НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
714
резултата в
226
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в
кладенеца
на Павел.
И за туй е то, че хората, като се срещнат с тая мъчнотия, току ги видиш, че потърсили по-плитък
кладенец
.
Па и аслъ, не е за показ дълбок
кладенец
на всекиго, защото има някои, та се страхуват, щом им покажеш такъв.
На страхливия покажи плитък
кладенец
.
Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок
кладенец
?
Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой
кладенец
, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре.
Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в
кладенеца
, трябва да са хора верни.
2.
Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли
,
ИБ
, Бургас, 28.1.1915г.,
Синът, от своя страна, не се поправяше и не искаше да разбере желанието на своя баща, така работата стигна дотам, че един ден бащата връзва сина за краката и го спуща в
кладенеца
.
3.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
Един път искала да седне върху
кладенеца
.
Седнала, но паднала в
кладенеца
и потънала във водата.
След един час гледа, че от
кладенеца
изкача един дявол с побеляла коса.
По този начин жената, която паднала в
кладенеца
, направила много голямо добро на света, защото като влязла в
кладенеца
и мъжът ѝ видял, че изплашила дявола, разбрал, че дяволът само от жена се страхува, а не от мъж, и като извика само: „Бягайте, че жена ми иде!
4.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
За да се избави, този пътешественик намерил един празен
кладенец
, влиза вътре и се хваща за едно дръвче, което е било израснало в този
кладенец
.
Бикът дошъл отгоре, почнал да гледа, обаче същевременно пътешественикът забелязал, че долу в
кладенеца
го чака змия.
Обаче след малко забелязал, че от стените на
кладенеца
излязла една мишка, която почнала да прегризва туй дръвче; казал си пътешественикът тогава: „И този мед няма да ме спаси – един ден дръвчето ще бъде прегризано и аз ще падна долу при змията.“
5.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Не чакайте да влезете в
кладенеца
и Той да ви избави.
6.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 15.10.1916г.,
Един ден завързал ръцете и краката му с въже, с намерение да го пусне в
кладенеца
, да се освободи от него.
Един ден завързал ръцете и краката му с въже, с намерение да го пусне в
кладенеца
, да се освободи от него.
(втори вариант)
7.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
Преди да стигне в дома на чичо си, Яков срещнал при
кладенеца
Рахил, на която помогнал да си начерпи вода, целунал я и казал, че са роднини.
“ Яковъ, прѣди да дойде въ кѫщата на чича си, срѣщна Рахиль съ стадото, налѣ ѝ вода отъ
кладенеца
, цѣлуна я и ѝ каза, че сѫ роднини.
(втори вариант)
8.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Обаче, всеки ден, по едно и също време, конят дохождал около
кладенеца
, отдето вадел вода за поливане на градината, и спирал там – очаквал да дойде господарят му, да го впрегне на работа.
9.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Мъчнотиите теглят човека нагоре така, както въжето, за което е вързан падналият в
кладенеца
човек.
Всеки слиза и излиза от
кладенеца
.
Ще каже някой, че не е слизал в
кладенец
.
Няма човек в света, който да не е слизал в
кладенец
.
Като се казва, че човек трябва да има Вяра, ние разбираме под вяра онова въже, с което човек ще излезе от
кладенеца
.
Човек слиза в
кладенеца
, за да придобие известно богатство.
Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ
кладенеца
човѣкъ.
(втори вариант)
Всѣки слиза и излиза отъ
кладенеца
.
(втори вариант)
Ще каже нѣкой, че не е слизалъ въ
кладенецъ
.
(втори вариант)
Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е слизалъ въ
кладенецъ
.
(втори вариант)
Като се казва, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, ние разбираме подъ вѣра онова вѫже, съ което човѣкъ ще излѣзе отъ
кладенеца
.
(втори вариант)
Човѣкъ слиза въ
кладенеца
, за да придобие известно богатство.
(втори вариант)
10.
Правият път
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
Да допуснем, че съм паднал в един
кладенец
между десет души, успея да се кача на главите им и да изляза от
кладенеца
.
Всеки трябва, като има, да дава и на другите свободата, която Христос му е дал, както и Той го е извадил от
кладенеца
– ада.
Искам всеки, който излиза на повърхността, да спусне своето въже и да започне да тегли своите другари от
кладенеца
.
Да допуснем, че в
кладенеца
са паднали няколко овци, а не хора; у мене ще се породи силно желание да ги спася и извадя. Защо?
Тъй постъпват съвременните хора: изваждат човека от
кладенеца
, направят му уж добро, а след това го поставят в положение да се чувства роб.
11.
Съмнение и вяра
,
ИБ
, София, 18.1.1920г.,
Когато един човек се качва нагоре, по същата верига друг слиза надолу, за да нагребе вода от
кладенеца
.
12.
Кротостта и смирението
,
ИБ
,
ООК
, , 22.1.1920г.,
Някои приличат на онзи бьлгарин, който минал покрай един
кладенец
, на въжето на който били закачени две кофи за вода; пуснал въжето в
кладенеца
и напоил добитъка си; но, като си тръгвал, дотрябвало му въже за колата, взел че отрязал това, на което били закачени кофите, свършил с него работата си и си заминал.
13.
Молих се
,
НБ
, София, 18.4.1920г.,
Аз уподобявам вярата на силна магнетична струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в
кладенеца
да вадят вода.
Скъса ли се въжето, кофите остават в
кладенеца
, без да се извади вода.
Двете кофи са умът и сърцето на човека, които се спущат и вадят от
кладенеца
с пълни кофи вода.
Вярата е здравото въже, което се спуща и вади от
кладенеца
.
14.
Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта
,
НБ
, София, 1.5.1921г.,
Братята и сестрите трябва да бъдат горе, да вадят хората от
кладенеца
.
Братята трѣбва да бѫдатъ горѣ, защото само твоятъ братъ или твоята сестра сѫ искрени, за да могатъ да те извадятъ отъ
кладенеца
, а светията трѣбва да свети съ своята лампичка, та да показва на онѣзи, които работятъ.
(втори вариант)
15.
Ядоха и наситиха се
,
НБ
, София, 12.2.1922г.,
Казва още: „Аз съм живата вода“, изворът, който ще извира от вас вечно, и няма да има нужда да идвате, да черпите от този
кладенец
.
16.
Двете посоки
,
МОК
, София, 5.4.1922г.,
А онзи, който по невнимание падне в някоя дупка в някой
кладенец
, неговото положение не подхожда на положението на онзи, който съзнателно слиза.
17.
Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота
,
МОК
, Витоша, 24.5.1922г.,
Когато паднеш в някой
кладенец
, страхът ще дойде, няма да се съмняваш.
Пространството произвежда страх, а времето - съмнение: когато паднеш в някой
кладенец
, страхът дохожда; когато наближи падежът за изплащане на някоя полица, съмнението дохожда.
(втори вариант)
18.
Окултна хигиена / Природна хигиена
,
ООК
, София, 8.6.1922г.,
Имам дълбок
кладенец
.
Пътувам из пустинята, намирам дълбокия
кладенец
.
Вървим, пак друг
кладенец
това са допирни точки между учениците и Учителя.
Пѫтувамъ изъ пустинята, намирамъ дълбокия
кладенецъ
.
(втори вариант)
Вървимъ, пакъ другъ
кладенецъ
това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя.
(втори вариант)
Имамъ долбокъ
кладенецъ
, Пѫтувамъ изъ пустинята, да изясня отношенията, които сѫществуватъ.
(втори вариант)
19.
Какъв трябва да бъде ученикът
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1922г.,
Да се вижда, че в този извор има Любов, стремеж и цел и че той изтича, не мяза на
кладенец
, а има стремеж да се влива в далечното море.
20.
Обичен и скъп
,
НБ
, София, 8.10.1922г.,
Можеш ли да вържеш кофата на конец и да вадиш с нея вода от
кладенеца
?
Щом я пуснеш в
кладенеца
, непременно ще извадиш вода.
Щом направите дебелото въже, ще завържете една кофа за него и ще я пуснете в
кладенеца
, да извадите, колкото искате, вода.
„Скъпи" - това е конец, на който свързваш своята кофа и като я пуснеш в
кладенеца
, ще се скъса.
(втори вариант)
„Обич ни" е дебело въже, с което като спуснеш кофата си в
кладенеца
, удържа и може да извадиш вода.
(втори вариант)
Пет хиляди пъти трябва да обиколите и петте хиляди пъти ще бъдат резултат на дебелото въже, и след туй ще трябва да го пуснете в
кладенеца
, да извадите вода, колкото искате.
(втори вариант)
21.
Свещеното правило
,
КД
, София, 9.2.1923г.,
В шест и половина часа сутринта или 7 на
кладенеца
.
22.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Ако вие сте паднали въ единъ
кладенецъ
, и ви пущатъ 10 вѫжета: 5 нови, но слаби, 5 нечисти, оцапани, но здрави.
Ако паднеш в
кладенец
, кое въже ще предпочетеш: здраво, макар и нечисто, или слабо, тънко, но чисто?
(втори вариант)
23.
Четирите съзнания
,
МОК
, София, 25.4.1923г.,
Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от
кладенец
: спуща кофата в
кладенеца
, нагребва вода и я изважда навън.
24.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
Ако вие слизате в един
кладенец
и аз ви завържа очите, като ви подам едно въже, дам ви честна дума, че ще ви извадя, и ви кажа: „Бъдете спокойни, на мене уповавайте“, обаче вместо с едно здраво въже ви свържа с един тънък конец, с който жените шият, и ви спусна в
кладенеца
, вие спокойни ли ще бъдете?
25.
Който люби
,
НБ
, София, 2.12.1923г.,
Нали когато сме в
кладенеца
?
26.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
“ Чувството, това е един
кладенец
.
27.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
– пада в една голяма дупка, стар един
кладенец
, дълбок 7–8 метра.
Като излиза графът от
кладенеца
, удря три плесници на овчаря.
Овчарят отива в града да заръча един капак за
кладенеца
, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп!
– пада и той в
кладенеца
.
Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря
кладенеца
!
Туй Евангелие не е ли туй спуснато въже в един
кладенец
!
28.
Моралният тип
,
МОК
, София, 24.2.1924г.,
–Настроението е ветропоказател; чувството –
кладенец
, извор; мисълта – река; разумността – градина с плодове, а принципът – Школата.
29.
Брат ти си дойде
,
НБ
, София, 23.3.1924г.,
Например, с въжето можеш да извадиш падналия в
кладенец
; същевременно, можеш да обесиш човека със същото въже.
30.
Добрите навици. Разумното сърце
,
МОК
, София, 30.3.1924г.,
– Искам да спусна някого долу в
кладенеца
, та въжето трябва да бъде здраво.
С него мога да спусна когото и да е в
кладенеца
и то няма да се скъса.
Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в
кладенеца
с него.
31.
Психически наслоявания. Закон за примирение
,
МОК
, София, 4.5.1924г.,
–То значи човек да бие главата си в една скала или да пробива
кладенец
или тунел с една игла.
32.
Страхът
,
ООК
, София, 7.5.1924г.,
При тази голяма радост аз ви хващам, връзвам ви с въже и ви пущам в един дълбок
кладенец
.
Вие започвате да се молите да ви извадя от
кладенеца
.
Тогава аз взема да навивам въжето и да ви вадя от
кладенеца
.
Като излезете вън от
кладенеца
, ще ви кажа: понеже вие опитахте скръбта и радостта, няма вече да ви пущам в
кладенеца
с въже.
Представете си, че ви изваждат с едно дебело въже от един
кладенец
, дълбок 500 метра.
33.
Молитвата
,
ООК
, София, 23.7.1924г.,
Българинът пък казва: „Като пусна кофата си в
кладенеца
, иска не иска, все ще ми даде нещо.“ Той се отличава по това, че обича повторението на едно и също нещо.
34.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
Някой от вас казва: „Чакай да ти кажа аз какво казва Йоан в 4-та глава, 6-и стих: „И там имаше
кладенец
Яковов.
Иисус, прочее, отруден от път, седеше така на
кладенеца
; а часът беше около шест.
Е, знаеш ли защо Христос седеше на
кладенеца
?
Христос е дошъл при този
кладенец
да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор.
Не е много важен този разговор, а че Христос е седнал до
кладенеца
.
Какво представлява
кладенецът
?
–
Кладенецът
е човешкото сърце.
Ти можеш да дойдеш до
кладенеца
и да го видиш.
в стих: "И там имаше
кладенец
Яковов, Исус, прочее утруден от път, седеше така на
кладенеца
; а часът беше около шест.
(втори вариант)
Е, знаеш ли защо Христос седеше на
кладенеца
?
(втори вариант)
Христос е дошъл при този
кладенец
да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор.
(втори вариант)
Христос седнал до
кладенеца
.
(втори вариант)
Какво представлява
кладенецът
?
(втори вариант)
-
Кладенецът
е човешкото сърдце.
(втори вариант)
Ти можеш да дойдеш до
кладенеца
и да го видиш.
(втори вариант)
35.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
Слизам в някой
кладенец
да извадя някой човек.
36.
Отворената и затворената чаша
,
ООК
, София, 4.2.1925г.,
Каква философия има в това, да пуснете една кофа в
кладенеца
и после да я извадите?
Представете си, че изучавате скоростта, с която кофата се спуща и изважда от
кладенеца
, какво ще придобиете?
37.
Продължаване на живота
,
ООК
, София, 11.2.1925г.,
Представете си, че вие копаете един
кладенец
.
Ще бъде смешно, след като изкопаете
кладенеца
, да направите къща, за да живеете в него.
38.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Прѣдставете си, че вие вървите, замисленъ сте и падате въ нѣкой дълбокъ
кладенецъ
, нѣкѫдѣ въ планината.
Питамъ ви: слѣдъ като излѣзете отъ
кладенеца
, помните ли скърбьта си?
– Вие помните скърбьта си, помните и
кладенеца
.
Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок
кладенец
, някъде в планината.
(втори вариант)
Питам ви: след като излезете от
кладенеца
, помните ли скръбта си?
(втори вариант)
– Вие помните скръбта си, помните и
кладенеца
.
(втори вариант)
39.
Съвместими отношения
,
ООК
, София, 29.7.1925г.,
Ако аз мога да извадя някого с въже вън от
кладенеца
, нима не могат да се намерят и други, които може да направят същото?
40.
Приложение на символите / Живите символи като методи за работа
,
МОК
, София, 20.12.1925г.,
Друг човек пък отива на
кладенеца
да вади вода, но не намира никаква кофа.
Той изважда от джоба си едно въже, връзва кофата за него и бързо я спуща в
кладенеца
.
Представете си, че това е една малка кофа, с която можете да си извадите вода от
кладенеца
, като я спуснете и извадите.
(втори вариант)
41.
Духовна мекота
,
МОК
, София, 7.3.1926г.,
Като завъртите четири пъти колелото на
кладенеца
, на четвъртия път ще извадите вода.
42.
Избавената душа
,
НБ
, София, 2.5.1926г.,
Един ден, като ходела подир него, той паднал в един
кладенец
.
Слугинята отишла подире му и му казала: ето на, с твоята захласнатост ти падна в
кладенеца
.
И това, че паднал в
кладенеца
не му обърнало внимание.
43.
Усилване на вярата
,
ООК
, София, 9.6.1926г.,
Представете си, че сте попаднали в дълбок
кладенец
.
Седите така отчаян и обезсърчен, когато по едно време виждате да се спуща в
кладенеца
едно дебело въже.
Този стремеж ни свързва с Бога, а щом ни свърже с Бога, въжето се спуща отгоре, за да ни извади от дълбокия
кладенец
, в който сме паднали.
44.
Вътрешни и външни връзки
,
МС
, София, 7.7.1926г.,
- Опетнява се щерната, опетнява се
кладенеца
, в който влиза вода, а не извира отвътре.
45.
Особеното място
,
МС
, София, 8.7.1926г.,
И след като прекарате цели 20 години такъв живот, няма да искате втори път да се хвърляте в
кладенец
, да се самоубивате или самоотравяте.
46.
Затова се родих
,
НБ
, София, 10.10.1926г.,
Допуснете, че вие влизате с чувала си, пълен със злато, в един
кладенец
, дълбок около стотина метра.
За тази цел сте наели един слуга, комуто ще платите, за да ви помогне при изнасянето на чувала от
кладенеца
.
Слугата започва да изнася чувала със златото навън, а вие стоите долу в
кладенеца
, чакате да излезе първо слугата, а вие след него.
Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на
кладенеца
.
Какво ще стане с вас, който чакате долу в
кладенеца
?
47.
Раздай го на сиромасите
,
НБ
, София, 17.10.1926г.,
Бащата казва на дъщеря си: “Дъще, тичай долу в мазата и донеси оттам някое въже, защото едно дете е паднало в
кладенеца
, та да го извадим!
48.
Благоприятният час / Изпитите. Духовна връзка и помагане
,
МОК
, София, 19.12.1926г.,
Ти ще му доведеш, на онзи професор, от 99
кладенеца
вода.
(втори вариант)
49.
Меки и твърди вещества
,
МОК
, София, 6.2.1927г.,
Какво каза Христос на онази жена, като я намери при
кладенеца
: «Иди повикай мъжа си!
(втори вариант)
50.
Иди повикай мъжа си!
,
НБ
, София, 6.3.1927г.,
Ние виждаме, как Христос, като дошъл до този
кладенец
, пожелал да пие вода, но не могъл да си извади, понеже нямал въже.
51.
На разговор с Учителя
,
ИБ
, София, 19.4.1927г.,
Влизаш в
кладенец
, вържи се; излизаш вече от
кладенеца
, развържи се.
52.
Забравената дума
,
ООК
, София, 27.4.1927г.,
Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще дълбаете
кладенец
с игла.
Знаете ли колко хиляди години се изискват, за да издълбаете един
кладенец
с игла?
Обаче, който върши волята Божия, който люби Бога, достатъчно е да махне един път с ръка и да види пред себе си издълбан
кладенец
.
53.
Сто пеняза
,
НБ
, София, 8.5.1927г.,
Като бягал и търсил място да се скрие от него, попаднал в един дълбок, сух
кладенец
, и там се приютил.
По едно време, той вижда в
кладенеца
, близо до него, една змия.
54.
Четирите кръга
,
ООК
, София, 11.5.1927г.,
Когато искаш да черпиш вода от
кладенеца
, не влизай сам в него, но пусни кофа с въже и така извади, колкото вода ти е нужна.
55.
Хармонични положения
,
МОК
, София, 29.5.1927г.,
Еремия, той, като го туриха вътре в един голям
кладенец
, зарича се вече да не говори, става Сатурнов тип.
(втори вариант)
56.
Духът на Господа
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Мнозина от вас търсят лесния път и казват: „Този
кладенец
е близо, от него ще си черпим вода“.
57.
Великото и красивото
,
ООК
, София, 25.8.1927г.,
Как ще вярвате на човек, който представя тънко въже, с което не можете да извадите нито една кофа вода от
кладенеца
?
Ако се опитате с това въже да извадите вода от
кладенеца
, то непременно ще се скъса.
Ако разчитате на това въже да извадите вода от
кладенеца
и да полеете с нея цветята и зеленчуците в градината си, вашата работа е свършена.
58.
Творец на съдбата си
,
МОК
, София, 15.1.1928г.,
Представете си, че вашият приятел, който има лоша съдба, падне в дълбок
кладенец
.
Ще го оставите да чака известно време, докато намерите здраво въже, с което да го извадите от
кладенеца
.
Трябва ли да стоите в
кладенеца
и да плачете, че никой не ви чува, никой не се отзовава на вашия вик?
59.
Никодим
,
НБ
, София, 22.1.1928г.,
Двама приятели вървят по един и същ път, но единият от тях, по невнимание, пада в
кладенеца
.
Трябва ли и другият да се пожертвува за него, като се хвърли в
кладенеца
?
Не, вторият трябва да каже на приятеля си: Слушай, аз ще притърча до близкото село, да взема едно здраво въже да те извадя от
кладенеца
.
През това време ти се позанимавай малко, изследвай дъното на
кладенеца
, виж, дали няма някакво богатство заровено в него.
Питам: има ли смисъл и вторият да се хвърли в
кладенеца
?
Ако и той се хвърли в
кладенеца
, трябва да се чака дълго време, да мине някой човек, да донесе въже и да извади и двамата.
60.
До край
,
НБ
, София, 12.2.1928г.,
Представете си, че на дъното на един дълбок
кладенец
има един тон злато.
Едва с петото въже можете да извадите златото от
кладенеца
.
Разумният човек щеше да постъпи по друг начин: той щеше да свърже петте въжета в едно и, още при първото му хвърляне в
кладенеца
, златото щеше да бъде извадено навън.
Обаче, ние няма да правим много опити, но изведнъж ще хвърлим здравото въже в
кладенеца
и ще извадим златото навън.
61.
Дванадесетте племена
,
НБ
, София, 26.2.1928г.,
Когато скъсате въжето на
кладенеца
, невъзможно е да извадите от него вода.
Когато въжето е здраво, можете да извадите вода от
кладенеца
.
Каже ли някой, че не може да извади вода от
кладенеца
, аз зная, че въжето на кофата е скъсано.
Ако има някакви изключения в живота ви, това се дължи на самите вас, че сте скъсали въжето на кофата, с която черпите вода от
кладенеца
.
62.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 9.4.1928г.,
Озъртал се натук натам, докато видял най-после на пътя си един сух
кладенец
, а в
кладенеца
шубръки.
След това стъпил с краката си на един малък камък и така останал в
кладенеца
, докато бикът си отиде.
Не мислиш ли, че в
кладенеца
нищо не мога да науча?
Като се размислил за положението си, нов ужас го обхванал: ако мишките успеят да прегризат клончетата на шубръките, той ще падне на дъното на
кладенеца
, дето забелязал, че го дебне змей с отворена уста.
Той успява да се скрие в
кладенец
, да се улови за шубръките в
кладенеца
.
Бикът,
кладенецът
, змеят представят неблагоприятните условия на живота.
63.
Ключът на живота
,
ООК
, София, 22.8.1928г.,
Сам Бог за себе си може да извади милиони и милиарди килограма вода, но въжето на вашето съзнание е толкова тънко, че ако го пуснете в
кладенеца
, да извадите с него повече от 10 килограма вода, то ще се скъса.
Изходният път се състои в следното: разумният човек взима 10 тънки въжета, омотава ги едно в друго, закачва на това дебело въже една голяма кофа, пуска я в
кладенеца
и изважда 100 килограма вода.
Тук резултатите щяха да бъдат еднакви с резултатите при тънкото въже, което 10 пъти слиза в
кладенеца
.
За него се изисква време, докато пусне въжето в
кладенеца
100 пъти, за да извади 1,000 килограма вода.
Ако въжето му е здраво, дебело, той може моментално да извади 1,000 килограма вода от
кладенеца
.
На онзи, който не ме е разбрал, ще кажа: Влез в
кладенеца
от 1 до 100 пъти!
Като излезеш оттам, ще те питам какво научи в
кладенеца
.
Ако си научил нещо, повече няма да искаш да влизаш и да излизаш от
кладенеца
.
Не си ли придобил нужната опитност, нямаш ли необходимите разбирания за живота, ти ще влизаш и ще излизаш от
кладенеца
.
Представете си, че вие се намирате пред един
кладенец
и държите в ръката си кофа, вързана с тънко въже, с което можете да извадите едва 10 килограма вода.
– Вие взимате друга кофа, която може да събере 100 килограма вода, закачвате я на вашето тънко въже и я пускате в
кладенеца
.
Теглите кофата нагоре, но въжето се скъсва и кофата остава в
кладенеца
.
Той трябва да пусне кофата 10 пъти в
кладенеца
, за да извади 100 килограма вода.
64.
Външни и вътрешни влияния
,
МОК
, София, 14.9.1928г.,
Всички въжета, които влизат в
кладенеца
, все се късат от дълго употребление.
(втори вариант)
Но въжета, които не са влизали в
кладенеца
, не се късат.
(втори вариант)
65.
Най-високото място / Най-високото място. Закон на икономията в природата
,
МОК
, София, 2.11.1928г.,
При първата форма, може би ще кажете, че това е терен някакъв си, долу
кладенец
.
(втори вариант)
66.
Знайно и незнайно
,
ООК
, София, 30.1.1929г.,
Неразумно е, запример, да копаеш
кладенец
с игла.
67.
Двата стълба
,
ООК
, София, 3.7.1929г.,
Ако слиза в
кладенец
, дълбок две хиляди метра, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания.
Когато излиза от
кладенеца
, той се радва.
68.
Що трябва да речете
,
НБ
, София, 28.7.1929г.,
Всяка грешка, която човек прави, представя изкопаване на нов
кладенец
.
Всяко изправяне на погрешката е запушване на един
кладенец
.
69.
Моите овце слушат моя глас
,
НБ
, София, 11.8.1929г.,
Вие отговаряте, че ви е нужно за спущане с него на една кофа в
кладенеца
.
Всички ще кажат, че дебелото въже ви е нужно за вадене на вода от
кладенеца
.
Щом се изкопае един
кладенец
, в който се спуща кофа за вадене на вода, непременно трябва да се знае, какво е въжето.
С тънко въже не може да се спуща кофа в
кладенец
, нито вода може да се вади.
70.
Вън и вътре в тялото
,
ООК
, София, 11.9.1929г.,
Като се убедят, че не са могли да разрешат отвлечените въпроси, те казват: „Дълбока философия е това.” Наистина, всички неразрешени въпроси, всички дълбоки мисли са подобни на
кладенец
без дъно.
71.
Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата
,
МОК
, София, 6.12.1929г.,
Значи, слизането на човека с празна стомна в
кладенеца
наричаме инволюция.
излизането му от
кладенеца
с пълна стомна, наричаме еволюция.
Какво е придобил този човек при слизането си в
кладенеца
?
Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на
кладенеца
.
Ако питат
кладенеца
, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо?
Допуснете, че от върха на един
кладенец
вие слизате по въжето да се почерпите с вода.
(втори вариант)
Питам още, след като сте взели една стомна от този
кладенец
, обедня ли той?
(втори вариант)
Хващат ви на дупката на
кладенеца
и ви съдят, че сте окрали
кладенеца
.
(втори вариант)
Допуснете, че заведат едно дело за открадването на една стомна вода от
кладенеца
.
(втори вариант)
72.
Опитната школа
,
ООК
, София, 22.1.1930г.,
С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от
кладенеца
.
Той, откак хвърлил жена си в
кладенеца
, направил къща, купил си волове.
(втори вариант)
В своето нетърпение я хвърлил в
кладенеца
да се дави.
(втори вариант)
След малко един дявол, побелял, бяга от
кладенеца
.
(втори вариант)
Тя излязла от
кладенеца
и не се върнала при мъжа си, заминала си.
(втори вариант)
73.
Махалото
,
ООК
, София, 29.1.1930г.,
Може да почерпите от
кладенеца
вода.
(втори вариант)
74.
Побеждавайте злото
,
НБ
, София, 9.2.1930г.,
Когато някой изкопае дълбок
кладенец
в дома си, сам по себе си
кладенецът
е добро нещо, но ако мине човек край
кладенеца
и падне в него, той може да счупи крака си.
В този смисъл, жената е дълбок
кладенец
, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави.
Минава ли покрай
кладенец
, човек трябва да бъде внимателен.
Пък и
кладенецът
трябва да бъде затворен.
Само разумният, посветеният човек може да влезе в
кладенеца
, да черпи от него вода.
Когато вие изкопаете един
кладенец
, дълбок четири-пет метра, явява се злото, понеже някой може да хлътне там и да си счупи крака.
(втори вариант)
Сам по себе си
кладенецът
е добро нещо, вода има в него, която може да се черпи.
(втори вариант)
Но ако този
кладенец
остане отворен, явява се злото, може да падне някой вътре и да си счупи крака.
(втори вариант)
В това отношение жената е един дълбок
кладенец
, в който всеки може да падне и да се удави.
(втори вариант)
75.
Закони на доброто / Доброто и времето
,
МОК
, София, 28.2.1930г.,
Ако на време извадите един паднал човек от
кладенеца
, той няма ли да ви благодари?
Идва един богат милионер, който е паднал в един
кладенец
или в една яма и не може да излезе.
(втори вариант)
76.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
Наистина, с въжето можете да извадите вода от
кладенеца
, а с тоягата не можете.
Ти със своята тояга не можеш да бръкнеш 4-5 метра надолу 6 един
кладенец
, но с Въжето можеш, бръкваш и си послужваш.
(втори вариант)
77.
Връзване и развързване
,
МС
, София, 13.7.1930г.,
Ако не знаеш да завързваш въжето на кофата, с която ще вадиш вода от
кладенеца
, ти не можеш да извадиш вода.
Ако не можеш да вържеш кофата, както трябва, ти ще я спуснеш долу, но тя ще остане в
кладенеца
и няма да извадиш вода.
Кофата трябва да се върже добре, с три възела, за да се извади с нея вода от
кладенеца
.
То може да дига шум, колкото иска, важно е да се извади вода от
кладенеца
.
Следователно, ако вие не можете да вържете, както трябва, някоя ваша мисъл за дръжката на кофата и я спуснете в
кладенеца
, дето вашият ум и дух работят, какво можете да направите?
Вие се нуждаете от здраво въже и от една здрава кофа, с която да можете, когато искате, да вадите вода от
кладенеца
.
78.
Познава гласа му
,
СБ
,
РБ
, Рила, 20.8.1930г.,
Вие имате един дълбок
кладенец
, от който вадите с кофа вода.
За тази цел вие закачате кофата, която събира около 100 кг вода, за въжето, което искате да опитате, и я пущате в
кладенеца
.
Така спущате кофата няколко пъти в
кладенеца
– и ако въжето издържа на тази тежест, значи то е здраво.
Ще имате предвид метода: първо ще спуснете въжето с кофата в
кладенеца
, а после ще влезете вие.
79.
Божествена връзка
,
СБ
,
РБ
, Рила, 21.8.1930г.,
Единият край на въжето се връзва за дръжката на
кладенеца
, а другият край се връзва за кофа, за да се извади вода от
кладенеца
.
Представете си, че имате
кладенец
, дълбок 20–30 м.
Колко време трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата в
кладенеца
и да извадите от него вода?
През това време обаче вие трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата в
кладенеца
.
Извадите ли сами вода от
кладенеца
, останалото време от деня ще употребите за друга работа.
80.
Силата на доброто / Правата и кривата линия. Силата на думата добро
,
МОК
, София, 19.9.1930г.,
Доброволно ли пада камъкът в
кладенеца
?
Има ли някой камък, който доброволно да е паднал в
кладенеца
?
(втори вариант)
81.
Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл
,
МОК
, София, 26.9.1930г.,
Ако доброволно не дава, той ще се намери на дъното на
кладенеца
, отдето ще се принуди да даде всичко, каквото има, само да дойде някой да го извади оттам.
Даже, не само това, но да допуснем и друго обеснение, че ти с твоята паница си паднал в някой
кладенец
и не можеш да излезнеш навънка.
(втори вариант)
Минава някой покрай
кладенеца
и ти казваш, имам една паница пълна, всичко ще ти дам, само ме извади из този
кладенец
, моля ти се.
(втори вариант)
82.
Движение на силите / Посока на движението на световете. Развитие на линиите
,
МОК
, София, 24.10.1930г.,
Човек може да вади вода от
кладенеца
с тънко въже, без да се скъса въжето; въжето може да е дебело и пак да се скъса.
83.
Двама или трима
,
НБ
, София, 23.11.1930г.,
Тя е въжето, с което се връзва кофата за вадене на вода от
кладенеца
.
– Като пусна кофата в
кладенеца
, да извадя вода и я опитам, тогава ще ти кажа, в какво вярвам.
84.
Причини за несполуки
,
ООК
, София, 25.2.1931г.,
Човек се колебае да влезе, или да не влезе в един дълбок
кладенец
, докато намери дълго въже, с което или сам да се спусне или кофата да пусне да извади вода.
по-късо, отколкото трябва, кофата на може да опре до дъното на
кладенеца
.
по-дълго, за да може кофата свободно да се спусне в
кладенеца
и да извади от него вода.
Докато кофата не се обърне настрана, вие не можете да извадите вода от
кладенеца
.
Следователно, както изваждането на вода от
кладенеца
с кофа е в зависимост от дължината на въжето, така и реализирането на идеите е в зависимост от дължината на въжето, с което са вързани.
85.
Път на вътрешно разбиране
,
УС
, София, 21.4.1931г.,
Ако на един учен човек, попаднал в
кладенец
, пуснете едно копринено въже, може ли да се хване за него и да го удържи?
Каква полза ще му допринесе това знание в
кладенеца
?
И златно въже да му пуснат, щом не може да излезе с него вън от
кладенеца
, и то нищо не струва.
Колкото и да е просто, щом може да го извади от
кладенеца
, това е важно за него.
Следователно, каквато теория или философия имате за живота, ако не може да ви извади от
кладенеца
, тя не е съществена.
Всяка теория, която може да ви извади вън от
кладенеца
, е важна и съществена за вас.
Това е състоянието на човека в
кладенеца
.
Всеки от вас влиза по няколко пъти на ден в
кладенеца
.
Няма човек в света, който да не е седял в
кладенец
.
Какво представлява
кладенецът
?
Като паднеш в
кладенеца
, казваш: „Дано дойде някой да ме извади!
Както той може да те извади от
кладенеца
, така и ти можеш да го извадиш.
Казваш: „Аз научих какво нещо е
кладенецът
“.
Ти си още в
кладенеца
и се занимаваш с коприненото и златното въже, изучаваш ги, но с тях не можеш да излезеш вън от
кладенеца
.
– Защо си в
кладенеца
?
– Когато въжето бъде дебело, та да можете да излезете от
кладенеца
.
86.
Свобода на съзнанието
,
ООК
, София, 10.6.1931г.,
Той пада в
кладенец
и оттам гледа на външния свят.
Всички хора, които са изгубили смисъла на живота, са в
кладенец
.
87.
1931_06_12 Неизбежен път / Двете посоки – В и С (неминуемият път на страданието за Благото)
,
МОК
, София, 12.6.1931г.,
За пример, слизането на човека в
кладенеца
е дисхармоничен процес, излизането от
кладенеца
е хармоничен.
И тъй, страданията не са нищо друго, освен слизане в дълбок
кладенец
.
Като слиза в
кладенеца
, човек върви по посока AB (фиг. 1).
След като прекара известно време в ограничителните условия на
кладенеца
, човек започва да търси изходен път.
Сега, ако някои от вас сте обезсърчени, това показва, че слизате в
кладенеца
, към точка B.
Следващите моменти са пак дисхармонични, защото той ви спуска с въже в дълбок
кладенец
.
Най-после, стъпвате на дъното на
кладенеца
, но състоянието ви не се подобрява, вследствие на което и дисхармонията не се прекратява.
Като не мислят право, някои казват, че е все едно, дали са в
кладенец
, или на повърхността на земята.
Може ли да бъде все едно, дали сте в
кладенец
, дълбок 1000 метра, или на повърхността на земята, при чист въздух, светлина и простор?
Не е достатъчно само да кажете, че в
кладенеца
е по-лошо, отколкото вън, на открито, но вижте какви резултати ще имате при двата случая.
Да кажем, че вие сте в един
кладенец
или да допуснем, че не сте в
кладенец
, защото щом сте в
кладенец
, въпросът е друг.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте на повърхността отгоре и вас ви спущат с едно въже в един дълбок
кладенец
на хиляда метра.
(втори вариант)
Какво ще бъде състоянието ви, след като ви спущат от тази точка А в
кладенеца
?
(втори вариант)
Заставили са го, за да влезне в тази дупка, в този
кладенец
, толкова са го притеснили в тази черупка вътре, в този
кладенец
.
(втори вариант)
88.
Недоказани истини
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 22.7.1931г.,
Когато се копае
кладенец
, важно е да се яви първата капка вода.
89.
Отиване и връщане
,
СБ
, София, 21.8.1931г.,
Представете си, че някой човек е пътувал четири-пет деня, гърлото му е пресъхнало от жажда, но никъде не може да намери вода; най-после той вижда един
кладенец
с чиста, хубава вода, но без кофа, без въже; оглежда се натук-натам, не знае как да извади вода, да уталожи жаждата си, да слезе в
кладенеца
– не може,
кладенецът
е дълбок десет метра; обикаля около
кладенеца
, мъчи се от жажда, но жив човек няма около него.
По едно време той вижда, че иде човек към
кладенеца
и в ръката си носи кофа, вързана с въже.
В дадения случай най-важните неща в живота на жадния пътник са кофата и въжето, всички други въпроси – за дълбочината на
кладенеца
, за начина, по който е направен, за формата му – остават настрана като второстепенни, като маловажни.
90.
Да се облечете в новия човек
,
НБ
, София, 4.10.1931г.,
Най-после намерил един
кладенец
и видял, че по стените му израснала една шубрачка.
Заловил се за тази шубрачка и увиснал в
кладенеца
; турил краката си на стените на
кладенеца
и така останал известно време.
По едно време човекът вижда, че по стените на
кладенеца
пчелите оставили малко мед.
И като огладнял, започнал да лиже от този мед като си казвал: „Слава Богу, че има малко медец да си хапна.” След това забелязва, че по стените на
кладенеца
полазват две мишки - едната черна, а другата бяла - и започват да прегризват дървото, на което се държал.. Като погледнал надолу в
кладенеца
, забелязал един голям дракон и разбрал, че ако падне, той веднага ще го излапа както трябва.
91.
Изново
,
НБ
, София, 1.11.1931г.,
Представете си, че един човек пада в
кладенец
.
Нужни ли са на този човек обещания, че ще дойдат да го извадят от
кладенеца
, когато никой не дохожда?
От едно дебело въже и от човек със здрави мускули, който може да го изтегли от
кладенеца
.
Който може да те спусне в
кладенеца
и да те извади от там, той е умен и добър човек.
Който може да те спусне в
кладенеца
, а не може да те извади, той е глупав и лош човек.
- Защото пуща хората в
кладенеца
, а не може да ги извади.
Следователно когато се казва, че съвременният свят е лош, подразбираме, че хората едни други се пущат в
кладенеца
, и никой никого не може да извади.
Спущане в
кладенеца
.
Спущане в
кладенеца
.
Спущане в
кладенеца
.
„Да, но той ме пусна в
кладенец
." Лошо е постъпил той, но знаеш ли, че преди десет години и ти постъпи по същия начин с друг човек?
Само така ще разбереш, че не е добре да спущаш човека на дъното на
кладенеца
.
92.
Правилният тон
,
ООК
, София, 4.11.1931г.,
- Средство, с което човек се спуска в
кладенец
да вади вода.
Същевременно, с въжето вадят и човека от
кладенеца
.
Това, с което може да се спусне човек в
кладенеца
, това е въжето.
(втори вариант)
И това, с което, могат да извадят човек от
кладенеца
, то е пак въже.
(втори вариант)
С него можеш и да спуснеш човек в
кладенеца
и да го извадиш.
(втори вариант)
93.
Вземи детето
,
НБ
, София, 10.1.1932г.,
Ти ще познаеш твоята възлюбена само във време на изпитания, когато някъде слезеш в някой
кладенец
, че няма кой да дойде да ти помогне, тя трябва да те извади.
94.
Законът и Любовта / Противоположности на живота
,
ООК
, София, 13.1.1932г.,
И от
кладенеца
се вади вода, но той не е извор.
Вода черпят и от извор, и от
кладенец
, и от чешма, но те се различават.
Онзи
кладенец
, от който водата изваждат, не може да бъде извор.
(втори вариант)
Той е
кладенец
.
(втори вариант)
Защо на български го наричат
кладенец
.
(втори вариант)
Туй, от което трябва да се изважда, е
кладенец
.
(втори вариант)
Тъй както я представят, тя знае само да говори и да обещава всичко, казва: "Това ще направя, онова ще направя." От деветдесет и девет
кладенеца
вода ще донесе.
(втори вариант)
95.
Трите начала / Трите пътя
,
ООК
, София, 24.2.1932г.,
Да се задава такъв въпрос, това е все едно да извадиш падналия в
кладенеца
с пушка.
Той е паднал в
кладенец
, дълбок 25 метра, а ти стоиш отгоре с пушка в ръка и го заплашваш да излезе от
кладенеца
.
Ако е вън, на широко и равно място, още като те види, той ще хукне да бяга, но какво да прави в
кладенеца
?
Ако някой човек падне в някой
кладенец
, ти с пушка ли ще кажеш да излезе, или ще му спуснеш някое въже.
(втори вариант)
Ще му кажеш ли, като вземеш пушката в ръцете: "Излез или ще те утрепам." Можеш ли да го накараш със своята пушка да излезе из
кладенеца
навън.
(втори вариант)
Ако го срещнеш на равно място, той ще хукне да бяга, но в
кладенеца
, дълбок 25 метра, ако го накараш с пушката да излезе, ще може ли?
(втори вариант)
" То е все едно да накараш някого да излезе из
кладенеца
с пушка.
(втори вариант)
96.
В последното време
,
НБ
, София, 6.3.1932г.,
Ще отидеш при един
кладенец
, ще натиснеш едно копче и водата ще потече.
97.
Приложете Добродетел
,
НБ
, София, 13.3.1932г.,
Когато Христос беше при
кладенеца
, на тази жена, самарянката, Той каза: „Иди и повикай мъжа си.” „Кой от тях?
98.
Знание и прилагане
,
ООК
, София, 8.6.1932г.,
Докато вярва, момата движи дръжката на
кладенеца
, спуща и тегли кофата, вади вода.
Щом се скъса въжето, кофата остава в
кладенеца
.
След това ще придобиете всичкото богатство на
кладенеца
.
Под „богатството на
кладенеца
“ разбирам всички условия, при които може да бъдете щастливи.
99.
Философия и наука
,
ООК
, София, 15.6.1932г.,
Ти тръгваш надолу, до дъното на
кладенеца
, по-надолу не можеш да вървиш.
100.
Живейте разумно
,
НБ
, София, 19.6.1932г.,
Когато те пуснат в
кладенеца
, нищо добро не те очаква.
Когато те извадят от
кладенеца
, доброто е там.
101.
Малкото добро. (Живият порядък)
,
ООК
, София, 22.6.1932г.,
Друг е въпросът да вържеш падналия в
кладенеца
с въже и да го извадиш навън.
Можеш ли да пуснеш в
кладенеца
оня, когото обичаш?
102.
Творители на Словото
,
НБ
, София, 3.7.1932г.,
Тогава ще приличаш на млад човек, който влиза в един
кладенец
.
103.
Най-малкото добро
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 20.7.1932г.,
Ако се намерите пред някой
кладенец
, как ще пиете вода?
Искате ли да пиете вода от
кладенеца
, там ще имате нужда първо от кофа, а после всеки ще пие по свой начин.
104.
С притчи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 4.8.1932г.,
Когато човек си създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от
кладенеца
с кофа, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене да извадя вода“.
Може ли това дете да извади вода от
кладенеца
?
Случва се, че по някакъв начин вие падате в един
кладенец
и трябва да ви извадят вън от
кладенеца
, именно, с това въже.
Сам изтегли кофата, която си спуснал в
кладенеца
.
Връзват ви за въжето, започват да ви теглят навън, но като слабо, въжето се скъсва, и вие отново падате в
кладенеца
.
ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от
кладенеца
.
Обаче, ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от
кладенеца
.
105.
Новите възгледи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1932г.,
Ти пущаш кофата в
кладенеца
и вадиш вода.
Кладенецът
вика след тебе, ругае те, че си взел от водата му.
Твоята грешка е по отношение на
кладенеца
, но не и към жадния човек.
След това завали дъжд, в
кладенеца
се събере не една, а две кофи вода.
106.
Трите свята
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.8.1932г.,
Представете си, че един човек се върже с въже и по невнимание се спусне в
кладенеца
.
Какво ще прави той в
кладенеца
?
Не, както сам е влязъл, така сам трябва да излезе от
кладенеца
.
Щом въжето е около него, той има вече първата възможност да излезе вън от
кладенеца
.
Ако някой ви пита защо трябва да мислите, кажете: „Аз трябва да мисля, за да изляза от
кладенеца
, в който съм паднал по своя вина“.
– „За да изляза от
кладенеца
.“ Съвременните хора се оплакват, че нямат големи постижения, че нямат успех в работата си.
За пример, някой паднал в
кладенеца
и започва да се озърта, кой ще дойде да го извади.
“ Глупавият чака да дойде някой, да го извади от
кладенеца
.
В
кладенеца
има една малка пружинка, която щом се натисне, въжето започва да се навива.
Глупавият забравя, че има такава пружинка, вследствие на което не може да свърже въжето с нея, и стои в
кладенеца
, чака да го освободят.
Умният е буден, той помни, че в
кладенеца
има пружинка, с която може да си помогне.
Ако питат глупавия какво прави в
кладенеца
, той ще разправя, че като пътувал през една тъмна нощ, не видял, че пред него има
кладенец
, спънал се и паднал долу.
Никой не може да падне в
кладенеца
, ако не е търсил някакво имане.
Щом търсите имане вечер, непременно ще паднете в
кладенеца
.
107.
Божествени и човешки процеси / Човешки и Божествен процес
,
МОК
, София, 9.9.1932г.,
Отиваш на
кладенеца
, завъртиш колелото – имаш някаква цел.
– След като се завърти веднъж туй колело, като идеш на
кладенеца
, като завъртиш колелото има една цел.
(втори вариант)
108.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 18.9.1932г.,
Един брат казва: ако се е напълнил и на мястото, дето отива водата, трябва да се направи нов
кладенец
.
109.
Великата разумност / Разумност
,
МОК
, София, 23.9.1932г.,
Но питам, онзи, който може да те извади от един
кладенец
, ти, който тежиш 80 килограма, онзи трябва да бъде по-силен от тебе.
(втори вариант)
110.
Превръщане на числата
,
НБ
, София, 25.9.1932г.,
Пращам едно въже на един човек, за да го извади от
кладенеца
.
Той казва: „Не искам твоята услуга.“ Пусни го в
кладенеца
, отрежи въжето, и той е осъден да седи в
кладенеца
и да провери своята философия.
И тогава онзи, който е слязъл в
кладенеца
, понеже е слязъл да намери пари и ги е намерил, че го е страх да възлезе нагоре, да не го оберат.
Той ще остане в
кладенеца
и там ще страда.
Ето най-простото и елементарно обяснение: Някой човек може да е осъден да стои в един
кладенец
.
(втори вариант)
Пращам въже по един човек, за да го извади от
кладенеца
.
(втори вариант)
Щом не иска помощ, той е осъден да седи в
кладенеца
и да проверява своята философия.
(втори вариант)
Затова ще остане в
кладенеца
и там ще страда.
(втори вариант)
111.
Разумните сили / Разумните сили в природата
,
ООК
, София, 28.9.1932г.,
Значи, с дебело въже ще извадиш много вода от
кладенеца
.
При първото упражнение, от шестте дадени, първо слизаш долу, навеждаш се и казваш: Господи, слязох до дъното на
кладенеца
.
Ако ти туриш в
кладенеца
дебело въже и пуснеш кофата, ти имаш за цел да извадиш голямо количество вода.
(втори вариант)
Като излизаш от
кладенеца
, си свободен и ти е приятно.
(втори вариант)
112.
Правила за живота
,
УС
, София, 2.10.1932г.,
Обаче,
кладенецът
някога може да ти откаже.
Кладенецът
, направен от човека, някога дава, а някога не дава.
Кладенецът
е като хората.
113.
Чуваш ли
,
НБ
, София, 16.10.1932г.,
Седи един при
кладенеца
, минава един пътник.
Ако вляза в
кладенеца
, ще изляза ли пак навън?
Ще ти докажа дали ще излезеш, или не.“ Хванал въжето, гледа горе, гледа долу и му казва: „С това въже в
кладенеца
не влизай.
Може. Седи един при
кладенеца
, минава пътник, пита го: Какво ще ми предскажеш?
(втори вариант)
Ако вляза в
кладенеца
, ще изляза ли пак навън?
(втори вариант)
Хванал въжето, гледа нагоре, гледа долу и му казва: С това въже в
кладенеца
не влизай, ако влезеш, няма да излезеш навън.
(втори вариант)
114.
Механични и съзнателни процеси
,
УС
, София, 30.10.1932г.,
Ако попитате въжето на
кладенеца
, какво се ползва то от ваденето на водата, ето неговият отговор: Достатъчно ми е да си натопя долния край във водата, за да си уталожа жаждата.
Значи, въжето, което се спуща в
кладенеца
, е жадно.
115.
Любов към Бога / Люби Бога
,
ООК
, София, 2.11.1932г.,
Когато спускаш въжето в
кладенеца
, за да напълниш кофата, и после я изваждаш навън, и двата процеса са един и същ - в първия случай спускаш празна кофа, а във втория я вадиш пълна.
116.
Зависимост в природата / Зависимост на мислите и чувствата от постъпките (Зависимост в природата)
,
МОК
, София, 2.12.1932г.,
С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от
кладенеца
, но с тънкото въже не може.
Запример с един конец можете ли да извадите 10 килограма вода от
кладенеца
?
(втори вариант)
Не може, но питам и другото - с едно въже, с което вадите вода от
кладенеца
, можете ли да ушиете една риза?
(втори вариант)
117.
Външна и вътрешна вяра
,
УС
, София, 8.1.1933г.,
Твоят съсед има в двора си и чешма, и
кладенец
, откъдето и ти можеш да черпиш вода.
118.
Начало и край
,
УС
, София, 12.3.1933г.,
– Въжето на кофата, с която вадиш вода от
кладенеца
, е слабо и не може да я издържи.
Само така ще извадя вода от
кладенеца
.
– „Колко пъти да отидем на
кладенеца
?
“ – Когато човек вади вода от
кладенеца
, никога не греши.
119.
Общи и частни положения
,
МОК
, София, 17.3.1933г.,
Десет деца се събрали пред един
кладенец
, всяко носи празна чаша, но не знае как да я напълни.
По едно време дохожда един човек с кофа, вързана с въже, и веднага децата се събират около него: Той пуща кофата в
кладенеца
, изважда вода и напълва чашките на децата.
Събрали се десет малки деца със своите чаши при
кладенеца
и всички чакат, а не знаят как да извадят.
(втори вариант)
120.
Председател на фирмата / Кандидати за председатели на фирма
,
МОК
, София, 28.4.1933г.,
Пътник се спрял пред един
кладенец
, с желание да пие вода.
На
кладенеца
било написано: „Може да се извади вода от
кладенеца
само ако се съберат 12 души“.
Значи, за да извадят вода от
кладенеца
, хората трябва да се групират.
Сегашните хора са в положението на онези, които се разговарят около
кладенеца
.
Те пазят реда си, знаят кой кога дошъл, кой е пръв и кой – последен, но най-важното им липсва – нямат пояси, които да свържат, за да извадят вода от
кладенеца
.
Който е дошъл последен на
кладенеца
, последен пие вода.
Един пътник се спрял при един
кладенец
.
(втори вариант)
Но
кладенецът
нямал въже да се извади вода от него.
(втори вариант)
При този
кладенец
само като се съберат 12 души, могат да изтеглят вода от него.
(втори вариант)
Така само водата може да излезне от
кладенеца
.
(втори вариант)
Сегашните хора мязат на ония пътници, които дошли при
кладенеца
, но без пояси, и се разговарят кой дошъл първи.
(втори вариант)
Ако при
кладенеца
има 11 души и всички са с пояси, важен е последният, който ще дойде с пояс.
(втори вариант)
121.
Надеждата ти
,
НБ
, София, 11.6.1933г.,
Един ден той искал да я тури в
кладенеца
.
Не че това, което той мислил, е право, не е право, но един ден той я турил в
кладенеца
и казал, че това е право.
Оставил я той и след половин час вижда – един дявол бяга от
кладенеца
.
Един ден той намислил да я пусне в
кладенеца
.
(втори вариант)
Обаче, след половин час вижда един дявол да бяга от
кладенеца
.
(втори вариант)
Тази жена имала убеждение и накарала дявола да излезе oт
кладенеца
.
(втори вариант)
122.
Разумно съотношение в природата
,
УС
, София, 9.7.1933г.,
Човек може 20 пъти да спуща кофата в
кладенеца
, без да извади вода.
123.
Не се сравнявай с нея
,
НБ
, София, 23.7.1933г.,
Когато дойде Христос при
кладенеца
и дойде онази жена, Христос казва: „Ако би знаела кой е онзи, който иска, той би ти дал жива вода и би ти показал къде се намира тази вода.“
Когато Христос дойде при
кладенеца
и дойде самарянката, Той й каза: “Ако би знаяла кой е Онзи, Който ти иска вода, Той би ти дал жива вода и би ти показал, къде се намира тази вода, за да не ожадняваш никога.” Казвам: Има едно състояние, има известни дни, има известни места на земята и ако човек знае как да се постави, той ще добие едно благо.
(втори вариант)
124.
Обикновена и необикновена мисъл
,
МОК
, София, 28.7.1933г.,
С въжето ще извадиш вода от
кладенеца
.
Ако не е здраво, ще издържи ли кофата, като я пущаш в
кладенеца
?
С въжето ще извадиш вода от
кладенеца
.
(втори вариант)
Здраво. Ако не е здраво, ще издържи ли кофата, като я пущаш в
кладенеца
?
(втори вариант)
125.
Великата формула
,
СБ
, София, 3.9.1933г.,
Значи лесно е да слезеш в
кладенеца
, но мъчно е да излезеш.
Слязъл е в
кладенеца
– лесна работа.
Мъчното е да излезе вън от
кладенеца
.
126.
Непреривните постижения
,
НБ
, София, 8.10.1933г.,
Вземи най-хубавата чиста вода, може от горе, от планината, от чистия извор да я вземеш, а не каквато и да е вода или застояла вода от
кладенеца
.
127.
За да благовествам
,
НБ
, София, 29.10.1933г.,
Ако ти пуснеш кофата в
кладенеца
да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън?
Като влезе в
кладенеца
, а и като излезе вън от него, кофата трябва да бъде свързана, а не развързана.
Когато кофата е извадила вода от
кладенеца
.
Но като дойдеш до друг
кладенец
, отдето искаш да извадиш вода, пак ще свържеш кофата за въженцето и ще я пуснеш в
кладенеца
.
Следователно ще се развързваш, когато излизаш вън от
кладенеца
, а ще се завързваш, когато слизаш в
кладенеца
да вадиш вода.
Никога не ставайте въже на
кладенец
, всеки да ви върти, да ви връзва и завързва.
Когато отивате да вадите вода от
кладенеца
, всеки трябва да си носи свое въже и своя кофа.
128.
Трите изпитания
,
УС
, София, 24.12.1933г.,
Вие сте на един
кладенец
и искате с кофа да изкарате вода.
С това въже кофата все ще остане в
кладенеца
.
Казваш: „Нямам толкова пари.“ Щом нямаш толкова пари, не изваждай вода от този
кладенец
.
Като няма средства, да не се вади вода от този
кладенец
.
Че, животът, който живеете, не е ли един
кладенец
, от който трябва да изкарвате вода?
– „В дъното на
кладенеца
.“ Ти питаш да ти кажа здраво ли е въжето ти?
Щом твоята кофа е останала в дъното на
кладенеца
, и твоето въже се разбира какво е.
На Земята обикновено е наредено да има на
кладенеца
въже и кофа.
Онзи, който е турил на
кладенеца
въжето, той ще си вземе вече парсата.
Според мен, аз никога не бих отишъл при един
кладенец
, дето има кофа и въже.
129.
Да живее душата ми
,
НБ
, София, 31.12.1933г.,
Може да ти приведа биологически доказателства, философски доказателства, да ти донеса от 99
кладенеца
вода, но тия неща трябва да опитаме.
130.
Обичайте положителното
,
МОК
, София, 5.1.1934г.,
Представете си, че тук долу имате
кладенец
(фиг.
Една кофа, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от
кладенеца
, колко килограма трябва да турите повече.
В дадения случай не може да извадиш тази вода от
кладенеца
, ако нямаш една съответствуваща тежест, но вие така не мислите.
Само че ето какво: В този
кладенец
трябва да се избягват всички пресичания на линиите, да няма никакво противодействие на кофата.
Защото онази кофа, която е пусната в
кладенеца
, ако има противодействие, което й препятствува, трябва да се увеличи тежестта.
При един
кладенец
, който изкарва по естествен път тежестта, между туй, което излиза и туй, което придобиваме, има съотношение.
Да кажем, че кофата се закачи в
кладенеца
.
131.
Идването на Господа
,
ООК
, София, 11.4.1934г.,
Един
кладенец
, това е човешката работа.
От
кладенеца
не може да излезеш навън сам.
Трябва да дойде онзи, който е направил
кладенеца
, за да те изкара.
И природата прави
кладенец
, но нейният
кладенец
е долина, по която можеш да ходиш.
132.
Носителят на Неговото Слово
,
УС
, София, 13.5.1934г.,
Черното взема, поглъща, черното е един
кладенец
.
133.
Самовъзпитание
,
ООК
, София, 4.7.1934г.,
Турям на въжето на
кладенеца
10 кг.
134.
Перпендикулярни движения
,
МОК
, София, 31.8.1934г.,
Затворени сте в един
кладенец
, отгоре е турен капак.
135.
Божествената справедливост
,
ООК
, София, 16.1.1935г.,
Ако човек падне в един
кладенец
и иска да излезе, лесно не се справя с тази мъчнотия.
136.
Закон за освобождение
,
МОК
, София, 8.2.1935г.,
Има учени хора, чието знание е построено така, че те са
кладенец
, трябва да се тегли, а пък има учени хора, които са извори.
137.
Път към Любовта / Страданието – път към Любовта
,
УС
, София, 17.2.1935г.,
Силно разгневен, той ги нахвърлял една по една в един дълбок
кладенец
и напуснал родното си село.
Той ги нахвърлил в един
кладенец
и забегнал.
(втори вариант)
138.
Практическа философия
,
МОК
, София, 22.2.1935г.,
При един
кладенец
колко неща са ти потребни?
Най-първо
кладенецът
трябва да е изкопан, нали така?
Трябва да са там
кладенецът
, въжето, кофата, и онази ръчка, за която може да завива въжето.
Тя казва: „Ще си изкараш вода от този
кладенец
, ще си изкараш толкоз, колкото можеш.
139.
Двата университета. Съживяване на царския син / Двата университета (Съживяване на царския син)
,
МОК
, София, 8.3.1935г.,
Изваждате от някой
кладенец
вода за пиене, нали?
Изваждаш от някой
кладенец
вода за пиене, нали?
(втори вариант)
140.
Каквото вържете на земята
,
НБ
, София, 24.3.1935г.,
Ако имаш две малки въжета, които не достигат до дъното на
кладенеца
, ти не можеш да извадиш с тях вода, но ако знаеш как да направиш възел, ще можеш да извадиш вода от
кладенеца
.
Също така ако не знаеш как да направиш възел, да завържеш тези две въжета, не можеш да се покатериш по
кладенеца
, не ще можеш да излезеш навън и ще пострадаш.
141.
Знание и виждане
,
МОК
, София, 29.3.1935г.,
Допуснете, че сте в дъното на един
кладенец
.
Имате желание да живеете долу в
кладенеца
.
Вие може да се спуснете с въжето долу, в
кладенеца
и, ако отрежете това въже, питам: Не скъсвате ли пътя на вашето издигане нагоре.
Не е лошо желанието да слезете на дъното на
кладенеца
, но не е разумно да скъсвате въжето, с което сте слезли.
Слизането в живота, това е слизането в
кладенеца
.
142.
Най-голямото изкуство
,
ООК
, София, 17.4.1935г.,
Тръгва насам-нататък, и хоп - в един сляп
кладенец
влиза.
Паднал вътре в
кладенеца
и не може да си обясни работите вътре.
Сутринта, като изтрезнял, вижда, че е паднал в
кладенеца
.
Помня, че пих, но как съм попаднал в тоя
кладенец
- не помня." Той съвсем се отбил от пътя си и как е влязъл в тоя сляп
кладенец
, не знае.
Всички хора сега попадат все в тоя, слепия,
кладенец
.
И за да излезе човек от
кладенеца
, трябва въже, с което да го изтеглят навън.
143.
Трите степени / Три степени в християнството. (Трите обязаности на човека. Двете категории. Екзаменът. Бележките)
,
УС
, София, 21.4.1935г.,
Паднал си в един дълбок
кладенец
, щеш, не щеш, ще стоиш там, докато дойде някой да те извади.
Ако човек падне в един
кладенец
така дълбок, то е обикновено.
(втори вариант)
144.
Киселина, основа, сол
,
ООК
, София, 1.5.1935г.,
Ако водата в
кладенеца
е дълбока, какво трябва да направите?
145.
Светите Твои градове
,
НБ
, София, 12.5.1935г.,
Някой път ще отиде в някой
кладенец
и там ще се хвърли, с това той иска да покаже, че е искал да яде и да пие, да се удоволствува, но като не намерил тези условия, отишел в
кладенеца
.
146.
Общи погрешки и общи добродетели
,
ООК
, София, 29.5.1935г.,
Онзи, който слуша, ще опита въжето, преди да влезе в
кладенеца
.
Вие влизате в
кладенеца
на доверие, но скъса се въжето, падате, счупвате си крака.
Отишъл на
кладенеца
, по едно време иде един турчин да си пои коня.
Този турчин на
кладенеца
, това са дъщерите му.
Казвам, турчинът като отива на
кладенеца
, ти гледай надалеч да бъдеш.
Щом дойде турчинът на
кладенеца
и ти си там: „Гяур!
Нямам пари, но не обичам да ме гълчат, да ме хулят и казвам: „Ще ме извините, жена ми се разболя, детето съм пратил в санаториум." Ще наведа от деветдесет и девет
кладенеца
вода, за да се извиня.
147.
Двамата спътници. (Двамата пътници)
,
МОК
, София, 19.7.1935г.,
Питам: ако аз извадя вода от 100 метра от 2000 метра дълбочина, извадя от един
кладенец
и ви дам друга вода от повърхността, коя вода ще предпочетете, коя вода е по-хубава?
148.
Защо им говориш с притчи?
,
НБ
, София, 22.9.1935г.,
Казвам, не е добре да пишат такива работи за човека, но за предпочитане е това, отколкото да държиш някакъв бръмбар в главата си, че не може да живее с жена си, или с окръжаващите, или да тръгне да се самоубива, да се хвърля от някой
кладенец
или да си туря на врата въже да се беси.
149.
Господар и слуга
,
МОК
, София, 27.9.1935г.,
Ако започнеш да слизаш, да копаеш
кладенец
, надали животът ще върви спешно.
150.
Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море
,
УС
, София, 29.9.1935г.,
Ще се хвърли в
кладенеца
.
Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от
кладенеца
.
(втори вариант)
Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от
кладенеца
.
(втори вариант)
151.
Изтълкувай ни тази притча!
,
НБ
, София, 29.9.1935г.,
Може да не е много учен, ако падне в един
кладенец
, ще чака помощ отвънка.
152.
Чувство на сигурност
,
МОК
, София, 4.10.1935г.,
Неразумното може да го турят в един
кладенец
: изгуби се кофата, ще я завържат, ще пуснат въжето, то влиза в
кладенеца
с ченгела да извади кофата.
153.
Методи на самовъзпитание
,
МОК
, София, 11.10.1935г.,
Проста работа е, не всеки може да копае
кладенец
.
154.
Божественият избор
,
МОК
, София, 8.11.1935г.,
Ако дойде да слизаш в един
кладенец
, помисли, не слизай долу.
Вие слизате в
кладенеца
, казвате, че има злато.
Вие не мислите, когато слизате в
кладенеца
.
155.
Иди повикай мъжа си
,
НБ
, София, 1.12.1935г.,
Тази жена, с която Христос разговарял при
кладенеца
, имала 5 мъжа – това представя чувствения живот.
156.
Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги
,
УС
, София, 8.12.1935г.,
Ама, че ако майката види, че детето ще падне в един
кладенец
и му ушие една плесница и то се търкули назад, тази плесница не е ли на място?
А да му светнеш една плесница, без да има никакъв
кладенец
, не е на място тази плесница.
Какво трябва да прави майката, когато види, че детето ѝ се надвесва над
кладенеца
?
(втори вариант)
Ако започне да му се кара, може да го стресне и то да падне в
кладенеца
.
(втори вариант)
Щом вижда опасността, тя веднага му удря една–две плесници и то пада настрана, далеч от
кладенеца
.
(втори вариант)
157.
Непроменливи величини / Устойчиви величини
,
УС
, София, 19.1.1936г.,
Но ако взема, че те извадя от един
кладенец
, изтегля те нагоре с главата, то е любов.
Не е лесно да те спусне някой с главата надолу в дълбок
кладенец
, и ти да го обичаш.
(втори вариант)
И обратно: невъзможно е да мразиш човека, който те извадил с главата нагоре от дълбок
кладенец
.
(втори вариант)
Тъй щото, питате ли, кога човек обича, ще знаете, че обичта се явява, когато извадите някого от
кладенеца
.
(втори вариант)
Щом го спуснете в
кладенеца
, обичта се замества с омраза.
(втори вариант)
158.
Предпоследната врата. За това което е
,
МОК
, София, 7.2.1936г.,
Може да си користолюбив, извади го от
кладенеца
.
Ако кажеш: „Че едно време го пуснах в
кладенеца
“, питам: Извади ли го?
Не само да пуснеш човека в
кладенеца
, но да го извадиш.
И невежият, който останал горе, като изтегли онзи, когото пуснал в
кладенеца
и той ще стане учен.
Едното слиза в
кладенеца
долу, другото остава горе.
Долу в този
кладенец
има едно богатство и този, който слиза ще го вземе, а другият ще го изтегли.
159.
Възможности и условия на ума и сърцето
,
МОК
, София, 14.2.1936г.,
Друг път вас ви хрумнало, явило се желание да слезете в някой
кладенец
дълбок, там има богатство да намерите.
Този
кладенец
е дълбок 50–60 метра.
– Вашето желание пак, да слезете долу в
кладенеца
.
160.
Дух и материя
,
МОК
, София, 21.2.1936г.,
Нали по лесния път можеш да слезеш в един
кладенец
?
161.
Служене и прислужване
,
ООК
, София, 4.3.1936г.,
Те представят една верига, спусната в
кладенеца
.
Онова въже, което е горе, и това, което е долу в
кладенеца
, се различават.
162.
Сегашният момент
,
ООК
, София, 11.3.1936г.,
Нали знаете, че в един
кладенец
като пуснете две кофи, ще извадите пълната кофа.
163.
До мажор и ре мажор
,
МОК
, София, 8.5.1936г.,
“ Казва някой: „С игла
кладенец
копае ли се?
“ Какво ще кажете, с игла
кладенец
копае ли се?
Не може ли с игла да изкопае
кладенец
?
Но да знаеш как да копаеш
кладенец
.
Копаеш някой
кладенец
и появи се една капчица, зарадваш се.
Ако копаеш
кладенец
и не се появява капчица, обезсърчиш се.
Казваш: „Има нещо.“ Страданието в света е първата капка на дълбокия
кладенец
, който човек копае.
Страданието показва, че той не се качва към Бога, той слиза и разкопал един
кладенец
.
Следователно, страданието е път за излизане от дълбокия
кладенец
, който вие сте изкопали.
164.
Пътища на Любовта / Любовта и свободата. Четиритях пътища в Любовта
,
СБ
, София, 30.8.1936г.,
Добре е въжето да не се къса, но в едно отношение само – когато вадите вода от
кладенец
.
165.
Първата дума
,
МОК
, София, 4.9.1936г.,
Да кажем, може да имаш един
кладенец
, може да имаш желание да извадиш вода, може да имаш кофа, но нямаш въже.
166.
Съработници на Бога
,
ООК
, София, 20.1.1937г.,
Падне някой в
кладенеца
.
Конецът е това, с което искате да помагате на този човек в
кладенеца
.
167.
Поводи на мисълта
,
МОК
, София, 22.1.1937г.,
Той го хванал, вързал го с едно въже и го спуснал в
кладенеца
.
Питам: ако бащата те спуща в
кладенеца
, ти за какво трябва да мислиш?
Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те спусне в
кладенеца
; ако мислиш за своите сестри, той ще те извади навън.
Вие всинца сте спуснати в
кладенеца
– вашият Баща ви е спуснал и казвате, че светът е лош, че въпросите не се разрешават.
Спуснат си в
кладенеца
– ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона.
Бащата го хваща, връзва го с едно въже и го спуска в
кладенеца
.
(втори вариант)
Бащата го изважда и казва: “От сега нататък ти ще станеш човек.” Питам: Ако баща ти те спуска в
кладенеца
, за какво трябва да мислиш?
(втори вариант)
Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те пусне в
кладенеца
; ако мислиш за своите сестричета, ще те извади навън.
(втори вариант)
Вие всички сте спуснати в
кладенеца
.
(втори вариант)
Спуснат си в
кладенеца
, ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона.
(втори вариант)
168.
Естествена хладина и топлина
,
МОК
, София, 5.2.1937г.,
Един ден, тя отишла на
кладенеца
и за да се освободи от нея, той я бутнал и тя паднала вътре.
“ Но след половин час гледа, че от
кладенеца
излиза Дяволът побелял и хуква да бяга.
Един ден, за да се освободи от нея, поизлъгал я и тя отишла до
кладенеца
.
(втори вариант)
Казва си: “Освободих се от нея.” След половин час гледа дяволът излиза от
кладенеца
побелял.
(втори вариант)
169.
В начало бе Словот
,
НБ
, София, 14.2.1937г.,
Ако ти паднеш в един
кладенец
и този, който те е обидил, дойде и ти подаде ръка и те извади от водата, ти няма ли да се помириш с него, няма ли да му простиш?
170.
Концентриране на човешкия ум / Съсредоточаване на човешкия ум
,
МОК
, София, 26.2.1937г.,
(Учителя пее думата „младост“) Слизам долу в
кладенеца
(Учителя пее с постепенно понижаване на тоновете).
Слизам долу в
кладенеца
(Пее с постепенно понижаване на тоновете).
(втори вариант)
171.
Плосък и объл говор
,
ООК
, София, 17.3.1937г.,
Вие ще си представите, че сте в един
кладенец
дълбок и гласът от дъното ще излиза, не отгоре при устата да излиза, но от дъното.
172.
Да живеем за Господа
,
ИБ
, София, 23.3.1937г.,
Без да го опитате, вие закачвате на него голям товар и го спущате в
кладенец
.
Въжето се скъсва, и товарът пада в
кладенеца
.
173.
Четирите струни
,
ООК
, София, 7.4.1937г.,
Ха сега видите ли този педагог, който казва: „Ето
кладенеца
, но трябва почерпало да извадим вода от
кладенеца
“.
Чашата е като една кофа, ще я пуснете в
кладенеца
.
Казва: „И-то може да вадим вода от
кладенеца
.“ Децата разбират, че И-то, това е кофата, с която може да извадят вода от
кладенеца
.
О-то деца, това е един
кладенец
, от който ние можем да извадим вода да пиете и другите да пият.
О-то е
кладенец
, от който трябва да се извади вода.
174.
Мъчение, труд, работа
,
МОК
, София, 25.6.1937г.,
Да допуснем, че десетина души са се събрали около един
кладенец
, един от тях е толкова слаб, че не може да завърти колелото и да извади вода, но има един, който може да го завърти.
Най-първо, ще спусне кофата в
кладенеца
- това е лесният процес, след който идва друг процес.
175.
Правилна обхода
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 25.7.1937г.,
Когато иска да даде един добър урок на някого, той го хваща, обръща го с главата надолу и му казва: Ако продължаваш да се занимаваш с мене, още сега ще те пусна в някой
кладенец
, или ще те занеса на един планински връх и оттам ще те хвърля надолу.
Той ще те хване за ръцете, ще те стисне, ще те обърне с главата надолу, после ще те тури в един
кладенец
и ще те потопи.
(втори вариант)
176.
Разрешение на въпросите
,
УС
, София, 21.11.1937г.,
Подай въже на падналия в
кладенеца
, за да го изтеглиш навън.
177.
Закон за контролиране
,
НБ
, София, 19.12.1937г.,
Един ден тя отишла на
кладенеца
да вади вода.
“ – „Ще ме оставиш сам и няма да зная как да се справя с децата си.“ – „Никой не ти е виновен, да не си ги народил толкова много.“ Тя се хвърлила в
кладенеца
.
“ Като седял около
кладенеца
и нареждал, половин час след това видял, че дяволът излязъл от
кладенеца
, но цял побелял.
– „Остави се, една жена влезе в
кладенеца
, че ми създаде големи безпокойствия.
178.
Програмата в живота
,
МОК
, София, 18.2.1938г.,
И дето минете, да го пуснете в
кладенеца
, да си извадите вода и пак да го носите с вас.
179.
Да слушат
,
УС
, София, 13.3.1938г.,
Когато паднеш на дъното на
кладенеца
, тогава Бог ще простре ръката си и ще те извади.
Казваш: „Паднах в
кладенеца
.
И тогава, като те пита някой в какво вярваш, кажи: „Вярвам в Онзи, Който ме извади от
кладенеца
“.
180.
Да Му служим без страх
,
НБ
, София, 18.9.1938г.,
Когато Христос казва на онази жена, която беше при
кладенеца
: Ако би знаела при кого си, който ти говори, ти би поискала и Той би ти дал жива вода.
Дотегна ми да идвам и да тегля вода от този
кладенец
.
181.
Славата Божия, царството Божие и волята Божия
,
ООК
, София, 12.10.1938г.,
То е както когато хвърлиш един предмет от дъното на
кладенеца
нагоре.
Например, ти си в дъното на
кладенеца
и оттам хвърляш нагоре една ябълка.
Тя не може да излезе от
кладенеца
и ще падне върху тебе.
Представи си, че си в
кладенеца
и хвърлиш камъни нагоре върху твоя неприятел.
Та често в света, когато се карате с някой човек, вие сте в
кладенеца
.
182.
Обич и преценка
,
ООК
, София, 21.12.1938г.,
Вземете майката, като има дете, постоянно я страх, да не иде някъде да падне, в някой
кладенец
да се убие, змия да не го ухапе, куче да не го ухапе.
183.
Правилни схващания и правилен живот
,
ООК
, София, 15.2.1939г.,
Като излезе един артезиански
кладенец
, в пустинята може да се образува един
кладенец
.
184.
Ставане, оживяване и възкресение
,
НБ
, София, 9.4.1939г.,
Христос прави един слаб намек за самарянката, която намира на
кладенеца
.
Не знаеш ли, че този
кладенец
е дълбок, а пък аз нямам почерпало да ти дам?
185.
Любовта като среда, като сила и като възможност
,
НБ
, София, 30.4.1939г.,
Та когато се отчайват, хората правят една погрешка, че се хвърлят долу в някоя дълбока вода или в някой
кладенец
.
186.
Беден и богат
,
МОК
, София, 19.5.1939г.,
Върви богатият при един
кладенец
, на който дъската била слаба и пада в
кладенеца
.
Сега, ако този богатият човек не беше обидил сиромаха и ако богатият не беше паднал в
кладенеца
, и ако сиромахът не беше го извадил навън, какви щяха да бъдат отношенията?
Богатият щеше да има презрение към сиромаха и щеше да казва: „Свиня.“ Щом влезе в
кладенеца
и бедният го извади, богатият мисли, че е умен човек, който мисли.
187.
С човешки и ангелски езици
,
НБ
, София, 25.6.1939г.,
Христос, когато беше при
кладенеца
, казва на онази жена: „Ако би знаяла кой е при тебе, ти би поискала и той би ти дал Жива вода“.
Този
кладенец
е дълбок.“ Той казва: „Иди и повикай мъжа си.“ Тя имала 5 мъжа и този който имала не ѝ е бил мъж.
188.
Реалността на живота / Реалното в живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 16.7.1939г.,
Когато спря при
кладенеца
да си почине, Христос се разговаряше със самарянката.
Зароди се цял един разговор между Христа и тая самарянка при
кладенеца
.
(втори вариант)
189.
Постоянното в живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1939г.,
Един ден, като вадела вода от
кладенеца
, той й казал: Внимавай да не паднеш вътре.
Тя нарочно се хвърлила в
кладенеца
и не излязла вече оттам.
След половин час той видял да излиза от
кладенеца
един дявол, цял побелял.
– Остави се, преди един час падна в
кладенеца
една жена, много нещо изпатих от нея – главата ми побеля.
190.
Разнообразието в живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1939г.,
При силното пение ти казваш на онзи, който е паднал в
кладенец
: “Защо не си отваряш очите, но си допуснал да паднеш вътре?
(втори вариант)
191.
Възможности на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 16.8.1939г.,
Ако си спуснал някой човек със здраво въже в
кладенец
, за да свърши никаква работа, ти трябва да го извадиш със същото въже.
Отрежеш ли въжето, преди да си го извадил, ти му причиняваш пакост – оставяш го в
кладенеца
.
Да, но когато извадите човека от
кладенеца
.
Ако извадите човека от
кладенеца
и забравите да отрежете въжето, с което сте завързали крака му, причинявате друга пакост – спъвате го, той не може да ходи.
Щом сте го извадили от
кладенеца
, ще отрежете въжето, с което сте го вързали, и ще го пуснете на свобода.
Ако спуснете един човек в
кладенеца
с едно въже, това въже е на местото си.
(втори вариант)
192.
Първият момент на Любовта
,
УС
, София, 24.9.1939г.,
А каква гледка ще имаш, ако влезеш в един дълбок
кладенец
?
193.
Жена кога ражда
,
НБ
, София, 19.11.1939г.,
Един ден, не можах вече да го търпя, взех го, вързах го и започнах да го пущам с главата надолу в
кладенеца
.
Като го пущах надолу с главата, то започна да мисли и ми казва: „Татко, не съжалявам, че ме пущаш в
кладенеца
.
Извадих го от
кладенеца
, потупах го по главата и си казах: Добре, че ми проговори така, че го извадих вън от
кладенеца
.“
Бащата нямаше да го пусне в
кладенеца
, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли.
Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един
кладенец
, вие започвате да мислите добре.
Като ви пуснат няколко пъти в
кладенеца
, мисълта ви съвсем се изправя.
Та, сега, и вие не се бойте от
кладенеца
.
Като ви пуснат в
кладенеца
, повече от три–четири метра дълбочина няма да ви пуснат.
194.
Посещение на Бога. Работа и учение
,
УС
, София, 10.12.1939г.,
Нали сте били при някой
кладенец
.
195.
Акаш и прана
,
НБ
, София, 24.12.1939г.,
Един ден сиромахът минава край един
кладенец
и чува, че някой вика за помощ.
Само при това положение сиромахът се решил да го извади от
кладенеца
.
Той му казал: „Ако те извадя от
кладенеца
, аз ще иждивя много енергия, за която един ден ще ми държат сметка.
И тъй, ако сте на мястото на богатия и не знаете как да постъпите със своя длъжник, ще се намерите на дъното на
кладенеца
.
Писано е, че като видиш някой човек паднал в
кладенеца
, ти ще го извадиш, но срещу два подписа: единият подпис е даден в името на Господа, а другият – в името на твоята честност и справедливост.
196.
Трите закона
,
ООК
, София, 27.3.1940г.,
Имаш един
кладенец
.
Този
кладенец
има стъпала.
197.
Божията мисъл
,
УС
, София, 21.4.1940г.,
Представете си, да ви държа с един конец над един
кладенец
отгоре, да ви доказвам, може ли да влезете в
кладенеца
или не.
Казват: „Може да ме пусне, но я ме извадите, я не.“ Не сме ли ние хората, които висим с един конец отгоре над
кладенеца
?
Ходиш, разхождаш се, дойдеш вечерно време над
кладенеца
, не влизаш още, защото не се скъсал още конеца.
Питам: След като се скъса конецът и ти влезеш в
кладенеца
, закон ли е това, или случайност?
198.
Правилни процеси
,
ООК
, София, 15.5.1940г.,
Паднал си в един
кладенец
– той ще те изтегли с въжето.
199.
Комедия, драма, трагедия
,
УС
, София, 7.7.1940г.,
Раждане и смърт, това са двете кофи, които се движат в обратна посока по онова успоредно въже на един
кладенец
, от който вадят вода.
200.
Реалност на живота
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 4.8.1940г.,
Хванах го здраво, вързах го с въже и се отправих към
кладенеца
, да го пусна вътре.
– „Олеле, тате, не ме пускай в
кладенеца
!
Като си решил да ме спускаш в
кладенеца
, това е твоя работа, но помисли за сестричетата ми.
Тебе ще сложат в затвора, а те ще останат сами, няма кой да се грижи за тях.“ Като започна да ми говори така, стана ми мъчно за него и го извадих от
кладенеца
.
Добре, че не го пуснах в
кладенеца
“.
Какво щеше да постигне, ако беше го пуснал в
кладенеца
?
Хиляди хора днес са пуснати в
кладенеца
, но светът не се е оправил.
201.
Цяло и част
,
МОК
, София, 4.10.1940г.,
Запример паднал някой в
кладенеца
, нали ще моли.
Ако е вън от
кладенеца
, не се моли.
Защо се моли, като е в
кладенеца
?
Да бъдеш свободен, като слезеш в
кладенеца
.
202.
Малки правила
,
МОК
, София, 17.1.1941г.,
Фир-фюр-фен дава, слиза долу да почерпи нещо от
кладенеца
.
Ако пуснете в
кладенеца
една връв и взема четири секунди да я извадите навън и ако спуснете, и взема само една секунда да [я] извадите, кога ще имате по-голяма придобивка?
203.
Слушайте съвета
,
ООК
, София, 19.2.1941г.,
Щомъ слизашъ въ единъ
кладенецъ
, ти си въ кривия пѫть.
Щомъ излизашъ отъ
кладенеца
навънъ, ти си въ правия пѫть.
Щомъ влизашъ въ
кладенеца
, има възможность да се скѫса вѫжето нѣкой пѫть и да паднешъ.
Щомъ си влѣзалъ въ
кладенеца
и искашъ да излѣзешъ, пакъ може да се скѫса вѫжето, като излизашъ и пакъ да се върнешъ.
Щом слизаш в един
кладенец
, ти си в кривия път.
(втори вариант)
Щом излизаш от
кладенеца
навън, ти си в правия път.
(втори вариант)
Щом влизаш в
кладенеца
, има възможност да се скъса въжето някой път и да паднеш.
(втори вариант)
Щом си влязъл в
кладенеца
и искаш да излезеш, пак може да се скъса въжето, като излизаш и пак да се върнеш.
(втори вариант)
204.
Което излиза от устата
,
НБ
, София, 16.3.1941г.,
Ще я пуснеш кофата, и с магнита ще се издигне от
кладенеца
.
205.
Качване и слизане
,
ООК
, София, 4.6.1941г.,
Ако влѣза въ
кладенеца
и остана вѫтре, кой ме караше да влѣза въ
кладенеца
.
Като влизамъ въ
кладенеца
, ще направя така: ще взема единия край, ще го завържа и азъ ще хвана единия край.
Ако искашъ да влѣзешъ въ
кладенеца
, свържи едното вѫже, прехвърли го презъ колелцето, то е най-сигурното, и самъ започни да се теглишъ.
Ако вляза в
кладенеца
и остана вътре, кой ме караше да вляза в
кладенеца
.
(втори вариант)
Като влизам в
кладенеца
, ще направя така: ще взема единия край, ще го завържа и аз ще хвана единия край.
(втори вариант)
Ако искаш да влезеш в
кладенеца
, свържи едното въже, прехвърли го през колелцето, то е най-сигурното, и сам започни да се теглиш.
(втори вариант)
206.
Тя иде / Любовта иде
,
СБ
, София, 25.8.1941г.,
Един ден отишли двамата на
кладенеца
за вода.
Жената се надвесила над
кладенеца
, да види колко е дълбок.
Аз разполагам с живота си.“ За да му отмъсти за направената от него забележка, тя се надвесила много над
кладенеца
и паднала.
Мъжът ѝ започнал да плаче, да търси начин да я извади от
кладенеца
.
В това време видял, че от
кладенеца
излиза един дявол, съвсем побелял.
Един ден отиват на
кладенеца
и той й казва: “Не стой на
кладенеца
, ще паднеш вътре.” “Не е твоя работа.” Казва: “Макар че си лоша, трябваш ми.
(втори вариант)
“Нали ти казах, че ще паднеш.” След половин час гледа, от
кладенеца
излиза един дявол побелял, всичката козина му станала бяла.
(втори вариант)
207.
Зората на живота
,
СБ
, София, 27.8.1941г.,
Има десет жаби в
кладенеца
, чакат да излязат.
(втори вариант)
Жабата от
кладенеца
излиза на светлина.
(втори вариант)
Казвам, трябва вече жабите да излязат извън
кладенеца
и магарето да излезе из рудника навън.
(втори вариант)
208.
Положителна мисъл
,
ООК
, София, 22.10.1941г.,
Като че влизаш в един
кладенец
.
Някой път вечерно време някъде отвисоко слизаш в някой
кладенец
– то е страшна работа.
209.
Разумна почивка
,
ООК
, София, 29.10.1941г.,
Една жена се хвърлила в
кладенеца
, мъжът ѝ я вика отгоре, плаче заради нея.
210.
Дигни одъра си!
,
НБ
, София, 1.2.1942г.,
Връзва го и с главата надолу го пуща в
кладенеца
.
Този баща сам ми казваше: Като ми каза това, жегна ме нещо и го извадих из
кладенеца
и го пуснах.
Ако пущаме хората в
кладенеца
, става ли?
211.
Гордост и смирение
,
МОК
, София, 13.2.1942г.,
Защо слиза един да копае в земята
кладенец
?
212.
Бъди верен! / Бъди верна!
,
НБ
, София, 5.4.1942г.,
Ти ще идеш от канарата долу да се хвърлиш или в
кладенеца
долу да се хвърлиш с главата надолу.
Няма нужда да се хвърляш от канарата долу или да се давиш в
кладенеца
.
(втори вариант)
213.
Живи и мъртви закони
,
ООК
, София, 2.9.1942г.,
Някой човек е жаден, ти няма да създадеш водата сам от себе си, но ще вземеш някоя стомна, ще идеш на извора или на
кладенеца
и ще вземеш тази вода.
214.
Връзване и развързване
,
НБ
, София, 29.11.1942г.,
Ако не се поправиш, ще се хвърля в
кладенеца
.“ Дотегнало ѝ да го бие, ще се хвърли в
кладенеца
да се освободи от него.
“ Един ден се хвърлила в
кладенеца
и той отгоре плакал, плакал.
По едно време гледа, един дявол бяга от
кладенеца
.
215.
Ориентиране
,
МОК
, София, 18.12.1942г.,
Но един ден този човек влиза в
кладенеца
, ти пак вземаш, че отрязваш въжето.
Като освободиш човек, гневът е на място, но да режете въжето, когато той слиза в
кладенеца
, вие го заробвате.
216.
Пътят на праведния
,
НБ
, София, 3.1.1943г.,
Този път не е осветен, може да има трап, може да има
кладенец
.
217.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 7.2.1943г.,
Ти си в един
кладенец
, пущат ти едно въже, ти казваш: „Защо ми е това въже?
“ Без него ще седиш в
кладенеца
, на дъното ще идеш, с него ще излезеш из
кладенеца
.
Влизаш в един
кладенец
с въжето, ще влезеш и ще излезеш.
Влизаш в
кладенеца
без въже, ще останеш вътре.
Ако слезеш в
кладенеца
без въже, ти ще се нараниш.
218.
Възприемане и предаване
,
СБ
,
РБ
, София, 8.9.1943г.,
– Веднага спускат кука в
кладенеца
, за да извадят кофата.
219.
Да оздравееш
,
НБ
, София, 24.10.1943г.,
Един човек изпитва голяма жажда, влиза в един
кладенец
, но оказва се, че няма вода в него.
220.
Любов и безсмъртие / Смъртни и безмъртни
,
ООК
, София, 17.11.1943г.,
Плюеш в един
кладенец
и казваш: Няма нищо, ще се очисти водата.
Плюеш в един
кладенец
, казваш: „Какво има една плюнка!
(втори вариант)
221.
Най-мъчната работа
,
ООК
, София, 15.12.1943г.,
Ако спуснеш една кофа със сто килограма тежест в
кладенец
, кофата ще издържи при условие, че въжето е дебело.
222.
За добро
,
МОК
, София, 31.12.1943г.,
Друг е въпросът, когато вадиш от
кладенец
.
223.
Ново разбиране
,
МОК
, София, 7.1.1944г.,
Ако си вън от
кладенеца
, можеш да хвърляш камъни и нагоре, и надолу.
Обаче, не се позволява да хвърляш камъни в
кладенеца
.
Ако си на дъното на
кладенеца
, можеш ли да хвърляш камъни нагоре?
224.
Новото в живота
,
ИБ
,
ПС
, Мърчаево, 22.3.1944г.,
Богатият паднал в един
кладенец
и вика отвътре.
Господ те тури в
кладенеца
и ще те научи на щедрост.
И ако ти си щедър, да прощаваш, аз ще те извадя, но ако не си щедър, ще те оставя в
кладенеца
.
Ще те извадя от
кладенеца
, ако се подпишеш, че няма да искаш сумата, която баща ми ти дължи.
(втори вариант)
Ти падна в
кладенеца
, за да научиш закона на щедростта.
(втори вариант)
Ако си щедър и прощаваш дълговете на длъжниците си, ще те извадя; ако не си щедър, ще те оставя в
кладенеца
.
(втори вариант)
225.
Божествени подбуди / Божествени импулси
,
ИБ
,
ПС
, София, 22.11.1944г.,
Ти като обичаш някого, туряш въжето в
кладенеца
, изваждаш вода, носиш една чаша да му дадеш.
226.
Първата сестра
,
НБ
, , 8.5.1921г.,
На една височина изкопават
кладенец
35 метра дълбочина, а пò на ниско 50 метра изкопават също
кладенец
, който бил около 50 метра дълбок.
НАГОРЕ