Търново, 29 януарий 1904 г.

Люб. бр. Киров,

Навярно сте се отегчавали духом с очакванието си както Павла. Но знаете, търпението в Любовта Господня е велика добродетел и тя след време ще принесе благословените си плодове за страдующата душа.

Да проникваме в мислите Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля, това е нашето предназначение в тоя живот. И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата.

За даденото Откровение за д-р Миркович ми се даде отговор от Господа. Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с духа на това искание Отгоре. Сам да си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа.

Той трябва подробно да изложи какво има и кому какво е разположен да остави. Онова, което реши сам да остави за делото Божие, започнато от него, той може да Ви остави като настойник и разпоредител на неговата воля и в същото време, като означи в какво има да се употреби това, което завещава. Двата чека ще приготви от пенсията си, като отделя всякой месец по 40 лева най-малко. А това, ако разбира, е благодат за него.

Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит.

Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя. Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ към Него.

Откровението ще остане временно у мен, понеже така ми е заповядано. Кажи на Д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа.

Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва. Ний трябва да бодърстваме, понеже Господ е с нас. Поздравлява Ви нарочно сестра Казакова. Поздравлява и Доктора и всички други братя.

Ако Вам остава нещо неясно, пишете ми.

Има да Ви съобщя нещо, но само кога се видим, според както е Господ отредил на своето време.

Приемете моя сърдечен поздрав.

Ваш верен: П. К. Дънов

Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)