Разболяла се жената на един циганин и той почнал да се моли на Господа: “Господи, трябва ми тая циганка, кой ще проси, кой ще ме храни? Ако я изцериш, имам една кобила, ще я продам и с парите ще ти купя една голяма свещ.” И, действително, жена му оздравяла. Верен на своето обещание, той развързва кобилата, но изважда и една котка, свързва я за опашката на кобилата и ги води на пазара – котката и кобилата, продава ги и двете. Пита го един купувач: “Колко искаш за коня?‟ – Шестдесет пари.” – A за котката? – 300 гроша. – Защо тъй? – Ако искаш и двете, ако не, не ги продавам.” Конят е обещан на Господа, а котката остава на циганина. За кобилата 60 пари, а за котката 300 гроша иска.
Та съвременните хора често водят и котката и кобилата, и ги продават и двете. Верни, значи, по буквата на закона. На Господа, както е обещал – ще запали една свещ за 60 пари. Обаче, жената само веднъж няма да се разболее, може да се разболее и втори път.
