НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
2
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
2
:
1000
резултата в
41
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
Хора, които хипнотизирватъ, ходятъ съ маски, а
азъ
съмъ безъ маска.
(втори вариант)
Азъ
взимамъ думата „оформена“ по закона на развитието.
(втори вариант)
Друго нѣщо, което трѣбва да имате прѣдъ видъ, то е, че
азъ
не искамъ вие да бѫдете щастливи въ свѣта.
(втори вариант)
Азъ
не проповѣдвамъ моралъ, а животъ чистъ и святъ, но не попска святость, не учителска святость, не майчина святость, а святость, която не може да се опетни за нищо, святость, за която Йоанъ е казалъ: „И свѣтлината свѣти, и тъмнината я не обзе.“ Този моралъ, който не може да се прѣвърне въ тъмнина, той е истински, а всѣки моралъ, който се прѣвръща въ тъмнина, това не е моралъ, това е безморалие.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть мѫжътъ казва: „
Азъ
трѣбва да се оженя.“ Да, но трѣбва да се смачка малко носа ти.
(втори вариант)
Мѫжътъ е една
съблазънь
за жената.
(втори вариант)
Азъ
не мога да кажа името на тѣзи дрехи, не е позволено да се казва то, а фирмата ще я намѣрите.
(втори вариант)
Тъй разсѫждавамъ
азъ
.
(втори вариант)
Ще кажете: „То е много хубаво нѣщо.“ Тъй, прави сте, много хубаво нѣщо е да любишъ, но
азъ
питамъ онзи отъ васъ, който е любилъ, не се ли е разкайвалъ 10 пѫти за любовьта си?
(втори вариант)
2.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Азъ
не говоря за това установено числение, съ което ние си служимъ; но въ природата има друго числение.
(втори вариант)
Азъ
като ви говоря, нѣмамъ за цѣль да се ровите въ вашето минало, но да видите какъ ще живѣете за въ бѫдеще.
(втори вариант)
Азъ
прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа.
(втори вариант)
– „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ
азъ
на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия.
(втори вариант)
Той казва: „
Азъ
не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „
Азъ
не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината!
(втори вариант)
Трѣбва да кажешъ: „
Азъ
нѣмахъ условия да направя голѣмо прѣстѫпление.“ Тъй седи великата истина.
(втори вариант)
Този прѣстѫпникъ казва: „
Азъ
съжалявамъ, че не можахъ да видя и тѣзи 25 000 лева и да ги открадна.
(втори вариант)
Азъ
не виждамъ никаква разлика между еднитѣ и другитѣ.
(втори вариант)
Е, хубаво,
азъ
ви казвамъ друго: Красивитѣ форми, абсолютнитѣ форми, които Богъ е създалъ въ свѣта, да не я разваляте, да използувате това цѣнно съдържание, което Богъ е далъ, но да не излиза навънъ.
(втори вариант)
Азъ
бихъ далъ премия на този човѣкъ, който напише какво нѣщо е жената и мѫжътъ по форма, по съдържание и по сила.
(втори вариант)
Като се срѣщнете двѣ жени, кажете: „Въ моята сестра има едно велико, Божествено съдържание.“ А вие казвате: „Зная я
азъ
нея!
(втори вариант)
Азъ
зная какви ще бѫдатъ резултатитѣ, мога да имъ ги прѣдскажа.
(втори вариант)
Азъ
съмъ си задавалъ.
(втори вариант)
Отъ това
азъ
ще заключа, че вие сте човѣкъ, който никне тамъ, дѣто не го сѣятъ.
(втори вариант)
Азъ
разглеждамъ принципално, геометрически въпроса.
(втори вариант)
Вие казвате: „
Азъ
за въ бѫдеще като бѫда по-добрѣ, ще възпитамъ дѣцата си и ще живѣемъ тогава споредъ Новото учение.“ – „Не, казва ангелътъ, съ „ако“ и „може“ въ Божествения свѣтъ не може да се живѣе.“ Въ небето се казва така: „Ще бѫда добъръ и съмъ добър, ще бѫда лошъ и съмъ лошъ.“ А да казвашъ, че можешъ да бѫдешъ добъръ, а не си, това не може.
(втори вариант)
Вие ще мязате на онази жена, която казала единъ день на мѫжа си: „Като ме толкова обичашъ, дай ми право да поцарувамъ три деня и
азъ
.“ – „Защо, какво има“, запитва я мѫжътъ ѝ.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ, който слѣзе да помогне на Христа, да отвали камъка отъ гроба, каза на женитѣ, на човѣчеството: „
Азъ
зная, че Исуса разпятаго търсите.“ Подъ този ангелъ
азъ
разбирамъ човѣшкия умъ, който е вложенъ.
(втори вариант)
Азъ
не мога да ви опиша какъ говори Господь.
(втори вариант)
Азъ
говоря за живата природа като форма, която изразява нѣщата.
(втори вариант)
Азъ
виждамъ този, който люби, виждамъ какъвъ пламъкъ излиза отъ него.
(втори вариант)
Виждате ли този разбойникъ, извинете ме,
азъ
тъй наричамъ този, който кѫса листата на цвѣтята, утрѣ ще скѫса и твоята глава.
(втори вариант)
Азъ
бихъ ви далъ методи за възпитание на дѣцата, но при сегашнитѣ разбирания нѣма да ги дамъ.
(втори вариант)
Нѣкоя жена казва: „
Азъ
да бѣхъ тамъ, да видя какъ възкръсва Христосъ, да видя какъ се отваря гроба, колко щастлива щѣхъ да бѫда!
(втори вариант)
Азъ
искамъ да прогледате, а не да ходите съ пипане.
(втори вариант)
Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани,
азъ
прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно.
(втори вариант)
„Идете и кажете на братята ми, че
азъ
съмъ въ Галилея.“ Казахте ли на братята си?
(втори вариант)
Ето какъ разбирамъ
азъ
вашето състояние.
(втори вариант)
Ще ме извините,
азъ
разглеждамъ съврѣменния животъ по форма, както сега се проявява, а не бѫдещата идеална форма.
(втори вариант)
Азъ
ни най-малко не засѣгамъ вашитѣ красиви копнежи, дѣто искате да излѣзете отъ затвора.
(втори вариант)
Въ миналата бесѣда
азъ
засѣгнахъ двѣ отъ дѣйствията на математиката: събиране и умножение; сега ще засѣгна изваждането и дѣлението.
(втори вариант)
3.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Нѣкой казва: „
Азъ
вѣрвамъ.“ Да, но това вѣрване не е твое, ти си челъ нѣщо и си го възприелъ.
(втори вариант)
Това е едно прѣдание,
азъ
не говоря като онзи, който е слѣзълъ, тъй говори прѣданието, а именно, че въ земята вѫтрѣ, приблизително на около 2000 метра отъ тукъ, живѣятъ тѣзи хора.
(втори вариант)
Азъ
бихъ желалъ да го опишете.
(втори вариант)
Не казвайте, че „
азъ
съмъ неспособенъ“, а използувайте дарбитѣ и силитѣ, които имате, вие не сте използували и 1/100-на часть отъ дарбитѣ си.
(втори вариант)
Азъ
не наричамъ този животъ много щастливъ, но не и много нещастенъ.
(втори вариант)
И казва: „
Азъ
по неговитѣ стѫпки ще ходя.“ И тъй, вмѣсто да гледа Бога, гледа свещеницитѣ и владицитѣ.
(втори вариант)
Той казва: „Майка ти не те харесва, но
азъ
те харесвамъ.“ А нѣкога, като хвалятъ момата, работата е изгубена.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ много честенъ, справедливъ човѣкъ.“ Казвамъ: „Кажи си истината – смѣтка имашъ.“ „
Азъ
съмъ, казва, много набоженъ човѣкъ.“ Какво трѣбва да се разбере подъ думата „набожность“?
(втори вариант)
Като питатъ какъвъ е религиозниятъ животъ, нѣкой пѫть и
азъ
го описвамъ какъвъ е този животъ.
(втори вариант)
Казвате: „Човѣкъ е направенъ по
образъ
и подобие Божие.“ Този човѣкъ е прѣтърпѣлъ три прѣобразования.
(втори вариант)
Първо е билъ направенъ по
образъ
и подобие Божие, послѣ билъ направенъ отъ каль и най-послѣ отъ едно криво ребро била направена жената и като оголѣли, Господь имъ направилъ една кожа отъ звѣръ, съ която да се облѣкатъ.
(втори вариант)
И сега този човѣкъ, който е облѣченъ съ кожа отъ звѣръ, казва: „
Азъ
съмъ направенъ по
образъ
и подобие Божие.“ Ще бѫде смѣшно да мислите така.
(втори вариант)
И Христосъ е казалъ: „
Азъ
съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ И на гръцки думата „зои“, отдѣто е произлѣзла думата „жена“, „живе“ на санскритски означава животъ.
(втори вариант)
Сега дойде при васъ нѣкой учитель и казва: „И съ месце може да се живѣе.“
Азъ
вземамъ това като символъ.
(втори вариант)
Когато говоря за духове,
азъ
имамъ друго понятие за духове; когато говоря за ангелитѣ,
азъ
имамъ друго понятие отъ това, което вие разбирате.
(втори вариант)
Това
азъ
наричамъ едно паталогическо учение, неразбиране на онзи великъ Божественъ законъ, който работи сега вѫтрѣ у насъ.
(втори вариант)
Азъ
искамъ отъ младитѣ да учатъ, да не кажатъ, че на насъ, религиознитѣ, науки не ни трѣбватъ.
(втори вариант)
Азъ
не говоря за такива знания, че да бѫдете справочни книги, да сте съ много знания.
(втори вариант)
Това
азъ
наричамъ натоварена камила.
(втори вариант)
Азъ
питамъ сега: Вие бихте ли замѣнили затворническия животъ на дука съ свободния животъ на онзи праведенъ, който отглеждалъ градини и ниви, макаръ да му удряли по 10 пръчки на задницата?
(втори вариант)
Азъ
нѣмамъ врѣме да ви разяснявамъ вѫтрѣшнитѣ тайни на живота, защото вие сами ще ги изучите, когато изучавате окултната наука по-дълбоко.
(втори вариант)
“
Азъ
се старая да ме разбиратъ поне 25%, повече отъ това не мога да направя нѣщата ясни.
(втори вариант)
Азъ
съмъ ви казалъ и другъ пѫть, че единственото, реалното на този свѣтъ е животътъ, т.е.
(втори вариант)
Човѣкъ като умира, казва: „
Азъ
свършихъ съ тритѣ измѣрения, започвамъ съ четвъртото.“ Като затворишъ очитѣ си, тогава ще влѣзешъ въ четвъртото измѣрение, но много хора и като затворятъ очитѣ си, пакъ за този свѣтъ мислятъ.
(втори вариант)
И всѣкога казватъ тъй: „Е,
азъ
нѣма да живѣя калугерски животъ?
(втори вариант)
Всички вие, които ме слушате, както и
азъ
, си имаме задачи, имаме свои индивидуални, обществени, народни, общочовешки разбирания.
(втори вариант)
“
Азъ
не говоря за вашия строй, при сегашнитѣ условия.
(втори вариант)
Азъ
наричамъ неспособни богатитѣ хора.
(втори вариант)
Това не е упрѣкъ,
азъ
не казвамъ като отидете сега въ кѫщи да захвърлите килимитѣ, канапетата, си защото вие нѣмате тази доблесть, но ви казвамъ: „Дръжте си килимитѣ, дръжте си канапетата.“ Само ако ви удари царь Алмаръ 10 тояги, тогава излѣзте отъ затвора.
(втори вариант)
4.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
Казано е в Писанието: „
Образът
на тоя свят прехожда“.
Вие казвате: „Работете сега,
азъ
да се подигна, да си направя кѫща, че послѣ ще уредя и вашитѣ работи.“ Ние сме опитали този законъ и сме видѣли, че неговото практическо приложение не е дало никакви резултати отъ тѣзи, които очакваме.
(втори вариант)
Той казва: „
Азъ
съмъ вашиятъ избранникъ.“ Жената казва: „Не е той, не е той.“ Търси го.
(втори вариант)
Азъ
ще ви дамъ едно опрѣдѣление какъ ще познаете Христа и дѣ ще Го намѣрите.
(втори вариант)
Азъ
наричамъ тази сила равнодѣйствуваща.
(втори вариант)
Тази линия
азъ
наричамъ […] (Въ оригинала е оставено мѣсто колкото една дума) човѣкъ, който не е нито мѫжъ нито жена.
(втори вариант)
Но нѣкои казватъ: „
Азъ
мисля, че еди кой си е Христосъ.“ Другъ: „И
азъ
мисля, че еди-кой си е Христосъ.“ Съ такива прѣдположения не може да се разрѣшава работата.
(втори вариант)
Затова Христосъ казва: „
Азъ
дойдохъ да имъ дамъ животъ на любовь.“ Слѣдователно, всѣки отива да вземе отъ този животъ.
(втори вариант)
Азъ
често си правя опити съ хората, тѣ идватъ при мене да ме изпитватъ и
азъ
ги изпитвамъ.
(втори вариант)
“ Тогава и
азъ
си казвамъ: „Ти си серсеминъ, но и
азъ
не искамъ да съмъ такъвъ, не приемамъ такъвъ човѣкъ.“
Азъ
не приемамъ човѣкъ, който, като дойде при мене, започне да ме хвали, да ми разправя: „Ти си първия човѣкъ, ти си такъвъ-онакъвъ.“ А послѣ, ще прѣнесе куркитѣ.
(втори вариант)
Сега, когато
азъ
говоря за тия закони, не подразбирамъ закони, които сѫ установили съврѣменнитѣ учени хора.
(втори вариант)
Тѣзи закони, за които
азъ
говоря сѫ живи.
(втори вариант)
Азъ
считамъ, че въ свѣта, въ който живѣемъ, всичко е живо, всичко е разумно.
(втори вариант)
Азъ
отъ първата буква на името му хващамъ митара, Ето какво говори името му, главно неговата първа буква „М“.
(втори вариант)
Азъ
дадохъ едното лѣкарство и тя оздравѣ.
(втори вариант)
Азъ
взимамъ буквата „М“ като символъ на малкитѣ величини въ математиката.
(втори вариант)
Ще бѫде ли твоето съзнание будно или ще кажешъ: „Господи, почакай,
азъ
съ митарницата още не съмъ си уредилъ въпроса, имамъ малки смѣтки съ едни съ други.“ Не, мине ли и те извика, ще кажешъ: „Веднага, моментално идвамъ!
(втори вариант)
“ – „Не,
азъ
бѣхъ при майка си робиня, сега искамъ да си поживѣя малко охолно.“ – „Добрѣ, казва мѫдростьта, ще ти дамъ охолность тебе.“ Какво става съ тебе?
(втори вариант)
И
азъ
не искамъ да ви уча сега, но искамъ да ви извадя отъ всичкитѣ стари заблуждения, които сѫ вложени въ умоветѣ ви.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „
Азъ
ви обичамъ.“ Погледна на сърцето му, колко градуса огънь, топлина има той и познавамъ колко обича.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ мѫдъръ.“ Гледамъ колко градуса има ума му.
(втори вариант)
Единиятъ отъ тѣхъ, който мислилъ, че Господь направилъ грѣшка при създаването на свѣта, като видѣлъ женитѣ, рекълъ си: „И тъй, тъй Господь направилъ така свѣта,
азъ
своето ще го оправя, но я да влѣза въ този кривия свѣтъ.“ Влѣзълъ въ този свѣтъ, оженилъ се.
(втори вариант)
“ Вие ще ми кажете: „Ако Христосъ дойде днесъ да ме повика и
азъ
ще ида слѣдъ Него.“ Много пѫти сте казвали: „Защо не сме били въ врѣмето на Христа, та и ние да отидехме слѣдъ Него?
(втори вариант)
И
азъ
бихъ казалъ като васъ: „Защо не съмъ билъ въ врѣмето на Христа, та да отида слѣдъ Него?
(втори вариант)
Ако е потрѣбно за всѣки 5 или 2 минути, за да се рѫкува, да цѣлуне рѫка на Христа, то изчислете, колко години ще сѫ потрѣбни, за да се изредятъ всичкитѣ Му послѣдователи, да иматъ достѫпъ да Го видятъ, да Му цѣлунатъ рѫка и да кажатъ: „
Азъ
го видѣхъ.“
(втори вариант)
Затова се казва: „
Образътъ
на този свѣтъ прѣхожда.“ Защо прѣхожда?
(втори вариант)
Ако вие бѣхте вѣрующи,
азъ
щѣхъ да ви държа друга една бесѣда.
(втори вариант)
Азъ
взимамъ цѣлия свѣтъ като една митарница, въ която всички хора стоятъ и митарствуватъ.
(втори вариант)
Азъ
нѣма да ви разправямъ какви сѫ тѣзи методи.
(втори вариант)
Азъ
почитамъ паметьта на всички хора, които сѫ умрѣли за истината, за своето учение, за своя идея.
(втори вариант)
Азъ
говоря тукъ принципално за живота на митара.
(втори вариант)
Само
азъ
виждамъ хубостьта му.“ На момъка казватъ: „Тя малко не е на ума си.“ Питамъ: Отъ гледището на кой умъ?
(втори вариант)
Азъ
ще ви уподобя това нѣщо на слѣдното: прѣдставете си една книга съ отлично съдържание, написана на скѫпоцѣнна хартия, напримѣръ на златни листа, подвързана сѫщо съ златни корички, обсипани съ скѫпоцѣнни камъни.
(втори вариант)
Прѣдставете си, че вашата рѫка е размѣстена и
азъ
се наема да я намѣстя, но отъ това вие усѣщате болка.
(втори вариант)
Азъ
искамъ да ви излѣкувамъ безъ нѣкаква болка.
(втори вариант)
Ако този митарь бѣше единствениятъ, който е приелъ Христовото учение,
азъ
бихъ направилъ това: щѣхъ да го повикамъ прѣдъ васъ, да ви каже какво е научилъ отъ Христа.
(втори вариант)
Но понеже и вие сте приели това учение,
азъ
ви притеглямъ сега да освидѣтелствувате за този митарь, какво му е казалъ Христос.
(втори вариант)
Прѣдставете си, че
азъ
вѣрвамъ.
(втори вариант)
Съ това иска да каже: „
Азъ
съмъ слѣпа за свѣта, не искамъ да виждамъ този свѣтъ.“ Момъкътъ казва: „
Азъ
искамъ да държа очитѣ си отворени.“ Мома, която иска да държи очитѣ си отворени, тя на другия день ще продаде възлюбения си.
(втори вариант)
Азъ
разглеждамъ въпроса чисто външно, а вие – вѫтрѣшно.
(втори вариант)
Понеже вие мълчите,
азъ
ще призова сега една млада мома отъ съврѣменнитѣ и тя ще ви даде отговоръ.
(втори вариант)
5.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ –
образът
на Бога.
Мнозинството е слушало, за да създаде тази речь и тѣхъ
азъ
наричамъ опрѣдѣления и допълнения на речьта.
(втори вариант)
Това, което
азъ
ви говоря не е съгласно съ църквата.
(втори вариант)
Ако ви говоря споредъ църквата,
азъ
съмъ вагабонтинъ.
(втори вариант)
Азъ
приемамъ сѫдба, приемамъ да ме сѫдятъ само праведни, само истиннитѣ хора и хора, у които и светостьта живѣе.
(втори вариант)
И най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкоя църква, най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкой народъ, ако живѣе съ правда, истина и светость и ме осъди,
азъ
приемамъ присѫдата му.
(втори вариант)
Азъ
съмъ челъ този надписъ на вратата и ако не вѣрвате, идете да го провѣрите.
(втори вариант)
Вие казвате: „Ти бѫди светь, че и
азъ
слѣдъ тебе.“ Не, не може да се мине покрай нѣкого, всѣки за себе си трѣбва да бѫде светь.
(втори вариант)
На Христа казвате: „Знаешъ ли, едно врѣме ние присѫствувахме на твоитѣ бесѣди.“
Азъ
взимамъ Христа, защото Той е за васъ авторитетъ.
(втори вариант)
Сега
азъ
разсѫждавамъ принципално върху нѣщата, тъй както тѣ лѣжатъ в битието на природата.
(втори вариант)
Като отидешъ при нея и четешъ Еклисиаста, нѣма да кажешъ, че
азъ
зная това нѣщо.
(втори вариант)
Сега не казвамъ така за всички, има изключения,
азъ
наричамъ тѣзи изключения „свещени изключения“.
(втори вариант)
Апостолъ Павелъ казва: „Да се облѣчете въ новия човѣкъ създадения по
образъ
Божий въ правда, светость и истина.“ Слѣдователно, сегашнитѣ християни не трѣбва да си правятъ илюзии, тѣ трѣбва коренно да изменятъ своя животъ, но не съ плачъ, ада изменятъ коренно своя животъ съобразно Божественитѣ закони.
(втори вариант)
Азъ
употрѣбявамъ едно ваше изражение, но употрѣбявамъ го за да ме разберете, а какво искате да кажете съ това – не зная.
(втори вариант)
И тъй, ако ви питатъ нѣкои въ какво се различава коренно вашето учение, ще имъ кажете: „Нашето учение говори така: Да се облѣчемъ по
образъ
Божий, по образа на новия човѣкъ, създаденъ въ правда, истина и светость.“ – „Ами какво нѣщо е правда, какво нѣщо е истина и какво светость, дѣ сѫ тѣ?
(втори вариант)
Азъ
мога да ви кажа нѣщо символично, но сега ви казвамъ три неща, които ако ги изпълните, ще имате резултатъ.
(втори вариант)
А възкръсението
азъ
го наричамъ проявление на Божията Любовь.
(втори вариант)
Ако имате тѣзи три елемента въ себе си, Христосъ ще дойде у васъ, ще бѫдете едно съ Христа и ще може да кажете: „
Азъ
и Христосъ сме едно.“
(втори вариант)
Азъ
не зная отъ дѣ се е е излѣзла тази слѣпа сѫбота.
(втори вариант)
Когато запитали царската дъщеря защо постѫпва така съ кандидатитѣ си, тя отговорила слѣдното: „Онзи, който веднажъ е видѣлъ моя
образъ
не искамъ другъ
образъ
да го замѣсти въ душата му.
(втори вариант)
Той прѣзъ цѣлия си животъ трѣбва да носи само моя
образъ
въ душата си, трѣбва да бѫде слѣпъ за всички други образи въ свѣта.“
(втори вариант)
И когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ отъ всичко, Той подразбира, че трѣбва да забравимъ другия свѣтъ, да живѣемъ само съ единъ
образъ
, защото знаете какво става, като влѣзатъ въ насъ два образа.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ като говори тъй, ще развали младитѣ.“ Не,
азъ
разбирамъ цѣлувка на правда, на истината, на светостьта.
(втори вариант)
Азъ
разбирамъ прегръдка на правдата, на истината, на светостьта.
(втори вариант)
първиятъ
образъ
, който е възприетъ отъ Бога, само той да остане въ душата ви, а за всичко друго да бѫдете слѣпи.“
(втори вариант)
Азъ
познавамъ дѣ не сѫ извадѣни очитѣ.
(втори вариант)
Той турилъ табѣла: „Въ името на Христа.“
Азъ
бихъ турилъ друга табѣла: „Въ мое име никой нѣма да те слуша.“ За Христа говорятъ, а тѣ обиратъ маслото, за Христа нищо не остава.
(втори вариант)
Това е единъ
разказъ
само, съ който нѣкои искатъ да дадатъ лѣкъ за хората, но ако вземемъ този въпросъ буквално, ще срѣщнемъ много хора въ свѣта съ извадѣни очи, безъ да е подобрѣнъ животътъ имъ.
(втори вариант)
И цѣлата сегашна култура е
изразъ
на този старъ човѣкъ.
(втори вариант)
Когато единъ баща роди синъ, да каже: „Господи,
азъ
зная, че когато съмъ заченалъ този синъ правдата не е била въ сърцето ми, истината не е била въ ума ми, светостьта не е била въ волята ми,“ Онѣзи моми и момци, които ще се женатъ, нека преди да родятъ, да вложатъ тѣзи три елемента въ себе си и ще иматъ тогава най-красивитѣ дѣца, домътъ имъ ще бѫде най-добъръ.
(втори вариант)
Всичко, което сега сѫществува въ старата култура, въ главни черти то е
изразъ
на този старъ човѣкъ.
(втори вариант)
Вие казвате: „
Азъ
имамъ правда, имамъ истина и светость.“ – Добрѣ.
(втори вариант)
Третото положение:
Азъ
и Христосъ ще дойдемъ и ще направимъ жилище у васъ и ще ви се изявя.
(втори вариант)
Второто положение:
Азъ
и Христосъ ще дойдемъ да направимъ жилище у васъ.
(втори вариант)
Третото положение:
Азъ
ще изявя себе си вамъ.
(втори вариант)
Значи: Ако правдата пребѫдва въ твоето сърце и ти пребѫдвашъ въ правдата; ако истината пребѫдва въ твоя умъ и ти пребѫдвашъ въ истината; ако светостьта пребѫдва въ волята ти и ти пребѫдвашъ въ светостьта, тогава
Азъ
и Отецъ ми ще дойдемъ да направимъ жилище въ тебе,
Азъ
и Отецъ ми ще ти се изявимъ и ще бѫдемъ едно.
(втори вариант)
Не е въпросъ какво съмъ
азъ
.
(втори вариант)
Азъ
съмъ човѣкъ, у когото правдата живѣе въ сърцето, истината – въ ума, а светостьта образува връзка между тѣхъ. Защо?
(втори вариант)
– Защото великиятъ законъ на Бога е такъвъ и
азъ
съмъ се подчинилъ на изпълня Неговата воля.
(втори вариант)
И
азъ
се радвамъ въ изпълнението на този законъ.
(втори вариант)
Това подлежаще и сказуемо
азъ
наричамъ Божествено подлежаще, Божествено сказуемо и Божествена връзка въ реалностьта на свѣта.
(втори вариант)
Не само да кажете: „
Азъ
вѣрвамъ,
азъ
обичамъ Господа.“ Не можете да обичате, докато нѣмате правда въ сърцата си, не можете да мислите, докато нѣмате истината въ ума си и не можете да извършите нѣщо свето, докато нѣмате светостьта в себе си, като съединителна нишка.
(втори вариант)
“
Азъ
не проповѣдвамъ едно учение по въздуха, а проповѣдвамъ едно строго опрѣдѣлено учение и казвамъ: „Правдата е потрѣбна.“ Защо?
(втори вариант)
На третия въпросъ отговорилъ: „
Азъ
зная каква ти е мисъльта.
(втори вариант)
Ти мислишъ, че
азъ
съмъ проповѣдника, на когото ти си далъ да разрѣши тѣзи въпроси.“
(втори вариант)
За правдата, за истината и за светостьта мнозина сѫ ви говорили, но бихъ желалъ да намѣрите единъ проповѣдникъ въ Англия, въ Америка или дѣто и да е другаде да ви е говорилъ върху тѣзи работи тъй, както
азъ
съмъ ви говорилъ.
(втори вариант)
Защо
азъ
говоря така?
(втори вариант)
Онзи, на когото единъ пѫть сѫ изваждани и двѣтѣ очи, той казва: „Не, втори пѫть не се подлагамъ на такава операция.“ Сега
азъ
ви разправямъ едната половина, едната страна на тази повесть, може би въ друга нѣкоя бесѣда ще ви разкажа втората страна на тази велика история.
(втори вариант)
И
азъ
ви казвамъ сега, всѣки отъ васъ може самъ да си прави опити въ ретортата, за да изнамѣри този нюксъ.
(втори вариант)
Думата „
образъ
“ е вметната въ този стихъ, въ оригинала я нѣма.
(втори вариант)
Азъ
не говоря за любовьта сега, а за сока на този нѣктаръ, който носи животъ въ себе си.
(втори вариант)
„Облѣчете се въ новия човѣкъ, създаденъ по
образъ
Божий въ правда, истина и светость.“ Щомъ така се облѣчете, вашиятъ храмъ ще се обнови, дѣленията въ свѣта ще изчезнатъ.
(втори вариант)
Срещамъ сега мнозина, който казватъ, че иматъ благословение, иматъ посвѣщение на Благия Духъ, радость иматъ въ сърцата си, а
азъ
споредъ моята наука, тъй както разбирамъ нѣщата, виждамъ, че тѣзи хора основно нѣматъ това, което имъ трѣбва.
(втори вариант)
6.
Законът на самопожертването
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1921г.,
Тъй че да не остане някаква мисъл на
съблазън
, на съмнение, че има нещо скрито от вас.
Подир малко пак се помолете и наблюдавайте какъв е
изразът
Му.
7.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
Както цигуларьтъ, който добрѣ знае да свири и като вземе да изсвири нѣщо, всѣки казва: „Добрѣ свири.“ Сега мнозина казватъ: „
Азъ
разбирамъ отъ музика.“ Но малцина сѫ който свирятъ.
(втори вариант)
Живота сега
азъ
го считамъ за една велика музика.
(втори вариант)
И тогава, когато нѣкой каже: „
Азъ
съмъ нещастенъ,“ казвам: Той е на лѣво.
(втори вариант)
Азъ
изчислявамъ ѫгъла, на който се намира отклонението, а той може да е на 10°, 15°, 20°, 25°, 30°, 35°, 40°, 45°, 50° и т.н.
(втори вариант)
Тъй че, той си мисли за нещастието, а
азъ
мисля за ѫгъла на отклонението.
(втори вариант)
А сегашнитѣ християни казватъ: „
Азъ
не искамъ да зная.“ Но ти трѣбва да знаешъ, че въ неговата душа живѣе една велика душа и като идешъ въ неговия домъ, ще го поздравишъ и този, когато поздравишъ, ще ви приеме.
(втори вариант)
И тъй,
азъ
ви поощрявамъ да се поздравявате.
(втори вариант)
Може ни най-малко той да е направилъ този грѣхъ, но онзи го нѣма тукъ, той на друго мѣсто си живѣе, а този тукъ, на негово мѣсто седи и понася изкуплението и казва: „
Азъ
ще изнеса всичко, добъръ е Господь.“
(втори вариант)
Съ всѣко помрачаване ти оскѫрбявашъ туй чувство и какъ ще водишъ живота на Любовьта: „Но
азъ
го зная.“ – Какво е?
(втори вариант)
Сега
азъ
искамъ да обърна мисъльта ви къмъ положителната страна на вашия животъ.
(втори вариант)
Вие не сте прочели въ Божествената книга, за да кажете: „
Азъ
зная,
азъ
съмъ прочелъ.“
Азъ
не сѫдя никого, не мислете, че
азъ
ви сѫдя.
(втори вариант)
Азъ
констатирвамъ единъ фактъ, тъй както е и виждамъ резултатитѣ, които ставатъ въ невидимия свѣтъ.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „
Азъ
познавамъ Любовьта.“ Направете само една смѣтка колко врѣме трѣбва, за да се изброи до 35 милиона.
(втори вариант)
Двадесеть и двѣ години
азъ
съмъ далъ опитъ, но отъ сега
азъ
не правя изключение.
(втори вариант)
Ако можете да ходите, добрѣ, но ако не можете вие сте въ лѣво, а
азъ
съмъ въ дѣсно.
(втори вариант)
Вие ще ударите надолу, а
азъ
– нагорѣ.
(втори вариант)
Нищо общо нѣмамъ,
азъ
казвамъ принципътъ какъвъ е.
(втори вариант)
И като питашъ: „Защо страдамъ“,
азъ
ще отговоря: Защото си отклонилъ въ лѣво и си далъ мѣсто на всички отрицателни качества, а тѣ развиватъ други чувства въ низходяща степень, формитѣ се смаляватъ и по този начинъ човѣкъ деградирва.
(втори вариант)
Христосъ казва: „А на влѣзване въ дома, поздравлявайте го.“
Азъ
считамъ всѣки единъ човѣкъ, който срѣщне своя приятель, поздравете го и слѣдъ като го поздравите и той ви приеме, тогава дайте му вашия миръ и ако и той ви поздрави и неговиятъ миръ ще дойде.
(втори вариант)
Не само съ думата „добъръ день“ и „далъ ти Богъ добро.“ И
азъ
ти казвамъ: „Добъръ день“, безъ да има такъвъ день и ти ми казвашъ: „Далъ ти Богъ добро“, безъ да има нѣкакво добро.
(втори вариант)
Кажи и свърши: „
Азъ
съмъ готовъ да прѣживѣвамъ всичко за Христа.“ А не утрѣ, при единъ най-малъкъ опитъ, да почнешъ да се колебаешъ.
(втори вариант)
По едно врѣме той започналъ да изнемогва и казвалъ, че „ако не се свърши войната и ако все още ме биятъ, нѣма да имамъ сили, нѣма да издържамъ.“ Три години сѫ го били, той издържалъ и свършила се войната и прѣстанали да го биятъ и той послѣ казвалъ: „Слава Богу, свърши се войната и
азъ
издържахъ изпита си.“ Тѣ го биха навсѣкѫдѣ, всичкото, каквото можаха да употрѣбятъ, тѣ направиха.
(втори вариант)
“ А той имъ отговорилъ: „Когато вие направихте мобилизация, прѣди това Господь направи своята мобилизация и
азъ
тамъ се записахъ, и на двѣ мѣста не мога да бѫда войникъ.“ – „Ами защо не носишъ пушка?
(втори вариант)
“ – „
Азъ
имамъ пушка, двѣ пушки не се носатъ.“ – „Кѫдѣ ти е пушката?
(втори вариант)
Сега ние имаме за поздравление формулата: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и „Само Божията Любовь е Любовь.“
Азъ
съмъ ви далъ най-простата формула, а вие почти сте я омърсили и казвате: „Нѣма Любовь като Божията Любовь.
(втори вариант)
И
азъ
искамъ тази година отъ София да излѣзе нѣщо добро.
(втори вариант)
И
азъ
вѣрвамъ да дадете.
(втори вариант)
Азъ
опрѣдѣлямъ какво нѣщо е яденето: това е едно изкуство въ свѣта да прѣвърнешъ едно състояние на живата енергия отъ едно нисше състояние въ друго – висше; или пъкъ потенциалната жива енергия въ природата казва на човѣка: „Ти ще ме вземешъ въ себе си, ти си единъ проводникъ прѣзъ който
азъ
трѣбва да прѣмина, тъй и ти ще се ползувашъ отъ мене и
азъ
ще прѣмина въ едно по-горно състояние.“ Но трѣбва да работишъ върху тази енергия, за да можешъ да я прѣведешъ и като я прѣведешъ, тя ще ти даде здравие.
(втори вариант)
Азъ
ще ви помоля сега да не помислите, че искамъ да ви критикувамъ.
(втори вариант)
Сега, ако
азъ
ви дамъ една задача, какъ ще я рѣшите?
(втори вариант)
В думата „нѣма Любовь“
азъ
ще ви дамъ всички формули, какво означава, какъ да пазите Божията Любовь и какъ да я окултивирате.
(втори вариант)
Кажете си: „Тъй както
азъ
искамъ мене да посрѣщнатъ, тъй ще посрѣщна и
азъ
брата си.“ По този начинъ не да правимъ, както свѣтътъ прави.
(втори вариант)
„
Азъ
нѣма да го поздравлявамъ.“ Ти не го поздравлявашъ, той не те поздравлява.
(втори вариант)
Казвашъ: „
Азъ
имамъ достойнство“ и какво става?
(втори вариант)
А подъ рѫкавъ, разбирамъ като кажатъ женитѣ: „
Азъ
не съмъ направила голѣма грѣшка и други има които грѣшатъ“ – рѫкавътъ.
(втори вариант)
Ако
азъ
рѣша задачата, туй ползува мене, а ако не я рѣша, че ти си я рѣшилъ, туй нѣма да ме ползува.
(втори вариант)
„Ама
азъ
имамъ такова образование.“ – Хубаво,
азъ
ще ти дамъ една задача и ще познаешъ, ученикъ ли си или не.
(втори вариант)
Азъ
ви казвамъ, каквото вие може да направите отъ Любовь отъ Божията Любовь, това направете; тогава и аз ще направя със тази Божия Любовь каквото мога.
(втори вариант)
И тогава вие, като го направите и
азъ
като го направя, всичко е рѣшено.
(втори вариант)
Но когато
азъ
правя, а вие не правите; или вие правите, а
азъ
не правя, тогава нищо нѣма да стане.
(втори вариант)
Тогава
азъ
ще се върна на другия свѣтъ, а моето положение ще мяза, като единъ човѣкъ, който е сѣлъ 6 бостана и отъ бостана нищо не станало.
(втори вариант)
Но и онази диня, която не стане и тя губи и човѣкътъ казва: „Още веднажъ въ този бостанъ не ходя.“
Азъ
не смѣя да го поясна.
(втори вариант)
Сега
азъ
ви говоря на интименъ езикъ, не на фамилиаренъ.
(втори вариант)
Когато Божествената Любовь хлопа, а ти си правишъ оглушки, това е мъздовъздѣяние, а ако отговоришъ, ще влѣзнешъ въ връзка съ напрѣдналитѣ братя въ по-горнитѣ свѣтове и ще кажешъ: „Виждамъ
азъ
сега, а ти виждашъ ли?
(втори вариант)
“ – И
азъ
виждамъ.
(втори вариант)
Сега
азъ
ви говоря за поздравлението.
(втори вариант)
“
Азъ
казвамъ: „Защото нѣмате Любовь.“ Ако вие бихте имали Любовь, бихъ ви открилъ много работи, а туй, което ме спира, то е – вие нѣмате Любовь.
(втори вариант)
Азъ
говоря символически.
(втори вариант)
Азъ
нѣмамъ никого прѣдъ видъ.
(втори вариант)
Азъ
говоря принципално за въпроса, безъ да имамъ никого отъ васъ въ ума си.
(втори вариант)
Азъ
ви казвамъ принципитѣ какви сѫ.
(втори вариант)
Павелъ казва: „
Азъ
насадихъ, Аполосъ напои, но Богъ възрасти.“
(втори вариант)
Азъ
ще взема цѣлата глава, но ще се спра върху 12 ст.: „А на влѣзване въ дома поздравявайте го.“ Сегашната опасность за религиозни и духовни хора седи въ слѣдующето – че тѣ мислятъ, че всичко знаятъ и че сѫ разрѣшили всички въпроси.
(втори вариант)
Всѣки казва: „
Азъ
зная.“ Всинца все знаемъ, а свѣтътъ не е оправенъ.
(втори вариант)
Питамъ тогава, ако онзи ученикъ, който казва: „
Азъ
разбирамъ математиката“, а не може да разрѣши най-простата задача, какви знания има той тогава?
(втори вариант)
Ще кажешъ: „
Азъ
зная всичко.“ Ти си единъ храненикъ и си далечъ отъ Царството Божие.
(втори вариант)
Не познавашъ ли баща си,
азъ
имамъ друго понятие за тебе.
(втори вариант)
8.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
На Христа се молил и казвал: „Господи, този дявол, тази външна
съблазън
да се махне от мене“.
9.
Стани и опаши се!
,
НБ
, София, 11.12.1921г.,
Много неща са изчезнали, са се изтрили от моята памет, но
образът
на това момиченце седи и ще седи, аз ще го нося в моя ум като едно скъпо възпоминание.
10.
Каквото вържете на земята
,
НБ
, София, 25.12.1921г.,
Питам сега:
Образът
на Христа седи ли в църквата?
11.
Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Казвам си: Е, това внесе в него
съблазън
: „И той е един от владиците“, помисли си гостенинът.
12.
Искайте, търсете, хлопайте!
,
НБ
, София, 19.2.1922г.,
Следователно
отказът
е разумен, но отлагането никога не е разумно.
13.
Старият и новият живот / Стар и нов живот
,
МОК
, София, 29.3.1922г.,
Нямаш ли туй разположение на праза,
празът
нищо не те ползва.
14.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
Те са
съблазън
за него.
(втори вариант)
15.
Волята на Отца
,
НБ
, София, 9.4.1922г.,
“ И той им казва: „Вие сте това, което сте, намерете себе си,
азът
, то сте вие“.
Дяволът, като разбрал това, дошъл на земята, направил къщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гъски и казва: „
Азът
, сиреч това, което съм, трябва да го храним, аз съм всичко в света“.
16.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
– Сега туй е разказ, легенда, не го взимайте буквално,
разъждавайте
върху него, то е само един разказ, за да обясня един принцип.
17.
Необятната любов / Необятната любов
,
ООК
, София, 18.5.1922г.,
А
образът
, това е една примка да хванем една Божествена душа, да я ограничим, да ѝ турим един юлар, да ѝ турим остен и да я измъчваме, колкото искаме.
18.
Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота
,
МОК
, Витоша, 24.5.1922г.,
Вие обичате огледалото, защото
образът
ви се отразява в него; вие носите огледалото в джоба си и ако по някакъв начин го счупите или изгубите, съжалявате, защото не можете вече да имате ясна представа за своя образ - в огледалото виждате образа си по-добре, отколкото ако мислено си го представяте.
(втори вариант)
19.
Окултна хигиена / Природна хигиена
,
ООК
, София, 8.6.1922г.,
Азъ
имамъ знания какъ да направя вѫжето, но нѣмамъ конецъ.
(втори вариант)
Азъ
не казвамъ, че ще намѣри много хубави работи, нито пъкъ много лоши работи – но ще намѣри и задачи занемарени нѣкѫдѣ.
(втори вариант)
Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ
азъ
ще направя вѫжето.
(втори вариант)
Вие ще си вземете вѫжето, а
азъ
ще си мисля, че аз го направихъ.
(втори вариант)
Азъ
ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание.
(втори вариант)
“
Азъ
не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ?
(втори вариант)
Най-голѣмитѣ спънки, които
азъ
срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие!
(втори вариант)
Вие не подозирате какво съмъ
азъ
.
(втори вариант)
И
азъ
мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете.
(втори вариант)
И
азъ
съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си.
(втори вариант)
Азъ
за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не.
(втори вариант)
Азъ
имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило.
(втори вариант)
А онзи пияницата, ще каже,
азъ
опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли?
(втори вариант)
Тази подготовка на душата имате ли я –
азъ
не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли?
(втори вариант)
Ама ако
азъ
сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни?
(втори вариант)
Азъ
давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени.
(втори вариант)
– Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако
азъ
ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни!
(втори вариант)
Ще кажишъ: „
Азъ
тази задача не мога да я рѣша“, но като я почнешъ веднажъ, ти трѣбва да я рѣшишъ.
(втори вариант)
Сега,
азъ
не искамъ тия бѣлѣжки, които правя, да останатъ единъ „гласъ вопиющъ въ пустинята“ Но искамъ тѣ да произведатъ единъ резултатъ, за да ви подготвятъ да свършите вашата работа, за която сте дошли.
(втори вариант)
Азъ
толкова години сѫмъ изучавалъ Любовьта а едва съмъ въ въведението на Любовьта, за себе си казвамъ –
азъ
едва въведението съмъ набаралъ на тази Любовь.
(втори вариант)
Е, тогава
азъ
бихъ желалъ да Ви слушамъ.
(втори вариант)
Казва: „
Азъ
не съмъ роденъ да стана попъ“.
(втори вариант)
Азъ
не искамъ светии да станете и съвършени не искамъ да станете, но искам 75% отъ одумванието ви още тази вечерь да прѣстане, а само 25% да остане.
(втори вариант)
Може
азъ
да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ.
(втори вариант)
Азъ
сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение.
(втори вариант)
Тогава
азъ
имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи.
(втори вариант)
Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ
азъ
ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата.
(втори вариант)
Който отъ васъ много знае, нека дойде,
азъ
ще го туря тукъ, на катедрата.
(втори вариант)
Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде,
азъ
ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде.
(втори вариант)
Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача
азъ
не мога да рѣша“.
(втори вариант)
Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „
Азъ
въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“.
(втори вариант)
Азъ
съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“.
(втори вариант)
Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ
азъ
грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки.
(втори вариант)
А правилото е:
азъ
трѣбва да имамъ едно мнение.
(втори вариант)
Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „
Азъ
ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане?
(втори вариант)
Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „
Азъ
като свѫрша тази задача, послѣ какво?
(втори вариант)
Сега ще приложите,
азъ
споменахъ за кабарета, нѣкой ще каже: „
азъ
зная, казалъ е нѣкой“.
(втори вариант)
Но
азъ
виждамъ,
азъ
ви виждамъ като ходите изъ кабаретата, нѣма защо да ми се казва, и виждамъ какво правите изъ кабаретата.
(втори вариант)
Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви
азъ
, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето.
(втори вариант)
Азъ
въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ.
(втори вариант)
Казвашъ: „
Азъ
ще му дамъ да разбере!
(втори вариант)
“ Така бихъ постѫпилъ и
азъ
съ вась.
(втори вариант)
Азъ
мнозина съмъ слушалъ да казватъ: „Какво нѣщо е това кабаре, да идемь да видимъ какво има въ кабарето.“ Всѣки има желание да види какво има въ кабарето.
(втори вариант)
И
азъ
вѣрвамъ, че вие сте отъ тия благороднитѣ ученици, безпристрастни, съ умове жадни за знание, съ сърца благородни, съ благородни дѣла, съ желѣзна воля, готови за борба.
(втори вариант)
Ами че хубаво, ако
азъ
влѣза въ гората и гледамъ малки птички, които си турятъ получки и
азъ
разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мѫтите?
(втори вариант)
Питамъ, какво печеля
азъ
, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата?
(втори вариант)
Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и
азъ
самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците.
(втори вариант)
И
азъ
и вие ще мислимъ върху този вѫпросъ.
(втори вариант)
Азъ
мисля че това е отъ голѣма ревность.
(втори вариант)
Азъ
не отговорихъ, а казвамъ: тази работа не е моя, вие ако сте толкова умни, че не знаете какъ да работите съ този рѫководителъ, съберете се 10 души и почнете да се редувате.
(втори вариант)
– „
Азъ
вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си.
(втори вариант)
Щото съ тази философия, тъй както
азъ
ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ.
(втори вариант)
За примѣръ,
азъ
дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ.
(втори вариант)
Сега вие ще ми направите възражение: „
Азъ
като пиша тамъ, не е ли трудъ?
(втори вариант)
Трудъ подразбирамъ
азъ
, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ.
(втори вариант)
Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше
азъ
изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ.
(втори вариант)
Нали имаме ние това мото: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, и
азъ
слушамъ туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Нѣма Любовь като Божията Любовь, Само Божията Любовь е Любовь“, ами че то е излѣзло вече извънка рамкитѣ на окултната наука.
(втори вариант)
Ти ще се спрѣшъ въ себе си и ще кажешъ тъй: „Понеже нѣма друга Любовь, като Божията Любовь,
азъ
за тази Любовь всичко мога ли да направя?
(втори вариант)
Азъ
седа на по нѣкой пѫть и казвамъ тъй на себе си: направихъ една голѣма грѣшка, че повѣрихъ на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и името на Бога, и съ това
азъ
си навлѣкохъ една голѣма карма.
(втори вариант)
И ще ми кажете: „
Азъ
сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“.
(втори вариант)
Сега,
азъ
забѣлѣзвамъ въ класа, че вие не вървите по единъ правиленъ пѫть на разбирание.
(втори вариант)
Сега
азъ
отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ,
азъ
отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило.
(втори вариант)
И втори пѫть
азъ
ще бѫда много внимателенъ за правилата.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть
азъ
ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи.
(втори вариант)
Но
азъ
спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь.
(втори вариант)
Поне
азъ
научихъ правилото, ако вие не сте го научили.
(втори вариант)
Азъ
го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето!
(втори вариант)
И нѣкой отъ васъ
азъ
ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта.
(втори вариант)
„Ама
азъ
нѣма да вървя в този пѫть“.
(втори вариант)
Учительтъ казва:
азъ
минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ.
(втори вариант)
Азъ
ще говоря тъй, а вие ще кажете: „
Азъ
какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“.
(втори вариант)
Азъ
виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени.
(втори вариант)
Азъ
ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия.
(втори вариант)
20.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
Може да изпъкне
образът
за супа, направена от пиле или пуйка с фиде, или оризец, може да изпъкне
образът
на едно печено прасенце, хубаво, отгоре с горчица, малко хрян турено, или може да изпъкне
образът
на свински кебап със солчица, с червен пипер, после да изпъкне
образът
едно шест годишно вино, шампанско вино, после малко печено, режеш, ядеш и туряш винце и ред други образи.
21.
И Петър Го взе настрана
,
НБ
, Чамкория, 30.7.1922г.,
Ще му кажеш: „Махни се, сатано, понеже си ми
съблазън
, мислиш туй, което не е Божествено, а е човешко“.
И казва Христос на Петър: „Понеже не мислиш туй, което е Божествено, махни се, сатано, от мене,
съблазън
ми си“.
Господи, няма да ти бъде това“.“ А Христос, Който разбираше закона, му казва: „Махни се от мене, сатано;
съблазън
ми си, защото не мислиш за това, което е Божие, но за това, което е човешко.
22.
Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите
,
ООК
, София, 4.8.1922г.,
Но всякога, когато човек може да претърпи известно изкушение, известна
съблазън
, той става всякога по-силен, а не издържи ли известно изкушение или
съблазън
,той пада, отслабва.
23.
Изпитвайте Писанията!
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
Когато са напечатани всички беседи изведнъж, това е опасно, защото се явява една
съблазън
: искат да ги прочетат всички изведнъж и после не искат да ги учат.
24.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
Ако той, след като пробил стената,
казъл
на другаря си, той да излезе пръв, в неговата душа има любов.
25.
Хармонизиране на енергиите
,
МОК
, София, 8.11.1922г.,
В такова положение се намират две
назъбени
колела, когато влизат едно в друго.
26.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
Образът
„либе ле, либе Стояне“ не представлява Любовта, а един банкерин, който дава пари назаем, и казваш: „Банкерино, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя?
27.
Дойде да послужи
,
НБ
, София, 3.12.1922г.,
Така смесват и думите изкушение и
съблазън
.
Съблазънта
живее в сърцето, а изкушението — в ума.
Някои ги разместват: изкушението турят в сърцето, а
съблазънта
— в ума.
28.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Азъ
взимамъ това сравнение въ много хубавъ смисълъ.
(22) Защото както новитѣ небеса И новата земя които
азъ
ще направя Ще прѣбѫдатъ прѣдъ мене, говори Господь, Така ще прѣбѫде сѣмето ви и името ви.
Питамъ: Ако Христосъ дойде облеченъ въ шопска носия, влезе въ свѣтия синодъ, и каже на светитѣ старци:
азъ
съмъ Христосъ, какъ ще Го приематъ?
Ако ви кажа една горчива дума,
азъ
внасямъ едно петно въ съзнанието ви.
Вие имате прѣкрасно настроение, но ако
азъ
внеса една обида въ васъ, това е едно петно.
Единъ човѣкъ съ хубаво настроение,
азъ
считамъ, че е една прѣкрасна градина, и ако влѣза въ вашата градина съ една горчива дума, то значи да опетна тази градина.
Не,
азъ
трѣбва да се радвамъ на неговитѣ цвѣтенца, и да бѫда внимателенъ, да не внеса нито едно петно.
Тъй разбирамъ
азъ
любовьта.
Азъ
никога не се извинявамъ отвънка.
Ще стана рано сутринь, ще отида на мѣстото, дѣто съмъ направилъ погрѣшката, и като се върна,
азъ
съмъ доволенъ.
Въ моята душа
азъ
искамъ тази свобода, тази чистота, тази свѣтлина, която имамъ, да я придобиятъ всички хора.
Азъ
срѣщамъ между анархиститѣ хора съ хубави, отлични идеи.
Азъ
пакъ ще се спра да кажа, че съврѣменниятъ езикъ не е точенъ, не опрѣдѣля всички наши подбуждения, не изразява подбужденията ни.
Е, прѣдставете си сега,
азъ
ви прѣдставямъ единъ органъ на бѫдещата култура, който има 35,000 клавиши.
Азъ
нѣмамъ нищо противъ онзи Божественъ стремежъ, и всѣка една душа искамъ да се прояви, т.е.
Азъ
мога да имъ докажа, защо тази църква я наричатъ блудница.
Азъ
наричамъ истина само това, което не се измѣня, абсолютно всѣкога остава въ едно и сѫщо положение.
Азъ
казвамъ: Онзи, който е направилъ тази музика, той е турилъ всичкитѣ тия ноти, той е прѣдвидилъ, всѣки трѣбва да чака врѣмето си, да стѫпне тази рѫка върху него.
Сега, като се обръщамъ къмъ васъ,
азъ
вѣрвамъ, че туй е проникнало въ вашитѣ души.
Сега,
азъ
бихъ запиталъ съврѣменнитѣ хора: Нима съврѣменния вълкъ, съврѣменната мечка, съврѣменния тигъръ или съврѣменната змия, те сѫ така създадени отъ Бога?
Азъ
оспорвамъ това.
Извънъ църквитѣ трѣбва да сме,
азъ
съмъ противъ църквитѣ.
Азъ
вѣрвамъ въ една мълчалива истина, която дѣйствува и работи 6ъ свѣта.
Казва: „
Азъ
вѣрвамъ въ Бога“.
Слушайте, какво
азъ
ще ви кажа.
Азъ
съмъ казвалъ: „Единствениятъ човѣкъ, който може да ме изключи, това съмъ
азъ
самиятъ“.
Ако не живѣя единъ порядъченъ животъ, ако не живѣя единъ животъ съгласенъ съ Божиитѣ закони,
азъ
ще бѫда изключенъ.
Азъ
не искамъ да имъ наложа туй.
Ето
азъ
ще ви кажа защо не виждатъ.
Че
азъ
като ти говоря, не съмъ свободенъ.
Азъ
прѣзъ тебе гледамъ свѣта, искамъ да вида хубавото въ свѣта, че прѣзъ тебе гледамъ като прѣзъ единъ прозорецъ.
Азъ
виждамъ твоята душа, тя е грамадна, една велика държава е тя.
Азъ
говоря за съврѣменнитѣ културни християнски народи, които плачемъ за Христа, за Неговото учение, за вѣрата.
Азъ
я гледамъ, тя се разпростира чакъ до слънцето.
Азъ
съмъ едно съ тѣхъ.
Сега, като се върнете дома си, затворете вашата книга, и кажете: „
Азъ
сега зачерквамъ всички погрѣшки на хората, искамъ да живѣя по Бога“.
И сега, съврѣменнитѣ лѣкари биха направили едно голѣмо благо на човѣчеството,
азъ
бихъ имъ прѣпорѫчалъ, като дойдатъ при нѣкой болѣнъ, да му кажатъ какъ трѣбва да започне да живѣе.
Не само да му пипне пулса, а да му хване рѫката и да каже: „
Азъ
ще те лѣкувамъ, но на толкова хора си направилъ толкова пакости, но сега ще те отдалеча да живѣешъ единъ чистъ животъ.
“
Азъ
разбирамъ отъ какво зло да го избавя.
Ако
азъ
съмъ живѣлъ 60 години и съмъ ялъ по 3 пѫти на день, и нищо друго не съмъ направилъ, какво съмъ придобилъ?
Дойде нѣкой и ми казва: „
Азъ
не споделямъ твоето мнение“.
И ти, и
азъ
еднакво ядемъ.
Въ туй отношение
азъ
взимамъ младитѣ на лице.
Такъвъ единъ младъ, въ моитѣ очи,
азъ
го държа високо.
И
азъ
говоря на младитѣ, за старитѣ не говоря, защото на старитѣ
азъ
съмъ турилъ кръстъ.
Ще кажете: „
Азъ
се чувствувамъ много добрѣ“.
Азъ
съмъ давалъ туй правило, казвамъ на мнозина: „
Азъ
имамъ единъ пенкелеръ, отъ който въ 8 минути отгорѣ твоитѣ работи ще се оправятъ“.
Азъ
сега говоря за онѣзи, които съзнаватъ, защото онзи великиятъ законъ, който работи около насъ, е безпощаденъ.
Азъ
съмъ готовъ да си изплатя всичкитѣ дългове.
Ще каже Господь: „Въ три лица ли съмъ
азъ
“?
Тамъ, въ затвора четохъ Евангелието, и дойдохъ до заключението, че
азъ
трѣбва да живѣя въ името на Бога, както Христосъ иска.
„Въ колко лица съмъ
азъ
?
И
азъ
ще дойда до любовьта.
(2) Защото рѫката ми е направила всичко това, И е станало всичко това, говори Господь; Но
азъ
ще погледна на тогозъ, На сиромаха и съкрушения духомъ, И на оногозъ който трепери отъ словото ми.
Когато ти обичашъ нѣкого, трѣбва да внесешъ свѣтлина въ ума му и той, въ твоето присъствие да усеща че му израстватъ криле, и ако е намислилъ да направи нѣкакво прѣстѫпление, да каже: „
Азъ
се отказвамъ отъ тази си мисъль и давамъ всичко отъ себе си“.
(4) И
азъ
ще избера бѣдствията имъ, И ще докарамъ върхъ тѣхъ онѣзи нѣща отъ който се боятъ; Защото зовѣхъ, и никой не отговаряше; Говорѣхъ и не слушаха; Но правѣха зло прѣдъ мене, И избраха неугодното менѣ.
(9)
Азъ
който довождамъ до раждане, Не бихъ ли направилъ да роди?
говори Господь:
Азъ
който правя да раждатъ, Затворилъ ли бихъ ложесната?
(12) Защото така говори Господь: Ето, ще разпростра ней миръ като рѣка, И славата на народитѣ като наводняемъ потокъ:
Тогазъ
ще се насучете, Ще бѫдете носени на обятия, И ще бѫдете поласкани на колѣната ѝ.
(13) Както единъ когото утѣшава майка му, Така
азъ
ще ви утѣша; И ще се утѣшите въ Ерусалимъ.
Азъ
съмъ готовъ тогава да отида въ всѣка църква: и въ православна, и въ протестантска, и въ католическа и въ мохамеданска, стига тази любовь да царува, поне външно.
Азъ
вѣрвамъ, че тамъ, дѣто има съпротивление, става изгаряне.
(18) Защото
азъ
зная дѣлата имъ и помишленията имъ, И ида за да събера всичкитѣ народи и езици; И тѣ ще дойдатъ и ще видятъ славата ми.
Ако идеше въ светия синодъ и кажеше:
азъ
съмъ Христосъ, какъ щяха да Го приематъ?
29.
Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не
,
НБ
, София, 14.1.1923г.,
“ И
азъ
казвамъ: „
Азъ
това го правя, искамъ и други да го правятъ“, това е принципъ вѫтрѣ въ насъ.
Ами че когато
азъ
съмъ подложенъ на изпитания, на мъчения въ свѣта, и моята воля не се поколебае, какво означава това?
Азъ
мога да бѫда много мораленъ, но да нѣмамъ моралъ.
Ами допуснете, че
азъ
имамъ да взимамъ отъ васъ 100 лева, и ви дамъ подъ сѫдъ, прѣдлагамъ ви клетва.
Ако
азъ
ви правя едно благодѣяние, давамъ ви пари на заемъ, за да ви взема утрѣ всичко, което иматѣ, всичкото имущество, това не е благодѣяние.
“ Ти си християнинъ, и
азъ
съмъ християнинъ Струва ли за 100 лева да те заставя да се кълнешъ?
Ако ти, слѣдъ като пуснешъ нѣкого отъ затвора, направишъ го слуга, а той не може да спи, и постоянно мисли за дълговетѣ си,
азъ
не мисля, че си направилъ нѣщо добро за този бѣднякъ.
А нѣкой пѫть, като извѣстно учение, нѣкой ученъ човѣкъ изнамѣрилъ нѣщо,
азъ
му позволявамъ да си тури името тамъ.
Обаче, ти си по-хитъръ, казвашъ: „Закълни се ти, че имамъ да ти давамъ.“ И
азъ
се закълна.
Ако
азъ
съмъ единъ свещеникъ, и ме викатъ да кълна нѣкого, ще кажа: „Колко има да ти дава?
Азъ
се обѣщавамъ да кажа истината.
Азъ
ще ви попитамъ, честно си кажете: Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ?
Мислите ли, че
азъ
имамъ любовь къмъ васъ, ако вие носитѣ едно хубаво булско облѣкло, бѣло като снѣгъ и
азъ
, 10 пѫти на день си измия рѫцѣтѣ и дойда да си изтрия рѫцѣтѣ на тази ваша рокля?
И
азъ
съмъ рѣшилъ сега да убедя хората.
Азъ
приемамъ, въ името на любовьта може да заколимъ туй теленце.
Колко телета има тукъ, и въ тѣхъ, ако е за любовьта, ще има едно състезание въ двора, всѣко отъ тѣхъ ще каже: „
Азъ
, искамъ да стана жертва, да услужа на любовьта“.
Азъ
искамъ да знаятъ тази дума.
Азъ
му се молихъ толкова пѫти, не ме слуша.
Като казвамъ никой,
азъ
подразбирамъ никой отъ тия живущитѣ сега.
Въ епохата, въ която живѣемъ сега, трѣбва да издържимъ своя изпитъ, и като го издържимъ, веднага ние ще имаме Неговата усмивка, и той ще се усмихне и ще каже: „
Азъ
съмъ доволенъ, синко, че издържа изпита си по всички правила: Ей, ей – не, не.“
Азъ
бихъ желалъ всички да бѫдете смели, рѣшителни и умни.
Всички свидѣтели ще кажатъ туй, което
азъ
говоря.
Азъ
извършихъ туй прѣстѫпление, и ще го опиша тъй подробно, ще го опиша тъй както е било.
Готовъ съмъ да изправя прѣгрѣшенията си, и нѣма да ми текатъ сълзи прѣдъ сѫдията, да ми прости, а ще кажа: „
Азъ
туй го изпълнихъ съзнателно, и съмъ готовъ да понеса всичко споредъ закона.“ Сѫдията като ме изслуша, ще напише присѫдата.
Азъ
се чудя на несъобразностьта.
А той ще каже: „Ето единъ честенъ разбойникъ.“ Обвиняемиятъ нѣма да се кълне, а ще каже: „
Азъ
ще говоря правото повече, отколкото вие, ще кажа истината тъй, както си е, въ всичките ѝ подробности, тъй както вие не можете да я кажете.“ Защо трѣбва да се кълна?
Не,
азъ
ще кажа истината и послѣ ще се закълна.
Азъ
ще ви съветвамъ всички да се държитѣ крепко за тази свѣтлина, която е въ умоветѣ ви, въ сърдцата ви, и въ душитѣ ви.
А ако вие намеритѣ нѣщо неистинно въ думите ми, тогава
азъ
съмъ готовъ да се закълна.
Но щомъ кажа истината,
азъ
ще остана на думата си, и ще кажа: Ей, ей – не, не.
И онзи, който служи на Бога, той ще бѫде гражданинъ на онова великото царство, което ние наричаме царство на любовьта, царство на Божията Мѫдрость, царство на Божията истина, на което ние искаме да станемъ членове, и на което и
азъ
искамъ да бѫдете вие ученици.
Азъ
говоря за онѣзи, които разбиратъ Христовия законъ, които за въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ културни хора.
Ще кълнатъ нѣкого за 1,000 лева, свещеникътъ да каже: „Господине,
азъ
плащамъ да се прѣкрати дѣлото.
Азъ
плащамъ, примѣретѣ се!
Ако не можешъ да платишъ, ще отидешъ при своя длъжникъ, и ще кажешъ: „Ще ме извините,
азъ
ви обещахъ да си платя, но по такива и такива причини не съмъ готовъ.“ И онзи, длъжникътъ, ако е честенъ и почтенъ, и той ще постѫпи по сѫщия законъ.
„
Азъ
плащамъ“.
Сега, ако повикатъ съврѣменнитѣ културни хора, и ги питатъ, права ли е постѫпката, прави ли сѫ рѣшенията на нашия свети синодъ, ще кажатъ: „Право е, църквата трѣбва да се пази, какъ да се руши църквата.“ Но най-първо трѣбва да докажатъ, че
азъ
разрушавамъ църквата.
Обаче, ако
азъ
докажа, че тѣ именно, тѣ съ своето криво тълкувание на Словото Божие, тѣ отвѫтрѣ разрушаватъ църквата, тогава?
Но, ще кажатъ: „Той говори непочтително за владиците, и съ това уронватъ тѣхниятъ прѣстижъ.“
Азъ
уронвамъ тѣхния прѣстижъ!
Азъ
бихъ запиталъ всѣки единъ владика: Ти откакъ си станалъ владика, говорилъ ли си истината?
А сега, и свещеникътъ е ортакъ съ онѣзи крадци, съ онѣзи вагабонти, които се кълнатъ въ името Божие, и той казва: „Колко ще ми платитѣ, Господинъ сѫдия, и
азъ
като тѣхенъ ортакъ, и на менѣ трѣбва да се плати.“ Ще прѣстѫпятъ Христовия законъ, и отгорѣ на това и нему ще подложатъ колата.
Не ги обиждамъ
азъ
.
Ако
азъ
съмъ или една свѣщъ въ свѣта, или едно оглѣдало, и ти се оглѣждашъ вѫтрѣ, и виждашъ образа си,
азъ
виноватъ ли съмъ?
И тогава
азъ
ще кажа: „Ето едно умно рѣшение на българскитѣ владици, които вървятъ по Христовото учение.“
Като говоря
азъ
за Христа,
азъ
Го познавамъ, говорилъ съмъ много пѫти съ него, разговарялъ съмъ се за велики работи, запитвалъ съмъ го какъ е направено небето, какъ е направена земята, какви сѫ Божиитѣ закони.
Азъ
давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь.
Азъ
го познавамъ.
Ами
азъ
да имъ кажа що е църквата.
Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а
азъ
имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя.
Ще ви привѣда единъ
разказъ
, който и другъ пѫть съмъ привѣждалъ.
Азъ
съмъ виждалъ лицето на тази Църква.
Този банкеръ може да ви говори учтиво, може да е познатъ на баща ви, и да казва, че вие сте единъ благороденъ човѣкъ, отъ благородна фамилия,
азъ
познавамъ баща ви, дѣдо ви, като васъ другъ нѣма.
Азъ
съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ крака.
„А,
азъ
пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ.
Хубаво,
азъ
имамъ едно изкуство да поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ.
Този човѣкъ му казва: „
Азъ
съмъ много благодаренъ отъ твоята проповѣдъ.
Христосъ казва: „Ще проповѣдвате, но много хубаво ще проповѣдвате.“ И
азъ
съмъ затова.
Азъ
бихъ желалъ всѣки свещеникъ да дава най-хубавитѣ проповѣди, най-хубавитѣ чувства, които излизатъ отъ сърдцето му, най-хубавитѣ мисли, които се криятъ въ ума му.
Но тогава вече
азъ
за характера на Авраама имамъ малко особено мнение.
“
Азъ
да ви кажа.
Всички онѣзи хора, които искатъ гаранти,
азъ
нѣма да се произнеса, тѣхниятъ животъ е поставенъ на тѣсно, тѣ нѣматъ основи.
Писанието казва: Понеже Богъ нѣмало въ какво да се закълне, Той казалъ на Авраама: „
Азъ
ти казвамъ, че туй, което съмъ ти казалъ, ще го направя, ще видишъ, въ враговетѣ ще го направя.
Този твой народъ, отъ който си излѣзалъ,
азъ
ще бѫда съ него, ще му помогна въ всички врѣмена.
Твоятъ народъ навсѣкѫдѣ ще го разпръснатъ, отъ единия край на земята до другия, на всѣкакви страдания ще бѫде изложенъ и ще го гонятъ, но дѣто бѫде този народъ,
азъ
ще бѫда тамъ и ще го защищавамъ.
Азъ
проповѣдвамъ на младитѣ: Сърдцето си на Бога давайте!
Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ
азъ
ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце.
Азъ
не зная нѣкой попъ, който е клелъ хората, да е харосалъ.
Азъ
казвамъ: „Бихъ желалъ да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля?
Да, кълнатъ се, но такава клетва и
азъ
бихъ желалъ тъй да се кълна.
Азъ
бихъ желалъ българскитѣ владици и свещеници да иматъ всичкото почитание и уважението на българския народъ, да постѫпватъ като този английски владика, и да кажатъ на българския народъ: „Сърдцето си дайте на Бога, парите си на сиромасите, а рѫката – на този, който ви обича.“ И послѣ, като него, да стоятъ при люлката на туй малко дѣте, и да изпратятъ тази бѣдна вдовица на разходка.
Азъ
зная, че когато говоря една бесѣда, много нѣща ще се изопачатъ, но когато говоря истината,
азъ
трѣбва да я кажа тъй, както си е.
„
Азъ
ще говоря истината“.
Когато говоря истината,
азъ
нито себе си жаля, нито васъ жаля.
Азъ
ще се кълна въ името на Бога, но онѣзи сѫдии, прѣдъ които ще се кълна, тѣ не вѣрватъ въ Бога.
Казва се: „Прѣди да бѫде Авраамъ,
азъ
бѣхъ.“ И той коригира заблуждѣнието.
Той казва: „
азъ
едно врѣме казахъ на Авраама ей, ей – не, не“.
Азъ
казахъ на Авраама, че ще дойда за неговия народъ да го извѣда, ще имъ дамъ едно учение, ще имъ покажа пѫтя; пакъ ще влѣза въ друго положение, слѣдъ това пакъ ще бѫде съ тѣхъ.
Азъ
сега разбирамъ защо сме дошли до туй затруднение, до туй прѣтрупване.
Дойде ли врѣме да се кълнешъ, ще кажешъ: „
Азъ
съмъ готовъ да кажа истината, но въ името Божие да се кълна, туй никога нѣма да направя, да опетня името на Бога, никога!
Азъ
съмъ се клелъ едно врѣме. Кога?
И сега, въ съврѣменния християнски свѣтъ,
азъ
мисля, че много отъ грѣховетѣ и страданията на съврѣменното човѣчество, се дължатъ на тия клетви, напраздно извикватъ името Божие.
Раждането подразбира, че
азъ
не за пръвъ пѫть се явявамъ въ Ню-Йоркъ, но за пръвъ пѫть излизамъ на Ню-Йоркското пристанище съ този параходъ, и пръвъ пѫть отивамъ за Америка, но прѣди да отида въ Америка,
азъ
съмъ живѣлъ; а насъ искатъ да ни убедятъ, че за пръвъ пѫть живѣемъ. Не.
– Въ пѫтя съмъ
азъ
.
Азъ
нѣма да се спра даже да отговоря.
30.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Той „благодаря“ не казваше, и „сбогомъ“ не казваше, но като работеше, казваше: „Благодаря
азъ
и другъ пѫть ще дойда да свърша тази работа“.
Азъ
нѣмамъ нищо противъ, че едно гонение може да стане въ единъ народъ, то е всѣкога за въ полза.
Азъ
въ туй отношение (взѣмамъ) англичанитѣ и американцитѣ.
Да кажемъ, че
азъ
дойда между васъ, и внасямъ извѣстни раздори, това вързване ли е?
Азъ
бихъ желалъ всички, които саждате, саждайтѣ разумно; всички, които мислите, мислете разумно; всички, които дѣйствувате, дѣйствувайте разумно.
Азъ
не искамъ да осѫждамъ с това.
Азъ
Го виждамъ на кабинета на нѣкой владика.
Единъ беденъ човѣкъ иска да влѣзе – Нѣмамъ врѣме,
азъ
сега съмъ заетъ съ важни работи.
Азъ
говоря за друго слънце.
Ако дойде нѣкой философъ сега и му кажа: „
Азъ
виждамъ на небето и друго слънце“, той ще ме пита: Ами ние защо не можемъ да го видимъ?
Азъ
казвамъ: „Учението, което нося на свѣта, то не е мое учение, то е Божие, на Бога е“.
И сега, не че
азъ
ще сѫдя свѣта, ами Господь ще Го сѫди.
И
азъ
виждамъ тѣ идватъ, навсѣкѫдѣ идватъ, и големи и малки, всички идватъ.
Благородното въ свѣта е, че
азъ
като човѣкъ ще бѫда честенъ.
Азъ
бихъ желалъ на съврѣменнитѣ религиозни хора да имъ покажа въ какво седи Христосъ, какво нѣщо е Той.
Азъ
бихъ желалъ всички умове да бѫдатъ честни, а слѣдъ това, сърдцата ни да бѫдатъ пълни съ тази всеобемляюща любовь, да я пратимъ на всички, и тази мѫдрость, тази свѣтлина, която имаме, да пратимъ навсѣкѫдѣ и да можемъ братски да си подадемъ рѫката.
Нѣкой казва: „
Азъ
нѣма да мисля“.
И
азъ
бихъ желалъ всички да станатъ християни, но въ тази смисълъ, да проявятъ Божията, Христовата Любовь.
„
Азъ
нѣма да вървя по правия пѫть“.
Не че нѣмаме хубавото желание;
азъ
, въ дадения моментъ приемамъ, че и свещеници, и учители иматъ хубаво желание, но има нѣщо въ свѣта, което въ единъ моментъ може да измѣни, да изопачи и ума, и сърдцето, и душата на човѣка.
Съ нѣкой господинъ
азъ
живѣя добрѣ, но му кажа една дума, той я счете за обидна, и веднага се измѣни, започва да мисли другояче.
Но
азъ
желая, като се върнете при Него, Той да ви посрѣщне радостно и весело да каже: „
Азъ
съмъ доволенъ, че вие изпълнихте своята мисия на земята“.
Нѣкой казва: „
Азъ
не искамъ да любя, и безъ любовь може“.
И
азъ
ще се радвамъ, като се върна, да мога да кажа: „Господи, каквото ми даде Ти, изпълнихъ всичко на земята, дѣлата ми така просвѣтнаха, че действително хората разбраха, че Ти си Богъ на земята и на небето“.
Сега,
азъ
да ви кажа: И
азъ
искамъ да ви вържа, туй е моето намѣрение.
Туй е моето твърдѣние, за него
азъ
отговарямъ.
Тъй поне
азъ
го намирамъ въ своитѣ изслѣдвания.
Туй искамъ не само
азъ
да го направя, но на всѣки отъ васъ искамъ да предамъ туй изкуство, и вие да вързвате и развързвате.
Туй което казватъ сегашнитѣ хора, че
азъ
съмъ добродѣтеленъ, казвамъ: „Да се туримъ въ пѫтя на добродѣтельта, ние още не сме добри, нѣмаме плодове“.
Азъ
бихъ попиталъ: Кои отъ насъ сѫ добри?
Азъ
намирамъ плодоветѣ му прѣкрасни“.
Нѣкой пѫть ние казваме: „
Азъ
искамъ да бѫда такъвъ и такъвъ“.
Азъ
уподобявамъ туй състояние на единъ банкеръ или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти да поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия си капиталъ, и виси на косъмъ.
Нѣкой пѫть, като седя,
азъ
трѣбва да правя усилия върху себе си.
Въ живота ние дохождаме до такова едно опасно мѣсто, и ще пратятъ отгорѣ единъ такъвъ пилотъ, ще ни прекара той около 10–15–20 клм., и като мине опасностьта, той ще извика капитана, и ще му каже: „
Азъ
свършихъ, параходътъ е пакъ твой и ще си излѣзе.“ Сега, може да си единъ философъ, и като дойде единъ такъвъ пилотъ, ще му кажешъ: „Какъ ще ни докажешъ, че можешъ да ни извѣдешъ на брѣга?
Дайте ми кораба, и ако ви изкарамъ на брѣга,
азъ
съмъ; ако не ви изкарамъ, и параходътъ се строши, не съмъ
азъ
.
Е, питамъ сега: За мене не е ли по-добрѣ да се дигна
азъ
съ своитѣ крилца, че да си влѣза въ онзи свѣтъ между умнитѣ, благороднитѣ, съ които мога да се разбирамъ и живѣя?
Азъ
бихъ желалъ всѣки братъ да обѣсни дълбоката причина на това.
Казвамъ: „Моята честна дума,
азъ
ще ви извѣда.“ Ами какъ ще повѣрваме?
Защо трѣбваше Христосъ да слезе на земята,
азъ
нѣма да го обѣсня.
Азъ
бихъ желалъ вие да видите Бога тъй, както виждате слънцето.
Азъ
ще ви приведа единъ малъкъ
разказъ
.
Всички вие и
азъ
да се не лъжемъ!
Всички и
азъ
, навънъ!
И когато
азъ
казвамъ, че трѣбва да познаемъ Бога и да Го намѣримъ; разбирамъ тази Негова свѣтлина, която трѣбва да проникне въ душата ни, у всекиго едного споредъ степеньта на неговото развитие, споредъ качествата на неговата душа.
Не,
азъ
разбирамъ основно принципа.
Христосъ казва: „Духътъ на Истината, като дойде у васъ и влезе, Той ще ви научи на едно ново учение, и туй, което
азъ
не съмъ доизказалъ, този Духъ на Истината, Той ще ви каже и ще ви припомни всичко.
Когато казваха на Христа: Знаешъ ли, че
азъ
имамъ властьта да тѣ разпъна?
“ Адептътъ казва: „Така е, но
азъ
идвамъ отъ единъ свѣтъ, той е толкова красивъ!
„
Азъ
власть имамъ“.
Ще отговоришъ:
Азъ
искамъ да правя добро, та втори пѫть като дойда, да ми е по-добре, да ме посрѣщатъ приятелски.
„Да направимъ опитъ,
азъ
ще те заведа въ онзи свѣтъ да го видишъ“.
Второто нѣщо, което Христосъ каза на ученицитѣ си слѣдъ възкрѣсението бѣше:
Азъ
имамъ власть на небето и на земята, дадена отгорѣ.
Азъ
питамъ васъ осигуренитѣ: баща ви кѫдѣ е?
Взѣма го
азъ
на пръста си, нося го, и влеземъ заедно съ нѣго въ ангелския свѣтъ.
Има учени хора, които оспорватъ това, оспорватъ даже ясновидството, но
азъ
твърдя, зная го.
Азъ
даже мога да говоря за прѣраждането, що отъ това?
Азъ
мога да не говоря нищо за това, но хората си се раждатъ и прѣраждатъ.
Ако
азъ
взема моята цигулка и ви изсвиря нѣкои класически парчета, моята душа не се ли е проектирала въ тази пиеса?
Азъ
мога да направя опитъ съ двамина.
31.
Гордост и тщеславие
,
МОК
, София, 24.1.1923г.,
Лъчите, които излизат от образа в огледалото С, падат върху второ огледало D, в което
образът
повторно се отразява.
32.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
Ти си седналъ да ме слушашъ,
азъ
ти проповѣдвамъ за новото учение, а ти има да плащашъ полица отъ 10,000 лева.
Е,
азъ
вече разбрахъ, не върви моята работа.
Азъ
му казвамъ: „Хубаво свири този човѣкъ, нали?
Азъ
ще ти разкажа историята му.
Сега,
азъ
се обръщамъ къмъ единъ великъ законъ вѫтрѣ въ природата.
Допуснете, че този пръстъ, показалѣцътъ запримѣръ, има въ мене съзнание, свързанъ е съ моята става, и
азъ
му казвамъ тъй: „Слушай, за да може да бѫдемъ ние двамата въ общение, да се разбираме, ти никога не трѣбва да ме напущашъ, и на другата рѫка не можешъ да ходишъ“.
Азъ
задавамъ въпроси, не ги решавамъ.
И когато Христосъ казва: ако твоето око е лукаво, извади го; въ този смисълъ Той прѣдава това – очитѣ, като
изразъ
на истината.
Азъ
питамъ: За какъвъ моралъ говорятъ тия хора?
Азъ
познавамъ за сега само единъ лѣкарь специалистъ, това е природата, а всички други сѫ асистенти на природата.
Азъ
още не съмъ те глѣдалъ.
Азъ
познавамъ само единъ свещеникъ, който знае да служи на Бога, а всички други, нѣма да имъ помѣнавамъ имената, отъ каквито религии и да сѫ тѣ, тѣ сѫ асистенти на този великъ свещенослужитель.
Азъ
познавамъ само единъ философъ, който знае да мисли, а всички други философи, нѣма да помѣнавамъ имената имъ, вие ги знаете, отворете рѣчницитѣ на вашитѣ енциклопедии, ще ги намѣрите, тѣ всички сѫ само асистенти на този великъ философъ въ свѣта.
И
азъ
се чудя, защо трѣбва да се поставятъ тѣ въ антагонизъмъ предъ такова едно учение което е тъй необходимо, както свѣтлината.
Азъ
като ви проповѣдвамъ, глѣдамъ на вашитѣ лица, вие се безпокоите.
Свѣтътъ, въ който отивате,
азъ
ви казвамъ, е толкова великъ, и отсега нататъкъ трѣбва да живѣете.
Азъ
ще ти кажа защо те боли коремъ.
И
азъ
се опасявамъ нѣкой пѫть, че вие може да се спрете въ своето развитие.
Азъ
искамъ да вѣрвате, че въ онзи свѣтъ сте вие.
Единъ пръстъ съмъ, и нѣкой пѫть Господь сложи рѫката си отгоре ми и казва: „Много хубаво ми служишъ,
азъ
те обичамъ, доволенъ съмъ отъ тебе, ти си едно хубаво дѣтенце, и докато седишъ на моята рѫка, докато си пръстъ на моята дланъ, не бой се!
Азъ
употрѣбявамъ думата сближение въ смисълъ, сближение по особенъ начинъ, разумно сближение, защото има сближение между слуга и господарь, сближение между вола и господаря му.
Когато
азъ
говоря за този законъ, разбиратъ, че е Божи законъ.
Азъ
и ти можемъ да мислимъ само по опрѣдѣлени методи, по опрѣдѣлени закони.
Нѣкой ще каже: „
Азъ
мога да мисля, както искамъ“.
И тѣхнитѣ цигулки трѣбва да бѫдатъ нагласени по тия правила,
Азъ
не мога да държа лѫка по единъ или другъ начинъ.
Ако
азъ
събарямъ старата кѫща, за да направя нова, ще избера само ония грѣди, ония елементи, който могатъ да влѣзатъ въ работа, но онѣзи грѣди, който сѫ изпоядѣни отъ червеи, ще ги изоставя.
Нека го осѫдятъ, да стои 5 години въ затворъ, и ти тогава ще му кажешъ: „
Азъ
много сѫжалявамъ, че стоишъ затворенъ тукъ, донесохъ ти книги да четешъ.
“
Азъ
бихъ запиталъ съврѣменнитѣ хора какво нѣщо е грѣхъ.
Дѣцата ти, наистина, оставатъ сами, но
азъ
ще работя зарадъ тебе, ще се грижа за фамилията ти, а ти ще стоишъ тука, и като излѣзешъ отъ затвора, ще живѣемъ по братски.
Азъ
бихъ искалъ съврѣменнитѣ хора да ми опрѣдѣлятъ какво нѣщо е моралъ.
Ако искашъ пъкъ, ти ме осѫди,
азъ
ще влѣза въ затвора вмѣсто тебе, ще урѣдимъ въпроса“.
Когато
азъ
любя нѣкои хора, то е, защото имамъ толкова много товаръ, имамъ много богатство, нося голѣмо изобилие на гърба си, че съмъ се изпотилъ.
Азъ
казвамъ: „Това е домашенъ споръ“.
Когато мѫжътъ и жената спорятъ, нека се набиятъ, и когато мѫжътъ счупи крака на жената, или жената счупи крака на мѫжа нека ме викатъ мене,
азъ
съмъ хирургъ, ще дойда, ще питамъ: Какъ стана това?
Нѣма нищо, кракътъ трѣбва да се поправи,
азъ
нѣма да се ровя въ причините.
„Мамо, ще отида,
азъ
те много обичамъ“.
Когато
азъ
имамъ единъ пръстъ, този мой приятель може да хване пръстьта ми, да го милва, да го цѣлува, но рѣче ли да се намести на неговото мѣсто, да го взѣме, той нѣма право.
Единъ американски философъ като измислилъ своята теория, дошълъ най-после до туй заключение, да пита за себе си: Да ли съмъ
азъ
или не?
Азъ
съмъ готовъ да поправя грѣшката си.
Азъ
имамъ знания, владея туй изкуство. Чакай!
Извини ме,
азъ
съмъ направилъ една погрѣшка несъзнателно.
Младиятъ момъкъ казва: „
Азъ
искамъ да намѣря една мома, за която да се оженя, съ която да бѫда щастливъ“.
Младата мома казва: „
Азъ
искамъ да намѣря честенъ момъкъ, съ който да бѫда щастлива?
А, много сѫжалявамъ, чакай,
азъ
ще я поправя, ще я излѣкувамъ.
Всѣкога въ човѣшката душа,
азъ
ви показвамъ, има единъ законъ, спорѣдъ който всичко можете да разберете, нѣма нищо скрито-покрито.
Когато
азъ
кажа, че обичамъ нѣкого отъ дълбочината на своята душа, какво се подразбира подъ това?
Всички тия рани отъ сърдцата ви, отъ умоветѣ ви, ние трѣбва да ги извадимъ, да извадимъ шишенцето съ този еликсиръ, и да кажемъ: „Братко, извини,
азъ
не знаяхъ, че толкова врѣме си страдалъ, че съмъ ти създалъ толкова обиди!
Азъ
се радвамъ на неговата широчина въ мисли, чувства и дѣйствия.
И
азъ
съмъ увѣренъ въ едно нещо: Този пръсть (Учительтъ дигна показалеца си нагоре) никога нѣма да напусне своята служба, а щомъ моятъ пръстъ нѣма да напусне своята служба, и вие никога нѣма да напуснете своята служба въ този великъ Божественъ организъмъ, въ който сте поставени.
Но
азъ
съмъ видѣлъ много сестри и братя, които казватъ: Не върви този законъ.
Азъ
нѣмамъ нищо противъ, че си изялъ една пуйка.
Азъ
бихъ желалъ да запазишъ за винаги твоята красота.
Днесъ
азъ
не искамъ да хвърлямъ упрѣкъ, но казвамъ кѫдѣ сме се отдалечили.
Този пуякъ е много честенъ, той казва: „Слушай, господарю,
азъ
отвънка се жертвувамъ заради тебе, но ти си се научилъ да лъжешъ, да крадешъ, ти не си научилъ закона на самопожертвуването, ти не си разбралъ любовьта“.
Азъ
турямъ тия думи отъ себе си, искренъ съмъ, не казвамъ, че този пуякъ тъй казва, това е мое тълкувание.
Азъ
ще те пратя да го послушашъ.
„
Азъ
ще платя за тебе, иди да сравнишъ твоето свирене съ неговото“.
33.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
„Хайде, казва то на царя, за доброто, което ми направи ти едно врѣме, и
азъ
да ти направя една услуга“.
Не бой се,
азъ
ще те освободя“.
Азъ
наричамъ това законъ на Божията любовь, или Духъ на любовьта.
Азъ
ще ви кажа единъ новъ начинъ, какъ да се молите, и като се молите тъй, ще прокопсате.
Сега, има едно нещо, за което
азъ
се опасявамъ.
Ти си се скаралъ съ 100 души, съ майка си, съ баща си, съ брата си, не искашъ да работишъ съ тѣхъ, този Духъ ще ти каже: „Слушай, ти ще се върнешъ, ще започнешъ да работишъ съ тѣхъ, ще изповѣдашъ своитѣ погрѣшки, и съ туй което
азъ
ти дадохъ, съ тази любовь, ще се урѣдятъ работитѣ ти.“ Тогава той ще взѣме положението на слуга, който ще бѫде най-умѣнъ между всички, защото не е въпросътъ кой е господарь между тѣхъ.
Азъ
мога да бѫда много умѣнъ, а съмъ слуга.
Като се срѣщне господарьтъ съ нѣкои хора, ще имъ каже: „
Азъ
имамъ у дома си единъ отличенъ слуга, отличенъ умъ има този човѣкъ“, почва да го хвали.
Ако пъкъ имашъ запалена една малка свещица, като глѣдашъ тази нейна свѣтлина, ще си кажешъ: „Съ тази малка свещица
азъ
мога да обера една каса“.
Глѣдамъ, единъ старъ господинъ посѣщава бесѣдите ми, казва: „
Азъ
сега на стари години съмъ дошълъ да допринеса нещо, но сега е врѣменна война, и
азъ
искамъ да допринеса своята лепта“.
И този Господь, Когото
азъ
ти проповѣдвамъ, не съмъ го наследилъ отъ баба си и отъ дѣдо си, като тебѣ, но
азъ
имамъ една голѣма опитность, цѣнна е тя заради мене, тя ми е дала една голѣма свѣтлина.
Дойде нейниятъ, който е изпратенъ отъ Бога, но тя казва: „Не,
азъ
очаквамъ князъ“.
Тури си за цѣль слѣдното: Каквото и да се случи,
азъ
ще изпълня волята Божия.
Азъ
имамъ едно свѣщенно правило, нищо повече, никаква философия.
Азъ
нѣма да направя хората богати, но казвамъ: Човѣкъ днесъ има нужда за единъ хлѣбъ, не го осигурявай за цѣла седмица или за единъ месѣцъ.
Не, то е,
азъ
съмъ го опитвалъ, то е свѣщенното правило.
Прѣдставете си, че вие имате единъ цирей на рѫката си като онзи главатарь, а
азъ
ви засвиря, засвиря ви нещо отъ Бетховена съ бемоли.
Азъ
харесвамъ съврѣменнитѣ учени хора въ едно нещо: тѣ иматъ мѣрки, измѣрватъ нещата.
“ Най-първо
азъ
трѣбва да излѣкувамъ цирея на рѫката ти, да бѫдешъ здравъ като мене, и тогава да ти засвиря Бетховена.
Азъ
употрѣбявамъ сега само едно изрѣчение.
И тъй,
азъ
ви говоря сега не само за утѣха, не искамъ да ви утѣшавамъ, не искамъ да ви залъгвамъ, но има неща, които вие трѣбва да ги опитате сами.
Азъ
съмъ съгласенъ и на това, но тази любовь можемъ да я опитаме тукъ, още днесъ можемъ да я опитваме.
Азъ
взимамъ едно правило, ще ви го дамъ: човѣкъ, който иска да бѫде здравъ, трѣбва всѣкога да пие вода отъ извора, не отъ рѣка.
Българитѣ сѫ много смешни, тѣ вѣрватъ въ магията и казватъ: „
Азъ
тамъ на онзи изворъ пихъ вода, но ми направиха нѣкаква магия“.
Азъ
съмъ боленъ, охтикясълъ съмъ, въ втория периодъ на охтиката съмъ.
Азъ
се взимамъ за тази мѫдрость и казвамъ: „На тебѣ ще се уповая“.
Ако пъкъ ти си носеше една тенджерка съ врѣла вода,
азъ
вѣрвамъ, че никаква магия не би те хванала.
Не,
азъ
зная, гдѣ сѫ причинитѣ за страданията.
Ако
азъ
съмъ боленъ какво ще разбера отъ тия хубави книги?
Азъ
често казвамъ: Обичай всички хора!
Това учение, което
азъ
сега проповѣдвамъ, то не е учение за обикновения моралъ, то е учение на любовьта.
Единъ день тя му казва: „Синко,
азъ
ще ти дамъ едно изкуство, та когато се намирашъ въ голѣмо затруднение въ живота си, и не можешъ да се избавишъ, употрѣбявай туй мое изкуство, и животътъ ти ще бѫде въ безопасность“.
Философътъ като глѣдалъ тия болки на главатаря, казва му: „
Азъ
мога да ти помогна“.
Азъ
съмъ виждалъ, какъ нѣкои дѣца взиматъ яйцата отъ полога на кокошкитѣ, и вмѣсто тѣхъ турятъ други яйца, не кокоши; кокошката ги измъти, и се излюпятъ други малки, които не приличатъ на нейнитѣ.
Разправя единъ английски списатель, събужда се единъ день съ една нова идея, и за пръвъ пѫть съзналъ, че въ него има умъ, че това е
азътъ
въ него, коренна промяна въ него станала, пробуждане.
Азъ
нѣма да се впущамъ въ думата грѣхъ, но спорѣдъ моето схващане, човѣкъ е едно отъ най-своенравнитѣ сѫщества, които сѫществуватъ на земята.
Азъ
ще ви дамъ слѣдующето разяснение: ако
азъ
посадя двѣ хубави, първокачествени ябълки, и при едната ябълка ходя често, цѣлувамъ я, говоря, че е отлична, но не я поливамъ, тя ще роди ябълки, но нѣма да бѫдатъ особени.
Ти отвѫтрѣ можешъ да Го нагрубишъ, да Му кажешъ хиляди нецензурни думи, но Той казва: „
Азъ
като излѣза вънка, ще ти кажа кой съмъ.“ Той ще те гони, ще те хули, ти ще питашъ: Кой си ти?
–
Азъ
съмъ сѫщиятъ, знаешъ ли какво ми казваше, да се научишъ на езика си да знаешъ да го стягашъ.
“ Мина
азъ
, не ти казвамъ „на добъръ часъ“, но се впрѣгна, теглимъ заедно каруцата и си приказваме приятелски: По кое врѣме излѣзе отъ града?
Азъ
съмъ господарь!
Той подразбира онова велико Божествено начало,
азъ
нѣма да му туря името, Христосъ Го нарича Синътъ, т.е.
Знаешъ ли
азъ
кой съмъ?
И
азъ
мога да критикувамъ, и вие можете да критикувате, но има едно учение въ живота, което не може да търпи никаква критика.
Когато
азъ
виждамъ едно дѣте, което прави една крива постѫпка, а
азъ
казвамъ: Това не е морално.
Азъ
съмъ срещалъ много умни, отлични дѣца въ всѣко отношение.
Щомъ знаешъ произхождението си, ще кажешъ:
Азъ
зная кой съмъ, какво е моето произхождение, дайте ми лопатата, дайте ми мотиката, прѣстилката!
После,
азъ
съмъ забѣлѣзалъ нѣкои просяци има, характеръ има у тѣхъ, седналъ тамъ на нѣкое мѣсто вънъ, 15–20 градуса студъ, седи съ голѣмо смирение и казва: „Едно врѣме и
азъ
бѣхъ като васъ, но изгубихъ онова великото, Божественото, и сега се уча на едно много добро учение.“ Защо?
Допуснете, че
азъ
съмъ вашъ приятель, дойда единъ день и ви казвамъ: „Дайте ми 1,000 лв.
Слѣдъ една седмица
азъ
ги връщамъ.
Кажешъ си: А…а… сега и
азъ
се изпитвамъ, и вие се изпитвате.
Тъй е, християнитѣ всѣки день се подлагатъ на изпитъ, но дойде такава голѣма мѫчнотия, такъвъ голѣмъ изпитъ, противорѣчия, че вие се обърквате, почвате да се съмнѣвате въ Христа, и си казвате: Я да си тръгна
азъ
въ широкия пѫть.
Азъ
отъ 14–15 г.
Ще му смажа
азъ
нему главата.
Глѣдамъ другъ нѣкой, върви и се заканва: „Чакай,
азъ
ще ти дамъ тебе, съ тебе другояче не може работата да стане, ами ножъ, револверъ трѣбва!
Азъ
не казвамъ да хвърлите револверитѣ си.
Мишчето се обърнало къмъ царя и го помолило: Моля ти се,
азъ
имамъ братчета и сестричета, кажи на твоята котка да не ме изяжда,
азъ
съмъ малко, нищо нѣма да разбере отъ мене, а единъ день
азъ
ще ти се отблагодаря.
Азъ
зная това.
Царьтъ се поусмихналъ, и казалъ: Е, ти ще ми отблагодаришъ съ нещо, виждашъ ли тия приятели на около ми, които ги угощаватъ, на тѣхъ
азъ
очаквамъ, но
азъ
съмъ толкова благодаренъ, че ще те освободя.
34.
Предназначение на слънцето, луната и звездите
,
МОК
, София, 14.2.1923г.,
Азът
е мярката, с която човек определя любовта към своя ближен.
35.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
И Христосъ казва: „Само
азъ
мога да ви покажа пѫтя за Отца“.
Другата дъщеря веднага ще измѣни мнѣнието си заради васъ, и ще каже: „
Азъ
мислихъ, че майка ми е по-умна“.
И
азъ
още не мога да ви убедя въ това.
Ако
азъ
съмъ дошълъ въ свѣта да проповѣдвамъ едно учение, каквото всички други проповѣдници проповѣдватъ, тогава нѣма нужда да идвамъ, но
азъ
проповѣдвамъ едно учение диаметрално противоположно на всички, които до сега сѫ проповѣдвани.
Азъ
казвамъ: Какво говори Господь днесъ това важи.
И
азъ
мога да ви докажа това.
Азъ
бихъ желалъ да видя единъ човѣкъ въ този свѣтъ, който да е самостоятеленъ.
Има хора,
азъ
не казвамъ, че нѣма такива, но малко сѫ.
Азъ
срѣщна нѣкой приятель, не ме поздрави.
Азъ
извинявамъ този човѣкъ, влизамъ въ положението му.
И
азъ
нѣкой пѫть срѣщна нѣкого, поздрави ме, каже ми „добъръ день“, не му отговоря, замислилъ съмъ се нѣкѫдѣ.
И, като казва, че
азъ
не дойдохъ да разруша, но да изпълня, то значи, че Синътъ Божий, т.е.
Тя трѣбва да бѫде крайно оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама,
азъ
искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта, и да знаешъ, че човѣкъ всичко може да направи въ името Божие“.
Азъ
зная, мога да обработвамъ земята по особенъ начинъ.
Ако
азъ
взѣма да обработвамъ единъ декаръ земя по свой начинъ, а другъ обработва 100 декара земя, отъ моя декаръ ще изкарамъ толкова храна, колкото вие ще изкарате отъ вашитѣ 100 декара.
И Христосъ казва: „
Азъ
не дойдохъ да разруша закона и пророцитѣ, но дойдохъ да изпълня закона“.
Азъ
казвамъ: „Вие, които сте готови, ще направимъ една крачка напредъ.“ Не трѣбва да се спремъ тукъ долу, защото, ако се спремъ тукъ, нищо не сме спечелили.
Но следующата раса, която иде, тя е една отъ най-благороднитѣ раси,
азъ
я наричамъ раса на Любовьта.
Едно врѣме, единъ турски султанъ казалъ: „Онзи, който дойде да ми каже най-голѣмата лъжа, но сѫщинска лъжа, която
азъ
да призная за такава, ще му дамъ много голѣма награда“.
Азъ
съмъ ви казвалъ и другъ пѫть.
Щомъ започнете да живѣете по Христовия законъ, ето какво ще стане по домовете: майката е била цѣль день на работа, а дъщеря ѝ въ кѫщи е шетала, и като дойде майка ѝ, тя ще я посрещне, ще я целуне и ще каже: „Майко,
азъ
днесъ всичко свършихъ въ кѫщи, вода донесохъ, ти седни сега и си почини“.
Бащата като се върне отъ работа, синътъ му ще го посрещне, ще му каже: „Татко,
азъ
свършихъ работата си, донесохъ кюмюря, а ти си работилъ цѣлъ день, почини си сега“.
А ние, сега седимъ като стари аристократи, и жената казва: „Той дали ще донесе нещо, зная му
азъ
работата, захласналъ се е нѣкѫдѣ,
азъ
нали си го зная.
Мѫжътъ казва: А, тя, тя, зная я
азъ
нея.
Проповѣдникътъ казва: „Зная го
азъ
моето събрание, не го бива него“.
Азъ
казвамъ на всички: „Въ насъ има извѣстни заблуждѣния и вѣрвания, които трѣбва да отхвърлимъ“.
„Както
азъ
бяхъ послушенъ на учението на моя Учитель, така и вие, ако ме любите, ако ме слушате, приемете моето учение, изпълнете моя законъ“.
Е, прѣдставете си, че
азъ
държа една площъ, и ѝ дамъ единъ малъкъ наклонъ, и вие слизате по него, ще можете да слизате тъй прѣспокойно.
Да работи съвестно и въ работата си да каже: „Господарю,
азъ
съмъ готовъ да се жертвувамъ заради тебѣ, но да лъжа, да крада заради тебѣ, това не мога да го направя.
Ти можешъ да ме изпъдишъ, но
азъ
искамъ да бѫда свободенъ.
Азъ
нѣкога съмъ ви обѣщавалъ да ви опиша тия хора.
Азъ
правя опити, и се чудя на това крайно подозрѣние въ съврѣменнитѣ хора.
Като виждамъ, че нѣкой се съмнѣва, казвамъ му: „Братко, ако имашъ нещо изгубѣно,
азъ
ще го платя“.
Бръкне въ джоба си, кесията му нѣма, а
азъ
съмъ до него.
Азъ
казвамъ: „Най-напрѣдъ духовенството трѣбва да признае своитѣ погрѣшки, да ги изповѣда.“ Умниятъ трѣбва да признае погрѣшката си.
Той трѣбва да каже: „
Азъ
направихъ една погрѣшка“.
Азъ
съмъ опитвалъ другъ единъ въпросъ.
За просеното брашно има дори единъ
разказъ
.
Ами ако
азъ
съмъ единъ касиеръ, и направя едно погрѣшно начисление, и дамъ на нѣкой човѣкъ 10,000 лв.
по-малко, отколкото има да взима, не трѣбва ли да пратя да повикатъ този господинъ, и да му кажа: „Господине,
азъ
направихъ една погрѣшка въ своитѣ изчисления, далъ съмъ ви 10,000 лв.
И Христосъ казва: „
Азъ
не дойдохъ да разруша закона и пророцитѣ, а да изпълна закона“.
И всичкитѣ народи трѣбва да съзнаятъ туй, и духовницитѣ трѣбва да го съзнаятъ, и свѣтътъ да го съзнае, понеже пакъ казвамъ: „Рѣшено е, и
указъ
има издадѣнъ отъ невидимия свѣтъ и Небесниятъ Царь е изпратилъ прокламации до всички, и ангелитѣ сѫ взѣли разпорѣждания, че за въ бѫдеще, всички лоши хора ще се намѣрятъ въ затвора.“ „Нека го знаятъ всички това!
Че
азъ
мога да уморя всѣки едного отъ васъ. Какъ?
И Христосъ сега казва: „
Азъ
дойдохъ да изпълня закона“.
А
азъ
казвамъ сега, че Господь никога не е говорилъ чрѣзъ духовенството.
Азъ
съмъ за Царството Божие.
Ами че
азъ
не съмъ ли правилъ опити съ себе си?
Не,
азъ
съмъ за българския народъ.
Нѣкой казва: „
Азъ
мога да живѣя, както искамъ“.
Е, хубаво,
азъ
съмъ здравъ, взѣма мотиката си, отида на лозето, копая, и пакъ си изкарвамъ своята прѣхрана.
“ Казвамъ: „
Азъ
съмъ опрѣдѣлилъ какво нещо е българинътъ.“ Четири качества трѣбва да има той.
Азъ
бихъ желалъ да се създаде у българина този новия типъ, а той може да се създаде, защото българинътъ има добро сърдце.
И когато
азъ
употрѣбявамъ думата Богъ, не разбирамъ този Богъ, когото вие търсите на небето, но този Господь, Който ви дава дѣца, дъщери и синове, който урежда работитѣ ти.
Той казва: „Щомъ е безъ пари, щомъ е за благото на другитѣ, тукъ има нещо друго,
азъ
ще си помисля“.
Кажешъ ли му, че проповѣдвашъ за пари и за себе си, той казва: „Тогава туй учение и
азъ
мога да го проповѣдвамъ“.
Христосъ, Който познава закона, казва: „
Азъ
не дойдохъ да разруша, но да изпълня“.
И
азъ
обуславямъ този законъ тъй.
Този опитъ е слѣдующиятъ: Разболѣетѣ се, на умиране сте, кажетѣ си така: „Ако думитѣ на онзи човѣкъ, който ни проповѣдва тамъ, сѫ Божествени, въ името на тия думи, Господи, повърни ми здравето,
азъ
ще слушамъ, ще ти служа“.
Или, нѣкой отъ васъ се забатачилъ въ много борчове може да го осѫдятъ на 10 години затворъ, и кѫщи, всичко да изгуби, нека каже: Ако учението на онзи Учитель, който говори въ името на Любовьта е Божествено, истинно, нека Господь ме освободи отъ тази бѣля,
азъ
ще посвѣтя живота си за служене на Бога.
Направите ли опита искренно, ще имате едно доказателство, че
азъ
говоря една велика, жива истина, която съмъ провѣрилъ.
Азъ
имахъ една баба, тя не слушаше Господа, и като умрѣ, въ пъкала отиде“.
Азъ
не казвамъ, че този Господь е като обикновенитѣ хора.
Азъ
искамъ да познаете този Господь, който ви е пратилъ, да видите, че Той е живъ, и иска да се развивате.
Азъ
говоря едно велико учение.
Азъ
съмъ го провѣрявалъ, съ мене заедно сѫ го провѣрявали и други, и вие всѣки день можете да го провѣрите.
Ами че
азъ
си дигамъ рѫцѣтѣ не само когато се моля.
Азъ
не съмъ взѣлъ днесъ никого на сила да му казвамъ: „Ти ще вѣрвашъ.“ Не, оставилъ съмъ всѣки свободенъ, ако иска да слѣдва.
Ако обичате, абсолютно свободни сте и вие, искамъ и
азъ
да бѫда свободенъ.
Азъ
влизамъ въ вашето положение, имате голѣми мѫчнотии.
Срещамъ единъ човѣкъ, който три дни не е ялъ,
азъ
съмъ ялъ вчера, ще му кажа: „Братко, ела съ мене въ тази гостилница“, и ще седнемъ двамата заедно на една маса,
азъ
ще го питамъ отъ кѫдѣ е, той ще ме пита отъ кѫдѣ съмъ, приятелски, братски ще се разговаряме, и ще минемъ.
Азъ
ще ви дамъ начинъ какъ да се разговаряте.
Срещна нѣкого, кара една каруца, изпотилъ се, нѣма да го попитамъ: гдѣ е ходилъ, откѫдѣ иде, защото и той самъ нѣма да ми каже, но ще хвана каруцата му отъ другата страна, ще теглимъ двамата каруцата, ще се изпотя и
азъ
хубаво, и тогава ще го питашъ: Братко, кога тръгна отъ града?
Ето,
азъ
бихъ желалъ по този начинъ да влизатъ хората въ църква.
Влезѣшъ въ дома си, жена ти не е наготвила, не се сърди, но взѣми, наготви ти, и кажи: „
Азъ
се радвамъ, че ти не си наготвила, та да мога да ти помогна.
И
азъ
бихъ желалъ вие така да разберете днесъ.
Я да се опретна
азъ
, че да кажа: „Господи,
азъ
ще покажа, че Ти си живъ и здравъ, и заради Тебѣ, заради Твоето име, ще нарежа всичкия лукъ, ще сготвя“.
36.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Азъ
не казвамъ, че това е лошо, но до тамъ сѫ дошли съврѣменнитѣ съдии, а туй съдопроизводство може да се подобри.
И
азъ
казвамъ: Ние съврѣменнитѣ хора се нуждаемъ повече отъ Божимировци, отколкото отъ Мирчовци.
Азъ
ще ти докажа.
Не, тръгнешъ ли на екскурзия, вземи си една топла пита, малко сиренце, малко червенъ лукъ, който не люти, малко
празъ
, малко оризъ или картошки, тъй, само необходимото, всичко това до кило, кило и половина въ раницата и ще имашъ една отлична разходка.
Но като станалъ на 60 години, разболѣлъ се отъ коремъ, и си казва: „Георги, досега толкова много си ялъ и пилъ, а сега 40 дни наредъ ще ядешъ само
празъ
и зехтинъ.“ Природата е много взискателна.
Ето защо:
Азъ
съмъ тръгналъ въ другъ пѫть, не мога да си кривя душата.“ – Защо?
Господарьтъ му казва: „
Азъ
ще ти увелича заплатата, не ставай толкова глупавъ да ме напущашъ, най-после и зетъ ще те направя“.
Първото нещо: като кажа
азъ
вѣрвамъ въ Бога, у насъ трѣбва да се прояви благородството, да направя всичко заради Него.
Азъ
не правя думата Му на двѣ.
Че
азъ
бихъ слушалъ съ по-голѣмо удоволствие едно магаре като реве, въ него поне има душа, отколкото да слушамъ единъ философъ.
Е, хубаво, ако
азъ
имамъ едно 16-годишно дѣте, и то се изпуща, бихъ желалъ да зная причината на това изпущане.
Но истината, прямата истина е тази:
азъ
или вие, произвеждате ли туй нещо, казвамъ: Братко, ти си на правата страна.
Едната круша казва на другата: Вижъ, моитѣ круши никой не ги бута, при мене никой не идва,
азъ
съмъ самостоятелна, каквото имамъ, седи на мене, държа го за себе си; а ти, каквото имашъ, взиматъ ти го, все на тебѣ се качватъ и ти страдашъ.
Всѣка болесть се дължи на това, че организъмътъ е изгубилъ своята първоначална, естествена сила, нервитѣ се колѣбаятъ, нервната система не издържа, слѣдователно външнитѣ сили на природата стоятъ въ разрезъ съ силитѣ на човѣка въ организъма му, и разни микроби, разни ферменти го нападатъ, и въ човѣка се ражда една мисъль:
Азъ
съмъ боленъ, нѣма да оздравѣя.
Азъ
ще приведа единъ примѣръ, и другъ пѫть съмъ го привеждалъ, да видите какъ работи този методъ.
Най-после отива въ Ню-Йоркъ при единъ специалистъ лѣкарь и му казва: „Ако ти не ме излѣкувашъ,
азъ
ще се самоубия“.
Идва лѣкарьтъ при него, и той, като го вижда, още отъ вратата го започва: ахъ докторе, да ми е здравъ крака,
азъ
ще се боксирамъ съ тебѣ.
И сега, когато дойдатъ ученитѣ хора да разискватъ върху въпроса, отъ какво е направено слънцето,
азъ
сравнявамъ това тѣхно изучаване на разглеждане на играчкитѣ.
Сега,
азъ
взимамъ тия двѣ думи, „видимо и невидимо“ въ много широка смисълъ, не въ такава догматическа смисълъ – видимо и невидимо.
Азъ
зная, че хиляди и милиони хора, умиратъ повече отъ прѣяждане, отколкото отъ гладъ.
Това е то виждането на ума, но не умътъ въ обикновенъ смисълъ, както го наричатъ интелектъ;
азъ
взимамъ ума като принципъ, гениаленъ умъ, или туй, което наричатъ разуменъ човѣкъ.
Когато ние не схващаме нещата както трѣбва, когато за насъ съществуватъ нѣкои криви разбирания, по каквато и (причина) да е, безъ разлика,
азъ
казвамъ, че тия хора недовиждатъ.
И сега,
азъ
казвамъ, много хора иматъ спъвания.
Азъ
употрѣбявамъ думата „хора“, вмѣсто човѣци, защо?
Запримѣръ,
азъ
рядко употрѣбявамъ думата човѣкъ.
Сега, запримѣръ,
азъ
съмъ богатъ, нѣкой ми казва: Ти не можешъ ли да ми дадешъ половината отъ своето богатство?
Може, защо не, но
азъ
съмъ уменъ човѣкъ, и искамъ всички да използуватъ туй богатство, а ти ще го използувашъ само за себе си.
Всичко това
азъ
не го взимамъ въ смешна форма.
Та съврѣменнитѣ хора, на съврѣменнитѣ християни
азъ
бихъ прѣпоръчалъ да бѫдемъ честни, особено въ едно отношение, напримѣръ,
азъ
ида нѣкѫдѣ, при нѣкой свой другаръ да му поискамъ 200 лева и му казвамъ: Слушай,
азъ
имамъ толкова да взимамъ, толкова да давамъ, дай ми 200 лева на заемъ, и слѣдъ 3 месѣца ще ти ги върна.
37.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Азъ
ще ви покажа, че тази анормалность има свой произходъ.
И
азъ
вѣрвамъ, че всеки единъ отъ васъ може да го види.
Азъ
бихъ разяснилъ сега отъ какво зависятъ тия неща.
Азъ
ще ви привѣда единъ фактъ.
И тъй,
азъ
какво мисля?
–
Азъ
мисля едно нещо: прѣдставетѣ си на единъ топъ, проектирана една игла, но тя е толкозъ твърда, че
азъ
увѣличавамъ чрѣзъ нагряване топлината на тази игла на десеть хиляди, двадесеть, петдесеть хиляди, на тридесеть и петь милиона градуса топлина на тази губерка.
Азъ
цитирамъ нещата както сѫ – човѣкъ уменъ, докторъ е, знае много езици, краснорѣчивъ, ораторъ е.
Излѣзохъ, казва, на амвона въодушевенъ, но отъ гдѣ се намѣри една жена съ черни очила, като ме погледна,
азъ
забравихъ всичко, и най-послѣ съ всичкото си величие слѣзохъ отъ амвона.
И на тази губерка
азъ
така съмъ увѣличилъ топлината, че всичкитѣ мисли на владици, попове, тамъ ще се разтопятъ, всичкитѣ лоши мисли ще се стопятъ, а всичкитѣ добри мисли ще дойдатъ до иглата, и трѣбва, ще образуватъ едно ново ядро на онова новото поколение, на възвишенитѣ хора.
И кой какъ те срещне, казва: „
Азъ
съмъ твой братъ, който може да се жертвува заради тебѣ“.
Тома казва: такива работи не вѣрвамъ,
азъ
съмъ отъ онѣзи философи, разбирамъ реално нещата, което може да попипамъ съ чувствата си, моитѣ чувства, моятъ умъ да го провѣри.
Но съ тѣхъ
азъ
имамъ работа,
азъ
имъ желая едно добро, защото минатъ ли още десеть години, късно ще бѫде за тѣхъ, за владицитѣ ще бѫде късно.
Азъ
ще ви привѣда единъ примѣръ,
азъ
съмъ го привѣждалъ, той е слѣдующиятъ: Какъ е основанъ физическия свѣтъ?
Нѣкой казва: „
Азъ
видѣхъ Господа, въ мене Господь говори.“ Нѣма да се мине единъ, два деня, и виждашъ какъ Господь се е проявилъ,
Азъ
разбирамъ единъ човѣкъ, когато е видѣлъ Господа, Любовьта е почнала да се проявява въ неговия животъ, ще се преобрази, той е разбралъ законитѣ на природата и е разрѣшилъ всичкитѣ мъчнотии, нѣма да има мъчнотии за него.
Да вземете сега и да изопачавате моитѣ мисли, и
азъ
да изопачавамъ вашитѣ, не.
–
Азъ
зная, нѣма никой отъ васъ да му не зная болкитѣ.
Ти трѣбва да се повърнешъ да кажешъ: „На този мой мѫжъ
азъ
му дължа, и по правилата на Божественитѣ закони, ще му се издължа“. Какъ?
Молитвата е
изразъ
на всичкитѣ философски системи.
Ще му наготвишъ хубаво, ще му посвиришъ, ще му попѣешъ, сърдцето ще смирявашъ, послѣ ще философствувашъ, и най-послѣ като се качишъ въ причинния свѣтъ, на този мѫжъ съ любовь ще му дадешъ всичко, и той ще каже: „
Азъ
съмъ готовъ всичко да пожертвувамъ заради тебѣ“.
–
Азъ
не говоря за бѣлитѣ лъжи, въ нашата душа никаква лъжа не трѣбва да има.
Азъ
бихъ желалъ всички вие, който сте коленичили, да удържите вашитѣ чувства.
Най-първо
азъ
говоря за духовенството, понеже, тѣ сѫ най-готови.
– Когато
азъ
дигамъ рѫцѣтѣ си къмъ Бога, моята каса трѣбва да бѫде изпразнена, моята глава да бѫде чиста, най-възвишени и свѣтли мисли да има въ ума ми, въ сърдцето ми.
Не сте коленичили, защото
азъ
виждамъ, че вашитѣ каси не сѫ отворени.
Азъ
поддържамъ идеята, че народътъ е създаденъ за човѣка, а не човѣка за народа.
Казва: „
Азъ
ще живѣя за своя народъ“.
Искашъ да нагрубишъ жена си, спри се и кажи: „Видѣлъ ли съмъ
азъ
Господа“?
– Условия, при които
азъ
живѣя, ще подобря тия условия, за да се подобри моя животъ.
Азъ
нѣма да пожертвувамъ себе си за условията.
Азъ
съмъ душа,
азъ
ви говоря на васъ истината.
– Възможно е: „Възможно ли е за менъ,
азъ
, който съмъ чиновникъ?
– Възможно ли е,
азъ
, който съмъ лѣкарь?
– Аа, туй, което
азъ
уча го зная много добре, и го прилагамъ, правя опитъ, въ мене нѣма никакво съмнение върху този важенъ въпросъ.
– Възможно ли е,
азъ
, който съмъ адвокатъ?
– Възможно ли е,
азъ
, който съмъ жененъ съ толкозъ много дѣца?
Азъ
не мога да се съмнявамъ въ великото, въ възвишеното, въ туй, което живѣе вѫтрѣ въ мене, което живѣе въ всичкитѣ хора.
Азъ
вѣрвамъ на себе си тъй, както вѣрвамъ и на васъ.
“ – Единъ день
азъ
ще кажа туй на българитѣ – ето какво казва Господь заради васъ.
Казано въ религиозна смисълъ: „Ако Богъ е съ насъ, ако тази възвишена интелигентность въ свѣта е съ насъ, ако
азъ
, който съмъ свързанъ съ Бога изкажа една мисъль, и ако тази възвишена интелигентность удобрява моята мисъль,
азъ
ще имамъ туй удоволствие.“ Така младиятъ момъкъ, като направи нѣкоя героична постѫпка, той има удобрѣнието на своята възлюблена.
Ако нѣкой отъ васъ иска да направи опитъ, вие може да се намиратѣ въ Индия, между най-свирепитѣ животни, ако вие може да придобиетѣ туй състояние въ васъ, змията като дойде при тебѣ, ще се покачи по тебъ, ще те поглади съ езика си, нѣма да го забие, ще се покачи по врата ти, ако не си страхливъ, ще слезе и ще каже: Разбираме се сега, защото и ти и
азъ
живѣемъ въ тази любовь, която ни дава животъ.
Азъ
бихъ желалъ нѣкои религиозни хора да направятъ този опитъ, и тогава да ми кажатъ, че имаме религия.
Азъ
като говоря това, казватъ: Възможно ли е това, че ние глупави ли сме?
Други –
Азъ
съмъ гъгнивъ.
И ще Го видите, ще Го видите,
азъ
съмъ напълно увѣренъ, вие ще Го видите.
Азъ
взимамъ думата виждане не въ обикновена смисъль.
–
Азъ
питамъ, искамъ да задамъ единъ въпросъ да ми обѣсните: Туй е прѣстѫпление, а въ Негово име да вършимъ прѣстѫпления не е.
Азъ
бихъ прѣдпочелъ да задамъ на Христа сто въпроса, отколкото да извърша едно такова прѣстѫпление.
Но
азъ
ще ви приведа една дума на английски езикъ.
Той глѣда на земята „
азъ
ти давамъ една задача“ – упражнение, той все на земята глѣда.
Нѣкой пѫть
азъ
се очудвамъ, когато моитѣ думи ги изопачаватъ нѣкои въ такава материална форма!
Да, казвамъ,
азъ
се радвамъ.
Азъ
казвамъ за нѣкои хора, че трѣбва да се откажатъ.
А когато нѣкои пѫть нѣкои християни говорятъ за Христовото учение, питамъ
азъ
онѣзи християни разбрали ли сѫ Христовото учение, иматъ ли философията на Христа.
Тукъ сѫ моитѣ тъжкала,
азъ
ще измисля нещо.
Азъ
разбирамъ едно, вие разбирате друго.
„
Азъ
съмъ Христосъ“ – Радвамъ се, че си Христосъ.
Азъ
искамъ отъ васъ да изчезнатъ заблуждѣнията, не искамъ да се заблуждавате, разбирате ли?
– И
азъ
бихъ желалъ всинца, вие, ученицитѣ, да сте Христосовци, но какъ?
Азъ
бихъ желалъ всичкитѣ хора да мѫдруватъ,
азъ
бихъ желалъ всичкитѣ хора да сѫ поети, да иматъ стремежъ къмъ поезията.
– Не съмъ разположенъ,
азъ
съмъ Христосъ, но сега съмъ заетъ съ много важни работи, искамъ да оправя България, другъ пѫть ще дойдешъ.
Идешъ въ църква, Христосъ е пакъ тамъ – Владиката, той мисли, че е Христосъ, но казва: „Вие още не съобщавайте, че
азъ
съмъ Христосъ“.
И той казва: Добре мислишъ, Драгане,
азъ
съмъ доволенъ, ти си решилъ да напуснешъ своята лакомия, да отворишъ касата, да се самопожертвувашъ.
Единъ отъ моитѣ ученици иде и разправя своята философия, но въ мене има една добра чърта: тя е слѣдующата:
Азъ
никого не съдя.
Той ми разправя, и
азъ
се интересувамъ.
Ако всинца рѣшите да си направите по единъ пашкулъ,
азъ
ще ви дамъ много хубави дрешки.
Азъ
слѣда съ всичкото внимание, слушамъ и гледамъ, да не мине нито едно скверно чувство.
Слушамъ го
азъ
и казвамъ: „Умно разсѫждава, буквитѣ прѣвръща въ числа, смята ги.
“ – Ако сте намислили сега да се самопожертвувате и слушате закона ми,
азъ
ще ви дамъ най-хубавото облекло, ще оправя работитѣ ви, и всичко ще се урѣди.
Азъ
мога да изнеса единъ примѣръ: прѣди година имахъ единъ близъкъ свещеникъ, много благочестивъ.
Азъ
нѣма да се спирамъ да обѣснявамъ, Христосъ дава друго тълкувание.
Той, за да ми докаже, че ми е братъ, въ пряма смисълъ или фактически смисълъ, трѣбва да произтичаме отъ единъ Баща, а коньтъ произтича отъ единъ баща, а
азъ
отъ другъ баща.
Азъ
ни най-малко не казвамъ, че съмъ благочестивъ,
азъ
не говоря за благочестие.
Азъ
ще имъ докажа, че баща па православната църква е единъ, на евангелската църква е другъ, и на католическата е другъ, трима бащи иматъ.
И
азъ
казвамъ: Трѣбва да имаме философия и трѣбва да бѫдемъ толкозъ доблестни, да си признаемъ погрѣшкитѣ.
– Най-първо, когато
азъ
говоря, именно тия религиозни хора, тѣ сѫ най-готови, нека тѣ покажатъ примѣръ.
38.
Тритѣ допирни точки / Трите допирни точки
,
НБ
,
ИБ
, София, 22.3.1923г.,
Сега, тази вечерь
азъ
вѣрвамъ въ едно нѣщо.
Допуснете сега, че
азъ
искамъ да ви измамя.
Азъ
ви оставямъ да видите най-страшнитѣ нѣща, най-голѣмитѣ противоречия.
Тъй казва Христосъ въ Писанието: „Опитайте ме, и ще видите, че
азъ
съмъ благъ.“ Слѣдователно, ние ще Го опитаме въ всичкитѣ нѣща, и ще знаемъ, че Той е благъ.
Днешниятъ день показва, че Господь говори така:
Азъ
днесъ мисля да говоря и да имъ кажа, че ако тѣ иматъ съ мене първата, втората и третата допирна точка, животътъ имъ ще бѫде тъй улесненъ и приятенъ, както никога други пѫть.
Трѣбва да бѫдемъ герои, да надвиемъ нашата карма, и да кажемъ: МОГА
азъ
имамъ единъ контактъ съ Бога, имамъ Божията Любовь, имамъ живота.
Сега,
азъ
желая туй благословение да мине на васъ. (Аминъ.)
И тъй,
азъ
казвамъ: Само свѣтлия пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.
Щомъ любите Бога, кажете:
Азъ
не мога да любя другиго.
Нѣма да кажешъ:
азъ
те обичамъ, само тебе обичамъ.
И тъй
азъ
ви поздравлявамъ съ този праздникъ.
Богъ има и друго име, което
азъ
не смѣя да произнеса.
Азъ
забелѣзвамъ сега, че нѣкои отъ васъ често ги смѣсвате.
И веднага и апостолитѣ даже се разколебаха и казваха: „Ние не познаваме брата си, че Бога…“ Не, не,
азъ
казвамъ: Единствениятъ, Когото
азъ
познавамъ, това е Богъ.
Онзи човѣкъ, който веднъжъ възлюби Истината, той е твърдъ като диамантъ, той казва:
Азъ
зная Истината, и съ нищо не можешъ да го разколебаешъ.
Ако кажемъ истината на своя неприятель, преди още да сме готови, ще мязашъ на онзи, който излиза насрѣща ти съ онази чекмаклия пушка, съ патрони, пълни само съ малко барутъ – фалшиви патрони, но като си готовъ да говоришъ истината, то, като засѣгнешъ нѣкого съ тази истина, трѣбва да подскача; като целунешъ нѣкого единъ пѫть съ истината, той ще каже: „Стига вече,
азъ
разбрахъ.“
Не, не, въ всички свои провѣрки, който съмъ правилъ,
азъ
казвамъ, че той е най-лесниятъ пѫтъ – пѫтьтъ, въ който има Любовь, Мѫдрость и Истина.
Не, ти ще ядешъ нѣкой плодъ, портокалъ, и той като влезе въ стомаха ти, ще каже: „Братко,
азъ
ти много благодаря, че ме прие въ себе си“.
Сега,
азъ
желая вие да си напишете това мото:
39.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Тогава вие ще се намѣритѣ въ едно противорѣчие, и вие казвате: „
Азъ
човѣкъ ли съмъ, или съмъ една кукла?
Азъ
мога да ви докажа дали има Господь или не и по другъ начинъ.
Ти си единъ безвѣрникъ, отричашъ Бога, философствувашъ, а
азъ
безъ да напиша нѣкоя книга, има ли Господь или не, мога да ти кажа това. Какъ?
Добре,
азъ
съмъ снаженъ, взема едно дърво, наложа го 1, 2, 3, 4 пѫти, казвамъ му: „Ти вѣрвашъ ли сега, че те убихъ?
И
азъ
ще пристѫпя къмъ практическото приложение.
“ Ако
азъ
уподобя това на двѣ, течения, едното течение ще бѫде на сърдцето, което идва отъ клонищата, отъ цвѣтоветѣ, а другото течение излиза отъ центъра на земята, отъ коренитѣ.
Ако
азъ
самъ не си попрося, никой никого не може да обърне въ свѣта.
И
азъ
нѣма да казвамъ, че Господь ме обърна.
Азъ
трѣбва да зная нещо въ себе си.
Когато
азъ
живѣя въ любовь съ Бога, за тази любовь
азъ
нѣма да говоря на другитѣ хора.
Та, като ставатъ тия смѣни на течения, вие казвате: „Не мога,
азъ
изгубихъ вѣрата си“.
„
Азъ
станахъ по-лошъ“.
Нѣкой пѫть тя казва: „
Азъ
ще го взѣма“.
Кажешъ ли въ този моментъ, така: „
Азъ
съмъ готовъ да направя всичко, каквото Богъ иска, примирихъ се, взимамъ мотиката“, веднага Той ще дойде.
И дойде ли Той, цѣлиятъ свѣтъ за тебе ще проблѣсне и който човѣкъ те срещне от
тогазъ
насетне, нѣма да те гледа съ криво око.
Гледамъ го
азъ
, казвамъ: „Той е разногледъ, очитѣ, главата му сѫ деформирани, лицето му сѫщо не е правилно.“ За да очаквашъ нещо отъ него, той трѣбва да е работилъ, той трѣбва да има воля, да изправи лицето си.
Щомъ се обърне къмъ Христа и каже: „Ето,
азъ
изплатихъ дълга си“, въ такова обръщение
азъ
вѣрвамъ.
Да,
азъ
вѣрвамъ въ такова обръщение, което обръща кесията на хората.
Е, прѣдставете си, че
азъ
направя една опулена маска, като за артистъ, и ви я показвамъ.
Азъ
вѣрвамъ, че тази кесия е като единъ изворъ, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всѣки ще може да се ползува свободно отъ туй Божествено благо.
Азъ
ще ви дамъ нѣкой правила, тѣ сѫ свободни правила.
Азъ
нѣмамъ нищо противъ тѣхъ, но тѣ сѫ изпѫлнили своето предназначение.
И въ Писанието се казва: „Ето,
азъ
ще туря всичко ново, старото като една дреха ще замине“.
Защо за примѣръ ще искамъ да живѣетѣ вие по-добрѣ отъ мене, защо ще искамъ да живѣетѣ вие единъ животъ по чисто, по-святъ, отколкото
азъ
самия?
Ами
азъ
ви казвамъ: Този день, който имаме днесъ, тази гледка, която е насреща ни, какво можемъ да дадемъ на Бога за всичко туй?
„Тѣ сѫ мойте дѣца,
азъ
ги познавамъ, нѣма да ги бутате, тѣ сѫ единственитѣ дѣца, които ме слушатъ сега“.
Азъ
съмъ, да кажемъ, на 1,000 клм, разстояние отъ него, въ една минута писмото ще бѫде на масата ми.
И да е затворена вратата ти,
азъ
ще те намеря, ще влѣза, ще приказвамъ и ще си замина.
Че
азъ
не съмъ се провъзгласилъ, тѣ, владицитѣ сѫ се провъзгласили, тѣ казватъ, че сѫ архиереи.
И
азъ
казвамъ: „Още малко ни трѣбва на насъ“.
“ – „Оставете сега,
азъ
послѣ ще ви разрѣша въпроса“, казва Учителя имъ.
Ако моитѣ разумни думи на Духа прѣбѫдватъ въ вашето сърдце, и ако вие, чрѣзъ вашата любовь, чрѣзъ вашата разумность и воля прѣбѫдете въ мене, Отецъ ми, Който е неизмѣняемъ въ себе си, и
азъ
, който съмъ проявенъ въ Него, ще дойдемъ, ще направимъ жилище въ васъ, и ще ви научимъ на сѫщите пѫтища“.
Азъ
ще ви моля едно нещо: не говорете лошо единъ за другъ.
Ще се запитате:
Азъ
кукла ли съмъ?
40.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
И
азъ
казвамъ: „Тѫжни сме Господи, защото ти не си между насъ.
И послѣ Той казва: „Живъ съмъ
азъ
“.
Азъ
твърдя това, а сегашнитѣ хора може да го отричатъ.
Тѣ трѣбва да си зададатъ този въпросъ, а не
азъ
.
Казватъ, че
азъ
съмъ говорилъ противъ тѣхъ.
“
Азъ
ви казвамъ: Тогава на сила ще ви взѣматъ всичко, а сега – доброволно, по закона на любовьта ще дадете.
По пѫтя Го нѣмаше, послѣ пакъ дойде Христосъ и казва: „Миръ вамъ,
азъ
съмъ живъ, ето рѫцѣтѣ ми тукъ, не бойте се сега, елате!
Азъ
като разваля една кѫща, и не мога да съградя друга, какво ще спечеля?
Вие сте изправенъ, снаженъ, младъ, казвате: „
Азъ
съмъ младъ, като мене човѣкъ нѣма, отъ нищо не ме е страхъ“.
И
азъ
ви поздравлявамъ съ Христа по пѫтя на Иерусалимъ!
И Христосъ обѣснява на своитѣ ученици и казва: „
Азъ
оставямъ благословѣнието на моето учение въ васъ, идете да проповѣдвате това учение, учение на Любовьта“.
Азъ
казвамъ: „Любовьта трѣбва да бѫде съ насъ“.
Въ индуската история има единъ
разказъ
, той е следующиятъ: единъ отъ главнитѣ богове се разбунтувалъ и не искалъ да признае Брама за абсолютенъ Богъ и казва: „Колкото си силенъ ти, толкова съмъ силенъ и
азъ
, равенъ съмъ на тебе, не тѣ признавамъ.“ Брама за да го застави да го признае, турилъ го въ огъня, хиляда години го държалъ тамъ, и като излѣзълъ, казалъ: „Равенъ съмъ на тебе“.
Затуй казва Христосъ: „
Азъ
съмъ живиятъ хлѣбъ“.
Азъ
бихъ желалъ туй геройство да мине въ друго направлѣние.
Моята бѣше,
азъ
помня, и не искамъ втори пѫть главата ми да бѫде заровена“.
Азъ
казвамъ сега: Съврѣменниятъ християнски свѣтъ готови ли сте да поканите Христа?
Ако сѫ готови,
азъ
ще Му пратя една покана.
Ако ида въ Англия,
азъ
ще кажа: Вие англичанитѣ, които сте толкова умни, готови ли сте да поканитѣ Христа на трапезата?
И ако
азъ
кажа на хората: „Отрѣчете се отъ себе си“, ще ми кажете: чакайте, още не сме възпитали дѣцата си, съ женитѣ си не сме се разбрали, какво ще правимъ?
Азъ
по нѣкой пѫть влѣза въ нѣкой домъ и съмъ много спокоенъ, но по едно врѣме почна да усѣщамъ едно безпокойство, и се заинтересувамъ откѫдѣ иде това безпокойство.
Виждамъ тогава
азъ
, че у домакинята, въ ума ѝ има едно безпокойствие.
Азъ
не казвамъ за всички, нѣкои отъ васъ вече сѫ свързани, иматъ връзки, а вие които сте свързани, казвамъ ви: Едно нещо е потрѣбно за васъ, на всички българи е потрѣбно точность.
Азъ
разбирамъ подъ „наука“ тази, която е облагородила умоветѣ ни.
Азъ
разбирамъ подъ „култура“ тази, която може да ни повдигне.
Той е казалъ: „Повикайте ме за тази работа,
азъ
ще ви улесня“.
Азъ
да ви кажа, ние сме сега въ единъ новъ цикълъ, нови врата се отварятъ, нови условия, и който отъ васъ излѣзе, за него се отваря една велика перспектива.
Азъ
опрѣдѣлямъ тия неща по слѣдующия начинъ: На земята се иска здраве, на духовния свѣтъ се иска чистота.
Азъ
намирамъ, че въ сегашния животъ най-мѫчното е да възприематъ нѣкои хора тази любовь.
Прѣди 2–3 седмици идва при мене нѣкой и ми казва: „
Азъ
тѣ много обичамъ“.
Този Господь, Когото
азъ
проповѣдвамъ, знамъ гдѣ е.
И онѣзи, който ме слушате,
азъ
ще ви кажа кѫдѣ е.
Ще хвърлите обущата отъ краката си, ще извадите шапкитѣ отъ главитѣ си, ще бѫдете хубаво облѣчени, но боси, гологлави, и всѣки отъ васъ ще има по една нова, малка мотичка, по единъ сърпъ, всѣки отъ васъ ще има въ торбата си походна нова книга, и тогава, елате,
азъ
ще ви кажа кѫдѣ е Господь.
Нѣкой казва: „
Азъ
те обичамъ“.
Тогава синътъ ще дойде при майка си и ще каже: „Майко,
азъ
ти благодаря, много ти благодаря, но отивамъ сега при моя Господь, и ако ти не искашъ да дойдешъ съ мене, всичко ще оставя на тебе“.
Ти си щастливъ, Богъ е въ тебе, и
азъ
ще те последвамъ.
Жената има голѣмо наследство, единъ милионъ, да каже на сина си: „
Азъ
отивамъ при моя Господь, ела и ти, ако искашъ“.
Ти, който можешъ да обичашъ, Богъ е въ тебе, и
азъ
ще дойда въ дома ти да се уча.
Слѣдъ туй, бащата ще каже на дѣцата си: „Дѣца, ето толкова милиона на васъ ги оставямъ,
азъ
отивамъ при моя Господь“.
Голѣмиятъ синъ казва: „
Азъ
отивамъ при баща си, безъ него не мога“.
Голѣмата дъщеря казва: „
Азъ
безъ майка си не мога да остана“.
Азъ
отправямъ погледа си нагоре, но Той не е нагоре.
Азъ
нѣма да ви кажа, защо всички гледатъ нагоре.
Азъ
казвамъ: „Не ви проповѣдвамъ Христа разпнатъ;“ не,
азъ
ви проповѣдвамъ единъ Христосъ на Любовьта, на великата Любовь, която обзема всички сърдца.
Азъ
ви проповѣдвамъ единъ Христосъ на Мѫдростьта, Който обхваща всички умове.
Азъ
ви проповѣдвамъ единъ Христосъ на Истината, Който движи свѣта, и работи тукъ и казва: вие слушайте най-голѣмия си братъ, който ви казва, че никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го привлѣче.
Ами, коя е основата на религията,
азъ
искамъ да зная.
Азъ
бихъ желалъ да тръгнете сега по София и да попитате, колко християни има, които сѫ видѣли Христа.
– Тя е
изразъ
на човѣшкия духъ.
Азъ
питамъ: кое е реалното въ едно дърво, самото дърво или листата?
И сега Христосъ казва: „
Азъ
ще ви завѣда въ тия жилища, тамъ да се поучите, и пакъ ще ви върна на земята, като дойдете на земята, да я разберете, да имъ я предадете“.
Азъ
казвамъ: „Христосъ възкръсна чрѣзъ Божествената Любовь, чрѣзъ Божествената Мѫдрость, чрѣзъ Божествената Истина“.
Едно врѣме, когато човѣкъ беше въ рая, тъй както е дадено въ стария завѣтъ, той работеше много малко, а имаше повече врѣме да се занимава съ учение, но единъ день жената отиде на забавлѣние, видя тамъ единъ високоученъ философъ, тамъ го уподобяватъ на змия, но
азъ
го помня,
азъ
оспорвамъ това, не беше змия, а съ крака.
41.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
– Защото нѣматъ този
образъ
, свѣщениятъ
образъ
трѣбва да се придобие отъ всички!
Вашиятъ
образъ
, накѫдѣто и да отивате, той е Божественъ.
Ето,
азъ
зная, че въ скоро врѣме въ България, четири хиляди и четиристотинъ и четирдесеть и четири души още прѣзъ тази година ще влѣзатъ въ този свещенъ огънь, и когато тѣ влѣзатъ и излѣзатъ, България ще мяза, знаете ли на какво ще мяза?
Ще мяза,
азъ
ще спра тукъ, ще замяза на нѣщо.
И тогава, казва Христосъ: „Чий е този
образъ
?
“ Вижте какъвъ е
образътъ
на единъ вълкъ!
Ние ясновидцитѣ виждаме, човѣкъ отвънка има човѣшки
образъ
, а отвѫтрѣ – нѣма, не е съ човѣшки
образъ
.
И сега,
азъ
ви поздравлявамъ, между васъ има нѣкои, които скоро ще минатъ прѣзъ този свещенъ огънь, и като го опитатъ и се върнатъ,
азъ
ще ви кажа, както Христосъ каза на Петра: „И ти като се обърнешъ, утвърди твоитѣ братя, обърни ги“.
„Чий е този
образъ
“?
Този
образъ
е свещения
образъ
на Нашия Баща, Който ни е далъ вечния животъ.
Казва сега Христосъ: „Чий е този
образъ
?
Той е свещения
образъ
на онази велика и безгранична Любовь и Той е свещениятъ
образъ
на онази велика и безгранична Мѫдрость, Той е свещениятъ
образъ
на онази велика неизказана Истина, Която озарява всичкия животъ въ себе си, и радва не само насъ, но и цѣлото небе, радва и сърдцата на всички ангели.
Това е онзи
образъ
на туй новото възкресение.
„Чий е този
образъ
?
И запита Христосъ: Чий е този
образъ
?
Азъ
да ви кажа.
Образътъ
на този свѣтъ прехожда, а
образътъ
Божий влиза въ свѣта!
Сега,
азъ
поздравлявамъ тия 4,000 и 400 и 40 и 4 души!
Тѣзи мои аргументи, които
азъ
имамъ, сѫ толкова силни, че всичката имъ тактика – фиу – отива.
И Христосъ казва: „Вълкътъ трѣбва да се превърне въ овца, а послѣ, овцата постепенно ще се превърне, ще добие човѣшки
образъ
.“ И дѣйствително, като разгледаме главата на вълка, вълкътъ си има отбѣлѣзани мѣста, че е вълкъ.
Които искатъ, нека отидатъ въ Америка,
азъ
ще имъ дамъ адреситѣ.
Азъ
ви казвамъ: Хора, които се държатъ за умрѣли кръстове, хора, които се държатъ за църквата, хора, които учатъ другитѣ хора какъ да живѣятъ, а тѣ сами не знаятъ какъ да живѣятъ, тѣ дошли да ми казватъ, че
азъ
не съмъ на правия пѫть.
Не,
образътъ
на Христа до сега никой не Го е нарисувалъ – нерде Шамъ, нерде Багдатъ.
Азъ
гледамъ образа на Христа и тѣхниятъ
образъ
, който сѫ нарисували тѣ, но това не е Христосъ, туй е измислилъ художника.
Когато нѣкой глупавъ човѣкъ ми каже, че съмъ глупавъ човѣкъ,
азъ
зная, че съмъ умѣнъ.
Да, само че има разлика:
азъ
и той ще минемъ живота си по два различни начина.
И слѣдователно,
азъ
бихъ желалъ, всички вие, като Павла да отидете на небето.
„Чий
образъ
е този?
Азъ
говоря принципално, този въпросъ не засѣга само тѣхъ, но който и да е.
Въ свѣта има единъ великъ законъ, единъ
образъ
има, който Богъ е турилъ, и по който Той прави всички хора, не еднообразни, а за всѣки единъ човѣкъ, Той има по единъ
образъ
.
„Чий е този
образъ
?
И когато отиваме въ другия свѣтъ, ще кажатъ: Духътъ нѣма
образъ
.
Не, и Духътъ има
образъ
, и душата има
образъ
.
Азъ
се чудя на окултиститѣ, които казватъ, че Духътъ нѣма
образъ
.
Ако
азъ
взѣма едно житно зърно въ рѫцѣтѣ си, и го милвамъ отъ една страна отъ друга страна, и го цѣлувамъ, мислите ли, че то ще познае моята любовь?
Да, нѣма
образъ
плътски, но духовенъ има.
Слѣдователно и Духътъ има свой
образъ
, и душата има свой
образъ
, и умътъ има свой
образъ
, и сърдцето има свой
образъ
, и волята има свой
образъ
.
Образътъ
измѣня мѣстото и пространството, въ които човѣшката воля се проявява по единъ или другъ начинъ.
Сега, спорътъ, който съврѣменнитѣ религиозни хора водятъ, понеже
азъ
се застѫпвамъ за тѣхъ, виждамъ, че всичката спънка, която днесъ сѫществува, не е въ свѣтскитѣ хора.
Щомъ поникне, то ще се зарадва, и ще каже: „
Азъ
съмъ ти много благодаренъ, виждамъ сега слънцето много добре, колко ти се радвамъ“.
Че най-първо вие нѣмате
образъ
за Бога!
Този е истинския
образъ
, който можемъ да създадемъ.
Ако въ вашата душа не дойде Този великиятъ
образъ
на Любовьта, туй велико съзнание, че си въ свръзка съ най-великото, най-разумното, най-интелигентното сѫщество, съ Бога – да съзнаешъ, че въ ума ти, въ душата ти сѫществува само една мисъль, че си въ свръзка съ Бога, тогава, който и да би ти казалъ: Ти ли си този, който можешъ да се мѣришъ съ Бога, ти ще кажешъ въ себе си: „
Азъ
зная,
азъ
зная, съ Бога всѣки може да се свърже.“ Ние живѣемъ въ Бога и се движимъ въ Бога, само че се изисква отъ насъ ние да се пробудимъ, да Го възприемемъ въ себе си, и да имаме туй съзнание.
Сега,
азъ
казвамъ на онѣзи отъ васъ, които ме слушате: Не се страхувайте, оставете вашата философия, не казвайте че не сте готови, че не сте приготвени.
Ако е за богатство,
азъ
имамъ знания, зная всичкитѣ богатства, които сѫ скрити въ земята; и ако искахъ да парадирамъ като хората, бихъ употрѣбилъ туй богатство, и скъпоценнитѣ му камъни, и златото, и среброто, и електричеството, което се образува отъ земята, и туй, което иде отъ слънцето, и магнетизъма.
Вие ще се спрете за една минута въ себе си, и ще кажете тъй: Господи,
азъ
съмъ готовъ сега да изпѫлня Твоята воля, но ще подразбирашъ тази велика воля, която движи всичко живо въ свѣта.
„Чий
образъ
е този?
Азъ
казвамъ: Отъ моето гледище, свѣтътъ ще се оправи, когато хората почнатъ безкористно да работятъ, безъ пари.
Минавамъ
азъ
: Какво има, братко?
Евангелската църква трѣбва да разрѣши, че Христосъ е глава на тази църква, и въ името на тази глава
азъ
проповѣдвамъ.
„Чий
образъ
е“, казва Христосъ „този“?
Ако вие ме слушате,
азъ
ще ви дамъ единъ моралъ, съ който този народъ може да се подигне.
Азъ
мога да ви дамъ единъ начинъ за копане и оране, и да благословя тази земя да се получи жито много повече, отколкото сега, но се изисква едно сърдце благородно, единъ умъ просветенъ, а не единъ опороченъ умъ, какъвто е сега, дидактически, да се надхитряваме.
И
азъ
се обръщамъ сега къмъ васъ: слушайте, младо поколение, герои се изискватъ сега отъ васъ!
Ако
азъ
съмъ сега като всички други проповѣдници, които казватъ, че съмъ на кривия пѫть, ще седна да имъ доказвамъ противното, но
азъ
ще имъ кажа: Братя, елате, най-първо ще запостимъ, да видимъ кой колко може да издържи.
Азъ
бихъ желалъ сега отъ васъ да се създадатъ моми и момци съ диамантена воля и кристални добродѣтели.
Азъ
зная, ще го направя, и ще ми благодарите.
Азъ
искамъ, мѫже и жени да се обичатъ.
Запримѣръ,
азъ
взѣма мѫжа и го туря въ 35 милиона градусенъ огънь на Божията Любовь.
„Чий
образъ
е този?
Ние трѣбва да създадемъ единъ новъ
образъ
.
По нѣкой пѫть
азъ
се спирамъ.
“
Азъ
се спра, въ себе си се спра.
Не само
азъ
го проповѣдвамъ това, то се проповѣдва отъ хиляди, хиляди сѫщества, невидими за васъ.
Но, знайте, че у васъ всѣка душа има заложби, дарби, да прѣсъздаде своя
образъ
.
(8)
Тогазъ
казва на слугитѣ си: Сватбата е вече готова, а призванитѣ не бѣха достойни.
То ще мяза, имаше единъ
разказъ
за единъ проповѣдникъ, който като проповѣдвалъ, обичалъ да прѣувеличава нещата.
(13)
Тогазъ
рече царьтъ на слугитѣ: Вържете му нозѣтѣ и рѫцѣтѣ, дигнете го, и хвърлете го въ външната тъмнина: тамъ ще бѫде плачъ и скърцане съ зѫби.
(15)
Тогазъ
отидоха Фарисеитѣ и съвѣтваха се какъ да го впримчатъ въ дума.
НАГОРЕ