НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
3
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
3
:
1000
резултата в
42
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
(20) И казва имъ: Чий е този
образъ
и надписътъ?
Хубаво,
азъ
съмъ противникъ, но вие помежду си защо не можете да живѣете?
Тогазъ
имъ казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревитѣ Кесарю, а Божиите Богу.
И казва имъ: „Чий е този
образъ
?
Сега, разбира се,
азъ
не трѣбва да се занимавамъ съ владици и попове, българитѣ казватъ, че който се занимава съ чужди работи, оголѣва.
Казва Христосъ: „Чий е този
образъ
“?
За да познаемъ какъвъ и да е прѣдметъ или какво и да е живо сѫщество, то трѣбва да имаме нѣкакъвъ
образъ
.
Сега Христосъ се обръща и пита: Чий е този
образъ
, на Бога ли е?
Образътъ
трѣбва да има извѣстни качества, чрѣзъ които да се познава.
Азъ
го зная това лице,
азъ
всѣки день съмъ Го виждалъ, изявявало ми се е.
И
азъ
бихъ желалъ, между насъ, всички ние да имаме този
образъ
.
Азъ
бихъ желалъ всички онѣзи хора да се познаемъ само по дадената дума.
Питамъ: Гдѣ е Христовиятъ
образъ
?
Които и да е християнинъ, казва: „
Азъ
съмъ християнинъ послѣдователь на Христа,
азъ
съмъ проповѣдникъ,
азъ
съмъ свещеникъ, владика, рѫкоположенъ съмъ,
азъ
съмъ солиденъ;“ но къмъ края на живота, като разглеждашъ тия, които слѣдватъ Христа, свършватъ съ единъ пукнатъ мехуръ.
– У този бедния българинъ, тамъ е Христовиятъ
образъ
.
Сега, за да бѫде нѣкой послѣдователь на Христа, той трѣбва да има Неговитѣ качества, той трѣбва да има Неговия
образъ
.
Той казва: „Ела, приятелю, ти си мой братъ,
азъ
не зная това учение, но зная какъ да посрещамъ странници, и да ги угощавамъ“.
Сега,
азъ
се приближавамъ къмъ васъ чрѣзъ Бога.
„Чий е този
образъ
?
Азъ
, като ви гледамъ нѣкой пѫть, много добре разбирамъ вашето положение.
Азъ
зная на какво ще се изложите вие.
Единиятъ
образъ
е на хора духовни.
Подъ думата „духовни“,
азъ
разбирамъ хора на висшата интелигентность, на висшата културностъ и добродетель, въ които всичкитѣ имъ мисли, всичкитѣ имъ желания, всичкитѣ имъ дѣйствия, подтици, сѫ напълно опрѣдѣлени, иматъ си и мѣрка.
А другиятъ, свѣтскиятъ
образъ
, мѣркитѣ на тия хора сѫ различни, тѣ иматъ 100-ина мѣрки въ джоба си.
Сега, Христосъ казва: „Чий е този
образъ
?
“ Какво се подразбира подъ
образъ
?
Образътъ
, това е човѣкътъ, това е
изразътъ
на неговия животъ.
Какъ се е създалъ този
образъ
?
Знаете ли, че ако
азъ
дойда при васъ съ Божията Любовь, и вие имате автомобилъ отъ желѣзо, като го пипна, ще стане само злато.
Азъ
бихъ желалъ да ви събуя обущата и тъй боси да походите, да се качите на едно високо планинско мѣсто, да видите каква е тази красота.
Всичката интелигентность, всичката деятелность, всичката воля на човѣка се отразява въ неговия
образъ
.
Това е, разбира се, тази трансцедентална геометрия, която
азъ
наричамъ Божествена геометрия.
Въ природата, въ този
образъ
има друго нѣщо красиво, което ние не виждаме.
За примѣръ,
азъ
образувамъ една фигура, заемамъ едно положение (Учительтъ простря рѫцѣтѣ си настрани, хоризонтално), то значи: нѣкой дига шумъ, казвамъ: „Ш… ш… дѣца, не се карайте“.
Ние виждаме неща невидими, това е
образътъ
Божий, Който се изразява въ природата.
Това е
образътъ
Божий.
Другъ единъ
образъ
има, който постоянно дѣйствува.
Това е Божествениятъ
образъ
.
„Чий е този
образъ
?
И когато ние не живѣемъ добре, хвърляме една сѣнка, и този
образъ
го виждаме мраченъ и сериозенъ.
“ Спрешъ се при нѣкой изворъ, той ти говори: „Слушай, ти пиешъ отъ мене, но онзи день ти обра брата си и го уби,
азъ
съжалявамъ, че влизамъ въ тебе“, Но,
азъ
съмъ жаденъ.
Този
образъ
като влѣзе въ насъ, ние ще имаме миръ.
„Чий
образъ
е този?
Да,
азъ
вѣрвамъ, че сте готови, но не сте точни.
Сега, насъ въ съврѣменния свѣтъ ни е страхъ да се докосваме до тази книга, не я отваряме, тя с свещенна, и
азъ
нѣма да я зачекна, има нѣща, за които да ми давате и милиони, не бихъ ви ги казалъ.
Това е външната страна на човѣка, това е
образътъ
му.
За примѣръ,
азъ
не съмъ срещналъ още едно общество, дѣто хората, като нѣкои стоици да стоятъ, да гледатъ съ снисхождѣние на другитѣ.
„Чий е този
образъ
?
И казва сега Христосъ: „Чий е този
образъ
?
Като се върне на земята, земниятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ, и прѣзъ цѣлиятъ му животъ неговото лице ще свѣти, и ще каже: „Да,
азъ
зная,
азъ
бѣхъ на едно мѣсто, и никога нѣма да изгладя тази картина.“ Който има тази картина, ще приеме този
образъ
.
Знаете ли какво
азъ
разбирамъ, когато имамъ онзи Божественъ миръ, онова Божествено благоволение, онази висша Любовь, онази висша интелигентность, и когато
азъ
чувствувамъ, че съмъ въ връзка съ васъ, и вие сте въ връзка съ мене?
Има ли този
образъ
вѫтрѣшно, той ще приеме тази картина.
Имаме ли този
образъ
, ние сме идеални.
Азъ
питамъ: Същото нѣщо не е ли, я вижте онзи момъкъ, който носи образа на своята възлюблена, колко е кротъкъ, милъ навсѣкѫдѣ.
Христосъ казва: „Чий е този
образъ
?
Мислите ли, че когато Богъ влѣзе, че Неговия
образъ
нѣма да произвѣде по-велики неща въ душата.
Ако моятъ
образъ
е свещенъ, божественъ,
азъ
всѣкога ще го покажа, ще го дамъ въ изобилие, да видите какъвъ е Божествениятъ
образъ
.
И когато момата търси Любовьта, тя търси този свещенъ
образъ
.
Този
образъ
се напечатва навсѣкѫдѣ, нищо нѣма да се изгуби отъ него.
И когато момъкътъ търси Любовьта, той търси този свещенъ
образъ
.
Всинца ние търсимъ този свещенъ
образъ
.
Азъ
ви казвахъ въ единъ мой преводъ, че законътъ въ другия свѣтъ е такъвъ; въ другия свѣтъ нѣма кражби.
Ще кажете: „Да, този
образъ
е на моя възлюбленъ, възлюблениятъ на моята душа.
Нѣма ли този
образъ
…“
Придобиете ли този
образъ
, стомахъ нѣма да ви боли, глава нѣма да те боли, ишиасъ нѣма да имашъ, сърдцебиене нѣма да имашъ, изкривяване на гръбнака нѣма да имашъ, подлудяване нѣма да имашъ.
От своя страна,
образът
трябва да има известни качества, по които да се познава.
(втори вариант)
Образът
представя човека, т.е.
(втори вариант)
изразът
на неговия живот.
(втори вариант)
Това е
образът
па Бога, Който се изразява в природата.
(втори вариант)
образът
на човека.
(втори вариант)
Мислите ли, че ако
образът
на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе велика промяна във вас?
(втори вариант)
Това е
образът
на новото възкресение.
(втори вариант)
"
Образът
на този свят прохожда.
(втори вариант)
" – Вижте, какъв е
образът
на вълка.
(втори вариант)
Образът
на Бога влиза в света.
(втори вариант)
2.
Вяра и съмнение
,
ООК
, София, 17.6.1923г.,
Ние направимъ една погрѣшка и търсимъ причината извънъ себе си, казваме:
азъ
я направихъ, защото тъй и тъй бѣше.
(втори вариант)
Не, ти просто ще констатирашъ една своя погрѣшка и ще кажешъ:
азъ
, въ дадения случай, имахъ слаба воля, не устояхъ.
(втори вариант)
Азъ
зная свойствата на съмнѣнието, то изпъква много естествено.
(втори вариант)
И Павелъ казва на едно мѣсто тъй: „На мѫки съмъ
азъ
още, докато се образува у менъ Христосъ”.
(втори вариант)
— Докато Любовьта вземе надмощие, понеже Любовьта е първиятъ Божественъ
образъ
.
(втори вариант)
Азъ
не мога да говоря, когато вие искате, или когато
азъ
искамъ.
(втори вариант)
Азъ
искамъ да спазвамъ онзи Божественъ законъ, споредъ който мога да ви говоря въ най-благоприятни случаи, тогава когато отъ Божествения свѣтъ искатъ да ви предамъ една Истина, която да ви ползува, защото, ако въ вашитѣ умове и сърца не е този Божественъ Духъ, да разбере туй, което ви говоря, какво ще ви ползува то?
(втори вариант)
Не само
азъ
, но и вие трѣбва да спазвате този законъ.
(втори вариант)
Да кажемъ, имате отговорность за нѣща, които сѫ важни, и въ единъ даденъ моментъ се рѣшава една такава важна сѫдба въ свѣта, дѣто
азъ
трѣбва да внимавамъ, а вие се занимавате съ посторонни въпроси.
(втори вариант)
Тази сутринь
азъ
ви казахъ, че задъ всѣко явление седи една разумна сила.
(втори вариант)
Сега,
азъ
ви говоря върху този въпросъ и той трѣбва да се разрѣши между васъ.
(втори вариант)
Азъ
искамъ всички да станете чувствителни, възприемчиви, да използувате закона.
(втори вариант)
И тия принципи не сѫ наложени,
азъ
съмъ ви говорилъ толкова пѫти.
(втори вариант)
Въ тази задача,
азъ
съмъ казвалъ, ще имаме всичкото съдѣйствие на невидимия свѣтъ, на видимия свѣтъ.
(втори вариант)
Азъ
сега желая между васъ да се създадътъ по-меки отношения.
(втори вариант)
Азъ
ще ви дамъ единъ начинъ какъ да търпите този братъ.
(втори вариант)
Азъ
не ви сѫдя, защото не можете да го търпите, но ще ви кажа кои сѫ причинитѣ за това.
(втори вариант)
Азъ
желая всички вие да издържите тъй изпита си.
(втори вариант)
Ако не е така,
азъ
не бихъ си отворилъ устата да ви говоря и да ви казвамъ, че всички можете да си издържите изпита.
(втори вариант)
Ето,
азъ
ще ви моля едно нѣщо.
(втори вариант)
Прѣкѫснешъ ли го и казвашъ: чакай
азъ
— у него се явява едно подпушване.
(втори вариант)
И той „чакай
азъ
”, и ти „чакай
азъ
”, чакай, чакай, излѣзе едно „пфиу”.
(втори вариант)
Ако не спазвате тия закони, ще се натъкнете на голѣми мѫчнотии, които ще ви наведатъ на голѣми неприятности въ живота,
Азъ
съмъ казалъ много пѫти на годишнитѣ събрания, че това ще направимъ, онова ще направимъ, но трѣбва да пристѫпимъ къмъ единъ опитъ.
(втори вариант)
Азъ
му казвахъ: като отидешъ въ Америка и тамъ ще намеришъ братя, а той ми пише, че не ги е намьрилъ още и ме пита кѫдѣ сѫ.
(втори вариант)
Азъ
искамъ да опитате всичко туй, което ви говоря и да кажете: всичко туй което нашиятъ Учитель говори, е вѣрно.
(втори вариант)
Сега, между по-младитѣ, и по-старитѣ ученици,
азъ
искамъ да се установятъ едни правилни отношения.
(втори вариант)
Има философски работи, които
азъ
съмъ зачекналъ, нѣкои отъ младитѣ слѣдъ 4 — 5 години ще бѫдатъ въ състояние да ги разбератъ.
(втори вариант)
Азъ
ви казвамъ: ще дойдатъ съмнѣнията, но чрѣзъ вѣра трѣбва да побѣдимъ!
(втори вариант)
Не, не ви връщамъ,
азъ
ви тикамъ напрѣдъ.
(втори вариант)
Азъ
трѣбва да ви запозная съ Бѣлото Братство.
(втори вариант)
Запримѣръ, ако пробудя вашето съзнание прѣждеврѣменно,
азъ
ще ви осакатя.
(втори вариант)
Азъ
бихъ желалъ, като ви каже: ,,Направете това”, и вие да го направите.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Който се отрече отъ мене прѣдъ человѣцитѣ, и
азъ
ще се отрека отъ него прѣдъ ангелитѣ”.
(втори вариант)
Азъ
ще ви говоря нѣкой пѫть за него.
(втори вариант)
И
азъ
ще се отрека отъ него не прѣдъ Бога, но прѣдъ тия братя.
(втори вариант)
Отива при единъ мисионеръ и му казва: „Духътъ ми, каза, че ще ми дадешъ 3,000 лв.” — Криво си дошълъ до мене, напразно ти е говорилъ, защото, ако ти беше казалъ така,
азъ
щѣхъ да имамъ 3,000 лв, а въ сѫщность нѣмамъ такива.
(втори вариант)
Връща се той дома си, почесва се, поседѣлъ малко, отива при другъ мисионеръ и нему казва сѫщото, но той му отговаря: „Не,
азъ
нѣмамъ пари, ти не си разбралъ”.
(втори вариант)
Азъ
ще се спра нѣкой пѫть да ви поговоря върху Бѣлото Братство, има много да се говори върху него, да се запознаете съ законитѣ на тази Божествена наука.
(втори вариант)
„А, напразно си отишълъ при мисионеритѣ,
азъ
съмъ този човѣкъ, ела,
азъ
ще ти дамъ” — изважда 3,000 лв.
(втори вариант)
Азъ
съмъ човѣкътъ, за когото ти е казано, не сѫ тѣ.
(втори вариант)
Азъ
съмъ билъ толкова снизходителенъ, толкова внимателенъ, никога не съмъ изисквалъ да напуснете жена си и дѣцата си.
(втори вариант)
Въ всѣки единъ отъ васъ има заложени красиви чърти, но се изискватъ условия за развиване на тия дарби, Туй, което спъва сега ученицитѣ,
азъ
намирамъ, че е въ тѣхното люшкане и колебание.
(втори вариант)
Докторъ Мирковичъ правилъ единъ сеансъ въ Пловдивъ, и Духоветѣ му казвали: „Иди до Сливенъ, че като се върнешъ въ
Бургазъ
ще ти разправяме голѣми работи”, щѣло да вали дъждъ отъ жаби.
(втори вариант)
Запримѣръ, на нѣкой ученикъ
азъ
заповѣдвамъ да си извади единъ билетъ и да отиде въ Америка.
(втори вариант)
Отива до Сливенъ, връща се въ
Бургазъ
, нѣма никакъвъ дъждъ.
(втори вариант)
Азъ
му казвамъ: блаженъ си че имашъ такава вѣра.
(втори вариант)
Какъ трѣбва да се прояви туй зачитане на вашето учение Вие дойдете тукъ въ салона, поставили сте си единъ столъ на едно мѣсто, дойде другъ, прѣмѣсти стола ви, вие се докачвате, казвате:
азъ
съмъ ученъ човѣкъ, не смей да отмѣствашъ стола ми, не смѣй да коригирашъ моите работи!
(втори вариант)
Кажешъ ли „
азъ
искамъ пари”, той казваше: „Е, не може, тукъ има смѣтка”.
(втори вариант)
Азъ
харесвахъ тази чърта у него, че има голѣма вѣра.
(втори вариант)
„А” казваше той, „духоветѣ не могатъ да лъжатъ, будала съмъ
азъ
, че не съмъ ги разбралъ право”.
(втори вариант)
Азъ
бихъ желалъ всички да имате тази детинска вѣра.
(втори вариант)
На насъ говорятъ по-висши сѫщества,
азъ
съмъ ученикь и ще изпълня всичко”.
(втори вариант)
Азъ
ще ви кажа какви мѫчнотии сѫ тѣ.
(втори вариант)
Щомъ нѣма духове, той казваше: ,,
Азъ
съмъ лѣкарь”, и тогава самъ, по своитѣ медицински познания прѣдписваше лѣкове.
(втори вариант)
Сега,
азъ
като ви говоря върху този прѣдметъ, искамъ да ви избавя отъ вашия старъ страхъ, да не се безпокоите, какъ ще прѣкарате деня.
(втори вариант)
Азъ
зная, че нѣма да се откажете, поне въ най-минималната степень, то е пакъ полза.
(втори вариант)
И
азъ
забѣлѣзвамъ, често правя опити, отивамъ въ нѣкоя кѫща, и опитвамъ, дали тамъ хората одумватъ или не.
(втори вариант)
Въ Англия, въ една теософска ложа, се явява единъ махатма, въ плъть, и казва на теософитѣ: „Тукъ, въ Англия,
азъ
бихъ ви открилъ много тайни, но условията не спомагатъ, затова вие трѣбва да си продадете имането и да отидете въ Мадагаскаръ, тамъ, ще ви открия голѣми работи.
(втори вариант)
3.
Приложение
,
ИБ
,
БС
, София, 21.6.1923г.,
Изразът
ще бъда герой, нищо повече!
” За днешните страдания той казва: „
Образът
на външния свят минава и вие се обновявате, но докато дойде тази бъдеща култура, докато дойде Йоан, ще бъдат тези страдания.” Йоан описва настоящето в Откровението, пише за новия град Йерусалим.
Той знае, че по закона на отричането от него всичко става: „от теб нищо няма да стане” значи, че от теб всичко може да стане, а
изразът
„от теб нещо може да стане” значи, че от теб нищо не може да стане.
4.
Речи само реч
,
НБ
, София, 8.7.1923г.,
Жената погледне към него и за момент
образът
на мъжа потъмнява.
5.
Окултният закон за противоречията
,
ИБ
,
БР
, София, 10.9.1923г.,
В една школа, най-първо, ученикът като постъпи, у него се възражда едно идеално желание, той влиза в школата с
ентусиазъм
.
6.
Съблазните
,
НБ
, , 23.9.1923г.,
Всички се съблазняват в нещо, защото
съблазънта
и съмнението вървят ръка за ръка.
Съмнението е един умствен процес, а
съблазънта
е един промеждутъчен процес между сърцето и ума, едновременно засягат ума и сърцето.
Съблазънта
действа развратително, защото като се съмняваш, взима участие само ума, а щом се съблазняваш, взимат участие и сърцето, и ума, а вземе ли участие сърцето и ума в низходяща степен, животът ти непременно ще се изрази в една нежелателна форма.
Аз казвам: имайте този урок – извадете
съблазънта
!
И
съблазънта
се роди в душата му.
“ Четеш Библията, пак дойде
съблазънта
, казваш: „Ами ако туй не е вярно?
“ – Дойде
съблазънта
.
Следователно Христос предупреждава верующите и казва: „Горко на света от съблазните, защото
съблазънта
неизбежно ще дойде в света“.
Сега
съблазънта
ще дойде не само по отношение на това, че ние можем да се съблазним в другите, но по някой път ще се съблазним в себе си: можем да се съблазним в своя ум, можем да се съблазним в своето сърце, можем да се съблазним в своята душа, можем да се съблазним в своите благородни пориви.
Казва Христос: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно те ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото
съблазънта
дохожда“.
Съблазънта
всякога образува едно малко вкисване, но вкисване не по подобие на подквасата, с която жените подмесват хляба.
Той със своите думи и със своите постъпки внесе една малка
съблазън
.
7.
Стремежите на ума и сърцето
,
ООК
, София, 24.10.1923г.,
Тогава се образува nВ, заражда се
образът
и човек се разочарова.
8.
Живите точки в природата
,
МОК
, София, 28.10.1923г.,
Туй желание A –
азът
във вас – излиза от B и достига крайния предел на възможността си да се реализира, след което пак се връща във B, но с някаква придобита опитност.
9.
Той ги изпита
,
НБ
, София, 16.12.1923г.,
Нека остане у вас
образът
на баба Стана,
образът
на Джон Роз,
образът
на този благородния човек в гората и красивата жена!
10.
Скръб и радост
,
НБ
, София, 23.12.1923г.,
Образът
на този, когото обичаш, трябва да бъде тъй свещен, както твоят образ, и да не внесеш никакво петно върху него.
11.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
Не, ако иска да изпълни волята Божия, тъй да направи, ако пък не иска да влезе в
съблазън
със своя живот, нека раздаде имането си на своите роднини.
12.
Закон за късите и дългите линии
,
ООК
, София, 23.1.1924г.,
Не е въпросът в
съблазънта
.
13.
Без съмнение, без подозрение и без докачение
,
ООК
, София, 12.3.1924г.,
Да си горд – това значи да не се поколебаеш, да не се подкупваш от никаква
съблазън
, да останеш верен на Бога в Любовта си, да си верен на Истината.
14.
Познай себе си
,
ООК
, София, 19.3.1924г.,
Тяхната мисъл е насочена да действа разрушително, да вселява
съблазън
, съмнение.
15.
Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли
,
ООК
, София, 26.3.1924г.,
Не, вие трѣбва да го повикате, да му кажете:
азъ
ви дължа още 10,000 лева.
(втори вариант)
Азъ
ще ви кажа единъ фактъ, отъ който трѣбва да се пазятъ всички ученици.
(втори вариант)
Азъ
ще ви докажа.
(втори вариант)
Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема
азъ
тия пари съ торбата!
(втори вариант)
Другъ нѣкой направи едно добро, казва:
азъ
не искамъ нищо, отъ любовъ направихъ това.
(втори вариант)
Азъ
, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е животътъ имъ, убѣждения нѣматъ.
(втори вариант)
Господъ, който е направилъ слънцето, като го види чрѣзъ мене, казва:
азъ
направихъ това слънце.
(втори вариант)
И
азъ
кавамъ:
азъ
го направихъ.
(втори вариант)
„
Азъ
го направихъ вѫтрѣ въ тебе” говори Господъ.
(втори вариант)
Господъ каже:
азъ
направихъ слънцето.
(втори вариант)
Господъ казва:
азъ
направихъ туй слънце да грѣе заради тебе.
(втори вариант)
Ако чуешъ въ себе си мисъльта: вселената
азъ
я създадохъ — ще знаете, че това е гласътъ на Бога, гласътъ на Духа Божий, Който говори.
(втори вариант)
Азъ
трѣбва да прилагамъ тъй, както разбирамъ;
азъ
трѣбва да бѫда послѣдователенъ въ себе си, за да бѫда доволенъ.
(втори вариант)
Ще си кажете:
азъ
искамъ да мисля добро за хората.
(втори вариант)
Азъ
искамъ да бѫда доволенъ отъ себе си, че съмъ приложилъ закона на любовьта тъй, го разбирамъ.
(втори вариант)
Нѣма да кажешъ:
азъ
направихъ вселената.
(втори вариант)
Господъ казва: „
Азъ
направихъ слънцето.”— То грѣе заради мене.
(втори вариант)
„
Азъ
направихъ земята.” — Заради мене.
(втори вариант)
Господъ казва: ,,
Азъ
създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене.
(втори вариант)
„
Азъ
направихъ водата.” — Заради мене,
азъ
да пия.
(втори вариант)
Азъ
казвамъ: не очаквайте подаяния отвънъ.
(втори вариант)
Азъ
казвамъ тъй: сега ще се разговаряме по слѣдния начинъ.
(втори вариант)
Земята е моя, защото
азъ
живѣя на нея.
(втори вариант)
- Тя е моя,
азъ
му я дадохъ да живѣе подъ наемъ.
(втори вариант)
” —
Азъ
му дадохъ паритѣ.
(втори вариант)
Кажи
азъ
го назначихъ.
(втори вариант)
Азъ
го похвалявамъ, отличенъ професоръ е.
(втори вариант)
Сега, понеже не разсѫждавате така, казвате: вижъ Господъ, какво благо е далъ на този, а на менъ не е далъ нищо;
азъ
ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ?
(втори вариант)
Азъ
ги раздавамъ на бѣднитѣ.
(втори вариант)
Вие казвате: това
азъ
не съмъ мислилъ — царь да стана.
(втори вариант)
Ти кажешъ: чакай,
азъ
не мога да го повдигна, ще повикамъ другиго.
(втори вариант)
Ще кажете:
азъ
заминавамъ за далечна страна.
(втори вариант)
Едни мълчатъ — говорятъ, другитѣ мълчатъ — разсѫждаватъ и третото мълчание,
азъ
наричамъ Божествено, когато човѣкъ само възприема—нито говори, нито разсѫждава.
(втори вариант)
16.
Добро и зло
,
ООК
, София, 11.6.1924г.,
Нѣкои казва:
азъ
съмъ добѫръ.
(втори вариант)
Другъ казва:
азъ
не съмъ добѫръ.
(втори вариант)
Азъ
ви давамъ такова опрѣдѣление за лошото, за злото, за да могатъ нѣкои отъ васъ да го използуватъ.
(втори вариант)
Вие често сами се спъвате и казвате;
азъ
съмъ лошъ човѣкъ.
(втори вариант)
Азъ
днесъ ще ви опрѣдѣля, каква и колко храна е нужна за човѣшката душа.
(втори вариант)
Азъ
искамъ да бѫда като тѣхъ.
(втори вариант)
Така, като васъ, и нѣкой микробъ казва:
азъ
ще влѣза въ областьта на човека, въ неговата орбита, въ неговия университетъ, да послушамъ нѣщо.
(втори вариант)
Азъ
подразбирамъ, че за всѣки даденъ моментъ, вие можете да опитате живота въ неговия най-малъкъ размѣръ, Тия послѣдователни моменти, които ни въвеждатъ къмъ изучаването на живота, съврѣменната наука нарича „развиване, еволюция, усъвършенствуване” — и какви ли не други имена.
(втори вариант)
17.
Ще дойда след Тебе
,
НБ
, София, 20.7.1924г.,
Някога, само за момент, човек
назъртва
във висшия свят и вижда, колко велико и славно е да бъдеш във връзка с Бога.
18.
Хубави чувства
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
Сега ще гледате да изгладите всички неща, които създават
съблазън
.
19.
Важността на числата
,
ООК
, София, 10.9.1924г.,
И
азъ
си служихъ съ нея.
(втори вариант)
Азъ
искамъ да се занимавамъ съ ума си.
(втори вариант)
Казвате:
азъ
заповѣдвамъ!
(втори вариант)
Тукъ имаше една македонка, която казваше: „
Азъ
нося цѣлия свѣтъ на рѫката си”.
(втори вариант)
Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате:
азъ
ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си философъ.
(втори вариант)
Азъ
ви казахъ, че числото 2 означава пѫтя на единицата, но какъвъ е пѫтьтъ на единицата?
(втори вариант)
Ти ще мислишъ, че си надхитрилъ природата ѝ, но щомъ се прѣчупи присадката, киселицата пакъ излиза и казва: „Какво мислишъ ти, че
азъ
мога да бѫда ябълка?
(втори вариант)
Не,
азъ
пакъ съмъ си киселица!
(втори вариант)
20.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Азъ
не ви говоря за вашитѣ пари, но изобщо паритѣ сѫ идолопоклонство.
Ако
азъ
имамъ тази свещена Любовь къмъ васъ, вашиятъ домъ ще бѫде отворенъ заради мене“.
–
Азъ
вѣрвамъ, въ Господа, който е Любовь.
Ако ония свѣтски хора отиватъ да жертвуватъ живота си за своето отечество, защо
азъ
да не жертвувамъ живота си за онова великото въ свѣта, за Бога и да кажа при всички случаи въ живота си: такава е волята Божия!
Ако
азъ
живѣя споредъ тази Божествена Любовь, и съзнавамъ реда на нѣщата, никога не ще жертвувамъ Божественото, великото въ мене.
Когато изпѫкне нѣкое изкушение,
азъ
ще си кажа: за нищо въ свѣта, вѫтрѣ въ тази велика Любовь, която обгръща всичко въ себе си, нѣма да жертвувамъ туй великото въ мене, споредъ което сѫ живѣли и дѣйствували всички висши, разумни сѫщества прѣди мене и сѫ добили своята сила.
Казва Христосъ: „Ако
азъ
чрѣзъ Духа Божий изпѫждамъ бѣсоветѣ, настанало е на васъ царството Божие“.
Сега
азъ
желая и за васъ да настане това царство Божие и да бѫдете свободни граждани на това царство.
Азъ
ще кажа: Господи, Ти ме слушай, а
азъ
ще изпълня Твоята воля!
Азъ
казвамъ: ето ябълката, вземи и яжъ.
Ако
азъ
те убѣждавамъ че е истински, че върви, ще кажешъ: а, ти само тъй говоришъ.
Азъ
бихъ запиталъ съврѣменнитѣ философи: въ миналото ли живѣе Христосъ?
Азъ
ви казвамъ, че сегашната вода е по-добра, отколкото старата.
Ти ще учишъ сутринь, при пукване на зората,
азъ
– на обѣдъ, та да видимъ кой по-добрѣ ще научи уроцитѣ си.
Христосъ казва: „Ако
азъ
чрѣзъ Духа Божий изпѫждамъ бѣсоветѣ, настанало е на васъ царството Божие“.
Азъ
съмъ виждалъ търновци, какъ седятъ до посрѣдъ нощь прѣдъ чешмитѣ, разговарятъ се, чакатъ редъ.
Азъ
прѣдпочитамъ да живѣя въ най-простата колиба, отколкото въ единъ замъкъ съ мазгали.
Азъ
нося друга свѣтлина.
Върху една ябълка ние можемъ да споримъ, да доказваме научно съ часове, дали е ябълка или не, обаче
азъ
казвамъ: ще отидемъ при ябълката, ще вкусимъ отъ нея, ще опитаме плода ѝ, и нищо повече.
И Христосъ казва: „Но, ако
азъ
чрѣзъ Духа Божий изгонвамъ бѣсоветѣ, настанало е на васъ царството Божие“.
И Христосъ казва: „Ако
азъ
мога чрѣзъ този серумъ да изпѫдя микробитѣ навънъ, значи настанало е здравето у васъ“.
Та, сега
азъ
говоря за онѣзи, у който се е пробудило Божественото съзнание.
Добрѣ,
азъ
приемамъ туй твърдение, и ще видимъ математически, до колко то е вѣрно.
„И ако
азъ
“, казва Христосъ, „чрѣзъ разумното, чрѣзъ великото въ свѣта, чрѣзъ Неговата сила, изпѫдя бѣсоветѣ, които се вмъкнали въ васъ, всички глупави заблуждения, настанало е царството Божие“.
Запримѣръ, ти мислишъ, че си много честенъ човѣкъ, казвашъ: какъ,
азъ
съмъ честенъ човѣкъ.
Той се радва, но мене нѣщо ме стѣга и си казвамъ: защо да нѣмамъ и
азъ
единъ такъвъ чичо, че и на менъ да остави 10,000,000 долари?
Азъ
не мога да се радвамъ, че чичо му умрѣлъ, мене не ми е драго това и си казвамъ: все едно, моятъ чичо не е умрѣлъ, а какво ме ползува, че твоятъ чичо умрѣлъ?
Единиятъ държи една чанта и къмъ една близка станция казва на другия: господине, моля ти се,
азъ
ще слѣза за малко, имамъ да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, въ която имамъ нѣкои скѫпоцѣнности.
Той открадналъ отъ нѣкѫдѣ чантата и като разбралъ, че го прѣслѣдватъ дедективи, слиза на станцията и имъ казва: „Моля ви се, господа,
азъ
ще ви кажа кой е открадналъ чантата“.
Защо въ този господинъ да нѣма доблѣстьта да каже: господа, тази чанта
азъ
я взехъ.
Всичко това, което изнасямъ е лошо, но въ всѣкидневния ви животъ това е една малка язва,
азъ
я виждамъ.
Сега, другата часть на баснята
азъ
ще я продължа.
Слѣдъ като заминала лисицата, пѣтелътъ си казалъ: „
Азъ
пѣхъ много хубаво, но сиренето ми отиде“.
Христосъ казва: „Ако
азъ
чрѣзъ Духа Божий изгонвамъ бѣсоветѣ, настанало е на васъ царството Божие“.
Азъ
наричамъ тия усилия палеативни, но има едно срѣдство, единъ начинъ, чрѣзъ който човѣкъ може да приложи туй учение.
Азъ
гледамъ, и вие тукъ постѫпвате по сѫщия начинъ.
Азъ
говоря прѣдъ Бога.
Азъ
не говоря за човѣшкитѣ общества, но когато дойде да разсѫждаваме по Бога, когато прилагаме закона на Любовьта, трѣбва да кажемъ: Волята Божия е да участвуваме всички на трапезата на Любовьта.
Нѣкой казва:
азъ
изгубихъ вѣра въ хората.
Азъ
не съмъ срѣщналъ до сега въ България нито единъ святъ човѣкъ, а се изискватъ святи, святи хора.
Не,
азъ
бихъ желалъ да те видя юнакъ безъ кобуръ, юнакъ безъ пари, юначеството ти да седи въ твоя умъ, въ твоето сърдце, въ твоята свещена воля, въ твоята велика и благородна душа, въ твоя мощенъ и силенъ духъ.
Този Христосъ не е вънъ отъ васъ,
азъ
Го виждамъ, че Той говори вѫтрѣ въ васъ.
Ако
азъ
, за своитѣ животински чувства, пожертвувамъ своитѣ лични, обществени и морални чувства, значи животинскитѣ чувства сѫ по-силно развити въ мене, тѣ прѣобладаватъ.
Азъ
искамъ само да ямъ и да пия.
Христосъ казва: „Ако
азъ
чрѣзъ Духа Божий изпѫждамъ бѣсоветѣ, настанало е на васъ царството Божие“.
21.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Азъ
наричамъ това „законъ на боядисване“.
Азъ
мога да направя когото и да е отъ васъ, какъвто искамъ: синъ, зеленъ, червенъ – мога да му дамъ каквато краска искамъ.
Нима
азъ
ще се занимавамъ съ това, кой какво пише въ вѣстницитѣ: че ме хвалили, че ме корили?
Това, че ме хвалили,
азъ
го наричамъ граматическо подигане.
Колко мѫже и жени сѫ казвали:
азъ
те обичамъ, до гроба ще ти бѫда вѣренъ!
Азъ
виждамъ всички хора опасани съ по една боа.
Азъ
не виждамъ никакво съдържание.
Въ дадения случай, когато
азъ
произнасямъ думата „обичь“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е опрѣдѣлена въ моето съзнание.
Азъ
веднага произнеса въ себе си думата „обичь“ и му дамъ дрехи, обуща, шапка.
Азъ
нѣма да говоря, но ще направя нѣщата.
Той казва:
азъ
бѣхъ богатъ, раздадохъ всичко на сиромаситѣ, и сега мога да си вирна главата нагорѣ.
Това значи: Господи,
азъ
давамъ всичко на твое разположение, и съмъ готовъ да изпълня Твоята воля.
Въ първата глава на Битието се казва, че Богъ създалъ човѣка по
образъ
и подобие свое.
Единъ день жената казва на мѫжа си:
азъ
те много обичамъ, не мога да живѣя безъ тебе.
Нѣкой казва:
азъ
не съмъ ли свободенъ да говоря, каквото искамъ?
Той ѝ казва: Господь ми каза да продамъ всичко, паритѣ да раздамъ на бѣднитѣ, и
азъ
го направихъ.
Азъ
ще ти дамъ едно орѫжие, рога, но нѣма да мушкашъ съ тѣхъ.
И ако
азъ
направя една добра постѫпка, и моето сърдце се свие, значи
азъ
не се обичамъ.
Усѣтя ли въ такъвъ случай едно стѣгане на сърдцето си, значи
азъ
не съмъ съгласенъ съ себе си.
Нѣкой пѫть и
азъ
не съмъ съгласенъ съ себе си.
Слѣдъ това дяволътъ отива при човѣка и му казва: „Слушай,
азъ
създадохъ въ съзнанието на вола мисъльта за рогата, а ти използувай момента, да го впрегнешъ на работа“.
При всѣка една добра постѫпка,
азъ
трѣбва да видя, дали се разширява или стѣга душата ми.
Казва му: „
Азъ
ще ти дамъ това изкуство, да впрѣгашъ вола, но съ едно условие: слѣдъ като волътъ оре дълго врѣме нивата ти, ще го заколишъ и пастърма отъ месото ще направишъ, а отъ кожата му – царвули“.
Азъ
говоря за ученицитѣ.
Запримѣръ, тѣ запитватъ: защо
азъ
страдамъ,
азъ
ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, защо тази сиромашия върви по стѫпкитѣ ми, защо боледувамъ, защо въ това сполучвамъ, въ онова не сполучвамъ?
„Не, съ петь пръста не е хубаво,
азъ
ще прѣвърна краката ти въ юмрукъ, та да риташъ съ тѣхъ и така да се бранишъ“.
Азъ
имамъ право да сѫдя себе си, и като осѫдя себе си, трѣбва да дамъ единъ великъ примѣръ.
Питамъ ви
азъ
, кой въпросъ е по-важенъ, вашиятъ, или неговиятъ?
Като раздамъ своето имане на бѣднитѣ,
азъ
ще дамъ единъ добъръ примѣръ.
Отива дяволътъ при човѣка и му казва: „
Азъ
създадохъ у коня условия да рита, да мисли все назадъ.
Азъ
не мога да отворя своя мозъкъ да разкрия всички клѣтки въ него, за да докажа, че
азъ
съмъ ученъ човѣкъ, че баща ми, че дѣдо ми сѫ били учени хора.
Ако
азъ
взема да доказвамъ това нѣщо съ отварянето на моя мозъкъ, какво ще стане съ мене?
Ако
азъ
отворя моето сърдце, да покажа, колко гънки има въ него, какво ще стане съ мене?
Азъ
не зная, на какво друго може да се уподоби единъ такъвъ човѣкъ, освѣнъ на онази първа пролѣтна утринь, когато птичкитѣ пѣятъ, цвѣтята цъвтятъ и навсѣкѫдѣ лъха чистъ, свѣжъ, ароматенъ въздухъ.
Понеже човѣкътъ билъ царь, живѣлъ добрѣ, казалъ: „Господи,
азъ
съмъ царь, ще управлявамъ дълго врѣме, дай на мене тѣзи 15 години“.
Не е въпросъ за страданията, но въпросътъ е,
азъ
свободенъ ли съмъ?
намѣрили сте вѣчния животъ,
азъ
ви се радвамъ.
Нѣкой казва: не,
азъ
трѣбва да бѫда силенъ човѣкъ!
Азъ
ще ви докажа, че всички силни и мощни хора въ свѣта все ръжда ги разяжда.
Моитѣ чувства ще се регулиратъ само тогава, когато
азъ
обикна Господа.
Азъ
нѣма да ви казвамъ, какъ трѣбва да възлюбите Бога.
Ще почна съ редъ статистически факти да ви доказвамъ, че още отъ прѣди четири поколѣния прадѣдо ми, дѣдо ми сѫ били пехливани, слѣдователно, и
азъ
съмъ пехливанинъ.
Хубаво, не е ли по-добрѣ, безъ да взимамъ прадѣдо си, дѣдо си,
азъ
самъ да ви покажа, пехливанинъ ли съмъ.
Щомъ възлюбя Господа,
азъ
ще дамъ всичкото си имане и то пакъ отъ сърдце.
Но щомъ
азъ
възлюбя Господа, самъ ще раздамъ всичкото си имане.
А вие сега философствувате:
азъ
мога ли да дамъ всичко?
Свѣтскитѣ хора го правятъ, а
азъ
ще взема да разсѫждавамъ, дали мога да дамъ.
Азъ
не умаловажавамъ философията, но има единъ по-ефикасенъ методъ за разсѫждение.
Но, казва той: какъ мога да направя това,
азъ
имамъ дѣца, жена?
22.
Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията
,
МОК
, София, 2.11.1924г.,
(– Младият има голям
ентусиазъм
, и за осъществяване идеите, и светлите неща, които са в живота, а старият човек си казва: тези работи са неосъществими в този живот.) Друг въпрос: кое прави младия млад?
Отговор: Младият има голям
ентусиазъм
и вяра за осъществяване на идеите и светлите неща в живота, а старият човек си казва, че тези работи са неосъществими в този живот.
(втори вариант)
23.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
Върнемъ се вечерьта, и той печели, и
азъ
печеля.
Обаче, ако той седи 5–6 мѣсеца въ кѫщата ми и казва:
азъ
съмъ завършилъ своята еволюция, затова ще си почивамъ, а ти ще работишъ заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото въ насъ.
Не, този пѫтникъ трѣбва да каже: братко дай и на мене мотика,
азъ
обичамъ да работя.
Ако той ме обича, трѣбва да дойде да работи заедно съ мене; не дойде ли,
азъ
зная, че той нѣма никаква любовь.
Азъ
мога направо да ударя нѣкому двѣ плѣсници, но може и да се случи така, че нѣкой другъ да ме блъсне въ васъ, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне.
Но, ако
азъ
не бѣхъ между него и васъ, вашата глава щѣше да бѫде здрава.
Азъ
казвам: какво сме извършили за великото дѣло въ свѣта.
Кой отъ васъ до сега е обърналъ една душа къмъ Бога и е внесълъ този вѫтрѣшенъ миръ на спокойствие, но не привидно, защото
азъ
мога да внеса въ васъ туй привидно спокойствие, като ви дамъ 1,000–2,000 лв.
Ако спасявашъ себе си и мислишъ, че това, което си намѣрилъ е една истина,
азъ
се радвамъ, но ако забѣлѣжишъ, че това не е право, ти се опорочавашъ.
И
азъ
съмъ ви казвалъ много пѫти, че въ Божествения свѣтъ всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣко едно желание на човѣка, е точно прѣтеглено, всичко това сѫ опрѣдѣлени величини.
Ето на, снощи сънувахъ дори, че ядемъ заедно съ своя възлюбенъ.“ Това сѫ идеи, както ги наричамъ
азъ
.
Казвамъ: не,
азъ
по отрицателенъ пѫть ще ви опрѣдѣля, какво нѣщо е човѣшката душа.
Азъ
нѣма да грѣша. Защо?
И
азъ
трѣбва да се спра съ единъ свещенъ трепетъ и да си кажа: заради мене ги колятъ.
Тѣ се жертвуватъ заради мене,
азъ
трѣбва ли да грѣша, моето сърдце трѣбва ли да е жестоко?
Тѣзи животни умиратъ заради мене,
азъ
трѣбва да живѣя, но не трѣбва да грѣша!
Азъ
казвамъ на съврѣменнитѣ народи, че тѣ ще отговарятъ за тази кръвь.
Той ще каже: хубаво,
азъ
риби нѣма да хващамъ въ мрѣжата си, не съмъ толкова лакомъ; послѣ, и овци нѣма да хващамъ, не искамъ и тѣхъ, и птици нѣма да хващамъ,
азъ
съмъ благороденъ.
А сега казва:
азъ
хващамъ само тия малкитѣ мушици.
Азъ
се радвамъ на всички тия вѫглени.
Не,
азъ
познавамъ този братъ.
Затова, затворимъ очитѣ си и казваме:
азъ
не искамъ да гледамъ този свѣтъ, не искамъ да гледамъ тия хора, тия слуги, този мѫжъ, тия дѣца, нищо не искамъ – тъй, съ затворени очи ще изповѣдвамъ.
Нѣкой казва:
азъ
не искамъ обществено положение, това-онова.
Ако по тази права, отвѣсна линия на кръста отгорѣ слиза едно козмическо течение и клони да ме завлѣче, какъвъ грѣхъ има въ това, ако
азъ
вървя на лѣво, послѣ на дѣсно, пакъ на лѣво, пакъ на дѣсно, и най-послѣ нагорѣ?
Азъ
ще направя едно малко сравнение за това, какво прѣдставлява съврѣменната култура и какво е допринесла тя за човѣчеството.
Ти, като дойдешъ при мене,
азъ
трѣбва да зная, че си една душа излѣзла отъ Бога, и да съмъ готовъ да направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква отъ мене.
Послѣ ще ѝ каже: тъй, както се грижа
азъ
за тебе, както те кѫпя, обличамъ, обичашъ ли ме?
Ако живѣемъ за своето висше
азъ
, за своята Божествена душа, само така животътъ ни се разширява.
Най-послѣ малкото момиченце ще ѝ даде всички педагогически правила, наставления, като ѝ каже: слушай,
азъ
ще отида малко да си гледамъ работата, а ти ще ме слушашъ, нѣма да излизашъ никѫдѣ.
Прѣдставете си, че
азъ
съмъ единъ старъ философъ, дойда и счупя краката на тази кукла.
Първиятъ методъ
азъ
наричамъ „методъ на въздуха, или въздухообразенъ“, вториятъ методъ е „методъ на водата, или воденъ“, и третиятъ е твърдиятъ методъ.
Но, когато туй момиченце стане мома на 21 години, какво ще каже тя сама за своитѣ педагогически правила, за своитѣ морални кодекси – тъй ги наричамъ
азъ
– ще иматъ ли валидность за живота ѝ?
Всѣки единъ отъ васъ ще каже: какъ тъй,
азъ
зная това!
Азъ
зная, какво нѣщо е животътъ, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя.
Знаешъ, но това
азъ
не наричамъ знание.
Знайте, че има единъ мораленъ законъ въ свѣта, споредъ който, когато
азъ
направя една погрѣшка, каквато и да е, колкото малка и невидима да е,
азъ
я чувствувамъ въ себе си.
Азъ
зная всѣка своя грѣшка.Човѣкъ никога не трѣбва да се оправдава за грѣшкитѣ си, а трѣбва да се осѫжда.
Сега, нѣкой дойде при тебе, пита те: ти мислишъ ли, че
азъ
постѫпихъ право?
Ние казваме: е,
азъ
вѣрвамъ въ Бога.
Е,
азъ
взимамъ факта тъй, че сте били въ кѫщи.
И казва тогава нѣкой:
азъ
искамъ 100,000 лв.
Азъ
не казвамъ, че вие не сте добри.
Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста надъ земята, трѣбва да спре и да каже:
азъ
израснахъ вече четири пръста.
24.
Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!
,
НБ
, София, 9.11.1924г.,
Пъкъ
азъ
ви казвамъ: вземете тази полица съ дългосроченъ падежъ.
Азъ
съмъ срѣщалъ важни богослови, които почватъ да ме убѣждаватъ и да ми казватъ: и да нѣма другъ животъ, ако живѣя добрѣ или злѣ, губя ли нѣщо съ това?
Азъ
не зная, на какво мязатъ тѣ.
Азъ
оттамъ идвамъ, а той сега отива, и ще ми разправя, какво има тамъ, и какво нѣма.
Азъ
не съмъ противъ игритѣ, но тѣ трѣбва да бѫдатъ разумни.
Азъ
не съмъ противъ яденето, но то трѣбва да бѫде разумно.
Азъ
не съмъ противъ това, да имате кѫщи, но трѣбва да ги използувате разумно.
Ти още не си излѣзълъ навънъ, не си се облѣкълъ, не си се измилъ, а
азъ
станахъ въ 4 ч.
Какъ, слънцето не е изгрѣло,
азъ
не го виждамъ!
Ти още не си станалъ, въ кревата си, а
азъ
оттамъ идвамъ.
Азъ
похвалявамъ англичанитѣ.
Съ всичко това
азъ
не искамъ напразно да критикувамъ свѣта, но принципално разглеждамъ работитѣ и казвамъ, че липсва нѣщо на свѣта.
И тогава, не трѣбва
азъ
да ви доказвамъ, има ли Господь, или не, но това да бѫде за васъ една аксиома, и вие само да разисквате върху това, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ тази Любовь, къмъ Бога.
Азъ
не вѣрвамъ въ това.
Азъ
питамъ всѣки едного отъ васъ: намѣрилъ ли е туй вѣрното лице?
Азъ
наричамъ вѣрно лице туй, което не умира.
Сега,
азъ
засѣгамъ единъ въпросъ, който е толкова интересенъ за васъ: за вашето щастие, за вашия умъ, за вашето сърдце, за вашата душа.
Азъ
гледамъ какво правятъ въ България малкитѣ дѣца съ тия хубави пеперудки.
Сега, всѣки ще каже:
азъ
съмъ опиталъ любовьта.
Азъ
като видя нѣкоя пеперудка, нѣма да я хващамъ за крилцата, да изтривамъ прашеца ѝ, да развалямъ хубавата ѝ дрешка, но ще ѝ кажа: кацни на рѫката ми да се поразговоримъ малко.
Тя ще походи малко по рѫката ми, а
азъ
ще я питамъ: ти доволна ли си отъ живота си?
Тя ще ми отговори, че е доволна, и
азъ
ще я оставя да си хвръкне.
Нѣкой казва:
азъ
съмъ опиталъ любовьта.
Азъ
давамъ друго едно обяснение и то много просто.
Всички питатъ: защо Господь е направилъ свѣта така, защо
азъ
съмъ нещастенъ, защо
азъ
съмъ куцъ, защо
азъ
съмъ слѣпъ, защо майка ми, баща ми, жена ми умрѣха?
Тогава
азъ
отговарямъ: Богъ, като ти даде крака, ти употрѣби ли ги за каквото бѣха прѣдназначени?
Азъ
го виждамъ, говоря съ него.
Азъ
ги виждамъ.
Нѣкой казва:
азъ
съмъ грѣшенъ, падналъ човѣкъ.
Азъ
ще ви обясня този законъ, като се обърна къмъ човѣшкия организъмъ.
Ама
азъ
имахъ нужда.
Нѣкой човѣкъ може да каже:
азъ
трѣбва да живѣя.
Прѣдпочитамъ
азъ
, единъ човѣкъ, да гладувамъ, отколкото да накажа 100 души да гладуватъ.
Нѣкои казватъ, че въ мухата нѣмало „
азъ
“.
Ако ти мислишъ, че тази неправда е вѫтрѣ въ Бога, вѫтрѣ въ нѣщата, а ти си най-умниятъ човѣкъ, тогава
азъ
съмъ първиятъ, който ще дойда при тебе да ми кажешъ: отгдѣ си дошълъ, какво е твоето прѣдназначение; какво бѣше състоянието на нашата земя прѣди 500 милиона години; какво е състоянието на слънцето, има ли жители тамъ, или не; какво е състоянието на млѣчния пѫть, има ли животъ тамъ, или не.
Нѣма.
Азъ
прѣдпочитамъ да върша Неговата воля, а всичко друго послѣ ще дойде.
И
азъ
казвамъ: Въ тѣзи послѣднитѣ врѣмена вече Господь иде!
Нито пъкъ
азъ
като те срещна, да бѫда мечка за тебе, да ти трепне сърдцето.
Нѣкоя жена казва:
азъ
обичамъ мѫжъ съ малко умъ, съ много пари.
Ще кажете, че това е само единъ
разказъ
.
Нѣкой ще каже: ама
азъ
мога ли да разрѣшавамъ всички въпроси?
Обаче, ние трѣбва да дадемъ ходъ на Божественото съзнание въ себе си и да знаемъ, че ако
азъ
отъ свое, индивидуално гледище разглеждамъ страданията въ живота, ако отъ свое гледище разрѣшавамъ всички задачи, никога нѣма да ги разрѣша правилно.
Нѣкой ще каже:
азъ
ще живѣя само за жена си и за дѣцата си.
Ама
азъ
ще живѣя за народа си.
Ама
азъ
ще живѣя за човѣчеството.
Ама
азъ
ще живѣя за ангелитѣ – Ако живѣешъ така, ще умрешъ.
Често, ние питаме: защо страдамъ
азъ
?
Прави ли сѫ моитѣ отношения къмъ Бога, въ каквото и да е направление,
азъ
ще бѫда живъ.
Нѣкой казва:
азъ
ще се откажа отъ това учение,
азъ
ще се откажа отъ Любовьта, Мѫдростьта, и Истината.
Азъ
често съмъ правилъ опити и съмъ намѣрилъ, че нѣкои паяци сѫ много благородни и могатъ да схванатъ човѣшката мисъль, а нѣкои паяци сѫ неразумни.
Нѣкой казва: ама
азъ
искамъ да прѣстане тази болка, да се прѣмахнатъ тия несгоди.
Азъ
взимамъ тѣзи двѣ думи не въ обикновенъ смисълъ, не тъй, както обикновено се разбиратъ.
Другъ пѫть, гледамъ нѣкой благороденъ паякъ уловилъ една муха, и
азъ
му кажа да я пусне.
Подъ тия думи
азъ
разбирамъ едно непрѣривно разширение на човѣшката душа, защото всичко зависи отъ безграничното.
Казвамъ му слѣдъ това:
азъ
те похвалявамъ, че постѫпи благородно.
Защото, ако той самъ не я скѫса,
азъ
ще го накарамъ да я скѫса и да освободи мухата.
25.
Забравените неща
,
ООК
, София, 12.11.1924г.,
Човек чрез отражение познава, че
образът
е негов, а ангелът идейно може да се види много хубаво и без огледало.
26.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Той казва:
азъ
нѣма да мра гладенъ!
За да живѣя
азъ
, той трѣбва да се пожертвува за мене.
Тогава,
азъ
задавамъ въпроса: ако влѣзете въ една фабрика, дѣто има хиляди колелета, тѣ знаятъ ли кой имъ е господарьтъ?
Азъ
гледамъ, нѣкои отъ васъ съ свѣщь търсятъ лошитѣ хора.
Добрѣ, тогава
азъ
питамъ: на какво основание отгорѣ хората трѣбва да се въорѫжаватъ, да се биятъ съ пушкитѣ си и да се убиватъ?
Той казва: добрѣ, братко,
азъ
вѣрвамъ въ това, че ставатъ усложнения, вѣрвамъ въ това, че волята Божия е такава, вѣрвамъ и въ това, че кармата ми е такава, но нѣма ли нѣкакъвъ пѫть, по който да се излѣзе отъ това положение?
Азъ
казвамъ: усложнение е станало!
Сега,
азъ
ще отклоня малко мисъльта си, за да дамъ отдихъ на напрѣгнатата мисъль.
Та, сега
азъ
съмъ въ опасно положение, между два огъня.
Азъ
не ви говоря за Любовьта, като една мека сила.
Прѣдставете си, че
азъ
нося една торба съ звонкови монети и влѣза да се храня въ нѣкоя гостилница, а торбата съ паритѣ оставямъ навънъ.
Вие ще ми кажете: както ти имашъ право да носишъ тази торба съ паритѣ, така имамъ право и
азъ
да я нося.
Казвамъ: правъ си, братко,
азъ
те похвалявамъ, ако искашъ да я носишъ тъй, както и
азъ
я нося, но ако искашъ да разполагашъ съ тия пари, опасно е това ти желание.
Азъ
ви казвамъ: тия пари, които ще опитате, това е азотната киселина, и всѣки, който я вкуси, смърть го очаква.
Азъ
не съмъ за тия залъгвания, за тия палеативни срѣдства, но трѣбва едно коренно измѣнение на човѣчеството.
Не е важно, дали
азъ
говоря Истината:
азъ
зная, че говоря Истината, но важното е, дали вие възприемате тази Истина.
Не е въпросътъ, какво говоря
азъ
, а – какъ живѣя.
И тъй, нѣкои мислятъ, че ангелитѣ сѫ нѣщо въздухообразно, като нѣкакъвъ
газъ
.
Има сиромашия, която
азъ
бихъ прѣдпочелъ прѣдъ богатството.
Азъ
не говоря за онзи сиромахъ, който се смущава отъ положението си, който хвърля главата си отъ отчаяние, но
азъ
говоря за онзи сиромахъ, който, заобиколенъ отъ жена си и дѣцата си, радва се, пѣе.
Ако
азъ
имамъ 100 зрънца, какво ми костува да бръкна въ земята, да направя дупка и да ги посѣя?
Азъ
мога да ви кажа гдѣ е то, но нѣма да Го намѣрите.
Ами ако
азъ
ви замотая, какво ще добия?
Сега
азъ
седя тукъ прѣдъ васъ, спрѣлъ съмъ се и искамъ да бодна по едно сѣменце.
Тя казва: и
азъ
имамъ свой миръ, и
азъ
трѣбва да живѣя!
Азъ
не съмъ ималъ случай до сега още, да дойде нѣкой при мене съ своето страдание, съ своята болка и да каже: Учителю,
азъ
се много радвамъ. Защо?
Всѣки, кой-какъ дойде, казва: Учителю,
азъ
искамъ да ми вземешъ тази скръбь.
Азъ
ако искамъ да направя нѣщо, нѣма да заповѣдвамъ на парахода, ще заповѣдамъ на морето.
Азъ
нѣма да ви го описвамъ, понеже това не съставлява прѣдметъ на тази ми бесѣда.
Дойде нѣкой пѫть нѣкоя муха около мене, и
азъ
правя своитѣ опити съ нея.
Ако
азъ
съмъ единъ богатъ човѣкъ, ще те извикамъ и ще ти кажа: занеси тѣзи пари въ Парижъ, въ Лондонъ или кѫдѣто и да е другадѣ, и ако ти направишъ тъй, както искамъ, ти си единъ честенъ човѣкъ.
Лотъ имъ казва: „Не правете туй прѣстѫпление, тия хора ми сѫ гости,
азъ
не позволявамъ да се подигравате съ тѣхъ.
Азъ
духна по-силно.
Като говоримъ за честность,
азъ
не разбирамъ тази обикновената честность.
Подъ честенъ човѣкъ
азъ
разбирамъ този, който е честенъ въ цѣлата си душа: честенъ спрѣмо всички души, честенъ спрѣмо цѣлото човѣчество, честенъ спрѣмо Бога, ангелитѣ.
Туй разбирамъ
азъ
подъ думата честенъ човѣкъ!
И сега, за да не се люлѣятъ хората толкова много,
азъ
мога да кажа на тия разумни сѫщества да спратъ туй течение.
–
Азъ
бихъ я подухалъ по-леко.
Азъ
се чудя какъ сѫ прѣдставили Темида съ затворени очи!
27.
Да угоди на народа
,
НБ
, София, 23.11.1924г.,
Малкото дѣте вѣрва всичко, каквото му се каже, а стариятъ човѣкъ е философъ, той казва: ти не ме учи,
азъ
съмъ миналъ прѣзъ това, опиталъ съмъ го.
Той казва:
азъ
да пипна малко, че тогава ще се увѣря.
Азъ
мисля, че всички сегашни сѫдии мязатъ на Пилата, поомиятъ си рѫцѣтѣ споредъ еди-кой си законъ, и свалятъ отъ себе си всѣкаква отговорность.
Азъ
ви говоря символически.
Азъ
казвамъ, че ние сме причината за скръбьта, и за страданията на земята, а Богъ изпраща Любовьта, т.е.
Азъ
ще ви приведа другъ такъвъ примѣръ.
Той казва: „
Азъ
искамъ да направя една услуга на юдейския царь, да Го пусна, но народътъ не иска“.
Ако една двойка отъ небето, която живѣе въ всичката чистота, дойде на земята и допусне помежду си най-малката
съблазънъ
, най-малката нечистота, тѣ не могатъ да се събератъ повече заедно, разводътъ помежду имъ е свършенъ.
Азъ
щѣхъ да извадя съвсѣмъ друго заключение, щѣхъ да кажа, че нѣма Господь въ свѣта, че нѣма Божий Промисълъ, че това е празна работа, че онова е празна работа и т.н.
Азъ
съмъ началникъ на гарата.
Казвамъ: приятелю, и безъ да си дигашъ рѫцѣтѣ,
азъ
мога да ти услужа, нѣма нужда да ги дигашъ.
Единъ день, като билъ недоволенъ отъ нея, той я набилъ, но въ това врѣме тя го нахапала добрѣ и му казала: знай, че ти можешъ да биешъ, но
азъ
имамъ зѫби да хапя.
Азъ
ви говоря самата истина, но не като на дѣца.
Азъ
нѣма да говоря това нѣщо на дѣцата, защото, ако разрушимъ на дѣцата куклитѣ, ще има голѣма врѣва и плачъ.
Азъ
не ви считамъ дѣца, мисля, че сте минали тази дѣтинска възрасть.
Азъ
не ви говоря за тази любовь, която вие знаете.
Когато човѣкъ иска да угоди на Бога, той не може да се надѣе на хората, да каже, че
азъ
като живѣя за Бога, ще имамъ благоволението и на хората.
Тогава
азъ
ще ти кажа: братко, благодаря ти за Божията Любовь, която прояви къмъ мене, отъ сега ти имашъ моята любовь и
азъ
ще кажа на всички мои приятели да ти услужатъ.
Веднага
азъ
кажа едно слово на единъ мой приятель, и той го приеме, настани, прѣгледа.
Съ това си мълчание той казвалъ: „Когато твоятъ умъ, когато твоето сърдце се прѣпълнятъ съ желание за тази велика Любовь, ела при мене,
азъ
ще ти покажа истинскиятъ пѫть“.
Азъ
уважавамъ единъ вълкъ.
Азъ
не мога да осѫдя единъ вълкъ, че си взелъ едно агне.
Азъ
ще ви приведа единъ примѣръ, който единъ мой приятель, виденъ и ученъ българинъ ми разправи.
Азъ
питамъ: какъ е възможно, какъ стана това нѣщо, че този слабиятъ човѣкъ, който не можеше да се защищава, когото евреитѣ прѣдадоха на разпятие, днесъ Му се кланятъ 500 милиона хора, и Го признаватъ за Богъ?
Той ми пише отъ Германия слѣдното:
азъ
до сега въ дявола не вѣрвахъ, и въ сатана не вѣрвахъ, пъкъ и сега не вѣрвамъ, но прѣди единъ мѣсецъ сънувахъ единъ сънь, който ме убѣди, че има дяволъ въ свѣта.
Азъ
не наричамъ силенъ човѣкъ този, който може да убие своята душа, който може да убива и другитѣ хора.
Азъ
ще ви опрѣдѣля какви сѫ отношенията на всичкитѣ видове любовь, но какво нѣщо е сама по себе си тази велика любовь, тя е необяснима.
Нали, най-послѣ, и
азъ
ще трѣбва да живѣя?
Азъ
постѫпихъ неразумно, че предадохъ своето учение на тия неблагодарни хора“.
– Не,
азъ
не идвамъ за твоитѣ царства, му казва Христосъ,
азъ
идвамъ да ти помогна.
И
азъ
бихъ желалъ всѣки отъ васъ така да мине водопада.
Всѣкога, когато дойдете до голѣмитѣ мѫчнотии въ живота, кажете:
азъ
ще мина по това вѫже.
Той казва: „
Азъ
ще изпълня този великъ урокъ, ще изпълня Божията воля, а това, което не мога, това великото е Неговата работа“.
Сега
азъ
не говоря тукъ въ полза на кокошкитѣ, да ги защищавамъ.
И Христосъ, като слѣзълъ отъ небето, казалъ: „
Азъ
съмъ живиятъ хлѣбъ, и който ме яде, живъ ще бѫде“.
Питамъ: защо Христосъ взима думитѣ „
азъ
съмъ живиятъ хлѣбъ“?
Христосъ съзнаваше това и каза: „Моятъ животъ е свършенъ,
азъ
свършвамъ съ човѣшката любовь и заживѣвамъ вече съ Божията Любовь, съ вѣчния животъ“.
Ако една двойка от небето, която живее във всичката чистота, дойде на земята и допусне помежду си най-малката
съблазън
, най-малката нечистота, те не могат да се съберат повече заедно, разводът помежду им е свършен.
(втори вариант)
28.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Онѣзи хора, които вѣрватъ въ Бога,
азъ
ги харесвамъ.
Подъ думата „вѣрующъ“ човѣкъ
азъ
подразбирамъ този, който разбира дълбокия смисълъ на нѣщата.
Азъ
казвамъ: има и друго разсѫждение.
Азъ
говоря за вѣрующитѣ, за онѣзи, които обичатъ Бога.
Тия страдания,
азъ
си прѣдставямъ като една яйцеобразна жилезна черупка въ която всѣки човѣкъ е затворенъ.
Христосъ пъкъ казва за себе си: „
Азъ
съмъ живиятъ хлѣбъ“.
Като говоря за богатство,
азъ
разбирамъ онова вѫтрѣшно богатство на Любовьта, на знанието и на Добродѣтелитѣ.
Азъ
не говоря за ония богати хора, който врѣменно сѫ разбогатели, по единъ неестественъ начинъ.
Ами че онзи, който иска да ми краде златото,
азъ
нѣма защо да го чакамъ да дойде да ме обере въ кѫщи, но ще го срѣщна на улицата и ще му кажа: приятелю, нѣма защо да ме крадешъ, кажи колко искашъ и
азъ
ще ти дамъ.
Ама вие казвате: е,
азъ
да си поживѣя сега, че като умра, като отида на онзи свѣтъ, тогава да бѫде каквото ще.
Азъ
ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми!
Азъ
говоря за онѣзи блага, които може да те ползуватъ – да бѫдешъ богатъ и да се радвашъ, а сѫщо и всички твои близки около тебе да се радватъ, че си и външно, и вѫтрѣшно, по сърдце богатъ.
Азъ
още не заминавамъ за небето.
Щомъ твоето ангелче си отиде, иди въ другъ домъ и кажи: сестро,
азъ
се радвамъ на твоето ангелче тъй, както и на моето.
Нѣкой се съмнѣва въ нѣкого, казва:
азъ
се съмнѣвамъ въ неговата честность.
Онзи пъкъ, който е срѣщалъ по-ученъ човѣкъ отъ себе си, казва: има хора, който знаятъ много, тъй че
азъ
, въ сравнение сѫ тѣхъ, малко зная.
Еди-кой си челъ нѣкоя книга, еди-кой си челъ нѣкой романъ, еди-кой си челъ нѣкое научно съчинение, запомнилъ нѣщо отъ него и казва:
азъ
зная.
Но,
азъ
не говоря за онази натрупаность отъ мазнини по лицето, но подразбирамъ онова живо, подвижно лице безъ мазнини.
Този свѣтъ нѣма да ви се открие тъй, както нѣкои казватъ:
азъ
видѣхъ на сънь нѣщо, но едва си го спомнямъ.
Не за такова лице говоря
азъ
, но за онова живото, подвижното, въ което всѣки мускулъ играе.
Другъ нѣкой казва:
азъ
зная, че отъ земята до слънцето има 92 милиона мили разстояние.
Азъ
гледамъ, нѣкой човѣкъ ме погледне и изведнъжъ бързо си свали очитѣ. Защо?
Нѣма защо да се страхува –
азъ
отдавна съмъ проникналъ.
Това е единъ методъ, съ който си служатъ ученитѣ,
азъ
го наричамъ „методъ на прѣдположение“.
Азъ
бихъ постѫпилъ по слѣдующия начинъ: Ще се спра прѣдъ този човѣкъ и ще му кажа: приятелю, какво носишъ въ колата си?
Дай ми житото си,
азъ
ще го купя.
Азъ
ще направя едно възражение.
Азъ
слѣдя, правя си своя статистика за тия случаи.
Нѣкой казва:
азъ
като остарѣя, тогава ще работя за Бога.
29.
Ти си!
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
Религията
азъ
наричамъ забавачница за хората, а науката – учителка за възрастнитѣ дѣца.
Сега,
азъ
желая да се запознаете съ Христа.
Прѣдставете си, че
азъ
трѣбва да посѣтя слънцето. Какъ?
Азъ
тръгвамъ за слънцето съ бързината на свѣтлината и въ осемь минути съмъ тамъ.
Азъ
ще стигна само слѣдъ осемь минути, ще поразисквамъ малко съ жителитѣ на слънцето и скоро ще се върна на земята.
Азъ
слагамъ прѣдъ васъ два самуна хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно и казвамъ: какви сѫ тѣзи самуни?
Другиятъ казва: по този въпросъ
азъ
имамъ малко по-друго мнѣние.
Тогава и земедѣлецътъ може да каже: ако
азъ
не ора и не сѣя нивитѣ си, какъ ще се прѣхраня?
Вѫтрѣ въ шесть месеца той отъ тукъ ще вземе пари, отъ тамъ ще вземе, ще направи два, три пѫти прѣвръщания, оборотъ, но най-послѣ казва: е, изчерпи се кредитътъ
азъ
ликвидирамъ.
Запримѣръ,
азъ
мога да мина покрай васъ и да ви кажа, че ви обичамъ!
Той казва: не,
азъ
съмъ на правата страна.
И казва му още:
азъ
ще ти дамъ ключоветѣ“.
Той казва:
азъ
не обичамъ да дигамъ много шумъ, да дигамъ мотиката.
А сега, нѣкой казва:
азъ
не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия.
Азъ
зная, че много отъ васъ иматъ опитности отъ любовьта, но питамъ ви, задържали ли сте я за дълго врѣме?
Азъ
виждамъ, че нѣкои могатъ да задържатъ любовьта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половинъ часъ и слѣдъ това и любовьта изчезва.
Азъ
ще ви обясня, какви сѫ външнитѣ условия.
Азъ
не съмъ противъ ароматитѣ, но има мъртви аромати, има и живи аромати, които произтичатъ отъ самия животъ.
Тогава, Христосъ като влѣзе въ насъ, ние трѣбва да вземемъ Неговия
образъ
.
Азъ
мога да ви разправямъ за тия работи, те не сѫ отвлечени, даже много близки сѫ за васъ, но като ме слушате, ще си кажете: умътъ на този човѣкъ не е на мѣстото си.
Ами че и
азъ
като ви гледамъ, виждамъ, че и вашиятъ умъ не е на мѣстото си.
Ами че
азъ
виждамъ нѣкой отъ васъ слѣдъ двѣ години ще бѫде въ затворъ; другъ нѣкой слѣдъ една година на рѫцѣ ще го носятъ, свещеници ще го опѣватъ, надгробна рѣчь ще му държатъ!
Че и
азъ
не мога.
Днесъ, като отидешъ при нѣкой търговецъ и извадишъ кесията си, той казва:
азъ
имамъ довѣрие въ тебе, честенъ човѣкъ си.
Тогава нѣкой дойде, казва:
азъ
вѣрвамъ, че ти си добъръ християнинъ.
Питамъ ви и
азъ
: защо обичате Господа?
Азъ
бихъ желалъ да срещна нѣкой, който се моли безкористно.
Азъ
бихъ желалъ да срещна нѣкоя душа, която да се моли безкористно, вънъ отъ всички материални несгоди, вънъ отъ всички тревоги, та и като я сполетятъ всички нещастия да има благородство въ себе си, да лъха отъ тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти!
Това е единъ
разказъ
съ много вариации.
– Мога,
азъ
ще я употрѣбя за своето благо и за благото на човѣчеството – дава той своето обѣщание.
Казвашъ:
азъ
съмъ трудолюбивъ човѣкъ.
Азъ
бихъ желалъ да се развие у васъ съзнанието, да дойдете до туй ново схващане, да вземете туй ново направление въ живота си, та всѣка тѫга, всѣко страдание да се разтопи, за да могатъ новитѣ условия да влѣзатъ въ вашия животъ.
30.
Неразбраното
,
ООК
, София, 10.12.1924г.,
Дохожда попът, търси мястото, което означил с праза, не може да го намери, нито
празът
е на място.
31.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 14.12.1924г.,
Ако ти си единъ разуменъ човѣкъ, нѣма да използувашъ богатството си така, но ще кажешъ:
азъ
нѣма да ямъ кокошки, дайте ми малко жито, малко оризецъ, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо?
И такъвъ човѣкъ, върху когото играе камшикътъ на природата, като дойде нѣкой неговъ приятель, казва:
азъ
съмъ много скроменъ въ яденето си, почти вегетарианецъ съмъ станалъ.
Вижъ,
азъ
похвалявамъ този началникъ въ едно отношение.
Ами че
азъ
до сега не съмъ видѣлъ единъ здравъ вегетарианецъ.
Азъ
бихъ желалъ да видя единъ вегетарианецъ, който се е родилъ такъвъ.
Азъ
не мога да го доказвамъ, мога само да ви го дамъ като една вѣроятность, може да ви дамъ едни формули, съ които да работите.
Азъ
не се чудя, защо бѣднитѣ и богатитѣ хора спорятъ помежду си.
Нѣкой казва:
азъ
зная много нѣща.
Азъ
чувахъ да разправятъ за едно момче отъ България, което казвало, че помни когато майка му се женила то играло на хорото.
Имате една клечка кибритъ, запалите я и и казвате: слушай,
азъ
ще те туря въ барута, но да не направишъ нѣкоя пакость да се запалишъ внимавай!
Ако
азъ
влѣза въ единъ домъ, трѣбва да внеса въ него миръ и спокойствие, трѣбва да се опретна да работя.
Азъ
ви обръщамъ внимание на слѣдующитѣ нѣща.
Азъ
мога да ви дамъ два закона, съ които да провѣрявате нѣщата.
Подъ „култура“
азъ
разбирамъ извѣстно познаване на Бога.
Азъ
не говоря за онази обществена борба,
азъ
не говоря за онази борба между пехливани, която по модерному, на културенъ езикъ наричатъ инцидентъ – станалъ нѣкѫдѣ нѣкакъвъ инцидентъ – на български пъкъ казватъ, „случайность нѣкаква“.
Ако искате да знаете, дали туй, което ви говоря е Истина или не, вижте, ако нищо не стѣга сърдцето ви, приемете я, изучавайте тази Истина, но ако сърдцето ви се стѣга, не я приемайте,
азъ
не ви я налагамъ.
Сега,
азъ
не искамъ да произнеса една обвинителна рѣчь, но говоря тъй инцидентно, или прѣведено на български езикъ, на културенъ езикъ, мимоходомъ говоря.
Азъ
зная гдѣ се намира всичкото богатство на природата.
Азъ
се обръщамъ сега къмъ васъ като къмъ приятели.
Азъ
нѣма да оспорвамъ това, но ако прослѣдите Толстоя, който прави своитѣ разсѫждения върху тѣзи думи, ще се увѣрите, че това не е така.
Ще се мобилизирашъ съ банкноти, съ звонкови монети отъ тукъ – отъ тамъ, ще отидешъ при сѫдебния приставъ и ще кажешъ:
азъ
съмъ готовъ да изпълня твоята заповѣдь.
Този Духъ ги изпраща една слѣдъ друга и имъ казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега
азъ
започвамъ моята“.
Азъ
не зная ли прѣдъ себе си, дали съмъ правъ, или не?
Щомъ дойдете до положение да дѣйствувате съ закона на Любовьта, да влѣзете въ Него, въ този смисъль, както
азъ
употрѣбявамъ думата, невъзможно е нѣкой да ви направи пакость, защото въ дадения случай можете да ставате видимъ и невидимъ.
Нѣкой казва:
азъ
любя.
Нищо,
азъ
се радвамъ. Защо?
Най-послѣ,
азъ
казвамъ: философията не е тамъ; дали единъ човѣкъ е богатъ, или не.
Азъ
почнахъ малко да се колебая.
32.
Божественото буталце
,
МОК
, София, 21.12.1924г.,
(-
Азъ
бихъ се отказалъ.) И това не е лошо.
(втори вариант)
Азъ
разбирамъ Божественото, туй което осмисля живота, а безъ него човѣкъ идва до отчаяние.
(втори вариант)
Запримѣръ колцина отъ васъ иматъ опитностьта да знаете, че имате нѣкой приятель извънъ земята, единъ рѫководитель, ангелъ-хранитель го наричатъ, единъ добъръ приятель, а нѣкои го наричатъ “
Азъ
”.
(втори вариант)
Азъ
искамъ въ ума ви да се утвърди тази положителна философия.
(втори вариант)
Туй, което
азъ
зная: Сега или никога.
(втори вариант)
Защото, ако
азъ
се силя да докажа, че нѣкои нѣща за бѫдеще ще станатъ, тѣ сѫ станали вече.
(втори вариант)
Ако
азъ
не посѣя сѣмето днесъ, какъ ще дочакамъ то утрѣ да изникне.
(втори вариант)
Тазъ
идея може да се разрасте дотолкова, че да направи отъ тебе една велика душа.
(втори вариант)
А сега такава една идея, като проникне въ вашия умъ, вие я напишете и кажете: “
Азъ
написахъ тази и тази идея.” Вие не признавате, че тази идея е дошла отъ нѣкѫдѣ, не признавате авторитета и, а мислите, че отъ вашия умъ е излѣзла и тръгнете да се хвалите съ нея, но нѣма да се минатъ една-двѣ седмици и ще ви покажатъ, че тази идея не е израстнала отъ вашия умъ.
(втори вариант)
Ако
азъ
взема едни клещи, че да ви стисна рѫката, ще бѫдете ли разположенъ?
(втори вариант)
Ами че ако
азъ
себе си не изпитвамъ и кажа напримѣръ тъй: “
Азъ
мога да плавамъ, но само разсъждавамъ, че мога да плавамъ.” Но, ако нѣкой каже: “Да направимъ опитъ,
азъ
мога да се удавя въ рѣката.” Значи, въ менъ има едно съмнение, една неувѣреность, трѣбва да направя единъ малъкъ опитъ, да влѣза въ рѣката единъ пѫть, два, три, четири, петь, шесть, докато най-послѣ се хвърля въ водата и прѣплувамъ рѣката.
(втори вариант)
Когато прѣплавамъ водата веднажъ, два - три пѫти, добия силна вѣра, тогава мога да кажа: “Тази рѣка
азъ
мога да я прѣплавамъ.” Но, ако
азъ
тъй седя до рѣката и казвамъ: “
Азъ
мога да прѣплавамъ рѣката”, безъ да съмъ правилъ опитъ и се върна въ кѫщи, къмъ кои числа спада това?
(втори вариант)
(къмъ въображаемите числа.) Нѣкои казватъ: “Наистина,
азъ
мога да прѣплавамъ рѣката”, но какъ - само мислено.
(втори вариант)
Като дойдемъ до опита, тѣ казватъ: “
Азъ
потънахъ въ водата.” Е, какъ тъй?
(втори вариант)
Не, да си говоримъ истината, той да каже тъй: “
Азъ
само мислено прѣплавамъ тази рѣка.”
(втори вариант)
Младиятъ казва: “Съ краката си
азъ
мога всичко да направя.” А слѣдъ като се ожени, казва: “
Азъ
криво съмъ разсъждавалъ.” Не само съ краката трѣбва да се тропа, но и съ главата трѣбва да се мисли. Т.е.
(втори вариант)
Сега мнозина се спиратъ на идеята, казватъ: “Защо съмъ се родилъ
азъ
на земята?
(втори вариант)
(- Съ точката.) Хубаво,
азъ
нищо не зная, това не е срамота.
(втори вариант)
Ще кажешъ тъй: “Дойде ми на умъ една мисъль, но
азъ
ще влѣза въ своята лаборатория, еди на кое си шкафче имамъ една киселина”, ще отворишъ вратата и ще и кажешъ: “Излѣзъ навънъ!
(втори вариант)
33.
Миротворци
,
НБ
, София, 21.12.1924г.,
На тия учени хора, които подържатъ тази теория,
азъ
казвамъ че на слънцето, въ неговия огънь вѫтрѣ, живѣятъ сѫщества.
И слѣдъ това той му казва:
азъ
чета библията при такава свѣтлина, отъ която хората, като не разбиратъ законитѣ, ослѣпяватъ.
Азъ
казвамъ: това е книга на 1002 нощи.
Азъ
имамъ книга на 1003 нощи, на 1004, на 1005 нощи.
Азъ
мога да правя разлика между изгрѣването и залѣзването на слънцето.
Азъ
не обичамъ да споря, дали можемъ да бѫдемъ Синове Божии.
Нѣкои ми казватъ: ама
азъ
не мога да видя това нѣщо.
Ако
азъ
, слѣдъ като седя тукъ въ София, не мога да видя една игла на Витоша, това не е единъ недѫгъ на моитѣ очи.
Обаче,
азъ
мога да стана отъ тукъ, да отида на Витоша и да намѣря тази игла.
Азъ
ще ви възразя: ако ти си дѣйствително ученъ човѣкъ ще отидешъ самъ на мѣстото и ще видишъ тази игла отъ близо.
Азъ
другояче гледамъ на тъмнината.
Азъ
разсѫждавамъ по слѣдния начинъ: когато имашъ да вземашъ пари отъ нѣкого, ти се вторачвашъ, приближавашъ се къмъ него и казвашъ: паритѣ дай по-скоро!
И тъй както ти е свѣтло, кажешъ си:
азъ
ще му дамъ нѣму!
Сега,
азъ
нѣма да се занимавамъ съ математика, да ви доказвамъ, че за да се развие у васъ миротворството, се изисква едно число отъ години съ множество нули.
Подъ думата вѣчность,
азъ
разбирамъ, че всички онѣзи добродѣтели, които се проявяватъ въ Божественото естество, трѣбва да дойдатъ и да подкрѣпятъ мира.
Сега,
азъ
нѣма да се спирамъ да обяснявамъ всичко това, понеже ако се спра да обяснявамъ, вие ще се намѣрите въ положението на онзи бѣденъ човѣкъ, прѣдъ когото се отваря една стая съ най-хубави скъпоцѣнни камъни.
Е, тогава
азъ
нѣма повече да ора, да сѣя, да копая.
Най-послѣ
азъ
го чуя, намѣря нѣкой човѣкъ, който да му оре, да му копае и да му пратя.
Нѣкой казва:
азъ
примирихъ еди-кой си хора.
Това нѣщо лесно мога да направя
азъ
. Защо?
Азъ
му изпращамъ този човѣкъ, за да не безпокои Господа.
Нѣкой казва за нѣкого:
азъ
го много обичамъ.
Ама, казва нѣкой,
азъ
искамъ изведнъжъ да стана чистъ и святъ човѣкъ!
Въ първо врѣме, за да го залъжешъ малко, казвашъ му:
азъ
имамъ за тебе добро понятие, ти си добъръ човѣкъ.
Кога си вземешъ паритѣ, казвашъ: страшенъ вагабонтъ си,
азъ
вече петь пари ти не давамъ.
Дали съмъ роденъ отъ Бога, или не, дали съмъ на правата страна, или не, това
азъ
зная.
Азъ
на вола нѣма какво да доказвамъ логически, нито математически, че се различава отъ мене.
Нито ти, нито
азъ
сме разбрали още.
Послѣ,
азъ
имамъ двѣ рѫцѣ и на тѣхъ по петь пръста, а ти имашъ четири крака и на тѣхъ по едно раздвоено копито.
трѣбва да събудишъ твоята разумность и интелигентность, и
азъ
трѣбва да вѣрвамъ, т.е.
Азъ
нѣмамъ козина, а ти имашъ козина по цѣлото си тѣло.
–
Азъ
.
–
Азъ
. Какъ?
Ами че
азъ
слѣдя това!
Азъ
не съмъ срещналъ до сега човѣкъ въ свѣта, който да има миръ, вѣра, надежда и любовь въ душата си и да е полудѣлъ.
И сега, всичкитѣ църкви на свѣта
азъ
наричамъ забавачници.
Всички хора, които се раждатъ,
азъ
ги наричамъ хора на забавачницата.
Пилето казва:
азъ
се родихъ.
Телето казва:
азъ
се родихъ.
Често ние казваме: а,
азъ
мога така да направя, че да оправя България!
Човѣкътъ казва:
азъ
се родихъ.
Азъ
казвамъ: ти оправи ли себе си?
Пилето казва:
азъ
се родихъ отъ Бога.
Азъ
съмъ, казва нѣкой, благороденъ човѣкъ.
Телето казва:
азъ
се родихъ отъ Бога.
Единъ мѣсецъ ти ще плащашъ и за мене, и за себе си; ти ще готвишъ, а
азъ
ще ямъ.
Прѣзъ това врѣме
азъ
ще гледамъ на лицето ти, дали то ще се измѣни, или не.
Човѣкътъ казва:
азъ
се родихъ отъ Бога.
Вториятъ мѣсецъ ти ще ме изпиташъ:
азъ
ще плащамъ,
азъ
ще готвя, а ти ще ядешъ, и ще гледашъ на моето лице.
Нѣкой ангелъ казва:
азъ
се родихъ отъ Бога.
Нѣкой казва:
азъ
направихъ едно добро дѣло.
Азъ
нѣма да мисля да нахраня цѣлия свѣтъ но ще помисля само да ми се отдаде случай да направя едно добро дѣло, защото онзи, който е създалъ свѣта е промислилъ за него.
Да се заемамъ
азъ
да промислямъ за цѣлия свѣтъ, това е светотатство!
И тогава,
азъ
нѣма да се спирамъ да ви убѣждавамъ да вѣрвате като мене.
Вие може да живѣете въ този свѣтъ, въ който и
азъ
живѣя; и
азъ
мога да живѣя въ този свѣтъ, въ който вие живѣете, но той да е единъ разуменъ свѣтъ, та като се срещнемъ да се разберемъ.
Азъ
се радвамъ, че той е по-ученъ.
Ако
азъ
взема едно парче ледъ и го стопя на огъня, та го прѣвърна въ вода, вие какво ще кажете?
Азъ
ще кажа: приятелю, я ми кажи какъ изработи твоята доброта?
Кажи ми методътъ си, по който си я изработилъ, та да мога и
азъ
да стана по-ученъ, по-уменъ и по-силенъ.
А вие казвате: е,
азъ
отъ него ли ще се уча?
Че и кокошката може да каже така:
азъ
ще се уча отъ своя духъ.
И телето може да каже:
азъ
ще се уча отъ своя телешки духъ.
И човѣкътъ може да каже така:
азъ
ще се уча отъ своя духъ.
Но, ако нѣкой каже:
азъ
ще разсѫждавамъ като нѣкой ангелъ, ще се уча отъ него – какво ще стане отъ него?
Ще кажете въ себе си:
азъ
искамъ да бѫда миротворецъ, искамъ да бѫда Синъ Божий.
Нищо,
азъ
търся методъ.
Туй нѣщо
азъ
съмъ го ималъ нѣкога, и сега искамъ да го намѣря.
Азъ
мога да ви я запаля, но не обръщайте внимание на моитѣ особености.
Сега, нѣкой може да каже така: не съмъ ли
азъ
Християнинъ?
Азъ
мога да бръкна въ джеба си, да извадя една кутийка, да я развия отъ книжката ѝ, но всички тия нѣща ще ги оставите на страна.
Не съмъ ли
азъ
, който вѣрвамъ въ Христа?
Не съмъ ли
азъ
, който обичамъ Бога?
Ами не съмъ ли
азъ
, който служа на отечеството.
Не съмъ ли
азъ
, който обичамъ човѣчеството?
Азъ
питамъ: че коя кокошка не обича своитѣ пиленца, коя кокошка не обича своитѣ яйца?
Тѣ употрѣбяватъ този
изразъ
за нѣкой човѣкъ, за когото искатъ да изразятъ нѣщо лошо.
Това, че
азъ
вѣрвамъ въ Христа, това показва само единъ моментъ на вѣрване.
Че
азъ
любя, това показва само единъ моментъ на любовь.
Туй, дѣто ние изказваме, че
азъ
любя нѣкого, какво означава?
Азъ
мога да нарека тия нѣща любовь, вѣра, но не е така.
34.
Които гладуват
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
Азъ
не говоря за мѫчението, но казвамъ, че гладътъ е сила въ природата която продължава живота, прави го по-интенсивенъ, а тази интенсивность именно го продължава.
Азъ
не говоря за тази любовь, която вие разбирате, въ която се зараждатъ подозрения, ограничения, плътски състезания.
Азъ
говоря за онази Божествената Любовь, която прониква въ човѣшката душа.
Азъ
бихъ казал: не трѣбва да се освобождаваме отъ глада, а трѣбва да го разберемъ.
Запримѣръ,
азъ
дигамъ и слагамъ мотиката на лозето си цѣлъ день, огъвамъ се.
Когато
азъ
ямъ и съзнавамъ, че трѣбва да пратя туй ядене на онзи, който работи за мене, ще кажа: Господи, ще си кривя устата, но ще изпратя всичкия необходимъ материалъ, за да съградишъ нѣщо въ мене.
Азъ
не зная, дали животнитѣ по горитѣ страдатъ отъ диабетисъ.
Азъ
бихъ желалъ всички учени хора да иматъ туй смирение, да признаятъ, че има болести въ свѣта и искрено да кажатъ, на какво се дължатъ тѣ.
Не,
азъ
ти казвамъ истината.
Нѣкой казва:
азъ
го обичамъ, така мисля за него.
Азъ
ще ви дамъ само едно малко тълкуване на тия думи.
Като види единъ волъ, трѣбва да отиде при него, да му каже: братко,
азъ
живѣхъ едно врѣме при васъ, изпълнявахъ сѫщата служба.
Казватъ: какъ,
азъ
да съмъ билъ дърво,
азъ
да съмъ билъ лоза или нѣкакво животно!
Ами нали Христосъ казва: „
Азъ
съмъ лозата, вие пръчкитѣ, и всѣка пръчка, която не дава плодъ, Отецъ ми я отрѣзва и посажда отново, за да даде повече плодъ“.
“
Азъ
не съмъ съгласенъ съ философията на тази пословица.
Азъ
прѣдпочитамъ да бѫда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена пръчка, отколкото да нося единъ патрондашъ.
Ела при менъ,
азъ
ще ти дамъ 1,000 лв.
Ако единъ юнакъ седне на масата за операция, за да го спасятъ лѣкаритѣ,
азъ
не го считамъ юнакъ, той е най-голѣмиятъ страхливѣцъ.
Азъ
не го считамъ герой.
И тъй, нѣкой запитватъ: защо
азъ
нѣкой пѫть мисля, че зная, а нѣкой пѫть ми се струва, че нищо не зная?
Психологически
азъ
обяснявамъ този фактъ така: знаешъ, защото день има у тебе; не знаешъ, защото вечерь има у тебе.
Богъ е, който говори въ насъ, но трѣбва да имаме
тазъ
беззавѣтна Любовь!
Други запитватъ: защо нѣкой пѫть
азъ
се чувствувамъ тъй смѣлъ, рѣшителенъ, всичко мога да направя, а нѣкой пѫть ми се струва, че нищо не мога да направя?
Азъ
не се спирамъ на това, дали вие ще вѣрвате, но казвамъ: опитайте и ще видите!
– Е,
азъ
не ямъ като тебе зобъ, ами слама ямъ.
Азъ
не ги осѫждамъ, но ги съжалявамъ.
Когато ми говорятъ за нѣкой богатъ човѣкъ,
азъ
го виждамъ като единъ конь, впрегнатъ въ една каруца, тегли тази каруца, на нея 20–30 кѫщи натоварили, изпотилъ се, горкиятъ!
Азъ
разсѫждавамъ: сиромахътъ трѣбва да вземе малко отъ товара на богатия.
Азъ
проектирамъ извѣстни лѫчи, но тази свѣтлина иде отъ друго мѣсто.
Не мислете, че
азъ
искамъ да играя роля на единъ грамофонъ, но говоря отъ изобилието, въ което живѣя.
Азъ
оставямъ това изобилие да мине прѣзъ васъ, пъкъ вие ще дадете на другитѣ.
Азъ
казвамъ: квадратътъ, това сѫ възможноститѣ на правата линия.
Нѣкой казва:
азъ
не искамъ да бѫда милостивъ.
Питамъ
азъ
: защо гладуватъ и жадуватъ хората?
И
азъ
казвамъ: ние имаме цѣль единъ социаленъ въпросъ за глада.
Сега, ще ви приведа единъ малъкъ
разказъ
, изъ онова митическо състояние на човѣчеството.
35.
Малката радост
,
ООК
, София, 31.12.1924г.,
За в бъдеще, от тази нова година нататък, отдавайте внимание на слабите, не ставайте
съблазън
никому!
36.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Ако е въпросътъ за зачервяване,
азъ
мога да зачервя и своята соба,
азъ
мога да зачервя и една книга.
Значи, магнетизмътъ казва:
азъ
не искамъ никакви орѫжия.
Ти трѣбваше да повѣрвашъ въ Любовьта, която, когато дойде, не носи червеното лице, но носи единъ свѣтълъ, свѣтящъ
образъ
, съ единъ мекъ гласъ, съ една разумность въ очитѣ.
Тя казва на хората: не бойте се, докато
азъ
работя въ свѣта, всичко ще е въ редъ, всичко ще се оправи.
Азъ
подразбирамъ, че задъ нея седи Богъ – онзи разумниятъ, великиятъ, непознаваемиятъ, неизмѣняемиятъ за хората, за когото тѣ спорятъ, дали сѫществува, или не.
Азъ
се изразявамъ математически, казвамъ: плюсъ и плюсъ даватъ плюсъ.
Азъ
бихъ желалъ да чуя нѣкой да говори за Бога, но да говори съ любовь и да бѫде образецъ на Любовьта.
Ако видишъ нѣкой заякъ съ счупенъ кракъ, ще му кажешъ: слушай, моятъ братъ не е знаялъ, като ти счупилъ крака, но
азъ
ще ти помогна.
Ти си добро зайче,
азъ
познавамъ това по голѣмитѣ ти уши.
Ще починешъ малко,
азъ
ще ти поправя крака.
Господь ще каже както постѫпи ти съ това, малко зайче, така ще постѫпя и
азъ
съ тебе.
Всичко това вие може да имате само при едно условие: когато вие имате моята любовь, можете да разполагате съ това, съ което
азъ
разполагамъ; и когато ние любимъ Бога, и Той ни люби, можемъ да разполагаме съ всичко, съ каквото и Той разполага.
Азъ
бихъ казалъ така: вѣрвамъ въ едната истинска Любовь, която изтича отъ Духа; вѣрвамъ въ едната истинска Мѫдрость, въ която се проявява Духътъ; вѣрвамъ въ едната Истина, въ която се проявява Богъ.
Азъ
мога да дамъ на приятеля си половината си имане, но въ това още не седи Божията Любовь.
Сега,
азъ
нѣма да ви разправямъ нищо за разговора, който се е водилъ между тѣхъ.
Това е единъ цѣлъ
разказъ
.
Ще кажа: не ме бутайте, защото
азъ
нося цѣлата земя на гърба си и тичамъ по нейната орбита!
Не ме бутай, защото
азъ
нося цѣлата земя, отъ менъ зависи вашето щастие.
Единъ фигуративенъ
изразъ
ви казвамъ.
Въ Писанието е казано, че Господь държалъ всичкитѣ свѣтове въ шепата си, а
азъ
казвамъ, че нося земята на гърба си.
Господь държи земята въ рѫката си, а
азъ
– на гърба си.
Азъ
ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който ще видите, че е възможно това.
–
Азъ
съмъ този, на когото прѣди 10 години ти удари една плѣсница и ме търкули три пѫти на земята.
– Ще ме извинишъ,
азъ
не те познавахъ.
Ако искашъ,
азъ
мога да ти дамъ знания“.
Азъ
мога да ви докажа това.
Азъ
казвамъ, че едно отъ качествата на тази любовь е като видишъ онзи, когото обичашъ, сърдцето ти да се зарадва.
Не, не за това вѣрване ви говоря
азъ
, не за тази свобода, която вие познавате.
Подъ свобода
азъ
разбирамъ състоянието, което има рибата, когато напусне водата и отиде въ въздуха.
И ако нѣкои хора успѣватъ, а други не успѣватъ, ако нѣкои сѫ благородни, а други неблагородни,
азъ
отдавамъ това на слѣдното нѣщо: колкото повече врѣме Господь те държи въ ума си, толкова повече успѣвашъ, толкова по-благороденъ ставашъ, а колкото по-малко те държи въ ума си, толкова по-малко успѣвашъ, толково по-неблагороденъ си.
Отговори: не,
азъ
само ще измѣня своето състояние.
37.
Квадратурата на кръга
,
МОК
, София, 11.1.1925г.,
И когато дойдете до онова, истинското Божествено знание, то ще внесе в душата ви вдъхновение, туй което вие наричате
ентусиазъм
.
Всякога Божественото носи
ентусиазъм
.
Когато дойдете до Божественото знание, то ще внесе в душата ви вдъхновение – туй, което вие наричате
ентусиазъм
.
(втори вариант)
38.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Азъ
говоря за онѣзи отъ васъ, които иматъ туй схващане за чистата и свята Любовь на вечната свѣтлина.
Любовьта на обектитѣ
азъ
виждамъ въ всички общества, и въ кръчмитѣ – навсѣкѫдѣ въ свѣта.
И тогава хората питатъ:
азъ
като умра ще живѣя ли пакъ?
Ако
азъ
взема една голѣма рѣка и я раздѣля на хиляди малки рѣкички, какъ мислите, тази вода ще бѫде ли различна отъ първата?
Казва му:
азъ
не искамъ бѣдни хора.
Азъ
казвамъ: водата се е раздѣлила, понеже се яви твърда почва помежду ѝ, но като прѣмине тази почва, водата пакъ се побратимява, съединява се.
Казвате: ти не си като мене, и
азъ
не съмъ като тебе.
Казвамъ: и ти си като мене, и
азъ
съмъ като тебе, само че трѣбва да влѣземъ въ голѣмото море.
Да имамъ 4–5 кѫщи въ София, да имамъ 4–5 дѣца и да мисля постоянно за тѣхъ – за дрехи, за обуща, за кокошки, за пуйки и да кажа: дѣца,
азъ
за васъ се грижа и за васъ всичко жертвамъ; или, да имамъ онзи великиятъ Божественъ животъ, да участвувамъ въ живота на цѣлия козмосъ, въ живота на всички разумни сѫщества?
Не,
азъ
считамъ насилие да проповѣдвате на хората да си раздаватъ имането.
Ако нѣкой е богатъ,
азъ
нѣма да обърна внимание на това.
Считамъ че това сѫ въпроси за него и
азъ
нѣма защо да се бъркамъ въ работитѣ му.
За себе си
азъ
имамъ други въпроси, които трѣбва да разрѣша.
Ами че
азъ
слѣпъ ли съмъ, нали виждамъ сламата?
Азъ
не говоря за това лице.
Нѣкой казва:
азъ
безъ такова ядене не мога. Защо?
И на този свещенъ
образъ
има написано нѣщо отъ свещената книга Исаваръ.
Че
азъ
като изямъ едно симидче, защо да не съмъ благодаренъ?
Слѣдователно, индивидътъ, или човѣкътъ, или душата, които иматъ извѣстенъ обектъ, не могатъ да разбератъ пълнотата на онзи животъ, за който
азъ
говоря.
Азъ
ще измѣня живота си.
Азъ
видѣхъ една жена и зная вече, какво значи Любовь!
Азъ
, казва нѣкой, го познавамъ, зная какво мисли той.
И тогава вие мязате на онзи руски мукалитинъ, който се прѣоблѣкълъ въ дрехитѣ на единъ руски генералъ и въ този си видъ се явява прѣдъ руския царь и му казва:
азъ
зная, какво мислишъ ти сега.
Ти мислишъ, че
азъ
съмъ еди-кой си генералъ.
Не, ти се заблуждавашъ,
азъ
не съмъ този генералъ.
Азъ
не зная ли, какъвъ съмъ?
Азъ
зная, Истината е най-сладкото нѣщо отъ всички други нѣща.
Нѣкой казва:
азъ
съмъ пъленъ.
Азъ
нѣма да казвамъ Христосъ, но ще го нарека „проповѣдникътъ на Израиля, проповѣдникътъ на Любовьта“, а пъкъ че тогавашнитѣ християни, както и съврѣменнитѣ християни Го наричатъ още Учитель,
азъ
не зная, до колко съврѣменниятъ свѣтъ може да нарече Учитель този, на когото учението не е изпълнено.
Азъ
не признавамъ, че съврѣменниятъ християнски свѣтъ сѫ ученици на Христа.
Защото, ако тѣ сѫ ученици,
азъ
зная, че ученицитѣ трѣбва да живѣятъ съобразно учението на Учителя си.
Тогава човѣкъ съзнава, че той е едно съ Бога и казва: Господи, Ти си, който мислишъ въ мене, и
азъ
изразявамъ Твоята мисъль; Ти си Истината въ мене, и
азъ
проявявамъ тази Истина; Ти си Любовьта въ мене, и
азъ
изявявамъ тази Любовь.
Азъ
не говоря за земята,
азъ
говоря за идейния животъ, който се различава коренно отъ земния животъ, защото човѣшката любовь е любовь на обектитѣ.
Ако ти си въ любовьта съ обектъ, ще ми кажешъ тъй:
азъ
ще те обичамъ като човѣкъ и ще тѣ прѣгърна и цѣлуна, като човѣкъ.
Азъ
желая сега да видя задраскани писма.
Тогава
азъ
ще ти кажа тъй: слушай,
азъ
имамъ 100,000 лв.
Самъ Христосъ е казалъ: „Дѣто сѫ двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ и
азъ
“.
Значи, дѣто е Любовьта, или дѣто е Богъ, тамъ съмъ и
азъ
– тамъ нѣма обектъ, тамъ Любовьта може да се прояви.
Азъ
бихъ имъ казалъ единъ начинъ, по който и тѣ и всинца можемъ да се освободимъ отъ тия нечистотии. Какъ?
Мишката казва: „
Азъ
гриза по необходимость, а не отъ любовь къмъ това изкуство“.
Нѣкой казва:
азъ
мисля.
За васъ – да вѣроятности сѫ, а за менъ – това сѫ велики Истини, които
азъ
зная.
Азъ
, като казвамъ за менъ, подразбирамъ безличното, това, което е безъ обекти, Божественото.
Ако
азъ
подложа вашитѣ знания на една строга критика, какво знаете въ сѫщность?
Той имъ казвалъ: много добрѣ, само че
азъ
ще ви поставя на единъ изпитъ, и ако вие издържите изпита, тогава
азъ
ще отговоря на вашитѣ чувства.
Вие, като слушате този
разказъ
, ще кажете: жестоко е това!
Тогава ако вземете буквално Христовитѣ думи „раздай всичко“, ще кажете:
азъ
ще отида да раздамъ всичко.
Азъ
държа единъ списъкъ, кой, какво ми е далъ и ще му го върна назадъ.
Азъ
не се нуждая отъ вашитѣ подаръци.
Азъ
мога да живѣя и безъ вашитѣ ризи, и безъ вашитѣ килими, а ако съмъ ги приелъ, това правя отъ друго съображение.
Ако
азъ
ви проповѣдвамъ, за да ме облагодѣтелствувате, това е животътъ на единъ волъ.
Не,
азъ
не съмъ отъ тѣзи, които си правятъ илюзии отъ това.
Но
азъ
не искамъ да бѫда
съблазънъ
никому.
Сега, нѣкои отъ васъ, като се молитѣ, казвате: Господи, Ти не знаешъ ли, че
азъ
страдамъ?
Казвамъ: всичко това не е мое,
азъ
съмъ намислилъ да го върна.
Павелъ стана обектъ за езичницитѣ, Петъръ за евреитѣ, и тогава стана едно спречкване, докато най-послѣ Павелъ каза:
азъ
не съмъ за васъ обектъ, нито Петъръ, нито Аполосъ.
Всичко е подаръкъ дадено,
азъ
го пазя, чуждо е, а чужди нѣща
азъ
не раздавамъ.
–
Азъ
гледамъ, какво прави Господь и се уча отъ Него.
– Ама
азъ
съмъ човѣкъ!
Пъкъ кокошката казва:
азъ
съмъ кокошка!
Азъ
мисля, че ако християнитѣ не носѣха кръстове по себе си, ако въ църквитѣ не държаха Христа на кръста, свѣтътъ щѣше да бѫде по-добъръ, хората щѣха по-малко да се заблуждаватъ.
И мене Господь създаде, и тебе Господь създаде – Ама
азъ
съмъ създаденъ по
образъ
и подобие Божие!
Ако е за цѣлувка,
азъ
бихъ прѣдпочелъ да цѣлуна единъ живъ кръстъ, отколкото единъ златенъ въ църквата.
Нѣкой казва:
азъ
искамъ да видя Бога.
Мога да направя това, което
азъ
искамъ!
“ И той казва на Пилата: „
азъ
съмъ, който разполагамъ съ себе си!
Азъ
доколкото зная, Господь е изпратилъ до васъ 100 специални ангели, а вие още чакате.
Азъ
ти заповѣдвамъ да ме разпнешъ!
И послѣ пакъ
азъ
ще заповѣдамъ да ме възкръсятъ“.
Ако
азъ
я туря, ще кажатъ, че съмъ самозванъ.
Азъ
считамъ религия това, когато ти дойдатъ най-голѣмитѣ страдания, да издържашъ и да казвашъ: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми далъ!
Но аз не искам да бъда
съблазън
за никого.
(втори вариант)
39.
Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило
,
НБ
, София, 18.1.1925г.,
Нѣкой казва:
азъ
повѣрвахъ въ Господа.
Богатиятъ да каже: ето, братко,
азъ
имамъ всичко, но не мога да ямъ.
Ето какво мога
азъ
да направя.
Азъ
мълча.
И
азъ
съмъ на мнѣние, че ние, за да се познаваме, не трѣбваше да гледаме съ нашитѣ очи.
Азъ
не искамъ да зная нищо отъ вашата философия!
Да съмъ живъ
азъ
!
Азъ
си прѣдставлявамъ земята като единъ великъ Божественъ цвѣтъ, и колкото да е опорочена, както мислятъ нѣкои, тя разкрива този цвѣтъ за възвишенитѣ души само.
Азъ
не се радвамъ когато пекатъ нѣкого, но се радвамъ, че въ него става печене, сцѣпление на частицитѣ, и отъ него ще се направи единъ красивъ сѫдъ.
Азъ
се радвамъ на онзи, който разсѫждава хубаво, че ще стане единъ великъ човѣкъ, съ когото ще можешъ да размѣнишъ двѣ думи.
Азъ
ще го прочета само, надѣвамъ се той да хвърли свѣтлина въ моя умъ върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичашъ тогава!
Възвишениятъ животъ е достѫпенъ само за хора, които иматъ свещена воля,
азъ
я наричамъ Божествена воля.
Каквото напишемъ, подпишемъ се отдолу, казваме: това съмъ
азъ
!
Хубаво, опитайте се да я разрѣшите, но
азъ
ще ви приведа единъ примѣръ, една аналогия, да видите, въ какво положение ще се намѣрите.
Сега, разбира се,
азъ
не засѣгамъ писателитѣ, но казвамъ: вие хората, които имате живота, считате, че този животъ е вашъ, туряте си името подъ него и казвате, че имате право да разполагате съ този животъ тъй, както разбирате – Не!
Азъ
взимамъ думата „простъ езикъ“ въ съвсѣмъ другъ смисълъ.
Кажи си: не трѣбва ли и
азъ
, като нея, да цъвна, да придобия този ароматъ?
И всички млади и стари, които иматъ работа съ Любовьта, се разкашкаватъ, щомъ дойде тя и казватъ:
азъ
не мога да мисля за нищо.
Образътъ
на този свѣтъ прѣхожда“.
Азъ
наричамъ свѣщенъ езикъ, необикновения, разбрания езикъ, а обикновения езикъ наричамъ неразбрания езикъ въ живота.
Какво значатъ думитѣ „
образътъ
на този свѣтъ прѣхожда“?
Азъ
мога да напиша едно писмо безъ никакви запетаи, и да има смисълъ въ него; а мога да напиша едно писмо пълно съ запетаи, и да нѣма смисълъ въ него.
Ако
азъ
ви говоря на единъ особенъ езикъ, запримѣръ, кажа ви: „хаушъ-бѫнъ-зутъ“, „хашамаимъ“, какво ще разберете?
Книгата, въ която е писано на този свѣщенъ езикъ,
азъ
наричамъ свещена книга.
Сега
азъ
нѣма да се спирамъ да разчленявамъ езицитѣ, но ако вие прѣведете всѣки единъ езикъ въ неговата първична основа, ако вземете запримѣръ английски езикъ, тъй богатъ, какъвто е той, едва ли ще намѣрите въ него повече отъ 250 думи съ различни корени.
Азъ
казвамъ, че умствениятъ свѣтъ е една възвишена страна отъ живота на ангелитѣ.
– Не, имаше нѣщо скрито въ тази сѣмка –
първообразътъ
бѣше въ нея, а при посаждането си тя доби онѣзи материали, който ѝ бѣха необходими, за да изрази своитѣ идеи.
Казвамъ: знание, което не е истински прѣдадено, възгордява – паметарство го наричамъ
азъ
, то не може разумно да се използува.
Сега,
азъ
ще пристѫпя къмъ прочетения стихъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“.
Азъ
съмъ срѣщалъ въ България нѣкои стари, които казватъ: ехъ, синко, 100-годишенъ съмъ вече, много ми е патила главата.
Като казвамъ, че трѣбва да вѣрваме въ Бога,
азъ
подразбирамъ съвсѣмъ друго нѣщо.
За да вѣрвамъ въ Бога,
азъ
трѣбва да отворя своята душа – не разбирамъ туй обикновено вѣрване.
Срѣщамъ нѣкой казва:
азъ
съмъ голѣмъ грѣшникъ, нѣмамъ нищо добро'«8ъ себе си.
Казвашъ:
азъ
съмъ голѣмъ грѣшникъ.
Азъ
говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умрѣло, не сѫществува.
За такива хора
азъ
мога да кажа много хвалебни пѣсни и слова, но за онези, у които доброто е умрѣло, а злото живѣе, каква хвалебна пѣсенъ мога да изпѣя, какво хвалебно слово мога да кажа?
Че и
азъ
мога да прѣвърна този сомъ.
Азъ
често съмъ привеждалъ единъ примѣръ за случая, и сега пакъ ще го приведа: лежи боленъ богатъ човѣкъ, но пъленъ с милиони, готови пари въ банката.
Образът
на този свят прехожда“.
(втори вариант)
Какво значат думите „
образът
на този свят прехожда“?
(втори вариант)
– Не, имаше нещо скрито в тази семка –
първообразът
беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, който ѝ бяха необходими, за да изрази своите идеи.
(втори вариант)
40.
Който иска славата
,
НБ
, София, 25.1.1925г.,
Азъ
харесвамъ това цъкане.
Азъ
зная единъ само, който може да ни говори за свѣта, а не мнозина.
Азъ
ще си смуча, ще ямъ готовата храна.
Азъ
говоря сега за духовнитѣ хора.
Такива хора
азъ
похвалявамъ.
Азъ
не говоря за тия бѣдни хора, който по наслѣдство, кармически сѫ наслѣдили пороцитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди.
Азъ
не съмъ съгласенъ съ тѣхъ.
Азъ
говоря за онѣзи бѣдни хора, за онѣзи разумни хора, който доброволно сѫ пожертвували своитѣ богатства, доброволно сѫ станали бѣдни.
Тия хора
азъ
наричамъ възпитатели, учители на човѣчеството.
Но
азъ
казвамъ: има изключения отъ това!
Азъ
бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това учение.
Азъ
ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ.
Азъ
бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, на когото животътъ да не е пъленъ съ разочарования.
Нѣкой казва: какъ – тъй
азъ
да изгубя имането си?
Но, когато
азъ
чуя, че въ нѣкой дворъ нѣкоя кокошка се оплаква, плаче, търси нѣкой да я спаси, казваме: е, това е другъ въпросъ.
Когато вие ми говорите, че хората отъ Парижъ могатъ да се съобщаватъ съ тия отъ Лондонъ, и
азъ
бихъ ви казалъ: докажете!
По всичко това вие ще разберете, че
азъ
ви говоря Истината.
Нѣкои мислятъ, че човѣкътъ е много нѣщо, че той е създаденъ по
образъ
и подобие Божие, че той има голѣми привилегии въ свѣта.
Азъ
ще направя едно малко сравнение.
Азъ
нѣма да се спирамъ да говоря за тѣзи вѫтрѣшни връзки, които сѫществуватъ между една и друга вълна на битието, които обхващатъ хората и ги водятъ въ вѣчностьта, т.е.
Азъ
не ви казвамъ да вѣрвате непрѣменно въ това, може да е така, може и да не е така, но питамъ: всички онѣзи вѣрвания, които вие сте наслѣдили, на какво почиватъ?
Подъ имане,
азъ
не подразбирамъ да имаме пари.
Азъ
пъкъ казвамъ: ние сме изпратени на земята отъ невидимия свѣтъ, за да научимъ нѣкои уроци, да свършимъ училището.
Има наистина единъ Господь, който разваля свѣта, но
азъ
не ви проповѣдвамъ за него.
Ако
азъ
дамъ на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо нѣма да стане отъ нея.
Азъ
ви проповѣдвамъ за този Господь, Който е направилъ свѣта.
Нѣкой казва:
азъ
искамъ да проникна въ тайнитѣ на природата искамъ да се занимавамъ съ окултна наука.
Нѣкой казва: е,
азъ
имамъ здраво тѣло.
Съ това
азъ
не подронвамъ сѣмейния животъ, но казвамъ, че вие имате криво разбиране за сѣмейния животъ.
Азъ
пъкъ казвамъ обратното: който е глупавъ, да се не жени; който е уменъ, нека се жени.
Нѣкои казватъ:
азъ
мога да направя, каквото искамъ.
И тогава тия хора нѣма да бѫдатъ мѫже и жени, тѣ се съединяватъ съ Бога и прѣдставляватъ
образъ
и подобие Божие.
Този методъ е слѣдниятъ:
азъ
прѣдварително проучвамъ почвата и като видя, че тия сѣменца биха се развили въ тази почва, не ги сѣя.
Ами тогава, гдѣ е сѫщностьта на живота гдѣ сѫ Иванъ, Петъръ, Стоянъ, гдѣ е
образътъ
имъ?
Нѣкой казва: еди-кой си прави това, и
азъ
мога да го направя.
Азъ
мога да ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е.
Ами тогава, къде е същността на живота къде са Иван, Петър, Стоян, къде е
образът
им?
(втори вариант)
41.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Като се каже „
азъ
, ти, той“, какво се разбира?
„
Азъ
“ – човѣкътъ, който мисли; „ти“ – човѣкътъ, който чувствува; „той“ – човѣкътъ, който работи.
„
Азъ
“ – главата; „ти“ – гърдитѣ; „той“ – краката.
–
Азъ
, който мисля; ти, който чувствувашъ; той, който диша.
Азъ
не съмъ за паритѣ.
„Отче, праведний, свѣтътъ не Те е позналъ, но
азъ
Те познахъ, и тѣ познаха, че Ти си ме проводилъ“.
Започва пакъ да се моли: моля ви се, моля ви се, оставете ме,
азъ
ще работя за Бога.
Азъ
казвамъ: когато дяволътъ те иска, пакъ човѣкъ трѣбва да бѫдешъ!
Азъ
се спирамъ върху една отъ познатитѣ точки.
„Подъ познаване“ –
азъ
разбирамъ проекцията.
Онѣзи нѣща, които иматъ
образъ
и подобие, сѫ разумни.
Запримѣръ, всѣки отъ васъ казва:
азъ
познавамъ вълка, познавамъ змията, познавамъ жабата, познавамъ рибата.
Слѣдователно, когато говоримъ, че виждаме,
азъ
подразбирамъ, че се намираме въ свѣтлина, съ която можемъ да виждаме реалностьта.
Азъ
не отказвамъ това, но то не е дълбоко познаване.
Азъ
искамъ да зная, какво носи този вагонъ, какво е неговото вѫтрѣшно сѫдържание, дали съ него пристигатъ тия разумнитѣ хора, или е товаренъ вагонъ съ вѫглища, или съ говеда за клане.
Азъ
не искамъ да зная, колко трептения иматъ тия лѫчи на дѫгата, но какво носятъ тѣ.
Ако туй е познаване, тогава
азъ
зная, че и въ животнитѣ има едно подобно познаване, което сѫщо почива на даване подаръци и тѣмъ подобни.
И тъй, Христосъ казва: „
Азъ
те познахъ.“ Кого?
Да дадешъ живота на човѣка, а не да му го вземешъ – това разбирамъ
азъ
подъ червения цвѣтъ.
Пристига вториятъ ученъ, пише:
азъ
зная, че първата риба, която живѣеше въ тази рѣка, я откри.
– Когато
азъ
говоря, трѣбва да бѫда искренъ; и когато другитѣ ме слушатъ, сѫщо трѣбва да бѫдатъ искрени.
Азъ
употрѣбявамъ тѣзи четири термина, та който ви прилегне – кой въ каквото вѣрва.
Ако
азъ
имамъ нѣкаква задна цѣль, тя ще се види.
Възъ основа на това пъкъ други казватъ:
азъ
седя по-горѣ отъ учителя си.
Нима, ако
азъ
седя на първия етажъ, а качатъ нѣкое магаре на третия етажъ, та магарето е по-високо отъ мене?
Нѣкой казва:
азъ
хвърча нагорѣ.
Азъ
оправдавамъ смъртьта само въ единъ случай. Кога?
Значи, влагамъ живота си вѫтрѣ въ Тебе, защото
азъ
дойдохъ на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава прѣдъ свѣта.
Азъ
ще употрѣбя израза: всички души сѫ вѣчни.
Мухитѣ ще си правятъ своето, и
азъ
– своето, и така свѣтътъ ще си върви.
Сега,
азъ
ще докосна другъ единъ въпросъ.
Ще ви разправя накратко този
разказъ
.
Тъй че, ако
азъ
дойда да разсѫждавамъ за врѣмето, сѫщо така то е различно за различнитѣ сѫщества.
Азъ
бихъ спорилъ съ съврѣменнитѣ учени, съ съврѣменнитѣ математици по този въпросъ.
Послѣ отива намира майката, хваща я за врата, довежда и нея прѣдъ господаря си и казва: „Тукъ ще живѣете заедно, а
азъ
ще бѫда овчарското куче да ви пазя.“ Тогава Бахру-Исава намира въ устата на вълка 10 косми, останали отъ агнето.
И тъй, Христосъ казва: „
Азъ
Те познахъ.“ За да познаешъ човѣка, трѣбва да си готовъ да пожертвувашъ живота си за него.
И когато
азъ
срещна нѣкое лице и се уплаша отъ него, защо става това?
(4)
Азъ
те прославихъ на земята: свършихъ работата която ми даде да върша.
Не
азъ
питамъ всинца ви, които ме слушате, както и тѣзи хиляди и милиони хора, които сѫществуватъ по свѣта: кой ви е пратилъ на земята?
Азъ
мисля, че спасението на свѣта нѣма да стане съ помагането на бѣднитѣ.
Като наблюдавамъ хората,
азъ
считамъ за благороденъ, за културенъ човѣкъ този, който като види, че нѣкоя мравя се дави, е готовъ да ѝ тури една сламка и да я извади отъ водата.
(9)
Азъ
за тѣхъ се моля: не се моля за свѣта, но за тѣзи които ми даде ти, защото сѫ твои.
(11) И не съмъ вече на свѣта, но тѣ сѫ на свѣта, и
азъ
ида при тебе.
(12) Когато бѣхъ съ тѣхъ на свѣта
азъ
ги пазѣхъ въ твоето име: тѣзи които ми даде упазихъ; и ни единъ отъ тѣхъ не погина тъкмо синъ погибелний, за да се изпълни писанието.
Ние седимъ и казваме:
азъ
не съмъ богатъ.
(14)
Азъ
имъ дадохъ словото твое; и свѣтътъ ги възненавидѣ защото не сѫ отъ свѣта, както
азъ
не съмъ отъ свѣта.
Въ такъвъ случай,
азъ
бихъ прѣдложилъ на който и да е отъ васъ 10 милиона златни лева само за прѣдната часть отъ мозъка ви.
(16) Отъ свѣта не сѫ както и
азъ
не съмъ отъ свѣта.
Даже
азъ
ви давамъ много малко.
Както виждате,
азъ
искамъ да спечеля и то много да спечеля.
(18) Както ти проводи мене на свѣта, и
азъ
проводихъ тѣхъ на свѣта; (19) и за тѣхъ
азъ
осветявамъ себе си, да бѫдатъ и тѣ осветени чрѣзъ истината.
(20) И не само за тѣхъ се моля, но и за онѣзи които чрѣзъ тѣхното слово ще повѣрватъ въ мене, (21) да бѫдатъ всички едно; както ти, Отче, си въ мене и
азъ
въ тебе, да бѫдатъ и тѣ въ насъ едно; за да повѣрва свѣтътъ че ти си ме проводилъ.
(22) И
азъ
, славата която ми даде, дадохъ я тѣмъ; да бѫдатъ едно както сме ние едно: (23)
азъ
въ тѣхъ, и ти въ мене; да бѫдатъ съвършени въ едно, и да разбере свѣтътъ че ти си ме проводилъ, и възлюбилъ си ги както си възлюбилъ мене.
(24) Отче, тѣзи които си ми далъ, искамъ дѣто съмъ
азъ
да бѫдатъ и тѣ съ мене, за да гледатъ славата моя която ми си далъ; защото си ме възлюбилъ прѣди създание мира.
(25) Отче праведни, свѣтътъ не те е позналъ, но
азъ
те познахъ; и тѣ познаха че ти си ме проводилъ.
(26) И явихъ имъ твоето име, и ще явя, да бѫде въ тѣхъ любовьта съ която си ме възлюбилъ, и
азъ
въ тѣхъ.
Когато дойде въпросъ за ядене и пиене, когато се касае да вземете нѣщо отъ припечеленото, казвате: това
азъ
зная.
Богатитѣ хора
азъ
наричамъ касиери.
Азъ
зная кѫдѣ се намира тази каса, разполагамъ съ нея.
Азъ
имамъ толкова милиарди злато въ България!
Кое е хубавото въ слънцето: неговитѣ прями лѫчи, или когато то дава своя
образъ
въ рѣкитѣ?
– Разбира се, че неговитѣ лѫчи, а не
образътъ
му, който се отразява въ водата.
Такъвъ е законътъ,
азъ
зная това.
Питамъ: кой създаде мѣстоименията
азъ
, ти и той?
– Разбира се, че неговите лъчи, а не
образът
му, който се отразява във водата.
(втори вариант)
42.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Не зная, колко врѣме е работилъ Той, но направилъ човѣка по свой
образъ
и подобие и му вдъхналъ животъ.
Казва Христосъ: „Ново вино въ нови мѣхове трѣбва да се тури.“
Азъ
не казвамъ, че думитѣ на пророцитѣ не сѫ вѣрни, но онѣзи, които сѫ правили прѣвода сѫ си казали: хайде за сега да кажемъ само това, че на човѣка ще се даде ново сърдце, а другото да не казваме.
Азъ
наричамъ приятель този, който не само въ единъ животъ ми е приятель, но който ми е билъ приятель отъ момента на излизането си отъ Бога, до момента, въ който се връща при Бога – прѣзъ всичкитѣ свои сѫществувания, както египтянитѣ наричатъ това нѣщо пришелствуване на душата.
Това
азъ
наричамъ приятелство; това
азъ
наричамъ братство; това
азъ
наричамъ благородни души!
Ако не освободятъ онзи балонъ пъленъ съ
газъ
отъ вѫжетата, който го държатъ вързанъ за земята, какво ще стане съ него?
Подъ името „разумни хора“
азъ
разбирамъ най-благороднитѣ хора.
Ами че ако искате да знаете,
азъ
виждамъ тази сѫщата война, която вие водите, и между най-малкитѣ сѫщества.
Добрѣ,
азъ
ще ви попитамъ: нима мислитѣ, че мравитѣ ще видятъ съ очитѣ си онѣзи звѣзди, които ние виждаме?
Ако
азъ
се бия, и животнитѣ се биятъ; ако
азъ
ямъ месо, и животнитѣ ядатъ месо; ако
азъ
ямъ трѣва, и животнитѣ ядатъ трѣва; ако
азъ
ритамъ, и коньтъ рита; ако
азъ
бода нѣкой човѣкъ съ рогата си, и волътъ боде; ако
азъ
ухапя нѣкого съ зѫбитѣ си, и кучето хапе.
Азъ
не зная, защо хората мислятъ, че трѣбва да си рѣжатъ главитѣ!
Азъ
разбирамъ „разуменъ животъ“ не въ обикновенъ смисълъ.
Ако
азъ
стана ученъ човѣкъ въ обикновенъ смисълъ, това нѣма да поправи свѣта.
Ако
азъ
съмъ обикновенъ лѣкарь, обикновенъ религиозенъ човѣкъ, обикновенъ свещеникъ, обикновенъ държавникъ, това нѣма да поправи свѣта.
Колко пѫти се усъмнявате въ Бога и казвате: дали има Господь, или
азъ
самъ си Го създавамъ; дали вѣрвамъ, или не вѣрвамъ.
Азъ
ще ви възразя по слѣдния начинъ.
Азъ
казвамъ: не е въпросътъ въ съмнѣнията.
Азъ
говоря за народи, които сѫ християнски, а не езически.
Най-послѣ рѣшите въ себе си: отъ тази година нататъкъ
азъ
ще живѣя единъ добъръ, чистъ животъ.
Азъ
харесвамъ тези двѣ пчели, които жилнали лъва, безъ да го уморятъ.
И тогава, апостолъ Павелъ казва: „Ще се похваля съ кръста Христовъ.“
Азъ
пъкъ допълнямъ:
азъ
ще се похваля съ Христовата звѣзда.
Азъ
ще ти покажа другъ, по-хубавъ начинъ, по който ще можешъ да умрѣшъ, и то съ слава да умрѣшъ.
–
Азъ
съмъ Исусъ съ звѣздата, човѣкътъ, който донесохъ новото Божествено учение.
Азъ
бихъ желалъ единъ човѣкъ да се жертвува за народа си, но какъ?
Сега, разбира се, съ това
азъ
не искамъ да отрека силата на кръста.
Но, за каква вѣра, говоря
азъ
?
Азъ
съмъ въ послѣднята стадия на своето развитие, довършвамъ своята картина.
Азъ
не взимамъ нейната материялна страна.
Азъ
проектирамъ отъ великитѣ планове за спасението на човѣчеството.
Азъ
извършвамъ една отъ най-важнитѣ служби въ свѣта – служба Богу.
Азъ
произнасямъ една отъ най-необходимитѣ молитви.
Азъ
пиша една цѣнна, книга, събралъ съмъ материялъ отъ хиляди години.
Азъ
вървя и то прѣдъ мене, но постепенно положението се все повече и повече измѣня.
Моля, моля, ще бѫдешъ тъй добъръ да ме изслушашъ: отъ редъ сѫществувания
азъ
съмъ посвѣщавалъ живота си за възпитанието на дѣцата и днесъ тъкмо открихъ единъ великъ планъ, единъ великъ методъ за възпитанието на дѣцата, който искамъ да внеса въ свѣта за приложение.
Азъ
говоря за разумнитѣ хора, за разумния животъ.
Отъ тозъ моментъ
азъ
си казахъ: разбирамъ, какво нѣщо е животътъ!
Та, казвамъ:
азъ
бихъ желалъ всички вие да имате тази свѣтлина и да ви проговори тя.
До сега
азъ
бѣхъ лъжецъ, крадецъ, но намѣрихъ единъ много добъръ господарь, добрѣ се отнася съ менъ, добрѣ ми плаща, затова искамъ да водя единъ честенъ, добъръ животъ.
Казвамъ: отъ много мѣста говори Господь, но само едно мѣсто има, отъ което като проговори Господь, вие ще знаете вече онази велика Истина, която ще ви направи човѣкъ, по
образъ
и подобие Божие.
Азъ
създадохъ една пѣсень, съ която ще мога да укротявамъ, да умиротворявамъ хората.
Азъ
бихъ желалъ, и вие днесъ да видите тази звѣзда, да ви проговори тя и да разберете великия идеалъ за вашия животъ, да разберете, какъвъ е вашиятъ стремежъ и да кажете: Заслужава да се служи на Бога!
До сега
азъ
помѣтахъ всичкитѣ си дѣца и едва сега родихъ първото си дѣтенце.
Ако отрѣжешъ нишката ми, отиде и дѣтенцето ми, отивамъ и
азъ
.
Азъ
казвамъ да живѣятъ старитѣ!
НАГОРЕ