В древността, далече един цар ходил на лов, и като не можал да намери никакъв лов, вижда една мечка със своите малки мечета. Вдигнал той своя лък и я убил. Явяват се тогава духовете на гората и му казват: ”Понеже ти уби тази мечка, и децата й сега ще умрат преждевременно, ти ще се ожениш и ще ти се роди един син, който ще има мечи уши. ”Но на царя се струвало, че туй е само шега. Обаче, станало и действително. Той се оженил и първият му син имал мечешки уши. Синът, като наследил престола на баща си, срам го било и винаги си криел ушите. И на всеки берберин, който ходил да го бръсне, царят издавал смъртна присъда – и него “обръсвали”. Тъй, че не била много завидна длъжността на бръснарите при този цар, защото и тях ги “обръсвали” по всички правила. Обаче най- после дошъл един млад, красив и привлекателен берберин, молил се на царя и казал: ”Аз никога няма да говоря за твоите уши, няма да издам твоята тайна, и ще идвам всяка седмица и ще те стрижа, и ти ще бъдеш свободен, само недей ми взима живота.” Съгласил се царят. Обаче берберина започнало да го надува нещо, той искал да каже, че царят има мечи уши, но не смеял, защото рискувал живота си. Разболял се. Най-сетне, ухитрил се, отишъл на полето, изровил една дълбока дупка, турил устата си в дупката и казал: "Царят има мечи уши." Затворил дупката и му олекнало. Но на същото място израснала една свирчовина. Минавало от там едно овчарче и рекло: ”Чакай да си направя една свирка. ”Като засвирил, кавалът почнал да казва: ”Царят има мечи уши.” Царят повикал тогава бръснарина и го попитал: ”Ти нали обеща, че няма да казваш, а сега целият свят знае, че аз имам мечи уши.” -“Никому аз не съм казвал, само на дупката казах”, изповядал си греха младият бръснарин. Тогава царят казал: ”Такава била волята Божия.” Значи в света законът гласи така- казва Христос:
„В света няма скрито покрито, което да не се разкрие.”
Следователно, по същия закон и правдата няма да остане неразкрита.
