е.
Образът
е лицето на човека, а подобието е неговата ръка.
(втори вариант)
19.
Огъната плоскост
,
МОК
, София, 4.4.1930г.,
Каквото и да прави,
съблазънта
неизбежно ще дойде, но той трябва да бъде внимателен, да не налети на нея.
Налети ли на някоя
съблазън
, човек може да счупи крака си, или да извади окото си.
Където и да е сблъсъкът, все ще дойде - все ще налетиш на
съблазън
.
(втори вариант)
Съблазънта
е един предмет, на който можеш да си счупиш крака, можеш да си извадиш окото.
(втори вариант)
Каквото и да прави,
съблазънта
неизбежно ще дойде, но той трябва да бъде внимателен, да не налети на нея.
(втори вариант)
Налети ли на някоя
съблазън
, човек може да счупи крака си или да извади окото си.
(втори вариант)
20.
Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление)
,
ООК
, София, 9.4.1930г.,
Кой е
образът
и кое – подобието?
Човек, който се намира под ръководството на Божията Мъдрост, е
образът
Божий.
Там, в Библията, се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие." Кой е
образът
Божи в дадения случай?
(втори вариант)
Образът
в света от чисто материалистическо гледище е мъдростта.
(втори вариант)
21.
Да влезеш
,
НБ
, София, 11.5.1930г.,
Още като я видяла,
образът
и говорът й направили силно впечатление, от което дълго време не могла да се освободи.
22.
Форма и съдържание
,
ООК
, София, 9.7.1930г.,
Какъв трябва да бъде
образът
на всеки един от вас?
(втори вариант)
23.
Връзване и развързване
,
МС
, София, 13.7.1930г.,
Защото неизбежно съблазните ще дойдат, но горко на оногоз человека, чрез когото
съблазънта
дохожда!
24.
На езерата
,
МОК
,
СБ
, 7-те езера, 1.8.1930г.,
Вие всички ще бъдете радостни и весели, няма да има никаква
съблазън
, никакво противоречие и вие целия ден ще бъдете разположени.
(втори вариант)
25.
Виждане и съзнаване
,
СБ
,
РБ
, Рила, 19.8.1930г.,
Щом Божествената мисъл се използва правилно, тя оставя копие върху съзнанието на човека, както
образът
, изложен на светлината, оставя копие върху светлочувствителната плоча на фотографията.
26.
Познава гласа му
,
СБ
,
РБ
, Рила, 20.8.1930г.,
Разказът
за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на Живота.
27.
Божият глас
,
ООК
, София, 26.8.1930г.,
Писателят ще бъде съден за лошите книги, с които е внесъл
съблазън
и нечистота в живота.
28.
Отличителна черта
,
ООК
, София, 10.9.1930г.,
И това е възможно, обаче от човека се иска чиста и права мисъл, без никаква
съблазън
, без никакво петно.
29.
Вътрешна свобода
,
УС
, София, 28.9.1930г.,
Бог, Неговият Дух и Господ са трите Начала, които се изявяват чрез
Азът
в човека.
30.
Отец люби Сина
,
НБ
, София, 19.10.1930г.,
Ето една
съблазън
.
31.
Разумни промени / Разумно изменение на абсолютното равновесие. Пробуждане на известни сили
,
МОК
, София, 14.11.1930г.,
Ти казваш
АЗЪ
или казваш МЛАД.
(втори вариант)
32.
Общение с Бога
,
ИБ
, София, 23.11.1930г.,
И тьй, молите ли се,
образът
на Бога трябва да седи в ума ви.
Ще кажете: ние не знаем какъв е
образът
на Бога.
33.
Точка на равновесие
,
ООК
, София, 26.11.1930г.,
Обаче ако отидете в някоя църква, там
образът
на светията не е такъв.
34.
Важността на размишлението
,
УС
, София, 7.12.1930г.,
Той казва, че това е
образът
на Бога, т.е.
35.
Две реалности / Отвън и отвътре. Светлината и мисълта
,
МОК
, София, 12.12.1930г.,
На онзи, който разбира, и
саазъ
да му свириш разбира, а на онзи, който не разбира, и тъпан да му биеш, пак нищо не разбира.
(втори вариант)
36.
Смяна на силите
,
ООК
, София, 1.4.1931г.,
Пък и
образът
на Христос, както Го рисуват, не е верен.
37.
Разумност и светлина / Съотношение между разумността и светлината. Спане и тъмнина
,
МОК
, София, 17.4.1931г.,
Има словесен, умствен, чувствен, религиозен
сарказъм
.
Питам тогава другия въпрос: де седи разумността в един
сарказъм
, с който може да се обиди един човек?
(втори вариант)
И в умствено отношение има един
сарказъм
.
(втори вариант)
Кажете ми един сократовски
сарказъм
или платоновски, или аристотелски
сарказъм
.
(втори вариант)
Дайте ми един религиозен
сарказъм
, или един обикновен
сарказъм
, който минава.
(втори вариант)
Всички ония хора, които имат
сарказъм
, всякога у тях ще намерите киселина.
(втори вариант)
Та понякой път човек трябва да впрегне своя
сарказъм
, да го тури в мед, за да върви работата.
(втори вариант)
Та едно песимистическо състояние се дължи на
сарказъм
.
(втори вариант)
38.
Трите отношения / Първите отношения
,
МОК
, София, 5.6.1931г.,
Може би в това – ти си мазна Гана – аз да съм скрил един
сарказъм
.
(втори вариант)
39.
Свобода на съзнанието
,
ООК
, София, 10.6.1931г.,
Нулата подразбира човека,
Азът
.
40.
Идеалът на човека
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
Азъ
самъ зная това нѣщо.
(втори вариант)
И това
азъ
самъ зная.
(втори вариант)
Азъ
живѣя,
азъ
мисля,
азъ
чувствувамъ, слѣдователно, всѣкакво външно доказателство е излишно.
(втори вариант)
Сега, подъ думата „човѣкъ”
азъ
разбирамъ сборъ отъ всички добродѣтели.
(втори вариант)
Като говоря за животното въ човѣка
азъ
имамъ прѣдъ видъ всички животни: тигъръ, мечка, вълкъ, лисица, разнитѣ трѣвопасни, насѣкоми и т. н.
(втори вариант)
Това, което виждате отвънъ и наричате човѣкъ, е
изразъ
само на извѣстни мисли, чувства и дѣйствия.
(втори вариант)
При това не е нужно всички хора да иматъ еднакъвъ външенъ
образъ
и еднакви убѣждения.
(втори вариант)
41.
Любовта към Бога
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
Образът
на Бога трябва да е и в ума, и в сърцето, и във волята, и в душата, и в духа ви.
42.
Денят на доброто
,
РБ
, 7-те езера, 14.7.1931г.,
Казвам: на същото основание всеки човек трябва да се запита: „
Образът
, който нося, отговаря ли на Божественото в мен?
43.
Недоказани истини
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 22.7.1931г.,
Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито служи за
съблазън
на другите.
44.
Най-високото място
,
СБ
, София, 20.8.1931г.,
Не е лесно да покаже човек Любовта си към хората, не е лесно той да направи едно Добро, без да внесе
съблазън
у някого – за всичко това не се грижете.
45.
Изново
,
НБ
, София, 1.11.1931г.,
Само по този начин
образът
на идеалния Адам ще се възобнови в нов Адам.
И
образът
на идеалната Ева ще се повдигне на оня пиедестал, дето Бог я поставил; тя ще възкръсне в новата Ева.
46.
Разтоварване на съзнанието
,
ООК
, София, 25.11.1931г.,
Това е мисъл, която внася
съблазън
и той започва да се смущава.
Но
съблазънта
някой път иде отвътре - няма обект.
(втори вариант)
47.
Сила, живот и здраве
,
ООК
, София, 23.12.1931г.,
Образът
на онзи Христос, Който е живял преди две хиляди години и
образът
на вашия Христос, са различни.
48.
От смърт в живот
,
НБ
, София, 3.1.1932г.,
Изразът
, отношението ни към тази реалност, към която се стремим, постиженията на нашия сегашен живот, това ме интересува.
Хубаво е, че имате бради, да не сте за
съблазън
.
49.
Доведете ми го
,
НБ
, София, 24.1.1932г.,
Образът
на всеки човек в нашето сърце трябва да бъде свещен.
50.
Двете отверстия
,
ООК
, София, 27.1.1932г.,
Какво е
азът
?
Казваш "аз", но в какво се състои
азът
, не знаеш и ти самият.
(втори вариант)
Вънка от вашите очи, вънка от вашите уши, вънка от чувствата ви, от вашите мисли, желания и вашата воля какво нещо е човекът,
азът
?
(втори вариант)
Защото
азът
не е съединение на една мисъл, чувство или постъпка.
(втори вариант)
51.
Доброто разположение
,
ООК
, София, 17.2.1932г.,
Ако вземете буквата "а" и към нея последователно прибавяте буквите "з" и после "ъ", вие ще образувате думата "
азъ
", вашата личност.
(втори вариант)
52.
Моята Любов няма да премине
,
НБ
, София, 21.2.1932г.,
Вижте как се изменя неговото лице,
изразът
на лицето, очите другояче говорят.
53.
След това
,
НБ
, София, 28.2.1932г.,
Всички хора трябва така да живеят, че
образът
им наистина да прилича на Божий.
Образът
на всички хора е образ на Господа.
След като взе салама, пак се измени лицето й, тури маската,
изразът
й се успокои.
54.
В последното време
,
НБ
, София, 6.3.1932г.,
Като ги срещнете, да видите, че във всеки човек се проявява
образът
на Бога.
55.
Ми бемол и фа диез / 'Ми бемол' и 'фа диез'
,
ООК
, София, 9.3.1932г.,
Когато ни свързват правилно с висшата природа, щом ни свързват с тия три области, тогава в дадения случай движението или мисълта, или
изразът
са правилни.
(втори вариант)
56.
Приложете Добродетел
,
НБ
, София, 13.3.1932г.,
Туй е
Азът
, а всички тия помагат за нашето развитие.
57.
Начало на Мъдростта / Две състояния
,
ООК
, София, 16.3.1932г.,
Запример
изразът
"разумната природа" не може да се преведе на английски.
(втори вариант)
58.
Единният живот
,
ИБ
, София, 22.3.1932г.,
Да се мисли така, то е все едно, да се казва, че всеки зъбец от едно
назъбено
колело изчезва, щом свърши работата си.
Той е зъбец на едно
назъбено
колело, временно е отишъл някъде, но пак ще дойде.
59.
Верният в малкото
,
НБ
, София, 27.3.1932г.,
Когато
образът
на вашия син в небето изчезне, когато
образът
на вашата жена в небето изчезне, когато
образът
на вашия приятел в небето изчезне, те знаят, че вие съвършено сте фалирали.
60.
Динамика на живота / Динамическият живот. (Динамиката на живота)
,
ООК
, София, 20.4.1932г.,
Велико нещо е да разбере човек
азът
в себе си.
Великото в човека е, когато той съзнае
азът
в себе си.
(втори вариант)
Азът
, това е Божественият лъч, който е проникнал в Божествената душа, а този лъч постоянно го подхранва като майка.
(втори вариант)
Азът
се развива през съзнанието и един ден с него ние ще отидем при Бога.
(втори вариант)
Окултните науки го наричат
азът
в човека.
(втори вариант)
61.
Трите принципа / Трите типа
,
ООК
, София, 27.4.1932г.,
Разбирам, че е кармическо, но умният човек, като дойде, като дойде някой лош човек при него, той не трябва да му дава никаква
съблазън
.
(втори вариант)
62.
Пътят на възможностите
,
МОК
, София, 29.4.1932г.,
Това, което те наричат любов, е отражение на любовта, както
образът
в огледалото е отражение на човека.
63.
Обич и знание
,
УС
, София, 8.5.1932г.,
Щом жената е представителка на Любовта, защо на нея се гледа като на
съблазън
?
64.
Закон за частите и за цялото / Законът на частите и законът на цялото
,
ООК
, София, 18.5.1932г.,
Той е дошъл до една
съблазън
, до изкушения, които не може да си представите, и потъмнява лицето му.
(втори вариант)
65.
Малкото добро. (Живият порядък)
,
ООК
, София, 22.6.1932г.,
Погледни се в огледалото и виж, какъв е
изразът
на лицето ти.
66.
Прие го с радост
,
НБ
, София, 10.7.1932г.,
Изразът
на една скиния, това е братството, това е сестринството.
67.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (II)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.7.1932г.,
Туй, което носи
съблазън
и радост, поле се казва.
68.
Път на зазоряване
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 13.8.1932г.,
Гледам, всички четат,
назъртат
в нея“.
69.
Видяхме славата
,
СБ
, София, 28.8.1932г.,
Първо трябва да имаш идея, после
разказът
ще дойде.
(втори вариант)
70.
Ценни мисли
,
НБ
, София, 4.9.1932г.,
Туй, което носи
съблазън
и радост, поле се казва.
71.
Любов към Бога / Обичай Бога
,
ООК
, София, 14.9.1932г.,
Само по себе си, златото е устойчиво и неизменно, но и то внася
съблазън
в човека.
72.
Разумните сили / Разумните сили в природата
,
ООК
, София, 28.9.1932г.,
Това не е
образът
на св.
Богородица, но
образът
на наша Мара.
73.
Намерената овца
,
НБ
, София, 2.10.1932г.,
Сега има земетресения и ако не се оправят хората, ще дойде
мразът
, ще ги замрази.
Сега има земетресения, и ако не се оправят хората, ще дойде
мразът
, ще ги замрази.
(втори вариант)
74.
Възведен биде / Възведен биде Исус
,
НБ
, София, 9.10.1932г.,
Разказът
казва, че се народили прасенца и така го чакали, чакали неговите другари да дойде на небето.
75.
Постигнати резултати
,
МОК
, София, 28.10.1932г.,
Ако изнесете светочувствителната плочка на фотографията на светлина, преди да сте я промили,
образът
на нея ще се изгуби.
76.
Ето отрока
,
НБ
, София, 6.11.1932г.,
Ако
разказът
е верен, де са другите реки?
Ако
разказът
е верен, къде са другите реки?
(втори вариант)
77.
Имаше някой человек
,
НБ
, София, 27.11.1932г.,
Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква
съблазън
, какво крушение, какво падение изживява той с тях.
Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква
съблазън
, какво крушение, какво падение изживява той с тях.
(втори вариант)
78.
Новата канализация
,
ООК
, София, 30.11.1932г.,
Азът
е движение около себе си, движение в кръг.
79.
Яви им се
,
НБ
, София, 4.12.1932г.,
Ето де е
съблазънта
.
Ето къде е
съблазънта
.
(втори вариант)
80.
Думи на Правда
,
НБ
, София, 11.12.1932г.,
Ако не е като мене, аз няма да му дам
съблазън
.
81.
Забраненият плод
,
УС
, София, 11.12.1932г.,
Доброто, проявено на земята, носи
съблазън
за човека.
За онзи, който не разбира живота, всичко е
съблазън
– и сиромашията, и богатството; и доброто, и злото; и знанието, и невежеството.
82.
Една похвала
,
ООК
, София, 14.12.1932г.,
Обсеби ли нещо,
съблазънта
непременно ще дойде.
83.
Живият хляб
,
НБ
, София, 18.12.1932г.,
Ще ви обясня, да не ви се вижда
съблазън
.
Сега, като разсъждавам по този начин, на някои от вас може да стане
съблазън
да кажат, че бащата умрял, майката умряла, говоря без никакво уважение.
84.
Сеятелят
,
УС
, София, 18.12.1932г.,
Конят е умът, а
азът
– това е човекът, който мисли.
85.
Духът дава живот
,
НБ
, София, 8.1.1933г.,
Тя е
първообразът
и за религия, и за наука, и за морал, всичко в нея се намира и от нея черпи.
86.
Точка и свобода / Точката и свободата
,
МОК
, София, 3.2.1933г.,
Ще кажете, че парите са
съблазън
.
87.
Божествен импулс
,
УС
, София, 5.2.1933г.,
Това е
образът
на Христа.
88.
Пътя на енергията / Прав път на енергиите
,
МОК
, София, 24.2.1933г.,
Образът
на строгия и взискателен професор заема цялото ти съзнание и засенчва всичките ти останали мисли и чувства.
Образът
на професора е строго взискателен и този образ завзема цялото ви съзнание, засенчва всички чувства.
(втори вариант)
89.
Истина и добро
,
УС
, София, 5.3.1933г.,
Затова е казано: „
Образът
на този свят преминава“.
90.
Устата
,
ООК
, София, 15.3.1933г.,
Значи
образът
на човека, така както е създаден човек, неговата глава, гърди, стомах и удове, представят известни ценности в света.
(втори вариант)
91.
Отворени кранове
,
УС
, София, 2.4.1933г.,
– „Не зная, но искам да съм красива, да ме харесват хората.“ – Има смисъл да бъдеш красива, но да не внасяш
съблазън
в никого.
– „Има мъже, които устояват на всякаква
съблазън
.“ – Зависи до каква температура са ги нагрели.
92.
Радостта
,
НБ
, София, 2.4.1933г.,
Това е само
образът
, сянката на онзи живия Христос, Който работи в сърцата на хората, Който ги е изменил, Който е внесъл светли мисли в умовете им, Който ги подбужда към любов, към знание, към свобода.
(втори вариант)
93.
Познаването на Истината
,
НБ
, София, 9.4.1933г.,
Съблазънта
не е грях още.
Съблазънта
не е грях още.
(втори вариант)
94.
Настъпване и отстъпване / Настъпване и отстъпване (Неразбраните работи в живота)
,
МОК
, София, 21.4.1933г.,
Като го гледате с едното око, ще бъде ли ясен
образът
?
(втори вариант)
95.
Прави разсъждения / Човешката уста
,
ООК
, София, 3.5.1933г.,
Образът
, който дойде в твоето въображение, ти го наблюдавай и разгледай постижим ли е или не.
(втори вариант)
96.
Живите линии
,
ООК
, София, 10.5.1933г.,
– Какъв е
изразът
на любовта?
97.
Законът на ограничението и законът на свободата
,
ООК
, София, 7.6.1933г.,
Изразът
трябва да се повдигне.
(втори вариант)
98.
Надеждата ти
,
НБ
, София, 11.6.1933г.,
Всяко желание е някаква
съблазън
или в умствения свят може да е.
Всяко желание е някаква
съблазън
, която в умствения свят може да е.
(втори вариант)
99.
Добрите дарби
,
НБ
, София, 25.6.1933г.,
То отвсякъде може да ти говори: от дърветата, от цветята, от слънцето, от хората, от
барбазънците
.
100.
Свещената област на живота
,
ООК
, София, 28.6.1933г.,
Като срещнеш такива хора и ги наблюдаваш, ще видиш, че в маниерите, в погледа, в говора им нищо не внася
съблазън
.
Един човек, като го наблюдаваш отстрани, в маниерите, в говора, в погледа да не внася никаква
съблазън
.
(втори вариант)
101.
Живот и идеал
,
МОК
, София, 30.6.1933г.,
Изразът
се отнася до външната страна на музиката, а ритъмът – до вътрешната страна.
Изразът
се отнася до външната страна на музиката, а ритъмът - до вътрешната страна.
(втори вариант)
102.
Отношение към нещата / Съответствие на нещата
,
ООК
, София, 19.7.1933г.,
Лесно се пише на дъската; Бог,
Азът
и ближният.
103.
Основа на знанието
,
ООК
, София, 26.7.1933г.,
Ти си в
съблазън
, при най-големите противоречия не те занимават.
(втори вариант)
Щом ти се съблазняваш,
съблазънта
показва, че ти си на ниска култура.
(втори вариант)
104.
Едно звено
,
СБ
, София, 3.9.1933г.,
Когато трябва да дойдат на земята, ангелите се обличат в най-скромна дреха, да не предизвикват
съблазън
между хората.
105.
Няма да ви остави
,
УС
, София, 29.10.1933г.,
Излезеш ли на улицата, твоята красота е една
съблазън
.
106.
Човешките и Божествените порядки в живота
,
ООК
, София, 1.11.1933г.,
Ако ти допуснеш една
съблазън
по отношение на същество което седи по-високо от тебе, питам, какъв е тогава твоя морал в света?
107.
Красна като Луната и чиста като Слънцето
,
НБ
, София, 26.11.1933г.,
Днес в обща употреба между семействата е влязъл
изразът
: „Моята жена ме пържи като лук.“ Питам: Ако пърженето на лука е толкова хубаво нещо, защо когато мъжът иска да се оплаче от жена си, казва: „На нищо вече не съм замязал; моята жена ме направи на пържен лук!
108.
О, да ми беше като брат
,
НБ
, София, 24.12.1933г.,
Защото, за да нарисуваш физиономически един образ, най-първо трябва да се направи
образът
и този образ да е жив.
Не виждам никаква лошавина в нея, никаква
съблазън
.
109.
Постигни реалността
,
ООК
, София, 27.12.1933г.,
Но във вас да не седи
образът
на стария дядо или на старата баба с тояжка и прегърбена.
110.
Обичайте я!
,
НБ
, София, 21.1.1934г.,
Такъв е
разказът
.
След като се отвори вратата, вие ще влезете в друга
съблазън
, ще кажете: „Какво ли е?
111.
Любов и разбиране
,
УС
, София, 25.2.1934г.,
Ето как седи
разказът
: Един ден единият искал да подложи този въпрос да се реши практически.
112.
Едно ви трябва
,
УС
, София, 18.3.1934г.,
Че влязъл
образът
ѝ в моя ум, какво от това?
113.
Тъй мисля аз
,
НБ
, София, 8.4.1934г.,
Не туй да бъде една
съблазън
.
114.
Три възгледа
,
НБ
, София, 22.4.1934г.,
Съблазниш се в себе си, раздвоиш се и най-после не може да устоиш на
съблазънта
.
115.
Разпаленият въглен
,
НБ
, София, 29.4.1934г.,
Образът
на ума, това е материалният свят.
116.
Двата порядъка / Двата порядъка. Качества на младия
,
УС
, София, 27.5.1934г.,
От всички дървета ще ядете, само от това няма да ядете.“ Най-малкото ограничение, ако имате най-малкото ограничение в живота, вие вече имате дървото на
съблазънта
.
117.
Трите страни на съзнанието
,
УС
, София, 3.6.1934г.,
Но мъчно можете да си представите какъв е
образът
и какво е подобието.
118.
Изново родени
,
НБ
, София, 15.7.1934г.,
Сега някои казват, че парите са
съблазън
.
За слабия човек парите са
съблазън
, за силния и умния човек са едно благо.
За слабите хора жените са
съблазън
, но за умните хора са едно лично благо.
119.
Сянка и реалност
,
МОК
, София, 27.7.1934г.,
Образът
е отпечатан вътре.
120.
Часът на Любовта
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Когато детето се пробуди, както майката желае,
изразът
на лицето, на очите в него е съвсем друг: движенията в него са живи, съзнателни.
121.
Връзка с Бога
,
ООК
, София, 12.9.1934г.,
Казвате: „Много хубав е този образ.“ Но какво представлява
образът
.
122.
Послушание
,
УС
, Русе, 30.9.1934г.,
Само онази монета има обръщение, върху която е поставен
образът
на владетеля на държавата, от която тя излиза.
123.
Стар и нов порядък (По нов начин)
,
ООК
, София, 10.10.1934г.,
Изразът
: "Отговаряй на безумния според безумието му и на умния според ума му" - това твърдение според мене е старо.
124.
Правият ъгъл отвътре
,
МОК
, София, 26.10.1934г.,
Един ваш приятел ви се е разсърдил и веднага в ума ви седи
образът
на приятеля ви, тъй като че иска да ви каже нещо лошо.
125.
Принципи и условия. Връх и долина
,
ООК
, София, 28.11.1934г.,
От дето минете, има
съблазън
.
Ще чуете нещо - то е
съблазън
.
126.
Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност
,
УС
, София, 9.12.1934г.,
Ето
съблазънта
в света.
(втори вариант)
Аз започвам от едно място, дето има
съблазън
, като искам да ви покажа пътя, че ще ви съблазня.
(втори вариант)
Ето в какво седи
съблазънта
.
(втори вариант)
Днес така, утре така и стане една
съблазън
.
(втори вариант)
И в какво седи
съблазънта
?
(втори вариант)
127.
И ще доведат всичките ви братя
,
НБ
, София, 6.1.1935г.,
Когато се намерят пред
съблазънта
.
Съблазънта
неизбежно ще дойде.
Съблазънта
е спънка в живота, нарочно поставена за изпитание на хората.
128.
Практическа философия
,
МОК
, София, 22.2.1935г.,
Когато у хората се развие
азът
, те дохождат в стълкновение − идва червения цвят.
129.
Законът на помагането
,
ООК
, София, 6.3.1935г.,
Човек още няма ясна представа за себе си, той не вижда себе си, той още не знае какъв е
образът
му.
130.
И отиде, та се представи
,
НБ
, София, 10.3.1935г.,
Този образ е понятен за нашата душа и нашето сърце
Образът
на Мъдростта, на знанието е понятен за нашия ум, за нашата интелигентност.
Образът
на Истината, на свободата е достъпен за нашата воля, за нашата разумност в света.
131.
Най-голямото изкуство / Какво ще говори Учителят
,
УС
, София, 10.3.1935г.,
С това той внася
съблазън
между хората.
132.
Божественият подтик
,
ООК
, София, 27.3.1935г.,
за да не се внесе
съблазън
, не внасяйте извратен метод за разбиране.
133.
Киселина, основа, сол
,
ООК
, София, 1.5.1935г.,
Ето какво значи
съблазънта
: щом покажете на едно дете сладкото, вие ще го съблазните.
134.
Правото на Любовта / Близкият човек. (Двете права на човека, който обича. Примирението)
,
УС
, София, 12.5.1935г.,
Съблазънта
и изкушенията неизбежно ще дойдат за всички хора - праведни и грешни, но трябва да знаят, как да се справят с тях.
135.
Бъдете като децата
,
НБ
, София, 30.6.1935г.,
Да правя опити с Любовта, това е една
съблазън
, значи да нямам доверие в Любовта.
Разказът
е следният: В едно царство жените искали да управляват като мъжете, да имат права като тях.
136.
Блажен, който яде хляб в Царството Божие
,
НБ
, София, 21.7.1935г.,
Туй, което носи
съблазън
и радост, поле се казва.
137.
Положителни качества / Не лъжете себе си
,
УС
, София, 28.7.1935г.,
Азът
търси най–добрия слуга, той трябва да намери себе си.
(втори вариант)
138.
Новораждане
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1935г.,
За него важи идеята, която Христос е
изказъл
, че човек за човека е брат.
139.
Божественият план / Тълкуванието. (Истинските връзки)
,
УС
, София, 8.9.1935г.,
Там ще видите, че
съблазънта
иде от някой черен, не от бял.
(втори вариант)
140.
Самопознание и самовъзпитание
,
ООК
, София, 16.10.1935г.,
Ако го вземете буквално,
разказът
за тая стомна няма смисъл, нищо не означава.
141.
Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране / Степени на разбиране
,
УС
, София, 20.10.1935г.,
Питам тогава: Ти искаш да отмахнеш
съблазънта
от нея, но ти ще махнеш и най-красивото от тази жена, от тази душа.
142.
Срещата на Любовта
,
ООК
, София, 6.11.1935г.,
Отвесната линия на буквата Т е
Азът
, хоризонталната линия горе е борбата и победата.
143.
Божественият избор
,
МОК
, София, 8.11.1935г.,
Понеже
образът
на реалността е много подвижен, крайно подвижен е, не е нещо установено, затова ви се вижда като че няма форма.
144.
Вътрешният закон
,
УС
, София, 17.11.1935г.,
Красивият внася
съблазън
в хората, а често за красивата жена или за красивия мъж се вършат престъпления.
(втори вариант)
145.
Опити
,
ООК
, София, 20.11.1935г.,
Това може да породи една
съблазън
и вие може да кажете: "Дали ще дойдат, или не?
146.
Бъди доволен / Доволството
,
УС
, София, 24.11.1935г.,
Де седи
съблазънта
в парите?
Къде е грехът в
съблазънта
на парите?
Тогава, ако гледаш хляба, има ли
съблазън
?
147.
Трите връзки
,
ООК
, София, 11.12.1935г.,
За да бъда добър човек, не трябва да създавам
съблазън
никому.
148.
Естественият език – музикалният език
,
ООК
, София, 25.12.1935г.,
Вие казвате: "Вижте, колко красив е
образът
!
И със снега си замина и
мразът
.
149.
Вас ви нарекох приятели
,
НБ
, София, 29.12.1935г.,
Аз не искам да изнасям тия неща, но казвам: Каква голяма
съблазън
има днес между хората, какви големи заблуждения съществуват, че те не могат да се освободят сами от съблазните, които съществуват.
Съблазънта
е признак на невежество.
И теоретическото знание е потребно, но когато
водолазът
влиза в морето на дълбочина сто, двеста, триста и повече метра, той трябва да знае как да се справи с условията.
Водолазът
се бори отчаяно със своята брадва, но октоподът го обърнал добре.
В това време
водолазът
дал знак да го изтеглят.
По този начин те се скарали, а
водолазът
се намерил на повърхността на земята и се спасил.
150.
Трите плода
,
ООК
, София, 8.1.1936г.,
" Какъв е
образът
на спретнатостта?
151.
Петте врати
,
ООК
, София, 22.1.1936г.,
Има четири вида погледи: един, който ражда раздори; друг, който ражда
съблазън
; трети, с който човек се подхлъзва, и четвърти, с който човек отива към Бога.
Трите вида погледи могат да ни отклонят от правия път и да ни турят в
съблазън
.
Има четири вида погледи: един поглед, който ражда раздори; друг, който ражда
съблазън
; трети, с който се подхлъзва, и четвърти, с който човек отива към Бога.
(втори вариант)
Трите погледа могат да ни отклонят от правия път и ще ни турят в
съблазън
.
(втори вариант)
152.
Слуги на Доброто
,
УС
, София, 26.1.1936г.,
Само един образ ще отпечатате на плочата –
образът
на Бога.
(втори вариант)
153.
Придобиване на енергия
,
МОК
, София, 31.1.1936г.,
Ако изгубите пропорцията, съотношенията, тогава вече
образът
не е верен.
154.
Огънят на любовта / Силният огън
,
УС
, София, 16.2.1936г.,
Тъй, както е даден
разказът
в Писанието.
155.
Ще се похваля / Ще се похваля. Божественото начало
,
УС
, София, 23.2.1936г.,
Ще се запитате, защо проповедите на апостолите са за евреите
съблазън
, а за елините безумство?
(втори вариант)
156.
Познат от Бога
,
УС
, София, 1.3.1936г.,
Там
съблазън
не съществува.
Ако любовта ви внася
съблазън
и убива всякакъв подтик, тя не е истинска.
(втори вариант)
„Но гледайте, да не би тая ваша свобода да бъде
съблазън
на слабите.“ (– 9 ст.).
(втори вариант)
157.
Абсолютна справедливост
,
УС
, София, 8.3.1936г.,
Това е една
съблазън
.
158.
Възприемане на словото / Да се възприеме Словото
,
УС
, София, 29.3.1936г.,
С тия 10 ризи ти създаваш вече
съблазън
на другите хора, да те крадат.
159.
Божественото огледало. Трите области
,
ООК
, София, 8.4.1936г.,
И следователно, ако в това огледало може да се оглежда
образът
, то е добро огледало.
160.
Двете полушария / Двете полушария. Северното и южното полушарие
,
СБ
, София, 22.9.1936г.,
Какъв е
изразът
на любовта?
161.
Той създава / Аз го създадох!
,
УС
, София, 27.9.1936г.,
Според някои има състояние по-високо от
азът
.
Следователно
азът
е първата буква на великото Божествено знание, което в бъдеще ще ви се открие.
Някои поддържат, че има едно състояние по- горе от
АЗЪТ
.
(втори вариант)
162.
Син и баща / Баща и син
,
МОК
,
ИБ
, София, 1.1.1937г.,
Когато видя, че нѣкой грѣши,
азъ
се уча отъ неговата грѣшка и избѣгвамъ да правя сѫщата погрѣшка.
(втори вариант)
Азъ
съмъ отчаянъ отъ себе си, отъ положението, въ което се намирамъ, и решихъ да туря край на живота си.
(втори вариант)
Ето,
азъ
скѫсвамъ полицата ти предъ тебе.
(втори вариант)
Христосъ казва: „
Азъ
съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето.
(втори вариант)
Азъ
опитахъ и едното, и другото, но не ми вървѣ.
(втори вариант)
Азъ
искамъ твоя Господъ — парата, да бѫде и мой Господъ.
(втори вариант)
163.
И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!
,
НБ
, София, 3.1.1937г.,
Целувката трябва да се разбира в широк смисъл, да не изпадне човек в
съблазън
.
164.
Реалността в живота / Реалността в живота! Качествата на мъжа и на жената. Доброто мислене, доброто обличане и готвене
,
УС
, София, 3.1.1937г.,
Разказът
на праведния Йов е окултен.
Книгата е изпъстрена с различни знаци, черни, бели,
назъбени
.
(втори вариант)
165.
Грозота и красота
,
МОК
, София, 29.1.1937г.,
Изразът
„мисля“ е безличен.
166.
В начало бе Словот
,
НБ
, София, 14.2.1937г.,
Когато някой не обича някого,
образът
на този човек се напечатва на очите му.
Ако
образът
на любимия ви човек се изгуби от очите ви, или вие преставате да го обичате, или той престава да ви обича.
167.
Ликвидиране и прилагане / Ликвидация със стария живот и приложение на новия
,
УС
, София, 21.2.1937г.,
Казва българинът, че трябва да яде печени кокошки, варени пуйки, печени агнета, печени прасета, баница: Всичко това е голяма
съблазън
за българина.
(втори вариант)
168.
Не ограничавай Божественото
,
ООК
, София, 24.2.1937г.,
Та
азът
понеже е най-младият, той трябва да се учи.
– Цялото ти естество трябва да бъде запълнено, да няма място за никаква
съблазън
.
169.
Три необходими неща / Три неща са потребни
,
УС
, София, 28.2.1937г.,
Те внасят
съблазън
.
170.
Път за освобождение
,
ООК
, София, 3.3.1937г.,
Близките работи, които засягат нашето съзнание, това е
азът
в нас.
Близките работи, които засягат нашето съзнание, това е
азът
в нас.
171.
Обмяна в Божественото / Обмяна на Божественото!
,
УС
, София, 7.3.1937г.,
Значи при моето място има змия, която пази богатството ми, а при твоето седи
съблазънта
.
При вашето място е
съблазънта
.
(втори вариант)
172.
Мускулно и нервно напрежение
,
МОК
, София, 12.3.1937г.,
“ Какво означава
изразът
„да го набия“?
173.
Да направим човека по образу и подобию Нашему
,
НБ
, София, 14.3.1937г.,
Българите пишат тази дума с три букви [
азъ
] (според правописните норми до 1945 г.); англичаните – с една буква [I]; французите – с три букви [moi].
174.
Старото отмина / Три фази има
,
УС
, София, 21.3.1937г.,
Да ви покажа, какво нещо е
съблазънта
.
(втори вариант)
Сега иде
съблазънта
.
(втори вариант)
И в това има
съблазън
сега.
(втори вариант)
Тъй през прозореца ще
назърнете
.
(втори вариант)
175.
Двамата сина
,
УС
, София, 11.4.1937г.,
Когато детето се пробуди,
изразът
на очите му е друг, движенията му са игриви, съзнателни.
Когато детето се пробуди както майката желае,
изразът
на лицето, на очите в него е съвсем друг; движенията в него са игриви и съзнателни.
(втори вариант)
176.
Истина и благост / Благост и Истина
,
УС
, София, 18.4.1937г.,
Образът
и подобието, това е истината и благостта, които Той е вложил в човека.
177.
Както Бог мисли и прави
,
УС
, София, 2.5.1937г.,
Всичко друго, което вие мислите за мене, е користолюбие или
съблазън
.
178.
Правилно приемане
,
ООК
, София, 2.6.1937г.,
Разправил той на студентите какво е „
Азът
“.
179.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 13.6.1937г.,
Образът
се е напечатал в ума ти, живееш с него.
180.
Две състояния
,
МОК
, София, 9.7.1937г.,
", пък
изразът
ви е скръбен.
181.
Реалното и идеалното
,
ООК
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 28.7.1937г.,
После този негатив се обръща и
образът
се представя такъв, какъвто е!
(втори вариант)
182.
Съществени връзки / Четирите отношения
,
СБ
,
РБ
, София, 22.8.1937г.,
Назърнал
в курната на чешмата, и какво било учудването му, когато видял, че само ушите на магарето се подават от курната, а цялото му тяло било скрито вътре.
183.
Вътрешна обхода
,
УС
, София, 29.8.1937г.,
Там не може да се даде един
съблазън
.
(втори вариант)
Но щом се фотографират в една къща, наредена маса с хубави яденета, ще се даде
съблазън
, казват: “Ето така се живее: братство и равенство.” Сега има благоприличие и съображения.
(втори вариант)
184.
Бал маске
,
НБ
, София, 3.10.1937г.,
“ Нима
водолазът
, който слиза в морето, за да изпита неговото дъно, е истинският човек?
185.
Ценностите в живота
,
ООК
, София, 6.10.1937г.,
Всякога най-безобидните неща могат да произведат една
съблазън
, ако не знаете как да ги поставите.
186.
Естественият път
,
ООК
, София, 17.11.1937г.,
Ако е верен
образът
, който ни дават, всичката работа е в носа.
187.
Сила, благородство, светлина и доброта
,
НБ
, София, 5.12.1937г.,
Изразът
, съдържанието на пеенето иде от душата, а цената на всичко това може да дойде само чрез човешкия дух.
188.
Криви и прави линии
,
МОК
, София, 24.12.1937г.,
Пак го чел пред децата и когато децата престанат да го корегират той казвал: „
Разказът
ми е хубав.“ Толстой е един гениален човек като писател и той приемал малките деца да го корегират.
189.
Дишане
,
МОК
, София, 31.12.1937г.,
„
Азът
“ с тази буква „З“, тя е бент.
190.
И пак се наведе на земята
,
НБ
, София, 9.1.1938г.,
Ако всички хора, които имат будно съзнание, се съединят в едно,
образът
на света веднага ще се измени.
191.
Радостни и весели
,
УС
, София, 23.1.1938г.,
Това не беше
образът
на Христа, но на един престъпен тип.
След няколко години черквата изгоря до основи, и
образът
на Христа също изгоря.
Така не се рисува
образът
на Христа.
Казано е: „
Съблазънта
неизбежно ще дойде.“ Всеки човек е изложен на
съблазън
.
Съблазънта
се явява в разни форми.
192.
Явих ви го!
,
НБ
, София, 6.2.1938г.,
Малките
бръмбазъци
на земята и те разбират светлината, и езика ѝ разбират.
Учен на
бръмбазъци
.
193.
Единствената връзка
,
УС
, София, 20.2.1938г.,
Къде остана
образът
, реален ли беше той?
194.
Възвиси ме Духът
,
НБ
, София, 27.2.1938г.,
“ Там, дето царува топлината, царува и
мразът
, дето царува
мразът
, царува и топлината.
Когато
мразът
, студът царува, нещата замръзват.
195.
Единство в живота
,
УС
, София, 27.2.1938г.,
Има ли в това някаква
съблазън
?
196.
Излизане, работа, молитва
,
МОК
, София, 18.3.1938г.,
Образът
съдържа условията, при които човек може да се развива, а подобието то са зреещите плодове.
197.
Великите пътища
,
УС
, София, 27.3.1938г.,
Най-малката
съблазън
на физическия свят е в сила да смути човека.
198.
Добрата круша
,
НБ
, София, 27.3.1938г.,
Сега аз ще ви приведа думите Христови и може да ви пипнат в една
съблазън
.
199.
Правата линия
,
МОК
, София, 3.6.1938г.,
Едните искат да ви съблазнят, понеже от всяка
съблазън
печелят.
Другите искат да ви избавят от
съблазън
, понеже като ви избавят и те печелят.
200.
Три фази
,
НБ
, София, 19.6.1938г.,
Щом
назърта
, виждаш, Божествената любов е.
201.
Видове храни
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 13.7.1938г.,
За него нито мъжът, нито жената, нито парите са
съблазън
.
202.
Който има уши, нека слуша
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1938г.,
Започне ли да рисува един от тях,
образът
моментално се изгубва.
203.
Степени на съзнанието
,
СБ
,
РБ
, София, 21.8.1938г.,
– Не, никаква
съблазън
не е това, но мислите му са минали от едно състояние в друго, както съзнанието минава през различни фази.
204.
Скръб и радост
,
МОК
, София, 23.9.1938г.,
Ако е момък, ще му кажат „
бърбазънек
“.
„
Бърбазъняк
“ казва, дето мине момъкът се пери.
205.
Добрият език
,
УС
НБ
, София, 25.9.1938г.,
Защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото
съблазънта
дохожда!
206.
Закони на Любовта
,
ООК
, София, 28.9.1938г.,
Образът
е отвън, а пък подобието отвътре.
207.
Трансформатори на Божествената енергия
,
УС
НБ
, София, 2.10.1938г.,
Азът
в този човек е силно изразен.
208.
Естествените връзки
,
ООК
, София, 26.10.1938г.,
Какъв е бил, например,
образът
на Христа?
209.
Сухота и влага
,
МОК
, София, 2.12.1938г.,
Аз съм се спирал да разглеждам тези малките
бръмбазъняци
, причиняват ми голяма радост.
210.
Една свещена идея
,
УС
, София, 4.12.1938г.,
Казвам: Какво нещо е Любовта, то е все едно да ме пита художникът какво нещо е
образът
или какво нещо е рисуването.
211.
Големият брат
,
ИБ
, София, 31.12.1938г.,
Образът
, който вижда в огледалото, е чист, неопетнен.
212.
Здравословното състояние на човешката душа
,
ООК
, София, 4.1.1939г.,
Аз съм гледал малките деца, които хващат тия
бръмбазъци
, хванат го, свържат го с един тънък конец за крака.
213.
Основното правило
,
УС
, София, 22.1.1939г.,
Аз не искам сега да туря едно препятствие, не искам да туря и една
съблазън
.
214.
Двете слугини
,
НБ
, София, 29.1.1939г.,
Доброто на човека не трябва да послужи за
съблазън
на другите хора.
Нито злото ви трябва да послужи за
съблазън
, да мислят хората, че като сте силни, всичко можете да направите.
215.
Ценност, съдържание и форма
,
МОК
, София, 10.3.1939г.,
И това съдържание трябва да има известна форма, в която да е поставен
изразът
.
216.
Божественият параход и станцията „Благовещение“
,
УС
, София, 19.3.1939г.,
После, какъв трябва да бъде
образът
ви на онзи свят?
217.
Господари на външния и вътрешния живот
,
ООК
, София, 5.4.1939г.,
Например, ти хванеш за ръката един човек, това е
съблазън
за човека.
218.
Слушане и чуване. Музикални упражнения
,
ООК
, София, 10.5.1939г.,
Това сега е пак неразбрано –
изразът
отвесен.
219.
Стари и нови светии
,
УС
, София, 25.6.1939г.,
Изразът
„каруца“ е много прост, нали?
220.
Основни правила на хигиената / Четири основни правила на хигиената
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1939г.,
Тогаз би се махнала
съблазънта
на кръста.
(втори вариант)
221.
Търпение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 4.8.1939г.,
Един е
образът
на търпението в жената и един – в мъжа.
(втори вариант)
222.
Еднообразие и разнообразие
,
СБ
,
РБ
, София, 27.8.1939г.,
Запример, богатството на богатия е
съблазън
за сиромаха и за крадеца.
223.
Двама господари
,
НБ
, София, 1.10.1939г.,
Аз проповядвам, казвам: Не знаете как да произнесете думата „Халиял
казъ
“ – щастие.
Казвали: „Халиял-
Казъ
, излез навън!
224.
Аз, ти, той
,
УС
, София, 17.12.1939г.,
„
Азът
“ седи в това, да вършиш волята Божия, да постигнеш нещо.
225.
Даром
,
УС
, София, 24.12.1939г.,
Тук
изразът
„впрегнете“ е малко груб.
226.
Идеален и реален живот
,
МОК
, София, 5.1.1940г.,
Аз съм виждал децата да свързват така конец на някои
бърбазънци
.
227.
Реалността
,
МОК
, София, 19.1.1940г.,
Той седял хиляди години в туй нищо и само
назъртал
, не му позволявали да каже нищо.
228.
Що е истинно
,
НБ
, София, 25.2.1940г.,
Де е
образът
на Бога в човека?
229.
Великото благо
,
УС
, София, 24.3.1940г.,
Какво лошо има, че
празът
влязъл в Евангелието.
Някой намира, че
празът
не е турен на място.
230.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 21.4.1940г.,
Изобщо, никога не може да се нарисува
образът
на един гениален човек. Защо?
231.
Математическо отношение и геометрическо положение
,
НБ
, София, 5.5.1940г.,
В невидимия свят има толкова разнообразни музикални инструменти, дето хората две хиляди години трябва да се мине, за да си въобразят, за да започнат малко да
поназъртат
това на Земята.
232.
Правилни процеси
,
ООК
, София, 15.5.1940г.,
8000 години са това работа – според тази хронология – и едва
поназъртам
какво нещо е любовта Божия.
233.
Разумни отношения
,
МОК
, София, 17.5.1940г.,
Изображението от десет увеличения ще бъде долу,
образът
от двайсетото увеличение ще бъде горе.
234.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
Но че ти ходиш и даваш
съблазън
, то е твоя погрешка.“
235.
Прилежание
,
СБ
,
РБ
, София, 30.8.1940г.,
За да не изпадне в
съблазън
, човек трябва да се изучава, да види, че всичко онова, което желае отвън, има го и в себе си.
236.
Всѣкий день по една добра мисъль / Всеки ден по една добра мисъл
,
ООК
, София, 25.9.1940г.,
Нѣкой пѫть
азъ
, като говоря, казвамъ, че Господь е въ насъ и въ всичко.
Започни да пѣешъ така: „Колко съмъ днесъ
азъ
, религиозниятъ, неразположенъ“.
Щомъ се понаяде, кацне нѣкѫде и почне да разсѫждава
тогазъ
, почива си.
Азъ
говорихъ много.
Азъ
бихъ желалъ да ми кажете нѣкои отъ вашитѣ сѫществени желания.
Азъ
да ви кажа по кой начинъ можете да станете богати.
Азъ
казвамъ: Въ реда на нѣщата е.
Азъ
говоря сега за съзнателното говорене.
Азъ
съмъ оставилъ яденето и тя си взема.
Най-първо, тя като дойде,
азъ
хвърля нѣщо, тя изведнажъ взима и бѣга.
Следъ като ме е посещавала 4–5 месеца,
азъ
като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „За мене ли го давашъ?
Нѣкой казва: „
Азъ
зная какъ да мисля“.
Нѣкой пѫть
азъ
се занимавамъ: като видя нѣкой камъкъ – интересува ме неговиятъ строежъ.
Най-първото нѣщо –
азъ
трѣбва да бѫда справедливъ спрямо себе си.
Сега
азъ
, като говоря, нѣкой може да каже: „Ние отъ кои сме?
И казва: „Защо
азъ
да не бѫда такъвъ?
Да допуснемъ, че знаете въ коя глава е казано: „
Азъ
съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“.
Азъ
съмъ наблюдавалъ, (когато) край едно дете минаватъ хора.
Онази сестра, която цѣлува рѫцетѣ,
азъ
зная вече какво тя желае.
Или ако цѣлува тя краката, или едната страна, или очитѣ, или челото –
азъ
зная.
А може да пѣешъ и така: „
Азъ
искамъ да бѫда добъръ,
азъ
искамъ да бѫда добъръ.
Азъ
искамъ да бѫда,
азъ
искамъ да бѫда, да бѫда добъръ“.
Нѣкой пѫть ще изпѣете нѣкое малко пасажче като следното: „
Азъ
искамъ да бѫда добъръ,
азъ
искамъ да бѫда уменъ, искамъ да свържа доброто съ своята мисъль“.
Азъ
не съмъ да се криятъ погрѣшкитѣ, но ако единъ скѫпоцененъ камъкъ е окалѣнъ, това не намалява цената му.
Ако
азъ
туря ударението върху до, това значи, че важното е дето
азъ
се освобождавамъ.
Отъ чисто музикално гледище
азъ
искамъ да разгледамъ нѣщата и разглеждамъ музикално ще сполуча ли или не.
Този, който е писалъ тази дума, казва: „На първо мѣсто съмъ
азъ
, а ти си последенъ“.
237.
Новият човек
,
НБ
, София, 29.9.1940г.,
Казвам си, не направих добре, че турих тази
съблазън
.
238.
Божественитѣ врата / Божествените врата
,
ООК
, София, 2.10.1940г.,
Азъ
говоря за любовьта, а не (за) поклонението.
Христосъ казва: „
Азъ
съмъ вратата“.
И
азъ
, като отида, и
азъ
чета „Отче нашъ“ три пѫти.
Ако той ме обича,
азъ
съмъ отворена врата за него и той се ползува.
Ако
азъ
го обичамъ, той е отворена врата за мене,
азъ
се ползувамъ.
Вие казвате: „Какъ ще позная, че
азъ
не обичамъ?
Нѣкой казватъ: „
Азъ
го обичахъ едно време, но сега вече не“.
Азъ
съмъ за косметиката, но хубавата миризма да иде отъ сърдцето, отъ ума, отъ тѣлото.
Че сте родени по човѣшки,
азъ
тамъ не споря.
Азъ
бихъ желалъ да се поучите отъ любовьта на хората.
Азъ
съмъ толкова внимателенъ.
Когато нѣкой обича нѣкого,
азъ
наблюдавамъ следното: ще дойде и ще му остави ядене. Трепери.
Азъ
съмъ забелѣзалъ нѣкои отъ старитѣ сестри, че сърдцето имъ е сухо и тѣ казватъ: „Закѫсахме.
Ти казвашъ: „
Азъ
вѣрвамъ“.
Азъ
не казвамъ, че нѣма да го направите.
Азъ
съмъ решилъ да ви подмладя малко.
Азъ
ще го попитамъ: „Ти това нѣщо правилъ ли си го?
Азъ
ето какъ бихъ постѫпилъ съ тѣзи пророци.
Щомъ каже, че виното ми не е хубаво,
азъ
зная какъвъ пророкъ е той.
Азъ
се чудя на ума имъ.
Казвамъ му: „Ти си го сънувалъ, а пъкъ
азъ
живѣя тамъ и зная законитѣ много по-добре.
Ти виждашъ само голѣмитѣ грѣхове на хората, а пъкъ
азъ
виждамъ и най-малкитѣ нарушения, които ти следъ 1000 години ще видишъ.
И най-малкитѣ им добродетели, които ти следъ 1000 години ще видишъ,
азъ
ги виждамъ сега“.
Казвамъ му: „
Азъ
разкаянието си направихъ преди хиляда години.
Тогава ще кажете на пророка: „
Азъ
имамъ заповѣдь отъ Господа да ти кажа това и това“.
Азъ
чувствувамъ, че вие си казвате така: „Много е хубаво.
Азъ
не виждамъ нито единъ, на когото да не се харесва.
Ако ти мислишъ, безъ да имашъ нѣкой
образъ
, мисъльта ти не е силна.
Азъ
бихъ ви далъ и други нѣкои начини.
Азъ
ви давамъ най-елементарния: животъ, сила, здраве.
Щомъ се повтаря: „
Азъ
ви обичамъ,
азъ
ви обичамъ“ – това не е любовь.
„
Азъ
ви обичамъ,
азъ
ви обичамъ“ – това не е любовь.
Ако
азъ
ви напиша най-хубавото писмо, де е любовьта?
И питате: „Като умра
азъ
, кѫде ще отида?
Азъ
му кажа: „Кой ти е далъ това право?
239.
Една седмица в рая
,
ООК
, София, 9.10.1940г.,
Азъ
не искамъ за любовьта да ви давамъ едно правило.
Ако искамъ да ви дамъ правило, ще ви кажа: Елате съ мене да вървите и, каквото
азъ
правя, ако ви отърва – правете го.
То е анормално състояние, (когато)
азъ
ще му причиня болка на крака.
“ – Защото, ако
азъ
не му мърдамъ крака, нѣма да го намѣстя.
Преди години, когато
азъ
бѣхъ въ Варна, бѣхъ въ единъ хотелъ (и) имахъ въ стаята единъ музикаленъ комаръ.
Азъ
ще (му) намѣстя крака и следъ единъ день ще оздравѣе.
Казва: „Да взема малко отъ кръвьта на този светия, да опитамъ, че и
азъ
да стана като него.
Азъ
ето какъ гледамъ на живота.
(И) казва: „
Азъ
съмъ разложенъ човѣкъ“.
Една вечерь
азъ
се ухитрихъ.
Азъ
какъ гледамъ на нѣщата?
Кривъ съмъ
азъ
, че наехъ автомобилъ.
Азъ
бихъ я търпѣлъ, но цѣлата стая се вмириса. Мирише.
Трѣбваше
азъ
да я окѫпя, (но) тя не се съгласява.
Сега даже
азъ
, както ви говоря, бихъ ви говорилъ по-обективно.
Азъ
съмъ гледалъ бащи, (когато) нѣкой пѫть дойде детето, бащата не е разположенъ – блъсне го.
Кажи на себе си: „
Азъ
нѣма да го правя“.
Азъ
държа писмото.
Слънцето изгрѣва (и) слънцето нѣма да дойде при мене, (а)
азъ
трѣбва да излѣза да го видя.
Сега това
азъ
ви превеждамъ само за изяснение, за да мислите.
Или казвате: „
Азъ
,
азъ
“.
Когато
азъ
видя нѣкого – приятно ми е. Защо?
Ако житеното зърно каже „
азъ
“ – човѣкъ ли е?
Ако царевицата каже „
азъ
“ – човѣкъ ли е?
Като срещна единъ човѣкъ гледамъ какво да ми даде и какво
азъ
ще му дамъ.
Ако и другитѣ кажатъ „
азъ
“ – не сѫ „
азъ
“.
/Учительтъ пѣе „животъ“ много пѫти (и) „Въ живота
азъ
обичамъ истината, въ живота
азъ
обичамъ труда, въ живота
азъ
обичамъ истината, въ живота
азъ
обичамъ труда, труда, труда, обичамъ труда“/.
(Учительтъ) пѣе „Колко
азъ
те обичамъ тебе“/.
„Не ме обича“ ето за мене какво значи: че „не ме обича“, разбирамъ, че не дава възможность
азъ
да се проявя, (т.е.) ти въздържашъ своята любовь
азъ
да се проявя.
И
азъ
, ако пѣя, пакъ нѣма да дойде свѣтлината.
Азъ
те обичамъ, защото ти не ме обичашъ.
Ако
азъ
направя тия лампи да свѣтятъ, вие ще станете ли по-добри?
Азъ
те обичамъ, защото ти си ми далъ възможность
азъ
да се проявя вече.
Онѣзи, които не обичате, попѣйте имъ „Колко
азъ
те обичамъ“.
Сега въ вашия умъ седи мисъльта: „
Азъ
може да взема нѣкоя класическа пѣсень отъ Бетовенъ“.
Азъ
имахъ наскоро единъ примѣръ.
Азъ
зная защо.
Тя искаше пешъ да си ходи, (а)
азъ
искахъ да ѝ услужа.
После – автомобилътъ не е мой,
азъ
никакво разпореждане не съмъ далъ кого кѫде да турятъ.
Сега
азъ
тукъ нѣмамъ предвидъ никого.
Когато говоря,
азъ
казвамъ на себе си: Причината си ти, тия хора си бѣха въ свѣта, що ги събра?
Азъ
предполагахъ 100–150 грама (за една).
Азъ
вземахъ страната на цигулката.
Азъ
не искамъ да правя критика върху нѣщата.
Азъ
ви казвамъ: Отъ васъ ще стане това, което е вложено въ васъ.
Когато
азъ
говоря, правото, което
азъ
имамъ – никой не може да го има.
Щомъ вие ми налагате вашето право и
азъ
ви налагамъ моето право – то е вече насилие.
240.
Самоотричане
,
УС
, София, 13.10.1940г.,
Когато дойде
съблазънта
, другият учител им каза: Като Бога ще бъдете.
241.
Планетни влияния
,
ООК
, София, 16.10.1940г.,
Но онова, което
азъ
желаехъ, не можахъ да го постигна“.
Сега
азъ
ще ви представя най-лесната страна на живота.
Азъ
имахъ единъ малъкъ примѣръ сега.
Азъ
опредѣлямъ конкретно да се запознаете.
“,
азъ
изведнажъ си казвамъ: Този е отъ тѣзи, които денемъ спятъ.
“, то е всѣтаки да питашъ: „
Азъ
живѣя или не?
“ Дали туй, което съзнавамъ, съмъ
азъ
или нѣкой другъ?
Значи мѫжътъ, който на земята е давалъ, казва: „
Азъ
се давахъ, сега ти ще давашъ“.
Като иде въ оня свѣтъ, той обърналъ изпъкналата часть и казва: „Сега
азъ
търся единъ, който да ми дава.
Азъ
му казвамъ: „Баща ти ще дойде да се прероди чрезъ него, затова всичко оставя на него.
“ Сега
азъ
мисля, че вие всички, които ме слушате, вие сте отъ тѣзи, които имате по петь таланта, или по два таланта.
Азъ
не турямъ предупреждение, (за) да кажа: Ти слаба воля имашъ.
Азъ
искамъ вие да се не смущавате.
Може ли да знаете, кои сѫ подбудителнитѣ причини, че
азъ
съмъ го представилъ така?
Сега,
азъ
турямъ свѣщьта наблизо, да се опарите хубаво, че докато не се опари човѣкъ, не може да разбере.
Азъ
съмъ виждалъ деца, като дойдатъ, като те погледнатъ отъ главата (и надолу), изведнажъ взематъ една поза.
242.
По пѫтя на Любовьта / По пътя на Любовта
,
ООК
, София, 23.10.1940г.,
Азъ
мисля, че една бучка ще ви стигне.
Сега
азъ
правя сравнение.
Манафинътъ си казалъ: „20 дена
азъ
трѣбва да работя.
Азъ
влизамъ въ положението ви.
Азъ
бѣхъ малко бѣло цвѣте въ планината.
Азъ
пълнехъ планината съ моето ухание.
Азъ
съмъ ви далъ пѫтя.
Азъ
ви говоря за една Любовь, както вашето сърдце я разбира.
Че нѣма какво да ми казвате, дали
азъ
съмъ разбралъ.
Азъ
виждамъ, като ядете ябълката, образува се една усмивка.
Вижда го единъ другъ господинъ, който никога не е опитвалъ тия краставички, и му казалъ: „Може ли, господине, да ми услужите съ вашето шишенце и
азъ
да си отрежа“.
– „Много пѫти
азъ
съмъ слушалъ проповѣдницитѣ да говорятъ за огнени камъни.
Азъ
гледамъ нѣкой пѫть, като ви говоря, вие мислите друго.
“ Ако ме питате, ето какво бихъ ви отговорилъ: Ако
азъ
имамъ една развалена захарь, пъкъ ми дадатъ една бучка отъ хубавата захарь, ще ида, ще хвърля въ нѣкое езеро и въ морето развалената, да се разтопи.
Азъ
тъй си я представямъ: Представямъ си една млада мома, която минава презъ всичкитѣ изкушения и мѫчнотии, безъ да се огрѣши.
– Да сте остарѣли,
азъ
(ще) се радвамъ, но не сте остарѣли.
Азъ
си представямъ Любовьта като младъ момъкъ, който минава презъ всичкитѣ изпитания въ живота, безъ да се огрѣши.
Азъ
считамъ, (че е) една мома, която се е занимавала съ Мѫдростьта, минала всичкитѣ изпитания, безъ да се огрѣши.
Подъ думата Любовь
азъ
разбирамъ онова, вѣчното обновление на човѣшката душа, онова красивото, което Богъ влага.
Азъ
говоря на натоваренитѣ.
Азъ
не мога да говоря тия нѣща на публиката.
Това
азъ
ви говоря, като на ученици.
Ако
азъ
съмъ на вашето мѣсто, като взема книжния левъ, ще напиша едно писмо.
Господь казва за себе си: „
Азъ
съмъ, който съмъ“.
Ти казвашъ: „
Азъ
съмъ“.
Щомъ ти си
азъ
, позналъ ли си Любовьта?
Азъ
не ви говоря, че сте направили погрѣшка.
Казвашъ: „
Азъ
храня вола“.
Вие, като видите нѣкой старъ човѣкъ, казвате: „И
азъ
ще остарѣя“.
И така, въ Писанието казва Богъ: „Ще се заселя между тѣхъ, тѣ ще ми бѫдатъ синове и
азъ
ще имъ бѫда баща, между тѣхъ ще живѣя.
“
Азъ
ще му кажа така: Втори пѫть, като дойдешъ на земята, не взимай за другарка мома, въ сърдцето на която любовьта не е минала.
Азъ
зная, кое не разбирате.
Азъ
не искамъ вие да вѣрвате въ тия работи.
Азъ
не искамъ да ви доказвамъ това.
Ако
азъ
ви опредѣлямъ, че човѣкъ е сѫщество съ два крака, съ две рѫце, доказвамъ, че и кокошката е съ два крака, следователно: кокошката е човѣкъ.
Азъ
и това не искамъ да ви доказвамъ.
Азъ
съмъ наблюдавалъ, (когато) ператъ съ топла вода и после веднага въ студена вода ператъ.
Азъ
искамъ да оставя всичкитѣ онѣзи работи, които могатъ да ви смущаватъ.
243.
Дете, възрастенъ и старъ / Дете, възрастен и стар
,
ООК
, София, 30.10.1940г.,
Казва: „
Азъ
не искамъ много“.
Запримѣръ нѣкой ми казва: „Учителю,
азъ
съмъ много търпеливъ“.
Азъ
говоря за човѣка вѫтре.
Казвате: „
Азъ
ли ще му слугувамъ?
Азъ
по нѣкой пѫть опростотворявамъ работитѣ и вие мислите, че е лесна работа.
Азъ
съ мисъльта си може да накарамъ единъ французинъ да ми отговори, безъ да му говоря на френски.
Да си кажете: „
Азъ
трѣбва да бѫда самостоятеленъ“.
– „
Азъ
толкозъ слуги имамъ и пакъ ме крадатъ.
Казва: „На тебе
азъ
кандило ти паля.
Азъ
бихъ желалъ да имате характера на дявола.
Азъ
веднажъ гледахъ една кокошка.
Кокошката казва: „
Азъ
вола сплашихъ“ (и) отива да клъвне кучето.
– Ако човѣкъ не може да диша (свободно),
азъ
да ви кажа сѫдбата (му) следъ десеть години каква ще бѫде.
Азъ
дишахъ хармонично.
Щомъ
азъ
мисля за единъ човѣкъ,
азъ
го поздравлявамъ.
Сега
азъ
не искамъ да ви обезсърдчавамъ.
Сега,
азъ
толкозъ години съмъ ви говорилъ и нѣкои отъ васъ сте приложили нѣщо вече.
Азъ
искамъ огъньтъ да бѫде органически, не да се нагорещявате отвънъ, но да се нагорещявате отвѫтре.
Казва: „
Азъ
не искамъ да се занимавамъ съ религиозни работи.
Азъ
не искамъ и съ учени работи да се занимавамъ.
244.
Три седмици
,
ООК
, София, 6.11.1940г.,
Азъ
другояче гледамъ на нѣщата, но се създава една тягостна атмосфера, вие се спирате.
Три седмици
азъ
ще кредитирамъ.
Ако болестьта е долу въ ставитѣ на пръститѣ,
азъ
зная каква е болестьта.
Казвате: „
Азъ
съмъ отъ старитѣ хора.
Но
азъ
не виждамъ никакво гугуцане.
Азъ
мѫжа си обичамъ, другитѣ не обичамъ“.
Азъ
имамъ другъ възгледъ.
Азъ
бихъ желалъ да имате тази свобода, която никой да не може да я наруши.
Намѣсто да карамъ другъ да я представя,
азъ
ще я представя сега.
Азъ
ви говоря за подмладяването.
Азъ
ви наблюдавамъ като правите упражненията.
Азъ
бихъ желалъ да постѫпвате съ краката, както постѫпвате съ лицето.
Азъ
го виждамъ – никаква религиозность нѣма, но сѫ се опънали мускулитѣ му.
Азъ
имамъ единъ начинъ за боядисване на косата.
Азъ
бихъ ви казалъ много работи, които ще ви ползуватъ, но вие ще се заразите.
Сега
азъ
като ви говоря така, какво мнение ще си съставите?
Сега
азъ
нѣкой пѫть се пазя да ви съобщавамъ нѣкои работи.
Азъ
искамъ всичкитѣ страдания, които вие си причинявате, да изчезнатъ.
Да си кажете: „
Азъ
не знаехъ, че той ималъ такава хубава черта“.
Казва: „
Азъ
съмъ критикъ“.
Азъ
не си позволявамъ още да критикувамъ хората.
Азъ
казвамъ: Да обичаме Господа Исуса Христа.
Азъ
оставямъ вѣрата.
Азъ
забелязвамъ, (че) тукъ образувате общества отъ двама–трима души и туряте нѣкакъвъ законъ.
Азъ
никакъвъ законъ не съмъ турилъ, че вие туряте законъ.
Сега, като говоря така, нѣкой отъ васъ ще кажете: „
Азъ
не съмъ, но да видимъ кой е между насъ“.
Думитѣ „то е общъ недѫгъ навсѣкѫде“, ето
азъ
какъ ги обяснявамъ: Въ Америка всѣка година се събиратъ проповѣдницитѣ отъ една область – 400, 500 души, че ги разпредѣлятъ нѣкои въ градове, нѣкои въ села да бѫдатъ.
Азъ
го казвамъ, то е единъ подаръкъ за надеждата.
Азъ
го казвамъ заради вашата вѣра.
Азъ
го казвамъ заради вашата Любовь, не за себе си.
Пъкъ и
азъ
ще го направя.
Три седмици и
азъ
ще търся нѣщо добро въ васъ.
245.
Усилвайте връзката
,
ООК
, София, 20.11.1940г.,
Азъ
мислѣхъ, че всички говорятъ истината.
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ свободенъ“.
Нѣма да кажешъ остарѣхъ, но отслабнахъ: „Дѣдо ми бѣше глупавъ, баща ми бѣше глупавъ и
азъ
не искамъ да бѫда глупавъ като тѣхъ.
Азъ
ще остарѣя, както трѣбва“.
Азъ
бихъ желалъ нѣкой отъ васъ, като е на 85 години, като го видите, да кажете, че е на 21 години.
Казвашъ: „
Азъ
съмъ такъвъ“.
Нѣкой отъ васъ казвате: „
Азъ
съмъ лошъ човѣкъ“.
Подъ думата „лошъ човѣкъ“
азъ
разбирамъ, който се влияе отъ хората, слуша хората какво му казватъ.
–
Азъ
не вѣрвамъ.
Вие станете сутринь и казвате: „
Азъ
съмъ жененъ“.
Станешъ сутринь, казвашъ: „
Азъ
имамъ деца“.
– „
Азъ
имамъ дългове“.
Утре
азъ
ще остарѣя, ще ми кажете: „И ти остаря“.
Азъ
ще ви представя нѣколко примѣра.
Азъ
вземамъ едно камъче и хвърлямъ отдалече камъчето.
Питамъ:
Азъ
направихъ ли погрѣшка, като развалихъ тази работа?
Преди нѣколко дена
азъ
разсѫждавамъ, иде една сестра и ми каза: „Учителю, този братъ съвсемъ закѫсалъ“.
Отъ мене зависи,
азъ
съмъ господарь на положението, не съмъ поставенъ на нѣкакъвъ законъ.
Ако е Богъ съ насъ,
азъ
зная какво ще стане.
Азъ
не те признавамъ за старъ.
Казвате: „
Азъ
не мога да обичамъ всичкитѣ хора“.
Азъ
съмъ правилъ такива опити.
Азъ
да ви препорѫчамъ: като нѣмашъ пари, трѣбва да се научишъ да обичашъ хората.
Когато излѣза,
азъ
зная кое е Божествено,
азъ
зная какво ще дойде.
Ако е по музика,
азъ
го чувствувамъ на челото въ музикалния центъръ.
Азъ
не искамъ да ви убедя да ходите безъ пари.
246.
Обработване
,
МОК
, София, 22.11.1940г.,
Да кажем, видиш яденето, веднага се измени
изразът
ти.
Като ѝ дадоха колбасите, измени се
изразът
– като котката, като хване мишката.
247.
Старото и новото
,
НБ
, София, 1.12.1940г.,
Газът
започнал да излиза от балона и благодарение на това, балонът на 30–40 километра кацнал на земята.
248.
Животъ, сила, здраве / Живот, сила, здраве
,
ООК
, София, 4.12.1940г.,
Да не каже: „
Азъ
не може да го направя“.
Ако
азъ
ви кажа: „Дигнете земята“.
Азъ
я дигамъ.
Покажи ми и
азъ
да тръгна следъ тебе.
Азъ
, ако съмъ слуга, ще докажа на своя господарь, че
азъ
нося земята въ умалена форма.
Азъ
по нѣкой пѫть съмъ се опитвалъ да пѣя.
Ти ще кажешъ: „
Азъ
не вѣрвамъ въ свѣтлината“.
Казвашъ: „
Азъ
не вѣрвамъ въ тъмнината“.
Вие казвате тъй: „
Азъ
не искамъ да се огъвамъ“.
Азъ
не обичамъ да се огъвамъ.
(Учительтъ казва): „
Азъ
не мога да го уча“.
(Нѣкой) казва: „
Азъ
не искамъ да се огъвамъ“. Хубаво.
Казвашъ: „
Азъ
не искамъ да се поддавамъ на такава слабость“.
Азъ
не се лъжа.
На твоята любовь, която имашъ,
азъ
не се возя.
Казвашъ: „
Азъ
не разбирамъ“.
(Нѣкой) казва: „
Азъ
не искамъ да се жертвувамъ“.
Казвашъ: „
Азъ
искамъ онази Божествена Любовь“.
Казва: „
Азъ
не искамъ да се жертвувамъ“.
“ Рекохъ:
Азъ
съмъ човѣкътъ, който обичамъ хората съ най-малката любовь.
Ако
азъ
искамъ да се развивамъ, да стана уменъ или да стана силенъ, непременно трѣбва да възприема онзи законъ, чрезъ който Богъ прави хората силни.
Казва, че като се върне слугата отъ нивата на силния, ще му каже ли: „Стегни се да ми шеташъ първо
азъ
да се наямъ, пъкъ ти после ще ядешъ“?
Азъ
, като работя за себе си, трѣбва да имамъ радость, миръ – и въ душата си, и въ ума си, и въ сърдцето си.
Ако на една свѣщь
азъ
не мога да чета, тази свѣтлина е слаба.
Ти казвашъ: „
Азъ
съмъ беденъ човѣкъ, не може да давамъ подаръци“. Можешъ.
Сега
азъ
не се спирамъ да ви направя пѣвци, но искамъ да помагате на ума си.
Сега
азъ
ви харесвамъ едно нѣщо: вие всички сте станали знаменити критици.
Азъ
имамъ тукъ единъ примѣръ.
Иска
азъ
да ида при нея да я подигна.
Днесъ
азъ
академическа музика не ви преподавамъ.
Азъ
изваждамъ бѫдещиятъ животъ отъ настоящия.
Казвате: „
Азъ
съмъ силенъ, всичко може да направя“.
Пѣе „О,малко цвѣте, бѣло кокиче, откакъ те тебе зърнахъ въ пролѣтьта, въ сърдцето ми нѣщо трепна.
Азъ
почнахъ вече като тебе да живѣя и съ бѣла дрешка да се обличамъ“/.
Туй, което говоря, може да мога
азъ
да го направя, пъкъ може да не мога да го направя.
Азъ
се навеждамъ и вземамъ книжката.
Казвамъ: „
Азъ
минавахъ,
азъ
я хвърлихъ“.
“ – „
Азъ
си поправямъ погрѣшката“.
Азъ
съмъ виновенъ.
Въ цѣлия свѣтъ, като погледна на него и въ най-малката буболечица,
азъ
виждамъ души, които сѫ на разни степени на развитие.
Азъ
, като пѣя, гледамъ какво ще кажатъ отгоре професоритѣ по музика.
“
Азъ
ще ви отговоря, но
азъ
ще ви попитамъ: Защо Господь създаде васъ?
Сега
азъ
ви обяснявамъ едно отъ противоречията, отъ страданията.
Азъ
бихъ желалъ да се разговаряте музикално, съ пѣсень.
И както виждашъ,
азъ
имъ пѣя.
Казва: „
Азъ
не искамъ глупави работи да мисля“.
Азъ
тъй бихъ го критикувалъ.
Казва: „
Азъ
не искамъ да се калямъ“.
249.
Единствената свобода
,
ООК
, София, 11.12.1940г.,
Казвашъ: „
Азъ
съмъ боленъ човѣкъ“.
Нѣма да казвате: „
Азъ
съмъ боленъ“.
Подъ „мръднало сърдце“
азъ
разбирамъ – започнало да функционира.
Дадатъ ми една тема,
азъ
съмъ ученикъ и трѣбва да напиша дисертацията си.
Азъ
виждамъ хубостьта на живота, който се проявява въ растенията, който се проявява въ рибитѣ, въ мушицитѣ, въ млѣкопитающитѣ и въ човѣка.
Азъ
като ви гледамъ, виждамъ – на някои отъ васъ ви трѣбва любовь, на нѣкои отъ васъ ви трѣбва знание, на нѣкои ви трѣбва работа – три положения.
Ако ме питате сега дали трѣбва да вземете билети отъ лотарията или не,
азъ
ви казвамъ: ако искате да решимъ и общо да вземемъ, всѣки да вземе по единъ билетъ, да видимъ колко ще спечелимъ.
Азъ
зная кои дни печелятъ, но никога не казвамъ.
Азъ
съмъ съгласенъ, (но) ще имате работа съ най-малкото съпротивление, защото (за) всичкитѣ удове, които човѣкъ има, трѣбва да има упражнения.
Тя казва: „
Азъ
работя“.
Ето
азъ
какъ бихъ постѫпилъ: представете си, че минавамъ покрай една отворена каса, (въ която) има злато, дойде една мисъль въ мене да си взема отъ касата.
Тогава
азъ
ще извадя отъ джеба си и ще туря въ касата една златна монета и ще си замина.
Така
азъ
се освобождавамъ отъ изкушението.
Азъ
наричамъ старостьта една маска.
Не е правъ този
изразъ
.
Азъ
наричамъ живота – това вѣчно подмладяване на човѣшката душа, това вѣчно подмладяване на човѣшкия духъ, вѣчно подмладяване на човѣшкия умъ и вѣчно подмладяване на човѣшкото сърдце.
Казвате: „
Азъ
този не го искамъ“.
Не може да кажешъ на слънцето: „
Азъ
не искамъ да ме грѣешъ“.
Но
азъ
сега разсѫждавамъ: Зимно време планинитѣ печелятъ, война има тамъ.
Азъ
съмъ превеждалъ този примѣръ: единъ студентъ при единъ професоръ по биология се училъ.
250.
Едно ви не достига
,
НБ
, София, 15.12.1940г.,
Разказът
е така – той и неговата възлюбена не си живеели, затуй е ходил да пие вино.
251.
Отворени и затворени фигури
,
ООК
, София, 18.12.1940г.,
Да допуснемъ, че
азъ
съмъ въ тъмнина.
Азъ
не се интересувамъ откѫде дойде.
Ако
азъ
се моля съобразно съ волята Му – служа, но ако не се моля съобразно волята Му – ни гласъ, ни слушание.
Щомъ кажешъ: „
Азъ
се мѫча“ – вече дяволътъ е въ тебе.
Сега нѣкой пѫть
азъ
гледамъ – тукъ сте талантливи.
Христосъ казва: „Отецъ ми работи и
азъ
работя“.
Като срещнешъ нѣкой, който е сприхавъ, дигне знамето, ходи (и) казва: „
Азъ
съмъ откровенъ“.
Азъ
бихъ желалъ да има здравъ стомахъ, че тогава да каже, че яденето не го интересува.
Азъ
да хвърля храна, но да нѣма корито.
Онова, което ти не можешъ да направишъ,
азъ
ще го направя“.
Споредъ онова, което
азъ
зная, всичкитѣ хора сѫ еднакво одарени.
Азъ
за мене си пазя едно правило: Като видя човѣка, най-първо да видя хубавото, да видя доброто въ него.
Сега
азъ
бѣхъ на единъ концертъ на една млада ученичка, която даде единъ концертъ.
Азъ
, като погледна, ще му кажа: „25, 50 хиляди ще ми дадешъ“.
– Като влѣзе тамъ, ще каже: „Ти си боленъ,
азъ
ще те лѣкувамъ“.
Азъ
съмъ забелязалъ: често пѫти нѣкое дете, (като го) питамъ: „Какъ ще стане тази работа, какъ да я направимъ?
Казвамъ:
Азъ
мога да помогна да хвана котката.
Азъ
въ туй дете чета писмото на Бога.
– Че
азъ
мога да освободя мишката – мога.
Като дойда при него,
азъ
въ туй дете питамъ Господа въ него (и) казвамъ: „Господи, какъ да стане тази работа?
Рекохъ: Сега
азъ
съмъ освобождавалъ много пѫти.
Единиятъ казва: „
Азъ
съмъ по-силенъ“.
И
азъ
ще работя.
Рекохъ: „
Азъ
ти объркахъ работата“.
Азъ
седя спокоенъ, не се безпокоя.
Азъ
имамъ нѣкой пѫть мѫчнотии.
Азъ
видѣхъ тази мишка и зная, защо котката я хвана.
Азъ
искамъ да зная, може ли тази мишка да се освободи.
Като дойдатъ тѣзи, по-проститѣ,
азъ
и къмъ тѣхъ имамъ едно почитание, както и къмъ високопоставенитѣ.
Азъ
услужвамъ на хората, заради Господа, който живѣе въ тѣхъ.
Казва: „Всичко е на Господа,
азъ
имамъ право“.
Понеже
азъ
не обичамъ кѫсани цвѣтя, на едно малко момиче давамъ това цвѣте.
„А, казва, това цвѣте
азъ
не може да го нося.
Казва: „На това цвѣте
азъ
животъ не мога да дамъ.
При скромностьта хората иматъ единъ вѫтрешенъ страхъ, какво
азъ
ще кажа за тѣхния характеръ.
Сега, като говоря върху тази тема,
азъ
не искамъ да оправдавамъ миналото.
Имаше единъ евангелски проповѣдникъ, който казваше на подигравка: „Когато хората си уреждаха работитѣ,
азъ
пасѣхъ магарето на владиката“.
Той казва: „
Азъ
заповѣдвамъ да минемъ“.
Азъ
казвамъ: Какъ е направено небето?
Азъ
така постѫпвамъ.
Азъ
виждамъ доброто въ жена му, виждамъ хубавата черта, но виждамъ защо е болна.
Ако
азъ
кажа туй, което не е вѣрно, кажи: „Той не знае“.
Азъ
ти казвамъ истината.
Но ние считаме (за) безлюбие (тогава), когато хванешъ една кокошка и тя се моли да живѣе, (а) ти казвашъ: „
Азъ
трѣбва да живѣя и ти трѣбва да станешъ моя жертва“.
Сега
азъ
говоря за онова отрицателно въ васъ, което се дължи на миналото, което сте придобили.
252.
Врата на доброто и на любовьта / Врата на Доброто и на Любовта
,
ООК
, София, 25.12.1940г.,
Казва ти другъ: „
Азъ
чухъ, той каза това и това“.
Азъ
вземамъ любовьта като процесъ на ядене.
Или, както казва Христосъ: „Отецъ живѣе въ мене и
азъ
въ Него“.
Азъ
научно го наричамъ масурче.
Но вие, като минете предъ моя погледъ,
азъ
се интересувамъ отъ васъ.
Сега нѣкой пѫть казвате: „
Азъ
съмъ добъръ“.
Казвашъ: „
Азъ
съмъ лошъ“ – отворилъ си вратата на злото.
Та казвамъ: Когато единъ човѣкъ мене ми говори за любовьта,
азъ
наблюдавамъ дали неговата любовь – изключила ли е смъртьта.
Казва: „
Азъ
съмъ добъръ човѣкъ“.
Казва: „
Азъ
съмъ добъръ човѣкъ“.
Какво
азъ
върша – ме интересува.
Но, ако
азъ
върша злото – то засѣга мене.
Азъ
на хората може да бѫда полезенъ или вреденъ само по единъ начинъ: ако върша злото – на себе си вредя, вредя и на другитѣ, на ближнитѣ си; ако правя доброто – правя добро на себе си, правя добро и на другитѣ.
Азъ
забелязвамъ, по нѣкой пѫть той си седи и дойде една мисъль.
Азъ
имамъ единъ простъ примѣръ.
253.
Едно, две, три
,
МОК
, София, 27.12.1940г.,
Никой не знае
образът
ѝ какъв е.
254.
Съработници
,
ООК
, София, 1.1.1941г.,
Ето
азъ
какво разбирамъ: Христосъ казва: „Не подобава на мене да вземамъ хлѣба отъ децата и да го давамъ на псетата.
Азъ
не може да не обичамъ.
Азъ
съмъ човѣкъ – майсторъ.
Умътъ, който работи, разумното сърдце, което работи, разумната душа, която работи, хубавото, мощното, което работи – това
азъ
наричамъ „любовь“.
Казва: „
Азъ
го обичамъ, ама той не ме обича“.
Сега нѣкои ми казватъ: „
Азъ
видѣхъ Христа“.
Онзи казва: „
Азъ
не съмъ видѣлъ Христа, че той го видѣлъ“.
Когато Христосъ казва: „
Азъ
съмъ свѣтлината въ свѣта“, какво разбира?
Ако вашитѣ очи се повредятъ, че не може да виждате, казвате: „Никой на мене не ми донася свѣтлина,
азъ
съмъ въ тъмно“.
Старитѣ възгледи
азъ
ги наричамъ, когато детето се качи на коня (и го) мушка.
Казва: „
Азъ
може да карамъ“.
Азъ
не оспорвамъ здравето на коня, но онова, което коньтъ прави и вие правите, не е разумно.
Ако умътъ е на мѣсто, ако сърдцето е на мѣсто,
азъ
да ви подскажа – може да се подмладишъ.
Сега
азъ
правя едно сравнение.
Азъ
, който съмъ толкозъ уменъ, намирамъ, че не бива да съмъ близо, на дистанция може да се разбирамъ.
Азъ
, ако искамъ да проявя любовьта си къмъ нѣкого, три (нѣща) нося съ себе си: ще нося една красива ябълка за очитѣ, ще нося единъ красивъ инструментъ за ушитѣ, който издава звукъ, ще нося и едно хубаво цвѣте за носа, ще нося и храница за устата.
Азъ
разсѫждавамъ за себе си по следния начинъ: турите единъ килограмъ на гърба си – приятно ви е, турите два, три, четири килограма – пакъ ви е приятно, но като турите десеть килограма, 20, 40 килограма – не ви е приятно.
Казва: „Майка ми пѣеше,
азъ
хичъ не се учихъ.
Азъ
се радвамъ, че не я разбирате, защото, ако разбирате – нѣма за какво да ви говоря.
Азъ
, каквото кажа – ще бѫде“.
Азъ
искамъ всички да проявите една интуиция, да проявите онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, да проявите.
Често
азъ
съмъ проучвалъ какво отношение иматъ пчелитѣ къмъ естественитѣ цвѣтя.
Ако
азъ
съмъ на вашето мѣсто, запримѣръ тукъ нѣкой пѫть ще дойдете на столоветѣ, може да имъ говорите.
Когато салонътъ е пъленъ,
азъ
виждамъ – други се наредили и чакатъ като васъ.
Една крачка е въ Америка – като направя една крачка,
азъ
съмъ въ Америка.
Казва: „
Азъ
вѣрвамъ въ Христа“.
Азъ
още на половината пѫть съмъ до 66.
Азъ
ще ви разправя какво виждатъ ясновидцитѣ, защото ясновидцитѣ виждатъ едно нѣщо, но тѣ не довиждатъ.
Мене ме интересува любовьта, която може да ми даде и любовьта, която може
азъ
да му дамъ.
Представете си, че
азъ
виждамъ хора на физическия свѣтъ.
Азъ
разглеждамъ човѣка като проводникъ.
Азъ
нося бастунъ, но не се подпирамъ.
Азъ
му отдавамъ почитание.
Сега нѣкой отъ васъ може да каже: „Кажи ми,
азъ
мисля ли право?
“ Представете си, че
азъ
съмъ художникъ.
“
Азъ
може да ви нарисувамъ на стената.
Азъ
казвамъ: Може васъ да ви обичатъ хората заради вашиятъ умъ.
Азъ
искамъ сега любовно да кашлите, както трѣбва.
Азъ
горе имамъ две радиа.
Казвате: „
Азъ
ви обичамъ“.
Не говорете „
Азъ
те обичамъ“.
255.
Ще ви бѫде / Ще ви бъде
,
ООК
, София, 8.1.1941г.,
Азъ
можехъ да го приема по-добре, но ни най-малко да не оздравѣе.
Като оздравѣе,
азъ
не искамъ той да вѣрва въ туй.
Азъ
искамъ като оздравѣе, да се върне и да благодари.
Азъ
съмъ постѫпвалъ сѫщо (така) и съ хората, и съ животнитѣ.
Бихъ желалъ и
азъ
да бѫда като тебе спокойно, нѣма за нищо да се грижишъ“.
Азъ
имамъ само единъ примѣръ въ моитѣ научни изследвания въ България.
Като поставиха ученицитѣ христови на изпитъ, който бѣше единъ герой за любовьта, кой казваше: „Учителю, ако всичкитѣ да се отрекатъ,
азъ
, Петъръ, знаешъ ли, сърдцето ми не мръдва.
Каквото и да става,
азъ
нѣма да се откажа“?
Азъ
нищо не му казвамъ.
Ще кажете: „Да може и
азъ
да го направя“.
Азъ
не бихъ желалъ да имате този опитъ, нѣма да може да спите повече.
По нѣкой пѫть
азъ
виждамъ, като ви говоря – въ васъ има мисъль, като че имамъ нѣкого предвидъ, като че никаква пакость не сте направили.
Азъ
го сравнявамъ съ цигулката.
Мнозина казватъ: „
Азъ
много ви обичамъ“.
Искашъ да дадешъ силенъ
изразъ
на мозъка отзадъ – други центрове трѣбва да се развиятъ.
Азъ
съмъ готовъ да умра“.
Тази дума „умиране“
азъ
я слушамъ и най-после я разбрахъ.
Азъ
, който разбирамъ, и мене искатъ да заблудятъ, че колко повече васъ.
“ Казвамъ:„
Азъ
не си губя времето.
Азъ
по нѣкой пѫть казвамъ: „
Азъ
мога да ви бѫда въ услуга“.
Азъ
ви казвамъ: По нѣкой пѫть не искамъ вие да се измѣните, да станете много добри.
Азъ
съмъ забелязалъ, ако станете много добри – ставате по-лоши.
Понеже съмъ дошълъ между хората – ще ме мажатъ и
азъ
ще ги мажа.
Азъ
мажа, всички мажемъ – то е човѣшка работа.
(Нѣкой) казва: „
Азъ
искамъ да бѫда роза“.
„
Азъ
искамъ да бѫда карамфилъ“.
Азъ
наричамъ не стара любовь.
Азъ
съмъ за ония линии, които природата е турила.
Азъ
съмъ за ония линии – да има достатъчно количество материя.
Азъ
виждамъ причината – причината е вѣрата въ него.
Азъ
не разглеждамъ любовьта практически.
Нѣма какъ да ти кажа
азъ
какво съмъ направилъ“.
Затуй
азъ
, като ви проповѣдвамъ любовьта,
азъ
не ви водя на полюситѣ,
азъ
съмъ изключилъ полюситѣ,
азъ
ходя на екватора.
Азъ
сега ви говоря за екваториалната любовь, дето има условия да се развива човѣкъ.
Ами че хубаво,
азъ
вземамъ слънцето.
Азъ
имамъ две рецепти.
Ти вървишъ по пѫтя,
азъ
може да мисля, че мене гледа.
Сега
азъ
представямъ работата така, но не мислете, че е лесна работа.
Азъ
излизамъ сутринь, вие ще излѣзете по обѣдъ, нѣкой надвечерь – все ще приемете.
Далъ съмъ ви да създадете единъ
образъ
.
Азъ
толкозъ слуги имамъ и постоянно ме крадатъ.
Сега
азъ
говоря не за туй, физическото, сърдце.
И
азъ
да съмъ на твоето мѣсто, ще си гледамъ работата.
Казвате: „
Азъ
какво ще му доказвамъ, че има Господь“.
Азъ
себе си убеждавамъ, (че) ще се уреди твоята работа.
Като се уреди работата,
азъ
се уча.
Азъ
съмъ виждалъ толкозъ умни деца.
Който и да ми каже,
азъ
съмъ благодаренъ.
Азъ
съмъ казалъ, че ще (се) уреди работата, (но)
азъ
не съмъ благодаренъ и той не може да се ползува.
256.
Тритѣ единици / Трите единици
,
ООК
, София, 15.1.1941г.,
Казвашъ: „
Азъ
имамъ условия да купя и на него една шапка“.
Къмъ едно дърво искамъ
азъ
да покажа любовьта си: ако е лѣтно време, когато цъвти – ще погледна дървото, ако има гѫсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя.
Всѣкога, дето
азъ
съмъ направилъ нѣкакво добро на нѣкое цвѣте – туй цвѣте ще благодари, то съ менъ остава.
Този
разказъ
е пресиленъ.
Ако
азъ
съмъ единъ музикантъ, като ида при единъ боленъ човѣкъ – ще му пѣя една пѣсень и ще оздравѣе.
Азъ
бихъ ви пѣлъ на васъ, но вие не вѣрвате.
“
Азъ
на себе си като пѣя – оздравявамъ.
Разказътъ
го намирамъ вѣроятенъ.
Занесла тарханата горе, турила я на печката, че
азъ
като се кача горе, да бѫде топличка, да мога да ямъ.
Нѣщо ми казваше: „Вземи това млѣко“, но
азъ
закѫснѣхъ отъ една секунда.
Може да дойде нѣкаква
съблазънь
.
Азъ
като дойда, ще я туря да се стопли“.
“ Сега мислите ли, че
азъ
мога да ви го докажа, че е възможно?
Дванадесеть часа стана и
азъ
пакъ го чистя, стана единъ часа – пакъ чистя, два часа – и пакъ остана още.
“
Азъ
го направихъ отъ голѣмо знание.
Азъ
имахъ едно стъкло, което издържа, рекохъ: „И това ще издържи“.
Казвамъ: Ако вие всинца сте така искрени съ себе си,
азъ
често гледамъ, наблюдавамъ ви тукъ – имате всичкото добро желание, имате идеални желания.
Азъ
имамъ друга опитность.
Като излѣзе,
азъ
трѣбва да се извинявамъ.
“
Азъ
се извинявамъ.
Че като започна да ми говори разни теории, цѣлата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половинъ часъ, часъ, часъ и половина, два, два часа и половина, три часа –
азъ
седя, философски слушамъ, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли?
Азъ
се върнахъ въ кѫщи.
Той ми говори,
азъ
седя и го наблюдавамъ, изследвамъ главата му.
“
Азъ
ги зная, но не ми дава сърдце да помисля, че той ще ме лъже.
Азъ
не вѣрвамъ.
Но после, казвамъ,
азъ
го зная – то е единъ примѣръ за менъ.
Казвашъ: „
Азъ
заболѣхъ“.
Азъ
сега говоря за динамическото добро.
Казва: „
Азъ
съмъ свободенъ“.
Азъ
не отнасямъ това само за хората.
Защото, ако
азъ
направя добро, ако
азъ
взема единъ камъкъ – ще го поставя на едно мѣсто.
Азъ
имахъ само единъ много интересенъ примѣръ: Гледамъ две млади майки, турили децата си въ колички една до друга.
Азъ
считамъ: Човѣкъ да се безпокои като погледне въ живота си, че е изгубилъ – едно малко добро не е направилъ.
Може да дойде някаква
съблазън
.
(втори вариант)
Казва: „По-добре е човек да си стиска устата.“
Разказът
го намирам вероятен.
(втори вариант)
257.
Мощната сила
,
ООК
, София, 22.1.1941г.,
Азъ
съмъ ви препорѫчвалъ – нѣкой пѫть изъ гората (като) ви посрѣщатъ, сестритѣ да носятъ отъ червен(ия) пиперъ, отъ този – лютия.
Азъ
се радвамъ, че светията (е) дошълъ, златото отишло на друго мѣсто.
Ще му кажа: „Направете му кюфтета отъ
празъ
съ брашно и масло.
Което говоря,
азъ
работя, но законътъ има изключения.
Азъ
наричамъ силна мисъль следната: Една американка, като страдала 12 години отъ неврастения, стотина лѣкари я лѣкували въ Америка, чете въ една книга какво може да направи вѣрата, какво може да направи човѣшкиятъ умъ.
И въ кѫщи често
азъ
следя какъ умиратъ.
Азъ
наричамъ добъръ майсторъ онзи, който мисли, който никога не е блъсналъ крака си въ нѣкой камъкъ.
Та казвамъ:
Азъ
бихъ желалъ за въ бѫдеще, когато дойде друга инфлуенца, нѣкаква друга болесть – да може да се лѣкувате безъ никакъвъ цѣръ.
Казвамъ ѝ: „
Азъ
ще си направя работата“.
– „
Азъ
искамъ да ти услужа“.
То е най-последната мода,
азъ
опитвамъ тази мода.
Христосъ казва: „
Азъ
съмъ вратата и презъ тази врата трѣбва да влизате и да излизате“.
“ Животътъ, който Богъ ви е далъ, дето вдъхналъ Богъ на човѣка дихание и той станалъ жива душа,
азъ
наричамъ този животъ двойникъ.
Ако романътъ е драматиченъ,
азъ
вече зная какво е.
Искахъ
азъ
да я бия.
Онази котка съзна, че искамъ да я бия и като се опери, погледна и казва: „
Азъ
ще умра и ти ще умрешъ.
Наричатъ го личностьта,
азътъ
на човѣкъ или егото на човѣка.
Никога не казвайте: „
Азъ
не мога да пѣя“.
Азъ
съмъ ви говорилъ за вѣрата въ свѣта.
Това
азъ
го наричамъ онова, вѣчното слънце на човѣшкия животъ.
Може да ви каже, може да ви напише „
Азъ
ви обичамъ“ – всичко туй.
Азъ
(ще) напиша съ черни букви, (ще) наредя тия думи – отъ де ще ми повѣрвашъ?
Казва: „
Азъ
си го обяснявамъ – може би тия пари сѫ останали въ горната дреха и джобоветѣ сѫ били задръстени тамъ“.
Азъ
съмъ констатиралъ, (че) вие, като стоите, сте доста богати.
Наричат го личността,
азът
на човек или егото на човека.
(втори вариант)
258.
Законъ за обнова / Закон за обнова
,
ООК
, София, 29.1.1941г.,
Ето
азъ
какво разбирамъ подъ думата „любовь“.
Щомъ го обичашъ,
азъ
се радвамъ въ себе си, Богъ е доволенъ отъ любовьта.
Богъ е доволенъ, че
азъ
проявявамъ Неговата любовь, както Той иска.
Да кажемъ –
азъ
съмъ единъ учитель, имамъ единъ способенъ ученикъ, (който) свири.
Ако река
азъ
да го коригирамъ, то е несъвмѣстимо.
Азъ
съмъ превеждалъ онзи анекдотъ.
Азъ
, като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмѣно, рѫката – на главата.
Нѣкой пѫть свиря нѣкои работи,
азъ
самъ съмъ недоволенъ.
Иде нѣкой при мене боленъ, седи отвънъ, пъкъ
азъ
свиря.
Другиятъ, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене,
азъ
не мога да свиря.
По нѣкой пѫть
азъ
го държа половинъ часъ вънъ, той ходи, тревожи се,
азъ
свиря.
Азъ
взема, че го бутна съ лѣвата рѫка по лѣвата страна на главата.
Азъ
като турихъ рѫката на главата му, неговата енергия започна да тече.
Тази болесть е лоша, не се лѣкува, нѣма да оздравѣя
азъ
“.
Когато бѣхме въ Сливенъ, наредихме съ онѣзи, които бѣха съ мене, камъчетата на едно поточе, както
азъ
зная.
Азъ
ще ви дамъ сега едно упражнение.
Азъ
ще пѣя на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пѣя.
Казвате: „Ще ида
азъ
да се занимавамъ съ единъ карамфилъ“.
259.
Любов и безлюбие
,
НБ
, София, 2.2.1941г.,
Защо ще туриш в ума си една
съблазън
?
260.
Учение и служене
,
ООК
, София, 5.2.1941г.,
Казвамъ: И
азъ
имамъ бърза работа.
Ти бързашъ и
азъ
бързамъ.
Той иска
азъ
да направя една жертва.
Ако и
азъ
не съмъ готовъ да чакамъ – и
азъ
нѣма да получа.
Азъ
предполагамъ, че този е търсилъ най-евтинитѣ, възможно е да е търсилъ, но възможно е да е нѣмало по-хубави.
Не се мине много време и дойде, и ми казва: „
Азъ
съмъ се лъгала, тя е такава, тя е онакава“.
Казваме: „Човѣкъ е много благороденъ, направенъ е отъ Бога по
образъ
и подобие Божие“.
Не да опровѣргавамъ, защото сегашниятъ ви животъ е
изразъ
на вѣруюто, на учението на миналото, каквото хората сѫ учили.
Хубаво, „съ любовь“ какво
азъ
разбирамъ?
Че като ямъ кокошката, тя да ме обича и
азъ
да я обичамъ.
Азъ
ямъ съ любовь, но кокошката не ме обича.
Запримѣръ: Ако
азъ
идвамъ и си кажа: Какво ще говоря на тия хора, нѣма да ме разбератъ.
„Бѣла лъжа“
азъ
я наричамъ.
Азъ
да ви дамъ едно обяснение.
Азъ
бихъ желалъ да имамъ характера на любовьта.
Та казвамъ: При моитѣ условия, както
азъ
разбирамъ нѣщата, когато пера ризата на любовьта – радвамъ се.
Хубаво
азъ
направихъ две нѣща.
“
Азъ
ви питамъ: Защо носите въ сърдцето си едно неприязнено чувство къмъ нѣкого?
Че
азъ
трѣбва да зная да разклащамъ жицитѣ на цигулката.
Казвате: „
Азъ
ви обичамъ“.
Азъ
, ако бѣхъ на вашето мѣсто, ще минемъ покрай единъ изворъ, ще извадя кърпичката си, ще (я) потопя въ извора и ще кажа: „Чакайте малко“.
Нѣма защо да му казвашъ, че
азъ
те обичамъ – затова ти помагамъ.
Азъ
ще ѝ откѫсна главата“.
Ще хванешъ здравия човѣкъ, казвашъ: „
Азъ
те обичамъ“.
Азъ
като облѣка бѣлата дреха, има една течность, (съ която) като наквася дрехата – мухитѣ седятъ на около два–три метра, не се приближаватъ.
Единиятъ го създаде по
образъ
и подобие, следъ туй създаде другиятъ отъ пръстъ, отъ една по-проста материя.
Азъ
ви давамъ това само за изяснение, психологически гледамъ на нѣщата, тъй както Богъ гледа.
Тѣзи работи
азъ
ги разбирамъ.
Другъ казва: „Както
азъ
постѫпвамъ, другъ нѣма да постѫпва“.
Минахме презъ една поляна съ цвѣтя и
азъ
го спрѣхъ.
Ако
азъ
съ своитѣ постѫпки влизамъ постоянно въ дисхармония съ окрѫжаващитѣ, кѫде е причината – или въ мене, или въ срѣдата?
Може да има и въ срѣдата, не може само
азъ
да съмъ причината.
Ако
азъ
съмъ въ училището и той дойде, и каже: „Я напусни това училище,
азъ
съмъ намислилъ да ти купя дрехи, да се облѣчешъ“.
Азъ
често слушамъ една сестра, която казва: „Всѣко нѣщо си има причина“.
Азъ
бихъ желалъ да се учите.
Азъ
казвамъ:
Азъ
слизамъ долу, за да ви помогна.
Да кажемъ: Ако
азъ
бихъ ви казалъ така – всѣкога, когато ще правите нѣщо, да ме питате – колко отъ васъ ще ме питатъ?
Ако седишъ на стола и казвашъ: „
Азъ
не ви любя“ – никаква любовь не е това.
Не само да имашъ желание, казвашъ: „
Азъ
ще слѣза долу“.
Азъ
съмъ казвалъ и другъ пѫть.
(Нѣкой) казва: „
Азъ
вече не го обичамъ“.
Казвашъ: „
Азъ
го обичамъ“.
Щомъ дойдете до учението и служението на Бога, не да се самоосѫждате,
азъ
не съмъ за самоосѫждането, но за постепенното подобрение и изправление.
Ще ми кажете да си отворя обятията, тъй да ви приема, кѫщата да бѫде освѣтена, съ най-хубави думи да ви посрещна, да ви дамъ вода да си измиете краката, да ви дамъ хубаво угощение, презъ цѣлото време, докато сте били на гости,
азъ
да бѫда доволенъ, отъ вашето присѫтвие да бѫда доволенъ.
Казвашъ: „
Азъ
искамъ да бѫда добъръ ученикъ“.
“ (
Азъ
), като дойде въ село, не го питамъ кога ще си ходи.
261.
Благословен!
,
НБ
, София, 9.2.1941г.,
То е голяма
съблазън
, какво ще ми разправя за корема.
262.
Правъ пѫть / Прав път
,
ООК
, София, 12.2.1941г.,
Ти направишъ нѣкакво добро, то вече (е) цѣлъ единъ
образъ
.
Помогнешъ на единъ беденъ човѣкъ отъ любовь, то е вече цѣлъ единъ
образъ
.
Азъ
имамъ единъ примѣръ, отдавна съмъ го наблюдавалъ въ Варна.
Азъ
съмъ ви превеждалъ примѣръ.
Има много причини, сега
азъ
имамъ цѣръ за всичкитѣ хора.
Ако се приложи туй, което
азъ
зная, на васъ, тогава всичкитѣ лѣкари какво ще правятъ.
Азъ
го гледамъ.
По нѣкой пѫть
азъ
ви говоря за любовьта.
Азъ
я чертахъ за права, но тази A′B′ е права.
Азъ
виждамъ нѣкои отъ васъ можеха да бѫдатъ отлични пѣвци.
Азъ
да ида, да ги търся, срамъ ме е“.
Азъ
искамъ да събудя интересъ въ нея.
Казвамъ ѝ: Знаешъ, че
азъ
зная едно изкуство за подмладяване.
Щомъ се критикувате, вече
азъ
зная де живѣете.
Рекохъ:
Азъ
може да те подмладя.
Азъ
може да те подмладя, но я ми кажи, какво ще направишъ?
Казвамъ: Затова и
азъ
нѣма да ви подмладя.
Азъ
ви говоря за работа.
263.
Слушайте съвета
,
ООК
, София, 19.2.1941г.,
Сега
азъ
не ви говоря да стане(те) съвършени.
Че
азъ
разбирамъ много конкретно.
Ето
азъ
какво разбирамъ.
“ Казва: „Мене не ми трѣбва човѣшка култура,
азъ
ще си живѣя като вълкъ“.
Иде ми единъ
разказъ
, който разказваше Милаки Георгиевъ.
Често
азъ
слушамъ да казватъ: „Дотегна ми да помагамъ на тия червеи“.
Нѣкой казва: „
Азъ
да му кажа“.
Сега
азъ
, ако ви кажа, ще стане ли нѣкаква промѣна въ васъ?
Той си го турилъ на врата си и си казва: „Господи,
азъ
ли не знаехъ какъ да се моля или Ти не ме разбра?
Сега
азъ
ще ви попитамъ: Какво разбрахте и какво може да приложите?
Не съмъ правилъ тази свѣщь
азъ
, държатъ те отговоренъ за дима.
Азъ
употрѣбявамъ фигури.
Сега подъ думата „махаръ“
азъ
разбирамъ – посаждане.
Азъ
, въ дадения моментъ, като изпѣя тази пѣсень, накрая вече имамъ единъ обѣдъ.
Азъ
съмъ първиятъ, който вкусва отъ този плодъ.
Като вкусвамъ този плодъ,
азъ
съмъ придобилъ онази Божествена топлина.
Азъ
никога не давамъ съветъ на хората какъ да се обичатъ.
Азъ
, като вървя по земята, гледамъ да не стѫпча едно червейче, да бѫда внимателенъ.
Той, като свири,
азъ
, който не съмъ свирилъ, и
азъ
се тонирамъ, и мене ми е приятно, както нему му е приятно.
Разликата е, че
азъ
не може да свиря, но може да се ползувамъ отъ неговата музика.
Казвамъ му: Я ми направи една услуга,
азъ
не мога да свиря.
Следъ като ми свири, онова, което съмъ приелъ чрезъ ухото си,
азъ
може да се ползувамъ, както той се ползува.
Казва: „Както Ме Отецъ възлюби, така и
азъ
ви възлюбихъ“.
Азъ
какво разбирамъ?
Азъ
наричамъ „любовь“ като нѣма никакъвъ излишъкъ, никаква пепель не остава.
264.
Тритѣ връзки / Трите връзки
,
ООК
, София, 26.2.1941г.,
Азъ
веднажъ гледахъ такъвъ единъ примѣръ.
Стариятъ човѣкъ и той преценява, казва: „И
азъ
бихъ желалъ да бѫда като тебе“.
НАГОРЕ