БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 117 - год. VII.
Севлиево, 8 март, 1935 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Страданието
Радост (стих. - Олга Славчева)
Някои закони на силата и красотата (Прентис Мълфорд)
Словото на Учителя. Смисълът на историята (Из беседата, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г. - продължение от брой 116)
Тайните на живота и смъртта. Третото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 116)
Медът и неговите лечебни свойства
Вълк и овца (басня - Дядо Благо)
Книжнина
СТРАДАНИЕТО
Ако не беше то, каква ли полза щеше да има от нашия живот на земята? — Нищо не щяхме да разберем, нищо не щяхме да научим, — с празни ръце щяхме да се върнем там, от гдето сме дошли.
Само великото Страдание, само то е нашия Велик Учител. Нему трябва да плетем венци, него трябва да славословим, него трябва да търсим — за да се осмисли живота ни.
Когато, под влиянието на нисшите сили в нас, и на демонските внушения вън от нас, ние се съблазним и полетим по хлъзгавия път на порока, само то, само единствено страданието е, което може да ни свести, да ни спре, да ни спаси.
И то идва. И със своя страшен клюн, като с нажежено желязо стиска нашето сърце. В кръв се облива душата ни. Всичко изчезва пред очите ни. Тъмнина. Няма живот. Няма смисъл. Няма нигде никаква светлина...
А в това време, и само тогава, душата учи великите уроци на живота. Учи се да различава доброто от злото. Учи се да не повтаря сторените грешки. Учи се да върви в светлия път на Доброто.
Не бягайте от страданието и не наричайте живота си безсмислен поради него! Защото тъкмо то е, което осмисля живота ни. Тъкмо то е, което ни носи придобивките, опитността, истинското знание-мъдрост на живота. То е, което кара да зреят плодовете на нашия живот.
Да славословим страданието и затова, защото само след него идва радостта — истинската, дълбока, чиста и трайна радост. Да славословим страданието, защото само то облагородява душите ни, издига ни, прави ни по-съвършен-ни и по-близки до Бога. Да славословим страданието, защото, без него, ние всички отдавна бихме пропаднали, завинаги, без никаква надежда за спасение, в бездната на греха и смъртта.
Да славословим страданието!
То ще научи всички! То ще просветли всички умове. То ще облагороди всички сърца. То ще закрепи всички воли. Само то — великият Учител на живота!
Да славословим Страданието!
РАДОСТ
Когато крушение в морето ме стигна
И в страшното дъно аз щях да потъна.
Тогава Великият навреме пристигна
— Тоз, Който за мене се нявга разпъна.
Пристигна и взе ме на корабът свой,
И с бели ме хубави дрехи облече,
С целувка избърса Той сълзите мои:
„Спасена си“, рече, „за винаги вече !“
„Във Моето Царство, ще дойдеш със мене
И в моите градини се радвай и тичай!
В душата ти нека гори вдъхновение
И Бога безкрайно ти, чедо, обичай!“
„Че Той е създал вселената цяла,
И слънце, и месец, земята красива,
И всичко прекрасно, що си ти видела —
На всичко Той даде дихание живо.“
И тука, със Него забравих теглата,
Които преминах там доле в мор
Почина ми сладко при Него душата,
И радост и мир усетих в сърцето.
На лирата почнах да свиря отново.
Сълзите превърнах във бисерни рими:
И пламна в душата ми огнено слово
За Тоз, що навреме дойде и спаси ме.
О, чудна градина при Белите Братя!
О, мъдрост що пия от извори живи!
Аз. ето, възкръснах след страшно разпятие,
Че Господ погледна към мен милостиво ?
Във царство прекрасно, след толкоз страдания,
При граждани светли пристигам аз тука,
И уча се вече на Божите знания,
На радостна, жива и свята наука.
Горчивата чаша, що пих в Гетсимания,
До горе е пълна с красиви брилянти.
Пред мене те пръскат неземно сияние
И будят в душата ми нови таланти.
Олга Славчева
НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА
(Из „Нашите сили - как да ги използваме“)
Трябва непрекъснато да градим идеала на нашата собствена личност; с това притегляме към себе си елементи, които винаги ни помагат в реализирането на тоя идеален образ в нашите мисли. Който обича да мисли за силни неща, за планини и реки и дървета, привлича към себе си елементи с подобна сила.
Който днес се съвзема със сила и красота, а утре се колебае или пада наново в старите понятия на тълпата, не разрушава това, което е съградил в духа си чрез духа. Делото само се спира, то чака да дойде пак часа на възземането.
Устойчивост в мисълта за красотата, за сила, за младост е основния камък на тяхното осъществяване. Ние ще бъдем това, което мислим най-много.
Ние непрестанно отпращаме и приемаме духовни елементи, приличаме на електрическа батерия, която изразходва сила и трябва след това наново да се пълни. Когато сме предадени на говорене, писане, мислене или друга някоя деятелност. ние сме положителни, иначе — отрицателни. В отрицателното или възприемливо състояние ние приемаме сили и елементи, които могат да ни докарат понякога вреда, но могат да ни бъдат и от голяма полза.
Има отровни духовни токове, както има отровни арсенови или металически изпарения. Който — в пасивно състояние — остане макар един час само в една стая между завистливи, изпълнени с омраза, цинични или с робска натура хора, поглъща от тях един отровен елемент на мисли, пълен със зародиши на болезненост и разрушителна сила, един елемент, който е безкрайно по-опасен от химически установена отрова, защото неговото действие прониква по-дълбоко и по-тайнствено. Понякога то се усеща едва след дни и тогава погрешно се преписва на други причини !
От най голяма важност е обстоятелството къде и в каква среда се намираме през време на нашето отрицателно състояние, защото тогава поглъщаме умствените флуиди като гъба. След няколкочасово духовно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изразходвали сили, отрицателно състояние е едно природно право и природна необходимост! Да се потиска то изкуствено или да се отстранява, би имало лоши последствия. Но необходима е голяма предпазливост. Само при грижливо подбрани условия е благодатно да му се отдаде човек.
Който — в момент на изтощение—влезе в тълпа неспокойни, трескаво възбудени хора, не бива, наистина, психически изсмукан от тях. защото няма вече какво да дава от себе си, но сам възприема, мимоходом, от тяхното низше естество. Той като че ли — фигуративно казано — окачва някаква оловна тежест на живота си. Макар и за кратко време, той ще приеме нещо от техния начин на мислене и присъждане нещата. Ще се обезвери, когато до преди малко е бил пълен с надежда. Плановете, които до скоро му са се виждали здрави, достижими и сигурно осъществими, ще се превърнат изведнъж в мъгла.
Ще почне да се бои там, гдето обикновено е бил смел. Ще почне да се колебае и в тоя смутен момент ще накупи може би работи, които не му са нужни, или ще каже нещо, ще стори нещо, ще вземе някакво решение, което сигурно не би взел, или някак другояче би постъпил, ако би бил напълно това, което е самия той, ако би мислил със своите собствени мисли, а не с мъглявите схващания на тълпата наоколо му.
Ако е необходимо да влезем в някаква тълпа, трябва поне тогава да става това, когато сме най-силни умствено, за да можем да се отдръпнем веднага, щом почувстваме, че се уморяваме. Защото в моменти на духовна сила ние сме магнита, който отблъсва вредните токове, на които във време на отрицателно състояние сме безпомощно предоставени. Положителните хора се борят и упорстват — те най-лесно си пробиват път в света. И все пак не е добре да си винаги в положително състояние и да излъчваш мисли. Който е такъв, ще отблъсне и прогони от себе си много хубави хрумвания. Трябва да има един момент, когато духовния склад се пълни наново, и колкото по от дъно се промени съдържанието му, толкова по-добре. Положителния човек, който стои винаги на пост срещу всека чужда мисъл, който няма време да се вслуша в новото, неизвестното, който смесва невероятното с невъзможното, за когото неговото ограничено схващане е негов единствен лозунг, — такъв човек непременно ще осиромашее и отслабне духовно!
Противното на това пък, тия, които стоят винаги в отрицателно състояние, които постоянно възприемат, които са всякога на мнението на оногова, когото са слушали последен, ония, за които едно ухилване или вдигане на раменете у някого е достатъчно за да се обезкуражат в плановете си такива хора приличат на система тръби, през които се пущат да минават всевъзможни мърсотии и смет, докато цели се запушат и никакви полезни течения не могат вече да проникват в тях. Такива хора стават свършено неспособни да излъчват сами каквито и да било положителни сили.
Като общо правило трябва да се приеме, че между хората трябва да се държим положително, а отрицателно — когато се намираме в подходяща за това самостойност. Който и в самотията продължава да се сражава духовно със своите противници, изтощава се напразно.
Който непрестанно има работа с тълпите, разпилява по необходимост много от силата си в това влачене на чужда атмосфера. Най-вредно се оказва непрекъснатото живеене с някакво лице от долен духовен разред. Защото в моменти на пасивност, които са винаги необходими, ние ще бъдем всякога под влиянието на долнокачествени течения. Безразлично е в какви отношения се намираме ние към това лице — дали то е наш брат, син или съпруг. Защото, когато двама души, които принадлежат на различни духовни сфери, попадат в тесни духовни връзки, винаги по тънката, по-издигнатата и ценна душа страда и се принижава. Защото тя е по-възприемчива. А по-низшата едва сполучва да приеме частица от това, което я окръжава. Останалото попада без полза и без смисъл.
Интензивността, с която ние сме заети психически с един човек. определя нашата близост с него. Дори неговото тяло да е далече, това няма никакво значение. Който дълго време е бил свързан с една по-низша от своята натура, не може веднага след раздялата да прекъсне вълните на духовното общение, които по навик достигат до него от тоя източник. Той трябва да забрави; не да си спомня с омраза, а съвсем да не си спомня. Само по тоя начин ще пресече невидимите телепатични „жици“ и ще се почувства свободен! Много висши духове страдат под гнета на паразитни мисли, които се вчепкват в тях и, без те да се усетят, причиняват им големи вреди.
Разбира се, никой не може да бъде постоянно сам. Който, обаче, е достатъчно силен да скъса низшите връзки, открива с това пътя на висшите.
Един извор на младост: младост на тялото и младост на духа — е способността моментално да направиш положителен целия си мислителен апарат, щом забележиш наблизко низки, груби мисли; срещу ободрителни вълни, обаче, да можеш да се поставиш пасивно т. е. възприемливо!
Да носиш куража винаги като пламък пред себе си.
От нищо да не те е страх и нищо да не наричаш невъзможно!
Никого да не мразиш — да избягваш само собственото си заблуждаване!
Всички да обичаш — доверието си, обаче, предпазливо и мъдро да раздаваш!
Прентис Мълфорд
Словото на Учителя
Смисълът на историята
(продължение от брой 115)
Сегашните учени хора изчисляват, че Юпитер приема по-малко светлина от Земята. Това не е вярно. Теоретически е така, но практически не е така. В Юпитер има една среда, която акумулира светлината и той приема повече светлина от Земята. Следователно жителите на Юпитер са по-благородни, понеже имат повече светлина, по-голяма интелигентност. Ако дойдем до Сатурн - астролозите казват, че неговите влияния са били зловредни за хората на Земята. От неразбирането на сатурновите влияния идва злото. Сатурн е единствената знаменита планета на нашата слънчева планета. И за своите знания и сила е увенчан с три венеца. А хората го наричат, че е един от падналите богове. Това са известни истини, които са забулени с дебело було и са непонятни за обикновения ум.
Когато египетските посветени не можаха да разкрият великите тайни на природата на широките народни маси, те измислиха Забулената Изида - богинята Изида, като емблема на природата, с лице покрито с воал - и казаха, че никой не трябва да повдига воала на Изида. Питам сега: какво представлява Изида? Изида, това е Любовта в света. И всеки, който свали това було на Любовта, той се добира до великите тайни в природата.
И всички страдания в света произтичат от неразбирането на Любовта.
Но в сегашния стадий на развитие, човечеството е по-готово да разбере Любовта и живота. И възпитанието трябва да се води в тази посока - да се разбира закона на Любовта.
Има един закон, който сега действа в света и той по един или друг начин трябва да се изясни, за да могат народите да се ползват от него. Питам тогава: от къде ще дойде това възпитание? Ще го вземем от тези народи, от тези същества, които стоят над нас, тези, които ни ръководят в нашето развитие. Хората трябва да се изпратят в техните университети, за да се научат на техните педагогически правила, как да възпитават. Сега религиозните хора казват, че човек трябва да се ръководи от духа, душата, а учените казват, че трябва да се ръководи от ума. Всички тези неща са верни и правилни, но те са много неопределени. А Любовта е една определена величина в своето проявление, при сегашните условия. И единственото нещо, което спъва съвременните народи, семейства и индивиди е, че неразбират и не подтикват Любовта.
Поставянето на Любовта като основа на живота е основа на всяко възпитание.
Любовта не трябва и не може да се подпуши, никой не може да спре нейния устрем. Може да подпушваме всичко друго, но не и Любовта. Ако се опитате да подпушите Любовта, ще се случи с вас това, което не сте и сънували. И всичките ни нещастия и кризи се дължат на това, че подпушваме Любовта в живота си. Силата, знанията и мъдростта трябва да се употребят, за да може Любовта да стане достояние на всички хора, за да могат да живеят, защото живота е по-драгоценен, когато Любовта не се подпушва. И когато осъзнаем, че всяко живо същество на своето място има право да живее като нас, тогава Любовта е започнала да функционира в нас. Каквото и да е това същество, то има право да живее. Да ви е приятно като гледате живота, доброто и любовта у другите, това значи да не подпушваме Любовта. А сега хората и народите понеже нямат Любов, не могат да се разбират и не могат да се търпят. Без Любов не може да има никакво разбирателство, никаква култура.
Във великия исторически процес всеки един народ си има свое място и своя функция и когато изпълнява функцията си както трябва, той живее и се повдига и заедно с това повдига и цялото човечество. А всеки народ, който се противи на великите импулси на Любовта, които са двигател на историята, се заличава от лицето на Земята. Няма защо да се спирам да ви привеждам факти в това отношение, защото историята е пълна само с такива факти.
Та казвам: правото на всеки един народ, на всяко едно общество, на всяко едно семейство и на всеки индивид, е един въпрос социално разрешен от този възвишен свят, от тези велики братя на човечеството и това право никой не може да го отнеме. Тази мисъл трябва да залегне в основата на новото възпитание, за да имаме едно наистина възпитано общество. Ако някой може да ни лиши от нашата свобода в абсолютен смисъл, то в този свят няма разумност и сме изложени на произвола на слепите механически сили и тогава никой в света не може да ни помогне.
Силата, която ще ни освободи от ограниченията и робството е вътре в нас.
Ако не беше така, то ние бихме били вечни роби на механическите сили и условия: Самият факт, че човечеството надмогва и използва условията и силите, говори, че силата е в него. Това е разумното начало, което постепенно и непрестанно организира живота на отделния човек и на цялото човечество. В този процес на организиране разумното начало създава културата и освобождаването на човечеството. И когато се пробуди вашето съзнание, ще видите как това разумно начало прониква и организира цялото Битие. Тогава ще разберете, че всяка проява на живота е подчинена на разумни закони и когато започнете да живеете по тия закони, ще бъдете граждани на природата и ще можете да разполагате с нейните блага.
В процеса на историческото развитие, ят импулс на живота, в съгласие с най-разнообразните условия, създава ред качества и черти у народите, създава расите, племената и народите. У всеки един народ има нещо специфично, което го няма у другите. Англичаните например са крайно точни, като кажат нещо, изпълняват го навреме. Българите се отличават с една твърдост, както англичаните, но не са точни. И тази неточност произлиза от това, че центъра на разпределението на времето не е развит. А всички погрешки стават от непреценяване на времето в света. Трябва да знаете, че всяко нещо си има определено време. И умният човек именно по това се отличава, че знае времето на всяко нещо т. е. знае всичките онези условия, при които дадено нещо се развива.
Умният човек от всякъде и от всичко се учи.
От чуждите и от своите погрешки той се учи и те не са спънка за него. Злото и противоречията не са спънка за него, а една възможност. Той знае, че злото всякога носи доброто със себе си. Доброто всякога е по силно от злото. И фактически е установено, че ако един човек го тровите няколко пъти, неговият организъм се приспособява към отровата и добива един вътрешен имунитет. И природата в нашето историческо развитие ни води по този път. При сегашното грешене, ние добиваме един вътрешен имунитет против греха. Човек ще греши един път, два пъти, десет пъти и най-после ще дойде до едно положение, че грехът няма да го засяга.
Разгледани в тази светлина историята и развоят на човека и човечеството, ще се види, че
в природата всичко е предвидено и всичко се използва от я процес на живота
- от Разумното Начало, което организира света. Но понеже хората се бъркат в работата на Природата, те спират вътрешните процеси и си създават ненужни страдания, които природата пак ще използва.
Ако се обърнем към историята на човечеството, ще видим, че тя от единия край до другия е изпълнена с бойни и престъпления. Но крайно бреме е вече, народите да изправят миналите си погрешки и да разберат, че имат взаимни отношения, че са необходими един на друг, тъй както удовете в един организъм.
Народите трябва да разберат, че са членове на един голям организъм,
че всички имат еднакви права на Земята и всички трябва да живеят добре. Защото каквито са законите за индивидуалния живот, такива са законите и за семейството, за обществото, за народите и за цялото човечество. Законите които функционират в малките части, функционират и в Цялото, и само в своето приложение имат различни вариации. И който разбира законите на Цялото, които функционират и в частите, трябва да има възвишена идея - да не живее само за себе си. Старата философия казва, че всеки трябва да гледа само своите работи, а според новата философия на Любовта, трябва да държим в ума си интересите на Цялото. Дръжте в ума си всички благородни и умни хора от цялата Земя, защото те съставляват един божи народ. Всички сте призвани да станете членове на този избран народ. И всеки един в народа си, където живее, да бъде носител на новите възгледи на Любовта. Защото Любовта, това е истинската свобода. В Любовта човек има избор, а в старата философия човек няма никакъв избор. Според старата философия казват: това ти е дълг. Щом ти е дълг, ти не си свободен, а живота седи в свободата.
А свобода в света може да има само при Любовта.
Любов и дълг са несъвместими. Философията на дълга е старата философия, а философията на Любовта и свободата е новата философия, която ще бъде като основа на новото общество. Новата философия ще ни покаже как да се справим с всички стари и отживели времето си религиозни, научни и философски вярвания и възгледи и ще ни научи как да възпитаваме младото поколение, за да имаме една здрава основа, върху която ще изградим бъдещия обществен живот.
Единствената сила, която може да преобрази човека, е само Любовта
- неподпушената Любов. Оставете човека абсолютно свободен и не му търсете сметка. И на всеки човек слагай толкова, колкото може да носи, не го товари с ненужни работи. А хората сега искат да разрешат онези въпроси, които не са по силата им.
Като разгледаме сега въпроса за историческия развой на човечеството и пътя, по който човек и човечеството трябва да вървят, естествено ще се зароди и въпроса:
Как ще се поправи света?
Ще изясня мисълта си с един пример: Евреите едно време, като пътуваха през пустинята, носеха скинията. Всяко племе носеше по една част и като се спираха, събираха различните части и построяваха скинията, където всички се молеха на Бога. Днес всички народи пътуват през пустинята на живота и всеки носи по нещо от живата скиния. Един ден всеки ще донесе малката част, която носи и ще се построи скинията - новото общество, и ще дойде всеки да се поклони на живия Бог. До като не дойде това време, не може да се оправи света. Сега всеки мисли, че истината е у него. Това отчасти е така, защото всеки има част от тази Истина. Затова
всички трябва да работим за обединение на народите.
Работете за себе си, работете за семейството си, работете за народа си, и работете вътрешно за обединение на цялото човечество, за идването на Царството Божие да се даде свобода на всички.
Това е новата философия на Любовта, която като се приложи в живота, ще разреши всички мъчнотии, ще ни даде една нова насока и ще осмисли живота ни. В новата философия всеки ще бъде доволен от мястото, което заема и ще има възможност да живее и всеки с радост ще се стреми да помага на другите. Тогава на всеки ще му е приятно да срещне когото и да е, без да го е страх както сега. Тогава няма да има бедни и богати, а ще има взаимно уважение и почитание. Ученият ще уважава невежия и ще има всичкото желание да го просвети, също и невежият ще уважава ученият и ще бъде готов да му услужи. Религиозният ще уважава онзи, който не е религиозен и нерелигиозният ще уважава религиозния. Уважение и почитание ще има между всички хора; всички ще бъдат толерантни към възгледите на другите. Но щом дойдат до божествените възгледи, всички са на еднакво мислене. Всички еднакво вярват в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Това е най-доброто верую, в което няма разногласия. Това е веруюто на Любовта. И когато Любовта влезе в живота ни, той става лек и приятен. Но когато Любовта я няма, по-тежко нещо от живота няма. Затова индусите, които са изучавали живота без Любовта казват, че човек трябва да се откаже от живота. Право е, че трябва да се откажем от неразбрания живот, но трябва да се съединим с вечния живот. А вечният живот седи в познанието на Бога, в когото живеем и който живее в нас. Това са великите перспективи на бъдещето, които са цел и смисъл на цялото историческо развитие.
Из беседата, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г.
Животът е по-драгоценен
Макс Хайндел (12)
ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА
Третото небе
(продължение от брой 116)
След като е асимилирала всички плодове от последния си живот на замята, след като е работила за промяна на условията, които при едно ново раждане ще има там долу, учейки се същевременно да изгражда едно подходящо тяло, чрез което да се прояви, индивидуалният дух се издига в по-високата област на света на мисълта – третото небе. Тук посредством незабравимата хармония, той добива сили за своето бъдещо слизане в материята.
След известно време идва желанието за придобиване на нови опитности и с това се явява умствения образ но едно ново раждане. Това извиква една серия от картини, която минава пред духовния поглед на човека — проекто филма на един нов живот се развива пред него. Но нека това се запомни добре — този филм набелязва в общи черти само най-важните събития. Духът остава свободен де изменя и прибавя подробностите. Това е същото, както когато човек пътува за далечен град с билет, който е валиден до известна дата, но с който може да се мине през различни места. След като човекът с направил избора си и е почнал пътешествието си, той вече не е сигурен че ще може да промени пътя си до крайния срок на пътуването. Той може да спре на много места, където желае, имайки прел вид своето ограничено време, но той не може да се върне назад, от средата на пътя, за да започне наново. И таке, колкото повече напредва в своето пътешествие, той става все повече и повече ограничен от своя минал избор. Ако той е избрал един път, по който за превозно средство се употребяват камените въглища, той ще бъде изцапан и изпрашен. Ако пък вземе път, по който си служат с електричество, той ще може да остане чист. Същото нещо става и с човека в един нов живот. Той може да живее един тежък живот, но той е свободен да живее чисто или пък да се валя в тинята. Съществуват и други условия, които са под неговия контрол, съобразно с границите на неговия минал избор и на неговите минали дела.
Картините от филма на идващия живот започват от люлката и свършват в гроба. Следователно, те се развиват в обратна посока на филма, на живота, който минава пред човека след неговата смърт. Причината за тази разлика е тази, че филма на бъдещия живот, който се развива преди раждането, има за цел да покаже но връщащия се на земята дух това, че известни причини или действия винаги произвеждат определени следствия. А пък в случая на, следсмъртния филм на живота, целта е обратната: да се покаже как всяко събитие на миналия живот е следствие от известна причина, съдържаща се в този живот. Природата или Бог, не правят нищо без достатъчно логично основание, и колкото повече изследваме, толкова по-ясно ни става, че Природата е една мъдра майка, която винаги употребява най-добрите методи за постигане на целта си.
Но може да се запита: защо ние трябва да се раждаме пак? Защо трябва да се връщаме към това ограничено и мизерно съществуване? Защо не можем да придобиваме опитности в висшите светове, без да идваме на земята? Ний сме изморени и отвратени от този тежък, скръбен земен живот!
Подобни въпроси са основани на неправилни схващания. Преди всичко ние трябва до разберем и да запечатаме за винаги в нашата памет това, че целта на живота не е щастието, а опитността. Страданието и скръбта са нашите най-добри учители, докато пък радостите на живота са скоропреходни.
Това изглежда една сурова доктрина, и сърцето уплашено вика дори при мисълта, че това може да бъде вярно. Въпреки това, то е вярно, и при едно по-подробно изследване, ще се види, че тази доктрина не е толкова жестока.
Да разгледаме ползата от страданията. Ако ний бихме могли да поставим ръката си в горящата печка без да чувстваме болка, ръката ни може да остане там докато тя напълно обгори без ние да знаем това докато най после я извадим от там. Болката, именно, която се явява като следствие от допирането ни до горящата печка, е причината, която ни кара да се отдръпнем бързо, преди да е нанесена сериозна повреда на ръката ни. Вместо да изгубим ръката си, ние минаваме само с една лека рана, която бързо оздравя. Това е един пример от физическия свят. Но ние намираме, че същият принцип се прилага и в нравствения и умствения светове. Ако ние престъпваме моралния закон, угризенията на съвестта ще ни причинят страдания, които ще ни предпазват от повтаряне на същото действие, а ако ние не се вслушаме в първия урок, природата ще ни представи все по-тежки и по-тежки опитности, докато най-после в нашето съзнание остане отпечатан завинаги факта, че „пътя на грешника е тежък”. Това ще продължи до тогава, докато най-после ние се принудим да вземем една нова насока и да направим една стъпка нагоре, към по-добър живот.
Опитността е „знание за следствията, които се явяват като резултат от известни действия“. Това е именно задачата на живота, заедно с развитието на волята, която пък е средството, с което прилагаме резултатите от опитността. Опитността може да бъде придобита, но ние имаме право на избор да я добием по трудния път на личната опитност или пък чрез наблюдение делата на другите и размишлявайки върху тях, ръководени от светлината на опитността, която вече имаме.
Този е начина, по който окултният ученик трябва да учи, вместо да изпитваме ударите на несгодите и страданията. Колкото по-голямо желание имаме да учим по тоя именно начин, толкова по-малко ще чувстваме бодливите тръни по „пътя на страданието“ и толкова по-бързо ще достигнем до „пътя на мира“.
Изборът е наш, но дотогава, докато ний не сме научили всичко, което има до си учи на този свят, ние ще трябва да cе връщаме пак на него. Ний не можем до останем във висшите светове и да учим там, докато не сме усвоили уроците на земния живот. Това би било тъй безсмислено, както да изпращаме едно дете днес в детската градина, а утре направо в гимназията. Детето трябва да ходи много пъти, ден след ден, в детската градина (детско училище) и след това да употреби години за преминаване курса на първоначалното училище и на прогимназията и чак тогава то ще стане способно да възприема и разбира уроците, които се преподават в гимназията.
Човек е също тъй в едно училище — училището на опитността. И той трябва да се възвръща в него много пъти преди да добие възможност да овладее всичкото знание, което може да се получи от там. Един земен живот колкото и богат на опитности да бъде той, не може да ни даде всичкото знание, което ни е нужно. Затова Природата ни заставя да се връщаме на земята, след известни интервали на почивка, за да продължим работата си от там, до където сме я спрели, също както едно дете взема всеки ден нов урок след почивката през нощта. Факта, че обикновено не си спомняме миналите животи, не е доказателство против тяхната реалност. Ний не можем да си спомним всички неща, които са станали с нас и през този ни живот. Ние не си спомняме всички усилия, които ни са били нужни, за да се научим да пишем. Ний обаче владеем това изкуство, което доказва, че ние наистина някога сме го учили. Също така всички способности, които ние сега притежаваме, доказват, че ние, някога и някъде, сме ги придобили. Има обаче някои хора, които си спомнят своето минало както ще дадем по-нататък един подобен случай.
При това, ако нямаше връщане на земята, за какво е тогава този живот? Защо да се стремим към каквото и да било? Как е възможно вечното блаженство в небесата да бъде награда за един кратък земен живот? Каква полза може да се извлече от този небесен живот, гдето всеки е щастлив и доволен, не се чувства нужда от симпатия, саможертва и мъдър съвет! Никой не би се нуждал от тях там; обаче на земята има мнозина, които се нуждаят от тези неща и тези възвишени качества са от голямо значение за подтикване развитието на човечеството. Следователно, Великият Закон, когото Бог е установил. заставя човека да се върне и да заработи отново в света за свое добро и за доброто на другите, донасяйки със себе си своите придобити в миналото богатства, вместо да ги отнесе и остави в едно небе, гдето никой не се нуждае от тях.
Медът и неговите лечебни свойства
Медът още от най-старите времена се е употребявал за храна и е служил за лекуване на най-разнообразни болести. В народната медицина той е едно лекарство с чудотворни свойства. Напоследък и научната медицина започна все по-често и по-често да си служи с меда за лекуване на различни болести.
Медът представлява смес от различни въглехидрати (захари), съдържащи белтъчни вещества, восък, смоли, гумозни, багрилни и ароматни вещества. Освен това, медът съдържа още свободна мравчена киселина, млечна и ябълчена киселина, минерални вещества (особено фосфорти), ензими (каталаза, амилаза, перооксилаза, редуктаза), желязо и най-после витамините А, В и С. От захарите в най-голям процент са застъпени: левулозата (37 — 39%) и декстрозата (36%). Освен това, има още и захароза (6.10%), а също и декстрини.
Качествата на меда зависят от вида на цветята, от които е събран и от начина на приготовляването му. Медът получен чрез издухване, центрофугиране и изстискване на питите, е добър. Хранителната стойност и лечебните му свойства намаляват при пречистването (mel deparatum във фармакологията) и при изваряването на питите.
Познато е отдавна укрепителното действие на меда при слаби хора, които с приемането му за-почват да се поправят бързо. Медът не съдържа нуклеини. Ето защо, той може ди бъде приеман и от хора, боледуващи от подагра. Също така той действа много добре при стомашни и чревни заболявания, стомашни язви, особено добре обаче при запек! Напоследък медът добива широко приложение при лекуване на сърдечните болести: действа поощряваше на сърдечната мускулатура и понижава до известна степен високо кръвно налягане. При заболяване на черния дроб, жълтеница, започваща цироза и пр. — употребата на меда дава добър резултат.
Напоследък медът намира широко приложение и при лекуването на детски болести. Фосфорна киселина, желязото, мравчената киселина и витамините, които се съдържат в него, му придават качество на едно отлично укрепително средство. Италианския учен Д-р Киачо намира, че медът е едно добро средство, с което могат да се заменят витамините в млякото, разрушени при консервирането му.
Медът трябва да намери широко приложение при хора, занимаващи се с умствен труд, принудени по-голямата част от деня да прекарат приковани на писмената маса, защото той подържа бодра нервна система, предпазва от настъпващата в такива случаи ленивост на червата и поощрява отпуснатата мускулатура. Ето защо, въз основа на своята голяма хранителна и лечебна стойност, медът трябва заеме едно от първите места във всекидневната храна на нашия народ. Това от друга страна би повдигнало пчеларско стопанство и много хора биха намерили прехрана.
Вълк и овца
(б a с н я)
Овчар покарал стадото си през гората, а сам той лениво следвал по средата, откъдето ту подсвирвал, ту дебело се провиквал, уж за насърчене на овцете и заплашване на зверовете. Здравата и рунтава Ваклуша, крайната овца на дясното крило на стадото, излязла на пътечка права, гладка, чиста, през красивата дъбрава гъстолиста и запътила се тя по нея черъсто, бодро, като фея, като да е някоя госпожа тръгнала през София за сватба — който я погледне, да й се порадва. Изведнъж, обаче, срещу нея се показал вълк, прав, наперен, грозен като смърт. Току да я хване, след което се не знае, що ще стане.
— О, Ваклуша — веднага извикал той, засмяно, като джентълмен, който винаги е пременен и готов за всички изненади със девойки млади. — Ти се, стресна, белки и уплаши. Но небой се! Аз желая от сега нататък да сме наши. Като те видях насреща, стори ми се, че потънах във вода гореща. Разтопих се, премаля сърцето ми от умиление. Ваклуша, ти си по красива и от слънчовата дъщеря! За тебе и за твойта хубост ето, аз от тоя час се отказвам от да ям месо. Ела ми за другарка1 Два-мина ние ще си ходим из гората, ще пасем на Царев връх тревица, ще пием от Царска-Бистрица водица.
— Ама сериозно ли говориш, Вълчо, че от днес ти няма да ядеш месо? запитала го овцата.
— Разбира се, че сериозно. Туй реших аз в тоя час — вечен облог между нас. Ще ти бъда верен, ще ми бъдеш вярна. Ще си съградим къща на Чумерна, бяла, хубава, без плет — да се гледа от цял свят.
— Щом е тъй, приставам! Тутакси невестица ти ставам.
А след този хубав разговор. отлъчили се Вълчо и Ваклуша. па поели двамка къмто Крива круша. Ходили и разговаряли се все така любезно, право, умно, трезво. Но когато почвала овцата да пасе, той стоял, та гледал — не отръбвал стръкче, ни листце.
— От радост, казвал.нищо ми се не яде. Да гледам твойта красота не е ли по-добре? Така минало ден, два, а на третий, той се спрял и рекъл:
— Е, стига толкоз! Зарад тебе три дни аз месо не ядох, предостатъчно е туй, повече се не гладува, аз ще те изям!
— Ах любезно мое вълче, — викнала Ваклуша,—аз съм твоята другарка и пред Бога ти се клех, днес ли ще направя грях! Да не бъде! Аз съм твоя вярна и за тебе винаги готова, гдето ми речеш живота ще си сложа. Заповядай, да ме изядеш! Ала знай, че много ми е жал за тебе, тъй като след три дни пак ще огладнееш. И тогава, миличкото ми вълченце, ти не ще намериш за закуска месено късленце. Затова почуй ме! Хайде първо да отидем пак до мойто стадо. Там аз имам много хубава сестрица, млада, пълна, тлъста. Като ходи през поляна, рекъл би, че в езерото плува риба мряна. Ще я викнем в гости, тя ще дойде, че ме много слуша. И тогава с мене ще се наядеш, а пък тя ще ти остане за когато щеш. След неделя, викайте голямата ни леля, после вуйна, после стрина — винаги вълченцето ми да си има. И небесний ангел няма да запише в своите скрижали, че душата ми те жали.
Вълкът, като вълк, е умен, хитър, ала същевременно и много лаком. Лакомията му го излъга и той тръгнал със Ваклуша към овцете в лъга. Щом обаче доближила, Ваклуша се спуснала, та право при овчаря. Той я видял, видял и вълка зад нея, па извикал. Спустнали псета зли вълчари и вълкът не видял как прехвърлил чак зад Пустите чукари.
* * *
Изедниците ще изчезнат,
Като от студ змиите,
Когато само поумнея.
Навсякъде глупците.
Дядо Благо
Книжнина
Получи се в редакцията книгата
Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа, от зъболекар Стоицев. Книгата съдържа 3 сказки, държани на 8, 9 и 10 март 1933 г. в салона на д-во „Майчина грижа“ в Пловдив, прихода от които бе в полза на сираците от войната.
Цената на книгата е 7 лева. Доставя се от автора зъболекар Стоицев, ул. „Пролет“ №10, Пловдив, от Ж. Панайотов, ул. „Опълченска” 64, София, или от редакцията на в. „Братство“ — Севлиево.
Житно Зърно, месечно списание, кн. 2-3, година IX. със следното съдържание:
Държава в държава — * * *,: За смисъла на живота — Ели; Паневритмията — Б. Боев; Незнайното — Д. Стоянов; Третият натюрел — т.1; Еволюция на формата на носа — Карл Хутер: Ръцете на Рузвелт и Дж. Рокфелер — * * *; Опит за очертаване пътя на новата музика — Ас. А.; Окултните елементи в световната литература — Д-р. Е. Р. Коен; Учителят говори: Живата природа; Из вълшебната книга не природата и др.
Год. абонамент 83 лв. Адрес: пощ. кутия 270 — София.
Нашите сили — как да ги използваме, от Прентис Мълфорд. Превела Ел. Т. Консулова — Вазова. Цена 25 лева. Със следното съдържание:
Някои закони на силата и красотата; Няколко практически духовни рецепти; Бог в дърветата; Тайнствеността на съня или нашето двойно съществува ние; Духовни токове; Кои са нашите сродници? Вътрешният лекар; Религия на дрехите; Законът на брака; Как се заробваме едни други; Една молитва; Как преуспява човек в работата си; Изповед; Църквата на мълчаливото желание; Целебната и възраждаше сила на пролетта: Безсмъртие в плътта.
Голяма част от нашите читатели познават Прентис Мълфорд от отделните статии, които са се появявали в периодичния окултен печат преди излизането на тази книга. Тук те имат възможност да се запознаят по-подробно е неговата дълбока, енергична и стимулираща читателя мисъл Както показват и заглавията на отделните глави, тук всичко се движи в кръга на практичното, близкото, всекидневното, с което сме винаги в съприкосновение от което винаги имаме нужда. Тази здрава жизнерадостна, импулсираща философия на живота на американския окултист е много нужна за българина, който често изпада в песимизъм.
Ние препоръчваме книгата на Прентис Мълфорд на всички.
Доставя се от редакцията в-к Братство.
