Когато един център е положителен, той дава, а когато е отрицателен, взима. Положителната енергия твори, а отрицателната гради. По-голямата част от енергията, която нашето Слънце приема от централното Слънце, се консумира от нашето Слънце. И сравнително малка част от нея отива към планетите. Енергиите, които Земята приема от Слънцето, значително се преобразяват. Като проникват в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да ползва. Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за развитието и затова се изпращат от Земята в космическото пространство и оттам по известни пътища се връщат пак на Слънцето. Последното от своя страна ги препраща към централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да добият своя първоначален ритъм.
В нашата Слънчева система има две слънца - едно видимо и едно невидимо. За видимото слънце учените говорят, а за невидимото не знаят нищо.
Има едно Слънце, на което нашето Слънце е отражение.
Един ден ние ще разберем това Слънце, в което се проявява Бог, в което Бог живее и изпраща светлина. Освен това Слънце, което виждаме, има друго Слънце, Божествено Слънце, което никога не залязва. Великите посветени имат вечен ден, за тях Слънцето никога не залязва, те виждат Слънцето навсякъде, Земята отвсякъде, за тях материята е прозрачна.
Земният рай в Слънчевата система е на Слънцето.
Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата Слънчева система. По отношение на Земята енергията на Слънцето е положителна. Тя се развива в положително и в отрицателно електричество, и в положителен и в отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на Слънцето е отрицателна. От съприкосновението на тия две енергии се произвежда животът на Земята. Този посредник, който съединява и трансформира тези две енергии, е наречен от учените етер. Той прониква пространството и цялата Земя. Окул гистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат дух. И в книгата Битие се казва: „В началото създаде Бог небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста; и тъмнината бе върху бездната; и Дух Божи се носеше върху водата."
Слънцето прави видими Земята и другите планети. Благодарение на Слънцето имаме всичко необходимо за поддържане на нашия живот. Слънцето е образът на Бога. Бог е, Който дава живот. Благородните чувства, правите мисли, Бог ги внася в нас. Най-достъпното същество, което прониква в душата ни, това е Бог.
Земята крие големи богатства, това са малките мистерии. Малки тайни носи Земята, а Слънцето носи големите тайни. Има Любов по-голяма от тази на Земята, тя е Любовта на Слънцето.
Няма защо да се кланяте на Слънцето, но онова, което то дава, трябва да се приеме и обработи. Човек трябва да приема енергия от Слънцето за своя мозък, за дробовете, за стомаха и тялото си. В тази енергия е скрита разумността.
Слънцето изпраща на хората и въздуха, и златото, и живота.
Слънцето е мястото на Бога.
Слънцето е видимата страна на проявлението на Бога.
Слънчевата енергия слиза върху Земята като обширна струя, опасва я от Северния полюс към Южния и се връща пак към Слънцето. Някои учени поддържат, че тази именно енергия движи Земята около нейната ос.
Видните адепти отдавна са доказали, че слънчевите петна оказват влияние върху живота на Земята. Тези петна започнаха да се явяват, след като хората започнаха да грешат. Щом хората изправят живота си, и слънчевите петна ще изчезнат.
От петната на Слънцето произтичат големите магнетични бури. От тези петна зависи и плодородието на Земята. Когато има повече петна на Слънцето, годината е по-плодотворна. Когато има повече петна на Слънцето, повече хора се женят и повече умират, тогава стават големи пертурбации в нервната система, сърдечни разриви, мозъчни апоплексии, болки в гръбнака, в бъбреците, хората не са на себе си.
Слънцето има повече от 10 магнетични пояса, които опасват Земята, кръстосват я в различни посоки. През разните векове тези пояси са действали върху хората, докато създали сегашната егоистична култура - култура на силата. Други пояси излизат сега от Слънцето. Те приготвят условия за една по-мека култура - култура на Любовта. Ако вие не се поставите под благотворното влияние на тези лъчи, т.е. на тези пояси, нищо не можете да направите. Ако умът ви е добре развит, през мозъка като през призма ще разложите слънчевите лъчи, ще схванете новите пояси на светлината. Днес Слънцето не е такова, каквото е било преди хиляда години. Мистиците са знаели това и са го изразили в следните мисли: „да възлюбиш Господа", „да бъдеш добър", „да обичаш Истината".
Според закона на движението, онази част от Земята, която постоянно се обръща и приближава към Слънцето, има най-благоприятни условия за своето развитие. А частта й, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото - обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работата у тях.
Строежът на Слънцето и строежът на клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготвя енергията, втората я акумулира и трансформира, а третата я препраща към Земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна, която я преработва и превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в организма в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външна зачатъчна обвивка, се нарича екгодерма, средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма.
Сутрин при изгрев Земята е най-отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Трябва да имаме пред вид следния закон: ние сме част от земния организъм и затова, когато земният организъм приема, и човешкият организъм приема; и обратно, когато Земята дава, и човек дава. Затова именно най-силно действащи са първите слънчеви лъчи. Тогава и човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обяд. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии. Първите слънчеви лъчи са най-активни, тогава Слънцето е в апогея на своята дейност. Слънчевата енергия минава всеки ден през два периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ - отлив.
Не може Слънцето да ти предаде своето благо, понеже теченията от сутрин до вечер са разнообразни: човек до обяд възприема теченията, които са благоприятни, а следобед, понеже вече е натоварен, намира се в негативно състояние и почти нищо не може да възприеме.
Да посрещнеш изгрева на Слънцето означава да се свържеш съзнателно с него, за да могат неговите сили да потекат през твоя организъм. Свърже ли се човек със Слънцето на физическия свят, едновременно с това той се свързва с още две слънца - Слънцето на духовния и Слънцето на Божествения свят. Ако човек не посреща изгрева на физическото Слънце, не може да бъде здрав. Този закон е познат не само на хората, но и на всички живи същества.
Под влиянието на Слънцето се събужда космическото съзнание в човека. Слънцето е, което събужда мисълта на човека. Слънцето е живо, колективно същество, което има космическо съзнание. В него е мисълта. Когато това космическо, Божествено съзнание в човека се събуди, Слънцето започва да мисли за него и тогава човек е здрав и дълго живее.
Първият слънчев лъч носи богатството на всички лъчи. Най-полезните лъчи са около изгрев Слънце.
Сутрин от 7 до 10 часа най-късно ще се излагате на Слънце. Мозъкът е като батерия и щом тази батерия започне да възприема, щом пълненето й със слънчева енергия става правилно, тя после я изпраща към всички части на тялото и тази енергия започва да лекува.
Слънчевата енергия е жива, на нея всичко расте, цъфти и зрее. Тази енергия идва само сутрин, когато Слънцето изгрява, но тя не идва от самото Слънце.
Всичко, каквото може да се вземе и което може да ви ползва е преди и около изгрева на Слънцето. През деня може да се вземе, но това са триците.
Всички добри желания се садят само сутрин, вечер нищо не се сади. Вечер семенцата растат, а сутрин се садят. Така е и в духовния свят. Знаете ли какво значи сутрин? Сутринта е младост. Сутрин Слънцето е млад момък, на обяд - женен, а вечер - стар дядо.
Излизайте всеки ден на слънце, като излагате гърба си най-напред на юг, после малко на север, малко на изток и постойте така един час от 7 до 8 часа сутринта. Отправете ума си към Господа и кажете: „Господи, просвети моя ум. Дай здраве на всички хора, а заедно с тях и на мене." След това започнете да мислите върху най-хубавите неща, които знаете. Направете този опит през цялата година. Ще видите, че 99% от вашия опит ще бъде сполучлив.
Винаги трябва да знаеш кога изгрява Слънцето, за да си буден, да излезеш и да го посрещнеш. Първият лъч на Слънцето е нещо много мощно и красиво. Ако десет пъти можеш да го хванеш през годината, то е достатъчно. Но за да го усетиш както трябва, не бива с нищо да отвличаш вниманието си.
Не е въпросът да се изправите и да гледате Слънцето, но така да застанете, че този слънчев лъч да влезе във вашето съзнание хармонично, тогава ще получите една необикновена приятност и разположение.
Лъчите преди изгрев, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. По време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, те имат влияние върху храносмилателната система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев Слънце - за подобрение на мозъчната нервна система, при изгрев Слънце - за дихателната система, а от 9 до 12 часа - за стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд изобщо слънчевата енергия има мапко целебни резултати.
Слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва четири вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчева енергия към Земята, а есента и зимата - отлив. Затова най-благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март. Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече. От 22 март Земята работи по-творчески, творческите й сили са в действие. Когато на пролет приижда положителна слънчева енергия, творческата дейност на Земята се увеличава и затова има по това време силен растеж; най-голямата органическа работа се свършва тогава.
Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.
Ако човек не почернява от Слънцето, това показва, че той не е здрав, Слънцето не може да го лекува. Между Слънцето и човека трябва да става правилна обмяна. Чернота, предизвикана от слънчевите лъчи, показва, че Слънцето е извлякло от организма на човека всички утайки, нечистотии, всичката гъста материя. Ако човек не почернява, тази гъста материя остава в организма и създава ред болезнени състояния.
Ако си неразположен, излез навън, изложи гърба си на слънце, концентрирай ума си и лекарството от Слънцето ще дойде. Аз така правя и всичко каквото ме смущава, изчезва в продължение на десетина минути. Като се пека на слънце, нагаждам се така към лъчите, че да ме огряват, а аз пращам енергиите си към стомаха и не закусвам - най-много една-две череши или две-три зрънца грозде или само топла водица и така се пека на слънце. Тази вода привлича енергиите, които идват от Слънцето. Каквото човек пожелае, това вече знаят от Слънцето и го изпращат. Туй реалното, което лекува, ми го изпращат от специфично място. Тази енергия идва по права линия.
Онзи човек, който има знание би си направил дреха от слънчеви лъчи. Вълната, храната, всичко идва от Слънцето. Човек, който има знание, ще събере своята храна, своето гориво от Слънцето. Няма да дава пари за храна и въглища, няма да се кара с никого, защото няма да има за какво.
Ако разглеждате Слънцето като тяло, то отвън и отвътре е обвито с диамантена обвивка - едно гладко кълбо, което има един милион километра в диаметър. На него живеят разумни същества, всички облечени в такава дреха.
Когато видя една светла звезда, зная, че светлината показва степента на интелигентността на този свят. Нашето Слънце е населено от много разумни същества, не като нас, разбира се, и не с такива тела. Тези петна, които забелязваме на Слънцето, са врата за разумните същества, през тези врати те излизат и отиват на работа. На 150 хиляди километра се изхвърля един огнен стълб.
Казано е: „Бог създаде небето и Земята". Вие поглеждате към небето и питате, дали е тъй? Ако един съвременен ученик влезе в лабораторията и види всички инструменти, ще каже: „Това не е за мене". Това е създал човешкият ум. Ако идете на Слънцето, и то е населено с човеци, малко по-другояче създадени, не с такива форми. Техният идеал е по-велик, понеже не се занимават с частни работи. Защото жителите на Слънцето имат своя история. Не искам да ви карам да вярвате. Ако не вярвате, ще ми бъде по-приятно, защото, ако вярвате, ще кажете: „Това е една приказка". Ако вярвате, ще кажете: „Как е възможно, огън разтопен има на Слънцето, да има жители, ще се стопят там". В Слънцето много по-добре може да се живее. Учените хора твърдят, че там топлината е много голяма. Ние едва понасяме 39,40,42 градуса. На Слънцето жителите издържат на една топлина от може би 35 милиона градуса. Следователно, ако един слънчев жител дойде на Земята, ще се намери в голямо противоречие с онзи голям студ, който ще намери. Те се обезсилват и затова много рядко се решават да слязат на Земята.
Велика е вселената със своите слънчеви системи, с милиардите същества в тях. За всички тия същества има Промисъл. Един е, Който се грижи за всички. Днес мъчно можеш да убедиш човека, че има живот на Слънцето. Някои пък мислят, че и на Слънцето живеят хора като тия на Земята. Не е така. Земният човек не може да живее на Слънцето. Ако един земен човек отиде на Слънцето, ще тежи 16 000 тона. Слънцето не се нуждае от такава тежка материя и от такова количество. Материята, от която са направени слънчевите жители, е крайно пластична и устойчива. Тя издържа на голяма светлина и топлина. Слънчевите жители извървяват грамадни разстояния като достигат до крайните предели на слънчевите системи. Дали вярвате в това или не, не е важно. Може да го приемете като една от приказките на „Хиляда и една нощ". Кажи ли някой, че няма хора на Слънцето, казвам: вярно е, че на Слънцето не могат да живеят хора като тия на Земята. Вярно е, че и на Земята не могат да живеят същества, като тия на Слънцето. Ако един слънчев жител слезе на Земята, той ще я запали. Земята не може да издържи на интензивността, с която той живее. Като дойде на Земята, слънчевият жител трябва да вземе предпазни мерки, да не направи някаква пакост. В Стария Завет е казано, че колкото пъти е слизал някой от небесните жители на Земята, хората, които са го виждали, падали на земята. Не се издържа лесно на голямата светлина. Сегашният човек не е в състояние да издържи пред Божия съд. Затова днес строгостта отстъпва пред милостта.
