НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
475
резултата в
128
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Така разбиратъ тѣ идеаленъ животъ, да грѣшишъ и за всичко да ти се прощава, обаче
животътъ
не се състои въ грѣхове, прѣгрѣшения.
2.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Ако вие разбирате отношенията къмъ Бога, вие никога нѣма да Го изкусите и
животътъ
ви ще бѫде едно благословение за другитѣ.
Ако тъй разбирате Христовото учение, има смисълъ
животътъ
.
3.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Ако убивате всичко това,
животътъ
ви ще стане безсмисленъ.
(втори вариант)
4.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Подъ думата „радость“ се разбира висшето съзнание у човѣка, една вѫтрѣшна връзка съ онѣзи естествени отношения на истинския животъ, гдѣто
животътъ
е непрѣривенъ.
(втори вариант)
Животътъ
, въ своитѣ проявления, принадлежи къмъ три свѣта: животъ на хората на физическото поле, животъ, който сѫществува между ангелитѣ и животъ на Божествения свѣть.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть мислите, че
животътъ
нѣма смисълъ.
(втори вариант)
Много моми, момци се обезсърдчаватъ и искатъ да умрат, но като срѣщне нѣкоя мома единъ хубавъ момъкъ, погледне го въ очитѣ и казва: „Сега
животътъ
има смисълъ.“ Запѣе тази мома и не иска да умре.
(втори вариант)
Животътъ
не е въ туптение.
(втори вариант)
Христосъ ви срѣща на пѫтя и ви казва: „Радвайте се.“ – „А, казвате, какъ да се радваме, тамъ на бойнитѣ полета изгниха толкова наши мѫже и синове, какъвъ смисъл има
животътъ
сега зарадъ насъ?
(втори вариант)
Тогава
животътъ
щѣше да бѫде много по-приятенъ и хората не щѣха да умират, а щѣха само да се видоизмѣнятъ и всѣки щѣше да замине за онзи свѣть, когато иска.
(втори вариант)
5.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Влагата, това е
животътъ
, топлината – Любовьта, свѣтлината – Истината.
(втори вариант)
Животътъ
не е само борба, но и работа, защото борба има само на мегданитѣ, гдѣто се борятъ пехливани.
(втори вариант)
Животътъ
е и работа, защото съ това се издига човѣчеството.
(втори вариант)
Първиятъ казва: „Дотегна ми
животътъ
, искамъ да се самоубия.“ Питамъ го: „Ти ли създаде този животъ, ако си го ти създалъ, отнеми го.“ Ще бѫдешъ по-голѣмъ герой, ако издържишъ всичко.
(втори вариант)
6.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Сегашнитѣ хора сѫ отъ каль, тѣхната култура е култура отъ каль, тѣ сѫ хората, на които Богъ е вдъхналъ, вкаралъ животъ, за да имъ даде да разбератъ, че
животътъ
има по-дълбокъ смисълъ.
(втори вариант)
Кръвьта, това е само една емблема, една форма, а
животътъ
, облѣченъ въ една обвивка на червенина, това е само единъ ефектъ, който показва, какъвъ е дълбокиятъ смисълъ на тази червена кръвь.
(втори вариант)
7.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
За да може единъ човѣкъ, или единъ учитель, или една държава да направи извѣстно съчетание, трѣбва да разполагатъ съ една Божествена Мѫдрость, да разбиратъ дълбоко основния законъ, върху който е съграденъ
животътъ
, разбирамъ органическия животъ, тъй както се изразява той въ природата.
(втори вариант)
Животътъ
прилича на музика, инструментитѣ – това сѫ нашитѣ тѣла, струнитѣ – нашитѣ темпераменти.
(втори вариант)
8.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Ако искате да напишете въ ума си какво нѣщо е
животътъ
, вие може да напишете: „
Животътъ
е постояненъ трудъ, или постоянно мѫчение, или постоянно разочарование.“ Всички тѣзи нѣща трѣбва да бѫдатъ опрѣдѣлени.
(втори вариант)
Ако
животътъ
е разочарование или мѫчение, трѣбва да се знае въ какво отношение е такъвъ.
(втори вариант)
Това е въ дѣйствителность
животътъ
.
(втори вариант)
Безъ любовь
животътъ
не върви.
(втори вариант)
Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ
животътъ
?
(втори вариант)
–
Животътъ
е вода и кажи: „Азъ направихъ грѣшки, но мога да се очистя, да се измия.“
(втори вариант)
9.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
А
животътъ
има смисълъ.
(втори вариант)
10.
Доведете го
,
НБ
, София, 30.6.1918г.,
Направете обратното, и
животътъ
ви ще се подобри.
(втори вариант)
11.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
Цѣлъ день работите, и вечерь се връщате уморени, гладни, недоволни и казвате, че свѣтътъ е лошъ, че
животътъ
нѣма смисълъ.
(втори вариант)
Животътъ
може да се използува като благо за растене и развиване на човѣка, но не и като развлѣчение.
(втори вариант)
Животътъ
е свѣщь, за нѣкои восъчна, за други — лоена.
(втори вариант)
Животътъ
придобива великъ смисълъ за него.
(втори вариант)
12.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
Ако човѣкъ не яде и не пие вода нѣколко деня,
животътъ
губи смисълъ за него.
(втори вариант)
Дайте му хлѣбъ и вода,
животътъ
му веднага ще се осмисли.
(втори вариант)
Докато диша, човѣкъ се радва на живота; щомъ започне да се задушава,
животътъ
му се обезсмисля.
(втори вариант)
13.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость
животътъ
ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството.
(втори вариант)
Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и
животътъ
му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата.
(втори вариант)
Вѣрата е принципъ, който създава условия за проява на жертвата, съ цель да се прояви
животътъ
.
(втори вариант)
14.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
Дето е
животътъ
, тамъ има и движение.
(втори вариант)
15.
Доброто вино
,
НБ
, София, 4.8.1918г.,
Това не е за упрѣкъ, нито за обида, но знайте, че
животътъ
изпитва човѣка и следъ като го прекара презъ различни изпитания, той самъ ще познае, какъвъ е, но и другитѣ ще го познаятъ.
(втори вариант)
Като живѣятъ известно време така,
животътъ
имъ се разваля.
(втори вариант)
Слънцето казва: Отворете прозорцитѣ на вашия умъ и на вашето сърдце, и
животътъ
ви ще се преобрази.
(втори вариант)
16.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Ще кажете, че днесъ дрехитѣ и обущата сѫ скѫпи, че
животътъ
е тежъкъ.
(втори вариант)
17.
Погледна Петра
,
НБ
, София, 18.8.1918г.,
Само така
животътъ
ви ще тече правилно, безъ катастрофи и нещастия.
(втори вариант)
18.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Царьтъ заминалъ, но оттогава и
животътъ
на игумена се измѣнилъ.
(втори вариант)
19.
Вкъщи
,
НБ
, София, 1.9.1918г.,
Ще кажете, че
животътъ
на земята е лошъ.
(втори вариант)
Човѣкъ не може да се развива правилно, ако
животътъ
му не е чистъ и светъ.
(втори вариант)
20.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Следъ време тѣ се оженили, но
животътъ
имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ.
(втори вариант)
Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че
животътъ
е тежъкъ.
(втори вариант)
Животътъ
се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ.
(втори вариант)
21.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Ако нищо не родятъ, и
животътъ
имъ нѣма да се оправи.
(втори вариант)
Животътъ
въ лудницата му дотегналъ и той искалъ да избѣга, но не могълъ, понеже болничнитѣ слуги постоянно го надзиравали.
(втори вариант)
Животътъ
е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ.
(втори вариант)
Понеже наемателитѣ сѫ влѣзли преди войната, плащатъ малки наеми, а
животътъ
е поскѫпналъ; искатъ да увеличатъ наема, но законътъ не позволява.
(втори вариант)
22.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Като вади криви заключения, човѣкъ мисли, че
животътъ
сѫществува, докато той живѣе; щомъ умре,
животътъ
се свършва.
(втори вариант)
Животътъ
нѣма край.
(втори вариант)
23.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Чрезъ дървото се изявява
животътъ
, като виделина.
(втори вариант)
„Въ Него бѣ
животътъ
; и
животътъ
бѣ виделина на человѣцитѣ.” ,И виделината свѣти въ тъмнината; и тъмнината я не обзе”.
(втори вариант)
Животътъ
е колело, по което всички хора се качватъ и слизатъ; слизатъ да нагребатъ вода, качватъ се, изливатъ водата и отново слизатъ.
(втори вариант)
— Какъвъ ще бѫде
животътъ
на действуващитѣ лица?
(втори вариант)
Животътъ
е драма, а не трагедия.
(втори вариант)
24.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Животътъ
на съвременнитѣ хора е пъленъ съ изненади: на всѣка стѫпка могатъ да го срещнатъ разбойници и да го нападнатъ.
(втори вариант)
Животътъ
носи и добри условия, и изненади.
(втори вариант)
Животътъ
ви ще се преобрази, ако видите само една частица отъ Бога.
(втори вариант)
Страшенъ е
животътъ
въ ада.
(втори вариант)
Той опитва вкуса на зрѣлата ябълка и казва, че
животътъ
има смисълъ.
(втори вариант)
При това положение, той не може да каже, че
животътъ
е горчивъ, че нѣма смисълъ.
(втори вариант)
25.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
Божественъ е
животътъ
на душата, но нищо не можете да разберете отъ него, защото предъ нея има водопадъ, който бучи, вдига шумъ наоколо.
(втори вариант)
26.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Въ бѫдеще, когато
животътъ
на хората се подобри, всички ще взиматъ участие и въ физическата работа.
(втори вариант)
Лекъ и приятенъ е
животътъ
на онзи, който се качва по планинитѣ.
(втори вариант)
Тежъкъ е
животътъ
въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ.
(втори вариант)
—
Животътъ
ще изпита тѣхната готовность.
(втори вариант)
Тогава всички хора ще разбератъ, че
животътъ
има смисълъ при всички условия — при скърби и радости, при богатство и сиромашия.
(втори вариант)
27.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
Обаче, майката го взима въ рѫцетѣ си, окѫпва го, нахранва го и, като задоволи нуждитѣ му, то се успокоява и казва: Сега съмъ доволенъ, има смисълъ
животътъ
.
(втори вариант)
28.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
Животътъ
на небето и подъ небето е пъленъ съ тайни.
(втори вариант)
Обаче,
животътъ
не се ограничава само въ коренитѣ и клонетѣ.
(втори вариант)
Като се натъкватъ на мѫчнотии, хората казватъ, че
животътъ
е борба, следователно, тѣ трѣбва да се борятъ.
(втори вариант)
Животътъ
на всѣки човѣкъ трѣбва да се влѣе въ живота на Цѣлото, и всички заедно да образувате бѫдещата велика сграда.
(втори вариант)
Животътъ
е търговия за тѣхъ.
(втори вариант)
29.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
Ако ангелитѣ бѣха скѫперници, като хората,
животътъ
на земята щѣше да се прекрати.
(втори вариант)
30.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
Ще разчиташъ на себе си и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което
животътъ
ти носи.
(втори вариант)
Бѣгашъ ли отъ условията, които
животътъ
ти носи, правишъ ли разлика между една и друга работа, търсишъ ли лекия животъ, ти слугувашъ на Кесаря.
(втори вариант)
Тогава и
животътъ
имъ ще се подобри 99%.
(втори вариант)
31.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Нѣкой се оплаква, че откакъ жена му се опредѣлила като Христова последователка,
животътъ
имъ се развалилъ.
(втори вариант)
Щомъ го види,
животътъ
му е въ опасность.
(втори вариант)
Той е животъ, а
животътъ
е невидимъ.
(втори вариант)
32.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Всички даватъ мнението си, какъ по-добре да се нареди
животътъ
; създаватъ се закони, наредби и правила.
(втори вариант)
Обаче,
животътъ
не се подчинява на никого.
(втори вариант)
Ще кажете, че времената сѫ тежки, че не можете да мислите за наука и знание, докато се живѣе съ купони, докато
животътъ
отъ день на день поскѫпва.
(втори вариант)
Животътъ
си тече, а човѣкъ трѣбва да учи, да придобива знания и да се развива.
(втори вариант)
33.
Неизвестното
,
НБ
, София, 29.12.1918г.,
Значи,
животътъ
се придобива чрезъ надеждата, възкресението — чрезъ вѣрата, а съединението — чрезъ любовьта.
(втори вариант)
Затова казваме, че какъвто е
животътъ
на човѣка на земята, на физическия свѣтъ, такъвъ ще бѫде и на небето, въ Божествения свѣтъ.
(втори вариант)
34.
Новият човек / Новиятъ човѣкъ
,
НБ
, София, 13.3.1921г.,
Животътъ
безъ слюнки е по-страшенъ отъ този въ ада.
(втори вариант)
35.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
– „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че
животътъ
билъ скѫпъ. Защо?
(втори вариант)
Плащате за едно-друго около 50–60 лева, а послѣ се оплаквате, че
животътъ
билъ скѫпъ.
(втори вариант)
36.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
Ако
животътъ
ви е алченъ, резултатитѣ ще бъдатъ, като тѣзи отъ двѣтѣ сѣмена, паднали на каменистата почва и между трънетѣ.
(втори вариант)
Тѣзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сѫ неразбрани, но има единъ свѣтъ, дѣто
животътъ
и условията въ него сѫ безгранични и тамъ смърть не сѫществува.
(втори вариант)
37.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Животътъ
започва съ противорѣчия и свършва съ противорѣчия.
(втори вариант)
И тъй,
животътъ
трѣбва да се разбере въ всичкитѣ си противорѣчия, да се намѣрятъ причинитѣ на тѣзи противорѣчия.
(втори вариант)
Единъ день когато
животътъ
се измѣни органически, когато се постави на друга база, ще разберете всички противорѣчия.
(втори вариант)
И тъй
животътъ
е съвкупность отъ редъ причини.
(втори вариант)
Щомъ не давате, ще има положителни и отрицателни величини въ вашия животъ, ще се сърдите, че
животътъ
е скѫпъ, постройкитѣ на кѫщитѣ струватъ скѫпо и т.н.
(втори вариант)
Тъй ще бѫде за тѣзи, който не даватъ, а който даватъ, както Христа,
животътъ
имъ ще се оправи и ще се ползуватъ отъ плодоветѣ на това велико учение.
(втори вариант)
38.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
Свѣтътъ за васъ ще бѫде изметъ, всичко ще ви се вижда играчка и ще разберете, че
животътъ
е другъ.
(втори вариант)
Безъ щастие,
животътъ
ви ще бѫде редъ разочарования, редъ нещастия и тогава ще кажете: „
Животътъ
нѣма смисъль“.
(втори вариант)
“ За да се обичаме, най-напрѣдъ
животътъ
ни трѣбва да стане разуменъ и тогава ще дойде любовьта, която съ единъ магически замахъ ще изправи всичко.
(втори вариант)
39.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
Животътъ
на всички народи, на всички племена се движи по единъ опрѣдѣленъ математически законъ.
(втори вариант)
“ Да, но вие виждате ли какво нѣщо е
животътъ
?
(втори вариант)
Животътъ
подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за изразъ на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля.
(втори вариант)
Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че
животътъ
на сцената е вашъ животъ.
(втори вариант)
Това се продължило 10 години, обаче, по едно врѣме започнали да говорятъ, че
животътъ
му не билъ тъй чистъ, имало тайнствени работи въ живота му.
(втори вариант)
Кой животъ е по-приятенъ,
животътъ
на съня или да се пробудите;
животътъ
на пиянството или трѣзвиятъ животъ?
(втори вариант)
“ Но съ такъвъ законъ
животътъ
не се урежда.
(втори вариант)
Животътъ
има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ.
(втори вариант)
И наистина,
животътъ
е така: половината отъ хората сѫ въ ада, а половината – въ рая.
(втори вариант)
40.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Сега вашата душа е при тѣзи лъвове –
животътъ
съ всички негови изпитания, съ всички противорѣчия на безвѣрие, т.е.
(втори вариант)
41.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
–
Животътъ
.
(втори вариант)
Отъ дѣ произтича
животътъ
?
(втори вариант)
Ще кажете: „Отъ Любовьта.“ Но тази Любовь, отъ която произтича
животътъ
, въ свръзка ли сте съ нея?
(втори вариант)
Единственото нѣщо, което може да оправи живота, то е
животътъ
да се обуслови разумно.
(втори вариант)
Най-важната притча въ живота, това е самиятъ животъ, какъ е произлѣзълъ
животътъ
, какъ се обуславя, какъ се е развилъ, какви сѫ били неговитѣ първоначални състояния, кое е неговото начало на проявяване, кой е бащата и коя майката на този животъ?
(втори вариант)
42.
Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия
,
НБ
, София, 22.5.1921г.,
Ако това разбиране въ свѣта не се промѣни,
животътъ
за въ бѫдеще може да стане 100 пѫти по-ужасенъ отколкото е сега.
(втори вариант)
Ако тази сила е въ църквитѣ, питамъ – дѣ е
животътъ
тогава?
(втори вариант)
Доброто не идва всѣкога,
животътъ
не идва всѣкога, той идва само при опрѣдѣлени периоди, при опрѣдѣлени врѣмена, когато Господь идва, когато идва тази велика сила.
(втори вариант)
43.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
Като казвамъ конеченъ, не значи, че се свършва
животътъ
.
(втори вариант)
Като наближи да умирашъ, казвашъ: „Свърши се
животътъ
, стана конеченъ.“ Защо наближава да умирашъ?
(втори вариант)
Тѣзи закони не сѫ мои, тѣ сѫществуватъ отъ безпрѣдѣлната вѣчность, тѣ всѣкога сѫ сѫществували, върху тѣхъ почива
животътъ
.
(втори вариант)
Животътъ
е важното въ свѣта.
(втори вариант)
Чрѣзъ живота вие ще намѣрите вашата душа; чрѣзъ живота ще намѣрите вашия умъ; чрѣзъ живота ще намѣрите вашето сърце, защото
животътъ
ще даде необходимото, за да познаете душата си.
(втори вариант)
Животътъ
ще даде форма, за да се оформи вашата душа.
(втори вариант)
Имайте прѣдъ видъ вашето сърце, вашия умъ, вашата душа и тогава
животътъ
, който е у васъ, може да го използувате.
(втори вариант)
Животътъ
самъ по себе си е една велика задача, нейното разрѣшение трѣбва да започне съ събирането, умножението, изваждането и дѣлението.
(втори вариант)
44.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Животътъ
седи въ това: да познаваме нашата душа.
(втори вариант)
И тъй,
животътъ
сега за васъ започва.
(втори вариант)
Хората схващатъ, че
животътъ
седи въ богатството, когато богатството е само единъ резултатъ на дѣйность, която хората сѫ употрѣбили въ миналитѣ вѣкове.
(втори вариант)
Казвамъ: „Да, тежъкъ е
животътъ
, много затвори, стражари има тамъ, храната не е здравословна, пъкъ и въшки какви ли не гадинки има тамъ.“ Само че, въ този затворъ, понѣкога турятъ на женитѣ красиви форми.
(втори вариант)
животътъ
не е тукъ на земята, това дѣто градитѣ кѫщи, дѣто образувате държави, това-онова, това сѫ все празни работи,
животътъ
не е тукъ.
(втори вариант)
45.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Като говоримъ за минало, пакъ подразбираме условия, а
животътъ
се изразява реално въ настоящето.
(втори вариант)
Други общества казватъ, че
животътъ
е отличенъ.
(втори вариант)
Ако кажатъ 22, показва, че се движат въ двѣ измѣрения, въ единъ квадратъ, въ по-широка плоскость; ако кажатъ 23, показва, че се движатъ въ кубъ, има и широчина и дълбочина и височина, а 24 показва, че
животътъ
се разширява още повече.
(втори вариант)
И Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и
животътъ
.“ И на гръцки думата „зои“, отдѣто е произлѣзла думата „жена“, „живе“ на санскритски означава животъ.
(втори вариант)
Затова се казва: „Тя е кость отъ плътьта му.“ Значи, жената –
животътъ
вѫтрѣ у насъ трѣбва да го изучаваме, да го използуваме, защото сѫщиятъ този животъ тече вѫтрѣ въ насъ.
(втори вариант)
Животътъ
, който баща ви е далъ, не е вашъ животъ;
животътъ
, който майка ви е дала, не е вашъ животъ.
(втори вариант)
Турете разнообразието въ живота и
животътъ
ви ще стане добъръ.
(втори вариант)
Ако жената схваща своя животъ като Божественъ, като сѫщество, което е излѣзло отъ Бога, ако разбира, че
животътъ
не я ограничава, че мѫжътъ не я ограничава, тя ще издържа прѣспокойно всички нещастия.
(втори вариант)
Ще ви дамъ едно твърдение: сега най-лошиятъ животъ,
животътъ
на най-лошия грѣшникъ има хиляди пѫти повече условия за развитие, отколкото единъ ангелъ.
(втори вариант)
Азъ съмъ ви казалъ и другъ пѫть, че единственото, реалното на този свѣтъ е
животътъ
, т.е.
(втори вариант)
Не считайте, че
животътъ
, който имате не струва нищо.
(втори вариант)
Приятното чувство, това не е
животътъ
и неприятното чувство и то не е признакъ отъ лишение на животъ, защото въ живота има много халюцинации.
(втори вариант)
46.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
Вие ще ми кажете: „Тази работа е малко забатачена, дълбока е тя,
животътъ
не седи въ такива нѣща, той е реаленъ.“ Вие ще ме извините, вие още не сте стѫпили на границата на реалния животъ.
(втори вариант)
Сега искамъ да ви кажа, че всичко добро въ свѣта идва по законъ,
животътъ
идва по законъ.
(втори вариант)
Споредъ тази наука нѣма нищо случайно, всички нѣща са строго математически опрѣдѣлени и когато ние дѣйствуваме въ унисонъ съ тѣзи велики свѣтове настава хармония,
животътъ
ни тече по особенъ начинъ, а когато сме въ дисхармония, въ контрастъ, тогава настѫпватъ противорѣчия, страдания въ живота.
(втори вариант)
Когато този пламъкъ се запали, тогава само и
животътъ
се осмисля.
(втори вариант)
Човѣкъ, който е прѣкаралъ живота си въ абсолютно безсмислие, на когото шишето е тъй празно, че
животътъ
му нѣма никакъвъ смисълъ, отъ него започва Христосъ.
(втори вариант)
Ако възприемете любовьта и мѫдростьта,
животътъ
ви ще бѫде отъ сега нататъкъ такъвъ, какъвто и днесъ деньтъ.
(втори вариант)
47.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Животътъ
на земята трѣбва да се приложи по земному, а като отидете горѣ, тамъ ще приложите всичко по Божествено.
(втори вариант)
Това е единъ разказъ само, съ който нѣкои искатъ да дадатъ лѣкъ за хората, но ако вземемъ този въпросъ буквално, ще срѣщнемъ много хора въ свѣта съ извадѣни очи, безъ да е подобрѣнъ
животътъ
имъ.
(втори вариант)
48.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
И човѣкъ, като усвои това изкуство, той ще каже: „
Животътъ
има смисълъ.“ Великиятъ цигуларь, като излѣзе на сцената, всички го признаватъ.
(втори вариант)
49.
Окултна хигиена / Природна хигиена
,
ООК
, София, 8.6.1922г.,
Не е тамъ
животътъ
.
(втори вариант)
50.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Животътъ
е една такава пиеса.
51.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Животътъ
не е тукъ.
Тамъ е
животътъ
.
52.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
Добре, казвамъ тогава: „
Животътъ
, това е едно велико изкуство“.
53.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Единъ день тя му казва: „Синко, азъ ще ти дамъ едно изкуство, та когато се намирашъ въ голѣмо затруднение въ живота си, и не можешъ да се избавишъ, употрѣбявай туй мое изкуство, и
животътъ
ти ще бѫде въ безопасность“.
54.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Сега, мнозина може да кажете, че сте достигнали до извѣстни познания, но тия познания не сѫ достатъчни, защото за въ бѫдеще
животътъ
ще се усложни, ще стане по-сложенъ, ще се измѣни.
Не, ние сме се отбили отъ онзи естественъ, великъ пѫть на нашето развитие, че заради нашитѣ грѣхове
животътъ
ни е станалъ толкова напрегнатъ, толкова нещастенъ, че не можемъ да си отдъхнемъ, и като си легнемъ, цѣла нощь не можемъ да си починемъ спокойно.
55.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Ако
животътъ
ни тукъ е само една забавачница, и тя пакъ си има закони, не е само забавлѣние.
И този българинъ, този младъ момъкъ, който по-рано не е ходилъ много спретнатъ, сега е съ стегнати гащи, напетъ, калпакътъ му тъй малко накривенъ… обаче, щомъ се ожени, отпусне се пакъ, не е тъй стегнатъ, не е тъй спретнатъ, после, главата му не е тъй дигната нагорѣ, малко наведѣна седи, и като го питашъ какво му е, казва: „Майка ми ме прати на хорото, поумнѣхъ, сега вече мисля, не играя,
животътъ
е нещо сериозно“.
Често ние си задаваме въпроса: Какво нещо е
животътъ
?
56.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Той ще внесе Любовь, Мѫдрость, Той ще внесе Истина, ще внесе този розовиятъ цвятъ, и тогава сърдцето затуптява,
животътъ
ви ще се осмисли, ще внесе свѣтлина, много въпроси ще се разрѣшатъ.
И ако биха възприели новото учение, щѣха да се възобновятъ –
животътъ
имъ щѣше да има смисълъ.
Казва тази гъсеница:
животътъ
не е въ лакомията.
57.
Тритѣ допирни точки / Трите допирни точки
,
НБ
,
ИБ
, София, 22.3.1923г.,
Почнете ли вие да не вървите по този пѫть,
животътъ
ви почва да става по-тежъкъ, да отслабва.
Днешниятъ день показва, че Господь говори така: Азъ днесъ мисля да говоря и да имъ кажа, че ако тѣ иматъ съ мене първата, втората и третата допирна точка,
животътъ
имъ ще бѫде тъй улесненъ и приятенъ, както никога други пѫть.
Животътъ
не започва съ необходимостьта,
животътъ
започва съ свободата на духа.
58.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Животътъ
у насъ не е положенъ на една сѫщинска основа.
59.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Кръвьта въ този случай е символъ на живота, и когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми, и не пиете кръвьта ми“, Той подразбира – кръвьта е
животътъ
.
Човѣкъ може да развие своитѣ духовни очи, та да види, че има една отлична култура, съ всичко красиво въ себе си, толкова висока, сѫществата и сѫ съ такава висока култура, тѣ стоятъ на единъ уровенъ много по-високъ отъ нашия, и ако влѣземъ между тѣхъ и видимъ, какъ живѣятъ тѣ, какъ се учатъ, какъ построяватъ своитѣ градове, какъ възпитаватъ своитѣ дѣца, ние ще въздъхнемъ, и ще кажемъ: „Да, това е култура, това е
животътъ
.“
60.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
Сега съ всинца ви искамъ да направя единъ опитъ, да ви потопя въ 35 милиона градуса на Божествената Любовь, и като се върнете, да покажете на всички тия религиозни хора, на този народъ, какво нещо е религия, и какво нещо е
животътъ
въ Бога.
И като го имашъ,
животътъ
е свещенъ; и като го имашъ,
животътъ
е радость,
животътъ
е песѣнъ, музика, богатство.
61.
Вяра и съмнение
,
ООК
, София, 17.6.1923г.,
Като погледнешъ главата на нѣкой човѣкъ, виждашъ неговиятъ миналъ животъ напечатенъ върху нея, Ние трѣбва да се повърнемъ, да изправимъ живота си отъ всички тия недѫзи, и да се свържемъ съ сѫществата отъ тия висши иерархии, защото иначе нѣма отъ гдѣ да черпимъ сили, а
животътъ
на земята е скаченъ съ тия иерархии.
(втори вариант)
62.
Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли
,
ООК
, София, 26.3.1924г.,
Азъ, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е
животътъ
имъ, убѣждения нѣматъ.
(втори вариант)
Значи,
животътъ
на хората бѣше студенъ.
(втори вариант)
Нѣкои възпѣватъ птичкитѣ, пѣснитѣ, любовьта, Това показва, че тогава
животътъ
на хората не е билъ като този на животнитѣ.
(втори вариант)
Ние все уреждаме живота си, а
животътъ
, си остава неуреденъ.
(втори вариант)
Не,
животътъ
за ученика е уреденъ.
(втори вариант)
63.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Въпрѣки всичко това, ние виждаме, че цѣлиятъ свѣтъ е потъналъ въ безправие,
животътъ
е потъналъ въ болѣсти и мисъльта е обградена само съ глупости.
Ние не трѣбва да проучаваме сѫщностьта на Бога, като едно сѫщество извънъ насъ: не сѫщностьта на Бога както ние Го знаемъ е, че Той е Любовь, отъ Него излиза
животътъ
.
64.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Затуй
животътъ
на човѣка се продължилъ по-вече, отколкото на другитѣ животни.
65.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
–
Животътъ
, който имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; умътъ, който носишъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; сърдцето, което имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь.
Ако ние живѣемъ за себе си, за своето обикновено себе, и умираме – и въ това
животътъ
се проявилъ.
Ако живѣемъ за своето висше азъ, за своята Божествена душа, само така
животътъ
ни се разширява.
Азъ зная, какво нѣщо е
животътъ
, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя.
Хоризонталната линия на кръста означава слѣдното: когато виждашъ, че тази козмическа сила слиза прѣдъ тебе, когато виждашъ, че
животътъ
ти се намира въ опасность, нѣма да бѣгашъ прѣдъ нея, т.е.
Не,
животътъ
отъ сега започва.
66.
Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!
,
НБ
, София, 9.11.1924г.,
Животътъ
е едно благо, той не е мѫчение.
Ако ти, като нѣкой търговецъ, като нѣкой земледѣлецъ, или като нѣкой учитель душата ти е пълна съ онази Божествена Любовь и се разширява,
животътъ
ти ще се осмисли.
Животътъ
частично е неразрѣшимъ.
67.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Щомъ почнете да мислите за него, не е важно, дали той знае това, или не, веднага вашето недоволство ще почне да се топи, вашиятъ умъ ще се просвѣтли, и вие ще кажете: сега разбрахъ че
животътъ
има смисълъ.
Хората, които сѫ около васъ ще омекнатъ, и
животътъ
ви ще стане по-сносенъ.
Ние сме живѣли и по единия, и по другия начинъ, и ако до сега
животътъ
е вървѣлъ добрѣ, то е благодарение на невидимия свѣтъ, който работи надъ насъ; то е благодарение на онѣзи разумни сѫщества, на ангелитѣ, които сѫ тѣсно свързани съ насъ и работятъ, грижатъ се за насъ.
Такова нѣщо е
животътъ
!
И сега, всички хора се спиратъ и казватъ: тежъкъ е
животътъ
!
Непоносимъ е
животътъ
!
Защо е тежъкъ
животътъ
?
Защо е непоносимъ
животътъ
?
68.
Да угоди на народа
,
НБ
, София, 23.11.1924г.,
Животътъ
седи ли въ яденето?
Животътъ
седи ли въ спането?
И казватъ: при туй положение, при такава обстановка,
животътъ
изгубва всѣкакъвъ смисълъ, въ него нѣма вече никакво задоволство.
Животътъ
седи ли въ мисленето?
Животътъ
седи ли въ чувствата?
Животътъ
седи ли въ работата?
Животътъ
ние не го разглеждаме вънъ отъ насъ.
Животътъ
сме ние.
Когато твоята любовь почне да се разколебава,
животътъ
ти се намалява и свѣтлината ти става мъжделява; когато се усъмнишъ въ Истината, свободата ти се ограничава, и ти изпитвашъ едно голѣмо стѣснение.
Други се спиратъ и казватъ: такъвъ е
животътъ
!
Ами вие какъ можете да се произнасяте, че
животътъ
е такъвъ?
Тъй върви
животътъ
.
Другъ случай: единъ американецъ, слѣдъ като живѣлъ извѣстно число години, намѣрилъ, че
животътъ
нѣма смисълъ, омръзналъ му и рѣшилъ по нѣкакъвъ начинъ да се прослави.
Човѣшката слава лесно може да се взема, човѣшкото богатство лесно може да се вземе, но славата отъ Бога,
животътъ
отъ Бога, никой не може да го вземе.
69.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
И тъй, ние дохождаме до слѣдното заключение:
животътъ
е въ пълно разположение на самитѣ насъ.
По нѣкой пѫть намъ се вижда, че
животътъ
е лесенъ за разбиране, то е, защото той така се опростотворява въ ума ни, като че нѣма никакъвъ смисълъ.
Нѣкой пѫть
животътъ
ни се вижда толкова сложенъ, че ние съвсѣмъ се оплитаме.
70.
Ти си!
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
Трѣбва сливане въ Бога на два живота, на четири живота, на осемь живота, на шестнадесетъ живота и т.н., до като
животътъ
на цѣлото човѣчество се слѣе въ едно.
Не,
животътъ
изисква съвсѣмъ друго нѣщо.
Така
животътъ
ти вкисва.
Вкисва
животътъ
и на другия.
–
Животътъ
е една необходимость.
71.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 14.12.1924г.,
Нѣма да умремъ гладни, но
животътъ
ни ще се измѣни.
Религиознитѣ хора казватъ, че Господь управлява навсѣкѫдѣ въ свѣта, че Той е всесиленъ, че Той може да направи това-онова, че
животътъ
и всичко друго става все по Неговата воля.
Само така ще видите, че въ свѣта има единъ идеалъ,
животътъ
ви ще придобие единъ вѫтрѣшенъ смисълъ, и вие ще бѫдете полезни не само за васъ, но и за вашитѣ ближни.
Умътъ мисли едно, сърдцето чувствува друго, а когато дойде тази невинность, тя се свързва съ ума; умътъ се свързва съ душата; душата – съ духа, а духътъ, който носи всички велики блага на козмоса, се свързва съ Бога, и тогава
животътъ
за насъ придобива смисълъ и казваме: ние сме дошли отгорѣ, за да извършимъ волята Божия и ще я извършимъ тъй, както Богъ изисква.
72.
Божественото буталце
,
МОК
, София, 21.12.1924г.,
Споредъ вашето просто схващане какво нѣщо е
животътъ
, не философската страна на живота, но какво мислите, че е
животътъ
самъ по себе, както вие схващате отъ ваше гледище?
(втори вариант)
73.
Които гладуват
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
Ако схванемъ така въпроса, че гладътъ е едно условие, за да може
животътъ
да се развива добрѣ, ние сме на права посока, но ако схващаме, че гладътъ е мѫчение, ние сме на крива посока.
74.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Питамъ тогава:
животътъ
ще има ли смисълъ?
75.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Животътъ
седи въ това: като помисля за Бога, да почувствувамъ най-възвишеното и благородното въ себе си, да почувствувамъ живота.
Че
животътъ
никога не се свършва.
Животътъ
е основа на онова велико проявление на битието.
Животътъ
който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубавъ отъ колкото живота който асимилира повече материя а придобива по-малко сила.
Нѣкой може да философствува, да говори че
животътъ
се изразява въ това, въ онова, но я ми кажете, щомъ се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, въ какво седи вашиятъ идеаленъ животъ?
– Извънъ тия форми
животътъ
ви не може да се изрази.
Върху свѣта вие имате извѣстно познание, но за да се разбере, какво нѣщо е
животътъ
самъ по себе си, за да се види, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията, изисква се повече свѣтлина.
Има нѣщо, което спъва хората въ живота и тогава
животътъ
имъ е изложенъ на извѣстна опасность.
Днесъ всички питатъ: гдѣ е
животътъ
?
–
Животътъ
е въ тѣсния пѫть; въ тѣсния пѫть е смисълътъ му.
Докато сѫ млади,
животътъ
за тѣхъ има смисълъ – това погледне, онова погледне, радва се на всичко.
Защо трѣбва да се добие
животътъ
?
Ако азъ ви проповѣдвамъ, за да ме облагодѣтелствувате, това е
животътъ
на единъ волъ.
76.
Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило
,
НБ
, София, 18.1.1925г.,
Може да има споръ върху това, какво нѣщо е
животътъ
, какво е неговото проявление, но върху самия животъ не може да се спори.
И човѣкъ трѣбва да знае, че
животътъ
, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега.
Животътъ
нѣма никакъвъ произходъ.
Кѫдѣ се образува
животътъ
, това никой не знае.
– Искатъ да разрѣшатъ, какво нѣщо е
животътъ
, какъ трѣбва да се употрѣби той, какъвъ е неговиятъ произходъ.
Животътъ
произтича отъ Божията Любовь, а Любовьта произтича отъ Духа, но това сѫ само думи, които не разрѣшаватъ въпроса.
Животътъ
е за необикновенитѣ хора, смъртьта – за обикновенитѣ.
Нашето тѣло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което
животътъ
се проявява.
За да се новороди човѣкъ, не значи, че неговиятъ животъ още сега трѣбва да се създаде отново, но
животътъ
му първо трѣбва да се прояви.
Съмнѣнието е признакъ, че
животътъ
, който е вложенъ въ насъ, изисква едно по-високо изявление.
Гдѣ е
животътъ
?
Животътъ
, който Богъ е вложилъ въ тебе, е единъ капиталъ, и ти трѣбва да работишъ.
Истината и малкитѣ дѣца я разбиратъ;
животътъ
и малкитѣ дѣца го възприематъ; Мѫдростьта е достѫпна именно за малкитѣ дѣца.
Споредъ тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъгъ
животътъ
, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва да живѣете още 3,000 години, за да придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма.
77.
Който иска славата
,
НБ
, София, 25.1.1925г.,
Ако се домогнемъ до тази велика Истина,
животътъ
ни ще се осмисли, защото ще придобиемъ и Любовьта, а Любовьта е, която осмисля нѣщата.
Животътъ
ви отъ единия до другия край ще бѫде само разочарования.
Азъ бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, на когото
животътъ
да не е пъленъ съ разочарования.
Човѣкъ, който иска да се домогне до тази велика Истина, трѣбва да знае, какво нѣщо е
животътъ
; трѣбва да знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Бога, и къмъ хората; той не трѣбва да бѫде нито мѫжъ, нито жена.
Ще кажете: ами какъвъ ще бѫде тогава
животътъ
?
Нѣкои питатъ: кѫдѣ е
животътъ
?
Слѣдователно, много хора, на който
животътъ
протича, т.е.
не може да достигне до великия животъ, до великото море, умиратъ; а онѣзи, великитѣ хора, на който
животътъ
има изобилно притоци, пристигатъ.
78.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Този револверъ е цѣненъ за мене, а за тебе
животътъ
е цѣненъ.
Отъ тозъ моментъ азъ си казахъ: разбирамъ, какво нѣщо е
животътъ
!
79.
Послѣдното мѣсто / Последното място
,
НБ
, София, 15.2.1925г.,
Ученикътъ запитва:
животътъ
не може ли да мине безъ плаване?
80.
И пишеше на земята
,
НБ
, София, 22.2.1925г.,
Казватъ: е, такъвъ е
животътъ
.
Какъвъ е
животътъ
?
Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото
животътъ
е сега.
81.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Приятенъ е
животътъ
!
Прѣдставете си, какъвъ ще е билъ
животътъ
въ туй царство!
Ако
животътъ
се проявява като свѣтлината въ една малка лампичка и послѣ изчезва, като завъртимъ ключа, това не е животъ.
Животътъ
, въ сегашната си фаза, разрѣшава една отъ най-труднитѣ задачи: да прѣвърне скърбьта въ радость.
82.
Моето царство
,
НБ
, София, 8.3.1925г.,
Тя означава онова възвишено състояние, на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, въ което е вложенъ
животътъ
, въ което е вложено безсмъртието.
Начинитѣ, срѣдствата сѫ различни, но единъ е пѫтьтъ, по който
животътъ
идва въ свѣта.
83.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Животътъ
, който Богъ ни е далъ, е даръ отъ Него.
Всички сте били млади, изживѣвали сте разни състояния и въ резултатъ казвате:
животътъ
нѣма смисъль.
Животътъ
е общо качество за всички живи сѫщества.
84.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 22.3.1925г.,
Хората казватъ: нѣма Господь,
животътъ
нѣма смисълъ.
Като казвашъ, че
животътъ
нѣма смисълъ, питамъ: на какви факти се базирашъ?
Затуй ли
животътъ
нѣма смисълъ?
Ти си любовьта азъ съмъ
животътъ
, произлѣзълъ отъ тебе.
85.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
Отъ Божествено гледище
животътъ
е подобенъ на водата – нищо повече.
Животътъ
може да прояви своята скрита сила въ него само при слънчевата свѣтлина.
Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че
животътъ
е добъръ.
Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че
животътъ
е лошъ.
Но какъвъ е
животътъ
самъ по себе си?
86.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
И всѣки единъ човѣкъ, на когото
животътъ
е пъленъ съ хипотези и теории, той е една празна кратуна.
Водата считамъ като символъ на живота, защото
животътъ
се намира въ сѫщо такова състояние, въ каквото и водата.
Не, нека
животътъ
си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна.
Всички ние трѣбва да живѣемъ разумно, споредъ както изискватъ тѣзи велики закони, чрѣзъ които
животътъ
е нареденъ.
87.
Съ Духъ и огънь / С Дух и огън
,
НБ
, София, 12.4.1925г.,
Животътъ
е проявление на една отъ най-великитѣ сили въ свѣта.
Той произтича отъ простия фактъ, дѣто хората мислятъ, че знаятъ, какво нѣщо е
животътъ
.
Животътъ
не е задача, която можемъ да изучимъ за една, за 100, за 1’000 или даже и за нѣколко милиона години.
Тъй, както ме слушате, вие казвате: а,
животътъ
е много строгъ.
Не, великъ е
животътъ
!
88.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 14.6.1925г.,
Подъ думата „свѣтъ“, Писанието разбира онѣзи прѣходни форми, които ни заблуждаватъ, които хората сѫ създали въ свѣта, но на които
животътъ
е кратковрѣмененъ.
Това е
животътъ
на човѣка, който проучава материята, какви елементи има тя въ състава си.
Образитѣ, това сѫ
животътъ
на пръчкитѣ, образниятъ животъ, който постепенно израства.
Че наистина образниятъ животъ е
животътъ
на пръчкитѣ се вижда по това, че само слѣдъ като кажешъ една сладка дума на човѣка той дава плодъ.
89.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
Когато
животътъ
не се проявява въ своето Божествено естество, а се проявява по човѣшката мисъль, той е всѣкога лошъ.
Значи, щомъ растението прѣстане да расте, и
животътъ
прѣстава.
Нека опрѣдѣли, какъвъ е
животътъ
при Любовьта.
Тази е отличната черта на извора, която трѣбва да бѫде черта и на родения отъ Духъ и вода,
животътъ
на когото трѣбва да минава прѣзъ ония наскърбени души и ги утѣшава.
Когато човѣкъ развива живота си, той трѣбва да има разположение на духа, за да може
животътъ
му да се оформи.
Щомъ
животътъ
образува тия форми, отъ които мисъльта се проявява, тогава именно ще дойдатъ най-силнитѣ налѣгания въ живота, тогава именно ще дойдатъ скърбитѣ, страданията.
Животътъ
, напротивъ, трѣбва да се прояви въ нѣжни, хармонични чувства.
И въ рая сега
животътъ
е тежъкъ.
90.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея
,
НБ
,
МС
, София, 5.7.1925г.,
Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че
животътъ
използува това разумно движение.
Животътъ
не седи въ физическитѣ блага.
Какво нѣщо е
животътъ
?
–
Животътъ
създава съзнателното движение.
Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че
животътъ
може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка.
91.
Което вие видите
,
НБ
, София, 19.7.1925г.,
При онзи отъ васъ, който е изгубилъ смисъла на живота си, който е дошълъ до отчаянието, до края на живота си, до края на бездната и се колебае, дали да се самоубие, или да остане да живѣе, не струва ли да дойде при него онзи великъ Учитель, който носи свѣтлината и да му каже: „
Животътъ
има смисълъ, струва да се живѣе, защото това, което виждашъ прѣдъ себе си, то е самоизмама, това още не е самиятъ животъ“.
92.
Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта
,
НБ
, София, 25.7.1925г.,
Животътъ
на хората е сложенъ, но
животътъ
на ангелитѣ е още по-сложенъ отъ тѣхния.
(втори вариант)
Животътъ
, това е най-великото благо, което човѣкъ познава.
(втори вариант)
Животътъ
има двѣ фази, и той се мѣни външно и вѫтрѣшно.
(втори вариант)
И тъй,
животътъ
трѣбва да се разбира!
(втори вариант)
Животътъ
е най-малката величина, най-малкото проявление, съ което започва Любовьта.
(втори вариант)
Значи,
животътъ
е най-малката величина въ козмоса.
(втори вариант)
Понеже хората не разбиратъ сѫщината на живота, казватъ, че
животътъ
се измѣнилъ.
(втори вариант)
И затова, когато нѣкой казватъ, че
животътъ
се измѣнилъ, азъ подразбирамъ слѣдното:
животътъ
не се е измѣнилъ, но измѣнила се е само материята, която се измѣрва, която се организирва чрѣзъ живота; измѣнятъ се мислитѣ, които се проявяватъ чрѣзъ живота; измѣнятъ се чувствата, които се изразяватъ чрѣзъ живота.
(втори вариант)
И тогава ученитѣ хора казватъ, че
животътъ
почналъ да се разлага.
(втори вариант)
Животътъ
разлага нѣщата, но той самъ не се разлага.
(втори вариант)
Материята се разлага, това е зло, но слѣдъ туй се освобождава
животътъ
, като минава въ една нова фаза.
(втори вариант)
Когато стариятъ човѣкъ мисли, че е старъ,
животътъ
му не може да има ритмусъ.
(втори вариант)
Когато младиятъ човѣкъ мисли, че е младъ,
животътъ
му сѫщо не може да има ритмусъ.
(втори вариант)
Безъ доброто
животътъ
не може да се прояви.
(втори вариант)
Животътъ
е разумно движение на Словото.
(втори вариант)
Животътъ
не може да се прояви безъ доброто и безъ мисъльта.
(втори вариант)
Вие казвате:
животътъ
не струва нищо.
(втори вариант)
Щомъ казвате, че
животътъ
не струва нищо, тогава коя е вашата мѣрка, съ която меритѣ нѣщата?
(втори вариант)
И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали
животътъ
е физически или духовенъ.
(втори вариант)
Животътъ
не може да бѫде нито физически, нито духовенъ.
(втори вариант)
Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но
животътъ
самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ.
(втори вариант)
93.
Наряд и упътвания / Разяснение за Истината
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Тъй както е поставена Истината,
животътъ
, това е най-приятната пѣсень, която можемъ да слушаме.
Животътъ
извиква сърдцето; мисъльта извиква ума; Любовьта събужда душата отъ дълбокия сънь, а Духътъ възкръсява силата на живота.
94.
Наряд и упътвания / Как да се молим
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Животътъ
, значи, носи Истината въ себе си.
95.
Наряд и упътвания / Чистота и святост
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
Ако въ всинца ви има тия благородни пориви на човѣшката душа, ако всинца се стремите къмъ онзи великъ, съзнателенъ животъ, тогава
животътъ
ви щѣше да бѫде красивъ.
96.
Наряд и упътвания / Чистотата
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1925г.,
Съ това
животътъ
не може да се подържа, това е само една залъгалка.
Съ такава храна
животътъ
не може да се подържа.
И тъй, тамъ дѣто се забѣлѣзва извѣстна нечистота, значи
животътъ
не е съвършенъ.
97.
Великият закон
,
НБ
, Русе, 11.10.1925г.,
Ние разрѣшаваме единъ отъ най-важнитѣ въпроси –
Животътъ
– основнитѣ закони на живота.
Само тогава
животътъ
ни ще придобие смисълъ.
Животътъ
самъ ражда всички тия нѣща.
Животътъ
е нѣщо мощно, когато го разберете.
Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е
животътъ
, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ!
Тъй се опрѣдѣля и
животътъ
и на опитъ.
Сега всички хора признаватъ, че по въпроса, какво нѣщо е
животътъ
, има споръ.
Щомъ има споръ
животътъ
не е разумен.
98.
Чист и светъл! / Чистъ и свѣтълъ!
,
ИБ
, София, 5.4.1926г.,
И тъй, тамъ, дето се забелезва известна нечистота, значи
животътъ
не е съвършенъ.
(втори вариант)
Щомъ Любовьта дойде,
животътъ
се развива правилно.
(втори вариант)
Щомъ
Животътъ
се прояви, ѝ Свѣтлината ще дойде.
(втори вариант)
Животътъ
по сѫщина е единъ и сѫщъ.
(втори вариант)
99.
Умовете им
,
НБ
, София, 5.12.1926г.,
Животътъ
има врѣменни и крайни цѣли.
(втори вариант)
— Защото турятъ ли ти юларя, бодатъ ли те съ остенъ, щешъ не щешъ ще се впрѣгнешъ и ще кажешъ: „Такава е волята Божия, такива сѫ условията, такъвъ е
животътъ
, ще се оре.” Обаче, и воловетѣ, и конетѣ иматъ своя култура, написана на самитѣ тѣхъ.
(втори вариант)
Животътъ
въ водата е животъ на прѣстѫпления.
(втори вариант)
100.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
Животътъ
, самъ по себе си, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ.
(втори вариант)
Така той очаквалъ другъ нѣкой да го очисти, докато най-послѣ на гърба му се събралъ толкова много прахъ, че той забѣлѣзалъ, какво
животътъ
му се измѣня и губи смисъла си.
(втори вариант)
Щомъ се явятъ тия отрицателни чърти,
животътъ
става несносенъ, изгубва смисъла си, а съ това и съзнанието на хората потъмнява, и тѣ вече не могатъ да разбиратъ нѣщата.
(втори вариант)
Нѣкой казва:
животътъ
нѣма смисълъ.
(втори вариант)
Животътъ
на личностьта, обаче, не прѣдставлява идейния животъ.
(втори вариант)
101.
Гордост и ревност / Гордость и ревность
,
МОК
, София, 31.8.1928г.,
Само така
животътъ
може да се осмисли.
(втори вариант)
Азъ опитахъ всичко въ живота, и намирамъ, че
животътъ
нѣма смисълъ.
(втори вариант)
Мисъльта, която Павелъ е внесълъ въ цитирания стихъ, е слѣдната: нито
животътъ
може да се прояви безъ умъ, нито умътъ може да се прояви безъ животъ.
(втори вариант)
Животътъ
и умътъ не сѫ двѣ различни сѫщини, независими една отъ друга.
(втори вариант)
Въ природата сѫшествува единъ вѫтрѣшенъ процесъ, въ който се проявява
животътъ
.
(втори вариант)
Еднообразието се заключава въ това, че всички ще се чувствувате здрави и ще намѣрите, че
животътъ
има смисълъ.
(втори вариант)
Щомъ човѣшкото съзнание се запече, и
животътъ
прѣстава.
(втори вариант)
Въ Любовьта има два важни момента, два важни полюса: въ единия е
животътъ
на еднообразието, а въ другия е
животътъ
на разнообразието.
(втори вариант)
Животътъ
на земята, т. е.
(втори вариант)
Както
животътъ
на човѣка не може да се замѣня, така и идеалътъ му не може да се замѣня.
(втори вариант)
102.
Идеалът на човека
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
Въ това отношение и
животътъ
прѣдставя химическо съединение, образувано отъ много елементи.
(втори вариант)
Какъвъ е
животътъ
между всички тия животни?
(втори вариант)
Понеже нито религията, нито науката сѫ въ състояние да дадатъ на човѣка необходимото за правилното му развитие, тогава и
животътъ
му се обезсмисля.
(втори вариант)
103.
Син и баща / Баща и син
,
МОК
,
ИБ
, София, 1.1.1937г.,
Щомъ любовьта отсѫтствува, човѣкъ се натъква на противоречия, ограничения, страдания, мѫчнотии и намира, че
животътъ
нѣма смисълъ.
(втори вариант)
104.
Всѣкий день по една добра мисъль / Всеки ден по една добра мисъл
,
ООК
, София, 25.9.1940г.,
Сега трѣбва да се изучава
животътъ
.
Да допуснемъ, че знаете въ коя глава е казано: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и
Животътъ
“.
105.
Една седмица в рая
,
ООК
, София, 9.10.1940г.,
Ако ми прати отъ червенитѣ лѫчи – въ мене
животътъ
ще се увеличи.
Знакътъ на Хитлера – то е
животътъ
въ движение.
Животътъ
се развива въ съвсемъ друга гама.
А пъкъ
животътъ
не се проявява само въ единъ лѫчъ.
106.
По пѫтя на Любовьта / По пътя на Любовта
,
ООК
, София, 23.10.1940г.,
Животътъ
е една бучка захарь.
Но
животътъ
не е само история.
Животътъ
не е само кухня.
Животътъ
не е само поезия.
Сега ще кажете: „Какво нѣщо е
животътъ
?
“ – Туй, което преживявате, това е
животътъ
.
Ако
животътъ
се е усложнилъ, ако въ насъ се явява нѣкакво недоволство, неразположение – де сме ние?
“ Ако
животътъ
се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме.
Животътъ
не се свършва.
Животътъ
не се завлада.
Ако изгасне слънцето,
животътъ
въ васъ ще изгасне, нищо повече.
107.
Усилвайте връзката
,
ООК
, София, 20.11.1940г.,
Онова, което Богъ те учи – то е Любовьта,
животътъ
е то.
Нима мислите, че на когото и да е,
животътъ
е тъй хармониченъ, че представя хармониченъ обектъ, че като погледнете, всѣкога има съ какво да се привлѣчете.
Трѣбва да се изучава
животътъ
.
108.
Животъ, сила, здраве / Живот, сила, здраве
,
ООК
, София, 4.12.1940г.,
Животътъ
носи известни блага.
Въ какво седи
животътъ
?
Животътъ
седи въ едно разумно разбиране.
Животътъ
изисква нормално действие на сърдцето.
Следователно, ако
животътъ
ти не функционира правилно – и сърдцето ти не функционира правилно, и умътъ ти не функционира правилно, и волята ти не функционира правилно.
Животътъ
е (този), който радва човѣка.
Това е билъ
животътъ
въ миналото.
/Пакъ показа музикално какъвъ е билъ
животътъ
на миналото/.
Сега
животътъ
е изопаченъ.
109.
Единствената свобода
,
ООК
, София, 11.12.1940г.,
Като нарушаваме този законъ,
животътъ
се скѫсява.
Животътъ
ти ще бѫде мраченъ.
Ако искашъ
животътъ
ти да бѫде удобенъ, тия удобства отъ малкия пръстъ ще дойдатъ.
Следъ това
животътъ
тръгва по една права линия /носътъ/ – отвѫтре възможноститѣ се усилватъ.
Колкото по-надолу слиза
животътъ
– мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми, увеличаватъ се, защото материята става по-гѫста.
Животътъ
– това е едно вѣчно подмладяване.
Това е
животътъ
.
Щомъ дойдете до палеца, кажете: „
Животътъ
, който Богъ ми е далъ“ – гледай дѣсницата, „
Животътъ
, който отъ Бога съмъ възприелъ“ – гледай лѣвия палецъ.
110.
Отворени и затворени фигури
,
ООК
, София, 18.12.1940г.,
Че въ свѣта хората се самоубиватъ, обезсмисля се
животътъ
имъ.
Ако се занимаваме само съ разбранитѣ работи въ живота,
животътъ
щѣше да остане неразбранъ.
Но
животътъ
така не се разрешава съ чорбаджилъкъ.
111.
Врата на доброто и на любовьта / Врата на Доброто и на Любовта
,
ООК
, София, 25.12.1940г.,
Животътъ
– той е най-мощното.
Най-добрата врата, презъ която
животътъ
може да влѣзе – то е любовьта.
Щомъ
животътъ
не влиза презъ любовьта, влиза презъ друга врата.
Животътъ
влиза и презъ доброто.
Щомъ служишъ на любовьта –
животътъ
влиза.
Презъ дѣсната рѫка
животътъ
влиза.
Като съгрѣшишъ, презъ лѣвата
животътъ
излиза навънъ.
Ако
животътъ
не дойде, тогава доброто въ свѣта не може да се прояви.
112.
Ще ви бѫде / Ще ви бъде
,
ООК
, София, 8.1.1941г.,
Животътъ
, който носите, не е само вашъ животъ, но (е) отражение на хиляди други сѫщества.
Нѣма да се мине много, понеже
животътъ
е въ движение и ти въ живота си ще минешъ оттамъ, отдето не искашъ.
Животътъ
не е само отъ рози.
Животътъ
не е само отъ карамфили.
Пъкъ тя се скрие, почернѣе лицето,
животътъ
изчезва.
113.
Мощната сила
,
ООК
, София, 22.1.1941г.,
“
Животътъ
, който Богъ ви е далъ, дето вдъхналъ Богъ на човѣка дихание и той станалъ жива душа, азъ наричамъ този животъ двойникъ.
114.
Законъ за обнова / Закон за обнова
,
ООК
, София, 29.1.1941г.,
Казвамъ: Сѫществениятъ животъ е
животътъ
на обновата.
115.
Правъ пѫть / Прав път
,
ООК
, София, 12.2.1941г.,
Въ Божествената любовь лѣгашъ обремененъ, и умътъ ти е обремененъ, и сърдцето ти е обременено, и
животътъ
се е обезсмислилъ.
Седите нѣкой пѫть и ви нападне тѫга, обезсърдчение, обезмисли се
животътъ
.
Тя седи и ми разправя: „Обезмислилъ се
животътъ
ми, нѣма какво да ме интересува.
116.
Тритѣ връзки / Трите връзки
,
ООК
, София, 26.2.1941г.,
Животътъ
се показва такъвъ, какъвто не е.
Ако всички бѣха адепти въ съзерцание, какъвъ щѣше да бѫде
животътъ
?
По отношение на цѣлия животъ, като разсѫждаваме за бѫдеще, какъвъ ще бѫде
животътъ
?
117.
Музикални тактове
,
ООК
, София, 12.3.1941г.,
Въ тритѣ се осмисля
животътъ
.
Та казвамъ:
Животътъ
е музика самъ по себе си.
118.
Божествени закони
,
ООК
, София, 19.3.1941г.,
Сега
животътъ
има ценности отъ онова, което придобиваме… Нѣкой иска да бѫде добъръ, заради хората.
Сега, когато се говори за живота,
животътъ
за насъ е важенъ дотолкозъ, доколкото може да ни допринесе нѣкакво благо.
119.
Законътъ за Божествената хармония / Законът за Божествената хармония
,
ООК
, София, 26.3.1941г.,
Казвамъ:
Животътъ
е хармония самъ по себе си.
120.
Не разваляйте пакта
,
ООК
, София, 9.4.1941г.,
Щомъ престанешъ да мислишъ заради Него, почернѣешъ, потъмнѣешъ, обезсмисля се
животътъ
, започвашъ да остарявашъ.
121.
Добре ще бѫде / Добре ще бъде
,
ООК
, София, 16.4.1941г.,
Казвашъ: „Дотегна ми
животътъ
“.
122.
Самовъзпитание
,
ООК
, София, 23.4.1941г.,
Но
животътъ
не може да се разбира, ако ние нѣмаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовьта, която иде отгоре.
123.
Приятно занимание
,
ООК
, София, 14.5.1941г.,
Животътъ
, като изкуство, е най-голѣмото благо, което ни е далъ.
Сега вие всички минавате за професори, казвате: „Ние говоримъ – сериозенъ е
животътъ
“.
Казва: „То
животътъ
не седи въ обличането“.
Ами въ какво седи
животътъ
?
124.
Качване и слизане
,
ООК
, София, 4.6.1941г.,
Ако обичашъ баща си и майка си –
животътъ
ти ще се продължи.
Ако не обичашъ баща си, майка си, брата си – ще се съкрати
животътъ
ти.
125.
Най-разумнитѣ отношения / Най-разумните отношения
,
ООК
, София, 11.6.1941г.,
Животътъ
е една служба, трѣбва да живѣемъ, трѣбва да работимъ нѣщо.
Животътъ
не е нищо друго, освенъ една малка проява на любовьта.
Това е любовьта, това се нарича
животътъ
.
Когато теркътъ стане хубавъ, тогава казваме, че
животътъ
е добъръ.
Когато теркътъ е лошъ, казваме: „Не се сбѫдна
животътъ
“.
Уреденъ е
животътъ
ви.
Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и
Животътъ
“.
Ако така кажа азъ, че съмъ Пѫтьтъ, Истината и
Животътъ
, азъ съмъ едно съ Бога.
Щомъ кажа „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и
Животътъ
“, азъ и Богъ сме едно.
126.
Три основни тона
,
ООК
, София, 18.6.1941г.,
Има много причини – мѫченъ е
животътъ
.
Сега ние казваме: „Лошъ е
животътъ
.
Тогава
животътъ
му ще стане веселъ.
Докато той е правиленъ,
животътъ
върви.
127.
Ново воюване
,
ООК
, София, 25.6.1941г.,
Тогава питамъ: Какъвъ ще бѫде
животътъ
, какъ ще живѣешъ тогава, каква ще бѫде представата за живота?
Презъ въздуха минава самата музика, тя става единъ хубавъ начинъ да се приеме
животътъ
.
Тогава знанието и силата, като се съединятъ, образуватъ живота, тогава
животътъ
въ свѣта се явява.
Тогава ще поправимъ живота си и
животътъ
ни ще бѫде като днешния день ясенъ.
128.
Самообладание
,
ООК
, София, 2.7.1941г.,
Трѣбва тия пѫтища на сърдцето, всички да сѫ добре построени (така), че ходоветѣ по които
животътъ
ще дойде, да може да тече правилно.
НАГОРЕ