Съвременната култура страда от неразбиране на онази основна истина, върху която почива животът. Че това е така, показват ония нескончаеми противоречия и борби, ония страдания и недъзи, които я разяждат. Това са същите ония недъзи, от които са страдали всички култури на миналото и от които Те накрай са погивали.
Мнозина, обаче, които гледат твърде повърхностно на нещата, все още хранят празни надежди, че светът - подразбираме човешкия свят, човешкия живот - някак ще се оправи. Как ще се оправи? Автоматически, по един механичен начин? С тези средства и методи, които са били прилагани до днес? Ако животът на човечеството можеше да се развива хармонично при тези методи и при тези разбирания, той нямаше да дойде до тази остра криза, в която днес се намира и нямаше въобще да има нужда от „оправяне". Щом той е дошъл до тази безпътица, това показва, че е изгубил правата посока на движение.
При това, кои са онези, които ще оправят света? Ония ли, които на житейски език обикновено се наричат глупави и грешни хора? Глупавите и грешните хора не могат да оправят света. Едничките, които могат да оправят света, това са умните и добри човеци. Ония човеци, които Посветените наричат „царе и свещеници на Живия Бог". Защото само „царете" в оня смисъл, в който Посветените разбират тая дума, могат да бъдат умни и само „свещениците на Живия Бог" могат да бъдат добри в истинска смисъл на думата.
Ала що означава цар на езика на Посветените? - Цар е оня човек, у когото Духът, най-великото, най-разумното управлява, така както слънцето управлява своя планетен свят. Цар е оня човек, който владее своята „малка вселена", който владее всички свои тела, не само физическото и направлява техните функции по законите на духа.
Цар е оня човек, в чийто дух и душа Бог живее. Цар е оня човек, в чийто ум божественото знание и мъдрост обитават. Цар е оня човек, в чието сърце обитава великото благородство и чиято воля служи всякога на доброто. Това значи цар, чието царство няма край.
А свещеник на Живия Бог? Това е човек, чийто живот е непрекъснато свещенодействие, непрекъсната служба Богу. На олтара на неговото сърце постоянно пламти свещеният огън на жертвата. Храмовете, в които той свещенодействува, са живи - това са човешките души.
Тези истински свещеници постоянно подтикват човека в пътя на доброто. Те искат той да разбере истински доброто, неговия първоизвор, неговите закони, за да може да използува ония блага, които така щедро му се дават на земята.
Защото доброто е израз на най-великото в органическия живот. То е плод на Любовта. Любовта, в нейната същина, не може да се разбере на земята, но доброто всякой го разбира. Резултат пък на доброто е Правдата, И така, доброто е резултат на Любовта, а Правдата е резултат на доброто.
Ето онази основна истина, за която загатнахме в начало, онази истина, на която почива животът на земята. От неразбиране на тази именно истина страда съвременният свят. Тази истина е ключът на живота. Без този ключ вратата на ония блага, за които хората копнеят, никога няма да се отвори. А всички хора искат да участвуват в доброто, което се разпределя на земята във вид на разни блага. И това тяхно желание е законно. Защото благата са за всички. Те искат тези блага, които днес са така неправилно разпределени, поради злата воля на хората, да се разпределят справедливо и затова ратуват - по своему - за „социална правда".
Дори думите, които съвременните хора употребяват: „разпределба на благата", „социална правда" ясно показват, че Те интуитивно долавят оня миров закон, който свързва Правдата и Доброто. Ала едно все още не могат да разберат хората днес - оня велик принцип, от който Доброто произтича и на който Правдата е израз в материалния свет. Я този принцип е Любовта. Само чрез Любовта могат да се разпределят благата справедливо. Това е великата формула на социалния живот.
Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на Любовта. Така те се мъчат да вмъкнат във веригата Любов-Добро-Правда, неразривно съчленена по силата на един космичен закон, един чужд елемент - насилието. Това, обаче, никога няма да им се удаде. И докато те, с демонично упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота - Любовта, все ще претърпяват несполука. Насилието, с което Те си служат, е оня ръждясал вече шперц, с който искат да отворят тройната брава на онази врата, зад която се крият великите блага на живота. Ала тази тройна брава е секретна, защото е изработена от мъдростта.
Напразно ще се мъчат хората да я насилят. Едничкият ключ, който може да я отвори, е ключът на живота. А този ключ се състои от три части: Любов, Добро, Правда.
