Защо материализмът се яви в света през XIX век? За да намести умовете на хората. Цялата онази паяжина в умовете им се очисти. Той дойде във време, когато схоластиката беше на върха на своето развитие и трябваше да се внесе една по-трезва мисъл. Сега пък трябва да дойде едно духовно движение, което да изтълкува фактите тъй, както са в живата природа.
В живота на човека има много задачи, които днес са неразрешими. Например една от неразрешимите задачи е въпросът, кой е създал света и защо го е създал. Тази е далечна задача. По-близка задача за човека е как да използва създадения свят. Първата задача е тежък камък, който и досега не е дигнал. Той стои на пътя на човечеството, но не се е намерил човек, който може да го дигне. Много философи са го разрешавали, но камъкът и до днес стои непокътнат. И още много философи ще го разрешават, но едва ли ще им се даде щастието да го дигнат. Колкото е възможно да претеглите Земята на везни, толкова голяма е вероятността да се реши въпросът, кой е създал света. Колко тежи Земята, колко енергия е определена за нея, това са данни, изчислени с абсолютна точност, но не от хората, а от ония, които са я създали. В природата всяко нещо е строго определено.
Казвате: „Това са философски работи", философски работи са, но са хубави, философите са умни хора. Те съзнателно скриват своята мисъл в научна форма, за да се разбере само от хора, които могат да се ползват от нея. Много въпроси са добре изяснени от философите. Те искат да покажат на хората, че трябва да се мисли. Без да мисли много, някой казва: „Човек е роден да страда". Не е така. Друг казва: „Човек е роден да бъде щастлив". И това не е така. Това са вметнати изречения в живота на човека. Според мене, човек се е родил, за да живее. Че някой бил щастлив в живота си, а друг - нещастен, това е друг въпрос. Има хиляди начини, по които задачите на живота могат да се разрешат. Щастието не е единственият начин, по който задачите на живота могат да се разрешат. И животните могат да имат блага в живота си; и те могат да бъдат щастливи, без обаче да разрешат задачите на своя живот.
Времето и пространството са двама господари с различни характери: първият е стегнат, той държи сметка и на прашинката. Вторият има широко сърце, той дава, колкото искате. Който е недоволен от живота, това показва, че времето го управлява; който е доволен от живота, пространството го управлява. Това е най-простата, най-елементарната философия, която дава донякъде само едно определение за понятията „време" и „пространство".
Казваш, че искаш да реализираш едно желание, но как? Гладен си, имаш желание да се наядеш, влизаш в един голям ресторант, какъвто имаше на Рила. Посрещате келнерът: „Заповядайте, господине!" Снемат хубавото ти палто и шапката и ги окачват. После ти поднасят яденето. Щом се наядеш, работата се изменя. Като си тръгнеш, пак ще ти дадат палтото, пак ще ти дадат шапката, ръкавиците ще ти извадят от джоба. Но да излезеш, не си свободен. Беше свободен да влезеш, но преди да платиш за онова, което си ял, не си свободен да излезеш. Казвате: „По братски трябва да живеем". Какво значи по братски? Що е братството в света? Туй е влизане, но не можеш да излезеш. Свободен си да влезеш, но не си свободен да излезеш по същата причина, по която си влязъл. „Как е възможно това?" В една къща човек всякога влиза през една врата и излиза през друга. Никога не можеш да излезеш през същата врата.
Сега, като говоря за разбиранията на хората, не казвам, че разбиранията им нищо не струват, но те са временни, подлежат на промени. Например вие стрижете вълната на овцете и се радвате, че ще си направите една дреха. И овцата се радва на вълната си, но никой не я пита. Обаче дойде ли някой при вас да ви стриже, вие веднага се сърдите и казвате: „Кой смее да ме стриже? Това е цяла кражба!" Когато вас стрижат, това било кражба, а когато овцете стрижат, то било необходимо, за да им поникне нова вълна. Значи, когато вие стрижете овцете, за тях това било добро; когато вас стрижат, назад ви тръгвало. Чудна философия! Доколкото зная, философията на овцете не е съгласна с тази на хората. И те имат свои аристотеловци, платоновци, кантовци, които не са съгласни с философията на хората. Те казват: „И ние имаме свое мнение, но докато сме слаби, ще търпим. Един ден, когато станем силни, публично ще изкажем своите разбирания. Ще се приготвяме за това време." Засега хората са прави. Когато човек стриже овца, върви й. Когато вълк стриже овца, не й върви. На същото основание казвам: ако дойде един ангел да остриже човека, ще му тръгне напред. Овца не може да стриже овца. Човек може да стриже овца. Обаче човек да стриже човека, не е позволено. Често някой човек се заема да стриже хората и всички намират, че това е в реда на нещата.
Ще ви обясня закона, защо не трябва да отмъщавате. Допуснете, че някой влиза в къщата ви и задига 1000 лева. Но в същия ден имате важна работа, от която ще спечелите 100 000 лева. Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите 100 000 лева. Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш 100 000 лева, свърши си работата". Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога; свършете си работата, защото ще загубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате. Има ли философия в това? Има. Опитайте дали е вярна, или не. При пръв случай, който ви се представя, приложете това нещо. Аз често срещам хора по пътя да гонят хилядата лева. Къде отиваш? „Откраднаха ми пари, хиляда лева." Ще изгубиш 100 000 лева. И на вас казвам: срещал съм ви да гоните хиляда лева, внимавайте, че ще изгубите 100 000 лева. Евангелието препоръчва да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението; не съдете, за да не бъдете съдени". Важна работа има всеки в света, а не да съди другите.
Често в умовете на съвременните хора има нещо криво, не че те сами са криви, но има една крива философия за живота, предадена от векове насам. Хората мислят, че ако са наблизо, ще разбират нещата по-добре. Не, не се приближавайте наблизо, стойте на известно разстояние един от друг. Много далеч да сте е лошо, но и много близо да сте, пак е лошо. Ако един предмет е много далеч, не можеш да го видиш ясно, но и ако е много близо, пак не можеш ясно да го видиш.
Та казвам: откъде трябва да започне човек? Откъде трябва да започне реката? От извора. Де е изворът на човека? Всеки от вас може да ми каже откъде да започне. Да, едно начало трябва. Къде е началото? От извора, там, високо при някой планински връх - и продължава хиляди километри. По някой път става течение във въздуха. Къде е изворът му? Някъде в пространството. Ние само констатираме, че известно течение идва отнякъде, без обаче да знаем откъде. Появява се една мисъл в нас, ние обаче не знаем извора й. Явява се едно чувство и ние не знаем извора му. Направим една постъпка и нейния извор не знаем. Направим едно добро и не сме сигурни дали е добро, или зло. При доброто нещата се увеличават, развиват се и се облагородяват. При злото нещата се смаляват, разрушават се и огрубяват. Защо е така? Факт е туй. Как трябва да бъде другояче? Само онзи пита защо е така, който е направил погрешка, защото има наказание. Защо е сгрешил? Той казва: „Не можеше ли като направя прегрешението, да няма наказание?" Но законът е: „Който прави добро, възнаграждава се". Законът е такъв. Ако ядеш - възнаграждаваш се; ако не ядеш - гладуваш. Защо трябва да гладуваш? За да ядеш. Защо трябва да страдаш? За да се радваш. Защо трябва да носиш сиромашията? За да станеш богат. Защо трябва да носиш невежеството? За да станеш учен. Защо трябва да бъдеш човек? За да станеш ангел, нищо повече. Това са контрасти. Трябва да излезете от обикновените вярвания. Защото ние имаме едно механично, предпотопно вярване за една риба, за едно предпотопно небе. Туй небе е било такова преди, сега небето се е изменило. Едно време, преди потопа, е имало много глупави хора и в небето, но и те сега се измениха, поумняха. Сега вие може да ми възразите: „Как е възможно в рая да има глупави хора?" В рая всички хора са яйца, не са измътени. И змийските, и кокошите, и животинските, и човешките яйца - докато са яйца, всички са праведни. Щом се измътят, те не могат да се спогодят едно с друго.
Сега мене това не ме интересува. Когато се счупи колата на някого, това мене не ме интересува. Мен ме интересуват счупените умове, счупените сърца, счупената воля на хората. Когато един човек стане безволев, безчувствен, когато изгуби своята трезва мисъл, то е страшното. Че му се счупила колата, лесно може да се поправи. Че му се счупил кракът - и той лесно може да се поправи. Но мъчно се поправят изкълчените умове, изкълчените чувства и изкълчените воли на хората.
Мнозина не могат да пеят, но държат да пеят пред другите. И след това питат: „Как пях? Искам да зная мнението на хората". Певец е този, който като пее, пее за душата си - не за пред хората. Не да казва: „Как мислите, пях ли хубаво?" Щом питаш, това е една обикновена идея. В мисълта си трябва да имаш едно обективно схващане, да ти е приятно, сам да се радваш на своята мисъл, сам да се радваш на своите постъпки, а не да се питаш какво мислят другите хора. Защото другите хора са като тебе. Има една философия, която обяснява какво е отношението на всичките хора в космоса.
Светията от нищо не го е страх - нито от дявола, нито от мъчнотии и беднотия, от нищо. Само когато има отношение с някой човек, тогава му трепери сърцето, без да иска, трепери. При дявола той има едно определено отношение - знае как да постъпи. Дойде ли при него човек, не знае какво да говори и как да постъпи с него. Ще кажеш: трябва да го обича. Но можеш ли да обичаш някого повече от себе си? Това е престъпление. Можеш да го туриш по-горе от себе си - тогава ще направиш друго престъпление; а можеш и да му заповядваш, и това престъпление. Ти казваш: „Лесна работа е това, ще го обичам както себе си". Но как ще го обичаш както себе си?
Казвате: човек трябва да бъде истинолюбив. Но когато искаш да кажеш истината, явява се едно раздвояване в съзнанието ти, явяват се ограничения. Искаш да кажеш нещо, но го казваш тъй, както на теб ти изнася. Допуснете, че едно дете отишло за вода и счупило стомната. Как ще каже на майка си? За да не се кара майка му, то измисля цяла история - какго си вървяло по пътя, друго дете го бутнало и то изтървало стомната. Защо прави това? По този начин то иска да намали своята вина. По този начин майката ще прехвърли по-голямата част от вината на другото дете, лошото, невъзпитаното. Ако не беше измислило, че това дете го е блъснало, щяха да го бият. Когато адвокат защищава някого, той все ще намери едно такова дете, което е станало причина този човек, когото обвиняват, да извърши престъпление. Значи, той не е виновен, а условията. Както в онзи анекдот. Той не е верен, но ще ви го разкажа. Дали един циганин под съд, че откраднал един кон. Казва: „Господин съдия, бях на крушата горе, ядях круши. Счупи се клонът, паднах. Конят беше под крушата и аз паднах на гърба му. Той хукна да бяга. За да се не пребия, хванах се за гривата му и той ме закара вкъщи."
Докато не целунеш човека, лесно се разбираш с него. Щом го целунеш, всякакво разбирателство изчезва. Мислете върху този въпрос и сами ще се убедите в истинността на думите ми.
Има нещо неизбежно. Каквото и да правиш, трябва да ядеш. При каквито условия и да си, има нещо, което трябва да извършиш - трябва да ядеш. Представи си, че си окултист или евангелист, православен или комунист, или от каквато и да е партия или народност, българин или англичанин, но се намериш в гората сам и останеш там четири-пет дни, гладен, без никаква храна. Какво ще правиш при това положение? Ще тръгнеш да просиш оттук-оттам. Но никой не иска да даде. Какво ще правиш тогава?
Соломон казва, че в смъртта нямало възпоменание. Той е бил много добре запознат със света на илюзиите. И всичко, което той описва в Еклезиаст, се отнася до астралния свят. „Суета на суетите, всичко е суета" - това е астралният свят. Той казва, че там едно и също нещо се случва с всички. Нали един филм и царят, и всички други хора го виждат по един и същи начин? Но съществува един свят, където учението на Соломон не е валидно. „Суета на суетите, всичко е суета." Питам, ако всичко е суета, защо Соломон е писал за суетата? Тогава и това, което е писал, и то е суета. Защо иска да ни убеди, че всичко е суета? Аз питам Соломон: защо иска да ме убеди, че всичко е суета? Аз го разбирам. Соломон казва: „Това, което аз представям, не е реалност. Всичко, което зная, е суета, но има нещо, което аз не зная и което не е суета. И затова потърси това, което не е суета."
При самовъзпитанието трябва да изучавате своя ум. Вие често се безпокоите. От какво произтича безпокойството? Неразположен си. Коя е причината за неразположението? В дадения случай трябва да си дадете сметка какво безпокои съзнанието ви. Понякога причината може да бъде съвсем обикновена, външна - обул си нови обуща, които ти стягат краката. Седиш в класа, учителят говори върху някой въпрос, а ти мислиш за обущата. Но щом мислиш за обущата, ти влизаш във връзка с кожата, от която са направени. Тя е жива. Може да е от овца, от теле. Щом обущата те притесняват, и тя взима участие. Тогава кой е виновен, че обувката стяга-овцата, майсторът, който е направил обущата, или вие, които сте ги купили?
Има хора, които казват, че няма светлина в света. От къде знаете това? Може ли да се отрича това, което не съществува? Ти можеш да се обезверя-ваш само в реалността. А в небитието никога не можеш да се обезверяваш. Можеш да се обезверяваш в туй, което е, но в туй, което не е, ти не можеш да се обезверяваш. Нищо повече. Те са две страни, две понятия. Как ще се обезверяваш например по отношение на парите, ако никога не си имал пари? Може ли една птица да мисли, че няма пари в джоба си? Птиците имат ли познанието за пари? Нямат и не знаят какво значи да имаш и да нямаш пари. Ако храна нямат в стомаха си, те това го знаят, имат опитност, но че джобът им е празен, че пари нямат, това те не разбират.
Как бихте определили какво нещо е Земята? Ако ви дадат тема „Що е Земята", как ще я развиете? Не е мъчно. Ще кажете, че Земята е майка, която носи децата на гърба си. Тръгнала на разходка из широкия свят заедно с всички деца. А как ще определите водата? Ще кажете, че водата е готвачка, тя приготвя храната за децата си, за тия деца, които дигат толкоз голям шум на този голям параход, който пътува в Космоса. А въздухът как ще го определите? Въздухът разнася храната. Той е служител. А светлината? Тя пък определя местата им, показва кой къде да седне. Мъчно е човек за се научи да мисли конкретно.
Природата има много езици, с които говори на хората. Който не разбира, казва: пише само точки. Друг казва: пише само прави линии и плоскости, а някъде - тела. Но природата ни говори и по други начини, които не можеш да ги определиш. Вън от тялото, какво прави природата? Тя пак прави нещо, но как научно ще го определите? Казваш: „Не разбирам този човек". Защо не го разбираш? Ти го разбираше, докато пишеше точки, разбираше го, докато чертаеше линии, плоскости, докато правеше тела, но започне ли да прави нещо повече от тела, ти казваш: неразбрани работи. В какво седи неразбраното? Всяко нещо, което е неразбрано, означава, че не знаеш посоката му.
Онзи, който те мъчи, и онзи който те обича, е един и същ. Ако хубавия хляб го сдъвчеш добре, то е благословение за тебе, но ако гълташ от него цели парчета, този хляб ще ти причини болка. Хлябът е хубав, но ти не си свършил добре работата.
Ако вие не сте герои да носите страданията, как ще носите радостите? Аз привеждам един пример: ако някой носи един кош хляб и каже: „Изпотих се!", кой му е крив тогава? Носи един хляб под мишницата! Казва: „С един
хляб може да остана гладен". Тогава носи коша.....Ама дотегна ми." Тогава
избери едно от двете. Ние имаме чрезмерни желания, искаме да се осигурим за сто години. Защо ви е да се осигурявате? Щом имаш ум и сърце, ти вече си осигурен. Защото само две неща са необходими: необходима е Земята, необходимо е и Слънцето. Щом имаш тия две условия и влагата, всички други работи ще дойдат. Ти на слънцето си можеш да сееш. Чувствата на човека представят неговата земя, а човешкият ум е неговото слънце. Защо е необходимо слънцето? Слънцето е необходимо да изпраща, да оплодогво-рява човешките желания. Желанията са растителното царство, което дава своите плодове. Човек не може да чувства без сърце. В сърцето ще израснат всички плодове, а от ума ще се оплодотворят. Ако умът го няма, всичко ще остане вътре в земята.
Разсъждавайте, но не се критикувайте, а каквото и да ви кажат, когато вашето сърце е засегнато, старайте се винаги да запазите спокойствие. При най-големите несгоди да запазите спокойствие. Аз считам за идеално следното положение. Това е станало в древност в една от школите. Богат човек, украсен с ланец, със златен часовник, пръстени; най-модно облечен - с ризата му, с дрехите му, с обущата. Друг един, който е облечен с най-скъсани дрехи - чистичък, но окъсан, с разчорлена глава. Тръгват двамата, приказват братски, разхождат се, но не обръщат внимание на своето облекло. Да не каже богатият: „Искаш ли да ти подаря един костюм?" То е най-голя-мата обида. Богатият да каже: „Аз бих желал да имам костюм като твоя". И бедният да каже: „И аз бих желал да имам костюм като твоя". Тогава той ще съблече своята дреха и ще я облече богатият. И богатият ще съблече своята дреха и ще я облече бедният. Тогава пак излизат двамата да се разхождат. Това е разбиране за живота. Ако така не разбирате тази философия, в живота никога не може да има разрешение. Това е законът на Любовта. Онзи, който разбира нещата вътрешно, те не го спъват. Той вижда други неща, които обикновените хора не виждат.
Желанието на небето е всичко да се развива естествено, нещата в света да вървят неизменно и правилно. Тъй както животните разглеждат своя живот, те са прави; тъй какго растенията разглеждат своя живот, и те са прави. Те не могат да мислят като хората. И такъв живот им е достатъчен. Тъй какго съвременните народи мислят, и те са прави за себе си. Туй им е достатъчно. Но човек не може да постигне всичко, което желае. Има неща, от които човек всякога остава недоволен. Ако ти обаче му дадеш всичко онова, което желае, той ще стане още по-недоволен.
Хиляди неща има, които ще създадат едно недоволство във вас. Трябва да знаете откъде произтича вашето недоволство - от Божествения свят, от духовния или от физическия. А всъщност вашето неразположение е спъване на място. Туй неразположение може да го разрешите. Че сте недоволни, не е голяма беда. То е едно благо, една привилегия. Вие казвате: „Обосях, бос съм". Питам: кокошката обута ли е? Птиците имат ли обуща? Те нямат обуща като вашите. Ако трябваше като нас да носят обуща, какво щеше да бъде положението им? Конят има ли обуща? Котката има ли обуща? Ако вие турите на котката обуща, ще спасите птичките.
Когато започне някой да ме хвали затова, което не съм, знам, че има нещо наум. Казва: „Ти си един отличен художник". Аз не съм никакъв художник, но той ме записва и туря златните пари в моя джоб. Не, не, това са чужди пари, аз не съм никакъв художник, не искам нищо. Той продължава да се подмазва. „Пък как свириш, а гласът ти - ангелски." Той те лъже, ти трябва ли да приемеш тези лъжи? Кажи му: „Искам да пея като ангел, но още не мога така, пея засега като жабите". Всъщност, жабите са много музикални, много правилно вземат тоновете. Като кряка, жабата прави движение на една страна, на друга - също като оперна певица.
Сега аз желая да ми покажете едно обезсърчение, което да е „хас" - обез-сърчение от най-висша степен. Аз и друг път съм ви разказвал за онзи турски султан, който искал да му кажат една лъжа, но да бъде същинска лъжа. На този, който успее майсторски да излъже, ще му даде голямо възнаграждение. Дошъл един и носи едно яйце и казва: „Майка ми едно такова яйце като го тури под квачката, излюпи се цяла камила". „Ола белир, казал султанът, може да стане." Иде друг, носи един косъм от брадата на баща си и казва: „Този косъм баща ми го тури на Дунава и стана мост". „Може да стане." Не признава султанът, че това е лъжа. Най-после иде един турчин и с него двама хамали, носят един голям кюп, който събирал 200-300 литра вода. Носят го на една върлина. Казва: „Баща ти по време на войната с московеца взе назаем от баща ми този кюп с пари". Султанът казва: „Не може да бъде това!" Ако каже, че може да бъде, трябва да върне парите. Когато не искаме да изпълним нещо, казваме, че е лъжа.
Трябва да имате търпение. Срещате един сиромах, втори, трети, къса ви се сърцето, но не можете да помогнете.
КазваТолстой какво изпитал, когато през 1897 годинаходил из Русия по селата да раздава пари, храна, дрехи на бедните. Като обиколил много села, изпитал едно особено чувство, вследствие на което му се отщяло по-ната-тък да посещава бедните. Навсякъде виждал една голяма индиферентност. Навсякъде хората само искали. Срещал само гладни, умиращи от глад хора и се осъждал за това си нежелание да върши по-нататък тази работа. Между другото, той разправял една своя опитност, която други му предали. Едно бедно семейство, петчленно, от майка, баща и три деца, умирало от глад. Най-малкото от тях казало на родителите си: „Не се безпокойте, утре или вдруги ден най-късно ще ни дойде помощ". „Отде ще ни дойде тази помощ? Не виждаш ли, зимно време е, отвсякъде сме затворени, как може да се надяваме на някаква помощ?" - казвали родителите на това дете. Вън било виелица, сняг. На другата вечер, за тяхно учудване, на вратата похлопал някой. Какво се оказало? Един петербургски богаташ, като ходил от село на село като Толстой да раздава на бедните пари и храна, попаднал случайно в тази виелица, сам сред бурята и рискувал да загине. Като видял отдалеч малката светлинка на къщата, той се отправил към нея с надежда да се спаси. Влязъл вътре, видял цялото семейство изпосталяло, измършавяло от глад. Веднага им дал пари, храна и продължил живота им до идното лято. Цялото семейство се съвзело, но най-малкото дете, което предсказало, че ще бъдат спасени, след няколко дни си заминало за онзи свят.
Аз не казвам, че умът ти трябва да обгръща всичко, че сърцето ти трябва да бъде горещо. Горещото сърце не е меродавно. Някога и при горещо сърце няма Любов и при студено сърце няма Любов. Това са две притиворечиви неща. Не мислете, че в горещото сърце Любовта се проявява по-силно. При каква горещина узряват плодовете у нас? При 40-50-60 градуса. При каква горещина се сваряват яйцата? При 100 градуса. Значи, ако на плодовете им трябват най-много 50-60 градуса топлина, а на яйцата -100 градуса, не зная тогава коя топлина бихте предпочели, като казвате, че сърцето трябва да бъде горещо. Все едно ли е един узрял плод и едно сварено яйце? Грамадна разлика има. Каква горещина бихте желали? Горещина, при която плодовете зреят, или горещина, при която яйцата се сваряват? Горещина, при която плодовете зреят. Каква студенина бихте желали - при която телата се разхлаждат или при която телата замръзват? При която телата се разхлаждат. Тази студенина е по-приятна. А студенината, при която телата замръзват, както и горещината, при която яйцата се сваряват, вървят паралелно. Топлината, при която плодовете зреят, и хладината, при която телата се разхладяват, също така вървят паралелно. Тези неща трябва да седят в ума ви, за да имате правилно разсъждение.
Слушате един певец, който има отличен глас, доволни сте от него. Той се сдружава с приятели, които му влияят зле - започва да пие. Не се минава много време, гласът му се разваля. Той казва, че се е простудил, но простудата иде от пиенето. Ракията отнема топлината и човек се простудява. Защо тоя певец пие? Кое го кара да прави това? Когато човек яде много сладки работи, в него се явява желание да яде кисели храни, да неутрализира сладкото. Крайната сладчина поражда в човека желание за кисело; дойде ли до крайния предел на киселото, в него се явява желание за сладко. Ако по характер си мек и постоянно отстъпваш на тоя и на оня, най-после в тебе се явява желание да набиеш някого, да се скараш, да покажеш, че не си толкова мек, че с отстъпки само не се живее. Защо е така, философите ще разрешат. Досега никой философ не е разрешил тоя въпрос. Човек е жертва на различни желания. Ако си добър, пожелаваш някога да станеш лош; ако си лош и дойдеш до крайния предел на лошавината, пожелаваш да станеш добър.
Добро и зло е неестествена храна. Тя е храна за боговете, а не за хората. Малките деца трябва да се хранят с майчиното мляко. Човек е прибързал да се храни с твърда храна и е наследил всички неестествени неща, които съществуват.
Господ, като постави Адам в рая, отиде някъде неизвестно за колко време. Надвечер Господ дойде. Чул Адам гласа на Бога в райската градина: „Къде си?" Няма да продължа повече. Мислете каквото искате, но дапи ще го разрешите? Аз толкоз години съм мислил по това! Бих желал да зная как са го разрешили другите. Дойдох до следното заключение: има някои неща, които не е възможно да се разрешат. Ето какво разбирам под думите: „идея, която не може да се разреши". Отиваш при един зелен плод. Ти не можеш да го откъснеш. Не е време за късане. Ще чакаш. Той си има определено време. Като узрее, можеш да го откъснеш, а като го откъснеш зелен, няма да се ползваш. Или отидеш при някой извор, който е замръзнал. Остави го да се размрази. Ще чакаш пролетта и лятото и тогава ще черпиш вода от него. Сега можеш да вземеш само къс лед.
Ако видиш, че един човек изведнъж се хване за корема и се свие, коя е причината? Някой може да каже, че той дълго време е седял превит, а друг ще каже, че той прави гимнастика. Не е гимнастика. Той турил ръцете си на слънчевия възел. Един набожен човек и той се хваща и се навежда, но съвсем от други подбуди. Но как ще познаете, че навеждането е принудително? Човекът е ял несъответствена храна и вследствие на това го е заболял стомахът. Питам тогава, защо туря ръцете си на корема? Нищо, че го боли, не може ли да не се хваща за корема? Ще кажете, че причината е болката, а тя се дължи на храна, ще кажете, че храната не е добре сготвена, не е била хубава. Но може храната да е била много добра, но да кажем, вие ядете много бързо и без да я сдъвчете, я пращате в стомаха. Той не може да се справи с несдъвканата храна. Друг път добре сдъвчете храната, а коремоболието пак дойде. Може причината да е в това, че след ядене сте пили студена вода. Стомахът усеща едно неразположение. Иска да ви каже: толкоз вода след ядене не трябва да се пие, защото пречи на храносмилането. Но и с това не се свършва. Може храната да е била развалена. Това са все обяснения. Много пъти ние се озадачаваме от някои случки в живота и не знаем, как да си ги обясним. Защо този човек се хваща с двете ръце за стомаха?
Ако аз бях на вашето място, бих поставил въпроса така: лесно е да се говори, но влез в нашето положение. Какво е вашето положение? Един от вас да излезе и да каже какво е вашето положение. Един от най-недоволните да каже какво е неговото положение. В дадения случай бихте ли заменили вашето състояние с друго някое състояние? Да кажем: бихте ли заменили вашето положение с положението на един цар, който управлява една голяма държава, заповядва на всички? Мислите ли, че състоянието на царя е по-добро от вашето? Този цар е изложен на хиляди лъжливи слухове, има неприятели, които искат да го убият. Ще подпише сто смъртни присъди, ще се екзекутират неприятели. Питам: какъв е този царски живот да подписва екзекуцията на сто души? Какво ще придобие той при това положение? Ако станеш цар и подариш живота на всички хора, ако те благоденстват, разбирам, но ако си цар, за да измъчваш толкова хора, какъв цар си тогава? Най-после, защо измъчваш и себе си, като подписваш тия присъди? Навсякъде има затвори, бесилки. Обесили някого, че бил предател, заговорник. Отде знаете, че една ваша мисъл е лоша? Кои са доказателствата? Откъде знаете, че едно ваше чувство е лошо? Или че една ваша постъпка е лоша? Ако аз разтривам един болен човек, той ще каже: измъчи ме с това разтриване. След един-два дни или след една седмица той ще се почувства добре. Но преди това той имаше една крива идея. Не му е било приятно, понеже неговият организъм се намира в едно статично положение, не може да се приспособи към новите трептения, които влизат в тялото му и чувства болка. Ако някой каже една дума, дали е лоша ще познаем по това, че след време тя ще произведе лоши резултати.
Объркването на ума се дължи на неразбирането. За мене най-малкото може да стане безкрайно голямо и голямото може да стане безкрайно малко.
Дълбоката философия седи в това, което природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научните трактати на Питагор или в чистия разум на Кант, или в правилата наХермес Трисмегист, писани на златна плоча.
Всяка промяна в завършения процес е на място, всяка промяна в незавършения или в смесения процес не е на мястото си. Ако слугата ви влезе във вашия хамбар, извади оттам житото и го хвърли на нивата, ще го обвините ли за постъпката му? Няма да го обвините. Промяната, която става в житото, е на мястото си. Обаче ако той разрови едва-що посаденото жито на нивата и го остави на произвола на съдбата, вие ще го обвините за постъпката му. Тази промяна на житото не е на мястото си.
Красивото в живота седи в неразрешените идеи. Непосятата нива има бъдеща деятелност, а посятата е изтощена вече. С разрешените въпроси е свършено вече, а това, с което има да се занимаваме, то е бъдещата основа, то е полето, върху което трябва да се работи. Не се смущавайте, когато известни въпроси останат неразрешени - ще им дойде времето.
Нека разберем що е бъдеще и що е минало. Миналото съдържа законите на страданието - според мене, според моето схващане или според новите виждания. А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието. Ние трябва да знаем това, понеже излизаме от страданието. Нашата цел е радостта и щастието. Следователно ние се стремим към бъдещето. Някой казва: „Ами настоящето?" Има един народ, който няма настояще време. Това са евреите. Те имат две времена: минало и бъдеще. Те казват, че всяко бъдещо проявление, щом е станало, то е минало вече. Значи, има само една преходна линия на бъдещето към миналото. Тази преходна линия наричат настояще. Следователно, ако ние живеем в бъдещето, казваме, че можем да бъдем щастливи, можем да бъдем радостни. А вие казвате, че бъдещето е една илюзия.
Казвате: уважавам еди-кого си и почитам еди-кого си. Кое е по-силно, уважението или почитанието? Какво е различието между „обич" и „любов"? Имайте предвид че думите са много различни. Обичта е минус, любовта е плюс. Произходът е различен. Така са различни и „уважение" и „почитание". Почитта е като плод, който зрее на слънцето, има изработена форма. Уважението е по-широко. В почина има нещо специфично. Ти уважаваш някого, защото е от княжески род. Ти почиташ някого, понеже е написал някакво съчинение. Ти не само почиташ този, който е писал, но имаш уважение към неговия труд - нещо специфично.
Това, което дава движение, има в себе си сила. Движи се само онзи, който има сила. Следователно една мисъл не може да се прояви без светлина. Но тя сама по себе си не може да бъде ценна, ако няма съдържание. А една мисъл, която няма съдържание, няма и форма. Формата пък дава силата. Всички ония неща, които придобиват форма, те имат сила. Следователно силата се проявява при формата. Съдържанието се проявява при смисъла. Само ония неща имат съдържание, които имат смисъл. А при какво се проявява смисълът? Ако формата зависи от съдържанието, съдържанието зависи от смисъла, от какво зависи пък смисълът на нещата? Това на вас ще оставя да мислите.
Дошъл гладен човек при тебе, чудиш се какво да правиш - дай половината хляб. Защото онзи, който е дошъл, има право на половината. Макар и половина хляб да имаш, ще дадеш половината от него на другите. На ден можеш да изядеш един хляб, то е твое право. Но щом дойде друг, ти имаш право да изядеш само половин хляб, ако си сам, можеш да го изядеш цял. Ако дойде още един, ти и на него трябва да дадеш половината - значи, по четвърт хляб ще ви се падне. Ако не дадеш, и на тебе няма да дадат. Както ти постъпваш, така ще постъпят и с тебе. Аз ви казвам нещо, което не сте проверили, но можете да го проверите. Допуснете, че един вълк като изял хиляда овце, станал овца. Не е чудно - ял такъв материал и той станал овца. Като станал овца, вече не нападал овцете. Но вълците започнали него да ядат. Колко пъти ще го ядат? Колкото пъти той е ял овце - хиляда овце изял, хиляда пъти ще го изядат. По този начин ще придобие опитност. Ако направиш една погрешка, ще имаш опитност от една погрешка, ако направиш десет погрешки, ще имаш опитност на десет погрешки. Ако направиш едно добро, ще придобиеш цената на десет добрини. Така че всичко се връща - и добро, и зло, каквото направиш ще ти се върне, за да имаш цената. Човек трябва да опита цената на злото, трябва да опита и цената на доброто.
Да допуснем, че имаш един кабриолет с един кон. Качиш се, има място за още един човек. Кого ще поканиш? Вие как бихте разрешили този въпрос? Представете си, че трябва да карате един умрял човек в каруцата. Ще се качите, вие - отпред, той - отзад, или ще слезете от каруцата и ще оставите умрелия сам. Кое е правото в дадения случай? Не, умрелия изобщо няма да го качите на каруцата. Умрелите не обичат да ги разтърсват и да ги развеждат с каруци. Умрелият трябва да го заровите там, където му е изтекла кръвта. Там му е животът. Той не обича да го носиш и да го заравяш другаде. Кои са умрелите за вас? Една умряла идея, защо ще я носиш в главата си? Едно умряло чувство защо ще го носиш в тялото си? Една умряла мисъл, остави я, зарови я някъде. Да направим едно сравнение. Една умряла идея е един развален орех. Какво ще носиш десетина развалени орехи? Черупките са здрави, но орехите са развалени.
Вие мислите, че знаете много работи. Хипотетически ги знаете. Теорията обяснява малко по-обширно хипотезата. След теорията иде науката. Казвате за нещо, че е научно доказано. Чрез научното доказателство стигаме до едно положение, при което светлината се изменя. Какво се получава от това изменение? Може да се получи една чаша. Какво е предназначението на чашата? Трябва да налееш нещо в тази чаша, за да пиеш. Вие казвате, че знаете как се прави чашата. Тя си има свое приложение. Чашата символизира желанията. Искаш да пиеш вода, но трябва да имаш чаша. Чашата е устата, горната част. Желанията не са нищо друго освен съдържанието на твоята чаша.
На остров Цейлон се явила една мишка, която правила големи пакости на хората. За да се избавят от тази мишка, те пренесли фараоновата мишка от Египет. Действително, тя ги избавила от тази мишка, но после налетели на друга чума. Това, с което в даден случай се освобождаваш, после става едно нещастие.
Питам: като сте дошли в класа, каква е целта ви, какви са съображенията ви? При това Слънцето още не е изгряло, тъмно е навън. Другите хора спят, почиват си, а вие сте станали толкоз рано да учите. Но не сте само вие. На север, където има места с много къси дни - по 3-4 часа, хората започват работа още в тъмно. Как ще определите, ако ви дадат една тема, защо се скъсяват дните и защо се удължават? Ако сте в нашите места, в умерения пояс, на екватора, или на северния полюс все едно и също ли е? Ще кажете, че тук имаме 365 дни. Но като идете на северния полюс, има само един ден
- събота. Значи, когато Мойсей каза, шест дни ще работиш, а седмият е на Господа Бога Твоего, подразбира, че като няма какво да работиш, ще идеш на северния полюс. Един ден на северния полюс, той е равен на 182 дни. Но представете си, че се движите от северния полюс до южния със скоростта на светлината. И щом Слънцето залезе на северния полюс, ще изгрее на южния, но ти също ще бъдеш там. Значи, 180 дни ще живееш на северния полюс, 180 дни - на южния.
За глупавите и за онези, които мислят само за себе си, всичко е безсмислено.
Лесният път е най-мъчният. Търсите ли лесния път, ще имате големи изпитания.
Двама души, които нямат нужда един от друг, не могат да се сближат.
философията на живота се състои в това, да знаеш как, кога и колко да даваш, как, кога и колко да вземаш, как, кога и колко да говориш.
Еднообразни са нещата, когато не ги разбираш, но щом ги разбираш
- влизаш в закона на разнообразието.
Онзи, който не разбира, се тревожи, а който разбира - благодари.
Съжалявам всички хора, които имат паметници.
Всяко постигнато желание е израз на смъртта.
Истината изключва всички удоволствия, Мъдрост изключва всички глупости, а Любовта изключва всякакво насилие.
Миналото е почва. Настоящето разработва нещата, а бъдещето е плод.
Ставането е за тялото, оживяването е за сърцето, възкресението е за ума. Умът трябва да възкръсне, сърцето трябва да оживее, тялото да стане. Който става, е силен, който оживява, е топъл, който възкръсва, е умен.
Всяка разумна власт е от Бога дадена.
Слизане и качване, това са живот и смърт, смърт и живот. Във всеки живот има смърт - във всяка смърт има живот.
Защо разумното Слово е избрало формата на плътта? Под думата „плът" ние разбираме живи същества, които постоянно растат и се развиват, защото има плът, която постоянно се разлага. Когато се говори, че Духът е в борба с плътта, се разбира онази плът, която се разлага. Сегашната плът се разлага и умира.
Гневът или негодуванието в даден момент, тъй какго ние го схващаме, подразбира една вътрешна нужда, отсъствие на нещо, за което ние се борим да го добием. А кой се бори в света? Гладният. Кой се стреми да забогатее? Бедният. Кой търси знанието? Невежият. Кой иска силата? Безсилният. Кой жадува за славата? Безславният. Кой търси живота? Мъртвият. Ние употребяваме тия думи в широк смисъл; думата „мъртъв" употребяваме в смисъл на ограничително или потенциално състояние, което трябва да се промени в кинетическо; всяко същество иска да направи тая промяна. Смъртта представлява най-малката възможност за живот.
Няколко хиляди години са живели хората и в съвсем друг вид са изказвали мислите си, които обаче имат значение и днес. „Надеждата ти няма да се отсече." Кога, при какви условия? Понякога ние се чудим какви са причините за нещастията, които ни сполетяват. Съвременните хора обясняват причините на болестите. Съвременните социолози обясняват причините за съвременните кризи, обясняват причините, произхода на войните, обясняват причините за земетресенията, обясняват органическото развитие - но нещата си остават необяснени. Това става по единствената причина, че онзи шивач, който се е научил да шие дрехи за малките деца, се намира в затруднение, когато трябва да крои дрехи за големи хора. А детето расте и нашите възгледи са само за малките деца - само на дребно кроим. А онези, които кроят на едро, не знаят как да кроят.
Как ще се подобри светът? Не се е родил още човек, който да даде един разумен план за подобрението на света. Всички народи мислят, закони налагат и са образували цели институти, дано да направят нещо, но не са намерили досега метод, чрез който светът да се подобри. В това наше схващане за подобрението на света има нещо вярно, но има и нещо, което не е вярно. Болният човек всякога мисли, че всичко е зло; здравият мисли, че всичко е добро. Туй е вътрешно схващане. Или на научен език казано: здравият обективно схваща, че е здрав. Болният субективно схваща, че е болен.
Следователно болният човек винаги е съсредоточен в себе си, а здравият е винаги експанзивен, той мисли за света. Някой път ние сме песимистично разположени. Даже християните са песимистично настроени, вярващите са песимистично настроени, понякога казват: „Ние не отиваме на добре! Моралът е паднал." Говорят хората и прави са да говорят. И все пак в света има един постоянен прогрес, неуспехът и упадъкът са нещо второстепенно. Сега някои мислят, че светът ще се свърши. Не, светът ще се преобрази, светът няма никога да се свърши.
Има въпроси, които всякога ще останат неразрешени по отношение на Битието. Казваме, че нещата се разрешават по отношение на Битието и за Бога. Всички неща само Бог ги разрешава, но за нас всякога нещата ще останат неразрешени. Като живееш на Земята, каквото и да правиш, някои неща трябва да примириш с фактите тъй, както са. Ние разглеждаме съвременния живот от наше гледище. Ако човека вие разглеждате така, както е построен от Божие гледище, ще видите, че всичко, което става в света, е на мястото си. Даже най-лошата обстановка, даже сегашният обществен живот пак си имат дълбока причина, поради която нещата стават така, а не другояче.
Лошите хора си служат с позлатяване, а добрите хора употребяват златото. Добрият човек никога не позлатява, той всичко прави от чисто злато. Позлатените предмети са фалшиви, а златните са истински. Всички промени във вас се дължат на позлатените идеи. Вие съжалявате, че златният пласт се е изтъркал. Дали са ви нещо за злато, а то било само позлатено. Болестите се дължат на неорганични вещества, които се натрупват в организма. Има и неорганични мисли, неорганични чувства, пък има и неорганични постъпки. Те като се натрупат у вас, губите светлината си. Позлатен живот не е за предпочитане.
Често слабото в света е силно, а силното е слабо. Може ли да се нарече силен кон онзи, който се управлява от едно дете? При това този кон минава за силен. Често и хората приличат на такъв силен кон. Срещате един силен, учен човек, а виждате, че го управлява една малка мисъл. Тя слага гема си върху този човек и го върти накъдето иска и както иска. Къде остава силата на този човек? Щом малката мисъл го управлява, излиза, че тя е по-силна от него. Не само малката мисъл, но и малките чувства, малките, дребни желания управляват човека. Ако една малка, нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може да дойде на себе си, тя не е ли по-силна от него? Казано е в Писанието: „Деца управляват моя народ". Казвам: и съвременните хора се управляват от деца. Ами кога ще се оправи светът? Когато тези деца израснат. Светът не може още да се оправи, понеже децата, които го управляват, още не са израсли. Докато децата в един дом са малки, майката и бащата по цял ден тичат подир тях, грижат се, работят, печелят все за тях. Някога бащата се изморява и казва: „Кога ще дойде ден и аз да си почина?" Когато децата израснат. Обаче и да израснат децата, мъчнотията още не се е разрешила. Защо? Защото синовете и дъщерите се женят, раждат им се малки деца, за които бащата, т.е. дядото сега, отново трябва да се грижи, да тича подир тях. Един ден той пак ще каже: „Кога ще си почина и аз?" Когато внучетата израснат. „Кога ще се оправи светът?" Когато внучетата пораснат. Този дядо не стои мирен, той иска да види внучетата наредени. Дойде ден и те се оженят, родят се малки дечица, а на дядото, вече прадядо, пак предстои задачата да тича подир правнучетата, да се грижи за тях. „Кога ще се оправи светът?" Когато прав-нучетата израснат. Не, докато хората имат такива разбирания за живота, те един на друг ще си създават страдания, мъчнотии и нещастия, а светът никога няма да се оправи.
Народът има доста сполучливи думи. „Бръмбазък" се казва на момък, който се пери. Ако е много хубаво облечен, като върви, ще направи така, че всички да го видят. Но всеки ще каже, че този човек напразно си губи времето. Ние може да разсъждаваме философски, но трябва да знаете, че в природата времето не се губи, губим го ние с нашите схващания. Всяко нещо, което направим, каквото и да е, природата му намира мястото. За нея нашите погрешки са възможности да се прояви. Ако на един талантлив човек му хвърлите сто камъка, за да го обезпокоите, от тия камъни той ще направи една прекрасна мозайка.
Един ваятел си е харесал камък, но от малките камъчета помен няма да остане, всичко това ще изхвръкне под неговото длето. Но все ще остане нещо. Какво ще остане, не се знае. Само когато цялата статуя се извае, тя остава помен, паметник остава. Та когато виждате промените, които стават в света, питате: „Докога ще продължава това?" Докато скулпторът свърши своята статуя. Тази аналогия може да преведете в живота. Противоречията, които съществуват навсякъде досега, редът и порядъкът в света, който идва - той е онзи скулптор, той със своя чук дълбае чертите, от този неразумен камък ще извае нещо хубаво и красиво. Не е ли още по-чудно, че от онази мъртва материя природата е направила човешкото тяло?
Човек не е само тялото. То е едно жилище, една лаборатория, един свят, в който човек работи. Работи, ще кажат „функционира", функцията не означава работа. Работата е нещо разумно, а функцията е нещо необходимо. Ти трябва да ядеш. Трябва да се върти колелото, но като се върти колелото, то не е разумно, то от немай-кьде се върти. Изходило е колелото хиляди километри, но какво е научило? Нищо. Краката са извървели хиляди километри, какво са научили? Извървели каруцата, конете и онзи, който ги кара толкова път - но какво са придобили? Казвам: онзи, който не разбира значението и смисъла на живота той е като човекът, който минава край скулптора и казва: „Чука си той..." Един ден обаче каруцата се разваля. Каруцата трябва да се развали, конете трябва да си заминат и юзда един ден няма да има. Все пак каруцата е дяволско нещо.
Какво ще стане с овцете, кокошките и другите птици и животни, като не се ядат? Загрижили се хората за равновесието в природата. Как за всичко си намират благовидни оправдания.
Сегашната философия е да се занимаваме с микроскопическите неща, а не с големи, но с най-обикновени, с малки, посредствени работи. Тази е най-великата философия! С великите работи всеки може да се занимава, но за малките, за микроскопическите работи много малко кандидати има, а всъщност тия малки работи са важни.
Понякога трябва да сипеш прашец в окото, за да се задоволи. Иначе всичко иска. Хубави са тия желания, но човек се товари с ненужно бреме. Цялата вечност е една възможност за постигане на човешките желания. В дадения случай на тебе ти трябва много малко. Като реализираш едно свое желание, всеки следващ момент е една възможност за друго постижение. Благодари за постижението в дадения момент и не мисли за следващия. Всичко, каквото става, е за добро.
Мнозина гледат на противоречията като на нещо излишно. Няма излишни неща в природата. Тя е допуснала противоречията. Следователно всичко, което съществува в природата, и което тя е допуснала, е на мястото си. Тя никога не би допуснала неща, от които няма полза. Всяко нещо, колкото и да е лошо, е на мястото си. Всичко, което се случва в живота ви, е за добро. Щом е така, радвайте се на всичко. Вие се страхувате да не се повтарят страданията ви. Помнете: в природата няма повторение. Всяко нещо, добро ипи зло, се случва само веднъж в живота ви. Само веднъж можеш да ядеш с разположение и Любов. И втори път можеш да ядеш така, но по друг начин и при други условия. Затова казвам: всички сладки и всички горчиви неща нямат една и съща стойност. Не се забравяйте в радостите си и не се страхувайте от страданията. Те не се повтарят. Не мислете, че едно страдание, което сте преживели един път, ще ви посети втори път. Привидно нещата се повтарят, всъщност не е така. Това, което наричате повторение, се отнася до другите хора, а не до вас. Затова гледайте на всяко нещо като на такова, което се случва веднъж в живота ви.
философските книги за живота съдържат само общи положения. Какво нещо е светлината, защо е светлината, с какви трептения - туй не ме ползва. Доколкото аз мога да възприемам светлината и тя да ми служи в моя живот, дотолкова тя ме ползва. Трептенията на светлината са дотолкова важни, доколкото могат да влязат в моя ум и да произведат мисъл. Моята мисъл е това, което ме води към всички добродетели, към чисти чувства и към здраве.
Изпейте сега „сол" от първа степен. (Пеем „сол".) На този тон му липсват няколко трептения. От кой тон започва „Давай, давай"? От „ла". Значи, кой може да дава? Плодът. „Давай" започва от „ла", понеже плодът дава. Дадеш откъснат цвят, правилно ли е това даване? Тогава, щом аз давам откъснат цвят, казвам: можеш ли да го възкресиш? Можеш ли да дадеш живот на този цвят? Имаш ли необходимите знания да го възкресиш? Щом ти дават цветя, можеш ли да ги възкресиш? На младите моми, които се женят, тази задача им се дава. Все с откъснати цветя ги окичват, венци им правят от тях. Казват: „Тия откъснати цветя можеш ли да ги възкресиш, да ги съживиш?" Тя казва: „Мога, мога!" Като започне да ги възкресява, страда, понеже всички цветя, които са на главата й, трябва да ги оживи. Всяка една мисъл, която не се прилага, е откъснат цвят.
Сега всеки човек с дребни идеи ще каже: „Чудно нещо! Как се осмеляват хората да казват, че носят Земята и Слънчевата система на гърба си или че са господари на Вселената? Възможно ли е това?" Да кажем, че си господар на Вселената, това подразбира да си я пропътувал от единия край до другия. За разумния човек разстоянието от главата до краката му представлява цялата Вселена. Следователно, когато той казва, че е господар на цялата Вселена, това подразбира, че той познава своето тяло от главата до краката. Значи той носи Вселената в себе си. И колкото време му е нужно да простре ръцете си от главата до краката, също толкова време ще му е нужно да пропътува Вселената от единия край до другия. Достатъчно е само да мръдне ръката си и той моментално ще измине Вселената от единия край до другия. Нещата са далечни само тогава, когато са отделени от общия организъм. Щом всички са заедно в организма, те са близо. Под думата „близост" се разбира организиране на всички Разумни същества в едно цяло. Неорганизирането е отдалечаване. Когато казвате, че някой ви е обидил ипи ви е напакостил с нещо, тогава или това същество, което ви е обидило, е вън от общия организъм, а вие сте вътре в него, ипи и двамата сте вън от този организъм. Щом и двамата сте в общия организъм, между вас не може да съществува никакво противоречие. Може ли да има някакво противоречие между пръстите на ръцете? Какво от това, че едни пръсти са на лявата, а други - на дясната ръка? Дали едни пръсти са на лявата, а други - на дясната ръка, това е безразлично; те могат взаимно да си помагат.
„Бог е Дух." Кажете ли така, задайте си въпроса, какво сте направили за този Дух. От вас се иска едно: да пазите Неговата мисъл чиста, свята, сипна и пълна с Любов, в нищо да не я петните. Нищо не може да ви спаси от отговорност към Божественото. Тази е причината за страданията на хората. И обикновените хора страдат, и светиите страдат. Както обикновеният човек страда за всяко извършено престъпление, например убийство, така светията страда за най-малката погрешка, извършена от него. Който може да убие муха, след време той може да убие човек. Законът е същият. Като не разбирате закона, казвате: „Муха е това; житно зърно е това, малко жъ-лъдче е това". По външен вид е вярно, че мухата е малка, че житното зърно и жълъдче са малки, но вижте след време какво може да излезе от тях. Мухата ще се развива; житното зърно, посадено в земята, ще даде голям клас. Жълъдчето, посадено в земята, ще се превърне в голям, стогодишен дъб. Ако този стогодишен дъб не може да се превърне в малък жълъд, той не е в права посока на развитие. Следователно, който не може едновременно да става голям като дъб и малък като жълъд, той е на крив път в живота си. С други думи казано: ако едновременно човек не може да използва благата, които му са дадени, но в същото време не може да се откаже от тях, той е на крив път. Значи, за да получи едно благо, човек трябва да е готов да се откаже от друго някакво благо.
Без любов човек не може да стане поет. Обаче след като се разочарова в любовта, поетът става философ. Значи, човек първо се влюбва, а после се разочарова и става философ. Кога става човек добродетелен? Когато изгуби смисъла на философията, когато фалира в собствената си философия. Щом се разочарова в добродетелта, човек намира Бога. Това е закон. Като изгуби поезията си, човек намира философията. Като изгуби философията, той намира добродетелта. Като изгуби добродетелта, той намира Бога. Човек преживява тия загуби и печалби всеки ден: сутрин той е поет, към обед - философ, вечер - добродетелен, а през нощта намира Бога.
Излизаш денем и казваш: „Обича ли ме Господ?" Този е най-глупавият въпрос. Щом те грее Слънцето, Той те обича. Господ казва: Аз направих туй Слънце да грее за тебе. И тъй, в живота си всякога трябва да намерите най-правата мисъл. Ако чуеш в себе си мисълта: „Вселената аз я създадох" - ще знаете, че това е гласът на Бога, гласът на Духа Божий, Който говори. Тогава ти ще кажеш: „За мене, Господи". То е изяснение. Бог за тебе е направил тази Вселена. Ти ще го потвърдиш. Сега ще дойдат философите, ще ти кажат: „Ами, за тебе Господ ще мисли, за теб, малкото човече!" Този философ, който разсъждава така, е от рода на бръмбарите. Той е бръмбарче. В него няма никаква философия, никакво разбиране. В дадения момент, щом кажеш, че тази Вселена е направена за тебе, ще почувстваш една радост в душата си. Няма да кажеш: „Аз направих Вселената". Тя не е твоя, но ще знаеш, че Бог говори, а твоят дух ти казва, че е направена за тебе. Господ казва: „Аз направих Слънцето". „То грее за мене." „Аз направих Земята." „За мене." Господ казва: „Аз създадох дърветата". „Плодовете им са за мене." „Аз направих водата." „За мене, аз да пия."
Аз казвам тъй: сега ще се разговаряме по следния начин. „Земята е моя, защото аз живея на нея." Казват: „Видиш ли този богат човек каква хубава къща има!" „Тя е моя, аз му я дадох да живее под наем." Минавам покрай някоя богат търговец с 10 милиона лева. „Видиш ли колко е богат?" „Аз му дадох парите." Срещнеш някой виден професор. Кажи: „Аз го назначих. Той сега се занимава с наука, нека се порадва. Аз го похвалвам, отличен професор е". Тъй ще разсъждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интимен разговор. Щом отидеш да разправяш това нещо на хората, ще минеш за ненормален. Това е правият разговор. Ще се радваш, че този, когото си назначил за професор, успява. За него всички ученици се радват. Откъдето минеш, кажи: „Хубаво е нареден светът!" Само така ще бъдеш щастлив. Сега, понеже не разсъждавате така, казвате: „Виж, Господ какво благо е дал на този, а на мен не е дал нищо; аз ли съм най-големият грешник?" Не, ти си от философите на бръмбарите. По-добре е да разсъждавате по първия начин и да се радвате на чуждото благо, отколкото по втория начин. Защо? Защото няма по-лошо от това, когато имаш дете, да му даваш да яде всичко безразборно. То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича. Каквото трябва, ще му дадеш: не ще ли, вземаш пръчицата и ще го понашариш. Това става и в природата. Който не е доволен от големите благословения, пръчица иде за него. След като природата го понашари по този начин, той става отличен човек, доволен от всичко и казва: „Слава Богу, че се освободих от едно зло, много добре стана!"
Не се противопоставяйте на злото, мислете за причините и последствията, защо и за какво е дошло. Тази мисъл няма да дойде току-тъй; дойде ли, тя ще ви причини някой път и страдания. Тези мисли ще дойдат тогава, когато имате най-хубаво настроение. В реда на нещата е да дойдат. Не се борете с лоши мисли. То е губене на време. С тях заедно ще дойдат и добрите. Пренесете тия мисли, това е най-добро. Онзи, който изтърпява злото, е по-силен от онзи, който му се противи. Мине ти лоша мисъл да откраднеш нещо. Кажи си: „Цялата земя е моя, къде ще сложа тази вещ?" Ако Бог живее в нас, Земята е наша; и Вселената е създадена за нас; и Слънцето грее за нас. Щом е така, отде ще се родят изкушенията и съблазните? Разсъждавате ли така, вие ще имате един правилен растеж. При такива разсъждения може да се зародят онези противоположни мисли: това е залъгване, това е губене на време. Не, философските изследвания тук, на Земята, те са губене време. Вън от това разбиране всичко друго е губене на време.
Представете си, че един човек ви обича и вие го обичате, но никога не сте се виждали. Той е бил приятел на баща ви и казвате, че тяхното приятелство ви свързва с него. И без да го познавате, от това, което прави за вас, вие мислите, че ви обича. И ние мислим и се свързваме със същества от другия свят, без да сме ги виждали. Понякога те ни правят услуги. Ние ги наричаме светии, праведни, сродни души. Болният човек 38 години очаквал да дойде същество от невидимия свят, да размъти водата и да се изцери. Но винаги, когато водата се размътвала, друг го изпреварвал и той трябвало пак да чака до другата година. 38 години е чакал! Когато Христос дошъл в кьпалнята, той не е бил единственият. Много болни е имало. Защо Христос се спря само при него, а не при другите? Това е вечна философия. Имал си е свои съображения. Ако някой ме попита защо Господ е направил света такъв, мога да дам някои философски изяснения, но всъщност защо светът е така направен, само този, който го е направил, знае това. А всички други, които не са участвали, те само предполагат. И онзи, който предполага, обикновено е далеч от истината. Светът при сегашните условия е точно като тази кьпалня. И всички вие или почти всички имате нужда и очаквате да се раздвижи водата. И какво очаквате от размътването на водата? Вие очаквате някое щастие да ви дойде. Болен сте, сиромах сте, невежа сте. И очаквате да дойде ангел, да слезе и да размъти водата. И щом се окъпете, вашите работи да се уредят. И някои по 38 години сте чакали. Чакате, чакате и се утешавате, че втори път като дойде ангелът в кьпалнята, тогаз ще влезете - в някое друго прераждане.
Наскоро са открили една малка планета и предполагат, че е направена от злато, казват, че е много близо и се приближава към Земята. Онези, банкерите ще кажат: „Дано някак си падне!" Учените казват, че имала 10-15 км диаметър и ако падне, ще се забие дълбоко - чак в огнената част на Земята. Ако може да остане на земната кора, биха се решили да дойде; ако ще пробие Земята, тогава по-добре да не пада - това злато няма да може да го използват... Та казвам, в нас има такива желания, които, като попаднат в нашата система, достигат до нашия огнен пояс. Златото им не можем да използваме. Това е обективната страна на щастието. Може да употребите закона: щастието на всеки човек е заложено в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля. Ще каже някой: „Ти в Бога не вярваш ли?" Чудна работа! Щом имаш ум, Бог се проявява в твоя ум; щом имаш сърце, Бог се проявява в твоето сърце; щом имаш воля, Бог се проявява в твоята воля. При дълбокото разбиране на живота, за което става дума, ние не трябва да правим погреш-ката, която едно време направил един човек в параход, който пътувал през Атлантическия океан. Този човек проследил един богаташ с голяма сума в една торба. Сполучил да вземе парите от богатия, като го приспал. Но тогава го среща капитанът и му казва: „Параходът потъва". Той оставя торбата. „След половин час потъваме, който може да се спаси, да се спасява."
Потъва нашият параход. Ти си задигнал торбата с парите, но след половин час параходът ще потъне. Какво ще оставиш на човечеството? Ако ти можеш да предадеш на човечеството живот, ако можеш да оставиш една свещена идея, един свещен подтик, ако можеш да освободиш човечеството от всички болести, от глада - това е идея, това е спасение.
Изкуство е човек и в злото да вижда доброто, в тъмнината да вижда светлината, в смъртта да вижда живота. Това изисква Новата култура от всички. Бог е върхът, целта, към която човек се стреми. Всичко, което човек придобива, иде отгоре.
Ще ви дам едно отвлечено лекарство, с което може да лекувате всички болести: един грам Любов, два грама знание, десет грама свобода и двадесет грама справедливост. В една чаша вода едно момиче на 14-15 години да държи ръката си една минута. После ще кажа на едно момче на 14-15 години да държи ръката си в чашата две минути. От момичето ще взема един грам Любов, а от момчето - два грама. За да взема двадесетте грама справедливост, ще намеря един млад момък на 21 години, да си държи ръката десет минути в чашата, и най-после ще помоля един професор, който да си държи ръката 20 минути. Това лекарство ще го давам по три капки сутрин, три капки на обяд и три капки вечер - всичко девет капки.
Според философията на живота, не живей с мисълта, че си роден да бъдеш министър-председател. Преди всичко, това е най-последната служба, която можете да заемете. Този въпрос аз бих ви го обяснил и всички бихте ме разбрали, но същевременно всички ще се обидите. За да не ви обидя, ще оставя истината необяснена. Ако ви я обясня, ще я разберете, но и ще се обидите. И тогава вашата обида ще се върне върху мене. А така, като не я обяснявам, ще си кажете: какво ли искаше да каже той? Засега оставете този въпрос! Аз ще повдигна малко само единия край на завесата.
Сега, като излезете вън и ви питат какво ви говори Учителя, какво ще кажете? Някои ще кажат, че нищо не са разбрали, а други ще кажат, че съм говорил много велики неща.
