Когато се говори за Божествения свят, за по-висока култура, имаме предвид човешкия мозък. Божественият свят е организиран свят, вследствие на което в него почти не стават промени. Същото може да се каже и за човешкия мозък. Най-малките промени стават в мозъка на човека. Той не се изтощава, не се изразходва както тялото. Веществото на човешкия мозък се отличава с голяма устойчивост. Най-големият капитал е вложен в мозъка. Мозъкът пък е създал лицето. От лицето познаваме състоянието на мозъка. Също така и от очите, от ушите, от обонянието, от вкуса познаваме състоянието на мозъка. Щом знаем състоянието на мозъка, ще знаем състоянието на цялото тяло.
Мозъкът, нервната система не са мястото, дето се създава мисълта. Те само възприемат и обработват мисълта. Значи, има един висок свят, дето мислите се създават, и оттам се изпращат в нашия свят чрез мозъка и нервната система - проводници на тия мисли. Вярата образува един хормон у вас. Ако вярата не може да привлече кръвта в мозъка, тя е слаба. Надеждата също има специален хормон. Ако надеждата ви не може да привлече кръв в мозъка ви, тя е слаба. Ако вашият разсъдък не може да привлече кръв в мозъка ви, и той е слабо развит. С музиката е същото. Музиката трябва да привлече кръвта към музикалния център. Всички центрове на човешкия мозък трябва да се запояват с кръв, за да могат да се развиват и обновяват. Като се развият и обновят всички центрове и жлези в мозъка, тогава се създава новият човек. В жлезите с вътрешна секреция се крие причината за подмладяването и дори за безсмъртието. Безсмъртието е вложено у човека, но той не знае как да го намери. Разумността е вложена у човека, но той не знае как да я използува. Всички дарби са вложени у човека, но той не знае как да ги развива.
Както градинарят полива зеленчуци в градината, така и човек трябва да насочи мисълта си към всички центрове на мозъка, да придвижва към тях енергия, да ги храни. Полива ли само някои центрове, а други изоставя, той се развива едностранчиво. Хората са нещастни поради това, че са едностранчиво развити. Гладът се дължи на чувството на охотливост. Центърът на това чувство се намира около слепоочната област на мозъка; колкото по-развит е този център, толкова по-голямо е желанието да се яде. Човек трябва да яде, но той трябва да знае как да яде. Някои учени, някои окултисти забелязват, че в човешкия мозък почват да се образуват бели нишки, образуват се формите на известни нови органи за бъдещото ново човечество. Докато у хората не се създадат нови органи, много неща ще останат за тях необяснени. Новите хора трябва да бъдат създадени от нова материя. В мозъка има специфични клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките й гами, които са 52 на брой. Ние възприемаме само две. Други клетки пък възприемат енергиите на земята. Има клетки в мозъка, които възприемат науката, четвърти - изкуствата, музиката, пети са на интуицията и т. н. Всички тези клетки се отличават с голяма интелигентност.
В човешкото тяло най-безчувственият орган е мозъкът. Можеш да го буташ където искаш, той нищо не усеща. Но когато се натрупа в него излишна енергия, той започва да страда. Някога човек е работил с дясното полушарие, затова и лявата ръка е работила повече. Сега понеже дясното полушарие се е уморило, работата преминала в лявото и затова човек работи с дясната ръка. Разумните същества, които ръководят човечеството, са направили то да работи с лявото полушарие и с дясната ръка. Някои хора се раждат с добра памет, защото ред поколения са работили преди тях и са я предали. Всеки човек се ражда с възможности да развие паметта си. Тези хора, които са с по-ниски чела, са по-паметливи, отколкото тези с високи чела, защото последните с много идеи се захващат, често стават разсеяни. Мозъкът е съставен от два вида материя: физическа, която се разлага, и духовна (ефирна), която не се разлага. Върху духовната материя на мозъка са отпечатани всички човешки мисли. Като умре, човек взема със себе си именно тази материя. Този мозък дава образа на заминалия. Цялата повърхност на човешкия мозък и на човешкото тяло е един възприемател на разни енергии, които идват отвред, от цялата природа. Мозъкът никога не заболява. Причината за заболяването се крие другаде. Мозъкът е устойчив, на десет хиляди болни един може да се случи да е болен и то задната част на мозъка, което се дължи на сблъсък между ума и сърцето.
