( 18 упражнения )
1. Ще ви дам следния опит: нека двама от вас вземат две стъклени призми и в определен час от деня, всеки у дома си, да постави призмата в такова положение, че да получи слънчевия спектър. След това нека запомни добре цветовете, тяхната интензивност и широчина на полето. Щом схване добре това нещо, нека единият от тях силно концентрира мисълта си върху някой от цветовете. Същото нещо да направи и другият у дома. След известно наблюдение нека всеки определи дали е забелязал известна промяна върху някой от цветовете на спектъра. Ако наблюдателността е силно развита и у двамата, те ще забележат известна промяна в този цвят у спектъра, върху който именно всеки поотделно е концентрирал мисълта си. Колкото по-силна е била мисълта, толкова и промяната в цвета ще бъде по-ясна. Изменението в цвета показва, че известна интелигентност е действала върху него. От този опит ще схванете, как влияе светлината, която излиза от разумни същества.
2. Да разгледаме сега въпроса, как може да се превръщат цветовете от едно по-низше в едно по-висше състояние. Как можем да превърнем червения цвят например? Вие знаете, че думите живот и любов имат червен цвят. Имате известно неразположение, раздразнени сте, страстите ви в този случай взимат надмощие. Какво трябва да направите, за да измените вашето състояние? Вие изговаряте думата любов няколко пъти, за да превърнете тази низша енергия в по-висша, но не успявате, положението ви не се подобрява. Първата буква Л е един клин, който цепи, но не може да трансформира. Тогава вземете Любовта в трета степен, в нейното състояние на благост и я произнесете няколко пъти. Буквата Б поглъща излишната енергия във вас, тя е закон на растене. Тази дума ще трансформира състоянието ви. Тъй че като произнесете няколко пъти думата любов и не ви помогне, произнесете думата благост и следете как ще ви се отрази. Правете опити с думите, да видите, какво влияние ще окажат върху вашия мозък. Аз ще ви напиша изречението: Любов и благост са две сили…
Имате едно неразположение, кажете си: „Любов и благост са две сили.“ После: „Любов и благост са две условия.“ Ако състоянието ви не се е изменило още, кажете си: „Любов и благост са две качества“ и т.н. При изговарянето на тия изрази, наблюдавайте се, да видите кой от тях е произвел върху вас най-добро влияние в дадения момент. Който израз ви окаже най-добро въздействие, той е най-близо до Истината.
Правете и други опити с цветовете, а именно: изговаряйте някои думи и следете на кой цвят съответства всяка от тях. Аз ще ви запитам: думата растене на кой цвят съответства според вас? „На зеления.“ Скръб? „На черния.“ Знание? „На жълтия.“ Жълтият цвят съответства на Мъдростта.
Този цвят не съществува в Природата, той е само отражение – досега не се е проявил, ние не го знаем. За в бъдеще може да се прояви. Цвят, който се е проявил, има сила в себе си, той е жив, съзнателен цвят. Като влезеш в неговата аура, с него можеш чудеса да правиш. Жълтият и червеният цвят засега са само маски, не са истинските образи. Зад всеки цвят седи една разумна сила във вселената. Например сърцата на всички висши същества на Любовта са свързани с червения цвят, който те изпращат като струя на Земята. Но за да се домогнеш до съществената сила, която се крие зад този цвят, трябва да го превърнеш 7 пъти, т.е. да го дигнеш в седем по- високи гами… Ефектът на цветовете зависи от техните вибрации. Колкото са по-висши вибрациите на даден цвят, толкова и резултатът е по-добър. Правете опити, за да чувствате вибрациите. Когато сте разгневен, когато имате отрицателни мисли, вдълбочете се в себе си, във вашата аура и ще видите в този пояс около вас широки черни резки. Тогава казвате: „Колко съм черен!“ Човек може да вижда в аурата си трептенията на различните цветове. Висшите трептения, които идват от висшите светове, влизат в аурата ви и създават една приятна гледка, приятна картина, а тия, които идват от низшите светове, създават низши настроения и придават тъмен цвят на аурата ви. Когато сте неразположени, трябва да знаете отде идва това неразположение и в кой цвят се намирате. Много пъти вие сте в дисхармония с тия висши живи цветове. Ако сърцето ви не чувства правилно, вие сте в дисхармония с червения цвят. Ако сте в дисхармония с мислите си, жълтият цвят не може да ви изпрати своите висши трептения. Ако черният ви дроб е разстроен, вие не може да възприемете трептенията на зеления цвят. Много окултни ученици страдат по тази именно причина, че не могат да се хармонират с цветовете. За следния път ще напишете по една дума, която приблизително да съответства на всеки един от седемте цвята.
3. Червеният цвят е сянка на една реалност, портокаловият цвят е сянка на една реалност, зеленият цвят е сянка на една реалност, жълтият цвят е сянка на една реалност, синият цвят, ясно синият, тъмносиният, виолетовият, това са все сенки. От сенките ще намериш реалността. Реалността на един червен цвят в какво седи? Каква трябва да бъде кръвта. Вечерно време вземете една от тези електрическите лампи, отворете лампата и турете под ръката. Ще видите тъмно в средата, но наоколо ще видите един червен цвят, който приблизително показва, какво е състоянието на кръвта. Препоръчвам ви да си имате една лампичка и всяка вечер да наблюдавате има ли промяна в кръвта, в цвета.
4. Искаш ли да се справиш с една противоречива мисъл, боядисай я червено. Червеният цвят разрешава всички мъчни въпроси в живота. Ако някой се отчае и иска да се самоубие, преди да се самоубие, нека се бодне в ръката, да пусне няколко капки кръв. Червеният цвят на кръвта ще разреши мъчнотията му. При вида на кръвта желанието му за самоубийство ще изчезне. Имаш една трудна задача, не можеш да я решиш – пусни си малко кръв.
5. Всички хора търсят вдъхновението, но не знаят отде иде то. Да се вдъхнови човек, това значи да намери основния тон на живота. Къде ще го намери? Навсякъде. Когато слушате музика, пеене, или някоя беседа или проповед, трябва да намерите основния тон на живота. Вие не знаете как да го намерите. Кой е основният тон на живота? Червеният цвят. Ако не знаете отде извира този тон, не можете да разберете живота. Крайният предел на червения цвят е белият. Ако не разбирате червения и белия цвят като крайности, с които Природата си служи, никога на можете да разберете живота. Младост и старост, светлина и тъмнина, бял и черен цвят са крайности, полюси, с които Природата си служи. Като контраст на белия цвят хората поставят черния, но това е анормално съчетание на цветовете. Правилно е да съчетават белия цвят с червения. Белият цвят е символ на радост, на постигане на нещо. Червеният цвят е животът. Знаем, че животът произвежда радостта. Всичко, което желаете да постигнете, се крие между червения и белия цвят. Всички възможности на ума, на сърцето и на волята се движат между червения и белия цвят. Черният цвят съдържа възможности за изгубване на онова, което човек е постигнал. Когато изгуби всичко, което е придобил, човек почернява. Щом почернява, той не може повече да се развива и да върви напред. Ако искате да се развивате правилно, работете с музиката. Пейте, свирете, да трансформирате състоянието си.
6. Например, ако искаш да облагородиш някой човек, ти не трябва да му говориш с меки думи, не трябва да проявяваш по отношение към него мекушавост. Ако ти си мекушав, това ще произведе в него резултати на червения цвят. Някои казват, че трябва да бъдем към хората меки, в смисъл мекушави, отстъпчиви. Направете този опит с едно дете и наблюдавайте резултата. Започнете да галите това дете и ще видите, че цветът на лицето му почва да става розов, червен. В него се набира електричество – една енергия на червения цвят, и материята става неустойчива. Тази материя е още в своето първоначално развитие. При най-малкото побутване на тази материя може да стане експлозия. Такова избухване става и в животните, а някога даже и в растенията. Ще кажете: „Защо това нещо не се забелязва в растенията?“ Защото червеният цвят понякога е пасивен, а някога – активен. Вие трябва да посещавате планинските местности, за да видите на опит как стават даже и най-малките отклонения на светлината, когато пада при известни условия. Само така ще схванете, че и най-малките колебания на светлината, и най-малките светлинни енергии са вълни с различни дължини. Щом тия вълни срещнат известно съпротивление, веднага се пречупват. С този закон именно – пречупването на светлината – се обяснява образуването на скалистия път, който умът извървява в живота.
7. Какъв е цветът на страха? Какъв става човек, като се уплаши? Той пребледнява, става жълт. Значи, страхът кара човека да мисли. Щом човек направи една погрешка, външно в него се предизвиква жълтият цвят. Значи, страхът се лекува само чрез жълтия цвят. Гневът с какво се лекува? С розовия цвят. Това показва, че тъмночервеният цвят трябва да се превърне в розов или син. Мислете за тия цветове. Тия вибрации ще предизвикат у вас едно успокояване и вие ще почнете да мислите, да разсъждавате. Кой цвят изпъква след розовия? В кого се влюбва розата? Когато човек се влюби, започва да мисли. Значи, след розовия цвят иде жълтият. Розовият и жълтият си хармонират. Когато вие искате да излекувате известен недъг у себе си, прекарайте тия два цвята през ума си и те ще произведат един малък благоприятен резултат. Какво е съотношението между жълтия и синия цвят според вас? Кой е преобладаващият цвят сега на Земята? Зеленият. Ние сме потопени в зеления цвят, през него минаваме. Той е цветът на човешката индивидуалност, прави го самостоятелен. Както виждате, вие можете да се лекувате с цветовете. Когато вашата нервна система или когато вашият ум, или вашето сърце почнат да обедняват, във вас се заражда съмнението. Щом сте обеднели, представяйте си едновременно следните три цвята: розов, жълт и зелен. Като се съединят тия три цвята, правят едно съединение, което предразполага човека да се чувства като самостоятелен индивид. И тогава той казва: „Сега аз мога да направя всичко!“
8. Как може да се усили умът? Ако вашият ум е слаб, ще възприемете сините вибрации на светлината. Зеленият цвят пък в Природата е материалистически. Човек става материалист, когато борави повече със зеления цвят. При това положение той започва да мисли за къщи, за ниви, за пари, за богатство. Затова именно материалистите обичат зеления цвят – той е любимият им цвят. В зеления цвят е потопена цялата сегашна еволюция; той е преобладаващият цвят. Страхът се дължи на отсъствието на сила. Когато страхът се проявява силно в някого, добре е той да възприема портокаловия цвят като средство за балансиране на силите; с него той може да се лекува. Ако се страхувате вечер, денем гледайте да асимилирате портокаловите лъчи от Слънцето и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне в благоразумие… Когато страхът е взел надмощие в човека, тогава той проявява конвулсии, неправилни движения на ръцете, на краката. При това положение ще регулирате страха с портокаловите лъчи.
9. Често аз ви извеждам на летни екскурзии, но летните екскурзии са много опасни. В какво отношение именно? Със зеленината в Природата. Зеленият цвят предразполага човек към фантазиране, а с това той става мързелив. Фантазията в него много работи. Той, като дойде до някой извор, фантазията заговаря: „Ех, да има сега тука едно агне хубаво опечено, малко винце, че като се наредим около този извор, той ще шумоли тъй приятно, а ние ще ядем и ще се веселим“… Ето защо на окултните ученици се препоръчват зимните екскурзии. Когато цялото поле е покрито само със сняг, в твоя ум няма да се явява мисълта за никакво агне, за никаква кокошка. Ти ще носиш в ума си само една мисъл: синьото небе и белия сняг! Може да си кажете от време навреме: „Ех, да е малко по-топло!“ Но като погледнете белия цвят, той ще произведе едно духовно трептение, едно духовно повдигане в душата ви и вие ще си кажете: „Не, и тъй е хубаво – навред синьо небе и бял сняг!“ Който иска да си влияе добре – зимните екскурзии със сняг са за предпочитане пред другите. От чисто окултно гледище вие може да си правите и умствени екскурзии, за да трансформирате състоянията си. Например вие сте неразположени духом, минавате някаква криза – седнете тогава и мислено си направете една хубава зимна екскурзия: отиване, връщане, пътя, през който ще минете, всичко това ще извършите мислено.
10. Иска ли да се самовъзпитава, човек трябва да си служи с различните цветове на спектъра. Ще каже някой, че не обича червения цвят, друг – зеления и т.н. Добре е в едно тефтерче да си вземете седем копринени конци, които да отговарят на седемте цвята на спектъра и при всяко неразположение да ги поглеждате. Като правите това в продължение на една година, вие ще забележите какво въздействие са оказали тези цветове върху вас. Дали човек съзнава или не съзнава – обаче Природата лекува с цветовете. Всеки цвят отделно оказва известно въздействие върху човека, но и всички цветове заедно също оказват своето влияние.
11. Изучавайте светлината със седемте ѝ краски. Седемте краски на светлината представят седем пътища, през които човешкият ум е вървял в развитието си. Тия седем цвята са седем правила, които умът трябва да прилага за своите постижения. Червеният цвят е врата, през която животът влиза. Същевременно червеният цвят е основен тон в музиката. Когато слухът на човека се развие силно, той може да чуе тона на червения цвят.
12. Най-хубавите и естествени краски са дадени в дъгата. Затова вие наблюдавайте последната, защото там ще намерите петте основни краски. Може да ги наблюдавате даже и с призма, та когато денят е хубав, може върху бяло нещо да прекарвате дъгата, която по такъв начин ще наблюдавате, изучавате и запомняте. Така ще усвоите и петте основни краски… По светлината изобщо слизат всички добри духове. Божествените духове, и те слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога… Библията е една книга, повидимому като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея има всички цветове. Даже освен седемте цвята съдържа и още три други цвята.
13. „Поставям дъгата си в облака, и тя ще бъде белег на завета между Мене и Земята.“ Дъгата съдържа седем ценни неща, седем цвята, дадени на човека като символи, всеки от които съдържа известна истина. Ной и синовете му не разбраха смисъла на тези символи. Те си обясниха явяването на дъгата като белег на това, че никога вече няма да става потоп на Земята. Дъгата, която се явява в облаците, не показва само това, че потоп няма да има, но тя показва на хората как трябва да живеят (стр. 69)… Сега вие трябва да работите върху дъгата, която Бог е поставил като завет между Себе Си и човека. Ако работите съзнателно върху себе си, вие се свързвате с Великия Божи Дух, Който преглежда работата ви и я изправя. Той не наказва човека, но го изправя и съветва как да постъпва. Като не разбира това, човек мисли, че Бог го наказва и съди за погрешките му. Не, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в греха и страданията, нито в смъртта на човека. Съвестта мъчи човека и го съди.
14. Вземете черния и белия цветове и разгледайте техните свойства. И двата цвята са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи в себе си, вследствие на което задържа повече топлина; белият цвят – обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха. Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние уподобяваме черния цвят на злото в света. Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна. Защо? Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят като емблем на чистота. Това е отчасти вътрешно изяснение на въпроса за цветовете. Цветовете са символи, които трябва добре да се обяснят.
15. Всеки цвят има свое предназначение, което учените хора знаят. Например зеленият цвят е материалистически, червеният цвят е активен, той е цвят повече на животните, портокаленият цвят е на крайния индивидуализъм. Единствените цветове, които съответстват на сегашното развитие на хората, са ясносиният и ясножълтият. И затова, когато човек се чувства недоволен, нека обърне погледа си нагоре към небето. Синият цвят на небето действа успокоително. Възприеме ли този цвят в себе си, той ще се домогне до онези вибрации, които носят в себе си живот. Тъй щото аз говоря за цветовете не само като носители на известни вибрации, но и като носители на живот. Синият цвят внася в човека Истината. Тя пък тонира умовете на хората и ги прави свободни. Законът на свободата отваря сърцата на хората, разширява ги и дава простор на човешката воля. Истината дава тон на живота. Значи, между всички явления в живота има неразривна връзка.
16. Важният въпрос, който трябва да занимава сега умовете на хората, е, какво е тяхното отношение към Земята и към Слънцето. Ако това се знаеше, щеше да се разбере, че когато човек е анемичен, това показва, че няма правилни отношения с червените лъчи на Слънцето. Ако човек не може правилно да расте и да се развива, няма органически сили, това показва, че той няма правилни отношения със зелените лъчи на Слънцето. Защото зелените лъчи са, които произвеждат органическия растеж. Ако човек не може правилно да мисли, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи на Слънцето; ако в човека не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни отношения със сините лъчи на Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни отношения с виолетовите лъчи на Слънцето. За да добие човек това, което му липсва, трябва за тази цел да възприеме съответните слънчеви лъчи и същевременно да възприеме и съответната материя от Земята чрез специфични за тази цел храни. Защото всеки лъч от слънчевия спектър изисква съответната материална среда, чрез която може да се прояви. Това е цяла наука, която за в бъдеще ще проучват биолозите и физиолозите. Само когато хората всестранно проучат тези живи закони за светлината на Слънцето и материята на Земята и ги приложат в живота си, те ще бъдат здрави и щастливи.
„Беседи от Учителя (под редакцията на Влад Пашов) том ІІ 1996 г“, „“
17. Много от противоречията в живота се дължат на това, че хората само констатират нещата и там спират. Те казват например: Слънцето е извор на живота, то има влияние над нас и т.н. Обаче това още не е знание. Само да констатираш нещата, без да ги проучиш и приложиш, това не е наука, нито знание. Ако човек би имал онази положителна наука да разбира например от цветовете и тяхното приложение, той би направил с тях чудеса. И тогава, ако прекара червения цвят върху умрял човек, ще го съживи. Ако прекара червения цвят върху един прост човек, той ще стане учен. Цветовете са храна за хората. Цъфтенето на цветята крие в себе си велика сила както за самите тях, така и за хората. Голямо нещастие е да живее човек в света без цветя.
„Ценното из книгата на Великия живот “, „Открити“
18. Ако вие разбирате червения цвят и го използвате както трябва, в него има такива трептения, чрез които съвременните учени хора могат да се домогнат до безсмъртие. В червения цвят има един вид трептения, аз ги наричам трептения на безсмъртието; това са ритмични трептения, те ви носят безсмъртие, но трябва да знаете точно времето за тяхното възприемане. Тези животворни лъчи на червения цвят, тези трептения съществуват и идват точно навреме. Дойдат ли тези лъчи на Слънцето, лъчите на безсмъртието, изложи се на тяхното действие. Понякога те произвеждат една обратна реакция и ти казваш: „Стига ми вече!“ Не, точно тогава ще останеш. Напуснеш ли с една секунда по-рано, и болестта си остава. Или пък обратно: една секунда само да стоиш повече под въздействието на тези лъчи, болестта пак остава. Навреме и съзнанието ти да присъства. В даден случай, когато тия вълни действат, който мисли за друго нещо, не може да ги възприеме. Умът ти ще бъде концентриран, за нищо няма да мислиш, да схванеш тия трептения. Схванеш ли ги, имаш всичкото богатство, не ги ли схванеш, ти ще ходиш да дивееш по гората. Туй е за червените лъчи. Сега всички ние търсим тия трептения. Като наближат, те обикновено влияят. Ако можеш да прекараш тия именно червени лъчи над един мъртъв, веднага той ще стане. Това е наука, която Христос разбираше и си служеше с нея. Когато плюна, прогледа слепият. Но кога плюна? Вие може да плюете, ама не знаете кога да плюете. Когато плюна Христос, то не беше на пътя, на улицата. На кое място беше? После, Той не остави това изкуство, занесе го със себе си. Светът още не е готов за една велика наука. Ако сегашните лекари можеха така да плюят, чудеса щяха да правят, но не знаят.
